Точка единствена. Актуални въпроси, отправени от членове на Комисията по образованието и науката към министъра на образованието и науката на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

---

Заседанието бе открито в 14,40 ч. и се ръководи от госпожа Милена Дамянова – председател на Комисията по образованието и науката.

* * *
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми колеги, добър ден!
Макар и в по-камерен състав, имаме кворум, така че можем да започнем днешното заседание с точка единствена в дневния ред:
Актуални въпроси, отправени от членове на Комисията по образованието и науката към министъра на образованието и науката на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 13, против и въздържал се – няма.

По точка единствена:
АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА КЪМ МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Първи за въпрос имат от парламентарната група на ГЕРБ.
Кой ще зададе въпроса към министъра на образованието?
Госпожо Пеева, заповядайте.
АСЯ ПЕЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги! През последните години комплексносният подход в образованието се възприема, разработва и усъвършенства като перспективен път за повишаване качеството на образованието и на живота на съвременния човек. Прилагането му при организиране и провеждане на обучението е наложително в днешно време. Той гарантира качествено модерно образование, нужно за ХХI век, защото не простият обем от знания, а комплексните умения, приспособеността, креативността, самоорганизираността са умения у учениците, които трябва да се цели в учебния процес.
В този ред на мисли, въпросът ми към Вас е: какво планирате като първи стъпки за мотивиране на учителите при прилагането на комплексностния подход? Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, господин Министър, за отговор.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Пеева, това, което реализираме като промяна след приемането на Закона за предучилищното и училищното образование по компетентностния подход, той включва не само приемане на списък от ключови компетентности, но и една цялостна промяна, която обобщаваме под тези две думи. Тази промяна малко или много се случва и в останалите страни или се е случила. Тя има за цел в по-голяма степен да фокусира образователните системи не само върху предоставянето на знания, но и умения и отношения, изграждането на отношения към заобикалящия свят, има за цел да прави този преход към поколенческите характеристики на днешните деца и да съобрази образователните системи с това, че те учат по различен начин, с различна мотивация и са необходими различни методи и подходи.
През 2006 г. Европейският съюз – Съветът на министрите „Образование“ приема препоръката за ключовите компетентности. Някои страни още тогава са започнали да реализират компетентностния подход, но по-голямата част от европейските страни започват тези реформи в последствие. Тоест тази препоръка инспирира промени в образователните системи на страните.
Кое е характерното при компетентносния подход, освен това, че в много по-голяма степен образованието е ориентирано към умения? Прави се опит в много по-голяма степен да се свържат знания и умения в различните дисциплини. Днес наборът от компетентности, които трябва да придобият учениците, е по-голям от броя на дисциплините – особено традиционните дисциплини, и затова е необходимо едно вплитане, особено на така наречените свързващи, хоризонтални компетентности в различните учебни дисциплини.
По-важното в случая е това, че образователните системи се фокусират в много по-голяма степен към по-бързото трансформиране на знания в умения и към по-голяма степен се префокусират към мотивиране на интереса за учене на учениците. Традиционните системи, които са базирани на предоставянето на знания и които разчитат, че тези знания на един по-късен етап от живота на детето или на младия човек ще се трансформират в умения, стават по-непригодни днес, когато младите хора имат много източници на информация и когато училището, учителят е в по-малка степен авторитет за тях, отколкото е бил преди. Ако преди век или половин век учителят е бил основният източник на знания, на информация, то днес има много фактори в средата, които дават информация, които формират отношение на учениците към света.
Това е променящата се роля на учителя. Той в много по-голяма степен трябва да провокира интереса за учене на детето, да свърже различни знания в един предмет и по този начин се опита да изгради на по-ранен етап повече умения в децата. Това показват и резултатите от PISA, изпит, който в много по-голяма степен е насочен към мерене на уменията, че нашата образователна система, която иначе е много амбициозна в предоставянето на знания, не е успяла в достатъчна степен на по-ранен етап да трансформира тези знания в умения.
Компетентностният подход означава по-малко наизустяване и механично заучаване, означава повече практичност на това, което се учи, оттам и по-голямо разбиране, означава и повече интердисциплинарност, свързване на различни видове умения. По отношение на методите на преподаване – това означава повече активно учене от страна на децата, повече дискусии, проектни подходи, проблематизиране, упражнения. Компетентностният подход минава през ключовите елементи на системата, през учебните програми минава безспорно.
