Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по здравеопазването
05/10/2017
Проект на Програма на Република България за Председателството на Съвета на Европейския съюз (1 януари - 30 юни 2018 г.).
С Т А Н О В И Щ Е
Относно: Проект на Програма на Република България за Председателството на Съвета на Европейския съюз (1 януари - 30 юни 2018 г.).
На свое редовно заседание, проведено на 5 октомври 2017 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди приоритетите на Председателството на Република България на Съвета на Европейския съюз (1 януари - 30 юни 2018 г.) в сектор „Здравеопазване“.
На заседанието присъстваха министърът на здравеопазването, проф. д-р Николай Петров, заместник-министърът на здравеопазването, д-р Мирослав Ненков, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентските организации.
Проектът на Програма на Република България за Председателството на Съвета на Европейския съюз (1 януари - 30 юни 2018 г.) е приет с Решение № 387 на Министерски съвет от 13 юли 2017 г. и е разработен в съответствие с приоритетите на поредната тройка Председателства на Съвета на Европейския съюз.
По време на Председателството на Съвета на Европейския съюз Република България планира да насочи усилията си към няколко високоприоритетни за страната и Съюза въпроси и да отправи три основни послания: за консенсус, конкурентоспособност и кохезия.
По отношение на сектор „Здравеопазване“, в програмата под приоритет „Европа на конкурентоспособността“, се предвижда насочване на усилията към защита здравето и подобряване на здравните показатели на гражданите на Европейския съюз (ЕС) чрез осигуряване на достъп до ефективни и иновативни лекарствени продукти на приемлива цена и стимулиране на здравословното хранене при децата.
Приоритетите в сектор „Здравеопазване“ бяха представени от министъра на здравеопазването, проф. Николай Петров, който информира народните представители, че те са определени в резултат на множество срещи с министри на здравеопазването на държавите-членки на ЕС и с Комисаря по здравеопазване и безопасност на храните в Европейската Комисия. Той допълни, че темите са представени и обсъдени с Висшия медицински съвет и платформата „Партньорство за здраве“.
Професор Петров поясни, че в сферата на здравеопазването в програмата на Българското председателство са включени два основни приоритета „Здравословно хранене при децата – отражение на храненето и храните върху детското развитие“ и „Ефективни и достъпни лекарствени продукти – недостиг на лекарствени продукти по икономически причини“. Тези теми отразяват настоящите и бъдещи предизвикателства, пред които са изправени както България, така и Европейския съюз и ще имат важно място в дебатите по време на Българското председателство.
Темата за здравословно хранене е продиктувана от общия стремеж на Европейския съюз за подобряване на здравните показатели на гражданите чрез намаляване на трансмастните киселини, солта и захарите в храните. Особено важни са въпросите за адекватното информиране на потребителите за съдържанието на веществата в храните и осигуряването на здравословен избор при спазване на правилата на вътрешния пазар на ЕС относно свободното движение на стоки. В този смисъл, по време на Конференцията на високо ниво по въпросите на реформулиране на продуктите (22-23.02.2016 г. в гр. Амстердам) 22 държави-членки на ЕС подкрепиха „Пътна карта за действие за подобряване на хранителните продукти“, с която си поставят за цел постепенно намаляване на сол, наситени мазнини и добавени захари в преработени храни до 2020 г.
Политиката на Европейския съюз в сферата на храните извежда на преден план приоритетите, свързани с осигуряването на висока степен на защита на здравето на човека и спазването на правилата за свободно движение на безопасна и здравословна храна, с цел подобряване на благосъстоянието на гражданите и на техните социални и икономически интереси. Важен акцент се поставя на затлъстяването и неговите последици, свързани с незаразни заболявания и тяхното значимо икономическо бреме за здравния бюджет на държавите-членки. За България темата за здравословното хранене е приоритетна с оглед намаляването на негативните последици от предотвратимите хронични незаразни болести, свързани с храненето. Осигуряването на информация за потребителите в подходяща форма е от ключово значение за осъществяването на информиран здравословен избор, като мерките за повишаване информираността за здравословните храни са основен аспект от политиката на превенция на незаразните заболявания.
По отношение на втория приоритет, през последните две десетилетия Европейския съюз предприе различни законодателни мерки, за да гарантира безопасността на лекарствените продукти, тяхното качество и ефективност. В Съвета на ЕС бяха проведени дебати по въпросите, свързани с достъпа до ефективни лекарствени продукти в рамките на устойчиви национални системи на здравеопазване, сътрудничеството между държавите-членки, иновативните лекарствени продукти, прилагането на оценка на здравните технологии и ефективен обмен на информация за цените на лекарствените продукти.
Предвид факта, че сферата на здравеопазването е от изключителната компетентност на държавите-членки и ЕС разполага единствено с компетентност да допълва действията им, политиката на Европейския съюз по въпросите на лекарствените продукти извежда като основни приоритети гарантиране качеството и ефективността на лекарствените продукти и прилагането на всички правила за производство, разпространение и употреба на лекарствените продукти, които осигуряват защитата на общественото здраве. За България темата е приоритетна предвид значението на отделните въпроси за решаване - паралелен износ, необходимостта от осигуряване на доказано ефективни лекарствени продукти и на по-добър достъп на пациентите до лекарствено лечение, включително поставянето на пациента в центъра на лекарствената политика. От първостепенно значение за България е осигуряването на достъп на пациентите до иновативни лекарствени продукти и до лекарствена терапия за лечение на хронични социално-значими заболявания на приемлива цена.
Избраните здравни приоритети за недостига на лекарствени продукти и здравословното хранене ще оформят дискусиите на важни събития по време на Българското председателство, които ще се организират от Министерството на здравеопазването в гр. София. Тези теми съответстват на приетия от Съвета по европейските въпроси „Принос на Република България към 18-месечната програма на Съвета на ЕС (1 юли 2017 г. - 31 декември 2018 г.)“ с акцент върху един от основните приоритети на програмата – „Съюз, който оправомощава и защитава всички свои граждани“. Основно място в дневния ред на дискусиите ще заемат темите, свързани със защита на здравето и подобряване на здравните показатели на гражданите на ЕС чрез стимулиране на здравословното хранене и осигуряване на достъп до ефективни и иновативни лекарствени продукти на приемлива цена.
Дискусиите по отношение достъпа до ефективни лекарствени продукти ще се концентрират върху икономическите причини за недостига на лекарствени продукти, обмена на опит между държавите-членки относно конкретни проблемни практики и възможните решения на национално ниво. Министерството на здравеопазването планира провеждането на конференция на тази тема, която ще се състои на 6 март 2018 г. Междувременно се очаква Европейската комисия да публикува свое предложение в сферата на оценката на здравните технологии и по-конкретно по отношение ценообразуването и реимбурсирането на лекарствените продукти.
Дискусиите по приоритета за здравословно хранене при децата ще обединят въпросите, свързани с маркетинга на храни в детска възраст, реформулиране, финансиране на национални програми и се очаква да приключат със Заключения на Съвета на ЕС по тази тема. В тази връзка Министерството на здравеопазването планира да организира конференция на 6 февруари 2018 г., на която да се обсъди и възможността за финансиране на здравеопазването, включително със средства от Структурните фондове, по отношение на национални програми за превенция. Тези инвестиции ще служат като пример за приноса на Европейския съюз за подобряване благосъстоянието и здравето на европейските граждани.
В хода на дискусията, членовете на Комисията по здравеопазването и представителите на съсловните организации изразиха единодушна подкрепа за представените приоритети и направиха следните предложения към ръководството на Министерството на здравеопазването:
1. По отношение на лекарствените продукти, два аспекта са от изключителна важност за българските и европейските пациенти и респективно за българската и европейската медицина. Първият, се отнася до механизмите на реимбурсиране, които представляват сериозно предизвикателство за системите на здравеопазването както в България, така и в Европейския съюз. Следва да се обмисли създаването на правна възможност за обединяване на усилията на няколко държави за сключване на общи споразумения с притежатели на разрешения за употреба на лекарствени продукти относно финансови отстъпки на лекарствени продукти и брой лекувани пациенти. Вторият основен проблем е свързан с паралелната търговия с лекарствени продукти, който води до липсата на редица медикаменти от аптечната мрежа, поставяйки в риск живота и здравето на пациентите. В рамките на Европейския съюз многократно са извършвани задълбочени анализи за възможността за ограничаване и контрол на този вид търговия, но предвид основополагащото европейско право за свободно движение на хора, стоки и услуги, това се оказва изключително трудна задача. Предвид изложеното, следва тези две теми да се включат като отделни панели за дискусия в рамките на конференцията, която Министерството на здравеопазването предвижда да организира и до колкото е възможно да се намери адекватно решение на тези проблеми по време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през първите шест месеца на 2018 г.
2. Изключително належащ за решаване проблем е липсата на нормативно определени изисквания към съдържанието и качеството на хранителните добавки и механизми за контрол върху този сегмент от пазара. Свободният достъп до тях и употребата им, включително и от деца, без съответната предварителна консултация с медицински специалист може да доведе до тежки последици. Следва дебатът по този значим проблем да се отнесе на европейско ниво и да се потърсят начините за навременното му разрешаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО:
Д-Р ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА
С Т А Н О В И Щ Е
Относно: Проект на Програма на Република България за Председателството на Съвета на Европейския съюз (1 януари - 30 юни 2018 г.).
