Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по здравеопазването
20/02/2020
Редовно заседание на Комисията по здравеопазването
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 72
На 20 февруари 2020 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г., № 002-00-3, внесен от Министерския съвет на 27.01.2020 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 054-01-6, внесен от народния представител Спас Панчев на 23.01.2020 г. – първо гласуване.
3. Дискусия на тема „Социалната и здравна значимост на белодробните заболявания“, по предложение на „Асоциация на българите боледуващи от астма“.
4. Дискусия на тема заболяването „Атопичен дерматит – тежка форма“, по предложение на „Национален алианс на хората с редки болести“.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Даниела Дариткова.
* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми гости! Имаме необходимия кворум, откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Предлагам следната корекция в първоначално обявения дневен ред. Във връзка с необходимостта Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията да бъде разгледан и в друга Комисия, предлагам да стане първа точка от дневния ни ред, за да може вносителят да ни представи Законопроекта, тоест дневният ред да придобие следния вид:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 054-01-6, внесен от народния представител Спас Панчев на 23 януари 2020 г. – първо гласуване.
2. Обсъждане на Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г., № 002-00-3, внесен от Министерския съвет на 27 януари 2020 г.
3. Дискусия на тема „Социалната и здравна значимост на белодробните заболявания“, по предложение на „Асоциация на българите боледуващи от астма“.
4. Дискусия на тема заболяването „Атопичен дерматит – тежка форма“, по предложение на „Национален алианс на хората с редки болести“.
Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Който е съгласен с предложения коригиран дневен ред, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Приема се.
По първа точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА.
Давам думата на вносителя.
Господин Панчев, Вие ли ще представите Законопроекта?
Заповядайте.
СПАС ПАНЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, драги гости! Настоящият строителен режим изисква за всяко технологично обновяване на мобилна станция да се издаде изцяло ново строително разрешение. Процесът отнема между шест месеца и двадесет и четири месеца, както и значителен човешки и финансов ресурс.
Предложеният от мен Законопроект на Закона за изменение и допълнение в Закона за устройство на територията е поредната законодателна мярка за намаляване на административното регулиране чрез облекчаване разгръщането на високоскоростните електронни съобщителни мрежи в България.
В настоящия проект на ЗИД предлагам технологичното обновяване на приемо-предавателните мобилни станции да се извършва без издаване на ново строително разрешение, когато е върху вече изграден обект и няма съществени конструктивни промени. Последното ще се доказва със становище на сертифициран инженер-конструктор. Изискванията и редът за измерването на електромагнитните излъчвания остава непроменен – по реда на Закона за здравето. Нещо повече, настоящият ЗИД на ЗУТ изисква за всяко обновяване да се прави ново измерване на електромагнитните полета. Въвежда се и допълнителен контрол чрез задължение за операторите да представят конструктивното становище и протокола за измерване на електромагнитните излъчвания в специално създаден регистър на Комисията за регулиране на съобщенията. Регистърът ще осигурява служебно информация на всички заинтересовани държавни органи, упражняващи надзорни и контролни функции, както и прозрачност за гражданите по отношение измерените нива на електромагнитните излъчвания.
Другата основна цел на предложените законодателни промени е създаването на стимул за инвестиции във високоскоростни мрежи и услуги. Развитието на инфраструктура от ново поколение изисква влагането на огромен финансов ресурс.
Технологичното обновяване ще коства на сектора над 100 милиарда евро, които могат да бъдат мобилизирани само чрез подходяща и навременна държавна политика във всяка страна – член на Европейския съюз. Предложеният Проектозакон в този смисъл е от съществено значение за конкурентоспособността на българската икономика и общините и е част от целенасочената политика за създаване на подходяща инвестиционна среда.
Високоскоростните мрежи от четвърто и пето поколение са гръбнакът на „умните“ градове и правят възможно автоматизираното управление на автомобилния трафик, видеонаблюдението, улично осветление, замърсяване на въздуха. Технологията от пето поколение е сигурна платформа за дистанционното здравно обслужване и електронно обучение, които са ключови за развитието на регионите, особено отдалечените и рядко населените.
Цифровизацията на икономиката води със себе си ръст в доходите на българските гражданите, налагайки професии, които са по-високо платени. В България има сравнително добре развита индустрия на информационните и комуникационни технологии, на която инфраструктурата от ново поколение ще предостави нови възможности за развитие и ръст.
Предложеният Законопроект няма да доведе до въздействие върху държавния бюджет и не налага административни промени или въвеждане на регулаторни режими и такси.
Надявам се, уважаеми колеги, да подкрепите предложението ми. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Панчев.
Ще дам възможност на присъстващите да изразят становища по Законопроекта.
Министерство на здравеопазването.
Госпожо Йорданова, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми гости! Подкрепяме по принцип направените предложения за нормативни промени със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, целящи намаляване на административното регулиране, чрез облекчаване разгръщането на високоскоростните електронни съобщителни мрежи в България и създаването на стимул за инвестиции в такива съобщителни мрежи и услуги.
Изразяваме увереност, че законодателните облекчения на строгия режим за технологично обновяване на приемно-предавателни станции ще се извършат при строго съблюдаване на здравните изисквания, така че да се гарантира опазването на човешкото здраве от въздействието на електромагнитните полета.
В тази връзка считаме, че разпоредбата в чл. 151, ал. 5 от Законопроекта следва да се прецизира, тъй като не става ясно какво ще подлежи на регистрация пред органите на държавния здравен контрол и как ще се удостовери, че при извършване на дейностите по чл. 151, ал. 1, т. 16 са спазени максимално допустимите нива на електромагнитните полета. Това са нашите бележки. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Йорданова.
Други становища?
Заповядайте, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Госпожо Председател, ние също сме изразили позитивно становище по предложения Законопроект от вносителя – народният представител Спас Панчев, тъй като смятаме, че по този начин ще се намали административната тежест, ще се създадат условия за постигане на целите на Европа за покритие на поне един град във всяка една държава членка с 5G мрежа до края на 2020 г., тъй като настоящите режими за подновяване и смяна на оборудването на мобилните съоръжения наистина затрудняват в голяма степен телеком операторите и създават допълнителна тежест, както и финансови средства, разходване на време и усилия по съгласуване на тези строителни книжа.
От страна на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията смятаме, че този законопроект е уместно да бъде подкрепен, с оглед запазване на лидерската позиция на България в областта на телекомуникациите, тъй като наистина може да се радваме единствено и само на изключително добри услуги в тази област. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, госпожо Атанасова.
Други становища?
Заповядайте.
ЖАНЕТ ЗАХАРИЕВА: Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Ние сме внесли становище в подкрепа на Законопроекта. Смятаме го за изключително важен. Няма да повтарям мотивите, които народният представител изтъкна, за развитието на мрежите от ново поколение, за цифровизацията на икономиката, за значението на социалния живот.
С оглед на Комисията, в която се намираме, искам само да Ви обърна внимание, че темата е от изключително важно значение за развитието на медицината, по-специално на телемедицината, на дистанционното диагностициране. Вчера беше приет още един документ на Европейския съюз, който касае Европейската стратегия за икономика на данните. Там беше изрично посочено, че първи приоритет във финансирането и прилагането на икономика, базирана на данните и на изкуствения интелект, ще бъде телемедицината и диагностицирането чрез нови технологии, а това включва задължително развитие на мрежи от ново поколение, тъй като те са единствените, чиято технология и практическата липса на времезакъснение на мрежите позволява това да бъде извършено.
Така че смятаме, че приемането на Законопроекта за навременно, ако не, да кажа, и дори вече закъснял. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания от присъстващите гости? Не виждам.
Имат думата за изказвания народните представители.
Професор Михайлов, заповядайте.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Законопроектът безспорно е обърнат към проблема за комуникациите и извеждането им на по-високо ниво, но аз ще обърна внимание на други факти около него. Ние обсъждахме това с колегите, които са участвали в обсъждането му в други комисии, където той е имал сериозни опоненти и не е минал, тъй като, който и от Вас да си направи справка – Министерството на здравеопазването я е направило вероятно, затова така елегантно в края на своето изложение обявява това, което госпожа заместник-министър съобщи, има множество данни, които поставят този вид електромагнитни лъчения, които се използват в това, което се предлага от вносителя, в групата на така наречените 2Б рискови онкогенни фактори, в които влизат и други, разбира се, въздействащи върху човешкия организъм субстанции или възможности за въздействие.
Ние много добре познаваме като граждани къде се разполагат тези станции. Много специалисти в България смятат, че трябва много внимателно да бъде прецизиран постаментът, на който ще бъде тази станция, евентуалната защита. Аз не искам да влизам в подробности за около София – „Копитото“, с идеите, които имаше. Там имаше един развлекателен комплекс. Той беше ликвидиран практически поради това, което се случи като изследване в този район, а именно влиянието на електромагнитните излъчвания от станция „Копитото“.
Без да влизаме в такива подробности, смятам, че с помощта на Министерството на здравеопазването и посоченото от неговите специалисти, този проектозакон трябва много внимателно да се прецизира преди да влезе в залата, защото ще предизвика силен отзвук и у уважаемите народни представители, и в населението.
Борбата за модернизиране на комуникациите и възможността това да се направи в България е чудесно, но проблемите с въздействието върху здравето и здравната среда са също много сериозни въпроси и ние не трябва да ги подценяваме. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, професор Михайлов.
Други изказвания?
Уважаеми колеги, Парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи внесения Законопроект. Искам да подчертая, че става въпрос за предложение за дооборудване и подобряване на елементи на вече съществуващи устройства, а не за изграждане на нови. И само в този случай се избягва необходимостта от преминаване на цялата процедура, която предполага изграждането на едно ново такова устройство.
Смятам, че в така предложения Законопроект е гарантирано, че се спазват здравните изисквания, които са заложени и действащи. Ако Министерството на здравеопазването има конкретни предложения, надявам се между първо и второ четене да прецизираме текстовете така, че да има пълна гаранция за спазването на здравните норми и по никакъв начин да не се създаде впечатление, че целта на Законопроекта е да се избегнат разпоредбите на Закона за здравето и изискванията, които касаят електромагнитните лъчения.
Надявам се, че ще подкрепим тази инвестиция в бъдещето, защото, смятам, че ползата от нея оправдава всички внушения за страхове, които всъщност нямат своето реално основание.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, доктор Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Уважаеми колеги, аз мисля, че не бива с лека ръка да погледнем на Законопроекта. Оправданието за намаляване на административната тежест, която понякога е от 6 до 24 месеца – цитирам вносителя, мисля, че не е толкова дълъг срок. По-скоро нещата са две – когато направят тези изменения, задължително те трябва да направят и да поискат ново строително разрешение, нещо което, трябва да Ви кажа, че специалистите са твърде резервирани дали такова строително разрешение ще издадат. Това е за другите специалисти.
А сега, за нас. Информацията за влиянието на електромагнитното излъчване върху човешкия организъм не е толкова голямо. На мен ми се струва, че трябва много внимателно между първо и второ четене, ако имаме повече информация и данни, бихме могли да променим някои неща, да внесем допълнително предложения към предложението на господин Панчев, или да си замълчим. Но и в единия, и в другия случай, рано или късно ние ще сме изправени – аз знам, че твърде отдавна, поне от година и нещо, този въпрос тече, върви и нееднозначно е решен в Европейския съюз. Някои държави се отказаха, а ние веднага казваме „да“.
Много ме притеснява един-единствен факт, когато гледаме някои предложения имаме много становища – по пет, по шест и повече, дори понякога трябва да препускаме, за да можем да ги изчетем всичките. Факт е, че днес на това заседание имаме само две, които изслушваме. Мисля, че становищата, които са събрани, не са достатъчни. Лично считам, че трябва да съберем още информация, за да можем да бъдем по-компетентни и да вземем национално отговорно решение за това.
Затова мисля, че между първо и второ четене бихме го направили и лично аз, а предполагам, че и моите колеги, ще се въздържим днес при гласуването. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Искам да Ви уверя, че всички становища, които са шест на брой, са изпратени на народните представители много преди заседанието, защото така е прието да комуникираме – по електронна поща. Затова смятам, че сте имали време да се запознаете с тях и като количество, и като съдържание, защото няма нито едно становище против, подкрепят Законопроекта.
Заместник-министър Атанасова поиска думата.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
По два от въпросите.
Първо, искам да обърна внимание, че на „Копитото“ се намират други видове съоръжения, които са за радиоразпръскване, тоест на радиата, и те нямат отношение по предложените текстове, които са тук във връзка с мобилните мрежи.
Знам, че наистина въпросът за електромагнитните излъчвания и влиянието върху живота и здравето на хората е изключително чувствителна тема. Наистина в областта на съобщенията и телекомуникациите, и във връзка с новите поколения мобилни комуникации, темата е като горещ картоф. Но факт е, че в България нормите за електромагнитни излъчвания, които имаме в Наредба № 9 на Министерството на здравеопазването, са десетократно по-строги от тези, които се прилагат в държавите членки и са определени по препоръка на Международния комитет за нейонизиращи излъчвания. Тези норми не са сменяни от 1991 г. до момента, а технологиите, знаете, че се сменят много бързо. Нашите оператори работят в тази среда и въпреки тези ограничения, които имаме по отношение на излъчванията и мощностите, с които те оперират, имаме едно изключително добро ниво на мобилните комуникации, включително и на 4G комуникациите. Днес гледах статистика, че сме на осмо място в света по високоскоростна мобилна 4G мрежа.
За 5G мрежата наистина още няма достатъчно данни, но има пък достатъчно яснота по отношение на технологията. За разлика от една антена, която работи в 4G обхватите и излъчва постоянна напрегнатост на полето, тук имаме лъч, който се фокусира. Представете си, да го обясня на прост език, че Вие сте на сцената и когато тръгнете да звъните по телефона, Ви осветява Вашият прожектор, за да Ви види, а няма една непрекъсната напрегнатост, която ние имаме в момента с 3 и 4G мрежите, които ползваме.
Както знаете, няма доказателства до момента до каква степен те въздействат върху здравето на хората. Статистиката, която има от Световната здравна организация, е, че опасността от мобилните антени попада в една и съща категория с топлото пиене на кафе. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Доктор Поповски, имате думата.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Благодаря, госпожо Председател.
Госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз точно щях да попитам за тези неща, които ги обясни колежката преди малко, точно за 5G мрежата. Знаем, че ние сме една от държавите, които първи в Европа въведохме 4G мрежата. Така, като съм се движил из Европа последните години, виждам, че има държави и с 3G мрежа все още. Да, ние сме с 4G от няколко години и трите оператора, ако не бъркам нещо.
За 5G още едно, две неща да попитам. Понеже тук сега, ако ние приемем този законопроект, вече операторите ще могат да сменят от 4 на 5G мрежата без допълнителна документация, тоест с тази документация за 4G ще могат да сложат 5G предаватели. Нали така да разбирам?
Също за всичко това, което е направено като изследване предварително за 5G мрежа, защото все пак се показа в някои статии, че още 5G мрежата има допълнително да се изследва влиянието върху човешкия мозък – спрени опитите в Китай, нападали птички и други работи, затова искам някаква допълнителна яснота специално за 5G мрежата, която предстои. И кой ще бъде пилотният град в България, който първи ще въведе такава мрежа, ако знаете сега да отговорите? Казахте, че един град до края на годината. Кой ще бъде първият град? Смятам, че това е разумно и нормално, при всички тези отговори, ако са положителни, ние от „Обединени патриоти“ ще подкрепим Законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Поповски.
Реплика към доктор Поповски?
Заповядайте, професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Който се интересува от това какви въздействия упражнява този тип комуникация върху здравето, може да си отвори – има публикации в Lancet Oncology. Едва ли на лекарите трябва да се говори какво представлява Lancet като авторитет. Не става дума за паднали птички в Китай, а става дума за определени нозологични единици, които се съмняват, че могат да предизвикат този вид комуникация.
Така че въпросът в момента е открит. Тук сполучливо се използва изразът „горещ картоф“ – той действително е горещ картоф, но всеки трябва да гледа от своя ракурс и то професионално, без големи плакатни приказки за напредъка на човечеството и на България в случая. Всичко това е чудесно като възможност, но трябва много внимателно, чрез Министерството на здравеопазването, да бъде прецизирано. Тъй като има и това, че тази мрежа е импулсна, както Вие казахте, но това не означава, че импулсът тук е… Аз мога да вляза в подробности за херци – до колко херца, как въздействат, но не искам. Това не е работа на Комисията по здравеопазването, това е експертна работа.
Така че аз разчитам изцяло на Министерството на здравеопазването действително да вземе присърце, тъй като това е стратегически проблем за България, и да се реши въпросът. Ако трябва да се прави нещо допълнително към тези станции, това трябва да се свърши, след като се вземе мнението на специалистите, които се занимават с този въпрос. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: И аз Ви благодаря.
