Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по здравеопазването
20/07/2018 първо гласуване
Доклад относно Отчет за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2017 г., № 802-00-33, внесен от Министерски съвет на 29.06.2018 г.
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
СТАНОВИЩЕ
вх. № 853-10-24/20.07.2018 г.
Относно: Отчет за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2017 г., № 802-00-33, внесен от Министерски съвет на 29.06.2018 г.
На свое редовно заседание, проведено на 12 юли 2018 г., Комисията по здравеопазването разгледа Отчет за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2017 г., № 802-00-33, внесен от Министерски съвет на 29.06.2018 г.
На заседанието присъстваха: заместник-министърът на здравеопазването и председател на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, г-жа Жени Начева, временно изпълняващата длъжността управител на Националната здравноосигурителна каса, д-р Йорданка Пенкова и други гости.
Разглежданият отчет беше представен от г-жа Жени Начева. Тя информира членовете на комисията, че общият размер на отчетените приходи и трансфери по бюджета на НЗОК за 2017 г. е 3 млрд. 581 млн. лв., а общият размер на разходите и трансферите е 3 млрд. 571 млн. лв. За здравноосигурителни плащания са заплатени 3 млрд. 497 млн. лв. Увеличението на разходите за здравноосигурителните плащания спрямо предвидените средства по Закона за бюджета на НЗОК за 2017 г., така както е приет от Народното събрание, се формира основно от два компонента. Единият е 119 млн. лв. допълнителни средства, в резултат на преизпълнение на планираните първоначално приходи, другият компонент е резервът в размер на 341 млн. 381 хил. и 600 лв., който е разпределен по отделни видове здравноосигурителни плащания.
За първична извънболнична медицинска помощ увеличението спрямо 2016 г. е с 6,4% и се дължи основно на увеличаване на разходите за диспансерно наблюдение и за профилактични прегледи.
За специализирана извънболнична медицинска помощ ръстът на разходите е с 6,4% спрямо 2016 г., като основно той се дължи на първични и вторични прегледи.
За денталната помощ се отчита ръст с близо 10% спрямо 2016 г., което се дължи основно на въвеждането на трета дейност в хода на годината за лицата над 18 години.
При медико-диагностичните дейности, най-голям дял в структурата на разходите формират изследванията за клинична лаборатория – 52,9%, на следващо място - 37% са изследванията за образна диагностика. Останалите специалности формират 10% в структурата на плащанията. Ръстът на разходите за медико-диагностични дейности спрямо предходната година е с 6,7%.
При лекарствените продукти за домашно лечение спрямо 2016 г. увеличението е с над 13% , при среден ръст за медицинските дейности и медико-диагностични дейности около 6%. Ръстът на разходите за лекарствена терапия на злокачествени заболявания, в условията на болнична медицинска помощ, заплащани извън стойността на оказваните медицински дейности, е най-значителен в сравнение с този за 2016 г., като за този вид здравноосигурителни плащания са отчетени разходи за 294 млн. 863 хил. лв. през 2017 г., което е с 22,3 % повече спрямо 2016 г.
За болнична медицинска помощ се отчита увеличение с 5,1% спрямо предходната 2016 година. Най-голям дял в структурата на разходите формират дейностите по кардиология, гастроентерология, кардиохирургия и хирургия. Общият брой на заплатените дейности за болнична медицинска помощ през 2017 г. е 3 млн. 253 хил. и 300, в които се включват хоспитализации по клинични пътеки, дейности по клинични процедури и дейности по амбулаторни процедури.
За други здравноосигурителни плащания за медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност, отчетените през 2017 г. разходи възлизат на 61 млн. 24 хил. и 200 лв. – което възлиза на 100% изпълнение на заложените в годишния план средства по този бюджетен параграф. Спрямо извършения към 31.12.2016 г. разход се отчита ръст с 53,5 %. Важно е да се отбележи, че през всяка от годините от приемането на България в Европейския съюз годишните суми на платените задължения по исковете на другите държави са по – ниски от стойността на постъпилите през годината искове, което се дължи на недостатъчните бюджетни средства в периода на календарната година и е причина за непрекъснатото нарастване на стойността на задълженията към други държави. В тази връзка, към 31.12.2017 г. общата стойност на неприключените искове от другите държави възлиза на малко повече от 259 млн. лв., от които просрочени, в рамките на утвърдения годишен размер на бюджетните средства за здравноосигурителни плащания за медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност, са суми в размер на над 119 млн. лв.
От отчетените данни могат да се изведат следните изводи: запазва се тенденцията на постепенно нарастване на броя на хоспитализации в страната; най-съществен ръст спрямо 2016 г. бележат разходите за лекарствени продукти, като в тази връзка следва да се има предвид факта на закупуване на скъпоструващи медикаменти за лекарствена терапия през отчетната година.
В хода на дискусията бяха поставени въпроси към председателя на Надзорния съвет на НЗОК от страна на народните представители. Акцентира се върху необходимостта от задълбочен мулдисциплинарен анализ върху причините и резултатите от високия темп на нарастване на разходите за лекарствени продукти. Обсъдена беше правната възможност за използването на остатъчното бюджетно салдо от 10 млн. лв. за 2017 г., която следва да се предвиди изрично с предстоящия Закон за бюджета на НЗОК за 2019 г., тъй като към настоящия момент Надзорният съвет на НЗОК няма правомощия да разходва остатъчни средства по приключили годишни бюджетни планове.
При обсъждането на отчета, беше подкрепено от членовете на комисията направеното от председателя на комисията, д-р Даниела Дариткова, правно-техническо редакционно предложение по приложения проект за решение на Народното събрание за приемане на разглеждания документ. Редакционното предложение е в частта на посоченото правно основание за приемане на проекта за решение, а именно : думите „чл. 30, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване“ да се заменят с „чл.30, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване“.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „За“ – 12, „Против“ – няма, „Въздържал се“ - 8, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме проект за решение за приемане на Отчет за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2017 г., № 802-00-33, внесен от Министерски съвет на 29.06.2018 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО:
Д-Р ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
СТАНОВИЩЕ
вх. № 853-10-24/20.07.2018 г.
Относно: Отчет за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2017 г., № 802-00-33, внесен от Министерски съвет на 29.06.2018 г.
На свое редовно заседание, проведено на 12 юли 2018 г., Комисията по здравеопазването разгледа Отчет за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2017 г., № 802-00-33, внесен от Министерски съвет на 29.06.2018 г.
На заседанието присъстваха: заместник-министърът на здравеопазването и председател на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, г-жа Жени Начева, временно изпълняващата длъжността управител на Националната здравноосигурителна каса, д-р Йорданка Пенкова и други гости.
Разглежданият отчет беше представен от г-жа Жени Начева. Тя информира членовете на комисията, че общият размер на отчетените приходи и трансфери по бюджета на НЗОК за 2017 г. е 3 млрд. 581 млн. лв., а общият размер на разходите и трансферите е 3 млрд. 571 млн. лв. За здравноосигурителни плащания са заплатени 3 млрд. 497 млн. лв. Увеличението на разходите за здравноосигурителните плащания спрямо предвидените средства по Закона за бюджета на НЗОК за 2017 г., така както е приет от Народното събрание, се формира основно от два компонента. Единият е 119 млн. лв. допълнителни средства, в резултат на преизпълнение на планираните първоначално приходи, другият компонент е резервът в размер на 341 млн. 381 хил. и 600 лв., който е разпределен по отделни видове здравноосигурителни плащания.
За първична извънболнична медицинска помощ увеличението спрямо 2016 г. е с 6,4% и се дължи основно на увеличаване на разходите за диспансерно наблюдение и за профилактични прегледи.
За специализирана извънболнична медицинска помощ ръстът на разходите е с 6,4% спрямо 2016 г., като основно той се дължи на първични и вторични прегледи.
За денталната помощ се отчита ръст с близо 10% спрямо 2016 г., което се дължи основно на въвеждането на трета дейност в хода на годината за лицата над 18 години.
При медико-диагностичните дейности, най-голям дял в структурата на разходите формират изследванията за клинична лаборатория – 52,9%, на следващо място - 37% са изследванията за образна диагностика. Останалите специалности формират 10% в структурата на плащанията. Ръстът на разходите за медико-диагностични дейности спрямо предходната година е с 6,7%.
При лекарствените продукти за домашно лечение спрямо 2016 г. увеличението е с над 13% , при среден ръст за медицинските дейности и медико-диагностични дейности около 6%. Ръстът на разходите за лекарствена терапия на злокачествени заболявания, в условията на болнична медицинска помощ, заплащани извън стойността на оказваните медицински дейности, е най-значителен в сравнение с този за 2016 г., като за този вид здравноосигурителни плащания са отчетени разходи за 294 млн. 863 хил. лв. през 2017 г., което е с 22,3 % повече спрямо 2016 г.
За болнична медицинска помощ се отчита увеличение с 5,1% спрямо предходната 2016 година. Най-голям дял в структурата на разходите формират дейностите по кардиология, гастроентерология, кардиохирургия и хирургия. Общият брой на заплатените дейности за болнична медицинска помощ през 2017 г. е 3 млн. 253 хил. и 300, в които се включват хоспитализации по клинични пътеки, дейности по клинични процедури и дейности по амбулаторни процедури.
За други здравноосигурителни плащания за медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност, отчетените през 2017 г. разходи възлизат на 61 млн. 24 хил. и 200 лв. – което възлиза на 100% изпълнение на заложените в годишния план средства по този бюджетен параграф. Спрямо извършения към 31.12.2016 г. разход се отчита ръст с 53,5 %. Важно е да се отбележи, че през всяка от годините от приемането на България в Европейския съюз годишните суми на платените задължения по исковете на другите държави са по – ниски от стойността на постъпилите през годината искове, което се дължи на недостатъчните бюджетни средства в периода на календарната година и е причина за непрекъснатото нарастване на стойността на задълженията към други държави. В тази връзка, към 31.12.2017 г. общата стойност на неприключените искове от другите държави възлиза на малко повече от 259 млн. лв., от които просрочени, в рамките на утвърдения годишен размер на бюджетните средства за здравноосигурителни плащания за медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност, са суми в размер на над 119 млн. лв.
От отчетените данни могат да се изведат следните изводи: запазва се тенденцията на постепенно нарастване на броя на хоспитализации в страната; най-съществен ръст спрямо 2016 г. бележат разходите за лекарствени продукти, като в тази връзка следва да се има предвид факта на закупуване на скъпоструващи медикаменти за лекарствена терапия през отчетната година.
В хода на дискусията бяха поставени въпроси към председателя на Надзорния съвет на НЗОК от страна на народните представители. Акцентира се върху необходимостта от задълбочен мулдисциплинарен анализ върху причините и резултатите от високия темп на нарастване на разходите за лекарствени продукти. Обсъдена беше правната възможност за използването на остатъчното бюджетно салдо от 10 млн. лв. за 2017 г., която следва да се предвиди изрично с предстоящия Закон за бюджета на НЗОК за 2019 г., тъй като към настоящия момент Надзорният съвет на НЗОК няма правомощия да разходва остатъчни средства по приключили годишни бюджетни планове.
При обсъждането на отчета, беше подкрепено от членовете на комисията направеното от председателя на комисията, д-р Даниела Дариткова, правно-техническо редакционно предложение по приложения проект за решение на Народното събрание за приемане на разглеждания документ. Редакционното предложение е в частта на посоченото правно основание за приемане на проекта за решение, а именно : думите „чл. 30, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване“ да се заменят с „чл.30, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване“.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „За“ – 12, „Против“ – няма, „Въздържал се“ - 8, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме проект за решение за приемане на Отчет за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2017 г., № 802-00-33, внесен от Министерски съвет на 29.06.2018 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО:
Д-Р ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА
