Точка единствена. Разглеждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, № 002-01-22, внесен от Министерския съвет на 19 юни 2020 г.

---

Заседанието беше открито в 14,37 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Милена Дамянова

* * *

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Предлагам да пристъпим към нашата работа.
Ще помоля народните представители и гостите да поставят своите маски и доколкото е възможно да спазваме необходимото разстояние помежду ни. Както знаете, има глоба, която е в размер на 300 лв.
Предлагам ви днешното заседание да протече при следния дневен ред:
Точка единствена. Разглеждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, № 002-01-22, внесен от Министерския съвет на 19 юни 2020 г
Който е за, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Благодаря на всички гости, представители на социалните партньори, на родителите, на медиите, които се отзоваха на нашата покана и проявяват интерес към текстовете в Законопроекта, които ще разглеждаме днес и които са изключително важни за това и новата учебна година да стартира успешно и в условията на извънредната епидемична обстановка, в която се намираме.
Пристъпваме към Законопроекта.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование“.
Има ли изказвания по наименованието на Закона? Не виждам.
Подлагам го на гласуване.
За – 18, против и въздържали се – няма.
По § 1 имаме направени предложения от народния представител Ирена Анастасова и група народни представители. И предложение от народния представител Елена Пешева.
Кой ще представи предложението на госпожа Анастасова и група народни представители?
Заповядайте, госпожо Асенова.
ЕВДОКИЯ АСЕНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Имах възможност при обсъждането на предложените изменения на Закона за предучилищното и училищното образование в залата да обоснова защо предлагаме да отпадне § 1, без да споря по това, че безспорно има отношение към ранното детско развитие, към това, че ще се разшири обхватът на децата в предучилищна възраст, че би било от полза за родителите, които ще се върнат на пазара на труда, че би улеснило усвояването на книжовния български език за децата, за които той не е майчин. Изразих опасенията си и в залата, че все още образователната система не е в готовност да поеме и четиригодишните деца в задължително предучилищно образование. Мотивите са няколко.
Първият – всички знаем, че в големите градове има недостиг на места в детските градини, а предложението е това обучение да се осъществява точно в детските градини, да не говорим за предложението, че при липса на детска градина това трябва да се случва в училище, където възрастовата разлика между децата е много голяма – 4-годишни и 16-годишни деца.
Различната готовност на общините да осигурят еднакви материални условия, подготвени преподавателски кадри.
И най-важното, което щях да изпусна, всъщност е липсата на анализ какъв е резултатът от обучението на задължителното предучилищно образование на 5-годишните, каквато мярка действа и в момента. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Госпожа Пешева отсъства, но нейното предложение е със същата философия и в същия дух.
Колеги, има ли изказвания?
Становище на Министерството – министър Вълчев.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Въпросът е концептуален – един от двата основни момента в Закона за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, приет на първо четене. Тоест, ние допускаме, че мнозинството в Комисията е гласувало за това концептуално предложение. То е в управленската ни програма, то е в програмата на правителството неслучайно, защото вярваме, че това е една от най-важните мерки, защото в предучилищна възраст в най-голяма степен се развиват езиковите и социално-емоционалните умения, тя е критична за децата, чийто майчин език не е български. Това е най-силната интеграционна мярка.
Всички изследвания показват, че ранното обхващане в детска градина има ключово значение за образователните резултати на учениците. В момента не сме готови да Ви покажем разликата в точките, но във всички международни изследвания на PIRLS, TIMSS и PISA може да се види това колко е голяма разликата между децата, които са били обхванати три и повече години, две години и една година по-малко. Готов съм да Ви предоставя тези анализи, те са извадени.
Най-добрата оценка за важността на предучилищното образование могат да я дадат началните учители. Те имат професионалния поглед и са преките потребители на предучилищното образование. Ние направихме изследване сред началните учители – 92% от тях казват, че има много голяма разлика между децата, които са били обхванати в предучилищна възраст и тези, които не са били обхванати. Респективно има значение колко време са били обхванати. Не знам кой може да направи по-добър анализ от началните учители, които поемат тези деца в системата на училищното образование. Както ми каза една учителка: не само, че има голяма разлика, ами няма прилика. И тя е особено видима за децата, чийто майчин език не е български. Лишаването от българска езикова среда в този период води до натрупването на дефицити, които системата на училищното образование след това не може да компенсира, най-често ги избутва, тези деца се самоизключват. Разликата между децата, които са били обхванати в предучилищна възраст от тези групи, и тези, които не са били обхванати, е много голяма. Първите най-често достигат до гимназиално образование, придобиват професионална квалификация и трудова пригодност. Вторите биват изтиквани до пети клас и в прогимназиален етап отпадат. Така че според нас аргументите са категорични.
Що се отнася до недостига, недостиг тази година в момента за четиригодишни има единствено и само в Столична община с отлагателния период от три години, с допълнително предоставените средства. Това е напълно преодолим недостиг от порядъка на 400-500 деца. Той е временен. Миналата година този недостиг беше клонящ към нула. Имаме уверението от Столична община, че ще бъдат предоставени. Променени са наредбите, които ще позволят и на по-малки терени да се правят детски градини. Както Ви казах – предоставени са допълнителни средства.
Задължителната предучилищна подготовка е задължителна не толкова и само за родителите, колкото за държавата и общините. По този начин ние се задължаваме да положим повече усилия по-бързо да изградим инфраструктура, в която да бъдат обхванати всички деца. Не е вярно, че ще учат в училище, защото текстът е категоричен. Имаме 5-6-годишни в училищата. В този смисъл дори и да се преодолее недостигът трябва да продължи ускореното строителство на детски градини, защото в общия случай по-добрият вариант, първото най-добро решение е децата да бъдат обхванати в детски градини, а не в училища – в целодневна, а не в полудневна подготовка, да не се смесват, както казахте, с тийнейджърите. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други изказвания, колеги, има ли?
Заповядайте.
По принцип за гостите съм длъжна да кажа, че по Правилник на второ четене се изказват само народни представители. Нашата комисия обаче често нарушава тези правила с оглед на това, че искаме предложенията, които приемаме, да бъдат работещи и по възможност съгласувани с всички заинтересовани страни. Затова ще дам днес думата на гостите в рамките на две минути, като ще Ви помоля да се представите, тъй като се води стенограма.
ВЕСЕЛКА ПЕТРОВА: Добър ден на всички!
Благодаря за възможността да присъствам и участвам на днешното заседание.
Аз съм тук в качеството си на така наречения потърпевш родител. Майка съм на син, който на четири години и половина все още е извън системата на ранното детско образование и грижа в София.
Подкрепям предложението за смаляване на възрастта от която образованието става задължително, защото, както министър Вълчев спомена, това е задължение за държавата да осигури места на всички деца в детските градини.
В сравнителен план докладът на Европейската комисия от 2019 г., тоест сравнително актуална информация, показва, че в България началната възраст на предучилищно образование е една от високите в Европа, а нашите деца един ден ще се конкурират на пазара на труда със своите връстници от всички държави в Европа.
Другото ми съображение е така нареченият child care gap в Доклада на Европейската комисия, което ще рече онзи период от време, в който не е осигурена грижа за нашите деца. Той започва от края на отпуска по майчинство и завършва с началото или възрастта, в която държавата има задължението или образованието става право за детето. За България така нареченият child care gap е един от високите в Европа – той е 4 години съгласно Доклада на Европейската комисия.
В този смисъл аз като родител подкрепям това предложение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване писменото предложение на народния представител Ирена Анастасова и група народни представители.
За – 6, против – 12, въздържали се – няма.
Предложението не се подкрепя.
Сега подлагам на гласуване писменото предложение на народния представител Елена Пешева.
За – 6, против – 11, въздържал се – 1.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 1.
За – 12, против – 6, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 2, той е свързан с § 1.
По § 2 има отново направено писмено предложение от народния представител Ирена Анастасова и група народни представители.
Колеги, желаете ли да добавите нещо по този текст?
Госпожо Асенова, заповядайте.
ЕВДОКИЯ АСЕНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, двата текста са свързани и след като предлагаме да отпадне § 1 логично е да отпадне и § 2.
Не оспорвам правото на родителите да настояват децата им да бъдат обхванати в детската градина. Аз оспорвам готовността на образователната ни система да направи това в този момент. Това е като реплика.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други изказвания има ли?
Господин Министър, мисля, че бяхте достатъчно изчерпателен по § 1.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Да. Искам само да защитя предложението да се осъществява в детската градина по решение на кмета. От една страна, имаме големи градове с недостиг на места в няколко големи града, от друга страна, много общини с излишък на база и училищата се конкурират за деца в предучилищна възраст, а в общия случай, както казахме, е по-добре децата да бъдат в детската градина. Затова сме предложили това допълнение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Колеги, преминаваме към гласуване, първо на писменото предложение на народния представител Ирена Анастасова и група народни представители.
За – 7, против – 11, въздържал се – 1.
И сега подлагам на гласуване текста на вносителя за § 2.
За – 12, против – 7, въздържали се – няма.
Текстът на § 2 е приет.
Ние с колегите от ГЕРБ сме направили предложение за създаването на нов § 3, който касае предоставянето на възможност, когато поради извънредни обстоятелства присъствието във формите на педагогическо взаимодействие в детските градини и в групите за задължително предучилищно образование в училищата е преустановено, ние предоставяме и даваме възможност на детските градини те да осъществяват форми на педагогическо взаимодействие, доколкото и ако е възможно от разстояние в електронна среда. Това е идентичен текст с този за училищата.
Това е предложение на колегите от предучилищното образование, на детските градини. Има общини, които успешно разработиха дори проекти по време на извънредното положение. Изключително позитивни практики. Тук е госпожа Харбалиева – представител на Сдружението на директорите в средното образование и директор на детска градина в София. Те направиха и една анкета сред родителите за това доколко са успешни този тип занимания. И искам да Ви кажа, че резултатите от тази анкета са изключително добри като отзиви. Затова смятаме, че един закон трябва да дава повече възможности, особено когато се касае за извънредна епидемична обстановка.
Това е по принцип нашето предложение.
Имате думата за изказвания.
Господин Мехмед.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Един кратък въпрос, ако ми позволите, госпожо Председател.
Все пак говорим за малки деца и детски градини и за електронна среда, дистанционна форма. До каква степен – нека да ми отговорят експертите – тези толкова малки деца владеят новите технологии? Работата ще бъде с децата, или с техните родители? Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Аз, разбира се, ще дам думата и на госпожа Харбалиева, министър Вълчев също иска думата, но ще Ви кажа, че аз имам дори преки наблюдения върху деца, в момента върху дете, което е на 2 години, и се справя чудесно със средствата на информационните и комуникационните технологии. Бих казала дори доста по-добре от някои от нас.
Ще дам думата на госпожа Харбалиева, за да обясни на практика какво се случва и как протича тази форма на педагогическо взаимодействие, която е по-скоро и в подкрепа на родителите.
Нали не си представяте, че едно дете на три години ще застане пред компютъра и ще тече обучителен процес, както в училищата.
Госпожо Харбалиева, заповядайте.
ИВАНКА ХАРБАЛИЕВА: Добър ден на всички!
Наистина не става дума за работа на деца с такива електронни носители. Става дума за нещо друго. Става дума за подкрепа на семейството в момент, в който майката и бащата са ангажирани, и имат нужда от подкрепа в процеса на взаимодействие с децата.
Тъй като вече стана дума, че направихме анкета, наистина на 13-и беше обявено извънредното положение, ние в понеделник стартирахме нашето взаимодействие с родителите. Става дума за четене на приказка – приказката „Майчина сълза“, която се прочете за първи път от учител в рамките на три и половина минути. Става дума за работа със сръчни ръце – как да си направим лодка или как да си направим рибка. Направихме даже виртуална изложба от това, което направиха родителите с децата. Какво по хубаво от това? Тоест ние не говорим за конкретна работа на дете с електронно устройство, а говорим за педагогическо взаимодействие с родителите и за подпомагане.
Даже ще си позволя да кажа нещо, което е чисто работно, ежедневно. Това са две минути спокойствие на мама и тати, когато детето слуша любимата си учителка. В момента, в който стартира четенето на приказките, родителите ни казаха: моето дете иска да види своята учителка. Това означава, че предучилищното образование си е свършило работата и е осъществило педагогическо взаимодействие със семейството, а мисля, че това е една от основните цели на нашата работа. За това говорим.
Бих могла да говоря още повече, но да спазим двете минутки. Ако имате въпроси – заповядайте.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин Вълчев, заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз тук повече споделям опасенията на господин Мехмед, отколкото оптимизма на госпожа Харбалиева. Защо? Защото получихме реферативен обзор от научните публикации, изготвен от Българската академия на науките в областта на невробиологията и невропсихологията относно влиянието на устройствата върху развитието на децата в различните детски възрасти. Общо взето за предучилищна възраст изводите, които трябва да се направят, е, че максимално, ако не до нула да се ограничи взаимодействието с електронни устройства. Затова бяхме и предпазливи. Вредят на образуването на мозъчната кора, на мозъчните клетки, мозъчните връзки, на двигателната, емоционалната интелигентност, на двигателната активност. Много по-често тези деца страдат от липса на концентрация, от затлъстяване, които положително са взаимодействали с електронни устройства.
Факт е, че Министерството се въздържа да стартира като компенсаторна и аварийна алтернатива обучение в електронна среда за детските градини, защото имахме някаква информация по отношение на негативното влияние, но факт е също така, че общините предложиха полезни модели, добри модели. Но тези модели бяха до един-два часа взаимодействие чрез родителите. Затова казвам, че съм съгласен с господин Мехмед, защото той каза чрез родителите, а госпожа Харбалиева каза, че родителите ще почиват през това време.
Нашето категорично мнение е, че това трябва да става чрез родителите. Децата могат да видят екрана, могат да видят учителя си, могат да се почувстват за кратко социализирани, но в общия случай по-продължителното взаимодействие с екрана – говорим над 15 минути, трябва да става чрез родителя.
Принципно подкрепям това предложение като компенсаторна алтернатива, защото в предучилищното образование също се придобиват компетентности и това предложение трябва да го има, но предложението ни за допълнение е думите „чрез родителите“ да се случва това нещо. По този начин мисля, че ще бъдат преодолени и опасенията на господин Мехмед.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Къде предлагаме да го добавим?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: В края – „с участието на родителите“, или „с помощна на родителите“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Чрез използване на средствата на информационните и комуникационните технологии и с участието на родителите.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Да.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Преди дам думата на господин Мехмед искам да уточня, че става въпрос за извънредна епидемична обстановка, когато детските градини не работят, както беше в няколкото месеца, които имаме. Тук не става въпрос за възможност през другото време. В никакъв случай! Само при извънредна обстановка, при която родителите и децата са вкъщи. Когато говорим за задължително предучилищно образование, мисля, че такава форма трябва да има в тези ситуации.
Господин Мехмед.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Благодаря, госпожо Председател.
Ще си позволя да допълня – не само с участието, а „с участието, грижите и отговорността на родителите“.
Благодаря на министъра, че отговори вместо мен, но въпросът ми постигна своята цел, защото не бяха много опасения. Аз много добре знам, че децата растат с тези джаджи. Те растат наистина с телефони, те растат с компютрите и добре усвояват новите технологични възможности.
Въпросът обаче, който имах и за себе си като опасение, е доколко е здравословно това. Може би тук също трябва да се замислим всички и да отчетем и тези научни проучвания, които се правят, министърът също спомена за тях – доколко това е полезно за здравето на детето? Доколко това спомага не само за умственото му развитие, а същевременно и за физическото такова.
Въпреки всичко, ако това се предприеме едва ли не като ноу-хау, говорим също за извънредна епидемична обстановка, трябва ли задължително това предложение да влезе в Закона? Защо трябва да стане законов текст? Благодаря Ви.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Защото цялата нормативна уредба дефинитивно е писана за присъствено обучение. Това е компенсаторна алтернатива при извънредни обстоятелства. Факт е, че в Закона за мерките и дейностите при извънредно положение нямахме текстове за детските градини. Въпреки това го стартирахме. Все пак има нужда от законовата опора, защото ние на подзаконово ниво също трябва да разработим някои текстове, може би два-три организационни текста. Имаме нужда от такъв текст.
ЕРОЛ МЕХМЕД: А логиката ми беше, че може да бъде във вътрешен правилник, може да бъде чрез наредба от страна на Министерството. Когато говорим за закон, на първо четене се въздържах да го кажа, но онова, което проведохме миналата година като онлайн обучение, всъщност беше незаконно по същия смисъл и по тази логика, по която говорим. Ние сега го узаконяваме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз, господин Мехмед, няма да се съглася с Вас, защото имахме изрични текстове в Закона за извънредното положение, така че там бяхме оправомощили министъра. Друг е въпросът дали трябва да изпадаме в толкова големи конкретики. Това, разбира се, касае и училищното образование, защото, когато сме в извънредна епидемична обстановка, даваме възможност със заповед на министъра да се прави организация, която е различна от тази, която съществува тогава, когато нямаме такава епидемична обстановка.
Аз лично, ако трябва да съм откровена, не съм привърженик на много детайлните текстове в законите, тъй като извънредната епидемична обстановка предполага непредвидимост на ситуацията. Ние не всичко можем да предвидим в един закон. Затова се прибягва към заповедта на министъра, като е с министъра на здравеопазването, който в зависимост от обстановката всяка седмица или всеки месец, има право да предприема различни действия.
Така или иначе наистина изпадаме в детайли в този закон. Може би това е в интерес на повече сигурност и предвидимост, която иска системата и родителите. Затова, тъй като сме го предвидили за училищното образование, ние го предвиждаме и за предучилищното, което с приетите вече текстове става задължително от 4-годишна възраст. Предвид проектите, които се разработиха от общините и детските градини, става ясно, че тази форма на педагогическо взаимодействие се случва с участието на родителите. Аз го казах и в началото, когато представях нашето предложение. За спокойствие, разбира се, ще го добавим.
Въпрос на следващи дискусии, може би с колегите от Здравната комисия, е доколко са полезни информационните и комуникационните технологии, от каква възраст и така нататък, защото, ако въведем ограничения в образованието, какво се случва в свободното време, когато всички сме свидетели как, за да си осигурят спокойствие понякога семействата, се дава айпада или телефона и си осигуряваме такова спокойствие. Така че, ако лишаваме или по някакъв начин ограничаваме образователните способности, дали ние по някакъв начин ще допринесем за здравето на децата, при положение че от другата страна нямаме такова отношение. Същото касае гледането на телевизия, заспиването пред телевизора, но това наистина са други теми, които не са за нашия закон. Ако имате интерес, можем да проведем такава дискусия с участието и на учителите, защото в детските градини и сега се използват информационните и комуникационните технологии, включително и в присъственото поведение, разбира се, в рамките на разумното и нормалното. Мисля, че трябва да имаме достатъчно доверие на учителите в детските градини. Имаме добри практики и традиции в България. В същото време следваме и новите тенденции в европейски и световен мащаб.
Господин Христов.
ИВО ХРИСТОВ: Аз напълно съм съгласен с това, което министър Вълчев каза преди малко. Проблемът е генерален, не само за предучилищната. Тук имахме възможност да дискутираме този въпрос. Изключително е вредно за децата да ползват такива устройства. Може да Ви изглеждам много ретрограден. Аз съм един от малкото хора в България, които си е водил лекционните курсове точно със skype, със zoom и така нататък, особено с чужбина. Няма по-неефикасно средство от това!
А по отношение на децата, когато се изгражда тяхната нервна система и така нататък това играе унищожителна роля точно в тази възраст, резултатът от което е липсата на възможност за концентрация, неразвитие на висшата нервна система, липсата на възможност за запомняне, липсата на възможност за абстрактно мислене и произвеждане на полуфабрикати като интелектуални бройлери. Правете си изводите!
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добре, благодаря.
Пристъпваме към гласуване.
Първо, господин Мехмед, Вие искате към участието да се добави „грижа и отговорност“, така ли?
ЕРОЛ МЕХМЕД: Да.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добре.
Госпожа Захариева ще признае предложението на Министерството и на министър Вълчев.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Да.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: В края на така предложения текст да се добави „и с участието на родителите“.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 18, против – няма, въздържал се – 1. Господин Мехмед се въздържа.
И сега подлагам на гласуване предложението на господин Мехмед в края на така предложения текст да се добави: „и с участието, грижата и отговорността на родителите“.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 1, против – няма, въздържали се – 17.
Предполагаме просто, че „участието“ включва всичко, защото как ще дефинираме „грижата“ и какво точно означава тази грижа!
Сега подлагам на гласуване текста на вносителите за създаване на нов § 3 с направеното и вече гласувано предложение от госпожа Галя Захариева.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Следва писмено предложение от народните представители Милена Дамянова и Галя Захариева за създаване на нов § 4. Това е по предложение на колегите от Министерството на образованието и науката. Имаме такова постъпило предложение в становище и от синдикатите между първо и второ гласуване, а именно в чл. 105 да се създаде нова ал. 6, която казва, че когато учебният процес при извънредна епидемична обстановка е преустановен, дните, в които съответно имаме извършване на синхронно обучение от разстояние в електронна среда, да бъдат определени като учебни с всичките задължения и отговорности, които има това. Мисля, че има постигнато съгласие и с родителските организации, които участваха в последните две седмици и дни във формирането на новите текстове.
Така че ако искате да добавите нещо, министър Вълчев, заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Аз Ви благодаря за внесеното предложение. Факт е, че това е пропуск в първоначалния проект. Ако останат първоначално внесените редакции, няма да може в тези дни да се пишат отсъствия. Отсъствията са необходими. Всяка образователна система има елемент на задължителност, който минава през отсъствия. Факт е, че през последните седмици беше много трудно на учителите по време на извънредното положение да накарат една значителна част от учениците да участват ефективно, точно защото взехме решение да не се пишат отсъствия.
Проблемът ни е следният. Една част от учениците осъществяват обучение в електронна среда изцяло синхронно, а други – изцяло асинхронно, а трети – микс между синхронно и асинхронно обучение.
Ние бихме предложили да отпадне думата „синхронно“ от така предложения текст. Дълго разсъждавахме. Обсъждали сме го и със социалните партньори, защото асинхронното обучение за много ученици е доста ефективна алтернатива, но при него не може да се предложи традиционната концепция за отсъствие, базирана на учебен час и на присъствие – било в реална, или във виртуална класна стая, но според нас може да се регламентира на подзаконово ниво. Ние сме готови веднага да реагираме с промени и в Наредбата за приобщаващото образование – оценка „участие или неучастие“, която да бъде дневна оценка при асинхронно обучение, при което нямаме традиционния учебен час. Това до голяма степен ще доближи синхронното до асинхронното обучение, ще позволи учителите да имат инструмент да дисциплинират учениците.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Министър Вълчев, всъщност ние сме внесли текста, който Вие ни предложихте и който синдикатите са предложили – той ни е подаден в този вид, но явно след това сте анализирали допълнително.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Ами, развиваме се.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Така че ще го коригираме синхронно.
Колеги, изказвания?
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Учене през целия живот, всекидневно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Няма лошо, имаше доста дискусии, след като беше подаден този текст и в Министерството, и при нас, така че е нормално да има. Хубаво е да са навременни тези уточнения, за да не се сещаме вече след това, когато един закон е приет, защото става доста по-сложен процесът.
Не виждам изказвания.
Колеги, преминаваме към гласуване, като ще направя редакция във внесения от нас текст: думата „синхронно“ да отпадне, и с тази редакция го подлагам на гласуване.
АСЯ ПЕЕВА: Госпожо Председател, в текста е написано „ако са създадени условия за синхронност“. Може би и без да отпадне се разбира така, или не?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тъй като и нататък текстовете вървят без „синхронно“, така че няма нужда. След Министерството е анализирало текста, мисля да се съобразим с анализа и да не вземаме решения на момента.
Който е за отпадането на думата „синхронно“, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Сега подлагам на гласуване предложението за създаване на нов § 4 с приетата вече редакция.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Благодаря.
Преминаваме към § 3.
По § 3 има постъпили писмени предложения от народния представител Ирена Анастасова и група народни представители.
Предложение от народния представител Таня Петрова.
И предложение от народните представители Милена Дамянова и Галя Захариева.
Колеги, първо започваме с предложението на госпожа Ирена Анастасова и група народни представители.
Колеги, кой ще го аргументира?
Госпожа Ненчева.
ВЕСКА НЕНЧЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Предложението, което ние внесохме, беше свързано с този текст, който така или иначе смущаваше по време на цялата тази извънредна обстановка, в която беше поставена и образователната система.
Текстът гласи, че „в иновативни училища като елемент на иновации по отношение на организацията, свързана с подобряване на качеството и с повишаване на резултатите от обучението, се допуска присъствие на обучение“ и така нататък.
Стояха към онзи момент много отворени въпроси с понятията. Само в иновативните училища ли става въпрос, защо при другите не и когато говорим за иновации, те винаги не би ли трябвало да бъдат свързани с повишаване качеството на образованието?
Нататък текстът будеше притеснение и с тези 20% от задължителните избираеми учебни часове. В тази връзка при прекалено многото неясноти и въпроси, които създаде предложеният текст, породи нашето отношение той да отпадне. С тези мотиви желаем да бъде гласувано по този начин, както сме го предложили. Благодаря Ви.
За ал. 3 по тази логика, отпадайки се качва номерацията на онова, което е изложено надолу по текстовете. Това е. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Да представим първо текстовете и тогава ще дам думата за изказвания.
Госпожа Таня Петрова, тъй като сте внесли цели текстове, трябва да се проследи каква е редакцията. Моля да ни кажете всъщност какво е изменението, което правите в основния текст.
ТАНЯ ПЕТРОВА: Уважаема госпожо Председател, господин Министър! Това, което правя в чл. 115 – предлагам текст, който е различен, смисъл ал. 1: „Когато поради извънредни обстоятелства присъственият образователен процес в училището е преустановен, както и в случаите по чл. 105, ал. 1, 3 и 5, с изключение на обявяването на ден за честване на празника на общината, обучението на учениците, записани в дневна, вечерна, задочна, индивидуална или комбинирана форма на обучение и в дуална система на обучение се осъществява доколкото и ако е възможно от разстояние в електронна среда чрез използване на средствата на информационните и комуникационните технологии.“
Мотиви. В чл. 105, ал. 3 е в правомощията на кмета на общината и към момента е разписано задължение за уведомяване на началника на регионалното управление на образование. Няма пътека за информиране на министъра за издаване на заповед, което затруднява своевременната организация и информирането на заинтересованите страни и фактическото преминаване в обучение в електронна среда от разстояние.
Важното е да кажа, че в малките общини денят за честване на празника на общината, което съм отбелязала, е не само традиция, но то е и среща на поколения, сцена за изява на деца и таланти.
Член 105, ал. 5 е в правомощията на компетентен орган, определен с нормативен акт, и отново няма пътека за информиране на министъра за издаване на заповед.
Член 105, ал. 1 е в правомощията на министъра на образованието и науката, той има необходимата информация да издаде заповед.
Моето предложение е изцяло технологично и е продукт от предложенията на училищни директори.
За ал. 2 да кажа ли сега?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да.
ТАНЯ ПЕТРОВА: Предвид различните видове училища, за да не стесняваме техните възможности за избор, е именно моето предложение. Пак ще го изчета цялото, въпреки че предложението ми е в края: „В иновативни училища като елемент на иновация по отношение на организация, свързана с подобряване на качеството и с повишаване на резултатите от обучението, се допуска присъственото обучение в училището за ученици от V до XII клас в дневна, вечерна, комбинирана или задочна форма, както и по чл. 108, ал. 5, т. 1 да бъде съчетано – това вече е предложението – с обучение от разстояние в електронна среда, но за не повече от 20 на сто от учебните часове по един или повече учебни предмети от училищния учебен план за годината“.
Всяко училище има такъв учебен план и предвид, пак повтарям, различния вид училища смятам, че това е едно по-общо предложение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Сега да представя и аз нашето предложение с госпожа Захариева, което е резултат от доста дискусии, включително и със социалните мрежи между лекари, родители, експерти и учители, а именно тук става въпрос за това да се предостави възможност на родителите, чиито деца имат здравословни проблеми, които в семействата си имат други близки, които живеят с детето, които също са със здравословни проблеми или просто по желание на семейството в извънредна епидемична обстановка, да има възможност за обучение от разстояние в електронна среда. Всъщност тези три причини са посочени много ясно в направеното от нас предложение. Пак казвам, че е съгласувано с родителски организации, с директорите на училищата. В Министерството имаше няколко дискусии със заинтересовани страни по тази тема.
Моето лично мнение, уважаеми колеги, е, че при извънредна епидемична обстановка ние трябва да дадем тази възможност за тези семейства, защото животът е твърде пъстър. Факт е, че животът ни твърде много се промени и може би ще бъде така променен в учебната година, която стартира, така че за да има спокойствие и за да предоставим повече възможности, мисля, че даваме едно добро решение. По моя информация от директорите на училищата голяма част от тях имат тази възможност за организиране на това обучение за повече от 30 учебни дни, още повече че ние в основния текст, внесен от Министерския съвет, вече сме дали такава възможност, но пък за 30 учебни дни. Тук разликата е в увеличаването на дните и, разбира се, опциите, които имаме за избор на родителя.
Тук трябва да кажем – това, разбира се, ще го коментираме и в момента – че има и друго предложение, свързано с това, когато дадено училище няма необходимите възможности, обучението през този период да се извършва от друго училище. Тъй като аз лично имам твърде много въпроси, предполагам, че Вие също, включително от директори на училища по организацията на това предложение, ние към този момент не сме го внесли, но след уточняване и изясняване на механизма по провеждане на това обучение, за да има спокойствие сред директорите и сред родителите, разбира се, имаме процедура, по която можем да го направим.
Само ще кажа, че тук Министерството може би трябва да коригира съобщенията. Аз сутринта съм уведомила госпожа Михайлова. Има едни съобщения, които вървят към системата, че всъщност обучението ще се извършва само от центрове в някои региони и училищата трябва да предоставят едни пари на тези центрове. Има някакво объркване, така че се надявам след днешното заседание на Комисията, тъй като все пак водим и стенограма, и когато уточним този механизъм, когато – дебело подчертавам – училището на ученика няма възможност да предостави такова обучение как то всъщност ще се извършва чрез друго училище. Наистина много ясно искам това да бъде обяснено, така че след това някой, ако има, разбира се, въпроси и когато прочете стенограмата от заседанието, която е публична, да намери отговорите на тези въпроси и да не създаваме смут в системата и в родителите.
Колеги, имате думата за изказвания.
Ако искате, ще дам думата на Министерството за становище по всяко едно предложение по реда на тяхното представяне, след което ще дам думата и на гостите.
Заповядайте, министър Вълчев.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
По отношение предложението на народните представители Ирена Анастасова и други за отпадане на ал. 2, това е една от темите, която дълго беше обсъждана по време на първо четене на Законопроекта. Тук имаме три условия, при които това ще се случи, които гарантират принципа на предпазливост. Първото е, че ще бъде и с разрешителен режим, по режима на одобряване на проекти за иновации.
Второ, че ще имаме при този разрешителен режим и режим на наблюдение и контрол.
Трето, че ще бъде само за учениците от V до XII клас, където се приема, че по-продължителното взаимодействие с електронни устройства не е толкова вредна и нежелана алтернатива и спомага в по-голяма степен за ученето и е показано едно подходящо съчетаване на обучението с използването на електронни устройства, повишаващо образователните резултати в по-горните курсове и това, че все пак при този режим, който казах, ще бъдат гарантирани няколко неща.
Първо, че е налице технологична и техническа осигуреност.
Второ, че това са училища, в които има отговорност на учениците. Те ще трябва съответно да докажат, че тази иновация подобрява образователните резултати.
Това са нашите аргументи за това да остане този текст. Чух притесненията за неясноти. Няма как в законовата разпоредба всичко да бъде казано. Ще има подзаконови разпоредби, които ще уточнят това в Наредбата за институциите, където са регламентирани иновациите.
По отношение на предложенията на народния представител Таня Петрова, ние сме съгласни по принцип да бъде направено изключение за честване на празника на общината, тъй като наистина той предполага учениците да бъдат ангажирани с дейности по честването, а не с компенсаторно обучение в електронна среда.
Не сме съгласни обаче да отпадне режимът обявяването на тази извънредна ситуация, на тези извънредни обстоятелства да не става със заповед на министъра, а когато реши директорът. Защото някое училище може да реши, че и днес е извънредно, защото много силно грее слънцето. Трябва да има механизъм на споделяне на отговорността и това става с подписването на заповед. Най-често тези заповеди са свързани с метеорологични или здравни ситуации. При здравните ситуации има прагови стойности, те се консултират с РЗИ. Ако децентрализираме изцяло към директорите, отваряме възможността за злоупотреби – да се обявяват извънредни обстоятелства във всеки един момент.
По отношение на предложенията на народните представители Милена Дамянова и Галя Захариева, да, така е – ние имахме дълги разговори с родителите. Още една година със сигурност ще бъдем в трудна ситуация, в която във всяка държава образователните системи, всяка една система, в която има много хора, търси формулата за баланс между правото на здраве и правото на образование. Няма такава формула, която да ни гарантира на нас, че едновременно ще упражним пълноценно и двете права в продължаващата пандемична ситуация. Този баланс иначе съществува в образователните системи по линия на извинените отсъствия – със здравните бележки, с диагнозите, които поставят лекарите, но в случая наистина ситуацията е по-различна.
Така или иначе ние сме осигурили алтернативни форми на обучение, каквито са индивидуалната, самостоятелната форма. Факт е обаче, че не сме развили дистанционната форма и това е, което сме си поставили като задача през идната учебна година. Стартираме обучение в електронна среда, което практически е обучение в дистанционна форма, но не и формално дистанционна форма по смисъла на Закона.
Ние подкрепяме това предложение. То ще даде възможност на тези родители, които са най-застрашени, в най-голяма степен са предпазливи за собственото си здраве и здравето на децата или на по-възрастни родители, поради това че има такива в семейството да изберат временно само за следващата учебна година алтернатива без да сменят формата, без да се налага формално да сменят формата. Защото това наистина е една формалност. Предложението предвижда това да става по режима на самостоятелната форма, което за нас е приемливо – с решение на регионалните управление по образованието. Смея да твърдя, уверени сме, че няма да се злоупотреби, защото проблемът е, че когато отворим, открехнем вратичката за едни групи, отваряме широко вратата за злоупотреби. Имаме голям процент ученици от семейства с липса на отговорност към образованието, при които това може да бъде и възможност за отсъствено обучение. Имаме неграмотни родители, които не могат да помагат на учениците в I и във II клас да ги обучават – няма как един неграмотен родител да ограмотява децата си.
Затова ще имаме критерии на подзаконово ниво. Регионалните управления ще разрешават, вземайки предвид отговорността на родителите, доколко са били активни децата през предходните години, но ние като Министерството на образованието трябва да Ви гарантираме, подкрепяйки тази разпоредба, че тя ще може да бъде реализирана. Ние имаме известни притеснения – може би думата „известни“ не е точна, имаме значителни притеснения, че голяма част от училищата ще могат да реализират двоен образователен процес. Защо? Много по-лесно е да превключат училищата изцяло или една паралелка, в обучение в електронна среда, отколкото да разделят образователния процес на две и за едни деца да осъществяват обучение в електронна среда, за други – нормалното обучение. Това предполага допълнителни часове, допълнителна ангажираност на преподаватели, допълнителни преподаватели, което е много трудно, още повече ако те са малко, от различни паралелки.
Затова нашето предложение е да се допълни тази разпоредба с още една алинея, която да казва, че когато училището не може да осигури провеждането на дистанционни учебни часове, обучението от разстояние в електронна среда за ученика може да се извършва от друго определено от регионалното управление по образованието училище, което предлага такова обучение да организира дистанционна форма на обучение.
Ние сме започнали организирането на такива, образно казано, центрове за дистанционно обучение, които ще бъдат определени училища, в зависимост от броя на учениците, които изберат дистанционна форма или временно изберат обучение в електронна среда от разстояние, ще бъде определен и броят на тези центрове. Тук говорим за прогимназиален и гимназиален етап, но те могат да създадат и класове, чисто като компенсаторно обучение в начален етап. Пак уточнявам, че там вече и санкцията на регионалното управление ще бъде далече по-рестриктивна, предвид факта, че в начален етап децата, особено в I и II клас придобиват базови умения и те най-добре могат да бъдат придобити при пряко взаимодействие с учителите.
Този компенсаторен пакет трябва да включва и повече консултации. Затова в Колективния трудов договор записахме и часова ставка за допълнителни консултации, тоест ако няма възможност да учат, след това да имат повече възможности за отучване – било индивидуално, било в малки групи, пряко с учителите. Но всички образователни системи са организирани на класно-урочен принцип, тъй като не можем да осигурим индивидуално обучение за всички деца. Тоест необходимо е групиране.
С едни такива центрове ние ще постигнем възможност за концентрация и групиране и по този начин средствата ще бъдат достатъчни.
Как ще ги организираме? Като центрове за специална образователна подкрепа, както е ресурсната подкрепа. Нашето предложение е тези деца да останат ученици на училището А, във формата си на обучение, но временно да бъдат включени в класове към центровете за дистанционно обучение. Тези класове съответно ще бъдат регламентирани на подзаконово ниво като пълняемост, като организация на работата. Но ако става въпрос за 2000 или 3000 ученици, ние не можем във всички училища за тези 2000-3000 ученици или в голям брой училища да можем да организираме алтернативно обучение. Включването чрез виртуална връзка в реалната класна стая няма да бъде само по себе си пълноценна алтернатива, тъй като учителят не може да работи ефективно в две среди, да осъществява ефективно двустранно педагогическо взаимодействие в две среди, докато в дистанционен център ще има по-голяма възможност. Затова правим това предложение да бъдат допълнени като съответно на подзаконово ниво всички ние имаме готовност да разпишем организацията на работа. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Всъщност, ако ми позволите, аз искам да разкажете, може би госпожа Костадинова, точно тези детайли. И аз ще Ви насоча, ако ми позволите.
Тук аз не бих се съгласила, че можем да ползваме ресурсните центрове, така наречените ресурсни центрове, те вече не се наричат така, а регионални центрове за приобщаващо образование, или другата схема, защото тя там в голяма степен е разписана в Закона. Но например ресурсните учители, които посещават училища, в които няма назначени ресурсни центрове, го правят през цялата година, тоест те са си назначени към тези регионални центрове за приобщаващо образование.
Аз питам, защото това са въпроси, ще помоля колегите да ме добавят, ако има, това са въпроси от директори на училища, които чуват по медиите, че нещо се обявява, но ние сме длъжни да дадем тази конкретика в момента, защото това предстои. В смисъл, ние трябва да го направим от 15 септември или в най-добрия случай съответно от началото на месец октомври. Тоест сроковете са ни доста къси.
Въпрос първи. Ясно е, че учениците ще се водят ученици, ако го наречем условно, ще се водят ученици на базовото училище. Обаче, този ученик ще се обучава от друго едно училище през цялата година. Кой издава документ за завършване на клас?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Базовото училище.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, аз ще Ви дам думата по всички въпроси, които задавам, за да може да се води стенограма.
Въпрос втори. Аз не съм съгласна, че не може да се осъществява обучение от училището или би било трудно. Нека да дадем възможност и свобода на училищата да го направят, защото някъде го правят и в момента с деца, които са болни. Значи училища, които го организират, сега никой не може да ме убеди в това, че едновременно един учител работи и сега в присъствена форма с всичките 30 деца, които са в клас. Ама изобщо не е така. Така че тук наистина това би трябвало да бъде преценка, дали сме автономия на училищата в Закона, нека да ги оставим да създадат, да направят опит за такава организация, защото това ще бъде много по-полезно за родителите и съответно за детето.
Това училище, което ще обучава тези деца, ще назначава ли, тъй като говорим за извънредна епидемична обстановка, тоест извън такава обстановка ние тази опция не я даваме, според текста, който дадохте Вие. Тези учители как ще бъдат назначени? Нови учители ли ще си назначи училището за тези часове или по някакъв начин ще направи организация с действащите учители?
Следващ въпрос. Примерно Вие казахте – ако може, ще организират класове, ако може, ще организират групи. Тъй като това ще бъдат деца от различни училища, може би тези училища ще бъдат с различни учебни планове. Да, знам, госпожа Костадинова ще каже: раздел А е еднакъв за всички училища, не знам какво се случва, ако детето идва от иновативно училище обаче, където все пак имаме някакви специфики. Раздел А е добре, но какво се случва… Може би госпожа Костадинова, ако искате, да го обясни, защото аз наистина искам много детайлно да се разкаже всичко, защото Вие, дето се казва, утре трябва да го разпишете в Наредбата, за да може то да влезе в сила от 1 октомври.
Какво се случва с часовете от раздел Б и раздел В? Тези часове, ако са различни, тоест ако изборът на учениците е различен, как се осъществява всъщност тази организация от това училище дистанционно?
За финансирането разбирам, че ще се превеждат едни пари от едното училище в друго, както може би наистина с ресурсните учители, и тук пак също трябва да се прецени, може би да не се фиксира някакъв процент. Защото, ако се окаже, че базовото училище, защото знам, че има такава идея след разговор с госпожа Костадинова, ако базовото училище ще си осъществява часовете в Раздел Б, съответно то трябва да получи един размер на финансиране. Ако обаче часовете от Раздел Б ще се осъществяват от приемащото училище, ако образно го кажем, то тогава финансирането трябва да е различно.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Кой ще определи къде ще са тези центрове и родителят ще има ли право на избор?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, госпожа Захариева ме допълва – кой ще определи тези центрове и родителят ще може ли да си избере?
Следващ въпрос. Може ли това да се окаже като една вратичка за следната ситуация – моето дете е в VIII клас тази година, аз съм искала то да учи във Втора английска гимназия, не е прието, но аз поради тези причини, които сме изброили, минавам по родителски причини, нека да го наричаме условно, на дистанционно обучение или обучение от разстояние в електронна среда, мога ли да си избера дистанционен център Втора английска гимназия и на практика цяла година детето ми, нищо че не е прието в това училище, да се възползва от учителите, които са във Втора английска гимназия? Тоест ще даде ли това някаква вратичка за такива практики?
Това са, пак казвам, все въпроси от директори, родители, учители. Наистина ми се иска по някакъв начин да ги изясним, за да нямаме притеснения и наистина да има малко повече яснота.
Госпожа Анастасова също иска нещо да допълни.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: И аз продължавам поредицата въпроси със следния въпрос: когато тези неща сте ги мислили в Министерството, мислили ли сте ги от гледната точка на организацията в едно училище? Ясно е, че Министерството има предимно задача да създаде нормативната база, да осъществява организацията и контрола, но от другата гледна точка, тоест съгласували ли сте с директори, не говоря с няколкото най-известни директори в България, а говоря за широк кръг директори от всякакъв вид училища, които биха могли да Ви дадат различни гледни точки? Как би било прието това от страна на едно училище като организация? Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други въпроси има ли, колеги? Ако не, да дадем думата на министър Вълчев. Ако на някой му възникне нещо допълнително, съответно пак ще се върнем в такъв дискусионен режим.
Заповядайте, министър Вълчев.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Да, благодаря.
Като използвах сравнението с ресурсната подкрепа, имах предвид алгоритъм. Най-добре е ученикът да остане в училището, в което е, да не сменя своята среда като паралелка, да не сменя своите учители, макар и временно. Но това, което предлагаме, е втора алтернатива при невъзможност да се реализира първата. По същия начин, затова Ви казах, че всички системи са организирани на принципа на класния принцип, тъй като не можем да осигурим индивидуално обучение за всяко дете, не можем да осигурим ресурсен учител за едно дете, ако е в училището. И тогава то отива в общината, ако го организира, или в Регионалния център.
По същия начин, ако децата са много малко, училището или трябва да ги включи пасивно, което е възможно, или трябва да дублира образователния процес. Тук на притесненията на госпожа Атанасова, всъщност аз точно опасенията на училищата изразих, че не всички училища ще имат достатъчно възможност да го направят това, а в центровете ще постигнем една концентрация, съответно ще могат да наемат допълнителни учители. Да, те ще имат втори учебен процес, трябва да организират втори учебен процес с учители, на които или да се възложи допълнителна норма, или да се наемат допълнителни учители, но ще бъдат специализирани в това, и това ще бъде по-добре организирана възможност за повече деца. Ще има ефект и икономия от мащаба, така да се каже. Затова го предлагаме това, иначе е най-добре в училището. Но в училището алтернативата е включване най-често в класната стая чрез виртуална връзка плюс допълнително обучение. Ние във всички случаи ще препоръчаме тази алтернатива, но се опасявам, че някои училища няма да успеят да отговорят в достатъчна степен.
Госпожа Костадинова.
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: Благодаря.
Само няколко изречения в продължение на това, което министър Вълчев започна да обяснява. Аз ще тръгна оттам, че всъщност отново ще подчертая, че дневната форма в електронна среда от разстояние е нещо различно от това, което Законът предвижда за дистанционната форма. Ясни са случаите, които се обсъждат – да има възможност деца да участват, продължавайки да са в дневна форма, тоест без да сменят формата си.
В отговор на питането Ви къде са ученици – те са ученици на базовото училище.
В отговор на питането Ви по какъв учебен план се осъществява обучението – обучението им се осъществява по учебния план, по който се осъществява обучението на паралелката.
В Раздел А, както правилно казахте, на практика учебните предмети са едни и същи. Що се отнася до раздел Б, наистина има доста голяма специфика, още повече знаем, че всяко училище има възможност да разработи своя учебна програма, така че дори чисто хипотетично бихме предположили, че няма как да се осъществи един общ клас, да речем, в рамките на цялата страна.
Това, което министър Вълчев каза, е, че гледаме на всичките тези стъпки като компенсаторно обучение. Тоест в Раздел А, ако училището може да предостави възможност на детето да се включи заедно със своята паралелка, това е идеалният вариант. В случай че не може, това може да бъде по един или по повече предмети, а друго училище или друга паралелка от същото училище предлага, няма проблем детето да се включи там. Ако и това не може да се случи, то може да се случи в клас, който е организиран в училище, което предлага дистанционно обучение.
Разбира се, че има вероятност за определен клас да не се осъществи нито една от тези възможности, тоест нито собственото му училище, нито някое друго училище, нито дори дистанционен център, както условно го наричаме, да предлага обучение в този клас. Тогава идват осигуряването на допълнително обучение, консултации и дистанционни часове от самото училище в рамките не, разбира се, на пълния учебен план, но все пак като подкрепа на ученика. Неслучайно в Проекта на закон, който е минал на първо четене, е записано, че това обучение от разстояние включва дистанционни часове, но и самоподготовка. Тоест в случая тези дистанционни часове няма да са сто процента спрямо часовете по учебен план, но те ще са в подкрепа на ученика и заедно с консултациите, допълнителното обучение и самоподготовката ще подпомогнат ученика да има съответно необходимите компетентности в края на срока.
По отношение на текущата обратна връзка, защото и това е елемент, и оценяването. Тъй като това продължава да е дневна форма на обучение, оценяването следва да е текущо. Тоест не предвиждаме при това обучение явяване на изпити за срочна или годишна оценка така, както това е записано в Закона при някои от другите форми на обучение.
Текущата обратна връзка може да се осъществява и през консултациите и през индивидуалните, и дистанционни часове с учител, включително сме обсъждали възможността и ученик да отиде присъствено в училище примерно за контролна работа или класна работа. Различни са всъщност начините, които може да организира едно училище, за да подкрепи този ученик, който по причините, които са заложени – здравословни, които поставят в риск неговото здраве или здравето на човек от семейството, с което живее или съответно след разрешение на регионалното управление, преминава на такава форма.
Идеята е да осигурим, колкото може повече подкрепа именно за тези деца, които наистина по аргументирани причини не могат да се включат в дневното присъствено обучение в училище.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Това за подкрепата ни е ясно. Питаме за детайлите. За подкрепата и за възможностите за образование тук нямаме спор или поне така мисля, че трябва да има в тази извънредна епидемична обстановка повече такива възможности.
От това, което ни обяснихте, сега между другото ще искам да коментираме и казуса, който дадох хипотетично с Втора английска гимназия, но дали ще има и такава опасност? Между другото въпросът, който се задава от родители: ще мога ли аз примерно, ако моята паралелка в един момент се окаже, че ще премине на такова обучение от разстояние в електронна среда в рамките примерно на един или два месеца ще мога ли, аз от дистанционния център образно казано или от приемащото обучение за този един или два месеца, или там колкото е в моето си училище, да се върна в моето училище? Тоест трябва ли да съм обвързан цяла година, аз да стоя в приемащото училище или не трябва да съм? Мога по всяко едно време да се движа. Друг е въпросът, разбира се, доколко това би било добре за детето. Мога ли да се движа един месец така, един месец в друга форма?
Защото господин Велков седи точно зад гърба на министъра, но това е в дискусиите на родителите, той сигурно по добре от мен може да го каже и аз ще му дам думата след малко, но има и такава хипотеза. Друг е въпросът, че примерно онзи ден при нас тук в работната група представителят на лекарското съсловие изрази мнение, че това няма да е много добре за детето – да се мести от едното в другото. Но все пак ще има ли такава възможност, тъй като то възникна?
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: Ако ми позволите, по първия Ви въпрос относно опасенията и има ли възможност по този начин през някаква задна вратичка едно дете да се премести в училище, в което би желало да учи. От моя гледна точка отговорът е не, защото то продължава да бъде ученик в училището, в което е записано и да следва училищния учебен план, който е на неговата паралелка, така че не виждам притеснение. Няма как, то да каже: аз ще се преместя в еди-кое си училище. Пак казвам, то следва училищния учебен план.
По отношение на другия Ви въпрос...
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз се извинявам, че ще си включа микрофона, но как следва училищния учебен план на неговата паралелка? Ако примерно имаме пет деца в група в дистанционното училище и те са с пет различни учебни планове? Учебният план на моята паралелка е един, а на нейната паралелка е друг. Пак казвам Раздел А на всички ни е ясно, че е еднакъв, но Раздел Б, тогава компенсираме с другото училище.
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: Може би недоразбирането идва от това, че те няма да формират нова паралелка в условно казано дистанционния център, те ще могат да наблюдават часове, в случай че училището или друго училище не им даде такава възможност, но те няма да имат интеракция в този дистанционен център. Тези деца, които са в дистанционния център, те са в друга форма на обучение. Те формират по списък-образец една паралелка, един клас или една група, както решим да го направим. А децата, които се обучават дневна форма на обучение в електронна среда от разстояние, те само се възползват от дистанционния център от гледна точа да бъдат подкрепени, да слушат, да разбират, да гледат уроците, които се случват, но те не са ученици в този дистанционен център.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ако искате да дам думата на господин Велков и след това на господин Стаматов?
ПЕТЪР ВЕЛКОВ: Здравейте, аз съм Петър Велков, учител и представител и на родителите.
Като цяло ситуацията наистина е объркана, неяснотите са много. Като цяло две-три седмици с Министерството и родителите опитваме да намерим начин, така че наистина повече родители и деца да имат достъп до качествено образование. Съответно всички се съгласихме, че в момента индивидуалната и самостоятелната форма и дистанционната форма, които са в Закона, не дават достъп до качествено образование на една не малка част от родителите по време на извънредна епидемична обстановка. Съответно тази форма, този вариант за реализация на дневна форма, с който се съгласихме, би дала възможност за едно по-качествено образование на децата. Съответно, разбира се, най-добре е това да е в училището. Ако това не е възможно да се случи, трябва да намерим начин това да се даде като възможност, затова от Министерството на образованието се мисли за тези дистанционни центрове, които така или иначе тяхната цел е да ги използват и при дистанционната форма на обучение, която се предоставя по Закон и в момента.
Как ще се учи в тези дистанционни центрове? Наистина предизвикателствата са големи, важно е да имаме яснота за това, важни са тези казуси, които Вие ги казвате. Те са притеснения и на директори, и на учители, и на родители. Това, което ме притеснява мен, сега чух от госпожа Костадинова, че децата няма да имат активен достъп в тези дистанционни центрове, което е притеснително. Това само с гледането не е активна форма на взаимодействие.
Друго, което е – в крайна сметка този виртуален достъп до класната стая, той няма да се реализира в голяма част от училищата за съжаление чисто технически. Това може и господин Стаматов да го потвърди. Така че ние трябва да намерим възможност за качествено взаимодействие между децата и учителите в ситуацията, в която се намираме. Това са притесненията на родителите и на учители и директори. Но пак казвам – трябва да видим тези дистанционни центрове как ще се случат. Това ме притеснява и мен и особено това, което каза сега госпожа Костадинова, че те няма да имат активен достъп до тези центрове.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин Стаматов и аз след това ще дам едно предложение.
Ако искате, господин Вълчев да чуем господин Стаматов и след това ще Ви дам думата.
ДИЯН СТАМАТОВ: Уважаема госпожо Дамянова, дами и господа народни представители! Госпожо Анастасова, благодаря, че определихте директорите разделени на известни и неизвестни. Не, те се делят на добри, можещи и неможещи!
Вие сте народен представител тъкмо като един много добър директор в близкото минало. Приемам Вашата подхвърлена ръка съвсем сериозно обаче. Ние сме в тази зала като гости и никой няма право да ни обижда.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Аз не съм обиждала директорите на можещи и неможещи. Аз казах „най-известни директори“, а можещи и неможещи го казвате Вие.
ДИЯН СТАМАТОВ: Уважаеми дами и господа, адмирации за първата сериозна промяна на Закона, който вече четири години върви в системата ни много добре според моите наблюдения и независимо от политическите прехвърляния това е един много сериозен период за атестация на неговата дейност. Другата адмирация е, че първата сериозна промяна е в две големи посоки, а именно преминаване към дистанционни елементи на обучение, както и да бъдат наречени. Тоест един съвременен Закон, който става и модерен, съобразно ситуацията, в която се намираме, независимо че сме поставени в тази ситуация заради COVID.
И второто, заради възможността най-малките, четиригодишните всъщност, в системата на средното образование с всички предизвикателства оттук нататък.
Съвсем конкретно обаче по този текст в конкретната ситуация, молбата ми към всички Вас е да го направите много прост. Много прост не като тъп, а прост като изпълнение и възможност за организация. И тук имаме абсолютно едно и също мислене с Вас. Защото днес е 3 септември, на 15-ти септември стартира учебната година, а дотогава тези промени надявам се да бъдат факт и тази малка група, както твърдим, 1500 – 2000 деца са точно толкова важни, колкото останалите 700 000.
Поради тази причина молбата ми и към Вас, госпожо Дамянова, и към останалите народни представители, и към господин Вълчев е: дайте възможност или на училището да приложи този вариант, както и да го формулирате, или в перспектива с отлагателен период за създаване на дистанционни центрове. Защото никой не може да гарантира, че на 30 август, когато тези центрове евентуално тръгнат, аз си ги представям нови няколко училища в страната, ние няма всички да бъдем отново в дистанционни елементи на обучение и тези деца да се върнат обратно или някъде да се лутат в системата. Затова дайте възможност да си останат в училищата, където са си, със създаване на необходимите елементи на регулация, както се изразихте Вие. От друга страна, малко по-късно да се създаде този център или тези центрове с всички възможни опции.
Не бива да забравяте и още едно нещо. В момента това се разглежда като нещо много елементарно да се създадат тези центрове. Ще Ви дам един най-елементарен пример: в ловешките училища вече са готови да бъдат дистанционни. Така ли бяха досега в дистанционната среда на обучение с всички негативи на уязвимите групи, които бяха? Не. Вие сам знаете като министър и Вие като народни представители как се разделихме на училища, които се справиха много добре в дистанционната среда, и онези, които разнасяха хартия насам и натам и създават проблем. Затова апелът ми е: наистина по-простичък текст за организиране на тези дейности, за да могат да бъдат включени всички онези деца, които родителите им желаят, без да има усложняване какви са тези желания. Дали бабата, дали майката, дали детето, или десет години интервал детето не е било в семейството си?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Всъщност ние няма как да не дадем причините в така внесения от нас с госпожа Захариева текст, защото примерно здравословните причини, доколкото разбирам е имало и среща в Министерството на здравеопазването, здравословните причини на детето и съответно на родител или член на семейството ще се доказват със съответния медицински документ. Това е, нека да го наречем, едната група хипотези – за детето и за член на семейството. Другата хипотеза е по съвсем друг ред. Тя е с разрешителен режим, за да избегнем лоши практики, от които биха се възползвали определени групи, нека така да го наречем, или определени хора. Този разрешителен режим ще стъпи на разрешителния режим, който вече имаме при самостоятелната форма на организация като, разбира се, може да се използва същата комисия, няма да прави РУО-то няколко комисии, но да се допълнят критериите в зависимост от спецификата на този вид обучение. Няма как обаче ние да не ги запишем в Закона, защото тогава няма как да се реализират. Но затова и аз казах да получите Вие като училища достатъчно свобода като организация как да го направите, защото аз смятам, че директорите и учителите наистина натрупахте много опит и съответно всеки може да го направи.
По въпроса обаче за тези случаи, в които ще се извършва обучението в друго училище, моето питане към юристите – аз вече го отправих към референта на нашата комисия госпожа Йорданова: имаме ли всъщност нужда от тази ал. 5, която господин министърът предложи при тези неясноти, които съществуват все още.
Ние сме казали, че в ал. 4: при обявена извънредна епидемична обстановка, когато присъственият образователен процес в училището не е преустановен, при наличие на необходимите технически и технологични средства, обучението в дневна, индивидуална или комбинирана форма от разстояние в електронна среда, може да се извършва за отделен ученик за повече от 30 учебни дни. Толкова! Не сме казали как, от кого, по какъв начин и така нататък. В противен случай, знам какво ще ми каже госпожа Семкова, че има нужда от тази ал. 5, но искам да се аргументирате.
Записвайки обаче един такъв текст, трябва Вие много ясно и просто да разпишете всички останали въпроси, които ние Ви зададохме и които, извинявайте, ама аз не мисля, че получихме много ясни отговори. Това трябва да се случи. Не знам на господин Стаматов стана ли му ясно всъщност какво ще се случва? От изказването му ми става ясно, че всъщност не му е станало ясно.
И тук вече ми идват опасенията. Защото аз като родител, на 15 септември, като видя, че не може училището на господин Стаматов да ми осигури това обучение, аз ще Ви питам: където е обучението от другото училище? И примерно, Вие ще ми кажете: да, ама доколкото разбирам аз там всъщност няма да участвам, то няма да се води такова обучение, аз просто ще гледам на компютъра какво се случва в това училище и някак си ще участвам. Тоест очакванията, които ние ще създадем към обществото, тук гледам чисто като реакция на обществото и сред хората, е, че това приемащо училище ще ми даде възможност за абсолютна равностойна алтернатива на обучение на тази, която ми се предлага в моето училище. Аз така разбирам тази ал. 5, която министърът предложи. Разбирате ли в какъв казус влизаме?
Заповядайте, госпожо Семкова.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Относно първия въпрос, дали е необходима изобщо разпоредбата, смятам, че е необходима, защото целият закон дефинитивно е изграден върху конструкцията, че обучението на ученика се извършва от училището, където то е записан. Това е причината на места ние да не казваме кой точно извършва обучението. Ученикът си има училище – това, в което той е записан, което означава, че изключенията трябва да бъдат изрично подадени, защото ако приемем хипотезата, че след като никъде не сме казали, че ученикът се обучава от училището, където той е записан, означава по принцип да приемем, че всеки ученик може да бъде обучаван от което училище си иска, независимо от това къде той е записан. Значи не бихме могли да приемем този принцип. Още повече си мисля, че дори ако минем през редакцията на текстовете на всяка една разпоредба, ще извадим множество примери, от които да е видно, че принципът е: ученикът се обучава от училището, в което той е записан.
Изключенията следва изрично да бъдат подадени в Закона и аз ще Ви посоча пример с едно такова изключение – това е обучението, което се извършва от центровете тогава, когато на учениците със специални потребности не може да им бъде осигурена необходимата среда. Имахме нужда от това изключение на законово ниво, именно, за да заобиколим установения принцип, че ученикът се обучава от училището, в което той е записан. В противен случай могат да възникнат различни тълкувания и в общата хипотеза може да има претенции – учениците да се обучават от което си искат училище, независимо от това къде е записан. Това е на първия въпрос.
Вторият въпрос – нямаше втори въпроси.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Захариева иска само нещо да Ви пита.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Аз разбирам много добре и съм съгласна с това, което казвате, донякъде има логика да го има в Закона като текст, на който да стъпите като правите подзаконовия акт в Наредбата, в Наредбата за приобщаващото предполагам, че ще бъде, или в отделен текст?
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Или за организацията.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Или в организацията? Добре.
Въпросът ми обаче, когато правихме действието и стъпките, и всичко, което ще се случи с едно дете на ресурсно подпомагане, което няма в училището, в което е записано ресурсен учител, ние в Закона записахме много конкретно всичко. И Вие стъпихте на точно тези неща от Закона в Наредбата за приобщаващо образование. Сега в момента, ако ние го запишем само, че децата ще имат възможност, аз самата още утре чакам обаждане от родител, който изчаква да мине нашето заседание, за да му кажа къде ще отиде, какво ще подаде като документ, в кое училище, къде ще е този център. Вие казахте преди малко, че документите ще ги издадат, обаче текущия контрол като е дневна формата ще го извършва центърът и ще го прехвърлят автоматично или по какъв начин? Много професионално и много детайлно влизам, но това са въпроси, които трябва да ги изясним, за да знаем какво правим като вкараме този текст.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Дали отговорът на този въпрос не се съдържа в принципната постановка, че обучението, което този център ще прави не е равностойно на образованието, което дава при базовото училище? Защото концепцията е това обучение да е компенсаторно, тоест то не се явява абсолютно равностойно на другото и това е причината ние да дефинираме какви са неговите елементи: дистанционен учебен час, обратна връзка. Тоест не бихме могли да твърдим, че този център може да издаде крайния документ за завършване – било на клас, било на етап. Това е временно обучение, то има компенсаторен характер, за разлика от обучението в центровете на децата със СОТ, което имаше нужда да бъде разписано, тъй като там, центърът извършваше цялостното обучение – целият клас, през цялата учебна година, тоест обучението беше равностойно на това, което по принцип се извършва от училище.
Хипотезата тук не е такава, тя е една изключителна хипотеза, по изключение се прилага. Презумпцията е да се прилага за кратък период от време. Дали ще е кратък или не – не зная, но ще бъде временно, това зависи от продължителността на извънредните обстоятелства. Идеята не е да е равностойно на образователния процес.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Извинявам се, но ако това нещо така го приемате, че в този център децата ще получат само една компенсираща подкрепа от общата донякъде, тоест няма да получат заместване на образованието, което имат в базовото училище, на което са ученици, ако това дете е VII клас и то се подготвя за изпити и ще се яви на изпит накрая, то ще има ли тази готовност? Каква е ползата накрая в крайна сметка за тези хора и тези деца, че те ще минат на тази дистанционна форма, ако те не получат базата знания и умения, които трябва да получат, няма да имат този текущ контрол в училището, в което…
Малко влизам в детайли, ама си мисля, че тези неща трябва да се изкоментират.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Вълчев отдавна иска думата.Сега ще му дам думата на него, после на останалите колеги.
Ясно е, че влязохме в работен дискусионен режим, често го правим на тази комисия. Разбира се, това не трябва да притеснява никого, но трябва да изясним тези текстове, защото според мен, ако казваме, че това обучение не е равностойно, то трябва да се запише в Закона, за да бъде много ясно и родителите да знаят това, избирайки този вариант. Тоест, те трябва да знаят какво ще очакват и какво ще получат в това приемащо училище. Това е мое мнение.
Господин Вълчев.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: В отговор на това по същия начин трябва да запишем, че и другите форми на обучение не са равностойни. Няма алтернатива, която е достатъчно равностойна на присъствената форма с целия учебен план, с пълното взаимодействие с учителя. Ние търсим компенсаторен пакет с възможности. Осъзнаваме, че част от училищата няма да могат да ги реализират. Ако този текст, който предлагаме, не се приеме, на нас ще ни бъде много по-лесно. По-трудно ще бъде на училищата. Тежестта пада върху нас, ние не сме заинтересовани да го предлагаме, просто търсим максималния компенсаторен пакет.
С тези въпроси, които госпожа Захариева зададе, това означава да отречем всички компенсаторни мерки. Иначе каква е алтернативата? Оставаме на нула. Трябваше да оставим миналата учебна година да се повтаря. Ние това правим – търсим компенсаторни алтернативни и смятаме, че когато специализираме 10, 15 или 20 училища в такива центрове, много по-пълноценна ще бъде компенсаторната алтернатива, отколкото когато всяко училище го прави. И това е смисълът на това, което предлагаме. Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Заповядайте, господин Велков.
ПЕТЪР ВЕЛКОВ: По тази линия аз подкрепям господин Вълчев и това е мнението но родителите. Наистина това нещо дава по-добра възможност за тези деца, защото те няма да се върнат в присъственото. Ако не се върнат в присъственото, каква е алтернативата в момента? За голяма част от тях тя е само индивидуална форма или самостоятелна форма. Нека си кажем честно: със сигурност при индивидуална и самостоятелна форма или при тази форма кое е по-доброто? Със сигурност тази форма ще има елемент на синхронност между учителя и учениците, което е най-добрата форма за подготовка на децата. Така че те със сигурност ще бъдат по-подготвени за изпит, за каквото ги очаква, но без тази форма ние ги оставяме извън системата и интеракцията с учителя.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Аз съм абсолютно съгласна, че това е форма. Въпросите, които задавам, са чисто практически как точно ще бъде организирано. Категорично не мога да се съглася обаче, че в индивидуалната и в другите форми няма ред, по който да се извършва пълното придобиване на знания и умения. В индивидуалната форма децата си имат индивидуален план, който се следи от учителите, от училището, изготвя се, има обучение. В самостоятелната форма се явяват на изпити, с които да валидират знанията си, тоест защитават база знания, които имаме.
И това се знае с ясното съзнание, когато ти кандидатстваш за тази форма. Затова не съм против, съгласна съм, че трябва да го има това нещо, неслучайно съм се подписала тук, но много искам да изчистим тези казуси, за да не създаваме напрежение в родителите и в колегите, които трябва да го изпълнят после. Защото аз като се прибера моите учители и колеги ще ме питат: сега това като го предложи и го гласува, искам да ми обясниш как ще го правя на практика.
Така че моля наистина да бъда правилно разбрана. Тук не става дума за противопоставяне на позиция, трябва да дадем тази възможност категорично на семействата, които я искат, но то трябва да бъде подплатено и със знание започвайки какво ще се случи с нашето дете.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Захариева, всъщност ние коментираме в момента текста, който предложи министър Вълчев.
Аз помолих госпожа Захариева да води, защото работих върху някаква редакция, така че текстът, който ще заложим в Закона, да не създава фалшивите очаквания в родителите, че те ще получат абсолютно равностойно образование на това, което те ще получат в своето училище, което примерно ще води дистанционни часове. Защото господин Стаматов например или заместникът на госпожа Анастасова в 125-то училище ще създаде организация, така че тези деца да получат обучение, което да е максимално равностойно на присъственото.
Първото нещо, което разбрахме, е, че всъщност няма да има интеракция, това е много важно. Иначе нямаме спор, че трябва да има възможности. Тук сме категорични за това – трябва да има такива и с това започнахме.
И затова преди да дам думата на госпожа Пеева, да Ви предложа една редакция на тази, която предложихте Вие, господин Вълчев. Примерно ал. 5 да звучи така:
„В случаите по ал. 4, т. 1-3,когато училището не може да осигури провеждането на дистанционни учебни часове….“
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Нямаме този текст.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Когато е готов ще дадем почивка, за да го оформим. Исках да проведем дискусията. „…възможности за обучение от разстояние в електронна среда за ученика, могат да се предоставят и от друго училище, определено от РУО.“
Тоест, не да казваме „обучението“, а да кажем „възможности за обучение“ могат да се предоставят. Защото това, за което ние през цялото време и Вие като го развихте като философия, означава не обучението в цялост, а възможности за обучение. Дали ще е само по раздел А, дали ще е раздел А и раздел Б, дали ще е с интеракция, дали ще е без интеракция, нека и тези центрове да имат възможност. Ами ако някой център – условно ги наричаме центрове – приемащото училище може да осигури интеракция, защо да не го прави?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Ние мислим, че това предложение е добре. Пълноценността и ефективността на тази алтернатива ще зависи не толкова от тази редакция, колкото от това колко ефективно ние ще го реализираме. Така е – ние нямаме готовност от 15 септември, и го казахме още в началото, да предложим тази алтернатива, но, от друга страна, трябва да положим усилия да създадем организация, да отговорим на въпросите, голяма част с подзаконовата нормативна уредба. Защото Законът не може да даде отговор на всички въпроси, но с подзаконовата, с допълнителни организационни правила се получават такива отговори. Да, ние трябва да го изкомуникираме с родителите, проведохме разговор с регионалните управления, започнахме организацията, идентифицирането на тези училища, но факт е, че не сме проговорили всички въпроси, колкото и да сме говорили. Това, което госпожа Костадинова каза ,аз съм на различно мнение, ние трябва да осигурим двустранност, двупосочност на взаимодействието и няма пречка да не го направим. Това е всъщност и по-доброто на тази алтернатива – да осигури такава двустранност.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Госпожа Пеева имаше някакви въпроси.
АСЯ ПЕЕВА: Моята концепция е следната. Приемаме, че цялото училище е в присъствена форма, а едно или пет деца от паралелка или училище трябва да мине в обучение от разстояние. Тогава училището, ако приемем, че за учениците от V до ХII клас обучението се извършва от много учители, тогава училището може да има възможност да предостави обучение по някои учебни предмети, а по някои може да не може да предостави.
В този смисъл можем да дадем възможност не нацяло да излезе в друго училище и в случаите, когато е необходимо да се извърши от друг учител, не може ли просто да стане, както имаме външни лектори към училищата, с лекторски часове? Защо е необходимо да записват в този център, или аз не съм разбрала правилно? Може би просто банка кадри, училища и учители, които имат желание да го извършат, след като това обучение е дистанционно, ученикът може да е в Пловдив, а учителя може дори да не е в същия град? Така или иначе то е дистанционно.
Мисълта ми е да се даде възможност, така както го формулира госпожа Дамянова в Закона и с едно подзаконово уточнение да се реализира по по-опростен начин, както се казва. Може би юристите….
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: След малко ще дам пет минути почивка, докато се напише текстът, който министър Вълчев прочете и съответно, който аз допълних, за да го видим вече разписан.
Министър Вълчев видях, че вдигна ръка, но ако искате и аз ще отговаря донякъде на госпожа Пеева. Никой не пречи на училището да осигури такова обучение. На първо място е училището. Училището, ако може да си позволи лекторски, допълнително плащане, имаме допълнителни средства, осигурени чрез КТД и така нататък, има програми. На първо място е училището! И аз пак казвам: аз съм сигурна, че голяма част от училищата ще се възползват от това. Пак казвам, още повече, че те получават не бих казала задължението, но ако условно едно дете утре си счупи крака и то отсъства 30 дни, реално погледнато ние казваме в основния текст, който внесе Министерски съвет, че това дете в рамките на 30 дни ще може да се обучава от неговото си училище по този начин. Просто сега премахваме тези 30 дни. Така че никой не лишава. На първо място е училището. Никой не казва, че задължително отива в центровете, макар, е пак казвам: има едни такива послания от някои началници на РУО, дано да са изчистени, за да няма така разнопосочно говорене.
Тук става въпрос вече тогава, когато нямаме възможност или примерно възможност за някои часове да се провеждат от въпросното базово училище, защото няма учители, или няма технологична възможност, или няма как да се създаде организация, да има някакъв наистина компенсаторен механизъм. И затова аз предложих да говорим за възможности за обучение, а не за обучение, защото наистина се създават едни погрешни впечатления, пък се оказва от това, което сега всички разисквахме и си разказахме, че вариантите всъщност са много, могат да бъдат много и все пак може да се случи така. Разбира се, най-добрият вариант е да имаме пълна възможност, но може да се случи така и да нямаме интеракция или там, както го наричаме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, давам пет минути почивка, за да може да се разпише текстът и след това да го обсъдим.

(Почивка.)

(След почивката.)

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, готови сме с предложението, което направи министър Вълчев за създаване на нова ал. 5 с корекцията, която добавих аз, така че да отговорим на всичките вариации, които евентуално ще се получат сега или напред във времето, да не поставяме ограничения и съответно с тези ограничения и текстове да създадем погрешни очаквания в хората, на които ще се наложи да направят евентуален избор, както и на директорите на училища, разбира се.
Приемате ли, министър Вълчев?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Да.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз ще го изчета, но нека да започнем, ако искате да започнем гласуване по Доклада, по реда на предложеният,.
Госпожо Анастасова, Вие още някакви коментари по тези текстове?
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Искам да кажа само едно изречение, че оценявам усилията за отразяване на всякакви желания към системата на образование в България и оценявам усилията да бъдат задоволени потребностите на всички деца, но дълбоко се съмнявам, че това, което сега се предлага, може да бъде организирано – говоря за цялата страна, говоря за различни видове училища, говоря за различни възможности, говоря за различни региони на страната, както се съмнявам, че няма да бъде прието еднозначно в училищата, защото ще има много, много неизяснени въпроси.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз споделям, госпожо Анастасова и госпожо Ненчева, като реплика това, което казвате донякъде, но затова ние в Закона не създаваме императивни разпоредби. Ако забелязвате и в ал. 4, която ние сме внесли с госпожа Захариева, и в ал. 5 имаме думичката „може“, а тук е „могат“, тоест може и да не могат. Като не могат, не може да се организира, започват да се търсят други алтернативи.
Иначе разчитаме на това, че Министерството в краткото време, разбира се, с което разполага, ще създаде една група, включително от директори на училища, които са от различни части на страната. Има достатъчно такива, които работят и биха поставили различните гледни точки, в зависимост от региона и децата, които са в това училище, за да се разработят, както каза и господин Стаматов, ясни правила, ясни указания и да няма след това някакви сътресения.
Госпожа Ненчева.
ВЕСКА НЕНЧЕВА: В дискусията, която се проведе, аз също си давам сметка, че всяка разумна алтернатива, която може да допринесе за доброто образование, подготовка и даже възпитание на децата ни, трябва да бъде подкрепена.
Давам си сметка, че в текста на Закона няма как да се отговори на този въпрос, но в мен възниква въпрос към господин министъра. Представям си я така: тази допълнителна услуга – това е допълнителна услуга, която ще бъде извършвана. Нали така? Тя се предлага. Още веднъж казвам – зная, че в текста на Закона няма как да се разпише, но чисто практически питам: кой, как и по какъв начин финансира тази услуга, тоест финансирането как ще върви? Обмислили ли сте и този въпрос?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Вълчев.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Да, ние ще трябва да допълним Наредбата за финансиране на институциите с разпоредби, които да уредят финансовите взаимоотношения между училището, където е записан ученикът, и училището, към което временно е дистанционният център. Правили сме изчисления, имаме идея как да го направим. Трябва и да го съгласуваме с директорите, разбира се, но във всички случаи ще трябва да се прехвърлят средства към тези училища, които го правят.
ВЕСКА НЕНЧЕВА: Трябва да се прехвърлят? Няма да са допълнителни, така ли?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Да, защото ще влезем в противоречие с чл. 282 или 283, няма как за едно дете да даваме два пъти.
ВЕСКА НЕНЧЕВА: Значи остават повече въпросите.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Захариева.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Едно уточнение. В крайна сметка, колеги, тук трябва всички да сме с ясното съзнание, че ние гледаме в момента едно изключение. Това ще бъдат много отделни случаи.
Причината, поради която се притесних, не да се притесня, а подписахме теста по този начин, е точно от тази гледна точка, защото аз при всичките въпроси, които имам по отношение на тези допълнителни изнесени центрове, начина, по който ще дадат, ако училището не може, продължавам да смятам, че много малко ще бъдат училищата, които няма да предоставят тази възможност, защото тук ще става дума наистина за изключения. Не говорим, че това е възможност, която отваря вратата и децата да не ходят на училище – в никакъв случай, категорично! Затова слагаме толкова много изисквания и затова вкарваме и комисията в РУО, която да гарантира това нещо. Все пак говорим за институции, директор на училище, РУО, екипи, които познават децата и дълбоко се съмнявам, или някои от тук присъстващите едва ли се съмнява в тяхната компетентност и възможност да го направят по този начин.
А за парите, ако детето наистина ползва другаде образователната услуга, няма как парите да не отиват там. Иначе не може да се плаща за едно дете в друго – парите следват ученика, то си е ясно, че ще бъде така.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Но не целия стандарт…
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Е, да, да – не целия, според ангажимента, който има, както е във всяка една друга форма, която имаме. Така че това не е проблем.
Смятам, че училищата могат да го организират. Да, ще има специфика, ще има места, в които ще бъде по-трудно. Точно тогава явно ще се наложи да направим тази взаимопомощ от център ли да го наречем, приемащо училище или колега, който ще се включи по начин, по който ще организират самите училища целия този процес. Но възможността трябва да я дадем, защото наистина има изключително важни обстоятелства и семейства, които имат нужда от тази възможност и ние трябва да го направим.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Пеева.
АСЯ ПЕЕВА: Подобна ситуация имаме например при проверката на изпитните работи на учениците в самостоятелна форма. Приемаме, че едно малко училище има един химик. Писмената работа се проверява от двама души. Тогава се кани химик от друго училище, заплаща му се за извършената работа. На този принцип го виждам да стане по-гъвкаво.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Въпрос на организация.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, предлагам Ви да преминем към гласуване.
Първо подлагам на гласуване предложението на народния представител Ирена Анастасова и група народни представители.
За – 6, против – няма, въздържали се – 13.
Комисията не подкрепя предложението.
Стигаме до предложението на госпожа Таня Петрова, което е в две части.
Госпожо Петрова, заповядайте.
ТАНЯ ПЕТРОВА: Господин министърът ме попари със съмненията си, че директорите на училищата ще вземат да обявяват извънредно положение. Тук добавям изрично текст: „когато поради извънредни обстоятелства присъственият образователен процес в училището е преустановен със заповед на министъра на образованието и науката…“ и така нататък.
Изрично да е казано, че само министърът може да прави това. Допълвам само това уточнение, за да излезем от съмненията, че някои директори ще злоупотребят с власт.
На втория ред, след „е преустановен“ добавям „със заповед на министъра на образованието и науката“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: „…както и в случаите по чл. 105, ал. 1, 3 и 5, след заповед на министъра на образованието и науката обучението на учениците…“
Гледаме текста на вносителя и казваме: в ал. 1 на вносителя се налагат следните корекции и да ги нанесем, за да стане ясно.
Госпожа Семкова.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Исках само да уточним нещо.
Образователния присъствен процес министърът на образованието няма правомощия да го преустановява. Той може да бъде преустановен или със заповед на здравните органи, каквато е хипотезата на чл. 105, ал. 5 от Закона, или той може да бъде преустановен поради фактически обстоятелства – да кажем спукала се е тръба в училището, някакви извънредни обстоятелства и фактически да е преустановен.
Ние нямаме нужда от формален административен акт, който да преустановява учебния процес. Хипотезата визира точно такива, като обобщава и случаите, когато е преустановен с акт на някакъв друг орган, така както и фактически е преустановен. А заповедта на министъра, която е визирана в текста на вносителя, има съвсем други последици. Тя трябва, когато е налице преустановеният присъствен процес, тази заповед има за последица, че слага началото на такова обучение от разстояние в дистанционна среда. Това са различни заповеди с различни последици.
Струва ми се, че няма да е докрай прецизно, ако след „преустановен“ добавим „със заповед на министъра“, защото имаме хипотези, в които имаме фактическо…
ТАНЯ ПЕТРОВА: Освен в текста на министъра да се изключат общините.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: В нашия текст да добавим изключението за празник на общината. Нали това искаме? Ето, добре.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Аз определено не разбрах точно какво се случва с този текст.
Имаме в момента в действащия чл. 105 вариант, в който кметът на общината издава заповед за преустановяване на учебни занятия във връзка с празника на общината или извънредни обстоятелства – счупил се покривът на училището, минала буря, бедствено положение, конкретно. И ние искаме в момента с промяната да дадем това на министъра ли? Какво искаме? Защото аз вече се обърках вече.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: С предложения текст щеше да означава това. Аз затова направих уточнението, че не е прецизно. Затова нашата идея беше да приемем само това уточнение – „с изключение на обявяването на ден на честване на празника на общината“, което в нашия текст да добавим след думите „по чл. 105, ал. 1, 3 и 5“ и тук да вмъкнем „с изключение на обявяването на ден за честване на празника на общината“. Това е нашето предложение. Това е една от хипотезите, която се обхваща в ал. 3 на чл. 105.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: В крайна сметка промяната ще доведе до това, че като обявим неучебен ден, министърът не може да издаде заповед да минат в електронна среда, а ако покривът падне, министърът ще издаде заповед, че като Ви е паднал покривът, Вие ще си учите в електронна среда. Разбрахме. В ал. 3 всъщност ще направим разграничение между двата случая.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Да, да, точно така. Алинея 3 съдържа две хипотези – ние едната я изключваме.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Госпожа Петрова съгласна ли е с тази редакция, която се предлага?
ТАНЯ ПЕТРОВА: Да.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Най-напред трябва да гласуваме предложението за редакция на текста, който има госпожа Таня Петрова, нали? Тя прави промяна в нейното предложение.
ТАНЯ ПЕТРОВА: Аз приемам изцяло това, което казва госпожа Семкова – да отделим случая на чл. 105, ал. 3.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Госпожо Семкова, ако може да го прочетете. Благодаря Ви.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: „Когато поради извънредни обстоятелства присъственият образователен процес в училището е преустановен, както и в случаите по чл. 105, ал. 1, 3 и 5, с изключение на обявяването на ден за честване на празника на общината…“ и текстът си върви натам както е по вносител.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: След заповед на министъра…
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: „…след заповед на министъра на образованието и науката, обучението на учениците, записани в дневна, вечерна, задочна, индивидуална и комбинирана форма на обучение и в дуална система на обучение, се осъществява доколкото и ако е възможно, от разстояние в електронна среда, чрез използване на средствата на информационните и комуникационни технологии.“
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодарим.
Това става всъщност редакция на предложението на госпожа Таня Петрова по ал. 1.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Който е съгласен с ал. 1 с редакцията по предложението на госпожа Таня Петрова, моля да гласува.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Редакцията е тази, която прочете госпожа Семкова. По принцип е предложението, което е направила госпожа Петрова по ал. 1.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Само ал. 1.
За – 18, против – няма, въздържал се – 1.
