Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по околната среда и водите
22/06/2017
П Р О Т О К О Л
№ 3
На 22 юни 2017 г., четвъртък, се проведе редовното заседание на Комисията по околната среда и водите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по околната среда и водите към министъра на околната среда и водите г-н Нено Димов, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по околната среда и водите, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от госпожа Ивелина Василева – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Добър ден, уважаеми дами и господа.
Уважаеми господин Министър, дами господа Заместник-министри!
Започваме редовното заседание на Комисията по околна среда и води с две точки в дневния ред:
1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по околната среда и водите към министъра на околната среда и водите г-н Нено Димов, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разни.
Имате ли други предложения за дневния ред на днешното заседание? Не.
Който е съгласен с дневния ред, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно. Благодаря.
Пристъпваме към първа точка от дневния ред.
Присъстващи на заседанието с нас са господин Нено Димов – министър на околната среда и водите, господин Николай Кънчев, госпожа Атанаска Николова, и господин Красимир Живков – заместник-министри на околната среда и водите, господин Ивайло Петков – парламентарен секретар, госпожа Лидия Колева – не я виждам – представител на Пресцентъра.
Благодаря за присъствието днес.
Провеждаме процедурата в съответствие с чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, която предвижда възможност за задаване на два актуални устни въпроси от членовете на парламентарните групи. Съответно ресорният министър, към когото е отправен въпросът, се задава в рамките на две минути, отговорът на министъра е в рамките на три минути, след което народният представител, задал въпроса, има право на реплика до две минути, а министърът на дуплика – също до две минути.
Моля да се има предвид и текстът на чл. 29, съгласно който отправените въпроси следва да се отнасят до конкретни политики и не могат да съдържат искания за представяне на подробни числови данни.
Редът на задаване на актуалните устни въпроси се определя съгласно числеността на парламентарните групи по низходящ ред и в този смисъл започваме с парламентарната група на ГЕРБ.
Преди всичко, ако позволите аз да започна, с първият въпрос, който касае политиката на правителството, приоритет, който беше формулиран още по времето на преговорите и подписването на коалиционното споразумение между коалиционните партньори в управлението и се превърна в един от основните приоритети на правителството, а именно намаляването на административната тежест за гражданите и бизнеса, безспорно много важно, предвид това, че целта на правителството е подобряване на условията за живот на гражданите, подобряване на икономическата среда и облекчаване на административната тежест за всички потребители на административните услуги.
Имайки предвид, че Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и неговите подразделения, които са компетентни органи, имат отношение към инвестиционния процес, много често са в самото начало на инвестиционния процес, това, което ще помоля господин министъра да изложи е, предложения и идеи за намаляване на административната тежест за възложителите на инвестиционни предложения и евентуални предвиждания за съкращаване на процедурите. Искам да отбележа, че още в миналото Народно събрание и по време на правителството Борисов 2 усилията бяха насочени в тази посока, а именно посока съвместяване на процедури, облекчаване на процедури и реално последният Законопроект, който беше разглеждан от 43-тото Народно събрание беше Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, който целеше отново опростяване на процедурите и съвместяване на процедурите, произтичащи от последните промени. В този смисъл процедурите, свързани и със Закона за водите, и оценките за въздействие върху околната среда, екологичните оценки, оценките за съвместимост, аварийните планове – всичко това са процедури, които се изпълняват от органите в рамките на МОСВ, и ако може да ни разясните, какви са Вашите действия, предприети в тази посока. Благодаря Ви.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Дами и господа народни представители! Първите срещи, които проведох с неправителствени организации, бяха срещи с работодателски организации, които помолих да кажат къде конкретно и най-спешно, имат нужда от помощ за облекчаване на режимите, имайки предвид, че в сферата на околната среда по-скоро трябва да има режим, отколкото те да бъдат облекчени с оглед сложността на тематиката, която разглеждаме. Това обаче не дава оправдание да има режими, които нямат своя смисъл.
Още при представянето на екипа споменах, че едно от нещата, които ще търсим като вариант за облекчаване, е да намерим механизъм, по който микро- и малките предприятия да могат да бъдат извадени като цяло пред скоба от законодателството, където това е възможно, или ако трябва да го преведа – да въведем някакъв вид по-скоро мълчаливо съгласие, ако изрично нещо не е поискано, т.е. не е изключително важно за тях. Пример: една малка кариера може да замърси вода, тоест там не може да се премине към мълчаливо съгласие. Докладването по отпадъци, да кажем, колко дървен материал са използвали, колко метали са използвали и прочее за фирма с 5 или 10 души работници, вероятно няма да е толкова драматично за околната среда и би могло да бъде извадено пред скоба.
Тези идеи бяха разгледани с работодателските организации като първата от тях – КРИБ, вече е направила проучване и изпраща своите предложения. Ние считаме, че е най-добре да работим заедно с тях, за да можем да бъдем максимално ефективни. Разбира се, има ангажименти, които са част от европейското законодателство, което ние няма да докоснем. Има такива, включително оценка за въздействие върху околната среда, с които сме значително по-рестриктивни, и там това, което предстои да направим, е преглед, доколко тези рестрикции отговарят на нуждите на държавата и доколко могат да отиват в по-либералния контекст на директивите, които ни ограничават в някоя сфера, но ни дават и право на действие в друга сфера.
Третата група проблеми, които мога да отчета, са законодателства извън сферата на околната среда, които обаче вменяват функции на Министерството на околната среда и водите. Ще се спра на едно, което е свързано с Министерството на земеделието, храните и горите. Такива има и в други министерства. От 2012 г. се иска съгласуване на горските планови програми за сечи от Районните инспекции по околна среда и води, имайки предвид, че от 2015 г., с оглед режимите, които са установени по Натура, лицензираните лесничейства знаят какво имат право и какво не, и това, което отговаря МОСВ, е по-скоро проформа и може по-скоро да бъде избегнато и като съгласуване, и като натоварване на администрацията на самото министерство. Доста е дълъг списъкът в подобен род, което ние ще предложим на колегите да бъде отстранено.
Предпоследното, за което ще се спра, като не ги казвам по важност, естествено, това е опростяването на форми. Сблъсках се вече с някои форми, в които може би човек трябва да е поне член-кореспондент, ако не и лауреат на Нобелова награда, за да може да попълни. Вероятно опитът в един формуляр да бъде вкарана в цялата информация е довело до толкова сложен вариант, но по-скоро трябва да се върви към опростяване, защото човек трябва да може да го попълни елементарно. И нещо повече, ако тази информация съществува някъде в държавната администрация, да не бъде искана отново във формата.
И на края може би най-сложното, което ще се опитаме да направим в рамките на следващите години, по образа на съществуващи вече такива системи, е да качим максимален брой електронни услуги, за да може да бъде попълвано задължително по съвременен начин, което ще бъде и ключ към опростяване, защото много ясно, когато правиш една програма, виждаш къде има пресечни точки и къде нещо е ненужно. Например, като си вкарваме ЕГН-то трябва да си вкарваме и датата на раждане? Абсолютно ненужно, защото тя съществува в ЕГН-то. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Димов. Удовлетворяваща е инициативата на МОСВ да направи преглед на съществуващата нормативна уредба с цел търсене на възможности за допълнително облекчаване на административната тежест и опростяването й, разбира се, с цел подпомагане на гражданите и бизнеса, подпомагане и на малкия и среден бизнес, който в някои случаи е излишно затормозяван от административни процедури. Мисля, че всички оценяваме усилието и на правителството като се има предвид, че и днес започнаха разискванията по АПК, свързани с въвеждането на мълчаливото съгласие, много важна промяна. Безспорно оценявам и усилията в посока засилване на електронното обслужване на потребителите на административни услуги. В този смисъл бихте ли ни осведомили дали имате вече план, график за евентуални законодателни инициативи, които възнамерявате да предприемете за отразяване на тези новости, които визирате? Благодаря Ви.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първата точка от графика тече в момента и това е прегледът, който правим. Аз искам да се предпазя от това да предприема действия, които после трябва да връщаме назад. За мен прегледът на всеки един елемент от Приложение 1 или Приложение 2 на Закона, свързан с оценка на въздействие на околната среда, трябва да бъде защитен. Защо имаме толкова строг режим и случайно, ако е по-лек режимът, дали той няма да доведе до проблем? Защото специално в сферата на околната среда и водите трябва да бъдем максимално консервативни, тъй като пораженията, които могат да бъдат нанесени, могат да бъдат възстановени изключително трудно, а понякога не могат да бъдат. Така че от тази гледна точка ние сме малко в ролята на стопиращ фактор и за мен е по-важно да предприемем правилните действия, отколкото да ги предприемем бързо.
При всички положения днес финализираме, на практика утре в 10.00 ч. е срещата със заместник-министъра и главния секретар, финализираме прегледа на законодателството, с който ще видим кое може да влезе максимално бързо. Това са законодателни актове, които зависят от министъра на околната среда, след което идват тези, които зависят от Министерския съвет и на края, разбира се, от Народното събрание, които ще отнемат най-много време. По дати в момента не съм в състояние да навляза в тази подробност, но пак казвам – за мен ключово е така да ходим напред, за да не трябва след това да отчитаме някоя тежка грешка, която сме допуснали, и да подходим по възможност по по-консервативен начин. Все пак трябва да си даваме сметка за тази особеност, че допусната грешка при увреждане на околната среда, не се възстановява лесно. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Безспорно. Благодаря Ви много за изчерпателния отговор. Важно е да се съблюдават тези обстоятелства, както и необходимостта стриктно да бъде прилагано и европейското законодателство.
Давам думата на колегите от БСП.
Заповядайте, господин Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, уважаеми гости! Адмирации в сферата на Вашата политика по отношение на атмосферния въздух. Започнахте тема, която е изключително важна, не само защото има наказателна процедура срещу България, т.е. осъдителна присъда, но и защото е крайно време да вземем мерки. Всички като хора виждаме колко нетърпимо е положението.
Проследих няколко Ваши интервюта, в които казвате, че стимули има за администрацията, за обществените сгради да купуват електромобили, да подменят горивни системи, но такива липсват за гражданите и за бизнеса. Обявихте също, че по отношение на въглищата трябва да има регламентация, но според мен освен ограничаването на въглищата, трябва да има и стимули за по-чистите методи на отопление, като например пелетите, а България е силна в производството на пелети, но за разлика от други държави, включително и Македония, няма абсолютно никакви стимули нито за потребителите, нито за производителите, а това една индустрия, която произвежда технологии много по-съвременни и заслужава да бъде подкрепена от държавата.
В контекста на всичко, което се върти около тази тема естествено на фокус излизат и автомобилите, освен битовото отопление. Тук искам да Ви поздравя, че подхващате една болна тема, която много често се политизира. Тоест излизат хора и казват, често и опозицията – хората са бедни и т.н., но в крайна сметка това е икономика на бедността, защото никой не оценява последствията за здравето и колко всъщност ни струват те. В крайна сметка решенията трябва да бъдат взети. Те най-вероятно ще бъдат болезнени за обществото, но съм убеден, че това ще бъде за добро.
