Редовно заседание на Комисията по здравеопазването

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването





П Р О Т О К О Л
№ 43


На 11 октомври 2018 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

ДНЕВЕН РЕД:

Точка единствена. Представяне и обсъждане на концепция за развитие на здравното осигуряване в Република България и за секторни реформи в системата на здравеопазването, в изпълнение на т. 1 от Решение на Народното събрание, прието на 29 юни 2018 г. (обн. ДВ, бр. 56 от 2018 г.).

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Даниела Дариткова.

* * *

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа министри, заместник-министри, уважаеми гости, добър ден!
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
То ще се проведе при дневен ред от точка единствена:
Представяне и обсъждане на концепция за развитие на здравното осигуряване в Република България и за секторни реформи в системата на здравеопазването, в изпълнение на т. 1 от Решение на Народното събрание, прието на 29 юни 2018 г. (обн. ДВ, бр. 56 от 2018 г.).

Има ли други предложения към дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред
За – 16, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.

Уважаеми колеги, ще дам думата на министъра на здравеопазването да представи концепцията. В Решението на Народното събрание беше предвидено широко обществено обсъждане преди представянето на окончателните материали в Комисията по здравеопазването, и то се състоя, народни представители бяха поканени на кръгла маса в НДК и са присъстваха на нея – по-голяма част, от друга страна, и всички материали са разпратени на Вашите електронни пощи и разполагате с тях. Днес сме Ви предоставили и разпечатано социологическото проучване, което беше направено във връзка с изследване нагласите на българските граждани по отношение на състоянието и очакванията от здравноосигурителната система в България. Разчитам и предполагам, че министър Ананиев няма да повтори презентацията на концепциите, а ще ни даде актуална информация за това как вървят дебатите, дискусиите и до какъв етап са достигнали разговорите в Министерството на здравеопазването. Това е важно, защото ние не сме приели окончателен нормативен документ. Нямаме пристрастие към нито една от предложените концепции за развитие на здравноосигурителния модел. Започваме дискусия, която се надяваме да доведе до постигането на максимално възможния консенсус. Ще съм благодарна на всички, които коректно и добронамерено участват в тази дискусия, разбира се, с достатъчна доза критичност, защото това, което трябва да се вземе като окончателно решение, ще се реализира от много управления напред и ще бъде категорично в интерес на българските граждани.
Уважаеми господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Както каза председателят на Здравната комисия, с Решение на парламента от 29 юни тази година ми беше възложено да разработя и представя в Комисията по здравеопазването към Народното събрание концепция за развитие на здравното осигуряване в Република България и секторните реформи в системата на здравеопазването. Срокът беше 30 септември, ние го изпълнихме. Материалите бяха на Ваше разположение. В същото време изпълнихме и точка втора, с която беше възложено да проведем широко обществено обсъждане с всички заинтересовани лица.
Официалното обсъждане на материалите, които представих, стана на кръглата маса на тема „Здравна система – предизвикателства и насоки за развитие“, която се проведе на 26 септември 2018 г.
Като човек, който дълги години участва в обществения и политическия живот, бях убеден, че явяването направо на кръглата маса няма да допринесе до постигането на ефекта, който ние ще търсим, тъй като една кръгла маса може да продължи три-четири часа. Това е недостатъчно време, за да постигнем добър резултат.
Това ми даде основание преди кръглата маса да проведа работни срещи с всички заинтересовани институции, за да представя своя идеен проект за развитие на здравното осигуряване. Проведохме работни срещи със съсловните организации, пациентските организации, работодателските организации, синдикатите, асоциациите на университетските болници, на областните болници, на общинските болници, на частните болници, с нашите национални консултанти и с асоциациите на застрахователите. Обхванахме всички страни, които в една или друга степен участват, или ще участват във формирането на новата здравна политика.
В интерес на истината имаше голямо желание за присъствие на кръглата маса. Изказаха се хората открито и в дух на конструктивизъм, поради което имаше и много неща, които взехме предвид – и в презентацията, и от предварителните разговори бяха включени в материалите. Разбира се, това в никакъв случай не означава, че сме стигнали до някакъв финален вариант, и ще Ви кажа защо.
Както поех ангажимента, създадохме работни групи и вече има заповед за пет работни групи. Това са работни групи в областта на извънболничната помощ, на болничната помощ, на общественото здравеопазване, на лекарствените средства и медицинските изделия, и финансиране, разбира се, на здравната система. Тези комисии започват да работят от 15-и. Има сгъстен график. Всеки ден ще има по две заседания на различните комисии. Целта е на 26 ноември тези работни групи да представят своите предложения, за да можем да ги обобщим и да видим накъде вървим – дали ще подобряваме някой от тези два модела, или ще се роди трети или четвърти модел, който ще бъде по-добър от тези, които сме предложили.
В последните няколко дни чух някои мнения недотам коректни по отношение на това, което предлагаме. Имаше даже някакви изказвания, в които предложените от нас материали не са никакво предложение за здравноосигурителна система, а едва ли не начин за събиране на някакъв ресурс, без да има промяна в здравеопазването в нашата страна.
Ще Ви кажа какви цели сме си поставили и съм убеден, че ще ги постигнем с новата концепция за развитие на здравното осигуряване в Република България и след това Вие сами преценете дали това е само един механизъм за събиране на пари, или има политика в предложенията, които сме направили.
На първо място, искаме да възстановим конституционното право на българските граждани за равен достъп до здравеопазване. Стремим се да подобрим удовлетвореността на пациентите на базата на един социален консенсус. Надали има човек тук, в залата, който да каже в момента, че това, което е записано в Конституцията за равен достъп до здравеопазване, се спазва и е факт. С мерките, които предприемаме, считаме, че ще възстановим на практика този конституционен принцип.
Желаем да създадем условия за реално остойностяване на редица медицински дейности, които през годините по една или друга причина не са остойностени така, както трябва, а тяхното остойностяване ще доведе до възможност за прилагане на добрите медицински практики и възможност за най-добър изход от заболяването на пациентите, както и възможност за по-достойно заплащане на хората, които работят в системата – както на медицинския, така и на немедицинския персонал.
Да се създаде потенциал за реализиране на нови политики и програми, за инвестиции и обновяване на материалната база, за прилагане на нови технологии за лечение. Да се измерва качеството на лечението и се проследяват ефектите, прилагани от терапията върху пациентите.
Да осигурим необходимия ресурс и изведем като приоритет профилактиката, превенцията, възможностите за долекуване и продължително лечение на българските граждани.
Да се намали, по възможност елиминира – но в нито една страна не е елиминиран – делът на нерегламентираните разходи в системата, като на този етап представлява значителна тежест за българските граждани.
Да се подобри контролът в системата, като се въведе тройният контрол – Национална здравноосигурителна каса, застраховател и пациент, както и обединяване на медицинския и финансовия контрол.
Допълнителни положителни ефекти ще се постигнат с изграждането на Единната национална здравна информационна система и централизираното договаряне на лекарствата и на медицинските изделия.
Да се подобри ефективността на използването на средствата в здравната система.
Да се оптимизира структурата и разпределението на болничните ресурси и да се преодолеят териториалните дисбаланси в системата.
Увеличението на средствата в извънболничната помощ да се използва приоритетно за извършване на конкретни медицински дейности и постигане на резултати от тях.
Предвиждаме редица мерки и нови механизми за заплащане на лекарствените продукти и медицинските изделия, с които да оптимизираме разходите за тях, без да лишаваме българските граждани от необходимата терапия.
Мисля, че целите, които сме си поставили, най-малко показват стремежа ни да събираме някакви ресурси. Всичко е свързано с това, което изразиха българите, които бяха анкетирани в направеното изследване. Над 70% от тях казаха, че системата, която в момента функционира, е социално несправедлива, не създава равен достъп до здравеопазване на българските граждани, не проследява качеството и ефекта от лечението, не стимулира хората да се осигуряват на реалните доходи и не дава възможност хората, които работят в тази система, да получават достойни доходи.
Другото, което излезе като резултат от тези изследвания – че един от важните фактори, които са довели до несполучливия, да кажа, край на този модел, е лошият контрол. Вие виждате, че правим сериозна крачка, много сериозна промяна. Тя ще намери детайлно разписване във всички нормативни актове, където ще бъде регламентирана. 82% от хората казват, че заради лошия контрол тази система не работи добре и, забележете, 53%, или всеки втори българин казва, че този контрол може да бъде подобрен, когато в системата влезе вторият стълб – задължителното здравно застраховане.
И третото много важно нещо, което искаха българските граждани, които бяха анкетирани, е: „ние сме готови да дадем допълнително средства, но искаме да знаем какво ще получим“. В целите, които преди малко споделих с Вас, всяко второ изречение беше или за българските пациенти, или за българските граждани. Не го правим, за да вкараме едни пари самоцелно в системата, а за да създадем условия тези пари да подобрят качеството на лечението на българските граждани, а от друга страна, да дадат едно достойно възнаграждение на хората, които се грижат за здравето на нашите пациенти.

Предлагаме два здравноосигурителни модела. Както казахте, те бяха разглеждани както на работните срещи, така и на Националната кръгла маса, така и в публичното, и медийното пространство през последните две седмици. Казахте и това, че някои от присъстващите тук бяха на тази национална кръгла маса. Имаше много сериозни дебати и в медиите, и в телевизии, вестници и така нататък, затова ще се огранича с кратък коментар по двата варианта. Пак казвам, това, че представям пред Вас два варианта, съвсем не означава, че ще бъдат те. На базата на дискусиите, които ще продължат и в Здравната комисия, и в комисиите, които създадох да работят в продължение на месец и половина, ще видим дали сме тръгнали в правилната посока. Няма да държа на това, което съм предложил, ако наистина намерим по-добър вариант, по-добър модел, с по-добър ефект от функционирането на здравната система.
Първият вариант е свързан със задължителното здравно осигуряване с възможност за личен избор на осигурителен фонд между частни застрахователи. Това е моделът на така наречената цялостна или пълна демонополизация на Здравната каса – въвеждането на форми на конкуренция между НЗОК и застрахователите, които трябва да отговарят на определени изисквания със закон. Това е двустълбовият модел. От едната страна е задължителното здравно осигуряване срещу 8% осигурителна вноска, от другата страна е допълнителното доброволно застраховане.
Вторият вариант е свързан с преминаването от чисто солидарен осигурителен модел към персонализиран здравноосигурителен модел. Тази промяна ще се извърши поетапно – от съвместно участие на НЗОК и застрахователите в дейностите до пълна и цялостна демонополизация на Здравната каса. Тоест стигаме до първия вариант, който ще бъде втори етап на този модел. Този вариант е базиран на съчетаване на три стълба. Първият е задължителният отново 8% осигурителна вноска, задължително здравно застраховане и доброволно здравно застраховане, гарантиращи неговата устойчивост и възможност за бъдещо развитие. Ще се изгради смесена система на финансиране с няколко нива за защита на гражданите.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, с всичко останало Вие сте запознати, видели сте го в презентацията, запознали сте с изследванията на „Алфа Рисърч“, така че предлагам да преминем към дебат, за да можем аз и моят екип да отговаряме на конкретни въпроси. Пак повтарям, дискусията продължава, може да има и друго развитие, пак ще се събираме в тази комисия, ще разглеждаме всички предложения, за да можем да намерим най-доброто решение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Уважаеми колеги, ще дам възможност на всеки, който има желание да се изкаже, но само по веднъж. Моля Ви, концентрирайте се, за да може да зададете всички въпроси на министъра.
Ще започнем с народните представители. Кой иска да вземе думата?
Заповядайте, доцент Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми господин Министър, колеги! Мисля, че най-сетне дойде времето, в което всеки един от присъстващите, които имат отношение към здравеопазването, могат да изкажат своята позиция за реформата, за която толкова години говорим, но все не се осъществява. Прави чест на министъра и на нашето правителство, че имаха доблестта да сложат проблемите на масата с цялостния им вид и съответно да се предложат варианти за реформа. Тази реформа, искам да обърна внимание, няма да бъде административна или наложена от Министерството на здравеопазването, респективно от Министерския съвет, на хората, тъй като реформата в здравеопазването поне за мен не може да има политическа окраска в никакъв случай. Реформата трябва да бъде такава, щото да не бъде за четири или десет години, а реформата, която искаме да поставим на обсъждане пред обществото, да бъде такава, щото да бъде за двадесет-двадесет и пет години напред. Затова винаги съм казвал, че за една реформа трябва всички системни партии да седнат, да се договорят и независимо от предстоящи избори, политически промени да следваме един път, тъй като здравеопазването е консервативна система, която много внимателно и много трудно се променя, и всички опити за бързи резултати ще доведат до пълно фиаско, а това значи да подложим на несигурност българските граждани.
След тези думи мисля да премина към конкретно разглеждане на моделите, които са ни предложили за обсъждане. Общото за мен и в двата модела е, че вървим към промяна, която ни задължава да започнем с първа стъпка, а именно въвеждането на Единната информационна система. И двата модела не могат да бъдат реализирани, ако нямаме Единна информационна система – изключително важно, с всичките аспекти тук – за тези, които не са запознати в детайли, именно с електронния здравен картон на всеки български гражданин, със съответния електронен регистър.
Следващата стъпка, която според мен трябва да се направи, е една действително прецизирана актюерска преценка на клиничните пътеки, едно точно остойностяване на клиничните пътеки. Тук веднага като следваща точка е оценяване на консумативите. Към голяма част от пътеките те не са включени като разход.
Следваща точка, която трябва да присъства, това е контролът. Говоря и за двете – това са общите неща за двете предложения. Този контрол, както беше казано преди малко от министъра, трябва да бъде тристранен, и нещо повече – прозрачност. Прозрачност може да се постигне единствено и само чрез достъпна електронна система, която да може да бъде проверявана не само от Здравната каса, застраховател, пациент, защото, ако трябва да бъдем откровени, голяма част от пациентите не са подготвени, за да могат да проверяват. Тоест и хора, които са натоварени с тази функция, да могат да имат тази възможност.
Друг важен момент, на който ще се спра, е идеята и реализацията на Министерството на здравеопазването за така наречените централизирани търгове, аз ще допълня – електронни търгове в реално време, онлайн, със съответно фиксирани срокове, за да може по всичко това, което се поставя като тема за обсъждане, за избор на дадена група медикамент, и тук ще кажа: и за консумативите, да има прозрачност. Само когато имаме прозрачност, ще имаме добър контрол, и то независим контрол, независимо кой и по какъв начин управлява и кой е на власт. Това са за мен едни от първите стъпки, които трябва да бъдат направени, преди да се премине към тристълбовия модел, който е вторият вариант, който предлага министърът, и първият вариант за пълна демонополизация.
Ще се спра, госпожо Председател, с няколко думи на двете предложения.
Първият вариант на пълна демонополизация – това е изключително смело, бих казал, много внимателно трябва да бъде подходено към пълната демонополизация. Тази идея не е развита сега от нашето правителство. Тя беше залегнала още между 2004 г. и 2005 г., когато се обсъждаха моделите и то за пълна демонополизация, така че на обществото не се представя нещо съвършено ново. От тук присъстващите мисля, че доктор Адемов присъстваше тогава. Господин Цонев предложи такава демонополизация на Касата. Говоря кои бяха лицата, доктор Джафер не зная, не си спомням, но тогава говорителят беше господин Цонев, доколкото си спомням, и госпожа Първанова, които представиха тези два проекта. Тоест обществото е запознато с варианта на демонополизация – запазва се здравната вноска от 8%, съответно период на натрупване и отстъпка към преминаване на избор от всеки български гражданин.
Рисковете, които крият, ще си послужа с примери от застрахователите – при пълната демонополизация рискът е при фалит на застраховател. Това е един от най-големите рискове – кой ще поеме тези пациенти, тъй като здравето не може да бъде подлагано под никаква форма на риск. Тук има още доста моменти в пълната демонополизация, които трябва да бъдат добре обмислени.
Няма да кажа коя от двете форми ще защитя, тъй като имам малко по-различна визия от тези два модела.
Вторият модел, може да се каже, е по-плавното преминаване. Веднага възниква въпросът, първо, как и по какъв начин беше изградена тази рамка? Аз знам чисто финансово за тези 700 лв., които се фиксират. Второ, как се избраха тези 12 лв., които всеки български гражданин трябва да отдели задължително?
Мисля, че тук има доста моменти, които са дискутабилни и точно в процеса на обсъждане ще се обмислят добре. Второ, активното участие – без активното участие на застрахователите такава крачка не би могла да се осъществи. Тоест ако приемем втория вариант, тук ръка за ръка със застрахователите, с техния експертен състав от актюери, които следят и имат съответната визия за остойностяване на различните медицински услуги, би могло да се осъществи. Третият момент е участието на лекарското съсловие в предлаганите медицински услуги.
Аз съм изключително доволен и се радвам, че доживях това време – да можем да говорим за демонополизация на Касата, и то реално осъществима. Казвам съвсем откровено, тъй като по едно време бях загубил надежда, но смятам, че само чрез откровен диалог от всички, които, пак казвам, разбират и взимат участие в здравеопазването, може да се достигне до най-добрата рецепта, с която да можем да излекуваме проблемите в здравната система. Благодаря, доктор Дариткова, дано не съм превишил времето.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Днес ще бъда по-толерантна и ще Ви изчаквам да се изкажете.
Искате ли сега да отговорите, господин Министър?
Заповядайте.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Доста въпроси се събраха. Някои от тях не са въпроси, а констатации в подкрепа даже на това, което правим.
Безспорно Единната национална здравна информационна система е изключително важна от гледна точка на промяната, в това число и на контрола, тъй като тя ще проследява пациента от входа до излизането от съответното лечебно заведение, с всичките контроли по пътя: лечение, лекарства, процедури и така нататък. Модулите на тази система са 13, те не са толкова малко. Вътре не е само електронната карта, електронната рецепта, електронният запис. Електронната национална здравна информационна система, електронното търгово договаряне на лекарства и на медицински изделия и големият проект, който е свързан със спешната помощ, ще бъдат готови в момента, в който ще вкараме новия модел. Тоест тези три инструмента ще ни помогнат много за взимане на правилните решения и въобще в правното управление на здравната система. Това за нас е изключително важно.
Безспорно остойностяването на клиничните пътеки е изключително важно. Аз го засегнах в моето първоначално изказване. Това се казва и от всички хора, които работят в системата, така че тук нямаме никакви различия.
Що се отнася за контрола и прозрачността, мисля, че говорих доста.
Относно рисковете, свързани с фалирането на застрахователите, Вие знаете, че и при единия, и при другия модел има предвидено създаване на гаранционен фонд, от една страна, който при случай на фалит на даден застраховател ще поеме веднага пациентите, които са записани при него, и ще бъдат заплатени разходите на изпълнителите на медицинска помощ. Но искам да кажа предварително, че за да може да получи един застраховател правото да извършва задължително здравно застраховане, има редица – в презентацията са представени – изисквания, на които той трябва да отговаря, които за нас са гаранция, че не би трябвало да се стига до такива крайни ситуации.
За двата размера 12 лв. и 700 лв., не ги приемайте като някакво крайно решение. Дебатът предстои, тепърва ще уточняваме точните размери. Тази сума от 700 лв. цена на клинична пътека сме я определили като гранична стойност на базата на редица фактори. Това е една симулация, която сме направили на базата на цените на клиничните пътеки, на базата на броя на преминалите болни, заболеваемост, социална допустимост за възможност за плащане от страна на българските граждани. В тази симулация може да вкарам и други елементи и тя да промени своята стойност, но така или иначе това е база за започване на разговора.
Клиничните пътеки до 700 лв. – в тази гранична стойност са 84% от пътеките, които финансира Националната здравноосигурителна каса, и може би някъде малко по-малко от две трети от разходите за болнична помощ. Останалите пътеки над 700 лв. са 14% от тях и с ресурса, който ще съберат застрахователите от тези 12 лв., а те са 864 при тази симулация, някъде около 500 млн. лв. ще отидат за покриване на здравния пакет, който функционира в момента, оттам нататък имаме разговорите със застрахователите, има редица разходи, които те трябва да плащат. Това са и административните разходи, и разходите за Гаранционния фонд, и за резерви, разбира се, и за други разходи. (Реплика.) Да, и печалба, обаче регулирана печалба. Надяваме се да остане и ресурс, с който може освен остатъкът на средства в Здравната каса, който ще се инвестира за онези неща, за които говорих в първоначалното ми изказване, и застрахователят да има възможност да предостави допълнителен пакет, по-добри условия на хората, които ще се запишат в съответния здравен фонд.
За 12-те лева, направихме анализ на доброволното застраховане, като имаме предвид неговия обем, обхват, разходи, където премията на този етап се движи някъде между 15 и 20 лв. Но като имаме предвид, че тук става въпрос за шест милиона български граждани, и като Ви казах какво е разпределението на сумата – че ще остане, независимо от това, че ще поемат, както казват те, най-тежките плащания, считаме, че този размер може да е 12 лв. Разбира се, ще водим разговори, може да бъде и друг размер, но така или иначе тук правилото е, че ще има задължителна долна граница на застрахователната премия. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: И аз благодаря.
Доктор Нигяр Джафер има думата.
НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, госпожи заместник-министри! Ние като скромна опозиция Ви признаваме, че успяхте да предизвикате дебат в обществото, при това сериозен. Той върви усилено няколко седмици. Вие ще кажете колко ще продължи? (Реплика.)
Вотът на недоверие е друга тема.
По същество, ако в проучването на „Алфа Рисърч“ се оказва, че около 51% от хората казват, че искат промени в системата, аз съм сигурна дори че е по-висок този процент, и само 6% обаче заявяват своето желание да плащат повече за това, имаме сериозен проблем.

Ще маркирам част от проблемите, които ние отбелязваме, като анализираме много сериозно Вашата презентация в НДК, запознахме се с вариантите и симулациите, които направихте общодостъпни.
На първо място, смятаме, че има непростимо смесване на принципите на осигуряване и застраховане. Следващия път, когато ни се раздават материалите, тук спокойно може да не пише „здравноосигурителен модел“, а може да пише „застрахователен модел за здравеопазване“ или нещо подобно, и няма да бъде грешка.
На второ място, има изместване на акцентите върху проблемите в системата. Има ли тук някой, който да се съмнява, че проблемът е в болничната сфера, не просто защото от Касата се плащат 1 милиард 700 милиона публични средства, а защото самите пациенти при това изследване, което Вие сте поръчали, казват, че проблемът е в извънболничната помощ? А нали тези пари за болнична помощ и хоспитализации са толкова, защото очакваме извънболничната помощ да поема тежестта и натам трябва да са насочени стъпките. Защо отново фокусът е поставен върху болничната помощ, при положение – искам някой да ме опровергае – че ние вече сме достигнали три милиона и отгоре хоспитализации за миналата година?
Уважаеми колеги, господин Министър, ние преди време говорихме за 2 милиона 200 хиляди и ни се струваха много. Вече всеки втори гражданин се оказва, че минава за една година през болница. Имаме сериозен проблем!
Ще се опитам също да маркирам това, което е положително при така обсъждания втори модел Б, защото явно той предизвика същинската дискусия, макар че знаете, че ние сме привърженици на модел А. От години заявяваме, че за нас пълна демонополизация и конкуренция между финансиращи органи е решението за системата. Чували сме и много мнения, които са в обратна посока, но смятаме, че това е правилната посока.
При така обсъждания модел Б да погледнем обективно кои са положителните моменти според нас. Да, има 860 милиона, близо толкова, ако всички тези шест милиона български граждани си внесат 12-те лева във втория стълб повече в системата. Това е добра новина за лекарите, за медицинските специалисти и никак не добре приета новина и факт от пациентите и всички, които ще трябва да плащат.
На второ място, бихме отчели като положителен момент идеята, ако има свободни средства, както се предвижда при симулацията поне, да се отделят повече средства за профилактика, за скрининг, за ранна диагностика, което безспорно е нещото, което трябва да се случи и в българската система, защото това е акцентът пък на модерните здравни системи.
Опитът да има лични сметки, персонални сметки, където хората да внасят и да са техните сметки, е също положителен момент, макар че предизвиква недоумение обяснението, че това са персонални, за самия пациент сметки, но са общи, естествено, за фонда, солидарни за фонда, който ги управлява.
Да започнем и с негативните според нас моменти, които са притеснителни в този модел.
На първо място, абдикацията на основния фонд – Националния здравноосигурителен фонд, въобще от отговорност по отношение на всичко, що е над тази критична граница от 700 лв. Това е притеснително, още повече че самите застрахователи никак не се оказват щастливи от факта, че им се възлагат такива големи надежди и очаквания.
Господин Министър и госпожи заместник-министри, имате огромен проблем да убедите хората, че няма да плащат задължително и регламентирано три пъти, може би и четири, ако решат и в третия стълб да се осигурят, и няма да продължават в същия момент, както и досега, да плащат много и нерегламентирано. Това е огромният проблем според нас. Казваме как ние усещаме дискусията и посоката, в която върви тя.
Вторият модел според нас е труден, дори невъзможен за администриране. Имате едно задължително предварително условие, тук беше споменато вече – задължително трябва да има интегрирана информационна система, в това също няма спор, и електронно здравеопазване, в противен случай този модел е невъзможен въобще за управление.
Имам въпроси, които ще задам. Единият е много конкретен, другият е фундаментален.
Конкретният: ще включите ли лекарствените продукти, за които сега се плаща около един милиард от Здравната каса, и медицинските изделия в стойността на клиничните пътеки? Имаше такова изявление, вече не си спомням кой го направи от Вашия екип.
Вторият въпрос е: кое е статуквото, което предполагаемо ще Ви попречи да въведете този нов модел, защото Вие го заявихте, спомням си много добре, на дебата в НДК? Откъде очаквате отпор? Няма да Ви питам защо го очаквате.
Иначе, отново Ви поздравяваме за смелостта да внесете тези предложения за модели. Ние обаче мислим, че не трябва въобще да говорим за два модела, а трябва да говорим за три модела, поне до този момент, защото Вие отново и днес казахте, че идеята всъщност е евентуално вторият предложен модел да премине някога в първия. Може би това е поетапната демонополизация на Здравната каса, така както сте записали в програмата на ГЕРБ, което, признавам, е принос към теорията, може би и към практиката на здравния мениджмънт, защото такова нещо по света няма. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема доктор Джафер, доста неща споменахте, дано да обхвана всичките въпроси.
Колко ще продължи работата ни до приемането на съответните промени и самата промяна в модела? Нашето желание беше новият здравноосигурителен модел да влезе от 1 януари 2020 г. Това обаче не сме си го поставили като самоцел. Всичко зависи от разговорите, дебатите, които ще водим, преди да постигнем висока степен на убеденост на всички участници за модела, който трябва да внесем в правителството и в парламента, така че този път времетраенето не е най-важно. Най-важното е националното съгласие и доверието на хората в това, което ще внесем в парламента.
6% от хората заявяват, че са готови да плащат. Да, това е една от цифрите, които излязоха от проучването, но има още една цифра малко под 6-те процента, в която 25% от хората казват, че са готови да плащат, но искат да знаят какво ще получат срещу това допълнително плащане. Това, което разказах в началото, какво целим, мисля, че дава много сериозен отговор, че не само че ще финансираме този пакет, който е в момента, а ние ще се стремим да увеличим обема и качеството на здравните услуги.
Не забравяйте, че в тези негативни отговори вътре са и една голяма част от българското население. Това са пенсионери, социално слаби, безработни, децата не са ги интервюирали, предполагам, но това са хората, на които държавата ще им плати здравната застраховка, и те понеже не знаят, естествено, няма да кажат, че са съгласни. Ако вземете предвид тези три фактора, процентът може би ще отиде над 50, както е заявил всеки втори българин, или 53%, че са съгласни, че задължителното здравно застраховане е пътят, по който трябва да се върви.
За извънболничната помощ – неправилно разбиране. В материалите има много неща, казани за извънболничната помощ, може би много неказани. Опитах се в моя първоначален анонс да кажа, че профилактиката, превенцията, Вие допълнихте скрининга и ранната диагностика, разбира се, че това ще бъде приоритет, който ще осигурим с онзи ресурс, който остане в Националната здравноосигурителна каса. Освен това няколко пъти казах, че ще предвидим в извънболничната помощ да се плаща преобладаващата част, защото по всяка вероятност и капитацията не може да бъде замразена, но оттук нататък преобладаващо ще плащаме за дейност и резултати от тази дейност в извънболничната помощ.
С ресурса, който ще остане в Националната здравноосигурителна каса, ще имаме възможност да финансираме нови дейности. Това не означава нови дейности само в болничната помощ. Това означава нови дейности и в извънболничната помощ. Безспорно в тези разговори ние ще изчистваме нещата. Недейте да смятате, че подценяваме извънболничната помощ, напротив – аз лично считам, че тя е основният инструмент, с който да се намали натискът върху болниците, така че нямаме различно виждане по този въпрос.
Абдикацията на НЗОК над 700 лв. НЗОК не абдикира над 700 лв., тя продължава да плаща своите 90 лв. върху граничната стойност от този етап от 700 лв., или 630 лв. тя ще продължи да плаща и за останалите пътеки, които са над 700 лв., така че тя не абдикира. Тук е въпросът вече на добрия баланс – така да направим, че ресурсът, който ще влезе в системата, но легалният, чистият ресурс, да отиде за подобряване лечението на българските граждани, за въвеждане на нови технологични решения, за нова апаратура и ред други неща. В същото време да направим така, че застрахователите с парите, които влизат след плащането на тези разходи, да имат спокойствието, че при тях остава ресурс, с който могат да си организират и да функционира тяхната дейност. Това е балансът, който сме търсили. Пак казвам, ако считаме, че не е точно този, нали затова предстоят сега и работните групи със застрахователите и с другите видове медицински дейности, така че надявам се да стигнем до най-правилното решение.
Не мога да Ви уверя, че няма да се плащат пари под масата. Лошо е, когато тръгваме с такова съмнение. Щом ние тръгваме с такова съмнение, представяте ли си какво мисли българският гражданин? Нали затова вкарваме и тези информационни системи, нали затова вкарваме тези форми на контрол, нали затова вкарваме тройния контрол? Всеки, когато трябва да подпише сметката, която трябва да плати, няма да гледа, както досега… Той не я е гледал даже, не знае и какво са му правили. Има доста сериозен инструментариум. Пак казвам, никъде в целия свят това не е изчезнало, но по всяка вероятност искаме да намалим в значителна степен нерегламентираните плащания.
За лекарствените продукти в цената на клиничните пътеки. В момента правим този анализ. Той е свързан и с бюджетната процедура. Като влезем с бюджета на Националната здравноосигурителна каса, и останалите бюджети, разбира се, ще Ви докладваме какво решение сме взели, но пак след необходимата дискусия в Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, със съсловните организации. Няма да вземем такова решение сепаративно. Не зная дали разбирате, но моят метод на работа е съвсем различен. Аз търся консенсус и мисля, че този консенсус ще го търсим през цялото време до вземането на крайното решение какво правим за бъдещето на здравеопазването.
Мисля, че това бяха въпросите, които ми зададохте.
НИГЯР ДЖАФЕР: За статуквото, най-важният въпрос. Откъде очаквате съпротива, защото Вие го казахте?
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Съпротивата може да бъде професионална, може да бъде и политическа. Политическата съпротива вече е факт – имаме вот на недоверие на тази тема. Ще видим какви са мотивите на вота и ще се постараем да отговорим обаче професионално, а не политически. А професионална съпротива според мен може да дойде от тези участници в здравния процес, които имат притеснение, че промяната няма да им донесе необходимия ефект.
Ето, видяхте първите срещи с общинските болници, които проведе една политическа сила. Вътре не бяха казани всичките неща, които се предвижда да се правят за всички болници, в това число и за общинските болници; няма достатъчно информация как предвиждаме да финансираме чрез нашата методика общинските болници за следващата година; много едностранно са разглеждани въпросите, свързани с финансирането на общинските болници. Същото се установи и с Асоциацията на общопрактикуващите лекари – пълен синхрон с предложенията на тази политическа сила.
Аз прочетох страничката от „Визия за България“ – не искам да я коментирам, може би ще дойде време да коментирам и нея. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Министър.
Доктор Хасан Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Ще бъда максимално кратък, понеже имам друг ангажимент. Ще Ви моля, господин Министър, за кратък отговор.
Искам да продължа с поздравленията за усилията, които полагате за търсене на обществено съгласие – съгласие между социалните партньори, съгласие между съсловните организации, обществено съгласие, което съвсем естествено трябва да премине и в някакво ниво на политическо съгласие. Ясно е, че няма как да се постигне пълно съгласие. Пълно щастие, както се казва, трудно може да се постигне. Но има няколко важни въпроса.
Няма да говоря за моделите конкретно, те са ясни. Аз съм далеч от мисълта, че се предлагат някакви нови модели, защото остава осигуряването, има и застрахователна схема сега, макар и незадължителна, има клинични пътеки. Кой знае какво не се променя, освен начинът на финансиране. Предложението е да се променят правилата за финансиране и контролът. В тази връзка искам да попитам: смятате ли, че с финансови политики и инструменти могат да се постигнат структурни промени? Защото структурните проблеми, за да се решат, трябва да има друг тип мерки, а не само и единствено тези. Системата страда от структурни проблеми.
На следващо място, и с това завършвам: смятате ли, че имате политическа подкрепа от управляващите? На този етап аз не мога да кажа такова нещо, нищо че не съм от управляващите. Ако няма политическа подкрепа от управляващите, трудно може да търсите политическа подкрепа от опозицията. Затова молбата ми е: ако смятате, че тези модели могат да влязат в рамките на този мандат, на това управляващо мнозинство, все пак трябва да сложите някаква дата или времеви период, в който трябва да се свършат тези съгласувания, тези консултации, защото иначе може да се проточат до края на мандата, без да има реално привеждане в действие на това, което се предлага.
Затова молбата ми е, ако имате възможност – това, което каза и доктор Джафер – да кажете кога смятате, че трябва да бъде краят на тези публични консултации?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми господин Министър, сега ли ще отговорите?
Заповядайте.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Доктор Адемов има и друга работа, разбира се, ще отговоря. Той винаги задава трудни въпроси. Ще се постарая по някакъв начин да му отговоря.
Краят на консултациите – дали сме срок на 26-ти работните групи да си представят предложението. Предполагам, че ще са ни необходими една-две седмици да можем да обработим тези материали. Моята идея не съм я консултирал с никой, даже и с моя екип. Възможно е, а сигурно и правилно, след като обобщим тези неща, да видим накъде вървим, да направим още една Национална кръгла маса, за да знаем, че от тази национална кръгла маса излизаме към правителството и към парламента с, както казвате Вие, 100% няма да бъде, но с една висока степен на съгласуваност и на доверие към това, което ще предложим. Сигурно някъде в началото на януари ще можем да имаме някаква съгласувателност и да тръгнем вече да предлагаме съответните промени в законодателството, което да дойде тук, в парламента.
Дали имам политическа подкрепа? Аз съм отборен играч, доктор Адемов, не съм индивидуалист, нито съм Пеле, нито съм Гаринча. (Оживление.) За да тръгна, все пак съм получил зелена светлина за разговори. Аз съм получил картбланш да работя, но политическите сили, които са в правителството, искат да достигна наистина до консенсус. Тоест няма, както беше казано, административно подхождане в случая. Да, тръгвай, обяснявай, разсъждавайте – каквото трябва правете, но да стигнете до консенсус, който е необходим на всички. Тоест политическа подкрепа да, но не чисто административно, а търсене на консенсус с всички останали.
И третият въпрос – обществено съгласие, политическо съгласие. За да има обществено съгласие, в крайна сметка то трябва да прерасне и в политическо, за да дойде в съответните институции, които да го внесат в Министерския съвет и в Народното събрание. Няма как, само общественото съгласие не е достатъчно основание, трябва да има и политическо съгласие.
Имаше още един въпрос – че е необходимо да има финансови инструменти, е необходимо. Няма как промяната да мине без тях, но пак казвам, те не са единственият инструментариум, който трябва да се ползва. Ако погледнете в моята презентация, която дадох на Националната кръгла маса, имаше четири слайда, които бяха с недостатъците на системата. Тоест не е просто наливането на едни нови пари, а решаването на проблемите, които са ни дадени от действащата система. Ще търсим структурните промени наистина през финансовия ресурс, но не само с финансови инструменти, а с потребност от всички възможни други инструменти, които могат да елиминират недостатъците, които сме фиксирали на настоящия модел.
Тук ще ползваме цялата научна академична общност в България в областта на медицината, ще ползваме опита на всички асоциации, федерации, съсловни организации. Няма да тръгнем да правим промяна само с вкарването и някакво разпределение на пари. Не това е целта, а именно структурните реформи.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Министър.
Давам думата на доцент Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Уважаема доктор Дариткова, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, дами и господа! Аз ще си запазя критичния анализ на предложените модели за промяна на здравноосигурителната система за по-късен етап от дискусията и от дебатите.
Не можах да разбера, господин Министър, това че се срещаме с широки слоеве от обществото – граждански, професионални, съсловни организации, упрек ли прозвуча или похвала? Но Вие ще ми отговорите.
Първо, приемането на тези нови модели изисква участието най-малко на две категории – това са българските граждани и българските, до този момент, доброволни здравни застрахователи.
За мнението на българските граждани „Алфа Рисърч“ достатъчно беше компетентно, Вие го споменахте, доктор Джафер представи какво е становището. Не ми е ясно обаче позитивното в това, което мислят българските здравни застрахователи, до този момент доброволни, защото като че ли не виждам, с изключение на доктор Виткова, тълпа от застрахователи, които искат да участват в предлаганите от Вас модели. А без тяхното участие, без намирането на финансиране основно от тях явно е, че нищо не може да се случи. Надавам се, че и Вие сте коментирали с тях въпроса и те искат да участват като съотборник в екипа.
По модел А бих искал да задам няколко въпроса, защото ние още обмисляме и анализираме това, което Вие предлагате, и още не сме напълно наясно за отделните моменти, което е нормално на този етап от обсъждането.
По модел А, тези 8% задължителна осигуровка касаят участието на гражданите във всички фондове, само в Националната здравноосигурителна каса, или ще има и допълнителни? Тук доктор Иванов ми казва, че вероятно тези 8% ще се делят на база на избора от съответния здравноосигурен. Фактически в Националната здравноосигурителна каса като пълноправен участник, въпреки че виждам, че се отделя малко по-специална функция все пак и като гарант за здравното осигуряване на българския гражданин при нещастен случай с някой от неговите задължителни здравни застрахователи, в нея ще влизат по-малко реални средства. Имате ли приблизителна представа каква част от българските граждани ще изберат осигуряването си в Националната здравноосигурителна каса?
На второ място, по модел Б. Вече беше споменато за личното участие на българските граждани. Споменахте за тези, които до този момент ползват преференциално здравно застраховане – тези два милиона и половина. Вие казахте и ги изчислявате като пълна сума, както с тези работещи. Малко се съмнявам, че държавата ще намери достатъчно средства или желание да осигури тази сума, която да се влее в тези 864, ако не се лъжа, милиона, които Вие предлагате.
Тук веднага на базата на днешната ни среща с пациентските организации, кой ще поеме осигуряването на пациентите с редки болести? Знаем, че те са достатъчно малко на брой, но достатъчно обемни като финансиране на осигуряване на своето здраве и на своя живот. Мисля, че няма да се намери задължителен или доброволен здравен застраховател, който при тази икономическа ситуация на страната ни да приеме осигуряването на тази категория български граждани, на които дължим много.
Взимам думите от това, което последно се обсъждаше – Вие казахте, че в началото на 2020 г. ще се уточни моделът, по който ще се тръгне да се реализира. Преди няколко дни обаче казахте, че вече в бюджета за 2019 г. сте предвидили някои, не знам какви, предложения, които ще подготвят системата за стартиране на модела от началото на бюджет 2020 г. Бихте ли пояснили какво имате предвид? Какво ще вкарате като предложение в бюджет 2019 г., за да подготви бюджет 2020 г.? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми господин Министър, ще извините колегите, но те отсъстваха от блицконтрола и затова задават въпроси, които са извън темата на днешната дискусия, но Ви моля да им отговорите. Сигурна съм, че сте подготвен.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Безспорно ще отговоря, госпожо Председател.
Доцент Йорданов, много се радвам, че водите разговори с всички заинтересовани страни. В това няма нищо лошо. По-хубаво е, ако го водим заедно, но на този етап не е така.
Идеята е, след като изчистим нещата чисто технологично със заинтересованите страни, да седнем с всяка една от политическите сили и да водим този разговор. Само че това, от което на мен ми стана болно – толкова време вече работя върху тези материали, на толкова места излизам да коментирам модели и така нататък, никъде след някаква среща не съм излязъл да направя веднага пресконференция и да кажа колко лошо е това, как не приемат нито единия, нито другия модел. Това не е коректно, разбирате ли? Ако нещо наистина не е добре, обаждате се по телефона, събираме се със съответната организация – дали ще бъде с общинските болници, дали ще бъде с общопрактикуващите лекари, казвате какво Ви притеснява, започваме да работим по него, а не от срещата на масата на пресконференция и да се хули веднага това, което още е неродено. Това не ми харесва, разбирате ли? От това ме заболя. Мисля, че не е добрият подход. Иначе, разбира се, че трябва да се срещнете и Вие с тези, с които и аз се срещам.
Българските застрахователи – тепърва ни предстоят разговорите с тях. С тях имаме много неща да уточняваме. Както виждате, на мен ми е ясна онази част, която ще остане като разпределение в Националната здравноосигурителна каса и мога да кажа накъде могат да бъдат насочени парите с оглед най-ефективно разходване. Частта на застрахователите ми е малко по-неясна. Има много специфични неща. Има европейски изисквания, директиви, регламенти, които ще седнем, ще ги изясним и ще решим накъде вървим. Те самите подкрепиха съвместния диалог и ние ще го продължим.
8% задължителна осигуровка – то е в зависимост от модела. При първия модел на базата на критериите, на които трябва да отговаря всяко едно застрахователно дружество и то защити правото да бъде задължително здравен застраховател, и лицето избере дадения фонд, това лице със своята 8 процентна вноска отива в този застрахователен фонд. Разбира се, ще сложим граница на брой хора минимум, които трябва да се запишат в даден застрахователен фонд, тъй като считаме, че не трябва да създаваме 20, 30, 40 такива застрахователни дружества. На този вариант сме предвидили 500 хиляди граждани, които да се запишат. В дебата, ако се счете, че могат да бъдат повече или по-малко, ще вземем общо решение.
При втория модел обаче тези 8% отиват изцяло в Националната здравноосигурителна каса, а парите на застрахователната премия пък изцяло отиват в застрахователя. Вие сте виждали сигурно финансовия модел как се разходват тези пари и какви цели се постигат.
Съмнявате се, че държавата ще осигури. За да изляза да кажа нещо, мисля, че не е сериозно, ако нямам някакъв…
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Поне досега беше така.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Ако имате предвид двете изказвания, не се облягайте на тях. Има и други неща, които трябва да преценим.
За редките болести – както досега, те са част от здравноосигурителния пакет. Застрахователят няма да има право на селекция. Застрахователят няма да има право да отказва на никой от желаещите да влязат в неговия фонд. Мисля, че тук няма да има застрахователна премия например определена на база на здравен статус, така че не виждам никакви притеснения.
За 2019 г., съвсем скоро ще влезнем в парламента с нашите предложения. Това са мерки, които нямат пряко отношение към модела, но го подпомагат като реализация. Ние ще регламентираме някои структурни промени в системата на здравеопазването, и то на Министерството на здравеопазването. Ще предвидим още отсега някои нови форми на контрол. Доста неща са, но нека да дойде времето, когато ще гледаме бюджета в Комисията, и тогава ще бъдем по-подробни.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Министър.
Доктор Поповски, имате думата.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Първо, приветствам екипа на министър Ананиев и като финансист, и изобщо да поеме този тежък жезъл – да прави реформа в система, която вече 18 години буксува все повече и повече.
От изказалите се преди мен никой не спомена цифрата от 500 милиона сборен дълг на болниците. Защо се получават тези 500 милиона и продължават да растат? Защото клиничните пътеки са тежко недофинансирани. Защо са тежко недофинансирани? Защото са 3 милиона на годината при седем милионна България. Три милиона хоспитализации, които няма как да бъдат финансирани с 8 процентна вноска, което е 4% от брутния вътрешен продукт. Събираме 4 милиарда, даже нямаме и толкова все още. Затова трябва да си кажем едно към едно – това, което сме видели от Западна Европа, сме го побългарили на 50%. Онези хора се движат между 8 и 10% от брутния вътрешен продукт, ние искаме с 4% да направим чудеса.
Освен това вътре в тези 4%, тези 4 милиарда, че за тази година се смятат много лесно, от 100-те милиарда брутен вътрешен продукт, имаме тежко объркани съотношения: 30% фармаиндустрия, някои пътеки 25 – 30 пъти по-скъпи от другите, така че ние подлагаме самите себе си на една инквизиция, която не знам докога трябва да продължава по този начин. Фалираха вече две областни болници. Трябва да фалират и другите 28 ли? Какво трябва да стане, за да почнем да променяме нещата?
Екипът на министър Ананиев във вариант Б започва едни разумни ходове, които все някога трябва да започнат, иначе сборният дълг на болниците много скоро ще стигне един милиард. Ако българският пациент недофинансира, макар и мъничко някакъв копеймънт на хоспитализацията, той няма да се отучи да постъпва в болница за щяло и нещяло. Е това е във вариант Б – до 700 лв. пътека, 70 лв. да доплаща българинът. Когато наистина трябва да постъпи в болница, той ще ги намери, това са 12 кутии цигари. Не са някакви колосални средства, които българинът не може да плати. Говоря за българина, които има трудови навици, който работи, завършил е някакво образование и получава някаква пенсия и така нататък. Не говоря за маргиналните слоеве, които носим на гърба си вече 70 години. Екипът на министър Ананиев е в правилна посока с вариант Б.
За вариант А, да си сложим ръка на сърцето, не сме готови. Да, хубав е вариант А, но ние не сме готови, защото нито едно застрахователно дружество в България няма нито един кадър от типа на Здравната каса, който може да отиде и да провери документите на болницата хикс. Няма как да се случи към днешния момент. Затова може би този вариант е етап към тотална демонополизация на Касата, която може да стане след някакви години, когато сега приемем вариант Б и застрахователните дружества започват да намират такива кадри за себе си, да проверяват болнична документация, защото знаем там какви злоупотреби стават. Като знаете, че половината клинични пътеки в България са точно злоупотреби на хора, които са или здрави, или са леко болни и се пишат по-тежко болни, за да се усвои пътеката.
Гледам директорите на двете най-големи болници тук – Пирогов и Александровска болница, те чакат кога най-после ще остойностим тези пътеки. С ръка на сърцето, кой министър досега можеше да го направи? Ако не го направи министър Ананиев, да предложим на Световната здравна организация да дойдат 20 човека от чужбина да ни направят реформата. Да ги охранява НСО тук, да ни направят реформата и да си тръгнат, а ние да я приложим на другия ден през парламента. Това предлагам. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Поповски.
Нямаше въпроси, господин Министър. Може и да не взимате отношение.
Доктор Генов, имате думата.
РУМЕН ГЕНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Господин Министър, госпожи заместник-министри! Искам само да задам един чисто технически въпрос, свързан със симулацията, която е представена за граничната линия 700 лв. Доколкото си спомням, така беше изложено – че 84% от плащанията за 2017 г. са по клинични пътеки, които са до 700 лв., нали така?
Като стана дума тук за преостойностяване на клиничните пътеки, ако в следващ етап тези пътеки вече имат друга стойност, тогава граничната линия ще бъде ли ъпдейтвана? Ще бъде ли променена стойността на клиничните пътеки?
Друга част от подвъпроса ми – ако се случи преостойностяване на клиничните пътеки, това еднократно ли ще бъде или динамичен процес, системен процес в годините? Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Генов.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми доктор Генов, говорим за граничната линия и 700 лв. Разбира се, че с всеки следващ бюджет, в който ние виждаме какви са приходите, които влизат в здравната система, ще имаме възможност да променяме тази гранична линия. Тоест тя ще бъде динамична гранична линия и убеден съм, че всяка година с гледането на бюджета на Националната здравноосигурителна каса… (Говори при изключен микрофон.) На първия въпрос – динамична гранична линия, която ще се променя в зависимост от промените на параметрите на бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Извинете, какъв беше вторият въпрос?
РУМЕН ГЕНОВ: Дали преостойностяването на клиничните пътеки ще бъде системно през годините или еднократно?
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Дали цените ще се актуализират?
Общо-взето първият отговор е свързан. Когато бюджетът на Касата позволява. Разбира се, не на Касата, а вече говорим за сборния бюджет на здравеопазването – ако позволява това нещо, ще има и нова актуализация.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Госпожо Таскова, имате думата.
КРЪСТИНА ТАСКОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Господин Министър, госпожи министри, гости! Всичко се базира на едно огромно противоречие, което и Вие в самото начало на Вашето изложение казахте – 81% от българите Ви предлагат като възможен подход за здравеопазването силен контрол при изразходването на средствата и качеството на лечението. В същото време казвате: ние трябва да спечелим доверието на обществото. Само че те не вярват на Националната здравноосигурителна каса, защото тя следи как се изразходват средствата и тя трябва да упражнява контрола. Предлагаме им повече пари. Докато не спечелим това доверие, че може по-качествено да се управляват и наличните сега, няма как да повярват, че с повечето ще получат по-добро здравеопазване. Оттам идва логично техният отговор, че не желаят да плащат, ако няма да знаят какво ще получат насреща.
За мен една система може да функционира правилно само когато е направена така, че да може да се саморегулира. Моят въпрос е: предвиждате ли взаимна регулация и по някакъв начин упражняване на контрол върху фондовете, в които ще са допълнителните осигурявания, тоест вътрешен взаимен самоконтрол между двете институции, които ще разполагат с финансовите средства? В противен случай доверието на хората няма да се повиши. Няма да вярват, че правилно се разходват парите им. Аз съм убедена, че всеки е съгласен да даде повече, ако знае, че ще получи качество.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте, господин Министър, да отговорите на поставения въпрос.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Таскова, Вие правилно казахте, че контролът в Касата не е достатъчен и не е ефективен. Ще го кажа още по-силно – изчерпани са всички инструментариуми за контрол в Касата. Дълги години съм бил председател на Касата, какво ли не сме правили. Само публичният контрол не е достатъчен. Няма как да постигнем истински резултати, затова предвиждаме всички тези нови форми на контрол. Естествено, най-силното нещо е тройният контрол, който предлагаме: НЗОК – пациент – застраховател. В единия от вариантите, забелязвате, че даже едновременно се финансира и от НЗОК, и от застрахователите. Там контролът от двете страни ще бъде жесток – и единият ще гледа какво е направено, и другият, така че плащането ще стане тогава, когато от двете страни се постигне съгласие, че дадената медицинска дейност е извършена по начина, по който е предвидено по добрите правила на добрата медицинска практика.
Искам да споделя с Вас, че застрахователите са институциите, които дебнат всяка една стотинка, която вадят от джоба на застрахователното дружество. Застрахователите са най-заинтересовани от контрола, ние затова разчитаме на тях. Разбира се, и на пациентите като участници в този процес.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Министър.
Има ли други изказвания, колеги?
Ще дам възможност за изказване на нашите гости.
Господин Манолов, заповядайте.
ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Сърдечно Ви благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, господин Министър, уважаеми заместник-министри! Ще се постарая да бъда пределно кратък и да не повтарям нещата, които говорих в НДК.
Ще започна с една шега, която някой каза в НДК: ако някой взриви тази зала, в която тук сме се събрали, проблемите на здравеопазването рязко или ще изчезнат, или ще намалеят. Повтарям я, защото малко сме като барон Мюнхаузен: опитваме се да се извадим, издърпвайки се за косата – тези, които общо взето сме причинили състоянието, в което се намираме, но до тук с лиричните отклонения.
Тръгна си доктор Адемов, който вероятно би потвърдил едно нещо, което сме си говори с него толкова отдавна, че в тази зала още се пушеше. Сетете се преди колко години сме си говорили, когато аз като инженер му зададох този въпрос: докторе, не може ли тези клинични пътеки да ги остойностите по елемента на разходите, за да видите колко Ви струват най-малко, какви разходи правите по тях? Хубаво е, че след толкова много години – около 15, гонещи 20 – тази тема е поставена на дневен ред и бих се радвал искрено, ако се тръгне в тази посока.
Много лошата Здравна каса. Много лошата Здравна каса, на която нещо трябва да правим, трябва да я демонополизираме и да я правим не знам си какво. Нека си кажем за какво става дума. Става дума за приватизация – частична на първия етап, до пълна, на здравеопазването, всъщност говорим точно за това – на принцип, който няма нищо общо с пазара. Макар и да го наричат „пазарен“, той няма нищо общо с пазара. Пазарът е икономическа дейност, при която, който рискува, той печели.
Рискът и доходността, господин Шарков-младши, трябва да са в един и същи субект, нали така? А тук ни се предлага, както в много други дейности, разбира се, рискът да е за едните, доходността – за другите. Как му казвахте: кроникапитализъм, или бъркам? (Реплика.) Ето така: зетьо-шуро-баджанакизъм. Това не е никакъв пазар. Това е отново нещо, което се прави зад гърба на хората и в полза на точно определени стопански субекти.
Тук ще отваря малка скоба, поговорихме си с доктор Кокалов, ако ние, двата синдиката, си направим здравноосигурителна компания, нищо чудно тя да бъде най-голямата в България, не бих се изненадал.
Ще мислим и ще следим този процес внимателно. Принципът е неверен. Не се лекува така тази система. Тук се каза: нямали хората доверие в Здравната каса. Ами нямат, разбира се, но дайте инструменти на тази здравна каса.
Спомням си първия случай – за съжаление, всичко си спомням от първо лице – „Аремисофт“, което беше преди 12 години, господин Ананиев, или бъркам? Че и повече – 15 години. Ние не даваме инструментариум на Касата. Разбира се, тя е много лесна да ни е виновна за всичко, да хвърляме всички стигми, и накрая как ще решим въпроса чух в НДК: когато някой пациент не си плати, когато не се доплати от частния фонд, тогава кой плаща? Лошата Здравна каса! Тоест това, което ни се гласи и този път – социализация на пасивите и национализация на активите. (Реплика.)
Ще поговорим после на спокойствие, аз не Ви прекъсвах.
РЕПЛИКА: Какво предлага, аз не мога да разбера?
ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Аз ли какво предлагам? Предлагам да затегнете системата на контрол в Здравната каса, да дадете механизъм, да дадете да избира дали някое здравно заведение ще може да оперира като такова, или няма да може да оперира, или всяко регистрирано ще се закача на нейния бюджет, и ред други неща, които не са направени през годините. Контрол, контрол и контрол – това е!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Само искам да припомня, че сте в Надзорния съвет на Националната каса и би следвало от първо лице да познавате проблемите, да ги акцентирате. (Реплика.)
Не конкретно Вие, Вашите представители в Надзора. Смятам, че всеки би, дори и ние, приел и решил законодателно как да промени, за да се подобри контролът, така че сме на разположение за конкретни Ваши предложения, предвид участието Ви в Надзора по законова уредба.
Заповядайте, господин Бошов.
КИРИЛ БОШОВ: Добър ден!
Благодаря за поканата. Член съм на Управителния съвет на Асоциацията на българските застрахователи и съм председател на Здравната комисия към Асоциацията.
Застрахователите са тук и бих казал, ние ще влезем абсолютно конструктивно в този процес. Подготвили сме се за работните групи, ще участваме навсякъде и като първа заявка надяваме се нашият експертен глас да бъде максимално чут в този процес.
Преди малко някой от Вас каза колко пъти беше спомената думичката „застрахователи“ днес. На нас и в двата проекта ни се отрежда сериозна роля. Надяваме се в следващия един месец в работните групи да имаме възможност да изясним тази сериозна роля.
Несъмнено имаме много въпроси. Не съм сигурен, че днес е мястото за задаване на конкретни и на експертни въпроси. На този етап трудно може да изразим позиция и по кой от двата предлагани модела ние като съсловие бихме отишли. Първата причина за това нещо е, че нашият бизнес се основава изключително много на цифри. Ако отидем примерно към втория модел и към коментираните две цифри 700 лв. или 12 лв., за да може да каже застрахователят една премия, в случая от 12 лв., дали е достатъчна, първо трябва да знаем разходната част на този процес.
Няколко пъти днес се спомена за остойностяването на клиничните пътеки, че те не са актуализирани, какво точно е включено в тях, има ли други елементи, които липсват, тоест ясно е към този момент, че разходът не е ясен. Това е ясното за нас. Когато имаме възможност да се уверим в този разход и за националните цени, за които се говори в този модел, тогава бих казал по обратен ред, когато се добавят и всички наши други разходи, инвестиции – става въпрос за много сериозни инвестиции и в информационни системи, и в кадри, съгласен съм напълно със заключението, че секторът към тази секунда едва ли е готов кадрово да тръгне от утре в една такава сериозна реформа – тогава ще можем заедно с нашите актюерски екипи да кажем каква би била реалната застрахователна цена за този риск. Защото за нас най-важното нещо е да може да остойностим един риск.
Ние сме изключително силно регулиран сектор. Даже Комисията за финансов надзор, преди да тръгнем към един такъв нов бизнес, ако бъде прието, също трябва да се изкаже по цените и параметрите, защото тя следи за платежоспособността на целия сектор.
Аз се радвам, че Националната здравноосигурителна каса също ще се включи като вид застраховател в този процес и в двата модела, защото в единия дали ще е пълна демонополизация, тя би била директен участник наравно с другите здравни застрахователи. А в другия, това го пропуснахме, но в този модел Здравната каса също се предвижда да лицензира свое застрахователно дружество, което ще бъде отново под надзора на Комисията за финансов надзор и която в някаква степен би трябвало да осигури относително еднакви пазарни условия за този бизнес.
Чисто принципно, ако разсъждаваме по двата модела или дали би се тръгнало и по някакъв трети модел, нашата позиция е – нали не се съмнявате, че тя се различава от позицията на преждеговорившия – колкото се може повече пазарните механизми да действат, в който и от двата избрани варианта да отидем, толкова повече пациентът ще бъде поставен в центъра, защото нали казвате, че една от целите на тази здравна реформа е пациентът да бъде в центъра.
Какво значи пациентът да бъде в центъра? За мен това означава преди всичко той да има възможност за избор – избор на застраховател, избор на пакет. Независимо от това, че се говори за един пакет, застрахователите имат вече достатъчно добър опит в доброволното здравно осигуряване, откъдето пациентът ще може да избира и пакет. И не на последно място, избор на лечебно заведение. Тук са едни от притесненията ни, защото, ако всеки бъдещ застраховател, който се лицензира в този процес, трябва да сключи договор с всяко лечебно заведение, несъмнено контролът и върху разходите, и върху качеството би бил по-сложен.
Ще Ви дам за пример компанията, която представлявам. Развива от десетина години дейност по доброволно здравно осигуряване. Имаме договор с около 250 лечебни заведения, с което прекрасно покриваме нуждите на нашите клиенти. Разбира се, в условията на един бъдещ процес те биха били доста повече, но няма причина пък всичките да бъдат във всяко населено място. Това е въпрос, който се надявам в Комисията да успеем да дискутираме.
И последно, като най-важна тема за нас е контролът. Да, казахте преди малко, че застрахователите ще цепят всяка стотинка. Това може да се случи единствено ако имаме възможност да виждаме всичките елементи на този контрол – от момента на определянето на цените, през остойностяването, през контрола на нашите пациенти в болниците. Ако виждаме, че дадена сметка не е такава, каквато трябва да бъде, да имаме възможност да я коригираме или откажем, което си е изцяло в рамките на закона и в правилниците, които Комисията за финансов надзор ще определи.
Не бих казал, че в момента имам конкретен въпрос. Изразявам нашите най-общи въпроси и притеснения, които се надявам да успеем да изясним.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Бошов.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Бошов, искам да благодаря за Вашето изказване, защото това показва конструктивизъм в тежките задачи, които ни предстоят до финализиране на нашата работа. Разчитаме много на Вашия професионализъм. Няма как застрахователите, заемайки това важно място в цялостната система, да не са вътре с всичките останали инструменти, системи, информационни системи, разходи, които се вършат в здравната система, така че Вие ще можете да вземате аргументирани решения. Няма да вземате решения, без да имате необходимата информация. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: И аз благодаря.
Господин Хасърджиев, имате думата за изказване. Да чуем и пациентските организации.
СТАНИМИР ХАСЪРДЖИЕВ: Уважаема госпожо Дариткова! Уважаеми господин Министър, малко се спекулира с това какво искали българските граждани, смятам аз. Нека тръгнем от това – защо нямат доверие в момента в системата? Има две много прости сметки, които всички ние знаем и които бяха цитирани няколко пъти днес. Системата потребява годишно близо 8% от брутния вътрешен продукт, а чрез публични фондове успяваме да подсигурим едва половината от необходимите средства. Ето откъде идва недоверието, недоволството на българския пациент, защото, от една страна, плащаме осигуровки, от друга страна, се налага, когато се лекуваме, да доплащаме под всякакви форми. Много е просто обяснението.
В този ред на мисли, всяка реформа, която се предлага, която да подобри това съотношение в посока да събираме повече средства от всички нас, за да може, когато се разболеем, да имаме финансова протекция и да не се налага да изпадаме в риск от бедност, е добро за българските граждани. Кой от двата модела ще ни предложи, това тепърва предстои да уточним, но категорично с този дебат ние си казахме истината и източника на проблема. И гражданите, и работещите в системата ще бъдат недоволни, докато не намерим начин в крайна сметка системата да бъде способна да посрещне реалните нужди.
Имаме много ясно остойностяване – 8% от брутния вътрешен продукт ни струва здравеопазването в момента, и половината от тези пари излизат пряко от джоба на болния. Моделите, които ще разработваме – надявам се експерти, застрахователи, политици, съсловни организации да направят така, че който и модел да изберем, да гарантираме на българските граждани, че тези 50% преки доплащания ще се смаляват и ще стигнат поне до средните и нормалните нива в Европа, които са приети да бъдат около 15 – 20%, но всичко друго да се събира чрез солидарни фондове или фонд. Няма никакво значение дали ще са един, два, три или пет и дали ще ги наричаме застрахователи или фондове, както е в българското законодателство, важно е да се запази солидарният принцип такъв, какъвто е във всяка европейска държава. Смятам, че неслучайно сме членове на Европейския съюз и ще следваме този курс.
Надявам се в хода на дебатите гражданите наистина да получат ясни гаранции и уверения какво точно ще получават, а тогава съм сигурен, че при едно евентуално следващо изследване процентът на хората, които ще са готови да плащат допълнително, ще бъде доста по-различен, стига да успеем да им гарантираме, че парите няма да отиват в нечии джобове, а ще отиват за по-добро здравеопазване, за здравеопазване, което се основава на правила и на качество.
И последно ще кажа, говорим много за Здравната каса и за недоверието в нея. Да, недоверие има от страна на гражданите вероятно, но очевидно има огромно доверие от страна на строителите на лечебни заведения, защото лечебните заведения никнат като гъби и всички бързат да сключат договори със Здравната каса. Очевидно е много доходоносен бизнес да се правят лечебни заведения. Мисля, че финансирането на системата трябва да върви ръка за ръка и с преструктурирането на системата, и с гаранцията за това, че парите ни ще отиват при тези лечебни заведения, които не са просто там за да генерират една печалба, но ще гарантират и качество срещу това, което ще получим, разбира се, срещу разумна печалба. Благодаря Ви много.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Хасърджиев.
Има ли други гости, които искат да вземат отношение?
Доктор Кокалов, заповядайте, имате думата.
ИВАН КОКАЛОВ: Преди да кажа няколко думи по същество, бих искал, госпожо Дариткова, да припомня един Ваш анонс във времето, който много пъти съм подкрепял, подкрепям и сега – че здравеопазването е надполитическо и за да се случи нещо добро, трябва да има политически консенсус. Тоест няма как здравеопазването да бъде на ГЕРБ, на БСП и на който и да е, то е на нацията, на народа.
И още нещо. В миналия век, когато за първи път ходих в Щатите по тази линия, защото се занимавам със здравно осигуряване и различни модели от миналия век, имах среща с мениджмънта на два от най-големите здравно-застрахователни фондове в Америка: „Синия кръст“ и „Синия щит“. Там много ентусиазирано говорих за модела в Европа. Знаете, че тогава Клинтън в първия си мандат искаше да прави нещо подобно. Единият от тези мениджъри ми каза: „Вижте какво, уважаеми докторе, ако обществото реши, че здравеопазването е приоритет за гражданите, ще Ви намеря хиляда модела да управлявам тези пари“. Тоест първо обществото трябва да каже, че здравеопазването е приоритет за него и след това да видим всъщност кой инструментариум ще изберем.
И по същество. След като знаем много добре, че около 80% от гражданите в България гравитират около линията на бедността, Ви питам за какво доплащане, което апропо съществува сега като копеймънт и в болницата, и като отидете при личния лекар – това е факт: десет дни от годината трябва да си платите 2% от минималната работна заплата като пролежавате, това е копеймънт, да не говорим за неговата роля включително и при джипитата. При този беден народ, защото България е бедна страна с беден народ, трябва да си го кажем, няма как без солидарни модели да осигурите що-годе качествен достъп и здравеопазване.
Още 1958 г. при основаването на Общия пазар пише – забравих в кой член – 54, че трябва да бъде осигурен еднакъв достъп до качествени услуги на всички граждани в Общия пазар. Трябва да си отговаряме на тези въпроси. За какъв пазар тук си говорим, когато, първо, няма тези доходи и второ, винаги съм казвал, че здравеопазването е социална дейност, където има финансови измерения, а не финансова дейност, където има някакви социални измерения. Ако слагаме финансите на първо място, винаги ще сбъркаме, защото няма да има достъп и нищо качествено. Като изходим от тези постулати, аз смятам, че докато не се замогнем до Централна Европа поне като доходи, трябва по всякакъв начин да съхраняваме солидарния модел, за да може да има някакви гаранции, че българите ще бъдат лекувани, и всички останали залитания, прощавайте, са или финансови, или здравни.
Един министър щеше да прави остойностяване на пътеките, нещо не се получи. Остойностяването на пътеките мисля, че много лесничко може да се направи, защото всичките консумативи и лекарства горе-долу имат едни средноевропейски цени, и единственото, което не е остойностено като хората, това е трудът на работещите в здравеопазването. Поради тази причина има недоволство, корупция и какво ли не – лъжа и измама. В същото време българинът казва: „Добре, аз плащам, пък не получавам и трябва да доплащам“. Това трябва по някакъв начин да бъде разбито. С контрол ли ще е, с допълнителни средства ли, но няма как да бръкнете в джоба на бедния и да му кажете: плати за нещо, дето си платил, и ще контролираш, ще получиш повече. Малко се съмнявам в тази работа.
Понеже съм включен в тези работни групи, имам и един друг модел, който мисля, че пó може да работи в България. Той още работи в една друга страна от Европейския съюз, няма да я назовавам. Навремето една политическа сила в България беше излязла с този модел, като каза, че е нейн. Когато им казах: „Ма, той е еди-кой си модел!“, те казват: „Мълчи, не казвай!“.
Има също възможността, когато една държава и гражданите са разслоени като доходи, да сложиш граница на доходите, в които Каса ли ще е, какво ще е, ще покрива в 100% неговото здравно осигуряване. Над тези доходи можеш да сложиш още една-две скали. Да кажеш: ти ще доплатиш 20%, ти ще доплатиш 30%, защото имаш възможност. А той как ще го направи – дали ще го накарате задължително и доброволно ще отиде в някой застрахователен фонд и ще каже: „Искам да се застраховам, защото утре, ако се наложи и е скъпа пътеката, трябва да извадя доста пари. Аз кеш ги нямам, ще си направя някакъв допълнителен пакет“. И нещата мисля, че ще си легнат.
Господин Министър, Вие казахте, че държавата покрива на този, на онзи, на трети, и те не знаят. Напротив – всичките тези пари пак ще си отидат по местата, но трябва този, който е действително здравноосигурен от тази категория, да знае, че няма да му бъркате в джоба. Че той няма доходи да доплаща, а този, който има, тогава… Не, не може да казвате: всеки българин ще плаща 12 лв. Ако не мога да ги платя, ще си стоя вкъщи и ще умирам ли?! Извинявайте, без солидарност в здравната ни система, пак казвам, в бедна държава с беден народ няма как да се случи.
Ролята на политиците е да обърнат внимание на гражданите и да кажат: да, здравеопазването е приоритет в България, защото са ни лоши показателите – и световни, и европейски, и ние ще направим всичко възможно гражданите да получат добър достъп и добро качество, и тогава да седнем да дебатираме какъв модел, с какви пари да правим.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Кокалов.
Уважаеми колеги, давам думата на господин Андрей Марков – председател на Управителния съвет на Българска болнична асоциация.
Искам да подчертая, че сме поканили всички представители на различните асоциации – на областните болници, Сдружението на общинските болници, Асоциацията на университетските болници. Има още едно Национално сдружение на частните болници, така че се постарахме на днешната дискусия да присъстват всички, а не само избрани болнични сдружения.
АНДРЕЙ МАРКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, благодаря за възможността да представим становището и на болниците в България, които са участници в здравната система, без съмнение, и то твърде важен.
Ще започна от възможността, която ни дадохте, а именно да задаваме въпроси на господин министъра. Това е рядко давана възможност. Първият въпрос е следният: някой заблуждава ли се на тази маса и въобще в България, че контрол в системата може да има без една наистина сериозна и добра информационна система? Тоест въпросът към господин министъра е конкретен: кога очакваме и очакваме ли в някакво обозримо бъдеще да има добра информационна система? Без такава контролът е утопия. Мисля, че от опит го установяваме вече в продължение на много години. Това е първият въпрос.
Тъй като има допълнителни въпроси, провокирани от изказванията на тази маса, ще продължа по-нататък. Ние, изглежда, сме изключително глупави като хора, за да допуснем да стигнем до ситуация, която доктор Хасърджиев описа току-що, а именно на строителите изведнъж им стана много атрактивно да строят болници. Кой допусна това положение и защо? Защо Министерството на здравеопазването няма отношение към онзи огромен сграден здравен фонд, който е построен в Република България и който в момента се руши и похабява? Това е похабяване на национално богатство и в този момент продължаваме да създаваме възможност на някой да инвестира с цел печалба. Кои са хората, които инвестират, я да се огледаме? В основната си част това са предимно лекарите на тази страна, които знаят какво представлява тази система. Те знаят как могат да направят нещо добро не само за здравето на гражданите, а за самите себе си, тъй като са участници в тази система. След като познават средата, могат по най-добрия начин да предложат добра практика в здравната ни система.
Обикновено използвам винаги здравеопазване и здравна система, защото на тази маса започнахме да говорим за здравеопазване, обаче с едно изключение, и пак доктор Хасърджиев е изключението. Повечето говорят за болнеопазване и за болни. С представената платформа на министъра следващият въпрос е: как новият модел ще подобри здравеопазването, а не само как ще подобри грижата за болните, защото до момента дори грижата за болните не се случва по правилен начин? Ние не можем да опазим болните, камо ли пък здравите. Нуждаем се от конкретен и ясен въпрос: как новите модели ще подобрят здравния статус на населението? Не очакваме парите, които ще влязат допълнително – те не са допълнително, а са същите пари, това го разбрахме прекрасно, само че не са организирани – как тези пари ще подобрят здравния статус на населението?
Моделът е много ясен и ще отговоря пак на още един въпрос по този начин. Кой мотивира лекарите да отидат в малките градове и в малките населени места, за да лекуват пациенти, които са осигурени само в Националната каса и нямат никаква възможност, защото са бедни, както и господин Кокалов каза, да плащат, защото наистина сме много бедни хора? Кой е мотивиращият фактор, който ще ги заведе в тези места? Отговорът е елементарен – финансовият модел. Кой ще отиде без мотивация да преглежда пациент срещу 19 лв. и това ще е добър лекар, и това ще е национален консултант? Утопия! Тоест нашият модел в момента се основава на това, което предложиха националните консултанти, и те никога няма да мислят за подобен модел, те ще мислят за нещо друго. А когато има и застраховка и лекарят, който отиде на такова място – малко, затънтено, със здравна служба или малко лечебно заведение, е сигурен, че отива при пациента, който му осигурява средствата, с които се издържа, тоест има мотивация. Нека да отговорим с новия здравен модел дали се случва мотивацията на лекарите да бъде такава, че не с административни мерки някой да им казва, както преди години, отиваш три години в провинцията, и всеки се тюхка и се ядосва как и защо са го пратили, и гледа как да се върне обратно. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: И аз благодаря.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Марков, с много от нещата, които казахте, съм съгласен. Всъщност трябва да отговоря на два въпроса. Единият е контрол без информационна система не става и кога ще стане тя, и вторият – как новият модел ще подобри здравния статус на населението? Тоест не да хвърляме парите в лекуване на болестта, а да направим така, че да не се стигне до нея.
За информационната система имах възможността да споделя, че очакваме от 1 януари 2020 г. тя да влезе заедно с новия модел. Има една особеност, която всички знаем – Законът за обществените поръчки. Ето, пуснахме първите пет модула, обжалваха се. Разбира се, създадохме веднага организация – утре пускаме три от тях, другия петък ще пуснем останалите три. Създаваме пълна организация, но има един проблем, който е извън нас – обществените поръчки и обжалванията.
Напълно съм съгласен, че трябва да създаваме условия, за да предотвратим заболяването или да го хванем в ранен етап, за да не хвърляме толкова пари след това за тежките лечения, особено в най-тежките – сърдечно-съдовите, онкологичните. А и не само те, има и други тежки заболявания. Това е един от приоритетите, които предвиждаме да приложим не само при новия модел. Може би ще направим първи крачки още с бюджета за 2019 г. за профилактиката, превенцията, което за нас е изключително важно. Подкрепям принципа по-добре направи разход в началото, много по-малък, отколкото след това да теглиш от Каса ли, от застрахователи ли, откъдето ще, огромен ресурс и не се знае дали крайният резултат ще бъде положителен. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Министър.
Доктор Маджаров – Български лекарски съюз.
ИВАН МАДЖАРОВ: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Дами и господа – членове на Здравната комисия, господин Министър, госпожи заместник-министри, колеги! Всичко това, което чухме, почти 100 на 100 се повтаря от кръглата маса, която беше проведена. Да, за първи път сме свидетели на такъв дебат. Много от проблемите са точно дефинирани. Предложенията за преодоляването им, разбира се, предстои да бъдат дискутирани.
Ще си позволя само да обърна внимание на нещо много важно, защото нашата организация е Български лекарски съюз. В мерките, които се предлагат за реформиране на здравния сектор, изключително сериозно място трябва да заеме съсловната организация като саморегулираща се професия. Сериозно място трябва да се отдели на продължаващото медицинско обучение, за да можем да гарантираме качеството на лечението. Ние сме готови да заемем своето място и в предстоящите дебати относно внедряването на новата система, и в годините, когато трябва да гарантираме това качество на обучение и качество на сертификатите на лекарите. Казвам го, защото трябва да се пазим от това – да се плъзнем в една плоскост остойностяването да дава очаквания за намаляване на цени. Не бива да тръгваме по този път.
Извадих от нашия регистър нещо много тревожно. Едната е от 2013 г., другата табличка е от 2018 г. И в двете става ясно, че над 65% от лекарите в България са на възраст над 51 години, а 30% от тях са на възраст над 61 години. Затова трябва да обърнем внимание в предложенията, които се правят, и за кариерното развитие, и за начина, по който ще оставим младите лекари – да променим този процент постепенно. Да има мерки за специализациите, да има мерки за сертификацията, да има мерки за това ние като съсловие да гарантираме, че нашите лекари са наистина добри. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Маджаров.
Има ли други изказвания?
Професор Маркова, заповядайте.
СТАНКА МАРКОВА: Нямах намерение да се изказвам, но през цялото време се чудех. И четейки, и участвайки в обсъждането на двата модела не ми стана ясно: лекарите търговци ли ще останат, или ще си останат лекари, при който и да е модел?
Второто нещо съвсем кратко, защото и доктор Кокалов се спря на това, клиничната пътека не е финансов инструмент. Тя е инструмент за качество, ако се спазва, разбира се. Но защо не е финансов инструмент досега? Защото е направена едно към гьотере – в зависимост от позицията на водещите специалисти на дадена специалност. Никой не може да каже защо цените са такива или онакива. Трудът не е включен. Ако пък се говори за труда, се говори само за труда на лекарите, а всъщност това е трудът на всички, които осигуряват грижата и лечението на болния. Даже и шофьорите влизат в това, не само консумативите, които са на европейски цени. Това е много основен въпрос.
Цената на пътеките не може да се направи без електронна информационна система – аз така мисля – и без контрол най-важното. Контролът не може да се направи, а без остойностяване и без контрол всяка система е загубена.
Искам да Ви помоля, не говорете, че застраховката от 12 лв., която всеки ще направи, е индивидуална и това са негови пари, защото хората веднага казват от моята неформална анкета: „Ама как са мои пари, като ще ги харчат солидарно?“ Тоест ние трябва да им казваме, че това е застраховка като за бедствие, като за наводнение и земетресение. Ако не те удари град, няма да ти върнат парите, нали? Защото така се поражда една съпротива, а не е необходима. Това е задължителна застраховка, както го правим при бедствие – природно или каквото и да е там. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, професор Маркова.
Господин Министър, искате ли да коментирате изказването?
Заповядайте.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема професор Маркова, Вие поставихте няколко въпроса.
Първо, искам да Ви кажа, че ценим ролята и мястото на сестрите, въобще на специалистите по здравни грижи в целия процес и Вие ще бъдете неразделна част от разговорите, групите, които ще работят в следващите дни.
Много добре знаем, че клиничните пътеки са инструмент за оценка на качеството, а диагностично свързаните групи пък са оценка за финансовите потоци и така нататък. В близките една или две години ще продължим да работим по клинични пътеки, като в същото време работим и по изграждането на други методи на заплащане, в това число и на диагностично свързаните групи.
Третият въпрос, който поставихте – за 12-те лева и лична сметка. Индивидуалната сметка или индивидуалната партида ще се получи тогава – говоря за втория модел – когато на едно място се събират и 12-те лева и 8-те процента. Иначе каква ще бъде тази сметка, ако по 12 месеца – 144 лв.?! Тоест когато преминем към втория етап – на пълна демонополизация на Касата, тогава вече ще се яви възможността за такава индивидуална сметка със спестовен характер. Това е капиталова схема и няма какво да Ви притеснява. Как се разходва от застрахователя е въпрос на техника, иначе всяко едно лице си знае в партидата с какви пари разполага. (Реплика на професор Станка Маркова.)
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Вие отговорихте на основните въпроси. Благодаря Ви.
Сега ще чуем доктор Николай Шарков – Български зъболекарски съюз.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Дами и господа народни представители, господин Министър, уважаеми дами заместник-министри, уважаеми колеги! Смятах да не се изказвам, и ще Ви кажа защо. Днес получихме заповедта на господин министъра за включването на нашите членове в работните групи, в които ние считаме за необходимо да вземем активно участие. Всъщност в работните групи ще се свърши това, което днес преждеговорившите го споменаха, а може би и не само това.
Говори се за много неща. Говори се за лекарства, говори се за болнична помощ, говори се за доболнична помощ и се забравя, че в доболничната помощ има и дентална медицина.
Говори се за социално значими заболявания. Бяха споменати – сърдечно съдови, онкологични заболявания, а заболяванията в устната кухина са социални заболявания. От 70% при децата до 18 години те прерастват до 96% при всички тук, които сме се събрали – както около масата, така и седящи извън масата. Тези социални заболявания, защото не се водят социално значими, водят до социално значими заболявания.
И веднага аз казвам: настоявам – не е въпрос към Вас, господин Министър, а настоявам! Бедността на пакетите, които се покриват засега от здравното осигуряване, а в бъдеще здравно осигуряване и задължително застраховане, говори, че недостатъчно внимание се обръща на денталната помощ. Именно сега е моментът постепенно да се разширяват тези пакети за тази група от населението, в която са платците, които ще дават и ще продължават да дават тези 8%, и евентуално допълнителните проценти, или N проценти за задължителното здравно застраховане, ако се избере този модел. Затова отсега поставям този въпрос.
А за кадровата политика, която е изключително важна, освен колегите от Лекарския съюз, Българският зъболекарски съюз ежедневно изнася зъболекари за богатите западноевропейски държави. Всеки ден разписвам сертификата за добро поведение – така се нарича, и колегите си заминават един след друг. Кадровата политика е изключително важен елемент, който обаче стои в домейна и на Министерството на образованието и науката, така че е добре да се водят съвместни разговори и с това министерство, защото там се произвеждат, а специалистите се произвеждат във Вашето министерство. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Шарков.
Има ли други изказвания? Няма.
Господин Министър, искате ли в заключение нещо да кажете? Заповядайте, имате думата.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Искам от сърце да благодаря на всички, които днес са тук и участваха в тази дискусия. Тя има своето място в цялостния процес по стигане до крайната фаза, която искаме да постигнем. Призовавам всички, които ще участват в работните групи, да участват наистина много активно по всичките видове здравноосигурителни плащания, по финансовите модели и така нататък. Много е важна работата в тези групи.
Между другото, и до днес получавам предложения. Госпожо Председател, активността е много голяма. Работните групи са по 40 и над 40 души, даже се притеснявам, че са толкова големи. Дано да има успех в тяхната работа и да се съберем тук, за да отчетем резултатите от тях. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Министър.
Аз също благодаря на всички за участието в днешната дискусия. Надявам се, че това е началото на ползотворен диалог, който ще бъде конструктивен и най-вече резултатен.
Приятна вечер на всички!
Закривам заседанието.

(Закрито в 17,35 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Дариткова



Стенограф:
Валентина Меченова