Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта
05/12/2018
Заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта на 05.12.2018 г.при следния
1. Актуални въпроси към Министъра на младежта и спорта на основание чл. 29, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разни.
П Р О Т О К О Л
№ 32
На 5 декември 2018 г., сряда, от 15,00 ч. се проведе заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Актуални въпроси към Министъра на младежта и спорта на основание чл. 29, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разни.
Списък на присъствалите на заседанието народни представители – членове на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от господин Стефан Апостолов – зам.-председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Добър ден на всички!
Колеги, имаме необходимия кворум, можем да започнем днешното заседание.
Уважаеми дами и господа народни представители, откривам заседанието на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта към Четиридесет и четвъртото народно събрание, с обявен дневен ред:
1. Актуални въпроси към Министъра на младежта и спорта на основание чл. 29, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разни.
Колеги, който е съгласен, моля да гласува дневния ред.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
На днешното заседание присъства господин Красен Кралев – министър на младежта и спорта, и госпожа Силвия Прибиловска – съветник на министъра на младежта и спорта.
Уважаеми дами и господа народни представители!
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
1. АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ КЪМ МИНИСТЪРА НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29, АЛ. 1 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
На това заседание ще следваме установения ред по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, както следва: по ал. 2 – право на по два актуални устни въпроса има член на Комисията от всяка парламентарна група, а по ал. 3 – министърът отговаря веднага след задаването на въпроса, по ал. 4 – редът на задаването на въпросите се определя съобразно числеността на парламентарните групи по низходящ ред.
Задаването на вторите въпроси е по същия ред – след изтичане на първите. Времето за изложение на въпроса е до 2 минути. Отговорът на министъра е до 3 минути, реплика и дуплика – до 2 минути. Така че предоставям думата на членовете на Комисията от ГЕРБ – като най-голяма парламентарна група, което означава, че аз пръв ще задавам въпрос към министъра.
Господин Министър, през последните два месеца се говори много за наша обща балканска кандидатура на Световното първенство по футбол през 2030 г. Бихте ли ни обяснили по-подробно докъде са стигнали разговорите и каква е готовността на България за домакинството на подобно първенство?
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Благодаря Ви.
Публичните неща, които излязоха в медиите, са ясни. Инициативата на тази кандидатура е на гръцката страна. Премиерът Ципрас постави, първо, този въпрос пред лидерите на четирите балкански държави на срещата на върха, която беше в „Евксиноград“. Направи се вече среща на ниво министри. Проведе се в Белград. Там бяха и представителите на футболните съюзи. Това, което е ясно, че има политическа воля, която е ясно изразена от четирите страни – да се подготвяме за това първенство и да направим обща кандидатура. От изказванията на четиримата министри и на колегите от футболните централи стана ясно, че ние сме абсолютно наясно какво е състоянието на инфраструктурата.
За да спечелим такова домакинство, няколко пъти казах, че е важно, първо, да има политическа и икономическа стабилност в четирите страни, която според нас е налице. Много е важна инфраструктурата – не само стадионите, а летищата, хотелите, магистралите. Мисля, че и четирите държави отговарят на тези условия, но най-зле сме със спортната инфраструктура. За едно такова първенство са необходими 16 стадиона и всички те трябва да са с минимум 40 хиляди зрители, от тях два за по шестдесет – за полуфиналите, и един осемдесет – за финал и откриване на първенството. В момента има само един стадион, който отговаря на тези изисквания – стадионът в Букурещ. Всички държави изразиха категорично мнение, че могат да се справят с предизвикателството да се построят стадиони. Гърция, разбира се, са най-близо до привеждане във вид на стадион за откриване и за финал. Те имат олимпийски стадион с капацитет 80 хиляди души, но трябва да се премахне пистата, да се покрие всичко с трева, за да отговаря на стандарта, защото едно от условията на ФИФА, разбира се, е стадионът да е чисто футболен. Така че до момента подкрепата е, пак казвам, категорична. Наясно сме с нещата.
В Дъблин приключи жребият, който беше за европейските квалификации. Трябваше да има среща между представителите на четирите футболни федерации, които в рамките на десет дни да изготвят доклад, с който да запознаят министрите с конкретните изисквания на ФИФА към страните домакини. Оттам нататък ние имаме ангажимент. На 19-ти се предвижда среща на министрите в Солун, където този доклад да се разгледа и да се предложи на лидерите на четирите държави, които ще имат среща на върха на 22 и 23 декември. Това е краткосрочната ни програма. Оттам нататък, за да се придвижи тази кандидатура, трябва пак, на базата на този доклад, да се потвърди дали правителствата имат готовност да изпълнят ангажиментите. Не е лека задачата, защото трябва да се направят много инвестиции, това са сериозни цифри. Колегата – мисля, че от Сърбия, изнесе последните данни, които има от кандидат-домакински документи, които са спечелили. Става въпрос за кандидатурата на Съединените щати, Мексико и Канада. Заложените разходи за провеждане на първенството са 3 милиарда, очакваните приходи са 14 милиарда, тоест ще има пряка икономическа полза, пряка печалба от провеждане на първенството – 11 милиарда лева за страните-организаторки.
Така че, да, скъпо е това предизвикателство, няма да бъде леко, но в рамките на възможностите, които имаме, е да се справим. Лично аз смятам, че реконструкция на Националния ни стадион в момента е възможна, в рамките на немного голям бюджет, и три нови стадиона могат да се изградят в рамките на до 40 хиляди капацитет. Разбира се, това са предварителни планове, но до тук е официалната информация. Надявам се, че през месец януари ще мога да Ви докладвам по-подробно какво се е случило на тези две срещи на 19-ти и на 22-ри.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Благодаря, господин Министър.
След като имаме Доклада, вече ще знаем повече подробности и какво точно трябва да направим, за да можем да отговорим на изискванията. Всички знаем, че трябва да се отдели доста голям ресурс, за да се направи това нещо. Аз като спортен човек, мисля, че всички от Комисията са съгласни, а и като си говоря с доста спортни деятели, всеки един доста радушно приема идеята, че ние трябва да кандидатстваме и, дай боже, да спечелим, не само защото ще спечелим доста финансови средства – казахте, че печалба за всичките членки е от порядъка на 11 милиарда, а и от гледна точка на това, че популяризираме нашата държава в спорта. Ако можем да го направим, ще бъде много добре. Благодаря за изчерпателния отговор.
Колеги от БСП?
Заповядайте, господин Христов.
МИХАИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин Председател, колеги! Уважаеми господин Министър, всъщност това щеше да бъде и първият ми въпрос, свързан със световното първенство по футбол. Добре, ще има голяма инвестиция, но знаем лошия спомен от олимпиадата в Гърция – какво се случи с тези стадиони, има ли план след приключването и какво се случва със стадионите? Благодаря.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Това тепърва ще се анализира. По принцип, говоря теоретично, че тези стадиони, които са в рамките на 40 хиляди – това е минималният капацитет, който е заложен, специално за България. На този етап ние нямаме намерение да кандидатстваме за полуфинал или за финал. Четиридесет хиляди – това е размерът на сегашния Национален стадион. А при проектирането е възможно по принцип, ако казваме така, че единият стадион е нов национален стадион, който е в рамките на 40 хиляди, той ще се ползва при всички случаи в пълния му размер. Два могат да бъдат изнесени в провинцията – казвам хипотетично, без да се взема като конкретно обещание. Примерно Пловдив и Бургас са големи градове, които имат дефицит на стадиони и там биха могли да бъдат другите два. При самата конструкция трябва да сметнем дали ще ни излезе икономически по-изгодно да се планира. Има такива технологии, които позволяват след това да намалиш броя на местата, защото според нас оптималният капацитет за стадиони в България е 25 хиляди души. Толкова е за големите градове с традиции, с много фенове, където стадионът ще бъде достатъчно напълнен. Аз съм убеден, че тези стадиони ще продължат да се ползват дори и в този вид, но не е желателно след това да стоят празни.
Най-важното е, че освен тази инфраструктура на самите стадиони, за която говорим, трябва да бъдат направени още много терени около тях, на които отборите да могат да водят подготовката си, тоест една четвърт от отборите се предполага, че трябва да имаме готовност да ги посрещнем в България. С изпълняването на целия ангажимент за построяване на такава инфраструктура, аз съм убеден, че ще дадем много сериозен тласък на футбола въобще. Дори и да не спечелим това домакинство, съвсем спокойно можем да кандидатстваме за домакини на европейски шампионат още през тридесет и втора година, защото крайното решение се взима през двадесет и четвърта година – кои страни ще бъдат домакини през 2030 г., тоест има време същата кандидатура да бъде подготвена в съвсем кратки срокове и да се включи и на европейското първенство. Може да се кандидатства във всякакъв друг формат – състезания, мачове могат да се приемат от евротурнири, финал на суперкупата на Европа.
Проблемът, който мен всъщност ме притеснява, казвал съм го и друг път при Вас, че в България няма подготвени кадри в спортния мениджмънт. Ние нямаме мениджъри, които да управляват клубове, големи спортни обекти. Така че това е най-голямото предизвикателство да обучим хора, защото стадионите са малко по-трудни за управляване, отколкото спортните зали. Ако със спортните зали се справяме донякъде, най-сериозният момент ще бъде с подготовката на кадри. Смятам, че всичко това ще бъде публично, планирано, ще се изчисли колко евентуално ще струва премахването на определен ред, защото в Англия така решиха въпроса с олимпийския стадион – след приключване на олимпиадата, капацитетът му беше намален. В Гърция това не се получи и затова там има 80-хиляден стадион, който практически е неизползваем за футбол.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Благодаря.
Реплика?
Заповядайте.
МИХАИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър за изчерпателния отговор. Пожелавам успех!
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Господин Йорданов – „Обединени патриоти“.
Заповядайте.
ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, от любимата ми футболна тема ще Ви върна към нещо, което Вие преди няколко месеца – по време на блицконтрол, лансирахте идеята за домакинство на зимни младежки олимпийски игри. Докъде стигна тази идея и кореспондира ли по някакъв начин с предложението за промяна на Плана за управление на Витоша?
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Ако желаем да се кандидатираме за провеждането на такъв форум, няма как това нещо да се случи, без да се изгради подходяща инфраструктура на Витоша. Предполагам, че всички българи, а не само живеещите в София, разбраха, че за да се случи промяна и да се изгради модерна инфраструктура, каквато софиянци заслужават на Витоша, трябва да се смени Планът за управление на Витоша.
При всички случаи моята оценка е, че имаме доста по-голям шанс за успех със спечелването на младежките олимпийски зимни игри, отколкото с футболното първенство, но и в двата случая трябва да си направим инфраструктурата. В момента сме на етап на проучване. Разучихме детайли, предложения, документите на Лозана, които спечелиха за 2020 г. домакинство на младежките олимпийски игри. Смятаме, че това също е по възможностите на България. Четиридесет милиона евро са оперативните разходи за игрите в Лозана, предполагам, че ние задължително трябва да се вместим в тези рамки. До две години може би ще се вземе окончателното решение кой ще бъде домакин. Очаквам покана от президента Бах, който пое ангажимент да отдели негов екип, за да ни консултира за подготовка на документите за кандидатстване. Българският олимпийски комитет държи кореспонденция с МОК, но имаме готовност с наш екип, с екип от БОК – той е съвместен екип, но когато от Лозана ни поканят и кажат, че са готови да работим по документите, да отидем там. При всички случаи това не отменя другия факт – който беше във втората част от Вашия въпрос, че ние трябва да си свършим домашното.
В началото на годината към Министерството на спорта беше създадена Междуведомствена работна група, която имаше за цел да направи анализ на действащата нормативна уредба и да установи режимите на действащия план за управление на Витоша и всички възможности за модернизиране на лифтовете. Имаше експерти от всички институции, които имат отношение към този проблем – от нашето министерство, от Министерството на туризма, от Изпълнителната агенция по горите и Столична община.
След няколко месеца работа, още през месец юни, Комисията излезе със становище, че трябва да се предложи предприемане на действия от МОСВ и на компетентните органи, да се инициира промяна по реда и условията на Закона за защитените територии, като проблемът с действащия план за управление на Парк „Витоша“ е, че разрешава подмяна на лифтове единствено, ако новите съоръжения имат точно същите параметри. Сами разбирате, че в този си вид те са остарели. За да има модерни съоръжения с по-голям капацитет, стъпките, на които трябва да се сложат стълбовете, ще бъдат различни. Един стълб няма как да се сложи, без да се излее бетон, а всяко изливане на бетон се води строителство – иска се разрешение за строеж, а Планът за управление на Витоша забранява издаването за разрешително за строеж. Това прави ситуацията патова.
В момента има кореспонденция, има официално искане от нас, от Министерството, което е пратено към Министерството на околната среда и водите, за да могат те да инициират такива промени. Аз се надявам, че и Столична община най-накрая ще вземе решение да подкрепи тази инициатива, защото техните експерти също участваха в работната група. Трябва да има все пак едно категорично решение на Общинския съвет и на Столична община. Този процес трябва да върви паралелно с другия процес за подготовка на документите, защото иначе, ако нямаме яснота колко бързо може да бъдат построени съоръженията, това е провал за кандидатурата. Смея да твърдя, че наистина България в момента има много сериозно лоби във висшите управленски кръгове на Международния олимпийски комитет, така че ще имаме много сериозна подкрепа. Убеден съм, че ще спечелим това домакинство, стига да си свършим домашното и да се даде възможност, примерно както е случаят с Витоша, частниците, които са собственици на тези терени, да могат да си изпълнят ангажимента и да се направят тези съоръжения.
Далеч по-лесен ще бъде казусът в Самоков, в Боровец, където трябва да се изгради шанца със стадион за биатлон и за ски бягане, също в рамките на милион евро ще е по нашите възможности да си го направим да е с отлично качество. Смятам, че с тези инвестиции наистина можем да спечелим това домакинство. Инвестициите на Витоша за алпийските ски – те ще бъдат изцяло частни, не се предвижда държавата да дава там средства.
За закритите спортове имаме пълна готовност да ги приемем в „Арена Армеец“, в ремонтирания Зимен дворец. „Арена Армеец“ има устройства, които могат да позволят да се заледи и там да се провеждат основните състезания. Кънки бягания можем да направим като се заледи пистата на Националния стадион, и на открито има такава възможност, договореност, така че съвсем реална е тази кандидатура.
Смятам, че кандидатурата ще даде много голям плюс и престиж за България. Това е много важен символ за страната ти – да гласуват доверие да проведеш олимпийски игри, това означава, че си политически и икономически стабилен. Сами се сещате за България какъв престиж ще означава спечелването на такива игри. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Йорданов.
ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: И аз благодаря за изчерпателния отговор. Освен да пожелаем успех, друго не остава.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Господин Кълков, заповядайте.
ЕЛХАН КЪЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е във връзка с едно решение на Министерския съвет от месец октомври за осигуряване на средства за нова спортна зала в град Кърджали. Миналата седмица имахме посещение в този район. Много от хората, и от спортните хора, са притеснени относно това, че новата зала се предвижда да бъде извън града и в района на Оловно-цинковия комбинат в град Кърджали. Коментари има много, становища и мнения на местни хора също.
Във връзка с това моят въпрос към Вас е: конкретно Министерството на младежта и спорта има ли ангажимент относно проучвателни работи, къде и как ще бъде построен този терен, той отговаря ли на изискванията, които Министерството има? Ако може, малко повече информация в тази връзка. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Там процесите се развиват много динамично. Областната управа предложи земя – площ в размер на 25 хиляди квадратни метра, за построяването на тази сграда. Разбрахме за това писмо, което го има, от клубовете. След разговори на областния управител с кмета и след нашите разговори, които проведохме, той обяви, че в момента двата екипа работят, за да определят най-подходящия за Кърджали терен. Разбира се, това не е самоцел – да направиш една зала на всяка цена, трябва да я направим на най-подходящото място. Аз виждам, че в момента има политическа воля да се разберат. След като вече са се спрели на два терена, очакваме по най-бързия начин да ни кажат кой е теренът, върху който ще се спрат. Всичко зависи от решението на Общинския съвет, колко бързо ще могат да вземат решение да ни предоставят тази земя, за да можем да извършим всички необходими действия по апортирането ѝ, съответно даването на парите в Националната спортна база, които ще строят и ще менажират съоръжението. На път сме този казус да бъде решен в полза на гражданите на Кърджали.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Заповядайте, господин Кълков.
ЕЛХАН КЪЛКОВ: Благодаря, господин Министър.
Благодаря за това, че е започнала комуникация между институциите. Надяваме се, в най-кратки срокове да се намери вярното решение за гражданите на Кърджали. Благодаря.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Благодаря.
Госпожо Георгиева, заповядайте.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Преди да задам своя въпрос, искам да Ви поздравя за приетото единодушно решение през 2022 г. да бъде организирано Световното първенство по художествена гимнастика в България. Смятам, че това е голяма радост за всички българи.
Ще задам своя въпрос, който е задаван многократно от граждани към нас. Затова реших, че е по-добре да се обърна към Вас и съм напълно наясно, че може да нямате възможността да ми отговорите в момента, затова ще помоля за писмен отговор, ако не може да ми отговорите в момента.
Става въпрос за изграждането на многофункционална спортна зала в град Плевен. Предполагам сте наясно. През 2014 г. мисля, че е предложен проект относно тази сграда, който е одобрен през 2016 г. Стойността на общия проект възлиза на близо 13 млн. лв. Знам, че към момента са отпуснати, тоест още през 2016 г. са отпуснати 2 млн. лв., но останалата част е останала недовършена. Може ли да ми кажете докъде се е стигнало с този проект, какво решение е взето и всъщност какво е бъдещото на тази многофункционална спортна зала?
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Това, което мога да Ви кажа, е, че примерно в бюджета на Министерството на младежта и спорта капиталовите разходи следващата година са милион и половина. Сами знаете, че с наши средства може да реконструираме само действащи обекти. Включително и с пари, които спестяваме от бюджета, които влизат от тотото, можем да си позволим годишно това, което правим – между 15 – 20 обекта се реконструират, но пари за такава зала, те са невъзможни. Има много градове, в които няма също такива съоръжения.
Не знам каква е съдбата на този проект, защото той е общински. Знам докъде са стигнали, но оттук нататък вече трябва да се търси решение на Министерския съвет. С постановление на Министерския съвет могат да бъдат отпускани пари за такива големи зали.
Аз споменах, извън този проект, че по принцип политиката ни, нашето мнение е, че с големите зали в България би трябвало да приключим на този етап, защото поддръжката им е много трудна. Не могат да се подсигурят толкова състезания, които да обезпечат тези зали. В момента има четири такива – освен „Арена Армеец“, пловдивската зала, Русе, Пловдив, сега предстои да пуснем и Бургас, която ще е с огромен капацитет. Всички тези зали, за да функционират, трябва държавата да ги подсигурява със състезания, които да плащаш – домакинства, които да поема и да плаща.
Отделно, пак казах, че има проблем с мениджмънта на тези съоръжения. Отделно, дори и концертите, които трябва да обезпечат тези зали, сами се сещате, че една голяма група от световен мащаб ще дойде в София, няма да отиде в по-малък град да изнася концерт и е много е трудно да се менажира.
Това, което сме предложили по принцип от Министерството като стратегия, е, че в градовете, в които няма подобни зали, а знаем, че във всеки един областен град има нужда от една такава многофункционална зала, в която да се провеждат състезанията на спортовете, които са на закрито – да се търси като модел залата в Кърджали, която е изключително икономична, енергоспестяваща, която ще позволи по-лесна поддръжка и издръжка на залата след това и има един капацитет от около 1000 – 1200 души, който е напълно достатъчен за повечето градове. Виждаме, че русенската, която е с капацитет 5000 души, много трудно се управлява и се поддържа от частния стопанин, който е с мажоритарен дял. Всеки град иска да има възможно най-голямата зала, с най-много възможни зрители, но според нас оптимумът е този, който сме заложили в Кърджали.
Конкретно за този обект, мислим варианти. Не мога да се ангажирам конкретно. И писмено да ми зададете въпроса, няма как да кажа, няма как да Ви гарантирам, че тези средства ще бъдат намерени. Трябва да се направи проучване, първо, този обект дали може да бъде завършен, дали няма някакви допълнителни усложнения, как се е стигнало до това да бъде започнат строеж, без да има подсигурени парите, защото никой не тръгва с един милион подсигурени да строи зала за 15 милиона.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Извинявам се, че Ви прекъсвам.
Не съм сигурна, че строежът е започнат. Мисля, че двата милиона, които са отпуснати – поне това, което съм получила като информация, двата милиона, които са отпуснати, е за събаряне на постройката, която е имало към момента, и за подготвяне на терена за строеж.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Добре, ще проверя случая.
Аз съм се срещал с кмета, коментирали сме и този казус. Засега имам ангажимент, който съм поел за Плевен, за зала, в която се играе волейбол и баскетбол, да им помогнем с реконструкция. Това е ангажимент, който съм поел към тях.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Преминаваме към следващия кръг от въпроси.
Господин Александров.
ДИМИТЪР АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Последният месец на 2018 г. сме и годината почти изтече. Сигурен съм, че Вие сте си направили и дали равносметка какво се е случило.
Питането ми към Вас е следното: от Вашите очаквания за 2018 г. – спортната година, кои спортове са постигнали резултатите, които предварително са били очаквани от всички нас и, съответно, къде не са се случили нещата?
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Благодаря Ви.
Като цяло оценката мога да я дам веднага, че това е най-успешната година за спорта от много време насам. Не искам да казвам какъв е периодът, но наистина тук има няколко аспекта.
Първо, ще започна с представянето на младите ни олимпийци, които участваха в Младежките олимпийски игри в Буенос Айрес, защото това е най-радващото. Имаме 10 медала, 24 участника пратихме, при положение че там е много по-трудно да класираш участници на тези игри, отколкото в големите олимпийски игри. Участниците във всяка една категория и дисциплина са много по-малко. От 24 младежи, които пратихме, 17 се класираха в топ шест, което показва, че всички те са имали потенциал за медал. Десет се реализираха, някой от тях, като Александра Начева, са с впечатляващ резултат.
Също за първи път – да не кажа в историята, но от много години, от десетилетия – не си спомням откога, България не е имала състезател от световна класа в хвърлянията – Валентин Андреев, при положение че в България имаме само един полигон за хвърляне. Момчето взе сребърен медал и то с фантастичен резултат. От двамата – от Александра Начева и Валентин Андреев, аз очаквам още на игрите в Париж да бъдат един от факторите в света, които да се върнат с медали за България.
Също много силно представяне имахме и на щангистите при младежите – Христо Христов и Галя Шатова, които взеха сребърен и бронзов медал, което показва, че нашите щанги са живи. Колкото сътресения и кризи да минаваме, децата се развиват, има много силно поколение, което върви.
При тенисистите също се представяме блестящо. Адриан Андреев е четвърти в световната ранглиста за неговата възрастова група. Взе сребърен медал на Олимпиадата, а при малките – при
15-годишните, имаме един варненец – Пьотр Несторов, който е първи в световната ранглиста.
Много добро представяне имаха стрелците, фехтовката, бадминтон, синът на Назарян беше брилянтен.
Така че най-радващото е тази млада вълна спортисти, която показва, че през последните години сме били на прав път и сме работили много здраво, за да има такъв подем и то във всички спортове.
При големите, също е най-успешната година. Художествената гимнастика, както всеки път, се реализира изцяло с бронзови медали на многобоя на европейско, на световното първенство. За първи път отборно при индивидуалното сме втори – от 17 години не сме взимали такъв медал, което показва, че освен ансамбълът, вече настъпваме и в индивидуалните дисциплини.
Борбата след кризата, в която бяха изпаднали предната година, без нито един медал на световно първенство, сега се връщат със световен шампион при жените Тайбе Юсеин. Аз предполагам, че и тя ще бъде спортист на годината, защото това е най-голямото постижение за българския спорт тази година.
На Биляна Дудова не ѝ стигнаха секунди, защото тя свърши 3:3 на финала, обаче съдиите дадоха предпочитание за нейната противничка, но това е едно дете, което е на 21 години, неколкократна европейска шампионка за жени до 20 години. Тя няма медал, който да не е спечелила, и сега можеше да стане световен шампион. Така че от тези две момичета съвсем спокойно може да очакваме златни медали на олимпийските игри.
При мъжете е малко по-различна ситуацията. Свободната борба са в катастрофално положение. Загубиха всички първите си срещи, а в класическата имаме сребърен и бронзов медал, бронзовият е от току-що натурализиран гражданин – арменец, на Армения, който се бореше за България, и едно младо момче на 21 години – Кирил Емилов, който също, без никой да очаква, надви с големи резултати едни от най-големите светила в неговата категория.
Така че борбата, класическият стил и женският, очакваме да ни носят медали от олимпиадата, но в свободния стил нищо добро не мога да кажа, за съжаление, в момента. Опитваме се да направим, да реагираме по някакъв начин, да се разделят бюджетите на спортове на различните стилове борба, така че да не се возят всичките на гърба на жените и тези, които успяват да получават повече пари. Тази година ще стане, убедихме ги Федерацията по борба да има разделение на бюджетите, за да могат тези, които губят, да се стремят да се представят по-добре, но като цяло, оценката ми за тях е силна.
Боксът също се представи много добре – женският сектор. Три европейски титли имаме – Станимира Петрова, Мелис Йонузова и Стойка Петрова, още три медала – сребро на Севда Асенова и две бронзови отличия на Деница Алисеева и Габриела Димитрова на европейското първенство, блестящо.
Мъжете са нямали в момента европейско или световно, за да дадем оценка. На световното първенство не взехме медал, но там Ви казвам съвсем отговорно, че с оглед на тези процеси, които се случват в Световната боксова федерация – имайте предвид, че там един криминален елемент от Узбекистан взе властта в АИБА. МОК реагира много остро и най-вероятно АИБА няма да бъдат допуснати до олимпийските игри, тоест боксът ще бъде допуснат като квалификационният турнир и самият турнир на Олимпиадата ще бъде проведен от независима комисия, под ръководството на МОК. АИБА в момента е с отнети права, замразени сметки, а България е заемала винаги позиция срещу криминализирането на тази федерация. Момичетата ни в Индия на световното първенство бяха ощетени съвсем тенденциозно от това ръководство на АИБА. Така че там оценката ни също може да е добра за бокса.
Най-голямата приятна изненада – каратето, които за първи път тази година, през този цикъл са в олимпийското семейство, олимпийски спорт. Разбира се, бюджетът им беше завишен над два пъти и половина през тази година и те веднага се отплатиха с бронзов медал. Осемнадесетгодишна българска каратистка спечели бронзов медал за жени на Световното първенство за жени. Това е първи медал от подобно състезание за България, като имаме предвид, че момичето е на 18 години и победи по пътя си световна, европейска шампионка. Това идва да покаже, че наистина там също се е работило. Има още двама спортисти, които са също с шансове за олимпийски квоти в каратето.
Задоволително представяне имаме също при вдигането на тежести. Казвам „задоволително“, защото на европейското първенство взехме два сребърни медала. Можеше и по-добре да се представим на световното първенство. Там участието ни не беше добро, но с оглед на перспективите пред вдигането на тежести, мисля, че следващата година те имат шанс да се представят по-добре и да се подготвят за Световното първенство и за Олимпийските игри.
Джудото, който е спорт със също много голям потенциал. Там разполагаме с един от най-талантливите спортисти в този спорт изобщо – Ивайло Иванов, който не можеше да се реализира заради отвратителното отношение на ръководството на Федерацията към него, към треньора му и към другите състезатели от националния отбор. Направи се смяна в ръководството на Федерацията. Имаме нови ръководители в лицето на Румен Стоилов и Даме Стойков, които в момента, в който влязоха, успокоиха нещата. Две-три седмици след това Ивайло Иванов спечели турнир от „Гранд при“ в категория IV, който е с най-висок ранг, което показва, че това момче може да се реализира, ако продължават да работят по същия начин. Така че там също оценката е задоволителна.
Най-големият провал е в зимните спортове. Тази година бяха Олимпийските игри в Пьонгчанг. Няма да крия, че аз имам огромно разочарование от представянето на всички състезатели там, с изключение на Сани Жекова. Всички останали бяха трагични, бяха толкова далеч от нашите представи за това, което очакваме от тях, в смисъл грижите на държавата многократно надхвърлят това, което те ни предложиха като продукция в Пьонгчанг.
Така че там, за следващата година, вече ще имаме сериозни разговори с Федерацията, защото има много груби грешки. Винаги сме имали традиционно очакване за прилично представяне. Ако Ви кажа за медали за биатлонистите – не можем да се влачим последни по щафетите. Радо Янков – човек, който го готвим за медал, ръководството на Федерацията по ски проспа факта, че треньорът му е тръгнал да прави експеримент с екипировката в олимпийската година. И от един сигурен медалист, който предната година беше носител на „Големия кристален глобус“, а следващата – на второ място в световната ранглиста, той не можа да преодолее квалификацията. А именно там Федерацията трябва да реагира, треньорът му може да прави експерименти, но, чакай, ние сме инвестирали толкова години в него и очакваме да има успех. Така че оценката ми е катастрофално ниска за представянето на Зимните олимпийски игри.
На фона на всичко това, което говорихме за летните спортове – в какъв възход са, в какъв подем са, точно на обратния полюс са зимните спортове. Ние очевидно ще кандидатстваме за Олимпиада – там трябва да има категорично промяна във всяко едно отношение – в начина, по който се работи. Сега ще бъдем домакини през март месец на Световното първенство по шорттрек, който е най-успешният български зимен спорт заради Жени Раданова, което ще е изпитание за възможностите ни за организирането на младежките игри, пък и да видим и ние на какво ниво сме там.
Анализи още ще трябва да правим, но това е на пръв поглед оценката. Има много федерации, които, как да Ви кажа, те са в групата с добро финансиране, но нямат никакви амбиции.
Плуването, без да имат някакви кой знае успехи, там се вижда, че се работи. Като цяло се придвижваме напред, без да имаме шансове за медали. Примерно на едни олимпийски игри Антъни Иванов може да се класира на финал, да участва – да стигне до финал ще е голям успех При плуването е друга конкуренцията. Вижда се, че има подем, че се работи. Има други, където – умрели, няма перспектива, нищо не се случва там, разчитат само на това, че някога нещо са имали и на това, че са олимпийски спортове, за да получават финансиране.
Волейболът също е от успешните спортове, въпреки че спорно е представянето на мъжете на световното първенство – на 9-то място или на 11-то, те вече правят общо класиране там, но имайки предвид, че бяхме без основните си състезатели, това беше максимумът, който можеше да се постигне. Но жените бяха блестящи тази година, влязоха без загубена среща от втора дивизия в първа дивизия. Там ще ги подкрепим с домакинство на едно европейско първенство през 2021 г. Така че там, където се е работило и има успех през последните години, продължават по същия начин.
За съжаление, пак казвам, голямото разочарование са зимните спортове. Нещо трябва да променим там, защото може би не им достига инфраструктура, може би не им достига класа. Те трябва да си кажат. Няма нещо, което да са поискали от нас, и да не е обезпечено. Водят си подготовката изцяло в чужбина, презадоволени, имаха вдигнати бюджети с по 20 – 30% в предолимпийската година, за да се готвят в олимпийската. За мен е необяснимо. Благодаря.
ДИМИТЪР АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Отговорът беше изчерпателен. Дано всичко по-нататък да е по-добро и все пак трябва да бъдем повече оптимисти.
За ските, нали сега наскоро – кой стана 20-ти…? (Реплики извън микрофоните.)
Което все пак е нещо, все някакъв оптимизъм трябва да има у всички ни и дано да се развиват добре нещата. Благодаря.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Извинете, че се включвам. Отделни прояви има, но като цяло, за да кажеш, че работиш добре, трябва да имаш постоянство.
Пак казвам, не може най-добрият ни състезател – единственият шанс, който имаме за спечелване на медал, Федерацията да проспи, че са му сменили екипировката и той експериментира, при положение че цяла година го виждаме, че той не може да се добере до подиум преди това. И те не взимат мерки. Той е уникален шанс, такива таланти много рядко може да се случат. Но 20-то място за България, аз мисля, че не е успокоително, нали? Колкото и в алпийските ски да е малко по пò друг начин да звучи класирането, като и в тениса и във „Формула-1“, но 20-то място не е критерий, който да ни успокоява.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: БСП нямат втори въпрос. Господин Христов каза, господин Йорданов – Вие нямате, господин Кълков – нямате, госпожа Георгиева, също.
Да благодарим на господин министъра за изчерпателните отговори.
Ако искате нещо да кажете, господин Министър?
Давам Ви думата.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Госпожа Георгиева беше споменала за Световното първенство по художествена гимнастика. Две думи искам още да Ви кажа само за тези първенства.
По принцип стратегията, която си изградихме и която следваме – такива големи домакинства, парите да се пестят. Знаете, имаме пет милиона бюджет всяка година за големи първенства – там, където нямаме възможност, като волейболът, се иска помощ от Министерския съвет и с ПМС ни дават допълнително средства.
Стратегията ни е да се борим за най-големия формат – за европейски и световни при тези спортове, които са успешните, които Ви казах, защото там има логика. Имаш успели спортисти, имаш най-много деца – да отиват да ги гледат в битка с чужденците.
До момента всеки спорт, всяка малка федерация иска домакинство, за да може да си подпомогне по някакъв начин дейността, но това няма никакъв принос нито за развитието на детско-юношеския спорт, нито икономически принос за България, защото няма фенове, не идва никой да ги гледа тези състезания. Имали сме първенства, където и участниците не можеш да ги закараш да ги гледат. Затова категорично тази политика е променена, имаме дългосрочно планиране.
Първенството по художествена гимнастика – ние решихме да го вземем с Илияна Раева веднага като приключи сегашното. И ѝ предложих: дай да кандидатстваме. А защо 2022 година? Защото пак ще е квалификация за олимпиада. Защото голямата ни цел – ти взимаш световно и европейско, ама трябва да вземеш квалификации за олимпийските игри, особено в спортовете, където има много силен субективен фактор. Това са бокс, борба, художествена гимнастика. Там съдиите са решаващият фактор и там е хубаво да имаме домакинство, защото като си в къщи, малко по пò друг начин се гледа, гледат да не те ощетят толкова много.
В борбата също взехме сега олимпийска квалификация. Затова с Илияна планирахме световно, за да може пак – то е квалификация за ансамбъла, влезе ли в тройката ансамбълът, получава, както сега беше, виза за олимпиадата.
В борбата взехме домакинство на олимпийски квалификационен турнир. То малко мина по медиите, без да се обърне акцент. Догодина последният турнир за класиране на борците ще бъде тук в България. Значи имаме шанс да пратим максимален брой борци, защото това беше крайната ни цел.
Отделно преговаряме за домакинство на световно първенство през 2023 г. Там също сме с много силно лоби. Имам уверението, че 2023 г. –разговарял съм лично с президента, ще ни го дадат. Още не е ясно колко ще излезе цената – от порядъка на четири-пет милиона лева може би ще струва, но след като това е най-успешният спорт в българската история, няма как да не го подкрепим. След като художествената гимнастика пък е най-успешният през последните години, също няма как да не ги подкрепим.
Така че не са самоцелни тези домакинства. Пак го казвам, че основната ни цел – олимпийски турнири, големи първенства на тези спортове, които... Затова, ако има успех в женския волейбол, веднага ги подкрепяме с едно домакинство. Момичетата станаха трети в света до 23-годишна възраст, жените пък се класираха в по-горна група, значи 21-ва на европейското първенство. Целият отбор, тази сплав ще я има – ще имаме готов отбор, който ние трябва да го подкрепим.
По същия начин, водихме разговори с Патрик Балма, който беше президент на Баскетболната федерация, на ФИБА. Той почина, за съжаление. Там бяхме разговаряли България да е една от четирите страни, домакин на „Евробаскет 2021“. Сега вече него като го няма, по-трудно ще стане, но ние продължаваме тази кандидатура да я поддържаме, защото смятаме, че във всички колективни спортове трябва да се стремим към подобни домакинства, защото има най-много деца, които ги практикуват.
Така че за в бъдеще ще продължим също по този път – да планираме за четири-пет години напред, независимо от това кой ще бъде министър, кой ще управлява. Ние трябва да сме си свършили нашата работа като държавници, за да можем тези спортове да ги обезпечим навреме, защото в последния момент не можеш да вземеш домакинство. Това се прави от други хора преди теб и те трябва да си свършат работата.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Колеги, да благодарим още един път на господин Кралев.
Преминаваме към точка втора:
РАЗНИ.
Има ли въпроси? Няма.
Закривам заседанието.
Лек ден на всички!
(Закрито в 16,00 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Стефан Апостолов
1. Актуални въпроси към Министъра на младежта и спорта на основание чл. 29, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разни.
П Р О Т О К О Л
№ 32
На 5 декември 2018 г., сряда, от 15,00 ч. се проведе заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Актуални въпроси към Министъра на младежта и спорта на основание чл. 29, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разни.
Списък на присъствалите на заседанието народни представители – членове на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от господин Стефан Апостолов – зам.-председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Добър ден на всички!
Колеги, имаме необходимия кворум, можем да започнем днешното заседание.
Уважаеми дами и господа народни представители, откривам заседанието на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта към Четиридесет и четвъртото народно събрание, с обявен дневен ред:
1. Актуални въпроси към Министъра на младежта и спорта на основание чл. 29, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разни.
Колеги, който е съгласен, моля да гласува дневния ред.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
На днешното заседание присъства господин Красен Кралев – министър на младежта и спорта, и госпожа Силвия Прибиловска – съветник на министъра на младежта и спорта.
Уважаеми дами и господа народни представители!
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
1. АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ КЪМ МИНИСТЪРА НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29, АЛ. 1 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
На това заседание ще следваме установения ред по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, както следва: по ал. 2 – право на по два актуални устни въпроса има член на Комисията от всяка парламентарна група, а по ал. 3 – министърът отговаря веднага след задаването на въпроса, по ал. 4 – редът на задаването на въпросите се определя съобразно числеността на парламентарните групи по низходящ ред.
Задаването на вторите въпроси е по същия ред – след изтичане на първите. Времето за изложение на въпроса е до 2 минути. Отговорът на министъра е до 3 минути, реплика и дуплика – до 2 минути. Така че предоставям думата на членовете на Комисията от ГЕРБ – като най-голяма парламентарна група, което означава, че аз пръв ще задавам въпрос към министъра.
Господин Министър, през последните два месеца се говори много за наша обща балканска кандидатура на Световното първенство по футбол през 2030 г. Бихте ли ни обяснили по-подробно докъде са стигнали разговорите и каква е готовността на България за домакинството на подобно първенство?
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Благодаря Ви.
Публичните неща, които излязоха в медиите, са ясни. Инициативата на тази кандидатура е на гръцката страна. Премиерът Ципрас постави, първо, този въпрос пред лидерите на четирите балкански държави на срещата на върха, която беше в „Евксиноград“. Направи се вече среща на ниво министри. Проведе се в Белград. Там бяха и представителите на футболните съюзи. Това, което е ясно, че има политическа воля, която е ясно изразена от четирите страни – да се подготвяме за това първенство и да направим обща кандидатура. От изказванията на четиримата министри и на колегите от футболните централи стана ясно, че ние сме абсолютно наясно какво е състоянието на инфраструктурата.
За да спечелим такова домакинство, няколко пъти казах, че е важно, първо, да има политическа и икономическа стабилност в четирите страни, която според нас е налице. Много е важна инфраструктурата – не само стадионите, а летищата, хотелите, магистралите. Мисля, че и четирите държави отговарят на тези условия, но най-зле сме със спортната инфраструктура. За едно такова първенство са необходими 16 стадиона и всички те трябва да са с минимум 40 хиляди зрители, от тях два за по шестдесет – за полуфиналите, и един осемдесет – за финал и откриване на първенството. В момента има само един стадион, който отговаря на тези изисквания – стадионът в Букурещ. Всички държави изразиха категорично мнение, че могат да се справят с предизвикателството да се построят стадиони. Гърция, разбира се, са най-близо до привеждане във вид на стадион за откриване и за финал. Те имат олимпийски стадион с капацитет 80 хиляди души, но трябва да се премахне пистата, да се покрие всичко с трева, за да отговаря на стандарта, защото едно от условията на ФИФА, разбира се, е стадионът да е чисто футболен. Така че до момента подкрепата е, пак казвам, категорична. Наясно сме с нещата.
В Дъблин приключи жребият, който беше за европейските квалификации. Трябваше да има среща между представителите на четирите футболни федерации, които в рамките на десет дни да изготвят доклад, с който да запознаят министрите с конкретните изисквания на ФИФА към страните домакини. Оттам нататък ние имаме ангажимент. На 19-ти се предвижда среща на министрите в Солун, където този доклад да се разгледа и да се предложи на лидерите на четирите държави, които ще имат среща на върха на 22 и 23 декември. Това е краткосрочната ни програма. Оттам нататък, за да се придвижи тази кандидатура, трябва пак, на базата на този доклад, да се потвърди дали правителствата имат готовност да изпълнят ангажиментите. Не е лека задачата, защото трябва да се направят много инвестиции, това са сериозни цифри. Колегата – мисля, че от Сърбия, изнесе последните данни, които има от кандидат-домакински документи, които са спечелили. Става въпрос за кандидатурата на Съединените щати, Мексико и Канада. Заложените разходи за провеждане на първенството са 3 милиарда, очакваните приходи са 14 милиарда, тоест ще има пряка икономическа полза, пряка печалба от провеждане на първенството – 11 милиарда лева за страните-организаторки.
Така че, да, скъпо е това предизвикателство, няма да бъде леко, но в рамките на възможностите, които имаме, е да се справим. Лично аз смятам, че реконструкция на Националния ни стадион в момента е възможна, в рамките на немного голям бюджет, и три нови стадиона могат да се изградят в рамките на до 40 хиляди капацитет. Разбира се, това са предварителни планове, но до тук е официалната информация. Надявам се, че през месец януари ще мога да Ви докладвам по-подробно какво се е случило на тези две срещи на 19-ти и на 22-ри.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Благодаря, господин Министър.
След като имаме Доклада, вече ще знаем повече подробности и какво точно трябва да направим, за да можем да отговорим на изискванията. Всички знаем, че трябва да се отдели доста голям ресурс, за да се направи това нещо. Аз като спортен човек, мисля, че всички от Комисията са съгласни, а и като си говоря с доста спортни деятели, всеки един доста радушно приема идеята, че ние трябва да кандидатстваме и, дай боже, да спечелим, не само защото ще спечелим доста финансови средства – казахте, че печалба за всичките членки е от порядъка на 11 милиарда, а и от гледна точка на това, че популяризираме нашата държава в спорта. Ако можем да го направим, ще бъде много добре. Благодаря за изчерпателния отговор.
Колеги от БСП?
Заповядайте, господин Христов.
МИХАИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин Председател, колеги! Уважаеми господин Министър, всъщност това щеше да бъде и първият ми въпрос, свързан със световното първенство по футбол. Добре, ще има голяма инвестиция, но знаем лошия спомен от олимпиадата в Гърция – какво се случи с тези стадиони, има ли план след приключването и какво се случва със стадионите? Благодаря.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Това тепърва ще се анализира. По принцип, говоря теоретично, че тези стадиони, които са в рамките на 40 хиляди – това е минималният капацитет, който е заложен, специално за България. На този етап ние нямаме намерение да кандидатстваме за полуфинал или за финал. Четиридесет хиляди – това е размерът на сегашния Национален стадион. А при проектирането е възможно по принцип, ако казваме така, че единият стадион е нов национален стадион, който е в рамките на 40 хиляди, той ще се ползва при всички случаи в пълния му размер. Два могат да бъдат изнесени в провинцията – казвам хипотетично, без да се взема като конкретно обещание. Примерно Пловдив и Бургас са големи градове, които имат дефицит на стадиони и там биха могли да бъдат другите два. При самата конструкция трябва да сметнем дали ще ни излезе икономически по-изгодно да се планира. Има такива технологии, които позволяват след това да намалиш броя на местата, защото според нас оптималният капацитет за стадиони в България е 25 хиляди души. Толкова е за големите градове с традиции, с много фенове, където стадионът ще бъде достатъчно напълнен. Аз съм убеден, че тези стадиони ще продължат да се ползват дори и в този вид, но не е желателно след това да стоят празни.
Най-важното е, че освен тази инфраструктура на самите стадиони, за която говорим, трябва да бъдат направени още много терени около тях, на които отборите да могат да водят подготовката си, тоест една четвърт от отборите се предполага, че трябва да имаме готовност да ги посрещнем в България. С изпълняването на целия ангажимент за построяване на такава инфраструктура, аз съм убеден, че ще дадем много сериозен тласък на футбола въобще. Дори и да не спечелим това домакинство, съвсем спокойно можем да кандидатстваме за домакини на европейски шампионат още през тридесет и втора година, защото крайното решение се взима през двадесет и четвърта година – кои страни ще бъдат домакини през 2030 г., тоест има време същата кандидатура да бъде подготвена в съвсем кратки срокове и да се включи и на европейското първенство. Може да се кандидатства във всякакъв друг формат – състезания, мачове могат да се приемат от евротурнири, финал на суперкупата на Европа.
Проблемът, който мен всъщност ме притеснява, казвал съм го и друг път при Вас, че в България няма подготвени кадри в спортния мениджмънт. Ние нямаме мениджъри, които да управляват клубове, големи спортни обекти. Така че това е най-голямото предизвикателство да обучим хора, защото стадионите са малко по-трудни за управляване, отколкото спортните зали. Ако със спортните зали се справяме донякъде, най-сериозният момент ще бъде с подготовката на кадри. Смятам, че всичко това ще бъде публично, планирано, ще се изчисли колко евентуално ще струва премахването на определен ред, защото в Англия така решиха въпроса с олимпийския стадион – след приключване на олимпиадата, капацитетът му беше намален. В Гърция това не се получи и затова там има 80-хиляден стадион, който практически е неизползваем за футбол.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Благодаря.
Реплика?
Заповядайте.
МИХАИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър за изчерпателния отговор. Пожелавам успех!
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Господин Йорданов – „Обединени патриоти“.
Заповядайте.
ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, от любимата ми футболна тема ще Ви върна към нещо, което Вие преди няколко месеца – по време на блицконтрол, лансирахте идеята за домакинство на зимни младежки олимпийски игри. Докъде стигна тази идея и кореспондира ли по някакъв начин с предложението за промяна на Плана за управление на Витоша?
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Ако желаем да се кандидатираме за провеждането на такъв форум, няма как това нещо да се случи, без да се изгради подходяща инфраструктура на Витоша. Предполагам, че всички българи, а не само живеещите в София, разбраха, че за да се случи промяна и да се изгради модерна инфраструктура, каквато софиянци заслужават на Витоша, трябва да се смени Планът за управление на Витоша.
При всички случаи моята оценка е, че имаме доста по-голям шанс за успех със спечелването на младежките олимпийски зимни игри, отколкото с футболното първенство, но и в двата случая трябва да си направим инфраструктурата. В момента сме на етап на проучване. Разучихме детайли, предложения, документите на Лозана, които спечелиха за 2020 г. домакинство на младежките олимпийски игри. Смятаме, че това също е по възможностите на България. Четиридесет милиона евро са оперативните разходи за игрите в Лозана, предполагам, че ние задължително трябва да се вместим в тези рамки. До две години може би ще се вземе окончателното решение кой ще бъде домакин. Очаквам покана от президента Бах, който пое ангажимент да отдели негов екип, за да ни консултира за подготовка на документите за кандидатстване. Българският олимпийски комитет държи кореспонденция с МОК, но имаме готовност с наш екип, с екип от БОК – той е съвместен екип, но когато от Лозана ни поканят и кажат, че са готови да работим по документите, да отидем там. При всички случаи това не отменя другия факт – който беше във втората част от Вашия въпрос, че ние трябва да си свършим домашното.
В началото на годината към Министерството на спорта беше създадена Междуведомствена работна група, която имаше за цел да направи анализ на действащата нормативна уредба и да установи режимите на действащия план за управление на Витоша и всички възможности за модернизиране на лифтовете. Имаше експерти от всички институции, които имат отношение към този проблем – от нашето министерство, от Министерството на туризма, от Изпълнителната агенция по горите и Столична община.
След няколко месеца работа, още през месец юни, Комисията излезе със становище, че трябва да се предложи предприемане на действия от МОСВ и на компетентните органи, да се инициира промяна по реда и условията на Закона за защитените територии, като проблемът с действащия план за управление на Парк „Витоша“ е, че разрешава подмяна на лифтове единствено, ако новите съоръжения имат точно същите параметри. Сами разбирате, че в този си вид те са остарели. За да има модерни съоръжения с по-голям капацитет, стъпките, на които трябва да се сложат стълбовете, ще бъдат различни. Един стълб няма как да се сложи, без да се излее бетон, а всяко изливане на бетон се води строителство – иска се разрешение за строеж, а Планът за управление на Витоша забранява издаването за разрешително за строеж. Това прави ситуацията патова.
В момента има кореспонденция, има официално искане от нас, от Министерството, което е пратено към Министерството на околната среда и водите, за да могат те да инициират такива промени. Аз се надявам, че и Столична община най-накрая ще вземе решение да подкрепи тази инициатива, защото техните експерти също участваха в работната група. Трябва да има все пак едно категорично решение на Общинския съвет и на Столична община. Този процес трябва да върви паралелно с другия процес за подготовка на документите, защото иначе, ако нямаме яснота колко бързо може да бъдат построени съоръженията, това е провал за кандидатурата. Смея да твърдя, че наистина България в момента има много сериозно лоби във висшите управленски кръгове на Международния олимпийски комитет, така че ще имаме много сериозна подкрепа. Убеден съм, че ще спечелим това домакинство, стига да си свършим домашното и да се даде възможност, примерно както е случаят с Витоша, частниците, които са собственици на тези терени, да могат да си изпълнят ангажимента и да се направят тези съоръжения.
Далеч по-лесен ще бъде казусът в Самоков, в Боровец, където трябва да се изгради шанца със стадион за биатлон и за ски бягане, също в рамките на милион евро ще е по нашите възможности да си го направим да е с отлично качество. Смятам, че с тези инвестиции наистина можем да спечелим това домакинство. Инвестициите на Витоша за алпийските ски – те ще бъдат изцяло частни, не се предвижда държавата да дава там средства.
За закритите спортове имаме пълна готовност да ги приемем в „Арена Армеец“, в ремонтирания Зимен дворец. „Арена Армеец“ има устройства, които могат да позволят да се заледи и там да се провеждат основните състезания. Кънки бягания можем да направим като се заледи пистата на Националния стадион, и на открито има такава възможност, договореност, така че съвсем реална е тази кандидатура.
Смятам, че кандидатурата ще даде много голям плюс и престиж за България. Това е много важен символ за страната ти – да гласуват доверие да проведеш олимпийски игри, това означава, че си политически и икономически стабилен. Сами се сещате за България какъв престиж ще означава спечелването на такива игри. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Йорданов.
ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: И аз благодаря за изчерпателния отговор. Освен да пожелаем успех, друго не остава.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Господин Кълков, заповядайте.
ЕЛХАН КЪЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е във връзка с едно решение на Министерския съвет от месец октомври за осигуряване на средства за нова спортна зала в град Кърджали. Миналата седмица имахме посещение в този район. Много от хората, и от спортните хора, са притеснени относно това, че новата зала се предвижда да бъде извън града и в района на Оловно-цинковия комбинат в град Кърджали. Коментари има много, становища и мнения на местни хора също.
Във връзка с това моят въпрос към Вас е: конкретно Министерството на младежта и спорта има ли ангажимент относно проучвателни работи, къде и как ще бъде построен този терен, той отговаря ли на изискванията, които Министерството има? Ако може, малко повече информация в тази връзка. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Там процесите се развиват много динамично. Областната управа предложи земя – площ в размер на 25 хиляди квадратни метра, за построяването на тази сграда. Разбрахме за това писмо, което го има, от клубовете. След разговори на областния управител с кмета и след нашите разговори, които проведохме, той обяви, че в момента двата екипа работят, за да определят най-подходящия за Кърджали терен. Разбира се, това не е самоцел – да направиш една зала на всяка цена, трябва да я направим на най-подходящото място. Аз виждам, че в момента има политическа воля да се разберат. След като вече са се спрели на два терена, очакваме по най-бързия начин да ни кажат кой е теренът, върху който ще се спрат. Всичко зависи от решението на Общинския съвет, колко бързо ще могат да вземат решение да ни предоставят тази земя, за да можем да извършим всички необходими действия по апортирането ѝ, съответно даването на парите в Националната спортна база, които ще строят и ще менажират съоръжението. На път сме този казус да бъде решен в полза на гражданите на Кърджали.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Заповядайте, господин Кълков.
ЕЛХАН КЪЛКОВ: Благодаря, господин Министър.
Благодаря за това, че е започнала комуникация между институциите. Надяваме се, в най-кратки срокове да се намери вярното решение за гражданите на Кърджали. Благодаря.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Благодаря.
Госпожо Георгиева, заповядайте.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Преди да задам своя въпрос, искам да Ви поздравя за приетото единодушно решение през 2022 г. да бъде организирано Световното първенство по художествена гимнастика в България. Смятам, че това е голяма радост за всички българи.
Ще задам своя въпрос, който е задаван многократно от граждани към нас. Затова реших, че е по-добре да се обърна към Вас и съм напълно наясно, че може да нямате възможността да ми отговорите в момента, затова ще помоля за писмен отговор, ако не може да ми отговорите в момента.
Става въпрос за изграждането на многофункционална спортна зала в град Плевен. Предполагам сте наясно. През 2014 г. мисля, че е предложен проект относно тази сграда, който е одобрен през 2016 г. Стойността на общия проект възлиза на близо 13 млн. лв. Знам, че към момента са отпуснати, тоест още през 2016 г. са отпуснати 2 млн. лв., но останалата част е останала недовършена. Може ли да ми кажете докъде се е стигнало с този проект, какво решение е взето и всъщност какво е бъдещото на тази многофункционална спортна зала?
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Това, което мога да Ви кажа, е, че примерно в бюджета на Министерството на младежта и спорта капиталовите разходи следващата година са милион и половина. Сами знаете, че с наши средства може да реконструираме само действащи обекти. Включително и с пари, които спестяваме от бюджета, които влизат от тотото, можем да си позволим годишно това, което правим – между 15 – 20 обекта се реконструират, но пари за такава зала, те са невъзможни. Има много градове, в които няма също такива съоръжения.
Не знам каква е съдбата на този проект, защото той е общински. Знам докъде са стигнали, но оттук нататък вече трябва да се търси решение на Министерския съвет. С постановление на Министерския съвет могат да бъдат отпускани пари за такива големи зали.
Аз споменах, извън този проект, че по принцип политиката ни, нашето мнение е, че с големите зали в България би трябвало да приключим на този етап, защото поддръжката им е много трудна. Не могат да се подсигурят толкова състезания, които да обезпечат тези зали. В момента има четири такива – освен „Арена Армеец“, пловдивската зала, Русе, Пловдив, сега предстои да пуснем и Бургас, която ще е с огромен капацитет. Всички тези зали, за да функционират, трябва държавата да ги подсигурява със състезания, които да плащаш – домакинства, които да поема и да плаща.
Отделно, пак казах, че има проблем с мениджмънта на тези съоръжения. Отделно, дори и концертите, които трябва да обезпечат тези зали, сами се сещате, че една голяма група от световен мащаб ще дойде в София, няма да отиде в по-малък град да изнася концерт и е много е трудно да се менажира.
Това, което сме предложили по принцип от Министерството като стратегия, е, че в градовете, в които няма подобни зали, а знаем, че във всеки един областен град има нужда от една такава многофункционална зала, в която да се провеждат състезанията на спортовете, които са на закрито – да се търси като модел залата в Кърджали, която е изключително икономична, енергоспестяваща, която ще позволи по-лесна поддръжка и издръжка на залата след това и има един капацитет от около 1000 – 1200 души, който е напълно достатъчен за повечето градове. Виждаме, че русенската, която е с капацитет 5000 души, много трудно се управлява и се поддържа от частния стопанин, който е с мажоритарен дял. Всеки град иска да има възможно най-голямата зала, с най-много възможни зрители, но според нас оптимумът е този, който сме заложили в Кърджали.
Конкретно за този обект, мислим варианти. Не мога да се ангажирам конкретно. И писмено да ми зададете въпроса, няма как да кажа, няма как да Ви гарантирам, че тези средства ще бъдат намерени. Трябва да се направи проучване, първо, този обект дали може да бъде завършен, дали няма някакви допълнителни усложнения, как се е стигнало до това да бъде започнат строеж, без да има подсигурени парите, защото никой не тръгва с един милион подсигурени да строи зала за 15 милиона.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Извинявам се, че Ви прекъсвам.
Не съм сигурна, че строежът е започнат. Мисля, че двата милиона, които са отпуснати – поне това, което съм получила като информация, двата милиона, които са отпуснати, е за събаряне на постройката, която е имало към момента, и за подготвяне на терена за строеж.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Добре, ще проверя случая.
Аз съм се срещал с кмета, коментирали сме и този казус. Засега имам ангажимент, който съм поел за Плевен, за зала, в която се играе волейбол и баскетбол, да им помогнем с реконструкция. Това е ангажимент, който съм поел към тях.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Преминаваме към следващия кръг от въпроси.
Господин Александров.
ДИМИТЪР АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Последният месец на 2018 г. сме и годината почти изтече. Сигурен съм, че Вие сте си направили и дали равносметка какво се е случило.
Питането ми към Вас е следното: от Вашите очаквания за 2018 г. – спортната година, кои спортове са постигнали резултатите, които предварително са били очаквани от всички нас и, съответно, къде не са се случили нещата?
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Благодаря Ви.
Като цяло оценката мога да я дам веднага, че това е най-успешната година за спорта от много време насам. Не искам да казвам какъв е периодът, но наистина тук има няколко аспекта.
Първо, ще започна с представянето на младите ни олимпийци, които участваха в Младежките олимпийски игри в Буенос Айрес, защото това е най-радващото. Имаме 10 медала, 24 участника пратихме, при положение че там е много по-трудно да класираш участници на тези игри, отколкото в големите олимпийски игри. Участниците във всяка една категория и дисциплина са много по-малко. От 24 младежи, които пратихме, 17 се класираха в топ шест, което показва, че всички те са имали потенциал за медал. Десет се реализираха, някой от тях, като Александра Начева, са с впечатляващ резултат.
Също за първи път – да не кажа в историята, но от много години, от десетилетия – не си спомням откога, България не е имала състезател от световна класа в хвърлянията – Валентин Андреев, при положение че в България имаме само един полигон за хвърляне. Момчето взе сребърен медал и то с фантастичен резултат. От двамата – от Александра Начева и Валентин Андреев, аз очаквам още на игрите в Париж да бъдат един от факторите в света, които да се върнат с медали за България.
Също много силно представяне имахме и на щангистите при младежите – Христо Христов и Галя Шатова, които взеха сребърен и бронзов медал, което показва, че нашите щанги са живи. Колкото сътресения и кризи да минаваме, децата се развиват, има много силно поколение, което върви.
При тенисистите също се представяме блестящо. Адриан Андреев е четвърти в световната ранглиста за неговата възрастова група. Взе сребърен медал на Олимпиадата, а при малките – при
15-годишните, имаме един варненец – Пьотр Несторов, който е първи в световната ранглиста.
Много добро представяне имаха стрелците, фехтовката, бадминтон, синът на Назарян беше брилянтен.
Така че най-радващото е тази млада вълна спортисти, която показва, че през последните години сме били на прав път и сме работили много здраво, за да има такъв подем и то във всички спортове.
При големите, също е най-успешната година. Художествената гимнастика, както всеки път, се реализира изцяло с бронзови медали на многобоя на европейско, на световното първенство. За първи път отборно при индивидуалното сме втори – от 17 години не сме взимали такъв медал, което показва, че освен ансамбълът, вече настъпваме и в индивидуалните дисциплини.
Борбата след кризата, в която бяха изпаднали предната година, без нито един медал на световно първенство, сега се връщат със световен шампион при жените Тайбе Юсеин. Аз предполагам, че и тя ще бъде спортист на годината, защото това е най-голямото постижение за българския спорт тази година.
На Биляна Дудова не ѝ стигнаха секунди, защото тя свърши 3:3 на финала, обаче съдиите дадоха предпочитание за нейната противничка, но това е едно дете, което е на 21 години, неколкократна европейска шампионка за жени до 20 години. Тя няма медал, който да не е спечелила, и сега можеше да стане световен шампион. Така че от тези две момичета съвсем спокойно може да очакваме златни медали на олимпийските игри.
При мъжете е малко по-различна ситуацията. Свободната борба са в катастрофално положение. Загубиха всички първите си срещи, а в класическата имаме сребърен и бронзов медал, бронзовият е от току-що натурализиран гражданин – арменец, на Армения, който се бореше за България, и едно младо момче на 21 години – Кирил Емилов, който също, без никой да очаква, надви с големи резултати едни от най-големите светила в неговата категория.
Така че борбата, класическият стил и женският, очакваме да ни носят медали от олимпиадата, но в свободния стил нищо добро не мога да кажа, за съжаление, в момента. Опитваме се да направим, да реагираме по някакъв начин, да се разделят бюджетите на спортове на различните стилове борба, така че да не се возят всичките на гърба на жените и тези, които успяват да получават повече пари. Тази година ще стане, убедихме ги Федерацията по борба да има разделение на бюджетите, за да могат тези, които губят, да се стремят да се представят по-добре, но като цяло, оценката ми за тях е силна.
Боксът също се представи много добре – женският сектор. Три европейски титли имаме – Станимира Петрова, Мелис Йонузова и Стойка Петрова, още три медала – сребро на Севда Асенова и две бронзови отличия на Деница Алисеева и Габриела Димитрова на европейското първенство, блестящо.
Мъжете са нямали в момента европейско или световно, за да дадем оценка. На световното първенство не взехме медал, но там Ви казвам съвсем отговорно, че с оглед на тези процеси, които се случват в Световната боксова федерация – имайте предвид, че там един криминален елемент от Узбекистан взе властта в АИБА. МОК реагира много остро и най-вероятно АИБА няма да бъдат допуснати до олимпийските игри, тоест боксът ще бъде допуснат като квалификационният турнир и самият турнир на Олимпиадата ще бъде проведен от независима комисия, под ръководството на МОК. АИБА в момента е с отнети права, замразени сметки, а България е заемала винаги позиция срещу криминализирането на тази федерация. Момичетата ни в Индия на световното първенство бяха ощетени съвсем тенденциозно от това ръководство на АИБА. Така че там оценката ни също може да е добра за бокса.
Най-голямата приятна изненада – каратето, които за първи път тази година, през този цикъл са в олимпийското семейство, олимпийски спорт. Разбира се, бюджетът им беше завишен над два пъти и половина през тази година и те веднага се отплатиха с бронзов медал. Осемнадесетгодишна българска каратистка спечели бронзов медал за жени на Световното първенство за жени. Това е първи медал от подобно състезание за България, като имаме предвид, че момичето е на 18 години и победи по пътя си световна, европейска шампионка. Това идва да покаже, че наистина там също се е работило. Има още двама спортисти, които са също с шансове за олимпийски квоти в каратето.
Задоволително представяне имаме също при вдигането на тежести. Казвам „задоволително“, защото на европейското първенство взехме два сребърни медала. Можеше и по-добре да се представим на световното първенство. Там участието ни не беше добро, но с оглед на перспективите пред вдигането на тежести, мисля, че следващата година те имат шанс да се представят по-добре и да се подготвят за Световното първенство и за Олимпийските игри.
Джудото, който е спорт със също много голям потенциал. Там разполагаме с един от най-талантливите спортисти в този спорт изобщо – Ивайло Иванов, който не можеше да се реализира заради отвратителното отношение на ръководството на Федерацията към него, към треньора му и към другите състезатели от националния отбор. Направи се смяна в ръководството на Федерацията. Имаме нови ръководители в лицето на Румен Стоилов и Даме Стойков, които в момента, в който влязоха, успокоиха нещата. Две-три седмици след това Ивайло Иванов спечели турнир от „Гранд при“ в категория IV, който е с най-висок ранг, което показва, че това момче може да се реализира, ако продължават да работят по същия начин. Така че там също оценката е задоволителна.
Най-големият провал е в зимните спортове. Тази година бяха Олимпийските игри в Пьонгчанг. Няма да крия, че аз имам огромно разочарование от представянето на всички състезатели там, с изключение на Сани Жекова. Всички останали бяха трагични, бяха толкова далеч от нашите представи за това, което очакваме от тях, в смисъл грижите на държавата многократно надхвърлят това, което те ни предложиха като продукция в Пьонгчанг.
Така че там, за следващата година, вече ще имаме сериозни разговори с Федерацията, защото има много груби грешки. Винаги сме имали традиционно очакване за прилично представяне. Ако Ви кажа за медали за биатлонистите – не можем да се влачим последни по щафетите. Радо Янков – човек, който го готвим за медал, ръководството на Федерацията по ски проспа факта, че треньорът му е тръгнал да прави експеримент с екипировката в олимпийската година. И от един сигурен медалист, който предната година беше носител на „Големия кристален глобус“, а следващата – на второ място в световната ранглиста, той не можа да преодолее квалификацията. А именно там Федерацията трябва да реагира, треньорът му може да прави експерименти, но, чакай, ние сме инвестирали толкова години в него и очакваме да има успех. Така че оценката ми е катастрофално ниска за представянето на Зимните олимпийски игри.
На фона на всичко това, което говорихме за летните спортове – в какъв възход са, в какъв подем са, точно на обратния полюс са зимните спортове. Ние очевидно ще кандидатстваме за Олимпиада – там трябва да има категорично промяна във всяко едно отношение – в начина, по който се работи. Сега ще бъдем домакини през март месец на Световното първенство по шорттрек, който е най-успешният български зимен спорт заради Жени Раданова, което ще е изпитание за възможностите ни за организирането на младежките игри, пък и да видим и ние на какво ниво сме там.
Анализи още ще трябва да правим, но това е на пръв поглед оценката. Има много федерации, които, как да Ви кажа, те са в групата с добро финансиране, но нямат никакви амбиции.
Плуването, без да имат някакви кой знае успехи, там се вижда, че се работи. Като цяло се придвижваме напред, без да имаме шансове за медали. Примерно на едни олимпийски игри Антъни Иванов може да се класира на финал, да участва – да стигне до финал ще е голям успех При плуването е друга конкуренцията. Вижда се, че има подем, че се работи. Има други, където – умрели, няма перспектива, нищо не се случва там, разчитат само на това, че някога нещо са имали и на това, че са олимпийски спортове, за да получават финансиране.
Волейболът също е от успешните спортове, въпреки че спорно е представянето на мъжете на световното първенство – на 9-то място или на 11-то, те вече правят общо класиране там, но имайки предвид, че бяхме без основните си състезатели, това беше максимумът, който можеше да се постигне. Но жените бяха блестящи тази година, влязоха без загубена среща от втора дивизия в първа дивизия. Там ще ги подкрепим с домакинство на едно европейско първенство през 2021 г. Така че там, където се е работило и има успех през последните години, продължават по същия начин.
За съжаление, пак казвам, голямото разочарование са зимните спортове. Нещо трябва да променим там, защото може би не им достига инфраструктура, може би не им достига класа. Те трябва да си кажат. Няма нещо, което да са поискали от нас, и да не е обезпечено. Водят си подготовката изцяло в чужбина, презадоволени, имаха вдигнати бюджети с по 20 – 30% в предолимпийската година, за да се готвят в олимпийската. За мен е необяснимо. Благодаря.
ДИМИТЪР АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Отговорът беше изчерпателен. Дано всичко по-нататък да е по-добро и все пак трябва да бъдем повече оптимисти.
За ските, нали сега наскоро – кой стана 20-ти…? (Реплики извън микрофоните.)
Което все пак е нещо, все някакъв оптимизъм трябва да има у всички ни и дано да се развиват добре нещата. Благодаря.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Извинете, че се включвам. Отделни прояви има, но като цяло, за да кажеш, че работиш добре, трябва да имаш постоянство.
Пак казвам, не може най-добрият ни състезател – единственият шанс, който имаме за спечелване на медал, Федерацията да проспи, че са му сменили екипировката и той експериментира, при положение че цяла година го виждаме, че той не може да се добере до подиум преди това. И те не взимат мерки. Той е уникален шанс, такива таланти много рядко може да се случат. Но 20-то място за България, аз мисля, че не е успокоително, нали? Колкото и в алпийските ски да е малко по пò друг начин да звучи класирането, като и в тениса и във „Формула-1“, но 20-то място не е критерий, който да ни успокоява.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: БСП нямат втори въпрос. Господин Христов каза, господин Йорданов – Вие нямате, господин Кълков – нямате, госпожа Георгиева, също.
Да благодарим на господин министъра за изчерпателните отговори.
Ако искате нещо да кажете, господин Министър?
Давам Ви думата.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Госпожа Георгиева беше споменала за Световното първенство по художествена гимнастика. Две думи искам още да Ви кажа само за тези първенства.
По принцип стратегията, която си изградихме и която следваме – такива големи домакинства, парите да се пестят. Знаете, имаме пет милиона бюджет всяка година за големи първенства – там, където нямаме възможност, като волейболът, се иска помощ от Министерския съвет и с ПМС ни дават допълнително средства.
Стратегията ни е да се борим за най-големия формат – за европейски и световни при тези спортове, които са успешните, които Ви казах, защото там има логика. Имаш успели спортисти, имаш най-много деца – да отиват да ги гледат в битка с чужденците.
До момента всеки спорт, всяка малка федерация иска домакинство, за да може да си подпомогне по някакъв начин дейността, но това няма никакъв принос нито за развитието на детско-юношеския спорт, нито икономически принос за България, защото няма фенове, не идва никой да ги гледа тези състезания. Имали сме първенства, където и участниците не можеш да ги закараш да ги гледат. Затова категорично тази политика е променена, имаме дългосрочно планиране.
Първенството по художествена гимнастика – ние решихме да го вземем с Илияна Раева веднага като приключи сегашното. И ѝ предложих: дай да кандидатстваме. А защо 2022 година? Защото пак ще е квалификация за олимпиада. Защото голямата ни цел – ти взимаш световно и европейско, ама трябва да вземеш квалификации за олимпийските игри, особено в спортовете, където има много силен субективен фактор. Това са бокс, борба, художествена гимнастика. Там съдиите са решаващият фактор и там е хубаво да имаме домакинство, защото като си в къщи, малко по пò друг начин се гледа, гледат да не те ощетят толкова много.
В борбата също взехме сега олимпийска квалификация. Затова с Илияна планирахме световно, за да може пак – то е квалификация за ансамбъла, влезе ли в тройката ансамбълът, получава, както сега беше, виза за олимпиадата.
В борбата взехме домакинство на олимпийски квалификационен турнир. То малко мина по медиите, без да се обърне акцент. Догодина последният турнир за класиране на борците ще бъде тук в България. Значи имаме шанс да пратим максимален брой борци, защото това беше крайната ни цел.
Отделно преговаряме за домакинство на световно първенство през 2023 г. Там също сме с много силно лоби. Имам уверението, че 2023 г. –разговарял съм лично с президента, ще ни го дадат. Още не е ясно колко ще излезе цената – от порядъка на четири-пет милиона лева може би ще струва, но след като това е най-успешният спорт в българската история, няма как да не го подкрепим. След като художествената гимнастика пък е най-успешният през последните години, също няма как да не ги подкрепим.
Така че не са самоцелни тези домакинства. Пак го казвам, че основната ни цел – олимпийски турнири, големи първенства на тези спортове, които... Затова, ако има успех в женския волейбол, веднага ги подкрепяме с едно домакинство. Момичетата станаха трети в света до 23-годишна възраст, жените пък се класираха в по-горна група, значи 21-ва на европейското първенство. Целият отбор, тази сплав ще я има – ще имаме готов отбор, който ние трябва да го подкрепим.
По същия начин, водихме разговори с Патрик Балма, който беше президент на Баскетболната федерация, на ФИБА. Той почина, за съжаление. Там бяхме разговаряли България да е една от четирите страни, домакин на „Евробаскет 2021“. Сега вече него като го няма, по-трудно ще стане, но ние продължаваме тази кандидатура да я поддържаме, защото смятаме, че във всички колективни спортове трябва да се стремим към подобни домакинства, защото има най-много деца, които ги практикуват.
Така че за в бъдеще ще продължим също по този път – да планираме за четири-пет години напред, независимо от това кой ще бъде министър, кой ще управлява. Ние трябва да сме си свършили нашата работа като държавници, за да можем тези спортове да ги обезпечим навреме, защото в последния момент не можеш да вземеш домакинство. Това се прави от други хора преди теб и те трябва да си свършат работата.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Колеги, да благодарим още един път на господин Кралев.
Преминаваме към точка втора:
РАЗНИ.
Има ли въпроси? Няма.
Закривам заседанието.
Лек ден на всички!
(Закрито в 16,00 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Стефан Апостолов