Вие сте обявили създаване на експертна работна група, от която аз се интересувам – кога ще бъде създадена, създадена ли е, в какъв състав, ще участват ли експерти, представители на бизнеса, тъй като автомобилите имат връзка естествено с техническите прегледи, техническото състояние, но и с рециклирането – сфера, в която съм експерт и твърдя, че в България почти няма стари автомобили с катализатори Ин ди пе филтри. Съществуват стотици сайтове, които изкупуват стари катализатори, които са опасен отпадък, а фирмите, които са лицензирани и работят с това, плащат банкови гаранции, под много строг режим са. Тоест въпросът е комплексен, той не касае само техническите прегледи и текущия контрол на пътя, и рециклирането. Искам малко повече да ни кажете за тази експертна група. Благодаря Ви.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Факт е, че когато говорим за атмосферния въздух и за замърсяването има няколко основни източници. Битовото отопление безспорно е номер едно – 57% по преброяването от 2011 г. се отопляват на твърдо гориво с отоплителни уреди, които са с ниско КПД, лошо състояние, тоест силно замърсяващи и малко отопляващи. Вторият източник – МПС-тата. Безспорно сте прав, и може би противно на общото мнение, промишлеността не е от сериозните замърсители, тя има регионален ефект, ниска степен на въздействие, защото може би там са взети най-сериозно мерки. Ако трябва да се съсредоточа върху тези два сектора, за които говорихте, за да дам най-добра информация, основна грижа в българското законодателство за чистотата на атмосферния въздух е на общините. Но има неща, които те сами не могат да направят и от тази гледна точка в момента тече проект, по който МОСВ е бенифициент. Той е свързан с Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР), която през първата половина на следващата година трябва да ни предостави мерките, които трябва да бъдат взети на национално ниво, с което общините самостоятелно не могат да се справят.
Битовото отопление.
В момента текат по Оперативна програма „Околна среда” и се сключват договори с общините за изграждане или актуализиране на плановете за качеството на въздуха. Те трябва да предоставят мерки, които да се финансират по ОП „Околна среда и води”. Тя разполага със 115 милиона лева по тази ос, което разбира се, е крайно недостатъчен, но една от целите, които сме си поставили, е именно подмяната – между другото, вчера и онзи ден имах среща в Европейската комисия с Комисията по околната среда и с комисари, това беше също част от разговора, подмяната на отоплителните тела с такива, които са много по-ефективни и екологосъобразни. Те естествено, ще работят на друг вид гориво. Но тук трябва да си даваме сметка и в работната група, която съществува по тази линия – участват колеги от труда и социалната политика, от Министерството на енергетиката и други институции, която разглежда точно как да се ограничи примерно съдържанието на сяра и пепел примерно в горивата, които отиват към крайния потребител. Това е свързано и с помощите, които се раздават на специфични групи от населението. Прав сте, че пелетите, в които има производство, са може би най-екологосъобразното твърдо гориво, но ние едва ли с ресурса, с който разполагаме, можем да удовлетворим нуждите на тези 57 процента. Така че усилията трябва да са насочени и са насочени в няколко посоки – твърдото гориво, което отива на пазара, и доколко ще е възможно през тези планове, които имаме, да направим програми, с които да бъдат инвестирани, може би не всички, но една съществена част от тези 115 милиона лева към индивидуално ползване на хората с нужда в градовете, в които има най-сериозно превишаване – искам да подчертая това, най-сериозно замърсяване на атмосферния въздух. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Божанков, имате ли желание за дуплика? Не.
Следват колегите от Парламентарната група на „Обединените патриоти”…
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Извинете, госпожо Председател.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВНА: Да, заповядайте.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Забравих за МПС-тата. Когато говорим за МПС-тата – може би една от първите ми срещи беше с колегата заместник-министър на транспорта и този на Министерството на вътрешните работи, защото те имаха конкретен проблем с техническия преглед при първа регистрация на нови коли – нови употребявани, които влизат с нов внос.
Помолих да направим работна група, която заместник-министър Николай Кънчев води, за да разширим и да видим целия обхват на проблема. Започвайки от първа регистрация, той минава през пунктовете за технически преглед, през сервизите, които предлагат свалянето на катализатори, а не подмяната им, минавайки през контрола по пътищата, защото това е част от техническата годност на колата. Така както не можете да карате без спирачна система, безкормилна и прочее, така не би трябвало да можете да карате и без катализатор, нещо което се случва. При всички положения усилията ни трябва да бъдат насочени към техническата част. Това не отменя – ще има и представител на Министерството на финансите, не отменя в една или друга посока да има и икономически било стимули, било санкции, било комбинация от двете. Но основното е техническата. Защото, ако имате една кола с добре работещ катализатор, независимо от възрастта й, тя няма да предизвика замърсяване. Ако свалите катализатор на нова кола – на две или три години, тя също ще замърсява. Така че фокусът е техническата.
Вие сте прав, че няма стимули. Чел съм и аз какво се предлага в Румъния, но целият пакет, който имаме в момента от тези 115 милиона лева, и според нас ефектът към домашното отопление, ще даде по-голям резултат при подобряване качеството на въздуха, отколкото ако го насочим към автотранспорта, имайки предвид, че там и инвестицията ще е по-малка, а това все пак е само за големите градове, докато другото е за цялата страна. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Реплика.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Благодаря за изчерпателния отговор, господин Министър. Има мерки, които могат да бъдат предприети и без да се правят сериозни инвестиции. Така например на местно ниво данъка на нов автомобил е много по-висок от този на стар автомобил с добър екостандарт, който не замърсява. Това е противно на всякаква логика и по този начин всъщност стимулираме населението да купува стари автомобили. Аз проследих Ваши интервюта, в които обявявате, че трябва да се мисли за стимули и санкции, които да направят купуването на старите автомобили по-неизгодно, и Ви подкрепям в това намерение. Смятам, че трябва да обърнете внимание и на стимулите и санкциите, защото политиката на държавата е объркана досега в тази посока. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Желаете ли дуплика?
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Да, благодаря, госпожо Председател.
Съвсем накратко.
Затова има представител на Министерството на финансите, защото в края на краищата, това е извън компетенциите на нашето Министерство. Ние може да си мечтаем кое е най-добро, но то трябва да влезе в рамки, за които Министерството на финансите носи своята отговорност. Но принципно намаляването на данъка е един от потенциалните стимули. Предполагам, че колегите ще стигнат и до други, но за мен, пак казвам, фокусът е в техническото състояние, защото то е, което води до замърсяването. А иначе съм съгласен – и стимулиране на електромобили. Мен, ако ме питате, много ми е лесно, само че едва ли на господин Министъра на финансите ще му е толкова лесно. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Уважаеми господин Стоянов, имате думата.
АТАНАС СТОЯНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми заместник-министри, колеги! Моят въпрос е продиктуван от изнесената вече информация в публичното пространство за взето вече решение от Европейската комисия преди около месец и половина, два може би, касаещо взетите по-строги мерки, всъщност по-строги норми, рестриктивни норми, свързани с допустимите емисии за вредните вещества, които се отделят в атмосферата, предимно от големите замърсители, от големите горивни инсталации.
В тази връзка въпросът ми към Вас е: дайте малко повече яснота относно това решение, какви са последствията за нашата държава, дали тези норми са допустими и постижими от нас, за нашата страна, и в крайна сметка, какви са плюсовете и минусите, общо-взето какви са и социалните, и икономическите последици от това ново решение?
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте, господин Димов.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Господин Стоянов, дами и господа народни представители! Факт е, че в Европейския съюз се налагат по-строги норми. Няма да давам информация какво ще се случва в Европейския съюз, ще се съсредоточа върху това, което се случва в момента в България и каква позиция защитава България, като всъщност страната ни защитава много ясна позиция, която е координирана и с Министерството на енергетиката, и с Министерството на труда и социалната политика, и със синдикатите, и с работодателите. Тя на практика е, че предложените стойности на тези норми са прекомерно, непосилно високи. Неслучайно България е гласувала „против“ това решение и за мое съжаление, с много малко не е достигнало да се постигне процентът за блокиращо малцинство.
Разбира се, в тази ситуация има и добра новина. Добрата новина е, че са доста държавите, които са предимно в Централна и Източна Европа, и може би на тази база, когато е писана Директивата е приета разпоредба – чл. 31, ал. 1 от Директивата, която подчертава, че за горивни инсталации, които са с местно производство и използват местни горива, които имат характеристики, непозволяващи постигането на тези норми – говоря конкретно за Марица – басейна, ние имаме местно производство на енергия с горива, които не могат да постигнат. За тях може да остане да има дерогация, и да останат изискванията за 96% редукция на серните оксиди. На практика самата Директива изисква 97% за текущите, или поне 96,7%, но този един, или 0,7%, означава много сериозна капиталова инвестиция за постигането. За нови, разбира се, искат 99, и там дума не може да става, ако тръгнем да строим нови, те ще трябва да отговарят на новите изисквания. Но този текст дава възможност на практика да се остане на сегашното състояние с 96% сероочистка, която имаме и в момента.
Направено е тълкуване от неправителствената организация „Еврокол“, която тълкува по същия начин, по който Ви казах, текста на Директивата и за да бъдем сигурни, сме изпратили официално писмо до Европейската комисия, която ни отговори официално точно това, че може да остане, но компетентен орган по даване на това разрешение е българският орган, тоест Министерството на околната среда и водите, в рамките на комплексното разрешително. Тоест дерогациите, които могат да бъдат постигнати, не важат за държавата България, а държат за отделни случаи, примерно – „Марица-изток“ трябва да подаде своята обосновка и да получи, или не получи, разрешение на тази база. Тръгвайки от там мога да изброя всички централи, които горят въглища, в случая ще бъдат разглеждани индивидуално. Дерогацията не е на национално ниво, дерогацията е за определени инсталации, които отговарят на изискванията, като основният елемент на този отговор е доказателство, че инвестицията, която ще се вложи в пречистването на тези 0,7% или 1%, е необоснована спрямо екологичния ефект, който ще се постига. Така че в това ние можем да видим и социалният ефект, защото, примерно казано, в момента говоря за цифри, които нямам като информация, но давам пример – ако токът ще се повиши с 50% и това означава много хора да минат на твърдо гориво от предишния ни разговор, ами естествено, че то и социално, и екологично това не е добър вариант. По-добре да остане на тази цена и да продължат хората да се отопляват на ток. Така че това е начинът, по който трябва да се процедира, но той е индивидуална дерогация, а не е дерогация към държавата. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Димов.
Реплика? Няма.
Следват колегите от ДПС.
Заповядайте, господин Ебатин.
ЕРДЖАН ЕБАТИН: Първо, да благодаря.
Понеже за първи път се виждаме днес, да Ви пожелая успешни политики в областта на опазването на околната среда.
Ако може малко повече информация във връзка с това решение на Министерския съвет за отпускането на около 14 милиона във връзка с утилизиране на трихлоретана в Девня. Ако знаете! В Девня има един голям резервоар, просто да Ви осведомя, информирам. Става въпрос за производствен отпадък от „Полимери“ АД на Банев, големи количества, което представлява опасност за околната среда, и мисля, че има решение на Министерския съвет за отпускане на 14 милиона някъде, за утилизаране на този опасен отпадък, което може да се случи, доколкото знам или в Холандия, или във Франция. Малко повече информация, моля.
И ще Ви пожелая като бивш директор на РИОСВ малко повече политика на министерството – от гледна точка на това чуждестранните инвеститори понякога заемат, особено в регион Девня имат политическа протекция и понякога си позволяват по-големи своеволия по отношение нарушаване на замърсяването на околната среда. Въпросът е министерството да има воля да се отстояват интересите, нашите национални интереси, и да не се позволяват такива неща. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Ебатин.
Тъй като въпросът съдържаше конкретика и не съм убедена, че вносител на решението на Министерския съвет е Министерството на околната среда и водите. Ако имате желание, може да представите информация.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател. Няколко думи общо по политиката – вчера заместник-министър Кънчев ме представлява на Министерски съвет, защото аз имах срещите в Брюксел, за които споменах преди малко и ще даде повече информация, но може би още първото действие, което имахме съвместно с изпълнителната и законодателната власт с госпожа Ивелина Василева в Бургас, с фирма „Кроношпан“, показаха ясно, че и двете власти нямат абсолютно никакво желание да толерират, който и да е инвеститор, който не спазва изискванията, независимо дали говорим за чуждестранен, или за български инвеститор. Аз не ги деля, въпреки че трябва да си даваме сметка, че те са хора, които работят на територията, това са фирми, които работят на територията на България, трябва да спазват българското законодателство, което в частност… Поне в сферата на околната среда и европейското законодателство. Ако не отговарят, да кажем протекциите, които могат да имат към тях, няма да бъдат от изпълнителната или от законодателната власт. Мисля, че това го показахме съвсем ясно, когато бяхме и двамата на срещата с „Кроношпан“, показахме тази воля и това единство.
А сега ще помоля колегата Кънчев малко по-подробно, защото той е бил вчера на Министерски съвет и има повече информация. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте.
НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ, заместник-министър: Да, наистина вчера Министерският съвет взе решение за отпускане на приблизително 15 милиона лева, без да си спомням с точност цифрата, и предстои провеждането на обществена поръчка за утилизацията на въпросните отпадъци. Проблемът е може би над 15 годишен, възможно е и повече. В края на 90-те години възниква, но той се задълбочава изключително много след фалита на предприятието и продажбата на активите му от синдика. До голяма степен той е показателен за едни грешки, които са извършени в хода на българската приватизация в ранните 90 и началото на две плюс 2000-та година дотолкова, доколкото в края на краищата е трябвало да бъдат регламентирани още тогава задълженията по утилизация на тези отпадъци. Нещо, което не е направено и едва ли тук има хора, стоящи на тази маса, които носят вина за това, но факт е, че съществуват въпросните количества.
Допълнително проблемът е утежнен с компроментацията на съдовете, в които те се съдържат, и създава изключително сериозна опасност както за околната среда, така и за здравето на хората в един изключително концентриран с промишленост и работещи, а и живеещи в района. Дори и да не беше такъв, дори само от гледна точка на околната среда – това е един изключително сериозен проблем, и от тази гледна точка вчера Министерският съвет взе решение и пое отговорността да финансира извънредно с бюджетни средства решаването на проблема, въпреки че това по дефиниция не е задължение на Министерския съвет.
За съжаление, тази въпросна празнота в законодателството е довела до това, а може би и във времето никой не мислил, решавайки, че стопанинът на продаденото предприятие ще се грижи добре за него. А междувременно не е чуждестранна компания, не знам дали знаете. В края на краищата става дума за българска компания и добре известен, ексцентричен български собственик, слязъл от самолет на „Бентли“. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря за отговора.
Безспорно грижите на всички са – недопускане на замърсяването. Още повече, тук става въпрос за опасно химично вещество. Процедурата беше започнала, и Вие самият знаете от региона, преди доста време, в съответствие със Закона за екологичните щети и необходимостта при липса на възможност и желание от страна на оператора, държавата да извърши тези дейности, след което да претендира за възстановяване на тези средства от синдика на дружеството. Надявам се, че в крайна сметка ще завърши успешно тази инициатива, за да не се допускат каквито и да било рискове в района.
Желаете ли реплика? Благодаря.
Мисля, че нямаме присъстващи колеги от парламентарната група на „Воля“, така че продължаваме отново по ред на номерата –от страна на ГЕРБ, уважаеми господин Грудев, заповядайте.
ХРИСТО ГРУДЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, дами и господа заместник-министри! Европейската комисия предлага свеждането на депониране на отпадъците до 10% до 2030 г. Европейският парламент поиска по-строги мерки и намаляване на депонирането до 5% за същия период.
Уважаеми господин Министър, на Съвета на министрите на околната среда в Люксембург поискахте дерогация от предложените цели за депониране, повторна употреба и рециклиране на отпадъците. Считате ли, че позицията на България ще бъде приета и какви са Вашите очаквания в тази посока? Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте, господин Димов.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Дами и господа народни представители, господин Грудев! Факт е, че целите, които са поставени, са прекалено амбициозни. Няма да коментирам петте процента на парламента, ще се спра върху по-сериозната част от десетте процента на Комисията. Трябва да кажа, че в доклад и анализ, които са направени за оценка на въздействието по поръчка на самата Комисия, се казва, че държави, които към 2013 г. – това е и за двата случая референтност – има ли повече от 65% депониране, какъвто е случаят на България и още осем държави, или са имали по-малко от 20% рециклиране, което също е случаят на България, трябва да имат поне пет години дерогация, за да могат да влязат в критерия.
За съжаление, това, което видяхме като окончателен вариант до този етап, не предвижда тези две дерогации. Има един-единствен критерий и това е критерият за рециклирането на отпадъци, което според нашата позиция е неоснователно да има само този критерий и ние държим да се включи отново критерият с повече от 65% депонирани отпадъци към 2013 г.
При всички положения аз поставих този въпрос с дерогациите и всъщност това, което ще бъде внесено окончателно от Малтийското председателство, което приключва в края на този месец, е някакъв вид компромисен вариант, който може би ще се окаже дори по-балансиран. Имам предвид, че те ще оставят 10 те процента цели към 2030 г., но в рамките на тези цели ще бъдат дадени възможности до 10 години дерогация, до 10 години отлагане за постигане на целите с междинни цели, а междинните цели са постигане на 40% до 2030 г. и 25% до 2035 г. Пак според нас това са твърде амбициозни цели, но гледайки целия пакет за отпадъците, не само тези две опции, считаме, че това е относително балансиран подход и отчитайки важността от гледна точка на околната среда към по-малко депониране и по-голямо рециклиране на отпадъците. Според нас това би трябвало да бъде постижима мярка, все пак ни се дават 10 години от 2030 нататък, което означава към 2040 г., че ще бъде търсена крайната цел. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Министър.
Реплика? Заповядайте.
ХРИСТО ГРУДЕВ: Имате ли информация кога окончателно можем да получим отговор, тоест Вие като министър, на Вашето искане?
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Имайки предвид, че това след като бъде одобрено от Съвета на министрите, трябва да влезе на триалог – Европейска комисия – Европейски парламент – Европейски съвет. Колко ще продължи този триалог, не мога да Ви кажа, защото досега съм свидетел как доста от сроковете, които самата Комисия си е поставяла, влизайки на този триалог, се отлагат, но при всички положения мисля, че Комисията ще успее да защити това, а пък кога точно ще се случаи – предполагам, че при Председателството на Естония е възможно. Поне се надявам да не стигне до нашето председателство.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Министър. Безспорно ще получите подкрепа от нас, защото трябва да се съобразяваме с реалностите и възможностите на държавата. Ние вървим напред в постигането на целите, но трябва да сме реалисти и в този смисъл ще бъде необходима и подкрепа от страна на евродепутатите ни. Вече са водени разговори с тях, надяваме се и те в парламента да защитят позицията на България, с каквото можем ще помагаме и ние.
Продължаваме нататък.
БСП – заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Василева, уважаеми колеги!
Ще си позволя в началото да обърна внимание към уважаемия господин Кънчев. Това не е въпросът ми, а едно пояснение, тъй като може да Ви звучи странно, но аз ще бъда доволен, ако Вие вниквате и в съдържанието, и в цялостната обстановка, и в конкретиката на проблемите. Няма да злорадствам, ако Вие в някои неща не сте вникнали достатъчно, че има определени неточности в отговора на въпроса на колегата от ДПС. Процедура няма да се прави. Процедурата вече има избран изпълнител. Искам да Ви обърна внимание и Вие да вникнете, не знам дали Вие сте били вносители в Министерския съвет.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Не.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Слава Богу, защото малко преди Министерският съвет да отпусне тези средства, частно дружество от Пловдив е закупило от синдиката съоръженията на „Полимери – Девня“ АД. Сделката е минала преди две седмици. Сега Министерският съвет, ако взима такова справедливо и умно решение, смятам, че това, меко казано, е правно невъзможно. Не искам да го квалифицирам, нито искам да коментирам дружеството. От гледна точна на това само Франция е мястото, където може да се утилизира подобен отпадък. Имайки предвид обаче стойността, на която е спечелена поръчката, по-скоро няма да се съглася с госпожа Василева, че ще завърши успешно, а по-скоро драматично, цялата работа. Така че искам да сложа точка на този мой коментар. Както на първото заседание Ви обърнах внимание по отношение на определен казус, с който не бяхте запознати, още веднъж искам да обърна внимание, доколкото зависи от Вас, да вникнете в този процес, защото според мен той предстои да се развива като питане през парламента.
Моят конкретен въпрос, извинявам се за това предисловие, Вие ще направите забележка, защото често говоря по-дълго: каква цялостната Ви визия и виждане, господин Министър, по отношение управлението на отпадъците и по-точно процедурите, които са свързани с компостиращите и сепариращите инсталации?
Защо Ви задавам този въпрос? Защото според мен всички знаем, че времето пред България е изключително кратко, за да изпълни ангажиментите си в тази посока, доколкото Вие имате цялостната отговорност за дейността на министерството и изпълнението в сектора на тези ангажименти от България. Знаете, че първата процедура по отношение на компостиращите инсталации беше прекратена и там все още няма решение, нещо което подсказах на господин Кънчев на първото ни събиране, има едно прекратяване, имаше обжалване от министерството. Има едно индивидуално писмо от Оперативна програма „Околна среда“, управляващият орган с намаляване на бюджетите, и в крайна сметка все още няма покана по първата процедура за компостиращите инсталации, която беше конкурентна.
Втората процедура, комбинирана процедура за проектиране и изграждане на компостиращи инсталации и инсталации за предварително третиране на битови отпадъци, по моя информация, половината от общините, които са били целево посочени, са подали, но за тях освен, че времето е фактор също така трябва да е ясно, че по отношение на морфологии, на планове за управление на отпадъците, по отношение на предварителни обследвания, ситуацията също не е добра и не знам до какво ще доведе и втората процедура. Като цяло кумулативно насложени и първата, и втората процедура – първата с фалстарт.
Знаете, госпожа Василева ще ме подкрепи, тогава с всичките 18 проектни предложения, управляващият орган отговори на общините, че те не изпълняват неговите очаквания. Поради тази мотивировка доста от общините обжалваха. След това по време на служебния кабинет се споразумяха да няма обжалване и да върви напред процедурата, но българските общини отново тези, които бяха подали, не мога да намеря такава купешка дума, хубава, бяха изиграни в техните очаквания.
Кумулативно – и с втората процедура, за която няма време, знаете, предстои финално, по национална стратегия да се пускат анаеробните инсталации…
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Ще Ви помоля да съблюдавате времето.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Две минути.
Простете на един нов депутат, който страда малко от логорея.
Мисълта ми е: имате ли цялостна визия за реконструкция, преподреждане на стратегията по отношение на компостиращите и сепариращите процеси по отношение управление на отпадъците, защото според мен и МОСВ, и страната се нуждаят от това.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Костадинов.
Доста въпроси бяха отправени. Надявам, че трите минути ще стигнат на господин министъра.
Само преди това, може би два коментара, ако позволите за целите на прецизирането, тъй като Вие цитирахте кореспонденцията с управляващия орган относно неприемането на проектните предложения по първата процедура за компостиращи инсталации. Конкретната формулировка е свързана с неизпълнение на критериите за кандидатстване. Знаете, че това беше конкурентна процедура, след което беше взето решение да се пристъпи към нов метод на финансиране на тези проекти чрез проектно предоставяне на средства. Точно поради факта, че са изключително сложни, комплексни и при конкурентна процедура, няма възможност общините да допълват или усъвършенстват документацията си. Така че, надявам се, че процесът продължава да се изпълнява, защото наистина бяхме поели ангажимент към подкрепа на тези проекти.
Що се отнася до първоначалния Ви коментар – може отново за целите на прецизността трябва да стане ясно, че конкретното решение на Министерския съвет не е с вносител Министерството на околната среда и водите. Затова по-скоро благодарим на колегите, че предоставиха информацията, с която разполагате.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Дами и господа народни представители, господин Костадинов! Аз също искам да обърна внимание и да благодаря за първоначалната забележка, че ние не сме вносител и от тази гледна точка е възможно да допуснем някои неточности.
Да започна от там: Вие казахте, че Оперативна програма „Околна среда“, опитвам се да цитирам, купешката дума, която намерихте, не е удовлетворена от проектите, които са били подадени.
На практика ние трябва да постигнем определени цели и ако проектите, които са подадени, не постигат тези цели, е по-добре да отложим процедурата, да я забавим, за да постигнем целите, отколкото да изхарчим парите и да не постигнем целите, защото тогава пак няма да имаме връщане назад. Тези пари се дават веднъж и с тези пари трябва да постигнем определени цели.
Предишният отговор, когато отговарях за намаляване на депонирането, естествено, че третирането на отпадъците, включително при компостирането и при обработката, са част от елементите да достигнем 10%, които за нас са много трудни. И, слава Богу, надявам се, ще успеем да договорим тези по-продължителни, да ги нарека „гратисни периоди дерогации”. Между другото това беше и фундамент в изказването ми в Люксембург, когато говорихме за отпадъците, че дерогацията за нас е от жизнено значение, именно за да можем да постигнем йерархия на управление на отпадъците, която включва и Вашия конкретен въпрос.
До края на годината ще пуснем отново процедурата. Защото си даваме сметка за важността и се надявам много, че общините този път ще дадат проекти, които отговарят на очакванията. Те не са наши очаквания, това са очакванията за резултатите, които ще има. Управителният орган най-много очаква да изхарчи парите, които има, защото това е неговата основна работа. Но ние трябва да постигнем тези резултати и до края на годината ще има отворена процедура, като междувременно с всички, които са подали проекти и те са оценени или текат оценки, ще бъдат извикани на среща, за да може да изчистим максимален брой проблеми преди отварянето наново.
Но все пак има критерии, които трябва да бъдат постигнати. Вие споменахте фактора „време“. Факторът „време“ е един от тези критерии и за реализацията, и за подаването му. Защото пък най-неприятно ще бъде, ако ние по чисто формален критерий приемем проект, който после да не бъде нотифициран от Европейския съюз и да трябва да връщаме средства, които е можело да изхарчим по някакъв по-добър начин.
Така че от тази гледна точка може би краткият отговор на дългия въпрос е – да, процедурата ще бъде отворена в рамките на 2017 г. Ще има събиране, ще има продължение по този повод и, да, надявам се, че този път ще успеем с разговорите, които ще имаме преди това, да постигнем резултата, който е бил пречка при предишния кръг. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Министър.
Това, което коментирахме с министъра е и желанието ми да направим преглед на напредъка на Оперативна програма „Околна среда“. Може би в началото на следващия месец, тогава може би ще получите отговор и на повече въпроси, които представляват интерес.
Реплика? Заповядайте.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви, за отговора. Виждам, че Вашите разсъждения са принципно в правилна посока по отношение на формата и целите. Но бих Ви призовал още веднъж да анализирате с конкретен нов план за действие в този сектор, да преосмислите оставащото време. Виждам, че този има правилна посока и път на разсъждение, но бих Ви призовал на този етап елегантно да помислите за реконструкция на оставащото време по отношение на компостиращите и сепариращите инсталации. Тук не е мястото да говорим повече. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Дуплика? Не.
Продължаваме с колегите от парламентарната група на „Обединените патриоти“. Заповядайте, господин Ячев.
БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря, госпожо Василева.
Уважаеми господин Министър, уважаеми господа заместник-министри!
През миналата година Министерството на околната среда и водите стартира работата по Програма за укрепване на превенция на наводнения, укрепване на свлачища и язовирни стени и срещу ерозията на морската ивица.
Може ли да запознаете Комисията, господин Министър, с хода на работата по тази Програма? Очаква ли се да стартира? Има ли осигурени средства и в какъв размер са те?
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте, господин Министър.
БОРИС ЯЧЕВ: Към нея беше и Програмата за замърсяване на въздуха, за която Вие в частност отговорихте преди два въпроса. Съжалявам, че моят въпрос е зададен впоследствие.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Аз ще дам общо и ще помоля, заместник-министър Николова малко по-подробно... Но факт е в момента – свлачищата са приоритетна част, от първия въпрос, който зададохте. Те са приоритет.
При всички положения тази година ще има отворена, доколкото си спомням в момента, нова процедура, в тази посока. Така че ресурсът, с който разполагаме към този момент, не мога да го кажа наизуст. Съжалявам, но не съм подготвен за обема на ресурса, но знам, че ще върви в тази посока. Ще помоля заместник-министър Николова малко по-подробно да даде тази информация. Благодаря Ви.
АТАНАСКА НИКОЛОВА: Благодаря Ви, дами и господа народни представители.
Въпросът касае приоритетна Ос 4 на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“, която включва превенции от свлачища и наводнения. До края на годината ще бъдат обявени всички процедури, които са свързани с реализирането на целите на приоритетна Ос 4.
Това, което касае Министерството на околната среда и водите са мерките, свързани с превенция на наводненията. Конкретно те са идентифицирани в изпълнение на първите за страната планове за управление на риска от наводнения. Знаете, че към края на 2016 г. Министерският съвет одобри първите планове за управление на риска от наводнения и в изпълнение на тези планове, бяха изведени приоритетите, които ще бъдат финансирани в рамките на приоритетна Ос 4, защото ресурсът финансово е изключително недостатъчен за изпълнение на всички нужни, предимно инфраструктурни мерки, които биха гарантирали превенция и намаляване риска от наводнение.
Това, към което ще бъдат насочени приоритетно средствата, са общинските и язовири, които към настоящия момент нямат друг източник за финансиране – укрепване на язовирни стени, обновяване на съоръженията, тоест изцяло мерки, свързани с подобряване и намаляване на риска от наводнения в резултат на не добро техническо и експлоатационно състояние на язовирите, общинските язовири. И другият тип мерки, които ще бъдат финансирани в рамките на тази приоритетна Ос, са свързани с така наречените зелени решения, природосъобразни зелени решения, които са свързани с намаляване както на риска от наводнение, така и превенция на засушаването.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря. Желаете ли реплика?
БОРИС ЯЧЕВ: И аз благодаря за изчерпателния отговор.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Продължаваме с ДПС? Нямате въпроси.
При това положение, приключихме цикъла. Минаха два цикъла на въпроси от представителите на парламентарните групи.
Благодаря, господин Министър, дами и господа Заместник-министри! Благодаря за участието в блицконтрола днес.
С пожелание за успехи и скорошна среща!
Колеги, втората точка от дневния ред е точка „Разни“.
Желаете ли да обсъдим нещо – някакви теми, коментари?
Заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Уважаеми колеги, може да се опитаме да си прогнозираме малко работата, ако Председателят на Комисията реши. Дали може да обсъждаме във всяко заседание за следващиото възможен кръг от въпроси, които да обсъждаме или дневен ред? Да не ни хрумват въпросите, а да го споделяме с Вас. В такъв формат, в точка „Разни“, да се уговаряме за следващия път, какво бихме имали предвид като дневен ред. Ако смятате, че е разумно, просто да си предпланираме малко дейността. Разбира се, ще има и текущи въпроси, ще има и такива каквито изникват.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Безспорно ще има текущи, безспорно ще има и законодателни предложения, които трябва да бъдат разглеждани от Комисията.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: В точка „Разни” да се прави някакъв брейнсторминг.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Ако имате някакви предложения, съм насреща да ги обсъждаме.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Не, нямам нищо.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Тъй като нямаме законопроекти за разглеждане, внесени в Народното събрание, това което предвиждам, след уточнение с господин Димов, е представяне на напредъка по Оперативна програма „Околна среда“. Смятам, че ще представлява интерес за всички Вас тази тема. Ако имате други предложения, съм насреща. Нямате явно.
Благодаря на всички. Хубав следобед! Довиждане.
Закривам заседанието на Комисията.
(Закрито в 15,35 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивелина Василева
№ 3
На 22 юни 2017 г., четвъртък, се проведе редовното заседание на Комисията по околната среда и водите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по околната среда и водите към министъра на околната среда и водите г-н Нено Димов, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по околната среда и водите, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от госпожа Ивелина Василева – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Добър ден, уважаеми дами и господа.
Уважаеми господин Министър, дами господа Заместник-министри!
Започваме редовното заседание на Комисията по околна среда и води с две точки в дневния ред:
1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по околната среда и водите към министъра на околната среда и водите г-н Нено Димов, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разни.
Имате ли други предложения за дневния ред на днешното заседание? Не.
Който е съгласен с дневния ред, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно. Благодаря.
Пристъпваме към първа точка от дневния ред.
Присъстващи на заседанието с нас са господин Нено Димов – министър на околната среда и водите, господин Николай Кънчев, госпожа Атанаска Николова, и господин Красимир Живков – заместник-министри на околната среда и водите, господин Ивайло Петков – парламентарен секретар, госпожа Лидия Колева – не я виждам – представител на Пресцентъра.
Благодаря за присъствието днес.
Провеждаме процедурата в съответствие с чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, която предвижда възможност за задаване на два актуални устни въпроси от членовете на парламентарните групи. Съответно ресорният министър, към когото е отправен въпросът, се задава в рамките на две минути, отговорът на министъра е в рамките на три минути, след което народният представител, задал въпроса, има право на реплика до две минути, а министърът на дуплика – също до две минути.
Моля да се има предвид и текстът на чл. 29, съгласно който отправените въпроси следва да се отнасят до конкретни политики и не могат да съдържат искания за представяне на подробни числови данни.
Редът на задаване на актуалните устни въпроси се определя съгласно числеността на парламентарните групи по низходящ ред и в този смисъл започваме с парламентарната група на ГЕРБ.
Преди всичко, ако позволите аз да започна, с първият въпрос, който касае политиката на правителството, приоритет, който беше формулиран още по времето на преговорите и подписването на коалиционното споразумение между коалиционните партньори в управлението и се превърна в един от основните приоритети на правителството, а именно намаляването на административната тежест за гражданите и бизнеса, безспорно много важно, предвид това, че целта на правителството е подобряване на условията за живот на гражданите, подобряване на икономическата среда и облекчаване на административната тежест за всички потребители на административните услуги.
Имайки предвид, че Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и неговите подразделения, които са компетентни органи, имат отношение към инвестиционния процес, много често са в самото начало на инвестиционния процес, това, което ще помоля господин министъра да изложи е, предложения и идеи за намаляване на административната тежест за възложителите на инвестиционни предложения и евентуални предвиждания за съкращаване на процедурите. Искам да отбележа, че още в миналото Народно събрание и по време на правителството Борисов 2 усилията бяха насочени в тази посока, а именно посока съвместяване на процедури, облекчаване на процедури и реално последният Законопроект, който беше разглеждан от 43-тото Народно събрание беше Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, който целеше отново опростяване на процедурите и съвместяване на процедурите, произтичащи от последните промени. В този смисъл процедурите, свързани и със Закона за водите, и оценките за въздействие върху околната среда, екологичните оценки, оценките за съвместимост, аварийните планове – всичко това са процедури, които се изпълняват от органите в рамките на МОСВ, и ако може да ни разясните, какви са Вашите действия, предприети в тази посока. Благодаря Ви.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Дами и господа народни представители! Първите срещи, които проведох с неправителствени организации, бяха срещи с работодателски организации, които помолих да кажат къде конкретно и най-спешно, имат нужда от помощ за облекчаване на режимите, имайки предвид, че в сферата на околната среда по-скоро трябва да има режим, отколкото те да бъдат облекчени с оглед сложността на тематиката, която разглеждаме. Това обаче не дава оправдание да има режими, които нямат своя смисъл.
Още при представянето на екипа споменах, че едно от нещата, които ще търсим като вариант за облекчаване, е да намерим механизъм, по който микро- и малките предприятия да могат да бъдат извадени като цяло пред скоба от законодателството, където това е възможно, или ако трябва да го преведа – да въведем някакъв вид по-скоро мълчаливо съгласие, ако изрично нещо не е поискано, т.е. не е изключително важно за тях. Пример: една малка кариера може да замърси вода, тоест там не може да се премине към мълчаливо съгласие. Докладването по отпадъци, да кажем, колко дървен материал са използвали, колко метали са използвали и прочее за фирма с 5 или 10 души работници, вероятно няма да е толкова драматично за околната среда и би могло да бъде извадено пред скоба.
Тези идеи бяха разгледани с работодателските организации като първата от тях – КРИБ, вече е направила проучване и изпраща своите предложения. Ние считаме, че е най-добре да работим заедно с тях, за да можем да бъдем максимално ефективни. Разбира се, има ангажименти, които са част от европейското законодателство, което ние няма да докоснем. Има такива, включително оценка за въздействие върху околната среда, с които сме значително по-рестриктивни, и там това, което предстои да направим, е преглед, доколко тези рестрикции отговарят на нуждите на държавата и доколко могат да отиват в по-либералния контекст на директивите, които ни ограничават в някоя сфера, но ни дават и право на действие в друга сфера.
Третата група проблеми, които мога да отчета, са законодателства извън сферата на околната среда, които обаче вменяват функции на Министерството на околната среда и водите. Ще се спра на едно, което е свързано с Министерството на земеделието, храните и горите. Такива има и в други министерства. От 2012 г. се иска съгласуване на горските планови програми за сечи от Районните инспекции по околна среда и води, имайки предвид, че от 2015 г., с оглед режимите, които са установени по Натура, лицензираните лесничейства знаят какво имат право и какво не, и това, което отговаря МОСВ, е по-скоро проформа и може по-скоро да бъде избегнато и като съгласуване, и като натоварване на администрацията на самото министерство. Доста е дълъг списъкът в подобен род, което ние ще предложим на колегите да бъде отстранено.
Предпоследното, за което ще се спра, като не ги казвам по важност, естествено, това е опростяването на форми. Сблъсках се вече с някои форми, в които може би човек трябва да е поне член-кореспондент, ако не и лауреат на Нобелова награда, за да може да попълни. Вероятно опитът в един формуляр да бъде вкарана в цялата информация е довело до толкова сложен вариант, но по-скоро трябва да се върви към опростяване, защото човек трябва да може да го попълни елементарно. И нещо повече, ако тази информация съществува някъде в държавната администрация, да не бъде искана отново във формата.
И на края може би най-сложното, което ще се опитаме да направим в рамките на следващите години, по образа на съществуващи вече такива системи, е да качим максимален брой електронни услуги, за да може да бъде попълвано задължително по съвременен начин, което ще бъде и ключ към опростяване, защото много ясно, когато правиш една програма, виждаш къде има пресечни точки и къде нещо е ненужно. Например, като си вкарваме ЕГН-то трябва да си вкарваме и датата на раждане? Абсолютно ненужно, защото тя съществува в ЕГН-то. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Димов. Удовлетворяваща е инициативата на МОСВ да направи преглед на съществуващата нормативна уредба с цел търсене на възможности за допълнително облекчаване на административната тежест и опростяването й, разбира се, с цел подпомагане на гражданите и бизнеса, подпомагане и на малкия и среден бизнес, който в някои случаи е излишно затормозяван от административни процедури. Мисля, че всички оценяваме усилието и на правителството като се има предвид, че и днес започнаха разискванията по АПК, свързани с въвеждането на мълчаливото съгласие, много важна промяна. Безспорно оценявам и усилията в посока засилване на електронното обслужване на потребителите на административни услуги. В този смисъл бихте ли ни осведомили дали имате вече план, график за евентуални законодателни инициативи, които възнамерявате да предприемете за отразяване на тези новости, които визирате? Благодаря Ви.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първата точка от графика тече в момента и това е прегледът, който правим. Аз искам да се предпазя от това да предприема действия, които после трябва да връщаме назад. За мен прегледът на всеки един елемент от Приложение 1 или Приложение 2 на Закона, свързан с оценка на въздействие на околната среда, трябва да бъде защитен. Защо имаме толкова строг режим и случайно, ако е по-лек режимът, дали той няма да доведе до проблем? Защото специално в сферата на околната среда и водите трябва да бъдем максимално консервативни, тъй като пораженията, които могат да бъдат нанесени, могат да бъдат възстановени изключително трудно, а понякога не могат да бъдат. Така че от тази гледна точка ние сме малко в ролята на стопиращ фактор и за мен е по-важно да предприемем правилните действия, отколкото да ги предприемем бързо.
При всички положения днес финализираме, на практика утре в 10.00 ч. е срещата със заместник-министъра и главния секретар, финализираме прегледа на законодателството, с който ще видим кое може да влезе максимално бързо. Това са законодателни актове, които зависят от министъра на околната среда, след което идват тези, които зависят от Министерския съвет и на края, разбира се, от Народното събрание, които ще отнемат най-много време. По дати в момента не съм в състояние да навляза в тази подробност, но пак казвам – за мен ключово е така да ходим напред, за да не трябва след това да отчитаме някоя тежка грешка, която сме допуснали, и да подходим по възможност по по-консервативен начин. Все пак трябва да си даваме сметка за тази особеност, че допусната грешка при увреждане на околната среда, не се възстановява лесно. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Безспорно. Благодаря Ви много за изчерпателния отговор. Важно е да се съблюдават тези обстоятелства, както и необходимостта стриктно да бъде прилагано и европейското законодателство.
Давам думата на колегите от БСП.
Заповядайте, господин Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, уважаеми гости! Адмирации в сферата на Вашата политика по отношение на атмосферния въздух. Започнахте тема, която е изключително важна, не само защото има наказателна процедура срещу България, т.е. осъдителна присъда, но и защото е крайно време да вземем мерки. Всички като хора виждаме колко нетърпимо е положението.
Проследих няколко Ваши интервюта, в които казвате, че стимули има за администрацията, за обществените сгради да купуват електромобили, да подменят горивни системи, но такива липсват за гражданите и за бизнеса. Обявихте също, че по отношение на въглищата трябва да има регламентация, но според мен освен ограничаването на въглищата, трябва да има и стимули за по-чистите методи на отопление, като например пелетите, а България е силна в производството на пелети, но за разлика от други държави, включително и Македония, няма абсолютно никакви стимули нито за потребителите, нито за производителите, а това една индустрия, която произвежда технологии много по-съвременни и заслужава да бъде подкрепена от държавата.
В контекста на всичко, което се върти около тази тема естествено на фокус излизат и автомобилите, освен битовото отопление. Тук искам да Ви поздравя, че подхващате една болна тема, която много често се политизира. Тоест излизат хора и казват, често и опозицията – хората са бедни и т.н., но в крайна сметка това е икономика на бедността, защото никой не оценява последствията за здравето и колко всъщност ни струват те. В крайна сметка решенията трябва да бъдат взети. Те най-вероятно ще бъдат болезнени за обществото, но съм убеден, че това ще бъде за добро.
