Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по здравеопазването
27/11/2020 проект второ гласуване
Проект!
Д О К Л А Д
за второ гласуване
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 054-01-105, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова на 13 ноември 2020 г., приет на първо гласуване на 20 ноември 2020 г.
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
Проект!
Д О К Л А Д
за второ гласуване
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 054-01-105, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова на 13 ноември 2020 г., приет на първо гласуване на 20 ноември 2020 г.
Проект!
З А К О Н
ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО
(обн., ДВ, бр. 70 от 2004 г.; изм., бр. 46, 76, 85, 88, 94 и 103 от 2005 г., бр. 18, 30, 34, 59, 71, 75, 80, 81, 95 и 102 от 2006 г., бр. 31, 41, 46, 53, 59, 82 и 95 от 2007 г., бр. 13, 102 и 110 от 2008 г., бр. 36, 41, 74, 82, 93, 99 и 101 от 2009 г., бр. 41, 42, 50, 59, 62, 98 и 100 от 2010 г., бр. 8, 9, 45 и 60 от 2011 г., бр. 38, 40, 54, 60, 82, 101 и 102 от 2012 г., бр. 15, 30, 66, 68, 99, 104 и 106 от 2013 г., бр. 1, 98 и 107 от 2014 г., бр. 9, 72, 80 и 102 от 2015 г., бр. 17, 27, 98 и 103 от 2016 г., бр. 58, 85 и 102 от 2017 г., бр. 18, 77, 91, 98 и 102 от 2018 г., бр. 24, 58, 99 и 101 от 2019 г. и бр. 23, 28, 34, 44 и 67 от 2020 г.)
Комисията подкрепя /не подкрепя/ подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието на закона.
§ 1. Член 61 се изменя така:
„Чл. 61. (1) На задължителна изолация подлежат лица, болни от и заразоносители на холера, чума, вариола, жълта треска, вирусни хеморагични трески, дифтерия, коремен тиф, полиомиелит, бруцелоза, антракс, малария, тежък остър респираторен синдром, COVID-19 и туберкулоза с бацилоотделяне.
(2) На задължителна карантина подлежат контактни лица на лицата по ал. 1. С цел предотвратяване разпространението на заразни болести по ал. 1 на задължителна карантина може да подлежат и лица, които са влезли на територията на страната от други държави.
(3) Министърът на здравеопазването по предложение на главния държавен здравен инспектор може със заповед да разпореди задължителна изолация на лица, болни от и заразоносители на заразни болести извън посочените по ал. 1, както и задължителна карантина на контактните с тях лица.
(4) Задължителната изолация на лице по ал. 1 и 3 се извършва с предписание на директора на съответната регионална здравна инспекция.
(5) Задължителната карантина на лице по ал. 2 и 3 се извършва с предписание на директора на съответната регионална здравна инспекция.
(6) Министърът на здравеопазването по предложение на главния държавен здравен инспектор със заповед определя срока на задължителната изолация по ал. 1 и 3 и на задължителната карантина по ал. 2 и 3 в съответствие с епидемичния риск от разпространението на заразната болест.
(7) Контактните лица по ал. 2 и 3 не може да откажат извършването на изследване с цел установяване на носителство на заразна болест по ал. 1 или 3.
(8) Министърът на здравеопазването утвърждава образец на предписанията по ал. 4 и 5.
(9) За издадените предписания по ал. 4 и 5 на лицето се съобщава по реда на чл. 18а, ал. 1-6 от Административнопроцесуалния кодекс или по един от следните начини:
1. чрез устно уведомяване на посочен от лицето телефонен номер, което се удостоверява писмено с подпис на извършилото го длъжностно лице. Писменото удостоверяване се прилага към преписката и на адресата се съобщава, че може да получи предписанието лично след изтичане на срока на изолацията, съответно на карантината. В срока на изолацията, съответно на карантината предписанието може да се получи само чрез упълномощено лице. Предписанието се смята за връчено от деня на устното съобщаване;
2. чрез изпращане на съобщение на посочен от лицето електронен адрес или телефонен номер. Предписанието може да се получи лично след изтичане на срока на изолацията, съответно на карантината. В срока на изолацията, съответно на карантината предписанието може да се получи само чрез упълномощено лице. Предписанието се смята за връчено, когато адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно електронно или кратко текстово съобщение.“
(10) Предписанията по ал. 4 и 5 подлежат на предварително изпълнение.
(11) Заповедите по ал. 6 и предписанията по ал. 4 и 5 подлежат на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(12) Заповедите по ал. 6 се издават по реда на чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс, публикуват се на интернет страницата на Министерството на здравеопазването и подлежат на предварително изпълнение.“
Комисията подкрепя /не подкрепя/ подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1.
Предложение на н. п. Даниела Дариткова:
Параграф 1 да се измени така:
„§ 1. В чл. 61 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) На задължителна изолация подлежат лица, болни от и заразоносители на антракс, бруцелоза, вариола, вирусни хеморагични трески, дифтерия, ебола, жълта треска, коремен тиф, малария, полиомиелит, тежък остър респираторен синдром, туберкулоза с бацилоотделяне, холера, чума и COVID-19.“
2. В ал. 2, изречение първо думите „лица, болни от заразна болест по ал. 1“ се заменят с „лицата по ал. 1.
3. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Министърът на здравеопазването по предложение на главния държавен здравен инспектор може със заповед да разпореди задължителна изолация на лица, болни от и заразоносители на заразни болести извън посочените по ал. 1, както и задължителна карантина на контактните с тях лица въз основа на извършена оценка на съществуващия епидемичен риск от разпространението на съответната заразна болест.“
4. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Задължителната изолация на лице по ал. 1 или 3 се извършва с предписание, издадено от директора или от оправомощен от него заместник-директор на съответната регионална здравна инспекция.“
5. Алинея 5 се отменя.
6. Алинея 6 се изменя така:
„(6) Задължителната карантина на лице по ал. 2 или 3 се извършва с предписание, издадено от директора или от оправомощен от него заместник-директор на съответната регионална здравна инспекция.“
7. Алинея 7 се изменя така:
„(7) Министърът на здравеопазването по предложение на главния държавен здравен инспектор със заповед определя срока на задължителната изолация по ал. 1 или 3 и на задължителната карантина по ал. 2 или 3 в съответствие с епидемичния риск от разпространението на съответната заразна болест по ал. 1 или 3.“
8. В ал. 8 думите „ал. 2 и 3“ се заменят с „ал. 2 или 3“ и след думата „установяване“ се добавя „наличието“, а накрая се добавя „назначено с предписание, издадено от директора или от оправомощен от него заместник-директор на съответната регионална здравна инспекция“.
9. В ал. 9 думите „5 и 6“ се заменят с „6 и 8“.
10. Създават се нови ал. 10-13:
„(10) За издаденото предписание по ал. 4, 6 или 8 на лице по ал. 1, 2 или 3 се съобщава по реда на чл. 18а, ал. 1, 2, 3 и ал. 4, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс или по един от следните начини чрез:
1. устно уведомяване на посочен от лицето мобилен или стационарен телефонен номер, което се удостоверява писмено с подпис на извършилото го длъжностно лице, като писменото удостоверяване се прилага към преписката;
2. изпращане на електронно или кратко текстово съобщение на посочен от лицето електронен адрес или мобилен телефонен номер.
(11) В случаите по ал. 10, т. 1 и 2 на лицето по ал. 1, 2 или 3 се съобщава, че може да получи предписанието лично след изтичането на срока на изолацията, съответно на карантината. В срока на изолацията, съответно на карантината предписанието може да се получи само чрез упълномощено от лицето по ал. 1, 2 или 3 лице.
(12) Предписанието по ал. 10, т. 1, се смята за връчено от датата на устното съобщаване, а по ал. 10, т. 2, когато в срок до 24 часа от изпращането, лицето потвърди за получаването на съобщението чрез изпращане на обратно електронно или кратко текстово съобщение на посочен от съответната регионална здравна инспекция електронен адрес или мобилен телефонен номер.
(13) Когато в срока по ал. 12 лицето не изпрати потвърждение за получаването на съобщението по ал. 10, т. 2 съобщаването се извършва по реда на чл. 18а, ал. 8 от Административнопроцесуалния кодекс или чрез устно уведомяване по реда на ал. 10, т. 1.“
11. Досегашната ал. 10 става ал. 14 и в нея думите „5 и 6“ се заменят с „6 и 8“.
