Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по здравеопазването
11/09/2019
Извънредно заседание на Комисията по здравеопазването
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 64
На 11 септември 2019 г., сряда, се проведе извънредно заседание на Комисията по здравеопазването при следния
ДНЕВЕН РЕД:
Точка единствена. Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 11,39 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Даниела Дариткова.
* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам извънредното заседание на Комисията по здравеопазването.
То се наложи по изричното настояване сутринта на Председателския съвет на колегите от БСП, които искаха задължително Докладът за националната сигурност да мине през Комисията по здравеопазването. Обяснявам обстоятелствата и се надявам, че всички ще проявите разбиране, още повече че това означава, че утрешното заседание се премества днес и няма да имаме редовно заседание на Комисията. Остава такова за следващия четвъртък.
Това заседание ще бъде с точка единствена: Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.
Има ли други предложения за дневния ред? Не виждам.
Подлагам на гласуване така предложения дневен ред.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.
Преминаваме към представянето на:
ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2018 Г., № 902-00-19.
Внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.
Господин Кръстев, имате думата.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: В частта му за здравеопазване, разбира се, да акцентирате основно.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Да, разбира се.
Уважаеми госпожи и господа членове на Комисията по здравеопазването! За изпълнение на т. 3 от Решение № 401 от 11 юли 2019 г. на Министерския съвет представям на Вашето внимание одобрен от правителството по т. 1 от същото решение Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г. Проектът на доклад бе подготвен от работна група, създадена със заповед № 17 от 8 февруари 2019 г. на министър-председателя в съответствие с разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност и във връзка с т. 185 от Актуализираната стратегия за националната сигурност, приета през месец март 2018 г.
В подготовката на Доклада бяха включени представители на всички министерства, на службите за сигурност и за обществен ред, на редица ведомства, а също така и на Българската академия на науките. Проектът на доклад е обсъден от Съвета по сигурността към Министерския съвет на заседание на 12 юли 2019 г., на което от страна на представителите на кабинета на Републиката бяха направени някои бележки и предложения, които са отчетени на последващите етапи от работата по Доклада.
Изготвянето на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност е утвърдена практика за запознаване на обществото и гражданите с оценката на правителството за основните рискове, опасности и заплахи за националната сигурност, за мерките, които са предприети в нейната защита, за очакваните тенденции и необходимите политики. Структурата на Годишния доклад за 2018 г. е съобразена със структурирането на Актуализираната стратегия за национална сигурност на Република България и като цяло следва възприетата през годините практика.
Характерно за Годишния доклад за 2018 г. е значителното по обем представяне на дейностите, резултатите и постиженията от първото Българско председателство на Съвета на Европейския съюз. Шестте месеца на това председателство бяха изпълнени с огромен брой дейности, осъществявани с непозната за страната ни интензивност, мащабност и включване на голям брой служители и държавни институции, а също така организации и структури на българския бизнес.
Съществено място в Доклада е отделено на проблемите в сферата на демографията, които могат да бъдат определени като част от проблемите на здравеопазването. Конкретно по отношение на здравеопазването бих отбелязал, без да отнемам професионалната компетентност на представителя на Министерството, че акцент представляват извършени дейности през 2018 г. Както се вижда от Доклада, сериозни проблеми, които биха могли да бъдат дефинирани като касаещи националната сигурност, не са регистрирани.
Тъй като Докладът е представен на народните представители навреме, предлагам да се огранича с това общо представяне и колегата от Министерството на здравеопазването да отговори на въпросите. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Кръстев.
Уважаеми колеги, първо Министерството на здравеопазването евентуално ако искат да коментират частта за здравеопазване.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ЙОРДАНОВА: Министерството на здравеопазването участва в работната група и предостави целия набор и от предстоящи, и преминали вече нормативни промени в законови и подзаконови нормативни актове. Коректно е отразена цялата дейност в областта на националната сигурност и определено ще се съглася с докладчика, че що-касае националната сигурност, всеки един проблем винаги много обществено се дискутира, а е факт, че ние за последната година не сме имали сериозни проблеми в областта на здравния контрол и в областта на държавната сигурност, така че очаквам Вашите предложения.
Ако в случая не сме достатъчно подготвени и не сме с необходима конкретна информация, се ангажирам допълнително да предоставя такава по всеки един въпрос.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, уважаема госпожо Заместник-министър.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
Професор Михайлов, заповядайте.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: В сферата на това заседание на коляно казваме, че много големи словоизлияния не бива да има.
Това, което внимателно прочетох още миналата седмица по повод заседанието на Външната комисия, където имахме радостта да се видим с колегата, ми прави много тревожно впечатление. Първото е, че здравеопазването е сериозна част от националната сигурност. На него му е отделена няма и една страница в началото, а след това вече тук буквално са преписвани, и то нескопосано, части от Програмата 2014 – 2020, различни административни мерки, които са взети, без да се прави анализ на конкретните, стратегически направления в здравеопазването, които оформят в нацията представата за това каква значимост има този клон на обществения живот, бих казал и политически, за битуването на нацията, нейното бъдеще, настояще. А във всичко това, което е изредено, даже в него има и драматични противоречия. Не искам да ги цитирам, защото тук сме колеги и съжалявам, че ще го кажа в много тесен кръг. Говори се, от една страна, че едва ли не на световно ниво се осигуряват кръв и кръвни продукти, което всеки, който разбира от клинична медицина, знае, че не е вярно, и веднага след това се цитира NAT (Nucleic Acid Testing), който още не е влязъл, по обясними причини, които не искам тук да цитирам. Вероятно, колегите не са наясно с това, но тези две неща си противоречат, уважаеми колеги.
В Доклада, когато го правите, аз не знам как се конструира работната група, не става дума да се противопоставяме едни на други политически. Всички имаме интерес този доклад да бъде направен по начин, по който да удовлетворява цялата зала, респективно и цялата нация.
Както каза сполучливо на заседание на Външната комисия един от нейните членове, тези, които участват системно по отношение на администрирането на Доклада, са си свършили работата, но тези, които им подават данните, в случая Министерството на здравеопазването, нямам предвид колегите от Комисията по здравеопазването, трябва внимателно да се обърнат, да видят какви са проблемите. Няма да говоря какво ще се случи отвън след няколко часа, да видят основните въпроси.
Тук има едно скандално изречение – че, видите ли, поради ниска здравна култура на населението се води до късно диагностициране на сериозните онкологични и сърдечносъдови заболявания. Тоест вината за най-висока онкосмъртност и сърдечносъдова смъртност се хвърля върху кого? Както казват Илф и Петров: върху давещите. Те са прости и поради тази причина…
Нали имате представа, госпожо Заместник-министър, какъв дебаланс има в здравната система? Има области в страната, които нямат нито инвазивна кардиология, нито сериозна неврология – нещо, за което София не може да се оплаче. Направиха се много усилия в това отношение, включително от председателя на Здравната комисия и от професор Клисарова, за да се направят промени в Закона, за да може да се плаща това от НЗОК. Но такива заключения да ги предлагате тук на лекари, че понеже хората имат ниска здравна култура, поради тази причина ние сме в такова състояние, това е неуважително към нацията. Говоря не за съставителя на Доклада, а за данните, които са подали от Министерството. Ние няма да приемем този доклад, разбира се, но Ви моля в бъдеще!
Още една препоръка ще направя от името на нашата група. Хубаво е, и с това се съгласиха колегите от Съвета по сигурността, да има някакви препоръки в Доклада. Не всеки от нас е специалист във всичко. Аз не мога сега да правя оценка на анализа за питейни води и така нататък, но да има нещо, с което хората да видят, че наистина се мисли стратегически за следващата година какво ще се направи, какво трябва да се направи в областта на конкретните сериозни направления в здравеопазването. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Има ли реплики към професор Михайлов? Не виждам.
