Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по здравеопазването
28/01/2021
Редовно заседание на Комисията по здравеопазването
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
ПРОТОКОЛ
№ 95
На 28 януари 2020 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 102-01-4, внесен от Министерския съвет на 11 януари 2021 г.– първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионални квалификации, № 102-01-5, внесен от Министерски съвет на 18 януари 2021 г.– първо гласуване.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 154-01-2, внесен от Валери Симеонов Симеонов и група народни представители на 14 януари 2021 г.– първо гласуване.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Даниела Дариткова.
* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости, уважаема госпожо Заместник-министър! Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването и предлагам то да се състои при следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 102-01-4, внесен от Министерския съвет на 11 януари 2021 г.– първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионални квалификации, № 102-01-5, внесен от Министерски съвет на 18 януари 2021 г.– първо гласуване.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 154-01-2, внесен от Валери Симеонов Симеонов и група народни представители на 14 януари 2021 г. – първо гласуване.
Има ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, който е съгласен с този дневен ред, да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНТРОЛ ВЪРХУ НАРКОТИЧНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПРЕКУРСОРИТЕ, № 102-01-4, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 11 ЯНУАРИ 2021 Г. – ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Госпожо Йорданова, вероятно Вие ще представите Законопроекта от името на Министерството на Здравеопазването.
ЗАМ.-МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, пред Вас е Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, като в основата на този законопроект стои изпълнение на Решение на МС № 704 от 2018 г. С него се цели намаляване на административната тежест пред гражданите и бизнеса, и създаване на по-добри условия за икономическа инвестиционна дейност.
Другите съществени промени, които са в състава на НСНВ (Национален съвет за наркотични вещества) с цел по-доброто негово функциониране в съставите и формирането на Областните съвети по наркотични вещества – само да отворя скоби, че досега сме имали Общински съвети по наркотични вещества, които са включвали единствено и само Общински административни центрове (ОАЦ), които на практика са Областни центрове, и по този начин по-малките общински структури са останали извън общата ни стратегия за борба с наркотиците и формирането от предишните Общински съвети по наркотични вещества (ОСНВ), които се финансират като делегирани от държавата дейности на Центрове за превенция на наркоманиите. Това са основните точки, които предстои да разгледате в тези промени.
Изключително много разчитаме на подкрепата на НС предвид това, че съвсем наскоро беше гласувана и нова стратегия за борба с наркотиците, която включва изпълнение на утвърдени национални програми от НЦОЗА (Национален център обществено здраве и анализи), по която на практика Областните центрове вече са започнали обучителни етапи, като те включват обучение на педагогически съветници и психолози от всички училища в съответния Областен център, което означава, че на този етап ние от миналата година сме пристъпили към формиране на кадри – във всяко едно училище да имаме обучени специалисти, които работят по превенция и да не се налага в критични ситуации, когато се случи инцидент в училище, задължително да се прибягва към Областната структура и нашите експерти от Областните структури да се отзовават на определени ситуации. Считаме, че това ще бъде изключително полезно по отношение на превенция в училищата и разчитаме на Вашата подкрепа. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, госпожо Йорданова.
Моля, за извинение, но нямам добра видимост към всички в залата. би трябвало заместник-министърът на правосъдието да e тук.
Заповядайте, господин Стоянов, да изкажете становища по Законопроекта на МЗ.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Госпожо Председател, уважаеми народни представители! МП е изразило своето положително становище по време на съгласувателната процедура по чл. 32 от Устройствения правилник на МС.
Считаме, че с предлаганите изменения и допълнения ще се намали административната тежест за бизнеса и за гражданите в съответствие с един от основните приоритети на Правителството на Република България. Съвсем накратко: МП смята, че с предложения законопроект ще се допринесе в максимална степен за въвеждането на ефективен модел на административно обслужване чиято цел е да приведе в изпълнение приетите с Решение № 704 на МС от 2018 г. мерки за трансформация на модела на административното обслужване на Република България.
Считам, че Законопроектът следва да бъде подкрепен. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
От останалите гости, поканени по този законопроект – МВР, или първо ДАНС?
Заповядайте.
ТАНЯ КАРАКАШ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
ДАНС е изразила своето положително становище, макар да не беше част от Съгласувателната процедура, то беше допълнително изпратено.
Подкрепяме изцяло предложението, което във времето сме изпратили, за изключването на ДАНС от Националния съвет по посочените в писмата ни мотиви, което виждаме, че е възприето, така че нямаме забележки. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
МВР – заповядайте.
КАЛИН ЛЕНКОВ: Уважаема госпожо Председател, от МВР също подкрепяме Законопроекта, като единствено изразяваме становище в § 3, т. 2 от Проекта. Считаме, че е целесъобразно да остане като член на Съвета главният секретар на МВР, както е досега, а не както се предлага – заместник-министърът на Вътрешните работи.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Госпожо Йорданова, ще Ви дам възможност накрая да отговорите, ако имате и други бележки, върху които бихте желали да акцентирате.
Агенция „Митници“?
ИВАН КУЧМОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Агенцията участва активно в изготвянето на Законопроекта. Нямаме никакви бележки, разбира се, по него. За нас специално епрецизирането на работата с веществените доказателства е една от най-важните теми, като много подробни правила ще бъдат фиксирани в подзаконовите нормативни актове.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: БАБХ – има ли представители? Няма.
НСОРБ - Също няма представител.
Имат писмено становище.
Уважаеми колеги, сега ли искате да вземе отношение, госпожо Йорданова, по изказаното мнение от МВР?
Заповядайте.
ЗАМ.-МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Единственото ни решение да предложим в състава на Национален съвет (НС) да влиза заместник-министърът на Вътрешните работи е на базата на това, че главен секретар, като оперативно действащо лице в МВР досега е участвало в заседанията два пъти, като последният път е бил преди 15 години, което означава, че всеки път, когато сме го канили на заседания, той е казвал, че има много спешни ангажименти, които му възникват в последния момент. Поради тази причина считаме, че участието на ресорен заместник-министър би било много по-ефективно, тъй като на заместник-председателите много често им се възлагат функциите да председателстват съответните Национални съвети. Затова смятаме, че е важно. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Други становища? Не виждам.
Давам думата на народните представители за изказвания.
Заповядайте, професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Законопроектът е от обществено значение, но друг е въпросът как той е изпълнен. Тук имам бележки на експерти, които буквално съобщават, че от общо 13 предложения при общественото обсъждане, са взети под предвид при структурирането на Закона две предложения – двете предложения са на ВМА. Игнорирани са изцяло 10-те предложения на НСОРБ, което е представило своето становище.
Поставя се още един много сериозен въпрос – не искам да влизам в състава на Националния съвет – промените и изключването на цели структури, цели организации, които би следвало да подобрят работата и да участват в действията на Националния съвет. И за Общинските съвети има много забележки от НСОРБ. Но искам да обърна внимание, че в програмите по ал. 1 се използват само лекарствени продукти, съдържащи опиеви агонисти и агонисти-антагонисти, както следва: морфин, метадон, бупренорфин и така нататък – да не влизам в подробности, защото уважаемата аудитория не е запозната с подробности по този въпрос, и експертите задават основателни въпроси.
Така че нашата парламентарна група ще се въздържи при първо четене и ще внесе с помощта на експерти сериозни предложения за промени в така предложния законопроект, за да може той да стане адекватен на това, на което в началото беше обърнато внимание от ресорния заместник-министър – да отговаря на съвременните изисквания и директиви за борбата с наркотичните вещества на територията на Република България. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Други изказвания?
Заповядайте, доцент Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Свидетели сме на недалновидността на закриването на областните психодиспансери. Оказа се, че дейността, която те извършваха, специално в превенцията, терапията и лечението на наркоманиите, е дейност, която от досегашната система, след закриването на диспансерите, няма кой да я извършва. Ние знаем, че в общините има Съвети по наркомании, които обикновено се оглавяват от общински съветник, определен от Общинския съвет, който получава определено заплащане за тази работа.
Във връзка с това, съм съгласен, че трябва да има структура, която да извършва тази дейност, защото примерно – аз съм народен представител от Пловдив, нямаме проблеми, защото имаме Психиатрична болница, която се занимава точно с тази цел. Тук въпросът ми е: в Пловдив този център как ще се координира с Психиатричната болница, която реално си извършва дейността, и то много добре. Тя участва във всичките програми, които са известни в областта на наркоманиите и превенцията им.
Каза се, че финансирането на тези новосъздадени центрове се финансира от държавния бюджет към общинските бюджети, като делегирани за тази цел дейности. Значи, те вършат работа за всички общини в съответната област, но реално само тези, които са общини, в които е Административния център (АЦ) на областта, евентуално за кадровото му окомплектоване, и за дейностите, които касаят всички общини, независимо от тяхната големина и разстояние до АЦ.
Създаваме нова структура: какво е отношението към Областния управител на Областните съвети, те ще имат ли отношение към новосъздадените центрове? Знам няколко области, в които има психиатрични болници: какви ще са отношения към психиатричните болници, които досега извършват тази дейност? Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми доцент Йорданов, ще си позволя да отбележа в кратка реплика, че не са закрити Психодиспансерите, те са трансформирани в Центрове за психично здраве и всички функционират на базата на това да осъществяват лечебна дейност и лечебна помощ. Тук по-скоро е въпрос за превантивни функции, но наистина тези структури съществуват, работят и функционират добре.
А иначе ще дам възможност на заместник-министърът да отговори на поставените от Вас въпроси.
Има ли други изказвания, колеги?
Заповядайте, госпожо Йорданова.
ЗАМ.-МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Само да отбележа, че ние не създаваме нови структури, които ще бъдат финансирани по делегираните от държавата дейности. Това са същите структури, които досега са се наименували Общински съвет по наркотични вещества и Превантивно-информационен център към тях. На практика структурната промяна е в това, че тези Областни центрове ще бъдат центрове за обучение в целия областен формат, което означава, че всички ще обучават, както преди споменах, педагогическите съветници и педагози от всички училища на територията на областта. Това е целта на този законопроект и това, че се финансира и се дават допълнителни средства за дейности на тези центрове, също е изключително свързано с извършването на тези обучителни дейности на центровете.
Що се касае до съвместната работа на Психиатричните болници и Центровете за психично здраве, естествено, че те ще бъдат продължени, особено там, където вече има създадени практики. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Други въпроси, коментари, изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 102-01-4, внесен от Министерския съвет на 11 януари 2021 г.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 8.
Бройката е повече, защото имаме заявени писмени декларации за гласуване от няколко народни представители.
Приема се Законопроектът. Благодаря на всички.
Преминаваме към втора точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА ПРОФЕСИОНАЛНИ КВАЛИФИКАЦИИ, № 102-01-5, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 18 ЯНУАРИ 2021 Г.– ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
От името на МОН кой ще представи Законопроекта?
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Заместник-министърът Петър Николов каза, че е в коридора и идва. Ако кажете, мога да започна.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Ще изчакаме. Благодаря.
Заповядайте, ако искате да започнете, че голяма стана паузата.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Съжалявам наистина и се извинявам от името на заместник-министър Николов.
Предложеният Проект за изменение на Закона за признаване на професионални квалификации (ЗППК) е продиктуван от две причини: ЕК на всеки две години прави преглед как държавите членки са транспонирали Директивата за признаване на професионални квалификации. През прегледа през 2018 г…. (Заместник-министър на образованието Пламен Николов влиза в залата.)
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Може да подадете щафетата на заместник-министърът.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Благодаря.
Здравейте, госпожо Председател. Уважаеми колеги, извинявам се за лекото закъснение.
