Съвместно заседание на Комисията по здравеопазването и Комисията по околната среда и водите, проведено на 20.09.2017 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването




П Р О Т О К О Л
№ 11



На 20 септември 2017 г., сряда, се проведе съвместно заседание на Комисията по здравеопазването и Комисията по околната среда и водите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на тема „Състояние на атмосферния въздух в страната – мерки и тенденции“, с участието на представители на Министерството на околната среда и водите и Министерството на здравеопазването.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по околна среда и водите, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14.30 ч. и ръководено от председателя на Комисията Ивелина Василева.

* * *

ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Добър ден, уважаеми колеги!
Провеждаме съвместно заседание на Комисията по околната среда и водите и Комисията по здравеопазването. След проверка за необходимия кворум и на двете комисии установихме, че такъв е налице. Позволете ми да открия съвместното заседание на Комисията по околната среда и водите и Комисията по здравеопазването.
Бих искала преди процедурните въпроси да отправим поздравление към министър Димов, който е наш гост днес. Той има рожден ден.
Честит рожден ден! Желаем Ви здраве, щастие и, разбира се, много успехи! (Ръкопляскания.)
Колеги, предлагам на членовете на Комисията по околната среда и водите днешното заседание да протече при следният дневен ред, който се състои от една точка:
ОБСЪЖДАНЕ НА ТЕМА: „СЪСТОЯНИЕ НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ В СТРАНАТА – МЕРКИ И ТЕНДЕНЦИИ”.

Заседанието се провежда с участието на представители на Министерството на околната среда и водите и Министерството на здравеопазването.
Моля, който подкрепя това предложение от Комисията по околна среда и води, да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми колеги от Комисията по здравеопазване, първо да се присъединим към пожеланията за добро здраве по случай рождения ден на министър Нено Димов и да се увенчаят с успех общите ни усилия за по-добра околна среда, която да гарантира и по-доброто обществено здраве!
Подлагам на гласуване днешния дневен ред с точката, която беше оповестена – единствена: „Обсъждане на тема: състояние на атмосферния въздух в страната – мерки и тенденции“.
Който е съгласен с така предложения дневен ред от Комисията по здравеопазване, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Пристъпваме към изложенията и дискусиите.
Давам думата на госпожа Ивелина Василева да води днешното заседание.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Уважаема доктор Дариткова, уважаеми колеги! Безспорно темата, свързана със състоянието на атмосферния въздух, има пряко отношение към човешкото здраве и в този смисъл е и съвместната ни инициатива. Опирайки се на добрите пожелания и в контекста на Европейската седмица на мобилността, която протича в периода между 16 и 22 септември, нашата инициатива, нашето съвместно заседание цели да се запознаем с актуалните данни и тенденции, с мерките, които са предприети и с напредъка за гарантиране на добро качество на атмосферния въздух, което от своя страна е грижа за общественото здраве.
Наши гости са представители на Министерството на околната среда и водите в лицето на министър Нено Димов; заместник министър Атанаска Николова и експерти от ведомството; заместник-министърът на здравеопазването госпожа Светлана Йорданова и експерти от Министерството на здравеопазването; постоянният представител на Световната банка в България господин Тони Томпсън и госпожа Еолина Милова, експерт във финансовата институция; изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда Камелия Радева; заместник-кметът на Столична община госпожа Йоана Христова и господин Благой Станчев, парламентарен секретар на Националното сдружение на общините в Република България.
Разбира се, темата за състоянието на атмосферния въздух и мерките, свързани с подобряването му, са предмет на обществено внимание и фокус. Те са предмет на усилия на институциите както на национално ниво, така и на местно ниво.
Много беше направено в последните години и в сферата на законодателството – усъвършенстване на законодателството, засилване на контролната дейност, предприемане на мерки с инициативи и на местно ниво, и национални програми, които като полза водят до подобряване на състоянието на атмосферния въздух, инвестиционни програми, разбира се, и програмите на общините, и Националната програма, която в момента се разработва със съдействието на Световната банка.
Нека навлезем в повече детайли.
Позволете да дам думата на министър Димов да представи актуалното състояние, да представи мерките, които са приоритети на Министерството на околната среда и водите и правителството, за гарантиране на добър стандарт и благосъстояние на българските граждани. Благодаря.
Заповядайте, господин Димов.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаема госпожо Василева, уважаема доктор Дариткова, позволете ми да благодаря за пожеланията, които ми отправихте. Трогнат съм! От сърце Ви благодаря! Ще поканя всички да се почерпят с по един бонбон, да си подсладим Комисията, защото, говорейки за качеството на атмосферния въздух, може би няма да ни е толкова сладко.
На практика това е един изключително сериозен проблем, в който трябва да бъдат включени усилията на всички нива на власт в държавата, за да може да бъде решен. Той не случайно е и приоритет за Министерството на околната среда и водите, който сме обявили още при встъпването ми в длъжност като министър, защото проблемът, от една страна, е пряко свързан с качеството на живот и със здравето на хората. Аз много се радвам, че имаме възможността при съвместно заседание с двете комисии, които може би са най-пряко свързани с този проблем, да проведем днешната дискусия.
Та от една страна, те са пряко свързани със здравето на хората. От друга страна, са може би едни от най-трудно решимите не само заради мерките, които трябва да се предприемат, но и заради социалния ефект, социално-икономическия ефект, който могат да имат. Редица проблеми се преплитат при решаването на тези проблеми и те може би не са никак лесни, изискват доста време.
Основният отговорник в тази сфера е местната власт.
Местните власти, които трябва да имат своите планове за подобряване качеството на въздуха със съответните мерки, част от които са изтекли и не са подновени – нещо, което е проблем. Може би част от местната власт не припознава този проблем така сериозно, както той в действителност стои. Ще използвам случая да кажа, че Оперативна програма „Околна среда“ отново финансира, тоест втората оперативна – „Околна среда 2014 – 2020 г.”, с 3 милиона кметовете, които искат да подновят своите програми и да направят нови със съответните мерки. Допълнително тези мерки ще имат финансиране от 115 млн. лв., което е предвидено по Ос пета на Оперативната програма за подобряване качеството на въздуха, но на първо място, те трябва да си дадат ясна сметка, че този проблем е много сериозен и че трябва да го адресират, за да може решенията да бъдат започнати.
Може би малко информация, чисто статистическа.
Директорът на Агенцията по околна среда по-нататък ще даде по-подробна информация, но от периода от 2011 г. до 2016 г. се забелязва устойчива тенденция от мониторинговите пунктове в страната към подобряване качеството на атмосферния въздух. Това още не означава, че нормите, които сме си поставили в българското, респективно, които идват и от европейското законодателство, са постигнати, но тази тенденция е устойчива, имайки предвид, че я наблюдаваме през период от 6 години, тоест не е нещо, зависещо от временни флуктоации или метеорологични условия, което е добра новина.
Може би съвсем обобщено.
Имаме 38 станции, които мерят замърсяването на въздуха. Като се изключат фините прахови частици, за другите показатели само на 2 места – в гр. Перник и в гр. Гълъбово, имаме проблем със серните оксиди. Всички останали показатели са в нормите.
Говорейки за фините прахови частици, където е основният проблем, трябва да се каже, че през 2016 г., сравнено с 2011 г., в 31 от тези станции е регистрирано намаляване на броя на превишенията на средноденонощните норми. В 33 е регистрирано намаляване на средногодишните норми. Т.е. почти навсякъде в страната имаме тенденция към подобряване, но за съжаление, все още тя не е достигнала нормите, които трябва да имаме според българското, респективно, европейското законодателство.
Преди да говоря за мерките, които се предприемат, искам да дам още малко информация, свързана с наказателната процедура, която вероятно сте в течение, че тече срещу България.
На 5 април 2017 г. Съдът на Европейския съюз постанови решение, с което е постановено, че България е осъдена за неспазване на нормите на фини прахови частици и за това, че не са изготвени плановете за качеството на въздуха - нещо, с което започнах в самото начало, отнасяйки се до общините. Те обхващат периода от 2010 г. до 2014 г.
Към момента България е първата държава членка, осъдена за това нарушение, но на опашката отзад стоят още 15 държави, които са предстоящи, което показва, че почти две трети от държавите в Европейския съюз имат този проблем. Това е една от причините да го издигнем като приоритет в рамките на Председателството. Първата среща на високо ниво, която ще имаме – конференцията в началото на февруари, под общия знаменател на трите държави в Тройката – Естония, България и Австрия, те имат тема „Екоиновации“, ние фокусираме тази конференция в екоиновации за подобряване чистота на атмосферния въздух. Съвсем фокусирано в тази посока.
Пак казвам, че един от основните проблеми с фините прахови частици, който е констатиран, е именно социално-икономическото положение в страната. Общините в своите програми масово отразяват два основни източника на замърсяване на въздуха, като единият от тях – най-основният, е битовото отопление и най-вече горивата, които се използват. Ясно е, че когато въглищата са с високо съдържание на сяра и пепел, това, което се отделя от комините, ще е с високо съдържание на прах и това пряко влияе върху чистотата на атмосферния въздух. Също така и неефективните устройства, които изгарят горивото. Комбинацията от тези двете всъщност, по предварителни данни, в 21 от 25-те града, в които има превишаване, основна причина е именно битовото отопление.
Другият сериозен проблем е старият автомобилен парк. Но трябва да кажем, че там с течение на времето той се подновява и това може би няма да е толкова основен проблем извън четирите основни града. Пак казвам, това са много предварителни данни, за които може би по-късно ще говорят и от Световната банка по повод проекта, който ще представят.
Отново законодателно ще подчертая, че основната роля тук е на общините. Те трябва да бъдат значително по-активни. Аз и през пролетния период, и сега, съм изпратил писма с указания какво трябва да се прави, респективно в летния период и сега, в предстоящия зимен, за да може да бъде подобрено качеството на въздуха в тези общини. Тези писма са изпратени до всички кметове.
Когато говорим за национално ниво – в момента се изпълнява проект, който също е финансиран от Оперативна програма „Околна среда 2014–2020 г.”. Това е Национална програма за качеството на атмосферния въздух. Сключен е между Министерството на околната среда и водите и Международната банка за възстановяване и развитие. Очакваме да ни препоръчат мерките, които трябва да бъдат предприети, включително и от социално-икономическа гледна точка, които са поносими, за да може да вървим към подобряване качеството на въздуха в общините, които имат превишение на нормите.
Към края е Междуведомствена работна група, сформирана още при кабинета „Борисов 2“, която има за цел да анализира възможностите горивата за битово отопление, които споменах преди малко, да бъдат подобрени, да се намерят мерки, в които да бъдат на пазара пускани горива с по-добро калорично съдържание и по-малко съдържание на сяра и пепел. Това е нещо, което предстои.
Освен това беше създадена и друга работна група, която трябва да анализира възможностите за подобряване качеството на въздуха от гледна точка на автомобилния транспорт, свързано основно с характеристиките, на които трябва да отговарят колите, които се движат.
Това като начало.
Иска ми се извън тази обща информация нещо съвсем конкретно, което е добре да бъде повдигнато в тази Комисия. През вчерашния ден имаше протести на хората от с. Труд и тези от гр. Нова Загора, свързани с миризми, вследствие на горивни процеси. Аз съм добре запознат с казуса в с. Труд. През юли месец ходих и на изненадваща проверка там. Това, което се установява към момента, е, че ние нямаме законодателно основание да тръгнем към решение на този проблем и след разговори, които имахме с Министерство на здравеопазването, ще подновим работата по взаимно съгласие върху работната група, която работи за новия вариант на Наредба 7, която е отменена – доколкото си спомням – през 2011 г. При всички положения, трябва да адресираме този проблем, защото, от една страна, този вид инсталации са най-доброто, което в момента технологията познава за решаване на чисто екологични проблеми пред много сериозните отпадъци, които превръщат в енергия. От друга страна обаче, по никакъв начин това не може да бъде за сметка на здравето и ако щете, и на комфорта на хората, които живеят в района. Това също е инициатива, която трябва да бъде продължена, за да се намери и законодателно, а и след това реално решение на тези проблеми. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, министър Димов.
Позволете сега да дам думата на заместник-министъра на здравеопазването госпожа Светлана Йорданова. Говорихме за здравния риск – оценката му и наличието на критерии за това.
Заповядайте.
СВЕТЛАНА ЙОРДАНОВА, заместник-министър на здравеопазването: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема доктор Дариткова, уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър, заместник-министри, дами и господа, гости на сегашното съвместно заседание на двете комисии! За нас е несъмнено, че прахът и фините прахови частици са едни от основните замърсители на въздуха, което оказва свое негативно влияние не само върху дихателната система, а според здравните експерти има своето отражение и върху риска при сърдечно-съдови заболявания, имунната и нервната система, както и отделни органи, като бъбреци, кръвоносни органи, черен дроб и други. В резултат на това въздействие на лош атмосферен въздух се наблюдава и увеличаване броя на заболявания на дихателната система, като най-голям е относителният дял на острите бронхити, бронхопневмониите и пневмониите. Здравният риск от замърсяването на въздуха с прах зависи както от размера на частиците, така и от неговия химически състав и от абсорбираните на повърхността им други химични съединения, както и от участъка на респираторната система, в която то намира своето отражение и се отлага.
Най-рисковата част от населението, което се подлага на по-голям здравен риск, това са деца и възрастни хора, които са предразположени към хронични или с хронични белодробни заболявания – боледуват от грип, остри респираторни заболявания или астма, като трябва да се отбележи, че те са особено чувствителни към всички тези видове замърсявания. С цел опазване на здравето на населението в региони, в които са разкрити допълнителни производствени мощности, в резултат от дейността си, които увреждат допълнително, допринасят до атмосферните замърсители, които се качват над допустимите норми, Министерството на здравеопазването, независимо от това, че няма нормативно определени задължения, има разкрити в осем регионални здравни инспекции дванадесет ръчни пункта за пробонабиране за допълнителен мониторинг на качеството на атмосферния въздух. Това са РЗИ – Кърджали, Перник, Пловдив, Русе, Софийска област, Стара Загора, Ямбол и София-град.
В тези райони, по препоръки на местните РЗИ-та, общинските власти са изградили и поддържат автоматични местни системи за контролиране качеството на атмосферния въздух. Според обобщените резултати от мониторинга в 12-те пункта на РЗИ-та в цялата страна се установява, че през 2016 г. се запазва тенденция за най-много нестандартни проби по показател „прах“ и „фини прахови частици“. Техният брой е вече 249, което представлява с 10% увеличение от предишната година. Въз основа на данните, които са ни предоставени от МОСВ и собствения мониторинг, както и данни на НЗОК, ежегодно всички РЗИ-та изготвят анализ за здравословното състояние и оценка на влиянието на атмосферния въздух върху здравето на населението.
Въпреки липсата на пряка причинно-следствена връзка между повишаването на заболеваемостта на хроничните незаразни болести и качество на атмосферния въздух, анализите показват, че се наблюдава завишаване броя на хоспитализациите в резултат на обостряне на хроничните заболявания и състояния, най-вече свързани с болестите на долните дихателни пътища и разпространението и усложненията на остри респираторни заболявания в периодите на установените несъответствия.
Във връзка с установяваните несъответствия и с цел намаляване на съществуващия потенциален риск за здравето, регионалните здравни инспекции изготвят съответни препоръки към общинските органи, които следва да бъдат включени и в съществуващи или актуализирани общински програми за оценка и управление качеството на атмосферния въздух, с цел редуциране нивата на атмосферното замърсяване.
Най-често предписаните мерки, които се налагат от РЗИ, свързани с намаляване на емисионните нива на атмосферните замърсители и ограничаване на вредното въздействие върху здравето на населението, са следните: подобряване системата на сметосъбиране, сметоизвозване и недопускане изгаряне на отпадъците в контейнери, забрана на палене и изгаряне на отпадъци от почистването на стопанските дворове и земеделски земи, ограничаване емисиите на прахови частици, серен диоксид и азотни оксиди от битовото отопление чрез газифициране на населените места, залесяване на общинските терени, възстановяване и поддържане на озеленителните пояси, оптимизиране на съществуващата транспортна схема и на трафика, обновяване на автомобилния парк от градския транспорт и редовно измиване на улиците, с цел намаляване на запрашеността, и други.
Отчитайки огромното влияние на факторите на околната среда върху здравето и конкретно качеството на атмосферния въздух, Министерството на здравеопазването се надява, че с общи усилия, отговорните институции – общински и областни администрации, ще успеят да създадат по-добра организация и ще предприемат съответни действия за подобряване качеството на живот, и осигуряване на условия за увеличаване продължителността на живота на българските граждани в по-добро здраве.
Според Министерството на здравеопазването усилията трябва да бъдат насочени към всеки гражданин на Република България с отговорното си поведение и ясното съзнание, че опазване на факторите на жизнената и околната среда е инвестиция в бъдещото за следващите поколения. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Да, безспорно усилията трябва да бъдат съвместни. Предизвикателствата са налице, рисковете също и това е въпрос, който стои на дневен ред, не само в България, а и в други държави. Все по-сериозно внимание се обръща на качеството на атмосферния въздух и европейското законодателство предполага все повече усилия в тази посока.
Позволете тук да дам думата на господин Тони Томпсън, който е постоянен представител на Международната банка за възстановяване и развитие в България. Ще имаме възможност от него, надявам се, да получим представа за това, какви мерки, действия и политики се предприемат и в други държави, какво е състоянието и в други държави, както и информация за Проекта, по който работят съвместно с Министерството на околната среда и водите, за разработването на Националната програма за управление на качеството на въздуха.
Заповядайте, господин Томпсън.
ТОНИ ТОМПСЪН: Уважаеми госпожи, председатели на Комисиите по околната среда и водите и здравеопазването, уважаеми депутати, дами и господа!
Добър ден от мен. Нека кажа преди всичко, че за мен е голямо удоволствие и чест да бъда тук днес сред Вас!
Бързам да кажа, че ние в Световната банка ценим високо партньорството, което сме установили с България, с българските институции, и в този смисъл отново много се радвам да бъда част от това съвместно заседание. Замърсяването на въздуха в продължение на десетилетия, още от 1970 г. насам, е един от проблемите, който е във фокуса на вниманието на Европейския съюз. Намаляването на серните и азотните окиси и емисиите от тях, всъщност допринесоха за това, да се гарантира, че най-сериозните причини за образуване на смог в градовете и киселинни дъждове, няма повече да се случват с честотата и интензитета, които бяха наблюдавани в миналото.
През 2016 г. Европейската агенция по околна среда излезе с доклад, в който се казва, че замърсяването на въздуха е причина или допринася за близо 467 хиляди случаи на предварителна смърт в континента, като голяма част от тези случаи са в държавите – членки на Европейския съюз. В Доклада също се казва, че през 2014 г. близо 85% от жителите на Европа са били изложени на опасни нива на фини прахови частици, които надвишават нормите и изискванията на Световната здравна организация. Държави като Франция, Обединеното кралство, Германия, Испания и Италия получиха окончателни предупреждения от Европейската комисия през февруари тази година за това, че нарушават непрекъснато установените норми за емисии на азотни окиси. Тези предупреждения дойдоха след като през декември миналата година гражданите на Париж бяха изложени на един от най-сериозните епизоди на замърсяване на въздуха в продължение на десетилетие.
Както подчерта и господин Министърът преди малко, България се отнася много сериозно към темата за качеството на въздуха. В докладите е отчетено, че България е страната, която се отличава с едни от най-високите нива на замърсяване на въздуха с фини прахови частици в рамките на Европейския съюз, както и най-високо ниво на случаи на преждевременна смърт поради замърсяване на въздуха. През 2010 г. близо 12 хиляди души в България загубиха живота си именно поради излагане на фини прахови частици и озон във въздуха. Наред с това бяха изгубени близо два милиона работни дни. Прогнозите сочат, че ако до 2030 г. не бъдат взети адекватни мерки, някои от най-силно замърсените градски центрове в Европа ще бъдат именно в България.
Признавайки необходимостта от спешни мерки за справяне със замърсяването на атмосферния въздух, наред с други действия, българското правителство се обърна към Световна банка с молба за подкрепа за укрепване на Рамката за управление на качеството на въздуха в България, така че да бъдат посрещнати и спазени изискванията на Директивата на Европейския съюз за по-чист въздух в Европа, за намаляване на емисиите на замърсители на въздуха и свързаните рискове за здравето, съгласно пакета от политики на Европейския съюз за по-чист въздух. В резултат на това, в края на миналата година Световната банка и Министерството на околната среда и водите подписаха тригодишно споразумение за предоставяне на консултантски услуги по въпросите на управлението на качеството на въздуха, споразумение, което влезе в сила на 28 декември 2016 г. До този момент, в рамките на сключеното Споразумение, Световната банка представи няколко доклада пред българското правителство, с които ние искаме да помогнем по следните въпроси - на първо място, да бъдат изпълнени изискванията на така нареченото „предварително условие 7“ по Оперативна програма „Околна среда“, идентифициране и приоритизиране на мерките за управление на качеството на въздуха на общинско ниво и подобряване на комуникацията и координацията в тази област.
Качеството на въздуха е сложна, многоизмерна тема, която изисква участието на различни сектори и актьори. Директивите на Европейския съюз налагат провеждането на интегрирани политики и включването в тези усилия на много институционални заинтересовани лица, които имат преки или непреки отговорности, свързани с темата. От това произтича необходимостта за повишена координация и много активна комуникация, а наред с това необходимостта от създаване на платформи за сътрудничество.
Макар че дотук говорих за директивите на Европейския съюз, нека кажа, че темата за качеството на въздуха всъщност се отнася не толкова до директивите, а до хората. Качеството на въздуха засяга всеки един от нас и изборът, който правим всеки ден – дали да караме автомобилите си, дали да се топлим, изгаряйки дърва, е нещо, което може да допринесе съществено за качеството на въздуха. Постигането на заинтересованост и ангажираност на индивидуално ниво е нещо, което изисква доверие, изисква добра информираност и ангажимент, наред с дълбоко познаване на културните поведенчески и традиционни модели в българското общество. Ето защо е необходимо да положим усилия така, че да повишим ангажираността, информираността, интереса, участието на всички ключови институционални заинтересовани страни на местните власти, на регулаторните органи, но също така и сред българското общество.
Световната банка остава силно ангажирана и готова да предостави подкрепа на България в това много важно усилие, да помогне не само за укрепване на политиките и регулациите в страната, но също така за подобряване на комуникацията със заинтересованите страни и увличане на българското общество за участие в този процес, така че като резултат да имаме чист въздух за всички.
Давам си сметка, че тези встъпителни думи са от общ характер, но днес тук с мен е госпожа Еолина Милова, която е ръководител на екипа, който работи по тази задача, и ще остане на заседанието. Тя е готова да отговори на всички въпроси, които биха възникнали.
С позволение на председателстващия бих искал да се извиня, тъй като имам друг ангажимент. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря на господин Томпсън.
Безспорно проблемът е сложен и изисква много усилия и внимание. Беше упоменато и от Вас, че някои от държавите – членки на Европейския съюз имат сериозен проблем с азотните оксиди и за България това не е на дневен ред. В този смисъл има положителни тенденции и, надявам се, колегите от Изпълнителната агенция по околна среда в синтезиран вид да ни запознаят с текущото състояние, данните, касаещи качеството на атмосферния въздух, както и тенденциите в последните години.
Давам думата на госпожа Камелия Радева – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по околната среда.
КАМЕЛИЯ РАДЕВА: Уважаема госпожо Василева, уважаема доктор Дариткова, уважаеми народни представители, Заместник-министри и Министри, уважаеми колеги! Настоящият доклад представлява кратка информация за състоянието на мониторинговата система за околна среда и качеството на въздуха.
Националната система за мониторинг на околната среда извършва оценка на качеството на атмосферния въздух върху територията на страната, разделена на шест района за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух – Северен, Югозападен, Югоизточен, Варна, София и Пловдив, утвърдени със Заповед № 969 от 21 декември 2013 г. на министъра на околната среда и водите. Националната система за мониторинг на качеството на атмосферния въздух се състои от 48 стационарни пункта, в това число 9 пункта с ръчно пробонабиране и последващ лабораторен анализ, 30 автоматични измервателни станции, 5 автоматични оптични системи, работещи на оптичен принцип, както и 4 автоматични измервателни станции за мониторинг на качеството на атмосферния въздух, отбелязван в горски екосистеми – комплексна фонова станция „Рожен“, „Юндола“, „Витиня“ и „Старо Оряхово“.
В Националната автоматизирана система за контрол на качеството на атмосферния въздух ежедневно се контролират концентрациите на фини прахови частици, серен диоксид, азотен диоксид, въглероден оксид, бензен, както и в зависимост от спецификата в отделни райони от територията на страната и специфични показатели, специфични замърсители като амоняк, сероводород и серовъглерод.
Българското законодателство транспонира напълно европейското, като две от важните директиви, регламентиращи оценката на качеството на атмосферния въздух, са Директива на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. относно качеството на атмосферния въздух и „За по-чист въздух за Европа“, която е транспонирана с Наредба № 12 от 2010 г., и Директива на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 г. относно съдържанието на арсен, кадмий, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух, същата транспонирана с Наредба № 11 от 2007 г.
Всички автоматични станции работят в непрекъснат режим на работа като данните от тях чрез система за пренос на данни в реално време постъпват в регионалните диспечерски пунктове, както и в Централния диспечерски пункт в Изпълнителна агенция по околна среда – София, където се намира и Националната база данни за качество на атмосферния въздух. Системата осигурява навременно предоставяне на информация за качеството на въздуха на обществеността и отговорните институции. В градовете София, Бургас, Стара Загора, Казанлък, Русе, Силистра, Никопол и Свищов са изградени публични информационни табла, чрез които се предоставя информация на обществеността в реално време. Всички общини имат достъп до данните на информационната система в реално време. Ежегодно до края на месец декември данните за качеството на атмосферния въздух от предходната година се изпращат до Европейската агенция по околна среда и Европейската комисия. Съгласно изискванията на Европейската агенция по околна среда данните за нивото на замърсяване с озон се изпращат в реално време. Системата за качеството на атмосферния въздух разполага и с шест броя мобилни автоматични станции, чрез които се извършва мониторинг в населените места без стационарни станции, при аварийни и други ситуации, при поискване от регионалните инспекции по околна среда от граждани или неправителствени организации.
Създадена е и система за SMS уведомяване при превишаване на допустими норми. В нея са включени и служители на Министерството, на Изпълнителната агенция, на общините. Те са разположени в градовете София, Пловдив, Варна, Бургас и други.
В последните години се наблюдава положителна тенденция, тъй като през 2014-2016 г. не са регистрирани превишения на допустимите норми на арсен, никел, олово и въглероден диоксид. През 2017 г. средночасова норма за азотен диоксид е спазена във всички измервателни пунктове – няма население, живеещо при наднормено замърсяване с азотен диоксид, с изключение на пункт „Тракия“ в град Пловдив, който е транспортно ориентиран. В нито един от градските фонови пунктове няма превишение на нормите на озон за 2017 г. Тази година нивото на серен диоксид представлява проблем единствено в град Гълъбово. Положителното е, че този замърсител е решен в градовете като Перник, Сливен, Кърджали, в които в миналото е съществувал проблем.
През 2017 г. също така се запазва тенденцията от предходните години за ниско ниво на замърсяване с фини прахови частици в пунктове Варна – „СОУ „Ангел Кънчев“, Девня – „Изворите“, Добрич и Пирдоп.
Отново през първите шест месеца на годината най-много превишения на средноденонощната норма са регистрирани във Видин, Монтана, Долни Воден и София – „Надежда“, като тук бих искала да отбележа, че високите нива на замърсяване основно се дължат на неблагоприятни метеорологични условия през зимните месеци.
Необходимо е да се подчертае, че превишаването за фини прахови частици има, когато в 35 денонощия в годишен аспект са регистрирани концентрации над 50 микрограма на кубичен метър.
Продължаваме да работим за поддържане на ниски нива и подобряване качеството на атмосферния въздух съвместно със Столична община по случай Деня без автомобили – 22 септември. Има кампания, при която на пл. „Княз Ал. Батенберг“, между улиците „Аксаков“ и „Дякон Игнатий“, в периода 19-22 септември, ще се извършат измервания за качеството на въздуха. Резултатите от тези измервания ще бъдат предоставени в рамките на 5-7 дни след приключването. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря на госпожа Радева.
Безспорно големи са отговорностите на общините, свързани с постигане и поддържане на необходимото качество на атмосферния въздух. Мерките, които се предприемат трябва да бъдат структурирани и имат дългосрочен ефект.
Вие споменахте за някои от съвместните инициативи със Столична община. Поканили сме заместник-кмета госпожа Йоана Христова да представи накратко Програмата за управление на качеството на атмосферния въздух в София до 2020 г. Програмата беше приета в началото на тази година и е една изключително добра стъпка да обедини усилията на всички заинтересовани страни за предприемането на конкретни мерки и действия за подобряване състоянието на атмосферния въздух.
Заповядайте, госпожо Христова.
ЙОАНА ХРИСТОВА, заместник-кмет по направление „Зелена система, екология и земеползване”: Уважаема госпожо Василева, уважаема госпожо Дариткова, уважаеми господин Министър на околната среда и водите, заместник-министри, дами и господа народни представители, уважаеми колеги и гости! С настоящето съм подготвила кратка презентация по отношение на предприетите до момента мерки от страна на Столична община, както и онова, което ни предстои в рамките на идните години. София е първият град с Програма за подобряване на качеството на атмосферния въздух, която е приета през 2007 година, през 2017 г. актуализираната програма с хоризонт 2020 е приета от Столичния общински съвет с единодушие. Намаляването на фините прахови частици са последен наднормен замърсител, с който Столичната община трябва да се справи, и в момента всички мерки по Програмата са насочени основно към него.
В последните няколко години са предприемани редица действия, така че контролираните замърсители да бъдат приведени в съответствие със законодателните норми. Обновени са 90% от тролеите и 50 процента от автобусите, имаме изградени 22 километра нови метролинии, 350 хиляди души дневно използват метрото. Тече изграждане на кръстовища на две нива, финализира се изграждането на Южната дъга на околовръстния път, внедрява се интелигентна система за управление на трафика. Подменят се отоплителните инсталации и се въвеждат мерки за енергийна ефективност в общинските сгради, училища, детски градини, поддържа се активно и зелената система на града като са засадени над 6500 дървета по основните улици и булеварди, парковете и градините в София и над хиляда декара са залесените територии в крайградските райони. Общината публикува данните от автоматизираната система, която е системата на ИАОС онлайн на интернет страницата си. Вярваме, че тези стъпки са в правилната посока, така че да се усети промяната във въздуха, който всички ние дишаме в столицата.
През 2017 г., в сравнение с 2011 г., нивата на контролираните замърсители бензен, серен диоксид, олово, въглероден окис и азотен окис се поддържат трайно под нормативите. Единственият показател, който остава да приведем в съответствие, са фините прахови частици.
Настоящата програма на Столична община с хоризонт 2020 -мерките са насочени към намаляване емисиите на фините прахови частици от битово отопление и отопление на обществени сгради, тъй като това е единият от основните емитери на фини прахови частици. Мерките от другите групи са насочени към намаляване на емисиите от транспорта. Имаме също така предвидена група мерки, които са за информационна обезпеченост за целите на вземане на управленски решения от страна на Столична община, както и такива за осведомяване на гражданите. Последната ни група мерки са фокусирани върху организираните и неорганизираните източници за замърсяване извън определените транспорт и битово отопление.
Водещите мерки в краткосрочен хоризонт на Столична община – само част от тях съм извела тук, като най-важните според нас - разработване и внедряване на система за прогнозиране на системата за замърсяване с обсег 48 часа напред и въвеждане на последващи управленски решения, което да ни позволи да сме проактивни, а не да сме реактивни след като имаме идентифицирани замърсявания вече с фини прахови частици; извършване на проучване за броя на домакинствата във всички райони и квартали на Столична община, които използват твърди горива, както и техните видове и количества; разработване и пилотно въвеждане на схема и мерки за подмяна на неефективни по отношение на КАВ форми на отопление на жилищните сгради; засилени проверки както на кварталите за нерегламентирано изгаряне на гуми и пластмаси, така и върху строителните обекти; въвеждане на по-строг контрол върху техническите пунктове за периодични прегледи на пътни превозни средства; увеличаване броя на засадените дървета в пространствата между блоковете, парковете, улиците и изграждане на зелени филтри. За тази година предстои да разработим и реализираме мерки по чл. 28а от Закона за качеството на атмосферния въздух. Продължаваме с въвеждането на интелигентната система за контрол на трафика, изграждането на система за отдаване на велосипеди под наем, изграждането на велосипедни алеи, увеличаваме честотата на миене на улиците, както и механизираното метене за сметка на дела на ръчното метене. Обявили сме няколко пъти и ще продължим да обявяваме покани за различни партньорства, иновативни инициативи, както и прилагане на пилотни проекти, технологии или продукти, свързани с подобряване качеството на атмосферния въздух в сектор „Битово отопление” и сектор „Транспорт”. В процедура сме по подготовка на нашето проектно предложение във връзка с планираната от МОСВ покана за кандидатстване, която ще даде възможност на общините да кандидатстват за инвестиции на стойност 111 милиона, свързани с опазване на качеството на атмосферния въздух. Разбира се, смятаме, че ние като общински власти имаме нужда от подкрепа на национално ниво за някои от мерките, които биха имали ефект върху цялостното подобряване качеството на атмосферния въздух. Инициирали сме вече предложение да се разработва или да се обмисля разработването на национална програма за финансиране подмяната на остарели отоплителни инсталации и пречистващи въздуха системи, както и за други мерки, щадящи околната среда за домакинства. Предстои също така да направим своето предложение при извършване на периодични прегледи на МПС да бъде въведено поставянето на задължителен маркировъчен стикер за екологичния клас на автомобилите, иницииране на предложения за увеличаване контрола върху пунктовете за технически прегледи на превозните средства, с оглед недопускане в движение на средства без системи за очистване на отработени газове. По всяка една от тези теми вече имаме дискусии, структурирани със съответните компетентни органи. Надявам се, че посоката е правилна, защото въздухът е хоризонтална тема и дотолкова доколкото той се движи не е статичен само на територията на Столичната община, хубаво е да имаме по-координирана реакция на всички общини.
Водещите ни мерки в 2018 г.-2019 г.,визираният период, са: изпълнение на проекти за повишаване на енергийната ефективност на общински сгради и възстановяване, поддържане и създаване на нови зелени площи; тестово въвеждане на сензори за качество на атмосферния въздух, както и на филтри на отоплителни комини в домакинствата, които ще се случат по вече одобрен проект, с който Столичната община е кандидатствала по програма „Балкан медитераниън”; пускане в експлоатация на третия лъч на метрото; въвеждане на бус-ленти там, където е приложимо; нови такива; създаване на нови буферни паркинги при началните и крайни спирки на софийското метро със стимули за използване на градския транспорт; текущи и основни ремонти на основните улици и булеварди, на тротоарни настилки, изграждане на нови улици, както и иницииране за промени в нормативните уредби, свързани с определянето на данъка върху МПС според екологичните характеристики на автомобилите.
Водещите мерки за изпълнение през 2020: да продължим ефективната промяна на отоплителни инсталации, които са щадящи атмосферния въздух в жилищни сгради; проучване и реализация на възможности за подпомагане на социално слабите граждани с по-качествени твърди горива, които са нискоемисионни; привеждане на целия автобусен парк на Столичен автотранспорт в съответствие с евростандарта „Евро 6”, както и въвеждане на диференцирани такси за паркиране или други икономически средства за избягване на задръстванията в централната градска част. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз за синтезираното и много конкретно представяне на дейностите и мерките, които са предприети от Столичната община.
Благодаря, госпожо Христова, това, което мен лично ме впечатли, е, че Програмата е подкрепена от целия Общински съвет на Столичната община единодушно, което означава, че наистина въпросът изисква общи усилия на всички нас. Мисля, че всички народни представители тук единодушно бихме подкрепили инициативи, които ще подкрепят състоянието на атмосферния въздух. Разбира се, сме на разположение, ако има законодателни предложения в тази посока.
Уважаеми колеги, имате думата за въпроси към тук присъстващите министър Димов, заместник-министри, заместник-кмета и представители на други институции.
Заповядайте, професор Михайлов.
ПРОФЕСОР ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, доктор Дариткова, уважаеми представители на Министерствата на здравеопазването и околната среда! За мен беше особено интересно, независимо от това, че доста линеарно във времето продължи това представяне – около един астрономически час и повече, което малко затруднява нашето участие след това в дискусията. Може би трябваше да се помисли за това как да се структурира самата кръгла маса и данните, които се изнесоха.
Аз си поставих за цел да направя една справка и моите въпроси са ориентирани предимно към министър Димов.
България, независимо от тези мерките на Столична община, които бяха цитиране тук – те са много добри, ние можем само да ги приветстваме и да установим това, което вече са отбеляза, че цялата община, целият Общински съвет е гласувал за тези мерки, за тази програма, се намира на четвърто място като смъртност по причина замърсяване на въздуха в света. Знаем, че 117 човека на 100 хиляди загиват годишно от замърсяване на въздуха като пряка причина. На първо място е Грузия – тоест първите места са държави, които не би трябвало изобщо да се сравняват с държава-членка на Европейския съюз. Второто нещо обаче, което е още по-интересно, е, че България и Румъния са споменати в доклада на Международната агенция по енергийно замърсяване не с това, че те са източници на емисии от характерните за замърсяване на околната среда, каквито са индустриализацията и автотранспорта например, а строителният сектор – нещо, което не е характерно за другите европейски държави. В България не съществува – по това, което се представя в материалите на Международната агенция, нормативна уредба, която да задължава, и това го знаем всички, които сме свидетели на строителство около нас, която задължава строителните организации да спазват норми за опазване на околната среда.
Следващото, което прави впечатление от този Доклад, е, че две от българските топлоцентрали – това е един много сериозен въпрос, се намират между 30-те най-замърсяващи на територията на света. Това са ТЕЦ „Бобов дол” и ТЕЦ „Марица Изток 2”.
Аз лично нямам никакви претенции към Министерството на здравеопазването, тъй като съм сигурен, че всички мерки, които бяха докладвани от представители на Министерството, се изпълняват по отношение профилактиката, лечението на пациенти и данните от Доклада показват, че България харчи около 200 милиона годишно за пациенти, които са с професионални заболявания, свързани с околната среда.
Мен, като народен представител, ме интересува, какви са мерките, които се предвиждат не в стандартните, а в сектори, които са нетипични за повечето европейските държави, какъвто е цитираният вече строителен сектор от Министерството на околната среда, за да спре този начин на замърсяване, тъй като България и Румъния са единствените две държави от Европейския съюз, които са упоменати в Доклада. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, министър Димов.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Ще се опитам да дам общ отговор и ще помоля господин Ангелов, който е директор на дирекция по чистотата на въздуха да вземе експертно отношение по въпроса. Ако правилно разбрах, във втората част за „Марица-изток”, Вие попитахте какви мерки ще бъдат предприети там. Факт, е, че не Румъния и България, само България е спомената като превишаване на серните оксиди в Гълъбово. Това е единственото повишение в целия Европейски съюз. В момента се анализира този въпрос и то не от сега, имайки предвид и Директивата, която беше публикувана през месец август. Спомням си, че имахме съвместно заседание на Комисията по околна среда и Комисията по енергетика и имаше дебати в народното събрание по този повод, за да видим как кумулативното замърсяването, което излиза от четирите централи, да бъде свалено до ниво, до което да няма превишаване и в Гълъбово. Това е едно от условията, грубо казано, за да може тези централи да получат необходимите дерогации, за които възможност дава новата Директива. Буквално може би преди десетина дни беше срещата с министъра на енергетиката и неговия екип, както и представители на централите, по проект, който се финансира от Министерството на околната среда и водите за ранно предупреждение в района, която има за цел, когато се създадат метрологични условия за превишаване на серните окиси в Гълъбово, да бъдат предприемани мерки, така че да се съобразим с тези условия, за да не се стигне до повишаване нивата на серните оксиди в станциите в Гълъбово и този район. Това е една съвсем конкретна мярка, която е изключително трудна за изпълнение. На този етап ние сме на ниво моделиране, тези модели трябва да се направят в момента и точно това прави Българската академия на науките съвместно с Министерството на околната среда и водите и Министерството на енергетиката. Това е съвсем конкретна мярка, която цели понижаване на замърсяването от серните оксиди.
Що се отнася до строителството, това е прекалено технически въпрос и ще помоля господин Ангелов да даде отговор.
ИВАН АНГЕЛОВ, директор на Дирекция „Опазване чистотата на атмосферния въздух”: Здравейте!
Не съм запознат с информацията, която, за съжаление, казва, че за замърсяването на въздуха значителен принос имат строителните дейности. Честно казано не вярвам, че строителството има чак такъв негативен ефект върху качеството на въздуха. Що се отнася до законодателството, има определени изисквания, които са разписани по отношение на извършването на транспортни дейности, които са неразривна част от строителството. Смятам, че е важно строителната техниката, който се използва, да отговаря на съответните стандарти. Според мен на този етап това е най-малкото, което може да бъде направено. Що се отнася до централите, които изгарят въглища, искам да ви кажа, че по отношение на замърсяването с фини прахови частици, тези централи, които са постоянно в устата на всички медии, на наши и западни неправителствени организации, заради наличието на огромни сероочистващи инсталации, емисиите на прахови частици – нали за това говорим, това е националният проблем, емисиите на прахови частици са неколкократно по-ниски, пъти по-ниски от установените в Европейското, съответно в националното законодателство, норми. Не е коректно да бъдат представени ТЕЦ-те като източник… Естествено има емисии на фини прахови частици, но те не са основен, определящ източник на замърсяване. Дори в Гълъбово, ако погледнете данните от мониторинга, ще видите, че по отношение на фините прахови частици Гълъбово е много близко до това да бъде спазена нормата. Там превишенията са от порядъка между 40 и 50, доколкото си спомням. Проблем е серният диоксид, заради огромната концентрация. Имаме четири огромни централи там.
Господин Министърът ви обясни, че ние се опитваме да решим въпроса по възможно най-безболезнен начин и за околната среда, и за здравето на хората, и за енергетиката. Не съм фен на енергията, произведена от въглища, но очевидно това са реалностите и ние трябва да се съобразяваме с тях. Това е по отношение на централите в Маришкия басейн. Те са сериозен проблем за околната среда, за въздуха, но от гледна точка на наднорменото съдържание на серен диоксид. Що се отнася до фини прахови частици, тези централи не представляват национален проблем – отговорно Ви го казвам. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: За да постигнем ефект, трябва да се съсредоточим там, където има най-съществен принос. Според редица от общинските програми, плюс предварителните данни, които има по проекта, за който докладва господин Томпсън, основното замърсяване идва от битовото отопление. Това е посоката, върху която трябва да се съсредоточим. Естествено в общинските програми и наредби местната власт е тази, която трябва да реши как ще се справи с конкретни проблеми – дали строителството, събарянето и прочее е конкретен проблем, за който има значителен ефект, или не, това трябва да бъде решено на място, това не е нещо, което трябва да бъда решавано на национално ниво според нас.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Колеги, други въпроси?
Заповядайте, господин Грудев.
ХРИСТО ГРУДЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Доктор Дариткова, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Въпросът ми е следният: защо информацията, която се дава на гражданството от станциите, които следят чистотата на въздуха, е обобщена за 24 часа, е не, да кажем, по-детайлизирана за час, за светлата, за тъмната част на денонощието? Не говоря за информацията, която се подава на специализираните институции, говоря за гражданството. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря.
Трябва да кажем, че като се изключат фините прахови частици на останалото се дават средночасови стойности, така че тя е достатъчно честа, достатъчно детайлизирана информация. Когато говорим за фините прахови частици колегата Радева спомена, че българското законодателство изцяло е транспонирало европейските директиви. Те са се съобразили също с мерките, които са дадени от Световната здравна организация. Световната здравна организация дава предписания за фините прахови частици, дава норми на база средноденонощни и средногодишни. Това е така, защото в момента към наличната информация и наличното научно знание няма норми, които да са по-малки от средноденонощни, които пряко да могат да бъдат свързани със здравето на гражданите. Световната здравна организация към този момент информацията, която може да даде като референтни стойности за средноденонощни и средногодишни, и от там е нормално и ние да даваме средноденонощни средногодишни, каквато между другото е и практиката във всички останали държави-членки на Европейския съюз, а може би и не само, това е причината – липсата на референтни стойности и недостатъчно знание. Може би някога в бъдеще ще бъдат намерени, науката ще стигна до тях, но това не е състоянието към днешна дата.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Министър. Мисля, че това беше много важно уточнение.
Господин Генов, заповядайте.
МАНОЛ ГЕНОВ: Уважаеми госпожи Председатели на Комисиите, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Наистина през зимния сезон основен източник на замърсяване с фини прахови частици е битовото отопление, по-точно на дърва, въглища, друг вид изрезки и така нататък. Някак си, когато не искаме да решим един проблем на национално ниво, го хвърляме на общините. Още когато се приемаха измененията в Закона за чистотата на атмосферния въздух и отбелязах това нещо в частта за стационарни замърсители, въобще битовите абонати не съществуваха. Сега чух преди малко, че има междуведомствена работна група – има я от края на 2014 г., която трябва да реши именно този проблем. Хайде да се замислим, защо тези хора се отопляват с въглища и дърва?! Ако държавата си е на мястото, цената на дървата няма да е тази, по която се продават – тя ще бъде много по-висока. Контрабандата с въглищата е също немалка част от сивата икономика, тоест формират се изкуствено завишени цени, от които държавата губи през ДДС, понякога акциз се плаща на въглищата, но какви стимули трябва да има един човек, за да се отоплява примерно на пелети? Те като гориво са абсолютно екологични. Ако тяхното качество е високо, практически отпадъкът клони към нула. Мисля, че това е национален проблем, не само общински.
Къде отива да плаща замърсителят, ако се обърнем към старите автомобили? Искаме ли да ликвидираме проблема с въздуха, защото някак си го отминаваме. Той трябва да стане проблем на цялото общество!
Поздравления на софиянци за Програмата – единствени я имат, но с една единствена еднократна марка, това нещо не може да стане. Това е комплекс от мерки, които трябва да имат политическа и експертна воля да бъдат налагани. Според мен трябва да бъдат измислени стимули за екологичните горива. Онези, които се топлят с некачествени горива – било и течни, не замърсяват ли? Как ще ги накараме като замърсители да платят повече?
Контролът върху моторните превозни средства.
Казваме: тенденцията е към намаляване. Колко автомобила има спрени от движение, че замърсяват околната среда? Колко санкции има наложени – актове ли, наказателни постановления ли, за това, че някой с 20-годишната си кола дими отпреди и след него цялата колона се затваря прозорците?
Моят въпрос е по-комплексен: каква е позицията на Министерството за всичките тези споделени от мен проблеми? Те не са единствени. Да не говорим за зеленината. Направиха магистрали. Да, пътуваме по тях – къде ни е зеленината отстрани? Хем пречиства въздуха, хем спира шума. Спазват ли се по Закона за устройство на територията и съответните наредби зелените площи, които са задължителни при новото строителство? По мое наблюдение категорично не. Защо? Защото няма кой да контролира, Ако има кой да контролира и санкционира, той ще дисциплинира обществото и всички участници в този процес.
До тук искам да спра. Моля да чуя Вашето мнение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря господин Генов.
Заповядайте, господин Министър.
Едно уточнение – Столичната община има Програма за управление за качеството на въздуха, но не е единствената община, която работи в тази посока и има утвърдена програма. Мисля, че това наистина е сериозно усилие от страна на общините също.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря ви, госпожо Председател.
На практика Вие зададохте цяла палитра от въпроси, но не всички са от компетентността на Министерството на околната среда и водите. Ще се опитам да се спра на онази част, която в действителност е от компетентността на МОСВ, защото, ако даден проблем бъде адресиран неправилно към дадена институция, няма как да бъде решен и трябва да си разпределим отговорностите, затова имаме и разделение на институциите.
Попитахте за горивото и пелетите.
В самото начало казах, че един от основните проблеми е социално-икономически. За да горите пелети, трябва да имате и съответната печка, с която да го правите, което е в пъти по-скъпо от тази, която се използва в момента. Това беше един от проблемите, които идентифицирах в своето изказване, и е общо взето, доста трудно да мотивирате – хайде, горивото само по себе си, да, то не е с голяма разлика като вдигнете цената на дървата, само че как се мотивира една печка, която струва 100 лв. или 150 лв., и една, която струва 1500 лв. за горене на пелети? В момента импровизирам цените, но специално за пелетите това е минимумът, който има. Проблемът, ако беше толкова лесен, щеше да бъде решен поне от половината от останалите държави, които са на опашката да бъдат осъдени. Социално-икономическият ефект и елемент е важен. Това между другото важи и за колите като в никакъв случай не искам да кажа, че Вашите въпроси не са съвсем правилни и може би навременни, но трябва да се намери балансът. Много е лесно да кажем утре, че Всички искаме да караме електромобили. Въпросът е дали това е възможно? Тук отварям скоба да кажа, че Доверителният екофонд за поредна година е отворил покана към държавни институции и общини за финансиране, подпомагане с 20 хил. лв. за закупуване на електромобили и 40 хил. лв. за закупуването на по-големи автомобили, както за почистващи функции, за социално-икономически функции, за различен вид транспортни функции. В тази посока се опитваме да подпомагаме и икономически общините, които – в самото начало започнах с това, че проблемът с въздуха трябва да се решава на национално, местно ниво и ако щете, всеки един от нас да обърне внимание и да го припознае. На национално ниво този проблем е припознат като приоритетен и като съществен проблем. На някои нива на местно ниво също, на други не. А няма как, ако само една от институциите, или само едно от нивото се стреми да реши проблема, този проблем да бъде решен, включително и проблемите, които споменахте за дървата за огрев. Знаете, че голяма част от този контрол е в ръцете и на местната власт, разбира се, и в ръцете на институции, които са извън Министерството на околната среда и водите.
Едно от нещата, които са повече от ясни, това е техническото състояние на моторните превозни средства. Към днешна дата има пунктове, които трябва да замерват това. То не е извън законодателството, но сам отбелязахте, не е достатъчно контролирано. Това е една от посоките, към които трябва да се насочи внимание. Чухме в информацията от Столична община, че това е една от мерките, които се предвиждат. Подобен е разговорът, който съм имал и с Министерството на транспорта и Министерството на вътрешните работи. Може би тук е моментът да кажа, че – споменах в изложението си броят на станциите, които мерят, какъв е бил процентът през 2011-та и колко са през 2016 г., само че нещо, което също е добре да се каже, е, че ако през 2011 г. 29 от всичките 38 станции са показвали сериозно превишаване на замърсяването, отново говоря за фините прахови частици, през 2016 г. те са само 18 или 11 по-малко, но 6 от тези, които имат превишение, са с много малко превишение. На практика при норма от 40 микрограма на кубичен метър превишението е от порядъка на 41 микрограма, тоест тенденцията е много ясна, много категорична и много устойчива. Мерките, които се взимат, макар и бавно, всъщност не и толкова бавно – това са 6 години, показват много ясно устойчива тенденция и много от станциите вече устойчиво дават по-малко замърсяване на въздуха. Така, че аз не бих казал, че не се взимат ефективни мерки, просто може би скоростта, с която се правят, не е достатъчно удовлетворяваща. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря и аз.
Заповядайте, господин Ячев.
БОРИСЛАВ ЯЧЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Взимам думата не за да задавам въпрос, а защото считам, че целта на днешния дебат и среща е не да разпитваме институциите, които са тук, а да обсъдим проблема в неговата цялост и всяка една от страните да поеме и своя ангажимент и отговорност към решаването на този проблем. В тази връзка ми е странно, че няма представители на Националното сдружение на общините тук, защото натоварихме с много очаквания и отговорности представителите на местната власт. (Шум и реплики.) А, има представител на Сдружението. Извинявам се.
Понеже говорихме за това, че има големи замърсители от битовото отопление, стария автомобилен парк – това, което министър Димов сподели, логично е, че с тези големи замърсители мерките, които трябва да се прилагат, са по-скоро икономически. Но има така наречените локални, местни или регионални замърсители, които са не по-малко опасни, даже до голяма степен те са – хората, живеещи в тези региони много по-приятно, по-директно и по-осезаемо усещат последствията от тези замърсители. Това става – и периодично по медиите се появяват различни инициативи комитети, бунтове, блокиране на пътища, магистрали, надигане на цели населени места срещу дейността на едно или друго предприятие. В тази връзка мисля, че парламентът трябва да поеме своята отговорност и да започне инициатива към едно по-категорично законодателство по отношение затягане режима за даване на концесии на кариери – тук ще подкрепя и колегата, който се изказа преди мен, добив на инертни материали, прекратяване на подобни дейности тогава, когато има доказано системно нарушаване на екологични или здравни норми. Аз самият като народен представител вече два парламента се сблъсквам с – включително прословутият Инициативен комитет е био централа в Труд, който е в моя избирателен район, и се сблъсквам с подобен проблем. Няма законодателна база, върху която да се стъпи и този проблем да бъде решен в полза на хората.
Ведомствата, които са представени тук, работят на базата на това законодателство, което е в момента. Пряка отговорност и ангажимент на Народното събрание е да промени законодателството с цел улесняване и прекратяване на подобни дейности тогава, когато те, от една страна, нарушават екологичните норми, и от друга страна, което според мен е по-важното – този дебат беше направен преди седмица, когато разглеждахме ветото на президента върху Закона за опазване на околната среда, тогава, когато касае здравето на хората. В тази връзка, включително и нашата парламентарна група, ще бъде инициатор към едни по-рестриктивни, по-сериозни мерки по отношение ограничаване на всичките тези дейности – говоря строителни дейности, кариери, баластриери, добив на инертни материали и биоцентрали тогава, когато застрашават здравето и живота на хората. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря на господин Ячев.
Заповядайте, господин Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Уважаеми колеги, уважаеми Господин министър, уважаеми гости! Допреди презентацията на Столичната община ми липсваше конкретика сякаш в този дебат, тя беше изключително подробна, и най-важното, начерта конкретни мерки, които би трябвало да приложим и на национално ниво. И по двете линии – битово замърсяване и замърсяване от автомобилите, ще стигнем до един и същи проблем: социалният ефект, социалната поносимост на мерките, но мисля, че е време да го кажем открито. На база изводите на здравните експерти нашето здраве и средствата, които постфактум харчим за проблемите, които причинява мръсният въздух, всъщност са много по-големи от това, което спестяваме в момента, тоест социално непоносимо е положението в момента, не когато приемем тези мерки. Сега плащаме много повече и ни излиза много по-скъпо, просто не го виждаме явно. Това е скрито, никой не може да го сметне.
Искам да обърна внимание на първо място, на мерките на замърсяване на въздуха от автомобили и да помоля министър Димов, тъй като знам, че има две работни групи в МОСВ, които работят, да ни каже по-конкретно докъде са стигнали, кога ще видим от тях конкретни предложения. Надявам се, неправителственият сектор, който има добра експертиза, да се включи. На минали срещи сме обсъждали, че това има връзка с изключително много други министерства. Така е. Също така и с рециклирането – една тема, на която обърнах внимание. Тогава ви казах, че в цяла Западна Европа рециклиращият бранш разполага с доклади, че на тях автомобилите за рециклиране всъщност им липсват. Те не са там. Те са в Източна Европа, където поради занижен технически и екологичен контрол, тези автомобили все пак се движат, а те не би трябвало да бъдат в движение. Това има връзка с филтрите за твърди частици, с катализаторите, които при една голяма част от автомобилите липсват. Има два проблема: текущият контрол на пътя и техническият такъв. Това се отнася и до битовото отопление.
Стана дума, че е скъпо да бъдат закупени уредите, които горят пелети. Направих си труда да говоря с производителите на пелетни котели, да поговоря с тях, да разбера какви са проблемите, предизвикателствата към техния бранш, който е високотехнологичен – производство на камини касае едни кадри, с едни знания, докато пелетните котели имат компютри и така нататък. Те създават съвсем друг тип заетост, съвсем друг стимул в икономиката, друго производство. За щастие в България има много силни фирми, които изнасят в цяла Европа. Те се оплакаха обаче, че имат и нелоялна конкуренция – много фирми, които произвеждат уреди, които не отговарят на никакви изисквания, но въпреки това са много евтини, тоест тук нямаме контрол още при сертифицирането на тези уреди. Те трябва да отговарят на някакви изисквания. След това отново отиваме на текущия контрол.
В Германия например имат организация, която се казва БАФА, тя стимулира крайния потребител и му помага да закупи такива уреди. Действително горивото не е много по-скъпо, КПД-то му е много по-високо, абсолютно изгодно е да се топлим на пелети, много по-чисто е, над 20 пъти по-малко прах отделят те, но е трудно да ги закупят хората, нямат пари. Не казвам, че всички хора утре ще си закупят пелетни котели, но трябва да помислим не само за ограничения, а също и стимули на тези чисти индустрии. В тази връзка не само Германия, дори държави като Сърбия и Македония, които не са членки на Европейския съюз, имат така наречените, колкото и да звучи смешно, коминочистачи, тоест хора, организации, които замерват емисиите на отоплителните уреди, издават сертификати. Крайно време е да направим първите стъпки в тази посока, да стимулираме тези, които произвеждат чисти и качествени уреди, съответно да контролираме тези, които са нелоялни не само в производство на уреди, но и в предлаганите горива и консумативи след това. В това отношение и в двете направления сме на критично ниво. Говоря и за битовото отопление, и за автомобилите. Действително, както споменаха колегите, няма спрени автомобили от движение, защото замърсяват. Пунктовете за технически прегледи не следят това, не е тайна. Всеки от нас, предполагам, е минал технически преглед и всички знаем, че той е проформа. Технически преглед в България де факто не съществува, може би с много малки изключения.
Друга тема, и с това завършвам, е законодателството.
Слава Богу, че имаме представител на общините, трябва действително общините, и това да бъде инициатива на Народното събрание, да помислим за данъчното законодателство. Изключително несправедливо е хора, които имат коли с най-висок екологичен стандарт, да плащат най-много и тези, които имат автомобили с най-нисък екологичен стандарт и замърсяват най-много, да плащат пъти, пъти по-малко. Това е изключително несправедливо, тоест данъчното ни законодателство насърчава използването на неекологични автомобили. Трябва да сложим край на това и никакво оправдание от типа на „не е социално поносимо” не може да издържи. Не е социално поносимо след това да лекуваме тези болни хора, които, по мнение на здравните експерти, не са никак малко и проблемите не са безобидни. Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря на господин Божанков.
Заповядайте, господин Димов.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря.
Ще помоля конкретно работните групи, в които са експертните директори например Иван Ангелов – директор на Дирекция „Опазване чистотата на въздуха“ да отговори. Но в цялата тази група от въпроси, които зададохте, напълно се солидаризирам с финалната част от това, което казахте, от гледна точка на законодателството. Например, когато говорим за техническия контрол – норми има, закони има. Въпросът е: кой го контролира? Това не може да бъде адресирано към министерствата, които са представители тук в момента, защото не е в нашите отговорности.
Ще помоля господин Иван Ангелов да се съсредоточи само върху двете комисии, особено върху втората, за която попитахте, но може би, ще даде информация и за двете дотук какво е постигнато на експертно ниво. Благодаря.
ИВАН АНГЕЛОВ: Благодаря, господин Министър.
По отношение на двете работни групи – за твърдите горива и автотранспорта, за твърдите горива общо взето имаме съгласие в работната група какви изисквания да бъдат въведени. Оказа се, че е значително по-трудно да бъде установен не само ефективен, но и приложим контрол. Сам разбирате, че става дума за един огромен за размерите на страната бизнес. Установяването и изпълнението на контрол по отношение на това какви горива се предлагат на пазара е единственото нещо, което, надяваме се, в скоро време да бъде решено и тази работна група да излезе с конкретни предложения.
Що се отнася до работната група, която ще се занимава с проблемите на автотранспорта, искам да отбележа две неща. Първото - прав сте, че автомобилният парк е в много тежко състояние и по-лошото е, че той е в по-тежко състояние, отколкото би могъл да бъде и би трябвало да бъде, защото много от моторните превозни средства са с умишлено премахнати пречистващи устройства. Ние се надяваме в рамките на тази работна група, защото тя тепърва ще започне работата си, на този въпрос да му бъде намерено адекватно решение, като виждаме на този етап – поне в Министерството, виждаме решаването на въпроса с активното съдействие на засегнатите общини. Има две възможности, два варианта – едното е моторни превозни средства, които са с премахнати пречистващи устройства, те очевидно трябва да бъдат спрени, за да бъдат приведени в съответствие с изискванията. Другото е използването на стари превозни средства. Очевидно е, че не може да бъде въведена национална забрана за използването на автомобили с „Евро 1” и „Евро 2”, да речем. Тази забрана би трябвало да бъде въведена през така наречените „зони за ниски емисии”. Да има забрана там, където има смисъл да бъде наложена –в най-големите градове, защото иначе ние няма да бъдем разбрани от хората. Тук многократно се говореше за това хората да бъдат активни участници в този процес – ако загубим тяхната подкрепа, ако наложим изисквания, които отиват отвъд разумното, това няма да бъде разбрано и за нас ще бъде по-трудно да провеждаме политиката.
Има нещо друго, което бих искал да кажа – надявам се, след като бъде изготвена Националната програма за качество на въздуха, за голяма част от тези проблеми да бъдат предложени решения в нея. Позволявам си да апелирам за малко търпение от гледна на това да видим какво ще излезе от Програмата, да я дискутираме и там, където намираме, че предложенията са разумни, изпълними, водят до постигането на крайната цел, да бъде подкрепено, другите мерки евентуално, да бъдат дискутирани.
Що се отнася до другия въпрос, извинявам се, че дълго говоря, но иначе няма да мога да обясня всичко. Въпросът за екопелетите.
Моето лично впечатление е, че проблемът с фините прахови частици е бил дълго време пренебрегван на европейско ниво. Има директива за екодизайн, в която са въведени технически изисквания например за емисиите на азотни оксиди, но емисиите на фини прахови частици от тези устройства, горивните устройства в бита, изискванията ще влязат едва 2021 г. или средата на 2022 г., тоест на практика няма изисквания за емисиите на прах от тези устройства, които са за бита – мисля, че до 400 киловата, но с уговорка казвам тази стойност. Това ще рече, че трябва, и аз подкрепям това, да изпреварим налагането на тези изисквания, но за това, разбира се, ще трябва помощта и на парламента вероятно. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Благодаря.
Прави ми впечатление, пък и вярвам, че много от Вас са участвали в обществено обсъждане на доклади по Оценка за въздействие на околната среда (ОВОС). Хората се притесняват за своето здраве, много пъти те считат, че нещо ще увреди здравето им, но специалистите – за съжаление, го виждаме и в лицето на здравните инспекции, които излизат със становище, липсва риск за здравето. Мисля, че като че ли малко ангро се дават тези становища от РЗИ-тата. И по-нататък ние като лекари и като членове на Здравната комисия би трябвало да се запознаем малко с начина, по който РЗИ определят здравния риск, по каква методика го определят. И когато тази методика е строго научна, универсална за цяла България, тогава ще бъдат спокойни и хората. Мисля, че с доктор Дариткова и останалите лекари бихме могли по-нататък, в едно подходящо време, да се запознаем като Комисия по здравеопазване как и по какви методики или методика се определя здравният риск по принцип.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря за въпроса.
Мисля, че и министър Димов още в изложението си очерта в съвместните действия съвместно с Министерството на здравеопазването да се изработи такава методика и ясни критерии за оценка на здравния риск – нещо, което е изключително важно и за провеждане на процедурата за Оценка на въздействието на околната среда.
Желаете ли да допълните или да коментирате нещо?
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема доктор Дариткова, господин Министър, заместник-министри, колеги, гости! Ще се опитам малко по-конкретно да дам някои предложения. Не знам колко от вас знаят, но Мексико сити е 20-милионен град, преди време най-мръсният град по отношение на атмосферен въздух – какво правят? Създават така наречената „Екополиция” или „Екопатрули” със закупуване на мобилни лаборатории, вменяват им функции да могат да свалят, да спират автомобили, свалят номерата – като мярка, след това се отчита като изключително полезна. Поздравления към заместник-кмета на Столична община госпожа Йоана Христова за това, което ни даде като мерки и Програма на Столична община. Все пак и аз като бивш общински съветник, член на комисията по околна среда, мисля, че съм бил активен в тази посока.
Струва ми се, специално към заместник-кмета се обръщам, да се помисли дали не може да се тества този пример от Мексико сити за създаване на такива екопатрули в Столична община.
В приемните и в извън приемно време доста граждани се свързват с мен по отношение изгарянето на кабели заради предаването на медта. Аз не знам дали има такава възможност и ние като законодатели, или това е свързано с наредба на Столична община и Общинския съвет, но ми се струва, че тази практика трябва да се прекрати. Специално ще дам пример за кв. „Красна поляна”. В кв. „Факултета”, за да изгорят за 200-300 грама кабели, целият квартал, особено когато вятърът е в посока към квартала, ужасно мирише и е вреден атмосферният въздух.
Господин Министър, госпожо Василева, нека да чуем Вашето мнение в тази посока.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Ще дам думата на госпожа Христова. Струва ми се, че в презентацията имаше конкретна мярка, свързана с контрола върху изгарянето на пластмаса и гуми.
Заповядайте.
ЙОАНА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, госпожо Василева.
По първото Ви предложение за създаване на екопатрули.
Когато разписвахме мерките по Програмата както в постоянната Комисия по околна среда, така и в Комисията по транспорт, бяха дискутирани различни мерки, които да имат ефект върху качеството на атмосферния въздух. Разбира се, има драстични такива, каквито Вие споменахте, които вероятно биха имали ефект, макар че може би към днешна дата информацията за Мексико сити не знам дали ще покаже такова подобрение на качеството на атмосферния въздух, но ние считаме, че трябва, първо, да дадем достатъчно информация на гражданите, защото не всички знаят, че това да карат кола, на която са свалили системата за очистване на димните газове, всъщност наистина уврежда въздуха. Знаете, че преди няколко дни приключи замерването на емисиите, което пилотно правихме, по линия на инициативата на Зелена София към Столична община, на определени пунктове в столицата да се замерват емисии на колите и по този начин всеки един гражданин да разбера дали неговата кола замърсява, или не замърсява, и в резултат на това да им бъдат изпращани такива уведомителни писма.
Считаме, че първо, трябва да дадем гласност на проблема, за да може всеки един от нас да си даде сметка за своя собствен отпечатък върху качеството на атмосферния въздух. Повечето хора правят част от нещата от незнание какво причинява това и в този смисъл моето убеждение е, че драстични мерки трябва да приложим тогава, когато сме изчерпали всички останали мерки. Начинът, по който в момента подхождаме с предоставяне и на такава предварителна информация – споменах за системата, с едно такова замерване, със стартиране на повече публично говорене по отношение както на личния транспорт, така и по отношение на битовото отопление, ще има много по-голям ефект. Провели сме разговори с различни неправителствени организации, които да ни помогнат в информирането на гражданите. По отношение на подобен тип изгаряне на кабели, споменахте Вие, заради предаване на мед, имаме различни мерки. Аз споменах само водещите в Програмата на Столична община, но те са фокусирани върху контрол, който да бъде упражняван от Столичен инспекторат, във връзка с всякакъв вид нерегламентирано изгаряне, което би имало въздействие върху качеството на атмосферния въздух, говоря от битов характер. В този смисъл всякакви сигнали могат да бъдат подавани към контактния център на Столична община, на сайта на Общината, така че колегите от Столичния инспекторат да могат да проверяват. Те включително имат правомощия да пишат и актове. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Имах предвид тези джигити, които всички виждаме – като мине все едно коминът на ТЕЦ „Марица 2” пуши, такива имам предвид, ако има тези екопатрули, да бъдат спирани и санкционирани. Това ще даде информираност, което казахте и Вие. Хората ще знаят, че все пак водим някаква политика по отношение на тези замърсители.
По отношение на кабелите – ако ние забраним изкупуването на тези кабели, веднага ще решим и проблема с изгарянето. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Заповядайте за въпрос.
Колеги, ще Ви помоля да се съобразяваме и с времето, тъй като отнехме доста от времето и на нашите гости. Все пак всеки има възможност за изказване.
Заповядайте, д-р Тимчев.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ: Благодаря ви, госпожо Председател, уважаема доктор Дариткова, уважаеми господин Министър, заместник-министри, уважаеми колеги! На въпроса, който ще задам, е отговаряно в този Парламент, но на мен от цялото експозе и представяне на тази презентация за опазването на чистотата на въздуха, ми направи впечатление отново акцентът върху праховите частици и борбата с тях. Говореше се и за мерки, и за директиви, и за привеждането на нашите наредби и закони в държавата съгласно европейските директиви и тъй като в тези директиви винаги има срокове, директно ви питам: има ли решение на нашето правителство, и изобщо на България, за сроковете, в които ще забрани използването на твърди горива за отопление? Има ли такива срокове и какви са те?
Поздравление за Столична община, но София не е България и има много райони в България, в които отоплението е изключително и само на твърди горива – дърва и въглища. Това е социален проблем. Дали България е готова да премине на алтернативни начини на отопление? Има ли такова изискване на Европейския съюз и дата, в която България ще забрани използването на твърди горива за отопление и за битови нужди? Това е моят въпрос.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Няма такова изискване в Европейския съюз. Няма изискване да бъдат забранени този тип горива. Може би, за Ваша информация: в момента 57% по последното преброяване от българските граждани, се отопляват по този начин. Нито срок има за премахването, нито има дата. Аз съм убеден обаче, че с новите технологии ще дойдат и алтернативните горива, а с алтернативните горива ще дойде решението на този проблем, само че ние нямаме време да чакаме тези нови технологии и затова по-тривиалните мерки ще ги кажа в кавички „тривиални”, такива каквито представя Столична община, и не само Столична Община, са решението, което трябва да предприемем в момента. А един ден сигурно технологиите ще ни позволят да имаме други проблеми, а за тези да сме забравили отдавна. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Кратко, точно и ясно – няма забрана, няма срок.
Колеги, ще помоля, ако има някой от Вас допълнителен въпрос, просто да се съобразяваме с това, че сме ограничени във времето, което ни е предоставено да ползваме залата.
Има ли допълнителни въпроси? Не.
Позволете да благодаря на всички участници в днешното съвместно заседание на двете Комисии – по околната среда и водите и по здравеопазването.
Наистина сърдечно благодаря на министър Димов, че отдели толкова време на собствения си личен празник за Комисиите.
Благодаря за участието и на всички представители на Министерството на околната среда и водите, Министерството на здравеопазването, Изпълнителната агенция по околна среда, както и Столичната община и Световната банка.
Благодаря и на Вас, колеги, за конструктивния, позитивен дух на дискусията. Убедена съм в това, че всички осъзнаваме важността на въпроса и че ние, като отговорни народни представители, ще подкрепим всяка една инициатива и законодателно изменение, което би довело до подобряване състоянието на качеството на атмосферния въздух.
Благодаря.
Закривам заседанието.



(закрито в 16,30 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛИ:

ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА

ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА




Стенограф:
Маргарита Крачунова