Новите учебни програми са базирани на компетентностния подход, но това, което имах възможност вече да споделя с Вас преди месец е, че първоначалните ни оценки за някои учебни програми показват, че те не позволяват да се реализира ефективно компетентностният подход, тъй като са твърде амбициозни откъм обем знания, които трябва да се предоставят и учениците препуснат, образно казано, през материала.
Това е свързано и с това на какво изпитваме децата, на какво ги оценяваме и по този начин казваме какво ценно и какво трябва да знаят чрез това, за което ги изпитваме. Ако ги изпитваме за това колко повече са наизустили, те и това ще учат, това правят, за това ги подготвят учителите, за това учат и учениците.
Необходима е промяна. Това, което не сме направили в достатъчна степен като крачка, но ще го направим през следващата година, една крачка повече през по-следващите години е промяната на изпитните материали. Така че да се опитаме в по-голяма степен да ги насочим към меренето на умения и свързването на знания. Това е твърде общо. По всяка дисциплина, разбира се, е различно, това по различен начин се проявява.
Минават в най-голяма степен и през методите на преподаване. Нещо, което казах, те трябва да са много по-активни, учителите трябва да се опитват в много по-голяма степен да провокират интереса за учене на децата, а не толкова да се опитват да предадат целия материал. Може би разказът на една учителка олицетвори това: тя влиза в час и ми казва, че след като е задала темата, изненадващо и за нея самата, учениците започват да дискутират и тя е пред дилемата дали да спре дискусията или да я продължи, да я моделира, така да се каже. Цялата система до момента е казала, че тя трябва да спре дискусията, за да може да предаде…
ДОНКА СИМЕОНОВА: Не може да я спре дискусията.
МИНИСТЪР КИРИЛ ВЪЛЧЕВ: Не може да я спре, разбира се, да. Това казва и компетентностният подход, но ако ученикът се прибере и родителят му разбере, че не е минал по този урок на учебника, може да напише жалба, ако дойде служителят от Регионалното управление и провери, също може да накаже учителя.
Цялата система е работила да контролира съответствието дали са спазени учебните програми. Затова и компетентностният подход минава през промяна в това какво казват, че е важно и какво проверяват, какво оценяват регионалните управления по образованието и, респективно директорите на училища каква култура налагат. Това се опитваме да променим, за да въведем ефективно компететентностния подход.
Работата на регионалните управления в много по-голяма степен трябва да бъде насочена към методическа подкрепа, към повтаряне на това, което казаха директорите, трябва да налагат културата на стимулиране на тези методи на преподаване, които водят до такива резултати. Това минава, разбира се, и през иновациите. Ние вече оценяваме две години проектите за образователни иновации, които направиха училищата. Можем да кажем, че има иновации, които безспорно са полезни като интегрирането на предмети, което позволява интегрирането на повече знания, минава през квалификациите – как биват обучавани учителите, и през висшите училища.
Записахме в колективния трудов договор и започваме с организирането на това минимум 50% от квалификациите да бъдат взаимно учене, насърчаване за иновации, за ефективно въвеждане на компетентностния подход, обмяна на добри практики. По това вече самите преподаватели в обученията трябва да бъдат активни и тези обучения трябва да спомогнат тази култура да се разпространи и да стане доминираща. Минавате през това какво обучават висшите училища. Имахме разговори с тях. Факт е, че искаме повече от тях по отношение на тази промяна. Те също трябва да променят по-бързо учебните си програми, да променят и това по какъв начин подготвят учителите. Ще изготвим национална програма във висшето образование за това.
Разбрахме се на последната дискусия, на която присъства и председателят на Комисията, да изготвим, ако е необходимо и примерен типов учебен план, който да включва основни дисциплини, които са част от политиките, които искаме да реализираме в системата на предучилищното и училищното образование.
Изготвихме материали за компетентностния подход, които да подпомогнат педагогическите специалисти за разбирането му. Далеч съм от мисълта, че те са най-добрите, но с тези материали казваме и че това е важно. Това са част от нещата, за които се сещам. Може би още много други има, които трябва да се отбележат.
Формираме екипи от педагогически специалисти, ще поканим и специалисти от чужбина, които да ни помогнат по различните дисциплини това в много по-голяма степен да се случи. Утвърдените програми не са нещо, което е веднъж завинаги. Те могат да бъдат променяни. Във всички случаи ще намалим в съдържание учебни програми.
Учебниците също добавят повече съдържание и ако се следва учебникът, периметърът от време, който може да си освободи един учител за упражняване, затвърждаване на знания, стимулиране на дискусия, анализиране, става още по-малък. При следващо оценяване на учебниците – това, което си говорихме, задължително трябва да има и принципа на оптималност. Още повече че, както казахме, учебникът не е основният източник на знания днес.
Може би има две фундаментални промени, които променят и образователните системи. Фундаментални промени в средата. Едната предстои да се случи, но първата е тази, че се променя светът откъм източници на информация. По различен начин се оформя, по различен начин учат днешните деца и придобиват знания. Много повече са факторите.
Втората фундаментална промяна, която предстои да се реализира в много по-голяма степен през следващите години е, че образованието няма да бъде билет за една професия. Това предполага всяко едно дете, което завършва, да има много по-солидна основа от свързани интегрирани знания, предполага повече интегралност. Тази промяна ще засегне много повече системите на професионалното и на висшето, отколкото на общото образование, но тя също ще повлияе и на списъка от компетентности, и на това какво имаме във всяка една учебна програма.
А висшите училища, по отношение на висшето и на професионалното образование, може би над 50% от учебните програми трябва да се променят значително през следващите 10 години, когато започне да нализа в редица професии изкуственият интелект, трябва много повече специалности и предмети да се интегрират. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Госпожо Пеева, имате ли реплика?
АСЯ ПЕЕВА: Не. Благодаря за изчерпателния отговор. От изложеното стана ясно, че Министерството има ясна визия за прилагане на този подход както на ниво клас, така и по отношение на работата между институциите. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Следва парламентарната група на „БСП за България“.
Колеги?
Госпожа Ненчева.
ВЕСКА НЕНЧЕВА: Уважаема госпожо Председател, колеги! Господин Министър, аз искам да Ви благодаря за помощта, която без да искате май ми оказвате с прекрасния пример, който илюстрирахте преди малко и с идеята на това, че ние винаги сме били последователни и принципни в търсене на най-доброто за образователната система и за всички съставни части на тази наша българска образователна система.
Преди месец или два Ви попитах за онова проучване, което разбрахме от Вас, че е финансирано от Министерството на образованието, прави се от Пловдивския университет. Идеята на въпроса беше: по какъв начин това ще повлияе на качеството на работа, на качеството на труд на българския учител? Сега, доколкото разбирам, резултатите са готови, мисля, че те даже са оповестени.
За всички е ясно, че основният двигател на образователния процес е учителят. Тогава, когато той има създадени добри условия, тогава, когато има подкрепата от институциите, тогава, когато има подкрепата и разбирането от родителите, от семейната среда, от учениците, и резултатите са добри.
Към този момент, за съжаление, учителят има подкрепа, основно българският учител, в прокламирането. Държа да кажа, че е шумно прокламирането на увеличението на учителските заплати. Всички тук присъстващи знаем, че това увеличение не покрива на 100% очакванията, тоест подвежда се обществото.
Знаете много добре, че ако разходните стандарти до известна степен са добре, имаме издръжка в училището, която – сега да не навлизаме в детайли, но е свързана с външни услуги, училищата ще се затормозят при изплащане на транспорт, на интернет и да се изброявам. Вие знаете, че е така.
Връщам се на същността на въпроса: добре, имаме увеличение на учителските заплати, трябва да признаем, че те не са достатъчни. Това увеличение не може да покрие онзи труд, който всъщност искам да ни кажете на всички след резултата от това проучване, какъв е процентът на рисковите нива на стрес при учителите, какъв е процентът на начална фаза? Имаме резултатите вече и държа да бъдат в цифри. Знаем, че трябва да говорим за философия и общи политики.
На базата на това изследване, още веднъж: ще има ли поглед – Вие да споделите, Министерството поглед върху наистина осигуряване на добро качество на труд на учителите, което да гарантира и доброто качество на образование? Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Аз не мисля, че предозираме с говоренето за увеличение на възнагражденията. Не знам защо на Вас ви звучи като прокламиране и да не искате да се чува толкова много, но така или иначе то е факт. Средствата никога не са достатъчни, но никога и увеличението не е било толкова голямо. То е изпреварващо спрямо ръста на брутния вътрешен продукт, спрямо ръста на средните заплати в страната, който е висок през последните години – 10%. Много е важно ние да имаме устойчивия политически избор да поддържаме учителските заплати по-високи от средните за страната и то, бих казал, дори 120% от средните за страната. В последните десетилетия те бяха под средните за страната. Това се променя в последните години, особено в последните три.
Увеличаването на възнагражденията не е единственото, но е задължително условие за това учителите да се чувстват по-добре. То е задължително условие да привлечем, да обезпечим дългосрочно системата с педагогически специалисти и да мотивираме по-добрите ученици да се включат в нея, което е гаранция за добро в педагогическото образование, педагогическата професия, което е една от гаранциите за по-качествено образование.
Много са факторите на средата, на всяка една работна среда, които формират стрес, които формират неудовлетвореност. Не знам дали ще успея всички да ги изредя, но това, което беше изведено от изследването – признавам си, не съм го прочел подробно с всичките му изводи, е, че факторът, който в най-голяма степен натоварва учителите в ежедневната им работа е, взаимодействието с учениците, и с родителите. Не можем да обвиним учениците. Задачата на образователната система си остава да възпитаме децата, но в тази задача учителите и родителите трябва да бъдат партньори.
Факт е, че днес живеем в общество, в което има много по-малко авторитети, уважаваме много по-малко авторитети, много по-малко вертикални отношения имаме, в много по-малка степен можем със закон или с някакви други норми да задължим хората да уважават един или друг. Днес уважението в много по-голяма степен трябва да се печели постоянно.
Това е един от парадоксите на модерността също така, че в момента, в който имаме повече права, всеки един от нас се чувства по-несигурен, защото, упражнявайки правата си може би отнема част и от правото на други хора. Родителят смята, че има много права и отива в училището по свой си начин да ги упражни тези права, не че родителите нямат права, но родителите и учителите имат една обща задача.
Затова, това, което препоръчахме – иначе можем да си говорим, да се обвиняваме взаимно, на училищата е да положат максимум усилия за взаимодействие с родителите, апелирахме за това. Винаги съм използвал случаите и да апелирам към родителите да научат децата си да уважават учителите.
Използвах случая, че утвърдихме Стратегия за възпитателната работа и препоръчах на училищата, пък и на детските градини, да проведат разговор по темите: „Ред“, „Правила“, „Тяхното прилагане“, „Взаимодействие по отношение на възпитателната функция“. Факт е, че и средата, в която живеем, днес е по-различна. Мощни информационни фактори, мощни индустрии влияят върху възпитанието на децата. Училището е, бих казал, в трудна, неравна конкуренция с тях и усилията с родителите трябва да бъдат съвместни.
Там, където са сключени споразумения между училищата и родителите, има по-добър резултат, защото по този начин родителите са легитимирали по-строги правила, успели са да приложат по-голяма част от правилата. Всеки един родител иска да има повече правила и дисциплина в училището като общо, но когато става въпрос за неговите права, той трябва, включително било да се откаже или да съдейства за това да се случи.
Другите фактори, които са посочени – това е административната тежест и начинът, по който системата контролира учителите. Ние положихме през последните години усилия за намаляване на административната тежест, те никога не са достатъчни. Документът няма да изчезне, той е необходим за съхранение и предаване на информация, но не трябва да бъде обект на контрол и на оценка на работата на учителите. Това е, което сме казали на регионалните управления, това е, което се променя в контролната дейност.
Да, има някои елементи, които не може да не се контролират като това дали учениците присъстват редовно, дали се отразяват тези отсъствия в дневника, но има много неща, които не трябва да бъдат обект на контрол. Знаете, отменихме тематичното разпределение, бяха направени промени в Наредбата за приобщаващото образование. Учителят ще се чувства много по-положително настроен към работата, ако отива с креативна нагласа, тоест, ако цялата система не е базирана единствено и само върху контрола на съответствието и го контролира за съответствието – дали е спазил тематичното разпределение, дали е попълнил всички документи. Ако цялата система дава сигнал, че очаква от него по-голяма степен, че работата не се изразява в попълнения документ, а в положените усилия, проявената креативност за подобряване на образователните резултати.
Важно е и отношението, което създават директорите на образователните институции. Психоклиматът на работа в много голяма степен зависи от това дали директорът налага културата на професионализъм и създава благоприятен психоклимат на работа. Другото, което винаги съм използвал във всеки един разговор с директорите, е да апелирам за това.
Може би нещо не се сещам в момента, тъй като, пак казвам, от факторите, които формират средата, в която работи учителят, са много. Много често си говорим – може би един от най-трудните, един от най-силните фактори, е големият брой деца, с които работят и разнородния брой деца, с които работят. Това трудно можем да променим. Има малко намаление на средната пълняемост, но трудно може да се промени в краткосрочен период. Дори да вземем решение да намалим максималния брой ученици в паралелка, надали ще можем да обезпечим с достатъчно педагогически специалисти увеличения брой паралелки.
Със сигурност трябва да има увеличение на детските градини, на броя на групите в детските градини – особено в големите градове, и това се случва, но не може да се случи изведнъж, така че да намалее броят на децата в групи в детските градини.
Важно е да има и допълнителна работа и съвместна работа между педагогическите специалисти, от една страна, между началния учител и възпитателя в начален етап, между учителите в начален и прогимназиален етап при прехода. Затова направихме програма, която да подпомага този преход, допълнителното обучение за преодоляване на образователните трудности също трябва да съдейства за това да се намалят различията при учениците, които се формират в хода на обучението и правят при равни други условия по-трудна работата на учителите. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Желаете ли реплика, госпожо Ненчева.
ВЕСКА НЕНЧЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Явно в говоренето може би е скучна темата за някои от присъстващите, но, господин Министър, приятно е да се говори и да се разбира, че посоката на мислене за добро образование и добро качество на образование е обща. Ясно е, че са много факторите, които натоварват труда на учителя и все по-често се случва да сме свидетели на случаи, в които не са лицеприятни нещата, работим в посока за добро качество на образование, в същото време все ни трябва още нещо, за да разберем правилно „Под игото“ и се налага да го превеждаме.
Споменахте, че отпадат административните тежести. Трудно е. Може би изисква повече време, може би трябва да сме по-търпеливи, но какво ще кажете Вие лично за връщане или поне поглед към едни стари практики, свързани с така наречените методични дни? Колегите с малко повече опит знаят за какво става въпрос, по-младите колеги не се сещат. Или пък дори отваряне на погледа ни към европейски практики, свързани с така наречените творчески отпуски?
Това са дребни детайли, които, надявам се, колегите ще ме подкрепят, биха подпомогнали доброто качество на работа на учителите и по-голямото спокойствие и креативност, която им е необходима в учебния процес. Само детайли са, но ми е интересно да чуя погледа Ви върху тези неща, които подпомагат добрата работа? Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР КИРИЛ ВЪЛЧЕВ: И аз благодаря.
Аз точно така си представям и тези междуинституционални и вътрешноинституционални квалификации. Представям си ги своеобразни методични дни, като методични семинари, в които учителите взаимно да обменят опит, в които регионалните управления да участват, да моделират, да говорят за същностните въпроси.
Друг е въпросът, че ние в учебния график не може да освободим много дни. Знаете, че много трудно правим учебната година откъм график на учебното време. Малко са ни учебните дни. Трябва да обезпечим ваканциите. Отпочиваме от няколко години празниците, които са през събота и неделя, но квалификациите могат и трябва да бъдат използвани. Затова аз поне ще положа максимум усилия това да се случи.
Много сме си говорили с Вас за квалификациите, ориентирани към придобиването на квалификационни кредити. Навсякъде, където ходя и попитам, всички вече имат достатъчно кредити. Не са ни необходими кредити, необходими са ни взаимно учене и точно такива методически часове, дни – не знам как да ги нарека. На този принцип направихме и Програмата „Иновации в действие“ взаимно да се насърчават за иновации, да се учат едни други, за да разпространим точно тази култура на креативност и на иновации.
Мисля си сега, разсъждавам на глас как можем да го направим освен по квалификации или някакви други форми. Ще помислим с регионалните управления, но не можем в учебни дни, не можем да освободим много учебни дни.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: С този стремеж да имаме по много часове по всичко, в един момент става и това. Ако направим един преглед назад във времето, ще видим, че нещата са били доста по-различни. Да, така че… То е комплексно, да. И отпуски, и така нататък, да…
Колегите от „Обединени патриоти“?
МИЛЕН МИХОВ: Малко сме мъжете в тази комисия и жените имат изключителни способности дори да четат мислите.
Господин Министър, няма да Ви задаваме въпрос. Вземам думата само и единствено да Ви пожелая светли празници и щастлива Нова година на Вас лично и във Ваше лице на целия екип на Министерството, и на всички колеги! Да си пожелаем преди всичко здраве и живот на всички ни, защото в тази зала всички сме обединени от грижата ни за образованието, така също и на всички колеги пожелавам същото! С това, мисля, е хубав край на нашата парламентарна дейност за тази година в Комисията.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Само че по Правилник имаме още един кръг въпроси, колеги.
Парламентарната група на ГЕРБ? Няма въпроси.
Парламентарната група на „БСП за България“ – заповядайте.
АННА СЛАВОВА: Ще проявите още десет минутки търпение. Все пак до петък имаме достатъчно време да поработим.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър! Моят въпрос е свързан с въвеждането на задължителното предучилищно обучение за четиригодишни деца и ще Ви задам кратък въпрос: каква е готовността на системата и какво предприема Министерството във връзка с това задължително обучение, което ще въвеждате?
Знаем така или иначе, че и към момента има достатъчно много проблеми в намирането на места в големите градове и за сегашните предучилищни групи. В същото време набори 2016, 2017 и 2018, които в момента са яслени групи и първа група – специално информацията ми е в София, което е много голям проблем, не могат да намерят места нито в яслените, нито в първите градински. Тези три набора тепърва предстоят от догодина да влизат в задължителната 4-годишна възраст за обучение. В тази връзка: какво предприемате, как ще се справите с този въпрос? Разбира се, че зависи и от общините, но така или иначе ще рефлектира и върху Министерството. Така че: какво предприемате по въпроса със задължителното обучение на четиригодишните деца?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Славова, така зададен въпросът предполага аз да не обяснявам предимствата на мярката, положителните ефекти от мярката, а по-скоро как предвиждаме да я реализираме, в какъв разумен период тя може да се реализира във всички населени места?
Това е един от въпросите, който в момента ни стои на дневен ред, тъй като трябва да изработим закон за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, който да Ви предложим на Вас за обсъждане. Вие съответно също може да направите съответните предложения и промени, разбира се. Във всички случаи трябва да намерим разумни варианти. Първо, като срок на въвеждане и, второ, като възможност това да се реализира във всички населени места.
Бих казал, че проблемите са в две групи населени места. Едните, в които има недостиг на места в детски градини, и другите са малките населени места, в които има по няколко пътуващи деца, за които трябва да се организира нарочен транспорт.
По отношение на недостига. Той е налице в София в най-голяма степен. Това, което имаме като информация в момента от Пловдив, Варна и Бургас е, че има недостиг по-скоро в определени райони, но като цяло на ниво община нямаме недостиг. В тези градове обаче имаме групи към училища – не само там, другаде имаме групи към училища, заради това, че са решили, че за една група няма да поддържат детска градина. По принцип е желателно в дългосрочен период всички групи да бъдат към детските градини.
В София недостигът е плаващ. Това, което имам аз като информация, е между 500 и 1500 бройки. В момента по информационната система е 1500, но една част от тези, които са записани като чакащи в информационната система, вероятно са записани в частни детски градини. По-голям е недостигът в яслени групи. Вие самата казахте, че имаме недостиг предимно за първа група, тоест за тригодишните.
Това, което имаме като уверение към момента от големите градове е, че няма да има общ недостиг, но, от друга страна, продължават усилията за строеж на нови детски градини. В София през последните 10 години са построени 100 детски градини, средногодишно се изграждат по 10 детски градини. Мисля, че сега в ход е изграждането на осем такива.
Ние ще финансираме изграждането на 13 детски градини през следващата година по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Те ще бъдат насочени с приоритет там, където липсват такива. Освен в големите градове, другите ни места с липса на детски градини са села с концентрация предимно на ромски деца. Такива имаме в Сливенско, в други райони в Тракия или в Северна България.
Днес на Министерски съвет одобрихме отпускането на средства за община Луковит за догодина и за по-догодина. За догодина са утвърдени, но е предвидено Програмата да бъде поне двегодишна и са предвидени 70 млн. лв., от които, ако условно половината бъдат насочени към строеж на детски градини, половината към доизграждане и строеж на училища, можем да презюмираме, че за две години ще бъдат построени още 60 – 70 детски градини.
