Годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия 2020 за 2016 г., внесен в Народното събрание на 2 февруари 2018 г. на основание чл. 5, ал. 2 от Закона за здравето.

---

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО



Д О К Л А Д

вх.№ 853-10-8/09.03.2018 г.

на Комисия по здравеопазването относно разглеждане на Годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия 2020 за 2016 г., внесен в Народното събрание на 2 февруари 2018 г. на основание чл. 5, ал. 2 от Закона за здравето.


На свое редовно заседание, проведено на 1 март 2018 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия 2020 за 2016 г., внесен в Народното събрание на 2 февруари 2018 г. на основание чл. 5, ал. 2 от Закона за здравето.

На заседанието присъстваха: министърът на здравеопазването, г-н Кирил Ананиев, заместник-министрите на здравеопазването, д-р Бойко Пенков, г-жа Жени Начева, г-жа Светлана Йорданова, директорът на Националния център по обществено здраве и анализи, доц. д-р Христо Хинков, д.м., представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването, на пациентските организации и други.

Докладът беше представен от заместник-министъра на здравеопазването, д-р Бойко Пенков. Той запозна присъстващите със задължението на министъра на здравеопазването, в съответствие с разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Закона за здравето, да представи в Народното събрание, ежегодно в срок до три месеца преди началото на бюджетната година, Годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия.

Разглежданият документ е структуриран в две основни части – Годишен доклад за здравето на гражданите 2016 г. и Отчет за изпълнението на Национална здравна стратегия 2020 към 31.12.2016 г. В първата част е направен анализ на основните показатели за здравното състояние на населението и факторите, оказващи влияние върху общественото здраве, произтичащи от демографско състояние, социално-икономически условия, околна и трудова среда, както и начина на живот. Във втората част са представени резултатите от годишния мониторинг на изпълнението на Националната здравна стратегия 2020, съгласно системата мониторинг и оценка на стратегическия документ.

Първата част на документа „Доклад за състоянието на здравето на гражданите 2016 г.“ включва следните направления: „Демографски фактори, влияещи върху общественото здраве“, „Проблеми на общественото здраве, произтичащи от състоянието и развитието на заболеваемостта и болестността“, „Проблеми на общественото здраве, произтичащи от рискови фактори на средата и начина на живот на гражданите“.

Демографските процеси в България се характеризират с трайна тенденция за намаляване броя на населението и на неговото застаряване, като основните причини за това са ниската раждаемост, високо ниво на обща и преждевременна смъртност и емиграцията на млади, работоспособни хора. Съгласно представените в доклада данни, през 2016 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст. Механичният прираст (разликата между заселени и изселени от страната лица) също е отрицателен, като намалението е в резултат на външна миграция. Макар и да се отбелязва намаляване за последните 40 години на нивото на детска смъртност в страната, представената информация в доклада е обезпокоителна. Показателят за детска смъртност в България за 2016 г. е 6.5 на хиляда, при средна стойност на показателя в Европейския съюз (ЕС) – 3.69 на хиляда.

Като основно предизвикателство, което е приоритет за бъдещи активни интервенции, д-р Пенков посочи хроничните, незаразни заболявания – които са основна причина за смърт и намалена работоспособност в страната. В тази връзка е важно да се отбележи наличието на Национална програма за превенция на хронични, незаразни болести 2014 -2020 г., приета от Министерския съвет на основание чл. 3, ал. 3 от Закона за здравето.

В изложението си, заместник-министърът на здравеопазването, д-р Бойко Пенков, посочи като положителни резултати, отчетеното намаление на смъртността от исхемична болест на сърцето и от диабет. Той допълни, че България е с най-нисък показател в ЕС на смъртност от неврологични заболявания.
Траен проблем остава високото ниво на смъртност от болести на кръвообръщението в страната и по този показател България е на първо място в негативната класация на ЕС. Средната стойност на стандартизирания коефициент на смъртност от болести на органите на кръвообращението за ЕС е 373 на 100 000 души население, в България този коефициент е 1131 на 100 000 души или три пъти по-голям. В контекста на горецитираната статистика, заместник-министърът на здравеопазването, д-р Бойко Пенков, обясни, че в действителност се отчита изкривяване на данните по този показател, тъй като в съобщенията за смърт най-често се посочва за причина „Остра сърдечно-съдова слабост“. Реално човекът е онкологично болен в терминална фаза, чието сърце е спряло да функционира.

Данните от доклада за здравето на гражданите 2016 г. сочат, че смъртността от злокачествени заболявания в България е по-ниска от средните за ЕС стойности.

Отчетът за изпълнението на Национална здравна стратегия 2020 към 31.12.2016 г. сочи, че резултатите от изпълнението на Национална здравна стратегия 2020 през първата година (2016 г.) от нейното действие са оптимистични, тъй като потвърждават поставените цели и формулираните приоритети и политики. Този извод се потвърди и от заместник-министъра на здравеопазването, д-р Бойко Пенков. Той акцентира върху напредъка по постигане на националните здравни цели по стратегията за намаляване на смъртността в младите възрастови групи и отбеляза, че по всичките пет национални здравни цели е дадена положителна оценка за изпълнението им.
В хода на дискусията, народни представители от различни парламентарни групи изразиха мнения и направиха препоръки във връзка с разглеждания документ.

Професор, д-р Георги Михайлов посочи, че детската смъртност в страната е с 80 % по-висока от средната стойност на показателя в ЕС. Той предложи лечението на редките заболявания да бъде предимно ангажимент на държавата, както е за психиатричните заболявания, синдрома на придобитата имунна недостатъчност и туберкулозата. Той направи предложение за изготвяне на българска национална онкостратегия.

В заключение, е важно да бъде отбелязано, че съществено влияние върху здравето на гражданите имат социално-икономическите фактори на обкръжаващата среда, следвани от начина на живот на отделните граждани, на семействата и на обществото като цяло.


(Настоящият доклад е изготвен с информационна цел.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО:
Д-Р ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА