Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по здравеопазването
25/10/2018
Редовно заседание на Комисията по здравеопазването
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 45
На 25 октомври 2018 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Национална гражданска инициатива „7000“, ПГ-839-01-14, внесена на 27 юни 2018 г. от Инициативен комитет.
2. Представяне и обсъждане на предложение на Българското урологично дружество и Българското онкологично научно дружество за въвеждане и прилагане на ПСА рисково адаптиран подход за ранно диагностициране на рака на простатната жлеза.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Даниела Дариткова.
* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости, добър ден! Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването и предлагам то да се състои при следния предварително оповестен дневен ред:
1. Национална гражданска инициатива „7000“, ПГ-839-01-14, внесена на 27 юни 2018 г. от Инициативен комитет.
2. Представяне и обсъждане на предложение на Българското урологично дружество и Българското онкологично научно дружество за въвеждане и прилагане на ПСА рисково адаптиран подход за ранно диагностициране на рака на простатната жлеза.
Има ли други предложения? Не виждам.
Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
НАЦИОНАЛНА ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА „7000“, ПГ-839-01-14, ВНЕСЕНА НА 27 ЮНИ 2018 Г. ОТ ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ.
От името на Национална гражданска инициатива „7000“ – заповядайте, госпожо Шабани.
НАДЯ ШАБАНИ, представляващ учредителното събрание на Националната гражданска инициатива и Българския център за нестопанско право: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители! В залата сме повече хора от Инициативния комитет, но ще си позволим няколко човека да се изкажат. На първо място, аз – като човек, който седем години участва в обществените обсъждания и всички работни групи в рамките на Министерството на правосъдието. После ще помоля да дадете думата на председателя на Инициативния комитет Кремена, която е с мен, и е родител на младеж с увреждане.
Написали сме Ви подробно становище за пътя, който сме извървели. Ние не представляваме тук само себе си и организациите, които през тези седем години се бориха да развият алтернатива на запрещението в България, а и всичките 12 хиляди човека, които подкрепиха нашата национална гражданска инициатива.
Не искам да Ви отнемам много от времето, но искам да Ви кажа две важни неща. Когато започнахме 2012 г., след ратификацията, 43-то Народно събрание с пълно единодушие ратифицира Конвенцията за правата на хората с увреждания, обещавайки че всички ние ще живеем в едно по-добро и по-справедливо общество, започнахме нашата работа по следния начин. Решихме, че няма да преписваме нито един чужд закон, а ще развием нещо в България, което работи сега и ще сме сигурни, че ако се промени законът, ще върши работа за нашите деца и близки. Тогава започнахме с един министър на правосъдието, правната доктрина каза: това е много сложна материя, дайте първо да направим концепция за промяна, което кабинет Борисов 1 прие. Самата концепция имаше дълго обществено обсъждане и зададе рамката на реформите.
След това в рамките на работни групи към трима министри на правосъдието три законопроекта преминаха три големи публични обсъждания – с множество кръгли маси, разговори със съдии, професионалисти, доктори, психиатри, социални работници, родители, хора с увреждания. Вървяхме по този дълъг път убедени в това, че трябва да минем през цялата дискусия в обществото, за да стигнем до основния орган, който приема в тази държава законите – Народното събрание.
През 2016 г. този законопроект беше внесен от Министерския съвет в Народното събрание и мина на първо четене в пет комисии, както и в залата. Съдбата на тогавашното Народно събрание, според нас, не по повод на нашия законопроект, прекрати неговото разглеждане. Когато беше конституирано това Народно събрание, първият път отидохме в Министерство на правосъдието и ги попитахме: сега как продължаваме? За нас няма да е добре да се върнем отначало в дискусиите – „дали”, за нас вече стои въпросът „кога”? Тогава отговорът от Министерство на правосъдието беше: цялата изпълнителна власт е извървяла пътя по съгласуване, коментари и дискусии и остава политическото решение как на база на предложения вече вариант, който наистина е минал множество дискусии и в него има много компромиси. Тогава ние направихме нашата Национална гражданска инициатива, за да дадем знак на народните представители, че зад този законопроект стои волята на хората – на първо място, родителите на деца с увреждания, хората с увреждания, професионалистите, които работят с тях – да се промени системата в България, която, специално по отношение запрещението, е над сто години. Затова за нас връщане на дискусията в рамките на изпълнителната власт със сигурност е отказ да бъде приложена Конвенцията, отказ от това след седем години да бъде намерено адекватно съвременно решение.
Ние дълбоко вярваме, че съвременното българско общество живее с идеята и приобщава хората с увреждания. Това Народно събрание гласува скоро Закон за предприятията на социалната икономика, с което всъщност насърчава тяхното ангажиране, и това, че те гледат Закона за хората с увреждания, предстои Ви Закона за социалните услуги, беше приет Законът за предучилищното и училищното образование. Всичко това са в пъти по-модерни закони, дори Законът за здравето в частта му по повод принудителното настаняване, е многократно по-справедлив и отговарящ на изискванията на Конвенцията, отколкото този закон. Без да промените него обаче, всичките тези добри неща, които са гласувани и гарантирани от другите закони, когато станеш на 18, за едни хора вече не важат.
Умоляваме Ви заради това да вземете на сериозно нашата гражданска инициатива и народните представители, които смятат, че тази тема – за гаранциите за хората с увреждания, е важна част от дневния ред на съвременното българско общество, да застанат зад Законопроекта и да въведат дискусията в рамките на Народното събрание. Сигурна съм, че след мен колегата от Министерство на правосъдието ще Ви каже – тъй като ние миналата седмица имахме срещи и в Комисията за взаимодействие с гражданските организации, че са я пуснали за обществена консултация и че това е процедурна крачка. Не е така! Защото въпросите, които те са поставили на дискусия, на практика ни връщат не кога, а дали въобще за едни хора това е приложимо? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Шабани.
Давам възможност на госпожа Кремена Стоянова, председател на Инициативен комитет НГИ „7000”.
КРЕМЕНА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Освен че съм председател на Националната гражданска инициатива „7000”, аз съм председател и на една пловдивска организация, която се казва Сдружение „Паралелен свят”, и е член на Българската асоциация за лица с интелектуални затруднения. Родител съм и на един младеж, който преди няколко дни навърши 17 години.
Тук съм в качеството си освен на родител, и на лидер, който, когато преди осем години създадохме нашата организация, бяхме осем родители, сега сме осемдесет. Тези осемдесет родители – децата им растат и порастват, ние ги подкрепяхме, взаимно се подкрепяхме в училище, радвахме се на всяка промяна, на всяка интеграция и приобщаване за децата, помагахме и подкрепяхме учители, ресурсни учители, социални услуги, защото смятаме, че ние, родителите, сме най-добри партньори на всички хора, които се занимават с нашите деца – дали ще бъде образование или социална система. Сега, когато децата ни вече излизат от тази система, от образованието – синът ми, когато завърши след две години училище, ние не знаем какво ще се случи, защото след като завърши училище, той остава вкъщи, и аз имам два варианта. Понеже е с интелектуално затруднение, понеже не може да управлява по разумен начин своите средства и пари, аз имам вариант, ако нещо се случи с мен, да го поставя под запрещение, за да не си продаде апартамента и да остане на улицата, или някой да не му го вземе. В същото време обаче, да го поставя под запрещение заради това, му отнемам всички други права. Дали това е най-правилното нещо, което трябва да направи един родител, за да го защити – да му отнеме всички граждански права? Не съм много убедена, не съм много сигурна!
