Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта
21/06/2017
Заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта
П Р О Т О К О Л
№ 4
На 21 юни 2017 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Актуални въпроси към Министъра на младежта и спорта, съгласно чл. 29, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разни
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от господин Славчо Атанасов – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Добър ден на всички! Да кажем „Добре дошъл“ на господин министъра в нашата Kомисия!
Имаме кворум, можем да започнем нашето заседание.
Аз предлагам то да протече в две точки:
1. Актуални въпроси към министъра на младежта и спорта, съгласно чл. 29, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разни.
Моля, гласувайте.
За – 17, против и въздържали се няма.
На днешното заседание, както ви казах вече, присъства господин Кралев – министър на младежта и спорта, госпожа Ваня Колева заместник-министър – няма я, не е дошла; госпожа Ванина Колева.
Колеги, тъй като голяма част от колегите са първа година народни представители, ще прочета някои правила, които ще спазваме и на днешния парламентарен контрол, по чл 29 от ПОДНС:
„Ал. 2. Право на два актуални устни въпроса има член на комисията от всяка парламентарна група. Министърът отговаря веднага след задаване на въпроса.“
„Ал. 4. Редът на задаване на въпросите се определя съобразно числеността на парламентарната група по низходящ ред“. Тоест, първо, започваме с най-голямата парламентарна група – ГЕРБ, и вървим нататък.
Задаването на вторите въпроси е по същия ред след изчерпването на първите въпроси.
„Ал. 5. Времето за изложение на въпроса е до две минути, отговорът на министърът е до три минути, реплики и дуплики – до две минути.“
Това Ви го напомням, за да бъдем по-стегнати, по-синтезирани, защото нещо, което може да се каже за две минути, може да се каже и за 15 минути. По-добре да бъдем в рамките на две минути.
Затова се обръщам към парламентарната група на ГЕРБ – първи въпрос към господин министъра, някой ще зададе ли.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Кралев! В Комисията все по-често се повдига въпросът за отношение на държавата към българските спортисти с увреждания. Миналата година след Паралимпийските игри имаше напрежение между Министерството на младежта и спорта и българските паралимпийци.
Каква е ситуацията към момента и полага ли Министерството на младежта и спорта достатъчно грижи за тях? Благодаря ви.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Благодаря за въпроса.
Ще Ви изнеса малко информация, Вие ще прецените дали достатъчно активно подпомагаме хората с увреждания, за да практикуват любимите си спортове.
Първо, ще започна със ситуацията от миналата година. Както Ви е известно, българските паралимпийци подадоха жалба в Комисията за защита от дискриминация за размера на премиите, които ще получат от Паралимпийските игри. Комисията миналата седмица или по-миналата вече се произнесе по казуса. Решението е същото, каквото беше и преди четири години. Инструкцията за награждаване на спортисти с парични средства от Министерството на младежта и спорта не представлява дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминацията. Тоест Комисията приема, че критериите въз основа, на които са определени сумите за награди от Министерството, са свързани с наличната конкуренция, броя участници на провежданите световни европейски първенства и с европейската практика в областта на спорта, като се има предвид, че тук става въпрос за различни състезания, които са със своите специфични особености и същите не са в сравнимо сходно положение.
Такова решение има преди четири години след Олимпиадата в Лондон. По същия начин е заведено такова дело, отново спечелено от Министерството. Не му е дадена тогава необходимата гласност, затова след всеки олимпийски цикъл се повтарят едни и същи въпроси и ситуация. Аз мисля, че с това решение вече казусът се изчерпа.
Като факти, които искам да отбележа, че до момента Министерството през последните години е реализирало пик в програмите си и подпомагането на спорта за хора с увреждания, като за първи път вместо да се дават средства само и единствено за подготовка на елитни спортисти, насочихме вниманието си към финансиране на федерации, които нямат правото да участват на Паралимпийските игри, но в замяна на това има много голям социален ефект и работи изключително много за хората с увреждания.
Като цяло програмата за развитие на спорта за хората с увреждания през 2016 г. обедини отделните програми на Министерството, насочени към двигателната активност и практикуване на спорт за хората с увреждания с бюджет от 1 милион и 400 хиляди лева, което е с 200 хиляди лева повече в сравнение с 2015 г. За първи път през 2016-та се подпомагат и други спортни организации, развиващи съответния спорт за хора с увреждания: Българска федерация по баскетбол, Българска федерация по канадска борба, Българска федерация по гребане, Българска федерация по конен спорт, а през 2017 година към изброените спортове за първи път се включи и Българската федерация по тенис. За баскетбола бяха дадени 100 000 лв. за закупуването на колички. Това даде възможност вече да се създаде държавно първенство по този спорт. За тази година средствата бяха по-малко – само за провеждането на състезанията, тъй като вече колички бяха купени. За следващия период – през 2018 г., също обмисляме тези програми да бъдат разширени.
Отделно, ако Ви интересуват сумите, които се дават на самите за федерации – за Паралимпийската асоциация през 2016 г. са одобрени 515 хиляди лева, като те са усвоени от 14 изявени спортисти – 468 хил.и 700 лв., а 230 000 лв. ни е струвало участието в Паралимпийските игри. През 2017 г. бюджетът на Паралимпийската асоциация е 527 хил. лв., като 12 елитни спортисти усвояват 488 хил. лв. от тях. Спортната федерация на глухите за 2016 г. взема 500 000 лв., от тях 439 са пак за лимитиран брой спортисти.
През 2017 г. бюджетът се увеличава на 550 хил. лв., като общо за периода 2013-2017 г. Министерството е представило средства в размер на 3 млн. 111 хил. 940 лв. на Българската паралимпийска асоциация и 2 млн. 849 хил. 539 лв. на Спортната федерация на глухите в България.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Госпожо Ангелова, реплика?
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Да, имам отношение към отговора.
Уважаеми господин Кралев, благодаря за изчерпателния отговор. Много се радвам, че решенията по този казус, който беше нашумял миналата година – с паралимпийците, получи положителен отговор в полза на Министерството на младежта и спорта.
Адмирации към Програмата за развитие за спорта за хората с увреждания, включително и това, което казахте, че през 2016 г. в бюджета има повече финансови средства. Това оправдава и основната цел на тази програма, а именно спортът да стане по-достъпен и по-популярен сред хората с увреждания, тоест програмата се отваря вече към всички федерации, както казахте и Вие, не само към Българската паралимпийска асоциация и Спортната федерация на глухите в България. Благодаря Ви.
Продължавайте по същия начин да стимулирате спорта за хора с увреждания. Благодаря.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Искам извън въпроса, понеже все пак става въпрос за един много деликатен въпрос – за хората с увреждания, искам да споделя с Вас един казус, по който скоро ще имаме тема за дискусии, там ще разчитам на Вашата подкрепа. Само да Ви запозная с едно разминаване, което има между нашето становище на Министерството и Федерацията на хората със слухови увреждания.
Става въпрос за следния казус. През 2013 г., мисля, че в Закона е добавено към спортистите, които трябва да получават пожизнени премии, към списъка на атлетите от медали на олимпийски и параолимпийски игри са добавени и Дефлимпикс. Такива игри те провеждат от 1981 г. Ние изплащаме месечни пожизнени възнаграждения. Има спортисти с по над 5000 лв. месечни възнаграждения.
Желанието на Дефлимпикс – в момента се подават заявления за близо около 50 души, които са носители на медали от световните игри, преди да се провеждат Дефлимпикс. И още 50 души сега те искат да бъдат включени в списъка за пожизнените премии, с което аз категорично не съм съгласен и смятам, че не може да се прави на базата на едно такова писмо за приравняване на две състезания и световни игри, и Дефлимпикс – да се инвестира такъв ресурс. Няма друга държава в света, която да дава пожизнени премии на спортисти от Федерацията на глухите. Ние сме единствените, които го правим. И в момента включването на още 50 души, което ще струва на държавата близо милион и половина, не смятам, че е обосновано. Може би този въпрос ще го отнеса и за помощ към Комисията.
Тук апелирам, без значение партийна принадлежност и дали всеки от Вас по съвест да се отнесе към този въпрос, защото наистина няма как, подаваш ръка в един момент на един спортист и от тук нататък да се злоупотребява с това, защото в случая не става въпрос за коректното тълкуване на Закона, според мен.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Преминаваме към втората по големина група – левицата.
Господин Ченчев, заповядайте за въпрос.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър, уважаеми гости! Преди да си задам въпроса ми идва наум да кажа две неща. Първо, че на нас като комисия вероятно ни предстои да видим каква е ефективността от всички програми, които се правят в областта на спорта. Това като първо.
И второ, само не разбрах дали това ще затрудни финансово Министерството по повод тези пожизнени месечни възнаграждения, дали ще натовари бюджета на министерството финансово, защото можем да изпаднем в хипотезата, ако, да кажем, при провеждането на следващите две такива игри, ако има нови 50 медалиста, тогава какво ще се случи и ще бъде ли способно Министерството да изплаща такива пожизнени премии?
Сега да премина към въпроса, защото не искам да Ви отнемам много от времето. Наближават след седем месеца Зимни олимпийски игри и моля да запознаете Комисията, всички нас, относно това с какви квоти разполагаме до момента, всичко по въпросите на подготовката, разбира се, възможно най-сбито да ни отговорите какъв ресурс предвиждате за там, прогнозните очаквания на българското спортно министерство и, разбира се, контролът, който осъществявате за този процес. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Благодаря и аз.
Да внеса доуточнения за премиите.
Разбира се, че това ще ни вкара в затруднение. Тези средства черпят от средствата на целия български спорт. В новия Закон е предвидено решение на казуса, говорим, че сега имаме проблем със сега действащия закон и мисля, че ако до края на годината се справим със законодателните промени, казусът ще бъде изчистен. Наистина проблемът не е малък, но тук въпросът е, че според нашия екип това не е справедливо – не е справедливо да се дават такива огромни средства. Става въпрос, че исковете са за премии на хора от по 3-4-5000 лв. месечно, пожизнено и то за игри, които въобще не са част от олимпийските. Ако трябва да наддаваме на тях, трябва да дадем и на Олимпийските игри – за пожарникари, на Олимпийските – за полицаи. Думите „олимпизъм“ и „олимпийски игри“ се използва, ясно и категорично казано, само за едни игри. Мисля, че трябва да сме единни в тази в тази позиция.
За въпроса за зимните олимпийски игри. Подготовката върви добре от информацията, с която разполагаме. Мога да Ви кажа в бюджетите на федерациите по кънки, биатлони и ски. Допълнително са отпуснати през тази година по 200 000 лв. за подготовката за игрите, бюджетите на основните зимни федерации са, както следва: биатлон – 1 млн. и 100 хил., ски – 1,5 милиона, кънки – 765 128 лв., шейни – 82 640 лв. За миналата Зимна олимпиада имахме 21 спортисти със спечелени квоти в биатлон, ски и алпийски дисциплини, сноуборд, ски скок, ски бягане и шейни. До момента квотите са 16 – 10 биатлон, от които 5 мъже и 5 жени, 3 ски и алпийски дисциплини, 2 сноуборд и 1 ски бягане. Още квоти очакваме от алпийските ски, ски бягането и шейните и се надяваме, имаме сериозни надежди да имаме представител в шорттрек, в лицето на медалистката от Зимните младежки олимпийски игри Катрин Маноилова. Тоест има съвсем сериозни шансове да минем квотата, която сме имали от предните олимпийски игри, но пак в същия порядък ще бъде участието ни.
