Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта
19/12/2018
Заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта на 19.12.2018 г.при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на Годишен доклад за младежта за 2017 г. и проект на решение, № 802-00-55, внесен от Министерския съвет на 14 декември 2018 г.
2. Разглеждане и обсъждане на Проект на Закон за социалните услуги, № 802-01-57, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2018 г. – първо гласуване.
3. Разни
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта
П Р О Т О К О Л
№ 33
На 19 декември 2018 г., сряда, се проведе заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на Годишен доклад за младежта за 2017 г. и проект на решение, № 802-00-55, внесен от Министерския съвет на 14 декември 2018 г.
2. Разглеждане и обсъждане на Проект на Закон за социалните услуги, № 802-01-57, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2018 г. – първо гласуване.
3. Разни
Списък на присъствалите на заседанието народни представители – членове на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14.45 ч. и ръководено от господин Стефан Апостолов – заместник-председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Добър ден на всички!
Колеги, имаме необходимия кворум, можем да започнем днешното заседание.
Уважаеми дами и господа народни представители, откривам заседанието на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта към Четиридесет и четвъртото народно събрание, с обявен дневен ред:
1. Разглеждане на Годишен доклад за младежта и спорта за 2017 г. и проект на решение, № 802-02-55, внесен от Министерския съвет на 14 декември 2018 г.
2. Разглеждане и обсъждане на Проект на Закон за социалните услуги, № 802-01-57, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2018 г. – първо гласуване.
3. Разни
Колеги, който е съгласен, моля да гласува дневния ред.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
На днешното заседание присъстват: госпожа заместник-министър Ваня Колева, госпожа Гергана Рошманова, госпожа Зорница Русинова – заместник-министър, госпожа Елена Кременлиева – директор дирекция „Социално включване“ и госпожа Ваня Кирилова.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА МЛАДЕЖТА ЗА 2017 Г. И ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ, № 802-00-55, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 14 ДЕКЕМВРИ 2018 Г.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Давам думата на госпожа Ваня Колева – заместник-министър да представи Годишния доклад.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАНЯ КОЛЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожи и господа заместник-председатели, уважаеми госпожи и господа народни представители,
Годишният доклад за младежта за 2017 г. е съчетание от обобщената информация за реализираните мерки на компетентните институции, отговорни за разработване и прилагане на младежките политики, Националния статистически институт, както и от проучване „Установяване на ефекта от политиките за младежта върху младите хора в страната“.
Целта на Доклада е да покаже специфичните за тази целева група проблеми, социално-икономическите реалности, начинът на живот на младежите, както и техните нагласи и ценности. Това дава възможност за разграничаване на краткосрочните, средносрочните и дългосрочните политически решения по отношение на младежките политики.
Въпросите, заложени в проучването, следват основните теми и приоритети, на Националната стратегия за младежта 2010-2020 г. – повишаване на гражданската активност, повишаване на ролята на младите хора в превенцията на престъпността, насърчаване на здравословния начин на живот, подобряване на достъпа до информация и качествени услуги, насърчаване на икономическата активност и кариерно развитие на младите хора, развитие на младежкото доброволчество, развитие на междукултурния и международния диалог, развитие на младите хора в малките населени места и селските райони, както и превенция на социалното изключване на младите хора в неравностойно положение.
Първите части от доклада се спират върху профила на младите хора и върху основните демографски характеристики на младите хора в България. Четвъртата и основна част от доклада представя реализираните от отговорните институции мерки, съответстващи на Националната стратегия за младежта 2010-2020.
Някои от основните акценти от доклада, включващи предприети мерки от институциите и изводи от проучването са:
Социален статус.
Българските младежи нямат сериозни социални дефицити. Над 70% от младите хора смятат, че средствата им са достатъчни за пълноценно хранене, закупуване на облекло, закупуване на обувки, заплащане на електрическа енергия и закупуване на лекарства. Младежите, които са в тежко социално положение са най-вече част от етническите малцинства, което се оказва основният фактор за ниският им социален статус.
Образование – през 2017 г. намаляват броят и относителният дял на напусналите училище спрямо ученическата популация – от 2.9% през 2016 г. (или 21 170 души) до 2.7% (или 20 092 души), с което се прекъсва установеният през последните 4 г. тренд на стабилно нарастване на този показател.
Подобряването на обхвата, намаляването на дела на отпадащите от училище и на преждевременното напускане на училище са едни от най-сериозните проблеми, които България трябва да реши. Израз на решимостта на правителството да приложи незабавни комплексни мерки, които да гарантират, че децата и учениците ще бъдат обхванати в системата на предучилищното и училищното образование и ще бъдат успешно включени в нея до завършване на средно образование, е осъществяването на Механизъм за съвместна работа на институциите по обхващане и задържане в образователната система на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст, създаден в изпълнение на Решение № 373 на Министерския съвет от 05.07.2017 година (Механизъм).
Заетост – административната статистика на Агенцията по заетостта (АЗ) показва, че младежката безработица в страната ни значително намалява спрямо 2016 г. Динамиката на младежката безработица през 2017 г. показва, че през декември 2017 г. безработните до 29 г. (вкл. и тези до 24 г.) се свиват с почти 16% спрямо януари 2017 г.
42% от работещите млади хора нямат намерение да сменят своята работа, 13% са в процес на търсене на нова работа към момента на проучването. Висшистите в най-големи дялове не биха си сменяли работата за сметка на хората с по-ниска образователна степен. Изводът тук е, че придобиването на висше образование е до голяма степен гаранция за заетост в България.
Положителна картина при работещите се отчита по отношение на въпроса дали лесно или трудно са намерили настоящата си работа. Над 50% от работещите млади декларират, че са намерили по-лесно своята работа спрямо очакванията им за този процес.
Емиграция – 30% от българските младежи декларират, че при първа възможност биха отишли да живеят в чужбина. Като е редно да отбележим, че интересът към свободното движение в други държави с цел образование или работа е европейска и дори световна тенденция. В България младежите с основно и средно образование в по-големи дялове са склонни да заминат в чужбина при възможност. Положителни нагласи се отчитат при хората с висше образование, които в по-голяма степен биха искали да живеят, където живеят в момента, отколкото да заминат в чужбина. Наблюдава се тенденция към повишаване на броя на завръщащите се младежи в България след завършване на образованието си. Не бива да забравяме, че свободното движение е едно от основните права на ЕС.
Граждански права и процеси – нагласите на младите хора към гражданските процеси в България са в по-голяма степен оптимистични, отколкото песимистични. Все още е голям делът на младежите, които не проявяват интерес към политиката, което не е задължително да се изследва като негатив, предвид това, че за младежите на възраст под 18 г. политическите теми не са част от интересите им. Сред имащите право на глас близо 50% гласуват винаги или често.
Сред младите хора институционалният авторитет на полицията е стабилен. Над 50% от тях при нужда биха се обърнали именно към тази институция.
Ползване на съвременни методи за комуникация, както и в предходния Доклад, тенденциите за използване на съвременните комуникации се запазват. В големи дялове младите хора притежават мобилни телефони (98%), компютри (87%) и достъп до интернет в техния дом (92%). Най-често те се използват в свободното време, за работа и образование.
Акценти от реализираните мерки през 2017 г. за повишаване на ролята на младите хора в превенцията на престъпността и ограничаване на агресията:
През 2017 г. продължават и дейностите в изпълнение на споразуменията за съвместна дейност между АЗ и висшите училища (ВУ). Основна цел при реализиране на съвместните инициативи е осигуряване на достъп на студентите до информация за подходяща трудова реализация и тяхното активизиране в търсенето на услуги по заетост чрез ДБТ.
Младежите са приоритетна целева група при изпълнението на насърчителните режими по Закона за насърчаване на заетостта, заложени в Националния план за действие по заетостта през 2017 г., насочени към подпомагане устройването им на трудовия пазар. Оказано бе активно съдействие за включването им във всички, подходящи за тях, програми, проекти и мерки за заетост и/или обучение.
През периода месец януари – месец декември 2017 г. общо в програми, проекти и мерки за заетост и обучение, финансирани със средства от държавния бюджет, са участвали 4230 младежи до 29 г. (от тях 1679 до 24 г.).
През годината се запазва тенденцията за повишаване активността на институциите по отношение на предоставянето на социални услуги за деца, младежи и семейства, насочени към подкрепа на уязвими групи. Най-активни са Център за обществена подкрепа, Център за информиране, консултиране, обучение и подкрепа на деца, Център за работа с деца на улицата, Център за временно настаняване, Кризисен център за деца, Мобилен център за работа с деца и семейства.
И през 2017 г. Младежките информационно-консултантски центрове (МИКЦ), финансирани по Национална програма за младежта (2016-2020) на Министерство на младежта и спорта, предоставят безплатни услуги за младите хора от всички региони на страната. Увеличен е броят на центровете от 32 на 36, а с увеличението е разширен значително и обхватът на младите хора, включени в тяхната дейност. Общо през 2017 г. в инициативи, обучения и услуги, предоставяни от МУКЦ, са участвали 214 133 младежи. От тях 58 912 са били млади хора в неравностойно положение, 21 805 са безработни, 41 955 са работещи, 105 202 са ученици, а 41 221 са студенти.
Услугите, предоставени от центровете са насочени към информиране, консултиране и обучаване на младежите. Предоставят се също така и услуги за организиране на свободното време и за подпомагане и подкрепа на личностното, социалното и професионалното развитие. Значителна част от дейностите по проектите за МИКЦ са пряко свързани с младежката безработица и активирането на младежите за включване в пазара на труда. От общо 430 реализирани обучения 123 от тях са на теми, свързани с развитие на социалните умения, формиране на предприемаческа култура, стимулиране на кариерната ориентация и заетостта, мотивация за работа, трудови правоотношения и други.
В отговор на отчетените данни и постоянното проследяване на нагласите на младите хора, Министерството на младежта и спорта през 2017 г. разработи Национална програма за изпълнение на младежки дейности по чл.10а от Закона за хазарта с бюджет от 2 млн. лв. Един от основните акценти и приоритети на Програмата е именно борбата и превенцията на всякакви форми на агресия и зависимости сред младите хора.
Инициативи и услуги в подкрепа на развитието на младите хора в страната през 2017 г. реализира и Национална агенция за приходите (НАП). За поредна година НАП провежда образователната кампания „Влез в час с данъците“. Акцент в кампанията през тази година са данъчните онлайн видео уроци и специално разработения за тази цел данъчен портал www.vlezvchas.bg.
През 2017 г. ММС работи по поддържане на портала „Национална информационна система за младежта“, съдържащ регистър на младежките организации и на организациите, работещи в полза на младежта, раздели с актуална информация за младите хора, документи, свързани с реализирането на политиката за младежта в страната и друга полезна информация, съобразно потребностите на българските младежи. Чрез портала се поддържа активна комуникация с младежките организации в страната, които предоставят актуална информация за дейности, инициативи, кампании и конкурси за младежкия сектор в страната. Активно се провеждат и онлайн анкетни допитвания за мнението на младите хора по актуални теми в национален и европейски план.
Политиката на ММС е насочена към насърчаване на учащите за системни занимания със спорт, създаване на навици за здравословна двигателна активност и възможности за спортна изява. В изпълнение на тази политика ММС администрира ежегодно програмите „Спорт за деца в риск“ и „Развитие на спорта на учащите”.
Един от подходите за повишаване на мотивацията на изявените млади спортисти, който ММС прилага, са мерките за закрила на деца с изявени дарби в областта на спорта. Откриването, насочването и задържането на талантите в спорта са водещи фактори за формиране на позитивни примери за децата и младежите. Изявените спортисти от всички възрасти са модели на толерантно поведение, примери за подражание, които способстват за изграждане на ценностната система на подрастващите. Ежегодно по Програмата на мерките за закрила на деца с изявени дарби ММС осъществява финансовото стимулиране чрез стипендии на ученици за подпомагане развитието на спортния им талант. През 2017 г. са предоставени едногодишни стипендии на стойност 135 лева месечно на 426 ученици с изявени дарби от държавните спортни училища и от общински училища в страната.
През отчетния период в страната, в рамките на Национална програма за превенция на хронични незаразни болести (2014-2020 г.) на Министерство на здравеопазването са реализирани значителен брой дейности по промоция на здраве и профилактика на болестите сред деца и ученици. Те са насочени към ограничаване на рисковите фактори, свързани с начина на живот (тютюнопушене, нездравословно хранене, ниска физическа активност, употреба на алкохол и други); биологичните фактори на риска за хроничните незаразни болести. Използвани са различни образователни методи и форми на обучение: беседи, лекции – 2 500 бр., семинари – 95 бр., кръгли маси – 55 бр., дискусии, тренинги, ТВ и радиопредавания, аудио и видеоклипове, видеопокази, изложби, викторини, тематични дни, празници на здравето, спортни състезания, конкурси, кампании и др. с общо участници 65 500 броя.
Относно престъпността сред младите хора анализът на данните на МВР показва, че броят на деянията, извършени от водените на отчет в ДПС в съучастие на малолетни с непълнолетни през 2017 г. е 440 (459 през 2016 и 533 през 2015 г.). По този показател има тенденция на намаление от 6 години.
През учебната 2016/2017 г. по Националната програма „Работа на полицията в училищата“ са изнесени 8073 лекции и беседи в 1529 училища в страната, като участие са взели 762 полицейски служители. Също така 221 инспектори от детските педагогически стаи (ИДПС) и 539 други полицейски служители са провели беседи в „Час на полицая“ в 6 934 паралелки от 1-ви до 12-ти клас в общински и държавни училища из цялата страна. За подпомагане работата по Програмата през учебната 2016/2017 г. са разработени и разпространени информационни брошури за превенция употребата на наркотични вещества, алкохол и цигари и информационни материали, които включват правила за безопасно поведение на децата и съвети към родителите.
Програмата „Детско полицейско управление“ се реализира от служители на МВР от структурите на „Охранителна полиция“, „Пътна полиция“ и „Криминална полиция“, психолози от психологичните лаборатории на МВР, експерти от Българския Червен кръст, Българския младежки Червен кръст, Българския туристически съюз и духовни лица в съответните населени места. През 2017 г. са открити 202 управления в цялата страна. Основните цели на програмата са насочени към ранна превенция на подрастващите, утвърждаване на ценностно отношение към законите на страна, формиране на навици за безопасно поведение, изграждане на гражданска позиция и повишаване на доверието към полицията – срещи и по градове, оценка на въздействието, нова стратегия
В заключение – стратегическата визия е насочена към изграждане и реализиране на единна, последователна и устойчива младежка политика в България, основана на многосекторния подход, междусекторното сътрудничество и съвместното управление с младите хора на национално, регионално, областно и общинско ниво. Младите хора в България, като своите връстници в Европа, са изправени пред безброй предизвикателства свързани с тяхното образование, реализация, качество на живот и т.н. Групата на младите хора е една от най-динамичните поради бързият преход от една роля в друга – средно образование, висше образование, работа, семейство и т.н. Това предполага внимателен анализ и идентифициране на ясно постижими цели спрямо всяка една от определените групи, които влизат в общата съвкупност млади хора. Много европейски и световни изследвания показват промяна в нагласите на младежите през последните десетилетия. Навлизането на информационните и комуникационни технологии, глобализацията, както и промяната в динамиката на живот влияят сериозно върху днешната младеж. Те имат повишени изисквания към случвалото се около тях, най-вече в сферата на сигурността, професионалната реализация и качеството на живот. Големи групи от млади хора остават маргинализирани, с ниско образование и липса на работа. Задачата на институциите е да създават възможности и рамка за личностно, професионално и социално развитие и реализиране в учебно, работно и свободно време.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър.
Колеги, имате думата за въпроси.
Заповядайте, госпожо Лечева.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Заместник-министър, гости! Редно е все пак преди края на тази година да кажем нещо положително по отношение на това, че все пак Министерството изпълни своето задължение да внесе за обсъждане Доклад за състоянието на младежта за 2017 г. Но редно е в крайна сметка да отбележим и да направя следното предложение, може би, да въведем ред в младежката политика по отношение на това как Законът повелява да се упражнява младежката политика и да се придържаме към законите, които приемаме.
Първо, Народното събрание всяка година трябва да одобрява годишен доклад за състоянието на младите хора.
Второ, всяка година Министерството на младежта и спорта трябва да приема план за изпълнението на Националната стратегия, всичко онова, което е разписано по Стратегията, в Закона за младежта. Миналата година може би по същото време, не знам точно времето на обсъждането на Доклада за състоянието на младите хора за 2016 г. (Реплики.) Тази година беше, да, още по-зле даже. Въпросът е, че законодателната програма не намери място този доклад да бъде обсъждан, одобрен или не в залата. Преди това, обаче имаше един дълъг период, през който нито беше предлаган или внесен такъв доклад, нито Министерството беше благоволило да изготви такъв за 2016 г., нямаше време законодателната програма да го обсъди в залата. Сега ни предстои обсъждане за 2017 г. и оттук нататък може би ние задължително трябва да внесем някакъв ред, защото законът вменява всяка година до 1 април или до 30 април Народното събрание да обсъди и одобри годишния доклад. За да не вземам втори път думата ще кажа нашето мнение и позиция по отношение на доклада. Ние смятаме, че този доклад не е пълен и не отразява обективната действителност за състоянието на младите хора.
Преди това ще Ви задам един въпрос, тъй като по закон министърът се подпомага в изпълнението на Националната стратегия от Консултативен съвет. Заседавам и в други комисии, други консултативни органи как работят, в национално представени организации, макар и с друг статут винаги има ясно изразено тяхно становище, дневен ред, при който те заседават и така нататък. Каква е ролята на Националния консултативен съвет – заседавал ли е, какво е неговото становище?
Освен това има много пропуски в Доклада. Един, според мен е управляващите би трябвало много ясно да определят в този доклад постиженията по отношение на Европредателството. (Реплики.) Добре, тогава си оттеглям критиката, но смятам, че трябва да има някакво място по отношение на Европредседателството на България и трябва да бъде отбелязано – какви са постиженията.
В Закона са разписани засега само съществуването, а защото не е отбелязана дейността на областните и общинските младежки съвети. Какви програми и планове приемат, тяхната функция за подпомагане, да обективизират работата по отношение на състоянието на младите хора, нищо не е отбелязано в доклада за тяхната роля и техните действия.
Друг въпрос е, разбира се, в крайна сметка изводите, които според нас се разминават с обективната действителност и социално-икономически измерения за състоянието на младите хора. Това което беше изнесено и по медиите като изводи по-скоро будеше малко ирония в цялата тази наша работа и аз като част от хората, които работим в тази политика искам, да бъдем докрай достатъчно обективни и да изваждаме истината, защото всички сме заинтересовани, когато се извади точният и конкретният проблем да предложим мерки за неговото решаване.
Имам предвид за финансовото състояние, за перспективите на младите хора и така нататък, където тук се отразява едно задоволително състояние по отношение на техни преценки, но доколко това е вярно и доколко възлагането на проучване по отношение на една толкова важна тема и политика трябва да бъде на базата само на едно проучване и изводите да са на базата на това проучване по-скоро цифрите са тези, които трябва да дават нашите параметри за последващите политики, за контрола, за анализа на политиките и така нататък. Първото ми предложение е да въведем малко ред по отношение на това което ни разписва закона и второто нещо на въпроса, който Ви поставих и казах моето и нашето становище на БСП, че няма да одобрим доклада, защото според нас е непълен, неточен и изводите се разминават с обективната реалност.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Лечева.
Госпожо Колева, имате думата.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАНЯ КОЛЕВА: Благодаря Ви, госпожо Лечева, за въпросите.
По отношение особено на първия въпрос, свързан със законодателните изменения. Напълно подкрепям и сме изцяло на едно мнение и аз и в предишния доклад изказах моето становище по тази тема. Много разчитаме на Комисията в тази посока. Предстоят такива законодателни изменения. В момента е направена оценка на въздействие на Стратегията до този момент. Знаете, че през 2020 г. тази стратегия се затваря и ние трябва да работим по новата стратегия. За да направим предложения, които да бъдат пълни и да не се добавят после допълнителни нови законодателни изменения решихме, че е по-разумно ще бъде и по-обективни ще бъдем ако първо, направим оценка на въздействие на Националната стратегия и на нейната реализация към момента, направим допитване до всички младежи в страната, което вече се прави и се набират данни и представим пред Вас един готов проект на законодателни изменения в младежката програма, който да отговаря на очакванията на младите хора и едновременно с това, разбира се, да бъде съобразен с новата стратегия, която ще бъде изготвена.
По отношение на сроковете – 30 април е срокът, да, така е, това е едно недоразумение. Знаете, че се изчакват данните на Националния статистически институт, които излизат късно, следствие на което се получава това забавяне. Едно от нещата, които ще бъдат променени отново със законодателното изменение ще бъде точно този срок. Нашата молба е да ни подкрепите по отношение на това, че предложението ще бъде този доклад да се внася на три години. През месец март когато се наложи инцидентно да внесем доклад, който беше забавен, отново го обсъждахме. Това е и европейска практика. За една година няма как да изведен данни, които да са коренно различни и да се получат с такъв диапазон, че Вие да усетите дори промяната, която е настъпила в младежките политики и резултати, които провежда правителството. Точно заради това предполагам, че ще ни подкрепите когато внесем това законодателно изменение. Тогава вече няма да има това забавяне и всичко ще бъде наред.
По отношение на Консултативния съвет, за което попитахте. Имаше заседание на Консултативния съвет. Предвид тежката програма преди внасянето на доклада, ние сме длъжни да го обсъдим с Консултативния съвет. Докладът беше представен на Консултативния съвет и на неприсъствено заседание той е одобрен. Разбира се, ролята на Консултативния съвет след като общественият съвет направи съответните предложения, анализи, като те дори имат и конкретни предложения за законодателни промени, което много ни радва всички, това се обобщава, след което се предлагат на Консултативния съвет. За да облекчим работата на Консултативния съвет тази година се наложи заседанието да бъде неприсъствено, съответно Докладът беше одобрен. Имаше бележки от някои от институциите, те са отразени в представения доклад пред Вас, така че Консултативният съвет се е произнесъл. Предстои заседание на Консултативния съвет, с което ще започне работата по разработване и разписването на новата стратегия за младежта.
По отношение на областните съвет, знаете, че това е решение на съответните общини. Ние не можем да задължим общините, да съществуват такива младежки областни центрове. Те са общински съвети. Нашето мнение по темата и след разговорите с младежите в цялата страна имаме предложение, което в най-скоро време ще подготвим, с което ще бъдете запознати преди да стигнем до стратегията. Една от основните теми е именно мястото и ролята на общините в младежките политики. В момента в закона, знаете не е казано точно и няма ясна отговорност от страна на общините. Може да ги има, може да ги няма, съответно не е точно и ясно поставена тази тема. Точно това, ще бъде отново едно от законодателните изменения. Предполагам, тъй като говоря без срокове, за да бъда абсолютно конкретна и да получите от нас отговор, след което да можете да изисквате от нас като изпълнение, мога да кажа, че до края на годината, имам предвид следваща, Вие ще можете да се запознаете с предложението, което ще разработим като законодателни изменения, така че да не се получава повече това недоразумение и наистина ни костваше много усилия да успеем да вкараме два доклада в рамките на една година. Предполагам, че до края на следващата година ще можете да се запознаете с новите предложения и няма да има никакъв проблем в тази посока.
Проучванията, за които казахте, че са непълни, първо, това не са проучвания на социологическа агенция. Тук говорим за проучване на Националния статистически институт, тоест данните няма как да не са точни и категорични. Докладът е стъпил изцяло на данни на Националния статистически институт, разбира се, и на социологическото проучване и данни на всички институции. Данните подадени от институциите, от съответните организации, които работят с тях, съответно всеки носи отговорност за тях.
Много бих се радвала на някои от следващите доклади, ако заедно с мен присъстват и колегите заместник-министри от други институции, които са в хоризонтална политика и ние ще можем да Ви отговаряме по всички теми. Надявам се, че за следващия доклад това ще бъде факт и ще имаме още по-точни и ясни данни, ако случайно имате въпроси към конкретна политика, но всички данни са проверени и отговарят на тях, включително и за общините. Можем да Ви изведем и предоставим тази информация за да получите точната информация от всяка община и всеки областен управител, която е постъпила в Министерството и да се запознаете, но те са включени в доклада. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Заповядайте, госпожо Ангелова, имате думата.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, господин Председател!
Уважаеми госпожо Заместник-министър, уважаеми колеги! Аз съм на обратното мнение на това което каза госпожа Лечева в своето изказване. Смятам, че докладът за 2017 г. заслужава внимание и моите адмирации към екипа, който го е изготвил, тъй като в моята практика през тази комисия и през комисията по труда, социалната и демографската политика са преминали много такива доклади на младежта. Вярно е, в годините назад тези доклади са изготвяни проформа, но от миналата година виждаме, че докладите се изготвят по един нов, задълбочен начин, актуални са и отговарят на обективната действителност. Също така тази година забелязахме, че ние на самата комисия гледаме два доклада. Това трябва да направи впечатление на всички колеги на Комисията – докладът за младежта за 2016 г. и за 2017 г., тоест Министерството на младежта и спорта навакса това изоставяне по отношение на докладите в сравнение с предишни години. Аз приемам предложението от Вас, госпожо Колева, да бъде през три години този доклад, защото смятам, че така ще е по-актуално и повече информация ще се събере по отношение на политиките и напредъка в основните приоритети за младежите. Има положителни тенденции в доклада особено по отношение на заетостта сред младите хора - увеличава се заетостта сред младите хора през 2017 г. в сравнение с предишни години, а през 2018 г. макар че не е изготвен доклад, имайте предвид, че безработицата сред младите хора в България е под средното ниво за Европейския съюз, което е една положителна тенденция.
Изводите, които са направени също са точни, реалистични, отчетен е напредъкът в основните приоритети в Националната стратегия за младежта 2010-2020 г. и парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи доклада за младежта за 2017 г. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата за въпроси?
Заповядайте господин Али.
СЕВИМ АЛИ: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми колеги! Г Госпожо Заместник-министър, относно доклада за младежта за 2017 г. ние имаме два въпроса към Вас. Единият въпрос се припокрива с въпроса на госпожа Лечева. Първо, тази година мисля, че през месец март или април разгледахме доклада за младежта за 2016 г., защо след като разгледахме този доклад той не влезе в залата?
Вторият ми въпрос е защо не е поискано становище на младежките организации в България за доклада за тази година, това което е правено през 2015г., 2016 г. и 2017 г. Например младежките организации, ДПС има голяма младежка организация, БСП, ГЕРБ също, защо не е поискано тяхното становище? Това са ми въпросите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ:
Заповядайте, госпожо Колева.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАНЯ КОЛЕВА: Благодаря Ви.
Аз не бих могла да отговаря защо не е влязъл в залата, знаете, че това е решение на Председателя, но си позволих да разговарям и да помоля затова, за да облекчим и Вашата работа – двата доклада да се гледат заедно, с което пък ще има възможност и за един анализ, така че мисля, че това ще е най-добрият начин. Очаквам веднага след като приключим комисиите, да може да влезе в залата и съответно вече от догодина наистина да влезем в ритъм и да не се получава това недоразумение, за което отново казвам, ние нямаме вина, така се получи, нямаше както знаете в служебния кабинет доклад.
По отношение на младежките организации, това което направихме тази година на обществения съвет абсолютно всички организации приеха данните, които ние сме представили, тоест всички членове на обществения съвет приеха доклада и се запознаха с данните, които ние имаме. Приемам предложението и извън това, което се случва в обществения съвет, защото може наистина да има организации, които да не присъстват на обществения съвет. За следващия доклад ще изпратим доклада и към всички големи организации, за да може те да се запознаят с него и да дадат своите бележки. Благодаря много за въпросите.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Други въпроси има ли, колеги? Ако няма закривам дискусията по точка 1 и предлагам да преминем към гласуване на следния проект на решение: Решение на Народното събрание на основание чл. 86 ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 5 ал. 1 от Закона за младежта реши одобрява Годишен доклад за младежта за 2017 г. и проекта за решение № 802-00-55, внесен от Министерския съвет на 14 декември 2018 г.
Колеги, да гласуваме, който е „за“.
За – 10, против – 6 и въздържали се – 2.
Докладът се приема.
Колеги, да благодарим на госпожа Ваня Колева.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАНЯ КОЛЕВА: Весели празници на всички! Прекрасна Нова година Ви желая!
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Колеги, преминаваме към точка втора от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТА НА ЗАКОНА ЗА СОЦИАЛНИТЕ УСЛУГИ, № 802-01-57, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2018 г. – първо гласуване.
В Комисията са представени становища на Националната мрежа за децата, които подкрепят Законопроекта; Агенцията за хората с увреждания – подкрепят с предложения за прецизиране; Българската стопанска камара – подкрепя, като посочват необходимостта от дефиниране на определени термини; Българската търговско-промишлена палата – подкрепя с някои бележки; Асоциацията на индустриалния капитал в България – въздържат се от подкрепа и КНСБ – подкрепя с конкретни бележки.
Колеги, давам думата на госпожа Зорница Русинова – заместник-министър на труда и социалната политика да представи Законопроекта.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря, господин Председател! Дами и господа народни представители!
Благодаря на Комисията за възможността да представим този законопроект, тъй като реформата, която е заложена в този законопроект, касае съвместната ни работа.
Първо, няколко думи какво налага и защо възникна идеята за този законопроект. Досега социалните услуги бяха регламентирани в законодателството, което регламентира социалните плащания. Социалната политика в България извървя доста дълъг път, в който трябва ясно да разграничим случаите, в които държавата трябва да подкрепи хората, които имат нужда от компенсиране на доходите, поради различни причини със социални плащания от сферата на услугите, в която говорим за истинско овластяване на човек, за подкрепа на човек, който е изпаднал в нужда и за създаване на подкрепяща среда, която да доведе до истинска социална интеграция и социално включване. Това наложи отделяне на социалните услуги в отделен законопроект. Той бих казала стъпва на коренно различни принципи и на нов начин, който е заложен в Закона.
Какво е различното от сега действащата законодателна рамка? Първо, в момента в България съществува доста широка мрежа от доставчици на социални услуги – това са общини и неправителствени организации. Голяма част от тях, около две трети, получават средства – това са общините за държавно делегирани дейности, но въпреки това има около 40 общини, в които няма териториално покритие на всички услуги, тоест в България има бели петна в картата на социалните услуги.
Първият ангажимент, който държавата поема с този закон е да осигури на всеки един гражданин в България възможността, ако има необходимост, да използва такава социална услуга, каквато е нужна, така че да се чувства пълноценен в обществото ни.
Вторият важен елемент в Закона за социалните услуги, който е също доста различен от сега действащото законодателство е различният начин, по който започваме да разглеждаме социалните услуги – не като място, на което се предоставят тези услуги, не като дом за възрастни хора или дом за деца с увреждания или център за настаняване от семеен тип, а като комбинация от дейности, които служат за личностна подкрепа на един човек, така че той да получи реално социално включване. Тоест ние променяме логиката на финансиране и на стандартизиране на самите услуги.
Другият важен елемент на Закона, това е от тук нататък гарантиране на качеството в България. В България от годините на прехода, основно благодарение и на европейското финансиране, се създаде широка мрежа от доставчици на социални услуги. Освен, че гарантираме териториалното изпълнение на всички социални услуги, нашият основен ангажимент е и ние да гарантираме и качество.
Качеството може да дойде по два начина. Първо, когато ние сме сигурни, че специалистите, които работят в тази сфера, отговарят на определени характеристики, на определени изисквания, подпомогнати са по съответния начин, за да имат съответната професионална подготовка и за пръв път в Закона има такава част, която гарантира професионалната подготовка на специалистите в системата.
Второ, начинът, по който ние разкриваме една услуга, от гледна точка на лицензиране на доставчиците, от гледна точка на планиране и проследяване на дейността на всеки един доставчик на социални услуги и контролът върху качеството, като нашата идея за лицензиране и за контрол върху качеството е изведена в обособяването на отделен орган, който ще се занимава с тази дейност.
Следващият важен елемент на Закона за социалните услуги е ясното регламентиране между общодостъпни и специализирани услуги. Разграничаването на социалните плащания от услугите, цели едно-единствено и важно нещо – не всеки един човек, който има ниски доходи или не е нужно човек да е беден, за да може да стигне до необходимостта от социални услуги. Много са случаите, в които като се започне от жертви на насилие, жертви на трафик, жени, които са жертви на насилие, категорично не можем да говорим за хора, които имат нужда от социално подпомагане, а напротив, хората, които имат нужда от социална подкрепа. Затова ясното регламентиране на общодостъпните услуги, които има право всеки един гражданин да получи, които ще се получават по изключително облекчен начин като намаляваме и административните пречки от гледна точка на режима, който до момента съществуваше с направление от АСП за достъп до тези услуги. По-скоро разчитаме на информиране и консултиране на гражданите какви услуги да ползват и специализираните услуги, които регламентират специализирана подкрепа.
Другият важен елемент, който е заложен като философия на Закона, това е възможността ние добре да планираме социалните услуги. Това ще гарантира до голяма степен ефективност и ефикасност на средствата от държавния бюджет, които се отделят ежегодно, като механизма за това ще стане с развитието на национална карта на услугите.
Подходът, който сме заложили е на база на изследвани потребности във всеки един от районите на страната, във всяка една община ние да планираме националната карта на услугите и след това финансирането, което се получава на база на тази карта, да следва една национална логика. Считам, че този подход ще гарантира първо териториално покритие от услуги в цялата страна, така че да сме сигурни, че всеки един гражданин, дори и в малко населено място, може да получи подкрепата, която му е необходима. От друга страна ще даде по-добро планиране на националния ресурс всяка една година и по-голяма предвидимост на средствата, които са необходими, както и насочване на ресурса не според инициативност на доставчик, не според волята на определен кмет, защото е решил, че има нужда от такава услуга, а според доказаните потребности от такава услуга на територията на дадена община.
Другият важен елемент, който въвеждаме в Закона, това е възможността самите общини в случаите, в които не могат да гарантират предоставяне на цялостен пакет от мерки и от услуги, които ще задоволят потребностите на хората в общината, да имат възможност да правят местни консорциуми, тоест да има споделено предоставяне на услуги на общинско ниво, на областно ниво, както и на национално ниво, защото в сферата на специализираните услуги доста често се налага да се ползват специалисти, които не могат да бъдат гарантирани, че ще могат всяка една от услугите да ги наемат. Например броят на детските психиатри в България е изключително малък – седем-осем човека, така че няма как да очакваме на територията на цялата страна да могат да бъдат разкрити такъв тип услуги.
Следващият важен елемент в Закона е възможността ние да дадем по-добра регламентация и на начина, по който се лицензират доставчиците, да не се прави разлика между това дали са доставчици, които предоставят услуги за деца или за възрастни, както и да дадем по-широк достъп на частните доставчици – това са неправителствените организации или частни дружества, които могат, подлежейки на лицензионния режим, да предоставят услуги на принципа на развиване на публично-частни партньорства на регионално ниво. Считам, че това е начинът, по който ще модернизираме системата и ще доставим по-добра възможност да се гарантира качествено предоставяне на услугите чрез конкурентостта.
Не на последно място е важно да споменем, че комбинирането на финансирането на дейности и възможността да се правят допълващи стандарти в някои от случаите, също ще ни даде възможност в сега действащите примерно услуги, когато има по тежък случай, много трудно могат да се компенсират със сега действащите стандарти, необходимостта от специалист. Тази възможност, която регламентираме сега в Закона, ще ни позволи, да кажем в един център, където са настанени деца с увреждания, ако има дете, което е с по-висока степен и по-усложнени увреждания, специалната грижа, която е необходима за него не да бъде компенсирана от стандарта на останалите деца, а да се поиска по висок стандарт, така че да се осигури допълваща грижа.
Важен елемент от новостите в Закона е и контролът върху качеството, както споменах, но и продължаващото обучение и предвидената професионална квалификация на специалистите с отделен раздел, с отделна подзаконова нормативна база, която ще регламентира за пръв път професионализма в системата.
Защото считам, че с демографското развитие на България, със застаряващото население нашият ангажимент в социалната политика е да продължим да развиваме сферата на социалните услуги, да ги модернизираме и да гарантираме равен достъп на всички хора.
Има ясно разграничаване между случаите, в които има безплатни и платени услуги, което дава възможност наистина на гражданите от цялата страна да използват необходимостта от насочване. Считам, че предложенията, които в рамките на съгласувателната процедура получихме, широкият консенсус, който в рамките на изработването на самия закон получихме, от гледна точка на представители и на неправителствения сектор, и на специализирани организации ни дава увереност, разбира се, и с подкрепата на всички политически партии, че този закон ще може да влезе в сила от 2020 г.
Първата карта на социалните услуги е предвидена 2021 г. да бъде направена и да започне да действа през следващите две години. В Закона има отделни части, които регламентират следващите стъпки по две от важните теми, които Министерството е поело ангажименти в дългосрочен план. Това е изпълнението на двата плана за деинстутилизация на деца и деинстутилизация на възрастни и преходният период от сега действащото законодателство и закриване на сега действащите институции и разкриване на новите услуги.
Ще разчитаме на подкрепа и на консенсус. Надявам се Законопроектът да бъде подкрепен от всички Вас и сме готови да отговаряме на Вашите въпроси.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Благодарим, госпожо Русинова.
Колеги, имате думата за въпроси?
Госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Русинова, госпожо Кременлиева, уважаеми дами и господа народни представители! Това е един законопроект съвършено нов, който заслужава внимание, тъй като по този законопроект за социалните услуги се работи изключително дълго време. Той беше подложен и на критики защо досега не е влязъл за обсъждане в Народното събрание. Защото това е една много сложна материя, която изисква консенсус, както от страна на всички заинтересовани институции, така и от страна на неправителствените организации и от Националното сдружение на общините.
Този законопроект урежда изцяло предоставянето, ползването, планирането, финансирането, качеството, контрола и мониторинга на социалните услуги в България. Това е изключително важно, защото през последните години всички знаем, че се създадоха и се разкриха много социални услуги – няма община, в която да няма социална услуга. Като че ли с разкриването на тези много социални услуги се намали и самото качество, защото се изпусна контрола – нямаше стандарти по отношение на качеството на социалните услуги.
Затова този законопроект е изключително необходим. В работната група са участвали над 100 неправителствени организации, активно участие взеха представители и на Националното сдружение на общините, защото предоставянето на социалните услуги, основна роля ще падне върху общините, които от своя страна кметовете ще могат да предоставят на юридически лица с нестопанска цел.
Също така се въвежда възможността за публично частно партньорство, за смесено финансиране, което толкова дълго желаят неправителствените организации. Това ще отвори много врати за финансиране на нови социални услуги и ще повиши самото качество. Внимание заслужава, че се облекчава режимът за ползването на социални услуги. Сега този режим беше затруднен изцяло, каквото от направлението, което се издаваше от дирекциите „Социални услуги“ това беше регламентирано като ползване на социална услуга от страна на потребителите.
Лицата вече ще имат право на избор – сами да избират и самия доставчик на социални услуги, ще има равен достъп. Планирането, това което каза заместник-министър Русинова е изключително важно, за да може да се отговори на потребностите от действителните нужди в съответните общини, в съответните региони. Тази карта на социалните услуги е дългоочаквана. Надявам се, че тя вече ще бъде готова през следващата година на национално ниво, на база анализ на потребностите на регионално ниво.
Ще има нови услуги, интегрирани социални услуги, които ще могат да влязат между секторни услуги така необходими, както за възрастните хора, така и за децата в риск. По отношение на качеството на социалните услуги това, че ще се въвеждат стандарти за качеството на социалните услуги ще бъде изработена наредба за качеството на стандартите за социалните услуги, критерии за тяхното изпълнение.
Агенцията за качеството на социалните услуги, която ще бъде изпълнителна агенция към министъра на труда и социалната политика, защото сега като че ли самото качество не е на нужното ниво, тъй като се проверява от страна на Инспектората на Агенцията за социално подпомагане. Той не може да обхване всички социални услуги, защото има и функции да извършва и проверки от страна на териториалните дирекции на Агенцията за социално подпомагане.
Ние, парламентарната група ще подкрепим Законопроекта за социалните услуги. Той се разгледа предната седмица в Комисията по труда, социалната и демографската политика и беше подкрепен от всички народни представители, от всички парламентарни групи. Благодаря.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Аз не се съмнявам, че днес ще бъде същото гласуване.
Госпожо Лечева?
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Заместник-министър! Да, при дебата във водещата комисията ние заявихме нашето отношение в подкрепа на този изключително важен, дългоочакван закон, който претендира за една много по-качествена и по-достъпна социална услуга.
Надявам се и така разписаните в Закона разпоредби, свързани например с Националната карта за социалните услуги да изиграе своята роля по отношение на планирането, прогнозирането, покритието и насочването на финансовите средства, както Вие заявихте. Така че грешките, които бяха допуснати в миналото да не бъдат повтаряни и така малкото скромни средства, с които разполага държавата за една по-качествена и достъпна социална услуга да бъдат ефективно разпределяни по отношение на всички и да бъде покрита достатъчно равномерно балансирана с оглед да бъдат доставени услуги до всички социални и уязвими слоеве, групи и граждани.
Надявам се и този законопроект между първо и второ четене достатъчно време да има, за да могат да бъдат обсъдени и дадени допълнителните допълнения или промени, или някои нови идеи, свързани с по-ясното и по-точното прилагане на така поставените цели в Закона.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Колеги, други изказващи?
Ако няма, закривам дебата?
Преминаваме към гласуване на Законопроект на Закона за социалните услуги, № 802-01-57, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2018 г.
За – 18, против – няма, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет на първо четене в Комисията.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря много, уважаеми дами и господа народни представители за консенсуса и подкрепата! Желая Ви най-сърдечно топли, прекрасни, много подаръчни, много парични празници!
След хубавото прекарване ще имаме тежка година – следващата година, много усилия, много ентусиазъм, защото нашите ангажименти и отговорността, която носим са важни.
Весели празници!
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Весели празници!
Колеги, преминаваме към точка трета:
РАЗНИ.
Има ли предложения по точка „Разни“?
Весели празници на всички!
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,45 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Стефан Апостолов
Стенограф:
Мария Николова
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на Годишен доклад за младежта за 2017 г. и проект на решение, № 802-00-55, внесен от Министерския съвет на 14 декември 2018 г.
2. Разглеждане и обсъждане на Проект на Закон за социалните услуги, № 802-01-57, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2018 г. – първо гласуване.
3. Разни
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта
П Р О Т О К О Л
№ 33
На 19 декември 2018 г., сряда, се проведе заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на Годишен доклад за младежта за 2017 г. и проект на решение, № 802-00-55, внесен от Министерския съвет на 14 декември 2018 г.
2. Разглеждане и обсъждане на Проект на Закон за социалните услуги, № 802-01-57, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2018 г. – първо гласуване.
3. Разни
Списък на присъствалите на заседанието народни представители – членове на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14.45 ч. и ръководено от господин Стефан Апостолов – заместник-председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Добър ден на всички!
Колеги, имаме необходимия кворум, можем да започнем днешното заседание.
Уважаеми дами и господа народни представители, откривам заседанието на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта към Четиридесет и четвъртото народно събрание, с обявен дневен ред:
1. Разглеждане на Годишен доклад за младежта и спорта за 2017 г. и проект на решение, № 802-02-55, внесен от Министерския съвет на 14 декември 2018 г.
2. Разглеждане и обсъждане на Проект на Закон за социалните услуги, № 802-01-57, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2018 г. – първо гласуване.
3. Разни
Колеги, който е съгласен, моля да гласува дневния ред.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
На днешното заседание присъстват: госпожа заместник-министър Ваня Колева, госпожа Гергана Рошманова, госпожа Зорница Русинова – заместник-министър, госпожа Елена Кременлиева – директор дирекция „Социално включване“ и госпожа Ваня Кирилова.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА МЛАДЕЖТА ЗА 2017 Г. И ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ, № 802-00-55, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 14 ДЕКЕМВРИ 2018 Г.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Давам думата на госпожа Ваня Колева – заместник-министър да представи Годишния доклад.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАНЯ КОЛЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожи и господа заместник-председатели, уважаеми госпожи и господа народни представители,
Годишният доклад за младежта за 2017 г. е съчетание от обобщената информация за реализираните мерки на компетентните институции, отговорни за разработване и прилагане на младежките политики, Националния статистически институт, както и от проучване „Установяване на ефекта от политиките за младежта върху младите хора в страната“.
Целта на Доклада е да покаже специфичните за тази целева група проблеми, социално-икономическите реалности, начинът на живот на младежите, както и техните нагласи и ценности. Това дава възможност за разграничаване на краткосрочните, средносрочните и дългосрочните политически решения по отношение на младежките политики.
Въпросите, заложени в проучването, следват основните теми и приоритети, на Националната стратегия за младежта 2010-2020 г. – повишаване на гражданската активност, повишаване на ролята на младите хора в превенцията на престъпността, насърчаване на здравословния начин на живот, подобряване на достъпа до информация и качествени услуги, насърчаване на икономическата активност и кариерно развитие на младите хора, развитие на младежкото доброволчество, развитие на междукултурния и международния диалог, развитие на младите хора в малките населени места и селските райони, както и превенция на социалното изключване на младите хора в неравностойно положение.
Първите части от доклада се спират върху профила на младите хора и върху основните демографски характеристики на младите хора в България. Четвъртата и основна част от доклада представя реализираните от отговорните институции мерки, съответстващи на Националната стратегия за младежта 2010-2020.
Някои от основните акценти от доклада, включващи предприети мерки от институциите и изводи от проучването са:
Социален статус.
Българските младежи нямат сериозни социални дефицити. Над 70% от младите хора смятат, че средствата им са достатъчни за пълноценно хранене, закупуване на облекло, закупуване на обувки, заплащане на електрическа енергия и закупуване на лекарства. Младежите, които са в тежко социално положение са най-вече част от етническите малцинства, което се оказва основният фактор за ниският им социален статус.
Образование – през 2017 г. намаляват броят и относителният дял на напусналите училище спрямо ученическата популация – от 2.9% през 2016 г. (или 21 170 души) до 2.7% (или 20 092 души), с което се прекъсва установеният през последните 4 г. тренд на стабилно нарастване на този показател.
Подобряването на обхвата, намаляването на дела на отпадащите от училище и на преждевременното напускане на училище са едни от най-сериозните проблеми, които България трябва да реши. Израз на решимостта на правителството да приложи незабавни комплексни мерки, които да гарантират, че децата и учениците ще бъдат обхванати в системата на предучилищното и училищното образование и ще бъдат успешно включени в нея до завършване на средно образование, е осъществяването на Механизъм за съвместна работа на институциите по обхващане и задържане в образователната система на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст, създаден в изпълнение на Решение № 373 на Министерския съвет от 05.07.2017 година (Механизъм).
Заетост – административната статистика на Агенцията по заетостта (АЗ) показва, че младежката безработица в страната ни значително намалява спрямо 2016 г. Динамиката на младежката безработица през 2017 г. показва, че през декември 2017 г. безработните до 29 г. (вкл. и тези до 24 г.) се свиват с почти 16% спрямо януари 2017 г.
42% от работещите млади хора нямат намерение да сменят своята работа, 13% са в процес на търсене на нова работа към момента на проучването. Висшистите в най-големи дялове не биха си сменяли работата за сметка на хората с по-ниска образователна степен. Изводът тук е, че придобиването на висше образование е до голяма степен гаранция за заетост в България.
Положителна картина при работещите се отчита по отношение на въпроса дали лесно или трудно са намерили настоящата си работа. Над 50% от работещите млади декларират, че са намерили по-лесно своята работа спрямо очакванията им за този процес.
Емиграция – 30% от българските младежи декларират, че при първа възможност биха отишли да живеят в чужбина. Като е редно да отбележим, че интересът към свободното движение в други държави с цел образование или работа е европейска и дори световна тенденция. В България младежите с основно и средно образование в по-големи дялове са склонни да заминат в чужбина при възможност. Положителни нагласи се отчитат при хората с висше образование, които в по-голяма степен биха искали да живеят, където живеят в момента, отколкото да заминат в чужбина. Наблюдава се тенденция към повишаване на броя на завръщащите се младежи в България след завършване на образованието си. Не бива да забравяме, че свободното движение е едно от основните права на ЕС.
Граждански права и процеси – нагласите на младите хора към гражданските процеси в България са в по-голяма степен оптимистични, отколкото песимистични. Все още е голям делът на младежите, които не проявяват интерес към политиката, което не е задължително да се изследва като негатив, предвид това, че за младежите на възраст под 18 г. политическите теми не са част от интересите им. Сред имащите право на глас близо 50% гласуват винаги или често.
Сред младите хора институционалният авторитет на полицията е стабилен. Над 50% от тях при нужда биха се обърнали именно към тази институция.
Ползване на съвременни методи за комуникация, както и в предходния Доклад, тенденциите за използване на съвременните комуникации се запазват. В големи дялове младите хора притежават мобилни телефони (98%), компютри (87%) и достъп до интернет в техния дом (92%). Най-често те се използват в свободното време, за работа и образование.
Акценти от реализираните мерки през 2017 г. за повишаване на ролята на младите хора в превенцията на престъпността и ограничаване на агресията:
През 2017 г. продължават и дейностите в изпълнение на споразуменията за съвместна дейност между АЗ и висшите училища (ВУ). Основна цел при реализиране на съвместните инициативи е осигуряване на достъп на студентите до информация за подходяща трудова реализация и тяхното активизиране в търсенето на услуги по заетост чрез ДБТ.
Младежите са приоритетна целева група при изпълнението на насърчителните режими по Закона за насърчаване на заетостта, заложени в Националния план за действие по заетостта през 2017 г., насочени към подпомагане устройването им на трудовия пазар. Оказано бе активно съдействие за включването им във всички, подходящи за тях, програми, проекти и мерки за заетост и/или обучение.
През периода месец януари – месец декември 2017 г. общо в програми, проекти и мерки за заетост и обучение, финансирани със средства от държавния бюджет, са участвали 4230 младежи до 29 г. (от тях 1679 до 24 г.).
През годината се запазва тенденцията за повишаване активността на институциите по отношение на предоставянето на социални услуги за деца, младежи и семейства, насочени към подкрепа на уязвими групи. Най-активни са Център за обществена подкрепа, Център за информиране, консултиране, обучение и подкрепа на деца, Център за работа с деца на улицата, Център за временно настаняване, Кризисен център за деца, Мобилен център за работа с деца и семейства.
И през 2017 г. Младежките информационно-консултантски центрове (МИКЦ), финансирани по Национална програма за младежта (2016-2020) на Министерство на младежта и спорта, предоставят безплатни услуги за младите хора от всички региони на страната. Увеличен е броят на центровете от 32 на 36, а с увеличението е разширен значително и обхватът на младите хора, включени в тяхната дейност. Общо през 2017 г. в инициативи, обучения и услуги, предоставяни от МУКЦ, са участвали 214 133 младежи. От тях 58 912 са били млади хора в неравностойно положение, 21 805 са безработни, 41 955 са работещи, 105 202 са ученици, а 41 221 са студенти.
Услугите, предоставени от центровете са насочени към информиране, консултиране и обучаване на младежите. Предоставят се също така и услуги за организиране на свободното време и за подпомагане и подкрепа на личностното, социалното и професионалното развитие. Значителна част от дейностите по проектите за МИКЦ са пряко свързани с младежката безработица и активирането на младежите за включване в пазара на труда. От общо 430 реализирани обучения 123 от тях са на теми, свързани с развитие на социалните умения, формиране на предприемаческа култура, стимулиране на кариерната ориентация и заетостта, мотивация за работа, трудови правоотношения и други.
В отговор на отчетените данни и постоянното проследяване на нагласите на младите хора, Министерството на младежта и спорта през 2017 г. разработи Национална програма за изпълнение на младежки дейности по чл.10а от Закона за хазарта с бюджет от 2 млн. лв. Един от основните акценти и приоритети на Програмата е именно борбата и превенцията на всякакви форми на агресия и зависимости сред младите хора.
Инициативи и услуги в подкрепа на развитието на младите хора в страната през 2017 г. реализира и Национална агенция за приходите (НАП). За поредна година НАП провежда образователната кампания „Влез в час с данъците“. Акцент в кампанията през тази година са данъчните онлайн видео уроци и специално разработения за тази цел данъчен портал www.vlezvchas.bg.
През 2017 г. ММС работи по поддържане на портала „Национална информационна система за младежта“, съдържащ регистър на младежките организации и на организациите, работещи в полза на младежта, раздели с актуална информация за младите хора, документи, свързани с реализирането на политиката за младежта в страната и друга полезна информация, съобразно потребностите на българските младежи. Чрез портала се поддържа активна комуникация с младежките организации в страната, които предоставят актуална информация за дейности, инициативи, кампании и конкурси за младежкия сектор в страната. Активно се провеждат и онлайн анкетни допитвания за мнението на младите хора по актуални теми в национален и европейски план.
Политиката на ММС е насочена към насърчаване на учащите за системни занимания със спорт, създаване на навици за здравословна двигателна активност и възможности за спортна изява. В изпълнение на тази политика ММС администрира ежегодно програмите „Спорт за деца в риск“ и „Развитие на спорта на учащите”.
Един от подходите за повишаване на мотивацията на изявените млади спортисти, който ММС прилага, са мерките за закрила на деца с изявени дарби в областта на спорта. Откриването, насочването и задържането на талантите в спорта са водещи фактори за формиране на позитивни примери за децата и младежите. Изявените спортисти от всички възрасти са модели на толерантно поведение, примери за подражание, които способстват за изграждане на ценностната система на подрастващите. Ежегодно по Програмата на мерките за закрила на деца с изявени дарби ММС осъществява финансовото стимулиране чрез стипендии на ученици за подпомагане развитието на спортния им талант. През 2017 г. са предоставени едногодишни стипендии на стойност 135 лева месечно на 426 ученици с изявени дарби от държавните спортни училища и от общински училища в страната.
През отчетния период в страната, в рамките на Национална програма за превенция на хронични незаразни болести (2014-2020 г.) на Министерство на здравеопазването са реализирани значителен брой дейности по промоция на здраве и профилактика на болестите сред деца и ученици. Те са насочени към ограничаване на рисковите фактори, свързани с начина на живот (тютюнопушене, нездравословно хранене, ниска физическа активност, употреба на алкохол и други); биологичните фактори на риска за хроничните незаразни болести. Използвани са различни образователни методи и форми на обучение: беседи, лекции – 2 500 бр., семинари – 95 бр., кръгли маси – 55 бр., дискусии, тренинги, ТВ и радиопредавания, аудио и видеоклипове, видеопокази, изложби, викторини, тематични дни, празници на здравето, спортни състезания, конкурси, кампании и др. с общо участници 65 500 броя.
Относно престъпността сред младите хора анализът на данните на МВР показва, че броят на деянията, извършени от водените на отчет в ДПС в съучастие на малолетни с непълнолетни през 2017 г. е 440 (459 през 2016 и 533 през 2015 г.). По този показател има тенденция на намаление от 6 години.
През учебната 2016/2017 г. по Националната програма „Работа на полицията в училищата“ са изнесени 8073 лекции и беседи в 1529 училища в страната, като участие са взели 762 полицейски служители. Също така 221 инспектори от детските педагогически стаи (ИДПС) и 539 други полицейски служители са провели беседи в „Час на полицая“ в 6 934 паралелки от 1-ви до 12-ти клас в общински и държавни училища из цялата страна. За подпомагане работата по Програмата през учебната 2016/2017 г. са разработени и разпространени информационни брошури за превенция употребата на наркотични вещества, алкохол и цигари и информационни материали, които включват правила за безопасно поведение на децата и съвети към родителите.
Програмата „Детско полицейско управление“ се реализира от служители на МВР от структурите на „Охранителна полиция“, „Пътна полиция“ и „Криминална полиция“, психолози от психологичните лаборатории на МВР, експерти от Българския Червен кръст, Българския младежки Червен кръст, Българския туристически съюз и духовни лица в съответните населени места. През 2017 г. са открити 202 управления в цялата страна. Основните цели на програмата са насочени към ранна превенция на подрастващите, утвърждаване на ценностно отношение към законите на страна, формиране на навици за безопасно поведение, изграждане на гражданска позиция и повишаване на доверието към полицията – срещи и по градове, оценка на въздействието, нова стратегия
В заключение – стратегическата визия е насочена към изграждане и реализиране на единна, последователна и устойчива младежка политика в България, основана на многосекторния подход, междусекторното сътрудничество и съвместното управление с младите хора на национално, регионално, областно и общинско ниво. Младите хора в България, като своите връстници в Европа, са изправени пред безброй предизвикателства свързани с тяхното образование, реализация, качество на живот и т.н. Групата на младите хора е една от най-динамичните поради бързият преход от една роля в друга – средно образование, висше образование, работа, семейство и т.н. Това предполага внимателен анализ и идентифициране на ясно постижими цели спрямо всяка една от определените групи, които влизат в общата съвкупност млади хора. Много европейски и световни изследвания показват промяна в нагласите на младежите през последните десетилетия. Навлизането на информационните и комуникационни технологии, глобализацията, както и промяната в динамиката на живот влияят сериозно върху днешната младеж. Те имат повишени изисквания към случвалото се около тях, най-вече в сферата на сигурността, професионалната реализация и качеството на живот. Големи групи от млади хора остават маргинализирани, с ниско образование и липса на работа. Задачата на институциите е да създават възможности и рамка за личностно, професионално и социално развитие и реализиране в учебно, работно и свободно време.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър.
Колеги, имате думата за въпроси.
Заповядайте, госпожо Лечева.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Заместник-министър, гости! Редно е все пак преди края на тази година да кажем нещо положително по отношение на това, че все пак Министерството изпълни своето задължение да внесе за обсъждане Доклад за състоянието на младежта за 2017 г. Но редно е в крайна сметка да отбележим и да направя следното предложение, може би, да въведем ред в младежката политика по отношение на това как Законът повелява да се упражнява младежката политика и да се придържаме към законите, които приемаме.
Първо, Народното събрание всяка година трябва да одобрява годишен доклад за състоянието на младите хора.
Второ, всяка година Министерството на младежта и спорта трябва да приема план за изпълнението на Националната стратегия, всичко онова, което е разписано по Стратегията, в Закона за младежта. Миналата година може би по същото време, не знам точно времето на обсъждането на Доклада за състоянието на младите хора за 2016 г. (Реплики.) Тази година беше, да, още по-зле даже. Въпросът е, че законодателната програма не намери място този доклад да бъде обсъждан, одобрен или не в залата. Преди това, обаче имаше един дълъг период, през който нито беше предлаган или внесен такъв доклад, нито Министерството беше благоволило да изготви такъв за 2016 г., нямаше време законодателната програма да го обсъди в залата. Сега ни предстои обсъждане за 2017 г. и оттук нататък може би ние задължително трябва да внесем някакъв ред, защото законът вменява всяка година до 1 април или до 30 април Народното събрание да обсъди и одобри годишния доклад. За да не вземам втори път думата ще кажа нашето мнение и позиция по отношение на доклада. Ние смятаме, че този доклад не е пълен и не отразява обективната действителност за състоянието на младите хора.
Преди това ще Ви задам един въпрос, тъй като по закон министърът се подпомага в изпълнението на Националната стратегия от Консултативен съвет. Заседавам и в други комисии, други консултативни органи как работят, в национално представени организации, макар и с друг статут винаги има ясно изразено тяхно становище, дневен ред, при който те заседават и така нататък. Каква е ролята на Националния консултативен съвет – заседавал ли е, какво е неговото становище?
Освен това има много пропуски в Доклада. Един, според мен е управляващите би трябвало много ясно да определят в този доклад постиженията по отношение на Европредателството. (Реплики.) Добре, тогава си оттеглям критиката, но смятам, че трябва да има някакво място по отношение на Европредседателството на България и трябва да бъде отбелязано – какви са постиженията.
В Закона са разписани засега само съществуването, а защото не е отбелязана дейността на областните и общинските младежки съвети. Какви програми и планове приемат, тяхната функция за подпомагане, да обективизират работата по отношение на състоянието на младите хора, нищо не е отбелязано в доклада за тяхната роля и техните действия.
Друг въпрос е, разбира се, в крайна сметка изводите, които според нас се разминават с обективната действителност и социално-икономически измерения за състоянието на младите хора. Това което беше изнесено и по медиите като изводи по-скоро будеше малко ирония в цялата тази наша работа и аз като част от хората, които работим в тази политика искам, да бъдем докрай достатъчно обективни и да изваждаме истината, защото всички сме заинтересовани, когато се извади точният и конкретният проблем да предложим мерки за неговото решаване.
Имам предвид за финансовото състояние, за перспективите на младите хора и така нататък, където тук се отразява едно задоволително състояние по отношение на техни преценки, но доколко това е вярно и доколко възлагането на проучване по отношение на една толкова важна тема и политика трябва да бъде на базата само на едно проучване и изводите да са на базата на това проучване по-скоро цифрите са тези, които трябва да дават нашите параметри за последващите политики, за контрола, за анализа на политиките и така нататък. Първото ми предложение е да въведем малко ред по отношение на това което ни разписва закона и второто нещо на въпроса, който Ви поставих и казах моето и нашето становище на БСП, че няма да одобрим доклада, защото според нас е непълен, неточен и изводите се разминават с обективната реалност.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Лечева.
Госпожо Колева, имате думата.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАНЯ КОЛЕВА: Благодаря Ви, госпожо Лечева, за въпросите.
По отношение особено на първия въпрос, свързан със законодателните изменения. Напълно подкрепям и сме изцяло на едно мнение и аз и в предишния доклад изказах моето становище по тази тема. Много разчитаме на Комисията в тази посока. Предстоят такива законодателни изменения. В момента е направена оценка на въздействие на Стратегията до този момент. Знаете, че през 2020 г. тази стратегия се затваря и ние трябва да работим по новата стратегия. За да направим предложения, които да бъдат пълни и да не се добавят после допълнителни нови законодателни изменения решихме, че е по-разумно ще бъде и по-обективни ще бъдем ако първо, направим оценка на въздействие на Националната стратегия и на нейната реализация към момента, направим допитване до всички младежи в страната, което вече се прави и се набират данни и представим пред Вас един готов проект на законодателни изменения в младежката програма, който да отговаря на очакванията на младите хора и едновременно с това, разбира се, да бъде съобразен с новата стратегия, която ще бъде изготвена.
По отношение на сроковете – 30 април е срокът, да, така е, това е едно недоразумение. Знаете, че се изчакват данните на Националния статистически институт, които излизат късно, следствие на което се получава това забавяне. Едно от нещата, които ще бъдат променени отново със законодателното изменение ще бъде точно този срок. Нашата молба е да ни подкрепите по отношение на това, че предложението ще бъде този доклад да се внася на три години. През месец март когато се наложи инцидентно да внесем доклад, който беше забавен, отново го обсъждахме. Това е и европейска практика. За една година няма как да изведен данни, които да са коренно различни и да се получат с такъв диапазон, че Вие да усетите дори промяната, която е настъпила в младежките политики и резултати, които провежда правителството. Точно заради това предполагам, че ще ни подкрепите когато внесем това законодателно изменение. Тогава вече няма да има това забавяне и всичко ще бъде наред.
По отношение на Консултативния съвет, за което попитахте. Имаше заседание на Консултативния съвет. Предвид тежката програма преди внасянето на доклада, ние сме длъжни да го обсъдим с Консултативния съвет. Докладът беше представен на Консултативния съвет и на неприсъствено заседание той е одобрен. Разбира се, ролята на Консултативния съвет след като общественият съвет направи съответните предложения, анализи, като те дори имат и конкретни предложения за законодателни промени, което много ни радва всички, това се обобщава, след което се предлагат на Консултативния съвет. За да облекчим работата на Консултативния съвет тази година се наложи заседанието да бъде неприсъствено, съответно Докладът беше одобрен. Имаше бележки от някои от институциите, те са отразени в представения доклад пред Вас, така че Консултативният съвет се е произнесъл. Предстои заседание на Консултативния съвет, с което ще започне работата по разработване и разписването на новата стратегия за младежта.
По отношение на областните съвет, знаете, че това е решение на съответните общини. Ние не можем да задължим общините, да съществуват такива младежки областни центрове. Те са общински съвети. Нашето мнение по темата и след разговорите с младежите в цялата страна имаме предложение, което в най-скоро време ще подготвим, с което ще бъдете запознати преди да стигнем до стратегията. Една от основните теми е именно мястото и ролята на общините в младежките политики. В момента в закона, знаете не е казано точно и няма ясна отговорност от страна на общините. Може да ги има, може да ги няма, съответно не е точно и ясно поставена тази тема. Точно това, ще бъде отново едно от законодателните изменения. Предполагам, тъй като говоря без срокове, за да бъда абсолютно конкретна и да получите от нас отговор, след което да можете да изисквате от нас като изпълнение, мога да кажа, че до края на годината, имам предвид следваща, Вие ще можете да се запознаете с предложението, което ще разработим като законодателни изменения, така че да не се получава повече това недоразумение и наистина ни костваше много усилия да успеем да вкараме два доклада в рамките на една година. Предполагам, че до края на следващата година ще можете да се запознаете с новите предложения и няма да има никакъв проблем в тази посока.
Проучванията, за които казахте, че са непълни, първо, това не са проучвания на социологическа агенция. Тук говорим за проучване на Националния статистически институт, тоест данните няма как да не са точни и категорични. Докладът е стъпил изцяло на данни на Националния статистически институт, разбира се, и на социологическото проучване и данни на всички институции. Данните подадени от институциите, от съответните организации, които работят с тях, съответно всеки носи отговорност за тях.
Много бих се радвала на някои от следващите доклади, ако заедно с мен присъстват и колегите заместник-министри от други институции, които са в хоризонтална политика и ние ще можем да Ви отговаряме по всички теми. Надявам се, че за следващия доклад това ще бъде факт и ще имаме още по-точни и ясни данни, ако случайно имате въпроси към конкретна политика, но всички данни са проверени и отговарят на тях, включително и за общините. Можем да Ви изведем и предоставим тази информация за да получите точната информация от всяка община и всеки областен управител, която е постъпила в Министерството и да се запознаете, но те са включени в доклада. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Заповядайте, госпожо Ангелова, имате думата.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, господин Председател!
Уважаеми госпожо Заместник-министър, уважаеми колеги! Аз съм на обратното мнение на това което каза госпожа Лечева в своето изказване. Смятам, че докладът за 2017 г. заслужава внимание и моите адмирации към екипа, който го е изготвил, тъй като в моята практика през тази комисия и през комисията по труда, социалната и демографската политика са преминали много такива доклади на младежта. Вярно е, в годините назад тези доклади са изготвяни проформа, но от миналата година виждаме, че докладите се изготвят по един нов, задълбочен начин, актуални са и отговарят на обективната действителност. Също така тази година забелязахме, че ние на самата комисия гледаме два доклада. Това трябва да направи впечатление на всички колеги на Комисията – докладът за младежта за 2016 г. и за 2017 г., тоест Министерството на младежта и спорта навакса това изоставяне по отношение на докладите в сравнение с предишни години. Аз приемам предложението от Вас, госпожо Колева, да бъде през три години този доклад, защото смятам, че така ще е по-актуално и повече информация ще се събере по отношение на политиките и напредъка в основните приоритети за младежите. Има положителни тенденции в доклада особено по отношение на заетостта сред младите хора - увеличава се заетостта сред младите хора през 2017 г. в сравнение с предишни години, а през 2018 г. макар че не е изготвен доклад, имайте предвид, че безработицата сред младите хора в България е под средното ниво за Европейския съюз, което е една положителна тенденция.
Изводите, които са направени също са точни, реалистични, отчетен е напредъкът в основните приоритети в Националната стратегия за младежта 2010-2020 г. и парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи доклада за младежта за 2017 г. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата за въпроси?
Заповядайте господин Али.
СЕВИМ АЛИ: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми колеги! Г Госпожо Заместник-министър, относно доклада за младежта за 2017 г. ние имаме два въпроса към Вас. Единият въпрос се припокрива с въпроса на госпожа Лечева. Първо, тази година мисля, че през месец март или април разгледахме доклада за младежта за 2016 г., защо след като разгледахме този доклад той не влезе в залата?
Вторият ми въпрос е защо не е поискано становище на младежките организации в България за доклада за тази година, това което е правено през 2015г., 2016 г. и 2017 г. Например младежките организации, ДПС има голяма младежка организация, БСП, ГЕРБ също, защо не е поискано тяхното становище? Това са ми въпросите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ:
Заповядайте, госпожо Колева.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАНЯ КОЛЕВА: Благодаря Ви.
Аз не бих могла да отговаря защо не е влязъл в залата, знаете, че това е решение на Председателя, но си позволих да разговарям и да помоля затова, за да облекчим и Вашата работа – двата доклада да се гледат заедно, с което пък ще има възможност и за един анализ, така че мисля, че това ще е най-добрият начин. Очаквам веднага след като приключим комисиите, да може да влезе в залата и съответно вече от догодина наистина да влезем в ритъм и да не се получава това недоразумение, за което отново казвам, ние нямаме вина, така се получи, нямаше както знаете в служебния кабинет доклад.
По отношение на младежките организации, това което направихме тази година на обществения съвет абсолютно всички организации приеха данните, които ние сме представили, тоест всички членове на обществения съвет приеха доклада и се запознаха с данните, които ние имаме. Приемам предложението и извън това, което се случва в обществения съвет, защото може наистина да има организации, които да не присъстват на обществения съвет. За следващия доклад ще изпратим доклада и към всички големи организации, за да може те да се запознаят с него и да дадат своите бележки. Благодаря много за въпросите.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Други въпроси има ли, колеги? Ако няма закривам дискусията по точка 1 и предлагам да преминем към гласуване на следния проект на решение: Решение на Народното събрание на основание чл. 86 ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 5 ал. 1 от Закона за младежта реши одобрява Годишен доклад за младежта за 2017 г. и проекта за решение № 802-00-55, внесен от Министерския съвет на 14 декември 2018 г.
Колеги, да гласуваме, който е „за“.
За – 10, против – 6 и въздържали се – 2.
Докладът се приема.
Колеги, да благодарим на госпожа Ваня Колева.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАНЯ КОЛЕВА: Весели празници на всички! Прекрасна Нова година Ви желая!
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Колеги, преминаваме към точка втора от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТА НА ЗАКОНА ЗА СОЦИАЛНИТЕ УСЛУГИ, № 802-01-57, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2018 г. – първо гласуване.
В Комисията са представени становища на Националната мрежа за децата, които подкрепят Законопроекта; Агенцията за хората с увреждания – подкрепят с предложения за прецизиране; Българската стопанска камара – подкрепя, като посочват необходимостта от дефиниране на определени термини; Българската търговско-промишлена палата – подкрепя с някои бележки; Асоциацията на индустриалния капитал в България – въздържат се от подкрепа и КНСБ – подкрепя с конкретни бележки.
Колеги, давам думата на госпожа Зорница Русинова – заместник-министър на труда и социалната политика да представи Законопроекта.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря, господин Председател! Дами и господа народни представители!
Благодаря на Комисията за възможността да представим този законопроект, тъй като реформата, която е заложена в този законопроект, касае съвместната ни работа.
Първо, няколко думи какво налага и защо възникна идеята за този законопроект. Досега социалните услуги бяха регламентирани в законодателството, което регламентира социалните плащания. Социалната политика в България извървя доста дълъг път, в който трябва ясно да разграничим случаите, в които държавата трябва да подкрепи хората, които имат нужда от компенсиране на доходите, поради различни причини със социални плащания от сферата на услугите, в която говорим за истинско овластяване на човек, за подкрепа на човек, който е изпаднал в нужда и за създаване на подкрепяща среда, която да доведе до истинска социална интеграция и социално включване. Това наложи отделяне на социалните услуги в отделен законопроект. Той бих казала стъпва на коренно различни принципи и на нов начин, който е заложен в Закона.
Какво е различното от сега действащата законодателна рамка? Първо, в момента в България съществува доста широка мрежа от доставчици на социални услуги – това са общини и неправителствени организации. Голяма част от тях, около две трети, получават средства – това са общините за държавно делегирани дейности, но въпреки това има около 40 общини, в които няма териториално покритие на всички услуги, тоест в България има бели петна в картата на социалните услуги.
Първият ангажимент, който държавата поема с този закон е да осигури на всеки един гражданин в България възможността, ако има необходимост, да използва такава социална услуга, каквато е нужна, така че да се чувства пълноценен в обществото ни.
Вторият важен елемент в Закона за социалните услуги, който е също доста различен от сега действащото законодателство е различният начин, по който започваме да разглеждаме социалните услуги – не като място, на което се предоставят тези услуги, не като дом за възрастни хора или дом за деца с увреждания или център за настаняване от семеен тип, а като комбинация от дейности, които служат за личностна подкрепа на един човек, така че той да получи реално социално включване. Тоест ние променяме логиката на финансиране и на стандартизиране на самите услуги.
Другият важен елемент на Закона, това е от тук нататък гарантиране на качеството в България. В България от годините на прехода, основно благодарение и на европейското финансиране, се създаде широка мрежа от доставчици на социални услуги. Освен, че гарантираме териториалното изпълнение на всички социални услуги, нашият основен ангажимент е и ние да гарантираме и качество.
Качеството може да дойде по два начина. Първо, когато ние сме сигурни, че специалистите, които работят в тази сфера, отговарят на определени характеристики, на определени изисквания, подпомогнати са по съответния начин, за да имат съответната професионална подготовка и за пръв път в Закона има такава част, която гарантира професионалната подготовка на специалистите в системата.
Второ, начинът, по който ние разкриваме една услуга, от гледна точка на лицензиране на доставчиците, от гледна точка на планиране и проследяване на дейността на всеки един доставчик на социални услуги и контролът върху качеството, като нашата идея за лицензиране и за контрол върху качеството е изведена в обособяването на отделен орган, който ще се занимава с тази дейност.
Следващият важен елемент на Закона за социалните услуги е ясното регламентиране между общодостъпни и специализирани услуги. Разграничаването на социалните плащания от услугите, цели едно-единствено и важно нещо – не всеки един човек, който има ниски доходи или не е нужно човек да е беден, за да може да стигне до необходимостта от социални услуги. Много са случаите, в които като се започне от жертви на насилие, жертви на трафик, жени, които са жертви на насилие, категорично не можем да говорим за хора, които имат нужда от социално подпомагане, а напротив, хората, които имат нужда от социална подкрепа. Затова ясното регламентиране на общодостъпните услуги, които има право всеки един гражданин да получи, които ще се получават по изключително облекчен начин като намаляваме и административните пречки от гледна точка на режима, който до момента съществуваше с направление от АСП за достъп до тези услуги. По-скоро разчитаме на информиране и консултиране на гражданите какви услуги да ползват и специализираните услуги, които регламентират специализирана подкрепа.
Другият важен елемент, който е заложен като философия на Закона, това е възможността ние добре да планираме социалните услуги. Това ще гарантира до голяма степен ефективност и ефикасност на средствата от държавния бюджет, които се отделят ежегодно, като механизма за това ще стане с развитието на национална карта на услугите.
Подходът, който сме заложили е на база на изследвани потребности във всеки един от районите на страната, във всяка една община ние да планираме националната карта на услугите и след това финансирането, което се получава на база на тази карта, да следва една национална логика. Считам, че този подход ще гарантира първо териториално покритие от услуги в цялата страна, така че да сме сигурни, че всеки един гражданин, дори и в малко населено място, може да получи подкрепата, която му е необходима. От друга страна ще даде по-добро планиране на националния ресурс всяка една година и по-голяма предвидимост на средствата, които са необходими, както и насочване на ресурса не според инициативност на доставчик, не според волята на определен кмет, защото е решил, че има нужда от такава услуга, а според доказаните потребности от такава услуга на територията на дадена община.
Другият важен елемент, който въвеждаме в Закона, това е възможността самите общини в случаите, в които не могат да гарантират предоставяне на цялостен пакет от мерки и от услуги, които ще задоволят потребностите на хората в общината, да имат възможност да правят местни консорциуми, тоест да има споделено предоставяне на услуги на общинско ниво, на областно ниво, както и на национално ниво, защото в сферата на специализираните услуги доста често се налага да се ползват специалисти, които не могат да бъдат гарантирани, че ще могат всяка една от услугите да ги наемат. Например броят на детските психиатри в България е изключително малък – седем-осем човека, така че няма как да очакваме на територията на цялата страна да могат да бъдат разкрити такъв тип услуги.
Следващият важен елемент в Закона е възможността ние да дадем по-добра регламентация и на начина, по който се лицензират доставчиците, да не се прави разлика между това дали са доставчици, които предоставят услуги за деца или за възрастни, както и да дадем по-широк достъп на частните доставчици – това са неправителствените организации или частни дружества, които могат, подлежейки на лицензионния режим, да предоставят услуги на принципа на развиване на публично-частни партньорства на регионално ниво. Считам, че това е начинът, по който ще модернизираме системата и ще доставим по-добра възможност да се гарантира качествено предоставяне на услугите чрез конкурентостта.
Не на последно място е важно да споменем, че комбинирането на финансирането на дейности и възможността да се правят допълващи стандарти в някои от случаите, също ще ни даде възможност в сега действащите примерно услуги, когато има по тежък случай, много трудно могат да се компенсират със сега действащите стандарти, необходимостта от специалист. Тази възможност, която регламентираме сега в Закона, ще ни позволи, да кажем в един център, където са настанени деца с увреждания, ако има дете, което е с по-висока степен и по-усложнени увреждания, специалната грижа, която е необходима за него не да бъде компенсирана от стандарта на останалите деца, а да се поиска по висок стандарт, така че да се осигури допълваща грижа.
Важен елемент от новостите в Закона е и контролът върху качеството, както споменах, но и продължаващото обучение и предвидената професионална квалификация на специалистите с отделен раздел, с отделна подзаконова нормативна база, която ще регламентира за пръв път професионализма в системата.
Защото считам, че с демографското развитие на България, със застаряващото население нашият ангажимент в социалната политика е да продължим да развиваме сферата на социалните услуги, да ги модернизираме и да гарантираме равен достъп на всички хора.
Има ясно разграничаване между случаите, в които има безплатни и платени услуги, което дава възможност наистина на гражданите от цялата страна да използват необходимостта от насочване. Считам, че предложенията, които в рамките на съгласувателната процедура получихме, широкият консенсус, който в рамките на изработването на самия закон получихме, от гледна точка на представители и на неправителствения сектор, и на специализирани организации ни дава увереност, разбира се, и с подкрепата на всички политически партии, че този закон ще може да влезе в сила от 2020 г.
Първата карта на социалните услуги е предвидена 2021 г. да бъде направена и да започне да действа през следващите две години. В Закона има отделни части, които регламентират следващите стъпки по две от важните теми, които Министерството е поело ангажименти в дългосрочен план. Това е изпълнението на двата плана за деинстутилизация на деца и деинстутилизация на възрастни и преходният период от сега действащото законодателство и закриване на сега действащите институции и разкриване на новите услуги.
Ще разчитаме на подкрепа и на консенсус. Надявам се Законопроектът да бъде подкрепен от всички Вас и сме готови да отговаряме на Вашите въпроси.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Благодарим, госпожо Русинова.
Колеги, имате думата за въпроси?
Госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Русинова, госпожо Кременлиева, уважаеми дами и господа народни представители! Това е един законопроект съвършено нов, който заслужава внимание, тъй като по този законопроект за социалните услуги се работи изключително дълго време. Той беше подложен и на критики защо досега не е влязъл за обсъждане в Народното събрание. Защото това е една много сложна материя, която изисква консенсус, както от страна на всички заинтересовани институции, така и от страна на неправителствените организации и от Националното сдружение на общините.
Този законопроект урежда изцяло предоставянето, ползването, планирането, финансирането, качеството, контрола и мониторинга на социалните услуги в България. Това е изключително важно, защото през последните години всички знаем, че се създадоха и се разкриха много социални услуги – няма община, в която да няма социална услуга. Като че ли с разкриването на тези много социални услуги се намали и самото качество, защото се изпусна контрола – нямаше стандарти по отношение на качеството на социалните услуги.
Затова този законопроект е изключително необходим. В работната група са участвали над 100 неправителствени организации, активно участие взеха представители и на Националното сдружение на общините, защото предоставянето на социалните услуги, основна роля ще падне върху общините, които от своя страна кметовете ще могат да предоставят на юридически лица с нестопанска цел.
Също така се въвежда възможността за публично частно партньорство, за смесено финансиране, което толкова дълго желаят неправителствените организации. Това ще отвори много врати за финансиране на нови социални услуги и ще повиши самото качество. Внимание заслужава, че се облекчава режимът за ползването на социални услуги. Сега този режим беше затруднен изцяло, каквото от направлението, което се издаваше от дирекциите „Социални услуги“ това беше регламентирано като ползване на социална услуга от страна на потребителите.
Лицата вече ще имат право на избор – сами да избират и самия доставчик на социални услуги, ще има равен достъп. Планирането, това което каза заместник-министър Русинова е изключително важно, за да може да се отговори на потребностите от действителните нужди в съответните общини, в съответните региони. Тази карта на социалните услуги е дългоочаквана. Надявам се, че тя вече ще бъде готова през следващата година на национално ниво, на база анализ на потребностите на регионално ниво.
Ще има нови услуги, интегрирани социални услуги, които ще могат да влязат между секторни услуги така необходими, както за възрастните хора, така и за децата в риск. По отношение на качеството на социалните услуги това, че ще се въвеждат стандарти за качеството на социалните услуги ще бъде изработена наредба за качеството на стандартите за социалните услуги, критерии за тяхното изпълнение.
Агенцията за качеството на социалните услуги, която ще бъде изпълнителна агенция към министъра на труда и социалната политика, защото сега като че ли самото качество не е на нужното ниво, тъй като се проверява от страна на Инспектората на Агенцията за социално подпомагане. Той не може да обхване всички социални услуги, защото има и функции да извършва и проверки от страна на териториалните дирекции на Агенцията за социално подпомагане.
Ние, парламентарната група ще подкрепим Законопроекта за социалните услуги. Той се разгледа предната седмица в Комисията по труда, социалната и демографската политика и беше подкрепен от всички народни представители, от всички парламентарни групи. Благодаря.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Аз не се съмнявам, че днес ще бъде същото гласуване.
Госпожо Лечева?
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Заместник-министър! Да, при дебата във водещата комисията ние заявихме нашето отношение в подкрепа на този изключително важен, дългоочакван закон, който претендира за една много по-качествена и по-достъпна социална услуга.
Надявам се и така разписаните в Закона разпоредби, свързани например с Националната карта за социалните услуги да изиграе своята роля по отношение на планирането, прогнозирането, покритието и насочването на финансовите средства, както Вие заявихте. Така че грешките, които бяха допуснати в миналото да не бъдат повтаряни и така малкото скромни средства, с които разполага държавата за една по-качествена и достъпна социална услуга да бъдат ефективно разпределяни по отношение на всички и да бъде покрита достатъчно равномерно балансирана с оглед да бъдат доставени услуги до всички социални и уязвими слоеве, групи и граждани.
Надявам се и този законопроект между първо и второ четене достатъчно време да има, за да могат да бъдат обсъдени и дадени допълнителните допълнения или промени, или някои нови идеи, свързани с по-ясното и по-точното прилагане на така поставените цели в Закона.
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Колеги, други изказващи?
Ако няма, закривам дебата?
Преминаваме към гласуване на Законопроект на Закона за социалните услуги, № 802-01-57, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2018 г.
За – 18, против – няма, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет на първо четене в Комисията.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря много, уважаеми дами и господа народни представители за консенсуса и подкрепата! Желая Ви най-сърдечно топли, прекрасни, много подаръчни, много парични празници!
След хубавото прекарване ще имаме тежка година – следващата година, много усилия, много ентусиазъм, защото нашите ангажименти и отговорността, която носим са важни.
Весели празници!
ПРЕДС. СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Весели празници!
Колеги, преминаваме към точка трета:
РАЗНИ.
Има ли предложения по точка „Разни“?
Весели празници на всички!
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,45 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Стефан Апостолов
Стенограф:
Мария Николова
