Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по здравеопазването
01/10/2020
Редовно заседание на Комисия по здравеопазването
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
П Р О Т О К О Л
№ 86
На 1 октомври 2020 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния
ДНЕВЕН РЕД:
Точка единствена. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията – госпожа Даниела Дариткова.
* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Добър ден, колеги! Има кворум и откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Дневният ред на днешното заседание на Комисията е следният:
Точка единствена. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Колеги, имате ли други предложения относно дневния ред?
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.
Пристъпваме към процедурата на задаване на въпроси, а първия въпрос от парламентарната група на ГЕРБ ще задам аз.
Уважаеми господин Министър, ключов приоритет за това управление е реализацията на големия инвестиционен проект за подкрепа на развитието на спешната медицинска помощ, който се финансира от Оперативна програма „Региони в растеж“. Дейностите, които се финансират по този проект, са в няколко направления. От една страна, се закупуват автомобили за центровете и филиалите на спешната медицинска помощ. Този проект е в ход, а част от автомобилите са вече предоставени и предстои да бъдат реализирани нови процедури с доставка на такива автомобили и в частност високо проходими. Другото направление, с което проектът ще промени спешните центрове в страната, е свързано със строително-монтажните дейности и осъвременяването на центровете във всички региони.
Може ли да ни кажете на какъв етап на изпълнение е проектът? Какво предстои, какви са сроковете за реализация и какво да очакваме на следващите етапи за доставка на медицинско и немедицинско оборудване, за да може наистина да се възползваме от европейските средства и да направим сериозна инвестиция, която да гарантира модерна спешна помощ?
От своя страна това дава здравна сигурност на българските граждани в условията на очакваните проблеми, свързани с разпространението на епидемията, и е изключително важно условие наистина, за да гарантираме стабилност на здравната система.
Заповядайте, господин Министър, за отговор.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Проектът за развитието на системата за спешната медицинска помощ е изключително ключов проект от гледна точка на развитието на медицината, а и на осигуряването на достъпна и навременна помощ на българските граждани на територията на Република България.
Проектът преследва няколко цели. Първата цел е: обновяване на инфраструктурата на центровете за спешна медицинска помощ, като в тях влизат филиалите за спешна медицинска помощ и модернизацията на спешните отделения в лечебните заведения в страната. Проектът е на стойност от близо 164 млн. лв., като срокът за изпълнение му е 23 октомври 2021 г.
До момента са доставени почти всички линейки, като предстои да бъде обявена обществена поръчка за доставка на високо проходими линейки. Знаете, че Министерският съвет със свое постановление отпусна 2,5 млн. лв., с която сума на практика да бъде завършен този проект, тоест необходимостта от допълнителен финансов ресурс за обявяването на обществена поръчка за високо проходими линейки. В хода на подготовката на проекта и на базата на пазарното проучване, направено от Министерството на здравеопазването, разбира се, тази сума е планирана допълнително. С помощта от Министерския съвет предстои обявяване на процедура за избор на изпълнител за доставката на медицинско и технологично обзавеждане, което включва компютърни конфигурации, медицински изделия и необходими пособия за спешните отделения в болниците и в центровете за спешна медицинска помощ.
Втората част на проекта, за която казах в началото, са строително-монтажните работи. В момента са приключили обществените поръчки за избора на изпълнители за строително-монтажните работи в извънболничните структури. Обявени са почти всички обществени поръчки за спешните отделения в страната, като поръчките са в три посоки. Едната посока е за чисто строително-монтажните работи, втората посока е авторският надзор, а третата посока е строителният надзор. След като тези поръчки бяха обявени, предстои около средата на октомври, а може би и по-рано, да стартираме строително-монтажните работи в Северозападния район. Планираме да започнем от Центъра за спешна медицинска помощ в Монтана, тъй като там ще е строителството на нов център за спешна медицинска помощ. Почти по същото време – до края на октомври, ще стартираме и строително-монтажните работи в област Русе.
Така че всички обществени поръчки са обявени и е въпрос на време законовите процедури да приключат, да бъдат сключени договорите и да стартират строителствата на центровете за спешна медицинска помощ, а също така и на спешните отделения в лечебните заведения. Разбира се, паралелно със строителството продължава и доставката на всичко разписано в проекта, което е много и е различно по вид, и на медицинска апаратура, която се доставя съгласно условията на сключените договори по проекта. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Министър.
Един уточняващ въпрос, ако ми позволите. Смятате ли, че ще се справите с реализацията на проекта до датата, която ни обявихте и има ли възможност за удължаване на срока, за да не загубим европейското финансиране, което ни позволява да го реализираме докрай?
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Някои от частите на проекта по отношения на медицинската техника и апаратура ще бъдат доставени в срок, а единствено имаме опасения, че строително-монтажните работи няма да завършат в срок, тъй като те са извън нашите възможности като институция. В Министерството имаме законови срокове и сме длъжни да се съобразим с тях. Разбира се, има възможност за удължаването на проекта и няма опасност европейските средства да бъдат загубени.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Министър.
От името на „БСП за България“ ще зададе въпрос професор Михайлов.
Заповядайте.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми професор Ангелов, уважаеми членове на екипа на професор Ангелов, колеги и гости! Признавам, че имах съвсем различна конструкция на въпроса, който мислех да Ви задам, но за щастие е включен в утрешния парламентарен контрол.
Разглеждайки последните новини и следейки Вашите интервюта и изявите на брифинга, искам да Ви задам следния въпрос. Днес Българският лекарски съюз – не знам дали на днешното заседание има техни представители, излезе с една декларация, която вече се повтаря в общественото пространство и която съвпада с част от едно Ваше интервю, коментирана широко в интернет, а това е изречението: „Това, което не сме казали, не е истина“. Това се коментира в интернет, виждали сте много публикации, а изявлението на БЛС е, че се получават разнопосочни сигнали от колеги – цитирам, по отношение на пандемичното явление COVID-19, което обърква хората.
За да не бъда многословен: издига се тезата за святата истина, която обаче излиза само от един източник. Като лекар Вие много добре знаете, че в медицината няма противници между колегите, а има хора, които изказват различни гледни точки, има борба на мнения, а понякога те са много и сериозно противоречащи си.
Няма да Ви напомням за битката между Ерлих и Кох и за причинителя на холерата, завършила по един много драматичен начин – отлагане с 20 г. на откриването на (Vibrio cholerae) вибрио холерата, като и двамата са гениални микробиолози, и двамата са носители на Нобелова премия. Това е област в света на науката и на социалната дейност, която позволява изказването на различни мнения, стига да почиват на реални факти, а не само на предположения. Такива реални факти безспорно има.
Аз ще Ви помогна в отношението, като кажа, че в началото на пандемичното явление COVID-19 беше анатемосвана и заклеймявана Шведската система на социална дистанция. Виждам, че имате сериозни познания в областта на това негативно за света явление, като виждаме данните за смъртността и за един от показателите, който не е водещ, а днес споделихте, че следите 24 показателя и че не е възможно по тях да се направи алгоритъм.
Аз напълно Ви разбирам, защото е много трудно да се направи алгоритъм за оценка на системата – шведска или българска, но се оказа, че много от страните признаха, че шведският модел, който сега продължава да се утвърждава и независимо от флуктуациите на мненията в самото Кралство, се оказва сполучлив.
Затова Ви моля да кажете пред всички нас, които се интересуваме сериозно от този въпрос: какво е Вашето отношение към конкретния сблъсък на мнения в общественото пространство и как бихте съпътствали този процес оттук нататък? Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, професор Михайлов.
Професор Ангелов, заповядайте да отговорите на пространния въпрос.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Разбирам въпроса на професор Михайлов, разбира се, защото и той, и аз сме университетски преподаватели, като имаме склонността по-широко да излагаме нашите становища и виждания, с оглед на това да бъдем разбрани по-подробно.
Аз искам да Ви върна във времето на Игнац Земелвайс, господин професоре, когато така нареченият спасител на майките открива нещо съвсем ново, с което успява да спаси живота на много хора на земята, а именно основните принципи на септиката. Тогава той не е бил разбран и е обявен за луд, като е изпратен в лудница, където умира, защото казва на висок глас, че всички трябва да се пазят, че всички трябва да спазват съответните дезинфекционни режими и мерки, за да могат родилките да бъдат спасени. Това става в Унгария.
Искам да Ви кажа, че като институция ние следим абсолютно всички публикации по темата – в национален и световен мащаб, като стъпваме единствено и само на научно доказана информация, която е достъпна в списанията, утвърдени в широкия свят с висок импакт фактор. Едно от тези списания – „New England journal of medicine“, казва, че носенето на предпазни маски е изключително важно в затворени пространства, като е единственият начин да успеем да съхраним живота на хората и да намалим тежестта на протичане на заболяванията.
Това са твърдения, които ние подкрепяме и прокламираме. Смятаме, че това е истината, която трябва да бъде казана на висок глас, не защото това е нашето лично мнение, а защото е доказано и е публикация в реномирано списание. Вие сам знаете – като уважаван университетски преподавател, стойността на една такава публикация в това списание.
В българското общество има изключително различни мнения, които битуват и които са свързани с корона - кризата, а немалка част от тях излизат от български лекари и, разбира се, всеки един от тях уважавам, но продължават да изказват различни становища и по този начин тласкат обществото в различни посоки. Аз уважавам чуждите мнения тогава, когато те стъпват на научно доказани факти.
Това, което казвате за Швеция, сигурно е така. За да бъде факт в медицината, трябва да имаме достатъчно време, за да приключат всички статистически обработки на данните, защото само абсолютни числа не ни дават никога правото да правим нито един обоснован медицински извод. За да мине достатъчно време, трябва да имаме относителни числа, които да са повод за научно обосновани заключения.
По отношение на истината не знам кой как е разбрал, но когато в българските медии се тиражира информацията, че ние ще връщаме КПП-а, ще затваряме градове, ще затваряме училища – да, всичко това, което се казва, не е истина.
Отново ще повторя пред Вас истината по отношение на налагането на допълнителни мерки в България: само ние можем да ги въведем, защото в нас е инструментът това да се случи. Всички останали мнения, които се тиражират, не отговарят на истината и имат единствено и само за цел да използват страховете на българските граждани. Самият Вие знаете, че в такъв момент в състояние на стрес всеки човек отделя високи количества биологично активни вещества, а те понижават имунната система. Професор Михайлов, това не е подходящо за българските граждани и дори бих казал, че излага в опасност живота и здравето им. Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: За уточняващ въпрос, професор Михайлов.
Заповядайте.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви.
Аз съм много впечатлен от начина, по който излагате своята теза, а и се вижда, че сте университетски преподавател, но ще Ви кажа две неща.
Първото е и Вие сам го казахте в едно интервю, което е абсолютно вярно и което споделяме винаги със своите студенти, а продължавайки своето излагане на мислите, Вие го потвърдихте – необходими са цяла серия от факти, за да се потвърди една теза, че по една публикация била тя в „New England journal of medicine“, „Lancet“ или „Nature“, защото мога да Ви цитирам публикация в „Nature“, за която знаете, че е истина – смъртността от COVID-19 е по-ниска от тази на грипния вирус и е на базата на изследвания в немски университети, които са екстраполирали болните, които са доказани като заразени. Така че моята идея в този смисъл беше не да си говорим – аз започнах с Ерлих и Кох, а Вие продължихте с Земелвайс, те са съвсем различни неща, но става дума за съвсем различни неща.
Понеже завършвам с Вашите думи, които Вие казахте, че трябва да се говори така и че това е задачата на медицината и здравеопазването – да успокоява хората, аз искам да Ви споделя, че не към Вас имам забележка. В началото на пандемичното явление се говориха такива страхотии от официалните източници на информация по всички телевизионни канали в страната, че не искам да ги припомням тук – труповете не могат да се скрият… Да продължавам ли? Не искам да продължавам. (реплики.)
В този аспект моят въпрос към Вас е: ще позволите ли това да се случи?
Иначе обстановката е много динамична, професор Ангелов. В едно Ваше интервю по Дарик радио казахте, че: няма да продължаваме противоепидемичната обстановка. Дори и в момента Ви цитират от Дарик Радио. След няколко дни в предаването „Седмица“ на автора Вълчев – може да си направите справка с неговите публикации, публикувани официално в интернет, а и като журналист, който води предаването, тази противоепидемична…
Аз Ви разбирам, защото нещата се променят динамично. Моят уточняващ въпрос е – когато обстановката е толкова динамична, не може да не се предоставя в обществени медии цялото пространство на дискусия на всеки, който би могъл да бъде полезен на обществото със своето мнение като професионалист. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Аз по-скоро чух призив, но ако Вие сте чули въпрос, господин Министър, може да отговорите.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Никога не съм давал интервю по Дарик радио и никога не съм говорил с господин Вълчев. Не знам какво точно цитирате, нито някога съм казвал, че епидемичната обстановка няма да бъде удължена.
Казах, че няма да затваряме градове и няма да строим КПП-та. От тази висока трибуна отново искам да отправя апел към българските граждани: бъдете абсолютно спокойни, че ситуацията в България е под абсолютен контрол и няма място за никаква паника, а вземането на решения за удължаването или отпадането на епидемичната обстановка е процес, като се взима информирано и с консенсус от Министерския съвет.
Има и световни организации като Световната здравна организация и Европейския център за контрол на болестите, които са доказали се структури. Ние ги следим ежедневно, бих казал, ежечасно в Министерството на здравеопазването и решенията, които взимаме, са информирани. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Министър.
Сега е ред на въпроса от името на „Движението за права и свободи“.
Доктор Джафер, заповядайте.
НИГЯР ДЖАФЕР: Трябва да призная, че ми хареса този нюанс на академичност в нашата комисия между двама професори.
Този спор, който не знам дали ще можем да разрешим – „за“ или „против“ маските, да, медицината е наука, основана на доказателства и така трябва да бъде. Не мисля, че публикациите в едната или другата посока могат категорично да дадат насоки за изход от тази ситуация. Има обаче един въпрос, който е изключително консенсусен, и е поставян многократно в тази комисия. Въпросът го задавам на всички министри напоследък, а на някои и по много пъти, което е в зависимост от техния престой на този пост.
Уважаеми професор Ангелов, мисля, че е редно в началото на Вашия мандат да Ви задам въпроса, който сигурно е омръзнал на голяма част от публиката и колегите: какво става с единната интегрирана информационна система в здравеопазването и елементите на електронното здравеопазване? Никой от нас не си прави илюзията, че тя ще стане факт след десетилетия очакване. Все пак очакваме някои елементи като електронна рецепта, електронно направление, електронно досие и електронна карта, че ще бъдат факт.
Ако има нещо категорично в тази пандемична обстановка, това е, че основната противоепидемична мярка е избягването на физически контакт. Бихме си спестили много главоболия, ако бяхме въвели електронната рецепта, за да не разхождаме възрастните хора, а и да съкратим пътя на хоспитализация.
Аз мисля, че е срамно, че група частни лаборатории си направиха информационна система и започнаха да обявяват изследванията, а едва след това институциите и държавата направиха информационна система, свързана с COVID-19.
Съвсем добронамерено Ви питам: какво е констатирано и на какъв етап е работата по въвеждането на електронна система на здравеопазването?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Джафер.
Заповядайте за отговор, професор Ангелов.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаема госпожо Джафер, като лекар ми се иска електронната информационна система да е готова, чакаме я поне от 10 години, но до момента все още не е факт. В момента МЗ изпълнява договора за доизграждане на здравната информационна система, който е структуриран в два етапа: етап 1 и етап 2. Очаква се етап 1 да завърши до края на тази година, като в него е включено изграждането на част от електронното пациентско досие и електронната рецепта.
До момента са проведени редица срещи с информационно обслужване. Знаете, че има Закон за електронното управление и има постановление на МС, с което всички електронни процеси се възлагат на държавната компания „Информационно обслужване“.
Това, което правим в момента, е: регулярни срещи с „Информационно обслужване“ и всички заинтересовани страни по отношение на въвеждането на тази рецепта както на институции, така и съсловни и пациентски организации, като представяме нейната функционалност и стъпка по стъпка изграждаме в цялост електронизацията на този процес. Включени са всички държавни институции като Изпълнителната агенция по лекарствата и Националната здравноосигурителна каса, а чрез тази електронна рецепта ще бъдат отпускани протоколите на пациентите за скъпо струващите медикаменти.
Нашият екип има амбиция това да се случи до края на годината и сме изключително обнадеждени от направеното до момента от „Информационно обслужване“ заедно с нашият екип и дирекция „Електронно здравеопазване“ в Министерството на здравеопазването. Когато бъдем готови с прототипа на тази част от Националната здравно-информационна система, допълнително ще Ви запозная с това. Ще направим широко публично обсъждане и планираме това да стане в рамките на „Партньорство за здраве“, а след като бъде представена, тя ще бъде въведена в медицинската практика в България. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, за точния отговор.
Преминаваме към въпроса от „Обединени патриоти“.
Заповядайте, господин Колев.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Госпожо Председател, господин Министър, уважаеми колеги! Предстои ни сложна вирусна обстановка в страната, задава се есен и зима, а и знаем, че ще имаме проблеми.
Въпросът ми към Вас, господин Министър, е: ние мислим и разговаряме за хората на първа линия, но да поясните докъде е стигнал въпросът с разговорите и с преговорите относно ваксините? Всички ние се надяваме да станат бързо и всички се надяваме да ги имаме, но дали сме се договорили да дойдат наистина бързо в момента на тяхното откриване? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин Министър, имате възможност да отговорите на въпроса.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Колев! Всички знаете, че има решение на Министерския съвет и е ратифицирано със закон Споразумението, с което беше одобрено Европейската комисия да предлага на участващите държави членки осигуряването на ваксини.
В момента Европейската комисия води преговори с шест компании, като в момента се обсъжда и възможността за добавянето на седма компания по отношение на осигуряването с ваксини на българските граждани и, разбира се, Министерството на здравеопазването потвърди интерес. При успешно приключване на преговорите, ние сме заявили готовност да участваме в Споразумението за ваксините с три от фирмите – от шестте, за които Ви казах, че преговарят с Европейската комисия.
Три от фирмите, които отпадат, са такива, че сме изключили възможността да доставят ваксини на територията на Република България, чието съхранение и транспорт изискват наличието на температурни режими от -70° до -80° С, а това е изключително трудно за употребата им в медицинската практика на територията на България.
На третата фирма сме отклонили възможността да доставя ваксини, защото тя е същата като една от трите фирми, за които България ще може да достави ваксини за българските граждани.
С доклад от 2 септември 2020 г. Министерският съвет беше информиран за развитието на инициативата в Европейската комисия за осигуряването на ваксина за българските граждани в рамките на Европейския съюз. Тогава, когато бъде готова, която и да е от ваксините от тези три фирми, тъй като те са в най-напреднал етап на реализация на техните производства и клинични изпитвания, тези ваксини ще бъдат достъпни за българските граждани. Най-важното за нас и българските граждани е, че ваксината, която ще бъде осигурена, ще е преминала през всички фази на клиничното изпитване, ще е регистрирана в Европейската агенция по лекарствата и ще бъде безвредна за българските граждани, ще бъде безплатна за българските граждани, като тази ваксина ще бъде абсолютно доброволна – няма да имаме български гражданин, който да бъде задължен.
Понеже се тиражира в медиите и в публичното пространство информация, че ваксините ще бъдат включвани в имунизационния календар, категорично искам да заявя, че нито вървят такива процеси на преговори в Министерството на здравеопазването, нито имаме намерение, нито ще бъдат включвани тези ваксини в имунизационния календар на Република България.
Това е по отношение на ваксините за българските граждани. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Имате ли уточняващ въпрос?
Заповядайте, господин Колев.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Благодаря Ви.
Отговорът беше много изчерпателен. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Сега следва отново втори кръг въпроси от ГЕРБ.
Заповядайте, доктор Стоянова, имате възможност да зададете въпрос.
ВЕНКА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, госпожо и господин заместник-министри, колеги, гости! Аз ще сляза от високото академично ниво на въпроси и отговори и то директно на първа линия.
Това моля да ми го простите, но не мога да не задам такъв въпрос, още повече колегите знаят, че като човек от системата на РЗИ въпросите, свързани с пандемията от COVID-19, ме вълнуват много и в лично качество, а не само като лекар и като народен представител.
Моят въпрос е много конкретен. Моля да ме извините за него, но предвид важността му, предполагам, че сте запознат в детайли със ситуацията. И от Вас искам извинение, доктор Тасков, защото ще питам за състоянието на инфекциозното отделение в болницата в Добрич. Всички колеги знаят, че там имаше голямо напрежение с колегите, които напуснаха работа.
И все пак като народен представител от Североизточна България ме интересува: какво е състоянието с инфекциозните отделения в нашия регион? Така че моля, ако имате актуална информация към днешния ден, да ме запознаете, а и колегите, със състоянието на това много важно в момента отделение за всяка една болница.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Стоянова.
Господин Министър, имате възможност да отговорите.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Да, запознат съм с болницата в Добрич и със ситуацията там.
Когато получихме първите тревожни сигнали, посетихме лечебното заведение на място и в хода на инспекцията, която направих, установихме, че всъщност инфекциозното отделение на болницата е закрито и договорите с двамата тогава инфекционисти, които са били на трудови правоотношения с лечебното заведение, са прекратени.
На базата на това и при закрито инфекциозно отделение пациентите, които имат нужда от лечение на техните инфекциозни заболявания, основно през този период бяха пациентите, които имат коронавирусна инфекция.
Установихме, че всъщност тези пациенти са настанени на петия етаж, ако не се лъжа, на болницата в Добрич и имаше смесване на потоците в две направления. Първо, на територията на клиниката, за която Ви говоря, имаше в една и съща клиника чист сектор и сектор от пациенти с COVID-19, които бяха обслужвани от един и същи персонал, а също така беше разрешен и достъпът на външни лица до лечебното заведение.
В опита си да променим този начин на организация на работата не срещнахме разбиране от Управителния съвет на лечебното заведения и, разбира се, предприехме смяна. Предполагам знаете, че беше назначен прокуристът на болницата, а това е доктор Желязков. Той е ортопед с около десет години трудов стаж в лечебното заведение и съответно е определен в момента от общото събрание на лечебното заведение за края на месец октомври, където общото събрание да избере управител на лечебното заведение, като за нови членове на Съвета на директорите са предложени доктор Желязков, доктор Йовева, която е началник на Детското отделение в болницата в Добрич, и господин Карадимов, който е член на екипа на Министерството на здравеопазването. След като това се случи, очакваме ситуацията да се подобри.
Към настоящия момент информацията, която имаме от изпълнителния директор на болницата – аз се виждах с него миналата седмица, в Министерството на здравеопазването имаме създадена чат група, в която са включени всички директори на лечебни заведения, които са структуроопределящи болници.
На територията на област Добрич вече имаме сключен договор, който е граждански договор с доктор Йовева, която е бившият инфекционист на закритото вече инфекциозно отделение. Този договор ще позволи извършването на лечебна дейност в областта на лечението на пациенти с COVID-19, на положителни пациенти. Те вече са изолирани на осмия етаж, като на осмия етаж не се позволява пресичане на потоците, това е последния етаж на болницата и към настоящия момент не виждаме нещо, което да е притеснително към този момент.
Разбира се, остава въпросът със закритото инфекциозно отделение, и не само то, а имаме закрити и други отделения на територията на областната болница в Добрич, като доктор Желязков има ангажимента да промени този процес, но по-важното в момента е, че пациентите с COVID-19 се лекуват на територията на Добрич. Имаме инфекционисти и пулмолози, които работят, а пациентите получават навременна и качествена медицинска грижа. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, професор Ангелов.
Имате ли уточняващ въпрос? Не.
От БСП кой ще зададе въпрос?
Заповядайте, доктор Тасков.
ДЕСИСЛАВ ТАСКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа! По-конкретен ще бъда.
Има ли недостиг на противогрипни ваксини в момента? Знаем, че имаше такива медийни изказвания от фармацевти, че са се изкупили, че са изчерпани като количества, още повече знаем, че активното ваксиниране започва именно от месец октомври и продължава горе-долу до средата на ноември месец.
Дали ще бъдат налични тези – мисля, че са около 180 хиляди броя, които са за безплатно противогрипно ваксиниране на хората над 65 г.? Да им честитим още веднъж за празника днес.
Въпросът ми е: за да не се получава някаква драма по аптеките, дали има възможност за реакция и как ще реагирате като принципал на Министерството на здравеопазването? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, професор Ангелов, да отговорите на въпроса.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми доктор Тасков! Разбира се, проблемът с противогрипните ваксини е изключително сериозен, той е сериозен на фона на задаващата се грипна вълна, която е стандартна за всяка година и неблагоприятните тенденции, свързани със съчетанието и с наличието на световната пандемия от коронавируса.
На българския аптечен пазар към настоящия момент има налични две противогрипни ваксини, като общото количество на планираните доставки с наличните на пазара и тези, които ще бъдат осигурени по Националната програма за профилактика на грипа, общото количество е 340 хил. броя, което е с около 80 хил. броя повече от 2019 г. Договорът за доставка на тези 180 хил. броя ваксини, за който говорите, вече е сключен от страна на Националната здравноосигурителна каса. Тези ваксини ще бъдат доставени по ред, който бъде утвърден до общопрактикуващите лекари, които да могат да ги поставят по тяхна преценка на уязвимите групи.
Държа да подчертая, че политиката на Министерството на здравеопазването е такава, че ваксините за тази година – 180 хил. броя, са осигурени по линия на Националната програма, са с 60 хил. броя повече в сравнение с броя на ваксините през 2019 г. Така че е въпрос на време до края на октомври да бъдат раздадени, а даже, бих казал, от средата на октомври да бъдат раздадени по кабинетите на общопрактикуващите лекари. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате ли уточняващ въпрос, доктор Тасков?
ДЕСИСЛАВ ТАСКОВ: Надявам се срокът до средата на октомври да стане. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
От ДПС въпрос? Няма да има въпрос.
От „Обединени патриоти“?
Заповядайте, доктор Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, заместник министри! Да се върнем пак на COVID темата, която е широка световна тема.
Въпросът ми е следният: убедихме ли се в тези шест-седем месеца от началото на извънредното положение – от 13 март кои болници поеха пандемията в България? Достатъчно ли са финансирани тези болници? Знаем, че пътеката на обикновения грип от шестстотин и няколко лева я направихме на хиляда двеста и нещо, почти двойно.
Тези болници са основно държавните болници – големите многопрофилни болници в София, областните болници и големите университетски болници в страната. Финансирани ли са те достатъчно? Имат ли нужда от допълнително финансиране?
Този въпрос го задавам и заради това, че аз съм един от десетимата депутати, които сме във Временната комисия по контрола на разходите на правителството за епидемията. Имахме там известен спор, че досега правителството е закупило 320 респираторни машини, ако не се лъжа. Ако има нужда, да се закупят още, въпреки че към момента нямаме тревожна вълна и опасност да се увеличат бройките на пациенти с контролирана вентилация. Към настоящия момент те са 44 за днес, а 846 са общо пациентите, хоспитализирани в цялата страна.
Тоест можем ли и ние да сме спокойни за новия зимен сезон, когато наистина ще дойде и обикновения грип, да поемем една нова вълна? Трябва ли допълнително финансиране? Ако трябва, горе-долу как ги виждате нещата като финансиране и организация? Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Поповски.
Професор Ангелов, заповядайте да отговорите.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми доктор Поповски, въпросът Ви е много комплексен и много широк.
Да, и днес на брифинга, който ще даваме всеки четвъртък, за да информираме гражданите, за да може до тях да достига цялата информация такава, каквато е в действителност казахме, че системата на здравеопазването е готова, подготвена по отношение на това, което предстои да се случва на територията на Република България.
Разбира се, ако се запазят разумните темпове на увеличаване на процента заболели с коронавирус и сезонния грип, който очакваме. Това зависи единствено и само от разума на всеки един човек и неговата отговорност, както към него, така и към неговите близки по отношение на спазването на разписаните противоепидемични мероприятия.
По линия на финансирането на лечебните заведения, Министерството на здравеопазването като политика и на българското правителство е предприело няколко посоки на развитие. В посока на увеличаване на приходите на лечебните заведения първата посока е увеличаването на приходите по линия на финансирането от Националната здравноосигурителна каса. Предполагам знаете, че от 1 август бяха увеличени цените на всички клинични пътеки с 10% и преди анексирането с тези 10%, те бяха увеличени и с 20 лв., за да може да бъдат поети разходите на българските граждани, които постъпват в лечебни заведения за направата на тестове за коронавирусна инфекция. Това е едната линия на финансиране, която е по линия на Националната здравноосигурителна каса.
По отношение на линията за финансиране на болниците по методики, основно финансирането на лечебните заведения в зависимост от техния вид се извършва по Наредба № 3, където се финансират различни по вид структури.
На първо място, това са пневмо-фтизиатричните структури и белодробните болници, които имат отношение към лечението на такива пациенти, след това са спешните отделения на лечебните заведения в страната, които отчитат пациенти по методиката на Наредба № 3, следват инфекциозните структури.
Знаете, че беше отпуснат допълнителен финансов ресурс в размер на 9,4 млн. лв., с който да се гарантира поддържането на устойчивостта на структурите и лечебните заведения, които имат инфекциозни структури. Това са около 44 лечебни заведения на територията на България, като принципът, който ние ще следваме за финансирането на тези структури в цялата страна е поддържане на капацитет на заетост на леглата около 70%. Това е по отношение на лечебните заведения и приходите, свързани с Националната здравноосигурителна каса и с Министерството на здравеопазването.
Не мога да не подчертая, че механизмите за финансиране на лечебните заведения по линия на Националната здравноосигурителна каса продължават до края на годината, а това е именно финансирането на 85% от прогнозния бюджет, който има всяко едно лечебно заведение, независимо от използваемостта на леглата.
На последно място, искам да кажа, че финансовият ресурс, който е необходим за обезпечаването на трудовите възнаграждения на работещите в системата на първа линия – 1000 лв., до края на годината е осигурен и се раздава навреме. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Имате ли уточняващ въпрос, доктор Поповски? Не.
С това приключихме процедурата по блиц контрол.
Благодаря на всички за участието в днешната Комисия.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,40 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Дариткова
Стенограф:
Мария Петрова
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
П Р О Т О К О Л
№ 86
На 1 октомври 2020 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния
ДНЕВЕН РЕД:
Точка единствена. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията – госпожа Даниела Дариткова.
* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Добър ден, колеги! Има кворум и откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Дневният ред на днешното заседание на Комисията е следният:
Точка единствена. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Колеги, имате ли други предложения относно дневния ред?
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.
Пристъпваме към процедурата на задаване на въпроси, а първия въпрос от парламентарната група на ГЕРБ ще задам аз.
Уважаеми господин Министър, ключов приоритет за това управление е реализацията на големия инвестиционен проект за подкрепа на развитието на спешната медицинска помощ, който се финансира от Оперативна програма „Региони в растеж“. Дейностите, които се финансират по този проект, са в няколко направления. От една страна, се закупуват автомобили за центровете и филиалите на спешната медицинска помощ. Този проект е в ход, а част от автомобилите са вече предоставени и предстои да бъдат реализирани нови процедури с доставка на такива автомобили и в частност високо проходими. Другото направление, с което проектът ще промени спешните центрове в страната, е свързано със строително-монтажните дейности и осъвременяването на центровете във всички региони.
Може ли да ни кажете на какъв етап на изпълнение е проектът? Какво предстои, какви са сроковете за реализация и какво да очакваме на следващите етапи за доставка на медицинско и немедицинско оборудване, за да може наистина да се възползваме от европейските средства и да направим сериозна инвестиция, която да гарантира модерна спешна помощ?
От своя страна това дава здравна сигурност на българските граждани в условията на очакваните проблеми, свързани с разпространението на епидемията, и е изключително важно условие наистина, за да гарантираме стабилност на здравната система.
Заповядайте, господин Министър, за отговор.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Проектът за развитието на системата за спешната медицинска помощ е изключително ключов проект от гледна точка на развитието на медицината, а и на осигуряването на достъпна и навременна помощ на българските граждани на територията на Република България.
Проектът преследва няколко цели. Първата цел е: обновяване на инфраструктурата на центровете за спешна медицинска помощ, като в тях влизат филиалите за спешна медицинска помощ и модернизацията на спешните отделения в лечебните заведения в страната. Проектът е на стойност от близо 164 млн. лв., като срокът за изпълнение му е 23 октомври 2021 г.
До момента са доставени почти всички линейки, като предстои да бъде обявена обществена поръчка за доставка на високо проходими линейки. Знаете, че Министерският съвет със свое постановление отпусна 2,5 млн. лв., с която сума на практика да бъде завършен този проект, тоест необходимостта от допълнителен финансов ресурс за обявяването на обществена поръчка за високо проходими линейки. В хода на подготовката на проекта и на базата на пазарното проучване, направено от Министерството на здравеопазването, разбира се, тази сума е планирана допълнително. С помощта от Министерския съвет предстои обявяване на процедура за избор на изпълнител за доставката на медицинско и технологично обзавеждане, което включва компютърни конфигурации, медицински изделия и необходими пособия за спешните отделения в болниците и в центровете за спешна медицинска помощ.
Втората част на проекта, за която казах в началото, са строително-монтажните работи. В момента са приключили обществените поръчки за избора на изпълнители за строително-монтажните работи в извънболничните структури. Обявени са почти всички обществени поръчки за спешните отделения в страната, като поръчките са в три посоки. Едната посока е за чисто строително-монтажните работи, втората посока е авторският надзор, а третата посока е строителният надзор. След като тези поръчки бяха обявени, предстои около средата на октомври, а може би и по-рано, да стартираме строително-монтажните работи в Северозападния район. Планираме да започнем от Центъра за спешна медицинска помощ в Монтана, тъй като там ще е строителството на нов център за спешна медицинска помощ. Почти по същото време – до края на октомври, ще стартираме и строително-монтажните работи в област Русе.
Така че всички обществени поръчки са обявени и е въпрос на време законовите процедури да приключат, да бъдат сключени договорите и да стартират строителствата на центровете за спешна медицинска помощ, а също така и на спешните отделения в лечебните заведения. Разбира се, паралелно със строителството продължава и доставката на всичко разписано в проекта, което е много и е различно по вид, и на медицинска апаратура, която се доставя съгласно условията на сключените договори по проекта. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Министър.
Един уточняващ въпрос, ако ми позволите. Смятате ли, че ще се справите с реализацията на проекта до датата, която ни обявихте и има ли възможност за удължаване на срока, за да не загубим европейското финансиране, което ни позволява да го реализираме докрай?
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Някои от частите на проекта по отношения на медицинската техника и апаратура ще бъдат доставени в срок, а единствено имаме опасения, че строително-монтажните работи няма да завършат в срок, тъй като те са извън нашите възможности като институция. В Министерството имаме законови срокове и сме длъжни да се съобразим с тях. Разбира се, има възможност за удължаването на проекта и няма опасност европейските средства да бъдат загубени.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Министър.
От името на „БСП за България“ ще зададе въпрос професор Михайлов.
Заповядайте.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми професор Ангелов, уважаеми членове на екипа на професор Ангелов, колеги и гости! Признавам, че имах съвсем различна конструкция на въпроса, който мислех да Ви задам, но за щастие е включен в утрешния парламентарен контрол.
Разглеждайки последните новини и следейки Вашите интервюта и изявите на брифинга, искам да Ви задам следния въпрос. Днес Българският лекарски съюз – не знам дали на днешното заседание има техни представители, излезе с една декларация, която вече се повтаря в общественото пространство и която съвпада с част от едно Ваше интервю, коментирана широко в интернет, а това е изречението: „Това, което не сме казали, не е истина“. Това се коментира в интернет, виждали сте много публикации, а изявлението на БЛС е, че се получават разнопосочни сигнали от колеги – цитирам, по отношение на пандемичното явление COVID-19, което обърква хората.
За да не бъда многословен: издига се тезата за святата истина, която обаче излиза само от един източник. Като лекар Вие много добре знаете, че в медицината няма противници между колегите, а има хора, които изказват различни гледни точки, има борба на мнения, а понякога те са много и сериозно противоречащи си.
Няма да Ви напомням за битката между Ерлих и Кох и за причинителя на холерата, завършила по един много драматичен начин – отлагане с 20 г. на откриването на (Vibrio cholerae) вибрио холерата, като и двамата са гениални микробиолози, и двамата са носители на Нобелова премия. Това е област в света на науката и на социалната дейност, която позволява изказването на различни мнения, стига да почиват на реални факти, а не само на предположения. Такива реални факти безспорно има.
Аз ще Ви помогна в отношението, като кажа, че в началото на пандемичното явление COVID-19 беше анатемосвана и заклеймявана Шведската система на социална дистанция. Виждам, че имате сериозни познания в областта на това негативно за света явление, като виждаме данните за смъртността и за един от показателите, който не е водещ, а днес споделихте, че следите 24 показателя и че не е възможно по тях да се направи алгоритъм.
Аз напълно Ви разбирам, защото е много трудно да се направи алгоритъм за оценка на системата – шведска или българска, но се оказа, че много от страните признаха, че шведският модел, който сега продължава да се утвърждава и независимо от флуктуациите на мненията в самото Кралство, се оказва сполучлив.
Затова Ви моля да кажете пред всички нас, които се интересуваме сериозно от този въпрос: какво е Вашето отношение към конкретния сблъсък на мнения в общественото пространство и как бихте съпътствали този процес оттук нататък? Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, професор Михайлов.
Професор Ангелов, заповядайте да отговорите на пространния въпрос.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Разбирам въпроса на професор Михайлов, разбира се, защото и той, и аз сме университетски преподаватели, като имаме склонността по-широко да излагаме нашите становища и виждания, с оглед на това да бъдем разбрани по-подробно.
Аз искам да Ви върна във времето на Игнац Земелвайс, господин професоре, когато така нареченият спасител на майките открива нещо съвсем ново, с което успява да спаси живота на много хора на земята, а именно основните принципи на септиката. Тогава той не е бил разбран и е обявен за луд, като е изпратен в лудница, където умира, защото казва на висок глас, че всички трябва да се пазят, че всички трябва да спазват съответните дезинфекционни режими и мерки, за да могат родилките да бъдат спасени. Това става в Унгария.
Искам да Ви кажа, че като институция ние следим абсолютно всички публикации по темата – в национален и световен мащаб, като стъпваме единствено и само на научно доказана информация, която е достъпна в списанията, утвърдени в широкия свят с висок импакт фактор. Едно от тези списания – „New England journal of medicine“, казва, че носенето на предпазни маски е изключително важно в затворени пространства, като е единственият начин да успеем да съхраним живота на хората и да намалим тежестта на протичане на заболяванията.
Това са твърдения, които ние подкрепяме и прокламираме. Смятаме, че това е истината, която трябва да бъде казана на висок глас, не защото това е нашето лично мнение, а защото е доказано и е публикация в реномирано списание. Вие сам знаете – като уважаван университетски преподавател, стойността на една такава публикация в това списание.
В българското общество има изключително различни мнения, които битуват и които са свързани с корона - кризата, а немалка част от тях излизат от български лекари и, разбира се, всеки един от тях уважавам, но продължават да изказват различни становища и по този начин тласкат обществото в различни посоки. Аз уважавам чуждите мнения тогава, когато те стъпват на научно доказани факти.
Това, което казвате за Швеция, сигурно е така. За да бъде факт в медицината, трябва да имаме достатъчно време, за да приключат всички статистически обработки на данните, защото само абсолютни числа не ни дават никога правото да правим нито един обоснован медицински извод. За да мине достатъчно време, трябва да имаме относителни числа, които да са повод за научно обосновани заключения.
По отношение на истината не знам кой как е разбрал, но когато в българските медии се тиражира информацията, че ние ще връщаме КПП-а, ще затваряме градове, ще затваряме училища – да, всичко това, което се казва, не е истина.
Отново ще повторя пред Вас истината по отношение на налагането на допълнителни мерки в България: само ние можем да ги въведем, защото в нас е инструментът това да се случи. Всички останали мнения, които се тиражират, не отговарят на истината и имат единствено и само за цел да използват страховете на българските граждани. Самият Вие знаете, че в такъв момент в състояние на стрес всеки човек отделя високи количества биологично активни вещества, а те понижават имунната система. Професор Михайлов, това не е подходящо за българските граждани и дори бих казал, че излага в опасност живота и здравето им. Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: За уточняващ въпрос, професор Михайлов.
Заповядайте.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви.
Аз съм много впечатлен от начина, по който излагате своята теза, а и се вижда, че сте университетски преподавател, но ще Ви кажа две неща.
Първото е и Вие сам го казахте в едно интервю, което е абсолютно вярно и което споделяме винаги със своите студенти, а продължавайки своето излагане на мислите, Вие го потвърдихте – необходими са цяла серия от факти, за да се потвърди една теза, че по една публикация била тя в „New England journal of medicine“, „Lancet“ или „Nature“, защото мога да Ви цитирам публикация в „Nature“, за която знаете, че е истина – смъртността от COVID-19 е по-ниска от тази на грипния вирус и е на базата на изследвания в немски университети, които са екстраполирали болните, които са доказани като заразени. Така че моята идея в този смисъл беше не да си говорим – аз започнах с Ерлих и Кох, а Вие продължихте с Земелвайс, те са съвсем различни неща, но става дума за съвсем различни неща.
Понеже завършвам с Вашите думи, които Вие казахте, че трябва да се говори така и че това е задачата на медицината и здравеопазването – да успокоява хората, аз искам да Ви споделя, че не към Вас имам забележка. В началото на пандемичното явление се говориха такива страхотии от официалните източници на информация по всички телевизионни канали в страната, че не искам да ги припомням тук – труповете не могат да се скрият… Да продължавам ли? Не искам да продължавам. (реплики.)
В този аспект моят въпрос към Вас е: ще позволите ли това да се случи?
Иначе обстановката е много динамична, професор Ангелов. В едно Ваше интервю по Дарик радио казахте, че: няма да продължаваме противоепидемичната обстановка. Дори и в момента Ви цитират от Дарик Радио. След няколко дни в предаването „Седмица“ на автора Вълчев – може да си направите справка с неговите публикации, публикувани официално в интернет, а и като журналист, който води предаването, тази противоепидемична…
Аз Ви разбирам, защото нещата се променят динамично. Моят уточняващ въпрос е – когато обстановката е толкова динамична, не може да не се предоставя в обществени медии цялото пространство на дискусия на всеки, който би могъл да бъде полезен на обществото със своето мнение като професионалист. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Аз по-скоро чух призив, но ако Вие сте чули въпрос, господин Министър, може да отговорите.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Никога не съм давал интервю по Дарик радио и никога не съм говорил с господин Вълчев. Не знам какво точно цитирате, нито някога съм казвал, че епидемичната обстановка няма да бъде удължена.
Казах, че няма да затваряме градове и няма да строим КПП-та. От тази висока трибуна отново искам да отправя апел към българските граждани: бъдете абсолютно спокойни, че ситуацията в България е под абсолютен контрол и няма място за никаква паника, а вземането на решения за удължаването или отпадането на епидемичната обстановка е процес, като се взима информирано и с консенсус от Министерския съвет.
Има и световни организации като Световната здравна организация и Европейския център за контрол на болестите, които са доказали се структури. Ние ги следим ежедневно, бих казал, ежечасно в Министерството на здравеопазването и решенията, които взимаме, са информирани. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Министър.
Сега е ред на въпроса от името на „Движението за права и свободи“.
Доктор Джафер, заповядайте.
НИГЯР ДЖАФЕР: Трябва да призная, че ми хареса този нюанс на академичност в нашата комисия между двама професори.
Този спор, който не знам дали ще можем да разрешим – „за“ или „против“ маските, да, медицината е наука, основана на доказателства и така трябва да бъде. Не мисля, че публикациите в едната или другата посока могат категорично да дадат насоки за изход от тази ситуация. Има обаче един въпрос, който е изключително консенсусен, и е поставян многократно в тази комисия. Въпросът го задавам на всички министри напоследък, а на някои и по много пъти, което е в зависимост от техния престой на този пост.
Уважаеми професор Ангелов, мисля, че е редно в началото на Вашия мандат да Ви задам въпроса, който сигурно е омръзнал на голяма част от публиката и колегите: какво става с единната интегрирана информационна система в здравеопазването и елементите на електронното здравеопазване? Никой от нас не си прави илюзията, че тя ще стане факт след десетилетия очакване. Все пак очакваме някои елементи като електронна рецепта, електронно направление, електронно досие и електронна карта, че ще бъдат факт.
Ако има нещо категорично в тази пандемична обстановка, това е, че основната противоепидемична мярка е избягването на физически контакт. Бихме си спестили много главоболия, ако бяхме въвели електронната рецепта, за да не разхождаме възрастните хора, а и да съкратим пътя на хоспитализация.
Аз мисля, че е срамно, че група частни лаборатории си направиха информационна система и започнаха да обявяват изследванията, а едва след това институциите и държавата направиха информационна система, свързана с COVID-19.
Съвсем добронамерено Ви питам: какво е констатирано и на какъв етап е работата по въвеждането на електронна система на здравеопазването?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Джафер.
Заповядайте за отговор, професор Ангелов.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаема госпожо Джафер, като лекар ми се иска електронната информационна система да е готова, чакаме я поне от 10 години, но до момента все още не е факт. В момента МЗ изпълнява договора за доизграждане на здравната информационна система, който е структуриран в два етапа: етап 1 и етап 2. Очаква се етап 1 да завърши до края на тази година, като в него е включено изграждането на част от електронното пациентско досие и електронната рецепта.
До момента са проведени редица срещи с информационно обслужване. Знаете, че има Закон за електронното управление и има постановление на МС, с което всички електронни процеси се възлагат на държавната компания „Информационно обслужване“.
Това, което правим в момента, е: регулярни срещи с „Информационно обслужване“ и всички заинтересовани страни по отношение на въвеждането на тази рецепта както на институции, така и съсловни и пациентски организации, като представяме нейната функционалност и стъпка по стъпка изграждаме в цялост електронизацията на този процес. Включени са всички държавни институции като Изпълнителната агенция по лекарствата и Националната здравноосигурителна каса, а чрез тази електронна рецепта ще бъдат отпускани протоколите на пациентите за скъпо струващите медикаменти.
Нашият екип има амбиция това да се случи до края на годината и сме изключително обнадеждени от направеното до момента от „Информационно обслужване“ заедно с нашият екип и дирекция „Електронно здравеопазване“ в Министерството на здравеопазването. Когато бъдем готови с прототипа на тази част от Националната здравно-информационна система, допълнително ще Ви запозная с това. Ще направим широко публично обсъждане и планираме това да стане в рамките на „Партньорство за здраве“, а след като бъде представена, тя ще бъде въведена в медицинската практика в България. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, за точния отговор.
Преминаваме към въпроса от „Обединени патриоти“.
Заповядайте, господин Колев.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Госпожо Председател, господин Министър, уважаеми колеги! Предстои ни сложна вирусна обстановка в страната, задава се есен и зима, а и знаем, че ще имаме проблеми.
Въпросът ми към Вас, господин Министър, е: ние мислим и разговаряме за хората на първа линия, но да поясните докъде е стигнал въпросът с разговорите и с преговорите относно ваксините? Всички ние се надяваме да станат бързо и всички се надяваме да ги имаме, но дали сме се договорили да дойдат наистина бързо в момента на тяхното откриване? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин Министър, имате възможност да отговорите на въпроса.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Колев! Всички знаете, че има решение на Министерския съвет и е ратифицирано със закон Споразумението, с което беше одобрено Европейската комисия да предлага на участващите държави членки осигуряването на ваксини.
В момента Европейската комисия води преговори с шест компании, като в момента се обсъжда и възможността за добавянето на седма компания по отношение на осигуряването с ваксини на българските граждани и, разбира се, Министерството на здравеопазването потвърди интерес. При успешно приключване на преговорите, ние сме заявили готовност да участваме в Споразумението за ваксините с три от фирмите – от шестте, за които Ви казах, че преговарят с Европейската комисия.
Три от фирмите, които отпадат, са такива, че сме изключили възможността да доставят ваксини на територията на Република България, чието съхранение и транспорт изискват наличието на температурни режими от -70° до -80° С, а това е изключително трудно за употребата им в медицинската практика на територията на България.
На третата фирма сме отклонили възможността да доставя ваксини, защото тя е същата като една от трите фирми, за които България ще може да достави ваксини за българските граждани.
С доклад от 2 септември 2020 г. Министерският съвет беше информиран за развитието на инициативата в Европейската комисия за осигуряването на ваксина за българските граждани в рамките на Европейския съюз. Тогава, когато бъде готова, която и да е от ваксините от тези три фирми, тъй като те са в най-напреднал етап на реализация на техните производства и клинични изпитвания, тези ваксини ще бъдат достъпни за българските граждани. Най-важното за нас и българските граждани е, че ваксината, която ще бъде осигурена, ще е преминала през всички фази на клиничното изпитване, ще е регистрирана в Европейската агенция по лекарствата и ще бъде безвредна за българските граждани, ще бъде безплатна за българските граждани, като тази ваксина ще бъде абсолютно доброволна – няма да имаме български гражданин, който да бъде задължен.
Понеже се тиражира в медиите и в публичното пространство информация, че ваксините ще бъдат включвани в имунизационния календар, категорично искам да заявя, че нито вървят такива процеси на преговори в Министерството на здравеопазването, нито имаме намерение, нито ще бъдат включвани тези ваксини в имунизационния календар на Република България.
Това е по отношение на ваксините за българските граждани. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Имате ли уточняващ въпрос?
Заповядайте, господин Колев.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Благодаря Ви.
Отговорът беше много изчерпателен. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Сега следва отново втори кръг въпроси от ГЕРБ.
Заповядайте, доктор Стоянова, имате възможност да зададете въпрос.
ВЕНКА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, госпожо и господин заместник-министри, колеги, гости! Аз ще сляза от високото академично ниво на въпроси и отговори и то директно на първа линия.
Това моля да ми го простите, но не мога да не задам такъв въпрос, още повече колегите знаят, че като човек от системата на РЗИ въпросите, свързани с пандемията от COVID-19, ме вълнуват много и в лично качество, а не само като лекар и като народен представител.
Моят въпрос е много конкретен. Моля да ме извините за него, но предвид важността му, предполагам, че сте запознат в детайли със ситуацията. И от Вас искам извинение, доктор Тасков, защото ще питам за състоянието на инфекциозното отделение в болницата в Добрич. Всички колеги знаят, че там имаше голямо напрежение с колегите, които напуснаха работа.
И все пак като народен представител от Североизточна България ме интересува: какво е състоянието с инфекциозните отделения в нашия регион? Така че моля, ако имате актуална информация към днешния ден, да ме запознаете, а и колегите, със състоянието на това много важно в момента отделение за всяка една болница.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Стоянова.
Господин Министър, имате възможност да отговорите.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Да, запознат съм с болницата в Добрич и със ситуацията там.
Когато получихме първите тревожни сигнали, посетихме лечебното заведение на място и в хода на инспекцията, която направих, установихме, че всъщност инфекциозното отделение на болницата е закрито и договорите с двамата тогава инфекционисти, които са били на трудови правоотношения с лечебното заведение, са прекратени.
На базата на това и при закрито инфекциозно отделение пациентите, които имат нужда от лечение на техните инфекциозни заболявания, основно през този период бяха пациентите, които имат коронавирусна инфекция.
Установихме, че всъщност тези пациенти са настанени на петия етаж, ако не се лъжа, на болницата в Добрич и имаше смесване на потоците в две направления. Първо, на територията на клиниката, за която Ви говоря, имаше в една и съща клиника чист сектор и сектор от пациенти с COVID-19, които бяха обслужвани от един и същи персонал, а също така беше разрешен и достъпът на външни лица до лечебното заведение.
В опита си да променим този начин на организация на работата не срещнахме разбиране от Управителния съвет на лечебното заведения и, разбира се, предприехме смяна. Предполагам знаете, че беше назначен прокуристът на болницата, а това е доктор Желязков. Той е ортопед с около десет години трудов стаж в лечебното заведение и съответно е определен в момента от общото събрание на лечебното заведение за края на месец октомври, където общото събрание да избере управител на лечебното заведение, като за нови членове на Съвета на директорите са предложени доктор Желязков, доктор Йовева, която е началник на Детското отделение в болницата в Добрич, и господин Карадимов, който е член на екипа на Министерството на здравеопазването. След като това се случи, очакваме ситуацията да се подобри.
Към настоящия момент информацията, която имаме от изпълнителния директор на болницата – аз се виждах с него миналата седмица, в Министерството на здравеопазването имаме създадена чат група, в която са включени всички директори на лечебни заведения, които са структуроопределящи болници.
На територията на област Добрич вече имаме сключен договор, който е граждански договор с доктор Йовева, която е бившият инфекционист на закритото вече инфекциозно отделение. Този договор ще позволи извършването на лечебна дейност в областта на лечението на пациенти с COVID-19, на положителни пациенти. Те вече са изолирани на осмия етаж, като на осмия етаж не се позволява пресичане на потоците, това е последния етаж на болницата и към настоящия момент не виждаме нещо, което да е притеснително към този момент.
Разбира се, остава въпросът със закритото инфекциозно отделение, и не само то, а имаме закрити и други отделения на територията на областната болница в Добрич, като доктор Желязков има ангажимента да промени този процес, но по-важното в момента е, че пациентите с COVID-19 се лекуват на територията на Добрич. Имаме инфекционисти и пулмолози, които работят, а пациентите получават навременна и качествена медицинска грижа. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, професор Ангелов.
Имате ли уточняващ въпрос? Не.
От БСП кой ще зададе въпрос?
Заповядайте, доктор Тасков.
ДЕСИСЛАВ ТАСКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа! По-конкретен ще бъда.
Има ли недостиг на противогрипни ваксини в момента? Знаем, че имаше такива медийни изказвания от фармацевти, че са се изкупили, че са изчерпани като количества, още повече знаем, че активното ваксиниране започва именно от месец октомври и продължава горе-долу до средата на ноември месец.
Дали ще бъдат налични тези – мисля, че са около 180 хиляди броя, които са за безплатно противогрипно ваксиниране на хората над 65 г.? Да им честитим още веднъж за празника днес.
Въпросът ми е: за да не се получава някаква драма по аптеките, дали има възможност за реакция и как ще реагирате като принципал на Министерството на здравеопазването? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, професор Ангелов, да отговорите на въпроса.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми доктор Тасков! Разбира се, проблемът с противогрипните ваксини е изключително сериозен, той е сериозен на фона на задаващата се грипна вълна, която е стандартна за всяка година и неблагоприятните тенденции, свързани със съчетанието и с наличието на световната пандемия от коронавируса.
На българския аптечен пазар към настоящия момент има налични две противогрипни ваксини, като общото количество на планираните доставки с наличните на пазара и тези, които ще бъдат осигурени по Националната програма за профилактика на грипа, общото количество е 340 хил. броя, което е с около 80 хил. броя повече от 2019 г. Договорът за доставка на тези 180 хил. броя ваксини, за който говорите, вече е сключен от страна на Националната здравноосигурителна каса. Тези ваксини ще бъдат доставени по ред, който бъде утвърден до общопрактикуващите лекари, които да могат да ги поставят по тяхна преценка на уязвимите групи.
Държа да подчертая, че политиката на Министерството на здравеопазването е такава, че ваксините за тази година – 180 хил. броя, са осигурени по линия на Националната програма, са с 60 хил. броя повече в сравнение с броя на ваксините през 2019 г. Така че е въпрос на време до края на октомври да бъдат раздадени, а даже, бих казал, от средата на октомври да бъдат раздадени по кабинетите на общопрактикуващите лекари. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате ли уточняващ въпрос, доктор Тасков?
ДЕСИСЛАВ ТАСКОВ: Надявам се срокът до средата на октомври да стане. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
От ДПС въпрос? Няма да има въпрос.
От „Обединени патриоти“?
Заповядайте, доктор Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, заместник министри! Да се върнем пак на COVID темата, която е широка световна тема.
Въпросът ми е следният: убедихме ли се в тези шест-седем месеца от началото на извънредното положение – от 13 март кои болници поеха пандемията в България? Достатъчно ли са финансирани тези болници? Знаем, че пътеката на обикновения грип от шестстотин и няколко лева я направихме на хиляда двеста и нещо, почти двойно.
Тези болници са основно държавните болници – големите многопрофилни болници в София, областните болници и големите университетски болници в страната. Финансирани ли са те достатъчно? Имат ли нужда от допълнително финансиране?
Този въпрос го задавам и заради това, че аз съм един от десетимата депутати, които сме във Временната комисия по контрола на разходите на правителството за епидемията. Имахме там известен спор, че досега правителството е закупило 320 респираторни машини, ако не се лъжа. Ако има нужда, да се закупят още, въпреки че към момента нямаме тревожна вълна и опасност да се увеличат бройките на пациенти с контролирана вентилация. Към настоящия момент те са 44 за днес, а 846 са общо пациентите, хоспитализирани в цялата страна.
Тоест можем ли и ние да сме спокойни за новия зимен сезон, когато наистина ще дойде и обикновения грип, да поемем една нова вълна? Трябва ли допълнително финансиране? Ако трябва, горе-долу как ги виждате нещата като финансиране и организация? Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Поповски.
Професор Ангелов, заповядайте да отговорите.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми доктор Поповски, въпросът Ви е много комплексен и много широк.
Да, и днес на брифинга, който ще даваме всеки четвъртък, за да информираме гражданите, за да може до тях да достига цялата информация такава, каквато е в действителност казахме, че системата на здравеопазването е готова, подготвена по отношение на това, което предстои да се случва на територията на Република България.
Разбира се, ако се запазят разумните темпове на увеличаване на процента заболели с коронавирус и сезонния грип, който очакваме. Това зависи единствено и само от разума на всеки един човек и неговата отговорност, както към него, така и към неговите близки по отношение на спазването на разписаните противоепидемични мероприятия.
По линия на финансирането на лечебните заведения, Министерството на здравеопазването като политика и на българското правителство е предприело няколко посоки на развитие. В посока на увеличаване на приходите на лечебните заведения първата посока е увеличаването на приходите по линия на финансирането от Националната здравноосигурителна каса. Предполагам знаете, че от 1 август бяха увеличени цените на всички клинични пътеки с 10% и преди анексирането с тези 10%, те бяха увеличени и с 20 лв., за да може да бъдат поети разходите на българските граждани, които постъпват в лечебни заведения за направата на тестове за коронавирусна инфекция. Това е едната линия на финансиране, която е по линия на Националната здравноосигурителна каса.
По отношение на линията за финансиране на болниците по методики, основно финансирането на лечебните заведения в зависимост от техния вид се извършва по Наредба № 3, където се финансират различни по вид структури.
На първо място, това са пневмо-фтизиатричните структури и белодробните болници, които имат отношение към лечението на такива пациенти, след това са спешните отделения на лечебните заведения в страната, които отчитат пациенти по методиката на Наредба № 3, следват инфекциозните структури.
Знаете, че беше отпуснат допълнителен финансов ресурс в размер на 9,4 млн. лв., с който да се гарантира поддържането на устойчивостта на структурите и лечебните заведения, които имат инфекциозни структури. Това са около 44 лечебни заведения на територията на България, като принципът, който ние ще следваме за финансирането на тези структури в цялата страна е поддържане на капацитет на заетост на леглата около 70%. Това е по отношение на лечебните заведения и приходите, свързани с Националната здравноосигурителна каса и с Министерството на здравеопазването.
Не мога да не подчертая, че механизмите за финансиране на лечебните заведения по линия на Националната здравноосигурителна каса продължават до края на годината, а това е именно финансирането на 85% от прогнозния бюджет, който има всяко едно лечебно заведение, независимо от използваемостта на леглата.
На последно място, искам да кажа, че финансовият ресурс, който е необходим за обезпечаването на трудовите възнаграждения на работещите в системата на първа линия – 1000 лв., до края на годината е осигурен и се раздава навреме. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Имате ли уточняващ въпрос, доктор Поповски? Не.
С това приключихме процедурата по блиц контрол.
Благодаря на всички за участието в днешната Комисия.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,40 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Дариткова
Стенограф:
Мария Петрова