В същото време Проектът на Закона, за който преди малко говори Надя Шабани, който ние работим вече шест години и го предлагаме не защото сме измислили нещо много хубаво заедно, а защото е нещо, което е работещо и това всичкото, което е описано в Закона, е наистина направено – мрежите. Ние сме един от пилотните градове, в които се прояви подкрепеното вземане на решения – 10 младежи, част от тях бяха в институт, в защитени жилища, част от тях бяха в семейства, създадохме мрежи, създадохме подкрепяща среда, доколкото е възможно в сегашното законодателство те могат да взимат собствени решения – естествено, те не са юридически обвързани, по никакъв начин, защото не ни позволява законодателството, но установихме, че те могат да се справят. А там, където нещата се случват, така че тази сделка ще наруши тяхното качество на живот – с подкрепа, те се научиха откъде и как да търсят подкрепа. В момента, ако аз трябва да избирам след една година, когато синът ми навърши 18 години – дали да го поставя под запрещение, или да не го поставя, защото не съм човек, който ще отнеме всичките му права, той може да се справя блестящо с всички останали работи, как тогава, ако нямаме този закон, той ще бъде защитен? Наистина съм някаква адска дилема в момента. Запрещението е нещо, което в 21-ви век е недостойно! Дори самата дума звучи недостойно.
Ние като родители смятаме, че нашите деца ги учим 18 години да се справят самостоятелно, учим ги на трудови умения и когато навършат тези 18 години, за какво сме ги научили на всички тези неща, когато не им даваме право да ги правят? Направихме социално предприятие съвсем отскоро. Ами, трябва да Ви кажа, че половината от нашите деца не могат да започнат работа, защото са поставени под запрещение. А те имат тези умения! Трябва да ползват само социална услуга. Къде тогава отива достойнството? Ние като родители сме си мислили, колко по-добре би било, когато тази мрежа бива създадена – дори, ако щете, икономически е по-изгодно, защото един човек с увреждания и интелектуални затруднения, когато е приобщен, когато бъде научен и той започне да работи, няма да виси като хомот на социалната система. Човекът под запрещение – единственият му вариант да живее и съществува, е пенсията, която ще получава като човек с увреждане. И нищо повече! Мнението му по никакъв начин не може да бъде зачетено. Съвсем скоро ни се случи – и е истинска дилема – едно от нашите деца на 17 години, два месеца преди да навърши 18, остана кръгъл сирак. Изневиделица. Създадохме мрежа, създадохме всичко – майката, за огромно наше нещастие, на 50 години получи инфаркт и почина. Той остана кръгъл сирак. Какво трябва да се случва от тук нататък? Мрежата, в която ние като родители го подкрепяме, но чисто юридически тя не е законна. Ние като хора можем да му помагаме страшно много, но не можем по никакъв начин да повлияем. Единственият вариант е неговите далечни роднини, които много бързо си дойдоха от чужбина, започнаха да плануват нещата и той вече дори не живее в Пловдив. Не вижда своите приятели, защото го взеха, освободиха апартамента, който е негов, унаследен, прибраха си го на село и си казаха: той там ще бъде по-щастлив – изолиран от всички останали. От тук нататък не искам да мисля съдбата му въобще.
Като последно изречение искам да Ви кажа, че Националната гражданска инициатива „7000”, предполагам много сте го чували, тя е кръстена символично „7000”, защото над 7000 човека са поставени под запрещение в България. Над 7000 човека са подложени буквално на гражданска смърт. Гледах съвсем случайно новини, как се търсеха правата на един рецидивист, затворник, когото трябваше да върнат от Германия в България, как трябва да му бъдат изпълнени всички човешки права – килията му да бъде 4 кв м, да има личен санитарен възел и подобни неща, а в същото време хора, поставени под запрещение, живеят в институции, които нямат и половината от това, което този затворник, отнел човешки живот, по закон му се полагат, защото не е поставен под запрещение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
Желание да вземе участие в дискусията прояви доктор Владимир Сотиров, психиатър. Заповядайте.
ВЛАДИМИР СОТИРОВ: Благодаря Ви за възможността.
Здравейте, колеги! Надявам се, че значителна част от Вас са колеги, лекари, но и към всички останали – професионалисти, политици – моите почитания!
Аз съм тук в качеството си на обикновен психиатър, както се казва – имаше един такъв виц, на клиничен психиатър. Не съм титулуван, нямам академични звания, научни звания, аз съм практикуващ клиничен психиатър вече 23 години. Работя с хора с психични увреждания, с психични разстройства – луди хора. Ще си позволя да говоря директно, защото Ви възприемам като експерти, а не като политици, ние, експертите, си говорим така – открито, често пъти не използваме политически коректен език. Нали така? Казваме нещата едно към едно, както ги усещаме, както ги мислим, и си плащаме цената за това, както виждаме, че се случва, особено ако го правим в публичен контекст.
Това, което искам да кажа, да ви помоля, е да се опитате да не мислите за тези хора като за луди хора. Забелязал съм, че това често се случва. Когато споменем „психично увреждане”, не се има предвид увреждане в резултат на прекарана психична болест. Често пъти хората го асоциират и мислят за това като за лудост, мислят за хората с психични разстройства, като за луди за връзване. Това понякога е сериозна пречка пред това ние да организираме и да планираме грижите, насочена към тяхната реинтеграция, ресоциализация след преодоляване на клиничните симптоми, произтичащи от лудостта. Мислете за хората, които ще бъдат обект на този закон, като за хора, които са били луди за връзване, били са връзвани, и лудостта, болестта, психозата, тежкото психично разстройство е нанесло поражения не в мозъка им, не в психиката им, в личността им, в преживяването им за себе си, в самоуважението им, в усещането им за себе си, в усещането им за собствено достойнство, в увереността им да се заявяват, да се себеизразяват и себеотстояват. Това са проблеми, с които аз непрекъснато се натъквам в консултирането на хора, прекарали тежка психична болест, която е нанесла тежки поражения в психиката, в ума, но също така и в самочувствието, в самоуважението им. А това са поражения, които аз не мога да преодолея. Те не произтичат от болестта, сами по себе си това не са поражения, които са от болестта сама по себе си. Това са поражения от последиците – не медицински, не физиологични, не биологични последици, това са поражения, настъпващи от начина, по който тези хора започват да мислят за себе си и от начина, по който другите, ние всички, започваме да мислим за тях, веднъж получили дамгата, клеймото „психично болен”, „луд”. Защото, знаете – веднъж луд, луд за цял живот. И това е щетата, с която аз като клиничен психиатър, не мога да се справя. Често пъти пациентите, които идват при мен, остават в системата на здравеопазването и системата на социалното подпомагане, разбира се, защото става въпрос за увреждания, които са понякога за цял живот и преодоляването… Защото, ако на мен ми се случи лудост, аз повече никога няма да бъда лекар, независимо че съм се възстановил от лудостта, независимо от това, защото клеймото, стигмата ще ми попречи след това да практикувам и пациентите да идват при мен с доверие, защото те няма да ми дават това доверие, което е ключово, важно за практикуването на професията, независимо дали аз в медицинския смисъл на думата съм се възстановил от болестта, от лудостта. Ако на Вас се случи това нещо, независимо дали Вие от медицинска гледна точка ще се възстановите пълноценно, никога повече няма да бъдете политици. Никога! Никога повече няма да бъдете депутати, независимо дали законът го позволява или не. И това са последици, с които този закон позволява ние да се справяме. Той дава инструменти, с каквито аз като клиничен психиатър в момента не разполагам – да, помагам на тези несретници, увредени от болестта, да възстановят своя статут на граждани. Защото, ако аз препоръчам техните права да бъдат суспендирани като бъдат поставени под запрещение, това не е помагане. Аз съм лекар, не искам да вредя, защото това е допълнителна увреда, това е засилване на увреждането. Нали знаете: преди всичко да не вредим – ако не мога да помогна, то поне да не навреждам! В момента нямам инструментариум, с който аз бих могъл да посрещна тези потребности, произтичащи от такъв тип увреждания. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: И аз благодаря.
Ще дам възможност на Министерство на правосъдието да изкаже становище по инициативата – господин Любомир Талев, директор на дирекция „Съвет по законодателство”.
Заповядайте, господин Талев.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости!
Внасянето и приемането на Закона за физическите лица и мерките за подкрепа представлява приоритет за Министерство на правосъдието, с оглед на което от страна на министър Цачева беше поставена и задачата да се изрази експертно становище: възможно ли е Законопроектът да бъде внесен по реда на § 9 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове, съгласно който параграф, изработените и съгласуваните до влизането в сила на този закон проекти и нормативни актове се одобряват и приемат по досегашния ред.
С други думи, не се налага извършването на оценка на въздействието и провеждането на разширени обществени консултации от минимум 30-дневен срок, тъй като Законопроектът първоначално през юли 2016 г. е бил внесен преди влизането в сила на тези разпоредби в Глава втора и трета от Закона за нормативните актове, които влязоха в сила от месец ноември същата година.
Беше изразено и експертното становище от страна на Министерство на правосъдието. От една страна, с Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта се предлагаше първоначално изменение на 58 други нормативни актове. В периода между внасянето на Законопроекта в Четиридесет и третото народното събрание и настоящия момент, повечето – да не кажа всички от тези кодекси и закони, са претърпели изменения, някои от тях дори са отменени, което наложи съществено преработване на Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта. Това вече поставя много сериозния и основателен въпрос дали това е същият законопроект по смисъла на § 9 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове или не?
На второ място беше отчетено, че въпросната разпоредба, въпросният § 9 е поставен в Преходни и заключителни разпоредби на Закона, а не в основното му тяло, което означава, че законодателят е искал да предаде на тази процедура по неприлагане на актуалните разпоредби на Глава втора и трета от Закона за нормативните актове един преходен и временен характер – за някакъв ограничен период от време започналите да се гледат законопроекти да бъдат приключени. Тук говорим за период от повече от две години. Очевидно не се вместваме в тази хипотеза.
На трето място беше отчетено и решението на Конституционния съд, № 12 от 2014 г., по конституционно дело № 10 от 2014 г., образувано по искане на омбудсмана, за обявяване на противоконституционни разпоредбите в Закона за лицата и семейството, уреждащи института на поставените под запрещение, в което Конституционният съд, въпреки че намира, че действащата законодателна уредба не отчита изискванията на Конвенцията за правата на хората с увреждания, ограниченията за тези лица да бъдат пропорционални на състоянието им, да се прилагат за възможно най кратък срок и да подлежат на редовно преразглеждане от независим орган, но в същото време отказва да обяви тези текстове за противоконституционни и изрично в мотивите си посочва, че активното и пасивно избирателно право – според разпоредбите на чл. 42, ал. 1 и чл. 65, ал. 1 от Конституцията – са поставени в зависимост от това дали лицата, които искат да се ползват от тях, са поставени или не под запрещение. Това поставя вече въпроса, който е залегнал на първо място в консултационния документ – за който госпожа Шабани беше така добра да спомена: допустимо ли е от конституционна гледна точка отмяната на един конституционно регламентиран институт в българското законодателство? Ако е допустимо, какви промени в Изборния кодекс трябва да се направят от тук нататък? Защото Законопроектът в момента предвижда отпадане на изискването, по-скоро на забраната, лица, поставени под запрещение, да бъдат избиратели, да бъдат избираеми за всякакви длъжности в държавата, да бъдат членове на Централната избирателна комисия, ако искате.
С оглед на всичко това, пак казвам, експертното становище на Министерство на правосъдието беше, че е редно да се спазят изискванията на българското законодателство, които към днешна дата предвиждат проектите на нови кодекси и закони да бъдат подложени на предварителна цялостна оценка на въздействието и да се спазят изискванията за провеждане на обществени консултации. В това ние не виждаме нищо страшно и нищо лошо. Напротив, така се спазват принципите на нормотворчеството, залегнали в Закона за нормативните актове, за съгласуваност, предвидимост, прозрачност на законодателството и на законодателния процес.
Тук бих искал да взема отношение по изказаната от госпожа Шабани теза, че обществената консултация е в рамките на изпълнителната власт – не! Тя е обществена консултация и е процедура, уредена, пак казвам, в Закона за нормативните актове, който дава възможност на цялото гражданско общество, на цялата професионална общност да вземе отношение и да изкаже своето становище – и гражданско, и експертно – по повдигнатите въпроси.
Съжалявам, ако сме разочаровали някакви очаквания и нагласи от страна на вносителите на инициативата, че тази процедура ще бъде нещо формално, просто спазване на една процедура, която е в Закона, и затова трябва да се спази. Смятаме, ще го подчертая още веднъж, че гражданското общество и професионалната общност имат правото и трябва да изкажат своето мнение по важните въпроси в този законопроект!
Посочих може би първия и най-важен, тъй като става въпрос за основен принцип на правовата държава, че законодателството трябва да съответства на Конституцията. Това впрочем се отнася и до международните договори, по които Република България е страна, както изрично е споменато в Решение № 7 от 1992 г. на Конституционния съд. Във връзка с това Министерство на правосъдието стартира процедура по обществени консултации и по изготвяне на предварителна оценка на въздействието на Законопроекта. Консултационният документ беше публикуван на 23 октомври 2018 г. Срокът за провеждане на консултации по него изтича на 22 ноември 2018 г. Бяха поканени всички заинтересовани страни както да изразят своето становище по повдигнатите в конституционния въпрос документи, така и да определят свои участници в екипа по изготвяне на оценката на въздействието. Радвам се да съобщя пред Вашата комисия, че първите, които отговориха и определиха участници в екипа, са именно Центърът за нестопанско право и госпожа Шабани.
Работата не спира, напротив!
Аз се надявам, че дебатът по време на цялостната обществена консултация и вътре в екипа ще бъде експертен и професионален, ще се занимаваме с истинските интереси и нужди на хората с увреждания и ще избегнем по емоционалните квалификации от рода на „отнемане на права“, „гражданска смърт“ и така нататък, защото те, най-малкото, показват едно непознаване или несъобразяване на разликата между правоспособност и дееспособност, което смятам, че в един експертен дебат няма място. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Талев.
Думата поиска представител на омбудсмана – доктор Мариана Патрикова.
МАРИАНА ПАТРИКОВА: Благодаря.
Омбудсманът е изготвил писмено становище по въпроса, което ще Ви предоставя. Трябва да изкажа обаче устно и основните точки по него, а именно, че омбудсманът още от самото начало подкрепя Националната гражданска инициатива „7000” и винаги остава зад нея, зад нейната цел – изграждане на нов правен институт, с който да се даде възможност на хората, поставени под запрещение, да имат възможност сами да разполагат със своите права.
Основна главна теза и главно виждане на омбудсмана е, че институтът на запрещението е неправомерен, в смисъл – нарушава основни граждански права, и следва да бъде заличен от нашето законодателство при спазване на основни граници, които ще защитят интересите на цялото общество и, естествено, в изпълнение на Конвенцията на ООН за защита на хората с увреждания.
Другото, което иска да призове омбудсманът, което чухме, че вече е реалност, е да се предизвика широка обществена дискусия по въпроса, в която и ние ще вземем участие, да се разгледа този законопроект с всичките негови плюсове и минуси.
Обръщаме се с апел още един път към Министерство на правосъдието да предприеме действия – по-бързи, разбира се, за влизане на този законопроект в Народното събрание. Благодаря Ви.
Ще Ви представя писменото становище.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, има ли изказвания?
Заповядайте, доктор Джафер – после професор Михайлов, защото искам да предложа Проект на решение за финал.
НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаема госпожо Председател, уважаеми гости, уважаеми колеги! Това, което искам да заявя, е, че всъщност принципно искам да изразя своята подкрепа за тази гражданска инициатива. Имам своите аргументи, приела съм ангажименти и в приемна от моя избирателен район – Шумен, пред родители на деца, които имат подобни проблеми, да се отнесем съвсем отговорно и, както беше заявено, неекспертно и неемоционално, но бих казала в съчетание на двете неща да се опитаме да намерим най-добрия изход за тези хора.
Проблемът е сериозен. Не знам как може да има дилема за някакви намерения, които не отговарят, видите ли, на нашата Конституция, обаче са в съгласие с други по-важни документи на ООН за правата на хората с увреждания, и въобще за правата на човека.
Принципно това е моята позиция. Признавам, че тя е лична. Не сме обсъждали позиция на нашата група, но мисля, че експертно ще се намери решение на въпроса и институциите са длъжни да търсят изход от тази ситуация. Това искам да кажа.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Джафер.
Професор Михайлов, имате думата за изказване.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Аз мисля да се присъединя, също и нашата група ще се присъедини към мнението на колегите, които се изказаха току-що. Това е един въпрос, който касае определена, маргинализирана група от лица с определени увреждания, която обаче представлява изключително сериозен проблем. Този проблем – когато си правих справка, докато слушах сега уважаемите представители на Инициативата и на уважаемото Министерство на правосъдието, е поставен пред законодателния орган, парламент на Република България, още 2007 г. Има един доклад от 175 страници – на Центъра за застъпничество на правата на лица с умствени увреждания. Предполагам, че Вие го познавате. Той е изключително подробен. Тук не става дума за никакви нарушения на Конституцията и не бива да се пипаме за Конституцията, като за патрондаш непрекъснато, когато говорим по тези въпроси. Става дума за нещо много сериозно. Аз мога да припомня на уважаемата Комисия, представяни в отделни елементи от историята на Европа, и то сегашната история на Европа, използването на поставянето под запрещение за отнемането на права на определени хора и манипулациите, които се извършват от определени институции при извършването на това запрещение.
Правени са и проучвания, ако уважаемата Комисия не знае това – в четири държави: Сърбия, България и още две на територията на Балканския полуостров. Тези проучвания са публикувани и действително поставеният въпрос заслужава много сериозно внимание. Ние ще го подкрепим и ще търсим съдействието, разбира се, най-вече на Министерство на правосъдието, разбира се, и на Министерство на здравеопазването, за неговото решаване в най близко бъдеще, тъй като това е въпрос от наша гледна точка, особено важен както за хората, които са поставени в неравностойно положение, така и като възможност за спекулация с хора, които нямат нужда да бъдат поставяни под каквато и да е форма на ограничение. Защото има различни форми на поставяне под запрещение! Много добре е описано тук, в този доклад. Всичко това наистина заслужава много сериозно внимание! Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, професор Михайлов.
Заповядайте, доктор Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
От общата дискусия ми се струва, че трябва да минем към конкретни неща. Какво иска всъщност Инициативата от Комисията по здравеопазването? Това е първият въпрос.
Вторият въпрос. Тук колегите от Министерство на правосъдието ни обясняват Закона за нормативните актове. Ами, ние всеки ден се занимаваме с този закон! Тези процедури ги знаем. Въпросът е: какво се случва и в какви срокове ще се случи? Какви обществени обсъждания?
Тук Инициативата ни говори, че е имало достатъчно обществени дискусии, само че тези обществени дискусии не са довели до промяна на нагласите на обществото. Фигурата на недееспособността – съжалявам, ако не се изразявам с езика на юристите, но е най-важното нещо, което, от гледна точка на възприятието, не е еднозначно възприето в нашето общество. Този мултидисциплинарен подход, който трябва да го има при решаването на проблемите, за които говорим – няма как да бъде решено, ако го оставите само в Министерство на правосъдието.
Досега Министерството на труда и социалната политика възразяваха, че има проблеми със Семейния кодекс – тези неща разбирам, че са решени. Какво остава? Остава да бъде внесен Законопроектът, а Комисията по здравеопазване има нагласата да го подкрепи. В миналия парламент, в Социалната комисия, този законопроект за физическите лица и мерките за подкрепа беше подкрепен с много сериозна, много сложна дискусия – тук колегите знаят. Мисля, че нещата са ясни.
Какво всъщност правим сега на това заседание? Това е въпросът.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Адемов.
Има ли други изказвания?
Уважаеми колеги, ако няма други изказвания, ще си позволя да обясня какво всъщност правим, за да не останете озадачени всички тук, че не сме ориентирани.
Става въпрос за обсъждане на Национална гражданска инициатива „7000”, която е внесена в Народното събрание на основание чл. 44, ал. 1 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт. Този закон дава възможност чрез Национална гражданска инициатива гражданите да правят предложения до Народното събрание, или до органите на централната и изпълнителна власт, за решаване на въпроси от национално значение, като тези предложения нямат същите правни последици, както референдумите, на които законодателят е придал задължителен характер.
В този смисъл ние по-скоро днес се информираме – тези предложения имат информативен и консултативен характер. Затова аз предлагам, след проведената дискусия и изказаните мнения за подкрепа на Инициативата, да дам предложение за Проект за решение, като отново подчертавам, че не става възможност за обсъждане на внесен законопроект, а обсъждане на гражданска инициатива.
Проектът за решение, който предлагам да гласуваме, е следният:
„Комисията по здравеопазването подкрепя предложението по Национална гражданска инициатива „7000”, вх. № ПГ 839 01 14, внесено на 27 юни 2018 г. от Инициативен комитет.
Комисията по здравеопазването препоръчва на народните представители, които споделят направеното предложение по Националната гражданска инициатива „7000”, с вх. № ПГ 839 01 14, внесено на 27 юни 2018 г. от Инициативен комитет, да упражнят правото си на законодателна инициатива и внесат законопроект, който да бъде обсъден по същество от Народното събрание“.
Искам да подчертая, че направеното предложение до народните представители не осуетява правото на законодателна инициатива от Министерския съвет. Това е Проектът за решение, който предлагам.
Имате думата. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване Проекта на решение, който прочетох.
За – 19, без против и въздържали се.
Госпожо Шабани, няма практика да даваме втори път думата, но моля Ви за кратък коментар.
НАДЯ ШАБАНИ: Искам да Ви благодаря.
Това беше точното решение, което очаквахме – отговорността, че Народното събрание е готово да мисли по тази тема, а не да връща дискусията. Ние помним всички дати. Ще запомним и това, че Министерство на правосъдието ни подвежда с това, че всъщност има процедура за оценка на въздействието, защото въпросите, които са пуснали, въобще не са в съответствие нито със Закона за нормативните актове, нито с Наредбата за пълна оценка на въздействието.
За нас е важно…
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Моля Ви, приключихме. Имаме Проект на решение, наистина по същество дебатът вече приключи.
НАДЯ ШАБАНИ: Въпросът е важен и той е емоционален. Ще Ви кажа, пет от нашите родители вече имат две погребани деца – няма как да не е емоционален този въпрос!
Благодаря Ви за това отговорно решение!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Комисията по здравеопазването преминава към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА БЪЛГАРСКОТО УРОЛОГИЧНО ДРУЖЕСТВО И БЪЛГАРСКОТО ОНКОЛОГИЧНО НАУЧНО ДРУЖЕСТВО ЗА ВЪВЕЖДАНЕ И ПРИЛАГАНЕ НА ПСА РИСКОВО АДАПТИРАН ПОДХОД ЗА РАННО ДИАГНОСТИЦИРАНЕ НА РАКА НА ПРОСТАТНАТА ЖЛЕЗА, по която не се нуждае от стенографски протокол.
(закрито в 16,10 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА
Стенограф:
Маргарита Крачунова
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 45
На 25 октомври 2018 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Национална гражданска инициатива „7000“, ПГ-839-01-14, внесена на 27 юни 2018 г. от Инициативен комитет.
2. Представяне и обсъждане на предложение на Българското урологично дружество и Българското онкологично научно дружество за въвеждане и прилагане на ПСА рисково адаптиран подход за ранно диагностициране на рака на простатната жлеза.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Даниела Дариткова.
* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости, добър ден! Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването и предлагам то да се състои при следния предварително оповестен дневен ред:
1. Национална гражданска инициатива „7000“, ПГ-839-01-14, внесена на 27 юни 2018 г. от Инициативен комитет.
2. Представяне и обсъждане на предложение на Българското урологично дружество и Българското онкологично научно дружество за въвеждане и прилагане на ПСА рисково адаптиран подход за ранно диагностициране на рака на простатната жлеза.
Има ли други предложения? Не виждам.
Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
НАЦИОНАЛНА ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА „7000“, ПГ-839-01-14, ВНЕСЕНА НА 27 ЮНИ 2018 Г. ОТ ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ.
От името на Национална гражданска инициатива „7000“ – заповядайте, госпожо Шабани.
НАДЯ ШАБАНИ, представляващ учредителното събрание на Националната гражданска инициатива и Българския център за нестопанско право: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители! В залата сме повече хора от Инициативния комитет, но ще си позволим няколко човека да се изкажат. На първо място, аз – като човек, който седем години участва в обществените обсъждания и всички работни групи в рамките на Министерството на правосъдието. После ще помоля да дадете думата на председателя на Инициативния комитет Кремена, която е с мен, и е родител на младеж с увреждане.
Написали сме Ви подробно становище за пътя, който сме извървели. Ние не представляваме тук само себе си и организациите, които през тези седем години се бориха да развият алтернатива на запрещението в България, а и всичките 12 хиляди човека, които подкрепиха нашата национална гражданска инициатива.
Не искам да Ви отнемам много от времето, но искам да Ви кажа две важни неща. Когато започнахме 2012 г., след ратификацията, 43-то Народно събрание с пълно единодушие ратифицира Конвенцията за правата на хората с увреждания, обещавайки че всички ние ще живеем в едно по-добро и по-справедливо общество, започнахме нашата работа по следния начин. Решихме, че няма да преписваме нито един чужд закон, а ще развием нещо в България, което работи сега и ще сме сигурни, че ако се промени законът, ще върши работа за нашите деца и близки. Тогава започнахме с един министър на правосъдието, правната доктрина каза: това е много сложна материя, дайте първо да направим концепция за промяна, което кабинет Борисов 1 прие. Самата концепция имаше дълго обществено обсъждане и зададе рамката на реформите.
След това в рамките на работни групи към трима министри на правосъдието три законопроекта преминаха три големи публични обсъждания – с множество кръгли маси, разговори със съдии, професионалисти, доктори, психиатри, социални работници, родители, хора с увреждания. Вървяхме по този дълъг път убедени в това, че трябва да минем през цялата дискусия в обществото, за да стигнем до основния орган, който приема в тази държава законите – Народното събрание.
През 2016 г. този законопроект беше внесен от Министерския съвет в Народното събрание и мина на първо четене в пет комисии, както и в залата. Съдбата на тогавашното Народно събрание, според нас, не по повод на нашия законопроект, прекрати неговото разглеждане. Когато беше конституирано това Народно събрание, първият път отидохме в Министерство на правосъдието и ги попитахме: сега как продължаваме? За нас няма да е добре да се върнем отначало в дискусиите – „дали”, за нас вече стои въпросът „кога”? Тогава отговорът от Министерство на правосъдието беше: цялата изпълнителна власт е извървяла пътя по съгласуване, коментари и дискусии и остава политическото решение как на база на предложения вече вариант, който наистина е минал множество дискусии и в него има много компромиси. Тогава ние направихме нашата Национална гражданска инициатива, за да дадем знак на народните представители, че зад този законопроект стои волята на хората – на първо място, родителите на деца с увреждания, хората с увреждания, професионалистите, които работят с тях – да се промени системата в България, която, специално по отношение запрещението, е над сто години. Затова за нас връщане на дискусията в рамките на изпълнителната власт със сигурност е отказ да бъде приложена Конвенцията, отказ от това след седем години да бъде намерено адекватно съвременно решение.
Ние дълбоко вярваме, че съвременното българско общество живее с идеята и приобщава хората с увреждания. Това Народно събрание гласува скоро Закон за предприятията на социалната икономика, с което всъщност насърчава тяхното ангажиране, и това, че те гледат Закона за хората с увреждания, предстои Ви Закона за социалните услуги, беше приет Законът за предучилищното и училищното образование. Всичко това са в пъти по-модерни закони, дори Законът за здравето в частта му по повод принудителното настаняване, е многократно по-справедлив и отговарящ на изискванията на Конвенцията, отколкото този закон. Без да промените него обаче, всичките тези добри неща, които са гласувани и гарантирани от другите закони, когато станеш на 18, за едни хора вече не важат.
Умоляваме Ви заради това да вземете на сериозно нашата гражданска инициатива и народните представители, които смятат, че тази тема – за гаранциите за хората с увреждания, е важна част от дневния ред на съвременното българско общество, да застанат зад Законопроекта и да въведат дискусията в рамките на Народното събрание. Сигурна съм, че след мен колегата от Министерство на правосъдието ще Ви каже – тъй като ние миналата седмица имахме срещи и в Комисията за взаимодействие с гражданските организации, че са я пуснали за обществена консултация и че това е процедурна крачка. Не е така! Защото въпросите, които те са поставили на дискусия, на практика ни връщат не кога, а дали въобще за едни хора това е приложимо? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Шабани.
Давам възможност на госпожа Кремена Стоянова, председател на Инициативен комитет НГИ „7000”.
КРЕМЕНА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Освен че съм председател на Националната гражданска инициатива „7000”, аз съм председател и на една пловдивска организация, която се казва Сдружение „Паралелен свят”, и е член на Българската асоциация за лица с интелектуални затруднения. Родител съм и на един младеж, който преди няколко дни навърши 17 години.
Тук съм в качеството си освен на родител, и на лидер, който, когато преди осем години създадохме нашата организация, бяхме осем родители, сега сме осемдесет. Тези осемдесет родители – децата им растат и порастват, ние ги подкрепяхме, взаимно се подкрепяхме в училище, радвахме се на всяка промяна, на всяка интеграция и приобщаване за децата, помагахме и подкрепяхме учители, ресурсни учители, социални услуги, защото смятаме, че ние, родителите, сме най-добри партньори на всички хора, които се занимават с нашите деца – дали ще бъде образование или социална система. Сега, когато децата ни вече излизат от тази система, от образованието – синът ми, когато завърши след две години училище, ние не знаем какво ще се случи, защото след като завърши училище, той остава вкъщи, и аз имам два варианта. Понеже е с интелектуално затруднение, понеже не може да управлява по разумен начин своите средства и пари, аз имам вариант, ако нещо се случи с мен, да го поставя под запрещение, за да не си продаде апартамента и да остане на улицата, или някой да не му го вземе. В същото време обаче, да го поставя под запрещение заради това, му отнемам всички други права. Дали това е най-правилното нещо, което трябва да направи един родител, за да го защити – да му отнеме всички граждански права? Не съм много убедена, не съм много сигурна!
В същото време Проектът на Закона, за който преди малко говори Надя Шабани, който ние работим вече шест години и го предлагаме не защото сме измислили нещо много хубаво заедно, а защото е нещо, което е работещо и това всичкото, което е описано в Закона, е наистина направено – мрежите. Ние сме един от пилотните градове, в които се прояви подкрепеното вземане на решения – 10 младежи, част от тях бяха в институт, в защитени жилища, част от тях бяха в семейства, създадохме мрежи, създадохме подкрепяща среда, доколкото е възможно в сегашното законодателство те могат да взимат собствени решения – естествено, те не са юридически обвързани, по никакъв начин, защото не ни позволява законодателството, но установихме, че те могат да се справят. А там, където нещата се случват, така че тази сделка ще наруши тяхното качество на живот – с подкрепа, те се научиха откъде и как да търсят подкрепа. В момента, ако аз трябва да избирам след една година, когато синът ми навърши 18 години – дали да го поставя под запрещение, или да не го поставя, защото не съм човек, който ще отнеме всичките му права, той може да се справя блестящо с всички останали работи, как тогава, ако нямаме този закон, той ще бъде защитен? Наистина съм някаква адска дилема в момента. Запрещението е нещо, което в 21-ви век е недостойно! Дори самата дума звучи недостойно.
Ние като родители смятаме, че нашите деца ги учим 18 години да се справят самостоятелно, учим ги на трудови умения и когато навършат тези 18 години, за какво сме ги научили на всички тези неща, когато не им даваме право да ги правят? Направихме социално предприятие съвсем отскоро. Ами, трябва да Ви кажа, че половината от нашите деца не могат да започнат работа, защото са поставени под запрещение. А те имат тези умения! Трябва да ползват само социална услуга. Къде тогава отива достойнството? Ние като родители сме си мислили, колко по-добре би било, когато тази мрежа бива създадена – дори, ако щете, икономически е по-изгодно, защото един човек с увреждания и интелектуални затруднения, когато е приобщен, когато бъде научен и той започне да работи, няма да виси като хомот на социалната система. Човекът под запрещение – единственият му вариант да живее и съществува, е пенсията, която ще получава като човек с увреждане. И нищо повече! Мнението му по никакъв начин не може да бъде зачетено. Съвсем скоро ни се случи – и е истинска дилема – едно от нашите деца на 17 години, два месеца преди да навърши 18, остана кръгъл сирак. Изневиделица. Създадохме мрежа, създадохме всичко – майката, за огромно наше нещастие, на 50 години получи инфаркт и почина. Той остана кръгъл сирак. Какво трябва да се случва от тук нататък? Мрежата, в която ние като родители го подкрепяме, но чисто юридически тя не е законна. Ние като хора можем да му помагаме страшно много, но не можем по никакъв начин да повлияем. Единственият вариант е неговите далечни роднини, които много бързо си дойдоха от чужбина, започнаха да плануват нещата и той вече дори не живее в Пловдив. Не вижда своите приятели, защото го взеха, освободиха апартамента, който е негов, унаследен, прибраха си го на село и си казаха: той там ще бъде по-щастлив – изолиран от всички останали. От тук нататък не искам да мисля съдбата му въобще.
Като последно изречение искам да Ви кажа, че Националната гражданска инициатива „7000”, предполагам много сте го чували, тя е кръстена символично „7000”, защото над 7000 човека са поставени под запрещение в България. Над 7000 човека са подложени буквално на гражданска смърт. Гледах съвсем случайно новини, как се търсеха правата на един рецидивист, затворник, когото трябваше да върнат от Германия в България, как трябва да му бъдат изпълнени всички човешки права – килията му да бъде 4 кв м, да има личен санитарен възел и подобни неща, а в същото време хора, поставени под запрещение, живеят в институции, които нямат и половината от това, което този затворник, отнел човешки живот, по закон му се полагат, защото не е поставен под запрещение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
Желание да вземе участие в дискусията прояви доктор Владимир Сотиров, психиатър. Заповядайте.
ВЛАДИМИР СОТИРОВ: Благодаря Ви за възможността.
Здравейте, колеги! Надявам се, че значителна част от Вас са колеги, лекари, но и към всички останали – професионалисти, политици – моите почитания!
Аз съм тук в качеството си на обикновен психиатър, както се казва – имаше един такъв виц, на клиничен психиатър. Не съм титулуван, нямам академични звания, научни звания, аз съм практикуващ клиничен психиатър вече 23 години. Работя с хора с психични увреждания, с психични разстройства – луди хора. Ще си позволя да говоря директно, защото Ви възприемам като експерти, а не като политици, ние, експертите, си говорим така – открито, често пъти не използваме политически коректен език. Нали така? Казваме нещата едно към едно, както ги усещаме, както ги мислим, и си плащаме цената за това, както виждаме, че се случва, особено ако го правим в публичен контекст.
Това, което искам да кажа, да ви помоля, е да се опитате да не мислите за тези хора като за луди хора. Забелязал съм, че това често се случва. Когато споменем „психично увреждане”, не се има предвид увреждане в резултат на прекарана психична болест. Често пъти хората го асоциират и мислят за това като за лудост, мислят за хората с психични разстройства, като за луди за връзване. Това понякога е сериозна пречка пред това ние да организираме и да планираме грижите, насочена към тяхната реинтеграция, ресоциализация след преодоляване на клиничните симптоми, произтичащи от лудостта. Мислете за хората, които ще бъдат обект на този закон, като за хора, които са били луди за връзване, били са връзвани, и лудостта, болестта, психозата, тежкото психично разстройство е нанесло поражения не в мозъка им, не в психиката им, в личността им, в преживяването им за себе си, в самоуважението им, в усещането им за себе си, в усещането им за собствено достойнство, в увереността им да се заявяват, да се себеизразяват и себеотстояват. Това са проблеми, с които аз непрекъснато се натъквам в консултирането на хора, прекарали тежка психична болест, която е нанесла тежки поражения в психиката, в ума, но също така и в самочувствието, в самоуважението им. А това са поражения, които аз не мога да преодолея. Те не произтичат от болестта, сами по себе си това не са поражения, които са от болестта сама по себе си. Това са поражения от последиците – не медицински, не физиологични, не биологични последици, това са поражения, настъпващи от начина, по който тези хора започват да мислят за себе си и от начина, по който другите, ние всички, започваме да мислим за тях, веднъж получили дамгата, клеймото „психично болен”, „луд”. Защото, знаете – веднъж луд, луд за цял живот. И това е щетата, с която аз като клиничен психиатър, не мога да се справя. Често пъти пациентите, които идват при мен, остават в системата на здравеопазването и системата на социалното подпомагане, разбира се, защото става въпрос за увреждания, които са понякога за цял живот и преодоляването… Защото, ако на мен ми се случи лудост, аз повече никога няма да бъда лекар, независимо че съм се възстановил от лудостта, независимо от това, защото клеймото, стигмата ще ми попречи след това да практикувам и пациентите да идват при мен с доверие, защото те няма да ми дават това доверие, което е ключово, важно за практикуването на професията, независимо дали аз в медицинския смисъл на думата съм се възстановил от болестта, от лудостта. Ако на Вас се случи това нещо, независимо дали Вие от медицинска гледна точка ще се възстановите пълноценно, никога повече няма да бъдете политици. Никога! Никога повече няма да бъдете депутати, независимо дали законът го позволява или не. И това са последици, с които този закон позволява ние да се справяме. Той дава инструменти, с каквито аз като клиничен психиатър в момента не разполагам – да, помагам на тези несретници, увредени от болестта, да възстановят своя статут на граждани. Защото, ако аз препоръчам техните права да бъдат суспендирани като бъдат поставени под запрещение, това не е помагане. Аз съм лекар, не искам да вредя, защото това е допълнителна увреда, това е засилване на увреждането. Нали знаете: преди всичко да не вредим – ако не мога да помогна, то поне да не навреждам! В момента нямам инструментариум, с който аз бих могъл да посрещна тези потребности, произтичащи от такъв тип увреждания. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: И аз благодаря.
Ще дам възможност на Министерство на правосъдието да изкаже становище по инициативата – господин Любомир Талев, директор на дирекция „Съвет по законодателство”.
Заповядайте, господин Талев.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости!
Внасянето и приемането на Закона за физическите лица и мерките за подкрепа представлява приоритет за Министерство на правосъдието, с оглед на което от страна на министър Цачева беше поставена и задачата да се изрази експертно становище: възможно ли е Законопроектът да бъде внесен по реда на § 9 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове, съгласно който параграф, изработените и съгласуваните до влизането в сила на този закон проекти и нормативни актове се одобряват и приемат по досегашния ред.
С други думи, не се налага извършването на оценка на въздействието и провеждането на разширени обществени консултации от минимум 30-дневен срок, тъй като Законопроектът първоначално през юли 2016 г. е бил внесен преди влизането в сила на тези разпоредби в Глава втора и трета от Закона за нормативните актове, които влязоха в сила от месец ноември същата година.
Беше изразено и експертното становище от страна на Министерство на правосъдието. От една страна, с Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта се предлагаше първоначално изменение на 58 други нормативни актове. В периода между внасянето на Законопроекта в Четиридесет и третото народното събрание и настоящия момент, повечето – да не кажа всички от тези кодекси и закони, са претърпели изменения, някои от тях дори са отменени, което наложи съществено преработване на Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта. Това вече поставя много сериозния и основателен въпрос дали това е същият законопроект по смисъла на § 9 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове или не?
На второ място беше отчетено, че въпросната разпоредба, въпросният § 9 е поставен в Преходни и заключителни разпоредби на Закона, а не в основното му тяло, което означава, че законодателят е искал да предаде на тази процедура по неприлагане на актуалните разпоредби на Глава втора и трета от Закона за нормативните актове един преходен и временен характер – за някакъв ограничен период от време започналите да се гледат законопроекти да бъдат приключени. Тук говорим за период от повече от две години. Очевидно не се вместваме в тази хипотеза.
На трето място беше отчетено и решението на Конституционния съд, № 12 от 2014 г., по конституционно дело № 10 от 2014 г., образувано по искане на омбудсмана, за обявяване на противоконституционни разпоредбите в Закона за лицата и семейството, уреждащи института на поставените под запрещение, в което Конституционният съд, въпреки че намира, че действащата законодателна уредба не отчита изискванията на Конвенцията за правата на хората с увреждания, ограниченията за тези лица да бъдат пропорционални на състоянието им, да се прилагат за възможно най кратък срок и да подлежат на редовно преразглеждане от независим орган, но в същото време отказва да обяви тези текстове за противоконституционни и изрично в мотивите си посочва, че активното и пасивно избирателно право – според разпоредбите на чл. 42, ал. 1 и чл. 65, ал. 1 от Конституцията – са поставени в зависимост от това дали лицата, които искат да се ползват от тях, са поставени или не под запрещение. Това поставя вече въпроса, който е залегнал на първо място в консултационния документ – за който госпожа Шабани беше така добра да спомена: допустимо ли е от конституционна гледна точка отмяната на един конституционно регламентиран институт в българското законодателство? Ако е допустимо, какви промени в Изборния кодекс трябва да се направят от тук нататък? Защото Законопроектът в момента предвижда отпадане на изискването, по-скоро на забраната, лица, поставени под запрещение, да бъдат избиратели, да бъдат избираеми за всякакви длъжности в държавата, да бъдат членове на Централната избирателна комисия, ако искате.
С оглед на всичко това, пак казвам, експертното становище на Министерство на правосъдието беше, че е редно да се спазят изискванията на българското законодателство, които към днешна дата предвиждат проектите на нови кодекси и закони да бъдат подложени на предварителна цялостна оценка на въздействието и да се спазят изискванията за провеждане на обществени консултации. В това ние не виждаме нищо страшно и нищо лошо. Напротив, така се спазват принципите на нормотворчеството, залегнали в Закона за нормативните актове, за съгласуваност, предвидимост, прозрачност на законодателството и на законодателния процес.
Тук бих искал да взема отношение по изказаната от госпожа Шабани теза, че обществената консултация е в рамките на изпълнителната власт – не! Тя е обществена консултация и е процедура, уредена, пак казвам, в Закона за нормативните актове, който дава възможност на цялото гражданско общество, на цялата професионална общност да вземе отношение и да изкаже своето становище – и гражданско, и експертно – по повдигнатите въпроси.
Съжалявам, ако сме разочаровали някакви очаквания и нагласи от страна на вносителите на инициативата, че тази процедура ще бъде нещо формално, просто спазване на една процедура, която е в Закона, и затова трябва да се спази. Смятаме, ще го подчертая още веднъж, че гражданското общество и професионалната общност имат правото и трябва да изкажат своето мнение по важните въпроси в този законопроект!
Посочих може би първия и най-важен, тъй като става въпрос за основен принцип на правовата държава, че законодателството трябва да съответства на Конституцията. Това впрочем се отнася и до международните договори, по които Република България е страна, както изрично е споменато в Решение № 7 от 1992 г. на Конституционния съд. Във връзка с това Министерство на правосъдието стартира процедура по обществени консултации и по изготвяне на предварителна оценка на въздействието на Законопроекта. Консултационният документ беше публикуван на 23 октомври 2018 г. Срокът за провеждане на консултации по него изтича на 22 ноември 2018 г. Бяха поканени всички заинтересовани страни както да изразят своето становище по повдигнатите в конституционния въпрос документи, така и да определят свои участници в екипа по изготвяне на оценката на въздействието. Радвам се да съобщя пред Вашата комисия, че първите, които отговориха и определиха участници в екипа, са именно Центърът за нестопанско право и госпожа Шабани.
Работата не спира, напротив!
Аз се надявам, че дебатът по време на цялостната обществена консултация и вътре в екипа ще бъде експертен и професионален, ще се занимаваме с истинските интереси и нужди на хората с увреждания и ще избегнем по емоционалните квалификации от рода на „отнемане на права“, „гражданска смърт“ и така нататък, защото те, най-малкото, показват едно непознаване или несъобразяване на разликата между правоспособност и дееспособност, което смятам, че в един експертен дебат няма място. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Талев.
Думата поиска представител на омбудсмана – доктор Мариана Патрикова.
МАРИАНА ПАТРИКОВА: Благодаря.
Омбудсманът е изготвил писмено становище по въпроса, което ще Ви предоставя. Трябва да изкажа обаче устно и основните точки по него, а именно, че омбудсманът още от самото начало подкрепя Националната гражданска инициатива „7000” и винаги остава зад нея, зад нейната цел – изграждане на нов правен институт, с който да се даде възможност на хората, поставени под запрещение, да имат възможност сами да разполагат със своите права.
Основна главна теза и главно виждане на омбудсмана е, че институтът на запрещението е неправомерен, в смисъл – нарушава основни граждански права, и следва да бъде заличен от нашето законодателство при спазване на основни граници, които ще защитят интересите на цялото общество и, естествено, в изпълнение на Конвенцията на ООН за защита на хората с увреждания.
Другото, което иска да призове омбудсманът, което чухме, че вече е реалност, е да се предизвика широка обществена дискусия по въпроса, в която и ние ще вземем участие, да се разгледа този законопроект с всичките негови плюсове и минуси.
Обръщаме се с апел още един път към Министерство на правосъдието да предприеме действия – по-бързи, разбира се, за влизане на този законопроект в Народното събрание. Благодаря Ви.
Ще Ви представя писменото становище.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, има ли изказвания?
Заповядайте, доктор Джафер – после професор Михайлов, защото искам да предложа Проект на решение за финал.
НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаема госпожо Председател, уважаеми гости, уважаеми колеги! Това, което искам да заявя, е, че всъщност принципно искам да изразя своята подкрепа за тази гражданска инициатива. Имам своите аргументи, приела съм ангажименти и в приемна от моя избирателен район – Шумен, пред родители на деца, които имат подобни проблеми, да се отнесем съвсем отговорно и, както беше заявено, неекспертно и неемоционално, но бих казала в съчетание на двете неща да се опитаме да намерим най-добрия изход за тези хора.
Проблемът е сериозен. Не знам как може да има дилема за някакви намерения, които не отговарят, видите ли, на нашата Конституция, обаче са в съгласие с други по-важни документи на ООН за правата на хората с увреждания, и въобще за правата на човека.
Принципно това е моята позиция. Признавам, че тя е лична. Не сме обсъждали позиция на нашата група, но мисля, че експертно ще се намери решение на въпроса и институциите са длъжни да търсят изход от тази ситуация. Това искам да кажа.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Джафер.
Професор Михайлов, имате думата за изказване.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Аз мисля да се присъединя, също и нашата група ще се присъедини към мнението на колегите, които се изказаха току-що. Това е един въпрос, който касае определена, маргинализирана група от лица с определени увреждания, която обаче представлява изключително сериозен проблем. Този проблем – когато си правих справка, докато слушах сега уважаемите представители на Инициативата и на уважаемото Министерство на правосъдието, е поставен пред законодателния орган, парламент на Република България, още 2007 г. Има един доклад от 175 страници – на Центъра за застъпничество на правата на лица с умствени увреждания. Предполагам, че Вие го познавате. Той е изключително подробен. Тук не става дума за никакви нарушения на Конституцията и не бива да се пипаме за Конституцията, като за патрондаш непрекъснато, когато говорим по тези въпроси. Става дума за нещо много сериозно. Аз мога да припомня на уважаемата Комисия, представяни в отделни елементи от историята на Европа, и то сегашната история на Европа, използването на поставянето под запрещение за отнемането на права на определени хора и манипулациите, които се извършват от определени институции при извършването на това запрещение.
Правени са и проучвания, ако уважаемата Комисия не знае това – в четири държави: Сърбия, България и още две на територията на Балканския полуостров. Тези проучвания са публикувани и действително поставеният въпрос заслужава много сериозно внимание. Ние ще го подкрепим и ще търсим съдействието, разбира се, най-вече на Министерство на правосъдието, разбира се, и на Министерство на здравеопазването, за неговото решаване в най близко бъдеще, тъй като това е въпрос от наша гледна точка, особено важен както за хората, които са поставени в неравностойно положение, така и като възможност за спекулация с хора, които нямат нужда да бъдат поставяни под каквато и да е форма на ограничение. Защото има различни форми на поставяне под запрещение! Много добре е описано тук, в този доклад. Всичко това наистина заслужава много сериозно внимание! Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, професор Михайлов.
Заповядайте, доктор Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
От общата дискусия ми се струва, че трябва да минем към конкретни неща. Какво иска всъщност Инициативата от Комисията по здравеопазването? Това е първият въпрос.
Вторият въпрос. Тук колегите от Министерство на правосъдието ни обясняват Закона за нормативните актове. Ами, ние всеки ден се занимаваме с този закон! Тези процедури ги знаем. Въпросът е: какво се случва и в какви срокове ще се случи? Какви обществени обсъждания?
Тук Инициативата ни говори, че е имало достатъчно обществени дискусии, само че тези обществени дискусии не са довели до промяна на нагласите на обществото. Фигурата на недееспособността – съжалявам, ако не се изразявам с езика на юристите, но е най-важното нещо, което, от гледна точка на възприятието, не е еднозначно възприето в нашето общество. Този мултидисциплинарен подход, който трябва да го има при решаването на проблемите, за които говорим – няма как да бъде решено, ако го оставите само в Министерство на правосъдието.
Досега Министерството на труда и социалната политика възразяваха, че има проблеми със Семейния кодекс – тези неща разбирам, че са решени. Какво остава? Остава да бъде внесен Законопроектът, а Комисията по здравеопазване има нагласата да го подкрепи. В миналия парламент, в Социалната комисия, този законопроект за физическите лица и мерките за подкрепа беше подкрепен с много сериозна, много сложна дискусия – тук колегите знаят. Мисля, че нещата са ясни.
Какво всъщност правим сега на това заседание? Това е въпросът.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Адемов.
Има ли други изказвания?
Уважаеми колеги, ако няма други изказвания, ще си позволя да обясня какво всъщност правим, за да не останете озадачени всички тук, че не сме ориентирани.
Става въпрос за обсъждане на Национална гражданска инициатива „7000”, която е внесена в Народното събрание на основание чл. 44, ал. 1 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт. Този закон дава възможност чрез Национална гражданска инициатива гражданите да правят предложения до Народното събрание, или до органите на централната и изпълнителна власт, за решаване на въпроси от национално значение, като тези предложения нямат същите правни последици, както референдумите, на които законодателят е придал задължителен характер.
В този смисъл ние по-скоро днес се информираме – тези предложения имат информативен и консултативен характер. Затова аз предлагам, след проведената дискусия и изказаните мнения за подкрепа на Инициативата, да дам предложение за Проект за решение, като отново подчертавам, че не става възможност за обсъждане на внесен законопроект, а обсъждане на гражданска инициатива.
Проектът за решение, който предлагам да гласуваме, е следният:
„Комисията по здравеопазването подкрепя предложението по Национална гражданска инициатива „7000”, вх. № ПГ 839 01 14, внесено на 27 юни 2018 г. от Инициативен комитет.
Комисията по здравеопазването препоръчва на народните представители, които споделят направеното предложение по Националната гражданска инициатива „7000”, с вх. № ПГ 839 01 14, внесено на 27 юни 2018 г. от Инициативен комитет, да упражнят правото си на законодателна инициатива и внесат законопроект, който да бъде обсъден по същество от Народното събрание“.
Искам да подчертая, че направеното предложение до народните представители не осуетява правото на законодателна инициатива от Министерския съвет. Това е Проектът за решение, който предлагам.
Имате думата. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване Проекта на решение, който прочетох.
За – 19, без против и въздържали се.
Госпожо Шабани, няма практика да даваме втори път думата, но моля Ви за кратък коментар.
НАДЯ ШАБАНИ: Искам да Ви благодаря.
Това беше точното решение, което очаквахме – отговорността, че Народното събрание е готово да мисли по тази тема, а не да връща дискусията. Ние помним всички дати. Ще запомним и това, че Министерство на правосъдието ни подвежда с това, че всъщност има процедура за оценка на въздействието, защото въпросите, които са пуснали, въобще не са в съответствие нито със Закона за нормативните актове, нито с Наредбата за пълна оценка на въздействието.
За нас е важно…
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Моля Ви, приключихме. Имаме Проект на решение, наистина по същество дебатът вече приключи.
НАДЯ ШАБАНИ: Въпросът е важен и той е емоционален. Ще Ви кажа, пет от нашите родители вече имат две погребани деца – няма как да не е емоционален този въпрос!
Благодаря Ви за това отговорно решение!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Комисията по здравеопазването преминава към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА БЪЛГАРСКОТО УРОЛОГИЧНО ДРУЖЕСТВО И БЪЛГАРСКОТО ОНКОЛОГИЧНО НАУЧНО ДРУЖЕСТВО ЗА ВЪВЕЖДАНЕ И ПРИЛАГАНЕ НА ПСА РИСКОВО АДАПТИРАН ПОДХОД ЗА РАННО ДИАГНОСТИЦИРАНЕ НА РАКА НА ПРОСТАТНАТА ЖЛЕЗА, по която не се нуждае от стенографски протокол.
(закрито в 16,10 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА
Стенограф:
Маргарита Крачунова
