Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта
09/05/2018
Годишен доклад за младежта за 2016 г. и Проект за решение, № 802-00-19, внесен от Министерския съвет на 20 април 2018 г.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта
П Р О Т О К О Л
№ 22
На 9 май 2018 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на Годишен доклад за младежта за 2016 г. и Проект за решение, № 802-00-19, внесен от Министерския съвет на 20 април 2018 г.
2. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Славчо Атанасов.
* * *
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ:
Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта със следния дневен ред:
1. Разглеждане на Годишен доклад за младежта за 2016 г. и Проект за решение, № 802-00-19, внесен от Министерския съвет на 20 април 2018 г.
2. Разни.
Има ли други предложения по дневния ред? Няма.
Гласуваме дневния ред.
За – 15, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет с пълно единодушие.
На днешното заседание присъстват:
госпожа Ваня Колева – заместник-министър в Министерството на младежта и спорта; господин Петър Младенов – началник отдел в дирекция „Младежки политики“; госпожа Гергана Джугларска – главен експерт в дирекция „Младежки политики“.
Преминаваме към първа точка от днешния дневен ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА МЛАДЕЖТА ЗА 2016 Г. И ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ, № 802-00-19.
Внесен е от Министерския съвет на 20 април 2018 г.
Давам думата на госпожа заместник-министър Ваня Колева, да представи доклада, а след това, колегите ще имат право да вземат отношение по него.
Заповядайте, госпожо заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КОЛЕВА:
Благодаря, господин Председател.
Ще се опитам да бъда максимално кратка.
Искам да благодаря на всички колеги в Комисията, на всички парламентарни групи за това, че когато става въпрос за младеж, всички са изключително активни. Учудвам се, че днес не е пълна залата. За нас беше важно да присъстваме в пълен състав на тази Комисия, защото това е Комисията, на която държим.
Ще започна с извинението, че този доклад идва малко по-късно, но това е продиктувано предвид ситуацията и липсата на средства за направеното социологическо изследване, предвид приемането на Кабинет 3 на господин Борисов и необходимостта от това много бързо и в срок да се представи този отчет и този доклад, предвид изискванията на Закона.
След като приключа своето изказване, сме готови да отговорим на поставени от Вас въпроси, като акцентираме върху това какво сме променили, за да може този доклад да бъде полезен, а не както досега просто да се четат едни данни и нищо да не се случва. Благодаря Ви много.
Годишният доклад за младежта за 2016 г. е съчетание от обобщената информация за реализираните мерки на компетентните институции, отговорни за младежките политики, данни, предоставени от Националния статистически институт, както и от проучване „Установяване на ефекта от политиките за младежта върху младите хора в страната“.
За допълнителна добавена стойност, проучването е проведено освен с 1000 млади хора, и с 400 допълнителни души от целевата група, които живеят в малки населени места, тоест може да се проследи реалната ситуация на младежта.
Целта на проучването е да покаже специфичните за тази целева група проблеми: социално-икономическите реалности, начинът на живот на младежите, както и техните нагласи и ценности. Това дава възможност за разграничаване на краткосрочните, средносрочните и дългосрочните политически решения по отношение на младежките политики. Въпросите, заложени в проучването, следват основните теми и приоритети на Националната спратегия за младежта 2010 – 2020 г. За първи път тези въпроси бяха актуализирани, така че да дадат реалната картина на младите хора днес.
Базирайки се на факта, че младите хора отговарят на актуализирани въпроси, които са близки до техния начин на живот и данните, които получихме, подадени от отговорните институции, дават основание да кажем, че този доклад е положителен.
Първите две части от Доклада се спират върху профила на младите хора и върху основните демографски характеристики на младежите в България.
Някои от интересните изводи на проучването бих искала сега да споделя с Вас.
Младите хора на възраст между 15 и 29 години са 1 125 000 – приблизително 15,8%. От младите хора на възраст от 15 до 29 години 850 000 живеят в градовете, а 275 000 – в селата.
От проведеното проучване може да се изведе, че българските младежи нямат сериозни социални дефицити. Над 70% от младите хора смятат, че средствата им са достатъчни за пълноценно хранене, закупуване на облекло, обувки, заплащане на електрическа енергия и закупуване на лекарства. Големи дялове притежават мобилни телефони, компютри и, разбира се, не на последно място, всички знаем, че достъпът до интернет е изключително висок в България – 92%.
Младежите, които са в тежко социално положение, са най-вече част от етническите малцинства, което се оказва основният фактор за ниския им социален статус.
По отношение на образованието 63% от живеещите в селата и 59% от живеещите в малки населени места не смятат, че могат да получат добро образование в своето населено място.
В столицата 80% смятат, че могат да получат добро образование, а едва 11%, че не могат. Ясно е, че населеното място оказва особено влияние по отношение на усещането за по-добри образователни възможности.
Нагласите на младите хора към гражданските процеси в България са в по-голяма степен оптимистични, отколкото песимистични. Голям е делът на младежите, които не проявяват интерес към политиката и членуването в организации, което не е задължително да се изследва като негатив, предвид това, че за младежите на възраст под 18 години, политическите теми не са част от интересите им. Сред имащите право на глас близо 50% гласуват „винаги“ или „често“.
Искам да обърна внимание, че когато се задава подобен въпрос, асоциацията, която младите хора правят, е винаги свързана с политически партии, тоест, задавайки им въпрос, свързан с това къде членуват, те автоматично приспадат това като участие в политическа партия, не правят разделение между неправителствена организация и партия.
В проучването са заложени въпроси, свързани с позитивизъм и песимизъм, разбира се, на младите хора, политическата активност, до колко се информират за актуалните политически събития.
В изследването, видимо преобладават оптимистите. На въпроса дали лично са оптимисти или песимисти за развитието на населеното място, в което живеят, 65% са оптимисти, а само 30% са песимисти.
По отношение на Европейския съюз виждаме много сериозно нарастване – 67% „за“, срещу 20% песимисти.
За това светът като цяло какъв е, имаме 63% оптимисти срещу 22% песимисти.
Друг изследван индикатор е за нагласата на младежите спрямо емиграцията – 30% от българските младежи декларират, че при първа възможност биха живяли в чужбина. Интересът към свободното движение в друга държава с цел образование или работа, е европейска и дори световна тенденция.
В България младежите с основно и средно образование в по-големите дялове са склонни да заминат в чужбина при възможност.
Положителните нагласи се отчитат при хората с висше образование, които в по-голяма степен биха искали да останат да живеят, където живеят в момента, отколкото да заминат в чужбина. Не бива да забравяме, че свободното движение е едно от основните права на Европейския съюз.
Придобиването на висше образование до голяма степен е гаранция за заетост в България. Само 4% от всички висшисти са били безработни по време на направеното социологическо проучване.
Високата степен на образование се оказва определяща и за удовлетвореността на младите хора от работата им – 65% от младежите са доволни, докато само 29% са недоволни.
Ключови индикатори спрямо младежите са именно нивото на икономическа активност и кариерното развитие на младите хора. Заложени са индикатори, изследващи тяхната удовлетвореност, самоуценка спрямо финансовото положение, очаквания за месечен доход, за да живеят добре. Тези индикатори дават посока за размисъл, спрямо нагласите на младите хора за реализирането им в България в голяма степен, могат да бъдат използвани за ранно алармиране относно проблемите на младите поколения на пазара на труда. Най-големи натрупвания за общата оценка на младите относно тяхното материално положение са в средната скала.
От една страна, за формиране на идентичност със средна класа, което би било положетелен индикатор за развитието на обществото, а от друга страна, това може да бъде разчетено и като заличаване на разликата между състоятелен и несъстоятелен.
Положителната картина при работещите се отчита по отношение на въпроса, дали лесно, или трудно са си намерили работа младите хора. Данните показват, че над 50% от работещите млади са намерили лесно своята работа, спрямо очакването им за този период от живота.
Четвъртата и основна част от Доклада, представя реализираните от отговорните институции мерки, съответстващи на Националната стратегия за младежта.
През 2016 г. във връзка с приключване на срока на действие на Националната програма за младежта, Министерството на младежта и спорта разработи нова Национална програма за младежта за периода 2016 – 2020 г. – за финансиране на меки мерки в областта на младежките политики.
При пилотното обявяване на процедура за кандидатстване по новоразработената и новоприета Национална програма за младежта през 2016 г., са продадени 121 проектни предложения, от които са финансирани 36 проекта за създаване на 36 младежки центъра и 26 от областните градове в страната.
По националните младежки инициативи и кампании са финансирани 39 проекта по теми: „Младежко доброволчество“ и „Участие в доброволчески инициативи“ и „Активизиране на младите хора в малките населени места“. Общата стойност на средствата за 2016 г. са в размер на 695 хил. лв.
Радваме се, че в края на 2016 г. бюджетът за финансиране на младежките дейности бе увеличен с 2 млн. лв., което е с над 300%, тъй като от 2011 г. отпусканите средства не надхвърляха 900 хил. лв. Допълнителните средства представляват 2% от годишните вноски на организаторите на хазартни игри, които се насочват за финансиране на младежки дейности, което е една от наложилите се добри европейски практики, която се радваме, че вече наблюдаваме и при нас.
През 2016 г. на сериозен анализ бяха подложени двата основни органа за подпомагане дейността на министъра на младежта и спорта по отношение на младежките политики. Именно Общественият съвет е с актуализиран състав, с включени допълнителни организации, работещи в полза на младите хора в страната. Това е най-многобройният Обществен съвет. До този момент в него членуват 27 организации.
През 2016 г. Центърът за развитие на човешките ресурси (ЦРЧР), в качество на Национална агенция по Програма „Еразъм +“ за България осъществява редица инициативи насочени към информиране на българските младежи за възможностите, които предлага Програмата в областта на образувание, обучение и младежта.
По данни на Центъра за развитие на човешките ресурси и МОН през 2016 са финансирани 9 проекта по ключови дейности – две в размер на 750 хил. евро и сектор „Младеж“; и 7 проекта по ключова дейност три, финансирани в размер на 150 хил. евро – 163, ако трябва да бъда точна, по теми свързани с участието на младежите при решаване на проблеми на младите хора в страната.
За участие в международни обучения, организирани от мрежата и инициирани от Агенцията по Програма „Еразъм +“ и на ресурсните центрове САЛТО са изпратени 154 български младежи и младежки работници. ЦРЧР домакинства в 7 международни обучения и 147 младежи и младежки работници ангажирани в международни проекти по Програма „Еразъм +“.
Всички дейности по отношение на насърчаване на младежката заетост в страната през 2016 г. се изпълняват в контекста на инициативата на европейска гаранция за младежта.
Някои от постигнатите резултати – 40 500 младежи са започнали работа на първичния пазар на труда; 23 хиляди до 29 години са включени в програми и мерки за заетост; 4200 младежи са включени в различни форми на обучение; 1500 младежи са получили индивидуални консултации.
Утвърден инструмент за активизиране на неактивните младежи, така наречената група НИЦ е организирането на специализирани младежки трудови борси.
През 2016 г. са проведени 36 броя такива борси, с участието на работодатели и младежи. В тях са участвали към 5300 младежи, от които 3400 са започнали работа.
Предприемачеството, мисля да го прескоча. Всички сте запознати с Доклада, за да можем да вървим към приключване.
В рамките на политиките в областта на социалното включване. Тук искам да обърна специално внимание, се изпълняват редица програми и мерки, насочени към подобряване качеството на живот, на най-уязвимите групи в обществото, в това число – деца и младежи. Младежите в уязвимо положение в много по-голяма степен се нуждаят от подкрепа, свързана както с прехода им към самостоятелен живот, така и с предоставянето на възможности за реализация и пълноценно участие в обществото.
Социалните услуги в общността са сред основните инструменти, чрез които се насърчава социалното включване на уязвимите групи.
Към края на декември 2016 г. общият брой на социалните услуги в общността, включително от резидентен, тип е 1095, с общ капацитет от 22 700 места, предоставени в общността.
Стратегическата визия на правителството е насочена към изграждане на единна, последователна и устойчива младежка политика в България, основавана на многосекторния подход, междусекторното сътрудничество и съвместното управление с младите хора на национално, регионално, областно и общинско ниво.
Ключови индикатори спрямо младежите са именно, нивото на икономическа активност и кариерното развитие на младите хора. Те целят да създават правилните ориентири, спрямо очакванията на младите хора към реализацията им на пазара на труда, финансовата удовлетвореност, както и за нивото на предприемаческа активност сред младите хора.
Очертаването на профилите на тези хора е най-доброто средство за очертаване на политиките спрямо активирането, на неактивните и насърчаването на активните младежи. Това сътрудничество е необходимо да бъде развивано и прецизирано, не само на национално, но на регионално и местно ниво, чрез прилагане на по-гъвкави мерки, модели на координация и партньорство между всички заинтересовани страни.
Изпълнението на приоритетите и целите на държавната политика за младите хора в страна е свързано, както с постигането на определени резултати в конкретните секторни политики, така и с по-добро взаимодействие, в синхрон между отделните звена на изпълнителната власт по отношение на мерките, и дейностите насочени към подобряване на живота, на целевата група.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър.
Колеги, имате думата, който желае, да вземе отношение.
Госпожо Лечева, заповядайте.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА:
Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми директори на дирекция! Както казвате, това е един от най-важните сектори в управлението на държавата, политиката към младите хора. Бих казала, че най-радостното в този ден, е всъщност, че имаме Годишен доклад за младежта, защото след 2012 г. явно Народното събрание все не успява да разгледа и приеме годишен доклад. Похвално е от страна на администрацията, на Министерството, че са подготвили такъв доклад за 2016 г. Предстои такъв и за 2017 г. в най-скоро време, за да спазим все пак и Закона, който казва, че до 30 април трябва да бъде внесен такъв доклад за обсъждане.
Бих казала, че като отговорни народни представители, ние дължим на младите хора един по-скоро откровен, аналитичен и обективен Доклад. Това, което чух от Вас ме притеснява по отношение на изводите, които са направени в Доклада, защото най-важната част освен фактите, са и изводите, на базата, на които би трябвало да последват надграждащи или нови политики, за да можем да бъдем обективни и полезни по отношение на реализацията на младите хора в България.
Тревога будят някои факти от Годишния доклад, които не са отбелязани във Вашите изводи. Вие отбелязвате, че Годишният доклад почива на целите на Националната стратегия. Един от важните моменти в Националната стратегия е ролята на Народното събрание, нейната законодателна част, Законът за младежта.
Вие четири пъти отхвърляхте Закона за младите хора на България. В този закон, в който се гарантира и се регулира младежкото представителство, като една важна част от политиката за младите хора – те да бъдат част от решенията, касаещи тяхната реализация.
Разбира се, този закон включва и младите доброволци, младежкия работник и така нататък, всичко онова, което е отбелязано в Националната стратегия, като актуални оперативни цели, но в крайна сметка все още не виждат своята реализация.
Нашето желание много пъти беше изявявано от трибуната на Народното събрание, но все още не вижда бял свят – и то без всякакви аргументи. Дори и да е лош един закон има възможност да бъде дадена неговата оценка като: неефективен, неполезен, недостатъчен, непълен и така нататък, но все пак се дължат аргументи в тази посока.
Аз ще маркирам само няколко неща по отношение на изводите, защото за мен са подвеждащи, неясни и неточни. Подвеждащи – ще кажа само един от примерите –„70% от младите хора са доволни от финансовото състояние“. Честно Ви казвам, ако Вие тръгнете по улиците и направите едно интервю, няма да срещнете човек, който да е доволен от финансовото състояние. Да, сигурно се дължи на това, че 80% от тях живеят с родителите си и затова, че не им се налага да плащат сметки за ток и така нататък, и че не са излезли да живеят самостоятелно. Това е един огромен и все още тревожещ процент.
Друго, което за мен буди тревога, е, че икономическата активност на младите хора в България е най-ниската в Европа, и то е защото 60% от тях не вярват, знаят, че бизнес се прави само по втория начин, което Вие правилно сте го отбелязали в Доклада, но не е изведено като извод. Ние много пъти сме говорили за порочната икономическа среда в България и за порочните икономически модели, порочните административни модели, по които се пропускат само онези, които са близки до управляващите, близки до някой роднински кръг и така нататък. Това все още не е достатъчна гаранция на младите хора да търсят реализацията в България.
Повече от половината от тях – 63%, което Вие правилно сте отбелязали, но пак го няма в изводите е, че не са оценявани обективно по техните умения – професионални умения и образователни квалификации, това, което преди малко споменах. Това е един тревожен процент, който трябва да бъде отбелязан в изводите.
Тридесет процента – за мен това е един много висок процент, които казват, че при първа възможност биха заминали за чужбина да търсят своята реализация навън. Дали се касае за качествено образование или за търсене на препитание, това вече тук го няма.
Не виждам в Доклада една според мен не малка група от млади хора работещи бедни. В моя край – Великотърновският район, от който съм народен представител, мнозинството от младите хора са работещи бедни, с 500 лв. минимална работна заплата, която Вие вдигнахте и макар, че вдигнахте 500 – 600 лв. заплата, това не са перспективи за младите хора. Смятам, че това е една сериозна група от млади хора и на политиката по доходите на младите хора трябва да бъде обърнато внимание.
Ние сме предлагали в наши законови решения за млади научни работници и други регламентирана основна заплата, но тук трябва да се търсят други решения и политики.
Друго, което считам също, че не е отразено в изводите, е, че голяма част не са усетили държавната подкрепа или закрила от държавата – 85% по никакъв начин не са получавали закрила от държавата, независимо от коя институция, независимо от проблема и казуса, който има, което показва, че те не вярват все още, че това може да доведе до някакво положително разрешаване на техния въпрос и те се обръщат към родителите си за първа такава помощ.
60% от неработещите не са регистрирани в бюрата по труда. Правилно отбелязано, но пак го няма в изводите, което показва, че те не вярват, че тези бюра по труда са ефективни. Аз казвам добронамерено, за да търсим решения в тези посоки, ако те бъдат отбелязани, ние ще търсим надграждане в тези политики и ще търсим решения.
Младите хора със сигурност, малко тавтология ще се получи – първо, желаят сигурност в собствената си държава, закрила и защита от държавните институции, справедливост – да бъдат правилно оценявани по опита, уменията, професионалните квалификации, които имат и най-вече здраве – здравословна храна, това, на което обърнаха внимание всички народни представители за второто качество храна, да не сме третирани като второ качество граждани, но все пак държавата да влезе в своите функции и да бъде обективна, да бъде актуална и да бъде наблизо, когато става въпрос за решаване – отблизо да следи процесите и предизвикателствата пред младите хора.
В тази логика на разсъждения ми се иска Докладът трябва да бъде допълнен с тези изводи. Това е моето мнение и затова не бих го подкрепила в залата. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Лечева.
Имате право на реплика.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КОЛЕВА: Ще се опитам
да отговоря на всички поставени въпроси, записала съм си повечето от тях.
По отношение на това, че няма изведени изводи към момента. В това изказване, не сме заложили основно на изводите, защото считаме, че това трябва да се случи веднага след като предложим на вниманието на Комисията Доклада за 2017 г.
Това, което мога съвсем отговорно да заявя е, че изводи от този доклад са направени и не само, че са направени, но изводите от този доклад и Докладът за 2017 г. ще бъдат основата върху това, което ще се работи по отношение на Новата стратегия за младежите.
Категорично подкрепям това, което казахте по отношение на това, че има някои пропуски в законодателството. Ние сме го говорили това неведнъж в залата и при всички положения в момента се работи и паралелно със Стратегията, и върху това, като много бих искала сега пред Вас да спомена факта, че разглеждането на този доклад всяка година не е европейска практика.
По принцип подобен тип доклади се гледат през три години, което дава възможност да може да се добие по-пълна представа за Доклада, съответно да се знае какво са свършили младите хора през този период и отговорните институции, което е добра практика. Готови сме да обединим усилия за това да работим заедно по законодателните изменения. Не бих могла да кажа нищо по отношение на това, на какъв етап е, разбира се, този закон, който е в Народното събрание.
Ще си позволя да кажа и това, че веднага след като бях избрана за заместник-министър със сектор „Младеж“, поставих въпросите за докладите от 2012 г. натам. Това, което ми беше казано е, че тези доклади са минали на комисии, но те от своя страна, когато са ги гледали, са били в друг състав. Гледането им към момента в зала е невъзможно, тъй като комисиите вече са съставени от нови хора, което налага да бъдат върнати обратно. Тоест, това което направихме, Ви благодаря, че подкрепихте идеята веднага да подготвим този доклад, за да може оттук нататък да започнем с конкретни данни, да бъдем конкретни и да бъдем максимално полезни с данните, които сега коментираме.
Седемдесет процента от младите хора казвате, че са… не искам да го повтарям. Това, което ще се опитам да обясня на Комисията е фактът, че самите ние сме наясно, че Вашите изводи са правилни и самите ние го осъзнаваме. Това, което предлагаме, и това, което ще предложим, е да се направи едно разделение на възрастовите групи в самия доклад. Когато се определят младежките политики, те да не бъдат общо от 15 до 29 години, а да се разделят на три възрастови граници, което ще даде възможност конкретните политики да работят за конкретните възрастови групи и няма да се получи това недоразумение, за което говорим в момента.
По отношение на образователната квалификация, че 30% искат да заминат. Нека да не забравяме факта, че повечето млади хора по принцип са отворени. Повечето млади хора искат да практикуват навън. Не е основният мотив за младите хора от това, което четем ние в данните и не само на социологическото изследване, но и на Националния статистически институт. Това, което се вижда при младите хора е, че те наистина имат желание да пътуват, да срещат повече практики, да имат възможност да се обогатяват и това е съвсем естествено. Разбира се, не можем да не отречем и факта, че процентът е висок, но това, което мога да гарантирам е, че този процент по никакъв начин не се различава от европейската практика. Този процент е висок и в европейските страни, включително можем да кажем, че в световната практика е така. Текучеството на младите хора в държавите отдавна вече не се счита като минус.
По отношение на това, че 85% не са усетили закрила от държавата. Тук, за съжаление, имаме сериозен проблем и ние, институциите, по отношение на това, че не успяваме да достигнем до всички млади хора. Това, което Министерството на младежта и спорта в момента работи върху, което обръщам особено внимание е това – да се съберем всички институции на терен и да можем да дадем възможност на младите хора да получават информация. Тоест не да е необходимо младите хора да идват до София или да се мъчат чрез интернет да получат пълна информация, а да направим така, че ние да достигаме до тях в съответното населено място и те да получават информацията намясто. Казвам го, защото повечето от тези млади хора изобщо не са знаели кой може да им бъде полезен, което и за нас самите е сериозен процент. Ние също разсъждаваме за това в каква посока бихме могли да направим разяснителни кампании и как всички ние можем да обединим институциите, които сме пряко отговорни затова, своите усилия.
За бюрата по труда. Мога да кажа, че изключително добре работим с Министерството на труда и социалната политика. Това, което е направено в последните години не е никак малко. Работи се много сериозно за това младите хора да бъдат включвани. Не бих искала да говоря за новите програми, които вече са факт – 2017 г. Това, което сега се случва – 2018 г., не искам да го коментирам.
Много ми е тъжно, че в момента коментираме един доклад, който е с минала давност и по принцип разсъждавахме върху това, дали не е по-добре да гледаме заедно двата доклада. Решението на Министерството беше да приключим с този доклад, за да можем, стъпвайки на него, да направим конкретните изводи и те да Ви бъдат максимално полезни, когато седнем заедно да работим върху новата Стратегия за младеж и новите законодателни изменения.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Заместник-министър.
Други изказвания?
Господин Проданов, заповядайте.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Заместник-министър, може би ще бъде добър подход отново да прегледате данните, защото тези, които коментирахме досега – и Вие, и госпожа Лечева, звучат малко така, че все едно са направени в младежката организация на ГЕРБ, прекалено оптимистични. Така че наистина, за да са реални данните, защото те сега не звучат така и затова ние няма да подкрепим доклада.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КОЛЕВА: Това не е отговор, а по-скоро данните са данни на Националния статистически институт заедно с данните от проучването. Това, за което искам да Ви уверя е, че точно, за да не се получи такъв тип изследване, влязохме и в малките населени места. Виждате, че има много данни, които са почти изравнени. Това, че казваме, че докладът е положителен, основното, заради което всъщност искахме да го кажем е това, че за първи път се опитахме да променим въпросите към младите хора. Досега, въпросите, които бяха поставяни, на които трябва да получим отговори от тях, бяха толкова неясни, толкова… не искам да използвам неприятна дума. Истината е, че никой не си беше направил труда да погледне индикаторите, да обърне внимание на въпросите, които се задават на младите хора. Когато питаш един млад човек дали той изучава западен език, той много трудно може да те разбере, той очаква, че става въпрос за Западна Европа или за какво точно го питаш. Когато обаче го попиташ: „Какъв чужд език говориш?“, той вече знае за какво го питаш. Когато попиташ един млад човек: „Четеш ли книга?“, „Колко пъти си влизал в библиотека?“.
Нека да си кажем, сега, когато живеем в един дигитален век, когато всички млади хора четат онлайн, съвсем естествено е да кажат: „Не, ние не четем.“. Затова докладът е положителен от гледна точка на това, че този път получихме едни доста реални данни от младите хора и считаме, че с Доклада, който ще подготвим за 2017 г. ще имаме наистина една добра и положителна база за работа върху новата стратегия.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Колева.
Господин Ченчев, заповядайте.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми заместник-министри! Бих започнал с една препоръка. Все пак не е хубаво в доклад, който е правен в Министерството, да отдаваме това, че има висок процент на напуснали страната млади хора, да го отдаваме на правилото в Европа за свободното движение на хора. Просто не е добре мотивът, който Вие дадохте, че и в други страни и то развити, процентът е висок. Там става дума за други позиции на тези млади хора, които пътуват в чужбина. Като препоръка бих Ви го казал, не е нищо друго. Хубава е идеята да не се гледат само от 15 до 29 години, а да се разделят на възрастови групи, защото лично мен ме интересува в диапазона от 23 до 29 години, след завършване на образованието, какво се случва с тези хора. Бих Ви попитал, след като има програми, след като участват в обучителни центрове, знаете бройките, след това имате ли информация какво се случва, след като те упражнят това свое право?
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ:
Благодаря.
Мисля, че няма смисъл да отговаряте – това бяха препоръки.
Аз също искам да взема отношение. Ще подкрепя Доклада най малкото, защото, госпожо Колева, години наред такъв доклад е нямало – още от 2012 г. спомена се – и така нататък.
Господин Христов.
МИХАИЛ ХРИСТОВ:
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Колева! Тук в кръга на шегата, но аз реално влизам в този доклад, тъй като съм на 26 години, да не обиждам някои от колегите.
Въпросът ми е следният: в самия доклад и тези хора, които сте ги попитали тези неща, има ли от маргинализираните групи? Говоря за ромското население, хора с увреждания, социално слаби. Мисля си, че един човек с увреждане, младеж с увреждане или някой от ромското население – социално слаб, надали ще отговори на въпроса: „Доволни ли сте от финансовото си състояние?“. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ:
Благодаря Ви, господин Христов, че бяхте пределно кратък, ясен и точен.
Госпожо Колева, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КОЛЕВА:
Само ще кажа, може би, защото малко закъсняхте – още в самото начало аз казах за тези допълнително 400 човека, които са изследвани, които са точно от този раздел хора – от маргинализираните групи, и от ромски произход, и от хората в неравностойно положение. Това беше направено точно, за да може да се разшири обхватът на Доклада. Има данни и във всеки един момент, бих била готова да подам към Вас такива данни.
МИХАИЛ ХРИСТОВ:
Благодаря Ви, че сте ме изпреварили, защото наистина е важно да се обхванат всички групи и да, ще искам да получа информация.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КОЛЕВА:
Благодаря Ви, че говорихте за това, защото всъщност никой не обърна внимание на факта, че за първи път това се направи точно с цел да можем да дадем малко по-обща картина. Благодаря Ви много.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ:
Други изказвания? Няма.
Мисля, че в общи линии се изясниха нещата и предлагам да преминем към гласуване:
„РЕШЕНИЕ
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 5, ал. 1 от Закона за младежта,
РЕШИ:
Одобрява/не одобрява Годишен доклад за младежта за 2016 г. и Проект за решение № 802-00-19, внесен от Министерския съвет на 20 април 2018 г.“
Едно уточнение, преди да преминем към гласуване.
Господин Георгиев от БСП е казал, че ще се съобрази с решението на групата си, господин Стефан Апостолов от ГЕРБ ме е уведомил, че ще подкрепи Доклада на Министерството, господин Денев също ме уведоми.
Преминаваме към гласуване.
Който е съгласен и подкрепя Доклада, моля да гласува.
За – 13, против – 5, въздържал се 1.
Докладът се приема от Комисията.
Благодаря на нашите представители от Министерството.
Преминаваме към следващата точка:
РАЗНИ.
Искам да направя едно важно съобщение в точка „Разни“.
Знаете, че нашата комисия повече от девет месеца работи за промяна в детското законодателство.
След повече от девет месеца усилия на 31 неправителствени организации, на съдии, на прокурори, на служби за сигурност, на психиатри, на психолози, на шест министерства, които участваха в тази работна група и, разбира се, представители от всички пет партии в Комисията – имахме участие в тази работна група и така наречените „Кръгли маси“, които се сформираха – поне четири-пет бяха в парламента, искам да Ви кажа, че вече сме на абсолютния финал. Затова ще помоля след заседанието госпожа Галя Захариева – за кратко ще Ви задържа в моя кабинет, госпожа Весела Лечева, господин Али и господин Кълков, госпожа Боряна Георгиева. Предложенията с конкретните промени в законодателството, папките са готови (реплики), имем още няколко, но предложенията са готови на 90%.
Елате в при мен в кабинета, да ги получите и да се запознаете подробно. Материалът е доста голям.
Има предложения от съдии, от прокурори, от неправителствени организации, Държавната агенция за закрила на детето, няма смисъл да Ви го разказвам, ще го видите.
В поне шест закона трябва да се правят закони за изменения и допълнения.
Предлагам да процедираме по следния начин.
Колегите от всички партии да се запознаят с предложенията и след една седмица, колеги, да се съберем и да видим с тези предложения, като Вие се запознаете с конкретиката вече, какво правим оттук нататък.
Според мен при всички случаи оттук нататък ние трябва да контактуваме и със самите министерства, защото много от тези предложения касаят и конкретни министерства.
Затова, колеги, стига ли една седмица да се запознаете с предложенията?
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА:
Достатъчно е.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ:
Една седмица е достатъчно и Ви предлагам другата седмица всички от нас, представители на петте партии, да ги обсъдим нещата, след като сте ги изчели, и оттук нататък да видим какви действия ще предприемем.
При всички случаи, мисля, че трябва да се направи последна решителна Кръгла маса, евентуално да се види от всички участници какво е предложено и съответно, оттук нататък да видим… очертават се доста изменения и допълнения
Господин Христов.
МИХАИЛ ХРИСТОВ:
Господин Председател, искам да попитам дали стенограмата от изслушването на господин Лалов е изпратена в Спортното министерство? Имате ли такава информация?
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Тук трябва да се обърна към моите експерти. Проверете го и веднага докладвайте, още утре докладвайте на господин Христов за тази стенограма.
Мисля, че е изпратена, защото съм им разпоредил на моите служители, че трябва да е изпратена в Спортното министерство.
Господин Христов, утре ще Ви уведомя лично.
Други въпроси? Ако няма, ще помоля петте политически сили да дойдат да получат докладите. Няма други въпроси.
Закривам заседанието.
(Закрито 15,12 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Славчо Атанасов
Стенограф:
Галина Мартинова
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта
П Р О Т О К О Л
№ 22
На 9 май 2018 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на Годишен доклад за младежта за 2016 г. и Проект за решение, № 802-00-19, внесен от Министерския съвет на 20 април 2018 г.
2. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Славчо Атанасов.
* * *
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ:
Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта със следния дневен ред:
1. Разглеждане на Годишен доклад за младежта за 2016 г. и Проект за решение, № 802-00-19, внесен от Министерския съвет на 20 април 2018 г.
2. Разни.
Има ли други предложения по дневния ред? Няма.
Гласуваме дневния ред.
За – 15, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет с пълно единодушие.
На днешното заседание присъстват:
госпожа Ваня Колева – заместник-министър в Министерството на младежта и спорта; господин Петър Младенов – началник отдел в дирекция „Младежки политики“; госпожа Гергана Джугларска – главен експерт в дирекция „Младежки политики“.
Преминаваме към първа точка от днешния дневен ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА МЛАДЕЖТА ЗА 2016 Г. И ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ, № 802-00-19.
Внесен е от Министерския съвет на 20 април 2018 г.
Давам думата на госпожа заместник-министър Ваня Колева, да представи доклада, а след това, колегите ще имат право да вземат отношение по него.
Заповядайте, госпожо заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КОЛЕВА:
Благодаря, господин Председател.
Ще се опитам да бъда максимално кратка.
Искам да благодаря на всички колеги в Комисията, на всички парламентарни групи за това, че когато става въпрос за младеж, всички са изключително активни. Учудвам се, че днес не е пълна залата. За нас беше важно да присъстваме в пълен състав на тази Комисия, защото това е Комисията, на която държим.
Ще започна с извинението, че този доклад идва малко по-късно, но това е продиктувано предвид ситуацията и липсата на средства за направеното социологическо изследване, предвид приемането на Кабинет 3 на господин Борисов и необходимостта от това много бързо и в срок да се представи този отчет и този доклад, предвид изискванията на Закона.
След като приключа своето изказване, сме готови да отговорим на поставени от Вас въпроси, като акцентираме върху това какво сме променили, за да може този доклад да бъде полезен, а не както досега просто да се четат едни данни и нищо да не се случва. Благодаря Ви много.
Годишният доклад за младежта за 2016 г. е съчетание от обобщената информация за реализираните мерки на компетентните институции, отговорни за младежките политики, данни, предоставени от Националния статистически институт, както и от проучване „Установяване на ефекта от политиките за младежта върху младите хора в страната“.
За допълнителна добавена стойност, проучването е проведено освен с 1000 млади хора, и с 400 допълнителни души от целевата група, които живеят в малки населени места, тоест може да се проследи реалната ситуация на младежта.
Целта на проучването е да покаже специфичните за тази целева група проблеми: социално-икономическите реалности, начинът на живот на младежите, както и техните нагласи и ценности. Това дава възможност за разграничаване на краткосрочните, средносрочните и дългосрочните политически решения по отношение на младежките политики. Въпросите, заложени в проучването, следват основните теми и приоритети на Националната спратегия за младежта 2010 – 2020 г. За първи път тези въпроси бяха актуализирани, така че да дадат реалната картина на младите хора днес.
Базирайки се на факта, че младите хора отговарят на актуализирани въпроси, които са близки до техния начин на живот и данните, които получихме, подадени от отговорните институции, дават основание да кажем, че този доклад е положителен.
Първите две части от Доклада се спират върху профила на младите хора и върху основните демографски характеристики на младежите в България.
Някои от интересните изводи на проучването бих искала сега да споделя с Вас.
Младите хора на възраст между 15 и 29 години са 1 125 000 – приблизително 15,8%. От младите хора на възраст от 15 до 29 години 850 000 живеят в градовете, а 275 000 – в селата.
От проведеното проучване може да се изведе, че българските младежи нямат сериозни социални дефицити. Над 70% от младите хора смятат, че средствата им са достатъчни за пълноценно хранене, закупуване на облекло, обувки, заплащане на електрическа енергия и закупуване на лекарства. Големи дялове притежават мобилни телефони, компютри и, разбира се, не на последно място, всички знаем, че достъпът до интернет е изключително висок в България – 92%.
Младежите, които са в тежко социално положение, са най-вече част от етническите малцинства, което се оказва основният фактор за ниския им социален статус.
По отношение на образованието 63% от живеещите в селата и 59% от живеещите в малки населени места не смятат, че могат да получат добро образование в своето населено място.
В столицата 80% смятат, че могат да получат добро образование, а едва 11%, че не могат. Ясно е, че населеното място оказва особено влияние по отношение на усещането за по-добри образователни възможности.
Нагласите на младите хора към гражданските процеси в България са в по-голяма степен оптимистични, отколкото песимистични. Голям е делът на младежите, които не проявяват интерес към политиката и членуването в организации, което не е задължително да се изследва като негатив, предвид това, че за младежите на възраст под 18 години, политическите теми не са част от интересите им. Сред имащите право на глас близо 50% гласуват „винаги“ или „често“.
Искам да обърна внимание, че когато се задава подобен въпрос, асоциацията, която младите хора правят, е винаги свързана с политически партии, тоест, задавайки им въпрос, свързан с това къде членуват, те автоматично приспадат това като участие в политическа партия, не правят разделение между неправителствена организация и партия.
В проучването са заложени въпроси, свързани с позитивизъм и песимизъм, разбира се, на младите хора, политическата активност, до колко се информират за актуалните политически събития.
В изследването, видимо преобладават оптимистите. На въпроса дали лично са оптимисти или песимисти за развитието на населеното място, в което живеят, 65% са оптимисти, а само 30% са песимисти.
По отношение на Европейския съюз виждаме много сериозно нарастване – 67% „за“, срещу 20% песимисти.
За това светът като цяло какъв е, имаме 63% оптимисти срещу 22% песимисти.
Друг изследван индикатор е за нагласата на младежите спрямо емиграцията – 30% от българските младежи декларират, че при първа възможност биха живяли в чужбина. Интересът към свободното движение в друга държава с цел образование или работа, е европейска и дори световна тенденция.
В България младежите с основно и средно образование в по-големите дялове са склонни да заминат в чужбина при възможност.
Положителните нагласи се отчитат при хората с висше образование, които в по-голяма степен биха искали да останат да живеят, където живеят в момента, отколкото да заминат в чужбина. Не бива да забравяме, че свободното движение е едно от основните права на Европейския съюз.
Придобиването на висше образование до голяма степен е гаранция за заетост в България. Само 4% от всички висшисти са били безработни по време на направеното социологическо проучване.
Високата степен на образование се оказва определяща и за удовлетвореността на младите хора от работата им – 65% от младежите са доволни, докато само 29% са недоволни.
Ключови индикатори спрямо младежите са именно нивото на икономическа активност и кариерното развитие на младите хора. Заложени са индикатори, изследващи тяхната удовлетвореност, самоуценка спрямо финансовото положение, очаквания за месечен доход, за да живеят добре. Тези индикатори дават посока за размисъл, спрямо нагласите на младите хора за реализирането им в България в голяма степен, могат да бъдат използвани за ранно алармиране относно проблемите на младите поколения на пазара на труда. Най-големи натрупвания за общата оценка на младите относно тяхното материално положение са в средната скала.
От една страна, за формиране на идентичност със средна класа, което би било положетелен индикатор за развитието на обществото, а от друга страна, това може да бъде разчетено и като заличаване на разликата между състоятелен и несъстоятелен.
Положителната картина при работещите се отчита по отношение на въпроса, дали лесно, или трудно са си намерили работа младите хора. Данните показват, че над 50% от работещите млади са намерили лесно своята работа, спрямо очакването им за този период от живота.
Четвъртата и основна част от Доклада, представя реализираните от отговорните институции мерки, съответстващи на Националната стратегия за младежта.
През 2016 г. във връзка с приключване на срока на действие на Националната програма за младежта, Министерството на младежта и спорта разработи нова Национална програма за младежта за периода 2016 – 2020 г. – за финансиране на меки мерки в областта на младежките политики.
При пилотното обявяване на процедура за кандидатстване по новоразработената и новоприета Национална програма за младежта през 2016 г., са продадени 121 проектни предложения, от които са финансирани 36 проекта за създаване на 36 младежки центъра и 26 от областните градове в страната.
По националните младежки инициативи и кампании са финансирани 39 проекта по теми: „Младежко доброволчество“ и „Участие в доброволчески инициативи“ и „Активизиране на младите хора в малките населени места“. Общата стойност на средствата за 2016 г. са в размер на 695 хил. лв.
Радваме се, че в края на 2016 г. бюджетът за финансиране на младежките дейности бе увеличен с 2 млн. лв., което е с над 300%, тъй като от 2011 г. отпусканите средства не надхвърляха 900 хил. лв. Допълнителните средства представляват 2% от годишните вноски на организаторите на хазартни игри, които се насочват за финансиране на младежки дейности, което е една от наложилите се добри европейски практики, която се радваме, че вече наблюдаваме и при нас.
През 2016 г. на сериозен анализ бяха подложени двата основни органа за подпомагане дейността на министъра на младежта и спорта по отношение на младежките политики. Именно Общественият съвет е с актуализиран състав, с включени допълнителни организации, работещи в полза на младите хора в страната. Това е най-многобройният Обществен съвет. До този момент в него членуват 27 организации.
През 2016 г. Центърът за развитие на човешките ресурси (ЦРЧР), в качество на Национална агенция по Програма „Еразъм +“ за България осъществява редица инициативи насочени към информиране на българските младежи за възможностите, които предлага Програмата в областта на образувание, обучение и младежта.
По данни на Центъра за развитие на човешките ресурси и МОН през 2016 са финансирани 9 проекта по ключови дейности – две в размер на 750 хил. евро и сектор „Младеж“; и 7 проекта по ключова дейност три, финансирани в размер на 150 хил. евро – 163, ако трябва да бъда точна, по теми свързани с участието на младежите при решаване на проблеми на младите хора в страната.
За участие в международни обучения, организирани от мрежата и инициирани от Агенцията по Програма „Еразъм +“ и на ресурсните центрове САЛТО са изпратени 154 български младежи и младежки работници. ЦРЧР домакинства в 7 международни обучения и 147 младежи и младежки работници ангажирани в международни проекти по Програма „Еразъм +“.
Всички дейности по отношение на насърчаване на младежката заетост в страната през 2016 г. се изпълняват в контекста на инициативата на европейска гаранция за младежта.
Някои от постигнатите резултати – 40 500 младежи са започнали работа на първичния пазар на труда; 23 хиляди до 29 години са включени в програми и мерки за заетост; 4200 младежи са включени в различни форми на обучение; 1500 младежи са получили индивидуални консултации.
Утвърден инструмент за активизиране на неактивните младежи, така наречената група НИЦ е организирането на специализирани младежки трудови борси.
През 2016 г. са проведени 36 броя такива борси, с участието на работодатели и младежи. В тях са участвали към 5300 младежи, от които 3400 са започнали работа.
Предприемачеството, мисля да го прескоча. Всички сте запознати с Доклада, за да можем да вървим към приключване.
В рамките на политиките в областта на социалното включване. Тук искам да обърна специално внимание, се изпълняват редица програми и мерки, насочени към подобряване качеството на живот, на най-уязвимите групи в обществото, в това число – деца и младежи. Младежите в уязвимо положение в много по-голяма степен се нуждаят от подкрепа, свързана както с прехода им към самостоятелен живот, така и с предоставянето на възможности за реализация и пълноценно участие в обществото.
Социалните услуги в общността са сред основните инструменти, чрез които се насърчава социалното включване на уязвимите групи.
Към края на декември 2016 г. общият брой на социалните услуги в общността, включително от резидентен, тип е 1095, с общ капацитет от 22 700 места, предоставени в общността.
Стратегическата визия на правителството е насочена към изграждане на единна, последователна и устойчива младежка политика в България, основавана на многосекторния подход, междусекторното сътрудничество и съвместното управление с младите хора на национално, регионално, областно и общинско ниво.
Ключови индикатори спрямо младежите са именно, нивото на икономическа активност и кариерното развитие на младите хора. Те целят да създават правилните ориентири, спрямо очакванията на младите хора към реализацията им на пазара на труда, финансовата удовлетвореност, както и за нивото на предприемаческа активност сред младите хора.
Очертаването на профилите на тези хора е най-доброто средство за очертаване на политиките спрямо активирането, на неактивните и насърчаването на активните младежи. Това сътрудничество е необходимо да бъде развивано и прецизирано, не само на национално, но на регионално и местно ниво, чрез прилагане на по-гъвкави мерки, модели на координация и партньорство между всички заинтересовани страни.
Изпълнението на приоритетите и целите на държавната политика за младите хора в страна е свързано, както с постигането на определени резултати в конкретните секторни политики, така и с по-добро взаимодействие, в синхрон между отделните звена на изпълнителната власт по отношение на мерките, и дейностите насочени към подобряване на живота, на целевата група.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър.
Колеги, имате думата, който желае, да вземе отношение.
Госпожо Лечева, заповядайте.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА:
Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми директори на дирекция! Както казвате, това е един от най-важните сектори в управлението на държавата, политиката към младите хора. Бих казала, че най-радостното в този ден, е всъщност, че имаме Годишен доклад за младежта, защото след 2012 г. явно Народното събрание все не успява да разгледа и приеме годишен доклад. Похвално е от страна на администрацията, на Министерството, че са подготвили такъв доклад за 2016 г. Предстои такъв и за 2017 г. в най-скоро време, за да спазим все пак и Закона, който казва, че до 30 април трябва да бъде внесен такъв доклад за обсъждане.
Бих казала, че като отговорни народни представители, ние дължим на младите хора един по-скоро откровен, аналитичен и обективен Доклад. Това, което чух от Вас ме притеснява по отношение на изводите, които са направени в Доклада, защото най-важната част освен фактите, са и изводите, на базата, на които би трябвало да последват надграждащи или нови политики, за да можем да бъдем обективни и полезни по отношение на реализацията на младите хора в България.
Тревога будят някои факти от Годишния доклад, които не са отбелязани във Вашите изводи. Вие отбелязвате, че Годишният доклад почива на целите на Националната стратегия. Един от важните моменти в Националната стратегия е ролята на Народното събрание, нейната законодателна част, Законът за младежта.
Вие четири пъти отхвърляхте Закона за младите хора на България. В този закон, в който се гарантира и се регулира младежкото представителство, като една важна част от политиката за младите хора – те да бъдат част от решенията, касаещи тяхната реализация.
Разбира се, този закон включва и младите доброволци, младежкия работник и така нататък, всичко онова, което е отбелязано в Националната стратегия, като актуални оперативни цели, но в крайна сметка все още не виждат своята реализация.
Нашето желание много пъти беше изявявано от трибуната на Народното събрание, но все още не вижда бял свят – и то без всякакви аргументи. Дори и да е лош един закон има възможност да бъде дадена неговата оценка като: неефективен, неполезен, недостатъчен, непълен и така нататък, но все пак се дължат аргументи в тази посока.
Аз ще маркирам само няколко неща по отношение на изводите, защото за мен са подвеждащи, неясни и неточни. Подвеждащи – ще кажа само един от примерите –„70% от младите хора са доволни от финансовото състояние“. Честно Ви казвам, ако Вие тръгнете по улиците и направите едно интервю, няма да срещнете човек, който да е доволен от финансовото състояние. Да, сигурно се дължи на това, че 80% от тях живеят с родителите си и затова, че не им се налага да плащат сметки за ток и така нататък, и че не са излезли да живеят самостоятелно. Това е един огромен и все още тревожещ процент.
Друго, което за мен буди тревога, е, че икономическата активност на младите хора в България е най-ниската в Европа, и то е защото 60% от тях не вярват, знаят, че бизнес се прави само по втория начин, което Вие правилно сте го отбелязали в Доклада, но не е изведено като извод. Ние много пъти сме говорили за порочната икономическа среда в България и за порочните икономически модели, порочните административни модели, по които се пропускат само онези, които са близки до управляващите, близки до някой роднински кръг и така нататък. Това все още не е достатъчна гаранция на младите хора да търсят реализацията в България.
Повече от половината от тях – 63%, което Вие правилно сте отбелязали, но пак го няма в изводите е, че не са оценявани обективно по техните умения – професионални умения и образователни квалификации, това, което преди малко споменах. Това е един тревожен процент, който трябва да бъде отбелязан в изводите.
Тридесет процента – за мен това е един много висок процент, които казват, че при първа възможност биха заминали за чужбина да търсят своята реализация навън. Дали се касае за качествено образование или за търсене на препитание, това вече тук го няма.
Не виждам в Доклада една според мен не малка група от млади хора работещи бедни. В моя край – Великотърновският район, от който съм народен представител, мнозинството от младите хора са работещи бедни, с 500 лв. минимална работна заплата, която Вие вдигнахте и макар, че вдигнахте 500 – 600 лв. заплата, това не са перспективи за младите хора. Смятам, че това е една сериозна група от млади хора и на политиката по доходите на младите хора трябва да бъде обърнато внимание.
Ние сме предлагали в наши законови решения за млади научни работници и други регламентирана основна заплата, но тук трябва да се търсят други решения и политики.
Друго, което считам също, че не е отразено в изводите, е, че голяма част не са усетили държавната подкрепа или закрила от държавата – 85% по никакъв начин не са получавали закрила от държавата, независимо от коя институция, независимо от проблема и казуса, който има, което показва, че те не вярват все още, че това може да доведе до някакво положително разрешаване на техния въпрос и те се обръщат към родителите си за първа такава помощ.
60% от неработещите не са регистрирани в бюрата по труда. Правилно отбелязано, но пак го няма в изводите, което показва, че те не вярват, че тези бюра по труда са ефективни. Аз казвам добронамерено, за да търсим решения в тези посоки, ако те бъдат отбелязани, ние ще търсим надграждане в тези политики и ще търсим решения.
Младите хора със сигурност, малко тавтология ще се получи – първо, желаят сигурност в собствената си държава, закрила и защита от държавните институции, справедливост – да бъдат правилно оценявани по опита, уменията, професионалните квалификации, които имат и най-вече здраве – здравословна храна, това, на което обърнаха внимание всички народни представители за второто качество храна, да не сме третирани като второ качество граждани, но все пак държавата да влезе в своите функции и да бъде обективна, да бъде актуална и да бъде наблизо, когато става въпрос за решаване – отблизо да следи процесите и предизвикателствата пред младите хора.
В тази логика на разсъждения ми се иска Докладът трябва да бъде допълнен с тези изводи. Това е моето мнение и затова не бих го подкрепила в залата. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Лечева.
Имате право на реплика.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КОЛЕВА: Ще се опитам
да отговоря на всички поставени въпроси, записала съм си повечето от тях.
По отношение на това, че няма изведени изводи към момента. В това изказване, не сме заложили основно на изводите, защото считаме, че това трябва да се случи веднага след като предложим на вниманието на Комисията Доклада за 2017 г.
Това, което мога съвсем отговорно да заявя е, че изводи от този доклад са направени и не само, че са направени, но изводите от този доклад и Докладът за 2017 г. ще бъдат основата върху това, което ще се работи по отношение на Новата стратегия за младежите.
Категорично подкрепям това, което казахте по отношение на това, че има някои пропуски в законодателството. Ние сме го говорили това неведнъж в залата и при всички положения в момента се работи и паралелно със Стратегията, и върху това, като много бих искала сега пред Вас да спомена факта, че разглеждането на този доклад всяка година не е европейска практика.
По принцип подобен тип доклади се гледат през три години, което дава възможност да може да се добие по-пълна представа за Доклада, съответно да се знае какво са свършили младите хора през този период и отговорните институции, което е добра практика. Готови сме да обединим усилия за това да работим заедно по законодателните изменения. Не бих могла да кажа нищо по отношение на това, на какъв етап е, разбира се, този закон, който е в Народното събрание.
Ще си позволя да кажа и това, че веднага след като бях избрана за заместник-министър със сектор „Младеж“, поставих въпросите за докладите от 2012 г. натам. Това, което ми беше казано е, че тези доклади са минали на комисии, но те от своя страна, когато са ги гледали, са били в друг състав. Гледането им към момента в зала е невъзможно, тъй като комисиите вече са съставени от нови хора, което налага да бъдат върнати обратно. Тоест, това което направихме, Ви благодаря, че подкрепихте идеята веднага да подготвим този доклад, за да може оттук нататък да започнем с конкретни данни, да бъдем конкретни и да бъдем максимално полезни с данните, които сега коментираме.
Седемдесет процента от младите хора казвате, че са… не искам да го повтарям. Това, което ще се опитам да обясня на Комисията е фактът, че самите ние сме наясно, че Вашите изводи са правилни и самите ние го осъзнаваме. Това, което предлагаме, и това, което ще предложим, е да се направи едно разделение на възрастовите групи в самия доклад. Когато се определят младежките политики, те да не бъдат общо от 15 до 29 години, а да се разделят на три възрастови граници, което ще даде възможност конкретните политики да работят за конкретните възрастови групи и няма да се получи това недоразумение, за което говорим в момента.
По отношение на образователната квалификация, че 30% искат да заминат. Нека да не забравяме факта, че повечето млади хора по принцип са отворени. Повечето млади хора искат да практикуват навън. Не е основният мотив за младите хора от това, което четем ние в данните и не само на социологическото изследване, но и на Националния статистически институт. Това, което се вижда при младите хора е, че те наистина имат желание да пътуват, да срещат повече практики, да имат възможност да се обогатяват и това е съвсем естествено. Разбира се, не можем да не отречем и факта, че процентът е висок, но това, което мога да гарантирам е, че този процент по никакъв начин не се различава от европейската практика. Този процент е висок и в европейските страни, включително можем да кажем, че в световната практика е така. Текучеството на младите хора в държавите отдавна вече не се счита като минус.
По отношение на това, че 85% не са усетили закрила от държавата. Тук, за съжаление, имаме сериозен проблем и ние, институциите, по отношение на това, че не успяваме да достигнем до всички млади хора. Това, което Министерството на младежта и спорта в момента работи върху, което обръщам особено внимание е това – да се съберем всички институции на терен и да можем да дадем възможност на младите хора да получават информация. Тоест не да е необходимо младите хора да идват до София или да се мъчат чрез интернет да получат пълна информация, а да направим така, че ние да достигаме до тях в съответното населено място и те да получават информацията намясто. Казвам го, защото повечето от тези млади хора изобщо не са знаели кой може да им бъде полезен, което и за нас самите е сериозен процент. Ние също разсъждаваме за това в каква посока бихме могли да направим разяснителни кампании и как всички ние можем да обединим институциите, които сме пряко отговорни затова, своите усилия.
За бюрата по труда. Мога да кажа, че изключително добре работим с Министерството на труда и социалната политика. Това, което е направено в последните години не е никак малко. Работи се много сериозно за това младите хора да бъдат включвани. Не бих искала да говоря за новите програми, които вече са факт – 2017 г. Това, което сега се случва – 2018 г., не искам да го коментирам.
Много ми е тъжно, че в момента коментираме един доклад, който е с минала давност и по принцип разсъждавахме върху това, дали не е по-добре да гледаме заедно двата доклада. Решението на Министерството беше да приключим с този доклад, за да можем, стъпвайки на него, да направим конкретните изводи и те да Ви бъдат максимално полезни, когато седнем заедно да работим върху новата Стратегия за младеж и новите законодателни изменения.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Заместник-министър.
Други изказвания?
Господин Проданов, заповядайте.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Заместник-министър, може би ще бъде добър подход отново да прегледате данните, защото тези, които коментирахме досега – и Вие, и госпожа Лечева, звучат малко така, че все едно са направени в младежката организация на ГЕРБ, прекалено оптимистични. Така че наистина, за да са реални данните, защото те сега не звучат така и затова ние няма да подкрепим доклада.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КОЛЕВА: Това не е отговор, а по-скоро данните са данни на Националния статистически институт заедно с данните от проучването. Това, за което искам да Ви уверя е, че точно, за да не се получи такъв тип изследване, влязохме и в малките населени места. Виждате, че има много данни, които са почти изравнени. Това, че казваме, че докладът е положителен, основното, заради което всъщност искахме да го кажем е това, че за първи път се опитахме да променим въпросите към младите хора. Досега, въпросите, които бяха поставяни, на които трябва да получим отговори от тях, бяха толкова неясни, толкова… не искам да използвам неприятна дума. Истината е, че никой не си беше направил труда да погледне индикаторите, да обърне внимание на въпросите, които се задават на младите хора. Когато питаш един млад човек дали той изучава западен език, той много трудно може да те разбере, той очаква, че става въпрос за Западна Европа или за какво точно го питаш. Когато обаче го попиташ: „Какъв чужд език говориш?“, той вече знае за какво го питаш. Когато попиташ един млад човек: „Четеш ли книга?“, „Колко пъти си влизал в библиотека?“.
Нека да си кажем, сега, когато живеем в един дигитален век, когато всички млади хора четат онлайн, съвсем естествено е да кажат: „Не, ние не четем.“. Затова докладът е положителен от гледна точка на това, че този път получихме едни доста реални данни от младите хора и считаме, че с Доклада, който ще подготвим за 2017 г. ще имаме наистина една добра и положителна база за работа върху новата стратегия.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Колева.
Господин Ченчев, заповядайте.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми заместник-министри! Бих започнал с една препоръка. Все пак не е хубаво в доклад, който е правен в Министерството, да отдаваме това, че има висок процент на напуснали страната млади хора, да го отдаваме на правилото в Европа за свободното движение на хора. Просто не е добре мотивът, който Вие дадохте, че и в други страни и то развити, процентът е висок. Там става дума за други позиции на тези млади хора, които пътуват в чужбина. Като препоръка бих Ви го казал, не е нищо друго. Хубава е идеята да не се гледат само от 15 до 29 години, а да се разделят на възрастови групи, защото лично мен ме интересува в диапазона от 23 до 29 години, след завършване на образованието, какво се случва с тези хора. Бих Ви попитал, след като има програми, след като участват в обучителни центрове, знаете бройките, след това имате ли информация какво се случва, след като те упражнят това свое право?
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ:
Благодаря.
Мисля, че няма смисъл да отговаряте – това бяха препоръки.
Аз също искам да взема отношение. Ще подкрепя Доклада най малкото, защото, госпожо Колева, години наред такъв доклад е нямало – още от 2012 г. спомена се – и така нататък.
Господин Христов.
МИХАИЛ ХРИСТОВ:
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Колева! Тук в кръга на шегата, но аз реално влизам в този доклад, тъй като съм на 26 години, да не обиждам някои от колегите.
Въпросът ми е следният: в самия доклад и тези хора, които сте ги попитали тези неща, има ли от маргинализираните групи? Говоря за ромското население, хора с увреждания, социално слаби. Мисля си, че един човек с увреждане, младеж с увреждане или някой от ромското население – социално слаб, надали ще отговори на въпроса: „Доволни ли сте от финансовото си състояние?“. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ:
Благодаря Ви, господин Христов, че бяхте пределно кратък, ясен и точен.
Госпожо Колева, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КОЛЕВА:
Само ще кажа, може би, защото малко закъсняхте – още в самото начало аз казах за тези допълнително 400 човека, които са изследвани, които са точно от този раздел хора – от маргинализираните групи, и от ромски произход, и от хората в неравностойно положение. Това беше направено точно, за да може да се разшири обхватът на Доклада. Има данни и във всеки един момент, бих била готова да подам към Вас такива данни.
МИХАИЛ ХРИСТОВ:
Благодаря Ви, че сте ме изпреварили, защото наистина е важно да се обхванат всички групи и да, ще искам да получа информация.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КОЛЕВА:
Благодаря Ви, че говорихте за това, защото всъщност никой не обърна внимание на факта, че за първи път това се направи точно с цел да можем да дадем малко по-обща картина. Благодаря Ви много.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ:
Други изказвания? Няма.
Мисля, че в общи линии се изясниха нещата и предлагам да преминем към гласуване:
„РЕШЕНИЕ
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 5, ал. 1 от Закона за младежта,
РЕШИ:
Одобрява/не одобрява Годишен доклад за младежта за 2016 г. и Проект за решение № 802-00-19, внесен от Министерския съвет на 20 април 2018 г.“
Едно уточнение, преди да преминем към гласуване.
Господин Георгиев от БСП е казал, че ще се съобрази с решението на групата си, господин Стефан Апостолов от ГЕРБ ме е уведомил, че ще подкрепи Доклада на Министерството, господин Денев също ме уведоми.
Преминаваме към гласуване.
Който е съгласен и подкрепя Доклада, моля да гласува.
За – 13, против – 5, въздържал се 1.
Докладът се приема от Комисията.
Благодаря на нашите представители от Министерството.
Преминаваме към следващата точка:
РАЗНИ.
Искам да направя едно важно съобщение в точка „Разни“.
Знаете, че нашата комисия повече от девет месеца работи за промяна в детското законодателство.
След повече от девет месеца усилия на 31 неправителствени организации, на съдии, на прокурори, на служби за сигурност, на психиатри, на психолози, на шест министерства, които участваха в тази работна група и, разбира се, представители от всички пет партии в Комисията – имахме участие в тази работна група и така наречените „Кръгли маси“, които се сформираха – поне четири-пет бяха в парламента, искам да Ви кажа, че вече сме на абсолютния финал. Затова ще помоля след заседанието госпожа Галя Захариева – за кратко ще Ви задържа в моя кабинет, госпожа Весела Лечева, господин Али и господин Кълков, госпожа Боряна Георгиева. Предложенията с конкретните промени в законодателството, папките са готови (реплики), имем още няколко, но предложенията са готови на 90%.
Елате в при мен в кабинета, да ги получите и да се запознаете подробно. Материалът е доста голям.
Има предложения от съдии, от прокурори, от неправителствени организации, Държавната агенция за закрила на детето, няма смисъл да Ви го разказвам, ще го видите.
В поне шест закона трябва да се правят закони за изменения и допълнения.
Предлагам да процедираме по следния начин.
Колегите от всички партии да се запознаят с предложенията и след една седмица, колеги, да се съберем и да видим с тези предложения, като Вие се запознаете с конкретиката вече, какво правим оттук нататък.
Според мен при всички случаи оттук нататък ние трябва да контактуваме и със самите министерства, защото много от тези предложения касаят и конкретни министерства.
Затова, колеги, стига ли една седмица да се запознаете с предложенията?
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА:
Достатъчно е.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ:
Една седмица е достатъчно и Ви предлагам другата седмица всички от нас, представители на петте партии, да ги обсъдим нещата, след като сте ги изчели, и оттук нататък да видим какви действия ще предприемем.
При всички случаи, мисля, че трябва да се направи последна решителна Кръгла маса, евентуално да се види от всички участници какво е предложено и съответно, оттук нататък да видим… очертават се доста изменения и допълнения
Господин Христов.
МИХАИЛ ХРИСТОВ:
Господин Председател, искам да попитам дали стенограмата от изслушването на господин Лалов е изпратена в Спортното министерство? Имате ли такава информация?
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Тук трябва да се обърна към моите експерти. Проверете го и веднага докладвайте, още утре докладвайте на господин Христов за тази стенограма.
Мисля, че е изпратена, защото съм им разпоредил на моите служители, че трябва да е изпратена в Спортното министерство.
Господин Христов, утре ще Ви уведомя лично.
Други въпроси? Ако няма, ще помоля петте политически сили да дойдат да получат докладите. Няма други въпроси.
Закривам заседанието.
(Закрито 15,12 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Славчо Атанасов
Стенограф:
Галина Мартинова
