Редовно заседание на Комисията по здравеопазването

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването





П Р О Т О К О Л
№ 70


На 23 януари 2020 г., четвъртък, се проведе заседание на Комисията по здравеопазването при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 954-01-88, внесен от Лъчезар Иванов и група народни представители на 18 декември 2019 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение на Наказателния кодекс, № 954-01-89, внесен от Валери Симеонов и група народни представители на 18 декември 2019 г. – първо гласуване.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, № 954-01-68, внесен от Георги Михайлов и група народни представители на 12 септември 2019 г. – първо гласуване.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията доктор Даниела Дариткова.

* * *

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости, откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазване и предлагам то да се състои при средния дневен ред:
1. Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 954-01-88, внесен от Лъчезар Иванов и група народни представители на 18 декември 2019 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение на Наказателния кодекс, № 954-01-89, внесен от Валери Симеонов и група народни представители на 18 декември 2019 г. – първо гласуване.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, № 954-01-68, внесен от Георги Михайлов и група народни представители на 12 септември 2019 г. – първо гласуване.
Има ли други предложения по него? Не виждам.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се.

По точка първа от дневния ред: ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС, № 954-01-88, ВНЕСЕН ОТ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 18 ДЕКЕМВРИ 2019 Г. – ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ, давам думата на вносителя – доцент Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, гости! С този Законопроект, предполагам сте се запознали с мотивите, бих искал да премахнем противоречивата съдебна практика – за едно и също провинение да се получават различни наказания или оправдателни присъди. В този ред на мисли бих искал да кажа, че съм изпратил официално писмо до представителя на Висшия съдебен съвет (ВСС) господин Магдалинчев – както всички знаете, направих го по време на нашата ваканция. Има законов срок от един месец, който изтича на 7-ми, така че очаквам да получа точно какви решения са били вземани във връзка с употребата на наркотици и съответно шофиране.
Искам да предоставя информация за това, че във връзка с предложението ми за промяна на чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс, тя се съотнася към разпоредба, която е с Наредба № 1 от 2017 г., където има точно и ясно определение за това как се действа при спиране на водач на моторно превозно средство, употребил алкохол. В същото време в тази наредба нищо не се споменава за употребата на наркотични средства.
Всички, които са се интересували, много добре знаят, че Министерството на вътрешните работи е закупило два вида полеви теста – единият четиривалентен, другият шествалентен – изключително качествени. Направих си усилието да разбера какви са – немски, на фирмата „Дрегер”, изключително чувствителни към употребата на наркотици и реагират при допир със слюнка. И тъй като във всички области трябва да има доказателства, които да бъдат независимо събрани, считам че е необходимо при позитивиране на такъв полеви тест да има доказателства и съответно кръвна проба.
Когато има позитивиране на полеви тест досега Законът и съответно наредбата не казват абсолютно нищо, тоест може да се обърнат към съдебната система, да бъде образувано предварително заведено дело. Там обикновено се получава следното: при наемане на един добър адвокат, прокурорите и съдиите изискват експерт, и в зависимост от това какви са доводите, в повечето случай – затова искам да бъда съвсем конкретен, когато получа точна информация от ВСС да цитирам пред Вас, се получават или оправдателни, или осъдителни присъди.
Затова предлагам в моя законопроект да бъде взета кръв в оторизирани лечебни заведения, които имат правомощията да вземат кръв и да правят съответните изследвания при наличието на такава лаборатория, която да може да докаже наличието на наркотични средства. Всъщност, когато се занимавах с този закон, направих консултация с водещи токсиколози. За голяма моя изненада, тъй като не съм специалист – признавам, в тази насока, навлизането на синтетичните наркотици в нашата страна, изобщо в Европа, е изключително огромна. Хората специалисти казаха, че вредите от алкохола – искам да бъда правилно разбран, на фона на употребата на синтетични наркотици, е нищожна. Защото – цитирам специалистите, че при наличието на голямо количество алкохол в кръвта – говорим за над 1,2 до 2,9 примерно, все пак този, който управлява МПС вижда замъглено, но вижда реални образи. Той ги вижда по някакъв начин. Докато при синтетичните наркотици може да изчезне абсолютно всякаква връзка с реалността, да вижда един измислен образ, тоест нищо от това, което има пред очите му.
Това ме накара изключително много да се замисля за това, защото, поне информацията, която е от тях, не могат да регистрират различните видове синтетични наркотици, които навлизат в ежедневието. Затова може да се стори на някои от тук присъстващите колеги, че в този законопроект съм казал, че ще има нулева толерантност при установяването в кръвта на наркотик. Повтарям още веднъж, нулева толерантност на наличието на наркотик в една или в друга степен, защото досега проблемът беше до каква концентрация. В моя законопроект предлагам да бъде нула, да няма никакво наличие на концентрация на наркотици в кръвта.
Един от моите мотиви – вероятно ще бъде оборен, е, че човек, който употребява наркотици, той така или иначе в различен период от време казва, в зависимост от типа наркотици, може да има привикване. Ако ние поставим някаква норма на концентрация при човек, който е 50 кг, и при човек, който е 100 кг, влиянието на наркотика, независимо какъв тип ще бъде, ще бъде различно. Зависи от неговата централна нервна система, от реактивността и възприятието на рецепторите в неговата нервна система.
Няма да изпадам, доктор Дариткова, в подробности, но съм се ръководител от това, че човек, който употребява наркотици, примерно днес ще бъде, хипотетично – ако сме сложили някакъв праг, ще бъде под този праг, но в утрешния ден ние не можем да гарантираме на обществото, че той няма да бъде с по-висок. Човек, който употребява наркотици, е зависим. Говорим за зависимости! Затова съм си позволил да бъда абсолютно нетолерантен, както искате така го приемете, затова казвам нулева толерантност към хората, които управляват МПС и употребяват наркотици.
Готов съм да отговаря на въпроси. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря на вносителя.
Сега давам възможност да изкажат своите становище представителите на министерствата – от името на Министерството на здравеопазването, първо.
Госпожо Гетова, накратко. Народните представители разполагат с тези становища, но за стенограмата на заседанието Ви моля да го съобщите на микрофона.
ХРИСТИНА ГЕТОВА: Уважаема, госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители. Министерството на здравеопазването е изразило своето писмено становище по Законопроекта. Нашата препоръка беше да се потърси становището на органите на Съдебната власт, тъй като те най-компетентно биха могли да кажат дали действително има противоречива практика и изпитват затруднение в доказването на тези обществено опасни престъпления. Тъй като господин Иванов каза, че това е направено, смятаме, че това е най-добрият подход в този случай, защото органите, които прилагат Закона, най-добре биха могли да кажат своите притеснения.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, госпожо Гетова.
Министерството на правосъдието.
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители.
Министерството на правосъдието също е изразило своето становище. В него сме отразили своята принципна подкрепа по така представения от народните представители Законопроект.
В предоставеното становище сме разгледали правната рамка на Законовата регламентация на чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс с цел да дадем една по-широка представа на народните представители при обсъждането на предлагания законопроект. Всички знаем и отчитаме, че връзката между шофирането и употребата на наркотици е сериозен проблем и в много пътни произшествия той е причината да се стигне до фатален изход.
В тази връзка, това, което в днешното заседание разбрахме от народния представител господин Иванов, подкрепяме от ВСС също да се изиска по-подробна справка, за да може народните представители да имат по-пълна представа. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Благодаря.
Представители на Съсловните организации?
Български лекарски съюз – доктор Маджаров.
ИВАН МАДЖАРОВ: Благодаря.
Дами и госпожа народни представители! Българският лекарски съюз смятаме, че този законопроект запълва една празнина в Наказателния кодекс и изразяваме своето положително становище.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Български фармацевтичен съюз – професор Гетов, имате думата.
ИЛКО ГЕТОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на институциите. Ние също сме изразили становище. Подкрепяме принципно приемането на Закона. Смятаме, че навлизането на синтетичната дрога заема епидемични размери в страната, свързано е с тежки пътнотранспортни произшествия, но смятаме, че трябва да се помисли много сериозно и за диференциране на лекарствата, които при своя метаболизъм в организма биха могли да доведат до положителна проба на тези полеви тестове. Аз не съм специалист по полевите тестове, – може би представителите на МВР и токсиколози трябва да си кажат мнението, но е възможно при определени лекарства да се позитивират тези полеви тестове. Това, разбира се, може да бъде разписано в подзаконова нормативна рамка като например изпълнена рецепта, предписание от лекар или нещо подобно, което да служи по-нататък при доказване на положителна проба. Ние подкрепяме. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, професор Гетов.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Ние разговаряхме с доцент Иванов сутринта. Едва ли има някой в залата, който може да застане с авторитета си срещу идеята за този законопроект, но има неща, които – аз му споделих и трябва много внимателно да се прецизират. Някои от тях се казаха от професор Гетов. Аз бих ги допълнил в два аспекта без да занимавам уважаемата комисия, тъй като има три законопроекта. Първо, полевите тестове не покриват изобщо огромната гама от наркотиците – наркотични вещества, които в момента заливат не само българския, а целия европейски пазар.
Второ, това, което казва професор Гетов, има цяла поредица от медикаменти, които са наркотично съдържими в своята композиция, така да се каже, които се използват за различни лечебни конструкции, и това, понеже говорим за – аз съм съгласен за нулева толерантност по принцип, но когато става дума за хора, които са подложени на някакво терапевтично въздействие и това се отразява на начина, по който при разследването се доказва участието на едно или на друго химическо съединение в разстройство на тяхното съзнание, нещата могат да бъдат изкривени в някакъв смисъл и затова аз му споделих сутринта – не можахме да се видим докрай, защото ни дръпнаха потоците в парламента, дали не е добре тук да се представите на Министерството на здравеопазването, на правосъдието, той спомена и Висшия съдебен съвет и данните, които ще се получат, да се направи една експертна група, без да споделяме стария афоризъм, че ако искаме да провалим нещо, трябва да направим експертна група, за да… (реплика) не сме водеща комисия, за да излезем като единни народни представители с един законопроект, който наистина ще бъде полезен за нацията и ще пресече. Всеки от нас е имал вече впечатления от безобразни състояния, които се наблюдават от органите на пътна полиция при спирането на едни други нарушители, които се оказва, че са под влиянието на…
Аз също принципно подкрепям, но този въпрос, който споделих сутринта с него, мисля, че трябва да бъде много внимателно прецизиран, преди този законопроект да тръгне по пътя си напред. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Реплика?
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаема госпожо Председател! Уважаеми професор Михайлов, аз съм съгласен със забележката и по-точно с корекцията на професор Гетов, и на Вас, професор Михайлов. Точно затова аз казвам, че кръвната проба е абсолютно задължителна в лечебни заведения, които са оторизирани да извършват и имат възможността за тази експертиза.
Аз направих усилие да проверя, понеже в медиите се появиха най-различни спекулации за това, че един сироп – кодеинов, за който ние говорихме, аз си направих труда да проверя, че такива кодеинови сиропи в момента, който се изписват или се продават без рецепти, в момента няма. В същото време обаче съм длъжен да кажа, че има няколко препарата, които са обезболяващи, които примерно – изключвам препаратите за онкоболните, аз мога да ги изброя, които всички тук присъстващи колеги – доктори знаят, че се изписват, по-точно се дават от лечебни заведения. Те се изписват със специални протоколи и комисии. Това е много лесно доказуемо, когато се вземе кръв. Ако ние не вземем примерно кръв, аз затова казах, че трябва да има двойна проверка, защото един тест може да бъде позитивиран със слюнката. Това тук исках да изясня, че примерно при шествалентните, така наречените вече, говорихме за новите форми на наркотици, тоест синтетичните, в тези шествалентни, там присъстват именно тези синтетични наркотици.
Искам да бъда добре разбран, ако четиривалентният полеви тест не позитивира, защото има някакво друго действие от страна на шофьора, разбирайте към хората от КАТ, когато си направи кръв, там ще бъде изчистено, един вид като арбитраж за човека, който седи зад волана. Аз не казвам, че има такива служители в КАТ, но ние като законодатели трябва да предвидим всички възможности и всички варианти. Затова приемам това, което беше казано от професор Михайлов и професор Гетов. Ако този закон бъде приет, аз и със съдействието на колегите, ще направим, ако е необходимо, да вкараме някои от препаратите, които, пак казвам, когато се вземе кръв, ще бъде доказано. Това като идея на закона освен полеви тест и кръв, мисля, че е изпълнено. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Други народни представители?
Доктор Поповски, имате думата.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз ще подкрепя, разбира се, Закона на доцент Иванов, като смятам, че кръвните проби трябва да се правят само на газови хроматограф- масспектрометри, защото там наистина са видни плазмените нива на всяко едно вещество поотделно. Това в обикновена лаборатория няма как да стане. Дали е лекарство, дали е съответният наркотик, единствено Газов хроматограф-масспектромътр може и то след като се позитивира полевият тест от полицията и се вземе кръвта, и се запечата като алкохол, трябва да се изследва на газов хроматограф-масспектрометри. В нормална лаборатория няма как да излязат плазмените нива и реално да се отчете този човек наркоман ли е или онкоболен, или какъв е. Това е.
Мисля, че тези апарати в България са много малко. Моята съпруга е токсиколог и аз по стечение на обстоятелствата съм малко по-информиран от тази позиция. В София, доколкото знам, имат ВМА и Пирогов със сигурност, където има отделения по токсикология. Другите болници особено в по-малките градове, предполагам че тези апарати ги няма, те струват някъде между 15 – 20 000 евро. Трябва да ги има в областните болници, за да се изследва кръвта на тези хора, които са потенциални наркомани и управляват коли. (Реплика.) Да, точно така, университетските болници имат газов хроматограф-масспектрометър. Има и разбира се в завода „Плама“ – Плевен и в някои други ведомства. Това трябва да бъде съобразено чисто териториално. В Каспичан полицаят позитивира теста на шофьора „Х“ и трябва да се чуди къде по-напред, в каква лаборатория да изпрати кръвта за изследване. Нали за това говорим, да бъде такъв модел, за да може да се разбере реално лекарство ли е, наркотик ли е, какво е точно и каква му е, разбира се, концентрацията – дали е терапевтична от съответния препарат, или е нещо потенциално опасно за обществото? Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за изказване, доцент Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаема госпожо Председател, колеги! Идеята е добра, мотивите са сериозни, няма как да не ги споделим, доцент Иванов. Трябва да помислим по отношение на алкохола дали да не е също нулева толерантност, защото виждаме какво става по пътищата, колко жертви даваме, трябва да бъде и там, но това е друга тема, да не излизаме от настоящата.
В случая бележките, които отправи професор Михайлов, дискусията, която се води, предполагам че трябва да се доизясни и съм убеден, че колегите от Правна комисия, но е редно ние да дадем рамката тук, ние акцентираме на тестовата част. По-важно е по какъв начин е взето наркотичното вещество. Нулева толерантност при хората, които са зависими и употребяват наркотици. В случаите, когато има лекарствени компоненти, които, ако се открият по този начин при изследването, редно е преди това да се въведе и да се знае, че в това трябва да има изключение. Според мен и там трябва да се прецизира много добре, защото знаем тези лекарства как се изписват. При условие че се знае, че това ще бъде с нулева толерантност, законът ще е ясен към всички, трябва да се направи изключение предварително диагностицирани такива болни, на които се изписва лечение, да не попадат под обхвата и под ударите на Закона. Трябва да внимаваме това да не е вратичка. Трябва това да бъде прецизирано, това да не е вратичка и оттук нататък да се използва… Трябва да бъдем абсолютно сигурни, че това ще –не искам да допускам, но ще се използва. Тук трябва да положим усилия да се доизясни рамката и да намерим най-точната формулировка, така че и сигурността на Закона да бъде приложима и да няма отново писта и врата в полето да се действа занапред. Това трябва да го изясним. Считам, че това можем да го постигнем между първо и второ четене, експертната група. Ние не сме водеща комисия, добре е да получим обратна информация, госпожо Председател. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доцент Чакъров.
Доктор Тасков, заповядайте.
ЕВГЕНИ ТАСКОВСКИ: Благодаря.
Абсолютно съм съгласен, хареса ми нулевата толерантност – перфектно.
Казвам го точно, както и доцентът каза преди малко, когато ние изписваме на онкологично болни обезболяващи, свързани със състоянието и терапевтично поведение фентанилови производни и други подобни, няма никакъв проблем, защото тези лекарства дори не ги даваме на рецепта, те се изписват от съответната онкологична аптека, която е в… (Реплика.)
Да. Така че няма никакъв проблем това да бъде контролирано и да не се допуска някакво безотговорно отношение и да се възползват други хора. Това е абсолютно възможно да се случи.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Други народни представители?
Заповядайте, доктор Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Мисля, че докато ние умуваме върху това, малко сме позакъснели, защото твърде отдавна по линия на Министерството на вътрешните работи нещата са намерили своята пътека. Първо, отдавна се знае, че полевите тестове не са достатъчен доказателствен материал, когато се води съдебно дело, че единствено резултатът от кръвната проба важи пред съда. Единствената тревога е, че самият потърпевш или този, за който има съмнение от полевия тест – проведен или не, има интерес да даде кръвната проба.
Вторият проблем е в количеството кръв, което се взема венозно – това са 20 мл. венозна кръв, нещо, което се взема само в клинична лаборатория и в спешните центрове.
Последно, вярно е, районирани донякъде – къде трябва да бъде изпратена по служебен път тази проба, има изисквания за първи плик, втори плик, надписвание, лична карта и така нататък, шефът на лабораторията се подписва с печат и подпис при взимането, но трябва да Ви кажа, че резултатите действително изискват анализатори за провеждането и доказването на наркотичното средство. Би трябвало и съдът да уважава решението на клиничната лаборатория, която е доказала или отхвърлила присъствието. Още повече при взимане на медикаменти наркотичното средство е в среди. Освен това изследването завършва със заключение на лабораторния лекар специалист, на което съдът се опира.
Нещата си вървят по реда, който трябва да бъде. Единствено наблюдаващият прокурор може да прецени и знае къде е изпратена пробата. Това е информация за колегите. Бихме могли само да оформим венеца на цялото това дело, което са свършили МВР.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте за реплика.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: По-точно е допълнение.
Искам да отбележа, тъй като пропуснах. Във всички препарати, които се взимат, изписани по лекарско предписание – тук беше подхвърлен „Фентанил“ от колегата като често употребяван препарат... (Реплики.) А, да няма двусмислие, това е много важно.
В самата опаковка – затова не искам да се правят спекулации, в самата опаковка, на самата листовка е написано, че „след употребата“, съответно знаете как се изписва и кой го изписва, там пише, че „24 часа след употребата на този препарат не бива да се шофира, работи и така нататък“. Написано е с черни букви.
Мисля, че действително има възможност да се помисли, но нулевата толерантност, поне за мен, е абсолютно задължителна, ако искаме да предпазим, първо, нашите деца, второ, всички участници в движението по пътищата да бъдат спокойни, че когато шофират, срещу тях реално хората ги виждат. Пак казвам, бях удивен от това, не искам умишлено да споменавам какви нови таблетки се продават, и то в дискотеки, питейни заведения, комбинирани с алкохол – повярвайте, става ужасно. Затова, когато писах този закон, когато го предлагам пред Вас, заставам абсолютно убеден в това, което казвам – има доказателства, има и по-съвременни методи от хромотографските методи, има най-различни методи. Въпросът е ние в обществото да дадем ясен знак, че държавата по никакъв начин няма да толерира и няма да допусне човек, който се качи да управлява моторно превозно средство, да употребява наркотици.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Искате ли да допълните нещо, доктор Найденова?
Колеги, други народни представители?
Ще дам думата на господин Карагегов – представител на Българското либертарианско общество.
ДИМИТЪР КАРАГЕГОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще си позволя малко уточнение по дебата, който протече тук.
Наредба № 1 от 2017 г. предвижда четири лечебни заведения, в които се правят кръвни тестове за наркотици: ВМА, Токсикологията във Варна, ако не се лъжа, Плевен и Пирогов, МВР лабораторията? Четири са.
По данни на ВМА нито една от лабораториите не е сертифицирана да тества наркотични вещества по световните стандарти. Това е нещо, което народните представители трябва да имат предвид. Да, нулева толерантност е нещо прекрасно, но също много невинни хора могат да пострадат.
По нашето становище. В средата на 2017 г. беше създаден нов ред за установяване на водачи след употреба на наркотици чрез приемането на изцяло нова наредба, промени в Наказателния кодекс и в Закона за движението по пътищата. Смятаме новия ред за установяване на водачи в комбинация с новата техника, закупена от МВР, като сравнително добре работещи и защитаващи обществения интерес при санкциониране на безспорно опасното деяние, каквото е нетрезвото управление на МПС.
Причината да сме тук днес са онези вещества, за които настоящата методика не работи добре. По-конкретно става дума за канабиса. Още през 2017 г., при обсъждането на новата наредба, предупредихме за проблемите, които ще породи тя, и лавинообразното покачване на установените водачи след употреба на канабис, заради проблемите точно в тази част на наредбата.
През годините адресирахме редица становища и писма до Комисията, напомняйки за мащаба на системния проблем. Изключително съм обнадежден, че днес законодателят се е заел с неговото решаване.
Мотивите на вносителя повтарят нашите опасения от 2017 г. за прекомерното прилагане на наказателна репресия към лица, които с поведението си не застрашават общественото здраве и ред, такива, които макар и употребяващи наркотични вещества, са направили това цели дни и седмици преди да се качат и да управляват автомобил. Данните на Пътна полиция сочат, че като обвиняеми по този член от Наказателния кодекс от приемането на новата Наредба от 2017 г. до ден-днешен са привлечени над 10 хиляди български граждани. Това е половин процент от всички активни шофьори в страната. Десет хиляди граждани са в условия на тригодишен изпитателен срок от влязла в сила условна присъда!
Според представители на Министерството на правосъдието рецидивът при криминални прояви, свързани с наркотици, е 40%. Нито правосъдната ни система, нито институциите за настаняване на лишени от свобода имат готовността да се справят с нови четири хиляди затворници. Най-лесният начин да илюстрираме мащаба на проблема е като сравним данните на TISPOL – европейското обединение на службите за пътна полиция. Според тях в България установяваме с 20% повече употребили водачи от средното за Европа. Припомням, че средноевропейското означава много държави, в които притежанието на наркотични вещества е декриминализирано или полулегализирано. Ние даваме 20% над тях.
В съседна Румъния един на всеки 10 хиляди водачи е установен след употреба на наркотици; в Полша – един на 30 хиляди; в България – един на всеки 400. Тези данни могат да се тълкуват само по два начина: или всичко е наред с методиката ни и България е изправена пред много тежка наркоупотреба, даже бих казал с епидемични размери, невиждани в Европа досега, или нещо не е наред с нашата методика за установяване на тази наркоупотреба. Поне едно от двете неща трябва да е вярно. Което и да сметнете за вярно, мисля, че се нуждае от много по-сериозна редакция от няколко думички, добавени в Наказателния кодекс.
Уви, Законопроектът на вносителя, оставен по този начин, не адресира проблемите, засегнати в мотивите му. Просто добавката на установено по надлежния ред няма да е достатъчна мярка. Балансът липсва не защото тези 10 хиляди водачи не са били установени по надлежния ред, проблемът е в надлежния ред.
В становището ни, което е изпратено до Вас, сме дали предложенията си за редакция на Наредба № 1 от 2017 г., за да постигнем този баланс. Силно се надяваме, за разлика от 2017 г., този път опасенията ни да бъдат взети под внимание, защото иначе прогнозата не е добра, а нашите прогнози се сбъдват.
Страхът от репресия вече тласка младите хора към все по-рискова за здравето и живота им употреба на вещества. Примерите от нашата практика са десетки.
Смятаме, че незабавното решаване на този казус е от изключителен обществен интерес и потвърждаваме готовността си да предоставим всичките ни данни, изследвания, апаратура, доброволци, експертиза и така нататък за възстановяването на баланса, за който говори в мотивите си вносителят. Само да вметна, ние сме единствената гражданска организация, която разполага с апаратурата, с която разполага МВР. Ние сме единствената организация, която всъщност е провела практически тестове на тази машина. Въпросните машини, за които спомена вносителят, те са минавали само заверка по документи. Имаме обширна комуникация по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) с всички възможни служби за метрологичен и технически анализ, а нито една от тях не е провела реални замервания на тази машина. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Карагегов.
Има ли коментари, изказвания, колеги? Не виждам.
Пристъпваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 954-01-88, внесен от Лъчезар Иванов и група народни представители на 18 декември 2019 г.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС, № 954-01-89, ВНЕСЕН ОТ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 18 ДЕКЕМВРИ 2019 Г.
От името на вносителите Законопроекта ще представи господин Христиан Митев.
Имате думата.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Със Законопроекта за изменение на Наказателния кодекс ние предлагаме увеличаване на минималния размер на наказанието „лишаване от свобода“ в случаите на квалифициран състав на лека, средна и тежка телесна повреда, когато същата е причинена на медицински специалист при или по повод изпълнение на службата или функцията му, като предлагаме съответно за тежка телесна повреда минималният размер на наказанието да бъде увеличен от 5 на 7 години, за средна телесна повреда – от 5, вместо досегашните 3, за лека телесна повреда – от 1 на 2 години, и за лека телесна повреда без разстройство на здравето – от 3 на 5 години лишаване от свобода.
Мисля, че причините са известни за всички, но все пак отново ще ги кажа: зачестяването, увеличаването на броя случаи на посегателства срещу лекари, медицински сестри, санитари в лечебните заведения. За съжаление, законодателната промяна през 2013 г., когато е въведен този квалифициран престъпен състав, не е дала необходимия ефект, не се изпълнява нито индивидуалната превенция, нито генералната превенция, така както са записани в Наказателния кодекс като цели на наказанието, и е явно, че е необходима промяна. Минали са вече, всъщност седем години ще станат тази година, от приемането на тези промени – достатъчно време, и съобразно Закона за нормативните актове за извършване на последваща оценка на въздействието на тези състави. Видна е общата тенденция и затова смятаме, че е необходимо и завишаване в този случай на наказателната репресия.
Естествено, че това няма как да е само единично и само тази норма няма да реши този проблем, но на терена, бих казал, на Наказателния кодекс, това е необходимо да се направи според нас. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Митев.
Становища от Министерството на здравеопазването – имате думата, госпожо Гетова.
ХРИСТИНА ГЕТОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Отново сме изразили нашето писмено становище, но накратко позицията на Министерството е в подкрепа на предложения Законопроект, тъй като знаем, че посегателствата над медицински специалисти постоянно се увеличават и ние считаме, че тази мярка би могла до подпомогне превенцията срещу такива престъпления.
Освен това също предприемаме мерки за ограничаване, като миналата седмица се сключи Тристранно споразумение между Прокуратурата, министъра на здравеопазването и Българския лекарски съюз, с което се предвижда в оперативен порядък да си взаимодействат трите институции, за да могат да бъдат установявани престъпниците и да бъдат наказвани по съответния ред, когато има данни за извършено престъпление. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, госпожо Гетова.
Министерство на правосъдието.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Министерството на правосъдието също е предоставило своето Становище, изразило е правните си и юридически аргументи в него.
Съвсем накратко. Ние също така се присъединяваме и подкрепяме по принцип направеното предложение от вносителите за предприемане на мерки за недопускане на случаи на престъпни посегателства срещу медицински специалисти. Споделяме посоченото в мотивите от вносителите на Законопроекта.
Считаме, че последното отразява засилването на акцента върху употребата на наказателното право за закрила на обществеността, като в тази връзка са представени някои правни аспекти от наша страна, които предлагаме да бъдат взети предвид при обсъждането на Законопроекта. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
От името на съсловните организации – заповядайте, доктор Маджаров.
ИВАН ЯНЧЕВ МАДЖАРОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Дами и господа народни представители! Ние също сме внесли нашето писмено становище. Подкрепяме Законопроекта, подкрепяме и мотивите, които са представени, и в тази част, която чухме преди малко, че, разбира се, това няма да реши изцяло проблема с насилието, но е стъпка в правилната посока.
За нас е особено важно, освен времената на наказанията, да се предвидят и мерки – всички заедно да търсим мерки, които да гарантират неизбежността на наказанието, защото едно наказание има смисъл, когато всички от обществото знаят, че ще бъдат постигнати, ако си позволят нещо такова. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: И аз благодаря.
Заповядайте, професор Гетов.
ИЛКО ГЕТОВ: Благодаря.
Ние нямаме писмено становище, но тъй като по целия спектър на медицинска и здравна помощ – от спешната до специализираната и аптеките продължават тези изстъпления, ако мога така да кажа, Категорично подкрепяме, включително и мотивите, които вносителите имат. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, изказвания?
Аз мисля, че всички сме единодушни. Важно е неизбежността на наказанието, но по-важно е по някакъв начин обществото да стигне до логическата идея, че нито едно високо развито нормално общество не бие своите лечители.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение на Наказателния кодекс, № 954-01-89, внесен от Валери Симеонов и група народни представители на 18 декември 2019 г. – първо гласуване.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ НА ОРГАНИ, ТЪКАНИ И КЛЕТКИ, № 954-01-68, ВНЕСЕН ОТ ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 12 СЕПТЕМВРИ 2019 Г. – ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Законопроектът ще ни бъде представен от вносителя – професор Михайлов, имате думата.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Аз няма да говоря много, тъй като Народното събрание, включително и членовете на Здравната комисия през цялата изминала година посветиха и специален дебат, и свое решение, на което Министерството на здравеопазването отговори. Нашият законопроект в няколко аспекта се мъчи да подпомогне възможностите за увеличаване на трансплантационната активност на територията на Република България в съвсем конкретни направления.
Запознах се с мотивите на Министерството на финансите и, за да не Ви губя времето, ще прочета това, което съм написал, за да може да бъдем съвсем наясно в началото на дискусията върху тези аргументи какви са моите мотиви, за да поддържам Законопроекта за изменение на Закона за трансплантацията на органи, тъкани и клетки.
Становището на Министерството на финансите обхваща много малка част от представения законопроект и е съсредоточено само върху § 1, т. 1, 2 и 3 от него без да обръща внимание на редица други предложения, касаещи улесняването на реда за уведомяване на близките и прецизирането на реда, по който следва да се иска тяхното съгласие, както и значението на предварително изразеното съгласие за даряване на органи, тъкани и клетки от пациента в случай на мозъчна смърт, негово правно значение и последици.
Второ, аргументът на Министерството на финансите против: предложенията са общи, липсва каквато и да е конкретизация и не съответстват на направените предложения. С предложенията не се създават конкретни финансови тежести за държавни органи, а се въвежда гаранция, че всички дейности, предвидени в ЗТОТК ще бъдат обезпечени, тъй като към момента част от предвидените дейности, пряко свързани с трансплантацията на органи, тъкани и клетки, на практика не се финансират въобще или не се финансират адекватно.
Трето, сега съществуващата разпоредба на чл. 16, ал. 1 от Закона за трансплантациите ограничава дейностите, които се заплащат от Министерството на здравеопазването, което е в противоречие със заявената политика на държавата да стимулира донорството на органи тъкани и клетки.
Четвърто, съвсем общо и необосновано е твърдението, че предвиждането на актуализация на всеки три години на Наредбата по чл. 16, ал. 5 било неоправдано от гледна точка на Закона за нормативните актове. На първо място, в тези два закона никъде не са изложени критерии за оправданост, и на второ място, задължителната актуализация е необходима, за да се гарантира своевременно, че ще бъдат актуализирани стойностите, на база на които се заплащат разходите на болниците за извършените трансплантации.
На края на своето изявление по повод мнението, което прочетох от колегите от Министерството на финансите, мога да заявя също, че забележката, че няма финансова обосновка – тя е налице в предложения от нас законопроект. Проблемът е изключително важен.
Ще си позволя да завърша с това, с което започна доцент Иванов – той каза съвсем откровено, с цялото си добро намерение, че не е специалист в областта на токсикологията. Аз обаче съм специалист в областта на трансплантологията и ще Ви кажа, че съм изключително притеснен от една статия, която излезе наскоро в „Нейчър” съвсем наскоро, четох я в оригинал, която представя Източна Европа, включително и България, като страни, които вече извършват трансплантационни дейности, които на практика, първо, са по-рискови, и второ, не са с необходимото качество. Имам предвид конкретния пример, който цитира статията – това са трансплантациите на хемопоетичини стволови клетки. Много добре известно е каква разликата между неизползването на несвързани с фамилията донори и така наречените „хаплоидентични трансплантации”, които са изключително рискови. Поради липса – и заради това го казвам, поради липса в България на донорски регистър и използването му на клетъчен материал от чужди държави, което ще изчезне съвсем скоро, поради това че повечето трансплантационни центрове не, а всички в България, не са акредитирани по „Джейси”, ние ще изпаднем в положение, ако тази дейност не се финансира адекватно. Ако не бъде създаден – аз говоря не само в клетъчно направление, говоря и за органни трансплантации, ако няма 24-часова организация, мога да Ви покажа данни за 2019 г., които съвестно са публикувани от Агенцията за медицински надзор, в рамките на статистическата грешка няма никаква разлика в трансплантационната активност една година буквално след като ние поискахме и Министерството отговори на нашите изисквания с така наречената Програма за активизиране на трансплантацията.
Това че правим така наречените „кампании”, раздаваме си карти един на друг, повярвайте ми, като на трансплантолог, който работи 20 години тази технология, това изобщо не е достатъчно. Трябват конкретни мерки. И в този смисъл ние смятаме, че нашият законопроект действително има – не огромен, но някакъв адекватен принос в това тази дейност да бъде поставена на една по-прагматична основа, да бъде спомоществувана.
За да не отекчавам уважаемата комисия, искам да Ви кажа, уважаеми колеги, преди 10 години ни беше предоставено от Република Полша, като тогавашен президент на Си ел Джи, Закон за финансовото обезпечаване на полското здравеопазване, който важи и действа независимо от това коя управляваща партия управлява в момента. И който визира определени финансови параметри всяка календарна година, с които Полската република обезпечава своята високотехнологична медицинска активност. Затова именно ние наложихме и предложихме в текста на Закона да бъде включено законовото обезпечаване на тази изключително финансоемка дейност. Този, който си мисли, че тя може да бъде реализирана с минимални средства, това не отговаря на истината, но тя е основоположна за изобщо повдигане нивото на здравеопазването в България.
Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, професор Михайлов.
Ще дам възможност, първо, на Министерството на здравеопазването да изрази становище.
Госпожо Гетова, имате думата.
ХРИСТИНА ГЕТОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Изразили сме доста дълго становище по Законопроекта, но накратко – не считаме за целесъобразно към момента да бъдат извършвани промени в Закона за трансплантациите, защото Министерството на здравеопазването също предприема мерки в тази насока и чрез Министерския съвет е предложило Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, в чиито Преходни и заключителни разпоредби са направени промени в Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки. Голяма част от промените, които сме направили, смятаме че биха постигнали целите, предложени в настоящия законопроект.
По отношение предложените промени във връзка с финансирането на този етап смятаме, че категорично не биха могли да бъдат подкрепени, тъй като противоречат на вече приетите бюджетни закони и на Закона за публичните финанси.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, госпожо Гетова.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (встрани от микрофоните): Може ли думата?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Не. Няма такава практика. Как ще репликирате становище на институция? После може да се изкажете. Ще Ви дам думата за изказване и ще изкажете тогава мнението си по отношение на становището.
Давам думата на представителите на съсловните организации. Не искат да вземат думата.
Сега имате думата за изказвания, колеги.
Заповядайте, професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Аз не искам да коментирам в подробности мнението на Министерството на здравеопазването.
Това че Министерството на здравеопазването е предложило законопроект – аз го прочетох, сега не искам да занимавам какви пропуски има в него по отношение на трансплантациите тук, в уважаемата комисия, меко казано „пропуски”, но искам да Ви обърна внимание като юрист, тъй като това наше мнение е много внимателно координирано с юридическа експертиза, че изобщо не отговаря на истината това, че финансовото обезпечаване не може да бъде реализирано, поради това че бюджетът е приет. Тези две понятия – приемането на бюджета и финансовото обезпечаване, не си противоречат, тъй като това е дейност с изключителна значимост за държавата, и при решение, и желание и на парламента, и на съответните институции, които са му подчинени, каквито са Министерството на здравеопазването и които той ще приеме като един законопроект, могат да предложат в рамките на необходимото минимална актуализация на бюджета. Тоест по никой начин не можем да приемем, че това абсолютно няма логика в това, тъй като това се е случвало в практиката на българския парламент, по една или друга причина ще се случва, дай Боже, да са добри причините, да не са лоши, и в този смисъл аз лично не мога да приема логиката, с която Вие предлагате този законопроект да не му се дава ход, да не бъде осъществен и да не бъде гласуван от Комисията. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Колеги, изказвания?
Заповядайте, доктор Стоянова.
ВЕНКА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости!
Уважаеми професор Михайлов, ще Ви разочаровам, но моето мнение е, че становищата, които са ни предоставени от Министерството на здравеопазването и Министерството на финансите, са изготвени професионално и наистина са съобразени с действащото законодателство, с всичко това, което е написано – понеже завършихте с финансирането от Министерството на финансите, че Законопроектът не е съобразен с определените от основния закон правомощия на Народното събрание, на Министерския съвет, освен това не кореспондирате с текстове на Конституцията, много е хубаво императивно да запишем, в който и да е Закон, който касае здравеопазването, че Министерството е длъжно да осигури средствата от начало до край за една дейност, но това зависи от Министерството и от начините, по които се изготвя и формира държавният бюджет, който ние после одобряваме, така че не съм съгласна с Вашето изявление по това отношение.
Разбира се, оценявам значимостта на мерките, които трябва да се предприемат по отношение насърчаване на донорството, респективно за развитие и разширяване обхвата на трансплантациите, но не мога да се съглася, че тези предложения, които сте направили, ще бъдат приложими в ежедневната ни практика.
Предложението за разширяване кръга от близки, които могат да изразяват воля за донорството, е добро. Имам положително отношение към него, но не мога да се съглася с факта, че няма да се съобразяваме с волята на близките на починалия, който така или иначе сам е изразил съгласие за донорство. По-скоро този акт от негова страна, направен приживе, би бил в подкрепа на волята на неговите близки да разрешат да се вземат органи и да се използват в трансплантологията.
Мисля също така, че не е удачно да включваме допълнително и лекуващия лекар в процеса за заявяване на съгласие за донорството. Аз дълги години съм работила като администратор и съм свидетел на това, колко трудно се администрира един процес, в който има голям брой участниците, а Вие тук предлагате да се разшири броят участници в процеса. Личното ми мнение е, че по този начин ще затрудним системата. Освен това 24 часа за уведомяване от страна на общопрактикуващия лекар, наистина не е приложимо. (Шум и реплики.) Аз Ви казвам, това е моето мнение. Един общопрактикуващ лекар, тук има такъв, не му е само това работата да си гледа часовника и в рамките на 24 часа да уведоми всички институции, с които има взаимоотношения, и освен това да си върши основната работата, за която е сключил договор.
Още нещо, с което може би трябваше да започна. Запознах се със ЗИД на Закона за лечебните заведения. Там най-голямата част от промените касаят Закона за трансплантациите. Смятам, при положение че това е основен закон в системата на здравеопазване, не е редно да тръгваме от частното към общото, да променим първо специалния закон – в случая Закона за трансплантациите, а след това да налагаме тези промени в Закона за лечебните заведения, който, както казах, е основен в здравеопазването. Така че надявам се много скоро да пристъпим към разглеждане на предложения ни Законопроект от Министерския съвет и в кръга на обсъжданията бихме могли да изчистим и доста текстове в Закона за трансплантациите.
Вие сам казахте, професор Михайлов, че трябва да се обединим и да предложим един добър законопроект. Настоявам той да бъде Законът за лечебните заведения и с него да подобрим Закона за трансплантациите, от което той обективно има нужда. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Имате реплика? Заповядайте, професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Надявам се да не прозвучи рязко, но имам чувството, че Вие не сте прочели сериозно нито така наречения Закон за лечебните заведения, който се предлага от Министерство на здравеопазването, нито сте прочели нашия законопроект. Никъде в нашия законопроект не се говори, че волята на българския гражданин трябва да бъде взета предвид императивно и да не се питат близките му. Това по никое европейско законодателство не може да бъде възприето и затова ние сме определили линията, по която каскадно да се върви при взимането на мненията. Това е едно.
Второ. Когато говорим за трансплантационна активност – затова е създаден този закон. Няма закон пенкелер в здравеопазването, в който в някаква заключителна разпоредба, както се случва много често, за съжаление, да се прехвърлят върху други закони разпоредби и промяна на тяхното състояние, а той е законът, който определя всички аспекти, които биха могли да улесняват действията на съответните специализирани органи – в случая здравеопазването, за осъществяването на тази високотехнологична дейност. Поради тази причина ние заявихме, че всички наши предложения не са ориентирани само към финансирането, а към конкретни действия, които могат да подпомогнат трансплантационната активност. Да се отхвърли един законопроект понеже някой е приготвил друг след време, а ние сме го внесли още септември месец, тоест нашият законопроект е забавен практически пет месеца, това за мен не е морално. По-скоро ще бъде политически акт, който няма да бъде по никой начин да бъде приет от нас като позитив в нашите дебати, а напротив. Трети законопроект вече Ви предлагам. И трите са съвсем конкретни. Единият беше Законът за кръвта – отхвърли се, сега това, с което се занимавам от 20 години, отново Вие поставяте под съмнение. Не искам да го коментирам начина, по който Вие развихте Вашата теза, защото не ми е удобно да го коментирам. Повярвайте ми обаче, човек, като експерт, който се включва в законодателния процес, се чувства много сериозно демотивиран от това, че по всякакъв начин една политическа сила, независимо то нейните замисли, желания да бъде подпомогнато законотворчеството, се стига до отхвърляне, непрекъснато отхвърляне, само и само да се наложи мнението на друга политическа сила.
Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Дуплика, госпожо Стоянова.
ВЕНКА СТОЯНОВА: Уважаеми професор Михайлов, ние седим и работим на тази маса не за да приемаме лично нещата и да работим това, от което най-много разбираме, а да направим така, че да вземем най-добрите решения, да изготвим най-добрите предложения. Не мога да се въздържа да не коментирам израза Ви „така нареченият законопроект за лечебните заведения”. Аз знам, че експерти от Министерството на здравеопазването са работили месеци наред, за да направят точно така, че да стиковат нещата и да намерят мястото на всичко в този законопроект, който скоро ще разглеждаме, така че, мисля, ще постигнем целта и целите, част от тях, които Вие сте набелязали във Вашия законопроект. Бъдете убеден!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Стоянова.
Други изказвания?
Заповядайте, доктор Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Моят въпрос е към представителите на Министерството на здравеопазването.
Ето го Законът за лечебните заведения, който ще гледаме другата седмица. Той е основополагащ, един от основополагащите. Но защо Вие решихте, че по този начин ще променяте Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки – забележете, няма нищо общо с това, което професор Михайлов предлага. Тук основно се говори за внос на органи, износ на орган, обмен на органи, работа на митниците – всичко, тъканна банка. Основно е това.
Значи, ние ще развиваме, професор Михайлов, тъканната банка, но питам: колеги, и това не е за пръв път, това са шест страници промени, в Закона за трансплантациите. Защо Вие като вносител не направихте отделен ЗИД, за да можем ние спокойно да разгледаме тази проблематика? А сега, един срещу друг ще спорим като колеги и като политици, различни представителите на политически сили? Защо не го направихте? Защо бързате да вкарате това, при условие че спокойно могат да се огледат всички неща?
И пак казвам: промените на 10 ноември дойдоха точно за това, за да може България да развива високотехнологична медицина. Кажете ми трансплантациите не са ли високотехнологична медицина? И какво правим? Самото Министерство на здравеопазването спира този процес. Не че няма пари. Парите са работа на други органи. Не е дори задължително да актуализираш един държавен бюджет или какъвто и да е бюджет. Парите ще ги намерят други. Въпросът е да се вземе политическото решение. Ние или вървим напред, или ще тъпчем на едно и също място?! Но не по този начин – чрез един закон да променяме друг. Това е много несериозно. Не че няма да бъде обсъдено, подкрепено и прочее, защото виждате как е. Но направете го отделен ЗИД, за да можем спокойно да го разгледаме. Ако трябва на няколко заседание, работна група, но действително да направим нещо, от което ще се гордеем. В крайна сметка година и нещо ни остава още мандат. И ние какво – спираме неща? Говори се за трансплантации на матки. Е какво правим? Откъде ще вземем парите?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Ще си позволя под формата на реплика, д-р Найденова, да Ви помоля да извините тук присъстващите представители на Министерството на здравеопазването, защото те няма как да Ви отговорят. Вносител на Законопроекта в Министерския съвет е министърът на здравеопазването. Предстои да го разглеждаме и аз се надявам този въпрос да може да го поставите към него, когато разглеждаме ЗИД на Закона за лечебните заведения.
Иначе чух няколко оптимистични твърдения във Вашето изказване. От една страна, че демокрацията ни е донесла високотехнологичната медицина, от друга страна, че ще работим още година и няколко месеца. Това звучи убедително и можем да свършим добри неща.
Все пак Министерството на здравеопазването иска ли нещо да добави?
Госпожо Гетова.
ХРИСТИНА ГЕТОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, накратко ще отговоря на въпроса, защо подходихме по този начин със законопроекта? Основната причина да направим промени във всички предложени от нас законопроекти е изпълнение на Решение № 704 на Министерския съвет, с което се възлага на всички администрации да намалят административната тежест на гражданите. Затова и Законът за трансплантации изглежда толкова голям. Основните принципи обаче, които сме въвели чрез него, са поднормативната уредба, подзаконовите нормативни актове, които уреждаха различни режими по вноса и износа, и трябваше да бъдат регламентирани на ниво закон. Отделно от това сме направили и други промени, свързани с насърчаване на донорството и трансплантациите и една от тях е разширяване на кръга на лицата, които могат да дават съгласие и определяне на поредност. Същата идея, която беше представена от проф. Михайлов. Направени са и други неща в Закона за трансплантациите и Закона за лечебните заведения, заедно с всички промени, които са направени с него, беше доста дълго време на обществено обсъждане, така че не е направено прибързано, взети са предвид становища на много организации, институции и мисля, че може да се води дебат на тази основа. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Изказване?
Доцент Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Трябва да Ви кажа, уважаеми госпожо Председател и колеги, че мислех да не се изказвам, обаче съм притеснен от чиновническото отношение на Министерството на здравеопазването.
Днес тук, доктор Дариткова, е медицинският директор, ако мога така да се изразя, на Министерството на здравеопазването, директорът на дирекция „Медицински дейности”. Това е човекът, който е най-компетентен, би трябвало да е най-компетентен в това, за което говорим днес ние.
Няма нужда, уважаеми колеги от Министерството на здравеопазването, от тези обемни материали. Има 4 – 5 неща, които трябва да се променят. И днес, след всичко това, което говорите, спокойно в бъдещето – ако не са колегите от Велико Търново и професор Платиканов от Варна, органната трансплантация в България ще бъде нула. Хората чакат, хората умират! Недейте се отнася по този начин да ми цитирате административни пречки, които пречат и които трябвало да оправите. Всичко това е ясно. Ние сме го изговорили през тези години. Преди нас го знаят колегите. Нещата не се получават. Те не се получават и с идеите, които Министерството на здравеопазването имаше за трансплантацията на бял дроб. Когато ние тръгнахме да правим една тригодишна ли беше, петгодишна ли програма, изведнъж се оказа, че в една българска болница могат да се правят трансплантации на бял дроб. Така че не искам да си посипвате главата с пепел, но бъдете по-екзактни и отворени за нуждите на българските граждани, наши пациенти.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, № 954-01-68, внесен

от Георги Михайлов и група народни представители на 12 септември 2019 г. – първо гласуване.
Който е съгласен, моля да гласува.
Колегите от ДПС заявиха, че гласуват „за” – броя два техни гласа.
За – 9, против – няма, въздържали се – 11.
Не се приема.
Благодаря на всички за участието в днешното заседание.

(закрито в 16,40 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА


Стенограф:

Маргарита Крачунова