Заседание на Комисията по здравеопазването

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването




П Р О Т О К О Л
№ 69


На 16 януари 2020 г., четвъртък, от 15,30 ч. се проведе заседание на Комисията по здравеопазването при следния

ДНЕВЕН РЕД:


1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Представяне на проект за изграждане на нов педиатричен и онкохематологичен комплекс в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив.
Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от доктор Даниела Дариткова – председател на Комисията.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазване. То е първото за тази година и ще си позволя в началото на това заседание да отправя към всички Вас благопожелания за здраве, за мирна и спокойна година. Ще си позволя и да цитирам Новогодишното послание на писателя Георги Господинов, защото българските писатели трябва да бъдат цитирани. Той пожелава „годината да е по-добра, защото ние трябва да я направим по-добра“, тоест ангажиментът ни е ние да бъдем по-добри, за да бъде по-добра годината и че трябва да знаем, че сме изградени от това, което изричаме. Думите имат последствия, а това с особена сила важи за Народното събрание, в което народните представители са длъжни да се изказват по начин, който после им дава възможност да носят отговорност за думите си.
Днешното заседание ще се проведе при дневен ред, който първоначално беше обявен, със следното съдържание:
1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Представяне на Проект за изграждане на нов педиатричен и онкохематологичен комплекс в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, град Пловдив.
Правя предложение за включване на точка трета в предварително обявения дневен ред за днешното заседание, а именно:
Изслушване на управителя на Националната здравноосигурителна каса и на министъра на здравеопазването във връзка с постъпило искане от група народни представители на основание чл. 28, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, вх. № 05-40-2 от 15 януари 2020 г.
Подлагам на гласуване първо направеното от мен процедурно предложение.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Предложението е прието.
Сега подлагам на гласуване целия дневен ред, заедно с приетото процедурно предложение.
1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Представяне на проект за изграждане на нов педиатричен и онкохематологичен комплекс в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив.
3. Изслушване на управителя на Националната здравноосигурителна каса и на министъра на здравеопазването във връзка с постъпило искане от група народни представители на основание чл. 28, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, вх. № 05-40-2 от 15 януари 2020 г.
Професор Михайлов, имате думата за възражение.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Не за възражение, госпожо Председател.
Поради големия обществен интерес към точката, която е предложена от парламентарните групи на „БСП за България“ и ДПС, предлагам да има промяна в дневния ред на заседанието и на първо място да изслушаме управителя на Националната здравноосигурителна каса доктор Дечо Дечев и министъра на здравеопазването господин Кирил Ананиев по проблемите, които ние сме заявили в нашето искане. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Аз правя обратно предложение. Смятам, че дневният ред беше обявен доста по-рано. Имаме блиц контрол, който също е много важен, защото в него могат да бъдат зададени актуални въпроси към министъра на здравеопазването и предлагам дневният ред да остане в този порядък, който предварително сме приели. Надявам се, че всички народни представители, както и нашите гости, ще имат търпение да изслушат заседанието на Комисията до края.
Първо, подлагам на гласуване предложението на професор Михайлов за промяна на подредбата на точките в дневния ред.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 8, против – 10, въздържали се – няма.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване дневния ред, както беше обявен първоначално.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 10, против – 2, въздържали се – 6.
Дневният ред е приет.

Пристъпваме към дневния ред с точка първа:
ОТГОВОРИ НА АКТУАЛНИ УСТНИ ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО КЪМ МИНИСТЪРА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Първи ще зададат въпрос от парламентарната група на ГЕРБ.
Заповядайте, господин Борисов – имате думата.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, уважаеми заместник-министри, доктор Дечев, уважаеми гости! Господин Министър, в бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г., който беше приет в Народното събрание, са предвидени 490 млн. лв. повече за здравеопазване. Увеличените средства в бюджета за 2020 г. създадоха стабилна финансова рамка за преговорите по националните рамкови договори. На 23 декември 2019 г. бяха подписани националните рамкови договори за дентална и медицинска дейност. Бихте ли ни казали какви са новите аспекти в рамковите договори и до какви конкретни ползи и подобряване на здравните услуги за пациентите ще доведат? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин министър, имате думата за отговор на въпроса.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми представители на Лекарски, Зъболекарски, фармацевтични съюзи, на Националната здравноосигурителна каса, уважаеми гости! Позволете ми и аз в началото да се обърна към Вас и да ви поздравя с настъпилата вече 2020 г. Нека тя да бъда здрава, успешна и ползотворна!
Позволете ми преди да отговоря на този въпрос също така да благодаря на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, на оперативното ръководство на Касата, на експертите, които работиха по Националния рамков договор, на Български лекарски и зъболекарски съюзи за професионализма и упоритата работа в кратки и напрегнати срокове, за да подготвим и да подпишем този Национален рамков договор.
За първи път Националният рамков договор е тригодишен – 2020 – 2022 г. В него са отразени, както всички нормативни законодателни промени, които бяха направени така, разбира се, е отразено увеличението, което Вие споделихте, като стойност на бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Договорени са също така скъсени срокове за отчитане и обработка на отчетите, което създава една много по-голяма оперативност в работата на районните здравноосигурителни каси и, разбира се, на Националната здравноосигурителна каса като цяло.
Нека конкретно да Ви запозная с новите моменти в отделните видове медицинска дейност. В извънболничната медицинска помощ при специализираната извънболнична медицинска помощ (СИМП) се включват нови високоспециализирани дейности, ново изследване, а именно орален глюкозотолерантен тест, а в пакетите по клинична микробиология, паразитология и вирусология се разделят изследванията в зависимост от местоположението от вземането на биологичния материал и вида на изследването.
Какви промени има в цените за отделните дейности в първичната извънболнична медицинска помощ (ПИМП) в сила от 1 януари 2020 г.?
Договорени са по-високи цени за следните дейности: при капитационното заплащане увеличението в цените е от 4 до 23%. При дейностите по Програмата „Детско здравеопазване“ увеличението в цените е между 8 и 17%.
При дейностите по диспансерно наблюдение увеличението на цените е между 6 и 9%.
При годишния профилактичен преглед на здравноосигурени лица над 18 години с увеличението в цените се гарантира заплащането на 2 млн. 402 хил. 051 прегледа, което е повече от половината (51%), от населението във възрастовата група.
За специализираната извънболнична медицинска помощ със средствата се гарантира заплащането на достигнатите през 2019 г. обеми, нива на прегледи при изпълнение на СИМП.
При първичните прегледи увеличението на цените е с 1,50 лв., което е между 7 и 10%.
При вторичните прегледи увеличението също е 1,50 лв., като то е с 16%, спрямо цената през 2019 г.
При комплексното диспансерно амбулаторно наблюдение на лица с психични и кожно-венерически заболявания увеличението на цената е с 1 лв. или със 7% (от 14 на 15 лв.).
При прегледите за медицинска експертиза увеличението в цената е с 3 лв.
Увеличението в цените на две високоспециализирани дейности е от 5 до 26%.
Увеличение в цените на дейностите по пакета „Физиотерапия и рехабилитация“ е от 56 лв. на 77 лв.
За медико-диагностичните дейности със средствата се гарантира заплащането на 21 млн. 221 хил. 939 броя изследвания, което е размерът на достигнатото ниво през 2019 г.
Договорени са по-високи цени за дейностите по пакета по клинична лаборатория от 11 до 26%, клинична микробиология, медицинска паразитология и вирусология – 20%, образна диагностика от 9 до 26%, обща и клинична патология – от 7 до 18%, клинична имунология – от 14 до 20%, и трансфузионна хематология – 20%.
За болничната медицинска помощ. Предвиден е текст за разходите за персонал – не по-малко от 50% от приходите на лечебното заведение, за разходи за персонал. От структурата на разходите за персонал се използват не по-малко от 80% за медицинския персонал, в това число и за санитари.
Минималното съотношение между разходите за лекари и специалисти по здравни грижи в лечебното заведение на изпълнителите на болнична медицинска помощ е в съотношение 1,6 към1 или по друг начин казано – 64% към 36%. Със средствата се гарантира заплащане на достигнатите през 2019 г. нива на хоспитализация и процедури в болничната медицинска помощ.
Клиничните пътеки. Договорено е заплащане на 2 млн. 169 хил. 868 броя клинични пътеки. Увеличават се цените на 246 клинични пътеки.
Клиничните процедури. Договорено е заплащането на 250 хил. 694 броя клинични процедури.
Амбулаторни процедури. Договорено е заплащането на 1 млн. 308 хил. 65 броя амбулаторни процедури.
За дейностите по Националния рамков договор за дентална дейност 2020 – 2022 г. Увеличени са цените на прегледа с 2,00 лв. и на дейностите по обтурация и екстракция в увеличение с 8,09% спрямо сега действащите цени и при лицата над 18 години – с 9,10%.
Независимо от възрастта на здравноосигурените лица са договорени 64 хиляди дейности по възстановяване функцията на дъвкателния апарат при цялостно обеззъбени лица, в това число и контролни прегледи на стойност 12 800 хил. лв. Дейностите не се доплащат от здравноосигурените лица, независимо от възрастовата и социалната група на здравноосигурени лица. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Следващият въпрос от „БСП за България“ към министъра – кой ще го зададе?
Доктор Тасков, заповядайте.
ДЕСИСЛАВ ТАСКОВ: Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Въпросът ми е свързан с дългосрочния режим на водата в град Перник. Какви мерки се вземат от страна на Министерството на здравеопазването относно предотвратяване на възможна епидемиологична ситуация? Ако имате възможност да ни кажете каква е ситуацията със заболеваемостта към момента? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми представители! Уважаеми господин Тасков, лечебното заведение в момента разполага с 15 свободни легла в инфекциозното отделение като има готовност незабавно да приспособи допълнителни легла от вътрешното отделение, които ще бъдат изолирани с отделен вход. Потвърдена е готовността на Специализираната болница за активно лечение за инфекциозни болести „Проф. Иван Киров“ ЕАД в град София при възникване на епидемична обстановка да бъдат осигурени допълнително още 20 легла за пациентите от Перник. В готовност са дежурните екипи, има екипи на разположение. При необходимост е предвиден прием на пациенти от Перник във ВМА и Александровска болница. Мисля, че сме се създали всички необходими условия при необходимост да осигурим необходимо лечение на гражданите от град Перник и от областта.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Следващ въпрос? Заповядайте, доктор Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, това което трябва да знаем като парламентаристи се отнася към дебата, който върви през последните дни относно цените на лекарствените продукти. Моят въпрос е към Министъра на здравеопазването и съжалявам, че управителят на Здравната каса ще получи право на отговор в по-късен етап от заседанието, защото би било добре и двамата да си изкажат по казуса. Започвам с един текст от Постановление 195 от 2 август 2019 г., „Наредба за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти“. В нея е записано, че „Лекарствени продукти не може да се продават на лечебни заведения на цена по-висока от стойността определена по реда на чл. 55“, това е важно. Но текстът, който отменя този който прочетох е, че лекарствен продукт не може да се продава с държавно участие и/или общинско участие по чл. 9 и 10 от Закона за лечебните заведения на цена, по-висока от стойността, определена по реда на чл. 55“. Прави ми впечатление, че липсват частните лечебни заведения. Господин Министър, сезирана ли НЗОК за този текст, как протече неговото обсъждане? Не е необходимо да се връщаме много във времето – месец август 2019 г. е регламентиран редът. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Искам да кажа, че спазвам Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, блиц контролът е предвиден само да се задават въпроси към министъра на здравеопазването. В този смисъл очаквам министърът да отговори. Все пак искам да подчертая, че се задават и въпроси за цялостна политика, надявам се министърът да е подготвен с материали за становищата, които е получил при обсъждането на тази наредба от миналата година.
Имате думата, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Ами, за съжаление, госпожо Председател, не сме подготвени с материали по отношение на обсъждането на този въпрос. Разбира се, текстът в Наредбата е синхронизиран със самия закон и ние сме пренесли текста от Закона в Наредбата. По мои спомени нямаме предложение от Националната здравно-осигурителна каса, което да касае този текст. Но нека да чуем все пак и представителите на Касата. Аз нямам спомен.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Аз няма да думата на представителя на Касата. Може после в контекста на изслушването да обсъждаме тази тема, защото тя е засегната и в отговора, който доктор Дечев ми е дал в понеделник. Все пак искам да подчертая, че се задават в блиц контрола въпроси, които касаят цялостна политика и дават възможност да се подготви министърът и да може да отговаря в момента. Надявам се, че в следващ етап ще Ви предостави информация с цялата кореспонденция по отношение на тази промяна.
НИГЯР ДЖАФЕР: Госпожо Председател, възразявам защото става въпрос за цялостната лекарствена политика в държавата.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Вие не поставяте въпрос за лекарствена политика, а за един детайл от Наредбата, който е свързан със синхронизиране на Закона.
НИГЯР ДЖАФЕР: Не, напротив затова кой по какви цени плаща лекарствата от публичните средства, като всички здравноосигурени лица.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Това ли е въпросът Ви, или е за Наредбата?
НИГЯР ДЖАФЕР: Ще се възползваме от правото си и въпросът ще бъде зададен и към управителя на Касата. (Реплики.)
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Ако трябва да отговоря госпожо Председател,
НИГЯР ДЖАФЕР: Защото беше казано, че всичко е направено, институциите обаче се оказа, че не разговорят помежду си, некомуникират и не знаят какви са становищата. Има ли становище по този текст? (Реплики.)
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Ако трябва да отговоря на този въпрос. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Много моля да има все пак ред в Комисията по здравеопазване. Аз давам думата, да не влизаме в диалог.
Господин Министър, имате думата да се опитате да отговорите за цялостната лекарствена политика, след корекцията на въпроса.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Искам да кажа, че цените, които се прилагат са не по-високи от тези, които са предвидени в позитивния лекарствен списък, независимо от това каква е собствеността – държавна, общинска или частна.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Следващ въпрос от групата на „Обединени патриоти“.
Заповядайте, господин Колев.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми присъстващи! Господин Министър, въпросът ми е към Вас, имаше в близко време един голям пожар. Той създаде една изключително кризисна политика, една кризисна ситуация, в която в никакъв случай не бих искал във времето да се случва. Въпросът ми е тези пациенти, които пострадаха какво бе направено за продължение на тяхното лечение, за проблематиката която възникна? Това е изключително важен въпрос, който не ми се иска, пак още веднъж да кажа, да се повтори. Много добре е да чуят и медиите и обществото какво бе направено от власти за да може тези пострадали хора – тези, които останаха без лечение, все пак да продължи тяхното лечение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате думата, господин Министър, за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Колев, вследствие на опустошителния пожар на 31 декември 2019 г.бяха засегнати и поразени сгради на две лечебни заведения – Диагностично-консултативния блок на „Специализираната болница за активно лечение по пневмо фтизиатрични заболявания - София област“ и „Център за психично здраве – София“. Какво се случи в специализираната болница за активно лечение по пневмофтизиатрични заболявания. Унищожен е покривът и подпокривното пространство на сградата, в която се помещава Диагностично-консултативния блок на лечебното заведение, като напълно е унищожени са счетоводството, счетоводния архив, малка част от медицинския архив и складови помещения. При гасенето на пожара, вследствие на обливането с водна струя са наводнени етажите до първи етаж, като са засегнати помещенията с рентгеновата апаратура. Изгоряла е топлоизолация, дограмата на първия и втория етажи и външни климатици по североизточната фасада на сградата. На 2 януари 2020 г. е организирано разчистване на опожарения покрив и извозване на отпадъците. Извършено е почистване на рентгеновите апарати и обезопасяване на техниката в помещенията. Електрозахранването на сградата е прекъснато поради което не може да се установи до каква степен е изправна рентгеновата апаратура. Извършено е конструктивно обследване от специализирана фирма и е изготвено конструктивно становище с количествена сметка за необходимите строително-монтажни работи за възстановяване на сградата. Отправено е запитване до 7 строителни фирми за ценова оферта на базата на предварителната количествена сметка с цел формиране на индивидуална индикативна оценка за стартиране на процедурите по Закона за обществените поръчки.
В Центъра за психично здраве в резултат на пожара напълно унищожени са сградите на Диагностично-консултативния блок с приемно-консултативни кабинети, където се обслужват пациенти по метадоновата програма, както и административно-стопанското звено. За възстановяване на дейността на лечебното заведение са предприети спешни аварийно-възстановителни дейности – разчистване на остатъците от пожара, доставка и разполагане на временни преместваеми обекти, в които да се разположат структурите на Центъра, възстановяване на електрозахранването, водоснабдяването и отоплителната инсталация, доставка на компютърни конфигурации и периферни устройства. За отстраняване на щетите от пожара и възстановяване на дейностите на двете лечебни заведения ще бъде стартирана процедура по Закона за обществените поръчки, като средства са осигурени от бюджета на Министерството на здравеопазването за 2020 г.
Центърът за психично здраве „София“ ЕОД в момента се помещава в три сгради – павилионен тип с обща площ 1070 кв. м., 45 помещения, 60 болнични легла. Сградите са много лошо състояние със сериозни конструктивни дефекти, повредени покриви, мазилки и настилки. Подходяща за пребазиране на Центъра е масивна сграда на два етаж, сутерен и подпокривен етаж, която се намира на същия адрес. Разгъната застроена площ на трите етажа е 1815 кв. м. По този начин ще бъде решен проблемът с недостига на легла за пациенти с остри психически заболявания. Необходимо е да се изготви конструктивно-строително обследване на сградата, заснемане и възстановяване на строителни книжа, проектиране до фаза технически проект и строително-монтажни работи (подмяна на покрива, всички инсталации, дограма, топлоизолация на сградата, трафопост и така нататък).
По предварителни разчети за финансирането на проектирането и ремонта ще бъдат необходими около 3 млн. лв. Всички пациенти са пребазирани, осигурено е тяхното лечение, няма нарушение на лечебния процес, така че няма пострадали от пожара пациенти. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Следващ въпрос? Госпожо Таскова, заповядайте.
КРЪСТИНА ТАСКОВА: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, заместник-министри, представители на съсловните организации, уважаеми господин Директор на Здравната каса, гости! Моят въпрос към господин Министъра е следният: на 21 януари 2019 г. на официалната страница на Министерството на здравеопазването публикувате информация, че Министерството стартира финална тестова процедура на електронната система за закупуване на лекарствени продукти за нуждите на лечебните заведения в България. Наясно сме, че въвеждането на тази електронна система цели основно максимално ефективно разходване на обществен ресурс затова за нас е изключително важно да отговорите на мен, предполагам и колегите се вълнуват кога приключват симулациите по тестовете, които извършвате и кога смятате, че реално ще влезе в действие тази система?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, госпожо Таскова.
Господин Министър, готов ли сте да отговорите? Заповядайте.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Таскова, министърът на здравеопазването в качеството си му на централен орган за покупки в сектор „Здравеопазване“ изпълнява с възложените му с постановление № 146 от 2015 г. функции като в рамките на месеци юни и юли 2019 г. се проведе процедура по събиране на заявки от лечебните заведения за необходимите им лекарствени продукти през 2020 г. и 2021 г. Събирането на заявките беше извършено изцяло електронно чрез електронната система за закупуване на лекарствени продукти за нуждите на лечебните заведения в Република България. В процедурата бяха подадени 203 индивидуални заявки от лечебните заведения, регистрирани в системата. През месец септември миналата година беше стартирана първата електронна обществена поръчка за закупуване на лекарствени продукти за нуждите на лечебните заведения. Обществената поръчка е обявена за лекарствените продукти, предназначени за лечение на онкологични лекарства. Прогнозната стойност на обществената поръчка възлиза на 1 млрд. 81 млн. без ДДС или около 1 млрд. 300 млн. лв. с ДДС. В рамките на срока за подаване на предложения в електронната система за закупуване на лекарствени продукти за нуждите на лечебните заведения бяха подадени 27 предложения от 16 участника, които бяха отворени на 8 ноември 2019 г. Към настоящия момент назначената от възложителя комисия е разгледала подадени предложения, изискала е разяснения по заявените от участниците данни и предстои да отвори ценовите предложения. След отваряне на ценовите предложения на допуснатите участници ще бъде проведен електронен търг в реално време въз основа, на който ще бъде определен или ще бъдат определени изпълнителите по рамковото споразумение.
Междувременно преди обявяването на обществената поръчка бяха предприети действия по гарантиране сигурността на системата като беше реализирана защита срещу атаки. Също така Министерството на здравеопазването възложи и извършването на цялостен независим одит на електронната система. Предвид обстоятелството, че това е една нова система, чиято реална експлоатация стартира през 2019 г. след приключването на електронния търг по първата обществена поръчка през месец февруари ще бъдат обявени още пет електронни обществени поръчки за закупуване на лекарствени продукти за нуждите на лечебните заведения в нашата страна. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Следващ кръг въпроси от парламентарната група на ГЕРБ.
Доктор Събев, имате думата за въпрос.
КРАСИМИР СЪБЕВ: Уважаема госпожо Дариткова, господин Министър, колеги народни представители, гости на днешната регулярна среща на Комисията по здравеопазването! Моят въпрос е провокиран от факта, че дълги години бях координатор за донорство за област Смолян. Зная трудностите в тази област, като липсата на информираност и недостатъчните трансплантации, което не отговаря на евротрансплантни донорски ситуации за година за България. Може би малко информация относно чакащите трансплантации за настоящия момент – 1019 бъбречни, 47 сърдечни, 46 чернодробни, 18 белодробни, 10 панкреасни и конкретно към Вас: какви са новостите в политиката на Министерството на здравеопазването относно насърчаването на донорството и подпомагане на трансплантациите? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми доктор Събев, с решение № 777 от 19 декември миналата година, Министерският съвет прие Национална програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантации в Република България за периода 2019 – 2023 г. Програмата беше изготвена съвместно с водещи национални специалисти в сферата на донорството и трансплантациите. При подготовката на документите извършихме анализ на факторите, оказващи значително влияние и въздействие върху донорството и трансплантациите. Например условията, при които българските пациенти получават трансплантация в страната, състоянието на апаратурата в донорските бази и трансфлуционните центрове, създадена организация на работа и наличието на човешки ресурси в тези лечебни заведения, както и функционирането на логистичната мрежа при откриването на донор. Анализът беше представен в Народното събрание на 6 юни 2019 г. заедно с Проекта на национална програма. Дейностите на приетата програма са насочени към: подобряване на организационния модел на донорството и трансплантациите в България, увеличаване броя на органите донори в страната, подобряване на мотивацията на координаторите по донорство, създаване на адекватна мрежа от координатори по донорство в страната и изграждане на добра логистика при донорска ситуация, провеждане на модерно обучение на български специалисти в сферата на донорството и трансплантациите, повишаване информираността на българските граждани по отношение на донорството, подобряване на броя на органите за трансплантации в страната при спазване на изискванията за подбор и оценка на пациентите за трансплантация. Във връзка с изпълнението на Програмата бих искал да Ви информирам за следните реализирани съществени мерки до момента. Беше разработен и утвърден финансов план, който обезпечава различните дейности от Програмата в това число мрежата на медицинските координатори по донорство, дейностите по откриване и установяване на потенциален донор, дейностите по органна трансплантация и клетъчна трансплантация, подобряване информираността на обществото по отношение на донорството, повишаване капацитета на националната публична донорската банка за стволови клетки и костен мозък.
Министерството на здравеопазването съвместно с Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ разработи мащабен проект по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ за обучение във водещи европейски клиники и университети за български специалисти в сферата на донорството и трансплантацията. Планираме в рамките на четиригодишен период от средата на 2020 г. до 2023 г. 850 български лекари, медицински сестри, рехабилитатори и специалисти от всички нива да подобрят и повишат своята квалификация. Главната цел на Проекта е да бъдат създадени онези предпоставки, които да позволят на българската страна да въведе най-добрите практики в областта на трансплантациите. Стойността на Проекта е 12 млн. лв. като предстои неговото подробно разписване и стартиране на конкретните дейности.
Бих искал да отбележа, че тази инициатива за пръв път обедини усилията на всички заинтересовани страни и гарантира комплексен подход при преодоляване на предизвикателствата в тази област. Надяваме се чрез Проекта да създадем за българските медицински специалисти условия за развитие на техния потенциал и професионализъм в името на българските пациенти.
На 1 януари тази година България изпрати първите български специалисти, които бяха определени за обучение по белодробна трансплантация през 2020 г. във Виена. Основната ни цел е чрез повишаване квалификацията на българските медицински специалисти в сферата на белодробната трансплантация да подобрим лечението и грижата за българските граждани, които се нуждаят от трансплантация. Обучението за 2020 г. беше планирано съвместно с отделението по белодробни болести на Многопрофилната болница във Виена към Медицинския университет във Виена. Практическите занятия ще имат различна продължителност в зависимост от квалификацията и отговорностите на българските специалисти. Последните обучения през 2020 г. са планирани да приключат през месец октомври. Към момента от Виена е потвърдено обучението на 15 български специалисти през 2020 г., както следва: шест специалисти от Университетска многопрофилна болница „Св. Екатерина“, включително хирурзи, анестезиолози, рехабилитатори и 9 специалисти от Военно-медицинска академия – София: пулмолози, рехабилитатори, медицински сестри.
Изготвихме изменение на Наредба 29 от 2007 г. за възстановяване на разходите и за относителния дял на средствата за труд за дейности по трансплантация, финансирани от Министерството на здравеопазването. Целите на предвидените нормативните промени са да се усъвършенства механизма на отчитане на лечебните заведения и да се подобри качеството на предтрансплатационното и следтрансплатационното наблюдение с оглед поддържане на пациентите в стабилно здравословно състояние и адекватно проследяване на трансплантираните пациенти, които следва да получат обективна оценка на ефекта от осъществената трансплантация. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Министър.
От БСП, кой ще зададе въпрос?
Професор Михайлов, имате думата.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми гости на заседанието днес. Моят въпрос касае внесения от Вас в Народното събрание Проект за закон за изменение на Закона за лечебните заведения. Само преди година и два месеца лично по нареждане на премиера на Република България беше отнет статутът на занимаваща с лечението и диагностиката, и наблюдението на правителствения контингент и членовете на Народното събрание и техните семейства на клинична база „Лозенец“. Това решение на премиера беше възприето много положително от цялата българска общественост. Една година и два месеца по-късно във Вашия Проектозакон отново на практика се създава, но не се знае къде нова правителствена болница, която не искам да влизам в подробности в Законопроекта, Вие го познавате предполагам добре, защото сте го подписал като вносител чрез Министерския съвет. Разбира се, моят въпрос е какъв беше смисълът да се отнеме този статут на клинична база „Лозенец“, да се получи позитив в обществените нагласи на българската нация и след една година и три месеца, отново да стигнем до този законопроект – отново регламентира подобни взаимоотношения. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми професор Михайлов, в последната година на мандата сме. Добре е наистина Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание да се познава. Не се поставят въпроси, които касаят законопроекти, внесени в Народното събрание, които ние не сме обсъждали и тепърва ще гледаме на първо четене. Ще помоля министърът да Ви отговори, но другото все пак е некоректно и до голяма степен некомпетентно, съжалявам, че трябва да го кажа.
Законопроектът предстои да бъде разглеждан в пленарната зала.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Аз много пъти си премълчавам…
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Не е влязло в пленарната зала.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ:… но Вашето отношение към народните представители в Комисията не съм го виждал в нито една друга комисия, доктор Дариткова. Мисля, че ще ме подкрепят и колегите от ДПС. Такова отношение към нашите въпроси с напътствия какво се пита, какво не се пита Бога ми на моята професионална квалификация и на обществената ми позиция ми идва малко повече вече да търпя такава критики. Казвам Ви го съвсем откровено и с цялата колегиалност към Вас. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: С цялата си колегиалност и аз го подчертах, защото смятам, че Комисията трябва да работи по правила. Законопроектът ще бъде разгледан тепърва в Комисията по здравеопазването и всеки ще може да си каже мнението по него.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Да каже защо са го внесли, това искаме?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин Министър, защо сте внесли този законопроект, това иска да чуе професор Михайлов.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми професор Михайлов, знаете, че с решение 693 на Министерския съвет от 2019 г. болница „Лозенец“ е преобразувана в лечебно заведение – Еднолично акционерно дружество с фирма Многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД. Дружеството е вписано в Търговския регистър с единен код 205967328. Предстои съветът на директорите на дружеството да организира получаването на разрешение за осъществяване на лечебна дейност по реда на чл. 47 от Закона за лечебните заведения. За да получи разрешение за осъществяване на лечебна дейност изпълнителният директор следва да подаде заявление до министъра на здравеопазването за да се извършат съответните проверки от Столичната регионална здравна инспекция за спазване на изискванията на Закона за лечебните заведения и Наредба № 49 от 2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговаря устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи и на утвърдените медицински стандарти от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“. Многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ще осъществява дейност по медицинските специалности и в съответствие с клиники и отделения, в които е получила разрешение. До получаването на разрешение преобразуваното лечебно заведение ще осъществява своята дейност в съответствие с досегашния правилник за устройството и дейността на болница „Лозенец“. Осъществяваните към момента специфични функции на болница „Лозенец“ медицинска помощ и медицинско осигуряване при пътувания в страната и в чужбина на лицата по чл. 20 алинеи 1,2 и 4 от Закона за Националната служба за охрана, медицинското осигуряване на представители на други държави със съответния ранг и ръководители на международни организации и институции при посещение в Република България, и медицинско осигуряване на пленарните заседания на Народното събрание на Република България ще могат да продължат да се осъществяват от определено от Министерския съвет лечебно заведение след приемането на предложеното допълнение на Закона за лечебните заведения, внесено от Министерския съвет, както казахте и Вие на 8 януари 2020 г.
В Законопроекта е предвидено тези дейности да се финансират от държавния бюджет, тоест първо, трябва да приемем Закона и на базата на текста в Закона, министърът на здравеопазването, който в момента е принципал ще внесе в Министерския съвет предложение какъв ще бъде контингента, който ще лекува и в кое лечебно заведение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Следващ въпрос от групата на ДПС – доктор Чакъров, заповядайте.
ДЖЕВДЖЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Господин Министър, уважаеми гости присъстващи на днешното заседание! Уважаеми господин Министър през месец октомври миналата година съобщихте, че крайният срок за окончателното завършване на проекта за изграждане на Национална здравно-информационна система се отлага за месец декември настоящата година. Също така Вие тогава обявихте, че това е съгласувано с управляващия орган на оперативна програма „Добро управление“ и няма риск да бъдат загубени тези средства. Въпросът ми към Вас е на какъв етап е проекта, изграждането, какъв е процесът, който се реализира в този аспект и дали до месец декември това ще бъде завършено? Едва ли е необходимо да се аргументирам защо това е толкова важно, още повече че има и решение на Народното събрание, за да бъде изградена тази информационна система и ред въпроси, които тук обсъждаме за лекарства за болнично лечение въобще, това което ще става в системата на здравеопазването ще бъде достъпно за всеки един гражданин да може да проследи в информационната система. Това е един много важен казус и бих Ви помолил да отговорите как се движат процесите с изграждането на Националната здравно-информационна система? Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате думата за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми доцент Чакъров, по искане на Министерството на здравеопазването в качеството на бенефициент по проекта, срокът на проектно изграждане на Националната здравно-информационна система етап 1 и етап 2 е удължен до 28 декември 2020 г. и е променен обхватът на дейност 1 на „Изготвяне на промени в нормативната уредба в сектор „Здравеопазване“, във връзка с въвеждането на Националната здравно-информационна система“. През 2019 г. голяма част от основните дейности по проекта са възложени, като към настоящия момент се разработва цялостната архитектура на Националната здравно-информационна система, в това число националните номенклатури, задължителни за използване в сектора на здравеопазването по отношение на медицинската информация и обмени в реално време, както и националните здравно-информационни стандарти за обмен на медицинските данни, също в реално време. Следва да се отбележи, че за първи път дейностите по въвеждането на електронното здравеопазване са в процес на работа. Именно поради обжалването на обществените поръчки дейностите по разработване на електронното досие и електронната рецепта, и направление все още не са възложени. Обжалването на тези обществени поръчки е приключило и предстои процедурата – ще бъде финализиране с решение на възложителя.
Възложените към момента договори са следните:
Договор с предмет избор на изпълнител за разработване, въвеждане и внедряване на национални номенклатури, здравно-информационни стандарти, идентификация, автентикация и базова функционалност на ядрото на Националната здравно-информационна система (НЗИС);
Договор с предмет „Избор на изпълнител по дейност 5 – Разработка и доработка на необходимите регистри за изпълнение на Националната здравно-информационна система“;
Договор Обособена позиция №2 с предмет: „Избор на изпълнителна дейност 6 –Разработване на подсистема за електронни административни услуги“;
Договор с предмет „Избор на изпълнител по дейност 8 – Изграждане на здравно-информационен портал“.
Дейностите, които предстои да бъдат възложени са: изграждането на подсистема за събиране на информация от болниците, изграждането на система за мониторинг и контрол в здравеопазването, осигуряване и управление на качеството при изграждане на НЗИС, доставка и инсталация на стандартен (системен и приложен) софтуер за Националната здравно-информационна система, изготвяне на промени в нормативната уредба в сектор „Здравеопазване“, във връзка с въвеждането на Националната здравно-информационна система. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Министър.
Следващ въпрос ще зададе доктор Поповски – заповядайте.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Моят въпрос към министъра е накратко да обясни на Комисията и на уважаемата аудитория как се движи големият проект за Спешна медицинска помощ – динамиката на проекта? Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми доктор Поповски, ще започна по отделните видове дейности така, както е предвиден проекта.
Дейност първа – Изпълнение на строително-монтажни работи по компонент 1. Към настоящия момент са обявени всички обществени поръчки за изграждане и реконструкция на центровете за спешна медицинска помощ, както и за техните филиали. Обектите включени в обществените поръчки са: 25 центрове за спешна медицинска помощ и 173 филиала или общо 198 броя. За три броя все още няма издадени разрешения за строеж. Това са центровете за спешна медицинска помощ в Благоевград, Варна и Елена. По четири от обявените процедури по възлагане на обществените поръчки са получени оферти и са в процес на разглеждане от назначените комисии. В края на месец януари 2020 г. изтича срокът за подаване на офертите за останалите три обществени поръчки. До месец март ще финализира подготовката и обявяването на още седем обществени поръчки за строителство за нуждите на 34-те лечебни заведения, включени в проекта.
По дейност 2 – Доставка и монтаж на специализирано медицинско оборудване и медицинско и технологично обзавеждане по компонент 2. В резултат от проведената обществена поръчка с предмет – Закупуване на медицинско оборудване и медицинска апаратура в изпълнение на проект „Подкрепа за развитие на системата за спешната помощ“ по оперативна програма „Регионално развитие 2014 – 2020“, разделена в четири обособени позиции са сключени три договора, както следва:
по обособена позиция № 4 „Негативоскоп, Комплект офталмоскоп/отоскоп, Ларингоскоп комплект“.
по обособена позиция № 3 „Хладилници“.
по обособена позиция №2 „Специализирана медицинска апаратура за пациентен мониторинг и интензивни грижи“.
Срещу Решение № РД-11-389 от 4 октомври 2019 г. на възложителя в частта по обособена позиция № 1 – „Медицинско оборудване от недиагностичен тип“ е подадена жалба пред Върховния административен съд и се очаква решението на съда. Определена е работната група, която да изготви документацията за обявяването на обществена поръчка по реда на ЗОП с предмет – „Закупуване на технологично оборудване в изпълнение на проект „Подкрепа за развитие на спешната медицинска помощ“ по ОПРР 2014-2020 г.“.
По дейност 3 – Доставка на медицински превозни средства. След проведени обществени поръчки по реда на ЗОП с предмет „Доставка на 400 броя медицински превозни средства – линейки с необходимото оборудване“, са сключени три договора за доставка, гаранционно и сервизно обслужване на 358 броя линейки, както следва:
линейки за спешна медицинска помощ тип В – 185 броя; линейки за интензивни медицински грижи тип С – 95 броя; медицински превозни средства тип В със задвижване 4х4 – 78 броя. По сключените договори до края на 2019 г. са извършени доставки общо на 132 броя линейки.
За 2020 г. съгласно сключените договори предстои доставката на още 148 линейки, а за 2021 г. съответно 78 линейки.
Обособена позиция 1 – „Доставка на линейки за спешна медицинска помощ тип В с повишена проходимост“ е прекратена, тъй като всички подадени за участие по обособената позиция оферти не отговарят на изискванията. Работната група прецизира изискванията и условията на поръчката за 42 броя линейки.
По дейност 4 – Осъществяване на строителен надзор до края на 2019 г. бяха обявени три броя обществени поръчки с предмет: избор на изпълнител за осъществяване на строителен надзор по време на строителство, строително-ремонтни работи в изпълнение на проекта и регионите са Северозападен, Северенцентрален и Софийска област и София град. През месец февруари изтича срокът за подаване на офертите. Предстои обявяване на обществени поръчки за останалите четири района за планиране.
По дейност 5 – Упражняване на авторски надзор. През месец декември 2019 г. е открита процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет: избор на изпълнител за упражняване на авторски надзор по време на строително-монтажните работи в спешното отделение на болниците и центровете, и филиалите за спешна медицинска помощ на територията на Северозападен район. През месец февруари изтича срокът за подаване на оферти. До месец март предстои обявяването на останалите шест обществени поръчки за избор на изпълнител за осъществяване на авторски надзор за останалите райони за планиране.
По дейност 6 – Информация и комуникация по проекта. В края на месец декември 2019 г. е открита процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет избор на изпълнител за осигуряване на дейностите по информация, комуникация в изпълнение на проекта „Подкрепа за развитие на системата за спешната помощ“. През месец февруари изтича срокът за подаване на оферти.
По дейност 7 – Осъществяване на независим одит, е финализирана документация за обществената поръчка по реда на ЗОП. Предстои обявяване на процедурата за избор на изпълнител по реда на Закона за обществените поръчки.
По дейност 8 – Дейности за организация и управление на проекта. По проекта до настоящия момент са подадени за одобрение от страна на управляващия орган пет искания за междинно плащане по проекта и са верифицирани средства по три искания за междинни плащания от управляващия орган на ОПРР в размер на 18 млн. 451 хил 734 лв.
По дейност 9 – Техническа помощ за подготовка на проекта. Дейността е приключила с одобрен проект за безвъзмездна финансова помощ от Европейската комисия за 2018 г.
На 27 ноември 2019 г. е проведено заседание на Комитета за наблюдение на оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020“, на което е взето решение за разширяване на обхвата на допустимите дейности по линия на приоритетна ос 4 „Регионална здравна инфраструктура“, свързани с включването на ново превозно средство – хеликоптер, което да бъде използвано за целите на спешната медицинска помощ. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Министър.
Госпожо Таскова, имате ли допълнителен въпрос?
КРЪСТИНА ТАСКОВА: Да. Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, моят въпрос е по-скоро част от по-всеобхватния въпрос, който зададе доктор Чакъров, но тъй като в отговора не можах да разбера, за мен въпросът е важен, знаехме, че в края на 2019 г. вече ще се въведе електронната рецепта, и тя ли се отлага за 28 декември 2020 г.? Все още ли текат търгове и обжалвания по нея, или както беше казано към 2019 г. са приключили и кога да очакваме въвеждането?
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Ще допълня своя отговор. Срокът е удължен за целия проект до края на 2020 г. Разбира се, има определена последователност и цикличност при изпълнение на отделните компоненти по проекта, така че в отделни периоди на годината ще финализираме отделните компоненти като предполагаме, че електронната здравна карта, електронното досие и електронното направление ще бъдат във финален етап някъде през втората половина на 2020 г.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми колеги, с това приключихме първа точка от дневния ред.
Пристъпваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПРОЕКТ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА НОВ ПЕДИАТРИЧЕН И ОНКОХЕМАТОЛОГИЧЕН КОМПЛЕКС В УМБАЛ „СВ. ГЕОРГИ“ ЕАД, ГРАД ПЛОВДИВ
Сега ще поканя професор Иванов по втора точка да направи презентация на проекта, който предвижда изграждане на нова педиатрична клиника в структурата на Университетска болница „Свети Георги“ Пловдив.
ИВАН ИВАНОВ представи презентация на проект за изграждане на нов педиатричен и онкохематологичен комплекс в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, град Пловдив.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, професор Иванов.
Поздравления за инициативата, а за реализацията и се надявам , че всички тук ще бъдем съпричастни към това добро дело според възможностите си. Ако имате колеги, въпроси към професор Иванов или всички искат с нетърпение да преминем към следващата точка?
Надявам се, че тези които предстои да изслушваме ще се явят.
Доцент Чакъров, моля да ме извините – имате думата.
ДЖЕВДЖЕТ ЧАКЪРОВ: Много благодаря, уважаема госпожо Председател и уважаеми колеги!
В интерес на истината съм гледал няколко пъти тази презентация. Колеги, считам, че идеята е много добра не само в качеството си на кадър и аз на Медицинския университет в Пловдив, и работещ в болницата. Идеята е добра. Познавайки условията, в които се лекуват сега в момента децата и перспективите, които може там да се реализират, бих казал, че приветствам алтернативата, която в момента се представи от колегите тук съвместно от Университета и болницата.
Считам, че по отношение на детското здравеопазване тук сме водили дискусии за болница, която да бъде тук в столицата. Идеята да има и други локации и както виждаме, и с оглед на по-голяма достъпност, за по-голяма ефективност, идеята е много добра. Убеден съм, че всички ние ще я подкрепим. Лично аз подкрепям една, такава идея, инициатива.
На други места в страната имаме добри специалисти – педиатри, но школата по отношение на педиатрията, понеже съм възпитаник на този университет, както и председателят на Комисията, има много добри педиатри, които биха могли да се разгърнат още повече в съвременни условия.
Само че имаме един пропуск, доктор Дариткова, тук като председател на Комисия, може би трябваше да поканим и госпожа Менда Стоянова днес да присъства на това заседание.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Министърът е достатъчен.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Е, щом министърът е достатъчен, тогава да сме по-спокойни. Благодаря. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: И аз благодаря.
Все пак Парламентарните групи могат да направят, някакво усилие в тази посока.
Пристъпваме към трета точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА УПРАВИТЕЛЯ НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА И НА МИНИСТЪРА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО ВЪВ ВРЪЗКА С ПОСТЪПИЛО ИСКАНЕ ОТ ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 28, АЛ. 5 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, ВХ. № 05-40-2 ОТ 15 ЯНУАРИ 2020 Г.
Надявам се, че вече в залата разполагаме с възможността да изслушаме министъра на здравеопазването и управителя на Националната здравноосигурителна каса. Благодаря на професор Иванов и екипът от Пловдив за позитивното отклонение и да навлезем отново в темите за лекарствена политика.
Уважаеми колеги, постъпило е искане от народни представители за изслушване на управителя на Националната здравноосигурителна каса и Кирил Ананиев – министър на здравеопазването, във връзка изявленията на доктор Дечо Дечев от 11 януари 2020 г. в рамките на неговото участие в обзорното политическо предаване „Седмицата на Дарик радио“.
Предлагам изслушването да се състои в рамките на правилата за изслушване, които се осъществяват в пленарната зала като ще дам възможност на вносителите да мотивират искането за изслушване. После ще дам възможност на изслушваните лица да отговорят. След това всеки ще може да задава въпроси от парламентарните групи, без ограничение. Само ще предложа да се редуват парламентарните групи по обичайния ред на големина на групите. Имате ли възражения за този ред на организация на изслушването? Не виждам.(Реплики.)
Уважаеми колеги, от вносителите – професор Михайлов заяви, че ще мотивира искането за изслушване.
Имате думата.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Повод за искането на изслушване е това, което Вие споделихте, но то е само повод. Същността на изслушването касае проблемите, които постави доктор Дечев и които парламентарната група на БСП, а и други парламентарни групи, са поставяли в продължение на три календарни години от живота на Четиридесет и четвъртото народно събрание.
Искам още в началото да Ви предпазя, понеже Вие говорихте за силата на думите, от желанието да тласнем разговора само към лекарствената политика на Националната здравноосигурителна каса. Въпросите, които постави доктор Дечев касаят, няколко стратегически направления, които обземат цялостния модел на здравеопазването и едно от неговите заключения в интервюто, той самият е между нас, касае липсата на нов модел на управление на здравната система и нейното финансиране, независимо от това, какво се случи през 36 месеца от съществуването на това Народно събрание.
На второ място, безспорно това са проблемите на лекарствената политика на Националната здравноосигурителна каса с твърдения за ощетяване на интересите на държавата, респективно и на нацията.
Третият проблем е контролът на дейността на Националната здравноосигурителна каса, също с възможности за ощетяване интересите на държавата и на нацията.
Следващият въпрос е свързан с липсата на приети до момента и утвърдени в голяма степен, всъщност голям процент медицински стандарти и фармако-терапевтични ръководства които създават проблеми на дейността по отношение на цялостното движение и управление на тези средства от обществения бюджет за здравеопазване, с които разполага Касата. Те са над 90% от средствата за здравеопазване. И практически целият мандат на това правителство остава без тази идея, която беше позитивна.
Липсата на информационна система, която отново се отлага за края на мандата и въпросът за заплащането на труда на специалистите. Не искам да цитирам подробности от изявленията на доктор Дечев, той е тук между нас. С една дума, става дума за няколко много сериозни направления в дейността на Националната здравноосигурителна каса, които повтарям касаят над 90% от разходваните обществени средства на здравеопазването. Тези въпроси парламентарната група на БСП и парламентарната група на ДПС искат да бъдат разгледани внимателно, градивно и с необходимата сериозност в Комисията, за да се постави най-накрая началото на един сериозен разговор за промяна в българското здравеопазване. Защото това, което се подчертава и от нас, и от други политически сили, е че става дума за наливане на средства в една система, която е нереформирана и резултатът от това е повече от печален за цялата нация, за нейното здраве, а и резултатите, които се цитират и от Европейската комисия, и на последната пресконференция от 9 януари, когато тук дойдоха гости на Европейската комисия с изявения специалист доктор Шпрангер, които отново поставиха проблеми, които ние сме поставяли години наред, налагат започването на този сериозен разговор. Не само на сериозен разговор, но и на търсене на действия, на възможности за промяна основно на модела на управление на здравната система. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми доктор Дечев, имате думата, първо, да дадете общо становище по повод исканото изслушване. После ще Ви помоля да отговорите на поставените въпроси от народните представители. Такава е процедурата. Заповядайте.
ДЕЧО ДЕЧЕВ: Уважаеми министър Ананиев, драги гости! Не чух конкретен въпрос, обаче. Ако, трябва да прочитам отново интервюто, което съм дал, нямам нищо напротив…
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Може да го преразкажете накратко, ако не възразявате. Понеже се води стенограма.
ДЕЧО ДЕЧЕВ: То беше 35 минути, ако трябва да го преразказвам малко ще ми е трудно. Затова ако може да се задават конкретни въпроси, за да получите конкретни отговори. Поне това, което е в последните дни – темата, която най-много разбуни духовете беше фактът, че изнесох данни за продажба на конкретен лекарствен продукт на различни цени. Като всичките тези цени са в рамките на законовия ред, по който трябва да се отчетат и по който трябва да се заплатят.
Ако искате по тази тема да говоря, да продължавам?(Реплики.)
Има ли нужда по тази тема на говоря?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Ако искате може и въпроси от народните представители, ако предпочитате конкретни.
ДЕЧО ДЕЧЕВ: Казвайте точно по кой въпрос и ще отговоря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Добре, обявих процедурата. Сега ще дам възможност и на министъра, ако иска да направи изявление в началото на това изслушване?
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Накрая.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: И Вие накрая искате? Добре.
Тогава започваме с въпросите, които вече предложих и Вие се съгласихте, че ще бъдат по ред на парламентарните групи. Ще си позволя първият въпрос от името на парламентарната група на ГЕРБ да задам аз.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! На 11 януари чухме интервю на управителя на Националната здравноосигурителна каса, в което той направи заявка затова че по отношение на здравното законодателство открива лобизъм, който не е в интерес на прозрачното харчене на обществения ресурс. В тази връзка, защото аз в Комисията по здравеопазване, до този момент не съм получила нито едно писмено съобщение от ръководството на Националната здравноосигурителна каса за налични проблеми при прилагането на законовата уредба или предложения за оптимизирането ѝ различни от становищата, които сме искали по-конкретни законодателни предложения.
В понеделник написах писмо до управителя на Националната здравноосигурителна каса с въпроси затова кои текстове от законите той визира като проблемни и дали неговото изявление затова че има различни цени на които лечебните заведения закупуват един и същ лекарствен препарат е трайна практика? Дали тази изнесена информация почива на анализ на достатъчен обем данни, или това е някакво изключение от общото правило? Това писмо съм раздала на всички народни представители, което сме получили в отговор на моето запитване. В отговора си доктор Дечев, Вие подчертавате различни проблеми. Разбира се, започва се с проблема затова че частните болници са освободени от обществени поръчки. Третирате също проблематиката затова че отстъпките, които се дават от притежателите на разрешителните за употреба, изключват генеричните компании.
В този смисъл е и твърдението, което е в синхрон с това, което постави като въпрос, и в това писмо е отбелязано, и доктор Джафер за проблем с наредбата, в която във въпросния член от месец август миналата година, Вие посочвате, че тя дава възможност за изключение на частните болници от това да закупуват задължително лекарствените продукти на цени, които са референтни. Като си позволявам да възразя срещу тази интерпретация на текста от наредбата, защото тя визира само възможността затова лечебните заведения с държавно/общинско участие да закупуват на референтни цени стойности от дистрибуторите. Това гарантира, разбира се, добро управление и финансова дисциплина на лечебните заведения.
Защото така или иначе Националната здравноосигурителна каса заплаща само на цени, които са референтни и определени в Позитивната лекарствената листа. Така че това изключение според мен по никакъв начин не дава основание да се смята, че поставя в неравностойно положение частните и общинските, и държавни болници. Смятам, че тук е некоректно изведен този текст, защото той така или иначе синхронизира наредбата със Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
По останалите проблеми, които сте визирали Вие, искам да подчертая, че сам казахте, че сте установили проблем с цените едва сега, когато в резултат на променено законодателство всички текстове, които касаят механизми за даване на отстъпки от притежателите на разрешителните за употреба, ние утвърдихме в Закона. Вече не са част от наредбите. В резултат на тази законодателна промяна, която аз отчитам като позитивна сте установили, че има разлика в цените, на които е закупуван един лекарствен препарат от различните видове лечебни заведения.
Дали наистина, Вие имате достатъчно аналитичен материал въз основа, на който сте направили своите изводи, че това е в резултат на проблеми с отсъствие на Закон за обществените поръчки за частните болници, или е единичен случай с търговски практики, които би следвало да бъдат проверявани от други органи? Ако разполагате с такъв аналитичен материал защо Вие първо, го съобщихте в медиите и не отправихте официално искане за анализ и проверка към институциите, които са отговорни, които имат правомощията да проверяват подобни практики?
Имате думата за отговор.
ДЕЧО ДЕЧЕВ: Първо, по това, което казахте: защо първо, не съм информирал органите, които имат право да проверяват? Защото, няколко пъти казах: продажбата на цени до референтите в Позитивния лекарствен списък е напълно законова практика. Така че аз не мога да сезирам някой за това, че не е нарушен Закона. Разминаването аз обявявам публично, че е една законова практиката, за която пак повтарям, аз нямам право да кажа на някой провери нещо, което е в рамките на Закона. Информирам Ви чрез медиите, сега ще ме попитате сигурно защо чрез медиите, но понеже смятам, че и както виждаме всички може би най-бързото решаване на един проблем е когато се мине по този път, а не по другия, който казахте Вие. (Реплики.) Нали мога да продължа? Така.
Защо? Защото не знам, какви са били мотивите, когато 2016 г. се приема този текст, който освобождава една група лечебни заведения тоест разделя лечебните заведения на две групи. Такива, които трябва да провеждат процедури по ЗОП, това не искам да коментирам. Ефектът от тази промяна е този, който виждаме всички. Тоест, ефектът е следният: не, че е нарушен Закона, а че се появява практика за нерационално използване на обществен ресурс –нерационално, а не незаконно. Пак повтарям, цитирам текст: „Лекарствен продукт не може да се продава, съкращавам „на цена по-висока от определената в позитивния лекарствен списък“. Всички цени, които споменах са в рамките на определената в позитивния лекарствен списък. По тази причина това не е незаконно и няма как да сезирам тези, които имат право да проверяват, дали едно нещо е законно, или незаконно.
Има вероятност и това, което трябва да се установи е следното: как се получава максималната висока цена в една болница на която тя фактурира, при положение че доставчикът я получава от производителя на 85% по-ниска цена, отколкото продуктът е регистриран? Ето това нещо, е което би трябвало да се провери.
Също по Закон – Националната каса не може да изисква информация от търговци на едро и така нататък, а само от нейни договорни партньори, които са по Националния рамков договор. Договорните партньори, както всички знаете, това са изпълнители на медицински дейности. Така че нямаме основание и няма как да поискаме тази информация.
Информацията постъпи от засегнат производител на лекарство, който установява, че при пълно съвпадение на броя опаковките, които той е отпуснал за продажба на Касата, има драстично разминаваме между сумите, които е получил той и сумите, които е заплатила Националната каса. Приложи финансови документи затова, откъдето се вижда, че той продава на всички, на всички повтарям, на една и съща цена в края на краищата болниците, които са получатели на тази стока, която е закупена на една и съща цена, отчитат различни цени като разликата е в порядъка на около 700% между най-ниската и най-високата.
В тази връзка понеже днес, пристигнаха две писма от чувстващи се така засегнати лечебни заведения и така нататък, искам да поясня следното: и петте регистрирани производителя, които присъстват с продукт с едно и също активно вещество, което е в една и съща форма, една и съща концентрация, тоест всичко е абсолютно еднакво, абсолютно съвпадение в показание и противопоказание, чувстващите се така засегнати твърдят, че това е продукт, който едва ли не е с изтекъл срок на годност, продукт, който е с лошо качество и така нататък, и така нататък. Като за пример казват, че те купуват от един от тези петте производителя, за който смятат, че е с най-доброто качество и поради тази причина го продават на Касата на най-висока цена.
Сега за тяхно, съжаление, се оказа, че този който определят като най-качествен продукт и затова е с по-висока цена се оказва, че той продава на най-ниската цена на други болници. Тоест най-ниската постигната цена е тази, която е 117 лв. и е постигната на договаряне по ЗОП в лечебни заведения, които са длъжни да провеждат такъв. В същото време се отчита от определени лечебни заведения, изцяло частни на максимално възможната цена, която е регистрирана в позитивния лекарствен списък на 1063 лв. Това е за конкретния продукт. Тоест, повтарям пак, касае се за абсолютно еднакви продукти по форма, съдържание на активно вещество, концентрация и така нататък.
Забравих за другия въпрос. Какъв беше?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Дали става въпрос само за един конкретен продукт, или вече имате аналитичен материал на всички медикаменти, които се предлагат на болниците за лечение в онкологията? Защото само тези медикаменти се заплащат отделно от дейността на лечебните заведения.
ДЕЧО ДЕЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, искрено се учудвам, че поне присъстващи на тази маса не знаят, че практиката да не се провежда обществена поръчка, винаги води до по-високи цени за всичко. Независимо дали се касае за медицинско изделие, независимо дали се касае за лекарство, независимо дали се касае за апаратура. Правото на избор да си избереш от кой да си купиш, при положение че това което си купуваш ще ти го плати някой напълно, винаги води до апетити да се купува на максимално висока цена.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Ще повторя въпросът си още веднъж. Дали данните, които изнесохте се основават на проблем само с този продукт, или сте открили и други проблеми с медикаменти, които Ви дават основание да направите този извод? Дали предложението Ви, което правите, за да се направи превенция на подобни практики е да се върне Законът за обществени поръчки за всички лечебни заведения? Има ли други данни? Имахте ли време да съберете данни за други медикаменти, които се заплащат на болниците за лечение в онкологията?
ДЕЧО ДЕЧЕВ: Пак повтарям, данните са налични и те са били налични винаги, и не са оповестявани. Пак повтарям, поради простата причина, че в Националната каса работи информационна система, която гарантира, че не може да се допусне заплащане на лекарствен продукт, който е с цена по-висока от пределната, от пределната – повтарям. Така че всички плащания, които е направила Националната каса са в рамките на Закона.
Конкретно затова, което ме питате. Във всички, повтарям, не в някои и дали сме забелязали, или не, там където се заплащат лекарствени продукти, които имат повече от един производител, тоест международни непатентни наименования, в които има повече от един производител и позволяват на обявените търгове, там където те се произвеждат да се явява повече от един производител, навсякъде са налични различни цени, по-ниски от пределните цени при тези болници, които провеждат обществени поръчки, както и има едно постоянство, там където не се провеждат обществени поръчки, цените винаги са на максималното ниво, което позволява позитивния лекарствен списък.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Въпрос от колегите от БСП. Имате думата, професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, за дадената ми дума.
Тъй като изслушването, госпожо Председател, е съвместно и на министър Ананиев, и на доктор Дечев, моят въпрос е към министър Ананиев. Нали мога да го задам?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Да.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря.
Господин Ананиев, известно ли Ви е количеството на отпадащи от позитивния списък медикаменти, годишно? Известно ли Ви е, колко от тях са с направление онкология и онкохематология? Известна ли Ви е поправката в Закона, която позволи на лечебни заведения без обществени поръчки да закупуват медикаменти, които отпадат от позитивния списък? Известно ли Ви е, каква разлика в цените се получи и се получава в исторически план на отделни медикаменти, които се търгуват, които не са регистрирани, чиято търговия на територията на Република България се определя от специални дистрибутори с Ваше разрешение, тоест разрешение на Министерството на здравеопазването? Целият този проблем, известен ли Ви е? Как Вие го решавате като принципал на лечебното заведение? Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, госпожо Председател!
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми професор Михайлов, сам разбирате, че това е един изключително, даже не един, а поредица от конкретни въпроси, които ще Ви отговорим, но ще го направим писмено. Защото това е информация, която и Вас да Ви попитам, сигурно и Вие няма да може да кажете. Така че поемам ангажимента тази информация да Ви я представя след като я събера от компетентните ми дирекции и ще Ви я предоставя писмено.
Искам да съобщя само по предишния въпрос, който беше към доктор Дечев. Министерството на здравеопазването се самосезира. В рамките на краткото време успяхме да направим един преглед, дали само това лекарство, или има и други лекарства, които попадат в същата хипотеза.
Ние спешно изискахме от 39 лечебни заведения в страната, прилагащи лекарствени продукти за лечение по онкологично и онкохематологични заболявания, които се заплащат, разбира се, от НЗОК извън цената на клиничната пътека. И за да бъда конкретен от тях 13 лечебни заведения са частна собственост, а останалите 26 са с държавно, общинско или смесено участие.
При анализа на предоставените данни към края на вчерашния ден получихме справки от 27, от 39-те лечебни заведения, от които 11 частни и се установи следното: наблюдават се отклонения в цената, на която лечебните заведения закупуват лекарствени продукти при няколко INN-а (иенена) от общо анализирани 124 INN-а INN-а (иенена) и 341 лекарствени продукти. Четири са лекарствените продукти, по които всъщност ние забелязахме тази голяма разлика.
На първо място е Пеметрекс. В позитивния лекарствен списък има седем лекарствени продукта на пет производителя. За опаковка от 500 милиграма цената в позитивния лекарствен списък е 1063,03 лв., най-ниската е 117, 28 лв. Най-високата, както я казах преди малко 1063 лв. За опаковка от 1000 милиграма цена в позитивния лекарствен списък – 2126,06 лв. Най-ниската е 206,67 лв.
Второто лекарство е Флударабин В позитивния лекарствен списък има един лекарствен продукт на един производител. Цената по ПЛС е 121,48 лв., като най-ниската цена е 47,81 лв.
Третото лекарство е Ерлодиниб. В позитивния лекарствен списък има 12 лекарствени продукти на шест различни производителя с цени на опаковката за 100 милиграма – 1290,77 лв. и за 150 милиграма – 1936,16 лв. Почти всички частни лечебни заведения използват оригиналния продукт, като заплащат за него максимално допустимата по позитивния лекарствен списък цена.
Четвъртото, последно лекарство е Еверолимус. В позитивния лекарствен списък има четири лекарствени продукти от 10 милиграма, които са на четири различни производителя. Почти всички частни лечебни заведения закупуват оригиналния лекарствен продукт на максимално допустимата в позитивния лекарствен списък цена от 3767,20 лв. Четири частни лечебни заведения закупуват генерични продукти, като за тях също заплащат максималната цена от 3767,20 лв. Същите генерични продукти се закупуват от болшинството в комплексни онкологични центрове и държавни МБАЛ на цена с около 50% по-ниски.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Следващ въпрос задават колегите от „Обединени патриоти“.
„Обединени патриоти“ са първи и после сте Вие по численост на групата, извинявайте.
Извинявайте, вие сте доктор Чакъров. (Реплики.) Добре, няма да спорим.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Всъщност нашият въпрос беше зададен от доктор Джафер и господин министърът до голяма степен взе отношение. Ако иска още веднъж за въпросната Наредба и старата и новата редакция на чл. 5, ал. 4 в единия вариант, ал. 5 в другия вариант, да не губим времето на всички. Ако господин министърът иска да вземе отношение, ако не да чуем и доктор Дечев.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: За кое?
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: По отношение на Постановление № 195 в първия вариант от 2 август 2019 г. Има стара и нова редакция да чуем по какъв начин са разгледани и да чуем и доктор Дечев. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми доцент Чакъров, аз се опитах в моето изказване също да дам обяснение за този текст, защото го проверих във връзка с писмото, което получихме от доктор Дечев, така че ще дам възможност и доктор Дечев да тълкува този текст от Наредбата и после министърът и, аз ще Ви кажа още веднъж моето тълкуване, което е съобразено с Националния съвет по цени и реимбурсиране. Ако не възразявате мога и на тях да им дам думата, защото те са отговорни за тази наредба.
Доктор Дечев, имате думата.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Само да допълня, че това е молбата и на доктор Джефер.
ДЕЧО ДЕЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Действително въпросът, който се повдига е много важен и ще Ви кажа защо.
В Закона за лекарствените продукти, тогава когато се определя какво съдържа позитивния лекарствен списък е посочено, че неговото Приложение 2 съдържа лекарствени продукти, заплащани от бюджета на лечебните заведения по чл. 5, тоест ведомствените болници и от бюджета на лечебни заведения с държавно или общинско участие. Тук се пита след като позитивния лекарствен списък е за лекарствени продукти, които са само в трите категории лечебни заведения имаме ли право да ги заплащаме на частните? Аз да Ви кажа нямам отговор нали на въпроса, но това пише в позитивния лекарствен списък.
След това в този позитивен лекарствен списък е съществувала една алинея, която е отменена, която казва че: лекарствен продукт не може да се продава на лечебните заведения на цена по-висока от пределната. Този текст се подлага за промяна, като предложението за промяна не касае текста, а касае срока, от когато той ще влезе. Първоначално е трябвало да влезе от 1 април, предлага се да влезе от 1 ноември.
На въпроса, защото пак беше засегната Касата, че не е дала мнение по въпроса, когато е подложен на обсъждане, пак повтарям, че Касата не е дала такова мнение, защото промяната касае срока на влизане на този текст. Изведнъж обаче текстът излиза в съвсем друг вид, който не е подлаган на обществено обсъждане и от лекарствен продукт не може да се продава на всички лечебни заведения излиза във вид, че лекарствен продукт не може да се продава на лечебни заведения с общинско и държавно участие.
От всички лечебни заведения става държавно и общинско, което е едно към едно като текста, който е записан в Закона. Ако целта е била да се изравнят текстовете, изравняват се. Въпрос на тълкувание е липсващите в този текст частни лечебни заведения –Националната каса има ли право или няма основание да им заплаща изобщо за дейност лекарства.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Ще ми позволите да дам думата на Националния съвет по цени и реимбурсиране, които са компетентни по Наредбата, за да може да Ви кажат точното тълкувание на тези текстове, защото съвсем отговорно заявявам, че Вашите съветници по лекарствена политика са Ви подвели по отношение на тълкуването на тази разпоредба.
Госпожо Зидарова, имате думата.
БОРЯНА ЗИДАРОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми министър Ананиев, уважаеми доктор Дечев, дами и господа народни представители! Искам само да обясня, че разпоредбата на чл. 5 от Наредбата трябва да се разглежда, свързано с чл. 55, който обяснява, че: с публични средства се заплащат за лекарствени продукти само стойност на опаковка изчислена на база референтна стойност.
В позитивния лекарствен списък при включването на лекарствените продукти те се групират, като имаме вътрешно рефериране, което означава, че когато продуктите са с едно и също международно непатентно наименование, лекарствена форма се изчислява продукта с най-ниска цена и той става референтен и определя референтната стойност за цялата група.
На практика позитивният лекарствен списък се състои от три приложения, като Приложение 2 е лекарствени продукти, които могат да се закупуват от държавни и общински лечебни заведения. Това е целта – да се охранява публичният ресурс, и в тази връзка с вътрешното ценово рефериране първоначално текстът на чл. 5 имаше редакция, която забраняваше на търговците на едро да продават на лечебните заведения на цени, различни от тази стойност по чл. 55, която пак казвам, е стойност на опаковка, изчислена на база референтна стойност или най-ниската за група лекарствени продукти.
Тъй като Законът за лекарствените продукти обяснява, че Приложение 2 се отнася за лечебни заведения с държавно и общинско участие в съответствие Наредбата беше приведена в синхрон с Закона за лекарствените продукти. А Националната здравноосигурителна каса така или иначе заплаща само до тази референтна стойност на всички лечебни заведения – на частни, и на държавни.
Въпросът е, че този текст пазеше ресурса на държавните и общински лечебни заведения, за да не се трупат дългове и не само, а и търговците да не си позволяват да предлагат над тези стойности. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Това е тълкуването на Разпоредбата затова продължаваме с въпросите.
Моля Ви да спазваме порядъка, колеги! Всички ще получите…
Искам да се спазва порядък за следване на парламентарните групи.
„Обединени патриоти“ имат право на въпрос, сега.
Не искате да задавате въпрос?
Госпожо Таскова, имате думата.
КРЪСТИНА ТАСКОВА: Благодаря Ви.
Аз доколкото успях да разбера казусът, който господин Дечев, излага всъщност Вие твърдите, че няма нарушение. Може би няма законово нарушение от гледна точка на разпоредбите, които Касата трябва да изпълнява. Но в същото време, ако правилно съм Ви разбрала този производител на лекарство продава на много ниска стойност на търговеца на едро, от който Вие не можете да вземете информация, защото не е Ваш договорен партньор, а всъщност този търговец на едро продава на болницата скъпо, защото според Вас няма търг. Това ли е всъщност същината на проблема? Защото ако е това има законово нарушение именно на наредбите за ценообразуване на лекарствени средства и това е случай, при който би следвало да се търпи административно наказание. Но пък Вие по този начин повдигате един много по-съществен въпрос, че има явно разминаване в нормативната база и липса на обединено звено за контрол на всичко това по веригата.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате думата доктор Дечев да отговорите, заповядайте. По близо до микрофона само, ако обичате.
ДЕЧО ДЕЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Производителят не продава на болниците. Производителят продава на дистрибутор, който участва на търг в хикс лечебно заведение. Производителят продава на всички на една и съща цена, които отидат при него и му кажат примерно: в болница хикс ще има търг, искаш ли да участваш с твоя продукт, ако искаш да участваш имай предвид, че има още трима производителя и, за да спечелиш ти на търга трябва да дадеш максимално ниска цена.
Дистрибуторът получава този продукт на тази ниска цена, с тази 85% отстъпка и отива и участва в този търг. Както виждате тогава, когато се прави търгът тази цена на търга е максимално близка до тази, на която е купил той от производителя, максимално близка. Тогава, когато обаче болницата не провежда търг доставчикът пак я взима на ниската цена, но по някаква причина в болницата, която го отчита към Касата вече се появява на максимално високата. И това е неясното звено – има ли право? Това Касата не може да го каже и няма как да го провери- Някой трябва да влезе и да провери тази цена, след като е закупена за 115 лв. или 120 лв. как се появи в болницата на 10 пъти по-висока цена в случая? Това е нещото и това Касата не може да го направи, защото няма право.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уточняващ въпрос ли искате, госпожо Таскова?
Заповядайте.
КРЪСТИНА ТАСКОВА: Точно това, аз също разбрах от Вашето изложение до момента и затова казвам, че в действителност има нарушение на Закона, защото има определени надценки, които този търговец на едро трябва да спазва и той няма право да продава на толкова седем пъти по-висока цена на болницата.
ДЕЧО ДЕЧЕВ: Точно това казах.
КРЪСТИНА ТАСКОВА: Точно това казах и аз. Проблемът тук е пропуска и което обявих, че е много важно, за което ни сигнализирате е, че всъщност има разминаване в различните нормативни уредби и липсата на контрол като всеобхватно звено върху системата надолу. Защото тук говорим за един случай, при който е допуснато нарушение на Закона от съответния търговец на едро без да знам кой е той, просто неспазване на Наредбата за ценообразуване.
ДЕЧО ДЕЧЕВ: Вероятно!
КРЪСТИНА ТАСКОВА: Съответно би следвало да бъде проверен и да му се наложат административните санкции, които са изключително високи, но след като Вие трябва да плащате като управител на Здравната каса би следвало да имате възможност да контролирате и това, ако съответно обаче Касата иска да се нагърби и с това.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте, доктор Дечев за допълнителни коментари.
ДЕЧО ДЕЧЕВ: Ако може само да продължа.
Абсолютно сте права това е по механизма на работа на това кой ще трябва да го провери. Това, което го казах аз, пак повтарям, беше в посока на това, че тогава, когато е действала системата или действа система на провеждане на обществена поръчка за нещо, постиганите цени винаги са по-ниски. Това че до 2012 г. се провеждаше централизиран търг за онкологични продукти в Министерството на здравеопазването. Искам да Ви кажа, че тогава разходът за цялата държава беше около 80 млн. лв., в момента сме над 450 млн. лв.
Тогава когато се провеждаше тази процедура, сега отчитам нали факта, че са влезли много нови продукти и така нататък, но тогава, когато до 15 юни 2009 г. Националната каса провеждаше централизирано договаряне, тя провеждаше договарянето и сключваше договори с дистрибуторите, месечният разход на Касата беше 23 млн. лв., в момента е по четири. Така че това е посоката на моя изказ. Пак повтарям, аз не казвам, че има нарушение на Закона, защото всички плащания са напълно законни.
Има нужда от една проверка на веригата от производител до болница, която Касата не може да я извърши и един намек към тези, които променят законите, че би трябвало да се помисли за въвеждане на система, дали ще бъде електронна борса, електронен търг в Министерството, дали ще се връщат някакви практики в Касата това вече трябва да се реши на друго място. Но тази система се доказа, че разходва много по-рационално обществен ресурс, отколкото съществуващата в момента.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Следващ въпрос?
Доцент Иванов, имате думата.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, гости! Аз ще задам своя въпрос към управителя на Здравната каса – доктор Дечо Дечев, но бих искал преди това да се обърна към доктор Дечо Дечев и да го помоля да се запознае с Директива 2014/24 от Европейския съюз, на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива от 2004 г.
Доктор Дечев, няма да я чета цялата Директива, но Ви съветвам да прочетете десети абзац, където се казва следното: понятието „възлагащ орган“ и по-специално „публичноправни организации“ е многократно разглеждано. И съдът на Европейския съюз се е произнесъл като казва: „за целта следва да се поясни, че организация, която действа в нормални пазарни условия, стреми се да реализира печалба и понася загуби е резултат от извършването на дейността си не следва да се счита за публичноправна организация, тъй като нуждите от общ икономически интерес за задоволяването, на който е създадена, или има задача, да задоволява имат промишлен или търговски характер.“
Няма да зачитам това със същността, но предлагам преди някой да се изказва по повод на Европейската директива и точно синхронизацията на Европейската директива, което е прието от пет комисии в Народното събрание да прочете и да се запознае с Директивата.
Преминавам конкретно към въпроса. Ще започна с това, че лекарствата са стока с регулирана максимална цена, която се определя от Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарства, което е към Министерския съвет.
Продажната стойност, нивото на производител се сравнява всеки ден с подобни цени в останалите европейски здравни каси, доктор Дечев и, ако бъде намерена по-ниска цена Съветът служебно намалява цената в България. Веднъж годишно се прави задължителен преглед на всички лекарства, които за информация са над 10 хиляди позиции. Самият вносител или производител може да подаде документи, когато намалява цената или я променя и тя задължително влиза в Националния съвет.
По Закон всеки производител не може да продава съответно директно лекарствата, това е за информация на гостите – директно, а трябва съответно да намери един търговец на едро, одобрен, като този търговец на едро, специално за онкологичните лекарства има право да прибави 4% към стойността, която закупува от производителя.
Говорейки за този химиотерапевтичен препарат трябва да кажем тук за информация на всички, че той е бил преди няколко години един единствен на пазара и тогава се е продавал на стойност от 2 хил. и 300 лв. През последните години, когато отпада, тук знаят хората, този фактически оригинален препарат след седем години тези молекули имат право да бъдат произвеждани от други, той пада и четири компании започват да продават този медикамент на цена от 1063 лв.
Фирмата „Алваджен“ казва, че продава на 1063 лв., цитирам доктор Дечев.

Първият ми въпрос е: Защо, защо Здравната каса не е забелязала разликата, по която плаща всеки месец, а не в края на годината тук да бъде изнасяна информация, че в края на годината фирмата е дошла и е обявила и никой досега не е знаел, като всеки месец се извършват разплащания от Здравната каса?
Второ, ако „Алваджен“ продава за 200 лв. и съответно както беше цитирано за 1063 лв., тя трябва да бъде глобена, тъй като не спазва Закона и там Законът точно казва колко процента може да си сложи, а именно това са 4%, което поясних по-рано?
Трето, което задавам като въпрос: ако „Алваджен“ е започнала да получава лекарството на подобна цена, а именно на по-ниска цена е трябвало веднага да подаде документи към Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти. Тук вече въпросът беше разгледан и ако „Алваджен“ примерно продава на цена от 200 лв., то трябва задължително Здравната каса да е проверила в какъв срок на годност се продават тези лекарства и дали те са в законовия срок, тоест колко време преди изтичането тези лекарства са продадени?
Тук следва логичния въпрос: защо, доктор Дечев, след като един от най-големите експерти по лекарствена политика, бил е дълги години в Надзорния съвет, сега съответно оглавява и Здравната каса, тези фактури, които са били изплащани са минали на подпис и са били одобрявани и са били разплащани не би ли следвало да се съобщи на принципалът - министърът на здравеопазването, защото тук, както ние чухме се касае за един препарат, и се връщам конкретно за критиката към синхронизацията на европейския закон, тоест Законът е работил досега. А изведнъж в неделя по Дарик радио се хвърля бомбата.
Един професионалист отива при принципала и казва: има такъв и такъв проблем трябва да се види, Националният съвет да провери, да проверят съответните институции, да се провери къде е проблемът, дали проблемът не е и в самата дистрибуторска фирма, която разпространява медикамента и чак тогава да се излезе с едно конкретно, точно примерно и прецизирано изказване относно проблема, който седи в Здравната каса. А се излиза в медиите и се хвърлят на различни…
Да, доктор Дечев е невероятен специалист, пак ще го подчертая, и много добре успя да изнесе информацията. Но аз считам, че тези въпроси, които поставям тук дават една нова светлина върху цялата информация, която доктор Дечев изнесе пред нас. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Доктор Дечев, имате думата за отговор и коментар.
ДЕЧО ДЕЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми доцент Иванов, трябва да се прави разлика между някои понятия. Не съм юрист, да, но би трябвало да правите разлика между понятието „директива“ и понятието „регламент“ –препоръчвам Ви. Второто нещо, не знам дали знаете, че България ако до два месеца не отговори на въпроси ще подлежи на санкция, защото от Еврокомисията точно по тази директива искат да има действия в обратна посока, това Ви казвам.
А за публиката, Директивата не е задължителна, ако противоречи на национални политики, регламентът е задължителен. Така че съм дотук, защото не съм юрист.
По другите теми. Разлика трябва да се прави между регистрирана цена и продажна цена. Обект на контрол в комисията, която определя регистрираната цена са не цените, на които продава дистрибутора, а на които са регистрирани в другите държави. И тук, пак повтарям, изглежда не сте чули всички цени, както е написан Законът, които са в рамките на пределната и се продават до нея са напълно законни. Това, което искате, тъй като Ви чувам от не едно място, питате едни и същи неща защо Касата бездействала? За кое да действа Касата като, пак повтаряме, в рамките на Закона, написаното в Закона и Касата не може да откаже плащане, което е на цена до максималната.
Това, което е странното и по каква причина не знам, не отивате. Не е странно, че се появява ниската цена, това не е проблемът. Проблемът е в по-високата цена, а по-високата цена е резултат на това, което е прието преди две години – едни да провеждат процедура по ЗОП, едни не.
Реплика: Преди четири години!
ДЕЧО ДЕЧЕВ: Преди четири, добре.
Това е проблемът. Не е проблема с ниската цена, напротив. Този, който продава на ниска цена трябва да се подкрепя. А, аз доколкото чух Вие искате да го накажем този, който продава на ниска цена, а да подкрепим другия, който продава на високата. Аз си мисля, че трябва да бъде обратното.
Така че нашата политика трябва да бъде точно в тази посока. Регистрирайте цени, които от всички регистрирани цени в Европа са най-ниски – това е о`кей, но продавайте на значително по-ниски от това, което сте регистрирали по простата причина, че ако той регистрира тази цена, на която продава в България това означава, че трябва тази цена да бъде обявена вече за всички страни в Европа. Така е, доцент Иванов!
Продължавам нататък, защото имаше още въпроси. Защото в цялото Ви изказване прозираше мисълта, че Касата нещо е проспала, че е гледала, че има нарушения, обаче не е обърнала внимание. За четвърти път ще го кажа: няма нарушение на Касата, всичко е напълно в реда на Закона. Информацията, която казвате, че би трябвало да се предаде някъде по Закон говоря всички лечебни заведения предоставят ежемесечно информация, статистически данни и показатели от тяхната финансова дейност на министъра на здравеопазването по Закон.
Така, както сега са събрали информацията би трябвало да я има постоянно там и това е много хубаво и е хубаво, че на базата на това, което се случва в последните дни, тоест едни го приемат като някаква дейност, с която аз съм обидил някой или съм причинил някаква вреда. Според мен това, което се случи през тези дни доведе до тези действия, които ще предстоят, които чухме всички, че ще бъдат предприети и ще се отиде до промяна на положението, което е и всички лечебни заведения ще трябва да провеждат ЗОП. Благодаря Ви.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уточняващ въпрос, доцент Иванов – заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: След като въпросът беше повдигнат, тук според мен чисто спекулативно никой от присъстващите в тази зала не би искал цената на медикаментите да бъде висока. Напротив законът е така изграден – Вие добре знаете, че от десет европейски страни съответно се взимат техните цени, и се определя цената.
Аз не чух отговор на въпроса: първо, след като има проблем и Вие сте го видели този проблем и пак казах, ежемесечно получавате фактури, доктор Дечев?! Ежемесечно, а не в края на годината, цитирам Ви Вас, когато е дошла въпросната фирма, дошла е при Вас за уточняване.

Питам аз: защо тогава по редицата не са наказани? Къде са предоставени тези цени? Защо не са декларирани пред Националния съвет по цени и реумбирсиране промяна на цената? Не чух нито един от тези отговори: защо те не са санкционирани при различни цени? Да, това е в рамките, както Вие казахте. Тук никой не говори за нарушение, но Вие изтъквате този проблем, защото обществения ресурс, цитирам Ви пак, „се разходва за по-скъпи лекарства в частните болници“. Тоест, имаме проблем – в частните болници закупуват лекарствата на по-висока цена, това Вие го казахте, нали така? Тоест проблем има. Този проблем Вие сте го видели, но Вие го казвате в края на годината. Всеки месец подписвате Вие фактурите, всеки месец се подписват фактурите от Здравната каса. Може да не е лично от доктор Дечев, има електронна система. Така че там може да бъде проверено откога и как са се заплащали тези медикаменти.
Така че искам да получа отговор на това: ако Вие бяхте информирали – тук, веднага Националния съвет по цени, съответно другите организации щяха да се задействат и да проверят защо се получава тази разлика, на каква основа. Освен това аз тук цитирах и други неща, които бяха премълчани и тук едва миналия ден Вие казахте кой е препарата и така нататък. Така че аз искам да получа отговор защо чак сега, държа на този въпрос, – и защо не са санкционирали тази фирма, въпросната Алваджа, защо не е санкционирана и дали производителят и фирмата нямат връзка? Мерси.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Доктор Дечев, заповядайте.
ДЕЧО ДЕЧЕВ: Каква санкция предлагате да бъде наложена на фирмата, която, пак повтарям, (реплики) момент, трябва да се прави разлика между понятията. Ако по някаква причина не можете да разберете, има разлика между регистрирана цена и тръжна цена, доцент Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Много добре знам.
ДЕЧО ДЕЧЕВ: Тук има представители на Съвета, нека да ги попитаме в присъствие, ако Националната каса изпрати към тях запитване за продажба на лекарствени продукти в рамките на пределната цена, има ли санкция или няма? Ето ги тук да кажат.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Ще си позволя да дам думата на професор Данчев, защото и те са компетентният орган, който би трябвало да проверява дистрибуторите, доколкото си спомням, правилата. Дали смятате, че има нарушение в случая на дистрибутора. (Реплики) Защото стана въпрос за това кой проверява дистрибуторите и Националния съвет по цени реимбурсиран е органът, който проверява дистрибуторите. В конкретния случай дали сте се самосезирали за ситуацията и имате ли някакъв анализ на данните? И на доктор Дечев, разбира се, може да отговорите.
НИКОЛАЙ ДАНЧЕВ: Знаете, уважаема госпожо Председател, уважаеми депутати, уважаеми господин Министър! Специално за днес направихме справка на цените в Европа. Най-ниската цена в момента е в България и Словакия, абсолютна еднаква е цената в България и Словакия, така че 20 евро по-висока е в Румъния, 30 евро по-висока в Гърция, нам съседна, референтна страна. Знаете нашият позитивен списък е базиран на външно и вътрешно рефериране. Не говоря за цени в Италия, където са над 900 евро – говоря за цени, които в левове излизат почти две хиляди. Няма да повтарям изказването на господин министъра и на доктор Дечев, в момента имаме пет регистрирани генерични лекарствени продукта, оригиналът вече не е в България, специално за продукта Алвожен. Включен е в позитивния лекарствен списък, той се явява и така да се каже референт, фигурира във фармакотерапевтичното ръководство по медицинска онкология, което е прието и обнародвано в „Държавен вестник“ миналата година, конкретната дата не мога да я кажа, но мисля, че месец октомври фигурира във фармакотерапевтичното ръководство.
По отношение на цените. Има такива случаи, както се казва, когато се дават в конкретния случай не знам каква е причината, огромни рабати – виждал съм и до 80% за продукти в непозитивния списък. Вчера сме се самосезирали и днес сме пратили проверяващи в склада на фирмата, притежател на разрешението за употреба, тъй като те имат собствена фирма-вносител. Ще проверим всички фактури за миналата година.
Първо, имаме фактури, които са вносни фактури, на каква цена се внася лекарството. След това имаме фактурите на дистрибутора за болниците и тогава ще видим дали нямаме закононарушение в случая, защото има много такива случаи тези всичките надценки са фиксирани. (Реплики) Да, точно така. Този анализ – аз мога да правя различни хипотези, защо се е получила такава голяма разлика. Едната хипотеза е внасяне на продукт с наближаващ изтичащ срок на годност. В последните два месеца такива случаи съм виждал много и различни други варианти има, но това е регламентирано. След извършената проверка като проверим всички фактури доставни от фирмата-производител на фирмата-притежател на разрешението, и от фирмата-дистрибутор на болниците, ще мога да Ви отговоря конкретно дали имаме закононарушение. Ще им бъде съставен съответния акт за закононарушение – административен, или може да се касае и за нещо по-сериозно, да бъде изпратено в съответните компетентни органи.
Искам да кажа, че Касата ни е уведомявала в предишно време за такива различни цени и сме правили редица проверки, не много, но поне две си спомням за последните три години, имаше случаи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, професор Данчев.
Следващ въпрос от професор Михайлов – заповядайте.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Моят въпрос е и към доктор Дечев, и към министър Ананиев. Ще ги помоля и двамата да отговорят.
След тук всички цитирани от доцент Иванов европейски директиви, които правилно се отбеляза, че не са задължителни и освен това поставят един вид организации в България в позициите на търговско дружество. Моят въпрос и към двамата е: известно ли Ви е, че с всички законови промени, наредбови промени, които са извършени, се е създавала обстановка на сериозна неравнопоставеност между частните лечебни заведения и лечебните заведения със собственост на държавата и на общините в закупуването на лекарствени средства, в контрола по изразходването на средствата, във възможността средствата, които се получават в здравеопазването да отидат в съвсем други форми на бизнес?
Известно ли Ви е това, че около 50% от ресурса на Националната здравноосигурителна каса отива в направление Болнична помощ. То е много по-голямо, отколкото за лекарствата, които говорим вече един час, че имаме няколко пъти предупреждения от Световна банка, от Европейска комисия, че имаме безобразен брой болници, безобразен брой хоспитализации, които са абсолютно необосновани?
Известно ли Ви е, че в системата на Касата – и това съм го споделял с госпожа Начева като председател на Управителния съвет, когато изпишете пациент и го приемете същия ден по бюджет, той изчезва от системата на Касата, след това след 48 часа, без да има индикации за изписване, което е задължително в условията на клиничната пътека, той бива приет отново в същото лечебно заведение, без да го е напускал и отново се регистрира към Националната здравноосигурителна каса? Всичко това дали Ви е известно?
Известно ли Ви е, че в клиничните пътеки са инкорпорирани, вкарани заболявания, които са съвсем различни по своята реална себестойност на клинично протичане и че за това много пъти е обръщано внимание от различните професионални организации?
Известно ли Ви е, че цялата система – търговски дружества, заплащане чрез клинични пътеки на практика довежда до целия този драматичен разговор, който водим в момента и какви мерки най-накрая ще предприемете, след като обявихте, господин Министър, че системата е болна, че ще искате промяна на системата, на нейното управление.
Имахме две съвещания в рамките на последните две години, нищо не произлезе от тях. Всичко това, огромната част от ресурса, пак повтарям, около 50%, много по-различно е това в Европейския съюз, и на това се обръща внимание от Министерство на здравеопазването няколко поредни години. Но тази борба да останат клиничните пътеки, да се превъртат по този начин в търговските дружества – били те частни, или с държавна собственост, довежда до това печално състояние.
Също така известно ли Ви е, че няма почти, не, ами няма болница частна, която да е на загуба? Известно ли Ви е, че печелившите пациенти, които са евтините пациенти от една и съща клинична пътека отиват в едно направление, в едни лечебни заведения, а тежките пациенти, които са високо финансуемки, както, между другото, имаше такова разследване в Хърватия за диализата, отива в държавните лечебни заведения, товарят ги с разходи и те са потънали в задължения, но това са лечебни заведения, които вършат сериозната работа.
И като Ви е известно всичко това, или не Ви е известно, как се получава така, че ние вкарваме всяка година, както цитира тук колегата, 400 – 450 милиона повече в здравеопазването. И е прав министър-председателят да казва, че бюджетът от последните десет години се е качил повече от четири пъти, но ефективност на системата, няма. И какво предлагате в крайна сметка в този разговор тук? Да си говорим само и да го превърнем в един едва ли не трибунал върху доктор Дечев – така започнах да усещам по едно време тук, от това което започна да се задава като въпроси, или да потърсим наистина отговор на тези въпроси в здравеопазването, да се тръгне по някаква реална пътека. И това, което Ви предлага нашата политическа сила е най-накрая да се отървем от това, да правим затворени решения в кабинетите, да предлагаме параграфи в бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Аз Ви предупредих, господин Министър, че 15-ти параграф ще Ви докара големи неудачи в следващите месеци. И сега се появиха пациентите, които спират да им се дава лечение след 18-годишна възраст. Предупредих Ви тогава, но го приехте, поставихте въпроса, правихте почивка и накрая го наложихте този параграф.
Питам Ви: след като знаете всичко това, което се случва в системата, след като продължаваме да стоим с тези търговски дружества и продължаваме по същия начин да вървим в информационната система, и се оказва, че тази система на контрол, както не искам да го цитирам тук доктора – той ще каже дали го е казал точно или не, въпреки че аз имам звукозапис на неговото интервю, че системата на контрол на Касата не може вече при така нагласилите се консуматори на здравната система да може да улови нарушения. Аз Ви дадох един пример само, господин Министър, само един пример съм го споделял с госпожа Начева. Как ще се продължим нататък? Ще вкарваме все повече пари в системата и тя няма да бъде ефективна. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми изслушвани господа, кой желае да отговори?
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, Уважаеми професор Михайлов, мисля, че вчера имах възможността публично да обявя и да изпълня поетия ангажимент от мен. Аз съм подготвил текст за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, който да поставя при равни условия държавните, общинските и частните лечебни заведения. Този проект на текст е вече при министър Горанов, който е вносител на изменението на закона в правителството. Така че мисля поне това, за което говорихте преди малко, вече от моя страна е факт.
Второто нещо, което искам да Ви кажа е, че аз не съм се отказал да продължим да говорим за промяна на модела за управление на системата на здравеопазването. Само че този разговор трябва да се води спокойно, разумно, балансирано, без да има такива крайни позиции и крайни отрицания, трябва да има консенсус или поне преобладаващ консенсус, за да може да тръгнем напред. По този повод аз съм разговарял с премиера, ще започна разговори – досега бяхте в отпуск, с всички политически сили да продължим този дебат, за да може наистина да намерим онзи модел, който е приемлив, както за хората, така и за тези, които разбират от управление на системата.
Така че не мислете, че съм се отказал, независимо, че остава само една година до изборите. Това е цяла година, която ще я оползотворим заедно и съвместно. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Доктор Дечев, заповядайте.
ДЕЧО ДЕЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Какво да кажа? Аз нищо не мога повече да кажа от това, което казах в интервюто и го потвърждавам и казвам, че наличието на такава информационна система, значително ще повиши ефективността на контрола, както и че нейното отсъствие влияе върху това този контрол да не бъде ефективен. Нищо повече не мога да кажа.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Следващ въпрос?
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Само да кажа. Аз преди малко имах възможността да посоча графика и стъпките по изпълнението и създаването на тази Национална здравно-информационна система. Извинявайте, но 20 години се говори за тази система, ние откакто сме дошли, да, наистина имаме проблеми, обществени поръчки, обжалвания и така нататък, но ние имаме реален ход на много от модулите и продължаваме активно да работим и по останалите. Така че тази система ще я има и тя ще допринесе до по-ефективното разходване на средствата. Поне мисля, че от изложението, което направих преди малко имаше конкретни стъпки, конкретни срокове, така че нека да не говорим като за някакво бъдеще след още 20 години. Става въпрос за един процес, който е навлязъл много сериозно като изпълнение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Министър.
Първо, госпожа Таскова ако може, а после Вие доктор Найденов.
КРЪСТИНА ТАСКОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, всъщност това, което аз доколкото обобщих казуса, впоследствие и професор Данчев потвърди, че става въпрос за злоупотреба в Закона. Те ще го установят със сигурност щом говори за тези рабати. Ще се опитам да направя изложението си под формата на въпрос, за да спазя формата на изслушването в Комисията, но по-скоро то е предложение, което не Ви правя, сега точно в момента да ми отговорите, или пък точно в момента аз да измислям, това е в години последователна позиция на нашата партия.
Бихте ли помислил и как гледате на идеята – знам, че това, което ще кажа може би ще дойде като шок и за търговци на едро и за директори на болници, но според мен то ще доведе до ефективност в разходите на обществен ресурс, да бъдат изключени търговците на едро в прякото договаряне, дори и през търг на цените на лекарствените продукти към болниците. Тоест, какво имам предвид? Държавата в лицето на Министерството да договаря цена директно с производителите, за да може именно тези големи отстъпки и рабати, които явно производителите ползват, да остават в държавата, а търговците на едро да договарят единствено с болниците, или отново с държавата само размера на разходите, който им е необходим за логистика на тези лекарствени средства. Ако всички търговци на едро спазват разпоредбата на закона и купуват лекарствените средства на една и съща цена, при едни и същи условия би следвало да е по закон, те не би трябвало да оперират с нещо повече от надценката си за логистични разходи.
Не очаквам в момента да ми отговорите, но смятам, че това е една добра идея в закона, който смятате да внесете, не по ЗОП, а промяна в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Обръщам се към Вас и го поставям на Вас, защото знаете, че ако не дойде от Министерския съвет или няма подкрепата на мнозинството в Народното събрание, няма как да бъде приета една подобна добра идея.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Ще коментирате ли, господин Министър, тази идея?
Заповядайте.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Конкретната идея няма да я коментирам, тъй като със сигурност ще има и други идеи, които ще бъдат предложени. Вие знаете, че в момента в Народното събрание е внесен Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и това ще бъде една добра основа за водене на дебат по всички тези въпроси. Така че предстои съвсем реално да седнем и да разговаряме за пътя, по който трябва да вървим в това отношение.
Аз мисля, че добри резултати ще получим ние от ЦОП-а, който всъщност реално вече е факт и много е възможно да предвидим цените, които се договорят по ЦОП да бъдат задължителни за лечебните заведения, които се финансират от Националната здравноосигурителна каса. Това също е една добра крачка, но предстои дебата по закона. В тази зала ще ги коментираме всички възможни варианти, включително и Вашия.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Заповядайте, доктор Дечев.
ДЕЧО ДЕЧЕВ: Уважаема госпожо Председател! Аз ще го обърна малко въпроса така – много съжалявам наистина, че въпреки тези три дни, че говорим за такъв проблем, явно, че пак някой нещо не е разбрал, съдейки по факта, че професор Данчев е пратил Комисия само в „Алвожен“.
Професор Данчев, и четирите фирми продават с тази отстъпка. Напротив има много по-ниски цени от тази на „Алвожен“. Не знам кой какво Ви е казал, обаче явно, че някой не е разбрал, не само Вие, доцент Иванов. (Реплики.) Аз цитирах „Алвожен“, ама като получихте информация, нали казахте, че сте я получили? Е, в тази информация аз имам също, цените на „Алвожен“ не са най-ниските. (Реплики.) Обаче така, както се изнесе и както чух, че се касаело за продукт евентуално с къс срок на годност, означава, че при всички тогава е този срок.
РЕПЛИКА: Ще се провери.
ДЕЧО ДЕЧЕВ: Ами много хубаво, нека се провери.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате възможност да сезирате Националния съвет по цени и реимбурсиране по надлежния ред.
ДЕЧО ДЕЧЕВ: Ами, какво повече да го сезираме, три дни говорим за това нещо, получи се информация.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Има си институционален ред, Вие сте управител на Касата, няма от медиите да се самосезират за всичко.
ДЕЧО ДЕЧЕВ: Хайде, да започнем разговора отначало. Чета…и с това приключвам.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Доктор Дечев, моля Ви се, всички сме изморени вече.
ДЕЧО ДЕЧЕВ: „Член 55 – НЗОК не може да изисква от лечебните заведения документи и да поставя условия, които не се съдържат в НРД“. Ако с това Ви отговарям на въпроса…(Реплики.)
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Тук става въпрос за съвсем друго, установени данни в резултат на Вашия административен опит смятам, че ще намерите подходяща форма, в която да сезирате, Както имате възможност да го изнесете пред медиите, по същия начин да го съотнесете към органа, който проверява съответните дистрибутори.
ДЕЧО ДЕЧЕВ: Обещавам, че повече няма да излизам пред медиите.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин Министър, имате думата за коментар.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, аз вчера поех още два ангажимента, които са свързани конкретно с тази тема и още снощи си ги изпълних. Пратил съм писмо до НАП с копие до министъра на финансите да се направи проверка на лечебните заведения и търговците на едро с онкологични и онкохематологични лекарства за цената, по която се търгува.
И второ, изпратих писмо до Изпълнителна агенция по лекарствата и Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените средства да направят проверка за финансовите параметри на доставените количества лекарства и съответно цените, по които са закупени. Така че вече две институции имат ангажимента това да бъде направено.
Въпросът, е, че се къса връзката някъде между тези, които могат да подадат информацията, за да знаем къде точно да проверяваме. И затова е хубаво тази връзка между Националната здравноосигурителна каса и между министъра на здравеопазването, респективно на неговите структури, тя да е жива, ежедневна, за да може да поддържаме този контрол и тези проверки да ги правим непрекъснато.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Доктор Найденова, имате думата за въпрос.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Искам да благодаря на доктор Дечев, но първо, да му се извиня, защото досега ние не сме направили по какъвто и да е повод среща с Вас, а имаме възможност за такава, и да Ви благодаря за лоялното отношение към работата, за която Вие поехте отговорност, макар и до края на мандата, както казвате. Съжалявам, за това и бих Ви помолила да помислите сериозна дали не трябва да продължите и ще Ви кажа защо. То се крие в моя въпрос към министър Ананиев: господин Ананиев, всички се обединихме около това, че не бива да правим остри завои, които биха били опасни в днешно време в здравеопазването, търсейки общ консенсус.
Мисля, че след този разговор – аз обърнах внимание затова, че капиталовите разходи на Националната здравноосигурителна каса са същите, както предния бюджет, но в едно от изказванията управителят съобщи затова че са необходими някои промени в структурата. Самият Вие казвате, че трябва да има жива връзка. Затова моят по-скоро въпрос към Вас е: Вие ще подпомогнете ли през този период, преходен период, когато очакваме новия модел, тази Каса ни е необходима, тя е стожерът и гарантът, че няма да настъпят сътресения и то жестоки сътресения, което ще засегне всички ще бъдете ли инициатор – ние лесно ще Ви предложим промяна в структурата, закона, за Касата, но Вие ще имате ли готовност да предложите такива неща по отношение на промяна, ако се налага в структурата на Касата, или други неща под управлението, вида, за да може тя да укрепне и да бъде готова за това, за което Вие мислите да бъде конкурентна на останалите фондове?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Само едно изречение. Доктор Найденова, не знам дали знаете, но аз съм бил 15 години председател на Надзорния съвет или на Управителния съвет на Касата, така че тя е толкова вътре в мен, дето се казва аз нямам морално право да тръгна срещу нея и затова казвам, че Касата ни е необходима, Касата трябва да се развива, трябва да работим заедно, за да подобряваме нейната работа.
Така че не виждайте в мен някакъв противник на бъдещето на Националната здравноосигурителна каса. Тя наистина, както каза и доктор Дечев в последното му интервю, докато не създадем новия модел, новата организация, а пък защо не и след това, защото тя ще бъде участник и след това, да си я пазим, защото тя наистина в момента се грижи за здравето на българските граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Други въпроси?
Професор Михайлов има пак въпрос – заповядайте.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Да. Въпросът ми е към господин Ананиев. Господин Министър, в последните месеци станахме свидетели на множество срещи и протести на специалистите по здравни грижи. Вие обещавахте съвсем съвестно, че чрез Националния рамков договор, видите ли, ще се решат всички въпроси, като предлагахте и предлагате наредбата, която ще задължава отделните лечебни заведения в определен процент да отделят своите средства за възнаграждения, там да се намери формула едно към едно и шест.
Няколко пъти Ви споделяха и специалистите по здравни грижи, и други специалисти, включително и в това интервю, за което тук ни събра доктор Дечев, че този проблем не може да бъде решен по този начин и че никъде в света от оборота на лечебното заведение не се определят възнагражденията на специалистите, работещи в него, независимо дали са лекари, дали са сестри, дали са санитари, а това е национална система за оценка на труда, която поставя според ценза един или друг специалист в позицията да получава едно или друго възнаграждение. А след това болничното заведение може да му дава бонуси каквито иска.
Как мислите: като в свое интервю, Вие се противопоставихте даже на идеята за сключване във всички болници на колективен трудов договор. Спомняте ли си го това интервю, в което казахте, че ако го сключат, няма да могат да го изпълнят, тъй като нямат такива възможности? На този етап, да, ние все говорим на този етап и че все някога нещо ще стане, но вече мандатът изтича, а нищо от големите обещания на политическата партия, която Ви е излъчила за министър не се случиха в здравеопазването.
Сега по отношение на тези медицински специалисти. Как мислите ще продължи разговорът между Вас и тях след сключването на Националния рамков договор? Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате думата, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Професор Михайлов, ще започна с това: кажете ми кое друго правителство и кой друг министър на здравеопазването е започнал да води разговори с професионалистите по здравни грижи въобще с медицинския персонал по отношение на заплатите? Това, първо – въпрос на въпрос.
Второ, увеличеният ресурс, който е в Националната здравноосигурителна каса, разбира се, през цените на клиничните пътеки и така нататък, те ще усетят едва в края на месец февруари, когато се отчита дейността за месец януари.
И трето, тези текстове, които ги записахме в рамковия договор, мисля, че стоим всички зад тези текстове, които го подписахме, ще дадат едно канализиране на взаимоотношенията между възнагражденията на отделните участници в медицинския процес.
Хайде, кажете, когато Вие управлявахте, някой сети ли се тогова за заплатите на професионалистите по здравни грижи? Не, разбира се!
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Да отговарям ли сега.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: За да не ме обвините в административна преса, мога и да Ви дам възможност да отговорите, но все пак кратко.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Този разговор започва да придобива вече битов тип. Знаете, че аз не съм управлявал никога системата на здравеопазването и разговорът все пак трябва да остане на необходимото колегиално ниво като участници в този дебат.
Разговори между екипите на Министерството и различни протестиращи е имало през годините, но толкова много протести в областта на здравеопазването, каквито се случват сега, последната година действително не е имало. И виждате, че проблемите в здравеопазването – позволете ми да Ви го кажа с най-добро чувство и най-балансирано, лавинообразно вървят нагоре. И по начина, Вие ми казахте, че трябва да бъде консенсусно, трябва да бъде балансирано, нашата политическа сили Ви помоли, господин Министър, в лицето на нашия председател на партията, преди години и повече, да направим надпартиен модел, да се проведат такива политически консултации. Нищо от това не се случи, но и нищо добро не се случи в здравеопазването. Това е истината.
И сега като ми казвате в края на мандата си, че ще се обърнете към политическите сили, дали е истина вече, аз трудно мога да преценя.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Някой нещо иска ли да добави към тази оживена, разнопосочна и еклектична дискусия?
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Само искам да кажа, че това лавинообразно развитие на протестите е вследствие на доста, доста години неправене нищо. И второ, искам да Ви кажа, че толкова пъти, колкото аз се срещах с професионалистите по здравни грижи, ако събера от 1989 г. досега срещите на хората от здравеопазването със сестрите, няма да бъдат толкова.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми колеги, надявам се, че…
Има още въпроси.
Доктор Тимчев, заповядайте. (Реплики.)
ИЛИЯН ТИМЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Имам право на своето мнение. Уважаеми господин Министър, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми господин Управител на Касата. Не знам колко часа, вече изпушваме, но въпроса според мен беше само около едно от Вашите изказвания и то по отношение на лекарства и то едно, използвано от лечебни заведения и заплащано по-скъпо в частните болници. Но болниците разполагат и с други лекарствени средства. Тоест в мен възниква въпроса: само за този медикамент ли става въпрос или за всички медикаменти, които се изписват от болниците и се отчитат в частните лечебни заведения?
Другият въпрос е: освен лекарства, в тези болници се използват и консумативи. Не смятате ли в крайна сметка да бъда кратък, (реплики и оживление) защото тук много са неспокойни колегите, а това е един много сериозен проблем за държавата, защото ние близо два часа и половина коментираме само един онкомедикамент. Ами останалите лекарства не минават ли на обществени поръчки и на договаряния? Консумативите не минават ли на обществени поръчки и на договаряния? Вие твърдите дори и във Ваше изказване, че някои от управителите на тези частни лечебни заведения са на върха на пирамидата на големите дистрибутори на тези лекарства. Тоест, не смятате ли, че въобще проблема, който коментираме тук на тази маса не е само до министъра на финансите, а въобще до една прокурорска проверка в лечебните заведения на територията на Република България? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Кой ще отговори?
Доктор Дечев.
ДЕЧО ДЕЧЕВ: Въпросът е към мен, аз ще си позволя да отговоря. Относно другите лекарства като цяло всички други лекарства и консумативи те са включени в цената на клиничната пътека и поради тази причина там не се прави анализ на това коя болници кой вид купува, тъй като те се заплащат в рамките на дейността, така че там вече няма как да се направи, да Ви дам отговор.
За прокурорска проверка – това че един собственик на болница има и фирма за търговия на едро, това не е нарушение на Закона, или участва като акционер в такава фирма. Така че за да се дава на прокурор, трябва да има някакво нарушение, тук няма нарушение, не виждам причина.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ: Не коментирахме и начина, по който се хоспитализират пациентите и така нататък по отношение на това какво Министерството на здравеопазването ще предприеме и така нататък, защото Вие и това твърдите за отчетена и несвършена от болниците медицинска дейност, а всъщност е отчетена и Вие трябва да заплатите нещо, което не е свършено. И тази тема също не я зачекнахме на този дебат и основният момент в изслушването беше на базата на Вашето изявление в медиите. А Вие обхванахте доста теми по отношение на здравеопазването и проблемите в оказване на медицинската помощ в Република България. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Колеги, наистина обхванахме много теми от здравеопазната система. Надявам се, че няма повече въпроси и всички са удовлетворили желанието си за задаване и за получаване на отговори.
Искам да благодаря на всички за участието в днешната Комисия и да кажа твърдо, че Комисията по здравеопазване очаква всички предложения за оптимизиране на законодателството, което касае лекарствената политика, за да имаме от една страна гарантиран достъп на пациентите до високоефективни, ефикасни, съвременни медикаменти, от друга страна предвидимост на разходите.
Очакваме институциите да се обърнат към нас с конкретни решения по казус.
Благодаря на всички за участието в днешното заседание на Комисията.

(Закрито в 18.25 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Дариткова

Стенограф:
Мария Николова