Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта
05/06/2019
Заседание на 05.06.2019 г. с дневен ре:
1. РАЗГЛЕЖДАНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА НАЦИОНАЛНА ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА „СИСТЕМАТА НИ УБИВА“, № 839 01-28, внесена на 29 ноември 2018 г.
2. РАЗГЛЕЖДАНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА НАЦИОНАЛНА ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА „СИСТЕМАТА НИ УБИВА ВСИЧКИ“, № 939- 01-1, внесена на 4 януари 2019 г.
3. РАЗНИ
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта
ПРОТОКОЛ
№ 43
На 5 юни, сряда, 2019 г. от 14, 30 ч. се състоя редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. РАЗГЛЕЖДАНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА НАЦИОНАЛНА ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА „СИСТЕМАТА НИ УБИВА“, № 839 01-28, внесена на 29 ноември 2018 г.
2. РАЗГЛЕЖДАНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА НАЦИОНАЛНА ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА „СИСТЕМАТА НИ УБИВА ВСИЧКИ“, № 939- 01-1, внесена на 4 януари 2019 г.
3. РАЗНИ.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по въпросите на децата младежта и спорта, и гостите се прилага към протокола.
Заседанието бе открито и се ръководи от заместник председателя на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта госпожа Боряна Георгиева.
* * *
ПРЕДС. БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители, добър ден на всички!
Имаме необходимия кворум – откривам редовното заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта към Четиридесет и четвъртото народно събрание при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане и обсъждане на национални граждански инициативи както следва: „Системата ни убива“ с № 839-01-28, внесена от Инициативен комитет на 29 ноември 2018 г., и „Системата ни убива всички“ с № 939-01-1, внесена от Инициативен комитет на 4 януари 2019 г.
2. Разни.
Има ли забележки или предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля да гласуваме.
За – 18, против и въздържал се – няма.
Приет е дневният ред.
На днешното заседание присъстват: от Национална гражданска инициатива „Системата ни убива“ госпожа Вера Иванова, госпожа Кристина Николаева, госпожа Димитрина Русева и госпожа Нели Димитрова.
От Национална гражданска инициатива „Системата ни убива всички“ госпожа Весела Одажиева и госпожа Валентина Ташкова.
Започваме с точка първа от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА НАЦИОНАЛНА ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА „СИСТЕМАТА НИ УБИВА“, № 839-01-28, ВНЕСЕНА НА 29 НОЕМВРИ 2018 Г. И „СИСТЕМАТА НИ УБИВА ВСИЧКИ“, ВНЕСЕНА ОТ ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ НА 4 ЯНУАРИ 2019 Г.
Колеги, настоящите граждански инициативи са внесени в Народното събрание на основание чл. 52, ал. 1 от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, разпределена с разпореждане на Комисията.
Съгласно посочения член на този закон Комисията е длъжна да разгледа инициативите и да излезе със становище, в което се обявява както решението на Комисията, така и съответно мерките за неговото изпълнение.
Предлагам да разгледаме двете инициативи паралелно, защото принципно имат едно и също предложение като крайна цел, и различните действия, които предлагат за постигане на целта, до голяма степен са едни и същи.
Вие сте се запознали със съдържанието на инициативите, както и с предоставените становища по нея, които сте получили. Общо те съдържат и предложения за реформа в провежданите политики по отношение на хората с увреждания в България. Ние ще дискутираме тези предложения, които попадат в компетенцията на Комисията, тоест тези, които се отнасят към политиката за закрила на детето.
Давам думата на госпожа Вера Иванова – председател на Инициативния комитет на инициативата „Системата ни убива“ да представи концепцията, която те развиват, като акцентира върху основни политика за децата, както вече съобщих.
Заповядайте.
ВЕРА ИВАНОВА: Благодаря.
Нашата инициатива е вследствие на шестте национални протеста за правата на децата и хората с увреждания, както и многото протести за защита правата на децата, инициирани през последните пет, шест години.
Имаме конкретика в исканията към Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта – засегнатите часове по физическо възпитание и спорт, с цел превенция на агресията, която е масова в училищата.
Преди да продължим, имам въпрос относно другата инициатива – доколкото има публична информация, те нямат в „цели“ засегнато младежта и спорта.
ПРЕДС. БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Да, точно така – нямат, но доста от точките се препокриват.
ВЕРА ИВАНОВА: Те имат две точки: едната е ТЕЛК, другата – факултативен протокол. В момента факултативният протокол ли ще обсъждаме, или ТЕЛК?
ПРЕДС. БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Предложенията, които са дадени по Вашата инициатива – общо представяне на Вашите инициативи.
ВЕРА ИВАНОВА: Първото предложение на инициативата ни е ратификация на факултативния протокол, което е заложено в План за действие за 2019 г. и се бави самото подписване на този протокол, което не ни дава възможност да сигнализираме европейската институция за нарушени права.
Второто предложение ни е Законът за личната помощ. Тази наша цел вече е изпълнена, тъй като инициативата е от 1 октомври и това в момента е факт.
Промени при Закона за хората с увреждания – това също е изпълнена цел.
Четвъртата цел е създаване на пълен електронен регистър за деца и лица с увреждания по заболявания. Проблемът с регистъра все още е настоящ и независимо от допълнителните средства, които се наляха в този регистър, той не е това, което трябва да бъде.
Пета точка е създаване на държавна агенция за хората с увреждания. Тази цел също е частично изпълнена, тъй като е заложена в Закона за хората с увреждания и ще бъде осъществена през месец юни 2021 г.
Шеста точка – въвеждане на електронна здравна карта. В момента се работи по този въпрос в Министерството по здравеопазване. Имаме уверение, че до края на годината това ще се случи.
Седма точка е преразглеждане на Наредбата за медицинската експертиза и въвеждането на ICF системата. Вече има постъпления от Министерството на здравеопазването и се работи в тази посока.
Осма точка е отпадане на субсидиите при национално представените организации на и за хората с увреждания. Ние сме внесли отделна петиция с подписка в Народното събрание преди повече от две години и все още нямаме отговор какво се случва с тези субсидии, какъв е контролът на тези субсидии, защо продължават да се разпиляват по този начин средства?
Девета цел е помощни средства: приспособления, съоръжения, медицински изделия за хората с увреждания – да се предоставят в натура от Министерството на здравеопазването. Тази точка също частично е изпълнена, тъй като е заложена в новия Закон за хората с увреждания и след една година ще мине към Министерството на здравеопазването.
Десета цел на инициативата е адекватно прилагане на приобщаващото образование.
Единадесета точка: запазване на досегашния статут на Център „Фонд за лечение на деца и неговото развитие“.
Следваща цел е социална помощ при хората, които са с пенсия под прага на линията за бедност. Като родители на пораснали деца с увреждания, усещаме как се живее със 150 лв. пенсия – толкова е пенсията на нашите деца. Предполагам, че не е по-лесно и на хората в пенсионна възраст, които са около тази сума. Трябва да се намери механизъм за подпомагане – дали ще бъде ваучери, храна или някакъв начин, по който тези хора да оцеляват.
Тринадесета точка: разкриване на необходимия брой домове за възрастните хора със затруднения в ежедневието си, тъй като в момента има хиляди хора и списъци с чакащи поради липса на места в държавните институции.
Четиринадесета точка: устойчив регламент за подсигуряване на трансплантациите на нуждаещите се български граждани.
Петнадесета точка: ефективна закрила за децата и семейството. По тази точка на 1 юни излязохме на протест. Внесли сме в Народното събрание конкретиката по тази точка с 18 предложения за промени в законодателни и нормативни уредби, касаещи подкрепата на деца в биологичното семейство.
Ако може сега конкретиката ни към Вашата Комисия.
КРИСТИНА НИКОЛОВА: Нашите искания са към Вас и към Комисията по образованието и науката – проблемите, които ще разгледаме. Става въпрос, че часовете по физическо възпитание и спорт според нас са много малко, недостатъчни – два часа седмично. За сметка на това два часа седмично има музика и два часа седмично рисуване.
Съгласни сме, че музиката и рисуването също са важни предмети, но всички те попадат под шапката на така наречените „разтоварващи предмети“. Физическото възпитание и спортът се харесват от всички деца и то неслучайно, защото благодарение на спорта се отделя допамин, който е важен невротрансмитер и отговаря за концентрацията, за мотивацията. Децата се чувстват щастливи по време на спорт и са значително по-концентрирани след него. Отделно, след спортуване се намалява агресията. Вижте в спортните училища колко случаи на агресия има и вижте какви са случаите на агресия в най-обикновено общообразователно училище.
Нашето конкретно предложение е тези два часа по музика и изобразително изкуства да бъдат избираеми, да се избира дали ще е физическо възпитание, музика или изобразително изкуство. Наистина е недостатъчно, визуално се вижда, че децата са с наднормено тегло, стават все по-агресивни, не са толкова социализирани. Навремето имахме утринна ведрина всяка сутрин, което помагаше и за концентрацията и беше добро начало, защото се забавлявахме. Спортът трябва да е вкаран в училище.
НЕЛИ ДИМИТРОВА: Освен всичко това, липсва безплатният спорт. Има много семейства, които не могат да си позволят плащането на такси и мисля, че трябва да се помисли върху това общините да субсидират такъв спорт. Особено в случаите на агресия освен работата с психолог – да ме извинят всички психолози, ако има и тук такива, спортът много би спестил от работата с психолог, ако детето бъде насочено към спорт и това нещо да бъде безплатно, достъпно. В момента всяко едно училище има някакъв списък от дейности, които се развиват, но те са от външни фирми, които упражняват тази дейност, плащайки наем на училището. Тук моментално в един клас ще се видят децата, които са изключени от възможността да практикуват някакво занимание – спорт, изкуство или каквото ѝ да било, защото родителите не смогват финансово. Това е абсолютно дискриминационно и всъщност не носи никакви ползи за децата.
Имаше някаква европейска програма, някакъв допълнителен спорт – общо взето нищо не се случи с тази програма, освен че се усвоиха едни пари, пак през НПО-та.
Време е държавата да помисли за здравето на нацията като цяло. Спортът трябва да стане задължително упражнение в ежедневието на децата и по този начин децата ще бъдат задържани повече време в училище, повече занимания ще им се подсигурят и това бягане към МОЛ-ове и към електронните устройства може да бъде значително ограничено.
ПРЕДС. БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Предлагам да изслушаме и втората инициатива и тогава да продължим с дискутиране по темата.
Давам думата на госпожа Весела Одаджиева – председател на Инициативния комитет „Системата ни убива всички“ да представи своята концепция, като отново повтарям, да акцентира основно върху политиките за децата.
ВЕСЕЛА ОДАДЖИЕВА: Уважаеми господа народни представители, дами и господа народни представители!
Не възнамерявам да повтарям исканията, защото както сами казахте това са искания, които ние от години представяме, заявяваме и всъщност исканията на двете инициативи са много подобни.
За да не се повтарям, бих искала да наблегна само на това, което, за съжаление, въпреки многократните ни искания не се е случило до момента и все още няма някакви стъпки в посока случването му, а именно координиране на извършваните политики в сферата на хората с увреждания. Това, което реално искаме, е адекватна подкрепа във всички сфери, които касаят хората с увреждания, а тя може да бъде постигната само ако всички министерства и изобщо всички институции в изпълнителната власт работят координирано във вертикална посока надолу.
Продължава и до момента, въпреки малките стъпки, които се направиха в законодателството, да не се работи координирано и за нас това е съществен проблем.
Друг съществен проблем е това, че има наистина много стратегии, написани и свързани за хората с увреждания – има планове за изпълнение, има национални програми, вече има и нови рамкови закони, които продължават да са формални.
Не виждаме нито публичност в изпълнение на мерките, които се взимат по повод на хората с увреждания, включително давам пример Националната програма за развитие на физическото възпитание и спорта 2018 – 2020 г., няма наличен отчет за изпълнение на дейностите по тази програма. Искрено се надяваме, че ще се обърне внимание на контрола по изпълнение на всички тези нормативни документи, защото това е много голяма спънка в изпълнение на всичко, заложено във връзка с хората с увреждания. Като контрол имаме предвид понасяне на отговорност от длъжностните лица, които са допуснали или са виновни за неспазване на всякакви мерки, свързани с хората с увреждания. Това е нещо, което ще настояваме да се случи в законодателството, особено по отношение и на достъпността. Знаеме, че и в спорта няма достатъчно достъпни обекти, за училищата да не говорим – за децата това е много важно.
За хората с увреждания не само спортът, той и в много случаи е един вид рехабилитация. Това, което до момента е постигнато, за нас е само първата стъпка и чисто формално. Надяваме се оттук нататък с контрол и усъвършенстване на законодателството наистина да видим някакви стъпки към адекватна подкрепа на хората с увреждания.
ПРЕДС. БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Одажиева.
Давам думата на колегите от Комисията.
Заповядайте.
ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ: Първо, искам да оспоря това, което казахте – че няма никакви методи, по които децата да спортуват. Това не е вярно! Има много общини, проекти, определени клубове, различни спортове участват. Те са напълно достъпни за деца в неравностойно положение. Има такива програми. Клубовете участват, просто трябва да се поинтересувате, за да видите къде какво има.
Примерно във Варна, Пловдив и Бургас – организацията „Благотворителност и спорт“. Напълно безплатно малки и големи спортуват там без да заплатят и една стотинка. Когато тръгвате да търсите, потърсете наистина, защото те са обявени, има информация в интернет. Ако се поинтересувате, ще видите, че на повечето места ще намерите дни, в които децата спортуват безплатно. Аз лично съм водил тренировки в домове за сираци – благотворителна, по програма, две години. В клуба, който се занимавах, също идваха деца. Напълно безплатно децата идват, записват се и започват да спортуват. Програмата все още върви. Благодаря Ви. (Дискусия встрани от микрофоните.)
ПРЕДС. БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, господин Вълев.
Заповядайте.
