Заседание на Комисията по здравеопазването, проведено на 18.05.2017 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазване





П Р О Т О К О Л
№ 1


На 18 май 2017 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане и приемане на вътрешни правила за организацията и дейността на Комисията по здравеопазването.
2. Разглеждане на разпореждане на Председателя на Народното събрание № 750-01-17 от 12-ти май 2017 г. относно определение на Конституционния съд по конституционно дело № 2 от 2017 г., образувано по искане на Върховния административен съд.
3. Изслушване по реда на Глава десета от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на членовете на Надзорния съвет и на управителя на Националната здравноосигурителна каса относно приетите от Надзорния съвет правила за условията и реда за прилагане на чл. 4, ал. 1, 2 и 3 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2017 г. и относно текущото изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса към 30-ти март 2017 г.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,29 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Даниела Дариткова.

* * *

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа заместник-министри, уважаеми представители на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, на съсловните организации, на пациентски организации, уважаеми гости! Откривам първото редовно заседание на Комисията по здравеопазване в 44-то Народно събрание.
Позволете ми преди началото на това заседание да Ви помоля с едноминутно мълчание да почетем паметта на професор Стоян Тонев, който беше за кратко председател на Комисията в 43-тото Народно събрание. (Всички стават. Едноминутно мълчание.)
Благодаря Ви! Вечна му памет!
Уважаеми колеги, ще открия заседанието на Комисията, като пожелая успешна работа в този мандат и заявя категорично, че като председател на Комисията по здравеопазване ще гарантирам, че търсенето на съгласие и диалогът ще бъдат ключови мои приоритети. Системата на здравеопазване се нуждае от сериозно преформатиране. Смятам, че това е първото консенсусно заключение, до което е достигнала всяка политическа сила и заявленията, които сме дали в предизборните си програми, трябва наистина да намерят своята практическа реализация. Затова разчитам, че всички ние заедно ще обединим усилията си, независимо от това дали сме се определили формално към управляващи или опозиция, да търсим добрите решения, които да стабилизират здравната система както организационно, така и финансово, морално и кадрово и да намерим тези решения, които наистина да бъдат в интерес на българските граждани, които са ни изпратили тук.
Затова ще приветствам всяко добро решение. Ще Ви моля да избягвате политическите залитания и употребата на сектор „Здравеопазване“ за политически дивидент, защото Ви уверявам, че това не носи голям позитив във времето. А това, което очакват от нас българските граждани, е наистина да очертаем една устойчива здравна система, която да се променя планово във времето и да гарантира здравна сигурност. Сега пожелавам успешна работа на Комисията и ще дам възможност на Министъра на здравеопазването да представи своя екип.
Професор Петров, имате думата.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми членове на Комисията по здравеопазване в Народното събрание! Представям на Вашето внимание екипа на Министерството на здравеопазването, по-скоро на политическия кабинет: заместник министър Мирослав Ненков – лекар, специалист анестезиология и анимация, заместник-министър в един служебен кабинет и министър в следващ, добър специалист в тясната си област, добро име, радващ се на добра популярност и подкрепа от страна на пациенти и гилдия. Той ще отговаря за ресор „Болнична помощ, спешни центрове медицински дейности“.
Заместник-министър магистър фармацевт Лидия Нейчева – магистър фармацевт с дългогодишна практика, работила дълги години във Военномедицинска академия, доста години в болница Токуда, след което във Военномедицинска академия и за много кратко обединение „Аджъбадем“. Изключително подготвен специалист в областта на фармацията, производство, дистрибуция на лекарствени изделия, онкопродукти, включително и достатъчно добър експерт и в областта на медицинските изделия. Естествено, тя ще отговаря за ресор „Лекарствена политика“. Изключително големи надежди залагам на нейната експертиза във връзка с все повече непрестанно растящите разходи за медикаменти от бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Заместник-министър Светлана Йорданова, която поема един, според мен, донякъде недостатъчно обгърнат с внимание ресор – „Психиатрична помощ, ваксини“, анализ и контрол на процесите въобще в здравеопазването. Залагам изключително много надежди на нейната дейност, най-вече свързани с това, че ако трябва да си представим в перспектива план за действие, за да бъде той обречен на успех, той трябва да почива на достатъчно добри анализи. Тези анализи обаче се нуждаят от обективни факти, на които да бъдат направени. Бързият ми преглед за късото време откакто сме формирали този екип, показва, че не разполагаме в достатъчен обем с коректна информация по отношение на регистри на онкоболни, регистри на диабетноболни, регистри за заболявания, защото тези регистри ще ни дадат аргументите, с които ще можем да планираме медикаментите, да ги засечем и на база на това да кажем коректни ли са тези безумни разходи, които ще чуете след малко и какви са нашите полезни ходове.
Бих искал да Ви представя и парламентарния секретар – млад, интелигентен, завършил медицина колега, който се надявам, че ще се справя много добре под Вашата веща помощ и ръководство.
Използвам случая с дадената ми дума, за да представя и нашата квота, от наша страна – на МЗ. Госпожата, която предлагаме за член на Управителния съвет на надзора на касата, е юристът Нина Сотирова ¬– един прекрасен юрист с много добра биография, който беше наш консултант и много ни помагаше в първия служебен кабинет, във втория служебен кабинет на доктор Нейков и в трите години, в които ръководи Военномедицинска академия. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин министър.
Уважаеми колеги, представям на Вашето внимание и евентуално за приемане и гласуване дневния ред, който беше предварително обявен, а именно:
1. Обсъждане и приемане на вътрешни правила за организацията и дейността на Комисията по здравеопазването.
2. Изслушване по реда на Глава десета от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на членовете на Надзорния съвет и на управителя на Националната здравноосигурителна каса относно приетите от Надзорния съвет правила за условията и реда за прилагане на чл. 4, ал. 1, 2 и 3 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2017 г. и относно текущото изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса към 30-ти март 2017 г.
Преди да дам възможност и Вие да направите предложения към този дневен ред, ще предложа една допълнителна точка. Бих искала да Ви уведомя, че Народното събрание е конституирано като заинтересована страна по Конституционно дело № 2 от 2017 г. за установяване на противоконституционност на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване, който е обнародван в „Държавен вестник“ бр. 70 от 1998 г. и последно изменен в бр. 98 от 2016 г. в частта, която се отнася до работещите пенсионери, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност чрез препращане към чл. 4, ал. 3, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване.
В тази връзка бих искала да предложа на Вашето внимание нова точка втора в дневния ред, а именно: Разглеждане на разпореждане на Председателя на Народното събрание № 750-01-17 от 12-ти май 2017 г. относно определение на Конституционния съд по Конституционно дело № 2 от 2017 г., образувано по искане на Върховния административен съд. Досегашната точка втора да стане точка трета от дневния ред.
Има ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля да гласувате първо моето процедурно предложение за нова точка от дневния ред. За 17, против и въздържали се няма.
Сега преминаваме към гласуване вече на целия дневен ред с допълнителната втора точка. За 17, против и въздържали се няма.

Уважаеми колеги, надявам се, че сте имали възможност да се запознаете с предварително изготвения Проект на вътрешни правила за организацията и дейността на Комисията по здравеопазването. Вътрешните правила, представени на Вашето внимание, са изготвени въз основа на разпоредбите на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, касаещи дейността на постоянните комисии на 44-то Народно събрание. Ще си позволя накратко да представя основните положения на предлаганите от мен вътрешни правила.
В Раздел първи „Общи положения“ са разписани съставът, ръководството на Комисията по здравеопазването, която се състои в ръководството си от председател и трима заместник-председатели, както и двете хипотези за определяне на заместник при отсъствие на председателя на Комисията. Когато председателят отсъства, той упълномощава един от заместник-председателите да ръководи заседанието на Комисията. В случай на липса на изрично упълномощаване това може да бъде направено от председателя на Народното събрание.
В Раздел втори „Предмет на дейност на Комисията“ в детайли се описват правомощията и задълженията на Комисията при осъществяване на нейната дейност. Тук бих искала да акцентирам само върху основните моменти извън законодателната дейност, а именно: Комисията може да възлага извършването на последваща оценка на въздействието на законите, която има за цел установяване на тяхната ефективност и степен на постигане на целите. Комисията в рамките на своите компетенции осъществява периодичен контрол за степента на усвояване и за целесъобразното и законосъобразно изразходване на средствата от фондовете и програмите на Европейския съюз, продължава практиката от предходни мандати на Народното събрание за осъществяване на парламентарен контрол и от страна на Комисията върху дейността на Министъра на здравеопазването чрез задаване на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията на самото заседание. Тази процедура ще се изпълнява в началото на заседанията на всеки първи четвъртък от месеца.
В Раздел трети „Заседания на комисията“ се определят условията и реда за провеждане на заседанията на Комисията, прякото участие на граждански, синдикални, съсловни и браншови организации, и на представителите на медиите в заседанията на Комисията, както и структурата и съдържанието на докладите на Комисията по законопроекти и други проекти за актове на Народното събрание.
Държа да отбележа, че представителите на гражданското общество ще имат своето достойно място в работата на Комисията и така ще се гарантира максимална прозрачност и постигането на широк обществен консенсус при вземането на решенията и необходимите мерки и политики за подобряване достъпа до здравеопазването в България, както и качеството на здравната система. С правилата се предлага редовните заседания на Комисията да се провеждат всеки четвъртък от 15,30 ч. по време на сесиите на Народното събрание. Дневният ред и всички материали, свързани със заседанието, ще се изпращат на електронните пощи на членовете на Комисията с изключение на текстовете на самите законопроекти и другите проекти за актове на Народното събрание. Също така всички получени в Комисията становища ще се публикуват и на сайта на Комисията на интернет страницата на Народното събрание.
Уважаеми колеги, след това кратко представяне предлагам да преминем към обсъждане на вътрешните правила по същество. Преди да започнем обаче искам отново да отправя едно процедурно предложение по начина на гласуване на отделните текстове. С цел по-голяма оперативност предлагам обсъждането и гласуването на разпоредбите на вътрешните правила да бъде по раздели и там, където няма предложения или допълнения, да гласуваме текстовете на целия раздел ан блок. Има ли обратно предложение? Не виждам.
Подлагам на гласуване това процедурно предложение. За 17, против и въздържали се няма.
„Вътрешни правила за организацията и дейността на комисията по здравеопазването“.
Има ли изказвания по заглавието на наименованието на Вътрешните правила? Няма.
Моля, гласувайте. За 17, без против и въздържали се.
„Раздел първи – Общи положения“.
Има ли изказвания или предложения по наименованието на Раздел първи и чл. 1, 2 и 3?
Моля, гласувайте. За 18, без против и въздържали се.
„Раздел втори – предмет на дейност на Комисията“.
Има ли изказвания? Ако няма изказвания, подлагам на гласуване Раздел втори, чл. 4, 5, 6, 7 и 8. За 18, без против и въздържали се.
„Раздел трети – заседания на Комисията“.
Колеги има ли изказвания и предложения? Не виждам.
Тогава подлагам на гласуване Раздел трети и чл. от 9 до 21 включително.
Моля гласувайте. За 18, без против и въздържали се. Приема се.
Преминаваме към „Заключителни разпоредби“. Има ли предложения и изказвания по наименованието на подразделението? Няма.
Моля, гласувайте наименованието на подразделението „Заключителни разпоредби“ и параграфи 1, 2 и 3. За 18, без против и въздържали се.
Уважаеми колеги, с това приехме правилата за работа на Комисията по здравеопазване.
Благодаря на всички.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА РАЗПОРЕЖДАНЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТНОСНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД ПО КОНСТИТУЦИОННО ДЕЛО № 2 ОТ 2017 Г., ОБРАЗУВАНО ПО ИСКАНЕ НА ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД.
С член 94, ал. 2 от Правилника за организацията на дейността на Народното събрание е предвидена правна възможност за съответната водеща комисия да приеме становище до Конституционния съд по образувано конституционно дело, което означава че съответната водеща комисия може да реши да изготви становище, но може да вземе решение и да не представя такова. Бих искала да допълня и че Народното събрание формира волята си при разглеждане на законопроектите във водещата комисия при тяхното обсъждане и приемане на две гласувания в пленарна зала. Аргументите и съображенията за или против оспорената разпоредба на Закона за здравното осигуряване се съдържат в стенографските протоколи от заседанията на водещата комисия и от пленарните заседания, които са на разположение на Конституционният съд. Още повече, че оспорваната разпоредба е от 1998 година и никой от присъстващите тогава не е участвал в дискусията и определянето на параметрите на разпоредбата
В тази връзка предлагам Комисията по здравеопазването да не изготвя становище по конституционно дело № 2 от 2017 г. Има ли изказвания и коментари? Не виждам.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Само да предложа още един път да очертаете принципно какво е решението на Конституционния съд и какво се иска от нас, конкретиката точно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Няма как по същество да представя решението на Конституционния съд, защото още няма такова. Има образувано дело на Конституционния съд по отношение на обявяването на противоконституционни на членове от Закона за здравното осигуряване, които касаят допълнителното здравно осигуряване на работещите пенсионери, които регистрират и упражняват свободна професия или занаятчийска дейност чрез препращане към Кодекса за социално осигуряване. Това е темата на съответното конституционно дело, но аз вече изложих аргументите и парламентарната практика, затова подлагам на гласуване моето предложение да не изготвяме становище по това конституционно дело. Ако няма конкретни възражения по това предложение, да преминем към гласуване.
Моля, гласувайте предложението Комисията по здравеопазване да не изготвя становища по конституционно дело № 2 от 2017 година. За 18, против няма, въздържал се 1. Благодаря.

Уважаеми колеги, преминаваме към точка трета от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА НАДЗОРНИЯ СЪВЕТ НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА И УПРАВИТЕЛЯ ОТНОСНО ПРИЕТИТЕ ПРАВИЛА ЗА УСЛОВИЯ И РЕДА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЧЛ. 4, АЛ. 1, 2 и 3 ОТ ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2017 Г. И ОТНОСНО ТЕКУЩОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА КЪМ 30 МАРТ 2017 Г.
Предвид на това, че имаме промяна в квотата на държавата в Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса след решение на Министерския съвет от вчера и имаме нов избран председател на надзора, който все още няма как да представи пред Народното събрание информацията, която сме изискали още миналата седмица, предлагам и очаквам, тъй като също е включен в изслушването, управителят на Националната здравноосигурителна каса доктор Комитов да представи исканата информация пред народните представители.
Сега ще припомня процедурата по изслушване, която се извършва по реда на Глава десета от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Парламентарните изслушвания, проучвания и анкети се осъществяват по реда на Глава десета от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Съгласно чл. 113 ал. 1 избраните от Народното събрание комисии могат да извършват такива изслушвания по въпроси, засягащи държавни или обществени интереси. Текущото изпълнение на бюджета на обществения здравноосигурителен фонд, както и приетите от Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса правила за условията и реда за прилагане на чл. 4, ал. 1, 2 и 3 от Закона за бюджета на Касата за 2017 година категорично са въпроси от обществен интерес.
В тази връзка и в предложеното от мен изслушване по т. 3 от днешния дневен ред на Комисията въпросите, по които ще бъдат изслушани членовете на Надзорния съвет и управителят на Националната здравноосигурителна каса, са формулирани вече в дневния ред на Комисията и са изпратени по надлежния ред на Касата. Съгласно чл. 113, ал. 2 от Правилника изслушваните лица информират Народното събрание по въпросите – предмет на изслушването, в рамките на 10 минути. Всяка от парламентарните групи има право на два въпроса, а народните представители, нечленуващи в парламентарни групи, имат право общо на един въпрос. За щастие няма още такива, така че всяка от присъстващите парламентарни групи се надявам да постигне консенсус по двата въпроса, които ще отправи към управителя на Националната здравноосигурителна каса и присъстващите членове на надзора. Изслушваните лица отговарят след задаването на всеки въпрос. Парламентарните групи имат право да изразят отношение към отговорите на изслушваните лица в рамките на 5 минути след задаването на всички въпроси.
Уважаеми госпожи и господа, започваме заседанията на Комисията по здравеопазване с изслушването на Надзорния съвет, защото при наличието на един финансиращ системата на здравеопазване орган – Националната здравноосигурителна каса, е ясно че финансовата стабилност на системата трябва да бъде осигурена именно от Надзорния съвет и нейния управител в рамките на дадените им от закона правомощия. Бяхме сигнализирани от редица управители на лечебни заведения, организации на лекарите, съсловни организации и други за значителни проблеми при определянето на бюджетните рамки на лечебните заведения за болнична помощ в настоящото тримесечие. Това създава значително напрежение сред колегите основно поради това, че те не могат да оказват на пациентите медицинска помощ в обема, в който е заявен в определения основен пакет. Тъй като Народното събрание е органът, който приема бюджета на Националната здравноосигурителна каса и носи отговорност за това този бюджет да бъде стриктно наблюдаван и изпълняван, бихме искали да разберем от надзора конкретните принципи, по които са структурирани правилата за разпределение на прогнозните бюджети на лечебните заведения за болнична помощ, защо именно тези параметри на бюджетите във второто тримесечие на 2017 г. и при бюджет, който ние сме приели със 100 милиона повече за болнична помощ, защо още преди средата на бюджетната година се очертават дефицити, които изключително много затрудняват дейността на лечебните заведения? Имаме сигнали от управители на лечебни заведения, че в рамките на определените им прогнозни бюджети те не могат да осигурят плащането даже на заплатите на работещите в системата на здравеопазване.
Това, което наистина е най-важно за българската здравна система, е по никакъв начин да не поставя под риск здравето на гражданите и тук връзката с финансирането е пряка и отговорността на Надзорния съвет на касата и нейния управител е категорична. Дори се е стигнало до такива абсурдни ситуации, в които единствената специализирана детска болница в София е с намалени лимити и това води до невъзможност да се приемат деца, а тя е единствената за цялата страна. Наистина е консултативна клиника, но повечето детски отделения дори и в университетски болници, които представят високоспециализирани грижи и диагностика, могат да разполагат все пак в рамките на бюджета на лечебното заведение с някакъв допълнителен лимит и ресурс. Наистина искам пред народните представители ясно да се очертаят тенденциите, защото е наша и отговорността да определим ангажиментите на Надзорният съвет за това да разпределят бюджета, който ние сме гласували тук, така че да имаме еднакъв достъп на всички граждани до медицинска помощ и гарантирано равноправно разпределение на бюджетите между всички лечебни заведения и да се елиминират всякакви съмнения за недобри практики по отношение на определянето на тези бюджети.
Искам да е ясна и тенденцията в нарастване на разходите по отношение на другите параметри на бюджета, защото има информация за това, че по отношение на контрола на нарастването на разходите за лекарствени продукти наистина има нормативен дефицит, който създава напрежение и създава наистина убеждението у практикуващите лечебна дейност, че се прехвърлят бюджетни средства от един в друг параграф по Закона на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Аз се надявам наистина във Вашето изложение да чуем конкретни цифри и да можем тук да направим съответните изводи как да облекчим работата на Надзорния съвет, така че той да гарантира наистина финансова стабилност на здравната система в рамките и на някакви предстоящи законодателни промени.
Доктор Комитов, имате думата да направите своето изложение.
ГЛИНКА КОМИТОВ: Така както са формулирани въпросите, предмет на изслушване по Глава 10, за която Вие говорите – от Правилника за организация на Народното събрание, първият въпрос е Надзорният съвет и управителят на Касата да бъде изслушан във връзка с правилата за условията и реда за прилагане на чл. 4 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Всъщност този Закон, както и Законът за публичните финанси, са Конституцията за нас в Националната здравноосигурителна каса в сектор „Здравеопазване“.
Според Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, и точно чл. 4, който Вие току-що приехте в дневния ред от този Закон, ал. 1, 2 и 3, в ал. 1 има две точки, които касаят надзорния съвет на касата и директорите на РЗОК, съответно точка 1 касае утвърждаваната от Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса на годишните стойности по районни здравноосигурителни каси. В тази първа точка освен това, което вече споменах, има и задължението на Надзорния съвет, просто това е по закон, говоря фактическата обстановка по закона, трябва да анализират, наблюдават и коригират тези стойности, когато това се налага по причина на неправилно разпределение, неспазване на правилата, които те сами приемат, имам предвид Надзорния съвет, или настъпили някакви обстоятелства, налагащи промяна в стойностите, определени за съответната РЗОК.
Това е по отношение на ал. 1, в която пък т. 2 касае директорите на районни каси. Вече разпределеният годишен бюджет, утвърден от Надзорния съвет на НЗОК, се разпределя по лечебни заведения. Също така задължение на директорите на районните каси – това, пак казвам, е по закон, е да анализират, следят и контролират разходването, тоест закупуването на дейности, както вече беше променен Законът за здравното осигуряване в предните месеци. Това е ал. 1.
А в ал. 2 Надзорният съвет наблюдава и контролира това разпределение от директорите на РЗОК по лечебни заведения.
Ал. 3 – контролира закупуването, в какви обеми се извършва, на здравните дейности, както е записано в този Закон. Това накратко са трите алинеи, но има една ал. 4….
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Доктор Комитов, разполагате с 10 минути. Сигурна съм, че народните представители познават добре разпоредбите на Закона. Моля Ви, конкретно по цифрите, защото няма да стигне времето.
ГЛИНКА КОМИТОВ: Ако искате по лечебни заведения, просто няма как да Ви дам тази информация, защото няма как да запомня 360…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Искаме обобщена информация, разбира се.
ГЛИНКА КОМИТОВ: Аз Ви казвам каква е рамката на средствата и бъдете сигурна, че ще вместя в десетте минути. Извинявам се, ще свърша и малко по-рано. Затова ще оставя повече време за задаване на въпроси.
Миналата година по Закона за бюджета на НЗОК за 2016 година средствата бяха определени в този ред по реда на болнична медицинска помощ, по размер на приблизително милиард и 370 милиона. Тази година – 2017, тези средства са увеличени на 1 млрд. 470 млн. Националната здравноосигурителна каса обаче, за разлика от миналата година, когато нямаше Национален рамков договор, подписа с Лекарския съюз национален рамков договор и разпределихме не тези средства по бюджета, които са 1 млрд. 470 млн., а изпълнението от миналата година в размер на 1 млрд. 613 млн. Така че би трябвало по логика тези средства 1 млрд. 613 млн. лв. да бъдат разпределени така, че да стигнат толкова, колкото са стигнали и миналата 2016 година. За съжаление обаче има някои обстоятелства, които не позволяват това и това води до намаляване почти на всички лечебни заведения, щом питате и за тях, съответно и на годишните стойности на Районните здравноосигурителни каси, които се формират от дяловете на лечебните заведения, като причините са няколко, но мога да изброя поне три от тях.
Едната е, че непрекъснато се увеличава стойността на централизираните дейности, които се заплащат от Централното управление на НЗОК, без да има лимитиране на тази дейност и която непрекъснато расте. В началото беше 25-26 милиона, до края на годината 2016 беше около 30 милиона, сега вече е 32 милиона. Там са включени седем дейности, това са хемодиализата, ражданията, онкологичните дейности, ПЕТ/КТ-то, ДЦП, като това нарастване на тези централизирани дейности, които са описани в тези правила, които коментираме по първия въпрос, води, разбира се, до намаляване общо на средствата и стойностите по Приложение № 2, а това са приложенията в индивидуалните договори на лечебните заведения за болнична помощ.
Друго обстоятелство, поради което поради се намаляват с известен процент тези стойности в индивидуалните договори на лечебните заведения, е това, че макар да имаме същия ресурс от миналата година, ние го разпределяме на повече лечебни заведения, имаме повече лечебни заведения за болнична помощ в сравнение с 2016 година. Едното от тях е с много специалности, трето ниво, мога да ги цитирам, ако някой желае.
Освен това само ще спомена още едно обстоятелство. Това е, че много от лечебните заведения, и това е съвсем нормално, развиват своята дейност и имат нови дейности на стари договорни партньори. Това са трите основни фактори, които водят до това, че в индивидуалните договори в Приложение 2, в които в Част 2 на Приложение 2 са записани стойностите, те са по-малко с известен процент, но не такъв огромен, за какъвто чувам от медиите, тъй като, все пак, трябва да бъде преразпределен еднакъв ресурс, за болнична помощ говоря, в сравнение 2017 година.
Още един път обаче има намаления в тези индивидуални договори по Приложение № 2 по простата причина, че сме заделили 3% ресурс от оставащия, за който досега говорех, за да може да има буфер и така е договорено в Националния рамков договор, с който лечебните заведения да могат да надхвърлят тези стойности, записани в техните индивидуални договори в Приложение 2.
И завършвам с това по отношение на правилата, че средномесечната стойност за 2016 г. беше в рамките някъде на 134 милиона, средномесечно казвам за болнична помощ, имаме някои решения на Надзорния съвет които последния месец декември, плюс януари, февруари и март, тоест за тези четири месеца, които предхождат Националния рамков договор, който влиза от първи април тази година и средномесечната дейност по решението на Надзорния съвет, средномесечния разход за болнична медицинска помощ, беше определен на 136,800, тоест близо 137 милиона, след което за следващите месеци от първи април в рамките на действие на Националния рамков договор и бюджетната година до края на календарната 2017 има решение тези средномесечни стойности да бъдат 133 млн. 238 хил. Както виждате, има една разлика от близо 4 милиона лева, но пък от друга страна тези 133 милиона 238 хил. не включват в себе си трите процента. Които смятат бързо, могат веднага да сметнат, че прибавени 3% към тези 133 млн. 238 хил. правят 137 хил. и нещо. Тоест средномесечно пак достигаме даже малко повече от този средномесечен разход за декември, януари, февруари и март. Толкова по правилата.
Принципите, както вече казах, ги наблюдава и Надзорният съвет, съответно и управителят на Касата, нищо, че такава длъжност не съществува в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, може да проверите четирите члена, тъй като неслучайно започнах този закон, той се състои само от четири члена и отделно има 14 параграфа в Преходните и заключителни разпоредби. Всички ние наблюдаваме този процес и лечебните заведения, на които не им достигат средствата, при заплащането на тази дейност, освен 3-те процента, които имат на разположение, но не ги виждат, за трети път казвам, в индивидуалните договори, имат право и възможност по приетите от Надзорния съвет правила, да поискат, но чрез директорите на районните каси, корекция с един специален шаблон, така наречено Приложение 4, и в Надзорния съвет да бъдат разглеждани и наистина там, където е извършена дейността, бъде проверена и е доказано, че е извършена, да бъдат осигурени тези средства.
Това е по правилата на първия въпрос, който е предмет на изслушването. Има още малко време, да Ви кажа и по втория въпрос, а това е текущото изпълнение на бюджета на НЗОК. По отношение на текущото изпълнение: за да не Ви занимавам с други цифри, ще спомена само здравноосигурителните плащания, които по приетия Закон за бюджета на НЗОК за 2017 година са в размер на 3 милиарда 32 милиона лева, като към 31 март 2017 година са изплатени 929 милиона 473 хиляди лева или 30,7 % от заложените в Закона за бюджета за 2017 година средства. Тоест имаме един ръст в абсолютни стойности – това са 91 милиона лева или 10,9 процента.
Що се касае по отделните здравноосигурителни плащания, текущото състояние е както следва: за първична извънболнична медицинска помощ, където средствата по закона са 200 милиона лева, към 31 март са изплатени 46 милиона 777 хиляди лв. или 23,4 процента от бюджетните средства, имаме ръст с 1,4 процента.
Що се касае за здравноосигурителните плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ, където по Закона за бюджета средствата са приети в размер на 211 милиона и 400 хиляди лв., спрямо извършените към 31 март плащания те са с 2,6 процента по-ниски, в абсолютна стойност 1 милион 266 хиляди лева.
По отношение на здравноосигурителните плащания за дентална помощ средствата по Закона за бюджета са 147 милиона лева или това са 40,1 % от бюджетните средства и спрямо извършените към 31 март плащания се отчита ръст с 19 млн. 993 хил. лв. или с 51,4 %. Тук може да обясним защо е толкова висок този процент – дължи се на закупуване на трета дейност, още сега да го кажа, на здравноосигурените лица, които са над 18-годишна, спрямо закупуваните досега две дейности и имаме за плащане през месец януари и на отложени задължителни плащания към изпълнителите на дентална помощ в размер на 14 милиона 447 хиляди лв., тоест отложените плащания и третата дейност формират малко по-висок, не малко, а доста, в размер на 51, 4% ръст.
В здравноосигурителните плащания за медикодиагностична дейност, които в по Закона за бюджета са 77 милиона и 500 хиляди лева, към 31 декември се отчита ръст с 997 хиляди лева или 6%. Здравноосигурителните плащания за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, които по Закона за бюджета за 2017 година са в размер на 573 хиляди, отчетеният към 31 март разход по параграфа е в размер на 228 хиляди 445 лв. или това са 39,9 % от бюджетните средства, тоест имаме ръст с 22,5 %.
Сега сме направили предложения към Надзорния съвет – едните са за осигуряване на тези средства от резерва на НЗОК, Вие, госпожо председател, много добре знаете, това беше борбата резервът да не бъде разпределян само за лекарства и за болнична помощ, а да може всичките параграфи по бюджета да се възползват от него, когато това е необходимо. И наистина законът така беше приет, но тъй като още не се е събирал Надзорният съвет на НЗОК, аз поне не мога да кажа дали ще изберат варианта с разпределение на резерва сега към този момент, тъй като по Закона за бюджета до 31 март той не можеше да бъде разпределен, затова го предлагат от април месец, няма събиране втората половина на април на Надзорния съвет, или ще изберат варианта без разпределяне на резерва, какъвто вариант също сме предложили. Какво ще се случи на заседанието Надзорния съвет, ще научим когато то се проведе.
В крайна сметка, въпреки че това не е тема на един от въпросите, но все пак искам да го знаете и с това завършвам, че очакваният недостиг на средствата към 31 декември за 2017 година според нашите изчисления за здравноосигурителните плащания са в размер на 116 млн. 805 хил. лв., като тук са включени и отстъпките от лекарствените продукти в размер на 98 млн., но не са включени евентуалните – ние но още не знаем това, но ако гледаме тренда през последните няколко години, така наречените „средства по § 1 от Закона за бюджета на НЗОК“, а именно надвнесени здравноосигурителни вноски, която дейност обаче се извършва от НАП и от нея още нямаме официална информация.
С това завършвам експозето, за да дам възможност задавате въпроси и да отговарям може би също и за болничната помощ също ще питате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Да, тук усетихме дефицит по параграфите, Вие не казахте нищо за онкологичните медикаменти като разход, защото те са отделен параграф в бюджета, и за болнична помощ. Ако може да повторите, защото народните представители на можаха да запишат наистина цифрите, които касаят тези два реда от Закона за бюджета – болнична помощ и онкомедикаменти.
Господин министър, ако имате някакво допълнително питане, заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Един уточняващ въпрос, защото водихме вече този разговор с д-р Комитов, този дефицит, който се очертава в края на годината, при непипан резерв ли е, или е при отворен резерв?
ГЛИНКА КОМИТОВ: Резервът е разпределен с това приложение, което Ви казах към Надзорния съвет, но още няма това заседание и така се очертават тези 116 милиона, но имайте предвид, че миналата година от Националната агенция по приходите, примерно казвам, не примерно, а цифрата е точна, е 85-6 милиона лв., близо 87 милиона лв., не знам колко ще бъде тази година, но това вече го казах, ако допуснем, че пак е толкова, ще остане някъде неразплатени 26-27 милиона лева.
По отношение на въпроса за здравноосигурителните плащания за лечение на злокачествени заболявания в условията на болнична медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните медицински услуги, разбирайте лекарствените продукти в болнична медицинска помощ, приетите със Закона за бюджета за 2017 година средства са в размер на 225 млн. 565 хил. лв. Отчетеният към 31 март разход по параграфа е в размер на 80 милиона 650 хиляди лв. или това са 35,8 % бюджетните средства. Спрямо извършения към 31 март 2016 година разход се отчита ръст с 14 милиона 243 хиляди лева или 21,4 % процента. Съгласно чл. 359, т. 2 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2017 г. е договорено плащанията от РЗОК на изпълнителите на болнична медицинска помощ за отчетените лекарствени продукти в болничната медицинска помощ да се извършват до 30-то число на втория месец, следващ отчетния. В тази връзка очакваната необходимост на средства за здравноосигурителни плащания за лекарствени продукти в болничната медицинска помощ през 2017 година в размер на 266 млн. 880 хил. лв. включва прогнозната стойност съгласно сключените с притежателите на разрешение за употреба лекарствени продукти, които съгласно чл. 45, ал. 19 от Закона за здравното осигуряване подлежат на отстъпки или компенсации, възстановяване от ПРУ-тата на НЗОК, за заплащаните през 2017 година 11 месечни периода на потребление в размер на 270 млн. 349 хил. 300 лв.
Включва също така и прогнозната стойност – пак съгласно сключените договори с ПРУ-тата, на отстъпките за възстановяване от ПРУ на НЗОК през 2017 г. в размер на 30 милиона 595 хиляди лева. Прогнозата стойност на лекарствените продукти в болничната медицинска помощ за заплащане при 2017 година – 11 месечни периоди на потребление на база отчетената средномесечна стойност за 2016 година, в размер на 27 милиона 126 хиляди лв. За целите на текущите анализи на изпълнението на здравноосигурителните плащания към изпълнителите на болничната медицинска помощ съгласно чл. 333 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2017 г., предлагаме, отново казвам, Надзорният съвет да вземе решение да увеличи средствата за здравноосигурителни плащания за лекарствени продукти в болничната медицинска помощ до прогнозния годишен размер от 266 млн. 880 хил. лв., които вече Ви казах преди малко, за плащане на 11 месечни периоди на потребление от месец декември 2016 година до месец октомври 2017 година са 41 млн. 314 хил. лв. от средствата за резерва, за които също вече говорих.
Питахте и за здравноосигурителните плащания за болнична медицинска помощ. Ето как стоят нещата там: в приетия Закон за бюджет, вече го казах един път, за 2017 г. средствата 1 млрд. 457 хил. 528 млн. лв., към 31 март са изплатени 405 милиона 769 хиляди лв., или 27,8 от бюджетните средства. Спрямо извършения към 31 март 2016 година разход се отчита ръст със 7 милиона лева или с 1,8 %. Тука също предлагаме Надзорният съвет да вземе решение за увеличаване средствата за здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ със 156 млн. лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, д-р Комитов.
Давам възможност на колегите от парламентарните групи да анализират предложената информация и от името на парламентарната група на ГЕРБ ще започна с уточняващите въпроси.
Това, което установявам от представените от Вас цифри, е че имаме ексцесивен ръст на разходите за лекарства и в същото време за чисто медицинските дейности и работата на извънболничната първична помощ, работата на специализираната извънболнична медицинска помощ и лечебните заведения за болнична помощ е в минимален преразход, дори установихме, че за направления са дадени по-малко средства, отколкото се е полагало според бюджетната прогноза. Това наистина създава много въпроси за начина, по който се разпределят средствата, защото дейността е най-важна при условие, че непрекъснато се оплакват пациентите и лекарите за дефицит на направления, ние пестим средства от специализираната извънболнична медицинска помощ. Къде е проблемът – в районите каси, в Надзорния съвет? Нека да стане ясно, за да може да се търси решение.
Във връзка с това, че наистина болниците осъществяват същинската медицинска дейност, ние тук имаме един скромен преразход за първото тримесечие от 1,8% при условие, че Вие определяте същата рамка в правилата на бюджетите на болниците за това тримесечие, както в предходното тримесечие, и твърдите, че с тези виртуални три процента сумата на месечното плащане за болнична помощ достига 137 млн. лв., защо така драстично са намалени бюджетите на някои болници? Означава ли това, че има лечебни заведения, които са привилегировани в тази ситуация? Колко са новите дейности и оттам ли е дошъл преразходът?
По отношение на лекарствените продукти наистина се направиха промени в рамките на плащанията за тази година, като например включването на безплатно лечение за есенциалната хипертония, или както е популярно така нареченият код „ай 10“ или „i10“, зависи от произнасянето по MKB10. Какво се случва и какви са анализите на Касата по отношение на въздействието именно на това решение върху разходите за лекарства и какви механизми ще предложите наистина да се постигне баланс в бюджета, защото в момента картината, която очертавате на бюджетните разходи на Касата, в никакъв случай не може да се нарече балансирана, и в никакъв случай не е в интерес на изпълнителите на медицинска помощ, съответно и на пациентите.
ГЛИНКА КОМИТОВ: Много се радвам, че използвахте словосъчетанието „в момента“, тъй като, ще припомня, аз от 2015 година някъде март месец съм в НЗОК като управител, иначе много повече години, през 2015 когато бях там, заварихме дефицит от 400 милиона лева. През април-май, защото винаги през април-май става това, то е логично, тогава се подписват индивидуалните договори с лечебните заведения и това е, когато имат предварително определени стойности, естествено, се създава напрежение. Тогава прогнозата ми беше 250 милиона към края на годината. Завършихме с 52 милиона лева, седящият до мен председател на Управителния съвет на Българския лекарски съюз много добре знае това, придобилата гражданственост надлимитна дейност.
През април-май 2016 година прогнозата ни беше 200 милиона към края на 2016 година. Ние завършихме с 19 милиона и половина пак надлимитна дейност – от 250, сега прогнозата през този април-май както чухте, е 116 милиона. Аз мога да прогнозирам, че няма да бъдат повече от 30 милиона дефицит в края на годината плащанията по всичките пера на здравноосигурителните дейности. Отговорът на Вашия въпрос защо се получава така, че имаме еднакви стойности за миналата година за болнична медицинска помощ за лечебните заведения, а имат намалени бюджети, казвате, някъде драстично спрямо други, това не мога да го кажа, ще Ви кажа защо се получават намалени, а дали е драстично, не знам и ще Ви кажа какво сме направили по този повод.
Първо събрах всички директори на РЗОК, защото, както чухте, неслучайно сложих акцента в текстовете Закона за бюджета на НЗОК за 2012 година, където след когато вече е разпределен от Надзорния съвет по каси годишната им стойност, те са тези, които разпределят, това за първи път се случва тази година, за първи път това се изпълнява от директорите на районни каси до сега, без да се утвърждават, както беше досега, от Надзорния съвет, защото се счита, че те имат най-добър поглед върху лечебните заведение в техния район. Едва ли Надзорния съвет от масата в заседателната зала на НЗОК ще може да знае в кое лечебно заведение примерно в Бургаско, Видин, Силистра или Благоевград имат ремонти, да кажем, за да им прогнозира по-малко стойност или пък са назначени висококвалифицирани специалисти, или пък са си закупили високотехнологична апаратура, както сами разбираме, тези последните два аргумента са в полза на това, че ще минат повече пациенти, а ние плащаме не на лечебното заведение, а на отчета на дейност, тоест колкото повече пациенти преминат, толкова повече пари ще им платим. Дали правилно са разпределили…
Второто нещо, което направихме – извикахме, аз специално поръчах да бъдат извикани асоциацията на лечебните заведения за болнична помощ, университетски болници, областни болници, общински болници, частни болници, защото Вие знаете, че НЗОК не дели болниците на частни, общински, държавни и университетски, за да обясним механизма на разпределение на средствата и ако той не им харесва, защото някакъв механизъм трябва да приложим, който е еднакъв за всички, да предложат друг. Какъв е механизмът?
Механизмът е дялово участие, ако мога така да се изразя, на лечебните заведения в съответния район за 2016 година, които формират един дял и този дял отнесен към общата сума на годишната сума за болнична помощ за тази година, който е същия като миналата година, а това е 1 млрд. 613 млн. лв., формира техния процентен дял. Две седмици след това научавам, но това е моя задача и ще имам грижата за това, че не само че не са ги са събирали част от директорите на районните каси, а когато директорите на лечебните заведения отиват да си подписват или да задават въпроси по отношение на индивидуалните си договори, те се криели не само на етажа на кабинета, а се криели по етажите. Това го казвам, както виждате, на запис на Народното събрание и мога да го докажа. Но това е моя задача, ще се погрижа за това.
Повтарям трите причини, които вие попитахте – защо при еднаква сума няма същите бюджети. Те даже са повече от 3. Както ме подсеща доктор Грозев, дори е малко по-голям средномесечният разход, отколкото последните 4 – декември, януари, февруари и март за тая година. Защото, както вече казах, имаме нови дейности, Вие попитахте кои и сега ще ги чуете, имаме нови заведения, мога да Ви кажа за две от тях, има една хемодиализа, стигаме дотам. Едното лечебно заведение е в Плевен – „Сърце и мозък“, кардиохирургия, а другото не бих казал, че е ново, но за нас е ново, защото досега работеше само по 3 специалности, а вече работи по много, десетки специалности, все трето ниво, това е болницата „Унихоспитал“ в Панагюрище.
Отделно от това нещо, което е добро за държавата, които се случи и което благодарение точно на това и предното правителство се случи, че се закупиха линейни ускорители, които бяха три, а вече са 27. Когато бяха три, българските граждани ходеха в Турция, а и в други държави, където имаше такава дейност, и си оставяха там парите и то много, десетки хиляди левове. А сега на много по-малка цена, но на 27 места се извършва тази дейност и парите все пак си остават в България. Но не можем със същия ресурс, който е еднакъв, както всички знаете и чухте няколко пъти това, да не задоволим и тези дейности. Неслучайно ПЕТ скенерите сме ги сложили като централизирана дейност, защото това е опит на Касата да се грижи за тези пари, които държим, а именно здравноосигурените лица.
Другата причина освен централизираните дейности, освен новите лечебни заведения, освен новите дейности, всяко лечебно заведение се опитва да достигне не апогей, но да се развива все по-добре. Например в различните РЗОК, няма да има време да Ви прочета пет-шест страници, само ще Ви кажа броя на лечебните заведения, които са около 67, в които има нови дейности на така наречените „стари договорни партньори“, които изискват съответния ресурс.
Имате предвид, че тези 27 линейни ускорителя, за които Ви говорих, още не са развили, не са стигнали максималната възможна дейност, която могат да извършват. А това ще генерира още един разход от около близо 20 милиона лева до края на годината. Няма как със стария ресурс да не бъдат разделени, така че да обхванем всичките тези нови дейности и всичките централизирани плащания, които Вече Ви казах, че растат и от 25-30 милиона вече са средно 32, а за март месец вече са 35 милиона! Естествено, че те няма откъде другаде да дойдат, освен от индивидуалните договори, от Приложение 2 на индивидуалните договори на лечебните заведения.
Четвъртото като причина е вече за тези 3%, които говорих, които колегите управители и директори на лечебни заведения не ги виждат, защото не са написани. Не смеем да ги пуснем, има такива предложения в Националната каса, не знам дали не беше и от Надзорния съвет, но и от Ръководството на Касата, имам предвид оперативното, защото ако ги напишем съм убеден, че, тъй като текстът си седи в националния рамков договор, вкараме ли и тези пари, с 3% още те ще бъдат увеличени, защото има такъв текст в Националния рамков договор.
Но моята основна задача и се чувствам отговорен за това, включително и Надзорния съвет на касата, смениха се няколко съвети, но всички са работили по този начин, основната ни цел е се разходите, които се правят в здравеопазването, да бъдат такива каквито, са определени в Закона за бюджета на НЗОК. Ако лечебните заведения, Българският лекарски съюз, чувайки, виждайки по-скоро даже, всичко това, което много добре знаят, искат някаква актуализация на бюджета, това не е работа на НЗОК. Националната здравноосигурителна каса никога няма да поиска, поне докато аз съм управител, актуализация на бюджета на Касата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Комитов.
От БСП за България кой ще зададе въпрос? Заповядайте, доктор Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, гости! Днес съм удовлетворен, че на тази маса са министърът на здравеопазването и управителят на Здравноосигурителната каса. Съчувствам на професор Петров, защото той вижда с какво се е захванал, искам лично да му пожелая успех. В същото време срещу мен са моите довчерашни колеги от Сдружението на областните болници и аз съм отговорен пред тях, защото това, което слушаме, си мисля, че между болниците в България и Здравноосигурителната каса няма договорни отношения. Има само единия партньор, който въвежда императивни правила. Без история днес, доктор Комитов, няма да мине.
Тук си спомняме една късна есен на 2014 г., когато тогавашният министър на здравеопазването каза: ако Виe се съгласите с 5% да намалим бюджетите, аз Ви гарантирам, че те винаги ще бъдат изплащани точно и както трябва.
Не, не стана. Започна едно лимитиране при всички случаи необяснимо. Най-интересното беше в края на миналата година, когато при отчетена и приета от Здравната каса дейност изведнъж Касата реши да я намали. Става дума за месец декември 2016 година. Отговорът на дейците на здравноосигурителната каса беше: ама сега на 17 януари Надзорния съвет взе решение за изплащане на надлимитната дейност за 2016 година, която ще Ви компенсира тези разходи. Ние се съгласихме, нямаше начин да не се съгласим.
Първият ми въпрос, който съм го задал и на професор Петров, и се надявам че утре ще ми отговори, е: защо решението № 4 от 17 януари 2017 година не се изпълнява? Тези средства са разчетени в бюджета на болниците и без тях не могат да се оправят, както и без много други неща.
На второ място беше обещано болничния бюджет в Касата за тази година в новия договор да бъде увеличен и Вие цитирахте тези прословути три процента. Да, но по стар обичай на Здравната каса Вие изтеглихте лимитите и ги намалихте. Поне да ги бяхте намалили с 3%. Оказва се, че не са намалени с 3%, по моя предварителна информация между 5 и 6 процента. 10 ми подсказва Данаил от Силистра. Тук разполагаме с една информация до Комисията от директора на „Пирогов“, който казва, че бюджетът му е намален месечно с над 800 хиляди лв. Какво става при условие, че доктор Дариткова каза, че със 100 милиона лева, ако не се лъжа, е увеличен бюджетът за болнична помощ, ние изведнъж влизаме в дефицит, който при една прокламирана, планирана инфлация от 1,8 за годината, при едно увеличаване на парите на енергоносителите, официално се обръщам към професор Петров, просто болниците не могат да се справят, а в същото време никой не намалява техните задължения за изпълнение обема и качеството на медицинската дейност.
Вие казвате на исторически принцип дялово участие – така се получава обаче, че основните болници – областни и университетски, изведнъж са с намалено дялово участие за сметка на новоразкрити дейности. Така излиза и Вие казахте: ама ние не можем да се оправим. Добре, кажете ясно и категорично какви са тези нови дейности, нови средства, които Вие сте заделили, на каква стойност е – над 100 милиона ли са? Защото в момента са намалени парите, старите пари. Значи не само нямаме увеличение тая година, имаме намаление на лимитите, защото в момента, знаете много добре, вървят протестни събрания и аз разбирам колегите от болничната помощ, независимо от тяхната форма на собственост – държавна, смесена, общинска, частна, защото с това, което се предполага, а те пък са принуждавани да сключат договор, просто не могат да издържат тази година и ще влязат в несъстоятелност, може би истинската дума е в ликвидация. В същото време някои здравни заведения вече изпитват затруднения при изплащането на заплатите на колегите.
Аз мисля че е крайно време да обясните защо не си изпълнявате това, което обещавате предварително, защо при сключването на договорите и приемането на Вашите правила, не искам да употребявам „Вие лъжете болниците“, но ме дърпа дявола за езика да го кажа, след това не спазвате своите обещания. И как мислите Вие, че може да се планира, Вие си планирате бюджета на Здравната каса, а как колегите от болниците си планират техния бюджет?
И последно, Вие казвате, че сте разпределили бюджет на районните здравноосигурителни каси. Ако в една област, в една РЗОК този месец бюджетът не бъде изпълнен, има такива дейности, какво става с тази част, защото по-рано тя можеше да бъде разпределена за болнична помощ, естествено, в областта, сега Вие ще взимате и ще давате на друга област. Какво става примерно, както се случи, ако в болница Ловеч се закрие по някакви причини инфекциозното отделение лятото и пациентите отидат в Плевен, ще отидат ли пари в Плевен по Вашата методология? Това са моите въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Преди да дам думата на доктор Комитов, колеги, наистина съм толерантна на първото заседание, но оттук нататък моля стриктно да се спазва Правилникът – две минути за изложение. Моля Ви да се концентрирате и да се опитате наистина да бъдете по организирани в поставянето на въпроси, както и в отговорите.
Доктор Комитов, имате думата.
ГЛИНКА КОМИТОВ: Благодаря, госпожо председател.
Ще започна отзад напред.
Наистина използваме правилата, които бяха приети от Надзорния съвет на Касата исторически принцип като база и то последните три месеца на 2016 година, тъй като считахме, че тогава лечебните заведения вече са постигнали най-добрите си ресурси по отношение на кадрови ресурс, по отношение на апаратура, по отношение на съответните структурни звена. Затова сме избрали тая база, но точно бюджетът, за който говорихте и Вие и казахте, че това е потвърждението на тезата на доктор Дариткова, че със 100 милиона горе-долу са увеличени бюджетът за болнична медицинска помощ от Закона за бюджета за 2017 спрямо 2016, точно от там започнаха така да кажем броженията и то започна от Варна. Защото всеки от своята камбанария по различен начин сравнява своите бюджети. Варна правят така: изпратих подуправителя професор Клисарова, и тя установи следното: взели са бюджета за 2016 година, взели бюджета за 2017 и са забелязали точно това, което каза доктор Йорданов – че има увеличение с определен процент в реда за болнична медицинска помощ и въпреки че имат определени стойности искат да бъдат увеличени стойностите им с този процент. Да, това е единия начин, но това би било така, ако не бяха тези три-четири-пет обстоятелства, но те са повече, които ни принуждават да разпределим същия ресурс. Забележете, в Закона за бюджета има увеличение от един милиард и триста на милиард и 400, грубо казано, одеве казах по-точни цифри, защото е 1 млрд. 470 млн., но ние не разпределяме дори и него, разпределяме милиард, за пореден път го казвам, в 613, тоест ние разпределяме абсолютно същия ресурс за болнична помощ, какъвто беше през изминалата 2016 година. Този същият ресурс, който са изпълнили, а не бюджетът, който беше заложен – милиард и триста и нещо, ние го изпълняваме сега, разпределяме го сега, имам предвид Надзорния съвет и аз, на повече лечебни заведения.
С този въпрос за механизма на разпределяне, малко ме дърпате за опашката, за да кажа следното: може да прочетете в стенограмите на сайта на НЗОК, ако не сте прочели прессъобщенията до медиите, че предложих на Надзорния съвет да не бъдат записвани предварително стойности във Вашите индивидуални договори, а да бъдат записани стойности тогава, когато Вие извършихте дейността свободно, когато гледате чисто медицинската целесъобразност и не се интересувате какъв Ви е бюджетът и в края на отчетния период, за които са Ви определени стойностите, казвате: тази дейност сме извършили, аз умножавам по договорените цени с Българския лекарски съюз и Ви плащам за първите три месеца. С това щяхме да постигнем много резултати, според мен. Първото е, че за пръв път щеше да има нов начин на финансиране. Начинът, по който сега се финансират болничните лечебни заведения е същият, какъвто е започнал 2006-та година, когато започна НЗОК да финансира цялата болнична медицинска помощ. Най-важното за мен е, че картината щеше да бъде много по-реална. Ако някой е достигнал някакви стойности не по много честен начин или може би не знам и аз какъв, това ще отпадне сега, или поне в голяма степен ще отпадне, ще отпадне и това Вие да гледате бюджетите, за да го сравнявате със Закона за бюджета или с някакъв месец, който е удобен за съответното лечебно заведение от миналата година. Общинска болница в София, за Варна вече казах, сравнява примерно бюджета си за април месец тая година, с бюджета си за април месец миналата година! Не може да имаме за едната болница да сравняваме последното тримесечие, а за друга болница, защото на нея й е било по-изгодно, да сравняваме април. Можем да го направим, но няма да е справедливо, първо.
Второ, в едни и същи райони, в една и съща Районна каса имаме две писма като искания: с два различни принципа…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Доктор Комитов! Две минути!
ГЛИНКА КОМИТОВ: Едните искат на глава от населението да определят бюджета…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ДАРИТКОВА: Моля Ви, по-концентрирано! Две минути!
ГЛИНКА КОМИТОВ: Отговарям на този…
Добре, извинявам се за времето, ще се постарая.
Не можем два принципа – една и съща Районна каса в едни и същи лечебни заведения, само че са няколко, едните искат да бъде на глава от населението, защото съответната област имат повече, отколкото съседните, а други искат да бъде принципът „парите следват пациента“, ама трябва самите лечебни заведения да кажат какво искат. Мисля, че второто е по-добро, а не по глава на населението. Имайте предвид, че някои райони на страната, макар и големи по население, имат по три-четири болници, защото някога си в годините не позволиха да се развиват други нови болници, да имаме по-малък район, който има 14 лечебни заведения, от които 4 са университетите, което също е аномалия, но това са реалностите.
И последно за лимитите, за господин Йорданов. Казах: 52 милиона лева 2015, там няма как да ги платим, това е изключено, защото имаме Постановление 57, което забранява, тоест имаме нормативен акт, който ни забранява да ги плащаме. Лекарският съюз, доколкото разбрах, другата седмица, може би доктор Гроздев ще каже, ще подаде искова молба в съда и ще съди Касата. Радвам се, искам да ни осъдят, за да може да знам как да действам за тези 52 милиона (смях и ръкопляскания).
А за тези 19 милиона…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми доктор Комитов, моля Ви да приключим това изложение! Наистина очаквам отговорно поведение от управителя на НЗОК, избран от Народното събрание.
Затова наистина да пристъпим към следващият въпрос, но от групата на Обединени патриоти…
ГЛИНКА КОМИТОВ: Исках само да кажа, че лимитите могат да чакат заплащане, за разлика от 52 милиона, тоест, намерим ли отнякъде пари, ще ги платим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте, имате думата, доктор Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Доктор Поповски от групата на Обединени патриоти, акушер-гинеколог, до съвсем скоро бях председател на Съвета на директорите на Университетска болница – Плевен. Над един милион вече са просрочията по плащанията към голямата Университетска болница Плевен, която знаете, че е втората по големина в страната, като знаете, че надлимитните пътеки, които сме направили, са основно спешни, които не можем да върнем. Знаете, че ние представляваме особена болница, която е и „Пирогов“ и планова, и спешна и всякаква за Централна Северна България, която поема тежките случаи на 4 области. Разбира се, за 2015 разбрах отговора, там чакаме още двеста и колко хиляди лева, вече са над милион за 2016-та и началото на 2017.
Не разбрах едно нещо, въпросът ми е следния: Вие не искате да се увеличи бюджетът на Касата. А как ще се разплатят тези 34 милиона? Нещо не разбрах презумцията. 34 милиона са над лимитните дейности, които трябва да бъдат разплащани до съвсем близко бъдеще, без да се увеличи бюджетът на Касата как ще стане, как ще се реализира този процес? Благодаря.
ГЛИНКА КОМИТОВ: Не е вярно, че не искам. Няма да поискам актуализация на бюджета, но ще приема такава, ако лечебните заведения или Лекарския съюз поискат такава. Не може Касата да увеличи бюджета. Как може Касата да увеличи бюджета? Това не е възможно. Така че, Поповски, не е вярно, че не желая повече пари за здравеопазване, но такива са възможностите на държавата – да разпределям само този ресурс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Доктор Комитов иска увеличение на бюджета, само че той се приема по надлежния ред от Народното събрание.
Сега, доктор Джафер, имате думата за въпрос от името на Движението за права и свободи.
НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Аз малко се пообърках и моля за пояснение. Чухме една счетоводна еквилибристика. Моля за ясен отговор за следните неща: да приемем ли, че резервът към настоящия момент е разпределен, след като заявихте, че се гордеете с онзи дефицит от само 19 милиона 2016 г.? Сега казвате, че ще бъде по-малък, но сам Вие очертахте дефицит от около 117 милиона. Обяснете ни за какво точно става въпрос? Кажете колко отложени плащания от миналата година са платени с парите от този бюджет? Колко всъщност е така наречената „надлимитна дейност“, за да можем да си изградим представа какъв дефицит се очертава, защото на тримесечието той е много сериозен в определени дейности, да разбираме ли, че само разчитате на повишената събираемост на здравноосигурителни вноски, а те няма да са повече от 70-80-90 милиона максимум, това показва опитът ни? Моля за отговори на тези въпроси. Благодаря Ви.
ГЛИНКА КОМИТОВ: По кратък от този отговор на първия въпрос не мога да дам, а той е „не“. Това е отговорът на първия въпрос, ако си го спомняте – той е дали е разпределен резервът. Не е разпределен, защото няма заседания на Надзорния съвет и ние не сме предлагали въобще да бъде, тоест ние сме направили документацията, но се е събрал Надзорният съвет да реши дали ще го разпредели. Не е разпределен.
По отношение на надлимитната дейност казвам пак тези числа, те винаги са едни и същи: 52 милиона за 2015. Не се гордея че са 19,5, такава дума не съм казал, такова словосъчетание. Срамувам се, че са 19,5 но това е фактът. А колко ще бъдат тази година, ще видим в края на годината, но Ви казах, че през април и май три години подред прогнозирам по следния начин: 2015 – 250, завършва с 50 милиона, 2016 подозирах 200, завършихме с 19, сега прогнозирам по-малко от 250 и 200, именно 116 800. С колко ще завършим, не мога да отговоря още сега.
В някои лечебни заведения не достигат, съгласен съм, но в някои вероятно, това не го знам и това е продължение на по-предния отговор какво правя с лечебните заведения, каква ми е идеята, каква е философията, какъв е принципът, че може пък неправилно да са разпределени средствата, които са получили самите каси вътре в касата. Затова до 17-ти май тази година, това означава вчера, сме им дали срок да ни дадат как са ги разпределили, така нареченото първоначално разпределение, след което на 25 май ще направим обобщената справка и ще предложим на Надзорния съвет, тъй като е тяхно задължение по Закона, който цитирах в началото, с което сигурно ви досадих, да направят оглед и контрол на разпределението по лечебни заведения, и ако те са допуснали грешка – директорите на районни каси, не само ще ви информирам, но ще има съответните последствия и корекции. За корекцията вече говорихме, това е Приложение 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Започваме втория кръг въпроси от името на парламентарната група на ГЕРБ.
Ако колегите нямат въпрос, за да отклони малко вниманието от болничната помощ, аз съм наистина впечатлена от дефицита, който се очертава в денталната помощ. Чуха се заявки в рамките на подписания нов рамков договор, че ще се покрива и зъбното протезиране при пациентите. При условие, че Вие сега цитирате, че имаме над 51 процента преизпълнение на бюджета за първите три месеца, какви са възможностите за покриване на тази дейност и при условие, че имаме дефицит в останалите медицински дейности, ще реализирате ли това заявено намерение?
ГЛИНКА КОМИТОВ: Така е. За дентална помощ имаме над 51 процента усвояване, както вече обясних, това се дължи на отложените плащания. С Българския зъболекарски съюз в трудни преговори направихме така, че отложихме едни плащания, което не е добре за тях, но такава беше ситуацията към този момент, осигурихме обаче още седем милиона, за да може да се плати третата дейност, за която вече Ви казах, а тази протезична дейност, за която питате, няколко пъти говорихме и с тях, и с Министерството на здравеопазването, министърът беше друг, но няма значение, че трябват две условия, за да може тази дейност да бъде платена от Касата.
Първото е тя да бъде записана в основния пакет – това е Наредба 2, и другото е да има пари за тая дейност. Вие самите казвате, че парите са недостатъчно. Едното условие вече е изпълнено. Министерството на здравеопазването спази процедурата за нормативните актове и вече в Наредба № 2 фигурира тази дейност, но другото условие, това също може да се види на сайта на касата в стенограмите, нямаме пари за такава дейност. Ние нямаме пари да покриваме сегашната дейност, в момента нямаме, ако някой осигури тези 20 милиона, нека да го каже, защото толкова са необходими поне за началото, поне за 75-годишните хора, на които трябва да им се поставят протези.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Комитов.
От името на БСП за България – професор Михайлов имате думата, и професор Клисарова искаше думата, не знам, трябваше да се уговорите предварително.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Доктор Комитов, Вие споменахте едни цифри, по които после ще вземем отношение, но те имат отношение към моя въпрос: с 35% увеличение на онкомедикаментите за тази година, ако вярно съм записал Вашите данни. При разговори с районните каси от днес, аз Ви споделих това преди заседанието, Вие не ми дадохте отговор, затова сега ще задам въпроса на този, който би могъл да отговори, беше ми заявено, че е спряно фактурирането на онкомедикаменти с оглед на това, че е въведен този абсолютно непрофесионален, той за нас е нонсенс, за цялата ни професионална гилдия, средна квадратура на българския онкопациент.
Искам да попитам: как зад гърба на цялата професионална онкологична и хематологична общност се вкара това в Националния рамков договор? По този повод членът на борда от наша страна професор Райнов си даде оставката от Българския лекарски съюз и сега, когато имаме строго специализирани болници, които се занимават със строго специализирано онколечение и се спре в момента плащането към тях, ако това наистина е така, тъй като ми заявиха, че е спряно фактурирането, как те ще могат да работят с дистрибуторите, тъй като там посочените задължения са много сериозни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Доктор Комитов, готов ли сте да отговорите на този въпрос?
Ще дадете възможност на подуправителя да отговори? Добре, съжалявам.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ: Уважаеми народни представители, първо искам да поясня по отношение на онколекарствата, следва да имате предвид, че някои неща са отнасят и за лекарствата с домашно лечение. Това, което ние Ви давахме, е касовото изпълнение, отделно сме дали една справка, която дава цялото месечно реално изпълнение месец по месец от 2015 година насам. Вижда се едно плавно увеличение, основно през 2016 година и действително на тази база от 2015 до сега има около 27% увеличение на онкомедикаментите. Причините са много, там има и обективни причини, има и субективни. Обективните причини са влизането на нови молекули и по-голямата преживяемост на пациентите, което увеличава съответно курсовете на лечение обикновено.
Субективни причини има много. Ние имаме обаче данни за определено разхищаване на медикаменти в някои лечебни заведения в онкологията и най-вероятно ще ги видите в много ясен вид в следващите седмици, защото има достатъчно събрани данни в това отношение. Поради това в Националния рамков договор по отношение на плащанията имайте предвид, е записано, че НЗОК ще започне да плаща не в рамките на следващия календарен месец, а на по-следващия. Поради това е спряно фактурирането този месец, просто се прехвърля плащането този месец. Това е записано в НРД. Това беше направено с оглед увеличаване на контрола на отчетената дейност. Прословутото плащане на килограм тегло и на телесна повърхност, ако прочетете указанията, тук не става въпрос, че няма да плащаме на никого, ще се заплати всичко, но тази методика се използва като контролен механизъм, тоест в рамките на всички пациенти броят, който е направен, ако се отчете средна стойност на пациент по-високо от средното тегло, ще бъде платено след проверка. Няма да скрия, че определени болници масово отчитат в момента пациенти с 100 до 120 килограма. И това не го правят всички, изрично казвам, а от определени лечебни заведения. Поради това е въведена тази индикативна стойност, но тя не е за заплащане, тя не касае лечението на болните и изобщо нищо в това отношение. Това е просто индикативна стойност, която е индикатор да се направи проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Колеги от парламентарната група на Обединени патриоти, имате ли втори въпрос? След това следва парламентарната група на Движението за права и свободи, от които няма представител и ще дам възможност на освободените места, професор Клисарова, да зададете своя въпрос, защото това ще е финалният въпрос, по процедура.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря Ви много, госпожо председател.
Уважаеми колеги, дами и господа! Разбрахме, че болничните заведения получават по-нисък лимит или по-малко средства за следващото тримесечие, защото имаме централизирани дейности, увеличени с близо два милиона, имаме повече лечебни заведения, разкрити нови, двете казахме Панагюрище и Плевен, и нови дейности.
Моят въпрос е: 188 милиона е резервът. Знаеше ли се за тези болници през декември, знаеше ли са за тези дейности и не можехме ли от Резерва да включим и да отделим средства за тези дейности, които са в повече за това първо тримесечие, за следващо тримесечие, така че да не намаляме бюджета на лечебните заведения? Защото, повярвайте ми, откакто намалиха и се чу това във Варна и от медии, и от хора, хората са притеснени и казват: няма да имаме пари за лечение. Ние трябва да успокоим не само варненци, явно е навсякъде, че те няма да бъдат лишени от необходимата болнична помощ. И ме питат: госпожо Клисарова, ние трябва да бягаме там, където има лимит болницата, или трябва да отидем там, където ще получим най-качествена помощ? Благодаря ви.
ГЛИНКА КОМИТОВ: Слава Богу, не е 188, а е 341 милиона.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Извинявайте, моя грешка. Това е добра новина!
ГЛИНКА КОМИТОВ: Но той още не е разпределен, както вече казах, така че вече в зависимост от това какви аргументи ще надделеят, от Надзорния съвет винаги са били достатъчно разумни и ще вземат правилното решение, според аргументацията. Надявам се този път по-голямата част от Резерва, понеже почти винаги е било досега така безконтролно, както вече чухте, растат лекарствата. Това винаги е за сметка на друга дейност, най-често за дейността в лечебните заведения за болнична помощ. Успокойте хората и хората трябва да избират тези лечебни заведения, които предоставят най-качествена медицинска помощ. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Сега, колеги, приключихме процедурата с въпросите. Имате възможност от различните парламентарни групи по един представител да изрази отношение към поставените въпроси и отговорите, темата на изслушването и всичко, което така сметнат за необходимо да изкажат народните представители, в рамките на 2 минути.
Заповядайте, професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Аз ще поставя няколко принципни въпроса. На мен ми се струва, че от тази дискусия напразно фокусът на дискусията отива към доктор Комитов или доктор Петров като подуправител, тъй като в самото финансиране на здравната система, аз съм го споделял много пъти с вас, е заложен този абсолютно невалиден от икономическа гледна точка модел „клинични пътеки-търговски дружества“ и ако Здравната комисия, Министерството на здравеопазването, Българският лекарски съюз, синдикатите и техните здравни подразделения не се заемат, както призова уважаемата госпожа председател, с консенсус, защото това е национален въпрос, ние тук можем да й покажем и Вие много добре знаете, така като ротативки се въртят пациентите през болници, които са многопрофилни и им се правят по четири пътеки на месеца, а те не са помирисвали болницата, не са влизали в нея и това излиза по медиите – как хората се подписват или си слагат пръста, след това излизат фиктивно от болницата. Тази система трябва да бъде ликвидирана с един професионален консенсус доста бързо и да се тръгне към диагностично-свързаните групи, защото професор Златица Петрова, с която говорихме, каза че Касата е била готова 2006-та година и Вие ми го казахте преди сума ти години, тогава аргументът е бил срещу вас и срещу ръководството на Касата, че се увеличава с 30% разходът за здравеопазване. Ние сме ги платили четири пъти тези 30% вече за 10 години, 4 пъти сме го платили! И ако това не се промени, нещата тук ще продължават – да се борим с цифри, да се оборваме, да се заливаме, много от хората тук, които не са вътре в кухнята на проблема, не могат и да разберат за какво става дума. Това е първото, което искам да споделя.
Второто, което е много сериозно, тъй като като онколог и онкохематолог усещам едно манипулиране непрекъснато, плавно, както казва доктор Петров, нарастване на онкопрепаратите, той обясни обективните причини, обаче там трябва също – в лекарствената политика, много сериозно с помощта пак на същите институции, не само на Комисията по здравеопазване, да се сложи ред. Тука е цялото ръководство на Министерството, тъй като мога да кажа две неща.
Първо по пътя на влизането на една молекула за реимбурсиране има много неясноти.
И второ, по пътя на внезапното излизане на цели групи от молекули в жизненоважни, социално значими заболявания, също има големи проблеми, които падат – Вие знаете, отиват в Наредба 10, падат върху плещите на болничните звена, които са със свръхспециализирана помощ, които са с много ограничена палитра от пътеки, които работят, и те са в преразход, както казва тука доктор Иванов: тези, които работят най- специализираната помощ, са с най-големи задължения. Тези два въпроса и третият, който смятам, че категорично трябва да влезе в обсъждане като законова инициатива, е заплащането на лекарския труд, и на труда на медицинските сестри, и на всички здравни специалисти, което въобще не се калкулира в момента в условията на финансиране на здравната система и не на последно място, тук ме информира доктор Гроздев, че на едно съвещание сега в Ротердам 24 представители на съсловните организации са споделили, че средният публичен ресурс от брутния вътрешен продукт в страните от Европейския съюз, който се отделя за здравеопазване, е шест цяло и девет процента, да не говорим за отделни страни, където е много по-висок. Не искам тук пред уважаемата Комисия и пред уважаемия министър да споделям колко е нашият процент. Няма как, когото и да обвиняваме каквито и фалшификации да стават с този процент на отделяне от брутния вътрешен продукт, българските граждани да получават адекватна квалифицирана медицинска помощ, която те заслужават в 21-ви век на територията на Европейския съюз и на територията на тази изстрадала държава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Уважаеми колеги, заповядайте, доктор Поповски, от името на Обединени патриоти.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Пожелавам на новия надзор на Касата и новия заместник-министър да обърне внимание, познават много добре проблемите, знаят за какво говорим, над лимитните пътеки, безкрайно спешно трябва да бъдат платени и за повечето от болниците, които имат остра нужда от финансови средства.
Преди да почнем да говорим в Комисията за новите перспективи и новите неща и новите промени, които евентуално бихме могли да реализираме в този мандат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Мисля че се изчерпаха парламентарните групи, затова ще си позволя накрая да благодаря на всички участници в днешната дискусия на първото заседание на Комисията по здравеопазване. Наистина е много важно да очертаем дългосрочните намерения за промяна на сектора, но още по-важно е присъстващите тук директори на лечебни заведения да си тръгнат спокойни, че ще се намерят по-гъвкави механизми да се регулират определените бюджетни рамки, така че те да могат да спасят и да платят на кадрите, които работят в лечебните заведения и в същото време наистина да се гарантира достъп до медицинска помощ на българските пациенти и се надявам наистина в дух на консенсус и сътрудничество основните управляващи системата на здравеопазване, а именно Законодателната комисия, Министерството на здравеопазването и Касата да работят в синхрон в интерес на българските пациенти.
Министърът иска заключителни думи.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Знам, че не трябва да говоря след Вас. Изтървах момента. Сгреших ли, уважаеми дами и господа, народни представители, уважаема госпожо председател! Когато в аванс тези дни казах, че в системата на здравеопазването има консенсус, сгреших ли, като казах това? Защо се присъединявам към всичко, което беше казано от професор Михайлов, това са все толкова разумни стъпки, че тук не виждам абсолютно никаква политика. Мога ли да разчитам на Вашата подкрепа? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: И аз благодаря. Закривам днешното заседание на Комисията.
(Закрито в 17,08 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Дариткова

Стенограф:
Антон Лазаров