Редовно заседание на Комисията по здравеопазването

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването





П Р О Т О К О Л
№ 71


На 13 февруари 2020 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Проект на Решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по здравеопазването, както и на процедурата за избор от Народното събрание.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 002-01-3, внесен от Министерския съвет на 8 януари 2020 г. – първо гласуване.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 002-01-5, внесен от Министерския съвет на 9 януари 2020 г. – първо гласуване.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Даниела Дариткова.

* * *

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости!
Имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по здравеопазването.
Преди да пристъпим към стандартната процедура, искам да поздравя нашите двама рожденици днес – доктор Найденова, и доктор Тасков. (Ръкопляскания.)
Разбира се, пожелаваме им да са здрави, да бъдат упорити в желанието си да подобрят здравната система, да даряват здраве на хората и да имат вдъхновението да следват пътя, който са си избрали, да се радват на много положителни емоции! Поздравяваме ги! (Ръкопляскания.)
Дневният ред, който предлагам на Вашето внимание, е следният:
„1. Проект на Решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по здравеопазването, както и на процедурата за избор от Народното събрание.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 002-01-3, внесен от Министерския съвет на 8 януари 2020 г. – първо гласуване.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 002-01-5, внесен от Министерския съвет на 9 януари 2020 г. – първо гласуване.“
Има ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Който е съгласен с предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Заповядайте, госпожо Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Уважаема доктор Дариткова, имам въпрос: защо, въпреки това, че е записано в Правилника, че трябва да се провежда блицконтрол съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, както и според Вътрешните правила за работата на Комисията, Комисията по здравеопазване продължава да не изпълнява това изискване?
Мисля, че няма нужда да спестявате въпроси на министъра на здравеопазването. Той има какво да ни каже, има какво да отговори на народните представители, а народните представители има какво да го попитат.
Препоръчвам Ви да се придържате към Правилника, защото знам, че Вие държите на точката, на запетаята в този правилник и обикновено го спазвате.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря за препоръката, доктор Джафер.
Днес министърът на здравеопазването е в Брюксел на извънредно заседание на министрите на здравеопазването във връзка с корона вируса и заразата, която владее обществения интерес, а здравния още повече. Поради тази причина не съм включила точка в дневния ред за блицконтрол. През януари месец имахме блицконтрол, това не беше съвсем отдавна, така че се старая наистина да спазвам Правилника и министърът е готов винаги да отговаря на въпросите на опозицията. Не може да му се отрече, че е един от най-често разпитваните министри и в рамките на парламентарния контрол в пленарната зала.

Ако няма други бележки, позволете ми да пристъпим към точка първа от дневния ред:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРЕДЛАГАНЕ НА КАНДИДАТИ ЗА УПРАВИТЕЛ НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА, ПРЕДСТАВЯНЕТО И ПУБЛИЧНОТО ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ИЗСЛУШВАНЕТО НА КАНДИДАТИТЕ В КОМИСИЯТА ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО, КАКТО И НА ПРОЦЕДУРАТА ЗА ИЗБОР ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Уважаеми колеги, на Вашите електронни пощи е изпратено копие от Проекта на решение за приемане на процедурни правила за провеждане на публична процедура за избор на управител на НЗОК по реда на чл. 93 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Приемането на процедурните правила за избор на управител на Касата е необходимо във връзка с изтичането на мандата на управителя на НЗОК на 12 март 2020 г. и в изпълнение на чл. 93, ал. 1 и ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В съответствие с чл. 93, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание изборът се извършва след проведена публична процедура. Процедурата се провежда въз основа на приети от Народното събрание процедурни правила, изготвени от компетентната за всеки избор постоянна комисия, съгласно чл. 93, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Колеги, да пристъпим към разглеждане на процедурните правила по същество, като предлагам Проектът на решение, който Ви е предоставен, да бъде приложен към стенограмата от днешното заседание. Надявам се, че няма да настоявате да четем целия Проект на решение, който ще бъде четен в пленарната зала. Не виждам подобни заявки.
Искам да Ви информирам, че предложените на Вашето внимание процедурни правила са съобразени с изискванията на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество по отношение на лицата, заемащи висши публични длъжности, Раздел 7, Приложение № 4 и № 5 от Решението.
Сега имате думата за изказвания.
Заповядайте, доктор Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Госпожо Председател, уважаеми колеги! При разглеждане на предложения Проект на решение и приложенията към него – Приложение № 1 до № 5, считам, че в предложения текст на първо римско, озаглавен „Предлагане на кандидати за управител на НЗОК“ – т. 2, буква „е“, не се отчита разликата във времето между отделните процедури. От една страна, кандидатстване, следва избор на управител – процедура, след това следва процедура по назначаване, както и наличие на факти и обстоятелства, открити след провеждане на избора, като по този начин може да бъде възпрепятствано самото назначение.
По този повод предлагам на уважаемите колеги на днешното заседание внимателно да се вгледаме в първо римско, озаглавено „Предлагане на кандидати за управител на НЗОК“ – т. 2, буква „е“, като предлагам промяна в нейното съдържание. А именно, моето предложение в т. 2, буква „е“ – декларация по образец, съгласно Приложение № 2 към Решението, че кандидатът е запознат с изисквания по назначаване и заемане на публична длъжност, съгласно изискванията на чл. 21, ал. 1, т. от 1 – 11, а не както сега действащия текст, в който с години по един и същи начин е била тази декларация – от 1 – 6 само, от Закона за здравното осигуряване, и по чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
Кое ми дава право да предложа това? Мотивите ми са следните: с една такава декларация по образец, че кандидатът е запознат с изискванията на посочените членове, алинеи в двата закона – той гарантира, че е запознат, от една страна, и от друга страна, той е запознат с гарантирането, че тези неща са му известни при кандидатстване, които по-нататък ще му послужат при евентуалния избор и за назначаване.
Ако това бъде прието от Комисията, би следвало след това да се направят известни корекции от юристите за систематичното място в Приложение № 2, а сега се питам: защо не в Приложение № 4? Ще Ви кажа защо. Защото чл. 21 от Закона за здравното осигуряване засяга само назначаването на управител, а чл. 5 засяга лицата, заемащи публични длъжности.
Ще дам пример. Ако аз съм кмет и искам да се кандидатирам за управител на НЗОК, ще подам заявление по Приложение № 2, където се изисква по чл. 21, ал. 1, точки от 1 до 6, и моите документи, заедно с останалите, ще бъдат изрядни. Когато Комисията приема тези документи, без да знае, че този човек е кмет на дадена община, тя ще ги приеме за изрядни и може да бъде пропуснат. Но, когато вече примерно печелиш този конкурс, тогава трябва да попълниш другото Приложение № 4, което освен по чл. 31, ал. 1, т. 1, там се казва, че този образец на декларация е и по чл. 21, ал. 1, от точки 6 до 11, където вече се открива, че кметовете нямат право, освен другите лица.
Това не бих казала, че е сложна материя, но същевременно аз моля колегите да обърнат внимание на това. Затова вчера след обяд внесох предложение до Комисията и ако бъда права, би трябвало нещата да бъдат коригирани после от правистите. Ако не, решението оставям на Комисията. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Найденова.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема доктор Найденова, наистина вчера изпратихте по надлежния ред предложение за промяна на процедурните правила, но това е направено по процедура, която касае промени между първо и второ четене на Законопроект, защото сте го направили по този механизъм. Нещо, което не може да бъде автоматично приложено към утвърждаване на процедурните правила, защото съгласно Правилника за организацията и дейността на народното събрание те се приемат на едно четене, като се допуска само извършването на редакционни поправки по време на заседанието. Радвам се, че току-що Вие отново запознахте народните представители с Вашите предложения.
А сега по съществото на Вашите предложения, с които не мога да се съглася. Искам да кажа, че в предложения Проект на процедурните правила, Раздел първи, т. 2б е предвидено попълването на декларация по образец съгласно Приложение № 2 от кандидата за управител. С тази декларация се установява наличието и отсъствието на обстоятелства по чл. 21, ал. 1, т. 1 – 5 от Закона за здравното осигуряване, а именно кандидатът декларира, че притежава българско гражданство, че не е поставен/а под запрещение, не е осъждан/а за умишлено престъпление от общ характер или лишен/а по съответен ред от правото да заемам материално-отговорна длъжност, не е член на Надзорния съвет на НЗОК, че не е съпруг/а и не се намира във фактическо съжителство, не е роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до втора степен включително с членове на Надзорния съвет на НЗОК.
Съгласно Раздел седем от Проекта на процедурните правила, след приключване на процедурата за избор по реда на Раздел шест, избраният управител на НЗОК подава декларация за несъвместимост по чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 6 – 11 от Закона за здравното осигуряване по образец, съгласно Приложение № 4 към Решението.
Вие предлагате кандидатът да подава Декларация по чл. 21, ал. 1, т. 1 – 11 от ЗЗО като декларира всички обстоятелства от т. 1 до т. 11 още при подаване на документите си за участие в избор на управител. Предложенията не отговарят на изискванията на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, защото съгласно чл. 36 от Закона, при заемането на висша публична длъжност, за която с Конституцията или със закон са установени несъвместимости, лицето подава пред органа по избор или назначаването декларация за несъвместимост в едномесечен срок от заемане на длъжността и декларация за несъвместимост по чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 6 – 11 от ЗЗО ще се подаде от лицето, след като бъде избрано за управител от Народното събрание и преди да сключи договор за управление, който се сключва по ред, определен от Надзорния съвет.
Ако се приеме Вашето предложение и се подава тази Декларация, като се декларират всички обстоятелства още при подаване на документите от кандидата, то това означава силно да се ограничи кръгът на лицата, които могат да бъдат предложени за управител на Касата. Затова аз предлагам на народните представители да не подкрепят Вашето предложение, но ще го подложа на гласуване.
Имате още едно предложение, което Вие не изложихте.
Заповядайте.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Реплика по отношение на това.
Аз не считам, че кръгът се затваря. Напротив, кръгът ще даде възможност на много повече хора, отколкото досега, да кандидатстват, но това е друг въпрос. Декларацията по Приложение № 2 не може да се основава на чл. 21, ал. 1, точки от 1 – 6. Това е моето твърдение. Погледнете, че там е записано точно това. Оставям на юристите, все пак може би и в залата ще се произнесат.
Второто ми предложение, уважаеми колеги, касае шесто римско – избор на управител на НЗОК от Народното събрание, където се предлага да се излъчва в реално време чрез интернет страницата на Народното събрание.
Националната здравноосигурителна каса управлява над 5 милиарда лева, нещо, което е огромен публичен финансов ресурс. Второ, в много от населените места няма интернет и хората, които се интересуват, няма да могат да проследят в реално време как става в Народното събрание изборът и изслушването.
Освен това мисля, че сега, когато ние променим и заменим това със „се излъчва по Българската национална телевизия и Българското национално радио“, се дава донякъде и една голяма тежест на тази институция, и на нас като Комисия по здравеопазване.
В едни скоби искам да кажа, че предложението ми, тези думи „се излъчва в реално време чрез интернет страницата на Народното събрание“ да се заменят със следния текст „се излъчва по Българската национална телевизия и се предава по Българското национално радио“ не съвпада с това, което ние знаем по чл. 51, ал. 2 от Правилника ни, когато колеги излизат и предлагат заседанията да се излъчват по Българското национално радио и Българската национална телевизия, тоест ние го слагаме това изисквания в правила. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Найденова.
Ще възразя и срещу това Ваше предложение.
Съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание чл. 51, ал. 1: „Заседанията на Народното събрание се предават пряко от Българското национално радио на определена от него честота, която покрива територията на цялата страна, с репортажи по Българската национална телевизия, както и от парламентарния телевизионен канал.“ Откритите заседания да се излъчват в реално време чрез интернет страницата на Народното събрание, а изборът на управител се извършва с публична процедура на открито заседание, съгласно чл. 51, ал. 2 от Правилника, както вече сама споменахте.
Пряко предаване по Българската национална телевизия и Българското национално радио може да се осъществи при решение на Народното събрание по конкретния повод. Прави се процедурно предложение от народен представител и то се утвърждава, или не, от пленарната зала. Има такава разписана процедура в нашия правилник и аз не виждам за необходимо да обогатяваме нашите процедурни правила с подобно предложение. Не смятам, че това ще накърни публичността на процедурата по избор на управител на Националната здравноосигурителна каса. Напротив, ще ни въведе в едно изключение, което не смятам, че ще се възприеме добре, защото има трайно установена парламентарна практика.
Заповядайте, доктор Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаема доктор Найденова, аз също ще трябва да изразя мнение, малко по-различно от Вашето.
Мисля, че наложената практика заседанията на Комисията, в рамките на които се изслушват кандидатите за управители на Националната здравноосигурителна каса, да се предават чрез интернет, онлайн, със техническите средства, които има парламентът, са достатъчна гаранция за прозрачност, докато изслушването в самата пленарна зала така или иначе е според Правилника – там, където се извършва дебатът, дискусията, отново задаването на въпроси и отговорите от съответния кандидат за управител, може да се проведе съгласно действащия Правилник.
Смятам, че корекции от рода на тези, които предлагате, с аргументи – по-голяма прозрачност, няма да доведат до по-голяма прозрачност, нито до избор на по-добри кандидати от тези, които ще бъдат представени за изслушване.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Уважаеми колеги, има ли други изказвания? Не виждам.
Ще подложа на гласуване направените предложения от доктор Найденова последователно, за да няма упрек, че ги гласуваме анблок.
Първо, подлагам на гласуване процедурното предложение за корекция на правилата в Раздел първи.
За – 4, против – няма, въздържали се – 12.
Не се приема.
Сега подлагам на гласуване второто процедурно предложение за изрично записване в Правилата за излъчване по БНТ и БНР на избора на управител на Касата в пленарна зала.
За – 4, против – няма, въздържали се – 12.
Не се приема.
На основание чл. 93, ал. 7, изречение второ от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание подлагам на гласуване Проект на Решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по здравеопазването, както и на процедурата за избор от Народното събрание.
За – 16, против – няма, въздържал се – 1.
Приемат се.

Пристъпваме към точка втора от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ, № 002-01-3, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 8 ЯНУАРИ 2020 Г. – ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
От името на вносителите Законопроектът ще бъде представен от заместник-министър Жени Начева.
Имате думата, госпожо Начева.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕНИ НАЧЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на съсловните организации, успех на проф. Стоименова! Първо, искам да извиня господин Ананиев, който не може лично да представи двата законопроекта, но в момента знаете, че има заседание в Брюксел на Съвета на здравните министри по повод на корона вируса, поради което той се извинява за своето отсъствие. Информацията от заседанието на Съвета ще разпространим чрез медиите. Ако имате въпроси, ще отговорим и на тях.
А сега към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения. Ще се опитам съвсем накратко да представя някои от най-основните моменти към него, след което сме готови да отговорим на всички зададени въпроси в хода на дискусията.
Основна цел на предложените законови промени е да се изпълнят ангажиментите, възложени с Решение № 704 на Министерския съвет за приемане на мерки за трансформация на модела на административното обслужване, или всички мерки, които са свързани с намаляване на административната тежест към бизнеса.
Предлагат се промени в режима по издаване на разрешение за осъществяване на лечебна дейност и регистрационния режим на лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписите. Предвижда се възможността при извършване на комплексна оценка по чл. 37а и чл. 37б да бъдат използвани специфични индикатори за предоставените здравни услуги на определена територия, а именно данни за броя на лечебните заведения на територията на съответната област, осъществяващи болнична помощ по съответните медицински специалности, броя на разкритите в тях структури и легла, включително и направените промени в броя на разкритите легла за съответната година, кадрова и материална обезпеченост, проведени леглодни, преминали болни, използваемост на леглата за текущата и предходна календарна година, както и данните за действащите договори на НЗОК за болнична помощ и за отчетената и за платена болнична помощ по видове лечебни заведения на територията на областта за текущата и предходната календарна година.
С цел улесняване на административната процедура е регламентиран и служебен обмен на информация и конкретни срокове за предоставяне. Целта е да се постигне пълнота на изготвената комплексна оценка, като се отчита капацитетът на съществуващите лечебни заведения, както и реалното потребление на медицинска помощ.
Предлага се и дефиниция на понятието „територия на лечебното заведение“, във връзка с прилагането на чл. 9, ал. 6 от Закона за лечебните заведения, който, знаете, че беше обсъждан и имаше редица проверки в тази сфера – дефиниция, съгласно която на територията на държавно или общински лечебно заведение за болнична помощ може да осъществява дейност друго лечебно заведение за болнична помощ само, при условие че клиниките, отделенията и лабораториите в двете лечебни заведения извършват различни медицински дейности.
С предложението се цели да се създаде яснота и да не се допуска противоречиво прилагане на разпоредбата. Предлага се промяна в Закона за здравното осигуряване във връзка с провеждания в последните месеци обществен дебат относно необходимостта от въвеждане на правила за структурата на разходите за персонал на изпълнителите на медицинска помощ.
В Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, с цел увеличаване броя на донорите, се предвижда възможност да могат да се вземат органи и тъкани от починало лице, ако е формирана воля за това от по-широк кръг негови роднини. Към настоящия момент това са съпруг или родител, дете, брат или сестра.
С промените се дава възможност воля на донорството да могат да изразяват и други роднини по съребрена линия до четвърта степен, включително при родство, възникнало въз основа на осиновяване, но не по-рано от три години от осиновяването. Изрично се пояснява, че всеки следващ ред роднина могат да формират воля единствено при липса на близки и роднини. В резултат на това би могло да се помогне на повече нуждаещи се от трансплантация.
В рамките на Решение № 704 за намаляване режимите на административната тежест също предлагаме промени, които са свързани с разрешаване на внос и износ на органи, тъкани и клетки, и репродуктивни клетки, като това се регламентира вече на законово ниво, а не както е в момента – на ниво подзаконов нормативен акт. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, госпожо Начева!
Някой друг от Министерството?
Господин Иванов, искате ли нещо Вие да коментирате по предложения Законопроект?
Имате думата.
РОСЕН ИВАНОВ: Уважаема доктор Дариткова, уважаеми дами и господа народни представители, гости! От името на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ искам да взема кратко отношение към представения Законопроект. Преди всичко с текстовете, които са предложени и се засягат и трите сфери на дейност на Агенцията – и регистрационната, и контролната, а така също и дейността, свързана с трансплантацията на тъкани, органи и клетки.
Накратко за всяка от тези дейности.
Най-много се предвиждат промени в областта на регистрацията и разрешението. Удачен е подходът преди всичко да се търси намаляване на административната тежест – нещо, за което се говори подробно и в мотивите към Законопроекта.
Особено важна за нас е възможността, която се предоставя, да се дава комплексна оценка на базата на едни допълнителни индикатори, които ще се взимат предвид при оценяване на потребностите на определените райони, в които ще се създава или ще се изменя дейността на дадено лечебно заведение за болнична помощ.
Предлага се и възможност да се създават нов тип лечебни заведения, които касаят медицински и здравни грижи. Това считам също така за удачно предложение, тъй като се разширява възможността за реализация на потребностите на хората от специфичните грижи, за които става дума, както и за по-голяма реализация на специалистите в тази област.
По отношение на контрола, характерното е, че се предвижда допълнително задължение на нашата агенция да проверява начина, по който се формират работните заплати в лечебните заведения – общодържавните и общинските лечебни заведения, в съответствие с утвърдените финансови стандарти. Това е изключително важно според мен и ще даде възможност да се гарантира едно правилно законосъобразно разпределяне на работната заплата в лечебните заведения.
По отношение на промените в Закона за трансплантациите на органи, тъкани и клетки, характерното е, че очевидно предложението за промени цели да се увеличи реално, да се създаде възможност реално увеличаване на донорите, като се създават възможности. Първо се увеличават категориите лица, които могат да дават съгласие. Това са роднините по съребрена линия до четвърта степен, включително и осиновените, които формират родство по осиновяване, но с важната уговорка – след като са изтекли поне три години от осиновяването.
Много е важно това, че Законопроектът включи в себе си изрично посочване на реда, в който ще се търси съгласието на близките за донорство. До този момент имаше известни колебания и неясноти в процеса на работа – координаторите по донорство, тоест лицата по член 15г от Закона за лечебните заведения, срещаха трудности в това отношение. Сега вече изрично явно е казано каква е последователността и кога се преминава към търсене на съгласие от следващ по-нисък ред, или по-скоро по-далечен ред от роднинства.
Прави се предложение да се въведе един нов принцип, който ще бъде също така може би дискутиран, но все пак, струва ми се, полезен – за това, че когато не е налице роднинство на починалото лице, ясно е казано в предложението, че оттук ще следва, че починалото лице може да бъде донор. Това е също ясна, конкретна стъпка към увеличаване на полето на възможните донори.
Много е важно да се подчертае и възможността, която се отваря в раздела за живо донорство, когато се предлага да се разреши кръстосаното донорство. Знаете колко е сложна ситуацията в България при много чакащи, особено за бъбреци, разбира се, и черен дроб, но за бъбреци е най-характерна тази разпоредба, най-приложима би била.
Предлага се и нова възможност за трансплантация на матка, което сами разбирате, че би било успех за много хора, които искат да имат свое дете, пък нямат, поради някакви физически причини. Това е, което искам да кажа. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви!
Сега по традиция ще дам думата за становище на присъстващите.
Имаме получени становища от съсловните организации, синдикати и други организации, свързани със системата на здравеопазването, но ще помоля кратко да се представят предложените становища.
