1. Разглеждане на Законопроект за ратифициране на Споразумение за изменение на Спогодбата между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията относно функционирането на Франкофонския институт по администрация и управление в София, подписана на 28 август 2002 г., № 90-02-26, внесен от Министерския съвет.
2. Разглеждане на първо гласуване на проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.

---

Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията Милена Дамянова.

* * *
ПРЕДС МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Имаме кворум, колеги.
Добре дошли на министър Вълчев, на заместник-министър Георг Георгиев и на всички гости на днешното заседание, което ще се проведе при следния дневен ред:
1. Разглеждане на Законопроект за ратифициране на Споразумение за изменение на Спогодбата между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията относно функционирането на Франкофонския институт по администрация и управление в София, подписана на 28 август 2002 г., № 90-02-26, внесен от Министерския съвет.
2. Разглеждане на първо гласуване на проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.
Има ли други предложения към дневния ред? Не виждам.
Подлагам го на гласуване.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 19, без против и въздържали се. Благодаря.

Преминаваме към точка първа от днешното заседание:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ФРАНКОФОНИЯТА ОТНОСНО ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ФРАНКОФОНСКИЯ ИНСТИТУТ ПО АДМИНИСТРАЦИЯ И УПРАВЛЕНИЕ В СОФИЯ, ПОДПИСАНА НА 28 АВГУСТ 2002 Г., № 90-02-26, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Мотивите ще ни бъдат представени от заместник-министъра на външните работи Георг Георгиев.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Франкофонският институт по администрация и управление в София е създаден по предложение на България пред Петия форум на най-високо равнище на франкофонията през 1993 г. Институтът е открит през 1995 г. по силата на Спогодба между правителството на България от една страна, и Асоциацията на университетите с частично или цялостно преподаване на френски език и Университета на френскоезичната мрежа ОПЕЛФ – ЮРЕФ, от друга, относно осъществяване на проекта ФИАУ, подписан на 12 декември 1994 г.
Поради настъпили предимно институционални промени през 1998 г. – учредяване на международната организация на франкофонията и преименуването на ОПЕЛФ – ЮРЕФ в университетска агенция за франкофония, което се случва със Спогодба от 1994 г. всъщност е отменена с влизането в сила на действащата Спогодба между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията относно функционирането на ФИАУ в София, което е подписано на 28 август 2002 г.
По смисъла на посочените спогодби от създаването си през 1995 г. до сега ФИАУ функционира като регионален образователен проект на франкофонията за организиране на обучение, провеждано на френски език, по магистърски програми в областта на публичната администрация и стопанското управление за граждани на държави членки на франкофонията в Централна и Източна Европа, също така и в Западните Балкани.
ФИАУ е институт към Международната организация, който организира обучения по силата на надлежно сключен международен договор, или иначе казано Спогодба, между България и МОФ по програми на университети с академична акредитация в държави от Европейския съюз и по-конкретно Франция и Белгия, като не разполага с преподаватели на основен трудов договор и не издава дипломи. Обучението се осигурява от гостуващи преподаватели и дипломите се издават от университетите, по чиито програми се организира съответното обучение.
Сключването на настоящото Споразумение за изменение на Спогодбата между правителството на България и Международната организация на франкофонията относно функционирането на Франкофонския институт по администрация и управление в София е подписана на 28 август 2002 г. и се налага поради следните няколко причини:
1. Необходимост от промяна на наименованието на Института, вследствие на констатирано съвпадение на френската абревиатура на името с тази на институт, регистриран във Франция през 1968 г. С преименуването на Института се решава проблем от областта на интелектуалната собственост и отпада като безпредметен предявяваният съдебен иск във Франция срещу университетската агенция на франкофонията по повод цитираната абревиатура.
2. Необходимост да бъдат прецизирани параметрите на функциониране на Института относно реда и начина за провеждане на обучение и регионалния обхват на дейността му. Същевременно се консолидира установената практика обученията в Института да се осигуряват от университети с академична акредитация в държави –членки на Европейския съюз, и на Европейското икономическо пространство.
3. Необходимост на уреждане на условията и ангажиментите на страните във връзка с представянето на Института на право на ползване върху помещения в София, което се регламентира в допълнителна договореност № 1 към Спогодбата.
В изпълнение на Протоколно решение на Министерския съвет от 29 май 2019 г., т. 8 от Протокол № 22 чрез размяна на ноти на 22 юли тази година бе сключено Споразумение за изменение на действащата Спогодба, с което ФИАУ се преименува в Специализиран институт на франкофонията по администрация и мениджмънт. Сключеното споразумение за изменение на действащата Спогодба не променя установения от 23 години насам режим и обхват в дейността на Института, както и не променя целите и организационните принципи на работата.
Споразумението подлежи на ратификация от Народното събрание съгласно чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България, тъй като се изменя ратифицирана със закон спогодба.
Разпоредбите на Споразумението са в съответствие с Конституцията на Република България и българското законодателство, международните задължения на страната ни и правото на Европейския съюз и не изискват мерки от законодателен характер с оглед на тяхното прилагане.
В заключение, с приемането на Закона за ратификация на сключването на размяна на ноти на 22 юли 2019 г. Споразумението за изменение на Спогодбата между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията относно функционирането на Франкофонския институт по администрация и управление в София ще бъде препотвърдена активната роля на България като важен партньор на Международната организация на франкофонията в Централна и Източна Европа и Западните Балкани.
Ще бъде подчертан и интересът на българската страна за по-нататъшното задълбочаване на франкофонското сътрудничество и за развитието на ФИАУ като специализиран институт на франкофонията по администрация и мениджмънт в София.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Давам думата на министър Вълчев за становище на Министерството на образованието и науката.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Тъй като предложението е на Министерския съвет, ние сме го подкрепили във всичките му части. Апелираме да бъде одобрено и от Народното събрание.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Колеги, откривам разискванията.
Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумение за изменение на Спогодбата между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията относно функционирането на Франкофонския институт по администрация и управление в София, подписана на 28 август 2002 г., № 90-02-26, внесен от Министерския съвет.
За – 19, против и въздържали се няма.
Благодаря Ви.

Преминаваме към точка втора:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2020 Г., № 902-01-57, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 31 ОКТОМВРИ 2019 Г.
Министър Вълчев, имате думата за представяне.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви.
Предполагам сте се запознали с материалите, включително и доклада, който изпратихме предварително на Комисията.
Характерното за бюджета в частта „Образование“, че е един от най-сложните бюджети от гледна точка на брой разпоредители и брой дейности. Средствата са разпределени между най-много дейности, най-много инструменти на политиката, най-много разпоредители. Това е защото и системата на предучилищното и училищното образование е най-голямата публична система откъм брой институции и брой заети.
По принцип в проектобюджета се виждат няколко неща. От една страна са нови политики, от друга страна е продължаване изпълнението на стартирали политики с предоставянето на допълнителни средства и на трето място е увеличението на средствата по текущи мерки там, където има недостиг, и трябва да бъде обезпечен.
Планираните средства за образование за следващата година са в размер на 4 млрд. 814 млн., което съставлява 3,8% от брутния вътрешен продукт.
Основната част от ръста е за сметка на национални средства – 520 млн. лв. са с източник държавния бюджет, останалите са въз основа на по-високата прогноза от 90 млн. за разходване на средства с източник Европейските структурни инвестиционни фондова през 2020 г. Динамиката за усвояването на средствата при седемгодишния период е такава, че през следващата година очакваме и по-голям обем средства, които да бъдат разходвани. Те са заложени в бюджета на национален фонд, който е извън държавния бюджет.
По основните области на политика ръстът за средствата за предучилищно и училищно образование е близо 500 млн. лв. и достига 3 млрд. 800 млн. лв. Този ръст е условен, тъй като част от разходите не могат точно да се определят, че са за системата на предучилищното и училищното образование, както и предходните две години най-голяма част от този ръст е насочен към увеличението на възнагражденията на педагогическите специалисти. Политиката беше анонсирана още преди изборите с управленската програма е заложена в тригодишната бюджетна прогноза. В този случай нямаме изненада – средствата, които са предвидени в бюджета за следващата година, са 360 милиона. Номинално са повече от 330 милиона, които бяха предвидени за 20-процентното увеличение през тази година, но процентното увеличение ще бъде по-малко от 20% през следващата година, тъй като базата, върху която се случва това увеличение, е малко по-голяма. Минималното увеличение ще бъде 17%. През следваща седмица предстои със социалните партньори да обсъдим точния механизъм на увеличение, с колко ще бъдат увеличени минималните заплати за учителските длъжности и кои допълнителни възнаграждения и с колко ще бъдат увеличени. Общо-взето ще продължим политиката от предходните години с максимален процент да увеличаваме минималната учителска заплата, която има сигнално значение към тези, които избират да се включат в педагогическо образование и учителска професия.
С допълнително планираните средства в размер на 360 милиона за 2020 г. и още 360 милиона – към 720 млн. за 2021 г. спрямо 2019 г. средствата, които ще се предоставят за учителите през 2021 г. ще бъдат 1 млрд. 350 млн. лв. повече спрямо 2017 г., което е равно на удвояване на средствата за възнаграждение. В средствата за възнаграждение на учителите, освен средствата за заплати, се включват и средствата за осигурителни плащания и всички допълнителни плащания са разчетени, в това число и средствата за квалификация, за социално-битово обслужване и всички, които са обвързани със средствата за възнаграждение.
За останалите политики можем да кажем със сигурност да кажем, че ще имаме увеличение на средствата в системата на професионалното образование. Предвидили сме актуализиране на средствата за стипендии на учениците в специалностите с очакван бъдещ недостиг на пазара на труда – на тези ученици и на учениците в дуална форма на обучение сме предвидили 3 милиона. Надявам се, че в хода на изпълнението ще бъдат повече – между 4 и 5 милиона ще можем да отделим за ремонт на ученически общежития. Те са важни за привличането на повече ученици в системата на професионалното образование. Нашите анализи показват, че в последните години голяма част от основните сгради са били обект на модернизация, на ремонтни дейности, отколкото общежитията, тъй като цяло обновяването на общежитията е изостанало от това на основните сгради, а те са важен фактор за привличането на ученици в системата на професионалното образование.
Приоритет ще имат тези общежития, които са в специалности свързани с техниката – специалност с очакван бъдещ недостиг, също така, където се обучават ученици от повече общини и области, което придава регионално и надрегионално значение на съответните професионални гимназии.
Предложихме със Закона за бюджета и промяна в Закона за предучилищното и училищното образование – в разпоредбата, която касае допустимостта на възстановяването на разходите за транспорта на учениците. Само преди две години по решение на народните представители беше разширено правото на транспорт не само до най-близкото училище, но до най-близкото училище, което обучава в професионална гимназия. Преди четири години съответно беше взето решение да се финансира и транспортът в гимназиална степен с гласуването на Закона за предучилищното и училищното образование. Сега предлагаме още едно разширение не само до най-близкото училище, но и други училища, които обучават в специалност с очакван бъдещ недостиг и в защитени специалности. Специалности с очакван бъдещ недостиг са тези, при които има най-неблагоприятно съотношение между хората, които са в съответните сектори и професии – предстои да се пенсионират в следващите пет години, от друга страна, учениците, които учат в съответните професионални направления в системата на професионалното образование. Това е инструмент да обвържем търсенето на образование с потребност на пазара на труда, затова предлагаме да бъдат стимулирани тези специалности както с допълнителни стипендии, така и по линия на приема, по линия на транспорт, по линия на предоставяне на допълнителни средства за професионалните гимназии и училищата, които предоставят тези специалности.
Адресирали сме и другите допълнителни инструменти. Така например по отношение на учебниците, освен че сме планирали повече средства от тази година заради това, че повече учебници предстои да се подменят през следващата година – знаете, че веднъж на три години се финансира печатът на нови учебници, предвидили сме условно 2 млн. лв. за изготвянето и издаването на образователни ресурси за професионална подготовка. Факт е, че в някои дисциплини в системата на гимназиалното образование, най-вече на професионалното, нямаме учебници, защото тяхното съставяне, издаване не е рентабилно за издателствата, а нашата система разчита на издателствата. Затова ще се опитаме да адресираме с тези средства този дефицит за изготвяне на актуални учебници по отделни дисциплини в системата на професионалното образование, където такива липсват.
За стипендии в индивидуална форма на обучение и в специалност с очакван бъдещ недостиг и защитени специалности са отделени 2,1 млн. лв.
Друг приоритет за следващата година е насърчаването на иновациите, модернизация на методите на преподаване. Условно са отделени 20 милиона за обзавеждане на кабинети, но те ще бъдат подчинени на целта за модернизиране на методите на преподаване. Оборудването на кабинетите трябва да бъде обвързано с повишаване на интереса за учене на учениците. Основната част от тях ще бъдат пренасочени към кабинетите по математика и природни науки, където имаме най-голямо предизвикателство за мотивиране на интереса на учениците за учене. Това ще бъде обвързано с намерение за подобряване, модернизиране на методите на обучение.
Поне с 40 млн. лв. ще бъдат увеличени националните програми. Тези средства не са по бюджета на Министерството на образованието. Те условно са заложени в централния бюджет. Казвам поне, защото с толкова ще бъдат увеличени средствата за изплащане на обезщетения в системата на предучилищното и училищното образование. Тази година първоначално бяха заложени на по-нисък размер от този, който платихме от бюджета – близо 60 милиона. За догодина са заложени 72 милиона. Всъщност тази година ще платим между 61 и 62 милиона, догодина очакваме малко над 70 милиона да бъдат изплатени за обезщетения заради повишената база от заплати, които се изплащат като обезщетения. С минимум 40 милиона ще бъдат увеличени средствата за национални програми за развитие на предучилищното и училищното образование.
Много е вероятно да увеличим средствата за националните програми „Иновация в действия“; националната програма за модернизация на професионалното образование, в която финансираме базите за учебно-практическо обучение в професионалните гимназии. Вероятно ще я разширим към средните училища, които обучават специалност с очакван бъдещ недостиг на пазара на труда или може би въобще в технически специалности, а не само в професионалните гимназии.
Ще имаме програма насочена за центрове за подкрепа на личностното развитие. На тях разчитаме в по-голяма степен да бъдат организатори и инициатори на междуучилищни дейности, тоест дейности в партньорство с училищата и да станат своеобразни центрове за провеждането на дейности по интереси в общините, дори с обхват няколко общини. Ще се опитаме така да направим дизайна на операцията, че да стимулираме партньорство между общините.
Общо-взето сме обединени и сме убедени, че училищата трябва да бъдат по-взаимодействащи, да имат повече съвместни дейности, повече да се учат едни от други, повече да се провокират за иновации. Това е дизайнът на най-новите програми, които сме предложили от тази година, и тези, които ще предложим за следващата година. Убедени сме, че системата в много по-голяма степен трябва да се развива благодарение на енергията на училищата, детските градини, учителите. Опитваме се с финансов инструмент да насърчим такъв подход за развитие.
Разбира се, училищата и детските градини трябва да бъдат по-взаимодействащи и с родителите. Вероятно затова ще предложим програма, която да насърчи повече усилия за взаимодействие с родителите. Имаме добри практики, но имаме и нужда от повече усилия в тази посока.
По основните стълбове, както са заложени в Закона за предучилищното и училищното образование, най-много средства се дават за издръжка на дейностите по възпитание и обучение на децата и учениците в детските градини и училищата – близо 2 млрд. 685 млн. лв. Тук се включват средствата за възнаграждение и издръжка.
Тук можем да кажем, че сме увеличили средствата за защитени училища. Всяка година правим корекции във финансово-разпределителния механизъм – там, където виждаме, че се очертава недостиг и някои училища и детски градини са в по-непривилегировано положение спрямо други, правим корекции. Освен че сме увеличили всички стандарти с цел обезпечаване на ръста на възнагражденията, допълнително сме увеличили средствата за защитени училища и детски градини. С промяната във финансовата формула, считано от 1 януари 2018 г. добавката, която получаваха за институция, започнаха да я получават всички, но пък не беше компенсирана като намаление от останалите стандарти. Сега това нещо предлагаме да се направи с бюджета. Близо два пъти се увеличават допълнителните средства за защитените училища.
Друг ефект, който се получи от промяната във формулата, че имаме стандарт за група, респективно за паралелка в училищата и стандарт за институция, а не финансираме 100% първостепенните разпоредители с бюджет въз основа само на броя на децата, респективно учениците.
В резултат на това гимназиите и училищата, които обучават на гимназиален етап, са в относително по-неизгодно, по-непривилегировано финансово състояние, тъй като учебният план е по-голям в гимназиален етап спрямо прогимназиален, още повече спрямо начален етап. Преди гимназиите в голяма степен го компенсираха през броя на учениците, тъй като средно са по-голям брой ученици, отколкото основните училища. Сега това не може да се получи, затова с бюджета за тази година предложихме увеличаване на средствата с 2% за гимназиален етап. За догодина сме предложили още допълнително увеличение на тази добавка, която първоначално беше 31 лв. Сега сме предложили увеличение на 60 лв. и имаме увеличение на стандарта за гимназиален етап.
Другият основен обем на средства, които се предоставят в системата са обединени под понятието „средства за подпомагане на равния достъп и подкрепа на личностното развитие на децата и учениците“. Това са всички допълнителни инструменти за насърчаване на включването в системата и подпомагане на равния достъп. Тук основната част от средствата са за целодневна организация. За догодина те са 220 млн. лв. За ученически стипендии – близо 29 млн. лв., за издръжка на ученически общежития – малко над 30 млн. лв., което не включва тези 3 милиона, които казах, че ще бъдат за ремонт. За учебници – близо 40 млн. лв.; за подпомагане на храненето в подготвителните групи и учениците от първи до четвърти клас – 33,7 млн. лв. Увеличени с 4 милиона са средствата за транспорт на учениците и децата в задължителна предучилищна възраст до професионалните гимназии. Това е за да се компенсира частично недостигът от тази година и частично за да се обезпечи увеличеният разход във връзка с предложената промяна, която засегнах – разширяване правото на транспорт.
За приобщаващо образование – 76,4 милиона, от които основната част са за ресурсно подпомагане на децата и учениците. Дейностите за развитие на интересите и способностите, компетентностите, изявите в областта на техниката, технологиите, изкуствата и спорта, осъществявани от центрове за подкрепа на личностното развитие е 17,2 милиона и са увеличени заради увеличението на възнагражденията.
Заниманията по интереси в училищата са в размер на 24,7 млн. лв. ; 1,7 млн. лв. са отделени за кариерните консултанти, назначени към общините. За подкрепа на учениците с изявени дарби – 2 млн. лв.
За развитие на училищата и детските градини средствата са основно за капиталови разходи. Основната част от тях са чрез бюджетите на общините. Знаете, че общините получават обща капиталова субсидия. Условно една част от нея са за ремонт на училища и детски градини. Тази сума е условно разпределена по бюджетни функции – 146,7 млн. лв. Тук са и средствата за транспорт на педагогическите специалисти от местоживеенето до месторабота и обратно в размер на 14,7 млн. лв.
За националните програми Ви казах, че са заложени 76 млн. лв., но поне 40 милиона ще бъдат увеличени в етапа на изпълнението на бюджета при гласувания прием от Министерския съвет най-малкото за обезщетенията. Вероятно ще има нови национални програми, макар в неголям размер и ще разширим съществуващите програми, които вече засегнах.
Дванадесет и половина милиона лева са отделени за насърчаване и подпомагане обучението по български език, история зад граница. Неделните училища са включени в списък и ги подпомагаме ежегодно. По Националната програма „Роден език и култура зад граница“ всяка година през последните десет година увеличаваме броя на училищата, броя на обхванатите ученици, разширяваме дейностите, започнахме да финансираме в по-голяма степен учениците в гимназиален етап. Започнахме да финансираме допълнителни дейности, извънкласни дейности, дейности по съхранение на националната идентичност в тези училища, участията им в празници на местните общности. Догодина сигурно ще финансираме и неделните училища да популяризират българската система на висшето образование и да мотивират деца да се включат в системата на българското висше образование. Вероятно ще финансираме и програма за партньорство между неделни училища и училища в страната. Също така ще финансираме и квалификация на учителите в неделните училища – нещо, което досега не сме финансирали. Всичките тези дейности няма да бъдат толкова големи като обем. Разширяваме също така и лекторатите, доколкото е възможно да направим лекторати на някои места, защото сме зависими от висшите училища. На други места пък не можем да мотивираме лектори да заминат.
По отношение на системата на висшето образование условно имаме ръст от близо 51 милиона, от които 41 милиона са насочени към субсидиите на висшите училища и 10 милиона пак условно са заложени за национални програми за развитие на висшето образование. За първи път отделяме такива средства. На нас ни е необходим по-гъвкав инструмент за това да насърчим висшите училища да изпълняват определени политики. Вероятно те няма да бъдат 100% процента дадени 10-те милиона за национални програми. Предвиждаме част от тези средства да отидат и за увеличение на стипендиите. Мисля, че анонсирахме пред Вас, да направим допълнителни стипендии за най-добрите ученици – тези от 10-те процента с най-високи резултати от външното оценяване на изхода на гимназиален етап, тоест матурите, държавните зрелостни изпити, и тези, които са положили с по-добри резултати матурите по математика, физика и химия да се включат в инженерно-педагогическо образование, но може би не всички инженерни специалности, а тези, в които имаме най-голям очакван недостиг.
Много е важно да мотивираме най-добрите ученици да се включат в тези професионални направления. Вероятно ще включим, пропуснах да кажа, и природо-математическите професионални направления, но пак не всички.
По отношение на средствата, с които е увеличена субсидията за издръжка на обучението, в последните години, знаете, провеждаме политика за намаляване и преструктуриране едновременно на приема. Преди четири години броят на студентите, които се приемаха в държавните висши училища, беше 58 хиляди, тази година е 43 хиляди. Тази политика ще продължи – 43 хиляди, но тук е важно да отбележа, че това включва и докторанти, и магистър след бакалавър. Ако трябва да кажем колко е приемът на студенти в държавните висши училища, само на завършилите гимназия, тоест бакалавър и магистър след завършването на гимназиално образование, той беше 49 хиляди преди четири години, а сега е 37 хиляди. Това на фона на випуск от 52 хиляди, една част от тях, които не успяват и на втория опит да положат успешно държавен зрелостен изпит, все още е високо. Това води до репутационни проблеми със системата на висшето образование, по принцип масовизацията е политика. Тя е политика във всички страни, единственият европейски индикатор, по който ни се съпоставят системите на висшето образование на европейско ниво, е процентът на завършилите висше образование, но крайните форми на масовизация не са желани – те водят повече до негативни, отколкото до позитивни ефекти.
Проблемът не е само в броя, проблемът е и структурен – ние много добре го знаем. Пазарът на образование и пазарът на труда са два отделни пазара със собствена логика на търсене, заради високия процент на нерационално търсене на висше образование. Заради самата диплома, ние имахме избуял прием в социалните, стопанските, правните науки и в същото време недостиг в инженерните, педагогическите и природо-математическите – недостиг спрямо бъдещите потребности на пазара на труда. Така че ние ще продължим с политиката за преструктуриране на приема през следващите години.
Иначе средствата, които се предоставят допълнително на висшите училища, водят до 13,4% ръст на норматива и 11% ръст на субсидията за издръжка на обучението. Тези средства, разбира се, не се разпределят в зависимост от броя на заетите, те се разпределят в зависимост от броя на учащите и комплексна оценка за качество и в съответствие с приноса на пазара на труда. За следващата година ръстът на субсидията е разпределен в зависимост от комплексна оценка, отчетено е изменението на средно приравнения брой учащи и са направени корекции, както преди две-три години бяха направени корекции в базовите нормативи по професионални направления или диференцираните нормативи по професионални направления. Разликата между най-ниските и най-високите нормативи при нас е много висока. Тя не отговаря на разликата в реалните разходи, още повече сега, когато беше направена политиката за преструктуриране на приема, в най-голяма степен беше намален приемът в професионалните направления, които са с най-нисък норматив. Така например по икономика, спрямо преди три години, приемът е намален тази година с 60%, по администрация и управление със 70%, по право с 40%, по социология с 40%, по туризъм близо с 50% – това са все професионалните направления с най-нисък норматив. Ако те преди са компенсирали този нисък норматив с ефекта на мащаба, сега вече не могат да го правят.
Затова и предлагаме увеличение на най-ниските нормативи – на 1,6 ще бъде увеличен нормативът за професионални направления: икономика, администрация и управление, туризъм, педагогика и педагогика на обучението по – общо-взето тези, които бяха с най-ниски нормативи.
Сега водим разговори и с висшите училища да бъдат увеличени средствата за практики. Със сигурност една от националните програми в системата на висшето образование ще бъде това, което говорихме с Вас на последното заседание, на което присъствах, програма в областта на педагогическото образование, така че и в учебните планове да бъдат извършени промени и да бъдат насочени в по-голяма степен към компетентностния подход, да бъдат осъвременени, но съответно си има нужда и от увеличаване на средствата, за които се заплащат на базовите училища.
В другите средства няма промени. Както Ви казах, ще бъдат увеличени средствата за стипендии, но това в момента не е отразено в субсидиите. Допълнително ще бъдат предоставени тези средства. Както в предходни години са одобрени държавни гаранции по Закона за кредитиране на студенти и докторанти в размер на 50 млн. лв.
Средствата за наука в следващата година са в размер на 571 млн. лв. – 0,5% от брутния вътрешен продукт. Увеличен е с 11,5 милиона трансферът за Българската академия на науките. В бюджета на МОН средствата са увеличени с 2,3 млн. лв.. Една голяма част от средствата за наука са в централния бюджет. В резултат на тези средства и през тази, и през миналата година бяха предоставени допълнително средства – 17 – 18 милиона, за реализирането на национални научни програми, 12,5 милиона бяха предоставени тази година за увеличение на бюджета на Фонд „Научни изследвания“. От тези средства и сега ще предоставим близо 22,3 милиона за финансиране на обектите от Националната пътна карта – това са тези обекти, които са с най голям потенциал за включването ѝ в паневропейски научни мрежи.
Нашата наука в бъдеще ще бъде по-значима, по-ефективна, ако е по-свързана – то всъщност и днес важи това. Това, което водим като разговори с Българската академия на науките най-вече, е, че ние трябва в максимална степен да стимулираме участието в „Хоризонт Европа“. Все още имаме време от този период да се стимулира участието в „Хоризонт 2020“. Трябва да си поставим по амбициозна цел – тя, разбира се, трябва да бъде и реалистична, може би 0,8 или 0,9% от средствата, които са по програмата. Засега са предложени 100 милиарда да бъдат за проекти, в които участват българските научни организации и висши училища. Същото важи и за висшите училища. Те трябва да бъдат по-свързани, защото самостоятелно ще бъдат по-невидими на картата на все по глобализиращото се висше образование. С инструментите, които имаме, тъй като имаме средства и по Оперативната програма, които още не са програмирани, по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, и с тези национални програми ще стимулираме в по-голяма степен свързаност на висшите училища.
Много се надяваме да бъде приет и Законът за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, тъй като ще имаме възможност да провокираме висшите училища за определени политики. Системата има нужда от по-интензивно развитие, системата има нужда от по-голяма свързаност и това трябва да бъде фокусът на усилията ни. Ние сме убедени, че ако дадем едни средства само за общо увеличение на субсидията, те ще провокират в достатъчна степен развитието на висшите училища. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, доцент Цонков.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости, господа ректори, господин Председател на Българската академия на науките! Преди да започнем реалната дискусия, ми се иска да поставя въпроса – все пак да чуем становищата на ангажираните, заинтересованите институции и органи, какво е тяхното мнение също за бюджета. Защото на сайта на Комисията по образование не видях да има никакви становища. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Становища не сме искали. Принципно имаме изпратени буквално в последния момент. Имаме покани, така че всеки един от присъстващите днес има възможност да представи становището си тук.
Бюджетът пристигна в Народното събрание в четвъртък, затова бяха изпратени покани. Който е успял да си напише становището си и да го изпрати, го е изпратил, който не, ще си го представи тук.
Обикновено ми правите забележка, че първо трябва да се изказват народните представители, след това гостите, затова първо дадох думата на Вас. Но, ако решите и сметнете за уместно, ще дадем думата първо на гостите и след това ще дам думата на народните представители.
Заповядайте, уважаеми гости.
Заповядайте, професор Тотев.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми господа народни представители, уважаеми колеги! Искам да кажа няколко неща, които според нас – изразявам сега в момента изцяло само становището на Съвета на ректорите, а не лично мнение, може би по-натам ще взема отношение и по този въпрос.
Ние сме изпратили едно писмо със становище до премиера, министъра на финансите, министъра на образованието. За да съм по-точен и конкретен, ще го прочета:
„Във връзка с проекта на Бюджет 2020 Съветът на ректорите по принцип подкрепя становището на социалните партньори, относно Проекта за бюджет на държавните висши училища за 2020 г., който е обсъден през месец юли. Позволяваме си да отправим следните допълнителни искания, които смятаме, че няма да увеличат значително така искания финансов ресурс, но биха подобрили функционирането на системата на висшето образование и биха я балансирали още по-добре спрямо образователната система като цяло.“
Искам само да добавя, че ние във всички случаи приветстваме увеличението на средствата за образование, и то в частта му „Начално и средно образование“, но за висшето образование досега поне не се говореше и не се говори нищо. Министърът каза 51 милиона, а колко пари са дадени към началното и средно образование не ги и смятаме, не ги броим. Нямаме нищо против, Това са нашите деца, които след това идват при нас, в университетите.
„В тази връзка, за балансиране на финансовата среда:
1. Средства за издръжка на обучението в държавните висши училища.
Базисният норматив от 693 лв. да се запази като разчетна единица. Стартовият за най-ниско финансиране на професионални направления да се повиши на 1,7 или 1178 лв.
Това се отнася за направление „икономика“, „администрация и управление“, „педагогика“, „педагогика на обучението по“ – до най ниско финансиране на ученик от средното образование, да се доближим по този начин.
За останалите професионални направления предлагаме стъпките на увеличение да се запазят по 0,55 до достигане на коефициент 5,0.“
Знаете, че в техническите науки, там където имаме изключително голяма нужда от кадри, беше 2,4, повдигнахме го до 2,8 и там замръзнахме.
„Необходимият за това допълнителен ресурс е 65,5 млн. лв. или средствата за издръжка на обучението от 373 милиона за 2019 г. да станат 439 за 2020 г.
2. Средствата за присъщата на висшите училища научна или художественотворческа дейност и за издаване на учебници и научни трудове да се увеличат средно с 1,5 пъти, като от 8 млн. лв. за миналата, тоест течащата 2019 г., да станат 12 млн. лв.
По чл. 97б за Фонд „Наука“, 37,5 или общо 47,7 млн. лв.
3. Средствата за социално-битови разходи на студенти и докторанти.
Да се увеличат разходите за студентски общежития и столове с 15% – 2,4 млн. лв., и от 15,85 милиона да станат 18,25 за 2020 г. Да се увеличат разходите за стипендии с 10% или 4,95 милиона и от 49,5 да станат 54,3.
Общо по точка трета допълнителните средства за 2020 г. са 7,35 милиона.
Предложението на Съвета на ректорите като цяло е в бюджета на Република България за 2020 г. за висшето образование и наука в държавните висши училища и Фонд „Наука“ при МОН да бъдат предвидени допълнително 120,55 млн. лв.“
Това е в цифри. Ако имате желание, можем да дадем и други допълнителни разяснения. Исканията ни са скромни, нямаме претенции към никой друг. Просто смятаме, че висшето образование трябва да се движи или финансирането му да не изостава толкова много в сравнение със средното. Нека да има за средното, пак повтарям, но и при нас нещата ще станат още по-жестоки за другата година, предвид увеличаване на минимална работна заплата – знаете какво се получава с ток, вода, отопление, говори се за общо увеличение с 10%. Всичко е много добре, окей, обаче откъде ще дойдат при нас средствата? Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, професор Тотев.
Доцент Вълчева, заповядайте.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, народни представители, уважаеми колеги! Веднага взимам думата след професор Тотев, защото в качеството на социални партньори имаме сериозно поведение към бюджета от години наред.
Следях внимателно изказването на господин Вълчев, на нашия министър, много коректно и точно каза. Може би тук е мястото да кажа: благодаря за тези 40 милиона ръст в субсидията за издръжка на обучение, там са нашите заплати, но това изостава с нашите искания. На 5 юли имахме успешни преговори с министър Вълчев, но за съжаление през месец септември не можахме да постигнем сближаване на исканията с министър Горанов. Там оправданието беше, че още не е приет Законът за висшето образование и много от параметрите няма как да бъдат покрити с финанси. Защо, след малко ще кажа, защото ще насоча и Вашето внимание и ще потърся Вашата подкрепа в една-единствена посока.
В подкрепа на казаното от председателя на Съвета на ректорите ще кажа, че ръстът на средните брутни работни заплати е много нехомогенен и всички го чухте на 5 юли на нашия форум – дисбалансът за 2018 г. е 249% и той ще се увеличава все повече и повече, ако изостава финансирането и основно към субсидията за издръжка на обучение.
Не че нямаме желание да се увеличат парите за наука, парите за стипендиите на студентите и парите за подобряване на материално-техническата база, но основният акцент ще поставим към субсидията за издръжка на обучение със средствата на младите преподаватели. Не е възможно заплатата на млад учител да е 920 лв., средната за асистентите е около 800. В този голям дисбаланс, който Ви очертах, в същото време догодина тази разлика с 20% ще бъде още по-голяма и отдалечена.
Затова ще спестя всичко, което съм написала и съм изпратила, а ще Ви дам едно конкретно предложение. Защото от тези три неща, които искаме, него ако постигнем, мисля че ще дадете покой на синдиката да не прави протести догодина – това казах и на господин Горанов на срещата.
Предлагам Ви, уважаеми народни представители, както всяка година ни помагате, благодаря миналата година за чл. 47 и за едни пари за наука, които заделихте, сега искаме да направим още нещо заедно, а то е в тази част на таблицата, която тук ни беше раздадена, моля да отворите чл. 16, ал. 2:
„Чл. 16. (2) Утвърждава разпределение на разходи по ал. 1 по области на политики, бюджетни програми, както следва: първо, второ и трето.“
Предлагам два варианта. Вие сами ще прецените къде можете да насочите усилията си да помогнете на младите преподаватели.
Или нова точка четири, в която да има текст, че тези средства ще бъдат предоставени в размер 23 милиона за тези 5434 асистенти, които средно при 800 лв., ако им добавим по 348 лв., ще станат 1148 лв. начална основна заплата на младите преподаватели. И точно тук можем да сложим в нова точка четири този текст.
Или другото ни предложение е към точка две, прочитам:
„2. Политика в областта на равен достъп до качествено висше образование и развитие на научния потенциал, в това число насърчаване на младите преподаватели 93,3 милиона“, като добавим към тях 23 милиона, да станат 116 милиона.“
И това да бъде една програма за млади преподаватели, с което да дадем глътка въздух на висшите училища по отношение на обновяване и отношение към младите учени в системата.
Конкретното ни предложение е с директна препратка, виждате че в края на текста има препратки към Закона за преядучилищното и училищното образование. Тук да добавим една препратка към Закона за висше образование в чл. 92, ал. 1: „Началната основна месечна работна заплата за млади преподаватели да бъде не по малко от 1148 лв.“
Това са конкретните ни предложения, които съм съгласувала и с министъра. Остава да водим преговори още малко с господин Горанов.
Благодаря Ви, разчитам на Вас, както винаги.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на доцент Вълчева.
Заповядайте.
ВАЛЕРИ АПОСТОЛОВ: Госпожо Председател, господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Аз също ще се въздържа от конкретно цитиране на числа от рамката на бюджета, ще каза няколко неща по подобие на госпожа Вълчева.
Това, което четем във Визията за развитие на България 2030, виждаме, че образованието е включено в приоритет първи.
Само че ние от Конфедерацията на труда „Подкрепа“ считаме, че образованието не трябва да бъде сепарирано. То е еднакво важно и като предучилищно, и като училищно, и като висше образование, защото в рамките на висшето образование се коват специалистите на нашата държава. И в този контекст искам да кажа, разбира се, че ние подкрепяме увеличението на учителските заплати със 17,5% -чудесна стъпка в правилната посока, адмирации!
Само че като гледаме бюджета не виждаме и най-малък намек като цяло не за увеличение, за състоянието на заплатите на преподавателите в университетите и във висшите училища.
Разбира се, те са автономни структури, това всички го знаем, това е така. Но не може да отречем, че там работят хора с много висок професионализъм и с много високи знания, които получават доста скромно възнаграждение. Искам да Ви уверя, че голяма част от преподавателите искат да стават учители и скоро ние ще се сблъскаме с този проблем. В нашите структури има сериозно брожение, както каза и госпожа Вълчева, и при нас има сериозно брожение и ни кара да поставяме този въпрос.
На срещата при министъра през лятото КТ „Подкрепа“ предложи нещо много просто, а именно: по подобие на учителите да направим един колективен трудов договор с няколко неща – основните заплати по видове: асистенти, главни асистенти, доценти, преподаватели. Аз не искам да цитирам висши училища. Не може във висши училища да се обявяват конкурси за асистенти с 650 лв. заплата. Нали се сещате какво ще бъде качеството на този асистент, който ще трябва да дойде там да преподава?!
На следващо място, за нас например е много интересно, понеже гледам срещу мен ректора на УНСС, и за мен е много интересно разпределението на разходите в структурите на висшето образование, което като гледам бюджета говори за едно неглижиране на някои от отраслите, като например икономика.
По необясними за мен причини виждам 695 хил. лв. намаление на бюджета на УНСС, при положение че това е топ рейтингуваният университет в България. Аз не знам дали не бъркам в момента, но акредитацията показва най-високо ниво. И същевременно чета в бюджета и виждам, че съпоставяйки с визията за развитие 2030, където цифровизацията е приоритет огромен на държавата, виждаме там, че за Университета по библиотекознание и информационни технологии и за Университета по телекомуникации имаме много срамежлив ръст – това, което искаме да акцентираме като едно бъдеще.
Разбира се, поздравления, господин Министър, за тези 50 милиона. Разбира се, 10-те милиона за политики е нещо много правилно и ние ще участваме много активно в тези политики, но с тези няколко бележки искаме да отворим дебат за висшето образование през следващата година, който е много належащ, който стои на дневен ред еднакво с този, който беше за средното образование. Този дебат час по-скоро трябва да започне. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Надявам се, господин Апостолов, че ще изпратите от „Подкрепа“ това становище, когато сте готови, за да можем да го предоставим на всички колеги народни представители.
Дебатът за висше образование и за реформата всъщност ще започне на 21 ноември, когато ще гледаме първо четене на Закона за висше образование, така че нещата са свързани.
Заповядайте, професор Статев.
СТАТИ СТАТЕВ: Уважаема госпожо Председател, господин Министър, уважаеми народни представители! Две принципни неща искам да Ви кажа.
Първото е абсурдът, при който се прави нашият бюджет, и като опитни законотворци, ако може да го промените.
Господа ректорите на 34 държавни висши училища са абсолютно на тъмно какво се случва с бюджета. Най-смешното е, че там участват социални партньори – на кого партньори не знам, с бизнеса и с министерствата и правят един бюджет, който ние се опитваме оттук-оттам по приятелски линии да докопаме и накрая ни го изсипват и по смисъла на ЗВО ректорите са еднолични отговорници за изпълнението на този бюджет.
Ако мислите, че това е нормално, нека продължава така. За мен не само, че не е нормално, то е абсурдно. Така че волята е Ваша как да стане така – ректорите по съответен ред наистина да седнат със социалните си партньори, ресорното министерство, финансовото и да си мислят за финансовото състояние.
Ние стоим с професор Тотев, Управителния съвет, няма ги другите и както виждате си пишем писма до „дядо на село“, което сега той го прочете, може да чете прекрасно и така и ще си замине. Безкрайно несериозно!
И вторият въпрос ми е съвсем елементарен: от 34 държавни университета всички имат някакво увеличение в бюджета по-голямо или по-малко – съжалявам, че персонализирам. Единственият бюджет, който е намален е на Университета за национално и световно стопанство. Няма да Ви говоря какво е УНСС, но аз считам това за ненормално, за унизително и не искам да го квалифицирам повече. Ако е наказателна акция, е нелеп пример да се дава в учебниците. Обясненията, които получих, са безкрайно неприемливи, защото в Стратегията, която гласувахме, за която мълчим, 60% от парите за образование сега трябваше да се разпределят за качество. И ако някой ме убеди, че това е така, значи да се лъжем. Но поне да има вид на изглед. Иначе е безкрайно неуважително и недобре репутационно за всички структури. Влезте в мрежите и вижте какво пише по този повод. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, професор Статев.
Заповядайте.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители – членове на Комисията по образованието и науката, уважаеми гости!
Аз първо се присъединявам към мнението, оценките и предложенията на колегата председател на Съвета на ректорите и колегата, председател на ВОН. Подкрепяме ги от нашия синдикат ФУНИС – Федерация на университетските синдикати, който има 25-годишна история, и с преобладаващи възможности през годините сме подпомагали сферата на висшето образование и наши колеги съответно.
Няма да бъда многословен, тъй като ние сме изпратили, макар и по-късно нашето мнение, така че ще взема отношение само по два пункта. Нашият председател отсъства, понеже е на лекции и затова аз ще го представя – професор, доктор по педагогика Георги Петров, Софийски университет.
Приветстваме заявлението на господин министъра и действително, ако можем образно да се изразим, е направена една значителна крачка в областта на осигуряването на устойчивост и развитие на средното образование, но според нас е направена една стъпка, при това, извинявам се, с най-малкия номер на обувката по възможност в сферата на висшето образование. Очевидно е, че това за нас е една аномалия, която би трябвало да не съществува.
Няколко конкретни неща. По отношение на заплащането на преподавателите, конкретно за това говорим, иначе благоприятстваме за научна сфера, за студенти и така нататък. Не знам дали някой от Вас са правили това изследване, но от миналата година и тази година, най-вероятно и следващата година, че се наблюдава един усилен процес на напускане на асистентите от държавните висши училища и стават учители, защото там заплащането е по-високо, а тенденцията е да стане доста по-високо.
Няма да правя сравнение между заплащането на доцентите и професорите към други сфери в държавните институции – полицаи, чистачки в Народно събрание, в Министерски съвет, на други места – просто тук има аномалии. Но искам да Ви акцентирам мнението върху този факт, че не е редно преподаватели, които готвят педагози, да получават по-малко от своите ученици, а тенденцията е такава. Правили сме нашето изследване, това е така, може да проверите.
Така че в тази връзка ние предлагаме две конкретни неща. Както беше търсен механизъм господата ректори да бъдат подчинени на Министерство на образованието, както беше търсен механизъм те да станат вечни и несменяеми, мисля, че е редно да се намери механизъм „Фонд работна заплата“ във висшето училище да бъде самостоятелен. Знам, че тук веднага ще се постави въпроса за автономия и така нататък. Но имайте предвид, че господа ректорите в много от случаите техните ръце са извивани, те са извити, за да могат да кърпят бюджета в различните сфери и не работната заплата е първата сфера, в която те имат възможност, макар и да имат желание да направят нещо в тази посока.
Затова ние предлагаме фонд „Работна заплата“ във висшето училище да бъде отделен и предлагаме минималната работна заплата във висшето училище да бъде вързана към минималната работна заплата в другите бюджетни сфери, така че асистент да получава две минимални работни заплати, главен асистент три минимални работни заплати, доцент четири минимални работни заплати и професор пет минимални работни заплати. Мисля, че това ще бъде справедливо. Те ще бъдат спокойни, ще си мислят и за своето развитие, ще мислят и за развитието на студентите, които ръководят, и на докторантите, които ръководят.
Аз пропуснах да кажа и това: има отлив от докторанти, в науката трябва да има приемственост. Има случаи, в които неколкократно се предлагат докторантури, няма кандидати просто. Защо? Защото заплащането, ако впоследствие той продължи своята научна кариера като асистент, ами с това заплащане не се съгласяват, нямаме кандидати в някои сфери. Това също е аномалия.
И второто предложение: ние предлагаме субсидията на един студент в държавните висши училища, които подготвят педагози, да се изравни със субсидията за един ученик в средното училище. Това са двете нашите предложения. Имаме и други, Вие ще ги видите. Благодаря за вниманието.
Не ми се иска да си мислим, че държавата по отношение на други бюджетни сфери, по отношение на частното висше училище, по отношение на средното образование е майка, а по отношение на държавното висше училище е мащеха. Не ми се иска да мислим за това, но ни минават такива мисли. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Към частните висши училища държавата няма отношение по отношение на финансирането, така че може би направихте лапсус.
Министър Вълчев.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Аз ще започна с последните думи. Много едностранчиво искате държавата да бъде майка на държавните висши училища. В единият случай казвате: автономия, не ни се бъркайте, няма да спазваме препоръките в одитните доклади, а в другия случай казвате: дайте пари! Никога не можем заедно да ги сравняваме двете системи.
Ще Ви дам пример 2010 – 2013 г. Субсидията на държавните висши училища заради ръста и броят на студентите нараства с 27%, заплатите нарастват с 35%. Тогава нямаше политика по доходите. Това са годините след кризата, в които нямаше политика по доходите и в системата на училищното образование не е имало ръст на възнагражденията.
Като слушам, имам чувството, че ние живеем в някакъв различен свят или в държава с различна правна среда – нямаме Закон за висшето образование, нямаме 328-мо Постановление, нямаме 162-ро Постановление.
Взаимоотношенията между държавата и държавните висши училища са подчинени на принципа на автономия и това е направило тези отношения да са възложител и изпълнител. Възлагаме изпълнението на план прием и плащаме за този план прием диференцирано, в зависимост от професионалното направление и в зависимост от оценката за качеството. Приели сме ангажимент да увеличаваме тази оценка за качеството и го изпълняваме. Вземете най-накрая прочетете 162-ро и най-вече 328-мо постановление.
Извинявайте, че по този начин го казвам, ама всяка година имам чувството, че не се четат. Бил правен бюджетът на тъмно?! Ами това е формула! На тъмно е, когато е бюрократичен пазарлък. Вие сигурно искате да върнем модела, по който се финансира численост и средни заплати и се прави на фона на бюрократичен пазарлък. Това ли ще е моделът на светло тогава? Сигурно тогава бюджетът на УНСС ще е по-добър.
Бюджетът на УНСС се получава по формула, не е направен на тъмно, не е направен по какъвто и да е реваншистки начин. В предходните години имаше други училища, които бяха на минус. Това е заради съотношението в намалението на студентите и увеличението на нормативите. Ние имаме увеличение на средния норматив и тази година – казах Ви: близо 13%. С 11% е увеличена субсидията, 10% е политиката за ръста по доходите в публичния сектор. Но ние не финансираме заплати и съответно не можем да очакваме, че тези 11% ще бъдат възприети по равно.
Ако искате да Ви направим традиционните бюджетни организации, на които ние можем да разчитаме, включително като възложим някоя обществена задача – защото аз в момента не мога и обществена задача да възложа, освен приема на висшите училища, дайте тогава да говорим за този модел, тотално да сменим стратегията и да финансираме численост и издръжка.
В последните години студентите са намалели с близо 20%, но числеността на висшите училища не е намалена. Аз с изненада разбрах, че имаме преподаватели без норма на преподавателска работа. Средната норма във висшите училища е 350, в училищата е 700. Още една причина да не правите механични сравнения. Но основната причина да не правите механични сравнения е, че заплатите на асистентите са решение на академичната автономия. Държавата не регулира заплатите на асистентите. Висшите училища са избрали рентиерските модели на заплащане и това да не дават високи заплати на асистентите.
Когато обсъждаме със социалните партньори в системата на училищното образование колективния трудов договор, им благодаря за тяхната отговорност, те се съгласяват да не увеличаваме допълнителните възнаграждения, за да увеличим максимално минималната заплата, която има сигнално значение. Това е въпрос на отговорност към системата.
Очевидно системата на висшето образование, погледнато през вътрешните правила на работните заплати и дизайна на системите и на заплащане служи на статуквото, липсва дългосрочната отговорност на собственика, който трябва да се грижи за това да има млади преподаватели. Но ако се грижиш за това да имаш млади преподаватели, трябва наистина да проявите отговорност и да намалите различията в най-ниските и най-високите заплати. В системата на училищното образование тези различия са 1,4 пъти, в системата на висшето образование са 2,6 пъти. И това е изцяло решение на академичната автономия. Средните заплати на висшите училища са близо 1900 лв., средните брутни заплати. Да, много различни между висшите училища, различни са точно защото формулата на финансиране е като между възложител и изпълнител, а не финансиране на базата на численост.
И ако искаме да правим сравнения между началните учителски заплати и заплатите на асистентите, дайте тогава да направим сравнение между този размах. Вие сте решили да направите системите максимално базирани на старшинството.
Високите акредитационни оценки не кореспондират с това като погледна вътрешните правила за работната заплата. Те са надбавки за длъжностен, процент прослужено време в системата на училищното образование – 1%, във висшите училища е много по-висок в общия случай, добавка за звание, за степен, пък и две трети от висшите училища са нарушили Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, като са сложили допълнително възнаграждение за прослужено време върху другите допълнителни възнаграждения.
Така че може да видим чрез огледалото, наречено Вътрешни правила за работната заплата, едно тържество на рентиерската система на заплащане във висшите училища.
Не може да искате от държавата и да се сравнявате, само когато не е във Ваша полза. Пак Ви казвам: имало е години, в които съотношението е било обратното, взаимоотношенията между държавата и системата на предучилищното и училищното образование, от една страна, и системата на висшето образование, от друга, е съвсем различно, за да правим тези сравнения. Нормата преподавателска работа е различна, за студентите получавате и такси и не може и нормативите да сравнявате. Аз Ви казах: увеличили сме най-ниските нормативи с риск да не можем да изпълним ангажимента за 60-процентно увеличение на субсидията в зависимост от комплексна оценка за качество и реализация.
И отказваме ли се от тези политики, които са за насърчаване на качеството, за диференциране на финансирането в зависимост от качеството и реализацията и преструктурирането и връзката с пазара на труда, за да започнем да финансираме поддържането на численост?! Ако ще поддържаме численост, оставяме ли всички неприсъщи професионални направления, оставяме ли тези с ниска оценка?
Въобще не е висока оценката на УНСС. Средната оценка на УНСС идва от средната реализация и от средната оценка за научната дейност. Да, акредитацията е висока, но на всички е висока акредитацията. И това е въпросът: защо е висока акредитацията? Защото всички са написали документите си и са ги представили, защото оценката на акредитацията е въз основа на документи. И това е нещо, което също трябва да се промени. Сегашното ръководство на Националната агенция за оценяване и акредитация променя методологията, така че да не бъде въз основа на оценка на документи. Ако УНСС обучава много студенти, естествено че ще е ниска оценката, ако обучава по-малко, ще има по-висока средна оценка за реализация.
И аз подкрепям поне няколко предложения, които бяха казани – да вървим към регулиране на минималната заплата във висшите училища за асистентска длъжност, като осигурим известен натиск върху висшите училища. Там, където има недостиг, може да се търси някакъв компенсаторен механизъм, но за това е необходимо законово основание.
Подкрепям това, че трябва да продължи намалението на приема с увеличаване на финансирането на един учащ. За да оправдаем голямата конкуренция на публичните разходи, ръста за системата за висшето образование, ние трябва да си признаем, че имаме репутационен проблем и трябва да докажем, че тази система служи на развитието, а не само на статуквото. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на министър Вълчев.
Други желаещи за изказване?
Академик Ревалски виждам, че е готов.
ЮЛИАН РЕВАЛСКИ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Дамянова, уважаеми господин Вълчев, уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Позволете ми няколко неща да кажа и аз във връзка с бюджета – не само този, който е свързан с Българската академия на науките.
Първо, ние за поредна година приветстваме вниманието, което се отдава на предучилищното и училищното образование. Едва ли има не само учени, но и преподавател и българин, който да не иска децата да бъдат добре обучавани, и да се отдава изключително голямо значение на учителския труд, без който няма да имаме нация и просветен народ.
В тази насока онова, което бих искал да кажа е, че с риск, разбира се, да се потретя или подесетя пред Вас е, че поне аз никога не съм делил образованието от науката. Като казвам образованието, имам предвид не само училищното и предучилищното, но и висшето образование.
Две неща според мен са важни в тази насока да се кажат. На нас ни се иска да видим и висшето образование и науката поставени на същото ниво на приоритет, както в момента е предучилищното и училищното. Само две причини ще кажа за това нещо.
Първата е чисто концептуална. Няма някъде в света да видите добро образование изолирано, ако няма добро друго образование и съответно научни изследвания. Това, за което господин Министърът говори – използването на иновационни технологии в образованието, нови методи и всичко това идва от научни изследвания и иновации. За тях трябва висше образование, трябват научни изследвания на високо ниво. Това е едното от нещата.
Другото е по-прозаично. Когато се влагат много средства в един вид образование, трябва да мислим какво ще бъде и продължението. Ако ние ще влагаме много средства в училищното и предучилищното, без да се замислим за това какво става после, България се превръща все повече и повече в нетен донор на развитите страни.
Първо си пращаме децата в чужди университети да учат, защото там намират по-добро образование.
Второ, дори и тези, които остават тук и ако учат в нашите университети, след като завършат, ако няма достатъчно иновативни предприятия, научни институти, те също напускат привлечени от я бизнеса, я от други по-развити страни. Тоест има чисто фискалния елемент, че трябва да се търси един баланс в това отношение. След малко ще кажа още две думи по този повод.
По отношение на средствата, които са предвидени за наука. Ние, разбира се, приветстваме това, което се случва в последните години. Разблокираха се редица програми. Имам предвид не само националните научни програми, които инициира Министерството на образованието и науката, и които дават възможност на учените от институтите на Българската академия на науките и от висшите училища да си партнират във важни научни изследвания, които обществото припознава. Имам предвид и пътната карта, която от години беше блокирана. Макар и не толкова колкото ни се иска допълнителни средства за Националния фонд за научни изследвания – това са все положителни неща и аз много се надявам, че следващата година те ще бъдат в по-голям диапазон.
По отношение на Българската академия на науките – да, действително Българската академия на науките за трета година ще получи увеличение, което е извън това, което по-рано получавахме свързано с минималната работна заплата. Това е една стъпка в правилна посока – няма да го крия.
Все пак да не забравяме, че преди това десетина години Българската академия на науките беше недофинансирана при едно намаление на бюджета почти два пъти през 2009 г. Така че това е стъпка в положителна посока.
Искам да Ви кажа, че не съм сигурен, че това ще спре намаляването също и при нас броя на учените. Това, което колегите от висшите училища се притесняват, че ще стане след година-две при нас се случва вече от три-четири-пет години и ние устойчиво намаляваме във всички диапазони сред младите и сред по-старшите.
Ние имахме една дълга дискусия по отношение на бюджетите и изобщо заплащането на труда. Тук ще го повдигна с риск господин Министърът да не е съгласен с мен, защото действително автономията на висшите училища и на Академията е някакъв вид предпоставка, че ние решаваме колко да са ни заплатите, в какъв размер и така нататък.
Дискусията, която имахме в Съвета на настоятелите, и господин Министърът беше там, неколкократно се постави въпросът затова, че все пак трудът на учения – колегите от висшите училища обърнаха внимание, все пак е един висококвалифициран труд и за него трябва да съответно да се намери адекватно заплащане. Естествено, срещу искане от другата страна, какво да бъде свършено срещу това заплащане. Ако ние не отделим специално внимание на заплащането на труда на учените, рискуваме да загубим една квалифицирана част от българското общество или към бизнеса, както вече подчертах, или към чужди университети, а от това България няма да спечели. Твърдо няма да спечели, защото още веднъж искам да кажа, че добро образование без високо ниво на научни изследвания, иновации няма как да се случи и лека-полека нещата ще станат неконтролируеми.
Действително това е една сфера, която се гради много трудно – за да стане един човек учен, независимо дали е в БАН, или във висше училище, му трябват най-малко още десетина години, ако не са десетина, са седем-осем, след като е получил магистратура. Би било грехота, ако всичко това, което е вложено в този човек, накрая да го загубим и той отиде да работи нещо друго.
Няма лошо, ако някой станат учители, но те ходят да стават програмисти или системни администратори, или пък отиват да работят нещо съвсем друго. Така че трябва да се помисли според мен върху този въпрос.
Ние се обединихме по време на Съвета на настоятелите и предлагаме на Министерството на образованието и науката да разработи цялостна балансирана концепция за заплащането на труда в сферата на образованието и науката. Има се предвид както учители, така и професори, доценти във висши училища, асистенти, главни асистенти, така и съответните категории труд в Българската академия на науките.
В това отношение ние сме отправили едно предложение, което винаги го отправяме от две години, което е гласувано от Общото събрание на Българската академия на науките като база за разглеждане. Няма да го казвам, защото сме го казвали много пъти, пък и днес беше споменато на няколко пъти от колегите. Надявам се, че като се обсъжда Законът за висшето образование да се погледне и на този въпрос, да се намери схема, принцип за заплащане на висококвалифицирания труд на учените и преподавателите. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Само една бележка към речта на председателя на БАН. До 2007 г. имаше класификатор, ако някой си спомня тук, за всичките тези преподаватели и учени. Ако се въведе, разработи такъв класификатор, там заплатите ще се вдигат с държавна политика или ще се свалят с държавна политика. Това е най-близката до ума и най-възможна мярка. Сега кой ще се съгласи с нея, не съм много сигурен.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте.
ЕВЕЛИНА СЛАВЧЕВА: Бих искала само да допълня академик Ревалски в това, което каза, тъй като аргументът на министър Вълчев за това, че те не определят нашата численост. Ние напълно го приемаме.
Затова в предложенията, които сме направили, апелираме да се определи една минимална численост на учените в Българската академия науките, за която да има гарантиран бюджет по критерии, които предлагаме да бъдат обсъдени, и коефициенти, обвързани със средната работна заплата.
Ако Българската академия на науките със своите допълнителни средства, които привлича, може да си позволи по голяма численост, то това да бъде за сметка на нашите собствени средства. Апелираме наистина народните представители да помислят по този въпрос много сериозно, защото всички тези програми, които стартираха през миналата и по-миналата година за младите учени, те са само една глътка въздух за младите учени, които вече са в БАН. Те не са средство, чрез което се привличат нови хора и с които те се задържат. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин Стаматов поиска думата. Малко да разнообразим със средно образование. Много критики отнесе системата. Преди господин Стаматов да вземе отношение ще кажа, че не е редно да противопоставяме едната на другата система – първо.
Второ, в системата на предучилищното и училищното образование върви реформа вече трета година. В системата на висшето образование две години, извинявам се много, но се опитвате да постигнете консенсус по промени в Закона за висшето образование.
Искрено се надявах, че има постигнат такъв консенсус, но като гледам становищата на всички висши училища, всъщност се оказва, че няма такъв консенсус. Добър, лош Закон в системата на предучилищното и училищното образование влезе, колегите работят, стараят се, има промени. Каква промяна направихме и ще направим в системата на висшето образование? На 21-ви - сега е моментът да кажа на всички- предстои в четвъртък, извънредно ще имаме заседание ноември и ще гледаме Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, това го давам само като тема за размисъл дотогава.
Господин Стаматов.
ДИАН СТАМАТОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Дамянова, дами и господа народни представители, господин Министър, уважаеми гости! Определено най-вероятно само аз ще се изкажа от името на социалните партньори. Явно сме си свършили и ние добре работата до момента, за което с голяма благодарност към министъра на образованието и към целия екип на Министерството, защото социалното партньорство не е само цифри и увеличение, а е и добър диалог за постигане на равнопоставеност в отделните учебни заведения в страната.
Като председател на Съюза на работодателите в системата на народната просвета съвсем определено подкрепяме както предложения Проект за бюджет, така и двете изменения в Закона за предучилищното и училищното образование. Без съмнение увеличението на единните разходни стандарти дава много голяма свобода на директорите на училищата. Дава възможност за едно малко по-голямо самочувствие на учителите, които въпреки увеличенията на заплатите, са хора със сравнително ниски заплати в страната ни. Вие като Комисия по образованието имате много голям принос за увеличението на заплатите на всички учители в страната.
Тук е случаят и възможността да Ви изразя благодарност за направеното от Вас, за увеличението на заплатите на почти 90 хиляди учители, които без съмнение във всички случаи си изказват своето мрънкане за отделни несгоди, които търпим в определени ситуации.
Много е важна промяната и на увеличението на националните програми, които са допълнителна възможност за добро финансиране на системата ни. Министър Вълчев не спомена, но е изключително важно извънкласните дейности под формата на занимания по интереси, които за втора година ще бъдат факт в училищата, да продължат в този си вид или в още по-подобрен, което е също една много добра възможност за включване на всички ученици. Ние знаем в момента всички тук присъстващи, че те са много по различни от онези, които ние сме били някога в училищната среда.
Определено не трябва да се категоризират като добри или лоши, а по-скоро това е новото поколение на нашата страна. То трябва да се подкрепя във всеки един момент с всичките му възможности.
Прекрасно е, че отделяте средства за общежитията, защото те са едно звено, което е наистина много изостанало във времето. Още по-прекрасно е, че се отделя идея за иновации в действия и другите национални програми, които дават много по-голям тласък за позитивно сътрудничество на отделните училища в страната ни.
Единственото притеснение, което имаме директорите на училища, е свързано със средствата за издръжка на учебните заведения, тъй като апелът през последните години е свързан с увеличение на заплатите. Това е наистина прекрасно. Много е добре, но увеличението на всички разходни нива свързани с парно, ток, вода води след себе си до потребност за увеличение и на издръжката на учебните заведения извън тяхната модернизация. Нещо, което съм сигурен, че на отраслово ниво можем да стигнем до необходимия консенсус, за да няма успешни гимназии, които да не могат да се справят със заплащането на елементарни битови дейности.
Още веднъж Ви благодаря за възможността и тази година да има увеличение на заплатите на учителите и за действията, които водят всички стъпки оттук нататък в цялата ни система.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря Ви.
Заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР АВРАМОВ: Директор съм на един от институтите на БАН.
Сигурно повечето ме познавате, уважаеми народни представители и колеги. Участвам от много години в заседанията на Вашата Комисия, и то в това заседание, което се занимава с бюджета, и наблюдавам, както се казва еволюцията на емоциите. Преминаха от вълнения към протести, сега към пълна апатия. Ще бъде по-зле, защото системата като изчезне няма кой да протестира и няма кой да се вълнува.
Преди 20 години излезе една много известна книга на един хърватски професор Майкъл Портър „Конкурентните предимства на нациите“ – трябва всеки учен и политик да я знае. Там пише, че от политиката зависят конкурентните предимства на нациите, но при лоша политика може да бъдат резултатите и по-лоши отколкото след война, без да е имало война, каквото наблюдавам в България. И в демографско отношение, и в икономическо отношение все едно, че сме минали през една Трета световна война. Понеже тази апатия се разпространява вече даже и в средите на заинтересованите, досега беше поне в средите на тези, които трябва да ги управляват, ще Ви кажа, че има още много, много малко време, за да има тази страна бъдеще извън обслужващ персонал или някаква интелектуална яма на Европейския съюз, в каквато се превръща все повече и повече.
Мисля, че миналата година споменах, че в повече от половината от академичните институти няма докторанти. Това е абсурд, който го няма никъде по света и трябва да се запише в рекордите на Гинес. Научната организация, основната ѝ цел е да репродуцира научния потенциал. Докторантите няма, няма и да има, защото всичките мерки, които се взимат дори сега за млади учени, с повишени стипендии и така нататък, не са насочени към това да се поддържа научния потенциал на държавата. Те са насочени за експорт на мозъците или най-малкото за експорт на техните идеи.
Тези отношения, в които се намира научната общност и университетската общност с държавата, са точно така, както уважаемият министър ги обяснява, само че той замества съдържанието с технологията.
Вижте какъв е резултатът, господин Министър. Каквито и отношения да прилагате, когато водите до разруха, когато водите до превръщането на университетите и научните институти в старчески домове. Всички хора, които са движещи, които имат идеи, които имат договори, които имат проекти – международни, национални, всичките са в пенсионна възраст. Всички са в пенсионна възраст! Имаме още три-четири години. Ако за тези три-четири политически не се променят условията, така че тези хора да бъдат заместени, а това е почти невъзможно вече. Ние сме разумни хора и хора с опит, всичките, които седим в тази зала.
Има неща, които се случват, има неща, които не се случват. Управлението на науката и образованието доведе държавата до безизходица и ще я доведе до катастрофа. Имаме много малко време.
Когато един докторант или постдокторант, което още го нямаме, но ще го имаме, му дадете тази заплата – 2-3-4 хил. лв. и той знае, че само след три години ще стане като научния си ръководител – на 800 лв. Все едно, че нарочно е направено, господин Министър. Все едно, че умишлено е направено това нещо. Или като дадете 300 400 милиона за изключително модерна и скъпа апаратура, която след като се закупи и се сложи в складове, защото няма кой да я поддържа, защото няма консумативи и няма кой да работи с нея. Това все едно, че нарочно е измислено.
Имаме, уважаеми дами и господа, две-три-четири години максимум. Иначе дори ние като се пенсионираме няма кой да ни осигури пенсиите. Казвам Ви го това само, за да се запише в протокола, а не че мисля, че нещо ще направите. Ще останем без пенсии, уважаеми дами и господа от моето поколение.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря Ви.
Господин Цонков.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми гости! Бих искал и аз да взема отношение от името на „БСП за България“, конкретно във връзка с дискусията, която отворихме за финансиране на висшето образование. Иска ми се да започна оттам, където свършиха последните, които говориха, включително и синдикатите.
Първо да ги поздравя, че най-накрая след една година, даже и малко повече от една година, в която и ние се опитвахме да убедим, че в крайна сметка кадрите във висшето образование, научните работници, работещи в БАН са не само висококвалифицирани, а са и много важни за развитието на държавата и на икономиката, и трябва по друга начин да се подходи към тях, включително и с възнагражденията, които получават. Предложихме механизъм как да бъдат увеличени началните, стартовите заплати на асистентите, които започват и на младите научни работници.
Не бяхме очевидно разбрани. Сега виждам, че всички са прегърнали тази идея, включително и представители на висшето образование, за което се радвам.
Ние винаги сме се борили основно за две неща: първо, за достойно заплащане на академичния състав, като началната база да бъде съпоставима с европейските стандарти.
И второ, ако мога да ги откроя като две основни направления, инвестициите, които се правят в материалната база по отношение подобряване условията за обучение, подобряване на условията на студентите, естествено, подобряване на цялостните условия за труд и отдих на всички работещи и ангажирани в системата на висшето образование.
И може би трето направление, което не е по-малко важно от тези, които изброих, развитието на науката и на научните изследвания и инвестирането в наука и в научни изследвания, защото това е фундаментът, на който трябва да стъпим за развитие, включително и на нови отрасли в икономиката, и да стимулираме икономическото развитие.
Потенциалът на системата на висше образование, за съжаление, всяка година намалява. Ако не се лъжа, говорим за един брой от порядъка на 10 000 души, които работят в тази система – всички, заедно с научните работници.
Но без да актуализираме базовите нормативи за издръжка на студентите, като трябва за най-ниските нормативи поне двойно да се повиши издръжката и това не трябва да е пряко свързано с качеството на образованието. Аз съм съгласен, отваряйки една скоба, че трябва да работим за подобряване на качеството на висшето образование, но репутационният проблем, който се появява, за който и Вие, господин Министър, говорите, не е пряко свързан с финансирането на системата на висшето образование, защото и тази година имаше една последователна акция на външни за системата организации, които целенасочено коментираха, правеха анализи на системата, които бяха в посока сриване на репутацията, на имиджа, на всички висши учебни заведения и на цялата система на висше образование и наука. Едва ли някой ще отрече това нещо.
Финансирането, и то финансирането по отношение на подобряване на условията, повишаване на възнагражденията е предпоставка да се запази потенциала и да започне отначало един рестарт, да се възстанови системата и да се развива.
Не съм съгласен, че трябва да гледаме сегментирано и на двете системи – на средно образование, на предучилищно и училищно образование, и на висше образование отделно. Напротив, тези две подсистеми са пряко свързани и трябва да се подходи към тях справедливо и да се гледа на тях еднакво важно, защото от системата на висшето образование зависи какви ще са кадрите и в средното образование, още повече, след като следващите няколко години трябва да подменим голяма част от състава на учителите. Е, от къде ще дойдат? Нали трябва да бъдат подготвени от системата на висшето образование.
А в момента виждаме, че на базата на обективни условия, от които едно е ниското заплащане на научните работници и на академичния състав, имаме демотивиране на преподавателите. Нещо повече, не можем да сравняваме нормативите на учителите и на академичния състав и научните работници, защото освен преподавателска работа те извършват и много важна висококвалифицирана работа, свързана с научни изследвания.
Съгласен съм, че те трябва да си партнират и аз виждам все повече възможности, включително и действия на отделните висши учебни заведения, включително и на БАН, в работа за едно подобряване на партньорството в тази система. Без да бъда адвокат на тази система, аз виждам, че всички в нея, включително и отговорните лица – ректорите, председателя на БАН, разбират, че трябва да си сътрудничат и все повече започват да го правят.
Между другото, това са думи на синдикатите от миналата година – служителите, академичният състав и научните работници във висшето образование започват все повече да изглеждат като работещи бедни на базата на това изоставане на възнагражденията, които мотивират за работа научните работници и академичния състав.
Това е важно да го имаме предвид и това също пряко не е свързано с автономията на висшите учебни заведения. Финансовите взаимоотношения са важни и през тях може да се регулират отношенията на. висшите учебни заведения с БАН. Това е тема на друг разговор, просто маркирам някои неща, защото те са свързани с бюджета и трябва да има справедливо увеличаване на субсидиите за всички висши учебни заведения.
Господин Министър, не смятам, че с административен подход може да решаваме проблемите на висшето образование. Трябва по дълбоко да вникнем в тази система, която все още има потенциала и трябва да го задържим. Защото, ако видим една справка от последните години, ще стане ясно колко млади научни работници и преподаватели са напуснали системата, включително и България. Това се отнася и за младите хора. Трябват много целенасочени действия от страна на държавата.
И последно, няколко думи за науката. Не виждам отношението, и то положителното отношение, дори няма никакво отношение на държавата към науката и към научните изследвания, защото увеличението в бюджета спрямо брутния вътрешен продукт е с 0,5%. Това не е целенасочено увеличение от Министерството на образованието и науката, а просто защото имаме един икономически ръст и се увеличава брутния вътрешен продукт. Е, това не е отношение към науката. Съжалявам много. Трябва да говорим за процент – процент и половина от брутния вътрешен продукт.
Така че, ние няма как да подкрепим така предложения бюджет за цялата система на образованието. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Вълчева поиска реплика.
Заповядайте.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Аз поисках реплика, защото и господин Аврамов, тук ли е още, в залата ли е, спомена и доцент Цонков, колегата Цонков, броят на преподавателите на основен трудов договор в държавните висши училища не е в тази група, в която Вие тук го представихте. Асистенти и преподаватели са 6381, професори и доценти са 5953. Ако трябва да добавя и тези от частните висши училища, асистентите отиват над 8000, доцентите над 5000 и професорите над 2000.
Извинявайте, не може така несериозно да говорите, професор Аврамов, четете и Вие и аз ще Ви върна това изречение. Четете, има анализи, правим ги от синдиката непрекъснато.
По отношение на това, което коментирахте, господин Цонков, за работната заплата да бъде обвързана с минималната работна заплата, Вие това предложихте, ние това отхвърлихме. И много ясно министърът аргументира, че ние сме водили битка да запазим автономията на висшите училища и на БАН. И това точно това означава, защото, ако ще регулираме заплати и ако ще се върнем на старата система от преди 2007 г., да правим единна таблица и тя да излиза с постановление на Министерския съвет, да, заплатите може да изглеждат изключително добре, но тогава ще трябва да регулираме системата с брой преподаватели, брой асистенти, брой доценти, брой професори – нещо, което ние не искаме. Тази намеса не можем повече да я допуснем.
Тук идеята е да накараме ректорите, заедно със синдикатите, подкрепени от държавата със съответното финансиране, да увеличаваме заплатите.
Нека сега да дадем един първи старт. Да приемем, че досега сме се оглеждали, правили сме реформи, намалихме броя на студентите в непривлекателни или нетърсени от бизнеса специалности, направихме много реформи, повишихме коефициентите.
Сега пак се връщам към моето конкретно предложение – дайте да направим една програма за младите преподаватели и да направим това, което Ви помолих – или като допълнение в таблицата в чл. 16, ал. 2, или като нова т. 4 в тази таблица. Мисля, че няма да коства кой знае колко на държавата да добави 23 милиона, за да можем да редуцираме заплатите на тези 5500, хайде ще ги закръгля, хора. Това е нашата молба.
Моля Ви не отивайте и не политизирайте системата на висшето образование. Винаги съм изказвала похвали към тази комисия, че има разбирателство и отношение, защото образованието и науката са всички. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Министър Вълчев.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Аз ще задам един въпрос: можем ли ние, като държава, да искаме от висшите училища изпълнението на определени задачи и на БАН, или само искането е едностранно? Би трябвало да можем да искаме. Да, но Законът в момента почти не регламентира такъв механизъм за искане. Висшите училища са напълно автономни, автономни са дори в стратегическото управление. Не говорим академичното в тесния смисъл, финансовото, административното, автономни са и в стратегическото управление. Те решаваха как да се развиват профилно, акредитацията не се оказа достатъчно добър механизъм за планирането на Национална карта на висшето образование.
Аз примерно искам от висшите училища да са по-свързани в европейски университетски мрежи, защото така ще задържим повече млади хора в България. Приети в България, те ще имат възможност, да получат общоевропейска диплома. Ама това предполага инициативност и активност.
Аз искам да имам инструмент с националните програми, да ги насърчаваме и с Програма „Еразъм“ да се включат в европейски университетски мрежи, защото иначе ще затънем в провинциалност. Висшето образование все повече става международно и ЕС, лидерите на срещата на върха в Гьотеборг в края на 2017 г. взеха това решение за създаването на европейските университетски мрежи точно в отговор на тази интернационализация на висшето образование, заради това, че дори немските и френските висши училища стават неконкурентоспособни на глобалния пазар на американските и китайските, които печелят от ефектите на мащаба.
Искам също така да включат във вътрешните правила за работната заплата допълнителни възнаграждения, в зависимост от оценките на студентите, в зависимост от това кой прави научна дейност, а не само да има допълнителни възнаграждения в зависимост от старшинството.
Искам например да увеличат заплащането на младите преподаватели и съм готов да говорим за това – за една програма за младите преподаватели. Искам да се концентрират върху силните си професионални направления, тоест да имат политика за профилна специализация, а не да служат на статуквото и да поддържат всички професионални направления, да поддържат губещи магистърски програми, да поддържат териториално изнесени структури.
Сега мога почти на всяко висше училище да Ви посоча неефективностите, които има. Това е неефективност, която се поддържа в услуга на статуквото. Така че, ето го резервът за увеличението на заплатите на младите преподаватели. Да, ама младите преподаватели не участват в колективните органи на управление на висшите училища и съответно академичните ръководства не са мотивирани в достатъчна степен да се грижат за младите преподаватели. Това пък е моят извод.
Искам да се оптимизират. Говорил съм с министъра на финансите, ето една провокация, готови сме да дадем, ако предложите ректорите на две или три висши училища да се обедините, готови сме да дадем една значителна сума. Хайде да видим до 10 дни ще има ли предложения. Кое е по-важно – някой да бъде ректор или да увеличим възнагражденията и да задържим млади преподаватели? Защото всичко е благовидно, направо звучи като оферта. Казвам Ви, съгласувал съм го с министъра на финансите – можем дори допълнителни средства в хода на изпълнението на бюджета да мотивираме. Или поне да консолидирате няколко факултета.
Знаете, че в последните изменения и допълнения на Закона за висшето образование беше допълнен чл. 90в мисля, че от Закона, който регламентира допълнително финансиране при консолидация и оптимизация на висшите училища. В някои страни заемат такива политики, за да бъдат видими в световните рейтинги, да бъдат видими висшите училища в радарите на международния пазар на висше образование.
Ако ние обединим две висши училища, те ще бъдат много по видими отколкото са в момента. Аз това искам от висшите училища. И тук големият въпрос е – да даваме ли безусловно пари, да продължаваме ли по същия начин или да ги даваме в зависимост от условие?!
Същото важи и за БАН. Българската академия на науките иска безусловно увеличаване на средствата. За какво ние предоставяме средства на БАН? Всяка публична организация има публично възложена обществена задача. Дали тази публично възложена обществена задача е за поддържане само на научен потенциал?
Тук съм съгласен с професор Славчева – ние имаме добри разговори с БАН, трябва да имаме минимално финансиране за поддържането на научен потенциал. Но колко е това минималното? Къде е границата на минимално? Ако увеличим много минималните заплати, няма ли да бъде контрапродуктивно и да ги дестимулираме да участват в проекти?! Във всяка една страна младите учени знаят, че ставайки учени, те ще имат много повече доходи от тези, които са им в основната заплата, благодарение на свързаността на научните институции и участието им в научни проекти, работата им с бизнеса и така нататък.
Дайте да видим за какво ги даваме.
Аз съм съгласен по този механизъм за възлагане, впрочем, който сме предложили с БАН, всяка една обществена институция да възлага дейности институти на БАН, имам планове Министерството да възлага на определен брой институти, като Института за българския език, Института за литература, Института за исторически изследвания, изпълнението на определени задачи. Те и в момента това го правят, но това ще бъде допълнително финансиране.
Тоест, когато ние говорим за работата на учените имаме поне три компонента: единият е за поддържането на научен потенциал, другият е за възложени обществени задачи, третият е за наука, която се прави в зависимост от любопитството, тоест, те днес решават коя формула да изследват или коя клетка. Често казват, че това е фундаментална наука, но може би не е точно фундаменталната наука, тоест наука, която те сами са си възложили. И четвъртото вече е да стимулираме партньорството и участието с различни организации.
Навсякъде висшите училища и научните организации са в центъра на иновационните екосистеми, в центъра на инициативите. Не можем да намалим демографията – това е към професор Аврамов, нетната външна емиграция, ако не увеличим доходите. Сегашният модел на растеж достига потенциала си. Да, ние трябва да преминем към друг модел на растеж. Този друг модел на растеж висшите училища и БАН трябва да бъдат в центъра на тези иновационни екосистеми. Дайте да видим как го постигаме.
Един кмет на един от най големите български градове ме помоли да му съдействам, да убедя ректора да се включи в една такава инициатива – създаването на технологичен парк. Четири срещи проведохме, не успях да убедя ректора и нямам механизъм да го задължа. Висшето училище е самодостатъчно, защо трябва да допринася за развитието на региона?! Пък и ние не можем и да му възложим. Кметът е разочарован, аз също съм разочарован.
Можем ли да разчитаме на висшите училища и на Българската академия на науките? Мога ли аз да искам нещо от Българската академия на науките и от висшите училища? За Българската академия на науките по скоро имам утвърдителния отговор – да. Срещнал съм се с голяма част от институтите.
Сега разбирам, че голяма част от висшите училища, след като имахме съгласие и на две заседания на Съвета на ректорите, подкрепиха Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование и не възразиха по време на публичното обсъждане. Имат бележки по отношение на договорите за управление. О'Кей, няма да имаме договори за управление, но няма да имаме и възможност да възлагаме нищо на висшите училища, само ще искаме едностранно. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Госпожа Анастасова.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Уважаема госпожо Дамянова, уважаеми господа ректори, господин Председател на БАН, уважаеми колеги директори! За втора поредна година ще кажа, че ние сме удовлетворени от факта, че за системата на образованието и в частност за системата на средното образование, се увеличават значително средствата, както и, че това увеличение приоритетно отива в увеличение на учителските заплати.
Разбира се, ако това увеличение се беше случило преди десетина години и поетапно от тогава до днес, днес едва ли щяхме да говорим със сериозно притеснение за това ще имаме ли достатъчно учители.
Ние днес вече обаче говорим за това не просто дали ще имаме достатъчно учители, а учителите, които ще имаме, дали отговарят на съвременните изисквания, тоест качеството на подготовката на учителите.
Но тъй като все пак говорим за бюджета, ще кажа следното: моето притеснение, не лично моето, от разговори с колеги, така или иначе имахме поводи по изборите да обиколим страната и както се досещате аз не съм се занимавала толкова с политика, колкото с проблеми на образованието.
Притеснението е следното: миналата година увеличението на единния разходен стандарт, по спомени говоря, беше около 17%.Увеличението на заплатите беше 20%. Тази година увеличението на единния разходен стандарт е 16%, говорим за увеличение на заплатите минимум 17%.
Колегите директори по страната направиха и невъзможното, за да достигнат тези 20%, разбира се, не навсякъде се получи – имаше и дофинансиране и така нататък. Но тези усилия в голяма част от училищата изсмукаха и последните резерви, възможности на бюджета, за да се постигне това увеличение. Притеснявам се, че тази година, особено за някои училища, ще се получи същото. И искам да Ви кажа, че дори и така наречените големи училища изпитват притеснение в това отношение. Така че може би да се помисли по добре в тази посока.
Другото, радвам се, че се мисли и всяка година се променя формулата, защото наистина практиката показва къде тази формула работи и местата, в които не работи. Но има и нещо друго – да Ви кажа честно като бях по страната се оказва, правя уточнението, че много е трудно с една формула да сме справедливи към всички, на мен това ми е ясно. Но ми прави впечатление, че има училища в страната, разбира се, те получават добавки за работа с малцинства и така нататък и така нататък, чиито заплати вече са значително по-високи от заплатите на колегите в столични училища.
Не го казвам, заради това заплатите на тези хора да не са високи, казвам го заради друго. В момента наистина сериозни пари влизат в системата на средното образование. Но ние нямаме критерий за качество. Когато наливаме пари в една система, ние трябва да знаем защо ги даваме. Ще Ви цитирам един родител в Първомай беше това, разбира се, ядосан от нещо в системата. Той ми казва така: докога държавата ще налива средства в една система, а ние ще продължаваме да даваме пари за частни уроци, милиони за частни уроци в страната?
Тоест моят най-сериозен упрек към Министерството на образованието е не, че не се лобира сериозно, когато се готви бюджетът, и не, че не се отпускат пари за сферата на образованието, а че не се работи за сериозен контрол в цялата система. Контролът в системата куца! Контрол върху квалификацията – това ми е болната тема, защото там отиват едни големи пари. Контрол, ако щете върху това – отпускат се 27 милиона, или забравих не е пред мен, за извънкласни дейности. Вие знаете ли на колко места тези извънкласни дейности се провеждат формално и само се усвояват едни пари?
Да не изреждам, но има много места, в които тези пари изтичат. Тоест, аз апелирам да се направи наистина анализ за тези две години – спомняте си, господин Министър, аз Ви зададох въпроси на блицконтрола: как се реализират на практика принципите на новия Закон; да се внесе доклад в Народното събрание, да обсъдим какво се случва с качеството на образованието, защото догодина ние ще имаме още повече средства.
Разбира се, далеч сме от 5% средното за Европейския съюз и това ми е една от основните критики също. Да поговорим за тези неща, защото иначе ще продължаваме да увеличаваме парите, а моето дълбоко убеждение, че вече в нашата система не става дума само за пари. Далеч не става дума само за пари.
Разбира се, това не е резултат от година, две и три, това е резултат от много години, от сериозна демотивация, която обаче няма да бъде решена само с пари. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Колеги, други желаещи за изказване?
Гости?
Дуплика на кого желаете?
Реплика не е направена.
След това и на господин министъра ще трябва отново да дам думата и ще си влезете в процедурата на реплики и дуплики.
Едно изречение.
ЛЪЧЕЗАР АВРАМОВ: Едно изречение, тъй като, уважаемият господин министър зададе два въпроса, ще се опитам да му отговоря.
Първият въпрос беше свързан с интеграцията на българската наука и не само наука в европейските структури. Имал съм редица партньори, които примерно французин кандидатства за директор в италиански институт, германец в португалски институт. Това може ли да се случи при нас? Отговорът на Вашия въпрос е: няма интеграция. Докато ние сме друга система, докато сме заден двор, докато сме мизерници няма да се случи това. Но това не зависи от учените, това зависи от условията, при които са поставени те.
Вторият въпрос: как да решим въпроса? В смисъл това не е въпросът за яйцето и кокошката – колкото повече пари, толкова повече резултати, колкото повече резултати, толкова пари.
Парите са първични, защото това влиза в основата на Европейския договор, където единствената елементарна цифрова характеристиката е колко пари трябва да се дадат за наука и иновации. Другаде пари няма, другото всичко е автономия.
Но пари и иновация са записани в нашия документ, който се води най-важен стратегически документ – Националната програма за реформи, и там пише, че до 2020 г., тоест този бюджет, който сега Вие правите, трябва да бъдат 1,5% от брутния вътрешен продукт. А Вие сега говорите за половинката.
Не можем да се мерим с европейците, след като не сме такива, уважаеми господин Министър.
А това как се отчитат учените? Българската академия на науките е такъв орган, който би трябвало да се занимава предимно с фундаментална наука, защото навсякъде си има ведомствена, която сега се нарича корпоративна. Държавата иска да вмени в Академията на науките да се занимава с всички науки, които съществуват, само че са различни тези науки. А корпоративната наука лежи върху фундаменталната. Когато нямате фундаментална наука няма да имате корпоративна, която в България няма по други причини – по икономически, и отговорът на вашия въпрос е също отрицателен. Нямате начин да получите резултат и оценка на парите, които давате. Единствено, като държава сте задължени да ги дадете, за да осигурите тези условия.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Това до голяма степен показа нашият диалог. От едната страна казват: дайте ни, ние работим фундаментална наука, за принос към световната наука, но българската държава трябва да даде. Тоест, ние само сме задължени да даваме без да имаме право да поискаме нищо насреща. Ако ще работите за световната наука, защо искате пари от България, нека светът да ви плаща тогава? Ако така си говорим, и аз така мога да кажа.
Разбира се, че това не е разговорът. Ние имаме една Академия и трябва да разчитаме на Българската академия на науката, съответно пък Българската академия на науките има държава, на която трябва да може да разчита. Този разговор си водим с ръководството на БАН, а не другия, който преди малко водехме с професор Аврамов.
Ако ми разрешите да коментирам и предучилищното и училищното образование, и това, което госпожа Анастасова засегна. Да, ръстът на стандарта е по-нисък, но в стандарта имаме и средства за по-ниското като процент увеличение на непедагогическия персонал и средства за издръжка и затова средно претеглено при тези три компонента се получава по-нисък ръст на стандарта.
Наистина имаме проблем с това, че в София са по-високи общите заплати. В София, знаете, средната заплата е 1700 лв., за страната общите брутни заплати са 1250 лв.. А в същото време и средните учителски заплати в София са много малко по-високи от тези в страната и съответно, ако гледаме през отделни училища, имаме примери, какъвто Вие казахте.
От друга страна, естествената склонност на младите хора е, като дойдат да учат в София, да искат да работят в София. Едно такова увеличение по, как да го кажа – положителна дискриминация със заплатите в страната, е желано от тази гледна точка, че ние трябва да привлечем учители, да осигурим системата с учители в по-малките и по-отдалечени населени места, където е по-ниска склонността да се преподава.
Наистина големият ни проблем е с липсата на критерии за качество в разпределителната формула. Това, което направихме като оценка на добавената стойност, за съжаление, не дава добри резултати с първия опит, ако не се промени външното оценяване след четвърти клас. Това ще го направим следващата година.
Много зависи – това е статистически термин, какво е разпределението на резултатите. Тъй като външното оценяване след четвърти клас резултатите са му концентрирани към най-високите, оценката на добавената стойност между четвърти и седми клас в много голяма степен е зависима от изхода.
Можем следващата година евентуално да имаме и оценка на добавената стойност за седми – десети клас. Оценката от инспектирането докато се направи на всички институции – все още е рано. Ние наистина имаме задръжки, ако нямаме пълна, точна, надеждна, проверима информация, да диференцираме финансирането. Това е все едно да се качиш на ненадежден автомобил – ще създадем повече проблеми, отколкото, ако направим една такава самоцелна оценка.
Това, с което не съм съгласен с Вас, е, че ние можем да оправдаем резултата през контрол. Не можем да застанем във всяка една класна стая, във всяко едно училище и да кажем, че ще осъществим…
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Директорите!
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Не, защото казахте контрол върху системата. Тук по-скоро ние трябва да разчитаме, че ще променим доминиращата култура в системата и тази култура ще бъде една ориентираност към резултата, към провокиране на интереса за учене на учениците. Това става с иновациите, с насърчаване на иновативните подходи, това става с мотивация на учителите. Надявам се да стане и с тези средства, които сме отделили за обновяване на кабинетите.
Общо взето системата по-малко трябва да функционира на базата на контрол на съответствието на документи, повече да функционира на базата на енергията, която имат учителите и училищата в бъдеще.
Съгласен съм, че не става дума само за пари, трябва да се направят много други неща. Но, ако погледнете и спектъра от дейности, които правим, почти няма сегмент или елемент на системата, който да не е засегнат от промените.
Да, трябва да се направят много неща, но не можем да ги направим с контрол на съответствието. Имаме проблем и с квалификациите, и с учебните програми по математика. Учителите трябва да имат повече време да затвърждават, трябва да имат повече време да прилагат. Трябва ефективно да въведем компетнетностния подход. В момента не сме го въвели ефективно, само в учебните програми сме отразили ключовите компетентности, изпитите ни също не са в достатъчна степен настроени към компетентностния подход. Методите ни на преподаване също не са настроени. Едва когато това се промени, можем да очакваме и по-осезаем резултат. Към това са ни насочени и финансовите инструменти в системата – да променим тези неща. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Тотев поиска думата. Не.
Заповядайте, доцент Цонков.
НИКАЛАЙ ЦОНКОВ: Имам кратка реплика към министъра.
По отношение на договорите, които спомена, само искам да го попитам да си помисли в тази посока – както университетите и БАН могат да сключват договори с фирмите, защо държавата да не може? По повод на начин за регулиране, механизъм и така нататък – просто тема за размисъл.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Сигурно ще размишляваме, когато започнем да гледаме Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, но сега говорим за Законопроекта за държавния бюджет.
Професор Тотев.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Аз се извинявам, но тази тема за договорите мисля, че сме я обсъждали с министъра в работна група достатъчно дълго и въобще това, което е предложено като промяна в Закона.
Не виждам откъде и по какъв начин са се появили различни становища и кой ги е искал, за да се появят различни становища? Ако изчакаме още малко и попитаме пак, когато дойдат новите ректори, защото вече може би около 15-20% са сменени, но до края на годината ще бъдат сменени и другите ректори, започвайте да работите Закона отначало. Това смятам, че ще се случи, извинявайте. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Тотев, поискали сме … Не, не беше внесен февруари. Нека това да не го коментираме, имаме становища от всички висши училища в страната. Не е вярно, че са от сменени ректори, не е вярно! Не е вярно, има и от ректори, които не са.
Моля Ви, да не ме прекъсвате, аз не Ви прекъсвах. Така че, огледайте ги, абсолютно всички становища са качени на сайта на Комисията. Господин Банчев може да Ви ги даде. Има становища, които са от ректори, които досега са си били ректори.
Доцент Вълчева.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Потвърждавам това, защото ги прочетох и се върнах към протоколите в работната група.
Искам да кажа за това, което професор Тотев споменава – неговото учудване беше и мое учудване. Но аз Ви предлагам, когато започнем дебата по Проекта за Закон за висше образование, те да бъдат тук и да застанат с лицата си зад това, което говорят. Аз също ще поканя моите председатели на синдиката, за да се разберем очи в очи какво се случва.
Някой или се измята от думата си и всеки месец мисли различно, или ще четем националните документи, в това число европейските и ще вървим напред. Заради няколко висши училища няма да спъваме цялата система. Моля Ви да я погледнете с очите на развитието на системата, а не с тези прагове, които искат някои да поставят. На който не му харесва, да не е ректор и да си ходи там, където иска да си прави личните си неща, тоест в частното си висше училище.
По отношение на казуса, аз още веднъж ще повторя от разговора с министъра на финансите. Недвусмислено ми беше казано: ако не се приемат тези изменения и допълнения в Закона за висшето образование, пари не ни искай повече за никакви заплати и за никакви повишения за пари за качество. Така е, защото трябва да се подредим, да дадем и ние нещо от себе си.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ще кажа пак, че в момента гледаме Законопроекта за държавния бюджет за 2020 г. На 21-ви ще имаме възможност да дебатираме надълго и нашироко Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. Заседанията са ни публични, всеки може да участва, ще бъдат поканени всички.
Има ли други желаещи за изказване по Законопроекта за държавния бюджет? По Законопроекта за държавния бюджет! Няма да давам думата по друга тема. Това не е темата в момента – можем да я обсъждаме след заседанието.
Ако желаете да приключим със Законопроекта за държавния бюджет, след това може да останем и да коментираме по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, който пак казвам не е тема днес.
Има ли други желаещи за изказване по Законопроекта за държавния бюджет?
Ако няма, закривам разискванията и подлагам на гласуване Проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.
За – 13, против – 7, въздържали се – няма.
Благодаря за участието в днешното заседание.
Който иска, може да остане да си говорим за Законопроекта за висшето образование.


(Закрито в 17,15 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Милена Дамянова