Редовно заседание на Комисията по здравеопазването

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването





П Р О Т О К О Л
№ 66


На 26 септември 2019 г., четвъртък, се проведе заседание на Комисията по здравеопазването при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Годишен отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г., № 902-00-16, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г.
2. Годишен отчет за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г., № 902-00-17, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Даниела Дариткова.

* * *

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми доктор Дечев, уважаеми гости!
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазване и предлагам то да се състои при следния дневен ред:
1. Годишен отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г., № 902-00-16, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г.
2. Годишен отчет за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г., № 902-00-17, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г.
Има ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Който е съгласен с предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 18, против – няма, въздържали се – няма.
Уважаеми колеги, тъй като двете теми са неразривно свързани, предлагам представянето на Отчета за дейността и изпълнението на бюджета и дискусиите да протекат едновременно, защото смятам, че ще бъде облекчение за всички, иначе рискуваме да повтаряме тезите.
Ако няма възражения за това процедурно предложение, подлагам го на гласуване.
За – 18, против – няма, въздържали се – няма.
Ще дам възможност на председателя на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса госпожа Жени Начева да представи двата отчета.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЖЕНИ НАЧЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми доктор Дечев, уважаеми представители на съсловните организации, дами и господа! Ще бъда съвсем кратка, за да може да отговорим на Вашите въпроси.
Отчетът за изпълнението на бюджета на Здравната каса за 2018 г. показва, че събраните приходи са в размер на 3 млрд. 938 млн. лв., разходите, които са за здравно-осигурителни плащания – 3 млрд. 851 млн. лв., а крайният финансов резултат, който се формира, е почти 11 млн. лв. излишък. Този краен финансов резултат – заедно с натрупаните към 2018 г. наличности по сметки на Касата в БНБ, както знаете, и след гласуване на Закона за бюджета на Касата за 2019 г. от Вас, беше даден като право на разход в размер на допълнителни 50 млн. лв. през настоящата година.
Връщам се отново на Отчета за 2018 г. Общият размер на събраните приходите е с 8 милиона повече от планираните в Закона за бюджета на Касата за 2018 г. 67 милиона от тях са допълнителни приходи, събрани от Националната агенция за приходите, 8 млн. лв. са разпределени за допълнителни трансфери, свързани с дейности за над 1,5 млн. лв. за ваксини и профилактика, за неосигурени клинични пътеки за жени, свързани с раждане и грижи за новородени – над 2 млн. лв., и 3,6 млн. лв. са допълнителни средства за потребителска такса на общопрактикуващи лекари. Допълнително събраните приходи от здравно-осигурителни вноски и глоби са разпределени основно за плащания за лекарства – 38 млн. лв. за лекарства за домашно лечение и 29 млн. лв. за онкологични лекарства, както и други в по-незначителен размер от около 2 млн. лв. за болнична медицинска помощ.
През 2018 г. размерът на събраните приходи е с 366 млн. лв. повече или над 10% спрямо тези от 2017 г., а здравно-осигурителните плащания са съответно с над 353 милиона повече отколкото през 2017 г. С над 4% са допълнителните средства за първична медицинска помощ и с над 5% за специализирана медицинска помощ. Разходите за лекарства са увеличени с над 144 млн. лв. или 14,6% са допълнителните разходи, от които ръстът на разходите за онкологично лечение е над 75 милиона, или 26% спрямо 2017 г.
Здравно-осигурителните плащания за болнична медицинска помощ, които достигат като отчет за 2018 г. 1 млрд. 881 млн. лв., са увеличени с близо 186 млн. лв. спрямо предходната година или има увеличение от 11%. Крайният финансов резултат е: бюджетът на Касата е приет с балансирано салдо и приключи с излишък – цитираните 10 млн. лв.
Няколко интересни числа от оборотната ведомост, които имат отражение и върху работата на Касата през настоящата и следващата финансова година. Вземанията от чуждестранни институции са за 7 милиона и половина лева, като това са плащания по регламенти. Тоест освен дължими средства ние имаме и средства, които трябва да получим, а те са от държави като Австрия, Белгия, Великобритания, Германия и други. В случай на интерес от Ваша страна можем да дадем по-подробна информация. За 2018 г. има вземания от фирми по сключени договори за отстъпки в размер на близо 3 млн. лв.
Задълженията към чуждестранните институции са свързани с регламенти на Европейския съюз във връзка с постъпили искове от други държави и те са на стойност 285,8 млн. лв. Те са към редица държави като Австрия, Белгия, Великобритания, Германия е с най-голям относителен дял. Можем да отбележим, че от тях 135 милиона са просрочените задължения към 31 декември 2018 г., но тези средства, подчертаваме, са разчетени в бюджета на Касата както за 2019 г., така и за 2020 г. Считаме, че ще приключим изплащането на натрупаните просрочени задължения, като те са синхронизирани в съответствие с бюджета на Касата за този вид плащания, както и с договореностите и споразуменията, които имаме със съответните държави от Европейския съюз.
Няколко данни от Отчета, свързани с болничната медицинска помощ. През 2018 г. Касата работи с 368 договорни партньора в болничната медицинска помощ, от които 316 лечебни заведения за болнична помощ и комплексни онкологични центрове, 39 договорни партньора в СИМ, които изпълняват амбулаторни и клинични процедури, както и 13 диализни центрове. Контролната дейност на Касата бележи подобрение като количествени параметри, макар че събраните суми от глоби и санкции са за близо 13 млн. лв. Да, това са възстановени суми от наложени санкции, спрямо предходната година, когато са били събрани над 10 млн. лв., но сами разбирате, че при размера на разхода за болнична медицинска помощ, последващият контрол не е най-същественият измерител на контролната дейност, която реализира Касата като събрани средства от глоби и санкции. Извършените проверки в лечебните заведения са за близо 7000, при 5000 през 2017 г. Установени са нарушения в близо 30% от договорните партньори. Наблюдава се като цяло подобрение на дейността или намаление на броя на констатирани нарушения, но сами по себе си констатираните нарушения стават по сериозни.
