Редовно заседание на Комисията по здравеопазване

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазване






ПРОТОКОЛ
№ 59


На 6 юни 2019 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване при следния


ДНЕВЕН РЕД:

1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

2. Представяне на Европейски доклад за наркотиците за 2019 г., изготвен от Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на комисията госпожа Даниела Дариткова.


* * *

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа заместник-министри, уважаеми гости, уважаема госпожо Сандрин Шлейман от Европейския център за мониторинг на наркотиците!
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването и предлагам то ще се състои при следния дневен ред:
1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Представяне на Европейски доклад за наркотиците за 2019 г., изготвен от Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите.
Има ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля народните представители, които са „за“ този дневен ред, да гласуват.
Гласували: за – 17, без против и въздържали се.
Дневният ред се приема.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ОТГОВОРИ НА АКТУАЛНИ УСТНИ ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО КЪМ МИНИСТЪРА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
От името на парламентарната група на ГЕРБ въпрос ще зададе доктор Александров.
Заповядайте!
АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ: Уважаема госпожо Председател, Уважаеми господин Министър, госпожи и господа заместник-министри, уважаеми колеги и гости! Моят въпрос е свързан с Анекса към Националния рамков договор за 2019 г., който се обсъжда между Българския лекарски съюз и Национална здравноосигурителна каса. Какво допълнително финансиране ще има и за кои дейности се предвижда това да бъде насочено?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин Ананиев, имате думата, за да отговорите на поставения въпрос.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми доктор Александров, уважаеми гости! Убеден съм, че няма човек тук, в тази зала, който да не наблюдава процесите на финансиране на лечебните заведения за болнична помощ и не само за болнична помощ, разбира се, и да не сме стигнали до извода, че в годините редица от клиничните пътеки, които се финансират чрез бюджета на Национална здравноосигурителна каса са с цени, които не отразяват реалните разходи на лечебните заведения, както по отношение на материалните разходи, така и по отношение оценяването на труда на медицинския персонал, който работи в тези заведения.
Знаете, че в последните няколко седмици и може би вече месеци има и редица протести на медицинския персонал, в това число на професионалистите по здравни грижи, които са неудовлетворени от заплащането на техния труд, който не е остойностен както трябва в цените на клиничните пътеки. Това ни даде основание да проведем едни много сериозни разговори с Българския лекарски съюз и да подготвим предложение за увеличаването на някои от цените на клиничните пътеки в рамките на един ресурс до 50 млн.лв., който всъщност се освобождава с решение на Надзорния съвет на Касата от резерва, предвиден по закон.
Стигнахме до пълно единодушие с Българския лекарски съюз по това кои клинични пътеки да бъдат увеличени и в какъв размер, в резултат на което в момента Анексът към рамковия договор, е качен на интернет страницата и на Национална здравноосигурителна каса, и на Българския лекарски съюз. Общественото обсъждане ще приключи на 17 юни 2019 г. и веднага след това ще официализираме самото подписване на Анекса към Националния рамков договор.
Увеличението е насочено главно към клиничните пътеки в областта на диагностиката и интензивното лечение на новородените деца, както и диагностиката и лечението на децата до 18-годишна възраст.
Увеличени са цените на общо 120 клинични пътеки, от тях 32 клинични пътеки са свързани с неонатология и педиатрията като увеличението е между 20 и 30%, като 20% са увеличени клиничните пътеки, които са първо и второ ниво на компетентност, а с 30% - третото, което е естествено и най-тежко и отговорно и сложно ниво.
Увеличени са цените на 57 клинични пътеки, изпълняващи се в клиниите отделенията по педиатрия, на 11 клинични пътеки – в областта на пневмологията и в диапазона от 20 до 30%, на същите критерии, за които казах преди малко, 8 клинични пътеки в областта на инфекциозните болести, както и някои клинични пътеки за хирургично лечение на деца и терапевтични клинични пътеки, изпълнявани в отделенията по вътрешни болести, кардиология, анестезиология и интензивно лечение, в областта, пряко свързана с диагностиката и респективно оценка на стадия на онкологичните заболявания.
С 10% са увеличени цените на амбулаторните процедури, при които се провеждат сцинтиграфски изследвания и изследвания с компютърна томография на хибриден скенер. Диагностичните процедури за стадиране и оценка на терапевтичния отговор при пациенти със злокачествени солидни тумори и хематологични заболявания с магнитно-резонансна томография, изпълнявани по клинични пътеки при хоспитализация на пациентите с 30%.
Размерът на увеличението на клиничните пътеки и амбулаторните процедури е диференциран в съответствие с предложението, което ни направи Българския лекарски съюз. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Министър.
Имате ли уточняващ въпрос, доктор Александров? Не.
Преминаваме към следващия кръг въпроси.
Професор Михайлов, заповядайте!
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми гости, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър и заместник-министри! В общественото пространство се появи новина като решение на Министерството на здравеопазването за закриване на Националния център по наркомании. Аз получих редица съобщения по този въпрос, качени и на сайта на Министерския съвет – на портала за обществени консултации, и на Центъра за защита правата в здравеопазването. Едно от тях е на господин Федон Калотеракис. Доколкото ми е известно, има писма в защита на съществуването на този център и от директора на Агенцията по наркотици на Европейския съюз, и от директора на Световната агенция.
Моят въпрос не е по отношение на тяхното мнение, което е доста аргументирано. Може да го намерите на сайта на Министерския съвет.
Откъде-накъде – изредени са всички европейски държави, в които има такива институции под една или друга форма, като дирекция към Министерството на здравеопазването, като самостоятелни центрове – се е стигнало до това решение, което създава на базата и на един проблем, който след малко ще обсъждаме тук, редица въпроси в психиатричната и конкретна медицинска помощ към пациентите с наркотични зависимости? Още повече – аз после ще доразвия моя въпрос, на фона на сегашния логистичен проблем, който съществува на пазара, но ме интересува мнението на Вас, като принципал, какви са били причините, за да вземете това сериозно решение? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми професор Михайлов! С цялото ми уважение към Вас мисля, че така както зададохте въпроса, той не е коректен. Ни не закриваме Националния център по наркомании, а го преобразуваме чрез вливане в Националния център за обществено здраве и анализи. Не закриваме!
На второ място, искам да кажа, че се запазват всички функции на Националния център по наркомании, както и съставът, който работи в двете специализирани дирекции на центъра, който работеше досега.
Освен това се запазват и позицията на България в международните форуми. Вие знаете, че Националният фокусен център е част от Европейската система за наркотиците. Той ще се запази и ще продължи да бъде част от нея.
Проектът на новата Стратегия за борба с наркотиците, както и изпълнението на старата Стратегия, която беше до 2018 г., категорично показа, че с този капацитет Националния център по наркомании не може да изпълнява възложените му задачи. Това са 14 души, натоварени с изключително големи ангажименти и резултатите от тяхната дейност, показа, че не постигаме резултатите, които очакваме.
Освен това чрез вливането в Националния център за обществено здраве и анализи експертите от Националния център по наркомании биха могли да използват изградения капацитет на хората, дирекциите, и отделенията и отделите, които работят в момента в Националния център за обществено здраве и анализи. Само ще Ви изброя дирекциите, които ще подпомагат дейността на бившия Национален център по наркомания, с което ще надградят както дейността, така и резултатите от тази дейност: дирекция „Обществено здраве и здравен риск“, отдел „Токсикология“, дирекция „Промоция на здраве и превенция на болести“, отдел „Психично здраве“, отдел „Детско и младежко здраве“, дирекция „Национални и здравни данни и електронно здравеопазване“, отдел „Информационни ресурси и анализи“, „Информационни системи и технологии и регистри“.
Съгласете се, че когато сегашният център бъде подпомогнат от тези структури, пряко свързани с дейността на Националния център по наркомании, качеството и резултатите от дейността в тази област ще бъде на много по-високо равнище, много по-комплексно и резултатите ще бъдат по-добри.
Освен това искам да Ви кажа, че сградата, в която се помещаваше Центърът – Вие знаете, че имаме договор със Столичната община, този договор отдавна изтече и Столична община не иска да възобнови договорните си взаимоотношения. Знаете, че там имаше редица протести на населението около Центъра по наркомании, поради което освен професионално, считаме, че и териториално би трябвало да се премести тази дейност в Националния център за обществено здраве и анализи.
Все пак да не забравяме, че основната дейност на Националния център за обществено здраве и анализи е опазване на общественото здраве, което включва и дейността, свързана с наркоманията. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате ли уточняващ въпрос, проф. Михайлов?
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Да, имам.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте!
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: И аз трябва да започна – с цялото ми уважение към Вас – уточняващия въпрос. Вече сме изпитали това желание за окрупняване на структурите със създаването на Агенцията за медицински надзор, която глътна Агенцията по трансплантации. Предстои да мине една година, за да видим какъв ще бъде ефектът от това и пак ще говорим отново. Днес имахме дебат по този въпрос, да не се връщаме към него.
Но като лекар клиницист и като познаващ много добре и уважаващ, специалиста в Националния център за обществено здраве и анализи – визирам неговия директор, който познавам много добре и сме много близки приятели, трябва да Ви кажа, че задачата, ролята, проблемите, които решава Националния център за обществено здраве и анализи, са коренно различни в сферата на българското здравеопазване от оперативните задачи, които решава една дирекция или един национален център по наркомании. Той се занимава най-вече и предимно с регламентиране на проблемите по обучение на кадри, свързани с тази област на клиничната медицина и с проблемите, които са свързани чисто клинично в тази толкова сериозна медицинска дейност.
Аз се опасявам, че потъвайки в структурата на НЦОЗА, както съкратено наричаме Националния център за обществено здраве и анализи, всичко това ще се превърне в едно добро желание, но не и в един добър резултат. Заедно с това е уточняващият ми въпрос. Вие знаете какво е положението с метадона в момента на българския пазар, пуснали сте – за втора година става този гаф – спешна обществена поръчка, която намалява рязко сроковете. Нека да разберем при ниво на хероин зависими, което не се е променило през последните години, вече на пазара – знаете, като човек, който вече две години ръководи Министерството, че излизат много по-различни форми на дрога, хероинът е вече демоде наркотик – защо трябва да се стига всяка година до това състояние? А има и много други неща там, които могат да се коментират, но те са строго професионално, за да занимаваме Комисията с тях.
Моят въпрос е: как стоят нещата с метадона и как ще бъдат решени? Това е проблем, който при пациентите, които са на тази програма, създава много тежки форми на абстинентен синдром. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Аз все пак бих причислила тези въпроси като два различни, защото няма пряко отношение метадонът към националния фокусен център по наркомании.
Въпреки това, господин Министър, имате възможност да отговорите и на втория въпрос – понеже колегите отскоро са в Комисията, ще бъдем толерантни.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря.
С най-голямо удоволствие ще отговоря на професор Михайлов.
Професор Михайлов, аз в самото начало казах, че няма по никакъв начин да се ограничи или да намалим нивото или качеството на работа в областта, която е изпълнявана досега от Националния център по наркомания. Вкарвайки я вътре, ще влязат всички тези експерти и всички тези дейности, изпълнявани и досега.
А обратно – този процес ще бъде доразвиван с всички онези структури, които в една или друга степен, могат да подпомогнат и да вдигнат качеството в дейността, извършена от действащия до скоро Националния център по наркомания. Това, едното.
Второ, не съм убеден, защото се опитах да направя справка, че в много държави в Европа има такава структура. Даже бих казал, че почти никъде няма такава структура. Проверете си и си направете справка. (Реплика на народния представител Георги Михайлов.) Да, добре. И аз също си направих справка, но нашите експерти ми показаха, че само в няколко държави от Европа има такива специализирани структури.
Сега по отношение на метадона. Този срив, който се получава от време на време, не идва от Министерството на здравеопазването. Проблемът идва от политиката, която водят фирмите. Затова по някой път сме принудени да вземаме такива екстремни мерки, за да може да решаваме проблема и да не прекъсваме това лечение. Не е от слаба организация или лошо планиране от Министерството на здравеопазването. Просто фирмите си имат своя фирмена политика и по някой път нямаме как да реагираме – обявяваме обществена поръчка, но те взимат своето решение. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: От името на „Обединени патриоти“ въпрос ще зададе доктор Поповски.
Заповядайте!
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми заместник-министри, уважаеми колеги народни представители! Нашият първи въпрос е следният: докъде е процедурата за централизираната обществена поръчка за лекарствата като развитие в динамика? Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми доктор Поповски! На 10 юни 2019 г. чрез електронната система на Министерството на здравеопазването стартира първият етап от процедурата за закупуване на лекарствени продукти за нуждите на лечебните заведения в Република България.
Лечебните заведения следва да подават своите заявки за необходимите им лекарствени продукти за 2020 и 2021 г. като заявките трябва да бъдат подадени в периода от 10 юни 2019 г., тоест след няколко дена, до 24 юни 2019 г.
Паралелно с процедурата за събиране на заявки Министерството на здравеопазването е възложило провеждане на независим одит, чиято цел е да се добие увереност, че електронната система гарантира сигурността, неприкосновеността на данните на различните потребители, регистрирани в системата, както и че техните данни, съдържащи се в системата, не могат да бъдат манипулирани от трети лица.
След приключване на тези два процеса, тоест заявката за лекарствата и одита, който ние ще направим – те вървят паралелно, ще бъде обявена обществената поръчка чрез електронната система. Тоест, ние сме на финала.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Имате ли уточняващ въпрос, доктор Поповски?
КАЛИН ПОПОВСКИ: Не, нямам. Отговорът беше достатъчно изчерпателен. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Следващ въпрос?
Доктор Джафер, заповядайте.
НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър – с целия ми респект към Вас, както вече беше казано, уважаеми заместник-министри, уважаеми колеги! През последните месеци ни беше спестен блицконтролът – и на нас, и на Вас, по определени причини. Сега се намираме в един благодатен период, в който предизборната кампания приключи. Колегите от БСП се завърнаха в Комисията и в парламента и можем да поговорим за по-сериозните и фундаментални въпроси, които чакат своето решение.
Ако не ме лъже паметта, преди близо девет месеца представихте тържествено в залата на НДК два модела за промяна на здравноосигурителния модел.
Създадохте не една, а три работни комисии, ако не се лъжа. Разбрахме, че в един момент започнаха работните комисии и групи да обсъждат трети модел, после стана въпрос за четвърти – говоря за Холандски, Френски, бихте ли уведомили уважаемата Комисия по здравеопазване докъде стигна темата за промяна на здравноосигурителния модел в България, върху кой модел работите сега и кога ще имаме честта да презентирате този модел?
Ние имаме няколко дежурни въпроса. На нас действително ни е скучно, обаче няма да се откажем да Ви ги задаваме, докато не намерят решение. Първият въпрос е за здравноосигурителния модел и как ще се промени той, вторият е за електронното здравеопазване и третата тема е за специализацията на младите колеги. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате възможност да отговорите, господин Министър, на първия поставен въпрос.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, многоуважавана доктор Джафер! Въпросът с промяната на здравноосигурителния модел не е спирала, не е излизала въобще и от съзнанието ми, но Вие направихте много добър анализ за причините, поради които се наложи да изчакам малко. Няма да се откажа от това, което съм поел като ангажимент. Хората, които ме познават, знаят, че не си оставям – как беше – каруцата в калта.
Ние в момента сме в процедура на обобщаване и анализ и систематизиране на работата на работните групи, което предполагам, че ще свърши до края на този месец. В резултат на това през следващия месец, тоест юли месец, ще направим една нова кръгла маса, като ние ще представим този модел, който е най-предпочитан от представителите в работната група и разбира се, най-много отговаря на визията на Министерството на здравеопазването. След това, разбира се, ще започнем да подготвяме съответните нормативни изменения, които ще трябва след националната кръгла маса да бъдат разгледани от Министерския съвет. Предполагам, че това ще се случи през летните месеци и съм убеден, че когато Вие се върнете от полагащата Ви се лятна ваканция, ще имате на бюрото си целия пакет промени на доста нормативни актове, които ще засегнат промяната в модела. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: имате ли уточняващ въпрос, доктор Джафер?
НИГЯР ДЖАФЕР: Да, госпожо Председател.
Господин Министър, елегантно прехвърлите нещата през юли към есента, някъде след ваканцията, когато отново ще сме в предизборна обстановка. Но, простихме Ви това. Обаче когато чуем „комисии“, „работни групи“, „анализ“, „методики“, започваме да гледаме с недоумение на каквато и да е тема. Въпреки всичко сме оптимисти, че ще има резултат, ще презентирате продукт и, дай Боже, да видим законодателни инициативни, които да бъдат внесени официално в Събранието и да намерят своето решение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Не ни мислете, ние сме екип, който действа бързо и няма да се бавим, а и не само бързо, но и професионално. Това, едното.
Второто, ние няма да правим нови работни групи, а на базата на резултатите от първите работни групи, ще направим този обобщен анализ, ще го представим и ще си кажем честно, откровено и професионално за кой от вариантите заставаме. Нали разбирате, че ние едновременно, анализирайки и определяйки вариантът, който ще внесем, ще действаме и по проекта на законодателни промени. Така че дали е предизборен или следизборен, този път ще атакуваме както трябва финализирането на работата по модела. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Министър.
Преминаваме към втори кръг въпроси.
От името на ГЕРБ въпрос ще зададе доктор Красимир Събев.
КРАСИМИР СЪБЕВ: Уважаема госпожо Председател, колеги народни представители, уважаеми господин Министър и заместник-министри, гости на днешното заседание! Моето питане е относно Наредба № 3 от 5 април 2019 г. за медицинските дейности, които са извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, за което Министерството на здравеопазването субсидира.
Конкретният въпрос е: какви са новостите по отношение на критериите и реда на субсидирането?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Събев! Няма да повтарям аргументите и причините, които доведоха до необходимостта за изменение и на Наредба № 3, както това се случи и с Анекса към Националния рамков договор. Причините, горе-долу, са едни и същи на цени, които доста време не са изменяни и не отговарят на разходите, от една страна. И промяната, разбира се, на съответните обеми, които са свързани с дейностите извън задължителното здравно осигуряване. Разбира се, ние като Министерство сме изготвили Проект на наредба за изменение на Наредба № 3 за медицинските дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. Този проект е качен на сайта на Министерството на здравеопазването.
И при Наредба № 3, както и при Анекса, общественото обсъждане ще завърши в срок до 12 юни 2019 г. като в Проекта на наредба се предвижда и увеличение на цените на част от дейностите, включени в наредбата.
Кои са дейностите, на които ще се изменят цените? На първо място, за лечение на пациенти с туберкулоза и неспецифични белодробни заболявания. Увеличени са цените за всички дейности, включени в Наредбата, като най-голямо е увеличението на лечението на деца – от 87 лв. на леглоден на 109,50 лв. на леглоден или ръстът е от 25,9%.
На второ място, за лечение на пациенти с психични заболявания. Увеличението за всички дейности е в размер от 16 до 24% в зависимост от нивото на компетентност на отделението, съответно на клиниката.
Осигуряване на спешна медицинска помощ на пациенти със спешни състояния, преминали през спешните отделения, обаче не са хоспитализирани в същото лечебно заведение. Тук увеличението е от 30 на 44 лв. или увеличение с 14 лв., което изразено като процент е 46,7%.
На следващо място, има увеличение на ресурса за лечебните заведения в отдалечените и труднодостъпни райони на страната. Увеличението е с 2 млн.лв. и то ще бъде предоставено като финансиране на 65 лечебни заведения.
Общото увеличение на средствата за финансиране на горепосочените дейности е 11 млн.лв., като разпределението на тези 11 млн.лв. е следното. За лечение на пациенти с туберкулоза и неспецифични белодробни заболявания – 1,5 млн.лв., за лечение на пациенти с психични заболявания – 2,5 млн.лв., за осигуряване на спешна медицинска помощ на пациенти със спешни състояния, преминали през спешни отделения, но не хоспитализирани в същото лечебно заведение – 5 млн.лв., и както преди малко съобщих, за отдалечените, високопланинските и труднодостъпни райони увеличението е 2 млн.лв. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: И аз благодаря.
Имате ли уточняващ въпрос, доктор Събев?
КРАСИМИР СЪБЕВ: Само да благодаря на министъра, беше изчерпателен. Благодаря за отговора.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Следващ въпрос ще зададе професор Клисарова.
Имате думата!
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Колеги, господин Министър, заместник-министри и гости! Моят въпрос свързва и въпросът на доктор Джафер, и въпросът на доктор Поповски, на професор Михайлов – пак връщаме се към част, един вид от електронното здравеопазване, и кое ме накара да проверя и задам този въпрос? Това е, че отново имаше съобщение, преди около два месеца, знаете, за липсата на фентанил в болничната помощ, на винкрестин и други. Нормално е тогава да помислим – това свързано ли е с реекспорта и затова са намалени тези количества или причината са фирмите? Както чух и за метадона, по-скоро причините са фирмите, което наложи да приложим чл. 266а, за да можем на забранени продукти да бъдат внесени, така че на болницата да бъдат осигурени.
Моят въпрос, затова казвам, че е свързан с всички останали, защото слушахме, че ще има система за наблюдение на лекарствените средства, която ще направи така, че да направим реекспорта свързан със сигурността и с лекарствата, които са необходими, първо, за българските граждани, а след това да може да бъде извършен такъв реекспорт.
Докъде стигнаха процесите с изграждането на тази система за наблюдение?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате думата, господин Министър, за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема професор Клисарова! Във връзка с изграждането на Специализираната електронна система на лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък, е разработен алгоритъм за събиране, категоризиране и съхраняване на данни за количествата на лекарствените продукти в страната. На базата на събраните данни е разработен алгоритъм за анализ на тези данни, който включва изчисляване на потреблението на лекарствени продукти от Позитивния лекарствен списък в страната, изчисляване на средномесечното потребление в рамките на предходните шест месеца и генериране на списък на лекарствените продукти, чийто наличности са под 65% от средномесечното потребление.
Алгоритъмът предвижда събирането и съхраняването на данни в транзакционен режим, тоест чрез различни видове транзакции, при които може да се регистрира всяко движение на лекарствен продукт в системата на лекарствоснабдяването в страната, всяка доставка и всяка продажба или отпускане по всяко време. Алгоритъмът е реализиран чрез информационна система, която работи в изчислителен център на Министерството на здравеопазването. Чрез системата е предвидено всички задължени лица да се регистрират като при регистрацията получават идентификационен номер, чрез който могат да се идентифицират при подаване на данните. Разработен е и графичен потребителски интерфейс, с помощта на който могат да се подават данни в ръчен режим, предвиден за участници, неразполагащи със собствена информационна система. За работа на тази система са въведени за използване данните за лекарствените продукти от Позитивния лекарствен списък и данни от регистрите на притежателите на разрешение за употреба на лекарствени продукти, производители, търговци на едро, аптеки, лекари и лекари по дентална медицина, работещи в населени места, където няма аптеки, висши учебни заведения и здравни кабинети.
В системата са заредени данните за потреблението на лекарствените продукти, получени от Национална здравноосигурителна каса. Системата е тествана за първия етап вътрешно с повече от 10 милиона транзакции, представляващи различни доставки и продажби на лекарствени продукти, след което е извършен анализ и генериране на списък с недостиг.
Към системата е разработен автоматизиран интерфейс, чрез който данните могат да постъпват директно от информационните системи на задължените лица. Този интерфейс е предвиден да може да работи както в реално време, веднага след регистриране в информационната система на субекта, така и в режим на пакетно подаване на данни в края на бизнес операциите за деня. Автоматизираният интерфейс е тестван с набор от данни за потвърждаване на функционалността му.
Какво предстои? Предстои сериозно тестване на автоматизиран интерфейс с помощта на софтуерни фирми, производители на софтуер за аптеки и/или софтуер за търговци на едро с лекарствени продукти. След успешното му тестване предстои обявяването на началното събиране на данни от всички участници до 10 дни, считано от днес.
След публичното обявяване на интерфейса се очаква преходен период, през който всички участници, ще се регистрират и настройват системите си, за да си осъществят връзка със системата. След това ще започне същинското подаване на данните. Този процес ще изисква може би до два месеца. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате ли уточняващ въпрос, професор Клисарова?
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Искам да благодаря за отговора и да кажа, че се надяваме след два месеца да го видим и това да се случи. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Следващ въпрос от името на „Обединени патриоти“? Ням ада има.
От името на „Движението за права и свободи“? Няма.
С това приключихме с блицконтрола.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ НА ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД ЗА НАРКОТИЦИТЕ ЗА 2019 Г., ИЗГОТВЕН ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ ЦЕНТЪР ЗА МОНИТОРИНГ НА НАРКОТИЦИТЕ И НАРКОМАНИИТЕ.
Уважаеми колеги и гости, Европейският център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите, който е агенция на Европейския съюз по наркотиците, ежегодно представя своя годишен доклад – Европейски доклад за наркотиците, като в доклада се прави преглед и анализ на данните относно динамиката на разпространението и употребата на наркотиците в 28-те държави – членки на Европейския съюз, Турция и Норвегия.
Тази година Европейският доклад за наркотиците 2019 г. – тенденции и развитие, се представя на 6 юни 2019 г., след 12,30 ч. в Европейската комисия и в няколко страни на Европейския съюз, в това число и в нашата. Заедно с доклада се публикуват и 30-те доклада за отделните държави, в които се прави обзор на предлагането и пазара на наркотици, разпространението и тенденциите по отношение употребата на наркотици, вредите, произтичащи от тяхната употреба и други.
Радвам се, че Комисията по здравеопазване за втора поредна година е домакин на представянето на доклада в България и от името на всички народни представители приветствам нашите гости с „Добре дошли!“ на днешното заседание. Вече Ви представих нашата гостенка. В България представянето на Европейският доклад ще се извърши от госпожа Сандрин Слейман.
Госпожо Слейман, имате думата, за да представите презентация по темата.
(Представянето на Европейския доклад върви едновременно и на мултимедия.)
САНДРИН СЛЕЙМАН: Добър ден! За мен е наистина огромно удоволствие да представя този доклад днес пред членовете на двете комисии и в присъствието на господин министъра. И, разбира се, пред всички Вас – членове на парламента.
Тази сутрин разбрах, че в Националния фокусен център в България настъпват промени. Разбира се, Европейската агенция не се меси в тези неща – това е местно, национално решение. Нашата агенция не би могла да работи без тези национални фокусни центрове, защото именно те осигуряват баланс на визията.
Сега в моята презентация Вие ще видите, че на пазара настъпват някои съществени промени и е много важно да има добра координация между аспекта на здравеопазването и аспекта на вътрешната сигурност, защото само в такъв план нещата ще се движат адекватно.
И така, сега ще започна представянето на Европейския доклад по наркотиците, Вие вече сте го получили. Той също така е придружен от доклади за отделните държави, има такъв и за България. Плюс тези документи ние също така имаме и един статистически бюлетин, където са включени всички данни, цялата информация, статистиката.
Тазгодишният доклад фактически ще се спре на промените, настъпили специално що се касае до кокаина, синтетичните опиоиди, хероина, новите психоактивни вещества и канабиса.
Нека да започнем с кокаина. Вероятно знаете, че кокаинът в Европа е най-често използваният стимулант, не обаче и в България. В България честотата на потребление е по-малка, по-ниска в сравнение с други европейски държави. Тук има по-високи нива на употреба на MDMA, екстази, амфетамини.
Сега тук, на този слайт, може да видите конкретна информация за употребата. Ако започнем с кокаина, 1 200 000 в Европа през последната година са употребявали кокаин. Също така може да се каже, че все повече млади хора започват да употребяват кокаин в сравнение с другите възрастови групи.
Сега няколко реплики във връзка с пазара на кокаин. Горната графика в ляво представя конфискациите. През последно време в последните години те са се увеличили в Европа. Също така обемът на конфискациите се увеличи до 140 т през 2017 г. На графиката вдясно са представени цената и чистотата. Докато цената остава стабилна, чистота се е повишила. Също така има и някои други промени, промени в самия модел – наред с кокаина се появяват и листа от кока. Очевидно става дума за това, че вече в лабораториите е възможно те да бъдат обработвани.
Наред с това се повишава и вредата, а това е свързано с повишаване на нуждите от лечение. Тук, на графиката, виждате, че има 33 000 такива заявки на нови нужди за лечение.
Ново нещо е също така, че имаме вече потребители, които са използвали както кокаин, така и крек и са потърсили лечение за тази двойна употреба.
Има една мрежа – ЕuroDEN, която отговаря за спешните случаи. Тя покрива 18 държави и България е част от тази мрежа. Мрежата фактически прави мониторинг на ситуацията по отношение на спешните случаи. Що се отнася до България, спешните случаи не са се толкова много драматично променили. Най-вече нуждите са свързани с канабис и амфетамини. Но принципно в първата колонка Вие вероятно виждате, че първопричината, най-честата причина да попадне човек в спешно отделение е злоупотребата с кокаин. След кокаина са вече хероинът и канабисът.
Сега да се спрем на хероина. Количеството на конфискации на хероин в Европа се е увеличило, особено през 2017 г. това повлия на тази тенденция, когато 17,4 т бяха конфискувани в Турция.
Нещо ново, което се появи през миналата година, са конфискациите на прекурсори на хероин в Европа. В България, Чехия, Холандия, Испания бяха направени конфискации на прекурсори за 51 т. В същите тези държави бяха също така открити лаборатории, които произвеждат хероин. Цената на хероина е ниска, обаче чистотата се подобрява. Оценките са, че лицата, които ползват хероин в Европа, са около 1 300 000 души. Обикновено формата е инжекционна. Но те също така използват и синтетични опиоиди. Общо взето обаче има тенденция на спад на употребяващите хероин и на застаряване. Но при тази промяна на пазара с превес вече на синтетичната дрога трябва да бъдем непрекъснато на щрек. Въпреки че тенденцията на спад на потребяващите хероин и на търсещите лечение от хероинова злоупотреба показва намаляване.
Сега да минем към свръхдозите и смърт, настъпила от свръхдози. През 2017 г. точната бройка е 9 461 смъртни случая. Обикновено смъртта настъпва вследствие на употреба на хероин в комбинация с друга дрога – метадон, фентанил, и вече зависи от конкретната държава. Обаче отдясно ще видите, че има повишаване на смъртността от свръхдоза вече сред по-възрастни хора.
Друг важен въпрос е хепатитът, вирусният хепатит. Знаете, че в Европа това е приоритет в контекста на глобалните цели на развитието 2020 – 2030 г. В различните държави има различни степани на усилия, правят се планове за действие, но, за съжаление, не навсякъде.
Употребяващите наркотици, които са на инжекционна форма, представляват особена рискова група. Така че много нещо ни предстои по отношение на скрийнинга, на мониторинга на тази група. Но също така и на предоставянето на лечение на всички заразени болни пациенти.
Сега малко за новите психоактивни вещества – какво е положението и как са нещата в краткосрочна перспектива? От графиката виждате, че през последните години на места през 2018 г. са установени 55 такива нови вещества сред синтетичните канабиноиди и катинони. Те са много силни и също така много вредни. Виждаме обаче и нови синтетични опиоиди и бензодиазепин. Възможно е този спад на откриване на нови вещества да се дължи на усилията на различни правителства да разбият мрежата и пунктове, където се планират тези дроги. Но може би е свързано и с контрола и новите мерки в Китай.
Що се отнася до новото психоактивни вещества – обект на мониторинг от системата, ние открихме 49 нови синтетични опиоида. Това е от 2009 г. насам, те са 49 новите, но само през 2018 г. те са 11. Два от дериватите на фентанил са свързани с почти 100 смъртни случая, които се оценяват, които се очитат през 2018 г. И ние смятаме, че има промяна на този пазар, че новите психоактивни вещества вече се насочват към хора, които преди това са били на проблемна употреба и тези потребители си въобразяват, че ползват хероин, а на практика им дават нещо друго.
Още малко за синтетичната дрога. Нарастват конфискациите на MDMA, амфетамин, екстази, някои други синтетични дроги. Наркопроизводителите използват алтернативни прекурсори, които е по-трудно да бъдат открити и те вече организират мащабни производства с различни производни продукти.
Има една мрежа – dark net, тъмната мрежа, която вече играе огромна роля през последните години в разпространението на наркотици. Ние имаме партньорства, които проследяват как се развиват нещата в тази мрежа dark net, deep net.
И накрая, канабисът. Канабисът наистина е най-често потребяваният наркотик в Европа и вече е голямо предизвикателство пред новите държави-членки. Страшно много нови продукти се появяват на пазара. Това е една сложна област също и в политически аспект. Все още конфискациите на канабис са най-големи в Европа. Обаче силата на активното вещество се увеличава. Даже едно от изследванията показва, че силата на активното вещество два пъти се е увеличило през последната година. Сега спираме със субстанциите.
Имаме един слайд за интервенциите. Разбира се, нашият център – Агенцията, продължава да действа по класическия път, като прави мониторинг на потреблението, като прави превенция, като прави оценката на намаляване на вредите.
Но искам да привлека Вашето внимание върху това, което наричаме М-здравеопазване или мобилно здравеопазване. Вече имаме страшно много мобилни апликации, които действат в превенцията, като интервенцията. От най-проста обикновена информация за дрогата до апликации, които са изцяло за професионална полза. Може също така да се използват и различни апликации, които да локализират мястото или да излязат от някакви мерки за намаляване на вредата. Но все още тук не сме напълно сигурни за качеството и за сигурността на тези системи, а това повдига редица въпроси, свързани със защитата на данните.
И в заключение, видяхте, че пазарът се променя, вече имаме даже по-проблемни случаи на наркоупотреба, повече синтетични дроги като цяло. Все още много са предизвикателствата, които остават за елиминиране на вирусния хепатит. Това също означава, че капацитетът на криминалистичните лаборатории и на медицинските лаборатории трябва да бъде засилен. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: И аз благодаря.
Уважаеми колеги, сега давам думата на господин Александър Панайтов – директор на дирекция в Националния фокусен център по наркомании, който ще представи презентация, касаеща актуални данни и тенденции в областта на наркотиците и наркоманиите в България.
АЛЕКСАНДЪР ПАНАЙОТОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаема заместник-министър на здравеопазването! Бих искал да кажа в началото по отношение на Националния фокусен център по наркомании, че това е една структура, която е в Националния център по наркомании. Ние сме звеното, което предоставя официалната информация за България на Европейската агенция за наркотиците в областта на наркотиците и наркоманиите в нашата страна. Така че Докладът, който сега се представя от Сандрин, е с наш принос – на България, както и на още 27 страни от Европейския съюз, Турция и Норвегия.
Искам да благодаря на Сандрин, че е тук, при нас, че представя Доклада на EМСDDA. Тази сутрин Европейският доклад беше представен в Брюксел, а на днешния ден – в още шест страни в Европа се представя. Така че това е едно уважение както към нашата страна от страна на EMCDDA, така и заслуга на България, че отделя внимание на един действително много важен доклад за една тема, която е много важна за Европа и света, а именно наркотиците и наркоманиите.
Ще се опитам да бъда кратък, но като се има предвид многото индикатори, които трябва да покрием във връзка с този проблем, мога да кажа, че ние консултираме в Националния фокусен център 1563 индикатора с Европейския център. Това е изключително трудна задача. Действително за нас е много трудно да покрием абсолютно всичко, което се изисква от нас. Въпреки това ние всяка година предоставяме на EMCDDA нужната информация и заедно с това правим Годишен доклад за България, а както виждате, и Информационен бюлетин, който представя най-важните статистически данни за България в областта на наркотиците и наркоманиите. Тази година решихме да добавим картината за цигарите и алкохола. Каква е епидемиологичната обстановка, тъй като освен наркотиците, това също е един много сложен проблем?
По отношение употребата на цигари, както и на алкохол, ние сме на едно от първите места, особено сред жените по отношение на употребата на цигари, а също и по отношение на употребата на алкохол. Може би като причина е една такава културна черта за нашето семейство, за употребата на алкохол, което, за съжаление, се отразява негативно и на цялото общество. Мога да кажа, че според нашите данни около 50% от учениците в гимназиален курс признават, че са се напивали през последната година.
Така че освен данните, които имаме за наркотици, трябва да обърнем внимание на цигарите и алкохола. Както виждате, в първия слайд тенденцията по отношение употребата на някакво наркотично вещество някога в живота – имаме почти двойно увеличение спрямо 2005 г., 11,2% от българското население са употребявали някога в живота си някакво наркотично вещество. Ако направим сравнение с европейските данни, там около 29% са употребявали някакво наркотично вещество някога в живота си. Става въпрос за населението от 15 до 64 години.
Както в Европа, така и в България, най-употребяваното вещество е канабисът, по-специално марихуаната. В по-малка степен става въпрос за стимуланти. За радост, през последните години имаме едно стабилно и дори по-ниско ниво на употреба на хероин.
Разбира се, ние правим проучвания не само сред общото население, но и сред специфични групи. Тук става въпрос за ученици. През миналата година направихме сред студентите. Също така сред деца в институции. В момента предвиждаме проучване в местата за лишаване от свобода.
Сега ще представя само данните за учениците в гимназиален курс. Виждате, че през последните 10 години имаме леко намаление на употребата както на някакво наркотично вещество някога в живота, така и по отношение употребата на канабис. За сметка на това имаме леко увеличение на употребата на стимуланти сред учениците.
В рамките на 2016 – 2018 г. направихме проучвания във всички областни градове в България за учениците в гимназиален курс. Вече правим проучвания и сред тези – по-малките, от V-VII клас. Миналата година направихме в София и в Пловдив. В момента вървят проучвания и сред най-малките във Варна и в Бургас. Както виждате, в по-големите градове проблемът е най-голям – в София, във Варна, в Русе. Това е по отношение на почти всички показатели, които изследваме. Става въпрос за употреба някога в живота, употреба през последните 12 месеца и употреба през последните 30 дни. Горе-долу картината е еднотипна по отношение на относителните дялове на употребата.
Какво е положението по отношение употребата през последните 30 дни на канабис – на най-употребяваното вещество. Отново виждаме, че в нашата столица употребата на канабис е най-висока през последните 30 дни.
Ще направим съпоставка с европейските данни. Те сочат, че 1% от населението на Европа са употребявали, употребяват ежедневно или почти ежедневно канабис. В България този процент е 0,2% или това са двама на 1000 души употребяват канабис ежедневно или почти ежедневно.
Както казах, за разлика от лекото понижение на употребата на канабис, имаме леко увеличение по отношение употребата на стимуланти сред учениците в гимназиален курс, най-вече по отношение на метаамфетамини, кокаин и екстази.
Какви са причините за първата употреба? Най-често имаме три отговора, които получаваме от учениците: от любопитство да опитат нещо непознато, за удоволствие, за да изпитат временен приятен ефект и от скука, за разнообразие. Това са трите най-често посочвани причини от учениците както на национално ниво, така и в нашите регионални проучвания.
И отново в сравнение с Европа, по отношение на младите хора на възраст 15 – 35 години през последната година, както виждате, нивото на употреба на България по отношение на канабиса е около средното за Европа, по отношение употребата на кокаин е под средното за Европа, докато по отношение на MDMA или екстази, амфетамини е над средното за Европа.
Все по-често става въпрос и за употреба на нови психоактивни вещества. Ние изследваме и този процес. Все още не е толкова разпространен, но все пак може да се каже, че някога през живота си нови психоактивни вещества са употребявали 3,6% от населението на възраст 15 – 64 години. При учениците и студентите има по-висока употреба.
Каква е формата на новите психоактивни вещества, под която те се употребяват? Най-често става въпрос за растителна смес за пушене под формата на прах, кристали и таблетки. Това е най-често срещаната употреба на новите психоактивни вещества.
В Европа има и друг тип форми на психоактивни вещества, като капсули, течност и на картон – промокаеми картони, тип LSD.
Какво е положението по отношение изземванията на нови психоактивни вещества в България? Ние сме част от европейската система за предупреждения и два пъти в годината изпращаме доклад какво е положението в България. Както виждате, през 2018 г. от нашата система за ранно предупреждение са регистрирани 122 случая на нови психоактивни вещества, като индивидуално са идентифицирани 12 нови психоактивни вещества. Прави впечатление, че са иззети доста прекурсори и препрекурсори. Това беше отбелязано и в Европейския доклад, най-вече по отношение на оцетния анхидрид, използван за производството на хероин.
Най-често в България се залавят синтетични канабиноиди, които наподобяват въздействието на марихуана. В по-малка степен става въпрос за синтетични катинони и фенетиламини, които наподобяват въздействието на стимулантите. Такова е положението и в Европа – аналогично.
Вече видяхме тази графика от Сандрин – в момента около 730 нови психоактивни вещества са под наблюдение в Европа, дори бих казал с тези, които бяха регистрирани от началото на годината, са 750. Както виждате, за 2018 г. са 55, тоест всяка седмица средно имаме едно ново психоактивно вещество.
По отношение на изземването на нови наркотични вещества в България и в мрежата REITOX едно малко сравнение. В Европа и в България най-често се изземва канабис (трева), в Европа около 29% изземванията са на канабис (смола) – в България почти нямаме такова изземване, но пък имаме изземване на кокаин, на амфетамини и в известна степен на хероин, най-вече на границата ни с Турция.
По отношение на чистотата на наркотиците на улично ниво, както виждате, почти по всички основни вещества има увеличаване на средното ниво на съдържание на активното вещество. Единствено по отношение на MDMA, екстази – в таблетките има леко намаление, което се затвърждава, доколкото съм комуникирал с колегите на НИК на МВР, пак около 39 – 40%.
Цените на някои наркотици на улично ниво най-скъпото вещество на грам е кокаина – може би затова то е така непредпочитано от населението в България, средната цена е около 60 – 70 евро. За България това е ново.
Няколко думи за реализираните превантивни дейности. В България най-често става въпрос за прилагане на универсална превенция, в по-малка степен на селективна превенция към определени групи, но тя през последните години нараства като дял. В по-малка степен имаме превантивни дейности в сферата на превенцията на средата и на дитативна превенция.
Най-често целевата група, на която се извършва превенцията, са деца и младежи, също така по-възрастните, в по-малка степен – семейство и родители, и сред общото население.
Какво е положението на новорегистрираните случаи на HIV, свързани с инжекционна употреба на наркотици. България е сравнително напред, както виждате, по отношение на този показател – има високо ниво на заболеваемост от HIV в съседните държави – Гърция и Румъния, така че ние сме пряко застрашени от този процес. По-висок е процентът и в Литва, Латвия и Естония. В България делът е 4,4 на 1 милион. А по отношение дела на инжекционно употребяващите новорегистрирани с HIV в България около 12 до 13% се задържа през последната година.
По отношение коефициентът на смъртност във връзка с употребата на наркотици, тук сме доста по-назад, но трябва да подчертая, че данните са леко подценени, въз основа на това, че ние събираме информация от Националния статистически институт. Той предоставя информация по отношение на проведените аутопсии и смъртни актове. Все още ни убягва това, което се случва след това, когато има специални анализи впоследствие. Така че в Клиниката по съдебна медицина и токсикология предполагаме, че може би 2-3 до 4 пъти е по-високо нивото от това, което е регистрирано от Националния статистически институт. Основно като се има предвид, че България е една от страните с най-висока смъртност в Европейския съюз.
И накрая, малко за престъпленията, завършили с осъждане във връзка с контрабандата на наркотици или престъпления, свързани с наркотици. Ако през 1990 г. – виждате колко малко са случаите, само шест, то през последните години имаме доста голямо нарастване на престъпленията, свързани с наркотици. Това се отнася включително за деянията на малолетни и непълнолетни. Благодаря за вниманието!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: И аз благодаря.
Уважаеми госпожи и господа, проблемът с наркотиците не е само здравен, представянето на този доклад днес събра в Комисията по здравеопазване представители на различни институции, заместник-министърът на вътрешните работи господин Балабанов е тук, представители на отдел „Наркотици“ към ГДБОП, Агенция „Митници“ и представители на психиатричната общност, също ангажирани с лечебния процес. Така че всички наши гости, които искат да вземат отношение или да поставят въпроси са добре дошли! Както и Вие, уважаеми колеги!
Заповядайте, господин Балабанов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТЕФАН БАЛАБАНОВ: Благодаря!
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, дами и господа, гости! В самото начало искам изключително много да благодаря на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите за изчерпателното представяне на публикувания днес в Европейския съюз Доклад за наркотиците за 2019 г. Използвам повода, за да потвърдя нашите отлични партньорски отношения и да благодаря на Центъра за солидната му експертиза и последователна помощ на усилията ни за подобряване на отговора по линия на наркотиците на национално и на европейско ниво.
Днешният доклад ни запозна с актуалната ситуация в Европа по отношение търсенето и предлагането на различни видове наркотици и постигнатото до момента за справяне с тази заплаха. С тревога обаче констатираме, че опасността от разпространението употребата на наркотиците продължава да бъде сериозно предизвикателство на нашето общество както по отношение здравето, така и по отношение сигурността на гражданите. Ето защо констатациите в Доклада са важен ориентир, който потвърждава необходимостта от сериозен, координиран и последователен отговор на всички институции и представителите на гражданското общество, които имат отношение към този изключително важен проблем.
Бих си позволил да коментирам накратко основните послания в доклада. Видно е наличието на ръст в търсенето и предлагането при почти всички видове наркотици. Безспорно влияние за този факт оказва и развитието на модерните технологии, използваните иновативни методи от страна на престъпните групи, както и социалните мрежи, пазарите в dark net и криптираните мрежи.
Всичко това налага правоприлагащите органи да бъдат още по-бдителни и да следят отблизо новите тенденции, както и да предприемат проактивни мерки за справяне с актуалната заплаха.
Разбира се, общите тенденции важат в по-малка или в по-голяма степен и за Република България, като се отчитат икономическите, географските и историческите особености на нашата страна.
Къде се намира страната ни по отношение на посочените констатации в Доклада? Наркотрафикът в България се отличава с транзитен характер. През територията на страната преминава така наречения балкански път, използван основно за пренос на хероин от Афганистан до нелегалните пазари в Централна и Западна Европа. В обратна посока трафикът е насочен към пренос на синтетични наркотици, прекурсори и кокаин. Извършват се предимно спомагателни дейности, съхранение на наркотичните вещества, претоварване, смяна на моторните превозни средства, шофьорите им и така нататък.
Страната ни е засегната и от наркопроизводството, отглежда се преди всичко канабис и се синтезират амфетамини, но количествата са по-скоро незначителни и покриват нуждите на националния нелегален пазар.
Какви мерки предприемат за справяне институциите и по-точно Министерството на вътрешните работи с изброените заплахи дотук? В областта на противодействието на наркотиците българската страна прилага балансиран и всеобхватен подход с фокус както върху повишаване на обществената сигурност чрез намаляване на предлагането на наркотици, така и върху потребностите на засегнатите лица и лицата в уязвимо положение.
Ежегодно се изпълнява Планът за действие към Националната стратегия за борба с наркотиците 2014 – 2018 г. и е изготвена такава Национална стратегия за 2019 – 2023 г., която ще бъде представена и приета в най-кратки срокове.
Интегрират се усилията на всички институции на национално ниво, които имат компетенции по проблема с наркотиците. МВР непрекъснато развива и дълго усъвършенства взаимодействието и сътрудничеството с Агенция „Митници“, ДАТО, Държавна агенция „Национална сигурност“, Прокуратурата на Република България и други. Поддържат се активни професионални контакти със сродните структури на държавите-членки на Европейския съюз, като Великобритания, Испания, Германия, Италия, Румъния, Франция, Гърция, Холандия, Швеция и други, които се допълват от водената политика за разширяване на регионалното сътрудничество със сродните служби в Турция и в Западните Балкани, както и в трети страни извън рамките на Европейския съюз. Имам предвид държави като Южна Америка и Азия.
В периода, обхванат от днешния доклад, 2018 г. от МВР самостоятелно и съвместно с Агенция „Митници“ са задържани над 986 кг хероин, 180 кг кокаин, 959 кг марихуана, 108 кг канабис, 340 кг синтетични наркотични вещества и други. Подчертавам, че това е една малка част от това, което е задържало МВР като структура съвместно с Агенция „Митници“.
Пресечени са седем трансгранични канала и четири за трафик на хероин, два за кокаин и един за марихуана спрямо пет такива трансгранични канала за 2017 г. Разкрити са нелегални лаборатории за синтезиране на метаамфетамин и осем закрити помещения за отглеждане на канабис. На чужда територия съвместно с партньорските служби, като службите на Молдова, Испания, Португалия, Холандия, Франция и Турция по сигнали и с участието на нашата Главна дирекция за организирана престъпност, са иззети общо 132 кг хероин, 1200 кг кокаин, 100 кг марихуана и 500 стръка канабис. Предвид географското положение на България се очаква страната ни да запази характеристиките на транзитна зона в глобалния наркотрафик, като нестабилността и конфликтите в Близкия и Средния Изток допълнително създават благоприятна среда за развитие на престъпна дейност.
В заключение бих искал да подчертая още веднъж необходимостта от проактивни действия и активно сътрудничество както на междуведомствено равнище, така и в международен план, които да ни позволят да противодействаме активно на тази огромна заплаха, каквато са наркотиците. Благодаря Ви за вниманието!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Балабанов!
Има ли други желаещи за въпроси или отношение? Не виждам желаещи за допълнителни коментари и изказвания.
Благодаря на всички за участието в днешната комисия.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,00 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА

Стенограф:
Катя Бешева