Вие сте обявили създаване на експертна работна група, от която аз се интересувам – кога ще бъде създадена, създадена ли е, в какъв състав, ще участват ли експерти, представители на бизнеса, тъй като автомобилите имат връзка естествено с техническите прегледи, техническото състояние, но и с рециклирането – сфера, в която съм експерт и твърдя, че в България почти няма стари автомобили с катализатори Ин ди пе филтри. Съществуват стотици сайтове, които изкупуват стари катализатори, които са опасен отпадък, а фирмите, които са лицензирани и работят с това, плащат банкови гаранции, под много строг режим са. Тоест въпросът е комплексен, той не касае само техническите прегледи и текущия контрол на пътя, и рециклирането. Искам малко повече да ни кажете за тази експертна група. Благодаря Ви.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Факт е, че когато говорим за атмосферния въздух и за замърсяването има няколко основни източници. Битовото отопление безспорно е номер едно – 57% по преброяването от 2011 г. се отопляват на твърдо гориво с отоплителни уреди, които са с ниско КПД, лошо състояние, тоест силно замърсяващи и малко отопляващи. Вторият източник – МПС-тата. Безспорно сте прав, и може би противно на общото мнение, промишлеността не е от сериозните замърсители, тя има регионален ефект, ниска степен на въздействие, защото може би там са взети най-сериозно мерки. Ако трябва да се съсредоточа върху тези два сектора, за които говорихте, за да дам най-добра информация, основна грижа в българското законодателство за чистотата на атмосферния въздух е на общините. Но има неща, които те сами не могат да направят и от тази гледна точка в момента тече проект, по който МОСВ е бенифициент. Той е свързан с Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР), която през първата половина на следващата година трябва да ни предостави мерките, които трябва да бъдат взети на национално ниво, с което общините самостоятелно не могат да се справят.
Битовото отопление.
В момента текат по Оперативна програма „Околна среда” и се сключват договори с общините за изграждане или актуализиране на плановете за качеството на въздуха. Те трябва да предоставят мерки, които да се финансират по ОП „Околна среда и води”. Тя разполага със 115 милиона лева по тази ос, което разбира се, е крайно недостатъчен, но една от целите, които сме си поставили, е именно подмяната – между другото, вчера и онзи ден имах среща в Европейската комисия с Комисията по околната среда и с комисари, това беше също част от разговора, подмяната на отоплителните тела с такива, които са много по-ефективни и екологосъобразни. Те естествено, ще работят на друг вид гориво. Но тук трябва да си даваме сметка и в работната група, която съществува по тази линия – участват колеги от труда и социалната политика, от Министерството на енергетиката и други институции, която разглежда точно как да се ограничи примерно съдържанието на сяра и пепел примерно в горивата, които отиват към крайния потребител. Това е свързано и с помощите, които се раздават на специфични групи от населението. Прав сте, че пелетите, в които има производство, са може би най-екологосъобразното твърдо гориво, но ние едва ли с ресурса, с който разполагаме, можем да удовлетворим нуждите на тези 57 процента. Така че усилията трябва да са насочени и са насочени в няколко посоки – твърдото гориво, което отива на пазара, и доколко ще е възможно през тези планове, които имаме, да направим програми, с които да бъдат инвестирани, може би не всички, но една съществена част от тези 115 милиона лева към индивидуално ползване на хората с нужда в градовете, в които има най-сериозно превишаване – искам да подчертая това, най-сериозно замърсяване на атмосферния въздух. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Божанков, имате ли желание за дуплика? Не.
Следват колегите от Парламентарната група на „Обединените патриоти”…
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Извинете, госпожо Председател.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВНА: Да, заповядайте.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Забравих за МПС-тата. Когато говорим за МПС-тата – може би една от първите ми срещи беше с колегата заместник-министър на транспорта и този на Министерството на вътрешните работи, защото те имаха конкретен проблем с техническия преглед при първа регистрация на нови коли – нови употребявани, които влизат с нов внос.
Помолих да направим работна група, която заместник-министър Николай Кънчев води, за да разширим и да видим целия обхват на проблема. Започвайки от първа регистрация, той минава през пунктовете за технически преглед, през сервизите, които предлагат свалянето на катализатори, а не подмяната им, минавайки през контрола по пътищата, защото това е част от техническата годност на колата. Така както не можете да карате без спирачна система, безкормилна и прочее, така не би трябвало да можете да карате и без катализатор, нещо което се случва. При всички положения усилията ни трябва да бъдат насочени към техническата част. Това не отменя – ще има и представител на Министерството на финансите, не отменя в една или друга посока да има и икономически било стимули, било санкции, било комбинация от двете. Но основното е техническата. Защото, ако имате една кола с добре работещ катализатор, независимо от възрастта й, тя няма да предизвика замърсяване. Ако свалите катализатор на нова кола – на две или три години, тя също ще замърсява. Така че фокусът е техническата.
Вие сте прав, че няма стимули. Чел съм и аз какво се предлага в Румъния, но целият пакет, който имаме в момента от тези 115 милиона лева, и според нас ефектът към домашното отопление, ще даде по-голям резултат при подобряване качеството на въздуха, отколкото ако го насочим към автотранспорта, имайки предвид, че там и инвестицията ще е по-малка, а това все пак е само за големите градове, докато другото е за цялата страна. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Реплика.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Благодаря за изчерпателния отговор, господин Министър. Има мерки, които могат да бъдат предприети и без да се правят сериозни инвестиции. Така например на местно ниво данъка на нов автомобил е много по-висок от този на стар автомобил с добър екостандарт, който не замърсява. Това е противно на всякаква логика и по този начин всъщност стимулираме населението да купува стари автомобили. Аз проследих Ваши интервюта, в които обявявате, че трябва да се мисли за стимули и санкции, които да направят купуването на старите автомобили по-неизгодно, и Ви подкрепям в това намерение. Смятам, че трябва да обърнете внимание и на стимулите и санкциите, защото политиката на държавата е объркана досега в тази посока. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Желаете ли дуплика?
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Да, благодаря, госпожо Председател.
Съвсем накратко.
Затова има представител на Министерството на финансите, защото в края на краищата, това е извън компетенциите на нашето Министерство. Ние може да си мечтаем кое е най-добро, но то трябва да влезе в рамки, за които Министерството на финансите носи своята отговорност. Но принципно намаляването на данъка е един от потенциалните стимули. Предполагам, че колегите ще стигнат и до други, но за мен, пак казвам, фокусът е в техническото състояние, защото то е, което води до замърсяването. А иначе съм съгласен – и стимулиране на електромобили. Мен, ако ме питате, много ми е лесно, само че едва ли на господин Министъра на финансите ще му е толкова лесно. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Уважаеми господин Стоянов, имате думата.
АТАНАС СТОЯНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми заместник-министри, колеги! Моят въпрос е продиктуван от изнесената вече информация в публичното пространство за взето вече решение от Европейската комисия преди около месец и половина, два може би, касаещо взетите по-строги мерки, всъщност по-строги норми, рестриктивни норми, свързани с допустимите емисии за вредните вещества, които се отделят в атмосферата, предимно от големите замърсители, от големите горивни инсталации.
В тази връзка въпросът ми към Вас е: дайте малко повече яснота относно това решение, какви са последствията за нашата държава, дали тези норми са допустими и постижими от нас, за нашата страна, и в крайна сметка, какви са плюсовете и минусите, общо-взето какви са и социалните, и икономическите последици от това ново решение?
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте, господин Димов.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Господин Стоянов, дами и господа народни представители! Факт е, че в Европейския съюз се налагат по-строги норми. Няма да давам информация какво ще се случва в Европейския съюз, ще се съсредоточа върху това, което се случва в момента в България и каква позиция защитава България, като всъщност страната ни защитава много ясна позиция, която е координирана и с Министерството на енергетиката, и с Министерството на труда и социалната политика, и със синдикатите, и с работодателите. Тя на практика е, че предложените стойности на тези норми са прекомерно, непосилно високи. Неслучайно България е гласувала „против“ това решение и за мое съжаление, с много малко не е достигнало да се постигне процентът за блокиращо малцинство.
Разбира се, в тази ситуация има и добра новина. Добрата новина е, че са доста държавите, които са предимно в Централна и Източна Европа, и може би на тази база, когато е писана Директивата е приета разпоредба – чл. 31, ал. 1 от Директивата, която подчертава, че за горивни инсталации, които са с местно производство и използват местни горива, които имат характеристики, непозволяващи постигането на тези норми – говоря конкретно за Марица – басейна, ние имаме местно производство на енергия с горива, които не могат да постигнат. За тях може да остане да има дерогация, и да останат изискванията за 96% редукция на серните оксиди. На практика самата Директива изисква 97% за текущите, или поне 96,7%, но този един, или 0,7%, означава много сериозна капиталова инвестиция за постигането. За нови, разбира се, искат 99, и там дума не може да става, ако тръгнем да строим нови, те ще трябва да отговарят на новите изисквания. Но този текст дава възможност на практика да се остане на сегашното състояние с 96% сероочистка, която имаме и в момента.
Направено е тълкуване от неправителствената организация „Еврокол“, която тълкува по същия начин, по който Ви казах, текста на Директивата и за да бъдем сигурни, сме изпратили официално писмо до Европейската комисия, която ни отговори официално точно това, че може да остане, но компетентен орган по даване на това разрешение е българският орган, тоест Министерството на околната среда и водите, в рамките на комплексното разрешително. Тоест дерогациите, които могат да бъдат постигнати, не важат за държавата България, а държат за отделни случаи, примерно – „Марица-изток“ трябва да подаде своята обосновка и да получи, или не получи, разрешение на тази база. Тръгвайки от там мога да изброя всички централи, които горят въглища, в случая ще бъдат разглеждани индивидуално. Дерогацията не е на национално ниво, дерогацията е за определени инсталации, които отговарят на изискванията, като основният елемент на този отговор е доказателство, че инвестицията, която ще се вложи в пречистването на тези 0,7% или 1%, е необоснована спрямо екологичния ефект, който ще се постига. Така че в това ние можем да видим и социалният ефект, защото, примерно казано, в момента говоря за цифри, които нямам като информация, но давам пример – ако токът ще се повиши с 50% и това означава много хора да минат на твърдо гориво от предишния ни разговор, ами естествено, че то и социално, и екологично това не е добър вариант. По-добре да остане на тази цена и да продължат хората да се отопляват на ток. Така че това е начинът, по който трябва да се процедира, но той е индивидуална дерогация, а не е дерогация към държавата. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Димов.
Реплика? Няма.
Следват колегите от ДПС.
Заповядайте, господин Ебатин.
