Редовно заседание на Комисията по здравеопазването

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването






П Р О Т О К О Л
№ 24


На 1 март 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия 2020 за 2016 г., внесен в Народното събрание на 2 февруари 2018 г. на основание чл. 5, ал. 2 от Закона за здравето.

Към протокола се прилага Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването.
В заседанието взеха участие от Министерството на здравеопазването: министърът на здравеопазването господин Кирил Ананиев, д-р Бойко Пенков – заместник-министър на здравеопазването, госпожа Жени Начева – заместник-министър на здравеопазването, госпожа Светла Йорданова – заместник-министър на здравеопазването, и госпожа Янка Кюркчиева; д-р Атанас Атанасов – управител на „Анджелини фарма България“ ЕООД; адв. Андрей Дамянов – НПО; от Българската Асоциация за Закрила на Пациентите (БАЗП): госпожа Анна Илиева, господин Пламен Таушанов, госпожа Ренета Илиева и госпожа Цветанка Вълчанова; от КНСБ: госпожа Асиа Гонева – национален секретар на КНСБ, и д-р Пламен Димитров; от Българската Асоциация за Развитие на Паралелна Търговия с Лекарства (БАРПТЛ): госпожа Боряна Йорданова – изпълнителен директор; господин Владимир Найденов – председател на браншовата камара на търговците на лекарства; от Българският лекарски съюз (БЛС): д-р Галинка Павлова, д-р Динчо Генев, адв. Лорая Грумева, госпожа Мира Ганова, д-р Нели Нешева, проф. Огнян Хаджийски, д-р Стоян Борисов и адв. Цветозар Младенов; от „БГ Фарма“ – д-р Евгени Тасовски; от Националното Движение на Българските Граждани (НДБГ): доц. Иво Петров и д-р Пламен Китанов; от „Астелас Фарма“ – господин Илия Николов; от Българската Асоциация на Търговците на Едро с лекарства (БАТЕЛ): госпожа Оля Василева – изпълнителен директор на БАТЕЛ, господин Костадин Манов, госпожа Кристина Полани; от Пациентски организации „Заедно с теб“ – госпожа Пенка Георгиева; от Националния център за обществено здраве и анализи (НЦОЗА): доц. д-р Христо Хинков – директор, проф. д-р Петко Салчев и проф. д-р Пламен Димитров.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на комисията госпожа Даниела Дариткова.

* * *

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър, госпожи и господа заместник-министри, уважаеми гости, честита Баба Марта на всички! Пожелавам Ви от сърце да сте здрави и да имате повече поводи за усмивки и пролетно настроение.
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването и предлагам то да се проведе при следния дневен ред:
1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия 2020 за 2016 г., внесен в Народното събрание на 2 февруари 2018 г. на основание чл. 5, ал. 2 от Закона за здравето.

Има ли други предложения за включване на точки в дневния ред? Не виждам.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ОТГОВОРИ НА АКТУАЛНИ УСТНИ ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО КЪМ МИНИСТЪРА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Ще започна с въпросите към министър Ананиев от името на парламентарната група на ГЕРБ.
Уважаеми господин Ананиев, актуалната тема през последните две седмици е за състоянието на бюджетното салдо на Националната здравноосигурителна каса. Темата беше поставена пред народните представители във връзка с писмо на управителя на касата проф. Плочев с искане за актуализация на бюджета за 2018 г. и впоследствие бяха представени параметри на задължения, които в началото наистина въведоха в известно объркване народните представители, след изслушването на последната комисия.
В тази връзка помолих и получихме Доклад от Надзорния съвет на Касата, който се основава на извършена проверка за състоянието на бюджетното салдо на Националната здравноосигурителна каса и отчетените задължения към чужди здравоосигурителни каси.
Официалните документи, които са разглеждани в Народното събрание съгласно нормативната уредба, са отчетът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса в изпълнение на Закона за здравното осигуряване, който е внесен за 2016 г. и гласуван 2017 г.
Това, което се вижда в този отчет, е, че Касата декларира бюджетно салдо даже с излишък.
В тази връзка моят въпрос е: след направената от Вас проверка и анализа на това какви са задълженията и откъде се е получил проблема, защото и с нарочно писмо министъра на финансите също съобщи, че данните, с които разполага и които са му представени от Оперативното ръководство на Касата при изготвяне на бюджета за 2018 г. се разминават с изнесените впоследствие от същото това ръководство, бих искала да попитам какъв точно е проблема в осчетоводяването на задълженията към чужди здравноосигурителни каси? Има ли вътрешни правила за счетоводна отчетност и документооборот и те в съответствие ли са със Закона за публичните финанси? Има ли Касата система за вътрешен и външен контрол, отново това звено, и вътрешният контрольор по какъв начин във времето е установявал и отчитал механизмите, по които са осчетоводявани тези разходи? Защото виждаме, че след надлежна проверка се установяват цифри, които не са били известни и на Надзорния съвет на Касата, защото отново стана ясно, че предвидените плащания за тази година не съответстват на осчетоводяваните във времето разходи и техния темп на нарастване.
Това е моят въпрос. Моля да отговорите на него.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, цифрите, които изпратихме в писмото до Вас, ще ги повторя още веднъж, за да вляза в причините, които споменахте.
Наистина задълженията на Националната здравноосигурителна каса към нашите европейски партньори възлизат на 271 млн. 200 хил. лв. От тях към 31 януари 2018 г. просрочените задължения над 18 месеца възлизат на 133 млн. 100 хил. лв. В бюджета са гласувани 73 млн. лв.
Ето защо миналата година проведохме разговори с асоциациите на немските и на австрийските здравни каси, в които подписахме двустранен протокол с погасителен план, който предвижда тази година всички разходи, които имаме, не само към тях, а и към останалите да бъдат погасени в рамките на гласувания бюджет от 73 млн. лв., като поехме съответните ангажименти със срокове, дати и размери на възстановяване за периода след 2018 г.
Към края на годината се очаква тези задължения да възлязат на около 210 млн. лв. Започнали сме разговори с асоциациите на здравните каси от нашите европейски партньори и до средата на месец май ще направим нов погасителен план, който ще включва вече и новите задължения, като ще поемем ангажимент в рамките на тригодишна бюджетна прогноза и бюджета, който е предвиден за 2019 г., да заделим по-голям, може би двоен размер спрямо това, което е предвидено за тази година, с което в рамките на две или на три години да ликвидираме този дефицит. Тригодишна бюджетна прогноза ни позволява да направим тази сериозна крачка като увеличение на ресурса за тези задължения.
Ето защо Рамковият договор, който подписахме вчера с Лекарския съюз и със Стоматологичния, не беше променен. Той беше одобрен така, както водехме преговорите с тях. Тоест няма да лишим нито пациентите, нито медиците с намаление на някакви суми, които ще дадат отражение в намаляване на цени или пък в намаляване на обеми. Тоест няма ситуация, в която Касата да не е коректен платец.
За причините. Причините са в системата за финансово управление и контрол. Има сериозни пропуски, допуснати в системата за документооборота и в същото време в процедурите за обработка на исковете за плащане към нашите чуждестранни партньори. На базата на това Системата за финансово управление и контрол не е работила така, както трябва в Администрацията на Националната здравноосигурителна каса. Това от своя страна създава проблеми по отношение на данните, които са нанесени в оборотните ведомости и във финансовите отчети за няколко години. Това разминаване в тези данни пък от своя страна води до несъгласуваност, неточност и разминаване в цифрите за разходите на начислена и касова основа.
От тук, понеже тази Система за финансово управление не работи както трябва, това е работа на административното ръководство, на дирекциите, на счетоводството, на дирекцията по бюджет и финанси, на Инспектората на Касата, всъщност се подават различни данни. Така че причината, заради която тези цифри бяха представени по различен начин при Вас, идва от недобрата система за финансово управление на Националната здравноосигурителна каса и е свързана със слабости в работата на оперативното ръководство в Националната здравноосигурителна каса.
Разбира се, след като се установиха тези разминавания – тях няма как да ги хване Надзорния съвет, той не е оперативен орган, не прави счетоводството на Касата, за да може да хване тези неща, но след като видяхме, че има проблем, Надзорния съвет се зае и с тази задача, за да стигне до причините, които са довели до това.
Разбира се, Надзорният съвет взе веднага необходимите решения, възложи разходите на касова основа и на начислена основа да бъдат правилно отразени в оборотната ведомост и това стана до 27 февруари 2018 г. и даде срок, мисля, че беше до края на месец март да изготви нови вътрешни правила и процедури за финансово управление и контрол, специално за този вид плащания. Така че незабавно са взети мерки.
Съжалявам, че заради оперативни грешки на Администрацията на Националната здравноосигурителна каса създадохме такива скандали и занимавахме и Вас като народни представители.
Разговарял съм с госпожа Начева, тя има своето икономическо образование и своите икономически качества – финансови, счетоводни. За съжаление, като председател на Надзорния съвет трябва да наблюдава и този процес, макар че по закон това не са й вменени функции. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Министър.
Само един уточняващ въпрос по темата. От отчетите за бюджетите на Касата за годините от 2013 до 2016 установих, че има значителен ръст на средномесечния разход за плащания по този параграф „Координация на системите за социална сигурност“. Ако през 2013 г. са били около 1 млн. лв. средно месечно, сега те са достигнали до около 7 млн. лв. Дали Касата е правила анализ за това какви са причините за този значителен ръст през последните години на плащанията? Дали сте го възложили и може ли по някакъв начин да бъде управляван този процес, защото при всички положения трябва да е ясно защо толкова голям процент български граждани се нуждаят от медицинска помощ за координация на системите за социална сигурност?
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря Ви за този въпрос, госпожо Председател. Той наистина е важен. Ние също констатирахме тази информация, която ни дадохте. Разбира се, че взехме спешни мерки. Възложили сме на управителя на Националната здравноосигурителна каса в срок до 15 март 2018 г. да направи този анализ, за който казвате, за да уточним точно какви са причините и защо се е допуснала такава дисперсия в разплащанията с нашите европейски партньори. След като този доклад стане готов и го видим и Надзорния съвет, и аз ще Ви докладваме. Така най-лесно ще вземем решение какво правим за 2019 г.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Министър.
От името на БСП? Заповядайте, проф. Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми господа заместник-министри, уважаеми колеги, уважаеми гости! Позволете и на Вас, първо, да Ви честитя Баба Марта един от най-хубавите български празници. Да пожелаем на целия екип на министерството, здраве и успехи в тяхната тежка работа.
Моят въпрос е свързан с някои тревожни тенденции, фокусирани в не малко лечебни заведения в страната и по-специално Врачанската болница, която и днес стана обект на внимание на всички национални медии. Ще скицирам въпроса, който съм сигурен, че познавате добре. Нашият интерес е да разберем каква е Вашата структурна визия за решаването на този проблем.
Проблемът за нас се състои в следното. Врачанската болница има до момента около 20 милиона задължения с просрочията си. Изпитва вече остър недостиг на кадри. Започват декомпенсации на отделни отделения, които са стратегически, каквото е Кардиологичното отделение. Днес разговаряхме с колеги от Враца. Графикът е осигурен до 15 март 2018 г. на практика. Без Кардиологично отделение тази болница, която има сериозно регионално значение, на практика не функционира правилно. Има сериозни административни проблеми. В смисъл, прокуратурата е започнала следствени действия. Вчера е имало граждански процес. Гражданите са били изключително напрегнати, влезли са в директен контакт в кабинета на сегашния управител. Неговото отношение също е било небалансирано с протестиращите.
Ако съотнесем този въпрос и към други болнични заведения в страната – сегашния, по твърдение на колегите, временен проблем в Смолянската болница с детското отделение, проблемите в Ловешката болница, в многото общински болници и това, което се сподели вчера като потвърждение, че Националния рамков договор дава увеличение на 130 пътеки със 150 млн. лв.
По мнението обаче на скромните колеги от областни, от общински болници, в този момент това увеличение няма да може да се почувства така, че те да могат да компенсират всички напрежения, които имат с дистрибутори, с кадрови проблеми, които са залагани и вървят от години.
Каква е Вашата визия като ръководител на това толкова тежко министерство за решаването на проблемите сега, в следващите седмици и месеци? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Господин Ананиев, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Първо, за състоянието на Врачанската болница. Въпросът, който зададохте, господин професор, ще го разгледам в два аспекта.
Първо, това какво направи екипа на Министерството на здравеопазването и как се изпълнява плана за преструктуриране и след това, вторият проблем, свързан с инвазивната кардиология, и защо стигнахме до това положение?
Нашият план за преструктуриране и повишаване ефективността в дейността на болницата във Враца върви успешно. Не зная дали имате информация, но вече са платени декемврийските заплати изцяло, което показва устойчивост на приходите, съгласно нашия План за приходите и разходите и създаване на една стабилна основа за развитие на болницата напред. Тоест това, което е възложено във функциите на министерството и на министъра на здравеопазването, ние го правим.
Проблемът идва до инвазивната кардиология, където Вие знаете, че и апаратурата, и персоналът, който работи, са свързани с частната болница. Министерството на здравеопазването е готово във всеки един момент да закупи ангиограф, тоест апаратурата, която е необходима за инвазивната кардиология, обаче хората, които работят вътре, може би под въздействието на собственика на сегашната апаратура, искат да напуснат държавната болница. Това е проблемът – в кадрите. Иначе ние сме готови да осигурим необходимата апаратура, за да може това отделение да функционира нормално.
Това, което искаме и ще го направим, разбира се, още следващата седмица, е да се срещнем със собственика на частната болница, за да можем да го убедим, че тази болница има нужда от това отделение и да не подтиква работещите в това отделение да напуснат болницата. Още повече, че дори и да регистрира такова отделение в частната болница, той няма да може да получава пари от Националната здравноосигурителна каса през 2018 г. Тогава излиза, че единственият шанс за хората, които трябва да се лекуват от този регион, е Монтанската болница.
По отношение на принципният въпрос – каква политика води Министерството на здравеопазването по отношение на кадровия състав въобще, не само на Врачанската болница, но и на всички останали държавни болници, водим разговори с министъра на образованието и науката във връзка с приема за специалисти с висше и с бакалавърско образование, с оглед тенденцията, която се очертава за намаляване на хората, които работят, особено при сестрите, акушерките, тези, които не са с магистърско образование, да увеличим приема в следващите години и то още от 2018 г., като в момента разработвам един материал, в който се прави анализ на персонала, работещ в здравеопазването десет години назад, какво е състоянието в момента, тоест какъв е бил тренда през тези десет години, какво е състоянието в момента, какъв прием ни е необходим от тук в един средносрочен период и залагам и тенденциите на излизане на медицински персонал в чужбина на работа, за да видя в какъв момент дали системата може да блокира без лекари и без медицински сестри. Това е една сериозна разработка. Ще ни е необходима и от гледна точка и на работата, която извършвам в момента, по отношение усъвършенстване на модела на финансиране, който трябва да приготвя и внеса при Вас най-късно до началото на есенната Ви сесия.
Проблемът с кадрите наистина е много сериозен, но искам да обърна тенденцията. Не мога да отговорям за това, което е ставало до сега. Този анализ е трябвало да се направи много по-рано, за да знаем дали в някакъв момент системата просто няма да блокира.
Ако на нещо не съм отговорил – подсетете ме.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Ще има възможност в уточняващият въпрос, проф. Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря за много сериозното отношение към проблемите, които си позволихме да Ви поставим. Ще имам един насочващ въпрос, който се състои от няколко компонента.
Проблемът във Врачанската болница, много точно го казахте, не е проблем само на Врачанската болница – нито кадровия, нито финансовия проблем. В рамките на Вашите виждания при тази вътрешна задлъжнялост на болнични заведения в страната, чиято сума не искам да споменавам отново, на Вас Ви е позната до болка като принципал и като шеф на Надзорния съвет толкова години, при каквото и да е увеличение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса сега с 400 милиона, от които 150 ще отидат директно за болнична дейност предполагам, че Ви е кристално ясно, че без създаването на този нов модел, за който говорите, нещата няма да се решат.
Второто, на което искам да обърна внимание, е, че проблема с липсата на кадри, какъвто и анализ да направите – сигурен съм, че ще направите максимално най-професионалния анализ, опира до един много голям проблем, който поставяме от около десет месеца. Това е спешната нужда от остойностяване на труда на медицинските кадри.
Как виждате в подготовката на този нов модел по-спешното решаване, за да може да се случи това, което искате – да се обърне тенденцията за професионална емиграция, която е катастрофална за България. Като преподавател мога да Ви кажа, че се превръщаме, образно казано, в един инкубатор за съвършени кадри, които отиват наготово да работят в страни от Европейския съюз и извън него. Благодаря Ви, господин Министър.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин Ананиев, имате думата да отговорите на уточняващия въпрос.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Благодаря, господин Михайлов. И уточняващият Ви въпрос има две страни. Първо, това, че състоянието на Врачанската болница не е такова само за нея, а за цялата система. Идеята на модела, който екипът разработва, е наистина да се установи, тоест да се финансира една система, която е оптимално необходима за лечението на българските граждани. Може да се установи, че лекарите и сестрите не са чак толкова малко. Ресурсът, който се заделя от Националната здравноосигурителна каса, също не е толкова малък. Въпросът е, че той е разпилян в 340 и няколко болници. Но когато намерим оптималното състояние на системата и когато тези хора, които имаме сега, отидат в болниците, в които наистина могат да предлагат качествено здравеопазване с високотехнологична апаратура, нещата могат да изглеждат съвсем различно, особено в контекста на проекта, който работим за Спешната помощ и с тези 237 центрове, които ще развием в страната.
Така че първата част на въпроса Ви е важна и, както казахте, тя е свързана с това, което ще предложим, защото ние трябва да направим такъв механизъм, че да осигурим удовлетворение и от двете страни – и качеството на здравеопазването, от една страна, но удовлетвореност и на хората, които работят в тази система.
По отношение на възнагражденията. Ние сме на финала, съжалявам, че винаги казвам „на финала“, но ние сме имаме или нямаме три месеца и половина. Разработили сме и почти е готов модела на заплащане и остойностяване труда на работещите в здравеопазването. Този модел ще го обвържем, да видим как стои при модела на финансиране на здравеопазването, и тогава те, и двата, по естествен начин ще бъдат представени пред вас. Защото те са част от едно цяло. Благодаря.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Министър.
Думата имат „Обединени патриоти“.
Заповядайте, д-р Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, уважаеми гости! Първо, да си честитим новият Рамков договор, който беше дебатиран тези дни безкрайно много.
Искам да попитам министъра какви са предимствата в репродуктивната медицина специално, защото знам, че там се обърна най-голямо внимание – акушерство, гинекология, педиатрия? Какво е залегнало в новия Рамков договор в тези две специалности основно? Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, господин Поповски. Първо, искам да кажа няколко думи по принцип за Рамковия договор, защото е важно. Ние изживяхме много труден път до вчерашния ден. Имаше и обективни, имаше и субективни причини, които се явиха в един момент, в който нямахме нужда от тези скандали, но така или иначе изживяхме този труден път. С подкрепата и вярата на министър-председателя и на финансовия министър ни бе гласувано доверие, след като се опитахме професионално да защитим това, което сме включили в Националния рамков договор и че той работи добре и за пациентите, и за изпълнителите и в никакъв случай няма да доведе, поне по тази причина, за която беше дебата – плащанията към чуждите каси, няма да доведе в края на годината на дефицитен бюджет.
Добрите неща, които се случиха в Националния рамков договор, разбира се, се базират на това, че през 2018 г. бюджета на Националната здравноосигурителна каса беше завишен с 407 млн. лв. Това ни даде възможност да направим редица промени в цените и в допълнителни медицински дейности, които да бъдат предоставени на населението, от една страна, и, от друга – да дадем възможност да има и определено увеличение на възнагражденията на работещите в системата.
Изпълнихме три обещания към общинските и областните болници, които бяха изключително важни.
На първо място Методиката, по която те ще работят. Ние имаме ангажимент към Вас и може би в утрешния ден или в понеделник най-късно, но мисля, че срокът е утре, Вие ще видите Методиката, която дава възможност на общинските и на областните болници да развият своя капацитет на дейност. Това, от една страна.
От друга страна, самото Министерство на здравеопазването, както поех ангажимент и пред Вас, и пред Асоциацията на общинските и на областните болници, направих анализ на бюджета на Министерството на здравеопазването и макар и доста напрегнат, успях да набележа определени икономии, които ще отидат, вече като възможност през Методиката на министъра на финансите, за финансиране на тези дейности.
Клиничните пътеки пък са другия фактор, цената, която ще подпомогне този момент.
Но това са временни мерки, защото те, както и проф. Михайлов каза, няма да решат проблема. Проблемът трябва да бъде с новия механизъм на финансиране, съчетан с Националната здравна карта, която правим, с възможността Националната здравноосигурителна каса да договаря обем и цени, дейности със самите изпълнители и ред други неща, които ще бъдат заложени в новия модел.
Майчиното и детското здравеопазване е един от основните приоритети, които са заложени в Националния рамков договор и там цените на всички клинични пътеки са завишени и то с възможно най-големия размер. Естествено това винаги ще бъде недостатъчно, защото тези клинични пътеки бяха значително подценени в продължение на десетки години и надали може това да бъде решено от веднъж. Но така или иначе това ни е политика и ние ще продължим да провеждаме тази политика и в следващите години, съобразно ресурсът, който, надявам се, ще нараства през 2019 и следващите години.
Друг приоритет, който е заложен в Националния рамков договор, е свързан със стоматологията. Вие знаете, че там има нова дейност, която е свързана с протезите на хората между 65 и 69 години. Това е началото на тази програма. Разбира се, ресурсът осигурява само периода от 1 септември до края на годината, но тази програма ще се развива през следващите години и ще обхваща и други категории лица, които са над тази възраст.
Приемам поне чисто като финансов разход, убеден съм, че изпълнението на тази програма ще намали значително доста други болести, които ще трябва да лекуваме в резултат на това, че тези хора не могат да се хранят правилно.
Сигурно има много други неща. Има подобрение в много текстове. Завишен е контролът. Даже вчера казах, че думите „контрол и дисциплина“ са мотото на тези два рамкови договора. Заедно с Лекарския и Зъболекарския съюзи съвместно ще проверяваме. Уточнили сме критериите, технологията на проверките. Мисля, че контролните функции, които сме си възложили ще дадат резултат и няма да позволим да има неизвършване на заплащани дейности, разходи за лечението на хората да отиват по разни други джобове. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Ананиев.
Имате ли уточняващ въпрос, д-р Поповски? Заповядайте.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Не, благодаря. Удовлетворен съм от отговора. Благодаря още веднъж.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
От групата на ДПС – заповядайте, доц. Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Господин Министър, колеги! Уважаеми господин Ананиев, в Доклада за здравето на гражданите, който всички имаме и който днес ще разгледаме, е отбелязано, че все още болничната помощ се извършват дейности, които по принцип могат да се извършват от извънболничната помощ и това натоварва допълнително системата на болничната помощ.
В тази връзка моят въпрос към Вас е: кои са тези дейности, предвижда ли се тяхното извеждане и кога ще бъдат изведени, реално тези дейности да се извършват в извънболничната помощ? Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате думата за отговор, министър Ананиев.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря.
Уважаеми д-р Чакъров, въпросът Ви е изключително важен. Още когато създавахме този модел на финансиране през 1999 г., това беше основната цел – да намалим потока от хората от болниците в извънболничната помощ, за да може, първо, по-рано да хванем заболяването, това е превенцията. Второ, да намалим големите разходи, които се правеха за болнична помощ.
В Наредбата за основния пакет за дейности, които се гарантират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, някои от тези дейности са извадени и са преминали да се извършват към заведения за извънболнична помощ или амбулаторни структури за извънболнична помощ. Към настоящия момент – пред мен е справката, определени дейности са структурирани в 42 амбулаторни процедури. Тези 42 амбулаторни процедури обхващат 8 бивши клинични пътеки, а останалите съдържат отделни медицински процедури.
С новият Рамков договор няма нови клинични пътеки, които да бъдат извадени, но основната заслуга на този рамков договор и текстовете, записани в него, е, че се усъвършенства механизма и резултата от изведените 42 амбулаторни процедури. Подобряваме механизма на функциониране, което ще ни даде възможност на базата на анализа, който ще извършим, и резултатите, които ще дадат, да може да последва един по-ускорен процес на тези клинични пътеки, които считаме, че наистина могат да излязат в извънболничната помощ.
Тази политика е заложена в политиката на министерството, в работата на ръководството на Националната здравноосигурителна каса. Искаме обаче внимателно и чрез доказани резултати да разширим тази дейност.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Уточняващ въпрос?
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Не, благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Нямаме представител на групата на „Воля“.
От парламентарната група на ГЕРБ няма да имаме втори въпрос.
Заповядайте, доц. Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, известно е, че преди десетина година беше издадено Постановление на Министерския съвет, една част от което беше въвеждането на така наречения „Забранителен списък“ за продажба и приватизация на структуроопределящи болници в Република България. Списъкът включва, по памет, 51 или 53 болници, може и да са променени като брой, основно университетски и областни болници.
Последните няколко екипа на Министерския съвет обаче извършват една дейност, която пропагандира като че ли освобождаването на този тип болници от някои части, които, според някои хора, не били от значение за болниците, които са в този списък.
Нашият анализ на продажбите обаче доказва, че се касае за едни смешни пари – стотина хиляди лева, които при едни дългове от 20 и над 20 млн. лв., не са структуроопределящи и нямат значение. В същото време ние считаме, че раздържавяването на части от областни болници най-вече – последният пример е Габрово, Враца се готви и така нататък, не е положителен пример при условията на липсваща Национална здравноосигурителна карта и въобще анализ на функциите, които трябва да изпълняват този вид лечебни заведения.
Моят въпрос към Вас е: какво е мнението на Вас и на Вашия екип за едно такова раздържавяване на части от структуроопределящи болници в Забранителния списък на Република България? Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доц. Йорданов.
Министър Ананиев, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Благодаря, доц. Йорданов. Тази задача е една от основните, които си е поставило ръководството на Министерството на здравеопазването и с моя заповед съм възложил на комисия да направи пълен преглед на имуществото, сградите, терените на всички държавни болници, за да можем мотивирано и на базата на точно определени принципи да решаваме въпроса за продажбата на такива имоти. Тоест няма стихийно да подхождаме болница по болница, а на базата на определени правила и принципи, валидни за всички, ще взимаме решения за конкретните болници, които искат да продават определени имоти. До този момент мисля, че с Министерството на здравеопазването са съгласувани два проекта на постановления, които регламентират такава продажба на такова имущество. Това, което се предлага за продажба, са неоперативни активи, тоест активи, които не са свързани с основната дейност на болницата, оставени са в изключително тежко състояние – рушене на сгради, липса на охрана, превърнали се в помещения за хора с лоши навици, да не казвам точно какви, но защо да не ги кажа: наркомани и други подобни. В същото време хем тези сгради не се използват, хем носят разходи или за охрана, или за поддържане. Не дай си, Боже, да падне покрив или нещо друго и да убие някой човек.
Въпросът, който поставихте, е наистина важен и ние ще работим по него, но искаме да получим пълната картинка и на базата на правила и принципи да взимаме решения за тези имоти.
Има случаи, в които тези имоти не трябва да се продават, те са свързани с дейността, но има случаи, в които… Приходите, които ще получат болниците от тези продажби, до сега, по действащото законодателство, ще отидат за покупка на апаратура, техника. Ние ще предложим през бюджета за 2019 г. да има възможност с тези средства да могат да се изплащат и просрочени задължения, тоест да се облекчава финансовото състояние на тези болници. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Заповядайте за уточняващ въпрос, доц. Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Господин Министър, планирате ли мерки, с които да възпрепятствате възможността конкурентни лечебни заведения да се настанят в така раздържавените части от болниците?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате думата за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Знаете, че когато на територията на държавната болница има частна болница, тя не може да изпълнява същата функция, която изпълнява държавната. В този смисъл, в самия договор за продажба това ще бъде изключително важна клауза, която няма да позволи конкуренция на частната болница върху дейността на държавната. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Заповядайте за втори въпрос към министъра, д р Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Моят втори въпрос е във връзка с протеста на общопрактикуващите лекари.
Знам, че основният мотив за техния протест е по-скоро тежката документация отколкото заплащането и повдигат въпроса за тази потребителска такса. Какво е мнението на министерството във връзка с този протест? Знаем, че те са сериозен фронт – първичната извънболнична помощ, първи посрещат пациентите, голям филтър са и изобщо важен фактор в цялата система. Какво е мнението на министерството във връзка с тези протести? Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Поповски, очаквах, че ще ми бъде зададен такъв въпрос, тъй като само преди няколко часа свърши протеста на общопрактикуващите лекари. Двамата мои колеги заместник-министри – госпожа Жени Начева и д р Бойко Пенков слязоха при протестиращите, избраха част от тях и ги приеха в министерството, за да обсъдят проблемите, които ги вълнуват.
Пред мен е тяхната протестна декларация. Хубаво е да кажа въпрос по въпрос какви разговори са водени с общопрактикуващите лекари.
Първото им искане е свързано с намаляване на административните им дейности и задължения, които рефлектират негативно, според тях, на медицинското обслужване на пациенти и конкретно декларират искане за отпадане от основния пакет дейности, гарантирани от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, издаването на медицински извинителни бележки.
По този въпрос стигнахме определено до съгласие, като се разбрахме да отпадне от основния пакет тази дейност като ще водим разговори с Министерството на образованието и науката да се приеме като извинителен документ отрязък от амбулаторния лист.
Това е първото искане, но госпожа Жени Начева ме подсеща, че това може да стане от 2019 г. Няма как да влезе сега.
Следващото искане е иницииране на законодателна промяна в Закона за здравното осигуряване за отпадане на отчетите с описите на касовите бележки по чл. 37, ал. 6. Вие разбирате, че сме в ситуация на действащ закон и няма как в момента да взимаме такива решения по отношение на неговото изменение с такива последици.
Какво се разбрахме? Ще опишем работен механизъм, по който те да подават тази информация и то по електронен път. Този механизъм даже е подготвен и смятам, че по този начин ще облекчим много техните притеснения за административна тежест.
На следващо място, всички групи лица, освободени от потребителска такса, да заплащат пълния размер на таксата, а сумата да им бъде реимбурсирана от съответните институции.
Разбирате, че ние не сме Министерство на финансите, а сме Министерство на здравеопазването. Това си има свое фискално измерение, което ще натовари бюджета на държавата. Ако въобще може да се говори по този въпрос, това следва да бъде по бюджетната процедура за 2019 г. за новия бюджет.
Заплащане при всяко посещение при лекаря на пълния размер на потребителската такса в размер на 1% от минималната работна заплата.
Какво да Ви кажа? Общопрактикуващите лекари получиха 14 млн. лв. допълнително пари през новия Рамков договор. Освен това – това може би е емоционално изказване, но 1% от минималната работна заплата са 5,10 лв. Ние знаем, че те си получават своята капитация, получават си ресурса за дейността, която осъществяват. Мисля си как едно дете, да речем, ще отиде на един преглед и ще му вземат петте лева, вместо да … (Уточнение извън микрофоните.)
Мисля, че точно такъв висок размер в момента с такава увеличена тежест не е по силите на българските пациенти. Зная, че това е целта, но и този размер, който в момента съществува, играе тази възпираща роля.
За 24-часовото им разположение се разбрахме през 2018 г. работна група да разработи нов механизъм за неотложно разположение като се предвиди евентуално тези дежурства да се извършват от медицински центрове, от звена за Спешна медицинска помощ или от групови практики. Този механизъм ще бъде разработен през тази година…
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Само да уточня, че и сега функционира този механизъм, господин Министър.
РЕПЛИКА: Някъде.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Той е по желание на общопрактикуващите лекари, но те имат възможност да сключват договори и за това им се плаща от Касата – за 24-часовото обслужване.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Още по-добре. Тогава ще усъвършенстваме този механизъм, но така или иначе той ще влезе през 2019 г. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате ли уточняващ въпрос, д-р Поповски?
КАЛИН ПОПОВСКИ: Не, благодаря. Удовлетворен съм от отговора. Може и Вие нещо да допълните, тъй като имате такава специалност. Това би било интересно.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Да, имам и такава специалност, затова си позволих да уточня, че от 2011 г. сме дали възможност по този механизъм да се предлага неотложната помощ и тя се заплаща от Националната здравноосигурителна каса в зависимост от това дали общопрактикуващият лекар желае сам да я осъществява – тогава получава парите, или да я предоставя на медицински център с договор, или на център за спешна медицинска помощ. Тогава тези пари той предоставя на съответното звено.
Има ли други въпроси от народни представители?
Заповядайте, д-р Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Изразявам особеното си удовлетворение от това, че провеждаме спокойно рутинно заседание след един куп кризисни такива. В този смисъл, понеже можем да обсъждаме малко по-спокойно принципни въпроси, искам да задам следния въпрос. Министърът каза, че ще предложи модел за оптимално развитие на системата – всички чакаме този модел. Моят конкретен въпрос в случая ще бъде продължение на въпроса на колегата Чакъров, който пита за това дали ще се изведат дейности от болничната помощ в извънболничната.
Искам да попитам дали в този оптимален модел за развитие на системата ще предложите и ще имате предвид това, че в българската здравна система в момента има едно голямо липсващо звено – за долекуване, за продължително лечение, за рехабилитация. Липсват звена, достатъчно добре финансирани, имам предвид за палиативни грижи, хосписи и така нататък. Защото болничната помощ е изключително скъпо нещо, навсякъде по света е така. Активната грижа е много скъп продукт. Всъщност все повече лечебните заведения в България изпълняват социални функции и това не е тайна за никого.
Голяма част от пациентите, които се приемат по пътеки и които – да използвам тази дума „точат“ и по които „се точат“, пари от пътеки, са за гледане, за това да имат сестрински грижи, санитари, които да се грижат за тях.
Тоест имате ли предвид по някакъв начин да се мотивира развитието на интегрирана медико-социална грижа в дома, от една страна, и от друга гледна точка – система за продължително лечение, долекуване, дългосрочна грижа и хосписи, палиативни грижи за терминално болните?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате думата за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, госпожо Джафер.
Макар и на не толкова високо ниво, обаче нещата, свързани с профилактиката, долекуването, рехабилитацията, са намерили своето място и в този Рамков договор, където им е обърнато специално внимание и където има определено завишаване на цените. Като политика обаче това не е достатъчно и аз разбирам много добре Вашият въпрос. Той е свързан с комплексните грижи, които засягат, разбира се, политиката не само на Министерството на здравеопазването, но и политиката на Министерството на труда и социалната политика.
Ето защо в духа на това, което казвате, и това, че ние като ръководство на Министерството на здравеопазването считаме, че трябва да се върви натам и в контекста на предстоящите структурни промени в болничната помощ и най-вече в общинската тези процеси наистина ще трябва да бъдат заложени като важни политики и да бъдат финансово и кадрово осигурени. Но това ще трябва заедно с нашите колеги от Министерството на труда и социалната политика при подготовката и на модела… (Реплики.)
Да, може би през социални услуги ще бъде най-правилният път да изчистим този проблем и да го предложим за решаване през съответната нормативна база, която трябва да бъде променена.
Има и редица европейски проекти, които работят в тази посока. Ще използваме ресурса и на тези проекти, разбира се, и с национален ресурс.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате ли уточняващ въпрос?
НИГЯР ДЖАФЕР: Не.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Във връзка с последния коментар искам да съобщя – използвам, че и д р Адемов е тук, и да предложа едно съвместно заседание на двете комисии, на което да обсъдим модела за интегрирани социално-здравни услуги, защото тази тема още от Четиридесет и второто Народно събрание сме я подхванали. Променили сме Закона за здравето с въвеждането на този вид услуги. Българският червен кръст има голям опит в прилагането и работата по един такъв проект, така че в бъдеще наистина ще бъде изключително полезно отново да започнем темата, за да може да се намерят и реалните възможности за въвеждането на този вид услуги и за подготовка на кадри, който знаем, че е започнал, и най-вече за финансирането.
Благодаря Ви за днешния блиц контрол, който наистина премина в конструктивен дух. Надявам се от тук нататък да е така, защото това е полезно за системата.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ЗДРАВЕТО НА ГРАЖДАНИТЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНА СТРАТЕГИЯ 2020 ЗА 2016 Г., ВНЕСЕН В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 2 ФЕВРУАРИ 2018 Г. НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 5, АЛ. 2 ОТ ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО.
Понеже имаше въпроси от народни представители за процедурата, ще Ви информирам, че Годишния доклад за състоянието на здравето на гражданите ще бъде представен от вносителя – Министерството на здравеопазването, и след това ще се даде възможност на всеки народен представител да участва в дискусията.
Този доклад се внася за сведение, след това се изготвя подробен доклад от Комисията, на който се отразяват всички направени изказвания и забележки, представят се на всички народни представители, но не се подлага на гласуване. Това е процедурната рамка.
Заповядайте д-р Пенков, да ни представите доклада.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми дами и господа народни представители, гости, имам удоволствието да направя кратко резюме, обобщаващо двете части на доклада – едната част е Годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите, а втората част е Мониторингов доклад относно изпълнението на Националната здравна стратегия 2020.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от Закона за здравето министъра на здравеопазването представя в Народното събрание Годишен доклад за здравето на гражданите и за изпълнението на Националната здравна стратегия. Докладът анализира здравното състояние през 2016 г., постигнати нива на показатели, характеризиращи това състояние, както и извършените дейности, разходвани средства в изпълнение на основните цели и задачи в целия сектор.
В Първа част, за която стана дума, Доклад за състоянието на здравето, е направен анализ на основните показатели на здравното състояние на населението в страната и фактори, оказващи влияние върху общественото здраве, произтичащи от демографско състояние, социално-икономически условия, околна и трудова среда, както и начина на живот, анализиране с определени тенденции и тяхната съпоставимост със средноевропейски показатели.
Данните за 2016 г. убедително показват, че са налице трайни подобрения в здравното състояние на българските граждани. Те са свързани с намаляване на смъртността и заболеваемостта, особено в млади възрастови групи и увеличаване на продължителността на живота.
Макар че страната все още изостава в сравнителен план от средноевропейските показатели се установяват обективно отчетливи тенденции за по-динамично подобрение на тези показатели в сравнение със страните от Европейския съюз.
Следва да се отчита и факта, че по време на присъединяването на страната към Евросъюза България и Румъния бяха със значително по-влошени показатели и настоящите резултати в сравнителен план са много голям успех, предвид краткия 10-годишен период.
Всичко това ни води на мисълта, че провежданите политики и вложените в системата на здравеопазването ресурси дават положителни резултати и водят до преодоляване на част от здравните неравенства.
Намаляването на общата, детската и майчина смъртност, както и смъртността от исхемична болест на сърцето, диабет, ракови заболявания, състояния, възникващи в периода на бременност, раждане, послеродов период, вродени аномалии и така нататък ни радват в последно време.
Основното предизвикателство в здравето на гражданите е приоритет за бъдещи активни интервенции са хроничните незаразни болести, като основна причина за смърт и намалена работоспособност.
Прилагането в бъдеще на целенасочени основания на доказателства и финансово ефективни политики в областта на промоция, профилактика и ранна диагностика по отношение на тези групи заболявания може да доведе до значителни подобрения на индивидуалното и общественото здраве.
Публичната дискусия по този въпрос следва да бъде обект на активна политика от страна на Министерството на здравеопазването.
Във втората част на Доклада в отчета за изпълнение на Националната програма са представени резултатите от Годишния мониторинг. В рамките на отчета на изпълнението има извадени приоритети и изследване на изпълнението на задачите по тях.
По приоритет 1 – създаване на условия за здраве за всички през целия живот, е представена степента на изпълнение на националните здравни цели.
По национална здравна цел 1 от направените изводи от 1 до 5 имаме следния извод.
От представените данни за отчетените за 2016 г. стойности на показатели, измерващи изпълнението на националните здравни цели могат да се направят следните изводи. За всички пет национални здравни цели е налице положителна оценка на изпълнението им, определена на база обективни данни за динамика на наблюдаваните показатели спрямо изходните данни за 2014 г. За всички цели се наблюдава различна степен на постигане спрямо определените целеви стойности до 2020, като при две от тях е постигане на целевите стойности, които бяха заложени за края на периода, а при останалите три целевата стойност за 2020 не е достигната и се надяваме, че до края на периода ще бъде факт.
Най-значим е напредъка по постигането на национални здравни цели за намаляване на смъртността в младите възрастови групи, а най-незадоволителна по отношение на целта за увеличаване на средна продължителност на живота във възрастта над 65 години.
Регистрираната към 2016 г. динамика на измерителите на националните здравни цели предполага различни времеви периоди за достигане на определени целеви стойности, което налага изключително индетифициране на мерките в областта, където имаме значимо изоставане.
В контекста на изпълнението на политиките по следващия приоритет – приоритет 2, изграждане и управление на справедлива, устойчива и ефективна здравна система, ориентирана към качество и резултати, са представени данни за настоящото състояние на основните сектори в системата – извънболнична и болнична помощ и финансирането. Представени са дейности по изпълнение на всички, включени в стртегията мерки, като по-подробно е представено изпълнението на някои ключови мерки, влияещи върху по-голяма част от политиките по приоритета, а именно въвеждането през 2016 г. на Националната здравна карта със задължителен характер и свързания с нея механизъм за селективен подбор на лечебни заведения от страна на Националната каса, с които сключва договор при наличие на излишен болничен капацитет.
Извършеното преструктуриране на основния пакет от здравни дейности, заплащан от бюджета на Националната здравноосигурителна каса; създаване на условия и развитие по продължително лечение като начало и въвеждане на изискване за осигуряване на комплексна диагностика, лечение и рехабилитация и наблюдение на определени категории заболявания.
Регламентирането на интегрираните здравно-социални услуги за деца и възрастни, които могат да се осъществяват от лечебни заведения, промените в регулацията на лекарствения сектор в рамките на изпълнението на Политика 2.2 – „Качествени, ефективни и достъпни лекарствени продукти“, като има резултати, които са значими във финансово отношение на подобрено ценообразуване, договаряне на отстъпки и въвеждане на оценка на здравни технологии.
Мерките по Политика 2 и 3 – „Интегрирана система за спешна медицинска помощ“, по които бяха създадени всички предпоставки за цялостната организация и развитие на човешките ресурси с финансов ресурс от държавния бюджет и средства на оперативните програми на Европейския съюз.
И мерки по Политика 2.6 – „Електронно здравеопазване“, която има ключово значение за реализация на всички останали политики.
Създаде се Съвет за партньорство за здраве, като платформа за обмен на мнения между всички заинтересовани страни, където се отчитаха най-добрите европейски практики.
Отчетени са положителни ефекти върху системата, като значително увеличение на средствата за здравеопазване в резултат на нарастващ размер на приходите от здравноосигурителни вноски; значителен ръст на средства за извънболнична помощ при разширен обхват на дейности, осъществявани в нея; намаляване на броя на някои изнесени в амбулатории дейности от болничната помощ; въведени ограничения за разкриване на нови медицински дейности по области, където не е налична потребност; въведени механизми за договаряне на отстъпки и оценка на здравни технологии при лекарствата и така нататък.
Реализацията на политиките и мерките по Приоритет 2 имат основен принос за подобряване на показателите, а здравното състояние на населението и в частност постигането на петте национални здравни цели. Те са косвен измерител за степента на тази реализация.
По Приоритет 3 – „Укрепване на капацитета на общественото здраве“ е висока степента на изпълнение на мерките по трите политики, включени в приоритета. Тези политики осигуряват същинската платформа за устойчиво подобряване на здравето на населението.
Докато политиките по Приоритет 2 са насочени към здравната система, която има задача да се справи с лошото здраве и да намали вредните последици от болестта, политиките, осъществяващи в рамките на Приоритет 3 са насочени към детерминантите на здравето, имат цел да намалят влиянието на вредните фактори и да потенцират действието на тези, които влияят благотворно върху него.
В този смисъл инвестициите в тези политики имат много по-голяма икономическа ефективност и могат да дадат много по-значим резултат.
В отчета е обърнато внимание, че в рамките на всички политики по Приоритет 3 има забавяне в процеса на изпълнение на мерките, насочени към развитие на човешките ресурси в системата на общественото здраве.
Предвид важните функции на общественото здравеопазване за опазване и подобряване на здравето на гражданите е необходимо предприемане на активни действия за повишаване капацитета и осигуряване на компетентен и мотивиран персонал, особено в регионалните здравни инспекции.
Крайното заключение е, че е необходимо продължаване на усилията за осигуряване на устойчиво финансиране на политиките в областта на общественото здраве и междусекторно сътрудничество и ангажиране на обществено участие в този процес.
Изнесените факти в доклада са подкрепени с официални статистически, национални и международни данни на Националния статистически институт, Национален център по обществено здраве, Световната здравна организация, Евростат и други доклади от Световната банка и Европа, като подкрепа на защита на тезите.
В заключителната част на документа се посочва, че анализираните данни дават основание да се направи извода, че резултатите от дейността по изпълнението на Националната здравна стратегия 2020 през първата година от нейното действие са оптимистични. Те потвърждават, че поставените цели и формулираните приоритети и политики съответстват на идентифицираните предизвикателства пред здравето на гражданите и определят стратегически насоки за развитие на сектор „Здравеопазване“.
Въпреки ограниченото действие на документа през 2016 г. е налице започнало изпълнение на мерките по всички политики, като голяма част от тях се базират на промени в нормативната уредба, действала към този момент. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, д-р Пенков.
Имат думата народните представители.
Заповядайте, проф. Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми д-р Пенков, уважаеми колеги, без да искам да извеждам заседанието от неговата конструктивност и познавайки много добре високите административни качества на д-р Пенков, с който се познаваме от много, много години, искам да обърна внимание, че състоянието на здравето, което се обсъжда в така добре представения от него доклад ми се струва, лично на мен, до голяма степен неотговарящо на съвременното състояние на здравеопазването или здравето на населението в България и като лекар професионалист, който от 10 месеца живее в парламентарните кулоари и който се е занимавал с една от най-тежките и високотехнологични области на медицината, искам да Ви кажа с голяма болка – споделял съм лично това и на д р Пенков, и на д-р Дариткова, да го кажа и на всички Вас, колеги и на гостите, че в последните 10 години България започва отново стремително да изостава от всички области на клиничната медицина като равнище в сравнение с останалите европейски държави и бива надминавана даже от държави като Румъния, които бяха много, много по-назад от нас.
Показател за това, за да се обоснова, да не говоря без да се обоснова, в доклада, който така подробно и любезно ни е предоставен, са няколко неща.
На първо място, това са показатели за здравеопазването, които са решаващи за оценката и те са отбелязани в състоянието „Стейтън хелт на България“ от Европейския съюз – податлива смъртност, детска смъртност, средна продължителност на живот.
Податливата ни смъртност, за тези, които не разбират от това, да обясня, че това са случаи на смърт, които са можели със съвременните средства на клиничната медицина да бъдат предотвратени. (Реплики.)
Не е предотвратима. Те са две различни понятия. Отворете доклада и ще видите, че са различни понятия. Говоря съвсем точно. Ползвам самия доклад в момента и който иска, може да прочете.
Детската смъртност е 80% по-висока, вече не в началото, а почваме да вървим в двадесетте години, отиваме в двадесетте години на ХХΙ век.
На второ място това, което виждам като борба на екипа на министерството, обаче все още сме много далече от решаването на тези проблеми, това са показателите за съотношение болнична – доболнична помощ. По брой на хоспитализации, по брой на легла, по данните на Евростат и данните, които са изнесени в доклада, ние се намираме на водещите, да не кажа на първо място и по двата показателя. По единия сме на първо място, което подсказва, че целия диагностично-лечебен процес е изместен в една грубо комерсиализираща се плоскост, последиците от което търпение и ние, като дейци на здравеопазването, търпят и българските пациенти.
Не на последно място като обосновка, бих могъл да посоча и най-високо технологичните области на медицината, каквато и транспантологията. В областта на органната транспантология, ако сравните българските органни трансплатации с Евротрансплант, в областта на клетъчната транспантология, ако сравните, там данните са малко по-добри, общо взето ние сме несравними с държави от Централна Европа и с държави… А това са показатели за равнището на клинична медицина, високотехнологични области, по които се оценява една държава.
Разбира се, спомням си думите на д-р Пенков, който беше абсолютно прав, че за парите, които се дават в България за здравеопазване, и това, което правим, е чудесно и той е абсолютно прав с това свое изявление, то трябва да Ви кажа, че в този раздел от Доклада, който касае проблемите за доходите и проблемите за разходите в брутен вътрешен продукт…
Тук ние трябва, уважаемата комисия и уважаемата госпожа Председател, сериозно да се замислим, че с тези разходи, от този малък брутен вътрешен продукт – имаме 6500 евро, средният за Европейския съюз е около 30 хил. евро. Ние няма как, и да качим процента, сравним с Франция и други водещи страни като част от брутния вътрешен продукт, с този брутен вътрешен продукт на глава от населението, никога няма да го стигнем. Затова преди един час в присъствието на уважаемият господин министър се обсъждаше въпроса за медицинската миграция на хора, които отиват да се лекуват в чужбина, защото нивото на нашата медицина, Бога ми, нека да бъдем откровени, не отговаря на стандартите, които предоставят в момента държавите от Централна и особено от Западна Европа.
Няма да влизам в повече подробности. Всеки член на нашата комисия, пък и от всички гости много добре познаваме равнището на здравеопазването, неговите проблеми.
Бих си позволил на предложа някои неща, които са загатната в Здравната стратегия, която е предложена тук и се прави опит за нейното изпълнение. Няма да влизам в подробности. За мен обаче са изключително важни и съм ги споделял и с ръководството на министерството в лицето на д р Пенков, и с министри от екипите в различните години. Те са няколко неща.
На първо място, България трябва внимателно да прегледа, съобразно своите икономически и кадрови възможности и философия в здравеопазването необходимостта за извеждане от комерсиалния сектор на социално-значимите заболявания, които са онкологични и кардиологични и другите социално-значими заболявания.
Никъде в света – да не давам пример за цялата клинична медицина, онкологията не е обект на частен медицински интерес и активност. Това е стратегическа дейност на държавата. Много социална дейност на държавата. Това е втората по значимост причина за смъртност сред населението, както между другото съдовите инциденти, да ги наречем най-общо, дали са сърдечно-съдови, дали са мозъчно-съдови, които са първопричина, също са в ръцете на държавата и се контролират от ръцете на държавата. Начинът, по-който се развива нашата медицина през последните 10 години – вероятно си спомняте, че преди години в Парламента имаше обсъждане, д-р Дариткова отново беше председател на Комисията по здравеопазването, когато се представиха данни за инвазивните процедури средно при диагностични колко е процента на поставяне на стендове в Европа – 25%, колко е процента в България, който е, да не казваме с д-р Поповски колко е нашия процент, защото го знаем. Така че тези области на клиничната медицина уважаемото ръководство на министерството смятам, че има разбиране и трябва при поставянето на стратегията за развитието на цялостното здравеопазване по отношение на здравето на българската нация, според нас, трябва да бъдат изведени и да бъдат държавен национален приоритет.
На следващо място един въпрос – вчера имах удоволствието да присъствам на едно много мило тържество, а именно въпроса за редките заболявания. Един въпрос, който е изключително социално раним, деликатен, значим за една не много голяма група, но това са хора в трайно неравностойно положение, чиито семейства живеят с тях десетилетия наред и също така смятаме, че трябва да се преосмисли стратегията на Министерството на здравеопазването по отношение на редките заболявания и те да преминат като инициатива, като контрол в рамките на Министерството на здравеопазването, както там се намират превенцията и лечението на болни с синдрома на придобита имунна недостатъчност, болните с психични заболявания и болните с туберкулоза.
На следващо място, понеже тук са изредени няколко програми като стратегии. Стратегията за развитие на борбата с хроничните незаразни заболявания е толкова общо понятие, а липсва вече от години национална онкостратегия. Ако уважаваният д-р Пенков ме чува в момента, преди година и половина написах писмо на д-р Москов за това, че вече от години липсва българска национална онкостратегия. Бяхме определени като екип, който състави екип от специалисти, но и до момента не съществува национална онкостратегия. Съществуват отделни, да не кажа по какви причини, стратегически документи за рак на маточната шийка – не искам да влизам в подробности, защо и как е създаден този документ и какво затвърждава той. Но смятаме, че България се нуждае спешно от една Национална онкостратегия.
Не на последно място, в доклада има много тревожни данни за младото поколение, за децата с наднормено тегло, за затлъстяването като проблем № 1 в здравните проблеми на подрастващото поколение. Разбира се, това не е само задача на Министерството на здравеопазването, но е необходимо да бъде създадена Национална здравна стратегия по отношение на българските граждани до 18 години. И тя трябва да бъде създадена с усилията на Министерството на здравеопазването, Министерството на младежта и спорта и още много други агенции, които са съпричастни към това. Едва тогава ние ще можем да бъдем свидетели на един последващ доклад, който действително ще представи едни вече наистина положителни тенденции, от които ние ще можем да бъдем удовлетворени.
Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, проф. Михайлов.
Други изказвания?
Заповядайте, д-р Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин заместник-министър! Тук една малка грешка, демонстративна обаче, за процент за здравеопазване от брутния вътрешен продукт на стр. 84, току-що коментирахме с д-р Пенков. Тук се дава една цифра от 5,5, което е един милиард повече, което де факто не е вярно. Цифричката от 1% означава 1 милиард. Тоест при 100 млрд. лв. брутен вътрешен продукт ние сега имаме 4,3“ от брутния вътрешен продукт сборно – 3 млрд. 850 млн. лв. бюджет на Националната здравноосигурителна каса плюс 492 млн. лв., които са трансфер от Министерството на финансите към Министерството на здравеопазването – знаем там за спешна помощ, психиатри и т.-н. Сборно около 4,3. При сборен брутен вътрешен продукт около 100 милиарда, макар че финансистите предричат, че тази година ще преминем около даже около 105, оптимистично до 110 милиарда брутен вътрешен продукт. Тоест ние наистина се движим на 4,2-4,3. Тук е цитирана цифрата 5,5, като средно за Европейския съюз е 7,2. Ние можем да си мечтаем все пак за такъв сериозен процент. Тоест, ако ние имаме този 5,5% трябва да имаме бюджет точно от един милиард нагоре, даже и малко повече. Благодаря.
Въпросът ми е към д-р Пенков, тъй като е някаква малка грешка, но все пак съществена.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте, д р Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Колега, мисля, че 5,5 е напълно допустимо, тъй като има доста публичен финансов ресурс, който стои извън погледа както на нас, като народни представители, така и от Министерството на здравеопазването. Това са пари, които се намират в някои министерства, имам предвид Министерството на отбраната, съответно с Военна болница; Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията с Транспортна болница; дори и Министерството на младежта и спорта с „Дианабад“ – старата.
Там ние още не сме надникнали. Ще дойде и това време, но това са пари, които вероятно също са отчетени, за да може статистиката да даде този показател. Само Ви го давам за размисъл. Може би този процент да е така?! (Реплики.) Да, има и други.
Искам да кажа, че състоянието на здравето на българските граждани, тази част на доклада за мен е много точен, с много ясни изводи и го подкрепям.
Какво ми направи впечатление? Това са две неща, на които искам да Ви обърна внимание.
Има нещо, до което се стига като изводи, нещо което и БАН няколко пъти ни напомняха. Ще цитирам само накратко, не съвсем дословно от самия доклад. Там се казва, че трябва да има координираност на държавните институции и то колкото по-рано, толкова по-добре, защото демографските показатели са инертни по отношение на две неща – управлението на държавата и регионалното управление, оттам – планиране и териториално разпределение на здравната инфраструктура и ресурси. Цитирам Ви съвсем точно. Защото тук е и едно от разковничетата. Дори министъра на здравеопазването с неговия екип да направи най-добрия модел на финансиране, да направи най-добрата здравна карта, според неговите виждания, отчитайки вътрешна,външна миграция и всичко, разберете, ние сме вързани един с друг и не напразно този извод, който се слага за координация на държавните институции. Сега ще кажа защо.
Мисля, че това, че още се работи и се спори колко региона трябва да има в България, трябва ли да се променят. Вие сте в течение на това. Мисля, че това дава дълъг срок от две или три години, когато трябва да се задвижи вече тази процедура с регионалното развитие.
Използвам присъствието на представителя на Министерството на здравеопазването да ги помоля, отчитайки това, че тези демографски показатели се движат по-бавно, колкото може, максимално да избързате с министъра на регионалното развитие и благоустройството да се вземе максимално бързо това решение кои региони, колко ще бъдат, за да може вече да бъдат развързани ръцете и на Министерството на здравеопазването, както се казва, да може да подготви своята здравна структура и разпределение на ресурсите. Иначе остава във въздуха и всичо ще бъде само за себе си. Няма само за себе си, просто всичко е обвързано.
Второто, тук може би ще кажете, че проф. Михайлов гледа от негова гледна точка, освен че като народен представител трябва да има обща визия. Искам да Ви кажа, че е прав, защото иска една стратегия за онкологичните заболявания и ще Ви кажа защо. Мисля, че се движим в един правилен път, показвайки, първо, и като цифри, че органите на кръвообращението дават най-честата смъртност и от там респективно от исхемична болест на сърцето и мозъчно-съдовите.
Защо? За всички тези години, с всичките минуси, с това точене на Касата все пак се направи една крачка, създавайки и развивайки инвазивната кардиология. Казвам това аз, която съм толкова голям критик на изразходване на публичните средства, но действително трябва така да бъде покрито, че да има достъп до инвазивната кардиология. Виждате, че тя води до най-голямата смъртност и най-много помага. Все пак системата чрез „Бърза помощ“ – там не можеш да ги скриеш, да ги напишеш. Това не е пневмония.
Второто, за което сме длъжници. Не знам колко ще бъде дълга съдбата на това Народно събрание, но мисля, че, следейки по количество и по показателите, следващият показател е точно мозъчно-съдовите заболявания, които водят до смъртност, а там е най-голямата инвалидизация. Тук-таме в София се чу, че правят такива центрове. В Пловдив и във Варна, но не мисля, че те са добре развити. Предполагам, по-нататък ще получим информация, но това е следващото, до което ние трябва да осигурим достъп, защото такива пациенти влизат в малките болници… Определено твърдя, че лечението не е това, което би трябвало да получат особено при исхемични заболявания, а знаете какви са възможностите на такива центрове и аз мисля, че рано или късно, дай Боже, да доживеем това да бъде.
Следващото като стъпало, това са онкологичните заболявания и стратегията, за която професорът каза.
Останалите ги оставям в едно бъдеще време.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, д р Найденова.
Има ли други изказвания?
Ще дам възможност на заместник-министър Пенков да обобщи и отговори на поставените въпроси, за да вървим към приключване.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Благодаря на колегите за акцентите, които направиха по изготвените доклади. Искам само да ги помоля, в смисъл, да гледат изхода откъде тръгва държавата и накъде върви. В този доклад ние казваме в смисъл, че стейтъп хелф е интересна интерпретация на крос екшън изследвания в момента, докато ние гледаме как са се развивали здравните показатели във времето и казваме: „Ние сме тук, правим такива интервенции“, примерно, да кажем, свързани с финансиране на инвазивна кардиология и какво се получава.
Примерно 2014 г. Литва, Латвия, Унгария и Словакия 350 смъртни случаи на 100 хиляди население, в България – 195. Виждате какъв е ефекта от дадените интервенции в едно нещо.
Другото нещо, не мога докрай да повярвам на подобен тип анализи на стейтълп хелф е, че знаете като лекари, случвало ни се е, проф. Михайлов, да пишем съобщение за смърт и най-честото нещо, което пишем е „Остра сърдечно-съдова слабост“. Затова при болестите на органи на кръвообращението в Европейския съюз има 373 на сто хиляди, а в България са 1130. Това е абсолютно изкривяване на информацията по простата причина, че човекът е болен от рак във финална фаза, но понеже накрая му спира сърцето, ние затова пишем „Остра сърдечно-съдова слабост“ и изкривяваме нещата.
Лично аз се чувствам удовлетворен от това, което има – национални програми за майчино детско здравеопазване, неонатален скрининг, пренатален скрининг и така нататък. Имаме национална програма за хронични, незаразни заболявания, където се търсят ефекти върху социално значими болести.
Старта на повечето от тях е 2016 г. Това са началните интервенции и ние навсякъде виждаме тенденция малко по-бърза или малко по-бавна, но положителна. Моята мечта е да съхраним тази положителна тенденция на направеното и да го продължим, и да се случва в още по-големи проценти и в бъдеще, за да можем да стигнем средноевропейските проценти най-късно 2025 г.
Имаме с какво да се похвалим. Не знам дали забелязахте, че имаме най-ниската смъртност от неврологични заболявания в Европа. В смисъл, оказва се, че българите умират по-малко от Алцхаймер и от други заболявания отколкото средните европейци.
Имаме по-ниска смъртност и сме в добрата среда и в долната част при смъртност от диабет и т.н. Това означава, че и тези интервенции, които са направени от здравната система в лечението на диабета, достъпа до лекарства, поведението, тяхното контролиране от общопрактикуващите лекари и от специалистите са дали резултат. Хората живеят по-дълго и в по-добро здраве.
За мен това, което е отчетено, е добро начало и добър старт, за да можем да продължим и то да се случва за в бъдеще с още по-бързи темпове. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, д.р Пенков.
Има ли други изказвания?
Благодаря на колегите и на представителите от Министерството на здравеопазването за участието в днешното заседание.
Закривам заседанието.

(Закрито в 17,10 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Даниела Дариткова)


Стенограф:
(Мая Станкова)