П Р О Т О К О Л
№ 13

---

На 2 ноември 2017 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по околната среда и водите при следния


ДНЕВЕН РЕД:


1. Разглеждане на проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2018 г. № 702-01-38, внесен от Министерски съвет на 30 октомври 2017 г. – първо гласуване.
2. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Ивелина Василева.

* * *

ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Добър ден, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър, уважаеми гости!
Имаме необходимия кворум и откривам заседанието на Комисията по околната среда и водите със следният предложен на вниманието Ви дневен ред:
1. Разглеждане на проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2018 г. № 702-01-38, внесен от Министерски съвет на 30 октомври 2017 г. – първо гласуване.
2. Разни.
Моля, тези от Вас, които подкрепят така предложения дневен ред, да гласуват.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Благодаря.

Пристъпваме към разглеждане на първа точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2018 г., № 702-01-38.
Внесен е от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г. – първо гласуване.
Преди това да представим присъстващите гости на заседанието: господин Нено Димов – министър на околната среда и водите; госпожа Атанаска Николова и господин Красимир Живков – заместник-министри; госпожа Адрияна Василева – главен секретар на Министерството на околната среда и водите; госпожа Цонка Дрянкова – главен директор на Главна дирекция Оперативна програма „Околна среда“; госпожа Ренета Колева – изпълнителен директор на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда; госпожа Ива Таланова – директор на дирекция „Финансово управление“; госпожа Павлина Станова – временно изпълняващ длъжността главен счетоводител в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда; госпожа Лидия Колева – директор на дирекция „Връзки с обществеността и протокол“, и господин Ивайло Петков – парламентарен секретар.
Внушително присъствие, благодарим Ви.
Представители на Министерството на финансите: госпожа Мария Веселинова – началник на отдел в дирекция „Държавни помощи и реален сектор“, както и госпожа Николина Апостолова – главен експерт в дирекция „Държавни разходи“ към Министерството на финансите и господин Ангел Ангелов – държавен експерт в дирекция „Национален фонд“ към същото министерство.
Предлагам преди всичко да дадем думата, може би, на колегите от Министерството на финансите, за да ни представят рамката на бюджета, след което да пристъпим по-детайлно към обсъждане на бюджета в сектор „Околна среда“.
Заповядайте.
МАРИЯ ВЕСЕЛИНОВА (Министерство на финансите): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Имам удоволствието да Ви представя макроикономическите показатели и допускания, при които е разработен проектът на Закона за държавния бюджет на Република България за 2018 г.
Ще си позволя съвсем схематично и основните моменти да Ви представя. Основните приоритети на бюджета са: продължаване на реформите в сектор „Образование“ и подобряване качеството на образованието; поддържане на модерни и боеспособни въоръжени сили и създаване на условия за мотивация и професионален подбор на кадрите, необходими за изпълнение на политиките в областта на отбраната и сигурността.
В областта на социалната политика се предвижда увеличение на някои видове обезщетения.
В областта на здравеопазването за контрол и ефективност на разходите в системата на здравното осигуряване и за осигуряване на качеството на лечение и достъп до медицинска помощ са предвидени допълнителни разходи в размер на 400 млн. лв. по бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Обезпечаване успешното провеждане на председателството на Съвета на Европейския съюз през първата половина на 2018 г.
Основен приоритет за провежданата фискална политика е продължаване на усилията в подкрепа на запазване на икономическата и финансовата стабилност и за създаване на условия за икономически растеж в съответствие със заложените приоритети, цели и мерки в Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017 – 2021 г. и продължаване на фискалната консолидация.
Макроикономическите перспективи са положителни, което се отчита и от настоящите данни за икономиката. Очакванията за реалния растеж на брутния вътрешен продукт са през 2018 г. да достигнат 3,9% и да се запази на относително стабилни нива през прогнозния период.
Вътрешното търсене ще остане водещо за повишението на брутния вътрешен продукт, както по линия на потреблението, така и на инвестициите.
Брутният вътрешен продукт се очаква да възлезе през 2018 г. на 105 млрд. 609 млн. лв., като прогнозата за 2017 г. е 99 млрд. 624 милиона.
Нивото на безработица се очаква да се понижи от 6,5% през 2017 г. до 6,2% през 2018 и да продължи плавно да намалява до 5,6% през 2020 г. Очакват се умерено ниски нива на инфлацията, като средногодишната инфлация през 2018 г. се прогнозира да бъде 1,4% и да се ускори до 1,7% през 2019 г. и 1,8% през 2020 г. при допускане за по-високи международни цени на петрола и неенергийните суровини и нарастване на вътрешното търсене.
Предвидено е увеличение на минималната работна заплата от 460 лв. през 2017 г., на 510 лв. през 2018 г., за 2019 г. – 560 лв. и за 2020 г. – 610 лв.
Данъчно-осигурителната политика е ориентирана към поддържане на икономически растеж, подобряване на бизнес средата и насърчаване на инвестициите чрез запазване на ниски нива на данъчните ставки на корпоративните данъци и данъците върху доходите на физическите лица, ограничаване на данъчните измами и повишаване на макроикономическата и фискална устойчивост в дългосрочен план.
През 2018 г. се предвижда запазване на съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване и здравно осигуряване, като за 2018 г. се повишава размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване с един процентен пункт, с цел намаляване на недостига на средства по бюджета на ДОО и субсидираното му от държавния бюджет.
През периода 2018 – 2020 г. се очаква намаление на държавния дълг. Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране за разглеждания период, съотношението държавен дълг към прогнозен брутен вътрешен продукт се очаква да бъде около 22,3% през 2018 г. и да достигне до 20% от прогнозния брутен вътрешен продукт към края на 2020 г.
В настоящата прогноза целта за дефицита на консолидираната фискална програма за 2018 г. е в размер на 1% от брутния вътрешен продукт. Планираният дефицит по КФП за 2019 и 2020 г. е съответно на нива от 0,5% от БВП и 0% от БВП.
Дефицитът на начислена основа на сектор „Държавно управление“ за 2018 г. се очаква да бъде 0% от БВП.
Приходите, помощите и даренията по Консолидираната фискална програма за 2018 г. възлизат на 38 млрд. 223 млн. 900 хил. лв. при очакван ръст през 2018 г. спрямо очакваното изпълнение на приходите за 2017 г. в резултат на мерките за повишаване на събираемостта на данъчните приходи и промените в социалноосигурителната политика.
Разходите по КФП за 2018 г. и вноската в бюджета на Европейския съюз са в размер на 39 млрд. 323 млн. 900 хил. лв., в това число вноската по общия бюджет на ЕС – 1 млрд. 133 млн. 900 хил. лв.
Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2018 г. е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в Закона за държавния бюджет за 2017 г. в размер на 4,5 млрд. лв.
Накрая искам да Ви запозная с разходите по основните функции на Консолидираната фискална програма за 2018 г. като процент от БВП, а именно: социално осигуряване, подпомагане и грижи – 12,4% от БВП; икономически дейности и услуги – 5,6% от БВП; здравеопазване – 4,5% от БВП; отбрана и сигурност – 4,2% от БВП; образование – 3,6% от БВП; жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство и опазване на околната среда – 2,2% от БВП; общи държавни служби – 2,3% от БВП, и, разбира се, други по-малки. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
След представянето на рамката нека да дадем думата и на господин министър Димов.
Заповядайте за представяне на частта, касаеща Министерството на околната среда и водите.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря, госпожо Председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, това пък е микрорамката. Общо взето, вписваща се с макрорамката.
Очакваните приходи през 2018 г. са за 56,3 млн. лв., като приходи от доходи от собственост – 0,5 млн. лв.; приходи от държавни такси, най-вече по Закона за водите – 55,5 млн. лв.; приходи от глоби и санкции сме предвидили – 0,9 млн. лв.; приходи от концесии – 3,3 млн. лв.; и респективно едни приходи, които са по-скоро разходи, защото са с минус, но така се водят по ДДС – 0,7 и други – минус 3,2 млн. лв.
Разходите за 2018 г. са общо 49,8 млн. лв., като разходите по бюджета на Министерството за 2018 г. са завишени с 3,8 млн. лв. спрямо 2017 г. От тези 3,8 милиона – 2,3 млн. лв. са разходи за персонал, 0,4 милиона са за издръжка и 1,1 млн. лв. са за капиталови разходи. Когато говорим в конкретни цифри – 29 милиона или общо 51 на сто са разходите за персонал; 18,3 милиона, или 36,8 на сто са разходите за издръжка и капиталовите разходи са 2,5 милиона, или 5,1 на сто.