С прогнози за медали не искам да се ангажирам в момента.
Имаме според мен сериозни надежди и най-големи шансове в сноуборда, където и двамата ни състезатели при определено състояние на обстоятелствата могат да се наредят сред медалистите – и Сани Жекова, и Радо Янков са в много добра форма. Това са реалностите към момента. За добро представяне всички останали са също в много добра кондиция в биатлона, но ако говорим за медали, мисля, че там е най-реално да очакваме нещо.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин Ченчев, реплика?
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Благодаря, господин Председател. Благодаря на господин Министъра за отговора.
Може би за контрола да ми кажете нещо повече по отношение на подготовката и тези средства, които ще бъдат разходвани, както и, разбира се, по самия начин на протичане на тези подготовки. Имаме ли например в Министерството експерти, които да преценяват, нещо като група за връзка с отделните федерации, които да беседват непрекъснато какво се случва, с оглед на това, разбира се, че малко повече от половин година тези Зимни олимпийски игри, цялата нация ще възлага някакви надежди на тях?
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Има експерти, които са в постоянна връзка, но реалният контрол става като минат на функционални изследвания, Вие го знаете. От миналата година след опита на игрите в Рио, където един или два месеца преди Олимпийските игри установихме, че от 51 класирани спортисти едва 15 бяха минали на функционални изследвания в Дианабад, при положение че са абсолютно безплатни. След това сме въвели практика да има определен брой тестове годишно. Ако състезателите от националните отбори не отидат, респективно следват финансовия санкции за Федерацията, така че всичко е под контрол на този етап. Ще ги следим, разбира се, от есента, където започва и интензивният сезон за квотите. За подготовката на олимпийските игри ще има много по-сериозен контрол.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря и на двамата.
Преди да дам думата на третата политическа сила, колеги, само ще Ви помоля за следното. И двамата, които зададохте въпроса – и господин Ченчев, и госпожа Ангелова, изисквахте от министъра конкретни цифри. Искам да уточним нещо, тъй като нашата Комисия скоро се е сработила, но Правилникът не предвижда това нещо. Ето, зачитам Ви Правилника: „въпросите следва да се отнасят до конкретни политики и не могат да съдържат искания за предоставяне на подробни числови данни“.
Аз разбирам, че министърът е доста подготвен, но не е нужно, господин Министър, конкретно да давате толкова пари за това, толкова пари за онова и така нататък. Тези неща се задават на парламентарен контрол в петък. Това исках да кажа. Знам, че сте много добре подготвен, но не е нужно за Комисията да давате конкретни цифрови данни.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Благодаря.
Просто исках като имам данните, по-хубаво да ги дам. Иначе, ако се затрудня някой път, ще се позова на тази възможност.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Защото в един момент може да изпаднете в неудобна ситуация, просто да не сте запознат с данните.
Тъй като тук всеки от колегите, който пожелае, задава въпрос към Вас, Вие не може да сте абсолютно с всичко наясно.
Господин Йорданов.
ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Гарантирам, че няма да задавам въпроси, свързани с цифрови данни.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Кралев! Въпросът ми е: кога ще представите на нашето внимание Проекта на нов Закон за физическо възпитание и спорт, за който се заговори активно в последно време? И по-скоро, във връзка с приетия наскоро на първо четене Закон за концесиите, където се разглежда най-общо отдаването на концесия – било за услуга, било за строителство, било за ползване на обектите?
Имам питане: обектите от спортната инфраструктура ще бъдат ли регламентирани в този нов закон? Това предложение, за което се говори, че ще направи Законът за физическото възпитание и спорта и ще останат ли онези предимства, които и в момента ги има, да речем, в чл. 50а и 50г – предимства, които касаят с право на ползване да се ползват отделни федерации и спортни клубове, за да не изпаднем в някакви такива социални напрежения, каквито, да речем, евентуално покрай стадион „Българска армия“, където може да се яви фирма за сметопочистване или фирма от Разград, предвидено ли е в този нов законопроект това, тези предимства?
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Благодаря Ви.
Какво ще остане в Закона зависи от Вас, разбира се. Ситуацията в момента е такава: във всеки момент очакваме да приключи оценката за въздействие на Закона, за да може да го внесем наново. Процедурата стартира наново. Миналата година беше минал през всичките процедури, беше внесен и в Комисията, не остана време да се разгледа. Сега стартираме наново процедурата, като в момента тече оценката за въздействие, в момента, в който приключи, веднага го внасяме в Министерския съвет. Предполагам, че там ще мине, тъй като няма никакви промени от варианта, който знаете, ще приключи бързо и се надявам най-късно края на месец юли, началото на август, да го внесем в Комисията тук за разглеждане.
Както казах, промени не са правени, от тук нататък ще го дискутираме с Вас в каква част да мине, какво да се промени, и така нататък. Но при всички случаи това, което сме коментирали за инфраструктурата, си е залегнало, ние ще си отстояваме тази позиция, защото смятаме, че това е ключово в Закона и ще доведе до много бързо и качествено подобрение на състоянието на спортната инфраструктура.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря за отговора.
Господин Кълков, заповядайте.
ЕЛХАН КЪЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Преди известно време обявихте, че ще бъдат осигурени около 130 милиона лева за ремонт, реконструкция на физкултурните салони в училищата.
В тази връзка моят въпрос е: кога и по какъв начин ще бъдат разпределени тези средства?
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Да, благодаря Ви.
В момента този размер на средства ще бъде усвоен до края на мандата ни, за четири годишен период са предвидени, тъй като за тази година бюджетът вече е ясен, усвояването им ще започне от следващата година. В момента разработваме наредба и програма, по която ще се кандидатства, като идеята е общините да бъдат разделени по един основен признак – тези, които са допустими да кандидатстват по Програма за развитие на селските райони, да кандидатстват там за финансиране, а другите, защото имаме много сериозен проблем с градовете, където те нямат ресурс, откъде да разчитат на средства за спортни инфраструктура, там ще бъдат насочени тези 130 милиона, които ще бъдат отпуснати и реализирани през нашето Министерство.
Смятаме, че по двете програми, с този обем, накрая би трябвало да постигнем резултат, в който да няма българско училище без физкултурен салон и да бъдат ремонтирани сериозна част от съществуващите салони. По принцип се предвижда да бъдат изграждани два типа салони по типови проекти. Единият, по-малък, между 500-600 хил. лв., другият малко по-голям – милион, милион и сто, където да има места и за публика и вече специална комисия, която ще направим – между нашето Министерство, между Министерство на образованието и Финансите, ще решава кое населено място и кой проект, за кое училище, от какъв тип да бъдат салоните. Като тези, които са, разбира се, от по-големия вид, могат да бъдат ползвани и за спортни зали извън учебната програма. Ще бъдат предоставени и ще бъдат водени разговори, за да могат да се ползват и от спортистите от съответното населено място.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин Кълков?
Зам.-председателят госпожа Георгиева желае да си пропусне реда.
Така че започваме втория кръг – отново Партия ГЕРБ.
Някакъв въпрос, господин Апостолов?
СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Искам да попитам за един доста актуален въпрос напоследък – за българския шах. Какво се случва с него след като на 22 май излезе решението на Спортния арбитражен съд в Лозана, с което бе потвърдено изключването на нашата Федерация от Европейския шахматен съюз?
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Благодаря Ви.
Казусът е много сложен и изключително неприятен за нас. Факт е, че Федерацията е изключена от Европейския шахматен съюз. Тече процедура по изключването от ФИДЕ и затова реших да поканя ръководителите на двете международни структури. В България бяха господин Макропулос, който е вицепрезидент на ФИДЕ. Той е най-високопоставеният ръководител там, след като Кирсан Илюмжинов правата му бяха замразени, шефът на европейския шахмат Зураб Азмайпарашвили и секретарят на европейския шахматен съюз Сурба Соглу.
Ситуацията, каква е? Категорично решението на КАС нас ни поставя в много неприятна ситуация, защото се установява, че съдът приема, че турнирите, които българската държава е финансирала в Албена и Златни пясъци през 2014 година – те не са част от календара за европейските купи на Европейския шахматен съюз. Председателят на Федерацията по шахмат Силвио Данаилов и секретарят Николай Велчев съвсем съзнателно са заблудили Министерството, че това са турнири със статут на европейски купи, които имаме право да финансираме, защото други международни състезания нямаме право да финансираме, освен европейски, световни първенства, европейски купи, в резултат на което неправомерно са изразходени над един милион лева. Значи ние досега имахме иск, част от тези пари са изразходвани по неправомерен начин, бяха около 380 хил. лв. с 90 хил. лв. лихви става 470. Цялата сума става над милион, която е изискуема.
Отделно в хода на разследването и на разговорите се установи, че през периода 2011-2014 г. над 1 млн. и 70 хил. евро средства, които са били дължими по-различни състезания към Европейския шахматен съюз, са превеждани в офшорна компания, която не е собственост на Европейския шахматен съюз. Ние не знаем на кого още е собственост, тоест 1 милион евро от нашите пари не са отишли и са отклонени. Това е, сами разбирате, огромно престъпление. Такава мащабна кражба и злоупотреба в историята на българския спорт не знам да е имало друга и ми се струва, че хората в шаха не съзнават какви са мащабите на злоупотребите и какво точно се е случило. Аз още в първата си седмица през втория мандат разпоредих пълна проверка на това ръководство – целият мандат, който е бил, години назад да се върнем, за да видим реално какво ще е случило. След като категорично шефовете на Европейския шахматен съюз заявиха, че тази сметка, тая компания офшорна, която носи същото име – офшорен европейски шахматен съюз, само че регистриран като компания в Делауеър, другата е регистрирана в Лозана примерно, в Швейцария. Хората дават на всички договори, може би и на други федерации са дали такива договори, да превеждат парите в словенска банкова сметка, която е на офшорна компания. Може би ще искаме съдействието на главния прокурор, да се разяснят точно нещата, да се отвори тази сметка и да се види какви други средства – от спонсори или от други лица са били превеждани. По същото време Данаилов е бил и шеф на Европейския шахматен съюз и на Българската федерация, като много интересно е, че по време на показанията, които дава по делото в КАС в Лозана той се опитва да се скрие зад решение на Управителния съвет Шахматната асоциация.
Също в понеделник на среща със световните ръководители на шаха бях поканил изявени български публични личности, които са свързали живот си с шаха, между които бяха и двама членове на Управителния съвет – Васил Антонов, който е депутат от БСП и Васил Тончев, който е известен социолог. И двамата категорично заявиха, че Управителният съвет не е упълномощавал, не е давал съгласието си за такива действия от страна на Данаилов. Отделно пък договорът, който е за провеждането на тези турнири между Европейския шахматен съюз и България от страна на Европейския шахматен съюз е подписан от човек, който няма такива правомощия. Когато сме правили през миналата година и по-миналата разследване на Федерацията по шах ние няма как да го знаем това нещо, защото е подписано от изпълнителен директор, примерно на Европейския шахматен съюз, но след срещата с ръководителите им стана ясно, че такива правомощия и пълномощия той няма. Трябва да има изрично решение на Управителния съвет на Европейския шахматен съюз, който да упълномощи изпълнителния директор да сключи такъв договор, иначе единствено такива правомощия има Данаилов тогава като председател на Европейския шах. Така че този договор е и невалиден, явна измама има.
Казусът е много сериозен. Исках тези хора да се срещнат с подбрана част по моя преценка – представители на шахмата, бях поканил Васил Антонов, Васил Тончев, народния представител Руслан Тошев от ГЕРБ, д-р Мишо Илиев, който е бил президент на Българския шахматен съюз, гросмайсторите Кирил Георгиев, Венцислав Инкьов, ръководителят Направление „Шах“ в НСА – Радислав Атанасов, бяха поканени гросмайсторите Антоанета Стефанова, Иван Чепаринов, както и временния президент на Федерацията Иван Генов, който също е народен представител, но последните трима не можаха да присъстват поради служебни ангажименти. Така че имаше интересна дискусия и оттук нататък държавата и Министерството ще търсят тези пари. Разбира се, ще уведомим за фактите Българската прокуратура. Предполагам, че ще има и разследване от друг характер, други институции ще се занимават с този случай. Досега е имало проверки от ARIFA и по искане на Интерпол също има следствени действия, разследване и становище, изразено от Българската прокуратура, така че запознати са горе-долу със ситуацията, предполагам.
Мисля, че трябва шахматната общност трябва да се организира, да си избере ново ръководство, нов конгрес, защото тази Федерация няма как да получи лиценз. Сумите, които се очертават да бъдат дължими към Министерството, са много големи към държавата. Не виждам кой би се нагърбил с плащането им. Това е реалната картинка, разбира се, ако сегашно управителен съвет каже: да, добре един милион евро веднага го възстановяваме, другите суми – един милион които са били за турнирите се възстановяват. То ще е ясно, публично, ще уведомя всички за такова предложение, ако има, ако – не, скоро няма да има ситуация, в която българска такава организация да получи лиценз за шахматна дейност, което е неприятно, защото имаме много добри шахматисти, които да имат нужда да бъдат представлявани, за да могат да участват в международните турнири. Шефът на FIDE предложи вариант, при който да има някаква техническа комисия, одобрена от тях, която да дава правото и да легитимира българските състезатели да участват в международните турнири, от името на България, защото те сега участват под флага на FIDE.
Така че тепърва ще има да си говорим още много по тоя случай.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря, бяхте достатъчно изчерпателен.
Колегите от БСП, втори въпрос?
Госпожо Лечева, заповядайте.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Разбира се, че всички следим с тревога какво се случва в българския шахмат и моят първи въпрос беше насочен именно към казуса български шахмат. Разбира се, най-вече тревогата ни идва от това относно безпроблемното функциониране на сегашната Федерация и условията, в които може да се развива дейността на сегашната Федерация, тъй като има изтекъл лиценз на едната федерация. Проговори се и това, което чуваме, че предстои да бъде създаден нов шахматен съюз и с това, разбира се, беше свързана нашата загриженост и тревога по отношение на Вашия казус.
Но моят въпрос, тъй като Вие бяхте много изчерпателен, ще бъде свързан със следното. Преди седмица прочетохме една статистика, свързана с информация, изнесена от Българския червен кръст, че пет милиона български граждани не могат да плуват. Има създадена програма „Научи се да плуваш“, която е създадена още 2007-ма година, и основна нейна цел беше да компенсира невъзможността на училищната система да предостави възможности за обучение по спорта плуване и плувни умения на българските деца. И тази програма беше създадена, с оглед всяко едно дете, което е навършило 10-годишна възраст, да имам възможност на един месец безплатно обучение по плуване, което държавата ще заплати.
Моят въпрос е: каква е Вашата визия по отношение на тази програма, тъй като виждам, че през годините тя не претърпява своето надграждане, а си остана в същите рамки? Мислите ли, че тя е полезна и трябва да бъде надградена, с оглед здравето и уменията на българските деца?
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Благодаря Ви.
Също много интересен въпрос. Стана вече две години и половина, откакто наблюдавам всички тези програми, насочени към децата. „Научи се да плуваш“ е може би най-старата програма. Тя е от огромно значение. Но начинът, по който се упражняваше контролът, не беше достатъчен. Има много клубове, направихме миналата година много сериозни проверки навсякъде. Защото средствата са малко, трябва да бъдат увеличени в тази Програма. Аз я намирам за изключително стратегически важна за българското население. Но начинът, по който през годините се е менажирала, будеше съмнение и намерихме доказателства, че се злоупотребява.
Част от клубовете, примерно при проверки, като човек, който е местен, от града, в който се провеждат, ги предупреждава и всичко е прекрасно. Когато пратихме комисия от София на внезапни проверки, се оказа, че нито децата са същите, нито часовете се уплътняват.
Част от клубовете, които имаха достъп до програмата, защото освен клубовете по плуване, водна топка, други водни спортове, включително и триатлони и още всякакви, които се занимават, оказа се, че там се къса нишката. Не мога да дам точна цифра, за да не Ви заблуждавам, но според мен една трета от занятията са били фиктивни.
В момента работим много сериозно с оглед на това, че моят екип през по голямата част от първата половина на годината не беше в Министерството и не можахме да изработим по-ефективна система за контрол. Но намеренията ни са да продължим да надграждаме, да развиваме и да има ефективност. Защото, ако има контрол, ще бъде ефективна Програмата. Много е добра Програмата. Всъщност аз мисля, че това е най-старата програма в Министерството. На база на нея всички други, които правим впоследствие, те са надграждани и са се развивали на базата на нея. В началото явно е била успешна. От моите наблюдения, от това, което заварих като министър в първия мандат, пак казвам, имаше неточни неща. При всички случаи ще направим всичко възможно през следващата година при по-строг контрол да има и повече средства.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Госпожа Лечева.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Аз благодаря за това Ваше виждане, най-вече с оглед на това, че голяма част от училищата в България нямат възможност, нито имат плувен басейн, нито наоколо плувни басейни, където да провеждат своите часове. Сигурно може да се намери някаква възможност, освен спортните клупове на спортните федерации, които са свързани с плувните спортове, разбира се, да се намери възможност и самото училище да участва в тази Програма, за да даде максимално ефективна.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Мисля, говорим като колеги, единият от проблемите – там, където федерации се контролират и пряко участват в разпределението на средствата, спомага да има по-добър контрол. Това е единствената програма, която Федерацията по плуване отказва да контролира. Може би там е разковничето и от там идва проблемът. Защото те при всички случаи по-добре познават и децата.
Става въпрос да дадем възможност на деца, които за първи път и нямат възможност да се докоснат до плуването, да влязат в басейна. В повечето случаи те използват едни и същи деца, които вече могат да плуват, а не това е целта и не това е задачата. Там ще настоявам за пореден път Федерацията да си поеме отговорност, да се включи заедно с нас в контрола – ако не за разпределените средства, поне в контрола.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви и на двамата.
Господин Министър, моят въпрос ще е малко по-общ. Скоро ще сме председател на Европейския съюз. Нашето Министерство има ли някаква визия за инициативи за този период, в който ще сме в центъра на Европа?
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Ще Ви кажа, разбира се, че работим по Програмата. Имаме визия за приоритетите ни – за двата сектори „Младеж“ и „Спорт“.
Преди няколко дни имах възможност да се запозная комисаря Наврачич с нашите намерения. Работим по приоритети, които, освен че са важни за България, са актуални и за Европейския съюз.
В областта на спорта има следните теми. Първата е за насърчаване на европейските ценности чрез спорт, тъй като спортът обикновено е свързан с положителни нагласи сред хората от различни нива на обществото и лесно би могло да предаде посланието, че Европейският съюз се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, на демокрацията, на равенството, правовата държава, както и зачитането правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинствата.
Достъпът до спорт е основно право на човека и може да се насърчава солидарността и да подпомага и улеснява активното гражданство. Считаме, че това е нов, иновативен подход, неизследвана област, която ще ни даде възможност да подчертаем другото значение на спорта и добавената стойност всъщност, която има.
Втората ни тема е изключително важна и е може би основната – „Начини за превенция на употребата на допинг от млади хора в професионалния спорт и спорта за всички“. Излишно е да коментирам тук пред Вас какви рискове се крият в това, колко са вредни за общественото здраве и това, че се налага необходимото от превантивни действия. Бихме желали Република България да бъде една от държавите в Европейския съюз, която да е водеща в тази област и да даде своя принос към борбата срещу употребата на допинг, като оставя образователния аспект с превенцията като приоритет.
До момента много се прави като констатация, заклеймяване на това негативно явление, но малко се прави чрез информационни кампании, малко се прави предварително като превенция, за да бъдат редуцирани случаите. Затова планираме по време на българското председателство да бъде специален семинар на темата „Борба с допинга“.
И третата ни тема¬ „Спортът за всички като инструмент за интеграция и мост между традициите и иновациите“. Също по тази тема предвиждаме организирането на конференция, която ще се проведе съвместно със срещата на генералните директори, отговарящи за спорта, като целта ще бъде проследено какво е постигнато и каква е извършената работа в областта на спорта. Мисля, че това беше в началото на юни 2018 г., тоест в последния месец от председателството ще бъде предвидена тази среща на генералните директори. Датата не зависи от нас, определя се от Брюксел, но тогава беше като тема.
В сектор „Младеж“ с други три приоритета, други три фокуса като основните са „Ролята на младите хора в изграждането сигурно, единно и мирно общество“ чрез засилване на европейските ценности, „Ролята на младите хора като движеща за осигуряване на устойчивото развитие, равенството за бъдещето на Европа сила“, „Ролята на младежта в изграждането на гъвкава и благоприятна среда за засилване на демографския подем“. Това са.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
Няма да имам реплика.
От ДПС възможност за втори въпрос? Не.
От Партия „Воля“ възможност за втори въпрос?
Госпожа Георгиева – зам.-председателят.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Кралев! Понеже повдигнахте темата за допинга, искам да попитам Вие като директно отговарящ за Антидопинг центъра били ли сте наясно, че без да е страна по делото същият ще обжалва отказ на Дисциплинарна комисия при Българския олимпийски комитет да накаже лекоатлетката Силвия Дънекова, и това с Ваша санкция ли се е случило? Ако е така, защо допускате българска институция, без да е страна по дело, да настоява за наказание на български спортист, за който има издадено решение от БОК, че, цитирам: „Приема, че не са налице доказани по безспорен начин нарушения на антидопинговите правила по чл. 2, т. 1.“
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Много се извинявам, но във въпроса Ви има няколко неверни твърдения.
Първо, вината на спортистката е доказана с решение на КАС – върховният ни орган в този случай, още август месец в Рио през 2016 г. От там нататък Дисциплинарната комисия към БОК се произнася върху тема, по която няма право да се произнася. Тя има право да определи размера на наказанието, но няма право по същество да определя дали има употреба на допинг, или не, защото това е доказано по категоричен начин.
От там нататък идва заблудата в българското общество, че Дисциплинарната комисия към БОК оправдава. Не оправдава, няма такова нещо – тя няма право да се произнася по казуса. От там идва целият проблем.
По принцип и Българската федерация по лека атлетика, и Антидопинговия център са длъжни да обжалват такова решение, защото е взето неправомерно. Те нямат право да го извършват. Антидопинговият център – да, финансира се от Министерството на младежта и спорта, но е независима организация.
Аз като министър нямам право по никакъв начин да влияя върху неговите действия и решения. Това, че се финансират от нас, не значи, че може да влияе върху взимането на решения.
По принцип този казус беше неправилно интерпретиран от медиите. Разбира се, има си процедура. Аз не съм адвокат на Българската федерация по лека атлетика, нито на Олимпийския комитет, но Вашите въпроси би трябвало да бъдат към БОК защо техен орган, взимайки решение, за което няма право, вкарва цялото ни общество в една празна дискусия за обвинения към хора, които си вършат работата и излиза едва ли не, че не защитават българската позиция, което не е така.
По мой спомен, правото, задължението за обжалване е било още в момента на Игрите 2016 г., където атлетката отказва да се яви на изслушване, отказва да даде обяснение, има взети кръвни проби, има всичко. Има международна експертиза, има становища, които са дадени.
Казусът тук е по-скоро медиен, неправилна комуникация на случая и от страна на Българската федерация по лека атлетика, и от страна на БОК. От там вече води до заблуждаване на хората и влизането в дискусия, която е излишна. Пак казвам, те нямат такива правомощия. КАС е върховният орган, който взима такива решения. В Олимпийските игри, в период на Олимпиади, той произнася се на място, по време на самите игри. Няма как неговите решения да бъдат обжалвани.
Ето, госпожа Лечева също има опит, може да поправи, ако бъркам някъде. За съжаление, това е фактическата ситуация.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Реплика ще вземете ли?
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Не, благодаря Ви.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Предлагам да благодарим на господин Министъра. И двата кръга въпроси изчерпахме.
Преминаваме към точка „Разни“:
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Понеже знам, че госпожа Лечева и господин Ченчев са заявили един въпрос за петък, аз няма да бъда в София, за да присъствам. Само да Ви кажа. Пак може да ме питате и в пленарна зала – за състоянието на Зимния дворец и какво предвиждаме. Не е добро състоянието, разбира се, всички го знаем, но няма опасност по принцип за нито един от хората, които работят там или тренират. Инсталацията се поддържа. Планираме най-късно месец септември да започнем основна реконструкция на Двореца. Какъв ще бъде мащабът? Мога да кажа след месец, когато съм наясно с какви средства ще разполагаме. Категорично още тази есен ще започне. Водили сме предварителни разговори с всички федерации, които го ползват, за да не нарушаваме цикъла им за подготовка на Олимпийските игри. Най-важно е с шорттрека, защото там имаме възможност за класиране. Съгласувани са нещата, така че септември, живот и здраве, можем да започне с реконструкция на Двореца.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Колеги, в точка „Разни“ можете да вземете отношение, както се казва, в името на демокрацията.
Госпожо Лечева, заповядайте.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Уважаеми господин Председател, колеги! Може би всички знаете, че в Закона за младежта има изискване всяка година в Народното събрание да се внася годишен доклад за състоянието на младежта и тук през последните години Министерският съвет си е свършвал работата – внасял е периодично Закон за младежта, минавал е през съответните процедури, но до момента няма нито внесен доклад. Последният доклад за младежта, който е бил в пленарна зала и е обсъждан, е през 2012 г.
Казвам хронограмата на тези изисквания. За 2013 г. и за 2014 г. съответно е внасян такъв доклад за младежта. Моето желание е просто Комисията, като такава и съобразно изискванията на този Закон, може би да сложим малко ред и да приключим онази дейност, която предишните събрания не са си свършили като техен ангажимент.
Не знам каква ще бъде процедурата – дали отново трябва да бъде внесен, обединен. Може би Вашите сътруднички тук да окажат съдействие и да го приключим, за да може след това вече съответно за 2016 г. да бъде внесен отново докладът за младежка, който трябва да бъде обсъден.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Много хубав въпрос, госпожо Лечева. Той е полезен за цялата Комисия. Протоколът нали го записа? Нашите сътруднички веднага ще подготвят нещата и този доклад по най-бързият начин… (Реплики.)
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Това, което видях като информация, внесени са годишните доклади за младежта съответно за 2013 г. и за 2014 г., 2014 г. и 2015 г. от Министерския съвет за обсъждане в Народното събрание. Първият доклад не е разпределян въобще на комисии. Вторият доклад, който е за 2015 г., съответно за състоянието през 2014 г., е внесен и разпределен на комисии. Има си съответните становища от комисиите, но и двата доклада не са стигали до пленарна зала.
Идеята е да си приключим процедурата, Вие ще кажете какъв е редът – да приключим тази процедура, за да си гоним и следващата процедура. (Реплика на изключен микрофон.)
Вие ще кажете, аз просто го повдигам като въпрос. (Реплика на изключен микрофон.) Не е минал в пленарна зала.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Поради обективни и субективни причини. Това е истината. Затова мисля, че има резон във въпроса на зам.-председателя Весела Лечева, така че нека да подготвим тези доклади и както се казва, да ги внесем в парламента. (Реплика на изключен микрофон.) Въпросът е да мине през нас и да влезе в пленарна зала. Двата доклада можем ли да ги обединим? (Реплики на изключен микрофон.)
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Ако може приемането на доклада да бъде свързано с проект на решение. Имам предвид да изготвим някакво общо решение на Комисията. Така или иначе два доклада си отлежават.
РЕПЛИКА: Искате да направим текст на решение, който да се гласува в нашата Комисия.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Да.
РЕПЛИКА: Което да оставим на Министерството какво решение е взела Комисията и да изискаме някаква…
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Решението – да си приключи работата и отговорността на Народното събрание и тези доклади да бъдат разгледани в пленарна зала. Това не се е случило. (Реплики.) Затова казвам, че не е важно сега да ми дадете отговор.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Госпожо Лечева, отговор ще получите след няколко дни – просто да видим каква е процедурата и какво да направим да е най-полезно и за Комисията, и за парламента.
Колеги, други въпроси?
Господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, благодаря.
Ще бъда съвсем кратък. Мисля си, знаете, че София ще бъде Европейска столица на спорта. В тази връзка би трябвало да влезем в контакт, според мен е редно, със съответната ресорна комисия в Столична община, да ги поканим на едно наше заседание, може и в точка „Разни“ и да видим докъде върви подготовката. Защото преди да стана народен представител бях експерт в тази комисия и мога да Ви кажа, че имаше някои неща, които ме притесняваха. Затова искам да знам като Европейска столица на спорта докъде сме докарали нещата. Разбира се, някои от нас са и жители на този град, така че мен този въпрос ме вълнува и ако приемете моето предложение да поканим тази Комисия или поне неин представител, за да изслушаме докъде са стигнали нещата. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин Ченчев, аз съм много доволен от този въпрос. Самият аз също имам интерес да видим нашата столица докъде е стигнала всъщност. Няма никакъв проблем да поканим представители на община София, веднага ще установим контакт с тях, за да ни запознаят всъщност докъде са я докарали със София – Европейска столица на спорта.
Спомням си, имаше такава идея в съвсем друга комисия, на която бях председател, по културата – за Пловдив да поканим на такава среща, само че тогава нещата се разминаха. Вече съм председател на тази Комисия, така че идеята е добра. Можем да я включим в някое следващо заседание. Имайте предвид, че няма да чакаме до безкрай. Сега вече министърът мина по реда си да го изслушаме. Може в следващо заседание да включим като точка, като установим контакт с госпожа Фандъкова и нейния екип, и те тук да ни запознаят като парламентарна Комисия докъде София е стигнала в подготовката си. Така че това ще го включим като точка в следващото заседание.
Аз Ви напомних още на първото заседание, че всеки от Вас може да предлага точки, които да включваме в дневния си ред. Тази точка според мен е добра. Ние наистина трябва да сме наясно докъде сме стигнали с подготовката, защото София не представлява само София, тя представлява цяла България в това отношение. Благодаря.
Други въпроси? Няма.
Само госпожа Халачева – зададохте един въпрос, свързан с правосъдния Закон за младежта и децата. Ето, изпратил съм официално писмо – не само разговори, а официално писмо, с което изисквам този Закон, най-новият му вариант, повтарям – най-новият му вариант, да бъде предоставен на всеки член на Комисията да се запознае с него. Той е Проект още. Но всеки член от Комисията има право да се запознае с Проекта. Не казвам, че този Проект ще остане същият – може да претърпи промени, но Вие зададохте в четвъртък неофициален към мен въпрос и аз в петък вече съм пратил официално писмо. (Реплики.) Вие получихте, но това не е най-новият вариант. Разбра се, че представителят на Министерството на правосъдието, който ни предостави Закона, не е най-новият вариант. Те имат още един. (Реплики.)
РЕПЛИКА: Нов проект няма. Това е, за да бъдем точни. Нали така, госпожо Халачева?
Разликата е само в това, че е минала съгласувателна процедура с всички министерства и общественото обсъждане. В резултат са се получили много становища, с много предложения за изменение, голяма част от тях са сметнати за уместни и са включени в този Проект. Но това е един работен материал в момента с включените предложения, който никой не притежава все още. И Затова председателят поиска от министъра да ни изпратят най-актуализираната – тази поправена част. (Реплики.)
Ние писахме, че ще я поканим на среща, за да бъде ползотворна среща – да имаме тази информация. (Реплики.)
РЕПЛИКА: Абсолютно. Това бяха и моите мотиви, когато Ви се обадих, за да имаме последния проект, върху който са работили и да можем активно да бъдем ангажирани.
Сега аз преди да приключим бих си позволила да направя едно предложение относно работата в последващи заседания на Комисията. То е свързано с агресията. Ето, през последната седмица в медиите излезе публикация за нарушения, за побоища в Център за настаняване от семеен тип в град Карлово. Това повдигна за пореден път едно обществено негодувание и за да не остават тези случаи просто неприятни, неудобни, ми се иска да поканим председателя на Държавната агенция за закрила на детето тук при нас, за да си поговорим за подобни случаи – дали са разглеждани подобни сигнали, как Агенцията процедира, каква е ситуацията в домовете за сираци, в центровете за настаняване на деца от семеен тип? Това е моето предложение.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Да, и да приключим днешното заседание. Последен отговор ще Ви дам.
Непосредствено след тази Комисия аз ще имам среща с госпожа Офелия Кънева, точно председателят на Агенцията за закрила на детето. Идеята е да се направи съвместна кръгла маса между нас като Комисия и тях, като Агенция за закрила на детето – голяма кръгла маса. Този въпрос наистина да го поставим във фокуса не само на Комисията, а и на обществеността, защото едно е тук да се съберем и да поканим госпожа Офелия Кънева, а друго е съвместно с нас да се направи подобна кръгла маса, тоест ние като народни представители и самата Агенция, като най-сериозният орган, който отговаря за тези неща, съответно да се инициира една сериозна обществена ангажираност по този въпрос. Веднага след срещата ще имам точно по този въпрос среща с нея. Както се казва, всички чукаме на отворена врата. Самата тя също има огромна готовност за това нещо. Защото наистина виждате това чудо, което става в момента в българските училища, не е било. Мога да го кажа като професионален училищен психолог дълги години. Преди 15 – 20 години, въпреки много тежките години, които бяха в държавата, такова нещо нямаше в българските училища. Сега в последните няколко години е абсурдна ситуацията – 12-годишно дете вади пистолет на друго. Това просто е абсурдна ситуация! Наистина държавата ще трябва да вземе много сериозни мерки.
Нека да не правя прекалено големи лирически отклонения, но примерно Законът за закрила на детето, Законът за противообществените прояви е безнадеждно остарял. Безнадеждно! Той е правен още по времето на социализма в съвсем друга обстановка, в съвсем друга обществена среда и много сериозни промени трябва да се направят там, много сериозни.
Благодаря Ви.
Закривам заседанието и успешен ден на всички!
(Закрито в 16,32 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Славчо Атанасов
Стенограф:
Антон Лазаров
П Р О Т О К О Л
№ 4
На 21 юни 2017 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Актуални въпроси към Министъра на младежта и спорта, съгласно чл. 29, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разни
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от господин Славчо Атанасов – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Добър ден на всички! Да кажем „Добре дошъл“ на господин министъра в нашата Kомисия!
Имаме кворум, можем да започнем нашето заседание.
Аз предлагам то да протече в две точки:
1. Актуални въпроси към министъра на младежта и спорта, съгласно чл. 29, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разни.
Моля, гласувайте.
За – 17, против и въздържали се няма.
На днешното заседание, както ви казах вече, присъства господин Кралев – министър на младежта и спорта, госпожа Ваня Колева заместник-министър – няма я, не е дошла; госпожа Ванина Колева.
Колеги, тъй като голяма част от колегите са първа година народни представители, ще прочета някои правила, които ще спазваме и на днешния парламентарен контрол, по чл 29 от ПОДНС:
„Ал. 2. Право на два актуални устни въпроса има член на комисията от всяка парламентарна група. Министърът отговаря веднага след задаване на въпроса.“
„Ал. 4. Редът на задаване на въпросите се определя съобразно числеността на парламентарната група по низходящ ред“. Тоест, първо, започваме с най-голямата парламентарна група – ГЕРБ, и вървим нататък.
Задаването на вторите въпроси е по същия ред след изчерпването на първите въпроси.
„Ал. 5. Времето за изложение на въпроса е до две минути, отговорът на министърът е до три минути, реплики и дуплики – до две минути.“
Това Ви го напомням, за да бъдем по-стегнати, по-синтезирани, защото нещо, което може да се каже за две минути, може да се каже и за 15 минути. По-добре да бъдем в рамките на две минути.
Затова се обръщам към парламентарната група на ГЕРБ – първи въпрос към господин министъра, някой ще зададе ли.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Кралев! В Комисията все по-често се повдига въпросът за отношение на държавата към българските спортисти с увреждания. Миналата година след Паралимпийските игри имаше напрежение между Министерството на младежта и спорта и българските паралимпийци.
Каква е ситуацията към момента и полага ли Министерството на младежта и спорта достатъчно грижи за тях? Благодаря ви.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Благодаря за въпроса.
Ще Ви изнеса малко информация, Вие ще прецените дали достатъчно активно подпомагаме хората с увреждания, за да практикуват любимите си спортове.
Първо, ще започна със ситуацията от миналата година. Както Ви е известно, българските паралимпийци подадоха жалба в Комисията за защита от дискриминация за размера на премиите, които ще получат от Паралимпийските игри. Комисията миналата седмица или по-миналата вече се произнесе по казуса. Решението е същото, каквото беше и преди четири години. Инструкцията за награждаване на спортисти с парични средства от Министерството на младежта и спорта не представлява дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминацията. Тоест Комисията приема, че критериите въз основа, на които са определени сумите за награди от Министерството, са свързани с наличната конкуренция, броя участници на провежданите световни европейски първенства и с европейската практика в областта на спорта, като се има предвид, че тук става въпрос за различни състезания, които са със своите специфични особености и същите не са в сравнимо сходно положение.
Такова решение има преди четири години след Олимпиадата в Лондон. По същия начин е заведено такова дело, отново спечелено от Министерството. Не му е дадена тогава необходимата гласност, затова след всеки олимпийски цикъл се повтарят едни и същи въпроси и ситуация. Аз мисля, че с това решение вече казусът се изчерпа.
Като факти, които искам да отбележа, че до момента Министерството през последните години е реализирало пик в програмите си и подпомагането на спорта за хора с увреждания, като за първи път вместо да се дават средства само и единствено за подготовка на елитни спортисти, насочихме вниманието си към финансиране на федерации, които нямат правото да участват на Паралимпийските игри, но в замяна на това има много голям социален ефект и работи изключително много за хората с увреждания.
Като цяло програмата за развитие на спорта за хората с увреждания през 2016 г. обедини отделните програми на Министерството, насочени към двигателната активност и практикуване на спорт за хората с увреждания с бюджет от 1 милион и 400 хиляди лева, което е с 200 хиляди лева повече в сравнение с 2015 г. За първи път през 2016-та се подпомагат и други спортни организации, развиващи съответния спорт за хора с увреждания: Българска федерация по баскетбол, Българска федерация по канадска борба, Българска федерация по гребане, Българска федерация по конен спорт, а през 2017 година към изброените спортове за първи път се включи и Българската федерация по тенис. За баскетбола бяха дадени 100 000 лв. за закупуването на колички. Това даде възможност вече да се създаде държавно първенство по този спорт. За тази година средствата бяха по-малко – само за провеждането на състезанията, тъй като вече колички бяха купени. За следващия период – през 2018 г., също обмисляме тези програми да бъдат разширени.
Отделно, ако Ви интересуват сумите, които се дават на самите за федерации – за Паралимпийската асоциация през 2016 г. са одобрени 515 хиляди лева, като те са усвоени от 14 изявени спортисти – 468 хил.и 700 лв., а 230 000 лв. ни е струвало участието в Паралимпийските игри. През 2017 г. бюджетът на Паралимпийската асоциация е 527 хил. лв., като 12 елитни спортисти усвояват 488 хил. лв. от тях. Спортната федерация на глухите за 2016 г. взема 500 000 лв., от тях 439 са пак за лимитиран брой спортисти.
През 2017 г. бюджетът се увеличава на 550 хил. лв., като общо за периода 2013-2017 г. Министерството е представило средства в размер на 3 млн. 111 хил. 940 лв. на Българската паралимпийска асоциация и 2 млн. 849 хил. 539 лв. на Спортната федерация на глухите в България.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Госпожо Ангелова, реплика?
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Да, имам отношение към отговора.
Уважаеми господин Кралев, благодаря за изчерпателния отговор. Много се радвам, че решенията по този казус, който беше нашумял миналата година – с паралимпийците, получи положителен отговор в полза на Министерството на младежта и спорта.
Адмирации към Програмата за развитие за спорта за хората с увреждания, включително и това, което казахте, че през 2016 г. в бюджета има повече финансови средства. Това оправдава и основната цел на тази програма, а именно спортът да стане по-достъпен и по-популярен сред хората с увреждания, тоест програмата се отваря вече към всички федерации, както казахте и Вие, не само към Българската паралимпийска асоциация и Спортната федерация на глухите в България. Благодаря Ви.
Продължавайте по същия начин да стимулирате спорта за хора с увреждания. Благодаря.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Искам извън въпроса, понеже все пак става въпрос за един много деликатен въпрос – за хората с увреждания, искам да споделя с Вас един казус, по който скоро ще имаме тема за дискусии, там ще разчитам на Вашата подкрепа. Само да Ви запозная с едно разминаване, което има между нашето становище на Министерството и Федерацията на хората със слухови увреждания.
Става въпрос за следния казус. През 2013 г., мисля, че в Закона е добавено към спортистите, които трябва да получават пожизнени премии, към списъка на атлетите от медали на олимпийски и параолимпийски игри са добавени и Дефлимпикс. Такива игри те провеждат от 1981 г. Ние изплащаме месечни пожизнени възнаграждения. Има спортисти с по над 5000 лв. месечни възнаграждения.
Желанието на Дефлимпикс – в момента се подават заявления за близо около 50 души, които са носители на медали от световните игри, преди да се провеждат Дефлимпикс. И още 50 души сега те искат да бъдат включени в списъка за пожизнените премии, с което аз категорично не съм съгласен и смятам, че не може да се прави на базата на едно такова писмо за приравняване на две състезания и световни игри, и Дефлимпикс – да се инвестира такъв ресурс. Няма друга държава в света, която да дава пожизнени премии на спортисти от Федерацията на глухите. Ние сме единствените, които го правим. И в момента включването на още 50 души, което ще струва на държавата близо милион и половина, не смятам, че е обосновано. Може би този въпрос ще го отнеса и за помощ към Комисията.
Тук апелирам, без значение партийна принадлежност и дали всеки от Вас по съвест да се отнесе към този въпрос, защото наистина няма как, подаваш ръка в един момент на един спортист и от тук нататък да се злоупотребява с това, защото в случая не става въпрос за коректното тълкуване на Закона, според мен.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Преминаваме към втората по големина група – левицата.
Господин Ченчев, заповядайте за въпрос.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър, уважаеми гости! Преди да си задам въпроса ми идва наум да кажа две неща. Първо, че на нас като комисия вероятно ни предстои да видим каква е ефективността от всички програми, които се правят в областта на спорта. Това като първо.
И второ, само не разбрах дали това ще затрудни финансово Министерството по повод тези пожизнени месечни възнаграждения, дали ще натовари бюджета на министерството финансово, защото можем да изпаднем в хипотезата, ако, да кажем, при провеждането на следващите две такива игри, ако има нови 50 медалиста, тогава какво ще се случи и ще бъде ли способно Министерството да изплаща такива пожизнени премии?
Сега да премина към въпроса, защото не искам да Ви отнемам много от времето. Наближават след седем месеца Зимни олимпийски игри и моля да запознаете Комисията, всички нас, относно това с какви квоти разполагаме до момента, всичко по въпросите на подготовката, разбира се, възможно най-сбито да ни отговорите какъв ресурс предвиждате за там, прогнозните очаквания на българското спортно министерство и, разбира се, контролът, който осъществявате за този процес. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Благодаря и аз.
Да внеса доуточнения за премиите.
Разбира се, че това ще ни вкара в затруднение. Тези средства черпят от средствата на целия български спорт. В новия Закон е предвидено решение на казуса, говорим, че сега имаме проблем със сега действащия закон и мисля, че ако до края на годината се справим със законодателните промени, казусът ще бъде изчистен. Наистина проблемът не е малък, но тук въпросът е, че според нашия екип това не е справедливо – не е справедливо да се дават такива огромни средства. Става въпрос, че исковете са за премии на хора от по 3-4-5000 лв. месечно, пожизнено и то за игри, които въобще не са част от олимпийските. Ако трябва да наддаваме на тях, трябва да дадем и на Олимпийските игри – за пожарникари, на Олимпийските – за полицаи. Думите „олимпизъм“ и „олимпийски игри“ се използва, ясно и категорично казано, само за едни игри. Мисля, че трябва да сме единни в тази в тази позиция.
За въпроса за зимните олимпийски игри. Подготовката върви добре от информацията, с която разполагаме. Мога да Ви кажа в бюджетите на федерациите по кънки, биатлони и ски. Допълнително са отпуснати през тази година по 200 000 лв. за подготовката за игрите, бюджетите на основните зимни федерации са, както следва: биатлон – 1 млн. и 100 хил., ски – 1,5 милиона, кънки – 765 128 лв., шейни – 82 640 лв. За миналата Зимна олимпиада имахме 21 спортисти със спечелени квоти в биатлон, ски и алпийски дисциплини, сноуборд, ски скок, ски бягане и шейни. До момента квотите са 16 – 10 биатлон, от които 5 мъже и 5 жени, 3 ски и алпийски дисциплини, 2 сноуборд и 1 ски бягане. Още квоти очакваме от алпийските ски, ски бягането и шейните и се надяваме, имаме сериозни надежди да имаме представител в шорттрек, в лицето на медалистката от Зимните младежки олимпийски игри Катрин Маноилова. Тоест има съвсем сериозни шансове да минем квотата, която сме имали от предните олимпийски игри, но пак в същия порядък ще бъде участието ни.
С прогнози за медали не искам да се ангажирам в момента.
Имаме според мен сериозни надежди и най-големи шансове в сноуборда, където и двамата ни състезатели при определено състояние на обстоятелствата могат да се наредят сред медалистите – и Сани Жекова, и Радо Янков са в много добра форма. Това са реалностите към момента. За добро представяне всички останали са също в много добра кондиция в биатлона, но ако говорим за медали, мисля, че там е най-реално да очакваме нещо.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин Ченчев, реплика?
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Благодаря, господин Председател. Благодаря на господин Министъра за отговора.
Може би за контрола да ми кажете нещо повече по отношение на подготовката и тези средства, които ще бъдат разходвани, както и, разбира се, по самия начин на протичане на тези подготовки. Имаме ли например в Министерството експерти, които да преценяват, нещо като група за връзка с отделните федерации, които да беседват непрекъснато какво се случва, с оглед на това, разбира се, че малко повече от половин година тези Зимни олимпийски игри, цялата нация ще възлага някакви надежди на тях?
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Има експерти, които са в постоянна връзка, но реалният контрол става като минат на функционални изследвания, Вие го знаете. От миналата година след опита на игрите в Рио, където един или два месеца преди Олимпийските игри установихме, че от 51 класирани спортисти едва 15 бяха минали на функционални изследвания в Дианабад, при положение че са абсолютно безплатни. След това сме въвели практика да има определен брой тестове годишно. Ако състезателите от националните отбори не отидат, респективно следват финансовия санкции за Федерацията, така че всичко е под контрол на този етап. Ще ги следим, разбира се, от есента, където започва и интензивният сезон за квотите. За подготовката на олимпийските игри ще има много по-сериозен контрол.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря и на двамата.
Преди да дам думата на третата политическа сила, колеги, само ще Ви помоля за следното. И двамата, които зададохте въпроса – и господин Ченчев, и госпожа Ангелова, изисквахте от министъра конкретни цифри. Искам да уточним нещо, тъй като нашата Комисия скоро се е сработила, но Правилникът не предвижда това нещо. Ето, зачитам Ви Правилника: „въпросите следва да се отнасят до конкретни политики и не могат да съдържат искания за предоставяне на подробни числови данни“.
Аз разбирам, че министърът е доста подготвен, но не е нужно, господин Министър, конкретно да давате толкова пари за това, толкова пари за онова и така нататък. Тези неща се задават на парламентарен контрол в петък. Това исках да кажа. Знам, че сте много добре подготвен, но не е нужно за Комисията да давате конкретни цифрови данни.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Благодаря.
Просто исках като имам данните, по-хубаво да ги дам. Иначе, ако се затрудня някой път, ще се позова на тази възможност.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Защото в един момент може да изпаднете в неудобна ситуация, просто да не сте запознат с данните.
Тъй като тук всеки от колегите, който пожелае, задава въпрос към Вас, Вие не може да сте абсолютно с всичко наясно.
Господин Йорданов.
ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Гарантирам, че няма да задавам въпроси, свързани с цифрови данни.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Кралев! Въпросът ми е: кога ще представите на нашето внимание Проекта на нов Закон за физическо възпитание и спорт, за който се заговори активно в последно време? И по-скоро, във връзка с приетия наскоро на първо четене Закон за концесиите, където се разглежда най-общо отдаването на концесия – било за услуга, било за строителство, било за ползване на обектите?
Имам питане: обектите от спортната инфраструктура ще бъдат ли регламентирани в този нов закон? Това предложение, за което се говори, че ще направи Законът за физическото възпитание и спорта и ще останат ли онези предимства, които и в момента ги има, да речем, в чл. 50а и 50г – предимства, които касаят с право на ползване да се ползват отделни федерации и спортни клубове, за да не изпаднем в някакви такива социални напрежения, каквито, да речем, евентуално покрай стадион „Българска армия“, където може да се яви фирма за сметопочистване или фирма от Разград, предвидено ли е в този нов законопроект това, тези предимства?
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Благодаря Ви.
Какво ще остане в Закона зависи от Вас, разбира се. Ситуацията в момента е такава: във всеки момент очакваме да приключи оценката за въздействие на Закона, за да може да го внесем наново. Процедурата стартира наново. Миналата година беше минал през всичките процедури, беше внесен и в Комисията, не остана време да се разгледа. Сега стартираме наново процедурата, като в момента тече оценката за въздействие, в момента, в който приключи, веднага го внасяме в Министерския съвет. Предполагам, че там ще мине, тъй като няма никакви промени от варианта, който знаете, ще приключи бързо и се надявам най-късно края на месец юли, началото на август, да го внесем в Комисията тук за разглеждане.
Както казах, промени не са правени, от тук нататък ще го дискутираме с Вас в каква част да мине, какво да се промени, и така нататък. Но при всички случаи това, което сме коментирали за инфраструктурата, си е залегнало, ние ще си отстояваме тази позиция, защото смятаме, че това е ключово в Закона и ще доведе до много бързо и качествено подобрение на състоянието на спортната инфраструктура.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря за отговора.
Господин Кълков, заповядайте.
ЕЛХАН КЪЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Преди известно време обявихте, че ще бъдат осигурени около 130 милиона лева за ремонт, реконструкция на физкултурните салони в училищата.
В тази връзка моят въпрос е: кога и по какъв начин ще бъдат разпределени тези средства?
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Да, благодаря Ви.
В момента този размер на средства ще бъде усвоен до края на мандата ни, за четири годишен период са предвидени, тъй като за тази година бюджетът вече е ясен, усвояването им ще започне от следващата година. В момента разработваме наредба и програма, по която ще се кандидатства, като идеята е общините да бъдат разделени по един основен признак – тези, които са допустими да кандидатстват по Програма за развитие на селските райони, да кандидатстват там за финансиране, а другите, защото имаме много сериозен проблем с градовете, където те нямат ресурс, откъде да разчитат на средства за спортни инфраструктура, там ще бъдат насочени тези 130 милиона, които ще бъдат отпуснати и реализирани през нашето Министерство.
Смятаме, че по двете програми, с този обем, накрая би трябвало да постигнем резултат, в който да няма българско училище без физкултурен салон и да бъдат ремонтирани сериозна част от съществуващите салони. По принцип се предвижда да бъдат изграждани два типа салони по типови проекти. Единият, по-малък, между 500-600 хил. лв., другият малко по-голям – милион, милион и сто, където да има места и за публика и вече специална комисия, която ще направим – между нашето Министерство, между Министерство на образованието и Финансите, ще решава кое населено място и кой проект, за кое училище, от какъв тип да бъдат салоните. Като тези, които са, разбира се, от по-големия вид, могат да бъдат ползвани и за спортни зали извън учебната програма. Ще бъдат предоставени и ще бъдат водени разговори, за да могат да се ползват и от спортистите от съответното населено място.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин Кълков?
Зам.-председателят госпожа Георгиева желае да си пропусне реда.
Така че започваме втория кръг – отново Партия ГЕРБ.
Някакъв въпрос, господин Апостолов?
СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Искам да попитам за един доста актуален въпрос напоследък – за българския шах. Какво се случва с него след като на 22 май излезе решението на Спортния арбитражен съд в Лозана, с което бе потвърдено изключването на нашата Федерация от Европейския шахматен съюз?
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Благодаря Ви.
Казусът е много сложен и изключително неприятен за нас. Факт е, че Федерацията е изключена от Европейския шахматен съюз. Тече процедура по изключването от ФИДЕ и затова реших да поканя ръководителите на двете международни структури. В България бяха господин Макропулос, който е вицепрезидент на ФИДЕ. Той е най-високопоставеният ръководител там, след като Кирсан Илюмжинов правата му бяха замразени, шефът на европейския шахмат Зураб Азмайпарашвили и секретарят на европейския шахматен съюз Сурба Соглу.
Ситуацията, каква е? Категорично решението на КАС нас ни поставя в много неприятна ситуация, защото се установява, че съдът приема, че турнирите, които българската държава е финансирала в Албена и Златни пясъци през 2014 година – те не са част от календара за европейските купи на Европейския шахматен съюз. Председателят на Федерацията по шахмат Силвио Данаилов и секретарят Николай Велчев съвсем съзнателно са заблудили Министерството, че това са турнири със статут на европейски купи, които имаме право да финансираме, защото други международни състезания нямаме право да финансираме, освен европейски, световни първенства, европейски купи, в резултат на което неправомерно са изразходени над един милион лева. Значи ние досега имахме иск, част от тези пари са изразходвани по неправомерен начин, бяха около 380 хил. лв. с 90 хил. лв. лихви става 470. Цялата сума става над милион, която е изискуема.
Отделно в хода на разследването и на разговорите се установи, че през периода 2011-2014 г. над 1 млн. и 70 хил. евро средства, които са били дължими по-различни състезания към Европейския шахматен съюз, са превеждани в офшорна компания, която не е собственост на Европейския шахматен съюз. Ние не знаем на кого още е собственост, тоест 1 милион евро от нашите пари не са отишли и са отклонени. Това е, сами разбирате, огромно престъпление. Такава мащабна кражба и злоупотреба в историята на българския спорт не знам да е имало друга и ми се струва, че хората в шаха не съзнават какви са мащабите на злоупотребите и какво точно се е случило. Аз още в първата си седмица през втория мандат разпоредих пълна проверка на това ръководство – целият мандат, който е бил, години назад да се върнем, за да видим реално какво ще е случило. След като категорично шефовете на Европейския шахматен съюз заявиха, че тази сметка, тая компания офшорна, която носи същото име – офшорен европейски шахматен съюз, само че регистриран като компания в Делауеър, другата е регистрирана в Лозана примерно, в Швейцария. Хората дават на всички договори, може би и на други федерации са дали такива договори, да превеждат парите в словенска банкова сметка, която е на офшорна компания. Може би ще искаме съдействието на главния прокурор, да се разяснят точно нещата, да се отвори тази сметка и да се види какви други средства – от спонсори или от други лица са били превеждани. По същото време Данаилов е бил и шеф на Европейския шахматен съюз и на Българската федерация, като много интересно е, че по време на показанията, които дава по делото в КАС в Лозана той се опитва да се скрие зад решение на Управителния съвет Шахматната асоциация.
Също в понеделник на среща със световните ръководители на шаха бях поканил изявени български публични личности, които са свързали живот си с шаха, между които бяха и двама членове на Управителния съвет – Васил Антонов, който е депутат от БСП и Васил Тончев, който е известен социолог. И двамата категорично заявиха, че Управителният съвет не е упълномощавал, не е давал съгласието си за такива действия от страна на Данаилов. Отделно пък договорът, който е за провеждането на тези турнири между Европейския шахматен съюз и България от страна на Европейския шахматен съюз е подписан от човек, който няма такива правомощия. Когато сме правили през миналата година и по-миналата разследване на Федерацията по шах ние няма как да го знаем това нещо, защото е подписано от изпълнителен директор, примерно на Европейския шахматен съюз, но след срещата с ръководителите им стана ясно, че такива правомощия и пълномощия той няма. Трябва да има изрично решение на Управителния съвет на Европейския шахматен съюз, който да упълномощи изпълнителния директор да сключи такъв договор, иначе единствено такива правомощия има Данаилов тогава като председател на Европейския шах. Така че този договор е и невалиден, явна измама има.