Професор Габровски от името на Българския лекарски съюз.
Заповядайте, имате думата.
НИКОЛАЙ ГАБРОВСКИ: Уважаема доктор Дариткова, дами и господа, колеги! Доктор Габровки – заместник-председател на Българския лекарски съюз.
Българският лекарски съюз принципно подкрепя предложените промени. Имаме коментари по отделни точки. Не искам да ги чета, тъй като предполагам, че Вие вече сте запознати. Съвсем леко ще ги маркирам.
Относно възможността на лекарските асистенти, медицински сестри и акушерки да извършват предвидени в Законопроекта дейности, БЛС принципно подкрепя така предвидените промени, но държим да има изработени точни и ясни правила и критерии за обхвата на дейностите, които ще се извършват самостоятелно от лекарските асистенти.
По отношение на удължаване на срока за приемане на правила за добра медицинска практика, разбира се, подкрепяме.
По отношение на неприлагането на Раздел VII от Закона за здравното осигуряване, договор между НЗОК и изпълнител на медицинска помощ, ние категорично подкрепяме предложената промяна да не бъде добавена в Разпоредбата на чл. 58 от Закона за здравното осигуряване.
Относно измененията в Закона за приватизацията и следприватизационен контрол, БЛС принципно приема така предвидените изменения в чл. 10а от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, като в тези насоки предлага да се разгледа въпросът за приоритетно предоставяне правото на участие на лекари и/или медицински специалисти в последващата приватизация на обособени части от лечебните заведения.
Относно измененията в Закона за трансплантациите на органи, тъкани и клетки, БЛС принципно подкрепя предвидените изменения в Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, като счита, че това е в посока към постигане на критериите за сътрудничество, заложени от „Евротрансплант“. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, професор Габровски.
Доктор Павлов, ще карам подред – Български зъболекарски съюз.
ВАЛЕНТИН ПАВЛОВ: Благодаря.
Уважаема доктор Дариткова, уважаема госпожо Начева, уважаеми народни представители! Българският зъболекарски съюз е изпратил свое становище до Комисията с дата 7 февруари. Предполагам, че всички народни представители са се запознали с него. Ще бъда максимално кратък.
Българският зъболекарски съюз по принцип подкрепя всяко разумно, обосновано и добре мотивирано предложение за усъвършенстване на разпоредбите, регулиращи здравеопазването в Република България. Особено внимание обръщаме на така наречената квалификация по професията „асистент на лекар по дентална медицина“, като подробно е описано, съгласно държавния образователен стандарт, който е публикуван в „Държавен вестник“, брой 96 от 20 ноември 2018 г. Няма да влизам в подробности. Пак казвам предполагам, че всички са се запознали.
Ако в крайна сметка се допусне специалностите да могат да учредяват сами лечебни заведения, Българският зъболекарски съюз отсега заявява, че категорично подобна възможност не следва да се допуска за асистентите на лекарите по дентална медицина. Това произтича, пак казвам, от Държавния образователен стандарт, който е публикуван в „Държавен вестник“.
Подробното становището завършва с това, че Българският зъболекарски съюз няма съществени възражения по Законопроекта, извън посочените части. Изразяваме принципно становище и на подобни законопроекти, но смятаме, че трябва да бъдат по-подробно и добре мотивирани. Благодаря Ви, доктор Дариткова.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Павлов.
Професор Стоименова, с пожелание за успешен мандат, Ви даваме думата в качеството Ви на председател на Българския фармацевтичен съюз за становище.
АСЕНА СТОИМЕНОВА: Благодаря, госпожо Дариткова.
Дами и господа народни представители! Подкрепяме становищата на съсловните организации в обхвата на този закон –Българският лекарски и Българският зъболекарски съюз. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Госпожо Василева – Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи.
МИЛКА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми гости! Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи подкрепя предложения Законопроект. За нас е особено важно предложението за регламентиране на новите лечебни заведения като организационно обособени структури, в които лекарски асистенти, медицински сестри или акушерки могат да оказват самостоятелно или под колективна форма здравни грижи и на българското население, от които то има крещяща нужда.
Разбира се, имаме много предложения по отношение на организирането, по отношение на наредбите за правомощията на хората, които ще оказват домашни грижи и, разбира се, особено държим да бъде регламентирано финансирането на този тип структури за оказване на домашни грижи, защото, ако не се осигури финансиране, ако то не е регламентирано, ще останат просто кухи фрази на хартия, както това се случи и със сега съществуващите лечебни практики към диагностично-консултативните центрове, които повече от две години всъщност не работят.
Така че подкрепяме Законопроекта и ако имаме възможност между първо и второ четене бихме могли да предложим текстове, които да бъдат пояснителни във връзка с нашите предложения. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, госпожо Василева.
От другите две съсловни организации, желаете ли думата?
Заповядайте, госпожо Адем – Съюз на зъботехниците в България.
МЕЛЕКТЕР АДЕМ: Благодаря.
Уважаема доктор Дариткова, уважаеми народни представители, уважаеми Заместник-министър, уважаеми господин Иванов! Българската асоциация на зъботехниците принципно подкрепя мотивираното и обоснованите предложения за облекчаване на режима за издаване на разрешения за осъществяване на лечебна дейност и регистрационните режими на лечебните заведения за извънболнична помощ.
Българската асоциация на зъботехниците категорично стои зад предприетите и до момента промени в Закона за съсловната ни организация, по която е създадена нашата организация и нейното учредяване ни дава правото и възможността да заемем полагащото ни се място и в същото време да се отрази нашето присъствие в съответните членове в Закона за лечебните заведения, а именно отразени в Становището – чл. 29, ал. 3, чл. 32, чл. 91, ал. 5 и да се добави един представител на Българската асоциация на зъботехниците.
Българската асоциация на зъботехниците изразява и задоволството си относно предложението, направено от Комисията, в чл. 40 по Закона за лечебните заведения, защото липсата ни в този член досега възпрепятстваше и изключително много затрудняваше нашата работа на съсловната организация. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Асоциацията на помощник-фармацевтите.
Заповядайте, госпожо Петрова.
ЛИЛЯНА ПЕТРОВА: Председател на Управителния съвет на Българската асоциация на помощник-фармацевтите.
От името на колегите, представляваща организацията, подкрепяме Законопроекта. По принцип подкрепяме всяка промяна, която би подобрила обслужването на населението, съобразена с квалификационната характеристика на кадрите.
Подкрепяме предложението, което направиха от зъботехниците в съставянето на комисиите, които ще съставят Здравна карта, да бъдат представени и те с един представител. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Има ли желания за други становища? Не виждам.
Давам думата на народните представители.
Пръв заяви желание за участие в дискусията професор Михайлов.
Имате думата, професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Аз ще вляза в някои детайли на предложения Законопроект, но първо искам да изразя общото мнение на „БСП за България“, че ние ще се въздържим от подкрепа на този законопроект по няколко причини.
Първата от тях е, че в него се въвежда вече постоянно порочната практика, която раздели поравно Конституционният съд – шест на шест, през един закон да се правят промени в други закони, като двата закона – особено този, за който се правят промени, на него ще се спра малко по-късно, е толкова специфичен, толкова проблемен поради мястото, на което се намира България в момента в областта на трансплантологията. Дори една година, след като поставихме този въпрос в залата, възложихме задачи на ръководството на Министерството, че едва ли по този логистичен начин, вмъквайки го в Закона за лечебните заведения, той може да намери своето разрешение. Но малко по-късно, аз ще се спра на клаузите в Законопроекта по отношение на трансплантациите, за да бъда малко по-конкретен.
На второ място, това, което беше съвсем елегантно споменато от представителите на Българския лекарски съюз, в лицето на професор Габровски, който аз много уважавам като специалист. На нас ни прави изключително странно впечатление, независимо че разговаряхме и с други парламентарни групи и може би има някаква форма, под която могат да бъдат разкривани такива практики, да ги наречем групови или индивидуални, но който от Вас се е занимавал с клинична медицина, изобщо дава ли си сметка без лекарски контрол какво означава „осъществяване на манипулации“, колко е широко това понятие?
В това отношение аз смятам, че думите на професор Габровски бяха един много елегантен израз на голямата тревога на Лекарския съюз. Ние в никакъв случай между първо и второ четене тази точка втора не бихме могли да я оставим по този начин. Да, има места, където в заведения, които се занимават със специфични грижи, със специфичен контингент от болни, могат да бъдат реализирани подобен тип действия и пак е под въпрос дали без лекарски контрол това може да се случи. Но това, което е предложено, прилича по-скоро на някакво, как да го нарека най-елегантно – непрофесионално хрумване, за да бъда по-елегантен, защото има много по-точна дума от това, което в никакъв случай не може да влезе в един законопроект, пък камо ли в законопроект, който касае здравеопазването.
На следващо място, има редица забележки. Аз много пъти съм бил обвиняван, че нашата парламентарна група има конфликтни точки със Сдружението на частните болници, но този път Националното сдружение на частните болници има точни забележки в някои от точките и си заслужава уважаемата Комисия да се обърне към мнението на Националното сдружение на частните болници, да ги види тези мнения и да се съобрази с тях в една или друга степен, тъй като става дума за прецизирания на Проектозакона, които рязко променят някои позиции. Примерно на всеки практикуващ лекар, в рамките на неговата регистрация, къде е колегия – районна, къде Български лекарски съюз? Тук се отнема правото на Лекарския съюз. Аз не искам да влизам в подробности. Те са около сто страници мнения на професионалните организации по двата законопроекта, Вие ще се запознаете с тях.
Преди да вляза в Закона за трансплантациите искам да обърна внимание на още нещо тук, което е било подкрепено дори в мнението на Лекарския съюз. В чл. 29 – ние ще говорим при второ четене много по-подробно – има едно определение, което е много обтекаемо, госпожо Начева. То звучи така: „…и за удовлетворение интересите на кредиторите“. Това значи толкова много и толкова много неща могат да бъдат включени в това, че, бога ми, аз не искам и да мисля, ако се разпрострем в своите мечти, какво може да направи едно лечебно заведение, за да удовлетвори интересите на кредиторите. Какъв бизнес може да развива? Къде може да инвестира своите средства? Това според мен много внимателно трябва да се прецизира между първо и второ четене, за да може да се избегне тази обща формулировка, която навява едни съвсем други мисли, за които стана дума и в предишни наши обсъждания по други поводи в Комисията.
За да не бъда много пунктуален в останалите забележки, които са направени от много професионални организации, между другото и от Българския зъболекарски съюз, с които съм напълно съгласен, със сдруженията на общопрактикуващите лекари, с които съм напълно съгласен, и които трябва да се имат предвид, аз ще завършва своето изказване с вкарването на Закона за трансплантациите като в „пике“, както казват пилотите, в този закон за лечебните заведения.
Искам да Ви споделя, че първо вътре има неща, както тук уважаемата колежка, когато обсъждахме нашето предложение, говореше за филми на ужасите от парламентарната трибуна. Аз ще Ви кажа, че едно от предложенията, което сте вкарали в Закона – лица, които са без роднински връзки, да могат да стават дарители на органи, това е, бога ми, такова чудо, че Вие просто не можете да си представите как ще отекне това в обществото. Слава богу, че няма журналисти в момента да ни слушат.(Шум и реплики. Смях.)
Има ли? Да, има.
Само си представете с броя на клошарите в България, само си представете какво може да стане. Говорих и с професор Начев, който дълбоко уважавам, говорих и с професор Владов, който дълбоко уважавам и се познаваме и с двамата от десетилетия. Никой от тях – те ми го заявиха в прав текст по телефона, не е бил сезиран за промените в Закона за трансплантациите, което касае двамата водещи органни трансплантолози на Републиката България. Не говоря за клетъчната трансплантация, която тук почти няма никакво място.
На следващо място, искам да кажа за Закона за трансплантациите. Само на едно място това, което тук говорихме надълго и нашироко в залата, че ми е неудобно да ги повтарям тези неща. Тук дойде представител и делегация на Република Хърватия, показаха Ви тяхната схема за контрол на трансплатационната ситуация, която е 24-часова на територията на Република Хърватия, която е с половината от наш човешки контингент, а която прави от 10 до 20 пъти повече абсолютен брой трансплантации годишно – 10 до 20 пъти повече. И Ви се сподели, че не само в спешни ситуации, както е записано в Закона, а, бога ми, 24-часово тази Агенция за медицински надзор, на която въобще не и е мястото да контролира трансплантационната активност, трябва да има осигурено наблюдение върху екипите, които се занимават с тези проблеми на територията на Република България.
На следващо място, което искам да Ви споделя като транспонтолог. Тези части от Закона – многословни, те са подходящи, уважаеми господа и дами от Министерството на здравеопазването, за наредбова основа. Те не могат да влязат в Закон. Това е обект на наредби. Ако го вкарате в Закона, само нарушението на един ред вкарва трансплантационния екип в такива главоболия – едно е да нарушиш, уважаеми господа и дами, наредба, друго е да нарушиш Закон. Това са съвсем различни неща.
Затова аз не искам да бъда, както казват старите българи, пророк Илия, но да не предлагаме оттеглянето на този законопроект. Нека в името на консенсуса, за който призоваваше в началото на сесията доктор Дариктова, да се обмислят много добре нещата, нека да не бързаме с вкарването в залата, нека да го видят и специалистите в областта на транспонтологията, нека да го видят специалистите в областта на здравно осигуряване. Във всичко това наистина има улесняване на здравните практики. За това е прав професор Габровски да го казва, подкрепяме го и ние, и Лекарския съюз, но нека това да се прецизира в светлината и на мнението на Асоциацията на общопрактикуващите лекари.
Това за практиките на сестрите, акушерките – в много специфични случаи. Няма никой тук да застане срещу акушерките и да говори за женската консултация. Обаче това, което е написано тук на втора страница, бога ми, пак го повтарям, то е абсолютно непрофесионално. Ние ще влезем в конфликт и с Лекарския съюз, а май че и извън територията на страната, ако пуснем такъв закон, защото това са неща, които не могат да се случат без лекарски контрол. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, професор Михайлов.
Искам да подчертая, че сме поискали становища от водещите трансплантолози в България, от съответните експертни съвети, но не сме получили.
Сега думата има доктор Джафер – за изказване.
Заповядайте.
НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми гости! Позволете ми да започна с едно възражение, то е в контекста на това, което каза и професор Михайлов. Възразяваме против начина, по който се правят поредните промени в здравната система.
Кое, уважаеми представители на Министерството на здравеопазването и на управляващите, наложи отново през едни текстове в Закон за изменение и допълнение на един закон да направите промени в пет други отново през преходните и заключителни разпоредби? Нито Комисията по здравеопазване се е претоварила от работа и дейност, нито дневния ред на Народното събрание може да бъде уплътнен, за да спестяваме работа поотделно по всеки един от тези законопроекти и да върви нормална дискусия по всяко предложение.
Кое отново наложи, променяйки Закона за лечебните заведения, да се промени Законът за приватизация, да се промени Законът за трансплантация, да се промени Законът за кръвта и кръводаряването и така нататък, Законът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, току-що приет, Законът за здравното осигуряване, а като добавим и Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина – следваща точка, през който ще променим други текстове, има ли Закон, който касае здравния сектор, който да не бъде бутнат тука?
Имаме един призив: да възстановим логиката на законодателния процес, а припомням, че логиката на законодателния процес е следната: внася се предложение, на първо четене се обсъжда философията на Закона, принципно, а на второ четене минаваме по конкретни текстове, които обсъждаме, променяме и се правят предложения. Тази логика отдавна е объркана.
Уважаеми колеги, трябва да спрем този хаос, защото самите ние сега преди това заседание, трябваше да изчетем десетки становища. Разбирам, че част от поканените да дадат становище не са дали навреме такова, като консултантите по транспонтология. Обаче, вижте за какво става дума?
Десетки становища, които получихме, изчетохме, различно структурирани, противоречиви – едните подкрепящи, другите категорично отричащи част от тези текстове, а в други има предложния, които нямат нищо общо с внесените предложения от Министерския съвет. Нищо общо! Те просто си връщат неща, които искат да се случат от десетки години.
В тези предложения има текстове, които са дългоочаквани, и ние ще ги подкрепим. Има обаче други, които са много спорни, които не бихме подкрепили, и имаме сериозни аргументи затова.
Има други – трети тип, които узаконяват текстове, които вече са приети, и се налага Вие да ги узаконявате. Например промените в НРД и съотношението на заплащането на персонала.
Има други, които просто отлагат отново дългоочаквани решения. Колко време още ще чакаме медицинските стандарти? Къде са гайдлайните? Къде са фармакотерапевтичните ръководства? Питаме Ви: защо отново предлагате да бъде отложено тяхното приемане? Къде са правилата за добра медицинска практика? Трябваше да са в сила още не по-средата на миналата година, ами преди пет години. За каква прозрачност и контрол, за какви стандарти говорим, когато нямаме основополагащи нормативни неща?
Ето това са нашите съображения и тези възражения са принципни. Между първо и второ четене ще влезем в дискусия по отделните предложения, но този хаос трябва да спре. Мисля, че законодателят трябва да даде пример за това, че нещата, трябва да са подредени, предвидими, а не непрекъснато променящи се според хрумванията на някой. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Доцент Йорданов, иска думата за изказване.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Госпожо Председател, уважаема госпожо Начева, колеги! Ще бъда кратък.
Искам да поразсъждаваме малко върху така направеното предложение за създаване на нов тип лечебни заведения. Всички тук приемаме, че водещото при това лечебно заведение е, че те ще бъдат създадени или от лекарски асистенти, или от сестри, или от акушерски, а може би и заедно. Аз обаче мисля, че водещото е, че ние създаваме нов тип лечебни заведения, които се занимават предимно с така наречената здравна грижа.
В Закона е предвидено тези лечебни заведения да бъдат създадени от тези три категории, които споменах. А лекари могат ли да ги създават? Защо лекари да не създават заведения за здравни грижи? Имат интереси в тях, има и специалности, които са доста близко. Ние им забраняваме на лекарите да участват в този тип заведения по този начин при създаването на Закона.
Явно върви един процес, при който категориите от така наречените съсловни организации на специалистите по здравни грижи, искат да работят самостоятелно. Решихме въпроса със зъботехниците. Ясно е, че те си работят самостоятелно. Сега ще решим и с тези три категории.
Остават още две категории, които стоят на дневен ред. Едната са рехабилитаторите. Защо да не включим и рехабилитаторите в изброяването на тези три професии, за които говорят сега? Те даже биха имали най-голяма възможност според мен да работят самостоятелно, естествено, при лекарско назначение. А в следващия закон ще потърсим възможности за помощник-фармацевтите, при определени условия да поемат напреженията в аптечната мрежа, където не е възможно това да бъде създадено с фармацевти.
Мисля, че ние ще направим нашите предложения между първо и второ четене и ще дадем право на този, който иска да прави медицински бизнес, да може да си го прави. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доцент Йорданов.
Други изказвания, колеги? Мнения, становища?
Заповядайте, доктор Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаема доктор Дариткова, уважаеми колеги, уважаеми представители на различните съсловни организации, госпожо заместник-министър, господин Иванов! Наистина един сериозен, тежък закон с много неща, с много факти вътре, разнопосочен, който ние априори ще подкрепим на първо четене като философия от групата „Обединени патриоти“, запазвайки си право между първо и второ четене да направим някои контакти с Вас за допълнителни коментари – и представители на Министерството, и на Лекарския съюз, и на Медицинския надзор.
Без да навлизам в много подробности, аз като акушер-гинеколог също бих запитал: как акушерките сами ще водят женската консултация без акушер-гинеколози, където ние гледаме на ехограф бременността, или те ще водят женска консултация без ехограф? Така е водила майка ми през 1962 г. като акушерка на село. Сега е XXI век и нещата са други, диагностиката е друга, апаратурата е друга, отговорностите са други. Отговорностите, казвам! Акушерство и гинекология е особена специалност, която има тежки съдебно-медицински отговорности, и да оставим акушерките да водят сами консултации и после като стане проблемът кой носи отговорността? Може би ние тук, защото сме допуснали такъв закон да мине.
Затова между първо и второ четене наистина ще имаме сериозни дебати и предлагам, пак казвам, като философия, като наболели, актуални проблеми, които влизат на дневен ред – окей, но ще имаме между първо и второ четене сериозни коментари. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Поповски.
Доктор Адемов поиска думата.
Заповядайте, доктор Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми гости, колеги! Аз искам да кажа няколко думи по отношение на предложението за новите структури от страна на професионалистите по здравни грижи.
В българското общество има една такава нагласа за очаквания от интегрирани медико-социални грижи. В Наредбата, която предстои да бъде приета и изобщо в българското законодателство, от една страна, предоставяме социални услуги, от друга страна, предлагаме да предоставим медицински грижи, разписани в тази Наредба, но като че ли очакванията са – не само на обществото, но и на многобройните бенефициенти, във връзка и със застаряването на населението, от предоставяне на интегрирани медико-социални грижи.
Аз зная, че в Закона за здравето има такава възможност – преди години бяхме разписали тази възможност за предоставяне на интегрирани грижи, но сега структурите като че ли работят паралелно. Ще ми се да предложим някакъв механизъм, който да интегрира тези два потока на предоставяне на услуги, за да има по-голяма ефективност. В противен случай тези, които предоставяте медицинска грижа, се занимават само с медицинската част и остава очакването, че трябва да има комбинирани грижи, защото бенефициентът трудно различава единия от другия подход. Това е, което исках да кажа. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Адемов.
Под формата на реплика ще кажа, че интегрираните здравно-социални грижи бяха елемент от Закона за здравето. Само че, когато се прие Закона за социалните услуги ги записахме там, защото смятаме, че там е логичното им място, тъй като и финансирането би следвало да се осигури през социалната система. И сега в голяма част от общините се реализира с европейски средства Проект за предоставяне на такива интегрирани социално-здравни грижи. Аз съм абсолютно съгласна, че именно там е ролята наистина на професионалистите по здравни грижи и това е елементът от системата, който ни липсва и който трябва да изградим, за да подобрим грижата и тя да стане съвсем персонална и насочена към потребностите на бенефициентите.
Други изказвания?
Доктор Габровски?
Малко ще нарушим правилата, но понеже за първи път сте ни гост, имате думата още веднъж.
НИКОЛАЙ ГАБРОВСКИ: Не, тъй като бяха адресиран лично от професор Михайлов, затова си позволявам. Извинявам се за взимането на думата за втори път, за да дам становище.
Безспорно сме притеснени и бяхме притеснени от първоначалното предложение, но тук не става дума за осъществяване на медицинска дейност и те едва ли не да започнат да имат самостоятелни практики. Тук по-скоро става дума за нещо, което е по средата – между социална и медицинска дейност. Факт е, че има нужда обществото ни от подобна дейност и ние трябва да намерим начин да я регламентираме. Това беше и причината Българският лекарски съюз да подаде ръка и да подкрепи това предложение.
Дотолкова, доколкото това според нас не е медицинска дейност, изрично сме подчертали също, че бихме искали то да остане извън споменаването с изпълнители на медицинска помощ, извън споменаването в точките от Закона. Но става дума за една интеграция между медицинската и социалната дейност, от която обществото ни има нужда, а мисля, че има и кой да я предложи. Благодаря Ви, прощавайте още веднъж.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Сега и професор Михайлов поиска думата. Последно нарушение на правилата. Пак ще се върна към строгия режим.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Две много силни думи се чуха на тази Комисия – „бенефициент“ и „адресиран“, понеже аз съм „адресиран“ от професор Габровски.
Вие казвате истината, която я каза доктор Адемов, само че не така е разписано в Закона. Изобщо не е така разписано! Ние боравим с текст, който е съвсем ясен и този текст буди както у Вас тревога, така и у нас. А иначе, доктор Адемов намери най-добрите обяснения, но не е такъв разписът на Закона. Това е много сериозен негов недъг, така да се каже, на този Проектозакон. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, професор Михайлов.
Други изказвания?
Доктор Стоянова, имате думата.
ВЕНКА СТОЯНОВА: Уважаема госпожо Председател, колеги, госпожо заместник-министър, уважаеми гости! Аз ще бъда много кратка в своето изказване и ще се опитам да дам една по-практическа насока на това, което ни е предложено като Проектозакон по няколко пункта.
Аз оценявам промените, които се предлагат в режима за издаване на разрешения за осъществяване на лечебна дейност и регистрационния режим на лечебните заведения за извънболничната помощ и хосписите.
Като човек, който доскоро е бил в практиката в РЗИ, приветствам намаляването на административната тежест по тези пунктове и ще ги изредя. Например това, че отпада изискването заявителите да предоставят лицензия за използване на източници за йонизиращи лъчения за медицински цели, когато в лечебното заведение ще се използва оборудване с източник на йонизиращо лечение, е много добро предложение. И от лечебните заведения в областта, в която работя, и като дългогодишен експерт по акредитация на лечебни заведения, винаги е било голям проблем да получим от АЯР тези прословути разрешения – едно безкрайно тичане по институции, губене на време.
Колегите знаят, че апаратурата, която използваме вече е много по-различна и РЗИ спокойно може да проверява с каква документация разполагат съответните устройства, още повече в системата на Държавния здравен контрол ние имаме няколко РЗИ в страната, които осъществяват и този радиационен контрол, така че спокойно структурите на РЗИ могат да бъдат полезни и да подпомогнат лечебните заведения по места и това ще бъде съгласно Закона, ако този текст специално бъде приет.
Още нещо е много полезно – размяната на служебна информация между РЗИ и РЗОК. Колегите знаят, когато започне процесът на договаряне, какво тичане пада. Всеки колега, който има индивидуална практика и работи в болницата, обикаля Българския лекарски съюз, РЗИ, Касата, за да занесе много ценния документ за недостатъчност на медицинска помощ в доболничната помощ. Това в рамките на шегата, но е така на практика. Това намалява наистина административната тежест и най-вече колегите, които са в болничната и доболничната помощ могат да използват времето си за много по-полезни неща, отколкото бягане по институциите. С това, което казах и още няколко предложения, настина се постигат част от целите, които си е поставило за изпълнение Постановление № 704 на Министерския съвет от 2018 г.
Освен това, също с цел намаляване на административната тежест, е добро предложението за създаването на изрична и ясна нормативна уредба по отношение на реда, по който лечебните заведения за извънболнична помощ, хосписите, медицинските и дентални факултети към висшите училища, регистрирани като бази за обучение, ще уведомяват за настъпилите промени в тяхната регистрация, както и документите, които трябва да се придвижват отново между институциите.
По същия начин и същата цел постига и промяната в режима на регистрация на лечебните заведения за извънболнична помощ по отношение на удостоверяване членството на зъботехниците в Българската асоциация на зъботехниците.
Като много полезно предложение оценявам това предложение – да се регламентира извършването на оценка на необходимостта от създаване на нови комплексни онкологични центрове, както и оценка за необходимостта от извършване на нови медицински дейности от КОЦ-овете, както това е предвидено в момента за лечебните заведения за болнична помощ. Просто в момента се уеднаквяват позициите спрямо двата вида лечебни заведения. Жалко е, че този ход е отговор на нарастващите потребности от онкологична помощ, но това е тема на друг разговор.
Има едно зачитане на здравните индикатори с указване как точно да се правят съответните анализи на дейността при предприемането на тези дейности. Това е един вид паспортизиране на лечебните заведения както като база и оборудване, така и оценка на обезпечеността със специалисти, наред с оценката на здравните индикатори, които са в здравеопазването с исторически данни, използвани от предходните години.
Няма да анализирам това, което е възложено на Изпълнителната агенция „Медицински надзор“. Тука бяха споменати при представянето и от госпожа Начева, и от господин Иванов някои специфични дейности.
Темата, по която най-много говорихме, за новия вид лечебни заведения. Аз уважавам мнението на колегите, разбирам ги, подкрепям отчасти техните притеснения. По-скоро в момента искам се спра и да акцентирам върху някои от дейностите, които залагаме в този нов вид лечебни заведения. Това са според мен, аз поне така ги оценявам, дейностите, които са свързани с промоция на здравето, със здравните грижи, с профилактиката. Много често си спомняме така с умиление за патронажните сестри и акушерки. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Смятам, че всички сме достатъчно загрижени за това как точно ще бъдат структурирани тези лечебни заведения. Между първо и второ четене разчитам на активното участие на всички нас, за да обмислим в подробности това, което искаме да се случи, и то да се случи по възможно най-добрия начин, за да се постигнат целите, които са заложени в промяната на Закона за лечебните заведения, говоря за основния Закон. Благодаря Ви, да не отегчавам повече колегите. Има още много неща, които можем да обсъдим, но…
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Можете да запазите за пленарната зала останалата част от изказването. Благодаря Ви.
Има ли други изказвания колеги? Не виждам.
Предлагам да преминем към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 002-01-3, внесен от Министерския съвет на 8 януари 2020 г.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред, а именно:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА, № 002-01-5, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 9 ЯНУАРИ 2020 Г. – ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Госпожо Начева, имате думата, за да представите Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕНИ НАЧЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, бих искала да благодаря за коментарите по предходната точка. В хода на дебатите ще вземем активно участие за да дадем отговори на всички поставени от Вас въпроси.
Относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. В Законопроекта за изменение и допълнение се предлагат промени в следните основни насоки: отново изпълнение на ангажименти, възложени с Решение № 704 за приемане на мерки за трансформация на модела за административно обслужване.
Следващата основна причина за предлаганите промени е създаване на условия за прилагане на делегиран регламент за установяване на правила за показателите за безопасност, поставени върху опаковката на лекарствените продукти за хуманна употреба – това е така наречената верификация, по-известна като понятие; създаване на нормативни предпоставки за оптимизиране на контрола върху аптеките; забрана един и същ търговец да притежава едновременно разрешение за търговия на дребно и разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти, с цел осигуряване на възможности за конкуренция между участниците на пазара в тези области; разширяване и възможностите за лечение на пациенти, чрез регламентиране на прилагането на лекарствени продукти, извън определените им показания при липса на друга алтернатива за лечение и само при наличие на научни основания за това. Това ще се осъществява само по изключение и под контрол на лекар, който ще носи цялата отговорност за това. Целта е да се дадат повече възможност за лечение, в резултат на което да се постигне по-ефективно лечение в случаите, когато липсват други алтернативи за пациентите. Също така създаване на Национална аптечна карта и на предпоставки за подобряване на достъпа на гражданите до аптеки за осигуряване на лекарствени продукти. Също предлагаме промени в Закона за здравното осигуряване и Закона за медицинските изделия. Извършва се техническо прецизиране на Закона за хората с увреждания, без да се правят промени по същество.
В Закона за лекарствените продукти, както вече отбелязах, процедурите по регистриране и регулиране на цените на лекарствените продукти в позитивния лекарствен списък, се разписват на ниво Закон. На практика сега така известната Наредба за цените на лекарствата ще добие съвсем друг вид, защото по-голяма част от текстовете в нея минават на ниво Закон, тоест ще има максимално възможност за дискусия, прозрачност и яснота за това как се формират цените на лекарствените продукти на ниво закон. Със Законопроекта също така се създават и условия в националното законодателство за прилагане на делегирания регламент, както вече отбелязах за верификацията.
На този етап в националното законодателство липсват санкции за предотвратяване на навлизането на фалшифицирани лекарствени продукти, нарушаване на правилата относно спазване на показателите за безопасност. Не са уредени задълженията и действията на участниците в законната верига за доставка на лекарствени продукти, при съмнение за фалшифицирани лекарствени продукти. Именно тук със Законопроекта предлагаме санкции за участниците по цялата верига на лекарствоснабдяването.
Друга промяна цели оптимизиране на контрола върху аптеките. В момента не е достатъчно ефективен, считаме в някои свои аспекти, поради дублиране на функции и липса на добро взаимодействие между компетентните институции, което се опитваме да уредим, както между ИАЛ, РЗИ и Изпълнителна агенция „Медицински надзор“.
С Националната аптечна карта ще се определят потребностите на населението, достъп до лекарствени продукти, осигурявани от аптеките, ще се идентифицират областите и населените места с недостиг на аптеки. Когато въз основа на тази карта се установи недостиг на аптеки и дейности, които те извършват, ще се прилагат мерки за стимулиране осигуряването с лекарствени продукти, като в такива населени места ще могат да осъществяват дейности на втори и следващ адрес аптеки, получили разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти.
Тук бих искала да допълня, че създаването на такъв тип карта по никакъв начин не ограничава правото на лицата, отговарящи на изискванията на Закона за лекарствените продукти и хуманната медицина да откриват аптеки, в който и да е регион на страната. Точно обратното, когато въз основа на тази карта се установи недостиг, ще се прилагат мерки за осигуряване на лекарствени продукти и в такива населени места ще могат да се откриват втори адреси. Това ще изисква по-малко инвестиции, по-бързо и улеснен достъп на населението до лекарствени продукти. Разписали сме подробно изискванията, които предлагаме и ще се създаде по-оптимален достъп на населението до аптеки, тоест молбата ни е да не се прави максимално пренасяне на това, което е в Здравната карта, в тази аптечна карта.
В Закона за здравното осигуряване промените, които предлагаме, разписват ясно ангажиментите на изпълнителите на медицинска помощ да осигуряват на задължително здравно осигурените лица медицинска помощ от пакет, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, без да се изисква и приема от тях плащане или доплащане. Опитваме се да въведем ясни правила в кои случаи се изисква и не се изисква елемента на заплащане или доплащане, като дейностите, които са гарантирани от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, не трябва да изискват доплащане или заплащане от страна на пациентите.
Въвежда се законов механизъм, на базата на който Националната здравноосигурителна каса да предоставя официална информация за изплатените средства за лечение на пострадали лица, от една страна, и вредоносните деяние и техните извършители, от друга страна.
В Закона за медицинските изделия промените, които правим, е осигуряване, на първо място, нормативни предпоставки за събиране на информация относно стойността на медицинските изделия, които се доставят на българския пазар от трети страни, и, на второ място, изпълнение на решението за преодоляване на административните тежести.
Въвежда се изискване при включване на медицинско изделия в списъка по чл. 30а да има информация относно това на каква стойност изделието е внесено от трета държава, когато се осигурява от такава, на база цена по фактура. Целта на разпоредбата е да има систематизирана информация по този въпрос, за да може да се използва при провеждане на държавната здравна политика, свързана с оптимално планиране на разходите за медицински изделия. Така освен стойността, на която се изплащат медицинските изделия по линия на Националната здравноосигурителна каса, ще може да се добави и такъв вид информация, която ще е ясна за всички.
Допълва се технически правното основание на Наредбата, която определя процедурата за договаряне на стойността, до която Националната здравноосигурителна каса заплаща медицински изделия, като тук допълваме с възможността тя да договаря стойността, на която ще заплаща помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания, какъвто ангажимент Националната здравноосигурителна каса вече ще има от средата на тази година по ред и условия, които ще регламентираме в наредби и за целта е разпределен ред и условия за предоставяне на тези средства с годишния закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, госпожо Начева.
Давам думата за становища.
Заповядайте, професор Стоименова.
АСЕНА СТОИМЕНОВА: Благодаря, госпожо Дариткова.
Дами и господа народни представители, уважаема госпожо Заместник-министър, представители на съсловните организации и гости! Аз ще изразя накратко становището на БФС относно Проекта на ЗЛПХМ, внесен от Министерския съвет на Република България. В пълнота нашето Становище от 19 страници е внесено на вниманието на Комисията, с ясното съзнание, че са положени немалко усилия да се предостави една уредба на важни обществени отношения в този сектор в България. Отчитаме положителните елементи на Законопроекта, но считаме, че в някои съществени негови части той следва да бъде допълнен и разумно изменен в съответствие с философията на Закона и съвременното развитие на сектора, преди да се приеме на второ четене.
Ще отбележа само някои от най-съществените ни предложения и притеснения в тази насока, които, ако не бъдат взети предвид и дискутирани внимателно, имат потенциала да ни поставят в една ситуация на нецелесъобразност и невъзможност за практическо изпълнение на някои изисквания на Закона.
Част от конкретиката. По отношение на забраната за интеграция между търговец на едро и търговец на дребно считаме, че трябва да се прибавят включително свързани с него лица по смисъла на Търговския закон, тъй като без това допълнение декларираната цел на този параграф реално няма да ограничи конкуренцията. Разбира се, това не трябва да бъде свързано с допълнителна административна тежест за Изпълнителната агенция по лекарствата, така че контролът може да се осъществява с декларация.
Също така сме предложили и фармацевтите да могат да участват в неинтервенционални проучвания, което е напълно в съответствие с духа на Закона и една от промените за проследяване на ефекта от лекарствената терапия.
Във връзка с адекватното осъществяване на прогенерична политика също предлагаме създаването на параграф, с който да се добави или замести – предписаните продукти, тоест това е напълно в съответствие на прогенеричната политика. Само още две държави в Европейския съюз – Малта и Австрия, не предлагат възможността фармацевтите да заменят генерични продукти.
Също така искам да припомня, че ако се приеме това наше предложение, прогенеричната политика е част от Националната здравна стратегия 2020, която е изготвена от Министерството на здравеопазването и приета от предишното Народно събрание, така че считаме, че това наше предложение реално е в изпълнение на тази стратегия.
Също така по отношение на Националната аптечна карта. Приветстваме, разбира се, нейното разработване, като имаме и конкретни предложения. Съгласно Националната аптечна карта да имат право да се разкриват в зависимост от, разбира се, и потребностите аптеки на втори до трети адрес, тъй като така, както е записано в Закона на втори и последващ, това може да се окаже една приказка безкрай. Персоналът на тези аптеки да бъде най-малко от един магистър-фармацевт, за да не изпаднем в хипотезата тези аптеки на втори и трети адреси да бъдат всъщност аптеки, които могат да отпускат само отиси и лекарствени продукти, тоест без лекарско предписание.
Националната аптечна карта считаме, че следва да бъде синхронизирана с регистъра на Изпълнителната агенция по лекарствата и да се взема предвид задължително при откриване на всяка една аптека, а не само при откриването на аптеки на втори и трети адрес.
Във връзка с предложението да не се начислява надбавка за търговец на дребно, считаме, че тази алинея е в противоречие с правилата на конкуренцията, предвид липсата на възнаграждения за тази дейност, от една страна, на аптеките, и също така значителния ресурс, който се изисква, за да се заредят определени лекарства. Става въпрос за лекарствата, които се заплащат 100% от Националната здравноосигурителна каса. Пълното лишаване на търговците на дребно от надбавка е несъразмерно, неоправдано. Още повече че искам да обърна внимание на уважаемите народни представители, че това става на фона на възлагане на аптеките на осъществяването на социална функция за осигуряване на достъпност на лекарствената терапия. Готови сме, разбира се. Направили сме съответното предложение и да се регламентира заплащането на тази надбавка на търговците на едро, в зависимост от различни групи продукти, и с представители на Националната здравноосигурителна каса и Българския фармацевтичен съюз, което може да се случи по реда на чл. 45 от Закона за здравното осигуряване.
Единствено на аптеките се възлага да понесат финансовата тежест за отпускане на продукти с ниво на заплащане 100%. Търговецът на дребно е единственият, който няма право да начисли надбавка в тази хипотеза, докато това не е така за търговеца на едро.
Също така бих искала да споделя някои опасения на колегите – членове на Българския фармацевтичен съюз. Буквално преди часове заваляха писма от регионални фармацевтични колегии – Благоевград, Перник, подкрепени от много колеги. Искам да Ви уверя тук, в тази зала, че българските фармацевти не са против верификацията, но имат опасения по отношение на начина, по който се въвежда, както и в условията на тези все по-нарастващи изисквания на обществото по отношение на социалната функция, неосигуреността с компютри на някои от по-малките аптеки и въвеждането на още две системи, които предстоят – СЕСПА, електронната система на Изпълнителната агенция по лекарствата, както и СУПТО-то, което засега е с отложено действие, но така или иначе има опасения, че то ще стане факт. Тези три системи трябва да си говорят информационно, защото колегите, които въведоха СУПТО-то в началото – обратната информация, която имаме от тях е, че това попречи на системите за верификация.
И всъщност опасенията на колегите са реални, че в резултат на технически грешки и технически неудачи е възможно те да бъдат глобени буквално за един ден във връзка с три нарушения. Ние сме за намаляване на глобите, разбира се, в петкратен размер. Глобите, които са за непредоставянето на информация и в непълен и неверен размер поради причините, които Ви посочих, по чл. 217б от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и също така глобата, която е по чл. 284е с минимален размер за 50 хил. лв. и която е предвидена да бъде една и съща за производител, търговец на едро и търговец на дребно, би следвало да бъде диференцирана за отделните субекти, така както е в другите наказания по отношение на неспазване на разпоредби на Закона.
Изразяваме увереност, че тези предложения ще бъдат взети предвид и ако бъде направено това, те ще подобрят уредбата на Закона, с оглед наистина да се урегулират така декларираните обществени отношения. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Други становища?
Заповядайте, госпожо Петрова – помощник-фармацевтите.
ЛИЛЯНА ПЕТРОВА: Уважаеми дами и господа, ние сме внесли нашето становище в срок, в който изразяваме подкрепата си в няколко основни момента на Законопроекта. Преди всичко изключително сме доволни от това, че ще има представител в комисиите, които ще съставят националните и общински аптечни карти.
Подкрепяме също и предвидените в Закона изменения, които ще намалят административната тежест при регулаторните режими – това също сме го обсъждали и в предишни срещи.
Нещо, което нас ни притеснява и в същото време имаме отношение към въпроса, това е начинът, по който се предлага да се разреши недостига в малките населени места, проблемните региони. Бяха много дълги години, в които там основно дейност развиваха помощник-фармацевтите, тъй наречените селски аптеки. Това от години вече не е така и този проблем се задълбочи.
Това, което се предлага в момента в Законопроекта, е: разкриването на втори и трети, и следващи, както и да се ограничат възможностите – да работи най-малко един фармацевт или помощник-фармацевт, които да работят на трудов договор в аптека при спазване на чл. 220. Нашите опасения са, че това няма как да се случи и няма да бъде законно, ако чл. 220 не претърпи съвременната редакция и преди всичко, аз и в предишното си изказване казах, съобразена с компетенциите на помощник-фармацевтите е разписано в квалификационната характеристика.
Вероятно между първо и второ четене ще имаме разговори и срещи, в които да мога да Ви представя осъвременената квалификационна характеристика на специалността, с които колегите излизат след обучение в медицинските колежи и в нея много ясно е разписано, че помощник-фармацевтът е здравен специалист, който поема правна, лична и материална отговорност според компетенциите си; работи под методологичното ръководство на магистър-фармацевт в аптека, при отпускане на лекарствени средства по лекарско предписание, и самостоятелно в аптеки и дрогерии при отпускане на отиси продукти, хранителни добавки, билкови смеси, медицински изделия. Това със самостоятелната работа отдавна е постигнато, в дрогериите – там е друг въпрос.
Въпросът ни е: как ще се постигне това обслужване в малките населени места по начина, по който се предлага, ако не се промени чл. 220 – отново подчертавам, съобразен с квалификационната характеристика на специалността?
Това са нашите предложения.
Освен това тези компетенции са разписани в Националния класификатор на професиите. Това всъщност няма нужда ние да го представяне, то е публично известно. И това ни е апелът: ако ще се правят промени, които ще причиняват някакви спорове за обществото, за болните хора и за хората, които по селата от години останаха без лекарства по ред причини, няма да се получи никаква съществена промяна. Това ще е една козметична промяна, която няма да има траен ефект.
Така че в тази връзка апелирам към народните представители да направим между първо и второ четене една обширна дискусия, така че компетенциите на помощник-фармацевтите да не бъдат приемани като някаква излишна претенция и каприз, а да бъде съобразена квалификационната им характеристика, с опита, който имат. Всички знаете, ако не знаете, публична тайна е, че и в момента помощник-фармацевтите работят в аптека и отпускат лекарствени средства по рецепта. Това е публична тайна и публично се работи незаконно. Това е нарушение и е въпрос на контрол, и е въпрос на осъвременена квалификационна характеристика. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Ако тази квалификационна характеристика реална не бъде зачетена, която е официално с подпис и печат на директор на колежа и на ректор на Медицинския университет, то тогава се обезсмисля, от една страна, всякакво образование, което получават помощник-фармацевтите в колежите, а от друга, няма абсолютно никакъв стимул за следдипломно обучение на тези кадри, защото реално и преди, и сега, след колежанското им образование, те остават с едни осакатени правомощия по закон, но реално системата ги ползва и то не от вчера, и те са доказали. Просто тези правомощия трябва да бъдат узаконени и съответно всеки да си поема отговорността за това, което прави, или не прави, или ако прави нещо повече от компетенциите си. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Още становища?
Заповядайте, господин Костов.
НИКОЛАЙ КОСТОВ (Асоциация на собствениците на аптеки): Уважаема госпожо Заместник-министър, уважаема доктор Дариткова, дами и господа! Искам да се спра основно в тази част на Законопроекта, която касае така наречената Национална аптечна карта.
Искам да бъда съвсем откровен с Вас. Ние имаме опасения, че това ще бъде поредната бухалка, разбира се, в съвсем начална форма, на която предстои от тук нататък развитие. Освен всичко друго, тази Национална аптечна карта изглежда странно като организация. В нея участват над 500 човека – представете си за какво администриране става дума – над 500 човека, които трябва да определят следното. Сега ще го прочета и ще видите колко е абсурдно.
Първо, отпускане на лекарствени продукти за домашно лечение – това са аптеките, които се занимават с това, заплащани напълно или частично от НЗОК. Разбира се, всички аптеки имат договори с НЗОК и това е ясно.
Второ, приготвяне на лекарствени продукти. Това е част от разрешителното на всяка една аптека и има информация в Изпълнителната агенция.
Трето, отпускане на лекарства, съдържащи наркотични вещества по смисъла на Закона за наркотичните вещества и прекурсорите. Всяка аптека получава отделно разрешително и, разбира се, че тази информация е налична.
Четвърто, отпускане на лекарствени продукти на ветерани от войните. Това е част от Договора със Здравната каса.
Пето, отпускане на лекарствени продукти за военноинвалиди и военнопострадали и така нататък.
Не искам да Ви губя времето, но всичко това, което тези 500 човека – над 500 човека ще се занимават, е налично и един човек, само един човек, не 500, за два-три дни може да го събере и анализира. Това е една изключително според мен безплодна дейност, която прилична на приказката: „Напънала се планината и родила мишка“. Каква е мишката? Всъщност каква е целта на тези 28 комисии? – Да дадат преференция на една аптека да работи малко по-малко като работно време. Аз не съм сигурен, че това е някакъв мотив за отваряне на аптека, някакъв стимул. И в момента, когато работят колегите на село, работното време не е било за тях проблем. Значи 500 човека ще обсъждат дали в съответното място има нужда да се отвори аптека, която да е с намалено работно време. Вие мислите, че това е смислено? Аз съм сигурен, че не е и съм сигурен, че няма да сработи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Още становища?
Заповядайте.
БОРЯНА ЙОРДАНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, уважаеми председатели и представители на съсловните организации, уважаеми дами и господа! Представям на Вашето внимание част от аргументите на Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства за промени, които да бъдат обсъдени между първо и второ четене на Законопроекта за лекарствените продукти в хуманната медицина. В предоставеното Ви становище, което е от осем страници и накратко ще Ви го представя, са предвидени допълнителни възможности за внос на лекарства за българските пациенти във вече защитения Европейски пазар от Директивата за предотвратяване на навлизането на фалшифицирани лекарства.
Част от изводите ни се базират на създадена от нас онлайн платформа за липсващи лекарства. Данните ни върху 800 сигнала към момента показват, че в 61% от случаите недостигът се дължи на временно или трайно преустановен внос.
Смятаме, че с възприемане на предложенията ни тези случаи могат да бъдат разрешени ефективно и при пълна безопасност за пациентите, както и да се прекрати практиката българските граждани да пътуват до съседни и по-далечни държави, за да си осигуряват терапията с изтеглени от страната ни лекарства само и единствено по маркетингови и икономически причини.
Бих искала да акцентирам вниманието Ви и върху факта, че сега действащата нормативна уредба не решава тези проблеми на пациентите, въпреки твърденията на експерти, че такива лекарства могат да бъдат доставени по Наредбата по чл. 9 от ЗЛПХМ. Известно е за всички участници в този тип процедури, че Наредба № 10 от 2011 г. за условията и реда за лечение с неразрешени за употреба в Република България лекарствени продукти не урежда процес, по който да се осигурят нуждаещите се пациенти с такъв тип дерегистрирани продукти. Тя урежда само доставката на лекарства, чиято активна субстанция не е представена на българския пазар. Нещо повече. Наредба № 10 от 2011 г. касае единствено и само хоспитализирани пациенти. Извън обхвата й остава масовият случай на всички пациенти, които не са приети в болнично заведение, а са на амбулаторно лечение. Това сериозно ограничава възможностите за внос на дерегистрирани продукти.
Призоваваме Ви също така да вземем пример от държави като Белгия, Холандия, Гърция, Кипър и други, в които има действащи механизми за бързи вътреобщностни доставки в Европа при недостиг и които доказват, че именно единният пазар може да е в полза на пациентите и властите за по-добър достъп до лекарства, а не издигането на бариери пред свободното движение.
Апелираме да бъдат възприети следните принципи, приложени в становището ни с конкретни текстове, които ще подпомогнат лекарствоснабдяването на малък и неатрактивен в икономически план пазар, какъвто е българският, а именно:
- Да се регламентира процедура за бърз внос от Европейския съюз при недостиг на лекарства от всички дистрибутори и се ускорят административните процедури. Всички регулаторни агенции в единния пазар в Европа работят с еднакви правила и стандарти за качество. В пълен обем вече функционира Системата за верификация, която напълно предотвратява навлизането на фалшифицирани лекарства в законната верига. Това е гаранция, че продуктите, внесени по ускорена процедура от страните членки, ще бъдат със същото качество и контрол като тези, разрешени за употреба в България.
- При установяване на недостиг или липса чрез СЕСПА и при включване на конкретните лекарства в забранителния списък за износ, те автоматично да се превръщат в лекарства, обект на интензивна и бърза процедура за внос и това да бъде извършвано не само от притежателите на разрешение за употреба, но и от всички търговци на едро. Не може да съществува механизъм, чрез който да бъде осигурена терапията на пациентите, който има само рестриктивен режим на местен пазар. Необходим е проактивен регулаторен подход, който да насърчи вноса на лекарства, щом те са под определения минимум от 65% от потребностите на населението.
- Да се допълни чл. 214 с текст, който урежда процедура, по която еднакъв или подобен на лекарствен продукт, изтеглен от регистрите на ИАЛ по причини, несвързани с лекарствената безопасност, да може да бъде внесен след издаване на разрешение за употреба от паралелен внос.
- Необходимо е и регламентиране еднакви като активни вещества и дозови единици лекарства да бъдат внасяни от други европейски пазари с различен размер на разфасовката и опаковката.
Вярваме, че с възприемането на нашите предложения държавата ще бъде подпомогната в търсенето на решения при голяма част от критичните ситуации с помощта на мрежа от над 100 дистрибутори в цяла Европа. В тях е залегнала каузата на дистрибуцията в България и Европейския съюз да бъде в още по-голям принос на системата на здравеопазването, пациентите и цялото ни общество. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: И аз благодаря.
Други становища? Не виждам.
Преминаваме към изказвания.
Отново пръв даде знак професор Михайлов. Давам му думата.
Заповядайте, професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Този път, освен че ще споделим, че парламентарната група няма да може да подкрепи този закон, аз ще бъда по-малко необстоятелствен, тъй като тук имаше достатъчно много изказвания, които бяха изключително аргументирани.
Ние смятаме, че този закон в този му вид не е редно да тръгва през Комисията. Само забележките на Българския фармацевтичен съюз представляват един втори законопроект. Те са 20 страници, а да не говорим за уместните забележки на Асоциацията на собствениците на аптеки, които много внимателно съм прочел, също така това, което се каза тук от Организацията за паралелен внос и износ на лекарства. Но има и други недомислици, като например тази величествена идея фармацевтите да отпускат животоспасяващи медикаменти без рецепта по собствено усмотрение при спешни ситуации. Това са такива лупинги на мисълта, които аз тук не смея въобще нито да попитам професор Габровски, да го адресирам, нито някой друг лекар на масата, който е тук, защото са неща, които не могат да се коментират изобщо.
Кой е измислил това да го постави в Законопроекта, не мога да Ви кажа? То има граници на свободата на мислите, когато се предлага на Комисията по здравеопазване, на законодатели и не бива такива неща да се случват.
По отношение на това, което професор Стоименова казва, с това ще завърша, защото смятам, че Законопроектът не е узрял. Лекарствената политика в България изключително куца. Госпожата беше абсолютно права, че лечението на болните не се изчерпва с Наредба № 10. И досега имаше идеи да се направи „Бул Био“ – да може да внася медикаменти, които не са разрешени, но нищо не става. Няма пирамидална, добре действаща лекарствена политика, но този проектозакон, уважаеми господа, не е зрял. Професор Стоименова не беше достатъчно директна. Аз си позволявам да Ви го кажа. Нека да си кажат думата специалистите, нека да го видят всички, които имат отношение към тази политика. Единствено най-позитивното е регистрацията на лекарствените продукти, което е взаимствано от Европейския съюз. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Това не са аргументи, които могат да се говорят в една държава – членка на Европейския съюз. Това трябва да стане, на всяка цена трябва да стане. И с това съм съгласен с вносителите на Законопроекта, но Законопроектът не е във вид, в който може да тръгне на първо четене. Ако той тръгне на първо четене тук, това значи политическа воля – и то не е воля политическа, а ние го наричаме политически инат. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, професор Михайлов.
Други изказвания има ли?
Заповядайте, доцент Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Първо, подкрепям мнението на доктор Джафер, която каза, че доста неща, които имат елемент на наредба, стават елемент на Закон. Примерно два лева взима аптеката, която обработва изцяло реимбурсивен медикамент от здравната каса. Утре, ако решим той да бъде три лева, два и петдесет – какво? – трябва да занимаваме пленарната зала, Народното събрание, за да променим с десет стотинки тези два лева? Това е пълен абсурд, нонсенс. Отстъпка за медикаменти при определена стойност? Ами утре, ако е изчезнал на пазара и ние решим да дадем по-голяма надценка за този медикамент, тогава пак ли трябва да занимаваме пленарната зала на Народното събрание, за да осъществим доставката на този медикамент? По моя преценка около 60% от нещата, които се предлагат с промените в този закон, са с елемент на наредба и трябва там да си намерят мястото.
На второ място, искам да си кажа мнението за верификацията. Ние не сме против верификацията, но кого обслужва тя? Интересите на производителя да си защити производството и да няма фалшифициране на производството, но нека да си поеме поне част от финансовата тежест.
Тук подкрепям Асоциацията на частните собственици на аптеки. Цялата финансова тежест се хвърли на търговците на едро и на аптеките. Ние искаме да помогнем на аптеките в малките населени места. Там има един човек и той трябва да се занимава с маркиране, с второ маркиране и така нататък, пък нямало ток, нямало интернет и така нататък. Мисля, че тук, ако искаме, трябва да има държавно подпомагане на този процес на верифицирането, защото тежестта върху фарма-сектора става прекалено голяма и тя е за сметка на тези нормативни безумия, които взимаме.
Накрая за Националната аптечна карта.
Първо, колеги, трябва да разсъждаваме дали имаме нужда от Национална аптечна карта, която е по аналог с Националната здравна карта. Лично аз мисля, че нямаме. Националната здравна карта се превърна в този боздуган, който ограничава развитието на нови лечебни заведения. Но нашият проблем в България не са новите лечебни заведения, нашите проблеми не са новите аптеки, които възникват в големите градове, а нашите проблеми са тези аптеки, които липсват в малките населени места. А Националната аптечна карта, когато констатира, че в община примерно Павел баня няма достатъчно аптеки – какво правим? Нищо не правим. Когато констатира, че в една община няма джипита – какво прави Националната здравна карта? Нищо не прави. Та за какво ни е тогава тази национална карта? Въпросът е: там, където няма аптеки, какво правим?
Освен това в параметрите на националната карта няма термина „денонощна аптека“ или „аптека с непрекъснат режим на дейност“, или както искате да го наречем. А това е нещо много важно, защото в цели областни градове, и то в повече от пет, нямаме денонощни аптеки. Ние се гордеем, че сме в Европейския съюз, а нямаме денонощни аптеки в областни градове. Какъв Европейски съюз, за какво говорим?
Ако трябва да бъдем съвсем оптимално организирани, спокойно Националната аптечна карта може да бъде елемент от Националната здравна карта. Няма нужда да събираме тази мастита комисия. Спокойно Националната аптечна карта трябва да бъде елемент от Националната здравна карта, ако въобще решим, че имаме.
Затова ние ще се въздържим, защото по този закон ни чака много, много труд между първо и второ четене. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Други изказвания, колеги?
Заповядайте, госпожо Начева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕНИ НАЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на фармацевтичния сектор. Съжалявам, че взимам отношение. Ако подкрепите Законопроекта да продължи да се обсъжда на второ четене, разбира се, ще изложим подробно своите мотиви.
Това, което предизвика моето желание за изказване, е единствено свързано с обстоятелството, че сякаш се създава с нашите предложения за промени една тревожност в това, че се опитваме да въвеждаме санкционни механизми в системата на лекарствопотреблението. Нищо подобно. Много дебати напоследък са се водили, в това число и в Здравната комисия, за това как се формират цените на лекарствата, какви отстъпки се дават, каква е административната тежест и как се осъществява контрол върху здравноосигурителната система. Вие нееднократно сте задавали въпроси към господин Ананиев, в хода на блицконтрола, до какъв етап е изграждането на Националната здравна информационна система.
Бих искала да заявя, че без въвеждане на информация по електронен път, каквато и да е тя, няма как да наблюдаваме и дори съвместно да правим анализи на това какво се случва в здравния, в това число и във фармацевтичния сектор. И системата СУПТО, тоест това за тези, които не знаят – това е Наредба № 18 на Националната агенция за приходите, и верификацията, и СЕСПА-та, която изграждаме – всички тези системи изграждаме с участието на всички представители на съсловието и с разработчиците на информационни системи. Идеята ни е, отново подчертавам, не да се налагат глоби, санкции и да се създава смут в системата, а да има ясни правила, които са обсъдени с бизнеса за въвеждане на информация и за нейното наблюдение, за гарантиране сигурността на лечение на пациентите, за гарантиране на това какви цени и при какви цени се реализират лекарствата на дребно, на едро, в лечебните заведения за болнична помощ, ние говорим и за електронна рецепта, която предстои да изграждаме. Без тези предпоставки ние няма откъде да тръгнем, за да може да постигнем резултатите, които изисквате от нас, като наблюдение и анализ върху системата.
Това, което въвеждаме на ниво закон е фактът и обстоятелството, че трябва да има сигурност за бизнеса, а административната тежест да бъде на ниво закон, така че да е ясно за всички какви са административните правила и регламенти, а не да се променя динамично в наредба и поднормативен административен акт.
С цялата информация, която е налична в администрациите, така както направихме с централизирания търг за лекарства, тя служебно ще се предоставя на отговорните органи за взимане на съответни решения – било то при Национална карта, било то при провеждане на обществени поръчки, било то при съответни анализи. Ние не си представяме, че някой ще изпраща редица информации, листове, хартии и лицензи, на когото и да било. Това са данни, които служебно ще се разменят между участниците в този процес.
Редица правила и предпоставки, които реализираме, и може би в момента разглеждаме в Закона за лекарствените продукти, от гледна точка на двата лева надценка, отстъпки, те са регламентирани за здравноосигурителните плащания извънболнична и болнична медицинска помощ в Закона за здравното осигуряване на ниво закон. Тоест тези такси и видове отстъпки, които са регламентирани в едно направление на здравната дейност, трябва да бъдат регламентирани и в това направление на здравната дейност на ниво закон. Да, може да имаме грешки, може да имаме несъвършенства в текстовете, които предлагаме. Този законопроект стоя повече от два месеца на сайта. Ние сме получили също стотици предложения, отразили сме ги коректно в съгласувателната таблица.
Проведохме много срещи, изчетохме становищата, които имате, но считаме, че по този изключително значим институционален проблем, свързан с лекарствата и лекарствената политика – знаем и Доклада на Европейската комисия в тази сфера, дебатът трябва да се води именно съвместно с Вас тук, за да обсъдим всички гледни точки и всички позиции. Ние даваме една база, една основа, върху която молим професионално с Вас – най-добрите специалисти в тази сфера, да продължим този дебат, за да не изпадаме в ситуации на кризисно решаване на един или друг проблем, свързан с цени, с отстъпки, с информационни системи.
Бъдете уверени, че ние на ниво Министерство на здравеопазването работим много добре с всички, които се изказаха, и с институциите, за да изчистим на техническо ниво проблемите, които имаме със СУПТО, СЕСПА и верификацията. Но на по-високо ниво, на политическо ниво, ни е необходим този дебат и с Вас. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, госпожо Начева.
Други изказвания?
Доктор Найденова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Аз си тръгвам много обнадеждена, особено от това последно изказване. Не знам дали всички внимателно слушахте, въпреки че сме към края, това, което госпожа Жени Начева каза. Колеги, медии, много Ви моля, когато стенограмата излезе, прочетете нейното изказване. Защо? Защото то беше много важно и защото до сега Националната здравна система, чието определение го има само в Закона за здравето, а там пише, че тя съдържа лечебните заведения по Закона за лечебните заведения, здравните – по Закона за здравните, и парадоксът, забележете, Законът за лекарствените продукти в хуманната медицина. Ще се изсмеете, но това Ви го оставям за задача. Което значи, че това, което Министерството се опитва да направи за тази информация, за която госпожа Начева Ви говори, да събере Министерството – защото то е малко, то няма този огромен капацитет да управлява цялото здравеопазване, освен когато то събира данни, прави анализ чрез своите експерти и института, който също е ангажиран за това.
Ето защо мисля, че би трябвало ние в едно следващо заседание да помислим и върху това да получим общ консенсус какво влиза в Националната здравна система. Иначе излиза, че министърът на здравеопазването, който отговаря за толкова много неща, други ще останат извън обхват.
Така че това, което беше казано – събиране на данни, анализи, а не противопоставяне един на друг, или строги санкции – да, трябва да ги има, но не се цели това. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Найденова.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Борисов.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Заместник-министър! Първо, искам да кажа, че ние ще подкрепим Законопроекта, защото, колеги, ние сме на първо четене и всички становища, които чухме по Закона, ако искаме да направим предложения, тук е моментът, след като го подкрепим, всеки един от народните представители може да направи предложения.
Искам да акцентирам върху предстоящото въвеждане на така наречената електронна система на ИАЛ – СЕСПА, и по-скоро върху предвидената санкция. Задължените лица – производител, търговец на едро или търговец на дребно по чл. 217 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина се задължават ежедневно да изпращат информация към електронната система и предвидената санкция за неизпращане на такава информация, или за изпращането на непълна, или неточна такава, е в размер на 50 хиляди лева, като тя е еднаква за производител, търговец на едро или търговец на дребно. Смятам, че не е нужно да обяснявам, че това е огромна санкция за подобно нарушение, което зависи предимно от технически възможности, като наличие на електричество, интернет и така нататък.
Затова исках още веднъж да акцентирам и между първо и второ четене нашата парламентарна група поема ангажимента да разпише работещи текстове, които да бъдат справедливи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Борисов.
Други изказвания? Не виждам.
Предлагам да преминем към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 002-01-5, внесен от Министерския съвет на 9 януари 2020 г.
За – 11, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се.
Благодаря на всички за участието в днешното заседание на Комисията.
Закривам заседанието.

(Закрито в 17,35 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела ДАРИТКОВА




Стенограф:
Красимира Коева