1. Разглеждане на предложение от Националното научно-техническо дружество по дефектоскопия за награждаване на ст.н.с. д-р инж. Александър Данаилов Скордев с медал „За заслуга“.
2. Разглеждане на второ гласуване на Законопроект за Националния институт по метрология и хидрология, № 002-01-4, внесен от Министерския съвет на 8 януари 2020 г. - продължение.

---

Заседанието бе открито в 14,33 ч. и се ръководи от госпожа Милена Дамянова – председател на Комисията по образованието и науката.

* * *

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми колеги, мисля, че можем да започнем днешното заседание при следния дневен ред:
1. Разглеждане на предложение от Националното научно-техническо дружество по дефектоскопия за награждаване на ст.н.с. д-р инж. Александър Данаилов Скордев с медал „За заслуга“.
2. Разглеждане на второ гласуване на Законопроект за Националния институт по метеорология и хидрология, № 002-01-4, внесен от Министерския съвет на 8 януари 2020 г. – продължение.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 17, против и въздържал се – няма.

По първа точка:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕ ОТ НАЦИОНАЛНОТО НАУЧНО-ТЕХНИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО ПО ДЕФЕКТОСКОПИЯ ЗА НАГРАЖДАВАНЕ НА СТ.Н.С. Д-Р, ИНЖ. АЛЕКСАНДЪР ДАНАИЛОВ СКОРДЕВ С МЕДАЛ „ЗА ЗАСЛУГА“.
Ще дам думата на професор Туцова, която е председател на Инициативния комитет към Националното научно-техническо дружество по дефектоскопия да ни запознае с инициативата.
Само ще кажа, че всички народни представители са получили както становищата, така и мотивите. Така че, съвсем накратко – заповядайте.
ПРОФЕСОР АНАСТАСИЯ ТУЦОВА: Благодаря.
Добър ден! Много благодаря затова, че имам честта и привилегията да бъда днес сред Вас.
Уважаеми господин Министър, уважаема госпожо Дамянова, госпожо Белчева, уважаеми дами и господа! Още веднъж искам да кажа, че за мен е привилегия и чест да докладвам съвсем набързо, в щрихи, с голямо удовлетворение творческия, професионалния път на старши научен сътрудник, доктор, инженер-физик Александър Данаилов Скордев и да Ви запозная накратко, в щрихи буквално, защото 53 години никак не са малко в тази област, продължава да работи и в момента. Много са неговите приноси за развитието и заслуги за безразрушителния контрол.
Предполагам, знаете, дефектоскопия, безразрушителен контрол какво означава в България и не само в България, а в Европа и всички останали страни на SNG? Известен учен е в областта на тази диагностика, с изключителна инженерна, научна и преподавателска дейност, човек, който за първи път в България – още през 80-те – 90-те години създаде първата Централна лаборатория по ядрена дефектоскопия и за първи път у нас тогава е създаден екип за предотвратяване на аварии с радиационни източници – гама-дефектоскопи. Много е голям неговият принос за утвърждаване на авторитета на безразрушителния контрол, нашият, този, който се развива в България, в Европа, най-вече в Европа, разбира се, и страните на SNG.
Няма да си позволя да говоря, а ще чета, за да не отнемам от времето. Той популяризира българските постижения в чужбина; утвърждава авторитета на България в областта на дефектоскопното машиностроене и уредостроене – има ли сме такова на европейско ниво, което се е продавало по второ направление тогава, едно време, за валута; унифицира технологиите. За първи път в България той е инициатор, създател, участва и сега в създаването и стандартизирането на този контрол. До 1967-ма, 1968-ма, 1970 г. този контрол, тази диагностика изобщо не е била стандартизирана у нас.
Въвежда и развива – завършил е в Ленинград, вие сигурно сте видели от неговата автобиография, осем метода за безразрушителен контрол, но в България до неговото идване – говоря точно, нищо че е в единствено число, е съществувал само радиационен контрол с рентгени без гама-изотопи; развива ултразвук;магнитни, капилярни, вихрови токове; термовизия; херметичност – всичко това от А, буквално от А.
Обучава, също така е инициатор и създател – и в момента продължава, на учебните центрове по безразрушителен контрол в България. Най-напред в ЦНИИТМАШ – СИМЕ е правоправоприемника на ЦНИИТМАШ, създава Школа по дефектоскопия към, тогава съществува ВУЦ (Висш учебен център „КВАЛИМ“). Този център съществуваше до 2005 г., става и ръководител на този център, разбира се, преподавател. По-късно, когато Европа наложи задължително сертифициране, за да могат както нашите технологии, така и нашите специалисти да бъдат признати и да работят навсякъде вече по света, отбелязвам навсякъде, и в Бразилия можем да работим, и в Индия работят наши хора в Сертификационния център, Национален сертификационен център, който и в момента функционира. Над три хиляди сертифицирани специалисти по дефектоскопия, които преди това занаятчийски са прилагали, защото тя е наука – по-късно ще кажа, но тя беше и учебен предмет в наши висши учебни заведения, стотици инженери, между които много хора от чужбина.
През Сертификационния център са минали 150, вече 158 специалисти от Украйна, Грузия – да не ги изреждам, бивши страни от SNG, Прибалтика – и трите, Скандинавия – от Финландия имахме и Норвегия, Сърбия, Македония, Гърция, Унгария, Израел – много големи заслуги за създаване – по тяхна покана, израелска покана, на Националното дружество на Израел по безразрушителен контрол и и в момента е почетен член на това дружество.
Освен в областта на обучението, той е инициатор и организатор на Националното научно-техническо дружество по дефектоскопия в България, дългогодишен – 12 години, председател на Научно-техническия съюз по машиностроене към Федерацията – в момента почетен, член на Федерацията на научно-техническите съюзи – почетен член, представя България на много форуми и не само форуми, а организации – европейски и световни, по безразрушителен контрол.
В Европа той е председател в продължение на два мандата на Европейския комитет по безразрушителен контрол, който сега вече стана Федерация, Европейска федерация по безразрушителен контрол и е неин член, член е на Световния комитет по безразрушителен контрол. Дълги години продължава да работи в Техническия комитет по стандартизация ИСО 135 – така е наречен комитетът в Европа, създател е също и продължава да работи в Техническия комитет по стандартизация 24 – по всички методи на безразрушителен контрол.
Знаете ли, много е трудно така за няколко минути да обхванеш дейността. Държа да спомена, че е автор на шест монографии; повече от 180 публикувани статии; 9 учебника на хартиен носител с 12 подобрени издания; 25 бр. учебници и в електронен вариант; шест технологични пособия; над 25 публикувани доклади в чужбина и е създател на 20 български стандарта – основно и предимно в областта на ултразвуковия контрол. Там са и най-силните негови научни разработки в този вид контрол. Притежава пет авторски свидетелства за разработване и изработване, разбира се, вече не сам, на технически средства за безразрушителен контрол. Няма да се спирам на това, че той е представил още над 20 проекта, защитил е още по времето, когато е съществувала Комплексната програма на СИВ.
По отношение на неговите научни приноси само ще спомена, защото това е специфика на науката „дефектоскопия“, най-силните му разработки и те започват още като аспирант в Ленинград, е „Дифракция на болните на ЛАМ“. Това буквално е признато в Европа негово откритие за приложение на нормалните вълни на ЛАМ в ултразвуковия безразрушителен контрол. Наука, технологии и техника – участва в тяхното разработване. Споменах вече за технологии, унифицирани технологии обаче негова разработка, типизирани процеси за контрол, които много улесняват неговото провеждане на контрола.
Другото ново нещо, което той въведе, е характеристика на качеството на процесите за контрол без разрушаване, на самите процеси. Това също беше оценено от Европейската федерация. В началото ние го приехме малко и по-несериозно, толерантност към неизправностите. Тоест да не сме толкова критични дали можем някъде нещо да оставим, да следим неговото развитие, не веднага да отстраним съоръжението или изделието – това също е негово предложение. Той го доказа и убеди Европейския комитет и това вече го има стандартизирано, характеризация на неизправностите – също въведена от Александър Скорбев.
Сега в момента активно, вече казах и за Сертификационния център, по принцип участва и работи, продължава да работи не като почетен само, той някъде е почетен, обаче на много места е действащ в българските обществени организации по дефектоскопия, основател и член – това се случи преди шест години, пак отново с благословията на Европейската федерация, Български национален авиационно-космически борд по безразрушителен контрол. Тридесет и четири години работа в ЦНИИТМАШ, тогава се връща от Русия и започва там да работи, в научно-приложно звено по контрол без разрушаване, който за времето координационен орган, координиращ орган на безразрушителния контрол в България, като 24 години е ръководител на това звено, преподавател и хонорован гост доцент в Школата по дефектоскопия в сегашния Технически университет – някога беше ВМИ, в София, в Техническия университет във Варна също в последните години, Център за обучение към БАН – това е Школа по дефектоскопия, акредитирана съгласно европейските изисквания и стандарти в Института по механика към Академията.
Другото, което също искам да спомена, е че Сертификационният център, Националният сертификационен център е не само акредитиран от българските служби по акредитация, но той е акредитиран и признат от европейски служби за акредитация в областта на безразрушителния контрол на такива центрове и затова толкова много специалисти от другите страни идват да се обучават при нас. В последните две години – 2017 и 2018, по покана на Украинското дружество по безразрушителен контрол, по покана на Авиационния комплекс „Антонов“ и по покана на Института „Патон“ изнася и провежда, по-скоро, три мастеркласа на тема „Европейско техническо законодателство и съвременни изисквания към системата за безразрушителен контрол“.
Той продължава непрекъснато да се развива, да усъвършенства себе си. Разбира се, много е канен по света, на различни форуми, но най-интересното е, че на различни семинари, като последните от тях, той е много доволен от своето присъствие там, това са европейско техническо законодателство, радиационна защита, но не вече гама- и рентген дефектоскопи, радиационни методи, а АЕЦ – атомните електроцентрали, одити на изпитвателни лаборатории и органи за контрол точно в ядрената енергетика. Миналата година беше поканен на един семинар в Мюнхен „Безразрушителният контрол в културното наследство. Диагностика на артефакти“ – безкрайно интересно. Общият му стаж в тази област е 53 години. Много Ви благодаря за търпението и за вниманието и се надяваме, че уважаемата Комисия, всички Вие ще бъдете така добри по достойнство да оцените заслугите и приносите на този голям учен в областта на безразрушителната диагностика и контрол у нас, и в чужбина. Още веднъж, благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: И ние Ви благодарим.
Колеги, със сигурност и Вие сте се запознали с детайлните материали, които получихме, има съответно получени становища, от Министерството на образованието също има подкрепящо становище, но ако министър Вълчев иска да го потвърди сега, да заповяда на микрофона.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Ние подкрепяме предложението за награждаване на старши научен сътрудник, инженер Александър Скордев с орден „За заслуга“ за изключителната му дейност в областта на контрола и изпитването без разрушение. Това, което чухме, беше впечатляващо. Повече от достатъчно е да ни даде основание да подкрепим предложението. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, имате думата.
За изказване – професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Обикновено в нашите комисии – и тази за културата, ни представят за особени награди хора на изкуството, тук рядко представят учени. Това прави голяма чест на Колегията. Аз ще гласувам с двете ръце за станалото.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на професор Станилов.
Други изказвания, колеги, има ли? Няма.
Подлагам на гласуване следното решение:

„РЕШЕНИЕ
за предложение до Президента на Република България
за награждаване с медал „За заслуга“

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 11, ал. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1 от Закона за ордените и медалите на Република България

РЕШИ:

Предлага на Президента на Република България да награди старши научен сътрудник, доктор Алексанър Данаилов Скордев с медал „За заслуга“ за неговите заслуги в областта на инженерните науки и практика като учен, преподавател, физик в сферата на контрола и изпитването без разрушаване и за развитието на гражданското общество като признат общественик.“
Това е предложението, което ще предложим за гласуване като Комисия в пленарната зала.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 17, против и въздържал се – няма.
Благодаря.
Благодаря и на участниците от Инициативния комитет днес. Следващата седмица тази точка вероятно ще бъде в пленарната зала, така че, ще Ви уведомим допълнително за това.

Колеги, преминаваме към втора точка от днешния дневен ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА НАЦИОНАЛНИЯ ИНСТИТУТ ПО МЕТРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, № 002-01-4, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 8 ЯНУАРИ 2020 Г. - ПРОДЪЛЖЕНИЕ.
Имате раздадени допълнителни материали в съответствие с решението и обсъжданията, които направихме на работната група миналата седмица.
Преминаваме към чл. 2. Имаме две предложения – на професор Светла Бъчварова и съответно на народния представител Станислав Станилов.
В работните материали имаме и предложение на работната група за чл. 2, може да го видите, а този текст гласи следното:
„Чл. 2. (1) Националният институт по метеорология и хидрология е национална автономна научна организация към министъра на образованието и науката за научни изследвания и за научно-приложна, иновативна и образователна дейност в областите метеорология, хидрология и агрометеорология.
(2) Националният институт по метеорология и хидрология осъществява оперативни дейности в областите метеорология, хидрология и агрометеорология и е Националната хидрометеорологична служба на Република България.
(3) Националният институт по метеорология и хидрология е юридическо лице, чийто генерален директор е разпоредител с бюджет по бюджета на Министерството на образованието и науката, който съставя, изпълнява и отчита делегиран бюджет.“
Изказвания?
Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Защо не се прие моето предложение за ал. 4, че министърът на околната среда и водите, тук съответно министърът на образованието и науката, осъществява контрол върху дейността на Националния институт по метрология и хидрология? Какво е плашещото тук, какво ще стане?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Сега ми подсказват, че ние сме го подкрепили, но то е намерило място по-нататък в Закона, където се говори за контролна дейност. Така, че тази ал. 4 ще бъде отразена на систематичното ѝ място.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Добре.
Сега трябва ли да гласуваме чл. 2?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Трябва, но понеже професор Бъчварова я няма…
Заповядайте.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Госпожо Дамянова, колеги, господин Министър! Първо Ви благодаря за възможността, която ми дадохте, като не-член на Вашата комисия да участвам в заседанието и да представя своите предложения. Моля да бъда извинен, че взимам отношение по точка и член, по които не съм направил предложение, но го правя само, за да изчистим контекста на всичко, което следва по-надолу. В тази връзка аз принципно няма да гласувам, но бих подкрепил като колега предложението на професор Станилов, но възникват два въпроса.
Първият въпрос е: МОСВ знае ли за това предложение, има ли в процедурата по външно съгласуване отношение по този въпрос между министерствата? И, вторият, е административен въпрос: ако бъдещият НИМХ е второстепенен разпоредител с бюджет, негов принципал е министърът на образованието, не е възможно по административен ред по нашите закони да има и допълнителен контрол от втори министър – на околната среда и водите. Знам, че може да отговорите по аналогия със Селскостопанска академия, но там изрично подчертавам, че научният контрол е по отношение на Министерството на земеделието, а административният е по отношение на друг министър. Така че тези дейности са разделени. Това е само съображението ми.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Станилов, това накрая си го оттеглихте?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз съм оттеглил предложението си принципалът да стане Министерството на околната среда и водите, защото зададох от трибуната официално въпрос на министъра на околната среда и водите. Той категорично се отказа да бъде принципал и каза, че не е редно да има научен институт към министерството и на същата база този институт може да бъде в Министерството на земеделието и други министерства, защото той обслужва и тези министерства, и беше категорично против. Затова аз оттеглих на всички места, където е заменено „МОН“ с „Министерството на околната среда и водите“. Тази двойнственост, за която говорите, тук я няма.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Станилов оттегля подточка „а“ и подточка „б“ от своето предложение по чл. 2.
Подточка „в“ за създаването на нова ал. 4 ще го подложа на гласуване за подкрепа по принцип, като съответно ще бъде отразено на систематичното му място.
Предлагам Ви, ако нямате други коментари по предложенията на работната група за чл. 2, да го подложим на гласуване, а след това, когато в един момент дойде и професор Бъчварова, ако е необходимо, ще се върнем, за да каже нейните аргументи за нейното предложение.
Професор Христов.
ИВО ХРИСТОВ: Към колегите юристи, които са изработвали текста или са го консултирали имам въпрос: кой сега е вторичният разпоредител на бюджета – юридическото лице или неговият генерален директор? Аз за първи път чувам такава фигура.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: По Закона за публичните финанси, ръководителят на публичните организации е разпоредител.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Госпожо Председател, професор Христов! Този текст е аналогичен с текста, който в момента действа по отношение на НИМХ в Закона за държавния бюджет за 2020 г. – това е чл. 100, ако не се лъжа, а тази промяна се появи след приемането на Закона за публичните финанси. По-рано в Закона за устройство на държавния бюджет тогава юридическото лице се явяваше и така беше терминологично развита уредбата. От 2012, ако не се лъжа, откакто се появи Законът за публичните финанси ръководителят на организацията е разпоредителят с бюджет.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Становище на Министерството по така направената редакция за чл. 2?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Подкрепяме предложението на Комисията.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Някакви други изказвания имаме ли, колеги, по чл. 2?
Господин Йосифов.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Много Ви благодаря. Съжалявам!
Искам само да обърна внимание на нещо чисто редакционно. Понеже, така както е разписана като предложение на работната група, се засяга уредба на отношения, които са уредени по вносител в чл. 4. В този смисъл трябва ли да натоварваме текста с това какво прави една научна организация, като в чл. 4 точно това е развито като функции и дейности? Освен това наистина и всяка научна организация може да прави тези и тези дейности. В тази връзка другото, което се сетих, миналия път специално внимание отделихме на членуването на „националната научна организация“ и „на Националната хидрометеорологична служба“. Сега липсва членуването по отношение на националната научна организация и текстът е натоварен с функциите на научна организация, които са развити абсолютно същите в чл. 4.
Затова не може ли просто тук да добавим „принадлежността към министъра на образованието и науката“ и да остане текстът на вносителя?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Банчев и госпожа Йорданова са написали този текст. Аз също не помня за ал. 1 да сме коментирали такава редакция на работната група. Моля да обясните, защо е такава редакцията, защо изглежда по този начин текстът?
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Редакцията е идентична с редакцията на § 1, ал. 1 от Закона за държавния бюджет от 2019 г. Това е правомощието, когато е преобразуван НИМХ.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, само че ако този текст го има по-нататък в Закона, това обезсмисля чл. 4.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Но това също са дейности. Целта на тази разпоредба е да даде характеристиката на НИМХ като научна организация и да определи принадлежността ѝ към министъра на образованието и науката. Това нататък в изречението са дейности, които са разписани в чл. 4.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: В чл. 4 е написано: „Националният институт по метеорология и хидрология осъществява следните основни функции:
1. фундаментални и приложни научни изследвания, иновативна и образователна дейност в областите метеорология, хидрология и агрометеорология;“.
Тук в ал. 1 пишем, че „това е институт за научни изследвания за научноприложна – тук дори трябва и редакция, защото текстът не е добър – за научноприложна, иновативна и образователна дейност в областите“. Повтаря се, едно към едно е. Абсолютно е безсмислено. Не е така. Един и същ текст пишем и в ал. 1 на чл. 2 и в чл. 4.
Госпожо Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Ние сме в Глава „Общи положения“. В Глава „Общи положения“, в чл. 2 сме определили предмета на тази научна организация, а в чл. 4, да, повтаря се, но това са основните функции, които се извеждат от самия предмет на дейност. Значи, не трябва да смесваме предмета на дейност с функциите. Еднакво са изписани, но това са две различни неща.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: И на едното място е написано „дейност“, и на другото място е написано „дейност“.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: В „Общите положения“ задължително трябва да напишем какъв е предметът на дейност.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Отличаващ предмет на дейност. Това е предметът на дейност на всяка една научна организация. В този смисъл, какво постигаме с утежняването на този текст?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Изказвания, колеги?
На работна група не сме коментирали такава редакция.
Какво се разбрахме на работна група? На работна група се разбрахме, че ал. 1 ще изглежда така: „Националният институт по метеорология и хидрология…, националната автономна научна организация… в областите метеорология, хидрология и агрометеорология“. Това беше от работна група. „Националната“, нали така?
Професор Христов.
ИВО ХРИСТОВ: Дейността е средство – тук трябва да се опишат целите на институцията. Много често предметът на дейност се замества с целите на дейността. Има разлика между цел, функция и действия по организация. Функциите са с оглед целта. Това е въпрос на елементарна логика.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Хубаво, ама аз не правя тук някаква разлика между…
ИВО ХРИСТОВ: Това не е като критика към Вас. Просто няма нужда от нормативна тавтология. Имам чувството, че някой се чувства неуверен и затова два-три пъти повтаря едно и също нещо в Закона.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, аз Ви предлагам ал. 1 на чл. 2 да звучи по начина, по който Ви го изчетох току-що с членуването – нали така искахме, ал. 2 и 3 са във вида, в който са ни предложени като редакция.
Министерството, така съгласно ли е? Министър Вълчев? Съгласни сте.
В такъв случай, подлагам на гласуване чл. 2.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 12, против – 1, въздържали се – 5.
Благодаря.
Член 3. По чл. 3 има направено предложение от народния представител Станислав Станилов, като по подточка „а“ предложението е оттеглено.
Работната група подкрепя по принцип предложението по буква „б“, което ще бъде отразено на систематичното му място в чл. 5.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3:
„Чл. 3. Националният институт по метеорология и хидрология осъществява своята дейност въз основа на този закон и на Правилник за устройството и дейността, издаден от министъра на образованието и науката след приемането му от Общото събрание на НИМХ.“
Становище на Министерството.
Господин Йосифов.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Госпожо Дамянова, тук ние общо взето сме „за“ тази редакция. Единственото, което поражда въпрос е, че от тази редакция изглежда, че този правилник ще се приема два пъти. Веднъж от Общото събрание, веднъж министърът ще го издава. Затова не е ли по-добре да бъде: „издаден от министъра на образованието и науката по предложение на Общото събрание“, така както, между другото, говорихме и предния път.
Защото, какво значи да го приеме Общото събрание? То не е компетентният орган да го приеме. Министърът ще го издаде по предложение на Общото събрание. Така си го представях. Министърът е по-коректно.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Това е по-правилното – за обвързана компетентност.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Защото в първоначалния Ви текст е било „приет от Общото събрание“ и поради тази причина.
Тоест: „Националният институт по метеорология и хидрология осъществява своята дейност въз основа на този закон и на Правилник за устройството и дейността, издаден от министъра на образованието и науката по предложение от Общото събрание на НИМХ.“
Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Колега Дамянова, министърът не е издател, няма да издава. Той ще утвърди Правилника според мен.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Следваме терминологията на Закона за нормативните актове, така че, дали ни звучи добре или не, мисля, че в случая няма…
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване така предложената редакция за чл. 3.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
„Глава втора – Основни функции и дейности на НИМХ“.
Изказвания има ли по текста на вносителя за наименованието на Глава втора? Не виждам.
Подлагам го на гласуване.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Член 4.
Госпожо Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Може ли само в чл. 4, т. 2 между „оперативни“ и „функции“ да сложим тире, защото в антетката преди т. 1 има пак функции и се получава едно дублиране? „Функции“ и като се види текстът „оперативни-функции“. Поне да има едно тире, за да се каже…
(Прекъсване по техническа причина – микрофоните не работят.)

(След прекъсването.)

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Засега микрофоните работят отново, така че ще продължим.
В чл. 4, т. 2 – предлага нашият референт – между „оперативни“ и „функции“ да поставим тире. Тоест да звучи „оперативни-функции, свързани с изпълнение на задълженията на Националната хидрометеорологична служба на Република България“.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 6.
Член 5. По чл. 5 имаме предложения от народния представител Станислав Станилов, и от народните представители Атанас Костадинов и Любомир Бонев. Имаме и предложение за редакция на чл. 5.
Професор Станилов, ние го коментирахме, но мисля, че го оттеглихте на работна група?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: По чл. 5 накрая предлагам да се добави: „като Европейски център за средносрочни прогнози на времето“ и съкращението. Какъв прочит може да има откъм т. 5?
Тъй като в т. 4 добавяме Европейската организация, ние тук добавяме и другата европейска организация, за да има баланс.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Брънзов или министър Вълчев?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Подкрепяме предложението на работната група.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Брънзов.
ПРОФЕСОР ХРИСТОМИР БРЪНЗОВ: На работната група аз обясних, че когато е правен законът, е включено участие на НИМХ само в организации, в които членуването на НИМХ е с акт на Народното събрание и на Министерския съвет.
В случая с Европейския център не е така, а НИМХ членува още, ако трябва да продължим по тази линия, във „Филметнет“, в „Опера“, в „Аладин“ и още маса такива организации. А на всичкото отгоре, в Европейския център за средносрочни прогнози ние не сме и пълноправен член, а сме асоцииран член, в другите сме пълен. Поради тази причина, тъй като това е закон, утре ние може като институт да решим да участваме и в други организации, да излизаме от организации, да закриват организации. Поради тази причина в законопроекта е заложено само това, което е ратифицирано от Народното събрание и там само Народното събрание може да прекрати членството.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Професор Станилов, нещо ще коментирате ли?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Щом работната група е казала „за“, да го гласуваме, за да видим как ще излезе.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Давам думата на колегата Костадинов да коментира своите предложения – заповядайте.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, в чл. 5 ще предложа една техническа редакция, която не съм я представил писмено.
В ал. 1 е „Основните функции на НИМХ се изпълняват чрез национални и международни дейности“. За мен по-коректно ще звучи и ще се обоснова защо: „Основните функции на НИМХ се изпълняват чрез научни дейности в национален и международен план“. Дуализмът, който е заложен, така или иначе, на който сме свидетели, Националният институт по метеорология и хидрология изпълнява и функцията на Национална хидрометеорологична служба. Смятам, че вероятно този закон този казус няма да го реши, но сега ще дам мотивите за този дуализъм как опорочава тялото на Закона в следващите ми предложения за точки.
В ал. 2 предлагам изменения:
В т. 1 думите „изграждане и поддържане на системи“ да се заменят с „осъществяване на“. Единната система за мониторинг трябва да остане в единен държавен орган на изпълнителната власт. За мен това примерно е Изпълнителната агенция по околна среда. Именно това, което предлагам „осъществяването на наблюдение и мониторинг“ би следвало да е основната дейност, докато „изграждането и поддържането на системи“ е задача от друг порядък. Тя е хоризонтална, тя е мултидисциплинарна, тя е технологична и тя приляга на Националната хидрометеорологична служба.
Само искам да отбележа, че такива хидрометеорологични служби със закон и в САЩ, и в Русия са федерални метеорологични служби. Те са държавният орган, който изпълнява ангажиментите по тази задача. Продължаващото съвместяване на функциите на Национална хидрометеорологична служба и Национален институт задълбочават дуализма и той ще се разлива в тялото на Закона – ще видите после до какви нива и затова правя предложение, за мен така страда и техническата задача, страда и научната задача.
Затова редакционната ми поправка или това предложение е „научни дейности в национален и международен план“, но съм наясно, че не може да отменим този дуализъм, който в момента е факт, че Институтът е така или иначе Национална хидрометеорологична служба.
В т. 2 думата „контрол“ предлагам да отпадне. Точката е записана: „контрол, обработка и анализ на информацията от хидрометеорологичния мониторинг“. Така, както е записано, или трябва да се запише по-ясно, или да отпадне, защото означава, че този, който осъществява дейността, той осъществява и контрола върху нея, което е административен и правен нонсенс. Ако под „контрол“, както е записано тук, и „контролиране“ се разбира една част от процеса на верификация на данни по потока на събирането на тяхната информация, то в Закона няма смисъл да изписваме цялата методология по събиране, анализ, контрол, верификация на данните. Защото, така записан контролът, означава, че този, който извършва дейността в т. 2, той и се самоконтролира. Така че, аз предлагам да отпадне, защото не мога да предложа по-коректен текст.
В т. 3 думите „застрашаващи живота и имуществото“ да отпаднат. Какво имам предвид? Отново, както е записано, означава, че единствено и само при животозастрашаващи и предполагаеми големи имуществени вреди ще се изпълняват прогнози. Семантично така звучи. Кой, кога и как прави оценката и преценката за това дали са животозастрашаващи определени метеорологични данни? Ако отпадне „застрашаващи живота и имуществото“, то тогава текстът би звучал по следния начин: „издаване на метеорологични, хидрологични и агрометеорологични прогнози, включително предупреждения за населението и държавните институции за предстоящи опасни явления от хидрометеорологичен произход“. Добавката „застрашаващи живота и имуществото“ може да презумира, имплицитно да съдържа, че единствено и само когато по нечия преценка – и не е ясно в Закона чия, ще се правят такива прогнози. За мен е по-чист текстът.
В т. 6 „изследване на климата и оценка на водните ресурси“, тук влизам в дълбочина с предложението, краткото предложение „т. 6 да отпадне“ със следните доводи. Вижте сега, задачите по изследване на климата и оценка на водните ресурси са изключително комплексни хоризонтални задачи. Имайте предвид към момента, че Изпълнителната агенция по околна среда и МОСВ – „Басейновите дирекции“; ВиК; МРРБ, Министерството на енергетиката и Министерството на земеделието чрез „Напоителни системи“ за всеки един от аспектите на водните ресурси правят такива изследвания и за техните нужди. Ако така остане записано, означава, че важната държавна роля и функция – това е нишката, която се прокрадва в целия Закон, дерогирана е от държавата към НИМХ на държавни функции, а не на научни, за които държавата отговаря, респективно министърът и Министерският съвет, ако това остане така, аз питам: на кои аспекти на оценка на водните ресурси и кой ще ги прави? По отношение на биоразнообразието – НПО-тата, по отношение на хидроенергийния аспект – качеството на питейните, на подземните и повърхностните води, водите за нуждите на хидромелиорацията под влиянието на климата върху засушаването. Ако всичко това, което е хоризонтална политика, и е част от политиката на държавата в мерките за справяне с климата остане така записано, означава, че всички тези ведомства, които Ви изредих, трябва да дерогират, да пренесат или да отсорснат – тази модерна дума, тези дейности тук. Така че, тъй като това създава колизия и касае държавни дейности, аз предлагам да отпадне по принцип.
В т. 7 – 10 съм предложил съответно да станат т. 6 – 9, като в т. 8 с новата номерация, думите „хидрометеорологично обслужване“ се заменят с „осигуряване на хидрометеорологична информация“.
Уважаеми колеги, господин Министър! Ако „хидрометеорологичното обслужване“ не се замени с „осигуряването на хидрометеорологична информация“ сме в следната хипотеза. По силата на специалния закон единствената институция, която хидрометеорологично да обслужва всичко в България, ще бъде НИМХ, обаче само те и никой друг. Само че хидрометеорологичното им обслужване в различните му аспекти съобразно различните цели може да се прави, и се прави от различни структури. Както Ви казах, поне в шест министерства за целите на собствената им дейност има такъв вид обслужване – и енергетиката, и МОСВ, са изградили своите системи, които обслужват вменените от държавата задачи, по провеждане на държавната политика. Различните цели могат да се правят, както казвам, от различните структури и организации. Вероятно по смисъла на европейската практика, господин Министър, когато един ден имаме отделен закон за националната хидрометеорологична служба на България – в смисъла на сървиз, на обслужващ, национална, тогава може да подходим по този начин, но в момента ние не можем да го направим по този начин. Затова предлагам по-коректен текст, вместо да сриваме цялата система, тъй като нямаме отделен закон за национална хидрометеорологична служба, да се запише „осигуряване на хидрометеорологична информация“. Тя е и научна задача, тя е и оперативна задача, за съжаление.
За съжаление, това е поредният пример, с който в този текст се вменяват функции по провеждане на държавна политика, за която отговаря държавата и отделните министерства.
Второ, стопански субект ще бъде НИМХ по смисъла на тези текстове, тъй като ще има възможност за търговска дейност, но той същевременно е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на образованието, ако решите така. И в същото време ще провежда държавната политика в един широк сектор, който е хоризонтален за всички други ведомства. Така че, това е доводът ми да заменим „осигуряване на хидрометеорологична информация“ вместо „хидрометеорологично обслужване“.
В ал. 3, която касае международните дейности, предлагам техническа редакция, която не съм предложил писмено на Вашето внимание. В т. 1 „изпълнение на задълженията на Република България към Световната метеорологична организация“ да придобие по-коректната формулировка „НИМХ предлага план за действие по задълженията на Република България към Световната метеорологична организация за утвърждаване от министъра на образованието – и ако е необходимо – приемана от Министерския съвет и съгласувано с Министерството на външните работи.“
Защото, уважаеми дами и господа, по международните договори, включително и във формата на ООН, ангажиментът е на българската държава. Те са част от международния пакет договори, по които страната ни е участва. И когато ние прехвърлим този ангажимент по международни договори – по-надолу в текста в едно друго мое предложение ще дам по-пълна информация – да не минава през министъра, да не бъде част от решение на Министерския съвет, да не бъде съгласувано с Министерството на външните работи, който е принципал в международните договори. Смятам, че текстът, който Ви предлагам, е по-коректен. „Предлага план за действие по задълженията на България към Световната метеорологична организация, който те ще изпълняват, но се утвърждава от министъра и ако се наложи – от Министерския съвет“.
В ал. 3, т. 3, която касае „наблюдение и изследване на глобалните и регионалните изменения на климата съгласно Рамковата конвенция на ООН по изменения на климата“ съм предложил отпадане със следните доводи. Знам цитирането на ДВ, бр. 68 от 2005 г., но имайте предвид, че така както е записано в момента, това е основна дейност и правомощие на Изпълнителната агенция по околна среда. Това ѝ е вменено от нейния принципал – министъра, а в МОСВ, колеги, господин Министър, има дирекция от 11 човека, която по Устройствен правилник се занимава именно с това. Така че, пак казвам, климатът е хоризонтална задача. Ако направим такава йерархия, ще трябва да се промени Устройственият правилник на МОСВ – 11 човека дирекция плюс Изпълнителната агенция „Околна среда“ са тези, които по Рамковата конвенция към ООН, провеждат и изпълняват държавната задача, и става въпрос за държавна информация.
