Редовно заседание на Комисията по здравеопазването

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването




П Р О Т О К О Л
№ 30



На 10 май 2018 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Годишен доклад за младежта за 2016 г., № 802-00-19, внесен от Министерския съвет на 20 април 2018 г.
2. Представяне и обсъждане на Проект на Национална здравна карта на Република България, публикуван на интернет страницата на Министерството на здравеопазването за обществена консултация, с участието на ръководството на Министерството на здравеопазването, във връзка с постъпило искане от група народни представители на основание чл. 28, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, вх. № 854-00-32/3 май 2018 г.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията Даниела Дариткова.

* * *

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми господин Министър, госпожи и господа заместник-министри, гости! Моля да се опитаме да овладеем емоциите, да заемем своите места и да започнем редовното заседание на Комисията по здравеопазване.
Заседанието на Комисията ще се проведе при следния дневен ред:
1. Годишен доклад за младежта за 2016 г., № 802-00-19, внесен от Министерския съвет на 20 април 2018 г.
2. Представяне и обсъждане на Проект на Национална здравна карта на Република България, публикуван на интернет страницата на Министерството на здравеопазването за обществена консултация, с участието на ръководството на Министерството на здравеопазването, във връзка с постъпило искане от група народни представители на основание чл. 28, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, входящ № 854 00 32 от 3 май 2018 г.
Има ли други предложения по дневния ред?
Заповядайте, професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми гости, уважаеми колеги от Комисията! Предвид големия обществен интерес към точка втора, моето предложение е да обърнем дневния ред с оглед на това да влезем в обществено значимата тема от днес, а след това да мине втората точка, за която Вие сте предложили да е първа. Това е моето предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: С цялото ми уважение ще се опитам да направя обратно предложение.
Ние сме поканили екипите на Министерството на младежта и спорта по точка първа. Точка първа смятам, че е относително консенсусна. Темата „Здравеопазване“ там е относително слабо застъпена. Ако бъдем конструктивни и организирани ще преминем бързо разглеждането на точка първа и ще може да отделим цялото внимание на Комисията по точка втора. Смятам, че проблемите на младежта са толкова важни за групата на „БСП за България“, колкото и проблемите на възрастните хора.
Подлагам на гласуване процедурното предложение за корекция на професор Михайлов.
Гласували: за – 7, против – 11, въздържали се – 2.
Не се приема.
Сега подлагам на гласуване дневният ред на Комисията така, както беше оповестен първоначално.
Гласували: за – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се дневния ред.

Започваме с точка първа:
ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА МЛАДЕЖТА ЗА 2016 Г., № 802 00 19, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 20 АПРИЛ 2018 Г.
От името на Министерския съвет заместник-министър Ваня Колева ще представи Доклада.
Заповядайте, госпожо Колева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КОЛЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Преди да започна се извинявам от името на институцията за това, че гледаме в момента Доклада за 2016 г., предвид това, че мандатът на министър Кралев беше от средата на годината се наложи с малко по-забавени срокове да се придвижи този доклад. Уведомявам Ви, че в рамките до три месеца ще можем да разгледаме и Доклада за 2017 г.
Годишният доклад за младежта за 2016 г. е съчетание от обобщената информация за реализираните мерки на компетентните институции отговорни за младежките политики, данни предоставени от Националния статистически институт, както и от проучване „Установяване на ефекта от политиките за младежта върху младите хора в страната“. За допълнителна добавена стойност проучването е проведено освен с 1000 млади хора и с 400 допълнителни от целевата група, които живеят в малки населени места, тоест можем да проследим реалната ситуация на младежта.
Целта на проучването е да покаже специфичните за тази целева група проблеми, социално-икономическите реалности, начина на живот на младежите, както и техните нагласи и ценности. Това дава възможност за разграничаване на краткосрочните, средносрочни и дългосрочни политически решения по отношение на младежките политики.
Въпросите, заложени в проучването, следват основни теми и приоритети на Националната стратегия за младежта 2010 – 2020. За първи път тези въпроси бяха актуализирани, така че да дадат реалната картина на младите хора днес.
Базирайки се на факта, че младите хора отговарят на актуализирани въпроси, които са близки до техния начин на живот и данните, подадени от отговорните институции, можем да кажем, че Докладът е положителен.
Първите две части от Доклада се спират върху профила на младите хора и върху основни демографски характеристики на младежите в България. Младите хора на възраст от 15 до 29 г. са 1 125 000 или приблизително 15,8%. Повече от три четвърти от младите хора живеят в градовете, само една четвърт в селата.
От проведеното проучване може да се изведе, че българските младежи нямат сериозни социални дефицити. Над 70% от младите хора считат, че средствата им са напълно достатъчни за закупуване на облекло, закупуване на обувки, почти всички имат мобилни телефони, компютри, достъп до интернет.
Младежите, които са в тежко социално положение са най-вече част от етническите малцинства, което се оказва основен фактор за ниския им социален статус.
По отношение на образованието 60% от живеещите в малки населени места не смятат, че могат да получат добро образование в своето населено място. В столицата 80% считат, че имат добро образование. Ясно е, че населеното място оказва особено влияние по отношение на усещането за по-добра образователна възможност.
Нагласите на младите хора към гражданските процеси в България са в по-голяма степен оптимистични. Сред имащите право на глас близо 50% гласуват винаги и често.
Ако погледнем нагласите на младите хора относно здравословното им състояние, Докладът показва, че 90% от представителите на тази целева група оценяват състоянието си като отлично и много добро. Едва 1% оценяват състоянието си като лошо. Тук трябва да споменем, че 53% от младежите си правят годишни профилактични прегледи, докато 43% – не. Наблюдава се необходимост от целенасочена кампания към насърчаването на младите хора да си правят годишни профилактични прегледи, както и разяснение какво включват тези прегледи.
Данните по отношение на вредни навици, както и употребата на наркотици и упойващи вещества показват явно, че българските младежи ясно и категорично в големи дялове осъзнават негативите, свързани с употребата на наркотици, алкохол, цигари и при сексуални контакти без предпазни средства.
Видно е, че образователните институции и обществото са създали у младежите аргументирани послания за вредностите и опасностите от изброените зависимости: 53% не пушат, само 46% пушат; 58% не пият твърд алкохол срещу 40%; 12% са пробвали леки наркотици, 1% – тежки.
По темата за здравето много важен въпрос е и физическата активност на целевата група. Относно честотата на физическата активност данните показват, че младежите, които спортуват, го правят в най-голям дял няколко пъти в седмицата.
Четвърта и основна част на Доклада представя реализираните на отговорните институции мерки съответстващи на Националната стратегия за младежта.
Ще се спра по-подробно на частта, засягаща здравословния начин на живот. Тук са реализирани редица мерки от страна на Министерството на младежта и спорта, Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването и други отговорни институции.
През 2016 г. Министерството на здравеопазването в партньорство с Министерството на образованието и науката и Министерството на младежта и спорта и Председателството на Европейската комисия в България работят в посока промоция на здравословен начин на живот и превенция на поведенческите фактори чрез Националния ученически конкурс „Послание на здравето“.
От Министерството на здравеопазването са проведени близо хиляда информационни кампании по теми свързани с превенция и разпространяване на ХИВ и сексуално предавани инфекции.
През 2016 г. на територията на страната функционират 14 кабинета за анонимно и безплатно изследване и консултации на ХИВ/СПИН.
Проведена е Национална кампания против тютюнопушенето, където се осъществяват редица прояви в столицата и страната срещу тютюневата зависимост и за мотивация на активни пушачи за отказване от нея.
Основна цел в политиките на Министерството на младежта и спорта в областта на физическото възпитание и спорта за ученици и студенти е осигуряване на оптимални условия и възможности на младите хора да практикуват спорт, както и социален туризъм.
През 2016 г. са реализирани програми „Развитие на спорта за учащи“, обхванати са близо 7000 младежи; „Спорт за деца в риск“ – 800 младежи; „Спорт за деца в свободното време“ – над 10 000 младежи.
В отговор на данните и анализа за здравословното състояние на младите хора в страната са разработени и нови инструменти, които работят за превенция на всякакви форми на зависимост от младежите и насърчаване на физическата активност. Пример е Националната програма за изпълнение на младежки дейности по чл. 10а от Закона за хазарта, която Министерството на младежта и спорта реализира успешно вече две години с годишен бюджет от 2 млн. лв.
Стратегическата визия на правителството е насочена към изграждане на единна, последователна и устойчива младежка политика в България, основана на многосекторния подход, междусекторното сътрудничество и съвместното управление с младите хора на национално, регионално и областно ниво.
Ключови индикатори спрямо младежите са именно нивото на икономическа активност и кариерното развитие на младите хора. Те целят да създават правилни ориентири спрямо очакванията на младите хора към реализацията им на пазара на труда, финансовата удовлетвореност, както и за нивото на предприемаческата активност сред младите хора. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: И аз благодаря за стегнатото изложение. Някой от присъстващите гости иска ли да изрази становище? Не виждам.
Народните представители имат думата за изказвания.
Заповядайте, професор Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря Ви. Аз искам също да кажа, че да, много стегнато представяне, но мисля, че голяма част от нас се запознаха с този отчет, първо, това, че е за 2016 г. и толкова сме закъснели, трябва да кажем: добре, имало е обективни причини, надявам се, че е само по обективни причини.
Вчера чух отчета и в област „Образование“. За съжаление, в това, което видяхме, видяхме една статистика. Много точни и ясни данни и факти, какви политики са направени и какви средства са вложени. Нищо в отчета не видях или поне не разбрах за резултатите от направените мероприятия, действия, проекти.
Бих искала да имаме повече резултати, да знаем какви са резултатите от проведените мероприятия – в борба, било с тютюнопушене, алкохолизъм, наркотици.
Същото беше и в целта на образованието. Затова бих помолила за повече данни и факти за реални резултати, за да знаем – да продължим ли тази политика или да я променим така, щото да бъде по-резултатна. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, професор Клисарова. Други изказвания?
Заповядайте, господин Иванов.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Аз се запознах с Доклада и благодаря. Наистина вметката за 2016 г. е уместна, но се надяваме в най-скоро време въпреки обективните причини, за които спомена и заместник-министър Колева, да се случи това и за 2017 г.
Наистина една такава проследяемост от прилаганите детски политики и младежки политики такива – хубаво е да има проследяемост и мисля, че ние ще видим и ще отчетем такава точно в Доклада за 2017 г. Това исках само да отбележа. Благодаря, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Иванов.
Госпожо Колева, искате да отговорите на предложенията – заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КОЛЕВА: Благодаря, госпожо Председател. Аз не исках да споменавам какви са причините за закъснението на Доклада, но след като ми задавате този въпрос, разбира се, ще обясня.
