1.Актуални въпроси, отправени от членове на Комисията по образованието и науката към министъра на образованието и науката на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2.Разглеждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на образованието и науката и Изпълнителна агенция "Оперативна програма за "Наука и образование за интелигентен растеж" (Република България), от една страна, и Международната банка за възстановяване и развитие, от друга страна, подписано на 12 февруари 2020 г.
3.Разглеждане на второ гласуване на Законопроект за Националния институт по метеорология и хидрология № 002-01-4, внесен от Министерски съвет на 08.01.2020 г.

---

Заседанието беше открито в 14,00 ч и ръководено от заместник-председателя на Комисията госпожа Галя Захариева.

* * *

ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Добър ден, уважаеми колеги, скъпи гости, уважаеми господин Министър, уважаеми представители на Министерството на образованието и науката.
Преди да започнем нашата работа искам, от името на Комисията да поздравим нашия колега Елена Пешева с днешния й празник и да благодарим за уважението от нейна страна – да е жива и здрава!
Имаме кворум и мога да открия заседанието на Комисията по образованието и науката със следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Актуални въпроси, отправени от членове на Комисията по образованието и науката към министъра на образованието и науката на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разглеждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на образованието и науката и Изпълнителна агенция "Оперативна програма за "Наука и образование за интелигентен растеж" (Република България), от една страна, и Международната банка за възстановяване и развитие, от друга страна, подписано на 12 февруари 2020 г.
3. Разглеждане на второ гласуване на Законопроект за Националния институт по метеорология и хидрология № 002-01-4, внесен от Министерски съвет на 08.01.2020 г.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за 19, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно. Благодаря, колеги.
Гости на днешното заседание са:
- От Министерството на образованието и науката господин Красимир Вълчев – министър; госпожа Карина Ангелиева – заместник-министър; госпожа Милена Дамянова – директор на дирекция „Наука“; господин Любомир Йосифов – директор на дирекция „Правна“; госпожа Евгения Костадинова – директор на дирекция „Съдържание на предучилищното и училищното образование“; проф. Христомир Брънзов – директор на НИМХ; господин Кирил Гератлиев – изпълнителен директор ОП НОИР; господин Иван Попов – заместник-изпълнителен директор ОП НОИР.
Добре дошли и на медиите, благодаря за интереса към заседанието на нашата Комисия.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА КЪМ МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Първи въпрос ще зададат от групата на ГЕРБ, госпожа Петрова, заповядайте.
ТАНЯ ПЕТРОВА: Уважаеми господин Министър, уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги и гости! Съвсем логично е моят въпрос да бъде свързан с темата за дистанционното обучение през изминалите месеци. Дистанционното обучение, което продължава в момента и се реализира в българското училище и в българските висши учебни заведения.
Дистанционното обучение безспорно е стрес тест за българската образователна система. Учителите усвоиха и усвояват нови модели на преподаване, извличат максимални ползи от дигиталните платформи и намаляват компромисите от това обучение. Тази ситуация учи как се задоволяват разнообразни потребности на учениците, за да се намалят неравенствата, които съществуват в българското училищно образование. Когато всичко това приключи съм убедена, че ще има по-голяма взискателност към училището от страна на родители, на ученици, на студенти и няма да е по-лесно за учителите, защото всички ще очакват една добавена стойност към достигнатото.
И така, в момента, има една инерция по темата и моят въпрос е свързан именно с това: ще успеете ли Вие, господин Министър, и Вашият екип да използвате в бъдеще приливната вълна в образованието, която дойде с дигиталното обучение, в последните месеци?
Трябва ли и може ли образованието да премине все повече в електронна среда, обучение в електронни платформи, с електронни ресурси, чрез разработване на проекти, решаване на творчески задачи, дейности по интереси, създаване на различни модели, а защо не и визуализация на учебното съдържание?
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, госпожо Петрова, господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Петрова! Доколкото разбрах акцентът на Вашия въпрос е по отношение на бъдещото обучение в електронна среда. Обучението в електронна среда и чрез електронни ресурси е неизбежно да се прилага в бъдеще. То стартира успешно благодарение на ситуацията, благодарение на усилията, които бяха положени от учителите – основно благодарение на добрата ангажираност на родителите. Но то си има и своите трудности и дефицити, в никакъв случай не може да замести присъственото обучение в училище.
Следващите години, десетилетия системите на образованието ще продължат да осъществяват обучителния процес преди всичко в традиционната класна стая, но и много повече учениците и студентите ще използват електронни платформи, електронни ресурси като средство за учене.
Стартирали веднъж, провели електронно обучение, ние нямаме право, нямаме оправдание по-скоро в бъдеще при така наречените грипни ваканции да не провеждаме такова обучение. Затова ще предложим на Вас, народните представители, със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, който сме предложили за обществено обсъждане, едно допълнение, което да ни даде основания едно такова обучение в електронна среда да се случва и по време на така неречените грипни ваканции, които са обявени най-често със заповед на министъра на здравеопазването или на съответното РЗИ.
Това е единият аспект на въпроса, че ние трябва да продължим да го надграждаме. В бъдеще, ако трябва да провеждаме електронно обучение, то в много по-голяма степен трябва да бъде синхронно, в много по-голяма степен трябва да ползват една платформа всички учители за съответен клас, много повече трябва да се използват електронни ресурси.
Какво трябва да направим ние? Ние трябва да уредим в по-голяма степен, в това число и с подзаконов нормативен акт, ако се приемат тези промени, провеждането на обучението в електронна среда. Факт е, че в момента стартирахме с временни правила, обикновено в заповед. Такава уредба има нужда, тъй като става въпрос за изцяло нова организация на работата и на учебния процес. Системата сама намери в движение баланса между синхронно и асинхронно обучение, между избора на електронни платформи и ресурси. Това, което ще направим по Проекта „Образование за утрешния ден“ през следващите години, което трябва да се направи е, да имаме безплатни, споделени електронни образователни ресурси. В момента разработваме и стратегическите документи за това десетилетие до 2027 г. по оперативните програми и до 2030 г. те са така нереченото отключващо условие за следващия програмен период, в това число и стратегиите в областта на предучилищното и училищното образование и Стратегията в областта на висшето образование. И в двата стратегически документа ще бъде заложено визуализиране до 2027 или до 2028 г. над 90% от образователното съдържание да бъде електронно визуализирано и безплатно. Това не е прекалено амбициозна цел, ние имаме над 80 хил. учители, близо 90 хил. педагогически специалисти, дори само 5 – 6 хиляди от тях да разработват електронни ресурси, ние може да имаме най-голямата платформа с електронни ресурси. Затова сме предвидили средства да обучаваме учителите, да им предоставим инструменти – това е обикновен софтуер – всички неща, необходими за изработването на електронни ресурси, да им заплащаме за изработването на тези ресурси, да ги верифицираме и както казваме, да ги шлифоваме, така че да бъдат в най-добрия вид за ползване от учениците, което означава, че до края на това десетилетие основните ресурси трябва да бъдат електронни. Ако днес са книжни, то до края на това десетилетие основните образователни ресурси за учениците трябва да бъдат електронни. Знаете, че има многообразие на електронни платформи, които и в момента са свободни.
Това, което също вероятно ще се случи през следващите години, което трябва да правим ние в Министерството, е да разработим модули за електронно оценяване, не, разбира се, по всички предмети, всички умения, най-вече всички умения по-точно е възможно да се оценят подходящо в електронна среда, но така или иначе и тези модули навлизат. Те са свързани и с анализ, допълват се много често и с програми, софтуер, базиран на изкуствен интелект за анализ на образователните трудности на учениците и насочването на конкретни персонализирани ресурси към всяко едно дете, тоест, там, където са му слабите места, тези ресурси му се насочват на ученика.
Висшите училища започнаха съобразна смесена форма на обучение. При редовната форма на обучение, може би от над десет години са обучения с електронни платформи – това малко по-рано или малко по-късно ще се случи и във всички училища. Откъде ще започне? Най-вероятно ще започне точно от там, където Вие казахте: дейности по интереси, самоподготовката, възлагането на домашни задачи, най-вече проект на базираното обучение. Правилно подчертахте, че обучението в електронна среда беше и възможност да се направи по-голяма крачка към методи и подходи на обучение, при които ученикът е по-активен и проявява повече творческа енергия, най-вече проект на базираното обучение, което е възможност той да свързва повече информация, да търси, да го накараме да търси и да извлича информация, да я свързва, да бъде по-активен участник в учебния процес и да му се провокира в по-голяма степен интереса за учене. Това също е една заложена политика и в Закона за предучилищното и училищното образование, която бихме казали, че в последните години се случва в системата – да се разширява културата, стремежа за образователни иновации. Ситуацията, в която беше поставена образователната система в още по-голяма степен индуцира този процес.
Така че през следващите години трябва да се използват електронните платформи, електронните ресурси, в по-голяма степен да се мотивират учениците за учене. Факт е, че днешните поколения, които са в системата на висшето и на училищното образование, поколенията зет и алфа в много по-голяма степен учат и много по-добре учат чрез електронно съдържание, чрез електронни устройства. Това не отрича присъственото обучение, ние трябва да намерим микс между двете, присъственото обучение ще остане незаменим, пряката комуникация с учители ще остане незаменима, обучението в класната стая ще остане, социализацията, която дава то също, но трябва да намерим ефективния микс между двете – не говорим за смесена форма, а за допълнение с обучение в електронна среда на присъственото обучение. Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин Министър.
Госпожо Петрова – за дуплика.
ТАНЯ ПЕТРОВА: Аз искам да благодаря на министър Вълчев.
От това, което той каза разбрахме, че дистанционното обучение е стартирало успешно, че налице е баланс между дистанционно и класическо, присъствено обучение. Разбира се, според мен разговорът за това обучение – за дистанционното обучение и образование, трябва да премине и през въпроса какви методически промени трябва да се направят по отношение на учебните програми и на учебното съдържание по някои учебни предмети, за да се адаптира именно учебното съдържание към този нов вид обучение, особено за българското училище.
Добре е да се наблюдава внимателно какво работи и какво не, за да се предприемат и своевременни мерки, за да може системата да работи ефективно и ефикасно.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря.
Господин Министър? Няма да отговорите.
Кой ще зададе въпрос от групата на БСП?
Заповядайте, госпожо Славова.
АННА СЛАВОВА: Уважаеми господин Министър, уважаема госпожо Председателстващ, колеги! Моят въпрос е относително кратичък, господин Министър. Това е във връзка с отварянето от утре на детските градини.
Пуснали сте едно писмо до регионалните управления на образованието и до всички кметове, в което писмо, цитирам: приложено Ви изпращаме – Мерки за организиране на дейностите в детските градини и ясли, след възстановяване на приема на деца. Тези мерки са един документ, в който не виждаме кой го е съставил и конкретният ми въпрос е: има ли издадена заповед от Вас, с която тези мерки се одобряват от Вас? Защото иначе в момента те са така да се каже един хвърчащ лист, който няма някаква административна стойност. Конкретният ми въпрос е: има ли заповед от Вас за приемане на тези мерки?
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Тъй като въпросът е формален, конкретен. Заповед определено моя няма. Това, което разсъждавам в момента е… Аз мисля, че те са допълнения към заповедта на министъра на здравеопазването, но трябва да го проверя. Така или иначе това сме го пратили с писмо на регионалните управления и на кметовете на общини.
Ако въпросът е дали те имат правна сила? Мисля, че имат правна сила, тъй като, както Ви казах, са допълнение към заповедта на министъра на здравеопазването, но с риск да сбъркам ще го проверя, ако няма заповед и, ако сме пропуснали да дадем правна стойност на тези правила, ще го направим.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин Министър.
Госпожо Славова.
АННА СЛАВОВА: Допълнението ми е, че ако тези мерки наистина имат правна стойност, аз не виждам в тях, защото смея да кажа, че част от мерките са абсолютно неизпълними, в частност за прием примерно за детските градини в София. Ако една детска градина не успее да изпълни тези мерки чисто сградно, чисто персонал. Вие няколко пъти казвате, че ако трябва ще се помага с допълнителен персонал, но точки от тези мерки са напълно неизпълними в ситуацията, в която се намират детските градини в София.
Ще кажа само едно, че в тези мерки никъде не се въвежда, въпреки че много широко се тръбеше, никъде не се въвежда ограничение на бройката на деца в група. Никъде?! Пише, че, ако са повече от 20, затвореното помещение се разделя в подгрупи. В момента повечето групи са по 30 деца. Да, има групи, които ще отидат само две, но има и групи, в които ще отидат повече от 20. Как ще ги разделите в четирите ъгъла на стаята?
Конкретно, ако в детските градини не успеят да изпълнят тези мерки, аз не виждам чия ще бъде отговорността за отварянето на детските градини, защото според мен това се прехвърля изцяло и абсолютно на директорите, без те да имат начин да се противопоставят, нито да изпълнят реално мерките и на мен не ми е ясно какво се случва, ако наистина не успеят тези директори на детски градини да изпълнят мерките, които сте им изпратили.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Аз не разбрах кое е неизпълнимо от мерките? Кажете кое е неизпълнимо да го коментираме конкретно, защото така е много общо?
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Госпожо Славова.
АННА СЛАВОВА: Да организират подреждането на помещението с възможности за игри в малки групи и обособени кътове, които да се използват от малък брой деца. Това е едното. След което се казва: да се избягва размяната на топки, играчки, моливи и други. Трябва или да бъде придружено от дезинфекция след всяка употреба или да не се допусне?
Организираме децата на малки групи, които да си играят съвместно, в същото време като пипне едното играчката веднага преди да я пипне другото я дезинфекцираме. Как си го представяте точно? И организират дейностите, така че децата от една група да бъдат разделяни на по малки групички, които да играят различни игри или да се въвличат в различни активности.
Утре завалява дъжд, в групата в детската градина има 20 деца и една учителка. Това е действителността в момента. Никъде не сме написали тук, че увеличаваме броя на персонала, който се грижи за децата. Защото има една леля, която по четири пъти на ден дезинфекцира, грижи се за съдовете, за храната и така нататък, която логично, че няма да може да участва в гледането на децата. Учителката или медицинската сестра, без значение трябва да раздели децата на групички, те да си играят да не си пипат една и съща играчка и в същото време една учителка да пази четирите или на колкото групи са разделени в едно помещение, за да не пипат едно и също нещо.
Това е. Мога да продължа и нататък – миене на играчките с топла вода и сапун отвътре и отвън поне два пъти дневно. Кой го прави? Как се случва? Има още и редица други, но вече изпадаме в подробности.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Ние направихме проучване, предварително, смея да твърдя – повече от представително, тъй като 95 000 родители ни дадоха отговор, близо 10 000 учители и педагогически персонал от общо 20 000 в системата на предучилищното образование. Направихме го на ниво детска градина. Трийсет и осем процента средно от родителите заявиха готовност веднага да изпратят децата си на детска градина, 30% по-скоро се колебаят или ни отговарят, че очакват препоръките на специалистите. Препоръките на специалистите в момента са, който има възможност да задържи детето си вкъщи, да го направи. Най-сигурната среда е домашната. Да, децата по-малко се заразяват, по-малко боледуват, но могат да бъдат преносители. Въпреки това, дори две-три деца да се разболеят, това пак е нежелан ефект.
От друга страна пък знаете мотивите за отварянето на детските градини. Те са както икономически, така и образователни. Пристъпваме към разхлабване на част от мерките. Ние трябва да променим политиката от максимална изолация и оставане вкъщи, към политика да живеем в условията на епидемия. В този смисъл, ние търсим баланс. Никой не може да даде абсолютна увереност на родителите, че детската градина е безопасно място. Все пак става въпрос за многочасово, ежедневно, многодневно взаимодействие на деца в група. Това, което може да видите в протокола на останалите страни, които са предприели действия за отварянето на детските градини, че не може да има мерки за дистанция вътре в групите. Децата в групите са смесени, децата в групите си взаимодействат постоянно. Може да има мерки за дистанция между групите, между учителите от отделните групи, между родителите и учителите, между самите родители, когато оставят децата си, но не и вътре в групата.
Така например, ако се стигне не дай Боже до някой случай на заразяване, ще се приложи протокол, при който ще се карантинира съответната група, а не цялата детска градина, ако са спазени тези мерки за дистанция между групите.
Факт е, че проведохме много разговори със синдикални организации, учители, директори, общините, организации на родителите, доколкото можем да кажем, че са представителни, те всъщност не са представителни. Опитахме се да намерим баланса на интересите. Един от най-дълго обсъжданите въпроси беше да има ли максимално ограничение? Ако ние нямаме дистанция вътре в групата, то аргументът за ограничение на броя на децата в група е много по-малък. Това дали ще бъдат 14 или 18 взаимодействащите лица, само увеличава със същия процент риска, но не увеличава с много по-голям процент броя на взаимодействията, защото рискът е функция на взаимодействията. В този смисъл и предвид факта, че очакваме средно около 50% от децата да се върнат, беше взето решение да няма максимално ограничение на броя на лицата в група. Какво означава това? Означава, че очакваме 10 – 11 деца средно в група, големите градове, най-големите градове, имаме три всъщност областни града, които са взели решение по Наредбата за финансирането на институциите да приемат деца над максималния брой, регламентират за деца в група. А това мисля, че са София, Пловдив и Велико Търново. Знаете какви са условията в Наредбата. Те са решение на Общинския съвет, при условие, че средно дневната посещаемост е под 18 деца, могат да увеличат с до 3 децата в група.
Ако вземем тези три града за екстремна стойност и конкретно говорим за София, като цяло и в големите градове очакваме и по-висока склонност за връщане на лицата в детска градина. Ако средната е 50, то в най-големите градове можем да очакваме 60-70%. Тези групи, които споменахте – 30, те са факт, но те все пак са изключение. Ако ги приложите всички тези проценти, особено след 1 юни, когато намалява средната посещаемост и заради това, че завършват 1 – 3 клас, част от децата имат по-големи братя и сестри. Това, което очакваме, е в групите средно дневна посещаемост над 18 да бъде много, много малко изключение. Затова ние казахме, че дори в големите градове очакваме между 12 и 18 деца средно да се върнат в групите. Тоест няма да се налага разделянето на подгрупи. Дори да са 20 децата, ние препоръчваме, малко или много тези указания имат и препоръчителен характер, разделянето в подгрупи.
Дезинфекцията е задължителна. Всички мерки за дезинфекция се прилагат максимално, независимо от това, което казах – че не може да се осигури дистанция в групата. В този смисъл дезинфекцирането на всичко е желателно. Дори да си разменят децата играчки, те на даден период от време трябва да бъдат дезинфекцирани. По наше мнение няма неизпълними мерки. Част от тях, както Ви казах, са препоръчителни, не са толкова императивни.
Най-проблемните случаи биха били, ако част от учителите не могат да осъществят задълженията си по длъжностна характеристика – били са в болничен или в отпуск. Тогава в най-лошия случай ще имаме полудневни групи, по-късно започване и по-ранно вземане от детска градина. Знаете, в редица европейски страни това е преобладаваща практика. Ние се радваме на система на предучилищно образование с предимно целодневни групи. Може да се каже, че и помещенията ни като квадратура са достатъчно големи. Децата могат да се разделят в кътове. Основното, което сме препоръчали, е да се провеждат, ако не вали, тъй като тези месеци са по-дъждовни, ако не вали, да се провеждат навън по-голямата част от заниманията. Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин Министър.
Продължаваме с въпрос от групата на ДПС. Заповядайте, колеги.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Добър ден, колеги.
Благодаря, госпожо Председател!
Уважаеми господин Министър, нормално е за тези три месеца да се съберат много въпроси. На някои от тях Вие успявахте да отговорите дали чрез брифинги или чрез пресконференции, някъде и с телевизионни участия. Аз мисля, че можем да отчетем като факт, че се положиха основите на онлайн обучението в България. Доколко то е било успешно или не, подлежи на анализ. А сигурно самият анализ ще бъде дискусионен.
Проблеми възникваха и в самото начало. Може би тук е хубаво да благодарим на отговорните учители и на отговорните родители най-вече – там, където училищата се справиха добре и отчитаме добри успехи. Разбира се, имаше и доста проблеми, имаше и пародийни ситуации.
Във връзка с дистанционната форма на обучение аз знам, а се надявам и Вие да потвърдите, че българското Министерство на образованието има подписан договор с „Майкрософт“. В същото време един от проблемите, който възникваше, е кои платформи да бъдат използвани. Има на издателствата, има на социалните мрежи, включително и „месинджър“, включително „зуум“, да не ги изброявам всички приложения. Какви са параметрите по подписания договор с „Майкрософт“? Не беше ли добре да се изгради една единна платформа, която да се използва от всички ученици и учители?
И във връзка с този въпрос, един допълнителен ми позволете, тъй като някъде имаше в писмена форма – чрез селския кмет да връчват в понеделник и да получават отговори на упражненията в петъчен ден. Каква е към днешна дата техническата обезпеченост? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря Ви, господин Мехмед.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Мехмед! Ние сме стартирали, възложили сме изготвянето на анализ, който да обхване всички важни аспекти на обучението в електронна среда – обхват, използване на електронни платформи и електронни ресурси, неравенства, преход към иновативни методи на преподаване, ефективното използване на електронните платформи и така нататък. Няма съмнение, че учителите – това, което и Вие казахте, благодарение най-вече на учителите, на тази добра спойка между учителите и родителите, се получи добро обучение в електронна среда. Родителите се превърнаха в помощници на учителите. Там обаче, където липсваше ангажираност на родителите, още по-трудно се случват нещата. Всъщност самата ситуация усили неравенствата и показа за пореден път, че основната част от тези неравенства са функция на отношението към образованието. Тези родители, които са ангажирани с образованието на децата, направиха, макар и с трудности, направиха всичко възможно това да се случи.
Системата стартира с децентрализиран избор на електронни платформи. Това беше едно от най-трудните решения, които трябваше да вземем непосредствено преди въвеждането на извънредното положение. Защо избрахме този вариант? Защото една немалка част от училищата имаха опит с електронни платформи. Тук говоря за електронни платформи като инструмент за синхронно и асинхронно обучение, а не като електронни ресурси. Това, което споменахте за издателствата, то е различно. Имаме множество електронни ресурси, които са извън електронни платформи. Имаме и електронни платформи с електронни ресурси, но те пък нямат, не всички имат така наречените виртуални класни стаи.
Ние предложихме системно решение, благодарение на договора, който имаме с „Майкрософт“. Той е за три години. Такива договори има в системата на образованието над 20 години и те имат за цел да лицензират целия използван софтуер на компанията, в това число и операционни системи, офис пакети. Към последния договор беше прибавена и електронната платформа „Майкрософт тиймс“, още някои неща, като „Майнкрафт“ и така нататък. Благодарение на това бързо бяха създадени… благодарение на този договор бързо бяха създадени електронни профили, но не в сървърите на „Майкрософт“, а в сървърите на Министерството на образованието, на всички ученици и учители, така че да бъдат улеснени с ползването на електронната платформа. Близо 300 000 или около 35 – 40% от учениците и учителите към момента ползват „Майкрософт тиймс“, другите две платформи, които основно ползват, са „Гугъл класрум“ и „Школо“, които надградиха електронния дневник с виртуални класни стаи. Това показва до тук нашата статистика.
Ние имаме заложено разработването на платформа в проекта „Образование на утрешния ден“, но не като платформа, а като шкаф и като виртуални класни стаи. Тоест няма да правим нови софтуери, така да го кажа. Ние трябва да работим по линия на пълненето на платформите с образователно съдържание или създаването на безплатно образователно съдържание, ако не за 100%, за 90 – 95% от учебните програми и от всички уроци, споделено визуализирано образователно съдържание и това е реалистично, както казах на предишния въпрос, да се случи до 7 – 8 години. При условие, че в системата имаме 90 000 учители, дори една малка част от тях да започнат да правят активно уроци, ние ще имаме най-голямата армия от хора, които правят уроци. Както преподавателите във висшите училища си пишат учебници, вече започнаха да правят такива ресурси, по същия начин ние трябва да създадем такива ресурси, независимо от коя платформа ще се ползват тези ресурси.
Впрочем, по време на извънредното положение създадохме националната електронна библиотека, в която учителите публикуват и споделят такива ресурси. Но те нямат инструментите да го правят. Какво значи инструменти? Инструменти са „софтуер“, инструменти са, ако искаш да покажеш лъв в Африка, да има откъде да вземеш лъв, да има откъде да вземеш картинката от Африка, а не да нарушиш авторски права или да я вземеш от „Ютюб“, или да ходиш сам да снимаш лъв. Това означава инструментите накратко и целият софтуер. С това трябва да бъдат въоръжени учителите, за да имаме всички тези уроци. Казвам 90 – 95%, тъй като в момента нямаме 100% дори учебници. Знаете, по някои езици и по някои професионални дисциплини нямаме такива учебници.
В този смисъл, ние ще вървим към единна платформа, но не като софтуер, а като споделени електронни ресурси. Много хора помогнаха в този период, освен с това, че споделиха ресурси, тези, които бяха разработили, беше дарена техника на много училища, ученици, включиха се медиатори, непедагогически персонал в носенето на материали по домовете. Трябва да отбележим, че голяма част от децата, които не учеха чрез електронни платформи, въпреки това осъществяваха асинхронно обучение най-често чрез интернет приложения, чрез социални мрежи, чрез предоставяне на материали. Само между 1 и 2% от децата не са осъществявали никаква форма на отдалечено обучение, така да го кажем, а 23 – 24% са осъществявали малко или повече асинхронно обучение. Някъде Ви споменах, че селските кметове, дори магазините се бяха включили. Всеки ден ходят до магазина в сливенските села и си вземат материалите. Но, ако я няма ангажираността на родителите, с нищо не може да бъде заместена. Факт е, че това обучение много по-трудно се осъществява точно за тези деца, отколкото в присъствена форма. Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин Министър.
За реплика?
ЕРОЛ МЕХМЕД: Съвсем кратка, под формата пак на въпрос. Благодаря за отговора.
Споменахте за даренията и за включването на много хора в процеса. Но беше ли заделен финансов ресурс от Министерството за техническа обезпеченост, за купуване на електронни устройства и имаше ли критерии тези пари как да бъдат разпределени? Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: По информацията, която събираме, 10 – 11% от децата не бяха включени в обучение чрез устройства за учене. Това са компютри, лаптопи, таблети. Тук не броим интернет приложенията „Фейсбук“ и така нататък. Половината от тях условно бяха декларирали, че нямат устройства, половината заради интернет свързаност.
Това, което ние направихме като инвестиция в техника беше за учителите. Там, където имахме процент и половина учители, които бяха декларирали, че нямат техника, ние предоставихме такава на училищата. Това е техника, която ние предоставихме на учителите за временно ползване, но иначе е актив на училищата. Остават като актив на училищата след приключването на електронното обучение.
Техника за учениците ние не сме закупували, но в същото време сме спомогнали логистично да се случи дарение на близо 2000 устройства само чрез нас. Много повече вероятно са дарени децентрализирано, без да са минали през нас. Тези 35 – 36 000 деца, които декларират, че нямат техника, сега, честно казано, там имаме и морален проблем, защото една част от тях нямат техника защото не искат да имат техника, защото не чувстват за необходимо да имат техника. Тоест проблемът не е толкова социално-икономически, колкото социално-културен. Имат смартфони, нямат компютър и книга вкъщи, имат кабелна телевизия съответно. Имаме опит, по проекти бяха давани таблети на деца, но бяха продадени част от тях, пък и препродавани някои. Някои бяха успели да ги препродадат до вечерта. Така че възниква моралният проблем – трябва ли точно на тези деца, чиито родители нямат отношение към образованието, не са положили усилия да обезпечат децата си, да бъдат дарени с техника? Всички дарения, които ние сме подпомогнали да се случат логистично, сме искали това да се проучи, а те, учителите, обикновено знаят отношението на децата и на родителите към образованието, така че наистина да разграничим социално-икономическия от социално-културния критерий. Останалите семейства също изпитват затруднения, които имат електронни устройства. Това неведнъж сме го обсъждали. Има две устройства, едно или две устройства в семейството, а децата са повече, плюс родителят, който трябва да работи дистанционно. Факт е, че тази ситуация изправи всички пред изпитание, но като цяло това беше един от мотивите за избора на децентрализирания подход, че отчитаме многообразието на ситуациите, които имаме, и най-добре решения можеха да се вземат на училищно ниво. Този път се въздържахме максимално от строго инструктиращи правила, каквито често можете да видите в подзаконовата нормативна уредба, в образователните стандарти. Опитвахме се повече да бъдем препоръчващи, насочващи, така че от една страна, да дадем периметър на училищата, те намерят собственото най-уместно, ефективно решение, а от друга страна, все пак да не ги оставим да не правят нищо. Там, където получихме сигнали, било ние, регионалните управления, родителите, че не се случва обучение, винаги сме реагирали, ефективно електронно обучение. Много често в едно училище почти всички учители работят добре, но имаме сигнал, че един или двама учители не са се справили. Тогава сме реагирали ние, най-често директорите. На тях също трябва да дадем необходимото, да отчетем необходимата заслуга. Но най-важното е, че системата на образованието показа, че е реактивна, може да се разчита на нея, може да се справи в трудна ситуация, в това число и висшите училища. Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: И аз благодаря.
Продължаваме с въпросите. Групата на „Обединени патриоти“ – колегите ги няма. Госпожа Пешева от „Воля“, ще имате ли въпрос? Заповядайте.
ЕЛЕНА ПЕШЕВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, колеги, уважаеми господин Министър! Моите въпроси са свързани с детските градини. Имайки предвид заповедта на министъра на здравеопазването от 19-ти за връщане на децата в детските градини и определяне на максимален брой на групите от 18 деца, мислили ли сте по въпроса по какви критерии ще бъдат избирани децата, ако случайно бъде надвишена тази бройка в по-големите градове и какво смятате да предприемете в тази посока?
Ще задам направо и втория въпрос, тъй като отново е свързан с детските градини. Както казахте, от проучването, което е проведено между родители и учители, около 38% от децата се очаква да се върнат в детските градини. Така или иначе, за подготвителните групи, макар и 30 минути на ден, е имало дистанционно обучение в повечето детски градини. Като отзиви, което достигна до мен от родители и учители – че всъщност това обучение е изключително полезно и дава много добри насоки за работата с децата вкъщи. С това е свързан и въпросът ми – ако наистина така се случи, че около 60% си останат вкъщи, ще продължи ли дистанционно обучение за тези деца, имайки предвид, че пък останалите ще се върнат в детските градини? Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Пешева! Тръгвам отзад напред. Да, ние сме препоръчали да продължи това обучение. Тук организационният проблем е с учителите. Ако те бъдат ангажирани в присъствената форма в детските градини, няма да могат да осъществяват ефективно такова обучение. Така че, ако има учители в съответната детска градина, то ще продължи. Ние сме го препоръчали в нашето писмо. Наистина факт е, че ние малко късно стартирахме с указания и по-точно препоръки към детските градини за осъществяване на обучение в електронна среда чрез родителите, тъй като не е подходящо пълноценно в пълния смисъл обучение в електронна среда за децата в ранна детска възраст. Нямахме пълна информация, сравнително късно събрахме такава информация в началото на този месец и тя показа, че за 75% от децата е осъществявано такова обучение чрез родителите, по два, три или малко повече часа на ден, което означава, че това не е било напълно загубено време за тях от гледна точка на образователното развитие, придобиването на компетентностите, които са заложени в предучилищна възраст.
Това, което пропуснах да спомена при отговорите на предишните въпроси, сега ще използвам случая – че двата проекта, които имаме – „Подкрепа за успех и образование“, „Активно приобщаване в системата на образованието“, съответно за системата на училищното и предучилищното образование, за дейностите за преодоляване на образователни трудности и за допълнително обучение по български език, са променени. Вчера гласувахме на Министерски съвет и промяна в Наредбата за приобщаващо образование, така че да бъдат обхванати в допълнителни занимания през юни и през юли месец тези деца, които не са били обхванати в електронно обучение. Това ще се случи присъствено през следващите месеци, доколкото е възможно, доколкото епидемичната ситуация позволява. Вероятно следващата седмица ще вземем такова решение – дали да започнем още от 1 юни, което е желателно, тъй като 1 – 3 клас излизат във ваканция. В този смисъл, ще има дори за тези деца, които не са обхванати, допълнително обучение по български език през летните месеци. Такава дейност имаме традиционно и през предходните години, но тази година е разширена не само към децата, които имат слаб успех или които имат дефицити, но и към тези, които не са били обхванати ефективно или изцяло в електронно обучение.
Това, което пропуснах да кажа към отговора на въпроса на госпожа Славова е, че ние не въведохме ограничение за максимален брой деца в група, а само препоръка над 20 деца. Първо, освен че тези случаи ще бъдат много малко, още повече през летните месеци, когато пада средната посещаемост, и най-вече за да не стигаме до необходимостта да въвеждаме сменен режим. Не е оправдано да въвеждаме сменен режим, защото той освен организационните трудности, които би причинил, не е ясно дали няма да причини дори повече риск, отколкото това да имаме по-многочислени групи, предвид това, че повече деца ще се водят, ще с оставят по едно и също време, особено на обяд, ако въведем сменен режим през деня. И предвид очакването ни средно 50% от децата да се върнат и това, че ще бъдат изключително редки случаите на многочислени групи, няма да има сменен режим, няма да има избор на деца, които един ден да ходят, един да не ходят, или една седмица да ходят, една да не ходят. Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Реплика, госпожо Пешева?
ЕЛЕНА ПЕШЕВА: Благодаря за отговорите.
Именно затова Ви попитах дали ще продължи под някаква форма дистанционното обучение за децата, които ще останат вкъщи, защото е изключително важно за тях да има насоки, както за родителите и за работа с тях. Доколкото разбирам, един от проблемите е именно, че това е само препоръка, а всъщност не е заповед, защото в този случай не важи за всички. Ако учителите ходят на работа в детските градини, как ще се случва това дистанционно обучение? Така че се надявам да се мисли в тази посока.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Ще имате ли дуплика, господин Министър?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Във всички случаи трябва да има поне един учител на възрастова група или в най-лошия случай един учител на две възрастови групи, тъй като обучението в електронна среда позволява и различни форми на организация. Един учител може да води на няколко класа, респективно на няколко групи и на голям брой деца занимания. Така че това е основното условие – да има поне един свободен учител, който да осъществи това обучение в електронна среда. Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: И аз Ви благодаря.
Преминаваме към независимите, професор Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги, уважаеми гости! Аз следя внимателно ситуацията още от началото на тази така наречена „криза“. Смятам, че Министерството на образованието и науката е изправено пред трудности, които го равнопоставят пред трудностите, които е изправено Министерството на здравепазването, и смятам, че министерството се справя сравнително успешно с цялата работа, въпреки възникнали адхок проблеми, които то решава по същия начин. Затова аз няма да задавам въпрос на министъра, смятам, че дребните, конкретни детайли, които възникват във въпросите и в отговорите, имат стойност, така да се каже във времето. Накрая резултатът ще покаже как те са действали и дали са действали успешно. Според мен действат не сравнително, а даже много успешно в тази ситуацията, която е изключителна. Такова нещо не се случвало в историята на българското образование.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря Ви.
Преминаваме към втори кръг въпроси – от групата на ГЕРБ няма да има въпроси, от групата на БСП?
Заповядайте професор Христов.
ИВО ХРИСТОВ: Въпросът ми е кратък, господин Министър. Какво реално ще предприемете за ограничаване на електронното обучение?
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: То в най-голяма степен ще бъде ограничено от развитието на епидемичната ситуация. Пак казвам: най-ефективната форма на обучение е присъствената, редовната форма на обучение, обучението в традиционната класна стая, прякото взаимодействие с учителя и останалите педагогически специалисти. То трябва да продължи, но днешните деца, може би и децата следващите няколко десетилетия, ще учат в системи, които ще търсят баланса между присъственото обучение и обученията с електронни средства, с електронни ресурси, в електронна среда. Факт е, че те учат по-добре, когато използват електронни ресурси, когато използват визуализирано образователно съдържание и това трябва да се използва от образователните системи без това да бъде за сметка на социално емоционалните, на двигателните и на много други важни умения, които страдат при стоенето пред електронни устройства.
Една от причините да не стартираме електронно обучение пряко с децата в предучилищна възраст е, че имаме множество изследвания в областта на невропсихологията, които показва, че продължителното взаимодействие с електронни устройства води до изнервеност, вреди на развитието на мозъка в ранна детска възраст, и в този смисъл във всички случаи говорим за дозирано използване.
Децата неизбежно ще прекарват, следващите години и десетилетия, голяма част от времето си през деня, учениците пред устройства пред екрани, както всеки един от нас. Въпросът е, как да направим така, образователните системи, пред тях също стои въпросът: как да направят така, че по-голяма част от това време да бъде прекарано пред полезно образователно съдържание? Това е свързано с развитието на дигиталната медийна грамотност, свързано е с насочването от страна на родителите и от страна на учителите. Това е задачата на учителите през следващите години, не да ги ограничат да ползват електронни устройства, а да ги накарат да ги ползват за полезно образователно съдържание. Ако ги накарат да ги ползват за изработката на проекти – да ровят, да извличат информация, да правят ресурси. Ние трябва да ги направим не само дигитални ползватели децата, защото ако не развием дигитална медийна грамотност, ако не развием креативност, хармоничния микс от компетентностите, най-вероятно ще бъдат само дигитални ползватели, трябва да ги направим дигитални създатели. А те дигитални създатели могат да бъдат, ако развият широк спектър от умения, развият множествена интелигентност, научим ги в областта на дигиталната креативност и въобще методите на преподаване са в много по-голяма степен на развитие, насочени към развитието на креативността и на активността на учениците.
Така че не зная дали има еднозначен отговор на този въпрос. Много по-важно е в този смисъл да ги научим не да работят чрез, не да ги научим да се учат чрез информационни технологии, а да ги учим за информационни технологии и всичко свързано с тях, в това число и дигитална медийна грамотност, в това число дигитална креативност. Ние предвиждаме да предложим промени в Наредбата за учебния план, да разширим компютърното моделиране – да го свържем с програмирането в прогимназиален етап. Знаете – проведохме трети и четвърти етап компютърно моделиране. Това не е достатъчно. Дигиталната креативност ще стане хоризонтално знание във всички учебни дисциплини, във всички програми на всички висши училища. Днешните деца ще живеят в свят следващите десетилетия, ще бъдат активни в един свят, който най вероятно ще се характеризира като ерата на ефективното взаимодействие между хора и машини. Най-вероятно няма да бъдат заменени голяма част от професиите, които изискват човешката намеса, но те ще предполагат взаимодействие с машини, с алгоритми, дори учителят ще ползва алгоритми за анализ на образователни дефицити, адвокатът за анализ на съдебната практика, лекарят за персонализирана медицина, шофьорът на автомобил ще бъде настройчик на автономен автомобил и така нататък.
Така че ние трябва да ги подготвим за тази ера, доколкото е възможно изпреварващо. Това с голяма доза увереност може да считаме, че ще се случи. Не можем да вървим против течението, не можем да ги ограничим, трябва да търсим ефективния баланс.
В момента има едно предозиране може би Вие сте прав, ще има проблеми и с психическото здраве, което вероятно ще отчетат психолозите, но все пак трябва да се съобразяваме, все пак трябва да отчитаме, че това в момента ни беше единствената възможност, наложена от ситуацията. Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин Министър.
За реплика, професор Христов.
ИВО ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър за изчерпателния отговор.
Давам си сметка за екстра ординарността на ситуацията през последните два месеца и половина – три, където действително електронното дистанционно обучение беше принудена мярка. Много ме безпокои, че принудената мярка от прецедент ще стане практика, а след това ще стане норма, а след това личното тет-а-тет обучение ще стане изключение и накрая ще бъде забранено. Има обратна логика.
Второ, абсолютно съм съгласен с Вас и бих само допълнил, че така нареченото „електронно обучение“ през дигитални и всякакви други платформи води до четири абсолютно измерими, емпирични резултата. Децата не могат да четат, децата не могат да пишат, децата нямат никаква базова грамотност. На всичкото отгоре те се явяват – как да кажа аз – социални инвалиди, поради липсата на социална комуникация. Следователно, проблемът не е за много или малко, а за начинът, по който ще се ползват.
Трето, много важно нещо, тук има скрит социален пласт, който „адептите“ на електронното обучение, както разбира се, аз не съм в позицията на Лудитите от началото на 19 век, за журналистите: Лудитите са движение за унищожаване на машини, не лудите, това са други неща, затварям скобата. Да, в Англия, в началото на 19 век. Та, не ми е ясно накъде върви тенденцията? Но да не се окаже така, че машините ще изядат хората! Съгласно данни на Китайската асоциация по робототехника: в момента, веднага Китай може да въведе 50% напълно безлюдни човешки технологии – грубо казано роботизация, това означава 500 млн. души да излязат на пазара, това означава взрив – политически. Следователно спира се съзнателно. Та, в случая при нас, да се върнем при нашата къща – аз лично смятам, че този крен към така нареченото „електронно обучение“ води към още по-високо занижаване на без това не особено високите стандарти на българското образование – основно, средно и висше. Погледът ни е върху средното, поради биографични причини, и върху висшето, поради даскалски причини. И в двата случая положението е, да го преведа – на евроатлантически дизастър – катастрофално, в резултат на така нареченото „обучение“ в момента.
Вървят приказки, че това от прецедент ще стане норма. Искам да предупредя, че точно две професии ще изчезнат в рамките на следващите десет години, ако това върви така. Едната е учителската, а другата е преподавателската във висшите училища. Експериментът от последните три месеца показа, че, когато затвориш 2 млрд. души по къщите им, икономиките продължават да работят криво-ляво. Значи може и без тях криво-ляво. Следователно ние трябва да сме наясно, че в следващите 20 години при това ускоряване на научно техническия прогрес без да изпадаме в еуфория, трябва да сме наясно, че човекът е водещият елемент, а не машината.
Това, което мен лично много ме притеснява е, че нашите деца, специално в България, поради именно хиперакцента върху така нареченото „дистанционно или електронно“ образование, са лишени от базови, повтарям отново – от базови компетентности, както е модерно сега да се казва.
И второ, много важно нещо, обръщам Ви внимание на опита на Финландия – страна, която беше много напред от България в областта на дигитализацията на образованието и върна стандартното образование в основните училища, тъй като разбра, че продуктът, както е модерно да се казва, който излиза на изхода, меко казано не съответства на качеството за човек. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря Ви.
Дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Няма съмнение, че обучението чрез учението в електронна среда не е самоцел. То трябва да бъде подчинено, доколкото се използва, на развиването на комплексни умения, на множествена интелигентност, на това да подготвим децата за утрешния ден, да бъде подчинено на използването на иновативни методи на преподаване, на това да ги направим по активни и по-креативни в образователния процес, а не просто среда. Пак казвам: най-предпочитана, най-добрата среда е присъствената, прякото взаимодействие с учителя, нищо друго не може да развие толкова добре социално-емоционалните умения и хармоничния микс от умения. Това показа и PISA по целия свят, че страдат най-вече комуникативните компетентности, заради променения начин на четене. Днешното поколение деца четат повече от устройства, по-малко от книги, което води до по-бързо, но и по малко задълбочено четене, до по-тесен речников запас и до страдане на комуникативната компетентност.
Ние трябва да продължим – учителите, системата, родителите, трябва да продължим да насърчаваме децата да четат книги, трябва да продължаваме да ги насърчаваме да пишат на кирилица, да пишат с букви, а не с емотикони, да пишат повече и по-дълги текстове, да четат повече и по-дълги текстове, така че това си остава едно от основните ни предизвикателства на системата, и на нас като родители, сблъсквайки се с характеристиките на това поколение, на тези поколения, които най често наричаме зет и алфа. Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин Министър.
Групата на ДПС?
Заповядайте, господин Мехмед.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Благодаря госпожо Председател!
Тъй като смятам, че като министър на образованието няма начин да нямате информация, ще Ви задам един малко по-конкретен въпрос. Сезирани сме от разтревожени родители и изненадани студенти – за увеличение на таксите, по-специално в Медицинския университет в Пловдив, говоря за платеното обучение. Но вместо Вие, аз ще Ви дам едни цифри, добре е и колегите да го чуят. За първи, втори и трети курс таксата се увеличава от 7090 лв. на 10 448 лв., за четвърти, пети и шести курс таксата от 7090 лв. е увеличена на 10 198 лв. Въпросът ми е към Вас, разбира се, спазвайки и уважавайки принципите на автономия на висшите учебни заведения. Но след петицията и реакцията на студентите, ще Ви цитирам дословно отговора и официалната информация на Медицинския университет, където пише: „Калкулирането на таксите за платено обучение не е предложение на Висшето учебно заведение или еднолично решение на неговото ръководство. Увеличението на таксите за платено обучение е резултат от нормативни държавни документи, в случая на Министерството на образованието и науката.“
И въпросът ми е: каква е информацията, ще последва ли официална реакция от Ваша страна, това отговор ли е на държавната субсидия за Медицинския университет специално в Пловдив, съпоставими ли са таксите с другите медицински университети в България или е някакъв негативен отговор за план-приема? Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Въпросът наистина не е много подходящ за блиц, прекалено конкретен е, ако господин Министър, решите да отговорите, заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Ако може няколко общи изречения за таксите и след това ще се опитам, гадаейки да Ви отговоря на въпроса, ще Ви кажа защо гадаейки.
Вие знаете, имаме държавно финансиран прием, при който също се заплащат такси. Тези такси са до две трети от средствата, които предоставя държавата, така наречения „диференциран норматив“, но достигат максимума от две трети за най непрофесионалните направления с най-ниски такси, средно са 30 – 40%, тоест имаме и споделено финансиране, при което държавата споделя по-голяма част от разходите. Това, което мога да кажа е, че през последните години таксите са нараснали с по-нисък темп, отколкото е нараснала субсидията за издръжка на обучението и с по-нисък темп, отколкото са нараснали доходите в България, средните доходи. Показателно това е, че през последните години спадна търсенето на студентски заем, като възможност за изплащане на таксите, тоест таксита намаляха като процент от средните доходи. От там нататък имаме два вида платено обучение, тук вероятно става въпрос за това платено обучение, при което таксата е равна на норматива плюс коефициента. Нормативът, който предоставя държавата, плюс таксата на съответното висше училище. Така че вероятно причината за актуализирането на таксите е в увеличените средства, които е получил университетът по норматив. Не си спомням коя беше разпоредбата на Закона за висшето образование, но така или иначе става въпрос за математически детерминирано от заложената в Закона формула число. И студентите съответно, поемайки, записвайки се в едно висше училище, те са приели тези условия.
Няма как с увеличението на държавната субсидия да не расте и таксата, която те заплащат. В другия случай какво би се получило? Би се получило крос субсидиране в рамките на университета: студентите държавна поръчка да субсидират студентите платено обучение, ако не се увеличат таксите. Така че не е от нашите нормативни документи най-вероятно …
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Това не е утвърдено от Министерството или Министерски съвет – това е формула по закон.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Аз мисля, че тази формула е отдавна. Промяната може би във формулата е може би, че беше добавен коефициентът за качество. Вероятно, това е промяната, но това беше по искане на самите висши училища, тъй като последните години държавното финансиране се увеличава по линия на комплексната оценка за качество и съответствие с потребностите на пазара на труда и беше логично това да се добави във формулата.
ПРЕДС.: ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря Ви, господин Министър. Въпреки, че въпросът е недопустим за нашия блиц контрол, Ви благодаря за отговора.
Реплика ще има ли?
ЕРОЛ МЕХМЕД: Всъщност не е съвсем така, защото конкретните цифри и числа, които не са за блиц контрола аз ги изчетох. Но има неща, които могат да се кажат достатъчно, може би не тук и сега му е мястото и времето, но е факт, че увеличението е над 45% и реакцията е сериозна, и е факт, че прехвърлят отговорността върху Вас, и не е вярно, че не е свързано с нормативни документи, защото в официалния отговор се цитират много решения на Министерския съвет и различни постановления. Ако трябва допълнително да го говорим.
Идеята беше по-скоро следната: в условия на пандемия, на епидемия, на световна пандемия, когато тръгваме да облекчаваме и взимаме социално-икономически мерки, в един момент увеличението не е 300 – 400 лв., а е 3400 лв. и съвсем естествена е тази реакция на студентите. Благодаря.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Ще проверя, защото процентът ми се струва нелогичен, но имаме основание за ръст, защото във всяка от последните години имаме ръст, но той е бил по-нисък – както Ви казах, ръстът е бил държавната субсидия. Това може да е известно компенсиране от изоставането от предходните години.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, с това приключихме с въпросите по първа точка от нашия дневен ред.
Продължаваме с втора точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНСУЛТАНСКИ УСЛУГИ МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА И ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА ЗА „НАУКА И ОБРАЗОВАНИЕ ЗА ИНТЕЛИГЕНТЕН РАСТЕЖ“ (РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ), ОТ ЕДНА СТРАНА, И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ, ОТ ДРУГА СТРАНА, ПОДПИСАНО НА 12 ФЕВРУАРИ 2020 Г.
Госпожо Ангелиева, заповядайте да представите проекта.
КАРИНА АНГЕЛИЕВА: Добър ден, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Благодаря за включването на тази точка в дневния ред на днешното заседание и се радвам, че отново може да бъдем в този състав. Използвам повода да поздравя и всички именници днес.
Ще се опитам да бъда кратка, тъй като предстои още една точка днес и още повече това Споразумение не е изненада, до толкова доколкото ние стъпваме и се възползвахме от Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, влязъл в сила на 1 септември 2015 г. Може би някои от Вас са запознати, ако не ще припомня, че точно преди една година месец юни Министерският съвет гласува отключващите тематични, хоризонтални условия за използването на европейските инвестиционни и структурни фондове. Инвестициите в научни изследвания, иновации, образование и умения се извеждат като най-важните сектори в следващия програмен период. Условията обаче, в известен смисъл, се променят. Затова няма да има едно или две условия за изпълнението на програмата, те ще бъдат гъвкави и динамични. Основното изискване, за да използваме европейските средства, за инвестиции в областите на наука, иновации, образование и умения ще бъде именно дълбочинен анализ на всички политики, включително изготвяне на индикатори на така наречената БенчМарк система за наблюдение и мониторинг на резултатите.
Друг нов елемент при подготовката на новия програмен период ще бъде не, както досега, само да извеждаме добрите уроци, а точно обратното да се покажат недобрите или лошите практики. Това, уважаеми дами и господа, няма как да стане оценявайки сами себе си, а обикновено в такива ситуации се разчита и изисква от Европейската комисия да работим с т.нар. „ПиРевю“ или независима международна оценка на системата. По-конкретно споразумението включва два стълба – единият стълб е свързан с дълбочинен анализ на целия микс от публични политики и инвестиции в областта на науката и иновациите. Това произтича от условието и критиката към България, че не успя последните години, да създаде благоприятни условия за превръщане на научните резултати в продукти, тоест т.нар. комерсиализация на научни резултати.
Другото условие, надявайки се да получим конкретна подкрепа от Международната банка за възстановяване и развитие, именно е подготовката и структурирането на нова Агенция за изследвания и иновации, която да надгради фонд „Научни изследвания“, но реално да направи работеща синергията и връзката с иновационния фонд.
Това споразумение се различава от някой досегашни консултантски услуги, които през последното десетилетие, е ползвало правителството на Република България. Конкретно тук сме направили един микс не само от анализ и експертиза, но конкретно обучение и работа с администрацията на министерството и на Изпълнителна агенция Оперативна програма за "Наука и образование за интелигентен растеж", тъй като определено ни трябва критичен набор и по-подготвени експерти за изпълнението на следващия амбициозен програмен период.
Вторият стълб е в областта на образованието. Предварително условие е да имаме оценка на всички инвестиции досега, които са направени от Оперативната програма за изпълнение на политиките на Министерството на образованието и науката. Разбира се, по отношение на стратегическата рамка за образование, която подготвяме в момента с обхват до 2030 г. – разчитаме международните експорти да ни помогнат с една подробна и детайлна система за наблюдение и междуинституционален механизъм между отделните министерства, така че да се избегне, бих казала, наблюдението, което съществува в момента, а именно разминаване на някои политики на моменти в отделните министерства и съответно това възпроизвежда някои пропуски по отношение на ефективността на различните политики и инструменти, които съществуват.
Друго, което е важно да споделя, за Споразумението е и защо подходихме към този тип помощ, защото имаме добрата практика, разбира се, на други оперативни програми и управляващи органи, но и защото имаме някоя недобра практика с обявяването на обществени поръчки, очакване на адекватни организации, които да имат капацитета да кандидатстват и да изпълнят изискванията на Комисията. Много пъти има забавяния и то повече от осем месеца до една година, в случая до септември месец трябва да сме готови вече с първия проект на Оперативна програма. В рамките на една година след това да подготвим и всички тези анализи, стратегически документи, така че от гледна точка на ефективност и изпълнение ние смятаме, че това Споразумение ще ни даде гъвкавостта там където не сме доволни или искаме допълнителна конкретика, ние може да обсъдим. Когато говорим за образование и наука, не може да си позволим този подход. Искахме да има гъвкавост и обратна връзка.
Не на последно място, друг фактор, който много ни помогна и решихме да продължим доброто сътрудничество с Международната банка за възстановяване и развитие, е фактът, че миналата година стартирахме много успешен проект – Европейската комисия плаща изцяло проекта, той е в рамките на програмата за структурни реформи, за изготвянето на пътна карта за учителската професия. Всъщност Европейската комисия реално нае Световна банка да подготви този проект за България и за нас това беше много полезно, за да може да продължим колаборацията с тези експерти.
По отношение на финансовите параметри на Споразумението идеята и това, което реално договорихме, са средства от техническа помощ на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ да се осигурят средства в размер на милион и половина евро и по отношение на първия стълб – със средства от държавния бюджет Министерството ще заплати милион и двеста хиляди евро за изпълнение на дейностите по „Стълб 1“.
Мога да споделя още много неща, тъй като работим буквално 11 месеца по детайлизиране на това Споразумение, мога да кажа, че съобразихме най-важното искане на самите експертите в Министерство на образованието и науката и на Агенцията, а то беше да участват активно в процеса по дефиниране на политики. Тоест да не предоставяме на този, който ще изпълнява дейностите, те да формират политиките на Република България, а реално те да ни помогнат с анализите и статистиките. Смятам, че запазихме правото, а именно собствеността, така да се каже, на решенията да е в нас. Това е записано в Споразумението и е важно за нас.
На разположение съм, ако имате въпроси.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря Ви.
Колеги имате думата за въпроси и мнения.
Заповядайте, госпожо Анастасова.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: В мотивите чета, че Международната банка за възстановяване и развитие ще подкрепи Министерство на образованието и науката в подготовката на консолидиран подход основан на доказателства за разработване на Национална стратегическа рамка в областта на образованието до 2030 г.
Въпросът ми е по-скоро логически, който аз си го задавам: как се разработва стратегическа рамка в областта на образованието до 2030 г., ако нямаме стратегическа рамка за развитие на икономиката до 2030 г.? Нали основната задача на образованието е да подготвя кадри за икономиката. Тоест на какво ще стъпи Министерство на образованието? А сумите, които виждам, че ще платим съвсем не са малки.
КАРИНА АНГЕЛИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Анастасова, за въпроса. Аспектите са няколко. Ние работим по стратегическата рамка за образование доста активно от една година и за нас е много важно, разбира се, насоките за развитието на образованието да не са изцяло и само свързани с функциите на образованието, които има за пазара на труда, а и въобще с предизвикателствата и функциите на образованието да възпитава и създава активни граждани и активни членове на нашето общество.
Стъпваме на много неща. Първо, в момента разработваме съвместно с Министерство на икономиката новата стратегия за интелигентна специализация на Индустрия 4.0 до 2030 г. и общо взето сме основният доставчик на параметрите на тази стратегия, дотолкова доколкото реално сме и най-важният и най-близкият партньор на научния сектор. В момента работим паралелно на няколко нива и на няколко направления. Както казах, имаме доста добра идея какви да са насоките за развитие и не следваме само и единствено всички европейски документи, които съществуват в областта, а си следваме и нашите собствени, национални цели. До края на месеца ще публикуваме и за обществено обсъждане тези стратегически насоки и много ще се радваме да има и Вашата обратна връзка.