Казусът е много сериозен. Исках тези хора да се срещнат с подбрана част по моя преценка – представители на шахмата, бях поканил Васил Антонов, Васил Тончев, народния представител Руслан Тошев от ГЕРБ, д-р Мишо Илиев, който е бил президент на Българския шахматен съюз, гросмайсторите Кирил Георгиев, Венцислав Инкьов, ръководителят Направление „Шах“ в НСА – Радислав Атанасов, бяха поканени гросмайсторите Антоанета Стефанова, Иван Чепаринов, както и временния президент на Федерацията Иван Генов, който също е народен представител, но последните трима не можаха да присъстват поради служебни ангажименти. Така че имаше интересна дискусия и оттук нататък държавата и Министерството ще търсят тези пари. Разбира се, ще уведомим за фактите Българската прокуратура. Предполагам, че ще има и разследване от друг характер, други институции ще се занимават с този случай. Досега е имало проверки от ARIFA и по искане на Интерпол също има следствени действия, разследване и становище, изразено от Българската прокуратура, така че запознати са горе-долу със ситуацията, предполагам.
Мисля, че трябва шахматната общност трябва да се организира, да си избере ново ръководство, нов конгрес, защото тази Федерация няма как да получи лиценз. Сумите, които се очертават да бъдат дължими към Министерството, са много големи към държавата. Не виждам кой би се нагърбил с плащането им. Това е реалната картинка, разбира се, ако сегашно управителен съвет каже: да, добре един милион евро веднага го възстановяваме, другите суми – един милион които са били за турнирите се възстановяват. То ще е ясно, публично, ще уведомя всички за такова предложение, ако има, ако – не, скоро няма да има ситуация, в която българска такава организация да получи лиценз за шахматна дейност, което е неприятно, защото имаме много добри шахматисти, които да имат нужда да бъдат представлявани, за да могат да участват в международните турнири. Шефът на FIDE предложи вариант, при който да има някаква техническа комисия, одобрена от тях, която да дава правото и да легитимира българските състезатели да участват в международните турнири, от името на България, защото те сега участват под флага на FIDE.
Така че тепърва ще има да си говорим още много по тоя случай.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря, бяхте достатъчно изчерпателен.
Колегите от БСП, втори въпрос?
Госпожо Лечева, заповядайте.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Разбира се, че всички следим с тревога какво се случва в българския шахмат и моят първи въпрос беше насочен именно към казуса български шахмат. Разбира се, най-вече тревогата ни идва от това относно безпроблемното функциониране на сегашната Федерация и условията, в които може да се развива дейността на сегашната Федерация, тъй като има изтекъл лиценз на едната федерация. Проговори се и това, което чуваме, че предстои да бъде създаден нов шахматен съюз и с това, разбира се, беше свързана нашата загриженост и тревога по отношение на Вашия казус.
Но моят въпрос, тъй като Вие бяхте много изчерпателен, ще бъде свързан със следното. Преди седмица прочетохме една статистика, свързана с информация, изнесена от Българския червен кръст, че пет милиона български граждани не могат да плуват. Има създадена програма „Научи се да плуваш“, която е създадена още 2007-ма година, и основна нейна цел беше да компенсира невъзможността на училищната система да предостави възможности за обучение по спорта плуване и плувни умения на българските деца. И тази програма беше създадена, с оглед всяко едно дете, което е навършило 10-годишна възраст, да имам възможност на един месец безплатно обучение по плуване, което държавата ще заплати.
Моят въпрос е: каква е Вашата визия по отношение на тази програма, тъй като виждам, че през годините тя не претърпява своето надграждане, а си остана в същите рамки? Мислите ли, че тя е полезна и трябва да бъде надградена, с оглед здравето и уменията на българските деца?
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Благодаря Ви.
Също много интересен въпрос. Стана вече две години и половина, откакто наблюдавам всички тези програми, насочени към децата. „Научи се да плуваш“ е може би най-старата програма. Тя е от огромно значение. Но начинът, по който се упражняваше контролът, не беше достатъчен. Има много клубове, направихме миналата година много сериозни проверки навсякъде. Защото средствата са малко, трябва да бъдат увеличени в тази Програма. Аз я намирам за изключително стратегически важна за българското население. Но начинът, по който през годините се е менажирала, будеше съмнение и намерихме доказателства, че се злоупотребява.
Част от клубовете, примерно при проверки, като човек, който е местен, от града, в който се провеждат, ги предупреждава и всичко е прекрасно. Когато пратихме комисия от София на внезапни проверки, се оказа, че нито децата са същите, нито часовете се уплътняват.
Част от клубовете, които имаха достъп до програмата, защото освен клубовете по плуване, водна топка, други водни спортове, включително и триатлони и още всякакви, които се занимават, оказа се, че там се къса нишката. Не мога да дам точна цифра, за да не Ви заблуждавам, но според мен една трета от занятията са били фиктивни.
В момента работим много сериозно с оглед на това, че моят екип през по голямата част от първата половина на годината не беше в Министерството и не можахме да изработим по-ефективна система за контрол. Но намеренията ни са да продължим да надграждаме, да развиваме и да има ефективност. Защото, ако има контрол, ще бъде ефективна Програмата. Много е добра Програмата. Всъщност аз мисля, че това е най-старата програма в Министерството. На база на нея всички други, които правим впоследствие, те са надграждани и са се развивали на базата на нея. В началото явно е била успешна. От моите наблюдения, от това, което заварих като министър в първия мандат, пак казвам, имаше неточни неща. При всички случаи ще направим всичко възможно през следващата година при по-строг контрол да има и повече средства.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Госпожа Лечева.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Аз благодаря за това Ваше виждане, най-вече с оглед на това, че голяма част от училищата в България нямат възможност, нито имат плувен басейн, нито наоколо плувни басейни, където да провеждат своите часове. Сигурно може да се намери някаква възможност, освен спортните клупове на спортните федерации, които са свързани с плувните спортове, разбира се, да се намери възможност и самото училище да участва в тази Програма, за да даде максимално ефективна.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Мисля, говорим като колеги, единият от проблемите – там, където федерации се контролират и пряко участват в разпределението на средствата, спомага да има по-добър контрол. Това е единствената програма, която Федерацията по плуване отказва да контролира. Може би там е разковничето и от там идва проблемът. Защото те при всички случаи по-добре познават и децата.
Става въпрос да дадем възможност на деца, които за първи път и нямат възможност да се докоснат до плуването, да влязат в басейна. В повечето случаи те използват едни и същи деца, които вече могат да плуват, а не това е целта и не това е задачата. Там ще настоявам за пореден път Федерацията да си поеме отговорност, да се включи заедно с нас в контрола – ако не за разпределените средства, поне в контрола.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви и на двамата.
Господин Министър, моят въпрос ще е малко по-общ. Скоро ще сме председател на Европейския съюз. Нашето Министерство има ли някаква визия за инициативи за този период, в който ще сме в центъра на Европа?
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Ще Ви кажа, разбира се, че работим по Програмата. Имаме визия за приоритетите ни – за двата сектори „Младеж“ и „Спорт“.
Преди няколко дни имах възможност да се запозная комисаря Наврачич с нашите намерения. Работим по приоритети, които, освен че са важни за България, са актуални и за Европейския съюз.
В областта на спорта има следните теми. Първата е за насърчаване на европейските ценности чрез спорт, тъй като спортът обикновено е свързан с положителни нагласи сред хората от различни нива на обществото и лесно би могло да предаде посланието, че Европейският съюз се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, на демокрацията, на равенството, правовата държава, както и зачитането правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинствата.
Достъпът до спорт е основно право на човека и може да се насърчава солидарността и да подпомага и улеснява активното гражданство. Считаме, че това е нов, иновативен подход, неизследвана област, която ще ни даде възможност да подчертаем другото значение на спорта и добавената стойност всъщност, която има.
Втората ни тема е изключително важна и е може би основната – „Начини за превенция на употребата на допинг от млади хора в професионалния спорт и спорта за всички“. Излишно е да коментирам тук пред Вас какви рискове се крият в това, колко са вредни за общественото здраве и това, че се налага необходимото от превантивни действия. Бихме желали Република България да бъде една от държавите в Европейския съюз, която да е водеща в тази област и да даде своя принос към борбата срещу употребата на допинг, като оставя образователния аспект с превенцията като приоритет.
До момента много се прави като констатация, заклеймяване на това негативно явление, но малко се прави чрез информационни кампании, малко се прави предварително като превенция, за да бъдат редуцирани случаите. Затова планираме по време на българското председателство да бъде специален семинар на темата „Борба с допинга“.
И третата ни тема¬ „Спортът за всички като инструмент за интеграция и мост между традициите и иновациите“. Също по тази тема предвиждаме организирането на конференция, която ще се проведе съвместно със срещата на генералните директори, отговарящи за спорта, като целта ще бъде проследено какво е постигнато и каква е извършената работа в областта на спорта. Мисля, че това беше в началото на юни 2018 г., тоест в последния месец от председателството ще бъде предвидена тази среща на генералните директори. Датата не зависи от нас, определя се от Брюксел, но тогава беше като тема.
В сектор „Младеж“ с други три приоритета, други три фокуса като основните са „Ролята на младите хора в изграждането сигурно, единно и мирно общество“ чрез засилване на европейските ценности, „Ролята на младите хора като движеща за осигуряване на устойчивото развитие, равенството за бъдещето на Европа сила“, „Ролята на младежта в изграждането на гъвкава и благоприятна среда за засилване на демографския подем“. Това са.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
Няма да имам реплика.
От ДПС възможност за втори въпрос? Не.
От Партия „Воля“ възможност за втори въпрос?
Госпожа Георгиева – зам.-председателят.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Кралев! Понеже повдигнахте темата за допинга, искам да попитам Вие като директно отговарящ за Антидопинг центъра били ли сте наясно, че без да е страна по делото същият ще обжалва отказ на Дисциплинарна комисия при Българския олимпийски комитет да накаже лекоатлетката Силвия Дънекова, и това с Ваша санкция ли се е случило? Ако е така, защо допускате българска институция, без да е страна по дело, да настоява за наказание на български спортист, за който има издадено решение от БОК, че, цитирам: „Приема, че не са налице доказани по безспорен начин нарушения на антидопинговите правила по чл. 2, т. 1.“
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Много се извинявам, но във въпроса Ви има няколко неверни твърдения.
Първо, вината на спортистката е доказана с решение на КАС – върховният ни орган в този случай, още август месец в Рио през 2016 г. От там нататък Дисциплинарната комисия към БОК се произнася върху тема, по която няма право да се произнася. Тя има право да определи размера на наказанието, но няма право по същество да определя дали има употреба на допинг, или не, защото това е доказано по категоричен начин.
От там нататък идва заблудата в българското общество, че Дисциплинарната комисия към БОК оправдава. Не оправдава, няма такова нещо – тя няма право да се произнася по казуса. От там идва целият проблем.
По принцип и Българската федерация по лека атлетика, и Антидопинговия център са длъжни да обжалват такова решение, защото е взето неправомерно. Те нямат право да го извършват. Антидопинговият център – да, финансира се от Министерството на младежта и спорта, но е независима организация.
Аз като министър нямам право по никакъв начин да влияя върху неговите действия и решения. Това, че се финансират от нас, не значи, че може да влияе върху взимането на решения.
По принцип този казус беше неправилно интерпретиран от медиите. Разбира се, има си процедура. Аз не съм адвокат на Българската федерация по лека атлетика, нито на Олимпийския комитет, но Вашите въпроси би трябвало да бъдат към БОК защо техен орган, взимайки решение, за което няма право, вкарва цялото ни общество в една празна дискусия за обвинения към хора, които си вършат работата и излиза едва ли не, че не защитават българската позиция, което не е така.