В служебния кабинет не са предвидени средства за този Доклад и ние нямахме готовност в момента, в който поехме кабинета, с необходимите средства да направим това социологическо проучване, което е задължително. Точно заради това се забави. Успяхме много бързо и стегнато, максимално бързо да подготвим Доклада.
Истината е, че колегите от институциите си бяха предоставили данните, но този Доклад се съпътства освен с Доклада от Национален статистически институт, чиито данни са основни, и от социологическите изследвания, които са изключително важни.
По отношение на това, че няма анализ – анализ има. Истината е, че в момента наистина бях помолена да бъда максимално кратка. Не знам дали забелязахте, но в изказването на няколко пъти споменах конкретно как това се отразява върху младите хора. И данните всъщност са само за да подкрепим това, че младите хора са информирани.
Опитах се да отделя внимание само на тази част, която е здравеопазване. Във всеки един момент сме готови да направим допълнителен анализ, ако е необходим, но истината е, че се готвим изключително сериозно за Доклада за 2017 г., тъй като двата доклада ще бъдат основа за работата на новата Национална стратегия за младежта, която ще съгласувана и с новата Европейската стратегия за младежта, по която ще имате възможност всички Вие да вземете участие. Благодаря Ви за въпроса.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви. Има ли други изказвания или коментари? Не виждам.
Закривам дискусията и искам да Ви информирам, че актът, с който се одобрява внесения Годишен доклад за младежта, е решение. Този Проект на решение сега ще Ви прочета и ще го подложа на гласуване:

„РЕШЕНИЕ
за одобряване на Годишен доклад за младежта за 2016 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 5, ал. 1 от Закона за младежта

РЕШИ:

Одобрява Годишния доклад за младежта за 2016 г.“

Който е съгласен и иска да подкрепи този Проект за решение, моля да гласува „за“.
Гласували: за – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
Благодаря на всички за участието по точка първа.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНА КАРТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПУБЛИКУВАН НА ИНТЕРНЕТ СТРАНИЦАТА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО ЗА ОБЩЕСТВЕНА КОНСУЛТАЦИЯ, С УЧАСТИЕТО НА РЪКОВОДСТВОТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО, ВЪВ ВРЪЗКА С ПОСТЪПИЛО ИСКАНЕ ОТ ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 28, АЛ. 5 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, ВХ. № 854-00-32/3 МАЙ 2018 г.
От името на Министерството на здравеопазването, господин Министър, Вие ли ще представите Проекта?
Заповядайте, имате думата.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Проектът на Национална здравна карта е публикуван, както каза и Председателят, за обществено обсъждане на интернет страницата на Министерството на здравеопазването, както и на портала за обществени консултации на 24 април тази година.
Тези консултации ще продължат в рамките на предвиденото със Закона време, в рамките на единия месец, през което време всеки един, който пряко е засегнат от проблемите и въпросите, които се разглеждат в Националната здравна карта, може да изрази своето становище, може да направи своите предложения, за да могат след приключване на едномесечния срок, те да бъдат разгледани от Комисията, от Националната комисия, приети от ръководството на Министерството на здравеопазването и по съответния ред да бъдат внесени в Министерския съвет за приемане на Националната здравна карта, след което, разбира се, ще предстои и публикуването в „Държавен вестник“.
Всичко това го казвам не защото не го знаете, а защото през годините по чисто технологични причини Картата е падала. Ние не искаме тази година да бъдем без Национална здравна карта, така че ще спазим цялата процедура по нейното приемане. Тя е необходима както и е необходимо постановлението, което прие Министерския съвет вчера на своето заседание за приемане на Наредбата за реда и критериите, въз основа на които се оценяват лечебните заведения, които могат да сключат договор с Националната здравноосигурителна каса, тогава, когато броят на леглата по отделни специалности и нива на компетентност са повече, отколкото тези, които се предвиждат по Националната здравна карта.
Тези два документа са ни необходими, за да можем след като до края на месец май всичките изпълнители на медицинска помощ подадат своите документи в районните здравноосигурителни каси, ние да можем да направим нашия избор на базата на тези два нормативни акта. Това е по чисто технологичната част, която смятам, че все пак е важна.
Националната здравна карта е изготвена в съответствие с изискванията на чл. 29 от Закона за лечебните заведения, съгласно който чрез нея се определят и планират на териториално равнище потребностите на населението от достъпна извънболнична, болнична и спешна медицинска помощ и се създават условия за осъществяване на националната здравна политика.
Какво всъщност включва Националната здравна карта? Естествено, на първо място, това са 28 областни здравни карти. Регламентът за изграждането, за приемането на Националната здравна карта, е посочен в Закона за лечебните заведения. Тези 28 областни здравни карти са приети от областните комисии, които са назначени със заповед на министъра на здравеопазването, който също определя и образеца, и реда за работата на тези комисии със своята методика, която също е утвърдил.
В тези комисии присъстват всички заинтересовани страни. Комисиите се ръководят от областните управители, в тези комисии са включени представители на районните здравноосигурителни каси, на районните здравни инспекции, на съсловните организации, на организациите на пациентите, както, разбира се, и представители на всички общини, които се намират на територията на дадената област.
Каква беше тяхната задача? Естествено, да съберат необходимата информация, да извършат необходимия анализ, за да може да се преценят потребностите във всички тези направления, за които споменах преди мъничко, в извънболничната помощ, болничната и спешната медицинска помощ. Тази информация, разбира се, след това отива в Националната комисия и на тази база продължава да работи по Националната здравна карта.
Извън всичко това, което е включено в Областната здравна карта, областните комисии са задължени да представят и своето виждане за броя на леглата, обръщаемостта на леглата, броя на лекарите и лекарите по дентална медицина, броя на професионалистите по здравни грижи, въобще на всичките длъжности, всичките участници в този процес, които са необходими да доведат до едно равноправно потребление на българските граждани по отношение на здравните грижи, които са необходими да бъдат положени за нашето население.
Както казах, на базата на тези областни здравни карти по информация на районните здравни инспекции и Националната здравноосигурителна каса за използваемостта на болничните легла по видове медицински дейности и по нива на компетентност, както и необходимият брой лекари и лекари по дентална медицина и съответните професионалисти по здравни грижи, Националната комисия, която също е утвърдена със заповед на Министъра на здравеопазването, започва да работи по формирането на Националната здравна карта.
На първо място трябва да бъдат определени конкретните потребности от лекари и лекари по дентална медицина, по специалности, специалности по професионално направление „Здравни грижи“ за осигуряване на достъп на населението до медицинско обслужване в извънболничната медицинска помощ и болничната медицинска помощ.
Тук работата протече в такъв порядък, че да бъдат осигурени и лекарите, и специалистите, така че да осигурят извършването, тоест универсалната осигуреност на населението с базови медицински услуги, предоставени от общопрактикуващите лекари и лекарите по дентална медицина при оптимална численост на населението на един лекар и на един лекар по дентална медицина. Прието е с Националната здравна карта, че на 1500 души трябва да има един лекар и съответно на 1000 души – един лекар по дентална медицина.
В Проекта е планиран и броят на лекарите в специализираната извънболнична медицинска помощ, като необходими за осигуряване най-малко на 40 часа заетост при спазване на изискванията на Кодекса на труда и, разбира се, Закона за лечебните заведения. Тоест образец с данните за брой прегледи заплатени от НЗОК по специалности за периода 2015 – 2017 г., както и с показателите за осигуреност на населението със съответните специалисти на 100 хиляди души население.
Необходимият брой лекари и специалисти е коригиран в два случая: единият случай, когато се ползват услугите за медицински дейности извън задължителното здравно осигуряване, което поема Националната здравноосигурителна каса и в някои от областите, като София, Пловдив и Варна, в които има по-голяма обръщаемост на населението към ползването на тази специализирана извънболнична медицинска помощ.
На регионално ниво е планиран и необходимият брой специалисти за определени тясно профилирани специалности и аз ще ги спомена кои са те: детска гастроентереология, детска ендокринология, болести на обмяната, детска кардиология, детска неврология, детска психиатрия, гръдна хирургия, неврохирургия, съдова хирургия, клинична имунология, клинична токсикология и други.
В Проекта на Национална здравна карта са планирани и потребностите на населението от професионалисти, специалисти по здравни грижи в извънболничната помощ. Потребностите са определени на база унифициран национален показател за осигуреност 180 специалисти по здравни грижи на 100 хиляди души и съотношение 1:1 лекари по дентална медицина и съответно медицински сестри по отношение на планирания брой и планираната дейност за съответната година.
Мотивите за това произтичат от необходимостта от осигуряване не само на капацитета на съответното лечебно заведение, но и възможността да се развиват нови допълнителни дейности, най-вече свързани с развитието на нови видове здравни, интегрирани, здравно-социални дейности и услуги. Това са: патронажните грижи, дългосрочните грижи и други такива.
В съответствие с изискванията на Закона за лечебните заведения, в Проекта е направен анализ и на състоянието на болничната помощ и са определени конкретни потребности от легла за медицински дейности по нива на компетентност, като е приложен принцип, гарантиращ равномерен и съответстващ на потребностите на населението достъп до всички нива на системата за болнична помощ.
Съгласно данните на областните здравни карти, както и на РЗИ и на НЗОК, към момента общият брой на съществуващите болнични легла е 38 803, с използваемост – забележете – 64%. Това означава, че нашето население миналата година се е лекувало с 24 723 легла при 100% обръщаемост на леглата.
С Националната здравна карта за тази година ние сме предвидили 32 913 легла за активно лечение, и то при 75% обръщаемост. На практика имаме 8190 легла, които са оперативен резерв, които може да ги използваме през течение на годината, ако се яви такава необходимост. Следва да отбележим, че в областните здравни карти е посочен и броят на болничните легла и медицински дейности и по структури: клиники, отделения, съгласно Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на съответните лечебни заведения.
Още нещо може да се види от Националната здравна карта. Тъй като в структури от второ и трето ниво на компетентност може да се извършват медицински дейности и от по-ниско ниво на компетентност, конкретните потребности са определени като брой легла за болнично лечение и медицински дейности, изискващ минимум посоченото ниво на компетентност.
На областно ниво са планирани базовите медицински дейности по специалности, осъществявани в болнични структури от първо и второ ниво на компетентност. Леглата за продължително лечение и палеативни грижи, както и структури на медицински дейности, необходими за тяхното осъществяване. Това са структурите на спешната помощ, клиничната патология и съдебната медицина.
Определен е и броят на леглата за осъществяване на дейности на регионално ниво, които се приспадат от броя на леглата, планирани на областно ниво. За дейности, планирани на регионално ниво са посочени дейностите по медицинска онкология, лъчелечение, специализирани хирургични дейности по кардиохирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, съдова хирургия, детска хирургия, специализирани педиатрични дейности по детска гастроентерология, детска неврология, детска ендокринология и болести на обмяната, както и всички дейности по останалите специалности, които са от трето ниво на компетентност.
Заедно с това са определени и необходимите високотехнологични методи за диагностика и лечение и високотехнологична медицинска апаратура, като потребностите са определени на регионално ниво. Потребностите са определени на база сравнителни международни данни за осигуреност на брой население и гарантиран равнопоставен достъп на населението до висококачествени медицински технологии, при ефективно разходване на ресурсите и инвестициите. Въз основа на оценка на наличния капацитет от специалисти и медицински дейности от най-високо ниво на компетентност, в Проекта е предвидена и възможност за бъдещо развитие на трансплантации на панкреас и бял дроб.
Елемент на Националната здравна карта е и Картата за системата на спешната медицинска помощ, съдържащ броя, месторазположението и района на спешната медицинска помощ. Тук искам само това да кажа, че районът на спешната медицинска помощ, който е определен, не съвпада с административния район, а този район е определен така, че да бъде най-близко до своите пациенти, за да може да бъде указана най-бързо и съответната помощ.
В заключение бих искал да кажа, че обръщаме основно внимание на факта, че целта на Националната здрава карта е структурите в здравната система да бъдат възможно най-близко до гражданите и пациентите на нашата страна, да осигурят съответно и най-ефективна, най-добра медицинска дейност, най-добра медицинска практика, за да може българското население да получи съответното качествено здравеопазване.
Разбира се, тази здравна карта е необходима и от гледна точка на планиране дейността и финансирането на Националната здравноосигурителна каса, с оглед да бъдем сигурни в предвидимостта, сигурността и изпълнението на всички тези дейности в рамките на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Министър.
Уважаеми колеги, по отношение на процедурата за дискусията ще дам възможност на всеки да се изкаже по веднъж и да постави своите въпроси. Ще дам възможност и на нашите гости, представители на съсловни пациентски организации също да вземат участие, както и на сдружения на различни видове болници.
Имате думата – кой иска да вземе отношение?
Професор Михайлов, имате думата.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, уважаеми гости! На мен ми се иска тази дискусия, която сигурно ще бъде доста интензивна, да премине в дух на конструктивност, тъй като с това, с което успях да се запозная като материал, който е представен на сайта на Министерството, представлява един много солиден обем данни. Тези данни, безспорно могат да бъдат използвани за правилното конструиране на една национална здравна карта с оглед на това тя да не изпита тези неблагополучия, които изпитваше предишната създадена такава, което доведе до много дебаланси в системата през последните две – три години.
Няма да влизам в това, което е написано – аз си позволих да се запозная и с методиката, която е утвърдена на 22 декември 2017 г., за изготвяне на областните здравни карти, която правилно третира на своя първа страница, че географските, демографските и болестните характеристики определят необходимостите от създаването на една такава здравна карта.
Това, което ми направи професионално впечатление, е, че на страница първа още като започнат да се изреждат специалностите, на страница трета, е написано нещо, което аз лично ще поискам тук, от уважаемия доктор Бенишев да ни го обясни. Аз си направих справка през референтния отдел на Здравната комисия и той беше посочен като човек, който има пряко отношение. Получените стойности за брой специалисти под 0,5 не се планират на областно ниво. Това е професионално неиздържано.
Аз си позволих да споделя с господин Ананиев като министър това нещо и намерих неговото съгласие. Смятам, че на тази база могат да бъдат направени много грешни заключения по отношение на необходимия брой специалисти, тъй като не искам да влизам и да занимаваме и гостите, и уважаемата Комисия с някой от специалностите например: плевнология и фтизиатрия – 0,21, под 0,5; неврохирургия – 0,10, под 0,5, които са от изключително значимост за отделните области, тъй като тука си позволявам да обърна внимание на ръководството на Министерството, осъзнавайки, че те са запознати с проблема, но трябва да го повторим пред всички, в социално значимите заболявания и специално при съдовите заболявания съществуват така наречените „златни часове за терапия“ и ние не можем да си позволим, тук ще коментирам специално Раздела „Високо технологични методи на лечение“, в една или друга област, нашите граждани да бъдат лишени от тези златни часове и това трябва да стане основна задача на здравната карта, тъй като тя решава жизнено важни проблеми. Да не влизам в подробностите за трудно достъпните региони, който е един много тежък въпрос, който виждам, че тази здравна карта се опитва да постави вече тези въпроси.
На второ място, и това споделих с господин Ананиев в личен разговор преди настоящата Комисия – аз се запознах с доклада на Международната банка за развитие, който е изготвен 2015 г. Затова се позволих да потърся отговор от Здравната комисия, от нейния референтен отдел – на каква база са направени критериите за брой легла на глава от населението. Ние си спомняме изнесените от Евростат данни, че нашият брой легла на 100 хиляди души население, е далеч над средния за Европейския съюз.
Когато отворих този доклад аз видях, че броят на леглата съществено се различава действително в различните региони на Европа, и това е обект на много внимателна преценка – точно на демографската и болестната характеристика на населението във всяка една държава. Тоест в следващите дни, до завършването на строежа на здравната карта на сайта, трябва много бързо съответните отговорни и съсловни организации, какъвто тук е Лекарският съюз в лицето на доктор Грозев, аз се надявам, че той ще вземе сериозно отношение към темата и ще представи мнението на Лекарския съюз, тези неща да бъдат прецизирани, тъй като в таблицата за високотехнологично лечение на екстракраниални съдове, ако се обърнем и видим какъв е броят на ангеографите, тоест на центровете, които са в Югозападния регион, а те са осем – и в другите региони на страната, то виждаме, че има много сериозен дебаланс, аз поне така го виждам като специалист. Целта на картата е да постави необходимостта от жизненоважни форми на лечение да бъдат балансирани на територията на страната. Това е в първи аспект от моя гледна точка – генерален.
Вторият аспект, който аз внимателно прочетох, мнението на доктор Болтаджиев, който високо уважавам, съкурсници сме с него, действително това трябва да стане обща задача и на Комисията, и на ръководството на Министерството, да се осигури конкурентост на отделните лечебни заведения при решаването на въпросите.
Аз с най-голямо уважение, отнасяйки се към колегите от частния сектор, трябва да споделя, че това ще бъде една от големите задачи на здравната карта. Тъй като държавните, областните, университетските и общинските болници са в много по-неблагоприятни икономически и административно-правни възможности за управление на своите финансови ресурси, отколкото частните лечебни заведения. Имам предвид, това което се коментира широко в медиите и от професионалната гилдия. Например липсата на необходимост от използване на Закона за обществените поръчки от частните лечебни заведения, което рязко сваля цените в съотношение цена – качество, и дава възможност за ефективност на управление на ресурсите на тези лечебни заведения.
Аз не искам да влизам в повече подробности. Оставам със сериозната професионална надежда, че всички тези въпроси, които си позволих на уважаемата Комисия и на уважаемото ръководство на Министерството да поставя, ще бъдат сега бързо преконсултирани, за да можем наистина да получим едно удовлетворение и една опора в тази национална здравна карта, от която категорично смятам, че няма друг член на Комисията да каже, че държавата няма нужда. Тя има голяма нужда от нея, но трябва всичко това да бъде много сериозно балансирано. Благодаря, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин професоре.
Сега има думата доктор Генов.
РУМЕН ГЕНОВ: Уважаема доктор Дариткова, уважаеми господин Министър, господа и дами заместник-министри, колеги и гости! Въпросът ми е свързан с новата здравна карта, всъщност е в частта му разпределение на леглата за болнично лечение и локация на някои от ресурсите в страната.
Въпреки че аз ще дам пример със ситуацията в една конкретна област – става дума за моята област Шумен, според мен проблемът е общ и вероятно касае некоректно обяснени механизми на това как е направена всъщност здравната карта и какво произтича от всичко това.
Когато Регионалният съвет по здравеопазване в град Шумен се събра да разгледа новата здравна карта, там имаше няколко доста страшни перспективи, които поставиха колегите. Това, според мен, е най-вероятно от недостатъчно разбиране на механизма. Едно от основанията, беше даден пример с едно от отделенията в МБАЛ – Шумен, това е очно отделение, което досега имаше пет легла. Според новата здравна карта, Националната здравна каса ще сключи договор с четири легла. Всички колеги са крайно притеснени, всъщност на практика очно отделение би трябвало да спре съществува.
В предварителния разговор преди тази комисия с доктор Бенишев и доктор Пенкова разбирам, че и това според мен трябва да го разберат повече от колегите, че всъщност когато в определена структура, която отговаря на определени стандарти и има примерно 10 легла, това че Здравната каса сключва договор само за четири от тях не означава, че тази структура трябва да спре да съществува. Това не е определящо за дейността на самата структура. (Реплики.)
Да, така е, но това аз току-що го разбирам и всъщност това е може би някаква слабост. Може би трябва да се направи някаква форма, в която да се обясни на повече колеги, повече популярност да има точно този начин на обяснение, за да стане по-ясно. Появяват се доста сериозни обществени недоволства, които на практика, като се разгледат подробно, е ясно, че няма основание за тях.
По същата логика бяха изтъкнати на този Регионален съвет проблемите с високотехнологичната апаратура. На регионално ниво в Североизточния район, в който попада област Шумен, е предвиден един петскенер, а те в момента в Североизточния район са два – единият е във Варна, а другият е в Шумен – в онкологичния център.
Там вече се появиха съответните писания, които рисуват драматични картини, как този петскенер ще спре да работи, как всичко следва оттук. В така представената здравна карта и без необходимите обяснения, хората констатират редица дисоциации, които всъщност предизвикват негативни реакции и известно обществено вълнение.
Допреди малко въпросът, който щях да задам, е: до каква степен могат да бъдат коригирани подобни дисоциации между това, какво е съществувало и какво бъде оттук нататък по новата здравна карта? Така ще си трансформирам въпроса – по-скоро в едно пожелание, да направим една такава по-голяма разяснителна кампания сред колегите. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Генов.
Да продължим с друг народен представител от Шуменска област – заповядайте, доктор Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа заместник-министри, уважаеми гости! Според нас тази национална здравна карта в този вид има пет основни характеристики, някои основни опасности и бихме искали да разсеете някои притеснения, господин Министър, свързани с това, което колегите казаха до този момент.
На първо място, според нас, така предложената национална здравна карта, задълбочава дисбалансите на територията на страната – тук съм абсолютно съгласна с професор Михайлов, защото смятаме, че ще се увеличат диспропорциите в районите и областите с единствени отделения в дадено направление, при това работещи с покрити нива на компетентност и покриващи правилата за стандартите. Да, реална е опасността, ако това не се догледа и не се коригира. Единствени отделения например, като Очното отделение, за което каза доктор Генов, или отделение „Уши, нос и гърло“ – единствени на територията на област Шумен, сигурно има такива примери и в другите области, да бъдат закрити или просто да ограничат своята дейност. Няма други такива структури на територията на областта – нито частни, нито държавни, нито общински.
Това би довело до лишаване на съответната област, а понякога на няколко съседни области, от специалисти в съответното направление. Защото, например такива освен очно, ушно, в Шуменска област са неонатологията, както и ограничението на дейността на комплексния онкологичен център, който обслужва пациенти от цяла Североизточна България, и ние смятаме, че в конкретния случай не са отчетени тези особености. Най-вероятно такива примери могат да бъдат дадени много на територията на цялата страна.
На второ място смятаме, че има сбъркана философия, защото задачата трябва да е на брой население колко медицински специалисти по различните специалности трябва да има и държавата да направи така, включително с ангажименти за осигуряване на подготовката на кадрите по специалности, да работи в тази посока, а не въз основа на това колко са липсващите да закриваме структури. С това темпо ще потвърдим тенденцията да концентрираме здравеопазването в пет големи града и от три до пет години това ще бъде факт в България. Ще има здравеопазване в пет големи университетски града.
На трето място смятаме, че има хиперфиксация върху броя легла. Не може броя легла да са всичко в здравната система около което да се върти всичко. Добре, обяснете, ако съкращаваме легла според тяхната заетост, какво всъщност пестим като средства, защото те, ако не са били с достатъчна използваемост, без друго са „кухи“ и за тях не е плащано? Какъв точно ресурс ще спестим от неизползваемост на легла? Намаляваме шест хиляди легла, какво постигаме с това? Защото по принцип, те са били незаети.
На четвърто място. Всъщност имаме въвеждане на още нива на лимитиране и регулация. Първото ниво на лимитиране е неизплащане на така наречената „надлимитна дейност“, която съществува. Второто ниво на лимитиране се въвежда с намаление на броя на леглата, тоест още стесняване на финансирането в тесните рамки на вече въведен лимит. Ние смятаме, че със счетоводни мерки, с административно рестриктиране няма да се решат основните проблеми, а ще доведат просто до намален достъп, колкото и да е добра идеята и принципно заложените правила, които Вие сте вложили в изработването на здравната карта.
И на пето място смятаме, че по области и структурно, и по специалности нещата изглеждат нелогични, защото промените в броя и разпределението на леглата по нива на компетентност по съответните специалности, също нямат някаква логика. Липсват вече основни специалисти, това води до потенциални проблеми, те трябва да се решат. Автоматичното съкращаване на някакви легла, на отделения, както вече казах, единствени за съответната област просто ще задълбочат проблемите.
Например прави впечатление и това, за това ни обърнаха внимание други специалисти, добри мениджъри на лечебни заведения – липсват отделения по вътрешни болести. Това е едно прекрасно решение за областни и общински болници. Ние стимулираме ръководствата на болниците да разкриват отделения, които са тясно специализирани, да надлъгват системата и Касата, а ги лишаваме от правото в рамките на едно вътрешно отделение да лекуват по различни пътеки.
Това са нашите забележки. Ще бъдем доволни, ако разсеете част от тези опасения. Най-важно е обаче да се успокоят хората по области, както колегите, които работят, така и пациентите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Джафер.
Дали искате, господин Министър, да натрупалите се въпроси да отговорите или накрая в обобщено изказване?
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Аз ще дам думата на доктор Бенишев, защото въпросът е действително медицински…
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте, да. Разбира се, технически, да.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Но все пак искам да кажа, че националната здравна карта не съкращава нищо – нито съкращава легла, нито съкращава болници, нито съкращава отделения и така нататък. Това са леглата, отделенията, клиниките, с които Националната здравноосигурителна каса ще сключи договор. Останалите могат да се използват за всички медицински дейности, извън задължителното здравно осигуряване – спешна помощ, долекуване, и така нататък, и така нататък.
Направи ми неприятно впечатление и изказването за счетоводен подход при правенето на националната здравна карта. Някак си много ниско падаме в дебата. Това не е нито счетоводство, нито фискализъм, тук се прави баланс между възможностите на бюджета на Националната здравноосигурителна каса и необходимите медицински потребности на населението. Това е баланс между две неща, което трябва ние да постигнем. Благодаря.
Заповядайте, доктор Бенишев.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Доктор Бенишев, заповядайте да отговорите на поставените въпроси.
ИВИАН БЕНИШЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! По първия въпрос, който професор Михайлов повдигна, наистина считам, че Вие визирате онази таблица в методиката, която засяга начина на определянето на минималния брой медицински специалисти в извън болничната медицинска помощ по усреднени коефициенти на 100 хиляди души население.
В текста под таблицата действително е записано, че получените стойности за брой медицински специалисти, тоест за минимален необходим брой медицински специалисти под 0,5, не се планират на областно ниво. Но по-нататък наистина следва и едно допълнително уточнение, което уточнява, че в такъв случай предложения за броя на специалисти се правят на регионално ниво. Тоест тези специалисти се планират на регионално ниво, това което и в представянето си министър Ананиев посочи.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Приключихте ли с изложението?
ИВИАН БЕНИШЕВ: Да.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Добре. Имаше поставени и други въпроси по отношение на терапевтичните легла и тези с тясна вътрешна специалност.
ИВИАН БЕНИШЕВ: По отношение на доктор Генов, да.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: И на функционирането на съществуващите отделения, в които леглата намаляват под изискуемия брой пет легла за разкриване на отделение.
ИВИАН БЕНИШЕВ: Националната здравна карта дава в първата си част на областните здравни карти моментното състояние и разпределение на леглата на територията на дадена област по структури, съществуващи структури по разрешение на лечебното заведение и по брой легла с нива на компетентност в тези структури.
Частта на потребностите определя видовете медицински дейности по нива на компетентност, които е необходимо да бъдат извършвани на леглата от тези структури. В конкретния пример за очното отделение, това което даде доктор Генов като пример, означава, че лечебното заведение притежава структура, тоест отделение по очни болести, съответстващо и осигурило условията за дейност на трето ниво на компетентност или съответното ниво на компетентност по очни болести, което притежава съответното разрешение за дейност в даденото лечебно заведение.
Извинявам се, че така съм многословен, по-скоро наистина и аз сега за себе отчитам, че трябва да има едно по-голямо разяснение. Но на тези легла в това очно отделение са извършвани дейности и от първо, и от второ, и от трето ниво на компетентност по медицинския стандарт „Очни болести“, ако той е в трето ниво на компетентност. И в цялата тази година, за тези дейности са използвани пет легла от всичките на 100% използваемост, 50% са използвани леглата – пет легла.
В случая дейностите ще продължат да се осъществяват на базата на тези легла в отделението от съответното ниво на компетентност. Тоест дейностите трайно са изпълнявани върху четири легла при 100% използваемост от съответното ниво на компетентност, така че при всички положения има едно движение на пациентите – в дадени моменти всичките десет легла, които има отделението ще бъдат изпълнени, в други моменти ще бъдат изпълнени по-малко от максималния брой на леглата в отделението, но в крайна сметка на годишна база ще бъдат използвани, както и досега четири легла, резервирани за дейности заплащани от Националната здравноосигурителна каса.
По отношение на вътрешните отделения. Картата не засяга структури в частта си „Потребности“. Тя отново описва изпълнението на различни дейности от обхвата на вътрешните болести, дейности по ендокринология, а и болести на обмяната, дейности по гастроентерология, всички тези дейности се изпълняват в структури, тоест в отделения по вътрешни болести и от съответното ниво на компетентност.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Аз ще си позволя да поставя конкретен въпрос, който ми беше предоставен от колега по отношение именно на терапевтичните легла, произтичащ от практиката.
Има малки болници, в които има определен брой пулмологични легла. За първи път от миналата година в договорите на изпълнителите на медицинска помощ фигурира броя легла, на които може да се изпълняват дейности по отделни субспециалности на интерната.
В случаите, когато имаме повишена заболеваемост, защото има сезонност в тази заболеваемост зимата, се налага на част от другите терапевтични легла да се настаняват пациенти с белодробна патология и това е случай от практиката. И в резултат на това се получава по-висок процент от 100 използваемост на тези легла. Това е статистиката, но медицинската целесъобразност изисква наистина тази статистика да бъде в полза на пациента. В този смисъл въпросът ми, поставен от колега, е: картата наистина ще даде ли такава възможност за гъвкав подход, защото това е в интерес на пациента? Касата в тези случаи ще рестриктира ли възможността за плащане на такива легла? Това е притеснението на колегите от малките болници, още повече това е най-масовата патология.
Госпожо Начева, вероятно Вие ще отговорите. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕНИ НАЧЕВА: Благодаря.
Уважаема доктор Дариткова, уважаеми дами и господа народни представители! Този въпрос е регламентиран в Националния рамков договор и в механизмите за заплащане от страна на Касата, тъй като националната карта определя дейностите, с които Националната здравноосигурителна каса, по които да сключи договор. Там сме дали право и възможност за такива компенсирани промени, ако мога по този начин да се изразя, на пациенти в случаи на необходимост с изключение единствено и само на интензивните легла, където считаме, че не може да има настаняване на пациенти от други клиники или отделения. Тоест ние наблюдаваме броя на легла, но на ниво лечебно заведение, без да сме фиксирали конкретно терапевтични, хирургични легла по тесни профилни специалности именно, за да има възможност в хода на осъществяване на медицинската дейност, там където в конкретен случай, по конкретен повод потребностите са по-големи, съответни пациенти да бъдат хоспитализирани на друг вид легла. Тази дейност ще бъде заплатена, отчетена и проверена от Касата.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, госпожо Начева.
Други изказвания?
Заповядайте, доцент Йорданов, после професор Клисарова.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Уважаема доктор Дариткова, уважаеми господин Министър, заместник-министри, колеги! Няма да скрия, че съм притеснен от така направения проект „Национална здравна карта“.
Има дълбока промяна на философията. За какво беше направена Националната здравна карта? Тя беше направена, за да бъде обезпечен минималният обем достъпна и качествена медицинска помощ и то в регионите, където тя по обективни причини – планински, демографски и други, не е достатъчна.
В момента сме свидетели на опит Националната здравна карта да бъде инструмент за решаване на разходната част на бюджета на Националната здравна каса. Но това не е инструментът, така не може да стане. Националната здравна система, господин Министър, е на принципа на пожарната. Тя трябва да има достатъчно ресурси – дай Боже, тя да не работи, но когато трябва да работи, тя трябва да има всички ресурси, за да ги хвърли в битката, както се казва, и да осъществи необходимата медицинска помощ. Още повече, че Вие знаете, че има наредба, която обезпечава необходим брой легла, които трябва да бъдат осигурявани, те трябва да съществуват. „Празни“ така наречени, но при необходимост трябва да бъдат вкарани в действие. Не може да търсим само финансова целесъобразност на действията на търговските дружества, лечебни заведения.
Моят първи въпрос е: лично аз мисля, че Вие нямате юридически механизъм, с който да премахнете 6 хиляди легла за активно лечение. Министерство на здравеопазването има участие като преобладаващ в общите събрания на около 120 или 140 държавни болници. Как ще намалите леглата в една частна болница или в една общинска болница? С какъв юридически механизъм? (Реплики.) Дали ще сключи или не, леглата си съществуват. Ние говорим за намаляване броя на леглата. Вие знаете, че освен плащанията от Националната здравноосигурителна каса, финансирането на лечебните заведения за болнична помощ се осъществява и по други пера. В някои случаи даже хората не искат да имат договори със Здравната каса. Никой не може императивно да им наложи закриване на легла по един или друг начин.
На второ място. Тук, пред мен, е един материал, който е за болницата във Враца. И аз съм много учуден, защото там колегите са решили да си закрият Инфекциозното отделение. Какво казва Националната здравна карта в този случай? Ами лятото, когато се подрискват етносите, къде ще бъдат приети? В София, в Монтана, и ромите ще пътуват?
Примерът във Враца – закрихме Инвазивната кардиология, да ходят в София, закрихме хемодиализата – да ходят в Монтана, сега с труд осигурявате и спешното отделение. Вие знаете, че няколко пъти ми отговаряхте за липса на определена медицинска помощ по определена специалност.
Болницата в Свищов решила да си закрие родилното отделение. Нищо страшно – отиват да раждат на над 80 км в Търново. Ама тя затова ни трябва тази Национална здравна карта – да осигури достъпна медицинска помощ, а не да направи по-малки разходи на Националната здравноосигурителна каса. Здравеопазването е скъпоструващо мероприятие и то трябва да бъде осигурявано, включително и с държавна помощ, която за съжаление в последно време липсва.
И не на последно място искам да Ви кажа, че се създава едно изкуствено впечатление за голям брой легла в големите медицински центрове. За пример давам Разград, защото виждам и доктор Адемов беше някъде тук. В Разград има само един неврохирург, който дълги години работеше – не знам, аз не го познавам човека, в Исперих, сега мисля, че се е прехвърлил, не – сега вече няма. Само че хората се нуждаят от неврохирургия и те отиват във Варна. Само че във Варна трябва да има тази дейност, включително с необходимия брой легла, които да бъдат осигурени за обслужване на населението на област Разград, въпреки че аз мисля, че особено при политравмите да пътуват, те са над 100 км до Варна, е кауза пердута малко за здравето на пациента, но това е съвсем друго нещо.
Ние сме с амбицията да предизвикаме сериозен дебат в пленарна зала. При сега съществуващите параметри Националната здравна карта, особено с рестрикцията, включително по вътрешните отделения, трябва да Ви кажа, че Вие обричате общинските болници на закриване.
Преди няколко месеца бях в Англия и трябва да Ви кажа, че там във вътрешно отделение се лекуват неврологичните случаи, само с консултанти невролози – във вътрешно отделение. А ние тук ги нацепихме на гастроентеролози, ендокринолози, пулмолози и така нататък. Аз мисля, че въвеждането на Здравната карта, която да обслужва параметрите на финансирането в здравеопазването ще бъде доста трагично за българското здравеопазване и не ми се мисли, ако то се реализира в пълния аспект, който някои експерти си позволяват да коментират какво ще стане. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Други изказвания?
Заповядайте, професор Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, заместник-министри, колеги! Аз ще проявя малко местен шовинизъм, както казаха – за Шумен, аз искам да кажа за Варна, защото пък там резултатите за област Варна са изключително тревожни.
Първо, цялото изчисление на население върху 472 хиляди човека, по данни то близо вече е 800 хиляди човека, няма как да бъдат реални параметрите, след което интегралните коригиращи коефициенти за област Варна са значително намалени, в резултат на което във Варненска област трябва да бъдат закрити една трета от леглата. От 3 хиляди трябва да станат 2 хиляди легла. Мога точните цифри да Ви кажа – говоря само приблизително.
Казват, че ниска използваемост имало на леглата в регион Варна, защото никой не е сметнал така наречените „амбулаторни процедури“. Те не се броят като легла, но те така или иначе тези пациенти минават, а ние предпочитаме да има повече амбулаторни процедури. Нали това е бъдещето? Да не пролежават дълго в болницата? Ние тях ги отрязваме по философия.
Още нещо искам да кажа. За Варна са предвидени 288 легла за продължително лечение. Такава пътека няма. Досега е имало 17 легла за продължително лечение и нито едно от тях не е използвано, защото не се финансира от Здравната каса. Хайде сега да видим защо това се случва?
На следващото казваме: имайте колкото искате легла, не е истина, че закриваме 6 хиляди легла, не е истина, че закриваме хиляда легла във Варна, но Касата ще плаща вместо за 3 хиляди за 2 хиляди легла. А, кажете кои са тези критерии, с кои легла, или с коя болница, кои са ясните критерии, по които Касата ще сключи договор с лечебните заведения?
В тази връзка, моля да бъдат преразгледани основните параметри, по които е изработена Картата. Знам, че връщам нещата назад, но не можем да кажем за една област като Варна и като това е най-отдалеченият център от София. Прави сте, ще дойдат и от Разград, и от Шумен – ние не можем да не дадем право на пациентите и да избират лечебното заведение. Това е право на достъп, да не кажа, че има и уникални услуги, които могат да получат само в по-голям център. Трябва да лишим всички от това ли? Затова не само от местен шовинизъм, а и от грижа за пациентите, моля да ми бъдат разяснени тези въпроси. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: И аз имам реплика, доктор Адемов. Искам да прочета 254, 255 и 256 клинична пътека: „Продължително лечение и ранна рехабилитация“ – започват всички тези пътеки в случаите след инсулт, след инфаркт на миокарда и след оперативни интервенции с много голям обем на сложност. „Продължително лечение“ – така се наричат пътеките. (Реплики.)
Сега има думата за реплика доктор Адемов.
Заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, госпожи и господа заместник-министри, колеги! Използвам възможността за реплика, за да се опитам да формулирам един въпрос, който като че ли досега не получи отговор.
Първото нещо, което искам да кажа е, че Касата не сключва поне засега договори на база на легла. Такова нещо няма. Касата сключва договори с изпълнителите на съответните медицински помощи по нива на компетентност в зависимост от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и бюджетите за отделните лечебни заведения.
Сега обаче въпросът който възниква е: при наличието на Национална здравна карта Касата ще сключва договор с изпълнителите на базата на леглата. Дали това няма да бъде причина за по-малки бюджети на съответните лечебни заведения, което е основното притеснение. Ако има яснота по този въпрос вероятно една част от напрежението, което го има и в тази зала, ще спадне. Ето това е важният въпрос. Касата ще сключва договор на базата на леглата, които ги има. И като сключва договор на базата на леглата и ако потребността от легла в съответния регион е по-малка, това означава, че досегашните бюджети ще бъдат намалени със съответните последствия. Ето това е въпроса. Ако има яснота по него, мисля че дискусията ще тръгне в друга посока.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Понеже това бяха реплики към професор Клисарова, тя има възможност да отговори като дуплика.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря Ви. Аз може би неправилно се изразих, но аз съм си написала неясни критерии, по които Здравната каса ще сключва договор с лечебните заведения. Благодаря на доктор Адемов, че изясни това, което имах предвид. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин Министър, или госпожа Начева, ще отговорите ли? Ще припомните ли отново Наредбата за критериите, която вчера е приел Министерски съвет?
Госпожо Начева, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕНИ НАЧЕВА: Благодаря Ви. Това, което може да кажем е, че средствата, които са предвидени по бюджета на Касата за 2018 г. за болнична помощ са с близо 12% повече от средствата, които е заплатила Касата за 2017 г.
Леглата, за които Касата условно ще сключи договор, са с 30% повече спрямо 2017 г., тъй като 24 хиляди са леглата, с които е заплатила Касата условно – пациенти, които са преминали през съответния брой легла през 2017 г., сега ние разчитаме 32 хиляди легла.
Бюджетът на Касата за болнична помощ за 2018 г. е 1 млрд. 824 млн. лв. при наличие на допълнителни разчетени на този етап 60 млн. лв. за сметка на средства от резерва, или това са близо 12% или почти 200 млн. лв. повече средства.
Касата сключва договор с лечебните заведения на база на изискванията, когато те отговарят на изискванията за сключване на договори, наличие на медицински специалисти, апаратура, стандарти, по които се работи – медицински стандарти. Леглата са единствен критерий за контрол на хоспитализациите в хода на отчитане на дейността на лечебните заведения, за да не се случи така, че има свръх хоспитализация или хоспитализации на двама или трима пациенти на едно легло, или хоспитализации на пациенти, които надхвърлят капацитета и възможностите на съответната структура, като вземаме предвид и случаи, в които възниква недостиг на легла в съответна клиника при някакви извънредни обстоятелства – това се отчита единствено, отбелязах, че контролираме самостоятелно интензивните легла, поради спецификата на тяхното лечение.
Няма как да намаляваме параметри и да се създава напрежение при сключване на договорите, при положение че имаме оптимален брой легла спрямо тези, които се използват. Нещо повече – ние сме разчели броят на леглата при 75% използваемост от лечебните заведения.
Имахме среща – представители на Надзорния съвет, със знанието на господин Ананиев, и подуправителя на Касата с всички районни здравноосигурителни каси. Процесът по сключване на договори в хода на месец май върви нормално, няма напрежение на територията на съответните области. В понеделник Надзорният съвет ще вземе решение относно изпълнение на ангажимента си по чл. 4 от Закона за бюджета на Касата за разпределение на средствата до края на годината в рамките на параметрите, които очертах.
С броя на леглата Националната здравна карта контролира единствено възможността да няма свръх хоспитализации, да няма изкривяване на хоспитализациите, да няма напрежение на ниво лечебни заведения и в рамките на лечебните заведения. Нямаме за цел нито спестяване на средства, нито орязване на хоспитализации, които са отчетени миналата година от Здравната каса.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Други изказвания на народни представители?
Госпожа Таскова, заповядайте.
КРЪСТИНА ТАСКОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Господин Министър, заместник-министри, колеги и гости! Няма как да бъда толкова емоционална, защото не виждам, няма как да си направя точна адекватна преценка дали има нужда от тези емоции, които в момента стават в Комисията.
Това, което мен ме притеснява е, че, например във всяка една областна здравна карта е посочено какъв е броят минимални лекари и лекари по дентална медицина. Същото е посочено и за високотехнологичните методи за диагностика и лечение и свързаната с тях високотехнологична медицинска апаратура.
Признавам си, много се постарах да потърся каква е моментната снимка, какво е в момента състоянието, за да видя на първо място дали има някъде възможност някаква област да бъде поставена под риск. Например за Стара Загора е посочено, че нямаме нужда от специалист по детска гръдна хирургия. В момента имаме ли такъв специалист? Няма такъв анализ, от който да си дадем ясна сметка… (Реплики.)
Ами, къде? Няма. В кое приложение? Има за леглата. (Шум и реплики.) Добре, тогава аз не съм се запознала. Извинявам се на Комисията.
Има ли застрашена област в момента да сте посочили, че няма необходимост или пък няма достатъчно към момента лекари, които пък посочвате, че има необходимост? Или пък, посочвате, че има нужда от повече, които не съществуват? (Реплики.) Добре.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Моля Ви, не в такъв диалог. Все пак водим стенограма.
Довършете, госпожо Таскова, изказването.
КРЪСТИНА ТАСКОВА: Добре, и най-вероятно Вие знаете кои са рисковите моменти и ще ни обобщите и ще ни изкарате точно тези рискови моменти, защото всичко друго изглежда ние ще го направим императивно, а то ще остава с пожелателен характер, тъй като не можем да задължим никой лекар да се измести някъде другаде да работи. Просто, ако може да ни запознаете с рисковите райони. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Реплики към госпожа Таскова?
Професор Михайлов има реплика. (Шум и реплики.)
Моля Ви за тишина!
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми министър Ананиев, уважаеми колеги! Мисля, че навлизаме вече в една фаза на дебата, в която умората надделява и ще започнат нещата да стават трудни за осмисляне и за дебатиране.
Но два основни въпроса се оформят тук, които представляват интерес за цялата зала, и аз ще помоля или министър Ананиев, или някой от неговия екип да отговори, а двата основни въпроса са следните.
В методиката, по която изработваме картата, а хората предимно се вълнуват най-вече от болничната помощ, липсват точните и ясни критерии какъв е необходимият брой специалисти, и какъв е необходимият брой легла в болнична помощ – в болнична помощ говоря. Всичко, което е дадено като табличен вид, и което аз си позволих да използвам, е само за доболнична помощ. Нали така доктор Бенишев? (Реплики.)
Няма го. И става дума в методиката. И затова възниква вторият въпрос на базата на това, което колегите тук коментират негласно. Картата щеше да има голямо достойнство, ако беше посочила големия дефицит на специалисти и идея как този проблем – примерно, на специалисти по анестезиология, знаете колко са дефицитни тези специалисти в регионите на страната; специалисти по патология – колко са дефицитни в районите на страната. И когато тя постави точката в картата върху този проблем, оттам идва следващият, с който колегите се вълнуват и, който спомена и уважаемият доктор Адемов, и уважаемата професор Клисарова, от методика, която вчера е приета за изготвяне на договори с лечебните заведения, са определени критериите.
Аз съм съгласен с това и бих репликирал всички колеги, които казват, че няма ясни критерии. Има много ясни критерии. Но болниците – областните болници, общинските болници, всички болници се притесняват, че при сегашното им състояние и при тази характеристика – моментната снимка, много от тях ще попаднат в класацията, а те са значими болници, в такава позиция, че няма да получат съответните договори по съответните пътеки.
Молбата ми е, като ръководство на Министерството, нека тези страхове, ако може, да се разсеят. Ако те не се разсеят, тогава те ще продължат да тревожат всички управители на областни болници, всички управители на общински болници и ще се стигне до едно напрежение в действителност, което до края на тази година никой няма да е наясно с това дали и по какъв начин той ще получи договор. Благодаря, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: И аз благодаря.
Едва ли може дупликата да направите, госпожо Таскова. Едва ли можете да направите дуплика, по-скоро професор Михайлов се възползва от процедурата, защото съм предупредила… (Реплики.)
Да, „злоупотреби“ е точната дума.
Продължаваме с изказванията.
Доктор Александров, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, заместник-министри, колеги! Аз съм народен представител от Перник, и тъй като всеки казва по нещо за неговата област, и аз искам да кажа.
Перник, поради близостта до София, аз като бивш областен управител мога да кажа, че населението колко е - с едно над 10 хиляди души има отгоре. Знаем, че здравната карта се базира на няколко показателя и един от тях е брой на население. До каква степен е съобразено това, че там живеят нерегистрирани хора, които ползват и лекарски кабинети, и магазини включително, и всичко, но са със софийска регистрация и изобщо не съществуват по документи като жители на Перник, а в същото време те ползват и лични лекари, и специалисти, и болницата в Перник. До каква степен това е предвидено в здравната карта? Знам, че Ви е познат този район. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Други изказвания?
Доктор Поповски, заповядайте.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, заместник-министри, доктор Грозев и други колеги от съсловни структури!
Първо, такъв документ трябваше да има, поздравявам екипът на Министерството, спази сроковете горе-долу, които ги обеща. Този документ дава една широка ориентировка какви са потребностите на населението в България в момента. Без такъв документ ние не можем занапред, трябва наистина да го има. Може през годините да го актуализираме, което евентуално ще стане. Виждам че срокът е три години, което е разумен и нормален срок.
Виждаме и отрицателното становище на частните болници, които са написали на втора страница, че населението няма адекватно безплатно медицинско здравеопазване. Безплатно – частни болници говорят за безплатно здравеопазване. Нещо не ми се връзват нещата.
Ако, примерно, държавните болници и Сдружението на университетските болници – гледам тук директорът на „Пирогов“, и Сдружението на областните болници напишат до КЗК едно писмо защо при тях е без доплащане, а в частните болници е с доплащане, интересно ми е какво биха им отговорили от КЗК, кой е в неравностойно положение. В „Пирогов“ нима са по-лоши специалисти да искат и те, освен клиничната пътека, да искат и 2000 лв. за операцията хикс. Законът за тях забранява, за частните болници разрешава. Нещо не знам какво става, къде е демокрацията? Заслужава да се помисли в тази посока.
Кои са болниците, гръбнакът на здравеопазването. Парадоксът е, че точно тези, които са само на един модел финансиране – НЗОК. Общински болници – допълнително общински бюджети; ВМА – допълнително пари от МО; частни болници – Здравната каса плюс доплащане неконтролируемо, там няма дори горна граница на доплащането, всеки си определя едни цени отгоре, пътеката 600 лв., дай още 3600 и си готов. Това не знам къде го има в нормалния свят? Ако някой знае къде съществува такъв регламент на безконтролно доплащане? Затова ние трябва да мислим за гръбнака на здравеопазването, затова сме тук, и пак казвам, това са болниците без които държавата не може, защото останалите три модела болници утре да ги затворим, тези болници няма да разберат, че другите са затворени. Но, ако се затворят тези – университетските със 100% държавно участие и областните, ние ще бъдем като пред война.
Просто някакви обърнати неща във финансирането от години, насложени и така нататък. Така че поздравявам екипът на Министерството, това е първият ход. Един ход направихме и миналата година – 90% от увеличението на Касата отиде в болничното здравеопазване, и въпреки всичко не сме достигнали 50 на сто от общия бюджет на НЗОК. Да направим справка как е в другите държави. Дайте да видим как става в Германия, Белгия, Холандия. Да видим какви проценти отиват за лекарства, какви за болници, какви за консумативи и така – по процентното съотношение ще се намести много бързо. И затова аз съм с голяма надежда, че екипът на финансистите може с листа и химикалка да оправи българското здравеопазване, което не го направиха лекарите и го забатачиха през последните 18 години. Пак казвам, с този документ се надявам да започнем в добрата посока. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Изказване – заповядайте, доктор Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Ще бъда много кратка.
Направи ми впечатление, че се намалят някои от практиките на специализираната извънболнична медицинска помощ, даже те се закриват, каквато е например съдова хирургия, не казвам за коя област, защото ние трябва да погледнем общо за страната.
Знаем, че лекарите, особено в по-тясно специализираните специалности, са твърде малко и повечето от тях работят на два трудови договора. Така че се надявам Министерството да оцени това, тези специалности, които са необходими и там, където трябва, те да не бъдат намалявани, тези практики в специализираната извънболнична помощ.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Найденова.
Да чуем и доктор Грозев и тогава ще има коментар от Министерството.
Заповядайте, доктор Грозев.
ВЕНЦИСЛАВ ГРОЗЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Министър, заместник-министри, уважаема госпожо Подуправител на Националната здравноосигурителна каса! Предполагам, че никого няма да учудя, ако кажа че Българският лекарски съюз действително е обезпокоен и не е съгласен с така направения модел на национална здравноосигурителна карта, особено във варианта, който е публикуван на сайта на Министерството. Това, което е публикувано на сайта на Министерството не можах да разбера защо преди това правихме методика и Министерството на здравеопазването се обърна към областните управи и съсловните организации. Какъв беше смисълът? Всичките предложения от областните управи, които са държавната структура, уважаеми дами и господа, начело с областните управители, които са председатели на комисиите, нито едно от становищата на всяка една област не е прието и не е уравнено със становището в последствие.
Аз съм си направил труда, ние имаме няколко, не няколко, десетки са, но не сме достигнали 28, но мога да Ви кажа: София град и София област, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Варна, Бургас, Плевен. Колко повече да излезем, защото тук са петте университетски центрове, за това което говори доктор Поповски преди малко? От 20 до 30% намаляване броят на леглата. Аз ще се повторя, но нямам друг изход, ние не сме държавна структура, не сме неправителствена организация, ние сме съсловна организация, неправителствените организации правят стандартите, при отсъствие на стандарт и при брой легла, с които Касата ще сключи договор, какво правим?
Двадесет и четири хиляди легла са необходими. Някой направи ли оценка, че има над 100 млн. лв. така наречена „отчетена“, но незаплатена дейност, която е равна на около 85 до 100 хиляди хоспитализации, което значи 100 хиляди легла, използвани най-малко един ден. Умножени по средно престой – 5 дни, са 500 хиляди леглодни.
Другото, което е, вижте за какво става дума. По Методиката, четири на 1000 – критерии за осигуреност с леглови фонд, на 1000 легла – четири: Благоевград – 36; Бургас – 37; Стара Загора и така нататък. Относно леглата, за които говорихме преди малко и там е едно от притесненията и на областни, и на общински болници, пък и на университетските, много малко има от тях такива, това са така наречените, Вие ги наричате терапевтични легла, но в тези терапевтични легла са броя легла непрофилирани. Това, за което и доктор Дариктова обърна внимание преди малко.
Непрофилирани легла, когато имаме епидемиологична обстановка във вирусна ситуация, вирусна епидемиологична обстановка или някаква друга, пулмолозите могат да използват тези непрофилирани легла, независимо че от при налични 20 в една общинска болница, 5 използват за гастроентерология, 5 за ендокринология, 5 за кардиология, изключая интензивните легла. Тук сме напълно съгласни, нямаме спор с тази работа. Вижте за какво става дума 565 в област Варна, надолу; 99 в област Стара Загора; 111 хирургични; София: от 3291 – 1436 терапевтични; от 2827 – 1076 хирургични. Няма да коментирам. Само Ви посочвам цифрите, защото ми е интересно защо не сте се запознали преди това, но какво и да е.
Нива на компетентност, уважаеми дами и господа, и уважаеми колег!. Нива на компетентност и брой легла трето ниво, намалени драстично спрямо броя легла второ и първо ниво на компетентност. Броят нива на трето ниво компетентност значи високотехнологична дейност, значи иновативни методи на лечение, значи хабилитирани лица, значи хора с курсове, значи хора с възможности да лекуват от „А“ до „Я“. Смъкваме ги. Сключваме договор с тези легла, които остават на трето ниво на компетентност, равни на Х минус леглата, които трябва да се унищожат от тях като трето ниво на компетентност, и какво очаквате да се случи с персонала? Ще останат ли? Как ще стане това нещо?
Другото, което е, едно към едно сестри – лекари. От три години насам коефициентът е 1/09 – три години. В момента броя на сестрите спрямо лекарите е около нула и седем и половина, нула и осем. Около 24 хиляди, сестра Василева ще ме поправи, ако сбъркам, при 31 хиляди лекари. Диференциация и дисонанс в извънболничната помощ във връзка в дадени области. Наситеност – да. Може би и пренаситеност на големи университетски центрове, и погранични, а и някои други райони, гранични с пограничните, недостатъчно специалисти в извънболничната помощ. Говорихме и затова нещо преди малко.
То няма начин в една такава среда, човек да не е по-емоционален. Три години говорим, не е виновно Министерството на здравеопазването, аз не оспорвам това нещо. От три години говорим за изнасяне на дейност от болничната в извънболничната помощ. Защо ми сочите легла на 10 хиляди жители в Дания, Германия, Белгия и Франция? 30% от здравеопазването се извършва в извънболничната помощ. При нас е 7. Тогава, намалявайки и броя на леглата при една такава ситуация, и запазвайки съотношението около 93% използваемост на болничната помощ, как да няма притеснение?
Възможно е и някъде да не доразбрано. Има и такъв момент, не го отричаме, но сигурно има много неща, които имат повече разум в предложенията за областните здравни карти. И Варна, и Бургас, и Плевен са с подписите на областните управители, и цялото кметско настоятелство.
Нямам, какво повече да кажа. Благодаря, за вниманието. Съжалявам, ако съм бил малко повече емоционален, отколкото трябва.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Грозев.
Други изказвания, има ли?
Заповядайте, доктор Кокалов.
ИВАН КОКАЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа! За тези, които не ме познават, аз съм член на Надзорния съвет, но тук съм като представител на синдикат, като вицепрезидент на КНСБ представлявам работещите и техните права все пак.
Бих искал да кажа, че ние от години наред искахме и настоявахме да има Здравна карта в България. Това, че в годините се случват неудачи, то е как да кажа: „болките на растежа“. Ние подкрепяме да има здравна карта в България.
Само че според нас тя трябва първо да е динамична. Това не е нещо, което се случва днес и там остава. Това трябва да е динамична система, която да отчита всички промени, които се случват. За нас най-важното на тази карта е чрез нея, тъй като държавата и в лицето на министъра отговаря за здравеопазването в страната, да може държавата с всички структури и участници да планира необходимостта от финансови и човешки ресурси, а не да използва наличните ресурси, за да решава проблемите. Оттук произлизат всички грешки.
Някои от депутатите го казаха. Всъщност не трябва ние да следваме закриването на болниците, заради липса на персонал, заради липса на пари, а на базата на съвсем обективни критерии, които са демографско състояние, ако щете, инфраструктура, заболяемост, защото не обичам русизма „заболеваемост“, заболяемост е българската дума, да планираме всъщност необходимите ресурси. Да направим план така, че и сестрите да станат повече, и лекарите да могат да специализират, и да имат необходимите специалисти, а не да подтикваме всъщност фалита. Аз разбирам колегите не само от частните общински, но и другите болници, не тази карта да решава нещата постфактум. Тя трябва да ги решава в перспектива. Поради това тук се получиха някои неща, които се сведоха до регионално ниво, до общинско ниво и така нататък. Не трябва всъщност това да е водещото.
Второ, в Надзора изобщо не си служим с надлимитна дейност. Начинът на финансиране е определяне на бюджета на базата на тези необходимости и критерии, и сключване на договори с тези здравни заведения. Тези договори всъщност фиксират средствата, с които те трябва да правят тази дейност. За мен проблемът не в това, че както се казва има надлимитна дейност, а в начина на финансиране. Някой каза тук, колегата май до мен, че виждате ли, че общинските болници имали общински бюджети. Какви бюджети има общинското здравеопазване? Извинявайте, общините изобщо нямат право да финансират дейност по Закон. Те могат да финансират там сграда, ако имат пари.
РЕПЛИКА: Малко ли е?
ИВАН КОКАЛОВ: За мен, когато един кмет е избиран мажоритарно и обещава нещо за здравеопазването, то е за да може да им осигури на хората възможността да ползват тази здравна помощ.
Ще Ви върна доста години назад, при подписването на Общия европейски пазар – договора, там има един член, в който се казва, че трябва да се осигури равнопоставена и качествена здравна помощ на всички граждани. Питам в България, така ли е? Като ще закриваме болниците в малките общини, като ще ги закрием, защото няма сестри, няма пари, ще откриваме болници на 100 м в София, Варна и Бургас, как ще решим проблема? Като сме им дали възможност да пътуват до София, да се лекуват? Извинявайте, не всички заболявания се лекуват в София. Само някои и не е необходимо в специализираните болници. Съгласен съм, че има гръбнак и трябва да се мисли за гръбнака. Гръбнакът е и в малките болници, защото там се лекува голяма част от патологията, която е банална, няма нужда да се ходи за специализирано заведение.
Приветствайки това, че има Здравна карта, аз не съм съгласен с това, тъй като това не са хотели да им броим леглата и да им слагаме звездите, а са болници, и се финансира обем дейност, преминали пациенти, а не легла, някой ако иска може да си ги държи тези легла, но ще се плаща за тези легла, които се използват и то на базата на преминалите болни, и обема дейност.
И пак казвам, тук това трябва в перспектива да осигурява на първо място възможността пациентът да се лекува по близко до дома си. Тоест, трябва да видим с какви политики и мерки на финансиране, на професионално израстване можем да осигурим това нещо, а не сега, извинявайте, но като взимаме някои дадености от 2017 г., а не отчитаме, какво се случва 2018 г. – Ловешката болница, Врачанската болница, аз питам: част от тези дейности и легла, като вече ще се прехвърлят в други болници, взети ли са предвид? Категорично ще Ви кажа – не.
Да, съгласен съм, което каза и доктор Грозев, включително и в Монтана, това, което са предложили е подписано от хората, не е взето от Националната комисия предвид. И на много други места. Тогава, защо ги викате тези регионални комисии и им искате мнението, които познават какво се случва там, а го няма предвид Националната комисия? Значи трябва още веднъж да се огледа това.
Нека това, което в края на краищата ще се случи с Картата да бъде основа за политически, икономически и всякакви други дейности, за да можем да осигурим здравеопазването на българите, а не да закриваме болници, дейности, да намаляваме финансиране, защото на някой примерно така му изнася за бюджета. Не, не бива да е така и не бива да се сравняваме с другите страни.
Често пътувам и Вие сигурно пътувате и знаете как е. Не можем да сравняваме бюджета на Белгия, с бюджета на България, защото една Валония има два пъти по-голям бюджет за здравеопазване от нас и е съвсем друго покритие, и съвсем друго заплащане. Така че приветствайки необходимостта да има Здравна карта, мисля, че трябва да бъде много добре огледано и това, което трябва да се използва като финансов инструмент, да бъде стъпка по стъпка.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Кокалов.
Доцент Иванов, иска изказване – въпрос. След това господин Гьоков.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, заместник-министри и гости! Искам да задам следния въпрос. Тук в чл. 32 в Закона за лечебните заведения, Националната здравна карта се изработва от Национална комисия назначена от министъра. Искам да попитам, господин Министър, при изготвянето на Националната карта, кои съсловни организации и представители взеха участие?
Второто, което искам да попитам: техните становище и съображения бяха ли взети при създаването на Националната карта?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Допълнение към въпроса на господин Гьоков и министърът ще отговори.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър и колеги народни представители! Да, наистина и аз се основавам на чл. 32 от Закона за лечебните заведения, къде пише: „Националната здравна карта се изготвя на база изготвени областни здравни карти и ги съдържа“.
Аз ако, да речем, при прегледа на публикуваната Национална здравна карта съм пропуснал нещо, но това, което питам аз, го потвърди и доктор Грозев и доктор Кокалов, до колкото разбрах от изказването. Нарушаваме ли чл. 32 от Закона за лечебните заведения? Различават ли се сборът от областните здравни карти от националната здравна карта?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Има ли други изказвания?
Господин Георги Колев ще се изкаже, за да Ви дам възможност да ни споделите състава на Комисията, която е определила Националната здравна карта и кои са представителите на съсловните организации, също така и на Сдружението на общините, всички, които са посочени в изискванията на закона?
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа заместник-министри, госпожо Председател! Въпрос имам към господин Министъра и към заместниците, и предложение.
Ние всички тук сме се събрали от името на пациента, от името на избирателя. Всички ние решаваме и говорим от негово име. Много е добре това, което правим, обаче имам едно предложение: първо, въпросът – считате ли, че в така формираната здравна карта, и така определените легла за сключване на договор с Касата, има възможност да се предвиди мнението на пациента?
Много пъти сме говорили за това: парите следват пациента. Много пъти сме говорили за качеството на лечебния процес.
Много добре би било, господин Министър и всички, които имат възможност да вземат правилно решение, да включим желанието на пациента къде да се лекува и кой да го лекува.
Тук с колегата си говорихме преди да започнем днешното заседание – как римляните са определяли пътищата и парковете. Оставят народа, и където мине, след това правят път. Възможно ли е, господин Министър, към Вас е въпросът: възможно ли е в определянето сключване на договор за определени легла, поне 50% от леглата да имат плаващ лимит, ако е лимит, за да може където пациентът предпочете – с по-високо качество, да има възможност да се донанаде? И обратно – там, където няма такава възможност, в смисъл такъв, че пациентът не го е предпочел, да не загуби правото си за това?
И ако има възможност в тази посока – знаете, че в нашата програма, на ГЕРБ и на „Обединени патриоти“ сме заложили, че превенцията е тази, която трябва да бъде определяща в, обърнете внимание, в здравеопазването, а не в болесто-лекуването, към което се стремим в момента? Може ли в по-кратък период от време и после в по-дълъг период от време да видим финансова проекция на тази наша обща програма?
И накрая завършвам – още в самото начало сме си говорили и с Вашите заместници, и с Вас, господин Министър, здравната карта е спешна, тя е необходима, тя е това, което може да се постигне към момента. Ние не говорим за нови финанси. Това са финансовите възможности. Въпросът е обаче, давайки възможност на пациента ние имаме възможност да оптимизираме варианта, в който да намалим недоволството на тези пациенти, да му дадем избор, да може той сам да избере къде да се лекува и кога да се лекува.
И по-нататък обаче да оставим здравната карта отворена, а тя е да направим анализ на всяко населено място за хроничните и предхронични състояния. На тази база да определим селска стратегия, общинска здравна стратегия, областна стратегия, регионална стратегия, национална стратегия. На нея база да определим легла, да определим лекари, специалисти и други от този род.
Въпросът е, че това е дълъг процес. На мен ми е ясно, че това не може да стане веднага, но има ли възможност здравната карта да има отвореност, за да се донадгради тя, и да получи истинския, спокоен за населението баланс от лекари-специалисти, от леглова база и от ресурс. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Доктор Пенкова, имате думата.
ЙОРДАНКА ПЕНКОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Вземам думата, защото искам да кажа как на практика изработихме в областите здравните карти, какво очакваме от Националната здравна карта и какво е отражението на националната здравна карта в Националния рамков договор – 2018 г., и по какъв начин ще се отрази на договарянето, което в момента е в ход.
Областните здравни карти се изработиха на базата на отчетените дейности от лечебните заведения, с които те изготвят отчети към районните центрове по здравеопазване. Това са извънболнична, дентална помощ, болнична помощ. Това са отчетите, които те представят в регионалния център по здравеопазване. Това са отчетите, които са в Националния съвет.
Отделно бяха сравнени и с дейностите, които са отчетени по линия на Здравна каса, така че при изработването на областните здравни карти е взет максималният брой пациенти, които са посетили общопрактикуващи специалисти, болнична помощ по съответните видове специалности в съответните структури.
Това е максимумът, който през миналата година и в предходната година, пациентите са се обърнали към нашата здравеопазна система.
Отделно беше съобразено и презастраховането и искането от страна на лечебните заведения по повод на това, че те се страхуват, че определени структури в даден момент може да бъдат заети или запълнени, или да има потребност от пациенти. Това което е като философия на картата, искам да кажа какво е отражението в договарянето.
Доктор Грозев знае, аз не съм участвала в договорния процес, Националния рамков договор е факт, но никъде в Националния рамков договор в условия за сключване на договор не са брой легла, определени по национална здравна карта. Условие за сключване на договор са общите условия, на които дадено лечебно заведение трябва да отговаря и диагностично-лечебният алгоритъм в съответната клинична пътека.
Както каза госпожа Начева, броят легла е единствено и само там, където в определени специалности, в определени структури през определен период от време, в даден отчетен период има над 100% използваемост и това е сигнал районната каса да извърши проверка и след проверка, когато се установи, че тази дейност е извършена, тя се заплаща. Така беше и в предходните две години и никъде не е имало проблем.
Другото, което искам да кажа, е за потребностите, което каза и господин Колев. В Закона, и в националната здравна карта е предвидено, че когато в дадена област има структура, има специалисти, има потребност, се пише до Комисията за национална здравна карта и тази потребност се отразява в съответния регион или в съответната област, така че това е предвидено, това е гъвкаво и това е законово регламентирано.
Това, което говорим за леглата, че не са съобразени, амбулаторните процедури, клиничните процедури и процедурите. Имаме 38 амбулаторни процедури, 4 клинични процедури и процедури, които от няколко години са в болнична помощ и те са дейности, които са еднодневни и за тях не е необходимо легло. Те са определени като места. Те не се отразяват по никакъв повод в обръщаемостта и в използваемостта на леглата. Тези амбулаторни процедури не влизат в 75% или 100% използваемост на леглата, които са заложени при формирането на картата.
И още веднъж искам да кажа, че философията на картата е да гарантира минималните потребности и възможности, които има в даден регион на здравноосигурените лица, които ползват медицинска помощ по линия на Здравната каса, така че дадена структура може да има повече от пет легла, повече от десет легла. Това са платени дейности. Това е минималният брой, който към момента Касата гарантира на здравноосигурените лица или минималния брой специалисти, минималния брой денталисти, минималния брой общопрактикуващи лекари, които към момента на сключване на договор в дадени регион има и за които ще се заплаща.
Това, което говорим, че парите трябва да следват пациента, да – в 2016 г., в 2017 г. тези пациенти, които са избрали да се лекуват в друг регион, в друга структура, това е съобразено и техните пролежавания, техните леглодни са се отразили към тази структура, за която е взето… (Шум и реплики.)
Искам да кажа, че няма драма по сключване на договорите.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Предупредих изрично, че ще се взема думата по веднъж, така че ако някой не е вземал думата, много моля да се включи в дискусията, ако не – да вървим към обобщение.
Вървим към обобщение.
Господин Министър, госпожи и господа заместник-министри, искате ли финално да обобщите?
РЕПЛИКА: Преди обобщение, да отговоря на въпроса на доцент Иванов.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Извинявайте много, но има още едно изказване от неправителствения сектор. Нека да го чуем.
Извинявайте, господин Министър. Може да се постави въпрос, на който да отговорите окончателно.
Заповядайте.
АНДРЕЙ ДАМЯНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа депутати, уважаеми господин Министър! За тези, които не ме познават, аз съм Андрей Дамянов, член на Надзорен съвет на Касата. Тук съм като представител на Национална пациентска организация.
За нас здравната карта беше необходим документ. За нас обаче тази здравна карта отразява едно моментно състояние, снимка, а не основа на бъдеща сериозна здравна реформа.
Всички тук сме наясно, че нашата здравна система не боксува, а задълбава надолу. Това е факт и няма нужда да го крием.
Нашите очаквания са в процеса на общественото обсъждане картата да бъде променена в посока – тя да послужи за основа на здравна реформа, на сериозна здравна реформа. Тя да не отразява възможностите на Касата да заплаща дейности, а тя да осигурява наистина, да го наречем „визията“ за това какво трябва да бъде здравеопазването. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Още едно изказване от доктор Болтаджиев – заповядайте.
НИКОЛАЙ БОЛТАДЖИЕВ: Уважаема доктор Дариткова, уважаеми депутати, уважаеми господин Министър! Националното сдружение на частните болници е било винаги против здравната карта.
Както доктор Джафер каза преди малко, Касата плаща не на брой легла, а на преминал пациент. Гледайки по този начин върху здравната карта става съвсем ясно, че тук говорим за един бюджетен документ. Ние досега не говорихме тук за пациент. Единствено господин Георги Колев спомена „пациент“, само за цифри.
Изхождайки от това, че Касата е наложила бюджети, изхождайки от това, че освен тези бюджети, ще въведе брой легла със задължителен престой на тях, това значи още едно финансово лимитиране. Нищо друго!
Това – брой легла, дали са легла, маси, шкафчета, това няма никакво значение. Това си е един финансов механизъм за намаляване на средствата, отделяни за болниците при условие, че България е държавата, която заделя най-малко публични средства в Европа за здравеопазване. Ето защо ние смятаме, че това е един порочен финансов механизъм, който ще ограничи достъпа на пациента. От друга страна ще го принуди да чака, ще го районира и ще увеличи, намалявайки публичните средства, доплащането от джоба на пациента.
Ние атакувахме в съда миналата здравна карта. Нашето сдружение имаме решение вече – ще атакуваме и тази. За съжаление, миналата в съда падна по процедура. Това наистина казвам, че е за съжаление, защото трябваше да се коментира друго тука и съдът да вземе върху друго мнение, не по процедурата. За съжаление и тази вероятно ще падне, тъй като никъде няма обосновка как ще се отрази тази здравна карта на пациента.
Тук има само обосновка как ще се намалеят средствата, които Касата отделя за лечение на пациенти. Няма обосновка как ще се отрази на стопанската дейност, на малките и средни предприятия, на административните регулации, но най-важното – на пациентите. Вероятно това ще е причината.
От друга страна, понеже имаше въпроси, променяна ли е по закон – здравната карта се състои от областните карти. Очевидно това също е един мотив да падне, тъй като тя не се състои от областните. Софийската здравна карта е съвсем друга от тази, която е заложена в момента, тоест не е спазен и Законът тук.
В общи линии това исках да кажа.
Ние сме дали едно по-широко становище, но смятаме, че това ще е пагубно и за пациента, и за болниците в България, особено за общинските и за областните.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Болтаджиев.
Финализираме изказванията.
Искам да кажа, че Законът трябва стриктно да се спазва. Да, написали сме, че националната карта се състои от областните, но никъде не сме фиксирали, че тези областни карти трябва да са точно тези, които са приели областните комисии, така че Законът позволява решение на Националната комисия, която да излезе с окончателния вариант на Националната здравна карта.
Ако колегите имат възражение върху законовата процедура, знаете кой може и има право на законодателна активност.
Сега да вървим към обобщение, господин Министър. Отговори на последните въпроси, финални изказвания на тема „Национална здравна карта“.
Заповядайте.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Аз ще бъда наистина съвсем кратък и Вие ще разберете защо.
Наистина, когато се взема думата и се правят определени коментари, трябва да се знае, че тази Национална здравна карта е разработена при действието на сегашния Закон за лечебните заведения. Там има определени условия, критерии, изисквания и ние сме работили по тях.
На днешното заседание на Комисията бяха отправени две групи въпроси – едните, които са свързани с предложената от нас Национална здравна карта, разработена на база на Закона за лечебните заведения, които ние оперативно ще разгледаме по време на обсъждането и което е разумно и целесъобразно, ние ще го отразим.
Другата част от въпросите, които бяха поставени, са свързани с промяната на философията на Здравната карта, да не кажа, че имаше изказвания, като последното изказване, да се премахне въобще здравната карта. Това е свързано наистина с по-нататъшния модел на финансиране на здравното осигуряване.
Първата част от въпросите ние ще ги разгледаме заедно с тези, които ще дойдат на сайта на Министерството на здравеопазването и ще преценим кое е целесъобразно, наистина необходимо, правилно и ще го отразим в окончателния вариант на Здравната карта.
Другото обаче, което е свързано с философията на Здравната карта, ще го разгледаме заедно с модела, който в момента разработваме – новият модел на здравното осигуряване в България.
С това искам да завърша.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Само Ви моля да отговорите на доцент Иванов за състава на Националната комисия, ако сте подготвен, разбира се.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Аз съм подготвен с институциите, които участват.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Да, ние ги знаем по Закон. Имали са възможност, всяка една от съсловните организации, да излъчи свой представител, предполагам. И те са участвали в заседанията.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Има, има!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Това беше по-скоро въпросът.
Благодаря Ви, уважаеми госпожи и господа народни представители, господин Министър, госпожи и господа заместник-министри, гости! Благодаря Ви за участието в днешното заседание на Комисията.
Закривам заседанието.

(Закрито в 17,30 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА

Стенограф:

Вася ЙОРДАНОВА