Стенограма от заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта на 18.07.2017 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта




П Р О Т О К О Л
№ 6

На 18 юли 2017 г. се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите за децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Кръгла маса на тема „Родителите – конфликтите – агресията и закрилата на децата“

Към протокола се прилагат списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и списък на гостите.
Заседанието беше открито в 11,08 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Славчо Атанасов.

* * *

ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Добър ден на всички!
Уважаема госпожо Кънева – председател на Държавната агенция за закрила на детето, уважаеми преподаватели, уважаеми членове на Комисията по въпросите за децата, младежта и спорта, уважаеми заместник-министри, уважаеми медии, уважаеми институции, които имате отношение към нашите деца!
Има нещо емблематично в това, че правим тази Кръгла маса точно навръх рождението на най-великия българин и най-великия родолюбец във връзка с неговата 180-годишнина. Именно затова, защото няма по-голямо родолюбие от това да обичаме, да възпитаваме, да обучаваме своите деца и да ги превръщаме в добри български граждани. Затова тази съвместна Кръгла маса с Държавната агенция за закрила на детето и парламентарната Комисия се прави точно днес. От това как ще възпитаме, обучим, образоваме и най-вече обичаме нашите деца, е свързано и бъдещето на нашата държава. От това как ще пораснат нашите деца в държавата ни зависи и нейното бъдещо развитие. Затова съм изключително доволен, че абсолютно всички, които поканихме днес, сте тук. Всеки момент към нас ще се присъедини Омбудсманът на Републиката госпожа Мая Манолова и, както се казва, сме в пълен състав.
Идеята на тази Кръгла маса, приятели, не е само да споменем този голям проблем и голям бич, който в момента властва в България, а именно агресията с българските деца, ако щете, в училище, ако щете, на улицата, ако щете, в собствените им домове. Идеята на тази Кръгла маса е най-после да излезем с конкретни мерки за преодоляване на този проблем. След като лекторите и медиаторите представят своите изказвания и своите презентации, ще преминем към едно сериозно обсъждане. След това ще излезем и с конкретни мерки, които нашият парламент трябва да реши за преодоляване на тази криза. Защото истината е, че в последните години този проблем много сериозно удари българската държава.
Неслучайно правим тази Кръгла маса също така в българския парламент, защото до голяма степен този проблем и неговото разрешаване зависи от своята законодателна рамка. Голяма част от законодателството следва да бъде променено в изисквания към съвременните условия. Даже ще Ви дам един пример – Законът за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни е още от времето на социализма. Истината е, че много сериозно се промениха условията и системата, в която живеят нашите деца и ние трябва реално да отговорим на тези проблеми.
Още един път поздравявам всички Вас, че уважихте днешната Кръгла маса. След малко думата ще вземе и госпожа Офелия Кънева, защото Комисията и Агенцията за закрила на детето имаме сериозни амбиции да преодолеем този страшен бич, който в момента се наложи в българското общество, а именно агресията към българските деца.
Благодаря Ви и, както се казва, на добър час на Кръглата маса! Надявам се, че след нея ще бъдат набелязани мерки, които ние да предприемем за разрешаването на този въпрос. Не казвам, че той ще бъде решен с магическа пръчка, защото това са горчивите плодове на 27-годишни безхаберия и на 27-годишно безвремие на нашата държава, но се надявам, че с този форум ще поставим едно добро начало и мисля постепенно да преодоляваме този проблем. Благодаря Ви.
Заповядайте.
ВОДЕЩА АНЕЛИЯ ТОРОШАНОВА: Господин Председател, благодаря Ви.
Уважаема госпожо Кънева, уважаеми народни представители, уважаеми гости, уважаеми медии!
Действително пред българското общество днес има много предизвикателства. Едно от тях е кризата в човешките взаимоотношения. За съжаление, агресията в обществото, отношенията на отчужденост и конфликти в семейството рефлектират върху децата и се проявяват в своеобразни форми на агресия и насилие.
Днешната Кръгла маса, както вече знаете, е организира от Комисията по въпросите за децата, младежта и спорта при Четиридесет и четвъртото народно събрание и Държавната агенция за закрила на детето.
Наши гости са уважаемите народни представители от Комисията, Севинч Касабова от Комисията по труда, социалната и демографска политика, Росица Димитрова – заместник-министър на труда и социалната политика, Ваня Колева – заместник-министър на младежка и спорта, Деница Сачева – заместник-министър на образованието и науката, Евгени Стоянов – заместник-министър на правосъдието. Очакваме заместник-министъра на вътрешните работи Красимир Ципов, и Светлана Йорданова – заместник-министър на здравеопазването, омбудсмана на Република България Мая Манолова.
След приветствените думи на нашия председател Славчо Атанасов, давам думата на госпожа Офелия Кънева – председател на Държавната агенция за закрила на детето.
Заповядайте, госпожо Кънева.
ОФЕЛИЯ КЪНЕВА: Благодаря Ви, госпожо Торошанова.
Господин Атанасов, благодаря Ви сърдечно за домакинството, благодаря Ви за амбициозността и за желанието в конкретика да се ангажираме всички ние поотделно и заедно като институции в името наистина на най-голямата ценност на нашето общество – децата. Неслучайно избрахме днешния ден като допълнителна мотивация в родолюбие, като допълнителна мотивация за фокусиране върху най-истинските, изконни ценности в нашето общество.
Уважаеми народни представители, уважаеми представители на съдебната власт, уважаеми представители на изпълнителната власт, анализатори, скъпи колеги! Наистина за мен е чест да бъда днес част от първото и най-високо по ранг мероприятие, което инициираме от Държавната агенция за закрила на детето в тематиката на родителските конфликти. То е едно от серия, които ще продължат до края на месец септември, и се надявам – в нашите планове, поне сме си го обещали така – до края на годината наистина да имаме възможност да подготвим пакет от мерки, с които да подкрепим всеки професионалист и да подкрепим всеки активен гражданин, който желае да спести част от напрежението над нашите деца и желае действително да се ангажира с онзи обществен бич – агресията, пред който и ние имаме ангажимент да бъдем изправени.
Държавната агенция за закрила на детето за първи път предоставя официални данни по темата за родителските конфликти, като този ангажимент ще Ви бъде представен в детайли след малко как е оформен и как е стартиран като данни. За мен е много важно в самото начало на нашата дискусия да отбележа, че темата повече няма да бъде покривана с неофициални данни. Напротив, тези данни трябва да бъдат ясни, за тях трябва да се говори. Тези цифри, които са натрупани в практиката, не трябва да бъдат покривани и всички мерки, които всеки един от нас присъстващите днес тук можем да добавим към спектъра от възможности за закрила на детето, трябва да бъдат подкрепени с официални ходове и представителни данни.
Затова, аз засвидетелствам своята не само професионална, но и лична ангажираност пред всеки един от Вас тук и оставам на разположение за подкрепа на всяка една от инициативите, които не само на днешната Кръгла маса, но и в бъдещите ни съвместни сътрудничества, ще се породят и ще бъдат инвестиция към едно по-добро бъдеще на децата, на всяко българско дете в България. Пожелавам успех на Форума!
ВОДЕЩА АНЕЛИЯ ТОРОШАНОВА: Благодаря на госпожа Офелия Кънева.
Давам думата на Ваня Колева – заместник-министър на младежта и спорта за приветствие.
Заповядайте, госпожо Колева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КОЛЕВА: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Кънева, уважаеми господин Атанасов, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги!
Позволете ми първо да изкажа благодарност за отправената покана към Министерството на младежта и спорта да вземе участие в това събитие, чиято тема е от изключителна важност за успешното развитие на държавата ни, като всички ние знаем, че за това успешно развитие, всъщност именно децата и младите хора са ключът към нейното благополучие.
Темата е изключително актуална днес. Ще ми позволите с няколко думи да кажа това, което прави Министерството на младежта и спорта по тази тема.
Превенцията на всякакви форми на агресия е водещ приоритет и на Министерство на младежта и спорта. Това, което искам да кажа, е, че по данни на ООН младите хора в световен мащаб са близо половината от човечеството, приблизително два милиарда. В България младите хора са една пета от населението или приблизително милион и триста. За съжаление, много от тях срещат изключителни трудности при тяхната реализация в професионален и в личен план.
Агресията и престъпността са основен проблем за младите хора и те се срещат много често с този проблем навсякъде. Агресията заема обаче по-голямата част от статистиката, тъй като когато говорим за деца и млади хора, ставаме свидетели на агресия навсякъде, всеки ден. Ставаме свидетели на агресия в училище, агресия на улицата, по пътищата.
Министерство на младежта и спорта работи в няколко ключови приоритета за преодоляване на агресията и най-вече за превенция на агресията. От една страна, тези приоритети са повишаване на информираността и ангажираността на младите хора от всички региони на страната в превенция на престъпността и насилието. От друга страна, стои организирането на свободното време на младите хора и ограничаване употребата на алкохол, наркотични вещества и техните производни, разбира се, чрез предоставяне на безплатни услуги за младите хора и децата.
Основен инструмент, с който Министерството на младежта и спорта си служи, за да може да преодолее тези проблеми и за да може да се пребори с този бич на съвремието, е изцяло новата Национална програма за младежки дейности, която е по чл. 10а от Закона за харта. Тази програма е с бюджет от 2 млн. лв. и всъщност се изпълнява на територията на цялата страна. Към днешна дата по тази програма са одобрени 64 проекти, които са за 2017 г. Тяхното изпълнение започва от тази седмица и аз, както казах, са и на територията на цялата страна, което е изключително важно.
Основни трудности, с които младите хора обаче се срещат, са също така и младежката безработица, липсата на мотивация. Тези, които попадат в така наречената група NEETs – нито са в обучение, нито са в работа. За тази цел Министерството работи и с други ключови инструменти. Един от тях е Националната програма за младежта (2016-2020). Тя е базирана на потребностите на млади хора на възраст от 15 до 29 години в страната и е в синхрон с Националната стратегия на младежта, която е 2010-2020.
Тук ще вмъкна само, че вече се надявам в най-скоро време да работим за промяна на тази Стратегия и за нейното изцяло ново излъчване, за да може да е близко до европейската, както и приоритетите, разбира се, на европейските политики за младежта.
Това, което искам да кажа за тази Програма, е, че тя работи в две подпрограми. Първата подпрограма е насочена към изграждането на специализирани центрове, които имат за цел да подпомогнат младите хора в различни направления – информираност, консултиране. Както знаете, така наречените МИКЦ-цове са 36 на територията на страната.
Втората подпрограма цели да стимулира младите хора, като насърчи доброволчеството. Специфичното на тази подпрограма, на което искам да Ви обърна внимание, е това, че освен неправителствени организации, тук се финансират и неформални младежки групи, което е изключително полезно за младите хора, които не са обхванати от доброволчеството или съответно не членуват в неправителствена организация. Това дава възможност на тези млади хора да променят своята среда, в която работят, учат и живеят.
В момента се изпълняват 49 проекта по тази подпрограма, отново в цялата страна. Някои от тях са насочени именно към превенцията на агресията. Аз много държа да дам само два примера. Единият проект е „Младите срещу радикализацията“ във Велико Търново. Другият проект е „Младежи срещу трафика на бебетата и децата“ в Карлово. Това са два проекта, изцяло насочени към превенция на агресията.
Само ще спомена други инструменти, с които Министерството си служи. Това са двете програми: „Спорт за деца в риск“ и „Спорт за деца в свободното време“.
По първата програма се осигуряват възможности за спорт на деца, които са в риск. Идеята е те максимално да преодолеят изолацията, в която живеят и се развиват и, разбира се, за пълноценната им адаптация в обществото. За 2017 г. над 1000 деца са обхванати по тази програма.
Втората програма „Спорт в свободното време“ е създаване на безплатни възможности на децата за практикуване на спорт и спортни умения.
Накрая бих искала да кажа само няколко думи за координационния механизъм – изключително ценен и важен момент, който някак-си изостана във времето. За продължителна превенция е необходимо планирането и прилагането на комплексни мерки и добра координация между институциите от различните сектори, работещи в сферата на младежките политики на всяко от нивата, в които работим и управляваме – национално, регионално и местно.
Поради това Министерството на младежта и спорта цели изграждането на партньорство с други държавни организации и общински институции, с представители на различните неправителствени организации и с бизнес организациите.
През 2015 г. Министерството на младежта и спорта направи стъпки за организиране на такъв координационен механизъм. Това във времето остана недоразбрано от колегите, които работим в „Младежки политики“. Аз поемам ангажимента този координационен механизъм да стане отново активен и всички ние, които сме заинтересовани да работим с младите хора, да можем да бъдем на терен, наистина там, където са проблемите и където всъщност всеки ден се срещаме с проблемите на децата и младежите.
Само ще спомена и това, че един от приоритетите на председателството в сектор „Младеж“ през 2018 г. в Съвета на Европейския съюз ще е приоритетът младите хора, като движеща сила за изграждането на мирно, цялостно и сигурно общество чрез популяризиране на европейските ценности. Считам, че това напълно съвпада с темата, която днес сме си поставили. Благодаря Ви за вниманието.
ВОДЕЩА АНЕЛИЯ ТОРОШАНОВА: Благодаря Ви, госпожо Колева. Поставихте много важни акценти – координационният механизъм и нещо изключително важно при разискването на днешната тема – превенцията на агресията.
Сега давам думата на госпожа Росица Димитрова – заместник-министър на труда и социалната политика.
Заповядайте, госпожо Димитрова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ДИМИТРОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Атанасов, госпожо Кънева, уважаеми народни представители, уважаеми заместник-министри, уважаеми колеги, уважаеми гости!
Ненапразно, както каза господин Атанасов, стартираме днес, защото аз изключително много се надявам стартът на тази важна за всички нас тема да се даде днес, но да не приключи днес. Тоест такива кръгли маси с широко участие на всички заинтересовани страни, разбира се, с партньорите от страна на неправителствените организации, като аз не мога да се ориентирам дали днес тук са поканени и присъстват неправителствени организации, но силно се надявам, че експертизата и техният професионализъм ще бъде включен в следващи мероприятия, дискусии и дебати по тази важна тема.
Тъй като конфликтът между родителите, раздялата на родителите в никакъв случай не бива да се отразява върху нежната, фина детска психика, да се стига до синдром на родителско отчуждение, в тази посока и законодателна, и изпълнителна власт, и всички екипи на социалните услуги на територията на страната, създадени към настоящия момент, имаме ангажимента и отговорността да вървим в тази посока, да предвиждаме нещата, които се отразяват неблагоприятно върху детската психика при конфликти между родителските взаимоотношения и да помагаме навременно и, както колегата Колева се изрази, да инвестираме в превенцията, за да не отчитаме тези негативни резултати, които след малко ще бъдат представени в анализа от работата на дирекциите за социално подпомагане на територията на цялата страна.
Конфликтите съществуват. Ние живеем в изключително динамично време, изпълнено с много предизвикателства. Най-вероятно има нещо, което сме изпуснали като ангажирани институции по отношение възпитанието на младите хора и подготовката им за бъдещия семеен живот, но е хубаво, че днес тук, именно в Народното събрание, ние стартираме тази дискусия по тази изключително важна тема и силно се надявам предложените промени в Семейния кодекс, които се дискутират, свързани с тази тема, да бъдат продължени като дебат, да бъде постигнато консенсусно решение в каква посока да се заложат промените, тъй като в нашето законодателство са разписани мерките по отношение раздяла на родителите, конфликт между родителите, свързани с подкрепа в най-добрия интерес на детето.
Има създадена мрежа от много социални услуги. Екипите се подготвят в случаите за раздяла между родителите, подготовка на детето, изслушване на детето. Има доста неправителствени организации, които изпълниха успешни проекти в страната, свързани с изслушване на детето в случай на раздяла между родителите и аз много се надявам при следваща дискусия ние да чуем от конкретните неправителствени организации това, което те са идентифицирали, което са наблюдавали, което са анализирали и да получим и тяхната професионална експертиза в бъдещите законодателни промени.
Благодаря, че имам възможността да бъдем тук заедно всички, защото като огледах и от ляво, и от дясно всички министерства, ангажирани с тази тема, сме тук. И това, което всички заедно трябва да постигнем по тази важна за нас тема, загледах и слогана на телефонната линия: „Довери се ще помогнем!“, тоест да върнем доверието на хората към нас – институциите, за да получат подкрепата, която е необходима на всички нас.
ВОДЕЩА АНЕЛИЯ ТОРОШАНОВА: Благодаря Ви, госпожо Димитрова.
През септември месец предвиждаме една съвместна кръгла маса с неправителствения сектор.
Сега давам думата на госпожа Деница Сачева – заместник-министър на образованието и науката за приветствие.
Заповядайте, госпожо Сачева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Благодаря.
По-скоро няма да е приветствие, а ще е споделяне накратко на това, което правим в Министерство на образованието.
Уважаеми господин Атанасов, госпожо Кънева, уважаеми госпожи и господа народни представители, колеги заместник-министри, уважаеми госпожи и господа!
Министерството на образованието и науката поставя като един от основните си приоритети приобщаването на децата към образователната система и съответно увеличаване обхвата и посещаемостта на училище, защото знаете, че числата в това отношение са доста стряскащи – на практика всяко седмо дете между 15 и 18 години в България не посещава училище.
Вторият по важност и сериозен ангажимент е борбата с агресията. Искам само да цитирам три числа. За учебната
2013/2014 г. броят на регистрираните инциденти в образователната система са 3268, за 2014/2015 г. са 6896 и за миналата учебна година са 7017. Тоест говорим за малко повече от два пъти увеличение на регистрираните инциденти. Най-голям превес имат тези, които са свързани с физическа и вербална агресия и съответно с тормоз, в това число включително и кибер тормоз.
Знаете, че има приет план с 22 мерки, по който се работи активно, включително в сътрудничество с колегите от Държавната агенция за закрила на детето. Тези плакати, които са днес пред Вас, са разпространени в образователните институции. Разпространена е и Карта на социалните услуги с информация за наличните социални услуги по места.
Националната мобилна група за психологическа подкрепа работи активно във всички публично известни инциденти, които станаха и широко медийно достояние. Разбира се, работи и по много казуси, които не достигат до общественото внимание, но така или иначе са важни за съответния регион.
През следващата година предвиждаме да се увеличи броят на психолозите в училищата и на педагогическите съветници. В момента те са 700. Общият брой на образователните институции е 4080, така че колкото и да се увеличи, ще продължава да бъде недостатъчен и така или иначе е въпрос и тема, по която трябва да продължим активно работа.
Това, което искам също да споделя с Вас, е, че работим в момента по промени на Наредбата за приобщаващо образование, по-скоро в изчистване на определени тестове, които създадоха напрежение в системата, но като дух и философия Наредбата си остава такава и темата за приобщаващото образование, за възпитанието на децата в ценности и в толерантност е изключително важна, защото тя също ще бъде елемент от общите ни усилия за справяне с агресията.
Разбира се, агресията има своите дълбоки корени извън училищната система и наистина без цялостен, холистичен подход към този проблем няма да можем да постигнем необходимите резултати.
Трябва да обърнем особено внимание и на факта, че трябва да говорим малко повече за връзката между образованието и ценностите.
Много се говори за връзката между образованието и бизнеса. Разбира се, тази връзка трябва да продължи. Трябва да продължаваме този акцент, но акцентът за образованието и ценностите трябва да бъде наистина много сериозен. Затова разчитам на подкрепата и на всички институции, които искат наистина да направят видими и конкретни резултати и, разбира се, намаляването на тази статистика, която дадох, да бъде факт още от следващата учебна година.
Благодаря за възможността да участвам в тази дискусия и с интерес ще изслушам презентациите, които са предвидени. Благодаря Ви.
ВОДЕЩА АНЕЛИЯ ТОРОШАНОВА: И аз Ви благодаря.
Изобщо образованието и ценностите са много важни, това са основните неща.
Днешната кръгла маса ще протече при следния ред. Ще започнем с няколко презентации в четири модула. Времетраенето на презентациите е не повече от 7-8 минути, ще Ви помоля за това. След това ще преминем към дискусия, като изказванията в дискусията да не бъдат повече от 3 минути. Това е регламентът на днешната кръгла маса.
Първата презентация е на тема: „Причините за родителските конфликти. Анализ на проверка на родителските конфликти“.
Сега давам думата на госпожа Камелия Николова – главен директор на Главна дирекция „Контрол по правата на детето“, Държавна агенция за закрила на детето.
КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Торошанова.
Уважаеми господин Атанасов, уважаема госпожо Кънева, уважаеми дами и господа! На мен се падна честта в рамките на няколко минути да Ви представя резултатите от извършената проверка от страна на Държавна агенция за закрила на детето в дирекции „Социално подпомагане“.
Преди да започна своето изложение искам да кажа нещо. Госпожа Росица Димитрова каза, че днес ще представим негативните резултати от работата. Не, целта на нашата презентация е действително да представим трудностите и предизвикателствата, които са в работата на дирекциите „Социално подпомагане“ по места. Това, което е като недобро взаимодействие и сътрудничество между всички отговорни институции, които са ангажирани и въвлечени по тези случаи, които са на родителски конфликти, най-общо казано. Какво е това родителски конфликт. Това са случаите, при които децата се въвличат в спорове между родителите си и които реално в една или друга посока водят до нарушаване на техните права.
Моята презентация започва с кратко изложение на това какво представлява тази проверка и в какви обекти е извършена.
Искам да започна с това, че действително това е нашето наблюдение само върху дейността на една от институциите, ангажирана и въвлечена в работата по тези случаи, е именно дирекциите „Социално подпомагане“, които са териториални структури на Агенцията на социално подпомагане.
Какви бяха мотивите, за да бъде извършена тази проверка?
На първо място, това е относително големият брой случаи през последните години, които се запазиха като една тревожна тенденция на деца, въвличани в такива спорове, на деца, които реално биват лишавани от своето детство и на деца, на които не е гарантирано основното право, което е по Конвенцията на ООН за правата на детето, а именно правото на детето, когато родителите са разделени, да поддържа пряк и регулярен контакт с тях, освен ако това не противоречи на техните интереси.
На следващо място, действително в рамките на работата на Държавната агенция за закрила на детето установихме и идентифицирахме редица трудности и предизвикателства в работата на социалните работници по тези случаи, с които те без подкрепата на други институции, не биха могли да се справят. Това, което установихме, е действително сериозна нужда от оптимизиране на междуинституционалното сътрудничество, за да може действително да има добър ефект и в крайна сметка, това каза и госпожа Димитрова, да не се стига до такива случаи на синдром на родителско отчуждаване.
Правното основание за извършване на проверката, и на слайда е видно, това е чл. 3, т. 1 от Конвенцията на ООН за правата на детето, а именно това е нормата, която регламентира как висшите интереси на детето трябва да бъдат първостепенно съображени в действията на всички институции, били те законодателни, съдебни и административни, или в случая – на социалните служители; чл. 9, т. 3 – това е основното право на детето, за което говорих, да поддържа контакт със своите родители; и чл. 10, ал. 1 от Закона за закрила на детето, а именно какви мерки и дейности се предприемат, за да бъде закрила на детето, което изпада в такава ситуация.
Методите за извършване на тази проверка, освен проверката на задължителната работна документация, освен беседи с всички служители – това задължително беше направено в хода на проверката, беше извършено и попълване на предварителна стандартизирана информационна карта, тоест всяка една от дирекциите си направи една своеобразна самооценка, представи какво е работила по случаите, какви действия са предприети. Беше извършен и оглед на материалната база.
За нас беше изключително важно да установим дали тези дирекции „Социално подпомагане“ разполагат с обособени помещения, които са за директна работа с деца и семейства. Тоест в такова помещение да може действително да има споделяне от страна на детето, детето да бъде подкрепено от съответните специалисти, било то и психолог от страна на дирекция „Социално подпомагане“.
Времевият обхват на проверката – беше извършена за малко повече от две месеца, а именно от 16 март до 30 май 2017 г. Проверката е извършена в 42 дирекции „Социално подпомагане“, като това са дирекциите, които са в областните градове, тоест в 27 най-големи дирекции „Социално подпомагане“ като териториален обхват и като брой население, а също и в 7 по-малки дирекции, които са в общински центрове, където през изтеклата 2016 г. са установени пропуски и нарушения в работата на дирекциите именно по такива случаи. Общо проверката обхвана 66 общини на територията на страната.
Сега ще представя няколко статистически данни, за да е видно действително каква е проблематиката, каква е натовареността на служителите и какви са предизвикателствата, пред които са изправени.
Персонал и натовареност. В тези 42 дирекции „Социално подпомагане“ броят на служителите по щат са 424. Това, което установихме: в рамките на една година тези служители са работили под над 11 хил. сигнала по най-различни направления, не само за родителски конфликти, като средната натовареност на един служител в отдел „Закрила на детето“ е по 46 случая на месец.
Това, което установихме в хода на проверката, е действително различна натовареност на служителите. Имаше случаи, при които служителите са натоварени с 20 случая, имаше и такива, които са над 80 случая на един служител. Реално, видно и за Вас, трудно би могло да бъде изпълнено адекватно и качествено това, което е вменено като задължение на служителя.
Това, което установихме в рамките на тази проверка, е, че само 25 от тези 424 служители са преминали обучение, което е по темата действително как да се работи по случаи на родителски конфликти, по случаи на спорове на родители, и когато дете е въвлечено в тях. Установихме, че за този период от време, тоест за последната една година, на служителите не е провеждана групова индивидуална супервизия, за да може действително да бъде предотвратено това професионално прегаряне сред служителите, за да могат да се почувстват подкрепени.
Сигналите, които са за деца в риск от въвличане в такива случаи на родителски конфликти, са 1026. Това е една изключителна висока цифра, която е много тревожна като статистика.
Това, което установихме от 1026 сигнала: след извършеното социално проучване на ниво сигнал, са останали, тоест не са идентифицирани никакви рискове за децата – 59 сигнала; 289 са отворените случаи, тоест, по които има планирани конкретни мерки и дейности за преодоляване на тези рискове за детето; и 678 са сигналите, по които се е извършвало наблюдение от страна на социалните служители без да е отворена социална работа и отворен случай, но се наблюдава случаят, насочват се съответно родителите или детето към подкрепа от страна на социалните услуги.
Това, което беше и цел за извършване на нашата тематична проверка е доколко от страна на дирекциите „Социално подпомагане“ се предприемат рестриктивни мерки по отношение на родителите, които не сътрудничат за изпълнение на заложените мерки и дейности в плановете за действие. Установихме действително едно притеснение от страна на социалните работници да предприемат такива рестриктивни мерки. Това, което те считат, е, че действително рестрикцията не би довела до определени резултати, а напротив, би обострила негативното отношение и агресивното. Немалко са и случаите, при които има агресивно поведение от страна на родителите спрямо служителите на дирекциите „Социално подпомагане“.
Малък е броят – от всичките тези случаи, за които говорим, само 22 пъти са издавани задължителни предписания на несътрудничещи родители и само един акт за установяване на административно нарушение за неизпълнение действително на влязло в сила задължително предписание. Това е показателно, че действително в конкретния случай трябва социалните работници да бъдат подкрепени било с инструкция с конкретни указания, действително как да се прилагат тези мерки и как в случаите, когато родителите са несътрудничещи, да има определена рестрикция.
Това, което казах освен случаите, по които не е отворена работа по случая, но се наблюдават, мерките, които се предприемат в болшинството от случаите са мерки за закрила в семейна среда. Тоест родителите се насочват към услуги в общността, които са за подкрепа, за психологическа подкрепа, за помощ, за съдействие, за консултации. Такава е и работата на служителите от дирекция „Социално подпомагане“. Основно е консултативна работа, тоест родителите се информират и консултират за правата на детето, така както са разписани в Закона за закрила на детето и в Семейния кодекс.
Издадени са 292 броя направления за ползване на такива услуги, а 23 случая са и със заповеди, когато примерно родителят не пожелае да ползва услуга, а бъде идентифицирана такава нужда, примерно за психологическа подкрепа.
В 22 случая е сигнализирана от страна на дирекциите „Социално подпомагане“ и прокуратурата. Знаете, че има такъв текст от Наказателния кодекс – чл. 182, ал. 2, а именно когато другият родител осуетява или възпрепятства изпълнението на съдебно решение или определение, което е свързано с: „определя режим на лични отношения или упражняване на родителските права“.
Координационният механизъм за насилие, знаете, че има разписан такъв механизъм за междуинституционално взаимодействие за случаите, в които има идентифициран риск за децата, е прилаган твърде рядко. В една голяма част от случаите социалните служители не идентифицират като риск това, че детето, когато се въвлича в непрекъснати дрязги и спорове между родителите, би могло да доведе до някакви рискове за психо-емоционалното състояние на детето, едва в 26 случая е имало свикване на този координационен механизъм за насилие.
Най-общо ще систематизирам какви са ни констатациите и изводите. От всичките тези проверени 42 дирекции „Социално подпомагане“ в 35 от тях сме установили, че има нарушение или са създадени предпоставки за нарушаване на висшите интереси на децата, които са обект на проучване и закрила по случаи на родителски конфликти и правото им да поддържат пряк контакт и взаимоотношения със своите родители.
В седем от обектите не са дадени такива задължителни предписания. Аз ще посоча изрично кои са те, за да може действително да е видно кои са тези, които работят добре по случаите. При тридесет и пет от тези дирекции, ще продължа, са дадени конкретни предписания с методически указания за тяхното изпълнение. Всяка една от точките, които са 147 на брой, е придружена с конкретни стъпки – какво първо, второ, трето следва да направи социалният работник, така че детето да не бъде въвлечено в тази война между своите родители.
Това, което се установява действително, е, че случаите са изключително сложни и тежки. За съжаление, установихме и такива случаи, които във времето продължават повече от 6-7, дори и повече години, при които непрекъснато, дори ежемесечно има подавани сигнали от страна от единия или на другия родител. Детето непрекъснато е било подложено, обект на различни експертизи – на изслушване, на психологически консултации, има непрекъснато посещение в жилището от страна на социални служители, разпитвано е в полиции, в прокуратури. В крайна сметка при двама живи родители се случва така, че детето няма контакт с единия от своите си родители по простата причина, че другият родител е решил да ограничи възможността детето да поддържа нормални взаимоотношения с родителя си.
Това, което е като основна констатация и извод, е изключителната натовареност на социалните работници. Често самите социални работници пряко се въвличат в семейните конфликти. Има несъгласие, често са обект на нападки, на агресивно поведение от страна на клиентите, на самите родители. Има едни свръхочаквания към това какво може да направи социалната система.
Това, което действително установихме, е една широка и обективизирана нужда от провеждане на надграждащи обучения на служителите, на супервизия, за да се преодолее това професионално прегаряне. Самите служители в хода на извършената от нас проверка споделиха, че имат нужда от оказване на методическа подкрепа както за изготвяне на определените документи, които се представят пред съд, така и за работа по конкретните случаи.
Това, което установихме тук, госпожо Димитрова, ще спомена, действително има и някои случаи, при които установихме малко по-закъсняла намеса. Тоест не още от самото начало родителите са били информирани, консултирани и насочени към социални услуги, тогава когато действително е така наречената „първа фаза на конфликта“, и е възможно действително да има някаква превенция, за да не се стигне до родителско отчуждаване.
Не се познава медиацията като способ, който може да се ползва от родителите, така че още на по-ранна фаза да се преодолее този конфликт, да не се стига до съдебни дела, които са безкрайни и по най-различни тематики. В немалък брой от случаите установихме, че се злоупотребява, тоест нецелесъобразно се използва и Законът за защита от домашното насилие.
Това, което действително установихме – пропуските, които са свързани с работата на служителите касаят оценката и планирането на конкретни дейности и мерки, непълно проучване, тоест не се събира информация от всички достъпни източници, затваря се случаят, без да има действително обекти данни, че е разрешен конфликтът, недобро сътрудничество между дирекциите „Социално подпомагане“. Там действително ние можем да помогнем с конкретни указания, които да бъдат разработени съвместно с Агенцията за социално подпомагане, така че да бъде подобрена тяхната работа. Това, което казах – установихме, че не се прилагат рестриктивните мерки, които пък в някои случаи биха имали и добър ефект.
Това, което бих казала по случаите на тези родителски конфликти, е, че детето се въвлича в тях и то изпада в такава ситуация на конфликт на лоялност към единия или другия си родител.
Ще финализирам с конкретни предложения. Те са Ви представени в краткото резюме, което е в материалите. Там е разписано по-детайлно, аз ще маркирам това, което ние имаме като конкретни идеи.
На първо място, да се използва изключително богатата палитра от социални услуги, и това, което каза и госпожа Димитрова, действително на територията на страната има развита много добра мрежа от социални услуги, които трябва да се използват и ние трябва да почерпим това, което една част от тях имат като добри практики.
Да се използва медиацията като способ. Преди дни имаше среща председателят на Държавната агенция за закрила на детето, с Центъра за спогодба и медиация към Софийския районен и Софийския градски съд. Това, което постигнахме – има желание от тяхна страна активно да се включат и да подкрепят и работата на дирекциите „Социално подпомагане“, така че медиацията също да бъде използвана като способ.
Това, което имаме като идея, е провеждане на редица регионални срещи и кръгли маси не само с неправителствени и граждански организации, а и със съдебната институция, така също с доставчици ни други на социални услуги, с граждански и други организации.
Промени в законодателството. Установихме и имаме конкретни предложения за нормативни актове, които действително трябва да бъдат промени, за да може да се спре този процес на непрекъснато въвличане на институциите в тези конфликти между родителите. Родителите да не се чувстват безнаказани в тези свои поведения и в крайна сметка така, че да бъдат гарантирани правата и интересите на децата. За нас това е основата и ключът в нашата работа.
Имаме идеи за разширяване на понятието „дете в риск“, така че да е ясно в кои случаи когато бъде установен такъв конфликт, детето да може да бъде идентифицирано като риск и да бъдат предприети мерки. Това, което казах, разработване на конкретни указания, като тук имаме уверението и подкрепата и от страна на съдиите, които ще се включат, за да може да бъдат адекватни указанията, така че и съдът да може да получи пълна и обективна информация за състоянието в семейството.
Само ще финализирам с това. Преди една година имаше среща със американски съдии, които казаха, че за тях социалните работници са очите и ушите на съда. Ние също мислим, че и в България е така, затова действително трябва да направим тяхната работа максимално обективна, точна и ясна. Имаме идея и са проведени такива разговори с главния прокурор, с неговата администрация във връзка с разработване на конкретни указания, които да бъдат сведени до вниманието на прокуратурите по места, за да няма откази, които са немотивирани, за образуване на наказателно производство по отношение на родители, които осуетяват изпълнението на режима на лични контакти.
Съдействие от страна на министъра на правосъдието във връзка с изпълнението на координационния механизъм за насилието.
И това, което е финално, приключвам с него – искаме от страна на Държавната агенция за закрила на детето да бъде мониториран целият този процес, така че примерно след една година да видим какво е изпълнено от всички предприети конкретни мерки и дейности. Благодаря Ви.
ВОДЕЩА АНЕЛИЯ ТОРОШАНОВА: Благодаря Ви, госпожо Николова.
Представихте интересни факти и данни във Вашия анализ за резултатите от извършената планова проверка в дирекции „Социално подпомагане“ в работата по случаите на родителски конфликти.
Що помоля останалите лектори да влизат в рамките на осем минути, това е регламентът. Много Ви моля!
Преминаваме към втория панел.
Ще чуете презентацията на психолога Иван Игов, която е на тема: „Насилието между деца – причини и решения“.
Заповядайте, господин Игов.
ИВАН ИГОВ: Благодаря за поканата на Агенцията за закрила на детето.
Темата ми е булинга, или казано с други думи – насилието между деца. Говорим за насилие и думата, която точно отговаря на понятието „булинг“, е тормоз. А „тормоз“ означава деца, които поне веднъж седмично са били подлагани на определен вид насилие. За голямо съжаление условно това е свързано с училищната среда и в училище се случва.
ВОДЕЩА АНЕЛИЯ ТОРОШАНОВА: Извинявайте, ще качим за секунди презентацията на господин Игов.
Това, което искам да кажа, е, че в сините папки пред Вас, както и в жълтите папки на Държавната агенция за закрила на детето, е дадена презентацията на господин Игов в писмен вариант – „Насилието между деца – причини и решения“. В нея са включени интересни факти: отново предпоставките за агресивното поведение на децата в училищна възраст, учебните програми и потребностите на децата, нереформираната училищна среда и причините за нея.
Заповядайте, господин Игов.
ИВАН ИГОВ: Вече повече от близо месец учениците са във ваканция. Има журналисти тук, някой ще ми каже дали е чул за насилие между деца, нещо, което да е излязло по медиите през последния месец? Не.
ВОДЕЩА АНЕЛИЯ ТОРОШАНОВА: Безспорно има такива случаи.
ИВАН ИГОВ: Един месец в училищно време, за съжаление ни сблъсква с доста поредни случаи на насилие. Нашите изследвания – Дружеството на психолозите, Нов български университет, както и други колеги, които са се занимавали с изследване на насилието, показват, че те за съжаление са тясно свързани с училището и училищната среда, но за това след малко.
Съвсем накратко как да обясним агресията и насилието, понякога съвсем безпричинно, между деца? Може би тази теория която виждате, тя е малко сложна: безсилие – агресия – пренос, но иначе е съвсем простичко. Основната причина за това е фрустрацията. Фрустрацията е тогава, когато човек – неговите цели, неговите желания са блокирани и той изпитва известна доза разочарование. Когато човек има съответния социален опит, когато е научен на конкретните реални умения за справяне в социалната среда, то тогава той търси алтернативи и намира решения, но когато това не се случва, както е в повечето случаи при децата ни, те реагират с безсилие, гняв и тогава преносът може да бъде агресивен навън или агресивен навътре.
Когато говорим за тормоз и насилие между деца, ние обикновено обръщаме внимание на случаите на сблъсък, за съжаление имаше и случаи, при които деца загинаха при такъв сблъсък, но много по-малко говорим за случаите, когато агресията е обърната навътре, към самия себе си.
България, и това многократно го казваме колегите психолози, е едно от водещите места по самоубийства на деца. Всяка година ние губим близо два училищни класа. Това е същата тази агресия, същото това безсилие и гняв, но обърнато навътре.
Моля Ви, обърнете внимание на това, което всъщност е основната част от тази теория, че, когато човек не може да намери решение, тогава чувствата се превръщат в агресия, която често се насочва и към някой напълно невинен.
Няма да Ви занимавам с повече подробности, просто искам да обобщя нещата по следния начин.
Кои са причините на фрустрацията? Съвсем накратко:
- дискриминативни учебни програми и съдържания. Имаше едно изследване, което беше поръчано и финансирано от Комисията, която се занимава с дискриминация;
- нереформираната училищна среда;
- липсата на подготвени преподаватели-специалисти.
Причината за агресивните отговори:
- семейни модели. За тях стана дума преди малко, когато една трета от семействата в страната се справят агресивно помежду си, децата виждат това; и
- липсата на практически умения за справяне.
Да, продължавам да твърдя, че за съжаление в образованието ни, много малко има неща, които са свързани с практически умения за справяне в средата, която заобикаля децата.
Когато преди 2500 г. гръцките полиси са започнали да се създават като държави, тогава на някой ми хрумва, че няма как да се влезе във всяко семейство, и поради тази причина, те създават едно нещо, което наричат гимназиони – чували сте го всички. И там първите философи започват да преподават на децата онова, което днес бихме нарекли гражданско възпитание, защото за полиса най-важно е било да имаме граждани, които да възприемат единни ценности и да гледат в една посока. За съжаление, училището ни отдавна е абдикирало от това.
Ето, погледнете, това е едно изследване – да, вярно, то е от преди шест години. Това са учебни програми и потребностите на децата, може да го видите по-подробно, но вижте, сложни и неразбираеми зелените графики, това са по предметите. Повечето от нещата, които децата ни учат в училище са такива, че те ги отблъскват от училище. Отблъскват ги конкретно от това, което им се преподава. Това е мнението на учителите, не на децата. Това е национално представително изследване, което показва, че програмите ни са дискриминативни. Те дискриминират децата ни по възраст.
Само един пример Ви давам много кратък. Знаете ли, че в програмите по математика за I-ви клас има неизвестни числа? Ако попитате един математик, той ще Ви каже: „Какво толкова страшно има? Хубаво е децата да бъдат развивани.“ Само, че има една теория за умственото развитие на един от големите психолози Жан Пиаже, която казва, че това всъщност е ниво за абстрактно мислене, което се постига на 10-11-годишна възраст. Тоест, част от програмите ни дори не са съобразени с основни психологически теории. Децата зубрят тези неща и, разбира се, всяко такова нещо, те го възприемат като форма на насилие към себе си и реагират агресивно.
На второ място – нереформираната ни училищна среда. Можете да си го прочетете, искам да Ви кажа, че положението наистина е драматично. Някъде през времето когато аз съм бил в I ви клас беше въведена системата на двусменното образование. Знаете ли, че заради двусменното образование в България децата ни нямат равно право на образование – основна точка в правата на човека. Защо? Защото, когато учат на две смени те учат по 40 минути и, ако направите една простичка сметка ще установите, че децата, които учат на две смени всъщност им се отнема година и три месеца от образованието, което би трябвало те иначе да имат.
Освен това няма друга страна като България, в която в една сграда, така наречените СОУ-та, да бъдат събрани деца от шест възрастови групи от 5-годишна до 19-годишна възраст, с наслагване на всички онези причини, заради които едно дете може да научи съответно поведение и, разбира се, самото смачкване на личностното пространство там.
Всичко това можете да го прочетете в презентацията, нека да Ви дам един пример.
Какво се случва в София в този момент? 300 деца не могат да постъпят в I-ви клас, защото не са класирани никъде. Това е статистика взета от интернет, така че достъпна е до всички – Националния статистически институт. Виждате, че между 2001 г. и 2017 г. има едно рязко нарастване на първокласниците. За съжаление, това не е поради нарастване на раждаемостта, а поради вътрешната миграция. А броят на училищата е нараснал с две – едното е в Гърмен, а другото е една гимназия, която е преместена в нова сграда. Реално имаме едно училище в София. В момента, ако разделите тези цифри ще видите, че няма как да съберем тези деца по друг начин, освен да ги натъпчем повече от 30 в една паралелка и повече от 2-3 хиляди деца в едно училище.
Още един пример. Има една страхотна сграда в центъра на Русе – това е гимназията „Кирил и Методий“. Тя е построена по времето на цар Фердинанд, открита е през 2013 г., запазен е даже надписът. Попитах: за колко деца? Те се разровиха даже в архивите да видят, колко ученици са учили при откриването – 300. В момента знаете ли колко учат там – 1500?! Можете ли да си представите как се учи в такава среда?! Искате ли всички ние да се натъпчем в една класна стая и да изкараме там седем часа?! Ами сигурно ще се сбием до края на деня, повярвайте ми. А какво остава за децата и как се случва това с тях? Не искам повече да Ви занимавам с това.
Другите причини. Ефективното образование не може да се случи без следните неща. Вижте сега това, предполагам всички го знаете, че средната възраст е 53 години, това Министерство на образованието съвсем скоро го извади. Пенсионери са 25 000. Училищните психолози са едва 120. Седемстотин човека са назначени, но реално училищни психолози, които работят като такива са не повече от 120 колеги. И 20% от учителите имат дискриминационни нагласи. Знаете ли, че 20% от учителите вярват, че децата, които са различни имат различни способности? Как тогава очаквате такъв учител да се отнася към деца от малцинствата?! Какви са причините?
Тъй като трябваше да се вместя много в кратко време, моля всеки от Вас, който има интерес към това, което в момента говоря, може да се обърне към мен или към колегите от Дружеството на психолозите. Имаме още много други факти
Как може да се случи промяната?
На първо място, разделяне на училищната система. Трябва да заложим в следващите няколко години задължително едно училище да няма повече от 500 деца. Знаете ли коя е нормата за брой деца в едно училище? Всяко дете и всеки учител да се познават помежду си, ако не по име, поне по физиономия. Защото иначе децата няма как да изпитат контрола на възрастния, нито има как да се обърнат за помощ и подкрепа към тях. А това не може да стане без да се строят нови училища. Задължително в София трябва да се строят нови училища. Разберете – има цели райони, където няма училища.
В момента родителите как реагират? Започват да създават собствени институции. Има детски градини, детски кооперативи. Знаете ли, че някои от тези детски кооперативи са направени от вегани, защото няма координация как да фигурират тези детски градини, а вътре има над 300 деца.
В същото време цели класове, има случаи тази година, където цял клас се изнесе от училище да учи някъде другаде. Това ли е начинът да се справяме – всеки да се оправя сам?! Къде точно е държавата в този случай? Да, знам, че е трудно, знам, че липсват пари, но, разберете, не може, когато в държавата образованието е приоритет всичко да свежда до заплатите на учителите. Разберете – трябва, на първо място, да строим училища, да създаваме училищна среда, която да става.
Имаше много мантри. Понеже съм психолог, един от първите училищни психолози в България, едната мантра е: на всяко училище училищен психолог. Вземете 23 то училище, намира се на Подуяне. Там съвсем наскоро имаше един случай – пред училище пребиха жестоко един ученик. Училището има ограда от три метра, вътре има най-добрата психологическа служба в България. Там работят трима от най-добрите училищни психолози. Вътре в училище не се случва нищо, но агресията, спряла там, излезе на улицата. Няма как да се справим, ако нямаме общи политики за справянето с това нещо.
Учебно съдържание съобразено с възрастовите различия – задължително! Бях потресен когато един български политик преди изборите заяви, че учебниците трябвало да се пишат от БАН. Как точно?! Учебниците трябва да се пишат от учителите и те са най-близо до децата и знаят какво им трябва на децата. И в учебниците задължително трябва да се преподава гражданско образование или какъвто и да било социален опит, защото аз многократно съм го казвал:, нашето училище е обучилище, то не е училище – то обучава, то не учи.
На трето място, това са тези практически умения за справяне.
На четвърто място, това са конкретни училищни политики най-вече свързани с буринга, с насилието. Има утвърдени програми по света, по които това се прави. С финансирането на УНИЦЕФ преди седем години с един екип, който ръководех, приключихме такава програма.
Госпожо Сачева, той е в чекмеджето на Вашите чиновници. Знаете ли, че този чиновник, който държи тази програма вече седем години в чекмеджето си, имаше нахалството, когато Вашият кабинет беше конструиран, да ми се обади и да ме покани на поредната кръгла маса за това, вместо да го извади. Отказах и отказвам на такива срещи, защото конкретните политики, конкретните неща за справяне са при Вас. Просто някой трябва да ги приложи. С бившия министър на служебното правителство изчислихме, че ще трябват 2 млн. лв. за догодина. Дари са много тези пари, когато става дума за децата ни?! Не знам, поканете ме. Аз и моят екип ще го направим, просто ни поканете.
Следващото място, разбира се, конкретните училищни политики трябва да се свързани с кариерното развитие. В момента, това е от миналия месец – 25% от местата в индустрията в България не са заети. Представяте ли си какво ще се случи с икономиката на страната ни?! И в същото време 300 хиляди, които са извън пазара на труда. В същото време висши училища, които предлагат безумни програми, знаете ли защо всъщност съществуват безумните програми на висшите училища? Ами защото години наред отхлабвахме натиска върху пазара на труда. Един куп млади хора, за да не водим статистика колко млади безработни има, ги пращахме къде – в Студентски град на купон. И след пет години купон в Студентски град, те отново се изтърсваха на пазара на труда, но вече без никакви желания и умения за кариера и развитие. И така се затвори един порочен кръг, който, за съжаление, продължава да съществува.
Така че кариерното развитие в училище, обучението на децата на кариера и развитие е изключително важно.
На следващото място – новият тип учители. Не искам да говоря за това. Изключително важно е учителите, които стъпват в училище, да имат уменията, да разбират различията, да умеят да контактуват с учениците и, разбира се, да са близки по възраст.
Преди две години по поръчка на една голяма международна компания в България направихме едно изследване за така нареченото „поколение Z“. Това бяха хора след 1995 г., които вече като стажанти влизаха в тази корпорация, в тази фирма. И те изведнъж забелязаха, че с тези хора нещо се случва. Те мислят по различен начин, кооперират се по различен начин, работят по различен начин. Да, това е вярно. Поколението Z e поколението, свързано със социалните мрежи и интернет. Само един пример. Нашите тестове, които измерват способности, при тях не работят, дават по-лоши резултати. Ние се хванахме за главата и викаме: „Какво става? Наистина ли тези хора са по-зле от другите?!“ Не, оказа се, че абстрактно-логическият начин на обучение и мислене, какъвто ние имаме, имаме в образованието и който е от времето на Ян Амос Коменски, всъщност вече не работи за децата в новата среда – средата на интернет, на социалните мрежи. Те мислят по много интересен начин, те мислят като пъзел. Те сглобяват различни факти, образи, информация и получават друг вид инсайд. Още не сме се научили да го мерим, още не сме се научили да го разбираме, но на бизнеса му е ясно, че трябва да се научи как да работи с тези хора. Много важно – те са по-корпоративни, защото са свикнали да работят по някакъв начин в екип, макар и интерактивно.
Мога много неща да Ви разказвам, знам, че е интересно, но това е друга тема.
И, разбира се, обучението в родителски умения. Ако едно време е било много лесно ти да учиш децата си така, както твоите родители, повярвайте ми днес това е абсурд. Имаме две такива програми. Едната е от 0 до 4, финансирана и разработена от УНИЦЕФ. Програмата е страхотна, редактирал съм я, знам. И другата програма, казва се „С теб“, която е от 5 до 13 годишна възраст. Това са програми за обучение, които могат да влязат навсякъде, защото, ако родителите не са наясно какво се случва днес с децата им, то тогава утре още по-малко ще бъдат наясно с това.
Така че, както виждате, имаме огромно количество работа – от това да строим нови училища и да създаваме нова училищна среда, до това да създаваме нов тип родители. Защото поколението Z или каквото следва след него, след някоя друга година просто ще ни отрекат. Просто ще ни кажат: „Вие не ставате“. И всеки ще се спасява поединично.
Благодаря Ви. Извинявайте за просроченото време, но много неща трябваше да кажа за малко. (Ръкопляскания.)
ВОДЕЩА АНЕЛИЯ ТОРОШАНОВА: И аз Ви благодаря за тази интересна презентация, господин Игов.
Сега преминаваме към третият панел. Темата е „Спортът и агресията“.
Давам думата на проф. Даниела Дашева – преподавател в Националната спортна академия, бивш служебен министър на младежта и спорта.
Заповядайте, госпожо Дашева.
ДАНИЕЛА ДАШЕВА: Уважаеми господин Атанасов, уважаема госпожо Кънева, уважаема госпожо Манолова, уважаеми дами и господа заместник-министри, уважаеми дами и господа народни представители, скъпи колеги и радетели на преодоляването на агресията сред младото поколение и не само сред младото поколение! В тази презентация, аз доста ще съкратя, ще се опитам да Ви убедя, че едва ли има по-мощно средство от спорта за преодоляването на агресията, тъй като само по себе си в спорта съществува агресия. Спортистите в своята спортна кариера твърде често се сблъскват с агресията, а даже и в някои спортове, което също е въпрос на дискусия, агресията е нещо естествено и тя е дори в правилата на играта. Но в случая тук ние ще говорим за това как може да бъде позитивирана спортната агресия или как може да се преодолее агресията чрез спорта, тъй като, разбира се, това е нашата основна задача.
Защо чрез спорта? Една от главните социални функции на спорта в съвременното общество е именно неговата биоадаптационна и психорегулативна роля. Тъй като явлението агресия е свързано и с двете страни – както е биоадаптация на човека в новите условия, така и изисква съответно промяна в неговата психологическа настройка, тоест необходима нова психорегулация.
Защо спортът? Спортът е изключително мощно средство за укрепване на физическото и психическото здраве. Смятам, че всички в тази зала сте убедени, че няма по мощно средство, което да свърже тялото и духа в едно. Тоест, проблемът на проявата на агресия идва и от това, че нашето физическо здраве, обездвижването в съвременното общество е много сериозно. Това обездвижване, тази хиподинамия, тези нови стресори, които се появиха в съвременното общество пораждат редица прояви на агресия, и то не само сред децата и младите, но също така и сред по-възрастните, включително и родителите. Така че трябва да се съгласим с това, че спортът действително е този инструмент, който ще позволи да съхраним така наречената „генетична памет“ на човека, на неговата биоадаптация, тъй като в човешката памет е закодирано той да се движи, тоест движението като естествена проява. А всичко това, което се случва в съвременното общество показва, че ние – и млади, и възрастни – все по малко се движим, за голямо съжаление. Все по-малко се движим, а все по-агресивни ставаме, тъй като действително няма как да изразходваме онези емоции, онази енергия по друг начин. След като го няма движението то става чрез различни прояви на нетолерантно поведение или агресия. Така че спортът трябва да се върне сред хората.
Има редица изследвания и аз и друг път съм споменавала, че двигателната активност на българското население е изключително ниска, много ниска. Много малко хора спортуват три пъти седмично, съвсем ограничен процент – около 2%. И много малък процент спортуват поне един път седмично, което е катастрофално за съвременното общество, тъй като живеем в едно общество, в което науката и технологиите са изключително развити и тази наука и технологии, разбира се, водят до тази тотална хиподинамия, с която трябва да се справим, а средството за справяне е спортът.
В последните 20 – 30 години три пъти се е намалила двигателната активност на човека. Представям си, ако след още 10 години направим изследване, вероятно ще кажем, че двигателната активност съвсем отсъства и ние се намираме непрекъснато пред компютри, не се движим. Естествено нарастват и проблемите на агресия и други видове поведение, които не би трябвало да се толерират.
Именно в това е и проблемът – може ли да намалим тази лавинообразна тенденция на агресия и действително може ли спортът или методите и средствата на физическото възпитание да съдействат за справяне с агресивното поведение?
Тук на този слайд, без да се спирам подробно, има отговор на въпроса: защо чрез спорт? Изразени здравни функции на спорта –спортните игри и упражнения са забавни, те провокират позитивни емоции, тоест, по-често трябва да ги включваме в ежедневието на децата, в ежедневието на родителите също така. Може би не игри за родителите, но съвместни родителски и детски състезания от спортен характер, които също трябва да намерят място в редица програми или някои законодателни нормативни документи.
В спорта съществува така наречената „етика и феърплей“. Спортът също учи на това да бъдем толерантни към другите, тъй като не малка част от агресивното поведение е свързано и с тази нетолерантност, а чрез спорта ние можем да създадем предпоставки да възпитаме в етични норми на поведение.
Също така преодоляване на страха, на предизвикателствата на конкуренцията, тъй като в спорта винаги има и конкуренция, винаги има състезание, а това също може да бъде един инструмент за преодоляване на агресивното поведение.
Също така спортистът не приема ограниченията, той преследва своите цели. Важното е да има цели и аз смятам, че една от основните причини за задълбочаващата се агресия сред младите хора и след децата е тъй като те нямат цели, не виждат перспектива, не виждат бъдещето в своето развитие. И може би едно от възможните средства за това бъдещо развитие е именно спортът.
Не съм пристрастна, напротив, но смятам, че действително всички трябва да се убедим в това, че той е изключително мощно средство. Още повече в спорта съществуват така наречените „неагресивни рулеви модели“ – нашите елитни спортисти, нашите примери, които също могат да бъдат примери за подражание в това как да се държим, какви да бъдат нашите ценности и как да преследваме тези ценности. Също така промяна на възприятия.
Аз смятам, че отговорът за спорта и физическото възпитание е категорично позитивен. Но логически възниква въпросът и как трябва да решим и този въпрос, тоест как да превърнем спорта в основен инструмент за преодоляване на агресията.
Първата стъпка е: задължително спортните, физическите упражнения трябва да бъдат включени в ежедневието на младите хора, в ежедневието на децата и на родителите. Аз зная, че има много нормативни документи, има много кампании и непрекъснато говорим за това, че нещо трябва да бъде включено, но, за съжаление, трябва да кажа, че тази кампанийност вероятно не води до трайни резултати и спорта като че ли все още не е онзи силен мощен фактор за преодоляване на различни негативни явления в съвременното общество.
Може ли спортът да се използва като инструмент в програми за преодоляване на агресивното поведение – безспорно да. Можем да създадем различни видове програми и вече чух, че в Министерството на младежта и спорта по линия на младежки дейности такива програми съществуват. Да, има момент в това, че програмите също имат в известен смисъл временен характер, но аз смятам, че когато този временен характер или тези програми се разширяват и те станат повече и по-последователни, то вероятно ние ще върнем спорта на обществото, тъй като сега, откровено казано, ние сме отнели спорта от обществото. Спортът безспорно е много силен социален феномен и обществото има нужда от този социален феномен.
Различни комуникационни дейности, използващи спорта, в които да има застъпничество, мобилизация, особено на национално и местно ниво.
Искам да подчертая тук, че спортът срещу агресията се нуждае от изключително внимание и от ресурси от страна на държавата, общините и неправителствените организации. Само с добри пожелания и кампанийност няма да решим въпроса с това спортът да се трансформира в този мощен инструмент за преодоляване на агресията.
И не на последно място, необходимо ли е партньорство между институциите? Разбира се въпросът е риторичен, но той в никакъв случай не е за подценяване.
Какво можем да направим? Всякакви инициативи да се промотира физическото възпитание в училище както в класни, така и в извънкласни занимания – ученически състезания, спортни дейности на национално и международно ниво, сътрудничество с клубове и асоциации, локални спортни инициативи с цел – спортувай през целия живот, и други.
Законодателно. Национални стратегии за спорт и здраве. В Стратегията за здраве и от документите свързани със здраве, не зная дали има представител на Здравното министерство, думата спорт, за голямо съжаление, отсъства. Докато думата спорт – физическа, двигателна активност, отсъства от основни документи на институциите, няма как само с усилията на Министерството на младежта и спорта или с усилията на Министерството на образованието ние да върнем спорта на децата и да преодоляваме агресивното поведение. Така че тук също имам критики и в тези основни стратегически документи спортът, двигателната активност за здраве трябва да намерят място.
За психическо равновесие. Мащабни инициативи.
Необходим е един интегрален план за промотиране на физическото възпитание и спорта в училище. Длъжни сме на спорта в училище. Трябва да създадем необходимият документ, който да има формат на задължителен такъв, така че да може физическото възпитание и спорта да намерят мястото си, онова място, което им се полага в училищната система, тъй като аз смятам, че сега спортът, физическото възпитание в училище, за голямо съжаление, не са ключови фактори. Причините са много, те могат да бъдат и от страна на преподавателите, могат да бъдат и от страна на мотивацията на самите деца, могат да бъдат и от страна на родителите, могат да бъдат и материално-технически, тъй като липсва такава база. Различни са причините и за всяка една от тези причини ние трябва да намерим възможност да решим проблема, така че да върнем спорта в образователната система, защото това е възможността агресивното поведение да бъде преодоляно.
Различни спортни програми, фокусирани върху децата, като например „Мога да разреша проблема, защото аз спортувам“ – става въпрос за малките деца. Във всяко едно училище трябва да има такава програма да научим децата чрез спорта да решават проблемите още от най-ранна детска възраст. Нали тук всички ще се съгласите, че не е редно в началната степен на образование да няма квалифициран преподавател по спорт в училищата. Навсякъде трябва да преподават специалисти, тъй като така се създават навици. А когато системата от най-ниското ниво, няма квалифициран преподавател по физическо възпитание и спорт, то по-късно, в следващите степени нещата вече са загубени, и затова ни е така трудно.Трябва да върнем преподавателите по спорт в началната образователна степен. Трябва да върнем треньорите в училище. Трябва да върнем спортните клубове в училище, защото там ние можем да търсим и тези талантливи деца за спорт.
Програми, разбира се фокусирани и върху родителите, тоест как децата да насърчават своите родители да спортуват, защото родителските конфликти могат да бъдат решени и чрез спорт, тъй като спортът създава предпоставки за работа в екип, тоест да обичаме партньора, да се радваме на партньора, да възприемем спорта като една игра, която може да реши част от проблемите ни,
Казах вече – програми за спорт в предучилищното възпитание и различни и всякакви такива законодателни инициативи.
Аз прегледах Закона за предучилищно и училищно възпитание. В редица членове думата „физическо възпитание и спорт“ се споменава, но тя просто се споменава и оттам нататък какво означава това и как то ще бъде подходящо, за да се решат проблемите, не става ясно. Смятам, че в някои от членовете има нужда от допълнение в Закона за предучилищно възпитание, в момента няма да ги обсъждаме тези неща, но могат да се направят такива предложения, както и в Закона за спорта, който трябва да основен да определя тези различни механизми за използването на спорта.
Ще завърша с това, че един от възможните начини да се извлекат ползите от участие в спорта е да се насърчи именно здравословната перспектива на спорта, да се подчертае, че това е просто една игра. Благодаря за вниманието.
ВОДЕЩА АНЕЛИЯ ТОРОШАНОВА: Благодаря, на проф. Дашева.
Поради големия интерес към презентацията на психолога Иван Игов, тя ще бъде изпратена на тези, които я нямат, в електронен вариант още днес до края на деня.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КОЛЕВА: Аз мога ли да помоля, кратко да допълня нещо?
В подкрепа на това, което каза проф. Дашева, искам само да допълня, че в Четиридесет и третото народно събрание се взеха специални мерки точно по този въпрос. И всъщност се прие законодателно изменение, с което от 1 до 4 клас преподаватели на децата, са преподаватели по физическо възпитание, а не общо образователните преподаватели. Също така и в свободния трети час да може да влизат треньорите и съответно те да го водят, за да могат да избират деца и да бъдат част от работата с децата.
Това е задължително законодателно изменение. Вече как се изпълнява, разбира се ние следим за това изпълнение, но искам да допълня и това, че основен приоритет на този кабинет е именно изграждане и съответно ремонтиране на спортните бази, което е изключително важно. Държа да го кажа, защото само ако наистина създадем нормална, приятна среда за нашите деца те ще могат да практикуват спорт и съответно да изразходват излишната енергия, която е и основен проблем на агресията. Благодаря Ви.
ВОДЕЩА АНЕЛИЯ ТОРОШАНОВА: Благодаря Ви, госпожо Колева.
Сега преминаваме към втората презентация в третия панел от днешната кръгла маса, която е на тема : „Преодоляване на агресията в училище, чрез спорта „Водно спасяване“.
Каня Наталия Стоянова и Мая Антова от Български червен кръст.
Заповядайте.
НАТАЛИЯ СТОЯНОВА: Добър ден, на всички присъстващи в залата. Благодаря, на организаторите и на домакините на тази среща за това, че ни предоставяте възможност на една от най-старите хуманитарни организации, каквато е Българският червен кръст да изложи своето виждане и своите програми за справяне с агресията в училищна обстановка.
Темата, с която искаме да Ви запознаем, е как може да се преодолява агресията в училище, чрез някои по-нетрадиционни спортове, като спорта „Водно спасяване“, който предполагам не всички от Вас сте чували.
За съжаление с глобализирането и урбанизирането на световното население се наблюдават и някои факти: хората стават все по-зависими от дигиталните устройства и все по-обсебени от интернет пространството. Вследствие на това се появява и заседналият начин на живот, а оттам се влошава здравословното състояние, особено на подрастващите, което много често води и до непредизвикана агресия. Поради тази причина, развитите общества търсят начини за излизане от тази ситуация, влагат се все повече средства за включване на програми за подобряване на физическото развитие не само на младите хора, но и на хората в активна възраст.
Спортът в свободното време и училищният спорт е широко дискутиран и обсъждан и с подобряване качеството на живот все повече хора започват да се занимават наред с утвърдени водни спортове, каквито са плуването, различните гребни, ветроходни спортове, но много хора търсят и други спортове свързани с рекреацията, и активната почивка.
Такива примери са за развлечение, свързани с водата. Повечето от Вас знаят кайтсърф, бодибордът, гмуркането, подводната фотография и много други, които се практикуват в водата, около водата, или покрай водата. Търсят се нови начини за изява в различни нетрадиционни спортове.
Това, с което искаме да Ви запознаем днес, е спорта „Водно спасяване“. За съжаление, тъй като не сме много близки, не сме още станали толкова зависими от дигиталните устройства, част от презентацията, клипчето, което искахме да Ви пуснем не можахме да се справим с това да го пуснем, но с няколко думи ще Ви обрисувам какво представлява спортът „Водно спасяване“. Няма да можете да видите клипа и да усетите емоцията и възможностите, които се дават с този спорт, но се надявам да успеете да получите кратка информация за него.
Спортът „Водно спасяване“ е от така наречените спортове с приложен характер. За практикуването му е необходимо да се развиват някои естествени движения като бягане, скачане, както и някои специфични умения свързани с плуването, и гребането. И в миналото и сега, чрез състезанията по водно спасяване се цели да се спомогне за намаляване на броя на жертвите вследствие на удавяне. С други думи, чрез този спорт се ангажират повече хора в глобалните усилия за предотвратяване на удавянията. Чрез него по един атрактивен начин младите хора се въвличат в занимания, свързани с придобиването на знания, умения и компетенции, свързани с различните техники за спасяване на човешки живот.
В голяма степен за практикуването на този спорт се изисква основно наличието на басейн или някаква сравнително равна земна повърхност и вода. Не е задължително да има басейн, но при възможност се използва.
Състезателните дисциплини включват десет на брой на басейн, от които шест индивидуални и четири щафетни. Като за разлика от класическото спортно плуване, тук умението да се плува е необходимост, но не е задължителна и не е основна предпоставка за спечелване на в различните дисциплини. Съществуват още десет дисциплини на открити води, които пак са шест индивидуални и четири щафетни, като те включват различни умения, които са необходими по време на спасителна акция.
Разнообразието на дисциплините в открити води, позволява състезателите да се специализират в различни умения и сръчности, което от друга страна им дава и широка възможност за изява.
Каква е връзката между агресията и спорта „Водно спасяване“?
Преди малко, психологът, който беше преди нас, даде като пример думите и работата на известния психолог Джеймс Долард, който дефинира агресията както: „Отговор, имаш за цел увреждане на човешкия организъм“. В същността на спорта „Водно спасяване“ е залегнала точно противоположната идея – да се спаси човешки живот. Във всеки човек, дълбоко в душата му е заложено да помага, да оказва помощ, да бъде съпричастен. Това, което е необходимо, е да бъде показан пътят, как да се случват тези неща и как да се извърши това нещо, и да се добиват знания, умения, които да го водят в това начинание.
Спортът „Водно спасяване“ е колективен спорт, отборна игра, в която участниците стават част от общност. Това е и една от стъпките за преодоляване на състоянието на агресия, което е в основата на детската агресия.
Дирекция „Водно-спасителна служба“ към Български червен кръст, на която в случая ние сме представители е основният двигател в управление на спорта „Водно спасяване“ в България. Това се осъществява чрез областните организации на Български червен кръст.
В дългогодишния си опит в организирането на различни по ранг състезания състезателните дисциплини се адаптират в съответствие с целта на мероприятието или на състезанието. Като за пример можем да дадем състезания, които са предназначени за деца в ранна детска възраст, или състезания, които имат за цел демонстрация на умения, демонстрация на спасителни техники. Дисциплините могат да се адаптират в зависимост от това дали присъстват деца, с някакви специални физически или умствени потребности. Дисциплините могат да се практикуват както на закрито, така и на открито. Можете да видите на снимките кадри от различни състезания, с различни целеви групи, с различна идея, в които са адаптирани състезателните дисциплини.
Тази гъвкавост на състезателните дисциплини и адаптирането им позволява практикуването на спорт „Водно спасяване“ в различни условия.
Ползвайки спорта „Водно спасяване“ като средство за осъществяване на превенция на водния травматизъм „Водно-спасителната служба“, успешно прилага и редица други програми, насочени за децата в предучилищна и училищна възраст. На слайда може да видите брошури и учебни програми, помагала, които са насочени за различните възрастови групи в училищата. Такива програми имаме под наименованието „Дръж под око“, „Приятели с водата“, „Водно-спасителен минимум“. В момента много усилено текат така наречените програми „Синьо лято“, които са насочени за децата в училищна възраст, по време на ваканцията им се ангажират с …
ВОДЕЩА АНЕЛИЯ ТОРОШАНОВА: Всичко това е много интересно, само че ще ме извините, тъй като времето напредна, а залата е ангажирана за определено време и трябва да спазваме, особено в сградата на Народното събрание, всички правила и закони.
В заключение, едно изречение и преминаваме към презентацията на госпожа д р Жасмина Донкова от дирекция „Вероизповедания“ към Министерски съвет.
Ще Ви помоля за максимално спазване на времето.
В заключение, какво ще кажете?
НАТАЛИЯ СТОЯНОВА: В заключение искаме да кажем, че такива алтернативи каквито дават нетрадиционните спортове, какъвто е спортът „Водно спасяване“ предоставят възможност на децата, които не винаги са най-бързите, най-силните, най-умните, да се включат в спортове, в които трябва да изразят точно тези умения и качества. Такива нетрадиционни спортове дават доста по-широко поле на изява на децата, на учениците и естествено целта, за която сме се събрали, да Ви държим далеч от агресивното поведение, далеч от нетипичното поведение, което всички ние искаме да избегнем.
Искрено се надяваме, че чрез такива форуми институциите, които имат отношение за справянето с този проблем, ще обръщат внимание на такива програми, каквито се провеждат от Българския червен кръст, от Национална спортна академия, програми, които са свързани със спортната ангажираност на децата и естествено всички тези наши действия да бъдат насочени наистина към намаляване на агресията в училищна и извънучилищна обстановка.
ВОДЕЩА АНЕЛИЯ ТОРОШАНОВА: Благодаря Ви.
Казахте „институциите, които са ангажирани“. Аз мисля, че всички институции в България трябва да бъдат ангажирани с проблема агресия сред децата. Всички институции. Благодаря Ви.
Каня тук госпожа д-р Жасмина Донкова от дирекция „Вероизповедание“ към Министерски съвет.
Преминаваме към четвъртият панел. Ще чуете за ролята на духовното възпитание, по отношение на агресията и формирането на ценности.
Д-р Донкова, очакваме Вашата презентация.
Ще Ви помоля, отново да бъдете максимално кратки.
Последният панел „Родителските конфликти и влиянието на агресията върху децата“ на съдия Галя Вълкова от Софийски районен съд – предстои след малко.
ЖАСМИНА ДОНКОВА: Уважаеми организатори, уважаеми участници в настоящата Кръгла маса, благодаря, за възможността да представим една много важна тема – за религиозното възпитание на децата и възможно ли е религията да се използва като средство за овладяване на агресията?
Поради напредване на времето, само ще маркирам основните неща в моята презентация.
Както всяко нещо, така и въпросът дали религията може да се използва като средство за овладяване на агресията има своите поддръжници, и своите отрицатели. Хората, които смятат, че религията няма място и не може да бъде такова средство, основните мотиви, които изтъкват, са, че религията и идеологията са средство за манипулация, според мен с помощта на хитрите подчиняват доверчивите.
Религията в основата си е изградена на почитането на авторитета и изисква подчинение, което е неприемливо за младото поколение, което знаем, че не е много склонно да се подчинява на авторитета. Религията е анахронизъм, несъвместим със съвременните технологии. И религията се противопоставя на материалните неща, което е в противовес на консуматорските потребности на младото поколение. Религията е доктринера, което е причина за противопоставяне и нагнетяване на агресия.
От своя страна поддръжниците на това, че религията може да бъде ефективно средство за борба с агресията между подрастващото поколение смятат, че науката също е средство за манипулация, инструмент, с който хитрите подчиняват доверчивите. Според тях Бог е въплъщение на идеята за висша справедливост, за вяра, надежда. Вярата в Бог, изключва напълно явления като кражба, лъжа, насилие и убийство. Богопознанието и възпитанието по пътя на благочестието създава навици и стремеж към добродетели. Религията е вечна основа, нравствено възпитание.
Възпитаването на младото поколение в национални и универсални общочовешки ценности, исторически е свързано с религията, което е нравственият регулатор в човешкото битие, и толерантността и религията вървят ръка за ръка. Защото всеки вярващ човек казва: „Бог е милостив, към мен и аз трябва да бъда милостив към всички останали“.
Съществува ли някакъв общ принцип във всички световни религии, който да бъде отправна точка и който да спомогне религиозното възпитание да мине през фокуса на този основен принцип? Да, съществува такъв принцип и този принцип е ясно изразен във всички световни религии.
„Не правете на другите онова, което на вас не е угодно“ – това е така нареченото златно правило на нравствеността и съществува във всички религии.
Ако започнем още от една от първите религии, това зороастризмът, този принцип е казан по следния начин: „Самата природа е добрина, която се въздържа от това да правите друго нещо, което не е добро за нея“.
Будизмът също има този принцип и звучи по следния начин: „Не наранявайте другите с това, което е болезнено за Вас“.
В конфуцианството се казва: „Не причинявай на другите, това което не искаш на теб да те сполети. Тогава никой няма да иска да ти се противопостави, независимо дали се отнася за държавни дела или за семейни грижи“.
Хиндуизмът, това е върховният дълг: „Не прави на другите нищо, което не искаш те да направят на теб“.
Юдаизмът: „Не прави на събрата си това, което ти ненавиждаш“. Това е целият Закон. Всичко останало са обяснения.
Християнството: „И тъй всяко нещо, което желаете да правят човеците на Вас, така и Вие правете на тях, защото това е същината на Закона и пророците“.
Ислямът: „Никой от Вас не вярва истински, докато не пожелае за брат си това, което желае за себе си“.
И една от най-новите религии – бахайската религия, която възниква XIX, казва: „Не слагайте тежести, върху никоя душа, каквато не би искал да бъде сложена на теб и не пожелавай другите неща, които не би пожелал за теб самия“.
Само накратко ще спомена някои добри практики, които в момента в една част от религиозните общности – вероизповедания в България, съществуват за справяне с агресията с деца.
На първо място, това са неделните училища при голяма част от православните храмове. Сега сме летния сезон. Сега е сезонът на православните лагери. В последните няколко години процента на тези православни лагери се увеличи. Почти всяка епархия на Българската православна църква има такива летни лагери за деца. В тези летни лагери освен основните доктрини на вярата и богослужебна практика се обръща внимание, и на това какво да е отношението ни към другите. Много активни са също така и евангелските църкви, които имат специални програми за борба с агресията между децата. Но има един голям проблем – децата, които посещават неделни училища или са в такива програми на базата на религиозното възпитание, след това така се посрещат с много агресия и присмехулство от страна на децата в училище. Много често тези деца, поради това че изповядват една друга ценностна система се определят като богомолци, които нямат място сред нашите групи, сред децата, които са актуални, които имат последен модел айфони и така нататък. Децата, които изповядват тези ценности много често стават жертва на вербална и дори физическа агресия, което не е много приятно.
Ако нещо, което Ви интересува и мога да споделя по отношение на подобни програми и практики на драго сърце ще го направя в дискусията. Благодаря Ви за вниманието.
ВОДЕЩА АНЕЛИЯ ТОРОШАНОВА: Благодаря Ви, д р Донкова.
Продължаваме с последната презентация на съдия Галя Вълкова, Софийски районен съд. Темата е: „Родителските конфликти и влиянието върху агресията при децата“.
ГАЛЯ ВЪЛКОВА: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Кънева, уважаеми господин Атанасов, уважаема госпожо Манолова, уважаеми госпожи и господа! Темата на днешната дискусия, е особено актуална, но сякаш така и не намираме работещо решение за справяне с проблема, с агресията. Моята гледна точка при изложението е свързана с онова, което на практика се случва в съдебната зала. Използвам повода, че Народното събрание е сред домакините на срещата, за да се спра накратко на законодателната уредба и възможностите за подобряването ѝ.
Изложението е основано на формулирани от норвежкия криминалист и социолог на правото проф. Нилс Кристи принцип, че конфликтите са важни за обществото и, че те трябва да бъдат върнати на собствениците им. Признавам, че когато за първи път чух тази теза, тя ми се стори дръзка и нереалистична. С времето, с опита си на съдия, провалите, пред които съдиите ежедневно се изправяме в защита на най-добрия интерес на детето, осъзнах правдивостта на философията на Кристи.
Погрешният подход към конфликта, води до погрешни решения.
Според мен, първият и основен въпрос е: какво е конфликтът и важен ли е той? Дефинициите са твърде много, като общото между тях, е че конфликтът бива разглеждан като естествен и присъщ на човешките същества, като сблъсък на идеи и очаквания. Възможните подходи към конфликта са насочени към неговото елиминиране, към разрешаване или към позволяване на страните в конфликта да участват в него.
Отидете на детска площадка и вижте например две деца, които се карат за топка. В 85% от случаите ще наблюдавате намесата на възрастен – майката на детето, чиято топка бива взета, или майката на детето, което взема чуждата топка, който възрастен бързо и лесно, вместо децата, ще разреши конфликта.
На пръв поглед, може да изглежда, че примерът няма връзка с темата, но това дете е бъдещият възрастен, който от рано е обезвластен и е научен да очаква друг да разрешава конфликта вместо него, основно чрез елиминирането му.
Когато говорим за сигурността и здравето на децата ни в краткосрочен план, това може да е привидно работещо решение. Какъв обаче следва да е подходът в дългосрочен план?
Ако се върнем в съдебната зала може да зададем същите въпроси. Двама родители са в процес на раздяла. В общия случай продължават да ги свързват имуществото и децата. И ако за съпружеската имуществена общност са разписани правила за поделянето й, относно детето – няма. Не би могло и да има. Тогава какво да стори държавата? Простичко казано, да позволи на страните да участват в конфликта, подпомагайки ги по няколко начина.
На първо място, законодателно. Необходимо е час по-скоро да бъде приет подготвеният от Министерството на правосъдието Закон за изменение и допълнение на Семейния кодекс. Предложеният Законопроект прави първите стъпки към утвърждаване на принципно нова гледна точка към родителския конфликт, утвърждавайки важността на двамата родители в живота на детето.
Съгласно предложените изменения, при развод съдът ще разгледа спора за родителските права тогава, когато страните изрично го поискат. Ако не го сторят, двамата родители продължават да упражняват родителските права, както това е до момента. За първи път изрично се предвижда възможността за постановяване от съдия в исково производство на тъй нареченото „съвместно упражняване на родителските права“.
Това са две изключително важни стъпки, към избягване на съдебните битки, защото с днешна дата при спор законодателят принуждава родителите да участват в производство по предоставяне на упражняването на родителските права, само на единия от тях. За да спечели, условно казано, в тази битка всеки трябва да докаже, че е по-добрият родител, съответно, че другият е по-малко добър родител.
Допълнително затруднение създава противоречивото тълкуване на ключови понятия, като например – местоживеенето на детето. Макар в началото на месеца ВКС да излезе с решение по тълкуване на нормата на чл. 127а от Семейния кодекс, в изпълнение на Решението „Пенчеви срещу България“, този съдебен акт на свой ред поставя въпроси, отговорите, на които, не могат да се дадат по тълкувателен път.
Ето защо към Проекта за изменение на Семейния кодекс е изключително важно да се добави параграф, чрез който като част от Допълнителните разпоредби на Семейния кодекс да се даде яснота на това понятие така, както това е отдавна сторено, например с понятието „семейно жилище“. По този начин на страните се дава ясното по основен въпрос от съдържанието на евентуално постигнато споразумение и практическото му изпълнение.
На следващо място, считам, че следва да се предвидят възможности за активна роля на социалните служби в консултиране на страните на ранен етап от конфликта, включително чрез уведомяването им за възможността, за използване на подходящи алтернативни способи за разрешаване на спора.
Тези способи трябва да са достъпни още преди съдебната фаза. Затова следва да се предвиди включването на медиацията в системата на социални услуги и предоставянето й като част от правната помощ. С днешна дата няма статистика за броя на проведените медиации извън съдебните медиационни центрове. Като съдия, активно участващ от 2012 г. в дейността на Центъра за спогодби и медиации към Софийския районен и Софийски градски съд, мога да споделя, че за момента липсва работеща държавна политика за развитие на медиацията, а изолирането и споменаването в отделни процесуални закони не насърчава страните и представляващите ги адвокати да я предпочетат.
Прeз изминалата година препоръки за задължителна медиация по семейни спорове бяха отправени и от омбудсмана госпожа Мая Манолова, за което й благодарим, като в подкрепа на застъпената от нея теза бих обърнала внимание на Обяснителния доклад на Комитета на министрите към Съвета на Европа по повод семейната медиация, в който изрично се казва, че задължението на страните да се информират за процедурата не нарушава достъпа им до съд, доколкото продължаващото участие в нея е техен избор. За да бъде избрана като подходящ способ за разрешаване на спора обаче страните следва да имат увереността, че медиационното споразумение ще позволя последващо снабдяване с изпълнителен лист по облекчена процедура, каквато чл. 18 от Закон за медиацията към момента не се явява, поради което използването му е по-скоро изключение.
На следващо място, следва да се предвиди възможност съдът да постанови спиране на делото, когато се установи, че медиацията или друг алтернативен способ не е подходящ, поради висок интензитет на конфликта, или нисък родителски капацитет, в резултат на които към момента родителите са загърбили най-добрия интерес на детето.
Законопроектът за изменение в Семейния кодекс предвижда разписване на задължителни програми за родителите след постановяване на решението по спора. Считам, че такива следва да се предвидят и към момента на разглеждане на делото. Това ще позволи на съдията да постанови диспозитив при отчитане на възвърнато базово ниво на диалогичност, което да повиши изпълняемостта му.
В последното решение на Европейския съд по правата на човека – „Анева и други срещу България“, страната ни е критикувана за ненавременна подкрепа на семействата при стартиращо родителско отчуждение и серията решения, които биват постановявани от съда, категорично се оказва неработещо.
Не на последно място, следва да се въведе допълнителна специализация на адвокатите, участващи в съдебни спорове, засягащи интересите на деца, както и ежегодното обучение за съдии.
Необходимо е да се предвиди такова натоварване в съдебните състави с брой дела, че то да позволи бързина на приключване на производствата при спазване на изискванията за задълбочено изследване на фактите.
И за да кажа и аз статистика, в момента се очакват 10 съдии на територията на град София да решат споровете за разводи, родителски права, издръжки, домашно насилие и всички охранителни производства на двумилионна София. Сами можете да прецените как можем да сторим това.
Казаното дотук не дава универсални решения за справяне с родителския конфликт, защото такива няма и не би следвало да търсим. Дължим на родителите обаче градивен подход, основан върху идеите на възстановителното правосъдие, адаптиран към нуждите на спорещите с акцент върху най-добрия интерес на детето. Благодаря Ви.
ВОДЕЩА АНЕЛИЯ ТОРОШАНОВА: Благодаря на съдия Галя Вълкова.
Давам думата на омбудсмана на Република България госпожа Мая Манолова.
Заповядайте, госпожо Манолова.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин Атанасов, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на институции!
Ще започна с поздравления – поздравление за председателя на Парламентарната комисия за форума и за темата, поздравление за институциите, че са тук, поздравления за докладите и за презентациите, защото са достатъчно смислени, интересни и задълбочени, на председателя на Агенцията за закрила на детето поздравления. Поздравления на всички за този форум!
Има, обаче, едно „но“ и то е, че на подобен форум и с подобна тема, с подобни доклади, с почти същите данни, със същите институции, със същите констатирани проблеми, със същите предложения за решения, аз вече съм присъствала поне няколко пъти през последната една година и осем месеца, откакто съм омбудсман, и също имам законов ангажимент „защита правата на децата“. Не ми се иска петте години от мандата ми да се изтъркалят в повтаряне на едно и също, по което нямаме различие, че това са проблемите, което е чудесно. Нямаме различия и затова какви да са решенията, но предвид ситуацията, обществено-политическа, смяната на парламенти, смяната на лица, които са в институциите, констатираме си едно и също.
За протокола и аз съм си извадила данни от работата ми като омбудсман, с анализ на жалбите, които се отнасят до проблеми на деца. Да, родителските конфликти заемат голям процент от тях, проблемите са именно децата в родителските войни, неизпълнението на съдебни решения, неизползването на достатъчно алтернативни способи за решаване на спорове между родители, ролята на социалните работници, необходимостта, образно казано, от училища за родители, които да се занимават с повишаване на родителския капацитет. Да, това са проблемите.
Проблемите са и в законодателството, защото така е построен Семейният кодекс. Абсолютно съгласна съм със съдия Вълкова, че той неизбежно поставя родителите в противоречие, в противоборство, в конфликт във всеки един бракоразводен процес, защото всеки трябва да покаже, че с по-добър родителски капацитет, претендирайки за родителски права, претендирайки за режим на лични контакти. Така че решението е ясно и то, освен че на концептуално ниво е измислено, е разписано и като конкретни текстове – това е Законопроектът за изменение и допълнение на Семейния кодекс, в чието написване участвахме част от лицата, които са около тази маса, и който беше презентиран от Министерство на правосъдието и Министерство на труда и социалната политика в предния им мандат. Тук е госпожа Сачева, която е вече в друга роля, но, така или иначе, беше достатъчно ангажирана с този процес.
Аз не виждам абсолютно никаква причина този Проект, който получи висока оценка от всички, зад който застанах и аз като омбудсман с моя екип, да не бъде внесен отново в парламента за обсъждане, вместо отново да се работи по текстове, които ще доведат до същото. Предложените решения са абсолютно адекватни. Споделеното родителство, с възможност съдът да не се произнася и в исков процес, когато родителите не са поискали това по отношение на родителските права, включително постановяване на споделеното родителство или, както е записано в Проекта, „съвместно упражняване на родителските права“, санкции за неизпълнение на съдебни решения, което е голям проблем за България, тоест постановява съдът нещо, в крайна сметка единият родител не го изпълнява, което се мултиплицира в случаите, в които единият от родителите заминава извън България. Имам десетки жалби от родители, които не могат да си видят децата, защото са разпръснати някъде по света. Всичкото това има своето решение. Просто с едни по-бързи темпове парламентът трябва да престъпи към обсъждането и приемането на този Законопроект.
Тук ще си позволя да предложа нещо, което вече предлагах на един форум, който беше в институцията на омбудсмана, свързан с медиацията. Поздравления за Софийския районен съд, който има Център по медиация, която има приложение в семейни спорове, но даже и в Софийския районен съд, който има такъв център, делата, които се решават чрез медиация, в крайна сметка е минимален. Процентите, сигурно, ще ги кажат съдиите, но това наистина е минимален процент. Според мен решението е в първата стъпка по въвеждането на медиацията като задължителен етап от съдебния процес и това е нормално да се случи именно в брачни дела. Задължителна медиация, задължителен опит родителите чрез съгласие по между си да уредят важни неща, най-вече, които са важни за техните деца. Защото има случаи, в които решение, което да е в синхрон с най-добрия интерес на детето, просто е невъзможно. Защото съдията не Господ, той разполага със средствата, които има, и процесуалните средства трябва да бъдат подобрени.
И като възможност, подкрепям за спиране и пращане, образно казано, родителите на училище за повишаване на капацитета, и като друга роля и възможности на социалния работник, и изясняване на процесуалната стойност на така наречения „социален доклад“. Всичкото това трябва да се случи плюс споделеното родителство в Проекта за промени в Семейния кодекс.
Използвам случая, тъй като се изкушавам – тук са събрани представители на всички институции и най-вече на народните представители искам да Ви обърна внимание на това колко от нещата, които са предмет даже на консенсус и в парламента, които са ясно изразена правителствена политика в крайна сметка се случват на практика. И дали, независимо от добрата воля – и на централната власт, и на парламента, и на решенията, които се вземат, в крайна сметка това се случва на практика. Като омбудсман моята работа е да съм на терен и да се срещам с проблемите, такива каквито са на място, искам да Ви информирам, че например, тържественото обявяване на образованието за основен приоритет на това парламентарно мнозинство, на това правителство, което беше аплодирано от българските граждани, включително и с постановлението от началото на този месец, със заявения междуинституционален механизъм за обхващане и задържане на децата в училище, с всички, дори на пръв поглед, крайни мерки, включително с включването на МВР в този процес, като омбудсман ги подкрепих, заедно с моя екип.
Но искам да Ви кажа, че на практика решенията и действителността са в коренно противоположна посока. Например миналата седмица се сблъсках с проблем в Исперих, при който едно училище в живо село, в живо училище със 70 деца, е закрито с решение на Общинския съвет на Исперих, плюс още седем детски градини, в които има по 14-15-16 деца. Въпреки приемането на Закон за училищното и предучилищно образование, въпреки Правителствената стратегия, въпреки заявената решимост от парламента, че всички деца трябва да бъдат обхванати, което означава, освен ангажимент за институциите, но и достъп, реален достъп тези деца да отидат, първо в детска градина – особено децата в риск, особено децата от малцинства, особено децата от бедни семейства.
Реално, това което се взема като решение на централно ниво, остава абсолютно нечуто от представителите на същите тези партии, които са в общинските съвети по места. Аз не мога да се помиря и, затова представям пред Вас този проблем. Защото, ако за училището с министъра на образованието се преборих да се отмени заповедта и това училище да не бъде закрито, с детските градини, които би следвало да са първата стъпка децата да бъдат обхванати и задържани проблемните деца от малцинствата, от бедни семейства, след това в училище, този проблем няма решение, тъй като общински съветници от различни цветове, от всички партийни цветове са решили, че ще закрият тези детски градини, защото, както твърди местното население, към тези детски градини вървят едни апетитни земи, включително земеделски, които след това от публична общинска ще минат в частна общинска и ще се ползват за други цели.
Така че Ви моля просто да се намесвате, включително и в този конкретен казус, съобразно Вашия ресурс, защото аз нямам какво да направя. Не е нормално няколко години да се говори в парламента и на подобни форуми как ще се инвестират средства в това да бъдат подкрепени детски градини, ще имат статут на защитени, ще бъдат допълнително финансирани, децата да бъдат обхванати, след това училища – ще бъдат при облекчени условия допълнително финансирани, без да се спазва принципът „парите следват детето“. И цялото това говорене, което е облечено и в законодателни решения, и в правителствено постановление, в крайна сметка, като се отиде на място, се оказва едни голи приказки.
Благодаря отново, че ми дадохте думата. Моите предложения са две – в кратки срокове, за да не се случи нещо непредвидено, тези решения да бъдат изпълнени. Подсказвам, че тези решения имат своето оформяне като проект на законодателни предложения, който отлежава в Министерство на правосъдието и в Социалното министерство. И втората тема – моля Ви, Вие така или иначе сте избрани от конкретни изборни райони, следете какво се случва с училищата, с детските градини, със спорта в детските градини, с агресията – какво се случва по места. Защото понякога пътят на един такъв форум и на едно решение от столицата, от Народното събрание, до всички по-малки населени места в България е много дълъг и те не стигат дотам.
ВОДЕЩА АНЕЛИЯ ТОРОШАНОВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Давам думата на председателя на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта – господин Славчо Атанасов.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Ще бъда пределно кратък, тъй като, предполагам, колеги, че ще имате желание за изказвания и становища.
Съгласен съм в голяма част с омбудсмана, но пък аз съм оптимистично настроен, защото абсолютно всички институции, които са свързани с нашите деца, в момента са тук – шест министерства на ниво заместник министри, прокурори, съдии, ДАНС, психолози.
От моя скромен опит като администратор, за да станат нещата, трябва да се направят две неща:
Първото – координация между всички нас. Това е изключително важно. Затова ние с госпожа Кънева, като председател на Агенцията за закрила на детето, се ангажираме да бъдем този координиращ орган – ние като Комисия, а тя като председател на Агенцията. Изключително важно нещо.
Самият факт, че сте тук това означава, че сте заинтересовани. Госпожа Манолова е изключително права – говорим си, говорим си от години, но нещата в един момент не вървят. За да вървят нещата трябва да има втори момент – срокове. Срокове! Няма ли срокове, все едно нищо не сме свършили.
След Вашите изказвания, предполагам, че ще има такива желаещи, ние от Комисията, съгласувано с Агенцията за закрила на детето сме подготвили един конкретен текст, който Комисията ще гласува. Координирахме го между различните колеги в Комисията, текстът е конкретен, с конкретни дати, с конкретни срокове. Така че, както казва народът „да няма мърдане“, тоест всичко с конкретика. След това, всеки от Вас, участници в тази Кръгла маса, ще получи този документ. Разбира се очаквам колегите от Комисията единодушно да го подкрепят, тъй като заедно го изготвихме.
Това е моето изказване. От тук нататък имате думата. На мен ще ми бъде интересно да чуя много хора от Вас.
ВОДЕЩА АНЕЛИЯ ТОРОШАНОВА: Господин Монов, заповядайте.
ХРИСТО МОНОВ: Благодаря! Благодаря за поканата.
Уважаеми организатори, уважаеми народни представители и представители на институциите, предвид времето ще бъда кратък. Мислих да се изказвам като кризисен психолог, но конкретните ми предложения ще отправя към Комисията, тъй като касаят поправки в много закони.
Когато за първи път преди девет години посетих Кнесета на държавата Израел, имах среща с детското лоби в Кнесета. Подготвяйки се за срещата видях, че в това лоби членуват много известни световни политици, бивши министър председатели, бивши министри. Когато се проведе срещата с тях не можах да се стърпя да ги попитам: наистина ли това е най-престижното лоби в Кнесета на държавата Израел? Те казаха: „Да!“. Някои от тях бяха чакали 30 години, членове на Кнесета, за да станат членове на това лоби. Те ми казаха: „Безсмислена е външна политика, вътрешна сигурност, икономика и така нататък, ако не сме осигури най-главното – качественото възпроизводство на нацията си. Затова сме най-престижното лоби.“
И аз смятам, че днес сме на една среща, организирана от нещо подобно – най-престижното лоби в българския парламент, а именно Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Казвам го не защото съм й бил председател, а защото убеждението ми е такова.
Затова искам да обърна внимание на един особен конфликт, който се промъкна тук-там, особено в казаното от уважаемия омбудсман госпожа Манолова.
В началото на месеца – тъй като минахме през тежкия седми клас, слава Богу, дъщеря ми успя да влезе в престижна гимназия, решихме да си дадем почивка семейството и отидохме в един от най красивите и чисти не само като природа, но и като и нравственост краища на България. Отседнахме в една къща за гости – прекрасна. На другия ден децата се бяха сприятелили, заедно ходиха да берат билки – това беше много интересно за моите деца, които не бяха виждали подобно нещо. Но изведнъж вечерта, когато си говорихме с бащата и собственик, голямата ми дъщеря ме дръпна настрани, видях, че изпитва някаква тревога. Каза ми следното: „Тате – спомена името на момиченцето домакин – тя няма да учи след седми клас, а има по високи оценки от моите на външно оценяване!“ Всичко ми се отщя, но все пак реших да попитам бащата защо това ще се случи. И той ми каза: „Ами, много е просто, най-близкото училище след седми клас, в което тя може да учи, е на 34 км“. Ние изминахме пътя от града, в който е това училище, до въпросното място за около един час. Това значи, че ако е лятото и са добри условията, това дете ще трябва да пътува два часа.
Попитах го: „Ти нали си го завършил, майката също?“ – модерен човек, върти добър бизнес, има добри перспективи. Той ми отговори: „Да, така е, но по мое време в града имаше пансион и аз и майка й в осем часа бяхме там и нашите родители бяха сигурни, че няма да ни се случи нещо.“. Такива са нравите в онзи край на България.
Казвам това, заради следното: гетото не е само във Факултета, Столипиново или Комлука в Бургас. По една или друга причина българските деца живеят в гето, в социално гето. Нарушени са техни изконни права, които са гарантирани уж от Всеобщата харта, от Конвенцията за правата, но не са гарантирани от държавата. А когато живееш в гето, ти не можеш да имаш друга социална перспектива, освен тази да си против обществото. Тези, които направиха последните терористични актове във Великобритания, във Франция, това бяха хората от гетото.
Обръщам се към Вас и с това завършвам: дайте да направим лобито на българските деца в това Народно събрание – да работим в техния най-добър интерес, а то е действително да гарантираме правата им, а не само да го декларираме.
Използвайте, имате велики лостове. Не мога да си представя, че само един път за три месеца във Вашата Комисия се е появил министърът на младежта и спорта. Толкава неща може да го питате. Казаха вече за ролята на спорта. Чудесно е, че има такава наредба. Само че от 130 завършили през последните три години мои студенти по специалността „Физическо възпитание и спорт“, нито един не работи като учител. Факт е! Благодаря за вниманието.
ВОДЕЩА АНЕЛИЯ ТОРОШАНОВА: Благодаря Ви, господин Монов.
Други желаещи да изкажат мнения и становища?
Заповядайте.
МАДЛЕН ЦАНКОВА: Здравейте колеги! Представям Централната комисия за борба срещу обществените прояви на малолетните и непълнолетните. Господин Томанов няма как да присъства, но приветства тази среща.
Само няколко думи ще кажа, тъй като не сме били поканени да имаме някаква презентация, с която да запознаем Колегията по-подробно с дейността на местните комисии.
Агресията не е нещо ново, по-скоро страшното е толерантността към агресията към деца и между деца.
Подходът, разбира се, е различен, но от това, което сме натрупали като опит и от изследвания, които сме правили през годините, децата ни наистина са жертва основно на своята среда. Каквото и да направят институциите – училищни автобуси да ги водят до училище, ако в семейната среда няма разбиране, няма подкрепа и ако това не е ценност, децата тръгват по другия път. И, за съжаление, попадат под удари на недобри структури, на закона по късно и така нататък, тоест те са една жертва. И ние, за съжаление, сме накрая на тази верига.
В тази връзка искам да Ви кажа, че Централната комисия още през 2014 г. като свои приоритети постави първичната превенция. Местните комисии са 290, това е сериозна мрежа от колеги, в които присъстват педагози и психолози, които се стараят да подпомогнат не само децата, да поставят в правилния път, но и техните родители, защото само работа с децата не е ефективно.
Работата в училищата. Искам да отворя една скоба – там, където по места колегите, всички, които са призвани от закона и всички кореспондиращи помежду си закони, в които центърът на всичко е детето, са намерили добрия път помежду си, трябва да Ви кажа, че там работата спори. Отдели „Закрила на детето“, социалните служби, училищата, местните комисии за борба просто са намерили добрия път един към друг и всички обгрижват случаите, казусите такива, каквито са и търсят пътища за разрешаване.
Също така нещо много важно, по което местните комисии работят и Централната комисия им обърна внимание на това, е работата с ромските деца като е привлякла в своите комисии ромски лидери. Имаме обществени възпитатели, които са от ромски произход и на места, буквално на терен се справят, още в генезиса на проблемите да бъдат търсени решения.
Няма да занимавам повече вниманието на всички. Тези, които се интересуват, могат да разберат повече за дейността ни – това са десетки, стотици програми, стотици обгрижени деца всяка една година в най-различни посоки, разбира се, и спорт, и здраве. Имаме програми, по които работим заедно с всички колеги.
Още веднъж благодаря за поканата да присъстваме на тази среща. Имаме желание за обща работа. Наистина не можем да разделяме децата като майката и мащехата, трябва да намерим добрата точка. Благодаря Ви.
ВОДЕЩА АНЕЛИЯ ТОРОШАНОВА: Благодаря на Мадлен Стоянова – главен експерт към Централна комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и пълнолетни към Министерския съвет.
Други мнения?
Господин Вълев, заповядайте.
ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ: Благодаря.
Дами и господа, въпросът ми щеше да е по-скоро към госпожа Манолова, но тя излезе. Тя каза нещо много обезпокояващо: много е опасно за децата, за които няма градини и училища, особено от малцинствата и децата в риск. За мен всички деца, които нямат училища и градини, те са в риск. Това, първо.
И второ, тя е една много дейна личност и може би децата са много добре осведомени наистина за техните права, но докато им се обясняват техните права може би трябва да им се обясни, че те имат и задължения и не са недосегаеми, дори напротив. Ще има последици за тях, ако извършат някакъв вид престъпление. Това може би ако им се обясни, агресията ще е доста по-малко.
И другото – някои колеги може би бяха безпристрастни, но аз ще съм пристрастен. Спортът със сигурност би помогнал на децата, които имат агресия, тази агресия да се насочи към нещо по-добро, към нещо по-градивно и да може наистина тази енергия да се преобразува в спорта и така тези деца да направят нещо по-добро за себе си, наистина да бъдат по-толерантни един към друг и спортът да им даде тази насока. Благодаря.
ВОДЕЩА АНЕЛИЯ ТОРОШАНОВА: Благодаря Ви, господин Вълев.
Госпожа Теодора Халачева, която е член на Комисията.
Заповядайте.
ТЕОДОРА ХАЛАЧЕВА: Благодаря Ви.
Вземам отношение по повод изказването на госпожа Стоянова.
Колеги, представители на институциите, членове на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, една основна категория деца, жертва на насилие са и самите насилници. Именно затова смятам, че освен Семейния кодекс трябва да обсъждаме и Закона за реформата в детското и младежкото правосъдие.
Преди месец бях на една среща – Пета национална научна конференция с представители на местните комисии за борба с противообществените прояви. Там обсъждахме Закона и за моя изненада мога да кажа, че комисиите и техните представители се притесняваха от това, че ще бъде намалена тяхната роля при работата с подобен тип деца, че те ще бъдат закрити. Смятам това за притеснително, още повече, че самият Законопроект не е влязъл за обсъждане. Затова апелирам отново той да влезе за обсъждане, да бъде обсъден, защото ще бъде много важно да се справяме с тези проблеми за в бъдеще и процентът на подобни деца насилници ще расте, ако ние не вземем мерки.
Сега действащата нормативна уредба се базира на принципи, които са остарели. Те са в противоречие с Конституцията ни, както и с Конвенцията за правата на детето. Смятам, че това също е един аспект от законодателната дейност, на който трябва да се спрем и то сериозно. Благодаря Ви.
ВОДЕЩА АНЕЛИЯ ТОРОШАНОВА: Благодаря Ви.
Сега давам думата на госпожа Весела Лечева – заместник- председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Уважаеми господин Председател на Комисията, уважаеми представители на институциите, на неправителствени организации! Преди всичко и аз да изразя благодарност и задоволство от този форум и от тази Кръгла маса.
Факт е, че всички около тази маса сме обединени около едно, че сме отговорни пред бъдещето на нашите деца. Разбира се, неоспорим факт е, че агресията е навсякъде в нашето общество – тя е на улицата, в здравните заведения, в училищата, сред младите хора, което означава едно, че държавата все още не може да се справи.
Къде е заложено разковничето? Разбира се именно в децата, там да насочим нашите усилия и нашите действия, конкретни мерки, действия, които всички тук в своите презентации днес показаха, аргументираха чрез с цифри, с определени анализи и изследвания.
Надяваме се, че това решение, което ние ще приемем като Комисия, ще даде възможност за всички онези мерки, които Вие сте набелязали в последните няколко месеца чрез своите анализи и изследвания да бъдат обект на анализ и на нашите представители в тази работна група и в крайна сметка да бъде оформено като едно общо политическо решение и най-после Народното събрание да се обедини около определени законопроекти и представени като обща политическа воля, ако постигне консенсус именно към бъдещето на нашите деца.
Може би това трябва да бъде подходът, защото в последните няколко месеца виждаме едно противоборство кой законопроект да бъде одобрен и ако е от политическата сила, която не представлява управляващата коалиция, той бива игнориран поради една-единствена причина – липсата на пари или пък, че не е представен в бюджета.
Разбира се, когато става въпрос за образование и за комплексни мерки, защото в крайна сметки всички с ме убедени, че това са комплексни мерки, че не може само с една-единствена мярка или законодателна инициатива да бъде решен този проблем, е въпросът за парите. Ами няма как един приоритет като образование да не е свързан с пари и то много пари, средства отделени за образование. И неслучайно нашите предложения като политическа сила бяха свързани с това именно бюджетът за образование да достигне 4%, защото както чух в една от презентациите , броят на училищата не се увеличава и не е спрямо броя на децата в определен район и определена община и така нататък.
Не искам да навлизам в детайли, защото много се говори в презентациите, те бяха много добре аргументирани, но нека да дадем шанс и на тази работна група, пък и, дай Боже, да излезе нещо читаво и работещо и да има и уважение, най-вече, към всяко едно предложение от всяка една политическа сила, защото в голямата си част добрите намерения и мерки, които се реализират, нямат и приемственост.
Аз ще кажа само за една програма, която навремето направихме. Това е Програмата „Научи се да плуваш“ и тя беше създадена именно заради това – невъзможността на училищната, образователната система да предостави възможност на всяко българско дете да може да се научи да плува. Огромен е процентът на български деца, които не могат да плуват и техните родители не могат да им предоставят възможност и условия да се научат да плуват. А колко много български граждани не могат да плуват? Разбирате ли, това е основно нещо задължително за образователната система да подсигури тази възможност. И то не е защото една политическа сила е решила да създаде такава програма, а защото е изключително полезно за българските деца – да предостави възможност за един месец безплатно обучение по плуване. Това, което казахте и Вие с Вашата презентация за водното спасяване.
За спорта не искам да говоря, ние сме част от спорта и знаем колко мощно средство е. Най-важно е да всяко българско дете да бъде активен участник в образователния процес и на следващо място да осмислим неговото свободно време. Защото много голяма част от програмите, които се създават, са хубави, обаче са с кампаниен характер и са временни, а те трябва да са постоянно действащи и да бъдат насочени към всяко едно българско дете. Винаги съм казвала, че когато детето отвори вратата от училище или от вкъщи трябва да го посрещнат поне трима-четирима или инструктори по даден вид спорт, или някой преподавател по изобразително изкуство, или музикални и така нататък. Да им се предостави възможност и то безплатни, за да бъдат достъпни тези услуги и дейности, които да предостави държавата към всяко българско дете, да му осмисли свободното време.
Надявам се тази работна група в този срок да излезе с конкретни законодателни решения. Разбира се, те няма да обхванат цялата палитра от комплексни мерки, които имат нужда, но в крайна сметка да бъдат полезни за онези проблеми, които Вие с Вашите презентации посочихте. Благодаря.
ВОДЕЩА АНЕЛИЯ ТОРОШАНОВА: Благодаря Ви, госпожо Лечева.
Сега давам думата на народния представител Галя Захариева – член на Комисията.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря Ви и аз.
Уважаеми господин Председател, уважаеми заместник-министри, колеги, гости! Интересна дискусия – дискусия, която показа различните институции какво правят по темата. Дискусия, която, според мен, показа един от най-важните проблеми поради който смятам като част от системата на българското образование, че съществува проблема с агресията и той става все по-актуален, а това именно, че отделните институции много трудно се събират и работят заедно, за да решават този проблем, да не кажа, че въобще не го правят. Тема, която сме коментирали много пъти и сме се опитвали и в Комисията по образование, и основно на срещи с учители, на които присъствам, да отправяме като послание от системата на образованието.
Аз чух тук изключително много активна дейност, показана от всички. Започнахме с доклада на Агенцията за закрила на детето, минахме през различните други институции, чухме от БЧК – много добре работят техните младежки организации, имам лично наблюдение, прекрасно работят местните комисии, всичко отчита дейност и в крайна сметка проблемът с агресията го има. И категорично няма да се съглася, че проблемът с агресията идва от училищната среда. Това абсолютно не го вярвам и не мога да се съглася, но ще влезем в дълъг спор, предполагам някой друг път с колегата, който ни представи тук презентацията си.
Искам да Ви кажа господин Игов, че дори и госпожа Сачева да Ви покани и да Ви даде двата милиона, които ще струва прилагането на Вашите предложения в системата на образованието, ако сам го правите и Вие ще ударите на камък и няма да се справите с агресията, колкото и да смятате, че са велики и ценни всички решения и предложения, които имате. Нито една институция само не може да се справи.
За мен единственият резултат от цялата тази дискусия тук е да се срещнете в работен вариант шефовете на тези институции и хората, които са работили по подобни програми, и да приложите на практика, да намерите механизма всички Ваши служители по етапния ред надолу по всички териториални структури да го правят, защото българския учител е изключително готов да работи в тази посока и той работи ежедневно, ежечасно, защото точно пред него, пред неговите очи се случва агресията между деца. Точно българският учител е този, който всеки ден комуникира с родителите и търси начина да реши дори и семейни конфликти, за да нямат те отражение върху децата в училище. И аз смятам, че българският учител има нужда от тази подкрепа и неслучайно всичко, което си го говорим, мога да го дам само с едно сравнение на базата на Вашите презентации днес.
От 2011 г. е приет Координационният механизъм за деца в риск, в който са подписани достатъчно много министерства и министри и достатъчно много институции трябва да работят, когато имаме такъв прецедент или случай в училище. Госпожа Сачева каза, че за 2017 имаме седем хиляди и кусур случаи, в които имаме някакъв проблем в училище, а госпожата от Агенцията за закрила на детето в нейната презентация каза, че имаме 26 случая в цялата страна, които са работили по механизма. Какво означава това? Ние имаме механизмите, имаме начина и пътеката, по която трябва да работим някъде на терен, както каза и госпожа Манолова и във връзка с това училище едно изречение после ще кажа, някъде на терен нещо не се случва. И не е достатъчно всички да ги контролираме, не е достатъчно Агенция за закрила на детето да бъде ментор на българското училище, не е достатъчно Агенцията за закрила на детето да казва, че да, имат нужда социалните работници от супер визия, не е достатъчно социалният работник да отиде и да каже на родителя: ти сега трябва да отидеш еди-къде си. Има нужда от сърце, има нужда от работа, има нужда от хора, които искат да го правят и да работят с децата и да им дадем свобода да го правят, да ги напътстваме и да им помагаме.
Законът за предучилищно и училищно образование дава сериозни възможности да се работи в тази посока. Да, може би има нужда още от сериозно реформиране на много места от учебната среда, но на много места тя не е за подценяване и е прекрасна. Може би сте прав, че не е достатъчно само да се увеличават учителските заплати, но това е една от най-сериозните мерки, за да мотивираме по-будните, по-активните, по-умните, по-можещите български деца да стават учители, за да могат да внесат друга енергия в българското училище, защото и Вие самият казвате, че трябва да има по-близка възраст между учителите и учениците.
По отношение на примера, който даде госпожа Манолова в исперихското село Тодорово, може и да греша селото, което е закрито. Категорично не сме съгласни със закриването на това училище. Категорично не бива, но как? Законът дава възможност на местната общност да направят най-добрата преценка и на общинските съвети и на местните власти за своята система на организация на образователната си структура, те вземат най-грешното решение, водени не от интереса на детето, а водени най-вероятно от други интереси. Къде са тук всички тези териториални институции, които защитават интересите на тези деца? Може ли при наличие на 70 ученици в това училище да тръгнем към закриване? Какво становище са дали всички, които трябва да го дадат по Закона?
Да, ние много си говорим, много си говорим, много кръгли маси правим и има много механизми, които и в момента в нормативната база разрешават да се подкрепят и да се намират решения на много случаи, но за съжаление в голяма част от случаите просто не се работи.
Сигурно с тази работна група, която ще направим ще свърши добра работа, но на мен много ми се ще като обикаляме и ние, колеги народни представители, по различни срещи с хората от нашите избирателни райони, наистина да търсим по-конкретната помощ. Започва да ми идва в повече „държавата нищо не прави“. Искам да видя отделните хора какво правим всеки на неговото си място - социалният работник в отдел „Закрила на детето“, учителят, общественият възпитател от местната комисия и така нататък, да не ги изброявам всички. Благодаря.
ВОДЕЩА АНЕЛИЯ ТОРОШАНОВА: Благодаря.
Сега давам думата на председателя на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта господин Атанасов да предложи проект на решение за гласуване.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Колеги не само от Комисията, а и от институциите слушайте внимателно, ще видите, че сроковете са много кратки, защото според нас от Комисията и от Агенцията часовникът ни цъка вече с обратно броене и затова ще видите, че до 30 октомври ще трябва много конкретни неща да се направят.


„РЕШЕНИЕ

Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта на заседание, проведено на 18 юли 2017 г., на тема „Родителите, конфликтите, агресията и закрилата на децата“

РЕШИ:

1. Приема в срок до 30 август 2017 г. писмени предложения за иницииране на законови промени:“
Тук уточнявам, че това касае тези законови промени, предложения в Комисията за децата, младежта и спорта и в Агенцията за закрила на детето. Всички Вие, които участвате тук, ще получите съответните материали от Комисията и от Агенцията.
„- уредба на родителската отговорност след раздялата на родителите:
- залагане на санкции за родители, които системно нарушават предписанията на органите за закрила на детето и съдебни решения;
- активната роля на социалните служби в консултиране на страните на ранен етап от конфликта, както и регламентира процесуалното качество на социалния работник в съдебния процес и на становището и доклада на социалния работник;
- мерки, включващи междуинституционално сътрудничество в подкрепа на детските заведения от системата за закрила на деца;
- регламентиране на медиацията като вид социална услуга.
2. Създава в срок до 20 септември 2017 г. работна група от народни представители на паритетен принцип и заинтересованите институции.“
Тоест всички ние, народни представители от всички партии, влизаме в тази работна група. В това число влизате всички Вие, които сте тук, на тази маса.
Нова т. 3:
„3. Междуведомствената работна група към Министерството на правосъдието да възобнови дейността си по промените в Семейния кодекс.“
Точка 3 става т. 4:
„4. Работната група по т. 2 анализира събраната информация и изготвя становище с предложения за последващи необходими промени с нормативните актове в срок до 30 октомври 2017 г.“
Виждате, колеги, че всичко обвързваме с дадени срокове.
Който е съгласен от Комисията с направените предложния, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
За протокола само ще уточня за госпожа Светлана Ангелова, че нейните предложения съм ги прочел.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Едното не е взето предвид – по отношение на редакционната поправка в т. 1 по отношение на мерките, включващи междуинституционално сътрудничество. нашето предложение е да отпадне „детските заведения“.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Госпожо Ангелова, кажете предложението и после ще прегласуваме.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Това е една редакционна поправка, която трябва да звучи по следния начин: „Мерки, включващи междуинституционално сътрудничество в подкрепа на системата за закрила на децата“.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Добре, аз мисля, че от колегите никой няма нищо против това. Тогава прегласуваме.
Който е съгласен, моля да гласува.
За 19, против и въздържали се – няма.
С пълно единодушие се приема решението на Комисията и от тук нататък започваме да действаме.
Ще бъде установен контакт с всеки един от тези шест министерства, които присъстваха, разбира се, на тази Кръгла маса с психолозите, с прокурорите, със съдиите. За тази работна група, както виждате, сроковете са изключително кратки, но наистина часовникът ни цъка и то в недобра насока.
Благодаря на всички за днешната Кръгла маса.
Още един път казвам: аз съм оптимист в много отношения. Така че на добър час!

(Закрито в 13,45 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Славчо Атанасов


Стенограф:
Нина Иванова