ТЕОДОРА ХАЛАЧЕВА: Кратка реплика по-скоро към колегата, не към организациите, които изнесоха тук данни. Поставяте съществен въпрос, по който бяхме говорили още в Комисията през изминалата година, че в концесионните договори за площадките, които са общинска собственост, има клауза, която да дава възможност в един ден безплатно да спортуват деца, младежи в неравностойно положение и такива до 18 години. Доста често обаче това не се спазва, няма указателни табели и няма възможност младите хора да отидат, те не го знаят. Това не се случва само по малките населени места, а също и в големите градове, така че смятам, че това е проблем, по който трябва да се работи, за да спортуват в крайна сметка не само децата, всички младежи, които са в неравностойно положение, но и тези, които имат желание, но нямат финансова възможност.
ПРЕДС. БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Госпожо Лечева, заповядайте.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Уважаема Госпожо председателстваща, колеги, уважаеми гости!
Съвсем кратко да кажа, че поне за колегите от „БСП за България“ чукате на отворена врата. Факт е, че спортът е като превенция срещу агресия, срещу всички сериозни негативни тенденции, които съпътстват ежедневието на нашите младежи, на нашите деца по-специално.
Разбира се, ние многократно сме поставяли въпроса за броя на часовете по физическо възпитание. За съжаление, предвидените три часа спорт и физическо възпитание в училищните програми бяха отхвърлени и часовете бяха намалени на два с новия Закон за спорта. Разбира се, това трябва да бъде плод на дискусия. Броят на часовете бяха застъпени в стария Закон за спорта, след това отиде в Закона за предучилищно и училищно образование. Ние искахме императивно да определим броя на часовете в нашия закон за спорта. Това не се възприе, но няма значение. Наше задължение е да бъде продължен този дебат.
Другото, което ние приветствахме в Програмата, която министър Кралев обяви в началото на този мандат – възстановяване и строителство на физкултурни салони в училищата, и подобряване на средата в салоните по физическо. Все още не виждаме тази програма. Правят се ремонти, но на парче и не виждаме някаква цялостна политика по изграждане на много добра среда за процеса на физическото възпитание и спорта в училище.
По отношение на извънкласните форми за спорт – там, където общините имат своя дял и свое участие, ние предлагахме средства в алтернативния бюджет, който беше отхвърлен, за подобряване на спортната инфраструктура и за подобряване финансирането на спортните организации и техните клубове със средства, за да организират децата в извънкласни форми на спорт. Факт е, че не всяко дете може да плати и да участва във формите на спорт, които се предлагат в днешно време и голям процент от децата остават извън тези организирани събития.
Според мен като Комисия, в която разглеждаме тази политика, би трябвало да се фокусираме, защото, както казахте, изпълнението и отчетите ще бъдат натаманени, но в крайна сметка трябва да фокусираме усилията си в конкретна цел и целта трябва да бъде брой деца в организирани форми на спорт, като членство в клуб и така нататък. Трябва да се стремим именно към такива критерии, които да казват: до пет години – толкова процента, след десет години – толкова; да се стремим към все по-голям процент деца, обхванати в организирани форми на спорт. Това, което правят, разбира се, страните от Европейския съюз, с които заедно тръгнахме – бяхме с еднакви възможности: Естония, Литва, Латвия. Те отдавна са поставили такива цели. Например при тях 60% от децата са в организирани форми на спорт и тяхна цел е например 2/3 от децата да участват. Ние трябва да си поставяме такива цели, а днес децата, които участват в организирани форми на спорт са много малък процент, за голямо съжаление.
Иначе има, епизодично, сигурно община Варна има повече програми, те се усвояват по-добре особено Варна по проектите са много подобре, но важно е за всички общини да е така, за всички деца, във всички населени места. Не искам да влизам в дебат, но тук сме длъжници всички.
ПРЕДС. БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Лечева.
Бих искала да дам думата на експерта ни от Комисията Славка Ангелова.
СЛАВКА АНГЕЛОВА: Благодаря, че мога да изразя моите мисли. Искам само да Ви кажа, че по отношение на физическото възпитание само със задължителни и насила часове в училище не може да стане! Трябва и родителите да положат своите усилия. Училището не е панацея, то не може да свърши всичко.
Колкото до това, че всички общини нямат възможност за безплатно спортуване, ще Ви кажа, че имат такава възможност, стига общината да има желание да го направи. Едно време имаше ученически спортни школи, те бяха наистина безплатни за спортуващите деца, извън училищната спортна дейност. Тези спортни школа сега могат да бъдат възстановявани и някои функционират, стига общината да има желанието да го направи – има наредба, която по делегиран път финансира и субсидира този вид занимание. Това е чрез Закона за училищното образование – това са центрове за подкрепа на личностното развитие, какъвто всяка община може да разкрие.
Министерството има наредба, която регламентира на ученик, на лице, дете, което живее в тази община и учи в тези училища, да се финансира определена сума всяка година. Ако желанието е налице и родителите може да помогнат тук, такива центрове, тоест сегашните спортни ученически школи са тези. Те се субсидират от държавата, общината заплаща заплати на треньори – в тази субсидия е включена заплата на треньорите. Така че желанието на хората е много важно, когато искат да научат, да се информират. Иначе, ако всеки ден искаме, Вие не давате – ние искаме, и само до тук разговорът няма да доведе до никакви резултати.
Интересувайте се. Най-малката община има право да разкрие такива ученически спортни школи. Мога да Ви изпратя наредбата на Министерството на образованието по имейл – сега не съм я подготвила, да я видите, в която пише точно как се финансират тези дейности. Не само спорт, за изкуство, за театър, за рисуване, за всичко. Това е само делегирана дейност на общината, която държавата й осигурява и заплаща от държавния бюджет според броя на децата, не които участват в спортната школа, а броят на всички деца, живеещи и учещи на територията на тази община – на дете има определена субсидия и се превеждат тези пари.
Ще Ви дам пример община Ловеч. Те са си направили ученическа спортна школа, такъв център с предмет „спорт“. Трима треньори са на общинска заплата и децата от училищата отиват всеки следобед, когато поискат, и спортуват организирано и безплатно. Никой не им иска пари и не им събира пари за това.
Вярно е, че много спортни клубове срещу заплащане и обучават децата, но има и възможности, които можем да използваме. Ще Ви изпратя Наредбата по имейл, да я видите.
НЕЛИ ДИМИТРОВА: Виждали сме я тази наредба. В София такива центрове няма!
СЛАВКА АНГЕЛОВА: Това е, пак Ви казвам, на общинско ниво.
РЕПЛИКА: Къде е държавната политика?
СЛАВКА АНГЕЛОВА: Държавната политика е в субсидирането, дава средства по делегирани бюджети за тази дейност.
По отношение на Закона за предучилищното и училищното образование Вие ще бъдете в Комисията по образованието и науката. Там може би с аргументи ще Ви отговорят кое не може и как може – дали могат да станат три, пет или четири часа по физическо възпитание. Но аз като човек, който работи десет години в тази област, чете и се интересува много, мисля, че повече трябва да се акцентира в извънучилищната спортна дейност, отколкото да се увеличават часовете, които невинаги… (Дискусия встрани от микрофоните.)
Освен това, в бюджета на Министерството на спорта всяка година има програма, която е за деца. Всяка година се отпускат средства – тази година са дори около 2 млн., почти 3 млн. са за всички тези програми – по плуване, каране на ски, за децата с увреждания. Това са програми, които бюджетът на Министерството отпуска и на програмен принцип участват различни клубове, които получават пари от Министерството и канят децата да спортуват, без да искат пари от децата. Дори ако искате, тук има парламентарен секретар на Министерството, и тя ще Ви потвърди тези неща. Просто трябва да се види в бюджета кои програми действат тази година.
ПРЕДС. БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Информацията, която току-що предадохте, смятам, че е важна.
Давам думата на господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Благодаря, Госпожо председателстваща.
Колеги, уважаеми гости! Няколко думи и от мен. Естествено и съвсем нормално като Комисия по спорта е да искаме да има повече спорт и да има държавна политика в тази посока. Аз си мисля, че към момента държавната политика не е достатъчна. Много пъти ние сме разисквали, дебатирали и правили предложения и в предишни парламенти. Разбира се, не искам да политизирам тези въпроси, защото за спорта и за българските деца това е изключително важно. Не става дума за политизиране, но ние сме правили такива предложения – госпожа Лечева вече сподели. Разбира се, че се присъединявам към мнението й за подкрепа.
Две неща: имаше утринна ведрина дори имаше и проучвания, че в България децата, които са практикували утринна ведрина, са били подложени на по-малък риск от заболявания. Не мога точно да Ви цитирам, но съм го срещал някъде. Така или иначе и сега на места в училищата има, зависи от директорката. Мисля, че е абсолютно задължително. Тук не се съгласявам и с нашия експерт, който казва, че със задължителни часове училището не е панацея. Аз си мисля, че трябва, защото не всеки дори и от родителите разбират важността на спорта и неговото приложение.
Две думи и към колежката Халачева. Така е, ние повдигахме въпроса и за безплатните часове за концесионните договори на такива общински терени, само че на някои места имаше парадоксалните табели че тези безплатни часове са от 23,00 ч. до 08,00 ч. сутринта. Кажете ми, кое дете ще отиде? Така просто си измиват ръцете. Тук трябва повече контрол от страна на съответните институции. Имате нашата подкрепа. Благодаря Ви.
ПРЕДС. БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Заповядайте.
ДИМИТРИНА РУСЕВА: Цялото усещане в обществото е, че липсва политика по отношение на спорта сред децата. Ще отговоря по този начин на коментара на госпожа Лечева – няма висока цел, към която да се стремим, за да постигнем минималната цел. Тоест ако заложим висока летва, тоест колко деца ще бъдат включени, от тях колко спортисти… Тук не говорим за крайна цел – да бъдат излъчени олимпийски шампиони, но голямото включване на деца, ако това е заложено в политиката на държавата, това неминуемо ще доведе и до олимпийските шампиони.
Доколкото разбирам, в училищата от 2018 г. са занижени критериите за покриване на нормативи. Силно занижени! Като четох аргументите, занижават се, поради това че на някои деца щели да им се подиграват. По-добре нищо да не ги караме да правят, за да не рискуваме. Децата са такива. Затова там има преподавател, той може да контролира тези неща, няма значение, но винаги трябва да има висока летва, към която да се стремим. Оценяването не трябва да е само за тези, които ще постигнат и головете, и метрите, и секундите. В крайна сметка самото физическо трябва да е поощряване към много по-високи цели. В момента какво сме направили, кой го е направил, не мога да разбера. Четох някакви имена, някакви специалисти, спортисти, които са се изказали доста настойчиво, че не е хубаво на децата да им се подиграват…
Имаше и аргумент от сорта на „понеже в седми клас те се стремят да постигнат по-високи дипломи, видиш ли ти, това физическо им изяждало дипломата“. Не знам как се прокарват тези неща и как е допуснато нещо, което е заложено… и в момента вече сме стигнали до 30 м бягане?
ПРЕДС. БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря.
Относно намалените критерии, признавам, не съм запозната. Ще се запозная с този въпрос. Това е повече и към Комисията по образованието и науката.
Господин Вълев, заповядайте.
ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ: Госпожо, знаете ли защо часовете са занижени? Когато се съберат група родители и когато децата отидат в къщи, реват един час, че са бягали 20 мин. и щяло да им изскочи сърцето, и им се догадило, прилошало им, или другото дете – направило кълбо, обаче излязло от дюшека и си ударило коляното, и дойдат десет родители и мрънкат на всичките преподаватели…
РЕПЛИКА: Не всички се оплакват.
ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ: Това идва от всички родители. Говори се само за правата на детето, за правата на учителите никой не говори.
Накрая знаете ли какво се случва? Учителите ги е страх да накарат децата да направят нещо и те стоят по пейките. Това идва от вкъщи, не идва от някъде другаде, не идва от някого. Идва от отношението на родителите към преподавателя и от там нататък се предава към децата. Децата в един момент изнагледяват и започват да обясняват, че не могат нищо, и всеки го е страх да накара децата да направят нещо, за да не му „изстине“ мястото в училището.
ДИМИТРИНА РУСЕВА: Абсолютно Ви разбирам за какво говорите. Аз виждам това: учителката по физическо ги беше накарала да направят сто клякания. Естествено, че няма да ги направят. На родителска среща родители започват да се оплакват: болели ги краката и така нататък. Тоест до този момент не са стимулирали децата да са активни физически и в мига, в който са направили не сто клякания, а десет например… Оплакванията от родителите, това стимулиране на знаене на правата на родителите, не може един родител да скача на учител.
Разберете, образователната система е в колапс и ако ние не започнем нещо да правим по този въпрос – с агресията, с липсата на желание да се учи, ние по никакъв начин не ги стимулираме. Дали сме им в ръцете по един телефон и вече нещата излизат извън контрол. (Диалог встрани от микрофоните.)
ПРЕДС. БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Моля да не влизате в разговор. Нека да се движим по реда на Комисията.
Съгласна съм с всичко, което казахте до момента.
Има ли друг желаещ да вземе думата?
Ако няма, ще прекратим дискусията по първа точка от дневния ред.
В нашите правомощия като народни представители по Правилник се гласува решение.
Предлагам да гласуваме следното:
„РЕШЕНИЕ
1. Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта приема за сведение и препоръчва на народните представители да вземат предвид в своята законодателна инициатива по тяхна преценка предложението на Националната гражданска инициатива „Системата ни убива“ за реформа в провежданите политики за хората с увреждания в Република България, гарантираща правата им на независим живот и ефективна закрила на децата в семейството.
2. Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта приема за сведение и препоръчва на народните представители да вземат предвид в своята законодателна инициатива по тяхна преценка предложението на Националната гражданска инициатива „Системата ни убива всички“ за реформа в провежданите политики за хората с увреждания в Република България, гарантираща правата им на независим живот и включване в общността.“
Моля да гласуваме.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приключихме по първа точка.
Благодаря Ви много. Пожелаваме успех!
От всички парламентарни групи сме насреща за законодателни инициативи и промени.
Всички вярваме, че ще има по-добро бъдеще за децата.
По точка РАЗНИ има ли нещо?
Ако няма, закривам заседанието.
Благодаря и Ви пожелавам хубав ден!
(Закрито в 15,15 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Боряна Георгиева
Стенограф:
Стефка Аличкова
1. РАЗГЛЕЖДАНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА НАЦИОНАЛНА ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА „СИСТЕМАТА НИ УБИВА“, № 839 01-28, внесена на 29 ноември 2018 г.
2. РАЗГЛЕЖДАНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА НАЦИОНАЛНА ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА „СИСТЕМАТА НИ УБИВА ВСИЧКИ“, № 939- 01-1, внесена на 4 януари 2019 г.
3. РАЗНИ
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта
ПРОТОКОЛ
№ 43
На 5 юни, сряда, 2019 г. от 14, 30 ч. се състоя редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. РАЗГЛЕЖДАНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА НАЦИОНАЛНА ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА „СИСТЕМАТА НИ УБИВА“, № 839 01-28, внесена на 29 ноември 2018 г.
2. РАЗГЛЕЖДАНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА НАЦИОНАЛНА ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА „СИСТЕМАТА НИ УБИВА ВСИЧКИ“, № 939- 01-1, внесена на 4 януари 2019 г.
3. РАЗНИ.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по въпросите на децата младежта и спорта, и гостите се прилага към протокола.
Заседанието бе открито и се ръководи от заместник председателя на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта госпожа Боряна Георгиева.
* * *
ПРЕДС. БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители, добър ден на всички!
Имаме необходимия кворум – откривам редовното заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта към Четиридесет и четвъртото народно събрание при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане и обсъждане на национални граждански инициативи както следва: „Системата ни убива“ с № 839-01-28, внесена от Инициативен комитет на 29 ноември 2018 г., и „Системата ни убива всички“ с № 939-01-1, внесена от Инициативен комитет на 4 януари 2019 г.
2. Разни.
Има ли забележки или предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля да гласуваме.
За – 18, против и въздържал се – няма.
Приет е дневният ред.
На днешното заседание присъстват: от Национална гражданска инициатива „Системата ни убива“ госпожа Вера Иванова, госпожа Кристина Николаева, госпожа Димитрина Русева и госпожа Нели Димитрова.
От Национална гражданска инициатива „Системата ни убива всички“ госпожа Весела Одажиева и госпожа Валентина Ташкова.
Започваме с точка първа от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА НАЦИОНАЛНА ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА „СИСТЕМАТА НИ УБИВА“, № 839-01-28, ВНЕСЕНА НА 29 НОЕМВРИ 2018 Г. И „СИСТЕМАТА НИ УБИВА ВСИЧКИ“, ВНЕСЕНА ОТ ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ НА 4 ЯНУАРИ 2019 Г.
Колеги, настоящите граждански инициативи са внесени в Народното събрание на основание чл. 52, ал. 1 от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, разпределена с разпореждане на Комисията.
Съгласно посочения член на този закон Комисията е длъжна да разгледа инициативите и да излезе със становище, в което се обявява както решението на Комисията, така и съответно мерките за неговото изпълнение.
Предлагам да разгледаме двете инициативи паралелно, защото принципно имат едно и също предложение като крайна цел, и различните действия, които предлагат за постигане на целта, до голяма степен са едни и същи.
Вие сте се запознали със съдържанието на инициативите, както и с предоставените становища по нея, които сте получили. Общо те съдържат и предложения за реформа в провежданите политики по отношение на хората с увреждания в България. Ние ще дискутираме тези предложения, които попадат в компетенцията на Комисията, тоест тези, които се отнасят към политиката за закрила на детето.
Давам думата на госпожа Вера Иванова – председател на Инициативния комитет на инициативата „Системата ни убива“ да представи концепцията, която те развиват, като акцентира върху основни политика за децата, както вече съобщих.
Заповядайте.
ВЕРА ИВАНОВА: Благодаря.
Нашата инициатива е вследствие на шестте национални протеста за правата на децата и хората с увреждания, както и многото протести за защита правата на децата, инициирани през последните пет, шест години.
Имаме конкретика в исканията към Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта – засегнатите часове по физическо възпитание и спорт, с цел превенция на агресията, която е масова в училищата.
Преди да продължим, имам въпрос относно другата инициатива – доколкото има публична информация, те нямат в „цели“ засегнато младежта и спорта.
ПРЕДС. БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Да, точно така – нямат, но доста от точките се препокриват.
ВЕРА ИВАНОВА: Те имат две точки: едната е ТЕЛК, другата – факултативен протокол. В момента факултативният протокол ли ще обсъждаме, или ТЕЛК?
ПРЕДС. БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Предложенията, които са дадени по Вашата инициатива – общо представяне на Вашите инициативи.
ВЕРА ИВАНОВА: Първото предложение на инициативата ни е ратификация на факултативния протокол, което е заложено в План за действие за 2019 г. и се бави самото подписване на този протокол, което не ни дава възможност да сигнализираме европейската институция за нарушени права.
Второто предложение ни е Законът за личната помощ. Тази наша цел вече е изпълнена, тъй като инициативата е от 1 октомври и това в момента е факт.
Промени при Закона за хората с увреждания – това също е изпълнена цел.
Четвъртата цел е създаване на пълен електронен регистър за деца и лица с увреждания по заболявания. Проблемът с регистъра все още е настоящ и независимо от допълнителните средства, които се наляха в този регистър, той не е това, което трябва да бъде.
Пета точка е създаване на държавна агенция за хората с увреждания. Тази цел също е частично изпълнена, тъй като е заложена в Закона за хората с увреждания и ще бъде осъществена през месец юни 2021 г.
Шеста точка – въвеждане на електронна здравна карта. В момента се работи по този въпрос в Министерството по здравеопазване. Имаме уверение, че до края на годината това ще се случи.
Седма точка е преразглеждане на Наредбата за медицинската експертиза и въвеждането на ICF системата. Вече има постъпления от Министерството на здравеопазването и се работи в тази посока.
Осма точка е отпадане на субсидиите при национално представените организации на и за хората с увреждания. Ние сме внесли отделна петиция с подписка в Народното събрание преди повече от две години и все още нямаме отговор какво се случва с тези субсидии, какъв е контролът на тези субсидии, защо продължават да се разпиляват по този начин средства?
Девета цел е помощни средства: приспособления, съоръжения, медицински изделия за хората с увреждания – да се предоставят в натура от Министерството на здравеопазването. Тази точка също частично е изпълнена, тъй като е заложена в новия Закон за хората с увреждания и след една година ще мине към Министерството на здравеопазването.
Десета цел на инициативата е адекватно прилагане на приобщаващото образование.
Единадесета точка: запазване на досегашния статут на Център „Фонд за лечение на деца и неговото развитие“.
Следваща цел е социална помощ при хората, които са с пенсия под прага на линията за бедност. Като родители на пораснали деца с увреждания, усещаме как се живее със 150 лв. пенсия – толкова е пенсията на нашите деца. Предполагам, че не е по-лесно и на хората в пенсионна възраст, които са около тази сума. Трябва да се намери механизъм за подпомагане – дали ще бъде ваучери, храна или някакъв начин, по който тези хора да оцеляват.
Тринадесета точка: разкриване на необходимия брой домове за възрастните хора със затруднения в ежедневието си, тъй като в момента има хиляди хора и списъци с чакащи поради липса на места в държавните институции.
Четиринадесета точка: устойчив регламент за подсигуряване на трансплантациите на нуждаещите се български граждани.
Петнадесета точка: ефективна закрила за децата и семейството. По тази точка на 1 юни излязохме на протест. Внесли сме в Народното събрание конкретиката по тази точка с 18 предложения за промени в законодателни и нормативни уредби, касаещи подкрепата на деца в биологичното семейство.
Ако може сега конкретиката ни към Вашата Комисия.
КРИСТИНА НИКОЛОВА: Нашите искания са към Вас и към Комисията по образованието и науката – проблемите, които ще разгледаме. Става въпрос, че часовете по физическо възпитание и спорт според нас са много малко, недостатъчни – два часа седмично. За сметка на това два часа седмично има музика и два часа седмично рисуване.
Съгласни сме, че музиката и рисуването също са важни предмети, но всички те попадат под шапката на така наречените „разтоварващи предмети“. Физическото възпитание и спортът се харесват от всички деца и то неслучайно, защото благодарение на спорта се отделя допамин, който е важен невротрансмитер и отговаря за концентрацията, за мотивацията. Децата се чувстват щастливи по време на спорт и са значително по-концентрирани след него. Отделно, след спортуване се намалява агресията. Вижте в спортните училища колко случаи на агресия има и вижте какви са случаите на агресия в най-обикновено общообразователно училище.
Нашето конкретно предложение е тези два часа по музика и изобразително изкуства да бъдат избираеми, да се избира дали ще е физическо възпитание, музика или изобразително изкуство. Наистина е недостатъчно, визуално се вижда, че децата са с наднормено тегло, стават все по-агресивни, не са толкова социализирани. Навремето имахме утринна ведрина всяка сутрин, което помагаше и за концентрацията и беше добро начало, защото се забавлявахме. Спортът трябва да е вкаран в училище.
НЕЛИ ДИМИТРОВА: Освен всичко това, липсва безплатният спорт. Има много семейства, които не могат да си позволят плащането на такси и мисля, че трябва да се помисли върху това общините да субсидират такъв спорт. Особено в случаите на агресия освен работата с психолог – да ме извинят всички психолози, ако има и тук такива, спортът много би спестил от работата с психолог, ако детето бъде насочено към спорт и това нещо да бъде безплатно, достъпно. В момента всяко едно училище има някакъв списък от дейности, които се развиват, но те са от външни фирми, които упражняват тази дейност, плащайки наем на училището. Тук моментално в един клас ще се видят децата, които са изключени от възможността да практикуват някакво занимание – спорт, изкуство или каквото ѝ да било, защото родителите не смогват финансово. Това е абсолютно дискриминационно и всъщност не носи никакви ползи за децата.
Имаше някаква европейска програма, някакъв допълнителен спорт – общо взето нищо не се случи с тази програма, освен че се усвоиха едни пари, пак през НПО-та.
Време е държавата да помисли за здравето на нацията като цяло. Спортът трябва да стане задължително упражнение в ежедневието на децата и по този начин децата ще бъдат задържани повече време в училище, повече занимания ще им се подсигурят и това бягане към МОЛ-ове и към електронните устройства може да бъде значително ограничено.
ПРЕДС. БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Предлагам да изслушаме и втората инициатива и тогава да продължим с дискутиране по темата.
Давам думата на госпожа Весела Одаджиева – председател на Инициативния комитет „Системата ни убива всички“ да представи своята концепция, като отново повтарям, да акцентира основно върху политиките за децата.
ВЕСЕЛА ОДАДЖИЕВА: Уважаеми господа народни представители, дами и господа народни представители!
Не възнамерявам да повтарям исканията, защото както сами казахте това са искания, които ние от години представяме, заявяваме и всъщност исканията на двете инициативи са много подобни.
За да не се повтарям, бих искала да наблегна само на това, което, за съжаление, въпреки многократните ни искания не се е случило до момента и все още няма някакви стъпки в посока случването му, а именно координиране на извършваните политики в сферата на хората с увреждания. Това, което реално искаме, е адекватна подкрепа във всички сфери, които касаят хората с увреждания, а тя може да бъде постигната само ако всички министерства и изобщо всички институции в изпълнителната власт работят координирано във вертикална посока надолу.
Продължава и до момента, въпреки малките стъпки, които се направиха в законодателството, да не се работи координирано и за нас това е съществен проблем.
Друг съществен проблем е това, че има наистина много стратегии, написани и свързани за хората с увреждания – има планове за изпълнение, има национални програми, вече има и нови рамкови закони, които продължават да са формални.
Не виждаме нито публичност в изпълнение на мерките, които се взимат по повод на хората с увреждания, включително давам пример Националната програма за развитие на физическото възпитание и спорта 2018 – 2020 г., няма наличен отчет за изпълнение на дейностите по тази програма. Искрено се надяваме, че ще се обърне внимание на контрола по изпълнение на всички тези нормативни документи, защото това е много голяма спънка в изпълнение на всичко, заложено във връзка с хората с увреждания. Като контрол имаме предвид понасяне на отговорност от длъжностните лица, които са допуснали или са виновни за неспазване на всякакви мерки, свързани с хората с увреждания. Това е нещо, което ще настояваме да се случи в законодателството, особено по отношение и на достъпността. Знаеме, че и в спорта няма достатъчно достъпни обекти, за училищата да не говорим – за децата това е много важно.
За хората с увреждания не само спортът, той и в много случаи е един вид рехабилитация. Това, което до момента е постигнато, за нас е само първата стъпка и чисто формално. Надяваме се оттук нататък с контрол и усъвършенстване на законодателството наистина да видим някакви стъпки към адекватна подкрепа на хората с увреждания.
ПРЕДС. БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Одажиева.
Давам думата на колегите от Комисията.
Заповядайте.
ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ: Първо, искам да оспоря това, което казахте – че няма никакви методи, по които децата да спортуват. Това не е вярно! Има много общини, проекти, определени клубове, различни спортове участват. Те са напълно достъпни за деца в неравностойно положение. Има такива програми. Клубовете участват, просто трябва да се поинтересувате, за да видите къде какво има.
Примерно във Варна, Пловдив и Бургас – организацията „Благотворителност и спорт“. Напълно безплатно малки и големи спортуват там без да заплатят и една стотинка. Когато тръгвате да търсите, потърсете наистина, защото те са обявени, има информация в интернет. Ако се поинтересувате, ще видите, че на повечето места ще намерите дни, в които децата спортуват безплатно. Аз лично съм водил тренировки в домове за сираци – благотворителна, по програма, две години. В клуба, който се занимавах, също идваха деца. Напълно безплатно децата идват, записват се и започват да спортуват. Програмата все още върви. Благодаря Ви. (Дискусия встрани от микрофоните.)
ПРЕДС. БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, господин Вълев.
Заповядайте.
ТЕОДОРА ХАЛАЧЕВА: Кратка реплика по-скоро към колегата, не към организациите, които изнесоха тук данни. Поставяте съществен въпрос, по който бяхме говорили още в Комисията през изминалата година, че в концесионните договори за площадките, които са общинска собственост, има клауза, която да дава възможност в един ден безплатно да спортуват деца, младежи в неравностойно положение и такива до 18 години. Доста често обаче това не се спазва, няма указателни табели и няма възможност младите хора да отидат, те не го знаят. Това не се случва само по малките населени места, а също и в големите градове, така че смятам, че това е проблем, по който трябва да се работи, за да спортуват в крайна сметка не само децата, всички младежи, които са в неравностойно положение, но и тези, които имат желание, но нямат финансова възможност.
ПРЕДС. БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Госпожо Лечева, заповядайте.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Уважаема Госпожо председателстваща, колеги, уважаеми гости!
Съвсем кратко да кажа, че поне за колегите от „БСП за България“ чукате на отворена врата. Факт е, че спортът е като превенция срещу агресия, срещу всички сериозни негативни тенденции, които съпътстват ежедневието на нашите младежи, на нашите деца по-специално.
Разбира се, ние многократно сме поставяли въпроса за броя на часовете по физическо възпитание. За съжаление, предвидените три часа спорт и физическо възпитание в училищните програми бяха отхвърлени и часовете бяха намалени на два с новия Закон за спорта. Разбира се, това трябва да бъде плод на дискусия. Броят на часовете бяха застъпени в стария Закон за спорта, след това отиде в Закона за предучилищно и училищно образование. Ние искахме императивно да определим броя на часовете в нашия закон за спорта. Това не се възприе, но няма значение. Наше задължение е да бъде продължен този дебат.
Другото, което ние приветствахме в Програмата, която министър Кралев обяви в началото на този мандат – възстановяване и строителство на физкултурни салони в училищата, и подобряване на средата в салоните по физическо. Все още не виждаме тази програма. Правят се ремонти, но на парче и не виждаме някаква цялостна политика по изграждане на много добра среда за процеса на физическото възпитание и спорта в училище.
По отношение на извънкласните форми за спорт – там, където общините имат своя дял и свое участие, ние предлагахме средства в алтернативния бюджет, който беше отхвърлен, за подобряване на спортната инфраструктура и за подобряване финансирането на спортните организации и техните клубове със средства, за да организират децата в извънкласни форми на спорт. Факт е, че не всяко дете може да плати и да участва във формите на спорт, които се предлагат в днешно време и голям процент от децата остават извън тези организирани събития.
Според мен като Комисия, в която разглеждаме тази политика, би трябвало да се фокусираме, защото, както казахте, изпълнението и отчетите ще бъдат натаманени, но в крайна сметка трябва да фокусираме усилията си в конкретна цел и целта трябва да бъде брой деца в организирани форми на спорт, като членство в клуб и така нататък. Трябва да се стремим именно към такива критерии, които да казват: до пет години – толкова процента, след десет години – толкова; да се стремим към все по-голям процент деца, обхванати в организирани форми на спорт. Това, което правят, разбира се, страните от Европейския съюз, с които заедно тръгнахме – бяхме с еднакви възможности: Естония, Литва, Латвия. Те отдавна са поставили такива цели. Например при тях 60% от децата са в организирани форми на спорт и тяхна цел е например 2/3 от децата да участват. Ние трябва да си поставяме такива цели, а днес децата, които участват в организирани форми на спорт са много малък процент, за голямо съжаление.
Иначе има, епизодично, сигурно община Варна има повече програми, те се усвояват по-добре особено Варна по проектите са много подобре, но важно е за всички общини да е така, за всички деца, във всички населени места. Не искам да влизам в дебат, но тук сме длъжници всички.
ПРЕДС. БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Лечева.
Бих искала да дам думата на експерта ни от Комисията Славка Ангелова.
СЛАВКА АНГЕЛОВА: Благодаря, че мога да изразя моите мисли. Искам само да Ви кажа, че по отношение на физическото възпитание само със задължителни и насила часове в училище не може да стане! Трябва и родителите да положат своите усилия. Училището не е панацея, то не може да свърши всичко.
Колкото до това, че всички общини нямат възможност за безплатно спортуване, ще Ви кажа, че имат такава възможност, стига общината да има желание да го направи. Едно време имаше ученически спортни школи, те бяха наистина безплатни за спортуващите деца, извън училищната спортна дейност. Тези спортни школа сега могат да бъдат възстановявани и някои функционират, стига общината да има желанието да го направи – има наредба, която по делегиран път финансира и субсидира този вид занимание. Това е чрез Закона за училищното образование – това са центрове за подкрепа на личностното развитие, какъвто всяка община може да разкрие.
Министерството има наредба, която регламентира на ученик, на лице, дете, което живее в тази община и учи в тези училища, да се финансира определена сума всяка година. Ако желанието е налице и родителите може да помогнат тук, такива центрове, тоест сегашните спортни ученически школи са тези. Те се субсидират от държавата, общината заплаща заплати на треньори – в тази субсидия е включена заплата на треньорите. Така че желанието на хората е много важно, когато искат да научат, да се информират. Иначе, ако всеки ден искаме, Вие не давате – ние искаме, и само до тук разговорът няма да доведе до никакви резултати.
Интересувайте се. Най-малката община има право да разкрие такива ученически спортни школи. Мога да Ви изпратя наредбата на Министерството на образованието по имейл – сега не съм я подготвила, да я видите, в която пише точно как се финансират тези дейности. Не само спорт, за изкуство, за театър, за рисуване, за всичко. Това е само делегирана дейност на общината, която държавата й осигурява и заплаща от държавния бюджет според броя на децата, не които участват в спортната школа, а броят на всички деца, живеещи и учещи на територията на тази община – на дете има определена субсидия и се превеждат тези пари.
Ще Ви дам пример община Ловеч. Те са си направили ученическа спортна школа, такъв център с предмет „спорт“. Трима треньори са на общинска заплата и децата от училищата отиват всеки следобед, когато поискат, и спортуват организирано и безплатно. Никой не им иска пари и не им събира пари за това.
Вярно е, че много спортни клубове срещу заплащане и обучават децата, но има и възможности, които можем да използваме. Ще Ви изпратя Наредбата по имейл, да я видите.
НЕЛИ ДИМИТРОВА: Виждали сме я тази наредба. В София такива центрове няма!
СЛАВКА АНГЕЛОВА: Това е, пак Ви казвам, на общинско ниво.
РЕПЛИКА: Къде е държавната политика?
СЛАВКА АНГЕЛОВА: Държавната политика е в субсидирането, дава средства по делегирани бюджети за тази дейност.
По отношение на Закона за предучилищното и училищното образование Вие ще бъдете в Комисията по образованието и науката. Там може би с аргументи ще Ви отговорят кое не може и как може – дали могат да станат три, пет или четири часа по физическо възпитание. Но аз като човек, който работи десет години в тази област, чете и се интересува много, мисля, че повече трябва да се акцентира в извънучилищната спортна дейност, отколкото да се увеличават часовете, които невинаги… (Дискусия встрани от микрофоните.)
Освен това, в бюджета на Министерството на спорта всяка година има програма, която е за деца. Всяка година се отпускат средства – тази година са дори около 2 млн., почти 3 млн. са за всички тези програми – по плуване, каране на ски, за децата с увреждания. Това са програми, които бюджетът на Министерството отпуска и на програмен принцип участват различни клубове, които получават пари от Министерството и канят децата да спортуват, без да искат пари от децата. Дори ако искате, тук има парламентарен секретар на Министерството, и тя ще Ви потвърди тези неща. Просто трябва да се види в бюджета кои програми действат тази година.
ПРЕДС. БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Информацията, която току-що предадохте, смятам, че е важна.
Давам думата на господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Благодаря, Госпожо председателстваща.
Колеги, уважаеми гости! Няколко думи и от мен. Естествено и съвсем нормално като Комисия по спорта е да искаме да има повече спорт и да има държавна политика в тази посока. Аз си мисля, че към момента държавната политика не е достатъчна. Много пъти ние сме разисквали, дебатирали и правили предложения и в предишни парламенти. Разбира се, не искам да политизирам тези въпроси, защото за спорта и за българските деца това е изключително важно. Не става дума за политизиране, но ние сме правили такива предложения – госпожа Лечева вече сподели. Разбира се, че се присъединявам към мнението й за подкрепа.
Две неща: имаше утринна ведрина дори имаше и проучвания, че в България децата, които са практикували утринна ведрина, са били подложени на по-малък риск от заболявания. Не мога точно да Ви цитирам, но съм го срещал някъде. Така или иначе и сега на места в училищата има, зависи от директорката. Мисля, че е абсолютно задължително. Тук не се съгласявам и с нашия експерт, който казва, че със задължителни часове училището не е панацея. Аз си мисля, че трябва, защото не всеки дори и от родителите разбират важността на спорта и неговото приложение.
Две думи и към колежката Халачева. Така е, ние повдигахме въпроса и за безплатните часове за концесионните договори на такива общински терени, само че на някои места имаше парадоксалните табели че тези безплатни часове са от 23,00 ч. до 08,00 ч. сутринта. Кажете ми, кое дете ще отиде? Така просто си измиват ръцете. Тук трябва повече контрол от страна на съответните институции. Имате нашата подкрепа. Благодаря Ви.
ПРЕДС. БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Заповядайте.
ДИМИТРИНА РУСЕВА: Цялото усещане в обществото е, че липсва политика по отношение на спорта сред децата. Ще отговоря по този начин на коментара на госпожа Лечева – няма висока цел, към която да се стремим, за да постигнем минималната цел. Тоест ако заложим висока летва, тоест колко деца ще бъдат включени, от тях колко спортисти… Тук не говорим за крайна цел – да бъдат излъчени олимпийски шампиони, но голямото включване на деца, ако това е заложено в политиката на държавата, това неминуемо ще доведе и до олимпийските шампиони.
Доколкото разбирам, в училищата от 2018 г. са занижени критериите за покриване на нормативи. Силно занижени! Като четох аргументите, занижават се, поради това че на някои деца щели да им се подиграват. По-добре нищо да не ги караме да правят, за да не рискуваме. Децата са такива. Затова там има преподавател, той може да контролира тези неща, няма значение, но винаги трябва да има висока летва, към която да се стремим. Оценяването не трябва да е само за тези, които ще постигнат и головете, и метрите, и секундите. В крайна сметка самото физическо трябва да е поощряване към много по-високи цели. В момента какво сме направили, кой го е направил, не мога да разбера. Четох някакви имена, някакви специалисти, спортисти, които са се изказали доста настойчиво, че не е хубаво на децата да им се подиграват…
Имаше и аргумент от сорта на „понеже в седми клас те се стремят да постигнат по-високи дипломи, видиш ли ти, това физическо им изяждало дипломата“. Не знам как се прокарват тези неща и как е допуснато нещо, което е заложено… и в момента вече сме стигнали до 30 м бягане?
ПРЕДС. БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря.
Относно намалените критерии, признавам, не съм запозната. Ще се запозная с този въпрос. Това е повече и към Комисията по образованието и науката.
Господин Вълев, заповядайте.
ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ: Госпожо, знаете ли защо часовете са занижени? Когато се съберат група родители и когато децата отидат в къщи, реват един час, че са бягали 20 мин. и щяло да им изскочи сърцето, и им се догадило, прилошало им, или другото дете – направило кълбо, обаче излязло от дюшека и си ударило коляното, и дойдат десет родители и мрънкат на всичките преподаватели…
РЕПЛИКА: Не всички се оплакват.
ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ: Това идва от всички родители. Говори се само за правата на детето, за правата на учителите никой не говори.
Накрая знаете ли какво се случва? Учителите ги е страх да накарат децата да направят нещо и те стоят по пейките. Това идва от вкъщи, не идва от някъде другаде, не идва от някого. Идва от отношението на родителите към преподавателя и от там нататък се предава към децата. Децата в един момент изнагледяват и започват да обясняват, че не могат нищо, и всеки го е страх да накара децата да направят нещо, за да не му „изстине“ мястото в училището.
ДИМИТРИНА РУСЕВА: Абсолютно Ви разбирам за какво говорите. Аз виждам това: учителката по физическо ги беше накарала да направят сто клякания. Естествено, че няма да ги направят. На родителска среща родители започват да се оплакват: болели ги краката и така нататък. Тоест до този момент не са стимулирали децата да са активни физически и в мига, в който са направили не сто клякания, а десет например… Оплакванията от родителите, това стимулиране на знаене на правата на родителите, не може един родител да скача на учител.
Разберете, образователната система е в колапс и ако ние не започнем нещо да правим по този въпрос – с агресията, с липсата на желание да се учи, ние по никакъв начин не ги стимулираме. Дали сме им в ръцете по един телефон и вече нещата излизат извън контрол. (Диалог встрани от микрофоните.)
ПРЕДС. БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Моля да не влизате в разговор. Нека да се движим по реда на Комисията.
Съгласна съм с всичко, което казахте до момента.
Има ли друг желаещ да вземе думата?
Ако няма, ще прекратим дискусията по първа точка от дневния ред.
В нашите правомощия като народни представители по Правилник се гласува решение.
Предлагам да гласуваме следното:
„РЕШЕНИЕ
1. Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта приема за сведение и препоръчва на народните представители да вземат предвид в своята законодателна инициатива по тяхна преценка предложението на Националната гражданска инициатива „Системата ни убива“ за реформа в провежданите политики за хората с увреждания в Република България, гарантираща правата им на независим живот и ефективна закрила на децата в семейството.
2. Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта приема за сведение и препоръчва на народните представители да вземат предвид в своята законодателна инициатива по тяхна преценка предложението на Националната гражданска инициатива „Системата ни убива всички“ за реформа в провежданите политики за хората с увреждания в Република България, гарантираща правата им на независим живот и включване в общността.“
Моля да гласуваме.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приключихме по първа точка.
Благодаря Ви много. Пожелаваме успех!
От всички парламентарни групи сме насреща за законодателни инициативи и промени.
Всички вярваме, че ще има по-добро бъдеще за децата.
По точка РАЗНИ има ли нещо?
Ако няма, закривам заседанието.
Благодаря и Ви пожелавам хубав ден!
(Закрито в 15,15 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Боряна Георгиева
Стенограф:
Стефка Аличкова
