Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по здравеопазването
17/01/2019
Редовно заседание на Комисията по здравеопазването
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 49
На 17 януари 2019 г., четвъртък, от 15,30 ч. се проведе заседание на Комисията по здравеопазването при следния
ДНЕВЕН РЕД:
Точка единствена. Законопроект за социалните услуги, № 802-01-57, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2018 г. – първо гласуване.
Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от госпожа Даниела Дариткова – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожи заместник-министри, уважаеми гости! Откривам първото редовно заседание на Комисията по здравеопазването за 2019 г. Искам да отправя към Вас най-искрени пожелания за здраве, защото това е най-важното условие да реализирате всички Ваши планове и мечти! Пожелавам здраве и благополучие на Вас, Вашите близки и една успешна година за българското здравеопазване – това зависи от нашите обединени усилия.
Предложението за дневен ред на днешното заседание е:
Точка единствена. Законопроект за социалните услуги, № 802-01-57, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2018 г. – първо гласуване.
Искам да вметна, че по изрично настояване на министъра на здравеопазването днес отлагаме блицконтролът Той отлага участието си в контрола и утре. Следващата седмица в четвъртък ще се състои блицконтролът, така че моля да запазите търпение за въпросите, които искате да зададете на министъра.
Има ли предложения по дневния ред? Не виждам.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Пристъпваме към разглеждането на Законопроекта.
Госпожо Русинова, заповядайте да представите Законопроекта от името на Министерството на труда и социалната политика.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, първо, на тези от Вас, с които не съм се виждала, честита Нова година – много успешна, много здрава и много силна година, защото е предизвикателство за всички нас! Благодаря за възможността днес с колегите от екипа на Министерството да представим Законопроекта за социалните услуги, защото това е закон от поредицата закони, които през миналата година активно действахме да разработим в Министерството, които всъщност представляват голямата реформа в социалната сфера.
Първо бих искала да кажа, че Законът за социалните услуги представлява голяма реформа, защото той за пръв път дава различен характер на идеята за социално включване, тъй като досега социалните услуги бяха съвместно със законодателството за социалното подпомагане в един закон. Крайно време е ние, като държава, да дадем ясно разграничение какво е социално подпомагане, тоест подкрепата на хората, които имат нужда техните доходи да бъдат компенсирани с подкрепа от държавата, и социална подкрепа за истинско овластяване и социално включване, когато един човек има нужда да бъде подкрепен, така че да стане пълноценно интегриран в обществото ни. Нееднозначно и невинаги един човек трябва да бъде беден или да има нужда от компенсиране на доходи, за да получи социална услуга. Тук можем да дадем множество примери за хора, които са претърпели различни злополуки в живота си, жертви на насилие, деца, хора с увреждания, които имат нужда от подкрепа, за да получат допълнителна интеграция, рехабилитация и да се чувстват пълноценни. Считам, че принципът на овластяване е основният, който е залегнал в този закон.
Втората важна тема, която искам да подчертая като реформа в това законодателство, е, че този закон е може би най-консенсусният в социалната сфера, тъй като той мина един дълъг път на предварително съгласуване как да бъде подготвен, с консенсус между всички заинтересовани страни – не само ние като законодателна инициатива на изпълнителната власт, но и всички заинтересовани партньори, местни власти и неправителствени организации, с предварително подготвена Пътна карта, в която бяха обособени отделните глави. Наистина много консенсусен закон. Надявам се по същия начин в парламента да бъде подкрепен от всички политически партии.
Защо е много важно в тази година да преминем към следващ етап на нашето социално законодателство? Защото голямата реформа в социалните услуги е нужно да мине в следващ етап на нейното изпълнение. През 2008 – 2009 г. бюджетът за социални услуги е около 38 млн. лв. За тази година бюджетът за социални услуги е 264 млн. лв. Тоест обществото ни има нужда от различна подкрепа, различен е начинът, по който ние трябва да използваме държавния ресурс, така че да стига до хората, които имат нужда.
В България има малко над 2400 доставчици на социални услуги, които са регистрирани в Агенцията за социално подпомагане. Около 1300 се подкрепят през държавно делегирани дейности. За съжаление, има около 40 общини, които имат така наречените „бели петна“, тоест няма покритие от съответните услуги, от които има необходимост.
Този закон ще ни даде рецептата как да решим проблема, защото начинът на планиране, начинът на финансиране и философията на социалните услуги са съвсем по различен начин подкрепени и построени в Закона.
Първо, от гледна точка на начина на структуриране на самите услуги и самите дейности – в Закона вече говорим не за типове място, не за финансиране на домове, центрове, а за финансиране на комбинация от дейности, които ще ни дадат вярната рецепта как да излекуваме човека, който има необходимост от съответната подкрепа. Тоест ние говорим вече в един стандарт за комбинация от дейности, подкрепа, обучение, подпомагане, мотивиране, които в комбинацията си ще дадат подкрепата на даден човек.
Когато говорим за пълното териториално покритие, логиката на финансиране в Закона се подчинява на така наречената „Национална карта на социалните услуги“, която се изработва на местно ниво според потребностите на всяка една община, с решение на общинските съвети, след което с решение на Министерския съвет. Тя гарантира, че необходимостта от социални услуги ще има наистина национално покритие на територията на цялата страна.
Разбира се, много трудно, голямо предизвикателство би било за всяка една, особено малка община, да осигури пълния комплект от социални услуги, които са нужни за всеки потребител. Затова за пръв път в този закон ние даваме възможност за диверсифицирането на три вида услуги – услуги на общинско ниво; услуги, които се предоставят на областно ниво, тоест голямата община може да задоволи със специфична услуга и потребностите на по-малки общини; и услуги, които се предоставят на национално ниво. Тъй като особено специализираната подкрепа с голямото предизвикателство на глада за кадри във всяка от сферите, което не може за едно денонощие да бъде решено, считаме, че и националното предоставяне, на национално ниво на някои от услугите ще даде по-добра възможност за задоволяване на определени потребности.
Другата важна реформа по отношение на самите услуги – освен че пълното покритие на цялата страна е важно, считаме, че на първо място е качеството на тези услуги. Как оттук нататък ние смятаме, че с този закон ще подобрим и ще гарантираме качеството? Първо, с извеждането на лицензирането на доставчиците на социални услуги в отделен орган, който ще се занимава с режима на лицензиране на доставчиците на социални услуги. Премахване на различията в режимите, тоест по еднакъв начин ще се лицензират доставчиците на услуги за деца и възрастни, за разлика от сега. И на второ място, въпросният орган – Агенция, ще следи за качеството на самите услуги, тъй като контролът върху качеството, първо, гарантира възможността средствата да стигат до хората, които имат нужда и съответната потребност, но ние трябва да сме сигурни, че услугата се предоставя не само по стандарта, който е зададен, но той се прилага както предполага съответното ниво на качество.
Важна тема в Закона и голямо предизвикателство за всички нас в социалната сфера е темата за кадрите и как обезпечаваме услугите със съответния подготвен персонал, който да работи с тях. Няма да скрия факта, че това е едно от големите ни предизвикателства.
Извън разпоредбите в Закона, считам, че останалите инициативи, които подкрепяме като Министерство, ще допринесат в услугите да работят добре подготвени и добре възнаградени специалисти. Затова в една отделна глава на Закона плюс съответната подзаконова нормативна уредба – като наредба ние сме обособили важната тема за професионалната квалификация, за продължаващото и надграждащо обучение на кадрите, за начина, по който то ще бъде обезпечено, за изискванията към кадрите в социалната система, защото считаме, че това е начинът, по който ще се гарантират услугите.
Друга важна промяна, която можем да видим в този закон, е фактът, че за пръв път правим ясно разграничение на това кои са общодостъпните услуги, тоест услуги, които ще бъдат използвани по много по-облекчен начин от досегашния ред, услуги, които ще са безплатни, и ще може на практика с подкрепата на местния доставчик – в повечето случаи общината, много лесно да стигат до хората.
Един от примерите, който мога да дам за такъв тип услуга, която ще става без съответната заповед на местната структура на Агенцията за социално подпомагане и ще бъде леснодостъпна, това е логопедичната подкрепа, от която много често всяко дете има нужда и не е нужно да се минава през дълга и сложна процедура. Разбира се, тежките случаи, децата, които са в риск, хората с увреждания отново ще вървят по досегашния ред. С предварително приетата от Министерския съвет Карта на услугите, с предварително изследваните потребности, с ясната аргументация и ясните срокове за лицензиране считам, че комуникацията, чисто административно между нас като Министерство, плюс общините и доставчиците също ще бъде доста облекчена, защото нашата основна цел е средствата да стигат максимално бързо до хората.
Другата важна тема, която е залегнала в Законопроекта, е ясното регламентиране на някои услуги, които за пръв път можете да видите в този закон. За пръв път виждаме ясно регламентирана асистентската подкрепа, която е толкова необходима за подкрепа на хората, които не могат сами да се обслужват, хората с увреждания. За пръв път въвеждаме изцяло новата услуга за заместваща грижа, която е изключително необходима, особено когато говорим отново за хора, които нямат възможност сами да се обслужват или за хора с увреждания.
Считам, че с тази добра аргументация, която сме дали на новия тип услуги, ще намери отражение в качеството на живот на хората, които са най-нуждаещи се.
Важно е да подчертая още веднъж и няколко общи други принципа, които за пръв път могат да се видят в Закона.
За пръв път доброто регламентиране на публично-частното партньорство, тоест възможността и частни доставчици, неправителствени организации или търговски организации да предоставят услуги, но по определен ред, по определен начин, така че ние да гарантираме качеството на начина, по който се предоставят.
За пръв път даваме ясна регламентация на една изключително важна тема – интегрирания подход, който предполага предоставянето на такъв тип услуги, като правим ясно разграничаване между интегрирано предоставяне на услуги и интегрирани услуги – два подхода, които ще дадат възможност на доставчиците, от една страна, или да комбинират финансирането, когато говорим за възможности, свързани с подкрепа по линия на здравеопазване, образование и социална подкрепа, или интегрираните услуги – в голямата си част това са социално-здравните услуги, тъй като характерът на потребностите на голяма част от нашите потребители – хората, които имат нужда от подкрепа, в много случаи е наистина интегриран и е граничен между социалната и здравната грижа.
Даваме възможност и за допълващи стандарти – една новост, която към момента е несъществуваща, тоест когато говорим за услуга, в която има потребител, който има пό специфични нужди, и трудно бихме могли да го впишем в общия стандарт, да се даде възможност и за допълващ стандарт. Ще дам пример с един ЦНСТ (Център за настаняване от семеен тип), в който има деца с увреждания: ако има дете със специфични, много по-тежки увреждания, в случай, в който е необходима специфична подкрепа от психиатър, който не е на разположение в съответния град, досега това можеше да стане чрез компенсация от средствата за другите деца – с този допълващ стандарт съответният доставчик ще може специално за този по-тежък случай да осигури съответната подкрепа с високоплатен специалист.
Считам, че този подход е един от важните елементи на превенцията на институционализацията и това да не се налага определени центрове да се профилират с определен тип заболявания, а самите услуги да дават наистина диверсифицирани услуги според потребностите на хората.
В Преходните разпоредби сме заложили всички срокове, които касаят ангажиментите ни по изпълнение на Стратегията за дългосрочна грижа, важните ангажименти, които имаме, свързани с деинституционализацията на децата и на възрастните.
Надявам се оттук нататък да преминем към дискусия. Разчитам на Вашата подкрепа, така че Законът да влезе в сила от началото на 2020 г. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви и аз.
От Министерството на здравеопазването имаме постъпило становище – потвърждавате го, нямате никакви възражения, подкрепяте Законопроекта.
От нашите гости иска ли някой думата?
Доктор Тодоровска съм сигурна, че ще вземе участие – беше предварително заявено.
НАДЕЖДА ТОДОРОВСКА: Добър ден! Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа! Българският червен кръст, както винаги, е активен социален партньор в държавата. Искам да изкажа своята благодарност и за великолепния подход на Министерството на труда и социалната политика за създаването на този отдавна чакан от всички Закон за социалните услуги, защото той беше направен в открита дискусия, понякога много разгорещена, но всичко това, което се каза, се каза с добро намерение, така че той е подарък, а не някаква безпочвена критика. Виждаме един резултат, който води до добра и смислена, както госпожа Русинова направи изложението, много добре логически издържана постановка на закон с много предизвикателства, с които ние трябва да се справим.
Българският червен кръст със своя опит по отношение на интегрираните здравно-социални услуги вече многократно е ангажирал Вашето внимание – няма да се спирам подробно на тях, но се радвам, че основните постановки там залегнаха по един добър начин, така че да може българският нуждаещ се да получи адекватна подкрепа и грижа.
Онова, на което бихме искали да обърнем внимание – може би просто като техническа неточност, а не с някаква друга цел: предлагаме в чл. 104, ал. 1 след „Да не се заплаща ползването на финансирани от държавния бюджет услуги за“ да се добави и услугата „обществена трапезария“, тъй като знаете, че обществените трапезарии са във Фонд „Социална закрила“ към Министерството на труда и социалната политика и до този момент те функционират без заплащане. Може би това е пропуснато или имате някаква друга визия – не искам да изпадам в повече подробности. Просто искаме една добра практика, която досега е съществувала, да не бъде променяна в бъдещия закон. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Тодоровска.
Други изказвания – от гостите, от народните представители?
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми народни представители и гости! Ще започна с това, че Законопроектът е консенсусен и е добър. Аз ще подкрепя този Проект на Закон за социалните услуги на първо гласуване. Това не означава, че нямам някои критики към него – отделни принципи и норми, които въвежда. Сега действащото законодателство, с което се регламентират предоставяните социални услуги, е в Закона за социално подпомагане и се урежда от четири члена, в които би трябвало да е обхваната цялата палитра от социални услуги, които се предоставят в момента. Всички са наясно, че колкото и добре да се е справил тогавашният законодател в лицето на Тридесет и осмото народно събрание през 1998 г., през следващите 20 години социалните услуги са се развили така, че вече не се обхващат от тези четири члена и законодателната база за предоставянето им изостава.
Неведнъж съм казвал, че към момента цялата ни социална система, в това число и законодателството в сферата на социалните услуги, е резултат от непрекъснати, според мен по-скоро хаотични промени и решения, вземани под натиск. Това до голяма степен е довело до отсъствието на цялостна логика и до липса на насоченост към тези, които имат най-много нужда от подкрепа и от подпомагане.
Смятам, че една от добрите страни на Законопроекта е, че в процеса по неговото изготвяне е привлечен широк кръг от представители на всички заинтересовани страни – това е добър подход, както и Вие го споменахте, госпожо Заместник-министър. Дай боже да прилагаме този принцип при всички законопроекти, които приемаме в социалната сфера и в сферата на здравеопазването.
С този законопроект вносителят се опитва да систематизира и да регулира отношения, които вече съществуват, но в него не са толкова много – няма как и да са много, но въпреки това Законопроектът създава по-добра законова среда за управление и предоставяне на социалните услуги в България. Ако безпристрастно го оценяваме, трябва да отбележим, че той в голяма степен решава проблемите по определяне на видовете социални услуги, тяхното предоставяне, планиране и финансиране. Определят се редът и условията за тяхното ползване и, не на последно място, контролът по прилагане на този закон.
Няколко нови неща в системата на социалните услуги. Те са значително повече, но аз откроявам три. Първото е планиране, създаване, предоставяне и финансиране на услугите чрез Националната карта на социалните услуги. На второ място поставям тази нова Агенция за качеството на социалните услуги, която ще лицензира всички доставчици на услуги. С риск дори да бъдем обвинявани, че разширяваме по този начин администрацията, мисля, че това е добро решение. И на трето място, сериозната регулация и контрол на самите доставчици – също го отбелязвам като новост.
Няма да правя оценка на тези нови неща, само ще се спра на някои, които според мен са слаби места.
Всички са наясно, че на места в държавата липсва възможност за предоставяне на социални услуги за уязвимите потребители, които на други места се смятат за елементарни.
Вие споменахте за тези 40 общини, в които липсва възможност за предоставяне на пълната гама от социални услуги.
Не става ясно, дори не ми се ще да мисля, че вносителите не са се постарали достатъчно в тази посока. Но не виждам как ще се преодоляват тези регионални различия, дали този закон въобще ще ги преодолее – аз се съмнявам. Да си мислим обаче и да си поставяме за цел пълното териториално покритие с всички социални услуги е нереалистично и невъзможно, но да се сведат регионалните различия до минимална степен е постижима цел. Не мисля, че в момента със Законопроекта можем да го постигнем, но всичко много зависи от това каква подзаконова нормативна уредба ще приемем по прилагането на Закона.
Виждам недостатък, че държавата иска да планира броя, цената и мястото къде да се предоставя дадена социална услуга, а в същото време иска общините или някой друг, определен от тях, по нейно решение да предоставя тази услуга.
Амбициозни са целите на Законопроекта, които, освен всичко друго, предполагат детайлна индивидуализирана работа с потребителите, но това изисква значително по-подготвени експерти, специалисти и социални работници. В този контекст нерешен остава въпросът за капацитета на Агенцията за социално подпомагане, която трябва да прилага и изпълнява целите на Закона, като имам предвид както физическия капацитет на администрацията, така и уменията и пригодността й за това.
Ще спомена само, че на тази агенция, от една страна, ние като законодатели, а и изпълнителната власт възлага редица задачи, включително и с новоприетите закони за личната помощ и за хората с увреждания. Само че наред с отговорностите, които й налагаме, тя, наред с другите агенции към Министерството на труда и социалната политика, е сред най-ниско заплатените, най съкращавана, най проверявана, най хокана и какво ли още не, каквото си помислите – от обществото, дори не от изпълнителната власт, че не си върши работата. Това е заради прекия й контакт с хората и недоволството от очакванията им.
Сериозен проблем виждам в индивидуалната оценка на потребностите на лицата и това до каква степен Агенцията може да определя тази индивидуална оценка. Виждам проблем и в идеята за планиране, създаване, предоставяне и финансиране на услугите чрез Националната карта за социалните услуги. Този ми песимизъм идва от това, че и аз, и цялата администрация има опит по изготвяне на общинските стратегии за развитие на социалните услуги, които като че ли на този етап, и този опит, не ми дават кой знае какъв оптимизъм в прилагането на Националната социална здравна карта.
В заключение – намирам, че Законопроектът се базира на общи цели, принципи и правила, които съответстват на съвременните изисквания при предоставянето на такива услуги в общността.
Спирам дотук, само ще спомена, че становищата на всички организации, които са участвали в процеса по изготвяне на Законопроекта, пък и другите, които впоследствие дават такива становища по него, са положителни и ние няма как да не обърнем внимание на това, че има консенсус.
Пожелавам като законодатели да сме си свършили работата с приемането на този закон, а на тези, които ще касае Законът – потребители, доставчици на социални услуги, тези, които ще организират и контролират процеса по предоставянето им, да имат висока степен на удовлетвореност от работата си след приемането на Закона.
Последното, от изключителна важност е подзаконовата нормативна уредба, която се надявам до 2020 г., когато Законът ще влезе в сила, ако бъде приет, да бъде изготвена, да го допълва и усъвършенства. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Гьоков, за изчерпателното изказване.
Уважаеми колеги, искам само няколко думи да кажа, защото в Законопроекта се променят 26 закона, които са свързани с новата регламентация и различното дефиниране на социалните услуги. Пό съществените промени са в Закона за социално подпомагане, Закона за закрила на детето, Семейния кодекс, но се променят и закони, които касаят именно Здравната комисия – Законът за здравето, Законът за лечебните заведения. В законите за здравето и за лечебните заведения промените произтичат от новата регламентация на социалните услуги, закриването на домовете за деца, домовете за медико-социални грижи за деца, които са лечебни заведения.
В Закона за здравето се променят и разпоредбите, свързани със здравните кабинети в специализираните институции, и се отменят разпоредбите за интегрираните здравно-социални услуги, които тук през 2015 г. утвърдихме и записахме в Закона за здравето, тоест отменя се целият Раздел І „а“ „Интегрирани здравно-социални услуги“.
В Закона за лечебните заведения се променят разпоредбите, които са свързани с възможността лечебните заведения да предоставят социални, интегрирани здравно-социални услуги и се отменят разпоредбите за домовете за медико-социални грижи за деца поради предстоящото закриване на тези домове. Въвежда се гратисен период за някои разпоредби – до закриването на домовете за деца и домовете за пълнолетни лица с увреждания. Всичко това е в контекста на новия механизъм, по който ще се предоставят социалните услуги.
Ние подкрепяме Законопроекта, обаче оставаме с правото си да предложим правнотехнически корекции, които между първо и второ четене ще внесем като предложения, за да може да има нормативна точност на направените предложения в смисъла, в който те са заложени в първоначалния вариант.
Други изказвания?
Професор Михайлов, заповядайте.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: С професор Клисарова сега дискутираме този закон – безспорна е инициативата, това се каза и от Вас, и от господин Гьоков, изключително позитивна. Но тук дискутирахме един проблем, който е много сериозен, че нашата нация и нашата генерация тепърва ще бъдат поставени пред условията за повишаване на социалните грижи за цели групи от населението по повод застаряването на нацията, по повод удължаването на продължителността на човешкия живот. Доколкото разбирам, поне от изказването на господин Гьоков, този закон е ориентиран преди всичко към хората с увреждания – останах с такова впечатление. Трябва да Ви кажа, че системата на социални грижи в рамките на Република България в момента практически не съществува, извън някои конкретни групи от населението, които са обгрижвани социално. Ако не дай си боже (това всеки от нас го коментира, това беше повод за моето изказване) възрастен човек се нуждае от социални грижи – неща, които всеки от нас е преживявал, там той за момента не среща никаква помощ от държавата.
Затова ние ще си позволим между първо и второ четене също внимателно да проучим текстовете, които касаят точно тези групи от населението, и да внесем своите предложения. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Доктор Поповски, заповядайте.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Заместник-министър Русинова беше максимално изчерпателна и аз се радвам, че този законопроект остана за настоящата година, за разлика от другите два, които трябваше да се приемат спешно в края на миналата година. Чисто философски и концептуално, наистина навременен закон – Гьоков даже подметна, че старият е на 20 години вече, така че да не кажа, че сме и малко закъснели.
В този вариант също между първо и второ четене на ниво група – ако се наложи, ще поканим някои от Вас в нашата група в парламента да се коментират някои текстове за второ четене. На първо – съгласни сме, подкрепяме напълно. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Доктор Адемов поиска думата.
Заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи заместник-министри, уважаеми гости! Вземам думата, за да призова колегите от Комисията по здравеопазването да подкрепят предложения проект. Във водещата Социална комисия Проектът беше подкрепен с консенсус. Надявам се и тук да има такъв консенсус, защото този закон заслужава този консенсус. Той е третият от поредицата закони, от пакета социални закони, който е по-добър от предишните два със сигурност. Класически пример за спазване на правилата на законодателното изкуство. Дори уважаваният от мен професор Герджиков няма как да има забележки към процедурата по предложението на този проект на Закон за социалните услуги.
Защо казвам това? Защото този закон се подготвя повече от една година, изминал е пътя на изготвянето на Пътна карта с всички заинтересовани страни, минал е през обществено обсъждане на предварително подготвена концепция за изготвяне на този закон и чак тогава се стига до предложението в работна група с повече от стотина участници, за да може да се стигне до предложения проект.
Това не означава в никакъв случай, че не може да бъде подобрен този проект, но така или иначе той е вследствие на практиката по приложението на текстовете от Глава четвърта на Закона за социално подпомагане. Законът за социално подпомагане действа вече 20 години, приет е 1998 г., пък действа от 1999 г. Иначе тези текстове, които касаят социалните услуги, действат от 2004 г.
Искам да обърна внимание на това, което каза професор Михайлов – има огромна разлика между социални грижи, социално подпомагане и социални услуги. Този закон е Закон за социалните услуги – това е подкрепа, за да може да има превенция над заплахата от социално изключване, за да има възможност да бъдат подкрепени нуждаещите се лицата, за да може в крайна сметка то да няма… (Реплика от народния представител Георги Михайлов.) Доколкото разбрах, говорихме за социални грижи, но както и да е. В момента говорим за социални услуги.
Разбира се, че трябва да кажем няколко думи и за проблемите – няма начин да няма проблеми и в този закон. Заместник-министър Русинова ги очерта. Става въпрос за административния капацитет и за квалификацията на професионалисти, ако така можем да ги наречем – тези, които ще оказват такава подкрепа. В Единния стандарт, в момента който съществува, от гледна точка на държавно делегирани дейности на този етап не са отбелязани, не са диференцирани средствата, които са за заплащане, средствата, които са за предоставяне на услугата, за управлението на услугата и така нататък. Това е изключително важно. Но има решение на този въпрос – Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ предлага няколко схеми. Тук е заместник-министър Русинова, която е ангажирана с Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, с управителния орган на тази оперативна програма. Там има схеми, които са за подготовка, за квалификация. Когато става въпрос за предоставяне на социални услуги, тези, които трябва да бъдат ангажирани със социалните услуги, трябва да имат първоначална подготовка, трябва да имат наставници, които да ги въведат в изпълнението на тези дейности. Трябва да имат възможности за надграждащо обучение, трябва да имат възможности за супервизия, както е казано в Законопроекта.
Всички тези възможности могат да бъдат извършени с подкрепата на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Разбира се, има нужда и от допълнително финансиране там, където примерно тази Агенция за качество на социалните услуги – от гледна точка на обзавеждане, оборудване и така нататък, това са еднократни разходи, които няма да бъдат проблем за покриване.
Важното е обаче, че за първи път се тръгва към индивидуализиране на подкрепата. Онова, което каза професор Михайлов, е важно, но то е застъпено в Проекта. Тези, които са в ситуации, в които да не могат да се обслужват сами, които имат нужда от подкрепа, които са извън пазара на труда – става въпрос за възрастни, пенсионери, самотно живеещи, също ще имат възможност за такава подкрепа. Подкрепата е важна, за да могат да се откъснат от изолация, да могат да се обслужват сами, да не са зависими от околните – от семейството, от общността.
С тези няколко аргумента – утре вероятно ще бъдем малко по-обстоятелствени, доста неща се казаха.
Отново призовавам колегите от Здравната комисия да подкрепят този проект, защото той е дългоочаквана регламентация на социалните услуги. Надявам се, че и в залата Законопроектът ще бъде подкрепен.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Адемов.
Други изказвания има ли, колеги?
Доктор Найденова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Искам да обърна внимание на три неща, които ми направиха впечатление. Този законопроект според мен е доста труден, не само дългоочакван, защото трябва да направи важна крачка – да обедини и да направи свързващото звено между трите важни закона – Закона за социалните услуги, и това, което нас ни интересува като Комисия – Закона за лечебните заведения и Закона за здравето.
В този законопроект трябва ясно да се види къде е мястото на Министерството на здравеопазването във финансирането – ще участва ли то във финансирането на някои дейности, свързани със социалните услуги, ако да – как, ако не – чрез трансфери и така нататък. Просто да се види какъв е пътят на финансите – според мен не е изчистен добре.
Второто, тук се споменава за лечебните заведения – мисля, че не е ясно кои лечебни заведения имат право да извършват такива услуги, тъй като знаете, че има доста промени, които се дават тук, освен че трябва да отпадне „медико-социалните домове за деца“, което ще промени донякъде и самия Закон за лечебните заведения, но ние имаме за болнична помощ, за извънболнична. Просто този термин за лечебно заведение според мен трябва да бъде доразвит. Може би това ще се направи между първо и второ четене.
Последно, направи ми впечатление в чл. 93 за асистентската подкрепа, че няма да ползват заплащане, да им се даде възможност на асистентите – за времето на престоя в лечебното заведение. Първо, забележката по отношение на лечебното заведение и неговата конкретизация. И второ, притеснена съм, ако това бъде така и не се заплаща на асистентите: да си представим, че това лечебно заведение е за болнична помощ – не знам доколко те ще бъдат мотивирани после да не се откажат. Мисля, че в този аспект – чл. 93, ал. 5, конкретно Ви давам: „Асистентската подкрепа не се предоставя на лица, ползващи… и за времето на престоя в лечебното заведение“. Това са ми трите забележки на първо четене.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Български лекарски съюз – доктор Гергана Николова.
Трябваше обаче да вземете думата, когато давах думата на гостите. Заповядайте – кратко изказване.
ГЕРГАНА НИКОЛОВА: Благодаря.
Мога само да кажа като представител на Централния управителен съвет на Лекарския съюз, че сме напълно удовлетворени от това, което се предлага. Като хора, които работим на предния фронт, ние сме напълно убедени, че това е нещо, което е необходимо и което ще бъде много полезно за нас и за нашите пациенти, за начина на работа и за това какво се случва по домовете на пациентите – хора, които след инфаркти, след инсулти и след като мине болничният престой, остават вкъщи абсолютно изолирани, абсолютно невъзможно да се върнат отново в обществото. Онова, което видях и което прочетох, поне за мен като лекар показва, че тези хора имат възможност да се върнат напълно работоспособни. Това като лекари ни удовлетворява. Мисля, че ще удовлетвори и пациентите. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Много благодаря за стегнатото изказване.
Колеги, има ли други изказвания?
Заповядайте, професор Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря Ви.
Съвсем кратко – абсолютно ще подкрепим този законопроект. Много добра крачка – съгласни сме, трябва да го има. Но нека да обърнем сериозно внимание на финансирането – добре, че сте казали от 2020, дай боже. Няма възможност за тази година – 2019. Защото положението, реалните условия, нека да си кажем, са истина: с тези заплати на асистентите те няма да отидат по домовете на възрастните хора и няма да проявят реалната грижа за тях. Реалната тарифа за хората в момента, ако искаш близък да бъде отглеждан от такъв работник, е 5 лв. на час – за 12 часа са 60 лв. на ден. За 30 дни можете да го сметнете. Срещу 560 лв. минимална заплата много трудно ще мотивираме хората, ще обучим хората и те ще дадат всичко от себе си, за да може това да се случи, което е записано в Закона. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: И аз благодаря.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Закривам дискусията.
Пристъпваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за социалните услуги, № 802-01-57, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2018 г.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Консенсусно приет законопроект.
Уважаеми колеги, две съобщения, преди да закрия заседанието:
Българското дружество по неврология организира Трета национална среща за лечение на инсулт. Всички имате покани – тя ще се състои на 26 януари в гранд хотел Пловдив от 9,00 ч.
Комисията по здравеопазването отново ще отбележи Седмицата за предпазване от рак на маточната шийка – от 21 до 27 януари 2019 г., като откриването ще бъде на 23 януари, сряда, в 11,30 ч. във фоайето на Народното събрание – Европейски кът.
Пожелавам хубава вечер на всички.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,15 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Дариткова
Стенограф:
Райна Зарева
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 49
На 17 януари 2019 г., четвъртък, от 15,30 ч. се проведе заседание на Комисията по здравеопазването при следния
ДНЕВЕН РЕД:
Точка единствена. Законопроект за социалните услуги, № 802-01-57, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2018 г. – първо гласуване.
Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от госпожа Даниела Дариткова – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожи заместник-министри, уважаеми гости! Откривам първото редовно заседание на Комисията по здравеопазването за 2019 г. Искам да отправя към Вас най-искрени пожелания за здраве, защото това е най-важното условие да реализирате всички Ваши планове и мечти! Пожелавам здраве и благополучие на Вас, Вашите близки и една успешна година за българското здравеопазване – това зависи от нашите обединени усилия.
Предложението за дневен ред на днешното заседание е:
Точка единствена. Законопроект за социалните услуги, № 802-01-57, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2018 г. – първо гласуване.
Искам да вметна, че по изрично настояване на министъра на здравеопазването днес отлагаме блицконтролът Той отлага участието си в контрола и утре. Следващата седмица в четвъртък ще се състои блицконтролът, така че моля да запазите търпение за въпросите, които искате да зададете на министъра.
Има ли предложения по дневния ред? Не виждам.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Пристъпваме към разглеждането на Законопроекта.
Госпожо Русинова, заповядайте да представите Законопроекта от името на Министерството на труда и социалната политика.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, първо, на тези от Вас, с които не съм се виждала, честита Нова година – много успешна, много здрава и много силна година, защото е предизвикателство за всички нас! Благодаря за възможността днес с колегите от екипа на Министерството да представим Законопроекта за социалните услуги, защото това е закон от поредицата закони, които през миналата година активно действахме да разработим в Министерството, които всъщност представляват голямата реформа в социалната сфера.
Първо бих искала да кажа, че Законът за социалните услуги представлява голяма реформа, защото той за пръв път дава различен характер на идеята за социално включване, тъй като досега социалните услуги бяха съвместно със законодателството за социалното подпомагане в един закон. Крайно време е ние, като държава, да дадем ясно разграничение какво е социално подпомагане, тоест подкрепата на хората, които имат нужда техните доходи да бъдат компенсирани с подкрепа от държавата, и социална подкрепа за истинско овластяване и социално включване, когато един човек има нужда да бъде подкрепен, така че да стане пълноценно интегриран в обществото ни. Нееднозначно и невинаги един човек трябва да бъде беден или да има нужда от компенсиране на доходи, за да получи социална услуга. Тук можем да дадем множество примери за хора, които са претърпели различни злополуки в живота си, жертви на насилие, деца, хора с увреждания, които имат нужда от подкрепа, за да получат допълнителна интеграция, рехабилитация и да се чувстват пълноценни. Считам, че принципът на овластяване е основният, който е залегнал в този закон.
Втората важна тема, която искам да подчертая като реформа в това законодателство, е, че този закон е може би най-консенсусният в социалната сфера, тъй като той мина един дълъг път на предварително съгласуване как да бъде подготвен, с консенсус между всички заинтересовани страни – не само ние като законодателна инициатива на изпълнителната власт, но и всички заинтересовани партньори, местни власти и неправителствени организации, с предварително подготвена Пътна карта, в която бяха обособени отделните глави. Наистина много консенсусен закон. Надявам се по същия начин в парламента да бъде подкрепен от всички политически партии.
Защо е много важно в тази година да преминем към следващ етап на нашето социално законодателство? Защото голямата реформа в социалните услуги е нужно да мине в следващ етап на нейното изпълнение. През 2008 – 2009 г. бюджетът за социални услуги е около 38 млн. лв. За тази година бюджетът за социални услуги е 264 млн. лв. Тоест обществото ни има нужда от различна подкрепа, различен е начинът, по който ние трябва да използваме държавния ресурс, така че да стига до хората, които имат нужда.
В България има малко над 2400 доставчици на социални услуги, които са регистрирани в Агенцията за социално подпомагане. Около 1300 се подкрепят през държавно делегирани дейности. За съжаление, има около 40 общини, които имат така наречените „бели петна“, тоест няма покритие от съответните услуги, от които има необходимост.
Този закон ще ни даде рецептата как да решим проблема, защото начинът на планиране, начинът на финансиране и философията на социалните услуги са съвсем по различен начин подкрепени и построени в Закона.
Първо, от гледна точка на начина на структуриране на самите услуги и самите дейности – в Закона вече говорим не за типове място, не за финансиране на домове, центрове, а за финансиране на комбинация от дейности, които ще ни дадат вярната рецепта как да излекуваме човека, който има необходимост от съответната подкрепа. Тоест ние говорим вече в един стандарт за комбинация от дейности, подкрепа, обучение, подпомагане, мотивиране, които в комбинацията си ще дадат подкрепата на даден човек.
Когато говорим за пълното териториално покритие, логиката на финансиране в Закона се подчинява на така наречената „Национална карта на социалните услуги“, която се изработва на местно ниво според потребностите на всяка една община, с решение на общинските съвети, след което с решение на Министерския съвет. Тя гарантира, че необходимостта от социални услуги ще има наистина национално покритие на територията на цялата страна.
Разбира се, много трудно, голямо предизвикателство би било за всяка една, особено малка община, да осигури пълния комплект от социални услуги, които са нужни за всеки потребител. Затова за пръв път в този закон ние даваме възможност за диверсифицирането на три вида услуги – услуги на общинско ниво; услуги, които се предоставят на областно ниво, тоест голямата община може да задоволи със специфична услуга и потребностите на по-малки общини; и услуги, които се предоставят на национално ниво. Тъй като особено специализираната подкрепа с голямото предизвикателство на глада за кадри във всяка от сферите, което не може за едно денонощие да бъде решено, считаме, че и националното предоставяне, на национално ниво на някои от услугите ще даде по-добра възможност за задоволяване на определени потребности.
Другата важна реформа по отношение на самите услуги – освен че пълното покритие на цялата страна е важно, считаме, че на първо място е качеството на тези услуги. Как оттук нататък ние смятаме, че с този закон ще подобрим и ще гарантираме качеството? Първо, с извеждането на лицензирането на доставчиците на социални услуги в отделен орган, който ще се занимава с режима на лицензиране на доставчиците на социални услуги. Премахване на различията в режимите, тоест по еднакъв начин ще се лицензират доставчиците на услуги за деца и възрастни, за разлика от сега. И на второ място, въпросният орган – Агенция, ще следи за качеството на самите услуги, тъй като контролът върху качеството, първо, гарантира възможността средствата да стигат до хората, които имат нужда и съответната потребност, но ние трябва да сме сигурни, че услугата се предоставя не само по стандарта, който е зададен, но той се прилага както предполага съответното ниво на качество.
Важна тема в Закона и голямо предизвикателство за всички нас в социалната сфера е темата за кадрите и как обезпечаваме услугите със съответния подготвен персонал, който да работи с тях. Няма да скрия факта, че това е едно от големите ни предизвикателства.
Извън разпоредбите в Закона, считам, че останалите инициативи, които подкрепяме като Министерство, ще допринесат в услугите да работят добре подготвени и добре възнаградени специалисти. Затова в една отделна глава на Закона плюс съответната подзаконова нормативна уредба – като наредба ние сме обособили важната тема за професионалната квалификация, за продължаващото и надграждащо обучение на кадрите, за начина, по който то ще бъде обезпечено, за изискванията към кадрите в социалната система, защото считаме, че това е начинът, по който ще се гарантират услугите.
Друга важна промяна, която можем да видим в този закон, е фактът, че за пръв път правим ясно разграничение на това кои са общодостъпните услуги, тоест услуги, които ще бъдат използвани по много по-облекчен начин от досегашния ред, услуги, които ще са безплатни, и ще може на практика с подкрепата на местния доставчик – в повечето случаи общината, много лесно да стигат до хората.
Един от примерите, който мога да дам за такъв тип услуга, която ще става без съответната заповед на местната структура на Агенцията за социално подпомагане и ще бъде леснодостъпна, това е логопедичната подкрепа, от която много често всяко дете има нужда и не е нужно да се минава през дълга и сложна процедура. Разбира се, тежките случаи, децата, които са в риск, хората с увреждания отново ще вървят по досегашния ред. С предварително приетата от Министерския съвет Карта на услугите, с предварително изследваните потребности, с ясната аргументация и ясните срокове за лицензиране считам, че комуникацията, чисто административно между нас като Министерство, плюс общините и доставчиците също ще бъде доста облекчена, защото нашата основна цел е средствата да стигат максимално бързо до хората.
Другата важна тема, която е залегнала в Законопроекта, е ясното регламентиране на някои услуги, които за пръв път можете да видите в този закон. За пръв път виждаме ясно регламентирана асистентската подкрепа, която е толкова необходима за подкрепа на хората, които не могат сами да се обслужват, хората с увреждания. За пръв път въвеждаме изцяло новата услуга за заместваща грижа, която е изключително необходима, особено когато говорим отново за хора, които нямат възможност сами да се обслужват или за хора с увреждания.
Считам, че с тази добра аргументация, която сме дали на новия тип услуги, ще намери отражение в качеството на живот на хората, които са най-нуждаещи се.
Важно е да подчертая още веднъж и няколко общи други принципа, които за пръв път могат да се видят в Закона.
За пръв път доброто регламентиране на публично-частното партньорство, тоест възможността и частни доставчици, неправителствени организации или търговски организации да предоставят услуги, но по определен ред, по определен начин, така че ние да гарантираме качеството на начина, по който се предоставят.
За пръв път даваме ясна регламентация на една изключително важна тема – интегрирания подход, който предполага предоставянето на такъв тип услуги, като правим ясно разграничаване между интегрирано предоставяне на услуги и интегрирани услуги – два подхода, които ще дадат възможност на доставчиците, от една страна, или да комбинират финансирането, когато говорим за възможности, свързани с подкрепа по линия на здравеопазване, образование и социална подкрепа, или интегрираните услуги – в голямата си част това са социално-здравните услуги, тъй като характерът на потребностите на голяма част от нашите потребители – хората, които имат нужда от подкрепа, в много случаи е наистина интегриран и е граничен между социалната и здравната грижа.
Даваме възможност и за допълващи стандарти – една новост, която към момента е несъществуваща, тоест когато говорим за услуга, в която има потребител, който има пό специфични нужди, и трудно бихме могли да го впишем в общия стандарт, да се даде възможност и за допълващ стандарт. Ще дам пример с един ЦНСТ (Център за настаняване от семеен тип), в който има деца с увреждания: ако има дете със специфични, много по-тежки увреждания, в случай, в който е необходима специфична подкрепа от психиатър, който не е на разположение в съответния град, досега това можеше да стане чрез компенсация от средствата за другите деца – с този допълващ стандарт съответният доставчик ще може специално за този по-тежък случай да осигури съответната подкрепа с високоплатен специалист.
Считам, че този подход е един от важните елементи на превенцията на институционализацията и това да не се налага определени центрове да се профилират с определен тип заболявания, а самите услуги да дават наистина диверсифицирани услуги според потребностите на хората.
В Преходните разпоредби сме заложили всички срокове, които касаят ангажиментите ни по изпълнение на Стратегията за дългосрочна грижа, важните ангажименти, които имаме, свързани с деинституционализацията на децата и на възрастните.
Надявам се оттук нататък да преминем към дискусия. Разчитам на Вашата подкрепа, така че Законът да влезе в сила от началото на 2020 г. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви и аз.
От Министерството на здравеопазването имаме постъпило становище – потвърждавате го, нямате никакви възражения, подкрепяте Законопроекта.
От нашите гости иска ли някой думата?
Доктор Тодоровска съм сигурна, че ще вземе участие – беше предварително заявено.
НАДЕЖДА ТОДОРОВСКА: Добър ден! Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа! Българският червен кръст, както винаги, е активен социален партньор в държавата. Искам да изкажа своята благодарност и за великолепния подход на Министерството на труда и социалната политика за създаването на този отдавна чакан от всички Закон за социалните услуги, защото той беше направен в открита дискусия, понякога много разгорещена, но всичко това, което се каза, се каза с добро намерение, така че той е подарък, а не някаква безпочвена критика. Виждаме един резултат, който води до добра и смислена, както госпожа Русинова направи изложението, много добре логически издържана постановка на закон с много предизвикателства, с които ние трябва да се справим.
Българският червен кръст със своя опит по отношение на интегрираните здравно-социални услуги вече многократно е ангажирал Вашето внимание – няма да се спирам подробно на тях, но се радвам, че основните постановки там залегнаха по един добър начин, така че да може българският нуждаещ се да получи адекватна подкрепа и грижа.
Онова, на което бихме искали да обърнем внимание – може би просто като техническа неточност, а не с някаква друга цел: предлагаме в чл. 104, ал. 1 след „Да не се заплаща ползването на финансирани от държавния бюджет услуги за“ да се добави и услугата „обществена трапезария“, тъй като знаете, че обществените трапезарии са във Фонд „Социална закрила“ към Министерството на труда и социалната политика и до този момент те функционират без заплащане. Може би това е пропуснато или имате някаква друга визия – не искам да изпадам в повече подробности. Просто искаме една добра практика, която досега е съществувала, да не бъде променяна в бъдещия закон. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Тодоровска.
Други изказвания – от гостите, от народните представители?
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми народни представители и гости! Ще започна с това, че Законопроектът е консенсусен и е добър. Аз ще подкрепя този Проект на Закон за социалните услуги на първо гласуване. Това не означава, че нямам някои критики към него – отделни принципи и норми, които въвежда. Сега действащото законодателство, с което се регламентират предоставяните социални услуги, е в Закона за социално подпомагане и се урежда от четири члена, в които би трябвало да е обхваната цялата палитра от социални услуги, които се предоставят в момента. Всички са наясно, че колкото и добре да се е справил тогавашният законодател в лицето на Тридесет и осмото народно събрание през 1998 г., през следващите 20 години социалните услуги са се развили така, че вече не се обхващат от тези четири члена и законодателната база за предоставянето им изостава.
Неведнъж съм казвал, че към момента цялата ни социална система, в това число и законодателството в сферата на социалните услуги, е резултат от непрекъснати, според мен по-скоро хаотични промени и решения, вземани под натиск. Това до голяма степен е довело до отсъствието на цялостна логика и до липса на насоченост към тези, които имат най-много нужда от подкрепа и от подпомагане.
Смятам, че една от добрите страни на Законопроекта е, че в процеса по неговото изготвяне е привлечен широк кръг от представители на всички заинтересовани страни – това е добър подход, както и Вие го споменахте, госпожо Заместник-министър. Дай боже да прилагаме този принцип при всички законопроекти, които приемаме в социалната сфера и в сферата на здравеопазването.
С този законопроект вносителят се опитва да систематизира и да регулира отношения, които вече съществуват, но в него не са толкова много – няма как и да са много, но въпреки това Законопроектът създава по-добра законова среда за управление и предоставяне на социалните услуги в България. Ако безпристрастно го оценяваме, трябва да отбележим, че той в голяма степен решава проблемите по определяне на видовете социални услуги, тяхното предоставяне, планиране и финансиране. Определят се редът и условията за тяхното ползване и, не на последно място, контролът по прилагане на този закон.
Няколко нови неща в системата на социалните услуги. Те са значително повече, но аз откроявам три. Първото е планиране, създаване, предоставяне и финансиране на услугите чрез Националната карта на социалните услуги. На второ място поставям тази нова Агенция за качеството на социалните услуги, която ще лицензира всички доставчици на услуги. С риск дори да бъдем обвинявани, че разширяваме по този начин администрацията, мисля, че това е добро решение. И на трето място, сериозната регулация и контрол на самите доставчици – също го отбелязвам като новост.
Няма да правя оценка на тези нови неща, само ще се спра на някои, които според мен са слаби места.
Всички са наясно, че на места в държавата липсва възможност за предоставяне на социални услуги за уязвимите потребители, които на други места се смятат за елементарни.
Вие споменахте за тези 40 общини, в които липсва възможност за предоставяне на пълната гама от социални услуги.
Не става ясно, дори не ми се ще да мисля, че вносителите не са се постарали достатъчно в тази посока. Но не виждам как ще се преодоляват тези регионални различия, дали този закон въобще ще ги преодолее – аз се съмнявам. Да си мислим обаче и да си поставяме за цел пълното териториално покритие с всички социални услуги е нереалистично и невъзможно, но да се сведат регионалните различия до минимална степен е постижима цел. Не мисля, че в момента със Законопроекта можем да го постигнем, но всичко много зависи от това каква подзаконова нормативна уредба ще приемем по прилагането на Закона.
Виждам недостатък, че държавата иска да планира броя, цената и мястото къде да се предоставя дадена социална услуга, а в същото време иска общините или някой друг, определен от тях, по нейно решение да предоставя тази услуга.
Амбициозни са целите на Законопроекта, които, освен всичко друго, предполагат детайлна индивидуализирана работа с потребителите, но това изисква значително по-подготвени експерти, специалисти и социални работници. В този контекст нерешен остава въпросът за капацитета на Агенцията за социално подпомагане, която трябва да прилага и изпълнява целите на Закона, като имам предвид както физическия капацитет на администрацията, така и уменията и пригодността й за това.
Ще спомена само, че на тази агенция, от една страна, ние като законодатели, а и изпълнителната власт възлага редица задачи, включително и с новоприетите закони за личната помощ и за хората с увреждания. Само че наред с отговорностите, които й налагаме, тя, наред с другите агенции към Министерството на труда и социалната политика, е сред най-ниско заплатените, най съкращавана, най проверявана, най хокана и какво ли още не, каквото си помислите – от обществото, дори не от изпълнителната власт, че не си върши работата. Това е заради прекия й контакт с хората и недоволството от очакванията им.
Сериозен проблем виждам в индивидуалната оценка на потребностите на лицата и това до каква степен Агенцията може да определя тази индивидуална оценка. Виждам проблем и в идеята за планиране, създаване, предоставяне и финансиране на услугите чрез Националната карта за социалните услуги. Този ми песимизъм идва от това, че и аз, и цялата администрация има опит по изготвяне на общинските стратегии за развитие на социалните услуги, които като че ли на този етап, и този опит, не ми дават кой знае какъв оптимизъм в прилагането на Националната социална здравна карта.
В заключение – намирам, че Законопроектът се базира на общи цели, принципи и правила, които съответстват на съвременните изисквания при предоставянето на такива услуги в общността.
Спирам дотук, само ще спомена, че становищата на всички организации, които са участвали в процеса по изготвяне на Законопроекта, пък и другите, които впоследствие дават такива становища по него, са положителни и ние няма как да не обърнем внимание на това, че има консенсус.
Пожелавам като законодатели да сме си свършили работата с приемането на този закон, а на тези, които ще касае Законът – потребители, доставчици на социални услуги, тези, които ще организират и контролират процеса по предоставянето им, да имат висока степен на удовлетвореност от работата си след приемането на Закона.
Последното, от изключителна важност е подзаконовата нормативна уредба, която се надявам до 2020 г., когато Законът ще влезе в сила, ако бъде приет, да бъде изготвена, да го допълва и усъвършенства. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Гьоков, за изчерпателното изказване.
Уважаеми колеги, искам само няколко думи да кажа, защото в Законопроекта се променят 26 закона, които са свързани с новата регламентация и различното дефиниране на социалните услуги. Пό съществените промени са в Закона за социално подпомагане, Закона за закрила на детето, Семейния кодекс, но се променят и закони, които касаят именно Здравната комисия – Законът за здравето, Законът за лечебните заведения. В законите за здравето и за лечебните заведения промените произтичат от новата регламентация на социалните услуги, закриването на домовете за деца, домовете за медико-социални грижи за деца, които са лечебни заведения.
В Закона за здравето се променят и разпоредбите, свързани със здравните кабинети в специализираните институции, и се отменят разпоредбите за интегрираните здравно-социални услуги, които тук през 2015 г. утвърдихме и записахме в Закона за здравето, тоест отменя се целият Раздел І „а“ „Интегрирани здравно-социални услуги“.
В Закона за лечебните заведения се променят разпоредбите, които са свързани с възможността лечебните заведения да предоставят социални, интегрирани здравно-социални услуги и се отменят разпоредбите за домовете за медико-социални грижи за деца поради предстоящото закриване на тези домове. Въвежда се гратисен период за някои разпоредби – до закриването на домовете за деца и домовете за пълнолетни лица с увреждания. Всичко това е в контекста на новия механизъм, по който ще се предоставят социалните услуги.
Ние подкрепяме Законопроекта, обаче оставаме с правото си да предложим правнотехнически корекции, които между първо и второ четене ще внесем като предложения, за да може да има нормативна точност на направените предложения в смисъла, в който те са заложени в първоначалния вариант.
Други изказвания?
Професор Михайлов, заповядайте.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: С професор Клисарова сега дискутираме този закон – безспорна е инициативата, това се каза и от Вас, и от господин Гьоков, изключително позитивна. Но тук дискутирахме един проблем, който е много сериозен, че нашата нация и нашата генерация тепърва ще бъдат поставени пред условията за повишаване на социалните грижи за цели групи от населението по повод застаряването на нацията, по повод удължаването на продължителността на човешкия живот. Доколкото разбирам, поне от изказването на господин Гьоков, този закон е ориентиран преди всичко към хората с увреждания – останах с такова впечатление. Трябва да Ви кажа, че системата на социални грижи в рамките на Република България в момента практически не съществува, извън някои конкретни групи от населението, които са обгрижвани социално. Ако не дай си боже (това всеки от нас го коментира, това беше повод за моето изказване) възрастен човек се нуждае от социални грижи – неща, които всеки от нас е преживявал, там той за момента не среща никаква помощ от държавата.
Затова ние ще си позволим между първо и второ четене също внимателно да проучим текстовете, които касаят точно тези групи от населението, и да внесем своите предложения. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Доктор Поповски, заповядайте.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Заместник-министър Русинова беше максимално изчерпателна и аз се радвам, че този законопроект остана за настоящата година, за разлика от другите два, които трябваше да се приемат спешно в края на миналата година. Чисто философски и концептуално, наистина навременен закон – Гьоков даже подметна, че старият е на 20 години вече, така че да не кажа, че сме и малко закъснели.
В този вариант също между първо и второ четене на ниво група – ако се наложи, ще поканим някои от Вас в нашата група в парламента да се коментират някои текстове за второ четене. На първо – съгласни сме, подкрепяме напълно. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Доктор Адемов поиска думата.
Заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи заместник-министри, уважаеми гости! Вземам думата, за да призова колегите от Комисията по здравеопазването да подкрепят предложения проект. Във водещата Социална комисия Проектът беше подкрепен с консенсус. Надявам се и тук да има такъв консенсус, защото този закон заслужава този консенсус. Той е третият от поредицата закони, от пакета социални закони, който е по-добър от предишните два със сигурност. Класически пример за спазване на правилата на законодателното изкуство. Дори уважаваният от мен професор Герджиков няма как да има забележки към процедурата по предложението на този проект на Закон за социалните услуги.
Защо казвам това? Защото този закон се подготвя повече от една година, изминал е пътя на изготвянето на Пътна карта с всички заинтересовани страни, минал е през обществено обсъждане на предварително подготвена концепция за изготвяне на този закон и чак тогава се стига до предложението в работна група с повече от стотина участници, за да може да се стигне до предложения проект.
Това не означава в никакъв случай, че не може да бъде подобрен този проект, но така или иначе той е вследствие на практиката по приложението на текстовете от Глава четвърта на Закона за социално подпомагане. Законът за социално подпомагане действа вече 20 години, приет е 1998 г., пък действа от 1999 г. Иначе тези текстове, които касаят социалните услуги, действат от 2004 г.
Искам да обърна внимание на това, което каза професор Михайлов – има огромна разлика между социални грижи, социално подпомагане и социални услуги. Този закон е Закон за социалните услуги – това е подкрепа, за да може да има превенция над заплахата от социално изключване, за да има възможност да бъдат подкрепени нуждаещите се лицата, за да може в крайна сметка то да няма… (Реплика от народния представител Георги Михайлов.) Доколкото разбрах, говорихме за социални грижи, но както и да е. В момента говорим за социални услуги.
Разбира се, че трябва да кажем няколко думи и за проблемите – няма начин да няма проблеми и в този закон. Заместник-министър Русинова ги очерта. Става въпрос за административния капацитет и за квалификацията на професионалисти, ако така можем да ги наречем – тези, които ще оказват такава подкрепа. В Единния стандарт, в момента който съществува, от гледна точка на държавно делегирани дейности на този етап не са отбелязани, не са диференцирани средствата, които са за заплащане, средствата, които са за предоставяне на услугата, за управлението на услугата и така нататък. Това е изключително важно. Но има решение на този въпрос – Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ предлага няколко схеми. Тук е заместник-министър Русинова, която е ангажирана с Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, с управителния орган на тази оперативна програма. Там има схеми, които са за подготовка, за квалификация. Когато става въпрос за предоставяне на социални услуги, тези, които трябва да бъдат ангажирани със социалните услуги, трябва да имат първоначална подготовка, трябва да имат наставници, които да ги въведат в изпълнението на тези дейности. Трябва да имат възможности за надграждащо обучение, трябва да имат възможности за супервизия, както е казано в Законопроекта.
Всички тези възможности могат да бъдат извършени с подкрепата на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Разбира се, има нужда и от допълнително финансиране там, където примерно тази Агенция за качество на социалните услуги – от гледна точка на обзавеждане, оборудване и така нататък, това са еднократни разходи, които няма да бъдат проблем за покриване.
Важното е обаче, че за първи път се тръгва към индивидуализиране на подкрепата. Онова, което каза професор Михайлов, е важно, но то е застъпено в Проекта. Тези, които са в ситуации, в които да не могат да се обслужват сами, които имат нужда от подкрепа, които са извън пазара на труда – става въпрос за възрастни, пенсионери, самотно живеещи, също ще имат възможност за такава подкрепа. Подкрепата е важна, за да могат да се откъснат от изолация, да могат да се обслужват сами, да не са зависими от околните – от семейството, от общността.
С тези няколко аргумента – утре вероятно ще бъдем малко по-обстоятелствени, доста неща се казаха.
Отново призовавам колегите от Здравната комисия да подкрепят този проект, защото той е дългоочаквана регламентация на социалните услуги. Надявам се, че и в залата Законопроектът ще бъде подкрепен.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Адемов.
Други изказвания има ли, колеги?
Доктор Найденова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Искам да обърна внимание на три неща, които ми направиха впечатление. Този законопроект според мен е доста труден, не само дългоочакван, защото трябва да направи важна крачка – да обедини и да направи свързващото звено между трите важни закона – Закона за социалните услуги, и това, което нас ни интересува като Комисия – Закона за лечебните заведения и Закона за здравето.
В този законопроект трябва ясно да се види къде е мястото на Министерството на здравеопазването във финансирането – ще участва ли то във финансирането на някои дейности, свързани със социалните услуги, ако да – как, ако не – чрез трансфери и така нататък. Просто да се види какъв е пътят на финансите – според мен не е изчистен добре.
Второто, тук се споменава за лечебните заведения – мисля, че не е ясно кои лечебни заведения имат право да извършват такива услуги, тъй като знаете, че има доста промени, които се дават тук, освен че трябва да отпадне „медико-социалните домове за деца“, което ще промени донякъде и самия Закон за лечебните заведения, но ние имаме за болнична помощ, за извънболнична. Просто този термин за лечебно заведение според мен трябва да бъде доразвит. Може би това ще се направи между първо и второ четене.
Последно, направи ми впечатление в чл. 93 за асистентската подкрепа, че няма да ползват заплащане, да им се даде възможност на асистентите – за времето на престоя в лечебното заведение. Първо, забележката по отношение на лечебното заведение и неговата конкретизация. И второ, притеснена съм, ако това бъде така и не се заплаща на асистентите: да си представим, че това лечебно заведение е за болнична помощ – не знам доколко те ще бъдат мотивирани после да не се откажат. Мисля, че в този аспект – чл. 93, ал. 5, конкретно Ви давам: „Асистентската подкрепа не се предоставя на лица, ползващи… и за времето на престоя в лечебното заведение“. Това са ми трите забележки на първо четене.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Български лекарски съюз – доктор Гергана Николова.
Трябваше обаче да вземете думата, когато давах думата на гостите. Заповядайте – кратко изказване.
ГЕРГАНА НИКОЛОВА: Благодаря.
Мога само да кажа като представител на Централния управителен съвет на Лекарския съюз, че сме напълно удовлетворени от това, което се предлага. Като хора, които работим на предния фронт, ние сме напълно убедени, че това е нещо, което е необходимо и което ще бъде много полезно за нас и за нашите пациенти, за начина на работа и за това какво се случва по домовете на пациентите – хора, които след инфаркти, след инсулти и след като мине болничният престой, остават вкъщи абсолютно изолирани, абсолютно невъзможно да се върнат отново в обществото. Онова, което видях и което прочетох, поне за мен като лекар показва, че тези хора имат възможност да се върнат напълно работоспособни. Това като лекари ни удовлетворява. Мисля, че ще удовлетвори и пациентите. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Много благодаря за стегнатото изказване.
Колеги, има ли други изказвания?
Заповядайте, професор Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря Ви.
Съвсем кратко – абсолютно ще подкрепим този законопроект. Много добра крачка – съгласни сме, трябва да го има. Но нека да обърнем сериозно внимание на финансирането – добре, че сте казали от 2020, дай боже. Няма възможност за тази година – 2019. Защото положението, реалните условия, нека да си кажем, са истина: с тези заплати на асистентите те няма да отидат по домовете на възрастните хора и няма да проявят реалната грижа за тях. Реалната тарифа за хората в момента, ако искаш близък да бъде отглеждан от такъв работник, е 5 лв. на час – за 12 часа са 60 лв. на ден. За 30 дни можете да го сметнете. Срещу 560 лв. минимална заплата много трудно ще мотивираме хората, ще обучим хората и те ще дадат всичко от себе си, за да може това да се случи, което е записано в Закона. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: И аз благодаря.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Закривам дискусията.
Пристъпваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за социалните услуги, № 802-01-57, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2018 г.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Консенсусно приет законопроект.
Уважаеми колеги, две съобщения, преди да закрия заседанието:
Българското дружество по неврология организира Трета национална среща за лечение на инсулт. Всички имате покани – тя ще се състои на 26 януари в гранд хотел Пловдив от 9,00 ч.
Комисията по здравеопазването отново ще отбележи Седмицата за предпазване от рак на маточната шийка – от 21 до 27 януари 2019 г., като откриването ще бъде на 23 януари, сряда, в 11,30 ч. във фоайето на Народното събрание – Европейски кът.
Пожелавам хубава вечер на всички.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,15 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Дариткова
Стенограф:
Райна Зарева
