Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта
17/07/2019
Заседание на 17.07.2019 г. с дневен ред:
1. Обсъждане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902 00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.
2. Обсъждане на Годишен доклад за младежта за 2018 г., и Проект за решение, № 902-00-18, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г.
3. Разни.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта
ПРОТОКОЛ
№ 45
На 17 юли 2019 г. се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902 00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.
2. Обсъждане на Годишен доклад за младежта за 2018 г., и Проект за решение, № 902-00-18, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г.
3. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
* * *
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Добър ден, колеги! Има кворум. Откривам днешното редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта към 44-то народно събрание при следния дневен:
1. Обсъждане на Годишен доклад за младежта за 2018 г. и Проект за решение, № 902-00-18, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г.
2. Обсъждане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., 902 00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.
3. Разни.
Който е „за“, моля да гласува.
18 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“.
Дневният ред се приема.
Относно обсъждане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г. на днешното заседание присъстват следните гости: господин Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет, господин Асен Марков – главен секретар на Министерството на младежта и спорта.
Относно обсъждане на Годишен доклад за младежта за 2018 г. и Проект на решение – от Министерството на младежта и спорта: господин Николай Павлов – заместник-министър на младежта и спорта, господин Петър Младенов – началник-отдел „Младежки политики“, и госпожа Гергана Рошманова – главен експерт в дирекция „Младежки политики“; от Национално сдружение „Младежки глас“: господин Тодор Йосифов– председател на УС, господин Антон Берданков; от Български младежки червен кръст: господин Станимир Бояджиев – председател на Български младежки червен кръст, госпожа Александра Василева – експерт; от Националното представителство на студентските съвети в Република България: госпожа Яна Вангелова – председател на Националното представителство на студентските съвети.
Колеги, предлагам да преминем към първа точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2018 Г., № 902-00-19, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 11 ЮЛИ 2019 Г.
Колеги, давам думата на господин Георги Кръстев, секретар на Съвета по сигурността и съветник в Политическия кабинет на Министър-председателя да представи Доклада.
Тъй като Докладът е огромен, само ще Ви помоля да се съсредоточим в частта, което касае нашата комисия.
Заповядайте, господин Кръстев.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря, господин Атанасов.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще кажа няколко думи общо за Доклада, и, разбира се, конкретно по темата. Тъй като господин Марков се подготви по-подробно за раздела, който се разглежда най-вече от Вашата Комисия, ще оставя на него да навлезе в детайлите.
Искам да започна с това, че в резултат от слушанията на предишните годишни доклади за състоянието на националната сигурност за 2016 г. и за 2017 г., в резултат от дебатите, които се бяха провеждани точно в тази комисия, мисля, че се постигна съществено подобряване на разделите както от гледна точка конкретно на младежките политика, така и по отношение на спорта, децата. Бяха изведени акценти, които до този момент не присъстваха, или ако не съвсем, то поне в необходимия обем острота от гледна точка на състоянието на сигурността и политиките за сигурност.
В изпълнение на т.3 от Решение № 401 от 11 юли 2019 г. на Министерския съвет, представям на Вашето внимание одобрен от правителството по т. 1 от същото решение Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г.
Проектът на доклада бе подготвен от работна група, създадена със заповед на министър-председателя, № 17, от 8 февруари 2019 г. В подготовката на Доклада бяха включени представители на всички министерства, на службите за сигурност и за обществен ред, на редица ведомства, а също така и на БАН. Проектът на Доклада бе обсъден от Съвета по сигурността към Министерския съвет на заседание на 12 юни, при което бяха направени някои бележки и предложения от представителите на президента на Републиката. Тези бележки и предложения са отчетени в окончателния вид на текст на Доклада, който е одобрен от правителството.
Изготвянето на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност е утвърдена практика за запознаване на обществото и гражданите с оценката на правителството за основните рискове, опасности и заплахи за националната сигурност, за мерките, които са предприети в нейна защита и за очакваните тенденции, респективно за необходимите политики.
Характерно за Годишния доклад за състоянието на националната сигурност през 2018 г. е значителното по обем представяне на дейностите, резултатите и постиженията от първото Българско председателство на Съвета на ЕС. В този контекст са представени и редици инициативи точно по отношение на младежките политики, които инициира и осъществява нашата страна. Шестте месеца на това председателство бяха изпълнени с огромен брой дейности, осъществявани с непозната за страната ни интензивност, мащабност, включване на голям брой служители от държавни институции, а също от неправителствени организации, организации и структури на българския бизнес.
В резултат от усилията на българските институции бяха поставени редица теми в контекста на ЕС както по отношение на младежките политики, така и по отношение например на Западните Балкани. Отбелязвам Западните Балкани, тъй като в политиките, визирани в този контекст, имат значение далеч не само за сигурността, но и за всички аспекти на развитие както на страните на Региона, така и в редица аспекти от развитието на Република България и политиките, които тя осъществява в регионален аспект.
Бих искал да отбележа, че от гледна точка на дейността на тази комисия, съществен интерес представлява както конкретно текстовете по младежките политики, така и текстовете, които касаят демографското състояние и тенденции в нашата страна.
Годишният доклад за състоянието на националната сигурност има съществено значение за информиране на публични институции и граждански организации не само в нашата страна, но и в други държави от ЕС и от НАТО относно развитието на нашата страна, политиките, които се провеждат и респективно ресурсите, за които кандидатства нашата страна, особено в контекста на ЕС с оглед осъществяване на националните политики.
Предлагам с това общо представяне да приключа на този етап и да помоля господин Марков да сподели акцентите, които те виждат като най-важни.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Кръстев.
Всички сте се запознали с Доклада, поне в нашата част, иначе той е един огромен документ. Колеги, имате възможност за изказване. Някой ще вземе ли отношение? Да разбирам, че няма да се взима отношение по този доклад.
Тогава предлагам да закрия дискусията и да преминем към гласуване.
Който е „за“ Доклада, моля да гласува.
Без Стефан Апостолов, защото е в чужбина.
10 гласа „за“, 6 гласа „против“ и 2 гласа „въздържали се“.
Колеги, сега трябва да преминем към втора точка, но тъй като тези, които ще представят Доклада за младежта, в момента са в Социалната комисия, затова ще трябва да излезем в почивка, за да ги изчакаме, защото все пак този доклад трябва да го приемем или да го отхвърлим.
Обявявам 15 минути почивка. Започваме точно в 15,00 часа.
(След почивката)
Преминаваме към втората точка:
ОБСЪЖДАНЕ НА ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА МЛАДЕЖТА ЗА 2018 Г., И ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ, № 902-00-18, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 28 ЮНИ 2019 Г.
Давам думата на господин Николай Павлов, заместник-министър на младежта и спорта.
Заповядайте, господин Павлов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПАВЛОВ: Уважаеми господин Председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Радостен съм, че съм тук днес и да Ви представя Годишния доклад за младежта за изминалата 2018 г.
Първо, позволете да се извиня за лекото забавяне, но бях в Социалната комисия, където представих същия доклад и малката промяна и на Вашата програма през днешния ден доведе до това закъснение, за което още веднъж се извинявам.
Годишният доклад за младежта се изготви на основание на Закона на младежта и представя информация за състояние на младежта в страната, отчита предприетите мерки от страна на отговорните институции в изпълнение на целите на държавната политика за младежта през 2018 г.
В Доклада са използвани данни от всички отговорни институции, съвсем актуални данни от Националния статистически институти (НСИ), от „Евростат“ и други национали международни проучвания, свързани с тематиката на документа и на отчетния период.
За целите на Доклада, по инициативи на Министерството на младежка и спорта (ММС) е реализирано и национално представително социологическо проучване сред младите хора на тема „Установяване на ефекта от политиките за младежта върху младите хора в страната“, като въпросите, заложени в проучването, следват основните теми и приоритети на националната стратегия за младежта 2010/2020 г. Първите части на Доклада, с който съм сигурен, че сте се запознали, се спират основно върху профила на младите хора и демографски характеристики, а четвъртата й основна част представя реализираните от отговорните институции мерки, съответстващи на Националната стратегия за младежта.
Бих се спрял на някои основни акценти, включващи предприети мерки от институциите и изводите от проучването. Например, 57% от младите хора смятат, че могат да получат добро образование в населеното място, където живеят. Отбелязва положителна тенденция на намаляване броя на преждевременно напусналите образователната система – знаете, основен проблем, който е във фокуса на вниманието на правителството. В периода 2013 – 2016 г. стойността на този дял расте. През 2017 г. тя се понижа, за да достигне 12,4% за 2018 г., което е понижение с 0,3 процентни пункта в сравнение с предходната година, като на лице е, както споменах, оформяне на краткосрочна положителна тенденция, свързана с понижаване делът на преждевременно напусналите образователната ни система. Знаете, че предизвикателството е не само понижаване на делът на преждевременно напусналите, а и връщането им в нея, и не на последно място – задържането на тези деца, което е голямо предизвикателство. Активно се работи за реинтеграция в образователния процес на върнатите в училище, в зависимост от възрастта им, след което подбор и насочване към точно определена професия, отговаряща на профила на конкретното лице, което ще бъде насочено към обучение чрез работа.
Един от ключовите въпроси на изследването, което го третираме в Доклада, е намерението на младите хора за продължаване на учене след завършване на образованието им. Най-голям дял от тях казват, че имат намерение да продължат висшето си образование в страната – 41%, 8% декларират, че биха предпочели да направят това навън. Като цяло се наблюдава устойчиво намаляване през годините на тенденцията за намерение за емиграция сред младите хора – нагласите намаляват. Оценяват се и добрите възможности за получаване на образование в страната. Налице е тенденция на тези, които са излезли навън и получили образование – млади образовани хора, все повече и повече да се връщат в страната.
Основен фактор за това е икономическото оживление, което наблюдаваме, като следствие от него имаме и понижаване на общата безработица – това се отнася и за младежката такава – понижение до 7,4% през 2018 г., като през 2017 г. е 9,9%, през 2016 г. – 12,2%. Виждаме, че както общата безработица, така и тази сред младите хора бележи устойчиво намаление.
Основен извод, който може да се изведе от Доклада, и според статистическите данни и натуралните показатели, е, че високата степен на образование се оказва определяща за реализацията на младия човек и на трудовия пазар, и като цяло за настройката им към живота. Добре образованите са с доста по-положителни очаквания за своето бъдеще, по-голяма удовлетвореност от работата, която са намерили, по-бързо намират работа, по-доходоносна е тя. Ценността на образованието се осъзнава все повече и повече. Това идва като извод и от отговорите на младите хора, които осъзнават защо в крайна сметка учат – ценността на получаването на качествено образование, което ще им гарантира един по-добър живот в бъдеще.
За да не се спирам на всичко останало, ще отбележа само така наречените „нийдс“ младежи. Това са младежи, които нито учат, нито работят – млади хора, които не се образоват, които са се изоставили. Данните и изводите ни сочат не заради друго, а поради тяхно желание или по-скоро нежелание да се образоват или да работят. Не са свързани толкова нещата с трудности за намиране на работа, или невъзможност да си платят образованието – просто една тяхна нагласа към живота. Такъв процент млади хора имаме в страната, както и на европейско ниво. Но вниманието към тях от няколко години вече е заострено, защото са се обособили като една част от млади хора, които изискват особено внимание, особени начини за тяхното стигане. Един от инструментите, който сравнително успешно се използва, са младежките медиатори, които на техен език, в личен контакт с тях, на местата, където се събират, чрез убеждаване, консултиране, с променлив успех все пак успяват или да ги убедят да се върнат в образованието, или да ги насочат към местата, където може да им бъде спомогнато за реализацията на пазара на труда, като „Бюра по труда“ и така нататък.
Подобряване качеството на живот на най-уязвимите групи в обществото е част от политиката в областта на социалното включване, младежите с увреждания, както цялостната политика на правителството с внимание към хората с увреждания е застъпена.
В областта на спорта, конкретно Министерството, което представлявам, развива своите програми и то успешно. Финансират се проекти за масов спорт. Откликът към спорта е голям, младите хора търсят спорт, искат да спортуват, обичат да спортуват, търсят информация. Направи ми впечатление голямата и конкретна тенденция за търсене на информация за спортни събития, спортни прояви, възможности за трениране, спортуване, посещаване на спортни мероприятия. Така че продължаваме да акцентираме върху провеждането на множество такива прояви с безплатен достъп, с една масовост, със запознаване със спорта, практикуването му. Това е нещо, което интересува, вълнува и е търсено от младите хора.
Ще приключа с едни последни думи: младите хора в България, както и техните връстници в Европа, са изправени пред сходни предизвикателства, свързани с тяхното образование, реализация, качество на живот. Групата на младите хора е една от най-динамичните поради бързия преход от една роля в друга, тоест средно образование, следва бързо висше, работа, семейство, кариерно развитие и това предполага внимателен анализ и идентифициране на ясно постижими цели спрямо всяка една от определените групи, които влизат в общата съвкупност млади хора, която сме опитали да обобщим в този доклад, и благодарение на който се опитваме да избистряме тези политики, които да залагаме като бъдещи цели.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
Преди народните представители да вземем отношение по доклада, изразиха желание да вземат думата и Национално сдружение „Младежки глас“. Само да попитам – Български младежки червен кръст ще вземат ли отношение? (Реплика.) Ще вземете.
И Национално представителство на студентските съвети в България ще вземете ли отношение? (Реплика.) Да.
Молбата ми е в рамките на 3 минути, колеги, даже имате повече време и от народните представители, всеки от Вас да изрази становище.
Започваме от Български младежки червен кръст. Кой ще вземе отношение?
Заповядайте, господин Бояджиев.
СТАНИМИР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми колеги! Благодарим за поканата, за да се включим в дебата относно Доклада за младежка за миналата година.
Това е един документ, в който сме участвали за неговото изготвяне. Както и господин Заместник-министърът каза, той дава актуална информация за състоянието на младежта в България спрямо данните, които се регистрираха за миналата година. Специално нашата организация се включи като една от двете национално-представящи се младежки организации доста активно в събирането на данни – благодарим за което, че нашата експертиза също беше отразена в самия Доклад.
Това, което искам да вметна е, че: може би 2018 г. беше една от първите години, понеже имам наблюдение през последните такива, в която активно се работеше за това младите хора да бъдат въвлечени да се чува младежкият глас. Така че благодаря на колегите от Министерството. Реализираха се много дискусии в цялата страна. Бяхме въвлечени в това като партньори, и колегата от „Младежки глас“ може да го потвърди. Считам, че това е един добър пример затова как трябва да се случват нещата и младите хора да бъдат въвлечени във всички процеси. Адмирирам Доклада и се радвам, че той е представен и дано да бъде одобрен.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Подкрепяте или не подкрепяте Доклада?
СТАНИМИР БОЯДЖИЕВ: Да, Българският младежки червен кръст подкрепя Доклада.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Национално сдружение „Младежки глас“.
Заповядайте.
ТОДОР ЙОСИФОВ: Здравейте.
Уважаеми господин Председател, членове на Комисията, уважаеми господин Заместник-министър, колеги! Национално сдружение „Младежи глас“ подкрепя Доклада. Смятаме, че с оглед на това, което и колегата от БМЧК сподели, младежта в България е активна. Също така е работа на институциите – това, което отбелязваме с нашите структури и клонове в цялата страна. Както знаем Национално сдружение „Младежки глас“, освен национално представителна организация, е и организация със специален статус към ООН-Икономическият социален съвет. С нашите международни партньори сме обсъждали това развитието на младежта в България, потенциалът на младежите тук. Изключително е силна работа на институциите с младите хора – това, което се забелязва в последните години.
От Национално сдружение „Младежки глас“ искаме да адмирираме конкретно и работа на ММС и това, което прави екипът на Министерството за работата с младите хора в цялата страна. Смятаме, че трябва да се засили и от страна неправителствения сектор, на младежките организации – както винаги сме готови да съдействаме на всички, работа с гражданския сектор и въвличането на все повече млади хора в доброволчеството и в сектора, свързан с подпомагане на младежките дейности, за да може всичко това да доведе до повече успехи за България. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Подкрепяте ли Доклада?
ТОДОР ЙОСИФОВ: Подкрепяме.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Кой ще вземе отношение от Национално представителство на студентските съвети?
Заповядайте, госпожа Вангелова.
ЯНА ВАНГЕЛОВА: Уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На първо място бих искала да кажа, че се радвам, че работя с такъв екип от страна на ММС, с който успяхме да превърнем в традиция участието на Министерството във всички по масови прояви на Националното представителство на студентските съвети. От тяхна страна срещаме подкрепа и мога да кажа, че подкрепяме Доклада, защото сме били една съществена част от процесите, които са описани там. Ще се радвам и занапред да работим по този начин. Със сигурност имаме какво повече да направим. Смятам, че в един процес, свързан с младите хора, най-съществената част са именно младите хора и след това всички институции не само ММС, но и всички други. Ще се радвам да продължим тази съвместна работа и през тази година.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Подкрепяте ли доклада или се въздържате?
ЯНА ВАНГЕЛОВА: Подкрепяме.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Колеги, преминаваме към обсъждането на народните представители. Желае ли някой да вземе отношение?
Заповядайте, госпожа Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, уважаеми господин Заместник-министър! Ние от парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепим Доклада за младежта за 2018 г.
Искам да поздравя ММС за това, че навреме влезе този Доклад за разглеждане в Народното събрание. Забелязва се една положителна промяна в посока структурирането и съдържанието на самия Доклад. Виждаме повече инициативи и мерки от различни институции, което е един много добър знак и затвърждава политиката на държавата по приоритизиране на младежките политики, в това число и изпълнението на нови програми, които допринасят за тази позитивна тенденция.
Тук използвам възможността да поздравя ММС, че успява и изпълнява не леката задача на координатор на младежките политики между всички министерства, всички заинтересовани институции, така че да имаме един работещ междусекторен подход, което е много важно за получаването на едни добри положителни резултати. На лице е оформяне на краткосрочна положителна тенденция, свързана с понижаване делът на преждевременно напусналите образователната система в България през последните две години – става въпрос за младежите между 15 и 24 навършени години.
Също така безработицата в България през 2018 г. регистрира един устойчив спад от 5,7% през първото тримесечие на 2018 г. до 4,7% края на четвъртото тримесечие на 2018 г. Респективно данните за младежката безработица също показва значително понижение до 7,4% за 2018 г. в сравнение с 2017 г., когато младежката безработица е била 9,5%, а за 2016 г. 12,2%.
Статистическите данни показват значително подобрение в състоянието на пазара на труда на младите хора, както и следствие подобрената икономическа ситуация в резултат на активните политики, които води правителството в тази посока. Действията за интегриране на пазара на труда включват конкретни мерки, програми, даващи възможност на младите хора да започнат първа работа, да стажуват, да чиракуват, да се обучават на работното място или да участват в други форми на обучение.
През 2018 г. младежите продължават да са приоритет на целева група за включване в всички в подходящи за тях програми и мерки за интеграция на пазара на труда.
В заключение искам само да спомена, че трябва да помислим за законови изменения, като такъв тип Доклад да се гледа на 3-годишен период, така че да проследим тенденциите на промяна, както и да спазим добрата практика в ЕС. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря.
Преди да попитам има ли реплики, само ще спомена, че поради неотложен ангажимент заместник-председателят Боряна Георгиева напусна заседанието, но ми обяви, че ще подкрепи Доклада.
Има ли реплики към госпожа Ангелова? Ако няма, някой друг за изказване?
Господин Проданов, заповядайте.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми гости! Първо, трябва да Ви кажа честно, че доста от числата изобщо не ми звучат истински. Направо да Ви кажа си мисля, че това проучване едва ли не е правено в Младежката организация на ГЕРБ. Какво имам предвид? Някои от числата, които Вие казахте, господин Заместник-министър, 57% от младите хора смятат, че могат да получат добро образование в родното си населено място. Това може да е вярно единствено и само, ако това изследване е правено в София, но дори и в София данните ми се струват малко смущаващи. Но да речем, че тук имаме някакво ниво на образованието, на училищата, докато във всички останали градове, особено в малките населени места, тенденцията в последните години за закриване на училища и за все по-очевидното падане на нивото на образованието, тези 57% ми изглеждат абсолютно нереални.
Друго число, което Вие споменахте – 8%. Само 8% от зрелостниците казват, че предпочитат да излязат и да учат висшето си образование навън. От разговорите си с доста млади хора голяма част от тях, че искат да напуснат България, да учат навън и после да работят навън. Така че тези 8% също ми се струват нереални.
Във връзка с бодряшките заключения за това, че все по-лесно младите хора се реализират на пазара на труда и все по-висок е процентът на младите хора, които са заети. Може да Ви е смешно, но Ви казвам какво ми отговарят младите хора, госпожо Ангелова.
Този процент наистина да е верен, но зависи от каква база се тръгва, защото ако се има предвид демографската статистика, примерно, ако на пазара на труда преди 10 години са излизали 70 80 000 млади хора, то сега излизат по-малко от половината, около 30 000 , така че, ако тръгнеш от такава база, наистина процентите може да се подобрят, но те не са реални и не тръгваме от една и съща база. В тази връзка не съм съгласен да подкрепя Доклада с изнесените данни. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Реплики към господин Проданов?
Заповядайте, госпожа Ангелова.
Господин Проданов, разбира се, ще имате право и на дуплика,
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми господин Проданов. Вземам тази реплика, защото не мога да се съглася с Вас с част от изказването, че данните от младежката безработица, които са визирани в Доклада за младежта са 2018 г. са неверни и Ви звучат бодряшки. Тези данни не са взети ей така от някъде, те са взети от „Евростат“. Това е една официална статистика и действително за 2018 г. безработицата сред младите хора е 7,4% – можете да си направите справка. Ако смятате, че „Евростат“ не е достатъчно легитимна институция, която да представя такива данни, това вече е друг въпрос. Но това са реалните данни на база изследване на „Евростат“.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря, госпожа Ангелова.
Господин Вълев, имате също право на реплика.
КРАСИМИР ВЪЛЕВ: Уважаеми гости, уважаеми колеги! Господин Проданов, не съм съгласен с Вашето изказване, защото не знам колко често се срещата с младите хора, но аз работя с много голяма част млади хора и моето мнение, дори и тяхното, че много по-лесно си намират работа, когато търсят. Така че мисля, че това, което току-що казахте, не отговаря на истината.
ПРЕД. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря, господин Вълев.
Заповядайте, господин Проданов.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Първо, към госпожа Ангелова. Най вероятно или аз не съм се изказал правилно или Вие не сте ме разбрала. Казвам, че процентът, който се цитира в Доклада може и да е верен, но проблемът е в това, че тръгваме от различна база, защото 10% на 60 000 и 10% на 30 000, примерно, са различни неща. (Реплики.). Така че в продължение примерно на 10 години, основното число, основната база, е спаднала, и затова казах, че процентите може да се верни, но картината като цяло не е добра.
Господин Вълев, вие долу-горе засегнахте същия въпрос. Да, може аз говоря с такива младежи, които по-трудно си намират работа, но наистина проблемът е много голям и според мен няма никакво развитие през последните години, ама абсолютно никакво развитие. Не само по тази статистика може да се изнесат тези заключение, може да се изнесе и по статистиката за откриване на работни места, за инвестициите в България, и за всичко останало. Не се опитвам да спекулирам. Казвам това, което чувам от хората и то от младите хора. Това е реалната картина и това кара младите хора да емигрират, да търсят работа и по-добро бъдеще извън България. Въобще не си мислете, че картината е розова. Ако Вие така си мислите – жалко.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Проданов.
Никой не си мисли, че картината е розова. Мисля, че чухме и двете становища. Госпожа Ангелова много ясно даде своята, много ясно Вие дадохте своята.
Някой друг за изказвания?
Заповядайте, господин Заместник-председател.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Благодаря, господин Атанасов.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми гости! Смятам, че темата е изключително важна и не можем в никакъв случай да я обхванем в рамките на това заседание на комисията.
Първо, адмирирам усилията на господин Йосифов, на „Младежкия глас“, на Младежкия червен кръст, на Студентските съвети, защото всяко усилие в такава посока е похвално.
Какви са нашите резерви, които трябва да изразим? Ако говорим за проценти и база съгласявам се, разбира се, с колегата Проданов. Ако говорим обаче къде са правени тези проучвания, защото трябва да изхождаме и от това, ако са правени в големите градове – ситуацията е една, ако са правени в по-малки общински центрове, където има обезлюдяване и то засяга тази възрастова група, за която ние говорим, а именно младежката – там ще видим, че има проблем. Още нещо. Вие знаете много добре, че в България имаше много форуми и разисквания в такава посока. Госпожо Ангелова, мисля, че там се извадиха статистически данни, които не са толкова красноречиви в положително развитие. Може би като тенденция, защото говорихме и за 0,3% намаляване на хората – поправете ме, господин Заместник-министър, но това за мен не е добра тенденция в рамките на такъв период.
Затова, и самият господин Йосифов каза в своето експозе, че има някои политики, които трябва да бъдат засилени, и в частта за доброволчеството, нали така? ПГ на „БСП за България“ представи на вниманието на пленарна зала пет пъти за влезе Закон за младежта, който поне, видите ли, да бъде обсъждан вътре от народното представителство, поне да бъде обсъден вътре между нас, но дори и това не беше допуснато. А вътре в него, в нашия закон за младежта, който бяхме предложили, има цяла глава за доброволчеството. Най малкото можеше поне да влезе за обсъждане. Мисля, че има какво да се каже. Разбира се, има какво и да се дебатира, и то с най добронамерен тон. В никакъв случай тук не трябва да се политизира, тук става въпрос за българските младежи. Но резерви има и ние ги изразяваме, като по този доклад ще се въздържим. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Ченчев.
Реплики към господин Ченчев?
Заповядайте, господин Христов:
МИХАИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Ченчев! Точно това е нещото, което щях да спомена и аз – че има положителна статистика в доброволчеството, защото аз познавам много подобни организации и за тях не е важен Законът. Но все пак, ако, както Вие споменахте, се рамкира доброволчеството, ще е много по-добре. И това е моят съвет и към Министерството – да се помисли точно за законодателството за доброволческата дейност на младежите, защото точно там те развиват някои свой умения. Мога да Ви дам пример с Организацията „Подарете книга“, която всъщност не подарява книги, а събира млади хора – аз също съм присъствал, и се чете на деца от домове, в рискови групи и така нататък. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Втора реплика?
Заповядайте, господин Проданов.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Кратко, в допълнение на това, което каза и господин Ченчев. Много е важно къде са направени тези статистики, защото, повярвайте ми, в не малко градове, в окръжни градове, като Плевен, Враца, Ловеч, Пазарджик и така нататък, ситуацията с младите хора е отчайваща. Първо, в перспективите за образование, и второ, за работа. Безработицата там е адска и хората бягат или от тези градове, които са окръжни, към София, Пловдив, Варна и Бургас – това са трите града, които функционират в България, или в чужбина. Това е. Картината, която е обрисувана в Доклада, не е съвсем реална.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Проданов. (Реплики.)
Заповядайте.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаема Комисия, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми гости!
Господин Христов, първо, благодаря за репликата. Трябва да Ви кажа, че когато предложихме за разглеждане в пленарна зала – мисля, че точно 5 пъти, а никога не ме лъже паметта, през последните 2 години този закон, нямахме ответна реакция, нямахме реакция от страна Министерството или от страна на управляващите, които да направят тяхно предложение за Закона за младежта. Но така или иначе ние сме отворени, за да дебатираме всякакви предложения в тази посока и това, че Вие давате съвет може само да го адмирираме.
Към господин Вълев. Нека да уважаваме и това, което прави господин Вълев на терен. Той познава много добре ситуацията в българския спорт и в частта й по отношение на младежите, но пак Ви казвам, че са в големите градове – София, Варна. Неслучайно резултатите – съжалявам, че не взех една таблицата, която имам в автомобила си, не са добри от програмите, които са реализирани, особено в малките населени места. Аз съм представител на 36-ти МИР – София област, обикалям непрекъснато. Там има 306 населени места и трябва да Ви кажа, че положението по отношение не само на младежта, но и на спорта, отива към същото, каквото е и по отношение на демографията.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Ченчев.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Али.
СЕВИМ АЛИ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми колеги народни представители! Искам да акцентирам върху една констатация от Доклада за 2018 г., която лично ме плаши. Става въпрос за това, че средствата за пълноценно хранене на една четвърт от младите хора са по-скоро недостатъчни. За каква Стратегия говорим, за какви иновации, стратегически цели, щом като една четвърт от младите хора казват, че нямат достатъчни пари за пълноценно хранене – първо?! И второ, в подкрепа на това, което казаха господин Проданов и господин Ченчев: понеже, господин Проданов, изключихте Бургас като област – аз съм представител от Бургаска област, мога да кажа, че в малките населени места, тъй като по отношение на нагласите на младите хора за работа в чужбина Вие ги делите на високообразовани, на такива със средно образование, с по-ниско образование, че младите хора емигрират, първо, вътре в самата страна и в чужбина, мога да Ви кажа, че в малките населени места няма достатъчно високоплатени работни места.
По отношение на спортната инфраструктура в малките населени места – изобщо липсва, това го декларирам. И в Бургаска област – областта, която Вие, господин Проданов, не включихте. Аз Ви декларирам, че в Бургаска област, на 90% от малките населени места изобщо липсва спортната инфраструктура. Това е истината. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Реплики към господин Али? Няма.
Други изказвания? Няма.
Мисля да преминем към приключване, защото видяхме гледните точки на всички политически сили. Специално аз и Данчо Йорданов от нашата ПГ ще подкрепим Доклада поради следната причина: докладът за мен, като разбира се, съм съгласен и с изказванията на колегите от Левицата и от ДПС, но той е много по добър от миналогодишния – много внимателно сравних двата доклада. Има позитивно развитие. Но вижте колеги, цялото икономическо развитие на България върви към това, че икономиката – и оттук вече всички тези проблеми – абсолютно сте прав, господин Али – особено в малките селища нещата са наистина зле, но просто при една развиваща се икономика, като българската, която не е толкова добре развита, тя се концентрира върху 5-6 основни икономически центъра и там се концентрира почти цялото население в страната. Това е естествен процес, който го преминаха и много от държавите – и в Европа са така като нас: малките селища, за жалост, умират, а почти всичко се концентрира в 4-5 града и околностите около тези градове. Това е и обективен процес, повярвайте.
Иначе абсолютно съм съгласен с колегите от Левицата и от ДПС, че по малките градчета нещата не стоят добре, но това е, повтарям, процес на цялостното развитие на държавата. България не е единичен случай. При гърците е същото, при хърватите, при по-слабо развитите държави, при румънците е същото и така нататък.
Закривам дискусията.
Предлагам да приемем следния Проект на решение:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 5, ал. 1 от Закона за младежта
РЕШИ:
Одобрява Годишен доклад за младежта за 2018 г. и Проекта на решение, № 902-00-18, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г.“
Който е „за“, моля да гласува:
10 гласа „за“, без „против“ и 8 гласа „въздържали се“.
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПАВЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за дискусията и изказаните мнения. Естествено, времето, уви, никога не стига, но дебатът продължава, защото, както се казва, темата е изключително важна. Над 1 млн. са нашите млади българи между 15 и 29 г., които третират този доклад – това ни е младежката таргет група, тъй че темите са много. Със сигурност не сме сложили само розовите очила, опитали сме се да изведем положителните тенденции, които да доразвием, а и в Доклада, естествено, присъстват и нещата, в които има на какво да се наблегне, където има още какво да се желае.
Продължаваме работа и по Национална стратегия за младежта 2020 – 2030 г. Данните са взети от Националната статистика – от НСИ, и от „Евростат“. Абсолютно валидни са, и там, където не удовлетворяват, и там, където казват …. Двете страни са релевантни.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър. Пожелаваме Ви успех в новото поприще. Поне аз виждам, че Ви се работи. Гледам, че сте енергичен човек и това ще е добре за всички нас, без разлика на партийна принадлежност. Успех в новото ви поприще, още веднъж.
Колеги, закривам заседанието, и успех на всички.
(Закрито в 15,45 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Славчо Атанасов
СТЕНОГРАФ:
Теодора Енчева
1. Обсъждане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902 00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.
2. Обсъждане на Годишен доклад за младежта за 2018 г., и Проект за решение, № 902-00-18, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г.
3. Разни.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта
ПРОТОКОЛ
№ 45
На 17 юли 2019 г. се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902 00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.
2. Обсъждане на Годишен доклад за младежта за 2018 г., и Проект за решение, № 902-00-18, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г.
3. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
* * *
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Добър ден, колеги! Има кворум. Откривам днешното редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта към 44-то народно събрание при следния дневен:
1. Обсъждане на Годишен доклад за младежта за 2018 г. и Проект за решение, № 902-00-18, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г.
2. Обсъждане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., 902 00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.
3. Разни.
Който е „за“, моля да гласува.
18 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“.
Дневният ред се приема.
Относно обсъждане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г. на днешното заседание присъстват следните гости: господин Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет, господин Асен Марков – главен секретар на Министерството на младежта и спорта.
Относно обсъждане на Годишен доклад за младежта за 2018 г. и Проект на решение – от Министерството на младежта и спорта: господин Николай Павлов – заместник-министър на младежта и спорта, господин Петър Младенов – началник-отдел „Младежки политики“, и госпожа Гергана Рошманова – главен експерт в дирекция „Младежки политики“; от Национално сдружение „Младежки глас“: господин Тодор Йосифов– председател на УС, господин Антон Берданков; от Български младежки червен кръст: господин Станимир Бояджиев – председател на Български младежки червен кръст, госпожа Александра Василева – експерт; от Националното представителство на студентските съвети в Република България: госпожа Яна Вангелова – председател на Националното представителство на студентските съвети.
Колеги, предлагам да преминем към първа точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2018 Г., № 902-00-19, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 11 ЮЛИ 2019 Г.
Колеги, давам думата на господин Георги Кръстев, секретар на Съвета по сигурността и съветник в Политическия кабинет на Министър-председателя да представи Доклада.
Тъй като Докладът е огромен, само ще Ви помоля да се съсредоточим в частта, което касае нашата комисия.
Заповядайте, господин Кръстев.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря, господин Атанасов.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще кажа няколко думи общо за Доклада, и, разбира се, конкретно по темата. Тъй като господин Марков се подготви по-подробно за раздела, който се разглежда най-вече от Вашата Комисия, ще оставя на него да навлезе в детайлите.
Искам да започна с това, че в резултат от слушанията на предишните годишни доклади за състоянието на националната сигурност за 2016 г. и за 2017 г., в резултат от дебатите, които се бяха провеждани точно в тази комисия, мисля, че се постигна съществено подобряване на разделите както от гледна точка конкретно на младежките политика, така и по отношение на спорта, децата. Бяха изведени акценти, които до този момент не присъстваха, или ако не съвсем, то поне в необходимия обем острота от гледна точка на състоянието на сигурността и политиките за сигурност.
В изпълнение на т.3 от Решение № 401 от 11 юли 2019 г. на Министерския съвет, представям на Вашето внимание одобрен от правителството по т. 1 от същото решение Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г.
Проектът на доклада бе подготвен от работна група, създадена със заповед на министър-председателя, № 17, от 8 февруари 2019 г. В подготовката на Доклада бяха включени представители на всички министерства, на службите за сигурност и за обществен ред, на редица ведомства, а също така и на БАН. Проектът на Доклада бе обсъден от Съвета по сигурността към Министерския съвет на заседание на 12 юни, при което бяха направени някои бележки и предложения от представителите на президента на Републиката. Тези бележки и предложения са отчетени в окончателния вид на текст на Доклада, който е одобрен от правителството.
Изготвянето на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност е утвърдена практика за запознаване на обществото и гражданите с оценката на правителството за основните рискове, опасности и заплахи за националната сигурност, за мерките, които са предприети в нейна защита и за очакваните тенденции, респективно за необходимите политики.
Характерно за Годишния доклад за състоянието на националната сигурност през 2018 г. е значителното по обем представяне на дейностите, резултатите и постиженията от първото Българско председателство на Съвета на ЕС. В този контекст са представени и редици инициативи точно по отношение на младежките политики, които инициира и осъществява нашата страна. Шестте месеца на това председателство бяха изпълнени с огромен брой дейности, осъществявани с непозната за страната ни интензивност, мащабност, включване на голям брой служители от държавни институции, а също от неправителствени организации, организации и структури на българския бизнес.
В резултат от усилията на българските институции бяха поставени редица теми в контекста на ЕС както по отношение на младежките политики, така и по отношение например на Западните Балкани. Отбелязвам Западните Балкани, тъй като в политиките, визирани в този контекст, имат значение далеч не само за сигурността, но и за всички аспекти на развитие както на страните на Региона, така и в редица аспекти от развитието на Република България и политиките, които тя осъществява в регионален аспект.
Бих искал да отбележа, че от гледна точка на дейността на тази комисия, съществен интерес представлява както конкретно текстовете по младежките политики, така и текстовете, които касаят демографското състояние и тенденции в нашата страна.
Годишният доклад за състоянието на националната сигурност има съществено значение за информиране на публични институции и граждански организации не само в нашата страна, но и в други държави от ЕС и от НАТО относно развитието на нашата страна, политиките, които се провеждат и респективно ресурсите, за които кандидатства нашата страна, особено в контекста на ЕС с оглед осъществяване на националните политики.
Предлагам с това общо представяне да приключа на този етап и да помоля господин Марков да сподели акцентите, които те виждат като най-важни.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Кръстев.
Всички сте се запознали с Доклада, поне в нашата част, иначе той е един огромен документ. Колеги, имате възможност за изказване. Някой ще вземе ли отношение? Да разбирам, че няма да се взима отношение по този доклад.
Тогава предлагам да закрия дискусията и да преминем към гласуване.
Който е „за“ Доклада, моля да гласува.
Без Стефан Апостолов, защото е в чужбина.
10 гласа „за“, 6 гласа „против“ и 2 гласа „въздържали се“.
Колеги, сега трябва да преминем към втора точка, но тъй като тези, които ще представят Доклада за младежта, в момента са в Социалната комисия, затова ще трябва да излезем в почивка, за да ги изчакаме, защото все пак този доклад трябва да го приемем или да го отхвърлим.
Обявявам 15 минути почивка. Започваме точно в 15,00 часа.
(След почивката)
Преминаваме към втората точка:
ОБСЪЖДАНЕ НА ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА МЛАДЕЖТА ЗА 2018 Г., И ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ, № 902-00-18, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 28 ЮНИ 2019 Г.
Давам думата на господин Николай Павлов, заместник-министър на младежта и спорта.
Заповядайте, господин Павлов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПАВЛОВ: Уважаеми господин Председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Радостен съм, че съм тук днес и да Ви представя Годишния доклад за младежта за изминалата 2018 г.
Първо, позволете да се извиня за лекото забавяне, но бях в Социалната комисия, където представих същия доклад и малката промяна и на Вашата програма през днешния ден доведе до това закъснение, за което още веднъж се извинявам.
Годишният доклад за младежта се изготви на основание на Закона на младежта и представя информация за състояние на младежта в страната, отчита предприетите мерки от страна на отговорните институции в изпълнение на целите на държавната политика за младежта през 2018 г.
В Доклада са използвани данни от всички отговорни институции, съвсем актуални данни от Националния статистически институти (НСИ), от „Евростат“ и други национали международни проучвания, свързани с тематиката на документа и на отчетния период.
За целите на Доклада, по инициативи на Министерството на младежка и спорта (ММС) е реализирано и национално представително социологическо проучване сред младите хора на тема „Установяване на ефекта от политиките за младежта върху младите хора в страната“, като въпросите, заложени в проучването, следват основните теми и приоритети на националната стратегия за младежта 2010/2020 г. Първите части на Доклада, с който съм сигурен, че сте се запознали, се спират основно върху профила на младите хора и демографски характеристики, а четвъртата й основна част представя реализираните от отговорните институции мерки, съответстващи на Националната стратегия за младежта.
Бих се спрял на някои основни акценти, включващи предприети мерки от институциите и изводите от проучването. Например, 57% от младите хора смятат, че могат да получат добро образование в населеното място, където живеят. Отбелязва положителна тенденция на намаляване броя на преждевременно напусналите образователната система – знаете, основен проблем, който е във фокуса на вниманието на правителството. В периода 2013 – 2016 г. стойността на този дял расте. През 2017 г. тя се понижа, за да достигне 12,4% за 2018 г., което е понижение с 0,3 процентни пункта в сравнение с предходната година, като на лице е, както споменах, оформяне на краткосрочна положителна тенденция, свързана с понижаване делът на преждевременно напусналите образователната ни система. Знаете, че предизвикателството е не само понижаване на делът на преждевременно напусналите, а и връщането им в нея, и не на последно място – задържането на тези деца, което е голямо предизвикателство. Активно се работи за реинтеграция в образователния процес на върнатите в училище, в зависимост от възрастта им, след което подбор и насочване към точно определена професия, отговаряща на профила на конкретното лице, което ще бъде насочено към обучение чрез работа.
Един от ключовите въпроси на изследването, което го третираме в Доклада, е намерението на младите хора за продължаване на учене след завършване на образованието им. Най-голям дял от тях казват, че имат намерение да продължат висшето си образование в страната – 41%, 8% декларират, че биха предпочели да направят това навън. Като цяло се наблюдава устойчиво намаляване през годините на тенденцията за намерение за емиграция сред младите хора – нагласите намаляват. Оценяват се и добрите възможности за получаване на образование в страната. Налице е тенденция на тези, които са излезли навън и получили образование – млади образовани хора, все повече и повече да се връщат в страната.
Основен фактор за това е икономическото оживление, което наблюдаваме, като следствие от него имаме и понижаване на общата безработица – това се отнася и за младежката такава – понижение до 7,4% през 2018 г., като през 2017 г. е 9,9%, през 2016 г. – 12,2%. Виждаме, че както общата безработица, така и тази сред младите хора бележи устойчиво намаление.
Основен извод, който може да се изведе от Доклада, и според статистическите данни и натуралните показатели, е, че високата степен на образование се оказва определяща за реализацията на младия човек и на трудовия пазар, и като цяло за настройката им към живота. Добре образованите са с доста по-положителни очаквания за своето бъдеще, по-голяма удовлетвореност от работата, която са намерили, по-бързо намират работа, по-доходоносна е тя. Ценността на образованието се осъзнава все повече и повече. Това идва като извод и от отговорите на младите хора, които осъзнават защо в крайна сметка учат – ценността на получаването на качествено образование, което ще им гарантира един по-добър живот в бъдеще.
За да не се спирам на всичко останало, ще отбележа само така наречените „нийдс“ младежи. Това са младежи, които нито учат, нито работят – млади хора, които не се образоват, които са се изоставили. Данните и изводите ни сочат не заради друго, а поради тяхно желание или по-скоро нежелание да се образоват или да работят. Не са свързани толкова нещата с трудности за намиране на работа, или невъзможност да си платят образованието – просто една тяхна нагласа към живота. Такъв процент млади хора имаме в страната, както и на европейско ниво. Но вниманието към тях от няколко години вече е заострено, защото са се обособили като една част от млади хора, които изискват особено внимание, особени начини за тяхното стигане. Един от инструментите, който сравнително успешно се използва, са младежките медиатори, които на техен език, в личен контакт с тях, на местата, където се събират, чрез убеждаване, консултиране, с променлив успех все пак успяват или да ги убедят да се върнат в образованието, или да ги насочат към местата, където може да им бъде спомогнато за реализацията на пазара на труда, като „Бюра по труда“ и така нататък.
Подобряване качеството на живот на най-уязвимите групи в обществото е част от политиката в областта на социалното включване, младежите с увреждания, както цялостната политика на правителството с внимание към хората с увреждания е застъпена.
В областта на спорта, конкретно Министерството, което представлявам, развива своите програми и то успешно. Финансират се проекти за масов спорт. Откликът към спорта е голям, младите хора търсят спорт, искат да спортуват, обичат да спортуват, търсят информация. Направи ми впечатление голямата и конкретна тенденция за търсене на информация за спортни събития, спортни прояви, възможности за трениране, спортуване, посещаване на спортни мероприятия. Така че продължаваме да акцентираме върху провеждането на множество такива прояви с безплатен достъп, с една масовост, със запознаване със спорта, практикуването му. Това е нещо, което интересува, вълнува и е търсено от младите хора.
Ще приключа с едни последни думи: младите хора в България, както и техните връстници в Европа, са изправени пред сходни предизвикателства, свързани с тяхното образование, реализация, качество на живот. Групата на младите хора е една от най-динамичните поради бързия преход от една роля в друга, тоест средно образование, следва бързо висше, работа, семейство, кариерно развитие и това предполага внимателен анализ и идентифициране на ясно постижими цели спрямо всяка една от определените групи, които влизат в общата съвкупност млади хора, която сме опитали да обобщим в този доклад, и благодарение на който се опитваме да избистряме тези политики, които да залагаме като бъдещи цели.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
Преди народните представители да вземем отношение по доклада, изразиха желание да вземат думата и Национално сдружение „Младежки глас“. Само да попитам – Български младежки червен кръст ще вземат ли отношение? (Реплика.) Ще вземете.
И Национално представителство на студентските съвети в България ще вземете ли отношение? (Реплика.) Да.
Молбата ми е в рамките на 3 минути, колеги, даже имате повече време и от народните представители, всеки от Вас да изрази становище.
Започваме от Български младежки червен кръст. Кой ще вземе отношение?
Заповядайте, господин Бояджиев.
СТАНИМИР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми колеги! Благодарим за поканата, за да се включим в дебата относно Доклада за младежка за миналата година.
Това е един документ, в който сме участвали за неговото изготвяне. Както и господин Заместник-министърът каза, той дава актуална информация за състоянието на младежта в България спрямо данните, които се регистрираха за миналата година. Специално нашата организация се включи като една от двете национално-представящи се младежки организации доста активно в събирането на данни – благодарим за което, че нашата експертиза също беше отразена в самия Доклад.
Това, което искам да вметна е, че: може би 2018 г. беше една от първите години, понеже имам наблюдение през последните такива, в която активно се работеше за това младите хора да бъдат въвлечени да се чува младежкият глас. Така че благодаря на колегите от Министерството. Реализираха се много дискусии в цялата страна. Бяхме въвлечени в това като партньори, и колегата от „Младежки глас“ може да го потвърди. Считам, че това е един добър пример затова как трябва да се случват нещата и младите хора да бъдат въвлечени във всички процеси. Адмирирам Доклада и се радвам, че той е представен и дано да бъде одобрен.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Подкрепяте или не подкрепяте Доклада?
СТАНИМИР БОЯДЖИЕВ: Да, Българският младежки червен кръст подкрепя Доклада.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Национално сдружение „Младежки глас“.
Заповядайте.
ТОДОР ЙОСИФОВ: Здравейте.
Уважаеми господин Председател, членове на Комисията, уважаеми господин Заместник-министър, колеги! Национално сдружение „Младежи глас“ подкрепя Доклада. Смятаме, че с оглед на това, което и колегата от БМЧК сподели, младежта в България е активна. Също така е работа на институциите – това, което отбелязваме с нашите структури и клонове в цялата страна. Както знаем Национално сдружение „Младежки глас“, освен национално представителна организация, е и организация със специален статус към ООН-Икономическият социален съвет. С нашите международни партньори сме обсъждали това развитието на младежта в България, потенциалът на младежите тук. Изключително е силна работа на институциите с младите хора – това, което се забелязва в последните години.
От Национално сдружение „Младежки глас“ искаме да адмирираме конкретно и работа на ММС и това, което прави екипът на Министерството за работата с младите хора в цялата страна. Смятаме, че трябва да се засили и от страна неправителствения сектор, на младежките организации – както винаги сме готови да съдействаме на всички, работа с гражданския сектор и въвличането на все повече млади хора в доброволчеството и в сектора, свързан с подпомагане на младежките дейности, за да може всичко това да доведе до повече успехи за България. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Подкрепяте ли Доклада?
ТОДОР ЙОСИФОВ: Подкрепяме.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Кой ще вземе отношение от Национално представителство на студентските съвети?
Заповядайте, госпожа Вангелова.
ЯНА ВАНГЕЛОВА: Уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На първо място бих искала да кажа, че се радвам, че работя с такъв екип от страна на ММС, с който успяхме да превърнем в традиция участието на Министерството във всички по масови прояви на Националното представителство на студентските съвети. От тяхна страна срещаме подкрепа и мога да кажа, че подкрепяме Доклада, защото сме били една съществена част от процесите, които са описани там. Ще се радвам и занапред да работим по този начин. Със сигурност имаме какво повече да направим. Смятам, че в един процес, свързан с младите хора, най-съществената част са именно младите хора и след това всички институции не само ММС, но и всички други. Ще се радвам да продължим тази съвместна работа и през тази година.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Подкрепяте ли доклада или се въздържате?
ЯНА ВАНГЕЛОВА: Подкрепяме.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Колеги, преминаваме към обсъждането на народните представители. Желае ли някой да вземе отношение?
Заповядайте, госпожа Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, уважаеми господин Заместник-министър! Ние от парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепим Доклада за младежта за 2018 г.
Искам да поздравя ММС за това, че навреме влезе този Доклад за разглеждане в Народното събрание. Забелязва се една положителна промяна в посока структурирането и съдържанието на самия Доклад. Виждаме повече инициативи и мерки от различни институции, което е един много добър знак и затвърждава политиката на държавата по приоритизиране на младежките политики, в това число и изпълнението на нови програми, които допринасят за тази позитивна тенденция.
Тук използвам възможността да поздравя ММС, че успява и изпълнява не леката задача на координатор на младежките политики между всички министерства, всички заинтересовани институции, така че да имаме един работещ междусекторен подход, което е много важно за получаването на едни добри положителни резултати. На лице е оформяне на краткосрочна положителна тенденция, свързана с понижаване делът на преждевременно напусналите образователната система в България през последните две години – става въпрос за младежите между 15 и 24 навършени години.
Също така безработицата в България през 2018 г. регистрира един устойчив спад от 5,7% през първото тримесечие на 2018 г. до 4,7% края на четвъртото тримесечие на 2018 г. Респективно данните за младежката безработица също показва значително понижение до 7,4% за 2018 г. в сравнение с 2017 г., когато младежката безработица е била 9,5%, а за 2016 г. 12,2%.
Статистическите данни показват значително подобрение в състоянието на пазара на труда на младите хора, както и следствие подобрената икономическа ситуация в резултат на активните политики, които води правителството в тази посока. Действията за интегриране на пазара на труда включват конкретни мерки, програми, даващи възможност на младите хора да започнат първа работа, да стажуват, да чиракуват, да се обучават на работното място или да участват в други форми на обучение.
През 2018 г. младежите продължават да са приоритет на целева група за включване в всички в подходящи за тях програми и мерки за интеграция на пазара на труда.
В заключение искам само да спомена, че трябва да помислим за законови изменения, като такъв тип Доклад да се гледа на 3-годишен период, така че да проследим тенденциите на промяна, както и да спазим добрата практика в ЕС. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря.
Преди да попитам има ли реплики, само ще спомена, че поради неотложен ангажимент заместник-председателят Боряна Георгиева напусна заседанието, но ми обяви, че ще подкрепи Доклада.
Има ли реплики към госпожа Ангелова? Ако няма, някой друг за изказване?
Господин Проданов, заповядайте.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми гости! Първо, трябва да Ви кажа честно, че доста от числата изобщо не ми звучат истински. Направо да Ви кажа си мисля, че това проучване едва ли не е правено в Младежката организация на ГЕРБ. Какво имам предвид? Някои от числата, които Вие казахте, господин Заместник-министър, 57% от младите хора смятат, че могат да получат добро образование в родното си населено място. Това може да е вярно единствено и само, ако това изследване е правено в София, но дори и в София данните ми се струват малко смущаващи. Но да речем, че тук имаме някакво ниво на образованието, на училищата, докато във всички останали градове, особено в малките населени места, тенденцията в последните години за закриване на училища и за все по-очевидното падане на нивото на образованието, тези 57% ми изглеждат абсолютно нереални.
Друго число, което Вие споменахте – 8%. Само 8% от зрелостниците казват, че предпочитат да излязат и да учат висшето си образование навън. От разговорите си с доста млади хора голяма част от тях, че искат да напуснат България, да учат навън и после да работят навън. Така че тези 8% също ми се струват нереални.
Във връзка с бодряшките заключения за това, че все по-лесно младите хора се реализират на пазара на труда и все по-висок е процентът на младите хора, които са заети. Може да Ви е смешно, но Ви казвам какво ми отговарят младите хора, госпожо Ангелова.
Този процент наистина да е верен, но зависи от каква база се тръгва, защото ако се има предвид демографската статистика, примерно, ако на пазара на труда преди 10 години са излизали 70 80 000 млади хора, то сега излизат по-малко от половината, около 30 000 , така че, ако тръгнеш от такава база, наистина процентите може да се подобрят, но те не са реални и не тръгваме от една и съща база. В тази връзка не съм съгласен да подкрепя Доклада с изнесените данни. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Реплики към господин Проданов?
Заповядайте, госпожа Ангелова.
Господин Проданов, разбира се, ще имате право и на дуплика,
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми господин Проданов. Вземам тази реплика, защото не мога да се съглася с Вас с част от изказването, че данните от младежката безработица, които са визирани в Доклада за младежта са 2018 г. са неверни и Ви звучат бодряшки. Тези данни не са взети ей така от някъде, те са взети от „Евростат“. Това е една официална статистика и действително за 2018 г. безработицата сред младите хора е 7,4% – можете да си направите справка. Ако смятате, че „Евростат“ не е достатъчно легитимна институция, която да представя такива данни, това вече е друг въпрос. Но това са реалните данни на база изследване на „Евростат“.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря, госпожа Ангелова.
Господин Вълев, имате също право на реплика.
КРАСИМИР ВЪЛЕВ: Уважаеми гости, уважаеми колеги! Господин Проданов, не съм съгласен с Вашето изказване, защото не знам колко често се срещата с младите хора, но аз работя с много голяма част млади хора и моето мнение, дори и тяхното, че много по-лесно си намират работа, когато търсят. Така че мисля, че това, което току-що казахте, не отговаря на истината.
ПРЕД. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря, господин Вълев.
Заповядайте, господин Проданов.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Първо, към госпожа Ангелова. Най вероятно или аз не съм се изказал правилно или Вие не сте ме разбрала. Казвам, че процентът, който се цитира в Доклада може и да е верен, но проблемът е в това, че тръгваме от различна база, защото 10% на 60 000 и 10% на 30 000, примерно, са различни неща. (Реплики.). Така че в продължение примерно на 10 години, основното число, основната база, е спаднала, и затова казах, че процентите може да се верни, но картината като цяло не е добра.
Господин Вълев, вие долу-горе засегнахте същия въпрос. Да, може аз говоря с такива младежи, които по-трудно си намират работа, но наистина проблемът е много голям и според мен няма никакво развитие през последните години, ама абсолютно никакво развитие. Не само по тази статистика може да се изнесат тези заключение, може да се изнесе и по статистиката за откриване на работни места, за инвестициите в България, и за всичко останало. Не се опитвам да спекулирам. Казвам това, което чувам от хората и то от младите хора. Това е реалната картина и това кара младите хора да емигрират, да търсят работа и по-добро бъдеще извън България. Въобще не си мислете, че картината е розова. Ако Вие така си мислите – жалко.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Проданов.
Никой не си мисли, че картината е розова. Мисля, че чухме и двете становища. Госпожа Ангелова много ясно даде своята, много ясно Вие дадохте своята.
Някой друг за изказвания?
Заповядайте, господин Заместник-председател.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Благодаря, господин Атанасов.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми гости! Смятам, че темата е изключително важна и не можем в никакъв случай да я обхванем в рамките на това заседание на комисията.
Първо, адмирирам усилията на господин Йосифов, на „Младежкия глас“, на Младежкия червен кръст, на Студентските съвети, защото всяко усилие в такава посока е похвално.
Какви са нашите резерви, които трябва да изразим? Ако говорим за проценти и база съгласявам се, разбира се, с колегата Проданов. Ако говорим обаче къде са правени тези проучвания, защото трябва да изхождаме и от това, ако са правени в големите градове – ситуацията е една, ако са правени в по-малки общински центрове, където има обезлюдяване и то засяга тази възрастова група, за която ние говорим, а именно младежката – там ще видим, че има проблем. Още нещо. Вие знаете много добре, че в България имаше много форуми и разисквания в такава посока. Госпожо Ангелова, мисля, че там се извадиха статистически данни, които не са толкова красноречиви в положително развитие. Може би като тенденция, защото говорихме и за 0,3% намаляване на хората – поправете ме, господин Заместник-министър, но това за мен не е добра тенденция в рамките на такъв период.
Затова, и самият господин Йосифов каза в своето експозе, че има някои политики, които трябва да бъдат засилени, и в частта за доброволчеството, нали така? ПГ на „БСП за България“ представи на вниманието на пленарна зала пет пъти за влезе Закон за младежта, който поне, видите ли, да бъде обсъждан вътре от народното представителство, поне да бъде обсъден вътре между нас, но дори и това не беше допуснато. А вътре в него, в нашия закон за младежта, който бяхме предложили, има цяла глава за доброволчеството. Най малкото можеше поне да влезе за обсъждане. Мисля, че има какво да се каже. Разбира се, има какво и да се дебатира, и то с най добронамерен тон. В никакъв случай тук не трябва да се политизира, тук става въпрос за българските младежи. Но резерви има и ние ги изразяваме, като по този доклад ще се въздържим. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Ченчев.
Реплики към господин Ченчев?
Заповядайте, господин Христов:
МИХАИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Ченчев! Точно това е нещото, което щях да спомена и аз – че има положителна статистика в доброволчеството, защото аз познавам много подобни организации и за тях не е важен Законът. Но все пак, ако, както Вие споменахте, се рамкира доброволчеството, ще е много по-добре. И това е моят съвет и към Министерството – да се помисли точно за законодателството за доброволческата дейност на младежите, защото точно там те развиват някои свой умения. Мога да Ви дам пример с Организацията „Подарете книга“, която всъщност не подарява книги, а събира млади хора – аз също съм присъствал, и се чете на деца от домове, в рискови групи и така нататък. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Втора реплика?
Заповядайте, господин Проданов.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Кратко, в допълнение на това, което каза и господин Ченчев. Много е важно къде са направени тези статистики, защото, повярвайте ми, в не малко градове, в окръжни градове, като Плевен, Враца, Ловеч, Пазарджик и така нататък, ситуацията с младите хора е отчайваща. Първо, в перспективите за образование, и второ, за работа. Безработицата там е адска и хората бягат или от тези градове, които са окръжни, към София, Пловдив, Варна и Бургас – това са трите града, които функционират в България, или в чужбина. Това е. Картината, която е обрисувана в Доклада, не е съвсем реална.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Проданов. (Реплики.)
Заповядайте.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаема Комисия, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми гости!
Господин Христов, първо, благодаря за репликата. Трябва да Ви кажа, че когато предложихме за разглеждане в пленарна зала – мисля, че точно 5 пъти, а никога не ме лъже паметта, през последните 2 години този закон, нямахме ответна реакция, нямахме реакция от страна Министерството или от страна на управляващите, които да направят тяхно предложение за Закона за младежта. Но така или иначе ние сме отворени, за да дебатираме всякакви предложения в тази посока и това, че Вие давате съвет може само да го адмирираме.
Към господин Вълев. Нека да уважаваме и това, което прави господин Вълев на терен. Той познава много добре ситуацията в българския спорт и в частта й по отношение на младежите, но пак Ви казвам, че са в големите градове – София, Варна. Неслучайно резултатите – съжалявам, че не взех една таблицата, която имам в автомобила си, не са добри от програмите, които са реализирани, особено в малките населени места. Аз съм представител на 36-ти МИР – София област, обикалям непрекъснато. Там има 306 населени места и трябва да Ви кажа, че положението по отношение не само на младежта, но и на спорта, отива към същото, каквото е и по отношение на демографията.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Ченчев.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Али.
СЕВИМ АЛИ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми колеги народни представители! Искам да акцентирам върху една констатация от Доклада за 2018 г., която лично ме плаши. Става въпрос за това, че средствата за пълноценно хранене на една четвърт от младите хора са по-скоро недостатъчни. За каква Стратегия говорим, за какви иновации, стратегически цели, щом като една четвърт от младите хора казват, че нямат достатъчни пари за пълноценно хранене – първо?! И второ, в подкрепа на това, което казаха господин Проданов и господин Ченчев: понеже, господин Проданов, изключихте Бургас като област – аз съм представител от Бургаска област, мога да кажа, че в малките населени места, тъй като по отношение на нагласите на младите хора за работа в чужбина Вие ги делите на високообразовани, на такива със средно образование, с по-ниско образование, че младите хора емигрират, първо, вътре в самата страна и в чужбина, мога да Ви кажа, че в малките населени места няма достатъчно високоплатени работни места.
По отношение на спортната инфраструктура в малките населени места – изобщо липсва, това го декларирам. И в Бургаска област – областта, която Вие, господин Проданов, не включихте. Аз Ви декларирам, че в Бургаска област, на 90% от малките населени места изобщо липсва спортната инфраструктура. Това е истината. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Реплики към господин Али? Няма.
Други изказвания? Няма.
Мисля да преминем към приключване, защото видяхме гледните точки на всички политически сили. Специално аз и Данчо Йорданов от нашата ПГ ще подкрепим Доклада поради следната причина: докладът за мен, като разбира се, съм съгласен и с изказванията на колегите от Левицата и от ДПС, но той е много по добър от миналогодишния – много внимателно сравних двата доклада. Има позитивно развитие. Но вижте колеги, цялото икономическо развитие на България върви към това, че икономиката – и оттук вече всички тези проблеми – абсолютно сте прав, господин Али – особено в малките селища нещата са наистина зле, но просто при една развиваща се икономика, като българската, която не е толкова добре развита, тя се концентрира върху 5-6 основни икономически центъра и там се концентрира почти цялото население в страната. Това е естествен процес, който го преминаха и много от държавите – и в Европа са така като нас: малките селища, за жалост, умират, а почти всичко се концентрира в 4-5 града и околностите около тези градове. Това е и обективен процес, повярвайте.
Иначе абсолютно съм съгласен с колегите от Левицата и от ДПС, че по малките градчета нещата не стоят добре, но това е, повтарям, процес на цялостното развитие на държавата. България не е единичен случай. При гърците е същото, при хърватите, при по-слабо развитите държави, при румънците е същото и така нататък.
Закривам дискусията.
Предлагам да приемем следния Проект на решение:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 5, ал. 1 от Закона за младежта
РЕШИ:
Одобрява Годишен доклад за младежта за 2018 г. и Проекта на решение, № 902-00-18, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г.“
Който е „за“, моля да гласува:
10 гласа „за“, без „против“ и 8 гласа „въздържали се“.
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПАВЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за дискусията и изказаните мнения. Естествено, времето, уви, никога не стига, но дебатът продължава, защото, както се казва, темата е изключително важна. Над 1 млн. са нашите млади българи между 15 и 29 г., които третират този доклад – това ни е младежката таргет група, тъй че темите са много. Със сигурност не сме сложили само розовите очила, опитали сме се да изведем положителните тенденции, които да доразвием, а и в Доклада, естествено, присъстват и нещата, в които има на какво да се наблегне, където има още какво да се желае.
Продължаваме работа и по Национална стратегия за младежта 2020 – 2030 г. Данните са взети от Националната статистика – от НСИ, и от „Евростат“. Абсолютно валидни са, и там, където не удовлетворяват, и там, където казват …. Двете страни са релевантни.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър. Пожелаваме Ви успех в новото поприще. Поне аз виждам, че Ви се работи. Гледам, че сте енергичен човек и това ще е добре за всички нас, без разлика на партийна принадлежност. Успех в новото ви поприще, още веднъж.
Колеги, закривам заседанието, и успех на всички.
(Закрито в 15,45 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Славчо Атанасов
СТЕНОГРАФ:
Теодора Енчева