В извънболничната медицинска помощ има сключени договори с 3686 договорени партньори. Тук, за съжаление, често е отчитана тенденцията, че намалява броя на общопрактикуващите лекари със 142% или 143% спрямо предходната година, но донякъде се запазва съотношението за страната – на един лекар здравно осигурени лица са 1690 пациента. Договорните партньори в специализираната и медико-диагностична дейност са 3600 и тенденцията е относително стабилна в годините, а близо 6000 са в денталната помощ, което е относително стабилен постоянен брой на договорни партньори спрямо предходните отчетни периоди.
Средно за страната около 39% от здравно осигурените лица над 18 години са се обърнали към общо практикуващи лекари за извършване на профилактични прегледи. Колкото и да се опитваме да стимулираме този вид дейност, да увеличаваме цената за работа по профилактично и диспансерно наблюдение на общопрактикуващите лекари, по ред причини – в това число и ангажираността на лекари и пациенти, все още нивото на обърналите се за профилактични прегледи здравно осигурени лица е ниско спрямо първоначално планираните над 60% лица, които да се обърнат за профилактични прегледи към общопрактикуващи лекари или съответно специалист.
Най-традиционно, бих казала, се запазва големият дял над 87 – 90% на изследванията в обхвата на клиничната лаборатория, общите клинико-лабораторни изследвания за разлика от останалите изследвания или 25 357 броя на 10 000 здравно осигурени лица. Нарушенията в сферата на извънболничната медицинска помощ в областта на профилактиката не са голям брой, тоест в извънбоничната медицинска помощ има около 12 000 нарушения, които са установени по различни причини, които може да обосновем и по-подробно.
Разпределените средства за направления в специализираната и медико-диагностична дейност, за които казах, са усвоени през 2018 г. с близо 15 милиона повече спрямо 2017 г. са разпределени в медицински направления и съответно в направление № 3, което е за острите случаи, средно са около 1 млн. 613 хил. направления на тримесечие.
За високоспециализираните изследвания ръстът е около 7% спрямо предходната година и средно месечно има над 320 хиляди броя направления, тоест този брой лица са получили съответната диагностика и лечение, а над 20 млн. лв. на тримесечие са заплатени от Касата за изследвания в медико-диагностичната помощ.
В резултат на проверки в извънболничната помощ са събрани над 300 хил. лв. Това не е най-същественият механизъм за събиране на средства или за възстановяване на средства, а по-скоро предварителният контрол или контролът по време на изпълнението на дейността има по-голям резултат.
В областта на лекарствата тенденцията за лекарствата по Приложение № 1 – тези за домашно лечение, през 2018 г. броят на нови международни непатентни наименования е 18, а за тях е имало 27 нови лекарствени продукти. Трайна е тенденцията, когато се появи нов лекарствен продукт – иновативен, през първата година разходът да е един. Примерно тези, които са се появили за първи път през 2016 г., разходът е бил 41 млн. лв., а през 2018 г. за тези лекарствени продукти са заплатени 81 млн. лв.
Малко информация за тези лекарства. Лицата, които са получили лекарства и са се обърнали към здравноосигурителната система, са над 1,5 милиона. 60% от лекарствата за домашно лечение, които са в размер над 500 млн. лв., са лекарства по съответно скъпоструващи протоколи, тоест протоколи № 1а – 17 000 здравно осигурени лица за над 325 млн. лв.; протоколи № 1б – 15 000 лица; протоколи № 1с – 157 хил. здравно осигурени лица или пациенти на стойност над 158 млн. лв.
Припомням само, че протоколи № 1а са скъпоструващите лекарствени терапии с висок курс на лечение, а протоколи № 1с са протоколите, които са социално значими и са за терапии за хронично болни пациенти. От лекарствата по групи заболявания общите заболявания за лекарство от така наречената група общи заболявания са заплатени над 685 млн. лв. и те задържат нивото си от предходната 2017 г. За онкологичните заболявания разходът е близо 17 млн. лв. с ръст от 10% спрямо предходната година. Най-голям е ръстът на редките болести – 114 млн. лв. или 11%, и за трансплантирани пациенти ръстът е над 8% или над 3 млн. лв. са заплатени.
Например може да се каже, че за заболяването ревматоиден артрит само над 80 млн. лв. са заплатени през 2018 г., но ако имате въпроси, можем да дадем отговор с доктор Дечев и по другите групи заболявания. Като отделни АТЦ групи или видове системи – храносмилателната система и лекарствата от тази група формират 19% в общия дял на разходите през 2018 г. или 153 млн. лв.; кръвта и кръвообращението – 11% в структурата на разходите и тази група бележи най-голям ръст с близо 21% или 95 млн. лв.; трайно се запазва делът на сърдечно-съдовите заболявания като абсолютна стойност – над 81 млн. лв.
Другата по значима група, която мога да отбележа, е дихателната система – над 88 млн. лв. разходи с 12% ръст в структурата на разходите и горе-долу относително на нивото на предходната година. Около 17 лекарствени продукта формират разходи с над 10 млн. лв. в структурата на разходите, а най-разходоемките лекарствени продукти са биологичните лекарствени продукти.
От разходите в Приложение № 2 на позитивния лекарствен списък или тези, които заплащаме на изпълнителите на болнична медицинска помощ, може да се отбележи, че през 2018 г. са включени нови международни непатентни наименования – 11, срещу 19 лекарствени продукта.
Тук се наблюдава тенденцията, че общата реинбурсна сума се увеличава. Например на тези, включени през 2016 г. – над три пъти в края на 2018 г., или от 13 милиона достига 76 млн. лв. разходи. Дял на терапиите в структурата на разходи е, че таргетната терапия в онкологичната заболявания формира над 62% в структурата на разходи, хормонотерапията – близо 11%, имунотерапията – 10%, химиотерапията – над 7% в структурата на разходи за този вид лекарствени продукти.
През периода са издадени 609 формуляра за планово лечение в чужбина на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, което са: Германия – 342 разрешения, Франция – 72, Австрия – 70, Белгия – 44, Великобритания – 26, Швейцария – 26, Италия – 12 и така нататък. Най-честите заболявания за лицата над 18 години, за които се издават такива разрешения, са: онкологични заболявания, хематологични, тумор на панкреас, карцином на бял дроб, карцином на матка и яйчници, чернодробни метастази, урологични и онкологични заболявания, очни заболявания, отлепване на ретината, комбинирани усложнения, ортопедични заболявания, тумори на роговицата, вродена глаукома и костни тумори – тоест в сферата на онкологията, както и за състояния след трансплантация в чужбина на бъбрек, бял дроб или след костно-мозъчна трансплантация.
През 2018 г. броят издадени формуляри по линия на центъра „Фонд за лечение на деца“ е 256, като 127 са в Германия, Франция – 33, Австрия – 32, и следва същата тенденция както и при децата. Анализът на патологията, за която се издават тези формуляри за лечение на деца, е ортопедични операции, коригиращи церебрални парализи, костна диспласия, диопатична сколиоза, гръбначни малформации, туморни образования и други злокачествени хематологични заболявания, изискващи лечение със стволови клетки, най-кратко казано.
Мога да добавя, че през 2018 г. с отчетените средства за болнична медицинска помощ са заплатени 226 хиляди дейности в повече или 6,9% в повече от заплатените през 2017 г. дейности, от които 2 млн. 95 хил. 700 лв. са отчетените случаи по клинични пътеки или ръст с 11%, клиничните процедури са 321 хиляди и над 1 млн. 211 хил. са амбулаторните процедури, тоест се наблюдава една трайна тенденция за запазване дори за увеличаване на общия брой хоспитализации по клинични пътеки на амбулаторни процедури и клинични процедури с над 3 милиона броя в годишен план за 2018 г.
Тенденциите в отчетения обем на дейностите при специализираната и първичната медицинска помощ показват, че най-основната причина за допълнителните средства, които са разпределени, е повишението на цените, които са договорени в Рамковия договор за 2018 г. Ръстът се дължи на увеличението на цените, а обемите дейност се запазват относително постоянни в първичната медицинска помощ, в това число и в областта на профилактиката. Има ръст с над 18% само на диспансерното наблюдение на здравно осигурените лица, които са с повече от две заболявания. Аналогична е тенденцията за специализираната медицинска помощ, където се запазва относително постоянен броят на първичните и вторичните посещения – леко увеличение на прегледите от специалисти с над 4% на лица до 18 години, във връзка с нови моменти и дейности, които са предвидени за тези лица в Рамковия договор, но като обем дейности е относително постоянен, макар и с лек ръст, подчертан в първичните посещения. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Ще дам възможност на съсловните организации ако искат да вземат отношение и после колегите народни представители.
Има ли желание от страна на представителите на съсловните организации?
Заповядайте, доктор Борисов.
СТОЯН БОРИСОВ: Много може да се говори, но прави впечатление, че миналата година и по-миналата имаше излишък от 10 млн. лв. Ние отделно настояваме да се намерят начини за изплащане на изработената и незаплатената дейност, така наречената надлимитна. Доколкото знам, тези 10 милиона хем не се връщат обратно в бюджета, хем се пазят някъде, а след това пак се връщат.
Може ли още веднъж да обясните механизма на тези средства, които остават всяка година? Вторият въпрос е: нараства ли броят на пациентите, които се лекуват в чужбина? Съобщихте за 609 фактури – има ли увеличаване, или има намаляване на броя им? Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Госпожо Начева, заповядайте за отговор.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЖЕНИ НАЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател!
Уважаеми доктор Борисов, формираният излишък в края на 2018 г. от 10 млн. лв. е поради факта, че в последните дни на втората 15-дневка на месец декември са постъпили приходи от глоби, санкции и платените здравни вноски за минали периоди.
Сам разбирате, че когато постъпят през този период от годината, когато лицата се опитват да заплатят своите здравно-осигурителни вноски, когато отчитат доходи и финализират друг вид плащания, няма как да бъдат разчетени в разходната част на бюджета на НЗОК и да бъдат заплатени. Това е отговор на въпроса –как са формирани 10-те милиона през 2018 г. Те са формирани в последната 15-дневка на месец декември и няма механизъм, по който да бъдат заплатени и разпределени в текущата финансова година. Всички икономии на средства по бюджета на НЗОК се акумулират в нейния преходен остатък или в сметки и депозитни сметки на НЗОК в Българската народна банка.
За 2019 г. с приемането на Закона за бюджета на Касата, освен тези 10 млн. лв., имаше допълнително 40 млн. лв. като средства в Българската народна банка заедно с тези от предходните периоди до края на 2017 г. Заедно с тези 10 млн. лв. преходен остатък от 2018 г., когато се подготвяше бюджетът на Здравната каса със съдействието на Министерството на финансите, Министерския съвет и народните представители, които го приеха, вместо да е балансиран бюджетът на Касата – обичайно се планира и прогнозира съгласно Закона за здравното осигуряване, се даде право тези средства в БНБ да бъдат използвани като разход по бюджета на Касата за 2019 г. и те са разчетени в разходната част на бюджета на Касата за 2019 г.
По тази причина бюджетът на Касата за 2019 г. е с дефицит, а как ще приключи към края на годината – живот и здраве, предстои да Ви докладваме скоро с доктор Дечев, може би когато се приема бюджетът за 2020 г.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Мисля, че имаше още един въпрос и беше за лечението в чужбина, да. Доктор Дечев, Вие ли ще обясните?
Заповядайте, доктор Дечев.
ДЕЧО ДЕЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Аз ще бъда съвсем кратък. Тенденцията на повишаване на разходите за лечение на български граждани в чужбина е тревожна, понеже тези разходи се увеличават непрекъснато. За Ваша информация: към 30 юни тази година неплатените задължения от Касата са 271 милиона лв., а към същата дата на 2018 г. са били 264 милиона и въпреки че регулярно заплащаме, въпреки че тази година бюджетът за плащания е значително по-висок, задълженията се увеличават. В съотношението на задълженията – непогасени от Касата и тези, които се погасяват, ще видите, че на практика за лечение на минимален брой граждани – спрямо тези, които се лекуват в България и за които отделяме разходи за лечението им в България, а в чужбина са близо 15%. С това искам да кажа, че това е още един показател за ефективността на плащанията на Националната каса към българските лечебни заведения.
Почти напълно пациентите отиват да се лекуват в чужбина, за да се приложат иновативни методи на лечение и поради това, че у нас не се финансират в нужния обем, просто не се развиват. Тенденцията е все повече български граждани да искат да се лекуват в чужбина, съчетана с тенденцията на масово нахлуване на иновативни технологии, за радост, но, за съжаление, на цени, които са непосилни. Мисля, че ще се увеличава значително разходът на Касата за пациенти, които желаят да се лекуват в чужбина, тъй като в България не могат да се предоставят такива условия. Това е накратко, госпожо Председател. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
От другите съсловни организации?
Заповядайте.
МИЛКА ВАСИЛЕВА: Искам да изкажа нашето задоволство от регулярните плащания миналата година на аптеките за домашно лечение. За първи път от години наред за всички периоди, които трябваше да се заплатят с този бюджет, бяха изплатени и нямаше прехвърляне на стар период в новия бюджет, което беше една порочна практика няколко години, и пораждаше дефицит още в самото начало на годината. Надявам се, че и тази година ще приключи така, тоест с извършени плащания докрай и с този бюджет, който е планиран. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Иска ли някой друг думата от съсловните организации? Не.
Давам думата на доктор Джафер от народните представители, която успя да се заяви първа.
НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Заместник-министър, колеги! Уважаеми доктор Дечев, ще бъда много кратка, като ще подчертая, че две тенденции ми направиха впечатление и те се задълбочават, в сравнение с предходните отчети, които сме разглеждали в тази Комисия.
Първата тенденция е за изплатените суми към лечебните заведения за болнична помощ по отношение на собствеността. Лечебните заведения, които са частна собственост, през предходната година са получили 33,2% от средствата за болнично лечение, с държавна собственост на сто процента са получили 28,7% от парите, а тези с държавно-общинска собственост, тоест областните болници – 18,5%, и общинските болници – 15,4%. Мисля, че това е много сериозна тема за размисъл, тенденция, която си струва да бъде анализирана по-нататък. Изводът: всяка година средствата, които се отделят за първата група лечебни заведения, нарастват.
Втората тенденция, за която говори доктор Денчев, е за това какво става с разходите за лечение на български граждани в чужбина, в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност. 73 милиона лв. са средствата, които са гласувани в бюджета и които са били предвидени, а въпреки всичко разходите са малко под 286 млн. лв. и имаме нарастване на средствата, на тези разходи и на необходимостта от повече средства – с около 27 милиона в сравнение с предходната година, като просрочените задължения са 135 милиона.
Понеже потънахме в едни милиони, но всъщност става въпрос за милиарди, госпожо Председател, имам една много гореща препоръка към Вас – вече не само като председател на Комисията по здравеопазване, а като председател на най-голямата парламентарна група. В последните няколко години единствено Комисията по здравеопазване задълбочено разглежда тези отчети, включително в пленарната зала, разглеждаме Отчета за дейността на Националната здравноосигурителна каса, без докладите да са разглеждани в Комисията по бюджет и финанси, то бих Ви помолила да направите така, че Комисията, която гласува бюджета на тази институция и на всички в тази държава – държавни институции и агенции, да направи необходимото и да разглежда тези доклади, да ги представи в пленарната зала. Подозирам, че и тази година ще разглеждаме само един доклад от нашата комисия – само Отчетът за дейността, а не много по-съществения доклад за изпълнението на бюджета.
Имам един въпрос, който е свързан с ония 50 милиона, които бяха дадени, и беше казано в публичното пространство за увеличение на парите на медицинските сестри. (Реплики.)
Да, така е, но доколкото чух в изложението на заместник-министър Начева, която е шеф на Надзора, тя каза за едни средства отделени в посока може би за клиничните пътеки, за което не съм разбрала. ( Шум и реплики.)
Добре, общо-взето това беше, което исках да кажа във връзка с тези отчети.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Искам да кажа, че ще се радвам на съвместните усилия на ръководството на Народното събрание, защото проблемът с функционирането на комисиите е проблем на ръководството на Народното събрание, а не е на отделните парламентарни групи, за да може всяка комисия да разглежда всички внесени в нея проекти за решения.
Заповядайте.
НЕГЯР ДЖАФЕР: Ако сметнем, че това беше реплика, може би трябва да се възползвам от правото на дуплика. Поемам ангажимента да поставя въпроса на заседание на Председателкия съвет. Разчитам, че Вие като представител в този съвет да подкрепите тези усилия, защото иначе е безсмислено всичко, което ние си говорим.
Ако държавата и Комисията по бюджет и финанси не обръща внимание на отчетите на една институция, каквато е Националната здравноосигурителна каса, означава, че не се интересува от харченето на едни милиарди, и не коментирам дали са малко, или са много тези пари, както и от тенденциите, които през годините се очертават. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Доцент Йорданов, имате думата.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
В светлината на тези почти девет месеца, когато дейността по тези два доклада е приключила, само с носталгия може да мислим, но можем да мислим какво би могло да стане в един критичен анализ на това, което се случи. Тук виждам какъв е пропускът на предишния управител на Касата – професор Плочев. Той искаше да направи аналитичен отдел в Касата, който да определя стратегията за развитие на Касата, защото практиката в последните години, въпреки че така не би трябвало да бъде, Касата е основният орган, субектът, който определя развитието на българското здравеопазване в една или друга насока, чрез финансиране на определени дейности или на тяхното финансиране. Затова искам да Ви кажа, че би могло да се направят много неща, които касаят основните проблеми.
На първо място, касае поредица от министри, а управителите на Касата казаха, че това нещо, наречено „клинична пътека“, е с изчерпана дейност и вече го няма. Основният субект, който би могъл да играе при промяна на системата, е Касата. Касата си мълчи и даже не направи остойностяване на себестойността на клиничните пътеки, за да каже къде има нужда от увеличаване на себестойността и къде – не.
Въобще не е поставен въпросът за стойността на труда на медицинските специалисти, защото считам, че той трябва да е обект на съсловните организации, но за другите дейности определено Касата е тази, която трябва да определи параметрите. Когато Касата отиде в лечебните заведения, тогава може да прави проверки кое е изпълнено и кое не е изпълнено. Това е основен пропуск и това, трябва да стане, ако говорим за изпълнение на дейността на Касата.
По другите два основни въпроси, по които говориха колегите, е точно така – липсва стратегия за нещо, което Касата не иска да го приеме, за така наречената надлимитна дейност. Това понятие за Касата не съществува. Касата рекетира лечебните заведения, когато в началото на следващия месец тя казва: „Не приемаме фактури с цялата изпълнена дейност на лечебните заведения. Ще направите фактура, която е само до размерите на лимита“. По този начин една значителна част от дейността на лечебните заведения остава в пространството, без да е адресирана към този, който би следвало да я финансира. Горе-долу така стои и въпросът със задълженията към чуждите каси.
Има един парадокс в Отчета, в дейността, който е в два абзаца. В единия се казва: „Касата приключи отчетната година – 2018, без неразплатени задължения“, а веднага под него следва: „Касата изпадна в тежка ситуация във връзка с не заплащане на дейността за лечението на българските граждани в чужди страни.“, като отчетът стига до: „бяха проведени преговори“. Не се тълкува това не заплащане в срок, какви са лихвите, които се трупат, допълнително и въобще как приключиха тези преговори.
Лично аз не знам как приключиха преговорите, които водеше министърът на здравеопазването с чуждите каси. Тревожното е, че тези задължения се увеличават, при положение че ние имаме над 280 млн. лв. задължения., а само за 6 милиона е лечението на чужди граждани в България, което би могло да се приспадне.
Това, което Вие казвате, е, че Касата приключва с излишък. Аз не го приемам, защото тази ситуация за заплащане на средствата, които остават в края на годината, се играе от лечебните заведения от години. Не знам нито едно лечебно заведение, което си е позволило да върне в бюджета нещо за следващата година, а това е липса на административен капацитет. Не може в това състояние на здравеопазването ние да си позволим да върнем една стотинка и да се оправдаваме, че, виждате ли, административно не можем да ги похарчим. Не е така! Вие можете просто за една секунда да изплатите част от задълженията, които ние дължим към чуждите каси.
Събирайки задълженията – по данни на Лекарския съюз са около 130 – 150 милиона от неразплатена дейност на лечебните заведения, българската съдебна система счита, че те трябва да бъдат заплатени, а в един момент ще станат изискуеми и плюс 280 милиона задължения към чуждите каси, то значи, че Касата е с неразплатени задължения около 500 млн. лв., които са доста пари, така че състоянието на Касата въобще не е цветущо.
Няма да правя предложения, ще си запазя правото да го направя в залата. Искам да Ви кажа, че ние не можем да подкрепим положително внесения отчет за дейността на Касата. Ще направим нашите предложения, които касаят дейността, в пленарната зала. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря за уточнението.
Думата има професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Върху два проблема ще концентрирам своето внимание, изслушвайки внимателно госпожа Начева и доктор Дечев и прочитайки много внимателно тези двата доклада, които ни бяха предоставени.
Бях решил да говоря за медикаментите, но след думите на доктор Дечев, ще се опитам някои неща да му споделя, за да не остава той с погрешно впечатление.
Вашите думи, доктор Дечев – все повече български граждани търсят лечение в чужбина и сме залети от иновативни медикаменти за щастие, както казахте Вие, но не знам дали е в кавички, които правят вече непосилно бремето на здравеопазването, не се потвърждават от данните, които са представени в Доклада. Плащанията, наречени „спешни“, са 56% от плащанията на НЗОК по координационния механизъм и са 40 млн. лв., а чрез молби до НЗОК – за планово лечение, са реализирани само 0,9% от плащанията на Националната здравноосигурителна каса, тоест огромен процент граждани в спешно състояние са попаднали в чужди лечебни заведения, които предявяват след това иск към българските лечебни заведения.
Ще Ви разкрия, ако не знаете, каква е същината на този въпрос. Затова помолих един Ваш колега името на един български пациент, който е поискал да му бъде платено лечението в чужбина, да бъде пуснато в информационната система на Касата. Не знам дали това се прави сега. Аз съм бил свидетел – и като национален консултант, и като директор на лечебно заведение, че на множество пациенти с поставена точна диагноза в България, за които има абсолютно адекватно лечение в страната, отиват на гости на някого някъде и пътуват в чужбина внезапно.
Ще Ви разкажа за случай в Испания, който днес коментирахме с доцент Йорданов, как стана политически въпрос на здравно-осигурителните власти в Испания, които за една година бяха трансплантирали огромна част български граждани със сърдечни проблеми, със сърдечни малформации, защото отиват там, а са диагностицирани предварително в България и поставят въпросът, че са в спешно състояние.
В рамките на координационния механизъм този въпрос трябва да бъде изяснен и решен, тъй като това, което се твърди с Вашите думи – че български граждани искат да се лекуват в чужбина, не отговаря на истината, а е един много изкривен начин, което не е в полза на българското ниво на медицината. Ние имаме много достойни екипи от лекари и имаме достатъчно. Не казвам, че всичко е идеално в здравеопазването, защото ние сме едни от най-големите критици като парламентарна група на проблемите в здравеопазването, но имаме достатъчно много възможности и смятам, че в това отношение Касата може да помогне на бюджета на държавата и на манталитета на нацията, за да цени начина на лечение в България. Има много примери на българи, които могат да се лекуват в чужбина, но които са се лекували в България и тяхното лечение е завършило успешно. Това е по въпроса за разходите.
Другите цифри вече се споменаха. Ще Ви цитирам нещо от Вашия доклад: „През всяка от годините от приемането на България в Европейския съюз годишните суми на платените задължения по исковете на други държави са по-ниски от стойността на постъпилите през годината искове.“. Тоест Касата грешно планира своите разходи, грешно прави заявката си към парламента за своя бюджет, и то година след година от 2007 насам, и стига до състояния, които са доста тревожни – както за членовете на уважаема Комисия, и парламентът, и Вас като директор на Националната здравноосигурителна каса.
Влизайки във втория въпрос, същото нещо бих могъл да Ви споделя. Ето ги данните, които са в Доклада за реализацията на бюджета. Ще Ви ги цитирам: „За 2017 г. е предвиден разход за НЗОК 225 милиона, а са изхарчени 364. За 2018 г. са предвидени 282 милиона, изхарчени – 425 милиона.“
Има я същата разлика от 140 милиона. Е, бога ми, при наличните иновативни терапии, както казахте Вие, при необходимостта те да бъдат прилагани и още повече че те стават по-евтини при лечението на хепатит С, което се доказва от Вашия доклад, в по-кратък период на лечение, по-евтини като разход на държавата, то защо Националната здравноосигурителна каса създава това напрежение с планирането си? Тоест да не може парламентът, оценявайки какви са ситуациите, да Ви подпомогне за всяка следваща година, реално планирайки тези цифри и да не се стига до там, както казва госпожа Начева – ще видим как ще приключим 2019 г. сега, в края на годината. Това са цифрите, които Вие сте написали, и съвсем откровено будят сериозни въпроси у всеки специалист.
Освен това искам да Ви кажа нещо, което съм го казвал като национален консултант на много Ваши предшественици – не директори на НЗОК, а министри на Република България. Вие сте цитирали много точно във Вашия доклад кои са медикаментите по ENN – молекулите, които са се качили с 20, 30, 40, 50%. Имате една таблица и не искам да цитирам страницата сега, в която сте цитирали и медикаментите, и групите. Аз си направих труда да говоря със съответните направления – неврология, кардиология, и това са антикоагулантните средства. Вие трябва да знаете, защото не всеки е специалист в областта на кардиологията и неврологията, че новото поколение антикоагуланти не може да бъде заменено с други.
Всичко това, когато дойде за преценка, трябва да бъде много добре планирано за следващата година, за да не се стига до ситуацията, която тепърва ще дискутираме в следващите месеци, в която може да изпадне Министерството на здравеопазването – правейки един търг за 1 млрд. 300 млн. лв. и когато се изчерпа количеството, изведнъж лечебните заведения остават без възможността за достъп на техните пациенти до едно модерно лечение. То не е иновативно, а то е стандартизирано вече в света.
Искам да обърна внимание на госпожа Начева, че много пъти говорим за специалистите в областта на високо финансираните медицински специалности, че редките болести са много ранима тема. Те не са и не могат да бъдат в приоритета на плащанията на Националната здравноосигурителна каса – както не са болните от СПИН, не и са болните от туберкулоза, които са социално значими направления. Знаете какво е увеличението на бюджета там, то е най-високото от отделните направления – 11%. Може би не знаете, че Република Полша направи национална програма под контрола на Министерството на здравеопазването за най-високо качилия се разход при Вас тук – дефицит на фактор VIII – антихемофилна програма и намали разходите си с 50% за пет години.
Това е предложението, което Ви повтаряме от седем-осем години поне, но досега не се случва това нещо. Нещата остават в параметрите на компетентност на Националната здравноосигурителна каса, а това би могло да се оптимизира с една държавническа политика. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Има ли други изказвания, колеги?
Дали искате да отговорите на част от поставените въпроси, или на финала?
Заповядайте, госпожо Начева.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЖЕНИ НАЧЕВА: Благодаря Ви, ще се опитам да отговоря на част от въпросите и, разбира се, доктор Дечев ще допълни. Уважаема госпожо Председател, уважаема доктор Джафер, уважаеми доктор Йорданов!
Професор Михайлов, абсолютно коректно отразихте редица проблеми, които ние сме констатирали през 2018 г., а в това число и за предходните години. Опитваме се да намираме решения на всеки един от тези въпроси. В конкретен план темата, свързана с 50-те милиона, е случайно съвпадение на числа, доктор Джафер. Петдесетте милиона, които са ни дадени като право на разход по бюджета на Касата за 2019 г., са разпределени в разходите на Националната здравноосигурителна каса, тоест планираните приходи за 2019 г. са 4 млрд. 300 млн. лв., а разходите и трансферите 4 млрд. 350 млн. лв. и именно тези средства са разпределени в отделните направления на здравно-осигурителните плащания, съответно и в резерва.
Средствата, които може би имате предвид, са средствата, които са от оперативния резерв на Здравната каса. Те бяха пренасочени след решение на Надзорния съвет към разходите за болничната медицинска помощ през 2019 г. Не знам дали отговорих ясно.
Другият въпрос, който е по-глобален, е свързан с остойностяването на дейностите и какво включват клиничните пътеки. Ние имаме някои идеи с доктор Дечев. Знаете, че предстоят преговори за Националния рамков договор за 2020 – 2023 г. с Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз. Темата за плащанията за болнична медицинска помощ, структурата, обхвата и цената на клиничните пътеки ще бъде обект на тези дискусии. Не бих искала сега да давам повече информация, защото, когато представяме пред Вас резултатите от Рамковия договор и обсъждаме приоритетите за 2020 г., ще Ви дадем повече информация по тази тема. Знаем какви са натрупаните проблеми в тази сфера, а също така и въпросите, и очакванията към нас в тази посока.
Що се отнася до европейските плащания, два са основните момента. Да, абсолютно вярно е това, че има увеличение на търсенето за лечението в чужбина. По предложение на доктор Дечев ние с Надзорния съвет разглеждахме неколкократно тази тема и знаете, че имаме нормативни промени в наредби, свързани с това, че когато има конкурентна цена от българско лечебно заведение, да може да се заплати лечението с чужди екипи, които да оказват съответните интервенции в България и да се заплащат тези дейности в нашата страна.
Това е, което на този етап можем да направим. Становище –дали едно лице да замине в чужбина, дали помощта не може да бъде оказана в нашата страна, или в друга европейска, или извън ЕС държава, дават лекарите. Знаете, че ние взимаме становищата на поне двама специалисти. Аз тук не бих искала да коментирам този момент. Доверяваме се на преценката на съответните лекари и консултанти, с които работят Министерството на здравеопазването и Касата.
Що се отнася до надлимитната дейност мога да кажа, че тъй като тя засяга и финансови, и съдебни, и друг тип въпроси, тя е обект на обсъждане от Надзорния съвет през настоящата 2019 г. Ние дори взехме решение за тези изпълнителни листи, за които има решения на съда, дължимите средства да бъдат заплатени на лечебните заведения.
От чисто бюджетна гледна точка не мога да не кажа, че термините „дефицит“ и „излишък“ не са коректни, а може би пречупено през призмата на здравеопазването звучат малко условно или специфично. Аз не бих искала да кажа, че с тези 10 милиона, формирани в последните две седмици от годината, би бил решен проблемът през 2018 г., при положение че те ще намерят своето правилно, целесъобразно и законосъобразно приложение през 2019 г., тъй като са дадени като право на разход за нея.
Освен това има разлика между задължения и просрочени задължения. Задълженията са всички разходи, които възникват за плащане, а просрочени задължения са тези, които не са заплатени в срок. Да, ние имаме споразумение със съответните държави просрочените задължения, както отбелязах, освен текущо възникващите, да са разчетени в бюджетите на Касата за 2018 г. и за 2019 г., като ще бъдат разчетени и за 2020 г. в Проекта, който ще Ви предложим, тоест постепенно е предвидено както текущите, така и натрупаните просрочени задължения да се погасяват. Вярно е, че най-значителен дял на погасяване на просрочените задължение са случи през 2018 г. и през 2019 г. Това не бива да създава тревожност и напрежение за неправилно планиране на средствата.
Разходната част по бюджета на Касата е резултативна от приходите, събрани от данъци и здравно-осигурителни вноски. Въпрос на баланс е – когато се планирана Проекта на Закона за бюджета на Касата, Ви предлагаме какви направления на разходите да реализираме в съответната обосновка и с нашите предложения. Тази политика намира отражение и в Националните рамкови договори. Ръстът по бюджета на Касата за съответната година и спрямо предходната ще бъде разпределен за болници, за лекарства, за просрочени задължения е въпрос на политика и с Закона за бюджета за съответната година тя се реализира.
Досега, за радост, нито не се очакват, нито има неразплатени задължения на Касата за медицинска помощ, реализирани в нашата страна, с изключение на натрупаните назад в годините – най-вече в първите години след присъединяването ни към ЕС, просрочени задължения към други държави и фондове. Доколкото съм информирана, те са приоритетни плащания за лекарства и болнична помощ в страната.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, госпожо Начева.
Заповядайте, господин Дечев.
ДЕЧО ДЕЧЕВ: Благодаря Ви. Само едно допълнение. Понеже от всяка група имате евродепутати, искам да ви помоля да се обърнете към тях, за да коментирате въпроса, който сега ще кажа.
Констатацията е точна, а именно – цените, по които се лекуват български граждани в страни в ЕС, нямат нищо общо цените, по които се лекуват европейски граждани. Примерно в Германия един германец се лекува в болница по една цена, а в същата болница за български гражданин цената няма нищо общо с тази цена – цените за българина са в пъти по-високи. По тази причина българският пациент се превръща в златна кокошка за тази болница и за посредниците, които уреждат лечението на гражданина там, а те имат интерес тази практика да продължава да съществува, така че въпросът трябва да бъде обсъден на друго ниво.
Въпросът ми е: защо в рамките на един съюз трябва да има различни цени за едно и също заболяване или дейност според това дали си граждани на държавата, в която се лекуваш, или си гражданин на друга държава в Европейския съюз?
Второто нещо е, че ако в България Касата, плащайки на теория и на практика дейността, има право да провери изпълнителя на дейността, то в чужбина това е невъзможно, така че приемаме едно към едно това, което се дава. Това, което се дава като отчет, са имената на пациента и колко Касата трябва да плати.
В България има епикриза кой е извършил дейността, какво, що и така нататък, а там имате един господин – еди-кой си, за който трябва да платите 50 хил. евро и сте дотам. Доколкото разбирам, има инициатива трансплантациите – цитирам заповед на господин Ананиев, да бъдат прехвърлени в Касата. Ние ще ги заплащаме на страните извън Европейския съюз, а и не знам какво ще се случи. Това е част от отчетите, а тъй като разходите се повишават, Касата е безсилна и тя няма ход.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Таушанов.
ПЛАМЕН ТАУШАНОВ: Аз съм бил член на Надзорния съвет, когато се водиха преговорите с Фонда в Германия и Австрия, във връзка с въпроса, който се задава от някои депутати – какво се е постигнало на тези преговори?
За първи път от 5 г. с най-големите длъжници на Касата – Австрия и Германия, се проведоха такива преговори, подписаха се споразумения и се изплащат задължения. Това породи невъзможност там да бъдат лекувани български граждани, защото лечебните заведения взеха да отказват лечение на български граждани. Исканите суми от тези две държави бяха приети и заложени тази година, и вече започва тенденция на урегулиране на отношенията.
Друг е въпросът за структурата на задълженията с S1, S2, защото там е заровено кучето. За българските граждани в Германия Касата харчи годишно около 30 млн. Когато се залагаше бюджетът от 60 млн. за лечение в чужбина, то се даваха 30 млн. и това доведе до натрупването на тези задължения. Какво ще направи Касата и съсловните организации, така че профилактичните годишни прегледи да не бъдат 38%? Касата сама не може да реши въпроса, а това довежда към лавинообразното нарастване на хоспитализациите, до влизането в усложнено състояние в лечебни заведения и така нататък. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте, доктор Тимчев.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ: Благодаря Ви. Уважаема госпожо зам.-министър, колеги, гости! Моето изказване ще бъде в посока на разпределението на публичния ресурс в по-голям процент – за профилактика и за извънболнична помощ.
През 2018 г. се забелязва тенденцията, че най-много пари се дават за лекарства и хоспитализация, за болнична помощ. Въпреки разходите за двете големи пера, българските пациенти продължават сами да си закупуват скъпоструващи медикаменти, да заплащат своето лечение, въпреки че са здравно осигурени лица. Прави ми впечатление, че за частта „консумативи“ нещата не са подробно изнесени, както за лекарствените средства. В лекарствената политика няма насоченост по така наречените генерични медикаменти.
Ще ви върна на темата за клиничните пътеки и за растящата ножица при заплащането за едно и също заболяване – на пациент от Бургас и на пациент от София разходите са различни. Касата не предприема никакви действия и по скъпоструващите клинични пътеки и се стига до последния скандал в държавата за толкова нереални възнаграждения на лекари и специалисти. Това също трябва да бъде заложено в контрола, за да не може да се източва Касата, грубо казано. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Други изказвания.
Заповядайте, доктор Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Начева, колеги, гости! Проблемите се свеждат до това, че публичният ресурс за годината се разпределя така, че да може да се разплати дейността и остават двете основни пера – надлимитната дейност и задълженията към външните каси, към чуждестранните болници. Ако Вие предложите някакъв разумен вариант на този бюджет, нека да вземем разумно решение и тези неща да не висят години назад, както е до момента.
Друго важно нещо, което бих препоръчал, е намаляване на многомилионната бройка на хоспитализациите и ниската цена на самите пътеки. Българският пациент не си прави профилактични прегледи и постъпва в болница с измислени диагнози само за диагностика – нещо, което може да се направи за 50 – 100 лв. амбулаторно, а отива на едни пътеки от 500 – 1000 лв.
Много неща са объркани, тоест към болниците трябва да бъдете много строги, контролът трябва да е много тежък. Ние трябва да мерим с нашия аршин, а не със немския или словенския, където Здравната каса разполага с 5000 – 6000, а Българската каса разполага с 600 лв. за един българин на година. Трябва да има драстичен контрол и някакво финансово предложение, синхронизирано с Министерството, как да изчистим надлимитната дейност и сумите на чуждестранните болници. Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Колеги, имате ли други изказвания? Няма.
Аз ще се изкажа, щом няма желаещи да вземат думата. Парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи отчетите за дейността и финансирането на НЗОК, защото са внесени в абсолютно съответствие и изпълнение на Закона в срок и отчитат коректно изпълнението на бюджета, който Народното събрание е възложило на ръководството на Касата.
В рамките на това изпълнение ръководството на Здравната каса, Надзорния съвет и РЗОК са се справили с регулярното изплащане на всички видове дейности и медицинска помощ, без да има дефицит, както и да е гарантиран достъпът на гражданите до всички видове медицинска помощ, медикаменти. Според Отчета отчитаме ръст във всички здравно-осигурителни плащания, а се забелязва единствено не усвояване на средства за първичната извън болнична медицинска помощ.
Стана въпрос за профилактичните прегледи и ще си позволя да обясня защо наистина има не усвояване в това перо. Голямата натовареност на общопрактикуващите лекари заради острата заболеваемост, в повечето случаи пълнят графиците си с прегледи на пациенти и трудно успяват да отделят време и за профилактична дейност, от една страна, а от друга страна, трябва да повишим здравната култура на населението.
Смятам, че профилактичният преглед във вида, в който се изпълнява сега за различните възрастови групи, има достатъчно елементи, които да дадат възможност да се профилактират основните социално значими заболявания. Много по-добро е изпълнението на профилактичната програма в детска възраст и може да бъде обяснено със зависимостта на регулярните прегледи при децата и получаването на детски надбавки, така че позитивните стимули може би са полезни в това отношение.
Работата на законодателите е в бъдеще да обмислят такива варианти, за да може профилактиката да стане реален приоритет и в дейността на Касата. В разговорите, които сме водили с оперативното ръководство на Касата, всички нас ни притеснява ескалацията на разходите за плащания, за лечение на български граждани в чужбина. В структурата на тези плащания е важно да се търси решение на въпроса за това, когато има оценка на български специалисти и предварително получаваме разрешение от Касата за дейности, които не могат да се извършат в България, да сме наистина сигурни, че е било така.
На разположение сме да се търсят варианти и за законодателни предложения, за да се регламентира по някакъв начин това лечение, въпреки че има глави в ЗЗО, които регламентират трансграничното лечение, но може би законодателството се нуждае от усъвършенстване, разбира се, без да нарушаваме европейските регламенти.
От друга страна, ще се възползвам и от предложението да търсим контакти на ниво Европейска комисия в контекста на това, че разходите за здравно-осигурителни плащания са лимитирани от 8% здравна вноска, ние трябва да търсим възможност и подкрепа за развитието на новите технологии в България, защото подкрепата на българското здравеопазване ще гарантира на всички български граждани еднакъв достъп, а не само на тези, които по един или друг начин са се добрали до лечение в чужбина.
Аз поздравявам Касата и управлението й, защото в трудната ситуация и без адекватно функционираща информационна система успяват да се справят с всички предизвикателства. Разчитам, че диалогът, който ще продължим, ще бъде в посоката на по-доброто функциониране на здравноосигурителната системата в България.
Имате ли реплика?
Заповядайте.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Само да вметна една реплика.
Предложението ми е: да напишем писмото, което да го предадем на нашите евродепутати към Европейската комисия, и доколкото знам, никой не би имал нещо против. Ако напишем един разумен текст, всички биха го подкрепили официално – за това как така плащаме различни цени от германеца в същата болница за същата клинична пътека. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Има ли други изказвания?
Заповядайте, професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Понеже поставихте въпроса за някои специфични форми на лечение и се постави въпрос от директора на НЗОК, трябва много добре да се знае, че всяка парламентарна група ще потърси контакт със своите евродепутати.
Доктор Дечев, ако има регулация на цените, тя няма да е в посока сваляне на цените в Европа към нашите, а ще е обратното. Като трансплантолог мога да Ви кажа, че 80 хил. лв., които плаща Министерството за една алогенна трансплантация, са унищожително недостатъчни, тъй като технологията е абсолютно същата, а и консумативите, каквито се реализират на територията на ЕС. Да не говорим за след трансплантационното лечение, което е осакатено по много причини.
Второ, има страни извън Европейския съюз където това лечение далеч не е на такава цена, както е в Съюза. Това е държавата Израел, където цените са много по-ниски от тези в Европейския съюз, тоест има рационалност в това да се търси възможност в държави, които са извън ЕС, но всичко това е въпрос на оперативна преценка на ръководството на Министерството на здравеопазването и на Касата.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: На втората реплика няма как да отговоря, защото не беше към мен, а на доктор Поповски ще отговоря.
Заявявам готовността на Комисията да обсъдим всички аспекти на възможността за регулиране на потока от пациенти, които се лекуват в други държави и ще вземем най-разумните решения, които позволява здравната рамка и да регулираме този процес.
Финални думи, за да може да пристъпим към гласуване.
Заповядайте, доктор Дечев.
ДЕЧО ДЕЧЕВ: Моето изказване не е в посока на това да се понижават цени в чужбина. Не съм казал такова нещо, поради причина, че разполагаме с конкретните договорени цени между лекарската камара в Германия и техните обществени фондове. Цените са публични, а за мое учудване договорените цени не са кой знае колко по-високи от тези в България, а даже някои са по-ниски. Ще ви дам пример с договорената цена на ЯМР – тя е 131 евро в Германия, а не съм виждал оферта за български гражданин, чиято цена за същото ЯМР да е по-ниска от 800 евро.
Относно отговорността на Касата да договаря дейности с държави извън Европейския съюз – казах го в посоката на това не че съм „против“ това нещо, но договарящият не трябва да бъде Касата. Смятам, че трябва да се провежда държавна политика.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване Проект на Решение за приемане на Отчет за изпълнението на бюджета за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г., № 902-00-16, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г.
Който е за, моля да гласува.
За – 12, против – 4, въздържали се – 2.
Приема се.
Подлагам на гласуване Проект на Решение за приемане на Отчет за изпълнението на бюджета за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г., № 902-00-17, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Благодаря на всички за участието в работата на Комисията.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,56 ч.)






ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Дариткова



Стенограф:
Мария Петрова