12. Досегашната ал. 11 става ал. 15 и в нея думите „5 и 6“ се заменят с „6 и 8“.
13. Досегашната ал. 12 става ал. 16.
14. Създават се ал. 17 и 18:
„(17) Условията и редът за извършване на задължителната изолация на лице по ал. 1 и 3, задължителната карантина на лице по ал. 2 и 3 и на оценката на съществуващия епидемичен риск по ал. 3 се определят с наредбата по чл. 60, ал. 5.
(18) В наредбата по ал. 17 се определят и критериите за определяне на контактните лица по ал. 2 и 3 в съответствие със спецификата на разпространение на съответната заразна болест по чл. 61, ал. 1, включително епидемичен потенциал, инфекциозност и път на предаване на патогена и други.“
Комисията подкрепя /не подкрепя/ подкрепя по принцип предложението.
Действащ текст:
Чл. 61. (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 2.06.2009 г., изм. и доп., бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., изм. и доп., бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г., изм., бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) (1) На задължителна изолация и/или болнично лечение подлежат лица, болни от и заразоносители на холера, чума, вариола, жълта треска, вирусни хеморагични трески, дифтерия, коремен тиф, полиомиелит, бруцелоза, антракс, малария, тежък остър респираторен синдром, COVID-19 и туберкулоза с бацилоотделяне.
(2) На задължителна карантина подлежат контактни лица на лица, болни от заразна болест по ал. 1. С цел предотвратяване разпространението на заразни болести по ал. 1 на задължителна карантина може да подлежат и лица, които са влезли на територията на страната от други държави.
(3) Министърът на здравеопазването по предложение на главния държавен здравен инспектор може със заповед да разпореди задължителна изолация на лица, болни от заразни болести извън посочените по ал. 1 и на заразоносители, както и задължителна карантина на контактните с тях лица. В заповедта се определя срокът на задължителната изолация и лечение по ал. 5, съответно на задължителната карантина по ал. 6 в съответствие с епидемичния риск от разпространението на заразната болест.
(4) Задължителната изолация и болничното лечение на лице по ал. 1 и 3 се извършва с предписание на директора на съответната регионална здравна инспекция по предложение на лекаря, насочил лицето за хоспитализация.
(5) Задължителната изолация и/или лечението на лице по ал. 1 и 3 може да се извършва и в домашни условия с предписание на директора на съответната регионална здравна инспекция по предложение на лекуващия лекар въз основа на извършена оценка на съществуващия епидемичен риск.
(6) Задължителната карантина на лице по ал. 2 и 3 се извършва с предписание на директора на съответната регионална здравна инспекция или на оправомощено от него длъжностно лице.
(7) Министърът на здравеопазването по предложение на главния държавен здравен инспектор със заповед определя срока на задължителната изолация и лечението по ал. 5 на лицата по ал. 1 и задължителната карантина по ал. 6 на лицата по ал. 2 в съответствие с епидемичния риск от разпространението на заразната болест.
(8) Контактните лица по ал. 2 и 3 не може да откажат извършването на изследване с цел установяване на носителство на заразна болест по ал. 1 или 3.
(9) Министърът на здравеопазването утвърждава образец на предписанията по ал. 4, 5 и 6.
(10) Предписанията по ал. 4, 5 и 6 подлежат на предварително изпълнение.
(11) Заповедите по ал. 3 и 7 и предписанията по ал. 4, 5 и 6 подлежат на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(12) Заповедите по ал. 3 и 7 са общи административни актове, които се издават по реда на чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс, публикуват се на интернет страницата на Министерството на здравеопазването и подлежат на предварително изпълнение.
Предложение на н. п. Даниела Дариткова:
Да се създаде нов § 2:
„§ 2. Създава се чл. 61а:
„Чл. 61а. (1) С цел предотвратяване разпространението на заразни болести по чл. 61, ал. 1 или 3 задължителната изолация на лица, болни от или заразоносители на заразна болест чл. 61, ал. 1 или 3 може да се извършва в лечебно заведение за болнична помощ.
(2) Задължителната изолация в лечебно заведение за болнична помощ на лице по ал. 1 се извършва с предписание, издадено от директора или от оправомощен от него заместник-директор на съответната регионална здравна инспекция по предложение на лекуващия лекар или на лекаря, насочил лицето по ал. 1 за хоспитализация въз основа на извършена оценка на съществуващия епидемичен риск от разпространението на съответната заразна болест по чл. 61, ал. 1 или 3.
(3) Министърът на здравеопазването утвърждава образец на предписанието по ал. 2.
(4) За издаденото предписание по ал. 2 на лице по ал. 1 се съобщава по реда на чл. 61, ал. 10.
(5) Предписанието по ал. 2 подлежи на предварително изпълнение.
(6) Предписанието по ал. 2 подлежи на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(7) Условията и редът за извършване на задължителната изолация в лечебно заведение за болнична помощ на лице по ал. 1 и на оценката на съществуващия епидемичен риск по ал. 2 се определят с наредбата по чл. 61, ал. 17.“
Комисията подкрепя /не подкрепя/ подкрепя по принцип предложението.
§ 2. В чл. 63а, ал. 5 думите „са общи административни актове, които“ се заличават.
Комисията подкрепя /не подкрепя/ подкрепя по принцип текста на вносителя за § 2.
Предложение на н. п. Даниела Дариткова:
Параграф 2 да отпадне.
Комисията подкрепя /не подкрепя/ подкрепя по принцип предложението.
Действащ текст:
Чл. 63а. (Нов – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) (1) При епидемично разпространение на заразни болести по чл. 61, ал. 3 министърът на здравеопазването може да въвежда със заповед противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област за определен период от време.
(2) Противоепидемични мерки по ал. 1 може да се въвеждат и със заповед на директора на съответната регионална здравна инспекция съгласувано с главния държавен здравен инспектор за територията на отделна област, община или населено място за определен период от време.
(3) При епидемично разпространение на заразни болести по чл. 61, ал. 3 не се въвеждат противоепидемични мерки за забрана за влизане на територията на страната на граждани на други държави и временно ограничаване придвижването на територията на страната.
(4) Заповедите по ал. 1 и 2 подлежат на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(5) Заповедите по ал. 1 и 2 са общи административни актове, които се издават по реда на чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс, публикуват се на интернет страницата на Министерството на здравеопазването, съответно на интернет страницата на регионалната здравна инспекция и подлежат на предварително изпълнение.
§ 3. В чл. 63в след думата „болести“ се добавя „по чл. 61, ал. 1 или 3“.
Комисията подкрепя /не подкрепя/ подкрепя по принцип текста на вносителя за § 3.
Действащ текст:
Чл. 63в. (Нов – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) При опасност от или при епидемично разпространение на заразни болести държавните и общинските органи, физическите и юридическите лица оказват пълно съдействие на органите на държавния здравен контрол.
§ 4. В чл. 215, ал. 1 думите „и/или лечение по чл. 61, ал. 4 или 5“ се заменят с „по чл. 61, ал. 4“.
Комисията подкрепя /не подкрепя/ подкрепя по принцип текста на вносителя за § 4.
Предложение на н. п. Даниела Дариткова:
Параграф 4 да се измени така:
„§ 4. Член 215 се изменя така:
„Чл. 215. (1) Лице, болно от или заразоносител на заразна болест по чл. 61, ал. 1 или 3, което откаже или прекъсне изпълнението на задължителната изолация по чл. 61, ал. 4 или по чл. 61а, ал. 2, се наказва с глоба в размер на 5000 лв.
(2) Лице по ал. 1, отказало да изпълни задължителна изолация по ал. 1, както и лице, което прекъсне изпълнението на задължителна изолация по ал. 1, се довежда принудително със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи по искане на органите на държавния здравен контрол, на ръководителя на лечебното заведение за болнична помощ, на лекуващия лекар или на лекаря, насочил лицето за хоспитализация.“
Комисията подкрепя /не подкрепя/ подкрепя по принцип предложението.
Действащ текст:
Чл. 215. (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., изм., бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г., бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г., бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) (1) Лице, болно от заразна болест по чл. 61, ал. 1 или 3, както и заразоносител, който откаже или не изпълнява задължителната изолация и/или лечение по чл. 61, ал. 4 или 5, се наказва с глоба в размер на 5000 лв.
(2) Лицата по ал. 1, отказали да се явят доброволно за изолация и лечение, както и лицата, които не изпълняват задължителната изолация, се довеждат принудително със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи по искане на органите на държавния здравен контрол, на ръководителя на лечебното заведение за болнична помощ или на лекаря, насочил лицето за хоспитализация.
§ 5. В чл. 215а, ал. 1 цифрата „ 8“ се заменя със „ 7“.
Комисията подкрепя /не подкрепя/ подкрепя по принцип текста на вносителя за § 5.
Предложение на н. п. Даниела Дариткова:
Параграф 5 да се измени така:
„§ 5. В чл. 215а, ал. 1 след думата „установяване“ се добавя „наличието“.“
Комисията подкрепя /не подкрепя/ подкрепя по принцип предложението.
Действащ текст:
Чл. 215а. (Нов – ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) Контактно лице по чл. 61, ал. 8, което откаже извършването на изследване с цел установяване на носителство на заразна болест, се наказва с глоба от 50 до 500 лв.
(2) Лице по ал. 1, което отказва да се яви доброволно за извършване на изследване, се довежда принудително със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи по искане на органите на държавния здравен контрол.
§ 6. В чл. 215б, ал. 1 цифрата „ 6“ се заменя с „ 5“.
Комисията подкрепя /не подкрепя/ подкрепя по принцип текста на вносителя за § 6.
Предложение на н. п. Даниела Дариткова:
Параграф 6 да отпадне.
Комисията подкрепя /не подкрепя/ подкрепя по принцип предложението.
Действащ текст:
Чл. 215б. (Нов – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) (1) Контактно лице на лице, болно от заразна болест по чл. 61, ал. 1 или 3, както и лице, което е влязло на територията на страната от други държави, което откаже или не изпълнява задължителната карантина по чл. 61, ал. 6, се наказва с глоба в размер на 5000 лв.
(2) Лицата по ал. 1, които не изпълняват задължителната карантина, се довеждат принудително със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи по искане на органите на държавния здравен контрол.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Комисията подкрепя /не подкрепя/ подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието на подразделението.
§ 7. В Закона за електронните съобщения (обн., ДВ, бр. 41 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 109 от 2007 г., бр. 36, 43 и 69 от 2008 г., бр. 17, 35, 37 и 42 от 2009 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2009 г. - бр. 45 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 82, 89 и 93 от 2009 г., бр. 12, 17, 27 и 97 от 2010 г., бр. 105 от 2011 г., бр. 38, 44 и 82 от 2012 г., бр. 15, 27, 28, 52, 66 и 70 от 2013 г., бр. 11, 53, 61 и 98 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2015 г. - бр. 23 от 2015 г.; изм. и доп., бр. 24, 29, 61 и 79 от 2015 г., бр. 50, 95, 97 и 103 от 2016 г., бр. 58, 85 и 101 от 2017 г., бр. 7, 21, 28, 77 и 94 от 2018 г., бр. 17, 74, 94 и 100 от 2019 г. и бр. 28, 51, 62 и 69 от 2020 г.), в чл. 251б, ал. 2, изречение трето думите „и болнично лечение“ и думата „лечение“ се заличават.
Комисията подкрепя /не подкрепя/ подкрепя по принцип текста на вносителя за § 7.
Предложение на н. п. Даниела Дариткова:
Параграф 7 да отпадне.
Комисията подкрепя /не подкрепя/ подкрепя по принцип предложението.
Действащ текст Закон за електронните съобщения:
Чл. 251б. (Нов – ДВ, бр. 24 от 2015 г., в сила от 31.03.2015 г.) (1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съхраняват за срок от 6 месеца данни, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност, които са необходими за:
1. проследяване и идентифициране на източника на връзката;
2. идентифициране на направлението на връзката;
3. идентифициране на датата, часа и продължителността на връзката;
4. идентифициране на типа на връзката;
5. идентифициране на крайното електронно съобщително устройство на потребителя или на това, което се представя за негово крайно устройство;
6. установяване на идентификатор на ползваните клетки.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 6.12.2016 г., бр. 7 от 2018 г., бр. 28 от 2020 г., в сила от 24.03.2020 г.) Данните по ал. 1 се съхраняват за нуждите на националната сигурност и за предотвратяване, разкриване и разследване на тежки престъпления, в това число за целите на предотвратяване на тежки престъпления в рамките на оперативно-издирвателната дейност по реда на глава девета от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Данните по ал. 1, т. 6 се съхраняват и за осъществяване на операции по издирване и спасяване на лица в случаите по чл. 38, ал. 3 от Закона за защита при бедствия. Данните по ал. 1, т. 6 се съхраняват и за нуждите на принудителното изпълнение на задължителната изолация и болничното лечение на лица по чл. 61 от Закона за здравето, които са отказали или не изпълняват задължителна изолация и лечение.
(3) Други данни, включително разкриващи съдържанието на съобщенията, не могат да бъдат съхранявани по този ред.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Данните по ал. 1 се обработват и съхраняват в съответствие с изискванията за защита на личните данни.
§ 8. В Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (обн., ДВ, бр. 28 от 2020 г.; изм., бр. 34, 38, 44, 55, 60, 64, 71 и 92 от 2020 г.), в § 51 думите „и болнично лечение“ и думата „лечение“ се заличават.
Комисията подкрепя /не подкрепя/ подкрепя по принцип текста на вносителя за § 8.
Предложение на н. п. Даниела Дариткова:
Параграф 8 да отпадне.
Комисията подкрепя /не подкрепя/ подкрепя по принцип предложението.
Действащ текст Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците:
§ 51. (В сила от 24.03.2020 г. - ДВ, бр. 28 от 2020 г.) Параграф 41 се прилага до отпадане на необходимостта от принудително изпълнение на задължителната изолация и болнично лечение на лица по чл. 61 от Закона за здравето, които са отказали или не изпълняват заповедта за задължителна изолация и лечение.
§ 9. В Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (обн., ДВ, бр. 31 от 2007 г.; изм., бр. 19 от 2008 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2008 г. – бр. 65 от 2008 г.; изм., бр. 71 от 2008 г., бр. 10, 23, 41, 88 и 102 от 2009 г., бр. 59 и 98 от 2010 г., бр. 9, 12, 60 и 61 от 2011 г., бр. 38, 60 и 102 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г., бр. 1 и 18 от 2014 г.; Решение № 1 на Конституционния съд от 2015 г. – бр. 12 от 2015 г.; изм., бр. 48 от 2015 г., бр. 43 от 2016 г., бр. 85 и 103 от 2017 г. и бр. 84, 91 и 102 от 2018 г., бр. 17 и 64 от 2019 г. и бр. 17, 52 и 67 от 2020 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В глава девета „б“ се създава чл. 217д:
„Чл. 217д. По време на обявено извънредно положение поради епидемично разпространение на заразни болести по чл. 61, ал. 1 или 3 от Закона за здравето или на обявена извънредна епидемична обстановка поради епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1 от Закона за здравето и до три месеца след отмяната им със заповед на министъра на здравеопазването може да се забрани износ на лекарствени продукти от територията на Република България с цел осигуряване на достатъчни количества лекарствени продукти за задоволяване на здравните потребности на населението на Република България.“
2. Създава се чл. 284и:
„Чл. 284и. Който извърши износ на лекарствени продукти, включени в заповедта по чл. 217д, се наказва с глоба в размер от 50 000 до 100 000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – с глоба в размер от 100 000 до 150 000 лв.“.
3. В чл. 291, ал. 1 думите „284з“ се заменят с „284и“.“
Комисията подкрепя /не подкрепя/ подкрепя по принцип текста на вносителя за § 9.
Предложение на н. п. Даниела Дариткова:
Параграф 9 да се измени така:
„§ 9. В Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (обн., ДВ, бр. 31 от 2007 г.; изм., бр. 19 от 2008 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2008 г. - бр. 65 от 2008 г.; изм. и доп., бр. 71 от 2008 г., бр. 10, 23, 41, 88 и 102 от 2009 г., бр. 59 и 98 от 2010 г., бр. 9, 12, 60 и 61 от 2011 г., бр. 38, 60 и 102 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г., бр. 1 и 18 от 2014 г.; Решение № 1 на Конституционния съд от 2015 г. - бр. 12 от 2015 г.; изм. и доп., бр. 48 от 2015 г., бр. 43 от 2016 г., бр. 85 и 103 от 2017 г., бр. 84, 91 и 102 от 2018 г., бр. 17 и 64 от 2019 г. и бр. 17, 52 и 67 от 2020 г.), се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се чл. 216а:
„Чл. 216а. (1) При обявено извънредно положение поради епидемично разпространение на заразни болести по чл. 61, ал. 1 или 3 от Закона за здравето или при обявена извънредна епидемична обстановка поради епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1 от Закона за здравето разрешението за извършване на паралелен внос се издава в срок 14 дни от датата на подаване на документацията по чл. 215 в ИАЛ.
(2) Когато ИАЛ изиска от заявителя допълнителна документация, срокът по ал. 1 спира да тече до получаване на исканата информация.
(3) Когато ИАЛ изиска от регулаторния орган на държавата членка, от която се извършва паралелен внос, информация, свързана с издаване на разрешението за употреба на внасяния лекарствен продукт, срокът по ал. 1 се удължава с 14 дни.
(4) Когато в срока по ал. 3 ИАЛ не получи исканата документация, процедурата по издаване на разрешение за паралелен внос на територията на Република България се прекратява.
(5) Издадените разрешения за извършване на паралелен внос по ал. 1 се публикуват на страницата на ИАЛ в интернет.
(6) Разрешението за извършване на паралелен внос по ал. 1 е със срок до датата на отмяната на извънредното положение, съответно на извънредната епидемична обстановка по ал. 1.
(7) Разрешението за извършване на паралелен внос се прекратява автоматично, считано от датата на отмяната на извънредното положение, съответно на извънредната епидемична обстановка по ал. 1.
(8) При прекратяване на разрешението за извършване на паралелен внос по ал. 7 лекарственият продукт може да бъде продаван до изчерпване на наличните количества в страната, но не повече от шест месеца, считано от датата на прекратяването.
(9) В случаите по ал. 1 Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти се произнася в срок до 14 дни за утвърждаване/регистриране на цена на лекарствени продукти, за които е получено разрешение за паралелен внос, считано от датата на подаване на заявление по реда на наредбата по чл. 261а, ал. 5.“
2. В глава девета „б“ се създава чл. 217д:
„Чл. 217д. По време на обявено извънредно положение поради епидемично разпространение на заразни болести по чл. 61, ал. 1 или 3 от Закона за здравето или на обявена извънредна епидемична обстановка поради епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1 от Закона за здравето и до три месеца след отмяната им със заповед на министъра на здравеопазването може временно да се забрани износ на лекарствени продукти от територията на Република България, за които е установен недостиг на територията на страната за задоволяване на здравните потребности на населението.“
3. Създава се чл. 284и:
„Чл. 284и. Който извърши износ на лекарствени продукти, включени в заповедта по чл. 217д, се наказва с глоба в размер от 50 000 до 100 000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – с глоба в размер от 100 000 до 150 000 лв.“.
4. В чл. 291, ал. 1 думите „чл. 284г-284з“ се заменят с „чл. 284г-284и“.“
Комисията подкрепя /не подкрепя/ подкрепя по принцип предложението.
Действащ текст Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина:
Чл. 291. (1) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 5.08.2011 г., бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г., изм., бр. 102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г., доп., бр. 84 от 2018 г., в сила от 12.10.2018 г., бр. 67 от 2020 г. Сравнение с предишната редакция) Когато нарушенията по чл. 281 - 284а, ал. 1, чл. 284г – 284з, 285, 285б, чл. 286, ал. 1, чл. 287 и 287б, чл. 289, ал. 1, чл. 289а, чл. 290, чл. 290б, чл. 292 и чл. 294 са извършени от юридически лица или еднолични търговци, се налагат имуществени санкции в размер, не по-малък от тройния размер на предвидените минимални размери на съответните глоби и не по-голям от тройния размер на предвидените максимални размери на съответните глоби.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.) За нарушения по чл. 289, ал. 1 имуществената санкция е в деветорен размер на надвзетата сума, ако тя надвишава максималния размер на санкцията по ал. 1.
(3) Налагането на имуществена санкция не изключва налагането на глоба на виновните длъжностни лица.
(4) Налагането на имуществени санкции не изключва налагането на мерките, предвидени относно правоспособността на медицинските специалисти и квалифицираните лица.
Предложение на н. п. Александър Ненков и Искрен Веселинов:
В заключителните разпоредби се създава нов § 10.
„§ 10. В Закона за гражданската регистрация (обн., ДВ., бр. 67 от 1999 г., изм. бр. 28 и 37 от 2001 г., бр. 54 от 2002 г., бр. 63 от 2003 г., бр.70 и 96 от 2004 г., бр.30 от 2006 г., бр. 48 и 59 от 2007 г., бр.105 от 2008 г., бр. 6, 19, 47, 74 и 82 от 2009 г., бр. 33 от 2010 г., бр. 9 и 39 от 2011 г., бр. 42 от 2012 г., бр.66 и 68 от 2013 г., бр. 53 и 98 от 2014 г., бр. 55 от 2015 г., бр. 39 и 50 от 2016 г., бр. 85 и 91 от 2017 г., бр. 47 от 2018 г., бр. 17, 24 и 101 от 2019 г.), в чл. 55 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) Когато близките на починалия са поставени под карантина или задължителна изолация, или са на лечение в лечебно заведение, компетентното медицинско лице, издало съобщението за смърт, го изпраща незабавно на длъжностното лице по гражданското състояние в общинската администрация за съставяне на акт за смърт в срока по чл. 54, ал. 1.“
2. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.“
Комисията подкрепя /не подкрепя/ подкрепя по принцип предложението.
Действащ текст Закон за гражданската регистрация:
Чл. 55. (1) Длъжностното лице по гражданското състояние пристъпва към съставянето на акт за смърт, след като получи съобщение за смърт, издадено от компетентно медицинско лице.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Писменото съобщение за смърт, настъпила в лечебно заведение, се съставя от ръководителя на заведението или от лице, на което със заповед е възложено това.
(3) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Веднага след съставянето на акта за смърт в писмен вид въз основа на него се създава електронен акт за смърт.
Предложение на н. п. Явор Нотев:
В заключителните разпоредби се създава нов §10:
„§ 10. В Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (обн., ДВ, бр. 98 от 2020 г.) в § 7 от преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) През 2021 г. сроковете за свикване на събранията по Закона за адвокатурата се променят, както следва:
1. Редовното общо събрание на адвокатската колегия се свиква втората събота и неделя на месец април 2021 г. Ако в резултат на проведен избор не е попълнен някой от органите на адвокатската колегия или не са избрани делегати за общото събрание на адвокатите в страната, се провежда допълнителен избор в третата неделя на месец април 2021 г.
2. Редовното общо събрание на адвокатите в страната се свиква третата събота и неделя на месец май 2021 г. Ако в резултат на проведения избор за висши органи на адвокатурата не е попълнен някой от тези органи, се провежда допълнителен избор в четвъртата неделя на месец май 2021 г.
3. Общото събрание на адвокатите oт страната през 2021 г. се
свиква от Висшия адвокатски съвет с писмена покана, която се изпраща до 1 април 2021 г. на адвокатските колегии. В поканата се посочват дневният ред, датата, часът и мястото на провеждане на събранието.
4. Всички процедури и срокове по свикване и провеждане на събранията се извършват съгласно Закона за адвокатурата, съобразени с посочените в предходните точки сроковете.“
Комисията подкрепя /не подкрепя/ подкрепя по принцип предложението.
Действащ текст Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците:
§ 7. Сроковете за провеждане на редовните общи събрания през 2021 г. по Закона за нотариусите и нотариалната дейност и Закона за частните съдебни изпълнители се удължават с три месеца.
§ 10. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.
Комисията подкрепя /не подкрепя/ подкрепя по принцип текста на вносителя за § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО:
Д-Р ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА
Д О К Л А Д
за второ гласуване
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 054-01-105, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова на 13 ноември 2020 г., приет на първо гласуване на 20 ноември 2020 г.
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
Проект!
Д О К Л А Д
за второ гласуване
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 054-01-105, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова на 13 ноември 2020 г., приет на първо гласуване на 20 ноември 2020 г.
Проект!
З А К О Н
ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО
(обн., ДВ, бр. 70 от 2004 г.; изм., бр. 46, 76, 85, 88, 94 и 103 от 2005 г., бр. 18, 30, 34, 59, 71, 75, 80, 81, 95 и 102 от 2006 г., бр. 31, 41, 46, 53, 59, 82 и 95 от 2007 г., бр. 13, 102 и 110 от 2008 г., бр. 36, 41, 74, 82, 93, 99 и 101 от 2009 г., бр. 41, 42, 50, 59, 62, 98 и 100 от 2010 г., бр. 8, 9, 45 и 60 от 2011 г., бр. 38, 40, 54, 60, 82, 101 и 102 от 2012 г., бр. 15, 30, 66, 68, 99, 104 и 106 от 2013 г., бр. 1, 98 и 107 от 2014 г., бр. 9, 72, 80 и 102 от 2015 г., бр. 17, 27, 98 и 103 от 2016 г., бр. 58, 85 и 102 от 2017 г., бр. 18, 77, 91, 98 и 102 от 2018 г., бр. 24, 58, 99 и 101 от 2019 г. и бр. 23, 28, 34, 44 и 67 от 2020 г.)
Комисията подкрепя /не подкрепя/ подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието на закона.
§ 1. Член 61 се изменя така:
„Чл. 61. (1) На задължителна изолация подлежат лица, болни от и заразоносители на холера, чума, вариола, жълта треска, вирусни хеморагични трески, дифтерия, коремен тиф, полиомиелит, бруцелоза, антракс, малария, тежък остър респираторен синдром, COVID-19 и туберкулоза с бацилоотделяне.
(2) На задължителна карантина подлежат контактни лица на лицата по ал. 1. С цел предотвратяване разпространението на заразни болести по ал. 1 на задължителна карантина може да подлежат и лица, които са влезли на територията на страната от други държави.
(3) Министърът на здравеопазването по предложение на главния държавен здравен инспектор може със заповед да разпореди задължителна изолация на лица, болни от и заразоносители на заразни болести извън посочените по ал. 1, както и задължителна карантина на контактните с тях лица.
(4) Задължителната изолация на лице по ал. 1 и 3 се извършва с предписание на директора на съответната регионална здравна инспекция.
(5) Задължителната карантина на лице по ал. 2 и 3 се извършва с предписание на директора на съответната регионална здравна инспекция.
(6) Министърът на здравеопазването по предложение на главния държавен здравен инспектор със заповед определя срока на задължителната изолация по ал. 1 и 3 и на задължителната карантина по ал. 2 и 3 в съответствие с епидемичния риск от разпространението на заразната болест.
(7) Контактните лица по ал. 2 и 3 не може да откажат извършването на изследване с цел установяване на носителство на заразна болест по ал. 1 или 3.
(8) Министърът на здравеопазването утвърждава образец на предписанията по ал. 4 и 5.
(9) За издадените предписания по ал. 4 и 5 на лицето се съобщава по реда на чл. 18а, ал. 1-6 от Административнопроцесуалния кодекс или по един от следните начини:
1. чрез устно уведомяване на посочен от лицето телефонен номер, което се удостоверява писмено с подпис на извършилото го длъжностно лице. Писменото удостоверяване се прилага към преписката и на адресата се съобщава, че може да получи предписанието лично след изтичане на срока на изолацията, съответно на карантината. В срока на изолацията, съответно на карантината предписанието може да се получи само чрез упълномощено лице. Предписанието се смята за връчено от деня на устното съобщаване;
2. чрез изпращане на съобщение на посочен от лицето електронен адрес или телефонен номер. Предписанието може да се получи лично след изтичане на срока на изолацията, съответно на карантината. В срока на изолацията, съответно на карантината предписанието може да се получи само чрез упълномощено лице. Предписанието се смята за връчено, когато адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно електронно или кратко текстово съобщение.“
(10) Предписанията по ал. 4 и 5 подлежат на предварително изпълнение.
(11) Заповедите по ал. 6 и предписанията по ал. 4 и 5 подлежат на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(12) Заповедите по ал. 6 се издават по реда на чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс, публикуват се на интернет страницата на Министерството на здравеопазването и подлежат на предварително изпълнение.“
Комисията подкрепя /не подкрепя/ подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1.
Предложение на н. п. Даниела Дариткова:
Параграф 1 да се измени така:
„§ 1. В чл. 61 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) На задължителна изолация подлежат лица, болни от и заразоносители на антракс, бруцелоза, вариола, вирусни хеморагични трески, дифтерия, ебола, жълта треска, коремен тиф, малария, полиомиелит, тежък остър респираторен синдром, туберкулоза с бацилоотделяне, холера, чума и COVID-19.“
2. В ал. 2, изречение първо думите „лица, болни от заразна болест по ал. 1“ се заменят с „лицата по ал. 1.
3. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Министърът на здравеопазването по предложение на главния държавен здравен инспектор може със заповед да разпореди задължителна изолация на лица, болни от и заразоносители на заразни болести извън посочените по ал. 1, както и задължителна карантина на контактните с тях лица въз основа на извършена оценка на съществуващия епидемичен риск от разпространението на съответната заразна болест.“
4. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Задължителната изолация на лице по ал. 1 или 3 се извършва с предписание, издадено от директора или от оправомощен от него заместник-директор на съответната регионална здравна инспекция.“
5. Алинея 5 се отменя.
6. Алинея 6 се изменя така:
„(6) Задължителната карантина на лице по ал. 2 или 3 се извършва с предписание, издадено от директора или от оправомощен от него заместник-директор на съответната регионална здравна инспекция.“
7. Алинея 7 се изменя така:
„(7) Министърът на здравеопазването по предложение на главния държавен здравен инспектор със заповед определя срока на задължителната изолация по ал. 1 или 3 и на задължителната карантина по ал. 2 или 3 в съответствие с епидемичния риск от разпространението на съответната заразна болест по ал. 1 или 3.“
8. В ал. 8 думите „ал. 2 и 3“ се заменят с „ал. 2 или 3“ и след думата „установяване“ се добавя „наличието“, а накрая се добавя „назначено с предписание, издадено от директора или от оправомощен от него заместник-директор на съответната регионална здравна инспекция“.
9. В ал. 9 думите „5 и 6“ се заменят с „6 и 8“.
10. Създават се нови ал. 10-13:
„(10) За издаденото предписание по ал. 4, 6 или 8 на лице по ал. 1, 2 или 3 се съобщава по реда на чл. 18а, ал. 1, 2, 3 и ал. 4, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс или по един от следните начини чрез:
1. устно уведомяване на посочен от лицето мобилен или стационарен телефонен номер, което се удостоверява писмено с подпис на извършилото го длъжностно лице, като писменото удостоверяване се прилага към преписката;
2. изпращане на електронно или кратко текстово съобщение на посочен от лицето електронен адрес или мобилен телефонен номер.
(11) В случаите по ал. 10, т. 1 и 2 на лицето по ал. 1, 2 или 3 се съобщава, че може да получи предписанието лично след изтичането на срока на изолацията, съответно на карантината. В срока на изолацията, съответно на карантината предписанието може да се получи само чрез упълномощено от лицето по ал. 1, 2 или 3 лице.
(12) Предписанието по ал. 10, т. 1, се смята за връчено от датата на устното съобщаване, а по ал. 10, т. 2, когато в срок до 24 часа от изпращането, лицето потвърди за получаването на съобщението чрез изпращане на обратно електронно или кратко текстово съобщение на посочен от съответната регионална здравна инспекция електронен адрес или мобилен телефонен номер.
(13) Когато в срока по ал. 12 лицето не изпрати потвърждение за получаването на съобщението по ал. 10, т. 2 съобщаването се извършва по реда на чл. 18а, ал. 8 от Административнопроцесуалния кодекс или чрез устно уведомяване по реда на ал. 10, т. 1.“
11. Досегашната ал. 10 става ал. 14 и в нея думите „5 и 6“ се заменят с „6 и 8“.
12. Досегашната ал. 11 става ал. 15 и в нея думите „5 и 6“ се заменят с „6 и 8“.
13. Досегашната ал. 12 става ал. 16.
14. Създават се ал. 17 и 18:
„(17) Условията и редът за извършване на задължителната изолация на лице по ал. 1 и 3, задължителната карантина на лице по ал. 2 и 3 и на оценката на съществуващия епидемичен риск по ал. 3 се определят с наредбата по чл. 60, ал. 5.
(18) В наредбата по ал. 17 се определят и критериите за определяне на контактните лица по ал. 2 и 3 в съответствие със спецификата на разпространение на съответната заразна болест по чл. 61, ал. 1, включително епидемичен потенциал, инфекциозност и път на предаване на патогена и други.“
Комисията подкрепя /не подкрепя/ подкрепя по принцип предложението.
Действащ текст:
Чл. 61. (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 2.06.2009 г., изм. и доп., бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., изм. и доп., бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г., изм., бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) (1) На задължителна изолация и/или болнично лечение подлежат лица, болни от и заразоносители на холера, чума, вариола, жълта треска, вирусни хеморагични трески, дифтерия, коремен тиф, полиомиелит, бруцелоза, антракс, малария, тежък остър респираторен синдром, COVID-19 и туберкулоза с бацилоотделяне.
(2) На задължителна карантина подлежат контактни лица на лица, болни от заразна болест по ал. 1. С цел предотвратяване разпространението на заразни болести по ал. 1 на задължителна карантина може да подлежат и лица, които са влезли на територията на страната от други държави.
(3) Министърът на здравеопазването по предложение на главния държавен здравен инспектор може със заповед да разпореди задължителна изолация на лица, болни от заразни болести извън посочените по ал. 1 и на заразоносители, както и задължителна карантина на контактните с тях лица. В заповедта се определя срокът на задължителната изолация и лечение по ал. 5, съответно на задължителната карантина по ал. 6 в съответствие с епидемичния риск от разпространението на заразната болест.
(4) Задължителната изолация и болничното лечение на лице по ал. 1 и 3 се извършва с предписание на директора на съответната регионална здравна инспекция по предложение на лекаря, насочил лицето за хоспитализация.
(5) Задължителната изолация и/или лечението на лице по ал. 1 и 3 може да се извършва и в домашни условия с предписание на директора на съответната регионална здравна инспекция по предложение на лекуващия лекар въз основа на извършена оценка на съществуващия епидемичен риск.
(6) Задължителната карантина на лице по ал. 2 и 3 се извършва с предписание на директора на съответната регионална здравна инспекция или на оправомощено от него длъжностно лице.
(7) Министърът на здравеопазването по предложение на главния държавен здравен инспектор със заповед определя срока на задължителната изолация и лечението по ал. 5 на лицата по ал. 1 и задължителната карантина по ал. 6 на лицата по ал. 2 в съответствие с епидемичния риск от разпространението на заразната болест.
(8) Контактните лица по ал. 2 и 3 не може да откажат извършването на изследване с цел установяване на носителство на заразна болест по ал. 1 или 3.
(9) Министърът на здравеопазването утвърждава образец на предписанията по ал. 4, 5 и 6.
(10) Предписанията по ал. 4, 5 и 6 подлежат на предварително изпълнение.
(11) Заповедите по ал. 3 и 7 и предписанията по ал. 4, 5 и 6 подлежат на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(12) Заповедите по ал. 3 и 7 са общи административни актове, които се издават по реда на чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс, публикуват се на интернет страницата на Министерството на здравеопазването и подлежат на предварително изпълнение.
Предложение на н. п. Даниела Дариткова:
Да се създаде нов § 2:
„§ 2. Създава се чл. 61а:
„Чл. 61а. (1) С цел предотвратяване разпространението на заразни болести по чл. 61, ал. 1 или 3 задължителната изолация на лица, болни от или заразоносители на заразна болест чл. 61, ал. 1 или 3 може да се извършва в лечебно заведение за болнична помощ.
(2) Задължителната изолация в лечебно заведение за болнична помощ на лице по ал. 1 се извършва с предписание, издадено от директора или от оправомощен от него заместник-директор на съответната регионална здравна инспекция по предложение на лекуващия лекар или на лекаря, насочил лицето по ал. 1 за хоспитализация въз основа на извършена оценка на съществуващия епидемичен риск от разпространението на съответната заразна болест по чл. 61, ал. 1 или 3.
(3) Министърът на здравеопазването утвърждава образец на предписанието по ал. 2.
(4) За издаденото предписание по ал. 2 на лице по ал. 1 се съобщава по реда на чл. 61, ал. 10.
(5) Предписанието по ал. 2 подлежи на предварително изпълнение.
(6) Предписанието по ал. 2 подлежи на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(7) Условията и редът за извършване на задължителната изолация в лечебно заведение за болнична помощ на лице по ал. 1 и на оценката на съществуващия епидемичен риск по ал. 2 се определят с наредбата по чл. 61, ал. 17.“
Комисията подкрепя /не подкрепя/ подкрепя по принцип предложението.
§ 2. В чл. 63а, ал. 5 думите „са общи административни актове, които“ се заличават.
Комисията подкрепя /не подкрепя/ подкрепя по принцип текста на вносителя за § 2.
Предложение на н. п. Даниела Дариткова:
Параграф 2 да отпадне.
Комисията подкрепя /не подкрепя/ подкрепя по принцип предложението.
Действащ текст:
Чл. 63а. (Нов – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) (1) При епидемично разпространение на заразни болести по чл. 61, ал. 3 министърът на здравеопазването може да въвежда със заповед противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област за определен период от време.
(2) Противоепидемични мерки по ал. 1 може да се въвеждат и със заповед на директора на съответната регионална здравна инспекция съгласувано с главния държавен здравен инспектор за територията на отделна област, община или населено място за определен период от време.
(3) При епидемично разпространение на заразни болести по чл. 61, ал. 3 не се въвеждат противоепидемични мерки за забрана за влизане на територията на страната на граждани на други държави и временно ограничаване придвижването на територията на страната.
(4) Заповедите по ал. 1 и 2 подлежат на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(5) Заповедите по ал. 1 и 2 са общи административни актове, които се издават по реда на чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс, публикуват се на интернет страницата на Министерството на здравеопазването, съответно на интернет страницата на регионалната здравна инспекция и подлежат на предварително изпълнение.
§ 3. В чл. 63в след думата „болести“ се добавя „по чл. 61, ал. 1 или 3“.
Комисията подкрепя /не подкрепя/ подкрепя по принцип текста на вносителя за § 3.
Действащ текст:
Чл. 63в. (Нов – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) При опасност от или при епидемично разпространение на заразни болести държавните и общинските органи, физическите и юридическите лица оказват пълно съдействие на органите на държавния здравен контрол.
§ 4. В чл. 215, ал. 1 думите „и/или лечение по чл. 61, ал. 4 или 5“ се заменят с „по чл. 61, ал. 4“.
Комисията подкрепя /не подкрепя/ подкрепя по принцип текста на вносителя за § 4.
Предложение на н. п. Даниела Дариткова:
Параграф 4 да се измени така:
„§ 4. Член 215 се изменя така:
„Чл. 215. (1) Лице, болно от или заразоносител на заразна болест по чл. 61, ал. 1 или 3, което откаже или прекъсне изпълнението на задължителната изолация по чл. 61, ал. 4 или по чл. 61а, ал. 2, се наказва с глоба в размер на 5000 лв.
(2) Лице по ал. 1, отказало да изпълни задължителна изолация по ал. 1, както и лице, което прекъсне изпълнението на задължителна изолация по ал. 1, се довежда принудително със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи по искане на органите на държавния здравен контрол, на ръководителя на лечебното заведение за болнична помощ, на лекуващия лекар или на лекаря, насочил лицето за хоспитализация.“
Комисията подкрепя /не подкрепя/ подкрепя по принцип предложението.
Действащ текст:
Чл. 215. (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., изм., бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г., бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г., бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) (1) Лице, болно от заразна болест по чл. 61, ал. 1 или 3, както и заразоносител, който откаже или не изпълнява задължителната изолация и/или лечение по чл. 61, ал. 4 или 5, се наказва с глоба в размер на 5000 лв.
(2) Лицата по ал. 1, отказали да се явят доброволно за изолация и лечение, както и лицата, които не изпълняват задължителната изолация, се довеждат принудително със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи по искане на органите на държавния здравен контрол, на ръководителя на лечебното заведение за болнична помощ или на лекаря, насочил лицето за хоспитализация.
§ 5. В чл. 215а, ал. 1 цифрата „ 8“ се заменя със „ 7“.
Комисията подкрепя /не подкрепя/ подкрепя по принцип текста на вносителя за § 5.
Предложение на н. п. Даниела Дариткова:
Параграф 5 да се измени така:
„§ 5. В чл. 215а, ал. 1 след думата „установяване“ се добавя „наличието“.“
Комисията подкрепя /не подкрепя/ подкрепя по принцип предложението.
Действащ текст:
Чл. 215а. (Нов – ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) Контактно лице по чл. 61, ал. 8, което откаже извършването на изследване с цел установяване на носителство на заразна болест, се наказва с глоба от 50 до 500 лв.
(2) Лице по ал. 1, което отказва да се яви доброволно за извършване на изследване, се довежда принудително със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи по искане на органите на държавния здравен контрол.
§ 6. В чл. 215б, ал. 1 цифрата „ 6“ се заменя с „ 5“.
Комисията подкрепя /не подкрепя/ подкрепя по принцип текста на вносителя за § 6.
Предложение на н. п. Даниела Дариткова:
Параграф 6 да отпадне.
Комисията подкрепя /не подкрепя/ подкрепя по принцип предложението.
Действащ текст:
Чл. 215б. (Нов – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) (1) Контактно лице на лице, болно от заразна болест по чл. 61, ал. 1 или 3, както и лице, което е влязло на територията на страната от други държави, което откаже или не изпълнява задължителната карантина по чл. 61, ал. 6, се наказва с глоба в размер на 5000 лв.
(2) Лицата по ал. 1, които не изпълняват задължителната карантина, се довеждат принудително със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи по искане на органите на държавния здравен контрол.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Комисията подкрепя /не подкрепя/ подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието на подразделението.
§ 7. В Закона за електронните съобщения (обн., ДВ, бр. 41 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 109 от 2007 г., бр. 36, 43 и 69 от 2008 г., бр. 17, 35, 37 и 42 от 2009 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2009 г. - бр. 45 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 82, 89 и 93 от 2009 г., бр. 12, 17, 27 и 97 от 2010 г., бр. 105 от 2011 г., бр. 38, 44 и 82 от 2012 г., бр. 15, 27, 28, 52, 66 и 70 от 2013 г., бр. 11, 53, 61 и 98 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2015 г. - бр. 23 от 2015 г.; изм. и доп., бр. 24, 29, 61 и 79 от 2015 г., бр. 50, 95, 97 и 103 от 2016 г., бр. 58, 85 и 101 от 2017 г., бр. 7, 21, 28, 77 и 94 от 2018 г., бр. 17, 74, 94 и 100 от 2019 г. и бр. 28, 51, 62 и 69 от 2020 г.), в чл. 251б, ал. 2, изречение трето думите „и болнично лечение“ и думата „лечение“ се заличават.
Комисията подкрепя /не подкрепя/ подкрепя по принцип текста на вносителя за § 7.
Предложение на н. п. Даниела Дариткова:
Параграф 7 да отпадне.
Комисията подкрепя /не подкрепя/ подкрепя по принцип предложението.
Действащ текст Закон за електронните съобщения:
Чл. 251б. (Нов – ДВ, бр. 24 от 2015 г., в сила от 31.03.2015 г.) (1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съхраняват за срок от 6 месеца данни, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност, които са необходими за:
1. проследяване и идентифициране на източника на връзката;
2. идентифициране на направлението на връзката;
3. идентифициране на датата, часа и продължителността на връзката;
4. идентифициране на типа на връзката;
5. идентифициране на крайното електронно съобщително устройство на потребителя или на това, което се представя за негово крайно устройство;
6. установяване на идентификатор на ползваните клетки.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 6.12.2016 г., бр. 7 от 2018 г., бр. 28 от 2020 г., в сила от 24.03.2020 г.) Данните по ал. 1 се съхраняват за нуждите на националната сигурност и за предотвратяване, разкриване и разследване на тежки престъпления, в това число за целите на предотвратяване на тежки престъпления в рамките на оперативно-издирвателната дейност по реда на глава девета от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Данните по ал. 1, т. 6 се съхраняват и за осъществяване на операции по издирване и спасяване на лица в случаите по чл. 38, ал. 3 от Закона за защита при бедствия. Данните по ал. 1, т. 6 се съхраняват и за нуждите на принудителното изпълнение на задължителната изолация и болничното лечение на лица по чл. 61 от Закона за здравето, които са отказали или не изпълняват задължителна изолация и лечение.
(3) Други данни, включително разкриващи съдържанието на съобщенията, не могат да бъдат съхранявани по този ред.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Данните по ал. 1 се обработват и съхраняват в съответствие с изискванията за защита на личните данни.
§ 8. В Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (обн., ДВ, бр. 28 от 2020 г.; изм., бр. 34, 38, 44, 55, 60, 64, 71 и 92 от 2020 г.), в § 51 думите „и болнично лечение“ и думата „лечение“ се заличават.
Комисията подкрепя /не подкрепя/ подкрепя по принцип текста на вносителя за § 8.
Предложение на н. п. Даниела Дариткова:
Параграф 8 да отпадне.
Комисията подкрепя /не подкрепя/ подкрепя по принцип предложението.
Действащ текст Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците:
§ 51. (В сила от 24.03.2020 г. - ДВ, бр. 28 от 2020 г.) Параграф 41 се прилага до отпадане на необходимостта от принудително изпълнение на задължителната изолация и болнично лечение на лица по чл. 61 от Закона за здравето, които са отказали или не изпълняват заповедта за задължителна изолация и лечение.
§ 9. В Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (обн., ДВ, бр. 31 от 2007 г.; изм., бр. 19 от 2008 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2008 г. – бр. 65 от 2008 г.; изм., бр. 71 от 2008 г., бр. 10, 23, 41, 88 и 102 от 2009 г., бр. 59 и 98 от 2010 г., бр. 9, 12, 60 и 61 от 2011 г., бр. 38, 60 и 102 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г., бр. 1 и 18 от 2014 г.; Решение № 1 на Конституционния съд от 2015 г. – бр. 12 от 2015 г.; изм., бр. 48 от 2015 г., бр. 43 от 2016 г., бр. 85 и 103 от 2017 г. и бр. 84, 91 и 102 от 2018 г., бр. 17 и 64 от 2019 г. и бр. 17, 52 и 67 от 2020 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В глава девета „б“ се създава чл. 217д:
„Чл. 217д. По време на обявено извънредно положение поради епидемично разпространение на заразни болести по чл. 61, ал. 1 или 3 от Закона за здравето или на обявена извънредна епидемична обстановка поради епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1 от Закона за здравето и до три месеца след отмяната им със заповед на министъра на здравеопазването може да се забрани износ на лекарствени продукти от територията на Република България с цел осигуряване на достатъчни количества лекарствени продукти за задоволяване на здравните потребности на населението на Република България.“
2. Създава се чл. 284и:
„Чл. 284и. Който извърши износ на лекарствени продукти, включени в заповедта по чл. 217д, се наказва с глоба в размер от 50 000 до 100 000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – с глоба в размер от 100 000 до 150 000 лв.“.
3. В чл. 291, ал. 1 думите „284з“ се заменят с „284и“.“
Комисията подкрепя /не подкрепя/ подкрепя по принцип текста на вносителя за § 9.
Предложение на н. п. Даниела Дариткова:
Параграф 9 да се измени така:
„§ 9. В Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (обн., ДВ, бр. 31 от 2007 г.; изм., бр. 19 от 2008 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2008 г. - бр. 65 от 2008 г.; изм. и доп., бр. 71 от 2008 г., бр. 10, 23, 41, 88 и 102 от 2009 г., бр. 59 и 98 от 2010 г., бр. 9, 12, 60 и 61 от 2011 г., бр. 38, 60 и 102 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г., бр. 1 и 18 от 2014 г.; Решение № 1 на Конституционния съд от 2015 г. - бр. 12 от 2015 г.; изм. и доп., бр. 48 от 2015 г., бр. 43 от 2016 г., бр. 85 и 103 от 2017 г., бр. 84, 91 и 102 от 2018 г., бр. 17 и 64 от 2019 г. и бр. 17, 52 и 67 от 2020 г.), се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се чл. 216а:
„Чл. 216а. (1) При обявено извънредно положение поради епидемично разпространение на заразни болести по чл. 61, ал. 1 или 3 от Закона за здравето или при обявена извънредна епидемична обстановка поради епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1 от Закона за здравето разрешението за извършване на паралелен внос се издава в срок 14 дни от датата на подаване на документацията по чл. 215 в ИАЛ.
(2) Когато ИАЛ изиска от заявителя допълнителна документация, срокът по ал. 1 спира да тече до получаване на исканата информация.
(3) Когато ИАЛ изиска от регулаторния орган на държавата членка, от която се извършва паралелен внос, информация, свързана с издаване на разрешението за употреба на внасяния лекарствен продукт, срокът по ал. 1 се удължава с 14 дни.
(4) Когато в срока по ал. 3 ИАЛ не получи исканата документация, процедурата по издаване на разрешение за паралелен внос на територията на Република България се прекратява.
(5) Издадените разрешения за извършване на паралелен внос по ал. 1 се публикуват на страницата на ИАЛ в интернет.
(6) Разрешението за извършване на паралелен внос по ал. 1 е със срок до датата на отмяната на извънредното положение, съответно на извънредната епидемична обстановка по ал. 1.
(7) Разрешението за извършване на паралелен внос се прекратява автоматично, считано от датата на отмяната на извънредното положение, съответно на извънредната епидемична обстановка по ал. 1.
(8) При прекратяване на разрешението за извършване на паралелен внос по ал. 7 лекарственият продукт може да бъде продаван до изчерпване на наличните количества в страната, но не повече от шест месеца, считано от датата на прекратяването.
(9) В случаите по ал. 1 Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти се произнася в срок до 14 дни за утвърждаване/регистриране на цена на лекарствени продукти, за които е получено разрешение за паралелен внос, считано от датата на подаване на заявление по реда на наредбата по чл. 261а, ал. 5.“
2. В глава девета „б“ се създава чл. 217д:
„Чл. 217д. По време на обявено извънредно положение поради епидемично разпространение на заразни болести по чл. 61, ал. 1 или 3 от Закона за здравето или на обявена извънредна епидемична обстановка поради епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1 от Закона за здравето и до три месеца след отмяната им със заповед на министъра на здравеопазването може временно да се забрани износ на лекарствени продукти от територията на Република България, за които е установен недостиг на територията на страната за задоволяване на здравните потребности на населението.“
3. Създава се чл. 284и:
„Чл. 284и. Който извърши износ на лекарствени продукти, включени в заповедта по чл. 217д, се наказва с глоба в размер от 50 000 до 100 000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – с глоба в размер от 100 000 до 150 000 лв.“.
4. В чл. 291, ал. 1 думите „чл. 284г-284з“ се заменят с „чл. 284г-284и“.“
Комисията подкрепя /не подкрепя/ подкрепя по принцип предложението.
Действащ текст Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина:
Чл. 291. (1) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 5.08.2011 г., бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г., изм., бр. 102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г., доп., бр. 84 от 2018 г., в сила от 12.10.2018 г., бр. 67 от 2020 г. Сравнение с предишната редакция) Когато нарушенията по чл. 281 - 284а, ал. 1, чл. 284г – 284з, 285, 285б, чл. 286, ал. 1, чл. 287 и 287б, чл. 289, ал. 1, чл. 289а, чл. 290, чл. 290б, чл. 292 и чл. 294 са извършени от юридически лица или еднолични търговци, се налагат имуществени санкции в размер, не по-малък от тройния размер на предвидените минимални размери на съответните глоби и не по-голям от тройния размер на предвидените максимални размери на съответните глоби.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.) За нарушения по чл. 289, ал. 1 имуществената санкция е в деветорен размер на надвзетата сума, ако тя надвишава максималния размер на санкцията по ал. 1.
(3) Налагането на имуществена санкция не изключва налагането на глоба на виновните длъжностни лица.
(4) Налагането на имуществени санкции не изключва налагането на мерките, предвидени относно правоспособността на медицинските специалисти и квалифицираните лица.
Предложение на н. п. Александър Ненков и Искрен Веселинов:
В заключителните разпоредби се създава нов § 10.
„§ 10. В Закона за гражданската регистрация (обн., ДВ., бр. 67 от 1999 г., изм. бр. 28 и 37 от 2001 г., бр. 54 от 2002 г., бр. 63 от 2003 г., бр.70 и 96 от 2004 г., бр.30 от 2006 г., бр. 48 и 59 от 2007 г., бр.105 от 2008 г., бр. 6, 19, 47, 74 и 82 от 2009 г., бр. 33 от 2010 г., бр. 9 и 39 от 2011 г., бр. 42 от 2012 г., бр.66 и 68 от 2013 г., бр. 53 и 98 от 2014 г., бр. 55 от 2015 г., бр. 39 и 50 от 2016 г., бр. 85 и 91 от 2017 г., бр. 47 от 2018 г., бр. 17, 24 и 101 от 2019 г.), в чл. 55 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) Когато близките на починалия са поставени под карантина или задължителна изолация, или са на лечение в лечебно заведение, компетентното медицинско лице, издало съобщението за смърт, го изпраща незабавно на длъжностното лице по гражданското състояние в общинската администрация за съставяне на акт за смърт в срока по чл. 54, ал. 1.“
2. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.“
Комисията подкрепя /не подкрепя/ подкрепя по принцип предложението.
Действащ текст Закон за гражданската регистрация:
Чл. 55. (1) Длъжностното лице по гражданското състояние пристъпва към съставянето на акт за смърт, след като получи съобщение за смърт, издадено от компетентно медицинско лице.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Писменото съобщение за смърт, настъпила в лечебно заведение, се съставя от ръководителя на заведението или от лице, на което със заповед е възложено това.
(3) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Веднага след съставянето на акта за смърт в писмен вид въз основа на него се създава електронен акт за смърт.
Предложение на н. п. Явор Нотев:
В заключителните разпоредби се създава нов §10:
„§ 10. В Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (обн., ДВ, бр. 98 от 2020 г.) в § 7 от преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) През 2021 г. сроковете за свикване на събранията по Закона за адвокатурата се променят, както следва:
1. Редовното общо събрание на адвокатската колегия се свиква втората събота и неделя на месец април 2021 г. Ако в резултат на проведен избор не е попълнен някой от органите на адвокатската колегия или не са избрани делегати за общото събрание на адвокатите в страната, се провежда допълнителен избор в третата неделя на месец април 2021 г.
2. Редовното общо събрание на адвокатите в страната се свиква третата събота и неделя на месец май 2021 г. Ако в резултат на проведения избор за висши органи на адвокатурата не е попълнен някой от тези органи, се провежда допълнителен избор в четвъртата неделя на месец май 2021 г.
3. Общото събрание на адвокатите oт страната през 2021 г. се
свиква от Висшия адвокатски съвет с писмена покана, която се изпраща до 1 април 2021 г. на адвокатските колегии. В поканата се посочват дневният ред, датата, часът и мястото на провеждане на събранието.
4. Всички процедури и срокове по свикване и провеждане на събранията се извършват съгласно Закона за адвокатурата, съобразени с посочените в предходните точки сроковете.“
Комисията подкрепя /не подкрепя/ подкрепя по принцип предложението.
Действащ текст Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците:
§ 7. Сроковете за провеждане на редовните общи събрания през 2021 г. по Закона за нотариусите и нотариалната дейност и Закона за частните съдебни изпълнители се удължават с три месеца.
§ 10. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.
Комисията подкрепя /не подкрепя/ подкрепя по принцип текста на вносителя за § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО:
Д-Р ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА
