Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по образованието и науката
28/10/2020
1. Разглеждане на първо гласуване на Законопроект на Закон за българския жестов език, № 002-01-48, внесен от Министерския съвет на 7 октомври 2020 г.
2. Обсъждане и гласуване на състава на експертната комисия за номиниране на културните институции, кандидатстващи за наградата „Училището в музея, музеят в училището“.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Милена Дамянова.
* * *
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми колеги, уважаеми гости! Мисля, че можем да започваме, часът е 14,30.
За съжаление, все още нямаме представител на Министерството на труда и социалната политика.
Преди да започне заседанието, отново да Ви напомня, че по време на цялото заседание трябва да бъдете с маски. Правилно да ги поставите. Госпожо Малешкова – да, много моля.
Колеги, предлагам Ви днешното заседание да протече при следния дневен ред:
1. Разглеждане на първо гласуване на Законопроект на Закон за българския жестов език, № 002-01-48, внесен от Министерския съвет на 7 октомври 2020 г.
2. Обсъждане и гласуване на състава на експертната комисия за номиниране на културните институции, кандидатстващи за наградата „Училището в музея, музеят в училището“.
Има ли други предложения към днешния дневен ред? Не виждам.
Моля, гласувайте.
Единодушно – 14.
По точка първа от дневния ред днес на заседанието от Министерството на образованието и науката ще вземе участие заместник-министър Таня Михайлова. Тук е, разбира се, и нашият парламентарен секретар Йорданка Петрова.
От Министерството на труда и социалната политика очакваме да се включи във всеки един момент заместник-министър Адриана Стоименова.
Добър ден и на нашите гости на Комисията!
Имаме представители на Съюза на глухите – Николай Нинов и Симона Велева; Младежка организация на глухите активисти – Александър Иванов; Фондация „Взаимно“ – Иван Бургов; Фондация „Заслушай се“ – Ашод Дерандонян; Фондация „Глухи без граници“ – Валентина Христова.
Много благодарим и на нашите преводачи, които ще ни помагат за добрата работа на днешното заседание – Таня Димитрова и Силвана Павлова.
Ако някой от гостите съм пропуснала, моля да бъда извинена. След това, когато вземате участие, ще Ви помоля да се представяте за стенограмата.
Сега ще дам думата на заместник-министър Таня Михайлова да представи с няколко думи Законопроекта. (По време на заседанието върви жестомимичен превод.)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАНЯ МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители! Проектът на закон за българския жестов език е разработен в съответствие с Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН и основната му цел е признаване на езиковия статут на българския жестов език, въвеждане на разпоредби, отнасящи се до признаването му и равностойното му прилагане в различните сфери на обществения живот.
По частта „Образование“ в този закон са регламентирани правата и задълженията на институции в системата на предучилищното и училищното образование във връзка с осигуряване на условия за използване на този език съобразно загубата на слуха и степента на увреждане на зрението на децата и учениците. Предвидена е възможност за ранно въздействие и ранна подкрепа на глухите и сляпо-глухите деца и ученици чрез българския жестов език, а за родителите на глухи или сляпо-глухи деца са определени консултации, свързани с осигуряване на езикова среда за комуникация на български жестов език и за обучение на детето от момента на установяване на слуховата загуба. За родители е предвидена и възможност за обучение по български жестов език.
Предоставена е възможност за изучаването му в специално образователно направление в детските градини и като специален учебен предмет в училищата, както и за използването му в образователния процес съобразно потребностите на глухите и сляпо глухите деца и ученици. Регламентирана е възможност при текущите изпитвания и изпитите в системата на училищното образование, както и при педагогическите ситуации в предучилищното образование, глухите и сляпо-глухите деца и ученици съобразно индивидуалните си потребности да имат право да използват българския жестов език.
Създадена е възможност за прилагането му при обучението, развитието и терапевтичната работа с деца и ученици с проблеми в комуникациите и езиковото развитие, които нямат обаче увреждане на слуха. Също така и възможност за използване и създаване на системи за комуникации, произхождащи от българския жестов език, които подкрепят подходи на общуване, както и за овладяване на други езикови компетентности.
Също така е уредено и право на ползване на преводачески услуги за глухите и сляпо-глухите студенти и докторанти, както и възможност за осигуряване на условия за подготовка на специалности по българския жестов език.
С този закон се урежда и нов режим по отношение на преводаческите услуги. Предвижда се включване на лица, извършващи преводачески услуги от и на български жестов език, в Списъка на преводачите на български жестов език. Включването в него е по желание на преводача. Това би дало възможност да получи възнаграждение за извършената от него преводаческа услуга. Режимът по вписване е регистрационен. Списъкът се води и поддържа от Агенцията за хората с увреждания. Глухите и сляпо глухите лица упражняват правото си на получаване на преводаческа услуга на български жестов език чрез избран от тях преводач по този списък.
Само искам да допълня, че всички дейности, които от образователните институции могат да се заявят по отношение на обучението, могат да бъдат с право на използване на преводачески услуги до 60 часа на семестър, които при студентите са над 120 часа годишният лимит, който по принцип Законът предвижда като възможност за използване на преводаческите услуги.
Всъщност Законът въвежда и осигуряването на жестов превод на новинарските и актуално-публицистичните предавания с икономическа и политическа тематика от доставчиците на аудио визуални и медийни продукти.
Постигането на всички посочени цели всъщност гарантира не само достъпа до информация, но и по-добър достъп до образование, по-добра реализация и социализация на глухите деца, а оттам и по добро качество на техния живот.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на заместник министър Михайлова.
От Министерството на труда и социалната политика?
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Те са в други комисии.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Те е трябвало да си направят така графика, че да могат да участват, или да има представител, който да може да участва и на нашето заседание, защото Социалната комисия е водеща, както знаете, ние сме само съпътстваща, участваща комисия. Водещата комисия е друга, но, за съжаление, от Министерството към момента нямаме представител. Да се надяваме, че до края на заседанието ще ни уважат.
Преди да Ви дам думата за становища и за изказвания, искам да Ви запозная – Вие сте ги видели със сигурност, имате ги изпратени и на електронните пощи – имаме получени становища от Министерството на финансите, Министерството на културата, Националния съвет на хората с увреждания. Имаме общо становище на неправителствените организации на глухите, една част от които участват в днешното заседание, за което благодаря. Имаме и становище от Центъра за подкрепа на процеса на приобщаващото образование; от Съюза на работодателите в системата на народната просвета, имаме и представител – господин Данко Калапиш, благодаря; от Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО).
Изпратили сме, разбира се, становища до всички социални партньори в сферата на средното и висшето образование, но не получихме становища нито от синдикатите в системата на предучилищното и училищното образование и от системата на висшето, нито пък от Съвета на ректорите във висшите училища. Надяваме се, че в хода на второто гласуване и на предложенията, ако се наложи, ще се включат.
Колеги, ако искате, първо да дадем думата на гостите и след това да пристъпим към изказвания от наша страна. Съгласни ли сте да процедираме по този начин? Благодаря.
Уважаеми гости, имате думата.
СИМОНА ВЕЛЕВА: Добър ден на всички! Казвам се Симона Велева и съм доктор по конституционно право и главен асистент в Американския университет в Благоевград. Като юрист участвам в работната група по изработване на Законопроекта от самото му създаване до този момент, а тук съм в качеството си на представител на глухата общност, които ме помолиха да обобщя и да представя пред Вас тяхното становище, което вече Вие имате.
На първо място, бих искала да изразя от името на глухата общност благодарността им към Министерството на образованието и науката за огромните усилия, които бяха положени, за да се случи този закон. Глухите единодушно подкрепят нуждата от такъв закон и за тях той е изключително важен. Глухата общност наброява близо 120 хиляди души, които са обединени в различни организации, и тези организации, почти всички, се обединиха около това становище, тъй като те имат няколко – малко, но за тях лично изключително важни и ключови предложения за промени, които по никакъв начин няма да засегнат ядрото на Закона, но те държат на тях.
Първото им важно искане е свързано със съществуващия в момента в Законопроекта чл. 2. Ще Ви го кажа, въпреки че е записано в становището, все пак той е доста кратък: „Българският жестов език позволява използването и създаването на системи за комуникация, които подкрепят подходи на общуване и овладяване на други езикови компетентности.“
За глухите е изключително важно този текст да отпадне. Той и така, както е разписан, не предписва никакви права, нито вменява някакви конкретни задължения. За тях обаче той замърсява целта на Закона, а именно изключителния фокус на българския жестов език, защото това е всъщност целта на Закона – да бъде създаден Закон за българския жестов език, така както другите комуникационни системи съществуват.
Българският жестов език е автономен. Той е единственият признат в България с научни изследвания като съществуващ със своя граматика, своя лексика, със свои езикови правила. Това се опитваме да създадем със Закона и се надяваме Вие да подкрепите. Това е неговата основна цел. Те се притесняват, че една такава разпоредба ще разводни фокуса на Закона и ще позволи други езикови системи, които съществуват, пак казвам, те съществуват в момента и в подзаконови нормативни актове, но не им е мястото в този закон. Това е едното нещо, около което всички те са обединени.
Второто им искане е свързано с една разпоредба в сегашния чл. 16 от Законопроекта. Позволете ми пак да Ви го прочета: „Преводач от и на български жестов език може да е дееспособно физическо лице с българско гражданство или с право на постоянно пребиваване в Република България, което притежава професионална квалификация или квалификация по част от професия „Преводач от и на български жестов език“ от Списъка на професиите за професионално образование и обучение от Закона за професионалното образование и обучение.“
Глухата общност не иска да се маха нещо от тази разпоредба, иска да се добави „или“, тоест преводач да бъде не само лице, което е придобило квалификация, но да бъде или лице, което е с придобита образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ по специалност „Български жестов език“.
Напълно ясно се осъзнава, че все още няма бакалавър и магистър по български жестов език, но в Закона са заложени и други подобни формулировки, като например „учител по български жестов език“. Тъй като не е признат все още българският жестов език като самостоятелен език, няма и такива форми на образование в системата на висшето образование, така че подобна формулировка за тях е важна и в момента работят със системата на висшето образование и с висшите учебни заведения за създаването на такава специалност. Искат преводач да бъде лице, което е завършило такава специалност, когато тя бъде създадена.
Третото им искане, около което са се обединили, е свързано със Съвета по български жестов език, който е консултативен орган към Министерството на образованието и науката, към министъра. В момента така, както е разписано, Съветът се състои от 14 члена. Глухите държат, на първо място, да е нечетен брой и на второ място, самите глухи да имат мнозинство в този съвет, защото в момента са в малцинство. Има двама представители, заложени в Съвета в момента от Министерството на труда и социалната политика, двама хабилитирани преподаватели, един представител на БАН, двама жестови преводачи и шестима представители на общността на глухите хора. Те предлагат или да са 13, или да са 15. И така, както става дума за носители на български жестов език, а именно глухите са тези, които са автономните носители, те просто искат в този изцяло консултативен съвет да имат мнозинство. Това е третото им искане.
И четвъртото и последното им искане е в целите на Закона в чл. 7 да бъде добавена една разпоредба. Първоначалната формулировка, около която се бяха обединили, беше осигуряване на възможности за трудова заетост, с които се гарантира интегрирано включване на глухите лица чрез български жестов език, като по отношение на тази формулировка те са гъвкави, искат да има още една цел към така изброените в Законопроекта, която да е свързана с осигуряване на достъп. Може да бъде формулирана и по друг начин представената от нас, но просто искат още веднъж това нещо да бъде заложено в целите на Закона. И с това като цяло се изчерпват техните искания.
Пак отново казвам: за тях като такава голяма общност беше трудно да се обедини, но това са нещата, на които те много държат и които за тях са важни.
Отново подчертавам, че Законопроектът е огромен успех както за общността, така и отново с благодарност към Министерството на образованието и науката за разбирането и за огромния труд, който положиха. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други желаещи за представяне на становище?
Господин Калапиш, желаете ли?
Заповядайте.
ДАНКО КАЛАПИШ: Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми дами и господа! Съюзът на работодателите в системата на народната просвета разгледа много внимателно Проектозакона за българския жестов език и изказва своето становище.
Като цяло приемаме основната философия и акцент към равнопоставеност на глухите лица, подобряване качеството им на живот и интегриране в различни социални сфери. От гледна точка на работещите с деца и ученици възникват няколко въпроса, на които Законът, поне за нас, не дава отговор.
Принципът на интегриране на деца и ученици със специални образователни потребности, който е основополагащ в политиката на образование, влиза в противоречие със стремежа към разграничаване и свръхеманципиране на глухите деца и ученици. Само за информация: броят на деца и ученици с увреден слух за учебната 2019 – 2020 г. в специализираните и неспециализирани училища е около 500, като в специализираните училища към днешна дата се обучават едва 175 по наши данни и броят им непрекъснато намалява в резултат на политиката на приобщаващото образование. Тоест тези мерки за приобщаване дават резултат.
В Глава втора „Изучаване на жестовия език и използването му в образованието“ е създаден специален статут, като не става ясно защо изучаването му в средното образование не се осъществява на принципа на изучаване на майчиния език съгласно чл. 16 от Закона за предучилищното и училищното образование и Раздел III на Наредба № 6 от 1 август 2016 г. на МОН за усвояване на българския книжовен език?
Третото, което нас като работещи с ученици ни смущава, е, че чл. 12 на Законопроекта предвижда мерки като профилиран ресурсен учител и/или преводач на всеки ученик, което само по себе си е прекрасно за пълноценно участие в образователно възпитателния процес, както и такъв при текущо оценяване и провеждане на изпити. Малко вероятно е обаче, гледайки настоящата статистика и случващото се във висшето образование, дори и през 2025 г., и 2026 г., когато се очаква Законът да влезе в сила, да има достатъчно педагогически кадри, подготвени да реализират тази възможност, след като и в настоящия момент дори в специализираните училища компетенцията на педагозите в използването на жестовия език е изключително ограничена.
В заключение мога да кажа, че Съюзът на работодателите приема този закон, който цели признаването на културната и езиковата идентичност на общността на глухите, но препоръчва обсъжданията по него да продължат точно с изчистване на тези точки, които ние набелязваме. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Желаете да вземете отношение? Да.
СИЛВИЯ МАРИНОВА: Здравейте! Аз също съм жестов преводач и ще съдействам в обратния превод, а думата иска господин Иван Бургов – председател на Фондация „Взаимно“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте.
ИВАН БУРГОВ: Извинявам се, че ще се обърна конкретно към преждеговорящия във връзка с това, което той каза. Просто не запомних името, още веднъж – извинявайте.
Приемам Вашето мнение, но искам да кажа, че майчиният език означава, че ние отново ще бъдем в изолация. И отново искам да подчертая – майчин език, терминът „майчин език“ за мен означава, че аз съм част от някакво племе, а всъщност аз не съм. За мен фокусът в този закон е жестовият език и единствено искам да спре да се употребява терминът „майчин език“. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Всъщност те не са го употребили. Това е становище на господин Калапиш – директор на столичното 107-мо училище, и в момента представлява Съюза на работодателите в системата на народната просвета. Тоест това е работодателска организация на една голяма част от директорите на детски градини и училища в София и би било наистина добре между първо и второ четене да се работи екипно, защото всъщност това са хората, от които зависи прилагането на Закона на практика. Ние можем да си напишем един прекрасен закон, който обаче да остане неприложим и да остане кух, и тогава ще имаме едни хубави изречения, които сме гласували, но пък те няма да се прилагат на практика, което съм сигурна, че никой в тази зала не иска. Така че колегите не го определят като майчин език, просто правят аналогия с начините, които има за изучаване в училище.
Аз малко по-нататък ще взема отношение, имам въпроси към Министерството на образованието за някои от текстовете, за да видим наистина как ще се прилагат в училище, но това на малко по късен етап. Така че съвсем добронамерени са бележките с цел реализацията на Закона, около който мисля, че всички в становищата си са се обединили, че подкрепят.
Други желаещи за изказване?
Колеги, желаете ли да вземете отношение?
Заповядайте.
РАДОСТИНА МОМЧЕВА: Здравейте! Аз съм представител на Независим учителски синдикат и в същото време работя в училище за ученици с увреден слух, там съм психолог.
В Закона, когато го прочетох, видях една формулировка за профилиран ресурсен учител. Това е чл. 12, ал. 1 – да бъдат подпомагани децата чрез български жестов език от ресурсен учител, а при възможност и от профилиран ресурсен учител.
Според мен единият вариант, който е „учител по български жестов език“, това ще влезе като специалност, ние си представяме, че този човек ще преподава български жестов език в специалните училища, в общообразователните училища. Но профилираният – нещо не ми звучи „профилиран ресурсен учител“. По принцип децата с нарушен слух, независимо къде се обучават, техните учители, ресурсни учители са запознати донякъде с жестовия език, така че те са и специалисти сурдопедагози в повечето случаи.
Мисля, че формулировката „профилиран ресурсен учител“ е твърде, как да кажа, неясна, защото профилиран ресурсен учител аз мога да си представя, че това може да бъде и такъв учител само на слепи деца, тоест по ориентиране или нещо друго. Може би трябва да се помисли и за това. По-скоро да остане ресурсен учител със съответната допълнителна квалификация. Не знам дали съм достатъчно ясна?
Във връзка също със същия чл. 12, ал. 2 – „На глухото и сляпо глухото дете или ученик може да бъде осигурен от детските градини или училищата и преводач на български жестов език.“
Сега тук има една специфика – едно е преводач, едно е учител по български жестов език, едно е ресурсен учител, който работи с детето по определени предмети с българския жестов език. За мен преводачът по-скоро би подпомогнал извънучебна ситуация. Значи положението трябва да е много лошо, тоест да няма никакви специалисти, за да се извика преводач да влезе в учебния процес в детската градина или в училището. Тук може би трябва да се направи разграничение кога може да се използва – или в ситуации на конфликт родители с увреден слух – ръководство, или учители в детска градина. Това е извън учебния процес вече, преводачът там има напълно своето място. Може би трябва да се прецизира в учебния процес какъв специалист трябва да се включи.
Това е от пръв прочит. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Ако нямате нищо против, тъй като казах и в началото на заседанието, че ние не сме водеща комисия, ще Ви предложа за участие в работната група. Предполагам, че господин Хасан Адемов, който е председател на Комисията по труда и социалната политика, ще направи такава работна група между първо и второ четене. Такава е практиката в Народното събрание, когато постъпят и предложения от колеги народни представители. Но ако нямате нищо против, през господин Томов отново с писмо ще Ви предложим за участие, защото би било може би и полезно тези неща да се кажат и на самата работна група, и ако нещо трябва да се прецизира, да се прецизира.
Други желаещи за становища?
Колеги?
Да, заповядайте, господин Дерандонян.
АШОД ДЕРАНДОНЯН: Здравейте! Казвам се Ашод Дерандонян от Фондация „Заслушай се“.
Искам само няколко думи да кажа. Те са свързани най-вече с това чий е българският жестов език. Българският жестов език извира от българската глуха общност. Доказан е като самостоятелен и естествен език благодарение на научно изследване, направено съвместно с Министерството на образованието. Нека да се вземе предвид, че това се случи едва преди две години, тоест научна работа по българския жестов език започна едва преди тези две години, и нека всички ние да се фокусираме, че сега говорим за признаването на българския жестов език като самостоятелен и независим език, и ключова роля за отстояването на езика имат глухите хора. Автентичността на жестовия език е изключително важна и тепърва трябва да се започне от кота нула за създаването на всякакви ресурси, свързани с българския жестов език.
Всичко, което имаме като практики от миналото, е, че ние сме използвали основно калкираща жестова реч. Това е изкуствено създадена калкираща система, която няма нищо общо с българския жестов език. Има и много други изкуствено създадени комуникационни системи. Поради тази причина ние настояваме чл. 2 да отпадне от Закона за българския жестов език, защото комуникационни системи вече съществуват в съществуващата Наредба за приобщаващото образование и по никакъв начин няма връзка със Закона за българския жестов език.
Целта на Закона за българския жестов език е да се въведе иновация, а именно вече признатият естествен български жестов език на глухите хора да влезе в обществения живот и съответно всичките нужни ресурси, които трябва да се използват вследствие на този закон, всички услуги, които ще излязат вследствие от този език, да започнат да се прилагат в обществения живот. Затова ще Ви бъда много благодарен да вземете предвид, че ние, глухите хора, трябва да вземем активно участие в една такава работна група, която ще работи активно между първо и второ четене, защото има доста разминавания между институциите и глухата общност точно по отношение на това що е то естествен български жестов език, който ние се стремим да признаем в момента чрез този закон.
Отново искаме да ни разберете правилно – ние не сме против изкуствено създадените комуникационни системи, които подкрепят процеса на образование на глухите деца, но те съществуват. И нашият въпрос е: какво се променя, ако комуникационните системи се въведат в Закона за българския жестов език? Затвърждаваме статуквото ли, или правим реална промяна чрез добавяне на естествения български жестов език, чрез който глухите хора се чувстват наистина пълноценни?
Знаете ли, че през годините ние сме били свидетели на това да ползваме жестов превод от преводачи, които калкират и използват единствено калкираща жестова реч, и съответно много глухи хора не разбират този жестов превод. Това ли искате да допуснем отново? Няма смисъл! По-добре да вървим напред и да мислим как да създаваме ефективни методики за качествен жестов превод, за качествени преподаватели по жестов език и българският жестов език да стане равнопоставен език, както е българският словесен език. Така че това е нашето послание от името на българската глуха общност. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви и аз.
Аз съм сигурна, че разбира се, че ще участвате и Вие в работна група, когато бъде създадена. Пак казвам, такава е практиката, така че ние като народни представители ще съдействаме с каквото е необходимо.
Колеги, желаете ли да вземете отношение, или да пристъпим към гласуване?
Госпожо Михайлова, искате ли да добавите нещо към това, което казахте?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАНЯ МИХАЙЛОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Всъщност част от становищата вече бяха изложени в предходна комисия, така че мисля, че Вие сте запознати със становището на Министерството на образованието и науката. Смятам, че по отношение на това, което сега чуваме от колегите – представители на Независимия учителски синдикат, да, със сигурност трябва да има прецизиране на терминологията с оглед на това да не се смята, че имаме някаква нова длъжност като профилиран ресурсен учител. По скоро може би трябва да добавим, че той трябва да бъде сурдопедагог. Но смятам, че всички тези въпроси, които в момента са въпрос на прецизиране, както Вие, госпожо Дамянова, казахте, в една бъдеща работна група ще бъдат наистина прецизирани, така че ние сме готови да работим за това.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Преди да пристъпим към гласуване, имам един въпрос към Вас по отношение на предложението за чл. 16 – за добавяне на образователно квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“.
Първо, знаете, че специалностите във висшите училища са изцяло в рамките на автономията на всяко висше училище, тоест държавата не може да ги застави да си разкрият една или друга специалност. Това се случва с решение на Факултетния съвет. Но аз използвам случая, че госпожа Михайлова е на днешното заседание, защото какво ще се получи? В момента имаме придобиване на професионална квалификация или квалификация по част от професия „преводач от и на българския жестов език“ от Списъка на професиите за професионално образование и обучение. В един момент същата тази професия искаме да я прехвърлим и към висшето образование. Няма как да имаме една и съща професия, която да се придобива в две различни системи – или е едната, или е другата. Няма как един и същи резултат да получим, като използваме и системата на професионалното образование, и в същото време и системата на висшето образование.
Разбира се, че това предложение ще го изпратим. Тъй като първоначално сме изпратили за становище към Съвета на ректорите самия Законопроект за жестовия език, но ще изпратя Вашето предложение към Съвета на ректорите, защото нямаме от тях някаква индикация, че с някои от висшите училища са водени разговори и така нататък. Това самите висши училища ще могат да го кажат, но имам опасение, че в един момент, примерно в системата на професионалното образование – ето госпожа Михайлова, предполагам, ще го потвърди – едно и също свидетелство за професионална квалификация Вие може да го получите, обучавайки се в професионална гимназия, тоест обучавайки се пет години, можете да го получите и обучавайки се в едно ЦПО например за много по-кратък период. И много от учениците и днешните деца казват: „Защо да уча аз там четири или пет години, при положение че след това мога да отида в един Център за професионално обучение и да получа същия документ и същата професия с много по-кратък срок на обучение?!“
Не знам, затова използвам случая, че госпожа Михайлова е днес на днешното заседание, защото, предполагам, сте обсъждали този въпрос и на работната група в Министерството и ми е интересно да чуя каква е била дискусията и защо всъщност това предложение не е прието?
Госпожо Михайлова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАНЯ МИХАЙЛОВА: По отношение на това да бъде образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“, реално погледнато в момента не съществува такава специалност, което означава, че когато нещо не съществува, няма как да го заложим в Закона. Ние вече сме изразили нашата позиция, че когато има такава професия, те също ще имат същите права, в смисъл трябва да бъде и надграждаща по отношение на професионалното образование, защото тук говорим всъщност за списък от професиите, което не дава тази квалификационна степен. Вие знаете, че в едно професионално направление следващата по висока степен също позволява да се упражнява такава дейност, така че в този смисъл към момента няма как да впишем бакалавър или магистър за нещо, което няма. Това са били съображенията на колегите от работната група.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
От организациите желаете ли да вземете отношение?
АШОД ДЕРАНДОНЯН: Отново съм аз.
Бих искал само да уточня. Тъй като към този един момент българският жестов език въобще не е бил признат, поради тази причина той по никакъв начин не фигурира като самостоятелен независим език и по никакъв начин не е бил използван, в което и да е учебно заведение – независимо дали е за средно образование или за висше образование. До този един момент се е използвала единствено и само калкираща жестова реч като помощно средство към българския език в средното образование.
Когато говорим за специалност „Български жестов език“, след вече признаването му като език, ние искаме да се случи, да бъде със статут като филология като всеки един чужд език, защото идеята е в дългосрочен план да може да се създадат условия за билингвистично обучение на глухите деца. В момента ние сме от малкото държави, в които все още не се предлага билингвален подход на образование към глухите деца.
Какво значи билингвизъм? Билингвизъм означава отличното владеене на български жестов език и владеенето на поне писмената форма на българския словесен език, което означава, че ние наистина трябва да помислим как да се създадат условия, че в академична среда да се изучава българският жестов език, а не да се остави само на ниво професионална квалификация. Това е все едно Вие да кажете: ами то е достатъчно да се завършва езикова гимназия с английски език и Вие да станете примерно педагог по английски език. Това няма как да стане, ако нямате филология по английски език. Замислете се върху това.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте.
СИМОНА ВЕЛЕВА: Бих искала да допълня. Напълно разбираме проблема, осъзнаваме го и го дискутирахме в работната група. Въпреки това искам да обърна внимание, че в Закона в момента в чл. 11, ал. 5 е предвидено професионална квалификация „учител по български жестов език“, който и в момента не съществува като специалност. Ето защо с § 10 от Законопроекта изрично е предвидено, че Законът ще влезе в сила от 1 януари догодина, а тези разпоредби ще влезнат в сила от 15 септември 2026 г. и няма пречка това предложение, което ние правим, да бъде записано като изречение второ на ал. 1 на чл. 16, който също да влезе в сила в някакъв бъдещ период с Преходни и заключителни разпоредби.
Така или иначе се водят преговори със Софийския университет за създаване на бакалавър и магистър по български жестов език. В работната група участваха професори от Софийския университет, които изразиха желание и работят именно с представители на глухата общност, които и днес са тук, за създаване на такава специалност. Не ни се иска тя изцяло да изпадне като възможност, защото нещата са обърнати. Всъщност трябва да има бакалавър и магистър по български жестов език, а не би следвало само с една професионална квалификация от 60 часа ти да можеш да преподаваш или да превеждаш от български жестов език, но поради липса на преводачи, поради липса на кадри, които да се занимават в момента с тази дейност достатъчно и за да обслужват нуждите на Закона, е предвидено най-напред образователно-квалификационната степен. В Закона е хубаво да се заложи бакалавърът и магистърът, за да не се случи точно това, което Вие казвате: защо всъщност аз да уча бакалавър и магистър по български жестов език?!
Има желаещи да учат български жестов език. В момента стажуват при колегите от българската глуха общност и те им помагат да навлязат, защото, разбира се, ти трябва да практикуваш, като се образоваш, така че с едно такова бъдещо влизане в сила на тази част от разпоредбата според мен може да се намери решение и не би трябвало да бъде проблем, доколкото наистина в случая става дума малко за кокошката и яйцето – кое е първо и кое второ, доколкото българският жестов език изобщо не е признат като автономен, като самостоятелен.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Всъщност те нямат пречка да си създадат такава специалност, ако, разбира се, желаят. В интерес на истината в понеделник разговарях с професор Герджиков. Той не е запознат с разговорите, които се водят в Софийския университет, или поне аз не останах с такова впечатление от разговора, но така или иначе имаме уговорката с него, че след това между първо и второ четене ние ще предоставим Вашето становище и предложение, за да могат те да вземат отношение.
Тъй като аз съм завършила унгарска филология, само да Ви кажа, че филологията не е само езикът. Ако отворите програмите по всяка една филология, ще видите, че там има литература, като се започне примерно в унгарската – стара унгарска литература, съвременна литература и така нататък, и това се изучава в продължение на… Така че не може да правите аналогия с филологията в никакъв случай. Имаме езикознание и това са дисциплини, които се учат – аз съм учила пет години, през целия този пет годишен период. В момента са сбити в рамките на бакалавърската степен, така че това много трябва да се прецизира, но, разбира се, това е предмет на разговори със самите висши училища и с преподавателите от висшите училища.
Заповядайте.
ИВАН БУРГОВ: Извинявам се, че отново вземам думата.
С най-голямо уважение към Вас, госпожо Дамянова. Преди малко стана въпрос, че има връзка с професурата по балканистика, или нещо не разбрах.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Балканска и професор Попзлатева вероятно.
ИВАН БУРГОВ: Може би професор Балканска и професор Попзлатева имат връзка с Министерството на образованието и науката. Аз разбрах, че преди време МОН доказаха, че жестовият език е самостоятелен език, за което сме им изключително благодарни, за това че те работят съвместно с нас. Но какъв е проблемът? Проблемът е, че досега академичната общност всъщност не е работила с нас, не са си партнирали с нас. Те към момента не владеят на такова ниво жестовия език. Ние ги обучаваме в момента. Много често се получават разминавания и това за нас не е добре. Затова бихме искали да работим съвместно с академичната общност, с професорите, които се занимават, и това да бъде основен принцип – в групата да работят глухи, както и академичната общност. Да бъдем наравно в тази група и това да бъде заложено като основен принцип.
Съжалявам, но професорите, с които сме комуникирали досега, владеят основно оралната реч и това за нас е голям проблем, тоест ние не можем да ги разберем какво точно ни говорят. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: И аз благодаря.
Със сигурност доктор Хасан Адемов ще покани представители от всички заинтересовани страни, така че да се прецизират текстовете. Ще разговарям лично аз с него, така че можете да бъдете сигурни.
Не знам в Министерството с кого са работили от сферата на висшето образование, но може би е било по-добре това да се уточни на един малко по-ранен етап. Да се надяваме, че ще имаме възможност да компенсираме този пропуск. Наистина можем да Ви гарантираме и аз лично ще се свържа с професор Герджиков, който освен ректор на Софийския университет е и председател на Съвета на ректорите, за да имат представител в работната група и да могат да се включат адекватно.
Колеги?
Госпожо Ненчева.
ВЕСКА НЕНЧЕВА: Уважаема госпожо Дамянова, госпожо Заместник-министър, колеги и представители на общността на глухите! Не ми иска да подминаваме тихомълком и да пристъпим към гласуване, защото аз съм сигурна, че всеки един от колегите в Комисията приема присърце темата, която ни предстои. Казвам го, защото искам да поздравя хората от общността на глухите, които проявяват изключителна упоритост в онова, което отстояват като тяхно изконно право. Факт е, че ние не сме водеща комисия, но всеки от нас си дава сметка, че имаме върху себе си тежестта да бъдем съпричастни и да бъдем моста между хората от общността и онова, което ще се случи, или е пропуснато да се случи в нашата образователна система.
Още веднъж ги приветствам наистина и акцентът ми е точно върху това – отговорността на всеки един от нас като народен представител да бъде съпричастен с решаване на този проблем, защото дори сега в тази дискусия изникват въпроси, които трябва да се изговорят, за да бъдат решени. Там някъде ние ще намерим и нашето удовлетворение като Комисия в това да бъдем в подкрепа на хората, които имат нужда от нашето съдействие. Надявам се, че го доказахме досега и възможността са срещите. Казвам го от личен опит от първо лице, защото поне парламентарната група на БСП и колеги не само от Комисията по образованието откликнаха на този разговор, който държат да бъде проведен, за да можем да бъдем информирани и да направим своя компетентен прочит на текстовете и там, където е необходимо, да подкрепим техните виждания. Така че имате нашата подкрепа и категорично нашето съдействие на всеки един колега от Комисията, за да се създаде това, което е необходимо за всички Вас, и то да е успешно в годините и най-вече в образователната система. Още веднъж казвам, не сме водеща комисия, но имаме тежестта да решим тежки проблеми. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други колеги, желаещи да вземат отношение?
Ако няма, Ви предлагам да пристъпим към гласуване.
Аз съм сигурна, че всеки един колега ще използва възможността си да участва с предложения между първо и второ четене и съответно да ги обсъди на работната група, за която споменах. Вече няколко пъти отбелязах, че ще разговарям с доктор Хасан Адемов, така че частта, която поне се отнася за нашата сфера – за образование, съответно ще бъде съгласувана с нас – вярвам в това, и разбира се, с представителите на глухата общност.
Колеги, подлагам на първо гласуване Законопроект на Закон за българския жестов език, № 002-01-48, внесен от Министерския съвет на 7 октомври 2020 г.
Който е „за“, моля да гласува.
Единодушно – 17.
Тъй като ние ще имаме среща след това…
СИМОНА ВЕЛЕВА: Много благодаря от името на глухата общност на всеки един от Вас. Водещата комисия в момента в 14,30 ч. също заседава и са ни оставили за последна точка. Отново Ви благодарим и се извиняваме. До нови срещи, на разположение сме. Аз включително като юрист и като представител на глухата общност също мога да съдействам по отношение на прецизиране или дискусия, когато се заформи работната група, така че сме на разположение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Преминаваме към точка втора:
ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА СЪСТАВА НА ЕКСПЕРТНАТА КОМИСИЯ ЗА НОМИНИРАНЕ НА КУЛТУРНИТЕ ИНСТИТУЦИИ, КАНДИДАТСТВАЩИ ЗА НАГРАДАТА „УЧИЛИЩЕТО В МУЗЕЯ, МУЗЕЯТ В УЧИЛИЩЕТО“.
Имаме три предложения, които са постъпили. Получили сте автобиографиите на кандидатурите. За съжаление, едното предложение е на госпожа Анна Славова, но тя отсъства по разбираеми причини от днешното заседание.
Другото предложение е на професор Станилов.
Професоре, желаете ли да представите кандидата с няколко думи?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз предлагам един от членовете на Комисията да бъде директорът на Националния археологически институт с музей при БАН, тъй като има голям опит при работа с деца и с училища. Директорът дори има личен опит в това обучение, в тази дейност. Банчев може да прочете биографичните му данни, но той е европейски учен от много висока класа и това, че се съгласи, беше един успех за нас.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Ненчева.
ВЕСКА НЕНЧЕВА: Аз имам CV на предложението на колежката Славова.
Презентирането на госпожа Мирела Костадинова е свързано с – дата на раждане 1976 г., няма да уточняваме ден и месец. Трудов опит – от 2006 г. до 2011 г. е учител по философия в град Габрово, гимназия „Академик Иван Гюзелев“.
В настоящия момент работи в Национален литературен музей в София като уредник в отдел „Фондове и литературно наследство“. От 1994 г. до настоящия момент е сътрудник на различни издания: „Труд“, „Епицентър“, „Роден глас“ – списание в Чехия, а през годините е била автор и съавтор на доста книги.
Образование – от 2006 г. е доктор по теория на познанието с тема „Основната наука като епистемически модел“; през 2002 г. става магистър по философия.
Допълнителни умения и квалификации, които е изброила: владеене на езици – английски, руски на определена степен.
Това е, което мога да кажа за предложената Мирела Костадинова.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тя е предложена като експерт в сферата на образованието. Миналата година, знаете, че бяхме предложили и участва господин Лазар Додев от Министерството на образованието и науката, но тази година, тъй като има друго предложение, съответно не сме поискали от Министерството друг представител.
Следващата кандидатура – ако ми позволите, ще дам думата на Детелина Арнаудова да го представи, тъй като в своята практика като директор на училище тя е работила с него, така че ще може от първа ръка да ни разкаже какви са качествата на следващия кандидат.
Заповядайте, госпожо Арнаудова.
ДЕТЕЛИНА АРНАУДОВА: Благодаря.
Става въпрос за доцент Николай Симов от Националния природонаучен музей. Откакто е завършил, от 2000 г. работи в музея. Завършил е „Биология“ в Софийския университет и оттогава работи и има много публикации и много участия в учебни помагала за допълнителна работа по биология за ученици основно V – VIII клас. Всъщност моите впечатления са точно от работа с такива деца в музея. Този човек притежава нагласа и умения да привлича интереса и вниманието на децата и то по много нетрадиционен начин, много атрактивен. Например състезание между хлебарка и мравка на живо, а това е нещо, което грабва веднага и привлича да питат и да искат още. Много е вълнуващо. Всичките им програми в Природонаучния музей са вълнуващи и наистина се получава научаване, докато са там децата активни, така че освен че има научна дейност, има и умения и подход към децата.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Да, имаме тринадесет проекта, знаете.
Някой желае ли да вземе отношение към предложените кандидатури?
Как желаете да ги гласуваме – анблок или една по една? Анблок, добре.
В такъв случай подлагам на гласуване трите кандидатури, които Ви бяха представени от колегите.
Единодушно – 17.
Благодаря Ви, колеги.
Да е успешна работата на Комисията. Оттук нататък ще очакваме в най-кратки срокове да се срещнат, да си организират работата, така че да наградим победителите, защото мина доста време.
Благодаря Ви за участието в днешното заседание.
Следващата седмица ще разглеждаме Законопроекта за държавния бюджет. Ще бъдем отново в тази зала.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,30 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Дамянова
2. Обсъждане и гласуване на състава на експертната комисия за номиниране на културните институции, кандидатстващи за наградата „Училището в музея, музеят в училището“.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Милена Дамянова.
* * *
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми колеги, уважаеми гости! Мисля, че можем да започваме, часът е 14,30.
За съжаление, все още нямаме представител на Министерството на труда и социалната политика.
Преди да започне заседанието, отново да Ви напомня, че по време на цялото заседание трябва да бъдете с маски. Правилно да ги поставите. Госпожо Малешкова – да, много моля.
Колеги, предлагам Ви днешното заседание да протече при следния дневен ред:
1. Разглеждане на първо гласуване на Законопроект на Закон за българския жестов език, № 002-01-48, внесен от Министерския съвет на 7 октомври 2020 г.
2. Обсъждане и гласуване на състава на експертната комисия за номиниране на културните институции, кандидатстващи за наградата „Училището в музея, музеят в училището“.
Има ли други предложения към днешния дневен ред? Не виждам.
Моля, гласувайте.
Единодушно – 14.
По точка първа от дневния ред днес на заседанието от Министерството на образованието и науката ще вземе участие заместник-министър Таня Михайлова. Тук е, разбира се, и нашият парламентарен секретар Йорданка Петрова.
От Министерството на труда и социалната политика очакваме да се включи във всеки един момент заместник-министър Адриана Стоименова.
Добър ден и на нашите гости на Комисията!
Имаме представители на Съюза на глухите – Николай Нинов и Симона Велева; Младежка организация на глухите активисти – Александър Иванов; Фондация „Взаимно“ – Иван Бургов; Фондация „Заслушай се“ – Ашод Дерандонян; Фондация „Глухи без граници“ – Валентина Христова.
Много благодарим и на нашите преводачи, които ще ни помагат за добрата работа на днешното заседание – Таня Димитрова и Силвана Павлова.
Ако някой от гостите съм пропуснала, моля да бъда извинена. След това, когато вземате участие, ще Ви помоля да се представяте за стенограмата.
Сега ще дам думата на заместник-министър Таня Михайлова да представи с няколко думи Законопроекта. (По време на заседанието върви жестомимичен превод.)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАНЯ МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители! Проектът на закон за българския жестов език е разработен в съответствие с Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН и основната му цел е признаване на езиковия статут на българския жестов език, въвеждане на разпоредби, отнасящи се до признаването му и равностойното му прилагане в различните сфери на обществения живот.
По частта „Образование“ в този закон са регламентирани правата и задълженията на институции в системата на предучилищното и училищното образование във връзка с осигуряване на условия за използване на този език съобразно загубата на слуха и степента на увреждане на зрението на децата и учениците. Предвидена е възможност за ранно въздействие и ранна подкрепа на глухите и сляпо-глухите деца и ученици чрез българския жестов език, а за родителите на глухи или сляпо-глухи деца са определени консултации, свързани с осигуряване на езикова среда за комуникация на български жестов език и за обучение на детето от момента на установяване на слуховата загуба. За родители е предвидена и възможност за обучение по български жестов език.
Предоставена е възможност за изучаването му в специално образователно направление в детските градини и като специален учебен предмет в училищата, както и за използването му в образователния процес съобразно потребностите на глухите и сляпо глухите деца и ученици. Регламентирана е възможност при текущите изпитвания и изпитите в системата на училищното образование, както и при педагогическите ситуации в предучилищното образование, глухите и сляпо-глухите деца и ученици съобразно индивидуалните си потребности да имат право да използват българския жестов език.
Създадена е възможност за прилагането му при обучението, развитието и терапевтичната работа с деца и ученици с проблеми в комуникациите и езиковото развитие, които нямат обаче увреждане на слуха. Също така и възможност за използване и създаване на системи за комуникации, произхождащи от българския жестов език, които подкрепят подходи на общуване, както и за овладяване на други езикови компетентности.
Също така е уредено и право на ползване на преводачески услуги за глухите и сляпо-глухите студенти и докторанти, както и възможност за осигуряване на условия за подготовка на специалности по българския жестов език.
С този закон се урежда и нов режим по отношение на преводаческите услуги. Предвижда се включване на лица, извършващи преводачески услуги от и на български жестов език, в Списъка на преводачите на български жестов език. Включването в него е по желание на преводача. Това би дало възможност да получи възнаграждение за извършената от него преводаческа услуга. Режимът по вписване е регистрационен. Списъкът се води и поддържа от Агенцията за хората с увреждания. Глухите и сляпо глухите лица упражняват правото си на получаване на преводаческа услуга на български жестов език чрез избран от тях преводач по този списък.
Само искам да допълня, че всички дейности, които от образователните институции могат да се заявят по отношение на обучението, могат да бъдат с право на използване на преводачески услуги до 60 часа на семестър, които при студентите са над 120 часа годишният лимит, който по принцип Законът предвижда като възможност за използване на преводаческите услуги.
Всъщност Законът въвежда и осигуряването на жестов превод на новинарските и актуално-публицистичните предавания с икономическа и политическа тематика от доставчиците на аудио визуални и медийни продукти.
Постигането на всички посочени цели всъщност гарантира не само достъпа до информация, но и по-добър достъп до образование, по-добра реализация и социализация на глухите деца, а оттам и по добро качество на техния живот.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на заместник министър Михайлова.
От Министерството на труда и социалната политика?
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Те са в други комисии.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Те е трябвало да си направят така графика, че да могат да участват, или да има представител, който да може да участва и на нашето заседание, защото Социалната комисия е водеща, както знаете, ние сме само съпътстваща, участваща комисия. Водещата комисия е друга, но, за съжаление, от Министерството към момента нямаме представител. Да се надяваме, че до края на заседанието ще ни уважат.
Преди да Ви дам думата за становища и за изказвания, искам да Ви запозная – Вие сте ги видели със сигурност, имате ги изпратени и на електронните пощи – имаме получени становища от Министерството на финансите, Министерството на културата, Националния съвет на хората с увреждания. Имаме общо становище на неправителствените организации на глухите, една част от които участват в днешното заседание, за което благодаря. Имаме и становище от Центъра за подкрепа на процеса на приобщаващото образование; от Съюза на работодателите в системата на народната просвета, имаме и представител – господин Данко Калапиш, благодаря; от Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО).
Изпратили сме, разбира се, становища до всички социални партньори в сферата на средното и висшето образование, но не получихме становища нито от синдикатите в системата на предучилищното и училищното образование и от системата на висшето, нито пък от Съвета на ректорите във висшите училища. Надяваме се, че в хода на второто гласуване и на предложенията, ако се наложи, ще се включат.
Колеги, ако искате, първо да дадем думата на гостите и след това да пристъпим към изказвания от наша страна. Съгласни ли сте да процедираме по този начин? Благодаря.
Уважаеми гости, имате думата.
СИМОНА ВЕЛЕВА: Добър ден на всички! Казвам се Симона Велева и съм доктор по конституционно право и главен асистент в Американския университет в Благоевград. Като юрист участвам в работната група по изработване на Законопроекта от самото му създаване до този момент, а тук съм в качеството си на представител на глухата общност, които ме помолиха да обобщя и да представя пред Вас тяхното становище, което вече Вие имате.
На първо място, бих искала да изразя от името на глухата общност благодарността им към Министерството на образованието и науката за огромните усилия, които бяха положени, за да се случи този закон. Глухите единодушно подкрепят нуждата от такъв закон и за тях той е изключително важен. Глухата общност наброява близо 120 хиляди души, които са обединени в различни организации, и тези организации, почти всички, се обединиха около това становище, тъй като те имат няколко – малко, но за тях лично изключително важни и ключови предложения за промени, които по никакъв начин няма да засегнат ядрото на Закона, но те държат на тях.
Първото им важно искане е свързано със съществуващия в момента в Законопроекта чл. 2. Ще Ви го кажа, въпреки че е записано в становището, все пак той е доста кратък: „Българският жестов език позволява използването и създаването на системи за комуникация, които подкрепят подходи на общуване и овладяване на други езикови компетентности.“
За глухите е изключително важно този текст да отпадне. Той и така, както е разписан, не предписва никакви права, нито вменява някакви конкретни задължения. За тях обаче той замърсява целта на Закона, а именно изключителния фокус на българския жестов език, защото това е всъщност целта на Закона – да бъде създаден Закон за българския жестов език, така както другите комуникационни системи съществуват.
Българският жестов език е автономен. Той е единственият признат в България с научни изследвания като съществуващ със своя граматика, своя лексика, със свои езикови правила. Това се опитваме да създадем със Закона и се надяваме Вие да подкрепите. Това е неговата основна цел. Те се притесняват, че една такава разпоредба ще разводни фокуса на Закона и ще позволи други езикови системи, които съществуват, пак казвам, те съществуват в момента и в подзаконови нормативни актове, но не им е мястото в този закон. Това е едното нещо, около което всички те са обединени.
Второто им искане е свързано с една разпоредба в сегашния чл. 16 от Законопроекта. Позволете ми пак да Ви го прочета: „Преводач от и на български жестов език може да е дееспособно физическо лице с българско гражданство или с право на постоянно пребиваване в Република България, което притежава професионална квалификация или квалификация по част от професия „Преводач от и на български жестов език“ от Списъка на професиите за професионално образование и обучение от Закона за професионалното образование и обучение.“
Глухата общност не иска да се маха нещо от тази разпоредба, иска да се добави „или“, тоест преводач да бъде не само лице, което е придобило квалификация, но да бъде или лице, което е с придобита образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ по специалност „Български жестов език“.
Напълно ясно се осъзнава, че все още няма бакалавър и магистър по български жестов език, но в Закона са заложени и други подобни формулировки, като например „учител по български жестов език“. Тъй като не е признат все още българският жестов език като самостоятелен език, няма и такива форми на образование в системата на висшето образование, така че подобна формулировка за тях е важна и в момента работят със системата на висшето образование и с висшите учебни заведения за създаването на такава специалност. Искат преводач да бъде лице, което е завършило такава специалност, когато тя бъде създадена.
Третото им искане, около което са се обединили, е свързано със Съвета по български жестов език, който е консултативен орган към Министерството на образованието и науката, към министъра. В момента така, както е разписано, Съветът се състои от 14 члена. Глухите държат, на първо място, да е нечетен брой и на второ място, самите глухи да имат мнозинство в този съвет, защото в момента са в малцинство. Има двама представители, заложени в Съвета в момента от Министерството на труда и социалната политика, двама хабилитирани преподаватели, един представител на БАН, двама жестови преводачи и шестима представители на общността на глухите хора. Те предлагат или да са 13, или да са 15. И така, както става дума за носители на български жестов език, а именно глухите са тези, които са автономните носители, те просто искат в този изцяло консултативен съвет да имат мнозинство. Това е третото им искане.
И четвъртото и последното им искане е в целите на Закона в чл. 7 да бъде добавена една разпоредба. Първоначалната формулировка, около която се бяха обединили, беше осигуряване на възможности за трудова заетост, с които се гарантира интегрирано включване на глухите лица чрез български жестов език, като по отношение на тази формулировка те са гъвкави, искат да има още една цел към така изброените в Законопроекта, която да е свързана с осигуряване на достъп. Може да бъде формулирана и по друг начин представената от нас, но просто искат още веднъж това нещо да бъде заложено в целите на Закона. И с това като цяло се изчерпват техните искания.
Пак отново казвам: за тях като такава голяма общност беше трудно да се обедини, но това са нещата, на които те много държат и които за тях са важни.
Отново подчертавам, че Законопроектът е огромен успех както за общността, така и отново с благодарност към Министерството на образованието и науката за разбирането и за огромния труд, който положиха. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други желаещи за представяне на становище?
Господин Калапиш, желаете ли?
Заповядайте.
ДАНКО КАЛАПИШ: Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми дами и господа! Съюзът на работодателите в системата на народната просвета разгледа много внимателно Проектозакона за българския жестов език и изказва своето становище.
Като цяло приемаме основната философия и акцент към равнопоставеност на глухите лица, подобряване качеството им на живот и интегриране в различни социални сфери. От гледна точка на работещите с деца и ученици възникват няколко въпроса, на които Законът, поне за нас, не дава отговор.
Принципът на интегриране на деца и ученици със специални образователни потребности, който е основополагащ в политиката на образование, влиза в противоречие със стремежа към разграничаване и свръхеманципиране на глухите деца и ученици. Само за информация: броят на деца и ученици с увреден слух за учебната 2019 – 2020 г. в специализираните и неспециализирани училища е около 500, като в специализираните училища към днешна дата се обучават едва 175 по наши данни и броят им непрекъснато намалява в резултат на политиката на приобщаващото образование. Тоест тези мерки за приобщаване дават резултат.
В Глава втора „Изучаване на жестовия език и използването му в образованието“ е създаден специален статут, като не става ясно защо изучаването му в средното образование не се осъществява на принципа на изучаване на майчиния език съгласно чл. 16 от Закона за предучилищното и училищното образование и Раздел III на Наредба № 6 от 1 август 2016 г. на МОН за усвояване на българския книжовен език?
Третото, което нас като работещи с ученици ни смущава, е, че чл. 12 на Законопроекта предвижда мерки като профилиран ресурсен учител и/или преводач на всеки ученик, което само по себе си е прекрасно за пълноценно участие в образователно възпитателния процес, както и такъв при текущо оценяване и провеждане на изпити. Малко вероятно е обаче, гледайки настоящата статистика и случващото се във висшето образование, дори и през 2025 г., и 2026 г., когато се очаква Законът да влезе в сила, да има достатъчно педагогически кадри, подготвени да реализират тази възможност, след като и в настоящия момент дори в специализираните училища компетенцията на педагозите в използването на жестовия език е изключително ограничена.
В заключение мога да кажа, че Съюзът на работодателите приема този закон, който цели признаването на културната и езиковата идентичност на общността на глухите, но препоръчва обсъжданията по него да продължат точно с изчистване на тези точки, които ние набелязваме. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Желаете да вземете отношение? Да.
СИЛВИЯ МАРИНОВА: Здравейте! Аз също съм жестов преводач и ще съдействам в обратния превод, а думата иска господин Иван Бургов – председател на Фондация „Взаимно“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте.
ИВАН БУРГОВ: Извинявам се, че ще се обърна конкретно към преждеговорящия във връзка с това, което той каза. Просто не запомних името, още веднъж – извинявайте.
Приемам Вашето мнение, но искам да кажа, че майчиният език означава, че ние отново ще бъдем в изолация. И отново искам да подчертая – майчин език, терминът „майчин език“ за мен означава, че аз съм част от някакво племе, а всъщност аз не съм. За мен фокусът в този закон е жестовият език и единствено искам да спре да се употребява терминът „майчин език“. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Всъщност те не са го употребили. Това е становище на господин Калапиш – директор на столичното 107-мо училище, и в момента представлява Съюза на работодателите в системата на народната просвета. Тоест това е работодателска организация на една голяма част от директорите на детски градини и училища в София и би било наистина добре между първо и второ четене да се работи екипно, защото всъщност това са хората, от които зависи прилагането на Закона на практика. Ние можем да си напишем един прекрасен закон, който обаче да остане неприложим и да остане кух, и тогава ще имаме едни хубави изречения, които сме гласували, но пък те няма да се прилагат на практика, което съм сигурна, че никой в тази зала не иска. Така че колегите не го определят като майчин език, просто правят аналогия с начините, които има за изучаване в училище.
Аз малко по-нататък ще взема отношение, имам въпроси към Министерството на образованието за някои от текстовете, за да видим наистина как ще се прилагат в училище, но това на малко по късен етап. Така че съвсем добронамерени са бележките с цел реализацията на Закона, около който мисля, че всички в становищата си са се обединили, че подкрепят.
Други желаещи за изказване?
Колеги, желаете ли да вземете отношение?
Заповядайте.
РАДОСТИНА МОМЧЕВА: Здравейте! Аз съм представител на Независим учителски синдикат и в същото време работя в училище за ученици с увреден слух, там съм психолог.
В Закона, когато го прочетох, видях една формулировка за профилиран ресурсен учител. Това е чл. 12, ал. 1 – да бъдат подпомагани децата чрез български жестов език от ресурсен учител, а при възможност и от профилиран ресурсен учител.
Според мен единият вариант, който е „учител по български жестов език“, това ще влезе като специалност, ние си представяме, че този човек ще преподава български жестов език в специалните училища, в общообразователните училища. Но профилираният – нещо не ми звучи „профилиран ресурсен учител“. По принцип децата с нарушен слух, независимо къде се обучават, техните учители, ресурсни учители са запознати донякъде с жестовия език, така че те са и специалисти сурдопедагози в повечето случаи.
Мисля, че формулировката „профилиран ресурсен учител“ е твърде, как да кажа, неясна, защото профилиран ресурсен учител аз мога да си представя, че това може да бъде и такъв учител само на слепи деца, тоест по ориентиране или нещо друго. Може би трябва да се помисли и за това. По-скоро да остане ресурсен учител със съответната допълнителна квалификация. Не знам дали съм достатъчно ясна?
Във връзка също със същия чл. 12, ал. 2 – „На глухото и сляпо глухото дете или ученик може да бъде осигурен от детските градини или училищата и преводач на български жестов език.“
Сега тук има една специфика – едно е преводач, едно е учител по български жестов език, едно е ресурсен учител, който работи с детето по определени предмети с българския жестов език. За мен преводачът по-скоро би подпомогнал извънучебна ситуация. Значи положението трябва да е много лошо, тоест да няма никакви специалисти, за да се извика преводач да влезе в учебния процес в детската градина или в училището. Тук може би трябва да се направи разграничение кога може да се използва – или в ситуации на конфликт родители с увреден слух – ръководство, или учители в детска градина. Това е извън учебния процес вече, преводачът там има напълно своето място. Може би трябва да се прецизира в учебния процес какъв специалист трябва да се включи.
Това е от пръв прочит. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Ако нямате нищо против, тъй като казах и в началото на заседанието, че ние не сме водеща комисия, ще Ви предложа за участие в работната група. Предполагам, че господин Хасан Адемов, който е председател на Комисията по труда и социалната политика, ще направи такава работна група между първо и второ четене. Такава е практиката в Народното събрание, когато постъпят и предложения от колеги народни представители. Но ако нямате нищо против, през господин Томов отново с писмо ще Ви предложим за участие, защото би било може би и полезно тези неща да се кажат и на самата работна група, и ако нещо трябва да се прецизира, да се прецизира.
Други желаещи за становища?
Колеги?
Да, заповядайте, господин Дерандонян.
АШОД ДЕРАНДОНЯН: Здравейте! Казвам се Ашод Дерандонян от Фондация „Заслушай се“.
Искам само няколко думи да кажа. Те са свързани най-вече с това чий е българският жестов език. Българският жестов език извира от българската глуха общност. Доказан е като самостоятелен и естествен език благодарение на научно изследване, направено съвместно с Министерството на образованието. Нека да се вземе предвид, че това се случи едва преди две години, тоест научна работа по българския жестов език започна едва преди тези две години, и нека всички ние да се фокусираме, че сега говорим за признаването на българския жестов език като самостоятелен и независим език, и ключова роля за отстояването на езика имат глухите хора. Автентичността на жестовия език е изключително важна и тепърва трябва да се започне от кота нула за създаването на всякакви ресурси, свързани с българския жестов език.
Всичко, което имаме като практики от миналото, е, че ние сме използвали основно калкираща жестова реч. Това е изкуствено създадена калкираща система, която няма нищо общо с българския жестов език. Има и много други изкуствено създадени комуникационни системи. Поради тази причина ние настояваме чл. 2 да отпадне от Закона за българския жестов език, защото комуникационни системи вече съществуват в съществуващата Наредба за приобщаващото образование и по никакъв начин няма връзка със Закона за българския жестов език.
Целта на Закона за българския жестов език е да се въведе иновация, а именно вече признатият естествен български жестов език на глухите хора да влезе в обществения живот и съответно всичките нужни ресурси, които трябва да се използват вследствие на този закон, всички услуги, които ще излязат вследствие от този език, да започнат да се прилагат в обществения живот. Затова ще Ви бъда много благодарен да вземете предвид, че ние, глухите хора, трябва да вземем активно участие в една такава работна група, която ще работи активно между първо и второ четене, защото има доста разминавания между институциите и глухата общност точно по отношение на това що е то естествен български жестов език, който ние се стремим да признаем в момента чрез този закон.
Отново искаме да ни разберете правилно – ние не сме против изкуствено създадените комуникационни системи, които подкрепят процеса на образование на глухите деца, но те съществуват. И нашият въпрос е: какво се променя, ако комуникационните системи се въведат в Закона за българския жестов език? Затвърждаваме статуквото ли, или правим реална промяна чрез добавяне на естествения български жестов език, чрез който глухите хора се чувстват наистина пълноценни?
Знаете ли, че през годините ние сме били свидетели на това да ползваме жестов превод от преводачи, които калкират и използват единствено калкираща жестова реч, и съответно много глухи хора не разбират този жестов превод. Това ли искате да допуснем отново? Няма смисъл! По-добре да вървим напред и да мислим как да създаваме ефективни методики за качествен жестов превод, за качествени преподаватели по жестов език и българският жестов език да стане равнопоставен език, както е българският словесен език. Така че това е нашето послание от името на българската глуха общност. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви и аз.
Аз съм сигурна, че разбира се, че ще участвате и Вие в работна група, когато бъде създадена. Пак казвам, такава е практиката, така че ние като народни представители ще съдействаме с каквото е необходимо.
Колеги, желаете ли да вземете отношение, или да пристъпим към гласуване?
Госпожо Михайлова, искате ли да добавите нещо към това, което казахте?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАНЯ МИХАЙЛОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Всъщност част от становищата вече бяха изложени в предходна комисия, така че мисля, че Вие сте запознати със становището на Министерството на образованието и науката. Смятам, че по отношение на това, което сега чуваме от колегите – представители на Независимия учителски синдикат, да, със сигурност трябва да има прецизиране на терминологията с оглед на това да не се смята, че имаме някаква нова длъжност като профилиран ресурсен учител. По скоро може би трябва да добавим, че той трябва да бъде сурдопедагог. Но смятам, че всички тези въпроси, които в момента са въпрос на прецизиране, както Вие, госпожо Дамянова, казахте, в една бъдеща работна група ще бъдат наистина прецизирани, така че ние сме готови да работим за това.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Преди да пристъпим към гласуване, имам един въпрос към Вас по отношение на предложението за чл. 16 – за добавяне на образователно квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“.
Първо, знаете, че специалностите във висшите училища са изцяло в рамките на автономията на всяко висше училище, тоест държавата не може да ги застави да си разкрият една или друга специалност. Това се случва с решение на Факултетния съвет. Но аз използвам случая, че госпожа Михайлова е на днешното заседание, защото какво ще се получи? В момента имаме придобиване на професионална квалификация или квалификация по част от професия „преводач от и на българския жестов език“ от Списъка на професиите за професионално образование и обучение. В един момент същата тази професия искаме да я прехвърлим и към висшето образование. Няма как да имаме една и съща професия, която да се придобива в две различни системи – или е едната, или е другата. Няма как един и същи резултат да получим, като използваме и системата на професионалното образование, и в същото време и системата на висшето образование.
Разбира се, че това предложение ще го изпратим. Тъй като първоначално сме изпратили за становище към Съвета на ректорите самия Законопроект за жестовия език, но ще изпратя Вашето предложение към Съвета на ректорите, защото нямаме от тях някаква индикация, че с някои от висшите училища са водени разговори и така нататък. Това самите висши училища ще могат да го кажат, но имам опасение, че в един момент, примерно в системата на професионалното образование – ето госпожа Михайлова, предполагам, ще го потвърди – едно и също свидетелство за професионална квалификация Вие може да го получите, обучавайки се в професионална гимназия, тоест обучавайки се пет години, можете да го получите и обучавайки се в едно ЦПО например за много по-кратък период. И много от учениците и днешните деца казват: „Защо да уча аз там четири или пет години, при положение че след това мога да отида в един Център за професионално обучение и да получа същия документ и същата професия с много по-кратък срок на обучение?!“
Не знам, затова използвам случая, че госпожа Михайлова е днес на днешното заседание, защото, предполагам, сте обсъждали този въпрос и на работната група в Министерството и ми е интересно да чуя каква е била дискусията и защо всъщност това предложение не е прието?
Госпожо Михайлова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАНЯ МИХАЙЛОВА: По отношение на това да бъде образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“, реално погледнато в момента не съществува такава специалност, което означава, че когато нещо не съществува, няма как да го заложим в Закона. Ние вече сме изразили нашата позиция, че когато има такава професия, те също ще имат същите права, в смисъл трябва да бъде и надграждаща по отношение на професионалното образование, защото тук говорим всъщност за списък от професиите, което не дава тази квалификационна степен. Вие знаете, че в едно професионално направление следващата по висока степен също позволява да се упражнява такава дейност, така че в този смисъл към момента няма как да впишем бакалавър или магистър за нещо, което няма. Това са били съображенията на колегите от работната група.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
От организациите желаете ли да вземете отношение?
АШОД ДЕРАНДОНЯН: Отново съм аз.
Бих искал само да уточня. Тъй като към този един момент българският жестов език въобще не е бил признат, поради тази причина той по никакъв начин не фигурира като самостоятелен независим език и по никакъв начин не е бил използван, в което и да е учебно заведение – независимо дали е за средно образование или за висше образование. До този един момент се е използвала единствено и само калкираща жестова реч като помощно средство към българския език в средното образование.
Когато говорим за специалност „Български жестов език“, след вече признаването му като език, ние искаме да се случи, да бъде със статут като филология като всеки един чужд език, защото идеята е в дългосрочен план да може да се създадат условия за билингвистично обучение на глухите деца. В момента ние сме от малкото държави, в които все още не се предлага билингвален подход на образование към глухите деца.
Какво значи билингвизъм? Билингвизъм означава отличното владеене на български жестов език и владеенето на поне писмената форма на българския словесен език, което означава, че ние наистина трябва да помислим как да се създадат условия, че в академична среда да се изучава българският жестов език, а не да се остави само на ниво професионална квалификация. Това е все едно Вие да кажете: ами то е достатъчно да се завършва езикова гимназия с английски език и Вие да станете примерно педагог по английски език. Това няма как да стане, ако нямате филология по английски език. Замислете се върху това.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте.
СИМОНА ВЕЛЕВА: Бих искала да допълня. Напълно разбираме проблема, осъзнаваме го и го дискутирахме в работната група. Въпреки това искам да обърна внимание, че в Закона в момента в чл. 11, ал. 5 е предвидено професионална квалификация „учител по български жестов език“, който и в момента не съществува като специалност. Ето защо с § 10 от Законопроекта изрично е предвидено, че Законът ще влезе в сила от 1 януари догодина, а тези разпоредби ще влезнат в сила от 15 септември 2026 г. и няма пречка това предложение, което ние правим, да бъде записано като изречение второ на ал. 1 на чл. 16, който също да влезе в сила в някакъв бъдещ период с Преходни и заключителни разпоредби.
Така или иначе се водят преговори със Софийския университет за създаване на бакалавър и магистър по български жестов език. В работната група участваха професори от Софийския университет, които изразиха желание и работят именно с представители на глухата общност, които и днес са тук, за създаване на такава специалност. Не ни се иска тя изцяло да изпадне като възможност, защото нещата са обърнати. Всъщност трябва да има бакалавър и магистър по български жестов език, а не би следвало само с една професионална квалификация от 60 часа ти да можеш да преподаваш или да превеждаш от български жестов език, но поради липса на преводачи, поради липса на кадри, които да се занимават в момента с тази дейност достатъчно и за да обслужват нуждите на Закона, е предвидено най-напред образователно-квалификационната степен. В Закона е хубаво да се заложи бакалавърът и магистърът, за да не се случи точно това, което Вие казвате: защо всъщност аз да уча бакалавър и магистър по български жестов език?!
Има желаещи да учат български жестов език. В момента стажуват при колегите от българската глуха общност и те им помагат да навлязат, защото, разбира се, ти трябва да практикуваш, като се образоваш, така че с едно такова бъдещо влизане в сила на тази част от разпоредбата според мен може да се намери решение и не би трябвало да бъде проблем, доколкото наистина в случая става дума малко за кокошката и яйцето – кое е първо и кое второ, доколкото българският жестов език изобщо не е признат като автономен, като самостоятелен.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Всъщност те нямат пречка да си създадат такава специалност, ако, разбира се, желаят. В интерес на истината в понеделник разговарях с професор Герджиков. Той не е запознат с разговорите, които се водят в Софийския университет, или поне аз не останах с такова впечатление от разговора, но така или иначе имаме уговорката с него, че след това между първо и второ четене ние ще предоставим Вашето становище и предложение, за да могат те да вземат отношение.
Тъй като аз съм завършила унгарска филология, само да Ви кажа, че филологията не е само езикът. Ако отворите програмите по всяка една филология, ще видите, че там има литература, като се започне примерно в унгарската – стара унгарска литература, съвременна литература и така нататък, и това се изучава в продължение на… Така че не може да правите аналогия с филологията в никакъв случай. Имаме езикознание и това са дисциплини, които се учат – аз съм учила пет години, през целия този пет годишен период. В момента са сбити в рамките на бакалавърската степен, така че това много трябва да се прецизира, но, разбира се, това е предмет на разговори със самите висши училища и с преподавателите от висшите училища.
Заповядайте.
ИВАН БУРГОВ: Извинявам се, че отново вземам думата.
С най-голямо уважение към Вас, госпожо Дамянова. Преди малко стана въпрос, че има връзка с професурата по балканистика, или нещо не разбрах.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Балканска и професор Попзлатева вероятно.
ИВАН БУРГОВ: Може би професор Балканска и професор Попзлатева имат връзка с Министерството на образованието и науката. Аз разбрах, че преди време МОН доказаха, че жестовият език е самостоятелен език, за което сме им изключително благодарни, за това че те работят съвместно с нас. Но какъв е проблемът? Проблемът е, че досега академичната общност всъщност не е работила с нас, не са си партнирали с нас. Те към момента не владеят на такова ниво жестовия език. Ние ги обучаваме в момента. Много често се получават разминавания и това за нас не е добре. Затова бихме искали да работим съвместно с академичната общност, с професорите, които се занимават, и това да бъде основен принцип – в групата да работят глухи, както и академичната общност. Да бъдем наравно в тази група и това да бъде заложено като основен принцип.
Съжалявам, но професорите, с които сме комуникирали досега, владеят основно оралната реч и това за нас е голям проблем, тоест ние не можем да ги разберем какво точно ни говорят. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: И аз благодаря.
Със сигурност доктор Хасан Адемов ще покани представители от всички заинтересовани страни, така че да се прецизират текстовете. Ще разговарям лично аз с него, така че можете да бъдете сигурни.
Не знам в Министерството с кого са работили от сферата на висшето образование, но може би е било по-добре това да се уточни на един малко по-ранен етап. Да се надяваме, че ще имаме възможност да компенсираме този пропуск. Наистина можем да Ви гарантираме и аз лично ще се свържа с професор Герджиков, който освен ректор на Софийския университет е и председател на Съвета на ректорите, за да имат представител в работната група и да могат да се включат адекватно.
Колеги?
Госпожо Ненчева.
ВЕСКА НЕНЧЕВА: Уважаема госпожо Дамянова, госпожо Заместник-министър, колеги и представители на общността на глухите! Не ми иска да подминаваме тихомълком и да пристъпим към гласуване, защото аз съм сигурна, че всеки един от колегите в Комисията приема присърце темата, която ни предстои. Казвам го, защото искам да поздравя хората от общността на глухите, които проявяват изключителна упоритост в онова, което отстояват като тяхно изконно право. Факт е, че ние не сме водеща комисия, но всеки от нас си дава сметка, че имаме върху себе си тежестта да бъдем съпричастни и да бъдем моста между хората от общността и онова, което ще се случи, или е пропуснато да се случи в нашата образователна система.
Още веднъж ги приветствам наистина и акцентът ми е точно върху това – отговорността на всеки един от нас като народен представител да бъде съпричастен с решаване на този проблем, защото дори сега в тази дискусия изникват въпроси, които трябва да се изговорят, за да бъдат решени. Там някъде ние ще намерим и нашето удовлетворение като Комисия в това да бъдем в подкрепа на хората, които имат нужда от нашето съдействие. Надявам се, че го доказахме досега и възможността са срещите. Казвам го от личен опит от първо лице, защото поне парламентарната група на БСП и колеги не само от Комисията по образованието откликнаха на този разговор, който държат да бъде проведен, за да можем да бъдем информирани и да направим своя компетентен прочит на текстовете и там, където е необходимо, да подкрепим техните виждания. Така че имате нашата подкрепа и категорично нашето съдействие на всеки един колега от Комисията, за да се създаде това, което е необходимо за всички Вас, и то да е успешно в годините и най-вече в образователната система. Още веднъж казвам, не сме водеща комисия, но имаме тежестта да решим тежки проблеми. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други колеги, желаещи да вземат отношение?
Ако няма, Ви предлагам да пристъпим към гласуване.
Аз съм сигурна, че всеки един колега ще използва възможността си да участва с предложения между първо и второ четене и съответно да ги обсъди на работната група, за която споменах. Вече няколко пъти отбелязах, че ще разговарям с доктор Хасан Адемов, така че частта, която поне се отнася за нашата сфера – за образование, съответно ще бъде съгласувана с нас – вярвам в това, и разбира се, с представителите на глухата общност.
Колеги, подлагам на първо гласуване Законопроект на Закон за българския жестов език, № 002-01-48, внесен от Министерския съвет на 7 октомври 2020 г.
Който е „за“, моля да гласува.
Единодушно – 17.
Тъй като ние ще имаме среща след това…
СИМОНА ВЕЛЕВА: Много благодаря от името на глухата общност на всеки един от Вас. Водещата комисия в момента в 14,30 ч. също заседава и са ни оставили за последна точка. Отново Ви благодарим и се извиняваме. До нови срещи, на разположение сме. Аз включително като юрист и като представител на глухата общност също мога да съдействам по отношение на прецизиране или дискусия, когато се заформи работната група, така че сме на разположение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Преминаваме към точка втора:
ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА СЪСТАВА НА ЕКСПЕРТНАТА КОМИСИЯ ЗА НОМИНИРАНЕ НА КУЛТУРНИТЕ ИНСТИТУЦИИ, КАНДИДАТСТВАЩИ ЗА НАГРАДАТА „УЧИЛИЩЕТО В МУЗЕЯ, МУЗЕЯТ В УЧИЛИЩЕТО“.
Имаме три предложения, които са постъпили. Получили сте автобиографиите на кандидатурите. За съжаление, едното предложение е на госпожа Анна Славова, но тя отсъства по разбираеми причини от днешното заседание.
Другото предложение е на професор Станилов.
Професоре, желаете ли да представите кандидата с няколко думи?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз предлагам един от членовете на Комисията да бъде директорът на Националния археологически институт с музей при БАН, тъй като има голям опит при работа с деца и с училища. Директорът дори има личен опит в това обучение, в тази дейност. Банчев може да прочете биографичните му данни, но той е европейски учен от много висока класа и това, че се съгласи, беше един успех за нас.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Ненчева.
ВЕСКА НЕНЧЕВА: Аз имам CV на предложението на колежката Славова.
Презентирането на госпожа Мирела Костадинова е свързано с – дата на раждане 1976 г., няма да уточняваме ден и месец. Трудов опит – от 2006 г. до 2011 г. е учител по философия в град Габрово, гимназия „Академик Иван Гюзелев“.
В настоящия момент работи в Национален литературен музей в София като уредник в отдел „Фондове и литературно наследство“. От 1994 г. до настоящия момент е сътрудник на различни издания: „Труд“, „Епицентър“, „Роден глас“ – списание в Чехия, а през годините е била автор и съавтор на доста книги.
Образование – от 2006 г. е доктор по теория на познанието с тема „Основната наука като епистемически модел“; през 2002 г. става магистър по философия.
Допълнителни умения и квалификации, които е изброила: владеене на езици – английски, руски на определена степен.
Това е, което мога да кажа за предложената Мирела Костадинова.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тя е предложена като експерт в сферата на образованието. Миналата година, знаете, че бяхме предложили и участва господин Лазар Додев от Министерството на образованието и науката, но тази година, тъй като има друго предложение, съответно не сме поискали от Министерството друг представител.
Следващата кандидатура – ако ми позволите, ще дам думата на Детелина Арнаудова да го представи, тъй като в своята практика като директор на училище тя е работила с него, така че ще може от първа ръка да ни разкаже какви са качествата на следващия кандидат.
Заповядайте, госпожо Арнаудова.
ДЕТЕЛИНА АРНАУДОВА: Благодаря.
Става въпрос за доцент Николай Симов от Националния природонаучен музей. Откакто е завършил, от 2000 г. работи в музея. Завършил е „Биология“ в Софийския университет и оттогава работи и има много публикации и много участия в учебни помагала за допълнителна работа по биология за ученици основно V – VIII клас. Всъщност моите впечатления са точно от работа с такива деца в музея. Този човек притежава нагласа и умения да привлича интереса и вниманието на децата и то по много нетрадиционен начин, много атрактивен. Например състезание между хлебарка и мравка на живо, а това е нещо, което грабва веднага и привлича да питат и да искат още. Много е вълнуващо. Всичките им програми в Природонаучния музей са вълнуващи и наистина се получава научаване, докато са там децата активни, така че освен че има научна дейност, има и умения и подход към децата.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Да, имаме тринадесет проекта, знаете.
Някой желае ли да вземе отношение към предложените кандидатури?
Как желаете да ги гласуваме – анблок или една по една? Анблок, добре.
В такъв случай подлагам на гласуване трите кандидатури, които Ви бяха представени от колегите.
Единодушно – 17.
Благодаря Ви, колеги.
Да е успешна работата на Комисията. Оттук нататък ще очакваме в най-кратки срокове да се срещнат, да си организират работата, така че да наградим победителите, защото мина доста време.
Благодаря Ви за участието в днешното заседание.
Следващата седмица ще разглеждаме Законопроекта за държавния бюджет. Ще бъдем отново в тази зала.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,30 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Дамянова