Не разбрах какво е становището на Министерството по ал. 2 на госпожа Петрова.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Тук предложението е да отпадне думата „синхронно“ доколкото разбираме, но тъй като търсим най-пълноценната алтернатива, според нас не е добре да отпада думата „синхронно“. (Реплика.) Там принципът беше друг. Тук само, ако е равностойна алтернатива или най-близка до равностойна.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Алинея 2 касае иновациите в така наречените иновативни училища.
Там, където махнахме „синхронно“ касае случаите на извънредна епидемична обстановка, тоест, когато учениците преминават в обучение от разстояние, в електронна среда, в извънредна обстановка. Тя не касае иновативните училища. Тук синхронното обучение е за иновативните училища. Това са две различни неща.
Да, онова беше друго. Онова беше за обучение от разстояние в електронна среда, когато имаме извънредна обстановка например.
Тоест не подкрепяте предложението на госпожа Петрова за редакция на ал. 2?
Подлагам на гласуване писменото предложение на госпожа Петрова за редакция на ал. 2.
За – няма, против – 6, въздържали се – 13.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване ал. 2 по вносител.
Гласуваме ги разделно. В момента гласуваме ал. 2.
За – 11, против – 6, въздържал се – 1.
Госпожо Йорданова, можем ли останалите да ги гласуваме анблок по принцип, след като гласуваме другите текстове, които сега ще гласуваме.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Сега трябва да гласуваме новата алинея.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Сега преминаваме към гласуване на предложението за нова ал. 4 на народните представители Милена Дамянова и Галя Захариева.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Сега подлагам на гласуване предложението за създаването на нова ал. 5, която ще изчета още веднъж за стенограмата.
„Създава се нова ал. 5:
„(5) В случаите по ал. 4, т. 1 – 3, когато училището не може да осигури провеждането на дистанционни учебни часове, възможности за обучение от разстояние в електронна среда могат да се предоставят от друго, определено от Регионалното управление на образованието училище, което предлага такова обучение или организира дистанционна форма на обучение.“
Може би „…могат да се предоставят от друго училище, определено от Регионалното управление на образованието, което предлага такова обучение или организира дистанционна форма на обучение.“ Просто е езиково по-издържано.
Който е „за“, моля да гласува новата ал. 5.
За – 17, против – няма, въздържали се – 2.
Предложението се приема.
Сега гласуваме текста на вносителя за алинеи 3, 4 и 5, които ще бъдат преномерирани в съответствие с приетите вече текстове.
За – 15, против – няма, въздържали се – 4.
Предложението се подкрепя.
Сега преминаваме към § 4.
Има ли изказвания по § 4? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 4.
За – 18, против – няма, въздържали се – няма.
Благодаря.
Преминаваме към § 5.
Има писмено предложение от госпожа Петрова, което е в ал. 3.
Госпожо Петрова, моля да представите само разликата.
ТАНЯ ПЕТРОВА: Преди малко гласувахме. Той е свързан със чл. 115. От госпожа Семкова. Може ли още веднъж, извинявайте? Той е абсолютно същият.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Вие предлагате ал. 3 да се коригира. Ще помоля госпожа Семкова да ме следи какво ще прочета.
„Когато, поради извънредни обстоятелства, присъственият образователен процес в училището е преустановен, както и в случаите по чл. 105, ал. 1, 3 и 5, с изключение на обявяването на ден на честване на празника на общината, след заповед на министъра на образованието и науката, подкрепата за личностно развитие на децата и учениците, в зависимост от спецификата си, се осъществява доколкото и ако е възможно от разстояние в електронна среда.“
Това е предложението.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Ако позволите само – не „ден на честване“, а „ден за честване“, защото такава е редакцията на чл. 105.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Приемаме по принцип предложението на госпожа Петрова с редакцията да е „ден за честване на общината“.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Сега подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за § 5.
За – 17, против – няма, въздържали се – няма.
Преминаваме напред.
Имаме предложение от народния представител Валентина Найденова и група народни представители. Този текст е за създаване на нов § 5а.
Заповядайте, госпожо Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Ще бъда изключително кратка. Той е кратко формулиран чл. 183. Предлагаме да се измени така:
„Чл. 183. Грижата за здравето на децата и учениците в детските градини и училищата в предучилищното и училищното образование да се осъществява по реда на Закона за здравето.“
Какви са мотивите?
Първо, поводът да направим това предложение е започване на предучилищното образование от 4-годишните, от което веднага възниква въпросът: ние като здравеопазване готови ли сме да защитим здравето на тези малки деца? Ще кажете: да, това го правят и детските градини. Децата имат различно анатомофизиологично, различна структура и носят своите особености – както неврологични, така и психични.
Вие започнахте в началото да дискутирате различните новости, които предстои да въведете, но ние нямаме отговор за много от тези въпроси, които поставихте. Ето защо аз смятам, че ние не сме готови все още. Вие вървите напред, но ние като здравеопазване не сме готови да осигурим гърба, за да може спокойно преподавателите, педагозите да си вършат работата. Не че те няма да сътрудничат за здравето, както и Законът изисква това, но да сътрудничат на медицинския работник в защита на здравето на децата. Основната тежест остава точно на медицинските лица, които се намират в здравните кабинети в детските градини, ясли и в училищата. Казвам яслите, тъй като стандартите за ранно детско развитие, за което сте разработили и което е в една съвместна наредба между министъра на образованието и министъра на здравеопазването, мисля, че тя също би трябвало по някакъв начин да бъде актуализирана, съгласно Вашите намерения за 4-годишните.
Има много работа, да не говоря за осъвременяване на много неща. Знаете и самия Закон за здравето, го осъвременяваме в залата непрекъснато. Би трябвало, от една страна, да си сътрудничим като медицински лица, от друга страна, Вие като преподаватели, за да може да се открие рано… Все повече децата ще трябва да бъдат не в семейството, а в детската градина. Рано ние да откриваме заболяванията при тях и отклоненията от тяхното развитие. Тези отклонения ще ги открие както педагогът, така ще ги открие и медицинското лице, но нашите медицински лица не са обучени в тази посока. Има много да се работи. Ето защо аз считам, че давайки това преформулиране на чл. 183, нищо че имаме една стара формулировка, много преди това, преди да осъвременяваме Закона за здравето, даваме възможност да си изпипаме като здравни работници и този закон, за да Ви осигурим спокойна работа.
Съвсем добронамерено е, съвсем общо е написано. Мисля, че трябва да бъде подкрепено. Ако Вие подкрепите, аз няма да взимам дори отношение в залата, тъй като считам, че това се разбира от само себе си.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Найденова.
Изказвания, колеги?
Да чуем становище от Министерството.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Ние се опитваме да анализираме каква би била разликата чисто юридически между двата текста – сегашния и този, който се предлага.
Фактът, че в момента медицинското обслужване в училищата е регламентирано в Закона за здравето. Има първична уредба.
Факт е, че в нашата система няма специални разпоредби – в нашата нормативна уредба – нормативната уредба на системата на предучилищното и училищното образование. В този смисъл, това е една правилна от юридическа гледна точка редакция. Сещам се за едно изключение. Ако погледнем сегашната разпоредба на чл. 183 и функциите на образователната система, тя се грижи за здравето не само като осигурява медицинско обслужване, но и като създава нагласи и възпитава здравословен начин на живот. Нещо, което го няма в предложената разпоредба. Ние ще се ограничим само до това да кажем, че системата на образованието осигурява медицинско обслужване.
Отделно по-напред имаме държавен образователен стандарт за гражданското, здравното, интеркултурното и така нататък образование. Част от ключовите компетентности са уменията за подкрепа на устойчиво развитие и за здравословен начин на живот. Тоест имаме двойствена функция тук на грижата за здравето и рискуваме да пропуснем тази втора част.
Иначе, че е в съответствие със Закона за здравето, няма съмнение, както и че човек като ходи на училище спазва Закона за движение по пътищата, но това не сме го писали, че счетоводителят спазва Законът за счетоводството, не сме го писали.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин Министър.
Други изказвания?
Заповядайте.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Аз не виждам тук текста на действащия в момента чл. 183. Никъде го няма.
Това, което четох, когато прочетох Доклада, не е пред мен действащият текст на чл. 183, но разликата е, че в текста на госпожа Найденова се казва, говоря по спомен, че грижата за здравето на децата и учениците в детските градини и училищата… Действащият текст е: „Грижата за здравето се осигурява, чрез гарантиране на достъп до медицинско обслужване и програми за здравно образование и за здравословен начин на живот.“
Искате да кажете, господин Министър, че тук, тъй като ги няма програмите за здравно образование и здравословен начин на живот, текстът на госпожа Найденова е по-ограничаващ? Така ли?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: На първо четене.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Текстът касае само отношението на училището като институция по отношение опазване живота и здравето на децата.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Казвам, че не постигаме нищо допълнително, но го стесняваме, защото така или иначе осигуряваме това обслужване в съответствие със Закона за здравето.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Госпожо Стоянова.
ВЕНКА СТОЯНОВА: Колеги, Законът за здравето е основният закон в здравеопазването и касае както бременните, така и малките деца – и в училище, и в градини, и всички граждани, и работници, и защита от вредни въздействия на околната среда, и здравния контрол на всички обекти. Той касае абсолютно всичко в държавата. И не знам защо е необходимо да вписваме, че се осъществява по реда на Закона за здравето, когато това наистина е така, като всичко останало при нас, да не ги изреждам пак, е свързано със Закона за здравето – и води, и природни ресурси, абсолютно всичко. Няма смисъл да конкретизираме.
А наистина в училищата се работи по здравни програми, образователно-здравни – има и часове, има и дейност, която е на медицинските работници там, на училищните сестри, защото лекари вече нямаме. Така че няма смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
Колеги, има ли други изказвания, или да преминаваме към гласуване?
Който е „за” предложението на народния представител Валентина Найденова и група народни представители, моля да гласува.
За – 7, против – няма, въздържали се – 12.
Продължаваме с § 6.
Имаме писмени предложения от народния представител Ирена Анастасова и група народни представители.
Писмено предложение от народния представител Анна Славова и група народни представители.
Предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители.
Предложение на народния представител Милена Дамянова и група народни представители.
Предложение на народния представител Милен Михов и група народни представители.
Това са писмените предложения, които са постъпили..
Кой ще представи предложението по § 6 от колегата Ирена Анастасова, или първо на колегата Анна Славова, или Вие ще представите и двете?
Заповядайте, госпожо Славова.
АННА СЛАВОВА: Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Ще бъда кратка.
Първото предложение в § 6 касае поемането на таксите, което първоначално беше предложено – поемането на таксите за задължително предучилищно образование да бъде абсолютно за всички родители без делене на техния социален статус. Виждам в последващите предложения и на госпожа Дамянова, че сте приели тази позиция. Единствената разлика, на която все пак ние продължаваме да държим, е средствата да бъдат от държавния бюджет, тъй като във Вашето предложение видях, че сте ги прехвърлили към бюджетите на местното самоуправление.
Така че нашето предложение е: след като се прави образованието задължително от 4-годишна възраст, таксите да бъдат поети за всички деца, а не само за социално слабите.
В § 6 също така предлагаме да има компенсация за децата, за които няма места в общинските и държавните детски градини. Знаете, че това е проблем в определени градове – да, не е в цяла България, но така или иначе, при положение че с този закон ние правим задължително посещението на детска градина, трябва да създадем и съответните условия за родителите да могат да намират вариант, в случай че за тях няма определени места. Затова нашето предложение е, да се поема, да се осигури компенсация в размер на средномесечната издръжка и тя да бъде отделяна от държавния бюджет и превеждана на първостепенните разпоредители с бюджетни средства. Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря Ви.
Предложението на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители – заповядайте, господин Мехмед.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Благодаря.
Уважаеми колеги, както си спомняте, преди първо гласуване и на заседанието на Комисията, и в пленарната зала аз казах предварително, че ние ще внесем такова предложение по Закона за безплатни детски градини. Дискусията при първо четене беше достатъчно ползотворна и тогава припомних, че това предложение всъщност не е ново, защото миналата година преди приемането на Закона за държавния бюджет, ние имахме такова идентично предложение. Сигурно тогава ставаше въпрос основно за финансов ресурс и, разбира се, това предложение беше отхвърлено. А и нашата логика беше да влезе в Закона за държавния бюджет, защото преди всичко ставаше въпрос за повече финансови средства.
Ако обаче говорим за реална държавна политика в сферата на образованието и ако говорим за интеграционна мярка ние споменахме, че по-добре отношението на държавата към всички деца да е еднакво. Не само, заради това че 4-годишните влизат, и не само, заради това че се обмисля идеята за задължителен обхват на всички деца, но истинският приоритет на държавата, ако е образование, може би трябва да бъде приоритет и трябва да срещне разбиране от всички народни представители – да направим нещо добро, нещо голямо. Защото от години говорим за децата и за образованието, а винаги прехвърляме отговорността до голяма степен и върху общините, както и според възможностите на родителите, а след това се обвиняваме къде учителите, къде родителите и започваме да определяме децата къде по етнос, кои имали възможност или по социален статус.
Това предложение на Министерството, което беше да подпомагане повече в социалната сфера за родители, които нямат такава възможност и са в по-лошо социално благосъстояние, може би наистина трябва да се трансформира и да приложим тази сериозна държавна политика и всички детски градини наистина да бъдат безплатни. Идеята не е дали конкретният член ще бъде този, дали текстът ще бъде този, но е по-важно да се обединим можем ли към настоящия момент да направим тази сериозна реформа без да се оправдаваме с финансови средства, защото, както се оказва и непрекъснато това нещо се повтаря в последния мандат, когато говорим за образование, че то е приоритет, че ние увеличаваме учителските заплати. Трябва да приемем обаче, че образованието не е само учителска заплата и не е едностранна само за учители, а да бъдем в помощ и на родители и да обхванем всички деца. Тоест да търсим възможности, да намерим немалко финансов ресурс и държавата да поеме всички такси на децата.
Можем да продължим много в този смисъл, аз мисля, че идеята е ясна, че предложението е ясно и ще чакаме подкрепа и в пленарната зала. Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря Ви.
Предложението на народните представители Милена Дамянова и група.
Заповядайте, госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, аз ще представя и двете предложения. Разбира се, колегата – защото и едното, и другото са предложения, които сме направили заедно с колегите от „Обединени патриоти”.
Първото предложение касае подпомагането – и това е разлика с Вашето предложение, госпожо Славова, подпомагане на заплащането на дължими от родителите такси за дейностите по хранене на децата в задължително предучилищно образование извън финансираното от държавата, като, разбира се, след това сме направили изменения в ал. 9 и ал. 10, като казваме, че държавата подпомага заплащането на такси, които се дължат от родителите за дейности по хранене на децата в задължителното предучилищно образование. Тук искам да направя и една корекция – моля, колегите експерти да следят какво казвам. Корекция в ал. 9, която сме внесли, наш е пропускът: „дейностите по хранене на децата в задължителното предучилищно образование, осъществявано в държавните и общинските детски градини и училища”. Такава е философията, на всички ни става ясно, но тук имаме пропуск – в ал. 9.
Изменението на ал. 9: „Държавата подпомага заплащането на такси, дължими от родителите за дейностите по хранене на децата в задължителното предучилищно образование, осъществявано в държавните и общинските детски градини и училища извън финансираното от държавата”. Добавяме „общински детски градини и училища”, защото такава е философията, но тук е пропуснато и това означава, че ще подпомагаме храненето и в частните детски градини така, както е записано, а надолу пък е развита по друг начин философията на предложението.
Тук казваме, че тези такси могат да бъдат поети пълно или частично, като средствата, които предоставя държавата, идеята е да се предоставят по бюджетите на общините, защото всяка една община има такава програма, политика. И в момента го има например в Столична община има различни групи, чиито такси се поемат. Идеята ни е тези средства да се дадат, защото в крайна сметка ние заявихме това и на първото четене на Законопроекта, че смятаме, че таксите за детските градини са изключителен приоритет на местните власти, наистина трябва да ги оставим те да развиват своя политика по отношение на задължителното предучилищно образование. Ние даваме възможност съответно те да определят групите и критериите, по които да бъдат освободени напълно или частично децата от заплащане на такива такси, като, разбира се, сме дали едно условие, че минимум 50% от средствата, които се предоставят от държавата, всъщност трябва да бъдат за пълно освобождаване на таксите.
Поне 50% от средствата, които е предоставила държавата на общината, трябва да бъдат използвани за пълно освобождаване от заплащането на такси. Ако искате, и доцент Михов да се изкаже също по това предложение, след това ще преминем към следващото.
МИЛЕН МИХОВ: Благодаря Ви, госпожо Дамянова.
Уважаеми колеги, мисля, че съществува общо съгласие, че отговорностите на държавата за таксите, нека така оперативно да го кажем, в задължителния етап на обучение в детските градини трябва да бъде пълно. Въпросът е как да се реализира това? Ясно е, че в момента в страната имаме различни, да го наречем пак оперативни политики на общините в тази посока. Имаме и различни проблеми. В София проблемите са едни, те са много ясни, много плакатно, много публично представени. В по-големите градове те не са така остри, а в други общини имаме други реалности. Не мога да цитирам точно числото, но има доста общини, които със собствени средства са постигнали това – безплатна детска градина. И е много трудно да подходим с едни универсален подход, или по-точно трябва да намерим един работещ универсален подход, който да постави относителна, казвам, справедливост в тази държавна подкрепа, реализация на тази държавна отговорност спрямо децата в тази пъстрота на проблеми и режим.
Ето защо ние доста добронамерено търсехме такъв и смятахме, че, гарантирайки една добра финансова помощ, да го кажем така, от държавата към общините и задължавайки общините да водят реална политика в тази посока, ние ще дадем възможност за постигане на най-възможния към момента справедлив начин да се подкрепи всяко семейство, всяко българско дете.
Аз лично си давам сметка, че това не е най-идеалният начин към момента, но мисля, че това е първата и практически реална подкрепа на общините за реализиране на тази цел – задължителна и безплатна детска градина.
Подчертавам – тук всички сме запознати с проблемите на детските градини, че на практика тук става дума единствено и само за издръжката на храната на децата в задължителна форма на обучение и не касае другите елементи от обучението на децата в детските градини.
Аз мисля, че това ще бъде реална подкрепа към общините, а гражданите – вярвам в тяхната активност, вярвам в техния интерес –мисля, че те ще бъдат гаранция, че ще се осъществи общественият контрол върху разумното, правилно и справедливо изразходване на тези средства и да си кажем: няма да се допусне компенсиране на някои други общински разходи с тази държавна подкрепа. Апелирам да се обединим около този текст. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на доцент Михов.
Ако ми позволите само да добавя няколко неща.
Това предложение го изготвихме заедно с представители на Столична община, като най-голямата община в България. Получихме, видели сте сигурно на сайта качено становището на Сдружението на общините. Съжалявам, че те днес не присъстват на заседанието, макар че предварително бяха заявили, но както знаете, заради заповедта за спазването на противоепидемични мерки е да сме по-малко в залата изискването към всички гости беше за присъствие на един представител от организация. В последния момент те решиха, че няма да участва нито един от тях.
Идеята ни за замяна на първоначалното предложение, което създаде известни напрежения, а именно за поемане на таксите само на деца, чиито семейства получават помощи, дискриминира всички останали родители, които така или иначе плащат данъци, от които данъци пък имаме средства или се получават средства точно за такива политики. Лично ние смятаме, че това наистина не е честно и трябва да се създадат условия за подкрепа на всички родители, разбира се, по различни критерии. Още повече че аз ще кажа, че като народен представител от София например по така представения първоначално текст всъщност много малка част от децата щяха да се възползват от това предложение – може би между 3 и 5% изчислявахме горе-долу с доцент Чобанов от Столична община, което наистина дискриминира в голяма степен големите общини. Затова сме се опитали да създадем един по-справедлив механизъм, така че всички деца в България да имат такива възможности във всяка една община. Разбира се, да има и възможност за подкрепа, разбира се, пак по критерии, но не само на такива родители, които получават така или иначе семейни помощи и друга подкрепа по социалните закони. Това е за това предложение.
Сега ще премина към следващото ни предложение, което също сме внесли с колегите от „Обединени патриоти“. Това предложение касае изплащането на компенсации или ваучери на тези родители, чиито деца не са приети в детски градини. Имаме политическата воля това предложение, това искане да се реализира по няколко причини. Ние от ГЕРБ и колегите от „Обединени патриоти“ винаги сме защитавали тезата, че всяко едно семейство, всяко едно дете трябва да получи максимални възможности за своето образование и грижи. В случая, въпреки че държавата инвестира изключително много средства, както и общините за строеж на нови детски градини, ни е ясно, че това е малко по-бавен процес, а децата си растат – тук гледам към родителите, които присъстват днес на нашето заседание. Смятаме, че те трябва да бъдат подкрепени. Пак казвам, това не изключва другия процес на строеж и непрекъснат стремеж за строеж на детски градини и съответно стремеж за осигуряване на места.
