Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по здравеопазването
29/06/2017
Редовно заседание на Комисия по здравеопазването, проведено на 29.06.2017 г.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазване
П Р О Т О К О Л
№ 4
На 29 юни 2017 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на Административен мониторингов доклад за 2016 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020 г.), № 702-00-18, внесен от Министерския съвет на 15 юни 2017 г.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Даниела Дариткова.
* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имаме кворум. Откривам заседанието.
Дневният ред Ви е раздаден предварително. Има ли други предложения по него? Няма.
Който е съгласен с дневния ред, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се няма. Приема се.
Давам думата на госпожа Росица Иванова – секретар на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси, да представи мониторинговя доклад за 2016 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020 г.)
ПЪРВА И ЕДИНСТВЕНА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД
РОСИЦА ИВАНОВА: Ще представя кратка информация от Доклада по отношение на приоритет „Здравеопазване“, който започва от стр. 40. В съответствие с Решението на Народното събрание от 1 март 2012 г. за приемане на Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите, Министерският съвет прие със свое Решение № 325 от 15 юни 2017 г. настоящият Административен доклад и го внесе в Народното събрание. Той най-общо отчита напредъка за 2016 г. на изпълнението на мерките в Плана за действие по Националната стратегия.
С приемането на Националната стратегия от Народното събрание през 2012 г. имаше два периода на изпълнение на Национален план за действие към нея. Той съвпадна с периодите, определени от Европейската комисия. Периодите бяха 2007 – 2013 г. и 2014 – 2020 г. Първият период приключи. Националният план за действие беше актуализиран през май миналата година за петте години 2015 – 2020 г.
Това е Административен мониторингов доклад и отчита изпълнението на мерките на всяко министерство. Докладът е изготвен от Секретариата на Националния съвет, чиито представител съм аз.
Като структура информацията в Доклада е подадена от министерствата и е обработена от Секретариата. Обемът на Доклада е около 100 страници, както са представени от министерствата. Има още около 1000 страници, качени на диск, и всеки народен представител може да проследи изпълнението на мерките по областните и общински стратегии – 28 областни стратегии, и 220 общински планове по ромската интеграция.
Информацията е качена на диск, като приложение към доклада.
Докладът обхваща мерките със значително въздействие върху приобщаването на ромите. Където е възможно, резултатите са представени в сравнителен хронологичен план. Ние защитаваме този Доклад в комисиите. Информирам Ви, че от тази година започваме да изпълняваме Ваша препоръка, която доста години назад във времето сме приемали за обективна. В много от комисиите много от Вас са искали да получат анализ.
Сега се изготвя система за мониторинг и контрол за изпълнение на Националната стратегия и Националния план за действие. Всяко министерство отчита своите мерки по определени индикатори, предстои индикаторният модел да бъде дигитализиран. През следващата година ще Ви представим тенденции, изводи, динамика на развитие на всяка мярка.
В понеделник имаме среща с представители на БАН – Института за изследване на населението и човека. Понеже дигитализацията е обект на обществена поръчка, ще се проточи във времето до дигитализацията на индикаторния модел. БАН ще направи анализ на Доклада, който Ви предоставяме, както и на други количествени и качествени измерители.
От тук нататък ще бъде трудно да се отговаря на въпроси колко точно са средствата, дадени за ромска интеграция, защото в България съгласно законови и нормативни актове данни по етнически признак не се събират, но целта на тази система за мониторинг е да се направи анализ на ефективността на дадените мерки. Ние не правим в България ромска политика. Ние правим политика за общоикономическо благосъстояние на всеки гражданин и всяко от министерствата планира мерки за подобряване на достъпа на по-уязвимите граждани съответно до образование, здравеопазване и така нататък.
Ще се спра на изводите и препоръките в областта на здравеопазването.
Като постигнати ефекти най-много се акцентира върху дейността на здравния медиатор за 2017 г. Към настоящия момент имаме 215 здравни медиатори в 115 общини. Тяхното заплащане е от държавния бюджет – от бюджета за делегирани дейности. В отделните приоритети няма ярко подадени стойности какво е изразходвано от националния бюджет за ромска интеграция. Колегите от Министерството на здравеопазването са дали конкретен бюджет. Медиаторите са със средна заплата за съответната община, тъй като са общински служители. Умножено по 12 месеца, може да се направи извод колко средства са заделени за тях. Още 13 500 лв. са заделени за обучение на нови 25 медиатора в периода 2006 – 2009 г. бяха доставени 23 мобилни кабинети, които правиха профилактични прегледи само в квартали с ромско население и Министерството на информацията е подало информация, че за 2016 г. средствата, които са изразходвани за прегледи, са 219 хил. 400 лв. Тези средства са дадени за ромска интеграция от националния бюджет.
По всички останали данни са проведени мерки, средствата са от европейско финансиране, включително европейски програми, програми по норвежки и швейцарски механизъм.
Други мерки, на които се акцентира и са оказали положителна интеграция, са извършените дейности с мобилните кабинети през 2015 и 2016 г. Вече са изградени методи и подходи за работа в общинските администрции, РЗИ, медицинските специалисти, неправителствените организации. Вижда се трайно сътрудничество на местно ниво между тези представителни структури.
Друга положителна мярка, оказала ефективно въздействие върху ромската интеграция, е развитието на различните здравно превенционни и информационни кампании, свързани с профилактичните прегледи.
Тук трябва да споменем ролята на здравните медиатори. Всички сме свидетели, че в последните три-четири месеца разпространението от морбили в градове като Пазарджик, Пловдив беше стопирано.
Години наред са ни били препоръчвани от неправителствения сектор здравни дейности за здравно неосигурените бременни родилки. Средствата по Наредба № 26 за предоставяне на акушерска помощ на здравно неосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване продължи и през 2016 г.
Има положителна практика за подпомагане на стипендианти роми по медицина. През изминалата година един от най-високите успехи за влизане в Университет по медицина беше представителка от ромски произход.
Това са позитивните неща.
Трудностите можем да групираме в следните групи: нередовни здравни осигуровки, липса на избор на семеен лекар, ниска грамотност, липса на здравна култура, липса на здравни медиатори за работа сред ромската общност, и то на места, където има концентрирана такава общност, незадоволителни нагласи сред ромите за интегриране към общи профилактични дейности. Сериозен проблем е здравната неосигуреност на ромите, което ограничава техния достъп до медицинска помощ. Това е отразено в Доклада.
Понятието за превенция и профилактика на здравното състояние отсъства почти напълно.
Не мога да отговоря дали ромите са по-добре интегрирани през 2016 г. в сравнение с 2015 г. Вие сте четвърта Комисия, в която представяме Доклада. Това е основният очертаващ се въпрос. Наблюдава се напредък по забелязването на проблема.
След 2012 г. стратегическата рамка, която България очерта по отношение на интеграционната политика, е напълно завършена – приемане на Национална стратегия, областни и общински стратегии, Система за мониторинг и контрол. С това цикълът бе завършен. От тук нататък е необходима политическа воля и воля на всички институции, както и средства от националния бюджет. Аз твърдя, че средства от националния бюджет за тази политика няма, а той трябва да е основен. Европейският трябва да е допълващ. Ние се основаваме само на европейските програми за тази политика.
Стратегическата рамка е добра, тя се оценява добре от Европейската комисия и от най-критичните ни партньори – неправителствените организации. По-нататък следва по-рядко да се чуват думите „ние“ и „те“.
Можем да цитираме много източници какво би могло да се случи в България през 2050 г., кои ще бъдат трудоспособните в пазара до 29-годишна възраст.
Политиките се случват на място. По места започват да чуват и добре да планират мерки по всички приоритети. Интеграционната политика е хоризонтална политика. Все по-сериозно внимание започват да обръщат на факта, че планирането след това изисква мониторинг и отчитане.
В една от комисиите д-р Дариткова зададе въпроси, които ние сме предали на колегата и Вие ще получите отговор.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате думата за изказвания.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Имам няколко въпроса.
Казахте, че имаме 215 медиатори на 115 общини. Те не покриват географски територията на страната. По какъв критерий сте разпределили щатно осигурените бройки – дали по ромска популация или по друг критерий?
Второ, здравната система изпитва затруднение в превенцията при работата с ромите. Има два особено важни въпроси днес:
Първият е превенция на ранното забременяване и ранното раждане. Младите ромки не търсят активно достъпа до здравна информация за онова, което се случва с тяхното здраве, в частност с техните репродуктивни възможности. Тук решенията се вземат не от тях, а от техните семейства, които се оправдават с критерии като етнически, исторически и така нататък.
Явно е, че в съвременна страна в Европейския съюз не можем да допуснем ранни забременявания и раждания. Тук се нуждаем от Вашата помощ.
Второ, темата с ваксинацията. Всички знаем слуховете сред ромското население, че по този начин се стерилизира ромското поколение, че те няма да могат да имат деца и така нататък. Това довежда до ситуация като епидемията от морбили.
Когато имаме актуални за деня здравни проблеми, дали Вие водите целенасочена политика за решаването на тези проблеми?
РОСИЦА ИВАНОВА: Здравно-медиаторската дейност е сертифицирана. Не всеки представител от ромски произход и от махалата може да стане такъв. Тази сертифицирана дейност към настоящия момент е сертифицирана в два университета, в Пловдивския и в Софийския университет, която е платена. Ако съответният кмет инвестира в обучението на здравните медиатори, се прави подбор измежду няколко кандидата от съответния район или махала. Плащайки на медиатора, а той преминавайки през обучение, се връща като общински служител в тази община. Нашата цел на консултативен и координиращ орган е да не произвеждаме здравни медиатори на количество, а след това тези хора да бъдат в тежест на пазара на труда. Ние подаваме по 25 човека на година, които да бъдат обучени. Общините заплащат обучението. След това ние като представители на държавата следва да осигурим финансиране по делегирани дейности от Министерството на финансите.
Следващият ми отговор е по отношение на превенцията за тъй наречените ранни бракове. Това е бич по отношение на ваксинация, превенция, профилактика. Здравните медиатори не са панацея, но е факт, че чрез тях и личните лекари по махалите негативните ефекти на тези процеси намаляват. Причината е, че здравните медиатори са хора, които работят на терен. Те са мост между общността, РЗИ, общопрактикуващ лекар, болница, Министерство на здравеопазването и представителите на социалната дейност. Те не изпълняват само здравни, но и социални функции.
От 2006 г. се занимавам със здравното медиаторство. Съгласно Годишния имунизационен календар ваксините се спазват строго. Здравният медиатор прави обход в махалата на всяко семейство, след което подава информацията на личния лекар, а той контролира дали децата в дадено семейство са изпълнили тези ваксинации или не. Впоследствие имаше коментари дали ваксинациите са поставени или не. Не мога да кажа. Здравните медиатори подават отчети на шест месеца, както на Националната мрежа на здравните медиатори, така и в общините. Там, където няма здравни медиатори, тежестта пада на регионалните здравни инспекции, на хората по места, на областната управа, на здравната дирекция и така нататък. И най вече – превенция, профилактика и кампания.
ХРИСТО ГУДЕВ: Аз ще подкрепя Административния доклад за 2016 г.
Аз съм от Асеновград, който нашумя през последните дни. Осемнадесет години съм работил като хирург в града. Бил съм кмет на общината от 2007 до 2011 г. Независимо от събитията, ние живеем добре и се разбирахме добре с ромската общност. Село Катуница, в което преди седем-осем години имаше събития, е на осем километра от Асеновград.
Условно разделяме ромската общност на две звена – хора, които са завършили осми клас и са служили в армията. Това са хора, които знаят правилата в обществото. Дали ги спазват, е отделен въпрос, но в повечето случаи ги спазват, знаят как да се държат. Другата част са хора, които нямат осми клас образование и не са служили в армията. Там обстановката е племенна. Събитията през последните дни са предизвикани от хора, които са от втората група.
Имате ли някакви проучвания върху тази втора група по млади роми – дали имат желание да работят? На борсата са повече възрастовата група от първата категория. Те искат да работят. Някои от тях имат и занаят, но в по-младата група ромска общност няма такова желание. Те преживяват по по-особен начин, който няма нищо общо със законодателството, правните и етичните норми на живот.
Подкрепям работата на Комисията, понеже тя е до 2020 г. и има още да работи. Познавам работата на общинските и държавните администрации. Убеден съм, че правите всичко необходимо, но е добре на терен да има хора не само медиатори, а и на по високо ниво.
През последните няколко години неприятните инциденти ескалираха. Втората група – нискообразованите роми, вече пораснаха и навлязоха в реалния живот.
Та въпросът ми е: имате ли проучване дали искат да се интегрират трудово?
РОСИЦА ИВАНОВА: Работим много добре с д-р Асен Колев от Асеновград. Той е член на Националния съвет. Не мога да дам такава информация, но по подобие на здравните медиатори имаме трудови медиатори, които работят в бюрата по труда. Тяхната работа е да мотивират трайно безработните роми да се регистрират.
Отделно има други места, където се предлагат работни места. Поради ниската квалификация на тези хора има насадено мнение, че те трябва да бъдат само чистачи, метачи, да работят в озеленяването. Този подход трябва да бъде променен. Колегите от МТСП и в Агенцията по заетостта работят по този въпрос.
Имаше схема за социално-икономическа интеграция, която беше широко дискутирана в общественото пространство за 80 милиона, които ще се дадат на ромите. Тя е разделена на две – 50 милиона са за интегрирани мерки (работодател – община – училище – здравеопазване), а другата е за 30 милиона за строителство на социални жилища. С проекти, в основата на които лежат интегрирани мерки, тези хора биха получили работа. Търсим и местните бизнесмени. От 78 подадени проекта, 52 са одобрени. Тепърва ще пишат концепции и догодина ще докладвам какво се е случило по тази схема.
НИГЯР ДЖАФЕР: Имам забележки не толкова към Доклада, а към подхода през последните години, а и не само през последните, по отношение на Стратегията за интегриране на ромското население.
Според мен най-смисленият проект, реализиран като пилотен, а след това като устойчивост и държавна политика, е идеята за здравните медиатори. Основният проблем на общността е липсата на образование. Той трябва да бъде приоритет. Здравните медиатори участваха в най-кризисните ситуации – епидемиите от морбили в Пазарджик, сега в Пловдив, както и взривовете от хепатит и други инфекции. Факт е, че има много здравно неосигурени роми, има пропуски в имунизациите. Там пропуските са по-малко, отколкото при антиваксиналните движения и настроения сред интелигентните родители, които лекуват своите деца чрез BG-Mamma. Един колега каза, че за лекар на годината може да се обяви „Google“.
Проблемите са много, но имам скептично отношение към част от мерките, които се реализират. Мисля, че и от здравните медиатори, и от личните лекари трябва да се работи в посока деца да не раждат деца.
ПРОФ. МИХАЙЛОВ: За първи път слушам този Доклад. Като професионалист работя на територията на България вече 30 години. Това, което казва д-р Грудев за Асеновград, е само за поздравления.
Две неща са тревожен факт. Ако се обърнем към данните за раждаемостта, в България се образува бездна между жените, които започват да раждат след 30 години, и жените, които раждат преди 15 години. Бездната се увеличава застрашително, което говори за изключителна липса на здравна култура в тази част на населението.
Второ, ако се направи демографска карта на България, втората група, за която говори господин Грудев – които нито са били в армията, нито са завършили осми клас, тази група значително преобладава. Предвижданията за 2030 г. са, че това ще бъдат работоспособните, но не желаещите да работят в Република България.
В този аспект д-р Дариткова и колегите от Комисията могат да ни подкрепят към инициатива – Комисията по здравеопазването да ни предложи форум в рамките на 2017 г., където да се чуят мненията на ромските организации и на специалистите от Комисията, която се занимава с този въпрос, и от Комисията по здравеопазването, и от всички институции, ангажирани с проблемите по интеграцията на ромите. Представяте ли си през какви истории се е минало в САЩ, за да се стигне да изберат за президент господин Обама?! По начина, по който се движим в момента, можем да се отзовем през 2020 г. и няколко години след това пред такива вълнения, за които сега имаме само блед пример в Асеновград, които да бъдат неконтролеруеми.
Проблемът с интеграцията на този етнос е много сериозен. Не бих подкрепил този Доклад и неговите заключения. Бих се въздържал и очаквам от Комисията, която се занимава с този проблем, да организира такъв форум. Опитът на д-р Грудев може да се имплементира и да се стигне до решение, което ще бъде в полза на истинското решаване на проблема.
Ако трябва да отговорим на въпроса – интегрирани ли са ромите в България? – отговорът е еднозначен. Добрите примери в някои общини не означават, че в България въпросът е решен. Знаете броят на жените, които проституират в Западна Европа. Благодаря.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Предлагам да гласуваме Доклада. Хората вършат своята работа, но това е капка в морето. Правя анонс – в този мандат на Народното събрание да започнем рестрикция в областта на здравеопазването и на социалните дейности на ромското съсловие. Те са хора, които мислят, че държавата е длъжна за всичко.
Клиничната пътека „раждане“ на неосигурените пациентки я плаща националният бюджет. Около 98% от ромките не са осигурени.
Има българи, които не получават детски надбавки заради високи доходи, а всички ромски семейства получават. Стигаме до ТЕЛК-овите решения. Познавам семейства в плевенски села, които получават между 2 и 3 хил. лв. от ТЕЛК-ове на месец, без никой да работи и да е болен сериозно. Децата не ходят на училище. Всички са с различни диагнози. Живеят на гърба на държавата – безплатно раждане, докато може, безплатно здравеопазване до 18 години, деца раждат деца. Ако имаме законодателната воля в този мандат да започнем ограниченията на тези неща, ще е добре, ако ли не, след 15 години може би кметът на населеното място ще носи името Мохамед, а може би след 20 – 30 години и президентът на България ще бъде от това съсловие, защото дотогава ще станат два-три милиона и ще могат да си изберат президента сами.
РУМЕН ГЕНОВ: Има ли проучване дали ромите искат да бъдат интегрирани?
РОСИЦА ИВАНОВА: Изказвам благодарност към д р Дариткова и д-р Джафер, че от 2010 г. досега участват в национални форуми. Това са инициативи за ваксинопрофилактика. Професор Търнев, който е тук, също е в основата на тези инициативи. Може би това е най-доброто партньорство между централна, местна и законодателна власт. Миналата година тази инициатива се проведе в Народното събрание, зала „Изток“. Всички заинтересовани обсъждаха темите, които бяха повдигнати.
А дали искат да бъдат интегрирани или не – общинските администрации изготвят своите планове, като методическите указания са да бъдат изготвени в партньорство с неправителствените организации. През последните години се наблюдава висок процент на неправителствени организации, които работят за ромската общност, без да са от ромски произход, и представители от ромски произход. За да бъде направен този план и след това да бъде публично отчетен, най-голяма е заслугата на неправителствените организации.
Казваме „ромите“, но много от тях са интегрирани изключително добре и нямат нужда от интеграция. От анализите става ясно, че трябва да се инвестира в определената таргетна група. Не трябва да се говори общо за ромите, а трябва да се инвестира за тези, които са най-уязвими, най-маргинализирани.
Чувствам се спокойна във Вашата Комисия, защото постигнатото в Стратегията е в областта на здравеопазването. Разултатите са ефективни и добри.
ВЕНКА СТОЯНОВА: Ще Ви помоля да отдавате дължимото, отчитайки дейностите, които са извършени по тази Стратегия, на колегите от РЗИ. Аз съм директор на РЗИ в Търговище. От дълги години работим по тази програма. Вие издигате на пиедестал медиаторите. Те са от голямо значение, но са много малко. Отдавате такова значение и на неправителствените организации. Моля Ви обаче да отдадете дължимото на колегите от РЗИ, които обезпечават прегледите с камиончетата в РЗИ, по осигуряване на здравното обучение в училищата и махалите. Те работят за минимални работни заплати и заслужават голяма благодарност. Моля да намерите начин да им благодарите с думи. Парите отиват на друго място.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Видях интегрираните средства за интеграцията на ромите. Как е оценен ефектът от вложените средства като резултат? Как се избират неправителствените организации, че да бъдат финансирани? Какъв е принципът? Как се отчита ефектът от работата на неправителствените организации? Не мислите ли, че за тези средства сме длъжни да получим по-голям ефект?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Ще подкрепя Доклада. На предходната Комисия изказах редица съображения по отношение на технически неточности в здравната част – неточни диагнози, повторения на остри респираторни заболявания, отделно инфекция на горни дихателни пътища. Моля тези неща да бъдат изчистени. Иначе Народното събрание, приемайки Доклада, става съучастник в техническата неточност. Има и някои повторения. Липсваше в Доклада темата за репродуктивното здраве на ромите. Там ни е основната проблематика, а не толкова откриването на хронични заболявания. Те могат да се образоват с оглед да контролират репродуктивните си възможности. Това трябва да е основният фокус на нашите усилия.
Бих искала да се отдаде заслуженото и на общопрактикуващите лекари.
Тук декларирам конфликт на интереси, защото аз лекувам роми, спомагам за интеграцията им, имунизирам роми. Нямам в практиката си неимунизирани. Това е благодарение на правилото, че получават социални помощи, след като представят бележка за имунизационен статус. Това беше голямо постижение. По този механизъм се постига добър имунизационен обхват. Ще споделя, че всички роми, при които е установена инфекция от морбили в момента, имат уж поставени имунизации. Затова усилията ни трябва да са насочени и в посока на контрола.
Приветствам случващото се със здравните медиатори, приветствам примера на ромските студенти по медицина. Добре е за този контингент да има позитивни примери от тяхната общност. Те ги следват.
ИВАЙЛО ТЪРНЕВ: България има добър модел, изграждан доста дълго и сложно през годините. Добре е, че Комисията по здравеопазване подкрепя тази успешна политика – както със здравните медиатори, така и за ромските студенти по медицина. Те обаче завършиха. Последните са стажанти-лекари. Някои от тях работят в големи болници. Това беше много успешен модел, който не беше подкрепен от държавата. Аз бях ръководител на този тригодишен проект от Ромския образователен фонд. Това беше най смисленият проект, правен някога, защото хората се развиха много успешно и сега са лекари и медицински сестри, акушерки и така нататък – 106 души. Програмата обаче не беше продължена. Не се намери форма. Проектът беше само подготовка на кандидатстудентския изпит. Те кандидатстваха на общи основания, само с организираните подготвителни курсове по биологоя и химия и някои тях влязоха в три университета. Имаме пълни отличници, с отличен успех и така нататък.
Здравното медиаторство. Това е успешен модел не само в България. Българският модел е пренесен в Македония, Словакия и Сърбия. През годините сме имали много трудности, за да може моделът да оцелее. Има всеобщо разбиране, че тези хора са много полезни. Те са образовани. 50% от тях вече са с висше образование. Без тях няма как да организираме превенции в общността. Те работят много добре с РЗИ. Тяхната дейност е смисълът на РЗИ – здравно-информационна, здравно-профилактична дейност. Профилактичните програми, които се изпълняват от личните лекари, не могат да се реализират без тяхно участие. Те са мисионери, работещи на терен. Познават хората и ги информират. За съжаление тази програма на много места не се реализира добре, защото местните власти не я подкрепят. Има кметове, които например 15 години не са осигурили работно място на такъв човек. По места проблемите са тежки, работят за минимална работна заплата. Ние ги съветваме да не се занимават с политическа дейност, но някои кметове ги карат да правят това, вследствие на което те стават политически неудобни.
Обръщал съм се към д-р Дариткова, към д-р Джафер, към колеги от Комисията по здравеопазване, за да ми съдействат за помощ на местна почва. Някъде най-добрите здравни медиатори са уволнявани, а други, за които смятаме, че не си вършат добре работата, общините искат да ги запазят.
Нека направим тази програма устойчива. Трябва да се регламентира дейността на здравните медиатори с наредба, за да могат тези хора да присъстват в нашата здравна система. Да бъде регламентирано тяхното обучение, назначаване, длъжностна характеристика, отчетни форми. Обучението е в Медицинския университет, във Факултета по обществено здраве. Всяка година тези хора се избират с конкурс, в който участват общината, представител на РЗИ, на училищата, на Червения кръст. Стремим се да изберем най-добрите от тях. Само така тази програма би имала смисъл и устойчивост. Моля да намерите форма законово да регламентирате тази дейност.
РОСИЦА ИВАНОВА: Отговарям на проф. Клисарова за работата ни с неправителствените ни организации. Докладът, преведен на английски, отива в Европейската комисия. Паралелно с него се изготвя и доклад от неправителствените организации – „Доклад в сянка“, който сравнява погледа на държавните институции и на неправителствените организации по отношение на изпълнението на интеграционната политика. Ако в останалите приоритети има голяма разнобой, по отношение на здравеопазването няма.
А как се избират и как се финансират неправителствените организации – не мога да отговоря. По отделните програми в зависимост от зададените условия се избират по съответни критерии. Нямаме информация и какъв финансов ресурс усвояват неправителствените организации.
За системата за контрол в момента се готвят над 800 индикатори по приоритети. Те няма да отчитат само количествени и качествени характеристики, а и ефектите от въздействието – индикатори за резултати, индикатори за процеси и така нататък.
Догодина по съвсем друг начин ще има приложение към Доклада.
Това, което представяме тук, няма да Ви даде информация колко по-интегрирани са ромите, но би ни насочило вниманието към наличието на политическа воля, за да се случват нещата. Честата смяна на представителите в тази зала, също играе негативна роля към онова, което се случва в интеграционно отношение.
Мониторингът е да проследиш това, което залагаш, след това да можеш да го отчетеш.
Относно икономическия растеж – ние не правим ромска политика. Планираме мерки, че на по-уязвимите животът да бъде по добър. Ние сме част от борбата с бедността и социалното изключване. Ние сме за по-дългосрочното планиране и по ефективното използване на финансовия ресурс.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Желае ли някой да добави още нещо по темата? Не.
Поставям на гласуване Административния мониторингов доклад за 2016 г.
За – 15, против – няма, въздържали се – 4. Приема се.
Благодаря за участието в днешното заседание.
(Закрито в 15,30 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Дариткова
Стенограф:
Карамфил Матев
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазване
П Р О Т О К О Л
№ 4
На 29 юни 2017 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на Административен мониторингов доклад за 2016 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020 г.), № 702-00-18, внесен от Министерския съвет на 15 юни 2017 г.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Даниела Дариткова.
* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имаме кворум. Откривам заседанието.
Дневният ред Ви е раздаден предварително. Има ли други предложения по него? Няма.
Който е съгласен с дневния ред, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се няма. Приема се.
Давам думата на госпожа Росица Иванова – секретар на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси, да представи мониторинговя доклад за 2016 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020 г.)
ПЪРВА И ЕДИНСТВЕНА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД
РОСИЦА ИВАНОВА: Ще представя кратка информация от Доклада по отношение на приоритет „Здравеопазване“, който започва от стр. 40. В съответствие с Решението на Народното събрание от 1 март 2012 г. за приемане на Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите, Министерският съвет прие със свое Решение № 325 от 15 юни 2017 г. настоящият Административен доклад и го внесе в Народното събрание. Той най-общо отчита напредъка за 2016 г. на изпълнението на мерките в Плана за действие по Националната стратегия.
С приемането на Националната стратегия от Народното събрание през 2012 г. имаше два периода на изпълнение на Национален план за действие към нея. Той съвпадна с периодите, определени от Европейската комисия. Периодите бяха 2007 – 2013 г. и 2014 – 2020 г. Първият период приключи. Националният план за действие беше актуализиран през май миналата година за петте години 2015 – 2020 г.
Това е Административен мониторингов доклад и отчита изпълнението на мерките на всяко министерство. Докладът е изготвен от Секретариата на Националния съвет, чиито представител съм аз.
Като структура информацията в Доклада е подадена от министерствата и е обработена от Секретариата. Обемът на Доклада е около 100 страници, както са представени от министерствата. Има още около 1000 страници, качени на диск, и всеки народен представител може да проследи изпълнението на мерките по областните и общински стратегии – 28 областни стратегии, и 220 общински планове по ромската интеграция.
Информацията е качена на диск, като приложение към доклада.
Докладът обхваща мерките със значително въздействие върху приобщаването на ромите. Където е възможно, резултатите са представени в сравнителен хронологичен план. Ние защитаваме този Доклад в комисиите. Информирам Ви, че от тази година започваме да изпълняваме Ваша препоръка, която доста години назад във времето сме приемали за обективна. В много от комисиите много от Вас са искали да получат анализ.
Сега се изготвя система за мониторинг и контрол за изпълнение на Националната стратегия и Националния план за действие. Всяко министерство отчита своите мерки по определени индикатори, предстои индикаторният модел да бъде дигитализиран. През следващата година ще Ви представим тенденции, изводи, динамика на развитие на всяка мярка.
В понеделник имаме среща с представители на БАН – Института за изследване на населението и човека. Понеже дигитализацията е обект на обществена поръчка, ще се проточи във времето до дигитализацията на индикаторния модел. БАН ще направи анализ на Доклада, който Ви предоставяме, както и на други количествени и качествени измерители.
От тук нататък ще бъде трудно да се отговаря на въпроси колко точно са средствата, дадени за ромска интеграция, защото в България съгласно законови и нормативни актове данни по етнически признак не се събират, но целта на тази система за мониторинг е да се направи анализ на ефективността на дадените мерки. Ние не правим в България ромска политика. Ние правим политика за общоикономическо благосъстояние на всеки гражданин и всяко от министерствата планира мерки за подобряване на достъпа на по-уязвимите граждани съответно до образование, здравеопазване и така нататък.
Ще се спра на изводите и препоръките в областта на здравеопазването.
Като постигнати ефекти най-много се акцентира върху дейността на здравния медиатор за 2017 г. Към настоящия момент имаме 215 здравни медиатори в 115 общини. Тяхното заплащане е от държавния бюджет – от бюджета за делегирани дейности. В отделните приоритети няма ярко подадени стойности какво е изразходвано от националния бюджет за ромска интеграция. Колегите от Министерството на здравеопазването са дали конкретен бюджет. Медиаторите са със средна заплата за съответната община, тъй като са общински служители. Умножено по 12 месеца, може да се направи извод колко средства са заделени за тях. Още 13 500 лв. са заделени за обучение на нови 25 медиатора в периода 2006 – 2009 г. бяха доставени 23 мобилни кабинети, които правиха профилактични прегледи само в квартали с ромско население и Министерството на информацията е подало информация, че за 2016 г. средствата, които са изразходвани за прегледи, са 219 хил. 400 лв. Тези средства са дадени за ромска интеграция от националния бюджет.
По всички останали данни са проведени мерки, средствата са от европейско финансиране, включително европейски програми, програми по норвежки и швейцарски механизъм.
Други мерки, на които се акцентира и са оказали положителна интеграция, са извършените дейности с мобилните кабинети през 2015 и 2016 г. Вече са изградени методи и подходи за работа в общинските администрции, РЗИ, медицинските специалисти, неправителствените организации. Вижда се трайно сътрудничество на местно ниво между тези представителни структури.
Друга положителна мярка, оказала ефективно въздействие върху ромската интеграция, е развитието на различните здравно превенционни и информационни кампании, свързани с профилактичните прегледи.
Тук трябва да споменем ролята на здравните медиатори. Всички сме свидетели, че в последните три-четири месеца разпространението от морбили в градове като Пазарджик, Пловдив беше стопирано.
Години наред са ни били препоръчвани от неправителствения сектор здравни дейности за здравно неосигурените бременни родилки. Средствата по Наредба № 26 за предоставяне на акушерска помощ на здравно неосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване продължи и през 2016 г.
Има положителна практика за подпомагане на стипендианти роми по медицина. През изминалата година един от най-високите успехи за влизане в Университет по медицина беше представителка от ромски произход.
Това са позитивните неща.
Трудностите можем да групираме в следните групи: нередовни здравни осигуровки, липса на избор на семеен лекар, ниска грамотност, липса на здравна култура, липса на здравни медиатори за работа сред ромската общност, и то на места, където има концентрирана такава общност, незадоволителни нагласи сред ромите за интегриране към общи профилактични дейности. Сериозен проблем е здравната неосигуреност на ромите, което ограничава техния достъп до медицинска помощ. Това е отразено в Доклада.
Понятието за превенция и профилактика на здравното състояние отсъства почти напълно.
Не мога да отговоря дали ромите са по-добре интегрирани през 2016 г. в сравнение с 2015 г. Вие сте четвърта Комисия, в която представяме Доклада. Това е основният очертаващ се въпрос. Наблюдава се напредък по забелязването на проблема.
След 2012 г. стратегическата рамка, която България очерта по отношение на интеграционната политика, е напълно завършена – приемане на Национална стратегия, областни и общински стратегии, Система за мониторинг и контрол. С това цикълът бе завършен. От тук нататък е необходима политическа воля и воля на всички институции, както и средства от националния бюджет. Аз твърдя, че средства от националния бюджет за тази политика няма, а той трябва да е основен. Европейският трябва да е допълващ. Ние се основаваме само на европейските програми за тази политика.
Стратегическата рамка е добра, тя се оценява добре от Европейската комисия и от най-критичните ни партньори – неправителствените организации. По-нататък следва по-рядко да се чуват думите „ние“ и „те“.
Можем да цитираме много източници какво би могло да се случи в България през 2050 г., кои ще бъдат трудоспособните в пазара до 29-годишна възраст.
Политиките се случват на място. По места започват да чуват и добре да планират мерки по всички приоритети. Интеграционната политика е хоризонтална политика. Все по-сериозно внимание започват да обръщат на факта, че планирането след това изисква мониторинг и отчитане.
В една от комисиите д-р Дариткова зададе въпроси, които ние сме предали на колегата и Вие ще получите отговор.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате думата за изказвания.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Имам няколко въпроса.
Казахте, че имаме 215 медиатори на 115 общини. Те не покриват географски територията на страната. По какъв критерий сте разпределили щатно осигурените бройки – дали по ромска популация или по друг критерий?
Второ, здравната система изпитва затруднение в превенцията при работата с ромите. Има два особено важни въпроси днес:
Първият е превенция на ранното забременяване и ранното раждане. Младите ромки не търсят активно достъпа до здравна информация за онова, което се случва с тяхното здраве, в частност с техните репродуктивни възможности. Тук решенията се вземат не от тях, а от техните семейства, които се оправдават с критерии като етнически, исторически и така нататък.
Явно е, че в съвременна страна в Европейския съюз не можем да допуснем ранни забременявания и раждания. Тук се нуждаем от Вашата помощ.
Второ, темата с ваксинацията. Всички знаем слуховете сред ромското население, че по този начин се стерилизира ромското поколение, че те няма да могат да имат деца и така нататък. Това довежда до ситуация като епидемията от морбили.
Когато имаме актуални за деня здравни проблеми, дали Вие водите целенасочена политика за решаването на тези проблеми?
РОСИЦА ИВАНОВА: Здравно-медиаторската дейност е сертифицирана. Не всеки представител от ромски произход и от махалата може да стане такъв. Тази сертифицирана дейност към настоящия момент е сертифицирана в два университета, в Пловдивския и в Софийския университет, която е платена. Ако съответният кмет инвестира в обучението на здравните медиатори, се прави подбор измежду няколко кандидата от съответния район или махала. Плащайки на медиатора, а той преминавайки през обучение, се връща като общински служител в тази община. Нашата цел на консултативен и координиращ орган е да не произвеждаме здравни медиатори на количество, а след това тези хора да бъдат в тежест на пазара на труда. Ние подаваме по 25 човека на година, които да бъдат обучени. Общините заплащат обучението. След това ние като представители на държавата следва да осигурим финансиране по делегирани дейности от Министерството на финансите.
Следващият ми отговор е по отношение на превенцията за тъй наречените ранни бракове. Това е бич по отношение на ваксинация, превенция, профилактика. Здравните медиатори не са панацея, но е факт, че чрез тях и личните лекари по махалите негативните ефекти на тези процеси намаляват. Причината е, че здравните медиатори са хора, които работят на терен. Те са мост между общността, РЗИ, общопрактикуващ лекар, болница, Министерство на здравеопазването и представителите на социалната дейност. Те не изпълняват само здравни, но и социални функции.
От 2006 г. се занимавам със здравното медиаторство. Съгласно Годишния имунизационен календар ваксините се спазват строго. Здравният медиатор прави обход в махалата на всяко семейство, след което подава информацията на личния лекар, а той контролира дали децата в дадено семейство са изпълнили тези ваксинации или не. Впоследствие имаше коментари дали ваксинациите са поставени или не. Не мога да кажа. Здравните медиатори подават отчети на шест месеца, както на Националната мрежа на здравните медиатори, така и в общините. Там, където няма здравни медиатори, тежестта пада на регионалните здравни инспекции, на хората по места, на областната управа, на здравната дирекция и така нататък. И най вече – превенция, профилактика и кампания.
ХРИСТО ГУДЕВ: Аз ще подкрепя Административния доклад за 2016 г.
Аз съм от Асеновград, който нашумя през последните дни. Осемнадесет години съм работил като хирург в града. Бил съм кмет на общината от 2007 до 2011 г. Независимо от събитията, ние живеем добре и се разбирахме добре с ромската общност. Село Катуница, в което преди седем-осем години имаше събития, е на осем километра от Асеновград.
Условно разделяме ромската общност на две звена – хора, които са завършили осми клас и са служили в армията. Това са хора, които знаят правилата в обществото. Дали ги спазват, е отделен въпрос, но в повечето случаи ги спазват, знаят как да се държат. Другата част са хора, които нямат осми клас образование и не са служили в армията. Там обстановката е племенна. Събитията през последните дни са предизвикани от хора, които са от втората група.
Имате ли някакви проучвания върху тази втора група по млади роми – дали имат желание да работят? На борсата са повече възрастовата група от първата категория. Те искат да работят. Някои от тях имат и занаят, но в по-младата група ромска общност няма такова желание. Те преживяват по по-особен начин, който няма нищо общо със законодателството, правните и етичните норми на живот.
Подкрепям работата на Комисията, понеже тя е до 2020 г. и има още да работи. Познавам работата на общинските и държавните администрации. Убеден съм, че правите всичко необходимо, но е добре на терен да има хора не само медиатори, а и на по високо ниво.
През последните няколко години неприятните инциденти ескалираха. Втората група – нискообразованите роми, вече пораснаха и навлязоха в реалния живот.
Та въпросът ми е: имате ли проучване дали искат да се интегрират трудово?
РОСИЦА ИВАНОВА: Работим много добре с д-р Асен Колев от Асеновград. Той е член на Националния съвет. Не мога да дам такава информация, но по подобие на здравните медиатори имаме трудови медиатори, които работят в бюрата по труда. Тяхната работа е да мотивират трайно безработните роми да се регистрират.
Отделно има други места, където се предлагат работни места. Поради ниската квалификация на тези хора има насадено мнение, че те трябва да бъдат само чистачи, метачи, да работят в озеленяването. Този подход трябва да бъде променен. Колегите от МТСП и в Агенцията по заетостта работят по този въпрос.
Имаше схема за социално-икономическа интеграция, която беше широко дискутирана в общественото пространство за 80 милиона, които ще се дадат на ромите. Тя е разделена на две – 50 милиона са за интегрирани мерки (работодател – община – училище – здравеопазване), а другата е за 30 милиона за строителство на социални жилища. С проекти, в основата на които лежат интегрирани мерки, тези хора биха получили работа. Търсим и местните бизнесмени. От 78 подадени проекта, 52 са одобрени. Тепърва ще пишат концепции и догодина ще докладвам какво се е случило по тази схема.
НИГЯР ДЖАФЕР: Имам забележки не толкова към Доклада, а към подхода през последните години, а и не само през последните, по отношение на Стратегията за интегриране на ромското население.
Според мен най-смисленият проект, реализиран като пилотен, а след това като устойчивост и държавна политика, е идеята за здравните медиатори. Основният проблем на общността е липсата на образование. Той трябва да бъде приоритет. Здравните медиатори участваха в най-кризисните ситуации – епидемиите от морбили в Пазарджик, сега в Пловдив, както и взривовете от хепатит и други инфекции. Факт е, че има много здравно неосигурени роми, има пропуски в имунизациите. Там пропуските са по-малко, отколкото при антиваксиналните движения и настроения сред интелигентните родители, които лекуват своите деца чрез BG-Mamma. Един колега каза, че за лекар на годината може да се обяви „Google“.
Проблемите са много, но имам скептично отношение към част от мерките, които се реализират. Мисля, че и от здравните медиатори, и от личните лекари трябва да се работи в посока деца да не раждат деца.
ПРОФ. МИХАЙЛОВ: За първи път слушам този Доклад. Като професионалист работя на територията на България вече 30 години. Това, което казва д-р Грудев за Асеновград, е само за поздравления.
Две неща са тревожен факт. Ако се обърнем към данните за раждаемостта, в България се образува бездна между жените, които започват да раждат след 30 години, и жените, които раждат преди 15 години. Бездната се увеличава застрашително, което говори за изключителна липса на здравна култура в тази част на населението.
Второ, ако се направи демографска карта на България, втората група, за която говори господин Грудев – които нито са били в армията, нито са завършили осми клас, тази група значително преобладава. Предвижданията за 2030 г. са, че това ще бъдат работоспособните, но не желаещите да работят в Република България.
В този аспект д-р Дариткова и колегите от Комисията могат да ни подкрепят към инициатива – Комисията по здравеопазването да ни предложи форум в рамките на 2017 г., където да се чуят мненията на ромските организации и на специалистите от Комисията, която се занимава с този въпрос, и от Комисията по здравеопазването, и от всички институции, ангажирани с проблемите по интеграцията на ромите. Представяте ли си през какви истории се е минало в САЩ, за да се стигне да изберат за президент господин Обама?! По начина, по който се движим в момента, можем да се отзовем през 2020 г. и няколко години след това пред такива вълнения, за които сега имаме само блед пример в Асеновград, които да бъдат неконтролеруеми.
Проблемът с интеграцията на този етнос е много сериозен. Не бих подкрепил този Доклад и неговите заключения. Бих се въздържал и очаквам от Комисията, която се занимава с този проблем, да организира такъв форум. Опитът на д-р Грудев може да се имплементира и да се стигне до решение, което ще бъде в полза на истинското решаване на проблема.
Ако трябва да отговорим на въпроса – интегрирани ли са ромите в България? – отговорът е еднозначен. Добрите примери в някои общини не означават, че в България въпросът е решен. Знаете броят на жените, които проституират в Западна Европа. Благодаря.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Предлагам да гласуваме Доклада. Хората вършат своята работа, но това е капка в морето. Правя анонс – в този мандат на Народното събрание да започнем рестрикция в областта на здравеопазването и на социалните дейности на ромското съсловие. Те са хора, които мислят, че държавата е длъжна за всичко.
Клиничната пътека „раждане“ на неосигурените пациентки я плаща националният бюджет. Около 98% от ромките не са осигурени.
Има българи, които не получават детски надбавки заради високи доходи, а всички ромски семейства получават. Стигаме до ТЕЛК-овите решения. Познавам семейства в плевенски села, които получават между 2 и 3 хил. лв. от ТЕЛК-ове на месец, без никой да работи и да е болен сериозно. Децата не ходят на училище. Всички са с различни диагнози. Живеят на гърба на държавата – безплатно раждане, докато може, безплатно здравеопазване до 18 години, деца раждат деца. Ако имаме законодателната воля в този мандат да започнем ограниченията на тези неща, ще е добре, ако ли не, след 15 години може би кметът на населеното място ще носи името Мохамед, а може би след 20 – 30 години и президентът на България ще бъде от това съсловие, защото дотогава ще станат два-три милиона и ще могат да си изберат президента сами.
РУМЕН ГЕНОВ: Има ли проучване дали ромите искат да бъдат интегрирани?
РОСИЦА ИВАНОВА: Изказвам благодарност към д р Дариткова и д-р Джафер, че от 2010 г. досега участват в национални форуми. Това са инициативи за ваксинопрофилактика. Професор Търнев, който е тук, също е в основата на тези инициативи. Може би това е най-доброто партньорство между централна, местна и законодателна власт. Миналата година тази инициатива се проведе в Народното събрание, зала „Изток“. Всички заинтересовани обсъждаха темите, които бяха повдигнати.
А дали искат да бъдат интегрирани или не – общинските администрации изготвят своите планове, като методическите указания са да бъдат изготвени в партньорство с неправителствените организации. През последните години се наблюдава висок процент на неправителствени организации, които работят за ромската общност, без да са от ромски произход, и представители от ромски произход. За да бъде направен този план и след това да бъде публично отчетен, най-голяма е заслугата на неправителствените организации.
Казваме „ромите“, но много от тях са интегрирани изключително добре и нямат нужда от интеграция. От анализите става ясно, че трябва да се инвестира в определената таргетна група. Не трябва да се говори общо за ромите, а трябва да се инвестира за тези, които са най-уязвими, най-маргинализирани.
Чувствам се спокойна във Вашата Комисия, защото постигнатото в Стратегията е в областта на здравеопазването. Разултатите са ефективни и добри.
ВЕНКА СТОЯНОВА: Ще Ви помоля да отдавате дължимото, отчитайки дейностите, които са извършени по тази Стратегия, на колегите от РЗИ. Аз съм директор на РЗИ в Търговище. От дълги години работим по тази програма. Вие издигате на пиедестал медиаторите. Те са от голямо значение, но са много малко. Отдавате такова значение и на неправителствените организации. Моля Ви обаче да отдадете дължимото на колегите от РЗИ, които обезпечават прегледите с камиончетата в РЗИ, по осигуряване на здравното обучение в училищата и махалите. Те работят за минимални работни заплати и заслужават голяма благодарност. Моля да намерите начин да им благодарите с думи. Парите отиват на друго място.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Видях интегрираните средства за интеграцията на ромите. Как е оценен ефектът от вложените средства като резултат? Как се избират неправителствените организации, че да бъдат финансирани? Какъв е принципът? Как се отчита ефектът от работата на неправителствените организации? Не мислите ли, че за тези средства сме длъжни да получим по-голям ефект?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Ще подкрепя Доклада. На предходната Комисия изказах редица съображения по отношение на технически неточности в здравната част – неточни диагнози, повторения на остри респираторни заболявания, отделно инфекция на горни дихателни пътища. Моля тези неща да бъдат изчистени. Иначе Народното събрание, приемайки Доклада, става съучастник в техническата неточност. Има и някои повторения. Липсваше в Доклада темата за репродуктивното здраве на ромите. Там ни е основната проблематика, а не толкова откриването на хронични заболявания. Те могат да се образоват с оглед да контролират репродуктивните си възможности. Това трябва да е основният фокус на нашите усилия.
Бих искала да се отдаде заслуженото и на общопрактикуващите лекари.
Тук декларирам конфликт на интереси, защото аз лекувам роми, спомагам за интеграцията им, имунизирам роми. Нямам в практиката си неимунизирани. Това е благодарение на правилото, че получават социални помощи, след като представят бележка за имунизационен статус. Това беше голямо постижение. По този механизъм се постига добър имунизационен обхват. Ще споделя, че всички роми, при които е установена инфекция от морбили в момента, имат уж поставени имунизации. Затова усилията ни трябва да са насочени и в посока на контрола.
Приветствам случващото се със здравните медиатори, приветствам примера на ромските студенти по медицина. Добре е за този контингент да има позитивни примери от тяхната общност. Те ги следват.
ИВАЙЛО ТЪРНЕВ: България има добър модел, изграждан доста дълго и сложно през годините. Добре е, че Комисията по здравеопазване подкрепя тази успешна политика – както със здравните медиатори, така и за ромските студенти по медицина. Те обаче завършиха. Последните са стажанти-лекари. Някои от тях работят в големи болници. Това беше много успешен модел, който не беше подкрепен от държавата. Аз бях ръководител на този тригодишен проект от Ромския образователен фонд. Това беше най смисленият проект, правен някога, защото хората се развиха много успешно и сега са лекари и медицински сестри, акушерки и така нататък – 106 души. Програмата обаче не беше продължена. Не се намери форма. Проектът беше само подготовка на кандидатстудентския изпит. Те кандидатстваха на общи основания, само с организираните подготвителни курсове по биологоя и химия и някои тях влязоха в три университета. Имаме пълни отличници, с отличен успех и така нататък.
Здравното медиаторство. Това е успешен модел не само в България. Българският модел е пренесен в Македония, Словакия и Сърбия. През годините сме имали много трудности, за да може моделът да оцелее. Има всеобщо разбиране, че тези хора са много полезни. Те са образовани. 50% от тях вече са с висше образование. Без тях няма как да организираме превенции в общността. Те работят много добре с РЗИ. Тяхната дейност е смисълът на РЗИ – здравно-информационна, здравно-профилактична дейност. Профилактичните програми, които се изпълняват от личните лекари, не могат да се реализират без тяхно участие. Те са мисионери, работещи на терен. Познават хората и ги информират. За съжаление тази програма на много места не се реализира добре, защото местните власти не я подкрепят. Има кметове, които например 15 години не са осигурили работно място на такъв човек. По места проблемите са тежки, работят за минимална работна заплата. Ние ги съветваме да не се занимават с политическа дейност, но някои кметове ги карат да правят това, вследствие на което те стават политически неудобни.
Обръщал съм се към д-р Дариткова, към д-р Джафер, към колеги от Комисията по здравеопазване, за да ми съдействат за помощ на местна почва. Някъде най-добрите здравни медиатори са уволнявани, а други, за които смятаме, че не си вършат добре работата, общините искат да ги запазят.
Нека направим тази програма устойчива. Трябва да се регламентира дейността на здравните медиатори с наредба, за да могат тези хора да присъстват в нашата здравна система. Да бъде регламентирано тяхното обучение, назначаване, длъжностна характеристика, отчетни форми. Обучението е в Медицинския университет, във Факултета по обществено здраве. Всяка година тези хора се избират с конкурс, в който участват общината, представител на РЗИ, на училищата, на Червения кръст. Стремим се да изберем най-добрите от тях. Само така тази програма би имала смисъл и устойчивост. Моля да намерите форма законово да регламентирате тази дейност.
РОСИЦА ИВАНОВА: Отговарям на проф. Клисарова за работата ни с неправителствените ни организации. Докладът, преведен на английски, отива в Европейската комисия. Паралелно с него се изготвя и доклад от неправителствените организации – „Доклад в сянка“, който сравнява погледа на държавните институции и на неправителствените организации по отношение на изпълнението на интеграционната политика. Ако в останалите приоритети има голяма разнобой, по отношение на здравеопазването няма.
А как се избират и как се финансират неправителствените организации – не мога да отговоря. По отделните програми в зависимост от зададените условия се избират по съответни критерии. Нямаме информация и какъв финансов ресурс усвояват неправителствените организации.
За системата за контрол в момента се готвят над 800 индикатори по приоритети. Те няма да отчитат само количествени и качествени характеристики, а и ефектите от въздействието – индикатори за резултати, индикатори за процеси и така нататък.
Догодина по съвсем друг начин ще има приложение към Доклада.
Това, което представяме тук, няма да Ви даде информация колко по-интегрирани са ромите, но би ни насочило вниманието към наличието на политическа воля, за да се случват нещата. Честата смяна на представителите в тази зала, също играе негативна роля към онова, което се случва в интеграционно отношение.
Мониторингът е да проследиш това, което залагаш, след това да можеш да го отчетеш.
Относно икономическия растеж – ние не правим ромска политика. Планираме мерки, че на по-уязвимите животът да бъде по добър. Ние сме част от борбата с бедността и социалното изключване. Ние сме за по-дългосрочното планиране и по ефективното използване на финансовия ресурс.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Желае ли някой да добави още нещо по темата? Не.
Поставям на гласуване Административния мониторингов доклад за 2016 г.
За – 15, против – няма, въздържали се – 4. Приема се.
Благодаря за участието в днешното заседание.
(Закрито в 15,30 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Дариткова
Стенограф:
Карамфил Матев
