Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по здравеопазването
24/01/2019
Редовно заседание на Комисията по здравеопазването
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 50
На 24 януари 2019 г., четвъртък, от 15,30 ч. се проведе заседание на Комисията по здравеопазването при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 29 от ПОДНС.
2. Годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия 2020 за 2017 г., внесен в Народното събрание на 30 ноември 2018 г. на основание чл. 5, ал. 2 от Закона за здравето.
Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от госпожа Даниела Дариткова – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър и гости, откривам заседанието.
Преди да пристъпим към стандартните процедури, искам да поздравя д-р Хасан Адемов за рождения му ден, да му пожелаем здраве, бодър дух и творческо вдъхновение – не само в парламентарната, но и във всички други дейности! (Ръкопляскания.)
Обявявам дневния ред. (Изчита дневния ред.)
Има ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува. „За“ – 15, против и въздържали се няма. Приема се.
ПЪРВА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД
Уважаеми г-н Министър, от името на групата на ПП ГЕРБ ще задам въпрос: каква е Вашата стратегия и какво се случва на този етап с намерението да се изгради Национална многопрофилна детска болница в София? Какви са конструктивните реалности по отношение на упоменатата сграда, която може да се ползва за тази цел? Какви са концептуалните решения, които ще позволят в едно лечебно заведение да се съберат всички дейности, осигуряващи комплексна съвременна грижа за децата на България и по този начин да се даде възможност за по-добро развитие на детското здравеопазване?
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: В сутрешното заседание в пленарната зала стана преход към зададения въпрос. Изграждането на комплексна многопрофилна детска болница е приоритет на мен и на моя екип. Ще направим всичко възможно мечтата на толкова поколения да стане реалност в обозримо време. Изграждането на такава болница има технологичен процес, който сме започнали. Искахме три предложения за строително-конструктивна експертиза на сградата на Научния институт по педиатрия. Имаме договор и реални действия от подписалия договора. Срокът за края на изследването е краят на месец февруари. Дотогава трябва да знаем нещата. Убеден съм, че сградата ще може да се използва за детска болница. Говорил съм с останалите живи, които са започнали да градят тази болница, с инженери, строители, архитекти. Казаха: „Вярно ли е, че нашата детска мечта ще стане истина?“. Трябва да стане!
В договора са описани дейностите, които трябва да се извършат. Това е относно конструктивното изследване.
Няма да чакаме края на февруари. С моя заповед от 3 януари т. г. съм създал работна група от 15 души, в която влизат национални консултанти по отделните детски специалности, директори на детски болници, началници на клиники. Заданието е да разработят структура и план за разполагането на клиники и отделения в съществуващата сграда на Института по педиатрия. Вчера обсъждахме първия вариант за архитектурата на бъдещата болница. Ще има промени, но работната група трябва да завърши своята работа до края на февруари. През февруари ще поканим известни архитекти, които изграждат най-новата болница в Тел Авив, Израел. Там ще изпратя наш екип. Тяхното мнение ще бъде част от крайното решение относно архитектурното решение на тази болница.
От 1 март вече можем да мислим за проектирането и строителството. Специалистите ни препоръчват да работим на инженеринг, да съберем проектирането и строителството в едно. Ако направим заданието най-късно до края на март и обявим обществената поръчка (ще са необходими два месеца, за да се подготвят тези, които ще кандидатстват), най-късно до края на април ще сме обявили обществената поръчка. Надявам се да няма голямо обжалване. Така до края на лятото или до началото на есента ще започне процедурата по проектирането и строителството на детската болница. В тази комплексна болница ще влизат всички детски специалности. Отвън ще остане само АГ-то. Така децата от цялата страна ще могат да се лекуват комплексно.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Пристъпваме към въпроси от отделните парламентарни групи.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Въпросите ми са относно актуалната епидемиологична обстановка с грипната епидемия. Какви организационни мерки взема МЗ? Не е ли време МЗ да си промени критерия за обявяване на грипна ваканция, защото сега е при 130 заболели при 10 хил. души население? Профилактично критерият според мен трябва да е по-нисък, за да можем да не стигаме до такива тежки показатели.
Второ, считате ли, че пикът на епидемията е във връзка с недостига на грипни ваксини в началото на есента на 2018 г.? Отрицателната агитация повлиява ли върху заболеваемостта?
Трето, МЗ има ли данни дали заболяванията не са само от грип, а от остра вирусна инфекция? Кой е причинителят на тежките случаи, които завършват със смърт?
Четвърто, имаме сигнали от директори на болници, че управители на РЗОК отказват да увеличат лимита на болничните заведения в условията на епидемия? Колегите няма как да се справят, защото не могат да откажат прием на нуждаещите се.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Мисля, че д-р Кунчев ежедневно в медиите дава подробна информация за грипната епидемия. Към днешна дата тя е в 14 области на страната. Дава се броят на училищата и детските заведения, които са във ваканция. В нашата система сме ограничили плановия прием на пациенти, майчините консултации са ограничени до минимум.
Мисля, че не сте прав за ваксините, защото тази година са внесени повече ваксини от миналата година. През последните няколко дни са внесени нови 40 хиляди ваксини. Друг е въпросът дали се търсят. Приехме Национална програма, с която от следващата година за хората над 65 г. ще осигурим безплатни ваксини, платени от МЗ.
Не знам кое е онова ниво на заболеваемост за обявяване на епидемия, преди да навлезе пикът. Мисля, че е 210 души на 10 хиляди население. Там, където е постигнато това ниво, е обявена грипна епидемия. Ще поставя този въпрос на специалистите, които наблюдават този въпрос.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Уточняващ въпрос. Предвидено ли е увеличаване лимита на болничните заведения, които приемат пациенти на хоспитализация? Ще получат ли повече пари от Касата за преминалите пациенти?
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Анексът към Рамковия договор за 2018 г., който ще действа през 2019 г., дава възможност в рамките на тримесечието болницата да заяви по-голям лимит за разход. Съответното лечебно заведение може да прави това до края на календарната година. Ако има завишен разход, няма проблеми да се получи съгласие от НЗОК (РЗОК) за увеличаване лимита на разхода.
КАЛИН ПОПОВСКИ (ОП): Въпросът на нашата парламентарна група към министъра е относно динамиката на ситуацията около Националната здравно-информационна система.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Проектът на Националната здравно-информационна система (НЗИС) е в процес на изпълнение. Обявили сме обществените поръчки по дейности. За националните номенклатури, здравно-информационните стандарти, идентификацията, автентикацията и базовата функционалност на ядрото на НЗИС търгът е извършен и не е обжалван. Крайният срок за подаване на офертите е 24 януари 2019 г., а на 25 януари ще бъдат отворени постъпилите оферти.
По дейностите единно национално електронно медицинско досие, електронен здравен запис, електронна рецепта и електронно направление също процедурата не е обжалвана. Крайният срок за подаване на документите е 28 януари, а на 29-ти ще бъдат отворени постъпилите оферти.
Доработките на необходимите регистри на НЗИС – подсистема за електронни административни услуги, здравно-информационен портал – са обжалвани пред КЗК. КЗК е отхвърлила жалбата. Сега тя се намира във ВАС и очакваме в близките дни да имаме решение.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Факт е прехвърлянето на дейността на Фонда за лечение на деца към НЗОК. Тези дни обаче сме свидетели на медийни публикации, свързани с това как българско дете отива да се лекува в съседна нам страна и там да му бъде приложен медикамент.
Моят въпрос е по-фундаментален: има ли анализ от МЗ на структурата на разходите на този Фонд? За какво е плащал фондът? Анализирани ли са дефицитите, включително дефицитите на българската здравна система като направления, в които трябва да се инвестира? Кое налага да се търси непрекъснато спасение от някого в чужбина? Какво трябва да се промени според Вас и Вашия екип? В кое трябва да се инвестира – в хора и специалности в отделните направления? Какъв е проблемът с медицинските изделия, лекарствени препарати? Каква е Вашата визия за по-нататъшното развитие на дейността на този фонд? „Фонд“ е условно казано, защото тази дейност в момента вече е ангажимент на НЗОК.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема доктор Джафер, разходите, които се покриват се от Център „Фонд за лечение на деца“, са описани подробно в неговия правилник и те се покриват в случаите, когато се взимат решения от Обществения съвет. Досега не е имало дефицит на ресурс, който да се явява пречка за лечение на български деца в чужбина, даже в края на година. В последните години има неизпълнение на ресурса, който сме предвидили с бюджета на Министерството на здравеопазването.
Защо отиват навън нашите деца? Това са редки заболявания, които в България не се лекуват. Това се установява от комисия, национални консултанти и така нататък, тоест нямаме възможност и условия да извършим това лечение в България. Независимо от всичко обаче, ние предвиждаме възможност чужди лекари да идват в България, да обучават наши лекари и в бъдеще тези дейности да се извършват в наши лечебни заведения.
Според мен преминаването към Националната здравноосигурителна каса е правилно решение. Ние сме имали възможност да говорим. По големият разход за лечение на наши деца в чужбина, а и не само на деца, се извършва от Националната здравноосигурителна каса. Тя ще покрива абсолютно всички разходи, които са били покривани досега от Центъра „Фонд за лечение на деца“. НЗОК е една контактна точка, която е изградила своята мрежа от контакти с чуждите болници в цяла Европа. Освен това тя работи по критериите, стандартите, които са установени за лечение на деца и на възрастни хора в Европейския съюз.
Мисля, че това е крачка напред, ускорява се процедурата, много по-бързо децата ще могат да получат необходимото лечение и не виждам никакъв негативизъм в това, че се закрива Центърът „Фонд за лечение на деца“ и преминава към Националната здравноосигурителна каса.
НИГЯР ДЖАФЕР: Уточняващ въпрос. Уважаеми господин Министър, когато говорих за дефицитите в системата имах предвид не дефицит като недостиг на средства, а като дефицити в компетентност, в структури, които да извършват тази дейност, която се предлага от други клиники извън нашата страна. Мисля, че усилията трябва да се насочат в тази посока, защото когато едно дете отива просто да му бъдат приложени едни медикаменти в Румъния, трябва да се замислим защо нямаме структура и компетентност, която да извърши тази процедура тук.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Доктор Джафер е абсолютно права, че нашата цел и политика, която трябва да водим, е да създадем условия за лечение на децата ни в България. Медицината е един сложен процес, много бързо се развива, има нови болести, които доскоро не са съществували, така че решаването в кратък период от време на това, което предлагате, не е толкова лесно. Вие виждате, че ние полагаме всякакви усилия, включително и за трансплантация на бял дроб, да обучаваме наши специалисти, наши екипи, да вършат това, което в момента го вършат лекарите извън България. Същият е случаят със спиналната мускулна атрофия, случаят, който беше със Стефчо. Ние ще обучаваме и след средата на февруари или в края на февруари вече ще имаме подготвени наши специалисти да изпълняват и това лечение. Тоест, правим го като политика, но няма как да стане толкова бързо и изведнъж.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Думата за въпрос има доцент Лъчезар Иванов от името на ГЕРБ.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моят въпрос е съвсем кратък: на какъв етап от развитие е изграждането на Електронната система за централизирани търгове на лекарства в страната?
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми доцент Иванов, уважаеми дами и господа народни представители! На 22 януари 2019 г. Министерството на здравеопазването стартира финална тестова процедура на електронната система за закупуване на лекарствени продукти за нуждите на лечебните заведения в Република България или така наречената „електронна система“. В рамките на финалната процедура ще бъде проведено тестване на всички функционалности на системата, като за целта ще бъдат проведени всички видове процедури в реално време с участието на всички потребители на електронната система. Предвижда се финалното тестване на функционалностите на електронната система да приключи до края на месец февруари 2019 г. Преди стартиране на финалното тестване на системата бяха проведени няколко поредни тестови процедури, в това число и в реално време, с участието на лечебни заведения и търговци. В хода на проведените тестове на системата бяха направени редица преработки и корекции по функционалностите. Междувременно Министерството на здравеопазването проведе няколко поредни срещи с представители на търговците на едро с лекарствени продукти и техни представителни асоциации, на които са обсъждани условията за провеждане на обществените поръчки чрез електронната система. Постигнато е съгласие между страните по условията за провеждането на обществената поръчка чрез електронната система. В срока за провеждане на финална тестова процедура на електронната система Министерството на здравеопазването предвижда да направи и независим одит, свързан със сигурността на електронната система, с участието на представителите на търговците на едро. Както посочихме, един от основните приоритети на Министерството на здравеопазването е осигуряването на стабилност и сигурност на работата на системата. В тази връзка, са проведени срещи и консултации с представители на водещи фирми за осигуряване сигурността на системата. В случай че при приключването на финалните тестове през месец февруари системата функционира безпроблемно, се предвижда стартиране на реални търгове през месец март за осигуряване на лекарствени продукти за нуждите на лечебните заведения в Република България.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Допълнителен въпрос? Няма.
От името на БСП – професор Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Уважаеми господин Министър, дами и господа заместник министри, колеги, гости! Ще кажете защо задавам този въпрос отново и отново. Да, имаше парламентарно питане по този въпрос, имаше въпрос от доктор Джафер на блицконтрол и пак се връщам на темата за специализациите в областта на здравеопазването. Ще кажа защо бях провокирана отново от доклада за състоянието на здравето на нацията. Там на три страници е разгледан проблемът с недостига на кадри. Само констатации. Абсолютна диспропорция в разпределението на лекарите в страната, не говоря за специалистите – 22% в София, 56% в големите градове Варна, Пловдив, Бургас и Плевен и всичко останало с едни 12% специалистите в системата. Съжалявам, че не е направен анализ – недостиг на специалисти, закриване поради недостиг на специалисти и неизпълнение на стандартите на отделения в ключови болнични заведения.
Защо казвам кадрово обезпечаване? Ако прочетем старателно този доклад, ние ще видим, че Наредба № 1 била много добра и е спазила така нещата, та българските млади лекари да остават и да специализират в България.
Само две цифри. През 2017 г. на изпит за специалност се явяват 1019 кандидата, тоест те са зачислени по старата наредба. По новата наредба за 2017 г. има 566 места – наполовина. Затова моят въпрос към Вас, господин Министър, е: докъде стигна новата наредба за специализациите в областта на медицината, та младите лекари, които завършват медицина, да специализират и да остават в България, а не да отиват в чужбина?
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема професор Клисарова, уважаеми дами и господа народни представители! Ето я Наредбата за специализациите, която е готова. В момента правим оценка на въздействието. Това са мотивите към Наредбата. По всяка вероятност утре вечер или най-късно в понеделник тя ще бъде качена на сайта на Министерството и ще може да се запознаете с нея. Не искам да влизам в мотивите на Наредбата, Вие ще я видите като я качим на сайта, но наистина се решават изключително важни въпроси, натрупали се в годините, свързани със специализациите за придобиване на специалност. Това се отнася както по отношение на държавната политика по специалности, така и за територията на страната, решават се въпросите, свързани с договорите по време на специализацията, решават се въпросите свързани с това, че досега липсваше конкурс при набирането на специализанти, премахват се някои несправедливости – например за специалност „обща медицина“, където не получават доходи, а плащат такси, а ние предвиждаме да им се дават стипендии и още много други неща. По този въпрос ще направим едно изнесено обучение, в което ще има дебат, разговори, анализи по Наредбата и мисля, че всички страни ще бъдат удовлетворени.
Не съм съгласен, че няма анализ на кадрите, защото ние този анализ сме го направили, което ни служи за база да поискаме от Министерството на образованието и науката както увеличаване броя на студентите по отделни специалности, така и на специализантите – за три години. Ето това е анализът и разчетът, които имаме, така че може да бъдете убедена, че това е свършено.
Само преди няколко дена имахме среща с министъра на образованието и науката и с ректорите на висшите медицински училища, където разглеждахме точно този проблем, даже не само него, но и въпроса за парамедиците – какво образование и каква квалификация трябва да имат.
Вие знаете, че ние успешно осъществяваме Проекта за спешната помощ, чука ни на вратата потребността от парамедици, а все пак обучението е няколко години и този въпрос също не търпи отлагане.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Допълнителен коментар. Благодаря за отговора. Абсолютно изчерпателен. Радвам се, че видях Наредбата готова, но си запазвам правото да коментирам, след като я прочета.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Следващият въпрос ще зададе от името на „Обединени патриоти“ господин Георги Колев.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Госпожа Дариткова ме изпревари и зададе въпроса, който и аз щях да задам – за детската болница – и съм доволен от отговора.
Само ще заостря Вашето внимание към един много важен въпрос – подготовката на заданието за тази болница. Защото каквато и да е болницата, според мен трябва да се базираме на необходимостите, възможностите, новостите, посочени от специалистите, ако щете по клиники, ако щете по заболявания, на база на което да се оформи правилно задание, и то ако може да Ви ги дадат специалистите в писмен вид, защото още сега се чува – аз говорих с няколко специалисти и те казват, че би се пропуснала дадена новост в лечението на съответни заболявания. По този начин Вие ще имате възможност да избегнете последващо обвинение относно това, че не сме предвидили дадена новост в лечението на съответни заболявания или не сме предвидили съответни апаратури.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин Министър, имате ли коментар на предложението?
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Само едно изречение, с уважение към господин Колев. Ще Ви поканя някой път на среща на тази комисия, която съм създал, за да видите какви разговори и какви дебати се водят по три-четири-пет часа – и за потребностите от отделения, от нови апарати, нови лечения и така нататък, даже сме стигнали до рисуване на кутийките – кое къде да бъде, на кой етаж да бъде, как да бъде обвързано в последователност с евентуалните последващи лечения и така нататък.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Благодаря Ви, господин Министър, това очаквах да чуя.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: От името на ДПС ще има ли още един въпрос? Не.
С това приключваме първа точка от дневния ред.
ВТОРА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД
Господин Министър, заповядайте да представите доклада.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Годишният доклад представя данни за 2017 г. за някои процеси и в динамика за здравно-демографското състояние на населението, функционирането на здравната система и дейностите по опазване на общественото здраве.
Докладът включва и отчет на изпълнението на Националната здравна стратегия 2020 през 2017 г.
Здравно демографско състояние. България следва общата за Европейския съюз тенденция на застаряване на населението, но с по неблагоприятно съотношение. В България населението над 65 години е 21%, на децата до 14 години – 14,2%, а в Европейския съюз населението над 65 години е 19%, а децата до 14 години – 15,5%. Продължават негативните промени във възрастовата структура на населението, нарастване на възрастното население и намаляване на младите хора. Средната продължителност на живот се увеличава и вече е 74 – 76 години, но остава по-ниска от тази във Европейския съюз – 80 години и 9 месеца. Запазва се дълготрайната тенденция на намаляване на раждаемостта в България, като от 9,1 промила през 2016 г. достига до 9 промила през 2017 г. спрямо средното равнище на раждаемост за Европейския съюз от 10 промила. Равнището на раждане в България е по-ниско, но се доближава до нивото в повечето европейски страни. Общата смъртност в България през 2017 г. от 15,5 промила нараства спрямо 2016 г., когато е била 15,1 промил и продължава да бъде най-висока със страните от Европейския съюз, чийто среден показател е 10,2 промила. През 2017 г. е достигнато най-ниското в цялата история на демографската статистика на България равнище на детската смъртност – 6,4 промила, но въпреки това то остава по високо, отколкото средното за Европейския съюз – 3,6.
Благоприятни тенденции се наблюдават и по отношение възрастовите показатели за детска смъртност – перинатална, неонатална, постнеонатална, като перинаталната детска смъртност продължава да намалява, а постнеонаталната запазва нивото си от 2016 г.
Намалява показателят за мъртвораждаемостта спрямо предходната година – 6,3 промила, но все още е по-висока от средната стойност за Европейския съюз – 4,7.
През 2017 г. не са регистрирани заболявания от дифтерия, тетанус, рубеола и полиомиелит. Регистриран е епидемичен взрив от морбили със 165 заболели в три области на страната. Имунизациите са задължителни и ваксините през 2017 г. са изпълнени с имунизационен обхват под 95%, с изключение на първичната имунизация срещу туберкулоза.
През 2017 г. нараства болестността и намалява заболеваемостта от злокачествени образувания спрямо предходната година. Най-висока е болестността от рак на млечната жлеза при жените и рак на женските полови органи. Показателят за хоспитализираните случаи в стационарите на лечебните заведения на 100 000 население през 2017 г. е по-висок в сравнение с 2016 г.
Освидетелстваните лица над 16-годишна възраст с призната трайна намалена работоспособност, вид и степен на увреждания през 2017 г. – 8,7 на 1000 население над 16 години, намалява спрямо 2016 г.
Освидетелстваните лица до 16-годишна възраст с признати вид и степен на увреждане през 2017 г. – 3,8 на 1000 население до 16 години, намалява спрямо предходната 2016 г., когато същият показател е бил 4 промила.
Рискови фактори. В Доклада са разгледани рисковите фактори, свързани с начина на живот като тютюнопушене, употреба на алкохол, нездравословно хранене и намаляване на двигателната активност, чието високо ниво е пряко обвързано с високото ниво на заболеваемостта и смъртността от хронични незаразни болести.
Основно предизвикателство за здравето на гражданите остават хроничните незаразни болести, които са основна причина за смърт и намалена работоспособност. С оглед на това е необходимо провеждането на целенасочени политики по отношение на промоцията, профилактиката и ранната диагностика на тези заболявания.
Финансиране на здравните дейности от държавния бюджет. Разходите на държавния бюджет по функция „здравеопазване“ през 2017 г. в общ размер на 701 млн. 400 хил. лв. са насочени към финансиране на приоритетни политики и дейности в областта на: общественото здравеопазване, реализиране на национални здравни програми по стратегически здравни приоритети и социално значими заболявания; осигуряване на лекарства, консумативи и биопродукти по централна доставка; диагностично-консултативна и лечебна дейност в лечебните заведения в системата на Министерския съвет, Министерството на здравеопазването, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на отбраната, МВР и други.
Разходи по централния бюджет. Чрез бюджета на Министерството на здравеопазването през 2017 г. са разходвани 477 млн. 446 хил. 500 лв. или 99,58% от заложените в годишния план. В сравнение с 2016 г. се отчита увеличение с 19 хил. 100 лв. или с 4,2%.
Основните направления по които са усвоени средствата през 2017 г., са следните: централни доставки на лекарствени продукти и медицински изделия – отчетени 75 млн. 137 хил. 500 лв. Увеличение спрямо 2016 г. – 6%. В това число влизат: ваксини за извършване на задължителни и целеви имунизации и реимунизации за деца и възрастни и тестове; лекарствени продукти по Наредба № 34; радиоактавни лекарствени продукти, радио-нуклеидни генератори; медицински изделия по чл. 76 и чл. 9 от Наредба № 26 и медицински изделия за вземане, диагностициране, преработване и съхраняване на кръв и кръвни съставки.
Национални програми. Отчетени са разходи в размер на 5 млн. 507 хил. 300 лв. В сравнение с 2016 г. е отчетен ръст от 2 млн. 384 хил. 300 лв. или увеличение с 43,3%, което се дължи основно на изпълнение на дейности, свързани с Националната програма за подобряване на майчиното и детско здравеопазване.
За организационно и финансово подпомагане на лечение на български граждани в чужбина, за лечение на деца до 18-годишна възраст и за извършване на дейности по асистирана репродукция в лечебните заведения в Република България разходите са 23 млн. 244 хил. 800 лв. Спрямо 2016 г. не се наблюдава изменение в нивото на отчетените разходи както следва: за субсидии за държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ за дейности, които по закон са определени като държавна отговорност, както и други дейности, извършвани в болниците, които не са обхванати – като финансиране от НЗОК. Общия размер на разходите е 97 млн. 567 хил. 900 лв. Спрямо 2016 г. се отчита увеличение с 15,2%.
По методиката за субсидиране на лечебните заведения през 2017 г. са изплатени средства в размер на 88 млн. 35 хил. 500 лв. Спрямо извършените през предходната година плащания се отчита ръст от 11,4%, което се дължи основно на осигуряване на медицински изделия на интервенционално лечение, на мозъчно съдови заболявания, оказване на спешна медицинска помощ за пациенти със спешни състояния и психиатрична помощ.
За инвестиционни проекти на лечебните заведения са предоставени средства в размер на 11 млн. 610 хил. 300 лв.
Чрез бюджета на НЗКОК общият размер на получените в НЗОК приходи и трансфери всичко към 31 декември 2017 г. възлизат на 3 млрд. 581 млн. 495 хил. 300 лв., което представлява 100,3% спрямо заложените в Годишния план за 2017 г. средства. В сравнение на същия период на 2016 г. се отчита увеличение с 282 млн. 886 хил. 900 лв. или с 8,6%, което основно се дължи на увеличения размер на здравноосигурителните приходи през 2017 г.
Оценка за изпълнението на Националната здравна стратегия 2020.
Национална здравна цел 1 – снижаване на смъртността при децата от нула до 1-годишна възраст. Продължава трайната тенденция за намаляване на показателя за детска смъртност, като стойността му през 2017 г. достига 6,4 на 1000 живородени деца. Показателят е преминал под целевата стойност от 6,8 на 1000 живородени деца през 2020 г., определена в Стратегията. Благоприятни тенденции се наблюдават и по отношение на повъзрастовите показатели за детска смъртност.
Национална здравна цел 2 – снижаване на смъртността при децата от 1 до 9-годишна възраст. През 2017 г. продължава тенденцията за подобряване на показателя, като се отбелязва известно отклонение, но все още показателят надвишава целевата стойност до 2020 г. от 0,24 на 1000 души население.
Национална здравна цел 3 – снижаване на смъртността при подрастващите и младите хора от 10 до 19-годишна възраст. През 2017 г. се наблюдава запазване нивото на смъртността във възрастовата група от 10 до 19-години на 0,31 на 1000 население от 10 до 19 години, като то все още надвишава целевата стойност за изпълнение до 2020 г. – 0, 28 на 1000 души население. Темпът на намаление на смъртността в тази възрастова група е значително по- малък в сравнение с намалението на смъртността във възрастовите групи до 1 година и от 1 до 9 години. С оглед на това е необходимо да се предприемат активни действия за реализация на политиките за подобряване на здравето на юношите и младите хора.
Национална здравна цел 4 – снижаване на смъртността при икономически активните групи от 20 до 65-годишна възраст. Данните за 2017 г. показват, че макар и с по-бавни темпове тенденцията за намаление на стойността на показателя за смъртност във възрастовата група от 20 до 65 години продължава, като той достига 5,18 на 1000 души население при 5,20 за 2016 г.
Показателят все още надвишава заложеното до 2020 г. от 4,19 на 1000 души население, а темпът на намаление е много малък. Анализът на данните показва, че е необходима подкрепа за изпълнение на здравните политики за тази възрастова група, насочени към намаляване на рисковете от вредните навици, факторите на околната и трудовата среда, промотивни и профилактични действия и дейности за ранно откриване и своевременно лечение на социално значимите заболявания.
Национална здравна цел 5 – увеличаване на средната продължителност на предстоящия живот на хората след навършване на 65-годишна възраст. Средната продължителност на предстоящия живот на хората след навършване на 65-годишна възраст бележи увеличение спрямо стойността към 2014 г., но и тук се наблюдава много бавен темп на нарастване. При запазване на настоящия темп на увеличение на показателя може да се прогнозира, че до 2020 г. стойността му няма да достигне определената в Стратегията целева стойност от 16,4 години. Мониторингът показа необходимост от оптимизиране на планирането и ускоряването на реализацията на мерките по Политика 1.4 – „Здраве за възрастни хора“ на Приоритет 1 и общите мерки по реализация на политиките по Приоритет 2 и 3.
Изводи от представените данни за отчетите през 2017 г. стойности на показателите измерващи изпълнението на националните здравни цели:
Първо, за определените в Националната здравна стратегия 2020 – „Национални здравни цели“, е налице положителна оценка на изпълнението на определени на база обективни данни за динамиката на наблюдаваните показатели, спрямо изходните данни от 2014 г.
За всички цели се наблюдава различна степен на постигане спрямо определените целеви стойности до 2020 г.
На трето място, най-значим е напредъкът по постигане на националните здравни цели за намаляване на смъртността в младите възрастови групи, а най-незадоволителен по отношение на целта за увеличаване на средната продължителност на живота във възрастта над 65 години. Регистрираната през 2017 г. динамика на показателите на националните здравни цели налага интензифициране на мерките в областите, където е налице значимо изоставане. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Министър, за изчерпателното представяне на доклада.
Уважаеми госпожи и господа, имате думата за изказвания.
Заповядайте, професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми господа заместник-министри и гости! Виждам, че интересът не е много голям от страна на медиите към проблема, който сега ще обсъждаме. Аз внимателно изслушах Вашето подробно експозе на 300-страничния доклад, с който се запознахме съвсем внимателно. Говорейки последователно по първата част на доклада, тъй като докладът е огромен и не мога да взема отношение по всичките части в него, те са три основни части, вероятно ще обърна внимание на някои от цифрите, които Вие споменахте, но на мен ми се струва, че не в контекста на обвинения към Вас лично, който сте от 13 месеца министър на здравеопазването, а към ситуацията в страната, ръководството на Министерството на здравеопазването трябва много сериозно да се замисли, тъй като независимо от съвсем скромно изказаните от Вас накрая успехи в Програмата 2020, то като погледнем основните изводи и заключения на доклада, които са на страница 280 – те не кореспондират с това, което Вие ни споделихте в края на Вашето експозе.
Ще започна от начало. Опитвал съм се да Ви обърна внимание като принципал на Вас и на уважаемите колеги – заместник-министри, както и на колегите от Здравната комисия върху показателите.
Ние се намираме в състояние на много сериозен демографски срив. Вероятно Вие, не сте длъжен да знаете, но България се намира между първите 10 държави в света по интензивност на намаляване броя на населението. Това което обаче искам да Ви кажа като професионалист, независимо, че до Вас стои член на екипа на Националния център по обществено здраве, всичките приказки, насочени към раждаемостта като причина за този демографски срив, не са толкова верни за България, тъй като правилно участващите в композирането на доклада са написали, че в България има раждаемост, която не се различава съществено от тази в Европейския съюз. Вие я цитирахте. Това, по което се различаваме много съществено и към което има отношение Министерството на здравеопазването, е преждевременната смърт. Вие цитирахте до 60 години. В доклада много точно е описано какво е нивото, но има още един показател – ранна предвидима смъртност. По този показател според данните на Евростат ние се намираме на първо място. Да не говорим, че общият ни стандартизиран коефициент е почти два пъти по-висок. Това е много сериозен въпрос. Това говори за неефективност на здравната система.
Вторият голям проблем, който Вие съвестно цитирахте, е въпрос, на който трябва да се обърне много сериозно внимание с мерки. Аз тук ще изкажа едно неудовлетворение, не знам дали във Вас е причината, защо ние сега обсъждаме 2019 г., а докладът е за 2017 г. Вие сте го внесли на 28 ноември. Въпросите в здравеопазването са сериозни, Вие се опитвате да ги решите, независимо че дойдохте от друго министерство. Няма да правя характеристика на Вашата професионална биография, но усилията Ви аз лично ги адмирирам. Само че усилията на един човек не могат да ефектират, ако не се разбере същината на проблема. Проблемът е много сериозен и този проблем се намира в цялата конструкция на здравеопазването в момента.
Ясно е и това, което се показва и по медиите, че в рамките на последните 10 години 8 пъти се е увеличил бюджетът за здравеопазване – от 500 милиона на 4 милиарда и половина. От 50 г. в България се увеличава смъртността – това не знам откъде е дошло при Вас. Вижте таблицата, която сте дали в самия доклад, тя подсказва, че увеличението е последните десет години, и то на фона на увеличаващи се усилия в здравната система за лечение на незаразните заболявания, които са основна причина.
Казвам го, за да бъдем съвсем коректни едни към други, а не да се замеряме с обвинения колко е лошо здравеопазването в България. При увеличаване на бюджета за онкомедикаменти, при увеличаване на броя на интервенционните процедури в болестите на съдовете, ние се намираме в състояние на повишаваща се смъртност. Това говори за дефект в здравната система.
Вторият голям въпрос, по който това се оценява, е проблемът за детската смъртност. Колкото и да говорим, че детската смъртност е намаляла, тя остава два пъти по-висока. В държава член на Европейския съюз това е изключителен проблем. Това е резил! Аз си спомням нивото на детска смъртност, когато бях млад асистент по педиатрия. Вярно, че оттогава досега то е намаляло много, но е два пъти по високо отколкото в Европейския съюз.
Ще Ви обърна внимание на неонаталната и перинаталната смъртност. Има много точно изречение в доклада, което на Вас като неспециалист в областта на медицината може би Ви е убягнало. Цитира се процент – не генетични малформации, не вродени заболявания, а състояние в пери и неонаталния период. Това значи, че ефективността на лечебните мерки в този толкова критичен период за живота на човека между първия и 28 ден не са ефективни.
Вие не бяхте, на тази дискусия. Тук имахме удоволствието и с доктор Иванов, и с доктор Дариткова, и с колегите от нашата група да обсъждаме проблемите за родилната помощ.
Ние ще имаме скоро така дълго отлаганата дискусия за трансплантациите. 2015 г. са канени специалисти от Европейския съюз по родилна помощ, те са показали какви са ни грешките – колко е процентът на цезарови сечения. Това обаче изобщо не е помръднало от 2015 г. до 2019 г. Процентът отива към 50%, което е абсурд! В държави като Испания, в САЩ се мониторира раждането с цезарово сечение. Ако болницата надвиши 20%, веднага се поставя на мониторинг. При нас това не е така.
Има няколко показателя по отношение на инфекциозната и паразитозната смъртност, които показват нивото на здравеопазването на една държава. Един от тях е хепатит А.
Ако направим едно сравнение, а ние си позволихме да го направим между България и от водещите страни в Европейския съюз, няма да цитирам държавата, съобразно човешкия ни контингент по отношение на ехинококозата, която там е спорадична, то ние се намираме в състояние на 150 пъти по-висока заболеваемост. В другите държави няма нови случаи през годината. При нас са цитирани 218 случая за 2017 г.
Вторият въпрос – болестта на мръсните ръце хепатит А. Вие вече сте били една година министър, знаете какво се случва лятото в определени градове в България – взрив на хепатит А. 50 пъти по-висока заболеваемост. Това говори, че отново в областта на профилактиката на противоепидемичните мерки, които трябва да се взимат от съответните РЗИ-та, има пробойни.
Аз съм наясно, че екипът на Министерството има желание, но трябва да се включи комплекс от мерки. Говорих Ви за Национална доктрина по онкология. Оттогава минаха месеци, така беше и с доктор Москов. Говорих му, но всичко потъна. Така ли е и сега? Готви ли се такава доктрина? Защото на второ място след сърдечно-съдовите са онкологичните заболявания. Няма ли доктрина? Всичко разбито ли е, както е разбито в момента?
Сега ще дойде и докладът на Касата. Ще видим разходите за 2018 г. за онкомедикаментите по лечебни заведения. Много е интересно да се види какво е повишението. Госпожа Начева се усмихва, но са отишли 80 милиона нагоре. А ефективността я виждаме от Вашия доклад – не е достатъчна и не отговаря на огромните усилия. Те не са усилия на Министерството, това са усилия на обществото, но не са ефективни. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Други изказвания?
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: През 2017 г., която обсъждаме сега, имахме четирима министри, включително и един служебен. Въпреки тази честа смяна на върха на здравната ни система нещата са си останали с определени проблеми. Това е първият доклад за здравето на нацията.
Искам да кажа две неща. Първото е, че аз приемам статистическите данни под въпрос, защото за мен те не са верифицирани. Решението – голяма част от статистическите данни да се събират през структурите на Националната здравноосигурителна каса, да се подават данни в районната каса и тогава да се ползват от Министерството – направи така, че алгоритъмът на така наречените „клинични пътеки“ започна да прави алгоритъм и на статистическите данни по определен вид заболявания в България. Това не е от полза на никого. Надявам се, че панацеята тук се казва Национална информационна електронна система и се надявам, че статистиката ще бъде събирана по начин, по който да я верифицира.
Второ, би трябвало да намери повече място анализът на проблемите на здравеопазването, по-скоро на заболеваемостта и да бъде съпоставено с регионалните проблеми на здравеопазването като страна в Европейския съюз, да се види къде изоставаме и защо изоставаме. Тогава някои от въпросите, които днес се зададоха, например въпросите за донорството, за трансплантациите и така нататък, биха намерили своя естествен отговор.
В крайна сметка 2017 г. е доста далече вече от нас. Ние вървим към приключване на Стратегията 2020 г. и аз се надявам, че ще махнем всичките клишета, с които трябва да „захаросаме“ един истински доклад, и ще получим истински доклад, когато Вие въведете електронната здравна информационна система. Тогава ще можем да вземем всички тези истински мерки, за които нашата здравна система отдавна е узряла. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Има ли други изказвания? Няма.
Уважаеми колеги, аз съм провокирана от доцент Йорданов, който е бивш директор на лечебно заведение, но не знае как се събира статистическата информация, за да се състави доклад за здравето на гражданите. Всяко лечебно заведение до 1 февруари попълва статически доклад за преминалите пациенти, за наличния персонал и цялата друга информация, която е необходима, и се предава в районните здравни инспекции. После се обработва от Националния център по здравна информация. Докладът, който имаме днес, е резултат от именно тази статистика. Тази статистика се генерира от компютърната обработка на данните във всяко едно от лечебните заведения. Нейната достоверност зависи от изпълнителите на медицинска помощ. Оттук нататък здравето на нацията е такова, каквото ни е представено, а ние трябва да търсим заедно решенията за общото му подобряване.
Благодаря на всички за участието в днешното заседание.
(Закрито в 16,40 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Дариткова
Стенограф:
Карамфил Матев
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 50
На 24 януари 2019 г., четвъртък, от 15,30 ч. се проведе заседание на Комисията по здравеопазването при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 29 от ПОДНС.
2. Годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия 2020 за 2017 г., внесен в Народното събрание на 30 ноември 2018 г. на основание чл. 5, ал. 2 от Закона за здравето.
Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от госпожа Даниела Дариткова – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър и гости, откривам заседанието.
Преди да пристъпим към стандартните процедури, искам да поздравя д-р Хасан Адемов за рождения му ден, да му пожелаем здраве, бодър дух и творческо вдъхновение – не само в парламентарната, но и във всички други дейности! (Ръкопляскания.)
Обявявам дневния ред. (Изчита дневния ред.)
Има ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува. „За“ – 15, против и въздържали се няма. Приема се.
ПЪРВА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД
Уважаеми г-н Министър, от името на групата на ПП ГЕРБ ще задам въпрос: каква е Вашата стратегия и какво се случва на този етап с намерението да се изгради Национална многопрофилна детска болница в София? Какви са конструктивните реалности по отношение на упоменатата сграда, която може да се ползва за тази цел? Какви са концептуалните решения, които ще позволят в едно лечебно заведение да се съберат всички дейности, осигуряващи комплексна съвременна грижа за децата на България и по този начин да се даде възможност за по-добро развитие на детското здравеопазване?
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: В сутрешното заседание в пленарната зала стана преход към зададения въпрос. Изграждането на комплексна многопрофилна детска болница е приоритет на мен и на моя екип. Ще направим всичко възможно мечтата на толкова поколения да стане реалност в обозримо време. Изграждането на такава болница има технологичен процес, който сме започнали. Искахме три предложения за строително-конструктивна експертиза на сградата на Научния институт по педиатрия. Имаме договор и реални действия от подписалия договора. Срокът за края на изследването е краят на месец февруари. Дотогава трябва да знаем нещата. Убеден съм, че сградата ще може да се използва за детска болница. Говорил съм с останалите живи, които са започнали да градят тази болница, с инженери, строители, архитекти. Казаха: „Вярно ли е, че нашата детска мечта ще стане истина?“. Трябва да стане!
В договора са описани дейностите, които трябва да се извършат. Това е относно конструктивното изследване.
Няма да чакаме края на февруари. С моя заповед от 3 януари т. г. съм създал работна група от 15 души, в която влизат национални консултанти по отделните детски специалности, директори на детски болници, началници на клиники. Заданието е да разработят структура и план за разполагането на клиники и отделения в съществуващата сграда на Института по педиатрия. Вчера обсъждахме първия вариант за архитектурата на бъдещата болница. Ще има промени, но работната група трябва да завърши своята работа до края на февруари. През февруари ще поканим известни архитекти, които изграждат най-новата болница в Тел Авив, Израел. Там ще изпратя наш екип. Тяхното мнение ще бъде част от крайното решение относно архитектурното решение на тази болница.
От 1 март вече можем да мислим за проектирането и строителството. Специалистите ни препоръчват да работим на инженеринг, да съберем проектирането и строителството в едно. Ако направим заданието най-късно до края на март и обявим обществената поръчка (ще са необходими два месеца, за да се подготвят тези, които ще кандидатстват), най-късно до края на април ще сме обявили обществената поръчка. Надявам се да няма голямо обжалване. Така до края на лятото или до началото на есента ще започне процедурата по проектирането и строителството на детската болница. В тази комплексна болница ще влизат всички детски специалности. Отвън ще остане само АГ-то. Така децата от цялата страна ще могат да се лекуват комплексно.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Пристъпваме към въпроси от отделните парламентарни групи.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Въпросите ми са относно актуалната епидемиологична обстановка с грипната епидемия. Какви организационни мерки взема МЗ? Не е ли време МЗ да си промени критерия за обявяване на грипна ваканция, защото сега е при 130 заболели при 10 хил. души население? Профилактично критерият според мен трябва да е по-нисък, за да можем да не стигаме до такива тежки показатели.
Второ, считате ли, че пикът на епидемията е във връзка с недостига на грипни ваксини в началото на есента на 2018 г.? Отрицателната агитация повлиява ли върху заболеваемостта?
Трето, МЗ има ли данни дали заболяванията не са само от грип, а от остра вирусна инфекция? Кой е причинителят на тежките случаи, които завършват със смърт?
Четвърто, имаме сигнали от директори на болници, че управители на РЗОК отказват да увеличат лимита на болничните заведения в условията на епидемия? Колегите няма как да се справят, защото не могат да откажат прием на нуждаещите се.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Мисля, че д-р Кунчев ежедневно в медиите дава подробна информация за грипната епидемия. Към днешна дата тя е в 14 области на страната. Дава се броят на училищата и детските заведения, които са във ваканция. В нашата система сме ограничили плановия прием на пациенти, майчините консултации са ограничени до минимум.
Мисля, че не сте прав за ваксините, защото тази година са внесени повече ваксини от миналата година. През последните няколко дни са внесени нови 40 хиляди ваксини. Друг е въпросът дали се търсят. Приехме Национална програма, с която от следващата година за хората над 65 г. ще осигурим безплатни ваксини, платени от МЗ.
Не знам кое е онова ниво на заболеваемост за обявяване на епидемия, преди да навлезе пикът. Мисля, че е 210 души на 10 хиляди население. Там, където е постигнато това ниво, е обявена грипна епидемия. Ще поставя този въпрос на специалистите, които наблюдават този въпрос.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Уточняващ въпрос. Предвидено ли е увеличаване лимита на болничните заведения, които приемат пациенти на хоспитализация? Ще получат ли повече пари от Касата за преминалите пациенти?
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Анексът към Рамковия договор за 2018 г., който ще действа през 2019 г., дава възможност в рамките на тримесечието болницата да заяви по-голям лимит за разход. Съответното лечебно заведение може да прави това до края на календарната година. Ако има завишен разход, няма проблеми да се получи съгласие от НЗОК (РЗОК) за увеличаване лимита на разхода.
КАЛИН ПОПОВСКИ (ОП): Въпросът на нашата парламентарна група към министъра е относно динамиката на ситуацията около Националната здравно-информационна система.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Проектът на Националната здравно-информационна система (НЗИС) е в процес на изпълнение. Обявили сме обществените поръчки по дейности. За националните номенклатури, здравно-информационните стандарти, идентификацията, автентикацията и базовата функционалност на ядрото на НЗИС търгът е извършен и не е обжалван. Крайният срок за подаване на офертите е 24 януари 2019 г., а на 25 януари ще бъдат отворени постъпилите оферти.
По дейностите единно национално електронно медицинско досие, електронен здравен запис, електронна рецепта и електронно направление също процедурата не е обжалвана. Крайният срок за подаване на документите е 28 януари, а на 29-ти ще бъдат отворени постъпилите оферти.
Доработките на необходимите регистри на НЗИС – подсистема за електронни административни услуги, здравно-информационен портал – са обжалвани пред КЗК. КЗК е отхвърлила жалбата. Сега тя се намира във ВАС и очакваме в близките дни да имаме решение.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Факт е прехвърлянето на дейността на Фонда за лечение на деца към НЗОК. Тези дни обаче сме свидетели на медийни публикации, свързани с това как българско дете отива да се лекува в съседна нам страна и там да му бъде приложен медикамент.
Моят въпрос е по-фундаментален: има ли анализ от МЗ на структурата на разходите на този Фонд? За какво е плащал фондът? Анализирани ли са дефицитите, включително дефицитите на българската здравна система като направления, в които трябва да се инвестира? Кое налага да се търси непрекъснато спасение от някого в чужбина? Какво трябва да се промени според Вас и Вашия екип? В кое трябва да се инвестира – в хора и специалности в отделните направления? Какъв е проблемът с медицинските изделия, лекарствени препарати? Каква е Вашата визия за по-нататъшното развитие на дейността на този фонд? „Фонд“ е условно казано, защото тази дейност в момента вече е ангажимент на НЗОК.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема доктор Джафер, разходите, които се покриват се от Център „Фонд за лечение на деца“, са описани подробно в неговия правилник и те се покриват в случаите, когато се взимат решения от Обществения съвет. Досега не е имало дефицит на ресурс, който да се явява пречка за лечение на български деца в чужбина, даже в края на година. В последните години има неизпълнение на ресурса, който сме предвидили с бюджета на Министерството на здравеопазването.
Защо отиват навън нашите деца? Това са редки заболявания, които в България не се лекуват. Това се установява от комисия, национални консултанти и така нататък, тоест нямаме възможност и условия да извършим това лечение в България. Независимо от всичко обаче, ние предвиждаме възможност чужди лекари да идват в България, да обучават наши лекари и в бъдеще тези дейности да се извършват в наши лечебни заведения.
Според мен преминаването към Националната здравноосигурителна каса е правилно решение. Ние сме имали възможност да говорим. По големият разход за лечение на наши деца в чужбина, а и не само на деца, се извършва от Националната здравноосигурителна каса. Тя ще покрива абсолютно всички разходи, които са били покривани досега от Центъра „Фонд за лечение на деца“. НЗОК е една контактна точка, която е изградила своята мрежа от контакти с чуждите болници в цяла Европа. Освен това тя работи по критериите, стандартите, които са установени за лечение на деца и на възрастни хора в Европейския съюз.
Мисля, че това е крачка напред, ускорява се процедурата, много по-бързо децата ще могат да получат необходимото лечение и не виждам никакъв негативизъм в това, че се закрива Центърът „Фонд за лечение на деца“ и преминава към Националната здравноосигурителна каса.
НИГЯР ДЖАФЕР: Уточняващ въпрос. Уважаеми господин Министър, когато говорих за дефицитите в системата имах предвид не дефицит като недостиг на средства, а като дефицити в компетентност, в структури, които да извършват тази дейност, която се предлага от други клиники извън нашата страна. Мисля, че усилията трябва да се насочат в тази посока, защото когато едно дете отива просто да му бъдат приложени едни медикаменти в Румъния, трябва да се замислим защо нямаме структура и компетентност, която да извърши тази процедура тук.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Доктор Джафер е абсолютно права, че нашата цел и политика, която трябва да водим, е да създадем условия за лечение на децата ни в България. Медицината е един сложен процес, много бързо се развива, има нови болести, които доскоро не са съществували, така че решаването в кратък период от време на това, което предлагате, не е толкова лесно. Вие виждате, че ние полагаме всякакви усилия, включително и за трансплантация на бял дроб, да обучаваме наши специалисти, наши екипи, да вършат това, което в момента го вършат лекарите извън България. Същият е случаят със спиналната мускулна атрофия, случаят, който беше със Стефчо. Ние ще обучаваме и след средата на февруари или в края на февруари вече ще имаме подготвени наши специалисти да изпълняват и това лечение. Тоест, правим го като политика, но няма как да стане толкова бързо и изведнъж.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Думата за въпрос има доцент Лъчезар Иванов от името на ГЕРБ.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моят въпрос е съвсем кратък: на какъв етап от развитие е изграждането на Електронната система за централизирани търгове на лекарства в страната?
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми доцент Иванов, уважаеми дами и господа народни представители! На 22 януари 2019 г. Министерството на здравеопазването стартира финална тестова процедура на електронната система за закупуване на лекарствени продукти за нуждите на лечебните заведения в Република България или така наречената „електронна система“. В рамките на финалната процедура ще бъде проведено тестване на всички функционалности на системата, като за целта ще бъдат проведени всички видове процедури в реално време с участието на всички потребители на електронната система. Предвижда се финалното тестване на функционалностите на електронната система да приключи до края на месец февруари 2019 г. Преди стартиране на финалното тестване на системата бяха проведени няколко поредни тестови процедури, в това число и в реално време, с участието на лечебни заведения и търговци. В хода на проведените тестове на системата бяха направени редица преработки и корекции по функционалностите. Междувременно Министерството на здравеопазването проведе няколко поредни срещи с представители на търговците на едро с лекарствени продукти и техни представителни асоциации, на които са обсъждани условията за провеждане на обществените поръчки чрез електронната система. Постигнато е съгласие между страните по условията за провеждането на обществената поръчка чрез електронната система. В срока за провеждане на финална тестова процедура на електронната система Министерството на здравеопазването предвижда да направи и независим одит, свързан със сигурността на електронната система, с участието на представителите на търговците на едро. Както посочихме, един от основните приоритети на Министерството на здравеопазването е осигуряването на стабилност и сигурност на работата на системата. В тази връзка, са проведени срещи и консултации с представители на водещи фирми за осигуряване сигурността на системата. В случай че при приключването на финалните тестове през месец февруари системата функционира безпроблемно, се предвижда стартиране на реални търгове през месец март за осигуряване на лекарствени продукти за нуждите на лечебните заведения в Република България.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Допълнителен въпрос? Няма.
От името на БСП – професор Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Уважаеми господин Министър, дами и господа заместник министри, колеги, гости! Ще кажете защо задавам този въпрос отново и отново. Да, имаше парламентарно питане по този въпрос, имаше въпрос от доктор Джафер на блицконтрол и пак се връщам на темата за специализациите в областта на здравеопазването. Ще кажа защо бях провокирана отново от доклада за състоянието на здравето на нацията. Там на три страници е разгледан проблемът с недостига на кадри. Само констатации. Абсолютна диспропорция в разпределението на лекарите в страната, не говоря за специалистите – 22% в София, 56% в големите градове Варна, Пловдив, Бургас и Плевен и всичко останало с едни 12% специалистите в системата. Съжалявам, че не е направен анализ – недостиг на специалисти, закриване поради недостиг на специалисти и неизпълнение на стандартите на отделения в ключови болнични заведения.
Защо казвам кадрово обезпечаване? Ако прочетем старателно този доклад, ние ще видим, че Наредба № 1 била много добра и е спазила така нещата, та българските млади лекари да остават и да специализират в България.
Само две цифри. През 2017 г. на изпит за специалност се явяват 1019 кандидата, тоест те са зачислени по старата наредба. По новата наредба за 2017 г. има 566 места – наполовина. Затова моят въпрос към Вас, господин Министър, е: докъде стигна новата наредба за специализациите в областта на медицината, та младите лекари, които завършват медицина, да специализират и да остават в България, а не да отиват в чужбина?
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема професор Клисарова, уважаеми дами и господа народни представители! Ето я Наредбата за специализациите, която е готова. В момента правим оценка на въздействието. Това са мотивите към Наредбата. По всяка вероятност утре вечер или най-късно в понеделник тя ще бъде качена на сайта на Министерството и ще може да се запознаете с нея. Не искам да влизам в мотивите на Наредбата, Вие ще я видите като я качим на сайта, но наистина се решават изключително важни въпроси, натрупали се в годините, свързани със специализациите за придобиване на специалност. Това се отнася както по отношение на държавната политика по специалности, така и за територията на страната, решават се въпросите, свързани с договорите по време на специализацията, решават се въпросите свързани с това, че досега липсваше конкурс при набирането на специализанти, премахват се някои несправедливости – например за специалност „обща медицина“, където не получават доходи, а плащат такси, а ние предвиждаме да им се дават стипендии и още много други неща. По този въпрос ще направим едно изнесено обучение, в което ще има дебат, разговори, анализи по Наредбата и мисля, че всички страни ще бъдат удовлетворени.
Не съм съгласен, че няма анализ на кадрите, защото ние този анализ сме го направили, което ни служи за база да поискаме от Министерството на образованието и науката както увеличаване броя на студентите по отделни специалности, така и на специализантите – за три години. Ето това е анализът и разчетът, които имаме, така че може да бъдете убедена, че това е свършено.
Само преди няколко дена имахме среща с министъра на образованието и науката и с ректорите на висшите медицински училища, където разглеждахме точно този проблем, даже не само него, но и въпроса за парамедиците – какво образование и каква квалификация трябва да имат.
Вие знаете, че ние успешно осъществяваме Проекта за спешната помощ, чука ни на вратата потребността от парамедици, а все пак обучението е няколко години и този въпрос също не търпи отлагане.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Допълнителен коментар. Благодаря за отговора. Абсолютно изчерпателен. Радвам се, че видях Наредбата готова, но си запазвам правото да коментирам, след като я прочета.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Следващият въпрос ще зададе от името на „Обединени патриоти“ господин Георги Колев.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Госпожа Дариткова ме изпревари и зададе въпроса, който и аз щях да задам – за детската болница – и съм доволен от отговора.
Само ще заостря Вашето внимание към един много важен въпрос – подготовката на заданието за тази болница. Защото каквато и да е болницата, според мен трябва да се базираме на необходимостите, възможностите, новостите, посочени от специалистите, ако щете по клиники, ако щете по заболявания, на база на което да се оформи правилно задание, и то ако може да Ви ги дадат специалистите в писмен вид, защото още сега се чува – аз говорих с няколко специалисти и те казват, че би се пропуснала дадена новост в лечението на съответни заболявания. По този начин Вие ще имате възможност да избегнете последващо обвинение относно това, че не сме предвидили дадена новост в лечението на съответни заболявания или не сме предвидили съответни апаратури.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин Министър, имате ли коментар на предложението?
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Само едно изречение, с уважение към господин Колев. Ще Ви поканя някой път на среща на тази комисия, която съм създал, за да видите какви разговори и какви дебати се водят по три-четири-пет часа – и за потребностите от отделения, от нови апарати, нови лечения и така нататък, даже сме стигнали до рисуване на кутийките – кое къде да бъде, на кой етаж да бъде, как да бъде обвързано в последователност с евентуалните последващи лечения и така нататък.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Благодаря Ви, господин Министър, това очаквах да чуя.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: От името на ДПС ще има ли още един въпрос? Не.
С това приключваме първа точка от дневния ред.
ВТОРА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД
Господин Министър, заповядайте да представите доклада.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Годишният доклад представя данни за 2017 г. за някои процеси и в динамика за здравно-демографското състояние на населението, функционирането на здравната система и дейностите по опазване на общественото здраве.
Докладът включва и отчет на изпълнението на Националната здравна стратегия 2020 през 2017 г.
Здравно демографско състояние. България следва общата за Европейския съюз тенденция на застаряване на населението, но с по неблагоприятно съотношение. В България населението над 65 години е 21%, на децата до 14 години – 14,2%, а в Европейския съюз населението над 65 години е 19%, а децата до 14 години – 15,5%. Продължават негативните промени във възрастовата структура на населението, нарастване на възрастното население и намаляване на младите хора. Средната продължителност на живот се увеличава и вече е 74 – 76 години, но остава по-ниска от тази във Европейския съюз – 80 години и 9 месеца. Запазва се дълготрайната тенденция на намаляване на раждаемостта в България, като от 9,1 промила през 2016 г. достига до 9 промила през 2017 г. спрямо средното равнище на раждаемост за Европейския съюз от 10 промила. Равнището на раждане в България е по-ниско, но се доближава до нивото в повечето европейски страни. Общата смъртност в България през 2017 г. от 15,5 промила нараства спрямо 2016 г., когато е била 15,1 промил и продължава да бъде най-висока със страните от Европейския съюз, чийто среден показател е 10,2 промила. През 2017 г. е достигнато най-ниското в цялата история на демографската статистика на България равнище на детската смъртност – 6,4 промила, но въпреки това то остава по високо, отколкото средното за Европейския съюз – 3,6.
Благоприятни тенденции се наблюдават и по отношение възрастовите показатели за детска смъртност – перинатална, неонатална, постнеонатална, като перинаталната детска смъртност продължава да намалява, а постнеонаталната запазва нивото си от 2016 г.
Намалява показателят за мъртвораждаемостта спрямо предходната година – 6,3 промила, но все още е по-висока от средната стойност за Европейския съюз – 4,7.
През 2017 г. не са регистрирани заболявания от дифтерия, тетанус, рубеола и полиомиелит. Регистриран е епидемичен взрив от морбили със 165 заболели в три области на страната. Имунизациите са задължителни и ваксините през 2017 г. са изпълнени с имунизационен обхват под 95%, с изключение на първичната имунизация срещу туберкулоза.
През 2017 г. нараства болестността и намалява заболеваемостта от злокачествени образувания спрямо предходната година. Най-висока е болестността от рак на млечната жлеза при жените и рак на женските полови органи. Показателят за хоспитализираните случаи в стационарите на лечебните заведения на 100 000 население през 2017 г. е по-висок в сравнение с 2016 г.
Освидетелстваните лица над 16-годишна възраст с призната трайна намалена работоспособност, вид и степен на увреждания през 2017 г. – 8,7 на 1000 население над 16 години, намалява спрямо 2016 г.
Освидетелстваните лица до 16-годишна възраст с признати вид и степен на увреждане през 2017 г. – 3,8 на 1000 население до 16 години, намалява спрямо предходната 2016 г., когато същият показател е бил 4 промила.
Рискови фактори. В Доклада са разгледани рисковите фактори, свързани с начина на живот като тютюнопушене, употреба на алкохол, нездравословно хранене и намаляване на двигателната активност, чието високо ниво е пряко обвързано с високото ниво на заболеваемостта и смъртността от хронични незаразни болести.
Основно предизвикателство за здравето на гражданите остават хроничните незаразни болести, които са основна причина за смърт и намалена работоспособност. С оглед на това е необходимо провеждането на целенасочени политики по отношение на промоцията, профилактиката и ранната диагностика на тези заболявания.
Финансиране на здравните дейности от държавния бюджет. Разходите на държавния бюджет по функция „здравеопазване“ през 2017 г. в общ размер на 701 млн. 400 хил. лв. са насочени към финансиране на приоритетни политики и дейности в областта на: общественото здравеопазване, реализиране на национални здравни програми по стратегически здравни приоритети и социално значими заболявания; осигуряване на лекарства, консумативи и биопродукти по централна доставка; диагностично-консултативна и лечебна дейност в лечебните заведения в системата на Министерския съвет, Министерството на здравеопазването, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на отбраната, МВР и други.
Разходи по централния бюджет. Чрез бюджета на Министерството на здравеопазването през 2017 г. са разходвани 477 млн. 446 хил. 500 лв. или 99,58% от заложените в годишния план. В сравнение с 2016 г. се отчита увеличение с 19 хил. 100 лв. или с 4,2%.
Основните направления по които са усвоени средствата през 2017 г., са следните: централни доставки на лекарствени продукти и медицински изделия – отчетени 75 млн. 137 хил. 500 лв. Увеличение спрямо 2016 г. – 6%. В това число влизат: ваксини за извършване на задължителни и целеви имунизации и реимунизации за деца и възрастни и тестове; лекарствени продукти по Наредба № 34; радиоактавни лекарствени продукти, радио-нуклеидни генератори; медицински изделия по чл. 76 и чл. 9 от Наредба № 26 и медицински изделия за вземане, диагностициране, преработване и съхраняване на кръв и кръвни съставки.
Национални програми. Отчетени са разходи в размер на 5 млн. 507 хил. 300 лв. В сравнение с 2016 г. е отчетен ръст от 2 млн. 384 хил. 300 лв. или увеличение с 43,3%, което се дължи основно на изпълнение на дейности, свързани с Националната програма за подобряване на майчиното и детско здравеопазване.
За организационно и финансово подпомагане на лечение на български граждани в чужбина, за лечение на деца до 18-годишна възраст и за извършване на дейности по асистирана репродукция в лечебните заведения в Република България разходите са 23 млн. 244 хил. 800 лв. Спрямо 2016 г. не се наблюдава изменение в нивото на отчетените разходи както следва: за субсидии за държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ за дейности, които по закон са определени като държавна отговорност, както и други дейности, извършвани в болниците, които не са обхванати – като финансиране от НЗОК. Общия размер на разходите е 97 млн. 567 хил. 900 лв. Спрямо 2016 г. се отчита увеличение с 15,2%.
По методиката за субсидиране на лечебните заведения през 2017 г. са изплатени средства в размер на 88 млн. 35 хил. 500 лв. Спрямо извършените през предходната година плащания се отчита ръст от 11,4%, което се дължи основно на осигуряване на медицински изделия на интервенционално лечение, на мозъчно съдови заболявания, оказване на спешна медицинска помощ за пациенти със спешни състояния и психиатрична помощ.
За инвестиционни проекти на лечебните заведения са предоставени средства в размер на 11 млн. 610 хил. 300 лв.
Чрез бюджета на НЗКОК общият размер на получените в НЗОК приходи и трансфери всичко към 31 декември 2017 г. възлизат на 3 млрд. 581 млн. 495 хил. 300 лв., което представлява 100,3% спрямо заложените в Годишния план за 2017 г. средства. В сравнение на същия период на 2016 г. се отчита увеличение с 282 млн. 886 хил. 900 лв. или с 8,6%, което основно се дължи на увеличения размер на здравноосигурителните приходи през 2017 г.
Оценка за изпълнението на Националната здравна стратегия 2020.
Национална здравна цел 1 – снижаване на смъртността при децата от нула до 1-годишна възраст. Продължава трайната тенденция за намаляване на показателя за детска смъртност, като стойността му през 2017 г. достига 6,4 на 1000 живородени деца. Показателят е преминал под целевата стойност от 6,8 на 1000 живородени деца през 2020 г., определена в Стратегията. Благоприятни тенденции се наблюдават и по отношение на повъзрастовите показатели за детска смъртност.
Национална здравна цел 2 – снижаване на смъртността при децата от 1 до 9-годишна възраст. През 2017 г. продължава тенденцията за подобряване на показателя, като се отбелязва известно отклонение, но все още показателят надвишава целевата стойност до 2020 г. от 0,24 на 1000 души население.
Национална здравна цел 3 – снижаване на смъртността при подрастващите и младите хора от 10 до 19-годишна възраст. През 2017 г. се наблюдава запазване нивото на смъртността във възрастовата група от 10 до 19-години на 0,31 на 1000 население от 10 до 19 години, като то все още надвишава целевата стойност за изпълнение до 2020 г. – 0, 28 на 1000 души население. Темпът на намаление на смъртността в тази възрастова група е значително по- малък в сравнение с намалението на смъртността във възрастовите групи до 1 година и от 1 до 9 години. С оглед на това е необходимо да се предприемат активни действия за реализация на политиките за подобряване на здравето на юношите и младите хора.
Национална здравна цел 4 – снижаване на смъртността при икономически активните групи от 20 до 65-годишна възраст. Данните за 2017 г. показват, че макар и с по-бавни темпове тенденцията за намаление на стойността на показателя за смъртност във възрастовата група от 20 до 65 години продължава, като той достига 5,18 на 1000 души население при 5,20 за 2016 г.
Показателят все още надвишава заложеното до 2020 г. от 4,19 на 1000 души население, а темпът на намаление е много малък. Анализът на данните показва, че е необходима подкрепа за изпълнение на здравните политики за тази възрастова група, насочени към намаляване на рисковете от вредните навици, факторите на околната и трудовата среда, промотивни и профилактични действия и дейности за ранно откриване и своевременно лечение на социално значимите заболявания.
Национална здравна цел 5 – увеличаване на средната продължителност на предстоящия живот на хората след навършване на 65-годишна възраст. Средната продължителност на предстоящия живот на хората след навършване на 65-годишна възраст бележи увеличение спрямо стойността към 2014 г., но и тук се наблюдава много бавен темп на нарастване. При запазване на настоящия темп на увеличение на показателя може да се прогнозира, че до 2020 г. стойността му няма да достигне определената в Стратегията целева стойност от 16,4 години. Мониторингът показа необходимост от оптимизиране на планирането и ускоряването на реализацията на мерките по Политика 1.4 – „Здраве за възрастни хора“ на Приоритет 1 и общите мерки по реализация на политиките по Приоритет 2 и 3.
Изводи от представените данни за отчетите през 2017 г. стойности на показателите измерващи изпълнението на националните здравни цели:
Първо, за определените в Националната здравна стратегия 2020 – „Национални здравни цели“, е налице положителна оценка на изпълнението на определени на база обективни данни за динамиката на наблюдаваните показатели, спрямо изходните данни от 2014 г.
За всички цели се наблюдава различна степен на постигане спрямо определените целеви стойности до 2020 г.
На трето място, най-значим е напредъкът по постигане на националните здравни цели за намаляване на смъртността в младите възрастови групи, а най-незадоволителен по отношение на целта за увеличаване на средната продължителност на живота във възрастта над 65 години. Регистрираната през 2017 г. динамика на показателите на националните здравни цели налага интензифициране на мерките в областите, където е налице значимо изоставане. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Министър, за изчерпателното представяне на доклада.
Уважаеми госпожи и господа, имате думата за изказвания.
Заповядайте, професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми господа заместник-министри и гости! Виждам, че интересът не е много голям от страна на медиите към проблема, който сега ще обсъждаме. Аз внимателно изслушах Вашето подробно експозе на 300-страничния доклад, с който се запознахме съвсем внимателно. Говорейки последователно по първата част на доклада, тъй като докладът е огромен и не мога да взема отношение по всичките части в него, те са три основни части, вероятно ще обърна внимание на някои от цифрите, които Вие споменахте, но на мен ми се струва, че не в контекста на обвинения към Вас лично, който сте от 13 месеца министър на здравеопазването, а към ситуацията в страната, ръководството на Министерството на здравеопазването трябва много сериозно да се замисли, тъй като независимо от съвсем скромно изказаните от Вас накрая успехи в Програмата 2020, то като погледнем основните изводи и заключения на доклада, които са на страница 280 – те не кореспондират с това, което Вие ни споделихте в края на Вашето експозе.
Ще започна от начало. Опитвал съм се да Ви обърна внимание като принципал на Вас и на уважаемите колеги – заместник-министри, както и на колегите от Здравната комисия върху показателите.
Ние се намираме в състояние на много сериозен демографски срив. Вероятно Вие, не сте длъжен да знаете, но България се намира между първите 10 държави в света по интензивност на намаляване броя на населението. Това което обаче искам да Ви кажа като професионалист, независимо, че до Вас стои член на екипа на Националния център по обществено здраве, всичките приказки, насочени към раждаемостта като причина за този демографски срив, не са толкова верни за България, тъй като правилно участващите в композирането на доклада са написали, че в България има раждаемост, която не се различава съществено от тази в Европейския съюз. Вие я цитирахте. Това, по което се различаваме много съществено и към което има отношение Министерството на здравеопазването, е преждевременната смърт. Вие цитирахте до 60 години. В доклада много точно е описано какво е нивото, но има още един показател – ранна предвидима смъртност. По този показател според данните на Евростат ние се намираме на първо място. Да не говорим, че общият ни стандартизиран коефициент е почти два пъти по-висок. Това е много сериозен въпрос. Това говори за неефективност на здравната система.
Вторият голям проблем, който Вие съвестно цитирахте, е въпрос, на който трябва да се обърне много сериозно внимание с мерки. Аз тук ще изкажа едно неудовлетворение, не знам дали във Вас е причината, защо ние сега обсъждаме 2019 г., а докладът е за 2017 г. Вие сте го внесли на 28 ноември. Въпросите в здравеопазването са сериозни, Вие се опитвате да ги решите, независимо че дойдохте от друго министерство. Няма да правя характеристика на Вашата професионална биография, но усилията Ви аз лично ги адмирирам. Само че усилията на един човек не могат да ефектират, ако не се разбере същината на проблема. Проблемът е много сериозен и този проблем се намира в цялата конструкция на здравеопазването в момента.
Ясно е и това, което се показва и по медиите, че в рамките на последните 10 години 8 пъти се е увеличил бюджетът за здравеопазване – от 500 милиона на 4 милиарда и половина. От 50 г. в България се увеличава смъртността – това не знам откъде е дошло при Вас. Вижте таблицата, която сте дали в самия доклад, тя подсказва, че увеличението е последните десет години, и то на фона на увеличаващи се усилия в здравната система за лечение на незаразните заболявания, които са основна причина.
Казвам го, за да бъдем съвсем коректни едни към други, а не да се замеряме с обвинения колко е лошо здравеопазването в България. При увеличаване на бюджета за онкомедикаменти, при увеличаване на броя на интервенционните процедури в болестите на съдовете, ние се намираме в състояние на повишаваща се смъртност. Това говори за дефект в здравната система.
Вторият голям въпрос, по който това се оценява, е проблемът за детската смъртност. Колкото и да говорим, че детската смъртност е намаляла, тя остава два пъти по-висока. В държава член на Европейския съюз това е изключителен проблем. Това е резил! Аз си спомням нивото на детска смъртност, когато бях млад асистент по педиатрия. Вярно, че оттогава досега то е намаляло много, но е два пъти по високо отколкото в Европейския съюз.
Ще Ви обърна внимание на неонаталната и перинаталната смъртност. Има много точно изречение в доклада, което на Вас като неспециалист в областта на медицината може би Ви е убягнало. Цитира се процент – не генетични малформации, не вродени заболявания, а състояние в пери и неонаталния период. Това значи, че ефективността на лечебните мерки в този толкова критичен период за живота на човека между първия и 28 ден не са ефективни.
Вие не бяхте, на тази дискусия. Тук имахме удоволствието и с доктор Иванов, и с доктор Дариткова, и с колегите от нашата група да обсъждаме проблемите за родилната помощ.
Ние ще имаме скоро така дълго отлаганата дискусия за трансплантациите. 2015 г. са канени специалисти от Европейския съюз по родилна помощ, те са показали какви са ни грешките – колко е процентът на цезарови сечения. Това обаче изобщо не е помръднало от 2015 г. до 2019 г. Процентът отива към 50%, което е абсурд! В държави като Испания, в САЩ се мониторира раждането с цезарово сечение. Ако болницата надвиши 20%, веднага се поставя на мониторинг. При нас това не е така.
Има няколко показателя по отношение на инфекциозната и паразитозната смъртност, които показват нивото на здравеопазването на една държава. Един от тях е хепатит А.
Ако направим едно сравнение, а ние си позволихме да го направим между България и от водещите страни в Европейския съюз, няма да цитирам държавата, съобразно човешкия ни контингент по отношение на ехинококозата, която там е спорадична, то ние се намираме в състояние на 150 пъти по-висока заболеваемост. В другите държави няма нови случаи през годината. При нас са цитирани 218 случая за 2017 г.
Вторият въпрос – болестта на мръсните ръце хепатит А. Вие вече сте били една година министър, знаете какво се случва лятото в определени градове в България – взрив на хепатит А. 50 пъти по-висока заболеваемост. Това говори, че отново в областта на профилактиката на противоепидемичните мерки, които трябва да се взимат от съответните РЗИ-та, има пробойни.
Аз съм наясно, че екипът на Министерството има желание, но трябва да се включи комплекс от мерки. Говорих Ви за Национална доктрина по онкология. Оттогава минаха месеци, така беше и с доктор Москов. Говорих му, но всичко потъна. Така ли е и сега? Готви ли се такава доктрина? Защото на второ място след сърдечно-съдовите са онкологичните заболявания. Няма ли доктрина? Всичко разбито ли е, както е разбито в момента?
Сега ще дойде и докладът на Касата. Ще видим разходите за 2018 г. за онкомедикаментите по лечебни заведения. Много е интересно да се види какво е повишението. Госпожа Начева се усмихва, но са отишли 80 милиона нагоре. А ефективността я виждаме от Вашия доклад – не е достатъчна и не отговаря на огромните усилия. Те не са усилия на Министерството, това са усилия на обществото, но не са ефективни. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Други изказвания?
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: През 2017 г., която обсъждаме сега, имахме четирима министри, включително и един служебен. Въпреки тази честа смяна на върха на здравната ни система нещата са си останали с определени проблеми. Това е първият доклад за здравето на нацията.
Искам да кажа две неща. Първото е, че аз приемам статистическите данни под въпрос, защото за мен те не са верифицирани. Решението – голяма част от статистическите данни да се събират през структурите на Националната здравноосигурителна каса, да се подават данни в районната каса и тогава да се ползват от Министерството – направи така, че алгоритъмът на така наречените „клинични пътеки“ започна да прави алгоритъм и на статистическите данни по определен вид заболявания в България. Това не е от полза на никого. Надявам се, че панацеята тук се казва Национална информационна електронна система и се надявам, че статистиката ще бъде събирана по начин, по който да я верифицира.
Второ, би трябвало да намери повече място анализът на проблемите на здравеопазването, по-скоро на заболеваемостта и да бъде съпоставено с регионалните проблеми на здравеопазването като страна в Европейския съюз, да се види къде изоставаме и защо изоставаме. Тогава някои от въпросите, които днес се зададоха, например въпросите за донорството, за трансплантациите и така нататък, биха намерили своя естествен отговор.
В крайна сметка 2017 г. е доста далече вече от нас. Ние вървим към приключване на Стратегията 2020 г. и аз се надявам, че ще махнем всичките клишета, с които трябва да „захаросаме“ един истински доклад, и ще получим истински доклад, когато Вие въведете електронната здравна информационна система. Тогава ще можем да вземем всички тези истински мерки, за които нашата здравна система отдавна е узряла. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Има ли други изказвания? Няма.
Уважаеми колеги, аз съм провокирана от доцент Йорданов, който е бивш директор на лечебно заведение, но не знае как се събира статистическата информация, за да се състави доклад за здравето на гражданите. Всяко лечебно заведение до 1 февруари попълва статически доклад за преминалите пациенти, за наличния персонал и цялата друга информация, която е необходима, и се предава в районните здравни инспекции. После се обработва от Националния център по здравна информация. Докладът, който имаме днес, е резултат от именно тази статистика. Тази статистика се генерира от компютърната обработка на данните във всяко едно от лечебните заведения. Нейната достоверност зависи от изпълнителите на медицинска помощ. Оттук нататък здравето на нацията е такова, каквото ни е представено, а ние трябва да търсим заедно решенията за общото му подобряване.
Благодаря на всички за участието в днешното заседание.
(Закрито в 16,40 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Дариткова
Стенограф:
Карамфил Матев