По компоненти как са предвидени? Оценка, управление и опазване на водите на Република България – 6,7 млн. лв.; интегрирана система за управление на отпадъците и опазване на почвите – 2,8 млн. лв.; намаляване на вредните емисии в атмосферния въздух и подобряване качеството на този въздух – 1,9 млн. лв.; съхраняване, укрепване, възстановяване на екосистемите, местообитанията, видовите и генетичните им ресурси – 7,5 млн. лв.; информирано участие на обществеността в процеса на взимане на решения и прилагане на механизми за контрол – 1,1 млн. лв.; оценка за управление на въздействието върху околната среда – 2,7 млн. лв.; и по-малки пера, като Националната система за мониторинг е следващото много сериозно, информираност и информационна обезпеченост – 9,7 млн. лв.
Това са може би съвсем на ангро микропараметрите. Може би тук, ако сега е моментът да говорим, и за бюджета на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, което е част от механизмите за реализиране на екологичните политики.
Плануваните приходи за 2018 г. в ПУДООС са в размер на 6 млн. 550 хил. лв., които, ако искате по пера, след това ще Ви информирам. Трансферът от държавния бюджет за 2018 г. е 67 млн. 100 хил. лв., като по този начин общо приходите, които се получават са 73 млн. 650 хил. лв.
Разходите, които са предвидени, са на стойност 80 млн. 135 хил. 700 лв., като този по-висок таван спрямо приходите се покрива от наличности от предходни години.
Ако трябва да бъде по компонентно: за управление и опазване на водите – 30 млн. 345 хил. 400 лв.; управление на отпадъците – 40 млн. 202 хил. 300 лв.; възстановяване на екосистемите и местообитанията – 800 хил. лв.; информиране и участие на обществеността в процеса на вземане на решение – 3 млн. 800 хил. лв.; управление на дейности по изменение на климата – 450 хил. лв.
Това може би е в стегната форма информацията, която бих предложил, преди да отговоря на конкретни въпроси, или целият екип, с който сме тук, които имат уважаемите народни представители. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз, господин Министър.
Колеги, имате думата за изказвания и въпроси.
Господин Костадинов, заповядайте.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги от МОСВ! По отношение на макрорамката – нещо, което не е предмет на обсъждане на нашата Комисия – Вие знаете нашата политическа позиция. Ние имаме и нашите доводи, както и алтернативни политики по бюджета, които предлагаме и зад които конструираме нашата алтернатива за бюджет, така че ние не можем да подкрепим макрорамката. Пак казвам, че не смятам, че това в момента е тема на нашата Комисия секторна по околна среда. Това ще стане въпрос на политически дебат, когато му дойде времето със съответните доводи.
По отношение на представеното от министър Димов, като депутат от опозицията, ще си позволя да задам следния въпрос: кое, министър Димов, в този бюджет и в тази прогноза не Ви харесва и какво бихте искали да се оптимизира? Тоест, ако трябва да се борим за МОСВ да се подобри положението, ние като опозиционни депутати в битката си срещу и макро-, и микрорамките на бюджета, кое е това, което Вие виждате, че не може да изпълни политиките по опазване на околната среда и нейните компоненти и задачите?
Какво имам предвид? Когато ми отговаряте мисля, че е редно да се съобразят няколко неща, не само с превенцията по отношение на наводнения, но и по отношение на докладването, знаете, че директивите са доста стриктни. Има известно изоставане в докладването по отделните директиви.
По отношение на ПУДОOС – задачите пред ПУДООС са огромни. Винаги там финансирането е било недостатъчно. Имахме дълги спорове преди години с Министерството на финансите трябва ли структурно да се промени нещо така, че ПУДООС наистина да бъде един вторичен разпоредител, който да изпълнява и реално да решава част от проблемите, или основна част от проблемите и политиките по околна среда, но вземайки предвид и това, което трябва да се свърши с рекултивацията на депата, имайки предвид това, което трябва да се направи за сепариращите компостиращи инсталации. Имайки предвид всички задачи от програмната декларация на ПУДООС, достатъчни ли са тези пари? Какви са проблемите, които виждате, ако остане това ниво на финансиране? Всички тези хоризонтални задачи, които Министерството трябва да реализира, как ги коментирате с настоящия бюджет и кое не Ви харесва? Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Това може би е тема, която ще се дискутира шест месеца преди приемането на следващия бюджет.
Ще започна конкретно. Четейки днес приходите, идвайки насам, започнах да чета 56,3 млрд. лв. Ето това много ми се искаше да бъде вярно, после осъзнах, че пише милиона и някак си ентусиазмът ми се сломи.
Има едно такова нещо – според мен политиките по околна среда, които са предвидени за следващата година и които са всъщност една последователност от дълъг период от време, имат възможното ниво на финансиране. Не смятам, че ако имахме два пъти, или три пъти по-голям бюджет щяхме да свършим съответно два пъти или три пъти по-голяма работа. Ние виждаме, и Вие имахте възможността преди може би няколко седмици да ме питате за Оперативната програма „Околна среда“, в която се опитваме да наваксаме определено забавяне, в което отчетохме и определени проблеми, които съществуват не само в системата на Министерството, въобще възможността да усвояваме средства.
От тази гледна точка аз не мисля, че този бюджет крие рискове конкретно за 2018 г. и че, ако в момента имахме възможност да помолим Министерство на финансите и те да ни отпуснат по-голям ресурс, щяхме да го оползотворим по много по-добър начин, въпреки че винаги повечето пари е по-добре. Няма какво са се лъжем, няма някой, който да каже обратното.
Едно от основните забавяния, Вие споменахте, за докладването по определени директиви. За съжаление, един от основните проблеми, които имаме и които ги споделих, когато ставаше дума за Оперативна програма „Околна среда“, същото е и за ПУДООС, същото е и за държавния бюджет – огромното забавяне при обжалванията.
Говорихте за наводненията – миналата година, в края на годината е подписан договора за тази пилотна, или първа фаза да река Искър, още не е излязло от съдебна фаза. Когато говорим за тези методи за докладване, които са в Изпълнителната агенция по околна среда, те също са повече от година в съдебна фаза. Тоест, ние влизаме в един водовъртеж, който очевидно не е въпрос до финансиране. В случая парите са налични, но ние не можем да излезем и да реализираме, поради независещи от тази част на държавното управление. Като че ли това е политически въпрос, който трябва да бъде дискутиран – до каква степен може да се бавят такъв тип изключително важни проекти, влизайки в съдебна фаза, но това е изцяло извън сферата на Комисията, в която днес участвам.
Може би едно от нещата, на които най-много трябва да се фокусира, това е сферата на опазване на чистотата на атмосферния въздух. Това е много сериозен проблем, много голям проблем. В него и в държавния бюджет, и в Оперативна програма „Околна среда“ има примерно по-малко средства, значително по-малко отколкото в сектор „Води“.
Имайки предвид, че ние сме все още във фазата на това да определим точно посоките, в които трябва да се развиваме, между другото използвам случая да поканя цялата Комисия, Вие ще получите официални покани на 23 ноември ще има голяма конференция с два панела, свързани с опазване чистотата на въздуха, битовото отопление, автомобилния транспорт са двата панела и ще разчитам на Вашето активно участие.
Това е като подготовка и за голямата Конференция през месец февруари, която е международна и в рамките на председателството – Екоиновации в сферата основно на чистотата на атмосферния въздух.
Вероятно следващата година, когато започне да бъде подготвян Бюджет 2019 г., се надявам да има много по-сериозна активност в предложения от местната власт за проекти, които да подобрят това качество и да насочим усилията си в тази посока, защото, ако имаме адекватни решения, е нужно те да намерят финансирането, за да подобрят качеството на въздуха. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Колеги, имате ли други въпроси? Коментари? Изказвания?
Заповядайте.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря.
Започвам с нещо странично, което казвате за пилотния проект на Искър, който ще е първата фаза на националния, че още не е финализиран. Вече си мисля, доколкото знам от 2012 г. това нещо се влачи, а то е доста важно за България.
Дали пък ние някъде не бъркаме в цялостната постановка? Не мога да си представя един толкова важен проект, реализиран в две фази – малка за Искър и като цяло за България. Просто се връщам в мислите си, че доста драматично и при нас стоеше този въпрос. Очевидно пък трябва да се види дали не е погрешно или порочно заложен, защото такова мотаене, господин Министър, пет години, аз сега чувам, не знаех. Това съм го пропуснал, но не е добре при никакви обстоятелства.
Това, за което искам да коментирам Вашият отговор на въпроса, който Ви зададох, аз имах един втори пласт – един мета въпрос, който вероятно сте доловили. Във връзка с всички задачи на политиката по околна среда като хоризонтална за всички секторни политики, възникват ли кумулативно за бюджета на МОСВ, да кажем, нуждата от допълнително финансиране, свързано с искането за дерогация по новите условия на Директивата?
Тук ще призная, че след първоначалния сблъсък и конфликт по отношение на проблемите на „Натура 2000“ в Калиакра и Каварна, подкрепям това, което казвате, че отваряме този зле поставен проблем за „Натура 2000“ и има склонност и разговори с Европейската комисия да се преразгледат някои основни неща в него. Това също кумулативно и вторично ще донесе до нуждата от ресурс в МОСВ.
Тоест, мета въпросът ми беше подвъпроса на основния въпрос: отчетен ли е в този бюджет, с една дума казано, кумулативно натрупваните нужди от финансиране във връзка с провеждането на политиката по околна среда като хоризонтална в много сектори – в енергетика, в земеделие, Нитратна директива и така нататък, и така нататък?
Това ми беше сериозната част на въпроса. Мисля, че донякъде ми отговорихте, но ако може още един коментар по това.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Ако имате желание господин Димов, заповядайте.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Не е въпрос на желание, аз не мога да откажа да отговоря на народен представител, ако щете, е въпрос на дисциплина.
Нека да изясним. Бюджетът на Министерството на околната среда почти няма отношение примерно за дерогацията, за която говорихте, за големи горивни инсталации. Ние там сме контролен орган, който ще даде, или няма да даде, в зависимост от подготовката на ТЕЦ-овете, и начина, по който са поискали тази дерогация. Тоест, това е в рамките на бюджета за заплатите, които имаме на експертите, които ще работят.
Когато говорим за проблемите, свързани с „Натура 2000“ на практика, ако възникнат компенсаторни нужди в Калиакра, или респективно, където и да било другаде, инструментите са основно в Министерството на земеделието. Оперативна програма „Околна среда“ също разполага… Ако ме питате конкретно за Министерството на земеделието, не мога да посоча ресурсите, но знам, че се водят разговори там в тази посока.
Оперативна програма „Околна среда“ има такъв ресурс и Програма „Лайф“ всъщност е третият инструмент, който може да бъде използван. Тук ще отворя една скоба, за да вмъкна, че всъщност ние търсим и странични варианти за дофинансиране на системи, споменахте депата. Тази година се опитваме всъщност за първи път да правим такъв опит – Програма „Лайф“ да кандидатстваме с голям проект, свързан с рекултивация на депа. Ако успеем веднъж, това означава, че ще направим пътека, защото няма такъв прецедент в момента в България и финансирането, което има от предприятия за управление на дейности по околна среда и кметовете, които с дарение към тях добавим допълнителен ресурс, просто ще може да финансираме повече рекултивации. Това е опит да добавим към нуждите, които ние имаме и не само да чакаме на държавния бюджет, а да търсим и други източници на финансиране, които са налични в Европейския съюз.
Така че като цяло, ако ние не получаваме допълнителни функции, или не трябва да решаваме на някой друг проблемите, което мисля, че не е в случая, бюджетът отговаря на това, което трябва да изпълним. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз, господин Министър.
Колеги, други въпроси, коментари?
Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Господин Министър, колеги! Господин Министър, общо взето виждаме, че почти по всички пера има леко увеличение на бюджета на Министерството на околната среда и водите, което няма как да не приветстваме, макар и от позиция на опозиция.
Единственото перо, което ми прави впечатление тук, може и други да има, да не са ми направили впечатление, държа да бъда коректен, е че по отношение на бюджетното перо за администрация, има леко намаление. Означава ли това, че административния капацитет е достатъчен и че не е необходимо да се разгъва? (Реплики.) Бюджетна програма „Администрация“.
Винаги има тенденция за съкращаване, за намаляване на административната тежест, но в сферата на околната среда политиките са такива, че винаги са необходими в по-голямо количество персонал и покриване за реализация на политиките. В това отношение каква е перспективата за следващата година в бюджетен аспект? Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Димов.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря.
Всъщност, когато говорим за разходите за персонал, ако имате предвид, това ли е въпроса, за да съм сигурен?
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Бюджетна програма „Администрация“…
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Когато говорим за председателство, там има персонал, който е извън сферата на Министерството и който се финансира по странична линия и то не попада в бюджета на Министерството.
Затова исках да разделим – председателството е обезпечено, включително и с експертите, които ще вземат като външни експерти, които ще работят за Министерството по време на тези шест месеца. Има структурна промяна, която мина и Вие сте запознати, предполагам, че в Министерството просто са разместени може би някои от цифрите и затова Ви прави впечатление. Всъщност за следващата година спрямо 2017 г. имаме увеличение от 2,3 млн. лв., когато говорим за разходи на персонал. Няма намаление. Може би това е чисто цифрите, ако човек ги погледне, в прогнозите са разместени, но няма намаление, напротив – имаме увеличение с 2,3 млн. лв.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Това е добре.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Колеги, други въпроси и коментари? Няма.
Позволете и аз да изразя задоволството си от това, че виждам ръст в бюджета на Министерството на околната среда и водите. По мое изчисление е малко над 8%, което е добър ръст.
Имайки предвид нуждите и необходимостта да се подкрепят и колегите от администрацията, особено второстепенните разпоредители, които традиционно са със средна работна заплата, бих казала сравнително ниска спрямо средната за администрацията.
Надявам се, че това ще подпомогне укрепването на капацитета на Министерството. Безспорно предпоставка за това са добрите параметри на бюджета като цяло, които дават увереност, че този положителен тренд, който още тази година се забелязва, ще бъде устойчив в годините напред.
Моят въпрос е свързан с Оперативна програма „Околна среда“, тъй като не упоменахте нищо конкретно. Накратко да ни запознаете с бюджетните параметри, свързани с Оперативната програма и може би във връзка с въпросите, които бяха зададени и за ПУДООС, и за докладванията по директивите... Мисля си, че би било удачно в някакъв следващ период, може би следващата седмица, или по-следващата, да направим едно заседание, на което да бъдат представени дейността и задачите на Изпълнителната агенция по околна среда, ПУДООС и Националния доверителен екофонд като подразделения и двата финансови инструмента, които действат под шапката на Министерството, освен Оперативна програма „Околна среда“.
Ако може накратко само за Оперативната програма, и един допълващ въпрос за председателството, дали има предвидено бюджетно перо в бюджета на Министерството, свързано с председателството, или цялото бюджетно обезпечаване е по линия на Министерството за европредседателството? Благодаря.
ПРЕДС. НЕНО ДИМОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Може би за по-оперативно ще помоля госпожа Дрянкова, която е генерален директор на дирекция ОПОС да представи накратко бюджета, аз ще отговоря на втория въпрос.
ЦОНКА ДРЯНКОВА: Добър ден!
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Съвсем накратко ще представя прогнозите за 2018 по линия на Оперативна програма „Околна среда“. Общата прогноза за плащания по ОПОС без стойността на финансовите инструменти, които планираме за следващата година, са 262 млн. 303 хиляди и в допълнение на тази сума плащания по линия на финансови инструменти планираме 49 млн. 720 хиляди.
По отношение на Приоритетна ос „Води“ са най-съществена част от планираните разходи, предвид и бюджета на Приоритетната ос. Планираните разходи са в размер на 185 млн. 707 хиляди.
По отношение на инфраструктурата за отпадъци планираните разходи са в размер на 30 млн. лв.
За „Натура 2000“ биоразнообразие очакваните разходи са в размер на 9 млн. 145 хиляди.
По Приоритетна ос 4 „Превенция и управление на риска от наводнения и свлачища“ планираните разходи са в размер на 18 млн. 542 хиляди.
По отношение на мерките за качество на въздуха – планираните разходи са в размер на 11 млн. 528 хил. лв.
Това са сумите, които са по основните приоритетни оси на Програмата като планирани плащани.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Относно председателството, всъщност имаме 1 млн. лв., които са планирани в рамките на бюджета и допълнително по постановление на Министерския съвет има около 430, мисля, че 426 е точната сума, които трябва да обезпечат около 121 събития, които ще имаме в сферата на околната среда, включително командировките до Брюксел и прочее. Това е планирано и в бюджета, и по Постановление на Министерския съвет като бюджет. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Колеги, ако няма други въпроси и изказвания, предлагам да преминем към гласуване.
Гласуваме Закона за държавния бюджет на Република България за 2018 г., № 702-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г. – на първо четене.
За – 12, против – няма, въздържали се – 7.
Законопроектът е приет на първо четене от Комисията по околната среда и водите.
Благодаря на всички.

Колеги, точка втора:
РАЗНИ.
Коментари и въпроси, които желаете да обсъдим?
Благодарим на гостите за участието днес. Успехи в зала!
Благодаря, колеги.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,10 ч.)





ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивелина Василева