Заедно с усилията на общините аз очаквам през следващите две години да бъдат изградени или да бъдат в процес на изграждане от 80 до 100 детски градини. Ако средно по 100 деца има в една, това означава, че от 8 до 10 хиляди допълнителни места могат да бъдат осигурени през следващите години с приоритет там, където е налице недостиг.
Долу-горе толкова очакваме, съвпадение на числата е, да бъде и увеличението на приема, обхвата на лицата на 4 години. В момента той е около 88%, очакваме да стане над 90%. Това предполага допълнително осем-девет хиляди деца да бъдат обхванати, но те няма да са точно и само в тези населени места, а примерно в София процентът на обхват е по-голям, в София са една пета от децата, но от проблемните деца мисля, че са под една дванадесета,. Тези, които условно ги класифицираме като проблемни от гледна точка на отношението им към системата на образование. Така че в София не очакваме голям брой допълнителни деца в резултат на въвеждането на задължителната подготовка на децата на четири години.
Вероятно ще предложим, но пак казвам, вероятно, уточнявам вероятно, защото все още го обсъждаме и с общините, със Сдружението на общините предстои да го обсъдим, да се приеме някакъв разумен гратисен период То не е точната дума „гратисен“ период, в който общините да решат дали да се включат в мярката – дали ще бъде две или три години. Ако се включат, съответно пък ще получават допълнителни средства за веществена издръжка. Това беше подходът, доколкото си спомням, и с въвеждането на задължителната подготовка на децата на пет години.
Няма друг вариант освен строежът на детски градини. Една голяма част от тези деца, които допълнително ще бъдат приети, ще уплътнят съществуващите детски градини. Със сигурност ще бъдат отпуснати през следващата година, както Ви казах, средства за най-проблемните населени места. В Сливенско има няколко такива, днес мисля, че и за Садово отпуснахме средства. Там също имаше проблем.
Така че лека-полека тези поне най-проблемните ги намаляваме като брой – говоря за селата. Ще останат големите градове и предимно София като предизвикателство. София, пак казвам, може до три години да намали недостига. Това не означава, че вероятно ще се спре със строежа на нови детски градини, защото има подготвителни групи на пет- и на шестгодишните в училищата. Ние най-вероятно ще Ви предложим групите за четиригодишните да бъдат само в детски градини, но не и в училища. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте за реплика, госпожо Славова.
АННА СЛАВОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Благодаря, господин Министър за отговора. Звучи оптимистично това, което казвате. Надявам се наистина да се изпълни, така както беше структурирано във Вашия отговор. За съжаление, това, което като информация имате за строежите на детски градини не винаги е точно така. Детските градини, които се обявяват поне в София, че се строят, в много голяма част от случаите става въпрос не за напълно построена сграда, а за открити една или две групи, но това не касае нашата комисия и е тема на друг разговор.
Радвам се и приветствам това, което казвате, че Вашето решение и предложение, когато тръгнат да се правят промените в Закона ще бъде, че на тези четиригодишни деца мястото им е в детските градини. Защото наистина едни четиригодишни деца в предучилищна възраст да бъдат в училищата, не считаме за съвсем подходящо.
И последното, което ще отбележа, надявам се да се предприемат и допълнителни действия след като се въведе задължително за четиригодишните обучение, да се мисли и към облекчаване на работата на преподавателите, педагозите в детските градини във връзка с децата със специални потребности. Много добре знаете, че продължава там да има проблем, че не се полагат достатъчно грижи за тези деца в детските градини, че в групи, в които има по 20 и отгоре деца, едно или две деца със специални образователни потребности затрудняват изключително много работата. Подпомагащото образование откъм ресурсни учители, психолози и логопеди трябва да бъде допълнително развито, защото наистина това рефлектира върху самите учители. Много е трудна работата им в детските градини, не казвам, че и в училищата не е, но в детските градини е изключително трудно. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Желаете ли дуплика, господин Министър? Не.
Колеги, мисля, че с това изчерпахме дневния ред.
МИНИСТЪР КИРИЛ ВЪЛЧЕВ: Може би трябваше да взема думата и аз да Ви пожелая хубави празници и да Ви благодаря за съвместната работа!
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, светли празници и от мен! Наистина да бъде топло и уютно и да успеете да си починете, защото след Нова година ни очаква доста сериозна работа по Закона за висшето образование, така че се възползвайте максимално от празниците, за да отдъхнете.
Светли празници!
Закривам заседанието.


(Закрито в 15,26 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Милена Дамянова