Предлаганите промени в ЗППК целят две неща: първо, да синхронизират по-пълно разпоредба на Националното право с промените в Директива 36 от 2005г. относно признаване на професионалните квалификации; второ, да въведат новата Директива 958 на ЕП и на Съвета от 28 юни 2018 г. относно проверката за пропорционалност преди приемането на новото регулиране на професиите.
След преглед от ЕК на степента на транспониране на Директива 2005/36 за признаване на професионални квалификации и изменение на Директива 2013/55 в началото на 2019 г., Комисията нотифицира 27 държави членки, в това число и България, относно констатирана липса на транспониране или не пълно транспониране на някои разпоредби от Директивата.
МОН като Национален координатор по регулираните професии предприе необходимите мерки за уведомяване на всички ведомства, органи по признаване, които имат отношение към регулираните професии с цел изготвяне на отговор до Комисията. В рамките на 2019 г. бяха изпратени няколко отговора от страна на България по констатациите на Комисията, която от своя страна върна нейното виждане по въпросите какво приема от обясненията и какво не.
В крайна сметка от всички направени констатации от Комисията, останаха няколко, които изискваха предприемане на Законова промяна в ЗППК в края на 2019 г. Министерството, съвместно с всички органи по признаване, предприе изготвяне на промени в ЗППК, с което да бъде отговорено на всички констатации на ЕК по Процедурата за нарушение.
Пандемичната обстановка донякъде забави този процес, като Комисията удължи сроковете на всички държави членки. През месец юни 2020 г. проектът бе изпратен на Комисията за становище, която върна положителен отговор в началото на месец януари 2021 г. Това е причината да Ви предлагаме в момента – това е първата точка.
По втората точка – с предложения законопроект се въвеждат и разпоредбите на новата Директива 958 от 2018 г. на ЕП и на Съвета от 28 юни 2018 г. относно проверката за пропорционалност преди приемането на ново регулиране на професии. Това е Директива, приета в рамките на Българското председателство, плод на почти 3-годишна работа. Тя определя правила за оценки за пропорционалност, които да се извършват от държавите от ЕС преди приемането на ново регулиране на професиите или изменения на съществуващото регулиране.
Директивата има за цел да предотврати прекомерните ограничения относно достъпа до или извършването на професионални дейности, да гарантира прозрачност и правното функциониране на вътрешния пазар.
Срокът за транспониране на Директивата бе в края на месец юли 2020 г., като по тази причина бе най-целесъобразно нейното транспониране да бъде направено в рамките на подготвените вече промени в ЗППК, вместо да се подготвят наново нарочни изменения в Закона.
Комисията все още не е започнала процедура срещу България за не транспониране на Директивата, защото е запозната, че това се извършва в рамките на настоящите действия, с които се отговаря и на другите констатации.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря ви.
Ако има въпроси, вероятно после ще отговорите на народните представители.
Становища по Законопроекта?
Заповядайте, доктор Шарков – Български зъболекарски съюз.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин Заместник-министър, госпожо Заместник-министър, гости, колеги! Ние внимателно прегледахме ЗИД на ЗППК и искам да Ви кажа, че един от параграфите вече е видян, или както казват французите – дежавю.
На 8 декември 2015 г. в Народното събрание бе внесена и бе отхвърлена една поправка, която касае лекарите по дентална медицина в България. И, за да не бъда голословен, ще започна да цитирам тези текстове, които, освен Директивата от 2018 г., касаят и упражнението за преразглеждане на регулираните професии – определени професии, и потвърждаването на определени регулирани професии като такива – това е Директивата на Съвета за пропорционалност. С тези документи БЗС е добре запознат, защото преди да станат реалност, те минават през Съвета на европейските зъболекари – констатиран орган на ЕК.
След този увод, пристъпвам към цитиране на предложените текстове – в § 13: „доказателства за професионална квалификация „лекар по дентална медицина“ се признават удостоверения за професионална квалификация „лекар“ – спирам, за да осъзнаете – значи не „лекар по дентална медицина“, а „лекар“ – издадени в Испания в периода 1986 – 1997 г., придружени със свидетелства, издадени от компетентен испански органи, удостоверяващ, че са изпълнени следните условия които са изброени. Съответният специалист е завършил успешно обучение с минимална продължителност 3 години.“
Коментар: Единните държавни изисквания в България са, че ние през 2005 г. водихме доста сериозен разговор с представители на ЕК относно присъединяването и подписването на договор за присъединяване на България към ЕС, и основната тема беше думата „стоматолог“. Станахме лекари по дентална медицина и това фигурира при нас. Фигурира и в повечето европейски страни под различни наименования, но е важното, че са лекари по дентална медицина.
Сега изведнъж в това предложение се казва, че лекар може да бъде приравнен на лекар по дентална медицина, но това най-малко ни притеснява. Притеснява ни минималната продължителност на обучение от 3 години. В България е приета магистърска степен на образование, като във всичките 27 европейски държави – преди това бяхме 28, за Великобритания няма да Ви давам пример – е прието, че трябва да имат 5 години обучение и минимум 5 хиляди учебни часа, за да можеш да бъдеш лекар по дентална медицина. Тук в случая се касае за някакво образование, което не е изяснено и е неясно.
Освен това, това е вид сегрегация към тези, които са завършили 5-годишното обучение, кредитните часове са покрити и изведнъж се появяват от Испания – не знам колко е броя на тези, които трябва да бъдат приравнени, които са обучени три години и идват на нашия пазар.
Освен юридическата страна на въпроса, ние искам да поговорим и за безопасността и високото качество на денталната помощ в Република България. Това ще признаване на тази професионална квалификация с 3 години обучение на лекар да му кажеш, че става лекар по дентална медицина – за чужденци говоря, ще наруши и качеството и безопасността.
Освен това искам да Ви кажа, че не знам дали Министерството на образованието знае и не знам дали Вие сте запознати, че в Испания има Факултет по дентална медицина, който обучава единствено и само в събота и неделя, което звучи странно. Само събота и неделя! И издава дипломи, които – представете си съботно-неделно обучение дали да е 5 години, как в събота и неделя ще се покрият всичките изискуеми 5 хиляди часа! Давам пример за Испания.
Затова ние сме категорично против § 13 в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионални квалификации поради всички тези наши съображения. И като допълнение ще кажа: нека да се заинтересуваме в кои страни от ЕС е транспониран подобен текст. Веднага ще дам пример – и то риторичен въпрос, защото аз знам отговора – Федерална Република Германия. Понеже са провинции, те имат собствени закони, в нито една провинция на ФРГ такъв тест не е приет и няма да бъде приет. Мога да Ви дам примери с други страни, като Франция и така нататък, но не е необходимо.
Ние имаме единни държавни изисквания, здравеопазването и образованието по директиви са приоритет и прерогатив на държавата членка и сега с един такъв параграф да нарушим всички правила на образованието и на лечебната дейност в България, като поставяме в едно съревнование необразовани достатъчно и образовани лекари по дентална медицина, които са си заслужили това професионално наименование.
Моля Ви, да не бъде приет §13 между първо и второ четене от Комисията по здравеопазване. Надявам се, че и МОН и КОН, на които сме изпратили също нашето становище, ще се запознаят подробно с него и ще ни подкрепят. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Преминаваме към изказвания. Имате думата.
Професор Михайлов, заповядайте.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Нямах намерение да се изказвам, въпреки че вчера се изказах в Комисията по образование – помолиха ме колегите там да отида.
Моето мнение много по-подробно и много по-аргументирано ще бъде представено от колегата Йорданов, защото той е специалист в тази област. Абсолютно е прав доктор Шарков. Няма какво да го коментираме този въпрос. Най-смешното е, че това се случва за втори път в нашия Законодателен орган, втори път се случва този сблъсък, за да се вкара това нещо, да има колизия и даже в КОН, смея да го споделя – това не е квалифицирана информация, също имаше такъв един конфликт – вижда се явно, между председателя на Комисията и представителите на Министерството. Сега тук по същия начин, но тук задачата е много по-тежка, защото на тази маса са застанали и лекари и стоматолози и те много добре разбират какви са – да не казвам точната дума, които се опитвате да прокарвате тук, така че... Доцент Йорданов много внимателно ще представи всичко.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Надявам се все пак доцент Йорданов да се ориентира към философията на Законопроекта, както е в първо четене, а не да коментираме детайли, които би следвало да се коригират между първо и второ четене.
Имате думата, доцент Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости-експерти, уважаеми госпожо Заместник-министър! Да, днес гледаме Законопроект на първо четене и би трябвало да се занимаваме с философията на Закона, но не бих се съгласил напълно, защото той има съвсем конкретни изисквания, които прозират в някои от членовете на Закона и параграфите му. Улеснен съм от доктор Шарков, който представи историята на опита за така наречено уеднаквяване на изискванията за практикуване на професии, специално в случая медицински професии в страната.
Ще си изложа своите съображения, поради които ние не можем да подкрепим и няма да подкрепим този закон. Въпреки че се говори за философия, ще си позволя да цитирам и членовете на предлагания закон.
Тук обаче ми прави неприятно впечатление, че с изключение на доктор Шарков, представителите на другите съсловни организации, които ги касае този закон, не присъстват, поне така виждам.
В чл. 17 се въвежда служебно приемане на членове на Съсловните организации в сферата на здравеопазването и временно членство. Доколкото съм се запознал с уставите на Съсловните организации в България в областта на здравеопазването, различните категории, никъде няма служебно приемане на член и временно членство. За какво става дума? Идва един колега – ще си позволя да използвам примера на доктор Шарков, от Испания, който иска да работи в България. Подава документи в МЗ, преглежда ги Министерството и, ако всичко е наред, министърът на здравеопазването пуска – забележете, уведомление до Съсловната организация. Значи този колега е казал: аз искам да работя две години в България. В това уведомление съсловната организация – БЛС, БЗС и другите категории, трябва задължително да го направи член, без да има активна позиция да прецени неговите квалификации, и то за 2 години, ако той е писал, че иска да работи 2 години в България. Според мен по този начин се отнема автономията на Съсловните организации и техните изисквания за членство в тях. Това е една от основните причини, с които ние не можем да се съгласим.
В чл. 21 е казано, че когато на един колега от европейска страна, на който не му достига квалификация, тя може да се придобие – забележете, с изпит за правоспособност. Никъде не се коментира, че само с изпит никъде не се придобива квалификация. За да се явиш на изпит за правоспособност, ти трябва да представиш хорариум за своето обучение, който е одобрен от държавните органи – от медицинските университети, от Съсловните организации. Как ще представиш правоспособност само с един изпит?! Това е недомислие!
В чл. 48 – това е само малка забележка, се използват терминът „висше образование“ – тук бих призовал МОН да използва приетите образователни степени в България „бакалавър“, „магистър“ и „доктор“, защото висше образование – разбирам идеята на Съсловните организации на специалистите по здравни грижи да пише на дипломите им „висше образование“ – но поне, доколкото съм запознат, без да съм експерт в областта на образованието, този термин не би следвало да съществува в България.
Абсолютно подкрепям доктор Шарков като ръководител на катедра във Факултета по дентална медицина не мога да се съглася, че за три години ще се придобие необходимата медицинска теоретичната и практическата подготовка, за да поверим здравето на човек. Така че категорично тук сме против.
Последното, което исках да коментирам обаче със специалистите на Съсловната организация, където членуват акушерките, в чл. 51 се приема, че за професионална квалификация „акушерка“ се въвежда признаване на условия за прием от 10-годишен образователен курс до 2016 г. В нашата страна условието за прием за обучение за акушерки е 12-годишен образователен курс и приемен изпит. Значи един човек, който е влязъл без приемен изпит да се обучава и само с 10 години общообразователна подготовка, то тогава и българските момичета, които искат да станат акушерки, след 10 клас могат да кандидатстват и без приемен изпит и да кажат: щом от Испания могат да дойдат, ще ни приемете и нас да се обучаваме за акушерки.
Мисля, че тези неща, които доктор Шарков абсолютно точно ги представи, ние не можем да поставим в неизгодна позиция българските медицински специалисти в сравнение с тези, получили някаква квалификация в други европейски страни, и да ги пуснем на българския пазар на медицински услуги, защото считам, че българските медицински специалисти ще бъдат в неблагоприятно положение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Други изказвания? Не виждам.
Бихте ли искали да направите коментар на бележките?
Заповядайте, господин Заместник-министър Николов.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Благодаря Ви.
Част от нещата са верни, които се казаха, но това е Директива на ЕС, която, ако ние не транспонираме в някакъв момент в нашето вътрешно законодателство, ще ни наложат наказателна процедура и ще започнем да плащаме не малки суми.
Това, което мога да кажа, е, че след вчерашното заседание в КОН ние направихме подробна справка. Първо, тези текстове са приети вече от всичките 26 страни, без България. Имам тук таблица, мога да Ви я покажа, така че ние сме единствената страна, която не я е приела. Въпреки това, тъй като има силни аргументи в посока недостатъците на предлаганите текстове, предложението, което бихме могли да направим е между двете четения да отпадне текста за денталните специалисти, така че практически наказателната процедура, която в момента тече срещу България, ще бъде преустановена, ще започне нова и ще спечелим време, в което можем да намерим евентуално някакво по-добро решение.
Но другите текстове е хубаво и задължително да влязат, защото иначе влизаме в тежка ситуация.
По повод дипломите. Висше образование е термин, който съществува. Това е нещо, което го пишем в дипломите и в момента, тоест определен завършил студент има висше образование с една или друга степен – бакалавър, магистър и така нататък. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионални квалификации, № 102-01-5, внесен от Министерския съвет на 18 Януари 2021 г.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 11, против – 7, въздържали се – 1.
Приема се.
Благодаря на всички за участието в заседанието на КЗ по тази точка.
Преминаваме към точка трета:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ, № 154-01-2, ВНЕСЕН ОТ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ СИМЕОНОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 14 ЯНУАРИ 2021 Г.
Законопроектът ще бъде представен от вносителите.
Господин Ячев, имате думата да представите Законопроекта.
БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Дариткова.
Уважаеми колеги – членове на Комисията, дами и господа – представители на различните ведомства, имам ангажимента да представя на Вашето внимание ЗИД на Закона за автомобилните превози.
Целта на така направените законови предложения е да бъде въведена регулация в сектор, който се отнася към превоза на болни и ранени лица, който се извършва от линейки, извън обхвата на Спешната медицинска помощ (СМП). На практика в дадения момент е регулирана единствено и само СМП, като всички останали, да ги наречем, линейки, извън системата на Спешна помощ, нямат право да извършват спешна помощ, но извършват медицински транспорт без никаква регулация до момента.
В мотивите, които искам да представя пред Вас, ще се опитам да акцентирам върху онези особености от нашите законови предложения, които кореспондират с характера на Здравната комисия.
На първо място – подчертавам, че тук говорим за линейки, които извършват дейност, извън обхвата на Спешната помощ, или извършват така наречения медицински транспорт. Медицинският транспорт в над 95% от случаите е необходим на гражданите и се заплаща от тях самите. Едва по-малко от 5% от случаите е необходим за лечебните заведения и в частност болниците. Проблемът идва от това, че, благодарение на липсата на създадена регулация, в момента над 100 обяви в интернет пространството предлагат така наречената услуга „медицински транспорт“, като само в София са между 55 и 70 подобен тип транспортни средства, голяма част от тях са в сивия сектор. Извършват се данъчни измами, данъчни престъпления, включително и умишлено животозастрашаващи действия.
В тази връзка би трябвало всички линейки, които са извън обхвата на СМП, да попаднат в нарочен регистър, за да може да се извършва ефективен контрол на пътя. Предложените от нас промени, най-вече промените в чл. 24в, ал. 3, включват и създаване на наредба, в която да има изискване относно линейките, тяхното оборудване, екипите, начинът на извършване на превоза, предпътен контрол, административнонаказателна отговорност и така нататък. Ако разгледаме в частност само болниците, то и в момента, тъй като това е един от акцентите, че натоварваме излишно болничните заведения – държавни, или общински, то и в момента те отговарят на изискванията, които ние сме заложили за представителите на частния сектор. Така например те имат диспечерски пункт, който всъщност е Регистратурата с денонощен телефон. Имат Експлоатационен център, който е паркингът на болницата, където и в момента стоят линейките. Имат ръководител транспорт, защото в своята организационна структура всяка има и директор транспорт. И онези законови изисквания от ал. 3 от т. 1 до т. 8, които сме предвидили, не затормозяват административно, финансово или организационно дори болничните заведения. Ние сме предвидили в нашия законопроект останалите изисквания да не бъдат задължителни за болницата и определени държавни общински лечебни заведения.
Правейки нашето предложение, сме извършили сериозен анализ и оценка на настоящата ситуация и сме се постарали, пак повтарям, да не утежняваме излишно работата на болничните лечебни заведения. Важно е да се знае, че създаването на медицински екипи, ръководител „Медицинска дейност“, предполага и предвижда медицинска дейност. Към момента медицинският транспорт по категоричен начин не е регламентирам като медицински дейности и не попада в обхвата на настоящия регламент. Той е извън съществуващите лечебни заведения, към които видно превозът на болни и ранени лица не попада. Същият не попада и в обхвата на СМП.
Поради факта, че медицински транспорт по своята същност е основна транспорта услуга – и ние така я разглеждаме, и евентуално по изключение може да бъде включена и медицински дейности, то също към момента е уредено в Закона за здравето, че задължението на медицинското лице е да окаже необходимите медицински дейности, но само при необходимост.
В заключение бих искал да кажа, че направеното допълнение към чл. 24в от ЗАвП урежда въпросите за подобряване на настоящата наредба, която все още не е готова – поне има създадена работна група, по нея се работи, като ние даваме възможност тази рамка да не бъде просто регистрационен режим, по който всяка една добросъвестна или не добросъвестна линейка да влезе в някакъв списък, а вече се опитваме да дадем ясни изисквания и правила, по които трябва да се върви, да се уреждат въпросите и с административнонаказателната отговорност, създаване на специален регистър, който ще бъде публично достъпен, ще подпомага работата на контролните органи и ще дава възможност на гражданите да проверяват избрания доставчик на услуга, доколко той е легитимен или не е легитимен.
Не на последно място, ние предлагаме и решение на проблема на МЗ с линейките-копърки, както ги наричат в публичното пространство, които имитират линейките на СМП – проблем, от който страдат и гражданите, както и добросъвестните служители на Центровете за Спешна медицинска помощ (ЦСПМ).
Нашият законопроект е подкрепен от Пациентски организации, БЛС, БАПЗГ (Българска организация на професионалистите по здравни грижи). Искам да добавя само, че ние даваме една предварителна законова рамка, която, разбира се, търпи промени. Към тази рамка смятам детайлите да оставим на експертите, на Вас като членове на Комисията, със здравна специфика, и между първо и второ четене приемаме и ще подкрепим всякакви предложения, които ще усъвършенстват предложените законови промени. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Имате предоставени становища, но все пак да чуем становището на МЗ – госпожо Йорданова.
ЗАМ.-МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители! Няма да препрочитам становището на МЗ, само ще цитирам, че МЗ принципно би подкрепило всяка навременна инициатива за въвеждане на нови или усъвършенстване на действащите правила относно дейностите за извършване на транспорт на лица с увреждания, на лица с намалена подвижност, болни или ранени лица, в това число със специални превозни средства, като, разбира се, отчете спецификите на лечебните заведения и държавните структури, които осъществяват подобен превоз. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Господин Рановски – заповядайте.
БОЙКО РАНОВСКИ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Заместник-министър, дами и господа! Становището на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) е, че с Проекта за изменение на Закона за автомобилните превози се въвежда регулация при извършването на превози на болни и ранени лица, извън обхвата, попадащ в СМП.
Съгласно ЗАвП превозите срещу заплащане – това са един вид обществени превози, които към момента т.е. превозът на болни и ранени лица, не попада в обхвата на ЗАвП. Така че МТИТС подкрепя предложението да се въведе регулация на този вид превози, защото те попадат в определението за обществен превоз и се извършват срещу заплащане и в момента.
По отношение изискванията към персонала, оборудването на транспортните средства, това вече е от компетенцията на МЗ. Но регулация на такъв вид превози би следвало да се въведе в законодателството. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: И аз благодаря.
Доктор Гелев – заповядайте.
ГЕОРГИ ГЕЛЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители! Прочетох становищата на всичките мои колеги, директори на Спешни центрове, които са ги изпратили до Вас, в това число прочетох и становището на министъра, което изцяло подкрепям.
Само не мога да разбера защо това се предлага да влезе в МТИТС и в Автомобилна администрация, при положение че който иска да има лична кола – такава линейка, и да извършва такъв превоз, трябва да отговаря на всички изисквания, на които отговарят държавните линейки.
Второто, което е: регистърът според мен и според колегите, които говорих, би трябвало да бъде към МЗ и по-специално РЗИ-та по места. Там се създава този списък, евентуално са и под отчет на РЗИ. В кризисна ситуация, не дай си Боже, да стане крупна производствена авария, природно бедствие, или някакъв терористичен акт, какъвто беше в Бургас, тези частни превозни средства-линейки да бъдат на разположение на РЗИ, на директора на РЗИ.
Състоянието с тези частни линейки е плачевно. Да не говорим, че медиите снимат. Те карат мебели, карат зеле, чушки и така нататък – снимат ги. След това, ако отговаряме, че това не е наша линейки, по нищо не се различават от нашите линейки. Закупуват ги, веднага ги регистрират в КАТ. Да, автомобил със специален режим – и сирена, и лампа, и абсолютно всичко. В крайна сметка обаче собствениците на тези линейки обикновено са бивши наши шофьори, които, направили някой друг лев, отиват и купуват на старо. Да, от Запад я внасят, да, тя отговаря на всички изисквания в конкретната държава, в която са я купили – дали Италия, дали Германия, Австрия и така нататък, но въпросът е, че те нямат абсолютно никакво компетентност, когато извършват този специализиран транспорт.
Ще Ви дам пример: има една много прочута болница в Истанбул, където тук са полудели нашите българи да ходят да се лекуват там – „Джон Хопкинс“ – колко е Джон Хопкинс това не е много ясно – но този транспорт до Истанбул – 600 км отиване и връщане, с един шофьор, който даже пък не е и като международните да почива задължително, той кара непрекъснато. Просто не отговарят на никакви правила въпросните водачи.
Аз лично считам, че това трябва да бъде в Закона за здравето. Регистърът трябва да бъде в РЗИ, РЗИ да дава това разрешение и съответно онова, което касае автомобилът като автомобил, както и нашите автомобили, да си изпълняват законодателството на държавата. Както ние минаваме два пъти в годината на преглед, както ни задължават да имаме летни и зимни гуми и така нататък, същото трябва да важи и за тях. Защото, ако това е обществен транспорт, тогава нека да си вземат трамвая или да си ходят с рейса. Това не е обществен транспорт. Този гражданин страда от нещо, той най-малкото не може да ходи. Примерно счупил си е крака и трябва да отиде на контролен преглед в „Пирогов“. От „Люлин“ как да отиде? Не, не мога аз да го возя, защото моите екипи – давам конкретен пример със София – са заети наистина със спешни състояния. Това го имаше преди 10 ноември – имаше такава услуга, но то беше специално звено към „Бърза помощ“. Да не се връщаме назад преди 30 години. Така или иначе това има място – да, частни автомобили, но по друг начин регистриран. Това е мнението на болшинството Центрове.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Гелев.
Други изказвания?
Господин Таушанов, заповядайте.
ПЛАМЕН ТАУШАНОВ: Добър ден.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми депутати, уважаеми Заместник-министър! Ние сме депозирали нашето становище от Българска асоциация за закрила на пациентите (БАЗП). Подкрепяме Законопроекта, за който стана дума и беше в детайли изяснен от депутата Ячев, така че в общи линии няма какво повече толкова да представим.
Единственият въпрос, който в публичното пространство няма отговор, е, след като се обаждат пациенти – дали са милион и двеста, дали са два милиона – на спешния телефон 112 и половината не са спешни, къде отиват тези пациенти? Това са стотици хиляди пациенти, които не знаят как да се обърнат. По тази причина се дава възможност на всякакви имитации на Спешна помощ да извършват тези действия и да се подлагат на риск, за който става дума.
Така че принципно ние подкрепяме този законопроект и искаме да тръгне да се решава този въпрос, да бъде регулиран, да има регистрация, нормативно определена в наредба, с подробности по решаване на този въпрос. Тъй като има много случаи, в които са се обръщали към нас, които се оплакват от изнудване, дори в рамките на София да се искат цени от рода на 200, 300, 500 лв. и така нататък, плюс не осигуряване на никакъв транспорт реално. Подлага се на риск не само здравето на пациентите. Дори в много случай те не различават, че това не е СМП и този въпрос трябва да бъде решен. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Други становища? Не виждам.
Давам думата на народните представители да се изкажат.
Заповядайте, доцент Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми експерти! Днес разсъждаваме върху философията по регулацията на този вид дейност. Наистина трябва да има регулация. Това е безспорно.
Не съм експерт в областта на МТИТС, но имам известен опит. Не ми е ясно автомобилите на Неотложната помощ имат ли статут със специален режим на движение? Защото в Пловдив имахме един случай с едната от тези структури, която извършва Неотложна помощ. Тя е базирана на такова място, че, за да се включи бързо в движението, трябва да премине 10 метра на един светофар в обратното движение. Ако тя има специален режим на действие, тоест тя е линейка, може да си пусне буркана и тогава има право да премине през тези в обратното движение и да се включи. Но ако няма специален режим на действие, както счита Областната дирекция на полицията в Пловдив и КАТ, те считат, че нямат специален режим на действие, не могат да извършват тази дейност. Имаше доста конфликти, нарушения, актове и така нататък. Тук не съм специалист, но бих искал да получа отговор.
Другата част обаче на нещата е изключително важна. Какъв вид медицинска дейност е позволено да се извършва в тези транспортни средства? Предлага се да бъде направена медицинска структура, тоест тип лечебно заведение. Да, обаче лечебните заведения са представени в ЗЛЗ, като видове, като изисквания към тях, като разрешение и така нататък. Нямаме такава структура, която да отговоря за неотложна помощ. Още повече че там има изисквания, които са доста тежки, ако се контролират от МЗ и от местното РЗИ, които контролират всяка медицинска дейност, която се извършва, защото, не дай Боже, да имаме трагичен изход в една такава линейка на базата на лекарска грешка, тогава ще стане съдебен спор кое е медицинското лице, което извършва, има ли право да извършва, какви са трудовите правоотношения със съответната структура и така нататък – нещо, което не е регулирано в момента, и не може да стане.
Предлага се, ако не се лъжа, да бъде направен Медицински център, само че там трябва да има трима лекари с различна специалност. Каква специалност? Спешната медицина не може да бъде включена, защото тя е държавна по Конституция и не е включена с тези лекари с тази специалност, които не могат да практикуват в такъв вид лечебни заведения.
Така че според мен, ако искаме да регулираме нещата, трябва да се направят промени в Закона за лечебните заведения, макар че не е много ясно каква идея ще направим, за да открием лечебни структури по неотложна помощ, в кои съществуващи медицински специалности, които са ясни – те са в Закона, какви трябва да има – кардиолози ли, Спешна медицина ли и така нататък, което е доста сложно.
По принцип трябва да има регулация, но тя трябва да стане през Закона за лечебните заведения. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: И аз благодаря.
Изказвания?
Заповядайте, професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Както обича да казва доктор Иванов, аз нямах намерение да се изказвам, но се налага.
Няма да бъда многословен – кой какво разбира от транспорт и какви са приоритетите на тези превозни средства. Ясно е едно, което го каза доктор Гелев, само че не му беше удобно да го каже по-категорично и по-ясно по много причини, които на мен са ми известни и аз мога да приема неговите аргументи. Нищо общо няма МТИТС. Един колега наскоро ми каза: като дойде края на парламента колко законопроекти има – там, където има сериозни финансови интереси. Тук се изпусна един от изказващите се и каза колко милиона транспорт се извършва на пациенти и къде отиват тези пациенти, кой ги взима тези пациенти, кой ги взима тези пари и какво става с тях.
Като действащ лекар 40 години в една от най-тежките специалности аз много добре знам каква е трагедията с транспорта на болни, които не са спешно болни, доктор Гелев. Но моето мнение, категорично, като лекар, а не като народен представител, че тази структура, както е в САЩ, както е в много държави в света, е изцяло под контрол на медицинските власти. Тя определя всичко това. Най-малко два пъти годишно са прегледите, които трябва да бъдат правени на автомобилните средства. Има много други изисквания. Доцент Йорданов се чудеше как да формира философията на Закона, какви лекари трябва да работят в този Медицински център. Трябва ли да има Център и така нататък. Трябва ли въобще да има такива Центрове, защото това може да се възложи на болниците. Те могат да си направят подобни звена и да се справят с всичко това, с което може да се справи Здравната система. Тоест тук има един голям финансов масив и в момента това, което аз виждам, е един огромен интерес този масив да бъде лапнат.
Така че ние ще се въздържим при това гласуване. Има много неща, които трябва да бъдат изяснени. Те трябва да бъдат под егидата на МЗ и всички други пледоарии колко е хубаво, колко трябва да се регламентира по-скоро приличат наистина, за съжаление, на приказки, които насочват нещата в една определена, но не в интерес на държавата посока. Благодаря, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Други изказвания?
Заповядайте, доктор Тимчев.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожа Заместник-министър, уважаеми колеги, гости! Аз ще бъда кратък. Слушах много внимателно аргументите, становищата и искам да споделя с Вас нещо, което ми прави впечатление. В България са се появили такива фалшиви линейки, наричани копърки, и така нататък пред очите на всички нас – все едно да се разхождат полицаи с фалшиви униформи. Какви са тези линейки?! Кой ги обслужва? Обикновени шофьори! Въобще това линейки ли са?! Кой разреши такива фалшиви да бъдат регистрирани, като някакъв вид по-различен транспорт от един товарен автомобил например? И ние сега изпадаме в една ситуация да решим проблемът на тези, които са фалшивите в България. Цялото Народно събрание, две-три министерства, становища и в крайна сметка да се появи един законопроект, изнесен от един народен представител.
И другото, което е: има становища от сорта на това да се изграждат нови Медицински центрове, а нови болници ли ще правим, за да возим тези болни?! Или пък нови Медицински центрове?! В годините на прехода и на реформата на здравеопазването Медицинските центрове в огромна част от България нямат медицински транспорт. Поддържат едни леки автомобили, някои от Втората световна война. Те са тези, които трябва да возят болни и нуждаещите се. Останалите ще ползват законовите таксита. Една болница с колко линейки разполага? С една! Ама тя дори не може да направи 10 метра, просто се води, че е линейка.
Другото, което е: в такива малки общини хората не плащат такова нещо, каквото се случва тук в София и в големите градове, което всъщност е основната зарибяваща тези фалшиви копърки структура, защото тук населението е много. Спешната помощ, като се забави, като бавят и такситата, естествено, ще се появят и такива фалшиви. Но защо държавата въобще е позволила това да съществува, след като има Медицински центрове? Спомняте ли си, че джипитата бяха задължени да правят групови практики?! В колко градове джипитата са направили групови практики – един, два. Ама и те трябва да разполагат и с линейка по Закона, с хилядите други неща, които трябва да изпълняват. Изпълнява ли се това в България? Не се изпълнява! Медицинските центрове, освен че работят лекари-специалисти, нещо друго изпълнява ли този Медицински център?! Да има три легла, да се наблюдава болен?! Да има транспорт, да съществува комуникация между самите…?! Ами това е работа на здравеопазването въобще на България. Откъде-накъде ще създаваме ние някаква частна структура, за да се возят, и то чрез фалшиви…?! И аз моята кола мога да я облепя с най-различни лепенки и да я кръста „Супер линейка“ и така нататък.
Това е моето становище по този Законопроект.
И понеже е в края на мандата на това Народно събрание, за мен много от нещата трябва да бъдат изкоментирани и повече становища.
От многото становища на директори на Центрове за СМП – едни са написали само едно изречение: съгласни сме, докато другите имат и някакви по-задълбочени виждания, аргументи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Тимчев.
Има ли реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Рановски.
БОЙКО РАНОВСКИ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Понеже се коментира кой трябва да е компетентният. МТИТС се изказва единствено от гледна точка, че това е вид превоз, който се извършва срещу заплащане и попада в обхвата на ЗАвП. И към момента ЗАвП има норма, която дава правомощия на министъра на транспорта и на министъра на здравеопазването да издадат наредба – съвместно, за регламентиране превоза на болни, ранени, хора с увреждания и така нататък. Но, ако този вид превоз не се въведе в някакъв регистър, няма възможност този вид превоз да се контролира. Всеки може да си сключи договор, всеки може да си наеме някой и да си извършва превоз. Но, за да имаме основания в тази наредба за съвместно – пак казвам, с МЗ, да въведем някакви правила, трябва да има регистър. Дали регистърът ще бъде в МТИТС или на друго място, няма значение, но трябва да има някакъв регистър, за да се знае кой извършва този превоз по начина, позволен от Закона, и кой е нарушител. Благодаря Ви.
ПЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Ячев.
БОРИС ЯЧЕВ: Уважаема госпожо Дариткова, един кратък коментар на изказаните дотук становища.
Първо, по повод последното становище преди господин Рановски. Мисля, че преди да се изкажеш по определен Законопроект е добре да бъде прочетен, защото ако беше прочетен, щеше да се види, че това не е Законопроект на отделен народен представител, а на парламентарна група – „Обединени патриоти“, внесен от името на група.
Странно за мен се препокрива мнението на колегите от опозицията и изказаното от представителя на Центровете за СМП, но общо взето изказването е в духа на: да, има проблем. Този проблем е от години, този проблем е сериозен обществен проблем, но дайте сега да не го решаваме. Защо? Защото сме в края на мандата. Това за мен е абсолютно нелогично изказване. Аз на внушения в посока на някакъв друг вид интереси, бих могъл да върна с изказване: не е ли ущърб на обществения интерес пък сега да не се разрешава този проблем и дейността на този вид нелегален превоз да продължава напред в годините? Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 154-01-2, внесен от Валери Симеонов Симеонов и група народни представители на 14 януари 2021 г.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 8.
Приема се.
Благодаря на всички за участието в днешното заседание на Комисията.
(Закрито в 16,40 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА
СТЕНОГРАФ:
Теодора Енчева
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
ПРОТОКОЛ
№ 95
На 28 януари 2020 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 102-01-4, внесен от Министерския съвет на 11 януари 2021 г.– първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионални квалификации, № 102-01-5, внесен от Министерски съвет на 18 януари 2021 г.– първо гласуване.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 154-01-2, внесен от Валери Симеонов Симеонов и група народни представители на 14 януари 2021 г.– първо гласуване.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Даниела Дариткова.
* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости, уважаема госпожо Заместник-министър! Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването и предлагам то да се състои при следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 102-01-4, внесен от Министерския съвет на 11 януари 2021 г.– първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионални квалификации, № 102-01-5, внесен от Министерски съвет на 18 януари 2021 г.– първо гласуване.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 154-01-2, внесен от Валери Симеонов Симеонов и група народни представители на 14 януари 2021 г. – първо гласуване.
Има ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, който е съгласен с този дневен ред, да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНТРОЛ ВЪРХУ НАРКОТИЧНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПРЕКУРСОРИТЕ, № 102-01-4, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 11 ЯНУАРИ 2021 Г. – ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Госпожо Йорданова, вероятно Вие ще представите Законопроекта от името на Министерството на Здравеопазването.
ЗАМ.-МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, пред Вас е Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, като в основата на този законопроект стои изпълнение на Решение на МС № 704 от 2018 г. С него се цели намаляване на административната тежест пред гражданите и бизнеса, и създаване на по-добри условия за икономическа инвестиционна дейност.
Другите съществени промени, които са в състава на НСНВ (Национален съвет за наркотични вещества) с цел по-доброто негово функциониране в съставите и формирането на Областните съвети по наркотични вещества – само да отворя скоби, че досега сме имали Общински съвети по наркотични вещества, които са включвали единствено и само Общински административни центрове (ОАЦ), които на практика са Областни центрове, и по този начин по-малките общински структури са останали извън общата ни стратегия за борба с наркотиците и формирането от предишните Общински съвети по наркотични вещества (ОСНВ), които се финансират като делегирани от държавата дейности на Центрове за превенция на наркоманиите. Това са основните точки, които предстои да разгледате в тези промени.
Изключително много разчитаме на подкрепата на НС предвид това, че съвсем наскоро беше гласувана и нова стратегия за борба с наркотиците, която включва изпълнение на утвърдени национални програми от НЦОЗА (Национален център обществено здраве и анализи), по която на практика Областните центрове вече са започнали обучителни етапи, като те включват обучение на педагогически съветници и психолози от всички училища в съответния Областен център, което означава, че на този етап ние от миналата година сме пристъпили към формиране на кадри – във всяко едно училище да имаме обучени специалисти, които работят по превенция и да не се налага в критични ситуации, когато се случи инцидент в училище, задължително да се прибягва към Областната структура и нашите експерти от Областните структури да се отзовават на определени ситуации. Считаме, че това ще бъде изключително полезно по отношение на превенция в училищата и разчитаме на Вашата подкрепа. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, госпожо Йорданова.
Моля, за извинение, но нямам добра видимост към всички в залата. би трябвало заместник-министърът на правосъдието да e тук.
Заповядайте, господин Стоянов, да изкажете становища по Законопроекта на МЗ.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Госпожо Председател, уважаеми народни представители! МП е изразило своето положително становище по време на съгласувателната процедура по чл. 32 от Устройствения правилник на МС.
Считаме, че с предлаганите изменения и допълнения ще се намали административната тежест за бизнеса и за гражданите в съответствие с един от основните приоритети на Правителството на Република България. Съвсем накратко: МП смята, че с предложения законопроект ще се допринесе в максимална степен за въвеждането на ефективен модел на административно обслужване чиято цел е да приведе в изпълнение приетите с Решение № 704 на МС от 2018 г. мерки за трансформация на модела на административното обслужване на Република България.
Считам, че Законопроектът следва да бъде подкрепен. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
От останалите гости, поканени по този законопроект – МВР, или първо ДАНС?
Заповядайте.
ТАНЯ КАРАКАШ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
ДАНС е изразила своето положително становище, макар да не беше част от Съгласувателната процедура, то беше допълнително изпратено.
Подкрепяме изцяло предложението, което във времето сме изпратили, за изключването на ДАНС от Националния съвет по посочените в писмата ни мотиви, което виждаме, че е възприето, така че нямаме забележки. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
МВР – заповядайте.
КАЛИН ЛЕНКОВ: Уважаема госпожо Председател, от МВР също подкрепяме Законопроекта, като единствено изразяваме становище в § 3, т. 2 от Проекта. Считаме, че е целесъобразно да остане като член на Съвета главният секретар на МВР, както е досега, а не както се предлага – заместник-министърът на Вътрешните работи.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Госпожо Йорданова, ще Ви дам възможност накрая да отговорите, ако имате и други бележки, върху които бихте желали да акцентирате.
Агенция „Митници“?
ИВАН КУЧМОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Агенцията участва активно в изготвянето на Законопроекта. Нямаме никакви бележки, разбира се, по него. За нас специално епрецизирането на работата с веществените доказателства е една от най-важните теми, като много подробни правила ще бъдат фиксирани в подзаконовите нормативни актове.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: БАБХ – има ли представители? Няма.
НСОРБ - Също няма представител.
Имат писмено становище.
Уважаеми колеги, сега ли искате да вземе отношение, госпожо Йорданова, по изказаното мнение от МВР?
Заповядайте.
ЗАМ.-МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Единственото ни решение да предложим в състава на Национален съвет (НС) да влиза заместник-министърът на Вътрешните работи е на базата на това, че главен секретар, като оперативно действащо лице в МВР досега е участвало в заседанията два пъти, като последният път е бил преди 15 години, което означава, че всеки път, когато сме го канили на заседания, той е казвал, че има много спешни ангажименти, които му възникват в последния момент. Поради тази причина считаме, че участието на ресорен заместник-министър би било много по-ефективно, тъй като на заместник-председателите много често им се възлагат функциите да председателстват съответните Национални съвети. Затова смятаме, че е важно. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Други становища? Не виждам.
Давам думата на народните представители за изказвания.
Заповядайте, професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Законопроектът е от обществено значение, но друг е въпросът как той е изпълнен. Тук имам бележки на експерти, които буквално съобщават, че от общо 13 предложения при общественото обсъждане, са взети под предвид при структурирането на Закона две предложения – двете предложения са на ВМА. Игнорирани са изцяло 10-те предложения на НСОРБ, което е представило своето становище.
Поставя се още един много сериозен въпрос – не искам да влизам в състава на Националния съвет – промените и изключването на цели структури, цели организации, които би следвало да подобрят работата и да участват в действията на Националния съвет. И за Общинските съвети има много забележки от НСОРБ. Но искам да обърна внимание, че в програмите по ал. 1 се използват само лекарствени продукти, съдържащи опиеви агонисти и агонисти-антагонисти, както следва: морфин, метадон, бупренорфин и така нататък – да не влизам в подробности, защото уважаемата аудитория не е запозната с подробности по този въпрос, и експертите задават основателни въпроси.
Така че нашата парламентарна група ще се въздържи при първо четене и ще внесе с помощта на експерти сериозни предложения за промени в така предложния законопроект, за да може той да стане адекватен на това, на което в началото беше обърнато внимание от ресорния заместник-министър – да отговаря на съвременните изисквания и директиви за борбата с наркотичните вещества на територията на Република България. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Други изказвания?
Заповядайте, доцент Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Свидетели сме на недалновидността на закриването на областните психодиспансери. Оказа се, че дейността, която те извършваха, специално в превенцията, терапията и лечението на наркоманиите, е дейност, която от досегашната система, след закриването на диспансерите, няма кой да я извършва. Ние знаем, че в общините има Съвети по наркомании, които обикновено се оглавяват от общински съветник, определен от Общинския съвет, който получава определено заплащане за тази работа.
Във връзка с това, съм съгласен, че трябва да има структура, която да извършва тази дейност, защото примерно – аз съм народен представител от Пловдив, нямаме проблеми, защото имаме Психиатрична болница, която се занимава точно с тази цел. Тук въпросът ми е: в Пловдив този център как ще се координира с Психиатричната болница, която реално си извършва дейността, и то много добре. Тя участва във всичките програми, които са известни в областта на наркоманиите и превенцията им.
Каза се, че финансирането на тези новосъздадени центрове се финансира от държавния бюджет към общинските бюджети, като делегирани за тази цел дейности. Значи, те вършат работа за всички общини в съответната област, но реално само тези, които са общини, в които е Административния център (АЦ) на областта, евентуално за кадровото му окомплектоване, и за дейностите, които касаят всички общини, независимо от тяхната големина и разстояние до АЦ.
Създаваме нова структура: какво е отношението към Областния управител на Областните съвети, те ще имат ли отношение към новосъздадените центрове? Знам няколко области, в които има психиатрични болници: какви ще са отношения към психиатричните болници, които досега извършват тази дейност? Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми доцент Йорданов, ще си позволя да отбележа в кратка реплика, че не са закрити Психодиспансерите, те са трансформирани в Центрове за психично здраве и всички функционират на базата на това да осъществяват лечебна дейност и лечебна помощ. Тук по-скоро е въпрос за превантивни функции, но наистина тези структури съществуват, работят и функционират добре.
А иначе ще дам възможност на заместник-министърът да отговори на поставените от Вас въпроси.
Има ли други изказвания, колеги?
Заповядайте, госпожо Йорданова.
ЗАМ.-МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Само да отбележа, че ние не създаваме нови структури, които ще бъдат финансирани по делегираните от държавата дейности. Това са същите структури, които досега са се наименували Общински съвет по наркотични вещества и Превантивно-информационен център към тях. На практика структурната промяна е в това, че тези Областни центрове ще бъдат центрове за обучение в целия областен формат, което означава, че всички ще обучават, както преди споменах, педагогическите съветници и педагози от всички училища на територията на областта. Това е целта на този законопроект и това, че се финансира и се дават допълнителни средства за дейности на тези центрове, също е изключително свързано с извършването на тези обучителни дейности на центровете.
Що се касае до съвместната работа на Психиатричните болници и Центровете за психично здраве, естествено, че те ще бъдат продължени, особено там, където вече има създадени практики. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Други въпроси, коментари, изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 102-01-4, внесен от Министерския съвет на 11 януари 2021 г.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 8.
Бройката е повече, защото имаме заявени писмени декларации за гласуване от няколко народни представители.
Приема се Законопроектът. Благодаря на всички.
Преминаваме към втора точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА ПРОФЕСИОНАЛНИ КВАЛИФИКАЦИИ, № 102-01-5, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 18 ЯНУАРИ 2021 Г.– ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
От името на МОН кой ще представи Законопроекта?
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Заместник-министърът Петър Николов каза, че е в коридора и идва. Ако кажете, мога да започна.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Ще изчакаме. Благодаря.
Заповядайте, ако искате да започнете, че голяма стана паузата.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Съжалявам наистина и се извинявам от името на заместник-министър Николов.
Предложеният Проект за изменение на Закона за признаване на професионални квалификации (ЗППК) е продиктуван от две причини: ЕК на всеки две години прави преглед как държавите членки са транспонирали Директивата за признаване на професионални квалификации. През прегледа през 2018 г…. (Заместник-министър на образованието Пламен Николов влиза в залата.)
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Може да подадете щафетата на заместник-министърът.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Благодаря.
Здравейте, госпожо Председател. Уважаеми колеги, извинявам се за лекото закъснение.
Предлаганите промени в ЗППК целят две неща: първо, да синхронизират по-пълно разпоредба на Националното право с промените в Директива 36 от 2005г. относно признаване на професионалните квалификации; второ, да въведат новата Директива 958 на ЕП и на Съвета от 28 юни 2018 г. относно проверката за пропорционалност преди приемането на новото регулиране на професиите.
След преглед от ЕК на степента на транспониране на Директива 2005/36 за признаване на професионални квалификации и изменение на Директива 2013/55 в началото на 2019 г., Комисията нотифицира 27 държави членки, в това число и България, относно констатирана липса на транспониране или не пълно транспониране на някои разпоредби от Директивата.
МОН като Национален координатор по регулираните професии предприе необходимите мерки за уведомяване на всички ведомства, органи по признаване, които имат отношение към регулираните професии с цел изготвяне на отговор до Комисията. В рамките на 2019 г. бяха изпратени няколко отговора от страна на България по констатациите на Комисията, която от своя страна върна нейното виждане по въпросите какво приема от обясненията и какво не.
В крайна сметка от всички направени констатации от Комисията, останаха няколко, които изискваха предприемане на Законова промяна в ЗППК в края на 2019 г. Министерството, съвместно с всички органи по признаване, предприе изготвяне на промени в ЗППК, с което да бъде отговорено на всички констатации на ЕК по Процедурата за нарушение.
Пандемичната обстановка донякъде забави този процес, като Комисията удължи сроковете на всички държави членки. През месец юни 2020 г. проектът бе изпратен на Комисията за становище, която върна положителен отговор в началото на месец януари 2021 г. Това е причината да Ви предлагаме в момента – това е първата точка.
По втората точка – с предложения законопроект се въвеждат и разпоредбите на новата Директива 958 от 2018 г. на ЕП и на Съвета от 28 юни 2018 г. относно проверката за пропорционалност преди приемането на ново регулиране на професии. Това е Директива, приета в рамките на Българското председателство, плод на почти 3-годишна работа. Тя определя правила за оценки за пропорционалност, които да се извършват от държавите от ЕС преди приемането на ново регулиране на професиите или изменения на съществуващото регулиране.
Директивата има за цел да предотврати прекомерните ограничения относно достъпа до или извършването на професионални дейности, да гарантира прозрачност и правното функциониране на вътрешния пазар.
Срокът за транспониране на Директивата бе в края на месец юли 2020 г., като по тази причина бе най-целесъобразно нейното транспониране да бъде направено в рамките на подготвените вече промени в ЗППК, вместо да се подготвят наново нарочни изменения в Закона.
Комисията все още не е започнала процедура срещу България за не транспониране на Директивата, защото е запозната, че това се извършва в рамките на настоящите действия, с които се отговаря и на другите констатации.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря ви.
Ако има въпроси, вероятно после ще отговорите на народните представители.
Становища по Законопроекта?
Заповядайте, доктор Шарков – Български зъболекарски съюз.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин Заместник-министър, госпожо Заместник-министър, гости, колеги! Ние внимателно прегледахме ЗИД на ЗППК и искам да Ви кажа, че един от параграфите вече е видян, или както казват французите – дежавю.
На 8 декември 2015 г. в Народното събрание бе внесена и бе отхвърлена една поправка, която касае лекарите по дентална медицина в България. И, за да не бъда голословен, ще започна да цитирам тези текстове, които, освен Директивата от 2018 г., касаят и упражнението за преразглеждане на регулираните професии – определени професии, и потвърждаването на определени регулирани професии като такива – това е Директивата на Съвета за пропорционалност. С тези документи БЗС е добре запознат, защото преди да станат реалност, те минават през Съвета на европейските зъболекари – констатиран орган на ЕК.
След този увод, пристъпвам към цитиране на предложените текстове – в § 13: „доказателства за професионална квалификация „лекар по дентална медицина“ се признават удостоверения за професионална квалификация „лекар“ – спирам, за да осъзнаете – значи не „лекар по дентална медицина“, а „лекар“ – издадени в Испания в периода 1986 – 1997 г., придружени със свидетелства, издадени от компетентен испански органи, удостоверяващ, че са изпълнени следните условия които са изброени. Съответният специалист е завършил успешно обучение с минимална продължителност 3 години.“
Коментар: Единните държавни изисквания в България са, че ние през 2005 г. водихме доста сериозен разговор с представители на ЕК относно присъединяването и подписването на договор за присъединяване на България към ЕС, и основната тема беше думата „стоматолог“. Станахме лекари по дентална медицина и това фигурира при нас. Фигурира и в повечето европейски страни под различни наименования, но е важното, че са лекари по дентална медицина.
Сега изведнъж в това предложение се казва, че лекар може да бъде приравнен на лекар по дентална медицина, но това най-малко ни притеснява. Притеснява ни минималната продължителност на обучение от 3 години. В България е приета магистърска степен на образование, като във всичките 27 европейски държави – преди това бяхме 28, за Великобритания няма да Ви давам пример – е прието, че трябва да имат 5 години обучение и минимум 5 хиляди учебни часа, за да можеш да бъдеш лекар по дентална медицина. Тук в случая се касае за някакво образование, което не е изяснено и е неясно.
Освен това, това е вид сегрегация към тези, които са завършили 5-годишното обучение, кредитните часове са покрити и изведнъж се появяват от Испания – не знам колко е броя на тези, които трябва да бъдат приравнени, които са обучени три години и идват на нашия пазар.
Освен юридическата страна на въпроса, ние искам да поговорим и за безопасността и високото качество на денталната помощ в Република България. Това ще признаване на тази професионална квалификация с 3 години обучение на лекар да му кажеш, че става лекар по дентална медицина – за чужденци говоря, ще наруши и качеството и безопасността.
Освен това искам да Ви кажа, че не знам дали Министерството на образованието знае и не знам дали Вие сте запознати, че в Испания има Факултет по дентална медицина, който обучава единствено и само в събота и неделя, което звучи странно. Само събота и неделя! И издава дипломи, които – представете си съботно-неделно обучение дали да е 5 години, как в събота и неделя ще се покрият всичките изискуеми 5 хиляди часа! Давам пример за Испания.
Затова ние сме категорично против § 13 в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионални квалификации поради всички тези наши съображения. И като допълнение ще кажа: нека да се заинтересуваме в кои страни от ЕС е транспониран подобен текст. Веднага ще дам пример – и то риторичен въпрос, защото аз знам отговора – Федерална Република Германия. Понеже са провинции, те имат собствени закони, в нито една провинция на ФРГ такъв тест не е приет и няма да бъде приет. Мога да Ви дам примери с други страни, като Франция и така нататък, но не е необходимо.
Ние имаме единни държавни изисквания, здравеопазването и образованието по директиви са приоритет и прерогатив на държавата членка и сега с един такъв параграф да нарушим всички правила на образованието и на лечебната дейност в България, като поставяме в едно съревнование необразовани достатъчно и образовани лекари по дентална медицина, които са си заслужили това професионално наименование.
Моля Ви, да не бъде приет §13 между първо и второ четене от Комисията по здравеопазване. Надявам се, че и МОН и КОН, на които сме изпратили също нашето становище, ще се запознаят подробно с него и ще ни подкрепят. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Преминаваме към изказвания. Имате думата.
Професор Михайлов, заповядайте.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Нямах намерение да се изказвам, въпреки че вчера се изказах в Комисията по образование – помолиха ме колегите там да отида.
Моето мнение много по-подробно и много по-аргументирано ще бъде представено от колегата Йорданов, защото той е специалист в тази област. Абсолютно е прав доктор Шарков. Няма какво да го коментираме този въпрос. Най-смешното е, че това се случва за втори път в нашия Законодателен орган, втори път се случва този сблъсък, за да се вкара това нещо, да има колизия и даже в КОН, смея да го споделя – това не е квалифицирана информация, също имаше такъв един конфликт – вижда се явно, между председателя на Комисията и представителите на Министерството. Сега тук по същия начин, но тук задачата е много по-тежка, защото на тази маса са застанали и лекари и стоматолози и те много добре разбират какви са – да не казвам точната дума, които се опитвате да прокарвате тук, така че... Доцент Йорданов много внимателно ще представи всичко.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Надявам се все пак доцент Йорданов да се ориентира към философията на Законопроекта, както е в първо четене, а не да коментираме детайли, които би следвало да се коригират между първо и второ четене.
Имате думата, доцент Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости-експерти, уважаеми госпожо Заместник-министър! Да, днес гледаме Законопроект на първо четене и би трябвало да се занимаваме с философията на Закона, но не бих се съгласил напълно, защото той има съвсем конкретни изисквания, които прозират в някои от членовете на Закона и параграфите му. Улеснен съм от доктор Шарков, който представи историята на опита за така наречено уеднаквяване на изискванията за практикуване на професии, специално в случая медицински професии в страната.
Ще си изложа своите съображения, поради които ние не можем да подкрепим и няма да подкрепим този закон. Въпреки че се говори за философия, ще си позволя да цитирам и членовете на предлагания закон.
Тук обаче ми прави неприятно впечатление, че с изключение на доктор Шарков, представителите на другите съсловни организации, които ги касае този закон, не присъстват, поне така виждам.
В чл. 17 се въвежда служебно приемане на членове на Съсловните организации в сферата на здравеопазването и временно членство. Доколкото съм се запознал с уставите на Съсловните организации в България в областта на здравеопазването, различните категории, никъде няма служебно приемане на член и временно членство. За какво става дума? Идва един колега – ще си позволя да използвам примера на доктор Шарков, от Испания, който иска да работи в България. Подава документи в МЗ, преглежда ги Министерството и, ако всичко е наред, министърът на здравеопазването пуска – забележете, уведомление до Съсловната организация. Значи този колега е казал: аз искам да работя две години в България. В това уведомление съсловната организация – БЛС, БЗС и другите категории, трябва задължително да го направи член, без да има активна позиция да прецени неговите квалификации, и то за 2 години, ако той е писал, че иска да работи 2 години в България. Според мен по този начин се отнема автономията на Съсловните организации и техните изисквания за членство в тях. Това е една от основните причини, с които ние не можем да се съгласим.
В чл. 21 е казано, че когато на един колега от европейска страна, на който не му достига квалификация, тя може да се придобие – забележете, с изпит за правоспособност. Никъде не се коментира, че само с изпит никъде не се придобива квалификация. За да се явиш на изпит за правоспособност, ти трябва да представиш хорариум за своето обучение, който е одобрен от държавните органи – от медицинските университети, от Съсловните организации. Как ще представиш правоспособност само с един изпит?! Това е недомислие!
В чл. 48 – това е само малка забележка, се използват терминът „висше образование“ – тук бих призовал МОН да използва приетите образователни степени в България „бакалавър“, „магистър“ и „доктор“, защото висше образование – разбирам идеята на Съсловните организации на специалистите по здравни грижи да пише на дипломите им „висше образование“ – но поне, доколкото съм запознат, без да съм експерт в областта на образованието, този термин не би следвало да съществува в България.
Абсолютно подкрепям доктор Шарков като ръководител на катедра във Факултета по дентална медицина не мога да се съглася, че за три години ще се придобие необходимата медицинска теоретичната и практическата подготовка, за да поверим здравето на човек. Така че категорично тук сме против.
Последното, което исках да коментирам обаче със специалистите на Съсловната организация, където членуват акушерките, в чл. 51 се приема, че за професионална квалификация „акушерка“ се въвежда признаване на условия за прием от 10-годишен образователен курс до 2016 г. В нашата страна условието за прием за обучение за акушерки е 12-годишен образователен курс и приемен изпит. Значи един човек, който е влязъл без приемен изпит да се обучава и само с 10 години общообразователна подготовка, то тогава и българските момичета, които искат да станат акушерки, след 10 клас могат да кандидатстват и без приемен изпит и да кажат: щом от Испания могат да дойдат, ще ни приемете и нас да се обучаваме за акушерки.
Мисля, че тези неща, които доктор Шарков абсолютно точно ги представи, ние не можем да поставим в неизгодна позиция българските медицински специалисти в сравнение с тези, получили някаква квалификация в други европейски страни, и да ги пуснем на българския пазар на медицински услуги, защото считам, че българските медицински специалисти ще бъдат в неблагоприятно положение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Други изказвания? Не виждам.
Бихте ли искали да направите коментар на бележките?
Заповядайте, господин Заместник-министър Николов.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Благодаря Ви.
Част от нещата са верни, които се казаха, но това е Директива на ЕС, която, ако ние не транспонираме в някакъв момент в нашето вътрешно законодателство, ще ни наложат наказателна процедура и ще започнем да плащаме не малки суми.
Това, което мога да кажа, е, че след вчерашното заседание в КОН ние направихме подробна справка. Първо, тези текстове са приети вече от всичките 26 страни, без България. Имам тук таблица, мога да Ви я покажа, така че ние сме единствената страна, която не я е приела. Въпреки това, тъй като има силни аргументи в посока недостатъците на предлаганите текстове, предложението, което бихме могли да направим е между двете четения да отпадне текста за денталните специалисти, така че практически наказателната процедура, която в момента тече срещу България, ще бъде преустановена, ще започне нова и ще спечелим време, в което можем да намерим евентуално някакво по-добро решение.
Но другите текстове е хубаво и задължително да влязат, защото иначе влизаме в тежка ситуация.
По повод дипломите. Висше образование е термин, който съществува. Това е нещо, което го пишем в дипломите и в момента, тоест определен завършил студент има висше образование с една или друга степен – бакалавър, магистър и така нататък. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионални квалификации, № 102-01-5, внесен от Министерския съвет на 18 Януари 2021 г.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 11, против – 7, въздържали се – 1.
Приема се.
Благодаря на всички за участието в заседанието на КЗ по тази точка.
Преминаваме към точка трета:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ, № 154-01-2, ВНЕСЕН ОТ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ СИМЕОНОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 14 ЯНУАРИ 2021 Г.
Законопроектът ще бъде представен от вносителите.
Господин Ячев, имате думата да представите Законопроекта.
БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Дариткова.
Уважаеми колеги – членове на Комисията, дами и господа – представители на различните ведомства, имам ангажимента да представя на Вашето внимание ЗИД на Закона за автомобилните превози.
Целта на така направените законови предложения е да бъде въведена регулация в сектор, който се отнася към превоза на болни и ранени лица, който се извършва от линейки, извън обхвата на Спешната медицинска помощ (СМП). На практика в дадения момент е регулирана единствено и само СМП, като всички останали, да ги наречем, линейки, извън системата на Спешна помощ, нямат право да извършват спешна помощ, но извършват медицински транспорт без никаква регулация до момента.
В мотивите, които искам да представя пред Вас, ще се опитам да акцентирам върху онези особености от нашите законови предложения, които кореспондират с характера на Здравната комисия.
На първо място – подчертавам, че тук говорим за линейки, които извършват дейност, извън обхвата на Спешната помощ, или извършват така наречения медицински транспорт. Медицинският транспорт в над 95% от случаите е необходим на гражданите и се заплаща от тях самите. Едва по-малко от 5% от случаите е необходим за лечебните заведения и в частност болниците. Проблемът идва от това, че, благодарение на липсата на създадена регулация, в момента над 100 обяви в интернет пространството предлагат така наречената услуга „медицински транспорт“, като само в София са между 55 и 70 подобен тип транспортни средства, голяма част от тях са в сивия сектор. Извършват се данъчни измами, данъчни престъпления, включително и умишлено животозастрашаващи действия.
В тази връзка би трябвало всички линейки, които са извън обхвата на СМП, да попаднат в нарочен регистър, за да може да се извършва ефективен контрол на пътя. Предложените от нас промени, най-вече промените в чл. 24в, ал. 3, включват и създаване на наредба, в която да има изискване относно линейките, тяхното оборудване, екипите, начинът на извършване на превоза, предпътен контрол, административнонаказателна отговорност и така нататък. Ако разгледаме в частност само болниците, то и в момента, тъй като това е един от акцентите, че натоварваме излишно болничните заведения – държавни, или общински, то и в момента те отговарят на изискванията, които ние сме заложили за представителите на частния сектор. Така например те имат диспечерски пункт, който всъщност е Регистратурата с денонощен телефон. Имат Експлоатационен център, който е паркингът на болницата, където и в момента стоят линейките. Имат ръководител транспорт, защото в своята организационна структура всяка има и директор транспорт. И онези законови изисквания от ал. 3 от т. 1 до т. 8, които сме предвидили, не затормозяват административно, финансово или организационно дори болничните заведения. Ние сме предвидили в нашия законопроект останалите изисквания да не бъдат задължителни за болницата и определени държавни общински лечебни заведения.
Правейки нашето предложение, сме извършили сериозен анализ и оценка на настоящата ситуация и сме се постарали, пак повтарям, да не утежняваме излишно работата на болничните лечебни заведения. Важно е да се знае, че създаването на медицински екипи, ръководител „Медицинска дейност“, предполага и предвижда медицинска дейност. Към момента медицинският транспорт по категоричен начин не е регламентирам като медицински дейности и не попада в обхвата на настоящия регламент. Той е извън съществуващите лечебни заведения, към които видно превозът на болни и ранени лица не попада. Същият не попада и в обхвата на СМП.
Поради факта, че медицински транспорт по своята същност е основна транспорта услуга – и ние така я разглеждаме, и евентуално по изключение може да бъде включена и медицински дейности, то също към момента е уредено в Закона за здравето, че задължението на медицинското лице е да окаже необходимите медицински дейности, но само при необходимост.
В заключение бих искал да кажа, че направеното допълнение към чл. 24в от ЗАвП урежда въпросите за подобряване на настоящата наредба, която все още не е готова – поне има създадена работна група, по нея се работи, като ние даваме възможност тази рамка да не бъде просто регистрационен режим, по който всяка една добросъвестна или не добросъвестна линейка да влезе в някакъв списък, а вече се опитваме да дадем ясни изисквания и правила, по които трябва да се върви, да се уреждат въпросите и с административнонаказателната отговорност, създаване на специален регистър, който ще бъде публично достъпен, ще подпомага работата на контролните органи и ще дава възможност на гражданите да проверяват избрания доставчик на услуга, доколко той е легитимен или не е легитимен.
Не на последно място, ние предлагаме и решение на проблема на МЗ с линейките-копърки, както ги наричат в публичното пространство, които имитират линейките на СМП – проблем, от който страдат и гражданите, както и добросъвестните служители на Центровете за Спешна медицинска помощ (ЦСПМ).
Нашият законопроект е подкрепен от Пациентски организации, БЛС, БАПЗГ (Българска организация на професионалистите по здравни грижи). Искам да добавя само, че ние даваме една предварителна законова рамка, която, разбира се, търпи промени. Към тази рамка смятам детайлите да оставим на експертите, на Вас като членове на Комисията, със здравна специфика, и между първо и второ четене приемаме и ще подкрепим всякакви предложения, които ще усъвършенстват предложените законови промени. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Имате предоставени становища, но все пак да чуем становището на МЗ – госпожо Йорданова.
ЗАМ.-МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители! Няма да препрочитам становището на МЗ, само ще цитирам, че МЗ принципно би подкрепило всяка навременна инициатива за въвеждане на нови или усъвършенстване на действащите правила относно дейностите за извършване на транспорт на лица с увреждания, на лица с намалена подвижност, болни или ранени лица, в това число със специални превозни средства, като, разбира се, отчете спецификите на лечебните заведения и държавните структури, които осъществяват подобен превоз. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Господин Рановски – заповядайте.
БОЙКО РАНОВСКИ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Заместник-министър, дами и господа! Становището на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) е, че с Проекта за изменение на Закона за автомобилните превози се въвежда регулация при извършването на превози на болни и ранени лица, извън обхвата, попадащ в СМП.
Съгласно ЗАвП превозите срещу заплащане – това са един вид обществени превози, които към момента т.е. превозът на болни и ранени лица, не попада в обхвата на ЗАвП. Така че МТИТС подкрепя предложението да се въведе регулация на този вид превози, защото те попадат в определението за обществен превоз и се извършват срещу заплащане и в момента.
По отношение изискванията към персонала, оборудването на транспортните средства, това вече е от компетенцията на МЗ. Но регулация на такъв вид превози би следвало да се въведе в законодателството. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: И аз благодаря.
Доктор Гелев – заповядайте.
ГЕОРГИ ГЕЛЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители! Прочетох становищата на всичките мои колеги, директори на Спешни центрове, които са ги изпратили до Вас, в това число прочетох и становището на министъра, което изцяло подкрепям.
Само не мога да разбера защо това се предлага да влезе в МТИТС и в Автомобилна администрация, при положение че който иска да има лична кола – такава линейка, и да извършва такъв превоз, трябва да отговаря на всички изисквания, на които отговарят държавните линейки.
Второто, което е: регистърът според мен и според колегите, които говорих, би трябвало да бъде към МЗ и по-специално РЗИ-та по места. Там се създава този списък, евентуално са и под отчет на РЗИ. В кризисна ситуация, не дай си Боже, да стане крупна производствена авария, природно бедствие, или някакъв терористичен акт, какъвто беше в Бургас, тези частни превозни средства-линейки да бъдат на разположение на РЗИ, на директора на РЗИ.
Състоянието с тези частни линейки е плачевно. Да не говорим, че медиите снимат. Те карат мебели, карат зеле, чушки и така нататък – снимат ги. След това, ако отговаряме, че това не е наша линейки, по нищо не се различават от нашите линейки. Закупуват ги, веднага ги регистрират в КАТ. Да, автомобил със специален режим – и сирена, и лампа, и абсолютно всичко. В крайна сметка обаче собствениците на тези линейки обикновено са бивши наши шофьори, които, направили някой друг лев, отиват и купуват на старо. Да, от Запад я внасят, да, тя отговаря на всички изисквания в конкретната държава, в която са я купили – дали Италия, дали Германия, Австрия и така нататък, но въпросът е, че те нямат абсолютно никакво компетентност, когато извършват този специализиран транспорт.
Ще Ви дам пример: има една много прочута болница в Истанбул, където тук са полудели нашите българи да ходят да се лекуват там – „Джон Хопкинс“ – колко е Джон Хопкинс това не е много ясно – но този транспорт до Истанбул – 600 км отиване и връщане, с един шофьор, който даже пък не е и като международните да почива задължително, той кара непрекъснато. Просто не отговарят на никакви правила въпросните водачи.
Аз лично считам, че това трябва да бъде в Закона за здравето. Регистърът трябва да бъде в РЗИ, РЗИ да дава това разрешение и съответно онова, което касае автомобилът като автомобил, както и нашите автомобили, да си изпълняват законодателството на държавата. Както ние минаваме два пъти в годината на преглед, както ни задължават да имаме летни и зимни гуми и така нататък, същото трябва да важи и за тях. Защото, ако това е обществен транспорт, тогава нека да си вземат трамвая или да си ходят с рейса. Това не е обществен транспорт. Този гражданин страда от нещо, той най-малкото не може да ходи. Примерно счупил си е крака и трябва да отиде на контролен преглед в „Пирогов“. От „Люлин“ как да отиде? Не, не мога аз да го возя, защото моите екипи – давам конкретен пример със София – са заети наистина със спешни състояния. Това го имаше преди 10 ноември – имаше такава услуга, но то беше специално звено към „Бърза помощ“. Да не се връщаме назад преди 30 години. Така или иначе това има място – да, частни автомобили, но по друг начин регистриран. Това е мнението на болшинството Центрове.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Гелев.
Други изказвания?
Господин Таушанов, заповядайте.
ПЛАМЕН ТАУШАНОВ: Добър ден.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми депутати, уважаеми Заместник-министър! Ние сме депозирали нашето становище от Българска асоциация за закрила на пациентите (БАЗП). Подкрепяме Законопроекта, за който стана дума и беше в детайли изяснен от депутата Ячев, така че в общи линии няма какво повече толкова да представим.
Единственият въпрос, който в публичното пространство няма отговор, е, след като се обаждат пациенти – дали са милион и двеста, дали са два милиона – на спешния телефон 112 и половината не са спешни, къде отиват тези пациенти? Това са стотици хиляди пациенти, които не знаят как да се обърнат. По тази причина се дава възможност на всякакви имитации на Спешна помощ да извършват тези действия и да се подлагат на риск, за който става дума.
Така че принципно ние подкрепяме този законопроект и искаме да тръгне да се решава този въпрос, да бъде регулиран, да има регистрация, нормативно определена в наредба, с подробности по решаване на този въпрос. Тъй като има много случаи, в които са се обръщали към нас, които се оплакват от изнудване, дори в рамките на София да се искат цени от рода на 200, 300, 500 лв. и така нататък, плюс не осигуряване на никакъв транспорт реално. Подлага се на риск не само здравето на пациентите. Дори в много случай те не различават, че това не е СМП и този въпрос трябва да бъде решен. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Други становища? Не виждам.
Давам думата на народните представители да се изкажат.
Заповядайте, доцент Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми експерти! Днес разсъждаваме върху философията по регулацията на този вид дейност. Наистина трябва да има регулация. Това е безспорно.
Не съм експерт в областта на МТИТС, но имам известен опит. Не ми е ясно автомобилите на Неотложната помощ имат ли статут със специален режим на движение? Защото в Пловдив имахме един случай с едната от тези структури, която извършва Неотложна помощ. Тя е базирана на такова място, че, за да се включи бързо в движението, трябва да премине 10 метра на един светофар в обратното движение. Ако тя има специален режим на действие, тоест тя е линейка, може да си пусне буркана и тогава има право да премине през тези в обратното движение и да се включи. Но ако няма специален режим на действие, както счита Областната дирекция на полицията в Пловдив и КАТ, те считат, че нямат специален режим на действие, не могат да извършват тази дейност. Имаше доста конфликти, нарушения, актове и така нататък. Тук не съм специалист, но бих искал да получа отговор.
Другата част обаче на нещата е изключително важна. Какъв вид медицинска дейност е позволено да се извършва в тези транспортни средства? Предлага се да бъде направена медицинска структура, тоест тип лечебно заведение. Да, обаче лечебните заведения са представени в ЗЛЗ, като видове, като изисквания към тях, като разрешение и така нататък. Нямаме такава структура, която да отговоря за неотложна помощ. Още повече че там има изисквания, които са доста тежки, ако се контролират от МЗ и от местното РЗИ, които контролират всяка медицинска дейност, която се извършва, защото, не дай Боже, да имаме трагичен изход в една такава линейка на базата на лекарска грешка, тогава ще стане съдебен спор кое е медицинското лице, което извършва, има ли право да извършва, какви са трудовите правоотношения със съответната структура и така нататък – нещо, което не е регулирано в момента, и не може да стане.
Предлага се, ако не се лъжа, да бъде направен Медицински център, само че там трябва да има трима лекари с различна специалност. Каква специалност? Спешната медицина не може да бъде включена, защото тя е държавна по Конституция и не е включена с тези лекари с тази специалност, които не могат да практикуват в такъв вид лечебни заведения.
Така че според мен, ако искаме да регулираме нещата, трябва да се направят промени в Закона за лечебните заведения, макар че не е много ясно каква идея ще направим, за да открием лечебни структури по неотложна помощ, в кои съществуващи медицински специалности, които са ясни – те са в Закона, какви трябва да има – кардиолози ли, Спешна медицина ли и така нататък, което е доста сложно.
По принцип трябва да има регулация, но тя трябва да стане през Закона за лечебните заведения. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: И аз благодаря.
Изказвания?
Заповядайте, професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Както обича да казва доктор Иванов, аз нямах намерение да се изказвам, но се налага.
Няма да бъда многословен – кой какво разбира от транспорт и какви са приоритетите на тези превозни средства. Ясно е едно, което го каза доктор Гелев, само че не му беше удобно да го каже по-категорично и по-ясно по много причини, които на мен са ми известни и аз мога да приема неговите аргументи. Нищо общо няма МТИТС. Един колега наскоро ми каза: като дойде края на парламента колко законопроекти има – там, където има сериозни финансови интереси. Тук се изпусна един от изказващите се и каза колко милиона транспорт се извършва на пациенти и къде отиват тези пациенти, кой ги взима тези пациенти, кой ги взима тези пари и какво става с тях.
Като действащ лекар 40 години в една от най-тежките специалности аз много добре знам каква е трагедията с транспорта на болни, които не са спешно болни, доктор Гелев. Но моето мнение, категорично, като лекар, а не като народен представител, че тази структура, както е в САЩ, както е в много държави в света, е изцяло под контрол на медицинските власти. Тя определя всичко това. Най-малко два пъти годишно са прегледите, които трябва да бъдат правени на автомобилните средства. Има много други изисквания. Доцент Йорданов се чудеше как да формира философията на Закона, какви лекари трябва да работят в този Медицински център. Трябва ли да има Център и така нататък. Трябва ли въобще да има такива Центрове, защото това може да се възложи на болниците. Те могат да си направят подобни звена и да се справят с всичко това, с което може да се справи Здравната система. Тоест тук има един голям финансов масив и в момента това, което аз виждам, е един огромен интерес този масив да бъде лапнат.
Така че ние ще се въздържим при това гласуване. Има много неща, които трябва да бъдат изяснени. Те трябва да бъдат под егидата на МЗ и всички други пледоарии колко е хубаво, колко трябва да се регламентира по-скоро приличат наистина, за съжаление, на приказки, които насочват нещата в една определена, но не в интерес на държавата посока. Благодаря, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Други изказвания?
Заповядайте, доктор Тимчев.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожа Заместник-министър, уважаеми колеги, гости! Аз ще бъда кратък. Слушах много внимателно аргументите, становищата и искам да споделя с Вас нещо, което ми прави впечатление. В България са се появили такива фалшиви линейки, наричани копърки, и така нататък пред очите на всички нас – все едно да се разхождат полицаи с фалшиви униформи. Какви са тези линейки?! Кой ги обслужва? Обикновени шофьори! Въобще това линейки ли са?! Кой разреши такива фалшиви да бъдат регистрирани, като някакъв вид по-различен транспорт от един товарен автомобил например? И ние сега изпадаме в една ситуация да решим проблемът на тези, които са фалшивите в България. Цялото Народно събрание, две-три министерства, становища и в крайна сметка да се появи един законопроект, изнесен от един народен представител.
И другото, което е: има становища от сорта на това да се изграждат нови Медицински центрове, а нови болници ли ще правим, за да возим тези болни?! Или пък нови Медицински центрове?! В годините на прехода и на реформата на здравеопазването Медицинските центрове в огромна част от България нямат медицински транспорт. Поддържат едни леки автомобили, някои от Втората световна война. Те са тези, които трябва да возят болни и нуждаещите се. Останалите ще ползват законовите таксита. Една болница с колко линейки разполага? С една! Ама тя дори не може да направи 10 метра, просто се води, че е линейка.
Другото, което е: в такива малки общини хората не плащат такова нещо, каквото се случва тук в София и в големите градове, което всъщност е основната зарибяваща тези фалшиви копърки структура, защото тук населението е много. Спешната помощ, като се забави, като бавят и такситата, естествено, ще се появят и такива фалшиви. Но защо държавата въобще е позволила това да съществува, след като има Медицински центрове? Спомняте ли си, че джипитата бяха задължени да правят групови практики?! В колко градове джипитата са направили групови практики – един, два. Ама и те трябва да разполагат и с линейка по Закона, с хилядите други неща, които трябва да изпълняват. Изпълнява ли се това в България? Не се изпълнява! Медицинските центрове, освен че работят лекари-специалисти, нещо друго изпълнява ли този Медицински център?! Да има три легла, да се наблюдава болен?! Да има транспорт, да съществува комуникация между самите…?! Ами това е работа на здравеопазването въобще на България. Откъде-накъде ще създаваме ние някаква частна структура, за да се возят, и то чрез фалшиви…?! И аз моята кола мога да я облепя с най-различни лепенки и да я кръста „Супер линейка“ и така нататък.
Това е моето становище по този Законопроект.
И понеже е в края на мандата на това Народно събрание, за мен много от нещата трябва да бъдат изкоментирани и повече становища.
От многото становища на директори на Центрове за СМП – едни са написали само едно изречение: съгласни сме, докато другите имат и някакви по-задълбочени виждания, аргументи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Тимчев.
Има ли реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Рановски.
БОЙКО РАНОВСКИ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Понеже се коментира кой трябва да е компетентният. МТИТС се изказва единствено от гледна точка, че това е вид превоз, който се извършва срещу заплащане и попада в обхвата на ЗАвП. И към момента ЗАвП има норма, която дава правомощия на министъра на транспорта и на министъра на здравеопазването да издадат наредба – съвместно, за регламентиране превоза на болни, ранени, хора с увреждания и така нататък. Но, ако този вид превоз не се въведе в някакъв регистър, няма възможност този вид превоз да се контролира. Всеки може да си сключи договор, всеки може да си наеме някой и да си извършва превоз. Но, за да имаме основания в тази наредба за съвместно – пак казвам, с МЗ, да въведем някакви правила, трябва да има регистър. Дали регистърът ще бъде в МТИТС или на друго място, няма значение, но трябва да има някакъв регистър, за да се знае кой извършва този превоз по начина, позволен от Закона, и кой е нарушител. Благодаря Ви.
ПЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Ячев.
БОРИС ЯЧЕВ: Уважаема госпожо Дариткова, един кратък коментар на изказаните дотук становища.
Първо, по повод последното становище преди господин Рановски. Мисля, че преди да се изкажеш по определен Законопроект е добре да бъде прочетен, защото ако беше прочетен, щеше да се види, че това не е Законопроект на отделен народен представител, а на парламентарна група – „Обединени патриоти“, внесен от името на група.
Странно за мен се препокрива мнението на колегите от опозицията и изказаното от представителя на Центровете за СМП, но общо взето изказването е в духа на: да, има проблем. Този проблем е от години, този проблем е сериозен обществен проблем, но дайте сега да не го решаваме. Защо? Защото сме в края на мандата. Това за мен е абсолютно нелогично изказване. Аз на внушения в посока на някакъв друг вид интереси, бих могъл да върна с изказване: не е ли ущърб на обществения интерес пък сега да не се разрешава този проблем и дейността на този вид нелегален превоз да продължава напред в годините? Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 154-01-2, внесен от Валери Симеонов Симеонов и група народни представители на 14 януари 2021 г.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 8.
Приема се.
Благодаря на всички за участието в днешното заседание на Комисията.
(Закрито в 16,40 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА
СТЕНОГРАФ:
Теодора Енчева