Аз завърших. Не следя какво докладвам, но по чл. 5 завърших с моите предложения. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Становище на Министерството на образованието по предложенията – професор Брънзов.
ПРОФЕСОР ХРИСТОМИР БРЪНЗОВ: Тук има едно много сериозно неразбиране между функциите на една администрация, за която стана дума в Министерството на околната среда и водите, всичките тези министерства и работата на Националната хидрометеорологична служба. Най-общо казано разделът между двете неща е, че всички тези администрации се занимават наистина с управление, а работата на Националната хидрометеорологична служба е да се занимава с неживата природа и да подготвя необходимите неща. Всичко за това, за което каза господин Костадинов – сега съвсем общо, а после ще говоря конкретно, всичко това, всичките тези решения, които се взимат, се взимат на базата на информация, която те получават в Националния институт по метеорология и хидрология. Така че, това е вододелът между всички министерства и работата на Националната хидрометеорологична служба.
По реда на предложенията. Вместо „изграждане и поддържане на системи“ да става „осъществяване на метеорологични, хидрологични, агрометеорологични наблюдения“. При вариант между „изграждане и поддържане“ и „осъществяване“ това предполага, че някой друг ще ги изгражда и ще ги поддържа тези системи. Няма в България кой друг да ги изгражда и да ги поддържа, освен Националната хидрометеорологична служба. Всичките тези 1024 пункта, които има, включително и Министерството на околната среда, което се опита, направи едни „Басейнови дирекции“ с идея да прави мониторинг на хидрологията, през 2010 г. смениха Закона за водите и върнаха мониторинга обратно в НИМХ, защото се оказа, че след 10 години те дори не можаха да намерят тези 800 пункта къде се намират. Така че, това нас много ни устройва да осъществяваме, но тогава, ако няма кой да ги изгражда и поддържа, какво правим? Защото поддръжката включва освен обслужването, което е почистване, и тариране на тези прибори, има си метрологични изисквания всяка година, същевременно изграждането, защото в момента се саморазруши мрежата в планините ние нямаме и непрекъснато когато имаме възможност, изграждаме. Така че, това фактически ще остави една дейност без никой в тази държава да я върши. НИМХ просто ще иска да осъществи и да търси кой да му го направи.
По контрола на информацията. Тази точка е „контрол, обработка и анализ“…
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Костадинов, разбира се, аргументира всичките си предложения, но сега ще помоля, ако той има някакви коментари, за коментираме точка по точка, за да може да се оформи за следващо заседание. Окончателно няма да успеем – в 16,00 ч. трябва да приключим заседанието. Просто да може да се оформи текстът. Иначе така като си говорим, да Ви кажа честно, мисля, че колегите няма да се ориентират върху какво сме се разбрали и какво сме уточнили.
Господин Костадинов, върху това, което каза професор Брънзов?
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви.
Честно казано, колеги, не се чувствам много комфортно да водя диалог с господин Брънзов. Смятам, че той е заинтересована страна и предпочитам да го водя с председателя на Комисията, с Вас, или с министъра, защото все пак той е принципалът. Но все пак, ако е такъв редът, дано да бъде полезен този дебат.
По отношение на това, което господин Брънзов каза. Няма никакъв проблем Вашата система на НИМХ може би е най-голямата мрежа от станции, но Вие знаете по-добре от мен, че има още други такива хидрометеорологични системи, които събират информация, набавят информация. Те са, така да се каже, верифицирани, те са сертифицирани също и информацията, която дават, е достоверна. Моята теза беше следната. В този специален закон, записано така, няма да има възможност никаква друга научна асоциация – обществена, държавна, асоциация на производители, земеделци, да изгражда освен НИМХ хидрометеорологична система за своите нужди, ако само Вие, господин Брънзов, изграждате и поддържате националната система. Така че, светът върви към друго. Има един много голям плурализъм, има интеграция на различни мрежи от мониторинг и колкото повече, толкова по-добре. Това е моят отговор по тази точка и предлагам да спрем. Повече не бих дискутирал и това е моят отговор.
„Басейновите дирекции“ които нарекохте „злополучни“, са част. От 2007 г. е трябвало да мислим дали ще имаме „Басейнови дирекции“. Те са част от Рамковата директива за водите. Това, че България не управлява водите си на басейнов принцип, е порок на България от 2007 г. досега. Това е друга голяма тема, но те в никакъв случай не са така злополучни. Те са част от Рамковата директива за водите и не би следвало, ако управлявахме водите си на басейнов принцип, казусът в Перник нямаше да стане. Това е упрек към всички правителства от 2007 г. до момента в България, но не искам да влизам в тази тема.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, наистина това е друга тема. Позволявам този режим на комуникация, защото в нашата комисия, когато общо взето заседанията ни понякога се смесват и с работна група и тъй като виждаме, че сте експерт по темата, а всеки един от нас не мисля, че има такива познания, затова си позволявам да ги коментираме по този начин. Разбира се, след това Комисията ще вземе решението си след допълнително оформен по това текст. Но просто, за да ни стане и на нас по-ясно, и на колегите експерти по всяка една точка, мисля, че това е по-удачният вариант чисто в работен порядък. Иначе наистина решенията след това си вземаме ние и министър Вълчев.
По подточка „б“.
ПРОФЕСОР ХРИСТОМИР БРЪНЗОВ: Съжалявам, аз може и да съм заинтересована страна, но все пак съм ръководител на този институт и мисля, че много добре познавам дейността и на него, и хидрометеорологичната дейност в цялата страна. Така че, затова си позволих да помогна на Комисията с експертно мнение. Аз не се занимавам с юридически редакции, но просто искам да разберете за какво става дума.
Това, което казаха, че има и други метеорологични, те въобще не отговарят на изискванията, защото има изискване към ситуиране на метеорологични площадки и НИМХ в рамките на тези 130 години се старае да не променя местата на тези площадки. Всички други са на така наречени непредставителни места по изискванията на Световната метеорологична организация.
По следващата точка, за която говорихме, това е за контрола на информацията, за която започнах да говоря. Точката в действителност е „контрол, обработка, анализ на информацията от хидрометеорологичния мониторинг”. Тук не става въпрос да се контролираме как работим, а става въпрос за контрол на достоверност на информацията, „качествен контрол” му е технологичният термин. Защото, когато постъпва информацията от пунктовете, в много малка част, но има, е натоварена с грешка и целта на този контрол е всички грешни измервания и неща да бъдат отстранени, за да не влязат в базата данни, с която след това се правят всички разработки, грешни резултати. Това е абсолютно изискване на Световната метеорологична организация, защото в противен случай тези данни са само числа. Като застане едно число с данна, то трябва да мине този контрол.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Какво пречи да се запише в такъв случай „качествен контрол” – това коментираме?
Заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря.
Повтарям моя довод, за съжаление, че ако това разбиране, което сега чух, касае методическия процес на верификация „контрол на данните”, Вашето предложение за „качествен контрол” решава въпроса. Защото иначе имплицитно може да се съдържа това, че в контрола на дейността, изпълняващият се самоконтролира. Така че, пак казвам, няма да упорствам, оттеглям си предложението и подкрепям това, което госпожа Дамянова каза. Но в специален закон да записваме технологичния порядък на методологията как се обработват данни, не виждам смисъл, но това е Ваша воля. Подкрепям лично Вашето предложение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Мисля, че и Министерството тук няма обструкции, така че ето тук постигнахме някакъв консенсус.
Подточка „в”. Аз веднага ще кажа, че аз подкрепям господин Костадинов с това, което каза. Мисля, че е излишно… Така, както ми кима, професор Брънзов, мисля, че и те са съгласни. Така ли е?
ПРОФЕСОР ХРИСТОМИР БРЪНЗОВ: Това е точният технологичен термин „качествен контрол”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз вече говоря за следващата точка.
ПРОФЕСОР ХРИСТОМИР БРЪНЗОВ: Искам само нещо да добавя, че тези неща, които са бедствие от хидрометеорологичен характер, те са разписани в документите на СМО. Не знам, доколко е удачно, вече Вие ще решите като законодател, да отпадне, защото има доста бедствия от хидрометеорологичен характер, които не представляват опасност за обществото. Това например са поройни наводнения високо в планините, атмосферни разряди облак и атмосфера, които по принцип ние ги регистрираме, но те нямат никакво отношение към обществените дейности и неща. Така че, вероятно затова е написано, но ако искате – да отпадне.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАНЯНОВА: Думичката „опасно“, тоест всяко едно нещо, което е опасно, то е общо. Така че, вече стесняваме според мен, а не разширяваме, когато добавим „застрашаващи живота“.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: То е опасно за живота и затова го застрашава.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАНЯНОВА: Не искаме, госпожо Йорданова, да бъде стеснено, а искаме да е по-широко, защото може да се застрашава живота и пак да е опасно. Докато с добавката „застрашаващи живота” ние стесняваме обхвата. Кой ще прецени дали застрашава живота?
Подточка „г” от предложението на господин Костадинов – „т. 6 да отпадне.” За климата и оценката на водните ресурси.
ПРОФЕСОР ХРИСТОМИР БРЪНЗОВ: Това нещо, понеже стана въпрос и за Световната организация, за утвърждаване, още през 1951 г. с Указ на Президиума на Народното събрание на НХМС, тогава Хидрометеорологична служба на България, е възложено да изпълнява задълженията на Република България по членството в Световната метеорологична организация и това не е отменено. Така че, от този момент – 1951 г. до сега, 70 години почти, НИМХ изпълнява тези задължения. Така че, не виждам някакъв проблем. А във връзка с тази точка на Световната метеорологична организация като Агенция към Организацията на обединените нации е възложено да изследва климата и водните ресурси. Оттам тези задължения преминават към националните хидрометеорологични служби, тъй като единствено те в света се считат за компетентни да правят тези неща.
Освен това определянето на водните ресурси е възложено на НИМХ с този Закон за водите, така че водните ресурси в страната ги определя Националният институт по метеорология и хидрология, а управлението на водите вече е работа на Министерството. Така че, ако отпадне изследването на климата от страна на НИМХ, не виждам как той ще си изпълнява задължението по Конвенцията за изменение на климата и по Закона за водите и кой в България ще ги изпълнява. Защото, както Ви казах, разделната линия е управлението на държавните структури, а ресурсоопределянето е на НИМХ.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви.
Така е по-добре да вървим точка по точка и с кратък диалог се намира добрият текст. Искам да поясня предложението ми за отпадане, включително на господин Брънзов, на Министъра и на Вас, колеги. Точка 6 е в контекста на национални дейности. Аз под „национални дейности” разбирам дейности, които на национално ниво държавата следва да осъществява.
Ако бяхте приели или приемете техническата редакция, че „НИМХ изпълнява научни дейности”, то тогава чест и слава – няма по-добър за оценка на климата и оценка на водните ресурси в научен план. Тогава го разбирам. С моето предложение единствено искам да изчистя възможна интерпретация, че в контекста на националните дейности, ако се запише, че това е като национална дейност на държавата функция на НИМХ, то тогава всички ресорни министерства трябва своевременно да закрият всякакви свои дирекции, които управляват водите. Просто искам да го изчистя.
Един довод в заключение и приключвам с реплика.
Не е вярно, че на НИМХ е вменено да управлява водите. Мисля, че такова нещо казахте? Защото управлението на водите е единствено и само на МОСВ, да. Така че, това ми е бил доводът. Ако запишем горе „научни дейности”, това е основната им дейност. Но национални дейности за мен са дейности на националната държава.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Затова имаме предложение в редакцията изобщо да отпадне това разпределение на национални и международни, а да са дейности. Общо взето да не изпадаме в такава казуистика и да създаваме двусмислия. Така че, това е и предложението на референта. Ние го обсъждахме на работна група, от Министерството не бяха съгласни. Но лично аз смятам, че след като създаваме такива възможности за различно тълкуване, мисля, че по-добре е да са общо „дейности”, а оттам нататък…
Господин Йосифов.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Госпожо Председател, аз само да кажа, че като че ли може би натам вървят нещата, че по-скоро би било по-добре, защото ще спестим този дебат по отношение на това. Защото наистина има логика в това, което казва уважаемият господин Костадинов, но ние не сме влагали това, когато е готвен Законът. Национално сме го готвили като териториално и национално ниво, и международно навън. Ако ги сложим на едно място и махнем „национални” и „международни”, тогава може би ще спестим това обяснение и може би ще се нагласят нещата. Притеснението, че създаваме някакъв друг орган, който на национално ниво, и на национални функции, които могат по някакъв начин, конкурират се с органи на изпълнителната държавна власт.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добре.
Подточка „д” – „думите „хидрометеорологично обслужване” се заменят с „осигуряване на хидрометеорологична информация”.
ПРОФЕСОР ХРИСТОМИР БРЪНЗОВ: Аз пак искам да кажа, че всички тези структури в министерствата получават от нас информацията и след това взимат управленски решения, включително и Световната банка, когато прави всички тези консултации, тя идва при нас, ние правим съответните разработки и тя прави консултации. Така че, още един път искам да подчертая, че ако отпадне това задължение за нас, то е хубаво, но аз мисля, че нито едно от министерствата няма да бъде доволно и щастливо, защото, включително и на Министерството на околната среда и водите, на Изпълнителната агенция частта за климата, пише „НИМХ” и я предоставя, за да се включи в националния доклад за климата. Така че, това е нещо, което е написано в НИМХ и е предоставено на държавата.
По отношение на това, което казвате, за хидрометеорологичното осигуряване, „осигуряване на хидрометеорологична информация”. Това е доста по-малко, отколкото е „обслужване”, защото осигуряването на хидрометеорологична информация, това означава, както стана дума, че ние обслужваме седем-осем сектора, това означава ние на министерствата да предоставим едни данни, едни числа. Въобще няма да са доволни, защото те искат обслужване, те искат от нас експертизи, те не искат числата. Те не искат какви са били температурите във всички градове, а искат от нас да кажем какво става с изменението на климата, какво е било преди и какво е след това. Затова използвам термина „обслужване”.
Това също, погледнато егоистично от наша гледна точка, е много хубаво – ще изсипем едни числа и толкова. Но истината е, че в момента и от много години – поне аз откакто се помня, от 30 години, НИМХ обслужва поне осем министерства с техните структури и ги обслужва с информация, с експертизи, а не с данни и числа.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря.
Навлизаме в горещата фаза и дано всичко да продължи така доста конструктивно. Ще си позволя да коментирам думите на професор Брънзов в кратката ми битност на бивш заместник-министър на околната среда и водите през два мандата. Господин Брънзов е абсолютно прав. НИМХ предоставя цялостни продукти и то по отношение на климата, всичко, от което се нуждаят държавните институции, се прави от НИМХ. Но с цялото ми уважение, аз не знам дали сме се засекли по време, когато съм работил за държавата и Вие като директор на Института, но искам да Ви кажа, че това е факт поради една единствена причина – категоричният отказ на НИМХ да предоставя първични данни и базови данни на ресорните министерства, за да провеждат сами своята вменена от държавата и закона държавна политика, без да заплатят на НИМХ.
В периода 2013 – 2014 г., когато пак изпълнявах задълженията си като заместник-министър, отнесох въпроса към тогавашния премиер, защото и към момента, вие знаете добре, че по отношение на Института по океанология и НИМХ, МОСВ предоставя извън това, което държавният бюджет и другите институти, и БАН правеше за НИМХ, предоставя ежегодно сериозна сума – шест-седемцифрена, около 2 млн. лв., ако не ме лъже паметта. И ако Ви покажа – господин Министър, господин Брънзов, уважаеми колеги, писмата от „Басейновите дирекции” и Изпълнителната агенция, в които те уведомяват, че трябва да заплатят данните, за да си направят плановете за управление на речните басейни – плановете за управление на речните басейни, колеги, са част от Рамковата директива и са в канона, в управлението на водите. Седем години закъсня България за това, че „Басейновите дирекции” не можеха да си получат парите за първичните данни, а трябваше да ги заплатят, при положение, че от моя подпис като заместник-министър се очакваше да освободим тези милион и осемстотин хиляди за НИМХ. Това нещо – и аз по-надолу съм направил конкретни предложения, според мен не е справедливо.
Така че – връщам се на подточка „д”, ако остане господин Брънзов, и господин Министър подточката в този вид, означава, че отново само НИМХ ще осъществява хидрометеорологичното обслужване на държавните институции. Дай боже, 90% от това да прави НИМХ, обаче ако запишем така, определяме само НИМХ да го прави. Всяко министерство за собствените си нужди има капацитет, ако – по-надолу ще видим точката, се предоставят първични и базови данни само за целите на своята държавна политика да прави тези неща. Така че, затова Ви моля да приемете „осигуряване на хидрометеорологична информация” – по-коректния термин, като аз имам пълна увереност, че Вие – НИМХ, ще сте лидерът в продуктите, което вече е друг въпрос, който НИМХ може да продава. Научните продукти, които Вие произвеждате, те могат да бъдат възмездно предоставени, но не и данните. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Този дебат мисля, че се оформя доста ползотворно. На пръв поглед предложенията са чисто редакционни, но са същностни. Ако приемем термина „обслужване”, това означава, че имаме задължение или по-скоро право на Института да извършва услуга на държавата, на държавните институции. Естествено тази услуга се осъществява въз основа на някаква договорна основа и взаимни ангажименти.
Ако приемем формулировката „осигуряване на хидрометеорологична информация”, то това вече е законово задължение на Института със своя статистически, аналитичен резултат от работата да обслужва държавата и аз не приемам такова тълкувание, че информацията е единствено и само статистика, числа, подредени в някакви таблици. Информацията не е това. Статистиката е част от информацията. В този смисъл мисля, че общественият и интересът на държавата по-добре се защитава с формулировката на това, което колегите са дали, „осигуряване на хидрометеорологична информация”. Защото не е вменяване на един държавен институт с потенциал, с инфраструктура, с научен капацитет да осигурява нуждите на държавата от тази специфична информация, а не даваме право той да бъде контрагент, да работи на поръчка. И мисля, че в тази ситуация това предложение е по-добро и мисля, че ние ще го подкрепим.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Министър Вълчев.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Аз съм съгласен и с това, което каза господин Костадинов, и с това, което каза професор Брънзов. Въпросът е как да ги отразим в текстовете, така че и двете неща да се случат. Националният институт по метеорология и хидрология като Национална хидрометеорологична служба трябва да обслужва институциите както с първична информация, така и с малко обработена информация, така и с много обработена информация, то трябва да го прави безплатно. Моето мнение е, че терминът „обслужване” е по-широк от термина „информация”, а в чл. 7 може да се добави там, където е записано, че се предоставя безвъзмездно, може да се добави и това, което каза, господин Костадинов. В този смисъл предлагам да остане „обслужване”, а в чл. 7 да се направи допълнение. По този начин и двете неща ще бъдат отразени – и аналитична информация, по-пълно обслужване, и първични данни на държавните институции, публичните предприятия. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 изброява и субектите, на които това се случва безплатно. В този смисъл там е още по-подходящо да се случи това.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ние можем да добавим към „хидрометеорологично обслужване – добавката, която Вие казахте по-натам – в това число и първични данни”, тоест да доуточним.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Според мен в чл. 7, ал. 1 можем да го допълним.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Ако остане „обслужване” и там се пипне… Няма съмнение, че трябва да е безплатна информацията и на държавната институция се предоставя във всякакъв вид, ако бъде поискана.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Йосифов.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Понеже се оформи такава идея, ако искате можем още тук да го кажем, че те „извършват обслужване и предоставят информация”, за да може да бъде обхванато, а след това всичко онова, което прави чл. 7. Там ясно е казано, че на базата на това, те получават субсидии от държавния бюджет и се финансират от държавата, НИМХ какви дейности трябва да извършва безвъзмездно. Може, ако искате и там, и тук може да кажем, че „извършва и обслужване, и предоставя информация”. Не е пречка според нас.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добре.
Предлагам да спрем дотук, като експертите заедно с юристите на Министерството ще оформят това, около което постигнахме до момента съгласие – надявам се, че си водихте бележки. На следващо заседание може би ще имаме пак една работна група предварително – ще преценим, вече да гледаме някакъв изчистен текст и да продължим нататък. Благодаря!
Благодаря на господин Атанас Костадинов.
Закривам днешното заседание.


(Закрито в 16,06 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

М. Дамянова