Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по здравеопазването
19/09/2019
Редовно заседание на Комисията по здравеопазването
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 65
На 19 септември 2019 г., четвъртък, се проведе заседание на Комисията по здравеопазването при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1.Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, № 902-01-46, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2019 г. – първо гласуване
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 902-01-44, внесен от Министерския съвет на 26 август 2019 г. – първо гласуване
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Даниела Дариткова.
* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Прочете дневния ред за заседанието.
1.Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, № 902-01-46, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2019 г. – първо гласуване
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 902-01-44, внесен от Министерския съвет на 26 август 2019 г. – първо гласуване
Имате ли възражения по така предложения дневен ред?
Господин Колев, заповядайте.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Предлагам точка втора да не я разглеждаме сега, защото основна комисия е Икономическата комисия – не е минало през Икономическата комисия. Добре би било специалистите от Икономическата комисия да си кажат становищата си по този законопроект, за да може ние по-правилно да се ориентираме, защото има доста неща като промени и след това ние да го разгледаме. Това ми е предложението.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Ще подложа на гласуване това предложение, но формално няма необходимост и изискване по Правилника първо, да е минал през водещата комисия Законопроектът и после ние да го гледаме. Поканени са представители на Министерството на туризма. Те ще представят Законопроекта, ще отговорят на всички поставени въпроси. Законопроектът е на Министерския съвет. Заместник-министърът на туризма е тук. Смятам, че Комисията по здравеопазването няма нужда да отлага този законопроект, защото и тематиките в него, които касаят сектор „Здравеопазване“ не са от глобално значение. (Уточнение между председателя и народния представител Георги Колев.)
Отказвате се от предложението. Добре оттеглено е предложението, така че формално пристъпваме към гласуване на предложения дневен ред от две точки, който е „за“ моля да гласува.
13 за, без против и въздържали се.
Пристъпваме към точка първа от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЕЗОПАСНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЯДРЕНАТА ЕНЕРГИЯ, № 902-01-46, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 2 СЕПТЕМВРИ 2019 Г. – ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ
Кой ще представи Законопроекта?
Заповядайте.
АЛЕКСЕЙ АЛЕКСИЕВ: Добър ден, госпожо Председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Представям проекта за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия. Ще се опитам съвсем накратко да представя пред Вас основните моменти, които са залегнали в Закона за изменение и допълнение. С този проект са приложени мерки съобразно решение № 704 на Министерския съвет за трансформиране на модела на административно обслужване. Разбира се, целта е намаляване на административната тежест на лицата, които осъществяват дейности по този закон. Съвсем накратко какви са основните аспекти в това изменение и допълнение.
Първото което е в Закона за изменение и допълнение е, че се предлагат изисквания за срок за отстраняване на неточности в представени заявления за издаване на лицензии и разрешения. Това е уредено съответно с параграф 2, където е добавена нова алинея.
Втората област на изменение, което предлагаме да внесем в Закона за безопасно използване на ядрената енергия е относно зоните с особен статут и зоните за временно планиране, които в действащия сега закон са регламентирани в глава VІ и глава VІІІ. Тези зони по същество и по смисъл се припокриват. Това води през последните години до значителна неяснота и неразбиране по прилагането на тези изисквания в практиката и, разбира се, също е свързано с допълнителни административни затруднения за лицензиантите. Поради тази причина е предложено главата „Зони с особен статут“ да отпадне и част от изискванията в тази глава да бъдат поставени по подходящ начин на систематичното място в главата „Зони за аварийно планиране“. Конкретните предложения на текстове са дадени в параграфи 6, 8 и 9 на Закона за изменение и допълнение. По този начин считаме, че се внася яснота и еднозначност по отношение на зоните, създадени около ядрени съоръжения, за целите на аварийното планиране и защита на населението в случай на авария.
Следващият основен момент, който искам да подчертая е, че се предлага изменение в чл. 199 ал. 4 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Сега има изискване за предоставяне на становище от страна на Агенцията за ядрено регулиране във връзка с търговията на едро с радиафармацевтици. Нашето предложение е това изискване за становище от страна на Агенцията да отпадне.
Предложени са промени в Закона във връзка с осъществяване на техническия надзор върху съоръжения с повишена опасност на територията на ядрена централа. Считаме, че така предложените промени почиват на досегашната практика в тази сфера и в резултат на дълги обсъждания с представители на Министерството на промишлеността, респективно на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, стигнахме до предложения в Закона за изменение и допълнение, изкристализирали вече, които считаме, че адекватно отразяват ролята на Агенцията за ядрено регулиране по отношение на методически въпроси на тази дейност и отговорностите и реда за осъществяването й.
Предлага се изменение в наредбите по чл. 165 ал. 1 точки 3 и 6 от Закона за здравето. Тези две наредби касаят условията и реда за извършване на индивидуален дозиметричен контрол на лицата, работещи с източници на йонизиращо лъчение и основно изискване за радиационна защита при работа с източници на йонизиращо лъчение за медицински цели. Предложението за изменение е свързано със целесъобразността наредбите, които издава министърът на здравето да бъдат предварително обсъждани и съгласувани и с Агенцията за ядрено регулиране, тъй като те са в пряка връзка и зависимост със Закона за безопасно използване на ядрената енергия и с наредбата за радиационна защита, която също се издава в съответствие с изискванията на този закон. Всъщност това са основните пунктове във внесеното предложение в Закона за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Алексиев.
Уважаеми колеги, получили сме становище от Изпълнителната агенция по лекарствата и от Националния център по радиобиология. Тук има присъстващи от Националния център. Моля накратко да представите Вашето становище.
ЖАНА ДЖУНОВА: Добър ден! Ние сме специализиран орган на Министерството на здравеопазването за провеждането на политиката в областта на радиационната защита. Изразили сме две бележки по така представения Закон за изменение и допълнение на закона за безопасно използване на ядрената енергия.
Първата ни бележка е свързана с промяната в зоните за планиране. Също считаме, че правилно беше избегнато объркването на няколко места да се третира този проблем, но тъй като има определени забранителни текстове, които са сложени в допълнителните разпоредби считаме, че както има чл. 44а, който третира забраната за въздухоплаване над атомните електроцентрали, по-доброто място на тези забранителни текстове, които сега са в допълнителните разпоредби, предлагаме да бъдат сложени като чл. 44б, иначе те присъстват в предложения законопроект. Мотивът ни е, че, първо, мястото им е там, и второ, така дето се казва повече ще се обърне внимание на тези проблеми. За нас тези забрани са важни от гледна точка на защитата на населението, тъй като ние като представители на Министерството на здравеопазването основно се вълнуваме от тези въпроси и това са нашите компетенции.
Втората бележка, която имаме е относно предложението за промяна в Закона за здравето за наредбите, които издава министърът по чл. 65 ал. 1 точки 3 и 6. Ние считаме, че и двете наредби касаят пряко здравето на работещите в йонизираща среда, особено първата, която се отнася за начина, по който се провежда индивидуалния дозиметричен контрол. Доколкото цялото законодателство на Република България е организирано, така че за здравето на гражданите на Република България, отговаря министърът на здравеопазването считам, че това е негово правомощие и предлагаме да отпадне предлаганата промяна в Закона за здравето.
Искам само да споделя, че преди три години имахме проверка от Международната атомна агенция, която беше проверка на държавата, но така или иначе тя проверява АЯР и дейността на Министерството на здравеопазването. Една от препоръките, които имахме беше достатъчно добре да разделим правомощията, зоните на действие на двата органа, тоест да е ясно кой за какво отговаря. Нещо което периодично ние провеждаме. Мисля, че законодателството вече в много голяма степен е покрило тези изисквания. Освен това искам да кажа, че във всичките тези години министърът на здравеопазването, когато издава нормативни актове обикновено го прави с работни групи, които създава със заповед. Във всички тези работни групи се включва и представител на Агенцията по ядрено регулиране, което е фактическата възможност на експертно ниво, ние да обсъдим и да достигнем до някакви заключения. Освен това доколкото съм запозната, макар че това не е моята пряка специалност, все пак аз съм лекар, Законът за администрацията дава достатъчно възможности във всяка институция в съгласувателния процес при приемане на законодателството да изкаже своите съображения. Искам да благодаря на колегите от Агенцията по ядрено регулиране. Ние се възползвахме от възможността, която ни дава тази съгласувателна процедура, бяхме изказали бележки, които те са приели.
Що се касае до наредбата по чл. 6 от Закона за здравето, тя визира изисквания, които касаят медицински кабинети – медицинско облъчване. Какъв е проблемът по принцип с медицинското облъчване? На практика лекарят и пациентът не могат да бъдат защитени по стандартните методи, по които защитаваме източника. Лекарят и пациентът винаги са вътре в кабинета и те винаги са подложени на облъчване, освен това медицинската технология е специализирана. В наредбата министърът на здравеопазването залага мерки и изисквания към конструкцията на кабинета, това каква мебелировка да има и така нататък, които съобразяват радиационната защита с медицинската технология, която ще се прилага вътре. По тази причина считаме, че една допълнително въведена съгласувателна процедура с председателя на Агенцията по ядрено регулиране няма да допринесе до повишаване на качеството на законодателството, а допълнително ще утежни процеса и ще го забави, което в края на краищата не е целта на законодателния процес, според нас. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доцент Джунова.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания по Законопроекта.
Заповядайте, професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Мисля, че това което представи пред нас директорът на Агенцията по радиобиология и радиационна защита са доста точни, от чисто професионална гледна точка. Учудвам се, че всичко това не направено предварително с Агенцията по ядрено регулиране, защото това са двата органа, които трябва да се стиковат, за да се случи този законопроект, не се е намерил консенсус, смея да го отбележа, то се вижда от изложението. Прочетох го няколко пъти, така че просто мълчаливо да отминем нейното изказване, не е особено коректно по отношение на нейната гледна точка, защото тя се явява също компетентен орган и представител на компетентна институция, която се занимава с тези проблеми. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Все пак по процедура това беше изказване, ще си позволя да направя реплика по него. В никакъв случай не сме подминали нито един аргумент. Напротив дала съм възможност всеки да ги изложи тук. Те са изложени в становищата, които сме поискали. Така или иначе на първо четене се приема философията на Законопроекта. Много важно е да има детайли, които да подлежат на обсъждане и ние този дебат и дискусия ще проведем със съответните страни, които имат становище по въпроса и между първо и второ четене това може да бъде коригирано. Така че аз смятам, че сме коректни по отношение на правилата, по които се действа при приемането на законите в Комисията по здравеопазването.
Заповядайте за дуплика, професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Аз не се съмнявам във Вашата дълбока коректност, не само в случая – въобще, но става дума за това, че тези които са изготвяли Законопроекта са тези две страни, предполагам. Те са в основата на този законопроект. Някак си смея само да отбележа, независимо че между първото и второто четене, това би следвало да се изчисти още при предлагането му тук в Комисията. Това имах предвид, а не дали сме коректни или не сме, ние сме коректни, както Вие отбелязахте. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Все пак решаваща е ролята на законодателя и тук вече е нашата отговорност.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Да пристъпим към гласуване, за да може всеки един народен представител с гласа си да демонстрира отговорност към съответния законопроект.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на закона за безопасно използване на ядрената енергия, № 902-01-46, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2019 г.
Искам да подчертая, че имам две декларации от колеги за гласуванията, тоест три, но по тази точка само двама колеги са отбелязали гласа си, така че ги броя и отчитам.
Който е „за“ моля да гласува.
14 – за, против – няма и въздържали се 2.
Приема се Законопроектът.
Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТУРИЗМА, № 902-01-44, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 26 АВГУСТ 2019 Г. – ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ
Ще изчакам уважаема госпожа Заместник-министър на туризма да заем своето място, защото очакваме да ни представи Законопроекта.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ИРЕНА ГЕОРГИЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законът за изменение и допълнение на Закона за туризма прецизира и усъвършенства нормативната уредба в сферата на туризма по начин, който да позволи постигането на следните цели:осигуряване на допълнителни условия за устойчиво развитие на туризма и успешно провеждане на държавната политика в сферата на туризма; оптимизиране на процедурите по предоставяне на административни услуги и гарантиране качеството на туристическите дейности.
Първата и основна според нас промяна, която се въвежда в този законопроект е създаването на съвременна правна регулация за статута и управлението на националните курорти като със Законопроекта се детайлизира правната уредба по отношение на приложимите критерии и изискванията към дейността на територията на националните курорти. Макар и в действащия в момента Закон за туризма да съществува дефиниция за национален курорт с предложената конкретна уредба на изискванията, на които трябва да отговаря националният курорт се създава по-добра възможност за осъществяване на държавната политика за развитието на националните курорти като туристическа дестинация.
Втората важна промяна, която засягаме със Законопроекта е създаване на предпоставка за по-добро управление на туризма на ниво община като се въвежда изискване Общинският съвет да определя политиката за развитие на туризма на територията на общината. С оглед на по-ефективното осъществяване на политиката в областта на туризма на регионално ниво с предлаганите промени се засилва ролята на консултативните съвети по въпросите на туризма. Въвеждат се обсъждане и одобряване на проекта на общинската програма за развитие на туризма, в това число в отчета на изпълнение на програмата за предходната година като част от общата програма за общинско развитие.
По отношение на туристическите сдружения, които са особено активни в сферата на туризма правим следната промяна: даваме възможност да се регистрират в националния туристически регистър, отговаряйки на определени условия. По този начин считаме, че ще бъде по-подредена структурата на туристическите сдружения. В момента те са повече от 180 на брой. Съществуват сдружения, както на регионално, така и на местно ниво, а също така и национални сдружения, които до този момент имаха правото да се самоопределят като браншови, продуктови, професионални. В Законопроекта създаваме условия тези сдружения да отговарят на определени изисквания, за да бъдат класифицирани по някои от посочените признаци.
В Законопроекта съществено място заемат и мерките за намаляване на административната тежест по услугите в Закона за туризма като в това число се оптимизира и дейността на експертните комисии към министъра на туризма. Това са експертни комисии с участието и на външни експерти, които осъществяват и дават предложения на министъра за категоризация на местата за настаняване и обектите за хранене и развлечение, регистрацията на туроператори и туристически агенти, сертификацията на СПА, УЕЛ, на медико-терапевтични и бално-медикал центрове. Също така на тези експертни комисии даваме конкретни мерки за тяхната по-бърза и по-добра и ефективна работа.
В Законопроекта въвеждаме правила за регистрация на ски училищата и това е промяна спрямо действащия закон за туризма, който изискваше да бъдат регистрирани ски учителите, работещи на територията на нашата страна, но ски учител не е професия по смисъла на Закона за професионалното образование, поради което консултирано с бизнеса и с Министерството на младежта и спорта преценихме, че в Закона за туризма следва да бъдат регистрирани ски училищата, които са работодателите на ски учителите като осъществяващи туристическа дейност по смисъла на Закона за туризма, но не и професия, такава каквато са екскурзоводите и планинските водачи, каквито също така регистрираме по смисъла на Закона за туризма.
Предвиждаме за категоризираните места за настаняването да се определя уникален идентификационен код, който също така ще подреди националния туристически регистър по отношение на местата за настаняване, респективно промените, които настъпват, както по отношение на тяхната собственост, така и по отношение на лицата, които извършват дейност в обектите. Даването на този уникален идентификационен код е в пряка връзка с въвеждането на единната система за туристическа информация, на която разчитаме да дава навременна, бърза и адекватна информация за броя на настанените туристи, осъществените нощувки и всичко онова, което е записано в чл. 116 на Закона за туризма.
В Законопроекта с оглед на регламентиране на вписванията в Регистъра на туристическите атракции и Регистъра на туристически фестивали и събития е включено предложение за създаване на национален регистър на туристическите забележителности, фестивали и събития. Една мярка, която считаме, че ще популяризира още повече България като туристическа дестинация.
Накрая, но не на последно място, по важност със Законопроекта се допълват административно-наказателните разпоредби, които в настоящата си редакция не предвиждат увеличен размер на санкцията в случай на извършеното повторно нарушение. Базирайки се на съществуващата действителност считаме, че административно-наказателните разпоредби следва да визират повторно или повечето пъти извършвано нарушение, те съответно да бъдат санкционирани и по-строго.
На последно място в Преходните и Заключителни разпоредби прецизираме дефинициите и определенията в сферата на туризма, съобразявайки ги в максимална степен с определенията, приети от Световната организация по туризъм. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, госпожо Георгиева.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
Доктор Найденова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Да попитам, никъде не срещнах има ли и ако има къде Вие предлагате курорти с местно значение? В материала, който сте ни представили се говори изключително само за курортни с национално значение, а имаме общините чиято собственост е чисто общинска и такива курорти, които са обекти на държавата и са изцяло общинска собственост.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате възможност да отговорите, госпожо Георгиева – заповядайте.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ИРЕНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря.
Да, действително в Законопроекта наистина се визират курортите с национално значение. В процеса на обсъждането на Законопроекта и изхождайки, от дългогодишни и често изразявани становища на туристическия бизнес за това, да се регулира средата именно в националните курорти сме визирали тези образувания – курорти с национално значение, но в Законопроекта, ние предвиждаме да се разшири кръга от съществуващите в момента 7 по решение, мисля, че на Министерския съвет от 2005 г., без да съм сигурна в датата на решението – седем селищни образувания са определени като национални курорти. По-късно след 2010 г., отново не мога да цитирам годината, има друго решение на Министерския съвет, в което вече курортите действително се диференцират по определен признак, било то регионален или местен, било то от гледна точка на характеристиките на курортите. В този законопроект ние предвиждаме образувания, различни от така вече конституираните като национални курорти, да бъдат определяни като национални от Министерския съвет по предложение на министъра на туризма. Същевременно признаците, по които това ще се случи, ще бъдат разписани в предлаганата отново в Законопроекта наредба, приемана също от Министерския съвет, но вече по предложение на министъра на туризма и министъра на здравеопазването. В този смисъл по-дългият списък от курорти, определен с това решение взето след 2010 г., отговаря на разписаните признаци в тази наредба, би могъл да бъде конституиран като национален. В този смисъл, да, в Законопроекта визираме преди всичко курортите с национално значение, с оглед на това, че в най-широкия смисъл на думата тяхната дейност, визия, условия за изграждане, условия за почивка и релаксация на посетителите, създават и образа на България като туристическа дестинация. В никакъв случай не подценяваме ролята на курортите с местното или регионално значение, но в конкретния случай предложенията ни са свързани с тези, които са национални.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, госпожо Георгиева.
Други изказвания или въпроси, колеги, има ли? Не виждам.
Закривам разискванията и подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на закона за туризма, № 902-01-44, внесен от Министерския съвет на 26 август 2019 г. – първо гласуване.
Който е „за“ моля да гласува.
За – 15, против – няма и въздържали се – 2.
Приема се.
Уточнение между председателя Даниела Дариткова и народния представител Георги Колев за изказване след приключване на дебатите.
Хайде добре, заповядайте.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Уважаеми колеги! Имаме уверението, тъй като моята комисия в момента не се е произнесла, имаме уверението и от госпожа Председателката, че между първо и второ четене ще имаме възможността, направените предложения и експертите като се произнесат да бъдат по-конкретни по всички точки, защото човек не може да бъде специалист по всичко и в момента по тези неща, които сега ги виждаме, трябва да се произнесат съответните експерти. Затова подкрепяме на първо четене Законопроекта и лично го подкрепих, като се надяваме между първо и второ четене специалистите, които предлагат Законопроекта, където имаме разминаване или предложения да бъдат обсъдени. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Колеги, злоупотребявате с моята доброта, проявена този сезон. Няма да допускам нарушения на Правилника. Разбирам, че закъсня медията, за да Ви отрази, но все пак, изказванията трябва да приключват в рамките на предвиденото за това в Правилника време.
Благодаря на всички гости за участието в днешната Комисия.
В три часа имаме среща с протестиращите медицински сестри, която беше обявена, още преди две седмици. Те са тук, така че като се освободи залата, който иска може да остане, срещата е открита, може да ги поканим.
(Закрито в 14,35 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Дариткова
Стенограф:
Мария Николова
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 65
На 19 септември 2019 г., четвъртък, се проведе заседание на Комисията по здравеопазването при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1.Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, № 902-01-46, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2019 г. – първо гласуване
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 902-01-44, внесен от Министерския съвет на 26 август 2019 г. – първо гласуване
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Даниела Дариткова.
* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Прочете дневния ред за заседанието.
1.Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, № 902-01-46, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2019 г. – първо гласуване
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 902-01-44, внесен от Министерския съвет на 26 август 2019 г. – първо гласуване
Имате ли възражения по така предложения дневен ред?
Господин Колев, заповядайте.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Предлагам точка втора да не я разглеждаме сега, защото основна комисия е Икономическата комисия – не е минало през Икономическата комисия. Добре би било специалистите от Икономическата комисия да си кажат становищата си по този законопроект, за да може ние по-правилно да се ориентираме, защото има доста неща като промени и след това ние да го разгледаме. Това ми е предложението.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Ще подложа на гласуване това предложение, но формално няма необходимост и изискване по Правилника първо, да е минал през водещата комисия Законопроектът и после ние да го гледаме. Поканени са представители на Министерството на туризма. Те ще представят Законопроекта, ще отговорят на всички поставени въпроси. Законопроектът е на Министерския съвет. Заместник-министърът на туризма е тук. Смятам, че Комисията по здравеопазването няма нужда да отлага този законопроект, защото и тематиките в него, които касаят сектор „Здравеопазване“ не са от глобално значение. (Уточнение между председателя и народния представител Георги Колев.)
Отказвате се от предложението. Добре оттеглено е предложението, така че формално пристъпваме към гласуване на предложения дневен ред от две точки, който е „за“ моля да гласува.
13 за, без против и въздържали се.
Пристъпваме към точка първа от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЕЗОПАСНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЯДРЕНАТА ЕНЕРГИЯ, № 902-01-46, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 2 СЕПТЕМВРИ 2019 Г. – ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ
Кой ще представи Законопроекта?
Заповядайте.
АЛЕКСЕЙ АЛЕКСИЕВ: Добър ден, госпожо Председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Представям проекта за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия. Ще се опитам съвсем накратко да представя пред Вас основните моменти, които са залегнали в Закона за изменение и допълнение. С този проект са приложени мерки съобразно решение № 704 на Министерския съвет за трансформиране на модела на административно обслужване. Разбира се, целта е намаляване на административната тежест на лицата, които осъществяват дейности по този закон. Съвсем накратко какви са основните аспекти в това изменение и допълнение.
Първото което е в Закона за изменение и допълнение е, че се предлагат изисквания за срок за отстраняване на неточности в представени заявления за издаване на лицензии и разрешения. Това е уредено съответно с параграф 2, където е добавена нова алинея.
Втората област на изменение, което предлагаме да внесем в Закона за безопасно използване на ядрената енергия е относно зоните с особен статут и зоните за временно планиране, които в действащия сега закон са регламентирани в глава VІ и глава VІІІ. Тези зони по същество и по смисъл се припокриват. Това води през последните години до значителна неяснота и неразбиране по прилагането на тези изисквания в практиката и, разбира се, също е свързано с допълнителни административни затруднения за лицензиантите. Поради тази причина е предложено главата „Зони с особен статут“ да отпадне и част от изискванията в тази глава да бъдат поставени по подходящ начин на систематичното място в главата „Зони за аварийно планиране“. Конкретните предложения на текстове са дадени в параграфи 6, 8 и 9 на Закона за изменение и допълнение. По този начин считаме, че се внася яснота и еднозначност по отношение на зоните, създадени около ядрени съоръжения, за целите на аварийното планиране и защита на населението в случай на авария.
Следващият основен момент, който искам да подчертая е, че се предлага изменение в чл. 199 ал. 4 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Сега има изискване за предоставяне на становище от страна на Агенцията за ядрено регулиране във връзка с търговията на едро с радиафармацевтици. Нашето предложение е това изискване за становище от страна на Агенцията да отпадне.
Предложени са промени в Закона във връзка с осъществяване на техническия надзор върху съоръжения с повишена опасност на територията на ядрена централа. Считаме, че така предложените промени почиват на досегашната практика в тази сфера и в резултат на дълги обсъждания с представители на Министерството на промишлеността, респективно на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, стигнахме до предложения в Закона за изменение и допълнение, изкристализирали вече, които считаме, че адекватно отразяват ролята на Агенцията за ядрено регулиране по отношение на методически въпроси на тази дейност и отговорностите и реда за осъществяването й.
Предлага се изменение в наредбите по чл. 165 ал. 1 точки 3 и 6 от Закона за здравето. Тези две наредби касаят условията и реда за извършване на индивидуален дозиметричен контрол на лицата, работещи с източници на йонизиращо лъчение и основно изискване за радиационна защита при работа с източници на йонизиращо лъчение за медицински цели. Предложението за изменение е свързано със целесъобразността наредбите, които издава министърът на здравето да бъдат предварително обсъждани и съгласувани и с Агенцията за ядрено регулиране, тъй като те са в пряка връзка и зависимост със Закона за безопасно използване на ядрената енергия и с наредбата за радиационна защита, която също се издава в съответствие с изискванията на този закон. Всъщност това са основните пунктове във внесеното предложение в Закона за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Алексиев.
Уважаеми колеги, получили сме становище от Изпълнителната агенция по лекарствата и от Националния център по радиобиология. Тук има присъстващи от Националния център. Моля накратко да представите Вашето становище.
ЖАНА ДЖУНОВА: Добър ден! Ние сме специализиран орган на Министерството на здравеопазването за провеждането на политиката в областта на радиационната защита. Изразили сме две бележки по така представения Закон за изменение и допълнение на закона за безопасно използване на ядрената енергия.
Първата ни бележка е свързана с промяната в зоните за планиране. Също считаме, че правилно беше избегнато объркването на няколко места да се третира този проблем, но тъй като има определени забранителни текстове, които са сложени в допълнителните разпоредби считаме, че както има чл. 44а, който третира забраната за въздухоплаване над атомните електроцентрали, по-доброто място на тези забранителни текстове, които сега са в допълнителните разпоредби, предлагаме да бъдат сложени като чл. 44б, иначе те присъстват в предложения законопроект. Мотивът ни е, че, първо, мястото им е там, и второ, така дето се казва повече ще се обърне внимание на тези проблеми. За нас тези забрани са важни от гледна точка на защитата на населението, тъй като ние като представители на Министерството на здравеопазването основно се вълнуваме от тези въпроси и това са нашите компетенции.
Втората бележка, която имаме е относно предложението за промяна в Закона за здравето за наредбите, които издава министърът по чл. 65 ал. 1 точки 3 и 6. Ние считаме, че и двете наредби касаят пряко здравето на работещите в йонизираща среда, особено първата, която се отнася за начина, по който се провежда индивидуалния дозиметричен контрол. Доколкото цялото законодателство на Република България е организирано, така че за здравето на гражданите на Република България, отговаря министърът на здравеопазването считам, че това е негово правомощие и предлагаме да отпадне предлаганата промяна в Закона за здравето.
Искам само да споделя, че преди три години имахме проверка от Международната атомна агенция, която беше проверка на държавата, но така или иначе тя проверява АЯР и дейността на Министерството на здравеопазването. Една от препоръките, които имахме беше достатъчно добре да разделим правомощията, зоните на действие на двата органа, тоест да е ясно кой за какво отговаря. Нещо което периодично ние провеждаме. Мисля, че законодателството вече в много голяма степен е покрило тези изисквания. Освен това искам да кажа, че във всичките тези години министърът на здравеопазването, когато издава нормативни актове обикновено го прави с работни групи, които създава със заповед. Във всички тези работни групи се включва и представител на Агенцията по ядрено регулиране, което е фактическата възможност на експертно ниво, ние да обсъдим и да достигнем до някакви заключения. Освен това доколкото съм запозната, макар че това не е моята пряка специалност, все пак аз съм лекар, Законът за администрацията дава достатъчно възможности във всяка институция в съгласувателния процес при приемане на законодателството да изкаже своите съображения. Искам да благодаря на колегите от Агенцията по ядрено регулиране. Ние се възползвахме от възможността, която ни дава тази съгласувателна процедура, бяхме изказали бележки, които те са приели.
Що се касае до наредбата по чл. 6 от Закона за здравето, тя визира изисквания, които касаят медицински кабинети – медицинско облъчване. Какъв е проблемът по принцип с медицинското облъчване? На практика лекарят и пациентът не могат да бъдат защитени по стандартните методи, по които защитаваме източника. Лекарят и пациентът винаги са вътре в кабинета и те винаги са подложени на облъчване, освен това медицинската технология е специализирана. В наредбата министърът на здравеопазването залага мерки и изисквания към конструкцията на кабинета, това каква мебелировка да има и така нататък, които съобразяват радиационната защита с медицинската технология, която ще се прилага вътре. По тази причина считаме, че една допълнително въведена съгласувателна процедура с председателя на Агенцията по ядрено регулиране няма да допринесе до повишаване на качеството на законодателството, а допълнително ще утежни процеса и ще го забави, което в края на краищата не е целта на законодателния процес, според нас. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доцент Джунова.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания по Законопроекта.
Заповядайте, професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Мисля, че това което представи пред нас директорът на Агенцията по радиобиология и радиационна защита са доста точни, от чисто професионална гледна точка. Учудвам се, че всичко това не направено предварително с Агенцията по ядрено регулиране, защото това са двата органа, които трябва да се стиковат, за да се случи този законопроект, не се е намерил консенсус, смея да го отбележа, то се вижда от изложението. Прочетох го няколко пъти, така че просто мълчаливо да отминем нейното изказване, не е особено коректно по отношение на нейната гледна точка, защото тя се явява също компетентен орган и представител на компетентна институция, която се занимава с тези проблеми. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Все пак по процедура това беше изказване, ще си позволя да направя реплика по него. В никакъв случай не сме подминали нито един аргумент. Напротив дала съм възможност всеки да ги изложи тук. Те са изложени в становищата, които сме поискали. Така или иначе на първо четене се приема философията на Законопроекта. Много важно е да има детайли, които да подлежат на обсъждане и ние този дебат и дискусия ще проведем със съответните страни, които имат становище по въпроса и между първо и второ четене това може да бъде коригирано. Така че аз смятам, че сме коректни по отношение на правилата, по които се действа при приемането на законите в Комисията по здравеопазването.
Заповядайте за дуплика, професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Аз не се съмнявам във Вашата дълбока коректност, не само в случая – въобще, но става дума за това, че тези които са изготвяли Законопроекта са тези две страни, предполагам. Те са в основата на този законопроект. Някак си смея само да отбележа, независимо че между първото и второто четене, това би следвало да се изчисти още при предлагането му тук в Комисията. Това имах предвид, а не дали сме коректни или не сме, ние сме коректни, както Вие отбелязахте. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Все пак решаваща е ролята на законодателя и тук вече е нашата отговорност.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Да пристъпим към гласуване, за да може всеки един народен представител с гласа си да демонстрира отговорност към съответния законопроект.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на закона за безопасно използване на ядрената енергия, № 902-01-46, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2019 г.
Искам да подчертая, че имам две декларации от колеги за гласуванията, тоест три, но по тази точка само двама колеги са отбелязали гласа си, така че ги броя и отчитам.
Който е „за“ моля да гласува.
14 – за, против – няма и въздържали се 2.
Приема се Законопроектът.
Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТУРИЗМА, № 902-01-44, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 26 АВГУСТ 2019 Г. – ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ
Ще изчакам уважаема госпожа Заместник-министър на туризма да заем своето място, защото очакваме да ни представи Законопроекта.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ИРЕНА ГЕОРГИЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законът за изменение и допълнение на Закона за туризма прецизира и усъвършенства нормативната уредба в сферата на туризма по начин, който да позволи постигането на следните цели:осигуряване на допълнителни условия за устойчиво развитие на туризма и успешно провеждане на държавната политика в сферата на туризма; оптимизиране на процедурите по предоставяне на административни услуги и гарантиране качеството на туристическите дейности.
Първата и основна според нас промяна, която се въвежда в този законопроект е създаването на съвременна правна регулация за статута и управлението на националните курорти като със Законопроекта се детайлизира правната уредба по отношение на приложимите критерии и изискванията към дейността на територията на националните курорти. Макар и в действащия в момента Закон за туризма да съществува дефиниция за национален курорт с предложената конкретна уредба на изискванията, на които трябва да отговаря националният курорт се създава по-добра възможност за осъществяване на държавната политика за развитието на националните курорти като туристическа дестинация.
Втората важна промяна, която засягаме със Законопроекта е създаване на предпоставка за по-добро управление на туризма на ниво община като се въвежда изискване Общинският съвет да определя политиката за развитие на туризма на територията на общината. С оглед на по-ефективното осъществяване на политиката в областта на туризма на регионално ниво с предлаганите промени се засилва ролята на консултативните съвети по въпросите на туризма. Въвеждат се обсъждане и одобряване на проекта на общинската програма за развитие на туризма, в това число в отчета на изпълнение на програмата за предходната година като част от общата програма за общинско развитие.
По отношение на туристическите сдружения, които са особено активни в сферата на туризма правим следната промяна: даваме възможност да се регистрират в националния туристически регистър, отговаряйки на определени условия. По този начин считаме, че ще бъде по-подредена структурата на туристическите сдружения. В момента те са повече от 180 на брой. Съществуват сдружения, както на регионално, така и на местно ниво, а също така и национални сдружения, които до този момент имаха правото да се самоопределят като браншови, продуктови, професионални. В Законопроекта създаваме условия тези сдружения да отговарят на определени изисквания, за да бъдат класифицирани по някои от посочените признаци.
В Законопроекта съществено място заемат и мерките за намаляване на административната тежест по услугите в Закона за туризма като в това число се оптимизира и дейността на експертните комисии към министъра на туризма. Това са експертни комисии с участието и на външни експерти, които осъществяват и дават предложения на министъра за категоризация на местата за настаняване и обектите за хранене и развлечение, регистрацията на туроператори и туристически агенти, сертификацията на СПА, УЕЛ, на медико-терапевтични и бално-медикал центрове. Също така на тези експертни комисии даваме конкретни мерки за тяхната по-бърза и по-добра и ефективна работа.
В Законопроекта въвеждаме правила за регистрация на ски училищата и това е промяна спрямо действащия закон за туризма, който изискваше да бъдат регистрирани ски учителите, работещи на територията на нашата страна, но ски учител не е професия по смисъла на Закона за професионалното образование, поради което консултирано с бизнеса и с Министерството на младежта и спорта преценихме, че в Закона за туризма следва да бъдат регистрирани ски училищата, които са работодателите на ски учителите като осъществяващи туристическа дейност по смисъла на Закона за туризма, но не и професия, такава каквато са екскурзоводите и планинските водачи, каквито също така регистрираме по смисъла на Закона за туризма.
Предвиждаме за категоризираните места за настаняването да се определя уникален идентификационен код, който също така ще подреди националния туристически регистър по отношение на местата за настаняване, респективно промените, които настъпват, както по отношение на тяхната собственост, така и по отношение на лицата, които извършват дейност в обектите. Даването на този уникален идентификационен код е в пряка връзка с въвеждането на единната система за туристическа информация, на която разчитаме да дава навременна, бърза и адекватна информация за броя на настанените туристи, осъществените нощувки и всичко онова, което е записано в чл. 116 на Закона за туризма.
В Законопроекта с оглед на регламентиране на вписванията в Регистъра на туристическите атракции и Регистъра на туристически фестивали и събития е включено предложение за създаване на национален регистър на туристическите забележителности, фестивали и събития. Една мярка, която считаме, че ще популяризира още повече България като туристическа дестинация.
Накрая, но не на последно място, по важност със Законопроекта се допълват административно-наказателните разпоредби, които в настоящата си редакция не предвиждат увеличен размер на санкцията в случай на извършеното повторно нарушение. Базирайки се на съществуващата действителност считаме, че административно-наказателните разпоредби следва да визират повторно или повечето пъти извършвано нарушение, те съответно да бъдат санкционирани и по-строго.
На последно място в Преходните и Заключителни разпоредби прецизираме дефинициите и определенията в сферата на туризма, съобразявайки ги в максимална степен с определенията, приети от Световната организация по туризъм. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, госпожо Георгиева.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
Доктор Найденова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Да попитам, никъде не срещнах има ли и ако има къде Вие предлагате курорти с местно значение? В материала, който сте ни представили се говори изключително само за курортни с национално значение, а имаме общините чиято собственост е чисто общинска и такива курорти, които са обекти на държавата и са изцяло общинска собственост.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате възможност да отговорите, госпожо Георгиева – заповядайте.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ИРЕНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря.
Да, действително в Законопроекта наистина се визират курортите с национално значение. В процеса на обсъждането на Законопроекта и изхождайки, от дългогодишни и често изразявани становища на туристическия бизнес за това, да се регулира средата именно в националните курорти сме визирали тези образувания – курорти с национално значение, но в Законопроекта, ние предвиждаме да се разшири кръга от съществуващите в момента 7 по решение, мисля, че на Министерския съвет от 2005 г., без да съм сигурна в датата на решението – седем селищни образувания са определени като национални курорти. По-късно след 2010 г., отново не мога да цитирам годината, има друго решение на Министерския съвет, в което вече курортите действително се диференцират по определен признак, било то регионален или местен, било то от гледна точка на характеристиките на курортите. В този законопроект ние предвиждаме образувания, различни от така вече конституираните като национални курорти, да бъдат определяни като национални от Министерския съвет по предложение на министъра на туризма. Същевременно признаците, по които това ще се случи, ще бъдат разписани в предлаганата отново в Законопроекта наредба, приемана също от Министерския съвет, но вече по предложение на министъра на туризма и министъра на здравеопазването. В този смисъл по-дългият списък от курорти, определен с това решение взето след 2010 г., отговаря на разписаните признаци в тази наредба, би могъл да бъде конституиран като национален. В този смисъл, да, в Законопроекта визираме преди всичко курортите с национално значение, с оглед на това, че в най-широкия смисъл на думата тяхната дейност, визия, условия за изграждане, условия за почивка и релаксация на посетителите, създават и образа на България като туристическа дестинация. В никакъв случай не подценяваме ролята на курортите с местното или регионално значение, но в конкретния случай предложенията ни са свързани с тези, които са национални.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, госпожо Георгиева.
Други изказвания или въпроси, колеги, има ли? Не виждам.
Закривам разискванията и подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на закона за туризма, № 902-01-44, внесен от Министерския съвет на 26 август 2019 г. – първо гласуване.
Който е „за“ моля да гласува.
За – 15, против – няма и въздържали се – 2.
Приема се.
Уточнение между председателя Даниела Дариткова и народния представител Георги Колев за изказване след приключване на дебатите.
Хайде добре, заповядайте.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Уважаеми колеги! Имаме уверението, тъй като моята комисия в момента не се е произнесла, имаме уверението и от госпожа Председателката, че между първо и второ четене ще имаме възможността, направените предложения и експертите като се произнесат да бъдат по-конкретни по всички точки, защото човек не може да бъде специалист по всичко и в момента по тези неща, които сега ги виждаме, трябва да се произнесат съответните експерти. Затова подкрепяме на първо четене Законопроекта и лично го подкрепих, като се надяваме между първо и второ четене специалистите, които предлагат Законопроекта, където имаме разминаване или предложения да бъдат обсъдени. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Колеги, злоупотребявате с моята доброта, проявена този сезон. Няма да допускам нарушения на Правилника. Разбирам, че закъсня медията, за да Ви отрази, но все пак, изказванията трябва да приключват в рамките на предвиденото за това в Правилника време.
Благодаря на всички гости за участието в днешната Комисия.
В три часа имаме среща с протестиращите медицински сестри, която беше обявена, още преди две седмици. Те са тук, така че като се освободи залата, който иска може да остане, срещата е открита, може да ги поканим.
(Закрито в 14,35 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Дариткова
Стенограф:
Мария Николова
