Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта
25/05/2017
Стенограма от заседание на 25.05.2017 г.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта
П Р О Т О К О Л
№ 1
На 25 май 2017 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне на ръководството на Министерството на младежта и спорта от министър Красен Кралев.
2. Разглеждане на Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2016 г., № 739-02-3, внесен на 5 май 2017 г. от Омбудсмана на Република България.
3. Обсъждане и приемане на вътрешни правила за работата на Комисията по чл. 24, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
4. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 11,35 ч. и ръководено от господин Славчо Атанасов – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, уважаема госпожо Манолова, имаме необходимия кворум. Комисията е в пълен състав, с едно изключение, така че можем да започнем днешното си първо заседание на Комисията.
Искам да кажа няколко думи за нашето първо заседание. Прегледах много внимателно състава на Комисията. Смятам, че ще работим добре като екип, защото личният състав е много добре балансиран и групиран. Има изтъкнати спортни деятели, световни шампиони, европейски шампиони. Имаме параолимпиец с две световни титли. Имаме членове на Управителния съвет на водещи футболни клубове. Имаме председател на Спортен клуб по мотокрос. До мен е легендарната Весела Лечева – пет световни титли, осем европейски титли. Имаме икономисти също в Комисията. Имаме юристи. Имаме бивш председател на Конституционния съд. Имаме също така и участници като мен в административната власт по общини, така че Комисията е изключително добре балансирана. Днес нито една случайна личност няма в нея и се надявам да работим доста добре.
Тъй като и господин министърът, и госпожа Манолова също е ангажирана – трябва да ходи в друга комисия, Ви предлагам да работим по-делово.
Дневният ред се състои от четири точки:
1. Представяне на ръководството на Министерството на младежта и спорта от министър Красен Кралев.
2. Разглеждане на Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2016 г., № 739-02-3, внесен на 5 май 2017 г. от Омбудсмана на Република България.
3. Обсъждане и приемане на вътрешните правила за работата на Комисията по чл. 24, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
4. Разни.
Други предложения има ли по дневния ред?
Който е съгласен, нека да гласуваме дневния ред.
За – 19, против и въздържали се – няма.
На днешното заседание, както Ви казах, имаме гости от Министерството на младежта и спорта. Те са в състав: господин министърът Красен Кралев; Ваня Колева – заместник-министър на младежта и спорта; Габриела Козарева – заместник-министър на младежта и спорта; Айлин Дахилова-Василева – началник на политическия кабинет.
От институцията Омбудсман на Република България наши гости са: Мая Манолова – Омбудсман на Република България; Полина Стоянова – началник-кабинет на Омбудсмана; Емилия Караабова – директор „Връзки с обществеността и протокол“; Ева Жечева – заместник-директор на дирекция „Национален превантивен механизъм и основни права и свободи на човека“; Нуртен Патраклъ – главен експерт в отдел „Права на децата, хората с увреждания и дискриминация“; Атанаска Мутафчиева – главен експерт в отдел „Социални права, образование, здравеопазване и околна среда“; Христина Рангелова – главен експерт „Връзки с обществеността и протокол“; и Полина Гочева – младши експерт.
Виждате, и двете институции сериозно уважават нашата Комисия, както се казва, са дошли с цялото си кралско войнство тук.
Давам думата на министър Кралев да направим първото наше съвместно заседание с Министерството на младежта и спорта.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Благодаря, господин Председател.
Аз съм изключително щастлив, че ще имаме възможност да работим с Вас. (Говори при изключен микрофон.) Колегите, които са били в предния мандат, са имали възможност да се запознаят със Закона за спорта, но виждам, че повечето са нови, така че процедурата така или иначе трябва да мине отначало. Има много работа в тази посока и, разбира се, ще разчитаме на Вашето мнение и подкрепа.
Да Ви представя екипа, с който ще работим.
Госпожа Ваня Колева – завършила е НСА. В първия мандат на господин Борисов беше началник на кабинета на министър Нейков. В предходното правителство беше парламентарен секретар. Сега е заместник-министър на спорта по предложение на Политическа партия ГЕРБ.
Госпожа Габриела Козарева – завършила е Софийският университет – „Право“. Беше в предния ми екип като началник на дирекция „Спортна инфраструктура“. В момента е заместник-министър по предложение на „Обединени патриоти“.
Госпожа Дахилова не присъства в момента, тъй като е в болничен. Тя ми беше началник на кабинета в предния екип. Сега продължава със същата функция.
Тук е обаче господин Асен Марков, който от утре ще заеме позицията главен секретар. Настоящият ни главен секретар Лили Иванова се премества началник-кабинет на министъра на икономиката. Господин Марков има стаж повече от 12 години в Министерството. Бил е началник-отдел „Елитен спорт“, бил е шеф на Инспектората. В предния мандат беше заместник-министър.
Това ще е екипът, с който ще работим. Изключително подготвени хора. Работили сме заедно с тях и в предния мандат, те са пълни професионалисти. Аз съм убеден, че в този формат ще можем да дадем най-доброто от себе си за развитието на българския спорт.
Ако имате някакви въпроси, дори съм готов да отговоря. Колегите също.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Колеги, ако имате въпроси към министъра.
Само ще уточня, че това е опознавателна среща, а на следващото заседание – знаете, по нашия Правилник, който днес ще гласуваме, зависи, разбира се, какви други предложения ще имате – в началото на всеки месец господин министърът със своя екип идва в нашата Комисия и отговаря на въпроси, които всеки от Вас може да зададе към него. Молбата ми е днес срещата да е само опознавателна и впоследствие вече да имате въпроси към господин министъра от естеството, от което защитава и съответно обсъжда нашата Комисия.
Ако няма въпроси, да благодарим на екипа на министъра за уважението към Комисията, че още на първото заседание дойде, и да си пожелаем успешна работа. Дай Боже, четиригодишен мандат в парламента.
Имате ли въпроси?
Заповядайте, госпожо Лечева.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Първо да пожелая успех на екипа на министъра. Сигурна съм, че ще дадат най-доброто от себе си и да считат нас като партньор в тяхната работа по отношение на политиката, по отношение на средствата, които се отделят в утрешния ден за българския спорт. Освен партньор, разбира се, считайте ни и като коректив във Вашата работа. Благодаря Ви много. Успех, лека и спорна работа Ви желая!
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Благодаря, и на Вас пожелавам успех.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Колеги, преминаваме към втора точка.
Госпожа Манолова с екипа се е подготвила изключително добре.
Госпожо Манолова, докладът Ви е наистина много сериозно четиво, много обемисто. Молбата ми е да запознаете Комисията с нещата, които касаят нашата работа. Тъй като и Вие по други комисии имате съответно представяне…
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Аз не бързам, така че …
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Добре, ще дадем необходимия толеранс. Знаете, по Правилник трябва да си представите нещата за 10 минути, но ще дадем повече. (Шум и реплики.)
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Здравейте на всички. Благодаря за възможността да представя Доклада за моята работа през 2016 г. първо пред Вашата Комисия.
Започвам с една изненада – за първи път пред Вас ще покажем клип, който е посветен на правата на децата. Омбудсманът ще обяви месец юни – Месец за защита на правата на българските деца. Накратко сме нарекли кампанията „Националното дете“, в която един от акцентите ще бъде повишаване на разпознаваемостта и популяризиране на омбудсмана като защитник на правата на децата. За целта, каня Ви на 1-ви юни на официалната промоция за началото на тази кампания, в която ще участват и участниците във видеоклипа, който сме подготвили.
Може би, за да не губим време, докато бъде създадена техническа възможност, да Ви представим презентацията.
Да кажа няколко думи за Годината на омбудсмана. Всъщност това е докладът, Вие сте го видели в електронен вариант. Едва ли някой ще има време да го прочете подробно, затова сме подготвили едно резюме, което сме изпратили. Подготвили сме и една презентация, която е подробна и която е в рамките сигурно на повече от час, която ще се опитаме да Ви спестим в знак на уважение към Вашето време. Затова, преди да започне презентацията, ще се опитам с няколко думи да Ви представя работата на институцията. (Започва прожекцията на клипа.)
Каня Ви на 1-ви юни – Деня на детето, на официалното откриване на месеца, посветен на детските права. (През цялото време на екрана върви презентация.)
Сега няколко думи по доклада. 2016 беше година на действия, защото така като омбудсман разчетох очакванията на хората към институцията – като очаквания за практически действия, за конкретна намеса и за резултати в решаването на конкретните проблеми на хората. Затова и днес не върви да направя стандартната за омбудсман презентация какви са проблемите и какво трябва да направят институциите, тъй като през миналата година се опитахме и аз, и моят екип реално да участваме в решаването на проблемите на хората и на големи групи от хора.
Може би трябва да отбележа най-важното, което постигнахме. Това е най-трудният въпрос обикновено, защото най-значимо от това, което сме направили за 2016 за всеки човек или група от хора, които са се обърнали към институцията, е различно – това, което са поставили като проблем, а най-голямата победа е в случаите, в които сме успели да помогнем за решаването на конкретния проблем на даден човек или група хора. Но ако аз трябва да кажа кое е най-важното и най-голямата победа в работата на институцията, според мен това е промяната в нагласата към институцията омбудсман – от отношението като към институция, от която нищо не зависи, като към гара „Разпределителна“ на жалбите на хората, като дежурната оплаквачка на държавата, в институция, която реално работи, реално подкрепя, стои зад всеки човек, държи си на думата и има конкретни резултати.
Сред по-големите кампании, които приключиха успешно и чиито резултати се отнасят до хиляди, до стотици хиляди хора, трябва да откроя няколко.
Едната е свързана със затварянето на арбитражните съдилища за потребителски спорове, тоест приключихме с паралелната съдебна система, която съществуваше в държавата и която съдеше наистина стотици хиляди граждани. За справка само, Столичният съд за арбитраж в „Манастирски ливади“ се произнасяше по над 100 хиляди дела на граждани годишно.
Успяхме с кампанията за отпадане на ДДС върху дарените храни, което е изключително важно за бедните и гладните в България, но също така и за хранителния бранш, а също и за нас като общество, защото създадохме механизъм храните, които са излишни, да стигат до тези, които имат нужда от тях.
Започнахме с една кампания, посветена на възрастните хора, „Великден за всеки“, в която събрахме един милион лева в подкрепа на пенсионерите, но което е по-важно – надградихме с кампания за падане на ДДС и през тази година с кампанията „Не хаби – дари!“, която е насочена срещу пилеенето на храни от българските домакинства. През тази година включваме и децата в тази кампания като интервенция за това да ценят, да уважават храната и да се учат от малки да не я пилеят.
Битката срещу монополите беше една от водещите теми на нашата работа през миналата година. И макар че тук положихме много усилия и използвахме всичките си правомощия и аз, и моят екип, в крайна сметка успехите не са Бог знае какви. Но би следвало да отбележим например, че успяхме да се преборим със столичната „Топлофикация“ и с другите монополисти, като намалихме юрисконсултските възнаграждения шест пъти. Ако преди едно монополно дружество – ЕРП, „Топлофикация“ или „ВиК“, събираше в различните фази на един съдебен изпълнителен процес няколко пъти по 300 лв., тоест над 1000 лв. допълнителни разноски, сега събира няколко пъти по 50 лв. Това е максимумът.
И кампанията „В нашите ръце“, за която ще разкажа по-подробно, която е посветена на правата на българските деца.
Израз на повишеното доверие към институцията е рекордният брой на жалби, сигнали и оплаквания на граждани през миналата година до институцията. Ако говорим с числа, има почти двойно увеличение на жалбите и сигналите – 10 640 жалби и сигнали са постъпили в институцията, като по 9675 проверките са приключили. 17 362 души са приети в приемната на омбудсмана в столицата и в страната, или общо към институцията през годината са се обърнали с конкретен проблем 27 037 души с жалба, сигнал в приемната или по горещата телефонна линия, което е с 12 000 повече от предходната година.
Както обещах първо пред аналогичната на вашата Комисия, която ме изслушва по време на избора ми за омбудсман, се опитах и изнесох изцяло работата на институцията на терен, като има близо 30 приемни в различни точки на страната, посетили сме над 50 населени места и сме се включили в решаването на конкретни проблеми на гражданите. Проведохме и първите тематични приемни. На тематичната приемна в столицата по проблемите на „Топлофикация“ имаше над 250 души, а на първата тематична приемна по проблемите на децата в Перник – над 35 души.
Като положителна тенденция трябва да отбележа и във Вашата комисия доброто взаимодействие на институцията на омбудсмана с останалите институции, с администрацията и на централно, и на местно ниво, благодарение на което успяваме да решим много проблеми. За първи път можем да кажем, че всяка втора препоръка, която отправя омбудсманът към различни институции, се изпълнява.
В топ 5 на нарушените права очаквано на първо място са жалбите срещу монополните дружества, потребителските жалби срещу така наречените „дружества за предоставяне на обществени услуги“; следват социално-икономическите права; правото на собственост е на трето място; основните права и свободи са четвърти по количество жалби в институцията; и на пето място са жалбите, свързани с лошото административно обслужване и проблемите с администрацията на централно и местно ниво.
Това е таблицата в сравнителен план (вижда се на екрана). През изминалата година се опитах да уплътня всички правомощия на институцията, като акцентирахме върху такива, които не бяха използвани от моите предшественици. Правото на косвена законодателна инициатива използвах 14 пъти със законопроекти, които са важни за българските граждани. Част от тях бяха приети, с част от другите парламентът се съобрази. Сред тях са промени, свързани с арбитражните съдилища, с частните съдебни изпълнители, с монополните дружества, с юрисконсултските възнаграждения, с избирателните права на българските граждани в чужбина, с екотаксите, правата на хората с увреждания, на децата с увреждания, децата в конфликт със закона, децата в родителски конфликти, съдебните такси и други. Това е като общ поглед върху работата на институцията.
Конкретно по двете теми, които са в ресора на Вашата Комисия. Също ще се опитам да бъда съвсем схематично кратка.
Омбудсманът има законов и конституционен мандат за защита правата на децата, като текстовете са разписани и са в сила от 2012 г. В другите страни има специализирани институции, които отговарят за правата на децата – специализиран омбудсман или друга подобна институция. В България парламентът избра възлагането на функциите по защита правата на децата на омбудсмана. Мисля, че не е нужно да обяснявам точно в тази Комисия, че това няма как да е просто законово задължение, законов ангажимент. Това е мисия, която изисква посвещаването на много време, на много експертиза, усилия, енергия и последователност. Затова и първата кампания, която обявих, встъпвайки в длъжност като омбудсман, е кампанията „В нашите ръце“, посветена именно на правата на българските деца, като тук влизат и са включени и правата на децата в институции и извън институции, правата на децата в конфликт със закона, децата в риск, децата в неравностойно положение, децата в родителски конфликти, така наречените „самотни деца“, чийто родители са на гурбет в чужбина, децата с увреждания.
В рамките на тази кампания през изминалата година беше направено много от институцията за мониторинг и върху правата на децата, и върху работата на всички институции, които имат ангажимент за това, и конкретни застъпнически действия за популяризиране на институцията, така че да стане разпознаваема сред българските деца за това, че отговаря за техните права. Проведохме на практика десетки, стотици срещи с деца, с родители, с учители, с екипи на резидентски грижи, със социални работници и в крайна сметка успяхме да дефинираме проблемите и предизвикателствата, силните страни, и да решим редица конкретни проблеми, с които бяхме сезирани.
Силните страни на системата, на сектора, който отговаря за правата на децата в България, са няколко. На първо място трябва да се отбележи успешната реализация и приключването на деинституционализацията със закриването на институциите за деца с увреждания. На второ място, разгръщането наистина, включително и с участието на българските общини, на един много широк спектър от социални услуги за деца и семейства. И на трето място, волята и готовността на институциите и на неправителствения сектор да работят активно за защита правата на децата и за повишаване на тяхното благосъстояние.
Откроили сме десет проблема и предизвикателства, от които ще маркирам само четири.
Първият, с който предполагам, че ще се сблъскате във Вашата работа в този мандат, е свързан с липсата на комплексен подход за подкрепа на децата в семейството. Прави се много за алтернативни грижи за приемни семейства, за резидентна грижа, за резидентни услуги, но за подкрепа на децата в семейството като че ли се прави най-малко, а това е най-важното и от тук трябва да се започне.
Другият проблем, който е свързан и който, предполагам, Ви е известен и с който ще се сблъсквате, е проблемът на детската бедност, който е изобщо проблем на българското общество. Аз не съм срещала богато дете в бедно семейство. След като 25%, една четвърт от хората са в бедност, и 30% са в риск от бедност, е разбираемо това да се отрази с най-голяма сила върху децата и от тук свързаните с това проблеми, които са свързани със значителни неравенства в различните семейства, с децата, които са в особена уязвимост, на тези в бедни домакинства, децата бежанци, децата мигранти.
И един проблем, който също е много тежък и е свързан пряко с детската бедност – това е проблемът с отпадането на децата от училище и от образователен процес.
Общият преглед на жалбите и на сигналите показва, че през миналата година и жалбите, и сигналите в сектора са се увеличили значително – практически ръстът е три пъти, свързани с правата на децата. Сред най-интензивно нарастващите жалби като ръст са свързаните с родителските конфликти. Много често не си даваме сметка как се отразяват върху децата скандалите, неразбориите и кризите в семействата. Със сигурност институциите и моят екип се сблъскват непрекъснато с този проблем, така че не е случайно, че най-голям ръст имат именно тези жалби.
Сериозен ръст имат и жалбите, при които хората търсят социално-икономическа защита на децата заради лошо качество на живот, лоши битови условия, липса на средства. След това са жалбите на децата с увреждания, дóсега на децата със съдебната система, проблемите в специализираните интернати, каквито съществуват единствено и само в България сред всички европейски държави, жалби, свързани с образованието, здравеопазването, насилието над деца.
Може би трябва да кажа няколко думи по конкретните жалби и проблеми, защото съм сигурна, че Вие ще се сблъскате с тях. Механизмите за работа на омбудсмана са ясни: пишем препоръки, становища, организираме обществени дискусии. През миналата година четири от публичните дискусии бяха посветени на проблемите на децата: на тези с увреждания; една, която е посветена на промените в Семейния кодекс; по проблемите на непридружените деца бежанци; и на децата в конфликт със закона.
По отношение на проблемите на децата, свързани с родителските конфликти. Няма да се спирам на проблемите, те са подробно описани и в доклада, и в резюмето. Искам да Ви обърна внимание, че през миналата година заедно с Министерството на труда и социалната политика и с Министерството на правосъдието работихме усилено по пакет от законодателни предложения, свързани със Семейния кодекс. Нещата бяха в много напреднала фаза и решаваха част от емпиричните проблеми, с които се срещам на терен и аз, и моят екип. За съжаление, тези промени не бяха финализирани и отново ще стоят на дневния ред и на правителството, и на парламента. Настоятелно моля за повече ангажираност и отговорност по тези промени, защото те са жизнено важни за българските деца. Там например имаше конкретни текстове за въвеждане на така нареченото „споделено родителство“. Това са законови разпоредби, написани по най-съвременен и модерен начин, които в голяма част биха разрешили разправиите, свързани с упражняването на родителските права, също така проблеми с осиновяването, медиацията и домашното насилие.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Госпожо Манолова, колегите имат доклада. Дадохме толеранс над 20 минути. Може би да се ориентираме към приключване и после колегите да имат възможност да Ви зададат въпроси.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Добре, тогава ще Ви ангажирам само с още една тема, която е предмет на правата на децата и по която работихме много през миналата година, която ще се появи отново във Вашия дневен ред като народни представители. Става дума за децата в конфликт със закона и за съществуването единствено и само в България на така наречените „специализирани интернати“. Това са специализирани заведения, в които зад решетки, на практика лишени от свобода, прекарват детството си не деца, които са извършили престъпления, а малолетни деца до 14-годишна възраст, а също и такива заради простъпки, за които възрастните не носят отговорност. Става дума за просия, за скитничество, за бягство от дома или от институции, за проституция.
В тези специализирани интернати, в които направих проверка още след встъпването си в длъжност, излязох със специален доклад и написах множество препоръки, децата живеят при крайно лоши битови условия, с недостатъчно храна. Подложени са на различни форми на насилие, включително на нерегламентирани наказания, с абсолютно занемарен учебен процес – на практика те не учат, без всякакви смислени възможности за прекарване на свободното време, без лично пространство, без джобни пари. В част от тези интернати, мога спокойно да кажа: във всички, децата извършват сексуални услуги на населението в местата, в които са ситуирани.
От една година и няколко месеца водя, образно казано, битка за това институциите да ме чуят и тези интернати да бъдат закрити. Заедно с министър Захариева, която спечелих за каузата, работихме усилено по Закона за детското правосъдие, който, предполагам, ще стигне най-накрая до парламента, и се съгласихме заедно с неправителствените организации, че тези институции трябва да бъдат закрити. Това, което предлагам и Ви моля да обърнете внимание и във Вашите парламентарни групи, е със започването на този процес и при сега действащото законодателство.
Особено притеснителен е случаят с Драгоданово – не знам дали някои от Вас са чули за този проблем, при който аз издадох няколко препоръки този интернат да бъде закрит. Направих многократни проверки, писах конкретни препоръки към трима образователни министри и преди няколко седмици там се случи поредният проблем, който този път завърши фатално – със смъртен случай. В момента децата са в невъзможната ситуация срещу тях да е обявен граждански протест с конкретни заплахи на местното население да нахлуе в интерната и да се саморазправи с децата.
В понеделник бях в Сливен, където участваха представители на всички министерства, областният управител, кметът на Сливен, и Министерството на образованието пое ангажимент в бързи темпове, с участието на всички институции и на омбудсмана, да вървим към закриването на тази институция и на този дом.
Много моля за Вашата ангажирана подкрепа и по закона, който предстои да влезе в парламента, и конкретно по работата на закриване на тези специализирани интернати.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Да благодарим на госпожа Манолова.
Сега имате възможност, колеги, за въпроси. (Реплики.)
МИХАИЛ ХРИСТОВ: Госпожо Манолова, благодаря за доклада. Аз имам една молба към Вас. Да проверите колко деца с увреждания спортуват активно в България? Защото броят им мога на едната си ръка да Ви го кажа – нула.
Ето, след около седмица съм поканен на спортно събитие – ще се изгражда площадка за деца с увреждания. И госпожа Фандъкова откри няколко подобни площадки, които, за съжаление, не са посещавани, защото, за да тренира едно дете с увреждане спорт… Спортът, както знаем, е универсално лекарство. Аз съм пример за това как спортът може да социализира, да интегрира един човек с увреждане. Молбата ми е да проверите всъщност колко деца с увреждания тренират активно в България? Благодаря Ви.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, ще проверя.
Наистина жалбите, които са свързани със създаването, от една страна, на възможности за спорт за българските деца, са много. Например особено притеснителни и многократни са сигналите, че спортно-тренировъчната дейност на децата в предучилищна възраст – тук не говоря за децата с увреждания, а за всички деца – се предоставят на външни фирми и се извършват срещу заплащане. Настояването на родителите, и аз съм писала препоръки в тази посока, е да бъдат създадени възможности включително чрез включването на учители и възпитатели по физическо възпитание и спорт в предучилищното възпитание, така че децата да могат да спортуват от най-ранна възраст. Това да не бъде платена, допълнителна социална услуга за спорт.
Също така имам и жалби, по които работим, за недостъпна включително спортна среда.
МИХАИЛ ХРИСТОВ: (Говори при изключен микрофон.) …, нямаше как да си вземе наградата. Трябваше едни момчета да вдигнат количката, за да успее да стигне до мястото на награждаването.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Това също е проблем, по който работим. В момента заедно с една неправителствена организация сме в кампания за превръщане на Софийското метро в среда, достъпна за хора с увреждания, и по-специално на инвалидни колички, на електрически такива. Намерили сме решение и в момента натискаме „Метрополитена“ това да бъде въведено на всички станции, така че Софийското метро, което иначе е гордост на столицата, да стане достъпно за хора с увреждания.
Но на въпроса, който ми зададохте, не мога да отговоря. В момента Ви отговарям около, така че на вниманието на моя екип ще стои този въпрос.
МИХАИЛ ХРИСТОВ: Ние сме Комисия, която заседава по въпросите на спорта. Спортът за децата с увреждания е много по-ефективен, отколкото която и да е рехабилитация в болница, в кабинет и така нататък. Най-малкото тези деца се виждат с други деца, а не си седят вкъщи.
Ето, има и друг проблем – с детските градини за деца с увреждания. Такива не съществуват. Предложението на сегашния социален министър Петков е да се направят центрове, в които родителите да си оставят децата за по 14 дни, и тези родители да ходели на почивка. Извинявайте, обаче кой ще си остави детето 14 дни, при положение че е с увреждане, и да отиде някъде на почивка?!
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Да, това е проблем, по който работим – проблемите на така нареченото „приобщаващо образование“. Сблъскахме се през изминалата година и с нежеланието, и с липсата на чувствителност да бъдат настанявани деца с хронични заболявания в детски заведения поради неудобствата, които се създават за персонала, включително за медицинския. Например такъв е случаят за децата с хемофилия, поради възможности, които им дава нормативната база. В крайна сметка сме решили с много усилия, в рамките на една година, проблемите, с които сме били сезирани, но така или иначе идеята е всички деца и в предучилищна, и в училищна възраст да учат заедно, да се възпитават заедно. Мисля, че в тази посока ще насочим всичките си усилия и Вие като законодателен орган, и аз като омбудсман. Това е важно за всички деца.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Следващият въпрос – госпожа Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, гости! Госпожо Манолова, моите адмирации за представения Доклад за 2016 г. за дейността на омбудсмана. Това е Вашият втори доклад. Отново затвърдихте, че институцията Омбудсман е работеща институция, социално ангажирана към проблемите на хората.
Конкретният ми въпрос е свързан с жалбите, които са постъпили, свързани с правата на децата. Прави впечатление, че броят на жалбите през 2016 г. се е увеличил 3 пъти в сравнение с 2015 г., два пъти в сравнение с 2013 г. Това е обезпокоителна тенденция за този сериозен ръст на жалбите
– 3 пъти в сравнение с 2015 г. Моят въпрос е: на какво се дължи този ръст – на повишената информираност, свързана с подкрепата за защита правата на децата на Вашата институция, че повече хора се обръщат вече и Ви вярват, или има зачестяване на случаите за нарушаване правата на децата? Благодаря Ви.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Всъщност причините са комплексни, но мисля, че основното е това, че и родителите, и учителите, и гражданите започват да разпознават институцията на омбудсмана като такава, която има ангажименти по защита правата на децата.
Вече получихме и първите жалби от деца. В момента, в който влязох в институцията и направих анализ на жалбите, притеснително беше, че практически нямахме жалби от деца, което означаваше, че просто децата не знаят що е то омбудсман, първо, и второ, че изобщо има някакво отношение към тях. Положихме много усилия за популяризиране правата, с много посещения в училища, във ВУЗ-ове, в детски заведения, на всякакви спортни и други творчески събития. Но по-скоро притеснителното е, че проблемите, които констатирах при първия си доклад, се повтарят при втория и се добавят нови. Тоест територията по защита правата на децата наистина се оказва огромна, много разнообразна и с много малък напредък.
Например по темата „Детско участие“ – чуване на гласа на децата, на детското мнение при вземане на решения не само в семейството, но и от различни институции, за България като че ли е тема табу. За всички европейски демократични държави децата, образно казано, седят наравно с възрастните на една маса, когато трябва да се вземат важни решения, свързани с тяхното настояще и бъдеще. Това също е едно предизвикателство. Защо не и Вие като Комисия за правата на децата да не каните деца по някакви поводи, когато обсъждате теми, свързани конкретно с тях? Например Закона за спорта защо да не го видите през призмата на децата? Така или иначе там ще се засегне и масовият спорт.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин Йорданов.
ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин Председател, колеги! Госпожо Манолова, в края на Вашата презентация коментирахте закриването на интернатите. Искам в тази връзка да попитам каква ще е съдбата на децата от тези интернати като пребиваване и като обучение? Тоест виждате ги в масовото училище и дали съвременното българско училище е готово за това?
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Всъщност глобалното решение на проблема ще бъде постигнато тогава, когато отново през сложна съгласувателна процедура мине Законът за детското правосъдие. Имаше много обструкции от останалите министерства, извън Правосъдието – Социалното, Образователното. Тъй като горещият картоф за децата в конфликт със закона е прекалено горещ за всяко едно от тези три министерства. Когато приключи тази разправия и се вземе решение коя ще е отговорната институция, се надявам, че законопроектът ще влезе в парламента. Той е изключително модерен, съвременен, адекватен, според мен
най-доброто постижение на Министерството на правосъдието за предната година. Там е разписано конкретно включително какво се случва с децата в конфликт със закона.
Но преди да влезе този закон в сила, призовах институциите да покажем, че и при сега действащото законодателство един указ за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, който е по-възрастен и от най-възрастния, който е в тази зала, сигурно е на 70 години, е абсолютно неадекватен, да покажем, че при действието на лошо законодателство, когато има воля от всички институции, могат да бъдат постигнати резултати.
Ще Ви дам пример с интерната в Драгоданово. Там трябва да се направи конкретна оценка и индивидуален план на всяко дете, с участието на различни специалисти. Така наречените „мултидисциплинарни екипи“. Там са работили неправителствени организации, работил е и моят екип. Част от тези деца са абсолютно адекватни и са в състояние да бъдат преместени в другите форми на закрила. Една част от тях могат да отидат в приемни семейства, една част от тях могат да отидат в центрове за деца, лишени от родителски грижи. Една част от тях могат да бъдат върнати на техните биологични семейства. Според мен тук се полагат най-малко усилия. Част от децата са в този дом поради бедност. Едно дете например на 8 години за първи път беше видяло баня и душ именно в този интернат, друго дете е дете на бездомна майка, така че част от проблемите са социални и ако бъдат подкрепени семействата, те със сигурност могат да си вземат децата обратно. Но така или иначе в новия закон има и нови форми – разширен семеен съвет и пълна ангажираност на местната общност по проблемите на това конкретно дете. За тези крайни случаи, в които никое от тези решения не е подходящо, в момента ще се търси преместване в друг интернат, а по принцип след затварянето на всички интернати, в няколко центъра, които ще съществуват от резидентен тип за крайните случаи.
Но пак подчертавам, има поправителен дом, в който са настанени деца, които са извършили престъпления. Това е интернатът в Бойчиновци. В момента не говорим за него. Във всичките останали интернати децата са за просия, за проституция, за бягства, едно откраднало списание, сладолед, и заради това, което правят вече, попадайки в интерната. Но какво може да направи едно дете примерно на 12 години, което е без джобни пари, няма какво да прави през свободното си време и не ходи на училище? То шари из околността, взима си вафли от селския магазин, тъй като няма пари да си ги купи, разбива кухнята, за да се нахрани, защото е гладно, или извършва сексуални услуги за 5 лв., за да си купи нещо друго. В момента това, което се случва там, не е просто контрапродуктивно, то е абсурдно.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Други въпроси, колеги?
Госпожо Халачева, заповядайте.
ТЕОДОРА ХАЛАЧЕВА: Благодаря Ви.
Госпожо Манолова, искам в качеството си на гражданин на Република България и на народен представител да Ви благодаря за активните и навременни действия на институцията Омбудсман.
Относно казаното от Вас за детското правосъдие искам да предложа на Комисията, на колегите да поканим министъра на правосъдието на последващо заседание, за да обсъдим хода на Закона за детското правосъдие.
Относно това, което казахте за жалбите и насилието над деца. В доклада Ви прочетох за работата относно насилието над деца в интернет. Искам да попитам: постъпвали ли са към Вас жалби за насилието, което има над децата в и от медиите? Казвам защо. От началото на 2017 г. до момента научихме от медиите за убийството на две деца от техни съученици, научихме за агресия в класните стаи, за тормоз в училището. Това няма как да не повлияе върху физическо, психическо, нравствено състояние на българските деца. Посредством медиите те научават. Разбира се, контролът, от една страна, се осъществява от родителите, но смятам, че това е и роля на институциите – да действаме по някакъв начин на обществените нагласи и на всичко това, което се случва.
В тази връзка питам: имало ли е подобни жалби, насочени към Вас, защото, ако няма, това говори за липсата на чувствителност по този въпрос? Според мен той е доста важен за децата и за тяхното, пак казвам, психическо, морално, социално развитие. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Госпожо Манолова.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
Искам да помоля да не дискутирате с новия правосъден министър темата още сега, защото на госпожа Цачева й трябва някакво време да навлезе. Освен това с моя екип подготвяме поредния доклад за състоянието на интернатите и ще сме готови сигурно след десетина дни. Може би тогава, като Ви го представим отново с пълна картинка къде, какво се случва и как изглеждат нещата, защото ние вече внасяхме такъв доклад преди една година, на който никой не обърна внимание в парламента, ще имаме по-ясна и драстична картина за състоянието на интернатите и, естествено, тогава може да направим едно по-широко обсъждане и с местната Комисия за противообществените прояви, и с националната, и с ресорните министерства, с Министерството на образованието, защото в момента тези интернати са към това Министерство.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Само да кажа, че член на Комисията е направил такова предложение, записа се в протокола, а пък аз и като предишен член на Комисията се съобразявам с исканията на нашите членове и при всички случаи ще поканим правосъдния министър. Тук вече ще се съобразим и с Вас, малко в по късен етап да бъде, но при всички случаи ще го поканим. Това колегите от цялата Комисия да го знаят – когато някой колега от Комисията изрази желание да се включи точка в нашия дневен ред, аз винаги съм откликвал като председател на Комисия в миналия парламент. Това по-старите колеги го знаят.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Насилието над деца, насилието в училище, в семейството, на улицата са теми, с които непрекъснато сме сезирани. Аз също съм притеснена от преекспонирането и публичното представяне на всички тези случаи, които и Вие споменахте. Имам такива жалби. Те обикновено са свързани с конкретния случай, с конкретната интерпретация. Особено показателен беше случаят в 19-то училище – с третокласника, който беше стигматизиран и сочен с пръст от целия учителски колектив, от целия родителски колектив, от директора и от цялата общественост. Тъй като и моят екип работеше с това дете и с неговите родители, искам да Ви кажа, че ситуацията изобщо, по моя преценка, не беше безнадеждна. Там можеха да се направят много неща, но просто се избра по-лесният начин, напрежението да ескалира, това да се преекспонира през медиите и в крайна сметка най-лесното – детето да бъде преместено в друго училище, в трето училище и прочее. Така че много често неетичното и коректно представяне на случаи, свързани с деца, от медиите е проблем и аз съм го дефинирала: това е един от проблемите, които съм посочила и в доклада, и в презентацията.
Напоследък съм притеснена, тъй като се срещам много с учители, с педагози, от начина по който тази тема се отразява върху самочувствието на българския учител. Според мен ако образованието, учителите ще са във фокуса и ще бъдат приоритет на този парламент и на този мандат, би следвало да се помисли, разбира се, за заплащането – трябва, ясно е, драстично да се увеличи, но освен това и за самочувствието, и за имиджа, които всички ние създаваме на българския учител. (Народният представител Владимир Вълев говори при изключен микрофон.)
На мен като омбудсман не ми върви да говоря за наказания, но ще кажа, че учителите просто трябва да имат самочувствие. (Народният представител Владимир Вълев говори при изключен микрофон.)
Но така или иначе в този ред на мисли проблемите, с които се сблъсквам, неизбежно са свързани и с финансирането. Четох сега покрай 24 май, всички сме чули за новите идеи за промяна във финансирането на българските училища. Мисля, че те са необходими и че посоката, която се заявява, е правилна. Дано се случат нещата.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Колегата Вълев е абсолютно прав. Аз съм съгласен с него.
Има ли някой със следващи въпроси? Ако няма, да приключим разискванията.
Имах въпрос, обаче колежката Светлана Ангелова ме изпревари.
Госпожо Манолова, за Вас съм гласувал и съм Ви подкрепил да станете омбудсман. Засега си вършите чудесно работата. Мога да го кажа, защото сравнявам, без да цитирам имена от предишни омбудсмани. Предишен омбудсман, повтарям, без да споменавам имена, беше се отчел, че е приел за цяла година 330 граждани, тоест по по-малко от гражданин на ден. Сама се сещате, че това е абсурдно за такава длъжност, още повече Вие имате и сериозен екип зад себе си.
Колеги, ще трябва да зачета за протокола цялата точка, защото сега ще преминем към гласуване.
Да благодарим на госпожа Манолова за отчета й.
Зачитам за протокола: Приемане на Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2016 г., № 739-02-3, внесен на 5 май 2017 г. от Омбудсмана на Република България.
Колеги, моля гласувайте.
За – 19, против и въздържали се – няма.
С пълно единодушие се приема Докладът.
Още един път, госпожо Манолова, благодарим за добре изнесената информация. Дадохме Ви двойно повече време и толеранс (Мая Манолова: „Да, да, за което съм задължена.“), и все така да работите и за в бъдеще. Поне в моя роден град сте идвали четири-пет пъти, което е нещо много сериозно – обикаляте цялата държава. Омбудсманът и това трябва да прави.
Преминаваме към трета точка:
ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ВЪТРЕШНИ ПРАВИЛА ЗА РАБОТАТА НА КОМИСИЯТА ПО ЧЛ. 24, АЛ. 1 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Колеги, на всеки от Вас е изпратен Проект за вътрешните правила за работа на Комисията. До момента няма писмени предложения от Вас за допълнение и изменение на предоставения Проект, тоест Проектът, с който работи Четиридесет и третото народно събрание в нашата Комисия. Ако някой има предложения, в момента да ги направи. Ще бъде записано за протокола и, разбира се, ще ги подложим на обсъждане. Ако това предложение се приеме с гласуване, то ще влезе в нашия Правилник, по който ще работим в Четиридесет и четвъртото народно събрание.
Колеги, има ли предложения по дневния ред?
Заместник-председателят госпожа Весела Лечева.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Моето единствено предложение е за промяна на часа на провеждане на Комисията, тъй като съвпада с провеждането на Социалната комисия, което е изключително неприятно, за да могат да се съчетаят и двете комисии по едно и също време, в един и същи ден. Предлагам провеждането на заседанието на тази Комисия да бъде от 15,00 ч. Половин час е възможен толеранс, за да съчетаем и двете комисии.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Друго предложение?
Госпожо Захариева.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин Председател.
По-скоро да обсъдим наистина часа. Да кажат и колегите в какви комисии са, защото аз пък влизам веднага в 15,00 ч. в Образователна. (Реплики извън микрофоните.)
Въпросът не е да гласуваме. Въпросът е как да процедираме, как ще ходим.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Колеги, по принцип ще Ви кажа как се процедира. Когато ситуацията е такава и другите комисии изпадат в същата ситуация, от опит ще Ви кажа как процедират в такъв момент комисиите, защото понякога винаги съвпадат по две комисии, по едно и също време. Няма угодия. Поради тази причина идва колегата в нашата Комисия, разписва се в присъствения лист и обикновено казва на председателя или на един от тримата ми заместник-председатели как ще гласува по точките. Примерно имаме три или четири точки в дневния ред, и съответно колегата – това е, както се казва, неписано правило, макар че Правилникът казва, че той трябва писмено да заяви как ще гласува. Обикновено всичките комисии го правят така. Коректно е, никой не злоупотребява с това нещо. Примерно колежката Ангелова е решила да гласува за точка първа и втора „за“, а за точка трета – „против“. Това записват нашите сътрудници и когато се подложи на гласуване, този глас се брои и досега злоупотреби е нямало. Много често съвпадат комисии. Няма как да не съвпадат, разберете го, ние сме 23 комисии. (Реплика от народния представител Светлана Ангелова.)
Затова казвам: ще подложа на гласуване предложението на заместник-председателя госпожа Лечева, ако искате, 14,30 ч. да го изтеглим за 16,00 ч. Обаче 16,00 ч., имайте предвид че много от колегите не са съгласни.
Два са вариантите: единият е 14,30 ч., както е заложено в стария Правилник, другият вариант е 15,00 ч.
Заповядайте.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Ако искате, колеги, предлагам, най-вероятно не са минали първите заседания на голяма част от комисиите, да видим всяка една от комисиите как ще са като дни и часове, и след това, ако искате, да го направим – да остане в Правилата само да гласуваме началния час на заседанията, така че по този начин е възможно най-малко съвпадения да има.
ВАЛЕНТИН МИЛУШЕВ: Предлагам така: бих подкрепил в 15,00 ч. да започва нашата Комисия. Но ако не искате сега да го гласуваме и да изчакаме другите комисии, следващото заседание да започне от 15,00 ч. и тогава да се гласува. Да решим само за следващото да е от 15,00 ч.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Нека да го гласуваме за 15,00 ч., впоследствие когато си поискаме, можем да си изменим часа.
Аз също имам, колеги, една редакция да Ви предложа. Тя касае точно този член. Редакцията е следната: „Редовните заседания на Комисията, насрочени съгласно чл. 4, ал. 2, се провеждат в сряда – вече става от 15,00 ч. – или 30 минути след приключване на пленарното заседание“.
Ще се аргументирам защо е така. Защото в стария Правилник, колеги, ако обърнете внимание, пише нещо много сериозно, което опитът ми подсказва, че не е добре, и ще Ви обясня защо. Редовните заседания на Комисията – това е стария Правилник – се провеждат, забележете, колеги, веднъж седмично в сряда от – вече го изменихме за 15,00 ч. Много често и в комисиите, в които съм, и в други комисии, ако се ангажираме с този Правилник, това означава, че имаме, нямаме или някоя елементарна точка, която я имаме, всяка сряда трябва задължително да заседаваме в 15,00 ч.
Затова Ви предлагам по гъвкава форма, защото има случаи когато комисиите наистина нямат сериозна точка, която да разглеждат. Примерно, както един от колегите правилно зададе въпроса: „Защо председателят не свика предната седмица Комисия?“, прецених, защото тогава имахме като точка за разглеждане само дневния ред. А дневният ред, колеги, в Комисията по енергетика се прие само за две минути. Нямаше смисъл да Ви свиквам за две минути и после пак да се разотивате. Затова нека да е по-гъвкава формулата. За някоя елементарна точка, за която ще трябва тук за една минута да присъстваме и после да дигнем Комисията, наистина е несериозно. Нека да оставим една вратичка: свиква се в сряда, обаче да се натрупат и други точки, както стана сега. Затова предлагам не „веднъж седмично“, защото много от комисиите… (Реплика.) При необходимост, да, но това вече се води извънредна... (Реплики.)
Пише го много ясно: „председателят насрочва заседанието“. Днес например Комисията ни е извънредна. Според стария Правилник ние трябваше да бъдем свикани на 24-ти – почивен ден. Затова днес Комисията е извънредна. Аз мога да Ви свикам извънредно, ако имаме нещо чрезвичайно важно. Така че да оставим малко по-гъвкав вариант, иначе ще се принудя да Ви свиквам по някой път за наистина несериозни неща.
Има комисии, които не заседават по две, по три седмици. Примерно в Комисията по енергетика по някой път сме заседавали до 9,00 – 10,00 ч. вечерта, а по някой път по три седмици не сме били свиквани от председателя Делян Добрев. Просто няма какво да обсъждат в момента.
Затова нека да гласуваме следния текст: „Редовните заседания на Комисията, насрочени съгласно чл. 4, ал. 2, се провеждат в сряда от 15,00 ч. (с поправката), или 30 минути след приключването на пленарното заседание.“
Значи, 15,00 ч. уточняваме часа и по принцип в сряда. Добре.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Сега трябва да гласуваме целия Правилник за вътрешните правила на Комисията, съгласно поправката и под редакцията на чл. 5, ал. 2.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Колеги, преминаваме към точка „Разни“.
Тук всеки от Вас може да зададе някакво предложение, или ако иска, да се изкаже по някакъв въпрос. Ако няма, закривам Комисията.
Да си пожелаем още веднъж успешна работа в това Четиридесет и четвърто народно събрание.
(Закрито 12,50 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Славчо Атанасов
Стенограф:
Валентина Меченова
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта
П Р О Т О К О Л
№ 1
На 25 май 2017 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне на ръководството на Министерството на младежта и спорта от министър Красен Кралев.
2. Разглеждане на Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2016 г., № 739-02-3, внесен на 5 май 2017 г. от Омбудсмана на Република България.
3. Обсъждане и приемане на вътрешни правила за работата на Комисията по чл. 24, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
4. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 11,35 ч. и ръководено от господин Славчо Атанасов – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, уважаема госпожо Манолова, имаме необходимия кворум. Комисията е в пълен състав, с едно изключение, така че можем да започнем днешното си първо заседание на Комисията.
Искам да кажа няколко думи за нашето първо заседание. Прегледах много внимателно състава на Комисията. Смятам, че ще работим добре като екип, защото личният състав е много добре балансиран и групиран. Има изтъкнати спортни деятели, световни шампиони, европейски шампиони. Имаме параолимпиец с две световни титли. Имаме членове на Управителния съвет на водещи футболни клубове. Имаме председател на Спортен клуб по мотокрос. До мен е легендарната Весела Лечева – пет световни титли, осем европейски титли. Имаме икономисти също в Комисията. Имаме юристи. Имаме бивш председател на Конституционния съд. Имаме също така и участници като мен в административната власт по общини, така че Комисията е изключително добре балансирана. Днес нито една случайна личност няма в нея и се надявам да работим доста добре.
Тъй като и господин министърът, и госпожа Манолова също е ангажирана – трябва да ходи в друга комисия, Ви предлагам да работим по-делово.
Дневният ред се състои от четири точки:
1. Представяне на ръководството на Министерството на младежта и спорта от министър Красен Кралев.
2. Разглеждане на Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2016 г., № 739-02-3, внесен на 5 май 2017 г. от Омбудсмана на Република България.
3. Обсъждане и приемане на вътрешните правила за работата на Комисията по чл. 24, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
4. Разни.
Други предложения има ли по дневния ред?
Който е съгласен, нека да гласуваме дневния ред.
За – 19, против и въздържали се – няма.
На днешното заседание, както Ви казах, имаме гости от Министерството на младежта и спорта. Те са в състав: господин министърът Красен Кралев; Ваня Колева – заместник-министър на младежта и спорта; Габриела Козарева – заместник-министър на младежта и спорта; Айлин Дахилова-Василева – началник на политическия кабинет.
От институцията Омбудсман на Република България наши гости са: Мая Манолова – Омбудсман на Република България; Полина Стоянова – началник-кабинет на Омбудсмана; Емилия Караабова – директор „Връзки с обществеността и протокол“; Ева Жечева – заместник-директор на дирекция „Национален превантивен механизъм и основни права и свободи на човека“; Нуртен Патраклъ – главен експерт в отдел „Права на децата, хората с увреждания и дискриминация“; Атанаска Мутафчиева – главен експерт в отдел „Социални права, образование, здравеопазване и околна среда“; Христина Рангелова – главен експерт „Връзки с обществеността и протокол“; и Полина Гочева – младши експерт.
Виждате, и двете институции сериозно уважават нашата Комисия, както се казва, са дошли с цялото си кралско войнство тук.
Давам думата на министър Кралев да направим първото наше съвместно заседание с Министерството на младежта и спорта.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Благодаря, господин Председател.
Аз съм изключително щастлив, че ще имаме възможност да работим с Вас. (Говори при изключен микрофон.) Колегите, които са били в предния мандат, са имали възможност да се запознаят със Закона за спорта, но виждам, че повечето са нови, така че процедурата така или иначе трябва да мине отначало. Има много работа в тази посока и, разбира се, ще разчитаме на Вашето мнение и подкрепа.
Да Ви представя екипа, с който ще работим.
Госпожа Ваня Колева – завършила е НСА. В първия мандат на господин Борисов беше началник на кабинета на министър Нейков. В предходното правителство беше парламентарен секретар. Сега е заместник-министър на спорта по предложение на Политическа партия ГЕРБ.
Госпожа Габриела Козарева – завършила е Софийският университет – „Право“. Беше в предния ми екип като началник на дирекция „Спортна инфраструктура“. В момента е заместник-министър по предложение на „Обединени патриоти“.
Госпожа Дахилова не присъства в момента, тъй като е в болничен. Тя ми беше началник на кабинета в предния екип. Сега продължава със същата функция.
Тук е обаче господин Асен Марков, който от утре ще заеме позицията главен секретар. Настоящият ни главен секретар Лили Иванова се премества началник-кабинет на министъра на икономиката. Господин Марков има стаж повече от 12 години в Министерството. Бил е началник-отдел „Елитен спорт“, бил е шеф на Инспектората. В предния мандат беше заместник-министър.
Това ще е екипът, с който ще работим. Изключително подготвени хора. Работили сме заедно с тях и в предния мандат, те са пълни професионалисти. Аз съм убеден, че в този формат ще можем да дадем най-доброто от себе си за развитието на българския спорт.
Ако имате някакви въпроси, дори съм готов да отговоря. Колегите също.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Колеги, ако имате въпроси към министъра.
Само ще уточня, че това е опознавателна среща, а на следващото заседание – знаете, по нашия Правилник, който днес ще гласуваме, зависи, разбира се, какви други предложения ще имате – в началото на всеки месец господин министърът със своя екип идва в нашата Комисия и отговаря на въпроси, които всеки от Вас може да зададе към него. Молбата ми е днес срещата да е само опознавателна и впоследствие вече да имате въпроси към господин министъра от естеството, от което защитава и съответно обсъжда нашата Комисия.
Ако няма въпроси, да благодарим на екипа на министъра за уважението към Комисията, че още на първото заседание дойде, и да си пожелаем успешна работа. Дай Боже, четиригодишен мандат в парламента.
Имате ли въпроси?
Заповядайте, госпожо Лечева.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Първо да пожелая успех на екипа на министъра. Сигурна съм, че ще дадат най-доброто от себе си и да считат нас като партньор в тяхната работа по отношение на политиката, по отношение на средствата, които се отделят в утрешния ден за българския спорт. Освен партньор, разбира се, считайте ни и като коректив във Вашата работа. Благодаря Ви много. Успех, лека и спорна работа Ви желая!
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Благодаря, и на Вас пожелавам успех.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Колеги, преминаваме към втора точка.
Госпожа Манолова с екипа се е подготвила изключително добре.
Госпожо Манолова, докладът Ви е наистина много сериозно четиво, много обемисто. Молбата ми е да запознаете Комисията с нещата, които касаят нашата работа. Тъй като и Вие по други комисии имате съответно представяне…
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Аз не бързам, така че …
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Добре, ще дадем необходимия толеранс. Знаете, по Правилник трябва да си представите нещата за 10 минути, но ще дадем повече. (Шум и реплики.)
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Здравейте на всички. Благодаря за възможността да представя Доклада за моята работа през 2016 г. първо пред Вашата Комисия.
Започвам с една изненада – за първи път пред Вас ще покажем клип, който е посветен на правата на децата. Омбудсманът ще обяви месец юни – Месец за защита на правата на българските деца. Накратко сме нарекли кампанията „Националното дете“, в която един от акцентите ще бъде повишаване на разпознаваемостта и популяризиране на омбудсмана като защитник на правата на децата. За целта, каня Ви на 1-ви юни на официалната промоция за началото на тази кампания, в която ще участват и участниците във видеоклипа, който сме подготвили.
Може би, за да не губим време, докато бъде създадена техническа възможност, да Ви представим презентацията.
Да кажа няколко думи за Годината на омбудсмана. Всъщност това е докладът, Вие сте го видели в електронен вариант. Едва ли някой ще има време да го прочете подробно, затова сме подготвили едно резюме, което сме изпратили. Подготвили сме и една презентация, която е подробна и която е в рамките сигурно на повече от час, която ще се опитаме да Ви спестим в знак на уважение към Вашето време. Затова, преди да започне презентацията, ще се опитам с няколко думи да Ви представя работата на институцията. (Започва прожекцията на клипа.)
Каня Ви на 1-ви юни – Деня на детето, на официалното откриване на месеца, посветен на детските права. (През цялото време на екрана върви презентация.)
Сега няколко думи по доклада. 2016 беше година на действия, защото така като омбудсман разчетох очакванията на хората към институцията – като очаквания за практически действия, за конкретна намеса и за резултати в решаването на конкретните проблеми на хората. Затова и днес не върви да направя стандартната за омбудсман презентация какви са проблемите и какво трябва да направят институциите, тъй като през миналата година се опитахме и аз, и моят екип реално да участваме в решаването на проблемите на хората и на големи групи от хора.
Може би трябва да отбележа най-важното, което постигнахме. Това е най-трудният въпрос обикновено, защото най-значимо от това, което сме направили за 2016 за всеки човек или група от хора, които са се обърнали към институцията, е различно – това, което са поставили като проблем, а най-голямата победа е в случаите, в които сме успели да помогнем за решаването на конкретния проблем на даден човек или група хора. Но ако аз трябва да кажа кое е най-важното и най-голямата победа в работата на институцията, според мен това е промяната в нагласата към институцията омбудсман – от отношението като към институция, от която нищо не зависи, като към гара „Разпределителна“ на жалбите на хората, като дежурната оплаквачка на държавата, в институция, която реално работи, реално подкрепя, стои зад всеки човек, държи си на думата и има конкретни резултати.
Сред по-големите кампании, които приключиха успешно и чиито резултати се отнасят до хиляди, до стотици хиляди хора, трябва да откроя няколко.
Едната е свързана със затварянето на арбитражните съдилища за потребителски спорове, тоест приключихме с паралелната съдебна система, която съществуваше в държавата и която съдеше наистина стотици хиляди граждани. За справка само, Столичният съд за арбитраж в „Манастирски ливади“ се произнасяше по над 100 хиляди дела на граждани годишно.
Успяхме с кампанията за отпадане на ДДС върху дарените храни, което е изключително важно за бедните и гладните в България, но също така и за хранителния бранш, а също и за нас като общество, защото създадохме механизъм храните, които са излишни, да стигат до тези, които имат нужда от тях.
Започнахме с една кампания, посветена на възрастните хора, „Великден за всеки“, в която събрахме един милион лева в подкрепа на пенсионерите, но което е по-важно – надградихме с кампания за падане на ДДС и през тази година с кампанията „Не хаби – дари!“, която е насочена срещу пилеенето на храни от българските домакинства. През тази година включваме и децата в тази кампания като интервенция за това да ценят, да уважават храната и да се учат от малки да не я пилеят.
Битката срещу монополите беше една от водещите теми на нашата работа през миналата година. И макар че тук положихме много усилия и използвахме всичките си правомощия и аз, и моят екип, в крайна сметка успехите не са Бог знае какви. Но би следвало да отбележим например, че успяхме да се преборим със столичната „Топлофикация“ и с другите монополисти, като намалихме юрисконсултските възнаграждения шест пъти. Ако преди едно монополно дружество – ЕРП, „Топлофикация“ или „ВиК“, събираше в различните фази на един съдебен изпълнителен процес няколко пъти по 300 лв., тоест над 1000 лв. допълнителни разноски, сега събира няколко пъти по 50 лв. Това е максимумът.
И кампанията „В нашите ръце“, за която ще разкажа по-подробно, която е посветена на правата на българските деца.
Израз на повишеното доверие към институцията е рекордният брой на жалби, сигнали и оплаквания на граждани през миналата година до институцията. Ако говорим с числа, има почти двойно увеличение на жалбите и сигналите – 10 640 жалби и сигнали са постъпили в институцията, като по 9675 проверките са приключили. 17 362 души са приети в приемната на омбудсмана в столицата и в страната, или общо към институцията през годината са се обърнали с конкретен проблем 27 037 души с жалба, сигнал в приемната или по горещата телефонна линия, което е с 12 000 повече от предходната година.
Както обещах първо пред аналогичната на вашата Комисия, която ме изслушва по време на избора ми за омбудсман, се опитах и изнесох изцяло работата на институцията на терен, като има близо 30 приемни в различни точки на страната, посетили сме над 50 населени места и сме се включили в решаването на конкретни проблеми на гражданите. Проведохме и първите тематични приемни. На тематичната приемна в столицата по проблемите на „Топлофикация“ имаше над 250 души, а на първата тематична приемна по проблемите на децата в Перник – над 35 души.
Като положителна тенденция трябва да отбележа и във Вашата комисия доброто взаимодействие на институцията на омбудсмана с останалите институции, с администрацията и на централно, и на местно ниво, благодарение на което успяваме да решим много проблеми. За първи път можем да кажем, че всяка втора препоръка, която отправя омбудсманът към различни институции, се изпълнява.
В топ 5 на нарушените права очаквано на първо място са жалбите срещу монополните дружества, потребителските жалби срещу така наречените „дружества за предоставяне на обществени услуги“; следват социално-икономическите права; правото на собственост е на трето място; основните права и свободи са четвърти по количество жалби в институцията; и на пето място са жалбите, свързани с лошото административно обслужване и проблемите с администрацията на централно и местно ниво.
Това е таблицата в сравнителен план (вижда се на екрана). През изминалата година се опитах да уплътня всички правомощия на институцията, като акцентирахме върху такива, които не бяха използвани от моите предшественици. Правото на косвена законодателна инициатива използвах 14 пъти със законопроекти, които са важни за българските граждани. Част от тях бяха приети, с част от другите парламентът се съобрази. Сред тях са промени, свързани с арбитражните съдилища, с частните съдебни изпълнители, с монополните дружества, с юрисконсултските възнаграждения, с избирателните права на българските граждани в чужбина, с екотаксите, правата на хората с увреждания, на децата с увреждания, децата в конфликт със закона, децата в родителски конфликти, съдебните такси и други. Това е като общ поглед върху работата на институцията.
Конкретно по двете теми, които са в ресора на Вашата Комисия. Също ще се опитам да бъда съвсем схематично кратка.
Омбудсманът има законов и конституционен мандат за защита правата на децата, като текстовете са разписани и са в сила от 2012 г. В другите страни има специализирани институции, които отговарят за правата на децата – специализиран омбудсман или друга подобна институция. В България парламентът избра възлагането на функциите по защита правата на децата на омбудсмана. Мисля, че не е нужно да обяснявам точно в тази Комисия, че това няма как да е просто законово задължение, законов ангажимент. Това е мисия, която изисква посвещаването на много време, на много експертиза, усилия, енергия и последователност. Затова и първата кампания, която обявих, встъпвайки в длъжност като омбудсман, е кампанията „В нашите ръце“, посветена именно на правата на българските деца, като тук влизат и са включени и правата на децата в институции и извън институции, правата на децата в конфликт със закона, децата в риск, децата в неравностойно положение, децата в родителски конфликти, така наречените „самотни деца“, чийто родители са на гурбет в чужбина, децата с увреждания.
В рамките на тази кампания през изминалата година беше направено много от институцията за мониторинг и върху правата на децата, и върху работата на всички институции, които имат ангажимент за това, и конкретни застъпнически действия за популяризиране на институцията, така че да стане разпознаваема сред българските деца за това, че отговаря за техните права. Проведохме на практика десетки, стотици срещи с деца, с родители, с учители, с екипи на резидентски грижи, със социални работници и в крайна сметка успяхме да дефинираме проблемите и предизвикателствата, силните страни, и да решим редица конкретни проблеми, с които бяхме сезирани.
Силните страни на системата, на сектора, който отговаря за правата на децата в България, са няколко. На първо място трябва да се отбележи успешната реализация и приключването на деинституционализацията със закриването на институциите за деца с увреждания. На второ място, разгръщането наистина, включително и с участието на българските общини, на един много широк спектър от социални услуги за деца и семейства. И на трето място, волята и готовността на институциите и на неправителствения сектор да работят активно за защита правата на децата и за повишаване на тяхното благосъстояние.
Откроили сме десет проблема и предизвикателства, от които ще маркирам само четири.
Първият, с който предполагам, че ще се сблъскате във Вашата работа в този мандат, е свързан с липсата на комплексен подход за подкрепа на децата в семейството. Прави се много за алтернативни грижи за приемни семейства, за резидентна грижа, за резидентни услуги, но за подкрепа на децата в семейството като че ли се прави най-малко, а това е най-важното и от тук трябва да се започне.
Другият проблем, който е свързан и който, предполагам, Ви е известен и с който ще се сблъсквате, е проблемът на детската бедност, който е изобщо проблем на българското общество. Аз не съм срещала богато дете в бедно семейство. След като 25%, една четвърт от хората са в бедност, и 30% са в риск от бедност, е разбираемо това да се отрази с най-голяма сила върху децата и от тук свързаните с това проблеми, които са свързани със значителни неравенства в различните семейства, с децата, които са в особена уязвимост, на тези в бедни домакинства, децата бежанци, децата мигранти.
И един проблем, който също е много тежък и е свързан пряко с детската бедност – това е проблемът с отпадането на децата от училище и от образователен процес.
Общият преглед на жалбите и на сигналите показва, че през миналата година и жалбите, и сигналите в сектора са се увеличили значително – практически ръстът е три пъти, свързани с правата на децата. Сред най-интензивно нарастващите жалби като ръст са свързаните с родителските конфликти. Много често не си даваме сметка как се отразяват върху децата скандалите, неразбориите и кризите в семействата. Със сигурност институциите и моят екип се сблъскват непрекъснато с този проблем, така че не е случайно, че най-голям ръст имат именно тези жалби.
Сериозен ръст имат и жалбите, при които хората търсят социално-икономическа защита на децата заради лошо качество на живот, лоши битови условия, липса на средства. След това са жалбите на децата с увреждания, дóсега на децата със съдебната система, проблемите в специализираните интернати, каквито съществуват единствено и само в България сред всички европейски държави, жалби, свързани с образованието, здравеопазването, насилието над деца.
Може би трябва да кажа няколко думи по конкретните жалби и проблеми, защото съм сигурна, че Вие ще се сблъскате с тях. Механизмите за работа на омбудсмана са ясни: пишем препоръки, становища, организираме обществени дискусии. През миналата година четири от публичните дискусии бяха посветени на проблемите на децата: на тези с увреждания; една, която е посветена на промените в Семейния кодекс; по проблемите на непридружените деца бежанци; и на децата в конфликт със закона.
По отношение на проблемите на децата, свързани с родителските конфликти. Няма да се спирам на проблемите, те са подробно описани и в доклада, и в резюмето. Искам да Ви обърна внимание, че през миналата година заедно с Министерството на труда и социалната политика и с Министерството на правосъдието работихме усилено по пакет от законодателни предложения, свързани със Семейния кодекс. Нещата бяха в много напреднала фаза и решаваха част от емпиричните проблеми, с които се срещам на терен и аз, и моят екип. За съжаление, тези промени не бяха финализирани и отново ще стоят на дневния ред и на правителството, и на парламента. Настоятелно моля за повече ангажираност и отговорност по тези промени, защото те са жизнено важни за българските деца. Там например имаше конкретни текстове за въвеждане на така нареченото „споделено родителство“. Това са законови разпоредби, написани по най-съвременен и модерен начин, които в голяма част биха разрешили разправиите, свързани с упражняването на родителските права, също така проблеми с осиновяването, медиацията и домашното насилие.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Госпожо Манолова, колегите имат доклада. Дадохме толеранс над 20 минути. Може би да се ориентираме към приключване и после колегите да имат възможност да Ви зададат въпроси.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Добре, тогава ще Ви ангажирам само с още една тема, която е предмет на правата на децата и по която работихме много през миналата година, която ще се появи отново във Вашия дневен ред като народни представители. Става дума за децата в конфликт със закона и за съществуването единствено и само в България на така наречените „специализирани интернати“. Това са специализирани заведения, в които зад решетки, на практика лишени от свобода, прекарват детството си не деца, които са извършили престъпления, а малолетни деца до 14-годишна възраст, а също и такива заради простъпки, за които възрастните не носят отговорност. Става дума за просия, за скитничество, за бягство от дома или от институции, за проституция.
В тези специализирани интернати, в които направих проверка още след встъпването си в длъжност, излязох със специален доклад и написах множество препоръки, децата живеят при крайно лоши битови условия, с недостатъчно храна. Подложени са на различни форми на насилие, включително на нерегламентирани наказания, с абсолютно занемарен учебен процес – на практика те не учат, без всякакви смислени възможности за прекарване на свободното време, без лично пространство, без джобни пари. В част от тези интернати, мога спокойно да кажа: във всички, децата извършват сексуални услуги на населението в местата, в които са ситуирани.
От една година и няколко месеца водя, образно казано, битка за това институциите да ме чуят и тези интернати да бъдат закрити. Заедно с министър Захариева, която спечелих за каузата, работихме усилено по Закона за детското правосъдие, който, предполагам, ще стигне най-накрая до парламента, и се съгласихме заедно с неправителствените организации, че тези институции трябва да бъдат закрити. Това, което предлагам и Ви моля да обърнете внимание и във Вашите парламентарни групи, е със започването на този процес и при сега действащото законодателство.
Особено притеснителен е случаят с Драгоданово – не знам дали някои от Вас са чули за този проблем, при който аз издадох няколко препоръки този интернат да бъде закрит. Направих многократни проверки, писах конкретни препоръки към трима образователни министри и преди няколко седмици там се случи поредният проблем, който този път завърши фатално – със смъртен случай. В момента децата са в невъзможната ситуация срещу тях да е обявен граждански протест с конкретни заплахи на местното население да нахлуе в интерната и да се саморазправи с децата.
В понеделник бях в Сливен, където участваха представители на всички министерства, областният управител, кметът на Сливен, и Министерството на образованието пое ангажимент в бързи темпове, с участието на всички институции и на омбудсмана, да вървим към закриването на тази институция и на този дом.
Много моля за Вашата ангажирана подкрепа и по закона, който предстои да влезе в парламента, и конкретно по работата на закриване на тези специализирани интернати.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Да благодарим на госпожа Манолова.
Сега имате възможност, колеги, за въпроси. (Реплики.)
МИХАИЛ ХРИСТОВ: Госпожо Манолова, благодаря за доклада. Аз имам една молба към Вас. Да проверите колко деца с увреждания спортуват активно в България? Защото броят им мога на едната си ръка да Ви го кажа – нула.
Ето, след около седмица съм поканен на спортно събитие – ще се изгражда площадка за деца с увреждания. И госпожа Фандъкова откри няколко подобни площадки, които, за съжаление, не са посещавани, защото, за да тренира едно дете с увреждане спорт… Спортът, както знаем, е универсално лекарство. Аз съм пример за това как спортът може да социализира, да интегрира един човек с увреждане. Молбата ми е да проверите всъщност колко деца с увреждания тренират активно в България? Благодаря Ви.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, ще проверя.
Наистина жалбите, които са свързани със създаването, от една страна, на възможности за спорт за българските деца, са много. Например особено притеснителни и многократни са сигналите, че спортно-тренировъчната дейност на децата в предучилищна възраст – тук не говоря за децата с увреждания, а за всички деца – се предоставят на външни фирми и се извършват срещу заплащане. Настояването на родителите, и аз съм писала препоръки в тази посока, е да бъдат създадени възможности включително чрез включването на учители и възпитатели по физическо възпитание и спорт в предучилищното възпитание, така че децата да могат да спортуват от най-ранна възраст. Това да не бъде платена, допълнителна социална услуга за спорт.
Също така имам и жалби, по които работим, за недостъпна включително спортна среда.
МИХАИЛ ХРИСТОВ: (Говори при изключен микрофон.) …, нямаше как да си вземе наградата. Трябваше едни момчета да вдигнат количката, за да успее да стигне до мястото на награждаването.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Това също е проблем, по който работим. В момента заедно с една неправителствена организация сме в кампания за превръщане на Софийското метро в среда, достъпна за хора с увреждания, и по-специално на инвалидни колички, на електрически такива. Намерили сме решение и в момента натискаме „Метрополитена“ това да бъде въведено на всички станции, така че Софийското метро, което иначе е гордост на столицата, да стане достъпно за хора с увреждания.
Но на въпроса, който ми зададохте, не мога да отговоря. В момента Ви отговарям около, така че на вниманието на моя екип ще стои този въпрос.
МИХАИЛ ХРИСТОВ: Ние сме Комисия, която заседава по въпросите на спорта. Спортът за децата с увреждания е много по-ефективен, отколкото която и да е рехабилитация в болница, в кабинет и така нататък. Най-малкото тези деца се виждат с други деца, а не си седят вкъщи.
Ето, има и друг проблем – с детските градини за деца с увреждания. Такива не съществуват. Предложението на сегашния социален министър Петков е да се направят центрове, в които родителите да си оставят децата за по 14 дни, и тези родители да ходели на почивка. Извинявайте, обаче кой ще си остави детето 14 дни, при положение че е с увреждане, и да отиде някъде на почивка?!
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Да, това е проблем, по който работим – проблемите на така нареченото „приобщаващо образование“. Сблъскахме се през изминалата година и с нежеланието, и с липсата на чувствителност да бъдат настанявани деца с хронични заболявания в детски заведения поради неудобствата, които се създават за персонала, включително за медицинския. Например такъв е случаят за децата с хемофилия, поради възможности, които им дава нормативната база. В крайна сметка сме решили с много усилия, в рамките на една година, проблемите, с които сме били сезирани, но така или иначе идеята е всички деца и в предучилищна, и в училищна възраст да учат заедно, да се възпитават заедно. Мисля, че в тази посока ще насочим всичките си усилия и Вие като законодателен орган, и аз като омбудсман. Това е важно за всички деца.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Следващият въпрос – госпожа Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, гости! Госпожо Манолова, моите адмирации за представения Доклад за 2016 г. за дейността на омбудсмана. Това е Вашият втори доклад. Отново затвърдихте, че институцията Омбудсман е работеща институция, социално ангажирана към проблемите на хората.
Конкретният ми въпрос е свързан с жалбите, които са постъпили, свързани с правата на децата. Прави впечатление, че броят на жалбите през 2016 г. се е увеличил 3 пъти в сравнение с 2015 г., два пъти в сравнение с 2013 г. Това е обезпокоителна тенденция за този сериозен ръст на жалбите
– 3 пъти в сравнение с 2015 г. Моят въпрос е: на какво се дължи този ръст – на повишената информираност, свързана с подкрепата за защита правата на децата на Вашата институция, че повече хора се обръщат вече и Ви вярват, или има зачестяване на случаите за нарушаване правата на децата? Благодаря Ви.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Всъщност причините са комплексни, но мисля, че основното е това, че и родителите, и учителите, и гражданите започват да разпознават институцията на омбудсмана като такава, която има ангажименти по защита правата на децата.
Вече получихме и първите жалби от деца. В момента, в който влязох в институцията и направих анализ на жалбите, притеснително беше, че практически нямахме жалби от деца, което означаваше, че просто децата не знаят що е то омбудсман, първо, и второ, че изобщо има някакво отношение към тях. Положихме много усилия за популяризиране правата, с много посещения в училища, във ВУЗ-ове, в детски заведения, на всякакви спортни и други творчески събития. Но по-скоро притеснителното е, че проблемите, които констатирах при първия си доклад, се повтарят при втория и се добавят нови. Тоест територията по защита правата на децата наистина се оказва огромна, много разнообразна и с много малък напредък.
Например по темата „Детско участие“ – чуване на гласа на децата, на детското мнение при вземане на решения не само в семейството, но и от различни институции, за България като че ли е тема табу. За всички европейски демократични държави децата, образно казано, седят наравно с възрастните на една маса, когато трябва да се вземат важни решения, свързани с тяхното настояще и бъдеще. Това също е едно предизвикателство. Защо не и Вие като Комисия за правата на децата да не каните деца по някакви поводи, когато обсъждате теми, свързани конкретно с тях? Например Закона за спорта защо да не го видите през призмата на децата? Така или иначе там ще се засегне и масовият спорт.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин Йорданов.
ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин Председател, колеги! Госпожо Манолова, в края на Вашата презентация коментирахте закриването на интернатите. Искам в тази връзка да попитам каква ще е съдбата на децата от тези интернати като пребиваване и като обучение? Тоест виждате ги в масовото училище и дали съвременното българско училище е готово за това?
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Всъщност глобалното решение на проблема ще бъде постигнато тогава, когато отново през сложна съгласувателна процедура мине Законът за детското правосъдие. Имаше много обструкции от останалите министерства, извън Правосъдието – Социалното, Образователното. Тъй като горещият картоф за децата в конфликт със закона е прекалено горещ за всяко едно от тези три министерства. Когато приключи тази разправия и се вземе решение коя ще е отговорната институция, се надявам, че законопроектът ще влезе в парламента. Той е изключително модерен, съвременен, адекватен, според мен
най-доброто постижение на Министерството на правосъдието за предната година. Там е разписано конкретно включително какво се случва с децата в конфликт със закона.
Но преди да влезе този закон в сила, призовах институциите да покажем, че и при сега действащото законодателство един указ за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, който е по-възрастен и от най-възрастния, който е в тази зала, сигурно е на 70 години, е абсолютно неадекватен, да покажем, че при действието на лошо законодателство, когато има воля от всички институции, могат да бъдат постигнати резултати.
Ще Ви дам пример с интерната в Драгоданово. Там трябва да се направи конкретна оценка и индивидуален план на всяко дете, с участието на различни специалисти. Така наречените „мултидисциплинарни екипи“. Там са работили неправителствени организации, работил е и моят екип. Част от тези деца са абсолютно адекватни и са в състояние да бъдат преместени в другите форми на закрила. Една част от тях могат да отидат в приемни семейства, една част от тях могат да отидат в центрове за деца, лишени от родителски грижи. Една част от тях могат да бъдат върнати на техните биологични семейства. Според мен тук се полагат най-малко усилия. Част от децата са в този дом поради бедност. Едно дете например на 8 години за първи път беше видяло баня и душ именно в този интернат, друго дете е дете на бездомна майка, така че част от проблемите са социални и ако бъдат подкрепени семействата, те със сигурност могат да си вземат децата обратно. Но така или иначе в новия закон има и нови форми – разширен семеен съвет и пълна ангажираност на местната общност по проблемите на това конкретно дете. За тези крайни случаи, в които никое от тези решения не е подходящо, в момента ще се търси преместване в друг интернат, а по принцип след затварянето на всички интернати, в няколко центъра, които ще съществуват от резидентен тип за крайните случаи.
Но пак подчертавам, има поправителен дом, в който са настанени деца, които са извършили престъпления. Това е интернатът в Бойчиновци. В момента не говорим за него. Във всичките останали интернати децата са за просия, за проституция, за бягства, едно откраднало списание, сладолед, и заради това, което правят вече, попадайки в интерната. Но какво може да направи едно дете примерно на 12 години, което е без джобни пари, няма какво да прави през свободното си време и не ходи на училище? То шари из околността, взима си вафли от селския магазин, тъй като няма пари да си ги купи, разбива кухнята, за да се нахрани, защото е гладно, или извършва сексуални услуги за 5 лв., за да си купи нещо друго. В момента това, което се случва там, не е просто контрапродуктивно, то е абсурдно.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Други въпроси, колеги?
Госпожо Халачева, заповядайте.
ТЕОДОРА ХАЛАЧЕВА: Благодаря Ви.
Госпожо Манолова, искам в качеството си на гражданин на Република България и на народен представител да Ви благодаря за активните и навременни действия на институцията Омбудсман.
Относно казаното от Вас за детското правосъдие искам да предложа на Комисията, на колегите да поканим министъра на правосъдието на последващо заседание, за да обсъдим хода на Закона за детското правосъдие.
Относно това, което казахте за жалбите и насилието над деца. В доклада Ви прочетох за работата относно насилието над деца в интернет. Искам да попитам: постъпвали ли са към Вас жалби за насилието, което има над децата в и от медиите? Казвам защо. От началото на 2017 г. до момента научихме от медиите за убийството на две деца от техни съученици, научихме за агресия в класните стаи, за тормоз в училището. Това няма как да не повлияе върху физическо, психическо, нравствено състояние на българските деца. Посредством медиите те научават. Разбира се, контролът, от една страна, се осъществява от родителите, но смятам, че това е и роля на институциите – да действаме по някакъв начин на обществените нагласи и на всичко това, което се случва.
В тази връзка питам: имало ли е подобни жалби, насочени към Вас, защото, ако няма, това говори за липсата на чувствителност по този въпрос? Според мен той е доста важен за децата и за тяхното, пак казвам, психическо, морално, социално развитие. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Госпожо Манолова.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
Искам да помоля да не дискутирате с новия правосъден министър темата още сега, защото на госпожа Цачева й трябва някакво време да навлезе. Освен това с моя екип подготвяме поредния доклад за състоянието на интернатите и ще сме готови сигурно след десетина дни. Може би тогава, като Ви го представим отново с пълна картинка къде, какво се случва и как изглеждат нещата, защото ние вече внасяхме такъв доклад преди една година, на който никой не обърна внимание в парламента, ще имаме по-ясна и драстична картина за състоянието на интернатите и, естествено, тогава може да направим едно по-широко обсъждане и с местната Комисия за противообществените прояви, и с националната, и с ресорните министерства, с Министерството на образованието, защото в момента тези интернати са към това Министерство.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Само да кажа, че член на Комисията е направил такова предложение, записа се в протокола, а пък аз и като предишен член на Комисията се съобразявам с исканията на нашите членове и при всички случаи ще поканим правосъдния министър. Тук вече ще се съобразим и с Вас, малко в по късен етап да бъде, но при всички случаи ще го поканим. Това колегите от цялата Комисия да го знаят – когато някой колега от Комисията изрази желание да се включи точка в нашия дневен ред, аз винаги съм откликвал като председател на Комисия в миналия парламент. Това по-старите колеги го знаят.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Насилието над деца, насилието в училище, в семейството, на улицата са теми, с които непрекъснато сме сезирани. Аз също съм притеснена от преекспонирането и публичното представяне на всички тези случаи, които и Вие споменахте. Имам такива жалби. Те обикновено са свързани с конкретния случай, с конкретната интерпретация. Особено показателен беше случаят в 19-то училище – с третокласника, който беше стигматизиран и сочен с пръст от целия учителски колектив, от целия родителски колектив, от директора и от цялата общественост. Тъй като и моят екип работеше с това дете и с неговите родители, искам да Ви кажа, че ситуацията изобщо, по моя преценка, не беше безнадеждна. Там можеха да се направят много неща, но просто се избра по-лесният начин, напрежението да ескалира, това да се преекспонира през медиите и в крайна сметка най-лесното – детето да бъде преместено в друго училище, в трето училище и прочее. Така че много често неетичното и коректно представяне на случаи, свързани с деца, от медиите е проблем и аз съм го дефинирала: това е един от проблемите, които съм посочила и в доклада, и в презентацията.
Напоследък съм притеснена, тъй като се срещам много с учители, с педагози, от начина по който тази тема се отразява върху самочувствието на българския учител. Според мен ако образованието, учителите ще са във фокуса и ще бъдат приоритет на този парламент и на този мандат, би следвало да се помисли, разбира се, за заплащането – трябва, ясно е, драстично да се увеличи, но освен това и за самочувствието, и за имиджа, които всички ние създаваме на българския учител. (Народният представител Владимир Вълев говори при изключен микрофон.)
На мен като омбудсман не ми върви да говоря за наказания, но ще кажа, че учителите просто трябва да имат самочувствие. (Народният представител Владимир Вълев говори при изключен микрофон.)
Но така или иначе в този ред на мисли проблемите, с които се сблъсквам, неизбежно са свързани и с финансирането. Четох сега покрай 24 май, всички сме чули за новите идеи за промяна във финансирането на българските училища. Мисля, че те са необходими и че посоката, която се заявява, е правилна. Дано се случат нещата.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Колегата Вълев е абсолютно прав. Аз съм съгласен с него.
Има ли някой със следващи въпроси? Ако няма, да приключим разискванията.
Имах въпрос, обаче колежката Светлана Ангелова ме изпревари.
Госпожо Манолова, за Вас съм гласувал и съм Ви подкрепил да станете омбудсман. Засега си вършите чудесно работата. Мога да го кажа, защото сравнявам, без да цитирам имена от предишни омбудсмани. Предишен омбудсман, повтарям, без да споменавам имена, беше се отчел, че е приел за цяла година 330 граждани, тоест по по-малко от гражданин на ден. Сама се сещате, че това е абсурдно за такава длъжност, още повече Вие имате и сериозен екип зад себе си.
Колеги, ще трябва да зачета за протокола цялата точка, защото сега ще преминем към гласуване.
Да благодарим на госпожа Манолова за отчета й.
Зачитам за протокола: Приемане на Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2016 г., № 739-02-3, внесен на 5 май 2017 г. от Омбудсмана на Република България.
Колеги, моля гласувайте.
За – 19, против и въздържали се – няма.
С пълно единодушие се приема Докладът.
Още един път, госпожо Манолова, благодарим за добре изнесената информация. Дадохме Ви двойно повече време и толеранс (Мая Манолова: „Да, да, за което съм задължена.“), и все така да работите и за в бъдеще. Поне в моя роден град сте идвали четири-пет пъти, което е нещо много сериозно – обикаляте цялата държава. Омбудсманът и това трябва да прави.
Преминаваме към трета точка:
ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ВЪТРЕШНИ ПРАВИЛА ЗА РАБОТАТА НА КОМИСИЯТА ПО ЧЛ. 24, АЛ. 1 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Колеги, на всеки от Вас е изпратен Проект за вътрешните правила за работа на Комисията. До момента няма писмени предложения от Вас за допълнение и изменение на предоставения Проект, тоест Проектът, с който работи Четиридесет и третото народно събрание в нашата Комисия. Ако някой има предложения, в момента да ги направи. Ще бъде записано за протокола и, разбира се, ще ги подложим на обсъждане. Ако това предложение се приеме с гласуване, то ще влезе в нашия Правилник, по който ще работим в Четиридесет и четвъртото народно събрание.
Колеги, има ли предложения по дневния ред?
Заместник-председателят госпожа Весела Лечева.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Моето единствено предложение е за промяна на часа на провеждане на Комисията, тъй като съвпада с провеждането на Социалната комисия, което е изключително неприятно, за да могат да се съчетаят и двете комисии по едно и също време, в един и същи ден. Предлагам провеждането на заседанието на тази Комисия да бъде от 15,00 ч. Половин час е възможен толеранс, за да съчетаем и двете комисии.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Друго предложение?
Госпожо Захариева.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин Председател.
По-скоро да обсъдим наистина часа. Да кажат и колегите в какви комисии са, защото аз пък влизам веднага в 15,00 ч. в Образователна. (Реплики извън микрофоните.)
Въпросът не е да гласуваме. Въпросът е как да процедираме, как ще ходим.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Колеги, по принцип ще Ви кажа как се процедира. Когато ситуацията е такава и другите комисии изпадат в същата ситуация, от опит ще Ви кажа как процедират в такъв момент комисиите, защото понякога винаги съвпадат по две комисии, по едно и също време. Няма угодия. Поради тази причина идва колегата в нашата Комисия, разписва се в присъствения лист и обикновено казва на председателя или на един от тримата ми заместник-председатели как ще гласува по точките. Примерно имаме три или четири точки в дневния ред, и съответно колегата – това е, както се казва, неписано правило, макар че Правилникът казва, че той трябва писмено да заяви как ще гласува. Обикновено всичките комисии го правят така. Коректно е, никой не злоупотребява с това нещо. Примерно колежката Ангелова е решила да гласува за точка първа и втора „за“, а за точка трета – „против“. Това записват нашите сътрудници и когато се подложи на гласуване, този глас се брои и досега злоупотреби е нямало. Много често съвпадат комисии. Няма как да не съвпадат, разберете го, ние сме 23 комисии. (Реплика от народния представител Светлана Ангелова.)
Затова казвам: ще подложа на гласуване предложението на заместник-председателя госпожа Лечева, ако искате, 14,30 ч. да го изтеглим за 16,00 ч. Обаче 16,00 ч., имайте предвид че много от колегите не са съгласни.
Два са вариантите: единият е 14,30 ч., както е заложено в стария Правилник, другият вариант е 15,00 ч.
Заповядайте.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Ако искате, колеги, предлагам, най-вероятно не са минали първите заседания на голяма част от комисиите, да видим всяка една от комисиите как ще са като дни и часове, и след това, ако искате, да го направим – да остане в Правилата само да гласуваме началния час на заседанията, така че по този начин е възможно най-малко съвпадения да има.
ВАЛЕНТИН МИЛУШЕВ: Предлагам така: бих подкрепил в 15,00 ч. да започва нашата Комисия. Но ако не искате сега да го гласуваме и да изчакаме другите комисии, следващото заседание да започне от 15,00 ч. и тогава да се гласува. Да решим само за следващото да е от 15,00 ч.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Нека да го гласуваме за 15,00 ч., впоследствие когато си поискаме, можем да си изменим часа.
Аз също имам, колеги, една редакция да Ви предложа. Тя касае точно този член. Редакцията е следната: „Редовните заседания на Комисията, насрочени съгласно чл. 4, ал. 2, се провеждат в сряда – вече става от 15,00 ч. – или 30 минути след приключване на пленарното заседание“.
Ще се аргументирам защо е така. Защото в стария Правилник, колеги, ако обърнете внимание, пише нещо много сериозно, което опитът ми подсказва, че не е добре, и ще Ви обясня защо. Редовните заседания на Комисията – това е стария Правилник – се провеждат, забележете, колеги, веднъж седмично в сряда от – вече го изменихме за 15,00 ч. Много често и в комисиите, в които съм, и в други комисии, ако се ангажираме с този Правилник, това означава, че имаме, нямаме или някоя елементарна точка, която я имаме, всяка сряда трябва задължително да заседаваме в 15,00 ч.
Затова Ви предлагам по гъвкава форма, защото има случаи когато комисиите наистина нямат сериозна точка, която да разглеждат. Примерно, както един от колегите правилно зададе въпроса: „Защо председателят не свика предната седмица Комисия?“, прецених, защото тогава имахме като точка за разглеждане само дневния ред. А дневният ред, колеги, в Комисията по енергетика се прие само за две минути. Нямаше смисъл да Ви свиквам за две минути и после пак да се разотивате. Затова нека да е по-гъвкава формулата. За някоя елементарна точка, за която ще трябва тук за една минута да присъстваме и после да дигнем Комисията, наистина е несериозно. Нека да оставим една вратичка: свиква се в сряда, обаче да се натрупат и други точки, както стана сега. Затова предлагам не „веднъж седмично“, защото много от комисиите… (Реплика.) При необходимост, да, но това вече се води извънредна... (Реплики.)
Пише го много ясно: „председателят насрочва заседанието“. Днес например Комисията ни е извънредна. Според стария Правилник ние трябваше да бъдем свикани на 24-ти – почивен ден. Затова днес Комисията е извънредна. Аз мога да Ви свикам извънредно, ако имаме нещо чрезвичайно важно. Така че да оставим малко по-гъвкав вариант, иначе ще се принудя да Ви свиквам по някой път за наистина несериозни неща.
Има комисии, които не заседават по две, по три седмици. Примерно в Комисията по енергетика по някой път сме заседавали до 9,00 – 10,00 ч. вечерта, а по някой път по три седмици не сме били свиквани от председателя Делян Добрев. Просто няма какво да обсъждат в момента.
Затова нека да гласуваме следния текст: „Редовните заседания на Комисията, насрочени съгласно чл. 4, ал. 2, се провеждат в сряда от 15,00 ч. (с поправката), или 30 минути след приключването на пленарното заседание.“
Значи, 15,00 ч. уточняваме часа и по принцип в сряда. Добре.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Сега трябва да гласуваме целия Правилник за вътрешните правила на Комисията, съгласно поправката и под редакцията на чл. 5, ал. 2.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Колеги, преминаваме към точка „Разни“.
Тук всеки от Вас може да зададе някакво предложение, или ако иска, да се изкаже по някакъв въпрос. Ако няма, закривам Комисията.
Да си пожелаем още веднъж успешна работа в това Четиридесет и четвърто народно събрание.
(Закрито 12,50 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Славчо Атанасов
Стенограф:
Валентина Меченова