По мой спомен, правото, задължението за обжалване е било още в момента на Игрите 2016 г., където атлетката отказва да се яви на изслушване, отказва да даде обяснение, има взети кръвни проби, има всичко. Има международна експертиза, има становища, които са дадени.
Казусът тук е по-скоро медиен, неправилна комуникация на случая и от страна на Българската федерация по лека атлетика, и от страна на БОК. От там вече води до заблуждаване на хората и влизането в дискусия, която е излишна. Пак казвам, те нямат такива правомощия. КАС е върховният орган, който взима такива решения. В Олимпийските игри, в период на Олимпиади, той произнася се на място, по време на самите игри. Няма как неговите решения да бъдат обжалвани.
Ето, госпожа Лечева също има опит, може да поправи, ако бъркам някъде. За съжаление, това е фактическата ситуация.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Реплика ще вземете ли?
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Не, благодаря Ви.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Предлагам да благодарим на господин Министъра. И двата кръга въпроси изчерпахме.
Преминаваме към точка „Разни“:
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Понеже знам, че госпожа Лечева и господин Ченчев са заявили един въпрос за петък, аз няма да бъда в София, за да присъствам. Само да Ви кажа. Пак може да ме питате и в пленарна зала – за състоянието на Зимния дворец и какво предвиждаме. Не е добро състоянието, разбира се, всички го знаем, но няма опасност по принцип за нито един от хората, които работят там или тренират. Инсталацията се поддържа. Планираме най-късно месец септември да започнем основна реконструкция на Двореца. Какъв ще бъде мащабът? Мога да кажа след месец, когато съм наясно с какви средства ще разполагаме. Категорично още тази есен ще започне. Водили сме предварителни разговори с всички федерации, които го ползват, за да не нарушаваме цикъла им за подготовка на Олимпийските игри. Най-важно е с шорттрека, защото там имаме възможност за класиране. Съгласувани са нещата, така че септември, живот и здраве, можем да започне с реконструкция на Двореца.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Колеги, в точка „Разни“ можете да вземете отношение, както се казва, в името на демокрацията.
Госпожо Лечева, заповядайте.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Уважаеми господин Председател, колеги! Може би всички знаете, че в Закона за младежта има изискване всяка година в Народното събрание да се внася годишен доклад за състоянието на младежта и тук през последните години Министерският съвет си е свършвал работата – внасял е периодично Закон за младежта, минавал е през съответните процедури, но до момента няма нито внесен доклад. Последният доклад за младежта, който е бил в пленарна зала и е обсъждан, е през 2012 г.
Казвам хронограмата на тези изисквания. За 2013 г. и за 2014 г. съответно е внасян такъв доклад за младежта. Моето желание е просто Комисията, като такава и съобразно изискванията на този Закон, може би да сложим малко ред и да приключим онази дейност, която предишните събрания не са си свършили като техен ангажимент.
Не знам каква ще бъде процедурата – дали отново трябва да бъде внесен, обединен. Може би Вашите сътруднички тук да окажат съдействие и да го приключим, за да може след това вече съответно за 2016 г. да бъде внесен отново докладът за младежка, който трябва да бъде обсъден.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Много хубав въпрос, госпожо Лечева. Той е полезен за цялата Комисия. Протоколът нали го записа? Нашите сътруднички веднага ще подготвят нещата и този доклад по най-бързият начин… (Реплики.)
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Това, което видях като информация, внесени са годишните доклади за младежта съответно за 2013 г. и за 2014 г., 2014 г. и 2015 г. от Министерския съвет за обсъждане в Народното събрание. Първият доклад не е разпределян въобще на комисии. Вторият доклад, който е за 2015 г., съответно за състоянието през 2014 г., е внесен и разпределен на комисии. Има си съответните становища от комисиите, но и двата доклада не са стигали до пленарна зала.
Идеята е да си приключим процедурата, Вие ще кажете какъв е редът – да приключим тази процедура, за да си гоним и следващата процедура. (Реплика на изключен микрофон.)
Вие ще кажете, аз просто го повдигам като въпрос. (Реплика на изключен микрофон.) Не е минал в пленарна зала.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Поради обективни и субективни причини. Това е истината. Затова мисля, че има резон във въпроса на зам.-председателя Весела Лечева, така че нека да подготвим тези доклади и както се казва, да ги внесем в парламента. (Реплика на изключен микрофон.) Въпросът е да мине през нас и да влезе в пленарна зала. Двата доклада можем ли да ги обединим? (Реплики на изключен микрофон.)
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Ако може приемането на доклада да бъде свързано с проект на решение. Имам предвид да изготвим някакво общо решение на Комисията. Така или иначе два доклада си отлежават.
РЕПЛИКА: Искате да направим текст на решение, който да се гласува в нашата Комисия.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Да.
РЕПЛИКА: Което да оставим на Министерството какво решение е взела Комисията и да изискаме някаква…
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Решението – да си приключи работата и отговорността на Народното събрание и тези доклади да бъдат разгледани в пленарна зала. Това не се е случило. (Реплики.) Затова казвам, че не е важно сега да ми дадете отговор.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Госпожо Лечева, отговор ще получите след няколко дни – просто да видим каква е процедурата и какво да направим да е най-полезно и за Комисията, и за парламента.
Колеги, други въпроси?
Господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, благодаря.
Ще бъда съвсем кратък. Мисля си, знаете, че София ще бъде Европейска столица на спорта. В тази връзка би трябвало да влезем в контакт, според мен е редно, със съответната ресорна комисия в Столична община, да ги поканим на едно наше заседание, може и в точка „Разни“ и да видим докъде върви подготовката. Защото преди да стана народен представител бях експерт в тази комисия и мога да Ви кажа, че имаше някои неща, които ме притесняваха. Затова искам да знам като Европейска столица на спорта докъде сме докарали нещата. Разбира се, някои от нас са и жители на този град, така че мен този въпрос ме вълнува и ако приемете моето предложение да поканим тази Комисия или поне неин представител, за да изслушаме докъде са стигнали нещата. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин Ченчев, аз съм много доволен от този въпрос. Самият аз също имам интерес да видим нашата столица докъде е стигнала всъщност. Няма никакъв проблем да поканим представители на община София, веднага ще установим контакт с тях, за да ни запознаят всъщност докъде са я докарали със София – Европейска столица на спорта.
Спомням си, имаше такава идея в съвсем друга комисия, на която бях председател, по културата – за Пловдив да поканим на такава среща, само че тогава нещата се разминаха. Вече съм председател на тази Комисия, така че идеята е добра. Можем да я включим в някое следващо заседание. Имайте предвид, че няма да чакаме до безкрай. Сега вече министърът мина по реда си да го изслушаме. Може в следващо заседание да включим като точка, като установим контакт с госпожа Фандъкова и нейния екип, и те тук да ни запознаят като парламентарна Комисия докъде София е стигнала в подготовката си. Така че това ще го включим като точка в следващото заседание.
Аз Ви напомних още на първото заседание, че всеки от Вас може да предлага точки, които да включваме в дневния си ред. Тази точка според мен е добра. Ние наистина трябва да сме наясно докъде сме стигнали с подготовката, защото София не представлява само София, тя представлява цяла България в това отношение. Благодаря.
Други въпроси? Няма.
Само госпожа Халачева – зададохте един въпрос, свързан с правосъдния Закон за младежта и децата. Ето, изпратил съм официално писмо – не само разговори, а официално писмо, с което изисквам този Закон, най-новият му вариант, повтарям – най-новият му вариант, да бъде предоставен на всеки член на Комисията да се запознае с него. Той е Проект още. Но всеки член от Комисията има право да се запознае с Проекта. Не казвам, че този Проект ще остане същият – може да претърпи промени, но Вие зададохте в четвъртък неофициален към мен въпрос и аз в петък вече съм пратил официално писмо. (Реплики.) Вие получихте, но това не е най-новият вариант. Разбра се, че представителят на Министерството на правосъдието, който ни предостави Закона, не е най-новият вариант. Те имат още един. (Реплики.)
РЕПЛИКА: Нов проект няма. Това е, за да бъдем точни. Нали така, госпожо Халачева?
Разликата е само в това, че е минала съгласувателна процедура с всички министерства и общественото обсъждане. В резултат са се получили много становища, с много предложения за изменение, голяма част от тях са сметнати за уместни и са включени в този Проект. Но това е един работен материал в момента с включените предложения, който никой не притежава все още. И Затова председателят поиска от министъра да ни изпратят най-актуализираната – тази поправена част. (Реплики.)
Ние писахме, че ще я поканим на среща, за да бъде ползотворна среща – да имаме тази информация. (Реплики.)
РЕПЛИКА: Абсолютно. Това бяха и моите мотиви, когато Ви се обадих, за да имаме последния проект, върху който са работили и да можем активно да бъдем ангажирани.
Сега аз преди да приключим бих си позволила да направя едно предложение относно работата в последващи заседания на Комисията. То е свързано с агресията. Ето, през последната седмица в медиите излезе публикация за нарушения, за побоища в Център за настаняване от семеен тип в град Карлово. Това повдигна за пореден път едно обществено негодувание и за да не остават тези случаи просто неприятни, неудобни, ми се иска да поканим председателя на Държавната агенция за закрила на детето тук при нас, за да си поговорим за подобни случаи – дали са разглеждани подобни сигнали, как Агенцията процедира, каква е ситуацията в домовете за сираци, в центровете за настаняване на деца от семеен тип? Това е моето предложение.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Да, и да приключим днешното заседание. Последен отговор ще Ви дам.
Непосредствено след тази Комисия аз ще имам среща с госпожа Офелия Кънева, точно председателят на Агенцията за закрила на детето. Идеята е да се направи съвместна кръгла маса между нас като Комисия и тях, като Агенция за закрила на детето – голяма кръгла маса. Този въпрос наистина да го поставим във фокуса не само на Комисията, а и на обществеността, защото едно е тук да се съберем и да поканим госпожа Офелия Кънева, а друго е съвместно с нас да се направи подобна кръгла маса, тоест ние като народни представители и самата Агенция, като най-сериозният орган, който отговаря за тези неща, съответно да се инициира една сериозна обществена ангажираност по този въпрос. Веднага след срещата ще имам точно по този въпрос среща с нея. Както се казва, всички чукаме на отворена врата. Самата тя също има огромна готовност за това нещо. Защото наистина виждате това чудо, което става в момента в българските училища, не е било. Мога да го кажа като професионален училищен психолог дълги години. Преди 15 – 20 години, въпреки много тежките години, които бяха в държавата, такова нещо нямаше в българските училища. Сега в последните няколко години е абсурдна ситуацията – 12-годишно дете вади пистолет на друго. Това просто е абсурдна ситуация! Наистина държавата ще трябва да вземе много сериозни мерки.
Нека да не правя прекалено големи лирически отклонения, но примерно Законът за закрила на детето, Законът за противообществените прояви е безнадеждно остарял. Безнадеждно! Той е правен още по времето на социализма в съвсем друга обстановка, в съвсем друга обществена среда и много сериозни промени трябва да се направят там, много сериозни.
Благодаря Ви.
Закривам заседанието и успешен ден на всички!
(Закрито в 16,32 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Славчо Атанасов
Стенограф:
Антон Лазаров
