Заседание на Комисия по здравеопазването, проведено но 01.06.2017 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазване





П Р О Т О К О Л
№ 2


На 1 юни 2017 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2016 година, № 739-02-3, внесен от омбудсмана на Република България на 5 май 2017 г.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,31 ч. и ръководено от председателя на Комисията - д-р Даниела Дариткова.

* * *

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазване, което ще се проведе при дневния ред, който имате предварително оповестен, а именно:
1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2016 година, № 739-02-3, внесен от омбудсмана на Република България на 5 май 2017 г.
Има ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред. За 22, без против и въздържали се.

Пристъпваме към първа точка от дневния ред:
ОТГОВОРИ НА АКТУАЛНИ УСТНИ ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО КЪМ МИНИСТЪРА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Уважаеми колеги, искам да Ви припомня процедурата за задаване на актуални въпроси към ресорния министър, която се основава на чл. 29 от Правилника: в началото на заседанията на постоянните комисии всеки първи четвъртък, в случая от месеца, ресорните министри се явяват пред съответните комисии, отговарят на актуални устни въпроси, отправени от чановете на комисиите на самото заседание. Искам да подчертая, че отправените въпроси следва да се отнасят до конкретни политики и не могат да съдържат искания за предоставяне на подробни числови данни.
Искам да помоля и да спазвате стриктно времевата процедура, а именно времето за изложение на въпрос е до две минути, отговорът на министъра е до три минути, народният представител задава въпроси и има право на реплика до 2 минути, а министърът на дуплика, също до 2 минути. Ще бъда строга този път, за да може наистина времето да се използва рационално, защото ни предстои дълго изслушване на доклада на госпожа Манолова по точка втора.
Ще започнем със задаването на актуалните въпроси по правилник с най-голямата по численост парламентарна група от името на политическа партия ГЕРБ. Първия въпрос ще задам аз.
Уважаеми господин министър, на базата на приета концепция за развитие на системата за спешна медицинска помощ 2014-2020 г. бяха финализирани преговори с Европейската комисия по разработване на приоритетна Ос 4 „Регионална здравна инфраструктура“ на оперативна програма „Региони в растеж“. В резултат на това са осигурени 163 милиона лева за модернизация на системата на спешната медицинска помощ. Този проект е изключително важен, за да гарантира здравна сигурност на населението на България, и ние искаме в днешният блицконтрол да започнем именно с въпрос за това на какъв етап е реализацията на този проект, дали в сроковете, определени от оперативната програма, ще могат да се реализират предвидените с тези средства дейности, а именно строителство и ремонт, и реконструкция, оборудване на 198 филиала на центровете за спешна медицинска помощ, 34 спешни отделения на болниците. Инвестицията, доколкото е известно, е разделена на 27 лота в цялата страна. В рамките на всички дейности, освен за строителство, ще се изразходват средства и за преоборудване на центровете, за закупуване на нова модерна техника, включително устройства за телемедицина, нови линейки, снабдени с животоспасяваща апаратура.
За нас е много важно наистина екипът на Министерството на здравеопазването да се ангажира активно с успешната реализация на този проект и очаквам от Вас да чуя какви са възможностите за успешното финализиране на проекта.
Имате думата за отговор.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НЕНКОВ: Госпожо председател, господин министър, позволете да отговоря аз, тъй като това е моят ресор.
С влизането ни в...
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Много се извинявам, ще си позволя на първото заседание това отклонение от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, но принципно на въпросите отговаря министърът. Надявам се, че колегите няма да възразят, защото е първият блицконтрол, но в следващите ще разчитам наистина, че комуникацията ще бъде както е по Правилника. Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НЕНКОВ: Мога ли да продължа?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НЕНКОВ: Абсолютен приоритет е този проект за ръководството на Министерство на здравеопазването. Активизирахме връзките с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, които са управляващи проекта. Това, което е свършено дотук – промени са собствеността и на много обекти, тоест станали са държавни, защото парите по този проект няма да могат да бъдат отпускани за общинска собственост. На още няколко, може би около десетина обекта, има да се промени собствеността, този процес тече. Завършил е първият етап от анализа, заради за което е нает специална група от експерти, за това къде във всяка една точица, какво е нужно да се прави. На срещата в МРРБ се установи, че малко трябва да бъде променен този анализ. Националният център по обществено здраве ще има грижа да го направи в срок.
При предишни ръководства на Министерство на здравеопазването на два пъти е отлаган срокът за подаване на апликационна форма, сега този срок е 12-ти декември 2017 г. Аз вярвам, че с общи усилия на ръководството и на експертите този проект ще се доведе до там, че 2017 година накрая да подадем апликационна форма. Този проект е приоритет за управлението на Министерството на здравеопазването.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
В дупликата си бих искала да конкретизираме създава ли проблем отпадналият стандарт по спешна медицина по отношение на реализацията на проекта, защото бяхме информирани, че на базата на този стандарт е предвидена и реконструкцията, и преоборудването на спешните отделения в страната? Моите лични притеснения бяха по отношение на това, че стандартът предполагаше еднакъв подход към всички спешни отделения, независимо от числеността на населението, което обслужват и възможностите на съответната областна болница. Дали ще бъде подходът по-гъвкав и създава ли се проблем наистина от отпадане на стандарта? Искам да подчертая, че наистина е изключително важно да ускорите работата по процеса на реализация на апликационните форми, защото и в комуникация с Министерството на регионалното развитие сме информирани, че трябва работата да се извършва по-оперативно, така че разчитаме, че наистина във фокуса на амбициите на Министерството ще бъде успешната реализация на този проект.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НЕНКОВ: В рамките на края на този работен ден или утрешния ще бъде подписана заповедта за новата работна група за корекция на стандарта по спешна медицина. Да, той е паднал, той ще бъде коригиран, така че да очертае факторите, за които Вие споменахте. Много близка и даже бих си позволил да кажа топла връзка имаме с МРРБ, общуваме с тях не с докладни записки, а оперативно по телефона, така че се надявам през декември, когато сме тук, да се похвалим, че сме подали апликационна форма.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
От името на парламентарната група на БСП за България – заповядайте, имате думата.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ: Добър ден! Уважаема д-р Дариткова, уважаеми професор Петров, уважаеми заместник-министри, дами и господа народни представители, представители на съсловни организации, на неправителствени организации, на медии, гости! Казвам се Илиян Тимчев, лекар съм по професия, избран от 12-ти многомандатен избирателен район Монтана.
Професор Петров, първия си въпрос към Вас ще задам в темата на ваксините. В последните няколко години въпросът с ваксините периодично се превръща в първостепенен приоритет на Министерството на здравеопазването и проблем с широк обществен резонанс. Не по-различна е ситуацията и тази година.
С оглед на провалената обществена поръчка за четиривалентните ваксини и повторното обявяване на такава бих искал да попитам дали може да гарантирате, че ще бъде осигурено достатъчно количество ваксини за изпълнението на новия имунизационен календар? Има ли как да се разреши проблемът с набавянето на ваксини чрез планиране на нужните количества в по-дългосрочен план, за да не се изправяме пред същия проблем всяка година и да се налага да го решаваме ад хок?
Освен по отношение на количеството ваксини, въпросът за тяхното качество е не по-маловажен. Въпреки че всички помним скандала с предишния министър, не стана ясно какво се случи със закупените ваксини. Една от най-притеснителните тенденции, свързани с темата за ваксините, е намаляването на общественото доверие към прилагането на ваксините. И тук логично възниква въпросът дали Министерството на здравеопазването има набелязани мерки за справяне с този проблем и за решаването на обхвата на имунизационния процес и ако да, в какво се изразяват те?
Ето защо, уважаеми господин министър, моят въпрос към Вас е следният: има ли Министерството на здравеопазването виждане по темата ваксини, набелязани мерки, промени в нормативната база и предприети действия за справяне с тези възникнали в годините проблеми в осъществяването на имунизационния календар и опазване здравето на населението? Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! С оглед на това да бъдем повече детайлни, аз пристъпих към подхода да отговарят ресорните заместници, които се занимават конкретно с това. Ако нямате нищо против, ще дам думата на госпожа Йорданова след мен, но това, което до момента е направил екипът на Министерството на здравеопазването, е позициите, по които не са се явили на обществена поръчка доставчици на ваксини, да бъдат обявени отново. Общият преглед на осигуреността с ваксини е, че те са достатъчни за период не по-малко от две години.
По отношение на това какво се е случило с внесените от предното ръководство ваксини ще направим детайлен преглед и ще Ви го предоставим, защото там не сме правили детайлен преглед. Ако желаете малко повече подробности, ще дам думата на госпожа Йорданова, защото тя специално се е готвила за това.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин министър, аз отново ще подчертая пред колегите народни представители, които добре познават Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, че това е нарушение на Правилника, но като първи блицконтрол ще дам такава възможност. Имате право в рамките на три минути да отговаряте, така че ако на колегата отговорът не му се стори особено изчерпателен, ще помоля наистина госпожа Йорданова, но в рамките на оставащите две минути, да представи повече подробна информация. Но на следващите заседания с блицконтрол Ви моля наистина да се съобразите с правилото. Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви.
По отношение на четирикомпонентната ваксина, за която вече стана въпрос, по думите на господин министъра, днес е крайният срок, в който трябва да бъдат подадени оферти така, че дали имаме фирми, които са се явили по отношение на точно тази ваксина, ще разберем утре. Ако нямаме фирма, която да е заявила участие, Законът предвижда и други процедури, които да ни осигурят всички правови основания да изпълним нашия ангажимент по отношение на задължителната имунизация.
Иначе това, което касае броя на ваксините, които трябва да се предвиждат през тази година, е съобразено с препоръките на Световната здравна организация, които за тази година ще бъдат не както е било до 2016 година в рамките на плюс 10% резерв, а ще бъдат в рамките на плюс 30% резерв, за да имаме възможност да отговорим на всички, дори и извънредни ситуации във връзка с изникнали проблеми евентуално.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, госпожо Йорданова.
Имате възможност за дуплика доктор Тимчев.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ: Благодаря Ви.
Аз не чух нищо по отношение на темата за това как ще се справите с проблема, че голяма част от обществеността не желае да се ваксинира и се случва така в последните години, че заболявания, които ние считахме за изчезнали, се появяват и както примера с морбили, имаше и загинали деца. Още повече, че има деца, чийто имунизационен календар е закъснял с 2 години. Как смятате, какви мерки смята Министерството, има ли програма информация – медийна - образователна, какво смятате да правите по този въпрос?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате възможност за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Вие сте абсолютно прав, че последните години се появиха нагласи в обществеността, които започнаха да ревизират отношението към ваксините и не само към тях. Затова в някакъв смисъл вина може би имат няколко предходни ръководства на Министерството и не само те, защото бих искал да кажа, че от някои среди се поемат добре тези неща като нагласи.
Наскоро четох един бюлетин за ситуацията в Холандия, в Германия, където въпросът с ваксините е поставян императивно, законодателно. Тъй като ние не можем да си го позволим това, нашият единствен път е ние, лекарите, Вие – уважаваните народни представители, медиите, да предприемем една кампания, с която да си върнем нещата на мястото на разума. Защото, ако конкретно се обърнем към случая с морбили, данните които имаме, показват, че много по-голям проблем с морбили има в съседна Румъния, включително и в някои развити европейски страни. Ситуацията с морбили е овладяна до степен, че те се намират в така наречените „джобове“ – в тясно групирани прослойки от населението. Всичко, което е обхванато, е имунизирано за първи път, предстои втора имунизация. Проследен е и пътят на контакта на морбили през посещение в Румъния, в Италия дори и това е контролирана ситуация – това, което касае морбили. Но Вие сте прав, че това е една тема, която трябва да се подхване и да се изтика в правилната посока, защото на всички трябва да ни е ясно, че ако приемем избора на конкретния родител дали ще имунизира своето дете или не, това не касае само него и всички го разбираме много добре. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
От името на „Обединени патриоти“ въпрос ще зададе господин Нотев. Имате думата.
ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, във връзка с това, че си говорехме, че ще допуснем известно нарушение, обръщам се към заместник-министрите. Всъщност тяхното явяване в екипа виждам и оценявам като отговорно отношение към работата на Комисията. Ние търсим съдържателен, същностен отговор, а те ще помогнат с присъствието тук. Но ще спазим и формалните изисквания на правилата.
Днес въпросът ми е относно опазване здравето на Вашите малки пациенти – най-скъпите пациенти – на децата, и е свързан с работата на център „Фонд за лечение на деца“, който е юридическо лице и второстепенен разпоредител с бюджет към Министерство на здравеопазването. Конкретно въпросът е с тема, която има вече проявление в общественото пространство във връзка с дейността на центъра и по-конкретно свързано с изискването медицинското изделие, уредът за индивидуална употреба, да се осигурява от аптеката на лечебното заведение на посочената доставна цена, след сключен договор по Закона за обществените поръчки.
Въпросът ми е този текст, това правило, това е чл. 30, ал. 1, т. 3, буква „в“ от Правилника за дейността и организацията на Центъра, създава ли практически проблеми, води ли до забавяне, което е недопустимо и неприемливо, тогава, когато става дума за здравето на деца? Отбелязали ли сте този проблем и какви мерки евентуално взима Министерството?
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Уважаема госпожо председател, дами господа народни представители, уважаеми господин Нотев! Действително в последните месеци, може би повече от половин година, се създаде напрежение точно свързано с това, че когато трябва да се лекуват нашите малки пациенти, и нещо повече, ако трябва да се лекуват поради това, че добрите специалисти са в частна болница като собственост, те бяха длъжни да осигурят медицинското изделие по Закона за обществените поръчки. Това създаде затруднение и няма да влизам в детайли, ще Ви представя нашия план за решение на този проблем, а той е в две стъпки. На първо място, промяна в Правилника на Фонда с цел да отпадне това изискване и паралелно с това стартиране, понеделник стартира работа работна група, която да направи една такава централизирана обществена поръчка на ниво фонд за лечение на деца. И оттук нататък нашето предложение, когато се нуждаят от някакво специфично медицинско изделие, независимо в коя болница ще се извърши интервенцията, да бъде доставено директно от Фонда, което изчиства проблема напълно, според мен.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата за реплика, господин Нотев.
ЯВОР НОТЕВ: Госпожо Председател, не е реплика. Благодаря на проф. Петров. Удовлетворява ме това, че проблемът е идентифициран, по него се работи и вече се предлага решение, за което ние научихме. Благодаря и Ви желая успех!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Следващият въпрос е от името на ДПС. Доктор Джафер, имате думата.
НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, дами и господа заместник-министри! Онкологичните заболявания са предизвикателство както за общественото здраве, така и за медицинската наука. България обаче продължава да бъде една от малкото страни в Европа, която няма национална скринингова програма за борба с онкологични заболявания. През 2003 г. Съветът на Европа приема документ, препоръка за това какво трябва да се направи за скриниране и ранна диагноза на три от основните форми, подлежащи на скрининг. Чухме на предното заседание, че Касата дава от бюджета си около 106 милиона, аз се съмнявам, че са точни тези числа, само за лечение, за химиотерапия, на онкологичните заболявания, без това да включва средствата за лъчетерапия, както и за диагностиката. За съжаление, докато в света заболеваемостта и смъртността от онкологични заболявания показват тенденции за намаления, в България тези тенденции са обратни. В момента в рамките на Националната програма за борба с неинфекциозните хронични болести се отделят около два милиона. Никой не знае как и за какво точно се отделят.
Екипът на Министерството, и Вие лично, господин министър, имате ли намерение да промените това, отношението на държавата по отношение на скрининга на онкологичните заболявания, за да може да се похвалим след време, че и ние задържаме едни негативни тенденции? Пояснявам за тези, които не са медици, че българските граждани умират предимно от сърдечно-съдова патология от онкологични заболявания. Трите форми за скриниране са: рак на маточната шийка, рак на гърдата, и колоректален карцином при двата пола.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате думата за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Уважаема доктор Джафер, уважаема госпожо Председател, господа народни представители! Действително Вие сте права, че нашето здравеопазване би било добро, когато се насочи към профилактика и скрининг на най-масовите заболявания, водещи до инвалидизация и смъртност. За съжаление през последните години се проведоха доста малки програми в тази насока. Имаше една програма „Спри и се прегледай“, която не си спомням как приключи преди години. Тя касаеше точно тези групи заболявания, които Вие посочихте съвсем точно. Имаше такава програма по линия на Столична община, където се преглеждаха учителки в определена възраст.
Определено има смисъл в това, но за да се случи всичко това, е необходимо да се отдели финансов ресурс и да се направи ясна програма как да се усвои този финансов ресурс. За съжаление в последните години онкологичните заболявания се улавят в много напреднала фаза, когато вече има метастазиране в много далечни органи и когато пациентът е поставен пред избора дали въобще е операбилен и какво да се прави с него. Всички практикуващи лекари са се сблъсквали с това явление.
Ще проверя за тази програма, за която казахте, за тези два милиона къде отиват, защото в момента нямам точен отговор на въпроса Ви, но ако се тръгне на такава програма, според мен пътят е да се осигурят средства, като се спестят от някъде или се предвидят целеви такива. Всички сме наясно с това какъв бич са заболяванията при жените от рак на гърдата, рак на маточната шийка, колоректалния карцином и при двата пола, карциномите на белите дробове, на стомаха. Това не би струвало кой знае колко много пари. Една част от тези проблеми се решават по линия на клинични пътеки през касата. Много хора го правят профилактично, загрижени за своето здраве веднъж на една-две години. Всички знаем правилата, че след 50 години един мъж задължително трябва да мине на скрининг за рак на простатата.
