Закон за изменение и допълнение на Семейния кодекс, № 002-01-41, внесен от Министерския съвет на 28.08.2020

---

Първо гласуване

ДОКЛАД

Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта на свое редовно заседание, проведено на 9 септември 2020 г., разгледа и обсъди Закон за изменение и допълнение на Семейния кодекс, № 002-01-41, внесен от Министерския съвет на 28.08.2020 г.
На заседанието присъстваха г-жа Милена Първанова–директор на Дирекция „Международна правна закрила на детето и международни осиновявания“ и г-жа Донка Аврамова, държавен експерт в Дирекция „Съвет по законодателство“.
Законопроектът бе представен от г-жа Милена Първанова. Според вносителите, целта на законопроекта е отстраняване на констатирано непълно съответствие на действащите норми в Семейния кодекс с чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, постановено от Европейския съд по правата на човека с решение по две съдебни дела срещу България по обединени жалби от 2008 и 2013 г. Заключението на Европейския съд е че вътрешното законодателство не предвижда правната възможност предполагаемият биологичен баща на дете, чийто произход вече е бил установен чрез припознаване, да го оспори директно и да установи собственото си бащинство, както и възможността да има обстоятелства, опровергаващи бащинството, които са узнати много по-късно след раждането на детето по независещи от ищеца причини.
Вносителят поясни, че решението на Европейския съд е свързано с две разпоредби в действащия Семеен кодекс.
Във връзка с това се предлагат следните изменения и допълнения :
1. в чл.62, ал.1 с дава правна възможност за оспорване на бащинството в едногодишен срок от узнаването на раждането като факт или по изключение, ако обстоятелствата, опровергаващи бащинството, са узнати по-късно по независещи от ищеца причини, в едногодишен срок от узнаването им, но не по-късно от навършване на пълнолетие на детето;
2. в чл.62 създава се нова ал. 5, се предвижда правната възможност всяко трето лице, имащо правен интерес, да може да оспори припознаването и да докаже собственото си бащинство до изтичане на една година от узнаване на раждането. С промените в чл. 63, се допуска възможност страна по исковете за оспорване на бащинство да бъде и лицето, което твърди, че е биологичен родител.
Наред с измененията, с които се изпълняват решенията на Европейския съд, се прецизират и други нормативни разпоредби, а именно:



1. урежда се правото на защита на непълнолетните деца, които са родени в брак;
2. припознаването може да бъде оспорено освен от родител или 14-годишно дете, така и от Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес, ако това е в интерес на детето;
3. когато интересите на детето го налагат, припознаването може да бъде оспорено и от прокурора чрез иск, предявен в едногодишен срок от извършването му.
В края на изложението вносителят подчерта, че с предложените изменения и допълнения се изпълнява чл. 46 от Конвенцията, предприети са мерките, свързани с изискването на международното публично право, че страните по Конвенцията имат задължение да осигурят съответствието на правото и практиката им с тази Конвенция, както и препоръката на Отдела по изпълнение на решенията към Съвета на Европа, че в закона трябва да се предвидят разпоредби, които да уреждат положението на предполагаеми биологични бащи, които никога не са изгубили интереса си да установят собственото си бащинство по отношение на деца, родени преди години извън брак и припознати от други мъже.
В резултат на дискусията и въз основа на проведеното гласуване
с „ 17 гласа - ЗА“, „ПРОТИВ - 0“ и „ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ- 1“ глас, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Закон за изменение и допълнение на Семейния кодекс № 002-01-41, внесен от Министерски съвет на 28.08.2020 г.




ПРЕДСЕДАТЕЛ
СЛАВЧО АТАНАСОВ