На свое редовно заседание, проведено на 5 октомври 2017 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди приоритетите на Председателството на Република България на Съвета на Европейския съюз (1 януари - 30 юни 2018 г.) в сектор „Здравеопазване“.
На заседанието присъстваха министърът на здравеопазването, проф. д-р Николай Петров, заместник-министърът на здравеопазването, д-р Мирослав Ненков, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентските организации.
Проектът на Програма на Република България за Председателството на Съвета на Европейския съюз (1 януари - 30 юни 2018 г.) е приет с Решение № 387 на Министерски съвет от 13 юли 2017 г. и е разработен в съответствие с приоритетите на поредната тройка Председателства на Съвета на Европейския съюз.
По време на Председателството на Съвета на Европейския съюз Република България планира да насочи усилията си към няколко високоприоритетни за страната и Съюза въпроси и да отправи три основни послания: за консенсус, конкурентоспособност и кохезия.
По отношение на сектор „Здравеопазване“, в програмата под приоритет „Европа на конкурентоспособността“, се предвижда насочване на усилията към защита здравето и подобряване на здравните показатели на гражданите на Европейския съюз (ЕС) чрез осигуряване на достъп до ефективни и иновативни лекарствени продукти на приемлива цена и стимулиране на здравословното хранене при децата.
Приоритетите в сектор „Здравеопазване“ бяха представени от министъра на здравеопазването, проф. Николай Петров, който информира народните представители, че те са определени в резултат на множество срещи с министри на здравеопазването на държавите-членки на ЕС и с Комисаря по здравеопазване и безопасност на храните в Европейската Комисия. Той допълни, че темите са представени и обсъдени с Висшия медицински съвет и платформата „Партньорство за здраве“.
Професор Петров поясни, че в сферата на здравеопазването в програмата на Българското председателство са включени два основни приоритета „Здравословно хранене при децата – отражение на храненето и храните върху детското развитие“ и „Ефективни и достъпни лекарствени продукти – недостиг на лекарствени продукти по икономически причини“. Тези теми отразяват настоящите и бъдещи предизвикателства, пред които са изправени както България, така и Европейския съюз и ще имат важно място в дебатите по време на Българското председателство.
Темата за здравословно хранене е продиктувана от общия стремеж на Европейския съюз за подобряване на здравните показатели на гражданите чрез намаляване на трансмастните киселини, солта и захарите в храните. Особено важни са въпросите за адекватното информиране на потребителите за съдържанието на веществата в храните и осигуряването на здравословен избор при спазване на правилата на вътрешния пазар на ЕС относно свободното движение на стоки. В този смисъл, по време на Конференцията на високо ниво по въпросите на реформулиране на продуктите (22-23.02.2016 г. в гр. Амстердам) 22 държави-членки на ЕС подкрепиха „Пътна карта за действие за подобряване на хранителните продукти“, с която си поставят за цел постепенно намаляване на сол, наситени мазнини и добавени захари в преработени храни до 2020 г.
Политиката на Европейския съюз в сферата на храните извежда на преден план приоритетите, свързани с осигуряването на висока степен на защита на здравето на човека и спазването на правилата за свободно движение на безопасна и здравословна храна, с цел подобряване на благосъстоянието на гражданите и на техните социални и икономически интереси. Важен акцент се поставя на затлъстяването и неговите последици, свързани с незаразни заболявания и тяхното значимо икономическо бреме за здравния бюджет на държавите-членки. За България темата за здравословното хранене е приоритетна с оглед намаляването на негативните последици от предотвратимите хронични незаразни болести, свързани с храненето. Осигуряването на информация за потребителите в подходяща форма е от ключово значение за осъществяването на информиран здравословен избор, като мерките за повишаване информираността за здравословните храни са основен аспект от политиката на превенция на незаразните заболявания.
По отношение на втория приоритет, през последните две десетилетия Европейския съюз предприе различни законодателни мерки, за да гарантира безопасността на лекарствените продукти, тяхното качество и ефективност. В Съвета на ЕС бяха проведени дебати по въпросите, свързани с достъпа до ефективни лекарствени продукти в рамките на устойчиви национални системи на здравеопазване, сътрудничеството между държавите-членки, иновативните лекарствени продукти, прилагането на оценка на здравните технологии и ефективен обмен на информация за цените на лекарствените продукти.
Предвид факта, че сферата на здравеопазването е от изключителната компетентност на държавите-членки и ЕС разполага единствено с компетентност да допълва действията им, политиката на Европейския съюз по въпросите на лекарствените продукти извежда като основни приоритети гарантиране качеството и ефективността на лекарствените продукти и прилагането на всички правила за производство, разпространение и употреба на лекарствените продукти, които осигуряват защитата на общественото здраве. За България темата е приоритетна предвид значението на отделните въпроси за решаване - паралелен износ, необходимостта от осигуряване на доказано ефективни лекарствени продукти и на по-добър достъп на пациентите до лекарствено лечение, включително поставянето на пациента в центъра на лекарствената политика. От първостепенно значение за България е осигуряването на достъп на пациентите до иновативни лекарствени продукти и до лекарствена терапия за лечение на хронични социално-значими заболявания на приемлива цена.
Избраните здравни приоритети за недостига на лекарствени продукти и здравословното хранене ще оформят дискусиите на важни събития по време на Българското председателство, които ще се организират от Министерството на здравеопазването в гр. София. Тези теми съответстват на приетия от Съвета по европейските въпроси „Принос на Република България към 18-месечната програма на Съвета на ЕС (1 юли 2017 г. - 31 декември 2018 г.)“ с акцент върху един от основните приоритети на програмата – „Съюз, който оправомощава и защитава всички свои граждани“. Основно място в дневния ред на дискусиите ще заемат темите, свързани със защита на здравето и подобряване на здравните показатели на гражданите на ЕС чрез стимулиране на здравословното хранене и осигуряване на достъп до ефективни и иновативни лекарствени продукти на приемлива цена.
Дискусиите по отношение достъпа до ефективни лекарствени продукти ще се концентрират върху икономическите причини за недостига на лекарствени продукти, обмена на опит между държавите-членки относно конкретни проблемни практики и възможните решения на национално ниво. Министерството на здравеопазването планира провеждането на конференция на тази тема, която ще се състои на 6 март 2018 г. Междувременно се очаква Европейската комисия да публикува свое предложение в сферата на оценката на здравните технологии и по-конкретно по отношение ценообразуването и реимбурсирането на лекарствените продукти.
Дискусиите по приоритета за здравословно хранене при децата ще обединят въпросите, свързани с маркетинга на храни в детска възраст, реформулиране, финансиране на национални програми и се очаква да приключат със Заключения на Съвета на ЕС по тази тема. В тази връзка Министерството на здравеопазването планира да организира конференция на 6 февруари 2018 г., на която да се обсъди и възможността за финансиране на здравеопазването, включително със средства от Структурните фондове, по отношение на национални програми за превенция. Тези инвестиции ще служат като пример за приноса на Европейския съюз за подобряване благосъстоянието и здравето на европейските граждани.
В хода на дискусията, членовете на Комисията по здравеопазването и представителите на съсловните организации изразиха единодушна подкрепа за представените приоритети и направиха следните предложения към ръководството на Министерството на здравеопазването:
1. По отношение на лекарствените продукти, два аспекта са от изключителна важност за българските и европейските пациенти и респективно за българската и европейската медицина. Първият, се отнася до механизмите на реимбурсиране, които представляват сериозно предизвикателство за системите на здравеопазването както в България, така и в Европейския съюз. Следва да се обмисли създаването на правна възможност за обединяване на усилията на няколко държави за сключване на общи споразумения с притежатели на разрешения за употреба на лекарствени продукти относно финансови отстъпки на лекарствени продукти и брой лекувани пациенти. Вторият основен проблем е свързан с паралелната търговия с лекарствени продукти, който води до липсата на редица медикаменти от аптечната мрежа, поставяйки в риск живота и здравето на пациентите. В рамките на Европейския съюз многократно са извършвани задълбочени анализи за възможността за ограничаване и контрол на този вид търговия, но предвид основополагащото европейско право за свободно движение на хора, стоки и услуги, това се оказва изключително трудна задача. Предвид изложеното, следва тези две теми да се включат като отделни панели за дискусия в рамките на конференцията, която Министерството на здравеопазването предвижда да организира и до колкото е възможно да се намери адекватно решение на тези проблеми по време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през първите шест месеца на 2018 г.
2. Изключително належащ за решаване проблем е липсата на нормативно определени изисквания към съдържанието и качеството на хранителните добавки и механизми за контрол върху този сегмент от пазара. Свободният достъп до тях и употребата им, включително и от деца, без съответната предварителна консултация с медицински специалист може да доведе до тежки последици. Следва дебатът по този значим проблем да се отнесе на европейско ниво и да се потърсят начините за навременното му разрешаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО:
Д-Р ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА
