Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта
Стенограма от заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта на 20.09.2017 г.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта
П Р О Т О К О Л
№ 9
На 20 септември 2017 г. се проведе редовно заседание на Комисията по образованието и науката
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне на приоритетите на българското председателство на Съвета на ЕС - 2018 г. на тема „Младеж и спорт“.
2. Обсъждане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г. “, № 702-00-34, внесен на 29 август 2017 г. от Министерския съвет.
3. Продължение на обсъждането на Закон за изменение и допълнение на Закона за младежта, № 754-01-36, внесен от Весела Лечева и група народни представители на 5 юли 2017 г.
4. Разни.
Списък на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,01 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Славчо Атанасов.
* * *
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Колеги и гости, предлагам да започнем. Имаме необходимия кворум. Всеки момент ще дойдат още един-двама колеги.
Откривам редовното заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта!
Предлагам да гласуваме следния дневен ред:
1. Представяне на приоритетите на българското председателство на Съвета на ЕС – 2018 г. на тема „Младеж и спорт“.
2. Обсъждане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г., № 702 00-34, внесен на 29 август 2017 г. от Министерския съвет.
3. Продължение на обсъждането на Закон за изменение и допълнение на Закона за младежта, № 754-01-36, внесен от Весела Лечева и група народни представители на 5 юли 2017 г.
4. Разни.
Други предложения, колеги, има ли? Ако няма, нека да гласуваме дневния ред.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Приемаме днешния дневен ред.
На днешното заседание присъстват: госпожа Габриела Козарева – заместник-министър на младежта и спорта; господин Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността при Министерския съвет; госпожа Валентина Стоянова – експерт в дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“ при Министерския съвет.
Колеги, да започнем с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПРИОРИТЕТИТЕ НА БЪЛГАРСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ – 2018 Г. НА ТЕМА „МЛАДЕЖ И СПОРТ“.
Давам думата на госпожа Габриела Козарева да представи приоритетите на тема „Младеж и спорт“. След това всеки от Вас, ако желае, може да й задава въпроси.
Заповядайте, госпожо Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГАБРИЕЛА КОЗАРЕВА: Добър ден на всички!
Господин Председател, дами и господа заместник-председатели, уважаеми народни представители и гости! Пред всеки от Вас има оставена презентация, която следва същността, логиката и подредбата на представянето, което ще направя. То ще бъде в четири части. Първо, ще направим общ преглед на председателството, за да проследим логиката от общото към частното в нашите сектори. След това ще Ви представя приоритетите в сектор „Спорт“, след това в сектор „Младеж“. И накрая събитията, които сме предвидили да проведем в България, както и в Брюксел. Изложението ще е в рамките на около 15 минути, след това ще имате възможност да задавате въпроси, на които ще отговоря.
Българско председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г. Приоритети.
Същност. Съветът e основен орган на Европейския съюз за вземане на решения. Заседава в различни състави – към настоящия момент е в 10 формата.
Дейността на Съвета се подпомага от Комитета на постоянните представители на правителствата на държавите членки – КОРЕПЕР, и от над 150 тясно специализирани работни групи и комитети, известни като „подготвителни органи на Съвета“.
КОРЕПЕР I, в който попадаме ние, поради политиките ни – младеж и спорт, се състои от заместник-постоянните представители на държавите членки. Работна група „Спорт“ и Работна група „Младеж“ са в обхвата и компетенциите на КОРЕПЕР I.
Съветът в състав „Образование, младеж, култура и спорт“ заседава редовно два пъти в годината, тоест по един път в рамките на всяко председателство.
Министърът на младежта и спорта на Република България ще председателства Съвета на Европейския съюз по образование, младеж, култура и спорт, в част „Младеж“ и част „Спорт“.
Председателството на Съвета на Европейския съюз се осъществява на ротационен принцип от всяка една държава членка за период от 6 месеца.
Председателството има следните основни характеристики: единност; неутралност и безпристрастност; и активност. То отговаря за това да насочва и стимулира работата на Съвета по законодателството на Съюза, да осигурява приемственост в изпълнението на програмата, систематичност на законодателните процеси и сътрудничество между държавите членки. За тази цел председателството трябва да действа като честен и неутрален посредник. То има две основни задачи:
1. Планира и ръководи заседанията на Съвета и неговите подготвителни органи;
2. Представя Съвета в отношенията му с другите институции на Съюза, по-специално с Комисията и Парламента. Ролята на Председателството тук е да се опитва да постигне съгласие по законодателните досиета чрез тристранни срещи и неформални преговори.
Политическото измерение при ръководенето на делата на Съюза се изразява в определянето на приоритетите. При определянето им Председателството трябва да балансира между желанието си да придаде определен политически облик на своето полугодие, от една страна, и предварително заложените ангажименти и действията, наложени от актуалните събития, от друга.
Ротационен принцип на председателството. То се сменя на ротационен принцип между държавите членки на Съюза на всеки 6 месеца. През този 6-месечен период председателството ръководи заседанията на всяко равнище на Съвета, тоест както споменахме работна група, КОРЕПЕР, Съвет на министрите, като следи за непрекъснатостта на работата.
Държавите членки, които изпълняват председателството, работят в тясно сътрудничество в групи от по 3 държави членки, наречени „тройки“, или „трио“. Тази система е въведена с Договора от Лисабон през 2009 г. Тройката определя дългосрочни цели и изготвя общ план, в който се набелязват темите и основните въпроси, които ще бъдат разгледани от Съвета в рамките на 18-месечен период. Въз основа на тази програма всяка от трите държави изготвя своя собствена по-подробна шестмесечна програма.
Настоящата тройка, както е известно, са Естония, България и Австрия. Това е за периода юли 2017 г. – 31 декември 2018 г.
Триото Естония – България – Австрия изготви 18-месечна програма на Съвета за посочения период.
В сферите „Младеж“ и „Спорт“, тъй като те са политики с изразен хоризонтален и социален характер, попадат в областта на приоритети на общата програма на триото в „Съюз, който предоставя на всички свои граждани възможности за действие и ги защитава“.
Конкретно председателството на България. За нашия 6-месечен период.
Въз основа на 18-месечната програма на Съвета, българското председателство изготви проект на своя 6-месечна програма за работата си като председател в периода 1 януари – 30 юни 2018 г. Окончателният вариант на Националната програма за Българското председателство ще бъде приет в началото на декември тази година.
Девиз на Българското председателство е „Съединението прави силата“.
По време на Председателството на Съвета на ЕС Република България ще отправи четири основни послания, а именно: консенсус, конкурентоспособност, кохезия и култура, като темите „Младеж“ и „Спорт“ като хоризонтални приоритети, попадат в стълб „Кохезия“.
През месец август тази година Министерският съвет одобри и календара на събитията на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.
Сега да пристъпим към приоритетите в област „Спорт“.
Правна рамка, на която сме стъпили ние и хората, работили преди нас, при оформянето на тези приоритети са:
Бялата книга за спорта от 2007 г. В нея Европейската комисията за първи път разглежда въпросите, свързани със спорта. Основната й цел е да даде стратегическа ориентация относно ролята на спорта в Европа, да насърчи дискусиите по конкретни проблеми, както и да постави изобщо въпроса за създаването на законодателство в областта на спорта на ниво Европейски съюз.
Две години по-късно, с Договора от Лисабон от 2009 г. Европейският съюз за пръв път получава формална компетентност върху спорта. Член 165 на Договора от Лисабон за функционирането на Европейския съюз дава правна основа и правомощия на Съюза да подкрепя, координира и допълва инициативите на държавите членки в областта на спортната политика. Целта е да се засили европейското измерение на спорта в тясно сътрудничество с държавите членки, спортните организации, гражданското общество и гражданите.
На тази основа в рамките на Съвета на Съюза се създава и съответният подготвителен орган, а именно работна група „Спорт“, която подпомага подготовката на обсъжданията в Съвета в областта на спорта.
През ноември 2010 г. е проведено първото заседание на тази работна група, която влиза в обхвата на Съвет по образование, младеж, култура и спорт.
След влизането в сила на Договора от Лисабон са разработени и конкретни механизми за финансиране на спортни дейности: първо, като подготвителна дейност, а след 2013 г. като официална част от програма „Еразъм+“ за периода 2014-2020 г. Финансират се проекти на правителствени и неправителствени организации, които съвпадат със заложените от Европейската комисия цели за съответния 7-годишен програмен период.
Приоритетните теми в областта на спорта, са в съответствие с новия Работен план на Европейския съюз за спорта за периода 1 юли 2017 г. – 31 декември 2020 г., приет официално от министрите на спорта на 23 май тази година в рамките на Съвета. Това е третият работен план на Европейския съюз за спорта. Той представлява политически документ, в който държавите членки очертават сферите, в които ще работят на ниво Европейски съюз в рамките на период от три години.
Трите основни приоритета, залегнали в работния план са: почтеност в спорта, икономическото измерение на спорта и спорт и общество.
Всяко председателство, разбира се, може да ги допълва в зависимост от нови тенденции или своите виждания.
На база на тези три приоритета темата на естонското председателство е: „Ролята на треньорите в обществото“. През втората половина на 2018 г. Австрия е планирала конференция на тема: „Повишаване на осведомеността за икономическото измерение на спорта, по-специално с оглед на стратегията „Европа 2020“ – акцент върху икономическите ползи от спорта и иновациите“.
Българското председателство ще работи по следните три приоритета, които са обсъдени и съгласувани с представители на Европейската комисия, държавите членки, Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз и са в съответствие с неформално приетия принцип за приемственост между председателствата.
Първият – утвърждаване на европейските ценности чрез спорт.
Съгласно член 2 от Договора за Европейския съюз „Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства.“ Достъпът до спорт е основно право на човека и може да насърчава солидарността и да подпомага и улеснява активното гражданство. Считаме, че това е недостатъчно изследвана област, което ще ни даде възможност да подчертаем значението на спорта и неговата добавена стойност.
Спортът играе съществена роля за постигане на европейските и световните цели на стратегията „Европа 2020“ предвид значителния принос, който може да даде този сектор за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.
Целта ни ще бъде да популяризираме потенциала на европейските и спортните ценности сред държавите членки и техните граждани и социални организации, както и да надградим темата за спортната дипломация, за която по време на Словашкото председателство бяха приети Заключения на Съвета.
Предвижда се по време на нашето председателство по тази приоритетна тема да бъдат приети също така Заключения на Съвета.
Вторият приоритет е формулиран по следния начин – Спортът за всички като средство за интеграция и мост между традицията и иновациите.
Темата е избрана в контекста на обявяването на 2018 година за Европейска година на културното наследство.
Бихме искали да покажем по какъв начин традиционните игри и спортове могат да се използват в модерните общества и как те могат да бъдат преносители на традиционни европейски ценности и да повишат информираността на гражданите по темата. Традиционните спортове и игри са признати от ЮНЕСКО за част от световното нематериално културно наследство.
Темата присъства в дневния ред на Европейския съюз в последните години. Тя беше една от водещите теми на Европейския спортен форум през 2016 г., а през същата година Европейската комисия публикува проучване на тема „Анализ на традиционните спортове и игри в Европа“.
Третият от приоритетите ни в тема „Спорт“ е – Борба срещу употребата на допинг в спорта.
Допингът продължава да бъде актуална тема в света на спорта и все повече държавите – членки на Европейския съюз, желаят да оказват влияние при взимането на решения по въпросите на световно ниво. Възникват все повече нови методи за справяне със заплахите от допинга, като един от тях е разследването. Най-силната превенция при борбата с допинга в спорта е образованието. Намираме, че информираността и превантивното обучение на спортистите – както професионалисти, така и аматьори, са от първостепенно значение за превенцията на употребата на допинг. Глобализацията на спорта изисква обединени усилия и подобряване на програмите за обучение сред спортистите на базата на споделения опит.
Председателството дава възможност да окажем влияние и на базата на нашия опит да бъдем успешен домакин на дискусии, които да окажат съществено влияние в борбата срещу допинга в спорта.
България ще ръководи и изготвянето и съгласуването в рамките на работната група на единна позиция на Европейския съюз по предложението на Световната антидопингова агенция за ревизия на Световния антидопингов кодекс.
Досиета по темата „Спорт“.
Към настоящия момент не се предвижда по време на българското председателство да бъдат разглеждани законодателни или незаконодателни досиета в тази сфера.
Сектор „Младеж“.
Основните приоритети в сектор „Младеж” са дефинирани на базата на водещите тенденции и ключови промени в Европа и света днес. Те са съгласувани с различни неправителствени организации, активно работещи в младежката сфера, както и с Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия.
Задачи и целеви резултати на българското председателство в сектор “Младеж” ще бъдат:
- да се поставят младите хора в центъра на политиките, водени от държавите членки при изпълнението на програмата за развитие до 2030 г.;
- да се постави акцент върху ролята на младите хора при запазването на мира и изграждането на единно, сигурно и цялостно общество, както и съхранение и прилагане на европейските ценности;
- да се създаде платформа за обмяна на идеи за развитие за бъдещето на младежките политики и основните стратегически документи, насочени към устойчиво младежко развитие.
Водещи документи на европейско ниво в сектор „Младеж“, послужили за рамка и база при формирането на приоритетите са:
- Резолюция на Съвета от 27 ноември 2009 година относно обновената рамка за европейско сътрудничество по въпросите на младежта (2010—2018 г.), или както е по-известна – Европейска стратегия за младежта; и
- Европейски доклад за младежта (2015-2018).
Самата формулировка на приоритети в сектор “Младеж” е: „Младежко развитие” и „Млади хора, мир и сигурност”.
Приоритет „Младежко развитие“.
Бъдещето на младежките политики е основен приоритет пред Българското председателство. Разработването на политики и гарантирането на устойчиво младежко развитие е тема продължение от естонското председателство. През 2018 г. се очаква изготвянето на традиционния тригодишен Европейски доклад за младежта за периода 2015-2018 г. от Европейската комисия. България ще има задачата да постави за обсъждане първи вариант на Доклада, в рамките на последното заседание на работна група „Младеж“, а неговото окончателно приемане се очаква по време на австрийското председателство.
Друг акцент ще бъдат и преговорите по следващия програмен период на Европейската стратегия за младежта. България ще бъде домакин на традиционната Европейска младежка конференция през април 2018 г., в рамките на която ще бъдат изготвени и конкретни препоръки от участниците – млади хора от 28-те държави членки, които ще бъдат представени след това на Европейската комисия.
Конкретни теми по този първи приоритет са:
- Ролята на младежта в изграждането на гъвкава и благоприятна среда за засилване на демографския подем, чрез ефективно партньорство в Европа. Тук се предвижда приемане на Заключения на Съвета на Европейския съюз.
- Ролята на младите хора като движеща сила за осигуряване на устойчивото развитие и равенство в бъдеща Европа. Като тази тема ще бъде предложена за политически дебат в рамките на Съвета в ресор „Младеж“ на 23 май 2018 г.
По втория приоритет – „Младите хора, мир и сигурност“.
Половината от населението в световен мащаб – 48 процента, е на възраст под 24 години. Осигуряването на систематично, цялостно и пълноценно младежко участие в изграждането на мира и превенция на конфликти е основа на демокрацията. Чрез въвличането на младите хора в този процес, се влияе положително върху обществата, в които те живеят, като това допълнително засилва възможностите за тяхната реализация и гражданско участие. Невъзможността младите хора да се включат в процеса по изграждане и опазване на мира, както и в създаване на инструменти за превенция на агресивната радикализация, може да повлияе негативно върху младежкото устойчиво развитие.
Поради тази причина, от решаващо значение е да се разпознае водещата роля, която младите хора могат да имат в изграждането на мира и трансформирането на конфликти на база съществуващата тясна взаимовръзка между социалната справедливост, устойчивото развитие, правата на човека и мира като основни елементи в живота и благополучието на младите хора по света.
Конкретна тема по този приоритет ще бъде „Ролята на младите хора в изграждането на сигурно, единно и мирно общество, чрез популяризиране на европейските ценности“. Както виждате – има едно преливане във формулировките на приоритетите от област „Спорт“ в област „Младеж“, дори едни и същи думи се повтарят. Това не е случайно.
По тази тема се предвижда приемане на Заключения на Съвета.
В сектор „Младеж“ очакваме да има едно доста важно досие, по което да се работи, а именно Европейски корпус за солидарност.
Очаква се България да е водеща във финализиране на преговорите по Европейския корпус за солидарност. Както знаем – това е инициатива на Председателя на Европейската комисия, която бе представена за първи път на 7 декември 2016 г. Целта на Европейския корпус за солидарност е да послужи като инструмент за популяризиране на доброволчеството сред младите хора, както и пораждане на чувство за солидарност и единство, базирано на европейските ценности.
През май 2017 г. Европейската комисия представи проект на нормативната база. Решението е инициативата да се обсъжда в рамките на Работна група „Младеж“ в Съвета на Европейския съюз. По време на Българското председателство се очаква да се осъществят тристранните преговори – „триалози“, с Европейския парламент и Европейската комисия за постигане на съвместно вземане на решение по досието.
На база на така изложените приоритети, сега ще изброя и събитията, които сме планирали да проведем към настоящия момент.
В гр. София:
На 24-25 януари 2018 г. се предвижда провеждането на семинар на тема: „Превенция на допинга в професионалния спорт и спорта за всички чрез обучение и разследване“.
В периода 16-20 април 2018 г. едно след друго ще бъдат проведени: среща на генералните директори по младежки въпроси и Европейска младежка конференция. В рамките на Конференцията се очакват да пристигнат около 250 млади хора, включително очакваме представители на Съвета на Европейския съюз, Европейската комисия, Съвета на Европа и ООН.
В периода 11-13 юни 2018 г. отново една след друга ще бъдат проведени среща на генералните директори по спорт и Конференция на тема: „Спорт за всички за интеграция и мост за съчетаване на традиции с иновации“. Към момента това е формулировката на конференцията, но на последната работна група са изразени някакви резерви, така че е възможно това заглавие да претърпи леки промени, но горе-долу това ще е насоката.
По време на председателството България ще бъде домакин на Европейски спортен форум, който ще се проведе на 21-22 март 2018 г. Тази инициатива не е част от Председателството, но по традиция се провежда в държавата председател.
В Брюксел предстоят следните събития:
През месец януари 2018 г. – изслушване на министър Кралев в Комисията по култура на Европейския парламент, където ще бъдат представени основните приоритети на българското председателство по посочените теми. Най-вероятно това ще се случи в седмицата 22 – 25 януари, чакаме конкретната дата.
Към момента са предвидени 5 заседанията на работна група „Спорт“, 6 заседания на работна група „Младеж“ и 3 заседания на Европейски комитет за наблюдение на инициативата на Европейската комисия „Структурен диалог“.
Следващото заседание, което се пада по време на нашето председателство на Съвета е предвидено за 22-23 май 2018 г.
Благодаря Ви. Това беше подготвеното изявление. От тук нататък съм готова да отговарям на въпросите Ви в конкретика.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: И ние Ви благодарим.
А сега, колеги, имате възможност за въпроси към госпожа Козарева. Някой има ли желание да зададе въпроси?
Колеги, ако няма такова желание, да благодарим на Заместник-министъра, да й пожелаем успешна работа и ние да продължим с нашия дневен ред.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГАБРИЕЛА КОЗАРЕВА: Благодаря Ви.
ПРЕДС.СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Козарева.
Колеги, тъй като господин Кръстев още не е приключил със заседанието на друга комисия, да разменим точките от дневния ред.
Подлагам на гласуване точка трета да стане точка втора, а точка втора да стане точка трета, за да може да се представи доклада и пред нашата Комисия.
Който е съгласен с така направеното мое предложение, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ОБСЪЖДАНЕТО НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЛАДЕЖТА, № 754-01-36, внесен от Весела Лечева и група народни представители на 5 юли 2017 г.
Колеги, спомняте си, че миналия път направих едно предложение, но днес разговарях с част от Вас, не е коректно да посочвам имената на народните представители, с които разговарях. Те няма да подкрепят моето предложение, а моето предложение има смисъл само, когато то е подкрепено от абсолютно всички членове на Комисията. Затова аз оттеглям своето предложение.
От тук нататък процедурата е следната. Миналия път започнахме с обсъждането на закона на госпожа Лечева. В днешната наша сесия предлагам, ако има още някой да направи изказвания по Закона на госпожа Лечева, моля да заповяда.
Както върви, днес Комисията ще завърши много бързо. Между другото, ние наистина миналия път доста обсъждахме Закона и май ще трябва да преминем към гласуване.
Преди гласуването искам да Ви уведомя за следното: господин Михаил Христов от БСП е казал, че подкрепя Закона, лично ме е уведомил; господин Александров от ГЕРБ също лично ме е уведомил, че е „въздържал се“ спрямо Закона.
Тук използвам случая да Ви представя новия член на комисията господин Димитър Гамишев. Добре дошъл, господин Гамишев, в Комисията. Надяваме се всички ние да сме един добър колектив и да работим добре заедно.
Предлагам тогава да преминем към гласуване.
Преди да преминем – госпожа Лечева иска да вземе отношение.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Много кратка ни беше радостта от заявеното Ваше желание да работим в синхрон за младите хора на България.
Интересното е, че ден като 15 септември, 18 септември, в които откривахме учебни години, всички заявяваме своето желание да работим за младите хора на България, за децата на България, заявяваме открито, че те са един ценен капитал, най-важното за България, част от националната сигурност – след малко ще говорим за това. Изявеното Ваше желание да работим обединени за младите хора на България, да няма политически нюанси и емоции, разбира се беше твърде кратко.
Ние сме хора с достатъчно житейски опит и се надявам, че това не е продиктувано и много евтин трик да избегнем възможността за гласуване, когато Комисията беше с член по-малко и сега, разбира се, с член повече да отхвърлим Законопроекта още в Комисия. Надявам се да има и по-сериозен дебат по отношение на този Законопроект, защото на миналото заседание само представих Законопроекта, мотивите и аргументите, с които считаме, че трябва да бъде допълнено и изменено законодателството в областта на младежката политика, развитието на младите хора и възможността на младите хора най-вече да участват при формирането на политика за тях.
Чухме преди малко и приоритетите, които обявиха за председателството. Спомена се, че младежта е основен фактор, движещ фактор за развитието на процеси не само в България, а и в света, че младежите са основен фактор за това и че тяхното желание е да участват при формирането на политика за тях. Нашите изменения и допълнения в Закона за младежта целят именно това – да се даде една устойчивост, когато участват младежите, една законова гаранция за участието на младежите при формирането на политиката в общините, малките населени места, в областите и тяхното място като организация да бъде гарантирано. Затова считам, че не трябва да мине толкова бързо това заседание на Комисията. Всеки един от Вас трябва да каже все пак своите съображения, виждания, или това ще го прехвърляме пак в залата и ще го прехвърляме като един механичен сбор само на гласове на управляващото мнозинство и опозиция. Надявам се да не стигнем само до това. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря.
Неслучайно предложих, ако някой колега иска да вземе отношение преди гласуването, да го вземе.
Господин Ченчев, заповядайте.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Колеги, уважаеми гости! Присъединявам се към думите на госпожа Лечева. Всеки един от представителите на „БСП за България“ имахме свое тълкувание за това как ще се развият нещата тази седмица и по отношение на гласуването. Ако си спомняте, по време на миналото заседание на Комисията Вие казахте, че гласовете ще са 9 на 9 и какво от това, ще влезе в пленарна зала, където с 4-5 гласа плюс-минус разлика ще бъде гласувано. Сега на тази хипотеза ли сме? Като сме 10 на 9 какво променяме? Защо тогава отпада групата? Точно поради тази причина аз миналия път се изказах може би малко по-остро.
Щеше ми се да чуя, не само да видя писменото гилотиниращо становище на Министерството на младежта и спорта, а отново да влезем в диалог с тях. Защото приемаме, че това ще мине на гласуване и сега, и в залата, независимо от резултата, но ако резултатът е отрицателен, тогава какво правим в сектора? И имаме ли готовност за внасянето на закон, който да бъде одобрен не само от Министерството, а и от всички? Ако и тогава секторът не е доволен от закона, който се предлага, пак ли ще го отложим?
Вероятности много, но в крайна сметка призовавам многоуважаемата Комисия, която имам спомени, че винаги е работила доста добре и в предишни издания в парламента, да прояви разум и да осъзнае, че все пак става въпрос за едни хора, които проведоха свои мероприятия – мащабни, с участието на държавния глава, с комисар Наврачич, излезнаха с декларация. И повечето от нещата ги има вътре между първо и второ четене. Разбира се корекции са добре дошли, както и мнения, съвети, препоръки от всички парламентарно представени сили.
Благодаря Ви. Ако съм говорил повече – извинявам се.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря на господин Ченчев.
Господин Ченчев, това са правилата на демокрацията. Това е истината. Всеки има своята глава на раменете, всеки преценява дали да подкрепи или да не подкрепи. Миналия път аз Ви казах, че по този Закон аз лично имам 8 забележки. Ако беше прието моето виждане, според мен можехме да изгладим тези забележки. Не го крия, откровено го казвам.
Истината обаче е, че в Европейската комисия всеки момент се готви нова стратегия за младежта и лично моето мнение е, че този Закон за младежта трябва да изчака новата стратегия на Европейския съюз, защото ние трябва да синхронизираме нашето законодателство с тази стратегия. И моето мнение е, че този Законопроект, ако влезе след няколко месеца, ще бъде по-добре.
Още седем аргумента имам към Законопроекта, но не ми се ще да ги коментирам, защото ще трябва да говоря поне 20 минути по този въпрос.
Заповядайте.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: За реплика, господин председател, само една минутка, даже и по-малко.
Правилата на демокрацията са такива, но те не се променят всяка седмица. По-скоро това са правилата на клептокрацията. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Няма да взимам дуплика.
Господин Али.
СЕВИМ АЛИ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, колеги! Господин Председател, Вие миналата седмица направихте едно резонно предложение. Това предложение като че ли срещна разбиране от цялата Комисия – да се състави една 6-членна комисия, първо беше 5-членна, след това предложихте от ГЕРБ да има двама представители, а днес ни казвате, че няма разбиране на част от колегите, тоест имат аргументи.
Искам да чуя техните аргументи защо не желаят да се състави такава комисия с представители от Министерството. Интересно ми е какви са техните аргументи да не приемат съставянето на такава комисия. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин Али, аз не мога да накарам насила колегите да кажат защо са против моето предложение.
Госпожа Захариева, заповядайте.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, явно днес дебатът няма да бъде по същество по текстовете, а тръгна малко в друга посока – чисто процедурна. Може би всички имаме основание за това, но аз държа да направя няколко уточнения.
Миналата седмица на заседанието след предложението на господин Председателя, абсолютно всички се съгласихме да помислим, да обсъдим нещата и тази седмица да продължим дали с дебат, дали с гласуване на някакво друго предложение, така че няма никаква промяна. Малко неприятно, меко казано, ми е да чуем от госпожа Лечева подобно внушение, че сме избягали едва ли не от гласуване. Ние бяхме готови да гласуваме и си имахме позиции и решение. Всеки един от нас, както и Вие, колеги, е имал становище, което може да изрази и бяхме готови за този дебат. Но в името на това, което обобщи Председателят миналия път, всички решихме, че ще продължим дебата тази седмица.
Сега отново беше дадена думата за дебат, никой от нас не поиска думата, никой не я взе и преди тръгване към гласуване започваме да водим дебат по процедурни хватки.
В крайна сметка аз мисля, че процедурата, която трябва да спазим и която е по Правилника, по който работим и в Събранието, и в нашата Комисия, си има определени правила и ние сме длъжни да ги спазим. Има внесен Законопроект, който се гледа на първо четене в Комисията. Комисията трябва да излезе с решение и становище по този Законопроект. От там нататък следващата стъпка е Законопроектът да влезе в залата и да продължим както ще бъде решението на залата. Ако имаме решение на първо четене да се подкрепи и минем на второ, за мен едва тогава има полза от работна група, защото ще коментираме конкретни текстове. Работна група на първо четене няма какво да гледа. Философията на Закона е различна от вносителя и няма как на първо четене работна група да намери обща философия по един Законопроект, внесен от определени народни представители, така че аз не виждам някакъв проблем.
Това дали сме единни – аз съм абсолютно убедена, че няма колега народен представител, независимо от коя парламентарна група е, който да не иска да бъде направено най-доброто за българските деца и българските млади хора. Да търсим кой повече го иска и кой по-малко – за мен не е коректно. Всички ние сме достатъчно интелигентни хора, всички имаме деца, семейства, приятели, близки и искаме нашите деца и нашите млади хора да живеят в една добра държава, да имат шанса да се развиват.
Мисля, че ние вече влязохме в процедура по гласуване, господин Председател. (Реплика от народния представител Весела Лечева.) Напротив. Беше обявено да гласуваме и господин Председателят Ви даде думата от уважение.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Реплики към госпожа Захариева има ли?
Госпожа Лечева, заповядайте.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Имам чувството, че с госпожа Захариева стоим в различни стаи. Има доста хора, които присъстват на днешното заседание и аз мисля, че бях достатъчно ясна в това, което казах, че твърде кратко трая радостта от желанието на председателя да сформира работна група по отношение на изготвяне на съвместен проект за изменение и допълнение на сега съществуващото законодателство. Това казах.
И нашето желание, аз отново ще искам, уважаеми господин Председател, да подложим на гласуване желанието ни за създаване на работна група, която има една основна цел. Няма никакво значение дали ще решим да обсъждаме сега предложения от нас Законопроект, или ще гласуваме създаването на работна група, защото е важно какви ще бъдат задачите, поставени пред работната група. Ние можем да преминем към обсъждане и гласуване на Законопроекта, който сме внесли, можем отделно да гласуваме създаването на работна група. Едното не противоречи с другото.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Госпожа Захариева, ще искате ли дуплика?
Госпожа Ангелова, заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Не мога да разбера защо ще правим тази работна група, след като Законопроектът първо трябва да се оттегли от вносителите и тогава да се прави работна група. Работна група се прави за предложения между първо и второ четене на законопроект, не се прави при внесен законопроект. Какво ще променя тази работна група, при положение че Законопроектът е внесен от Вас?
Работна група се прави между първо и второ четене, или Вие заявявате, че ще оттеглите този Законопроект и ще се прави работна група.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин Ченчев – реплика.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Съвсем кратко.
Позволете ми, господин Председател и Вие, госпожо Ангелова, на миналото заседание защо не ни споменахте пред Комисията този Ваш довод за работната група? Защо отложихме заседанието в такъв случай? Защо тогава не се гласува? Девет на девет и отиваше в пленарната зала.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Господин Ченчев, мен ме нямаше, когато се гледаше точката, защото имах заседание на Социалната комисия. Аз заявих как ще гласувам по отношение на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за младежта.
Вие непрекъснато повтаряте това, че ако на предходното заседание, тъй като сме били с един член по-малко от парламентарната група на ГЕРБ, и господин Атанасов е бил подложил на гласуване този Законопроект, ще има промяна в гласуването, тоест той ще мине. Всъщност това, че парламентарната група на ГЕРБ е била с един член по-малко на предходното заседание, не променя крайния резултат. Нека сега да видим как ще гласуват всички народни представители от всички парламентарни групи и ще се убедите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Колеги, ще кажа и аз няколко думи.
Мисля, че въпросът все пак се изчерпа. Тук вече влизаме в прекалени детайли. Преди да преминем към гласуване, ще кажа няколко думи.
Моето предложение има смисъл само при положение че в Комисията се обединим около това и петте партии да създадем един законопроект. При положение че днес всички бяхме на едно мнение, госпожа Лечева, разбира се, щеше да оттегли този Законопроект. Предполагам, че така щеше да бъде. И всички партии да създадем абсолютно нов Законопроект за младежта. Само че това на практика виждате, че не се получава.
Затова, колеги, предлагам да спрем дебатите, тъй като започваме да издребняваме и всеки с гласуването си да изрази становището си по Законопроекта на госпожа Лечева.
От тук нататък влизаме в процедура на гласуване и няма да позволя дебат.
Който е за Законопроекта на госпожа Лечева, моля да гласува.
За – 6 (плюс гласа на господин Михаил Христов), против – няма, въздържали се – 13 (плюс гласа на господин Александров).
Това е становището на Комисията.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Само за протокола – присъстващите на миналото заседание, бяха ли поканени на това?
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: За какво става въпрос?
ИВАН ЧЕНЧЕВ: От организациите, младежите, всички, които присъстваха, изказаха се.
РЕПЛИКА: Заседанията са публични и всички, които заявяват желание, биват допускани до заседанията.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Не само. Ако помните, вижте и протокола, на миналото заседание взехме решение да не каним външни лица. Вижте протокола и ще видите, че е така.
За съжаление все още не е дошъл господин Кръстев.
Предлагам да преминем към точка РАЗНИ.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Докато чакаме да ни кажете нещо за изнесеното заседание на Комисията.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: След уточняването с Министерството на младежта и спорта, заседанието, колеги, ще е на 9 и 10 октомври. Предвидете си го в дневния ред. Пада се понеделник и вторник. Ще бъде във Варна, в „Спорт палас“. В точка „Разни“ сме и всеки може да задава въпроси.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми гости, уважаеми колеги, трябва да Ви споделя едно мое впечатление – миналата седмица след заседание на Комисията, може би в самия край на седмицата, попаднах на една информация в доста нашумяла медия, която, меко казано, ме втрещи или дори ме разочарова, а именно едно наистина страхотно предложение, което дойде от господин Али на миналото заседание за пожизнените премии, които получават олимпийските шампиони, в случая на покойните вече – вечна им памет – нашите Величко Чолаков и Добрев. И в хода на дебата, който ние проведохме тук, се роди идеята да се направи всичко възможно тези пожизнени премии да отиват в наследниците, в децата на спортистите до навършването на 18-ата им година. Мисля, че съм точен и правилно си спомням.
Какво беше учудването ми, обаче, когато в тази медия видях снимка на премиера и разбрах как ГЕРБ внася това нещо, инициира и всичко останало като медийна информация.
Много моля Комисията, виждаме, че има страхотни сътрудници, за което Ви поздравявам за организацията на всяко едно заседание, господин Председател, смея да твърдя от другите ми впечатления, че тук е може би най-добре организирано като комисия, но така или иначе ако трябва сътрудниците да поемат и функцията за правилното медийно отразяване на всичко, което се случва в Комисията, защото абсолютно некоректно беше това, което видях в медиите и няма как да не ме възмути – мен и моите колеги.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Колеги, ако в точка „Разни“ влезем в чисто политически дебат, на мен хич не ми се иска. Ще си кажа после мнението по въпроса.
Господин Али, заповядайте.
СЕВИМ АЛИ: Благодаря, господин Председател.
Аз също бях възмутен. Миналата седмица направих едно предложение, което беше възприето от цялата Комисия и точно след два дена по медиите, няма да цитирам точно в кой сайт, излезе, че от името на ГЕРБ се прави такова предложение. Точно затова поисках стенограмата от миналата седмица. Ако някой твърди, че те са предложили тази промяна в Закона, ние ще излезем със стенограмата.
Искам да информирам Комисията, че вече има внесено такова предложение в парламента.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Колеги, да приключим с темата.
Господин Али, аз никога не казвам на черното бяло и винаги държа на истината. Не се притеснявайте от тази инициатива. Няма нищо по-хубаво от това и други политически сили да подкрепят идеята. Но самият аз, като председател, когато се наложи, ще подчертая, че това е Ваше предложение, няма да го крия. И много се радвам, че най-голямата политическа сила твърдо го е прегърнала, защото сами знаете, че без партия ГЕРБ в момента в парламента почти нищо не може да се получи. Така че аз се радвам, че колегите от ГЕРБ са подкрепили Вашата идея и където се наложи ще съобщя, че това е Ваше предложение. Даже помните, че предния път за протокола казах, че това ще бъде „поправката Али“ в Закона. Ако си спомняте, тук ми подсказват моите сътрудници, лично министърът пое ангажимент за Вашата поправка.
Мисля, че истината ще стане явна. Много се радвам, че други политически сили подкрепят предложението Ви. Виждате, че всички тук категорично се обединихме около това плюс министъра.
Колеги, обявявам почивка 10 минути.
(Почивка)
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Колеги, продължаваме заседанието с втора точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2016 Г.
Господин Кръстев, ще Ви помоля да ни представите единствено направлението, с което се занимава нашата Комисия.
За информация на колегите – минало е през осем комисии, днес през деветата, ние ще бъдем десетата. Засега докладът е приет от седем комисии, една от комисиите го е отхвърлила – в Комисията по културата и медиите не е приет.
Заповядайте.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря, господин Председател.
Госпожи и господа народни представители, първо, искам да благодаря за това, че направихте възможно да представя днес Доклада. Днес Годишният доклад мина в още две комисии – във Вътрешната и в Комисията по труда и социалната политика. Това само за уточнение към провеждането на заседанието на Вашата комисия.
Годишният доклад за състоянието на националната сигурност е подготвен като продължение и спазване на една традиция, установена още през 1999 г. с Концепцията за национална сигурност, след това е продължена със Стратегията за национална сигурност от 2011 г., като този Доклад вече е подготвен в изпълнение на Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност.
Традиционно Докладът има три раздела. В първия са описани състоянието на сигурността по различните направления, които са съобразени с националните интереси.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Моля Ви, преминете направо към нашите, защото участваме и в други комисии, тези неща сме ги гледали. Преминете директно към спорта и младежта.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Да, благодаря Ви.
Директно към спорта и младежта бих преминал, като отбележа, че те са включени в раздела „Социални аспекти на националната сигурност“. Разбира се, при подготовката на доклада сме се основавали преди всичко на становища и предложения от Министерството на младежта и спорта, който представя състоянието на спорта и на младежките политики към момента, и дейностите, които то осъществява. Въпреки че трябва да отбележа, че нашият стремеж е в политиките за младежта да включим и аспектите на образованието, на здравеопазването, на проблемите, свързани с маргинализацията на цели общности или социални и териториални. Стремежът ни е да дадем общата картина и общите политики, а не да представим отчети на министерства и ведомства.
В третия раздел са дадени насоките за развитие, които отново се базират на предложението основно от Министерството на младежта и спорта.
Към момента ние се съсредоточаваме върху състоянието на спортните съоръжения и изграждането, но от гледна точка на възпитаването, на даването на възможност за изграждане на здрава и уверена в себе си нация. Тя не може да е уверена, ако не е в добро здраве. Акцентира се върху състоянието на съоръженията в училищата, които са в основата на изграждането на една спортна култура.
Бих предложил да се огранича с това, тъй като разполагате с Доклада и да отговоря на въпроси, на които, разбира се, бих могъл. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
Колеги, имате ли въпроси?
Аз имам една препоръка към Вас, запишете си я – в Доклада, където касае нашата Комисия, няма никакви данни за процента на обездвижените деца, поради липса на спорт и прословутото затлъстяване на нашите деца. Категорично никакви данни няма в този доклад. Ние тези сведения, господин Кръстев, в Комисията ги получаваме от други източници. Аз все пак смятам, че нашите служби за сигурност трябва да са наясно с тези неща, защото това също касае националната ни сигурност. Нашите деца са най-важното нещо – това е бъдещето на държавата.
Моята препоръка е следващата година да го направите.
И нещо друго. По принцип този доклад трябва да влезе до края на месец март, сега сме месец септември. Догодина се постарайте, съобщете и на тези, които изготвят доклада. Не коментирам, че месец март е най-добрата дата, но така е уточнено. Постарайте се да влизате в тези срокове. Това е закъснение от близо пет месеца.
И третото, в други направления, Вие бяхте и в Енергийната комисия, но на моменти в Доклада има откровено неверни цифри. Там видяхте в нашата Енергийна комисия какво се получи.
Ако докладът и догодина е такъв, лично аз Ви казвам, че няма да го подкрепя. Сега ще го подкрепя.
Госпожа Лечева.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, и аз ще изразя нашата позиция по отношение на Доклада за националната сигурност.
Първо, искам да изразя своето недоволство по отношение на съдържанието в раздел „Политика за децата, политика за младите хора“ и разбира се най-вече по отношение на благосъстоянието на децата и младите хора в България. Няма как да не отбележим, че част от националната сигурност е здравословното състояние, благосъстоянието на младите хора и децата в България.
Всичко, което е свързано с политиките и основните параметри, които засяга, са твърде фрагментирани и съвсем с общи приказки са отнесени в доклада. Например в раздел „Политики за децата“ никъде не е отразен основният проблем сред децата на България – това е бедността. Бедни деца и много тежки условия на живот за голям процент от децата България.
По отношение на политиките за младежта и спорта – там са буквално 11 реда в Доклада. За нас спортът не е само спорт за медали и спортът не е само престиж на България, а е и здраве за българските деца. Най-големият проблем в България е липсата на спорт за всички. Разбира се, Вие сте дали като основна политика изграждането на съоръжения, но спортът за всички не е само спортни съоръжения, а съвсем различни аспекти. Тук е дадена само политиката по отношение на изграждането на спортни обекти и съоръжения, и то на големи, многофункционални спортни обекти и съоръжения.
Освен това ние имаме и принципно решение да не подкрепим този доклад. Това, което казах и в Социалната комисия – няма как да подкрепим един доклад, в който основна констатация е, че основна заплаха за сигурността на България това е Русия. И няма как да отречем многовековната история, която свързва България и Русия. Надявам се, че не Вие сте писали този Доклад и напълно не Ви завиждам за това, че Вие представихте Доклада във всички комисии. Знаете, че тези, които са писали, със своите действия и своята биография историята на България – те са непреходни. А авторите на този Доклад, за голяма наша радост, ще бъдат преходни и дано не знаем техните имена.
Затова ние няма да подкрепим този Доклад. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин Ченчев, заповядайте.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Присъединявам се към думите на госпожа Лечева, уважаеми господин Председател, уважаеми колеги и гости, с допълнението, че аз категорично, освен всичко това, което беше изброено до момента, няма как да подкрепя доклад, в който, освен че тази държава, с която сме свързани исторически, пише, че е заплаха за националната ни сигурност, но вътре има изречение, че заплаха е нейната култура, в областта на културата – също, което мен лично направо ме скандализира. Не може на такъв принцип страна като Русия да ни застрашава по някакъв начин, а напротив. За мен е абсурдно! Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Колеги, ако няма други изказващи се, аз предлагам да преминем към гласуване.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Може ли няколко думи да кажа?
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Разбира се.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Ще бъда съвсем кратък, господин Председател.
Първо, искам да благодаря за направените бележки по същество на разделите и да кажа, че стенограмите от заседанията на комисиите се изпращат на всички министерства и ведомства, за да ги вземат предвид, да ги отчетат задължително при подготовката на следващия доклад, така че Вашите бележки ще бъдат взети не просто от моите записки, а от стенограмите и ще бъде проследено тяхното отразяване.
По отношение на бедността трябва да отбележа, че съответните констатации, не просто констатации, а тревожни изводи и където е подходящо предложения за политики, са направени в раздела за социалната сигурност, в раздела за демографията. Там са отбелязани и проблемите на бедността, и най-вече на маргинализацията, защото не само бедността сама по себе си е проблем, а маргинализацията на групи от населението.
Не мога да не взема отношение по направените бележки за споменаването на Русия в Годишния доклад. Това, което беше казано тук, не намира никакви и няма никакви основания в нито една дума в Доклада. Русия по никакъв начин не е посочена като заплаха за националната сигурност на България. Моля това да се вземе предвид. Още повече, не мога да разбера по какъв начин в кой текст пък руската култура е обявена за заплаха. Това нещо няма кой да го помисли и да го напише, камо ли да го направи.
Годишният доклад е подготвен от работна група, на която аз съм ръководител, така че колкото за преходността и непреходността и за историческите връзки, перипетии и противоборства между българската държава и руската държава, и руските държави преди създаването на Московската Рус може да се говори много, но не е сега темата. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря.
Колеги, предлагам да преминем към гласуване.
Който подкрепя Доклада, моля да гласува. Колеги, бройте и тези, които дадоха заявление как ще гласуват.
За – 10, против – 7, въздържали се – 2.
Докладът е приет.
Господин Кръстев, това е мое изявление към Вас, ще влезе и в протокола – Вие виждате как трудно минава Докладът в комисиите. Надявам се следващата година наистина да е по-добър. Благодаря Ви.
Колеги, поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието.
(Закрито в 17,40 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Славчо Атанасов
Стенограф:
Нина Иванова
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта
П Р О Т О К О Л
№ 9
На 20 септември 2017 г. се проведе редовно заседание на Комисията по образованието и науката
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне на приоритетите на българското председателство на Съвета на ЕС - 2018 г. на тема „Младеж и спорт“.
2. Обсъждане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г. “, № 702-00-34, внесен на 29 август 2017 г. от Министерския съвет.
3. Продължение на обсъждането на Закон за изменение и допълнение на Закона за младежта, № 754-01-36, внесен от Весела Лечева и група народни представители на 5 юли 2017 г.
4. Разни.
Списък на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,01 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Славчо Атанасов.
* * *
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Колеги и гости, предлагам да започнем. Имаме необходимия кворум. Всеки момент ще дойдат още един-двама колеги.
Откривам редовното заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта!
Предлагам да гласуваме следния дневен ред:
1. Представяне на приоритетите на българското председателство на Съвета на ЕС – 2018 г. на тема „Младеж и спорт“.
2. Обсъждане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г., № 702 00-34, внесен на 29 август 2017 г. от Министерския съвет.
3. Продължение на обсъждането на Закон за изменение и допълнение на Закона за младежта, № 754-01-36, внесен от Весела Лечева и група народни представители на 5 юли 2017 г.
4. Разни.
Други предложения, колеги, има ли? Ако няма, нека да гласуваме дневния ред.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Приемаме днешния дневен ред.
На днешното заседание присъстват: госпожа Габриела Козарева – заместник-министър на младежта и спорта; господин Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността при Министерския съвет; госпожа Валентина Стоянова – експерт в дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“ при Министерския съвет.
Колеги, да започнем с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПРИОРИТЕТИТЕ НА БЪЛГАРСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ – 2018 Г. НА ТЕМА „МЛАДЕЖ И СПОРТ“.
Давам думата на госпожа Габриела Козарева да представи приоритетите на тема „Младеж и спорт“. След това всеки от Вас, ако желае, може да й задава въпроси.
Заповядайте, госпожо Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГАБРИЕЛА КОЗАРЕВА: Добър ден на всички!
Господин Председател, дами и господа заместник-председатели, уважаеми народни представители и гости! Пред всеки от Вас има оставена презентация, която следва същността, логиката и подредбата на представянето, което ще направя. То ще бъде в четири части. Първо, ще направим общ преглед на председателството, за да проследим логиката от общото към частното в нашите сектори. След това ще Ви представя приоритетите в сектор „Спорт“, след това в сектор „Младеж“. И накрая събитията, които сме предвидили да проведем в България, както и в Брюксел. Изложението ще е в рамките на около 15 минути, след това ще имате възможност да задавате въпроси, на които ще отговоря.
Българско председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г. Приоритети.
Същност. Съветът e основен орган на Европейския съюз за вземане на решения. Заседава в различни състави – към настоящия момент е в 10 формата.
Дейността на Съвета се подпомага от Комитета на постоянните представители на правителствата на държавите членки – КОРЕПЕР, и от над 150 тясно специализирани работни групи и комитети, известни като „подготвителни органи на Съвета“.
КОРЕПЕР I, в който попадаме ние, поради политиките ни – младеж и спорт, се състои от заместник-постоянните представители на държавите членки. Работна група „Спорт“ и Работна група „Младеж“ са в обхвата и компетенциите на КОРЕПЕР I.
Съветът в състав „Образование, младеж, култура и спорт“ заседава редовно два пъти в годината, тоест по един път в рамките на всяко председателство.
Министърът на младежта и спорта на Република България ще председателства Съвета на Европейския съюз по образование, младеж, култура и спорт, в част „Младеж“ и част „Спорт“.
Председателството на Съвета на Европейския съюз се осъществява на ротационен принцип от всяка една държава членка за период от 6 месеца.
Председателството има следните основни характеристики: единност; неутралност и безпристрастност; и активност. То отговаря за това да насочва и стимулира работата на Съвета по законодателството на Съюза, да осигурява приемственост в изпълнението на програмата, систематичност на законодателните процеси и сътрудничество между държавите членки. За тази цел председателството трябва да действа като честен и неутрален посредник. То има две основни задачи:
1. Планира и ръководи заседанията на Съвета и неговите подготвителни органи;
2. Представя Съвета в отношенията му с другите институции на Съюза, по-специално с Комисията и Парламента. Ролята на Председателството тук е да се опитва да постигне съгласие по законодателните досиета чрез тристранни срещи и неформални преговори.
Политическото измерение при ръководенето на делата на Съюза се изразява в определянето на приоритетите. При определянето им Председателството трябва да балансира между желанието си да придаде определен политически облик на своето полугодие, от една страна, и предварително заложените ангажименти и действията, наложени от актуалните събития, от друга.
Ротационен принцип на председателството. То се сменя на ротационен принцип между държавите членки на Съюза на всеки 6 месеца. През този 6-месечен период председателството ръководи заседанията на всяко равнище на Съвета, тоест както споменахме работна група, КОРЕПЕР, Съвет на министрите, като следи за непрекъснатостта на работата.
Държавите членки, които изпълняват председателството, работят в тясно сътрудничество в групи от по 3 държави членки, наречени „тройки“, или „трио“. Тази система е въведена с Договора от Лисабон през 2009 г. Тройката определя дългосрочни цели и изготвя общ план, в който се набелязват темите и основните въпроси, които ще бъдат разгледани от Съвета в рамките на 18-месечен период. Въз основа на тази програма всяка от трите държави изготвя своя собствена по-подробна шестмесечна програма.
Настоящата тройка, както е известно, са Естония, България и Австрия. Това е за периода юли 2017 г. – 31 декември 2018 г.
Триото Естония – България – Австрия изготви 18-месечна програма на Съвета за посочения период.
В сферите „Младеж“ и „Спорт“, тъй като те са политики с изразен хоризонтален и социален характер, попадат в областта на приоритети на общата програма на триото в „Съюз, който предоставя на всички свои граждани възможности за действие и ги защитава“.
Конкретно председателството на България. За нашия 6-месечен период.
Въз основа на 18-месечната програма на Съвета, българското председателство изготви проект на своя 6-месечна програма за работата си като председател в периода 1 януари – 30 юни 2018 г. Окончателният вариант на Националната програма за Българското председателство ще бъде приет в началото на декември тази година.
Девиз на Българското председателство е „Съединението прави силата“.
По време на Председателството на Съвета на ЕС Република България ще отправи четири основни послания, а именно: консенсус, конкурентоспособност, кохезия и култура, като темите „Младеж“ и „Спорт“ като хоризонтални приоритети, попадат в стълб „Кохезия“.
През месец август тази година Министерският съвет одобри и календара на събитията на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.
Сега да пристъпим към приоритетите в област „Спорт“.
Правна рамка, на която сме стъпили ние и хората, работили преди нас, при оформянето на тези приоритети са:
Бялата книга за спорта от 2007 г. В нея Европейската комисията за първи път разглежда въпросите, свързани със спорта. Основната й цел е да даде стратегическа ориентация относно ролята на спорта в Европа, да насърчи дискусиите по конкретни проблеми, както и да постави изобщо въпроса за създаването на законодателство в областта на спорта на ниво Европейски съюз.
Две години по-късно, с Договора от Лисабон от 2009 г. Европейският съюз за пръв път получава формална компетентност върху спорта. Член 165 на Договора от Лисабон за функционирането на Европейския съюз дава правна основа и правомощия на Съюза да подкрепя, координира и допълва инициативите на държавите членки в областта на спортната политика. Целта е да се засили европейското измерение на спорта в тясно сътрудничество с държавите членки, спортните организации, гражданското общество и гражданите.
На тази основа в рамките на Съвета на Съюза се създава и съответният подготвителен орган, а именно работна група „Спорт“, която подпомага подготовката на обсъжданията в Съвета в областта на спорта.
През ноември 2010 г. е проведено първото заседание на тази работна група, която влиза в обхвата на Съвет по образование, младеж, култура и спорт.
След влизането в сила на Договора от Лисабон са разработени и конкретни механизми за финансиране на спортни дейности: първо, като подготвителна дейност, а след 2013 г. като официална част от програма „Еразъм+“ за периода 2014-2020 г. Финансират се проекти на правителствени и неправителствени организации, които съвпадат със заложените от Европейската комисия цели за съответния 7-годишен програмен период.
Приоритетните теми в областта на спорта, са в съответствие с новия Работен план на Европейския съюз за спорта за периода 1 юли 2017 г. – 31 декември 2020 г., приет официално от министрите на спорта на 23 май тази година в рамките на Съвета. Това е третият работен план на Европейския съюз за спорта. Той представлява политически документ, в който държавите членки очертават сферите, в които ще работят на ниво Европейски съюз в рамките на период от три години.
Трите основни приоритета, залегнали в работния план са: почтеност в спорта, икономическото измерение на спорта и спорт и общество.
Всяко председателство, разбира се, може да ги допълва в зависимост от нови тенденции или своите виждания.
На база на тези три приоритета темата на естонското председателство е: „Ролята на треньорите в обществото“. През втората половина на 2018 г. Австрия е планирала конференция на тема: „Повишаване на осведомеността за икономическото измерение на спорта, по-специално с оглед на стратегията „Европа 2020“ – акцент върху икономическите ползи от спорта и иновациите“.
Българското председателство ще работи по следните три приоритета, които са обсъдени и съгласувани с представители на Европейската комисия, държавите членки, Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз и са в съответствие с неформално приетия принцип за приемственост между председателствата.
Първият – утвърждаване на европейските ценности чрез спорт.
Съгласно член 2 от Договора за Европейския съюз „Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства.“ Достъпът до спорт е основно право на човека и може да насърчава солидарността и да подпомага и улеснява активното гражданство. Считаме, че това е недостатъчно изследвана област, което ще ни даде възможност да подчертаем значението на спорта и неговата добавена стойност.
Спортът играе съществена роля за постигане на европейските и световните цели на стратегията „Европа 2020“ предвид значителния принос, който може да даде този сектор за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.
Целта ни ще бъде да популяризираме потенциала на европейските и спортните ценности сред държавите членки и техните граждани и социални организации, както и да надградим темата за спортната дипломация, за която по време на Словашкото председателство бяха приети Заключения на Съвета.
Предвижда се по време на нашето председателство по тази приоритетна тема да бъдат приети също така Заключения на Съвета.
Вторият приоритет е формулиран по следния начин – Спортът за всички като средство за интеграция и мост между традицията и иновациите.
Темата е избрана в контекста на обявяването на 2018 година за Европейска година на културното наследство.
Бихме искали да покажем по какъв начин традиционните игри и спортове могат да се използват в модерните общества и как те могат да бъдат преносители на традиционни европейски ценности и да повишат информираността на гражданите по темата. Традиционните спортове и игри са признати от ЮНЕСКО за част от световното нематериално културно наследство.
Темата присъства в дневния ред на Европейския съюз в последните години. Тя беше една от водещите теми на Европейския спортен форум през 2016 г., а през същата година Европейската комисия публикува проучване на тема „Анализ на традиционните спортове и игри в Европа“.
Третият от приоритетите ни в тема „Спорт“ е – Борба срещу употребата на допинг в спорта.
Допингът продължава да бъде актуална тема в света на спорта и все повече държавите – членки на Европейския съюз, желаят да оказват влияние при взимането на решения по въпросите на световно ниво. Възникват все повече нови методи за справяне със заплахите от допинга, като един от тях е разследването. Най-силната превенция при борбата с допинга в спорта е образованието. Намираме, че информираността и превантивното обучение на спортистите – както професионалисти, така и аматьори, са от първостепенно значение за превенцията на употребата на допинг. Глобализацията на спорта изисква обединени усилия и подобряване на програмите за обучение сред спортистите на базата на споделения опит.
Председателството дава възможност да окажем влияние и на базата на нашия опит да бъдем успешен домакин на дискусии, които да окажат съществено влияние в борбата срещу допинга в спорта.
България ще ръководи и изготвянето и съгласуването в рамките на работната група на единна позиция на Европейския съюз по предложението на Световната антидопингова агенция за ревизия на Световния антидопингов кодекс.
Досиета по темата „Спорт“.
Към настоящия момент не се предвижда по време на българското председателство да бъдат разглеждани законодателни или незаконодателни досиета в тази сфера.
Сектор „Младеж“.
Основните приоритети в сектор „Младеж” са дефинирани на базата на водещите тенденции и ключови промени в Европа и света днес. Те са съгласувани с различни неправителствени организации, активно работещи в младежката сфера, както и с Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия.
Задачи и целеви резултати на българското председателство в сектор “Младеж” ще бъдат:
- да се поставят младите хора в центъра на политиките, водени от държавите членки при изпълнението на програмата за развитие до 2030 г.;
- да се постави акцент върху ролята на младите хора при запазването на мира и изграждането на единно, сигурно и цялостно общество, както и съхранение и прилагане на европейските ценности;
- да се създаде платформа за обмяна на идеи за развитие за бъдещето на младежките политики и основните стратегически документи, насочени към устойчиво младежко развитие.
Водещи документи на европейско ниво в сектор „Младеж“, послужили за рамка и база при формирането на приоритетите са:
- Резолюция на Съвета от 27 ноември 2009 година относно обновената рамка за европейско сътрудничество по въпросите на младежта (2010—2018 г.), или както е по-известна – Европейска стратегия за младежта; и
- Европейски доклад за младежта (2015-2018).
Самата формулировка на приоритети в сектор “Младеж” е: „Младежко развитие” и „Млади хора, мир и сигурност”.
Приоритет „Младежко развитие“.
Бъдещето на младежките политики е основен приоритет пред Българското председателство. Разработването на политики и гарантирането на устойчиво младежко развитие е тема продължение от естонското председателство. През 2018 г. се очаква изготвянето на традиционния тригодишен Европейски доклад за младежта за периода 2015-2018 г. от Европейската комисия. България ще има задачата да постави за обсъждане първи вариант на Доклада, в рамките на последното заседание на работна група „Младеж“, а неговото окончателно приемане се очаква по време на австрийското председателство.
Друг акцент ще бъдат и преговорите по следващия програмен период на Европейската стратегия за младежта. България ще бъде домакин на традиционната Европейска младежка конференция през април 2018 г., в рамките на която ще бъдат изготвени и конкретни препоръки от участниците – млади хора от 28-те държави членки, които ще бъдат представени след това на Европейската комисия.
Конкретни теми по този първи приоритет са:
- Ролята на младежта в изграждането на гъвкава и благоприятна среда за засилване на демографския подем, чрез ефективно партньорство в Европа. Тук се предвижда приемане на Заключения на Съвета на Европейския съюз.
- Ролята на младите хора като движеща сила за осигуряване на устойчивото развитие и равенство в бъдеща Европа. Като тази тема ще бъде предложена за политически дебат в рамките на Съвета в ресор „Младеж“ на 23 май 2018 г.
По втория приоритет – „Младите хора, мир и сигурност“.
Половината от населението в световен мащаб – 48 процента, е на възраст под 24 години. Осигуряването на систематично, цялостно и пълноценно младежко участие в изграждането на мира и превенция на конфликти е основа на демокрацията. Чрез въвличането на младите хора в този процес, се влияе положително върху обществата, в които те живеят, като това допълнително засилва възможностите за тяхната реализация и гражданско участие. Невъзможността младите хора да се включат в процеса по изграждане и опазване на мира, както и в създаване на инструменти за превенция на агресивната радикализация, може да повлияе негативно върху младежкото устойчиво развитие.
Поради тази причина, от решаващо значение е да се разпознае водещата роля, която младите хора могат да имат в изграждането на мира и трансформирането на конфликти на база съществуващата тясна взаимовръзка между социалната справедливост, устойчивото развитие, правата на човека и мира като основни елементи в живота и благополучието на младите хора по света.
Конкретна тема по този приоритет ще бъде „Ролята на младите хора в изграждането на сигурно, единно и мирно общество, чрез популяризиране на европейските ценности“. Както виждате – има едно преливане във формулировките на приоритетите от област „Спорт“ в област „Младеж“, дори едни и същи думи се повтарят. Това не е случайно.
По тази тема се предвижда приемане на Заключения на Съвета.
В сектор „Младеж“ очакваме да има едно доста важно досие, по което да се работи, а именно Европейски корпус за солидарност.
Очаква се България да е водеща във финализиране на преговорите по Европейския корпус за солидарност. Както знаем – това е инициатива на Председателя на Европейската комисия, която бе представена за първи път на 7 декември 2016 г. Целта на Европейския корпус за солидарност е да послужи като инструмент за популяризиране на доброволчеството сред младите хора, както и пораждане на чувство за солидарност и единство, базирано на европейските ценности.
През май 2017 г. Европейската комисия представи проект на нормативната база. Решението е инициативата да се обсъжда в рамките на Работна група „Младеж“ в Съвета на Европейския съюз. По време на Българското председателство се очаква да се осъществят тристранните преговори – „триалози“, с Европейския парламент и Европейската комисия за постигане на съвместно вземане на решение по досието.
На база на така изложените приоритети, сега ще изброя и събитията, които сме планирали да проведем към настоящия момент.
В гр. София:
На 24-25 януари 2018 г. се предвижда провеждането на семинар на тема: „Превенция на допинга в професионалния спорт и спорта за всички чрез обучение и разследване“.
В периода 16-20 април 2018 г. едно след друго ще бъдат проведени: среща на генералните директори по младежки въпроси и Европейска младежка конференция. В рамките на Конференцията се очакват да пристигнат около 250 млади хора, включително очакваме представители на Съвета на Европейския съюз, Европейската комисия, Съвета на Европа и ООН.
В периода 11-13 юни 2018 г. отново една след друга ще бъдат проведени среща на генералните директори по спорт и Конференция на тема: „Спорт за всички за интеграция и мост за съчетаване на традиции с иновации“. Към момента това е формулировката на конференцията, но на последната работна група са изразени някакви резерви, така че е възможно това заглавие да претърпи леки промени, но горе-долу това ще е насоката.
По време на председателството България ще бъде домакин на Европейски спортен форум, който ще се проведе на 21-22 март 2018 г. Тази инициатива не е част от Председателството, но по традиция се провежда в държавата председател.
В Брюксел предстоят следните събития:
През месец януари 2018 г. – изслушване на министър Кралев в Комисията по култура на Европейския парламент, където ще бъдат представени основните приоритети на българското председателство по посочените теми. Най-вероятно това ще се случи в седмицата 22 – 25 януари, чакаме конкретната дата.
Към момента са предвидени 5 заседанията на работна група „Спорт“, 6 заседания на работна група „Младеж“ и 3 заседания на Европейски комитет за наблюдение на инициативата на Европейската комисия „Структурен диалог“.
Следващото заседание, което се пада по време на нашето председателство на Съвета е предвидено за 22-23 май 2018 г.
Благодаря Ви. Това беше подготвеното изявление. От тук нататък съм готова да отговарям на въпросите Ви в конкретика.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: И ние Ви благодарим.
А сега, колеги, имате възможност за въпроси към госпожа Козарева. Някой има ли желание да зададе въпроси?
Колеги, ако няма такова желание, да благодарим на Заместник-министъра, да й пожелаем успешна работа и ние да продължим с нашия дневен ред.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГАБРИЕЛА КОЗАРЕВА: Благодаря Ви.
ПРЕДС.СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Козарева.
Колеги, тъй като господин Кръстев още не е приключил със заседанието на друга комисия, да разменим точките от дневния ред.
Подлагам на гласуване точка трета да стане точка втора, а точка втора да стане точка трета, за да може да се представи доклада и пред нашата Комисия.
Който е съгласен с така направеното мое предложение, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ОБСЪЖДАНЕТО НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЛАДЕЖТА, № 754-01-36, внесен от Весела Лечева и група народни представители на 5 юли 2017 г.
Колеги, спомняте си, че миналия път направих едно предложение, но днес разговарях с част от Вас, не е коректно да посочвам имената на народните представители, с които разговарях. Те няма да подкрепят моето предложение, а моето предложение има смисъл само, когато то е подкрепено от абсолютно всички членове на Комисията. Затова аз оттеглям своето предложение.
От тук нататък процедурата е следната. Миналия път започнахме с обсъждането на закона на госпожа Лечева. В днешната наша сесия предлагам, ако има още някой да направи изказвания по Закона на госпожа Лечева, моля да заповяда.
Както върви, днес Комисията ще завърши много бързо. Между другото, ние наистина миналия път доста обсъждахме Закона и май ще трябва да преминем към гласуване.
Преди гласуването искам да Ви уведомя за следното: господин Михаил Христов от БСП е казал, че подкрепя Закона, лично ме е уведомил; господин Александров от ГЕРБ също лично ме е уведомил, че е „въздържал се“ спрямо Закона.
Тук използвам случая да Ви представя новия член на комисията господин Димитър Гамишев. Добре дошъл, господин Гамишев, в Комисията. Надяваме се всички ние да сме един добър колектив и да работим добре заедно.
Предлагам тогава да преминем към гласуване.
Преди да преминем – госпожа Лечева иска да вземе отношение.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Много кратка ни беше радостта от заявеното Ваше желание да работим в синхрон за младите хора на България.
Интересното е, че ден като 15 септември, 18 септември, в които откривахме учебни години, всички заявяваме своето желание да работим за младите хора на България, за децата на България, заявяваме открито, че те са един ценен капитал, най-важното за България, част от националната сигурност – след малко ще говорим за това. Изявеното Ваше желание да работим обединени за младите хора на България, да няма политически нюанси и емоции, разбира се беше твърде кратко.
Ние сме хора с достатъчно житейски опит и се надявам, че това не е продиктувано и много евтин трик да избегнем възможността за гласуване, когато Комисията беше с член по-малко и сега, разбира се, с член повече да отхвърлим Законопроекта още в Комисия. Надявам се да има и по-сериозен дебат по отношение на този Законопроект, защото на миналото заседание само представих Законопроекта, мотивите и аргументите, с които считаме, че трябва да бъде допълнено и изменено законодателството в областта на младежката политика, развитието на младите хора и възможността на младите хора най-вече да участват при формирането на политика за тях.
Чухме преди малко и приоритетите, които обявиха за председателството. Спомена се, че младежта е основен фактор, движещ фактор за развитието на процеси не само в България, а и в света, че младежите са основен фактор за това и че тяхното желание е да участват при формирането на политика за тях. Нашите изменения и допълнения в Закона за младежта целят именно това – да се даде една устойчивост, когато участват младежите, една законова гаранция за участието на младежите при формирането на политиката в общините, малките населени места, в областите и тяхното място като организация да бъде гарантирано. Затова считам, че не трябва да мине толкова бързо това заседание на Комисията. Всеки един от Вас трябва да каже все пак своите съображения, виждания, или това ще го прехвърляме пак в залата и ще го прехвърляме като един механичен сбор само на гласове на управляващото мнозинство и опозиция. Надявам се да не стигнем само до това. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря.
Неслучайно предложих, ако някой колега иска да вземе отношение преди гласуването, да го вземе.
Господин Ченчев, заповядайте.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Колеги, уважаеми гости! Присъединявам се към думите на госпожа Лечева. Всеки един от представителите на „БСП за България“ имахме свое тълкувание за това как ще се развият нещата тази седмица и по отношение на гласуването. Ако си спомняте, по време на миналото заседание на Комисията Вие казахте, че гласовете ще са 9 на 9 и какво от това, ще влезе в пленарна зала, където с 4-5 гласа плюс-минус разлика ще бъде гласувано. Сега на тази хипотеза ли сме? Като сме 10 на 9 какво променяме? Защо тогава отпада групата? Точно поради тази причина аз миналия път се изказах може би малко по-остро.
Щеше ми се да чуя, не само да видя писменото гилотиниращо становище на Министерството на младежта и спорта, а отново да влезем в диалог с тях. Защото приемаме, че това ще мине на гласуване и сега, и в залата, независимо от резултата, но ако резултатът е отрицателен, тогава какво правим в сектора? И имаме ли готовност за внасянето на закон, който да бъде одобрен не само от Министерството, а и от всички? Ако и тогава секторът не е доволен от закона, който се предлага, пак ли ще го отложим?
Вероятности много, но в крайна сметка призовавам многоуважаемата Комисия, която имам спомени, че винаги е работила доста добре и в предишни издания в парламента, да прояви разум и да осъзнае, че все пак става въпрос за едни хора, които проведоха свои мероприятия – мащабни, с участието на държавния глава, с комисар Наврачич, излезнаха с декларация. И повечето от нещата ги има вътре между първо и второ четене. Разбира се корекции са добре дошли, както и мнения, съвети, препоръки от всички парламентарно представени сили.
Благодаря Ви. Ако съм говорил повече – извинявам се.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря на господин Ченчев.
Господин Ченчев, това са правилата на демокрацията. Това е истината. Всеки има своята глава на раменете, всеки преценява дали да подкрепи или да не подкрепи. Миналия път аз Ви казах, че по този Закон аз лично имам 8 забележки. Ако беше прието моето виждане, според мен можехме да изгладим тези забележки. Не го крия, откровено го казвам.
Истината обаче е, че в Европейската комисия всеки момент се готви нова стратегия за младежта и лично моето мнение е, че този Закон за младежта трябва да изчака новата стратегия на Европейския съюз, защото ние трябва да синхронизираме нашето законодателство с тази стратегия. И моето мнение е, че този Законопроект, ако влезе след няколко месеца, ще бъде по-добре.
Още седем аргумента имам към Законопроекта, но не ми се ще да ги коментирам, защото ще трябва да говоря поне 20 минути по този въпрос.
Заповядайте.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: За реплика, господин председател, само една минутка, даже и по-малко.
Правилата на демокрацията са такива, но те не се променят всяка седмица. По-скоро това са правилата на клептокрацията. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Няма да взимам дуплика.
Господин Али.
СЕВИМ АЛИ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, колеги! Господин Председател, Вие миналата седмица направихте едно резонно предложение. Това предложение като че ли срещна разбиране от цялата Комисия – да се състави една 6-членна комисия, първо беше 5-членна, след това предложихте от ГЕРБ да има двама представители, а днес ни казвате, че няма разбиране на част от колегите, тоест имат аргументи.
Искам да чуя техните аргументи защо не желаят да се състави такава комисия с представители от Министерството. Интересно ми е какви са техните аргументи да не приемат съставянето на такава комисия. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин Али, аз не мога да накарам насила колегите да кажат защо са против моето предложение.
Госпожа Захариева, заповядайте.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, явно днес дебатът няма да бъде по същество по текстовете, а тръгна малко в друга посока – чисто процедурна. Може би всички имаме основание за това, но аз държа да направя няколко уточнения.
Миналата седмица на заседанието след предложението на господин Председателя, абсолютно всички се съгласихме да помислим, да обсъдим нещата и тази седмица да продължим дали с дебат, дали с гласуване на някакво друго предложение, така че няма никаква промяна. Малко неприятно, меко казано, ми е да чуем от госпожа Лечева подобно внушение, че сме избягали едва ли не от гласуване. Ние бяхме готови да гласуваме и си имахме позиции и решение. Всеки един от нас, както и Вие, колеги, е имал становище, което може да изрази и бяхме готови за този дебат. Но в името на това, което обобщи Председателят миналия път, всички решихме, че ще продължим дебата тази седмица.
Сега отново беше дадена думата за дебат, никой от нас не поиска думата, никой не я взе и преди тръгване към гласуване започваме да водим дебат по процедурни хватки.
В крайна сметка аз мисля, че процедурата, която трябва да спазим и която е по Правилника, по който работим и в Събранието, и в нашата Комисия, си има определени правила и ние сме длъжни да ги спазим. Има внесен Законопроект, който се гледа на първо четене в Комисията. Комисията трябва да излезе с решение и становище по този Законопроект. От там нататък следващата стъпка е Законопроектът да влезе в залата и да продължим както ще бъде решението на залата. Ако имаме решение на първо четене да се подкрепи и минем на второ, за мен едва тогава има полза от работна група, защото ще коментираме конкретни текстове. Работна група на първо четене няма какво да гледа. Философията на Закона е различна от вносителя и няма как на първо четене работна група да намери обща философия по един Законопроект, внесен от определени народни представители, така че аз не виждам някакъв проблем.
Това дали сме единни – аз съм абсолютно убедена, че няма колега народен представител, независимо от коя парламентарна група е, който да не иска да бъде направено най-доброто за българските деца и българските млади хора. Да търсим кой повече го иска и кой по-малко – за мен не е коректно. Всички ние сме достатъчно интелигентни хора, всички имаме деца, семейства, приятели, близки и искаме нашите деца и нашите млади хора да живеят в една добра държава, да имат шанса да се развиват.
Мисля, че ние вече влязохме в процедура по гласуване, господин Председател. (Реплика от народния представител Весела Лечева.) Напротив. Беше обявено да гласуваме и господин Председателят Ви даде думата от уважение.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Реплики към госпожа Захариева има ли?
Госпожа Лечева, заповядайте.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Имам чувството, че с госпожа Захариева стоим в различни стаи. Има доста хора, които присъстват на днешното заседание и аз мисля, че бях достатъчно ясна в това, което казах, че твърде кратко трая радостта от желанието на председателя да сформира работна група по отношение на изготвяне на съвместен проект за изменение и допълнение на сега съществуващото законодателство. Това казах.
И нашето желание, аз отново ще искам, уважаеми господин Председател, да подложим на гласуване желанието ни за създаване на работна група, която има една основна цел. Няма никакво значение дали ще решим да обсъждаме сега предложения от нас Законопроект, или ще гласуваме създаването на работна група, защото е важно какви ще бъдат задачите, поставени пред работната група. Ние можем да преминем към обсъждане и гласуване на Законопроекта, който сме внесли, можем отделно да гласуваме създаването на работна група. Едното не противоречи с другото.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Госпожа Захариева, ще искате ли дуплика?
Госпожа Ангелова, заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Не мога да разбера защо ще правим тази работна група, след като Законопроектът първо трябва да се оттегли от вносителите и тогава да се прави работна група. Работна група се прави за предложения между първо и второ четене на законопроект, не се прави при внесен законопроект. Какво ще променя тази работна група, при положение че Законопроектът е внесен от Вас?
Работна група се прави между първо и второ четене, или Вие заявявате, че ще оттеглите този Законопроект и ще се прави работна група.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин Ченчев – реплика.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Съвсем кратко.
Позволете ми, господин Председател и Вие, госпожо Ангелова, на миналото заседание защо не ни споменахте пред Комисията този Ваш довод за работната група? Защо отложихме заседанието в такъв случай? Защо тогава не се гласува? Девет на девет и отиваше в пленарната зала.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Господин Ченчев, мен ме нямаше, когато се гледаше точката, защото имах заседание на Социалната комисия. Аз заявих как ще гласувам по отношение на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за младежта.
Вие непрекъснато повтаряте това, че ако на предходното заседание, тъй като сме били с един член по-малко от парламентарната група на ГЕРБ, и господин Атанасов е бил подложил на гласуване този Законопроект, ще има промяна в гласуването, тоест той ще мине. Всъщност това, че парламентарната група на ГЕРБ е била с един член по-малко на предходното заседание, не променя крайния резултат. Нека сега да видим как ще гласуват всички народни представители от всички парламентарни групи и ще се убедите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Колеги, ще кажа и аз няколко думи.
Мисля, че въпросът все пак се изчерпа. Тук вече влизаме в прекалени детайли. Преди да преминем към гласуване, ще кажа няколко думи.
Моето предложение има смисъл само при положение че в Комисията се обединим около това и петте партии да създадем един законопроект. При положение че днес всички бяхме на едно мнение, госпожа Лечева, разбира се, щеше да оттегли този Законопроект. Предполагам, че така щеше да бъде. И всички партии да създадем абсолютно нов Законопроект за младежта. Само че това на практика виждате, че не се получава.
Затова, колеги, предлагам да спрем дебатите, тъй като започваме да издребняваме и всеки с гласуването си да изрази становището си по Законопроекта на госпожа Лечева.
От тук нататък влизаме в процедура на гласуване и няма да позволя дебат.
Който е за Законопроекта на госпожа Лечева, моля да гласува.
За – 6 (плюс гласа на господин Михаил Христов), против – няма, въздържали се – 13 (плюс гласа на господин Александров).
Това е становището на Комисията.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Само за протокола – присъстващите на миналото заседание, бяха ли поканени на това?
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: За какво става въпрос?
ИВАН ЧЕНЧЕВ: От организациите, младежите, всички, които присъстваха, изказаха се.
РЕПЛИКА: Заседанията са публични и всички, които заявяват желание, биват допускани до заседанията.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Не само. Ако помните, вижте и протокола, на миналото заседание взехме решение да не каним външни лица. Вижте протокола и ще видите, че е така.
За съжаление все още не е дошъл господин Кръстев.
Предлагам да преминем към точка РАЗНИ.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Докато чакаме да ни кажете нещо за изнесеното заседание на Комисията.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: След уточняването с Министерството на младежта и спорта, заседанието, колеги, ще е на 9 и 10 октомври. Предвидете си го в дневния ред. Пада се понеделник и вторник. Ще бъде във Варна, в „Спорт палас“. В точка „Разни“ сме и всеки може да задава въпроси.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми гости, уважаеми колеги, трябва да Ви споделя едно мое впечатление – миналата седмица след заседание на Комисията, може би в самия край на седмицата, попаднах на една информация в доста нашумяла медия, която, меко казано, ме втрещи или дори ме разочарова, а именно едно наистина страхотно предложение, което дойде от господин Али на миналото заседание за пожизнените премии, които получават олимпийските шампиони, в случая на покойните вече – вечна им памет – нашите Величко Чолаков и Добрев. И в хода на дебата, който ние проведохме тук, се роди идеята да се направи всичко възможно тези пожизнени премии да отиват в наследниците, в децата на спортистите до навършването на 18-ата им година. Мисля, че съм точен и правилно си спомням.
Какво беше учудването ми, обаче, когато в тази медия видях снимка на премиера и разбрах как ГЕРБ внася това нещо, инициира и всичко останало като медийна информация.
Много моля Комисията, виждаме, че има страхотни сътрудници, за което Ви поздравявам за организацията на всяко едно заседание, господин Председател, смея да твърдя от другите ми впечатления, че тук е може би най-добре организирано като комисия, но така или иначе ако трябва сътрудниците да поемат и функцията за правилното медийно отразяване на всичко, което се случва в Комисията, защото абсолютно некоректно беше това, което видях в медиите и няма как да не ме възмути – мен и моите колеги.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Колеги, ако в точка „Разни“ влезем в чисто политически дебат, на мен хич не ми се иска. Ще си кажа после мнението по въпроса.
Господин Али, заповядайте.
СЕВИМ АЛИ: Благодаря, господин Председател.
Аз също бях възмутен. Миналата седмица направих едно предложение, което беше възприето от цялата Комисия и точно след два дена по медиите, няма да цитирам точно в кой сайт, излезе, че от името на ГЕРБ се прави такова предложение. Точно затова поисках стенограмата от миналата седмица. Ако някой твърди, че те са предложили тази промяна в Закона, ние ще излезем със стенограмата.
Искам да информирам Комисията, че вече има внесено такова предложение в парламента.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Колеги, да приключим с темата.
Господин Али, аз никога не казвам на черното бяло и винаги държа на истината. Не се притеснявайте от тази инициатива. Няма нищо по-хубаво от това и други политически сили да подкрепят идеята. Но самият аз, като председател, когато се наложи, ще подчертая, че това е Ваше предложение, няма да го крия. И много се радвам, че най-голямата политическа сила твърдо го е прегърнала, защото сами знаете, че без партия ГЕРБ в момента в парламента почти нищо не може да се получи. Така че аз се радвам, че колегите от ГЕРБ са подкрепили Вашата идея и където се наложи ще съобщя, че това е Ваше предложение. Даже помните, че предния път за протокола казах, че това ще бъде „поправката Али“ в Закона. Ако си спомняте, тук ми подсказват моите сътрудници, лично министърът пое ангажимент за Вашата поправка.
Мисля, че истината ще стане явна. Много се радвам, че други политически сили подкрепят предложението Ви. Виждате, че всички тук категорично се обединихме около това плюс министъра.
Колеги, обявявам почивка 10 минути.
(Почивка)
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Колеги, продължаваме заседанието с втора точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2016 Г.
Господин Кръстев, ще Ви помоля да ни представите единствено направлението, с което се занимава нашата Комисия.
За информация на колегите – минало е през осем комисии, днес през деветата, ние ще бъдем десетата. Засега докладът е приет от седем комисии, една от комисиите го е отхвърлила – в Комисията по културата и медиите не е приет.
Заповядайте.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря, господин Председател.
Госпожи и господа народни представители, първо, искам да благодаря за това, че направихте възможно да представя днес Доклада. Днес Годишният доклад мина в още две комисии – във Вътрешната и в Комисията по труда и социалната политика. Това само за уточнение към провеждането на заседанието на Вашата комисия.
Годишният доклад за състоянието на националната сигурност е подготвен като продължение и спазване на една традиция, установена още през 1999 г. с Концепцията за национална сигурност, след това е продължена със Стратегията за национална сигурност от 2011 г., като този Доклад вече е подготвен в изпълнение на Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност.
Традиционно Докладът има три раздела. В първия са описани състоянието на сигурността по различните направления, които са съобразени с националните интереси.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Моля Ви, преминете направо към нашите, защото участваме и в други комисии, тези неща сме ги гледали. Преминете директно към спорта и младежта.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Да, благодаря Ви.
Директно към спорта и младежта бих преминал, като отбележа, че те са включени в раздела „Социални аспекти на националната сигурност“. Разбира се, при подготовката на доклада сме се основавали преди всичко на становища и предложения от Министерството на младежта и спорта, който представя състоянието на спорта и на младежките политики към момента, и дейностите, които то осъществява. Въпреки че трябва да отбележа, че нашият стремеж е в политиките за младежта да включим и аспектите на образованието, на здравеопазването, на проблемите, свързани с маргинализацията на цели общности или социални и териториални. Стремежът ни е да дадем общата картина и общите политики, а не да представим отчети на министерства и ведомства.
В третия раздел са дадени насоките за развитие, които отново се базират на предложението основно от Министерството на младежта и спорта.
Към момента ние се съсредоточаваме върху състоянието на спортните съоръжения и изграждането, но от гледна точка на възпитаването, на даването на възможност за изграждане на здрава и уверена в себе си нация. Тя не може да е уверена, ако не е в добро здраве. Акцентира се върху състоянието на съоръженията в училищата, които са в основата на изграждането на една спортна култура.
Бих предложил да се огранича с това, тъй като разполагате с Доклада и да отговоря на въпроси, на които, разбира се, бих могъл. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
Колеги, имате ли въпроси?
Аз имам една препоръка към Вас, запишете си я – в Доклада, където касае нашата Комисия, няма никакви данни за процента на обездвижените деца, поради липса на спорт и прословутото затлъстяване на нашите деца. Категорично никакви данни няма в този доклад. Ние тези сведения, господин Кръстев, в Комисията ги получаваме от други източници. Аз все пак смятам, че нашите служби за сигурност трябва да са наясно с тези неща, защото това също касае националната ни сигурност. Нашите деца са най-важното нещо – това е бъдещето на държавата.
Моята препоръка е следващата година да го направите.
И нещо друго. По принцип този доклад трябва да влезе до края на месец март, сега сме месец септември. Догодина се постарайте, съобщете и на тези, които изготвят доклада. Не коментирам, че месец март е най-добрата дата, но така е уточнено. Постарайте се да влизате в тези срокове. Това е закъснение от близо пет месеца.
И третото, в други направления, Вие бяхте и в Енергийната комисия, но на моменти в Доклада има откровено неверни цифри. Там видяхте в нашата Енергийна комисия какво се получи.
Ако докладът и догодина е такъв, лично аз Ви казвам, че няма да го подкрепя. Сега ще го подкрепя.
Госпожа Лечева.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, и аз ще изразя нашата позиция по отношение на Доклада за националната сигурност.
Първо, искам да изразя своето недоволство по отношение на съдържанието в раздел „Политика за децата, политика за младите хора“ и разбира се най-вече по отношение на благосъстоянието на децата и младите хора в България. Няма как да не отбележим, че част от националната сигурност е здравословното състояние, благосъстоянието на младите хора и децата в България.
Всичко, което е свързано с политиките и основните параметри, които засяга, са твърде фрагментирани и съвсем с общи приказки са отнесени в доклада. Например в раздел „Политики за децата“ никъде не е отразен основният проблем сред децата на България – това е бедността. Бедни деца и много тежки условия на живот за голям процент от децата България.
По отношение на политиките за младежта и спорта – там са буквално 11 реда в Доклада. За нас спортът не е само спорт за медали и спортът не е само престиж на България, а е и здраве за българските деца. Най-големият проблем в България е липсата на спорт за всички. Разбира се, Вие сте дали като основна политика изграждането на съоръжения, но спортът за всички не е само спортни съоръжения, а съвсем различни аспекти. Тук е дадена само политиката по отношение на изграждането на спортни обекти и съоръжения, и то на големи, многофункционални спортни обекти и съоръжения.
Освен това ние имаме и принципно решение да не подкрепим този доклад. Това, което казах и в Социалната комисия – няма как да подкрепим един доклад, в който основна констатация е, че основна заплаха за сигурността на България това е Русия. И няма как да отречем многовековната история, която свързва България и Русия. Надявам се, че не Вие сте писали този Доклад и напълно не Ви завиждам за това, че Вие представихте Доклада във всички комисии. Знаете, че тези, които са писали, със своите действия и своята биография историята на България – те са непреходни. А авторите на този Доклад, за голяма наша радост, ще бъдат преходни и дано не знаем техните имена.
Затова ние няма да подкрепим този Доклад. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин Ченчев, заповядайте.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Присъединявам се към думите на госпожа Лечева, уважаеми господин Председател, уважаеми колеги и гости, с допълнението, че аз категорично, освен всичко това, което беше изброено до момента, няма как да подкрепя доклад, в който, освен че тази държава, с която сме свързани исторически, пише, че е заплаха за националната ни сигурност, но вътре има изречение, че заплаха е нейната култура, в областта на културата – също, което мен лично направо ме скандализира. Не може на такъв принцип страна като Русия да ни застрашава по някакъв начин, а напротив. За мен е абсурдно! Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Колеги, ако няма други изказващи се, аз предлагам да преминем към гласуване.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Може ли няколко думи да кажа?
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Разбира се.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Ще бъда съвсем кратък, господин Председател.
Първо, искам да благодаря за направените бележки по същество на разделите и да кажа, че стенограмите от заседанията на комисиите се изпращат на всички министерства и ведомства, за да ги вземат предвид, да ги отчетат задължително при подготовката на следващия доклад, така че Вашите бележки ще бъдат взети не просто от моите записки, а от стенограмите и ще бъде проследено тяхното отразяване.
По отношение на бедността трябва да отбележа, че съответните констатации, не просто констатации, а тревожни изводи и където е подходящо предложения за политики, са направени в раздела за социалната сигурност, в раздела за демографията. Там са отбелязани и проблемите на бедността, и най-вече на маргинализацията, защото не само бедността сама по себе си е проблем, а маргинализацията на групи от населението.
Не мога да не взема отношение по направените бележки за споменаването на Русия в Годишния доклад. Това, което беше казано тук, не намира никакви и няма никакви основания в нито една дума в Доклада. Русия по никакъв начин не е посочена като заплаха за националната сигурност на България. Моля това да се вземе предвид. Още повече, не мога да разбера по какъв начин в кой текст пък руската култура е обявена за заплаха. Това нещо няма кой да го помисли и да го напише, камо ли да го направи.
Годишният доклад е подготвен от работна група, на която аз съм ръководител, така че колкото за преходността и непреходността и за историческите връзки, перипетии и противоборства между българската държава и руската държава, и руските държави преди създаването на Московската Рус може да се говори много, но не е сега темата. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря.
Колеги, предлагам да преминем към гласуване.
Който подкрепя Доклада, моля да гласува. Колеги, бройте и тези, които дадоха заявление как ще гласуват.
За – 10, против – 7, въздържали се – 2.
Докладът е приет.
Господин Кръстев, това е мое изявление към Вас, ще влезе и в протокола – Вие виждате как трудно минава Докладът в комисиите. Надявам се следващата година наистина да е по-добър. Благодаря Ви.
Колеги, поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието.
(Закрито в 17,40 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Славчо Атанасов
Стенограф:
Нина Иванова