Господин Кръстев, заповядайте да отговорите на някои от направените забележки.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря.
Уважаеми професор Михайлов! И тук ще кажа, че за работната група, за процеса на работа по Годишния доклад са изключително важни препоръките и бележките, които се правят в постоянните комисии на Народното събрание, респективно в пленарната зала. От тях ние ще изведем – понеже много често се правят по-дългосрочни препоръки – такива, които да бъдат включени за следващия годишен доклад.
Бих искал да отбележа, че работната група в своята работа не просто съставя Доклада, а консултира текстовете с всяко министерство, ведомство, и преди всичко водещ е акцентът, че това е доклад за съответната календарна година. Точно затова, когато се забелязва нещо, което по принцип може да се дефинира като проблем, но не касае съответния период, ние се стараем да сме максимално конкретни, стегнати в изказа, иначе Докладът би се получил прекалено голям. Не просто прекалено голям, а разфокусиран.
Що се касае до констатацията за здравната култура, ще кажа, че това наистина е проблем, касаещ не само здравеопазването, а и други сфери, защото става дума за усилията, за отговорността на обществените групи, в крайна сметка и на всеки гражданин към собственото му здраве, към собствената му реализация в едно или друго направление. Може да се говори и за образование, за законност в сферата на жилищното устройство и така нататък, така че не може да се каже, че ние прехвърляме спасението на давещите се в проблем на самите давещи се, както цитирахте известното произведение, но в същото време не може всичко да се стовари върху отговорността на институциите.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Кръстев.
Други изказвания, колеги, има ли?
Заповядайте, доктор Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми господин Кръстев, аз се надявам, че Вие отчитате наистина отговорността от внасянето на този доклад, смисъла от това, в Народното събрание. Не е, разбира се, в персонално качество, а е институцията, която представлявате. България има огромен демографски проблем, и това е Доклад за националната сигурност. Няма никой, който да твърди обратното. Може би най сериозната заплаха! В България българските пациенти доплащат около 50% на ръка, нерегламентирано, и това е факт, записан в доклади на Световната банка, Европейската комисия, СЗО и така нататък. И това е Докладът за националната сигурност, защото там има съмнения, че има корупционни практики в част от тези плащания.
България е направила така със своята здравна система, че българските граждани имат най-ниска очаквана средна продължителност на живот – един индикатор, който се отчита от водещите организации, които следят здравното състояние на населението. Ние разбираме, че Вие всъщност трябва да констатирате тези неща, други са институциите, които трябва да взимат мерки. Това касае публични ресурси, здравна политика в цялост. От Вас очакваме да представите ситуацията и заплахите такива, каквито ги виждате и отчитате, работа на други институции, в случая на Министерството на здравеопазването и на политическото мнозинство, е да направи така, че да преодолява тези фактори.
Аз съм съгласна, че ниската здравна култура е проблем, но едва ли е основният. Професор Михайлов наблегна на него, но тук имаме проблем наистина с късната диагностика на социално значими заболявания. България отчита, че от инсулти например умират многократно повече хора, отколкото в целия Европейския съюз. Ние поддържаме едни високи нива – това е проблем.
По отношение на предотвратими форми на рак продължаваме, госпожо Заместник-министър, да нямаме скринингова програма и да диагностицираме изключително късно трите форми на рак, които са предотвратими. В света ги откриват в ранния стадий и ги лекуват. Даваме стотици милиони за лечение безрезултатно и късно, но това е дълга тема за разговор. Това е, което исках да кажа.
Ние ще се въздържим при гласуване на този закон.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми колеги, има ли други изказвания?
Заповядайте, доктор Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Бих искала да обърна внимание на колегите, че, погледнато отстрани, Докладът съдържа няколко, и то ориентировъчно според мен, 14 на брой аспекта, които обхващат, първо, законодателството. Много е добре, че се започва с това. Хубаво е, че в Доклада има добра оценка за нашата работа. Да се похвалим взаимно, въпреки че трудно стигаме до общи неща. Второ, Национална здравна каса – медицински стандарт; трето – ТЕЛК; четвърто – асистирана репродукция; пето – лекарствата в хуманната медицина; имунопрофилактика; надзор на острите заразни болести; граничен здравен контрол; рискове: питейна вода, шум, несъответстващи изделия; държавен здравно-радиационен контрол; кръв и кръвни продукти, за които каза професорът; наркотици; психиатрична помощ; и на последно място 14 – спешната помощ.
Значи ли, че имаме нови заплахи, включени от стария доклад, или нямаме? Имаме ли развитие на старите заплахи в сравнение с предния доклад, или нямаме? Това ме интересува. Значи ли, че другата година, живот и здраве, ако сме тук, по същия начин ще гледаме тези неща, които сте подредили във Вашия доклад като критерии за наблюдение на националната сигурност? Тоест какво става със старите заплахи, имат ли развитие и има ли включени нови, които са в Доклада и Вие ги наблюдавате? Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин Кръстев, искате ли нещо да кажете?
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Да, бих искал да кажа, че тази препоръка определено трябва да я вземем предвид както в контекста на този раздел, в смисъл проблематиката в здравеопазването, така и в другите. Мисля, че тази година например в сферата на демографското развитие или рисковете за сигурността, както се казва, и заплахите без преувеличение това нещо сме го постигнали.
Определено приемам бележката за необходимост от съпоставяне и анализиране на данните. Трябва да отбележа в този аспект, че вече се утвърждава практиката за подготовка и представяне пред Народното събрание на годишни доклади. Необходимо е да мине известно време, за да се натрупат данни, не че не би могло и сега да стане. За следващата година това ще го отчетем и ще дадем картината в развитие, защото е важно да се представи динамиката в рисковете за сигурността и кога възникват опасности, кога започваме да говорим за заплахи и какво следва да направят държавните институции. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Кръстев.
Колеги, други изказвания?
Аз ще изкажа съвсем накратко позицията на парламентарната група на ГЕРБ. Ние ще подкрепим Доклада за националната сигурност, защото смятаме, че той изчерпателно и обективно отразява състоянието на сектор „Здравеопазване“ в контекста на националната сигурност за 2018 г. Отчитам значителен, положителен елемент в този доклад тази година, сравнявайки го с предходни, защото през март месец 2018 г. приехме Актуализираната стратегия за национална сигурност, в която по отношение на здравеопазването, с нашето активно участие, написахме допълнителни приоритети. Те тук са намерили своето отражение както по отношение на превенцията от заразни заболявания, така и по отношение на всички други предизвикателства в сектора, включително и включването на трансфузионната хематология като елемент на националната сигурност и нейното стабилно функциониране, психиатричната помощ, достатъчното снабдяване с лекарствени продукти и всички останали теми, които бяха пропуснати до този момент.
Смятам, че няма как в един доклад дългосрочните приоритети да бъдат отразени, но може да се намери и такова цифрово отражение. Макар и наистина да сме на едно от последните места по средна продължителност на живота, все пак тя нараства с повече от две години през последните години, което също е позитив. (Реплика от народния представител Нигяр Джафер.)
Ние трябва да ги догонваме и това е проблемът, защото сме тръгнали от доста ниски нива. Амбицията ни и стъпките, с които трябва да се движим, трябва да са по-бързи и мисля, че в тази посока всички трябва да сме единни.
Благодаря на съставителите на Доклада, на работната група. Надявам се допълнителните препоръки да бъдат съобразени и следващата година той да бъде още по-изчерпателен.
Ако няма други изказвания, предлагам да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.
За – 11, против – 3, въздържали се – 3.
Приема се.
Благодаря на всички за участието в днешната комисия.
Закривам заседанието.
(Закрито в 12,04 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Дариткова
Стенограф:
Валентина Меченова
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 64
На 11 септември 2019 г., сряда, се проведе извънредно заседание на Комисията по здравеопазването при следния
ДНЕВЕН РЕД:
Точка единствена. Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 11,39 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Даниела Дариткова.
* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам извънредното заседание на Комисията по здравеопазването.
То се наложи по изричното настояване сутринта на Председателския съвет на колегите от БСП, които искаха задължително Докладът за националната сигурност да мине през Комисията по здравеопазването. Обяснявам обстоятелствата и се надявам, че всички ще проявите разбиране, още повече че това означава, че утрешното заседание се премества днес и няма да имаме редовно заседание на Комисията. Остава такова за следващия четвъртък.
Това заседание ще бъде с точка единствена: Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.
Има ли други предложения за дневния ред? Не виждам.
Подлагам на гласуване така предложения дневен ред.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.
Преминаваме към представянето на:
ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2018 Г., № 902-00-19.
Внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.
Господин Кръстев, имате думата.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: В частта му за здравеопазване, разбира се, да акцентирате основно.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Да, разбира се.
Уважаеми госпожи и господа членове на Комисията по здравеопазването! За изпълнение на т. 3 от Решение № 401 от 11 юли 2019 г. на Министерския съвет представям на Вашето внимание одобрен от правителството по т. 1 от същото решение Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г. Проектът на доклад бе подготвен от работна група, създадена със заповед № 17 от 8 февруари 2019 г. на министър-председателя в съответствие с разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност и във връзка с т. 185 от Актуализираната стратегия за националната сигурност, приета през месец март 2018 г.
В подготовката на Доклада бяха включени представители на всички министерства, на службите за сигурност и за обществен ред, на редица ведомства, а също така и на Българската академия на науките. Проектът на доклад е обсъден от Съвета по сигурността към Министерския съвет на заседание на 12 юли 2019 г., на което от страна на представителите на кабинета на Републиката бяха направени някои бележки и предложения, които са отчетени на последващите етапи от работата по Доклада.
Изготвянето на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност е утвърдена практика за запознаване на обществото и гражданите с оценката на правителството за основните рискове, опасности и заплахи за националната сигурност, за мерките, които са предприети в нейната защита, за очакваните тенденции и необходимите политики. Структурата на Годишния доклад за 2018 г. е съобразена със структурирането на Актуализираната стратегия за национална сигурност на Република България и като цяло следва възприетата през годините практика.
Характерно за Годишния доклад за 2018 г. е значителното по обем представяне на дейностите, резултатите и постиженията от първото Българско председателство на Съвета на Европейския съюз. Шестте месеца на това председателство бяха изпълнени с огромен брой дейности, осъществявани с непозната за страната ни интензивност, мащабност и включване на голям брой служители и държавни институции, а също така организации и структури на българския бизнес.
Съществено място в Доклада е отделено на проблемите в сферата на демографията, които могат да бъдат определени като част от проблемите на здравеопазването. Конкретно по отношение на здравеопазването бих отбелязал, без да отнемам професионалната компетентност на представителя на Министерството, че акцент представляват извършени дейности през 2018 г. Както се вижда от Доклада, сериозни проблеми, които биха могли да бъдат дефинирани като касаещи националната сигурност, не са регистрирани.
Тъй като Докладът е представен на народните представители навреме, предлагам да се огранича с това общо представяне и колегата от Министерството на здравеопазването да отговори на въпросите. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Кръстев.
Уважаеми колеги, първо Министерството на здравеопазването евентуално ако искат да коментират частта за здравеопазване.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ЙОРДАНОВА: Министерството на здравеопазването участва в работната група и предостави целия набор и от предстоящи, и преминали вече нормативни промени в законови и подзаконови нормативни актове. Коректно е отразена цялата дейност в областта на националната сигурност и определено ще се съглася с докладчика, че що-касае националната сигурност, всеки един проблем винаги много обществено се дискутира, а е факт, че ние за последната година не сме имали сериозни проблеми в областта на здравния контрол и в областта на държавната сигурност, така че очаквам Вашите предложения.
Ако в случая не сме достатъчно подготвени и не сме с необходима конкретна информация, се ангажирам допълнително да предоставя такава по всеки един въпрос.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, уважаема госпожо Заместник-министър.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
Професор Михайлов, заповядайте.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: В сферата на това заседание на коляно казваме, че много големи словоизлияния не бива да има.
Това, което внимателно прочетох още миналата седмица по повод заседанието на Външната комисия, където имахме радостта да се видим с колегата, ми прави много тревожно впечатление. Първото е, че здравеопазването е сериозна част от националната сигурност. На него му е отделена няма и една страница в началото, а след това вече тук буквално са преписвани, и то нескопосано, части от Програмата 2014 – 2020, различни административни мерки, които са взети, без да се прави анализ на конкретните, стратегически направления в здравеопазването, които оформят в нацията представата за това каква значимост има този клон на обществения живот, бих казал и политически, за битуването на нацията, нейното бъдеще, настояще. А във всичко това, което е изредено, даже в него има и драматични противоречия. Не искам да ги цитирам, защото тук сме колеги и съжалявам, че ще го кажа в много тесен кръг. Говори се, от една страна, че едва ли не на световно ниво се осигуряват кръв и кръвни продукти, което всеки, който разбира от клинична медицина, знае, че не е вярно, и веднага след това се цитира NAT (Nucleic Acid Testing), който още не е влязъл, по обясними причини, които не искам тук да цитирам. Вероятно, колегите не са наясно с това, но тези две неща си противоречат, уважаеми колеги.
В Доклада, когато го правите, аз не знам как се конструира работната група, не става дума да се противопоставяме едни на други политически. Всички имаме интерес този доклад да бъде направен по начин, по който да удовлетворява цялата зала, респективно и цялата нация.
Както каза сполучливо на заседание на Външната комисия един от нейните членове, тези, които участват системно по отношение на администрирането на Доклада, са си свършили работата, но тези, които им подават данните, в случая Министерството на здравеопазването, нямам предвид колегите от Комисията по здравеопазването, трябва внимателно да се обърнат, да видят какви са проблемите. Няма да говоря какво ще се случи отвън след няколко часа, да видят основните въпроси.
Тук има едно скандално изречение – че, видите ли, поради ниска здравна култура на населението се води до късно диагностициране на сериозните онкологични и сърдечносъдови заболявания. Тоест вината за най-висока онкосмъртност и сърдечносъдова смъртност се хвърля върху кого? Както казват Илф и Петров: върху давещите. Те са прости и поради тази причина…
Нали имате представа, госпожо Заместник-министър, какъв дебаланс има в здравната система? Има области в страната, които нямат нито инвазивна кардиология, нито сериозна неврология – нещо, за което София не може да се оплаче. Направиха се много усилия в това отношение, включително от председателя на Здравната комисия и от професор Клисарова, за да се направят промени в Закона, за да може да се плаща това от НЗОК. Но такива заключения да ги предлагате тук на лекари, че понеже хората имат ниска здравна култура, поради тази причина ние сме в такова състояние, това е неуважително към нацията. Говоря не за съставителя на Доклада, а за данните, които са подали от Министерството. Ние няма да приемем този доклад, разбира се, но Ви моля в бъдеще!
Още една препоръка ще направя от името на нашата група. Хубаво е, и с това се съгласиха колегите от Съвета по сигурността, да има някакви препоръки в Доклада. Не всеки от нас е специалист във всичко. Аз не мога сега да правя оценка на анализа за питейни води и така нататък, но да има нещо, с което хората да видят, че наистина се мисли стратегически за следващата година какво ще се направи, какво трябва да се направи в областта на конкретните сериозни направления в здравеопазването. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Има ли реплики към професор Михайлов? Не виждам.
Господин Кръстев, заповядайте да отговорите на някои от направените забележки.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря.
Уважаеми професор Михайлов! И тук ще кажа, че за работната група, за процеса на работа по Годишния доклад са изключително важни препоръките и бележките, които се правят в постоянните комисии на Народното събрание, респективно в пленарната зала. От тях ние ще изведем – понеже много често се правят по-дългосрочни препоръки – такива, които да бъдат включени за следващия годишен доклад.
Бих искал да отбележа, че работната група в своята работа не просто съставя Доклада, а консултира текстовете с всяко министерство, ведомство, и преди всичко водещ е акцентът, че това е доклад за съответната календарна година. Точно затова, когато се забелязва нещо, което по принцип може да се дефинира като проблем, но не касае съответния период, ние се стараем да сме максимално конкретни, стегнати в изказа, иначе Докладът би се получил прекалено голям. Не просто прекалено голям, а разфокусиран.
Що се касае до констатацията за здравната култура, ще кажа, че това наистина е проблем, касаещ не само здравеопазването, а и други сфери, защото става дума за усилията, за отговорността на обществените групи, в крайна сметка и на всеки гражданин към собственото му здраве, към собствената му реализация в едно или друго направление. Може да се говори и за образование, за законност в сферата на жилищното устройство и така нататък, така че не може да се каже, че ние прехвърляме спасението на давещите се в проблем на самите давещи се, както цитирахте известното произведение, но в същото време не може всичко да се стовари върху отговорността на институциите.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Кръстев.
Други изказвания, колеги, има ли?
Заповядайте, доктор Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми господин Кръстев, аз се надявам, че Вие отчитате наистина отговорността от внасянето на този доклад, смисъла от това, в Народното събрание. Не е, разбира се, в персонално качество, а е институцията, която представлявате. България има огромен демографски проблем, и това е Доклад за националната сигурност. Няма никой, който да твърди обратното. Може би най сериозната заплаха! В България българските пациенти доплащат около 50% на ръка, нерегламентирано, и това е факт, записан в доклади на Световната банка, Европейската комисия, СЗО и така нататък. И това е Докладът за националната сигурност, защото там има съмнения, че има корупционни практики в част от тези плащания.
България е направила така със своята здравна система, че българските граждани имат най-ниска очаквана средна продължителност на живот – един индикатор, който се отчита от водещите организации, които следят здравното състояние на населението. Ние разбираме, че Вие всъщност трябва да констатирате тези неща, други са институциите, които трябва да взимат мерки. Това касае публични ресурси, здравна политика в цялост. От Вас очакваме да представите ситуацията и заплахите такива, каквито ги виждате и отчитате, работа на други институции, в случая на Министерството на здравеопазването и на политическото мнозинство, е да направи така, че да преодолява тези фактори.
Аз съм съгласна, че ниската здравна култура е проблем, но едва ли е основният. Професор Михайлов наблегна на него, но тук имаме проблем наистина с късната диагностика на социално значими заболявания. България отчита, че от инсулти например умират многократно повече хора, отколкото в целия Европейския съюз. Ние поддържаме едни високи нива – това е проблем.
По отношение на предотвратими форми на рак продължаваме, госпожо Заместник-министър, да нямаме скринингова програма и да диагностицираме изключително късно трите форми на рак, които са предотвратими. В света ги откриват в ранния стадий и ги лекуват. Даваме стотици милиони за лечение безрезултатно и късно, но това е дълга тема за разговор. Това е, което исках да кажа.
Ние ще се въздържим при гласуване на този закон.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми колеги, има ли други изказвания?
Заповядайте, доктор Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Бих искала да обърна внимание на колегите, че, погледнато отстрани, Докладът съдържа няколко, и то ориентировъчно според мен, 14 на брой аспекта, които обхващат, първо, законодателството. Много е добре, че се започва с това. Хубаво е, че в Доклада има добра оценка за нашата работа. Да се похвалим взаимно, въпреки че трудно стигаме до общи неща. Второ, Национална здравна каса – медицински стандарт; трето – ТЕЛК; четвърто – асистирана репродукция; пето – лекарствата в хуманната медицина; имунопрофилактика; надзор на острите заразни болести; граничен здравен контрол; рискове: питейна вода, шум, несъответстващи изделия; държавен здравно-радиационен контрол; кръв и кръвни продукти, за които каза професорът; наркотици; психиатрична помощ; и на последно място 14 – спешната помощ.
Значи ли, че имаме нови заплахи, включени от стария доклад, или нямаме? Имаме ли развитие на старите заплахи в сравнение с предния доклад, или нямаме? Това ме интересува. Значи ли, че другата година, живот и здраве, ако сме тук, по същия начин ще гледаме тези неща, които сте подредили във Вашия доклад като критерии за наблюдение на националната сигурност? Тоест какво става със старите заплахи, имат ли развитие и има ли включени нови, които са в Доклада и Вие ги наблюдавате? Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин Кръстев, искате ли нещо да кажете?
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Да, бих искал да кажа, че тази препоръка определено трябва да я вземем предвид както в контекста на този раздел, в смисъл проблематиката в здравеопазването, така и в другите. Мисля, че тази година например в сферата на демографското развитие или рисковете за сигурността, както се казва, и заплахите без преувеличение това нещо сме го постигнали.
Определено приемам бележката за необходимост от съпоставяне и анализиране на данните. Трябва да отбележа в този аспект, че вече се утвърждава практиката за подготовка и представяне пред Народното събрание на годишни доклади. Необходимо е да мине известно време, за да се натрупат данни, не че не би могло и сега да стане. За следващата година това ще го отчетем и ще дадем картината в развитие, защото е важно да се представи динамиката в рисковете за сигурността и кога възникват опасности, кога започваме да говорим за заплахи и какво следва да направят държавните институции. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Кръстев.
Колеги, други изказвания?
Аз ще изкажа съвсем накратко позицията на парламентарната група на ГЕРБ. Ние ще подкрепим Доклада за националната сигурност, защото смятаме, че той изчерпателно и обективно отразява състоянието на сектор „Здравеопазване“ в контекста на националната сигурност за 2018 г. Отчитам значителен, положителен елемент в този доклад тази година, сравнявайки го с предходни, защото през март месец 2018 г. приехме Актуализираната стратегия за национална сигурност, в която по отношение на здравеопазването, с нашето активно участие, написахме допълнителни приоритети. Те тук са намерили своето отражение както по отношение на превенцията от заразни заболявания, така и по отношение на всички други предизвикателства в сектора, включително и включването на трансфузионната хематология като елемент на националната сигурност и нейното стабилно функциониране, психиатричната помощ, достатъчното снабдяване с лекарствени продукти и всички останали теми, които бяха пропуснати до този момент.
Смятам, че няма как в един доклад дългосрочните приоритети да бъдат отразени, но може да се намери и такова цифрово отражение. Макар и наистина да сме на едно от последните места по средна продължителност на живота, все пак тя нараства с повече от две години през последните години, което също е позитив. (Реплика от народния представител Нигяр Джафер.)
Ние трябва да ги догонваме и това е проблемът, защото сме тръгнали от доста ниски нива. Амбицията ни и стъпките, с които трябва да се движим, трябва да са по-бързи и мисля, че в тази посока всички трябва да сме единни.
Благодаря на съставителите на Доклада, на работната група. Надявам се допълнителните препоръки да бъдат съобразени и следващата година той да бъде още по-изчерпателен.
Ако няма други изказвания, предлагам да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.
За – 11, против – 3, въздържали се – 3.
Приема се.
Благодаря на всички за участието в днешната комисия.
Закривам заседанието.
(Закрито в 12,04 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Дариткова
Стенограф:
Валентина Меченова
