Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по здравеопазването
11/03/2020
Извънредно заседание на Комисията по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 74
На 11 март 2020 г., сряда, Народно събрание – площад „Княз Александър I“ № 1, зала 130, от 14,30 ч., се проведе извънредно заседание на Комисията по здравеопазването при следния
ДНЕВЕН РЕД:
Точка единствена. Изслушване на допуснатия кандидат за управител на Националната здравноосигурителна каса по реда на Раздел V от Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по здравеопазването, както и на процедурата за избор от Народното събрание, приети с Решение на Народното събрание на 19 февруари 2020 г. (обн., ДВ, бр. 15 от 2020 г.).
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от госпожа Даниела Дариткова – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Добър ден, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми гости!
Откривам извънредното заседание на Комисията по здравеопазването и Ви запознавам с предложения дневен ред:
Точка единствена. Изслушване на допуснатия кандидат за управител на Националната здравноосигурителна каса по реда на Раздел V от Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по здравеопазването, както и на процедурата за избор от Народното събрание, приети с Решение на Народното събрание на 19 февруари 2020 г. (обн., ДВ, бр. 15 от 2020 г.).
Има ли други предложения по дневния ред?
Професор Михайлов, заповядайте.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Аз имам две предложения всъщност едното е констатация, която продължава констатацията на уважаемата доктор Джафер. Ние вече в неопределено линарно време сме лишени от присъствието на принципала на Министерството на здравеопазването. В момента в страната се обсъждат много сериозни въпроси, Здравната комисия е един от центровете за решаване на проблемите в здравеопазването в страната и не може да се приеме каквито и обстоятелства да има. Професор Кантарджиев и генерал Мутафчийски сутрин и вечер се явяват пред цялата нация, министър-председателят сутрин и вечер се явява пред цялата нация, а нашият принципал не го виждаме тук вече кой месец – не знам кой месец.
Вторият въпрос, който ще го обмисли политическата сила „БСП за България“, това е изслушването на Кризисния щаб в залата на парламента на закрито заседание, тъй като има много неща, с които следва да бъдат запознати народните представители, но това само споменавам само като идея, която следва да се случи според мен при така сложилите се обстоятелства. Но липсата на блиц контрол в нашето заседание вече пореден месец, аз мисля, че и Вие не може да го толерирате това нещо. Затова смятам, че е редно да се прекрати по някакъв начин. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Не разбрах имате ли предложение по дневния ред, понеже аз Ви запознах с дневния ред?
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Предложението ми по дневния ред: би било съвсем адекватно – да се извика господин Ананиев за блиц контрол, тъй като много въпроси се поставят в цялото общество в момента. Но съм сигурен, че ако го предложа официално това няма да се случи. Затова само споделям тревожни мисли като член на Здравната комисия за неща, които в цялата държава се обсъждат денонощно, а ние в Здравната комисия си затваряме някак си очите, обръщаме гръб и минаваме към едно администриране на проблем, който безспорно, че ще се реши, но той не е най-важният за Здравната комисия. Това имах предвид, като взех думата.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Преминаваме към гласуване на дневния ред
Моля, който е съгласен с предложения дневен ред от една точка, да гласува.
За – 17, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се дневният ред.
По точка единствена:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ДОПУСНАТИЯ КАНДИДАТ ЗА УПРАВИТЕЛ НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ПО РЕДА НА РАЗДЕЛ V ОТ ПРОЦЕДУРНИТЕ ПРАВИЛА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРЕДЛАГАНЕ НА КАНДИДАТИ ЗА УПРАВИТЕЛ НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА, ПРЕДСТАВЯНЕТО И ПУБЛИЧНОТО ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ИЗСЛУШВАНЕТО НА КАНДИДАТИТЕ В КОМИСИЯТА ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО, КАКТО И НА ПРОЦЕДУРАТА ЗА ИЗБОР ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, ПРИЕТИ С РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ на 19 февруари 2020 г. (обн. ДВ, бр. 15 от 2020 г.).
Уважаеми колеги, напомням Ви, че на проведеното на 5 март редовно заседание на Комисията на основание Раздел IV, т. 5 от Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по здравеопазването, както и на процедурата за избор от Народното събрание, приети с Решение на Народното събрание на 19 февруари 2020 г., с единодушие приехме Списък на допуснатите до изслушване кандидати.
До изслушване в Комисията по здравеопазването се допусна единственият предложен кандидат за управител на Националната здравноосигурителна каса – професор Петко Ненков Салчев.
Изслушването на кандидати се провежда на основание Раздел V от Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по здравеопазването, както и на процедурата за избор от Народното събрание. Изслушването е публично и се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
Накратко припомням процедурата за изслушване:
Първо, кандидатът се представя от вносителя на предложението за избор на управител на Националната здравноосигурителна каса в изложение до 2 минути.
Второ, на кандидата се дава възможност за лично представяне, включително за допълване на данни от професионалната си биография и за представяне на вижданията си за развитие на дейността на Националната здравноосигурителна каса в рамките до 15 минути.
Трето, председателят на Комисията по здравеопазването представя в резюме становищата и въпросите, постъпили в Комисията по здравеопазването от лицата по чл. 93, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, като изложението за всеки въпрос и становището е до 2 минути.
Четвърто, кандидатът отговаря на поставените му въпроси от лицата по чл. 93, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в изложение до 10 минути.
Пето, народните представители могат да задават въпроси към кандидата, включително и въпроси, съдържащи се в становищата на лицата по чл. 93, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, като изложението за всеки въпрос е до 2 минути. Кандидатът отговарят на поставените му въпроси в изложение до 10 минути.
От името на вносителите ще представя кандидатурата на професор Петко Салчев.
Професор Петко Ненков Салчев има дългогодишен професионален опит в системата на здравеопазването, включително и в управлението на Националната здравноосигурителна каса и в сферата на управлението на лечебни заведения за болнична помощ.
Професор Салчев отговаря на изискванията за заемане на длъжността управител на Националната здравноосигурителна каса, определени в чл. 19, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване за придобито висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър“ и за професионален опит в областта на управлението на здравеопазването.
Професор Салчев е завършил висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър“ в Медицинска академия – София през 1987 г. и „финанси“ във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ през 2003 г.
От 1996 г. до 1997 г. е заемал длъжността „директор“ на Регионален център по здравеопазване – София-град, а от 2001 г. до 2003 г. е бил изпълнителен директор на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Царица Йоанна“ – ИСУЛ. В периода от 2003 г. до 2005 г. е бил заместник-министър на Министерството на здравеопазването с ресор „Политика и управление на здравеопазването“ и член на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса. От 2011 г. до 2019 г. е заемал длъжността „директор“ на дирекция „Класификационни системи, стандарти и иновации“ в Националния център по обществено здраве и анализи. От месец октомври 2019 г. до настоящия момент е заместник-изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ с ресор „Контрол на медицинските дейности и оценка на качеството“.
Професор Салчев е изследовател в секция „Макроикономика“ в Института за икономически изследвания – БАН. Ръководител е на катедра „Социална медицина и здравен мениджмънт“ към Медицинския университет – София. Преминал е последователно през всички научно-преподавателски степени – „асистент“, „старши асистент“, „главен асистент“ и „доцент“. От 2012 г. е професор по социална медицина и организация на здравеопазването и фармацията.
Има над 300 публикации, от които 10 книги и учебници, придобил е множество специализации у нас и в чужбина. Владее английски и руски език.
Въз основа на гореизложеното, парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ счита, че професор Петко Салчев притежава необходимите качества да бъде успешен управител на Националната здравноосигурителна каса.
Уважаеми колеги, давам думата на професор Петко Салчев да представи своите виждания относно развитието, дейността и бъдещето на Националната здравноосигурителна каса.
Професор Салчев, заповядайте на микрофона.
ПЕТКО САЛЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми колеги! Аз ще представя накратко някои от принципите, от които ще се водя при управлението на Националната здравноосигурителна каса, защото дейността и управлението ѝ са ясно разписани в нейното законодателство и каквато и промяна да предложа в момента, тя трябва да мине и през народните представители, които да я утвърдят.
Първото, което искам да кажа, е, че Националната здравноосигурителна каса е обществено-държавна институция. Всъщност нейната роля е да прилага на оперативно ниво здравната политика на държавата в лицето на парламента и правителството и в защита на интересите на здравноосигурените лица. Този принцип трябва да бъде заложен и в бъдещото управление на Касата.
Националната здравноосигурителна каса работи в тясна координация, това е вторият принцип, с министъра на здравеопазването и всички структури от системата на здравеопазването, както и с Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите, Националния осигурителен институт и всички останали институции, които имат отношение към здравеопазването. Тази колаборация и това взаимодействие трябва да бъде поддържано непрекъснато, за да може да се отговаря на нуждите и потребностите на гражданите на Република България.
Следващият принцип, който бих защитавал, е, че Националната здравноосигурителна каса трябва да запази своята административна памет и приемственост на всичко постигнато, което е през годините, но въпреки че в този 20-годишен период тя работи на принципите на законодателството, в последно време се наблюдават някои малки слабости в превръщането ѝ в бюрократична структура, като моят принцип е нейното извеждане и предизвикателство при трансформирането ѝ в реална администрация, която да бъде в помощ на гражданите чрез:
- дигитализация на нейната дейност, което е особено актуално в настоящата обстановка, когато виждате, че преките контакти между администрация и граждани би било добре да бъдат осигурени чрез формите на електронното правителство – най-вече;
- намаляване на административната тежест върху гражданите и на договорните партньори, както например това беше направено чрез опита на Националния осигурителен институт с болничните листове, Националната агенция за приходите чрез различните електронни услуги, които се предлагат, както и всички други структури, които ползват възможностите на електронното правителство и най-вече съвместна работа и координирана дейност с Министерството на здравеопазването за по-бързо въвеждане на националната здравно информационна система, и то, както се казва, в спешните нейни направления – електронната рецепта и електронното направление;
- осигуряване – следващият принцип, на реален публичен контрол чрез повишаване прозрачността в дейността на Касата и публичност в разходването на нейните средства.
Следващото, което бих отбелязал като акцент върху работата, е във връзка със задълбочаващата се демографска криза и ситуацията, която в момента е в България, акцент върху няколко основни направления:
- повишаване на ефективността на профилактичната насоченост и ефективността на профилактичните програми особено в областта на детското и майчино здравеопазване, където ние имаме определени постижения, но там допълнително трябва да се акцентира;
- доразвиване и задълбочаване на възможните подходи по осигуряване на дългосрочна и координирана здравна грижа за възрастните, тъй като те са една от рисковите групи за населението, а и останалите рискови групи на населението;
- разработване на модели за оценка на риска и възможности за решаване на тесните места в управлението, така както и в предоставяне на здравните услуги чрез различни социално-икономически подходи. Като пример бих дал, че в България броят на ражданията чрез оперативна намеса със секцио достига до 45%. Чрез прилагането на подходящи подходи съвместно с Министерството на здравеопазването, съвместно с Българския лекарски съюз и останалите тази тенденция трябва да бъде преобърната, така че да не се стига до последващи усложнения за здравето на майките. Това е просто като пример;
- осигуряване на реален контрол върху дейността на договорните партньори, както при разходването на средствата от страна на Националната здравноосигурителна каса, но най-вече върху качеството на предоставяните услуги при тяхно взаимодействие с останалите контролни органи – Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, Регионалните здравни инспекции, Изпълнителна агенция за лекарствата, и други. Тук искам да споделя, че този опит, който получих в рамките на няколко месеца като заместник-изпълнителен директор в Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, ми дава доста идеи за подобряване на контролната дейност и на Националната здравноосигурителна каса;
- анализ и оценка за прилагане и възможни подходи и иновативни техники при заплащане дейността на договорните партньори в дългосрочен план, тъй като, на всички е известно, че до края на годината са разписани и бюджет, разходвани са средства и така нататък, но съвместно с Министерството на здравеопазването и с народните представители след внимателен анализ на реалните данни, могат да бъдат прилагани съвременните модели за финансиране в здравната система като кейс-микс подхода, бъндъл пеймънт, стимули за качество „бонус-малус“ системите и така нататък, след като тези подходи бъдат приети и от Надзорния съвет, Министерството на здравеопазването и парламента;
- цялостен анализ на лекарствената политика и прилагане на подходи за решение на покритие на пациентите със социалнозначими заболявания. Акцентът трябва да бъде приложен там.
На второ място, във връзка със социалната политика е прогенеричната политика, която трябва да бъде развита, за да може реално да се достигат повече услуги до пациентите.
И не на последно място – внимателно въвеждане на новите здравни технологии, тъй като имам опит в тази област, две години съм се занимавал с изграждането на новите здравни технологии или новите лекарствени средства на територията на страната, и съвместно с Изпълнителната агенция „Медицински надзор“, Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти и другите звена на системата, съвместно с Министерството на здравеопазването, а и с помощта на различни законодателни техники, търсене на подходи за намаляване на доплащанията в системата на здравеопазването от страна на гражданите.
Ще приключа моето кратко експозе със следното – ще перифразирам една фраза на Европейската комисия при преговорите: „Нищо не е договорено, докогато не е договорено“, аз ще кажа: „Нищо не е направено, докато не е направено“. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, професор Салчев.
Уважаеми колеги, бих искала да Ви информирам, че в Комисията по здравеопазването не е постъпило нито едно становище или въпрос към кандидата за управител на Националната здравноосигурителна каса по реда на чл. 93, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Така че давам думата на присъстващите да изкажат становища и да поставят въпроси към управителя на Националната здравноосигурителна каса както представители на съсловни и други неправителствени организации, така и народни представители.
Имате думата.
Заповядайте, доцент Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Професор Салчев, аз съм сигурен, че Вие добре познавате системата на здравеопазването. Въпросът е обаче къде мислите, че може да се концентрират Вашите усилия. В това отношение имам два въпроса, които според мен са определящи.
Първият е: Какво е Вашето отношение към този инструмент, наречен „клинична пътека“? Мислите ли, че е време той да се модифицира в някаква степен или пък направо да изчезне като понятие и инструмент?
И вторият, тъй като предишните управители на Касата считаха, че трябва да има структурни промени в схемата на Касата: дали имате становище за необходимост от структурни промени в цялостната схема на Касата както на национално равнище, така и районни? Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Колеги, по процедура ще обобщим въпросите или предпочитате сега да отговаряте?
Заповядайте, сега да отговорите. Добре, нека така да направим, за да се подготвят колегите за други въпроси.
ПЕТКО САЛЧЕВ: Относно клиничните пътеки. Имам няколко теоретични разработки за така нареченото модифициране на клиничните пътеки. А дали те са подходящ или неподходящ главен инструмент, в момента те са избрани като инструмент, но в т. 453, мисля, че беше на Програмата на правителството, е заложено плавно преминаване към други подходи за финансиране. Така че съвместно с Министерството на здравеопазването и, разбира се, тук ще се изискват и законодателни инициативи, може да се премине и към останалите възможни подходи, които са няколко. Кейс-микс подходът – един от примерите е диагностично свързаните групи, другият е бъндал пеймънт или плащане за координирана грижа или кошнично плащане, най-обобщено казано, има и множество други подходи, които са известни в здравната икономика. Така че това решение ще трябва да бъде взето съвместно и от Надзорния съвет, и от Министерството на здравеопазването, а може би ще наложи и в бъдеще законодателни промени.
Относно структурните промени. Аз лично никога не стартирам с предложение за някакви промени в структурата, докато не я опозная добре вътрешно. Така че в момента не се предвиждат някакви значителни структурни промени в управлението на Националната здравноосигурителна каса както на национално, така и на регионално ниво.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Господин Поповски, имате думата – заповядайте.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми професор Салчев, аз смятам, че моят въпрос е много важен. Всяка година като разпределим, като гласуваме бюджета на Националната здравноосигурителна каса – в този мандат ние видяхме едно сериозно увеличение и на трите бюджета, бюджетът на Касата вече достигна 4 милиарда 744 милиона, ако не се лъжа, обаче имаме тежки дисонанси след това в онзи преговор, който е между вас и Лекарския съюз. Там от години наред имаме насложени едни дисонанси в цените на клиничните пътеки, едни префинансирани клинични пътеки за възможностите на този бюджет и едни тежко недофинансирани също за възможностите на този бюджет. И веднага давам един пример – операцията „Цезарово сечение“ и операцията „Протеза на аортна клапа“ в момента са около 15 пъти в ценово съотношение едната спрямо другата, разбира се, сърдечната е по-скъпа. В Германия това съотношение е 7 пъти. Тук по каква логика е 15 пъти?
Да не говорим, че в началото на този мандат едно раждане и Цезарово сечение, което все още е една и съща цена, беше 580 лв., но благодарение тук и на нашия труд, и на нашето отношение към ситуацията, раждането вече е 940 лв., толкова е и Цезаровото сечение, 13 500 лв. е сърдечната пътека, 15 пъти горе-долу разлика. В Германия, пак казвам, към момента е 7 пъти. Защо се движим? Не можем ли да възприемем едно немско съотношение на цените на пътеките спрямо възможностите на нашия бюджет? По каква логика една специалност трябва да бъде префинансирана за сметка на други? Не казвам, а само давам пример с Цезаровото сечение, защото всички тук – и от публиката, знаят какво е Цезарово сечение. Не говоря за някакви други холечекстомии, уйпъли операции и така нататък, за които половината хора не знаят какво означават. Това ми е идеята.
Мъчим се три години, приказваме си го, включително от трибуната на Народното събрание си го коментираме, но такова нещо не се случва на договорния процес между вас и Лекарския съюз, и моят приятел Брънзалов може да го потвърди. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Имате ли коментар? Заповядайте.
ПЕТКО САЛЧЕВ: Благодаря.
Този разговор съм водил с предишния председател на Лекарския съюз, а не със сегашния председател на Лекарския съюз и с министъра на здравеопазването, тъй като всяка година Националният център по обществено здраве и анализи, където аз работя, прави аналитичен доклад на стойността или себестойността на медицинската услуга по клинични пътеки, по диагнози – различно е от клиничните пътеки, и по така наречените диагностично свързани групи. Бързото преминаване от едното към другото е почти невъзможно, защото може да донесе сътресение в системата, но има възможност за постепенно мутиране на клиничните – така сме го кръстили ние, мутиране на клиничните пътеки в така наречения кейс-микс подход.
Мисля, че дълго време в публичното пространство се разпространяваше мнението, че ако се въведе кейс-микс подходът или диагностично свързаните групи, това ще повиши разходите на здравната система. Това е математически модел, който доказа, че това не се случва, така както го обясняват хора, които не са се занимавали с тази система.
Аз съм готов да представя веднага, след като се запозная с новите данни от тази година на Националната здравноосигурителна каса, различните варианти за плащане чрез мутирането на клиничните пътеки, така че да се стигне до реално договаряне с Българския лекарски съюз на обемите и цените. Тъй като много често в обемите се включват и така наречените аутлеери или това са крайните стойности, когато даден пациент лежи много по-дълго време от средностатистическия пациент. Така че смятам, че в тази посока ще бъда в полза на колегите.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, професор Салчев.
Доктор Джафер поиска думата – заповядайте.
После – доктор Адемов, след това – професор Михайлов.
НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги и гости! Уважаеми професор Салчев, имам два въпроса и те са свързани със следното. Вие със сигурност сте изчели много доклади – на Световната банка, на други организации, които периодично правят анализи на българската здравна система и много често там правят изводи, които ние отдавна виждаме из нея. Какво смятате за това съотношение между средствата, които се изплащат за извънболнична помощ и за болнична медицинска помощ? Готов ли сте да работите в посока промяна на това съотношение, защото България продължава да бъде пример, в който е много по-лесно пациентът да бъде хоспитализиран, отколкото да си намери направление за изследване или за специалист в извънболничната помощ? Иначе чух Вашите констатации в изложението, свързани с повече средства за профилактика, и то за детско и майчино здравеопазване, както и – направи ми добро впечатление – това, че предлагате да се сложи акцент върху долекуването и продължителната грижа. Това е първият ми въпрос – за съотношението между средствата, отделяни за извънболнична помощ и болнична помощ.
Вторият ми въпрос е свързан със следната констатация: много наблюдатели и експерти смятат, че неблагополучията, свързани със Здравната каса, и парите, които управлява Здравната каса, в размер на милиарди, идват от одържавяването на институцията. Защото в Надзорния съвет съотношението е в полза на силните заместник-министри, които някак си се смята, че по право трябва да влязат в този Надзорен съвет.
Мислите ли, че си струва борбата, усилието да се върви към възвръщане на обществения характер на Здравната каса, така както е заложено в началото – Вие познавате какъв е бил замисълът в първите години, какво се случи след това? Смятате ли, че трябва да се върне този трипартиден характер на управление? Смятате ли, че сегашният модел дава и формира дефицити и дали законодателят може да разчита на подкрепа в тази посока от Ваша гледна точка като управител, ако бъдете избран? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте за отговор, професор Салчев.
ПЕТКО САЛЧЕВ: Благодаря.
Съотношението в болнична и извънболнична медицинска помощ е някъде, доколкото си спомням примерно от бюджета, е около 11 до 13% беше първичната извънболнична медицинска помощ, за останалите видове извънболнична не си спомням, спрямо болничната помощ, да, това е един от проблемите. Аз именно затова наблегнах, че профилактичният характер и промотивния характер и специфичните програми, всъщност това е ролята на извънболничната помощ на общопрактикуващите лекари.
За мен по-тревожно е другата тенденция, която отчитат докладите на Световната банка, че само 0,3% се заделя за профилактика не от бюджета на Касата, а изобщо, така наречените профилактични програми, събрани на национално ниво и смятам, че тук трябва да се наблегне на това, че Касата като обществено-държавна институция изпълнява обществени функции и нещата трябва да бъдат насочени там.
Специално за болничната помощ. Тя е постигнала, да кажа, своя капацитет. В момента даже в докладите и на Световната банка, и последният доклад, който е на Европейската комисия, се отчита един от най-високите достъпи до медицинска помощ в Европа. Ние сме на второ място по достъп на медицинска помощ и преди всичко в болнична медицинска помощ, което показва, че в момента е добре структурирана и организирана, така че трябва да се насочат усилията. Но това не е само във функциите на управителя на Националната здравноосигурителна каса, това е и във функциите и на Министерството на здравеопазването, което определя част от политиките, договорките със съсловните организации. В крайна сметка окончателното решение се взема и на законодателно равнище.
Одържавяването на институцията. Това, което казах, е, че аз ще спазвам правилата и законите на държавата – това беше в моето въведение. Така е решил законодателят към момента, при тези правила ще работя. От научна гледна точка може да се подходи по всякакъв начин, но аз мисля, че в определена степен трипартидният модел е спазен в Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса. Това че има превес на държавната квота, вече е решение на политиците.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Едно уточнение: няма превес на държавната квота. Все още превесът е на останалите.
ПЕТКО САЛЧЕВ: Според становището на обществото. (Реплика: „Това е мнение на синдикатите“.)
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Синдикатите не могат да се включат към държавната квота.
Доктор Адемов, имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми гости, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми професор Салчев! Моят въпрос е свързан с актуалната епидемиологична обстановка. Националният кризисен щаб, давам си сметка, че не Вие определяте състава на Националния кризисен щаб, но няма представител на Националната здравноосигурителна каса. Очевидно е още отсега, че ще има преизпълнение на обемите, които са заложени, очевидно е, че Националната здравноосигурителна каса ще трябва да плаща – условно да я наречем, така наречената надлимитна дейност и затова ми се струва, че е удачно да има представител на Националната здравноосигурителна каса в този Национален кризисен щаб.
Какво е Вашето мнение? Пак повтарям, че не зависи от Вас съставът на този щаб, но според мен е добре да има представител на Касата в този щаб.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Изкажете някакво мнение по темата – заповядайте.
ПЕТКО САЛЧЕВ: Аз ще спомена само следното. В Оперативния щаб има представители на Надзорния съвет. От оперативното ръководство на Националната здравноосигурителна каса няма представители. Аз знам, че е особена обстановката в момента на избора на управител на Националната здравноосигурителна каса, но не е извънредна. Това говорехме и с Министерството, и с госпожа Дариткова, че отсега нататък тази криза, да я кажем най-общо, наречена „коронавирус“ ще отмине, но моят въпрос беше: а след това? След това всъщност всичките институции трябва да се стремят да работят съвместно, за да копират тези очаквани – как да го кажа, неудачи, които ще се получат в системата.
Преди малко, преди да дойда тук говорих и с министъра на здравеопазването, и със заместник-министрите: кога най-скоро може да се събере Надзорният съвет, за да може да вземе решение в тази област за начина на разплащане с лечебните заведения, какви мерки да бъдат предложени? Министъра и тримата заместници казаха: „След като предоставиш данните, тогава ще говорим“, така че трябва да стъпим на реалната ситуация.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Професор Михайлов, имате думата.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Виждам, че стана прецедент в тази комисия – не знам как го допуснахте, толкова сте строга, по два въпроса да се задават на кандидата за управител, и аз няма да направя изключение, и аз с два въпроса ще се втурна към Вас.
Първият въпрос касае един проблем, който много се коментира през годината, и има много различни и противоречиви коментари обаче, това е въпросът за лекарствената политика на Касата. Аз не искам да влизам в подробности, наскоро излезе един материал, че годишно държавата и нейните граждани изпитват нужда от недостиг на лекарствени средства в около 350 позиции, които периодично изчезват от пазара.
Много пъти сме разговаряли в системата на здравеопазването затова какво може и какво трябва да се направи в по-голямата гъвкавост на лекарствената политика. Първият ми въпрос към Вас в това отношение е: какво смятате Вие като управител на Касата, като оперативен неин управляващ да направите, за да могат тези проблеми да бъдат решени в една или друга степен?
Вторият ми въпрос, който е по-кратък, той е породен от предишен мой колега, който Ви зададе въпрос. Като лекар малко съм озадачен от термина „мутиране“ на клиничната пътека. Надявам се, че това е в добър смисъл, защото в медицината мутирането много често го свързваме с други проблеми, но искам да Ви обърна внимание – Вие като човек, който отдавна е в системата на здравеопазването, сигурно Ви е правило впечатление, че големият проблем на клиничните пътеки е в това, че в повечето от тях са инкорпорирани съвсем различни по своята биологична агресия и финансоемкост на биологични единици – те са няколко стотин, заболяванията, знаете, колко са по СЗО, и този схематизъм довежда до такива изключителни парадокси, а с това и до възможност за манипулации. Моят въпрос към Вас в случая е: как Вие смятате като оперативен ръководител на Касата да прекратите тези манипулации, тази ротативка на клинични пътеки, която се върти вече от години в България, и за която и на Вас е известно, и на председателя на Надзорния съвет е известно, ние сме говорили с нея много пъти по този въпрос? Това са моите два въпроса. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте, професор Салчев, за отговор.
ПЕТКО САЛЧЕВ: Благодаря.
Всъщност пак искам да отбележа, че Касата не прави политика. Тя не прави лекарствената политика, тя се прави от Министерството на здравеопазването и специализираните институции към него, които я изпълняват. Това е Изпълнителната агенция по лекарствата и Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти. Касата работи съвместно с тях, за да може да осигури на гражданите съответния достъп до лекарствата. Аз съм работил и продължавам да работя в много тясна колаборация с професор Данчев от Националния съвет по цени и реимбурсиране по други направления, както и с директора на Изпълнителната агенция по лекарствата и искам да кажа, че, да, българският гражданин плаща и част от доплащанията, които казах, че ще се стремим да намалим, са свързани преди всичко с доплащане на лекарствените продукти в извънболничната помощ. Това ще бъде всъщност и нашата съвместна дейност и с Фармацевтичния съюз, и с останалите организации.
И второ, по-активно въвеждане на прогенеричната политика, така че за по-малко пари да се получават повече лекарства. Това става и с допълнително убеждение на българското население, защото всеки смята, че генерикът не е лекарство, а нещо измислено – не е точно така. Така е в общественото мнение.
Относно втората част – мутирането. Да, ние го ползваме като термин, но всъщност не е мутиране в лошия смисъл на думата като при вирусите да се получават други форми на вирусите, а специално за клиничните пътеки моето становище от много дълго време е било следното, че клиничната пътека е преди всичко оценка на качеството, на поведението на лекарите, а не форма на финансиране. В тази връзка ние сме говорили и с Министерството на здравеопазването, мисля, че в бъдеще ще говорим и с Вас, защото, ако знаете, че има една клинична пътека, аз ги знам наизуст, тъй като това ми е работата. Една от клиничните пътеки, която е свързана с хирургия, има 184 диагнози и 240 процедури, а в алгоритъма на пътеката е минимум една диагноза и три процедури, за да бъде отчетена. Тъй че има работа, която трябва да се свърши в бъдеще.
Ние знаем всичките тези неща, но смятам, че не веднага, не в бързи срокове трябва да се решават, а постепенно и внимателно, защото всяко заболяване по МКБ-10 са над 5540 заболявания, при въвеждането на МКБ-11, което ще бъде до две-три години, това, което очаквам, ще бъде едно от предизвикателствата и на Касата. Говорили сме това с Министерството на здравеопазването, тогава ще бъдат много повече и тогава ще бъде и по-сложно кодирането. Всъщност за всяка една от диагнозите по МКБ-10 и трябва да намери своето относително място или относително тегло в цялата гама на заболяванията, така че да бъде реално остойностено, а не на базата на договори, договорки и така нататък. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Доктор Тасков – заповядайте, имате думата.
ДЕСИСЛАВ ТАСКОВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин Професоре! Първо, едно продължение на Вашия отговор – благодаря за него – специално за това, което става в момента с инфекциозните отделения, които покриват до голяма степен всеобщия проблем, който е свързан с вирусното заболяване. Говори ли се каква ще бъде обезпечеността? Става въпрос не да мине съответната вълна, а още сега, в момента, точно на базата на всичко, което се случва, да имаме някакви мерки – специално за инфекциозните отделения, които като необходимост трябва да присъстват в областните центрове, и не само на държавата.
Второ, все пак държавното здравеопазване буквално на 100% поема действията спрямо тази вирусна епидемия, да кажем. Какви мерки се приемат в това отношение, свързано със специалисти, които в държавните болници поемат специално тези действия? Това, което уважаемия доктор Поповски каза преди малко, без остойностяване ние не можем да искаме и мутиране, и така нататък.
Благодаря, че тук е и управителят на Надзорния съвет. Въпросът ми по същество е: за Вас има ли някакво мислене, системно поведение за ограничаване на броя на здравнонеосигурените пациенти? И по отношение на това смятам, че трябва да се намали, да се мисли системно за намаляване не само на доплащането в доболничната помощ, а доплащането в болничната помощ специално, още повече какъв е процентът на финансите в болниците и извънболничното здравеопазване? Мисля, че това е по-сериозният проблем – да са намали доплащането в самите болници, което се получава в момента и е една от основните причини и според мен за липсата на доверие в осигуряването. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Професор Салчев, имате ли коментар? Заповядайте.
ПЕТКО САЛЧЕВ: Относно поведението в момента и работата на инфекциозните отделения аз искам да кажа, че внимателно наблюдавам работата на Националния щаб и мога да Ви кажа, че така наречените остри мерки, които се приемат при такива неща, са абсолютно адекватни и отговарят на така нареченото епидемиологично поведение в тази връзка.
При предишната епидемия, която беше САРС – птичият грип, беше възложено на Националния център по обществено здраве и анализи да направи един анализ, който ние сме предоставили още – мисля, че 2013 г., където бяхме показали кои лечебни заведения имат затруднения и са рискови за предоставяне на реална медицинска помощ при бедствия, аварии и такива ситуации. Мога да Ви кажа, че тогавашните препоръки – две трети от тях, са изпълнени. Мисля, че той седи още и в Министерството. Там се наблюдават и тези лечебни заведения, защото ние сме дали рисковите оценки на лечебните заведения по списък за всяко лечебно заведение. Искам да кажа, че съм удовлетворен, че тогава, когато направихме това нещо, сега в момента се изпълнява и от Министерството на здравеопазването.
Относно здравнонеосигурените лица. Това е един от проблемите, които ще продължават да седят и те във всяка система са такъв проблем – не само в българската осигурителна система. Нашата система има високо покритие на здравноосигурителния риск и смятам, че работата е с рисковите групи, но не и в задълженията на управителя на Националната здравноосигурителна каса, който може да подава съответната информация или да изисква съответните действия от другите институции и органи.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Колеги, други въпроси, коментари?
Доктор Брънзалов, и после професор Стоименова – заповядайте.
НИКОЛАЙ БРЪНЗАЛОВ (Български лекарски съюз): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Аз със задоволство отбелязах факта, че всичките въпроси, които възникнаха при мен след изложението на професор Салчев, бяха зададени от уважаваните от нас народни представители. До голяма степен всичко, което ни интересува нас като съсловие, беше обсъдено.
Само бих желал едно малко пояснение да въведете. След като сте изготвили съответния анализ и правите сметка да има мутиране на клинични пътеки, преструктуриране на начина на финансиране на медицинските дейности, при Вас, и при госпожа Начева седи ли на дневен ред остойностяване на лекарския труд и на труда на медицинските специалисти в системата и оттам да може да се надгражда цялата система на финансиране? Ние отдавна го задаваме този въпрос, но до този момент няма отговор по въпроса.
Вторият ми въпрос е: самият Вие отбелязахте, че въпросната реимбурсна листа е доста остаряла, има нужда и тя от преструктуриране, аз като общопрактикуващ лекар, който само допреди един час си бях на работното място, мога да Ви кажа, че по нея много труд трябва да бъде положен, за да бъдат изчистени – съществуват все още много безсмислени продукти, които са там, някои от тях отдавна са отпаднали от употреба, но си стоят и дали все пак думата на лекарите ще се чуе във въпросната комисия по реимбурсация? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте, професор Салчев, да отговорите.
ПЕТКО САЛЧЕВ: Благодаря Ви.
Мисля, че заедно бяхме и с доктор Адемов, и с останалите на една конференция, която беше свързана със заплащането на труда на медицинските специалисти. Аз ще отговоря само с едно, да го кажем, икономическо определение. Заплащането в системата, независимо коя е – дали е здравеопазването или която и да е друга система, лежи на икономически принципи и е свързано с търсенето и предлагането на труда. Остойностяването, тогава казах на колегите, остойностяването на лекарския труд, който успее да направи такова нещо, ще получи Нобелова награда, тъй като остойностяването на лекарския труд не е свързано само с индивидуалния подход или индивидуалната среща на лекаря, а това е мултифункционална дейност. Има дезирфикация на услугата. Той сам не може да вземе решение, ако не получи помощ от лаборатория, рентген и така нататък. Така че така нареченото остойностяване минута по минута, както беше преди 1987 г. с нормирането на труда, е невъзможно. Тъй че смятам, че когато се остойности цялостната услуга, елементите вътре в тази услуга са на базата на това кой какво влага и затова не може да има и еднакво заплащане на специалистите, независимо какви са – лекари, сестри и така нататък, защото има специфика на всеки труд.
Специално за реимбурсната листа. Това е работа и дейност на Министерството на здравеопазването и на Националния съвет по цени и реимбурсиране, където управителят и администрацията на Националната здравноосигурителна каса имат възможност да дават своите становища, но не и да влияят. Аз лично съм апелирал и ще продължавам да апелирам и за в бъдеще така нареченото двадесет и пет процентно реимбурсиране да отпадне и да останат така наречените норми на заплащане – над 50 – 75% особено при социално значимите заболявания.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Професор Стоименова, заповядайте за Вашия въпрос.
АСЕНА СТОИМЕНОВА (Български фармацевтичен съюз): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, госпожо Начева, професор Салчев! Позволете ми и аз да задам два въпроса.
В част от отговорите, които дадохте, Вие отбелязахте някои от областите на сътрудничество между Националната здравноосигурителна каса и Българския фармацевтичен съюз, посочихте във Вашето изявление, че сте за запазване на административната институционална памет. Лично на мен ми се иска и да надградим това, което Вие ще наследите като система. Известно е, че всеки втори хронично болен пациент, това е по данни на Световната здравна организация, приема неправилно своите правилно предписани лекарства. В редица европейски държави има проекти за фармацевтични консултации, свързани с рационалност на употребата. Разбира се, когато се използват рационално едни ресурси, те струват и по-евтино.
Първият ми въпрос е: какво е Вашето становище, готов ли сте да обсъдим въвеждането на подобни практики и в България, генерирането на подобен масив от данни?
И вторият въпрос – той също е свързан с първия, по отношение на наблюдението на ефекта от лекарствената употреба. Тъй като в последните години има няколко десетки заповеди на Националния съвет по цени и реимбурсиране за наблюдение на ефекта от терапията: по какъв начин Касата ще използва тези данни, ще се отрази ли на заплащането, ще се опитате ли да повлияете на този процес, на това как се събират тези данни, как се обработват, как се залага дизайнът на тези проучвания? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Професор Салчев, заповядайте.
ПЕТКО САЛЧЕВ: Благодаря на професор Стоименова.
Тя знае, че аз бях един от радетелите и един от моите помощници-асистенти работи така наречената социална фармацевтична услуга, така че веднага отговарям на въпроса. Да, всяко предложение, което е свързано с рационалното лечение и изпълнение на терапевтичните препоръки, ще бъде прието.
Специално за ефекта от наблюдението на лекарствата. Беше въведено наблюдение чрез информационна система към болничните лечебни заведения. В момента се доразработва системата как ще се заплаща, ако – мисля, че Наредба № 10 беше свързана с това, не се установи ефект. Тъй като не знаех, че ще бъда кандидатиран за управител на Националната здравноосигурителна каса, бях пуснал инспекторите на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ да направят така наречената тематична проверка по изпълнението на изискванията към момента дали се изпълнява реалното подаване на данни, има ли ги протоколите, които се изпитват, как се анализират тези протоколи? Надявам се, че колегите ще продължат по-нататък и ще докладват и на Министерството на здравеопазването, и на Националния съвет по цени и реимбурсиране.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Има ли други въпроси?
Заповядайте, доктор Тимчев.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми професор Салчев! Аз много не разбрах от отговора Ви по отношение на остойностяването на лекарския труд, но моят въпрос ще Ви го задам така: смятате ли, че е нормално лекар да получава петцифрено възнаграждение и една огромна част от лекарите – особено работещи в общинското и областното здравеопазване, да са на 1200 лв. заплата с 30-годишен трудов стаж и две специалности? И още по-общо въпросът бих Ви го задал така: какво ще направите по отношение на повишаване на контрола на изразходването на публичния ресурс? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Професор Салчев, имате думата за отговор.
ПЕТКО САЛЧЕВ: Относно диспропорциите на заплащането в системата на здравеопазването, много малко са нещата, които може да направи Националната здравноосигурителна каса освен това, което беше вкарано в Националния рамков договор до момента, тъй като тя заплаща комплексната услуга. Начинът на разпределение на средствата вътре в системата зависи от директорите на лечебните заведения, а и това е всеобща политика от страна на държавата за формирането, плащането в различните сфери на обществения живот. Да, има диспропорции. Аз не искам да Ви кажа моята заплата като професор в Националния център колко е, но тя не отговаря на стандартите, които Вие казвате. И както виждате, колегите продължават да работят, защото те разбират, че е това. Да, трябва да се променят тези диспропорции, но те могат да се променят единствено и само ако се предприемат съответните политически мерки, свързани с разпределението в съответните системи. Самата каса няма възможност и функции да влияе върху заплащането.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Други въпроси, колеги? Мисля, че приключихме.
Във връзка с проведеното изслушване на кандидата за управител на Националната здравноосигурителна каса и съгласно Процедурните правила, подлагам на гласуване следния Проект на решение, който да бъде отразен в доклада на Комисията по здравеопазването:
Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да обсъди и гласува по реда на Раздел VI от Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по здравеопазването, както и на процедурата за избор от Народното събрание, приета с Решение на Народното събрание на 19 февруари 2020 г., предложения кандидат за управител на НЗОК професор доктор Петко Ненков Салчев и прилага съответния Проект на решение за избор на управител на Националната здравноосигурителна каса, както следва:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за избор на управител на
Националната здравноосигурителна каса
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 19, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване
РЕШИ:
Избира Петко Ненков Салчев за управител на Националната здравноосигурителна каса.“
Който е съгласен с Проекта на решение, моля да гласува.
14 гласа „за“, без „против“, 7 гласа „въздържал се“.
Благодаря.
Приема се.
Благодаря на всички за участието в днешното заседание на Комисията по здравеопазването.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,30 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Дариткова
Стенограф:
Янка Иванова
П Р О Т О К О Л
№ 74
На 11 март 2020 г., сряда, Народно събрание – площад „Княз Александър I“ № 1, зала 130, от 14,30 ч., се проведе извънредно заседание на Комисията по здравеопазването при следния
ДНЕВЕН РЕД:
Точка единствена. Изслушване на допуснатия кандидат за управител на Националната здравноосигурителна каса по реда на Раздел V от Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по здравеопазването, както и на процедурата за избор от Народното събрание, приети с Решение на Народното събрание на 19 февруари 2020 г. (обн., ДВ, бр. 15 от 2020 г.).
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от госпожа Даниела Дариткова – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Добър ден, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми гости!
Откривам извънредното заседание на Комисията по здравеопазването и Ви запознавам с предложения дневен ред:
Точка единствена. Изслушване на допуснатия кандидат за управител на Националната здравноосигурителна каса по реда на Раздел V от Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по здравеопазването, както и на процедурата за избор от Народното събрание, приети с Решение на Народното събрание на 19 февруари 2020 г. (обн., ДВ, бр. 15 от 2020 г.).
Има ли други предложения по дневния ред?
Професор Михайлов, заповядайте.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Аз имам две предложения всъщност едното е констатация, която продължава констатацията на уважаемата доктор Джафер. Ние вече в неопределено линарно време сме лишени от присъствието на принципала на Министерството на здравеопазването. В момента в страната се обсъждат много сериозни въпроси, Здравната комисия е един от центровете за решаване на проблемите в здравеопазването в страната и не може да се приеме каквито и обстоятелства да има. Професор Кантарджиев и генерал Мутафчийски сутрин и вечер се явяват пред цялата нация, министър-председателят сутрин и вечер се явява пред цялата нация, а нашият принципал не го виждаме тук вече кой месец – не знам кой месец.
Вторият въпрос, който ще го обмисли политическата сила „БСП за България“, това е изслушването на Кризисния щаб в залата на парламента на закрито заседание, тъй като има много неща, с които следва да бъдат запознати народните представители, но това само споменавам само като идея, която следва да се случи според мен при така сложилите се обстоятелства. Но липсата на блиц контрол в нашето заседание вече пореден месец, аз мисля, че и Вие не може да го толерирате това нещо. Затова смятам, че е редно да се прекрати по някакъв начин. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Не разбрах имате ли предложение по дневния ред, понеже аз Ви запознах с дневния ред?
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Предложението ми по дневния ред: би било съвсем адекватно – да се извика господин Ананиев за блиц контрол, тъй като много въпроси се поставят в цялото общество в момента. Но съм сигурен, че ако го предложа официално това няма да се случи. Затова само споделям тревожни мисли като член на Здравната комисия за неща, които в цялата държава се обсъждат денонощно, а ние в Здравната комисия си затваряме някак си очите, обръщаме гръб и минаваме към едно администриране на проблем, който безспорно, че ще се реши, но той не е най-важният за Здравната комисия. Това имах предвид, като взех думата.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Преминаваме към гласуване на дневния ред
Моля, който е съгласен с предложения дневен ред от една точка, да гласува.
За – 17, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се дневният ред.
По точка единствена:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ДОПУСНАТИЯ КАНДИДАТ ЗА УПРАВИТЕЛ НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ПО РЕДА НА РАЗДЕЛ V ОТ ПРОЦЕДУРНИТЕ ПРАВИЛА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРЕДЛАГАНЕ НА КАНДИДАТИ ЗА УПРАВИТЕЛ НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА, ПРЕДСТАВЯНЕТО И ПУБЛИЧНОТО ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ИЗСЛУШВАНЕТО НА КАНДИДАТИТЕ В КОМИСИЯТА ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО, КАКТО И НА ПРОЦЕДУРАТА ЗА ИЗБОР ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, ПРИЕТИ С РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ на 19 февруари 2020 г. (обн. ДВ, бр. 15 от 2020 г.).
Уважаеми колеги, напомням Ви, че на проведеното на 5 март редовно заседание на Комисията на основание Раздел IV, т. 5 от Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по здравеопазването, както и на процедурата за избор от Народното събрание, приети с Решение на Народното събрание на 19 февруари 2020 г., с единодушие приехме Списък на допуснатите до изслушване кандидати.
До изслушване в Комисията по здравеопазването се допусна единственият предложен кандидат за управител на Националната здравноосигурителна каса – професор Петко Ненков Салчев.
Изслушването на кандидати се провежда на основание Раздел V от Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по здравеопазването, както и на процедурата за избор от Народното събрание. Изслушването е публично и се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
Накратко припомням процедурата за изслушване:
Първо, кандидатът се представя от вносителя на предложението за избор на управител на Националната здравноосигурителна каса в изложение до 2 минути.
Второ, на кандидата се дава възможност за лично представяне, включително за допълване на данни от професионалната си биография и за представяне на вижданията си за развитие на дейността на Националната здравноосигурителна каса в рамките до 15 минути.
Трето, председателят на Комисията по здравеопазването представя в резюме становищата и въпросите, постъпили в Комисията по здравеопазването от лицата по чл. 93, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, като изложението за всеки въпрос и становището е до 2 минути.
Четвърто, кандидатът отговаря на поставените му въпроси от лицата по чл. 93, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в изложение до 10 минути.
Пето, народните представители могат да задават въпроси към кандидата, включително и въпроси, съдържащи се в становищата на лицата по чл. 93, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, като изложението за всеки въпрос е до 2 минути. Кандидатът отговарят на поставените му въпроси в изложение до 10 минути.
От името на вносителите ще представя кандидатурата на професор Петко Салчев.
Професор Петко Ненков Салчев има дългогодишен професионален опит в системата на здравеопазването, включително и в управлението на Националната здравноосигурителна каса и в сферата на управлението на лечебни заведения за болнична помощ.
Професор Салчев отговаря на изискванията за заемане на длъжността управител на Националната здравноосигурителна каса, определени в чл. 19, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване за придобито висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър“ и за професионален опит в областта на управлението на здравеопазването.
Професор Салчев е завършил висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър“ в Медицинска академия – София през 1987 г. и „финанси“ във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ през 2003 г.
От 1996 г. до 1997 г. е заемал длъжността „директор“ на Регионален център по здравеопазване – София-град, а от 2001 г. до 2003 г. е бил изпълнителен директор на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Царица Йоанна“ – ИСУЛ. В периода от 2003 г. до 2005 г. е бил заместник-министър на Министерството на здравеопазването с ресор „Политика и управление на здравеопазването“ и член на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса. От 2011 г. до 2019 г. е заемал длъжността „директор“ на дирекция „Класификационни системи, стандарти и иновации“ в Националния център по обществено здраве и анализи. От месец октомври 2019 г. до настоящия момент е заместник-изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ с ресор „Контрол на медицинските дейности и оценка на качеството“.
Професор Салчев е изследовател в секция „Макроикономика“ в Института за икономически изследвания – БАН. Ръководител е на катедра „Социална медицина и здравен мениджмънт“ към Медицинския университет – София. Преминал е последователно през всички научно-преподавателски степени – „асистент“, „старши асистент“, „главен асистент“ и „доцент“. От 2012 г. е професор по социална медицина и организация на здравеопазването и фармацията.
Има над 300 публикации, от които 10 книги и учебници, придобил е множество специализации у нас и в чужбина. Владее английски и руски език.
Въз основа на гореизложеното, парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ счита, че професор Петко Салчев притежава необходимите качества да бъде успешен управител на Националната здравноосигурителна каса.
Уважаеми колеги, давам думата на професор Петко Салчев да представи своите виждания относно развитието, дейността и бъдещето на Националната здравноосигурителна каса.
Професор Салчев, заповядайте на микрофона.
ПЕТКО САЛЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми колеги! Аз ще представя накратко някои от принципите, от които ще се водя при управлението на Националната здравноосигурителна каса, защото дейността и управлението ѝ са ясно разписани в нейното законодателство и каквато и промяна да предложа в момента, тя трябва да мине и през народните представители, които да я утвърдят.
Първото, което искам да кажа, е, че Националната здравноосигурителна каса е обществено-държавна институция. Всъщност нейната роля е да прилага на оперативно ниво здравната политика на държавата в лицето на парламента и правителството и в защита на интересите на здравноосигурените лица. Този принцип трябва да бъде заложен и в бъдещото управление на Касата.
Националната здравноосигурителна каса работи в тясна координация, това е вторият принцип, с министъра на здравеопазването и всички структури от системата на здравеопазването, както и с Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите, Националния осигурителен институт и всички останали институции, които имат отношение към здравеопазването. Тази колаборация и това взаимодействие трябва да бъде поддържано непрекъснато, за да може да се отговаря на нуждите и потребностите на гражданите на Република България.
Следващият принцип, който бих защитавал, е, че Националната здравноосигурителна каса трябва да запази своята административна памет и приемственост на всичко постигнато, което е през годините, но въпреки че в този 20-годишен период тя работи на принципите на законодателството, в последно време се наблюдават някои малки слабости в превръщането ѝ в бюрократична структура, като моят принцип е нейното извеждане и предизвикателство при трансформирането ѝ в реална администрация, която да бъде в помощ на гражданите чрез:
- дигитализация на нейната дейност, което е особено актуално в настоящата обстановка, когато виждате, че преките контакти между администрация и граждани би било добре да бъдат осигурени чрез формите на електронното правителство – най-вече;
- намаляване на административната тежест върху гражданите и на договорните партньори, както например това беше направено чрез опита на Националния осигурителен институт с болничните листове, Националната агенция за приходите чрез различните електронни услуги, които се предлагат, както и всички други структури, които ползват възможностите на електронното правителство и най-вече съвместна работа и координирана дейност с Министерството на здравеопазването за по-бързо въвеждане на националната здравно информационна система, и то, както се казва, в спешните нейни направления – електронната рецепта и електронното направление;
- осигуряване – следващият принцип, на реален публичен контрол чрез повишаване прозрачността в дейността на Касата и публичност в разходването на нейните средства.
Следващото, което бих отбелязал като акцент върху работата, е във връзка със задълбочаващата се демографска криза и ситуацията, която в момента е в България, акцент върху няколко основни направления:
- повишаване на ефективността на профилактичната насоченост и ефективността на профилактичните програми особено в областта на детското и майчино здравеопазване, където ние имаме определени постижения, но там допълнително трябва да се акцентира;
- доразвиване и задълбочаване на възможните подходи по осигуряване на дългосрочна и координирана здравна грижа за възрастните, тъй като те са една от рисковите групи за населението, а и останалите рискови групи на населението;
- разработване на модели за оценка на риска и възможности за решаване на тесните места в управлението, така както и в предоставяне на здравните услуги чрез различни социално-икономически подходи. Като пример бих дал, че в България броят на ражданията чрез оперативна намеса със секцио достига до 45%. Чрез прилагането на подходящи подходи съвместно с Министерството на здравеопазването, съвместно с Българския лекарски съюз и останалите тази тенденция трябва да бъде преобърната, така че да не се стига до последващи усложнения за здравето на майките. Това е просто като пример;
- осигуряване на реален контрол върху дейността на договорните партньори, както при разходването на средствата от страна на Националната здравноосигурителна каса, но най-вече върху качеството на предоставяните услуги при тяхно взаимодействие с останалите контролни органи – Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, Регионалните здравни инспекции, Изпълнителна агенция за лекарствата, и други. Тук искам да споделя, че този опит, който получих в рамките на няколко месеца като заместник-изпълнителен директор в Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, ми дава доста идеи за подобряване на контролната дейност и на Националната здравноосигурителна каса;
- анализ и оценка за прилагане и възможни подходи и иновативни техники при заплащане дейността на договорните партньори в дългосрочен план, тъй като, на всички е известно, че до края на годината са разписани и бюджет, разходвани са средства и така нататък, но съвместно с Министерството на здравеопазването и с народните представители след внимателен анализ на реалните данни, могат да бъдат прилагани съвременните модели за финансиране в здравната система като кейс-микс подхода, бъндъл пеймънт, стимули за качество „бонус-малус“ системите и така нататък, след като тези подходи бъдат приети и от Надзорния съвет, Министерството на здравеопазването и парламента;
- цялостен анализ на лекарствената политика и прилагане на подходи за решение на покритие на пациентите със социалнозначими заболявания. Акцентът трябва да бъде приложен там.
На второ място, във връзка със социалната политика е прогенеричната политика, която трябва да бъде развита, за да може реално да се достигат повече услуги до пациентите.
И не на последно място – внимателно въвеждане на новите здравни технологии, тъй като имам опит в тази област, две години съм се занимавал с изграждането на новите здравни технологии или новите лекарствени средства на територията на страната, и съвместно с Изпълнителната агенция „Медицински надзор“, Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти и другите звена на системата, съвместно с Министерството на здравеопазването, а и с помощта на различни законодателни техники, търсене на подходи за намаляване на доплащанията в системата на здравеопазването от страна на гражданите.
Ще приключа моето кратко експозе със следното – ще перифразирам една фраза на Европейската комисия при преговорите: „Нищо не е договорено, докогато не е договорено“, аз ще кажа: „Нищо не е направено, докато не е направено“. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, професор Салчев.
Уважаеми колеги, бих искала да Ви информирам, че в Комисията по здравеопазването не е постъпило нито едно становище или въпрос към кандидата за управител на Националната здравноосигурителна каса по реда на чл. 93, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Така че давам думата на присъстващите да изкажат становища и да поставят въпроси към управителя на Националната здравноосигурителна каса както представители на съсловни и други неправителствени организации, така и народни представители.
Имате думата.
Заповядайте, доцент Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Професор Салчев, аз съм сигурен, че Вие добре познавате системата на здравеопазването. Въпросът е обаче къде мислите, че може да се концентрират Вашите усилия. В това отношение имам два въпроса, които според мен са определящи.
Първият е: Какво е Вашето отношение към този инструмент, наречен „клинична пътека“? Мислите ли, че е време той да се модифицира в някаква степен или пък направо да изчезне като понятие и инструмент?
И вторият, тъй като предишните управители на Касата считаха, че трябва да има структурни промени в схемата на Касата: дали имате становище за необходимост от структурни промени в цялостната схема на Касата както на национално равнище, така и районни? Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Колеги, по процедура ще обобщим въпросите или предпочитате сега да отговаряте?
Заповядайте, сега да отговорите. Добре, нека така да направим, за да се подготвят колегите за други въпроси.
ПЕТКО САЛЧЕВ: Относно клиничните пътеки. Имам няколко теоретични разработки за така нареченото модифициране на клиничните пътеки. А дали те са подходящ или неподходящ главен инструмент, в момента те са избрани като инструмент, но в т. 453, мисля, че беше на Програмата на правителството, е заложено плавно преминаване към други подходи за финансиране. Така че съвместно с Министерството на здравеопазването и, разбира се, тук ще се изискват и законодателни инициативи, може да се премине и към останалите възможни подходи, които са няколко. Кейс-микс подходът – един от примерите е диагностично свързаните групи, другият е бъндал пеймънт или плащане за координирана грижа или кошнично плащане, най-обобщено казано, има и множество други подходи, които са известни в здравната икономика. Така че това решение ще трябва да бъде взето съвместно и от Надзорния съвет, и от Министерството на здравеопазването, а може би ще наложи и в бъдеще законодателни промени.
Относно структурните промени. Аз лично никога не стартирам с предложение за някакви промени в структурата, докато не я опозная добре вътрешно. Така че в момента не се предвиждат някакви значителни структурни промени в управлението на Националната здравноосигурителна каса както на национално, така и на регионално ниво.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Господин Поповски, имате думата – заповядайте.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми професор Салчев, аз смятам, че моят въпрос е много важен. Всяка година като разпределим, като гласуваме бюджета на Националната здравноосигурителна каса – в този мандат ние видяхме едно сериозно увеличение и на трите бюджета, бюджетът на Касата вече достигна 4 милиарда 744 милиона, ако не се лъжа, обаче имаме тежки дисонанси след това в онзи преговор, който е между вас и Лекарския съюз. Там от години наред имаме насложени едни дисонанси в цените на клиничните пътеки, едни префинансирани клинични пътеки за възможностите на този бюджет и едни тежко недофинансирани също за възможностите на този бюджет. И веднага давам един пример – операцията „Цезарово сечение“ и операцията „Протеза на аортна клапа“ в момента са около 15 пъти в ценово съотношение едната спрямо другата, разбира се, сърдечната е по-скъпа. В Германия това съотношение е 7 пъти. Тук по каква логика е 15 пъти?
Да не говорим, че в началото на този мандат едно раждане и Цезарово сечение, което все още е една и съща цена, беше 580 лв., но благодарение тук и на нашия труд, и на нашето отношение към ситуацията, раждането вече е 940 лв., толкова е и Цезаровото сечение, 13 500 лв. е сърдечната пътека, 15 пъти горе-долу разлика. В Германия, пак казвам, към момента е 7 пъти. Защо се движим? Не можем ли да възприемем едно немско съотношение на цените на пътеките спрямо възможностите на нашия бюджет? По каква логика една специалност трябва да бъде префинансирана за сметка на други? Не казвам, а само давам пример с Цезаровото сечение, защото всички тук – и от публиката, знаят какво е Цезарово сечение. Не говоря за някакви други холечекстомии, уйпъли операции и така нататък, за които половината хора не знаят какво означават. Това ми е идеята.
Мъчим се три години, приказваме си го, включително от трибуната на Народното събрание си го коментираме, но такова нещо не се случва на договорния процес между вас и Лекарския съюз, и моят приятел Брънзалов може да го потвърди. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Имате ли коментар? Заповядайте.
ПЕТКО САЛЧЕВ: Благодаря.
Този разговор съм водил с предишния председател на Лекарския съюз, а не със сегашния председател на Лекарския съюз и с министъра на здравеопазването, тъй като всяка година Националният център по обществено здраве и анализи, където аз работя, прави аналитичен доклад на стойността или себестойността на медицинската услуга по клинични пътеки, по диагнози – различно е от клиничните пътеки, и по така наречените диагностично свързани групи. Бързото преминаване от едното към другото е почти невъзможно, защото може да донесе сътресение в системата, но има възможност за постепенно мутиране на клиничните – така сме го кръстили ние, мутиране на клиничните пътеки в така наречения кейс-микс подход.
Мисля, че дълго време в публичното пространство се разпространяваше мнението, че ако се въведе кейс-микс подходът или диагностично свързаните групи, това ще повиши разходите на здравната система. Това е математически модел, който доказа, че това не се случва, така както го обясняват хора, които не са се занимавали с тази система.
Аз съм готов да представя веднага, след като се запозная с новите данни от тази година на Националната здравноосигурителна каса, различните варианти за плащане чрез мутирането на клиничните пътеки, така че да се стигне до реално договаряне с Българския лекарски съюз на обемите и цените. Тъй като много често в обемите се включват и така наречените аутлеери или това са крайните стойности, когато даден пациент лежи много по-дълго време от средностатистическия пациент. Така че смятам, че в тази посока ще бъда в полза на колегите.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, професор Салчев.
Доктор Джафер поиска думата – заповядайте.
После – доктор Адемов, след това – професор Михайлов.
НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги и гости! Уважаеми професор Салчев, имам два въпроса и те са свързани със следното. Вие със сигурност сте изчели много доклади – на Световната банка, на други организации, които периодично правят анализи на българската здравна система и много често там правят изводи, които ние отдавна виждаме из нея. Какво смятате за това съотношение между средствата, които се изплащат за извънболнична помощ и за болнична медицинска помощ? Готов ли сте да работите в посока промяна на това съотношение, защото България продължава да бъде пример, в който е много по-лесно пациентът да бъде хоспитализиран, отколкото да си намери направление за изследване или за специалист в извънболничната помощ? Иначе чух Вашите констатации в изложението, свързани с повече средства за профилактика, и то за детско и майчино здравеопазване, както и – направи ми добро впечатление – това, че предлагате да се сложи акцент върху долекуването и продължителната грижа. Това е първият ми въпрос – за съотношението между средствата, отделяни за извънболнична помощ и болнична помощ.
Вторият ми въпрос е свързан със следната констатация: много наблюдатели и експерти смятат, че неблагополучията, свързани със Здравната каса, и парите, които управлява Здравната каса, в размер на милиарди, идват от одържавяването на институцията. Защото в Надзорния съвет съотношението е в полза на силните заместник-министри, които някак си се смята, че по право трябва да влязат в този Надзорен съвет.
Мислите ли, че си струва борбата, усилието да се върви към възвръщане на обществения характер на Здравната каса, така както е заложено в началото – Вие познавате какъв е бил замисълът в първите години, какво се случи след това? Смятате ли, че трябва да се върне този трипартиден характер на управление? Смятате ли, че сегашният модел дава и формира дефицити и дали законодателят може да разчита на подкрепа в тази посока от Ваша гледна точка като управител, ако бъдете избран? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте за отговор, професор Салчев.
ПЕТКО САЛЧЕВ: Благодаря.
Съотношението в болнична и извънболнична медицинска помощ е някъде, доколкото си спомням примерно от бюджета, е около 11 до 13% беше първичната извънболнична медицинска помощ, за останалите видове извънболнична не си спомням, спрямо болничната помощ, да, това е един от проблемите. Аз именно затова наблегнах, че профилактичният характер и промотивния характер и специфичните програми, всъщност това е ролята на извънболничната помощ на общопрактикуващите лекари.
За мен по-тревожно е другата тенденция, която отчитат докладите на Световната банка, че само 0,3% се заделя за профилактика не от бюджета на Касата, а изобщо, така наречените профилактични програми, събрани на национално ниво и смятам, че тук трябва да се наблегне на това, че Касата като обществено-държавна институция изпълнява обществени функции и нещата трябва да бъдат насочени там.
Специално за болничната помощ. Тя е постигнала, да кажа, своя капацитет. В момента даже в докладите и на Световната банка, и последният доклад, който е на Европейската комисия, се отчита един от най-високите достъпи до медицинска помощ в Европа. Ние сме на второ място по достъп на медицинска помощ и преди всичко в болнична медицинска помощ, което показва, че в момента е добре структурирана и организирана, така че трябва да се насочат усилията. Но това не е само във функциите на управителя на Националната здравноосигурителна каса, това е и във функциите и на Министерството на здравеопазването, което определя част от политиките, договорките със съсловните организации. В крайна сметка окончателното решение се взема и на законодателно равнище.
Одържавяването на институцията. Това, което казах, е, че аз ще спазвам правилата и законите на държавата – това беше в моето въведение. Така е решил законодателят към момента, при тези правила ще работя. От научна гледна точка може да се подходи по всякакъв начин, но аз мисля, че в определена степен трипартидният модел е спазен в Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса. Това че има превес на държавната квота, вече е решение на политиците.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Едно уточнение: няма превес на държавната квота. Все още превесът е на останалите.
ПЕТКО САЛЧЕВ: Според становището на обществото. (Реплика: „Това е мнение на синдикатите“.)
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Синдикатите не могат да се включат към държавната квота.
Доктор Адемов, имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми гости, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми професор Салчев! Моят въпрос е свързан с актуалната епидемиологична обстановка. Националният кризисен щаб, давам си сметка, че не Вие определяте състава на Националния кризисен щаб, но няма представител на Националната здравноосигурителна каса. Очевидно е още отсега, че ще има преизпълнение на обемите, които са заложени, очевидно е, че Националната здравноосигурителна каса ще трябва да плаща – условно да я наречем, така наречената надлимитна дейност и затова ми се струва, че е удачно да има представител на Националната здравноосигурителна каса в този Национален кризисен щаб.
Какво е Вашето мнение? Пак повтарям, че не зависи от Вас съставът на този щаб, но според мен е добре да има представител на Касата в този щаб.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Изкажете някакво мнение по темата – заповядайте.
ПЕТКО САЛЧЕВ: Аз ще спомена само следното. В Оперативния щаб има представители на Надзорния съвет. От оперативното ръководство на Националната здравноосигурителна каса няма представители. Аз знам, че е особена обстановката в момента на избора на управител на Националната здравноосигурителна каса, но не е извънредна. Това говорехме и с Министерството, и с госпожа Дариткова, че отсега нататък тази криза, да я кажем най-общо, наречена „коронавирус“ ще отмине, но моят въпрос беше: а след това? След това всъщност всичките институции трябва да се стремят да работят съвместно, за да копират тези очаквани – как да го кажа, неудачи, които ще се получат в системата.
Преди малко, преди да дойда тук говорих и с министъра на здравеопазването, и със заместник-министрите: кога най-скоро може да се събере Надзорният съвет, за да може да вземе решение в тази област за начина на разплащане с лечебните заведения, какви мерки да бъдат предложени? Министъра и тримата заместници казаха: „След като предоставиш данните, тогава ще говорим“, така че трябва да стъпим на реалната ситуация.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Професор Михайлов, имате думата.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Виждам, че стана прецедент в тази комисия – не знам как го допуснахте, толкова сте строга, по два въпроса да се задават на кандидата за управител, и аз няма да направя изключение, и аз с два въпроса ще се втурна към Вас.
Първият въпрос касае един проблем, който много се коментира през годината, и има много различни и противоречиви коментари обаче, това е въпросът за лекарствената политика на Касата. Аз не искам да влизам в подробности, наскоро излезе един материал, че годишно държавата и нейните граждани изпитват нужда от недостиг на лекарствени средства в около 350 позиции, които периодично изчезват от пазара.
Много пъти сме разговаряли в системата на здравеопазването затова какво може и какво трябва да се направи в по-голямата гъвкавост на лекарствената политика. Първият ми въпрос към Вас в това отношение е: какво смятате Вие като управител на Касата, като оперативен неин управляващ да направите, за да могат тези проблеми да бъдат решени в една или друга степен?
Вторият ми въпрос, който е по-кратък, той е породен от предишен мой колега, който Ви зададе въпрос. Като лекар малко съм озадачен от термина „мутиране“ на клиничната пътека. Надявам се, че това е в добър смисъл, защото в медицината мутирането много често го свързваме с други проблеми, но искам да Ви обърна внимание – Вие като човек, който отдавна е в системата на здравеопазването, сигурно Ви е правило впечатление, че големият проблем на клиничните пътеки е в това, че в повечето от тях са инкорпорирани съвсем различни по своята биологична агресия и финансоемкост на биологични единици – те са няколко стотин, заболяванията, знаете, колко са по СЗО, и този схематизъм довежда до такива изключителни парадокси, а с това и до възможност за манипулации. Моят въпрос към Вас в случая е: как Вие смятате като оперативен ръководител на Касата да прекратите тези манипулации, тази ротативка на клинични пътеки, която се върти вече от години в България, и за която и на Вас е известно, и на председателя на Надзорния съвет е известно, ние сме говорили с нея много пъти по този въпрос? Това са моите два въпроса. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте, професор Салчев, за отговор.
ПЕТКО САЛЧЕВ: Благодаря.
Всъщност пак искам да отбележа, че Касата не прави политика. Тя не прави лекарствената политика, тя се прави от Министерството на здравеопазването и специализираните институции към него, които я изпълняват. Това е Изпълнителната агенция по лекарствата и Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти. Касата работи съвместно с тях, за да може да осигури на гражданите съответния достъп до лекарствата. Аз съм работил и продължавам да работя в много тясна колаборация с професор Данчев от Националния съвет по цени и реимбурсиране по други направления, както и с директора на Изпълнителната агенция по лекарствата и искам да кажа, че, да, българският гражданин плаща и част от доплащанията, които казах, че ще се стремим да намалим, са свързани преди всичко с доплащане на лекарствените продукти в извънболничната помощ. Това ще бъде всъщност и нашата съвместна дейност и с Фармацевтичния съюз, и с останалите организации.
И второ, по-активно въвеждане на прогенеричната политика, така че за по-малко пари да се получават повече лекарства. Това става и с допълнително убеждение на българското население, защото всеки смята, че генерикът не е лекарство, а нещо измислено – не е точно така. Така е в общественото мнение.
Относно втората част – мутирането. Да, ние го ползваме като термин, но всъщност не е мутиране в лошия смисъл на думата като при вирусите да се получават други форми на вирусите, а специално за клиничните пътеки моето становище от много дълго време е било следното, че клиничната пътека е преди всичко оценка на качеството, на поведението на лекарите, а не форма на финансиране. В тази връзка ние сме говорили и с Министерството на здравеопазването, мисля, че в бъдеще ще говорим и с Вас, защото, ако знаете, че има една клинична пътека, аз ги знам наизуст, тъй като това ми е работата. Една от клиничните пътеки, която е свързана с хирургия, има 184 диагнози и 240 процедури, а в алгоритъма на пътеката е минимум една диагноза и три процедури, за да бъде отчетена. Тъй че има работа, която трябва да се свърши в бъдеще.
Ние знаем всичките тези неща, но смятам, че не веднага, не в бързи срокове трябва да се решават, а постепенно и внимателно, защото всяко заболяване по МКБ-10 са над 5540 заболявания, при въвеждането на МКБ-11, което ще бъде до две-три години, това, което очаквам, ще бъде едно от предизвикателствата и на Касата. Говорили сме това с Министерството на здравеопазването, тогава ще бъдат много повече и тогава ще бъде и по-сложно кодирането. Всъщност за всяка една от диагнозите по МКБ-10 и трябва да намери своето относително място или относително тегло в цялата гама на заболяванията, така че да бъде реално остойностено, а не на базата на договори, договорки и така нататък. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Доктор Тасков – заповядайте, имате думата.
ДЕСИСЛАВ ТАСКОВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин Професоре! Първо, едно продължение на Вашия отговор – благодаря за него – специално за това, което става в момента с инфекциозните отделения, които покриват до голяма степен всеобщия проблем, който е свързан с вирусното заболяване. Говори ли се каква ще бъде обезпечеността? Става въпрос не да мине съответната вълна, а още сега, в момента, точно на базата на всичко, което се случва, да имаме някакви мерки – специално за инфекциозните отделения, които като необходимост трябва да присъстват в областните центрове, и не само на държавата.
Второ, все пак държавното здравеопазване буквално на 100% поема действията спрямо тази вирусна епидемия, да кажем. Какви мерки се приемат в това отношение, свързано със специалисти, които в държавните болници поемат специално тези действия? Това, което уважаемия доктор Поповски каза преди малко, без остойностяване ние не можем да искаме и мутиране, и така нататък.
Благодаря, че тук е и управителят на Надзорния съвет. Въпросът ми по същество е: за Вас има ли някакво мислене, системно поведение за ограничаване на броя на здравнонеосигурените пациенти? И по отношение на това смятам, че трябва да се намали, да се мисли системно за намаляване не само на доплащането в доболничната помощ, а доплащането в болничната помощ специално, още повече какъв е процентът на финансите в болниците и извънболничното здравеопазване? Мисля, че това е по-сериозният проблем – да са намали доплащането в самите болници, което се получава в момента и е една от основните причини и според мен за липсата на доверие в осигуряването. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Професор Салчев, имате ли коментар? Заповядайте.
ПЕТКО САЛЧЕВ: Относно поведението в момента и работата на инфекциозните отделения аз искам да кажа, че внимателно наблюдавам работата на Националния щаб и мога да Ви кажа, че така наречените остри мерки, които се приемат при такива неща, са абсолютно адекватни и отговарят на така нареченото епидемиологично поведение в тази връзка.
При предишната епидемия, която беше САРС – птичият грип, беше възложено на Националния център по обществено здраве и анализи да направи един анализ, който ние сме предоставили още – мисля, че 2013 г., където бяхме показали кои лечебни заведения имат затруднения и са рискови за предоставяне на реална медицинска помощ при бедствия, аварии и такива ситуации. Мога да Ви кажа, че тогавашните препоръки – две трети от тях, са изпълнени. Мисля, че той седи още и в Министерството. Там се наблюдават и тези лечебни заведения, защото ние сме дали рисковите оценки на лечебните заведения по списък за всяко лечебно заведение. Искам да кажа, че съм удовлетворен, че тогава, когато направихме това нещо, сега в момента се изпълнява и от Министерството на здравеопазването.
Относно здравнонеосигурените лица. Това е един от проблемите, които ще продължават да седят и те във всяка система са такъв проблем – не само в българската осигурителна система. Нашата система има високо покритие на здравноосигурителния риск и смятам, че работата е с рисковите групи, но не и в задълженията на управителя на Националната здравноосигурителна каса, който може да подава съответната информация или да изисква съответните действия от другите институции и органи.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Колеги, други въпроси, коментари?
Доктор Брънзалов, и после професор Стоименова – заповядайте.
НИКОЛАЙ БРЪНЗАЛОВ (Български лекарски съюз): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Аз със задоволство отбелязах факта, че всичките въпроси, които възникнаха при мен след изложението на професор Салчев, бяха зададени от уважаваните от нас народни представители. До голяма степен всичко, което ни интересува нас като съсловие, беше обсъдено.
Само бих желал едно малко пояснение да въведете. След като сте изготвили съответния анализ и правите сметка да има мутиране на клинични пътеки, преструктуриране на начина на финансиране на медицинските дейности, при Вас, и при госпожа Начева седи ли на дневен ред остойностяване на лекарския труд и на труда на медицинските специалисти в системата и оттам да може да се надгражда цялата система на финансиране? Ние отдавна го задаваме този въпрос, но до този момент няма отговор по въпроса.
Вторият ми въпрос е: самият Вие отбелязахте, че въпросната реимбурсна листа е доста остаряла, има нужда и тя от преструктуриране, аз като общопрактикуващ лекар, който само допреди един час си бях на работното място, мога да Ви кажа, че по нея много труд трябва да бъде положен, за да бъдат изчистени – съществуват все още много безсмислени продукти, които са там, някои от тях отдавна са отпаднали от употреба, но си стоят и дали все пак думата на лекарите ще се чуе във въпросната комисия по реимбурсация? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте, професор Салчев, да отговорите.
ПЕТКО САЛЧЕВ: Благодаря Ви.
Мисля, че заедно бяхме и с доктор Адемов, и с останалите на една конференция, която беше свързана със заплащането на труда на медицинските специалисти. Аз ще отговоря само с едно, да го кажем, икономическо определение. Заплащането в системата, независимо коя е – дали е здравеопазването или която и да е друга система, лежи на икономически принципи и е свързано с търсенето и предлагането на труда. Остойностяването, тогава казах на колегите, остойностяването на лекарския труд, който успее да направи такова нещо, ще получи Нобелова награда, тъй като остойностяването на лекарския труд не е свързано само с индивидуалния подход или индивидуалната среща на лекаря, а това е мултифункционална дейност. Има дезирфикация на услугата. Той сам не може да вземе решение, ако не получи помощ от лаборатория, рентген и така нататък. Така че така нареченото остойностяване минута по минута, както беше преди 1987 г. с нормирането на труда, е невъзможно. Тъй че смятам, че когато се остойности цялостната услуга, елементите вътре в тази услуга са на базата на това кой какво влага и затова не може да има и еднакво заплащане на специалистите, независимо какви са – лекари, сестри и така нататък, защото има специфика на всеки труд.
Специално за реимбурсната листа. Това е работа и дейност на Министерството на здравеопазването и на Националния съвет по цени и реимбурсиране, където управителят и администрацията на Националната здравноосигурителна каса имат възможност да дават своите становища, но не и да влияят. Аз лично съм апелирал и ще продължавам да апелирам и за в бъдеще така нареченото двадесет и пет процентно реимбурсиране да отпадне и да останат така наречените норми на заплащане – над 50 – 75% особено при социално значимите заболявания.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Професор Стоименова, заповядайте за Вашия въпрос.
АСЕНА СТОИМЕНОВА (Български фармацевтичен съюз): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, госпожо Начева, професор Салчев! Позволете ми и аз да задам два въпроса.
В част от отговорите, които дадохте, Вие отбелязахте някои от областите на сътрудничество между Националната здравноосигурителна каса и Българския фармацевтичен съюз, посочихте във Вашето изявление, че сте за запазване на административната институционална памет. Лично на мен ми се иска и да надградим това, което Вие ще наследите като система. Известно е, че всеки втори хронично болен пациент, това е по данни на Световната здравна организация, приема неправилно своите правилно предписани лекарства. В редица европейски държави има проекти за фармацевтични консултации, свързани с рационалност на употребата. Разбира се, когато се използват рационално едни ресурси, те струват и по-евтино.
Първият ми въпрос е: какво е Вашето становище, готов ли сте да обсъдим въвеждането на подобни практики и в България, генерирането на подобен масив от данни?
И вторият въпрос – той също е свързан с първия, по отношение на наблюдението на ефекта от лекарствената употреба. Тъй като в последните години има няколко десетки заповеди на Националния съвет по цени и реимбурсиране за наблюдение на ефекта от терапията: по какъв начин Касата ще използва тези данни, ще се отрази ли на заплащането, ще се опитате ли да повлияете на този процес, на това как се събират тези данни, как се обработват, как се залага дизайнът на тези проучвания? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Професор Салчев, заповядайте.
ПЕТКО САЛЧЕВ: Благодаря на професор Стоименова.
Тя знае, че аз бях един от радетелите и един от моите помощници-асистенти работи така наречената социална фармацевтична услуга, така че веднага отговарям на въпроса. Да, всяко предложение, което е свързано с рационалното лечение и изпълнение на терапевтичните препоръки, ще бъде прието.
Специално за ефекта от наблюдението на лекарствата. Беше въведено наблюдение чрез информационна система към болничните лечебни заведения. В момента се доразработва системата как ще се заплаща, ако – мисля, че Наредба № 10 беше свързана с това, не се установи ефект. Тъй като не знаех, че ще бъда кандидатиран за управител на Националната здравноосигурителна каса, бях пуснал инспекторите на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ да направят така наречената тематична проверка по изпълнението на изискванията към момента дали се изпълнява реалното подаване на данни, има ли ги протоколите, които се изпитват, как се анализират тези протоколи? Надявам се, че колегите ще продължат по-нататък и ще докладват и на Министерството на здравеопазването, и на Националния съвет по цени и реимбурсиране.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Има ли други въпроси?
Заповядайте, доктор Тимчев.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми професор Салчев! Аз много не разбрах от отговора Ви по отношение на остойностяването на лекарския труд, но моят въпрос ще Ви го задам така: смятате ли, че е нормално лекар да получава петцифрено възнаграждение и една огромна част от лекарите – особено работещи в общинското и областното здравеопазване, да са на 1200 лв. заплата с 30-годишен трудов стаж и две специалности? И още по-общо въпросът бих Ви го задал така: какво ще направите по отношение на повишаване на контрола на изразходването на публичния ресурс? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Професор Салчев, имате думата за отговор.
ПЕТКО САЛЧЕВ: Относно диспропорциите на заплащането в системата на здравеопазването, много малко са нещата, които може да направи Националната здравноосигурителна каса освен това, което беше вкарано в Националния рамков договор до момента, тъй като тя заплаща комплексната услуга. Начинът на разпределение на средствата вътре в системата зависи от директорите на лечебните заведения, а и това е всеобща политика от страна на държавата за формирането, плащането в различните сфери на обществения живот. Да, има диспропорции. Аз не искам да Ви кажа моята заплата като професор в Националния център колко е, но тя не отговаря на стандартите, които Вие казвате. И както виждате, колегите продължават да работят, защото те разбират, че е това. Да, трябва да се променят тези диспропорции, но те могат да се променят единствено и само ако се предприемат съответните политически мерки, свързани с разпределението в съответните системи. Самата каса няма възможност и функции да влияе върху заплащането.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Други въпроси, колеги? Мисля, че приключихме.
Във връзка с проведеното изслушване на кандидата за управител на Националната здравноосигурителна каса и съгласно Процедурните правила, подлагам на гласуване следния Проект на решение, който да бъде отразен в доклада на Комисията по здравеопазването:
Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да обсъди и гласува по реда на Раздел VI от Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по здравеопазването, както и на процедурата за избор от Народното събрание, приета с Решение на Народното събрание на 19 февруари 2020 г., предложения кандидат за управител на НЗОК професор доктор Петко Ненков Салчев и прилага съответния Проект на решение за избор на управител на Националната здравноосигурителна каса, както следва:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за избор на управител на
Националната здравноосигурителна каса
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 19, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване
РЕШИ:
Избира Петко Ненков Салчев за управител на Националната здравноосигурителна каса.“
Който е съгласен с Проекта на решение, моля да гласува.
14 гласа „за“, без „против“, 7 гласа „въздържал се“.
Благодаря.
Приема се.
Благодаря на всички за участието в днешното заседание на Комисията по здравеопазването.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,30 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Дариткова
Стенограф:
Янка Иванова
