Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по здравеопазването
03/05/2018
Редовно заседание на Комисията по здравеопазване
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 29
На 3 май, четвъртък, 2018 г. от 15,30 ч. се състоя редовно заседание на Комисията по здравеопазване при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Списък на присъствалите гости и членове на Комисията по здравеопазването се прилага към протокола.
Заседанието се ръководи от председателя на Комисията по здравеопазването госпожа Даниела Дариткова.
* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа заместник-министри, гости!
Имаме необходимия кворум и откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Нашият дневен ред претърпя известна промяна във връзка с приемането в пленарната зала на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества в двата варианта, внесени от Министерския съвет, така че днес имаме дневен ред от една точка:
ОТГОВОРИ НА АКТУАЛНИ УСТНИ ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО КЪМ МИНИСТЪРА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Има ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Започваме с въпросите от най-голямата парламентарна група –Политическа партия ГЕРБ. Аз ще задам първия въпрос.
Уважаеми господин Министър, на 19 април тази година се проведе редовно заседания на Комисията по здравеопазването към Народното събрание и на нея се проведе дискусия на тема „Диагностициране на кръвните продукти и съществуващия инфекциозен риск при кръвопреливане“.
Дискусията беше инициирана от Националната пациентска организация и сдруженията „Хепасист“ и „Хеп Актив“ на пациентите със заболявания от хепатит В и С. Основен мотив на тази организация за провеждането на подобна дискусия е необходимостта от гарантиране на здравна сигурност при използване на кръвни продукти.
В Наредбата на Министерството на здравеопазването за изменение и допълнение на медицински стандарт „трансфузионна хематология“ от 24 април 2018 г. е приложена европейска Директива от добра практика на центрове, отделения, лаборатории по трансфузионна хематология, като са включени изискванията за изследване на инфекциозните маркери на дарената кръв чрез най-съвременната технология, така наречената NAT технология.
Искам да попитам какви са плановете на Министерството на здравеопазването за въвеждането на тази технология в центровете по трансфузионна хематология за повишаване на качеството на дарената кръв и за преодоляване на инфекциозния риск при кръвопреливане.
Имате думата за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Темата е изключително важна. Вие знаете, че през 2017 г. Министерството на здравеопазването изготви Проект на Национална програма за развитие на трансфузионната система в Република България. За съжаление, от тогава, макар че NAT диагностиката или NAT технологиите бяха обявени като основен приоритет на тази национална програма, до този момент няма извършени никакви реални крачки за нейното осъществяване.
Когато дойдохме като нов екип в Министерството на здравеопазването, при одобрен бюджет от Народното събрание, в това число и бюджетът на Министерството на здравеопазването, естествено, ние нямаме кой знае какви лостове, за да осигурим изграждането на NAT диагностиката за проследяване качествата на дарената кръв, поради което решихме да търсим други източници, с които да започне прилагането и изграждането на тази програма.
За 2018 г. един от основните приоритети на бюджета и на държавата като цяло беше развитието на науката и научните изследвания в страната. По тази причина в Министерството на образованието и науката има сериозен ресурс, свързан с разработване на национални програми за научни изследвания. В момента тези научни програми и изследвания се защитават от съответните бенефициенти пред управляващия орган – Министерството на образованието и науката. Нашият екип влезе в разговори с ръководството на Министерството на образованието и науката и поискахме да се включим като бенефициенти по тяхната оперативна програма. С тях постигнахме съгласие да разработим отделен проект – самостоятелна програма, за въвеждане на NAT технологиите в Националния център за трансфузионна хематология „Научна програма за разработване на Методология за въвеждане на NAT технология за диагностика на дарената кръв в трансфузионната система на Република България“. Понеже ресурсът, който може да ни се предостави в рамките на тази година, не е толкова голям, разработихме програма, която ще предоставим на министър Вълчев, в която защитаваме, първо, необходимостта от изграждането на NAT диагностиката и като първа, много важна крачка – да изградим такива центрове в Националния център по трансфузионна хематология и в държавното предприятие Бул Био, където обемът е най-голям и там е важно да дислоцираме такъв център.
Мисля, че по този начин още тази година ще решим проблема в голяма част. Следващата година Програмата продължава и ние отново ще участваме, като преценим къде, на какви етапи да се прави, лека полека ще осигурим и другите центрове в страната. Това ще бъде на база на анализ на потребности, анализ на качество на изпълнението. В този контекст сме предвидили и да има обучение на хората, които ще се занимават с тази апаратура – все пак тя е специализирана, трябва да има и обучение на хората. По този въпрос мога да кажа, че работим активно, заедно с Министерството на образованието и науката, имаме подкрепата от тях. Направили сме вече националната научна програма, за да защитим Проекта, остава да продължим процедурата за финализиране на нашите взаимоотношения. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Министър.
Следващата парламентарна група.
Заповядайте, доктор Тимчев, от името на „БСП за България“.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ: Уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми гости, представители на съсловни организации, дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Министър, въпросът ми към Вас е свързан с три от структурите, които се финансират от Министерството на здравеопазването – спешните приемни отделения, психиатричната помощ, и спешната помощ. Оказа се, че от началото на тази година спешните приемни отделения и психиатричната помощ – болниците, които предоставят такава услуга, не са получавали абсолютно никаква субсидия от Министерството – за спешните приемни отделения, по 25 лв. на пациент, както и психиатричната помощ не се финансират.
За спешната помощ в съсловната организация се говори, че за тази година не е предвидено 10% увеличение на работните заплати. Какво се случва в Министерството и ще има ли плащания за тези три структури от здравеопазването? Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Тимчев, мисля, че информацията, която имате, не е достатъчно достоверна. Ние подписахме договорите с всички държавни, общински лечебни заведения, които се финансират по нашата методика. На базата на тези подписани договори ние им изпратихме аванс в рамките на една шеста от онова, което са заработили през миналата година. Освен това започваме ритмично финансиране на тези заведения и то на месечна основа.
Въвели сме отчетност – да ни се представя на месечна основа, така че да има регулярни плащания. В този смисъл няма проблем за нормалното финансиране.
По отношение на спешната медицинска помощ. И миналата година, и тази година съгласно постановление на Министерския съвет в изпълнение на Закона за бюджета, има определена сума. Опасението на нашите колеги от лечебните заведения е, че тази година сумата е по-малка и няма да достигне за финансиране на тази дейност. Категорично заявявам, че сумата за 2018 г. няма да бъде по-малка отколкото тази за следващата година. Ние променихме просто механизма на финансирането.
Какво ставаше досега? Голямата част се финансираше за работни заплати на хората и втората част, на базата на преминали болни на някакъв стандарт, норматив или цена от 9 лв. Извинявайте, но какво общо има персоналът с онова, което получава като субсидия от държавата? Това е величина, която не е оценена от гледна точка на положения труд. За нас беше важно да намерим онези критерии за финансиране, които да отразяват реално положения медицински труд и за правилна оценка на резултата от този труд. Затова преценихме, че е по-добре да се мине към финансиране на по-голяма сума – от 25 лв. например, но да бъде на база на реално преминали болни и то без да бъдат хоспитализирани след това.
В проверките, които направихме, установихме, че много често хората, които минават през спешните центрове, се отчитат при тях като брой преминали болни, след това същият този пациент отива в горните отделения на болниците и получава дублиращо финансиране от страна на Националната здравноосигурителна каса. Не казвам, че тези 25 лв., които сме определили, са реалната цена на труда, който са положили при реално преминали болни. Нека да видим как ще върви изпълнението на методите през първите три месеца. Ще направим анализ, защото много е различен трудът в различните лечебни заведения, в различните центрове за спешна медицинска помощ. Където има индикации – може някъде тези 25 лв., да са дори достатъчни, някъде обаче положеният труд като квалификация, като резултат от лечението, като необходими разходи за това лечение са по-високи. Сега събираме информация. Ще я обработим, анализираме и от 2019 г. да направим диференцирани нормативи за финансиране на спешната помощ в зависимост от качеството и количеството на положения медицински труд. Това ни е идеята.
Ако сме допуснали някаква неточност в определянето на размера на базата преминалите болни, в нас е инструментариумът да го направим още след първия отчет за първото тримесечие на тази година. Въпросът е да създадем някаква нормална логика на оценяване и заплащане на преминалия болен в спешните отделения. Няма да получат по-малко от 26-те милиона, заложени в бюджета. Тези пари са за тях. Няма да спестяваме пари от спешната помощ. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате ли уточняващ въпрос, доктор Тимчев?
ИЛИЯН ТИМЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, всъщност отговорът Ви касаеше само спешните приемни отделения, които са към областните болници. Не чух нищо за психиатричната помощ – какви пари ще получат болниците, които предлагат такава помощ и за 10%-то увеличение на заплатите на хората, които работят в центровете за спешна медицинска помощ?
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Добавката за психиатричната помощ миналата година е била 26 млн. 800 хил. лв., за тази година са 30 млн. 810 хил. лв., което значи 4 млн. повече. Ако не се лъжа, процентът на увеличение е около 15. Това задоволява ли Ви?
ИЛИЯН ТИМЧЕВ: За спешната медицинска помощ – ще си получат ли 10% увеличение, което получават хората, които работят в центровете всяка година, независимо кой управлява?
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Разбира се, че ще си получат увеличението на заплатите. Парите са още в централния бюджет. Подготвили сме предложение, то е проект на постановление до Министерския съвет, с който да бъде коригиран бюджетът на Министерството. Този ресурс, разбира се, ще бъде от 1 януари 2018 г. Просто технологично приемане на закона, след това на постановлението за изпълнение. Има някаква процедура на излизане на нормативните актове, свързани с бюджета. След това започват корекции. Ние сме готови с предложението и нямаме никакви проблеми с Министерството на финансите и, разбира се, с правителството.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Министър.
Следващият въпрос ще бъде зададен от доктор Поповски – „Обединени патриоти“.
Заповядайте, господин Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги!
Мислех да задам въпрос за финансирането на държавните болници, болниците с държавно участие. Разбрах, че тази стратегия ще бъде готова до края на месец юни, така че да изчакаме и да коментираме по-късно, когато е готова. За момента се отказвам от такъв въпрос.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Поповски.
Следващият въпрос ще бъде зададен от доцент Лъчезар Иванов – заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, въпросът ми също ще касае спешната помощ.
С Ваша заповед от 29 март 2018 г. утвърждавате Методиката за субсидиране на лечебните заведения, за спешните отделения.
Въпросът ми е: какви са критериите и подборът на лечебните заведения, за да бъдат сключени и подписани договори за спешните отделения? Искам да попитам: тъй като всички многопрофилни болници са направили инвестиции в спешната помощ – персонал, оборудване, в случай че не се подпише договор с тях, какво ще се случи с тези отделения, където са назначени хора, персонал, инвестирани са средства? Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Понеже на част от въпросите отговорих преди малко и се чудя как да си подредя останалата част.
Ние ще сключим договор, господин Иванов, с всички спешни центрове, които сме финансирали през миналата година, разбира се, при условия, ред и критерии, за които преди малко споменах. Няма да има център за спешна медицинска помощ, който да не сключи договор с министъра на здравеопазването. Разбира се, връщам се отново на подхода за финансиране на преминал болен, така че може да има някаква промяна в размера на финансирането към един или друг център, но то ще бъде на база на обективна оценка за работата, която е положена в този център за спешна медицинска помощ.
Останалата част – оборудване, техника, апаратура, линейки и всичко необходимо, е свързано с медицинския стандарт „Спешна помощ“.
Този проблем ще бъде решен, както и друг път сме говорили, с големия Проект за модернизация на спешната помощ, който сме започнали, и е в процедура. Надявам се всичко да върви с най-малко обжалвания от страна на заинтересованите лица. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Доцент Иванов, заповядайте за уточняващ въпрос.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин Министър, изискването на чл. 50, ал. 2 е минималният брой на субсидираните прегледи по ал. 1 да не бъде под отчетените през 2017 г. брой пациенти със спешни състояния, преминали през спешните отделения, които не са хоспитализирани в същото лечебно заведение. Няма как да се планува спешността и още по-нереалистично е да се поставят условия в последните две години да има еднакъв или завишен брой спешни пациенти. Спешността е за това. Тя е свързана с доста фактори, непредвидими условия, катастрофи и така нататък. Това е моят уточняващ въпрос.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Всъщност, ако мога да помогна за разбирането на въпроса. Става въпрос за спешните приемни отделения към лечебните заведения, не за спешната медицинска помощ.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Разбрах.
Господин Иванов, всеки един законопроект, постановление или друг нормативен акт – вземете и Закона за държавния бюджет, е някаква проекция, някакъв проект – разбираме какво се случва на 31 декември, когато мандалото падне и приключи бюджетът. Това сме го записали от гледна точка на някакъв критерий, който да ни бъде като отправна точка, а не че точно толкова трябва да ги докараме. Ние и затова искаме статистика – да наблюдаваме този процес, за да бъдем по-гъвкави при взимане на решението как да функционира тази методика от тук нататък.
Безспорно ще излязат и други неща, които е възможно да не сме догледали докрай. Естествено, че при въвеждане на нов механизъм може да има някои пропуски, но имаме гъвкава възможност веднага да ги поправим.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Министър.
Следващият въпрос ще зададе господин Георги Гьоков – заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Министър, Заместник-министър, уважаеми народни представители и гости на нашата Комисия!
Господин Министър, на миналото заседание на Комисията по здравеопазването госпожа Начева – заместник-министърът, представи единен Стандарт за финансово управление на държавните болници. Във Ваше интервю Вие го нарекохте финансова конституция. Аз приемаме това определение. Този стандарт ще бъде гаранция и условие за добро финансово управление и е насочен към пестене на средства. Сега публикувахте този единен стандарт на сайта на Министерството на здравеопазването за обществено обсъждане и веднага започнаха притесненията, че заради този стандарт заплатите в здравеопазването ще започнат да падат надолу.
Има 65 държавни болници и само 11 от тях са без просрочия. На фона на всичко това стои въпросът със забавянето на заплатите и неизплатените заплати в редица болници с просрочие, които са в невъзможност да си плащат заплатите. Знам за проблеми в болниците в Ловеч, Враца, по-рано и в Стара Загора. Заместник-министър Начева е запозната с проблема.
Дайте да разсеем съмненията, че този единен стандарт ще намалява заплати в здравеопазването. Какво е състоянието към този момент със заплатите в държавните болници например в Ловеч, Враца и Стара Загора? Ако имате информация за другите, може и за тях да споделите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте за отговор, господин Ананиев.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Гьоков, Вие започнахте с едно изречение, че искаме да спестяваме на базата на този стандарт. Не да спестяваме, а да повишаваме ефективността на разходването на тези средства, за да отидат там, където трябва, да отидат както за увеличение заплатите на хората, така и за подобряване качеството на лечението им.
На предходното заседание Ви беше представен Стандартът за финансово управление. Тук бяха поставени няколко въпроса, които като финансисти не бяхме преценили, че трябва да ги развием, за да стане по-ясно какъв е анализът на просрочията за текущата година спрямо предходната година, в какви случаи хората няма да получат допълнително материално стимулиране.
Направили сме промени, днес качихме новия Стандарт на нашия сайт, в който се решават проблемите, които бяха поставени на предишното заседание. Там сме отбелязали, че когато се прави анализ на текущите просрочия за тази година спрямо предходните, се приспадат всички просрочени плащания, които не са свързани с решение на ръководството на самата болница, тоест увеличението на минималната работна заплата не зависи от тях.
Този преразход ще го свалим; увеличението на регулираните от държавата цени – ток, парно и така нататък, не зависят от тях. Ще го свалим. Излиза някакъв друг, еднократен разход или изтича договор, който не зависи от тях – ще го свалим. Тоест ще правим съпоставка между равнопоставени, при равни условия просрочия. Естествено, че ако при това положение има завишаване на просрочията, значи нещо куца в цялото управление и мениджмънт на болницата. Ако се съхрани на същото ниво или има процес на намаляване на просрочията, няма проблем хората да си получат допълнително материално стимулиране. Това сме го регламентирали както на място, където определяме що е това „нарастване на просрочия“, регламентирали сме го и в текста, където се определя кога хората получават допълнително материално стимулиране.
Другите две неща, които сме направили. Досега изпълнението на клаузите на настоящия стандарт беше задължение само на изпълнителния директор. Считаме, че това не е правилно и трябва да бъде на целия управителен орган.
Това, за което днес вече имам няколко обаждания, накрая сме записали, че този стандарт се прилага от лечебното заведение за болнична помощ след приобщаването му като неразделна част от договорите за възлагане на управлението. Ще сключим нови договори с всичките директори на лечебни заведения, където този стандарт ще стане неразделна част от този договор и той ще влезе в сила в този момент. Мисля, че също е справедливо решение.
Това са въпросите, които бяха поставени. Мисля, че сме ги изчистили коректно и вече няма защо болниците да се притесняват. Да, има място за притеснение, ако се влошава финансовото състояние и при това положение, но това вече показва неефективно управление.
За заплатите на тези няколко болници. В крайна сметка заплатите се определят от изпълнителния директор на болницата в резултат на извършената дейност. Болниците, които споменахте, са наистина в изключително критично положение. От първия работен ден ние правим неистови усилия да създадем условия те да съществуват и да осъществяват своята дейност. Направихме доста неща във връзка с техните оздравителни програми. Някои от тях са малко по-стабилизирани, други са, както се казва, на ръба, каквато е Ловешката болница. Независимо от всичко, независимо че от няколко месеца не са получавали, всяка една от тези болници ежемесечно получава възнаграждението си, макар че не компенсира стари месеци, в които не си е получила заплатите.
Най-тежкият проблем, отново повтарям, е с Ловешката болница, където основен кредитор е „Кардиолайф“ и той всъщност държи цялата ситуация. Ако с него не постигнем съгласие, това означава, че поставяме под сериозен риск Ловешката болница. Във вторник имаме поредната среща с него, за да водим отново разговори, защото за нас Ловешката болница е важна. Тя е важна за целия регион и ние ще направим всичко възможно да я съхраним в този й вид, в който тя ще функционира оптимално и ще задоволява най-добре здравните потребности на своето население. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Министър.
Уточняващ въпрос, господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, Заместник-министър и народни представители!
Господин Министър, доволен съм от отговора, който ми давате. Не знам дали разсеяхме съмненията в медицинското съсловие, че няма да им бъде намалявана заплатата, но дано се случи. Аз искрено пожелавам това нещо.
Истински проблем на нашия пазар на труда е, че хората не получават колкото са заработили. В тази връзка може въпросът ми да е малко като на лаик, но този единен финансов стандарт за управление на болниците: при надлимитна дейност и Вие не им я изплатите, как се вписва в този стандарт?
Вие казахте, че това е стандарт за държавните болници, но ще го наложим и на общинските – там ще е лесно. Общинските болници няма да получават финансиране, ако не спазват този стандарт. Казвате, че този стандарт е подходящ и за частните болници. Ще съумеете ли да го наложите и там?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате думата за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Започвам отговорите отзад напред. Ние нищо не можем да наложим на частните болници. Те могат сами да го припознаят, докато на общинските болници можем да го препоръчаме. И там не можем да го направим, те трябва да го припознаят, да се самосезират, както се казва.
При всички случаи, при излизане на един такъв стандарт за финансово управление, в началото има притеснения, проблеми. Вие добре казахте, че материята е чужда за доста представители на лекарското съсловие, затова ние сме се ориентирали към финансистите в болниците и провеждаме непрекъснато разговори с тях, ще проведем и обучение на финансистите, за да разберат, че всъщност това, което искаме да направим, е не да стагнираме работата в болниците, а обратното – да им покажем пътя, по който ресурсът, който управляват, може да бъде управляван по-ефективно и да бъдат задоволени неща, които досега те са искали, но не са могли.
Много мерки предвиждаме в областта на обществените поръчки, в областта на разходите за текуща издръжка, въобще стопанисването на базата. В момента правим анализ на активите, неоперативните активи на всички държавни болници. Вътре има неща, които наистина могат да озадачат всеки един от нас. Искаме да намерим общи правила и принципи, а не да вършим сделки за тази или онази болница и по едни правила и принципи да решим какво да правим с тези неоперативни активи, за да не ни обвиняват след това: защо даде на този, а не даде на онзи това съгласие. На базата на принципи и правила. Там също се крие сериозен ресурс, който може да се използва както за инвестиции, така и за стабилизиране финансовото състояние на болниците.
Надлимитната дейност е важен въпрос. Когато определяхме бюджета за 2018 г., направихме анализ за 2017 г. дори и по-назад от 2017 г. на цялостната дейност на болниците, като в това число взехме предвид и така наречената, макар че не обичам да я наричам така надлимитна дейност, тоест при правене на годишното разпределение на ресурса по отделните болници този елемент е отчетен. Дадено им е възможност, когато в някои от месеците не могат да си покрият лимита, да имат възможност да направят това за бъдещ период. До миналата година това беше само в рамките на тримесечието. Сега даваме възможност да има спокойствието и сигурността, че това може да стане през цялата година.
Разбира се, в разпределението на ресурса ние отчитаме и редица други фактори например летните месеци, грипните епидемии. Няма да видите за 12 месеца едно и също число, но това според нас не е притеснително.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Министър.
Уважаеми колеги, има ли още въпроси? Не виждам.
Благодаря за участието в днешната Комисия. Пожелавам на всички Ви приятни празници.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,00 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА
Стенограф:
Стефка Аличкова
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 29
На 3 май, четвъртък, 2018 г. от 15,30 ч. се състоя редовно заседание на Комисията по здравеопазване при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Списък на присъствалите гости и членове на Комисията по здравеопазването се прилага към протокола.
Заседанието се ръководи от председателя на Комисията по здравеопазването госпожа Даниела Дариткова.
* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа заместник-министри, гости!
Имаме необходимия кворум и откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Нашият дневен ред претърпя известна промяна във връзка с приемането в пленарната зала на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества в двата варианта, внесени от Министерския съвет, така че днес имаме дневен ред от една точка:
ОТГОВОРИ НА АКТУАЛНИ УСТНИ ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО КЪМ МИНИСТЪРА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Има ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Започваме с въпросите от най-голямата парламентарна група –Политическа партия ГЕРБ. Аз ще задам първия въпрос.
Уважаеми господин Министър, на 19 април тази година се проведе редовно заседания на Комисията по здравеопазването към Народното събрание и на нея се проведе дискусия на тема „Диагностициране на кръвните продукти и съществуващия инфекциозен риск при кръвопреливане“.
Дискусията беше инициирана от Националната пациентска организация и сдруженията „Хепасист“ и „Хеп Актив“ на пациентите със заболявания от хепатит В и С. Основен мотив на тази организация за провеждането на подобна дискусия е необходимостта от гарантиране на здравна сигурност при използване на кръвни продукти.
В Наредбата на Министерството на здравеопазването за изменение и допълнение на медицински стандарт „трансфузионна хематология“ от 24 април 2018 г. е приложена европейска Директива от добра практика на центрове, отделения, лаборатории по трансфузионна хематология, като са включени изискванията за изследване на инфекциозните маркери на дарената кръв чрез най-съвременната технология, така наречената NAT технология.
Искам да попитам какви са плановете на Министерството на здравеопазването за въвеждането на тази технология в центровете по трансфузионна хематология за повишаване на качеството на дарената кръв и за преодоляване на инфекциозния риск при кръвопреливане.
Имате думата за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Темата е изключително важна. Вие знаете, че през 2017 г. Министерството на здравеопазването изготви Проект на Национална програма за развитие на трансфузионната система в Република България. За съжаление, от тогава, макар че NAT диагностиката или NAT технологиите бяха обявени като основен приоритет на тази национална програма, до този момент няма извършени никакви реални крачки за нейното осъществяване.
Когато дойдохме като нов екип в Министерството на здравеопазването, при одобрен бюджет от Народното събрание, в това число и бюджетът на Министерството на здравеопазването, естествено, ние нямаме кой знае какви лостове, за да осигурим изграждането на NAT диагностиката за проследяване качествата на дарената кръв, поради което решихме да търсим други източници, с които да започне прилагането и изграждането на тази програма.
За 2018 г. един от основните приоритети на бюджета и на държавата като цяло беше развитието на науката и научните изследвания в страната. По тази причина в Министерството на образованието и науката има сериозен ресурс, свързан с разработване на национални програми за научни изследвания. В момента тези научни програми и изследвания се защитават от съответните бенефициенти пред управляващия орган – Министерството на образованието и науката. Нашият екип влезе в разговори с ръководството на Министерството на образованието и науката и поискахме да се включим като бенефициенти по тяхната оперативна програма. С тях постигнахме съгласие да разработим отделен проект – самостоятелна програма, за въвеждане на NAT технологиите в Националния център за трансфузионна хематология „Научна програма за разработване на Методология за въвеждане на NAT технология за диагностика на дарената кръв в трансфузионната система на Република България“. Понеже ресурсът, който може да ни се предостави в рамките на тази година, не е толкова голям, разработихме програма, която ще предоставим на министър Вълчев, в която защитаваме, първо, необходимостта от изграждането на NAT диагностиката и като първа, много важна крачка – да изградим такива центрове в Националния център по трансфузионна хематология и в държавното предприятие Бул Био, където обемът е най-голям и там е важно да дислоцираме такъв център.
Мисля, че по този начин още тази година ще решим проблема в голяма част. Следващата година Програмата продължава и ние отново ще участваме, като преценим къде, на какви етапи да се прави, лека полека ще осигурим и другите центрове в страната. Това ще бъде на база на анализ на потребности, анализ на качество на изпълнението. В този контекст сме предвидили и да има обучение на хората, които ще се занимават с тази апаратура – все пак тя е специализирана, трябва да има и обучение на хората. По този въпрос мога да кажа, че работим активно, заедно с Министерството на образованието и науката, имаме подкрепата от тях. Направили сме вече националната научна програма, за да защитим Проекта, остава да продължим процедурата за финализиране на нашите взаимоотношения. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Министър.
Следващата парламентарна група.
Заповядайте, доктор Тимчев, от името на „БСП за България“.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ: Уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми гости, представители на съсловни организации, дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Министър, въпросът ми към Вас е свързан с три от структурите, които се финансират от Министерството на здравеопазването – спешните приемни отделения, психиатричната помощ, и спешната помощ. Оказа се, че от началото на тази година спешните приемни отделения и психиатричната помощ – болниците, които предоставят такава услуга, не са получавали абсолютно никаква субсидия от Министерството – за спешните приемни отделения, по 25 лв. на пациент, както и психиатричната помощ не се финансират.
За спешната помощ в съсловната организация се говори, че за тази година не е предвидено 10% увеличение на работните заплати. Какво се случва в Министерството и ще има ли плащания за тези три структури от здравеопазването? Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Тимчев, мисля, че информацията, която имате, не е достатъчно достоверна. Ние подписахме договорите с всички държавни, общински лечебни заведения, които се финансират по нашата методика. На базата на тези подписани договори ние им изпратихме аванс в рамките на една шеста от онова, което са заработили през миналата година. Освен това започваме ритмично финансиране на тези заведения и то на месечна основа.
Въвели сме отчетност – да ни се представя на месечна основа, така че да има регулярни плащания. В този смисъл няма проблем за нормалното финансиране.
По отношение на спешната медицинска помощ. И миналата година, и тази година съгласно постановление на Министерския съвет в изпълнение на Закона за бюджета, има определена сума. Опасението на нашите колеги от лечебните заведения е, че тази година сумата е по-малка и няма да достигне за финансиране на тази дейност. Категорично заявявам, че сумата за 2018 г. няма да бъде по-малка отколкото тази за следващата година. Ние променихме просто механизма на финансирането.
Какво ставаше досега? Голямата част се финансираше за работни заплати на хората и втората част, на базата на преминали болни на някакъв стандарт, норматив или цена от 9 лв. Извинявайте, но какво общо има персоналът с онова, което получава като субсидия от държавата? Това е величина, която не е оценена от гледна точка на положения труд. За нас беше важно да намерим онези критерии за финансиране, които да отразяват реално положения медицински труд и за правилна оценка на резултата от този труд. Затова преценихме, че е по-добре да се мине към финансиране на по-голяма сума – от 25 лв. например, но да бъде на база на реално преминали болни и то без да бъдат хоспитализирани след това.
В проверките, които направихме, установихме, че много често хората, които минават през спешните центрове, се отчитат при тях като брой преминали болни, след това същият този пациент отива в горните отделения на болниците и получава дублиращо финансиране от страна на Националната здравноосигурителна каса. Не казвам, че тези 25 лв., които сме определили, са реалната цена на труда, който са положили при реално преминали болни. Нека да видим как ще върви изпълнението на методите през първите три месеца. Ще направим анализ, защото много е различен трудът в различните лечебни заведения, в различните центрове за спешна медицинска помощ. Където има индикации – може някъде тези 25 лв., да са дори достатъчни, някъде обаче положеният труд като квалификация, като резултат от лечението, като необходими разходи за това лечение са по-високи. Сега събираме информация. Ще я обработим, анализираме и от 2019 г. да направим диференцирани нормативи за финансиране на спешната помощ в зависимост от качеството и количеството на положения медицински труд. Това ни е идеята.
Ако сме допуснали някаква неточност в определянето на размера на базата преминалите болни, в нас е инструментариумът да го направим още след първия отчет за първото тримесечие на тази година. Въпросът е да създадем някаква нормална логика на оценяване и заплащане на преминалия болен в спешните отделения. Няма да получат по-малко от 26-те милиона, заложени в бюджета. Тези пари са за тях. Няма да спестяваме пари от спешната помощ. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате ли уточняващ въпрос, доктор Тимчев?
ИЛИЯН ТИМЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, всъщност отговорът Ви касаеше само спешните приемни отделения, които са към областните болници. Не чух нищо за психиатричната помощ – какви пари ще получат болниците, които предлагат такава помощ и за 10%-то увеличение на заплатите на хората, които работят в центровете за спешна медицинска помощ?
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Добавката за психиатричната помощ миналата година е била 26 млн. 800 хил. лв., за тази година са 30 млн. 810 хил. лв., което значи 4 млн. повече. Ако не се лъжа, процентът на увеличение е около 15. Това задоволява ли Ви?
ИЛИЯН ТИМЧЕВ: За спешната медицинска помощ – ще си получат ли 10% увеличение, което получават хората, които работят в центровете всяка година, независимо кой управлява?
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Разбира се, че ще си получат увеличението на заплатите. Парите са още в централния бюджет. Подготвили сме предложение, то е проект на постановление до Министерския съвет, с който да бъде коригиран бюджетът на Министерството. Този ресурс, разбира се, ще бъде от 1 януари 2018 г. Просто технологично приемане на закона, след това на постановлението за изпълнение. Има някаква процедура на излизане на нормативните актове, свързани с бюджета. След това започват корекции. Ние сме готови с предложението и нямаме никакви проблеми с Министерството на финансите и, разбира се, с правителството.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Министър.
Следващият въпрос ще бъде зададен от доктор Поповски – „Обединени патриоти“.
Заповядайте, господин Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги!
Мислех да задам въпрос за финансирането на държавните болници, болниците с държавно участие. Разбрах, че тази стратегия ще бъде готова до края на месец юни, така че да изчакаме и да коментираме по-късно, когато е готова. За момента се отказвам от такъв въпрос.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Поповски.
Следващият въпрос ще бъде зададен от доцент Лъчезар Иванов – заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, въпросът ми също ще касае спешната помощ.
С Ваша заповед от 29 март 2018 г. утвърждавате Методиката за субсидиране на лечебните заведения, за спешните отделения.
Въпросът ми е: какви са критериите и подборът на лечебните заведения, за да бъдат сключени и подписани договори за спешните отделения? Искам да попитам: тъй като всички многопрофилни болници са направили инвестиции в спешната помощ – персонал, оборудване, в случай че не се подпише договор с тях, какво ще се случи с тези отделения, където са назначени хора, персонал, инвестирани са средства? Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Понеже на част от въпросите отговорих преди малко и се чудя как да си подредя останалата част.
Ние ще сключим договор, господин Иванов, с всички спешни центрове, които сме финансирали през миналата година, разбира се, при условия, ред и критерии, за които преди малко споменах. Няма да има център за спешна медицинска помощ, който да не сключи договор с министъра на здравеопазването. Разбира се, връщам се отново на подхода за финансиране на преминал болен, така че може да има някаква промяна в размера на финансирането към един или друг център, но то ще бъде на база на обективна оценка за работата, която е положена в този център за спешна медицинска помощ.
Останалата част – оборудване, техника, апаратура, линейки и всичко необходимо, е свързано с медицинския стандарт „Спешна помощ“.
Този проблем ще бъде решен, както и друг път сме говорили, с големия Проект за модернизация на спешната помощ, който сме започнали, и е в процедура. Надявам се всичко да върви с най-малко обжалвания от страна на заинтересованите лица. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Доцент Иванов, заповядайте за уточняващ въпрос.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин Министър, изискването на чл. 50, ал. 2 е минималният брой на субсидираните прегледи по ал. 1 да не бъде под отчетените през 2017 г. брой пациенти със спешни състояния, преминали през спешните отделения, които не са хоспитализирани в същото лечебно заведение. Няма как да се планува спешността и още по-нереалистично е да се поставят условия в последните две години да има еднакъв или завишен брой спешни пациенти. Спешността е за това. Тя е свързана с доста фактори, непредвидими условия, катастрофи и така нататък. Това е моят уточняващ въпрос.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Всъщност, ако мога да помогна за разбирането на въпроса. Става въпрос за спешните приемни отделения към лечебните заведения, не за спешната медицинска помощ.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Разбрах.
Господин Иванов, всеки един законопроект, постановление или друг нормативен акт – вземете и Закона за държавния бюджет, е някаква проекция, някакъв проект – разбираме какво се случва на 31 декември, когато мандалото падне и приключи бюджетът. Това сме го записали от гледна точка на някакъв критерий, който да ни бъде като отправна точка, а не че точно толкова трябва да ги докараме. Ние и затова искаме статистика – да наблюдаваме този процес, за да бъдем по-гъвкави при взимане на решението как да функционира тази методика от тук нататък.
Безспорно ще излязат и други неща, които е възможно да не сме догледали докрай. Естествено, че при въвеждане на нов механизъм може да има някои пропуски, но имаме гъвкава възможност веднага да ги поправим.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Министър.
Следващият въпрос ще зададе господин Георги Гьоков – заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Министър, Заместник-министър, уважаеми народни представители и гости на нашата Комисия!
Господин Министър, на миналото заседание на Комисията по здравеопазването госпожа Начева – заместник-министърът, представи единен Стандарт за финансово управление на държавните болници. Във Ваше интервю Вие го нарекохте финансова конституция. Аз приемаме това определение. Този стандарт ще бъде гаранция и условие за добро финансово управление и е насочен към пестене на средства. Сега публикувахте този единен стандарт на сайта на Министерството на здравеопазването за обществено обсъждане и веднага започнаха притесненията, че заради този стандарт заплатите в здравеопазването ще започнат да падат надолу.
Има 65 държавни болници и само 11 от тях са без просрочия. На фона на всичко това стои въпросът със забавянето на заплатите и неизплатените заплати в редица болници с просрочие, които са в невъзможност да си плащат заплатите. Знам за проблеми в болниците в Ловеч, Враца, по-рано и в Стара Загора. Заместник-министър Начева е запозната с проблема.
Дайте да разсеем съмненията, че този единен стандарт ще намалява заплати в здравеопазването. Какво е състоянието към този момент със заплатите в държавните болници например в Ловеч, Враца и Стара Загора? Ако имате информация за другите, може и за тях да споделите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте за отговор, господин Ананиев.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Гьоков, Вие започнахте с едно изречение, че искаме да спестяваме на базата на този стандарт. Не да спестяваме, а да повишаваме ефективността на разходването на тези средства, за да отидат там, където трябва, да отидат както за увеличение заплатите на хората, така и за подобряване качеството на лечението им.
На предходното заседание Ви беше представен Стандартът за финансово управление. Тук бяха поставени няколко въпроса, които като финансисти не бяхме преценили, че трябва да ги развием, за да стане по-ясно какъв е анализът на просрочията за текущата година спрямо предходната година, в какви случаи хората няма да получат допълнително материално стимулиране.
Направили сме промени, днес качихме новия Стандарт на нашия сайт, в който се решават проблемите, които бяха поставени на предишното заседание. Там сме отбелязали, че когато се прави анализ на текущите просрочия за тази година спрямо предходните, се приспадат всички просрочени плащания, които не са свързани с решение на ръководството на самата болница, тоест увеличението на минималната работна заплата не зависи от тях.
Този преразход ще го свалим; увеличението на регулираните от държавата цени – ток, парно и така нататък, не зависят от тях. Ще го свалим. Излиза някакъв друг, еднократен разход или изтича договор, който не зависи от тях – ще го свалим. Тоест ще правим съпоставка между равнопоставени, при равни условия просрочия. Естествено, че ако при това положение има завишаване на просрочията, значи нещо куца в цялото управление и мениджмънт на болницата. Ако се съхрани на същото ниво или има процес на намаляване на просрочията, няма проблем хората да си получат допълнително материално стимулиране. Това сме го регламентирали както на място, където определяме що е това „нарастване на просрочия“, регламентирали сме го и в текста, където се определя кога хората получават допълнително материално стимулиране.
Другите две неща, които сме направили. Досега изпълнението на клаузите на настоящия стандарт беше задължение само на изпълнителния директор. Считаме, че това не е правилно и трябва да бъде на целия управителен орган.
Това, за което днес вече имам няколко обаждания, накрая сме записали, че този стандарт се прилага от лечебното заведение за болнична помощ след приобщаването му като неразделна част от договорите за възлагане на управлението. Ще сключим нови договори с всичките директори на лечебни заведения, където този стандарт ще стане неразделна част от този договор и той ще влезе в сила в този момент. Мисля, че също е справедливо решение.
Това са въпросите, които бяха поставени. Мисля, че сме ги изчистили коректно и вече няма защо болниците да се притесняват. Да, има място за притеснение, ако се влошава финансовото състояние и при това положение, но това вече показва неефективно управление.
За заплатите на тези няколко болници. В крайна сметка заплатите се определят от изпълнителния директор на болницата в резултат на извършената дейност. Болниците, които споменахте, са наистина в изключително критично положение. От първия работен ден ние правим неистови усилия да създадем условия те да съществуват и да осъществяват своята дейност. Направихме доста неща във връзка с техните оздравителни програми. Някои от тях са малко по-стабилизирани, други са, както се казва, на ръба, каквато е Ловешката болница. Независимо от всичко, независимо че от няколко месеца не са получавали, всяка една от тези болници ежемесечно получава възнаграждението си, макар че не компенсира стари месеци, в които не си е получила заплатите.
Най-тежкият проблем, отново повтарям, е с Ловешката болница, където основен кредитор е „Кардиолайф“ и той всъщност държи цялата ситуация. Ако с него не постигнем съгласие, това означава, че поставяме под сериозен риск Ловешката болница. Във вторник имаме поредната среща с него, за да водим отново разговори, защото за нас Ловешката болница е важна. Тя е важна за целия регион и ние ще направим всичко възможно да я съхраним в този й вид, в който тя ще функционира оптимално и ще задоволява най-добре здравните потребности на своето население. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Министър.
Уточняващ въпрос, господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, Заместник-министър и народни представители!
Господин Министър, доволен съм от отговора, който ми давате. Не знам дали разсеяхме съмненията в медицинското съсловие, че няма да им бъде намалявана заплатата, но дано се случи. Аз искрено пожелавам това нещо.
Истински проблем на нашия пазар на труда е, че хората не получават колкото са заработили. В тази връзка може въпросът ми да е малко като на лаик, но този единен финансов стандарт за управление на болниците: при надлимитна дейност и Вие не им я изплатите, как се вписва в този стандарт?
Вие казахте, че това е стандарт за държавните болници, но ще го наложим и на общинските – там ще е лесно. Общинските болници няма да получават финансиране, ако не спазват този стандарт. Казвате, че този стандарт е подходящ и за частните болници. Ще съумеете ли да го наложите и там?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате думата за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Започвам отговорите отзад напред. Ние нищо не можем да наложим на частните болници. Те могат сами да го припознаят, докато на общинските болници можем да го препоръчаме. И там не можем да го направим, те трябва да го припознаят, да се самосезират, както се казва.
При всички случаи, при излизане на един такъв стандарт за финансово управление, в началото има притеснения, проблеми. Вие добре казахте, че материята е чужда за доста представители на лекарското съсловие, затова ние сме се ориентирали към финансистите в болниците и провеждаме непрекъснато разговори с тях, ще проведем и обучение на финансистите, за да разберат, че всъщност това, което искаме да направим, е не да стагнираме работата в болниците, а обратното – да им покажем пътя, по който ресурсът, който управляват, може да бъде управляван по-ефективно и да бъдат задоволени неща, които досега те са искали, но не са могли.
Много мерки предвиждаме в областта на обществените поръчки, в областта на разходите за текуща издръжка, въобще стопанисването на базата. В момента правим анализ на активите, неоперативните активи на всички държавни болници. Вътре има неща, които наистина могат да озадачат всеки един от нас. Искаме да намерим общи правила и принципи, а не да вършим сделки за тази или онази болница и по едни правила и принципи да решим какво да правим с тези неоперативни активи, за да не ни обвиняват след това: защо даде на този, а не даде на онзи това съгласие. На базата на принципи и правила. Там също се крие сериозен ресурс, който може да се използва както за инвестиции, така и за стабилизиране финансовото състояние на болниците.
Надлимитната дейност е важен въпрос. Когато определяхме бюджета за 2018 г., направихме анализ за 2017 г. дори и по-назад от 2017 г. на цялостната дейност на болниците, като в това число взехме предвид и така наречената, макар че не обичам да я наричам така надлимитна дейност, тоест при правене на годишното разпределение на ресурса по отделните болници този елемент е отчетен. Дадено им е възможност, когато в някои от месеците не могат да си покрият лимита, да имат възможност да направят това за бъдещ период. До миналата година това беше само в рамките на тримесечието. Сега даваме възможност да има спокойствието и сигурността, че това може да стане през цялата година.
Разбира се, в разпределението на ресурса ние отчитаме и редица други фактори например летните месеци, грипните епидемии. Няма да видите за 12 месеца едно и също число, но това според нас не е притеснително.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Министър.
Уважаеми колеги, има ли още въпроси? Не виждам.
Благодаря за участието в днешната Комисия. Пожелавам на всички Ви приятни празници.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,00 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА
Стенограф:
Стефка Аличкова
