1. Разглеждане за първо гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за собствеността, № 954-01-72, внесен от Милен Василев Михов и група народни представители на 18 септември 2019 г.
2. Разглеждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 902-01-42, внесен от Министерския съвет на 12 август 2019 г.

---

Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Милена Дамянова.

* * *

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, да започваме нашето заседание, защото се очертава да е доста дълго, а и имаме още една точка, с която ще започнем днешното ни заседание.
Виждам, че има кворум.
Предлагам Ви днешното заседание да протече при следния дневен ред:
1. Разглеждане за първо гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за собствеността, № 954-01-72, внесен от Милен Василев Михов и група народни представители на 18 септември 2019 г.
2. Разглеждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 902 01-42, внесен от Министерския съвет на 12 август 2019 г.
Други предложение към така представения Ви дневен ред? Не виждам.
Подлагам го на гласуване.
За – 18, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет. Благодаря Ви.

Преминаваме към точка първа:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА, № 954-01-72, ВНЕСЕН ОТ МИЛЕН ВАСИЛЕВ МИХОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 18 СЕПТЕМВРИ 2019 Г.
Давам думата на вносителя – доцент Милен Михов, да представи законопроекта си, по който не сме водеща комисия, но трябва да го разгледаме според Разпореждането на председателя.
МИЛЕН МИХОВ: Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Същността на този кратък, много кратък Законопроект е въвеждане на и сега съществуващ мораториум за придобиване на общински и държавни земи по процедурата на давност и върху училищните земи. Същността на поправката е, че до 2021 г. придобиването по давност на училищни земи по силата на давността се намира в условия на мораториум, тоест до началото на 2022 г.
Законопроектът има за цел спиране на давността относно имоти възстановени на училищата по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, тъй като има множество нерешени казуси, които водят до прехвърлянето на тези земи на други собственици.
С предложените промени не се решават по същество възникналите спорове, но се спира възможността за злоупотреби със собствеността до 2022 г.
Ще отворя една скоба, че тези земи, които в годините преди 1944 г., са изключително частно дарение на нашите предци за нуждите на българското образование тогава – дарени на едни или други училищни институции.
Оценката за въздействието, която сме предложили аз и моите колеги вносители, определя, че инициативата ще засегне училищната собственост за земеделски земи, възстановени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи. Проектозаконът не предвижда разходи за държавата и с приемането на Закона не се предвиждат административни промени, като закриване, сливане или създаване на нови административни структури. Мисля, че в нашата комисия, ако си спомняте, сме разглеждали един от тези казуси, имаме изразени принципни становища на няколко пъти от Министерство на образованието.
В заключение, Законопроектът вече премина успешно през Комисията по земеделието и храните. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на доцент Михов.
Господин Вълчев, за становище на Министерство на образованието и науката. Нямаме постъпило писмено становище, имаме писмено становище само от Министерството на земеделието, което подкрепя Законопроекта. Надявам се, че ще чуем становището на Министерството на образованието днес на заседанието.
Заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, Министерството на образованието и науката подкрепя внесения Законопроект. Той е необходим за запазване на собствеността на земеделските земи на държавните и общински училища.
Това са имали възможност да даряват нашите прадеди – земеделски земи. По този начин са подпомагали образованието, а днес те са възможност за допълнителни приходи на училищата и трябва да бъдат запазени.
Имаме една конкретна техническа бележка. Ще Ви изпратим и становище – да не е само училищата, а да е въобще институциите в системата на училищното и предучилищното образование, тъй като, знаете, специалните училища бяха преобразувани в центрове за специална образователна подкрепа. Част от тях също имат такава собственост. Така че може би между първо и второ четене, ако проявите инициатива. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Колеги, имате думата за изказвания. Не виждам.
В такъв случай закривам разискванията и подлагам на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за собствеността, № 954-01-72, внесен от Милен Василев Михов и група народни представители на 18 септември 2019 г.
За – 18, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Преминаваме към точка втора:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ, № 902-01-42, внесен от Министерския съвет на 12 август 2019 г.
Давам думата на министър Вълчев за представяне на Законопроекта.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, днес като държава, като общество сме изправени пред значителни предизвикателства и за голяма част, за основните от тях, за разрешаване на основните от тях разчитаме на системата на образованието, в това число и на системата на висшето образование. За да преминем към един модел на растеж в по-голяма степен базиран на иновациите и технологиите, също в най-голяма степен разчитаме на системата на висшето образование – да постигнем по висок процент на конвергенция, за да живеем в едно по добро и проспериращо общество.
Ясно е пред какви предизвикателства е изправена самата система. В последните 30 години беше напълно либерализиран приемът – от 30 достигна близо 84-85% от завършващите гимназиално образование. Това доведе с профилно разрастване. За съжаление, една голяма част беше обрастване на висшите училища. Доведе до проблеми с репутацията тази крайна масовизация на приема и откриването най-вече на професионални направления в неприсъщи области на висше образование за съответните висши училища. Тези проблеми бяха адресирани в приетата от предходното Народно събрание Стратегия за развитие на висшето образование. Ние започнахме политика, благодарение на последните промени в Закона за висшето образование, на профилно оптимизиране на системата, преструктуриране на приема и финансиране в съответствие с потребностите на пазара на труда, реализацията и оценката за качество. Тази политика до голяма степен можем да кажем, че до една-две години ще я реализираме напълно, ще я завършим, но въпреки това е необходима допълнителна подкрепа за тази политика с допълнителни инструменти.
През тези години преобладаваха стимулите за екстензивно и профилно разрастване на системата. Все още, за съжаление, наблюдаваме такива стимули. Тези проблеми адресират част от предложените промени.
Конкретно по отношение на оптимизацията на структурата и мрежата. Едно от предложенията, което всъщност беше в самото начало, е предложението на Съвета на ректорите е да имаме мораториум върху по-нататъшното разрастване на мрежата. Един такъв мораториум е обоснован на това, че мрежата до голяма степен достигна предела си на разрастване и фрагментация. Нямаме проблеми с достъпа, имаме проблеми с репутацията на висшето образование. Мораториумът е крайна мярка и затова ние в Проектозакона предлагаме и Национална карта на висшето образование като инструмент, който да определи профилната и териториалната структура, да намери сечението между обществения интерес, от една страна, и, от друга страна, предлагането на висше образование.
Ние, както и Съветът на ректорите, споделяме, че в близо 90% от професионалните направления мрежата е достигнала предела си на разрастване и по-нататък допълнителната конкуренция няма да има толкова ползи, колкото вреди върху репутацията. Но все пак картата би трябвало да покаже кои са тези 10 – 15 или 20% професионални направления, в които би могло да имаме и допълнително откриване на центрове на висше образование. Такива, примерно могат да бъдат информатика и компютърни науки, компютърни системи. Ясно е, че живеем в един свят, в който машините, алгоритмите, дигиталните умения ще играят още по голяма роля и още по-голяма част от работните места ще са свързани с тях.
Предлагаме също така Министерският съвет да определя общия брой на обучените студенти и докторанти в държавните висши училища по професионални направления. Сегашният модел, който имаме заложен в Закона за висшето образование, благодарение на него ние оптимизираме и преструктурираме приема. Приемът в държавните висши училища през 2015 г., беше 58 хиляди студенти, в това число магистър след бакалавър, докторанти. Тази година е 43 хиляди, но този модел до голяма степен достигна потенциала си за оптимизиране и преструктуриране на приема. Приемът в държавните висши училища е все още висок, от гледна точка на завършващите училищно образование. Тази година 52 хиляди зрелостници завършиха висше образование. Приемът след завършване на гимназиално образование конкретно от тези 43 е 37 хиляди. Това е смисълът на това предложение.
Предвиждаме също така и по-голяма диференциация между висшите училища, като изследователски и други. И сега Законът за висшето образование предвижда това, но нашето мнение е, че този модел е неработещ като вид висше училище, защото това означава веднъж придобит промяната в статута на висшето училище всеки път да минава през акредитация. Ние предлагаме определянето на временен статут, не като вид висше училище.
По отношение на управлението на висшите училища сме говорили и във формата на тази комисия неведнъж – проблемът с държавните висши училища е с отговорността на собственика. Ако едно частно висше училище, ако ние сме създали едно частно висше училище, в общия случай ще сме заинтересовани къде ще бъде то след 20 или след 30 години.
За съжаление, виждаме този дефицит на дългосрочна отговорност, от една страна, виждаме самостоятелни стратегии за развитие. Дори и да прогнозираме, че я има тази отговорност, в най общия случай тази отговорност е за конкретното висше училище – не е задължително стратегията за развитие на едно висше училище да бъде координирана с останалите. Бяха при мен от Лесотехническия университет да кажат колко уникална, специална е тяхната специалност в „Администрация и управление“ и когато ги попитах едно и също ли е решението, когато гледате дървото и гората, те казаха: не, когато гледаме гората, е съвсем различно.
По същия начин, ако гледаме гората и имаме механизми да отчитаме в по-голяма степен общия интерес, нямаше да имаме в момента в 16 висши училища, обучение в професионално направление „Икономика“, в 23 по професионално направление „Администрация и управление“.
Само в Северен централен район в три области имаме четири центъра на икономическа наука. Това обаче е нещо, което адресираме с политиката за преструктуриране на приема и на финансирането. Първото, което е характерно при този модел, е, че той в дългосрочен план води до една относителна затвореност и самодостатъчност на висшите училища. Сравнено с другите страни, ние направихме такъв реферантивен обзор, видяхме, че само в още три бивши социалистически страни, може би в момента са две дори, имаме такъв краен модел на затворено академично самоуправление, в което държавата по никакъв начин не участва, и външните заинтересовани страни също не участват. Да, бяха направени съвети на настоятелите през 2008 г., но не можем да кажем, че тези съвети на настоятелите участват в стратегическото управление на висшите училища. Затова предлагаме Съветът на настоятелите да участва Академичния съвет, най-малкото вътрешните и външните заинтересовани страни да се чуват, да има прозрачност на вземането на решения, да се говори повече на академични съвети за това накъде отива висшето училище, за потребностите на бизнеса и на местната икономика, за развитието на регионите. Такава връзка между вътрешните и външните заинтересовани страни по наше мнение е задължително.
Предлагаме, също така, сключването на договори за управление с ректорите като инструмент за възлагане на определени политики, за провокиране на ректорите за определени политики, за изпълнението на определени стратегически цели и задачи. В момента ректорите са отговорни единствено вътре пред академичната общност. Да, ама, от една страна, ректорът трябва да държи академичната общност отговорна, от друга страна, академичната общност трябва да държи ректора отговорен. Понякога устойчивият резултат е дефицит на отговорност – знаете, сумата на два противоположни вектори като големина и посока до какво води.
Тук не е толкова целта ние по някакъв начин да отнемем от академичната автономия, напротив, по всячески начин академичното управление в тесния смисъл, финансовото, административното, остава във висшите училища, въпреки че има и много системи на висшето образование, в които е разделено академичното от финансовото управление. Единственото, което се предлага, е споделяне на отговорността за стратегическото управление. Няма как държавата да не участва в стратегическото управление. На нас сигурно от Министерството на образованието ни е по-комфортно постоянно да повтаряме: „висшите училища са независими“, но, от друга страна пък, постоянно ние биваме питани. Няма как и министърът на образованието да отговаря за системата на висшето образование, без да може да отговаря за развитието на висшите училища, защото развитието на системата на висшето образование е сума от развитието на отделните висши училища. Няма как и дългосрочно да искаме висшите училища да бъдат по-свързани, ако не провокираме с определени политики тези висши училища.
Пак казвам: това ще бъде преди всичко инструмент за провокиране на определени политики. На нас ни се иска висшите училища да бъдат по-свързани както в европейски университетски мрежи, така и с бизнеса, така и по линия на научните изследвания. Иска ни се да има по-интензивни политики за научни изследвания, да инвестират в по-голяма степен в млади преподаватели, да участват в ключовите инициативи за развитието на регионите и това ще бъдат вероятно и голяма част от стратегическите цели и задачи, които ще бъдат поставени, ако се приеме това предложение за договори за управление.
Предлагаме тези цели и задачи да се формулират в режим на публичност и прозрачност така, че това да бъде видим процес – много по-видим, отколкото в момента е отговорността на ректорите към академичните ръководства с мандатните програми. Те ще бъдат разработени както Ви казах и в процес на взаимодействие с висшите училища и заинтересованите страни и най-вече с работодателските организации и другите, които са заинтересовани за развитието на висшето училище.
Пропуснах също така да кажа, че предлагаме в Съвета на настоятелите да бъдат включени и общините. Общините са най заинтересовани за развитието на висшите училища, които са на територията на общината. И в момента има общини, които финансират висшите училища допълнително от това, което финансира държавата, въпреки че по никакъв начин не са задължени.
Предвиждаме като гъвкав инструмент за провокиране на правенето на определени политики и предлагаме да бъде регламентирано основание за приемане от Министерския съвет на национални програми за развитието на висшите училища. Тези национални програми точно това ще стимулират – висшите училища да правят определени политики.
С Вас, народните представители, си говорихме, че искаме в по-голяма степен, по-бързо висшите училища да префокусират професионалните направления, в които се придобива педагогическа квалификация, в по-голяма степен да префокусират обучението си върху новите умения, върху компетентностния подход, въобще върху културата за образователни иновации и така нататък. Със сигурност, една от националните програми в следващата година ще бъде по отношение на педагогическото висше образование, ако бъде приет Законът за изменение и допълнение на Закона за висшето образование.
Предлагаме и квота на младите преподаватели в академичните органи на управление. Много говорихме на предходното заседание на Комисията за възнагражденията. Това, което ще повторя, е, че разликата между възнагражденията на младите, на преподавателите без стаж и преподавателите с 35 години стаж е много по-голяма, отколкото не само в системата на училищното образование, много по-голяма е отколкото в останалите публични системи средно. Това говори общо взето за неглижиране на младите преподаватели. Според нас една от причините е, че те не са представени в академичните органи на управление.
Също така предлагаме да бъде регламентирана в тази връзка и минимална заплата за най-ниската академична длъжност „асистент“ в държавните висши училища точно, за да провокираме висшите училища, да притиснем висшите училища в по-голяма степен да инвестират в млади преподаватели. Това правим в системата на училищното образование. Когато решаваме как да увеличим заплатите, винаги взимаме решението в по-голяма степен да увеличим минималната заплата за длъжността учител, като израз на желанието ни да обезпечим системата с млади учители.
Имаме проблеми с акредитацията. Ако предишните промени в Закона за висшето образование адресираха системата на финансиране и приема, тук адресираме по-скоро системата на управление и системата на акредитация. Преди 12 години правихме тази статистика – средната акредитационна оценка е била 82% от максимума, преди шест години беше 88% от максимума, днес е 92% от максимума. Имаме система на устойчиво инфлиране, акредитацията ни дава малка отлика, въпреки че виждаме висши училища, които имат 30 пъти разлика в науката, и науката е основен индикатор в акредитационната оценка виждам 2% разлика в крайната оценка по професионални направления, което чисто математически не ми се връзва и значи не е на базата на обективни показатели. Тоест, от една страна, не ни дава отлика, от друга страна, е крайно натоварваща и административна.
Затова предлагаме електронизация на акредитацията, предлагаме облекчения, като имаме само първоначална институционална акредитация. Последващата акредитация на институцията е сбор от сумата на среднопретеглена оценка от сумата по професионални направления.
Освен това в сегашния й вид акредитацията не стимулира поддържането, развитието на собствени катедри от преподаватели, собствени школи, затова предлагаме нещо, което Съветът на ректорите предложи: още веднъж една разпоредба - един преподавател да се брои да участва в акредитацията на едно висше училище. Това ще стимулира висшите училища за създаването на собствени катедри и собствени школи и това предложение е много важно от гледна точка на качеството на висшето образование в дългосрочен план.
Важно е също така акредитацията в по-голяма степен да почива и на обективни показатели. Това с науката, което казах, нямаше да го има, ако в по-голяма степен беше базирана на обективни показатели. Това не е толкова въпрос на Закона, колкото на методологията, която приема Националната агенция за оценяване и акредитация. Въпрос на методологията е в по-голяма степен да бъде оценявана ефективността на политиките на висшето училище.
В момента една голяма част от оценката е формална, оценяват се документи. Всички висши училища имат добре написани красиви документи, ако са нямали предходната акредитация, то последната вече имат, следващата вече имат. Тези документи често стоят затворени в шкафовете, от друга страна, ако погледна вътрешните правила за работната заплата примерно, виждам какви са реалните политики. Скоро ни беше представено последното издание, което ще анонсираме. На нас ни беше представена рейтинговата система. Едно от заключенията, които правим, е, че там, където е взето решение чрез вътрешните правила за работната заплата да се стимулира научната дейност и публикационната активност, най-силно се е увеличила научната дейност и публикационната активност. Тоест вътрешните правила за работната заплата са огледало на вътрешните политики на висшето училище. Чрез тях в най-голяма степен се създават стимули, от друга страна, акредитацията гледа Стратегията за развитие на висшето училище, която, както Ви казах, може да е много добре написана, но не е произвела ефективна политика.
Други промени, които предлагаме, са свързани с освобождаването на такси в държавните висши училища на студентите, които се подготвят в професионалните направления с най-голямо очакван недостиг на пазара на труда. Имаме драматично нисък брой студенти по някои професионални направления от гледна точка бъдещите потребност и ние трябва да използваме и този инструмент на таксите да насърчим обучението по тези професионални направления. Това най-вероятно на този етап обмисляме да са осемте професионални направления, които най-силно стимулираме и като прием, и като финансиране. Като прием чрез Постановление № 64 на Министерския съвет, но към момента нямаме такова нормативно основание да освобождаваме от такси.
Предлагаме също така да се въведе максимален двумесечен срок за признаването на дипломи за висше образование, придобити в чужбина, тъй като имаме забавяне на процедурите, европейското дипломно приложение да се издава безплатно. Предлагаме също така и държавата да покрива разходи за обучение на студенти, които имат сключен договор с работодателите за осигуряване на стаж на студентите или работно място след успешното му завършване. Това е едно предложение, което работодателските организации отдавна поставят за по-голямо задържане на завършилите студенти в България. В завършилите студенти сме инвестирали много средства, не само, това е обществената загуба – напускането на всеки един специалист от страната е загуба Това е начин да задържим повече завършващи студенти в страната. Особено важно е по техническите и медицинските професионални направления, като това ще бъде стимулирано със заплащането на таксите, като в другия случай приемът би бил платен.
Другото ни предложение е да се дава възможност за сключване по две споразумения между държавно висше училище и общинските и държавни училища от системата на предучилищното и училищното образование. Предлагаме и уреждане на статута на Технологичното училище „Електронни системи“ към Техническия университет и Професионалната гимназия по компютърни технологии и системи. Това е един добър, уникален модел, който следва да бъде запазен в неговата цялост. Предлагаме възможност той да се разшири по линия на сключването на споразумения – от една страна трябва да запазим границата между двете системи, между предложените публични задачи от една страна на висшите училища, от друга на училища, от друга страна трябва максимално да създадем условия за взаимодействие, за възможност за съвместна учебна дейност по учебни предмети, модули за придобиване на профилирана и професионална подготовка в гимназиален етап.
Предвижда се обучението да е по съгласувани учебни планове, да се провежда и от лица, заемащи академични длъжности във висшите училища. В тази връзка сме предложили промени в Закона за предучилищното и училищно образование, в Закона за професионалното образование. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря за изчерпателното представяне на Законопроекта на министър Вълчев.
Сега откривам разискванията. Много моля, тъй като съм сигурна, че ще има достатъчен брой желаещи за изказване, да спазваме регламента и по възможност да имаме по едно изказване от институция.
Първо, ще дам думата на колегите народни представители, които искат да се изкажат в началото. Ако няма такива, ще дам думата на гостите.
Да чуем гостите, колеги, ако не възразявате.
Заповядайте, господин Велев. Ще Ви помоля да се представяте за стенограмата – в рамките на три минути.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ (Асоциация на индустриалния капитал в България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Не е често срещано явление, когато четирите работодателски организации заедно с двата синдиката имат общо становище. Това е един от тези случаи – и работодателят, и синдикатите в общо становище подкрепят Проектозакона, като тази подкрепа е за възстановяване на управляемостта и балансиране на автономията на висшите училища в съответствие с обществения интерес; за въвеждане на финансовия механизъм за задържане на завършващите студенти и специалисти; ориентиране на обучението към нуждите на пазара на труда; за създаване на ясни критерии за акредитация на висшите училища, включително ограничаване на прекомерното увеличаване на броя им, в това число на факултети и филиали, които водят до насищане на пазара на труда със специалисти, които не са търсени, и вследствие на което повече от половината, завършили висше образование, както знаем, не се реализират на позиции за висшисти следващите пет години.
Свидетели сме, че все още броят на местата за прием на студенти надхвърля броя на завършилите средно образование. Всъщност от 52 хиляди зрелостници, като извадим 37 хиляди за държавните висши училища, първокурсниците остават 15 хиляди. Дванадесет хиляди са местата в частните висши училища за първокурсници, остават 3 хиляди, а повече от 5 хиляди заминават в чужбина, тоест сумарно все още местата за първокурсници са повече от зрелостниците. В същото време на пазара на труда има огромен недостиг на специалисти със средно образование и има голям излишък на завършили с някои специалности, които не се търсят и това ясно се вижда от рейтинговата система. В същото време има недостиг на специалисти с инженерно-техническо образование, с природо-математическите дисциплини, педагогическите, медицинските. Социалните партньори подкрепят въвеждането на така наречената Национална карта за висшето образование, като изразяваме препоръки и предлагаме да бъде предвидена процедура за нейното съгласуване със социалните партньори, в това число и с работодателските организации.
Енергично подкрепяме и предлагания финансов механизъм за задържане на завършващите студенти. Всяка година България – това ще бъде в следващите 20 години, ще губи 50 хил. души минимум. Това не може да се промени, просто не са се родили, а от 25 години се раждат приблизително два пъти по-малко, отколкото преди това. Всяка година ние ще губим тези 50 хиляди и всеки човек е ценен. Трябва да се използва максимално добре общественият ресурс за създаване на условия за задържане на младите специалисти у нас.
В Конституцията е написано, че висшето образование е безплатно в държавните висши училища при условия, определени със закон. Ето затова ние бихме насърчили по-смели решения в това отношение: бюджетът на висшите училища да се формира от вноски от студентите, финансирани чрез целеви кредити, които ще се погасяват от бюджета, ако завършилите държавни висши училища се реализират в страната.
Подкрепяме, разбира се, и предложението за освобождаване от такси на студенти за професионални направления с очакван недостиг на пазара на труда. Бихме подкрепили допълнително отпускане на държавни стипендии поне за първи и втори курс, а от трети курс бизнесът би поел такива стипендианти. Подкрепяме и мораториума върху откриването на нови университети до влизане в сила на Националната карта, както и даване на по-големи правомощия на министъра на образованието и науката. Насърчаваме и развитието на рейтинговата система.
Социалните партньори подкрепят даване на правомощия на министъра да упражнява контрол и да утвърждава политиката за развитие на всяко държавно висше училище, да сключва договор с ректора за изпълнение на тази политика, както и да контролира броя на приеманите студенти. Всъщност като данъкоплатци нямаме друг лост за въздействие и за реализиране на обществения интерес, освен чрез съществуващите структури, а това е Министерството на образованието. При нас в момента има едно залитане в обратна посока, което трябва да се коригира в разумни граници.
За разширяването на Съвета на настоятелите също смятаме, че е добра мярка, като предлагаме да се разширят обаче и функциите на тези съвети на настоятелите, за да се гарантира по-добра връзка бизнес – образование. Приветстваме и връзката, която се прави между средното и висшето образование, като се дава възможност на висшите училища да провеждат обучение на ученици от средните професионални училища, както и уреждането на статута на средните училища към Техническия университет в София, които са един добър модел, добър пример.
Уважаеми госпожи и господа, това бяха накратко общите позиции на шестте организации на социални партньори, представителни на национално равнище. Аз си позволих да ги чета, защото са позиции не само на АИКБ, а и на останалите организации, тъй като в момента няма други председатели и поех ангажимент да информирам Комисията за тях. Още веднъж Ви благодаря за възможността.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други желаещи за становища?