ЕРДЖАН ЕБАТИН: Първо, да благодаря.
Понеже за първи път се виждаме днес, да Ви пожелая успешни политики в областта на опазването на околната среда.
Ако може малко повече информация във връзка с това решение на Министерския съвет за отпускането на около 14 милиона във връзка с утилизиране на трихлоретана в Девня. Ако знаете! В Девня има един голям резервоар, просто да Ви осведомя, информирам. Става въпрос за производствен отпадък от „Полимери“ АД на Банев, големи количества, което представлява опасност за околната среда, и мисля, че има решение на Министерския съвет за отпускане на 14 милиона някъде, за утилизаране на този опасен отпадък, което може да се случи, доколкото знам или в Холандия, или във Франция. Малко повече информация, моля.
И ще Ви пожелая като бивш директор на РИОСВ малко повече политика на министерството – от гледна точка на това чуждестранните инвеститори понякога заемат, особено в регион Девня имат политическа протекция и понякога си позволяват по-големи своеволия по отношение нарушаване на замърсяването на околната среда. Въпросът е министерството да има воля да се отстояват интересите, нашите национални интереси, и да не се позволяват такива неща. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Ебатин.
Тъй като въпросът съдържаше конкретика и не съм убедена, че вносител на решението на Министерския съвет е Министерството на околната среда и водите. Ако имате желание, може да представите информация.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател. Няколко думи общо по политиката – вчера заместник-министър Кънчев ме представлява на Министерски съвет, защото аз имах срещите в Брюксел, за които споменах преди малко и ще даде повече информация, но може би още първото действие, което имахме съвместно с изпълнителната и законодателната власт с госпожа Ивелина Василева в Бургас, с фирма „Кроношпан“, показаха ясно, че и двете власти нямат абсолютно никакво желание да толерират, който и да е инвеститор, който не спазва изискванията, независимо дали говорим за чуждестранен, или за български инвеститор. Аз не ги деля, въпреки че трябва да си даваме сметка, че те са хора, които работят на територията, това са фирми, които работят на територията на България, трябва да спазват българското законодателство, което в частност… Поне в сферата на околната среда и европейското законодателство. Ако не отговарят, да кажем протекциите, които могат да имат към тях, няма да бъдат от изпълнителната или от законодателната власт. Мисля, че това го показахме съвсем ясно, когато бяхме и двамата на срещата с „Кроношпан“, показахме тази воля и това единство.
А сега ще помоля колегата Кънчев малко по-подробно, защото той е бил вчера на Министерски съвет и има повече информация. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте.
НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ, заместник-министър: Да, наистина вчера Министерският съвет взе решение за отпускане на приблизително 15 милиона лева, без да си спомням с точност цифрата, и предстои провеждането на обществена поръчка за утилизацията на въпросните отпадъци. Проблемът е може би над 15 годишен, възможно е и повече. В края на 90-те години възниква, но той се задълбочава изключително много след фалита на предприятието и продажбата на активите му от синдика. До голяма степен той е показателен за едни грешки, които са извършени в хода на българската приватизация в ранните 90 и началото на две плюс 2000-та година дотолкова, доколкото в края на краищата е трябвало да бъдат регламентирани още тогава задълженията по утилизация на тези отпадъци. Нещо, което не е направено и едва ли тук има хора, стоящи на тази маса, които носят вина за това, но факт е, че съществуват въпросните количества.
Допълнително проблемът е утежнен с компроментацията на съдовете, в които те се съдържат, и създава изключително сериозна опасност както за околната среда, така и за здравето на хората в един изключително концентриран с промишленост и работещи, а и живеещи в района. Дори и да не беше такъв, дори само от гледна точка на околната среда – това е един изключително сериозен проблем, и от тази гледна точка вчера Министерският съвет взе решение и пое отговорността да финансира извънредно с бюджетни средства решаването на проблема, въпреки че това по дефиниция не е задължение на Министерския съвет.
За съжаление, тази въпросна празнота в законодателството е довела до това, а може би и във времето никой не мислил, решавайки, че стопанинът на продаденото предприятие ще се грижи добре за него. А междувременно не е чуждестранна компания, не знам дали знаете. В края на краищата става дума за българска компания и добре известен, ексцентричен български собственик, слязъл от самолет на „Бентли“. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря за отговора.
Безспорно грижите на всички са – недопускане на замърсяването. Още повече, тук става въпрос за опасно химично вещество. Процедурата беше започнала, и Вие самият знаете от региона, преди доста време, в съответствие със Закона за екологичните щети и необходимостта при липса на възможност и желание от страна на оператора, държавата да извърши тези дейности, след което да претендира за възстановяване на тези средства от синдика на дружеството. Надявам се, че в крайна сметка ще завърши успешно тази инициатива, за да не се допускат каквито и да било рискове в района.
Желаете ли реплика? Благодаря.
Мисля, че нямаме присъстващи колеги от парламентарната група на „Воля“, така че продължаваме отново по ред на номерата –от страна на ГЕРБ, уважаеми господин Грудев, заповядайте.
ХРИСТО ГРУДЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, дами и господа заместник-министри! Европейската комисия предлага свеждането на депониране на отпадъците до 10% до 2030 г. Европейският парламент поиска по-строги мерки и намаляване на депонирането до 5% за същия период.
Уважаеми господин Министър, на Съвета на министрите на околната среда в Люксембург поискахте дерогация от предложените цели за депониране, повторна употреба и рециклиране на отпадъците. Считате ли, че позицията на България ще бъде приета и какви са Вашите очаквания в тази посока? Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте, господин Димов.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Дами и господа народни представители, господин Грудев! Факт е, че целите, които са поставени, са прекалено амбициозни. Няма да коментирам петте процента на парламента, ще се спра върху по-сериозната част от десетте процента на Комисията. Трябва да кажа, че в доклад и анализ, които са направени за оценка на въздействието по поръчка на самата Комисия, се казва, че държави, които към 2013 г. – това е и за двата случая референтност – има ли повече от 65% депониране, какъвто е случаят на България и още осем държави, или са имали по-малко от 20% рециклиране, което също е случаят на България, трябва да имат поне пет години дерогация, за да могат да влязат в критерия.
За съжаление, това, което видяхме като окончателен вариант до този етап, не предвижда тези две дерогации. Има един-единствен критерий и това е критерият за рециклирането на отпадъци, което според нашата позиция е неоснователно да има само този критерий и ние държим да се включи отново критерият с повече от 65% депонирани отпадъци към 2013 г.
При всички положения аз поставих този въпрос с дерогациите и всъщност това, което ще бъде внесено окончателно от Малтийското председателство, което приключва в края на този месец, е някакъв вид компромисен вариант, който може би ще се окаже дори по-балансиран. Имам предвид, че те ще оставят 10 те процента цели към 2030 г., но в рамките на тези цели ще бъдат дадени възможности до 10 години дерогация, до 10 години отлагане за постигане на целите с междинни цели, а междинните цели са постигане на 40% до 2030 г. и 25% до 2035 г. Пак според нас това са твърде амбициозни цели, но гледайки целия пакет за отпадъците, не само тези две опции, считаме, че това е относително балансиран подход и отчитайки важността от гледна точка на околната среда към по-малко депониране и по-голямо рециклиране на отпадъците. Според нас това би трябвало да бъде постижима мярка, все пак ни се дават 10 години от 2030 нататък, което означава към 2040 г., че ще бъде търсена крайната цел. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Министър.
Реплика? Заповядайте.
ХРИСТО ГРУДЕВ: Имате ли информация кога окончателно можем да получим отговор, тоест Вие като министър, на Вашето искане?
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Имайки предвид, че това след като бъде одобрено от Съвета на министрите, трябва да влезе на триалог – Европейска комисия – Европейски парламент – Европейски съвет. Колко ще продължи този триалог, не мога да Ви кажа, защото досега съм свидетел как доста от сроковете, които самата Комисия си е поставяла, влизайки на този триалог, се отлагат, но при всички положения мисля, че Комисията ще успее да защити това, а пък кога точно ще се случаи – предполагам, че при Председателството на Естония е възможно. Поне се надявам да не стигне до нашето председателство.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Министър. Безспорно ще получите подкрепа от нас, защото трябва да се съобразяваме с реалностите и възможностите на държавата. Ние вървим напред в постигането на целите, но трябва да сме реалисти и в този смисъл ще бъде необходима и подкрепа от страна на евродепутатите ни. Вече са водени разговори с тях, надяваме се и те в парламента да защитят позицията на България, с каквото можем ще помагаме и ние.
Продължаваме нататък.
БСП – заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Василева, уважаеми колеги!
Ще си позволя в началото да обърна внимание към уважаемия господин Кънчев. Това не е въпросът ми, а едно пояснение, тъй като може да Ви звучи странно, но аз ще бъда доволен, ако Вие вниквате и в съдържанието, и в цялостната обстановка, и в конкретиката на проблемите. Няма да злорадствам, ако Вие в някои неща не сте вникнали достатъчно, че има определени неточности в отговора на въпроса на колегата от ДПС. Процедура няма да се прави. Процедурата вече има избран изпълнител. Искам да Ви обърна внимание и Вие да вникнете, не знам дали Вие сте били вносители в Министерския съвет.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Не.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Слава Богу, защото малко преди Министерският съвет да отпусне тези средства, частно дружество от Пловдив е закупило от синдиката съоръженията на „Полимери – Девня“ АД. Сделката е минала преди две седмици. Сега Министерският съвет, ако взима такова справедливо и умно решение, смятам, че това, меко казано, е правно невъзможно. Не искам да го квалифицирам, нито искам да коментирам дружеството. От гледна точна на това само Франция е мястото, където може да се утилизира подобен отпадък. Имайки предвид обаче стойността, на която е спечелена поръчката, по-скоро няма да се съглася с госпожа Василева, че ще завърши успешно, а по-скоро драматично, цялата работа. Така че искам да сложа точка на този мой коментар. Както на първото заседание Ви обърнах внимание по отношение на определен казус, с който не бяхте запознати, още веднъж искам да обърна внимание, доколкото зависи от Вас, да вникнете в този процес, защото според мен той предстои да се развива като питане през парламента.
Моят конкретен въпрос, извинявам се за това предисловие, Вие ще направите забележка, защото често говоря по-дълго: каква цялостната Ви визия и виждане, господин Министър, по отношение управлението на отпадъците и по-точно процедурите, които са свързани с компостиращите и сепариращите инсталации?
Защо Ви задавам този въпрос? Защото според мен всички знаем, че времето пред България е изключително кратко, за да изпълни ангажиментите си в тази посока, доколкото Вие имате цялостната отговорност за дейността на министерството и изпълнението в сектора на тези ангажименти от България. Знаете, че първата процедура по отношение на компостиращите инсталации беше прекратена и там все още няма решение, нещо което подсказах на господин Кънчев на първото ни събиране, има едно прекратяване, имаше обжалване от министерството. Има едно индивидуално писмо от Оперативна програма „Околна среда“, управляващият орган с намаляване на бюджетите, и в крайна сметка все още няма покана по първата процедура за компостиращите инсталации, която беше конкурентна.
Втората процедура, комбинирана процедура за проектиране и изграждане на компостиращи инсталации и инсталации за предварително третиране на битови отпадъци, по моя информация, половината от общините, които са били целево посочени, са подали, но за тях освен, че времето е фактор също така трябва да е ясно, че по отношение на морфологии, на планове за управление на отпадъците, по отношение на предварителни обследвания, ситуацията също не е добра и не знам до какво ще доведе и втората процедура. Като цяло кумулативно насложени и първата, и втората процедура – първата с фалстарт.
Знаете, госпожа Василева ще ме подкрепи, тогава с всичките 18 проектни предложения, управляващият орган отговори на общините, че те не изпълняват неговите очаквания. Поради тази мотивировка доста от общините обжалваха. След това по време на служебния кабинет се споразумяха да няма обжалване и да върви напред процедурата, но българските общини отново тези, които бяха подали, не мога да намеря такава купешка дума, хубава, бяха изиграни в техните очаквания.
Кумулативно – и с втората процедура, за която няма време, знаете, предстои финално, по национална стратегия да се пускат анаеробните инсталации…
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Ще Ви помоля да съблюдавате времето.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Две минути.
Простете на един нов депутат, който страда малко от логорея.
Мисълта ми е: имате ли цялостна визия за реконструкция, преподреждане на стратегията по отношение на компостиращите и сепариращите процеси по отношение управление на отпадъците, защото според мен и МОСВ, и страната се нуждаят от това.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Костадинов.
Доста въпроси бяха отправени. Надявам, че трите минути ще стигнат на господин министъра.
Само преди това, може би два коментара, ако позволите за целите на прецизирането, тъй като Вие цитирахте кореспонденцията с управляващия орган относно неприемането на проектните предложения по първата процедура за компостиращи инсталации. Конкретната формулировка е свързана с неизпълнение на критериите за кандидатстване. Знаете, че това беше конкурентна процедура, след което беше взето решение да се пристъпи към нов метод на финансиране на тези проекти чрез проектно предоставяне на средства. Точно поради факта, че са изключително сложни, комплексни и при конкурентна процедура, няма възможност общините да допълват или усъвършенстват документацията си. Така че, надявам се, че процесът продължава да се изпълнява, защото наистина бяхме поели ангажимент към подкрепа на тези проекти.
Що се отнася до първоначалния Ви коментар – може отново за целите на прецизността трябва да стане ясно, че конкретното решение на Министерския съвет не е с вносител Министерството на околната среда и водите. Затова по-скоро благодарим на колегите, че предоставиха информацията, с която разполагате.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Дами и господа народни представители, господин Костадинов! Аз също искам да обърна внимание и да благодаря за първоначалната забележка, че ние не сме вносител и от тази гледна точка е възможно да допуснем някои неточности.
Да започна от там: Вие казахте, че Оперативна програма „Околна среда“, опитвам се да цитирам, купешката дума, която намерихте, не е удовлетворена от проектите, които са били подадени.
На практика ние трябва да постигнем определени цели и ако проектите, които са подадени, не постигат тези цели, е по-добре да отложим процедурата, да я забавим, за да постигнем целите, отколкото да изхарчим парите и да не постигнем целите, защото тогава пак няма да имаме връщане назад. Тези пари се дават веднъж и с тези пари трябва да постигнем определени цели.
Предишният отговор, когато отговарях за намаляване на депонирането, естествено, че третирането на отпадъците, включително при компостирането и при обработката, са част от елементите да достигнем 10%, които за нас са много трудни. И, слава Богу, надявам се, ще успеем да договорим тези по-продължителни, да ги нарека „гратисни периоди дерогации”. Между другото това беше и фундамент в изказването ми в Люксембург, когато говорихме за отпадъците, че дерогацията за нас е от жизнено значение, именно за да можем да постигнем йерархия на управление на отпадъците, която включва и Вашия конкретен въпрос.
До края на годината ще пуснем отново процедурата. Защото си даваме сметка за важността и се надявам много, че общините този път ще дадат проекти, които отговарят на очакванията. Те не са наши очаквания, това са очакванията за резултатите, които ще има. Управителният орган най-много очаква да изхарчи парите, които има, защото това е неговата основна работа. Но ние трябва да постигнем тези резултати и до края на годината ще има отворена процедура, като междувременно с всички, които са подали проекти и те са оценени или текат оценки, ще бъдат извикани на среща, за да може да изчистим максимален брой проблеми преди отварянето наново.
Но все пак има критерии, които трябва да бъдат постигнати. Вие споменахте фактора „време“. Факторът „време“ е един от тези критерии и за реализацията, и за подаването му. Защото пък най-неприятно ще бъде, ако ние по чисто формален критерий приемем проект, който после да не бъде нотифициран от Европейския съюз и да трябва да връщаме средства, които е можело да изхарчим по някакъв по-добър начин.
Така че от тази гледна точка може би краткият отговор на дългия въпрос е – да, процедурата ще бъде отворена в рамките на 2017 г. Ще има събиране, ще има продължение по този повод и, да, надявам се, че този път ще успеем с разговорите, които ще имаме преди това, да постигнем резултата, който е бил пречка при предишния кръг. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Министър.
Това, което коментирахме с министъра е и желанието ми да направим преглед на напредъка на Оперативна програма „Околна среда“. Може би в началото на следващия месец, тогава може би ще получите отговор и на повече въпроси, които представляват интерес.
Реплика? Заповядайте.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви, за отговора. Виждам, че Вашите разсъждения са принципно в правилна посока по отношение на формата и целите. Но бих Ви призовал още веднъж да анализирате с конкретен нов план за действие в този сектор, да преосмислите оставащото време. Виждам, че този има правилна посока и път на разсъждение, но бих Ви призовал на този етап елегантно да помислите за реконструкция на оставащото време по отношение на компостиращите и сепариращите инсталации. Тук не е мястото да говорим повече. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Дуплика? Не.
Продължаваме с колегите от парламентарната група на „Обединените патриоти“. Заповядайте, господин Ячев.
БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря, госпожо Василева.
Уважаеми господин Министър, уважаеми господа заместник-министри!
През миналата година Министерството на околната среда и водите стартира работата по Програма за укрепване на превенция на наводнения, укрепване на свлачища и язовирни стени и срещу ерозията на морската ивица.
Може ли да запознаете Комисията, господин Министър, с хода на работата по тази Програма? Очаква ли се да стартира? Има ли осигурени средства и в какъв размер са те?
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте, господин Министър.
БОРИС ЯЧЕВ: Към нея беше и Програмата за замърсяване на въздуха, за която Вие в частност отговорихте преди два въпроса. Съжалявам, че моят въпрос е зададен впоследствие.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Аз ще дам общо и ще помоля, заместник-министър Николова малко по-подробно... Но факт е в момента – свлачищата са приоритетна част, от първия въпрос, който зададохте. Те са приоритет.
При всички положения тази година ще има отворена, доколкото си спомням в момента, нова процедура, в тази посока. Така че ресурсът, с който разполагаме към този момент, не мога да го кажа наизуст. Съжалявам, но не съм подготвен за обема на ресурса, но знам, че ще върви в тази посока. Ще помоля заместник-министър Николова малко по-подробно да даде тази информация. Благодаря Ви.
АТАНАСКА НИКОЛОВА: Благодаря Ви, дами и господа народни представители.
Въпросът касае приоритетна Ос 4 на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“, която включва превенции от свлачища и наводнения. До края на годината ще бъдат обявени всички процедури, които са свързани с реализирането на целите на приоритетна Ос 4.
Това, което касае Министерството на околната среда и водите са мерките, свързани с превенция на наводненията. Конкретно те са идентифицирани в изпълнение на първите за страната планове за управление на риска от наводнения. Знаете, че към края на 2016 г. Министерският съвет одобри първите планове за управление на риска от наводнения и в изпълнение на тези планове, бяха изведени приоритетите, които ще бъдат финансирани в рамките на приоритетна Ос 4, защото ресурсът финансово е изключително недостатъчен за изпълнение на всички нужни, предимно инфраструктурни мерки, които биха гарантирали превенция и намаляване риска от наводнение.
Това, към което ще бъдат насочени приоритетно средствата, са общинските и язовири, които към настоящия момент нямат друг източник за финансиране – укрепване на язовирни стени, обновяване на съоръженията, тоест изцяло мерки, свързани с подобряване и намаляване на риска от наводнения в резултат на не добро техническо и експлоатационно състояние на язовирите, общинските язовири. И другият тип мерки, които ще бъдат финансирани в рамките на тази приоритетна Ос, са свързани с така наречените зелени решения, природосъобразни зелени решения, които са свързани с намаляване както на риска от наводнение, така и превенция на засушаването.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря. Желаете ли реплика?
БОРИС ЯЧЕВ: И аз благодаря за изчерпателния отговор.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Продължаваме с ДПС? Нямате въпроси.
При това положение, приключихме цикъла. Минаха два цикъла на въпроси от представителите на парламентарните групи.
Благодаря, господин Министър, дами и господа Заместник-министри! Благодаря за участието в блицконтрола днес.
С пожелание за успехи и скорошна среща!
Колеги, втората точка от дневния ред е точка „Разни“.
Желаете ли да обсъдим нещо – някакви теми, коментари?
Заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Уважаеми колеги, може да се опитаме да си прогнозираме малко работата, ако Председателят на Комисията реши. Дали може да обсъждаме във всяко заседание за следващиото възможен кръг от въпроси, които да обсъждаме или дневен ред? Да не ни хрумват въпросите, а да го споделяме с Вас. В такъв формат, в точка „Разни“, да се уговаряме за следващия път, какво бихме имали предвид като дневен ред. Ако смятате, че е разумно, просто да си предпланираме малко дейността. Разбира се, ще има и текущи въпроси, ще има и такива каквито изникват.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Безспорно ще има текущи, безспорно ще има и законодателни предложения, които трябва да бъдат разглеждани от Комисията.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: В точка „Разни” да се прави някакъв брейнсторминг.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Ако имате някакви предложения, съм насреща да ги обсъждаме.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Не, нямам нищо.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Тъй като нямаме законопроекти за разглеждане, внесени в Народното събрание, това което предвиждам, след уточнение с господин Димов, е представяне на напредъка по Оперативна програма „Околна среда“. Смятам, че ще представлява интерес за всички Вас тази тема. Ако имате други предложения, съм насреща. Нямате явно.
Благодаря на всички. Хубав следобед! Довиждане.
Закривам заседанието на Комисията.
(Закрито в 15,35 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивелина Василева
