Стенограма от заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта на 14.06.2017 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта




П Р О Т О К О Л
№ 2

На 14 юни 2017 г. се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на представители на Института за икономическа политика заедно с група младежи на тема: „Конкретни идеи и предложения за стимулиране на младежкото предприемачество“.
2. „Бележник 2017 – „Какъв е средния успех на държавата към грижата за децата“ – доклад, представен от Национална мрежа за децата.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и гости се прилага към протокола.

Заседанието беше открито в 15,01 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Славчо Атанасов.

* * *


ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Колеги от Комисията, имаме необходимия кворум. Предлагам да започнем точно навреме. Цялата сграда е в ремонт в момента, климатиците никъде не работят – виждате, толкова много хора има днес на нашата Комисия, че ще работим при малко чрезвичайни обстоятелства.
Дами и господа, заместник-министри – имаме посещение от няколко министерства, представители на институции, уважаеми представители на неправителствени организации, уважаеми медии и гости на днешното редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта! Поканили сме представители на две неправителствени организации, които заявиха желание да представят пред нас резултатите от своята активна работа по национални проекти, свързани с децата и младите хора у нас. А това са Институтът за икономическа политика и група младежи и Националната мрежа за децата. Вярваме, че както тяхното присъствие, така и присъствието днес на българските институции са категоричен и ясен знак, че създаването на механизми грижата към децата да е реална и подпомагането на младите хора да е ефективно са важни за нас и за обществото.
Предлагам дневния ред на днешното заседание да е две точки и той е следния:
1. Изслушване на представители на Института за икономическа политика заедно с група младежи на тема: „Конкретни идеи и предложения за стимулиране на младежкото предприемачество“.
2. „Бележник 2017 – Какъв е средният успех на държавата към грижата за децата“, доклад, представен от Национална мрежа за децата.
Има ли други предложения?
Дневният ред днес ще бъде сравнително тежък, затова, ако няма други предложения, който е „за“ моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се няма. Приема се.
Дневният ред е приет.

Първа точка
ИЗСЛУШВАНЕ НА ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ИНСТИТУТА ЗА ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА ЗАЕДНО С ГРУПА МЛАДЕЖИ НА ТЕМА: „КОНКРЕТНИ ИДЕИ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА СТИМУЛИРАНЕ НА МЛАДЕЖКОТО ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО“

На днешното заседание съм длъжен да изброя присъстващите, които са наши гости и участници в днешната дискусия: госпожа Ваня Колева, заместник-министър на младежта и спорта, госпожа Радостина Раданова, директор на дирекция „Политики за младежта“ при Министерството на младежта и спорта; госпожа Деница Сачева, заместник-министър на образованието и науката; госпожа Светлана Йорданова, заместник-министър на здравеопазването; госпожа Анна Темелкова, дирекция „Медицински дейности“ при Министерството на здравеопазването; госпожа Росица Димитрова, заместник министър на труда и социалната политика; д-р Валентин Димитров, заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето; госпожа Красимира Чобанова, главен инспектор началник-сектор „Детска престъпност“ при Главна дирекция „Национална полиция“; госпожа Даниела Машева, прокурор; госпожа Ива Крумова и госпожа Силвия Соколова, експерти в Министерството на правосъдието; господин Ясен Георгиев, изпълнителен директор на Института за икономическа политика; господин Алеко Стоянов, експерт към Института и група студенти млади хора, участващи в Проекта; господин Георги Богданов, изпълнителен директор на Национална мрежа за децата и целият екип от участници от страна на Националната мрежа за децата, които ще представят втора точка от днешния дневен ред, както и четирима членове на Секретариата на Организацията.
Преди да започнем с първото изслушване, става въпрос за изслушване на представители на Института за икономическа политика с тема „Конкретни идеи и предложения за стимулиране на младежкото предприемачество“, ще искам да направя едно уточнение.
Гости и колеги народни представители! Това не е кръгла маса. Ние от Комисията, съм убеден, че ще проведем такава кръгла маса.
Това е изслушване пред Комисията на парламента. Защо го казвам? Знам, че презентациите са доста дълги. Идеята е те да бъдат стегнати, ясни, категорични. Ние, всички членове на Комисията, сме се запознали с докладите и на двете проектоточки, затова ще помоля участниците в днешната дискусия както от министерствата, така и нашите колеги депутати от нашата Комисия, да бъдем кратки и ясни. Виждате колко много участници и желаещи има в днешната дискусия. Знаете какво е казал Гьоте: „И най-доброто нещо, когато минат два часа, то се изпепелява“.
Предлагам да бъдем по-стегнати в изказванията си. Има Правилник. Ще гледам да бъда толерантен, да не го съблюдавам абсолютно точка по точка – две минути, три минути, десет минути за представяне. Но все пак бъдете и Вие така толерантни към всички тук в залата и бъдете по-синтезирани.
Сега ще дам думата на Ясен Георгиев от Института за икономическа политика, след него и на младите хора, за да представят конкретните предложения за политики, мерки и инструменти за разчертаване на предприемачеството.
След като представите съответно материала, предполагам, че ще има много желаещи за въпроси. Още един път искам да уточня, че всеки от Комисията получи материала и сме го чели.
Заповядайте с представянето на идеята и идеите, които имате.
ЯСЕН ГЕОРГИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа заместник-министри, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Благодаря много за възможността да представим съвсем накратко някои от нашите предложения. Всъщност те не са наши, те са на младите хора, които участваха в Проекта на Институт за икономическа политика „Насърчаване на младежкото предприемачество“.
Още веднъж благодаря много за поканата и за готовността да се запознаете лично, не само по документи, с това, което младите хора от цялата страна, участващи в проекта са подготвили.
Съвсем накратко ще щрихирам за какво става дума в нашия Проект, каква беше методологията, по която работихме, след което, господин Председател, с Ваше позволение директно ще преминем към представянето, за да уважаваме времето на всички присъстващи днес.
Накратко Проектът има за цел да представи пред младите хора различните политики, насочени към младежкото предприемачество, политики, които се изпълняват от редица министерства – на труда и социалната политика, на икономиката, на земеделието.
Но фокусът на Проекта е да даде възможност за конструктивен диалог между младите хора и представителите на публичните институции както на национално, така и на местно равнище, тъй като искахме да дадем възможност младите хора да кажат къде да се увеличи ефективността на тези политики, мерки и инструменти.
За младежкото предприемачество се говори много в България през последните години. Много се говори за финансирането на предприемаческите идеи, но ние искахме да насочим повече внимание върху средата и как средата да бъде по благоприятна за младите хора и как условията за бизнес да насърчават младите хора да рискуват да създават нещо свое, а не да разчитат или на държавата, или на установения бизнес той да се грижи за тях, а по-скоро да вземат съдбата в своите ръце.
Целевата група на Проекта са млади хора между 19 и 30 години от цялата страна.
В рамките на Проекта проведохме редица срещи в трите най-големи града – в София, в Пловдив и във Варна. Първият етап, който беше през есента на миналата година, в тези три града на среща с младите хора, участващи в Проекта – част от тях виждате тук сред мен, бяха представители на институциите както на национално, така и на местно равнище, за да видят какво правят институциите, какви са конкретните изражения на техния ангажимент. В периода между този етап, който, както споменах, беше през есента на миналата година и форумите, които проведохме тази пролет, младите хора имаха възможност да генерират идеи и да видят какво може да работи по-добре, къде е ефективността на тези политики, мерки и инструменти може да се подобри. В резултат на тези дискусии подготвихме този документ с конкретни предложения, който вече е пред Вас.
На финалния етап, освен представянето на тези предложения пред местните власти, което се проведе през месеците април и май в Пловдив – заместник-кметът Титюков беше, във Варна с администрацията с изключително широко представяне пред различни ресорни дирекции. В София на 3 май – при заместник-кмета Дончо Барбалов и представители на Столичния общински съвет.
Сега изключително много се радваме, че имаме възможност да представим основно политиките, мерките и инструментите, които са приложими на национално равнище пред Вас. На местно равнище има някои предложения, които смятаме, че можем да представим и тук, независимо че говорим за национален законодателен орган.
С това бих искал да дам думата, съвсем накратко наистина, на участващите в Проекта младежи, като бих искал да ги помоля все пак да кажат две думи за себе си, за да знаете и Вие кои са те, къде са учили и с какво се занимават.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Заповядайте.
ДИЛЯНА КАЛУГЕРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми заместник-министри, дами и господа народни представители! Казвам се Диляна Калугерова и аз съм част от Младежкия клуб към Института за икономическа политика. Наскоро съм завършила и магистър „Европейско управление“ в Нов български университет.
За мен е изключителна чест да бъда част от втори пореден Проект, иницииран от Института, чрез който се инициира един диалог между младите и институтите с цел да се види какво може да се подобри в младежките политики, за да може те да бъдат още по ефективни и да обслужват както интересите на младите, така и на бъдещите поколения на икономиките и в цялост на държавата.
Споменах втори Проект. Само накратко, Ясен пропусна може би да каже, че това е продължение на миналогодишен проект, който завърши доста успешно за нас. Той беше за реформи в младежките политики в областта на заетостта. Отново приключихме с един работен документ, който го представихме и наистина смея да твърдя, че виждайки позитивните резултати след това, приемането на реални действия в политиките за младежите, това наистина ни мотивира да продължаваме с тези проекти, защото виждаме, че наистина има смисъл и ние да правим всичко това.
Предложенията по този Проект са свързани с младежкото предприемачество, как можем да го инициираме и насърчаваме повече. Тук сме разделили мерките на две нива – местно равнище и малко по-голямо ниво-национално, като до голяма степен те се припокриват и, разбира се, застъпват.
Аз само ще започна с някои мерки от местното равнище, ще посоча нещата, за които наистина е добре да се помисли и ако може, да се доразвият.
Една от идеите на младежите по тези дискусии в градовете беше да се обособяват повече пространства за споделена работа в съществуващи свободни общински помещения в отделните области, които да предлагат условия за стартиращи предприятия на младежи до 29 години. По този начин се дава един много добър старт именно за нас младите, а всеки знае, че за един млад бизнес са от изключително значение първите шест месеца до една година за това той да бъде успешен. Съответно предоставяне на помещения с условия, по-добри от пазарните, би бил един добър бонус това наистина да се случи.
Към местните стимули може да бъде и освобождаване от местни данъци, от местни такси, така наречените „данъчни ваканции“ за определен период, разбира се, след учредяването по същия начин, за да се гарантира един по-добър старт, една засилена подкрепа и от местната власт към новите фирми.
Много важно нещо също преценихме, че е насърчаването и развитието на практиката в професионалните гимназии, които те имат в своята учебна програма. Учебните им фирми, които те имат и работят за цяла една година, всъщност да не се приключва само с оценката на домашната им работа, ами по някакъв начин да бъдат подпомогнати и по-добрите или по-качествените наистина да бъдат реално съществуващи предприятия. Това още веднъж ще увеличи и засили създаването на повече фирми сред младите.
Като друго важно нещо е и по-широко комуникиране на националните и местните стратегии и планове за развитие. Такъв хубав пример е Иновационната стратегия за интелигентна специализация на София, която е в съответствие и с „Европа 2020“, с всички планове за развитие на страната ни. Но добре е тя да бъде и по-добре комуникирана сред младите, защото всъщност от тях зависи и стартирането на този бизнес и това предприемачество. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря.
Друг да вземе отношение по Проекта?
ИРЕНА ЧОЛАКОВА: Здравейте!
Уважаеми господин Председател, уважаеми заместник-министри, депутати и гости! Аз съм Ирена Чолакова, също съм част от Клуба към Института. Тъй като ме помолиха да кажа две думи за себе си, завършвам „Право“ в Софийския университет на етап държавни изпити.
Няколкото неща, които ще кажа в момента във връзка с Проекта, са доста практически насочени и доста нужни. Най-важните неща са гост-лектори във връзка с хора, които са част и се занимават с предприемачество.
Практически насочени са нещата, които ще кажа, свързани с посещение на гост-лектори във връзка с представяне на самата идея за предприемачество буквално. Иницииране на местни менторски програми, които да са ръководени точно от хора, които се занимават с предприемачество и са направили сами собствените си стъпки към развиване на бизнеса си. В средните училища с цел буквално да се предостави и да се даде начинът за правене на нещата.
По-нататък във връзка със самото започване на бизнес и на предприемачество е да се направи едно гише, което да е целенасочено само във връзка с подпомагане на младите хора, когато решат да започнат собствена инициатива в бизнеса, тоест да се ограничи по някакъв начин бюрокрацията, която може да се създаде във връзка с цялата идея.
Другото нещо, което смятаме, че би било полезно, е съставянето на пакет от необходимите документи и стъпки за това как може да се стигне и как може да се развие от първоначалната идея за стартиране на бизнес и започване на собствена компания до самия й край. И съответно предоставяне под някаква форма – дали интерактивно, дали чрез срещи, на така наречените „старт пакети“, поне ние така ги нарекохме – на ученици, главно в горен курс, с които може да им бъде предоставена буквално цялата информация за това какво им е необходимо и как и към кого могат да се обърнат, когато имат необходимост от това. Благодаря много за думата.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Някой още ще вземе ли отношение, или да преминем към въпросите?
Хайде, госпожице, заповядайте.
АНДРЕА ДИМИТРОВА: Добър ден, на всички дами и господа! Отскоро стажувам в Института за икономическа политика. Възпитаник съм на Националната финансово-стопанска гимназия и завършвам „Международни икономически отношения“, бакалавър в момента в УНСС.
Аз ще продължа с предложенията за насърчаване на предприемачите на национално равнище, а именно финансовата част. Както знаем малките и средни предприятия, представляват огромно мнозинство от предприятията в България и ролята им е изключително важна. В България 10% от малките и средни предприятия смятат, че достъпът до финансиране е най-сериозният проблем и трите най-ограничаващи фактора у нас всъщност са липсата на гаранти, прекалено високите лихви и множеството документация.
Именно затова, взимайки пример и от другите държави членки, съставихме следните предложения за политики, мерки и инструменти на национално ниво.
Първата е „Схеми или грантове за безвъзмездна подкрепа на новосъздадени предприятия от лица до 29-годишна възраст“. Сумата, безвъзмездната подкрепа е до определен праг, като сумата над него се погасява без лихва или при много ниски лихвени равнища.
Всъщност такъв пример има в Австрия, така наречения „регионален старт ъп“, където се дават до 50 хил. евро безвъзмездно на стартиращите предприятия съответно, като финансирането там идва от Министерството на науката, научните изследвания и икономиката.
„Държавно гарантирани схеми или заеми за стартиращи предприятия, основани от лица на възраст до 29 години, в определени за приоритетни сфери“. Такива сфери при нас са земеделието, технологиите и хранително-вкусовата промишленост, в частност млечната промишленост.
„Осигуряване на оборотен капитал при ниски лихвени равнища за фирми, създадени от лица до 29 години – жени и представители на малцинствата“. Всъщност изследванията показват, че жените в повечето случаи биват отказвани, когато кандидатстват за заеми или за грантове съответно.
Развитие на Национална програма за микрокредитиране до определена сума и при диференцирани условия в зависимост от степенната на завършено образование на бенефициента. Тук един от стимулите за самия предприемач е да повишава квалификацията си на образование. В България вече е създадено от групата на Българската банка за развитие микрофинансиращата институция „Джобс“ например, създадена през 2010 г., с основна цел дългосрочно предоставяне на финансови услуги на микро- и малки предприятия, която да улеснява достъпа до финансирането. Тук малко или много вече има положена основа,.
Създаване на схеми за кредитиране на стартиращ бизнес, комбиниращ публичен и частен ресурс, като например за всеки 5 лв. привлечен частен ресурс да бъде осигурен 1 лв. публични средства, отново от ББР, от Министерство на финансите и Министерството на икономиката.
Създаване на специално дружество, което да набира от инвеститори и бизнес ангели рисков капитал, който впоследствие да предостави на стартиращите малки и средни предприятия, като това би осигурило прозрачност и проследяемост на трансферите. В България всъщност вече имаме организация, която е на бизнес ангелите, чиито главни теми в бизнеса са: бизнес нетуърк, кариерно израстване и възможности за работа на ниво изпълнителен директор, търсене на партньори, виртуален консултативен съвет, което е изключително важно, и предприемачески инвестиционни идеи.
Предоставяне на специално дружество за рисков капитал средства. Могат да намалят данъчната основа на инвеститорите или бизнес ангелите и да се третират като особен вид дарение, което да се сертифицира като независима структура с цел избягване на данъчни измами.
Защо финансовите инструменти всъщност са важни? Защото пропорцията на грантовото финансиране също намалява постепенно и финансовите инструменти като пропорция всъщност ще се увеличат. Те имат няколко основни предимства и са много разумен начин да се използват държавните средства, защото ресурсът не е загубен, той се рециклира и може да бъде финансиран отново. Тоест, това позволява с едни и същи средства да се финансират няколко кръга на инвестиции, което е напълно достатъчно, за да се позволи реализацията на проекти, които са икономически жизнеспособни.
Ще оставя колегите ми да продължат по-нататък.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря.
ЯСЕН ГЕОРГИЕВ: Господин Председател, може би да не отнеме много време, но поне нашата колежка от Варна да я чуем, защото е дошла специално за това събитие.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Добре, щом е дошла чак от Варна, нека да я чуем, а след това да преминем вече към становища и мнения на хората от Комисията и на представителите на министерствата.
ДЕСИСЛАВА КРЪСТЕВА: Здравейте и от мен!
За да не губя много време, аз съм Десислава Кръстева от град Варна. Завърших Икономическия университет и вече година развивам свой собствен бизнес в сферата на търговията. Така че тази тема лично ме засяга и се радвам, че имам възможността да бъда тук.
Ще говоря по т. 12 от нашите предложения, която е за обслужване на „едно гише“ за младежи до 29 години. Тъй като тя се припокрива много с точката, по която моя колежка говори по-рано, само ще добавя, че това би оптимизирало и работния процес на останалите гишета, които няма да се занимават с толкова много да попадат на непълни документи, неточно попълнени от млади предприемачи, които не са наясно с нещата и също няма да губят време от работния си процес да дават информация на младежи, които са отишли на гишето просто, за да потърсят информация.
Следващата точка, която ще разгледам, е свързана с провеждане на анонимни допитвания и анкети сред представители на новосъздадени компании за оценка на средата и регулаторната рамка на национално равнище. Това ще доведе до анализ на ситуацията кои мерки, които са въведени вече, реално работят добре и има резултат от тях, и кои мерки все още не работят, както трябва. Анкетата би могла да даде отговор защо това се случва, къде младите предприемачи срещат своите най-големи проблеми и защо ги срещат.
Ако се добави и въпрос с препоръка, която младите предприемачи могат да дават, тогава ще се получат и ценни идеи за решаване на проблемите. Съответно предлагаме да бъде анонимно, тъй като все още хората не са толкова отворени да застават със своите лица и име и да дават мнения по важни въпроси, но са достатъчно отговорни и достатъчно добре реагират, когато са анонимни.
Последната точка, която ще спомена, е свързана с провеждане на фокус групи или модерирани дискусии с представители на новосъздадени компании, отново за търсене на решения на проблеми. Тя ще даде отговор там, където анкетата не може да конкретизира анализа на ситуацията и съответно ще бъде доста по-задълбочена от анкетата – проблемите ще се разглеждат в дълбочина и младите предприемачи ще могат не просто да очакват поредната промяна в нормативната уредба, а да предлагат свои решения и съответно да се обосновават дали наистина това е важно, защо е важно и какво би могло да се промени. Това е.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Да, благодаря Ви.
Сега ще предложа на нашите колеги от Комисията, ако желаят от министерствата да направят изявления, в смисъл такъв становище по това, което чухме – госпожа Ваня Колева прояви желание, след това вече, ние като представители на Комисията да си кажем мнението по представения Проект.
Госпожо Колева, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КОЛЕВА: Уважаеми господин Председател, заместник министри, уважаеми народни представители! Министерството на младежта и спорта поздравява екипа на Института за икономически политики за активността, насърчаването на младежите и дейността му в областта на младежкото предприемачество.
Ще си позволя да коментирам втората част, която е на национално ниво. По точка от едно до дванадесет, Министерство на младежта и спорта не разполага с правни и финансови инструменти и механизми, за да отговори на предложенията, разработени и предоставени от Института. Не се предвижда субсидиране или кредитиране на младите предприемачи.
В Глава трета от Закона за младежките дейности ясно са описани националните програми, по които може да стане това нещо. Мерките са свързани преди всичко с предоставяне на информация – меки мерки за подкрепа на младежите за успешна трудова и житейска реализация, дейности за свободно време, насърчаване на неформално обучение за разширяване знанията, опита и уменията на младите хора.
Темата за младежкото предприемачество е залегнала в стратегическите цели на Националната стратегия, която е от 2012 г. до 2020 г. – насърчаване на икономическата активност на младите хора като основна оперативна цел. Отговорни институции за това обаче са Министерство на икономиката и Министерство на труда и социалната политика. Министерството на младежта и спорта планира провеждане на заседание на Националния консултативен съвет, в който участват всички заместник-министри, които пряко се занимават с работа с младите хора. На това заседание може да се обсъдят тези Ваши предложения, съответно те да намерят едно практическо приложение.
Стратегията е във втората половина на своето развитие, което означава, че в началото на 2018 г. бихме могли да започнем разработване на следващ период на документа. Това ще даде възможност да се обърне специално внимание на темата „Младежко предприемачество“ и съответно да се включат политики, които да отговарят на потребностите на младите хора.
По отношение на точка тринадесет, бих искала само да допълня, че годишните доклади за младежта правят проучване сред младите хора като цяло, но не са изследвани конкретно хора, които се занимават с новосъздадени компании и млади предприемачи, което, разбира се, не означава, че не може да бъде включено. Министерството на младежта и спорта ще предприеме мерки в тази посока и ще се подпомогне процесът на анкетиране на младите хора.
Министерството на младежта и спорта също така бих искала да кажа, че все още, и продължаваме да работим в тази посока, разбира се, за инициативи на предприемачеството на младите хора е включено в Националната програма за младежта 2016 – 2020 г. и по точно в Подпрограма „Национални инициативи и кампании“.
В началото на годината, предполагам, че сте запознати, беше отворена процедура за набиране на проектни предложения. Тази процедура приключи към 7 април. В момента се разглеждат предложенията и проектите. До края на месец юни ще бъдат обявени резултатите. Проектите са с продължителност шест месеца, съответно ще бъдат за провеждане на обучение, срещи и дискусии, както и други дейности, насочени към придобиване на ключови компетентности, които ще бъдат необходими за младежко предприемачество.
Освен тази специализирана тема, която е в Националната програма, бих искала да допълня и това, че в изградените 36 младежки информационно-консултантски центрове в страната, така наречените МИЦ-ове също се полагат изключителни усилия в тази посока.
Разбира се, ние ще продължим да подпомагаме активно всички дейности, свързани с предприемачеството, но в заключение бих искала да кажа, че аз съм убедена, че тези предложения са изключително ценни, те са изключително полезни както за нас, така и за младите хора. Но на мен ми се иска да не остане това поредният добър проект, който излиза с резултат и съответно той остава в историята с това, че младите хора не са получили нищо, не са чути, не са разбрани.
Моето предложение – може би е добре, тези предложения да бъдат написани в един стегнат вид и предложени на институциите, които пряко отговарят за това, за да може те да намерят своето приложение. Оставаме отворени за дискусии и за допълнителни предложения в тази посока. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря, госпожо Заместник-министър.
От другите министерства? Ако няма, от колегите народни представители някой иска ли да вземе отношение? Аз, като председател, ще изчакам последен да се изкажа.
Госпожо Лечева, заповядайте.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, заместник министри, уважаеми гости, уважаеми млади хора! Няма как да не взема отношение, поне за това да Ви благодарим за труда и усилията да подготвите този материал и да го представите на вниманието на народните представители.
Аз смятам, че няма съмнение всеки един от Вас тук, колеги, знаем, че основната движеща сила и бъдещето на България това са младите хора. Разбира се, наше задължение, наша отговорност е да ги подкрепим, още повече че в следващите месеци, когато предстои да бъдат обсъждани данъчни закони, да бъде обсъждан бюджетът на държавата смятам, че всеки един от колегите ще бъде на висотата на неговите отговорности да подкрепи тези млади хора и техните идеи.
Няма да се спирам на това, което ние предлагахме в нашата платформа, а именно това, което е част от тези мерки, които те отбелязаха, за да не политизирам тази среща и това заседание, но смятам, че задължение на всеки един народен представител е да вземе със сериозност техните предложения и утрешния ден да ги подкрепи по време на обсъждане на бюджета и на данъчните закони. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Аз Ви благодаря, госпожо Лечева.
Други изказвания от Комисията?
Аз Ви предлагам, колеги, тъй като това е изслушване, ние няма как да го гласуваме, но Ви предлагам нещо, което нашата Комисия мисля, че е редно да го направи, тъй като тези млади хора за първи път идват в комисиите на парламента, а нашата Комисия е първата, на която правят тази презентация, че е редно ние да сме водеща комисия в това отношение, защото ние сме Комисия за децата, младежта и спорта. Така че мисля, че точно сте се ориентирали правилно към Комисията и предлагам на колегите народни представители от Комисията да направим следното: има Консултативен съвет от поне пет-шест министерства, да не ги изреждам всичките. Тук влизат Министерството на младежта и спорта, Социалното министерство. Така ли е, госпожо Колева? Тук влизат Министерството на здравеопазването, влиза Министерството на образованието в този Консултативен съвет, който отговаря за политиките на младите хора и смятам, че нашата Комисия може да инициира такава среща с този Консултативен съвет, защото когато четох материала, който сте направили, много от предложенията са наистина рационални и ние не откриваме топлата вода наново. Ето в една Великобритания например тези неща, които Вие ги предлагате – една голяма част от тях, отдавна се правят.
Ще Ви кажа един тъжен факт. Медицинският университет в Пловдив, от моя избирателен район, направи едно проучване на сега завършващите медици, в това число и моята дъщеря е там. Оказа се, че 80 на сто от тези млади хора, които само след една година ще бъдат български лекари, искат да напуснат държавата и да търсят препитанието си в други страни. Едно изследване, което е особено тъжно.
Така че в това отношение ще имате поне от мен като председател пълната подкрепа за тези неща, които сте предложили във Вашата презентация днес. Ето, и госпожа Лечева говори в тази насока, и предполагам, никой от колегите от Комисията няма да тръгне срещу това. На едно от следващите заседания на Комисията, предлагам да направим среща с този Консултативен съвет, в който влиза точният брой министерства, шест или седем министерства, и някои от предложените неща, тук има перфектни юристи, като господин Марков, да не изреждам и другите, аз също съм юрист, но господин Марков е корифей в тези неща, да направим така, че една част от тях да бъдат облечени в законодателна форма.
Но за това трябва много сериозна стиковка между отделните министерства, тъй като при всички случаи ще се засегнат и много закони. За да излезе един добър продукт, който да внесем в парламента, ще трябва много, много работа. Знаете, че не трябва да влизат законите в колизия, когато ги подготвяме.
Така че, благодаря Ви!
Оставаме отворени към Вас и в скоро време наистина ще направим среща на нашата Комисия с Консултативния съвет, ще бъдете поканени на тази среща и съответно да видим какво може от тези предложения да се реализира. Не казвам, че всичките ще станат, защото има някои неща, които поне на мен ми прозвучаха леко спорни, но така, тъй като осем години съм бил кмет – трудно реализуеми. Но има много рационални неща, които предлагате. Така че, благодаря Ви.
На добър час! Комисията винаги е отворена за Вас.

Колеги, мисля, че няма нужда да обявявам почивка. По-добре е да преминем към

Втора точка
„БЕЛЕЖНИК 2017 – „КАКЪВ Е СРЕДНИЯТ УСПЕХ НА ДЪРЖАВАТА КЪМ ГРИЖАТА ЗА ДЕЦАТА“ – ДОКЛАД, ПРЕДСТАВЕН ОТ НАЦИОНАЛНА МРЕЖА ЗА ДЕЦАТА

Нека да влязат представителите на „Бележник 2017“. Много е интересно заглавието – „Какъв е средният успех на държавата към грижата за децата“. Това е доклад от представители на Националната мрежа за децата. Само искам да уточня, чели сте доклада, но да кажа, че организациите, които участват в тази мрежа са 144, нали така? Участват 144 организации в тази мрежа.
Пак напомням – бъдете кратки, стегнати, за да може да имаме добра работна атмосфера.
Заповядайте, господин Богданов.
ГЕОРГИ БОГДАНОВ: Изпълнителен директор съм на Националната мрежа за децата. Ще си позволя да стана, за да можем да виждаме и тази редица, които сме от тази страна. (Едновременно с изказванията представянето на доклада върви и на мултимедиен екран.)
Ние сме Национална мрежа за децата, като обединяваме над 140 организации в цялата страна, които работят с деца и със семейства. В рамките само на една година Националната мрежа за децата е подкрепила приблизително 80 хиляди деца в страната, които са с много тежки проблеми, свързани със здравето, с образованието, със социалните въпроси. Ние всяка година за шеста поредна година правим този Бележник на държавата, който показва какви са реално проблемите в пет конкретни области в страната. Това са изпълнението на Конвенцията за правата на детето, здравеопазване, образование, детско правосъдие и, разбира се, темата, свързана със семейството и алтернативните грижи. В тези пет области ние поставяме оценки, така както е в училище и конкретно разработваме, съвсем конкретно даваме оценки от 2 до 6 как държавата е изпълнила тези ангажименти. В тези пет области сме поканили пет колеги, които ще говорят. Те са много кратки, в рамките на 3 минутки ще говори всеки от тях. Подготвили сме филмчета, които са изключително кратки, които показват реално проблема в тези пет изключително сериозни области.
Интересното тази година е, че в синия малък бележник, който имате, това е бележник, в който над 900 деца и млади хора са участвали – деца, които изпитват конкретни проблеми и трудности в грижа, които срещат проблеми с осиновяване, с работа, в семействата. Така че е изключително ценно тяхното мнение. Вътре има конкретни цитати, които просто Ви хващат за гърлото.
Съвсем накратко това е по отношение на моето представяне. Искам да дам думата на нашите експерти, които работят в тази част.
Но преди това, първо, видеото по темата за здравеопазването.

(След излъчването.)

Благодаря много.
Бих искал да дам думата на проф. Ивайло Търнев, член на Управителния съвет на Националната мрежа на здравните медиатори в България. Това е широко разпространена мрежа в България и изключително ефективна.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Заповядайте, проф. Търнев.
ИВАЙЛО ТЪРНЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми заместник-министри, колеги и гости! Ще започна с въпроса, който беше провокиран от видеото, а именно здравното осигуряване на бременните жени – въпрос, който нас много ни вълнува и ние поставяме от 2003 г.
До момента не е имало политическа воля парламентът да приеме закон, осигуряващ всички бременни жени. За съжаление, през последните години наблюдаваме и увеличаване на броя на здравно неосигурените жени. Това е въпрос, който е свързан и със здравето на новородените деца, защото тези, които не са здравно осигурени, имат право само на безплатно раждане и на един безплатен профилактичен преглед в рамките на бременността. Но те са лишени от пълния пакет здравни услуги, които влизат в пакета „Майчино здравеопазване“.
Надявам се, този въпрос да бъде решен в настоящото Народно събрание, за да не се раждат деца с малформации, с вродени инфекции и преждевременно раждане. Само профилактичните прегледи могат да бъдат гаранция, че това няма да се случи.
Радостен факт, който не може да не се отбележи, е намаляващата детска смъртност в България. Когато подготвяхме Здравната стратегия за лицата в неравностойно положение, детската смъртност беше 12,9 %, а сега е 6,6%. Разбира се, тя е доста по-висока от средноевропейската – 3,9%. В много области тя остава много висока. В Ловеч е 12,9%, в Сливен – 12,8%.
Ние се намираме в доста тежка демографска криза и всички усилия в посока на майчино и детско здравеопазване си заслужават, защото в България през 2016 г. са се родили 65 446 деца и мисля, че ние трябва да се обединим и да направим така, че да гарантираме майчиното и детското здраве.
Още един въпрос си позволявам да коментирам. Благодаря на Националната мрежа на децата, която твърдо застана зад Националната мрежа на здравните медиатори, може би защото осигурява тяхната роля в редица профилактични програми, които се изпълняват и от личния лекар и от национални профилактични програми. Безспорно това е една доказала се практика, вече 10-годишна практика, подкрепяща се от държавата, като тръгнахме от 13 здравни медиатора, сега са 215 в 110 общини. Мога да кажа, че през последните години Министерството на здравеопазването подкрепя тази програма, назначава тези хора, осигурява общежитието за тяхното обучение. Обучението е в Медицинския университет – София. Това са добрите неща. Лошите са, че в много населени места тези хора се използват за политически причини и са уволнявани по политически причини, или са избирани без конкурс, тоест няма правила за тяхната работа. На някои места няма добър мониторинг. Затова настояваме тази нова професия за България, но не нова за света, защото в Западна Европа вече има 40-годишна история да получи своето законово регламентиране. Това е изключително важно за устойчивостта и за запазване чистия образ на тази професия.
Третият въпрос, който поставяме, това е психичното здраве на децата. Може би от тук е най-ниската оценка по посока на здравеопазване, традиционно ниска в продължение на 6 години през период, в който се прави Бележника на правителството. Това може би е най-ниската оценка, защото в България има само 26 детски психиатрии. Само в 7 от 28 области има детски психиатрии, което въобще не може да гарантира психичното здраве. Нуждите са много големи. Надявам се, че си давате сметка за това и ще се положат усилия това да се промени.
Изключително важно също е да се обърне внимание на децата с увреждания, и то не само до 18-годишна възраст, но и след тях. Те остават, за съжаление, деца, особено за родителите си, тъй като са обикновени стайни и безпомощни хора. Така че има още много какво да се направи за социалната реализация. Има доста предложения, които са залегнали, и ние Ви молим да бъдат подкрепени. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря.
Има ли други изказвания?
ГЕОРГИ БОГДАНОВ: И така, може би да преминем към следващата тема, която е свързана с образованието, с госпожа Ива Бонева от Център за приобщаващо образование. Но преди това филма.
(Започва излъчване на видеоклип.)

ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Всички ли толкова дълго ще ги представяме? Още един път казвам, че Комисията е чела доклада, да знаете, подготвена е.
Ако искате да преминем към въпросите, тъй като аз съм бил дълги години училищен психолог и точно съм доста свързан с тази материя.
(След кратко излъчване.)

ГЕОРГИ БОГДАНОВ: Решихме това видео да го спрем, ще прожектираме другите.
Така че да дадем думата на Ива Бонева, която изключително бързо ще разкаже за темата за образование и конкретните трудности, които имаме.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Заповядайте, госпожо Бонева.
ИВА БОНЕВА: Здравейте!
Господин Председател, колеги! С част от Вас се познаваме, с част – не. Едва ли ще Ви кажа нещо ново, защото проблемите в образованието са много очевидни. Ние ги виждаме и като родители, като се сблъскваме със средното образование, и като работодатели, когато трябва да наемем някой, няма кой. Ако едно нещо трябва да се запомни, е, че ситуацията от година на година се влошава и мерките, които трябва да се вземат, стават все по-спешни. Те не са само дело или приоритет на Министерството на образованието и науката.
Голяма част от проблемите в училище се дължат, по-специално проблемът с отпадането на деца от училище, е проблем не на образователната система изцяло. Например ние правихме тази есен национално представително проучване на шестокласниците в България, това са 12-годишните деца. Много интересно, но 10% от тези деца не живеят с родителите си. Това не са децата, настанени в центрове, това са деца, които са извън радара. Това са деца, чиито родители в повечето случаи работят в чужбина. Те живеят с баба, дядо, вуйчо, сами, с по-големи братя и сестри.
Друг проблем в отпадането на училище е свързан със социалното различие. Дори някои хора казват „етническо“, в доклада на Европейската комисия за 2016 г. се посочва, че една четвърт от всички ромски деца между 7 и 15 години, говорим за съвсем малки деца, не са в образователната система. Колкото по-големи стават, толкова повече стават те. Това не касае само ромските деца обаче, и това също е подкрепено с много проучвания. Това касае по-скоро бедните деца.
Това, което можем да обобщим като актуална ситуация, е, че има разработени и приети стратегии. Законът за предучилищно и училищно образование дава достатъчна свобода и добра рамка за директорите, но все още не се бележи напредък, защото не са добре запознати и не са го осмислили добре. Това идва и от факта, че все още не се разбира философията и смисълът на приобщаващото образование като такова, което е закономерно. Ние живяхме дълги години в една силно сегрегирана система – с много специални училища, както за надарени, така и за деца, които не посрещат някакъв имагинерен среден образ.
Сега, когато се опитваме всички деца да учат заедно, независимо от техните различия и трудности, а трудностите се увеличават, това става трудно. Защото средната възраст на българския учител е 55 години. Но това е само една от причините.
Другата причина е, че за учителите липсва подкрепа както финансова, и не става въпрос за заплати, а за ресурси, като помощник-учители, логопеди, психолози в училище и прочие, така и, как да кажа, чисто екипна. Липсват добрите практики, които са ограничени засега. В отделни острови има прекрасни училища, много добри педагози и директори, но те са сами за себе си някак си. Все още това не е национално.
Препоръките следват. От така набързо очертаната ситуация, трябва да се адресират първопричините, които водят до отпадането от училище. Трябва да е ясно, че това не е проблем само на Министерството на образованието и науката. Ние правихме едно проучване за ролята на общините в приобщаващото образование. Тя е голяма, но все още, как да кажа, те не са си влезли в тази роля. Съответно, за да се случи наистина образованието качествено и приобщаващо във всички детски градини и училища, да няма изключени деца и деца, които излизат неграмотни от училище, трябва това да се обясни, да се разясни, да се комуникира, да се разработи пътна карта за въвеждането на този тип образование в училище, който е нов и за училище, и за обществото ни. То е начин на мислене. Разбира се, трябва да се обучават по-добре и по-добри специалисти, както и техният брой в училище да се повиши.
ГЕОРГИ БОГДАНОВ: Благодарим Ви много.
Някои от филмчетата наистина ще ги махнем, за да сме по- в темата, но този филм конкретно ни се иска да го видите, защото той показва една голяма неправда по отношение на децата. Това е темата за детското правосъдие.
(След клипа.)
Благодаря много.
Давам думата на адвокат Миглена Балджиева от Международна социална служба, която организация работи точно по тези въпроси.
МИГЛЕНА БАЛДЖИЕВА: Благодаря Ви.
Всъщност ще ме извините, ако прекалено много се вълнувам, но след този филм няма как това да не е така. Всъщност този филм представя в рамките само на пет минути голяма част от проблемите, с които се сблъскват децата, които по някакъв начин участват в различни граждански административни или наказателни съдебни производства. В случая по Закона за защита от домашното насилие и наказателното производство, образувано по Наказателния кодекс и прилагането на НПК. Независимо от това, че българското законодателство предлага генерална рамка и уредба на участието на децата в различни съдебни производства като постановява, че децата трябва да бъдат изслушани, че изслушването трябва да се осъществява в подходяща среда и атмосфера, която да е съобразена с възрастта на децата и че преди изслушването на детето на него трябва да му бъде предоставена подходяща информация, така че то да може да формира мнение.
Всъщност това, което се случва на практика и това, което децата участници в съдебните производства споделят, е следното. Независимо че формално те биват изслушвани, в огромна част от случаите техният глас и изразеното от тях мнение не се взема предвид, когато се взема решение за тях – било то от административния орган, който е Отделът за закрила на детето, или съдът, който трябва да вземе решение за това какво ще се случи с детето. Независимо че децата имат право на информация, всъщност се оказва, че те не знаят какво се случва когато участват в съдебни производства и така нататък.
Тъй като мнението и опитът на децата за нас като различни професионалисти е изключително важен, оценката за работата на държавата, която сме поставили в областта „Правосъдие за деца“ е среден 3. Това е така не, защото не отчитаме усилията и постиженията на държавата. Например за миналата година обстоятелството, че в повечето областни градове са изградени специализирани помещения в сградите на съдилищата или извън съдилищата – това са така наречените „сини стаи“, за изслушване и разпит на деца, но тъй като например липсват все още национални стандарти за изслушване и разпит на деца, когато те участват в различни съдебни производства.
На следващо място, много важно – децата в конфликт със закона продължават да се третират като престъпници, а не като деца в риск, тъй като все още действа Законът за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, независимо че е изработен нов закон, чието име е Закон за отклоняване от наказателно производство и налагане на възпитателни мерки за непълнолетни деца. Разбира се, за съжаление в България все още съществуват специализирани институции за деца. Това са така наречените „социални педагогически интернати“ и „възпитателни училища и интернати“, в които както всички знаем, се нарушават правата на децата, свързани с тяхното образование, здравеопазване, семейна среда и така нататък.
Тъй като се намираме в Народното събрание, а Вие сте хората, от които зависи промяната на действащите закони или изработването на нови закони, които да отразяват и наистина да защитават правата на децата, ще си позволя съвсем накратко да кажа какво очакваме от Вас като народни представители.
На първо място, незабавна отмяна на Закона за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, тъй като този закон е приет през 1958 г. и не отразява действително новата модерна философия за третиране на деца, намиращи се в конфликт със закона.
На следващо място, което е изключително важно за нас, е приемане на промени в Наказателния кодекс и в НПК, които да въведат стандарти за участие на деца в наказателния процес. Съвсем накратко – изслушване в специални помещения, изготвяне на специализирана оценка на детето, което участва в процедурата, ограничаване на провежданите разпити, извършване на аудио-визуален запис на разпита, което ще доведе до ограничаване на разпитите на децата и така нататък.
Много важно. Промени в ГПК, което да уреди статута на социалния доклад, който се представя по гражданските производства и ролята на социалния работник, който участва в граждански съдебни производства.
Промени в Закона за закрила на детето, които да въведат стандарти за изслушване на деца, които участват в граждански съдебни производства – разводи, раздели, извеждане на детето от семейството и така нататък.
Промени в Семейния кодекс. Изключително важен закон, който касае института за упражняване на родителските права, възможността на децата и родителите да бъдат подкрепяни от специални услуги и програми преди, по време и след приключване на съдебното производство.
Много важна тема е пътуването на децата в чужбина. Изключително сериозен проблем.
И най-накрая, но в никакъв случай на последно място, считаме, че са необходими промени и в Закона за съдебната власт и в Закона за адвокатурата, които да въведат задължителна специализация на магистратите, на адвокатите, които се явяват и работят с деца, по които се засягат техни права и интереси. Благодаря Ви.
ГЕОРГИ БОГДАНОВ: Преминаваме към следващата тема, която е за семейството. Там решихме да не показваме филмчето, а направо колежката от Фондация „Сидер“, изпълнителен директор на Фондация „Сидер“, да представи съвсем накратко нашите изводи и препоръки.
АЛЕКСАНДРИНА ДИМИТРОВА: Ще започна с една положителна тенденция, която наблюдаваме в област „Семейство и алтернативни грижи“. Това е, че и през 2016 г. имаме намаляване на броя на децата, настанени в специализираните институции, обхванати от реформата по деинституционализация в домовете за деца, лишени от родителска грижа и домовете за медико-социални грижи за деца. За миналата година те са 1059.
Също така през миналата година беше изработен и приет Актуализиран план за действие към визията за деинституционализация с „Хоризонт 2020 г.“
Същевременно обаче анализът показва, че броят на децата, които са в някаква форма на формална грижа, тоест грижа на държавата, остава почти непроменен за последните 6 години. Това до голяма степен се дължи на факта, че продължаваме да поставяме фокус върху политиките за деца в риск. Тоест социалните работници в отделите за закрила на детето и социалните услуги започват да работят по даден случай, когато вече имат сигнал, тоест когато вече има такъв риск и това води обикновено до мярка за настаняване на детето във формална грижа – приемно семейство или резидентна услуга вместо подкрепа към семейството.
Друг основен проблем, който и миналата година, а и предишни години, когато представяхме Бележника, винаги сме изтъквали, е системният регрес на системата за закрила на детето – изключително висока натовареност на социалните работници в отделите за закрила на детето. Дори има места, в които един социален работник, работи с над 100 случая. Това, ако сравним с добрите европейски и международни практики, е с 3 до 4 пъти повече от допустимото. Този проблем е сериозен и в социалните услуги, където натовареността е голяма, а в същото време заплащането е минимално. Хората, особено тези с образование, напускат социалната сфера, отиват и към образованието, където макар и също ниско, заплащането е по-добро и професията „социален работник“ започва да се маргинализира.
Препоръките ни са свързани с това да се постави по-голям фокус върху превенция, ранна интервенция в подкрепа към родителите, включително чрез приемане на Закон за детето и семейството.
Също така смятаме, че трябва да се вземат спешни мерки за подобряване на капацитета на системата за закрила.
В Актуализирания план за действие има много мерки, насочени към изграждането на нови социални и социално-здравни услуги, което е добре – те са необходими, но можем да се окажем в ситуация, в която да няма кой да работи в тях. Наистина текучеството е огромно, заплащането е минимално, а целевите групи са трудни. Затова за нас основен фокус следва да бъде да се инвестира в човешкия ресурс. Без хора, ние няма как да подкрепим децата и техните семейства.
Самите деца и млади хора също го казват. Те казват да има достатъчно на брой специалисти, които да подкрепят децата и семействата. И друго интересно, което излезе от работата ни с тях, е, че те казват, че ако се наложи да живееш извън семейството си, то е добре да знаеш къде отиваш и какво ще ти се случи. Това са така наречените „спешни настанявания“, които са доста чести, може би точно заради това че не се поставя достатъчно фокус върху превенцията и всъщност дори и в нашата практика, тъй като ние сме доставчик на резистентни социални услуги, когато едно дете се настанява по спешност, на него не му се казва къде отива, защо отива там, какво ще се случи с него и след това цялата отговорност пада върху доставчика на социалната услуга да работи и за това детето да може да се адаптира на новото място и да преживее травмата. Това е накратко.
ГЕОРГИ БОГДАНОВ: Благодаря много.
Последната тема. Тя обаче е с филмче, но е много показателна.

(След излъчването на клипа.)

Дани Колева – последно представяне по темата за Конвенцията на ООН за детето.
Заповядайте.
ДАНИ КОЛЕВА: Добър ден!
На мен също ми е изключително трудно да говоря след това видео. Давам си сметка, че сигурно това изглежда като загуба на време и всъщност искате наистина да чуете основните акценти и неща, с които вече да можем да влезем в дискусия. Но неслучайно ние избрахме всъщност, и благодарим изключително много на господин Атанасов и на всички Вас, за това да представим Бележника и ключовите теми, и предложения, които ние виждаме като граждански организации. Защото както каза и Невена, всъщност голяма част от политиката за деца и родители изисква един междусекторен, междудисциплинарен подход. Тя не е само въпрос на усилия на Министерството на труда, социалната и демографската политика, Министерството на здравеопазването, на Министерството на образованието и науката. Тази тема, по която трябва да говорим за общите принципи по Конвенцията на ООН, всъщност е точно това: детското участие, а не дискриминацията, детската бедност.
Този случай, който видяхте, е избран, не защото е единичен. Той всъщност е илюстративен. За съжаление, с много подобни случаи се сблъскват колегите ни от гражданските организации, които работят на терен, и то всекидневно. Наистина смятам, не знам каква дума да използвам, опитвам се да бъда мека, не е приемливо за нас като граждани на България в Европа, държава – член на Европейския съюз, да извеждаме децата от семействата поради бедност. Наистина смятам, че този фокус, за който и колегите говориха: промяна на политики, законодателство и обръщане към семейно ориентиран подход, тоест детето да върви през подкрепа с родителите и семейството, е нещото, което ние очакваме от всички Вас, и наистина ще бъдем благодарни.
Много се радвам на това, което чухме – и представянето на младите хора, и предложението на господин Славчо Атанасов за този Консултативен съвет. Наистина голяма част от актуалната ситуация – няма да изчитам всички неща, а само няколко цифри: 37,3% от децата в България живеят в материални лишения. За сравнение статистиката в Европейския съюз е 9,5%. Две от пет деца всъщност не могат да си позволят играчки, не могат да си позволят книги, а родителите им не могат да си позволят поне едно хранене на ден, което да включва месо или риба. За нас голяма част от хората, за които това изобщо не е проблем, дори не можем да си го представим.
Неравенствата в обществото ни се увеличават. Виждаме, че всъщност тази ножица през последните години се увеличава на 7,1 %, а беше тръгнало от 6 и нещо – 6,6%, разликата, която имаме всъщност между най-богатите и най-бедните в страната. Това, което ние виждаме като организация и като Национална мрежа за децата, че наистина се правят усилия. Със сигурност. И колегите казват, отчитаме и това, което има вече като плюсове, като конкретни стъпки, но е факт, че много от нещата всъщност не водят до тази голяма промяна, която ние търсим и целенасочено е инвестиране в децата и семействата.
Много от предложените мерки, визирам например увеличенията на помощите за деца с увреждания в зависимост от степенна на увреждане, не работят. Ние го виждаме чрез продължаващите протести на родители. Защото не е важно само всъщност да увеличиш материалната сума, която получава едно семейство, но и да му осигуриш наистина достъп до услуга, достъп до специалисти.
За нас разговорът от тук нататък е как да прецизираме тези ключови предизвикателства, които ние виждаме. Няма да повтарям нещата, които колегите казаха. Това, което според мен е важно, извън законодателната промяна и промяната в политиките, на която акцентирах, искам наистина да обърна внимание на това какво казват децата и родителите.
За нас е изключително важно всъщност да представим тяхната гледна точка. Неслучайно този малък Бележник положи тези усилия, ние да стигнем до тези 900 човека и да ги попитаме: „Вие какво мислите?“. Някои от нещата, които те ни казаха, всъщност те дори се учудиха, че някой им търси мнението.
Много говорим за детско участие, за детско мнение, приветстваме усилията на Държавната агенция за закрила на детето да изведе това като приоритет. Ще се надяваме наистина да продължим да работим все по-добре и ефективно заедно. Но децата всъщност истината е, че това не се случва. В семейството и в училището има още много какво да направим.
Децата също така казват, че всички професионалисти, които работят с деца, трябва да си разбират от работата и да имат отношение, когато работят по проблемите на децата без излишна бюрокрация.
Ние в Национална мрежа за децата използваме изречение, което казваме: „Искаме да имаме всъщност стандарти за компетентности“. Какво означава това? Всеки един човек без значение дали той здравен специалист, лекар, социален работник, адвокат, полицай, всъщност да има много ясна представа държавата и ние като общество, какво искаме всъщност той да притежава като знания, умения, отношения към децата. Това го няма. Имаме страшно много операции по европейските структурни фондове за модернизиране на публичната администрация. Нека всъщност да разработим проект, в който да инвестираме в хората, а не само в инфраструктурата, да им дадем ясна представа какво очакваме, да направим тази междусекторна връзка, която ние търсим като отношение, като права на деца и изобщо умение, което искаме да видим.
Това са нещата като равносметка ги казах.
Последното, с което искам да завърша, е всъщност възприемането ни като равностоен партньор. Със сигурност това, че сме тук заедно и обсъждаме тези ключови проблеми, които ние виждаме като граждански организации, е стъпка в правилната посока. Но за нас всъщност не би трябвало това да зависи от добрата воля на господин Атанасов, от Комисията в момента, на госпожа Димитрова, госпожа Сачева, с които ние работим и продължаваме всъщност да работим по секторните политики. Смятаме, че това наистина и осигуряването на публичност и прозрачност на информацията от всяко секторно министерство е ключово, за да може всъщност да има обратна връзка и прозрачност към цялото ни общество. Благодаря Ви.
ГЕОРГИ БОГДАНОВ: Едно последно нещо от моя страна.
Уважаеми госпожи и господа депутати, Вие сте политици. Имаме една молба към Вас. Всеки един е представител от различни политически сили. За нас темата за децата е еднакво важна както тези, които са в опозицията, така и тези, които са в управляващата коалиция. За нас е важно Вие като депутати да можете да разбирате тези проблеми. Те са много по-дълбоки от това, което има тук.
Имаме една конкретна молба. Възможно ли е в парламентарните групи на Вашите политически партии да представим тези проблеми? Защото те не се разбират в голяма степен. Този Бележник беше представен в девет града в цялата страна. Хората по места и държавните институции, които представляват по места, наистина реват от това, което се случва по места. Защото картината е много тежка и в здравеопазването, и в образованието, и в редица други области. Благодаря Ви много и се радваме, че останахте с нас до края.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Аз Ви благодаря и ще Ви кажа само факта, въпреки че имаме своите политически различия, когато става въпрос за децата , поне на мен не ми се е случвало, вече втори мандат съм народен представител, различните партии да имаме сериозни противоречия в тази насока. Така че в това отношение мисля, че тук категорично не се делим на партии, не се делим на партийни цветове.
Госпожа заместник-министър на здравеопазването Светлана Йорданова искаше думата. След това и други колеги от Комисията.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми колеги заместник-министри, уважаеми представители на неправителствени организации! Аз също бях преди няколко години част от неправителствена организация. Да, факт е, че ние нямахме възможност да работим с някакво определено финансиране, но се стараехме да работим със собствените си сили и знам колко е трудно това.
Оценявам всички усилия, които сте положили, защото това е и така един Бележник, който ще бъде от помощ и на всички ведомства, дори и на народните представители, за да може да се акцентира вниманието точно там, където е необходимо.
По отношение на здравеопазването. Да, фактът е, че за последната година се бележи една по-висока оценка, така да се каже, в сектора „Здравеопазване“. Тъй като Вие поставихте въпрос по отношение на профилактични прегледи на неосигурени бременни жени, искам да акцентирам Вашето внимание, че има Национална програма за подобряване на майчиното и детско здраве, което осигурява тези допълнителни прегледи. Както и че статистиката сочи, че тези прегледи растат с всяка изминала година. Така че аз смятам, че в това отношение ние имаме определен напредък, както и, че Вашият Бележник беше подложен на много сериозен анализ. Нашите експерти са набелязали някои от нещата, които Вие представяте, като препоръки, като отбелязват от своя страна, че всички законови препоръки, които Вие сега ги предлагате, те на практика вече съществуват, но имат нужда от една допълнителна подкрепа, в това число и от неправителствения сектор. Защото доста от правата на гражданите, които са получили през тези утвърдени вече законодателни инициативи, имат нужда от това да бъдат популяризирани, имат нужда от това да знаят, наистина какви са правата към кой да се обърнат.
За съжаление, когато се случват някакви проблеми в системата на здравеопазването, ние получаваме прекалено голям медиен интерес. А тогава, когато имаме с какво да се похвалим – за съжаление, както знаете, добрите инициативи винаги остават в сянката на лошите неща, които се изкарват на преден план.
Тук смятам, че бихме могли много сериозно да си партнираме и да си взаимодействаме, защото критиката е градивна, когато имаме взаимна комуникация, когато може, както сега в момента, може да се чуем и може наистина да седнем заедно на една маса и там, където имаме възможност да подобрим както от законодателната част, така и от ангажиментите на институциите, наистина да го направим всички заедно.
Още веднъж Ви благодаря за усилията, които положихте. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря, че бяхте кратка, защото четири народни представители изявиха желание за отношение по въпроса, заместник-министърът на труда и социалната политика също изяви желание, също още един заместник-министър, МВР изяви желание и Прокуратурата изяви желание, и още четири народни представители, даже пет, и шест даже. Затова ще Ви помоля, бъдете стегнати и кратки. Това, освен да ме радва, няма какво друго. Тази тема е толкова болна, че почти всеки тук иска да вземе отношение, в това число и аз, но ще се оставя за последен.
Сега, заместник-министърът на труда и социалната политика.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ДИМИТРОВА: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми заместник-министри, уважаеми партньори от неправителствените организации, уважаеми гости! Искам да поздравя Национална мрежа за децата за тяхната устойчивост, отговорност и последователност всяка година да представят Бележника в съответните сфери по отношение на децата и семействата. Защото считам, че този обективен, отговорен анализ, който ни се представя, е най-добрият коректив и за нас, като изпълнителна власт, и за Народното събрание, като законодателна власт, за всички, които сме заинтересовани по отношение на подкрепата на децата и на семействата.
Като конкретни мерки, които съвсем стегнато ще искам да спомена, и които са предложени в Проекта за управление на правителството на Република България за периода 2017 г. – 2021 г., разбира се, това е изпълнението на актуализирания План по деинституционализация на услугите за деца в Република България с времеви хоризонт, както вече се каза, до 2020 г.
Това, което искам да кажа, и което е записано в актуализирания План и много се надявам в партньорство с всичките ресорни министерства, с неправителствените организации, с общините, с академичната общност, да изпълним успешно, че е изведен, като основен приоритет този, който трябва да бъде изведен, и който трябва да изпълняваме, а именно инвестицията в превенция на изоставането и подкрепата на семейството, за да може децата да се отглеждат, убедена съм, всички сме обединени върху това, най-доброто място за отглеждане и възпитание на едно дете, а именно домашната среда.
От друга страна, следващият приоритет, който много се надявам да продължим в изпълнението му, това са интегрираните образователни, здравни и социални услуги – това, което се отбеляза и като все още недостатък в политиките, които са по отношение на децата и семействата, също приоритети, залегнали в актуализирания план, залегнали като приоритети в политиките на Министерството на труда и социалната политика.
Другият приоритет, който започна през 2010 г., продължава и сега с финансиране по Европейския социален фонд, но е и развит като мрежа почти във всички общини, това са съпътстващите социални услуги, центровете за обществена подкрепа, дневните центрове за деца с увреждания, центровете за социална рехабилитация и интеграция. Те по отношение на превенцията и подкрепата на децата и на семействата са най-добрият партньор на представителите на Агенция „Социално подпомагане“, а именно отделите за закрила на детето. Именно в Актуализирания план ще продължи надграждането, развитието и разширяването на дейностите на тези социални услуги, които освен като съпътстващи за превенция на изоставането, са съпътстващи по отношение подкрепата на екипите в социалните услуги от резидентен тип, както и на децата, които по причина и изчерпване на други възможности няма как да останат в биологичното семейство, а се настаняват в тези резидентни услуги. По-скоро, приоритет на насоката в партньорство с всички заинтересовани страни следва да бъде краткосрочното настаняване в тези резидентни социални услуги.
Приоритет и конкретна мярка, също отбелязано като изключително конструктивна препоръка в Бележника, е реформите в законодателството, реформите в системата. Реформи, които освен административните реформи, следва да стартират в най-бърз период, времеви хоризонт, свързани със супервизия, с обучение както на отделите за закрила на детето – споменах за тяхната пренатовареност, за съжаление, това е така, също и при обучение, супервизия и повишаване на квалификацията на ангажираните екипи в социалните услуги за деца.
Друг приоритет, който е в Проекта за неправителствената програма за управление, свързан с нормативната уредба, е разписването на Закона за социалните услуги – процес, който стартира преди две години, има изготвена, има одобрена концепция и времеви хоризонт, вече с график, до октомври този Закон да бъде предложен на обществено обсъждане. Това е изключително амбициозна, изключително необходима задача, на която също ще разчитаме на отговорното отношение на заинтересованите министерства и на другите партньори, които имат отношение по предоставянето и организирането на социалните услуги. Аз ще спра до тук.
Най-вероятно ще има въпроси, на които ще се помъча да отговоря. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
Ние затова Ви даваме думата първо на Вас, а след това народните представители ще вземат отношение.
Заместник-министърът по образованието и науката има думата – заповядайте, госпожо Сачева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Благодаря.
Помня Вашия цитат от началото, така че няма да предизвиквам класиците, и Гьоте по-специално, ще бъда много кратка.
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, колеги, приятели от неправителствените организации! Благодаря много за това, че представяте Доклада. Ние сме запознати с него, както добре знаете. Представили сме и нашите бележки. Така че препоръките, които бяха дадени в Частта „Образование“ на практика в значителна степен са и нашите задачи в предстоящия мандат.
Знаете, че образованието е основен приоритет и по-специално амбициозната задача, която си е поставило Министерството, а именно да видим драстична промяна в тези числа, които виждаме в графиките, предоставени от неправителствените организации. За миналата учебна година са отпаднали 21 146 ученици и само 80% от децата в съответната възраст са записани в средно образование. Както беше казано досега многократно, това, разбира се, не може да бъде задача само и единствено на Министерството на образованието и науката, тъй като причина № 1 е бедността, това са социално-икономически показатели.
Според международното изследването PISA за постиженията на 15-16-годишните ученици в България връзката между ниските образователни резултати и социално-икономическия статус на семействата е значителна. Тя е много по-висока, отколкото в държавите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие – за България числото е 32%, за другите държави средно е 22%.
Точно във връзка с необходимостта от междуинституционален подход и добре координиран механизъм утре организираме може би първата по рода си толкова мащабна среща на различни институции и различни гледни точки. Над 160 човека вече са потвърдили своето участие за съвместна работа с Министерството на образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на вътрешните работи, Агенцията за социално подпомагане, Държавната агенция за закрила на детето, неправителствени организации на родители на деца, включително представители на различни малцинства за това да бъдат обсъдени мерки и програми, свързани с двугодишен план за превенция на отпадането на децата от образователната система.
Сериозни мерки предстоят да бъдат предприети и по отношение на мерки, свързани с детската градина, тъй като също така вече е доказано, че децата, посещавали детска градина преди да започнат своето образование в образователната система, имат много по-високи резултати по-късно в нея.
По отношение на приобщаващото образование, също в момента има вече сформирана работна група за подобряване на текстовете на Наредбата за приобщаващо образование и се надявам от началото на следващата година да можем да излезем с такъв нов нормативен документ.
Последната тема, по която искам да взема много бързо, почти препускащо, отношение, това е темата за детското правосъдие, тъй като в рамките на системата на Министерството на образованието се намират и възпитателните интернати и социално-педагогическите интернати. Това наистина е много важно и много сериозна тема и за настоящия политически екип на Министерството. В момента там има 148 деца – интернатите са: ВУИ-тата са съответно – 4, СПИ-тата са – 2, но от началото на тази учебна година ще бъде само едно.
Социално–педагогическият интернат в с. Драгоданово ще бъде закрит поради различни причини – невъзможност да се справят на място с образованието на децата, лошо управление на институцията, протести на жителите на селото и така нататък. Но за да мога да Ви кажа, понеже ще е трудно да обяснявам дълго, искам да кажа едно число – 37 деца в Драгоданово имат 200 братя и сестри. Това е достатъчно илюстративно за бедността, нищетата, мизерията, тежката неграмотност, от която идват тези деца, която пък от своя страна вече е и причина за това те да получават съдебни решения. Някои съдебни решения в момента за деца са също за много малки престъпления – престъпления е условно казано, и те биха могли наистина да бъдат разглеждани като деца в риск и с тях да работи социалната система. Все пак има и категория деца, за които трябва да има специални мерки. Има в момента пилотен проект, който се разработва съвместно с Министерството на правосъдието, но разбира се, законът, за който призоваха и колегите от неправителствените организации, е много важен наистина да бъде приет. Ние работим до степента, до която това ни е възможно съвместно с Министерството на вътрешните работи и с колегите. От тази година ще се опитаме да въведем и модул, свързан с работата на полицията в училищата. Това е национална програма на МВР, така че специално в тези интернати ще потърсим партньорството на колегите от МВР, за да подобрим малко положението на децата. Но все пак тяхното положение ще бъде значително подобрено и ще имаме качествена промяна в показателите, само ако има нов закон. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря и аз.
Прокурорът изяви също желание да вземе отношение – госпожа Машева.
ДАНИЕЛА МАШЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости и колеги! В продължение на това, което каза заместник-министърът на образоването, наистина подкрепяме идеята и ние бяхме включвани може би в двугодишен или тригодишен период в работни групи по изработването на Проекта за новия закон за отклоняване на наказателно правосъдие на непълнолетни извършители на престъпления, с който ще се предвиди и отмяната на съществуващия Закон за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни.
Провеждаме редовно специализация на прокурорите и от страна на прокурорите има голямо желание да работят с деца, независимо дали те са жертви или свидетели на престъпления, или пък са извършители на престъпления. Наистина в очакване сме на една детайлна, регламентираща правна рамка относно задължително въвеждане на международните стандарти за изслушване на деца. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Представителят на МВР също прояви желание, заповядайте.
КРАСИМИРА ЧОБАНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми дами и господа, колеги, приятели! Ще взема повод от думите както на госпожа Сачева, така и на госпожа Машева, по отношение на темата за детското правосъдие.
Като представител на Министерството на вътрешните работи, искам да заявя много категорично и с това да опровергая написаното в Бележника, защото тук се казаха много верни неща, но са написани и някои неща, които не са съвсем в реда на нещата и ми се струва, че е редно да ги отбележим. Не може в такъв документ да пише, че Министерството на вътрешните работи е против и саботира едва ли не работата по изработване на нов закон за отклоняване на децата, на непълнолетните от наказателно производство. Две години повече, както спомена госпожа Машева, ние участваме в тази работна група и ако нашите изказвания и нашата експертна оценка там се смята за саботиране, то значи тогава не се разбираме добре. Съжалявам, не видях тук да има представител на Министерството на правосъдието, колеги, наистина не знам. Може би е редно да вземете отношение по казаното и ние от МВР сме написали становище, в което ясно сме изразили, че подкрепяме Законопроекта, а това, че сме имали забележки в хода на работата, мисля, че това е само в интерес на Закона.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Аз си ги пазех за десерт, защото те готвят нов Проектозакон. Затова си ги пазя за последно.
КРАСИМИРА ЧОБАНОВА: Второто нещо, което искам да кажа е следното. Министерството на вътрешните работи с всичките си структури и най-вече със специализираните служители за работа с деца, както и колегите от Национална служба за борба с организираната престъпност, чийто представител комисар Явор Колев е зад гърба ми, работи много активно по превантивната работа с децата в училище, за което вече спомена госпожа Сачева.
Освен това в Академията на Министерството на вътрешните работи всяка година се приема учебен план като във всяко учебно заведение, където се провеждат курсове както за работа с деца жертви, така и за работа с деца – извършители на престъпления. Това е второто, което искам да кажа.
Третото много важно нещо да отбележа е още едно несъответствие в написаното в Бележника. Вече четвърта година работим по един голям проект по Българо-швейцарската програма за сътрудничество, насочен тъкмо към превантивната работа с децата. В рамките на този Проект една от дейностите беше създаване на специализиран сайт, насочен към нещо различно от това, което колеги, Вие сте написали. Другия път, следващата година, като пишете в Бележника си, много моля се поинтересувайте наистина как стоят нещата. Аз даже сега призовавам колегите, всички около тази маса, могат да напишат в интернет „детска сигурност“ – така се казва нашия сайт, и да видят, че той наистина се обновява и че сайтът е предназначен не само за опасностите, които дебнат децата в интернет, а въобще за детската безопасност. Вътре ще намерите много неща, затова се учудвам как тук Вие толкова много представители на неправителствения сектор, как един от Вас не отвори този сайт, за да види – дали се обновява, не се ли обновява.
Вижте, господин Богданов, за Вас може да е смешно, само че хората, които ката ден работят и влагат нещо от себе си за най-добрия интерес на детето, в това число и този сайт, някак си така написано между другото, никак не е коректно по отношение на нашите колеги.
И още нещо, което искам да кажа. Разбира се ние сме съгласни с по-голямата част от препоръките, които правите като граждански организации. Разбира се, че ще подкрепим всички препоръки, насочени към България и са дадени от Комитета за правата на детето, които в нашата част, в нашата област на МВР като специалисти, работещи с деца, е най-вече обучението на нашите хора за работа с деца.
И още нещо последно. Зная, че в залата има много психолози както от страна на колегите от неправителствения сектор, така и от народните представители и от институциите.
Колеги, аз съм била учител. Тук се познаваме с две трети от колегите. Била съм учител, била съм директор на училище и поставянето на тези оценки – среден 3; среден 2.70; среден 3.25 и среден 3.50, предполагам като психолози, знаете, че ако някой ги мотивира, то други хора просто им прекършва крилете и ги демотивира. Затова много Ви моля, помислете малко върху тази оценка. Приключих. Благодаря за вниманието. Извинявайте за емоционалността ми, обаче ми се струва, че беше редно.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Темата е такава, така че разбираемо е да сте така емоционална.
Ще Ви помоля представителите – нека да не влизаме в диалог, в края на краищата гледната точка си е гледна точка.
Преминаваме към народните представители, ще Ви редувам по политически сили, защото доста от Вас изразихте желание да говорите.
Ще започнем със заместник-председателя Весела Лечева, да се готви Галя Захариева, след това Теодора Халачева, Владимир Вълев и, ако няма от ГЕРБ желаещ, господин Ченчев също изрази желание.
Заповядайте, госпожо Лечева.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Преди всичко отново искам да благодаря и на Вас за положения многогодишен труд, който постоянно обновявате с нови цифри, данни, статистики, идеи и препоръки.
Ще бъда кратка, разбира се, за да не натоварвам и без това напредналото време. Ще започна от там, откъдето завърши госпожа Чобанова. Разбира се, като човек който винаги се е стремял към максимални оценки, няма как да не му направи впечатление ниските оценки, които са отбелязани във всеки един от секторите. Но по-обезпокоителното е, че никой не оспори тези оценки. Човек не може да не си зададе въпроса – защо са толкова ниски, въпреки многото усилия, които всяка една институция полага. Ето, и сега чухме заместник-министрите, които казват какви програми, приоритети и политики са започнали, продължават, надграждат и така нататък, но в крайна сметка оценките си остават много ниски. Въпросът е дали ние сме си поставили много високи цели, или просто темповете са изключително бавни по отношение на напредването в целите си, които поставяме.
Бях си записала, понеже става въпрос за деца, и за нас, като парламентарна група, който винаги сме отбелязвали – най-големият проблем пред българските деца са бедността и неграмотността.
Тук искам да предложа, не знам дали съществува във Вашия Доклад, защото го прегледах, но в крайна сметка не можах да видя цифри – към този материал и към тази информация да бъде приложена и оценка за ефективност на финансовия ресурс, която се влага във всеки един от секторите, за ефективността на всички онези програми, с които се финансират отделните политики. Защото се създава впечатление, че се отделя огромен финансов ресурс в отделни сектори. В крайна сметка някой следи ли за тази ефективност? Тези средства – към колко деца, какви групи от деца обхващат, колко средства и каква е ефективността? Това е моята препоръка и смятам, че ще бъде много по-пълен. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Лечева.
Госпожо Захариева, заповядайте.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми заместник-министри и гости! Аз също ще се присъединя към благодарностите към представителите на Национална мрежа за децата за това, което ни представихте. Ще си позволя да Ви благодаря и за невероятното партньорство, което имахме заедно с Вас, докато работихме по Закона за предучилищно и училищно образование. Защото за всички колеги от Четиридесет и третото народно събрание е факт и е ясно, и ние няколко пъти го подчертавахме, че именно равностойното партньорство с неправителствения сектор, с много организации на родители, на деца, неправителствени организации от различни сфери и от различни области ни бяха изключителна силна подкрепа. Мисля, че ние заедно, много пъти сме го казвали, направихме този Закон – факт, който сме търсили години наред, и хората, които сме в системата на образованието.
Ще си позволя да отделя малко повече време от това, което ще каже за образованието и във Вашата оценка в Бележника за тази сфера. Но ще Ви поздравя, че се опитвате наистина да дадете максимално широка оценка не само на нормативната уредба, която е факт, на това как тя влияе върху различните сфери на развитие в тези секторни политики, насочени пряко към децата, но в същото време, правейки своя анализ, Вие давате и сериозни препоръки, които в 90% от това, което чуваме, като че ли намират и нашето съгласие, че трябва да бъдат направени редица промени в част от нормативната уредба.
С много неща от това, което сте написали – аз много сериозно прочетох и разгледах Вашия Бележник, може би от липсата на това, че ми липсва като бивш учител по-честата среща с бележници, много внимателно прочетох Вашите анализи и ми се струва наистина, дали съм пристрастна или не, но ми се струва, че твърде голямо очакване сте имали за една година да даде Законът за средното образование тласък и развитие в системата на образованието.
Аз и моите колеги, които работихме много активно, знаехме, че това очакващо развитие, което искаме да се случи в българското училище, няма как да стане за тази една година. Особено, имайки предвид и темповете, с които се наложиха и подзаконовите актове и начинът, по който те бяха подредени, изготвени и изпратени в училищата, за да се продължи работата на Закона, на всички нас ни беше ясно, че една година няма да е времето, което ще покаже ръстът.
Смятам, че малко повече оптимизъм в тази сфера щеше да бъде добре, защото наистина имаме нужда да виждаме понякога чашата наполовина пълна, а не винаги да я виждаме наполовина празна.
Съгласна съм, че много от нещата, които ни представяте, трябва да бъдат решавани и са факти със сериозни проблеми, но пак казвам, ми се струва, че когато говорим за децата и за бъдещето на нашите деца, няма да ни е излишен малко повече оптимизъм.
Много ми се иска да коментирам един казус, който също ни е такава тема и е важно. Тук благодаря и на заместник-министър Сачева, че го препотвърди пред Вас, като част от екипа от Министерството на образованието и науката, а именно темата с приобщаващото образование. Много държа тази тема да бъде коментирана и се радвам, че в Комисията, в която сме колеги от всички парламентарни сили, става въпрос за тази тема, защото това е нещото, което ние много пъти твърдяхме. То не е само реформа в българското образование, то не е реформа в средното образование, това е една реформа на обществото ни, това е реформа, която, за съжаление, сте много права – кой каза, не помня, ще сгреша, много сте прави, че като че ли цялото общество все още не е готово и не иска да преодолее всички тези неща, които сме заложили да се случат в българското училище. А те всъщност трябва да се случат като промени в цялото ни усещане към приемане на хората такива, каквито са.
Неслучайно и нашият акцент в цялата дейност беше в посока на осъществяване и на залагане на редица мерки освен в общата, и в допълнителната подкрепа в българското училище.
Да, още няма резултати. Но ние знаем, че резултатите се постигат бавно. Неслучайно сме заложили и двегодишен период, като текст в Закона, в който да направим оценка на мерките, които сме заложили, за да могат те да намерят своя резултат, своята оценка за своята ефективност и своя положителен или негативен ефект в системата.
Аз съм изключителен оптимист в екипа на Министерството на образованието и науката, които ще работят много активно. Вече има създадени работни групи, както беше споменато, и по отношение на преразглеждане – категорично, зад което ние колегите от ГЕРБ застанахме много твърдо, на стандарта за приобщаващо образование, защото той, за съжаление, не доведе този ефект, който ние търсихме като законотворци. Убедена съм и в това, че промяната, която всички искаме, защото „Промяната в едно дете променя България“ – много е хубав този слоган, но промяната в едно дете трябва да я искаме всички ние.
Едно изречение още искам да кажа по темата за детско правосъдие, защото това е нещо много важно, което също е обвързано със сферата на образование и не само разбира се, но в частност. Темата за СПИ-тата и ВУИ-тата, които така активно обсъждахме, неслучайно ние, когато правихме закона, ги оставихме в този ред, без да направим промяната в Закона за средното образование, защото очаквахме и трябваше да бъде приложен законът – по-известен, за детското правосъдие, за да не прибързаме и да не правим едностранни промени.
Няма как сега веднага и сега да бъде отменен Законът за борба с противообществените прояви. Вие, казвайки го, знаете, че е така, но просто при Вас има много силен емоционален момент да прекрати дейност един закон, който е от 1958 г. и който като че ли някак си въобще не кореспондира с всичко, което се случва днес. Но в същото време аз много държа да кажа, че на базата на този закон в страната има много екипи, които са известни повече, като местни комисии за борба с противообществените прояви, в които има много читави и много свестни хора, които работят много активно в посока на подкрепа на децата, особено на тези деца в риск, които ги наричам аз. А дали те са извършили престъпление, или не, не е моя работа да го коментирам.
Аз много държа и се радвам, и наистина се надявам на подкрепа от всички парламентарни групи и на Министерство на правосъдието, и на всички, от които зависи, да направим в този мандат промяната в реформата и да приемем този закон, за да може да махнем този начин на подкрепа на тези деца. Те са деца в риск, имат нужда от нашата подкрепа, но в никакъв случай не бива да позволяваме да се случва това, което наблюдаваме в с. Драгоданово. Знаем, с госпожа Сачева присъствахме – аз съм от Сливенски избирателен район, присъствахме на една среща, работна група в много широк формат в Сливен и знаем, тук и колегите също знаят тази тема, колко подробно я обсъждахме. Искам да Ви кажа, че там най-активните хора, които работиха на терен, в Сливен, това бяха точно представителите на местната Комисия за борба с противообществените прояви, нито хората от Дирекция „Закрила на детето“, нито хората от отделите „Закрила на детето“. Там най-активни в посока на подкрепа на децата бяха тези хора от местните комисии, тоест Законът за борба с противообществените прояви е стар, но той все пак е успял да създаде една среда, която съществува в обществото, която има опита, има инструментите да подкрепи тези деца донякъде. Ако ние надградим този опит и го използваме – да използваме Вашия опит, който имате като неправителствен сектор, смятам, че бихме могли заедно, наистина в името на децата, да направим нещо добро и да променим тази система с детското правосъдие, за да бъдем наистина максимално щедри и максимално готови да си подкрепим децата, защото те имат нужда от това.
Малко в повече ми дойде филмчето за бедността – не е емоционално, дойде ми малко в повече, защото не смятам, че няма майка, която да не обича децата си. Обичта на майките към децата ни не е в това да си дундуркаме бебетата навсякъде и да казваме колко са гладни. Обичта на майките към децата ни е да направим така, че това дете да ходи на училище, защото държавата му осигурява училище, безплатна закуска, безплатен обяд, целодневен режим, държавата му осигурява предучилищна задължителна детска градина, държавата осигурява подкрепа за това дете с хиляди помощи за подкрепи. Аз не приемам, че майка, която обича детето си, стои на това филмче. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: И преди да дам думата на госпожа Халачева, ще Ви кажа, че въпреки оценката от среден 3.20, която получава държавата, аз съм оптимист по няколко причини.
Първо, на нашата комисия нито една институция не отказа присъствие на днешното наше заседание. Единадесет институции в момента присъстват, от които пет министерства.
Второ, което много ме радва, въпреки че вече два часа заседаваме, наистина може би най-важната тема, която е темата за нашата младеж и деца – нито един от народните представители на Комисията, въпреки че толкова дълго заседаваме, не си взе шапката и не си замина. Забелязахте ли го това, всички останахме тук? Затова съм оптимист в начинанието специално, което ще захванем.
Госпожо Халачева заповядайте,
ТЕОДОРА ХАЛАЧЕВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми заместник-министри, уважаеми колеги народни представител, уважаеми гости! Днес разгледахме два много стойности анализа относно проблемите на децата и младежта в България.
Аз също изразявам своята благодарност към Националната мрежа за децата за изготвянето на Бележника, вече честа поредна година. Бих го сравнила с издаването на един доклад за младежта в Израел. Вие знаете какво е качеството на живота на децата там. Там, той се издава за тридесета поредна година вече и отново от неправителствена организация.
В конкретика, ако трябва да говоря, относно страница единадесета от материала и показателите там. Няма статистически значим напредък поне в това, което виждаме от оценките по 15 подобласти. Анализите, изводите, оценките са тревожни, защото както и господин председателят отбеляза, бележим лек спад в успеха на българските институции, които бяха оценени със среден успех, среден 3.20 за политиките си към децата.
Въпреки това смятам, че тези оценки са и мотивиращи, защото ни предстои работа и сериозни промени в редица закони. Това са законите за защита на детето, Семейният кодекс, Законът за социалното подпомагане, както и Законът за училищното и предучилищното образование.
Искам също да засегна темата с младежкото правосъдие. Аз вече два пъти я засягам на Комисия и да се обърна към представителя на Министерството на правосъдието. Доколкото знам, има изготвен нов закон, който стои в министерството.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Точно така, ще го изискаме от госпожа Цачева.
ТЕОДОРА ХАЛАЧЕВА: Да, да, затова беше и моето предложение на Комисия да поканим министъра за хода на закона да поговорим.
Моят апел е – не с всеки екип на Министерството да се започва нов закон. Нека законът бъде внесен, нека да започне да работи, да го подобряваме, за да може нещата да влязат лека-полека в каналния си ред.
Относно Бележника, правя предложение към организацията, която го създаде – той да бъде разпратен на всички народни представители, за да определят те приоритетите си в настоящия мандат.
Относно моята работа като член на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, бих Ви казала, че той съпътства моята работа и аз ще се ориентирам по него. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: И аз благодаря на госпожа Халачева.
Господин Вълев.
ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, дами и господа! Тук засегнахме няколко теми и според мен всички са свързани. Според мен, ако има добро образование и ако накараме децата да учат, наистина всичко ще е по-добре. Защо? Ако родителите, които нямат работа са образовани, ще намерят много по-лесно работа, особено от малцинствата. Имах възможност да работя с областен кмет, който се опита да намери работа на такива семейства и нямаше как да намери, защото те не могат да си напишат името. Това също трябва да се подчертае.
Другото е, че децата имат много права, което е много хубаво и се запознават все повече с тях. Чудесно! Но вече учителите нямат никакъв авторитет в техните очи заради две неща: ниските заплати, за които сега започва да се работи върху това да се вдигнат, и това, че те нямат никакви права и не могат да вземат никакви решения. Може би трябва да се помисли когато децата имат права, също толкова да имат и самите учители и когато един учител е на почит в очите на децата, мисля, че нещата ще са доста по-добре. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря на господин Вълев.
Господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми заместник-министри, уважаеми народни представители, скъпи уважаеми гости! Преди да изразя едно мое опасение и притеснение, ще Ви прочета нещо от Бележника: „През последните години се наблюдава и системен регрес на системата за закрила на детето, който се отразява върху децата и техните родители, които имат досег с нея. Въпреки осигуряваните обучения, супервизия, методическа подкрепа и допълнителни ресурси, капацитетът на социалните работници в отделите за закрила на детето остава слаб, поради нерешени структурни и системни проблеми, свързани с централизирано и непрозрачно управление, дублиране на роли и отговорности и липса на стандарти за социална работа, за качество, ефективност и натовареност, разработване и утвърждаване на национални профили на професионални компетенции на различните специалисти в системата. Заплащането и социалният статус на социалните работници са несъразмерно ниски спрямо натовареността, отговорностите и санкциите и водят до голямо текучество“.
Благодаря за Бележника във вида, в който е представен, и за труда, който сте положили. За мен това е стряскащо, това е опасно. Изключително важен въпрос е този, който разискваме в момента и сме се събрали.
Благодаря за отношението на институциите. Нека обаче всички институции работим така, че да не позволим – преди малко видяхме в един от слайдовете и в изказването на госпожата, че самите деца казват, че има социални работници, които са – аз така го разбрах, некомпетентни. Това е страшно, това е опасно много – да се работи с нашите български деца от некомпетентни хора. Аз се притеснявам вече и от нивото на експертизата. Така че нека всички да вземем под внимание това нещо! Дайте препоръки, ако трябва, в тази насока, запознайте ни, за да вземем конкретни мерки. И аз се развълнувах, защото въпросът е за българските деца. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Ченчев.
Предлагам да се ориентираме към приключване. Искам само да Ви покажа нещо. Ето Законопроектът на Министерството на правосъдието. Току-що ми го връчи представител на Министерството. Законопроектът е от 395 члена. Нашите експерти от Комисията ме увериха, че до петък всеки от Вас ще го има и спокойно може в съботно-неделните дни, така както се казва, малко да го преглежда.
Другото, което ще кажа, е, че днешната дискусия беше изключително полезна. Ние сме задължени, но искам само да кажа на всички участници в дискусията, че цялата, абсолютно цялата дискусия с всичките изказвания ще бъде качена на сайта на нашата Комисия. Всеки може да влезе в този сайт и да прочете дискусията. Аз лично ще я прочета, защото вътре имаше много, много интересни предложения и от министерствата, и от колеги от Комисията и така нататък.
Така че до петък ще имате този Законопроект – всеки от Вас, от Комисията. Лично аз ще се постарая още в събота и неделя да започна да го гледам. Така че нека всеки от Вас, който желае, да си прави бележки. Повтарям, също така, ако някой иска да чете Законопроекта на материален носител, може да каже на експертите на Комисията да му го пратят на материален носител. Аз лично чета законопроекти на материален носител, защото в полетата си пиша бележки. Така че това също е, както се казва, лукс на нашата Комисия – всеки, който пожелае Проекта на материален носител, може да го получи. Иначе го имате в електронен вид. Благодаря на всички.
Извинявайте, господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Господин Председател, извинявам се – една съвсем кратка препоръка към Вас. В дневния ред няма точка „Разни“, нека другият път да има и винаги да има.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Добре. Така е, пропуснали сме го, това е наша грешка. Експертите прецениха, че наистина ще е много тежък дневният ред – видя се, че е такъв, другия път, разбира се, ще има и точка „Разни“. Приемам бележката.
Благодаря на всички за участието. Закривам заседанието.

(Закрито в 17,35 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Славчо Атанасов
Стенограф:
Катя Бешева