Споразумението ни е важно и тази консултантска помощ, защото трябва да направим анализ на самите инструменти за изпълнението на тези цели и политики. Не може сами да се оценяваме кое е било ефективно и кое не. Мога да говоря и съвсем конкретно и от гледна точка на това дали изпълнението на някои политики примерно свързани с развитие на творчески способности на учениците, чрез системен подход в образованието или трябва да бъде на базата на конкурентен подбор на проекти. Има много детайли, които в момента се явяват, не пропуск, а липсват – още не са направени. Повечето от проектите, разбира се, все още се изпълняват в момента със средства от структурните фондове.
По отношение на финансирането преговорите бяха дълги, стъпваме на насоки, които получихме на база на Споразумението от 2015 г. и на база на бих казала световно възприетите практики за подобни консултански услуги за оценки на оперативни програми и за оценки на въздействието на стратегически документи.
Не знам дали в момента трябва да навлизам в повече детайли, но ето например консултанската помощ, която Комисията плаща за разработването на пътната карта за учителите е в размер на половин милион, което е само един малък детайл от цялата палитра от дейности, която изразих тук. А сега как се формира тези финансови параметри – това вече е на съвсем различно ниво, но смятам, че дотолкова доколкото сме включили разработване и на самите мерки по Оперативната програма и шестмесечно обучение на специалисти плюс посещение и визити на чуждестранни администратори и на наши навън. Мисля, че доста балансирано и разумно – това мога да кажа.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Госпожо Анастасова, желаете ли реплика?
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Не чувствайте лично към Вас в момента насочен моят въпрос, защото аз този въпрос задавам от началото на прехода. Смятам, че и до сега системата на образованието е поставена в тези условия, не само поради това, но и поради факта, че ние най-напред не знаем какво искаме да се случи в държавата ни от икономическа гледна точка и след това да се обърнем към образованието.
А това, че системата на образование трябва да формира човека на 21 век вече с всички нови компетентности, умения и т.н. – това е така, само че ние доста дълго формирахме, създавахме добри деца и те излизаха от България, защото не можеха да се реализират тук. Затова е много важно системата за образование да е обвързана с приоритетите в икономическото развитие на страната.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Други колеги?
Уважаеми колеги, аз искам да дам възможността на нашите експерти, защото виждаме едно техническо несъответствие в Закона, искаме да го изчистим и да направим техническа поправка.
В самото заглавие на закона – Закон за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на образованието и науката и Изпълнителна агенция "Оперативна програма за "Наука и образование за интелигентен растеж". Това „за“ преди „Наука…“ погледнете го чисто технически, вижте как е написано по-нататък в член единствен. Смятаме че има техническа грешка или ако трябва някой да обясни, моля, обяснете, за да знаем как да постъпим.
КАРИНА АНГЕЛИЕВА: Не мога да обясня, мога да Ви благодаря. За мен това е техническа грешка, нали така колеги? Много Ви благодаря! Невероятно как все още допускаме такива грешки, но случва се.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Случва се, но въпросът е да бъде изчистена при нас.
Господин Банчев, нека да го изчетем за протокола, за да направим тази техническа поправка в Решението.
БИСЕР БАНЧЕВ: Коректното заглавие би трябвало да бъде: „Закон за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на образованието и науката и Изпълнителната агенция Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ (Република България), от една страна, и Международната банка за възстановяване и развитие, от друга страна, подписано на 12 февруари 2020 г.“
Консултирахме с дирекция „Пленарни заседание“. Би трябвало да бъде приет Законът с направената техническа поправка.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Колегите от Министерството на образованието и науката нямате против? Нямате.
Други изказвания? Няма.
Пристъпваме към гласуване.
Подлагам на гласуване направената техническа редакция.
Моля, който е съгласен, да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Подлагам на гласуване Закона за ратифициране, заедно с направената и приета от нас поправка.
За – 13, против – 5, въздържали се – няма.
Благодаря Ви, колеги.
С това приключихме втората точка от дневния ред.
Понеже времето доста напредна, но гласувахме и трета точка в дневния ред, ще Ви предложа да започнем с Доклада, ще гласуваме заглавието на Законопроекта и ще решим дали да започнем с дебати по чл. 1, или да го оставим за следващото заседание.
Съгласни ли сте, колеги?

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА НАЦИОНАЛНИЯ ИНСТИТУТ ПО МЕТРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, № 002-01-4.
Вносител: Министерският съвет на 8 януари 2020 г. Приет на първо гласуване на 26 февруари 2020 г.
„Закон за Националния институт по метеорология и хидрология“.
Имате ли изказвания по наименованието на Закона? Не виждам.
Който е за така предложения ни текст, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
„Глава първа – Общи положения“.
Имаме ли коментари? Нямаме.
Който е съгласен с наименованието на Глава първа, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Чл. 1 – текст на вносител; писмено предложение от народния представител Станислав Станилов.
Заповядайте, Професоре.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Националният институт по метеорология и хидрология вече е създаден по силата на § 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г., което обстоятелство е отразено в Преходните и заключителни разпоредби на настоящия законопроект. Тоест тази точка е излишна. Така смятам аз.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Други изказвания?
Становище на Министерството – заповядайте, господин Йосифов.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин Министър, господин Заместник-министър, колеги, гости! Искам да обърна внимание, че този въпрос беше обсъждан и му обърнахме сериозно внимание, когато трябваше да се подготвя текстът на вносителя, който впоследствие беше подкрепен.
Това, което казва професор Станилов, е абсолютно вярно. Въпросът е, че ако подходим с това, че Законът, който сега се приема, след създадения с Преходните разпоредби на Закона за бюджета закон се отнася за него, това означава, че от чл. 1 трябваше да започнем с преобразувания по чл. 1 от еди-къде си закон, до Закона за бюджета. И навсякъде, където се споменава НИМХ, винаги да говорим за преобразувания. Това го обсъждаме с колегите и в другите министерства, когато трябваше да се внася, и тогава възприехме подхода – да създадем Закон за НИМХ, а в Преходната разпоредба да уточним, че този, новият НИМХ, по този закон е правоприемник на онзи, преобразувания. За да може с хоризонта на времето, от гледна точка на тези, които ще го прилагат, да има някаква яснота и да има по-добра естетика. В другия случай трябваше постоянно да се препраща към § 1 от създадения през 2019 г. НИМХ. Затова решихме да възприемем този подход.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря.
Нашите юристи – заповядайте, госпожо Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Това обяснение не може да се приеме, защото той е създаден вече със закон – същият по степен нормативен акт. След като го обсъдихме, нашето предложение е, да запишем, че този закон урежда устройството, дейността и управлението на Националния институт по метеорология и хидрология.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Създаден с § 1 от…
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Без да пишем „създаден с § 1“, защото той е ясен, той съществува в правната действителност. Освен това аз видях, че в регистъра на научните организации той е регистриран под № 134. Бихме могли да кажем, че се създава, както Вие сте го предложили, ако имаше промяна в наименованието на научната организация. Няма промяна и се получава едно объркване. Затова най-добре е да запишем „този закон урежда устройството, дейността и управлението“. Ще си остане в Преходните разпоредби, че е правоприемник на онзи по § 1 и няма да има проблем.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Подкрепяме предложението.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Ако професор Станилов припознава този текст, и ако Министерството е съгласно, и нямаме други коментари от колегите, както виждам, можем да гласуваме този текст и да спрем дотук. Ако имаме някакви коментари?
Колеги, гласуваме по този начин – професор Станилов припознава…
Професор Станилов, моля да оттеглите на микрофона Вашето писмено предложение.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Оттеглям предложението си – да се запише в протокола, и припознавам предложението на юридическия отдел.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: То ще бъде по чл. 83, ал. 2, т. 5.
Колеги, гласуваме текстовете по чл. 1.
Гласуваме предложението на професор Станилов по чл. 83, което сте припознали, господин Станилов.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Гласуваме предложението на вносителя за чл. 1.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Колеги, предлагам да спрем дотук. Имаме много работа оттук нататък, по-добре е да започнем следващото заседание с работа само по този закон.
Благодаря Ви.
Закривам заседанието.


(Закрито в 16,00 ч)



ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА