Точка единствена. Разглеждане на второ гласуване на Законопроект за Националния институт по метеорология и хидрология, № 002-01-4, внесен от Министерски съвет на 08.01.2020 г.

---

Заседанието беше открито и ръководено от госпожа Милена Дамянова – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, имаме кворум. Предлагам да започваме, тъй като на колегите от Министерството им предстои участие и в друга комисия, така че да работим малко по-експедитивно.
Проектът за дневен ред за днешното заседание:
Точка единствена. Разглеждане на второ гласуване на Законопроект за Националния институт по метеорология и хидрология, № 002-01-4, внесен от Министерския съвет на 8 януари 2020 г.
Има ли други предложения към дневния ред? Не виждам.
Моля да гласуваме.
За – 15 гласа, единодушно.

Колеги, налага се да се върнем няколко текста назад, тъй като трябваше да бъдат уточнени от експертите. Междувременно са възникнали и други въпроси, които в хода на работа не са уточнени. Очакваме народният представител Светла Бъчварова да вземе участие в днешното заседание.
Сега трябва да се върнем на чл. 6 – имате материалите пред Вас. За чл. 6 трябваше експертите да подготвят редакция. Имате две предложения за редакция на чл. 6 – вариант І и вариант ІІ.
Ще представя вариант І за стенограмата:
„Чл. 6. За изпълнение на дейностите по чл. 5 на НИМХ държавните органи, бюджетните организации по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси и публичните предприятия по смисъла на Закона за публичните предприятия предоставят при поискване безвъзмездно метеорологичната, хидрологичната и агрометеорологичната информация, с която разполагат.“
И вариант ІІ на чл. 6:
„Чл. 6. За изпълнение на дейностите по чл. 5 НИМХ има право да получи безвъзмездно от държавните органи, бюджетните организации по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси и публичните предприятия по смисъла на Закона за публичните предприятия метеорологичната, хидрологичната и агрометеорологичната информация, с която разполагат.“
Аз лично мисля, че първият вариант е по-добър, но имате думата за изказвания.
Становище на Министерството на образованието и науката – заместник-министър Николов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: За нас няма особена разлика между двата текста. По-скоро ни смущаваше формулировката в първия текст, но сме склонни да го подкрепим.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Коя формулировка Ви смущава в първия текст?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Думата „предоставят“ според нашата Правна дирекция не е много прецизна.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Думата „предоставят“ я има в текста на вносителя.
Госпожа Семкова.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Уважаеми народни представители! Тъй като правната норма има за цел да установява права и задължения, в предложения от вносителя вариант е установено задължението на всичките тези лица да предоставят информацията. Тук логиката е обърната, като идеята е да се закрепи правото на НИМХ да получи тази информация. По принцип чисто правнотехнически не е добре глаголното време да е „предоставя“, защото правната норма установява права и задължения. Дали ще установим правото, или насрещното му задължение не е от кой знае какво значение. Също така първият вариант на чл. 6 дава по тълкувателен път логиката на нещата, така че сме склонни да подкрепим който и да е вариант.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: За мен няма особена разлика между първия вариант и този на вносителя. По-скоро има разлика във втория вариант, който е.
Заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви за възможността да взема отношение.
Вземам отношение, защото съм направил работно предложение за чл. 6, внесено във Вашата комисия – да отпадне. Доводите няма да ги повтарям. В основен план това е, че с презумпцията за развиване на търговска дейност от страна на НИМХ, на бъдещата такава структура и като второстепенен разпоредител с бюджет, предполагам, че би могла да се създаде известна колизия по отношение на това безвъзмездно предоставяне на данни, тъй като и в Закона за достъп до обществена информация има указан безусловен ред кой, как и кога е длъжен да предоставя такава безвъзмездна информация в отговора – обществена информация.
Притеснението ми е свързано от гледна точка на това, че голяма част от резултатите, данните, включително и първичните данни, понякога са получени на базата на конкретно финансиране, което има обвързващи изисквания към реципиента, тоест да не ги ползва без негово искане, да не ги предоставя на трети лица. Пример за това могат да бъдат и Норвежката, и Българо-швейцарската програма.
Виждам, че Комисията – в логиката на всичко това, което говорихме предния път – върви към едно огледално позициониране на чл. 6: както всички държавни структури да бъдат длъжни, хайде ще го кажа в императивен порядък, да предоставят на НИМХ такава информация, така по-надолу ще видим в чл. 7, че и НИМХ се задължава да предоставя такива първични данни. Така че може би ще бъда склонен да оттегля предложението си за чл. 6, защото тези притеснения са малко теоретични – може би ще се появят, ама ще ги решаваме, и да подкрепя, надявам се и моите колеги, новия текст на Комисията в първия му вариант, защото ми се струва по-чист. Благодаря.

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да разбирам ли, че оттегляте Вашето предложение?
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Да, оттеглям го.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, има ли други изказвания?
БИСЕР БАНЧЕВ: Тъй като в дискусията предния път стана дума, че се обменят данни със структури на въоръжените сили, а част от тях представляват класифицирана информация, нямахме време да проговорим с юристите на Министерството. Затова го поставям сега: дали не е редно, че тези данни, които представляват класифицирана информация, се предават по реда на Закона за защита на класифицираната информация? То не променя смисъла.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Има ли нужда?
ХРИСТОМИР БРЪНЗОВ: Данните, които обменяме с тях, са по открит канал – не са класифицирана информация. Става въпрос за метеорологични данни от техни станции и неща, които ние в Института – числени модели, сателитна информация – имаме и не ги предаваме на тях. Това, което е класифицирана информация, не касае този закон – то си върви по съвсем други ангажименти.
БИСЕР БАНЧЕВ: Обменяте ли някаква класифицирана информация?
ХРИСТОМИР БРЪНЗОВ: Не, тези канали са открити – не обменяме никаква класифицирана информация по тях.
БИСЕР БАНЧЕВ: В дискусията беше споменат изразът „класифицирана информация“, затова се подведох.
ХРИСТОМИР БРЪНЗОВ: Ставаше въпрос за взаимоотношенията ни с Министерството – те са вече по друг начин.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Само не разбрах: трябва ли да добавим и „Българската армия“, или не трябва?
БИСЕР БАНЧЕВ: Само да поясня – със сигурност установихме (доцент Михов е тук, който е заместник-председател на Комисията по отбрана), че Българската армия не е част от Министерството на отбраната, която е орган на изпълнителната власт, упоменат в Закона. Ние категорично смятаме, че в чл. 7 трябва да фигурира, но може би реципрочно трябва и в чл. 6 да бъде добавена и „Българската армия“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Брънзов.
ХРИСТОМИР БРЪНЗОВ: Да, трябва, защото ние получаваме от техни метеорологични станции информация, например от станцията в Гоце Делчев. Така че – не знам как са им структурите, ако „Българската армия“ е нещо различно от Министерството, то тогава както в чл. 7, и тук трябва да бъде добавена, за да регламентираме този момент, който така или иначе съществува.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тоест трябва да се добави в чл. 6.
Предложение къде и как да звучи?
Господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Съгласно Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България имаме Министерство на отбраната, което е ясно какво е; имаме структури на пряко подчинение към министъра на отбраната – това са военни училища, Военномедицинска академия, Военно разузнаване и така нататък; и понятието, отделно, „Българска армия“, в която влизат видове въоръжени сили, Специални сили и така нататък. Аз не съм юрист и не знам дали това понятие „държавни органи“ включва и армията, и видовете въоръжени сили, защото те имат отделно командване. Военновъздушните сили комуникират, доколкото знам, пряко с Института. Военноморските сили също пряко. Командването на Специалните сили сигурно може самостоятелно да комуникира. Въпросът е юридически, не е толкова военен или някакъв друг.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Значи нямаме нужда от добавяне.
Добре, хайде да гласуваме текста, както ни е предложен като редакция. Ако след това се установи, че всъщност „Българската армия“ не се включва нито в държавните органи, нито в бюджетните организации по § 1, т. 5, ще се върнем и ще го добавим. Ще го прегласуваме – има достатъчно време. Това е редакция, която и в залата може да бъде направена.
В такъв случай, колеги, първо подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за чл. 6 – по принцип.
За – 12, против – няма, въздържали се – 5.
Сега подлагам на гласуване редакцията – вариант І, който прочетох, на чл. 6.
За – 12, против – няма, въздържали се – 5.
Комисията подкрепя предложената редакция.
По чл. 7 също имаме предложение за редакция. Обаче преди да пристъпим към текста за редакция, имаме един въпрос, който възникна, относно второто изречение на ал. 2.
Да дам думата на господин Банчев, за да изясним какви въпроси са възникнали в хода на изготвянето на редакцията за чл. 7.
Заповядайте.
БИСЕР БАНЧЕВ: Второто изречение е оставено така, както е по вносител. Предпочетохме да поставим въпроса, защото нямаме идея как се ценообразуват услугите в публични предприятия и защо трябва да се прави разлика между част от приходите, които да отиват за покриване на разходите, и някаква друга част, която очевидно ще отива за някаква печалба. Щом има една част, която е за покриване на разходите, другата част трябва да е за печалба. Какъв е редът за определяне на такъв тип тарифи?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
ХРИСТОМИР БРЪНЗОВ: Аз мога да обясня. Това е многогодишна практика, тя си съществува. Ние имаме две партиди, които формираме от така наречената, както казахте Вие, печалба. Тоест след като всички разходи, които са необходими за изпълнение на дейността, бъдат направени, останалото се централизира. Едната партида се казва „Мрежи“, с която купуваме технически средства, всякакви други неща, които са необходими за наблюдателната система. Втората партида се казва „Развитие“, в която ние събираме средствата, които са ни необходими, за да можем да участваме в международни проекти. Знаете, че парите по един международен проект ги дават, след като мине одит, след като си ги изхарчил, одобряват разходите и тогава ги възстановяват. Ако ние нямаме такава партида „Развитие“ с такива оборотни средства, Институтът е лишен от правото да участва в международни проекти, а ние сме много търсени, дори вече сме на положение да отказваме участие в международни консорциуми. Иначе няма печалба, която да се формира и да се разпределя по някакъв начин.
По тази причина и затова тези правила досега винаги са били определяни от Научния съвет, защото те са динамични. Няма ценоразпис в този смисъл, в който господин Костадинов казва, както в министерствата, когато се прави някаква услуга на гражданите – примерно за водоползване, и там има ценоразпис. Обикновено тези проекти, знаете, си имат правила и те се договарят по тези правила като цени, като срокове за изпълнение, а със стопанските субекти са по Закона за задълженията и договорите. Така че няма как да има ценоразпис преди това на продуктите, които Институтът дава, с изключение на елементарни обработки, свързани с усреднявания по време, по територия, за което ние пък сме стъпили на практиката на Météo-France и Deutscher Wetterdienst навремето, когато тръгнахме да правим тези правилници, защото до някое време и правилници нямаше.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Колеги, изказвания има ли?
Господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря.
Запознах се с предложената от Вашия екип, госпожо Дамянова, редакция на чл. 7, ал. 1 и мога да кажа, че съм удовлетворен от това, че надлежно са отразени нашите дискусии от предния път и специално нашето предложение за добавяне на „първични данни, събрани по повод или във връзка с дейността на Института“ и така нататък. Единствената ми препоръка е – може би Вашият екип ще го направи по-добре – чисто стилистично да се изчисти, защото е тежко изречението, доста е дълго. Дали става еднозначно ясно, че – безвъзмездните експертизи и услуги – безвъзмездността важи и за първичните данни? Просто е направено с поредица от запетаи, които вярвам, че Вие доста бързо стилистично ще изчистите, но посоката е тази. Записаното в чл. 6 намира огледално приложение в чл. 7 и има справедливост. Както всички предоставят на НИМХ първични данни, така и НИМХ предоставя първични данни.
Изключително съм удовлетворен и съжалявам, че и аз не съм го предложил – новата ал. 5: „Националният институт по метеорология и хидрология предоставя данните по ал. 1 – 3 във формат, който позволява тяхната последваща обработка“, разбира се, ако разполагат с такъв. Получихме информация от НИМХ, че, за съжаление, те не са дигитализирали – дай боже да им предстои. Сега, знаете, по линия на инструмента за присъединяване и на други европейски инструменти ще има много сериозни средства, тоест за Справедлив преход ще има доста сериозни пари, това е един добър проект за Института. Така че подкрепям и § 5.
Но искам да Ви обърна внимание на ал. 2, с която Вие започнахте. Бидейки в чл. 2, ал. 1 на този законопроект, НИМХ – национална автономна научна организация, разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ни казва, независимо, уважавам тези интерпретации, които бяха правени от юристите на Министерството и от заместник-министъра, които ни водеха по едни пътища, че това не е търговска дейност, с ал. 2 се допуска НИМХ да осъществява и стопанска дейност. Знаете, че държавата упражнява стопанска дейност по Закона за публичните предприятия. При това положение за мен, повтарям, се заобикаля общият ред в Закона за публичните предприятия, който е нов закон, приет от това мнозинство. Не виждам да има смисъл да се прави ревизия или да се допускат изключения от това правило.
Много точно Законът казва как, по какъв начин, къде държавата осъществява търговска дейност. И тя го прави чрез публични търговски дружества, а не чрез научни институти по смисъла на това, което иска да бъде НИМХ в чл. 2, ал. 1.
Второто изречение вече ме кара още повече да се притеснявам – това, на което обърна внимание господин Банчев, защото в закон да впишете, колеги, нещо, което би могло и досега е било в правилата, както казвате, или в наредба, да впишете в закон легитимирането на заобикалянето на Закона за публичните предприятия за мен не е нормално. Моето предложение е да отпадне оттук ал. 2 и с бъдещ правилник за дейността на НИМХ да се укаже точно редът – как се формират цените, какво от приходите остава, но това да е със санкцията на министъра. Ние не можем в закон – първо да заобиколим Закона за публичните предприятия и да кажем, че един научен институт… Ами дайте да допишем и Закона за публичните предприятия – и държавните дружества, които извършват търговска дейност. Тогава ще цъфне нов субект, извинявам се за думата „цъфне“ – и научни институти, а не само държавни търговски дружества.
Моля да отпадне ал. 2, да се опише легитимно в Правилника. Господин Брънзов много добре знае, че в нормалните държави, в които има национални хидрометеорологични служби – България вероятно, бидейки нормална държава, върви в тази посока и дай боже скоро да стане, да се отдели научната дейност от тази на Националната хидрометеорологична служба. Там е изключително ясно, когато някоя национална служба ти дава някакъв продукт, колко струва той.
Ние да го запишем в закон, от този закон да следва, че Вие, като второстепенен разпоредител на бюджет, сте обаче и научен институт, но имате и право на търговска дейност, не само това – ще си заделяте чрез не знам какъв акт за възмездно предоставените услуги пари, за мен това е работа на Правилника за дейност – вътрешнофинансова, стопанска, както щете, защото вече не знам каква е – научна ли е, стопанска ли е, търговска ли е. Този закон не дава яснота, за това ще говоря накрая.
Така че настоявам на своето предложение да се поработи върху Правилника на Института, да се уреди там – кой, какво, само че когато министърът го одобри. Принципалът на второстепенния разпоредител на бюджет одобри предложения от Вас правилник! Да не се прави през главата на министъра и да не се вписва в Закона. И завършвам, повече доводи смятам, че не са необходими. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други изказвания, колеги?
Гледаме редакцията, която е предложена за чл. 7, въз основа на дебатите, които имахме на миналото заседание.
Господин Николов, становище по това, което каза господин Костадинов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Нас ни притеснява едно нещо – че не виждаме вариант Правилникът да разписва нещо, което напълно липсва в Закона. Госпожа Семкова е подготвила примери за аналогични случаи в Българската академия на науките, Селскостопанската академия, в които има сходни текстове за разпределение на средствата. Така че за нас не е проблем да се приеме в този вид, в който е тук.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Семкова, желаете ли да вземете отношение?
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Миналия път стана въпрос за това, че и други закони предвиждат подобен механизъм – възможност за бюджетни организации да получават приходи от своята дейност, свързана с предмета, за който те са учредени. Това не ги превръща в никакъв случай в търговци, защото фактът, че извършват някаква икономическа дейност, все още не ги прави търговци, защото липсва основният белег – да извършват търговска дейност по занятие. Логиката на допустимостта НИМХ да предоставя възмездни услуги е да могат граждани и организации да се ползват от експертизата на НИМХ, когато НИМХ няма бюджетно финансиране да предоставя този продукт безвъзмездно. И в никакъв случай логиката не е той да се превръща в търговец от тази своя дейност.
Извадих подобни примери, каквито имаме в Закона за професионалното образование и обучение – в чл. 14б, ал. 4, където е дадена възможност на държавните и общинските професионални гимназии да извършват обучение срещу заплащане на лица, навършили 16-годишна възраст. Това обучение се поема от заявителя на обучението чисто финансово.
По същата логика имаме текстове и за Националната агенция за професионално образование и обучение, където в чл. 60 е записано, че в приход на техните бюджети постъпват средства от договори за възлагане на разработки, свързани с дейността на Агенцията, а също и провеждане на курсове за обучение на външни експерти и консултации на външни организации.
Имаме същия текст по отношение на държавните и общинските детски градини, училища и центрове за личностно развитие в Закона за предучилищното и училищното образование, където в чл. 293 сме посочили, че собствени приходи по бюджетите на тези организации могат да са приходите от реализация на продукция и услуги от практическо обучение.
Също така в Закона за Българската академия на науките, в чл. 11, т. 2 е предвидена възможност в приход на бюджета да постъпват постъпления по сключени договори за изследователски проекти, предложени от компетентни държавни органи, юридически и физически лица, а също и други организации, както и приходи от реализация на интелектуални и други продукти.
Имам и още примери – не искам да Ви отегчавам обаче, просто исках да илюстрирам, че възможността я има в законодателството. От друга страна, искам да посоча, че текстът е одобрен от Министерството на финансите и предложението част от тези постъпления да се насочват към издръжка и развитие на Института всъщност беше тяхно искане в предварителната съгласувателна процедура. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Госпожо Мацева, заповядайте.
ВЯРА МАЦЕВА: Искам само да уточня, че във всичките текстове, които изчетохте, всъщност никъде не се казва, че тези организации сами определят реда и цените си. Доколкото разбрах, това е дебат, който притеснява народните представители.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, госпожо Семкова.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Да, не е предвиден абсолютно никакъв ред, което е още по-лошо, защото това означава, тъй като тези дейности са предимно на договорна основа и са свързани със свободата на договаряне, че цената ще се определя чрез свободно договаряне със съответния потребител.
Тук смятам, че въвеждаме по-прозрачен механизъм, тъй като поне ще има регламент за това при какви условия и при какво ценообразуване ще се допусне тази дейност на НИМХ.
Това, че няма правила, съвсем не означава, че те не са оставени на организацията – изборът за цена не е оставен на организацията, защото при свободното договаряне организацията се договаря за цена и във всеки конкретен договор може да бъде различна.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания има ли, колеги?
Господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Без да досаждам на колегите, даже ще направя предложение – един сериозен юрист е доста сериозно предизвикателство и опасна работа според мен.
Давам само един пример – чл. 14 от Закона за професионалното образование и обучение. По начина, по който ни го прочетохте, за мен фактологията е съвсем различна. Дава се право за сметка на професионалното училище друг да заплати разходите за това образование, което се прави. Така че нека не даваме такива примери по аналогия.
Моето предложение е юристите да погледнат още веднъж и от страна на Комисията, и от страна на Министерството – никъде в изречение второ, когато се казва: „В правилата за хидрометеорологично обслужване се определя частта от приходите от възмездно предоставени услуги, които остават за Института“, не пише кой приема правилата. Не поставяйте принципала – министъра, в деликатна ситуация. Моята теза не отпада за това, че се нарушава Законът за публичните предприятия. Дори и да не съм прав, по начина, по който е написано, недейте да поставяте който и да е този министър в такава ситуация.
Ако е разписано в тази посока, аз не мога да гласувам във Вашата комисия – направил съм предложение, поне да е ясно кой приема този ред, от кого се утвърждава, а не сами – Институтът, Научният съвет или Общото събрание да си учредяват такива норми, което е нонсенс за второстепенен разпоредител на бюджет, повтарям. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Брънзов, моля, не с такива реплики към народните представители. Чух Ви, наистина Ви моля за коректно отношение.
Всъщност ние това го коментирахме предния път и то е отразено в изречение първо.
Господин Банчев.
БИСЕР БАНЧЕВ: Правнотехнически само да поясня. Това беше едната част от предложенията на народния представител Станислав Станилов и тъй като дебатите на предното заседание единодушно бяха в подкрепа на това предложение, затова си позволихме да го включим, да го предложим в работния текст.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други изказвания има ли? Не виждам.
Колеги, предлагам Ви да гласуваме разделно чл. 7, тъй като имаше предложения за отпадане на определени алинеи, тоест алинея по алинея, ако сте съгласни.
Сега ще се върна и в самото начало, като, разбира се, оставаме с уговорката отново да погледнем Закона за публичните предприятия и публичните финанси – да няма противоречие. И да се види становището на Министерството на финансите.
По чл. 7 имаме постъпило писмено предложение от народните представители Атанас Костадинов и Любомир Бонев, което трябва по точки да го гласуваме – първа и трета по принцип, втора точка трябва да се гласува отделно.
В такъв случай, колеги, първо сме на предложението на народните представители Костадинов и Бонев.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Ако това е финалният текст, който сте ни предложили, само с молбата за стилистична редакция – по ал. 1. За да върви по-бързо, приемам текста, който Вашият екип е направил, и смятам, че е окей.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, ние ще го гласуваме. Предложенията, които сте направили в т. 1 и в т. 3, ще ги гласуваме по принцип, тоест ще ги подкрепим по принцип, а т. 2 ще я гласуваме отделно, тъй като предлагате изобщо ал. 2 да отпадне.
Аз също имам едно предложение за редакция, но ще го кажа на финала, така че да стане по-ясно – в ал. 1. Ще ме коригирате, ако не е добре.
Доцент Михов, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Едно редакционно предложение по чл. 7: там, където е написано „Българска армия“, да бъде заменено с „въоръжени сили“. В движение говорихме с колегите и затова се постарах да донеса тази графика.
Колеги, Българската армия е само това квадратче, а въоръжените сили обхващат и тези квадратчета. В едното пише „Видове въоръжени сили“, в другото – „Служба „Военно разузнаване“, Военно-географска служба“ и така нататък. Това са структури, които са пряко подчинени на министъра. Простичко казано, ако напишем само „Българска армия“, ще бъде това квадратче.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Това е в редакцията, която ни е предложена от експертите и от референта на Комисията.
Сега преминаваме към гласуване, първо, на предложенията на народните представители Костадинов и Бонев.
Гласуваме т. 1 и т. 3 по принцип.
За – 17, единодушно.
Сега подлагам на гласуване т. 2, според която ал. 2 трябва да отпадне.
За – 5, против – няма, въздържали се – 12.
Точки 1 и 3 са подкрепени по принцип.
Точка 2 се отхвърля от Комисията.
Преминаваме към писменото предложение на народния представител Станислав Станилов.
Професор Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Както е редактирана от експертите.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: По принцип трябва да приемем нещо – първата част…
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Първата част според мен трябва да… Предложението на професор Станилов по подточка „а“ е прието, но по подточка „б“ не е прието.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: …се отиде на безвъзмездното предоставяне на всички данни и продукти, които се предават в обмен в рамките на Световната метеорологична организация – „безвъзмездно за научни и образователни цели“, това е заради акцента и важността на този казус. Затова е направено.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: В рамките на дискусиите на предходното заседание беше уточнено, че тези данни са достъпни и всеки може да ги използва.
Така ли е, професор Брънзов? Отново за стенограмата – да. Поради тази причина това предложение не е включено в общата редакция накрая. Тоест тези данни така или иначе са публични – съответно няма нужда те да бъдат изрично упоменавани в Закона.
Професоре?
Други изказвания има ли, колеги?
Заместник-министър Николов какво мисли по въпроса?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Ние приемаме тезата, че след като ги има достъпни, няма смисъл да слагаме изричен текст.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други изказвания?
Професоре, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Има реакция за акцента ми в Комисията по образованието и науката, което е необяснимо за мен.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Доколкото си спомням дискусията от предната седмица, искам да кажа на професор Станилов, че не е въпросът дали има, или няма реакция от Комисията по образованието и науката. Идеята на това беше да не бъде в Закона, че всъщност самият Институт използва тези данни, които се публикуват на всички техни страници – на Световната метеорологична организация. Няма как самият Институт да извърши налични такива наблюдения – морски, от самолети, от сондиране на висока атмосфера, защото те не правят такива неща, а използват това, което го има. При положение че използват това, което го има на страницата на Световната метеорологична организация, няма проблем някой друг също да го ползва. Дали правилно съм разбрала – ако това, което изразявам, е така, няма нужда според мен да го има там. Не можем да вкараме в закон данни, които не касаят дейността на нашите институти. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професоре, редакция някаква да предложите?
В крайна сметка имаме време, ще го премислим още веднъж, ако и експертите имат някакво предложение – ако има нещо, което трябва да го включим, ще го включим.
Преминаваме към гласуване по принцип на предложението в подточка „а“ на професор Станилов.
За – 12, против – няма, въздържали се…
БИСЕР БАНЧЕВ: Прощавайте, само да обърна внимание на народните представители от „БСП за България“, че това предложение…
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колегите от БСП по принцип се въздържат по целия законопроект. Те може да са съгласни, но по принцип позицията им по Законопроекта е различна, което е тяхно право. Да, те са демократична партия, точно така.
Сега гласуваме предложението за създаване на нова алинея 3. Предложението е отразено в подточка „б“ от текста на професор Станилов.
За – 3, против – няма, въздържали се – 14.
Гласуваме предложението в подточка „в“ за преномериране на алинеите, то е свързано с подточка „б“.
За – 3, против – няма, въздържали се – 14.
Предложението не се подкрепя.
Преминаваме към редакция на предложението, което ни е представено като редакция на Комисията.
Аз имам предложение във връзка с това, на което народният представител Костадинов обърна внимание. Предлагам текстът да звучи по следния начин – и доцент Михов да ме слуша внимателно, за да уточним за „Българската армия“:
„Националният институт по метеорология и хидрология извършва безвъзмездно експертизи и услуги в рамките на своята компетентност, предоставя научни продукти, метеорологична, хидрологична и агрометеорологична информация, както и първични данни, събрани по повод или във връзка с дейността на Института по искане и за нуждите на органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, на въоръжените сили, на органите на местното самоуправление, както и на публичните предприятия с възложени задължения за извършване на обществена услуга или за изпълнение на цели на публичната политика“.
Госпожа Мацева.
ВЯРА МАЦЕВА: За да се обхване и да се даде яснота, че „безвъзмездно“ се отнася за всички, възможно е „безвъзмездно“ да дойде веднага след наименованието на Института: „Националният институт по метеорология и хидрология безвъзмездно извършва…, както и предоставя…“
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: От стилистична гледна точка е едно и също, пак ще се получи същата недобра формулировка по отношение на първичните данни. Няма значение дали ще кажем „безвъзмездно извършва“ или „извършва безвъзмездно“ – абсолютно никакво значение няма. Това – от гледна точка на звучене и на яснота на текста.
„Националният институт по метеорология и хидрология безвъзмездно извършва експертизи и услуги в рамките на своята компетентност, предоставя научни продукти, метеорологична, хидрологична и агрометеорологична информация, както и първични данни, събрани по повод…“ – нататък продължава и „Българската армия“ я заменяме с „въоръжените сили“.
МИЛЕН МИХОВ: Правото, като се облече в слово, става съвършенство.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добре.
Редакции по алинеи 2, 3, 4 и 5 нямаме.
Подлагам на гласуване редакцията на чл. 7.
За – 11, против – няма, въздържали се – 6.
По наименованието на Глава трета, както и по наименованието на Раздел І няма постъпили писмени предложения.
Подлагам ги на гласуване.
За – 12, против – няма, въздържали се – 5.
По чл. 8 – професор Светла Бъчварова отново я няма, но се надяваме следващия път да успее да дойде – нямаме редакция.
Господин Банчев, заповядайте.
БИСЕР БАНЧЕВ: Във връзка с дискусията, която възникна предния път – само да информирам народните представители, направих проверка, че в рамките на Министерството на здравеопазването съществува най-близката аналогия на НИМХ. Това са националните центрове по здравеопазване – те са ни важни и за друго, тъй като са част от чл. 47 от Закона за висшето образование. Това са: Националният център по обществено здраве и анализи, Националният център по заразни и паразитни болести – този, който в момента е много популярен, с ръководител – професор Кантарджиев, и Националният център по трансфузионна хематология. При тях в различен вариант на структурите имат свои поделения, които се управляват от директори. Примерно Националният център по обществено здраве и анализи има шест дирекции, което не пречи да има директор на Института и директори на дирекции. В Националния център по трансфузионна хематология има регионални центрове, които също имат отделни директори, и пак не му пречи да си има и директор. Очевидно решението е въпрос на целесъобразност и на политическа воля.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Николов, съобразно посочената информация Вашето становище?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Ние поддържаме тезата от миналия път – това за нас е технически въпрос. Има смисъл в аргументите, които тогава професор Брънзов изтъкна от гледна точка на международни контакти и прочее. Комисията да реши – в случай че отпадне думата „генерален“, трябва навсякъде, където става въпрос за досегашния генерален директор, да има „директор на НИМХ“, за да се разбира.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Брънзов, заповядайте.
ХРИСТОМИР БРЪНЗОВ: Искам да обърна внимание на юристите, че на много места – примерно в Закона за водите, в Ратификацията на Споразумението с EUMETSAT, фигурира „генерален директор на Националния институт по метеорология и хидрология“. Може би всички тези документи сега трябва да бъдат променени, за да има синхрон между Закона за НИМХ и досегашното положение, при което е имало – казах Ви, през всичките години, с изключение на последните четири-пет, винаги е бил генерален директор. Затова във всички други нормативни актове съществува понятието „генерален директор“ на Националния институт.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ВЕНКА СТОЯНОВА: Понеже ми хареса аналогията, която направи колегата, с нормативните актове в здравеопазването, колеги, при нас, знаете, в последните години имаше РИОКОЗ, имаше РЦЗ – две структури на Министерството на здравеопазването, които после бяха обединени в регионални здравни инспекции. С промяната на наименованието в Закона за здравето абсолютно всички нормативни актове, за които можем да се сетим и които работят с тези структури, бяха променени с Допълнителни разпоредби – да се чете, така че не виждам никакво притеснение от това в колко закона, нормативни актове фигурира „генерален директор“. Това не е нещо, което за първи път ще направим, и не представлява никаква трудност. Поне аз така си мисля. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Преминаваме към гласуване.
Навсякъде, където трябва да се направи промяна, тя трябва да се направи накрая – правили сме го многократно. Това по принцип не е аргумент. Въпрос е на решението, което ще вземем.
Подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители – да отпадне „генерален“.
За – 11, против – няма, въздържали се – 6.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за чл. 8.
За – 12, против – няма, въздържали се – 5.
Преминаваме към чл. 9. По чл. 9 има постъпило писмено предложение от народния представител Станислав Станилов, от народния представител Светла Бъчварова – съобразно приетото вече предложение в чл. 8 трябва да се коригират. Имаме и предложение за редакция съобразно дебатите, които водихме миналата седмица.
Аз обаче имам въпроси, тъй като работиха и нашите експерти, по чл. 9. По-скоро имам въпрос може би към професор Брънзов, защото той касае НИМХ: колко са служителите на академични длъжности в НИМХ и колко са останалите служители, които са на пълен или непълен щат, за да преценим процентното съотношение?
Заповядайте.
ХРИСТОМИР БРЪНЗОВ: Аз съм направил една справка, която мисля, че ще е интересна за народните представители. Академичният състав към момента мисля, че е 82 души – динамично е, което върви при нас. Целият състав, с всички метеорологични наблюдатели, щатните бройки са 724, но работят 1024 човека, защото има наблюдатели, които са на почасово работно време в по-малките пунктове.
Тъй като, за да не казвам пак, в този член ставаше дума за подмладяване на състава, искам да дам на народните представители следната информация. В момента в НИМХ работят 37 пенсионери с висше образование – метеоролози и хидролози, с магистърска степен и доктор като експерти на ключови позиции. Това е по мое настояване – те не упражниха правото си да отидат в пенсия. Защо? Защото в последните пет години – имам представа и в другите научни организации, специално в институтите на БАН положението е същото. В НИМХ примерно между 8 и 12 души – специалисти с магистърска и докторска степен, метеоролози и хидролози, придобиват право на пенсия.
Какво се случва обаче в България? През последните пет години завършват между двама и шестима метеоролози във Физическия факултет на Софийския университет. Миналата година са завършили само трима, успяхме двама да ги привлечем в Института.
В целия Хидротехнически факултет на УАСГ завършват 22 – 23 магистри, от които три четвърти са „Водопровод и канализация“, които не ни вършат работа. През 2020 г. от 21 завършили магистри само четирима са „Хидротехническо строителство и управление на водните ресурси“.
Рекапитулацията е, че всяка година, конкретно да кажем – 2020, са придобили право на пенсия 11 метеоролози и хидролози, а университетите общо за цялата страна са предоставили 7 магистри. Дори всички завършващи в България хидролози и метеоролози да идват в НИМХ, което не е така, защото ние не сме атрактивни със заплатите си – атрактивни сме с науката, която предлагаме на хората, реално миналата година, както Ви казах, успяхме от тримата завършващи метеоролози двама да вземем и един хидролог. Тоест на 11 с право на пенсия има три, които са нови.
При това положение, когато сложим и разни рестрикции по възраст, защото в хуманитарните и обществените науки може би има достатъчно студенти, които завършват, в природо-математическите науки въобще не е така. Направете сметка и ако тези хора, които, както Ви казах, по моя молба не отидоха да си гледат живота вкъщи, а стоят в Института, 37 човека си отидат, това означава пълен крах на Националната хидрометеорологична служба – казвам го най-отговорно, защото знам, че се води стенограма.
Така че когато се вземат такива решения, добре е човек да знае как стоят реално нещата и в Института, и в страната. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Колеги, имате ли изказвания?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Това е принцип във всички изследователски институти – да се спазва онова, което пише в Закона. Тук да направим изключение не го виждам като целесъобразно, освен да спомена, че по Кодекса на труда всеки директор може да назначи пенсионер на работа на същото място, след като се е пенсионирал. В научните организации обикновено им дават удължение: за доцент – две години, за професор – три години, но като се обърнем към Кодекса на труда, е възможно да работиш и десет години след пенсия. Така че да нарушаваме общия принцип не го виждам за целесъобразно и необходимо. Това смятам.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ние коментирахме този текст миналата седмица и, доколкото си спомням, заместник-министър Николов подкрепи предложението на професор Станилов.
Така ли е, заместник-министър Николов?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: За нас има логика това, което беше в Закона за висшето образование, да бъде пренесено и тук. Имаме някои технически бележки по конкретни формулировки, но принципът 65 години…
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Госпожа Мацева – понеже казах, че не виждам този текст.
ВЯРА МАЦЕВА: Понеже Вие възложихте, госпожо Председател, да отразим модела, който е направен в Закона за висшето образование, затова трябва да се четат систематично чл. 9, ал. 2 плюс чл. 12 – новото предложение за т. 9, и една допълнителна разпоредба, която съм направила – § 1, т. 1.
За да може да се осъществи това пренасяне на същия казус, както в Закона за висшето образование, на практика в ал. 2 на чл. 9 ограничаваме основният състав да включва лица, заемащи длъжностите на основен трудов договор; в допълнителната разпоредба препращаме към Закона за висшето образование, за да се чете еднакво що е то „основен трудов договор“; и след това в чл. 12 създаваме една т. 9, където се дава възможност на Научния съвет да удължи договорите, както е по Закона за висшето образование. Предложение за редакция след края на цялата т. 12.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, има ли изказвания по редакцията, която ни е предложена в този си вид от експертите на Комисията?
Госпожа Семкова.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: По-скоро искам да поставя нещо като въпрос, което стои и в Закона за висшето образование, и сега ще го мултиплицираме тук. Нормата ни казва, че основният състав включва лица, заемащи академична длъжност на основен трудов договор. Обръщам внимание, че академична длъжност се заема въз основа на конкурс и избор. Трудовото правоотношение на лицата, заемащи академична длъжност, не възниква от трудов договор като източник на трудово правоотношение – той възниква от избора като юридически факт, от момента на съобщаването на резултата за избора. В този случай обаче тук се цитира основен трудов договор, което ще създаде нормативна неяснота и различни тълкувания. Повтарям, проблемът стои и в Закона за висшето образование, той е дългогодишен – просто обръщам внимание.
Имам предложение – да заменим понятието „основен трудов договор“ с „безсрочно трудово правоотношение“. По този начин ще се освободим от необходимостта да имаме допълнителна разпоредба, която да предвижда определения в отклонение от трудовото законодателство, защото, обръщам внимание, това, което е направено в Закона за висшето образование много отдавна, е в пълно противоречие с основни понятия в Кодекса на труда. По Кодекса на труда „основен трудов договор“ е едно, а по нашия Закон за висшето образование „основен трудов договор“ е безсрочният договор. Това е друга класификация на трудовите договори.
За да не Ви отегчавам повече, предлагам да бъде осмислено – нямам предложение обаче за това как да го проведем по-нататък и нямах време да го осмисля, да заменим в този закон понятието „основен трудов договор“ с „безсрочно трудово правоотношение“ и да се опитаме да проведем концепцията, която преследваме, съобразявайки се с изискванията на нормативната уредба – и Закона за развитието на академичния състав в Република България, и Кодекса на труда, и всички останали нормативни актове. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на госпожа Семкова.
Колеги, някакви изказвания по направеното предложение? Ако няма, ще предложа да гласуваме постъпилите писмени предложения, след което да оставим окончателната редакция…
Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Правоотношение възниква, когато директорът издаде заповед за назначение, а не в момента, в който е избран на научната длъжност професорът, доцентът и прочее. Трудовото му възнаграждение се начислява от деня, в който е назначен със заповед от директора – не от деня, в който е решил Научният съвет.
Научният съвет на практика го избира, но директорът го назначава или ректорът – в това се състои особеността на цялата работа, тя затова е направена. Така тълкувам нещата аз и практиката го показва, че това е целесъобразно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Брънзов.
ХРИСТОМИР БРЪНЗОВ: Понеже назначавам такива хора, имам реплика към професор Станилов. Законът за развитието на академичния състав в Република България ме задължава от датата на избора аз да го назнача. Нямам право да не го назначавам, да си измислям други дати или нещо друго. Това е по Закона.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Той е длъжен да го назначи от тази дата – ако не го правят, значи нарушават Закона.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Понякога цял месец минава.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заместник-министър Николов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Когато приемахме Закона за висшето образование, това също беше един от най-щекотливите въпроси и имаше много възражения от юристите. Въпреки това, се получи онова, което е в момента.
За мен това, което госпожа Дамянова предложи – да приемем този текст и някакви чисто технически и юридически редакции евентуално да бъдат направени нататък, но философията да бъде, че 65-те години остават, е най-добрият вариант, тъй като има политическа воля, има някакъв постигнат академичен консенсус в дебат със Съвета на ректорите. Достигнали сме до някаква стъпка, от която е глупаво да се отклоняваме в един различен закон. Тоест, повтарям, това, което госпожа Семкова каза, е идеята чрез редакция евентуално да го прецизираме, но не трябва да стигнем в рамките на разговора тук да изпуснем основното – ние категорично подкрепяме идеята.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Това казах – да гласуваме сега писмените предложения, които са постъпили от народни представители, като окончателната редакция да я оставим, за да я премислим. Така или иначе трябва да претърпи редакция и този предложен текст от експертите и вече да се помисли в съответствие с бележката, която направи госпожа Семкова, и на следващото заседание просто да имаме готов текст, който да гласуваме.
Госпожа Семкова.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Само едно кратко уточнение. Ако приемете предложението, което направих тук – вместо „основен трудов договор“, да визираме „безсрочно трудово правоотношение“, задължително трябва изрично да споменем квотата на асистентите, защото те тогава ще бъдат изключени от безсрочното правоотношение. Просто трябва да ги посочим изрично като отделна квота в Общото събрание.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Затова казах, че ще оставим финалната редакция за размисъл, за да можете – нашите експерти и референт, заедно с Вас, да формулирате окончателен текст, който да гласуваме, защото се опасявам, че така на крак няма да можем да направим нищо в момента.
Господин Банчев.
БИСЕР БАНЧЕВ: Използвам възможността, че госпожа Семкова спомена за уточняване на квоти – мисля, че трябва да обърнем внимание на това, с което започна госпожа Дамянова, че не е проведен дебат дали при такова съотношение между служители на щатна длъжност – 82, и служители на неакадемична длъжност – 1024, не следва ли за другите 940 човека също да има някаква квота в Общото събрание, както в университетите има квота на служителите.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Всъщност служителите по трудово правоотношение участват в… (Реплики при изключени микрофони.)
Всички участват – в ал. 2, господин Банчев, основният състав включва лицата, заемащи академична длъжност, както и служителите по трудово правоотношение с НИМХ, които притежават научна степен. Тоест Вие имате предвид тези служители, които не притежават научна степен.
БИСЕР БАНЧЕВ: Тези 940 човека очевидно не притежават научна степен.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, но те нямат квота.
Така ли е, професор Брънзов? Тези 1024 служители представени ли са в Общото събрание?
ХРИСТОМИР БРЪНЗОВ: 1024 служители са общо всички. Общото събрание – това е Общо събрание на учените – избира Научен съвет. Затова има една ал. 3, където има разширен състав, защото принципът е поне, че учени избират Научен съвет. Научния съвет не могат да го избират наблюдатели.
Вие непрекъснато забравяте, че НИМХ е научна организация, така че това е структурата в научните организации – Общо събрание на учените, Научен съвет, които ръководят научната дейност на Института.
А иначе въпросите, за които Вие говорите, ги решаваме по Кодекса на труда, където има Общо събрание на работниците и служителите. Това вече – където е целият състав на Института, те си избират пълномощници, защото нашите хора не могат да присъстват на събрание всички, защото пунктовете за измерване са 1010 в България, пръснати навсякъде. Затова в това Общо събрание на работниците и служителите по Кодекса на труда си избират пълномощници и там се решават въпроси, които касаят изцяло Института, а не само неговата научна дейност.
В Института има две паралелни, преплетени една с друга структури.
Може би тук е моментът да отговоря на господин Костадинов – това, което Вие предлагате, вече е било, отчетено е като грешка – 1954 г., в Института обособяват учените отделно в научноизследователски институт към Главно управление. След известен период от време – около 30 години – тези учени заживяват съвсем самостоятелен живот и нямат нищо общо, но снабдяват службата със съответната научна продукция, за да се развива тя. През 1988 – 1989 г. с решение на правителството отново обединяват двете неща, защото навсякъде в света хидрометеорологичните служби са основно научни организации. Просто нашите лаборатории – това е атмосферата, хидросферата, които не могат да влязат в лаборатории и затова са тези пунктове.
Институтът има една паралелна структура. Едната е на научна организация, която трябва да има директор, която трябва да има научни секции и лаборатории. Втората е на хидрометеорологичната служба. Двете са преплетени, където аналогично на останалите има генерален директор, има директори на департаменти и директори на филиали. Третото ниво, най-ниското, са обсерваториите – във всеки областен център има обсерватория, която ръководи десетина станции, които са на територията на областта. Същевременно учените в голямата си част са и ръководители на тази служба.
По тази причина това беше отчетено от Световната метеорологична организация през 2010 г. като много добра практика в България – обединението на науката и оперативната дейност в една-единствена структура. Това нещо – както казват шопите, „вече сме ручали това жабе“ – го отчетохме като грешка след 30 години.
По отношение на Общото събрание на учените. Казах Ви каква е неговата роля – тя е същата, както Общото събрание на Българската академия на науките. В него не присъства целият персонал на БАН, а само учените, защото там се решават въпроси, свързани с научната политика на Института.
А пък разширения състав досега никога не го е имало – за пръв път се появява в този законопроект и това е по аналогия с висшите училища, където ние искаме да включим младите хора, тоест докторантите, които не са членове на академичния състав, за да могат да навлизат и да се учат какво все пак означава научно управление на Института.
Като допълнение вътре са вкарани заместник генерални директори, директори на департаменти и филиали, ако не са членове на Общото събрание, тоест ако не заемат академични длъжности. Това е, за да има и представителство на оперативната дейност, ако случайно някой – това е много рядко изключение, с изключение на директорите на филиали – няма научна, академична длъжност или научна степен.
Това е структурата на Института и мисля, че в предложението, което беше направено като законопроект, ние дори направихме една крачка от съществуващото, което е в момента.
И ми се иска – все пак това е 130-годишна организация, много катаклизми са минали, много неща сме видели – да се придържаме и към практиката, която съществува сега, която е утвърдена, която е доказала, че работи. Всякакви революционни идеи не знам до какво ще доведат, но едва ли до нещо добро, особено ако са такива, които вече сме проверили на практика, и то не за една или две години.
БИСЕР БАНЧЕВ: Прощавайте, 5% квота на служителите в Софийския университет никога не е било революционна идея.
ИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Не само в Софийския.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Всъщност то е във всички университети.
Ако мога да добавя, преди да отговорите, всъщност Вие през цялото време говорите за Общото събрание на учените ...
ХРИСТОМИР БРЪНЗОВ: Точно така.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, но не сте написали „Общо събрание на учените“.
Тук имаме едно друго Общо събрание, което обаче приема Правилник за устройството и дейността на НИМХ, както и неговото изменение или допълнение, приема годишния отчет за дейността на НИМХ. Освен това длъжността „генерален директор“ се заема за четиригодишен мандат след избор, проведен от Научния съвет и така нататък.
Тоест Вие развихте една друга хипотеза – Общо събрание на учените, докато тук говорим за Общото събрание.
ХРИСТОМИР БРЪНЗОВ: Според мен просто е пропуснато, сега се казва „Общо събрание на учените“. Ние имаме Общо събрание, което е по Кодекса на труда, което е Общо събрание на работниците и служителите.
МИЛЕН МИХОВ: Това е съвсем друго по Кодекса на труда.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Извинявайте, ама трябва да се върнем дори към чл. 8, където имате „Общо събрание“. Имаме Общо събрание на учените, после имаме друго Общо събрание, в което са Ви включени и служителите. Това не е проведено в Закона, няма го! Вие имате само едно Общо събрание, и то кое е?!
Госпожа Семкова.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Идеята е това Общо събрание по този закон да е същото, както Общото събрание на учените по сега действащата наредба. Не сме посочили изрично, че е на учените, дори не помня вече по какви аргументи – може би за да отграничим функциите с Научния съвет, който се занимава с конкретни научни въпроси, но няма пречка да се добави, ако това е проблем. Дори да не се добави обаче, Общото събрание по Кодекса на труда си е отделен орган, конституира се по различни правила и фактът, че се нарича Общо събрание, съвсем не означава, че това Общо събрание е същото, като онова по Кодекса на труда.
Ако смятате, че ще постигнем терминологична прецизност, не възразяваме да добавим „на учените“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, само че ако остане така, тук питането е: къде е квотата на служителите, както е в университетите, и защо ги изключваме? Още повече, след като имаме институт с – те са много по-голяма част, съотношението е изключително: 82 души, които са на академична длъжност, и 1024 служители! Излиза, че всъщност 82 души ще решават за всичките останали 1100 – аз поне така го разбирам. Ако греша, ме поправете.
Заместник-министър Николов, желаете ли да вземете отношение?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Моето лично мнение е, че тези квоти за служители не допринасят особено за нивото на вземане на решения.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Къде се намирате Вие, къде се намирате? За какво говорим, как е възможно това нещо? Пролетарии ли има вече, има касти и пролетарии, така ли? Това го казва заместник-министър! Аз ставам и тръгвам.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Той изказа лично мнение.
Господин Костадинов, моля Ви да спазваме добрия тон.
Заместник-министър Николов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Съжалявам, че съм огорчил по този начин господин Костадинов. Това е моето лично мнение. В случая тук се следва логиката – в Българската академия на науките, тъй като става въпрос за научна организация, не за висше училище. Така че според мен в този вариант, без добавяне на квоти за служители – Общото събрание, ако го уточним – на учените, е оптималният вариант.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Мога ли да попитам: след като е направена аналогията с Българската академия на науките, там какво е съотношението между тези, които са на академична длъжност…
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Там пък са две общи събрания. Общото събрание на всички служители, без изключение, без квоти и така нататък (ние сме близо 200 души, с филиали в провинцията) провежда годишна сесия за отчети – финансови, научни, всякакви други, с гласуване приема тези отчети и това му е всъщност главната функция.
Общото събрание на учените е събрание на всички, които са със степени и длъжности. Тоест може да си само магистър, но ако си доктор, ти си член на Общото събрание – ако не си, не си член на Общото събрание на учените. То взема решения по научноизследователски въпроси и всякакви други, свързани с научноизследователската работа. Ако това нещо не се напише отново, ще останат неясноти какво приемаме, въпросът е: какво приемаме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря.
Вече със спокоен тон – съжалявам за реакцията, но не мога да си представя, че в подобна материя, първо, ще регулираме недоизправности в Закона за висшето образование и трудовоправните отношения – едва ли тук е мястото, където да изправим всички колизии, които има в други закони. Второ, не смятам, че това, което казва уважаваният заместник-министър – хората, които нямат научни звания и са служители, нямат особен принос и не можем да очакваме нищо от тях по отношение на бъдещето на един такъв институт, подобно изречение искам да видя как ще го произнесете в САЩ или в Белгия, или във Франция. И на трето място, народните представители тук са изправени пред много сериозно предизвикателство – ако в чл. 8 се говори единствено и само за Общо събрание, Научен съвет и генерален директор, то в чл. 9, ал. 1 се създават необяснимо няколко други правни субекта – разширеният състав, основният състав на Общото събрание. Едното няма връзка с другото. Или трябва да се уточни дали Общото събрание на учените е различно от Научния съвет и така нататък…
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: В Научния съвет са само хабилитирани лица.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Общото събрание на учените се въвежда като интерпретация, и с това завършвам, която никъде обаче не е описана законово. Това е интерпретация на професор Брънзов.
В заключение, колеги, ако толкова много се позоваваме на аналогията с БАН, тогава почти не разбирам първопричината за напускане от НИМХ на БАН, но това е друга тема, която не занимава тази комисия. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Аз също не мисля, че тези 1024 служители нямат принос и не биха имали съществен принос към развитието на НИМХ, защото това са хората, които реално работят на терен. Нали така, професор Брънзов? Някои от тях присъстваха на едно от заседанията, доколкото си спомням. Моето лично мнение е, че трябва да направим така, че те да участват с квота. Наистина трябва да се разграничи Общото събрание на учените и много внимателно да се прегледат правомощията оттук нататък на всички органи на управление.
Доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Може ли един въпрос?
Колеги, гледам Общото събрание, неговите правомощия и след това погледнах редакцията на чл. 13, където работната група говори за назначаването на директора. Искам да запитам – кратичко да ми разясните: каква е процедурата по назначаването на директора вече на НИМХ и ролята на Общото събрание в този процес?
Не ми става ясно, като чета чл. 9, както е дадена редакцията от работната група на страница 9 – в bold, наистина не ми е ясно как ще функционира, и в чл. 10, ал. 1, т. 3 на страница 10: „предлага с тайно гласуване на министъра на образованието и науката мотивирано класиране на кандидатите за генерален директор“. Сега ще го гледаме.
На страница 14 обаче, чл. 13 – не както го чета, извинявам се, може би бъркам – неправилно виждам нещата: „Длъжността „генерален директор“ се заема… въз основа на конкурс, обявен от министъра на образованието и науката…“.
Алинея 3: „Предложението на Общото събрание по чл. 10, ал. … се разглежда от конкурсната комисия, назначена от министъра на образованието“.
Хайде, обяснете ми, колегите и Вие, как става процедурата по избор? Утре трябва да се избира – кой може да се кандидатира? Оставям настрана, че тук изискванията са твърде общи. И аз мога да се кандидатирам за такъв директор, защото съм хабилитирано лице и съм доктор, ама не пише по какво. Не пише дали съм на основен, или на трудов договор в този Институт. Тъй като съм любопитен мога ли да стана на практика, искам да си изясня процедурата. Извинявам се за иронията, но наистина се обърквам.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на доцент Михов.
Понеже заместник-министър Петър Николов трябва да отиде в друга комисия да защити Законопроекта, оставяме всичките въпроси на доцент Михов, които възникнаха и бяха поставени, за следващото заседание – за уточнение в рамките на дискусията, която се води между експертите и Министерството на образованието и науката, така че следващия път да получим отговор на тези въпроси и да изчистим предходните текстове.
Благодаря Ви. Успех на заседанието!
Закривам заседанието на Комисията по образованието и науката.

(Закрито в 15,45 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Дамянова