Заповядайте.
ДИМИТЪР БРАНКОВ (Заместник-председател на Българската стопанска камара): Съвсем накратко, тъй като господин Велев действително представи общите позиции на работодателските и синдикалните организации. Стопанската камара е представила допълнително становище, по-скоро предложения, осъзнавайки, че една голяма част от тези предложения по-скоро имат място в бъдещия дебат по Стратегия за развитие на висшето образование до 2030 г. и една голяма част от тези предложения вероятно са насочени към подзаконовата нормативна уредба – въпрос на взаимодействие между бизнес, наука и висше образование.
Позволете ми само един-единствен ракурс, който ми се струва важен, тъй като засяга много аспекти както на план-приема на учебните програми, на оценяване на качеството на взаимодействие бизнес и висше образование, то това е необходимостта от въвеждане на електронен, образователен и квалификационен профил. Разбира се, подкрепяли сме усилията на Министерството в последните години по отношение на електронния профил на завършващите висше образование, но така или иначе и ние, и държавата нямаме достъп до пълна информация в дигитализиран вид за издадените дипломи на поколенията, които са по-стари – не само моето поколение, но и предходните поколения.
Създаването на такъв регистър, обединяването и интегрирането на тази информация с данни от другите регистри, включително данните за сключените трудови договори на социално осигурените лица, ще даде възможност за агрегация на данни и на информация, ако щете по населени места, по общини, по региони за планиране, по икономически дейности до четвърти знак, което е изключително важно. Това би имало сериозно значение и функционалност по отношение на план-приема по разстановката, териториалната и разработването на така наречената Карта, тоест функционалност и положение от подобен тип интеграция на съществуващите данни и регистри – нещо, което Стопанска камара от години предлага. Имаме известен напредък, разбира се, след натиска, който сме оказали върху комитети и държавни органи, и е нещо, което също така би могло да залегне и в бъдещите промени в рейтинговата система. С това бих се ограничил като, разбира се, дебатът за нас предстои особено след приемането на Закона по Стратегията за висшето образование.
Считаме, че има какво да са направи по взаимодействието на наука – бизнес – висше образование, насърчаването на съвместни проекти, лаборатории, които да бъдат подкрепени с европейски средства, включително при облекчен данъчен режим, които, така да се каже, да бъдат основните точки за развитие на научно-изследователската дейност и взаимодействие с бизнеса. Становището е налично на сайта на Народното събрание, така че се надяваме на един активен дебат заедно с представителите на висшите училища и на Съвета на ректорите не само по този законопроект, разбира се, но и по бъдещата Стратегия за развитие на висшето образование до 2030 г. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други желаещи за изказване?
След това е професор Тотев.
Заповядайте.
ВАЛЕРИ АПОСТОЛОВ (КТ „Подкрепа“): Конфедерален секретар съм на КТ „Подкрепа“ и председател на Синдикат „Висше образование“ към КТ „Подкрепа“.
Синдикат „Висше образование“ към КТ „Подкрепа“ счита, че вече имаме спешна потребност от реформа във висшето образование, което да осигури качествено образование, което да бъде обвързано с потребностите на пазара на труда.
В този контекст по философията на предложения Законопроект сме изразили съвместна позиция, която е подкрепила предложения Законопроект, само че считаме, че има още няколко основни пункта към философията, които искаме да добавим, за които сме направили предложения като конкретни текстове и мотиви, на които сега няма да се спирам, а ще се спра само съвсем накратко по философията на тези няколко предложения.
Ние считаме, като цяло, че в академичния състав, който трябва да бъде не по-малко от 75 човека, следва да има поне един представител от национално представителните организации на местните структури на националните синдикати. Защото ние осъществяваме социален диалог на национално ниво, осъществяваме индустриални отношения в самите висши училища, като водим преговори, за да подпишем колективни договори и в този смисъл е съвсем нормално да има представител и на националните синдикати в академичния съвет.
На следващо място, искам да споделя, че обществото като цяло финансира нашите държавни университети, но не може нито да решава как, нито да контролира колко добре се харчат средствата, които са обществени пари, а те са в размер на десетки милиони левове. Ще цитирам по Вас, че сигурно около 80 общини в България имат бюджет под 10 млн. лв., а имаме висши училища, които имат бюджет, колкото малките областни градове.
В този смисъл ние сме предложили в държавните висши училища министърът на образованието и науката, съвместно с министъра на финансите, да могат да назначават представител на държавата, който да бъде със съответно добър ранг, за да може да взима участие в управлението, например заместник-ректор, така че да може да имаме контрол върху финансовите средства от страна на държавата, които се предоставят като държавна субсидия, от една страна, и от друга страна, при управлението на имотите, които са общинска собственост или публична държавна собственост.
Третият основен момент, който е като философия за допълнение към Законопроекта, е: независимо, че в Закона за висшето образование се предвижда тайно гласуване за избор на ръководни органи на висшите училища, то в самия Законопроект и в самия Закон никъде не се казва как се урежда и как се гарантира тайната на вота, което поражда сериозни съмнения в демократичния характер на изборите в държавните висши училища по отношение на свободата на избора и по отношение на гарантирането на тайната на вота.
С тези няколко допълнения към философията на Закона искам да кажа, че като цяло останалата част ние сме я подкрепили. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Тотев.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колежки и колеги, ректори и преподаватели! За протокола професор Любен Тотев, председател на Съвета на ректорите и ректор на Минно-геоложкия университет. Ние сме изразили своето становище, когато трябваше да бъде изразено.
Искам сега само да кажа, че държим и подкрепяме внесения от Министерския съвет Законопроект и особено много държим за частта – участие в акредитацията на един човек в едно висше училище или университет. Държим също така на предложения от нас мораториум за разкриване на нови университети и филиали, колежи и специалности в университети, където те не са специфични.
Смятам, че това ако бъде прието, ще допринесе за регулиране на системата на висшето образование в сравнително голяма степен. Малко ми се видя чудно отношението на колегата, който се съмнява в изразяването на вота при тайното гласуване, но не искам да взимам отношение по-нататък. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Герджиков, заповядайте.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, колеги! Софийският университет подкрепя внесения от Министерския съвет Законопроект. Той е част от цялостната реформа на висшето образование през последните шест, седем, осем години. Смятаме, че тази реформа е изключително полезна, смятаме, че тя е единствената реформа в този тип сфери, която успя да преодолее пречките, а за това и Министерството, и всички, които изтърпяха последствията от тази реформа, трябва да бъдат похвалени.
Наред с министър Вълчев, който и като главен секретар, и като министър допринесе много за тази реформа, в залата има ректори на висши училища, на които никак не им беше лесно да се съгласят през последните пет-шест години и да предпочетат интереса на развитието на цялостната система пред интереса на собственото си висше училище. Но те го направиха!
Затова подкрепяме Законопроекта, който е поредната стъпка в тази посока. Имаме много предложения за подобряване на някои от текстовете. Софийският университет подкрепи становището на Съвета на ректорите, защото сме го готвили заедно. Смятаме, че на всяка от предложените промени трябва да се обърне внимание, особено в областта на акредитацията и структурата, по-скоро критериите, а с документацията на НАОА трябва да се внимава много, защото главата е сложна, материята е трудна и има опасност лесно да направим нещо, което да навреди. Там трябва много да внимаваме.
Още веднъж – подкрепяме Законопроекта.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Доцент Вълчева.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, господин Министър, колеги от екипа на министъра, уважаеми госпожи и господа ректори, господин Председател на Съвета на ректорите, уважаеми, уважаеми колеги, партньори от национално представителните работодателски синдикални организации! За мен е огромно удоволствие да взема думата днес, защото това, което сме внесли в работната група, беше в конкретика, а тук при обсъждането сме подготвили един анализ, който е базиран на направените становища, които са внесени и качени на сайта на Комисията по образованието и науката.
Подкрепяме категорично Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование и в частта „Управление“, защото сме убедени, че това ще увеличи авторитета на ректорите с висок морал в работата, в диалога и в партньорството на всички нива в държавата, с национално представителните организации на работодателите от бизнеса, със социалните партньори.
Моделът на управление, уважаеми колеги, е определящ за правилното изпълнение на националните цели и задачи, които се очакват от висшите училища. Трябва да си признаем, че така подготвен в миналия век, в далечната 1995 г., Законът за висшето образование очерта един затворен тип самоуправление, а в новото време това вече няма аналог – нито в XXI в., нито в световната практика, така че въвеждането на договор за управление между министър и ректор е първата стъпка в едно положително взаимодействие между страните в системата и най-вече споделяне на отговорности.
Подкрепяме при всички случаи текстовете, отнасящи се до настоятелствата, а на този етап те са неефективни. Това е с малки изключения и по никакъв начин работата на членовете на настоятелството не може да вникне в проблемите на висшето училище, не може да подпомогне процесите на управление, на финансиране. А всъщност членовете на настоятелството могат да бъдат един чудесен партньор на висшето училище в много от преговорите за броя на студентите.
Миналия път чухте да казват ректорите, че те не участват в този процес. Не, те участват при формирането на бюджета със заявка за броя на студентите, но това не стига и не се коментира и не се подкрепя от партньорите в работодателските организации. Ние в синдиката ползваме вече крайните бази данни за брой студенти, но не знаем какво се крие зад тях и оттам на места в бюджетите имаме някакви недостатъци. Впоследствие, разбира се, имаме как да ги коригираме, защото системата към февруари, когато преброи по регистър реалния брой студенти, отчита моментално дали тя е в плюс, или в минус и формираният резерв може да бъде използван за тези висши училища, при които има открити такива пропуски.
При всички случаи настоятелството може да бъде партньор на управлението на висшите училища, на ректорите, на всички работещи и при търсене на повече средства за финансиране от Министерството на икономиката, Министерството на финансите и всичко, което е необходимо, за да направим тук. Бих казала и бих дала един пример с кмета на община Свищов, с който сме се солидаризирали двата синдиката на територията на Академията и Министерството, за да можем да погнем и решим там един много тежък въпрос, за който никой от работещите няма вина, но няма да коментирам сега този фактор.
Финансирането на висшите училища, това е следващият важен момент, добре разработен, но не се спазват и не се предлагат от всички висши училища. За нас като синдикат, който базира всяко наше изказване на база анализи, мога убедено да кажа, че има ректори, които не знаят къде да заприходят таксите на студентите. Мястото им е в субсидията за издръжка на обучение, казва Законът.
Тук идват големите ни спорове. В Техническия университет тези разходи бяха в графа „Други“. На друго място са в „Образователни услуги“. Една такава некомпетентност, която няма нужда защо да е спорна. Тя може да бъде коригираща, когато преговаряме.
Продължавам нататък. Методичните указания на Министерството, които изключително добре са разработени със социалните партньори. Това са критериите за качество на обучение, един сериозен ресурс, който би трябвало още в бюджета за 2020 г. да влезе като дял в 60%. Но както казва министърът: не сме готови и затова още не сме скочили към тази мярка, която е определена в Стратегията за висше образование.
Как се прилага Методиката? Вие знаете ли, че има висше училище, в което тя така се изчисли, че всичките бяха със знак минус. Всеки факултет трябваше да дава пари някъде, но не и да взима. Това страшно ни учуди и естествено не постигнахме съгласие, водят се дела – ненужно напрежение, изключително ненужно. Добре разписани финансови правила трябва да се спазват, а там където не може, трябва да седнем да ги говорим, да ги прецизираме. Системата може да има недостатъци, тя затова се изменя и допълва – това, което правим днес.
Много бихме желали да се контролират повече регламентите в колективните трудови договори, защото както казахте, господин Министър, гледате вътрешните правила, но в Наредбата на Министерския съвет пише, че тя не трябва да противоречи на текстовете от колективния трудов договор. Няма как ректорът да си определи сам заплата, само като се оправдае с Академичния съвет. Никъде в Закона Академичният съвет няма такива правомощия. Правомощията за договаряне на работните заплати са в колективните трудови договори. Не го казваме ние синдикатите, а го казват Законът и Наредбата.
Настояваме категорично за нова методика за финансиране, предоговаряне на коефициентите на професионалните направления и един механизъм за сериозен контрол не с препоръчителен характер, господин Министър, а със задължителен. Не може държавата да дава огромен ресурс, както Валери Апостолов спомена, те са милиони левове, а в същото време да няма обратен контрол и ще препоръчваме. Какво препоръчваме?
Подкрепяме в Закона, в чл. 92, ал. 1 – начална основна месечна работна заплата за асистентите и дори в бюджета за 2020 г., благодаря Ви, госпожо Дамянова, хубави разговори проведохме с колегите от КНСБ в срещата с Вас, дадохте уверение, че ще разговаряте и ще внесете необходимите корекции между първо и второ четене – 22,7 млн. лв. са необходима инжекция, защото са прави ректорите, когато искат допълнителни средства в подкрепа на увеличаване заплатите на младите асистенти. Аз това прочетох във Вашите очи и в очите на госпожа Менда Стоянова и на второ четене ще бъда в Народното събрание и ще ви гледам от втория етаж какво правите и как се изказвате.
Двадесет и две цяло и седем милиона лева са необходими на асистентите, казах Ви ги миналия път по брой. Това са асистенти на основен трудов договор. Необходимите средства ще дадат възможност на ректорите да повишат заплатите и на асистенти, и главни асистенти, като началната да бъде 1148 лв. Много прецизно са ни направени сметките, един лев не сме пропуснали.
По принцип, защото това е глътка въздух. Няма как ректорите да се справят, ако тези пари ги няма, иначе как ще се случи? Аз имам и уверението на господин Горанов. И него ще го кажа за протокола в стенограмата. От последната ни среща казва, че ако се приеме Законът за висшето образование, тези средства не е проблем да бъдат осигурени. Така е! Гарантирам този разговор беше в присъствието на много колеги, които чуха това нещо.
Колеги, Националната пътна карта. Подкрепяме изключително. Тя ще оптимизира системата, но трябва да се помисли за екип от хора с доказан авторитет, отдадени на нашата кауза за висше образование, а не потребители, със сериозни експертни качества, с безспорен авторитет. Трябва да се разработят много добри критерии и най-вече, моля Ви без формиране на лобита. Затова, ние сме против Картата да се разглежда в Народното събрание. Ние имаме доверие в Министерството на образованието и науката. Така че, Министерският съвет да има позицията в тази посока.
По принцип приемаме и числения състав на факултетите да бъде редуциран поради това, че е намален броят на студентите, намаля броят на преподавателите. Водим още преговори как да редуцираме административно-техническия персонал – това е една добра мярка към днешно време, няма как. Ще цитирам пак министъра, който казва: ректорите да свикнат да работят с по-малко брой студенти, но качествено. Нали така, господин Министър? Благодаря.
Управлението на качеството и НАОА. Предложенията в голяма степен са насочени към облекчаване работата на висшите училища. НАОА трябва да бъде похвалена и стимулирана – разработи нова критериална система, отвори социалния диалог към работодателските, към синдикалните, към студентските организации, но има проблем с експертните групи, има проблем с комисиите. Там взаимодействието трябва да се промени с преподавателите, със студентите, не просто да бъде само на определени нива в ръководните екипи на висшите училища.
Трябва също да се промени начинът на оценяване. Добре е разработено. Да, наистина програмната акредитация за четири години не е достатъчен срок, мисля че заслужава да бъде помислено върху мнението на ректорите – подкрепяме тук в тази посока.
По отношение на Акредитационния съвет. Промяната трябва да се състои, да има справедливо оценяване на положения труд и неговото заплащане. Напълно подкрепяме член на академичен състав да се оценява в акредитацията само на едно висше училище.
И още. Министерският съвет вече се произнесе по това, какво отношение да има към Акредитационния съвет. Ние, като синдикат смятаме, че не е справедливо Народното събрание да определя чужди компетенции, тъй като никак не е коректно да се налагат норми на Министерския съвет с кого да сключва трудови договори и с кого не. Те ясно казаха как искат това да се случи и трябва да се намери баланс НАОА да си направи синдикат и ще им помогнем да си решат този въпрос.
В заключение, уважаеми колеги, този проект е най-дълго обсъждан. Подготвен е в изключително диалогична, уважителна, равнопоставена между всички участници в процеса среда. МОН прояви толерантност и изслуша всички. Участници в групата много точно определиха проблемите и намериха най-безболезнените решения за промени в Закона за висшето образование. Този път, гарантирам Ви, няма да отстъпим и Вие на форума в Софийския университет на 5 юли ясно чухте, че ако не ускорите работата по приемането на този закон, ние при всички случаи ще Ви обещаем един грандиозен протест по много причини.
Подкрепяме, уважаеми колеги, становището на КТ „Подкрепа“. Аз за първи път аплодирам неща, които Валери Апостолов е написал по отношение на изборния процес.
Изказвам мнение не само на солидарност, но изказвам мнение изхождайки от практиката. Трябва да се преосмисли и трябва да се даде възможност на академичната общност да направи не най-малкото зло от избора, а най-добрият, с най-добри качества ректор, който да управлява, така, както направи вчера Софийският университет. Поздравявам Ви, професор Герджиков, за избора, защото той е с много над две трети гласове на Общото събрание.
Благодаря много. Изразявам благодарност на всички. Подкрепяме становището на ректорите, но не подкрепяме становищата на пет-шест ректора, които се отказаха от първите си намерения. Не е сериозно веднъж да кажеш едно, а после друго и така нататък. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Така е. Благодаря Ви.
Уверявам Ви, че Комисията ще работи в максимално кратки срокове. За протест не съм запомнила да казвате на 5 юли, но явно чуваме различни неща с Вас на различните срещи.
Доцент Цонков, от колегите народни представители поиска думата. Заповядайте.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа ректори, уважаеми гости! Бих искал да започна моето изложение във връзка с разглеждания Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование с позицията, която „БСП за България“ ще изрази и в залата, а тя ще бъде, че ще се въздържим по повод на внесените промени в Закона.
Сега ще се опитам да се аргументирам защо смятаме, че някои от промените не само няма да доведат до положително развитие на системата и решаване на проблемите, които съществуват и се задълбочават, а напротив, това би било крачка в посока да направим още по-големи проблемите.
Ще започна с една съвсем кратка ретроспекция. Един от първите закони, който е приет още в началото на промените – през 1991 г., е Законът за академична автономия. В 1995 г. се приема Законът за висшето образование. Оттогава има 51 промени в сега действащия Закон за висшето образование.
Това поставя въпроса дали не е време да се помисли и дали не трябваше да се изготви един цялостно нов закон, в който да се заложи и нова философия, която да реши голяма част от проблемите, които са се натрупали.
Второ, през 2014 г. се приема Стратегия за развитие на висшето образование. Ще Ви припомня, че ние от БСП тогава не сме я подкрепили, като основните аргументи е, че тя не е финансово осигурена.
Искам да попитам всъщност досега нито междинна оценка сме виждали за изпълнението на тази стратегия, нито вече дори работен вариант на финална оценка, отчет, за изпълнението на тази стратегия, защото тя изтича следващата година.
В тази връзка предстои приемането на нова стратегия за развитие на висшето образование. И какво се оказва сега – ние правим промени в Закона, преди да обсъдим нова стратегия, която ще бъде за един следващ дългосрочен период, която трябва да маркира как да изглежда висшето образование; как да се подобри връзката с бизнеса; как повече икономическата логика, разбира се, и с баланс от страна на държавата, чрез регулации на държавата, да осъществяват една добра връзка между регионалното развитие, регионалните икономики и висшите учебни заведения, които там са ситуирани, за да отговорим на потребностите. И тогава, след като е обсъдена и приета една такава стратегия, логично, естествено, да преминем към промени в Закона за висшето образование, които безспорно са наложителни.
Трето, гледайки оценката за въздействие на така предложения ни Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, аз не виждам кой знае какви очаквани резултати да са предложени, защото смея да твърдя, че промените, които се предвиждат, са повече от съществени и те налагат много по-детайлен задълбочен анализ до какво ще доведат тези промени, които се предлагат в Закона.
И тук имаме още едно колебание, което не мога да спестя и да не го изразя, свързано с така предлаганите ни промени. Текстовете, членовете, които се променят, са доста, може би половината и над половината от самия Закон за висшето образование, те са съществени и ще променят определено облика, функционирането на системата на висшето образование и дали това не налагаше отново да се помисли към цялостен подход и приемане на нов Закон за висшето образование, защото и в Закона за нормативните актове е записано, че, когато са многобройни промените и съществени, би трябвало да се премине към цялостно обсъждане и приемане на Закон за висшето образование.
И още един основен аргумент, който бих искал да приведа пред Вас – защо ще се въздържим. В момента в голяма част от университетите се провеждат избори за нови академични ръководства и ректори на висшите учебни заведения. Ние в този период, в който имаме промяна в ръководствата, при което една голяма част от ректорите си отиват и идват нови на тяхно място, ние правим тези промени в Закона за висшето образование.
Сега, навлизайки в по-голяма конкретика, свързана със самия законопроект. Още в началото на Закона за висшето образование е казано, че основният принцип, на който почива Законът, е академичните свободи и академичната автономия. В този смисъл предложенията, които правите с утвърждаване на програма политика за развитие, подписване на договори за управление между министъра на образованието и науката и ректорите на държавните университети, грубо нарушава този основен принцип, защото така поставената цел в Закона – академични свободи и автономия, означава, че те трябва да спомогнат за една ефективна организация на трудовата, на работната среда, на работния процес, на научния процес и това да доведе до едни по-високи качествени резултати.
Когато се предлага приемането на една политика за развитие, в която да бъдат заложени стратегически цели от Министерството на образованието и науката, като основен отговорен орган за държавната политика в областта на образованието и науката, все пак не смятам, че това е най-правилният механизъм и начин за партньорство между Министерството на образованието и науката и университетите с идеята да се запази академичната автономия, а по- скоро налагане на свръхрегулация. Тоест, ако досега имаше една силно либерална система във висшето образование, стигнахме до момента, в който предлагаме точно обратното – свръхрегулация, вместо да намерим правилния баланс.
На базата на тази либерална политика възникнаха достатъчно като брой частни университети. Между другото, виждам, че в тази посока не се предлага кой знае каква регулация от гледна точка да има и равнопоставеност на образователните институции, още повече, изхождайки от конституционни норми, че формите на собственост трябва също да са равнопоставени.
Връщайки се на академичната автономия, като основен принцип.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По философията.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Още няколко изречения и приключвам. Да, по философията говоря.
По повод на академичната автономия основни органи са академичният съвет и ректорът. Вие ще обезсмислите избора на ректор, ако се наложи разработване на програма от старото ръководство, която да бъде наследена от нов ректор.
По отношение на договора само ще Ви дам пример, че в момента всички директори на болници са с договори за управление. Това намалява ли злоупотребите в болничните заведения?!
И още един пример – всички държавни дружества са с бордове на директорите, където принципалът е съответният министър, и тези директори са с мандата на съответния министър. (Реплики.)
Вторият основен аргумент е свързан с Националната карта за висше образование, приемането на която крие много предизвикателства и рискове, включително и да се затвърди сегашното състояние на висшето образование, вместо наистина да се потърси кой е най-правилният подход за оптимизиране на системата за връщане към основния профил на висшите учебни заведения, балансирана териториална структура на системата на висше образование.
Разбира се, има и положителни моменти в Закона, свързани с акредитацията, които не мога да не ги кажа. Облекчава се системата, правилно се електронизира, макар че и там има пропуски и неточности. Трябва да се прецизират голяма част от текстовете, но като цяло философията, идеята на тази част от Законопроекта е добра.
В заключение, казвам още веднъж, че ние от „БСП за България“ ще се въздържим. Имаме нашите предложения, които ще внесем между първо и второ четене. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря и аз.
Реплики? Заповядайте, госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми доцент Цонков, позволете ми да не се съглася с Вас за това, че първо трябва да направим стратегия. Аз съм казвала неведнъж в тази и в много други зали, в България сигурно има над 240 стратегии. Много сме добри на писането на стратегии, нали?! Там всичко е консенсусно, обединяваме се, пишем ги с години и в крайна сметка, докато ние си пишем стратегии, младите хора си заминават. Така че, нямаме време за стратегии.
Да, процесът по писането на новата стратегия върви в Министерството на образованието, но в крайна сметка това не пречи да направим реформите и промените, които са предложени в момента от Министерския съвет. Виждаме, че има консенсус като цяло по отношение, ето и Вие дори казахте, че философията е добра. Ще припомня, че на първо четене ние гласуваме философията на Законопроекта, а не отделните текстове, така че, позволете ми да не се съглася с Вас за това, че трябва първо да правим стратегии. Стратегии имаме много.
Ако направим един анализ колко неща са изпълнени от тези стратегии, защото, съгласяваме се, след това, когато обаче дойдат законодателните промени, започваме политическата дискусия и в крайна сметка нищо от тези хубави изречения, които са написани там, не става факт и не става реалност.
Така че мисля, че, както каза и професор Герджиков, промените са част от реформите, които започнахме преди няколко години, част от пакет. Това, разбира се, не пречи да се мисли за в бъдеще за нов закон. Говорили сме го неведнъж, но всички добре знаем, имаме и опит от Закона за предучилищно и училищно образование, че един изцяло нов закон се прави изключително дълго време, а пак казвам, младите хора нямат време да ни чакат нас. Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Още една реплика – господин Михов, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Колега Цонков, не мога да се съглася с Вашите аргументи, защото те са взаимно противоречиви. От една страна, Вие представлявате една група, една политическа партия, която винаги апелира, че повече държава е необходимо в страната, държавата да се върне в своите функции. И в дадения момент, когато имаме един плах опит, защото за нас това е в правилна посока, за мен лично не достатъчно, да се върне държавата в управлението на висшето образование, Вие казвате, че ще се въздържите. Това е нелогично. Противоречи на това, което Вие отстоявате.
Това, че е един плах опит бих го илюстрирал с един аргумент. Говорим за един свръхлиберален модел на управление на висшите училища, но тук не става дума за финансов контрол при това управление. Не може обществото да отделя един огромен ресурс за висшето образование, не само финансов, а и материален, а и човешки, и интелектуален, научен и така нататък, и така нататък, и обществото да няма никакъв външен инструмент за контрол на разпределението и използването на този ресурс, освен така да го кажа затворените или все пак ограничени, да не им казваме затворени, ограничените общности на един университет, на едно висше училище.
Нямаме друг пример в обществото, нямаме друг пример, дали отнасящо се за общинска или обществена, или частна собственост, толкова много права да бъдат концентрирани без някакъв външен контрол.
И говорейки за философията или за логиката на тези промени, те са в унисон с обществените настроения, с Вашите доктринални и политически послания и планове, и трябва да бъдат според мен подкрепени. А що се отнася до конкретиката, ако дадете някакви по-кардинални предложения, аз лично съм готов да ги споделя. Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря Ви.
За дуплика – господин Цонков.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Бих искал да отговоря, първо, на госпожа Дамянова.
Да, съгласен съм, могат да вървят заедно разработването на Стратегията и промените в Закона, но защо не се помисли малко по рано да започне процесът по разработване на нова стратегия. Защото основен мотив, ако сте забелязали във внесения законопроект, е точно действащата Стратегия 2014 – 2020 г., която изтича. Това е основният мотив в Законопроекта. И тя изтича следващата година, а ние ще приемем следващата година – все пак има технологично време, промените в Закона.
На господин Михов. Да, ние говорим за държавно регулиране, най-вече в икономиката, и то определен начин. Мога да Ви предложа, ако искате, направо да назначаваме ректорите. Така и така сме тръгнали с административен подход да решаваме проблемите на висшето образование, нека направо да узаконим, да е още по-лесно. Така или иначе вървим към силно централизирана система, защото имаме диференциран подход. Как регулираме функционирането на частните висши учебни заведения? Има други начини за регулиране. Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Това сигурно ще го видим като предложение между първо и второ четене.
Професор Христов, заповядайте за изказване.
ИВО ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Това беше един дългоочакван Законопроект, който се опитва да реши, да го кажа директно – неразрешими противоречия, натрупвани в продължение на 30 години. Тъй като има това ужасно клише, не знам от къде се е пръкнало в законодателната лексика – философия на Закона, очевидно тези, които са писали не знаят нищо и не разбират нищо от философия, но това да ни е дертът, общата идея на Законопроекта се опитва да реши по моя собствена преценка три базови противоречия.
Първото противоречие е противоречието между така наречената академична автономия и държавата. За информация на колегите, обществото и държавата – между тях няма знак на равенство. Държавният интерес не винаги означава обществен интерес и обратното. Така че да не се злоупотребява с термините.
Второто противоречие е базово, което се опитва да разреши този закон е противоречието между сферата на висше образование в лицето на висшите училища, от една страна, и едно друго нещо, което всъщност ние говорим за него, но то не съществува практически – така нареченият пазар на образователни услуги и пазар на труда. Няма, такова нещо.
Третото базово противоречие, което Законопроектът се опитва да разреши, е противоречието между грубо казано висшата управленска върхушка на висшите училища, от една страна, и това, което се нарича академичен състав.
Четвъртото противоречие, което Законопроектът се опитва да разреши е така нареченият проблем за качеството от дейността на висшите училища.
Почвам отзад-напред. Висшите училища не са институции, както всички останали човешки организации сами за себе си. Те не са самоцел, те са средство. Питаме какво е средството, каква цел се преследва с това средство? Ще кажете: ми тя е очевидна – да се даде по-добро образование на студентите и те след това да се реализират не само в бизнеса, искам да подчертая, да имат много по-големи функции.
Този опит за контрол и за преценка на качеството би следвало да се осъществи. Ние сме избрали този институционален дизайн, който според мен, ще го кажа директно, защото съм бил и в тази сфера, е абсолютно провален. Това е институционалният дизайн на така нареченото акредитиране на висшите училища, на висшето образование.
Ние сме разговаряли с господин Министъра и с други колеги – проблемът е в това, че там има изначално сбъркан дизайн. Не може хората, които се намират в персонална, лична или всяка друга уния, или пък конкуренция, да контролират сами себе си или свои колеги. Това избива или в раздаването на оценки на килограм, или пък в отнемането на оценки на килограм. Това на други места му казват нелоялна конкуренция облечена във власт.
Следователно проблемът за акредитацията е фундаментален и той не е решен с този законопроект. Не е решен и със сега действащия Закон. Няма разбиране как въобще той трябва да бъде решен. Смятам, че той трябва да бъде решен кардинално, тъй като проблемът е абсолютно гноясал бих казал и не може да се реши по този начин, въобще. Да кажем, че на този етап ще го оставим настрани. Тоест, проверяваните не могат да проверяват проверяващите и обратното, категорично.
Второто важно нещо беше отношението между държавата от една страна и висшите училища от друга. Какво казваше незабравимият другар Тодор Живков: ти като нямаш пари, не можеш да взимаш решение?! Нищо не може да решаваш. Как ще бъдеш автономен, като си икономически зависим?! Като искаш да бъдеш независим, ти трябва да бъдеш икономически независим. Когато ти си малко зависим, не може да бъдеш и малко независим. Този опит за разрешаване на това златно сечение, то е квадратура на кръга, не може да бъде решено и с този законопроект.
Адмирирам мотивите на Министерството, защото това е единствената, може би с едно друго изключение, гарнитура на това Министерство, което се опита да бръкне в кошера директно. Изразява се в следното: държавата е тази, която дава лъвския пай във финансирането на висшите училища, които са държавни.
Да, ще кажете те са публични и всякакви такива еквилибристики – държавни са. Те са държавни като финансиране. Процентът на държавното финансиране е решаващ - за добро или за лошо - и държавата се явява все още основен потребител на значителна част от това, което те произвеждат. Тук идваме до най-важният проблем. Как по принцип се определя ефикасността или неефикасността на едно средство, пък било то институционално?
Мисля, че единственият начин, който е изобретила природата и историята, е да го оценявате по това, дали това с това средство постигате целения резултат. Кой е резултатът? Резултатът от дейността на висшите училища, ще прощавате за клишето, е производство на такъв тип компетентни и квалифицирани хора, които да бъдат предназначени за една, друга или трета сфера. С оглед постигането или непостигането на тази цел, би трябвало да се определя оценката и оттам финансирането. Ние имаме точно обратния модел. Лъвският пай от финансирането на висшите училища в България се осъществява от брой студенти. Тоест не е важно какво излиза на изхода, важно е какво влиза на входа.
Този екип на Министерството в момента се опитва леко да балансира този абсолютно сбъркан подход, като се опитва да въведе един критерий, който според мен ще срещне и среща огромна съпротива. Той се нарича „научно-изследователска дейност“, което е другото важно нещо, с което висшите училища трябва да се занимават. Само, че възниква питането кой ще оценява качеството на тази научно-изследователска дейност? По какви критерии? Дали той не се намира в зависимост по съответните начини? Известни са, разбира се – публикации и така нататък, и така нататък.
Следователно, докато ние се намираме в този омагьосан кръг – финансирането на висшите училища да се осъществява от държавата на базата все пак на количествени критерии, а именно брой студенти, ние със сигурност няма да имаме качествено висше образование поради много простата причина, че не е важно, какво излиза на изхода и какво е качеството вътре в системата, а какво влиза на входа.
Ние отдавна сме вече, аз го казах преди две години в пленарната зала, ние отдавна сме в хипотезата, че имаме повече бройки свободни и те ще се увеличават, с оглед на демографските критерии и тенденции, от желаещите да постъпят във висшите училища.
За информация на посрещачите, защото тук преди малко беше казано – Тракийският университет в Одрин, най-близкото висше училище до България, извън Европейския съюз, има 48 хиляди студенти. Нашите университети категорично отказват, с някои малки блестящи изключения, да погледнат на така наречения образователен пазар извън регионалните и националните граници, защото не им стиска. А не им стиска, защото нямат качества. Нямат качества институционални, професионални. Не могат да се конкурират. Това е единственият изход да излязат от ситуацията, а не да висят на държавното финансиране – само и единствено.
На следващо място - договорът за управление. Да Ви кажа честно много се чудех какъв подход да имаме към него. Това е частно проявление на фундаменталния проблем за отношението между автономията и все пак финансиращата институция – държавата.
От една страна звучи разумно. Този, който дава парите, би трябвало да контролира тяхното разходване. Нали така? Тъй като в момента сме в ситуация, имал съм възможност да го кажа и друг път в тази комисия, отвъд спецификите на системите - системата на образованието, системата на здравеопазването и системата на правосъдието много си приличат. Приличат си по едно общо нещо – и трите твърдят, че трябва да бъдат автономни. И трите твърдят, че те имат право да получат обществен ресурс и имат правото да не се отчитат за неговото разходване, защото били автономни. Резултатът е, че в системата на здравеопазването имаме 10 милиарда финансиране – най-финансираната система и най-лошите резултати! Така почват да приличат нещата и в другите сфери.
От тук възниква питането: ако ние се опитаме с договора за управление, който държавата в лицето на компетентния орган – министъра на образованието, сключи с избрания ректор, който и да е той, възниква питането дали покрай идеята за контрол на държавния и публичния ресурс, който е смисълът и квинтесенцията на този договор, заедно, разбира се, с концепцията за изпълнение и така нататък, не се прокарва и политически контрол.
Спомням си годините, когато беше приет Законът за академичната автономия. При него реакцията беше ясно каква е – да не бъде под контрол висшето училище, висшето образование от държавата, от политическия контрол на държавата.
Сега, разбира се, ние отидохме в другата крайност, следователно питането е: имаме ли гаранции, и то институционални, законови гаранции това да не се случи? Под контрола, под благовидната маска за контрол върху държавните публични средства да се извърши контрол и всъщност изтърбушване на академичната автономия. Какъв е смисълът на академичната автономия? Колегата Цонков го каза.
Първо, самоуправление на висшето училище. Самоуправлението на висшето училище не е самоцел и ценно само по себе си. То трябва да се самоуправлява, за да може да дава академичните резултати и свободната изследователска дейност, за което говорих преди малко.
Много често под формата на самоуправление се разбира злоупотреба със средствата, прикривана зад автономия. Това е вече нетърпимо положение и ние го знаем много добре. Има цели феоди академични в страната, където общо взето няма никакъв контрол. Тоест между първо и второ четене, по принцип адмирирам идеята, но дяволът е в подробностите, госпожо Председател. Те са важни и това е част от философията. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Станилов – след това отново ще дам думата на гостите.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Уважаеми работодатели, уважаеми господа ректори, уважаеми колеги и присъстващи в залата! Моят колега и приятел Иво Христов каза може би половината от нещата, които щях да кажа, но моята оценка не е съвсем същата. Затова рискувайки да се повторя, Ви моля да ме потърпите 10 минути да кажа няколко неща.
Този закон е първият от промените насам, където един министър, реформатор се опитва да промени в положителна посока висшето образование, което е похвално, и аз ще гласувам за този закон, независимо от многото слабости, които не са чак толкова много, които, разбира се, са слабости на времето, а не лично негови, тъй като времето в момента и съотношенията и нагласите на българското общество не са радикални. Ние можем да направим радикални промени, ако имаме обществени нагласи. Едно време един главен прокурор, когато отидох да се оплаквам с много радикални предложения, каза: „Ако аз имам политическата опора зад гърба си, аз мога да направя много неща, но, за съжаление, я нямам и не мога да ги направя“ – същото като при министъра.
Преди да кажа какво ми липсва в този закон, искам да кажа по въпроса за регулацията. Регулацията е много добро нещо, зависи, какво регулираш и как го регулираш. Реформите са много добро нещо, ако те не са ликвидационни – също.
Сега най-накрая за акредитацията. Наистина основната слабост на българското висше образование е акредитацията. Иво Христов е прав за това, че акредитиращите извършват акредитация на самите себе си. Ще допълня: ние нямаме в момента и той каза, че ние нямаме механизъм как да решим този въпрос. Искам да допълня, че ние, ако принудим Агенцията по акредитация да спазва Закона, наполовина нещата ще се подобрят, защото те не спазват Закона.
Моите документални проверки показват, че оценката за научната дейност на университетите не се взема предвид при акредитацията. Ако се вземаше предвид, досега половината университети, главно частни в България, нямаше да ги има. Ако ние по някакъв начин с проверки ли, със системен контрол не принудим тези хора поне да спазват Закона, нищо няма да се случи.
Последно и накрая. Какво ми липсва в този закон? Някои хора може да не се съгласят, но това е едно радикално впечатление. В моето детство и ранната ми младост, аз съм твърде стар – 50-те и 60 те години България беше на последно място по обучение по математика, природни науки, физика, химия, биология и прочие в страните от социалистическия лагер.
Огромните усилия на обществото и неговото правителство направи така, че в края на 70-те и началото 80-те години ние се изравнихме средно с постиженията по тези науки, по това познание не само с другите социалистически държави, ние се изравнихме с най-напредналите държави. Останките от тези усилия днес са отразени в няколко специализирани училища и успехите на нашите ученици по физика и математика. Само че това не може да ни успокои.
Уважаеми колеги, по математика! Имайте предвид, че аз съм професор по фундаментално хуманитарна наука. Уважаеми колеги, по математика, физика, химия и прочие ние продължаваме катастрофално да падаме надолу. Това го знаят всички тук и най-вече председателят на БАН, който беше тук, не знам дали излезе.
Ако ние не положим усилия в училищното образование и след това във висшето да настигнем останалите, а това не е много трудно, ние просто няма нужда да правим други усилия. Защото работодателите искат да им дадем хора, които са на трудовия пазар, точно в тази сфера. Ако ние не вземем изключителни мерки, те това няма да го получат. Защото в сегашния Закон взимаме мерки, ама какви са те? Те са институционални и финансови. Това обаче не е достатъчно. Ако ние не въведем в средното училище, в 10-ти клас държавния изпит по математика, който ние отрекохме и го махнахме, нищо няма да се получи, колкото ѝ радикално да изглежда това.
Ако ние не се поучим едно време от системата на академик Сендов за обучение по математика от първи клас нагоре, специалното обучение, ние няма да направим в тази посока нищо. Ние се нуждаем от истинска програма по тези дисциплини, за да можем да задвижим обществото си напред.
На второ място, ние закъсваме с елитното образование. Тук, в Комисията колегите си спомнят много добре как дойдоха петима преподаватели от училището към Техническия университет. Пет души млади доценти, които изглеждаха съвсем различно от това, което знам за висшите училища. Те ни обясниха с цифри, че 90% от учениците, които завършват тази гимназия, това училище, остават да учат в Техническия университет. Деветдесет процента от тези, които завършват тези дисциплини в Техническия университет, остават да работят в България в различни институции. Ето това е номерът, ако мога на жаргон да се изразя. Това нещо трябва да стане с всички висши училища, които имат намерение да са наистина висши училища.
У нас не се оценява познанието, основата на качественото преподаване и наука. Ако ти си калпав учен, колкото и добър преподавател да си, ще бръкнеш едни и същи работи на студентите и няма да можеш да ги увлечеш за твоята наука.
Навремето, когато тръгнах да се занимава с познания, зяпах професора в устата и не беше важно какво ще кажат майка и татко, а какво ще каже професор Станчев. Това е номерът – увлечението. Сега аз имам трима главни асистенти, които не заминаха за чужбина, защото бях увлечени от моите приказки, от моето отношение към тях. Тези хора са надеждата, но ако ги държим на заплата от 800 лв., няма да останат. Сега да кажем ще им дадем заплата от 1500 лв., но като станете доценти ще Ви дадем 1000 лв. - пак няма да останат. Трябва да им създадем перспектива това е безспорно и не знам защо никой не иска да го разбере.
По докторските акредитации имам сериозни бележки и мисля, че е погрешна тезата в Закона, но на второто четене ще внеса предложение за промени.
Моля Ви да помислите за тази трагична ситуация у нас, която може да бъде поправена с добро желание, а не толкова с пари – просто добро желание и регулация, което не е толкова сложно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Позволете ми да дам думата на народните представители, защото първо те се изказват, а след това отново ще дам думата на гостите, за да се получи дискусия.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Уважаема госпожо Председател, колеги, уважаеми ректори и преподаватели! Моето изказване не е точно изказване, защото обикновено се изказвам по неща, които много разбирам, и мисля, че е така, както го казвам.
За сферата на висшето образование ще оставя всички Вие да говорите, защото това е професионалната Ви съдба и професионалният Ви път. Искам да уточня нещо принципно. Депутатите от „БСП за България“ ще се въздържат не просто, защото Законопроектът се предлага от Министерството на образованието и науката, а то е на управляващата партия, която не е БСП. Ние сме се запознали с всички становища към този законопроект и аз специално – много старателно, а като човек, който не се чувства достатъчно подготвен за сферата на висшето образование и науката, вярвам на тези становища.
Аз мисля, че в становищата има достатъчно основание ние да се въздържим и както казахме, между първо и второ четене да направим нашите предложения, да проведем съответните разговори. Това не означава, че се отнасяме с неуважение към положения труд от всички, които са се трудили над Закона от Министерството на образованието, и не означава, че не го оценяваме.
Не мога да не изразя учудването си от изказванията тук и становищата, които прочетох, защото в законопроекта има много проблеми, отразени в становищата, а тук – като изключим изказванията на депутатите от БСП, всичко изглежда прекалено розово. Мисля, че трябва да сме обективни и това, което пишем на хартия, да имаме смелостта да го изговаряме и в залата.
По повод на думите на колегата Цонков, че би било добре стратегията да предхожда закона съм категорична, че това е по-добре. Вижте, стратегията чертае посоката на развитие – мисля, че нямаме спор с никой, а Законът е инструмент да постигнем това, което сме планували в тази стратегия. Това е логиката – това съм учила и съм преподавала логика. Взех думата не заради това, а за да обясня защо ние ще се въздържим и ще внесем нашите предложения между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Ще дам думата на гостите.
Заповядайте.
ЦВЕТАН СТОЯНОВ: Уважаема госпожо Председател, колеги, уважаеми ректори и преподаватели!
Аз съм доцент-доктор от Националната художествена академия и представлявам Федерацията на университетските синдикати в България. Мисля, че дискусията е много интересна, но, за съжаление, не чух отговор на един въпрос, който непрекъснато си задавам. В момента сериозно са противопоставени учители на университетски преподаватели и искаме нашето висше образование да бъде ценност. Аз съм добре с математиката, както и много български деца, а единственото възнаграждение за тази ценност – знанието, са финансовите средства във вид на заплата.
Как ще убедите едно дете, което завършва средното си образование, да стане учен или преподавател и да се посвети на тази мисия – нашата дейност е мисия, когато заплащането на един професор е много по-ниско от заплащането на един учител, или на един касиер в магазин? По какъв начин Вие ще определите, че познанието е някаква висша ценност?
Искам да кажа някои наши забележки относно готвените промени. Това засяга договора „министър – ректор“, което буди много въпросителни с отрицателен знак относно демокрацията и управлението на висшите училища, автономността на висшите училища, мястото на общото събрание като висш орган за управление на университетската общност.
Казах вече, че неубедително е представен проблемът за възнагражденията на университетските преподаватели в държавните висши училища. Считам, че над този въпрос министър Вълчев е хубаво да се замисли.
Считаме също така, че избирането на ректор с квалифицирано мнозинство не е най-удачният вариант. Хубаво е, че в Софийския университет това се е получило, но тъй като ние сме в средата на други висши учебни училища, виждаме, че това много трудно може да стане като резултат.
Считаме, че този договор, който се предлага – министърът да подписва договор с ректора по време на четиригодишния му мандат, би ограничил дейността на ректора и неговата лична отговорност пред Общото събрание на висшето училище. Общото събрание на училището дава оценка на ректора за неговата дейност.
Считаме, че не е основателно предлаганата промяна за ректор да бъде с квалифицирано мнозинство от две трети. Практиката показва, че работещият вариант при избора на ректор е да остане сегашният вариант – половината на гласовете на Общото събрание плюс един.
Считаме, че министърът не трябва да прави предложение за отнемане на програмната институционална акредитация, тъй като той е политическо лице.
Считаме, че трябва да се запишат точно рамките за определяне размера на минималните работни заплати на университетските преподаватели, като се свържат с минималната работна заплата и сме предложили в писмен вид предложението си до госпожа Дамянова.
Противопоставянето, което виждаме, между учители в средните училища и преподаватели във висшите училища, считам, че не е редно да се прави. За съжаление, тази практика продължава.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, след това е професор Кабакчиева и след това министър Вълчев.
ЯНИ ЯНЕВ: Вицепрезидент съм на Варненския свободен университет. Благодаря за поканата, благодаря за съпричастността, като ми дадохте възможност да имаме в хода на изработването на законопроекта.
Ще споделя пред Вас становището на академичната общност на Варненския свободен университет. Ще кажем, че това, което се предлага като цяло и по принцип, е позитивно и виждаме много добри решения в законопроекта, които си заслужава да бъдат подкрепени.
Разбира се, аз няма да говоря за позитивните неща. Ще говоря само за няколко неща, които ми се струва, че са проблемни, и които си струва да бъдат много внимателно анализирани между първо и второ четене на законопроекта.
Първото от тези неща, които касаят всички учебни заведения, е въпросът за изработването на Националната карта на висшето образование на страната. Идеята е чудесна, струва ми се, че е добър управленски подход. Нещата в закона са сложени обаче прекалено общо и за да може впоследствие да бъде разработен този административен акт, какъвто ще представлява Националната карта, би трябвало основните критерии и изисквания и принципи на нейното разработване да съществуват в закона. Защото, за да се постигне ефектът, който ще бъде целен чрез нея, това са политиките, които трябва да заложи Министерството, и те трябва да са видими в закона, а не да бъдат оставени изцяло и само да бъдат решавани от Министерския съвет.
Излагам този аргумент пред Вас, защото, колеги, в коментарите, които има към обсъжданията на законопроекта, отговорът на Министерството е, че се предвижда Националната карта да бъде стабилен документ. За да бъде стабилен документ и да не се влияе от политически въздействия, които може следващият Министерски съвет да има други идеи и други мисли, принципите и критериите за изработването на Националната карта трябва да съществуват в закона.
Колеги, готови сме да помогнем това да се случи между първо и второ четене. Темата е повдигната и си заслужава да бъде доразработена.
Второто е по отношение пак на нещата, които касаят всички университети, а това е въпросът за акредитацията. Позитивно е отношението за начина, по който се подхожда по принцип, но моля, това, което и професор Герджиков повдигна, въпросът е основните принципи и критерии да са в закона, защото как ще работим по изработването на средната претеглена, ако не сме казали кой е моделът – тук има хора, които разбират от математика – на формирането на средната претеглена. Опасявам се, че има много и разнообразни интерпретации.
В този смисъл Законът е за това, за да положи основните принципи на разработването на последващите актове на Министерския съвет, а не само просто да спомене, че едно такова нещо ще възникне и то ще съществува, ама ще го реши някой друг.
Ако това е фундаментът на политиката, а те са фундаментални неща – и първото, и това, което казах, в новите промени, моля Ви, нека да заложим и основни критерии, които да са стабилни, а не да бъдат приемани с актове на Министерския съвет.
Със съвсем лека скоба – струва ми се, че е необходимо, макар и това да не касае частните висши училища, наистина въпросът за договора за управление с ректорите има необходимост от малко повече юридическа прецизност. Не приемам тезата, че министърът ще действа при условията на обвързана компетентност, тъй като това е съвсем друга тема, господин Министър.
Що се касае до нещата, които засягат частното висше образование. Категорично никакви противоречия с предложените текстове по чл. 14 и новите ал. 5 и 6, както и по отношение на новата ал. 2 на чл. 36. По същество това са основните текстове в Закона, които касаят частното висше образование. В Закона има и редица текстове, най-вече с възникването на новите правомощия по отношение на това Министерският съвет да приеме решение за създаването например на обучения, организирани от висшите учебни заведения в чужбина, касаещи частните висши училища, изнесените териториални звена за обучение, както и колежите. Струва ми се, че това по отношение на частното висше образование като че ли е неподходящо, господин Министър, защото в крайна сметка, да, в политиката спрямо държавното образование, когато средствата се осигуряват от държавата и с оглед изпълнението на критериите, заложени в държавната политика, които ще бъдат вкарани в националната карта, да, Министерският съвет трябва да вземе решение дали да разкрива, или да не разкрива такива звена в държавните висши училища. Но там, където изцяло риска носим ние, частните висши училища за разкриването на една нова, друга или трета структура на висшето училище, което не касае държавния контрол и това е изцяло наш риск, да, националната акредитация – задължително, защото критериите за качество трябва да са налице. Но що се касае до администрирането от министъра по този въпрос ми се струва, че би могло да се помисли и да се потърси друг подход и друго решение.
Това са основните ми бележки. Само още едно нещо, една идея, която си позволих преди няколко години пред министър Клисарова да споделя. За съжаление, тя не получи развитие, може би, защото това правителство прекъсна мандата си. Проблемът с финансирането на висшето образование не го поставям от гледна точка на това, че частните висши училища непременно имат някакви идеи за това, че трябва да бъдат субсидирани от държавата – далече сме от тази мисъл. Засега и досега се справяме без субсидиране от държавата, въпреки че многократно сме излагали идеята за друг модел, по който държавните, публичните средства, предназначени за висше образование, могат да бъдат насочени в сферата на образованието. Позволявам си да кажа, че от всички публични сфери сферата на висшето образование остава единствено нереформирана, тъй като държавните публични средства отиват единствено и само в държавните висши училища. Помислете коя друга публична сфера – дали за здравеопазване, дали някои други, за които не говорихме, по същия начин се финансира.
Струва ми се, че ако се създадат моделите на реалната конкуренция между държавните висши училища и между държавните висши училища и частните висши училища, въпросът с качеството, господин Министър, като че ли много по-лесно ще се реши, отколкото с администрирането на процеса за качество. Това е много голяма тема. Подаваме я като нещо, което би могло да се разисква, но в тази насока нещо съвсем конкретно и практично. От приемането на България в Европейския съюз ние от нетен бенефициент, тоест получаващ средства и дарения от Европейския съюз, се превърнахме в нетен донор. Моля Ви, направете сметка по задълженията ни като членове на Европейския съюз ежегодно България колко средства отделя. Ние сме длъжни 0,6 от брутния ни вътрешен продукт да отделяме за дарения на държави, които са определени като политики от Европейския съюз.
Отивайки на международните форуми, в които ние предлагаме нашия образователен продукт, търсим реализация навън, там други държави ни бият, защото предлагат директно стипендии на пазарите на образователен продукт. Ние нищо не можем да предложим. Дори и държавните училища не могат. Ограничаваме стипендиантските програми, с които могат да бъдат финансирани чуждестранни граждани да дойдат да се учат тук, само по отношение на българите, етническите българи в чужбина, за които има специални привилегии.
Помислете върху това, защото според отчетите, по които България трябва да дарява, а те са годишно средно – проверявал съм ги, стигат до 100 млн. лв. Част от тези средства като национална политика, ако бъдат насочени към учредяване на стипендии за чуждестранни граждани, които да дойдат да учат в българските висши училища, това е огромен ресурс, с който може да бъде дофинансирана системата на висше образование. Не претендирам това да бъде непременно за частното висше образование, но по начина, по който тези средства могат да бъдат разпределяни, би могло да участва и частното висше образование.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Кабакчиева.
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми ректори и колеги! Аз съм председателят на толкова обсъжданата тук Национална агенция за оценяване и акредитация.
Зарадвах се на изказването на госпожа Анастасова, която каза, че розово ѝ се виждало всичко. На мен доста апокалиптично ми се видя това, което се коментира тук. И с този апокалипсис, който засяга нашето висше образование, категорично не съм съгласна.
Първо, за протокола действително държа да подчертая, че Националната агенция за оценяване и акредитация подкрепя този законопроект. Той беше изработен в постоянен диалог с нас. Тази глава ние сме я обсъждали и няма какво повече да добавим.
Също подкрепяме Националната карта, мораториума, един преподавател, който да участва в акредитацията на висшите училища.
Понеже много се говори за качество на образованието, аз също съм доста критично настроена, но изведнъж видях какви драматични, така да се каже, дълбини на лошото образование се появиха, което, някак си, абсолютно абсурдно е да го твърдим.
Българските висши училища в последните години, така или иначе, въведоха много нови неща, които ги направиха видими както в България, така и в ЕС. Вижте информационните системи – има какво да желаем. Вижте много механизми, които не работят, но се прави опит за въвеждане работещи системи за контрол на качеството, за атестация, студентска оценка. Всичко това трябва да го мислим и да го говорим.
Не сме напред в рейтингите, но, както знаете, Шанхайският рейтинг мери нобелови лауреати. Така че ние няма как на този етап, дай Боже, след 20 години, да постигнем това.
Така че, хайде да не прекаляваме с апокалиптичните оценки.
Професор Стоилов, аз бих Ви препоръчала просто да подадете заявление в съда, ние сега имаме одит и там съдът да реши спазваме ли закона, или не. Категорично го казвам, съзнавайки цялата проблематичност на работата на Агенция, категорично ще възразявам на всеки опит, който казва, че ние не спазваме закона. – 0,2 е оценката на научната дейност, държа да отбележа, че критерият, който е не по-малко важен, е образование на студентите, където в центъра трябва да е студентът, който също мерим.
Веднага мога да кажа защо се получава тази голяма разлика между голямата тежест на науката и недиференцираните оценки – защото има твърде много критерии и индикатори.
Тук бих се съгласила, че един от проблемите е – проверяващите оценяват проверяваните. Сега това е реален проблем за малка страна. За Германия това не е такъв голям проблем. Тук трябва да търсим решение на проблема, който да стабилизира някакви твърди професионални стандарти.
В момента ние се опитваме, но това няма как да стане в Закона, се опитваме да вкараме максимален брой обективни критерии, обективни индикатори, които да носят конкретни точки, тоест, да фиксираме колко точки носи всеки един индикатор, за да минимализираме този, няма как да не кажа, субективизъм. Това няма как да е в закон, но в момента, в който сме готови с една такава система, ще го предложим на обсъждане, за да видим дали сте съгласни, или не.
Едно от решенията, което е залегнало в Закона и което ние горещо подкрепяме, е една обща електронна платформа, обединяваща висшите училища и Агенцията, и ще помогне за видимостта на този процес, едно. И второ, задължително трябва да вкара общи индикатори валидни за всички, на базата на които ние оценяваме.
Законът за развитие на академичния състав вкара стандарти. Един от проблемите, професор Стоилов, за оценката на научната дейност е, че този закон влезе твърде късно. И сега има съпротиви срещу това дали да мерим научните публикации през „импакт фактор“, „Скопус“ и Web of Science. Много добре знаете, че университетите имат, ако мерим просто брои публикации – страшно много, всеки университет има безброй много издания и публикации. Но с въвеждането на наукометричните критерии се въведен един стандарт. Така че, мисля, че системата върви към форма на професионална стандартизация.
Този закон се опитва, освен държавната намеса и контрол върху харченето на средства, да въведе някаква форма на професионална стандартизация, към която се стремим и това е пътят, по който ми се струва, че ние трябва да вървим. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Станилов и след това министър Вълчев.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз не очаквах, че ще ме каните да Ви съдя, аз досега в живота си не съм съдил никого.
Факт е, че висшето образование в България е в дълбока криза и факт е, че една от основните причини е лошата работа на Агенцията за акредитация. Факт е, че Агенцията досега, в цялата си история, почни на никого, не е отказала акредитация и, че особено в последните оценки тя дава еднаква почти или близка акредитация на всички ВУЗ-ове. Факт е, че не се спазват, че не се водят протоколи от заседанията на постоянните комисии, при оценяването не се прави преглед на изпълнение на препоръките на следакредитационния контрол, нарушава се законовото изискване и оценката за научна дейност да има най-голяма тежест. Изобщо се чудя защо ми казвате – аз Ви критикувам по принцип. Критикувам работата на Агенцията по акредитация и, ако тя не се подобри рязко и категорично, просто висшето образование в България няма шанс. Вие ме каните да Ви съдя?! Чудна работа, за какво да Ви съдя? Вместо да приемете критиката и да кажете, че ще свършите нещо, Вие ме карате да Ви съдя. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: Ами не е вярно, в смисъл поне за наукометричните критерии, се взимат предвид, пак казвам, размива се оценката по повод многото критерии.
Това, което е проблем, ако говорим за проблеми, действително е липсата на диференциация. И това, че Агенцията трудно мери резултати. Но тук сами знаете, че стандарт за резултат наистина много трудно се дефинира. Мерим формални неща – милион документи, стратегии и такива неща.
Тук напълно съм съгласна, че трябва рязко да се подобри работата и това е смисълът на реформата, фокусът върху професионалните направления. Заради това не съм съгласна, но това вече е друг разговор, с предложенията на Съвета на ректорите професионалните направления да се мерят на шест години – много е. Идеята е да се мери едно професионално направление във всички училища и да се види кои са най-добрите, кои са най-зле, за да се направи точно тази диференциация.
Пак казвам, опитваме се да търсим някакви индикатори, които да зададат повече обективни критерии и да се преодолее в някакъв смисъл реалният проблем – ние всички се познаваме и как да дадеш оценка на колегата си много, много ниска.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, професор Кабакчиева.
Преди да дам думата на министъра за заключителни думи, и за отговор на всички въпроси, има ли други желаещи за изказване?
Професор Тотев.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател, господин Министър, уважаеми народни представители! Малко се колебаех дали да взема думата, но все пак много критики, сравнения и епитети бяха отправени към ректорите на университетите. И в качеството си на председател на Съвета смятам, че съм длъжен.
Не може да сравняваме ректорите с управленска върхушка или с директори на болници, където се краде. Малко е обидно. Смятам, че ректорите, за да са станали ректори, те са избирани мажоритарно! Мажоритарно поне седем-осем-десет пъти.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Тотев, много Ви моля, обсъждаме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Точно, но когато обсъждаме Законопроекта, да не обиждаме ректорите.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Съгласна съм, моля всички да се въздържат от квалификации. И ние бяхме наречени лобисти.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Предложение. Направили сме предложение, и когато разглеждахме ЗРАСРБ, и по време на работната група за ЗВО, защо това, което каза господин Цонков, поправки 52 и така нататък – защо не се мисли, може би не в момента, но да се мисли за един закон – да няма ЗВО, ЗРАСРБ, Закона за БАН, а да има един-единствен закон за висше образование и наука? Ще се избегнат някои противоречия между законите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз не веднъж съм казвала, че подкрепям на тази идея, но както казах, това е процес, който изисква доста дълго време. Може би за в бъдеще трябва да се мисли. Не може би, добре е да се мисли в тази посока.
Веднъж на едно заседание, ако си спомняте, дадохме такава задача на Юридическия, на дирекция „Правна“ към Министерството. Господин Йосифов, не знам дали мислите в тази посока, но наистина е добре, знам че имате и много други задачи, но в крайна сметка в дългосрочен план това е стратегическа цел и би било редно в интерес на системата, да започнете да мислите и за един такъв общ законопроект.
Професор Герджиков.
АТАНАС ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Извинявам се, че взимам втори път думата, но, ако забелязахте, аз единствен не казах нищо конкретно по Законопроекта, защото, ако започна да разглеждаме текст по текст на този етап, трудно ще постигнем нещо – както виждате, това и се случва. Няма как на първо гласуване, в Комисия, да се обсъдят всички аспекти и всички да достигнат до едно и също общо мнение.
И затова аз бях съвсем кратък, разчитайки, че Комисията по образование и наука има една много добра традиция при приемането на сложните текстове за Закона за развитието на академичния състав в Република България. Сформирахте една работна група, която доста оперативно, в кратки срокове успя да разгледа текст по текст, всички предложения, всички становища и да прецени кое е най доброто и, според мен, резултатът беше доста успешен.
Казвам това, защото бях малко обезпокоен, че във Вашата любезност Вие един път кимахте, не само го прочетох в очите Ви, но видях да кимате утвърдително, когато аз предлагах да се вгледаме внимателно в текстовете, а след това, също така любезно, кимнахте и на предложението на доцент Вълчева да придвижите бързо Законопроекта.
Аз Ви предлагам все пак да предпочетем качеството пред скоростта и да разгледаме подробно всеки текст между двете гласувания, за да има време да направим един текст, който да е добър. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, професор Герджиков.
Да, премерено, не бавно, както казва доцент Вълчева. Аз Ви уверявам, че ще имаме един доста динамичен месец януари, изпълнен с работни групи, с работни срещи, на които да гледаме Закона за висшето образование.
Това, след заседанието, малко се отклонявам, ще помоля колегите от Комисията да останат за пет минути, за да си определим графика. Така че може да бъдете сигурни, че Комисията няма да изневери на традицията си. Ще имаме работна група, ще разглеждаме всеки текст по отделно, и затова наистина днес не е много удачно да се спираме на конкретните параграфи по Закона – гледаме първо четене. Но работна група уверявам Ви ще имаме, така че да постигнем максимално добри текстове – но ще работим максимално бързо.
Срокът, който аз, като председател, съм си дала, е до края на януари да приключим.
Има ли други желаещи за изказвания?
Е, знам, че има празници, доцент Цонков, но това е едно много добро време, в което можем да поработим допълнително, без да имаме пленарни заседания по време на ваканцията. Така че тъкмо да си уплътним времето.
Давам думата по един път. Имахме регламент в началото, съжалявам много.
Други изказвания има ли?
ЦВЕТАН СТОЯНОВ: Исках само да дам едно уточнение за Агенцията по акредитация.
Аз лично съм предложил няколко, момент да Ви обясня, защото имам проблем. Ние сме хора, които сме във водовъртежа на висшето образование. Вие сте администратори. Дадохме предложения за различни проекти,…
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Народните представители са избрани от гражданите и никой от тях не е администратор. Да, вероятно, някои от тях работят в администрацията, но…
ЦВЕТАН СТОЯНОВ: Добре, народните представители, но ние сме в огъня на висшето образование в момента.
Искам да запитам и да обясня нещо. Дали сме предложения за проекти, които да бъдат оценявани от Агенцията по акредитация, но тъй като няма финансиране достатъчно, те са отказвани или отпадат. При това положение ние не можем да се развиваме със скоростта, с която искаме. Точно това исках да кажа, че трябва да се намери един баланс, много разумен баланс за проектите, за целите, които ние си поставяме и дали можем да ги постигнем тези цели. Ако няма финансиране, ние просто тъпчем на едно място, маршируваме и ходим на едно място. Съжалявам, че трябва да Ви го кажа.
После, когато трябва да ни акредитират и оценяват, се оказва, че няма проекти, което не е истина. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Закривам разискванията.
Министър Вълчев, заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря, госпожо Дамянова.
Благодаря на всички за изразените мнения. Всъщност ние имахме възможност дълго време да го обсъждаме този законопроект. Ние наистина избрахме подхода на по-дългото обсъждане, на качеството пред по-бързото му внасяне. Забавихме се, но, мисля че си заслужаваше. Съжалявам, че днес госпожа Анастасова не може да чуе повече негативни мнения, но това е до голяма степен и резултат от това, че имаше дълго обсъждане. В него участваха ректорите, в него участваха представителните синдикални организации. Не един форум проведохме и с работодателите, участваше Националното представителство на студентските съвети, участваха други институции.
Господин Христов може би най-голяма част от дискусионните въпроси и дилемите в системата, структурира в негово изказване. Един от въпросите му беше – кой представлява обществения интерес? Това са държавни висши училища и би трябвало да са собственост на обществото.
Кой представлява обществото? Ректорът представлява ли го? Не, не мога да кажа, че ректорът представлява сам обществото. Винаги ще чуете негативни мнения от някой ректор по отношение на договорите за управление, сигурно такива сте прочели, въпреки че Съветът на ректорите подкрепи, а пък професор Статев каза, че дори предложиха този инструмент. Мисля че на две заседания на Съвета на ректорите, аз много им благодаря, защото те проявиха обществената отговорност, казаха си да, имаме проблеми с репутацията.
Има ли проблеми с репутацията на висшето образование? Ректорите казаха: да. Те самите намериха това съзнание, че имат проблеми, предложиха мораториума. Професор Герджиков каза и благодари на тези ректори, които поставиха обществения над личния си интерес. Личният им интерес е сигурно да си запазят периметъра на безгранична автономия. Следващия път, понеже Вие сте специалист по Наказателния кодекс, ако искате попитайте престъпниците дали са съгласни да има Наказателен кодекс – те също ще Ви кажат, че не са съгласни да има Наказателен кодекс.
Така че въпросът е на кого се доверяваме – най-малко трябва да имате професионалната преценка, та да отчетете кое е обществен, кое е личен интерес. Всички заедно – тези всички страни, представляваме обществения интерес, общественият интерес, когато обаче взаимно се контролираме.
Академик Сендов малко или много е бил идеолог на този модел – на крайно затворено академично самоуправление. Той самият каза, 90-а година, това беше реакция на страха, че ще се върнем към тоталитарна държава. Сега този модел вече е контрапродуктивен. Ние действително тогава не бяхме далеч от това да се върнем назад. Днес обаче живеем в общество, в което можем да вървим напред само, ако вървим заедно и сме партньори, и сме по свързани. Ако този модел не осигурява тази свързаност, значи трябва да създадем стимули за такава свързаност.
Да, по-добре е преди това да имаме стратегия. Но, ние стратегия имаме, стратегия, която е един от най-положителните примери за документи, приет от Народното събрание, разработвана от три правителства, документ, разработван от три правителства, от различни политически сили, единодушно приет, доколкото си спомням, от предишното Народно събрание и един документ, който се изпълнява в много голяма степен. Ние направихме политиката за профилно оптимизиране и структуриране на системата до голяма степен. Да, следващите години ще я довършим. Това е инструментът, Националната карта само ще помогне.
Господин Цонков пита: няма ли алтернативен инструмент? Ама ние вече я правим тази политика. Вижте Стратегията, че до голяма степен това, което се предлага, е в съответствие с тази стратегия.
Другото, което се предлага, е в частта „Акредитация“, където всички сте обединени, че има безспорен проблем, и третото е – нормативни основания да правим заедно с висшите училища определени политики и да провокираме висшите училища за определени политики. Това вече е по-скоро за следващия програмен период.
Аз съм съгласен, готов съм, изразявам готовност, ако Вие пожелаете – Комисията по образование и наука, да обсъдим тези политики, заедно, тук и да ги заложим, до голяма степен, в договорите за управление.
Какво искаме от висшите училища оттук нататък? Накъде искаме да отиват? Искаме ли да са по-свързани в европейски университетски мрежи? Искаме ли да им подобрим науката, повече да инвестират в млади преподаватели?
Големият разговор, който благодарение на Софийския университет се повдига: какво и как учим? Ами в следващите десетилетия ще бъдем в период на още по-драматични трансформации, още по-забързано време. Учебните програми ще трябва да се променят много по-често. Пирамидата на образованието се променя. Образованието в следващото десетилетие няма да бъде билет за една професия. Пирамидата вече няма да бъде толкова към специализирани знания, колкото към свързаност, към интердисциплинарност, към по-широка основа – една пирамида с по-широка основа, но може би по-ниска, с повече хоризонтални, отколкото вертикални конструкции. Дигиталната компетентност или по-скоро дигиталната акредитивност, разбирането на алгоритмите ще бъдат заложени, трябва да бъдат заложени 50 или 60% от учебните програми.
Има ли академичното самоуправление, в този му вид, достатъчно ресурс да води този разговор? Колко пъти на академични съвети сте водили този разговор – накъде отиваме? В момента академичната автономия е изцяло поверена на колективния разум на академичните органи на самоуправление и на отговорността на ректора, който казвам, че не е задължително да има отговорността на собственик.
Тук е господин Стоянов от ФУНИС – на половината въпроси могат да Ви отговорят представителните синдикати и те Ви отговориха.
Имаме ли неравнопоставеност между системите на училищното и висшето образование? Тази неравнопоставеност е в модела на регулиране и в степента на отговорност.
Пак Ви казвам: със синдикатите в училищното образование, като седнем да обсъждаме заплатите, решаваме да вдигнем максимално минималната заплата, която има сигнално значение и роля за обезпечаването – дългосрочното обезпечаване на системата с педагогически специалисти, защото имаме и тази отговорност. Заплатите във висшите училища все още са доста по-високи средно, отколкото в училищното образование. Казвам средно с цялото уточнение, но и моделът на регулиране е такъв.
Вие какво направихте, като представители на академичната общност, вътре, младите преподаватели да имат по-високи заплати? Ето, аз Ви връщам въпроса. Нито един ректор не е дошъл при мен да съгласува заплатите, вътрешните правила за работната заплата, дизайна на системата за заплащане. Няма да дойде, защото и законът не го изисква. Идва само, когато не му стигат парите, казва: „Вдигнах заплатите и не ми стигат парите“. Ама извинявайте, това е доста несправедливо и доста нечестно към държавата – лошата държава, на която е забранено да се меси във висшите училища.
Колкото и да си говорим, днес ние все пак сме обект на механизми на отговорност – механизмите на демокрацията, медиите, и не можем да бъдем безотговорни. Какво политическо ще направим, това, което каза господин Цонков, с договорите за управление? Как ще възложим някаква политическа задача с договорите за управление? Аз това не мога да си го представя, пък ако случайно го направя, съм сигурен, че поне един журналист ще го забележи и това ще се мултиплицира, пък и Вие ще го забележите това нещо.
Миналата година имахме едно недоразумение. Решихме го – в режим на партньорство, на противоречие нещата се решават. Това трябва да бъде и моделът на управление на висшите училища, иначе затъваме в самодостатъчност и провинциалност. Висшите училища и демокрацията, която ми цитирате, не са екстериториални единици, да имат собствена демокрация, не са анклави в рамките на страната, те са част от българската институционална инфраструктура. Те нямат друга държава, ние нямаме други висши училища и трябва да работим заедно, заедно да работим за развитието, но затова трябва за следващия стратегически период да говорим не за оптимизация, защото оптимизацията вече няма да е големият проблем, а това накъде отиваме и с какви инструменти отиваме нататък. Със сигурност тогава и склонността на обществото да дава повече средства за висше образование е също чрез бюджета ще бъде по-голяма, подкрепата на обществото да се предоставят такива средства.
Благодаря още веднъж на всички, които взеха участие в изработването и обсъждането на Законопроекта.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Колеги, престъпваме към гласуване.
Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 902 01-42, внесен от Министерския съвет на 12 август 2019 г.
Моля да преброите и декларациите, които са оставени.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Законопроектът е приет.
Благодаря на всички за участието в днешното заседание.


(Закрито в 17,00 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Дамянова