Това, което ние сме предложили, касае децата, които са в извън задължителна предучилищна възраст. Защо? Защото за всички деца, които са в задължителна предучилищна възраст, общината е предоставила такова място. Имаме след това в текстовете, които сме внесли, уточнението, че примерно държавата трябва да представи равностойно място. Тук ще дам пример: ако да речем аз живея в „Красно село“, но общината ми предоставя място в „Кремиковци“ – условно казвам, това не се счита за равностойно място.
Разбира се, даваме си сметка, че текстовете, които сме представили, са твърде рамкови, каквито текстове са предложили и колегите от БСП. Съзнаваме, че има много детайли, които трябва да бъдат уточнени. Идеята ни като вносители, със сигурност юристите тук ще кажат, че има нужда и от други добавки, но ние считаме, че нямаме готовност за тези допълнителни детайли. Затова сме дали и сме препратили към създаването на наредба на Министерския съвет, в която да бъдат описани условията и реда за предоставяне и изплащане на средствата за компенсации с ясното съзнание – и аз дори тук ще кажа, че ще положим като Комисия, дори да инициираме първата среща със заинтересованите страни, в които да участват и представители на общините, и представители на Министерството на труда и социалната политика, и представители на социалните партньори, и представители на родителите, представители на детските градини, така че да разработим съвместно работещи текстове, които да не създават излишна административна тежест както за родителите, така и за общините, така и за системата или за съответната институция. Да, имаме много въпроси, на които да си отговаряме, но затова казвам: ние не бягаме от отговорност като народни представители, готови сме да организираме първата такава среща със заинтересованите лица тук, в Народното събрание, да участваме в следващите срещи и правим уговорката, че ако се налагат допълнителни уточнения и текстове, които да бъдат записани на законово ниво и се обединим около тях и вече сме сигурни, че няма да предизвикват някакви сътресения, ние ще внесем тези текстове. Има такива възможности – било като отделен законопроект, било като Преходни и заключителни разпоредби на Законопроекта за държавния бюджет, защото това е финансовата част.
Идеята е наистина да разработим работещи решения, които да не създават противоречия и да могат да отговорят на всички въпроси, като тук, разбира се, ще направя една корекция в нашето предложение, тъй като работихме върху доста варианти, признавам, и тук се е получило едно неразбиране по отношение на новата ал. 12, т. 2. Тя трябва да приключи до: „...не е предложена от общината по местоживеене на детето друго равностойно място в общинска детска градина или училище“. Тоест да отпадне „или предложеното е отказано от родителя“, защото тук ставаше въпрос за такова място, което е предложено, но не е равностойно. Общо взето това създава само двусмислие и съвсем друг случай, съвсем друг казус. Идеята, която сме имали в първоначалния вид, е тази – тогава, когато мястото не е равностойно. То е ясно, че когато не е равностойно, влизаме в хипотезата родителят съответно да получи тези средства. Пак казвам, тук има много условия за това дали да бъдат действителни разходите, които се заплащат, как съответно те ще контролират, кой ще ги изплаща, но се надявам съвместно, заедно да разпишем тези важни детайли. Пак казвам, ако се наложи, ние ще включим допълнителни текстове в Закона.
Само ако ми позволите, първо, да дам думата за изказване на министър Вълчев и след това ще дам думата и на Вас. (Реплики.)
Или първо на родителите? Добре.
Колеги, имате ли изказвания?
Госпожа Славова.
АННА СЛАВОВА: Аз съм съгласна, госпожо Дамянова, че наистина тази формулировка за действително извършените разходи ще ни създаде доста проблеми впоследствие, но Вие преценявате като вносители.
Моето предложение е за една чисто редакционна поправка. В ал. 13 месечният размер на средствата по ал. 12 за едно дете за всяка година се определя със заповед на министъра на образованието и науката, която се публикува на интернет страницата на МОН и Вие сте записали: „...не може да надвишава средния месечен размер“. Да, слагате таван, но никъде не слагате минимум. В заповедта на министъра може да се каже, че ще изплащаме пет лева примерно.
Затова моето предложение за редакционна поправка е да бъде както беше и нашето първоначално предложение: „...и е равен на средния месечен размер на средствата от държавния бюджет за издръжка на дете“. Казваме, че подпомагането е равно на средния месечен размер и вече в ал. 14 става ясно, че ще се изплаща на родителя в зависимост от извършените от него разходи, но да имаме все пак някаква сигурност за минимум. Ако искате, предложете Вие вариант за минимум, но така или иначе слагайки само максимум на помощта, без никакъв минимум, това може да се превърне като разни други закони, които сме приемали, и после никой не може да се възползва от тях, стават смешни суми.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Сега ще дам думата на родителите, след това ще дам думата на министър Вълчев.
Заповядайте.
ВЕСЕЛКА ПЕТРОВА: Благодаря.
Нямам конкретния текст пред мен, но го прочетох. Коментарите са няколко. Първият е моята молба и призив, а пък следейки коментарите в социалните мрежи, тъй като излезе информация, че е внесено такова предложение, е да се покриват всъщност разходите, или да се компенсират разходите на родителите не само за предучилищното образование, но и за целия етап от три години, защото това все пак е Закон за предучилищното и училищното образование, не касае детските градини, но ако може и за детските градини, за целия този период.
Какви са аргументите в тази посока? Самият министър Вълчев каза в началото на заседанието, че редица изследвания показват, че децата постигат различни образователни резултати, в зависимост от това дали те са прекарали една, две или три години в системата на, нека да я нарека, ранно детско образование и грижа.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да уточним – Вие за таксите ли говорите, или за компенсацията?
ВЕСЕЛКА ПЕТРОВА: За компенсациите говоря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ние сме предложили от тригодишна възраст, то е така.
ВЕСЕЛКА ПЕТРОВА: Това е първата точка.
Втората точка, мисля, че прочетох току-що в предложението: „ако общината не предложи равностойно“. Моето предложение е да бъде определено какво значи равностойно и това да е: „място в съседен административен район на града“. Защото за мен равностойно е едно, за общината, която ще е заинтересована да ми откаже, може да е друго. Моето предложение е да бъде дефинирано какво значи равностойно.
Третото нещо, което мисля, че видях, е: за равностойно се счита място за почасова организация. Тук бих възразила. Поправете ме, ако греша, но за разлика от други европейски държави, структурата на заетост в България е различна. Почасовата организация и възможностите за почасова заетост на родителите са изключително ограничени, което ще рече, че на практика това е много лесен начин за заобикаляне на общината или на държавата да плаща тези компенсации. Равностойното място трябва да е целодневна форма на организация освен близостта до мястото на живеене.
За размера напълно подкрепям госпожа Славова в това, което каза. Бих насърчила тези от Вас, които имат някакви съмнения, като бих дала практики от други държави. Факт е, че не само в България има недостиг на места в яслите и градините. Но това, което правят, съгласно Доклада на Европейската комисия, много от държавите в Европа в последните пет години, е да реформират системите си, да разширят достъпа до ранно детско образование и грижа и да финансират там, където този достъп не е осигурен.
Съгласно Доклада на Европейската комисия добри примери можем да вземем от Словения, Испания, Великобритания, Литва, Португалия, Финландия. Това са все държави, в които се финансира част или целия разход на родителя за ползването на алтернативна грижа – най-често частни детски градини и не само.
Друг пример са Швеция и Дания, в които общините са задължени в 4-месечен срок от подаването на заявлението на родителя да осигурят място. В случай че те не изпълнят това свое задължение в срок общините биват финансово санкционирани, тоест законът предвижда и финансова санкция там, където имаме недобросъвестно отношение на общината, защото тя накърнява интересите както на децата, така и на родителите.
Тук нека да изброя няколко ползи, които са многобройни за приемането на такова предложение.
И последната редакционна поправка или предложение за поправка, ако позволите, да бъде поставен срок, защото това е една възможност, която без срок за приемане на този подзаконов нормативен акт може да остане добро пожелание. Добра законодателна практика е когато се предвижда издаването на подзаконов нормативен акт да бъде определен срок, в който той трябва да бъде издаден.
Започнах да говоря за ползите. Ползите са: осигуряване на равен достъп на децата до системата на ранно детско образование и равен старт, защото те са лишени в момента от такъв.
Безопасни условия на развитие и възпитание и безопасни условия на труд за самите възпитатели.
Намаляване на случаите, в които един член от семейството, най-често това е майката, отпада от пазара на труда и съответно нейните шансове за кариерно развитие значително намаляват.
Изсветляване на бизнеса на някои частни детски градини и ясли, което би довело до приходи в държавния бюджет.
Намаляване на социалното напрежение, защото то регулярно бива подклаждано от постоянно променящите се критерии за прием, някои от тях нерядко обявявани за дискриминационни от Върховния административен съд.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, за ползите няма нужда, след като сме го внесли значи за ползите всички сме убедени.
ВЕСЕЛКА ПЕТРОВА: Това са моите предложения за редакционни промени, които ще осигуряват по-голяма сигурност, че предложеното и написаното ще бъде осъществено на практика.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Аз само ще направя един кратък коментар по Вашите предложения. Разбира се, по финансовата част ще помоля и министър Вълчев да ги коментира. Съгласна съм с Вас за почасовата организация – абсолютно е коректна бележката. Сега целодневна и полудневна организация, ако сте кандидатствали за целодневна организация, равностойно място означава целодневна организация. Ако сте кандидатствали да полудневна организация, тогава равностойно място е полудневна организация, разбирате ли? А не Вие да сте кандидатствали за целодневна, а съответно да Ви се представи полудневна. Това сме имали предвид под равностойно място. Разбира се, това ще бъде уточнено и в подзаконовите актове, но това е необходимо, иначе за почасовата организация съм съгласна, макар че тук е същото. За почасовата организация е по същия начин, ако Вие сте кандидатствали за почасова организация, а общината може да Ви предложи такова място, което е равностойно, тогава какво правим. Разбира ли?
ВЕСЕЛКА ПЕТРОВА: Съгласявам се с Вас, при условие че равностойно бъде дефинирано.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Точно така.
Тъй като Вие изпратихте предложението и по имейл, видях, че сте го изпратили на всички колеги за административния район, смятаме, че това към момента е неработещо решение и ще Ви дам пример с моя район. Аз живея в район „Красно село“, както знаете, един изключително голям район, който се простира от бул. „Тодор Каблешков“ до Министерството на земеделието. И ще дам пример с училищата, където имаме пак едно такова райониране. Аз живея да речем в квартал „Бъкстон“ и моето училище по район е 142-ро, но аз живея в блока, който е да речем на самия бул. „Тодор Каблешков“ и за мен по-близкото училище е 2-ро училище. Ако заключим и останем в административния район на мен, дори и да има примерно място във 2-ро училище или образно казано 2-ра детска градина, това няма да ми се предостави. Между другото, господин Чобанов тук разказа за още много такива случаи, включително и в центъра. Така че административният район не е работещ, говорихме си с него, затова че може би трябва да се направи карта, мисля, че Варна имат такава вече разработена карта донякъде, с райони около самите училища и детски градини. Това вече наистина няма как да се регулира на законово равнище и затова ние сме записали равностойно, разбира се, след това трябва да се уточнят всички тези неща. Това е като корекция.
Вие казахте за срока. Срок има, но той е отзад в Преходни и заключителни разпоредби. Мисля, че това, което изговорихме с министър Вълчев, е, разбира се, че средствата ще бъдат заложени в бюджета за следващата година, той ще ме поправи, ако греша, което е нормално, но ние реално погледнато сме дали тримесечен срок за разработване на тази наредба, за да можем да се включим вече с всички детайли от следващата бюджетна година, тоест от 1 януари Вие да можете да получавате средствата, които сме заложили с всичките условности и по всички критерии, които се надявам заедно да определим.
Заповядайте.
БОРИС ЦВЕТКОВ: Представлявам Дискусионния клуб за социална местна политика – организация, която от 11 години, ако не се лъжа 2009 г., сигнализира за проблема с недостига на места в общинските детски ясли и градини в София и други няколко големи града.
Първо, по отношение на предложенията за таксите, тоест за освобождаване от такси. Лично аз подкрепям тези предложения, които освобождават всички деца от общинските детския ясли и градини от такси. Защото при демографски спад и при желание в многото политически сили в целия политически елит да се борим с този проблем това също ще е една мярка, която ще допринесе за решаването му. Тук има и директори на детски градини, познавам поне госпожа Харбалиева, е ясно, че самите детски градини влагат немалък ресурс в администрирането на тези такси – отделен касиер, това е доста сериозна натовареност. Представете си една градина с триста деца да събира почти всекидневно таксите на родителите, за да прецени кой е с половин такса, кой е с друга.
Според мен е излишно и натоварваме административно детските градини, а не се събира толкова голям ресурс. И Столична община и Министерството могат да видят сумата и за какво става въпрос – дали си заслужава този административен тормоз.
Второто нещо, по-важните предложения касаят предложенията за изплащане на временни месечни компенсации. Тук трябва да припомня, че те са от 2012 г. внесени в Столичния общински съвет и от 2013 г. внесени в Народното събрание. Те предвиждаха изплащане на временни месечни компенсации в размер на средствата, които получават приетите деца, на всички неприети не по тяхна вина деца, от общините. Тогава беше получило малка подкрепа това предложение, от различни политически сили, но тогава госпожа Дамянова и нейните колеги от ГЕРБ, за съжаление, не подкрепи това предложение, и то не стане факт. (Реплики.)
Не, не, за компенсации беше – на мен, Кадиев и на Гьоков, беше предложението и беше отхвърлено. (Реплики.) Не, не, то влезе в сила, за друго предложение говорим, нашето предложение, но сега да не влизаме в спор, при всички положения е хубаво, че след… Не, за съжаление, първо, този проблем не се реши след поредното първо есенно класиране в София – 9299 деца, останаха извън детските ясли и градини. Кандидатствалите в яслена възраст половината, фактически близо една втора от децата, които са кандидатствали останаха навън.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Сега яслите тук не ги коментираме. Съсредоточете се във времето, което Ви дадох..
БОРИС ЦВЕТКОВ: Предложението касаеше всички. Радостно е, че се променя позицията и вече има политическо решение на управляващите партии да се приеме, като аз това приемам като първа стъпка в правилната посока, но тук вече възникват въпросите, които постави и другият родител за това какви са гаранциите, че тази добра стъпка може да стане работеща и да има ефект от нея.
Първо, за обхвата. Ние всички, които настояваме, между другото, на 14 септември ще има пореден протест тук наблизо от родителите на неприети деца, и настояваме тези компенсации да са за всички деца – не само за 3-годишните, за което пак Ви поздравявам, че е добра стъпка, за яслена група.
МИЛЕН МИХОВ: Този закон не касае тях.
БОРИС ЦВЕТКОВ: Не, не още една минута и ще приключа.
Второ, подкрепям предложението на госпожа Славова да се конкретизира не „в размер на до еди-колко си“, а „в размер на“ – там да се коригира членът.
След това за срока за три месеца. Представете си обърната пирамида. Родителите, които по някаква причина администрацията не е направила равностойно отношение да бъде прието тяхното дете и сега от 1 септември след няколко класирания не са приети, ще изчакат трите месеца Министерството да си направи наредбата и на Коледните празници ще ни обявят вече, която те ще трябва да спазват вече родителите на деца, за да отговарят на тези условия. Според мен, тук също разбирам обясненията на госпожа Дамянова, коректно ги направи защо е наложило да е с наредба и да са тези 3 месеца, тоест да се даде възможност да се свърши работа, нали? От друга страна, преценете следното: в тези страни, в които другият родител каза, няма такива изисквания за такива документи. Така формулирано, разбирам доброто желание, но формулирано да се поемат в размер на действително извършените разходи за отглеждане и обучение на деца под думата „отглеждане“ и „действително извършени разходи“ всеки един родител може да докаже, че сметката и за ток на семейството, в което живее, и за сметката за вода, и за хляба, който купува в хлебарницата и безалкохолното или минералната вода, също са директен разход за отглеждане на дете. Тоест представяте ли си каква административност ще има? Каквото и да се напише в наредбата, хората,част от родителите са юристи и ще си гонят правата, знаете за дискриминация и така нататък, без да искаме, въпреки че имате добро желание, ще се влезе в страшен филм.
Затова, имайки опита на повече страни, че се слага тази такса в размер на средното, което е тази компенсация, според мен тази формулировка няма да е работеща ще бъде критикувана, осмята, оборена, оспорена от доброжелатели и недоброжелатели. Има тук директори на градини, има проблем да се провери даден ТЕЛК дали е истински, защото знаете, че зависи от друга институция, има забавяне на срокове заради коронавируса и така нататък. Тоест, за да направим нещо добро, да не си правим допълнителна административна тежест на администрацията и поредно разочарование в политическите решения от хората, че сме искали да направим нещо, а не сме го направили.
И последното, за срока, понеже споменах, ако може Министерството в по-стегнати срокове да подготви тази наредба. Първо, ако отпаднат тези видове разходи, въобще отпада този срок, защото, когато компенсацията е ясна в наредбата горе-долу няма какво да се уточнява друго, освен размера ѝ, а той може да бъде изчислен по нормален начин от счетоводството. Ако примерно все пак държите и приемете да има такава наредба, апелът ми е – и това мисля, че беше казано и от другия изказващ се – да е по-кратък срокът, разбира се, позволяващ максимално кратък позволяващ законът и други нормативни, примерно месец, два, за да могат и родителите да имат месец, два да научат какви документи трябва да събират и да предават, отчитат и така нататък после от 1 януари, а не да им се каже на Коледа: от 1 януари си събирайте бележките за еди-какво си, за да получите компенсациите.
И само още един последен аспект – за гаранциите, че няма да има злоупотреби, предлагам там, където Вие коригирате изречението „не е предложено от общината по местоживеене на детето друго“ да отпадне „равностойно място“, а „друго място на територията на квартала или района“. Въпреки Вашите аргументи, това е моето предложение. Ако се остане така – равностойно място, аз твърдя, имаме 9 детски градини в район „Искър“ едно с едно няма равностойно. Нито едно! Да 36-то ОДЗ, а в случая сега ДГ – детска градина, аз твърдя, че мястото не е равностойно с мястото в 96-та детска градина, която е на 200 м от нея, ами не е равностойно. Ако не е обявено какво точно имаме предвид под равностойно, не е конкретизирано, ще има проблеми.
И последното нещо. Спорен е въпросът, защото се предлага във Вашето предложение компенсациите да са от държавния бюджет. Ние тогава предлагахме с Кадиев и с Гьоков да са от общинските бюджети, за да стимулираме общините да решат този нерешен досега проблем. Това касае Столична община и други големи и богати общини, не касае малките
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви. Аз мисля, че…
БОРИС ЦВЕТКОВ: Момент, свършвам. В момента, в който натоварим държавата тя да осигури парите, демотивираме Столична община да реши този проблем по-бързо. Но това е Ваше предложение. Щом приемате, ние ще го спазим, това ще е натоварване на Министерството и облекчение за Столична община.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Първо, ще кажа – яслите. Яслите не са в този закон. Яслите не са уредени в Закона за предучилищното и училищното образование. Те са към Министерството на здравеопазването.
Второ, това е много далечна стъпка. Но така или иначе…
БОРИС ЦВЕТКОВ: Ще стане близка, ако искаме да има деца.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ами, както смятате, че стане близка, нали? Пак казвам, това не е Законът, който трябва да уреди. Хайде да не политизираме. Досега не политизирахме. Мисля, че трябва да продължим да работим конструктивно, ако искаме да имаме ефект. Ако искаме да нямаме ефект, политизираме дебата и много лесно ще приключим въпроса, господин Цветков. Знам каква е Вашата теза. Пак ще Ви помоля да не политизирате въпроса.
По отношение на това, откъде да са средствата? Ама ние тук говорим за държавните средства. И тези средства, които отпускаме, затова сме написали „за отглеждане и за обучение“, защото, коментирайки с колегите финансисти от Министерството, става въпрос за изплащане на стандарта, който държавата дава за едно дете. Този закон урежда това, другото не е предмет на този закон.
Държавата със стандарта, който изплаща в момента за едно дете, поема разходите за персонал – педагогически и непедагогически. Затова съществуват думите „отглеждане“ и „обучение“, като след това вече в подзаконовия акт, разбира се, тези разходни документи, за които говорите, ще бъдат много ясно разписани, но така или иначе е казано за какво. Държавата по този закон изплаща разходи за това – за обучение и за отглеждане.
По отношение на срока на наредбата. Първо, нито ние, нито Вие казваме откъде ще вземем тези пари. Аз не обичам такива текстове. Имаме разговорите, че това ще се случи със Закона за държавни бюджет от 1 януари. Така че затова сме дали този тримесечен срок, давайки си ясна сметка – затова казах с участието на родители, социални партньори, и така нататък, че ни трябват до три месеца. Срокът е до три месеца. Ако се справим за два месеца или за един месец, толкова по-добре, но наистина е въпрос да се изчистят всички детайли, за да имаме работещи решения и за да не се получат практики, които след това няма да помогнат на абсолютно никого. Така че това ни е била идеята.