Това, което мога да обещая, е да се ангажираме със създаване на една програма, която ще се опитаме и финансово да обезпечим като необходимост от средства, а това каква част от нея, дали цялата, в какъв срок и с какви средства да се реализира, ще разчитаме на Вас, народните представители.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Реплика, госпожо Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми господин министър, наистина Столична община заслужава поздравления за скрининга, който направи предходните години сред жените, работещи в системата на образованието.
Що се отнася за програмата „Спри и се прегледай“, имаше няколко издания на Комисията по здравеопазване, които поставиха многократно въпроса за тази програма и оттам всъщност възникна инициативата, която беше наградена на европейско ниво с така наречената „Перла на мъдростта“. Само че не знам колко души знаят включително от екипа на Министерството, че програмата беше финансирана с 20 милиона по европейски фонд, по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, България върна 10 милиона или трябваше да ги преобразува за други дейности, защото програмата се провали заради лоша логистика, лоша организация. Па́рата отново отиде в свирката, защото се даваха много пари за други нетипични дейности, а не за реално извършени прегледи по трите скринирани локализации.
Ето защо всички тези програми могат да бъдат характеризирани като програми с опортюнистичен характер, частични програми. Необходимо е да има популационен скрининг и да е ясно, че жените след 40 години задължително се преглеждат и се прави мамография, че се прави гинекологичен преглед с цитонамазка, че се правят при двата пола за локализацията колоректален рак с покани за индивидуални изследвания, за да може да кажем, че не отделяме стотици милиони за късно лечение, безсмислено лечение, а не можем да отделим десетина милиона примерно, за скрининг. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате думата за дуплика, господин министър.
Благодаря Ви. Наистина е важно, ще си позволя кратък коментар. Да, имаме популационен скрининг, но искам да припомня, че Здравноосигурителната каса дава възможност на всички здравноосигурени български граждани, правейки профилактичен преглед над 50 години на 2 години, мъжете да се изследват за простатспецифичен антиген като скрининг за рак на простатата, жените да си правят профилактични мамографии. По отношение на цитонамазките беше въведено странно правило тази година – само 30 годишните жени да минават за такъв профилактичен преглед. Надявам се амбицията, предвид възрастовата характеристика на това заболяване, да бъде да има по-голям достъп до подобни изследвания, за да може наистина да гарантираме, че средствата които се дават по системата за здравно осигуряване, отиват за профилактика, а не само за лечение.
Така че давам възможност сега вече на следващата парламентарна група да зададе своя въпрос. Политическа партия „Воля“ ще има ли въпрос?
Заповядайте, имате думата.
НИНА МИТКОВА: Само искам първо да уточня, госпожо Председател, имам ли право на два въпроса?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Всяка парламентарна група има право на два въпроса, но те ще се задават в два кръга. Сега задайте единия въпрос, на следващия кръг от въпроси ще имате втората възможност.
НИНА МИТКОВА: Благодаря.
Уважаеми господин министър, първият ми въпрос е свързан с растящото напрежение в онкологичните центрове в Пловдив и София, и от произтичащите там разкрития за злоупотреби. Най-напред през ноември 2016 година се разкриха нехуманните действия на част от лекарския екип в Онкологията в Пловдив. Стана ясно, че се поставят неверни диагнози на базата на неверни хистологични резултати, давани от патолога д-р Маслев, и това е довело до ненужни операции на редица жени. В момента същото това здравно заведение отново се разследва от прокуратурата. Дадени са два месеца от прокурора, за да завърши разследването във връзка с неизгодна сделка по закупуване на компютърен топограф, който е на пазарна стойност максимум 500 000 лв., а реално са заплатени 950 000 лв. при закупуването му.
През изминалата седмица говорителят на прокуратурата изнесе данни и за приключилата двегодишна проверка в Онкологията в град София и запозна обществото с констатирани множество злоупотреби и отново бих ги нарекла нехуманни действия на ръководството на болницата. Касае се за закупуване на лекарства на неизгодни цени или такива с изтичащ или изтекъл срок на годност.
Моля да коментирате така описаните от мен случаи на злоупотреба в двата най-големи града на страната и онкологичните болници там. Защо държавата и Министерството на здравеопазването допуска да се поставят в допълнителен риск здравето и живота на раково болните хора в България, които и без това изживяват тежък период в борбата си с тази животозастрашаваща диагноза и вместо подкрепа от държавата, те получават шамар от нея и са обречени на неуспех и гибел в една част от случаите, лекувайки ги с лекарства с изтекъл срок на годност?
Имате ли ясна програма как, знаейки за този проблем, да не си затваряме очите, а действително да подадем ръка на раково болните в България? Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: благодаря.
С цялата загриженост за онкоболните в България искам да подчертая, че правилото, че всеки е невинен до доказване на противното, важи за всички. Народните представители нямат право да произнасят присъди. Там разследването и в двата случая продължава.
Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Схващам като три Вашите въпроси. Ще тръгна отзад напред. По случая с онкологията има повдигнато обвинение, директорът на болницата си подаде оставката. Има стартирани проверки на вътрешен одит и на Агенция „Медицински одит“. Те текат в момента и докато не приключат, няма да си позволя да коментирам нито една от данните, които се тиражират в медиите.
По отношение на частния въпрос към този Ви въпрос за цените на лекарствата, от две седмици сме разпратили по моя заповед до всички подчинени на Министерство на здравеопазването структури да представят своите разходи по отношение на лекарства, логистика, хранене, асансьори и така нататък. В това ще бъде една от посоката на нашите усилия да подредим, доколкото е възможно, системата. Дисбалансите в цените ще се опитаме да ги коригираме, въпреки че, знаете, те са обект на отделни обществени поръчки и това нещо може да стане като цяло, ако доразвием стартираната по време на по-предния здравен министър платформа за електронни здравни поръчки, касаещи лекарствени изделия – една много добра идея, която ние ще отстояваме, ще усъвършенстваме и се надявам да приключим.
По отношение на скенера и цената на скенера в Пловдив също няма да коментирам, защото там е проведена обществена поръчка и цената, на която е купена, дали е правилно, коректно осъществена, имат право да я коментират други органи.
Друг е въпросът, че Вие сте права – когато се сложат характеристиките на един скенер или лек автомобил, би трябвало цените да са близки и съпоставими. Когато има неща, които вадят очите, ще бъдат взети мерки. Ако имаме съмнения някъде, в работните групи, които осъществяват обществените поръчки, ще включим и представители на Министерството на здравеопазването, с оглед постигане на по-добър контрол.
Изключително много ще държим, това го декларирах и пред всички Вас, дами и господа народни представители – публичност, публичност, публичност, всичко да е ясно и да се вижда, както се е видяло там, че този скенер е купен на тази цена, а същият другаде е купен на два пъти по-ниска цена. Тогава няма да има нужда от Вашия въпрос и от моя отговор, когато има публичност. Това ще бъде нашата посока на действие.
По отношение на случаите с онкологията и жените с операция на млечните жлези – там ситуацията е пределно проста, според мен. Правилото – голяма част от Вас, уважаеми народни представители, са и хирурзи, работи се, изпраща се материал за експресни изследвания, гефрир се нарича, съобразно резултата от гефрира се решава операцията да приключи на този етап или да се мине към разширена мастектомия с махане на определен брой лимфни възли. Когато не е коректна диагнозата и се подаде диагноза, че има карцином, хирургът е длъжен да направи разширена операция и той я прави. Това е повече работа за него, той няма да вземе повече пари заради това, но той работи според правилата. Когато излезе трайният препарат и се окаже, че не е било карцином, а е било аденом, да речем, или фибром тогава вече възниква основателният въпрос дали е трябвало да се направи тази операция.
Ако мога да си позволя да коментирам, винаги съм казвал, защото имам достатъчно личен опит, че е по-добре, това е грешка, определено, да се направи една радикална мастектомия, отколкото частична органосъхраняваща операция, и да дойде пациентът след една година целият в метастази. Но правилата са си правила, Вие сте права, там също има разследване, има намеса на прокуратурата и който си е виновен, ще си носи последствията. Ние сме за правилата.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин министър.
Госпожо Миткова, имате ли реплика?
НИНА МИТКОВА: Не, благодаря за отговора.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Започва вторият кръг въпроси.
От името на парламентарната група на ГЕРБ въпрос ще зададе доцент Лъчезар Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо омбудсман, господин министър! Моят въпрос към Вас е следният. Поради повишения интерес, както виждате, към онкологичните заболявания, интересът на цялата общественост и на всички хора е изключително голям, искам да Ви попитам следното: каква ще бъде Вашата политика в областта на лекарствената политика, в областта на онкологията, тъй като преди малко Вие сам споделихте, че имате визия, за това за мен и за всички присъстващи ще бъде важно да чуем каква лекарствена политика в сферата на онкологията ще провежда Вашият екип. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми доцент Иванов! Въпросът Ви е изключително актуален и уместен с оглед и на растящото напрежение в системата на здравеопазване, свързано с изключително високите разходи за онколекарства, закъснението с тяхното заплащане от страна на НЗОК и липсата на регламенти, които не да ограничават, а да дадат някаква прогноза. На всички Ви е ясно, че има няколко неща, които не са лимитирани от НЗОК – употребата на онколекарства, една част от тях, интензивното лечение, ражданията, лечението на деца. По пътя на някаква логика разходите на тези медикаменти растат. По пътя на опитите за контрол – дали с чекиране на лична карта, дали са с пръстов идентификатор, като че ли не се получи предвижданият резултат.
В този ред на мисли това, до което стигаме като решение и перспектива екипът на Министерството на здравеопазването, е, че това много трудно би могло да бъде решено по пътя на каквато и да е мярка за контрол. Естествено, че контролът трябва да си го има. Това би могло да бъде решено според нас само при една действаща като жив организъм здравна карта. Тотална електронизация в здравеопазването и здравната карта. Ама здравна карта не като застинал субект, не като снимка, която се задейства веднъж годишно, а здравна карта, която работи ежедневно, защото такава здравна карта ние си представяме, която дава в динамика във всеки един миг къде има свободни легла, за да може спешната помощ да откара болните там, във всеки един миг къде работи доктор, защото сега една болница стартира дейност, сключва договор с Касата и никой не знае след една седмица, че има настъпили промени в обстоятелствата, че тези доктори вече са в друга болница, че тези пациенти са в друга болница. Ако пациентът при ежедневните отчети на болничните системи бъде чекиран и проследен така, че днес се оперира от рак на дебелото черво, минава онкокомитет, той определя перспективата – химиотерапия, лъчетерапия или и двете, където се появи този пациент, той ще върви с неговата идентификация, с неговите килограми, и с неговата доза.
Това нещо ще реши, според мен, проблема. Това нещо ще бъде публична информация, естествено с нива на достъп, и тогава ще може и да се осъществява планиране, защото по сега действащата система излиза така, че ние не знаем, дори ако имаме в излишък пари, колко пари да заложа в бюджета за догодина за онколекарства. Защо? Защото ние не знаем болните. Ако тези болни ние ги знаем във всеки един ден, ние ще знаем къде отиват, това ще предопредели разпределението на парите от Касата към съответните болници, не защото са болници, а защото пациентът е отишъл там. Това е нашето намерение. За съжаление това нещо не виждам как може да стане по-рано от година – година и половина.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин министър.
Имате ли желание за реплика, доцент Иванов?
Приключи този кръг от въпроси от страна на Политическа партия ГЕРБ.
От името на „БСП за България“ въпрос ще създаде д-р Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Уважаема госпожо председател уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители!
Като лекари и народни представители многократно поставяме въпроса за финансовия колапс, в който се намират както областните болници и така и общинските. Нещо повече, разбрахме от позицията на министър Горанов, че до края на годината няма да има предложение от Министерския съвет за актуализация на бюджета. Затова моят въпрос към Вас е следният: ще намерите ли и откъде финансов ресурс за спешно подпомагане на областните болници, на които принципал е държавата, и в частност областната болница в град Ловеч, която е пред фалит? И какво ще направите за оздравяване на областните болници – конкретни стъпки.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Уважава госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Найденова! Болницата в Ловеч е в много тежко състояние и Ви уверявам, че не е само тя така. Това, естествено, не се е случило миналата седмица, а това са процеси, които са траели години. В този ред на мисли, ако някой има очаквания, че Министерството на здравеопазването ще извади едни пари ще оздрави тази болница, тези пари просто няма от къде да се извадят.
Ако се вземе решение на ниво парламент за актуализация на бюджета и покриване на част от дълговете на болниците, това е във Вашите ръце, само че това би натоварило изключително много и бюджета на държавата, защото дълговете на болниците като цяло гонят половин милиард. Това което обаче можем да направим и ние го правим, ако обърнахте внимание, аз споделих преди малко – преди 2 седмици ние поискахме справка и ще се намесим много сериозно в разходите на самите лечебни заведения, особено тези, които са подчинени на Министерство на здравеопазването. Ще се опитаме, доколкото е възможно, да ги оптимизираме, за да можем да намалим загубата.
По отношение на друга стъпка, която би могла да даде глътка въздух на областните болници като цяло, преговаряме с Надзорния съвет на НЗОК, за да можем да преразгледаме техните така наречени „лимити“, защото там се наблюдават доста диспропорции, лимитите се определят на исторически принцип, който обаче има и натрупвания към момента, и ще настояваме за нова методика за преразпределение на лимитите на болниците, защото мисля, че това време е дошло. Обществената нетърпимост е доста голяма, натъкваме се на фрапантни случаи, когато три еднакви болници като обем легла, брой персонал и обем дейност получават в пъти различни лимити. Днес ще се борим за по-добра справедливост при разпределение на тези средства и пак Ви уверявам, че това може да бъде постигнато само с повече публичност, да бъде видим, да има аргументи , защото толкова там толкова, защо в този регион, толкова, а там толкова.
Но пак се връщам в началото на моя отговор, ние нямаме възможност да изкараме пари и да ги сложим, защото, ако се върнем на случая Ловеч, там и парите няма да решат проблема. Ако се запознаете, аз съм убеден, че сте запозната, след като ми задавате този въпрос, със ситуацията, там ситуацията е толкова напреднала, че вече не само че отделни структури са затворили и не работят, много специалисти са напуснали и са на път да напуснат и се е стигнало дотам, че аптеката да затвори. Това е тотална катастрофа. Аз съм изключително притеснен, защото ние като държава в момента не можем да осигурим здравна услуга там. И в този ред на мисли ще си позволя да доразвия въпроса с една идея, която ще предложа на Вас да обсъдите като законотворци: дали е възможно и ако е възможно, дали има разум и как може да бъде направено. Малко ще удължа отговора, извинете ме, госпожо председател...
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Бяхте достатъчно кратък преди, така че имате възможност и толеранс.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Благодаря.
Ако си представим един областен град, в който има една държавна и една частна болница, с годините по различни причини се е развивала добре частната болница, а държавната става все по-зле и все по-зле. В един момент сме изправени пред дилемата дали да продължаваме да поддържаме държавната болница или да спрем да я финансираме и да вменим на частната ангажимента да играя ролята на областна болница, а не да работи само с интересни направления и финансово печеливши, че трябва да поеме спешност, трябва да поеме раждания, и неосигурените, за съжаление, пациенти. Тоест, ако искаш да си лидер, както си в момента, би трябвало в един момент да поемеш ангажимента за областта, защото сега се получава, обърнете внимание, двойно финансиране: ако болниците са 2 – към частната структура и към държавната структура. Едната издиша, играе все повече ролята на социална болница другата работи печелившо, развива се и тук ние ще бъдем... Вие ще бъдете изправени – народните представители, да решавате този проблем. Аз отсега искам да Ви го представя като идея, за да може да мислите и да вземете с разум Вашето решение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате възможност за реплика, доктор Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Ще се съглася Вас, господин министър, че нещата са много напреднали в Ловеч – в областната болница, но така е в много областни болници, което се дължи и на факта, че с дълги години, не казвам четири, пет, шест или какви ли още мандати, държавата е избягала от своите отговорности спрямо областните болници, за другите няма да говоря в момента. Затова мисля, че ще се съгласят и останалите колеги.
Второто, което бих казала, не сме ние народните представители, които трябва да предложим актуализация на бюджета. Това го прави Министерският съвет. Но аз съм убедена, че ние като колеги, ако такова предложение бъде внесено, ще го подкрепим с цената на това да забавим финансовия колапс, който в момента е надвиснал над много областни болници.
Трето, имаме някои неща, които мисля, че ако аз бях министър и на Ваше място, и с удоволствие ако Вие се съобразите с това, бих споделила, че безспорно ще намалите разходите в областните болници, което е, естествено, първа стъпка, но мисля че оздравителните планове, за които много от управителите на тези болници стоят – зад своите собствено създадени като произведение оздравителни планове, и не е този пътят…
Напротив, ако ние държим, това са публични средства, това е Министерство на здравеопазването, то трябва да определи външен експерт, казвам експерт, който да влезе в тези болници, който съвсем безпристрастно, абсолютно безплатно да направи оценка на състоянието, да направи препоръката, да предложи един екшън план, вярно е, може да струва известна сума това, и всички да тръгнат в тази посока.
И последно, защото времето ме притиска, нямаме много време за дискусии, самите Вие предлагате да мислим върху някои неща. Помните ли първото заседание, Вие се обърнете към нас и казахте: Вие заставате ли зад мен? Ние мълчахме, защото не очаквахме този въпрос. Тогава Вие ни зададохте втори път въпроса: Вие заставате ли зад мен? Всички кимнахме и сега пак бихме казали: да, господин министър ние заставаме зад Вас, но ние искаме да знаем какво правим с години напред за здравеопазването, а не така да играем на парче. Националната здравна стратегия, която съществува сега, ако такава изобщо в момента е актуална, ние ще я реформираме ли или ще правим една съвсем нова национална здравна стратегия с един общ консенсус и независимо от това кой ще управлява България в следващите години, да вървим в тази посока? Имам някои съображения за частните болници...
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Моля Ви да се ориентирате към приключване. Благодаря.
Въпросът Ви трябваше да е само един.
Имате възможност за отговор по отношение на първоначалния въпрос, защото тук се чуха няколко допълнителни въпроса, доста по-обстойни от първоначално зададения. Моля Ви, колеги да спазвате Правилника.
Господин министър, имате ли желание за дуплика? Благодаря.
Следващата парламентарна група – от името на Обединени патриоти доктор Поповски, имате думата.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър, уважаема госпожо Мая Манолова! Имам един въпрос към министъра. Знам че едно от първите решение на новото правителство, което касае нашата сфера, е отпадане на лимитите на ин витро процедурите. Само за аудиторията припомням, че досега бяха три опита в три различни години на една пациентка до 43 години горна възрастова граница. Искам да попитам министъра как ще се осъществява контролът на тези средства, които де факто стават безлимитни, оповестени от министър Горанов буквално преди броени дни? Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин министър, имате възможност за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, бих казал, че това решение на правителството беше един изключително позитивен, силен, хуманен, имащ отношението към социалната сфера, демографската сфера ход да паднат тотално лимитите при пациентите с репродуктивни способности. Досега, знаете, във Фонда за асистирана репродукция се отделиха 12 милиона лева и за да не се стигне до преразход, те се разпределяха на тримесечие и когато се усвои тримесечието, тогава се даваха разрешенията за следващ опит. Опитите бяха лимитирани и това създаваше предпоставка за, първо, голямо чакане, което стигаше до 9 месеца, година, второ, до лимитиране на броя. Сега, с това решение на кабинета отпадна тотално горната граница на средствата, които ще отидат за тази дейност. Това означава: тотално изчезване на чакането и бавенето на документи и означава на практика неограничен брой опити. За да бъдем все пак коректни и да изразходваме по целесъобразност тези средства, ние стартирахме с моя заповед работна група от специалисти, които ще определят критериите, които да вкарат правилата за броя на опити, за възраст. Това ще бъдат чисто медицински критерии, които обаче ще бъдат така направени, че да ни гарантират тази услуга България да бъде в топ 3 на най-добре развитите европейски страни по отношение грижите за репродуктивно здраве.
Тоест, ако трябва конкретно да отговоря на Вашия въпрос, ако има някакви граници и лимити, те ще бъдат създадени от специалистите и ще бъдат по чисто медицински критерии.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин министър. Имате ли реплика, доктор Поповски?
КАЛИН ПОПОВСКИ: Не, нямам реплика, доволен съм от отговора. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Следващата парламентарна група – д-р Джафер, пак имате думата.
НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, какво е вашето отношение към заплащането на надлимитната дейност, формирана например за 2016 г. в рамките на 19 милиона?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате думата за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Уважаема доктор Джафер, надлимитната дейност, ако не се лъжа, в началото на февруари и март има решение на НЗОК да бъде заплатено 19 милиона и нещо, не съм точен в цифрите, моля Ви да ме извините, но мисля че беше 19 милиона, след което настъпва процедура по сключване и подписване на Национален рамков договор. Той е подписан, ако не се лъжа, на първи април. Това води до отлагане на решението за плащането на тези пари, след което, ако не се лъжа, имаше един срок до 31-ви май, в който трябваше да се вземе решение дали да се платят и кога тези 19 милиона лева, имайки предвид и 50-те милиона, с които се влезе като дефицит през 2017-а. Това е, което знам по въпроса.
Може би ще бъде добре този въпрос да бъде отправен към управителя на НЗОК. Мисля че той отговори на този въпрос на предното заседание. Това е, което знам за тези пари.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Доктор Джафер – нямате реплика.
Следващата парламентарна група, която ще зададе въпрос, госпожо Миткова.
НИНА МИТКОВА: Благодаря.
Всъщност Вие вече засегнахте, господин Петров, отговора на втория ми въпрос. Той беше свързан с въвеждането на лични здравни електронни карти. Вие казахте, че одобрявате този проект и ще работите по неговото осъществяване. Така че няма да задълбавам повече в темата.
Имах и резервен въпрос, който също е свързан с надлимитните средства и с по-точно ревизии, преглед на методологията за определяне на тези лимити, защото щом години наред болниците са поставени в такава ситуация, очевидно става въпрос за това да прегледаме защо тези средства не достигат, защото болниците ги разходват неправомерно или защото те са си изначално недостатъчно определени. Но Вие също споменахте, че ще направите ревизия на това и ще работите в тази посока, така че благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: И аз благодаря на екипа на Министерството и на народните представители за реализирания днешен първи блицконтрол. Ще помоля всички да се придържат стриктно към правилника, отново да се запознаят с него, въпросите да касаят общи политики, да бъдат конкретни, по 2 на парламентарна група, отговорите също да бъдат от името на министъра на здравеопазването и в следващия блицконтрол да бъдем по-конструктивни и полезни на всички, които се интересуват от работата на Министерството и от всички български граждани, достатъчно прозрачни.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ДОКЛАДА ЗА ДЕЙНОСТТА НА ОМБУДСМАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2016 ГОДИНА.
За представянето му давам думата на госпожа Мая Манолова.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Уважаема госпожо Дариткова, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за възможността да представя Доклада за работата на институцията на омбудсмана през 2016 година. Това мисля, че вече е седмата парламентарна комисия, в която ще представя моята работа и работата на моя екип и ще помоля за извинение, ако тук има народни представители, които вече са запознати с общия поглед върху работата на институцията. Все пак, тъй като това е показател за това какво сме правили цялата година, макар че бяхме, според мен, достатъчно видим. Това е Докладът за работата на институцията: 250 страници, резюме, както отбеляза доктор Адемов по време на заседанието на Социалната комисия, в рамките на 74 страници и презентация, която сме съкратили максимално, предвид това, че сме наясно с това колко ангажименти имат народните представители.
2016 г. беше година за действие на историята на омбудсмана. Така разчетохме и така реализирахме очакванията на гражданите, не просто да слушаме техните проблеми и не просто да ги утешаваме като последната врата, на която спират, а конкретно да сме полезни с решаването на техните конкретни проблеми – на отделния човек или група хора, които са се обърнали за помощ към институцията. И днес по време на презентирането на един видеоклип за функциите на омбудсмана като защитник на правата на децата, деца от Журналистическия клуб от 35-о училище ме питаха: все пак, ние Ви следим, но кажете кои са най-големите успехи на институцията през миналата година, кое е това, което искате да направите, с което се гордеете?
Трудно е да се отговори на този въпрос, както и да го кажа по повод представянето на доклада, защото за всеки човек, който се е обърнал към мен със своя проблем, най-важен е неговият проблем и най-голямата победа е в случаите, в които сме решили неговия конкретен проблем. Но удовлетворението и за мен, и за моя екип е от промяната в нагласата към институцията, от мнение, че това е институция, от която нищо не зависи, ситуация без всякакви правомощия до комплимент, който получих в една парламентарна комисия миналата седмица, когато един от народните представители обяви институцията на омбудсмана – и то абсолютно сериозно, че е изключително опасна и има нужда в Закона да бъдат постеснени правомощията, което разбирам като оценка на нашата работа и на усилията, които положихме през миналата година.
Но тъй като все пак трябва да кажем някои по-значителни успехи и кампании, ще отбележа няколко от тях. Благодарение на народните представители, на тези които бяха в предния парламент, успешно завършихме кампанията за затваряне на потребителски спорове на частните съдилища, на арбитражите, доведохме до успешен край, отново с помощта на парламента, кампанията за падане на ДДС върху дарените храни, което е един етап от битката срещу глада и бедността в България.
Имаме някои успехи в меренето на сили с монополните дружества, по казуса с „Топлофикация“ частично, а също така и посветихме една голяма част от нашите усилия на мисията на омбудсмана като защитник на българските деца. Днес е първи юни, ако след това искате да приключите по един позитивен начин деня си, можем да Ви пуснем видеоклипа, който презентирахме днес за правата на децата и за ролята на омбудсмана като защитник на правата на децата.
Няколко думи за статистиката. Жалбите са се увеличили почти двойно спрямо 2014 година, което е израз и на повишеното доверие и очаквания към институцията, като, забележете, 10 640 са жалбите и сигналите, а 9675 са приключените преписки, тоест ние не просто сме събирали жалби, а сме се опитвали да решаваме и конкретни въпроси и сме приключили конкретни казуси. 17 362 души са посетили приемната на омбудсмана. Това е една карта на изнесените приемни в страната – повече от 50 населени места, 27 изнесени приемни, с което използвам случая да докладвам на народните представители, че ангажиментът, който поех, когато ме избирахте за омбудсман – да изнеса изцяло работата на институциите на терен, е изпълнен.
Също така 1109 души съм приела лично през миналата година, неколкостотин души е приела Диана Ковачева – заместник-омбудсманът, така че и ние конкретно работим активно с граждани, като статистиката показва, че 27 037 чрез подаване на жалби, сигнали, приемна, телефон интернет са получили непосредствена помощ, съдействие от институцията по решаване на различни проблеми.
Все още е достатъчно висок броят на недопустимите жалби, тоест такива, които имат за предмет дейности, които са извън моите правомощия. Това, което се опитваме да направим, е да не оставим нито един човек, който се е обърнал към институцията, без внимание, без подкрепа, без съвет, независимо дали това излиза извън рамките на нашите правомощия и всъщност ефективността в нашата работа стана възможна благодарение на доброто сътрудничество между институциите, включително и с народните представители, за което благодаря на тези от Вас, които бяха в предния парламент и много се надявам, че това сътрудничество ще продължи и в този мандат. И като резултат всяка втора препоръка на омбудсмана е изпълнена, което за нас е важно.
Всъщност, както виждате, ние сме отправили 840 препоръки, не се жалим. Половината от тях са изпълнени, част от тях се отнасят до много хора.
В топ 5 на нарушените права очаквано най-много жалби има на граждани срещу монополните дружества, срещу така наречените „доставчици на обществени услуги“. Тук ръстът на жалбите е повече от два пъти – 3138 жалби.
На второ място са жалбите за нарушени социално-икономически права, жалбите които са свързани с неплатени възнаграждения. Използвам случая във всички парламентарни комисии, особено тези, които имат теми, които са по-далечни от темата с трудовите права и експлоатацията на наемен труд в България днес, да апелирам законодателният пакет, който внесохме заедно със КНСБ, час по-скоро да стане предмет на Ваше обсъждане и Ваше разглеждане, защото и в момента отворените случаи на български граждани, които честно са си заработили парите, но не са изплатени от работодателите, продължават да растат. Заради забавяне в законодателните промени има опасност те просто да не си получат нито парите, които държавата им гарантира от Фонда на гарантиране на вземанията на работниците при фалит на предприятия, нито поради проблеми в производството по несъстоятелност да вземат някакви средства при разпродаване на имуществото на фирмата на техния работодател.
Последен пример, може да се заинтересувате, особено хората които са от региона – корабостроителницата в Русе. Там е просто един събирателен случай за това колко недобро е трудовото ни законодателство. Казвам го и с огромна доза самокритика, защото аз съм един от хората, който през последните 10 години е бил в парламента и има своя принос за това нещата да стоят по този начин, но това не означава, че те не трябва да бъдат променени. Трябва и то час по-скоро.
Конкретно по темата, която е свързана със здравеопазването. За да не злоупотребявам с Вашето търпение, тъй като и като народен представител макар и не лекар, бях известна със защита на правата на българските граждани в сектор „Здравеопазване“, съвсем разбираемо правата в здравеопазването бяха предмет на моето внимание през миналата година. Може би и това, че съм се занимавала с темата, е причина за нарастването на жалбите в този сектор – 421 жалби свързани с правата в здравеопазването, което е над 50%, близо 60% повече от 2015 година, като най-голям брой жалби има по темите, свързани с медицинската експертиза, със здравноосигурителните права на гражданите с качеството на медицинските услуги с проблеми, които са свързани с достъпа до медицински услуги.
Очаквано ще подредя проблемите по важност, като смятам, че най-големият проблем в здравеопазването, който се отразява на правата на гражданите като пациенти, а също и на лекарите, също на лечебните заведения, е свързан с достъпа до медицинска помощ, с достъпа до профилактика. Тук всички сте наясно във всички случаи даже повече от мен, че основният проблем е свързан с лимитирането на дейностите в болниците, което неизбежно води до незаплащане или забавяне на плащането на изработеното от болничните заведения.
Смея да твърдя че в крайна сметка в резултат на въведените лимити, на начина, по който бяха въведени, извършената надлимитна дейност, реално дефицитът, който обикновено наблюдавахме в края на всяка година в Здравната каса, този път беше прехвърлен за сметка на болниците и те висят, образно казано, с 51 милиона лева от миналата година и с 19 милиона лв. за 2016 година. Тук бяха задавани въпроси от народни представители от различни парламентарни групи, съвсем резонно това е един от основните проблеми пред болниците в страната, особено областните, особено общинските болници. През миналата седмица при мен имаше няколко ръководители на такива болнични заведения и аз също се присъединявам към настояването. И аз имах среща с професор Петров с настояването и той да се намеси в решаването на този проблем, защото това е непосредствено свързано с достъпа на гражданите до здравни услуги. Ясно е, че в случаите, в които лимитите са изчерпани, гражданите, които държат да се лекуват в съответното лечебно заведение, което вече не може да си позволи надлимитна дейност, са в ситуация да плащат от джоба си, а България е една от страните, които са на първо място по принос на личните средства в здравните грижи, тоест над 50% хората си плащат от джоба. Това е статистика на Евростат.
Същият проблем стои, извинявайте, и по отношение на регулативните стандарти в системата на допълнителната помощ. Това е проблем, с който непрекъснато се сблъскваме, който трябва да стои на Вашето внимание.
Сега ще се опитам да не бъда толкова критична за промените в нормативната база и основно в подзаконовите нормативни актове, които бяха дело на Министерство на здравеопазването през миналата година. Като защитник на правата на гражданите не мога да не отбележа, че в крайна сметка в резултат на многобройните нормативни промени атаката им пред съда, отмяната на по-голямата част освен до нормативен хаос, се стигна и до ограничаване на правата на пациентите, като един от най- емблематичните случаи е историята с пръстовите отпечатъци. Писах многократни препоръки, срещах се със здравния министър. В крайна сметка тази история беше с предрешен край. Много се надявам, че това ще бъде един пример за всички на високи позиции – дали в парламента или в изпълнителната власт, за това как би следвало да се пристъпва към подобни нормативни промени.
Стандартно темите, по които гражданите се обръщат към мен, които са свързани с достъпа, се отнасят и до палиативните грижи, до възможностите за долекуване и продължително лечение. Може да не съм точна, но според моя анализ има само една клинична пътека в тази посока и много често хората се налага да си плащат, което е предмет на част от жалбите, които постъпват в институцията.
Виси проблемът и за нестандартните методи на лечение, като пример е прословутият Медицински център за интегративна медицина, но, така или иначе, има хора, които предпочитат или които са в ситуация, в която просто да нямат избор на друго адекватно лечение, а има жалби, които са свързани с асистираната репродукция, с инвитро процедурите, поздравления за това, че стоят на вниманието и на парламента, и на изпълнителната власт. Една част от жалбите през миналата година се отнасяха до сроковете, в които се издават съответните заповеди. Тоест, спазва се срокът на издаване на заповедта, с която започва процедурата, но срокът по връчване е безкрайно удължен. На практика той продължава до 10, 11, 12 месеца и е свързан с осигуреното финансиране, тоест формално сме срок, но реално сме много извън сроковете. Сега се надявам, че с пускането на повече средства за тази изключително важна дейност, проблемът ще бъде решен. Естествено от Фонда за лечение на деца –чувствителна тема за българското общество, бяха предприети действия, включително мисля, че имаше арести, но там също няма развитие.
Втората по важност тема е жалбите на гражданите по отношение нарушен достъп до лекарствени продукти и до медицински изделия. Множество жалби, сега няма да Ви занимавам с конкретика, просто моят анализ показва, че проблемът, който е свързан с паралелния износ на лекарства, особено в съседните страни, е проблем за пациентите, тъй като част от тези лекарства просто ги няма в аптечната мрежа, като естествено, има и други проблеми. България има малък лекарствен пазар, така че е достатъчно атрактивна за някои производители на лекарства.
Темата с ваксините също беше на вниманието на омбудсмана, но така или иначе, беше постигнато някакво решение.
Темата с медицинската експертиза е друга тема, от която гражданите непрекъснато се оплакват. Това е един проблем, който е известен и ясен на всеки един от Вас, така че няма да Ви го развивам. Но освен че трябва да се подобрят процедурите, освен че трябва да се променят правилата за оценяване на трудоспособността, за което се изисква много сериозна експертна работа, се надявам на Вашето внимание да стои и проблемът със състоянието на човешките ресурси, там преобладаващата част е в пенсионна възраст, което е проблем.
Имах също така и жалби, които са свързани с изтичането на човешки ресурс от сектора. Знаете, че повече от 500 души годишно – лекари, напускат страната, но имаше жалби от млади лекари, които искат да работят в България, свързани с конкурси и различни административни процедури, които създават допълнителни затруднения за тези, които искат да се реализират в България.
По отношение на правото на качествена медицинска помощ стандартно хората се оплакват във всички случаи на неблагополучия в лечението от лекарски грешки, от лошо качество на здравните услуги. Тук смятам, че особено ако имам подкрепа от Здравната комисия, бих посветила част от усилията си през тази година по работата на Закон за защита правата на пациентите. Някои смятат, че такъв не е необходим, тъй като има достатъчно норми в другите закони. Аз защо смятах така, но така или иначе, тъй като се срещам непрекъснато с експерти и специалисти по темата, започвам да си променя мнението. Бих могла да уплътня част от времето, с което разполагам, в работа по тази тема, с което евентуално да Ви бъда полезна.
Констатациите и препоръките са свързани с проблемите, така че, ако искате, да не Ви ги излагам. Презентацията ще бъде на Вашето внимание. Ако имате въпроси...
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Уважаеми колеги, имате думата за въпроси и изказвания.
Господин министър, дали искате да вземете отношение? Заповядайте. Първо давам възможност Вие да се изкажете.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми госпожо омбудсман! Благодаря Ви за пространния доклад, който имах шанса да коментирам в някои детайли и при наша нарочна среща, както и Ви благодаря за особения интерес в ресора Здравеопазване.
Аз имам един въпрос към Вас: дали бихте се включили, със същия ентусиазъм и експертиза в предстоящата реформа, която предстои по отношение на ТЕЛК-овете, трудоспособността и така нататък? Това би бил един много добър ход, защото в реда на мисли с толкова хиляди жалби и срещи с доволни и недоволни хора, български граждани, Вие имате нагласата, имате представата, за нас ще бъде изключително полезно Вашето участие.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Госпожо Манолова, имате възможност да отговорите.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, професор Петров.
Да, мисля, че един от проблемите при стартирането на подобна реформа в преден период беше изключването на неправителствените организации на хората с увреждания, на пациентски организации, на такива, които ползват експертиза и поради това и реформата, която беше започната и в социалното министерство по времето на министър Калфин, забуксува и беше изоставена. Така или иначе една огромна част от проблемите на хората са свързани с експертизата, така че аз бих участвала със свои експерти, но също така и с неправителствените организации, които са в сектора. Тяхната подкрепа и тяхното мнение ще бъдат изключително важни, а и те са гаранция за създаването на един качествен продукт, който да срещне съответната подкрепа.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги имате думата за изказвания.
Доктор Поповски, имате думата, заповядайте.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо национален омбудсман! Във Вашия доклад видях някои неща като данни, че пациентите се оплакват, че доста доплащат здравните услуги като процент. Може би не е обяснено на българското общество, че цялата система е в тежко недофинансиране и без такова доплащане е практически невъзможно. Процентите, на които се движим от брутния вътрешен продукт, са по-малко от половината от това, което трябва да има българската общественост за здравни услуги. Така че те доплащат в ортопедията, знаете, че имплантите са доста скъпи, там няма как да не се доплащат, единствено във военните болници, доколкото знам не се доплащат имплантите заради двойното финансиране. Само за военните, точно така.
Това доплащане в Университетска болница Плевен, където аз напускам буквално преди 20 дни, където съм работил буквално до преди по-малко от месец, се доплащат само избор на лекар и избор на екип, нищо друго не се доплаща. Това е национален регламент за избор на лекар и избор на екип. Доплащат се единствено ВИП стаите. Те са по желание на пациентите, никой не ги кара насила. Да, доплащат по 100 лв. ВИП стая за 5 дни по 20 лв., това много ли е? Това е услуга по желание.
Така че все пак българското общество има достъп до качествена медицинска помощ, без да дава някакви кой знае какви думи, говоря за държавните болници, не за частните, каквато е Университетската болница в „Плевен“, която е със 100 процента държавно участие. Вашата болница в Ловеч, която, колежки, коментирахте преди малко, само да вметна на аудиторията, тя е със смесена собственост. Имате и общинска, и държавна собственост. Така че защо са натрупали тези дългове през годините са виновни общините и кметове, и серия хора по веригата. Но, пак казвам, в държавните болници съумяваме и с този модел на финансиране да даваме една добра услуга.
Друг е въпросът, че в момента големият проблем са точно тези милиони, които споменахте преди малко, и Венци Грозев – председател на Лекарския съюз, коментирах с него преди малко в кулоарите... Тези пари трябва да се намери начин да се платят на тези болници, защото са жизнено важни и те са направени, коментирахме го и в Комисията преди две седмици, за спешни пътеки, когато пациентите не могат да бъдат върнати в края на месеца на надлимитни пътеки. Обикновено това се случва между 25 и 30 число на месеца, когато оперираме само спешни пациенти, които не можем да върнем, иначе ще трябва да умрат пред вратата на болницата. Нали не си представяте, че това ще го направим и утре да дойдат всички камери на всички национални телевизии, може би и на CNN, че е починала родилка, понеже няма как да работим в надлимитна дейност.
Така че апелирам надзорът на Касата и каквото зависи от нас тук, да го направим, новият надзор на Касата, тези пари трябва да бъдат платени ¬- първо, те са изработени, второ, те са жизненоважни и, трето, без тези средства някои от тези дружества отиват в задължения. Така че това е жизненоважно и апелирам да помагате Вие от висотата на Вашата институция. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Апелирам, колеги, да се конкретизираме и да следваме темата на доклада на омбудсмана. Всички ние имаме широка клинична практика, богат житейски опит, но в случая днес обсъждаме именно доклада на госпожа Манолова и моля Ви, коментирайте го и поставяйте конкретни въпроси към нея. Госпожо Манолова, искате ли да отговорите?
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Темата е изключително важна, бях сезирана от Асоциацията на общинските болници и те са готови да пристъпят и към по-радикални действия, което не е каприз, наистина положението за някои от тях е изключително драматично, тъй като наистина висят със сериозни суми, които не са им платени от НЗОК и мисля че единственото решение наистина е блокиране на каквото има в оперативния резерв или там според възможностите на Касата, но така или иначе да им бъдат изплатени тези суми, защото, предупреждавам, ще се стигне до фалити на общински болници, което със сигурност не иска никой от присъстващите тук!
Естествено темата с финансирането на здравеопазването е важна, трябва да се извади на дневен ред, особено според мен мястото й в началото на всеки един мандат. Аз съм готова да подкрепя, независимо от това какви ще бъдат реакциите, защото наистина, особено за доболничната помощ, по моя преценка след анализ на жалбите парите не са достатъчно.
Може би също така трябва да има и някакъв ясен регламент колко от парите се харчат за лекарства, защото там изтичат повечко пари, а ще се стигне до това да изнемогват болници, които са важни за населението така или иначе по едни или други причини. Тук само ще маркирам една тема... Няма да я маркирам, госпожа Дариткова ме гледа лошо.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Ще бъда строга, защото очаквам, първо, наистина да чуем народните представители. Ако искате, да обобщите и накрая в едно изказване да коментирате всички въпроси.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Още едно изречение да Ви кажа, то е част от моя доклад. Повишаването на срока за събиране на здравноосигурителни вноски от тригодишен на петгодишен срок в крайна сметка не допринесе до събиране на повече приходи в Здравната каса.
Така че не е това...
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Първо доктор Джафер, след това професор Михайлов.
НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаема госпожо Манолово, първо, приветствам Ви за това, че поне на две места прочетох, че освен за правата на пациентите в здравеопазването се говори и за права на работещите в здравеопазването. Имам обаче въпрос: какво имате предвид, когато в препоръките си пишете: „да бъде регламентирана нормативно достъпна за гражданите възможност за провеждане на лечение с използване на алтернативни медицински методи“? Каква точно е целта – да накараме знахарите да почнат да плащат данъци или да ги приравним към традиционните медицински методи?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате думата за отговор, госпожо Манолова.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Това е извод, който е направен от жалбите, които постъпват, и по-специално драматичните жалби от въпросния Център за интегративна медицина, с който, предполагам всеки, който е народен представител, следи този случай, и аз, откакто бях народен представител, но, така или иначе се твърди, че би следвало да има някаква съответна регламентация, каквато има в останалите европейски държави, и за лечението на граждани, които преминават към така наречените „интегративни“ или алтернативни средства. Тук има европейски образци, европейска практика, които могат да бъдат ползвани.
Едва ли аз съм най-подходящата за това да посъветвам точно как това да бъде изписано в подзаконови нормативни актове, но трябва да има регламент, за да не се злоупотребява и от страна на собствениците, и на управителите на подобни центрове. Ако човек няма никакъв шанс или поне традиционната медицина не му дава шанс, трябва да има някаква възможност за някакъв...
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Професор Михайлов, имате думата.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо Манолова, въпросът ми ще бъде доста насочен към Вашия доклад. Вие казахте, че немалка част от жалбите са свързани с достъпа до медицинска помощ. Като дългогодишен на член на Комисията за лечение в чужбина към Министерството на здравеопазването искам да Ви попитам дали в тези жалби сте имали такива, понеже говорихте и за Закон за правата на пациента, при които пациенти, водени от свободното движение на граждани на територията на Европейския съюз, отиват в друга държава, получават медицинска дейност и услуга, която се предлага в Република България, а след това имат претенции към Министерството на здравеопазването, тя да бъде заплатена или от него, или от НЗОК с протокол С02. Това е рефлектира и върху Фонда за лечение на деца в чужбина.
Като онкохематолог, трансплантьор трябва да Ви кажа, че това което се случва през последните години, прави много лоша реклама на българската медицина. Немалка част от българските граждани, знаейки или незнаейки за определен вид медицински дейности, които се предлагат на територията на страната, напускат територията на страната, получават такава специализирана медицинска помощ в чужбина и след това се опитват да получат средствата... Да бъдат реимбурсирани техните средства, които са си изразходвали, което на практика авторитета на високотехнологични звена областта на медицината в България. И понеже говорите за правата на пациента, за Закон за правата на пациента, смятате ли че преди внимателно да се огледат, както каза доктор Джафер.
Правата на ангажираните със здравеопазването звена в България трябва, тъй като ако бъдем откровени през последните няколко години като практикуващ лекар Ви го казвам, като онкохематолог, ние виждаме как лавинообразно се увеличават делата срещу лечебни заведения и срещу отделни лекари в страната. Даже ще си позволя шегата на един мой колега, който каза, че във Великобритания по телевизията не рекламират дамски превръзки и прах за пране, а излиза човек и казва: ако не сте доволни от Вашия лекар, моля, заповядайте в нашата кантора. Това започва да става вече епидемия и в България. И в този смисъл въпроса, който Ви зададох: Вие като омбудсман как виждате ролята на омбудсмана в тази дуалистична възможност да бъде експлоатирана държавата при ситуации, че подобен тип медицински дейности, и то високо технологични, се предлагат на територията на страната?
Преди няколко години, може би осем или девет, не знам по каква идея, беше създаден един Фонд за лечение на българи, не на деца, на българи в чужбина, който просъществува, проф. Петров си го спомня, една година само и беше закрит. По този въпрос с тогавашния министър на здравеопазването имахме много тежка дискусия, доктор Нанев. Вие си спомняте това, доктор Иванов, нали?
С подобен тип действия, ако те бъдат защитени от омбудсмана, държавата се лишава изобщо от възможност за развитие на високотехнологични медицински звена. Бихме искали да чуем Вашето мнение по този въпрос.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Госпожо Манолова, имате думата.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Да, сезирали са ме граждани с подобни случаи, като аз се въздържам от това да правя обобщения, защото всеки случай е много различен и наистина има ситуации, в които може да се наложи на българин, който е в чужбина, да потърси лечение във връзка с някакво появило се заболяване или някакъв конкретен инцидент. Писала съм препоръки до Здравната каса, предложения, а също така и молба да проверят случая, но според мен практиката е, че в случаите, в които предварително не е издаден съответният формуляр, в крайна сметка не се стига до плащане. Не претендирам да съм точна. Но такова е моето впечатление или поне случаите, с които аз съм се занимавала.
Но, от друга страна, това е проблем, защото, готвейки се за днешното представяне на доклада, съм си извадила все пак някои числа и числото за дълговете на НЗОК към болници в страни членки на ЕС, е около 200 милиона лв. Така че това е проблем и естествено границите на защита на права от страна на омбудсмана са съобразени с българското законодателство. За случаите, в които то не е добро, искам промяна, но мисля, че в случая, който поставяте на моето внимание, законодателството е достатъчно коректно. То всъщност е европейското законодателство.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Уважаеми колеги, ще си позволя да дам думата на себе си, за да коментирам доклада на омбудсмана.
Първо искам да поздравя госпожа Манолова за това, че с активност изпълни със съдържание функцията на омбудсмана, съдържание, което не е само в големия обем на този доклад, а с истинско отразяване на правата и интересите, и тревогите на българските граждани в различни сфери на обществения и социалния живот. Разбира се, сектор Здравеопазване винаги е обект на особен интерес не само от госпожа Манолова, но наистина там проблемите обикновено касаят и интересуват повечето хора.
След похвалите ще си позволя и малко уточнения по отношение на представения от Вас доклад и ще помоля, разбира се, да си припомните дългата си практика на член на Комисията по здравеопазване и Вашият екип да се запознае обстойно с нормативната регламентация на здравната система, защото още на първата страница на Вашия отчет по отношение на здравеопазването виждам една досадна грешка: „Решение на Народното събрание на НЗОК“. Предполагам, че се касае за Надзорния съвет, но все пак, Народното събрание няма отношение към Националната здравноосигурителна каса, предвид разделението на властите, има отношение само към приемането на бюджета и контролните функции, които му се възлагат по Закона за здравното осигуряване.
След това ще похваля и това, че сте обогатили доклада с примери защото това наистина е близко до лекарския начин на мислене, лекарите мислят с образите на своите пациенти. Добре е, когато омбудсманът мисли с образите на гражданите, които са се обърнали към него за помощ и съдействие.
В края на Вашето изложение по отношение на препоръките бих искала отново да отправя към Вас препоръка, за да се повторя, да се запознаете най-напред с Глава шеста от Закона за здравето, където ясно са регламентирани неконвенционалните методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве, където се предполага, че има ясна правна регламентация на възможностите да се възползват пациентите от неконвенционални методи на лечение. Но това право трябва да бъде гарантирано от страна на всички отговорни институции, така че да не се рискува животът и здравето на гражданите. В конкретния случай, който е бил повод за тази Ваша препоръка, имаме и решение на отговорните институции, и заличаване на този център от Регионалната здравна инспекция в интерес на пациентите, в интерес на българските граждани, защото методите които са се използвали там, по никакъв начин не отговарят на нормативната уредба в България. Убедена съм, че те не отговарят и на нито една европейска нормативна уредба.
От друга страна, темата за това дали да има отделен закон за правата на пациентите също трябва много внимателно да се разисква и изучава, за да не се наруши балансът наистина. Е, по-правилното е да се припомни частта от Закона за здравето, в която се говори за права и задължения на пациентите, за качество и достъпност на медицинската помощ. В действащото законодателство има достатъчно нормативна уредба, която да гарантира правата на българските пациенти, защо те не получават винаги тази медицинска помощ, която очакват. По-скоро не е проблем на законовата регламентация, а на устройството и функционирането на здравната система, която наистина трябва да бъде обект на търсене на широко обществено съгласие. Тук съм абсолютно съгласна с Вас и за консенсус, за да се реализират промени, които са в интерес на българските пациенти.
Искам да подчертая още веднъж, че сме изпълнили една от Вашите препоръки за възможността дейностите по асистирана репродукция да бъдат финансирани, така че да може срокът от получаването на одобрение до получаването на съответната заповед за извършване на процедурата да бъде максимално съкратен. Тук сме в унисон с Вашите препоръки и вече сме ги реализирали за тази година.
От друга страна, аз се надявам, че наистина институцията на омбудсмана ще работи в интерес на всички български граждани както досега, но ще работи в интерес и на пациенти, и на изпълняващи медицински дейности в системата, защото да намерим най-добрите решения за здравната система е амбиция на всички нас и тогава, когато партньорството е гарантирано, наистина се постига устойчивост и стабилност на предприетите нормативни промени.
Колеги, има ли други изказвания? Не виждам.
Тогава предлагам да пристъпим към гласуване.
Подлагам на гласуване Доклада за дейността на омбудсмана на Република България през 2016 година, № 739-02-3, внесен от омбудсмана на Република България на пети май 2017 година.
Моля, гласувайте. „За“ 20, „против“ и „въздържали се“ няма. Приема се. Благодаря на всички за участието в днешната комисия.
Закривам днешното заседание на Комисията.
(Закрито в 17,12 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Дариткова

Стенограф:
Антон Лазаров