Съвместно заседание на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по здравеопазването и Комисията по труда, социалната и демографската политика при следния

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси
Комисия по здравеопазването
Комисия по труда, социалната и демографската политика



П Р О Т О К О Л
№ 67

На 7 ноември 2019 г. се проведе съвместно заседание на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по здравеопазването и Комисията по труда, социалната и демографската политика при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г., № 902-01-56, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.
2. Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г., № 902-01-55, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.
3. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по бюджет и финанси, на Комисията по здравеопазването, на Комисията по труда, социалната и демографската политика, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. от госпожа Менда Стоянова и ръководено от председателя на Комисията по бюджет и финанси Менда Стоянова, председателя на Комисията по здравеопазването Даниела Дариткова и председателя на Комисията по труда, социалната и демографската политика Хасан Адемов.

* * *

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, уважаеми гости, уважаеми министри, заместник-министри и представители на изпълнителната власт!
Имаме кворум на Комисията по бюджет и финанси, имаме кворум на Комисията по здравеопазването, имаме кворум и на Комисията по труда, социалната и демографската политика. Можем да открием днешното съвместно заседание на трите комисии.
Предлагаме това заседание да премине при следния дневен ред:
1. Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г., № 902-01-56, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.
2. Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г., № 902-01-55, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.
3. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.
Започваме с Комисията по бюджет и финанси.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет единодушно.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Дневен ред на Комисията по здравеопазване:
1. Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г., № 902-01-56, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г. – първо гласуване.
Който от Комисията по здравеопазване е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: За Комисията по труда, социалната и демографската политика предложеният дневен ред е:
1. Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г., № 902-01-55, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.
2. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.
Който е съгласен да бъде подкрепен така предложеният дневен ред, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря за така приетия дневен ред.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2020 Г.
Доктор Дариткова ще води тази част от заседанието. Заповядайте.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
От името на вносителите бюджетът ще бъде представен от министъра на здравеопазването господин Кирил Ананиев.
Имате думата, господин Ананиев.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря.
Уважаеми госпожи и господа председатели и заместник-председатели на трите комисии, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости, уважаеми господин Министър, заместник-министри, Управител на Националната здравноосигурителна каса, дами и господа! Позволете ми преди да Ви запозная с параметрите на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г. да ви посоча какви разходи и какви политики се предвиждат в Консолидираната фискална програма за здравеопазване през 2020 г.
Общите разходи за функция здравеопазване в Консолидираната фискална програма за 2020 г. достигат 5 млрд. 755 млн. 200 хил. лв., което представлява 4,5% от брутния вътрешен продукт. В сравнение с миналата година това е нарастване с 0,1%. В номинални стойности спрямо предходната година, тоест спрямо тази година е налице ръст на разходите с 498 млн. 500 хил. лв.
Разчетените средства по функция здравеопазване за 2020 г. отразяват държавната политика в областта на общественото здраве и здравното осигуряване, като по бюджета на Националната здравноосигурителна каса са предвидени допълнителни разходи в размер на 394 млн. 200 хил. лв. С този ръст на разходите ще има устойчивост, стабилност и предвидимост в системата на здравеопазването и здравното осигуряване. Политиката в областта на здравеопазването ще бъде насочена към постигане на приоритетите на Националната здравна стратегия 2020 чрез изпълнение на плана за действие към нея с цел подобряване на ефективността, удовлетвореността на гражданите от функционирането на сектора.
Кои са основните приоритети в областта на здравеопазването? Подобряване на диагностиката, качеството и достъпа до комплексно лечение на заболяванията. Засилване на ролята на профилактиката като възможност за по-добро здраве и качество на живот. Приоритетно развитие на спешната помощ чрез инвестиции в ресурсното, техническото, логистичното и кадровото развитие в съответствие с приетата концепция за развитие на спешната помощ в Република България за периода 2014 – 2020 г. Приоритизиране на медицинските грижи за репродуктивно, майчино и детско здраве. Преодоляване на регионалните дисбаланси и осигуряване на функционално взаимодействие между отделни звена на медицинската помощ. Развитие на електронното здравеопазване. Въвеждане на електронни услуги и информационни технологии, които да предоставят информираност, проследяемост, справедливост, равнопоставеност и обективен контрол на процесите в здравната система. Създаване на условия за повишаване качеството на медицинските услуги и достъпност на лечението, устойчивост на финансовите ресурси и ефективност и контрол при тяхното усвояване и осигуряване на финансова стабилност. Провеждане на адекватна лекарствена политика, насочена към осигуряване на качествени, ефективни и достъпни лекарствени продукти и въвеждане на принципа за предписване на лекарствени продукти на база терапевтичен курс, съобразен с неговата разходна ефективност.
Какво е предвидено по бюджета на Министерството на здравеопазването?
В проекта на бюджет на Министерството на здравеопазването за 2020 г. са предвидени общо разходи и трансфери в размер на 745 млн. 300 хил. лв., в това число общи разходи – 662 млн. 100 хил. лв. и трансфери – 83 млн. 400 хил. лв. Ръстът спрямо 2019 г. е 153 млн. 900 хил. лв. общо, в това число разходи – 113 млн. 500 хил. лв., и трансфери – 40 млн. 400 хил. лв.
Чрез бюджета на Министерството на здравеопазването ще се финансират програмите и дейностите, осъществявани от бюджетните структури в областта на общественото здраве, спешната помощ, стационарната психиатрична помощ, медико-социалните грижи за деца и други. Финансово ще се осигурят национални програми за профилактика, контрол и лечение на социално значими заболявания, ваксини за задължителни имунизации и реимунизации, както и обученията за придобиване на специалност в системата на здравеопазването.
Увеличението на разходите по бюджета на Министерството на здравеопазването в размер на 113 млн. лв. спрямо закона за 2019 г. е основно в следните направления:
Осигуряване на устойчивост на актуализираните през 2019 г. стойности на медицинските дейности за психиатрична помощ, спешни отделения в болниците и за общински лечебни заведения в труднодостъпни и/или отдалечени райони извън обхвата на задължителното здравно осигуряване – 50 млн. лв., в това число за психиатрична помощ – 7 млн. лв., за лечение на пациенти с туберкулоза – 3 млн. лв., за спешни пациенти в областни, университетски и други болници – 20 млн. лв., за общински лечебни заведения в труднодостъпни и/или отдалечени райони на страната – 20 млн. лв.
Увеличение на възнагражденията на персонала на центровете за спешна медицинска помощ – 10 млн. 400 хил. лв.
Увеличение на възнагражденията на заетите в системата на Министерството на здравеопазването в съответствие с политиката за повишаване на доходите в бюджетната сфера – 25 млн. 700 хил. лв.
Устойчивост на програмата майчино и детско здраве с цел подобряване на здравните услуги за деца и навременното им насочване към необходимия вит диагностика и лечение – 2 млн. 200 хил. лв.
Въвеждане на NAT технология за диагностика на дарената кръв с цел осигуряване на качествени и безопасни кръвни продукти – 6 млн. 100 хил. лв.
Основните политики, които се осигуряват финансово в рамките на средствата по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2020 г. са:
Политика в областта на промоцията, превенцията и контрола на общественото здраве. Основният обхват на политиката е гарантиране на осъществяването на качествена и ефективна първична профилактика, промоция на здравето и интегрирана профилактика на заразните болести, в това число имунопрофилактика, надзор на заразните болести и ефективен държавен контрол върху факторите на жизнената среда.
Политика в областта на диагностиката и лечението. Политиката е насочена към подобряване на здравния статус и качеството на живот на българските граждани, намаляване на здравните неравенства чрез финансова подкрепа за специфични дейности в областта на диагностиката и лечението на заболявания, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.
Политика в областта на лекарствените продукти и медицинските изделия. Основният обхват на политиката е осигуряване на лекарствени продукти, които отговарят на стандартите за качество, безопасност и ефикасност за задоволяване на потребностите на населението. Основният разход за реализиране на тази политика е по бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
В проекта е включена 4,7 млн. лв. субсидия и 1 млн. лв. капиталови трансфери за Българския червен кръст, за финансово подпомагане на дейността на планинските спасителни бази, поддържане на постоянна готовност за работа при ситуация на бедствия, аварии и кризи, както и редица социално-помощни дейности, които организацията осъществява в съответствие със Закона за БЧК.
В рамките на периода 2020 – 2022 г. е предвидено изграждане на Националната педиатрична болница на стойност 100 млн. лв., като разпределението на средствата по години е следното: за 2020 г. са заложени 30 млн. лв. в проекта на бюджет на Министерството на здравеопазването по реда за придобиване на дялово участие и увеличение на капитала; за 2021 г. – 50 млн. лв.; и за 2022 г. – 20 млн. лв.
Трансфери към Националната здравноосигурителна каса.
През 2020 г. се предвижда Министерството на здравеопазването ежемесечно да предоставя трансфер към бюджета на НЗОК в общ годишен размер от 83 млн. 400 хил. лв., което е увеличение от 40,4 млн. лв. в сравнение с бюджета за 2019 г. основно поради преминаване на дейността по осигуряване на медицинските изделия и помощни средства за хората с увреждания към Националната здравноосигурителна каса чрез трансфер от Министерството на здравеопазването. С тези средства ще бъдат финансирани дейности, извън задължителното здравно осигуряване, в съответствие със Закона за здравето и Закона за хората с увреждания.
А сега и за Бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
В Проект 2020 са предвидени следните параметри на самостоятелния бюджет на Националната здравноосигурителна каса – общо 4 млрд. 744 млн. 700 хил. лв. приходи и трансфери. Здравноосигурителните приходи са в размер на 4 млрд. 640 млн. 700 хил. лв., от които 3 млрд. 107 млн. 100 хил. лв. са приходи от здравноосигурителни вноски и 1 млрд. 533 млн. 600 хил. лв. са трансфери за здравно осигуряване.
Трансферите за здравно осигуряване за 2020 г. са разчетени с ръст от 139 млн. лв. спрямо 2019 г., който се дължи на промяна в размера на пенсиите по информация на Националния осигурителен институт за пенсионерите, от увеличение на минималната работна заплата и ръста от 5 на сто от осигурителния доход, върху който държавата внася здравни вноски за децата.
Разчетените средства за здравноосигурителни вноски в размер на 3 млрд. 107 млн. 100 хил. лв. са с 264 млн. 900 хил. лв. повече в сравнение със същите през 2019 г. в резултат на политиката на правителството за повишаване на доходите в бюджетната сфера, увеличението на размера на минималната работна заплата и от естествения ръст на доходите.
Разходите и трансферите общо са в размер на 4 млрд. 744 млн. 700 хил. лв., в това число разходи в размер на 4 млрд. 739 млн. 200 хил. лв., което е с 394 млн. 200 хил. лв. повече спрямо закона за тази година.
Общо текущите разходи са в размер на 4 млрд. 595 млн. лв., което представлява увеличение от 382 млн. 100 хил. лв. спрямо бюджета за 2019 г. Средствата за здравноосигурителни плащания са в размер на 4 млрд. 454 млн. лв., което представлява увеличение от 325 млн. 600 хил. лв. спрямо закона за тази година.
Разпределението на средствата за здравноосигурителни плащания е следното.
За първична извънболнична медицинска помощ – 244 млн. лв. при 225 млн. лв. за тази година или имаме ръст от 19 млн. лв.
Специализирана извънболнична медицинска помощ – 264 млн. 700 хил. лв. при 250 млн. 700 хил. лв. за тази година, или 14 млн. лв. ръст.
Медико-диагностична дейност – 94 млн. 300 хил. лв. при 90 млн. лв. за 2019 г., или ръст от 4 млн. 300 хил. лв.
За дентални дейности – 179 млн. 800 хил. лв. при 167 млн. лв. за 2019 г., или ръст от 12 млн. 800 хил. лв.
За болнична медицинска помощ – 2 млрд. 247 млн. 300 хил. лв. при 2 млрд. 1 млн. 500 хил. лв., или ръст от 245 млн. 800 хил. лв.
За лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, за лекарствени продукти, назначени с протокол, за които се извършва експертиза, за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на болнична медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на указаните медицински услуги и за лекарствени продукти по списък за базова терапия на онкологични и онкохематологични заболявания и други редки заболявания с разнородни характеристики – 1 млрд. 243 млн. 800 хил. лв. или ръст спрямо тази година – 126 млн. лв.
За медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ – 110 млн. лв. при 104 млн. лв., или ръст от 6 млн. лв.
За други здравноосигурителни плащания за медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системата за социална сигурност по проекта за 2020 г. са разчетени 70 млн. 100 хил. лв.
С най-голям относителен дял от здравноосигурителните плащания са тези за болнична помощ – 50% и за лекарствени продукти – 28%.
Здравноосигурителните плащания за 2020 г. могат да бъдат увеличени със сумата от резерва по бюджета на НЗОК – 139 млн. 200 хил. лв. или общо разполагаемите средства за здравноосигурителни плащания по бюджета на НЗОК за 2020 г. са в размер на 4 млрд. 593 млн. 200 хил. лв.
Очакваните резултати, които се планират да се постигнат през 2020 г. в рамките на заложените в Законопроекта здравноосигурителни плащания са следните:
- ефективно функциониране и устойчивост на системата на задължителното здравно осигуряване във всичките й предвидени от закона направления;
- осигуряване на здравноосигурените лица на достъпна, качествена и своевременна медицинска помощ;
- равнопоставен достъп на лечебните заведения до системата на задължителното здравно осигуряване при спазване изискванията на закона.
През 2020 г. се предвижда Министерството на здравеопазването ежемесечно да предоставя трансфери към бюджета на НЗОК в общ годишен размер от 83 млн. 400 хил. лв. за финансиране на дейностите, които по закон са определени като държавна отговорност.
С преходните и заключителни разпоредби към Проекта на закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г. се предлагат изменения и допълнения в Закона за здравното осигуряване със следните мотиви:
- да се усъвършенстват механизмите, гарантиращи предвидимост, устойчивост на бюджета на НЗОК;
- да се установи нов механизъм, при който НЗОК да заплаща регулярно на аптеки и болници отпуснатите, респективно приложените лекарствени продукти, а при липса на резултат – пълна или частична, притежателите на разрешения за употреба на продуктите да възстановяват заплатените от НЗОК средства.
Предлага се и изцяло нов подход при определяне на механизма за гарантиране на предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК за лекарствени продукти. Вместо с Наредбата по чл. 45, ал. 9 от Закона за здравното осигуряване, се предвижда ежемесечно приемане на механизма с решение на надзорния съвет на НЗОК, съобразно средствата за здравноосигурителни плащания и за лекарствени продукти, предвидени в Закона за бюджета на НЗОК за следващата календарна година.
Проектът на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г. е съставен в съответствие с бюджетната рамка и с балансирано бюджетно салдо. С него се постига гарантиране на пакета здравноосигурителни дейности в обхвата на задължителното здравно осигуряване. Ще се усъвършенстват механизмите, гарантиращи предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК.
Заложените параметри на проекта на бюджета на НЗОК за 2020 г. създават стабилна финансова рамка за процеса на преговорите по Националния рамков договор за 2020 г. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Министър. р.
Уважаеми колеги, разполагате официално с получените становища.
Сега ще дам възможност на внеслите такива становища или други представители на съсловни и неправителствени организации да се включат с изказвания и коментари по темата. Такава е практиката в Комисията. После ще се изкажат народните представители.
Желае ли някой да вземе думата?
Доктор Шарков – председател на Българския зъболекарски съюз, е заявил желание за участие.
Заповядайте, доктор Шарков.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Уважаема доктор Дариткова, уважаема госпожа Стоянова, уважаеми доктор Адемов, уважаеми господин Ананиев, уважаеми господин Горанов, уважаема госпожа Начева, уважаеми доктор Дечев, уважаеми дами и господа народни представители! Обърнах Ви внимание на себе си, защото като обърна внимание към мен, ще обърнете внимание и на Българския зъболекарски съюз. Неслучайно се записах първи в изказването, за да чуете това, което искам да кажа, а то не е много.
Тази година, чухте от господин министъра на здравеопазването, че бюджетът за дентална помощ е увеличен с 12 млн. 800 хил. лв. И вие ще кажете: „Оооо, това увеличение наистина е сериозно!“. Да, то наистина е сериозно и ние го приветстваме, но това увеличение, ако прочетете мотивите, надявам се, че сте ги чели, ще разберете, че това увеличение е за премахване на горната граница на напълно обеззъбените пациенти, защото досега ние лекувахме тези пациенти във възрастовата граница 65 – 69 години, а сега, както каза един журналист, разтваряме ножицата и всички над 65-годишна възраст, ще могат да получават безплатни тотални протези.
Но, проследявайки внимателно бюджета през годините, първо, искам да кажа, че бюджетът за дентална помощ от началото на задължителното здравно осигуряване, от 9% от здравноосигурителните плащания падна на 4%. През годините се движи 3,7%, 3,8%, тази година вече сме 4,04%.
Сравнявам с другите бюджети в доболничната помощ, но моля Ви да не го имате предвид, че надниквам и гледам в чинията на нашите колеги лекари. Първичната извънболнична медицинска помощ е 5,48%, специализираната извънболнична медицинска помощ е 5,94%. В моето писмено становище сте видели, че съм засегнал и лекарствата, които са 27,9% по мое изчисление.
Защо Ви казвам това? Защото навремето в първичната извънболнична помощ и медицината, било то първична или специализирана, и денталната помощ се движиха в едни и същи процентни съотношения. Това означава, че нещо в денталната медицина отсъства, а то е крайно належащо. Заявявам за пореден път пред Вас и може би ставам отегчителен с тавтологията, че ние сме реформиран сектор в здравеопазването и за нас не важи мантрата: наливаме пари в нереформиран сектор.
И продължавам. Всички над 18 години имат пакет дейности, който е абсолютно беден пакет. Те имат право или да им извадим зъбите, или да им направим пломби, или някаква комбинация от пломби и вадене на зъби. А пакетът за възрастни трябва да бъде достоен, както е при децата до 18-годишна възраст. Значи трябва да се добавят усложненията на зъбния кариес и редица други дейности. За тази цел ние се нуждаем от двойно по-голям бюджет, колкото е бюджетът за тази година. Аз разбирам възможностите на страната и разчитам на мъдростта, не на лобизма, а на мъдростта на всички присъстващи, от които зависи бюджетът на Националната здравноосигурителна каса да помислите за Бюджет 2021 да бъде много по-адекватен за здравноосигурените лица над 18-годишна възраст.
По принцип ние подкрепяме бюджета, предложен от Националната здравноосигурителна каса за 2020 г. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Шарков.
Следващият записан е доктор Брънзалов – заместник-председател на Управителния съвет на Българския лекарски съюз.
НИКОЛАЙ БРЪНЗАЛОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми министри, уважаеми колеги и гости! Ще си позволя да прочета становището на Българския лекарски съюз относно…
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Аз Ви моля само, всички разполагат с него, да го преразкажете в резюме, ако е удобно. Всички народни представители разполагат с него, освен това е качено на интернет страницата на Комисията.
НИКОЛАЙ БРЪНЗАЛОВ: Благодаря, ще го имам предвид.
В общи линии становището съдържа, че ние приветстваме предложеното увеличение за медицинските дейности в Бюджета за 2020 г., но имаме няколко забележки относно това да бъде даден по-голям акцент на извънболничната медицинска помощ. Както беше казано вече от министър Ананиев, ще се даде по-голям приоритет на превенцията, профилактиката, детското и майчино здравеопазване.
С две думи, средствата на СИМП (специализирана извънболнична медицинска помощ), ПИМП (първична извънболнична медицинска помощ) и МДД (медико-диагностични изследвания) да бъдат увеличени общо с 18 млн. лв. – по 6 млн. лв. за всяко перо.
Относно потребителската такса, това е отдавнашно наше искане – да няма освободени, поне да не са такива освободени за сметка на лекарския труд, а съответно по пера, където трябва да се вършат социални дейности, да не се вършат за сметка на него, а съответното ведомство да ги поеме.
Линията, за която ще настояваме в болничната помощ, да не бъдат повече увеличавани обемите, а да бъдат намалени, като по този начин ще бъде намалено напрежението в системата. Благодаря Ви за вниманието от името на доктор Иван Маджаров – председател на Лекарския съюз, който отсъства в момента. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Брънзалов.
Доцент Любомир Киров – председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България, е следващият, записал се за изказване.
ЛЮБОМИР КИРОВ: Добър вечер!
Уважаеми дами и господа, в частта ПИМП и СИМП Националното сдружение на общопрактикуващите лекари подкрепя позицията на Българския лекарски съюз. В болниците не се месим. Считаме, че решението, което те са взели, е правилно. Не сме компетентни.
По отношение бюджета само за общопрактикуващите лекари. Както сме заявили в две наши становища, този бюджет е палиативен, поддържащ жизнени функции, но не и креативен. Няма голяма съзидателност. Наясно сме, че препоръки на Световна банка, СЗО няма да бъдат изпълнени, затова нашата заявка е за увеличение от 25 млн. лв.
Това, което беше прочетено, е 19 млн. лв. – с 6 млн. лв. по-малко. За нас са необясними причините – 6 млн. лв. на фона на 4 млрд. 744 млн. лв. каква дупка, каква празнина, какъв проблем ще решат? Разпределено между нашите колеги, като се махнат данъци и всичко, това са някъде 10 – 15 профилактични прегледа на месеца повече, което е добре. Това може да се случи и е положително.
Много често питат пациенти, пациентски организации, медии какво ново ще има. При такъв бюджет няма какво ново да има. Просто поддържаме това, което е такова, каквото е, и доколкото можем се стараем да го подобрим.
По отношение на потребителската такса, нашата идея е първоначално да бъде въведена такава при лицата до 18 години по начина, по който тя е въведена за хората над 65 години. Това считаме, че е една приемлива мярка, която би дала и достатъчно глътка въздух, говорим за палиативност и на практиките, които предимно работят с деца.
Отново призовавам като се обсъжда, гледа бюджет, има такива възможности, докато окончателно нещата не се финализират. Нашата заявка, нашето предложение е увеличение от 25 млн. лв. да бъде възприето. Шест милиона лева няма да спасят никого, но могат да помогнат ние да продължим да си вършат работата, както сме го правили. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доцент Киров.
Списъкът със записани се изчерпа.
Има ли други желаещи?
Заповядайте, господин Велев.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, господа министри! Отнасяйки се с огромно уважение към усилията, които полага и Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса, Асоциацията на индустриалния капитал в България не подкрепи проекта за бюджет на Здравната каса на Тристранния съвет, въпреки че заложеният ръст на разходите е значително по-голям от общия среден ръст на разходите на Консолидирания бюджет на Република България. Това е така, защото с предложения проект се задълбочават диспропорциите, които съществуват в момента.
Съотношението между разходите за болнична помощ и за медикаменти и лекарства, към разходите за здравна превенция е 8 към 1. Средното за Европейския съюз е 2 към 1, тоест ние имаме четири пъти сбъркана пропорция. Повече пари се разходват, когато вече е много късно, вместо да се дават за превенция, за да не се разболяват хората.
С предложения Проект за бюджет тази диспропорция се задълбочава. Разходите за болници и за лекарства растат с 12%, разходите за здравна превенция растат средно със 7%, тоест ние увеличаваме откъсването си от нормалните, от човешките, от хуманните практики, които съществуват в Европейския съюз. Това е така, защото не са извършени съответните реформи. За тези реформи Министерството на здравеопазването очевидно има нужда от подкрепа, то не може да ги извърши само. Не може във всяка паланка да има многопрофилна болница. Ние от 9 милиона станахме 7 и всяка година намаляваме с 50 хиляди, така ще бъде в следващите 20 години, но въпреки това болниците растат, защото икономическите агенти печелят, когато хората са болни, а не когато не се разболяват. Това е много сериозна причина за Асоциацията на индустриалния капитал в България, поради която не подкрепя бюджета. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Велев.
Господин Димитров, имате думата.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо Дариткова.
Уважаеми народни представители, дами и господа министри! Конфедерацията на независимите синдикати в България както винаги е представила писмено становище и по трите проектобюджета, така че аз ще се огранича до някои коментари. И предвид на това, че министър Ананиев коментира не само бюджета на касата, а като цяло функция здравеопазване в Консолидираната фискална програма, ще се опитам да бъда кратък и да адресирам и трите източника, с които се финансира здравеопазването в България през Касата, през интегрираните бюджети, единните разходни стандарти и естествено през бюджета на Министерството на здравеопазването.
Започвайки през най-голямото перо, което касае най-голяма част от работещите в системата, Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса, бързам да кажа веднага, че Конфедерацията за поредна година, 21-ва подред от 1998 г. насам се изказва системно и държи да припомни, че търговската логика в здравеопазването не носи никакви добрини. Напротив, неминуемо намира отражение върху параметрите и структурата на бюджета на Касата, но, естествено, и на цялата функция здравеопазване.
Тук обаче не можем да не кажем добрите неща. Добрите неща са, че имаме увеличение, както беше казано, с близо половин милиард лева на средствата по функцията, като цяло за 2020 г. и, естествено, ръст на парите за Касата. За нас изключително важно е да подчертаем договорения с правителството ангажимент за допълнителни 233 млн. лв. за медицински дейности, в които и чрез които ние настояваме през Националния рамков договор да се постигне ангажиментът, подписан… (Реплика.) Допълнително говоря за болнична помощ. Аз какво казах? Извинявам се, може би съм сбъркал.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: 247 млн. лв.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: 247 – добре, господин Ананиев, може би сбърках числото, но това, което е ангажиментът, поет от Министерството при разговорите, които имахме, с министър Ананиев след нашия протест, да бъдат изпълнени през Националния рамков договор като ангажименти за достигане на минималните равнища, договорени в договора за лекарите и всички професионалисти по здравни грижи от началото на следващата година. Естествено, за тези заведения, които се финансират от Бюджета на касата. Нашите разчети показват, че това би трябвало да е възможно при определени стандарти и определени механизми, които сега няма да коментирам тук и са предмет на Националния рамков договор.
Вторият източник на финансиране, който беше коментиран тук, също расте. За мен, говоря за Министерството на здравеопазването, в бюджета за мен е важно да подчертаем парите за персонал, които по наши разчети, ако сбъркаме ще ни коригирате, но нашите сметки показват, че растат с около 15% разходите за персонал на Министерството на здравеопазването, което за 15 хиляди души според нас би трябвало да означава възможност да се изпълнят ангажиментите за увеличение на заплатите, така че да се стигне до отрасловия колективен труд договор за всички, които са финансирани, да се надмине даже, от бюджета на Министерството на здравеопазването.
Дотук са добрите новини. Във функция здравеопазване, което касае единните разходни стандарти, ние виждаме 15 млн. лв. повече заложени – общо 170 млн. лв., като тук ще стигнем до 10-процентно увеличение на парите в детските ясли, детските кухни, яслените групи в детските градини, но и в здравните кабинети, но със сигурност няма да стигнем във всички областни градове дори, да не говоря за всички общини – там, където децата намаляват и където няма да се случи това 10-процентно увеличение, без да се дофинансират средствата за заплати, за медицинските специалисти от общинските бюджети. Това не дава гаранции, че към 1 януари 2020 г. ще бъде постигнат колективен трудов договор и изпълнен, както беше поето като ангажимент, за всички финансирани през единните разходни стандартни, или поне за част от тях – общо от 11 хиляди души, които са финансирани през единни стандарти, трудно е да кажем в колко, но в началото на януари със сигурност ще знаем точното число за броя и конкретните общини и заведения, разбирайте детски градини и съответно училища, и детски ясли, в които не е достигнато това число. За нас това е недопустимо и настояваме тези 6 – 7 млн. лв. по наши сметки допълнително, които са нужни, за да бъде изпълнен изцяло ангажимента на правителството към работещите в системата, особено към медицинските специалисти, финансирани през единните разходни стандарти, да бъде изпълнен с допълнително увеличение. Това ще внесем като конкретно предложение между първо и второ четене – предложение за увеличение на тези средства през народни представители. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания? Виждам господин Таушанов.
ПЛАМЕН ТАУШАНОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Дариткова, уважаеми господин Министър, заместник-министри, депутати и гости! Два въпроса искам да повдигна.
Първият е, че и в този бюджет, ние принципно го приемаме и подкрепяме, но той няма да реши целите, които се декларират. Защо? Защото за миналата година само 38% от населението е минало годишен технически… (Оживление) Извинете, годишен профилактичен преглед. Поради тази причина… Не, то и годишните технически прегледи ги няма, това е друга тема.
Така или иначе, с този подход няма да може пациентите да бъдат лекувани правилно, тъй като те отиват в лечебните заведения в крайна фаза на лечение.
От години се говори, че няма нужда да има 400 болници, те си продължават да си съществуват, въпреки предложенията за всякакви промени. Не видях в бюджета изясняване на това, което беше договорено, струва ми се скоро, как да бъде заплатен трудът на лекарите и медицинските сестри минимум 50% от цената на клиничната пътека. (Реплики) Момент, той трябва да се заложи в бюджета на Касата, в рамковия договор какво ще конкретизираме, като тези пари трябва да бъдат разчетени?
Това са важните въпроси, които касаят профилактиката и от тук нататък да има яснота, понеже се говори за качеството на оказана медицинска помощ, все още в качеството на оказаната медицинска помощ не са налични необходимите стандарти, които да я гарантират, както и органите, които да я осъществяват. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Таушанов.
Заповядайте. Моля Ви да бъдете кратки, защото времето напредва, имаме да гледаме още два бюджета.
ВАСИЛ ТОДОРОВ: Благодаря.
Уважаеми председатели на комисии, уважаеми народни представители, уважаеми министри и заместник-министри, уважаеми дами и господа! От страна на Българската търговско-промишлена палата също сме представили становище, така че ще маркирам само два важни за нас въпроса, свързани с факта, че сме изразили становище, че не подкрепяме този Проект на закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Специално нашият аргумент е свързан с предложеното увеличение на Бюджета за 2020 г., като това, което считаме като важно, и което липсва към настоящия момент, това е засилването на контрола при разходването на публичните средства.
Втората тема е електронното здравеопазване. Тази критика специално за електронното здравеопазване и проследимостта на процесите в здравеопазването е конструктивна, тъй като Българската търговско-промишлена палата разполага с такава експертиза. Дали сме предложението си още от първия ден на влизането в длъжността на министъра и затова разчитаме тези предложения, които са световни стандарти и които не само като идеи, но и като действащи вече практики дават добри резултати в много държави по света, да бъдат приложени и в България. Това ще бъде полезно. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Сега давам думата на народните представители.
Доцент Йорданов даде заявка първо.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми доктор Дечев, уважаеми колеги! С интерес се запознахме с предложения проект на Министерския съвет за бюджет. Между другото, министър Ананиев малко ни подведе, защото той представи бюджетите както на Министерството на здравеопазването, така и бюджета на Националната здравноосигурителна каса, така че вероятно ще трябва да ги коментираме като него.
Запознахме се с интерес, защото очаквахме да видим методите, средствата за така широко прокламираната от министър Ананиев и неговия екип реформа в здравеопазването. За съжаление, тези методи, средства, способи са или добре прикрити, защото ние не ги видяхме, вероятно той ще ни запознае с тях, но искаме да кажем, че има някои неща, които просто не могат да бъдат подминати. Подминати, защото ни липсва аналитичната част, на базата на която е изграден бюджетът.
Вече знаем, че в Националната здравноосигурителна каса няма аналитично звено, но в Министерството според нас има достатъчно структурни звена, които могат да анализират състоянието на здравеопазването и съответно да предлагат промени в него.
За какво става дума?
На първо място, вече мисля, че е десетият бюджет, в който основният приоритет ще бъде така нареченото електронно здравеопазване. При условие че ние имаме структурата на Държавна агенция „Електронно управление“, че в Министерството на здравеопазването имаме дирекция „Електронно здравеопазване“ най-после трябва да стане тази електронна система в сферата на здравеопазването, защото без нея никакво обективно и актуално планиране не може да стане, както вече беше отбелязано. Тоест тя трябва да стане непременно. Достатъчно средства са отделяни през годините и учудващо защо то не става.
На второ място, като че ли това, което ни каза Световната банка, че трябва да намалим доплащанията, които съществуват в системата на здравеопазването, не е отразено в бюджета, а обратното – доплащанията са разрешени и то в много голям обем, тоест просто се дърпат, особено частните лечебни заведения се дърпат, за да могат да искат доплащане за определени медицински дейности – една значителна част, които би трябвало да финансирани и по други начини. Това обаче можеше да бъде решено, ако съответно в бюджета това беше отразено и категорично не се иска доплащане за медицински пособия и средства.
На трето място, има едно много витиевато изречение, което казва, че ако се получат съдебни искове към Националната здравноосигурителна каса за плащане на определени неща, не се казва точно кои са тези неща, но всички знаем за какво става дума, ще се търсят резерви в останалите пера на бюджета на Касата. Нещо много интересно, защото мисля, че тези пера са прецизирани и не биха могли да се извадят тези около 150 млн. лв. по различни данни, които трябва да отидат за доплащане на така наречената надлимитна дейност, каквото и да значи тя, на лечебните заведения за болнична помощ, а също и за доплащания за лечение на български граждани в чужбина.
Този въпрос е крайно време да се разгледа сериозно и да бъде обърнато внимание той да бъде отразен точно в бюджета.
Друго нещо, което беше важно и беше обещано – остойностяване на медицинските дейности, така наречените клинични пътеки, и най-важното – остойностяване на труда на медицинските специалисти. Без тези точни параметри ние просто не знаем какъв бюджет трябва да бъде направен, той трябва да отговаря на условията в България за плащане на медицинската дейност на лечебните заведения. И не само на лечебните заведения.
В представения материал от Министерството на здравеопазването има един много интересен факт, който трябва да анализираме. В отдела за спешна помощ са отбелязани 800 хиляди повиквания за миналия период. В 750 хиляди от тях пациентите са били транспортирани от първото лечебно заведение, където са попаднали, в друго. 750 хиляди пациенти! Значи спешната помощ извършва една транспортна функция. И въпросът къде линейките на спешната помощ карат пациентите и не трябва ли да ги карат направо там, където те могат да получат адекватна помощ след един анализ, а не да ги транспортират от едно, да ги футболизират, както ние казваме – имаше един такъв стар термин в здравеопазването, от едно лечебно заведение в друго. И тук не попадат тези 45 хиляди пациенти, които по същия доклад на Министерството на здравеопазването се е наложило за специфични изследвания и дейности да поседят в други лечебни заведения.
И на последно място оставям един изключително, изключително важен процес и моля министър Ананиев и екипът му да обърне сериозно внимание. Става дума за две професии, които трябва да бъдат защитени. Две специално или професии – както искате да ги наречем.
Първата е на семейните лекари и джипитата. Ние вървим към рязко намаляване броя на хората, които работят в тази специалност, а тя е основна и основополагаща. Без нея ние оставаме без достъп до медицинска помощ големи територии от страната. Трябва да се направят и с бюджета привлекателни условия младите български медици да искат да работят в тази специалност.
И на второ място, медицинските сестри. Министър Ананиев, без медицински сестри не може да има здравеопазване. Само с лекарите то не става. Не искам да политизирам нещата, но разберете, че ние трябва да направим методика за формиране на работната заплата на медицинските специалисти и тя да бъде отразена в бюджета на страната. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Следващото изказване е на професор Михайлов. Имате думата.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми участници в съвещанието, аз ще се опитам да бъда съвсем конкретен, като в самото начало ще изразя своето неудовлетворение, че действително беше нарушена процедурата и бяха смесени двата бюджета в представянето на господин Министъра, което не е редно и създава условия за смесване на самата дискусия.
А сега конкретно по Бюджета на НЗОК, който обсъждаме в момента.
Първо, по отношение на глобалната цифра, трябва да се разделим с бодряшките приказки, че здравеопазването е приоритет в Република България, тъй като България продължава да отделя около 2% по-малко от брутния си вътрешен продукт, отколкото средно държавите в Европейския съюз, които са между 6 и 11% от БВП. При нас, Вие го цитирахте вече, са 4,5%. И то брутен вътрешен продукт и на глава от населението, и като абсолютна цифра, който е доста, да не казвам по-тежка дума, различен от повечето държави в Европейския съюз.
Сега вече конкретно във вътрешната структура на НЗОК. И тук започваме с парадоксите, за които говорим вече трета година, но нищо от тях не се случи.
Вие правилно отбелязахте, господин Министър, че най-голямо е увеличението за болнична помощ. Аз си бях записал 246, Вие твърдите, че са 249 млн. лв. Няма да правим дискусия за няколко милиона лева, тъй като става дума за огромна цифра, но това, което се случва в България и не се случва никъде в Европейския съюз, е, че 50% от средствата за публично здравеопазване отиват за болнична помощ при средно 30% в Европейския съюз. И веднага отивам на доболнична помощ, където при нас много добре го цитира председателят на Сдружението на общопрактикуващите лекари, но аз ще бъда съвсем точен – за първична извънболнична медицинска помощ – 5,8% от бюджета на НЗОК за 2018 г., 5,4% за 2019 г., а в 2020 г. вече стигаме до 5,2%. Тоест той намалява като средно за първична извънболнична и първична специализирана извънболнична в света, в Европа той върви между 20 и 30%, тоест той почти се изравнява с болничната помощ, защото това е нормалното в света. Това бяха препоръките и на СЗО, това бяха препоръките и на Световната банка на прочутите съвещания, които правихме с Вас и през юли тази година, и през септември миналата година. Но всички тези препоръки, както тук сподели умело един от преждеговорившите, отиват в канавката и остава една тенденция, която е абсолютно погрешна. Тенденция, която така да се каже бетонира статуквото, против което и професионалистите в системата, и тези, които се занимават с икономика на здравеопазването, са против.
По-нататък искам да споделя с Вас един изключително сериозен проблем, който е свързан с разхода на НЗОК за лекарства. И това увеличение от 126 млн. лв., което Вие цитирахте във Вашето изложение и което е цитирано и в Бюджета, когато погледнем във вътрешната структура и аз ще Ви цитирам сега направлението, в което са така да се каже компремирани абсолютно сериозни по значимост, но абсолютно различни по финансоемкост средства. Не може в една графа да стоят онкология, онкохематология, коагулопатии и редки заболявания. Ние говорим от години с Вас да се обърнете към проблемите. Не с Вас лично, а с Министерството на здравеопазването – да се обърнете към проблемите на болните с редки заболявания, тъй като това са проблеми, които България е поела с Лисабонския договор върху себе си, има специализирана комисия към Министерството на здравеопазването, която се занимава, и въпреки това нещата стоят по този начин, че в тези 99 млн. лв., които са отделени, те едва ли ще бъдат достатъчни и ще могат да се решат проблемите на хората с редки заболявания, а това са 10% от всички болни в Европейския съюз и представлява един огромен контингент от хора, независимо че той е разбит на много малко кохорти от пациенти. Това са хора, които са предимно деца, в 75% от случаите са деца, тъй като много малко от тези заболявания се лекуват, но се лекуват ефективно. Тяхното лечение обаче е много финансоемко.
Така че този проблем няма да бъде решен с този бюджет и аз не мога да си обясня при всички дискусии, които сме правили с Вас, защо той отива все в една и съща посока, а не се променя в положителна.
Освен това прави впечатление пак при медикаментите, че в подточка 3.5.1.1 – лекарствени средства, които се изписват чрез експертиза, а това са лекарствени средства, които са именно иновативни, за които се нуждае специален протокол, при тях сриването надолу е с 57 млн. лв., господин Министър. И това, разбира се, че не е приемливо от нито една гледна точка и в периода между първо и второ четене ние ще търсим контакт и с Вас, и с управлението на НЗОК, за да видим какви са причините за всичко това и тези причини да могат да бъдат формализирани в една положителна посока, а не от тях да страдат българските пациенти и българската нация.
Аз искам да обърна внимание – и това го казах малко преди съвещанието на доктор Дечев – за един изключително сериозен проблем, който просто се блъсва в очите на всеки, който прочита бюджета на НЗОК. Това е намаляването с над 50% на средствата, както се наричат те, аз ги цитирам точно, координация на системите за национална сигурност – лечение в чужбина. Вие си спомняте, уважаеми господин Министър, че лично управителят на Здравната каса в една от последните ни комисии заяви, че има тенденция за нарастване на молбите за лечение на български граждани в чужбина по една или друга причина – дали това е обективно, дали е субективно не е мястото в Комисията. При това положение и при задълженията, които има НЗОК, да се смъква с 90 млн. лв. тази част от бюджета на НЗОК това е изключително рисковано. Резервът на НЗОК не е толкова голям, при всички други напрежения, които ще има в системата на НЗОК през цялата следваща 2020 г., които са сериозни, защото става дума за борба между новите молекули, които ще бъдат въведени и да не повтарям неща, които говорим при всеки бюджет. Тоест това е проблем, който също трябва много сериозно да се обмисли между първо и второ четене.
Това, на което се обръща внимание и от Фискалния съвет, и от Българската стопанска камара. Нито Българската стопанска камара подкрепя тази част на бюджета, Фискалният съвет има много сериозни забележки, това са, че осигурителните вноски, цитирам съвсем точно, които държавата превежда за пенсионери, деца, безработни, учащи се са в рамките на 34 лв., а тези, които се дължат на лица по трудови правоотношения са 80 лв.
Искам да Ви попитам, аз съм лекар, нали знаете кои са най-често боледуващите контингенти в България? Това са децата и пенсионерите. За тях 34 лв., а за осигурените по трудов договор – 80 лв. Това е неприемливо и трябва също да бъде сериозно изчистено между първо и второ четене, за да може да има някаква позитивност при целия този бюджет, който на практика затвърждава едно статукво, за което като че ли ние в началото на Вашия мандат се споразумяхме, че системата е болна, Вие лично го казахте, но от тогава минаха точно две години, след четири дена ще минат, откакто сте министър – нищо, за съжаление, не се е променило.
Няма да повтарям казаните вече от колеги, които се изказаха преди мен и участници в съвещанието, че наистина е изключително тъжно, че в една европейска държава публичните средства за здравеопазване са 5 млрд. лв. и още толкова излизат от джоба на българския гражданин, което е 50% при стандарт на СЗО между 15 и 20%. И ако държава, която не осигурява лични плащания по-малко от 20%, тя се смята, че нарушава финансовите свободи на своите граждани. Тоест ние се намираме в едно състояние, което не се променя през тези години и с този бюджет няма да бъде решено.
Няма да говоря за проблема за просрочените задължения на болниците, той остава да бъде много сериозен, но той е обект на друга дискусия според мен.
Има много забележки, понеже Вие смесихте дискусиите за бюджета на Министерството и за бюджета на Касата, но аз ще си позволя да ги оставя за вниманието на колегите от парламентарната зала. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Следващият за изказване е доктор Нигяр Джафер.
Заповядайте, доктор Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Уважаеми министри, уважаеми заместник-министри, ръководители на Здравната каса, съсловни организации, колеги! Опитах се да слушам сравнително внимателно изложението на министър Ананиев. В него направи впечатление акцентът върху няколко неща – устойчивост и предвидимост.
Аз нямам очаквания, за разлика от доц. Киров, за кой знае каква креативност, обаче трябва да призная, че тази устойчивост в бюджетите на Здравната каса и за Функция „Здравеопазване“ започва да ме плаши и не само мен. Това е своеобразно продължение на размишленията на проф. Михайлов.
Ще се аргументирам защо.
През 2018 г. ние в тази зала на подобно съвместно заседание на трите комисии гласувахме 407 млн. лв. повече в бюджета на Здравната каса. През 2019 г., за бюджета за тази година гласувахме 490 млн. лв. повече от предходната година в бюджета на Здравната каса. Тази година ще гласуваме бюджета за 2020 г. и той ще има 404 млн. лв. повече, като общо сумата за следващата година е 450 млн. лв. повече, защото тук можем да включим и парите, които са в повече за Министерство на здравеопазването.
Може ли някой да отговори на въпроса: и какво от това, като гласувахме в повече такъв размер от средства всяка година – устойчиво, предвидимо? Какъв е устойчивият резултат от всичко това?
Отново имаме нов бюджет със стари, затлачени проблеми. Тази устойчивост на бюджета означава устойчивост на недомислията в системата и неблагополучията.
Ще се опитам да Ви кажа само защо.
Първо, устойчивост на ниското заплащане на медицинските специалисти. Такава устойчивост, че те протестират вече цяла година и общо взето няма намерен механизъм и до този момент, по който да се каже: да, с толкова ще увеличим техните заплати, защото и през бюджета на Здравната каса няма такъв механизъм, така че да им кажем на всички: ей тук сега на всички ще Ви дадем едни заплати, които са според Колективния трудов договор, който сте подписали.
Устойчивост на това българските пациенти да са най-доплащащите в Европейския съюз. Не го казвам аз, нито някой от колегите, присъстващи тук. Казва го Евростат и Световна здравна организация и тази устойчивост не се е променила през тези три години, за които Ви казах, че ние сме гласували общо взето устойчиво нарастване на бюджета на Касата.
Устойчивост на това общинските болници да са без перспектива и да фалират, областните болници да са в безнадеждно състояние.
Устойчивост на неразплатените надлимитни дейности, които ще трябва някога да се платят, защото съдът вече разпорежда това да се случи.
Съвсем устойчиво отново ще повишим парите за болнична помощ и за лекарствени продукти, тоест ще имаме повече от същото.
И така, в резюме – това е бюджет отново на отдалечаващата се реформа; бюджет на временното спокойствие, което не е ясно до кога ще продължи и бюджет на това – да се правим, че няма проблеми в системата. Те са толкова изкристализирали, че трябва да започнем да говорим за решаването им, а не за устойчивост.
Иначе, добър момент в устойчивостта и предвидимостта е, че може би за първи път на два поредни бюджета на Касата и здравеопазването имаме един и същ министър! Това рядко ни се случваше през последните десет години. Всеки бюджет беше представян от различен от поредния министър, така че министър Ананиев наистина в тази посока показва… (Реплики: „Устойчивост!“. Оживление.)
Иначе, приветствам експертните становища, които получихме от Фискалния съвет, но имайки предвид, че на тях това им е работата, затова ги избрахме, за да дават експертни, издържани становища по отношение на бюджетите. Те са си свършили работата, както и на работодателските организации, впрочем, които винаги са се отличавали с качество на становищата.
Това е, което исках да кажа. Другото ще го развием в залата.
Няма да подкрепим бюджета, поради прекалената устойчивост на тенденциите в здравеопазването.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Доктор Поповски, имате думата.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаеми господин Министър, уважаеми доктор Дечев, уважаема госпожо Начева, уважаеми колеги народни представители!
Групата на „Обединени патриоти“ ще подкрепи макрорамката на бюджета на Националната здравноосигурителна каса на първо четене.
Запазваме си правото да Ви поканим и на един допълнителен разговор на ниво парламентарна група за уточняване на някои неща за второ четене.
Да не губим технологично време. Знаете какви са проблемите. Проблемите са стари, не са от Вашето време – над 500 млн. лв. сборен дълг на болниците, над 150 млн. лв. неразплатена надлимитна дейност, не спазени препоръки на Фискалния съвет в някои съотношения, които са вътре в разпределението на средствата за годината. Това рефлектира в ниски заплати, особено в държавните болници, но се надявам и Българския лекарски съюз, и Националната здравноосигурителна каса на втори план в новия рамков договор на преодолеят някои съотношения, за да се изправят тези нереалности. Благодаря засега.
Ще подкрепим на първо четене бюджета.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Поповски.
Господин Колев, имате думата.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Уважаеми присъстващи, искам да се обърна към всички Вас.
Първо, ние ще подкрепим бюджета, но ми се иска да помислим, да акцентираме и да видим в следващите наши действия и следващ бюджет повече в следните направления.
Здравеопазването е всеобхващащ процес. Прекалено много ние очакваме и всички сме насочили нашите виждания, нашите очаквания към Здравната каса, към Министерство на здравеопазването. В здравеопазването здравеопазващият процес не виждаме, а трябва да участва и Министерството на образованието и науката.
В редица държави не можеш да завършиш средно образование, ако не си подготвен да влезеш в живота с оказване на елементарна медицинска помощ, да разпознаеш ранен инсулт, ранен инфаркт, тоест информационната кампания за здравеопазващ процес трябва да обхване и други институции, и други министерства, кметствата. И в тази посока в здравеопазването трябва да помислим за една обща стратегия, в която да се включат всички институции като Осигурителния институт, Министерство на труда и социалната политика, а не да чакаме следващи тежки ТЕЛК-ови решения с тежка инвалидизация, а да се включат в процеса на долекуване.
Недоволството на пациентите от здравеопазването, когато се направи анализ се вижда, че основните пера са в долекуването. Излизайки от една болница, излизайки от един „Пирогов“, ние имаме чудесна възможност общинските болници да изпълняват тази функция на долекуване и продължително лечение. Излизайки от „Пирогов“ той може да бъде долекуван в болницата в Дупница и там да получи едно истинско довършващо лечение и тогава да имаме едно доволство на пациентите, на хората от целия здравеопазващ процес.
Ще бъда кратък, но имам още три неща.
Липсва „Увреждащият здравето плаща“. Намушка някой някого и ние, цялото общество, трябва да му плащаме неговата агресия. Липсва това, че трябва да има отговорност на този, който уврежда здравето.
След това говорим – погледнах бюджета, имаме много сериозни средства, отделени за лечение на здравно неосигурени. Е, до кога? Е, там трябва да насочим нашите усилия тези здравно неосигурени да бъдат стопени, да имаме изцяло покрито здравно осигуряване, така че в общи линии ние ще подкрепим бюджета, но ракурсът трябва да бъде насочен към ранната диагностика, ранно откриване на заболяванията и към долекуванията и продължителното лечение, за да получи обществото това доволство от здравеопазването, което очаква. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: И аз благодаря.
Иска ли някой да се изкаже още по темата „Бюджет на Националната здравноосигурителна каса“?
Заповядайте, доктор Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Аз искам да обърна внимание на две неща, уважаеми гости и колеги!
Мисля, че изпускаме един важен бюджет, който стои в основата на всички останали бюджети, включително и на тези, които гледаме днес. Това е Централният бюджет.
Без да се спирам подробно на него, тъй като има в залата твърде добри специалисти в тази област, тревогата ми е за следното: всички знаем, че НАП събират много повече средства от здравноосигурени лица в сравнение с това, което се дава в бюджета на Националната здравноосигурителна каса, така че бюджетът бих го определила като липса на проследимост.
Никой не знае, никой! И предния път имахме спор с госпожа Менда Стоянова – какво става с всеки лев за здравноосигурени лица, влиза ли той в системата или не влиза. (Реплики.)
Безспорно – да. Чу се отдясно. Не знае и никой не може да каже с изключение може би на Министерството на финансите и БНБ колко са парите там.
Казвам го това, защото ние трябва да знаем с какво разполагаме преди ние да започнем да решаваме какви разходи ще правим по отношение на бюджетите. (Шум и реплики.)
Второ, 4,5% консолидираната фискална програма във Функция „Здравеопазване“ е малко. И проф. Михайлов каза: средно е между 6 и 8 за Европейския съюз. Защо не гоним поне минимума, който Европейският съюз е постигнал? Безспорно това е малко, не достига и ние се чудим как да разпределим тези пари.
И последно, за което оставам да мислите до зала, когато сигурно пак ще дискутираме и то по-ожесточено: защо, се питам, пък и на мен ми се дава този въпрос, защо Националната здравноосигурителна каса плаща на НАП, за да й събират тези средства?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Други изказвания?
Последно изказване – доц. Иванов, имате думата.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми министри, колеги! Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ ще подкрепи бюджета.
Тук мисля, че е важно да се кажат две изречения. Мисля, че всеки един от нас ще изложи тезите в зала.
Тук говорихме за устойчиво повишаване на средствата не само в Здравната каса, а и в Министерство на здравеопазването, а и в целия бюджет. Това се дължи на едно единствено нещо – това е именно, че се води политика, която да повишава, първо, доходите на всички български граждани, оттам да има една добра събираемост, за да може днес да говорим за увеличаване на бюджета устойчиво.
Другото, което бих искал да споделя, че тук се правят аналогии за бюджетите на различните европейски страни. Много е важно да обърна внимание, че всяка една държава тръгва от своето икономическо развитие, тръгва от някаква позиция. Много държа да не се забравя това – от каква позиция е тръгнала нашата държава и какъв е бил брутният вътрешен национален продукт.
Второ, говори се за съпоставка с европейските страни. Аз искам всички, които тук присъстват да направят една кратка справка колко заплащат европейските граждани за здраве и колко заплащаме ние.
Когато се правят критики, когато говорим за здравеопазване, трябва да знаем (ще го повторя и ще го потретя), че здравеопазването е огледалото на икономиката на държавата. Не са мои думи. Това са думи на Маргарет Тачър.
Какво друго искам да Ви споделя относно критиките – да, здравеопазването е една изключително тежка материя за реформи, тъй като тези реформи трябва да се осъществяват твърде бавно, но сигурно, за да може да се запази системата и устойчивостта на системата.
Тук очаквах шаблонните думи: това е бюджет, както обикновено се казва, на статуквото. Тези думи някак си този път ги забравихте: бюджет на статуквото, не се виждат реформи.
Реформите, господа, ще се видят и те ще видят, но бавно, защото трябва да има съгласие в цялото общество.
Виждам усмивки, това е добре, тоест има оптимизъм, а що се отнася за част от нещата, които тук бяха споделени, това е, че тепърва предстои Колективният рамков договор, колеги, които всички много добре знаете, и Националният рамков договор, за който в момента се водят преговори, там всъщност ще се направи голяма част от очакваните промени за повишаване на клиничните пътеки. Предполагам, че част от Вас, които са се интересували знаят, че това ще бъдат между 200 и 215 клинични пътеки.
Завършвам с това, че действително има забележки, които ще бъдат дискутирани между първо и второ четене, и там, където е възможно, ще бъдат направени корекции. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Други изказвания има ли, колеги? Не виждам.
Закривам дискусията.
Пристъпваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г., № 902-01-56, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.
Гласували: за – 12 (заедно с писмените заявления, които имам тук, при мен), против – 8, въздържали се – няма.
Приема се на първо гласуване Законопроектът.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: За Комисията по бюджет и финанси гласуваме Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г.
Гласували: за – 13, против – 7, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет. Благодаря.

Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Доктор Адемов, заповядайте.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Разглеждаме Законопроекта за държавното обществено осигуряване с вносител – Министерският съвет.
Господин Иванов, заповядайте да представите Проекта на бюджет на държавното обществено осигуряване за 2020 г.
Ивайло Иванов, управител на Националния осигурителен институт.
ИВАЙЛО ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Стоянова, уважаема госпожо Дариткова, уважаеми господин Адемов, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми министри и заместник-министри, уважаеми представители на социалните партньори и останалите заинтересовани страни!
Позволете ми накратко да представя ключовите моменти в Проектобюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г.
В началото е важно да подчертая, че Проектобюджетът бе разгледан и утвърден от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт на 23 октомври 2019 г. На 30 октомври 2019 г. се състоя обсъждането в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Дебатите в Надзорния съвет и Националния съвет за тристранно сътрудничество протекоха в конструктивен тон. Разбира се, бяха набелязани някои въпроси, по които дискусиите вероятно ще продължат и в тази зала.
В същото време бих искал да подчертая, че и представителите на публичната власт и социалните партньори се обединиха, че предложеният Проектобюджет е прагматичен, изпълним, предвидим и не носи допълнителни финансови и икономически рискове. Той е израз на последователните усилия едновременно за укрепване на финансовата стабилност на държавното обществено осигуряване и за подобряване социалната защита на осигурените лица и пенсионерите.
Това са и водещите цели на проектобюджета.
Какви са неговите параметри?
Приходната част е изготвена в сътрудничество с Министерството на финансите и Националната агенция за приходите. Отчетена е есенната макроикономическа прогноза, в това число очакваният ръст на брутния вътрешен продукт, инфлацията и основните показателите за пазара на труда – динамиката на заетите лица, компенсациите на наетите и коефициента на безработица. В резултат през 2020 г. очакваме средният осигурителен доход да продължи възходящата си динамика и да нарасне до 1063 лв., което е ръст от 7,8 на сто. Общата численост на осигурените лица също се очаква да нарасне с около 2400 души, следвайки очакванията за по-висок брой на заетите лица.
Отчетени са и заложените промени в политиките по доходите, приети от правителството в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза. Няма заложена промяна нито в размерите на осигурителните вноски, нито в съотношенията при разпределението им между осигурените лица и осигурителя. Останалите параметри на политиката по доходите са добре известни – ръст на минималната работна заплата от 560 лв. на 610 лв., запазване на максималния осигурителен доход на 3000 лв., по-високи с 10 на сто разходи за персонал за бюджетната сфера.
Отразени са заложените в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза на правителството ръстове на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица и регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители. За 2020 г. се предлага те да се изравнят с минималната работна заплата за страната.
По отношение на минималните осигурителни доходи по икономически дейности и квалификационни групи професии се предлага те да нараснат само там, където така нареченият минимален осигурителен праг е под новия по-висок размер на минималната работна заплата. За останалите позиции няма промяна.
Всички тези промени имат своето отражение върху параметрите на разходната част на бюджета. За 2020 г. е заложен ръст на пенсиите с 6,7 на сто, считано от 1 юли. Той се дължи на очаквания ръст на средния осигурителен доход от 10,8 на сто за 2019 г. и процент на инфлацията от 2,5 на сто, както е в есенната макроикономическа прогноза. С такъв процент ще се увеличат и минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст, и социалната пенсия за старост. Така нареченият таван на пенсиите остава 1200 лв. за всички пенсии.
В Проектобюджета е отразено и регламентираното в края на 2015 г. нарастване на изискуемите осигурителен стаж и възраст за придобиване право на пенсия за всички категории труд.
В частта за краткосрочните обезщетения и помощи не се предлага промяна в стойностните нормативи или в изискванията за определяне правото и достъпа до тези плащания.
Стъпвайки на тези параметри, с Проектозакона се предлага консолидираният бюджет на държавното обществено осигуряване да бъде балансиран. Общият размер на приходите е равен на разходите, включвайки получените и предоставените трансфери.
Общият размер на приходите, включително и трансферите, възлиза на 12 млрд. 455 млн. 690 хил. 400 лв. В тази сума се включват осигурителни и неданъчни приходи на стойност малко над 8 млрд. 143 млн. лв. и трансфери в размер на малко над 4 млрд. 312 млн. лв. Те нарастват с близо 8,2 на сто, следвайки възходящата динамика на заетостта и доходите в икономиката.
Важно е да се подчертае, че за поредна година общият размер на приходите от осигурителни вноски и неданъчни приходи покрива все по-голям дял от разходите на държавното обществено осигуряване. За 2020 г. над 65 на сто от разходите са покрити от такива приходи при 57 на сто през 2017 г.
Разходите, включително и трансферите, нарастват с близо 696 млн. лв. или с 5,9 на сто. Най-голям принос за нарастването имат разходите за пенсии и краткосрочните обезщетения. Ведомствените разходи са около 1 на сто от общите разходи.
В тази рамка е планирано трансферът за покриване на недостига от средства да надхвърли 4 млрд. 134 млн. лв. Макар и да нараства в номинално изражение, той продължава да намалява и като дял от общите разходи, и като дял от брутния вътрешен продукт.
За 2020 г. е заложено трансферът за недостига от средства да падне под една трета от общите разходи за първи път след 2016 г.
Проектобюджетът предполага, че все по-малка част от създадения национален доход ще бъде насочван за покриване на недостига от средства в осигурителната система. Ако през 2016 г. трансферът за покриване на недостига от средства е бил около 4,8 на сто от брутния вътрешен продукт, то през 2020 г. имаме основания да очакваме, че неговият дял ще падне под 3,3 на сто от прогнозния вътрешен продукт.
Дефицитът на Фонд „Пенсии“ има най-голям принос в общия недостиг на средства в държавното обществено осигуряване. Там се очаква дефицитът да нарасне от около 3 млрд. 721 млн. лв. до 3 млрд. 918 млн. лв. Причините за нарастване на дефицита във Фонд „Пенсии“ са преди всичко демографски. Планираното намаление на броя на пенсиите, поради по-високите изисквания за придобиване право на пенсия, не може да компенсира ръста на разходите в резултат на осъвременяването на пенсиите, което за 2020 г. ще е с рекордно висок процент в равнение с последните години.
От своя страна броят на пенсионерите, които се падат на 100 осигурени лица, намалява, но с относително по-бавни темпове от тези, които биха довели до подобряване баланса на Фонда. Върху динамиката на приходите във Фонда влияние оказва и обстоятелството, че все повече лица се осигуряват с намален с 5-процентни пункта размер на осигурителната вноска, поради това че се осигуряват и в универсален пенсионен фонд.
Положителен момент е запазването на финансовото състояние на Фонд „Общо заболяване и майчинство“. При отсъствието на промяна в нормативите по отношение на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване и майчинство, нарастването на заетостта и осигурителните доходи не позволява дефицитът във Фонда да расте съществено. През 2020 г. той ще е около 50 млн. лв. при близо 156 млн. лв. през 2018 г., тоест близо три пъти по-нисък.
От своя страна дефицитът на Фонд „Безработица“ видимо намалява, следвайки тенденциите на пазара на труда. Според макроикономическата прогноза за 2020 г. се очаква коефициентът на безработица да намалее от 4,4 на сто през 2019 г. до 4,1 на сто. Това има отражение и върху броя на лицата с парично обезщетение за безработица. От очакван средномесечен брой от 73 900 лица за 2019 г., за 2020 г. е планирано броят на безработните лица, на които да се изплаща парично обезщетение за безработица, да намалее с около 7200 лица средно на месец.
Финансовото състояние на фондовете, предоставящи защита в случай на инвалидност, старост и смърт, се влияе положително от по-високите изисквания за придобиване право на пенсия. През 2020 г. броят на пенсионерите се очаква да намалее от около два милиона и 150 хиляди до два милиона и 138 хиляди.
Важно е да се подчертае, че намалението засяга не само пенсионерите с водеща пенсия за осигурителен стаж и възраст, но и пенсионерите с пенсия за инвалидност. Така например Проектобюджетът за 2020 г. предвижда броят на пенсионерите с водеща пенсия за инвалидност, поради общо заболяване, да намалее с близо четири хиляди души средномесечно. Това е отражение на отчетените през тази година процеси.
В резултат от съвместното влияние на описаните фактори, разходите за пенсии ще останат между 8,3 и 8,4 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт.
Върху динамиката на разходите за краткосрочни обезщетения влияят единствено икономически фактори. Както беше споменато в Проектобюджета, няма заложени промени в нормативите или правилата за определяне правото на достъп и размера на тези плащания. По-високият брой на осигурените лица води до по-голям брой потенциални правоимащи и съответно до леко покачване на планирания брой изплатени от държавното обществено осигуряване работни дни временна неработоспособност и майчинство. Нарастването на осигурителния доход от предходните години пък води до по-висок референтен доход, от който се изчислява размерът на обезщетението.
Накрая бих искал да кажа няколко думи за Учителския пенсионен фонд и фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“.
Финансовото състояние на Учителския пенсионен фонд е стабилно, като се очаква излишък от около 33 млн. лв. Отчитайки динамиката на разходите за гарантирани вземания от 2018 г. и 2019 г., разходите на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ са увеличени до около 4 млн. 200 хил. лв. Без оглед на факта, че през 2020 г. не е планирано работодателите да правят вноски към Фонда, увеличението на разходите няма да се отрази негативно на финансовото му състояние, тъй като той разполага с достатъчно свободни средства.
Благодаря Ви за вниманието!
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря, господин Иванов.
Колеги социални партньори, имате думата. Обръщам се към тези, които са внесли писмени становища, както и към тези, които смятат да участват в дискусията. Заповядайте!
Откривам дискусията. Господин Велев, заповядайте.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги, социални партньори, дами и господа!
Асоциацията на индустриалния капитал в България, както и повечето работодателски организации, не подкрепиха Проекта за бюджет на държавното обществено осигуряване, въпреки очевидните му достойнства, които трябва да отбележим.
За пръв път от повече от десет години субсидията от държавата е сведена до под една трета в този бюджет, сравнително аргументирано и амбициозно са планирани приходите, запазен е максималният осигурителен доход, съотношението му при нас е 3 към 1 към средния осигурителен доход. В страните, от които взимаме пример, е 2 към 1, тоест това запазване на максималния осигурителен доход е правилна стъпка, докато средният го понастигне. В същото време това създава условия за привличане на висококвалифицирани специалисти в IT сектора, но не само. Не само български граждани се връщат, но и чужденци се заселват тук, в този сектор.
Друго предимство, друг плюс на предлагания Проект, за нас безспорно е и запазване на минималния и максималния размер на обезщетенията за безработни, както и за втората година майчинство, тъй като е правилно да бъдат насърчени и да се върнат по-скоро на пазара на труда, да придобият търсената квалификация и да се включат към работната сила.
Високите обезщетения държат извън пазара на труда работната сила, а сега имаме огромен дефицит на човешки ресурси и този дефицит ще се задълбочава, тъй като всяка година по демографски причини главно, ние губим 50 хиляди души като работна сила.
Тези критикувани от други наши колеги предложения в Проекта ние смятаме, че са големи негови предимства и трябва да има силата, а не популизма да бъдат поставени и разглеждани точно по този начин.
А защо не подкрепихме Проекта, въпреки тези очевидни негови предимства?
Първо, защото продължава администрирането на въпроси, които следва да бъдат решавани в хода на социалното партньорство в диалог, в договаряне между работодатели и синдикати. Това са минималната работна заплата, наличието на минимални осигурителни доходи, наличието на административно определяне на класове в реалния сектор. Тези въпроси би следвало да бъдат предмет на колективно трудово договаряне, а не на административно определяне с бюджета.
Ние не сме против увеличаването на минималната работна заплата, ние сме против нейното административно и неаргументирано определяне като размер. Тя трябва да се договаря по икономически дейности.
Другата причина, поради която не подкрепихме Проекта, това е неизвършената всъщност реформа в медицинската и трудовата експертиза, поради което отново имаме един неприемливо висок дял, процент на такива пенсии, част от които без съмнение не отговарят на реалността, да не кажа по-силна дума.
И не на последно място – причината да не подкрепим бюджета, е запазването на тази ситуация със заплащането на болничните, временната неработоспособност, която води до тяхното следващо нарастване.
На практика един и същи брой на наетите, на заетите в страната, това се постига чрез ръст на заетостта, като процент, но чрез намаляване на работната сила като цяло – при един и същи контингент, да го наречем, от 2012 г. болничните са се увеличили два пъти, а разходите за болнични – три пъти. За следващата година е заложен нов 11-процентен ръст на разходите за болнични, плащани от НОИ само, а първите три дни се плащат от предприятията.
Ние смятаме, че всеки трети болничен лист е под съмнение. Това води до пропуснати ползи, до 2 млрд. лв. по-малък брутен вътрешен продукт, поради факта, че над 3 дни всеки средно зает отсъства от работа по такива мними причини, води до по-малко приходи в бюджета и съответно до упадък на нравите, защото отсъстващият по болест, а всъщност на плажа, работник или специалист, неговото възнаграждение се изработва от неговите колеги.
Ние предложихме поне първият ден да не се заплаща от никой, да участват солидарно работниците и специалистите, следващите три дни могат да се заплащат както досега от предприятията. По този начин НОИ би направил икономии, но не това е най-важното. По-важното е, че ще има повече работни дни и по-малко отсъствия по фалшиви причини.
Тези стотици милиони, които могат да бъдат спестени по този начин, малка част от тях, може да послужи за изпълнение на предложението на синдикатите, а именно увеличаване на максималния размер на пенсията.
Междупрочем, изчисленията, които правим, са, че ако се въведе във формулата за пенсия за следващата година очакваните максимален осигурителен доход, среден осигурителен доход, необходим минимум от трудов стаж, се получава от порядъка максимална пенсия по този начин пенсия от 1343 лв., а не 1200 лв., тоест много близко до предложението на синдикатите. И тази горница, която е от 20-ина милиона, Пламен ще каже, всъщност десет пъти повече може да се получи от въвеждането на един ден изчаквателен срок преди да започне да се заплащат болничните. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господин Велев.
Господин Пламен Димитров пожела думата.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Благодаря, доктор Адемов.
Уважаеми народни представители, господа министри! За нас бюджетът на държавното обществено осигуряване винаги е бил изключително важен.
Ще започна с това да благодаря на колегите от НОИ и Министерство на труда и социалната политика за неговата изключително професионална и сериозна подготовка, както винаги.
За мен положителен знак за това, че, както беше казано и от колегите от бизнеса, за поредна година, не за първа, всъщност за поредна година се движим към намаляване на дефицита, който се финансира от бюджета и собствените приходи на системата надминаха 65% от общите й разходи, така че за нас този въпрос е изключително важен. Той е политически изключително позитивен и трябва да бъде подчертаван постоянно, тъй като това е ефектът от реформата, който ние всички знаем, че започна от 2015 г. и той дава бавни резултати, не дава бързи и веднага.
Някой вече говореше, че трябва да бъдат ревизирани някои от ангажиментите, и не от нас, а в други сфери, така че държа да го подчертая, че това е изключително сериозно постижение, което не може да бъде ревизирано и трябва да бъде устойчиво подкрепяно и поддържано, така че системата да бъде в максимална степен автономна.
По-големите приходи за миналата година от планираните, според нас, са с около 150 млн. лв. най-накрая ще бъде, в края на годината, показват за порена година, и това е между другото общ въпрос, който ще коментираме и при големия бюджет, в някаква степен това важеше и за бюджета на Касата, едно подценяване на приходите като подход, не толкова голямо, според нас, за 2020 г., колкото е имало в други години, но според нас поне с около 200 млн. лв. са подценени на базата на нашите очаквания, имайки предвид ръста на доходите, всички останали допълнителни позитивни тенденции в изсветляването на приходите, имам предвид борбата със сивата икономика и така нататък, недекларирания труд, като цяло това, най-малко намаляването на индекса на сивата заетост и сивата икономика, заедно с ръста на доходите, очевидно според нас дава повече очаквания, отколкото 6,2% да нараснат собствените приходи на системата.
Според нас, както казах, между 470-480 млн. лв., колкото са заложени, би трябвало да бъдат поне с около 200 млн. лв. повече. Това ще ни даде възможност след малко да обосновем как могат да бъдат финансирани двете основни предложения, които КНСБ прави и ще направи писмено. Надяваме се да намерим и колеги народни представители, които да ги припознаят и да ги внесат между първо и второ четене, за ръст на разходите в размера на максималната пенсия и минималната трудова пенсия.
Преди това обаче нещо по-важно. Според нас едно предложение, което коментираме вече близо половин година, че и повече, и с министри, в това число не само в сферата на труда, и с работодателите, и с депутати – за въвеждане на автоматичен подход, както при планирането на приходите на ДОО, така и на разходите, стъпващи върху Швейцарското правило.
Това би дало възможност да не слизаме и да стигаме до стълкновения от време на време за ръста на максималния осигурителен доход, за това как да растат МОД-овете (максимален/минимален осигурителен доход), да ги има ли, да ги няма ли, какво договаряне, в края на краищата, ние уж се договорихме или ще се договаряме с работодателите, на прага сме, между другото, да стигнем до нещо, което, надявам се, ще ползва всички по много въпроси, в това число и за минималните работни заплати по категории и по персонал, които да заменят МОД-овете, но въпреки всичко автоматичният подход за ръст, стъпващ върху Швейцарското правило за нас е политически важен и, как да кажа, аргументира в много голяма степен или поне даваше една предвидимост както на приходите, така и на разходите като растеж, и на бизнеса, и на хората – какво да очакват от системата.
Това, което предлагаме конкретно е увеличение по-голямо, на минималната трудова пенсия от заложената. Вместо заложения ръст конкретно, изпреварващо да бъде дадена възможност на тези с най-ниско плащане от системата за труд, заместващ труда, по-скоро, да стигнем до размера на 250 лв. следващата година.
Даваме си сметка, че това няма да реши проблема с ниската стойност на размера на пенсията, но ще бъде стъпка към движението й и приближаването й в следващите години към прага на бедност, още повече, предполагам всички знаят, че Европейския съюз и новата Комисия имат намерение да разглежда – дали ще бъде директива, ще видим оттук нататък как ще се развият нещата, но със сигурност ще има европейски правила за гарантиране на минимални доходи на всички граждани, независимо от техния характер.
Това като цяло засяга 850 000 души, би ги засегнало това движение и това увеличение в повече, което е заложено в Проектобюджета и би струвало допълнително на годишна база 80 млн. лв., което, както казахме вече, при занижените приходи могат спокойно да бъдат на компенсирана основа да бъдат намерени.
Второто предложение касае максималната пенсия. Понеже няма съгласие за ръст на максималния осигурителен доход, ние предлагаме по изключение само за 2020 г. съотношението, което определя размера на максималната пенсия да бъде променено от 40 на 45% към сега действащия и предвиден за действие за следващата година максимален осигурителен доход, което би значело нов размер на максималната пенсия в размер на 1350 лв. от 1 юли естествено, когато се актуализират пенсиите и би засегнало близо 28 000 души от ограничените в момента от тавана на пенсиите и би струвало около 27 млн. лв., тоест тези предложения, които са важни, засягат 27-28 000, които ще бъдат извадени, говоря от ограничения си размер, ще получат реалната си пенсия, а де факто касае 40 000 души по косвен начин.
Така или иначе, с което приключвам, общият размер на допълнителните средства, които касаят нашите две предложения в размер на около 107 млн. лв. и с една корекция на приходите, които, както казах, са подценени, биха могли да бъдат постигнати.
Накрая аз смятам, че би трябвало да си дадем сметка, че двата милиона български граждани, които получават пенсия с размер до нивото на средната, не съм сигурен дали ще бъдат щастливи от този бюджет на държавното обществено осигуряване, така че макар всички позитивни страни, за които казахме, той има и своите минуси като недостатъчност на трансферите, които са необходими, за да можем наистина да бъдем адекватни в борбата с бедността, особено сред възрастните хора, които разчитат на тези средства. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Други колеги?
Заповядайте, господин Тодоров.
ВАСИЛ ТОДОРОВ: Благодаря, господин Председател.
Ние също сме представили писмено становище и само един наш аргумент ще спомена, който повтаря вече споменатото от колегите от Асоциацията на индустриалния капитал. Това е липсата на механизъм за определяне на минималната работна заплата.
Твърде много дискусии и няма никакво…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, моля Ви! Минималната работна заплата се определя с постановление на Министерския съвет и какво общо има… (Шум и реплики.)
ВАСИЛ ТОДОРОВ: Говорим за механизъм за определяне – не административен, а на база факторите и критериите, посочени във вече действащата Конвенция с по…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Нямам нищо против, но това не е бюджет на държавното обществено осигуряване!
Продължавайте, извинявайте!
ВАСИЛ ТОДОРОВ: Това е всъщност аргумент, който сме посочили.
И това, което казах, за да не повтарям другите предложения, вече споменати, заради които не сме подкрепили този проект на бюджет, това е изравняването на разходите за осигуровки между работодателите и работниците и служителите, което в момента не съществува, тъй като съотношението е 60 към 40.
Друго наше предложение за въвеждане на лична осигурителна вноска за държавните служители, което ще въведе една равнопоставеност с работници и служители в реалния сектор. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте.
ГЕОРГИ РУСАНОВ: В бюджета ние пенсионерите за трудов стаж и възраст имаме значителен дял – до 80% от работата на НОИ.
Аз искам да се спра само на три неща.
Първо, Вие знаете нашите искания. Ние искаме пенсиите за пълен осигурителен стаж и възраст да бъдат преизчислени по пенсионния доход за 2015 г. Засега той е преизчисляван за 2009 г.
Второ, което поставяме като изискване, и ще го поставим и пред Министерския съвет, но тъй като тук сте политически лица, става дума за минималната трудова пенсия. Политически лица поставиха една летва от 300 лв., която дали ще я стигнат „Обединените патриоти“, това е тяхна грижа.
Ние смятаме, че трябва да бъде линия на бедността. Срамота е за една нация да дава пенсия на трудови хора, работили 30 – 40 години, лекари, агрономи, учители и други в база под линията на бедността.
По цифрите – с какво не сме съгласни. Нашите пенсии се осигуряват от пенсионно-осигурителни вноски, които зависят от броя на осигурявани – 60, и процентът пенсионно-осигурителна вноска. По процента ние нямаме твърдо становище, защото нямаме твърди изчисления и данни.
Що се касае до средногодишен брой, нас ни смущава, че вече четири години той се движи около 2 милиона и 800 – нещо, което ние не можем да възприемем, защото със завишените изисквания остават за пенсии, остават повече работници на работа. Аз се извинявам.
Също така друг източник, който да бламира тези цифри – всеки ден премиерът открива нови заводи с хиляди работни места.
След това, внасящите в капиталния втори стълб чрез НАП 5% са над 3 милиона и 200! А защо в НОИ не са 3 милиона и 200?
И на четвърто, също важно място, тези, които се прехвърлят от частните пенсионни фондове към НОИ, техните пари не идват в НОИ и ето защо казваме, че има възможности за ръст на пенсиите.
Сега, второ – говори се, че ще се осъвременят по чл. 100 с 6-7. Тук ни се поднася една цифра, че реален ръст на пенсиите се очаква 5,8 за 2020 г. Ами, трябва да чете човек поне едно икономическо списание, за да разбере, че се очаква такава инфлация, не такъв ръст. И да ми изчисляват осъвременяването, но, извинявайте, господин Горанов, по някаква хармонизирана инфлация, а не по трудовата кошница, социална, европейска, ама извинявайте, но ние всеки ден не си сменяме колите!
На следващото, на което искам да заостря Вашето внимание, това са за праговете. Праговете трябва да останат. Който е учил социални науки, той знае, че и в царска България е имало прагове. И те – чуйте ни добре, не пипайте праговете, както е било в Проекта заложено. Не знаете какво следва. Не създавайте изкуствен недостиг на пенсионното осигуряване. Не увеличавайте дела на държавата, защото трябва да покрие пенсиите държавата, ако вземете оттам пари или махнете.
Трябва да се знае, че праговете трябва да си останат. Зачеркнете този пасаж.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това ли е Вашето изказване, господин Русанов?
ГЕОРГИ РУСАНОВ: Чакайте, бе!
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ще Ви моля – по-накратко!
ГЕОРГИ РУСАНОВ: Ние сме главни потърпевши.
Сега ние отчитаме бюджета на НОИ – приходи, разходи, отчет, нов бюджет, а къде са и пред кого се отчитат 12-13 милиарда лева в частните пенсионни фондове? Има ли някой да ми каже? Нали! Държавният надзор не ги отчита! Никой не ги отчита и те отиват някъде, потъваме. Тези 5% пенсионерски левчета никой никъде не носи отговорност и да ги отчете. Те служат да се обогатят някои и блокирват развитието.
А този втори стълб е отречен и тук-таме, като в България го има.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Русанов, по тази тема в следващия вторник има кръгла маса.
ГЕОРГИ РУСАНОВ: И завършвам.
Моля Ви се, Вие другите с празни приказки…
Сега завършвам – ние не подкрепяме бюджет, ако не направите тези корекции. В този бюджет пенсионно-осигурителните вноски, аз говоря за пенсионерите с трудов стаж и възраст, са над 8 милиарда вноски на деца и внуци и държавата дава на нас само около 200 милиона! Ние помагаме на кои? На социални – да, моите уважения. На фондовете – да, но не и на хората, които имат пълен трудов стаж и възраст и затова не можем да го подкрепим.
Искаме да се направят корекции! Ако не направите корекции, не преизчислите пенсиите, ще изчакаме още една година! Чакаме! Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господин Русанов.
Други колеги народни представители? Заповядайте.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаема госпожо Русинова, уважаеми господин Иванов! Групата на „Обединени патриоти“ на първо четене ще подкрепи бюджета на държавното обществено осигуряване. Виждаме една добра макрорамка, която расте спрямо миналата година, един приличен процент на допълнително финансиране от държавния бюджет, но все пак тази цифра е сериозна – 4 млрд. 134 млн. лв.
За второ четене Вас също ще Ви поканим на ниво парламентарна група, за да се коментират някои съотношения и специално минималната пенсия. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, госпожо Желева.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Уважаеми председатели на парламентарни комисии, уважаеми колеги, уважаема заместник-министър Русинова, уважаеми господин Иванов, уважаеми представители на синдикатите, на работодатели, на съсловни и браншови организации, уважаеми гости!
В Проекта на бюджет на държавното обществено осигуряване за 2020 г. липсват каквито и да е ангажименти и политики, насочени към справяне със следните проблеми, някои от тях с всяка изминала година със застрашителни темпове се увеличават.
Тези проблеми са: ограничаване на негативните демографски тенденции, намаляване броя на населението, увеличаване на доходите чрез заетост и по-висока производителност на труда, стабилна пенсионна система и повишаване доходите на пенсионерите, устойчиво нарастване на доходите и повишаване на жизнения стандарт , намаляване на бедността.
Така гръмко афишираното увеличаване или осъвременяване на пенсиите от 1 юли 2020 г. с 6,7% - това е единственото, което можем да заявим като положително в този Проект на бюджет, но първоначалната прогноза беше – да, за по-нисък процент, сега е 6,7, но той е далеч от необходимото.
Смятаме, че е недостатъчно това увеличение. Обществото очаква далеч по-адекватни размери на пенсиите, едно по-значително увеличаване. От Левицата продължаваме да твърдим, че това символично увеличение от 6,7% няма да разреши проблема. Напротив, ще разшири ножицата между така наречените стари и нови пенсии и нарастващите разлики между тях. Това създава несправедливост и конфликт между поколенията.
Ще продължат и да се задълбочават и увеличаваните разлики между най-ниските и най-високите пенсии, броят на пенсионерите, които ще получават пенсии под линията на бедността.
Както всички знаете, за трета поредна година ние ще предложим между първо и второ четене преизчисляване на пенсиите. Това всяка година се борим за това от парламентарната група на „БСП за България“ и тази година не ще направим съответно нашето предложение в тази посока по отношение на преизчисляване на пенсиите.
Искам да спомена тук и размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, която от 1 юли ще стане 234 лв. Сами разбирате, че това е много под линията на бедността, а пък за размера на социалната пенсия, която ще се увеличи със само 8,89 лв. Тук изводите и коментарите оставам на гражданите и на Вас, разбира се.
Също така трябва да се коментират и разходите за пенсии спрямо процента от брутния вътрешен продукт, който през 2020 г. се очаква да възлиза на около 8,3%. Това се спомена. Това задържат разходите за пенсии да се задържат на нива близки от предходната година, а може да се каже – дори и спад, защото за 2018 г. той беше по-голям. По този начин няма да се стигне до адекватни социални пенсионни плащания.
Не приемаме и замразяването и на останалите социални плащания, които са много. Аз тук няма да ги изреждам всички. Ще оставя това за залата, за да не използвам повече от времето на другите колеги и да не утежнявам дискусията, но ще спомена само минималният размер за обезщетенията за безработица, които остават отново 9 лв. при условие, че се увеличава минималната работна заплата и незнайно защо остава на миналогодишните нива.
Не приемаме обезщетението за отглеждане на дете за втората година от майчинството за поредна година да е срамните 380 лв. Предходна година знаете, че само с 20 лв. беше увеличено, но дълги години то е неправомерно малко и ние тук също и в предходни години сме го предлагали от парламентарната група на „БСП за България“, че майчинството за втората година за отглеждане на дете трябва да бъде свързано с минималната работна заплата.
И във връзка с всичко изложено дотук, пак казвам, че аргументите ни против подкрепа бюджета на държавното обществено осигуряване са много, но аз споменах само някои от тях. Искам да кажа, че ние няма да го подкрепим естествено, защото той продължава тенденцията за затвърждаване на най-ниските нива на бедност и на неравенство в Европейския съюз. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Желева.
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Съжалявам, че го няма уважаемият господин министър на финансите, иначе ще говоря в насока, ще дам идея да бъдат спестени едни пари, десетки милиони, по един закон, по който вчера внесохме законопроект за неговата отмяна. И това е закон, преди март - април месец беше, той мина през нашата Комисия, за социалните услуги. Още тогава ние от „Атака“ в комисия и в зала оспорихме този законопроект и говорихме за неговата сбъркана философия. И от вчера до днес, вярвайте ми, на всички да е ясно, нашият законопроект за отмяна на въпросния закон има изключително широк отзвук. Той е свързан с проблеми, които възникнаха в обществото, с протести на родители, свързани с грижите по отглеждането и възпитанието на децата, но аз ще засегна финансовата сфера. Този законопроект беше направен за да могат едни пари от държавния бюджет да попаднат в НПО-тата. Те са застанали там, където им е мястото, и от следващата година очакват тези десетки милиони левове да се излеят върху тях като златен дъжд. И тези пари няма да имат общественополезен резултат. Нека тези пари да останат пак в тази сфера, социалната сфера, но по начин, по който ефективно да свършат работа. Тези пари...
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Извинявайте, господин Шопов, ще Ви помоля да се концентрираме върху бюджета на държавното обществено осигуряване, точката от дневния...
ПАВЕЛ ШОПОВ: ДОО систематично... Мисля че тези пари са точно тези милиони, които отиват за едни такива дейности и услуги. И неслучайно ние вчера внесохме нашия законопроект за отмяна на Закона за социалните услуги, защото този вреден законопроект трябва да бъде отменен преди да влезе Законът за държавния бюджет, където са предвидени много пари, много милиони в тази насока. Сега е моментът да бъдат спестени за обществото тези пари и ако не го направим това, тези пари ще идват напразно, те ще идват нахалос. И сигурно госпожа заместник-министърката на труда и социалните грижи положи много усилия за приемането на този закон, тогава спорихме, но много вреден е този закон! Обръщам се към Вас, госпожа Петрова като заместник-министър също, Вие двете в тандем настоявахте, работихте и настоявахте за този закон. И в общата шумотевица тогава беше направена тази много тежка грешка. Затова пледирам при Вас във времето, което имаме, и пред уважаемия господин министър на финансите да го гледа добре, парите, които са предвидени за обществено осигуряване и са предвидени в тази тема, точно в този ресор, и Законът да бъде отменен. Той не подлежи на кръпки, този закон е със сгрешена философия, дотолкова, че вътре не могат да бъдат направени съответните поправки. Това е единственият начин, с неговата отмяна. Затова пледирам пред Вас ако не по нашия, има много правни способи в Народното събрание Законът за социалните услуги да бъде отменен и в бърз ред да бъде направен друг закон – заместител или да се продължи работата по досегашния начин, но тези десетки милиони левове да не отиват в НПО-тата, които стоят на изхода и чакат просто да бъдат усвоени от тях.
ХАСАН АДЕМОВ: Други колеги?
Аз искам да кажа няколко думи.
Първо искам да благодаря на екипа господин Ивайло Иванов и експертите от Националния осигурителен институт за професионалния начин, по който е структуриран, изготвен и представен бюджетът на държавното обществено осигуряване. И веднага искам да обърна внимание, в това число и на господин министъра на финансите, за това, че тази институция е от около 3500 човека, ако трябва да ги кажа точно, 3467 човека с 1,05% от всички разходи администрират 12 милиарда и половина лева. Ако приемем тезата, че тяхното заплащане влиза в общата рамка на увеличението с 10% в бюджетната сфера, мисля, че бихме могли да направим още по-решителна стъпка, за да може тези хора да бъдат мотивирани да работят по един професионален начин.
Бързам да заявя защо нашата парламентарна група няма да подкрепи бюджета на държавното обществено осигуряване. На първо място с предложения проект на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване според нас не се решава нито един от проблемите на социалното осигуряване от системните проблеми, бих казал на социалното осигуряване. Всички фондове на държавното обществено осигуряване, с изключение на един малък фонд „Трудова злополука и професионално заболяване“, са с дефицит.
На следващо място, не са видими резултати, въпреки оптимистичните изказвания на част от социалните партньори, от реформата, която стартира в началото на 2016 година. Само искам да аргументирам това, което казвам, със средногодишно намаление на броя на пенсионерите, очаквано през следващата година, когато става въпрос за пенсии за осигурителен стаж и възраст, с около 7000. Общо за всички пенсионери – някъде около 12 хиляди – е намалението на тези, които имат право на пенсия през следващата година. Нали се сещате, че това намаление на броя на пенсионерите не е само заради законодателните решения, а и по естествени причини.
На следващо място, радваща е тенденцията за намаляване на зависимостта на бюджета на държавното обществено осигуряване от държавния бюджет, тези 65,4 процента, които са за сметка на осигурителни вноски и неданъчни приходи. Това е радваща тенденция, но бързам да отбележа, че се увеличава с около 200 милиона трансферът от страна на държавния бюджет към бюджета на държавното обществено осигуряване и достига впечатляващите 4 млрд. 312 млн. лв. Трябва да има някакво обяснение за това. От една страна се увеличава делът на осигурителните вноски и неданъчните приходи, от друга страна пък се увеличават трансферът. Кое от двете неща е вярно е важният въпрос, който трябва да бъде уточнен.
На следващо място, въпреки ръста, сериозния ръст на приходите от осигурителни вноски, с около 580 милиона и ръстът на разходите са 730 милиона, когато става въпрос за съпоставяне между проекта за следващата година и очакваното изпълнение за 2019 година, ефектът върху средния размер на пенсиите е около 30 лв. Забележете 730 милиона увеличение на разходите за пенсии, ефект 30, около 30 лв. увеличение очаквано на средната пенсия за следваща година. Що се отнася до минималната пенсия, там нещата са още по-зле: 14 лв., 8 лв. е за социалната пенсия за старост.
Последното нещо, с което завършвам, е, че няма как в хода на бюджетната процедура, когато говорим за бюджета на държавното обществено осигуряване, да пропуснем осигуряването на земеделските производители. Колеги, аз съм напълно съгласен с разбирането, че 610 лв. като предложение на Министерството на финансите, не прави ефективна връзката между осигурителен принос и осигурително плащане дори за минималния размер на пенсия. С тези 610 лв. индивидуалният коефициент е някъде около 0,5 процента, говоря за индивидуалния пенсионен коефициент. Това означава, че е налице необвързаност между осигурителен принос и осигурително плащане. От тази гледна точка съм напълно съгласен и подкрепям такъв тип разбиране, че някак си солидарността между всички останали и земеделските производители не може да продължава да бъде по този начин.
Но, от друга страна, последната информация от Министерството на земеделието е, че регистрираните земеделски производители за стопанската 2019-2020 година са 88 160, като още 5076 са регистрираните тютюнопроизводители. По информация на Националния осигурителен институт от тези близо 93000 регистрирани земеделски производители само 36000 са тези, които се осигуряват, една част от тях за всички осигурителни рискове, и по-голямата част за пенсии. Затова ми се струва, че когато говорим за солидарност по отношение на земеделските производители, не бива да изпускаме солидарността за друг един фонд по чл. 69, така наречения „Сектор сигурност“. Там необвързаността между осигурителния принос, отварям една скоба и отбелязвам, че осигурителната вноска за тези, които се осигуряват по чл. 69 „Сектор сигурност“, е 40,8 и е изцяло за сметка на държавния бюджет, необвързаността между осигурителен принос и осигурителни плащания е 147 милиона по предложението за проект на бюджет за следващата година, тоест когато говорим за солидарност, трябва да сме наясно, че тази солидарност трябва бъде еднаква както за земеделци, така и за тези, които са в сектор „Сигурност“.
Завършвам с това което казах, останалото в пленарна зала.
Други изказвания, колеги? Не виждам. Подлагам на гласуване Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г., № 902-01-55, с вносител Министерския съвет. Който е съгласен да бъде подкрепен този законопроект, от членовете на Социалната комисия, моля да гласува. За –11, с тези, които са заявили начина на гласуване и са в други комисии, против 8, въздържал се един. Проектът е приет.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Моля за бюджетната комисия: обявявам гласуване по Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г. За – 13, против – 7, въздържали се няма. Законопроектът е приет.

Преминаваме към следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2020 ГОДИНА.
Давам думата на министъра на финансите да ни представи накратко философията му.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители, колеги! Преди да представя числовата рамка на бюджета за следващата година, искам да тръгна от предпоставките да съществува такъв, а именно това, което се очаква в следващата година да произведем като общество. Очакваният макроикономически ръст за периода 2020-2022 г. е около 3,3 процента за всяка от прогнозните години. Растежът на брутния вътрешен продукт ще се запази на малко по-ниско от очакваното за тази година ниво от 3,4 на сто. Днес, между другото, Европейската комисия изкара по-оптимистична прогноза за около 3,6 на сто за 2019 година като растеж на брутния вътрешен продукт. Във всеки случай основните фактори, които виждаме за нарастване на брутния вътрешен продукт, са вътрешното потребление както по линия на частното потребление, така и по линия на инвестициите. Частните потребителски разходи ще запазят своя сравнително висок темп на растеж. Положително влияние върху потреблението ще има и от увеличените разходи за персонал в публичния сектор. Инвестициите в основен капитал ще се повишат, подкрепени както от частните, така и от публичните инвестиции. Въпреки очакваното преустановяване на износа по-високото вътрешно търсене ще се отрази в повишение на вноса и увеличение на отрицателния принос на нетния износ до 1,5 процентни пункта.
В тригодишния прогнозен период се очаква забавяне на стойността на инфлацията с около 2,1 процента годишно. За сравнение с 2,5 процента за 2019-а. Основните фактори които отчитаме за водещи в това намаление, са по-ниските равнища на международните цени на петрола, вътрешните фактори на инфлацията се запазват, произтичащи най-вече от платежоспособното търсене на домакинствата, което се благоприятства от нарастването на доходите, ниската безработица, високата заетост и растежа на кредитирането.
В рамките на прогнозния период очакваме безработицата да продължи да намалява с по-бавни темпове, разбира се, отколкото досега, като в края на прогнозирания период се очаква да достигне около 4%. В сравнение с 2019 от 4,4 растежът на заетостта се очаква да отслабне през 2020 година и постепенно да премине към намаление в 2021-2022 г. в съответствие с очакванията на ограничаването на предлагането на труд в края на прогнозния период, следвайки тезите на доктор Адемов, по естествени причини.
Нестабилната геополитическа обстановка, нарасналият брой на протекционистичните мерки и по-силно от очакваното забавяне на икономическата активност в Европейския съюз са основните рискове в макроикономическата прогноза, която българското правителство е съставило. Те биха могли да повлияят негативно както на износа, така и на очакваното възстановяване на частните инвестиции. Водени от тези допускания, прогнозираме за 2020 година номиналният размер на брутния вътрешен продукт да достигне до 126,7 милиарда за 2021 година, 134,90 за края на тригодишния период, който в момента прогнозираме, 143,3 милиарда.
Бързам да направя уговорката, да не звучи като лозунг, но когато в пролетта на 2017 г. се опитвахме да направим реалистични прогнози какво може да се очаква от брутния вътрешен продукт за мандата на едно четиригодишно правителство при база около 86 милиарда за 2015 година, смятахме, че е реалистично да разчитаме на брутен вътрешен продукт за 2021 г. в размер на около 110 милиарда. Добрата новина е, че благодарение на усилията на цялото общество тази цел беше постигната още в 2019 г.
Целите на фискалната политика неминуемо следват натрупванията от 2019 г. Знаете, че в изпълнение на ангажиментите към НАТО и с оглед увеличаване на способностите на нашите въоръжени сили, ние одобрихме три проекта за модернизация на Въоръжените сили, един от които се реализира предсрочно, ако мога така да се изразя. В средата на 2019 г. актуализирахме бюджета и прекроихме фискалната рамка, така че от дефицит в размер на около 600 милиона, който предложихме по същото време на миналата година, фискалната рамка, така както е гласувана от Народното събрание, предвижда 2,4 милиарда превишение на приходите над разходите в 2019 г. или около 2,1 процента от брутния вътрешен продукт. В прогнозата, която сме предложили и е намерила място в Закона за държавния бюджет за тази година, се запазват целите на бюджетното салдо, така както сме ги предложили още от 2017 г. за постигане в 2020 г. на балансирано бюджетно салдо и продължаването на същата политика през следващите години. Ако мерим размера на правителството през процент от брутния вътрешен продукт като преразпределителна роля, той се очертава да възлиза около 36,9, близо 37% в 2020 г. Разходите за същия период следват размера на приходите, дотолкова, доколкото бюджетното салдо се предлага да бъде балансирано. Минималният размер на фискалния резерв, с оглед на целевия характер на голяма част от неговата структура, предлагаме да продължи да се поддържа в размер на 4,5 милиарда, неснижаем.
В 2020 г. предлагаме общите приходи на консолидираната фискална програма да възлязат на 46 милиарда 826,5 милиона. Трябва да повторя също число, ако говоря за разходите.
Няма да цитирам разходите по функциите, те са на разположение на колегите.
Някои основни акценти по отношение на приоритетите. Чухме много критики по отношение на фискалната рамка за 2020 г., доколко не носи изненади. Аз бих окачествил липсата на изненади във фискалната рамка за следващата година като добра новина. Това показва, че благодарение на усилията на мнозинството, подкрепящо правителството, ние успяваме за пръв път от доста години по мои субективни впечатления да поддържаме една предвидимост на политиките, които сме заявили още в началото на нашия управленски мандат. И неслучайно най-големият акцент, ако говорим в български лева, получава образованието – 610,1 милиона повече в рамката за следващата година.
За здравеопазването колегата Ананиев говори доста по повод на бюджета на Здравната каса, но близо половин милиард повече отиват там. ръстът на пенсиите също мина като дебат през Комисията и той е значително число. Немалко нарастват – с близо 200 млн., и социалните помощи и обезщетенията.
Споменах за разходите за отбрана – един приоритет, който се появи след началото на сегашния мандат в резултат на решенията на НАТО за необходимостта от допълнителни инвестиции в колективната отбрана, и българското правителство беше едно от първите, които реагираха на този призив на Алианса, приехме план за постепенно достигане на разходите за отбрана в размер на 2% от брутния вътрешен продукт. Те нарастват в следващата година по предложението на правителството с 201,7 млн. спрямо програмата за тази година, с което възлизат на 1,61 процента от брутния вътрешен продукт. Пак повтарям, в съответствие с предварително одобрената стратегия на правителството, споделена с партньорите ни в Алианса.
Няколко думи за бюджетното салдо на начислена основа. За 2019 г. очакваме бюджетното салдо на сектор „Държавно управление“ да бъде положително в размер на 0,05 процента спрямо брутния вътрешен продукт, а в средносрочен план е разчетен дефицит за 2020 г. в размер на 0,1 процента от брутния вътрешен продукт и излишък съответно за 2021 и 2022 г. в размер на 0,5 процента. Бързам да направя уточнение за колегите народни представители, че методологията, по която представяме и гласуваме годишните сметки в Закона за държавния бюджет, се различава от европейската система от сметки, по която се докладват дефицитът и дългът, като едната следва принципа на отчитане на касовите потоци, а другата следва основен принцип в отчетността, начислената основа.
Планираният размер на бюджетното салдо на сектор „Държавно управление“ ще се реализира при очертаващата се тенденция на устойчиви правителствени приходи като дял от брутния вътрешен продукт. Размерът на държавата не се очаква да се промени, измерен през преразпределителната роля. Разбира се, това е очаквано с оглед на устойчивата данъчна политика, която сме възприели през този управленски мандат и декларацията на коалицията от самото начало на управлението, че няма да бъдат променени основни данъчни политики.
Няколко думи за основни дискреционни мерки, водени от структурни промени в приходната част на бюджета за следващата година. Очакваме в пролетта на 2020 г. най-накрая да стартира тол системата, която да въведе един справедлив, модерен и разумен механизъм за финансиране на пътната инфраструктура, особено в частта на тежкия трафик, говорим за моторни превозни средства над 3 тона и половина за използване на магистрали и първи клас републиканска пътна мрежа. Оценките ни там са, че в следващата година очакваме 450 милиона за периода на действие на тол системата. Оценките за увеличение на осигурителните вноски от промяната на минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове и осигурителен доход са за повече около 160 милиона, приходи от избор на осигуряване около 30 милиона, приходи от осигурителни вноски от увеличаване на заплатите в бюджетната сфера, в това число увеличение на заплатите на педагогическия персонал 211 милиона, приходи от данък върху доходите на физическите лица в резултат на промяната на минималната работна заплата 35,5 милиона, и един ефект, който би следвало да се представя нетно, но в резултат на увеличение на възнагражденията в бюджетната сфера очакваме 63,4 милиона повече приходи от данъци върху доходите на физическите лица.
В разходните политики най-съществена оценка е политиката по доходите с увеличение с 10% на разходите за персонал в бюджетната сфера и увеличение на минималната работна заплата, като изключим осигурителните вноски, тук очакваме 624,8 милиона повече. Увеличението на заплатите на педагогическия персонал е намерило отражение с допълнителен разход в размер на 360 милиона, увеличението на осигурителния доход, върху който държавата внася здравни вноски за лицата, осигурявани за сметка на държавния бюджет, е в принос в разходната част с допълнителни 96 милиона, социалните помощи, в тесен смисъл, нарастват с около 50 млн., максималният размер на пенсията от 2019 г. като проявление води 74,8 млн., има разходи, свързани със Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове, за налагане наказание лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода от други държави, тук е относително малък ефектът, но 3,4 милиона, увеличение на изискуемия стаж и възраст за пенсия – тук имаме очаквано намаление в резултат на тази мярка около 13,5 милиона. Разчели сме инвестиционните разходи, свързани с модернизацията на Армията, като нов елемент тук е техническата инфраструктура, свързана с новите технологии, които ще използваме във Въоръжените сили, свързани с придобиването на нов тип боен самолет, със 100 милиона.
В частта на образованието държа да вляза в детайли, въпреки че бюджетната и другите комисии, в които днес гледаме Закона за държавния бюджет, не се занимават тясно с тази материя, но знаете, че по нашето разбиране това е основен приоритет. Финансирането на дейностите по възпитание и обучение на деца и ученици възлиза като разход в размер на 2 милиарда 651 милиона, в това число 360 милиона, цитирах вече, допълнителни средства за увеличение на възнагражденията на учителите. Добавени са и 54,5 милиона за непедагогическия персонал, подпомагане на равния достъп и подкрепа на личностно развитие, в това число стипендии, учебници, транспорт, целодневна организация – 561 милиона. Важно е да се отбележи, защото има тясна връзка с необходимостите на пазара на труда, 12,8 милиона допълнителни средства за стипендии за ученици в дуална форма на обучение и подобряване на условията в общежитията. За развитие на детски градини училища са предвидени 186,1 милиона, в това число за подобряване на материалната база и повишаване качеството и образователните резултати. Традиционно в бюджета са планирани национални програми за развитието на образованието, които целят да адресират конкретни тесни места в образователната система и да изведат отделни приоритети, 116 милиона има за тази цел, като 40 от тях са за оптимизиране на вътрешната структура на персонала.
За висшите училища финансирането на дейности по обучение на студенти и докторанти – половин милиард лева, в това число 51 млн. допълнителни средства за издръжка на обучението на студенти и докторанти, и програми и мерки за развитие на Висшето образование. Понеже го изведохме като основен приоритет да докладваме какво сме постигнали дотук и какво очакваме до края на мандата в 2017 г., средствата за възнаграждение на педагогическите специалисти съставляват 1 милиард 380 милиона, в съответствие със заявеното и следвайки с конкретни стъпки, в това качество и фискални, очакваме 2021 г. общият размер на средства за възнаграждение на педагогическите специалисти да достигне 2 млрд. 760 млн., като минималната основна заплата на педагогическите специалисти в 2016 г. е била 600 лв., 2021 г. очакваме тя да достигне 1255. Цитирах разходите за отбрана, разгледахме внимателно бюджета на държавното обществено осигуряване, затова го пропускам в презентацията, в това число няма да Ви отегчавам и с добавянето на аспектите на осигурителната политика.
Отново ще реферирам към 2017 година, когато заявихме нашето намерение всяка година до конституционно определения мандат минималната работна заплата за страната да нараства с определен темп, като за поредна година в 2020 г. сме следвали този график и очакваме минималната работна заплата за страната след гласуването на Закона за държавния бюджет да бъде определена, както коректно напомни председателят на Комисията по труда, социалната и демографската политика доктор Адемов, в съответствие с Кодекса на труда от Министерския съвет, в размер на 610 лв. Разбира се, има още една стъпка, която трябва да завърши сегашният управленски мандат, планираме да продължим да следваме графика и в 2021 г. тя да бъде определена по същия ред в размер на 650 лв.
Продължаваме да следваме желанието средната работна заплата за страната в 2021 година да достигне 1500 лв. Такива послания излъчваме към бизнеса, отдавна сме казали, че евтиният труд и България – евтина дестинация за предлагане на работна сила, вече не е модерно и не препоръчваме на никой да инвестира в България, ако разчита само на това. Затова за поредна година предлагаме увеличение на разходите за персонал в бюджетната сфера с 10 на сто, като, разбира се, политиката по отношение на заетите в средното образование е различна. Разчитаме на социалните партньори да успеят да стигнат до работещ механизъм, който да предвижда не по-малко от предлаганото от правителството увеличение на минималната работна заплата. Това би могло да се нарече данък труд, но съотношението между труда и капитала трябва да води до това, че в България да се прави така ефективно бизнес, че да не се налага български граждани да търсят препитанието си в свободния европейски пазар.
Данъчната политика е била предмет на разглеждане вече в Народното събрание чрез пакета данъчни закони, но основните приоритети са запазване на ниските данъчни ставки, не сме предложили нито едно параметрично изменение. Единствените изменения в пакета данъчни закони са свързани с фини настройки по отношение на административното обслужване и стремежа за подобряване на събираемостта.
Няма да влизам в темата за данъчната политика, тъй като вече беше и ще бъде предмет на дебат, свързан с измененията в данъчните закони.
Няколко думи за взаимоотношенията на централния бюджет с общините. За следваща година основните бюджетни взаимоотношения между общините и централния бюджет възлизат на 4 милиарда 202 млн. Увеличението спрямо тази година е несимволично в размер на 456,8 милиона – над 10 процента номинален ръст
Общата субсидия за делегираните от държавата дейности нараства с 418 милиона, изравнителната субсидия с 13, трансферите за зимно поддържане и снегопочистване с 5, целевата субсидия за капиталови разходи с 20 милиона. Предвидени са минимални, ще ги квалифицирам, промени в механизмите за разпределение на целева субсидия за капиталови разходи на трансфера за зимно поддържане, като при разпределението на тези видове всъщност субсидия е премахнат изравнителният компонент, който осигурява запазване на достигнатия размер на целевата субсидия за капиталови разходи и на трансфера за зимно поддържане и снегопочистване през предходната година. Според нас това не отразява икономическите процеси и демографските процеси между отделните общини и региони и наказва тези, които се развиват по-динамично.
По отношение на средствата от европейските фондове следваме стриктно усвояването по отделните оперативни програми. В тази година, първата от плановия период, сме предвидили по отношение на Националния фонд 1 милиард 560 милиона постъпление, 2 милиарда 599,7 млн. разходи. Имам данни и за Фонд „Земеделие“, там очакваме за 2020 г. 891 милиона постъпление, 1 милиард и 37 милиона разходи.
Управлението на държавния дълг не предвижда съществени изменения в целевото ниво на държавния дълг. В края на полугодието на 2019 г. той намалява до 21,3 милиарда в сравнение с нивото 22,1 милиарда, отчетено в края на 2018 г. Изразено като съотношение държавен дълг към брутния вътрешен продукт съответно от 18% от БВП при 20,1 в края на предходната година. На база на очакваното изпълнение на дълговите параметри към края на годината се предвижда държавният дълг да отбележи спад до около 22 милиарда или под прага на предвиденото в закона като максимален възможен размер 22,2 милиарда. С всички тези допускания по отношение на салдото на бюджета и операциите по финансирането очакваме тенденцията на намаление на държавния дълг да се запази спрямо предварителните ни прогнози и като съотношение от брутния вътрешен продукт от 18,6 към края на 2019 да намалее до 17% в края на 2022 г.
Що касае консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“, запазваме водещата си позиция сред 28-те членки на Европейския съюз, едни от държавите с най-ниско от дългово бреме. Между другото това е един от основните буфери, които се поддържат в бюджета и така се оценяват и от нашите европейски партньори в случаи на неблагоприятни развития по отношение на икономиката в световен и частност в европейски мащаб, тъй като поддържането на ниско ниво на задлъжнялост дава възможност при необходимост и при определени неблагоприятни стечения лесно и относително евтино българската държава да се финансира. Очакваме да продължи спадът на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“, като за периода 2020-2022 г. се очаква да продължи движението надолу в диапазона от 19,8 до 18,30 от брутния вътрешен продукт. Това ни дава шанс и възможност да претендираме към нашите европейски партньори, че поддържането на благоразумна фискална политика е гаранция за предвидимост и устойчивост на публичните финанси, което е и аргумент да бъдем допуснати в клуба на богатите и развитите европейски държави, които замениха своите валути с евро. Процесът там върви гладко, имаме много добра комуникация с европейските партньори, от които това зависи и наистина заедно с колегите от Българската народна банка се надяваме да успеем рано или късно в предвидими срокове да напреднем в тази наша обща цел.
Смятам, че бюджетът за следващата година успява да поддържа достатъчно ниво на финансиране основните функции на държавата, без да въвежда ново бреме върху гражданите ни. Съвършен бюджет няма, това е визията на сегашното правителство как най-добре да преразпредели това, което българските граждани са създали, без да трупаме нови дългове и без да променяме данъчната тежест на българските граждани. Естествено, винаги има различни варианти за това преразпределение, но аз съм доволен, че благодарение на усилията на цялото общество можем да си позволим за пръв път от доста години да докладваме пред Народното събрание балансиран бюджет. Надявам се рационализмът в тази част от народните представители, които подкрепят правителството, да надделее и да получим един смислен закон за държавния бюджет за следващата година. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Откривам дискусията. Приканвам първо гостите.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: АИКБ в България както и повечето работодателски организации подкрепиха проекта за бюджет на Република България. Това според нас е един амбициозен план на публичните финанси. Предвиденият ръст на брутния вътрешен продукт е в горната граница на прогнозите на международните финансови институции, специално нашата прогноза е за малко по-нисък ръст. Предвидените, планираните приходи всъщност изпреварват ръста на брутния вътрешен продукт по номинал. С още по-голямо изпреварване са приходите от данък доходи физически лица, което за нас говори недвусмислено за намеренията за продължаващо изсветляване на икономиката, за повишаване на събираемостта на приходите. Запазва се данъчният модел и ставки, което ние адмирираме, запазва се с проекта и сравнително ниската преразпределителна роля на бюджета, което също според нас е правилно, така повече доходи остават в домакинствата и в предприятията. Всъщност, това което ни се сочи за пример, средноевропейското равнище, което е значително по-високо, е недостатък на Европа, затова Европа затъва всъщност и затова тенденцията е обратна – Европа да върви към нас в случая, а не ние към нея.
Нулевото салдо беше критикувано и от едната, и от другата страна. Ние по принцип винаги сме настоявали при икономически растеж да има по-скоро излишък, отколкото дефицит, но може би за следващата година нулата е добро решение, предвид на неблагополучията в световната и най-вече в европейската икономика, които безспорно се отразяват и на българския експорт, на българската индустрия и ръстът на потреблението може би ще е това, което ще движи икономиката и ръста на брутния вътрешен продукт, за което нулевото салдо, а не бюджет с излишък, безспорно спомага. Макар че трябва да е ясно, че вечни двигатели няма и че 53% от българския вътрешен брутен вътрешен продукт, всъщност отношението на вноса към БВП е 53%, тоест този ръст на потреблението ще подхранва не само българската икономика, а и германската, италианската, турската, китайската, руската. Тоест това не може много дълго време да продължи по този начин, но може би за следващата година е добро решение.
Още няколко причини за подкрепа. Това е доброто и прозрачно управление на държавния дълг. Това в съчетание с ниското му равнище и нулевото салдо наистина е един буфер. В бюджета да продължава като приоритет да бъде образованието, което ние адмирираме, повечето разходи за общежития, стипендии, наред с разходите за повишаване на възнагражденията на учителите, има и значителен ръст, заложен на разходите за култура и разходите за наука, което също е голям плюс на проекта.
Като минус ние отбелязахме, този минус всъщност е следствие на неизвършени реформи, на неизвършена административен реформи в сферата на сигурността, има значително нарастване на средствата в тези сектори, които са нереформирани. Там възнагражденията могат да бъдат увеличени при намаление на общите разходи. При нас населението намалява от девет на седем милиона, всяка година се намалява с 50 милиона, но администрацията не намалява. Очевидно в тази сфера реформи трябва да се правят включително и с реформа на териториалното и административно деление на страната.
Ще си позволим няколко препоръки, господин Министър. Едната е за увеличаване на капиталовите разходи в образованието, за кабинети, за STEM специалностите, за общежития, за спортна база. Другата е още стипендии за професии и специалности с очакван недостиг на пазара на труда, както в професионалното образование, така и във висшето, също така и за подпомагане на ранното професионално ориентиране на децата, повече средства за извънкласна дейност по STEM. Би било добре да се предвидят повече разходи за култура в сектора, библиотеки, библиотечен фонд, както и това е особено – важно социални разходи, разходи за подкрепа на енергийно бедните. Ние ще трябва да извършим, макар и поетапно, либерализация на пазара на електроенергия за домакинствата и малкия бизнес. За да се извърши, това ще трябва да бъдат подкрепени енергийно бедните. Ако не направим тази реформа, няма да може да запазим и да спасим въглищните централи за определен период от време, до 2025 г., те дават, знаете, 45% от консумираната електроенергия в страната. Такива са европейските изисквания. Освен това е правилно да бъде либерализиран пазарът на електроенергия за домакинствата, така че да не се субсидира енергията и да се прави кръстосано субсидиране.
Последно, би било добре да се предвиди подкрепа на доходите на експортно ориентираните компании при продължаващ, ако продължи и се засили спадът в поръчките в индустрията по примера на държави като Германия. Въпросът, разбира се, е откъде пари за тези препоръки. Само един ден изчакване при болничните и въвеждане на европейски стандарти при дългите болнични има потенциал за икономии в бюджета над 200 милиона и за допълнителни приходи над 350 милиона. Другата възможност е по-трудна – административна реформа и реформа в сигурността. Благодаря.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ (КНСБ): Както беше казано от министър Горанов, всеки един бюджет може да бъде критикуван от всяка страна, която би поискал човек и сигурно ще намерят аргументи и в едната, и в другата посока стига да са достатъчно добре с еквилибристиката. Аз бързам да кажа, че нямаме такова намерение да критикуваме заради критиката, и да, наистина, бюджетът е консервативен според нас, стъпва върху и залага достатъчно буфери предвид на тази несигурност, която наистина стои около нас и в политически, и в икономически план, да не говоря за някои други военни действия, които са доста близко до границата ни. Така че давам си сметка за отговорността, с която трябва да бъде създаден и сътворен бюджетният план на държавата, най-важният закон всъщност, който организира и дава след себе си всички рамки на всички политики и приоритетите в тях в голяма степен.
От кого взема обаче е този спор, колко преразпределя, от кого взема и на кого дава всъщност, вечният въпрос на всеки бюджет. Аз смятам, и нашата организация смятаме, че тази плавна възходящата тенденция, която това правителство започна да реализира в 2017 г. за едно плавно нарастване, не говоря за ускорено, и някакво друго такова на преразпределението през бюджета, и данните в табличката го показват, отчета от 2017, 2018 и 2019 дори и с по-малки темпове от очакваното изпълнение спрямо ревизираната оценка на преразпределение през бюджета от брутния продукт. За съжаление се стопира през 2020 г. А аз не разбрах защо точно това трябва да се случи и да не бъде продължен този очевидно досега добър подход, който, давайки възможност да увеличаваме приходите де факто накрая, независимо, че бяха планирани дефицитни бюджетите, изкара и двата бюджета и 2017 г., и 2018 г. на плюс, на нула поне, или близко до нулата. С други думи цялата борба със сивата икономика, борбата с контрабандата, в която смятам, че и ние доколкото можем с бизнеса, и е даваме своя дан и благодарение на това изсветлява икономиката и събираемостта расте при равни други условия с минимални движения нагоре на някои параметри, на максимално осигурителния, да речем, но не и промяна в данъчната система, би могло дори и при тази за нас консервативна рамка да бъде продължена като едно устойчиво и планово увеличение на дела, който преразпределя бюджета, а не да се пречупи тази тенденция, да се замрази 2020 г. и да целим 2022 г. да я намалим с близо 2 процентни пункта, което при другата основа, която чакаме, далеч няма да даде това, което е нужно според нас за тази възходяща конвергенция във всички посоки, в които са нужни средства, за всички системи, били те реформирани, нереформирани, тези ключета ги използваме дълго време. Но там всяка реформа се прави с пари, всичко е известно и няма как да стане по друг начин.
Така че ние мислим и не виждаме причина защо тези близо четири милиарда, с които расте като цяло приходната част на бюджета 2018 към 2017 и 2019 към 2018 да не бъде запазена като тенденция при растящия брутен продукт само по себе си. Аз наистина смятам, че това е доста добро постижение, което беше отчетено. Максималната рамка, когато се правеше тази прогноза преди 3 години, беше 120 милиарда през 2021 г., и това бяха думите на господин Горанов, 120 милиарда при най-добри допускания. Така че това, което се случва в момента, очевидно е позитивен сценарий за всички в макрорамката и неговото развитие на брутния продукт.
Но отново, не виждаме защо да не продължим тази тенденция, която би дала допълнителни възможности и ние смятаме, че би могло с тези мерки, които се задълбочават, да се постигнат със същото напрежение на приходните агенции, да се съберат съответно подобен абсолютен размер средства, който като процентно съотношение би бил друг като дял от брутния продукт при растящия като цяло БВП. Това първо.
Второ, от кого се взема и на кого се дава. Ние продължаваме да виждаме, че за съжаление косвените данъци продължават да бъдат неевропейски, изкривени в България като дял от общите данъчни приходи. Няма такава държава, да не ме обърка някой с едно предаване и една партия, но казвам, че няма наистина такава държава в Европейския съюз, която да има такъв голям дял от общи данъчни приходи на косвените данъци и това са факти, които са неоспорими, те не са дали ги харесва някой или не, факти, които обаче никой не съобразява, когато предлагаме някакви мерки в начина, по който събираме приходите в данъчната система. И за следваща година по-скандалното за мен е, че продължава изземването да бъде приоритетно при малките преки данъци като цяло, тоест малкия дял на преките данъци – приоритетно от хората, а не от бизнеса. Във всяка една нормална и развита европейска държава това е обратното. Навсякъде делът на данъка, който дава като преки данъци бизнесът, е далеч по-висок, отколкото данъкът върху доходите, а при нас тук два пъти повече се очаква да допринесе данъкът върху доходите, отколкото корпоративният данък като цяло. Така че това е друг недъг, който допълнително ражда, изкривява съотношенията и много пъти сме го казвали, създава допълнително усещане за несправедливост за това как наистина бюджетът и данъчната система води след себе си разделение, тоест дивергенция и някаква конвергенция и очакване, че споделяме заедно всички тези тежести, които трябва да дадем, за да имаме съответно държавата ни такава, каквато я искаме.
Така че с не много усилия, например ние казахме точно, нямаше го министър Горанов тогава, но смятаме, че 200 милиона могат да бъдат събрани спокойно в 2020 г. повече от заложения бюджет, в Касата сигурно чак такова нещо не знам дали може да бъде постигнато, но със сигурност има също занижени приходи и в общите данъчни приходи. И смятам, че няма никаква пречка от порядъка на 400 – 500 до 600 милиона минимум да бъдат завишени общите приходи за 2020 г. спрямо плана, който сте дали, общите осигурителни приходи, с оглед естествено да се вместят нови разходни политики, така че, естествено, да се запази пак бюджетното салдо.
Тук няма да говоря за нашите предложения за друга данъчна политика, да спестя време и сигурно ще му дойде времето, надявам се 2021 г. нашите предложения за необлагаем минимум или поне за връщане на данъка на част от данъка за хората с ниски доходи да бъде във вниманието с по-голяма сериозност на дебата. Но в разходните политики това, което безспорно държа да кажа, е, че адмирираме изпълнението на заложената цел от властта по повод приоритета образованието, частта доходи като цяло като подход, но смятаме, че не стига това, което е заложено като пари и увеличение на парите, за да бъде изпълнен договореният колективен договор във системата на средното образование, където пише, че за добро или за лошо, не знам защо се договори такъв, но такъв е договорен към момента, стои подписът на мистър Вълчев там, че ще 20% ще бъде увеличението на педагогическите заплати от началото на следващата година, не е 15 или 17, колкото горе-долу в този диапазон се оказва, че ще бъдат увеличени заплатите на базата на завишените с около 360 милиона допълнителни средства за педагогическия персонал. Така че тук може би трябва да има малко повече разговори и да стане ясно кой какво си представя и какво най-накрая очаква от цялата система.
Като цяло движението нагоре на доходите е безспорно и аз не мога да отрека, че ръстът на минималната работна заплата и движението на бюджетните заплати нагоре имат съществен принос за това това да се случва, съществен принос да расте и като цяло потреблението, частното потребление, което пък е двигател на растежа, както сами виждаме, и за миналата година, и, както виждаме, се очаква и за следващата година, даже по-голям според нас като дял от общия ръст, отколкото се залага в анализа към бюджета.
За нас е много важно обаче целите, които си поставяме, да бъдат системни и сходими. Не виждам никаква причина 2002 г. да бъде замразен ръстът на минималната заплата, при положение че и в момента продължава да бъде, от една страна, най ниската и в Европейския съюз и като абсолютна стойност, а, от друга страна, с намаляващо съотношение към средната работа заплата. Нашите очаквания пък, и, както чух, и Вашите господин министър, са, че 2021 г. ще стигнем нива на средната работна заплата от над 1600 лева, 1500, дай боже, в 2021 и над 1600 в 2022 г. Ако това е така, не виждам никаква причина да не гоним съотношение поне сходимо на такова със средната работна заплата, дори стигащо и 50% и да продължи ръстът и поне с този темп, който Вие сте заложили, ние, естествено, искаме много повече, отколкото сме получили към момента.
Сега що касае отделните разходни политики, аз няма да влизам в детайли, само ще кажа, че има наистина две – три министерства, които са изведени пред скоба: Министерството на културата, Министерството на здравето, Министерството на образованието вече коментирахме, където разходите за персонала растат с повече от 10%, където ще има възможности за повече и по-сериозно увеличение на заплатите, което е позитивна новина за нас. Не така стои обаче въпросът за всички агенции, които са на терен и ние смятаме, че тези които са на терен НАП, НОИ, НЗОК, АСП, АЗГИД, Агенция по храните, социалните домове, музикално – сценични изкуства извън това, което казах вече, трябва да получат по-голям процент от увеличението, което сте заложили в разходите за персонал, отколкото в момента са предвидени, особено що касае и тук трябва да акцентирам отново, училищно и детско здравеопазване, което незнайно защо се подценява целево от всички и чакаме, не знам, тези хора ще се самозапалват ли, какво да правят вече, така че да получат тези шест - седем милиона, които са им нужни и накрая да стигнат до…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Димитров, да Ви приканя да бъдете по-концентриран.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Още няколко думи само. Това, което е важно да се каже в разходната част още, касае подчертаното от господин Велев неосигуряване или поне недобре вглеждане в това, какво се случва с целевите помощи за отопление и това, което всички очакваме, че би трябвало да получим като ангажимент на всички министерства в бюджета. Либерализацията, за която иде реч, която министър Петкова заявява, че ще случи поне с около 30% на регулирания пазар от първи юли следващата година, не се отразява по никакъв начин в увеличение както на обхвата на подпомаганите лица за помощи, и така и по отношение на размера.
Що касае водните помощи, за които говорихме отдавна, няма и дори помен. Така че за нас е много важно този въпрос между първо и второ четене да бъде адресиран наред с тези, които вече повдигнах и оттук нататък наистина да имаме една по-балансирана и надявам се по-справедлива разходна политика при по-добро планиране на общите приходи. Благодаря.
ВАСИЛ ТОДОРОВ (Българска търговско-промишлена палата): Благодаря, госпожо Председател.
Ние сме представили писмено становище, така че ще маркирам в телеграфен стил нашите предложения. В становището сме маркирали политики, които подкрепяме и тези, по които изразяваме отрицателно становище. Подкрепяме запазването на данъчните ставки и също така считаме, че са постижими прогнозите за основните макроикономически индикатори. Подкрепяме заложеното нулево салдо в бюджета, което считаме, че е напълно постижимо. В предишни наши становища винаги сме подкрепяли визията, че трябва да има нулево салдо или излишък, а не отрицателно. Също така подкрепяме и одобряваме тенденцията за намаляване и запазване на ниски размери на държавния дълг, а също така и ниската преразпределителна роля на държавата до 35,3 процента през 2020 г., като нивото, което смятат нашите членове, което сме заложили в насоките на палатата, това е ориентировъчно около 35 процента от брутния вътрешен продукт.
Също така одобряваме и подкрепяме ръста на разходите за образование с 360 милиона.
Това, което не подкрепяме, е увеличението на минималната работна заплата и тук по-скоро, за да не стане грешка, не е ръстът на минималната работна заплата или пък да не подкрепяме увеличението на средната работна заплата, по-скоро факта, че това нещо е направено по административен начин и все още няма ясен механизъм, по който това нещо да се определя за в бъдеще. Нашата прогноза е, че през следващата година също ръстът на средната работна заплата ще продължи да се увеличава, което считаме като положителна тенденция.
Не подкрепяме и планирания ръст на приходите от такси. Изразяваме съмнение, че много от таксите не се определят на база разходопокривния принцип, който считаме, че трябва да бъде водещ в тази сфера. Също така изразихме вече нашите аргументи защо не подкрепяме увеличението на средствата за здравеопазване. И последно считаме, че преди да се пристъпи към увеличение с 10% на заплатите в бюджетната сфера, следва да се направи оптимизация на персонала в този публичен сектор, а също така, ако има увеличение на работни заплати в държавния сектор, това трябва да става и да бъде обвързано с постигане на конкретни резултати или предварително залагане на определени резултати, преди да се пристъпи към подобно увеличение. Благодаря Ви.
ВЛАДИМИР ГЕОРГИЕВ (Национално сдружение на общините): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! От името на Националното сдружение на общините, ние, разбира се, сме представили становище, с което, надявам се, и комисиите са запознати, в което подробно, с мотиви, сме се изложили съображенията. Но позволете ми предвид и Вашето време да засегна само 4 теми, които ми се иска да се вземат под внимание, и, разбира се, че разчитаме на подкрепа от народните представители при гласуване на бюджета.
Ще започна с това, че факт е, че при преговорите между Националното сдружение, при срещите, които сме имали с Министерството на финансите, има положителна тенденция, има като цяло ръст за всички общини от целевата субсидия, за някои недостатъчен. Ще се чуят, разбира се, различни мнения, но това, което и ние на управителния съвет сме коментирали, са следните теми.
На първо място, ще се присъединя тук и към синдикатите, защото за нас особено важна тема това са социалните дейности и училищното, общинското здравеопазване, факт е, че през последните години доста се подобриха условията, възнагражденията в образователната система и това накара хора от социалните дейности по един или друг начин и недостигът на преподавателски екип да отидат в тази сфера. Ниските възнаграждения на хората в общинската, в официалните дейности е една от причините за това да има отлив на тези хора и затова ни се иска да си намерят допълнително средства именно за социалните дейности. Изостава и общинското здравеопазване, категорично го казвам, това са лекарските кабинети, и по детските градини също така.
Също така през последните месеци се наблюдава едно по-добро финансово, от гледна точка на възнаграждения, по болниците и от там също има отлив и трябва да се вземат мерки, защото според нас е много важно именно това превантивно здравеопазване по учебните заведения.
Втората тема, това е общата изравнителна субсидия. Не става въпрос за много средства, господин Министър, става въпрос за 17 милиона, които ще бъдат достатъчни за тези 107 общини, които имат нулев или минимален ръст, да се вземат тези пари и да им се осигурят на тях средства, за да няма никакъв ръст. Неведнъж и пред Вас сме говорили, че според нас трябва да отпаднат или да няма общини, които да не получават такава обща изравнителна субсидия. Така че това е също тема, която касае наистина едни от по-големите градове и не чак толкова, но ние сме категорични, че и те трябва да получават такава.
Най-болната тема – общинската пътна инфраструктура. Целевата субсидия за капиталовите разходи на общините – необходими са ни още 100 милиона, защото от тях според управителния съвет на Националното сдружение поне 80 милиона трябва да отидат за общинската пътна инфраструктура. Много ясно вече се забелязват разликите, диспропорциите между републиканската и между общинската, като същевременно 20 000 км е републиканската пътна мрежа, 20 000 км е общинската пътна инфраструктура, да не говорим, че общините поддържат и от над 50 000 км вътрешноградска инфраструктура. През миналата година, когато водихме този диалог, ни се обеща, че от тол таксите ще има такива средства. Това беше отложено. (Реплики.) Народното събрание, когато говорихме, не на мен лично, на управителния съвет.
Но, така или иначе, тези средства и към настоящия момент не се заделят. Мисля, че предвид бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“ предвид това, че общините нямаме достатъчно средства, според нас е крайно наложително да се заделят тези средства, пак казвам, от 100 милиона, от които 80 милиона директно ще отидат за общинската пътна инфраструктура.
И не на последно място, а пък и на мен ми отива като планинска община, да говоря за зимното поддържане, за снегопочистването, където действително, Вие казахте, има ръст, но според нас той не е достатъчен и много ни се иска да има още един такъв резерв, защото независимо от условията, в планинските общини имат недостиг на средства. Не мога аз като планинска община, или Самоков да получава за зимно поддържане толкова, колкото получава Карнобат или Петрич или други такива региони. И според нас за зимните и за планинските общини трябва задължително да има поне един резерв от още един милион лева.
Благодаря Ви за вниманието и се надявам на подкрепа от народните представители.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Други желаещи да вземат думата от гостите?
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Темата е много всеобхватна, но понеже стартира новият мандат на местната власт и ми се искаше да отправя едно послание към тях, защото дебатът ще стои до безкрай в нашето общество. Те, притиснати от тясната връзка между избирателите и техните постове, сиреч работата на терен изисква да си популист, избягват всички разумни и адекватни съотношения в прилагането на данъчна тежест. Наслушах се в кампанията, в това число, госпожо Стоянова, и във Вашия не роден, а град, в който живеете, защото сте родена софиянка, на идеи за намаляване на данъците. Знаете ли, колеги от Бюджетната комисия…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Нали чухте, че мен поименно ме споменаха, че не съм съгласна с това?
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Знаете ли, госпожо Председател на Бюджетната комисия, колко са приходите от данъци от недвижими имоти в Република България?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: 800 милиона.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Не, не, далеч по-малко. По отчет за предходната година са много малко над 300. Отчетът за септември на тази година е около 270. Уважаеми кметове, как с 270 милиона очаквате да правите инфраструктура? В целия модерен свят облагането на доходите е за федералното правителство, облагането на имуществото е за местното правителство. Не че Ви приветствам да поемете Вашата тежест, но, моля Ви се, свършете си и Вашата работа, когато говорим за данъчна политика и това не е упрек към Самоков, който е една туристическа дестинация, това е концептуален проблем. Искаме да имаме модерна инфраструктура в населените места и да плащаме по 20 до 50 лв. данък за имот в столицата, който струва 150 хиляди лв.?! Е, няма как да стане! В нито една държава в Европа не е така. Естествено, ролята на централното правителство да изгради методология и да Ви посочи възможните добри практики ще продължи, но понеже представлявате Националното сдружение, тоест колективния дух на местната власт, бъдете по-смели в разумните предложения към местните власти. И понеже сега почва Вашият мандат, не правете глупости, правете смислени неща, правете рационални неща, защото ние осъзнахме, че е грешно да допускаме чужди тирове да минават от Иран, от Турция през България за по 10 евро, а през цяла Европа след Калотина да минават за по 70-80 и установяваме тол системата. Не чухме да ни подкрепяте в темата как и като обхват, и като тарифа да бъде тол системата. Изведнъж обаче видяхте още приходи във федералното правителство и искате от тях.
Ами, колеги, знаете ли колко пари се събират от данък върху моторните превозни средства, каквато е идеята, за да се финансира изграждането на местна пътна инфраструктура? Под 300 милиона, колеги, при положение, че имаме милиони автомобили, голяма част от тях втора ръка, ще кажете „бедни сме“. С подобен тип мислене и с популизъм богати няма да станем. И упрекът не е към Вас, а препоръката е, понеже днес, тези дни, кълнете се, може би и Вие сте се клели или ще се закълнете всеки момент като стария-нов Самоков, радвам се, между другото общината се развива много добре... Общите послания на Национално сдружение трябва да бъдат в посока на здравия разум. Иначе, ако не го правите, нямам никакъв мотив като член на правителството и министър на финансите да си говоря с Вас, Вие да си правите каквото си искате по места като отделни кметове, като колективен разум, не налагате правилната посока, оттам нататък всеки може да бъде местен кмет. Ако не правим смислените неща, не разчитайте това съотношение и тези проблеми, които Вие цитирате, да се решат от само себе си. Но това не е упрек към Вас, това е една молба и една препоръка към колективния разум на НСОРБ.
ДИМИТЪР РАДЕВ (Управител на БНБ): Нашият фокус, когато оценяваме бюджета, е сравнително по-тесен в сравнение с дискусията, която се води тук. Този фокус е върху това доколко бюджетът отговаря на изискванията за финансова стабилност, доколко допринася за постигането на тези цели през следващата година и през следващия тригодишен бюджетен период. Краткият отговор е „да“ според нас, ние го аргументираме с по-сериозен анализ върху три основни групи от въпроси. Първата е надеждността на макроикономическата рамка, вторият е свързан с устойчивостта на фискалната позиция и третият е бюджетното салдо и неговото финансиране.
По отношение на макроикономическата рамка беше говорено доста подробно. Ние нямаме някакви открити теми или различия с правителството, респективно с Министерството на финансите по отношение на макроикономическите прогнози. Има, разбира се, 2 тренда, единият в процеса на изготвяне на тези прогнози. Ревизията е надолу в тези оценки и това не е нещо, което само ние правим. В нашия случай тази ревизия не е много драматична в сравнение примерно с оценките, които Българската народна банка направи в началото на годината. Тази ревизия е с 0,2 до 0,3 процентни пункта надолу и това обективно отразява влошаващата се външна среда.
Другият тренд е в композицията на факторите, които влияят на растежа, както беше посочено, и това е развито в макроикономическата прогноза на правителството. Основен дял в тези фактори ще има вътрешното търсене, те ще променят и частното потребление, и инвестициите. Очаква се нетният износ да има негативен принос, въпреки че този негативен принос се надяваме да не бъде много голям. Независимо от проблемите с външното търсене, може би е важно да се подчертае, че с тази прогноза, която правителството прави, се очаква България да остане в челото на страните с най-висок икономически растеж в Европейския съюз.
Втората тема – устойчивостта на фискалната позиция. Тук нашата подкрепа е еднозначна. Бюджетът предвижда запазване на фискалната позиция чрез продължаване на политиката на широко балансиран бюджет. Това е политика, която се провежда консистентно вече няколко години. Не е нужно да казвам, че такава фискална позиция създава добри условия за управление на паричния режим, също така за останалите основни функции на Българска народна банка.
И няколко думи по отношение на салдото и неговото финансиране. Беше посочено и аз мисля, че това е обективна констатация, че има марж в това, което се планира и в това, което имаме като фактическо изпълнение. По правилата на бюджетирането е добре този марж да бъде максимално малък, но доколкото и докогато той е положителен, това е нещо, с което ние нямаме проблем, още повече че подобряването на бюджетното салдо има при равни други условия директен ефект върху намаляването на равнището на дълга. Това е също много сериозно постижение, което трябва да подчертаем. С развитието, което е заложено в бюджета за следващата година и за следващите три години всъщност България трайно се установява като една от трите страни в Европейския съюз, която има водеща роля в това отношение.
И накрая, за да не отнемам много време, трябва да подчертая, че България също така е пример за добро координиране и съгласуване на това, което правим във фискалната и паричната области и това е нещо, което се отчита.
За да приключа, краткият отговор е, че по наше мнение бюджетът отговаря на целите на финансовата стабилност, осигурява постигането на тези цели през следващия тригодишен период. Това създава добри условия за Българската народна банка да упражнява своите задължения, свързани с управлението на парични режими с поддържане на ценовата стабилност в страната. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имат думата народните представители.
ПАВЕЛ ШОПОВ: И този бюджет като всички бюджети от след 1997 г. е консервативен, той е монетарен, той е рестриктивен. Въпреки подобряването на параметрите, въпреки повечето пари, които се дават в една или друга сфера, философията не е по-различна от миналогодишния, по-миналогодишния и по-по-миналогодишния. И всички ние сме наясно, че до голяма степен причината за това е, че, сме във валутен борд. За този валутен борд се забрави, никой не говори, освен ние от „Атака“. И ние говорим за този валутен борд от 2005 г. като за анахронизъм и май – май няма друга страна от Европейския съюз, която все още да е във валутен борд. Може да ме поправите, ако има друга страна. И даже е меко казано анахронизъм страна от Европейския съюз да продължава да бъде във валутен борд. И сега Вие много добре разбирате за какво поставям въпрос.
Има един държавен актив и едни български пари, които се наричат фискален резерв. Те бяха шест милиарда, изчисляват се в долари, когато се коментираше темата, после бяха 9 милиарда, това бяха едни пари, които отиваха от приватизация и се събираха някъде по чужди банки срещу една ниска лихва, за да вземаме от всичките банки срещу по-висока лихва едни ресурси, за които днес, слава богу, отчитаме, че са много малка част от брутния вътрешен продукт и сме едни от шампионите в Европа по ниска задлъжнялост.
И моят въпрос към Вас е все пак и при положение, че самата госпожа Кристалина Георгиева стана шеф на Международния валутен фонд, не е ли най-после време да мислим как този ресурс от, не знам, Вие ще кажете, тези няколко милиарда в лева ли да кажем, или в долари, или в евро в чужди банки, не се ли изкушавате като министър на финансите да се дръпнат поне част от тези средства, от тези пари, и да влязат в българската икономика, да ги харчим, да ги включим в действие, да ги употребяваме вместо да стоят в чужди банки? Това е според мен логичен въпрос, с който малко да излезем от рамките на тази монетарност, на тази рестриктивност и да започнем големи промени. Ние правим всичко възможно да влезем в Шенген, да въведем еврото, да, правим чудеса, подвизи от храброст и действия да излезем от мониторинга в съдебната система по отношение на корупция, наблюдение. Най-после да направим това да излезем от този валутен борд и съответно този фискален резерв от няколко милиарда да го включим, или част от него, в някой от следващите бюджети, което ще даде доста глътки въздух. Благодаря.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Това е религиозна тема (смях), в смисъл на нея трябва бързо да се отговори. България ще излезе от валутния борд рано или късно, тогава, когато българският лев престане да съществува и бъде заменен от еврото. Няма никакво разминаване в позицията на правителството и БНБ, надявам се и в главите на повечето трезвомислещи български политици, че това е единственият сценарий България да излезе от валутния борд.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други народни представители? Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ще се фокусирам върху няколко заключения и препоръки с ясното съзнание, тези, които са нови, може би не са разбрали, идват за първи път, но нали на всички ни е ясно, че ще протичат дискусии и нищо няма да бъде променено по традиция? Но все пак дискусиите имат значение, тъй като даваме информация на българското общество и не само опозицията, но и управляващите имат възможност да защитят своите тези защо са формирали такъв бюджет и как са го формирали. Разбира се, и в пленарната зала ще отчетем и някои позитиви в бюджета, тъй като има и позитиви, но тъй като повечето от изказващите се спряха на позитивите, аз ще се спра на някои заключения, както казах.
Първо, ние от опозицията се оказахме прави, колега Горанов, защото ще извадим данните от прогнозите на Министерството на финансите и на правителството и ще видите, че бяхме прави, когато казахме, че занижавате темповете на растежа и занижавате приходите. И като се погледнат по години прогнозите на Министерството – 2017, 2018, 2019, ще видите, че нашите данни са по-близо до истината, колкото Вашите. Ние разбираме, че повечето министри на финансите се стремят да си поставят по-ниска бариера, за да отчитат по-добри резултати, което обаче не е в интерес на бюджетната и фискалната политика на България, тъй като отчитането на така нареченото преизпълнение на плана по бюджетните приходи не е никакво преизпълнение, а е по-точно приближаване до реалността на прогнозите, които опозицията е направила.
Второ, няма как да бъде обяснен фактът, че докато европейските страни поддържат около 45% дял на бюджетните приходи, а за България това означава и разходи, при положение, че провеждате политика на тяхното изравняване, няма как да се обясни защо ще намаляват бюджетните приходи, от 37-8% се свалят на 35% 2022 г., при положение, както казах, че това е в обратната посока на движение на Европейския съюз и става дума за една разлика от 12-13-14 милиарда лева при този брутен вътрешен продукт, които не влизат. И възниква въпросът: ако ще расте БВП при Ваши прогнози, защо ще намалява делът на приходите в брутния вътрешен продукт, а твърдите, че ще нараства събираемостта? Едно от двете е вярно, няма как и двете да са верни.
Делът на бюджетните приходи и разходи намалява в брутния вътрешен продукт, пък ще расте събираемостта. Много интересно как ще стане тази работа чисто аритметично? Няма как да стане и няма как ние да приемем, че Вие всъщност залагате намаление на дела на бюджетните приходи в брутния вътрешен продукт.
Искам и да Ви цитирам нещо. Ето днес цитирахте данните, които изнася на базата на Евростат и оценките на Европейската комисия.
Ето какво казва вицепрезидентът Добровски. Чета цялото, не избирателно, едно малко пасажче: Настоятелно призовавам всички държави от Европейския съюз с високи нива на публичен дълг да провеждат разумна фискална политика и низходяща посока на нивата на дълга“. Правилно! Ние не сме такава държава, това е добре. Ние не сме нарушавали с десетилетия както водещите страни в Европейския съюз ограниченията на самия Европейски съюз.
По-нататък: „От друга страна, онези държави членки, които имат фискално пространство и възможности, трябва да ги използват именно сега“. Защо именно сега – с оглед на очакванията на елементи, недай боже и на по-силна криза, но вече и фактите показват, че има забавяне на растежа, който и без това е нисък, на Европейския съюз. Такива са данните. Тоест ние правим обратното на това, което ни се препоръчва и от Европейската комисия, от други.
Намалението на инвестициите. Ето, тук гледам основно данните, които Вие сте заложили за следващите години и сте заложили, колеги, растежа на инвестициите – 2018 г. са 5ь4%; 2019 г. слиза на 1,8%, след това през 2020 г. предвиждате около 3%; 3,30% за 2021 г. Така сте заложили.
Какво правят другите страни и народи. Отдавна препоръчвам, надявам се, че сте го направили. Там трябва да има експерти, които да анализират бюджетите и тригодишните рамки на другите страни членки. Какво правят те? Унгария е заложила 17 на сто растеж на инвестициите за 2019 г. 2020 г. е заложила 18% растеж на инвестициите. Ние сме последни в Европейския съюз, а предпоследната – Румъния, е заложила 8%. Какво има да дискутираме?! Ние сме последни и сме заложили 1,8% тази година, а догодина – 3%. А пък предпоследните са заложили 8%! Мисля, че не е нужно да знаеш много икономика, за да е ясно какво ще стане в разликите, при положение че те са заложили двойно по-големи инвестиции от брутния вътрешен продукт. Няма как ние да приемем такава политика по отношение на инвестициите.
Няма инвестиционен фонд. Вижте политиките на Франция, Италия, Германия и други. Заложили са по 400 – 500 милиарда увеличение на разходите на двете големи страни за инвестиционни фондове. Дори днес, човек не може да чете всичко, но вижте, колега Горанов, в момента се води съревнование между шефа на Лейбъристката партия и на консерваторите в Англия – вчера или днес публикуваха инвестиционни програми на правителствата им, в които те казват: край на консервативната програма и на грешката на неолибералната политика. В момента консерватори и неолиберали на една от най-развитите пазарни икономики в Европейския съюз водят спорове кой ще предложи повече средства. На 400 милиарда паунда са заложили за инвестиционни програми основно в сферата на инфраструктурата.
Наистина е странно, след като и водещи, и бивши соцстрани като Унгария, Полша, Румъния залагат по-високи динамики на инвестициите, ние защо се съгласяваме? Между другото, отварям скоба – добре правят прогнози Европейската комисия, прави и прогноза за тригодишната рамка нашето правителство. Много добре! Само че би трябвало винаги, не само защото го иска опозицията, въпросът е какво прави правителството, за да са по-добри показателите в тези прогнози? Европейската комисия прави прогноза какъв ще е растежът догодина. И тя е разработвала прогнозата преди да обявите бюджета, тоест при тази бюджетна политика, при тези инвестиционни разходи растежът ще бъде такъв. А какво правим ние като българи и правителството какво предлага, за да се доближим поне до Румъния, да не говорим за другите страни.
Капиталовите разходи също ги намалявате. В цяла Европа ангажират повече бюджет и растат инвестициите и разходите, Вие ги намалявате. От една страна, това е честна позиция, защото от три години – ние и преди Ви обръщахме внимание в парламента на този трик на правителството, пишете пет, шест милиарда, не харчите, жълти стотинки харчите до месеците юни и юли и някъде след това започвате да увеличавате малко разходите, особено заедно с Дядо Коледа преди Коледа се разпределят тези разходи. Какво ще усвоите Вие до края на годината от тези пет, шест милиарда? Сега поне сте заложили по-малко от тези капиталови разходи, но защо?
Освен това, възниква въпросът за изравняване на разходи и приходи. Вижте, уважаеми дами и господа, никой не е казал, че бюджетът трябва да бъде дебалансиран. Дори и това, което правеха развити страни в Европейския съюз беше грешно и дългът им надмина 100%, 130, 140, 150%. Сега го връщат обратно. Дори и най-развитите – около 80, 75% с години си нарушават собствените решения на Европейския съюз. Това е така. Тези, които ни учат на дисциплина, ги нарушават от десетилетия.
Между другото, понеже тук се говори за изравняване. Колеги, вижте статистиката, тук не става дума за мнения. Най-развитите страни в Европейския съюз имат балансиран бюджет две, три години в последните двадесет години. Напълно нормално е да има бюджетни дефицити стига те да не са извън рамките на Европейския съюз, макар че те ги нарушават. Въпросът е не, че ние трябва да имаме голям бюджетен дефицит, а за какво да го използваме. Какъв е смисълът ние да имаме изравнени приходи и разходи, ако инвестиционните ни програми, стимулирането на икономиката са никакви, а другите изглежда са по-хитри от нас и провеждат други политики.
Ще Ви дам един пример, който ще използвам и в пленарната зала, няма нищо тайно. Ще Ви дам пример, който е показателен.
Отклонението за така наречения балкански поток. Нашите братя от Саудитска Арабия ще усвоят средствата по построяването на тръбата – 2 млрд. и 100 млн. без ДДС, като сложите ДДС и другите, отиват на 3 милиарда.
Господин Горанов, Вие знаете, че там лихвата е каква, тъй като ние ще плащаме с транзитните такси и други? 4,25 пише, че е, нали така?! Значи Вие ще поддържате бюджетно равновесие и ще намалявате дълга с още 2,3% много добре и вместо ние да теглим дълг при 2,25% или 1,75%, тъй като в момента при този държавен дълг и това бюджетно равновесие, ние можем да си купим евтин дълг. Значи ние ще намаляваме дълга и няма да плащаме по 2,25, а „глупавите“ от Саудитска Арабия, държавната фирма ще ни взима по 4,25%. Хвала на такова равновесие! Те ще взимат от тук десетки милиони, а ние ще имаме равновесие.
Освен това, Вие правилно казахте да поддържаме фискалния резерв – има решение, на около 4,5 милиарда по ред параметри. Много добре. Но Ви не казахте защо тогава рапортувате на 10, 12 милиарда. Ето тук е колегата гуверньора на Националната банка и той ще Ви каже. Каква ни е доходността от фискалния резерв и от валутния резерв на страната в чужди инструменти. Знаете ли каква е? Никаква! Дори отрицателна! Естествено е, че нашите партньори от Европейския съюз много се радват, че фискалните и валутни резерви отиват в техни дългови инструменти. Обърнете внимание: ние поддържаме равновесие, те си трупат дългове. Ние им плащаме дълговете с отрицателна лихва, а ние не получавам нищо, пък плащаме и на Саудитска Арабия лихви. Извинявате, това нещо не е така!
Истината не е някъде по средата. Да, на финансова дисциплина, да на добро бюджетно състояние, но няма как ние да приемаме, че основната цел на едно правителство е бюджетното равновесие. Основната цел на всяко правителство трябва да бъде – да, стабилни финанси, но трябва да има висока динамика на развитие, защото ние сме се съгласили в тези прогнози растежът да слезе под 3%. Румънците, унгарците и поляците имат други намерения и това нас ни притеснява. По тези параметри на бюджета, какво от това, че той ще е равновесен, след като ние ще сме последни и ще копаем дъното? С една дума, ние защитаваме правенето на политики в Европейския съюз от развитите страни и от страни, които са били на нашето дередже и които, за голямо съжаление, са преди нас. В крайна сметка има един основен критерий и това е жизненият стандарт. Като погледнем показателите на Евростат, на ООН и другите по жизнен стандарт, по всякакви показатели, индексът на ООН, брутен вътрешен продукт на човек от населението, ние не сме добре. Искам да Ви уверя, сигурен съм и всички колеги, ако ние наваксвахме разликата и изпреварвахме поне Румъния и преди нея някоя страна и се движим в тази посока, щяхме да адмирираме. Няма как опозицията да не изказва мнението си, при положение че това, което се предлага в момента не е различно. Вие всъщност не променяте нищо от няколко години – има устойчива политика, в смисъл, че при паричен съвет няма парична политика, при плосък данък няма на практика диференцирано данъчно облагане и няма елементи на такава фискална политика. Вие намалявате участието на държавата като част от брутния вътрешен продукт на бюджетни разходи, което ще рече оттегляне на държавата от икономиката – обратното на това, което прави Европа. Какво да очакваме ние?
В заключение, има политика по фиска – това е едно нещо, а фискална политика е нещо различно. Разбира се, не всички колеги са икономисти, има от други групи, но колегата Горанов отлично знае, че става дума за съществена разлика и икономистите трябва да внимават, когато използват термините „бюджетна политика“ и „фискална политика“. Едно са споровете по бюджетна политика каква да бъде тя, тук спорът е използва ли се тази бюджетна политика за макроикономически цели, по-висок растеж, по-бързо нарастване на брутния вътрешен продукт на човек от населението? Така че ние няма да приемем.
Накрая искам да кажа, че това, което беше направено със субсидиите за партиите, то е включено и в този бюджет, и съм упълномощен да предложа на колегите, които са представени тук в Комисията, да предложа и на колегата Горанов да бъде така добър да направим среща и да направим разговори по тази тема. Не можем да приемем, че тя е предрешена. Нека да се изслушат още веднъж аргументите, защото тук не може да става дума за икономия от няколко милиона разходи, при положение че много повече ще отидат в Саудитска Арабия, а в същото време партиите от опозицията ще бъдат оставени в положение на фалит на практика.
Госпожо Председател, правя предложение, свързано със Закона за бюджета: заедно с господин Горанов и представители на партиите от парламента да направим дискусия по въпроса за партийните субсидии, тъй като въпросът не е само партиен. Той е въпрос на демокрацията, а демокрацията е важна и за обсъждането на бюджета.
Ние сме готови между първо и второ четене да дадем конкретни данни, да направим конкретни предложения. Разбира се, управляващите ще решат кое да приемат, кое да не приемат. Изказвайки несъгласие ние разбираме, че в крайна сметка това е бюджет, представен от правителството, което е избрано от мнозинството. Вие имате право да правите предложения, да формирате бюджета, но ние имаме право да изказваме своето съгласие или несъгласие. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Гечев.
Когато приемем бюджета в залата влизаме в процедура между първо и второ течене, така че всеки ще има възможност да си направи конкретните предложения. Мисля, че процедурата е ясна, ще работим по нея.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Давам думата на Владислав Горанов и след това ще преминем към гласуване.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Ще започна от там, където професор Гечев свърши. Ние бяхме една от партиите, защото подобна позиция съм чувал многократно и от Движението за права и свободи – казвам го с оглед коректност на позициите през годините, която е страдала от защита на тезата, че политическите партии трябва да имат достатъчно ресурси, за да функционират, без да изпадат в зависимости.
Между другото, от последните избори, които се проведоха, не останах с впечатлението, че кандидатите на левицата страдат от липса на ресурс за финансиране на техните кампании. Не исках да обръщам дебата в политически. Ние и го заявявам от името на лидера на ГЕРБ, който се явява и мой пряк ръководител в правителството, няма да участваме в този дебат. Ако искате да променяте субсидиите за партиите, ние преди по-малко от няколко месеца взехме нашето решение и с мнозинството на Народното събрание го претворихме в закон, ако искате, обръщам се към колегите от левицата, свободни сте да проведете този дебат и ако намерите мнозинство и стане закон, ние от правителството ще се подчиним от гледна точка на фискалната рамка. Това за финансирането на политическите партии.
Не разчитайте, че ние, които го бранехме много години, ще застанем пред Вас като смокиново листо, ако имате други виждания по темата. Този път ще трябва Вие да участвате сами в този дебат, заедно с тези, които ни разнасяха по плакати, че не сме изпълнили волята на народа от един небезизвестен референдум.
Това обаче не е упрек към Вас, професоре, това е коментар към политическата настройка на лидера на ГЕРБ по отношение на дебата за партийните субсидии.
Няколко пъти цитирахте показателя брутен вътрешен продукт на глава от населението.
Между другото, той е хубав за международни сравнения. Постарахме се, между другото, тази статистика ми е подадена услужливо от колеги, които присъстват – няма да ги цитирам, защото те не са го направили с цел да го използвам в днешния дебат, преди доста време са ми я дали по повод на друг съвместен дебат.
Ако извадите статистика за брутния вътрешен продукт на България, Германия и Унгария. По цени от 2011 г. на глава от населението, ще видите, че следвоенна Германия се намира на нивото, на което тогава се намират и Българи, и Унгария – говорим за 1945 г. За съжаление, нямам механизъм да визуализирам, но може за дебата в пленарната зала да се постараем да Ви покажа как сме се развивали в успелия комунистически режим и Германия през този период. Те,разбира се, взимат почти 45 градуса ъгъл в тази графика и доста бързо се оттеглят от нас, но България и Унгария през годините с променлив успех се движат почти една върху друга в графиките за брутен вътрешен продукт на глава от населението.
Какво ни различава днес, защото обичате да ги цитирате посткомунистическите държави? Различава ни това, че докато Унгария устойчиво расте през целия период, за България може да цитирам следните данни на Световната банка по цени от 2010 г., като брутен вътрешен продукт на глава от населението. Знаете ли кога свършва прехода в България? Всъщност този въпрос не е точно коректен. Знаете ли кога България достига брутния вътрешен продукт на глава от населението от 1988 г? Едва ли някой на масата ще отгатне отговора. Аз ще Ви покажа графиката в пленарната зала, за да не крия и аз като професор Гечев каква ми е тактиката за залата.
Професоре, България достига брутният вътрешен продукт от 1988 г. след успешния преход, в който всички ние участвахме, през 2002 г. През това време Унгария, Чехия, Полша, Румъния и всички други държави, които Вие цитирате, не следваха нашия успешен преход. Това е част от обяснението къде сме ние в икономическото съпоставяне спрямо държавите – хайде да не се сравняваме с Германия, но с които стартирахме в 1988 г. заедно.
Това не омаловажава Вашите аргументи. Това дава един различен поглед върху процесите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Преминаваме към гласуване.
За Бюджетната комисия гласуваме Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2020 г. с включен Проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2.
Гласуват народните представители, които са „за“.
За – няма, против – 6, въздържали се – 14.
Не е приет.
Сега гласуваме Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2020 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2.
За – 13, против – 7, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: За Комисията по здравеопазване.
Уважаеми колеги, подлагам на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г. с включен Проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2, № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.
За – няма, против – 8, въздържали се – 12.
Не се приема.
Подлагам на гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г. със становището на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2, № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.
За – 12, против – 8, въздържали се – няма.
Приема се. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: За Комисията по труда, социалната и демографска политика:
По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2020 г. с включен Проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2 с вносител Министерския съвет, който е съгласен да бъде подкрепен този проект, моля да гласува.
За – няма, против – няма, въздържали се – 20.
Не се приема.
По Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г. със становището на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2, № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.
Който е съгласен да бъде подкрепен Законопроектът, моля да гласува.
За – 11, против – 8, въздържал се – 1.
Законопроектът се приема.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: С това изчерпахме дневния ред.
Закривам съвместното заседание на трите комисии.

(Закрито в 18,22 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ: Менда Стоянова

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО:
Даниела Дариткова

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И
ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА:
Хасан Адемов



Стенографи:
Нина Иванова
Вася Йорданова
Антон Лазаров
Стефка Аличкова