Пак казвам, ние доста разсъждавахме върху това какво място трябва да предложи? Защото това, което Вие предлагате, влизаме в другата хипотеза, която пък беше другото притеснение: ами аз ще Ви предложа полудневна организация, след като казвате само квартала. Аз ще Ви предложа в квартала полудневна, нищо, че Вие си кандидатствате за целодневна.
Затова говорим за равностойно, което включва вече няколко критерия, които… (Реплики.) Да, но те ще се прецизират в подзаконовия акт и ще се включат всички неща, защото ние тук не можем в Закона, нито Вие имате… Имате ли готовност, колеги от БСП, Вие да ги разпишете всички тези детайли ето сега? От предложението, което сте внесли, аз не виждам такава готовност да разпишете тези детайли. Разбирате ли? Ако имахте готовност, Вие щяхте да го направите.
Друго нещо, което трябва да си помислим, Вие казахте: „Даваме ги безрезервно тези пари“. Ама това не е социален закон, това е образователен закон. В социалните закони се дават помощи, макар че и там имаме някакви условия все пак, те не са безрезервни. Тук ние даваме пари за конкретно нещо, и то е обучение и отглеждане.
Добре, аз ще Ви дам на Вас примерно 2000 лв., или там колко е стандартът, и Вие може да си ги похарчите за каквото пожелаете. А ние какво искаме? С това започнах, ако сте ме слушали, нашата цел е – и винаги е била такава на ГЕРБ, да предоставим възможности за образование на децата. За образование! А не с тези пари Вие да отидете да си купите примерно алкохол, образно казано. Или идеята е тези деца да отидат примерно дали ще си запишете детето в кооператив, дали ще си го запишете в центъра, аз имам познати, чийто деца посещават например такива центрове, но въпросът е детето да получи някакво образование. (Реплики.)
Да, отглеждане и обучение означава за персонала. Ако думата „отглеждане“… (Реплика.) Пряко свързани. Имаме пряко… (Реплика: „Издръжка.“) То не е и издръжка. И колегите от Министерството ще кажат, но затова ги питахме какво точно покрива „средствата от държавния бюджет“. Така че това е с няколко думи.
Доцент Михов, желаете ли да добавите нещо.
МИЛЕН МИХОВ: Така повдигнатият въпрос, че общините трябва да се справят с този проблем, звучи относително справедливо, че най-богатите общини в България би трябвало да се ангажират по-сериозно, но в дадения случай тук говорим за една държавна политика. Аз мисля, това че в София и най-големите общини имат най-остри проблеми в тази посока, то държавата трябва да се ангажира за бързото решаване на тези проблеми и в този смисъл не приемам този аргумент.
Другите неща, които тук бяха изказани от родителските организации, имат доста оперативен, доста, така да кажа, елемент на детайли, но ние затова сме предвидили – това госпожа Дамянова го каза, че условията и редът за осъществяването на това нещо ще трябва да бъде извършено от Министерството на образованието, където е най-голямата експертност по тези въпроси. Те имат най-пълна информация и в един оперативен ред – тук наистина говорим за месеци, да бъде осъществена тази регламентация.
Защото, Вие знаете, примерно Вашите проблеми в квартала, в района на София, в Пловдив, във Варна, на други места, други са реалностите, не ги знаем, но те са длъжни да ги знаят. И аз се надявам, че Министерството ще си свърши работата, така щото тези разпоредби действително да станат действащи в максимално близък срок.
Тук казвам моето мнение и на „Обединени патриоти“, но то е общо с колегите от ГЕРБ, че тези законодателни промени не са отбиване на номера. Те изразяват нашето реално желание и реални усилия колкото се може по-бързо да бъдат подпомогнати българските граждани, независимо къде живеят, независимо какви доходи имат по най-справедливия в тези условия начин.
Така че аз очаквам министърът да вземе отношение по тези въпроси и се надявам, че те ще бъдат в положителната посока. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Само да Ви допълня, или по-скоро да Ви коригирам, доцент Михов, че не е Министерството, аз предложих общо да работим по тази наредба, а не да прехвърляме ангажимента към Министерството, с участието и на общини, и на други институции, които биха имали евентуално отношение, на родителските организации, тоест да го направим заедно. Защото ние наистина не бягаме от отговорност. Пак казвам – съзнаваме много ясно, че текстовете, които сме внесли не са съвършени, имат нужда от доуточняване, но с тях целта ни е да покажем ясно политическата воля това да се случи, като, разбира се, доуточнявам, че ако е необходимо, ще добавим и други текстове в Закона в момента, в който сме разработили детайлите, за да знаем какво всъщност още трябва да допишем. Тоест това е рамката.
Госпожа Анастасова и след това министър Вълчев.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Само едно изречение. Съгласна съм, че тази подзаконова нормативна уредба трябва да се разработи с любезната покана на госпожа Дамянова и тук, и от Министерството, но си мисля, че не може да участва само, дори само Министерството на образованието, а това не го чух. Защото някак ми се струва, че за пореден път се товари Министерството на образованието с неща, които в значителна степен касаят Социалното министерство. Вярно, че ние сме най-организираната и най-дисциплинирана система в страната, който каквото ще да ми говори, изключвам военизираните, говоря за останалите, но пък това не може да бъде основание ние да се товарим и да вършим работата на всички останали.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Затова, госпожо Анастасова, като реплика само, сме написали, че това е наредба на Министерския съвет. Да, това предполага включването и на експерти от Министерството на финансите, и на образованието, и на МТСП, защото, в същото време в МТСП имаме например Програма „Родители в заетост“, която подкрепя такива родители, чийто деца не са приети в детска градина и се предоставят едни възможности, въпросът е да не се например дублират средствата, които ще получи едно семейство, защото ще стане двойно финансиране може би. Така че затова сме предложили наредбата да е на Министерския съвет.
Сега давам думата на министър Вълчев.
Ако искате да започнем по внесените предложения подред, за да вървим по Доклада на Закона.
Заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Две са всъщност предложенията – едното е компенсиране на родители, чийто деца не са приети в държавни и общински детски градини и второто е подпомагането на таксите.
По отношение на компенсирането ние трябва да си отговорим на въпроса: какво искаме? Социална помощ ли да дадем, обща подоходна подкрепа или да насърчим включването в алтернативни форми, включително и да подпомогнем обучението в частна детска градина? В единия случай имаме социална помощ, в другия случай имаме подпомагане на достъпа до образование в други институции, в алтернативни форми. Целта на нашия закон е второто – няма съмнение.
Безусловните социални помощи, в това число и семейни помощи, доведоха до демотивация за образование в част от групите. Ако регламентираме такава подкрепа, много вероятно е част от родителите да решат, че предпочитат да си вземат средствата, отколкото да си изпращат децата в каквото и да е обучение – ще намерят начин да излъжат системата, ще сменят адресната регистрация и така нататък.
Целта на нашата система е да ги включим във форми на педагогическо взаимодействие – и това трябва да бъде целта. Няма как. Целта ни не е да заместим образование със социална помощ. В този смисъл няма как да бъде въз основа на компенсиране на разходите, няма как да има твърда помощ, при условие че има и компенсиране на разходите. Двете взаимно си противоречат, защото може да няма такива разходи. Ако е самостоятелна форма на обучение, определено няма да има разходи, които да бъдат в този размер. Много се надяваме един такъв текст наистина да стимулира, макар и временно, защото още повече се надяваме системата на публичното, общинското образование да осигури достатъчно места, макар и временно да стимулира такива алтернативни форми.
Най-вероятно, и това, което беше направено от подзаконовата нормативна уредба на Министерството на регионалното развитие, Министерството на здравеопазването – Наредбата за физическата среда, която сигурно ще утвърдя през следващата седмица, да има по-облекчени нормативи в най-големите градове, където има недостиг заради недостига на терени, в това число да се правят на партерни етажи. Посетих няколко детски градини, които са на партерни етажи и мога да кажа, че са абсолютно функционални, отговарят на условията, макар и спалните да не са отделни помещения. Това сме го водили като разговори. Една голяма част от площта отива в това да бъде за спални и да се ползват два или три часа през деня. Тоест може да се разрасне този сегмент. Ние искаме да увеличим предлагането на места, а не да създадем стимули една част от родителите да лъжат системата. В този смисъл категорично подкрепяме предложението, което са внесли народните представители Милена Дамянова, Милен Михов и така нататък.
Една бележка – няма как да не запишем в Преходните разпоредби, че тези текстове трябва да влязат в сила от 1 януари. Ако не го запишем, правото възниква веднага, нищо че има тримесечен отлагателен срок за наредбата. Това не е отлагателен срок, а всъщност това е срок, в който трябва да се изготви подзаконовият нормативен акт, но трябва да отложим и правото, защото в противен случай то възниква веднага и ние трябва да го дадем, без да сме конкретизирали условията за това.
По отношение на подпомагане и заплащането на такси…
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: За да завършим с тези текстове. Тъй като колегите от БСП имаха едно предложение: в ал. 13 на нашето предложение думите „не може да надвишава средния месечен размер на средствата от държавния бюджет“ да бъде „равен“.
Какво е становището Ви?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Аз вече казах, че няма как да е равен, при положение че е на принципа на компенсиране на разходите. Ако няма разходи, това означава да минем на варианта „социална помощ“, тоест финансиране на всякакви други разходи, в това число, както казахте, и за алкохол.
Това е при социалните помощи. Те са под формата на обща подоходна подкрепа, без да се гарантира, че разходите ще отидат за благосъстоянието на детето в общия случай. Това е разликата между разходите за образование. Те са част от функциите на държавата и на общините да предоставят публични услуги, докато социалните помощи са част от функциите на държавата, част от преразпределителната роля на държавата да подпомага подоходно едни граждани и ние трябва да решим кои от двата вида разходи са – дали са разходи за образование или са социална помощ.
По отношение на подпомагането на заплащането на такси, разбира се, че е най-добре цялата услуга да бъде безплатна. Това в най-голяма степен ще стимулира достъпа. В чл. 101 от Закона за държавния бюджет, където са гласувани тези средства, ние сме предложили механизъм, изчислен в съответствие със сумата, която можем да си позволим.
Тук искам да обърна внимание, че държавата и общините заплащат над 90% от разходите за предучилищно образование. Това, което заплащат родителите, е средно 7%. Всички стандарти, разделени на едно дете – стандартът за група, стандартът за институция, стандартът за дете в група, са около 3700, отделно са закуските, учебните помагала – тук говоря при задължителна предучилищна възраст. Основният разход е разходът за персонал – педагогически и непедагогически, и по този начин действително много са увеличени средствата за предучилищно образование в последните години. Транспортът заплаща допълнително. Заплаща допълнително държавата и веществената издръжка за предучилищна възраст. Тоест, след гласуването на тази разпоредба, общините – тези, които започнат да прилагат мярката „Задължителен обхват на четири години“, трябва да намалят таксите. Те ще получат допълнително по 300 лв. на дете.
За съжаление, за 5- и 6-годишните 90% от общините не са го направили. Таксите, включително и в София, са еднакви за 5- и 6-годишните и за 3- и 4-годишните, от друга страна, въпреки че по наше изчисление трябва да има 30 лв. разлика. В този смисъл аз имам основание да бъда скептичен към Вашето предложение, да не вярвам на общините, че те ще направят политика, която да бъде ориентирана към намаляването на таксите.
Какъв е другият критерий, по който общините ще направят намаляване на таксите, ако не е социалният критерий? Това, което ние предложихме, е да се стъпи на праговете в Закона за семейните помощи за деца – 450 лв., което ще направи администрирането много по-лесно. Сега общините ще трябва да правят собствен алтернативен механизъм за администриране и затова са изразили отрицателно становище.
Аз съм съгласен с предложението поне 50% да бъдат за пълно облекчаване на таксите. Не приемам бележката, че нашето предложение е дискриминативно. По същия начин сега прехвърляме отговорността за дискриминацията на общините. Ако нашето е дискриминативно, това, което ще направят общините, също е дискриминативно и цялата социална система е дискриминативна. Все пак това са средства, които ние даваме, за подпомагане на равния достъп. Ние имаме най-ниските такси като процент от доходите в сравнение с всички европейски страни. Това може да го видите.
Като процент от доходите говоря, а не само номинално, и като процент от доходите. Шведският и датският министър ми се похвалиха, че са намалили таксите до 150, съответно 100 евро и това е направило силно достъпна системата на предучилищното образование.
При нас таксите са едва 7%, пак Ви казвам, от общия размер на средствата, които плащат родителите. Те са минимални и предполагат и минимална ангажираност. Може да се спори дали трябва да бъде абсолютно безплатно образованието. Впрочем, за задължителна възраст ние нямаме такси за ползване. Обърнете внимание, че това са единствено и само такси за храна и общините не следва да събират такси за ползване, тъй като са получили средства за веществена издръжка.
Дайте да видим сега едно дете има ли разходи за храна в безплатното училищно образование и заплаща ли ги частично? Заплаща ги чрез купоните. Дайте да видим едно дете има ли разходи за храна, ако стои вкъщи, тоест не ходи на детска градина? Има разходи за храна. В този смисъл принципът на задължителност и безплатност, които вървят заедно, са гарантирани при тези законови разпоредби. Това не означава, че още не трябва да подпомагаме, но не приемам аргумента, че не е осигурен принципът на безплатност.
Близо 40 – 50% ще могат да бъдат намалени разходите, които плащат родителите, ако останат тези стойности. Разбира се, има и следващи бюджети, винаги може да се направят следващи крачки и този процент на поемане да се увеличи. Към тях прибавяме и близо 17 – 18% от децата, чийто такси са поети по проекта „Активно приобщаване“. Това са децата с най-ниски доходи.
Подкрепям по принцип предложението, което е направено от народните представители Милена Дамянова, Милен Михов и така нататък, но, пак казвам, ние си запазваме скептицизма, че общините ще направят политика за облекчаване на достъпа, защото те в момента не са я направили. Общините искат да им се предоставят парите, но не и да носят отговорността. Така разбрах аз тяхната позиция. Съжалявам, че ги няма тук. И да бяха тук щях да кажа същите думи. И въпросът е: ние искаме ли да облекчаваме достъпа или искаме да прехвърлим отговорността на общините?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Всъщност то е въпрос на контрол какво правят общините, така че когато има контрол нещата ще се случват.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Не мога аз да контролирам разликата между А и Б след като и А и Б се определят със Закона за местните данъци и такси, където изцяло решенията се вземат от общините, тоест не мога да контролирам разликата. Ако има кажа сега, че трябва да декларират намаление с 30 лв. на дете, те ще намалят таксите тази година, догодина ще ги увеличат поради други причини, тоест ще си намалят дофинансирането, което правят – това ще направят общините. По този начин тези пари няма да отидат за образование, ще отидат за други функции.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, само че ние имаме кой извършва контрола по Закона за предучилищното и училищното образование, защото това са текстовете, които записваме в нашия закон. Ние в нашия закон за предучилищното и училищното образование сме записали, че министърът контролира изпълнението му, и сме записали, че не по-малко от 50 на сто от средствата по ал. 9 трябва да се използват за това – за пълно или за частично. Така че тази разпоредба можете да я контролирате.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Точно така – само в тази част можем да контролираме, но в другата, при условие че те определят местните данъци и такси много лесно ще ги намалят едната година, а другата ще ги увеличат.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Господин Вълчев, аз до известна степен съм съгласен с Вас по отношение на общините и кметовете, но казах и искам още веднъж да го подчертая – считам, че гражданите при тази регламентация от страна на държавата, при този финансов ангажимент от страна на държавния бюджет ясно ще осъзнаят своите интереси и кой носи отговорност техните интереси да бъдат защитени. Така нареченото гражданско общество може да изиграе в този случай ролята на един коректив, защото общината е най-близката власт до хората. Иначе това, че кметовете и администрацията може да прехвърлят едни средства в други – това е опасност, това е риск, но когато съществуват тези законови норми, когато обществото е информирано, когато хората знаят какво дава общината, когато знаят, че половината от тези средства трябва задължително да бъдат насочени в посока безплатни детски градини, аз мисля, че се стеснява възможността да се лавира. Знам, че този спор е много теоретичен, но когато информацията достига до хората тя се превръща в материална сила, ако перифразирам класика Маркс.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Аз пък казвам, че подкрепям предложението. Просто си запазвам скептицизма към общините. По това, което каза господин Цветков, впрочем също подкрепям това, че трябва да имат стимул общините да изграждат места, а не да се компенсират. Това може да се направи с последващи разпоредби – примерно намалението на тези средства да остава като капиталов трансфер за общините, примерно казвам, което също ще ги стимулира да строят повече детски градини. Но няма как да е за сметка на общинските бюджети, защото не могат да поемат този разход. Нито могат в кратък период да построят детски градини. Да, да бъдат наказани, но когато те наказват заради невъзможност…
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте..
ВЕСЕЛКА ПЕТРОВА: Последно включване от мен, то всъщност е въпрос. Виждам в ал. 13 и 14 три суми. Първата е действително направеният разход от родителите. Втората е месечният размер, определен от министъра на образованието. И трета е средномесечният размер на средствата от държавния бюджет за издръжка на дете. Този въпрос е към министъра и към вносителя по-скоро, по какви критерии министърът ще определя размера? И не е ли по-удачна редакция, доколкото не знам дали министърът и неговата заповед, която при това не се публикува в „Държавен вестник“, а се обявява на интернет страница и има някои правни спорове по отношение на правното значение и ефект на такива заповеди, но това е една отделна тема… Тоест доколкото месечният размер може да варира и в различните общини за детските градини е различен, каква е полезната стойност месечният размер да се определя от Вас, а да не се впише редакция, че компенсация при финансовата подкрепа е равна на действително извършените разходи за отглеждане и обучение на дете за всеки месец, но не повече от средния месечен размер на средствата от държавния бюджет за издръжка на дете? Да формулирам въпроса: по какви критерии министърът ще определя тази сума и по какво тя би се различавала от средния месечен размер на средствата от държавния бюджет за издръжка на дете?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тъй като това са текстовете, по които работихме и с колегите от Дирекция „Финанси“ на Министерството, аз ще направя своите разсъждения.
Със Закона за държавния бюджет ние всяка година определяме и приемаме единните разходи и стандарти, които се полагат на дете за съответната група – трета, четвърта, пета, шеста и така нататък, тоест общата сума се определя със Закона за държавния бюджет. Това не са някакви пари, които ще си измисли министърът. Той обаче със заповед вече разпределя месечната сума. Разбирате ли? Няма как в Закона ние да определим месечната сума. Законът за държавния бюджет казва: за едно дете на три години държавата дава 2000 лв. Примерно говоря.
ВЕСЕЛКА ПЕТРОВА: А това не е ли ясно? Няма да фиксираме сума, а просто е достатъчен текста, тоест съчетанието на ал. 13 и 14 и текста да добие следното съдържание. Ще започна оттам, тоест компенсират се средствата,действително извършените разходи за отглеждане и обучение за всеки месец, но не повече от средния месечен размер на средствата от държавния бюджет за издръжка на дете и така нататък.
РЕПЛИКА: То е същото.
ВЕСЕЛКА ПЕТРОВА: Не, не е същото, защото в ал. 13 всъщност е предвидена една допълнителна заповед на министъра на образованието и наука, който да определя месечния размер. Тоест ние имаме три суми към момента, които да трябва да намерим как се съотнасят една към друга и по какви критерии всъщност министърът на образованието ще определи месечния размер на средствата, които ще се възстановят.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Славова.
АННА СЛАВОВА: Всъщност на нас не ни е ясно и това коментираме. При положение, госпожа Дамянова, че казахте, че стандартът се определя с държавния бюджет, той е за година, нали така, какво определяме средномесечно? Какво ще определяте Вие, господин Министър, със заповед?
МИЛЕН МИХОВ: Месечният размер.
АННА СЛАВОВА: Всеки месец? Веднъж годишно, но това не е ясно от текст. Ние затова тук се объркахме. Тоест веднъж годишно той определя колко е средномесечният. (Реплики.)
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Вълчев
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Това е с цел да се даде информация на тези, които са заинтересовани, защото ако вземете в момента решението за разходните стандарти, или пълното му наименование Вие най-вероятно ням да го направи Дима Коцева, ако отвори таблиците на Ексел, защото само тя разполага с пълната информация, а пък трябва да се даде една яснота в началото на годината. Тази заповед има повече информационна стойност – предварително да се изчислят всички стандарти. Имате стандарт за група, стандарт за институция. Има едни институции с по-малко деца, други с повече. В единия случай трябва да разделиш на повече, в другия на по-малко и така нататък, за всяка община е различно. И това нещо най-вероятно не можете да го направите сами. Тоест това е смисълът на тази заповед.
Отделно от това сигурно ще имаме и по ниски стойности при различни форми.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте.
АННА СЛАВОВА: Редакционно, защото така както е записано в ал. 13, излиза, че месечният размер на средствата по ал. 12, тоест компенсациите се определят със заповедта на министъра, а всъщност заповедта на министъра определя средномесечния размер, а месечният размер на средствата по ал. 12 не могат да го надвишават.
Тоест ако мога да се опитам да го формулирам: „Средният месечен размер на средствата от държавния бюджет за издръжка на дете в предучилищното образование в общинските и държавни детски градини и училища за съответната календарна година се определя със заповед на министъра на образованието и науката. Месечният размер на средствата по ал. 12 не могат да надвишават тази стойност“, или тази сума, или нещо от този сорт.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Къде е проблемът?
АННА СЛАВОВА: Проблемът е, че ал. 13 казва: „Месечният размер на средствата по ал. 12“ – тоест държавата предоставя средства на родителите…
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: И всяка година в началото на годината се определя.
АННА СЛАВОВА: Държавата предоставя средства на родителите – ал. 12. И след това пишем: „Месечният размер на тези средства по ал. 12 за едно дете всяка година се определя със заповед на министъра“. Разбирате ли? Тоест Вие ще определяте тези средства, които да се изплащат на родителите.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Въз основа на разходните стандарти.
АННА СЛАВОВА: Да, ама в заповедта Вие ще трябва да определяте средствата на родителите, които всъщност няма да са определени, защото ще е реално извършените разходи.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Славова,Вие предлагате следното нещо: „Средният месечен размер на средствата от държавния бюджет за издръжката на дете в предучилищното образование в общинските и държавните детски градини и училища за съответната календарна година се определят със заповед на министъра на образованието и науката“.
АННА СЛАВОВА: Която се публикува на интернет страницата на Министерството.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Това така ли е?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Да.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: След това казваме, че месечният размер на средствата по ал. 13 за едно за всяка година не може да надвишава средния месечен размер на средствата в държавния бюджет.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Ако сумите са различни това значи ли, че според региони и училища всяка заповед трябва да бъде различна? Няма да бъде обща заповед ли за цяла България?
АННА СЛАВОВА: Не. Той затова се казва средномесечен.
ЕРОЛ МЕХМЕД: В момента само се оплитаме. Нищо друго не правим.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Има ли нужда от корекция?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Ние, които ще го прилагаме, го разбираме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тоест Вие смятате, че ал. 13 е коректна.
АННА СЛАВОВА: Само че ние не сме сигурни дали следващият министър ще го разбира като Вас, пък Закона се пише така, че да го разбират всички правилно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добре, мога ли да предложа едно решение: да приемем текста така, както е гласуван в момента, като дадем възможност на Министерството до сряда, когато ще гледаме Законопроекта в залата да го обмислят, за да не направим някоя глупост сега.
АННА СЛАВОВА: Добре.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: След това ще направим редакцията в залата и ще представим коректния текст, ако има някакви разлики, съответно да го коригираме. Ако сте съгласни, колеги, да помислят и те по това, което казахте и Вие. Ако се налага да си го обясним в сряда на самото заседание.
АННА СЛАВОВА: Добре. Съгласни сме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добре, защото ми се струва, че и ние малко сме изморени и колегите – също. По тези текстове те разсъждаваха и в понеделник, и във вторник, без да знаем каква евентуално би могла да бъде другата гледна точка. В зависимост от Вашите аргументи съответно те да го помислят още малко и ако видят, че има някаква нужда от редакция да го редактираме в залата.
Колеги, предлагам Ви да преминем към гласуване.
Първо подлагам на гласуване писменото предложение на народния представител Ирена Анастасова и група;
Който е „за“ моля да гласува.
За – 7, против – няма, въздържали се – 12.
Предложението не е прието.
Сега Ви предлагам да приемем по принцип предложението на народния представител Анна Славова и група народни представители. Съгласни ли сте, колеги?
Който е „за“ моля да гласува по принцип.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Сега подлагам на гласуване писменото предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители, който е „за“ моля да гласува.
За – 7, против – няма, въздържали се – 11.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване редакцията, която правя в предложението на народните представители Милена Дамянова, Милен Михов и група народни представители, а именно в ал. 9 след думите „задължителното предучилищно образование“ да се добави „осъществявано от държавните и общинските детски градини и училища“ и оттам нататък текста да продължи „извън финансирането от държавата“.
За – 18, против – няма, въздържал се – 1.
Сега подлагам на гласуване по принцип текста на вносителите Милена Дамянова и група.
За – 18, против – няма, въздържал се – 1.
Предложението се подкрепя.
Министър Вълчев.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Само пак да обърна внимание, че не ни е необходима разпоредба, че влиза в сила от 1-ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: В Преходни и заключителни разпоредби. То това е за компенсациите. Ние в момента сме за таксите. Трябва да влязат в сила от 1 януари, само текстовете за компенсациите. Като стигнем до Преходни и заключителни разпоредби ще се върнем на това.
Сега ще направя две редакции в нашето предложение с колегите.
В т. 1 на новата ал. 12 текстът да остане така: „детето не е прието за съответната учебна година поради липса на свободни места за целодневна или полудневна организация“, тоест да махнем почасовата, защото наистина няма смисъл в това.
И в т. 2 да спрем до „училище“, тоест „или предложеното е отказано от родителя“ да отпадне.
Това са редакциите в нашия текст, които предлагам.
Който е „за“ моля да гласува.
За – 18, против – няма, въздържал се – 1.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Този текст е неработещ.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Семкова, заповядайте.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Нека още веднъж обмислим дали е необходимо да отпадне хипотезата „или предложеното равностойно място е отпаднало“, защото това означава, че е имало такова, общината е предложила равностойно място и родителят е отказал, което означава, че в тази ситуация държавата ще трябва да компенсира разходите, които той е направил за обучение на детето си.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Не. Така разписан текстът това означава. Ние казваме в ал. 12: „Държавата предоставя средства за родителите на деца от тригодишна възраст до постъпването им в първи клас за компенсиране на разходите пряко свързани с отглеждането и обучението им когато:“ Тук между другото ще вмъкна, че не можеш да си представиш разходен документ за тока, защото грижата за децата по Семейния кодекс е на родителите, така че в тази хипотеза гледаме законите в съвкупност и и не би трябвало, а пък вече в наредбата ще се разпишат конкретните условности, които ще има. Тоест предоставят се средства когато: не е прието е първата хипотеза, и втората хипотеза е когато не е предложено от общината по местоживеене на детето друго равностойно място. Защото така записано означава, че ако общината ми е предоставила такова равностойно, обаче съм го отказала, тя пак ще трябва да ми плати – така звучи този текст, всички го разбират така.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Двете условия трябва да са налице кумулативно, защото между двете точки има един съюз „и“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Има съюз „или“, а не „и“.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Съюзът трябва да е „и“. Идеята, доколкото си спомням, беше да са кумулативно двете предпоставки – детето да не е прието, защото липсват места, тоест тук хипотезата е: то е подало заявление в детска градина, желана от него, но не е прието, защото там няма места.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Това е ясно.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Втората кумулативна хипотеза, наред с първата: общината му е предложила равностойно място и той не е приел – и двете условия трябва да налице, или общината изобщо не му е предложила място. Двете последни условия са алтернативно налице, докато двете условия, по т. 1 и т. 2 трябва да са кумулативно налице, а не алтернативно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ама то е написано „или“.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Да, да. „И“ трябва да е според мен. Защото в противен случай, ако общината му е предложила и той е отказал, смятам, че не е справедливо.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Имаме случаи, в които не е предложено такова място. Такъв е текстът.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Да, да и това се обхваща от първата хипотеза на т. 2 – общината изобщо не е предложила такова място. И втората хипотеза е: или родителя е отказал предложеното му.
В т. 2 се съдържат две възможни реални хипотези.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Не. Ако е „предложеното е отказано от родителя“, тогава защо трябва да се плащат?
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Аз затова казвам, че не трябва да отпада второто.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Напротив, трябва, защото текстът казва: държавата плаща, когато няма място и когато не е предложила място на…
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: А когато тя е предложила, а родителят е отказал?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ами няма да плаща.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Напротив, ще плаща.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Не, напротив.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Ако отпадне от т. 2 втората възможност „предложението е отказано от родителите“ означава, че ние оставаме само с едната хипотеза. Общината е предложила и не е знае родителят какво е направил. Ако той е отказал…
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Както сте го написали означава, че всички родители ще отказват. Между другото МТСП също смятат…
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Тук трябва да е: „предложението не е отказано от родителя“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Не е така. Ако предложението не е отказано значи, че детето ще е записано. Разбирате ли? Значи държавата плаща, когато няма място, не е прието, първо, и не може да му предложи алтернативно равностойно място.
Текстът ни е кога плаща държавата, а не кога не плаща. Държавата плаща, когато не е предложила място и когато не му е предложила равностойното място. Тогава плаща държавата. Когато му е предложила неравностойно, той, разбира се, че ще го откаже. Ако му е предложила равностойно, тогава няма да му плати. Тогава не влизаме в хипотезата на това. Ако е равностойно, е ясно.
Добре, гласуваме по принцип предложението на народните представители Милена Дамянова, Милен Михов и група народни представители с направените вече редакции на Комисията.
Който е „за“, моля за гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Благодаря.
Сега, ако ми позволите, една техническа редакция. В ал. 7 на чл. 283 само технически трябва да се оправи след това, преномерацията и новите алинеи – в ал. 7 на чл. 283 препратките трябва да се оправят.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Всички тези правно-технически корекции ще се направят.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добре, ще го подложа това, което го предлага референтът на нашата комисия, което е практика в Комисията ни, поради новите текстове се налага промяна в препратките там, където имаме нови алинеи и съответно нови текстове – преномерацията да бъде изготвена коректно от референтите и експертите на Комисията. Защото могат да изникнат и някои други неща, които не сме видели.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Благодаря.
Сега гласуваме по принцип текста на вносителя за § 6. Ние гласувахме поправките, които нанасяме в момента.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Продължаваме нататък.
По § 7 и § 8 няма постъпил предложения.
Подлагам ги на гласуване.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Благодаря.
По § 9 няма постъпили писмени предложения.
Госпожа Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Само едно правно-техническо предложение – в § 9, т. 1 да отпадне думата „нова“, защото няма стара ал. 1, така че няма как да има нова.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Това е правно-техническо. Нали го гласувахме.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 9, като бъде отразена техническата редакция от госпожа Йорданова.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Благодаря.
По § 10 има писмено предложение от народните представители Милена Дамянова и Галя Захариева – в чл. 309б, ал. 1 думата „упълномощени“ да се замени с „оправомощени“.
Становище на Министерството?
Госпожа Михайлова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАНЯ МИХАЙЛОВА: Приемаме тази корекция.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Подлагам на гласуване предложението на народните представители Дамянова и Захариева.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Благодаря.
Сега подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за § 10.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
По § 11 няма постъпили писмени предложения.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам го на гласуване.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
По § 12 имаме постъпило писмено предложение от народните представители Ирена Анастасова и група народни представители.
Становище на Министерството на образованието.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАНЯ МИХАЙЛОВА: По отношение на това предложение становището на Министерството на образованието и науката е, че трябва да се допусне възможността, подчертавам, синхронно обучение по отношение на квалификацията. Най-малко учителите трябва да бъдат равнопоставени на учениците. Учениците имат синхронно обучение, съответно ние признаваме този процес, а по отношение на квалификацията на учителите се получава неравнопоставеност. Смятам, че тази възможност трябва да бъде заложена.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Тук референтът ни, но това са също правно-технически корекции, нали госпожо Йорданова, има корекции по отношение на изписването, тоест досегашните точки от 16 до 26, стават съответно точки от 18 до 28. Просто трябва да се изброят. Това са технически редакции.
Подлагам на гласуване писменото предложение на народния представител Ирена Анастасова и група.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 7, против – няма, въздържали се – 12.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за § 12, като бъдат отразени съответните правно-технически корекции.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Благодаря.
Отиваме на подразделението.
Да, имаме Преходни и заключителни разпоредби, имаме предложение от народните представители Ирена Анастасова и група – подразделението с параграфи 13 и 14 да отпадне. То е свързано с предходните Ви предложения.
Първо подлагам на гласуване предложението на колегите Анастасова и група народни представители за отпадане на подразделението.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 6, против – 12, въздържали се – няма.
Сега подлагам на гласуване наименованието на Подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Благодаря.
Тук имаме постъпило писмено предложение от народните представители Милена Дамянова и Галя Захариева за създаване на нов § 13. Това е също по предложение на Работната група, която работи в Министерството и при нас, въз основа на които внесохме предложенията по чл. 115а. Той гласи, че през учебната 2020/2021 г. обучението по чл. 115, ал. 4 и 5, които вече гласувахме, може да се извършва, независимо дали е обявена извънредна епидемична обстановка. Тук притесненията са, че може да се случи така, че през тази учебна година да имаме три месеца примерно извънредна епидемична обстановка, един месец да нямаме такава, тъй като съответно това се определя със заповед на министъра, за да има предвидимост в системата, да се даде тази възможност за цялата учебна година. Като, разбира се, ще има възможност в наредбата за гъвкавост за преминаване от една форма в друга, така че тук даваме за възможност само за тази учебна година. Иначе останалите казуси остават по принцип само при извънредна епидемична обстановка.
Становище на Министерството.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАНЯ МИХАЙЛОВА: Всъщност нашето първоначално предложение беше, че тази разпоредба трябва да влезе в сила в тази учебна година и да важи, независимо от това дали ще бъде отменена извънредната епидемична обстановка, защото ние учебната година ще я започнем точно в такава обстановка. Към момента е до 30 септември. Идеята ни беше да важи до края на учебните занятие, за да може да има предвидимост и сигурност.
Ако смятате, че така трябва да бъде, независимо дали е обявена извънредна епидемична обстановка, ние така или иначе ще започнем тази учебна година в такава обстановка, защото заповедта е до 30 септември. Идеята беше през учебната 2020/2021 г. тази възможност да важи до края на учебните занятия, за да няма, в случай че отпадне тази извънредна епидемична обстановка, да няма случай, в който да се наложил учениците или директорите, или учителите да кажат: „връщаме се в дневна форма“. Да има едно спокойствие, предвидимост, както каза и госпожа Дамянова, но както Вие прецените.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ами ние това сме написали. Няма как да отсъства текстът, независимо дали имаме извънредна епидемична обстановка, защото тук заповедта на министъра на здравеопазването, с която се обявява такава епидемична обстановка, е по-висша. Ние сме започнали системата в извънредна епидемична обстановка, нищо не предполага, че тя през цялата година ще остане такава и затова трябва да бъде тук и този текст, независимо дали е обявена такава епидемична обстановка.
Госпожо Семкова, имате бележка ли?
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Не. Благодаря.
Само чисто правно-технически искам да Ви предложа този параграф да не бъде 13, а да го сложим като последен, защото това ще ни спести след това препратките, които имаме в основните текстове на § 13 и § 14, но това е въпрос на правна техника.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ние затова сме гласували. Референтите, след като изготвят доклада, това са правно-технически корекции, които се правят по отношение на номерацията, те ще го преместят.
Подлагам на гласуване писменото предложение на народните представители Милена Дамянова и Галя Захариева.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Благодаря.
По § 13 и 14 няма постъпили писмени предложения.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Тук има правно-технически…
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Помолих всички тези неща, ако може предварително да ги получа. Наистина за следващия път ще Ви помоля да изпълните това, което съм пожела в началото. Аз искам всички колеги да имат текстовете се налага като корекции да бъдат гласувани. След като не сте ми подали нищо, следващия път няма го подложа на гласуване.
По § 13 по вносител няма постъпили предложения.
Подлагам го на гласуване.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Благодаря.
По § 14 – госпожо Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: В § 14, думите „в срока по § 13“ да се заменят с „в срока до началото на учебната 2023/2024 г.“ Не с препратка към § 13, а да се посочи точно учебната година.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тоест трябва да кажем, че „В срок до началото на учебната 2023/2024 г. разпоредбата на чл. 8, ал. 1 се прилага“ и така нататък.
Госпожо Семкова.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Нашата идея, въпреки че и аз самата не съм любител на препратките, беше да насочи точно към целта, защото този срок се дава на общините именно, за да подготвят условията и това ни дава връзката между двата текста. Затова си позволихме тук да използваме препратката. За разлика от другите текстове, в които използваме техниката на препращане, тук връзката е и смислова и не е достатъчно просто да посочим учебната година.
Госпожо Йорданова, Указът за прилагане на Закона за нормативните актове няма забрана. Това е разпоредба, както всички останали.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Подлагам на гласуване § 14.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Тук има предложение за нова параграф: Разпоредбите за компенсациите да влязат в сила от 1 януари.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Тук трябва да се изброят точно.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Аз вече изброих. Бихме искали да отложим действието на новата т. 11 в ал. 1 на чл. 283. И също така всички текстове на алинея от 12 до 15.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Как да бъде записано?
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Вече за правно-технически как ще стане с преномерацията…Моето мнение е, че няма пречка и т. 11 да се приема, тя остане в правния мир, но да влезе в сила, тоест искам да кажа, че преномерацията може да влезе в сила, но действието й да се отложи от календарната 2021 г.
ПРЕД. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Само т. 11 ли, госпожо Семкова, или всичките?
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Не, не, всички разпоредби, които касаят компенсациите за неприетите деца в държавните и общинските, а това са т. 11 и разпоредбите на алинеи от 12 до 15.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Ако може правно-технически да ги покажем както трябва. Параграф 6, т. 1, буква „б“. Това ли имате предвид по т. 11? Нека да си говорим на юридически език.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Това, на което аз говоря, също е юридически език.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Параграф 6, т. 1, буква „б“.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Каква е причината текстът да не звучи така: член 283, ал. 1, т. 11, както и разпоредбите на ал. 12 – 15 влизат в сила от 1 януари 2021 г.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Това е ЗИД и работим с параграфи.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Защото ние правим редакцията на параграф 6, който Вие сте внесли. И сега ние трябва да отложим текстовете, които ще гласуваме в този параграф с всичките му предложения, които обединихме.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Параграфите се отлагат, не членовете. Ние сме в ЗИД.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ние параграф не отлагаме тук.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Параграфи отлагаме – в параграфите точки.
ПРЕД. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, точно така.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Аз затова помолих да говорим на юридически език. Защото ние работим със ЗИД, ЗИД-а работи с параграфи, в параграфите има точки.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Значи, какво отлагаме? Отлагаме: в параграф 6, т. 1…
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Буква „б“, така ли?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Не буква „б“.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Буква „б“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ами няма как да е буква „б“, защото ние имаме друга преномерация, госпожо Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Аз направила окончателната редакция на текста.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Ние нямаме редакцията на обобщения текст, за да можем да Ви кажем това, което искате, госпожо Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Добре, точка 11. Другото какво е? Аз ще го направя. Друго какво отлагат?
ПРЕД. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Отлагаме т. 11 от ал. 1 на чл.283 и новите алинеи от 12 до 15 също по чл. 283.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Точка 15, ако може да не я отлагаме, защото това е основанието за влизане в сила на Наредбата. В смисъл, че ако отложим, няма да могат да я работят.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Ние можем да кажем, че трите месеца за изготвяне на Наредбата началният им срок ще тече от обнародването на Закона, а не от влизането му в сила, каквато е сегашната.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Точно така.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: И излезе, че Наредбата ще влезе в сила преди да влезе в сила Законът.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Преди да влязат в сила текстовете, които ще осигурят средствата за изплащане на компенсациите.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Разбира се, че в подзаконавия акт ще се съобразим с влизането в сила на Закона и ще напишем, че Наредбата влиза в сила от 1 януари. Това не е проблем. Няма да има проблем, че ще има разминаване между...
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Значи трябва да се върнем на предходния гласуван параграф и да напишем, че влиза в сила от деня на обнародването на този закон.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Кое?
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Наредбите, които трябва да се изготвят. Министерският съвет приема Наредбата…
ЕРОЛ МЕХМЕД: Ние не казваме кога да приеме наредбата.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Не, не, казваме – в срок 3 месеца от влизането в сила на този закон. Законът като влезе в сила от 1 януари…
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Параграф 15: „Министерският съвет приема наредбата по чл. 283, ал. 15 в срок до 3 месеца от обнародването на този закон“.
Без да съм юрист Ви направих разпоредбата аз! Накрая ние започнахме да си правим тестовете, нищо, че сме филолози, а не юристи.
„Точка 11, ал. 1 от чл. 283, както и алинеи от 12 до 15 влизат в сила от 1 януари 2021 г.“
Това трябва да го гласуваме първо като редакция.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Благодаря.
Имаме още едно гласуване.
Сега подлагам на гласуване по принцип текста на вносителите за създаването на нов § 15.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Колеги, благодаря за работата. На Вас, на всички гости и на представителите на медиите, които останаха до края на днешното заседание. Никога не съм обичала редакциите в зала, но, ако се наложи нещо техническо, ще го оправим.
Законопроектът ще се разглежда в зала следващата сряда.
Закривам заседанието.

(Закрито в 19,05 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Милена Дамянова