П Р О Т О К О Л

№ 17

---

На 25 януари 2018 г., четвъртък, от 13,30 ч. се проведе заседание на Комисията по околната среда и водите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане и приемане на актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България с приложен проект за решение, № 702-00-48, внесена от Министерския съвет на 11 декември 2017 г.
2. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по околната среда и водите към министъра на околната среда и водите господин Нено Димов, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
3. Разни.

Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.

Заседанието беше открито и ръководено от госпожа Ивелина Василева – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Добър ден, колеги! Откривам заседанието на Комисията по околната среда и водите – имаме кворум и можем да започнем.
Изпратен Ви е дневният ред, състоящ се от две точки:
1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по околната среда и водите към министъра на околната среда и водите господин Нено Димов, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Обсъждане и приемане на актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България с приложен проект за решение, № 702-00-48, внесена от Министерския съвет на 11 декември 2017 г.
3. Разни.
Има ли други предложения? Няма.
Моето предложение е да направим разместване на точките в дневния ред, тъй като започнахме заседанието по-рано от предвиденото време – министърът ще може да се присъедини към нас в 14,00 ч. Предлагам т. 2 да стане т. 1 и така да гласуваме предложения дневен ред.
Моля да гласуваме.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Присъстващи на заседанието са: господин Николай Кънчев – заместник-министър на околната среда и водите, госпожа Ганя Христова – директор на дирекция „Политики по околната среда“, и господин Георги Кръстев – съветник към политическия кабинет на министър-председателя и секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет.

Пристъпваме към разглеждане на точка първа от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА АКТУАЛИЗИРАНА СТРАТЕГИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ С ПРИЛОЖЕН ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ, № 702-00-48, ВНЕСЕНА ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 11 ДЕКЕМВРИ 2017 Г.
Давам думата на господин Кръстев за представяне.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Госпожо Председател, госпожи и господа членове на парламентарната Комисия по околната среда и водите! На Вашето внимание е представен Проект на актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България.
Действащата Стратегия за национална сигурност на Република България е приета от Четиридесет и първото народно събрание на 25 февруари 2011 г. и обнародвана в „Държавен вестник“, бр. 19 от 8 март 2011 г. Тя замени приетата през 1998 г. Концепция за национална сигурност на Република България, обнародвана в „Държавен вестник“, бр. 46 от 22 април 1998 г.
Стратегията от 2011 г. даде оценка на изпълнението на политиките за национална сигурност, определи националните интереси, цели и приоритети, даде характеристика на средата на сигурност, посочи основните насоки на политиките за сигурност и очерта общите принципи и институционална рамка на системата за защита на националната сигурност.
Бих искал да определя, че със Стратегията от 2011 г. се продължи възприемането на националната сигурност в по-широк контекст – този контекст даже се разшири, като обхваща почти всички аспекти от живота на държавата, обществото, гражданите, а не се концентрира конкретно и предимно върху традиционните изменения на сигурността, като външна политика, отбрана и службите за сигурност.
След 2011 г., особено след 2013 – 2014 г. в средата на сигурност, преди всичко в международен план настъпиха сериозни промени, които повишиха нивото на несигурност, в международните отношения наложиха промени в Стратегическата концепция на НАТО и на вижданията на Европейския съюз както за състоянието на средата на сигурност, така и за политиките, които следва да се предприемат на съюзно равнище.
Съществени изводи за необходимостта от изменение и допълнение на Стратегията бяха направени и от гледна точка на ситуацията в нашата страна и проведените политики. Така например с влизането в сила през ноември 2015 г. на няколко закона, касаещи сектора за сигурност, завърши нормативното уреждане на функционирането на службите за сигурност, а и беше регламентирана самата система за защита на националната сигурност.
Изготвянето на Проект за актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България е част от Програмата за управление на правителството за периода 2017 – 2021 г., цел 44, мярка 160, като становище в този аспект изрази и Консултативният съвет за национална сигурност на свое заседание на 30 май 2017 г.
Дейността по подготовка на Проекта се осъществи в изпълнение на Заповед № Р-128 на министър-председателя на Република България господин Бойко Борисов от 6 юли 2017 г., с която бе създадена междуведомствена работна група. В групата бяха включени представители на всички министерства и редица ведомства.
Проект на Стратегията бе подготвен към 25 септември 2017 г. и в периода 28 септември – 20 октомври 2017 г. той бе представен на поредица обществени обсъждания в София, Видин, Русе, Благоевград, Варна, Пловдив, Велико Търново, като в София се проведоха три обществени обсъждания. Проектът беше представен и на някои форуми на неправителствени организации, чиито уставни цели са свързани с политиката по националната сигурност. По този начин постигнахме много широко обществено обсъждане не само в рамките на администрацията, но и с участието на граждани, преди всичко – на академичната общност.
Обобщеният Проект беше представен на Съвета по сигурността към Министерския съвет на 10 ноември 2017 г., след което беше осъществена и съгласувателната процедура. Със свое решение от заседанието на 6 декември 2017 г. – Решение № 759 от 8 декември 2017 г., Министерският съвет одобри Проекта и предлага на Народното събрание да го приеме с решение.
От гледна точка на сферата на дейност на Комисията по околната среда и водите бих искал да отбележа, че в сравнение с текста от 2017 г. към Раздела „Политика за сигурност в отношенията човек – природа“ е добавен един текст – т. 121 по новата номерация, в който се казва, че „Република България продължава да работи за намаляване негативното въздействие на антропогенните фактори, както и да води адаптационна политика към последиците от изменението на климата. Защитата и повишаването на устойчивостта на населението остават приоритет“. Останалите точки запазват изцяло своето съдържание и в актуализирания текст.
Бих искал да отбележа, че работната група предложи и към момента е възприет хоризонт на Стратегията 2025 г., тъй като според нас това, първо, дава възможност да се прогнозира развитието на средата на сигурност и в същото време да се прогнозира и развитието на политиките за сигурност както в НАТО и Европейския съюз, на които ние сме членове и участваме в създаването на тези политики, така и да прогнозираме политиките на други важни фактори в регионалната и международната сигурност, чиито действия имат значение за сигурността на Република България. С това мисля да завърша и съм готов да отговарям на въпросите. Благодаря Ви.
ПРЕДС.ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Кръстев.
Заповядайте, господин Кънчев, като член на междуведомствената работна група и представител на Министерството на околната среда и водите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! В Проекта на разглежданата актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България политиката по околна среда основно е обхваната в сектора „Политика за сигурност в отношенията човек – природа“. В тази връзка политиката за сигурност се изразява чрез присъединяване към глобални или регионални инициативи и екологични проекти, насочени към подобряване качеството на околната среда и защита на екологичната сигурност. Като съществен аспект е предотвратяването, овладяването и преодоляването на последствия от промишлени аварии с изпускане на вредни емисии, трансгранично замърсяване на въздуха, водите и крайбрежната ивица, както и при наличие на заплахи за терористична дейност с използване на оръжия за масово унищожение.
България продължава да работи за намаляване на негативното въздействие на антропогенните фактори, както и да води адаптационна политика към последиците от измененията на климата. Защитата и повишаването на устойчивостта на населението остават приоритет.
Съществен елемент е управлението на водните ресурси чрез междуинституционален механизъм за планиране, наблюдение и оценка. Не на последно място, Стратегията посочва запазването на околната среда и природните ресурси като един от националните интереси.
Министерството на околната среда и водите съгласува без забележки представения Проект на актуализация на Стратегията за национална сигурност на Република България. Благодаря Ви.
ПРЕДС.ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, господин Кънчев.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания, въпроси.
Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа заместник-министри и колеги! Относно представената актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България след обсъждане в парламентарната група на нашата политическа сила – ДПС, стигнахме до изводите, които ще бъдат представени – държа да кажа коректно – и пред другите парламентарни комисии, където ще се разглежда тя.
В контекста на това нашето мнение, и аз споделям– с оглед на конкретни текстове, които касаят екологичните аспекти, без да се впускаме днес в подробности, в конкретика, че би било добре (и след проведения Консултативен съвет, но най-вече в името на това да бъде адекватна към настоящите реалности и ситуация, в каквато се намираме най-вече в международен план – процесите са различни, които се развиват) да бъде отложено разглеждането, ако се възприеме, естествено, от страна на колегите. Да бъде допълнена – ние ще подготвим такива предложения в нашата парламентарна група, конкретно в сферата, която тук обсъждаме също.
Ако бъде възприет един такъв подход – ако не, ние имаме нашата позиция. Ще подготвим тези предложения, така или иначе ще ги представим на вниманието и на съответните комисии, и в пленарната зала.
Искам само да Ви уверя, че в случая не става въпрос за каквато и да е друга политическа тактика и аспекти. Бихме искали да бъдем максимално конструктивни, защото националната сигурност касае всички нас. Ние трябва да бъдем максимално адекватни и с оглед постигането на всички параметри и компоненти, които са заложени в нея – те да бъдат ефективни и действащи.
Въздържам се да бъда в по-голяма конкретика. И колегата Ерджан Ебатин е тук – позицията, която предлагаме, ако бъде възприета, ако не, отново ще вземем отношение.
ЕРДЖАН ЕБАТИН: Ако мога да допълня – в частта например по отношение на кибератаките в пространството считам, че трябва да се направи по-задълбочен анализ относно опасностите по отношение на националната сигурност.
Ако погледнем, колеги, в последните месеци в интернет пространството, дори година и повече, тече един опасен модел, ако щете, дори на реставрация на комунизма като начин на мислене, включително по Истанбулската конвенция, това невъзприемане на либералните идеи и така нататък. Това са опасни течения в общественото пространство. Може би в обществото протичат процеси на ново геополитическо преразпределение. Обществото придобива все повече симптоматиката на до 9-септемврийския период на миналия век. Оказваме се все повече разделени от идейна гледна точка и във всяко едно отношение сме потърпевши като общество от гледна точка, ако щете, и на посоката на развитие на българското общество.
Считаме, че това изключително много засяга националната сигурност и в много други аспекти. Има нужда от разширение на тази актуализирана Стратегия в това отношение.
Ние ще представим нашите предложения – това го казваме като идея, върху която да се замислим. Подходът ни напълно е конструктивен. Приемаме онова, което е заложено в националната Стратегия, но считаме, че трябва да бъде разширено, тъй като са налице много опасни тенденции в момента – на радикализация на обществото, на разделянето на това общество и тласкането му в насока на възприемане на ценности, които противоречат на демокрацията, което предпоставя ходове на развитие на обществено-политическото пространство, които не корелират с нашите представи за национална сигурност и за политически тенденции, към които ние трябва да се стремим. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господа.
Колеги, има ли други изказвания, предложения?
Заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, уважаеми господа Кънчев, Кръстев и госпожо Христова! В анонса си за това, че ние ще се въздържим да подкрепим Стратегията за национална сигурност в нейния сегашен вариант, се съдържа убеждение, което можем да приложим отчасти и към онова, което е позиционирано в сектора за околната среда. Подобно на колегите от ДПС, но изразявайки го по друг начин, бихме искали да се приложи един функционален подход при изписването на предизвикателствата за националната сигурност по отношение на сектор „Околна среда“.
Какво имаме предвид? Имаме предвид, че добре са маркирани основните, но са на доста едро споменати. Бихме искали не само последиците от предизвикателствата на изменението на климата и адаптацията към него, но по компоненти и фактори на околната среда да видим това, което реално представлява предизвикателство и евентуална заплаха за националната сигурност. Мога да дам примери, без да ги изброявам много.
Ние ще предложим също конкретен текст, госпожо Христова, по отношение например на по-голяма интеграция с така наречените „ПУРН-ове“(Планове за управление на риска от наводнения), в контекста на ПУРБ-овете (Планове за управление на речните басейни).
По отношение дори на изпълнението на Нитратната директива и това, което България дълги години не прави във връзка с имплементацията й.
По отношение на прилагането и имплементацията на екологичното законодателство и обратно, неприлагането му –воденето до възможността за големи аварии и екокатастрофи.
Все неща, които са примери за това как, слизайки на едно по-ниско ниво на анализ на отделните компоненти и фактори, можем по-ясно да откроим заплахите за националната сигурност.
Наистина съвременното общество е доста динамично, но това по-скоро е предизвикателство пред нас да погледнем нещата в по-голяма обвързаност със стратегически за околната среда документи.
В този смисъл ние ще предложим конкретни идеи към този аспект. Знам, че документът не може да е огромен – става въпрос за големия Проект, който господин Кръстев представя, но все пак бихме искали да видим функционален, а не епистемологичен, тоест изброителен подход. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз, господин Костадинов.
Други изказвания? Няма.
Господин Кръстев, желаете ли да вземете отношение към изложените позиции и коментари?
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Госпожи и господа народни представители! Ще взема отношение съвсем накратко. Трябва да отбележа, че Стратегията за сигурност е макродокумент – основа за разработване на секторните стратегии за сигурност, каквито се надявам да бъдат разработени вече по всички направления, включително и по новите, които са включени. Всъщност по въпросите за киберсигурност от 2016 г. имаме достатъчно подробна Стратегия. Тези предложения, които направи господин Ебатин, могат да намерят решение точно в тази Стратегия за киберсигурност.
Бих искал да отбележа също, че в други раздели, например в раздела за социална сигурност, на проблемите за радикализацията и на проблемите, произтичащи от радикализацията, е обърнато специално внимание. Тоест, понеже тук разсъждаваме конкретно за проблемите на политиката, системата човек – природа, по околната среда и водите, иначе казано, затова съм се концентрирал на този аспект.
Могат да бъдат направени предложения, които да бъдат включени по време на гласуването, но при всички случаи според мен трябва да се вземе предвид характерът на Стратегията за национална сигурност и да не се получава детайлизация, каквато ще трябва да направим във всичките раздели. А и секторните стратегии са сравнително по-оперативни документи – те се разработват на ниво министерства, ведомства, съответно биха могли да се приемат с решение на Министерския съвет или дори с акт на съответния министър, както е в сферата на образованието. Те биха могли да бъдат променяни, адаптирани в много по-голяма степен, отколкото Стратегията(неразбираема дума), при която всяко изменение трябва да минава през Народното събрание.
Без да поставям под съмнение възможността за ефективно, ефикасно и бързо провеждане на тези процедури, все пак искам да подчертая, че е необходимо да се съобразяваме с характера на Стратегията и с възможността тя да бъде детайлизирана в секторните стратегии. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви и аз.
Има ли други изказвания, въпроси? Не.
Тъй като възприемам изказването на господин Чакъров като предложение по процедурен ред, подлагам на гласуване предложението за отлагане на разглеждането на Стратегията.
За – 6, против – 12, въздържали се – няма.
При това положение пристъпваме към гласуване на документа.
Имате думата за изказване, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Ако позволите, колеги и уважаеми гости на заседанието, тогава по същество да кажем няколко думи, защото има неща, които е добре да се изкажат и да ги имаме предвид относно това, което се предлага.
Предлагам на вниманието на всички Вас онова, което е записано в чл. 66. Ще изчета текста, който е предложен:
„Рисковете за екологичната сигурност произтичат от замърсяване на почвата, водата и въздуха, унищожаване на природни ресурси вследствие на неправомерна дейност и занижен контрол, а също така от аварии или бедствия.“
Мисля, че текстът не подлежи на коментар – той е еднозначен.
И като народен представител – общо взето, съм запознат с политиките в сферата на околната среда и водите, на екологията, най-скромно го казвам, и като бивш министър, този текст за мен не е особено приемлив, господин Кръстев, да фигурира в една актуализирана Стратегия за национална сигурност. Тук не знам какво казваме и как го казваме. Не е добре да има такъв текст според мен, защото той едва ли съответства изцяло.
Какво казваме? Че почвата, водата и въздухът са замърсени, с екологична несигурност, с рискове за екологичната сигурност и вследствие на неправомерна дейност и занижен контрол. Субектите, които отговарят, и основно Министерството на околната среда и водите, излиза, че въобще не си вършат работата. Това така ли е?
Аз не споделям, знаейки работата на Министерството – пропуски може да има. Това го казвам от позиция на опозиция. В една стратегия за национална сигурност едва ли е редно да има такъв текст. Надявам се, че ще се вземе отношение. Да изразим позиция, по-скоро да имаме по-адекватна позиция по този сериозен казус. Аз лично изразявам готовност да направим съответните предложения и корекции в текста, в съдържанието на този текст и посланията, които отправяме.
Иначе споделям това, което се казва. Знаем какво означава „стратегия“, знаем какво означава „секторни политики“. По-скоро в секторните политики това може да бъде имплементирано. Така или иначе ние поехме ангажимент и стоим зад това, което изразихме като позиция. Ще направим нашите предложения и в секторните политики, и като цяло в съдържанието, което трябва да има тази актуализирана стратегия. Това предстои от наша страна и в частност за това, което в момента обсъждаме.
Аз се връщам конкретно на този текст – вече изразих нашата позиция, и моята. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз, господин Чакъров.
Колеги, има ли някой друг, който желае да вземе отношение или да направи изказване?
Господин Кръстев,заповядайте за коментар.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Искам да отбележа, че наличието на този текст не е оценка за работата на Министерството. Това, че има рискове, не значи, че има такива неблагополучия в работата на което и да е ведомство, че да се вземат някакви мерки. Рискът – едва ли някой ще обори, че съществува. Именно поради това, че съществуват такива рискове, следва да се предприемат такива действия. Рискът не е заплаха, даже не е и опасност. Това е друга тема – по-задълбочено трябва да се говори.
Рисковете означават оценка на възможни негативни въздействия, които в един момент стават разрушителни, поради което трябва да се предприемат съответни действия. Точно затова този раздел е в средата на сигурност, той не е в политиките за сигурност.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви.
Господин Кънчев, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ: Ако ми позволите, само едно допълнение. Идентифицираният риск в чл. 66 не касае само Министерството на околната среда и водите. Тук става въпрос за контролната дейност не само на Министерството, а и на всички отговорни институции. Ако трябва да ги изброявам, Министерството на земеделието, храните и горите, Министерството на икономиката, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на енергетиката, общинските власти, които са отговорни по различни компоненти на околната среда.
Усилията на МОСВ са насочени в контролна и превантивна дейност, но фиксирането на такъв риск отговаря на действителността и на фактическото състояние на нещата. В немалка степен е индикатор за междуинституционално сътрудничество и координиране на усилията по преодоляване на опасностите от точно този риск. Това е дотолкова, доколкото касае Министерството на околната среда и водите.
Да, така е, но не само, господин Чакъров. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви и аз, господин Кънчев.
Господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Мисля, че говорим на един и същ език. Аз казах: всички субекти, които имат отговорности, и визирах нарочно, защото като се каже „екологична сигурност“, каквото и да говорим, презумпцията в съзнанието на всички ни излиза на преден план. (Реплика: „Първоначално – да“.) За това иде реч.
Все пак отстоявам позицията, която изразих. Специално тук може би да помислим и да имаме друга редакция, споделяйки съображенията, които се представиха, но лично за мен този текст точно в този вид не е приемлив. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви и аз.
Колеги, има ли други изказвания, мнения, въпроси? Няма.
Подлагам на гласуване актуализираната Стратегия за национална сигурност на Република България с приложен проект за решение, № 702-00-48, внесена от Министерския съвет на 11 декември 2017 г.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Приемаме актуализираната Стратегия за национална сигурност на Република България с приложен проект за решение.
Изложените становища ще бъдат отразени в доклада на Комисията.

Уважаеми колеги, да приветстваме с „добре дошъл“ министъра на околната среда и водите господин Нено Димов, както и заместник-министър Красимир Живков, които се присъединиха към нас, и да пристъпим към следващата точка от дневния ред:
ОТГОВОРИ НА АКТУАЛНИ УСТНИ ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОМИСИЯТА ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ КЪМ МИНИСТЪРА НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ ГОСПОДИН НЕНО ДИМОВ, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Колеги, процедурата е ясна – пристъпваме към задаването на актуални въпроси към господин Нено Димов.
Първи имат думата колегите от парламентарната група на ГЕРБ.
Заповядайте, господин Райков.
АНДРИАН РАЙКОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, уважаеми господин Заместник-министър! Пакетът „Кръгова икономика“ заема приоритетно място в дневния ред на Европейския съюз през последните няколко години. Като част от него, по законодателния пакет „Отпадъци“ в края на миналата година бе постигнато съгласие между Съвета, Европейския парламент и Комисията. Видяхме, че сте обявили кръговата икономика като приоритет за Вашето председателство в сферата на околната среда.
Казвайки това, въпросът ми е: какви са плановете за осигуряване на окончателното одобрение на Съвета на законодателния пакет и очаквате ли някакви трудности в Съвета, свързани с позициите на държавите членки, по-специално по отношение на целите за рециклиране на битови отпадъци?
И в допълнение: какви други действия, насочени към кръговата икономика, предвиждате по време на Вашето председателство? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви.
Господин Димов, заповядайте – може би, ако желаете, да разширите отговора си, предвид това, че вчера имахте честта да представите приоритетите на Българското председателство в сектора „Околна среда“ и пред депутатите в Европейския парламент.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Дами и господа народни представители! Ще започна с конкретния въпрос и в течение на разговора ще маркирам и онези части, които вчера представих пред Комисията по околна среда в Европейския парламент. Може би тръгвайки малко отзад напред, да започна с това, че кръговата икономика като че ли е най-близката до естественото развитие на природата дейност, защото ако погледнем природата сама по себе си, тя е перфектната кръгова икономика – там всичко е полезно, всичко се оползотворява. Няма по-перфектна кръгова икономика от това, което е създала самата природа.
Естествено, ние сме много далече от там, но тръгвайки конкретно към пакета „Кръгова икономика“, който е един от приоритетите в рамките на Председателството, трябва да кажем, на първо място, че Естонското председателство свърши много добра работа, провеждайки триалозите и стигайки на практика до компромиси, които вероятно ще ни позволят без особено усилие да стигнем до финални текстове.
За нас целта е още февруари месец тези текстове да отидат на КОРЕПЕР в Европейската комисия, където всъщност ще бъде основата и за подготвянето на окончателните текстове. Така или иначе имаме добра база – триалозите приключиха успешно. Естонските колеги се справиха, постигайки необходимия баланс, имайки предвид, че, от една страна, имаше много амбициозни цели, които бяха поставени; от другата страна имаше определени възможности, защото знаем, че различните страни членки имат различен потенциал. Естествено, в това число не трябва да забравяме и България, въпреки една особеност оттук нататък – в следващите шест месеца в рамките на Председателството ние не можем да защитаваме директно българския интерес, но пък това не означава, че няма други механизми това да се случва.
На практика целта, която е поставена – 60% рециклиране към 2030 г., което е доста амбициозна цел в интерес на истината, но пък имаше по-амбициозна от тази, която, слава Богу, не беше окончателно приета.
От тази гледна точка това при всички положения ще върви в посока окончателно приключване в рамките може би на нашето Председателство.
Стратегия за пластмасите – също много сериозен елемент. Вие знаете, че буквално миналата седмица беше публикуван от Европейската комисия и там, като много съществен елемент от кръговата икономика, ние ще се опитаме да направим политически дебат през месец март на формалния Съвет на министрите по околна среда. На този политически дебат да се опитаме резултатите да бъдат готови за юни, така че през юни да дадем насоки на Комисията – в каква посока да започне да работи по законодателството за пластмасите от гледна точка и на това кое считаме, че е по-приоритетно, по-бързо, по-належащо да бъде направено, защото, естествено, не може всичко да се направи. Това е може би най-новият пакет, който се предлага. Целта: март месец – политически дебат, юни месец – насоките, които да бъдат дадени на Комисията.
Горе-долу това съобщих и вчера по време на представянето, като единият от приоритетите, които ще имаме в рамките на Председателството – Вие знаете, че има два, които са поставени от България, на които може би ще се спра малко по-късно, но този е един от най-основните, които са в рамките на Комисията. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Уточняващи въпроси? Няма.
Пристъпваме към колегите от „БСП за България“.
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, господин Заместник-министър, колеги! Моят въпрос е свързан с мерките, които се вземат, и каква е системата за контрол върху язовирите, тъй като това е елемент и от Стратегията за национална сигурност, а и предвид сезона, в който се намираме – снеготопенето, което ще започне, това, което се случи през есента.
Въпросът е: какви мерки взема Министерството в тази посока и каква е системата за контрол върху язовирите в България? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря Ви.
Предполагам, че сте запознат, господин Георгиев, с това, че основният контрол е на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, тоест фокусът тук не е Министерството на околната среда и водите. Естествено, ние държим връзка и дори преди десетина дни имахме среща с тях по техни предложения за промени в Закона за водите, които касаят точно тази сфера, която вероятно скоро ще дойде и до Комисията по околната среда. Не знам на какво ниво е – те го работят с народни представители. В рамките до края на тази седмица и началото на следващата ние ще им дадем официално становище, но имахме неофициален разговор.
Един от съществените елементи в това е да бъдат категоризирани язовирите – нещо, което доста отдавна е трябвало да се случи, защото насочването на усилията към всички язовири по един и същи начин определено не приоритизира, докато ако има ясно изразена класификация или категоризация – не мога да кажа точно как ще остане в проекта, защото е още на доста ранен етап, това може да даде приоритизиране.
При всички положения онова, което от наша гледна точка мога да кажа, е, че ние много внимателно следим нивата на големите язовири, за които отговаря Министерството на околната среда и водите. Отделяме внимание на свободните обеми, така че примерно при топенето на снеговете да има място за тези обеми.
Балансът не е никак лесен. Знаете, че там има различни интереси – и енергетиката, и напояването, и снабдяването на гражданите с вода, тоест това е доста труден баланс, с който до голяма степен успяваме да се справим. До момента не е имало от тази гледна точка проблем. Това е нашата сфера на отговорност, но и помагаме на колегите от ДАМТН, за да може да бъде направена – мисля, че в правилна посока – тази промяна. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви и аз.
Имат думата колегите от „Обединени патриоти“.
Господин Стоянов, заповядайте.
АТАНАС СТОЯНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, качеството на въздуха, проблемите с качеството и чистотата на въздуха вероятно са ангажимент не само на Министерството, съответно и на всички нас, безспорно са приоритет не само по време на Председателството, а и след него.
В тази връзка въпросът ми към Вас е: какви конкретни стъпки се правят сега, какви ще се правят не само по време на Председателството, а и след него в тази насока, защото това наистина касае всички нас?
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря Ви, господин Стоянов. Факт е, че още с поемането на поста „министър на околната среда и водите“ обявих, че това ще бъде основният приоритет…
АТАНАС СТОЯНОВ: И Ваша кауза –всъщност обща кауза.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Да, тя е обща кауза, защото е пряко свързана и с качеството на живот, и със здравеопазването. Мислейки преди време, когато правихме голяма национална конференция, има ли някой, който не е въвлечен в проблема с въздуха, по едно време се замислих за Министерството на културата, но после си дадох сметка, че те, като правят разкопки, въздухът влияе върху тях. Тоест няма някой, който да не е по някакъв начин въвлечен в това.
Естествено, когато говорим за качеството, основната отговорност е на общините и на Министерството на околната среда и водите. Не изключвам и Министерството на здравеопазването, което следи основния ефект от замърсяването на въздуха.
В началото на мандата направих две работни комисии. Едната се занимаваше с проблемите, свързани със замърсяването на въздуха от автомобилния транспорт; другата – със замърсяването на въздуха от битовото отопление. Те завършиха своята работа през последното тримесечие на миналата година и на база на техните резултати ние направихме поредица от мерки, които консултирахме и представихме на национална конференция, която се проведе, мисля, през месец ноември.
Успоредно с това, на експертно ниво се срещнахме с Комисията в Брюксел, за да координираме или да представим тези мерки, след което имаше и политическа среща с редица заместник-министри и заместник-кметове, която аз водих заедно с комисар Вела, на която представихме официално тези мерки и поехме ангажимента до края на февруари да направим график с прилагането им – това са мерките на национално ниво. Не коментирам мерките, които всяка община трябва да предприеме поотделно, и разделям тези поради разделението на отговорностите, които имат Министерството и общините.
Свързано с това, може би съвсем конкретно ще се опитаме към следващия отоплителен сезон да има такива изисквания към твърдите горива за битово отопление, така че те да имат съответното съдържание на сяра и пепел, което да намали съществено замърсяването. Тоест още на пазара да не бъде допускано гориво, което замърсява въздуха над определени норми.
Започнахме съвместни проверки на този етап със Столична община, вероятно те ще бъдат и на други места – проверки по сервизи за ремонт на коли, където единият от източниците на нерегламентирано гориво, примерно маслата, които се вземат, дали по книгите, които има, маслата, които са сменени, всичките отработени масла са предадени по съответния ред или някои от тях са отишли като нерегламентирано гориво.
Препоръчахме и Столична община направи няколко акции за събиране на излезли от употреба гуми, които също са потенциално гориво, високо замърсяващи атмосферата. Разбира се, това ще продължи като контролна дейност.
От гледна точка на автомобилния транспорт – Столична община вече подари на КАТ уреди за измерване на замърсяването от колите при първа регистрация, което е изключително важно. Ако тя остане самостоятелно, това няма да реши проблема, защото някой ще си регистрира колата в друг град.
Аз очаквам до края на месец март да излезе доклада на Световната банка, който ще каже останалите мерки, за които вероятно не сме се сетили, и препоръки; след което ще започнат преговори с Европейската комисия – с част от средствата, които са по оперативна програма, свързани със замърсяването на въздуха, да бъде разрешено закупуването на такъв тип уреди и МВР да бъде допустим бенефициент, който не е в случая. Да можем да купим на всички останали пунктове за първа регистрация уреди, така че да затворим първата регистрация – ако една кола не отговаря на нормите, да не може да получи такава първа регистрация.
В момента се обмислят и варианти, които да бъдат стимулиращи. Много е вероятно в скоро време да започнат да се появяват колонки за зареждане с ток по бензиностанциите – знам, че са водени първи разговори. Това не е пряка отговорност на министъра на околната среда и водите, но съм говорил с Емил Караниколов, който е започнал подобен тип разговори. Вървим в различни посоки: стимулиране закупуването на нови коли, на електромобили, на коли с екологично гориво – метан и газ, също една от посоките.
Това са нещата, които накратко мога да кажа сега, но мерките, които предвиждаме, са доста сериозни – разполагаме ги в момента във времето, защото няма как да се случат за една нощ. Благодаря Ви.
АТАНАС СТОЯНОВ: И аз Ви благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря за представената информация във връзка с всички мерки и действия, които се предприемат.
Запазвам правото и аз, като председател на Комисията, отчитайки ангажираността на всички нас, още февруари месец да направим съвместно заседание с Ваше участие, за което ще сме благодарни, за да получим повече информация, респективно когато има готовност с план за действие, да обсъдим мерките, които са предвидени.
Пристъпваме към колегите от ДПС.
Господин Чакъров, имате думата.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Господин Министър, моят въпрос ще бъде относно процедурите за нарушаване на общностното законодателство, за така наречените „процедури по инфриджмънт“. Няма да питам за конкретика.
Най-общо: какви са процедурите, на какъв етап са, на каква фаза са? Има ли процедури, които да ни притесняват? Въобще каква е перспективата, каква е ситуацията, картината към момента? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря Ви.
Ще ме извините – нещо, което забравих, и е много важно. Използвам повода лично да Ви поканя – на 5 и 6 февруари ще има голяма конференция по екоиновации, специализирана в темата за въздуха, която се организира в рамките на Председателството от българското правителство и от Европейската комисия. Всички би трябвало вече да сте получили покана, но Ви каня и лично – използвам този случай. Това е един от много сериозните елементи в сферата на предишния отговор.
Извинявайте, господин Чакъров.
Надали ще мога да изброя всички наказателни процедури, защото нашето Министерство на околната среда и водите е едно от тези, които имат немалко по стечение на обстоятелствата. Те са две, които ме завариха – едната е много стара, отпреди десетина години, свързана с Калиакра, по която се надявам, че сме на много финален етап, на приключването. От гледна точка на това, че изпълнихме редица изисквания, които имаше, в момента готвим последните няколко материала, които са ни поискани от Европейската комисия – те не бяха искани първоначално, излязоха в процеса на работа като допълнително изискване, но се надявам, че ще стигнем до финализиране в рамките може би на месец февруари или месец март.
Успоредно с това, към края на миналата година трябваше да се затворят едни 113 депа, неотговарящи на европейските изисквания. Ние постигнахме това и в момента очакваме да стартира процедура по приключване на наказателната процедура. Това ще бъде една от темите ми на разговор на срещите, които имам на 5 и 6, извън рамките на конференцията, с генералния директор на Дирекция „Околна среда“, за да видим как може това нещо да бъде приключено по-бързо.
Процедура, по която пък току-що беше осъдена България– за чистотата на въздуха, може би от най-тежките процедури. Срещите, за които говорих в отговора преди малко, са и елемент от опита ние да покажем действие и най-вече да видим в какви срокове може да се постигнат конкретни резултати, така че да не преминем към втората фаза на съдебния процес, което, между другото, не е никак лесно, тъй като, повтарям, този проблем не може да бъде решен с един законодателен акт или с акт на отделен кмет – това е много комплексен проблем. От тази гледна точка трябва да спомена, че освен България, още 16 държави са в различни етапи от подобна процедура. Мисля, че Полша също вече е осъдена. Това може би ще бъде едно от най-сериозните предизвикателства като процедура.
Има и една процедура, която е на междинен етап, свързана с буферната зона на Рила. Там имаме нужда от допълнителна информация, но не е ясно дали съдът ще ни даде време да съберем тази научна информация, или не. В момента сме успели да стигнем, след всички подготовки, до обществена поръчка, за да се събере тази научна информация, която да ни послужи за мотив – от мерките, които ще предприемем. Пак казвам, до известна степен това може би е закъсняло, тъй като вече сме в някакъв вид съдебна фаза. При всички положения, дори да има първа такава, в рамките до втората ще може да извадим резултати, с които, надявам се, да се защитим.
Сега се замислих, защото със сигурност има и други, за които в момента не мога да се сетя. Горе-долу това са основните, които са на повърхността.
В момента подготвяме информация – това е друга потенциална процедура –за пречиствателните станции на населени места над 10 хил. еквивалент жители. Там сме на много ранен етап и мисля, че имаме достатъчно мотиви с оглед програмата, която има и за ВиК сектора в момента. Там може би няма да стигнем до процес.
Това е, господин Чакъров, засега.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви.
Тъй като колегите от „Воля“ не присъстват на заседанието, пристъпваме към втория кръг от въпроси.
Отново колегите от ГЕРБ.
Заповядайте, господин Шишков.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, очевидно темата за качеството на въздуха е доста интересна и актуална. Моят въпрос е свързан отново с въздуха, в частност с транспорта.
Комисията наскоро представи две инициативи за декарбонизация на транспорта – мониторинг и докладване на емисиите на въглероден двуокис от камиони и стандартите за въглеродни емисии за леки и лекотоварни автомобили.
Отчитайки значимостта на предложенията за европейските граждани и автомобилната индустрия, както и за цялостното прилагане на целите на Европейския съюз в областта на климата, каква е амбицията на Българското председателство и какво можем да очакваме да бъде постигнато?
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря Ви.
В рамките на нашето Председателство това е, безспорно, един от много сериозните проблеми – те са свързани конкретно с Парижкото споразумение и с целите, които си поставя. Онова, което ще се опитаме да направим – работейки върху този проблем интензивно, да стигнем до дебат по същество през месец юни – на Юнския съвет. Аз не очаквам да имаме по-добро развитие от това. В случая максималният напредък, който бихме могли да постигнем, е политическо съгласие. Това е доста щекотлив въпрос, защото касае, от една страна, всички европейски граждани; от друга страна, една много сериозна индустрия. Там очакваме да има много сериозен дебат. Така че ако в рамките на Българското председателство бъде постигнат политически консенсус или политическо съгласие най-малкото по предложението, ще бъде успех. Пак казвам, прицелили сме се този дебат да се води през месец юни на Съвета.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви.
Видно е, че голяма част от въпросите са насочени към ролята ни по време на Председателството. Може би тук е моментът да обявя пред колегите, че обсъдихме с министър Димов представянето във връзка с провеждането на неформалните и формалните заседания на Съвета на министрите, провеждане на срещи с Комисията по околна среда, за да бъдат осведомени народните представители за напредъка по законодателните досиета.
Следват колегите от „БСП за България“.
Господин Генов, заповядайте.
МАНОЛ ГЕНОВ: Моят въпрос ще е по-прозаичен, по-банален, няма да е толкова свързан с Председателството, а с един от основните финансови инструменти: Оперативната програма докъде я докарахме, господин Министър, докъде я изпълнихме – по приоритетни оси? Има ли напредък, защото знаем, че изоставането беше изключително сериозно? С няколко изречения да ни кажете в проценти, в други измерения, ако имате: докъде са изпълнени отделните приоритетни оси? Имате ли някакъв напредък, защото вече сме петата година – хайде, първата – нулева, четвъртата година от усвояване на средствата? Днес съм си извадил една таблица от ИСУН-а (Информационна система за управление и наблюдение) – виждам, че към днешния ден изоставането е изключително сериозно като цяло. Има ли някакъв риск, някакви заплахи от това да не могат да бъдат усвоени средствата в предвидения период? Ако не могат да бъдат усвоени, има ли намерение за някаква релокация по отделните приоритетни оси – там, където явно няма да можем да постигнем 100% усвояване? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви и аз.
Господин Димов, заповядайте.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря Ви.
Имах възможността да Ви информирам за това на специална среща – може би преди шест месеца беше. Добре е сега да Ви дам допълнителна информация.
Може би да започна с това, че на практика рискът от максималната загуба, което Ви докладвах тогава, е намален с около 20 милиона, което е стъпка в добрата посока, но все още остава висок рискът, защото тогава говорихме за около 114 – сега говорим за около 90. Пак е много съществена сума, но смятам, че ще вървим към намаляване на този риск – говоря за максималния риск.
Иначе към днешна дата, ако трябва да дам съвсем конкретна информация, ще говоря обобщено – ако искате, по оси мога да Ви дам таблица, но обобщено: имаме обявени процедури за 45% от ресурса, тоест тук вече сме доста напред. Имаме договорени суми за 24% от ресурса. Дотук с добрите новини.
От гледна точка на платените суми сме едва на 5,35, което е доста ниско все още, но по-високо от предишния път. Верифицираните са на 3,6. Това означава тези, които са последните.
Трябва да кажа, че най-сериозният и най-същественият ресурс е свързан с водния сектор – ВиК сектора, за който преди малко говорих от гледна точка на потенциалната наказателна процедура. Там очаквам в рамките на другата седмица да бъде изпратена информацията и да стартира пилотният проект, който е в Смолян, на база на който да тръгнат и всички останали проекти. На практика в момента има последни уточнения, заедно с Министерството на регионалното развитие и с ВиК – Смолян.
Отпушвайки този процес, се надявам, че в много кратък период ние ще можем да развием – там не мога да си спомня, или на два, или на три тура мислехме да направим поканите с оглед на това тези, който са най-готови, да могат да започнат веднага, да не изчакваме всички да бъдат готови. На втори тур евентуално онези, които имат нужда от още някакво доработване, защото самите ВиК-та не са на едно ниво готови – те имат различна степен на готовност. Така че отпушвайки това, очаквам бързо развитие.
Що се отнася до един от най-бавно засега развиващите се сектори, който е само с 3% обявени процедури – това е въздухът, причината за това е, че на практика ние трябваше да имаме яснота по мерките, включително доклада на Световната банка, който е пряко свързан с отварянето на тази ос.
Това беше договорката с Комисията, че докато този доклад не излезе – повтарям, той трябва да излезе месец март, нещо повече, след като ние договорим нашите мерки, заедно със сроковете през февруари, ще изчакаме и март – това ни е също уговорка с Комисията, преди да финализираме окончателно, за да може да видим резултата – вече повече от година тече това проучване на Световната банка.
Тези 3%, които казах, в момента са дадени само на общини, които да правят нови или да обновяват плановете си. С тази готовност би трябвало те да кандидатстват – в края на краищата ресурсът е 11 млн. лв., което далеч няма да им е достатъчно, но при всички положения ще помогне. Това е може би най-изоставащата до момента.
Ос 4 и Ос 6 са най-напредналите.Те са отворени – 94, респективно 100% от обявения ресурс е достъпен за кандидатстване. Това са двете крайности. Благодаря Ви.
МАНОЛ ГЕНОВ: Господин Министър, виждам обезпокоението, което имате по отношение на това дали ще бъдат усвоени средствата, но аз Ви алармирам още сега, че по Приоритетна ос 1 трудно ще се усвоят всичките средства.
Какво имам предвид? Тепърва се отправят покани до тези бенефициенти, които в момента разработват прединвестиционните проучвания. Останалите оператори, някои от които са доникъде с консолидацията, повечето от тях са консолидирани, все още не са поканени да участват. Имайки предвид сложността и дългата процедура по отношение на тяхното изработване, одобряване, съгласуване и така нататък, изразявам още един път безпокойство, че няма да може Оперативната програма да се справи с усвояването на тези средства към края на периода, тъй като няма да има проектна готовност с апликационните форми да могат те да кандидатстват.
Просто изразявам безпокойство – имайте го предвид, както и останалите колеги. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА:Заповядайте, господин Димов.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ:Благодаря за безпокойството – съвсем навременно, но само да Ви кажа, че по тази програма вече 37% от ресурса е отворен и достъпен, от които 27% вече са договорени. Тя работи в момента. Аз разбирам безпокойството и там може би е един от сериозните рискове.
Сумата, която има, не мисля, че ще бъде достатъчна за всичките 16 консолидирани ВиК-та. Следим го внимателно. През следващата година ще има възможност, ако видим риск, да се опитваме да предоговаряме – това, което всъщност ме попитахте, но не Ви казах, не беше нарочно. Следващата година е тази, през която евентуално ще се опитаме да видим трябва ли да се предоговаря нещо. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви и аз.
Следват колегите от „Обединени патриоти“.
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Господин Министър, моят въпрос е свързан конкретно с Председателството, защото това е много важен етап от нашето присъствие в Европейския съюз.
Въпросът ми е – разбира се, не в конкретност, Вие може би няма да можете да отговорите: колко досиета получихте от Естонското председателство? Дали ще можете да приключите някои от тях, дали Министерството има този капацитет?
Имам една молба: дали е възможно чрез Вашия отдел в Министерството, който се занимава с организацията и координацията на нашето Председателство, чрез парламентарния секретар или пък пряко с нашия секретариат народните представители да бъдем уведомявани за онези неформални срещи, до които са допустими и външни участници, за да сме в течение – там, където ни интересува дадена проблематика, да можем да присъстваме, ако пожелаем? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви и аз.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря Ви.
Започвайки отзад напред, ще помоля да бъде изготвен график за срещите, които се правят – може би не съвсем на експертно ниво, но от ниво директори нагоре, ако имате интерес, но те на експертно са изключително много. Предполагам, че Ви интересуват онези, които ще бъдат правени в България, защото може би по-голямата част от срещите ще бъдат в Брюксел. Ако е само за тези, които са в България, ще изготвя такава справка и ще помоля парламентарният секретар да я предостави на Комисията. Ако трябва, и за онези в Брюксел. (Реплика от народния представител Манол Генов.)
Добре, ще направя две справки и ще Ви кажа кои са в Брюксел, кои са в България и какви са темите–на тази база ще можете да прецените.Не мога да кажа дали има вътрешно и външно участие, обикновено на експертните групи, те затова са експертни, няма външно участие, но информация сигурно не е проблем да бъде получена. Не мога да бъда по-конкретен в момента.
Това, което за нас може би ще бъде от ключово значение – в началото споменах за отпадъците и се надяваме там на какъв етап да преминем. Мини пакетът за кръгова икономика, като елемент, включващ Стратегията за пластмасите и въобще кръговата икономика като цяло, ще бъде един от основните пакети, които ще разглеждаме в рамките на Председателството.
Иска ми се да се върна върху двете теми, които ще разгледаме на неформалния Съвет, а именно качеството на въздуха, което и февруари месец ни е тема на конференцията, и по-доброто регулиране – за него не стана дума, но знаете, че е приоритет на правителството на двете коалиционни групи – да бъде направено облекчаване на законодателството в рамките на България, така че да подпомогне бизнеса. Подобно нещо – по-доброто управление от гледна точка на това, че трябва да се види европейското екологично законодателство до каква степен само на себе си противоречи и има проблеми, не е приоритизирано. Респективно европейското екологично законодателство с други европейски законодателства в сферата на земеделието, енергетиката и прочее, които имат противоположни цели и не са приоритизирани. В момента съществува такъв проблем.
Тази тема беше широко приветствана от Комисията. Надявам се, че няма да остане само в рамките на Българското председателство, защото очевидно не може да бъде решена за шест месеца, а е изключително сериозен проблем, който трябва да бъде разгледан и на ниво Европейски съюз.
Тези две теми според мен ще бъдат ключови от наша гледна точка. А иначе вече стана дума за декарбонизацията – досието, което ще разглеждаме, свързано с тежкотоварните, има пакет, който е за въглеродния окис от леките и лекотоварните коли, за който трябва да бъде направен разговор.
Докъде ще стигнем – много зависи от това как ще върви разговорът между 27-те членки, които ние ще водим, тъй като единственото, което може да направи България, е да подпомага този процес в момента. Ние не можем пряко да влизаме, а подпомагането е въпрос по-скоро на добра организация и на добро водене на заседанието, които не се съмнявам, че ще имаме. Но ако страните имат много трудни преговори помежду си, там няма как да ги улесним.
Следващото улеснение, когато започнат триалозите между страните членки, Комисията и Европейския парламент, което според мен е още по-трудната фаза, там вече ние ще имаме малко по-сериозно участие, защото трябва да представляваме всичките 27 плюс нас държави. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Колегите от ДПС – господин Чакъров? Нямате въпроси.
Изчерпахме кръговете от въпроси.
Благодаря Ви, господин Министър, за Вашето присъствие, както и на Вас, господин Заместник-министър.
Благодаря на всички гости.

По точка „Разни“ вече засегнах плановете за февруари месец. Имаме разбирателство с министъра да се организира заседание на Комисията, специално посветено на темата „Въздух“, както и заседание с цел проследяване на напредъка по законодателните досиета по време на Председателството и нови законодателни предложения.
Ако имате други предложения, съм на Ваше разположение. Благодаря още веднъж, колеги.
Закривам заседанието.

(Закрито в 14,40 ч.)