П Р О Т О К О Л

№ 18

---

На 8 февруари 2018 г., четвъртък, от 14,30 ч. се проведе заседание на Комисията по околната среда и водите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 802-01-3, внесен от Министерския съвет на 16 януари 2018 г. – първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Международната конвенция за контрол и управление на корабните баластни води и седименти, № 802-02-4, внесен от Министерския съвет на 2 февруари 2018 г. – първо гласуване.
3. Разни.

Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.

Заседанието беше открито и ръководено от госпожа Ивелина Василева – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Добър ден, колеги! Откривам заседанието на Комисията по околната среда и водите – имаме кворум и можем да започнем.
Предложеният на Вашето внимание дневен ред включва следните точки:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 802-01-3, внесен от Министерския съвет на 16 януари 2018 г. – първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроекта за ратифициране на международната конвенция за контрол и управление на корабните баластни води и седименти, 802-02-4, внесен от Министерския съвет на 2 февруари 2018 г. – първо гласуване.
3. Разни.

Има ли други предложения? Няма.
Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

Присъстващи на заседанието са:
От Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията:
- Велик Занчев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията;
- кап. Живко Петров – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“;
От Министерството на околната среда и водите:
- Илияна Тодорова – директор на Дирекция „Управление на водите“;
- Галина Балушева – главен експерт към същата Дирекция.

Пристъпваме към разглеждане на точка първа от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МОРСКИТЕ ПРОСТРАНСТВА, ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА И ПРИСТАНИЩАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, № 802-01-3, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 16 ЯНУАРИ 2018 Г. – ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Давам думата на господин Занчев за представяне на Законопроекта.
Заповядайте, господин Занчев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Главната цел на предлаганото изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България е да бъде въведена в българското законодателство изискванията на Директива 2014/89 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за установяване на рамките за морско пространствено планиране. Всяка държава – членка следва до 31 март 2021 г. да разработи Морски пространствен план.
Със Законопроекта се въвеждат, първо, изискването за прилагане на морско пространствено планиране и съдържанието на понятието „морско пространствено планиране“.
Второ, органът, компетентен за прилагане на морското пространствено планиране за изработване на Морския пространствен план на Република България, другите участници в процеса на морско пространствено планиране – това са ведомства, научни, стопански и други неправителствени организации, които имат пряко отношения.
Трето, обхватът, задачите и съдържанието на морския устройствен план на Република България.
Четвърто, задълженията за осигуряване на широк обществен достъп до проекта на Морски пространствен план и за провеждане на обществено обсъждане.
Пето, редът за съгласуване, приемане и одобрение на Морския пространствен план.
Шесто, способите за осигуряване на публичност на одобрения Морски пространствен план.
С предлагания Законопроект се предлага и усъвършенстването на нормативната уредба в областта на устройственото планиране, инвестиционното проектиране и строителството на пристанища и специални пристанищни обекти. Това е накратко. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, господин Занчев.
Господин Петров, желаете ли да вземете отношение?
Заповядайте.
ЖИВКО ПЕТРОВ: Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Аз ще допълня господин заместник-министъра по отношение на законопроекта с още няколко точки, които не са елемент на морско пространствено планиране, но така или иначе са обект на законопроекта и са важни.
Това са точките по отношение на създаването на ред за аварийно-спасителни дейности в пристанищните райони и в морските пространства. Вие като Комисия по околната среда и водите предполагам, че сте заинтересовани от това нещо.
Имаме план за борба с бедствия и аварии, но той обхваща само разливите и то в териториалното море. По отношение на пристанищния район, нямаше досега ясна нормативна уредба кой точно се занимава. Най-важното, бяха изпуснати органите на Министерството на вътрешните работи и Гранична полиция, а те разполагат с достатъчно сили и ресурси и се включват.
В законопроекта е заложена възможността Министерският съвет да приеме по предложение на тримата министри – на транспорта, на вътрешните работи и на отбраната, Национален план за търсене и спасяване, тъй като обикновено морските инциденти започват с търсене и спасяване на бедстващите хора и след това прерастват в борба със замърсявания, пожари, разливи и така нататък.
За да нямаме планове от различно ниво, както имаме План за бедствия и аварии, утвърден от Министерския съвет, така следваше и този план да бъде на ниво Министерски съвет, за да са ясни участниците, правомощията и отговорностите, тъй като в една такава комплексна задача участват дори не само тези три министерства, които изброих, а и Министерството на околната среда и водите, общински структури, областни и така нататък.
Това са няколко други параграфа, които виждате в законопроекта и не са пряко свързани с пространственото планиране. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Към нас се присъедини и заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството – господин Валентин Йовев.
Добър ден и добре дошъл! Ако желаете да вземете отношение в представянето на Законопроекта, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЙОВЕВ: Благодаря за възможността.
По принцип Министерството на регионалното развитие и благоустройството подкрепя законопроекта без забележки, във вида в който е представен. Доколкото се предвижда морските политики, най-общо казано, да бъдат в един отдел в Министерството на регионалното развитие, бих казал, че бъдещият план за това, което е най-съществено в измененията на този закон е изготвянето на Морския пространствен план на Република България, който ще обхваща, както е казано в т. 2, мисля, че беше, само морските пространства на Република България. Той определя пространственото и времевото разпределение на съществуващите и на бъдещите дейности по използване на морските пространства, с изключение на дейностите по отбрана и национална сигурност.
Този план, разбира се, няма как да бъде изолиран от общия план на всички черноморски територии, тъй като самото Черно море и природните деградации засягат над 160 милиона души, свързани с Черно море. Това са плановете и на Украйна, на Русия, на Грузия и на Турция, които са гранични на този басейн.
По принцип измененията са продиктувани от промените, които неизбежно всеки един закон показва с времето на своето съществуване. Ясно е, че съвършени закони няма и не може да има, тъй като обществените отношения, които той урежда, постоянно се променят.
Ние подкрепяме без забележки и безрезервно внесените текстове. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви.
Във връзка с предложените изменения в Закона, видно е, че Вие ще имате и водеща роля в изпълнението на ангажиментите, свързани с морското пространствено планиране.
Може би и госпожа Тодорова, от гледна точка на Министерството на околната среда и водите, ако желае да коментира, имайки предвид, че законопроекта засяга устойчивото развитие и елементите, свързани с опазване, защита и подобряване на морската околна среда и устойчивост към измененията на климата.
Заповядайте.
ИЛИЯНА ТОДОРОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! В рамките на съгласувателната процедура Министерството на околната среда и водите е съгласувало законопроекта като са представени две редакционни бележки, които са приети.
Морското пространствено планиране като елемент на интегрираната морска политика е обвързано в голяма степен с устойчивото ползване на морската околна среда и нейното опазване. В този смисъл е налице пряка зависимост между разработването на Морския пространствен план и прилагането от страна на България на Рамковата директива за водите и Рамковата директива за морска стратегия. Изпълнявайки ангажиментите си по прилагането на двете директиви, България е разработила План за управление на речните басейни (ПУРБ) за Черноморски район и Морска стратегия на Република България, като ПУРБ обхваща вътрешните морски води и крайбрежните води, а Морската стратегия обхваща крайбрежните води, териториалното море и изключителната икономическа зона на България.
Именно в тази връзка подкрепяме разработването и прилагането на Морския пространствен план, тъй като същият в голяма степен ще подпомогне успешното прилагане на ПУРБ и Морската стратегия и ще повиши ефективността на взаимодействие между институциите, имайки предвид, че Министерството на околната среда и водите е компетентният орган за прилагането на Рамковата директива за водите и Рамковата директива за морската стратегия. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Колеги, имате думата за изказвания и въпроси.
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господа заместник-министри, гости! Аз имам следния въпрос: от финансова гледна точка по този Законопроект, ние като държава, ангажираме ли се с някакви допълнителни финансови средства, поемаме ли някакви финансови ангажименти и дали са предвидени в бюджета? Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Йовев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЙОВЕВ: Лично на мен ми е трудно да отговоря доколко би струвало изготвянето на Морския пространствен план на Република България, но имайте предвид, че това все пак е План, който не се изготвя от нула. Подобни документи и неща са правени в миналото, така че има известна подготовка.
Каква би била цената? Все пак в държавната администрация се разкрива една нова структура, за която е предвиден бюджет. Да Ви кажа, от пет души – един малък отдел, който ще се грижи за това нещо, което според мен е крайно недостатъчно.
Второ, Вие не зададохте въпроса, но все пак времето до 2021 г. не е толкова много и, за съжаление, почти няма време за изготвянето на този План, ако се проточи приемането на тези поправки в Закона. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Със сигурност обемът на работата, която трябва да бъде свършена, е доста мащабен. Доколкото ми е известно, има и наказателна процедура във връзка с необходимостта да се транспонира Директивата. Така че това е може би друг мотив по-бързо да се разглежда законопроекта.
Имате ли допълнителни въпроси?
Колеги, други коментари, въпроси?
Заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Уважаеми колеги, уважаеми заместник-министри, госпожо Тодорова! Моят въпрос е следният, а по-скоро е едно размишление на глас. Доколкото този 10-годишен термин, който е фиксиран в този План за управление на морските пространства, на мен ми се струва, че това е по аналогия с плана за управление, примерно, на Пирин, създаването на една рамка, в която ще създадем, на принципа на устойчивото развитие, едни правила за развитието на морските пространства, без това да касае – в този план няма да има никакви инвестиционни намерения, проекти, суми, цифри и така нататък.
Още не съм се запознал докрай с него, но по аналогия за интегрирано управление на процесите – както по отношение на биоразнообразието, така и на морската среда, очевидно това ще е такъв тип план.
Това поставя няколко въпроса, които са предизвикателство.
Първо, каква ще бъде синергията, да кажем, с Черноморската стратегия и Дунавската стратегия, защото това ще бъде ранг и обхват на документ от този порядък. За да няма колизия, трябва да има някаква синергия и да бъде предвидена. И на по-ниско ниво, според мен впоследствие от приемането на това предложение, ще трябва да огледаме и доста други закони, които са кохерентни с въпросите, които разглежда.
Съжалявам, но аз не бях в България една седмица и не съм се запознал с материала, но това при всички положения, госпожо Василева, колеги заместник-министри, ще бъде нещо, което ще гледаме в комисия и като народни представители, и каквото ни хрумне ще го даваме като идеи, защото тук ще бъдат пресечните, дай Боже, не конфликтни, а такива точки на синергия, които трябва да се търсят. Защото аз така го разкодирам, че това е план за управление, аналогичен на Пирин, на Рила, тоест 10-годишен термин. Тук няма излишни очаквания. Дай Боже, да нямаме… Могат ли да бъдат в морето зелени протести? – Не могат. Те ще са сини протести. Може да има сини… (Оживление. Реплики. Шум.)
Могат да бъдат примерно някакви сини, да.
Завърших, това исках да кажа, но просто така го интерпретирам като ранг – документ, това нещо, което чета в момента. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Господин Генов, заповядайте
МАНОЛ ГЕНОВ: Ние от „БСП за България“ декларираме, членовете на Комисията, че ще подкрепим внесения законопроект. Виждаме положителни неща в него, които са необходими за държавата, за мястото ни в европейското развитие, възможност също за проява и на характер като страна – членка по определени казуси, които ще възникват в бъдеще.
Така че ще подкрепим Законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Колеги, други коментари?
Заповядайте, господин Йовев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЙОВЕВ: Този, както казахме, Морски пространствен план на Република България, определя пространственото, времевото разпределение и осъществяването на бъдещи дейности в района на Черно море.
Направих си труда и видях един план, който е изготвен преди три, четири години. Планът се казва „Арена“ и е изготвен по Пета рамкова програма на Европейския съюз. Той лично много ми прилича на един скелет, който може да послужи за основа на изготвяне на бъдещия Морски пространствен план на Република България.
Действително аналогията е съвсем точна. Мисля, че по същия начин трябва да се отнасяме към морските пространства, както и към зелените пространства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря на господин Йовев.
Ако няма други коментари, да благодаря на всички Вас и да пожелая успех, защото действително и аз смятам, че това е изключително важен законопроект, който беше предмет на продължителни обсъждания и размисли кой да координира процеса.
Видно е, че вече има решение и се върви към създаването на една платформа, която осигурява координиране на секторните политики в морето, респективно устойчивото развитие на морските територии и на региона.
Моят коментар е по-скоро пожелателен във връзка с това, което беше споменато и от представителите на Министерството на околната среда и водите, в хода на изготвяне да се работи в тясно взаимодействие, предвид на това, че вече два планови документа са налице – те са с хоризонт настоящите, Планът за управление на речния басейн и Морската стратегия с хоризонт до 2021 г., но доколкото ми е известно, даже и по Оперативна програма „Околна среда“ е предвидено да започнат дейностите по подготовка на новите планове, тоест може да се получи синхронизация, а не дублиране на дейностите и взаимодействие между ведомствата при подготвянето и на Плана за пространствено планиране на морското пространство.
Предлагам да пристъпим към гласуване.
Който е за това да подкрепим Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 802-01-3, на първо четене, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.

Пристъпваме към втора точка от дневния ред, която, мисля, че е пряко свързана с първата:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ И УПРАВЛЕНИЕ НА КОРАБНИТЕ БАЛАСТНИ ВОДИ И СЕДИМЕНТИ.
Кой ще представи Законопроекта?
Господин Занчев, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Целта на предлагания Проект на решение е да се одобри присъединяването на Република България към Международната конвенция за контрол и управление на корабните баластни води и седименти.
Баластната конвенция влезе в сила на 8 септември 2017 г. Тя е инструмент, чрез който на международно равнище се осигурява хармонизиран подход към контрола и екологосъобразното управление и изхвърляне на баластните води от кораби, както и механизъм за предпазване от разпространение на неместни и съответната морска среда организми, които се отличават с висока способност на приспособяване, могат да имат сериозни негативно екологични и икономически последици върху приемащата околна среда и върху общественото здраве.
Точното прилагане на Баластната конвенция налага определението за замърсяване на морската или речната околна среда, съдържащо се в § 2, т. 11 от Допълнителните разпоредби на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанища на Република България.
С оглед на това и в съответствие с разпоредбата на чл. 87, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България, с Проекта на решение се предлага на Народното събрание да приеме Закон за ратифициране на баластната конвенция.
Присъединяването на Република България към Баластната конвенция е от съществено практическо значение, с оглед на следните обстоятелства.
Първо, поради въведения с Конвенцията режим на така наречен „не по-благоприятно третиране“ от корабите, плаващи под българско знаме и пристанища на държавите, страни от Баластната конвенция, ще се изисква да отговарят на нейните изисквания, независимо дали Република България се е присъединила към нея, или не.
Черно море е полузатворено море, поради което обменът на води със съседните морета е ограничен. В същото време от огромния приток на пресни води от Дунав, Дон, Днепър и други, вливащи се в Черно море реки, допринася за относително ниската средна соленост на неговите води и създава много богата на хранителни вещества среда, благоприятстваща установяването и развитието на неместни организми, пренесени чрез корабите.
Извършваните на национално и регионално ниво научни изследвания на водите на Черно море сочат, че за периода от 1990 г. до 2012, в резултат от увеличаващия се корабен трафик, са привнесени повече от 230 неместни за морската среда организми, част от които имат негативен ефект върху местната флора и фауна и влияят отрицателно на стопанското оползотворяване на живите ресурси на морето.
Присъединяването на Република България към Баластната конвенция е и в изпълнение на Мярка № 16 – Разработване и прилагане на общ план за действие за ранно откриване, смекчаване и оценка на въздействието на неместни видове от Морската стратегия на Република България, приета с Решение № 1111 на Министерския съвет от 29 декември 2016 г.
Това е накратко. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Занчев.
Желаете ли да вземете отношение?
Заповядайте, госпожо Тодорова.
ИЛИЯНА ТОДОРОВА: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Министерството на околната среда и водите съгласува законопроекта като е предложена и приета от вносителя една бележка, която подчертава необходимостта от ратифициране на Конвенцията за баластните води и във връзка с изпълнението на Мярка от приетата Морска стратегия на Република България, свързана с действие по ранно откриване, смекчаване и оценка на въздействието на неместни видове.
Неместните видове са един от единадесетте дескриптора по Рамковата директива за морска стратегия, чрез които се описва състоянието на морската околна среда. За наблюдението на неместни видове е изработена и се изпълнява мониторингова програма, която заедно с програмите за другите десет дескриптори дава информация за постигане на добро състояние на морската и околна среда.
Именно в тази връзка Министерството на околната среда и водите подкрепя Законопроекта за ратифициране на Международната конвенция за управление и контрол на корабните баластни води. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: Това е много добре, че България ще се присъедини, ратифицирайки тази конвенция, ще има право да контролира всички плавателни съдове, които носят флага на държавите, които са ратифицирали Конвенцията.
Аз имам един въпрос.
Държавата има ли административен капацитет да се справи с този контрол, именно на баластните води? Знаем, че един кораб влиза в пристанището, той може да чака ред на кея вътре в морето и да изпусне баластните води. Дали ги е изпуснал, или не ги е изпуснал, много трудно някой може да каже.
Има ли финансови ангажименти от страна на обезпечаване на тези контролни органи с финансови средства? Ще са необходими ли допълнителни служители и експерти, които да имат капацитета да контролират това, или просто ние формално ще подпишем конвенцията – ще идват тези кораби, ще си пускат мидичките, зелените еуглени? Както виждаме, вече има 250 неместни организми, които живеят в Черно море. Знаем какво е състоянието на Черно море и какви са проблемите. И въобще, виждането за едно не само формално подписване и ратификация на тази конвенция, но и конкретни мерки за недопускане разселването на такива неместни организми в морските води на България.
Тук няма да пропусна и пристанищата на река Дунав. Това все пак е воден път. Корабите, които пътуват по Дунав, колкото и да е тя река, която влиза в акваторията на Черно море, но все пак какъв ще бъде контролът? По-конкретно, има ли идея как ще се осъществява той? Това е въпросът ми. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Във връзка с предложения текст на законопроекта всъщност се предвижда изменение и в обсъждания по т. 1 Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, с разширяване на определението за замърсяване, включително и с инвазивните видове, така че това със сигурност влиза в обхвата на Закона и контролните органи.
Заповядайте, господин Петров.
ЖИВКО ПЕТРОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Аз ще се опитам да отговоря накратко на въпроса, но ще започна малко по от далеч. Тази конвенция неслучайно е 13 години – от нейното изработване, до нейното приемане. Въпросът е наистина сложен и комплексен. Баластната вода – корабът не може да плава празен и когато няма товар, пристига с вода от различни райони. Въпросът все още не е окончателно решен на научно ниво. През тези тринадесет години имаше най-различни идеи как да става борбата с тези организми.
Първата идея беше просто да се сменя баласта в открито море на дълбочини над 200 метра, където такива организми няма. Оказа се, че това невинаги е възможно. При лошо време корабите се чупят, пукат, имаше потънали, обърнати и така нататък.
Следващата разработка беше да се използват химически вещества.
Последната, което вече влезе в сила, между другото, ние затова и изчаквахме все пак преди да започнем да прилагаме, да видим научната мисъл на света докъде ще стигне, да не се налага така да харчат нашите корабособственици пари за системи, които след това се оказват неефективни.
Към момента това, което е заложено в анексите към Конвенцията е монтиране на лъчеви системи – ултравиолетови и друг тип лъчи, които да облъчват потока на баластната вода, която се изхвърля от кораба и по този начин да унищожават микроорганизмите.
Разбира се, те ще работят и на приемане на баласт, така че два пъти да премине през тези лъчи една и съща вода. Така поне учените твърдят, че се постига голям процент унищожаване на микроорганизми. Сто процента никой не гарантира и към момента, но това е, което светът е постигнал.
И сега има проблеми. Неслучайно Конвенцията е в сила, но монтирането на такива апаратури на корабите – има гратисен период от пет години, тъй като не е решен технически проблемът с всичките кораби. За по-малките кораби се оказва възможно, за кораби от порядъка на носещи, тъй като общо взето един кораб носи около 30% баласт от неговата товаровместимост, така че за един кораб – танкер, да кажем, 150-200 хиляди тонен, изхвърлящ баластни води, със скорост 4-5 хиляди кубика на час, системите все още не са пригодни да унищожат или, ако те са пригодни, тогава мощността, която е необходима за лъчението, означава, грубо казано, до този кораб да има една електроцентрала.
Има ги тези проблеми. Пак казвам, светът работи по тези въпроси, но това ще бъде процес.
Така или иначе към момента ние следва да се присъединим, защото Конвенцията влезе в сила и от нашите кораби вече се изискват – не точно тези системи, пак казвам, за тях има гратисен период, но се изискват други документи, планове и сертификати за управление на баласта. Ако ние не го направим, тоест не сме страна по Конвенцията, по общото правило на всички морски конвенции за не по-благоприятно третиране корабите на страни, които не са член по Конвенцията, следва да отговарят, когато посещават пристанища. Тоест нашите кораби не само следва да отговарят, но следва да се снабдят с такива документи, прегледи и разчети, извършени от държава членка на Конвенцията. Това е възможно, но цената ще бъде двойна и тройна за нашите корабособственици, ясно, отколкото, ако го направим ние.
Затова, отлагайки, вече дойде моментът, в който да поискаме това присъединяване. Пак казвам, сто процентова гаранция за борба с тези микроорганизми никой не може да даде.
Административен капацитет, каквото и да означава това, тоест комплексната дейност по контрола. По отношение на хора, не са ни необходими. Морска администрация има експерти и специалисти, морски еколози, механици, капитани, запознати и извършва контрол на корабите така или иначе не само по отношение на баластните води, но и по отношение на останалите отпадъци. Там ще бъде заложен за в бъдеще – още не сме се присъединили, но ще дойдат и грийн хаус газовете, тоест изгорелите газове от димоходите на корабите, които също ще трябва да бъдат контролирани. Там са и техническите параметри на кораба. Така че като специалисти, като хора – имаме.
Не е решен проблемът, а той не е решен и на световно ниво, тъй като това са живи организми. Взема се проба и тя се изпраща в лаборатория. Резултатите от тази проба ще станат видни след два, три, пет, седем дни, тъй като те трябва да израснат посяти в съответната среда, а през това време корабът ще замине. Но механизмите на Конвенцията са, че ако това излезе, се предупреждава следващата страна, която следва да наложи мерки при констатиране на такива нарушения.
Така или иначе и в момента този режим на контрол на корабоплаването работи. Това са меморандумите за държавен пристанищен контрол. Ние сме членове на Парижкия меморандум – един от най-старите членове, и това е много ефективна мярка, тъй като корабът влиза в една процедура на постоянни проверки и преследване по света, когато се докаже, че е нарушил. А иначе, наличието на сертификати и система с проби следва да се счита към момента поне за достатъчно доказателство.
Разбира се, работи се в световен мащаб. Големите институти работят и за такива бързи тестови процедури и уреди, които да дадат достатъчно основание, така щото да задържим кораба и да кажем: ти ще изчакаш 4-5 дни, за да видим вече лабораторните изследвания.
Това е, което е към момента в световен мащаб, разбира се, и в България. Пак казвам, сто процентова готовност и възможности никой по света не е демонстрирал и ние нямаме, но имаме визията как това да се случва.
Финансиране. Към момента не ни трябва. То трябва, първо, да заработи, да видим и след това поетапно ще е необходимо, разбира се, и ще бъде планирано всяка година, дано вече там и да се отпуска, като гласувате в Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: Сигурен съм, че сини китове и човекоядни акули няма да дойдат, от това което казахте, така че вероятно нещата ще се случват. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги и гости! Аз имам един доуточняващ въпрос: имаме ли становище от собствениците на кораби? От бизнеса дали са запознати с тази конвенция, тъй като ние, подписвайки я, все пак в един момент да не стане така, че те да бъдат финансово затруднени при въвеждането и закупуването на тази техника и да не се окаже, че може да има и фалити?
Въобще за бранша как стои този въпрос: запознати ли са, имаме ли становище, за да може и ние все пак като законотворци да сме сигурни, че приемайки това нещо, те са наясно, за да не ги оставим в един момент в трудно финансово положение?
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Петров.
ЖИВКО ПЕТРОВ: Бизнесът е запознат. Не само корабособствениците, но включително и операторите – собственици на пристанища и на кораборемонтни заводи, тъй като и тях хваща.
Процесът е много дълъг и се обсъжда постоянно. Имаше действаща работна група, която преди две години излезе със становище да не бързаме да ратифицираме Конвенцията, да изчакаме до последния възможен момент. Пак казвам, по съображения, че постоянно технологията се развива.
Така че всички са запознати. Просто този момент вече дойде. Тя е в сила от миналата година и всяко отлагане има обратния ефект към корабособствениците, отколкото допреди.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Изказвания или въпроси? Няма.
Благодаря Ви.
Колеги, подлагам на първо гласуване:
Законопроект за ратифициране на Международната конвенция за контрол и управление на корабните баластни води и седименти, № 802-02-4, внесен от Министерския съвет на 2 февруари 2018 г.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Благодаря на нашите гости.
Желая Ви успех!


По точка „Разни“:
Желаете ли да обсъдим нещо в точка „Разни“? Няма.
Благодаря.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,20 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивелина Василева