Имате думата, госпожо Атанасова, да отговорите на въпросите на доктор Поповски.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
По въпроса за това, наистина ще имат възможност операторите там, където имат вече изградени сайтове, да подменят оборудването, но при спазване на абсолютно всичките задължения, които имат и към момента по отношение на измерване на хигиенно-защитните зони така, както се прави за всяко едно новоизградено съоръжение. Тук се сменя единствено начинът на разрешаване на смяната на оборудването да минава през цялостното одобрение за строеж, което се прави към момента за всяко едно съоръжение. Тоест това, което би трябвало да касае Вашата комисия, от гледна точка на защита на здравето на населението, ще бъде спазено, както се спазва и към момента. Няма да има разлика. Това е, което искам да уточня. Има разлика по отношение на строителните книжа.
Във връзка с това какви са данните.
Наистина няма данни към момента, но мисля, че колегите от Министерството на здравеопазването – тук ще помоля може би бранша да сподели, те имат съвместна работа по въпроса, защото така или иначе тестовете за 5G мрежите започнаха още миналата година, в момента продължават, така че тази координация, която съществува между тях точно по отношение на извършването на тестовия период са минали през Министерството на здравеопазването, имат наблюдение какви са нормите, които в момента има при излъчванията. До края на годината – това е все пак въпрос на бизнес плановете на операторите, но мисля, че при едно добро стечение на обстоятелството стартирането на съответните процедури за издаване на разрешение, до края на годината, мисля, че ще имат – поне в най-големите градове като София, Пловдив, Бургас, Варна, някаква готовност да го направят. Въпросът е: какъв е бизнес-планът им? Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, госпожо Атанасова.
Други желаещи да вземат отношение?
Пояснение.
Заповядайте.
ЖАНЕТ ЗАХАРИЕВА: Исках само да дам едно пояснение във връзка с изложените аргументи от доктор Найденова. Тъй като съм и член на Европейската организация на телеком операторите и мога категорично да потвърдя, че няма държава – членка на Европейския съюз, която да се е отказала от пета генерация технологии.
Нещо повече. Преди две седмици бях на среща с Хърватското председателство, специално с телеком министерството и те с гордост ни представиха Осиек като града в Хърватска, който е готов да поеме първата генерация 5G мрежи, именно защото те също са направили такива облекчения в законодателството си, така щото изграждането и разгръщането да бъде по-бързо извършвано.
Също така, тъй като знам, че Вашата комисия не се занимава точно със строителните разрешения и в този смисъл няма компетенции в тази посока, нека още веднъж да обърнем внимание, че става дума за вече изградени базови станции, за които тази подмяна ще бъде трета или четвърта подред, тоест не правим нещо революционно ново.
Петата генерация мрежи ще имат същите изисквания за електромагнитни излъчвания, достатъчно стриктни. Госпожа Андреана Атанасова каза, че са десетки пъти, а аз мога да Ви кажа колко са точно – между 45 и 100 пъти са по-стриктни изискванията в България, отколкото определените в останалите страни членки. Това операторите го спазват и не протестират, защото за нас най-важното нещо е нашите клиенти да се чувстват сигурни, когато ползват услугите.
Така че ние се съобразяваме, влагаме повече – това ни струва повече, но за нас много по-важно е доверието и спокойствието на хората, отколкото финансовите инвестиции, които правим. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания? Не виждам.
Приключваме с дискусията и преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 054-01-6, внесен от народния представител Спас Панчев на 23 януари 2020 г.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се.
Благодаря на участниците по тази точка.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ГОДИШНА ПРОГРАМА ЗА УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПРОЦЕСА НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПРЕЗ 2020 Г., № 002-00-3, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 27 ЯНУАРИ 2020 Г.
Като представител на Министерството на здравеопазването, господин Трифон Нешков ще ни запознае с Годишната програма и здравеопазването, присъстващо в нея.
Заповядайте.
Имате думата, господин Нешков.
ТРИФОН НЕШКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Йорданова, уважаеми гости! Съвсем накратко, за да не Ви отнемам време.
Документът, който Ви е представен в края на миналия месец, продължава добрата традиция Министерският съвет да информира парламента относно цялостната законодателната дейност в областта на европейските въпроси и в качеството Ви не само на членове на Комисията по здравеопазването, а като народни представители, може да придобиете от този документ пълна информация относно предвидените законопроекти и вторично законодателство.
Посочени са също така няколко заседания на Съвета по здравеопазване, които ще се проведат през тази година в рамките на двете председателства – неформални съвети през месеците април и юли, и редовни съвети през месеците юни и декември.
Добре знаете, че министър Ананиев участва в извънреден съвет на 13-ти този месец във връзка с короновируса в Брюксел и Ви информира в пленарна зала.
В рамките на тази програма са включени няколко законопроекта, в които Министерството на здравеопазването подпомага други ведомства. Също така няколко наредби, от които най-напреднала, понеже има и процедура по нотификация, наредбата за изисквания към бутилираните натурални минерални изворни и трапезни води. Очакваме всеки момент становище на Европейската комисия.
Това е съвсем накратко и с удоволствие ще отговоря, ако имате някакви въпроси. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Нешков.
Имате думата за изказвания и коментари по отношение на предложенията в Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г.
Имате ли желания за изказвания, предложения за включване на точки в Програмата? Не виждам.
Предлагам да преминем към гласуване.
Предлагам да гласуваме следното становище на Комисията по здравеопазване.
Комисията по здравеопазване на основание чл. 118, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание приема следното становище:
Като взе предвид Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г., № 002-00-3, внесена от Министерския съвет на 27 януари 2020 г. и Работната програма на Европейската комисия за 2020 г., Комисията по здравеопазване не предлага включване на проекти на актове на институциите на Европейския съюз в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2020 г.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 10, против – 1, въздържали се – 5.
Сега подлагам на гласуване Годишната програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г., както ни е представена.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се.
Благодаря.
(Закрито в 16,05 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела ДАРИТКОВА
Стенограф:
Красимира Коева
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 72
На 20 февруари 2020 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г., № 002-00-3, внесен от Министерския съвет на 27.01.2020 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 054-01-6, внесен от народния представител Спас Панчев на 23.01.2020 г. – първо гласуване.
3. Дискусия на тема „Социалната и здравна значимост на белодробните заболявания“, по предложение на „Асоциация на българите боледуващи от астма“.
4. Дискусия на тема заболяването „Атопичен дерматит – тежка форма“, по предложение на „Национален алианс на хората с редки болести“.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Даниела Дариткова.
* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми гости! Имаме необходимия кворум, откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Предлагам следната корекция в първоначално обявения дневен ред. Във връзка с необходимостта Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията да бъде разгледан и в друга Комисия, предлагам да стане първа точка от дневния ни ред, за да може вносителят да ни представи Законопроекта, тоест дневният ред да придобие следния вид:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 054-01-6, внесен от народния представител Спас Панчев на 23 януари 2020 г. – първо гласуване.
2. Обсъждане на Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г., № 002-00-3, внесен от Министерския съвет на 27 януари 2020 г.
3. Дискусия на тема „Социалната и здравна значимост на белодробните заболявания“, по предложение на „Асоциация на българите боледуващи от астма“.
4. Дискусия на тема заболяването „Атопичен дерматит – тежка форма“, по предложение на „Национален алианс на хората с редки болести“.
Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Който е съгласен с предложения коригиран дневен ред, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Приема се.
По първа точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА.
Давам думата на вносителя.
Господин Панчев, Вие ли ще представите Законопроекта?
Заповядайте.
СПАС ПАНЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, драги гости! Настоящият строителен режим изисква за всяко технологично обновяване на мобилна станция да се издаде изцяло ново строително разрешение. Процесът отнема между шест месеца и двадесет и четири месеца, както и значителен човешки и финансов ресурс.
Предложеният от мен Законопроект на Закона за изменение и допълнение в Закона за устройство на територията е поредната законодателна мярка за намаляване на административното регулиране чрез облекчаване разгръщането на високоскоростните електронни съобщителни мрежи в България.
В настоящия проект на ЗИД предлагам технологичното обновяване на приемо-предавателните мобилни станции да се извършва без издаване на ново строително разрешение, когато е върху вече изграден обект и няма съществени конструктивни промени. Последното ще се доказва със становище на сертифициран инженер-конструктор. Изискванията и редът за измерването на електромагнитните излъчвания остава непроменен – по реда на Закона за здравето. Нещо повече, настоящият ЗИД на ЗУТ изисква за всяко обновяване да се прави ново измерване на електромагнитните полета. Въвежда се и допълнителен контрол чрез задължение за операторите да представят конструктивното становище и протокола за измерване на електромагнитните излъчвания в специално създаден регистър на Комисията за регулиране на съобщенията. Регистърът ще осигурява служебно информация на всички заинтересовани държавни органи, упражняващи надзорни и контролни функции, както и прозрачност за гражданите по отношение измерените нива на електромагнитните излъчвания.
Другата основна цел на предложените законодателни промени е създаването на стимул за инвестиции във високоскоростни мрежи и услуги. Развитието на инфраструктура от ново поколение изисква влагането на огромен финансов ресурс.
Технологичното обновяване ще коства на сектора над 100 милиарда евро, които могат да бъдат мобилизирани само чрез подходяща и навременна държавна политика във всяка страна – член на Европейския съюз. Предложеният Проектозакон в този смисъл е от съществено значение за конкурентоспособността на българската икономика и общините и е част от целенасочената политика за създаване на подходяща инвестиционна среда.
Високоскоростните мрежи от четвърто и пето поколение са гръбнакът на „умните“ градове и правят възможно автоматизираното управление на автомобилния трафик, видеонаблюдението, улично осветление, замърсяване на въздуха. Технологията от пето поколение е сигурна платформа за дистанционното здравно обслужване и електронно обучение, които са ключови за развитието на регионите, особено отдалечените и рядко населените.
Цифровизацията на икономиката води със себе си ръст в доходите на българските гражданите, налагайки професии, които са по-високо платени. В България има сравнително добре развита индустрия на информационните и комуникационни технологии, на която инфраструктурата от ново поколение ще предостави нови възможности за развитие и ръст.
Предложеният Законопроект няма да доведе до въздействие върху държавния бюджет и не налага административни промени или въвеждане на регулаторни режими и такси.
Надявам се, уважаеми колеги, да подкрепите предложението ми. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Панчев.
Ще дам възможност на присъстващите да изразят становища по Законопроекта.
Министерство на здравеопазването.
Госпожо Йорданова, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми гости! Подкрепяме по принцип направените предложения за нормативни промени със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, целящи намаляване на административното регулиране, чрез облекчаване разгръщането на високоскоростните електронни съобщителни мрежи в България и създаването на стимул за инвестиции в такива съобщителни мрежи и услуги.
Изразяваме увереност, че законодателните облекчения на строгия режим за технологично обновяване на приемно-предавателни станции ще се извършат при строго съблюдаване на здравните изисквания, така че да се гарантира опазването на човешкото здраве от въздействието на електромагнитните полета.
В тази връзка считаме, че разпоредбата в чл. 151, ал. 5 от Законопроекта следва да се прецизира, тъй като не става ясно какво ще подлежи на регистрация пред органите на държавния здравен контрол и как ще се удостовери, че при извършване на дейностите по чл. 151, ал. 1, т. 16 са спазени максимално допустимите нива на електромагнитните полета. Това са нашите бележки. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Йорданова.
Други становища?
Заповядайте, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Госпожо Председател, ние също сме изразили позитивно становище по предложения Законопроект от вносителя – народният представител Спас Панчев, тъй като смятаме, че по този начин ще се намали административната тежест, ще се създадат условия за постигане на целите на Европа за покритие на поне един град във всяка една държава членка с 5G мрежа до края на 2020 г., тъй като настоящите режими за подновяване и смяна на оборудването на мобилните съоръжения наистина затрудняват в голяма степен телеком операторите и създават допълнителна тежест, както и финансови средства, разходване на време и усилия по съгласуване на тези строителни книжа.
От страна на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията смятаме, че този законопроект е уместно да бъде подкрепен, с оглед запазване на лидерската позиция на България в областта на телекомуникациите, тъй като наистина може да се радваме единствено и само на изключително добри услуги в тази област. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, госпожо Атанасова.
Други становища?
Заповядайте.
ЖАНЕТ ЗАХАРИЕВА: Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Ние сме внесли становище в подкрепа на Законопроекта. Смятаме го за изключително важен. Няма да повтарям мотивите, които народният представител изтъкна, за развитието на мрежите от ново поколение, за цифровизацията на икономиката, за значението на социалния живот.
С оглед на Комисията, в която се намираме, искам само да Ви обърна внимание, че темата е от изключително важно значение за развитието на медицината, по-специално на телемедицината, на дистанционното диагностициране. Вчера беше приет още един документ на Европейския съюз, който касае Европейската стратегия за икономика на данните. Там беше изрично посочено, че първи приоритет във финансирането и прилагането на икономика, базирана на данните и на изкуствения интелект, ще бъде телемедицината и диагностицирането чрез нови технологии, а това включва задължително развитие на мрежи от ново поколение, тъй като те са единствените, чиято технология и практическата липса на времезакъснение на мрежите позволява това да бъде извършено.
Така че смятаме, че приемането на Законопроекта за навременно, ако не, да кажа, и дори вече закъснял. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания от присъстващите гости? Не виждам.
Имат думата за изказвания народните представители.
Професор Михайлов, заповядайте.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Законопроектът безспорно е обърнат към проблема за комуникациите и извеждането им на по-високо ниво, но аз ще обърна внимание на други факти около него. Ние обсъждахме това с колегите, които са участвали в обсъждането му в други комисии, където той е имал сериозни опоненти и не е минал, тъй като, който и от Вас да си направи справка – Министерството на здравеопазването я е направило вероятно, затова така елегантно в края на своето изложение обявява това, което госпожа заместник-министър съобщи, има множество данни, които поставят този вид електромагнитни лъчения, които се използват в това, което се предлага от вносителя, в групата на така наречените 2Б рискови онкогенни фактори, в които влизат и други, разбира се, въздействащи върху човешкия организъм субстанции или възможности за въздействие.
Ние много добре познаваме като граждани къде се разполагат тези станции. Много специалисти в България смятат, че трябва много внимателно да бъде прецизиран постаментът, на който ще бъде тази станция, евентуалната защита. Аз не искам да влизам в подробности за около София – „Копитото“, с идеите, които имаше. Там имаше един развлекателен комплекс. Той беше ликвидиран практически поради това, което се случи като изследване в този район, а именно влиянието на електромагнитните излъчвания от станция „Копитото“.
Без да влизаме в такива подробности, смятам, че с помощта на Министерството на здравеопазването и посоченото от неговите специалисти, този проектозакон трябва много внимателно да се прецизира преди да влезе в залата, защото ще предизвика силен отзвук и у уважаемите народни представители, и в населението.
Борбата за модернизиране на комуникациите и възможността това да се направи в България е чудесно, но проблемите с въздействието върху здравето и здравната среда са също много сериозни въпроси и ние не трябва да ги подценяваме. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, професор Михайлов.
Други изказвания?
Уважаеми колеги, Парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи внесения Законопроект. Искам да подчертая, че става въпрос за предложение за дооборудване и подобряване на елементи на вече съществуващи устройства, а не за изграждане на нови. И само в този случай се избягва необходимостта от преминаване на цялата процедура, която предполага изграждането на едно ново такова устройство.
Смятам, че в така предложения Законопроект е гарантирано, че се спазват здравните изисквания, които са заложени и действащи. Ако Министерството на здравеопазването има конкретни предложения, надявам се между първо и второ четене да прецизираме текстовете така, че да има пълна гаранция за спазването на здравните норми и по никакъв начин да не се създаде впечатление, че целта на Законопроекта е да се избегнат разпоредбите на Закона за здравето и изискванията, които касаят електромагнитните лъчения.
Надявам се, че ще подкрепим тази инвестиция в бъдещето, защото, смятам, че ползата от нея оправдава всички внушения за страхове, които всъщност нямат своето реално основание.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, доктор Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Уважаеми колеги, аз мисля, че не бива с лека ръка да погледнем на Законопроекта. Оправданието за намаляване на административната тежест, която понякога е от 6 до 24 месеца – цитирам вносителя, мисля, че не е толкова дълъг срок. По-скоро нещата са две – когато направят тези изменения, задължително те трябва да направят и да поискат ново строително разрешение, нещо което, трябва да Ви кажа, че специалистите са твърде резервирани дали такова строително разрешение ще издадат. Това е за другите специалисти.
А сега, за нас. Информацията за влиянието на електромагнитното излъчване върху човешкия организъм не е толкова голямо. На мен ми се струва, че трябва много внимателно между първо и второ четене, ако имаме повече информация и данни, бихме могли да променим някои неща, да внесем допълнително предложения към предложението на господин Панчев, или да си замълчим. Но и в единия, и в другия случай, рано или късно ние ще сме изправени – аз знам, че твърде отдавна, поне от година и нещо, този въпрос тече, върви и нееднозначно е решен в Европейския съюз. Някои държави се отказаха, а ние веднага казваме „да“.
Много ме притеснява един-единствен факт, когато гледаме някои предложения имаме много становища – по пет, по шест и повече, дори понякога трябва да препускаме, за да можем да ги изчетем всичките. Факт е, че днес на това заседание имаме само две, които изслушваме. Мисля, че становищата, които са събрани, не са достатъчни. Лично считам, че трябва да съберем още информация, за да можем да бъдем по-компетентни и да вземем национално отговорно решение за това.
Затова мисля, че между първо и второ четене бихме го направили и лично аз, а предполагам, че и моите колеги, ще се въздържим днес при гласуването. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Искам да Ви уверя, че всички становища, които са шест на брой, са изпратени на народните представители много преди заседанието, защото така е прието да комуникираме – по електронна поща. Затова смятам, че сте имали време да се запознаете с тях и като количество, и като съдържание, защото няма нито едно становище против, подкрепят Законопроекта.
Заместник-министър Атанасова поиска думата.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
По два от въпросите.
Първо, искам да обърна внимание, че на „Копитото“ се намират други видове съоръжения, които са за радиоразпръскване, тоест на радиата, и те нямат отношение по предложените текстове, които са тук във връзка с мобилните мрежи.
Знам, че наистина въпросът за електромагнитните излъчвания и влиянието върху живота и здравето на хората е изключително чувствителна тема. Наистина в областта на съобщенията и телекомуникациите, и във връзка с новите поколения мобилни комуникации, темата е като горещ картоф. Но факт е, че в България нормите за електромагнитни излъчвания, които имаме в Наредба № 9 на Министерството на здравеопазването, са десетократно по-строги от тези, които се прилагат в държавите членки и са определени по препоръка на Международния комитет за нейонизиращи излъчвания. Тези норми не са сменяни от 1991 г. до момента, а технологиите, знаете, че се сменят много бързо. Нашите оператори работят в тази среда и въпреки тези ограничения, които имаме по отношение на излъчванията и мощностите, с които те оперират, имаме едно изключително добро ниво на мобилните комуникации, включително и на 4G комуникациите. Днес гледах статистика, че сме на осмо място в света по високоскоростна мобилна 4G мрежа.
За 5G мрежата наистина още няма достатъчно данни, но има пък достатъчно яснота по отношение на технологията. За разлика от една антена, която работи в 4G обхватите и излъчва постоянна напрегнатост на полето, тук имаме лъч, който се фокусира. Представете си, да го обясня на прост език, че Вие сте на сцената и когато тръгнете да звъните по телефона, Ви осветява Вашият прожектор, за да Ви види, а няма една непрекъсната напрегнатост, която ние имаме в момента с 3 и 4G мрежите, които ползваме.
Както знаете, няма доказателства до момента до каква степен те въздействат върху здравето на хората. Статистиката, която има от Световната здравна организация, е, че опасността от мобилните антени попада в една и съща категория с топлото пиене на кафе. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Доктор Поповски, имате думата.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Благодаря, госпожо Председател.
Госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз точно щях да попитам за тези неща, които ги обясни колежката преди малко, точно за 5G мрежата. Знаем, че ние сме една от държавите, които първи в Европа въведохме 4G мрежата. Така, като съм се движил из Европа последните години, виждам, че има държави и с 3G мрежа все още. Да, ние сме с 4G от няколко години и трите оператора, ако не бъркам нещо.
За 5G още едно, две неща да попитам. Понеже тук сега, ако ние приемем този законопроект, вече операторите ще могат да сменят от 4 на 5G мрежата без допълнителна документация, тоест с тази документация за 4G ще могат да сложат 5G предаватели. Нали така да разбирам?
Също за всичко това, което е направено като изследване предварително за 5G мрежа, защото все пак се показа в някои статии, че още 5G мрежата има допълнително да се изследва влиянието върху човешкия мозък – спрени опитите в Китай, нападали птички и други работи, затова искам някаква допълнителна яснота специално за 5G мрежата, която предстои. И кой ще бъде пилотният град в България, който първи ще въведе такава мрежа, ако знаете сега да отговорите? Казахте, че един град до края на годината. Кой ще бъде първият град? Смятам, че това е разумно и нормално, при всички тези отговори, ако са положителни, ние от „Обединени патриоти“ ще подкрепим Законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Поповски.
Реплика към доктор Поповски?
Заповядайте, професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Който се интересува от това какви въздействия упражнява този тип комуникация върху здравето, може да си отвори – има публикации в Lancet Oncology. Едва ли на лекарите трябва да се говори какво представлява Lancet като авторитет. Не става дума за паднали птички в Китай, а става дума за определени нозологични единици, които се съмняват, че могат да предизвикат този вид комуникация.
Така че въпросът в момента е открит. Тук сполучливо се използва изразът „горещ картоф“ – той действително е горещ картоф, но всеки трябва да гледа от своя ракурс и то професионално, без големи плакатни приказки за напредъка на човечеството и на България в случая. Всичко това е чудесно като възможност, но трябва много внимателно, чрез Министерството на здравеопазването, да бъде прецизирано. Тъй като има и това, че тази мрежа е импулсна, както Вие казахте, но това не означава, че импулсът тук е… Аз мога да вляза в подробности за херци – до колко херца, как въздействат, но не искам. Това не е работа на Комисията по здравеопазването, това е експертна работа.
Така че аз разчитам изцяло на Министерството на здравеопазването действително да вземе присърце, тъй като това е стратегически проблем за България, и да се реши въпросът. Ако трябва да се прави нещо допълнително към тези станции, това трябва да се свърши, след като се вземе мнението на специалистите, които се занимават с този въпрос. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: И аз Ви благодаря.
Имате думата, госпожо Атанасова, да отговорите на въпросите на доктор Поповски.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
По въпроса за това, наистина ще имат възможност операторите там, където имат вече изградени сайтове, да подменят оборудването, но при спазване на абсолютно всичките задължения, които имат и към момента по отношение на измерване на хигиенно-защитните зони така, както се прави за всяко едно новоизградено съоръжение. Тук се сменя единствено начинът на разрешаване на смяната на оборудването да минава през цялостното одобрение за строеж, което се прави към момента за всяко едно съоръжение. Тоест това, което би трябвало да касае Вашата комисия, от гледна точка на защита на здравето на населението, ще бъде спазено, както се спазва и към момента. Няма да има разлика. Това е, което искам да уточня. Има разлика по отношение на строителните книжа.
Във връзка с това какви са данните.
Наистина няма данни към момента, но мисля, че колегите от Министерството на здравеопазването – тук ще помоля може би бранша да сподели, те имат съвместна работа по въпроса, защото така или иначе тестовете за 5G мрежите започнаха още миналата година, в момента продължават, така че тази координация, която съществува между тях точно по отношение на извършването на тестовия период са минали през Министерството на здравеопазването, имат наблюдение какви са нормите, които в момента има при излъчванията. До края на годината – това е все пак въпрос на бизнес плановете на операторите, но мисля, че при едно добро стечение на обстоятелството стартирането на съответните процедури за издаване на разрешение, до края на годината, мисля, че ще имат – поне в най-големите градове като София, Пловдив, Бургас, Варна, някаква готовност да го направят. Въпросът е: какъв е бизнес-планът им? Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, госпожо Атанасова.
Други желаещи да вземат отношение?
Пояснение.
Заповядайте.
ЖАНЕТ ЗАХАРИЕВА: Исках само да дам едно пояснение във връзка с изложените аргументи от доктор Найденова. Тъй като съм и член на Европейската организация на телеком операторите и мога категорично да потвърдя, че няма държава – членка на Европейския съюз, която да се е отказала от пета генерация технологии.
Нещо повече. Преди две седмици бях на среща с Хърватското председателство, специално с телеком министерството и те с гордост ни представиха Осиек като града в Хърватска, който е готов да поеме първата генерация 5G мрежи, именно защото те също са направили такива облекчения в законодателството си, така щото изграждането и разгръщането да бъде по-бързо извършвано.
Също така, тъй като знам, че Вашата комисия не се занимава точно със строителните разрешения и в този смисъл няма компетенции в тази посока, нека още веднъж да обърнем внимание, че става дума за вече изградени базови станции, за които тази подмяна ще бъде трета или четвърта подред, тоест не правим нещо революционно ново.
Петата генерация мрежи ще имат същите изисквания за електромагнитни излъчвания, достатъчно стриктни. Госпожа Андреана Атанасова каза, че са десетки пъти, а аз мога да Ви кажа колко са точно – между 45 и 100 пъти са по-стриктни изискванията в България, отколкото определените в останалите страни членки. Това операторите го спазват и не протестират, защото за нас най-важното нещо е нашите клиенти да се чувстват сигурни, когато ползват услугите.
Така че ние се съобразяваме, влагаме повече – това ни струва повече, но за нас много по-важно е доверието и спокойствието на хората, отколкото финансовите инвестиции, които правим. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания? Не виждам.
Приключваме с дискусията и преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 054-01-6, внесен от народния представител Спас Панчев на 23 януари 2020 г.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се.
Благодаря на участниците по тази точка.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ГОДИШНА ПРОГРАМА ЗА УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПРОЦЕСА НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПРЕЗ 2020 Г., № 002-00-3, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 27 ЯНУАРИ 2020 Г.
Като представител на Министерството на здравеопазването, господин Трифон Нешков ще ни запознае с Годишната програма и здравеопазването, присъстващо в нея.
Заповядайте.
Имате думата, господин Нешков.
ТРИФОН НЕШКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Йорданова, уважаеми гости! Съвсем накратко, за да не Ви отнемам време.
Документът, който Ви е представен в края на миналия месец, продължава добрата традиция Министерският съвет да информира парламента относно цялостната законодателната дейност в областта на европейските въпроси и в качеството Ви не само на членове на Комисията по здравеопазването, а като народни представители, може да придобиете от този документ пълна информация относно предвидените законопроекти и вторично законодателство.
Посочени са също така няколко заседания на Съвета по здравеопазване, които ще се проведат през тази година в рамките на двете председателства – неформални съвети през месеците април и юли, и редовни съвети през месеците юни и декември.
Добре знаете, че министър Ананиев участва в извънреден съвет на 13-ти този месец във връзка с короновируса в Брюксел и Ви информира в пленарна зала.
В рамките на тази програма са включени няколко законопроекта, в които Министерството на здравеопазването подпомага други ведомства. Също така няколко наредби, от които най-напреднала, понеже има и процедура по нотификация, наредбата за изисквания към бутилираните натурални минерални изворни и трапезни води. Очакваме всеки момент становище на Европейската комисия.
Това е съвсем накратко и с удоволствие ще отговоря, ако имате някакви въпроси. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Нешков.
Имате думата за изказвания и коментари по отношение на предложенията в Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г.
Имате ли желания за изказвания, предложения за включване на точки в Програмата? Не виждам.
Предлагам да преминем към гласуване.
Предлагам да гласуваме следното становище на Комисията по здравеопазване.
Комисията по здравеопазване на основание чл. 118, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание приема следното становище:
Като взе предвид Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г., № 002-00-3, внесена от Министерския съвет на 27 януари 2020 г. и Работната програма на Европейската комисия за 2020 г., Комисията по здравеопазване не предлага включване на проекти на актове на институциите на Европейския съюз в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2020 г.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 10, против – 1, въздържали се – 5.
Сега подлагам на гласуване Годишната програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г., както ни е представена.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се.
Благодаря.
(Закрито в 16,05 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела ДАРИТКОВА
Стенограф:
Красимира Коева
